Списание “Да Знаем Повече” - Брой 3 (Януари 2013)

ИСТИНАТА ЗА САНТА КЛАУС

2013 ЯНУАРИ

№3

как светът чества коледа?

НАУЧНОпопулярно списание

“jINGLE BELLS” МУЗИКАЛЕН АД

ДА ЗНАЕМ

ПОВЕЧЕ ЗА НАУЧНО-НЕНАСИТНИТЕ

КОЛЕДНИ СТАТИСТИКИ

Всичко, което трябва да знаете за Коледа

алуминий: хладният допир

Как експлодират фойерверките?

ХАЛЕЕВАТА КОМЕТА

Тик-так...а вие вслушвате ли се в биологичния си часовник? КАК СЕ ФОРМИРАТ СНЕЖИНКИТЕ?

Коледа е!

...и светът не свърши!

Д

РЕДАКЦИЯ Главен редактор и дизайн: Иво Русев Автор и дизайн: Боян Новаков Автор; Редактор правопис и стилистика: Добромир Василев Автори: Янита Джунова; Димитър Шопов E-mail: daznaempoveche@gmail.com http://daznaempoveche.com

раги оцелели читателю, беше ли послушен тази година? Ако ДА, ти току-що отвори нашия коледен подарък за теб и цялото ти семейство любознайковци! Куриозните ти и неочаквани въпроси и предложения ни провокираха да опаковаме малко по-рано този букет от празнични шарки и снежни истории, пречупени през мирогледа на новите академични достижения. Нестандартните коледни обичаи, за които ще ти разкажем, научната истина за Санта Клаус и фото-пътешествието ни до Гренландия пък са само част от отчаяните ни опити да се разминем със сантимента на празника. Безуспешно, както се досещаш. Но продължиш ли нататък, ще си извоюваш и заслужената научна доза, лишена от тържествена суета и баналност. Как ли се формират снежинките? Вслушваме ли се в биологичния си часовник? А по какъв начин експлодират фойерверките? Ще си върнем ли някога успехите в биатлона? Но почакай! Омесили сме и празнична пита с тук-таме по нещичко за всеки твой вкус: Психологията зад коледните песни или по какъв начин да не се хващаме на мръсните трикове на търговците; Гангнам стайл: Как да сме в центъра на новогодишния купон в 5 прости стъпки; Какво снаряжение има нашата държава против лошите подаръци на Дядо Коледа, както и щипка коледни статистики, жизнено необходими за всеки маркетолог! Nice, ah? Пожелаваме ти усмихнати и топли празници, приятелю! И внимавай с изкушенията, ей!

КОРИЦА

14 стр. Как светът чества Коледа?

НАУКА

27 стр. За снежинките и хората

ПЪТЕШЕСТВИЯ

40 стр. Гренландия

СТАТИСТИКА

70 стр. Дзън, дзън: Ето и малко коледни статистики

4 Месец януари в историята 6 360°: Светът в снимки 12 Науката накратко 18 Истината за Санта Клаус. Научно невъзможна ли е Коледа?

20 Микоян МиГ-29 24 Как експлодират фойерверките?

26 Халеевата комета 32 Ще си върнем ли някога успехите в зимните спортове?

52 10 необичайни календари 54 Тик-так...А вие вслушвате ли се в биологичния си часовник?

55 Алуминий: Хладният допир 64 Гангнам стайл в 5 прости стъпки 66 „Джингъл белс“ музикален ад

месец януари в историята 2

1

януари 1905

януари 1835

Официално е открита Транссибирската магистрала - най-дългата железопътна линия в света, свързваща Москва с Монголия, Китай и Японско море.

7

януари 1945

Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа.

В Габрово е основано първото взаимно училище по инициатива на Васил Априлов, днес Националната Априловска гимназия.

8

14

19

20

Роден е Георги Калоянчев. Едни от най-известните филми, в които участва са “Бай Ганьо тръгва по Европа”, “Неочаквана ваканция” и “Бон шанс, инспекторе”.

януари 1955

Играта Скрабъл (на английски: Scrabble) завладява света с появата си на пазарите в Австралия и Великобритания.

25

януари 1924

В подножието на Монблан, курорта Шамони (Франция) започват първите Зимни олимпийски игри, проведени под името “Международна седмица на зимните спортове”.

4/5 Януари 2013

януари 1951

Започва съдебният процес по аферата “Уотъргейт”, довела до оставката на тогавашния президент на САЩ - Ричард Никсън.

януари 1901

В София е пуснат първият електрически трамвай. Пътниците са били обслужвани от 25 мотриси, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 км.

Създадена е Apple Computer Inc корпорация, известна със своята отличителна философия за продуктов дизайн и оригинални рекламни кампании.

9

януари 1973

13

януари 1925

3

януари 1977

В Ню Йорк е официално открита сградата на ООН. Освен там, организацията има и регионални структури в Женева, Виена и Найроби.

15

януари 1892

Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола. От дневника му, става ясно, че той се е вдъхновил от детската игра Duck On Rock, която се играела с камъни.

21

януари 1920

януари 1793

Роден е Федерико Фелини, италиански режисьор, оказал огромно влияние върху съвременното киноизкуство. Бил е номиниран за „Оскар“ общо 12 пъти.

Френската революция: След като е признат за виновен в държавна измяна от Конвента, френският крал Луи XVI е гилотиниран пред възторжена тълпа в Париж.

26

януари 1905

В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света — наречен Кулинан и тежащ 3106 карата (621 г).

27

януари 1967

Великобритания, СССР и САЩ подписват договор за космическото пространство, забраняващ използването на Луната за военни цели.

4

януари 1936

Списание “Билборд” прави първата класация на музикални хитове. Номер 1 през годината тогава са заемали имена като Bing Crosby, Benny Goodman и Fred Astaire.

януари 1863

16

януари 1920

В САЩ е въведен сух режим, забраняващ продукцията, вноса, износа, превоза и продажбата на всякакви алкохолни напитки и питиета.

22

януари 1905

Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.

28

Умира Грегор Мендел, австрийски ботаник, често наричан „баща на генетиката“ заради изследванията си върху наследствеността при бобовите растения.

11

януари 2001

12

януари 1969

17

18

В САЩ се ражда първата генномодифицирана маймуна. Наречена е ANDi - абревиатура от вмъкнато ДНК (inserted DNA).

Първото метро в света - Лондонското заработва. Композициите са били теглени отначало от парен локомотив, който изпълвал с черен дим тунелите.

Датската компания Лего патентова конструкторите си. Тогава се “ражда” използваната и до днес стандартна тухличка 4 х 2.

януари 1884

В компанията Форд е обявен 8-часов работен ден, така е поставено началото на съвременната организация на труда.

10

януари 1958

6

5

януари 1914

Британската рок група Бийтълс издават албума си “Жълтата подводница” като саундтрак към анимацията със същото име.

29

Дебют на “Спящата красавица” на големия екран. Филмът на Уолт Дисни е също така първата пълнометражна анимация, снимана в Super Technirama 70.

Роден е Джек Лондон, автор на романите “Морският вълк”, “Белият зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина” и „Белю Пушилката“.

януари 1985

На среща на Политбюро на ЦК на БКП е отчетено, че са сменени имената на 310 000 български турци, за първи път започва да се говори за “Възродителен процес”.

януари 1978

23

24

януари 1948

30

31

Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните спрейове, като мярка против изтъняването на озоновия слой.

януари 1959

януари 1876

Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е застрелян в Делхи от религиозен фанатик. Част от праха му е разпръсната над морето край нос Коморин.

януари 1935 Компанията “Крюгер Биър” пуска на пазара първата бира в алуминиева кутия (кен). 91 % от първоначално пробвалите нововъведението го одобрили.

януари 1956

Умира Алън Милн, бащата на “Мечо Пух”. Синът му Кристофър Робин, заедно с плюшените си играчки, е първообраз на главния героя в книгата.

Светът в снимки

Снежните маймуни Отляво: Японски макак с харема си от женски, сгушили се около малко бебе, чието лице едваедва се вижда. Отдясно: Снежни маймуни се къпят в горещите извори на „Долината на Ада“, Нагано, Япония. В зряла възраст достигат на ръст до 95 см. без опашката, която израства до 10 см. Мъжките тежат около 10 -14 килограма, а женските до около 6.

Светът в снимки

ЕДНА НОЩ НА СТУДЕНО Всяка година, в началото на зимата, екип от строители, архитекти и дизайнери се събира в град Кируна, Швеция, за да построи наново ледения хотел.

80 стаи, параклис, голямо фоайе с полилеи от лед, лоби бар с ледени кресла и маси интериор, който се променя всяка година, и създава нужния зимен уют за хора, търсещи по-силни преживявания. Дори по-вледеняваща е цената на увлечението - средно 500 евро на вечер. Бррррр, студено.

Светът в снимки

КАЖИ „ЗЕЕЛЕЕ” АКИХИКО ХОШИДЕ, третият японец полетял в безкрая, по време на извънземна разходка около Международната космическа станция. Самопортретът от 9ти септември 2012 улавя отраженията на камерата, използвана за снимане и няколко модула от изследователската лаборатория Кибо, над величествена панорамна гледка към Земята. Отляво, зад астронавта, блести Слънцето в истинския си бял цвят.

НАУКАТА НАКРАТКО

МИКРОКРАСОТА

КАКЪВ Е ЧОВЕКЪТ, СПОРЕД ПОДАРЪКА Предколедно и съвсем в духа на наближаващия празник, учени от Университета в Саутхемптън разкриха психологически какво се крие зад скъпите подаръци, които правим на близките хора. Така например, онези от вас със склонност към нарцисизъм, купуват продукти за себе си и другите, които ще ви отличат и помогнат да изпъкнете сред тълпата. Един вид – маркетинг на вашата характерност и неповторимост.

В три панела, анкетираните трябвало да опишат предмети, които притежават; да споделят мнение за няколко ръчни часовника и да направят дизайн на дреха за подарък, сами. Както и очаквали учените, нарцистичните по характер купувачи демонстрирали предпочитания към редки, ексклузивни продукти, които ще ги покажат в светлина на хора-уникати. На заден план, обаче, остават функционалните характеристики на продукта, за тях те нямат кой знае какво значение.

За 10-та поредна година Olympus организираха международно състезание за най-необичайни научни снимки, направени под микроскоп. Наградената финална селекция е изумителна смесица от наука и изкуство и разкрива в лабораторни условия явления, иначе невидими за човешкото око. На снимката: 3-та награда, Igor Siwanowicz, спори на растението папрат

ИСТИНСКА ИЛИ ИЗКУСТВЕНА ЕЛХА ДА СИ КУПИМ ЗА КОЛЕДА? Имайки предвид екстремните жеги и суровата зима през последните години, няма как да не се замислите как да намалите въглеродния отпечатък на вашето домакинство, белким това ви смъкне и сметката за ток тази година. Както и в България, мнозинството семейства си правят 12/13 Януари 2013

лъжливата сметка, че изкуствената елха ще им излезе по-евтина и уж по-безопасна откъм алергени, а и няма да има нужда да чистят падащите иглички всеки ден. Но точно пък такава една е предпоставка за далеч повече реакции, вследствие на използваните лепила и материали,

а пластмасата в един момент става отпадък. Оказва се, че въздействието върху климата на едно отсечено 2-метрово дръвче е 60 % помалко от това на произведена елха, употребявано за период от 6 години, заключават академици от Университета Флорида, САЩ.

