Междучасие Б Р О Й
НАЙИНТЕРЕСНОТО В БРОЯ:
На гости на г-н П. Карпаров
Интервю с
Миглена Каканашева
Интервю с г-жа Джоун Майърс
В ТОЗИ БРОЙ: Интервю с Джоун Майърс
2
На гости в ПГ 3 “П.Парчевич” На гости на Миглена Каканашева
Момче и момиче на броя
4 5 6 7
Забавна стра- 8 ница
7
1 юни - Ден на детето Ако попитате за Деня на детето, в която и страна по света да се намирате, бъдете сигурни, че ще Ви отговорят, защото навсякъде има такъв празник посветен на децата.
сред които и България. Това се случва след като през ноември 1949 г., в Москва, с решение на Съвета на Международната демократична федерация
Ако попитате за датата, обаче, е напълно възможно да получите съвсем различни отговори, в зависимост от това в кое кътче на планетата ни сте. Датата 1 юни е избрана и поради факта, че именно на този ден същата година тогавашният генерален консул на Китай в Сан Франциско събира десетки сираци и организира за тях празненство по случай традиционния китайски фестивал „Лодката на дракона“. В международен мащаб Денят на детето е отбелязан за първи път официално през 1950 г. в 51 страни,
на жените, се учредява датата 1 юни като Международен ден за защита на децата. След като през 1924 г. в Женева е приета и провъзгласена Женевската декларация за правата на детето, това насърчава българите да осъзнаят необходимостта от специална
защита на правата на децата. Така през 1925 г. по инициатива на столичните лекари д-р Стоян Ватев и д -р Димитър Киров, българското дружество „Червен кръст“ създава „Съюз за закрила на децата в България“. Две години по-късно, през 1927 г., същият този съюз създава Ден на българското дете. Празникът се провежда винаги на втората неделя след Великден - така наречената Неделя на мироносците. Всяка година празникът е повод за организирането на много детски мероприятия рецитали, музикални програми и игри, както и ден за откриването на детски заведения, трапезарии, летни лагери и обявяване на други социални придобивки за децата.
2 юни - Ден на Христо Ботев На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки", с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата, на 1
юни вечерта, вражески кур-
шум пронизва сърцето на войводата. В борбата за освобождение от турско робство загива един от найдостойните синове на българския народ. Но с подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество Христо Ботев завинаги остава да живее в сърцата на всички българи, така, както сам пророкува: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".
СТРАНИЦА
2
На сбогуване с г-жа Джоун Майърс з Наистина трябва да се направи нещо за това.
- Г-жо Майърс, при нас сте вече 2 години и съвсем скоро Вие ще ни напуснете и ще се върнете в Америка. Какви са Вашите впечатления от нашата държава, град и нашето училище?
Г-жа Джоун
- Обичам тази държава. Това е много красива държава, а хората са много мили. Аз бих останала тук, ако можех. Освен това ако
език удивително. Имате и ученици, които са много талантливи. - Да, това беше нашия следващ въпрос - как учениците ни се спра-
Майърс е доброволец от Корпуса на мира . Тя е в ОУ
Смирненски”
- О, да. Тук намерих доста добри приятели.
вече две години и освен
по английски език , тя ангажира учениците в много извънкласни дейности.
остана тук, на мен не ми е толкова скъпо, като в Америка - тук мога да си купя повече неща, мога да видя повече неща. Обичам планините тук. Когато се прибера няма да има никакви планини близо до мен. Тук се чувствам все едно съм при семейството си. - Какво мислите за учениците в нашето училище?
МЕЖДУЧАСИЕ
- Да, разбира се. Надявам се да е така. Имам скайп и учениците, които искат да останат във връзка с мен могат да ме намерят там. Имам също ел.поща и фейсбук. - Имате ли много приятели тук в България?
“Христо
че води часове
- Ще останете ли във връзка с нашето училище след завръщането си в Америка?
- О, има чудесни ученици тук. Има някои, които са много умни. Имате и ученици, които говорят английски
вят с английския език. А какво мислите за дисциплината? - Честно казано е доста лоша. Уче-
ниците, които искат да учат са добре, но има и много ученици, които предизвикват учителя през цялото време.
- Ние искаме да Ви благодарим за Вашата страхотна работа тук в нашето училище и сме наистина щастливи, че Вие
бяхте при нас. Пожелаваме Ви късмет и много успех във Вашата бъдеща работа. - Благодаря Ви много!
