PRACTICES IN PUBLIC ENVIRONMENT by editorstamenov

Historical Notes from selected articles _________________

_________________

Исторически бележки от избрани статии ___________________________________ ________________ 1957 1965 1968 1976 1979 1989 1997 2001 2005

Situationist International 1957-1972

The movement Situationist International (S.I.) was founded in 1957 at Cosio d’Arroscia in Northern Italy, mainly out of the union of the Lettrist International (L.I.) with its journal Potlatch, a splinter group led by Guy Debord and the International Movement for an Imaginist Bauhaus (MIBI), consisting of Asger Jorn, Giuseppe Pinot-Gallizio, Pier Simondo and others. MIBI itself resulted from splits in the postwar avant-garde group CoBrA, which Jorn had helped found. The SI was soon joined by another key CoBrA artist, Constant. In its first phase until 1962, the SI developed a number of ideas that had originated in the L.I., of which the most significant were those of “urbanisme unitaire”, psychogeography, play as free and creative activity, “derive”, and “detournement”. The S.I .expounded its position in its journal, Internationale Situationniste, brought out books, and embarked on a number of artistic activities. Artists were to break down the division between individual art forms and to create situations, constructed encounters and creatively lived moments in specific urban settings, instances of a critically transformed everyday life. They were to produce settings for situations and experimental models of possible modes of transformation of the city, as well as to agitate and polemicize against the sterility and oppression of the actual environment and ruling economic and political system. During this period a number of prominent painters and artists from many European countries joined the group, and became involved in the activities and publications of the SI. With members from Algeria, Belgium, England, France, Germany, Holland, Italy and Sweden, the SI became a genuinely international movement, held together organizationally by annual conferences (first of which the founding one in 1957 at Cosio d’Arroscia, Italy, and after that as follows: 1958 in Paris, France; 1959 in Munich, Germany; 1960 in London, England; 1961 in Göteborg, Sweden; 1962 in Antwerp, Belgium) and by the journal which was

Pinot-Galizio, Pier Simondo, Elena Verone, Michele Bernstein, Guy Debord, Asger Jorn, Walter Olmo. Photo by: Ralph Bernstein: S.I. Cosio d’Arroscia Italy, July 1957

Ситуационистки интернационал 1957-1972 Ситуационизмът (Ситуационистки Интернационал С.И.) е движение от художници, основано през 1957 г. в Козио д’Арошьо в Северна Италия като съюз между отцепническата група от движението на Летриския Интернационал (Л.И.) около вестника „Потлач”, водена от Ги Дебор и от друга страна, Международното движение за имажинистки Баухаус (М. И.Б.И.), в което участват Асжер Йорн, Джузепе Пино-Галицио, Пиер Симондо и много други. Самото движение (М.И.Б.И.) е резултат от разделение в следвоенната авангардна група “Кобра”, която Асжер Йорн подпомага още в създаването. Към ситуационистите скоро се присъединява и Констант - друг ключов художник от групата “Кобра”. В първия си етап до 1962 г. ситуационистите разработват редица от идеите на летристите, най-значителни от които са тези за унифициран урбанизъм, свързан с психогеографията и играта като свободна, креативна дейност, “derive” и “detournement”. Те развиват позицията си в собствено списание (Internationale Situationiste), публикуват книги и предприемат различни художествени дейности.

published once or twice a year in Paris by an editorial committee that changed over time and represented the different national sections. The same period is related also with a series of disagreements inside the organization, that resulted in a number of expulsions (to start with the Italian participants Simondo, Verrone and Olmo in 1958), and a general split in 1962, when a rival Second Situationist International was set up by Jörgen Nash (a brother of Asger Jorn). The Second SI was joined by others from the Dutch, German, and Scandinavian sections. In broad terms, this can be characterized as a split between artists and political theorists. The main issue at stake was the insistence of the theoretical group around Guy Debord in Paris that art could not be recognized as a separate activity with its own legitimate specificity, but must be dissolved into a unitary revolutionary praxis.

Guy Debord co-founded the Situationist International, which shaped the Paris student protests of 1968. Photograph: AFP. Credits: The Guardian

“I.S.” – Internazionale Situazionista 1958-69, Nautilus / Stampatre, Torino 1994 in B. De Batté e G. Santinolli “Tra il dire e il fare: Utopia e comunità” Atelier Bizzarro- libreria Sileno editrice, Genova 1975; pp. 89-93 Peter Wollen, “The Situationist International”, in New Left Review, nr. 174 / 1989, pp: 67-93. Also: Peter Wollen, “Bitter Victory: The Art and Politics of the Situationist International”, in Elisabeth, Sussman (ed.) “On the passage of a few people through a rather brief moment in time : the Situationist International 1957-1972”, MIT Press, 1989, pp.20-61.