КАКТО ПРИ ПИНОКИО, НОСЪТ ВИ СЕ ПРОМЕНЯ, КОГАТО ЛЪЖЕТЕ

ОПААА! КАКВО ЛИ Е ТОВА? Компютърна томография на 2 400 годишна мумия на жена, изненадващо разкри цилиндричен инструмент, забравен в черепа. Направено от дърво, 8 - сантиметровото сечиво почти със сигурност е служило за втечняване и премахване на мозъка в процеса на мумифициране. Това е вторият регистриран подобен случай и макар нелеп, инцидентът е осигурил на учените рядък и доста ценен артефакт. Тялото се намира в Археологическия музей в Загреб, Хърватия като нито е известна причината за смъртта, нито коя всъщност е жената и къде е била намерена. Саркофаг също липсва.

Но не се уголемява, както при любимия герой от детската литература, а почервенява! Психолози от Университета на Гранада приложили метода на инфрачервена термография, за да проследят промените в температурата на лицата на случаен подбор от хора. Резултатите от изследването показват рязкото й повишение в областта на носа и орбиталните мускули на очите при изричането на лъжа. Други интересни изводи са, че понижаване на температурата се наблюдава при извършването на трудна логическа задача, а увеличение - при хора, изпитващи страх или безпокойство. Академиците смятат, че причината за тези ефекти се дължи на инсулата, част от мозъчния регион, отговорен за поддържането на съзнанието и регулиране на температурата на тялото. Прикриването на истината задейства активността в тази област и като резултат се получава “Ефектът Пинокио”.

ОТ КАСИНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС: САТУРН И НЕГОВИТЕ ПРЪСТЕНИ Тъкмо навреме за празниците, международната космическа сонда „Касини”, изведена в орбита около планетата, ни изненада с нови гледки, заснети в сянката на газовия гигант. Забележителната перспектива е всъщност мозайка от 60 отделни снимки, на които се вижда как Сатурн блокира слънчевата светлина и хвърля тъмна сянка върху пръстените си, които пък от друга страна са с по-малка плътност и отразяват лъчите. Така се получава невероятно красив кадър.

Автор: Янита Джунова qnita.png@mail.bg

Как светът чества Коледа и някои нетипични обичаи и традиции Декември е месецът на елховите дръвчета, на празничните светлини, на златните гирлянди и шарените коледни украси. Декември е месецът на равносметките, на семейните вечери, на домашния уют. Това е най-очакваното време от годината – децата будуват, изпълнени с надежда, че белобрадият старец ще ги дари с куп подаръци, възрастните пък се радват на заслужена празнична почивка и богата трапеза. Обичаите и традициите около Коледа са разнообразни и интересни колкото различни са народите, които ги почитат. В християнските държави по света този празник приема измерения, нетипични за очакванията ни. Но кой знае? Може би и нашите обичаи по Коледа изглеждат непознати и дори странни.

В старата българска народна традиция коледните празници съчетават характерни елементи на езичеството, християнството и дори гръко-римската празничност. На Бъдни вечер българската трапеза е изцяло постна и винаги съдържа нечетен брой ястия. Празничната софра не се раздига до сутринта на Коледа. В деня на самия празник Коледа приключват дългите четиридесетдневни пости. Тези традиционни български обичаи са известни на всички нас. Затова нека надникнем в коледните традиции на държави и народи, които имат по-нестандартен начин за отпразнуване на най-големия християнски празник.

Англичаните например винаги си намислят желание преди да сложат първата съставка на типичния за тях коледен пудинг. Поверието обаче твърди, че желанието ще се сбъдне само ако всички подправки се сипват в посока на часовниковата стрелка. Този английски обичай изглежда малко чудноват, но какво ни пречи да опитаме – никога не е излишно да мечтаеш на Коледа! В Италия пък, вместо коледни елхи с гирлянди и играчки, се украсяват дървени пирамиди, накичени с плодове. Италианците правят и специални сладки, наречени струфоли. Този неаполитански сладкиш със сигурност си струва да бъде опитан в Коледната нощ и ако сте добри кулинари можете да се превъплътите в ролята на италиански майстор-сладкар и да се развихрите в кухнята.

Всички деца по света тръпнат в очакване да получат подаръци от Дядо Коледа, а децата в Белгия чакат цели двама. Единият е Св. Николас, който наблюдава дали малчуганите са добри или лоши. Другият белгийците наричат Пере Ноел и той има магическата способност да се провира през комините и да раздава подаръци.

В нощта на Коледа в Норвегия се счита, че всички вещици и зли духове се появяват и започват да пакостят. Местните обаче по традиция скриват всички метли в къщите си, за да не позволят на тези създания да вилнеят през цялата нощ. Така норвежците прекарват коледните празници, необезпокоявани от лошите твари. В Украйна смятат, че най-големият късмет е да откриете паяк или паяжина на елхата в коледната сутрин. А дали това не е само оправдание за украинските домакини да не чистят в дните преди Коледа? ;)

Естонците пък честват коледните празници по един много необичаен и дори странен начин. Цялото семейство се събира и всички заедно празнуват… в сауната.

16/17 Януари 2013

Из целия свят съществуват все нетипични, забавни и нечувани начини за отбелязване на най-святия християнски празник. Как обаче си представяте Коледа без окичени елхи, запалени камини и пухкав сняг? Коледната нощ може да се превърне в едно още по-различно и вълнуващо изживяване, ако я прекарате в Австралия например. Там този празник често се празнува на плажа при 40 градуса температура. В Южното полукълбо австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли. Други пък по традиция прекарват Коледа в празнуване по бански на плажа, макар сърфът и пясъкът да не се асоциират с коледната атмосфера.

Още една страна, в чиито коледни традиции си струва да надникнем, е Япония. Макар по-малко от 1% от японците да са християни, в Страната на изгряващото слънце Коледа се празнува много ревностно. Любопитно е да се знае, че Санта Клаус в Япония често е слабо момиче с дълга черна коса, червена къса пола и бели ботуши. Официалният японски Дядо Коледа се казва Ямамото. Той е от студения северен остров Сапоро. Има изкуствена бяла брада и очила, макар да е само на 44 години. Червеното му палто е пристегнато с черен колан над внушителния корем. Ямамото, естествено, си служи с новите технологии и има блог, за да общува с децата и родителите им.

А как празнуват християните в столицата на Сирия - Дамаск? Коледната украса е покрила домовете, магазините и улиците в християнските квартали. Хората се състезават кой ще украси дома си не само отвътре, но и отвън. За разлика от България, в Дамаск на коледната вечер християните не се събират на трапезата, а в църквите и посрещат сутринта в молитви. Тази година тържествата няма да са толкова пищни поради напрегнатата обстановка в страната. Редица организации са призовали сирийските християни да се ограничат предимно до религиозните церемонии като знак за солидарност със загиналите през последните месеци. Въпреки настоящата обстановка в Дамаск, сирийците не губят своя празничен дух и продължават да вярват в магията на Коледа.

Многообразието на традиции по света, богатата палитра от обичаи и поверия обединяват християните около коледната трапеза всяка година. Без значение дали се събираме около постна софра с нечетен брой ястия, или празнуваме на плажа, Коледа е времето, в което чудесата стават реалност, щастието напълва домовете ни и ни прави по-щедри, благосклонни и добри. Докоснете се до красотата на коледните традиции и отворете сърцата си за магията на този светъл праник!

Истината за Санта Клаус. Научно невъзможна ли е Коледа?

С

якаш белобрадият старец има найщастливата работа на света. Само за един ден, в нощта на 24 срещу 25 декември, заедно с екипа си от трудолюбиви елфчета и 9 еленчета, той трябва да развълнува със своите подаръци милиони деца по света. Лесна работа обаче няма. Поставете се на неговото място: Как разбира къде живеят децата, какво

18/19 Януари 2013

искат и дали са били послушни? Как успява да прехвърча с шейната във всякакви природни условия, разнасяйки тонове товар и кацайки за частица от секундата на всеки един покрив? А как удържа да не изтърве нервите върху екипа си от учени-елфи, експериментиращи с последните композитни материали, компютърни технологии и времеви пътувания, и имащи нелекото

поръчение да направят възможно невъзможното? Разстоянията са гигантски, а скоростта, с която трябва да се движи е фантастична. Но спокойно, за цялото това вълшебство има научни теории и обяснения. Да приемем, че децата под 18 години, са 2106 милиона (информация на УНИЦЕФ). Имайки предвид глобализацията и съвременното значение на Коледа по цял свят, егоистично е да мислим, че белобрадият старец ще остави нещо под елхата на само онези 191 милиона християнски деца, живеещи в развитите страни. Коледа е все пак! Та, предполагаме, че на домакинство се падат средно по 2.5 хлапака. Тоест, той трябва да се мушне около 842 милиона пъти в тухления комин...с “тънката” си талия. За негова радост, само 29 % или 57.9 милиона кв. км. от земната повърхност е суша и семействата са разпределени сравнително равномерно, на разстояние от около 425 метра. Умножете броя на комините – 842 милиона по разстоянието между домакинствата. Да, това са цели 355 милиона км, които Санта Клаус трябва да пропътува за една нощ! И ако добрият старец е хитър ще се движи в посока на Слънцето - от Изток на Запад – така ще разполага с около 48 работни часа, или 2 880 минути или 172 800 секунди. От тук лесно ще ви стреснем с факта, че Дядо Коледа има по 2/10 000 от секундата за всяко от 842те милиона домакинства. И то само при условие, че се движи с 2058 км/сек и не спира, за да

облекчава физиологичните си нужди. За сравнение - най-бързо движещият се изкуствен обект в историята, космическата сонда “Вояджър 1” е два пъти по-бавна. Друга теория пък гласи, че старецът и неговата свита пътуват в така наречения „относителен облак“, който изкривява времето и пространството. Това, което на нас ни изглежда като няколко часа, за Дядо Коледа и елените всъщност са цели шест месеца. Има и друг проблем: теглото на стареца. Горките елени! Макар че всъщност 100 кг над нормата хич не са толкова много, в сравнение със средния размер на подаръка на всяко едно от тези 2106 милиона деца, а именно 1 кг. Колко ли прави това общо? Ами 2 милиона тона. А нужното гориво, за да се достигнат високи скорости? Нали не вярвате, че 9-те елена могат да теглят това масивно количество играчки сами? Съвкупната сила на 214 200 елена може де, поне на теория. Но тези изчисления имат смисъл, ако Дядо Коледа се движи над земната атмосфера, за да избегне съпротивлението на въздуха. Когато обаче шейната отново навлезе в атмосферата, тя моментално ще се изпари заедно със стареца, всички елени и подаръци и ще вкисне настроението Ви рано сутрин на 25ти. Но в действителност Дядо Коледа не умира и удовлетворява желанията на послушните деца всяка година. И се справя с много проблеми, които науката не може да разреши дори с най-модерните си технологии.