БРОЙ
7
На гости в ПГ “П.Парчевич”
- В края на учебната година, когато всички ученици от 7 и 8 клас се интересуват къде да продължат образованието си, ние решихме да дойдем тук, за да видим каки възможности имат те, ако останат тук в Раковски. - За учениците от 7 и 8 клас това, което предлагаме е едно и също, в смисъл, че специалностите, които сме избрали не сме
ги променяли последните 3-4 години. За 8 клас предлагаме „Производство на кулинарни изделия и напитки“ като специалност, а професията се нарича готвач, и другата специалност е „Маркетингови проучвания и изследвания“ с професия „Сътрудник маркетингови дейности. Кандидатства се с определени оценки от дипломата, няма изпит. За учениците след 7 клас предлагаме „Икономическа информатика“, най-хубавата мога да кажа. В нея класирането става на регионално ниво, в Пловдив, където кандидатстването става с оценките на учениците от външното оценяване по БЕЛ и математика. Откога сте директор на училището? - Малко над 4 години, от 2009г. - А преподавате ли по някакъв предмет? - Преподавам толкова, колкото се полага на всеки един директор. Моя норматив е 2 часа седмично, тази година преподавам на 11 клас. - Вашите класове по готварство изявяват ли се някъде? - Тази година завършва първия випуск от професията готвач. Досега изявите са или благотворителни базари, а от 2 години се изявяват и на фестивала в село Момино. Участват в ведно състезание между учениците, приготвят салати. А отделно тази година предлагаха техни изделия.
- Колко ученика учат в момента тук? - Имаме 13 паралелки по 3, по специалностите, които изброих. В началото бяха 324. Сега са малко намалели, защото има ученици, които се отказаха да учат. Други са започнали работа и предпочитат да работят и учат на самостоятелна подготовка. - Какво мислите за униформите и приложими ли са тук в това училище? - Задавали сме си въпроса, но малко някак си по-трудно е при нас. Аз знам, че Вашите и двете училища имат елементи на униформа, които се използват, но някак си децата тук, като са поголеми, бързо израстват, затова докато са тук през четирите години ще се наложи да сменят няколко чифта дрехи и затова засега се въздържаме. Мислили сме единствено да въведем от рода на монограми или значки, някакви такива отличителни знаци, каквито имаше и преди години в училищата, а не цялата униформа като облекло.
СТРАНИЦА
3
- Много. В началото нашето училище е създадено да произвежда кадри за промишлеността в Раковски, защото имаше няколко завода и тук реално са оставали ученици, които се подготвят да работят. От 1993 г. ние обаче успяхме да променим специалностите в училището, тогава имаше само „Машиностроене“ и „Шев“. Тогава въведохме икономическите специалности, компютрите, готвачите и смея да кажа, че през годините имаше периоди, когато може би повече от 2/3 от учениците след като приключваха нашето училище, завършваха висше образование и ако отидете и погледнете и погледнете няма предприятия, в които хора да не са завършили нашата гимназия. В Общината училището е дало няколко заместник-кмета и доста служители. - Смятате ли, че днешните ученици учат достатъчно? - Смятам, че не. Независимо в кое училище се намират. Вае по-малко деца са тези ,които наблягат на ученето. Може би до 5-6 клас да е по-различно, но особено след 7 клас, много от децата от децата ходят на училище да им мине времето. Е, не всички. Има и добри деца. Навсякъде има такива, които учат и такива, които не желаят. - Какво кажете на нашите ученици?
- Учениците включени ли са в някакви извънкласни занимания? - В нашето училище, както и във Вашето проект „УСПЕХ“ върви втора година. Имаме шест извънкласни форми. Имаме също както Вас журналисти, които издават вестник. Имаме и такива, които правят електронно издание на вестник. Имаме основно готвачи, които се занимават с кетъринг. Имаме „Клуб по фирмена документация“ – учат се как да създадат собствена фирма и бизнес. Имаме и Клуб по баскетбол. Освен по този проект имаме също и участие в различните спортни секции – волейболисти , които участват на областните състезания, баскетболистите също. - Имате ли ученици, които са успели да се реализират в живота?
- Ако изберат да продължат да учат в Раковски първо ще получат образование в специалности, след които ще могат да продължат висше образование в същите специалности в Пловдивския университет. Те могат да получат тук средно образование и професия с много по-малко разходи. - И накрая сме любопитни да разберем кой избра синия цвят на сградата? J - Е, не съм аз. Цветът беше избран от проектантите, които правят проекта за Общината. Нас ни попитаха само дали искаме, харесваме този цвят и дали искаме нещо да променяме. Аз прецених, че е по-добре да си остане това, което е избрал проектанта, защото винаги ще има някой, който ще каже: „Ти защо избра този цвят?“. Никой от нашето училище няма пръст в избора на цвета на сградата, но ако сте ходили по другите училища и градини, сте видели, че са гледали навсякъде да е различно.