Goteborg 1961: J.V. Martin, Heimrad Prem, Ansgar Elde, Jacqueline de Jong, Guy Debord, Attilla Kotyani, Raoul Vaneigem, Jorgen Nash, Dieter Kunzelmann, and Gretel Stadler (left to right).

Участниците се обявяват срещу разделението между отделните форми на изкуство и създават ситуации. Това са предварително планирани като структура срещи и творчески изживяни моменти в специфични градски обстоятелства, които са примери за критически трансформирана всекидневна среда. Ситуационистите създават условия за ситуации и експериментални модели на възможните начини за трансформация на града. Те полемизират активно и агитират срещу стерилността и потисничеството в актуалната обстановка на управляващите икономически и политически модели. През този период значителен брой творци от различни европейски страни се присъединяват към групата, включвайки се в нейната дейност и публикации. Ситуационизмът се превръща в истинско международно движение с членове от Алжир, Белгия, Франция, Германия, Холандия, Италия и Швеция. То се поддържа организационно от провежданите годишни конференции, първата от които при самото му основаване през 1957г. в Козио д’Арошьо, Италия, следващите: 1958г. в Париж, Франция; 1959г. в Мюхен, Германия; 1960г. в Лондон, Англия; 1961 в Гьотеборг, Швеция и през 1962г. в Антверпен, Белгия.

Paris May 1968

както и от собственото си издание, публикувано няколко пъти годишно в Париж, с променящ се през годините редакционен съвет, който представя различните национални секции. През този период се появяват и серии от вътрешни разногласия, които довеждат до напускането на част от членовете, започвайки с италианците Симондо, Вероне и Олмо през 1958 г. В крайна сметка, се стига до разделянето на самото движение през 1962 г., когато се основава неговият съперник - Вторият Ситуационистки Интернационал, в основата на който стои братът на Асжер Йорн - Йорген Наш. Това разделение може да се характеризира като разрив между артистите и теоретиците на политиката. Основната причина за него се крие в настояването на теоретичния кръг около Ги Дебор в Париж за това, че изкуството не може да бъде признато като отделна дейност със собствена, легитимна специфика, но трябва да бъде хомогенна част в общата революционна практика.

Radical Architecture 1965-1975

Радикална архитектура 1965-1975

“Outside the official system of the early 60s until 1975 in Italy accumulated and evolved a series of multiple and diverse experiences and practices that the rights-holders of the dogma at the architectural disciplines and subjects often used to ignore, stigmatize and by some methods even managed to liquidate, recognizing them in their self-legitimation type as “abnormal” in origin and process of development.”

“Извън официалната система от началото на 60-те до 1975г. в Италия се акумулират и еволюират серия от множество и различни преживявания и практики, които праводържателите на догмите в архитектурните дисциплини често игнорират, заклеймяват и освен това, с някои методи успяват дори да ликвидират, разпознавайки техният вид легитимация като “аномална” по произход и процес на развитие.”

Ugo La Pietra

Уго Ла Пиетра

Ugo La Pietra from the series “Sistema disequilibrante” 1966-75 Courtesy of the artist

Giani Pettena, Lavandry, Campo Urbano, Como 1969 Courtesy of the artist. Photo by: Ugo Mulas

Radical Architecture was one of the most significant moments in the revamping of the languages of architecture, design, art and activism that took shape at the beginning of the 1960s. Together with the Happening & Fluxus, Nouveau Realisme, Actionism, Minimal Art, Body Art, Land Art etc.

Радикалната архитектура е сред най-значимите процеси в обновяването на изразните средства в архитектурата, дизайна, визуалните изкуства и активизма, оформящи се в началото на 60-те години, заедно с Хепънинг и Флуксус (Happening & Fluxus), Нов реализъм (Nouveau Realisme), Акционизъм (Actionism), Минимал арт (Minimal Art), Боди арт (Body Art), Ленд арт (Land Art) и др.

Тhe artistic movement Radical Architecture marked the emblematic linguistic revolution of the 60s.

Движението „Радикална архитектура” маркира емблематичната за 60-те лингвистична революция.