Микоян МиГ-29 Ето кой ни пази от лошия белобрад старец

Н

ека да спрем да мечтаем за минутка и да бъдем сериозни. Трябва да засегнем един много важен въпрос относно националната ни сигурност. И по-точно: Какво снаряжение има нашата държава против лошите подаръци на Дядо Коледа? Да не съм чул хихикане и подсмърчане! Това е наистина повод за задълбочена дискусия! Спомнете си предишните си Коледи...и помислете много внимателно над това какви подаръци сте получили и колко от тях всъщност са това, което сте си поискали. Винаги някой близък или далечен роднина се сеща, че сега е времето, когато ти е нужна тази розова ризка, парфюм от 30-те (често наричан “семейна ценност”), тесни боксерки, шалове за хора без кожна сетивност или кремав халат за баня, който ви стои като провиснала кожа на слонанорексик? Сега разбирате ли колко сериозен е този въпрос? Е, след малко ровене в огромна прашна стая, пълна с кашони картонени папки с червен надпис “СЕКРЕТНО” и

20/21 Януари 2013

Сензори Самолетът е оборудван с радарно командноконтролна система „Фазатрон РЛПК-29 ”, която включва многорежимен „импулсно-Доплеров” радар и Ts100.02-02 дигитален компютър. МиГ-29 може да засече обекти на разстояние 70 км напред и 35 км назад.

Кабина Управлението е хидравлично. МиГ-29 има система за автопилот, но за разлика от Су-27 не разполага с електродистанционна система за управление. Катапултиращото кресло е на производителя “Звезда”.

Рамка на машината МиГ-29 използва в конструкцията си най-вече алуминий, както и редица композитни материали. Така самолетът е изключително маневрен, с отлично управление при резки завои.

напечатан на пишеща машина текст с почернени имена и параграфи, намерихме отговора на въпроса...Само сега и специално за Вас! Когато неканен гост, носещ опасни вещества или нежелани подаръци, навлезе във въздушното пространство (да

ТЕХНОЛОГИИ

Двигатели В сравнение с други изтребители разстоянието между двигателите е значително, което увеличава подемната сила, намалява натоварването на крилото и подобрява маневреността.

Оръжия Изтребителят е оборудван с 30-милиметрово оръдие с боезапас от 150 снаряда и 7 гнезда за тежко снаряжение с тегло до 3 500 кг.

Крила Крилете са със стреловидна форма с ъгъл на стреловидност 42°. Самолетът има два вертикални стабилизатора, разположени от двете страни на двигателя и предкрилки в челната част на крилете. При въвеждането си в употреба, това е един от първите изтребители, способни да изпълняват акробатичната маневра „Кобра на Пугачов“.

му мисли Дядо Коледа, ако няма лентички за г-н Борисов), българските военновъздушни сили имат в готовност едно невероятно чудо на руското авиаторско инженерство: МиГ-29. Микоян-Гуревич или за по-кратко МиГ-29 е четвърто поколение военен изтребител, съветски модел от 1982 година, произвеждан и до днес в Майка Русия. Моля, всички да залегнат, защото ще изстреляме по вас целия си запас от статистики и знания за тази невероятна машина. Нека минем спецификациите набързо. Дължина 17.4м на 4.7м височина и 11.4м размах на крилете. Двата турбореактивни двигателя Климов РД-33 могат да издигнат машината на максимална височина 18км, достигайки скорост от 2400км/ч (или два пъти повече от скоростта на звука) за пределен пробег от 1430 км без повторно зареждане на гориво. Ако бях на мястото на Дядо Мраз още преди 20 години да съм напуснал Русия с треперещи елени и опадала брада. Може 22/23 Януари 2013

да си мислите, че на пилота ще му е малко самотно в кабината, но при наличието на 3 тона и половина капацитет за товар, предполагам че може да си вземе много забавления за из път. Вътрешната рамка на машината е от алуминиев полимер и явно инжeнерите са били фенове на известните руски акробатки, защото тази сплав може да издържи претоварване със сила на ускорение до 9G (максимум, при който теглото на самолета и на пилота става 9 пъти повече). Това е и една от причините, това да е любима играчка на много пилоти при авиошоу представления. От гледна точка на стил, смъртоносната

лейди е с блестяща титаниево-алуминиева кожа и “лебедова” форма на пилотската кабина. Но колкото е красива, толкова е и опасна със своето 30-милиметрово оръдие с боезапас от 150 снаряда! И ако това не постави врага на място, то 7-те гнезда за тежко снаряжение ще дадат още много причини дамата да надделее в смъртоносното танго. Но защо още ни защитават от на баба ни плетениите и тук там някоя военна ситуация, 30-годишни машини? И то цели 15 такива! Всъщност за тази технология от четвърто поколение годинките хич не тежат. Самият факт, че са продадени 1600 от тях в много точки на света, говори сам

за себе си за продукта (ако тази цифра ви се струва много, то Европейският Eurofighter Typhoon е на световната сцена с едва 300 екземпляра). Цената е също така приятна - 44 милиона лева за бройка, която е достойна за промоция в някой супермаркет, ако трябва да сравняваме с европейския му съперник на стойност - 167 млн лв. А и за разлика от изнежените конкуренти, в Майка Русия зимата е сурова, а машините издържат и палят дори на минусови температури без да искат маникюристка и загряване на горивото преди излитане. От всичко казано досега, аз лично не вярвам, че Дядо Коледа, Дядо Мраз или което и да е друго рекламно лице на Кока Кола и Пепси, ще посмее да ви развали приятната коледна вечер с много подаръци. Поне, докато все още имаме някакви военни самолети!

Автор:

Боян Новаков boian.novakov@gmail.com

1. Фитил

3. Закъснителен фитил

4. Избухващ заряд

5. Пиротехнически звезди

2. Издигащ заряд

Италиански фойерверки Цилиндрични звездни снаряди

КАК

К

Сферични звездни снаряди

експлодират фойерверките? ...и малко повече за цветната химия, удивляваща ни всяка година.

ръшни хора и ръченици, баници с късмети и наздравици...няма Нова година, на която да минем и без традиционните бенгалски огньове и фойерверки. Гърмежи, бумтежи, фиукащи ракети и плеяда от светлинни и шумови ефекти в първите

24/25 Януари 2013

Ориенталски фойерверки

минути на започващата година – пияни-заляни, кой на маса или под нея – всъщност това е начинът, по който хората изразяват радостта и надеждата си, че по-доброто предстои. Малцина тогава се сещат, че италианците са първите европейци, използвали

барута за направата на фойерверки, а още помалко пък са чували, че дължим обичая за пускане на фойерверки при посрещането на Нова година на руския цар Петър Велики. И въпреки многообразието от различни цветове,

ТЕХНОЛОГИИ

форми и звуци, всички фойерверки имат едни и също основни компоненти, а именно фитил, издигащ и избухващ заряд, пиротехнически звезди и опаковка, която да запазва всички съставки по местата им. Основна заслуга за звездния спектакъл приписваме на изгарянето на барута, най-старото известно взривно вещество, представляващо смес от сяра, дървени въглища и калиев нитрат. Самото горене е последователност от екзотермични реакции между горивото и оксиданта, придружени от производството на топлина и преобразувания на химията, вътре в пиротехническите звезди. Горещината води до високо налягане в

затворения цилиндър, докато в един момент не избухне в познатата от всички феерия от цветове. Междувременно, съществуват два основни начина за получаване на цвят при фойерверките – накаляване и луминисценция. За първия вече споменахме, това е процес на отделяне на светлина чрез нагряване. Когато температурата на фойерверките се контролира, нажежаването на компонентите може да се манипулира, за достигането на точно определен цвят в един момент. При луминисценцията се използват източници, различни от топлината. Понякога луминисценцията се нарича “студена светлина”, защото може

да протече при стайна или хладилна температура. Звездите могат да бъдат подредени по различни начини, така че да образуват при избухването си във въздуха форми като сърце, кръг, пръстен, буква, маргарита, хризантема и др. Освен това по-сложните фойерверки съдържат множество вътрешни слоеве, експлодиращи по различно време. А някои дори побират хиляди звезди и килограми барут. Нова Година бележи едно ново начало, нов живот, пречистен от тъмните мисли и просветлен от ярките мечти. А хората са измислили какви ли не пъстри и шумни забавления, за да бяга лошото надалеч. Така и с фойерверките.

А как се образуват цветовете? Червено - Металите стронций и литий, смесени, се използват за получаване на червен цвят. Оранжево - Калцият засилва цветовете на ефектите, а с калциеви соли се постига оранжево. Златно - Желязото се употребява за получаването на златни искри. Жълто - Натрий – използва се за получаването на златен или жълт цвят. Зелено - Металът барий. Синьо - Медните съединения се използват за получаване на син цвят. Лилаво - Смес от калий и рубидий. Сребърно - Алуминий, магнезии или титан.

КОСМОС

СТАТИСТИКАТА

Най-близко разстояние до Слънцето: 88 млн. км Най-далечно разстояние от Слънцето: 5.3 млрд км Орбитален период: 75.3 години Първи сведения за нея: 240 година пр. Хр. Следваща поява: 2061 г. Диаметър: 16 x 8 x 7 км Маса: 2.2 x 1014 кг

Халеевата комета

Какво представлява т.н Витлеемска звезда и защо я виждаме на всеки 76 години.

К

ометите са тела, съставени от лед от замръзнали газове, прах и скални частици, и орбитиращи в Слънчевата система. Може би най-известната такава е именно Халеевата –кръстена на Едмънд Халей, който през 1705 г предсказал, използвайки новоформулираните Нютонови закони за движенията, че кометата ще се завърне отново и през 1758 г. През вековете, Халеевата комета е била обвинявана за какво ли не - земетресения, раждането на двуглави чудовища, та дори и за епидемията от чума. Папа Каликст III пък нарича кометата “инструмент на дявола”. Нормално суеверие за времена на сравнително слабо познаване на астрономическите явления. Последните й приближавания до Слънцето са през 1910 г. и 1986 г. При преминаването й през

Знаете ли, че..?

1986 г. към нея беше насочена т.н Халеевата армада - пет изследователски космически сонди – от СССР, Япония, САЩ и Европейската общност, които успяха да направят стотици снимки, но и също химични анализи на газовия и праховия компонент на ядрото. Противно на очакванията, то се оказва потъмно и от цвета на въглищата: неговото албедо е само около 0.03 и макар за наблюдателите от Земята, кометата да изглежда доста ярка, тя е едно от найтъмните места в Слънчевата ни система. Халеевата комета губи лед и прах всеки път, когато се приближава близо до Слънцето, оставяйки след себе си пътека от отломки. В крайна сметка, ще дойде момент, в който няма да може да “оформи” опашка и ще се превърне в неактивен, подобен на астероид, астрономически обект.

Изумително съвпадение е, че писателят Марк Твен е роден през 1835 г, в деня, когато кометата преминава най-близо до Земята. Твен умира през 1910 г. - точно когато Халеевата кометата се вижда отново от нашата планета.

5 факта за кометите Комета или голям астероид се е блъснал в Земята преди 200 милиона години, унищожавайки голяма част от живота тогава. Това дало начален старт на възходът на динозаврите като видове. Човек тежащ 45 кг на Земята, би имал тегло от 0.005 кг на една комета. Малкият размер на ледения обект обяснява слабото гравитационно привличане. Хейл-Боп е името на найнаблюдаваната комета на 20-век и една от най-ярките за десетилетия. Тя се вижда с невъоръжено око в продължение на рекордните 18 месеца, изхвърляйки приблизително 250 тона газ и прах в секунда. Това е около 50 пъти повече, отколкото повечето други комети. Кометите са времеви капсули и “пазят” дълбоко замразени сведения за Вселената отпреди 5 млрд години. Те са инкубатори за живот. Ценни образци от прах бяха взети от опашката на кометата Wild 2 през 2004 г. В пробите се съдържа глицин, аминокиселина по принцип използвана от живите организми на Земята за изработвате на белтъците.