СТРАНИЦА
4
На гости на Миглена Каканашева - Вие сте много известна сред младите хора не само в нашето училище, но и в България. Откога се занимавате с моден дизайн?
Миглена Каканашева , 22 годишна, собственик на модна марка . През 2009 г. Миглена напуска гр.Раковски, за да замине за Англия, където учи психология. Връща се в България , за да развие марката си и в момента дрехите й се продават в над 10 града.
МЕЖДУЧАСИЕ
бързо е технологически разработена и идва цяла колекция. Новата ни колекция е „Цигански стил“, именно този, който сега е подлудил целия свят. А пък и аз имах възможност цяла седмица да живея с истинско ромско семейство – да ме гримират, да ме облекат и аз общо взето не исках да пресъздам само шарените дрехи и т.н., но и тяхната свободолюбивост.
- Не мисля, че съм много известна, но се занимавам моден дизайн, откакто се помня. Не помня да съм правила нещо друго. Когато бях в 6 клас, бях доста, доста по-слабичка от Вас, нищо не ми ставаше, а по магазините нямаше кой знае какво, имаше едни спортни екипи, на мен всичко ми стоеше буквално като чувала. Качвах се на тавана, ровех из старите куфари на бабите и лелите си и хващах оттук крачол, оттук ръкав и успявах да сглобя нещо и всъщност така до 20-годишнината ми, когато създадох MegZ. Не мога да си представя да се занимавам с нещо друго, това е целия ми живот. - Какво е впечатлението Ви за модата в България - Кое Ви вдъхновява при като цяло и имат ли бъдеизработването на новите ще младите дизайнери модели? като Вас? - Всичко. Аз имам само - Модните течения в Бъледно правило: „Очите вечгария като цяло не са мноно отворени“, а всяко едно го по-различни като стил нещо, което мине покрай от тези в Европа. Ако трябмен, всичко което се случва ва да правим съпоставка, в мен или около мен е то ще е с модата в Япония, изобразено в колекциите, където модата е съвсем които изкарвам, още поверазлична. В България не че, че ние не сме марка, мисля, че има някакви която изкарва неща два типично български течепъти годишно, ние изкарния, те са си нещата, коиваме неща постоянно. А то са си модерни в цяла пък може би където толкоЕвропа. За младите таланва години правих неща ти в България си мисля, че само за себе си, сега само има бъдеще за всеки. Спесе ражда идея и тя много
циално арт-дизайна като висша мода в България е малко по-трудно, защото не знаете, но тези висши моди те се купуват от артисти, такива, които се снимат във видеоклипове и фотосесии. Ние в България нямаме чак толкова много хора, които да си позволят такъв тип дрехи, а такива, които имат възможност пазаруват дрехите на чуждите дизайнери. Затова мисля, че с висшата мода е малко по-трудно, но с масовото производство, с каквото се занимаваме ние, мога да благодаря на Господ, че толкова бързо се развиват при нас нещата, мисля че има бъдеще. Стига човек да има иде, да има правилна концепция за продаваемост. - Знаем за Вашите мечти за дрехи, евтини, колкото един обяд и за безплатните психологически училища. Как смятате да ги осъществите? - Ако трябва да събера с едно изречение наголемите си мечти са точно тези. Едното за външната красота, другото за вътрешната красота за мен дава всеобхватната, цялата красота. Досега съм правила крачки само за първата част, за мое щастие MegZ се развива много бързо и ние действително продаваме дрехи, евтини, колкото един обяд. За психологическите училища винаги моята концепция в главата ми е била, че първо MegZ трябва да събере капитал,
БРОЙ
7
с който аз да започна да развивам тези училища и да започна да ги изграждам, никога не съм си мислела, че може да се случи друго, до съвсем скоро, когато бях на едно пътуване в Австрия и във Виена срещнах един мъж и едно от момичетата, с които бях започна да му разказва тази моя мечта, той каза: „О,знаеш ли, че моята бивша приятелка се занимава със същото!“ . Можете ли да си представите аз какви очи направих, аз не съм очаквала, че някой по света се занимава със същото, има мечта като моята. Съответно веднага поисках контакти , свързах се с тази млада дама, за да обсъдим как мечтите ни да тръгнат по общ път и представяте ли си, всичко, което съм искала наймного ми се подари от един непознат човек.
