Архивите на г-жа Желязкова разказват...... Връщам се назад към времето , когато спечелихме първия проект за училищно радио. Вълнение, трепет, емоции. Нарекохме го „Училище на радостта“ и негови първи журналисти бяха моите ученици - Ганиме и Иван. Събирахме мнения, песни, учихме се да правим новини. Това се случи през 2010 година. За честванията на 65 годишнината от Победата ние работихме в няколко направления – „Дети и война“, „Писма, не дошедшие до своих адресантов“, „Военная кухня“, „Песни военных лет“, „Награды и ордена“, Города – герои“. Едва успявах до обобщя всички материали, които получавах. Точно тогава обявиха междунараден конкурс „Не на войната“! на Этносфера и Президента на Русия. Решихме, че ще опитаме да направим анкета „Оценка нынешнего поколения о войне“. Получи се много задълбочено и интересно изследване, – на няколко поколения българи, руснаци, чехи. Обобщихме резултатите и изпратихме материала. В сащото време г-жа Чанита Ангелова с участниците от нейния клуб издириха ветерани от войната, които са от нашия регион и описаха спомените им в книжка, осмоклосниците я илюстрираха, а ние я преведохме на руски. И точно на 12 април, в деня на Космоновтиката, пред пулта на училищното радио, чухме новината – лауреати сме на международния конкурс и нашите жерналисти са наградени с 10 дневна екскурзия в Русия. Никога няма да забравя колко радостни сълзи и вълнение предизвика у моите възпитаници тази новина!
След завръщането си журналистите описаха преживаванията си в Пътетис, който също получи първа награда в друг конкурс и последва втора екскурзия, заедно с мен точно за честванията на 65 годишнината от Победата. Станахме участници в грандиозния Парад на Червения площад, нещо, което не може да се опише с думи, трябва да се изживее. А след завръщането си в България представихме видяното във форума на Ученическото творчество в Димитровград, където бяхме наградени с втора награда.
Годините минаваха, сменяха се поколенията. Нашите журналисти станаха студенти, а ние започнахме подготовка за 70-годишнина от Победата. Решихме да направим нещо ново, различно и се спряхме на „Дневникът на Таня Савичава“. Проучихме живота на Таня, издирихме подходаща музика, падбрахме военни снимки, направихме презентация, обсъдихме и нарисувахме декор. И започнаха репетициите. Отначало мислех да четем събраните материали, на Гергана, Дарина, Рени, Александър научиха наизуст дългите текстове, а Роман и Джан отговаряха за музикалното оформление. Към групата се включиха и Михаил и Теодора, които бяха на 4 и 2 години. Първо го Първото представление беше в училище, после на 3-март пред Съюза на Съотечествениците и Посланника на Русия. С това участвахме и във фестивала „Пусть всегда будет солнце“ и спечелихме областния, регионалния и националния кръг. Гергана и Дари получиха 7-дневна почивка в международния лагер в СОК „Камчия“, а Александър - 6 –дневна екскурзия в Москва.
Участниците станаха гимназисти и тяхното място заеха малките ни участници. Сега те се подготвят за честването на 75-тата годишнина от Победата. И макар, че това честване ще бъде по-различно, заради пандемията, ние пак се вълнуваме и искаме да отразим подобяващо това събитие. Вече всички групи, изучаващи руски език, са в трескава подготовка – рисуват, пеят, рецитират, правят презентации и табла. И пишат стихчета, с които казват НЕ НА ВОЙНАТА! Всички се вълнуват, искат да покажат найдоброто на което са способни. Участниците пак са много – Теодора, Михаил, Ивен, Онур, Симона, Илия, Мария, Габриела, Ива, Златимира,Светла, Светлана, Галиб, Иван и др. Благодарим ви, мили деца, за вашия ентусиазъм, старание и активност! Гордем се, че сте наши ученици – РАДЕТЕЛИ ЗА МИР! С праздником Победы!