ЗА И ХОРАТА

СНЕЖИНКИТЕ

Като завали нежният снежец навън, във всеки от нас се заражда детското желание да излезем и просто да заровим лице, крака и ръце в прекрасната искрящо бяла хлад. Но както се досещаш, драги наш любопитен читателю, в това привидно елементарно природно явление се крият красоти и магии. И всички те, обосновани с много наука и логика, ще паднат върху коледната ти шапка.

АВТОР: БОЯН НОВАКОВ

Нека се върнем във втори клас, в часа по природознание. Оставяйки настрана пчеличките, цветенцата, червейчетата и дървенцата, този прекрасен предмет включваше и много важен урок за кръговрата на водата на планетата Земя. Бърз преговор: водата се изпарява от Слънцето, стигайки до постудени слоеве, където се превръща в облаци, а след това пък пътува стотици километри, до там където кондензацията кара високопарните водни молекули да си намерят нормалното агрегатно състояние и да се върнат обратно на земята. Транспортът им надолу към почвата, асфалта и нас самите е в няколко форми: дъжд, сняг и градушка (може и повече да говорим, но ако започнем, това списание ще трябва да бъде преименувано на “Да Знаем За Водата”). Та, сняг има през зимата, град има през пролетта и през есента, а дъжд има през останалото време. Ако всичко дотук е ясно, честито, заслужили сте си грамотата за втори клас. Хайде сега малко по-конкретно за снежеца.

“Сняг” е твърде общ термин, а снежинка - леко некоректен, а и няма да ви помогне да изглеждате начетен на купоните с приятели.

Официалното наименование на снежинката е снежен кристал. И всеки кристал е нечувано красив и уникален сам по себе си. Преди да сте грабнали плакатите и други подобни средства за протест и скандиране, предупреждаваме, че снегът не е на изчезване, но пък има необхватно разнообразие от видове и форми снежни кристали. Например игли, цилиндри, призми, плочи, дендрити и комбинации между тях. ДА, и моята първоначална реакция беше: “Върху мен падат милиони миниатюрни иглиииии!?!” Е, да но това не е и най-удивителното нещо.

Как според вас се формира снежният кристал? Защо през зимата не вали градушка? Защо през пролетта вали град, а не сняг? Не се бяхте замисляли, нали? Тук е мястото да си подготвите УАУ очилата и скобите против падане на ченета. Защо ли? Защото ще ви убедим, че явленията пустинна

буря и снежна буря имат повече общи неща, отколкото снега и градушката.

Снежният кристал започва своя живот и растеж от леден диск, но той сам по себе си не е само вода. Ледената плочица в самия си център има малка прашинка... Парченце, което дава началото на красивата водна структура. Не, не става дума за големите прашни топки, които се надявам да сте изпрахосмучили изпод дивана... Тук говорим за прашинки с такъв размер и тегло, че за да ги видим ни трябва електронен микроскоп. И всяка снежинка си има едно такова сърце, чиято форма вдъхновява водните молекули да се хванат и мръснишки....да образуват красиви форми.

Но като заговорихме за форми, нека разкрием тайната зад красотата на тези ледени бижута, а тя се крие в комбинацията между геометрия, химия и физика.

Да започнем с химията: водната молекула е изградена от два водорода и един кислород (откъдето идва и H2О). Физически, тези три атома се групират по много специфичен начин - в триъгълна форма. А сега да довършим историята с малко геометрия. Природата обича математиката и стабилността, а триъгълни молекули можем да подредим в стабилна структура по много малко начини. Погледнете сега една от снежинките на страницата и кажете, не ви ли приличат всички на една фигура? Ако ли не, пробвайте да свържете върховете. А сега?

Една от теориите за тяхното формиране е свързана с различните видове снеговалежи. Както сигурно сте забелязали, сняг вали на парцали, на дребни, ситни снежинки и какви ли не Да, драги любопитковци, повечето други междинни състояния. снежинки имат форма на Това се определя от деликатния шестоъгълник. Макар и да не са баланс между температура и геометрично перфектни, това влажност на въздуха. Колкото е най-честата форма, заемана по-влажно и топло е по време от снежните кристали. И това, на снеговалежа, толкова повече защото миниатюрните триъгълни цилиндрични и комплексни водни молекули обвиват малката структури ще има, а снегът ще прашна сърцевина, както леда от е на парцали, заради спояването фризера полепва по пръстите на между тях. Колкото по-студен зажаднелите за сладолед. Тези от и сух е въздухът, толкова повече вас, които внимаваха досега, ще разделени игловидни и цилиндрични скочат във възторг: Но игличките и структури ще има и за това цилиндрите не са шестоъгълни! Така валежът ще е ситен и дразнещ. е, но те са мистерия сами по себе си. Ако се сещате за израза

“пронизващ студ”, то вече разбирате, колко е буквален. И нека да поприключим тази дълга история с история от миналото... Много стара мисъл е, че никои две снежинки не са еднакви. Красотата на този кристален феномен е, че всъщност това си е самата истина. И точно тя оковава в романтичната си магия Уилсън А. Бентли, който през 1880 г. решава, че желанието му да знае повече за снежните кристали не може да бъде сдържано. И закупува микроскоп и започва да наблюдава. Кристалите предизвикали такава краста за още, че малко по-късно закупува и

фотоапарат, чрез който заснема впечатляващ албум от близо 5000 снимки на снежни кристали. А от там дошло и прозвището му “Бентли Снежинката”.

Нека спрем дотук, защото теорията за снежинките е изключително дълга, протяжна, сложна и по-суха от Сахара, макар и да говорим за вода. Но се надяваме, че с тази кратка разходка ви убедихме, драги любопитни люде, че подобно на приказка, снежинките са от един собствен свят, така непознат и красив, но все пак точно под носа ни.

Ще си върнем ли някога успехите в зимните спортове?

Д

ве големи поколения биатлонистки успяват да доведат българския спорт до исторически връх. Първата генерация, която установи традиции и бе на крачка от големите победи се състои от Надежда Алексиева, Силвана Благоева, Ива Шкодрева, Мария Манолова и Цветанка Кръстева. Второто поколение пое щафетата от тях и спечели два медала от олимпийски игри – Катя Дафовска, Ирина Никулчина, Павлина Филипова, Нина Кадева и Радка Попова. За съжаление трето, по-силно поколение няма. Днес надеждите ни за възраждане са свързани с отличилите се в девическите си години нови надежди като Ния Димитрова, Емилия Йорданова и Стефани Попова. Бъдещето ще покаже дали те ще успеят да се доближат до класиранията на именитите си предшественички...

Автор: Димитър Шопов Е-mail: shopov1@yahoo.com

http://sportvoxmag.com

...Зимата като сезон е неизменна част от живота ни. Всичко навън е бяло и изпълнено с особен чар на чистота и красота. Привидна мразовита очарователност, срещу която човекът като вид е трябвало да води хилядолетни битки и някак си да успее да оцелее. А впоследсвие, на която съумява да се научи и да се забавлява. Именно тези нови качества, придобити във времето и послужили му да остане жив, сега стоят в основата на днешните зимни развлечения. Независимо дали говорим за биатлон, алпийски ски, шейни, сноуборд или пък кънки бягане, действията на хората при зимни условия като пързаляне, спускане, катерене, в комбинация със страстта, амбицията и адреналина, са родили тези спортове. За късмет, в България имаме отлични географски и климатични дадености, за да развиваме успешен зимен спорт, но уви – наред с други важни области, винаги остава на заден план. Все нещо ни пречи да отделим внимание, ресурси и знания за развитие на зимните ни състезатели. Повече я караме на ентусиазъм, отколкото на професионализъм. И въпреки това, можем да се похвалим със значими успехи в белите спортове, особено в областта на биатлона. Неговото дамско разклонение записва една от най-светлите страници в голямата книга на българските спортни успехи. В следващите

няколко горещи реда ще ви припомним имената на Екатерина Дафовска, Надежда Алексиева и останалите момичета, свързали имената си с биатлона. Приемете този кратък курс по история като нашия коледен подарък за Вас, фенове на любознанието и спорта. Като добавка към веселото четене Ви предлагаме да си приготвите и гореща чаша с топла напитка, да се въоръжите с ударна доза въображение и докато четете този материал, да не спирате да се усмихвате и мислите позитивно. Пък кой знае, може би измежду Вас, четящите тези редове, се крият бъдещи медалисти на зимните олимпиади. Ето ни на старта на нашето приключение. Нека се пренесем паралелно на изток в мистична Япония и на запад в шикозна Франция. Нозаваонсен е малко спретнато градче, намиращо се в полите на планината Кенаши-

Катя Дафовска, Финал на масовия старт 12.5 км, Зимни олимпийски игри 2006 г. юма. През 1998 година в този еклектичен японски ски курорт, известен със своя Фестивал на огъня, се проведоха състезанията по биатлон от програмата на Олимпийските игри в Нагано. И там измежду красивите и отрупани със сняг дървета, се срещнаха найдобрите спортисти в света. Шест години по-рано на една друга арена, намираща се в Савойските Френски Алпи, една друга генерация от спортисти спориха за златните медали в Олимпийските игри в Албервил (1992 г). Лес Саеси, също като японския си събрат - Нозаваонсен - е малък, но изящен в своята си

подреденост алпийски курорт. Общото между двете арени, е че след произвеждането на последния олимпийски изстрел те престават да действат като центрове, развиващи биатлон на най-високо ниво. Но влизат в историята на българския зимен спорт като местата, станали свидетели на едни от найголемите успехи на дамския ни биатлон. Дисциплината е 15 км индивидуално за жени. Всеки пропуснат изстрел се наказва с добавяне на една минута към беговото време. Две различни дестинации, две различни метеорологични състояния

Мъжкият отбор завърши на 11то място в кръга от Световната купа по биатлон в Хохфилцен (2010 г)

и две противоположни по характер състезателки, които застават на стартовата линия. Двете са само на 22 години, но със сериозен бекграунд в CV-тата си. Едната вече е била сребърна медалистка от Световно първенство, има една победа и две втори места за стартове и трето място в крайното класиране за Световната купа. Другата има две бронзови отличия от шампионати и едно трето място за Световната купа. Двете се засичат на Олимпийските игри в Лилехамер през 1994-та година. За едната е последно участие на този най-висш спортен форум, докато за другата това е едва началото. Едната се казва Надежда Алексиева, другата Екатерина Дафовска. И докато в Лес Саеси февруарското слънце весело се усмихва, в Нозаваонсен, на другия край на света, бяла перелина от ниска облачност е паднала над арената. Снегът се стели на