СТРАНИЦА
MegZ, отколкото аз самата. - Какво мислите за образованието в България към настоящия етап? - Аз съм човек, който основното и средното си образование е изкарал в България, а висшето си в Англия и съм имала възможност да съпоставя и двете системи. В България ми харесва това, че децата учат много предмети, те израстват като деца с богата обща култура. Например, когато заминах за Англия, на моите съученици им беше непонятно как аз мога да разбирам едновременно и от литература, и от математика, и от изкуства. Там те учат изключително профилирано, в смисъл едно дете
да идат да препишат на изпита, но и дори да ги скъсат знаят, че родителите им няма да платят цялата сума за университета, което в Англия е много. Знаят, че могат да минат на поправка, да минат.Като знаеш, че да учиш там трябва да платиш много ставаш поотговорен спрямо теб заради средствата, които са ти гласували. Аз не можех да си представя например, че няма да си науча лекциите или че ще повтарям годината и родителите ми ще трябва да заплатят таксата още веднъж. Но като цяло смятам, че в България има много умни и любопитни деца, които дали ще се развиват като студенти сами избират. - Вие ли дефилирате с новите модели?
-Кой Ви помага в това голямо начинание? Къде изработвате дрехите и как ги продавате? - В началото започнах сама. Първите неща, които съм правила съм ги изработвала сама. Няма да Ви казвам за какви шевове става дума – дрехите сами се разпадат, само като ги погледнеш. Но пък с времето аз успях да превърна тази моя мечта в производство, в нещо, което се произвеждат дрехи и те стигат до други хора и сега в момента аз не мога да направя абсолютно нищо сама. Всичко се случва благодарение на екипа ми. Дрехите се произвеждат тук, в Раковски, имаме цех, в който се разработват новите неща, излизат масовите производства и дори сега мога да кажа, че е имало моменти, в които съм мислела, че ако се махна тези дрехи ще пропаднат без мен. Да, моята роля там е важна, доколкото се касае новите дизайни и новите неща, но вече екипа ми е толкова добре смазана производствена машина, че те могат да правят всичко без мен. Въобще екипа ми има по-важна роля за
5
още в най-ранна възраст си избира насока, в която да се развива и после учи само по няколко предмета, което за мен също е добре, защото израстваш с ясна представа какво искаш да правиш, ставаш специалист в нея. Мисля, че трябва да има смесица и от двете, но трябва за себе си да избереш какво искаш да учиш. Не ми харесва това, че в университета в България моите приятелки казват: „Ние учим толкова много неща, имаме 30 лекции по този предмет, на които ще имаме изпит, отделно имаме още осем предмета на същия принцип“. Аз в Англия не съм била така. Имахме 4-5 предмета на семестър, но пък се отделя много внимание на всичко, може би затова човек запомня нещата по-добре. Другото, което не ми харесва тук е, че някак си хората не се интересуват, те могат
- Ние дефилета не правим.Не сме правили ревюта, но пък на всички снимки, представящи моделите съм аз. Преди да започна да се занимавам с MegZ, работих това – снимах се за чужди марки и в един момент, когато дойде време да създам своя марка, първо нямаше достатъчно капитал, второ – самата аз знаех какво се изисква за една добра снимка. И с времето хората запомниха моето лице, особено сега след „Къртицата“ и като ме видят на снимка, веднага правят асоциация с MegZ и това прави дрехите попродаваеми. - Занимавате ли се с благотворителност? - Какво значи благотворителност? Няма и ден, в който да не си кажа: „С какво обогатих днес обществото?“ Ако постоянно стискаш тези пари, никога не ги даваш на някого извън теб, ти спираш потока им и никога няма да се върнат при теб. В България думата „благотворителност“ е свързана с пари и се приема за добродетел. Според мен трябва да даваш колкото на себе си, толкова и на другите.
СТРАНИЦА
6
- Сигурно и Вие имате трудни моменти? Кое или кой Ви дава сила да продължите напред? - Когато нещо ми се срине отвътре, имам едни такива големи крокодилски сълзи и започвам да плача, не задържам вътре. Взимам един лист и написвам всичките си мечти и плана, по който съм решила да ги постигам. И като мина на това ниво и видя какви са истинските ми цели и планове и си казвам, че нещо такова малко не може да ме отклони от тях и някак си много бързо давам рестарт.