парцали. Усмивката не слиза от лицата на двете ни момичета. Те тръгват уверено. Ските като че ли сами се движат. Всяка следваща стъпка става все полесна и по-лесна. Скоростта им е повече от чудесна. Отлична работа на вакс майсторите, които въпреки специфичните атмосферни условия, се справят чудесно с работата си. Те намазват ските със специална вакса, която подпомага сцеплението на ските със снега. При различното състояние на снега, ваксата също варира като избор. Неправилно подбраната такава прави ските трудни за хлъзгане, което допълнително натоварва състезателите. Вместо те да се движат свободно, както хладен нож разрязва масло, те трябва да полагат усилия, за да разкарат котвата от краката си. Подобни проблеми имат останалите водещи състезателки по време на падащия мокър сняг в Нагано. Бавни, мудни, а може би стресирани от големия форум, те завиждат на лекотата, с която българските им съпернички се движат през този ден. Ето го огневия рубеж. Четири стрелби. Първо легнала, после, права, легнала и накрая пак права. Пулсът е учестен, но добрият тренинг изисква максимална концентрация и психологическо понижаване на пулса до едни умерени нива. Изключително трудно упражнение е да повишиш скоростта си от нула до 24 км/ч средна скорост. Не е лесна задача и да я задържиш. Самото

34/35 Януари 2013

трасе не е направено да бъде гладко като писта. Напротив, има няколко наклона с висок коефициент на трудност, по които състезателките трябва или да се изкачват или да се спускат. Там скоростта е друга, уменията за воденето на ските - различни, натоварването - немалко, а пулсът – прекалено висок. По време на стрелба е нужно по-добро съсредоточаване и концентрация, пулсът да е понижен до нормалното ниво от около 70-80 удара в минута при 130-140 удара преди това, по време на бягането. Пушката тежи около четири килограма. Ръцете трябва да са силни. Мишената е поставена на разстояние 50 метра, като черното кръгче, което трябва да бъде точно уцелено, е с диаметър 115 мм при положение прав и 45 мм при положение легнал. Първите стрелби на Алексиева и Дафовска минават гладко като симфония. Сърдечният ритъм е добър, мишените падат една след друга, съборени все едно от снайперист, а не от състезател. Камерите въобще не ги удостояват с честта да ги следят. Но и това време ще дойде скоро. След стрелбата следва отново бягане по нелекото трасе. Втора стрелба – чиста. Имената на двете ни състезателки започват да излизат на предни места във временното класиране. Треньорите ги окуражават отстрани и тайно мечтаят днес да е нашият голям ден.

Третата стрелба от положение легнал минава също като чудесна изпята песен за Надежда Алексиева. По това време в Албервил голяма част от водещите състезателки вече са се провалили в стрелбата - Сантер от Италия, Ниогре от Франция, Петра Беле от Германия, Светлана Парамигина от ОНД. Анте Мисерски от Германия и Мириам Бедар от Канада, обаче вървят чудесно, както бегово, така и стрелково. След третата стрелба, с амбиции за медал остава и нашата 22-годишна състезателка. В Нагано обаче третата стрелба хвърля леко назад Катя Дафовска. Първият изстрел попада точно в целта, но вторият остава извън. Следват няколко стотни от секундата в размисли, молби, прицелване. Мекият спусък е обран плавно. Показалецът натоварва с малко над 500 грама нежното предверие на пушката. След

Ирина Никулчина спечелва бронзов медал в преследването на 10 км на Европейското първенство по биатлон в Банско. това целият пусков механизъм на пушката заработва. Двасесет и две калибровият куршум излиза от цефта със сила от малко над 320 км/час. Едва видим дим от експлозията на барут. Куршумът преодолява за няколко милисекунди 50те метра до целта. Черната мишена с елегантно движение се затваря, като на преден план остава белият цвят. Чудесен цвят показващ, че целта е поразена. Глътка въздух, ритъмът на победата отново е на линия. Следващите два изстрела са произведени плавно, методично

и точно. Дафовска напуска само с една грешка огневия рубеж след трите стрелби. За сравнение, голямата Магдалена Форсберг вече има четири. Разликите във временното класиране са малки. Първите десет са събрани в рамките на 20 секунди, като всяка една от тях може да ликува накрая. Към третата си стрелба в Нагано се е устремила още една 22-годишна българка Павлина Филипова. Олимпиадата е едно от първите големи състезания в нейната кариера. Петте мишени падат поразени една след друга, а след преминаването на контролата първото място излиза на таблото срещу името на берковчанката. Усещането, че медалите са близо, витае във въздуха. Няколко километра по-назапад и няколко години по-рано Надежда Алексиева се отправя към последната си стрелба. Увереността не я напуска нито за миг. Първи, втори, трети, четвърти – от черни, мишените стават бели. Последният патрон, найтрудният. Звукът на медала изстенва в слънчевия зимен следобед над долината в Лес Саеси. Надеждите на Надежда са за нещо голямо. Времето, макар и малко в този момент, изглежда забавено. Призовата стълбичка в мислите изкристализира и добива вече реални размери. Погледът вече е насочен 50 метра по-нататък. До сваляне на всичките четири мишени остава само една черна. Но целта не е повалена.

38/39 Януари 2013

Мечтите се изпаряват в този миг. Само два милиметра понадолу и Надежда Алексиева щеше да стане първата българска шампионка в Зимни олимпийски игри. Уви, късметът в този ден не беше с нея. На игрите в Албервил тя записва освен 5-място в 15 км, още две четвърти места на 7,5 км и в щафетното състезание. Тази година е и последната силна в нейната кариера. Един чудесен връх, макар медалите да са толкова близо. Шест години по-късно в същата надпревара две българки са с шансове за медалите. Първа до огневия рубеж достига Катя Дафовска. Концентрация, увереност и показалецът започва да шари по спусъка. Петте мишени падат една след друга. Оттук нататък всички сили трябва да бъдат използвани в бягането, а е и време конкурентките да започнат също да грешат. Това и става – Дизел, Ахатова, Грашич всяка една от тях допуска пропуски, които ги изхвърлят от голямата борба за златото. Филипова също навлиза в зоната за стрелба. Съсредоточава се малко повече от обикновено. Визуализира точна стрелба. Пуска първия изстрел, мишената не пада. Нищо, не се отказва. Разстрелва от упор останалите четири черни кръгчета. Все още е в борбата за медалите. Дафовска бяга силно до финала. Дава всичко, на което е способна и финишира с първо време. То няма как да бъде бито от

останалите. Петрова остава втора на 17 секунди. Уши Дизъл на 34 секунди. Всичките си сили до края на дистанцията изразходва и Павлина Филипова. Финалният спринт е взет на един дъх, но само две стотни не и достигат за третото място. Страшно дежавю за Павлина. Така приключва едно от най-силните български участия в световни състезания. Петнадесетте километра в дамския биатлон написват найзлатната страница в историята на българския зимен спорт. Четири години по-късно, на Игрите в Солт Лейк Сити, Ирина Никулчина печели бронзов медал в преследването. Това е и последният голям връх на дамския ни биатлон. Две големи поколения български биатлонистки успяват да надградят и развият уменията си, за да се достигне до този исторически връх. Но за съжаление трето, по-силно поколение няма. След като Катя Дафовска реши да прекрати кариерата си, по стара българска традиция в българския спорт настана истински вакуум. Днес надеждите ни за възраждане са свързани с отличилите се в девическите си години нови надежди като Ния Димитрова, Емилия Йорданова и Стефани Попова. Бъдещето ще покаже дали те ще успеят да се доближат до класиранията на именитите си предшественички. Дай Боже това да се случи!!

ДА

РАЗЧУПИМ

М

ГРЕНЛАНДИЯ

ЛЕДА

З

аливът е скован от арктически ледове, а малките корабчета едвам успяват да си пробият път между огромните ледени късове. Гърбави китове пък изпълняват любовната си песен, която трае от 10 до 20 минути и се повтаря в продължение на часове. Намираме се във водите на 4 500 - хилядното и трето по големина в Гренландия градче – Илулисат (снимка горе). Име, означаващо на гренландски “Айсберг”. Нищо чудно, имайки предвид, че тук се намира съкровището, признато от ЮНЕСКО за част от световното природно наследство - леденият фиорд Илулисат (снимка). Замръзнал в един безкраен миг на тишина, той разкрива спираща дъха гледка към необятния простор. Цветови простор, създаден от синьото на морето и бялото на снега, който се смесва с ярко контрастните шарки на модерното градче, сгушено в долната част на образуванието. Талази от грамадни ледени късове пък се отронват всекидневно от челото на ледника, за да се озоват в панорамата на сутрешната гледка на живеещите там гренландци. Впрочем, името на автономната държава под датски суверенитет, произлиза от ранните

42/43 Януари 2013

скандинавски заселници. Популярна история, разказва за норвежкия мореплавател Ерик Червения, основател на първото норвежко селище в Гренландия. Наричан така заради цвета на косата си, той кръщава земята Grœnland (“Зелена земя”), очаквайки че с приятното име ще привлече повече хора. Хитър маркетингов трик, който явно е проработил. Гренландската колония достига размер между 3000 и 5000 души, като са открити следи от поне 400 ферми за моржови бивни. Но норвежците със сигурност не са били сами на острова при пристигането си. Над 120 археологически обекта са намерени само в района на градчето Сисимиут (снимка долу) – друго голямо селище в близост до Илулисат. Оказва се, че Гренландия е обитавана вече повече от 4 500 години, а свидетелства за първите обитатели на острова – културата Saqqaq, могат да бъдат зърнати в регионалния музей намиращ се там.

Януари 2013 43

Мумия на 6-месечно бебе (снимка) и над 70 000 кости, 20 000 сечива и 1 000 артефакта, сред които и напълно запазено кану, хвърлят широк поглед върху древната 44/45 Януари 2013

палео-ескимо общност, смятана за предшестваща на някои от инуитските народи. Открити са и немалко отпечатъци от културата на

древните Дорсет, които обитавали западната част на острова от 500 г пр. Хр. до започването на Средновековния климатичен оптимум през 11- век. Те изработвали

харпуни, светещи лампи с китово масло и изящни дърворезби (снимка) и маски, служещи за шаманизъм и комуникация с отвъдния свят. Намерените големи

ножове за разрязване на сняг пък са достатъчен повод да се твърди, че дорсетите са и изобретатели на иглуто. Напускайки Сисимиут, потегляме за Нуук, столицата на Гренландия. Междудругото, поради суровия климат на острова, не съществуват пътища или железопътна система, а транспортните връзки между градовете се осъществяват посредством самолети и частично с кораби, а в някои райони и от шейни, теглени от полярни хъскита. Градът е разположен в западната част на острова, в началото на архипелаг от прекрасни фиорди. Наймалката столица в света наброява само 15 500 души, по-голямата част от които се занимават с риболов или миньорски дейности. Старото пристанище, заобиколено от плеяда от разноцветни дървени къщи на един или два етажа, е мястото, където се провежда ежедневно пазарът, на който рибари и ловци

предлагат улова си за деня. В градчето има прилично разнообразие от ресторанти, където може да се опита традиционна гренландска кухня. Основна съставка в кулинарната култура на острова е месото във всичките му форми. Няма друга страна, където да има такова голямо разнообразие, но и да е толкова евтино. Suaasat е найпопулярната супа, чиято основна съставка варира според сезона – прави се или от месо на тюлен или от птиче месо. Друг традиционен инуитски специалитет е mattak, който се приготвя от сурово месо на нарвал или на бял кит. Когато се яде необработено, месото им е важен източник на витамин C. Капелин, халибут, червена риба, гренландска треска, скариди, миди и много други морски обитатели са неизменна част от трапезата на гренландци всекидневно. По-рядко и според сезона се консумират меса от северен елен, мускусен бик и от морски птици. Единствените растителни източници са боровинки, водорасли и картофи от южните части на острова. Трудно би било да си вегетарианец тук! Центърът на столицата е зает от авангардните и високи сгради на гренландското правителство и кметство, които ярко контрастират с девствеността на природата наоколо. Макар и малко, градчето има университет, болница, кино, та дори и мол! Националният музей (снимка) пък предлага постоянни изложби на мумии, традиционни облекла, както и галерия с над 400 скулптури от кости, дърво и сапунен камък. Въздухът е идеално чист и без проблем може да се унесете в хотелската стая, наблюдавайки Полярното сияние феномен, представляващ поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.

И ако вече ви е писнало от лед, то в Южна Гренландия ще се чуствате съвсем като у дома си. Макар за кратко през лятото, арктическите цветя цъфтят в невероятно

48/49 Януари 2013

разнообразие от лилави, червени, жълти и сини багри, наред с фиордите, горещите извори и блеещите на полето овчици. Неслучайно, тази част от острова шеговито е наричана

от местните - “Sineriak Bananeqarfik” (Банановият бряг). Все още далеч от тропически рай, това всъщност е регионът с наймалко екстремни температури. Тук

разстоянията са малки, така че е напълно практично да се разходите до близките градове. Учудващо, повечето от местните жители никога не се опитвали месо от полярна

мечка, а в областта има дори и тайландски ресторант! Като турист, бързо-бързо ще разберете защо Ерик Червения е решил да се установи точно тук. И въпреки всичко скандинавската колония не процъфтява дълго, а последните писмени сведения за гренландските викинги са от сватба в църквата на селището Хвалсей (снимка) през 1408 г – днес най-добре запазените развалини от норвежкия период. Далеч по-малко населена е източната част на Гренландия. По протежението на бреговата ивица от 20 000 км ще попаднете само на 2 градчета и 5 селища, обитавани от не повече от 3 500 човека. Има и причина за това – регионът е достъпен за кораби само 6 месеца в годината. За сметка на това, тук е най-големият и необитаван национален

парк в света. Разпрострян на 972 000 кв км, той заема 1/3 от територията на Гренландия и е арктически рай, чиято дива природа не може да се срещне никъде другаде на планетата. Дом е на едни от найкрасивите животински видове, включително огромните моржове с техните масивни бивни, величествените полярни мечки, мускусните бикове, белоснежната полярна лисица и китовете нарвал. Точно тази богата фауна привлича многобройни научни изследователи и експедиции всяка година. И ако в момента въртите глобуса на бюрото и пръстът ви ненадейно попадне на Гренландия, се пригответе за уникални впечатления и преживявания. Каним Ви да помечтаем заедно, там където изобщо няма да ви е скучно!

Любопитно за Гренландия

Страната на полярните мечки и ескимосите се препитава основно от риболов, но също и от износ на един изключително екзотичен “деликатес” - гренландският лед.  Често Гренландия е изобразявана на географските карти прекалено голяма. В действителност, Австралия е три пъти по-просторна от автономната провинция.  Основният туристически сезон е от месец май до към края на септември. По време на зимните месеци (октомври – януари) Слънцето изгрява само за няколко часа на ден, а температурите падат до -30 °C.  Гренландия е адски скъпа, тъй като повечето стоки се внасят от Дания. Обяд в един ресторант може да стигне 60 лв, а бирата струва 12 лв! Не очаквайте да похарчите по-малко от 200 лв на ден (без допълнителните екскурзии).  Местен специалитет е Гренландското кафе, направено с щедри количества уиски и ром.

Карта на забележителностите 1. Леденият фиорд Илулисат 2. Градчето Kangerlussuaq (“Големият фиорд”) Отправна точка за каране на шейна с кучета по дълъг 180 км туристически маршрут. Преходът продължава 12 дни и стига до крайбрежния град Сисимиут (www.arcticcircletrail.com). През лятото основна атракция са сафаритата с овцебикове (снимка). Тъмнокафявата козина на тези рунтави животни е дебела, гъста, дълга почти до земята и отлично предпазва животното от арктическия студ. Вълната от овцебик е изключително високо ценена заради своята мекота, дължина и отлични изолационни качества.

3. Североизточният гренландски национален парк 4. Заливът Диско От стотици години гренландските китове минават през мразовитите води край западния бряг на Гренландия. Всяка пролет все още идват да се хранят в залива Диско.

5. Остров Амасалик Разположен точно на юг от Северния полярен кръг, островът се радва на дълги дни през лятото и на величественото северно сияние през зимата. Идеално за катерене, ски и екскурзия с шейна.

6. Остров Диско 7. Местността Qassiarsuk Точното местоположение на първата викингска колония на Ерик Червения. Реконструирани са църква и норманска дълга къща.

8. Ледената шапка на Гренландия Побързайте преди 110 000 - годишната ледена покривка на острова съвсем да се разтопи. Прекосяването й със ски от запад на изток отнема само около....месец!

 През 1946 г, САЩ проявяват геополитически интерес към Гренландия и предлага да го купи за 100 000 000 $. Дания отказва офертата. Затова пък през Студената война, без знанието на Дания, САЩ стартират проект с кодовото название “Леден червей” (Iceworm). Създава се цял подземен град и площадки за изстрелване на ядрени ракети.

3-километрова железопътна линия е свързвала 21 странични тунела и един централен, дълъг 1 километър. Основният проблем, с който се сблъскали строителите и обитателите на подземния град е било движението на ледниците, което е заплашвало с разрушаване тунелите. В крайна сметка това се е случило и проектът е бил спрян.  Дания осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около 16 000 лв на гренландец.

Харесайте ни във facebook

НЕОБИЧАЙНИ КАЛЕНДАРИ Времето – това е като вавилонска кула, където хората говорят на свой собствен език и живеят в собствено летоброене. Сякаш не е за вярване, че обичайният за нас Григориански календар значи толкова малко за други страни и народи.

ЧЕСТИТ СИРИУС! Жителите на Древен Египет (4 хил. пр. н. е.) обожествявали река Нил и свързвали началото на новата година със звездата Сириус, в деня на чийто галактически възход се случвал разливът на великата река. Сириус се появява на небосвода веднъж в годината – в края на юли. Единствено с продължителността на годината египтяните сбъркали. Отначало тя се равнявала на 360 дни, за да не бъде обиден никой от 12-те богове, в чест на които били наречени календарните месеци. По-късно, когато астрономите уточнили слънчевата година, на Египет се наложило да премине към общоприетата система на броене на годините, и към звездната година били прибавени изгубените 5 дни.

ЛУННАТА ГОДИНА В ислямските страни в Древността (а в някои като например Саудитска Арабия, Пакистан и Бангладеш – и до днес) се използвал Лунният календар. В тази система новият месец започва в деня на астрономическото новолуние, когато двама уважавани в страната мюсюлмани потвърдят, че са видели на небето лунния сърп. Нова година по ислямски всеки път се отбелязва в различни дни – например през 2010 на 8 декември, 2011 – на 27-ми ноември. В различни държави – по различен начин. Кой е казал, че Луната се показва еднакво отчетливо на всички места?

MADE IN CHINA Колкото до жителите на Източна Азия, съвременните китайци празнуват Нова година в различни дни, но винаги през месеците февруари, март или април. Те живеят по слънчеволунния календар. В тази система новият месец започва в деня на появяване на младата луна в лъчите на залязващото Слънце, а календарната година може да се състои от 12 или 13 месеца, като дните на месеца трябвало възможно по-точно да попадат в една от тези лунни фази. Схема, изучавана от специалистите, но трудна за разбиране от неопитния човек. Въпреки това азиатската система на летоброене, в която всяка година съответства на определено животно, стихия и цвят, е добила популярност в много страни по света.

ТОЧНИТЕ ИНДИАНЦИ В Южна Америка, преди пристигането на Колумб, живели талантливи индиански племена.

1500 години пр. Хр. те можели да изчисляват точно дните по календара на маите. То било основано на 260 комбинации от 13 числа, 20 свещени знака и 4 направления, а гражданските и религиозни календари позволявали това лесно да се използва и в живота. Например, по гражданския календар маите определяли кога да се сее кукурузът и да се събира урожаят. А по религиозния определяли датата на жертвоприношенията.

52/53 Януари 2013

РАВНЕНИЕ ПО КРАВИТЕ Във времената на Ромул и Рем - легендарните основатели на Рим (8 в. пр н. е.), годината се състояла общо от 304 дни, което се равнявало на 10 месеца. Причините за това рязко съкращение са няколко. Римляните асоциирали двата зимни месеца със замирането на живота и просто ги зачеркнали от своя календар, празнувайки настъпването на новата година на 1 март. При това (какво удобство само!) 10 месеца се равнявали на доителния период на кравите. Следователно, и най-неграмотният можел да сметне десетте месеца на годината.

ЧАСЪТ - ОТНОСИТЕЛНО ПОНЯТИЕ Официалният календар на Израел се е появил преди десетки хиляди години. Древните юдеи създали една от най загадъчните слънчево-лунни системи за пресмятане на времето. Броят на месеците в годината бивал 12 или 13, дните в месеца - 29 или 30 и съдбата на всяка година зависела от сложни изчисления. Годината според юдеите можело да бъде „правилна”, „достатъчна” и „недостатъчна” и да бъде с продължителност съответно 354, 355 или 353 дни. В Израел денонощието е било 24 часа, но часът не е бил задължително с продължителност от 60 минути.

НА КОЛКО ОЛИМПИАДИ СИ? Древните гърци били изключителни любители на спорта и още по-оригинални при броенето на годините. Олимпиадите, гордостта на гръцкия народ, станали толкова съществена част от гръцката култура, че според тях започнали дори да прекрояват календара си. Първата промяна, повлияна от спортната система на броене,направена през 264 г. пр. н. е., просъществувала повече от седем века. В това летоброене годините се пресмятали и обозначавали съобразно поредността на Олимпиадите.

ПОД ЗНАКА НА РЕВОЛЮЦИЯТА Оригинален, но както по-късно се установило и неподходящ опит да се свърже времето с политиката представил и френският революционен календар. Създателите на тази импулсивна хронологическа схема имали смелостта да отменят летоброенето, съобразено с раждането на Христос. Било решено за „начало на началото” да бъде обявен 22 септември 1792 год. – датата на провъзгласяването на Френската Република. Те отменили седмиците и въвели декади, които обединени по 3, съставяли 30-дневни месеца, а минутите в един час продължавали по 100 секунди.

АГРАРЕН КАЛЕНДАР Вярно на своето любимо занимание - земеделието, древното семитско племе на ханаанеите през 10 в. пр. н. е. създало календар, съобразен със селскостопанската работа. Според археологическите находки годината при това племе се е деляла на 8 неравни по времетраене месеца. Те имали и странни имена: месец за прибиране на реколтата / съответства на грегорианските септември и октомври/, месец на сеитбата, месец след сеитбата, месец на беритбата на лена, месец на жътвата на ечемика, месец на жътвата на пшеницата, месец на гроздобера и така т.н.