случва пред камера, все ми се иска да мисля, че отношението на другите е само заради играта. - Трудни ли бяха мисиите и имаше ли момент, в който да се откажете? - Не. Нямам такива физически страхове – да скачам, да плувам, да ям всевъзможни неща. Найтежкия момент за мен беше момента, когато всички ми забиваха копията. Всъщност втория път, когато всички започнаха да ми забиват копията, за себе си осъзнах, че хората не ме разбират и започнах да изпитвам някакво
- И сега да се върнем към „Къртицата“. Вие бяхте много силен играч. Какво мислите за хората там? Станахте ли добри приятели с някои от тях? - Много често чувам, че съм била силен играч. Аз пък си казвам, че силните играчи са сега вътре, защото според мен силен играч е този, който успява да се задържи докрай, да оцелее. Аз наистина показах, че нямам страхове, но пък си тръгнах. Това показва, че въпреки силата си аз не успях да се задържа. С доста от хората там станах много близка, не мога да кажа, че имам към някого нещо негативно, с малки изключения, но те не са цялостно към тях, а техни малки качества и постъпки. Много близка станах с Марина, Явор, човека от който странях беше Гибона, когато бях покрай него изпитвах едно такова напрежение и гледах да страня от него. Като ги погледнах хората сега отвън, мога да кажа, че те преживяват найголемите си страхове, както беше и при мен. Нещата, които опитвах най-ревностно да скрия и да запазя за себе си, неминуемо стават достояние. Дали защото всичко е затворено или дали защото се
МЕЖДУЧАСИЕ
ти. В това предаване видях толкова много нещата от себе си, с които се гордея и страхувам. Най-важното е, че сега когато излязох от предаването, много важно беше за мен да се дръпна за няколко дни от всичко и всички, да изгледам всичко и да преценя каква съм била аз в тази игра. Като видях тези неща аз вече имах ясна представа оттук нататък какво ще променя. Ето, взела съм решение да ходя на логопед, да се боря срещу мои вътрешни страхове. Аз искам всички мои разочарования, които получих там да мога да ги обърна като уроци и пътища за мен. А и от бизнес гледна точно предаването донесе много и на MegZ, като познанства, отвориха се много възможности пред мен. Никога не съм си помисляла, че един риалити формат може да бъде толкова силен симулатор на живота и да ме накара да се замисля за всичко вътре в мен. - Кой е Къртицата ?
безсилие и тогава играта мина от ниво „Кой е къртицата?“ до ниво „Дали това е най-доброто за мен, дали трябва да остана, а сега какво се случва с мен?“ Не е имало момент, в който искам да се откажа, имаше момент, в който много ме е боляло и съм се чувствала много разочарована. - С какво Ви помогна това състезание? - С много неща. Когато аз влезнах в това състезание, аз влезнах с една чисто бизнес идея да популяризирам дрехите, мислех си това предаване ще има голям рейтинг, всички момичета ще започнат да купуват дрехите ми. Но всъщност, когато влязох и там и след първите 2-3 дни, когато хората отвън и MegZ са далеч, въпроса „Кой е Къртицата?“ се превръща с смисъла на живота
- Как кой? Жени! Да, все още си мисля, че е тя. Дори, когато гледах всички тези неща отвън виждам, че тя също преживява най-големия си страх. Все ми се иска да вярвам, че тя е направила тези неща и се е държала така, само защото не е имала избор в играта, защото е къртицата, а не защото е имала някакви лични подбуди, а пък и сега гледайки я как се представя в мисиите, да, смятам, че е тя. Но на 17 юни ще разберем. - Кажете нещо на читателите ни? Иска ми се да им кажа да учат повече, но за себе си. Да се питат постоянно какво им харесва, какви неща им се иска да постигнат и дори сега, когато сте 6,7 клас, когато ще кандидатствате, много е важно да се запитате какво искате, за да може още отсега стъпка по стъпка да си вървите към него и накрая да берете с големите шепи плодовете на труда.
БРОЙ
7
Момче и момиче на броя 1. Име: Андриана
1. Име: Любомир Шишков
Храненикова
2. Прякор: нямам
2. Прякор: нямам 3. Зодия: козирог 4. На колко си години ?:14 5. Любим предмет?: Български език 6. Любим учител : Г-жа Кръстева 7. Хоби: Да слушам музика. 8. Любим цвят: лилав 9. Любимо число: 6 10.Любим филм: “Никога не казвай “Никога”. 11.За какво мечтаеш?: Да ме приемат в английската гимназия и да живея в Канада. 12. Обичаш ли музиката?: Да.