“ЖИВОТО ВРЕМЕ” НА СИБИРЦИТЕ Тунгусо-манджурските народи толкова уважавали времето, че считали годината за живо същество. „Годината - човек” за сибирците се състояла от 13 лунни месеца, а за да определят годишния сезон било нужно буквално да преброят човешките кости. Започвали от темето (считано за начало на годината ) и се движели от ляво на дясно, правейки паузи на лявото рамо, лакътя и китката на лявата ръка. След това трябвало да преминат по трите стави на пръстите на ръката и да се прехвърлят на дясната ръка, за да повторят огледално същия път. Вероятно именно от тях ние сме се научили да определяме дните в месеца, броейки кокалчетата на ръцете си.

Тик-так...

А вие вслушвате ли се в биологичния си часовник? Обед Нивата на тестостерон са най-високи.

Най-добра координация.

Най-висока тревожност.

Сутрешен повик за тоалетна.

Спира се производството на хормона мелатонин.

Най-бързи реакции.

Рязко покачване на кръвното налягане. Това е и причината сърдечните удари да стават най-често сутрин.

Най-добра сърдечна и мускулна дейност.

Най-високо кръвно налягане.

Телесната температура е най-висока.

Температурата пада до най-ниската си възможна стойност рано сутрин. Така тялото пести енергия.

Със залеза, секрецията на мелатонин се активира и увеличава десетократно. Чувстваме се сънени.

В

сички знаят за ранобудните петли и за кокошките, които рано-рано си лягат да спят. Кукумявки, бухали и сови пък са познати като нощни ловци, а щъркелите крачат и търсят жаби само през деня. Всяко същество притежава биологичен часовник. То представлява вътрешен механизъм на тялото, който отговаря за равномерното повтаряне в течение на времето на определени състояния и процеси на организма (събуждане, температурно и кръвно регулиране, отваряне и затваряне на цветовете при растенията, зимен сън при животните и др). При хората този „часовник”, регулиращ циркадните ни ритми, се нарича на научен език suprachiasmatic nucleus или SCN и представлява мозъчна структура с големина на

Дълбок сън

Храносмилателната система навлиза в покой.

Полунощ

глава на карфичка, която съдържа около 20 хиляди неврона. SCN е разположен в хипоталамуса, точно над точката, където се пресичат очните ни нерви. Сигналите от там се разпращат до няколко зони в главния мозък, включително до епифизата, която реагира на тях като спира производството на хормона мелатонин. Нивото на мелатонин в тялото нормално се увеличава при стъмняване и ни кара да се чувстваме сънливи, а дишането и сърдечният ритъм започват да се забавят, телесната температура леко спада. Циркадните ритми практически се повлияват от светлина с всякакъв

източник и сила, включително от диодите на различни електроуреди, нощни лампи и други, но също зависят от гените и изградените навици. Пътуването на големи разстояния, например, разрушава цикличността на биологичния ни часовник, а пренастройването му отнема няколко дни, през които осезаемо чувстваме дискомфорт и не сме работоспособни. Всъщност всякакви промени в забързания ни начин на живот ни афектират физически, психически и поведенчески. Но нека да проследим нормалния, според науката, биологичен часовник на човешкия организъм, час по час.

НАУКА

Алуминий: Хладният допир Т

ова е едно от любимите ми усещания. То връща така прекрасните спомени за нещо модерно, същевременно новаторско. Хлад. Сякаш нещото, което докосвам е толкова готино, толкова непристойно за мен, че заслужава да се определи с тактилно-достойната чуждица “куул”. Но какво е това нещо? Каква е тази магия на алхимията, която винаги е толкова задоволяваща за сетивата, че да нямаш

желание да я пуснеш? За да отговорим на този въпрос, ще ви върнем в онзи тъмен кабинет по химия и ще се опитаме да го направим малко по-светъл, с нашия вариант на урока за метала Алуминий (Al). Самото му откриване е доказателството за мен, че човечеството никога не трябва да казва “Не ме интересува!”. Защото е отнело стремглавата упоритост на няколко човека, които са казали “Стига” на лесните

за извличане, но непрактични метали (да желязо, теб визирам) и са вложили пот и сажди в търсенето на богатството, криещо се под краката им (в буквален и преносен смисъл). И като казваме богатство нека не скромничим. Алуминият е 8.2% от земната кора, най-често срещаният метал и третият найразпространен химичен елемент на Земята! А ние знаем за него от едва 18ти век. Но защо все пак алуминият да е тооолкова

РАЗБИВАЧ НА РЕКОРДИ

важен? И как така е навсякъде, пък ние не сме знаели за него? Историята не ми е любим предмет, а слагайки химия в нея става идеалната реакция за мигновен съновен елексир. Но нека не забравяме колко е кратка историята на другаря Al. Добре де, да признаем римляни и гърци са подозирали, че съществува, но химията до 18-ти век не е била способ за развитие дори на градинарството. Алуминият е бил извлечен от майката Земя в сравнително чисто състояние за пръв път от датския учен Ханс Кристиян Йорстед и то чак през 1825 г. Бидейки първобитен, чрез методът за екстракция тогава можели да се произвеждат миниатюрни количества от сребристобелия метал. Германският химик Фрийдрих Вйохлер подобрил подхода 20 години по-късно, до такава 56/57 Януари 2013

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ АЛУМИНИЕВ КЕН

ЛИТРА

степен, че да може да демонстрира основните му свойства. Но бил далеч от прекрасен. Накрая френската химия надделява и Хенри Етиен Сенклер Девил прави производствения метод около 30 пъти по-евтин,

свеждайки цената от 1200 до 40 долара за килограм. Но до днешния любим електролитен метод се стига едва през 86та, когато американски

Тайвански производител представи 4.7-метрова версия на газираната си напитка Super Supau, цялата направена от алуминий и тежаща 11 тона!

и френски гении, по едно и също време и независимо един от друг, откриват че руда при определени условия и много ток разделя алуминия от всички останали натрупвания. Методът на Хол-Херолд се използва дори и днес, но стига с миньорските химии засега. Нека ви засипем с някои от свойствата, които правят елемент номер 13 (прашната Менделеева таблица на тавана знае, че това значи, че 13 протона и също толкова електрона формират алуминия) толкова уникален и изключително незаменим за племето човешко. Алуминият е много странна птица. Същевременно е лек, но и много издръжлив и за това от него се прави от кухненско фолио до сателити и дори Международната космическа станция. Той е и доста ковък, но нека вникнем под повърхността, защото там се случва нещо

АРИСТОКРАТИЧНИ МАНИЕРИ

РАЗДЕЛНО СЪБИРАНЕ

Наполеон III гощавал най-уважаваните си гости с храна, сервирана в алуминиеви чинии, а не в сребърни или златни! Не всички обаче, схващали какво и е специалното на изисканата посуда.

Всяка минута се рециклират около 123 000 алуминиеви кенчета. Това прави общо около 660 милиарда кутийки, считано от 1972 г досега.

Потребление на алуминий в световен мащаб Транспорт Строителство Пакетиране Инженерство и кабели Друго

наистина интересно. Алуминият се използва за толкова много от нещата покрай нас, защото за разлика от другите метали, при него ръждата е нещо много хубаво. Някои метали реагират с кислорода във въздуха и в резултат стават нежни, крехки и несериозни. Наш Al обаче, срещне ли кислорода, се взема в ръце и прави тънка защитна

повърхност, която е и много красива. Големи компании като Apple се прескачат да се хвалят, че са усвоили тази алхимийка, та дори и в цветовете на дъгата. Но колкото и да се прави на корав, под повърхността си алуминият харесва сплотените моменти с Менделеевата си групичка. Като се сближи с мед, наш Al се превръща в силна сплав, а като му дойде магнезий на гости, става една егоистична смес, която трудно корозира. Последната му “суперсила”, обаче е, че той е безсмъртен. Да, това не е правописна грешка... Той наистина е вечен... почти. Найчесто се съдържа в кутийките газирани напитки по хладилните камери на магазините. Но те не са първа употреба. Не са и втора. С риск да ви откажем от пиене

Знаете ли, че..?

на кенове завинаги, ще споделим вгорчаващите факти: две трети от алуминият в употреба в момента е рециклиран. Та нека да преговорим: силен, гъвкъв, безсмъртен, с кислороден щит и обкръжен с много приятели, които го правят дори по-добър. Не точно, защото нито е по-здрав от стомана, нито е по-пластичен и по-евтин от пластмаса (да не говорим за възможностите за разнообразни приложения). Но е навсякъде - от телефонни линии до пакети, самолети, консерви, коли, тенджери, траверси, небостъргачи, ракети и сателити. Неразделни сме с другаря Ал и неговия хладен допир.

Автор:

Боян Новаков boian.novakov@gmail.com

Погледнете внимателно! >>>

<<< И още

веднъж!

Сега вече го видяхте..... китайският фотограф, скулптор и пърформанс артист ЛИУ БОЛИН. Той и екипът му създават уникални постановки, в които неговият образ буквално се слива като хамелеон с околните предмети. Подготовката за всеки един кадър трае около 10 часа и включва гримиране и намиране на перфектния ъгъл, в който ще се получи така, че никой да не разбере как във фона се крие човек....докато не мръдне, разбира се.

Хитът на южнокорейск PSY - “Gangnam Style” в световен феномен и клип в YouTube за всич И тъй като сме убеден звуците на това свежа ще се пиянства и по Н наред с народните хор за съвсем уместно да как да танцувате на не

...в 5 прости стъпки Стъпка 1

Стъпка 2

Яздене на кон

Стъпка 3

Сега всички ни гледат

Хвърляне на ласо

“Обличайте се гъзарски, танцувайте евтино”

Ръцете в джоба или на кръста, комбинирани с новите движения на краката.

Кръстосайте си ръцете все едно, че ще дърпате поводите на кон и пулсирайте нагоре-надолу.

Въртим ласото.

Правете леки подскоци с широко разкрачени крака.

Д

Л Стъпки

Д Л

Д

Същевременно продължаваме язденето на коня с въртеливо движение на задника.

Д

Л

Д

Стъпки

Д

64/65 Януари 2013

Л

Д

Л

Л

Д

Л

Започвате с леко подритване с десния крак, редувате с левия.

Л

Стъпки А

Д

Д

Л

Д

Л

Л

Л

Д

Л

Д

Л

Д

Л

Д

кия рапър се превърна и най-гледан чки времена. ни, че под арско парче Нова година, ра, намираме ви научим его.

Припевът - стъпка по стъпка Стъпка 1 Стъпка 1

Стъпка 2 Стъпка 3 или 1 (последен припев)

Стъпка 2

Стъпка 1 или 1 (последен припев)

Стъпка 4

Стъпка 5

Стъпка 4

Стъпка 5

Комбинирайте няколко секси пози

Завършвате движението като издърпате десния крак към левия.

(само в края)

И завършваме с хладнокръвна поза

3 резки движения на главата надясно.

Подпираме ръцете на левия крак.

Пръстите под формата на буквата “L”

3 подскока на тялото нагоренадолу.

Д

Л

Д

Л

Стъпки B

Л

Д

3 въртеливи сгъвания на десния крак към левия.