СТРАНИЦА
7
3. Зодия: водолей 4. На колко си години ?: 14 5. Любим предмет?: Математика 6. Любим учител : Г-жа Гърдева, г-жа Пейкова и г-н Ишпеков 7. Хоби: Занимавам се с Photoshop. Обичам да работя с различни интересни компютърни програми. 8. Любим цвят: син 9. Любимо число: 9 10. Любим филм: “Грешен завой 5” 11. За какво мечтаеш?: Да успея в живота и да имам хубава професия. 12. Обичаш ли музиката?: Да.
13. Харесва ли ти училището?: Да.
13. Харесва ли ти училището?: Като цяло ми харесва.
14. Кой предмет мразиш?: Биология.
14. Кой предмет мразиш?: Физика.
15. Учила ли си в друго училище освен това ?: не
15. Учил ли си в друго училище освен това ?: не
16. Най-интересна случка в училище?: Много са. 17. Най-добър приятел?: Антоанета и Изабела.
16.Най-интересна случка в училище?: Нямам толкова интересни случки. 17. Най-добър приятел?: Нямам най-добър приятел, но имам добри приятели. Трудно се доверявам.
18. Каква искаш да станеш, когато порастнеш?: Пи-ар.
18. Какъв искаш да станеш, когато порастнеш?: Искам професията ми да е свързана с дизайн или с компютри.
19. Какво мислиш за фейсбук?: Повечето време прекарвам там, но е само губене на време.
19. Какво мислиш за фейсбук?: По принцип съм маниак на фейсбук, но някои неща не ми харесват.
20. Какво мислите за аск.фм?: Това вече е тъпо.
20. Какво мислите за аск.фм?: Не ми харесва.
21. Ти зависима ли си от компютъра ?: Не. 22. Мислиш ли , че учиш достатъчно?: Да :)
21.Ти зависим ли си от компютъра ?: Да. 22. Мислиш ли , че учиш достатъчно?: Да. Аз бързо научавам по предметите, бързо запомням.
23. Какво искаш да промениш в училището?: Нищо.
23.Какво искаш да промениш в училището?: Няма неща, които искам да променям, харесва ми.
24. Коя е любимата ти песен?:
24. Коя е любимата ти песен?
One less lonely girl.
Labrinth feat Emeli Sande - Beneath Your Beautiful
25. Страхуваш ли се от нещо?: От буболечки, акули и от тъмното.
25. Страхуваш ли се от нещо?: От змии и паяци.
26. Кажи нещо на учителите?: Пишете повече шестици.
Възхищавам се на труда Ви!
26.Кажи нещо на учителите?:
Забавна страница - Как да кажем на високо интелигентен език "Гладна мечка хоро не играе"? - Кулинарно незадоволена биологична единица отказва да изпълни фолклорен танц.
Ако кръстосаме змия и таралеж ще се получи? Отг.- 1 м бодлива тел!
Знаете ли кои за 3-те любими думи на една акула? Отг.-Човек зад борда..!
- На 65 страница, в учебника, горе вдясно!
- Иванчо, защо закъсня за училище? - Госпожо, сънувах, че съм на училище и ми беше толкова хубаво, че не исках да се събудя…
- Днес ще имаме контролно. - А калкулатори ще можели да ползваме? -Да. -А транспортири? - Също може...Така, пишете тема на контролното. История на България през 11 век.
8
Иванчо пита в аптеката: - Имате ли нещо обезболяващо? А какво те боли? - Засега нищо, но тате отиде на родителска среща...
Учител попитал учениците в клас: - Ученици, колко мислите, че е високо училището? Един ученик отговорил: 1 метър и 30 см. - Защо мислиш, че е толкова високо? - попитал учителят Момчето отговорило: - Ами висок съм 1 метър и 50 см, а училището до гуша ми е дошло!
В болницата докарват пострадал, целият наранен. Питат го: - Автомобилна катастрофа ли? - Не, печатна грешка в учебника по химия...
Риба цаца пита кит: -Абе тебе как те побират вконсервени кутийки?
- Иванчо, къде загива цар Симеон Велики?
СТРАНИЦА
За малките художници
Редакторска колегия: Верка Стаматова, Любомира Бойчева, Тереза Пашкулова, Люба Лукова, Христина Патазова, Теодора Стрехина, Румяна Пънкина, Нели Иванова, Стела Дюлгерска, Даниела Делянина, г-жа Деяна Пейкова