Д

Л

Разтворете широко ръцете си и вдигнете десния си крак нагоре (позиция A). Бързо го приберете като застанете на левия си крайник. Завъртете дясното си рамо и с ръката си докоснете брадичката като показалеца и палеца трябва да образуват буквата “L” (позиция B).

Драги съ-потърпевши, време е за поредния

„Джингъл белс“ музикален ад

М

есец декември е. Навън вече вали сняг, а аз се разхождам по столичната “Витошка” в отчаяно търсене на подаръци за любимите хора в последния момент (типично по български). Коледа бързо-бързо връхлетя, а веселието, шумотевицата и елхите са буквално навсякъде. Няма лошо! Но уви, наред с всичко това, отново настъпва традиционното сезонно бомбардиране с изкуствена, еднотипна и набиваща се в главата коледна музика. Дразнещите захаросани, ултра комерсиални песньовки, повтарящи се от всеки ъгъл на заринатата и непочистена от сняг улица, както и липсата на каквито и да било идеи и вдъхновение какво да купя, доубиват и без това липсващото ми празнично настроение. Замислих се... дали съм сам в моето си отвращение от изтърканите и омръзнали до болка, предимно американски песни, които трябва да търпим всяка година. Само аз ли не се чувствам по-добре, чувайки за пореден път “Jingle Bells”, “All I Want For Christmas” или “Feliz Navidad”? И дали науката може да обясни защо тези същите песни ни носят радост, когато ги пеем с роднини и приятели, а иначе ни правят луди, докарвайки ни до ръба на самоубийство с някоя коледна курабийка.

66/67 Януари 2013

Обяснението е просто! Нашият стремеж да се обграждаме всяка година с позната музика по време на празници датира от древни времена. В течение на човешката история, музиката винаги е била споделено културно преживяване. Ранните Хомо сапиенс съчетавали ритуалите с музика, за да им придадат величественост и специално значение. Много преди да съществува търговията, дори преди да се е появил самият процес на покупко-продажба, нашите предшественици - ловци са сядали вечер около огъня...и пеели. И то заедно, а не всеки сам за себе си като сега. Доказано, е

ПСИХОЛОГИЯ

че докато тананикаме с други индивиди, мозъците ни отделят окситоцин, хормон, който повишава чувството на доверие и социална принадлежност. Невъзможността на организма да произвежда този хормон се свързва с чувството на апатия, нарцисизъм и асоциалност. А каква е връзката с днешния консуматорски строй и нашата ненавист към еднотипието на празника? Рекламодателите много добре знаят, че пускането на музика на публични места е културно ехо на тази споделена ритуалност, тоест би помогнала да се почувстваме

в настроение да си ръзвържем кесията за предлаганите от тях боклуци. Освен това ранните Хомо сапиенс осъзнали, че нареждането на думи в някакъв ред и ритъм ги правят по-лесни за запомняне. Колко удобно е да вкараш рекламното си послание в песен и продажбите ти мигновенно да полетят нагоре! Харесвайки някакво парче, то обикновено съчетава елементи на нещо старо познато с фрагменти на изненада или с други думи - късче носталгия, примесено с новаторство. Скучно би било, ако знаем

какво следва във всеки един момент от изпълнението, а коледните песни са точно такива – предсказуеми и неизненадващи. Приятно е на първо слушане, но после? Eдна песен трябва да ни разкрива нов нюанс от себе си с всяко едно пускане, да е пропита с много силни и дълбоки чувства, които да се разлистват в човешкото съзнание в различни моменти. Класическата музика, например, създава атмосфера на софистика и увещава слушателите да стоят по-дълго на едно място, и съответно да купуват по-скъпи стоки поведение, отговарящо на тяхната умствена замисленост в този момент. Музикалното възприятие е обект на детайлни изследвания и то в множество научни трудове. Макар че никой не си е направил труда да опише психологическите вреди, които сладникаво-сантименталните коледни песни ни нанасят, са направени какви ли не опити как да се изстиска максималното от джобовете на хората. Принципно бавната, мелодична и хармонична музика склонява оценката на потребителя за заобикалящата среда да е по-позитивна (изследване на Dube & Morin от 2001 г.). Така клиентът забавя хода на движението, за да разглежда повече (Hui,Dube & Chebat 1997 и Bailey & Areni от 2006 г.) и накрая напълва кошницата си догоре със скъпи армагани (Caldwell & Hibbert от 2002 г.). Но какво се получава, ако търговецът я комбинира с пренакичен интериор от светлинки, елхи, напоен дълбоко с коледен аромат. В експериментални условия е било тествано

влиянието на четири комбинации (декорация+приятна миризма/ без такава, коледна музика/ без музика) върху намерението на респондентите въобще да влязат и след това да останат в магазина продължително време. Оказало се, че докато смесицата между двете има позитивно въздействие, не се отбелязва, какъвто и да е ефект при вариантите без празнично озвучение (Spangenberg, Grohmann & Sprott 2005). Музикалните жанрове, от друга страна, също имат изненадващо влияние върху горкия, заставен да се примири със заобикалящите го примамки, слушател. В продължение на две седмици през 1998 г., Адриан Норт и неговите колеги от Университета в Ланкастър, пускали само френска или само немска музика в местен супермаркет. В дните, в които са звучали френски ритми, вината от страната на любовта биели по продажби немските 5 пъти. И обратното, немските вина > френските, но вече само с фактор 2 към 1 (Журнал по приложна психология, vol 84). Но защо все пак празничните песни ни дразнят толкова

68/19 Януари 2013

много (а и не само те)? Живеем във времена на невиждан досега несоциален достъп до музика. Един тинейджър на 14 години ще изслуша за година повече музика, отколкото прабаба му за целия си живот. Фактически, всичко е достъпно в интернет някъде. А именно коледните песни се предполага, че трябва да бъдат слушани и изпълнявани в атмосфера на взаимна споделеност и съкровеност, а не къде да е. Музиката, със своята роля в духовни церемонии, е сигурно толкова вековна, колкото и самата религия. И макар да съществуват разнообразни вероизповедания, всичките имат нещо общо – разграничение на точно определени места и дни, които се смятат за специални, и по време на които се рецитират свещени текстове или изпълняват музикални произведения. Време, което да ни изкара от рутината и да ни приповдигне мислите към по-високи, духовни измерения. И тъкмо дочуването на тези песни отключва в нашата памет, поток от спомени, свързани с отминали щастливи мигове със семейството и близките ни. Хитър маркетингов трик!

„Най-хубавото време в годината”, както го наричат търговците, е дандания, лишена от каквато и да е религиозна значимост. Всеизвестно е, че съвременният персонаж на “Дядо Коледа” е измислен с една единствена цел – да раздвижи продажбите в края на годината и така вместо да седим вкъщи и да подарим на близките си нещо направено със собствените ни ръце, израз на нашето уважение и приятелство, ние отиваме в близкия търговски център и трескаво разграбваме едни и същи за всички, шаблонни дрънкулки. И попадаме в капана! Гнусно и неистинско е! Каквито са и конвенционалните мелодиики, които чуваме в маршрутката, автобуса, в мола, магазина и къде ли още не! Защо ли излязох да пазарувам? И аз съжалявам, като теб, драги читателю. И вече ще знам да си стоя на топло, с най-близките си хора. Пък дано на Бъдни вечер се почука на вратата и чуя най-сетне онези истински български празнични песни – КОЛЕДАРСКИТЕ “Стани нине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости, Коледари!”

РЕКЛАМИРАЙ ТУК ЕЛА С МЕН ДО ЕДИН МНОГО

СПЕЦИАЛЕН МАГАЗИН

ТАЗИ БЛУЗКА Е СТРАХОТНА АКСЕСОАРИТЕ

В МОЛА

СА МНОГО ШИК

ДА!

ОТ ТАМ СИ

КУПИХ ДЪНКИТЕ

Техническа информация за статистическата извадка: Извадката се състои от 6015 собственика на мобилни устройства, които са отговорили на допитването между 9ти и 10ти Декември 2012:  65% от тях са от Европа, 28% от Северна Америка и 7% от останалите краища на света;  74% са мъже, а 26% - жени;  3% са на възраст под 15 години, 33% между 15 и 24 г, 50% между 25 г и 39 г и 14% над 40 годишна възраст;  36% имат годишен доход помалък от 10 000 долара.  24% са ученици или студенти, 13% работят в ИТ сектора.

70/71 Януари 2013

Дзън, дзън Ето и малко коледни статистики

Ч

акате с нетърпение Коледните празници, нали? И не сте само вие! А купихте ли вече подарък за любимите хора? Ние пък направихме две анкети, едната - на тема “коледните традиции”, а другата с предмет “духът на Коледа”. И се оказа, че макар празнувана от абсолютно всички, значението на Рождество Христово варира драстично в различните региони. Освен това “тихата, свята нощ” е не

толкова спокойна за болшинството хора, а е предимно изпълнена със стрес, преяждане и безумно неосновано харчене, отколкото благородни дела и смирение. И напук на повъзрастните, ентусиазъм за отбелязване на идващия празника не липсва. На следващите страници ще разберете още по какъв начин анкетираните обичат да изпращат поздравителни картички, а накрая и най-любопитното - кога отварят подаръците!

Празнувате ли Коледа? Рождество Христово се празнува от мнозинството хора.

НЕ

РЕЛИГИОЗНИ

ДА

И религиозни и атеисти честват празника.

АТЕИСТИ

Колко значимо събитие е Коледа във вашата страна? (скала от 1 - не особено до 5 изключително значимо) 1и2

3

4

5

САЩ

КАНАДА

АНГЛИЯ

ФРАНЦИЯ

ГЕРМАНИЯ

ИТАЛИЯ

Колко ентусиазирани сте по случай празника?

(скала от 1 - не особено до 5 - изключително)

Младите са найвъзторжени за идващия празник.

1и2

3

4

5

Какви добри дела вършите на Коледа?

Американците са най-щедри по време на празници. Северна Америка

Подарявам играчки на сираци Помагам на пенсионери Дарявам храна за бедните Доброволническа работа Пари за благотворителност Нищо не правя/друго

72/73 Януари 2013

ЕС

Останалия свят

СТАТИСТИКА

Какво въплъщава Коледа за вас?

Семеен празник Рождество Христово Ядене и подаръци

Северна Америка

ЕС

Останалия свят

Сравнено с други религиозни групи, християните харчат най-много.

Колко ще похарчите тази година (за храна, подаръци, екскурзии и др)?

Християни средно около 571$

Други религии 470$

Атеисти 463$

Как изпращате поздравителни картички?

Социални мрежи

74/75 Януари 2013

Email

Поща

SMS

Никого не поздравявам

Хората, с които се събирам

Сантименталността

Стресът

Навалицата по магазините

Преувеличаването

А какво от Коледа не ви харесва?

Настроението Преяждането

Храната

Да подарявам

Да получавам подаръци

Времето със семейството

С какво Коледа ви е любима?

Технологиите промениха начина ни на комуникация с най-близките хора.

СТАТИСТИКА

Кога отваряте коледните подаръци?

КАНАДА

САЩ АНГЛИЯ

На Бъдни вечер На Коледа Когато ги дадат На Богоявление Друг ден

ФРАНЦИЯ

ИТАЛИЯ

ИСПАНИЯ ГЕРМАНИЯ

ПРЕДИШНИ БРОЕВЕ, къде? ПРОСТО ЦЪКНИ ТУК :)