The groups and idividuals most representative of Radical Architecture were:

Сред най-представителните за Радикалната архитектура групи и личности са:

In Italy: Ettore Sostas, Archizoom, Superstudio, Urban Future Organization (UFO), Gianni Pettena, Gaetano Pesce, Ugo La Pietra, Riccardo Dalisi, Franco Raggi, Allesandro Mendini, Remo Buti, 9999 and Zigurath;

В Италия: Етторе Состас (Ettore Sostas), Архизум (Archizoom), Суперстудио (Superstudio), УФО (Urban Future Organization (UFO)), Джани Петена (Gianni Pettena), Гайтано Пеше (Gaetano Pesce), Уго Ла Пиетра (Ugo La Pietra), Рикардо Дализи (Riccardo Dalisi), Франко Раджи (Franco Raggi), Алесандро Мендини (Allesandro Mendini), Ремо Бути (Remo Buti), 9999 и Зигурат (Zigurath);

In the USA: Peter Eisenman, Ant Farm, John Hejduk, Site and Onyx; 8

In UK: Archigram, Cedric Price; In France: Architecture Principe with Claude Parent and Paul Virilio; In Austria: Hans Hollein, Walter Pichler, Raimund Abraham. Heinz Frank etc.; In Japan: Arata Isozaki, Kisho Kurokawa, Kiyonori Kikutake.

В Съединените Щати: Питър Айзенман (Peter Eisenman), Ант Фарм (Ant Farm), Джон Хейдюк (John Hejduk), Сайт анд Оникс (Site and Onyx); В Англия: Архиграм (Archigram), Седрик Прайс (Cedric Price); Във Франция: Архитектюр Принсип (Architecture Principe) с Клод Парент (Claude Parent) и Пол Вирильо (Paul Virilio); В Австрия: Ханс Холейн (Hans Hollein), Валтер Пичлер (Walter Pichler), Раймънд Абрахам (Raimund Abraham), Хайнц Франк (Heinz Frank) и др.; В Япония: Арата Исозаки (Arata Isozaki), Кишо Курокава (Kisho Kurokawa), Кийонори Кикутаке (Kiyonori Kikutake).

One of Superstudio’s Continuous Monuments, “Greetings from Empire State Building,” 1969, shows Superstudio’s iconic grid projected from the Empire State Building. Photo Courtesy: Pratt Institute

After the Revolution. Actions and protagonists of Italian Radical Architecture upgrade. The protests in Italy 1968

UFO, Casa Anas, 1969-70 Series of10 color photography Courtesy: Centro per l’arte contemporanea Luigi Pecci

UFO (Urban Future Organization)

UFO was initiated by: Lapo Binazzi, Ricardo Foresi, Titti Maschietto, Carlo Bachi, Patrizia Cammeo and Sandro Gioli during the student movements of 1967 at the Department of Architecture of Florence. They worked on making of architecture in the attempt to transform it in an event, action and street show. “Urboeffimeri” (1968), “Case Anas” (1970), “Giro d’Italia” (1972) were created in this process. In 1973 they joined Global Tools in which they continued their avant-garde research, uniting the ideological commitment and the particular attention towards political and social behavior.

УФО „УФО” е основана от Лапо Бинаци (Lapo Binazzi), Рикардо Форези (Ricardo Foresi), Тити Маскието (Titti Maschietto), Карло Паки (Carlo Bachi), Патриция Камео (Patrizia Cammeo) и Сандро Джоли (Sandro Gioli), по време на студентските дeмонстрации в катедрата по архитектура на Флорентинския университет в Италия през 1967 г. „УФО” работят за превръщането на архитектурата в събитие, действие и улично представление. Тeхните концепции, произведения и акции, имат за цел да предизвикат обществени действия: “Урбоефимери” (Urboeffimeri) 1968, Казе Анас (Case Anas) 1970, Джиро д’Италия „Giro d’Italia “) 1972, са създадени именно като част от този процес. През 1973 г., „УФО” се присъединяват към проекта “Глобални инструменти” (Global Tools), в който продължават авангардните си изследвания, обeдинявайки идеологическата си ангажираност със специално внимание към политическото и социално поведение.

UFO, Casa Anas, 1969-70, Series of10 color photographs Courtesy: Centro per l’arte contemporanea Luigi Pecci

Sistema Disequilibrante” 1966-75

Global Tools, from the series “ Sistema Disequilibrante” 1966-75. The scope of the project organized by a radical group of architects and designers was highly focused. The goal was to form a series of seminars and workshops addressing “ the study and use of natural techniques and materials”.

Global Tools, 12 January 1973

„Глобални инструменти” (Global Tools), „Система за дисбалансиране” (Sistema Disequilibrante) 1966-75 г. Крайната цел на проекта, организиран от радикалната групата архитекти и дизайнери, е ясно дефинирана. Процесът довежда до образуването на поредица от семинари и работни срещи, насочени към „изучаването и използването на естествени техники и материали“.

Collective Actions from 1976

Колективни действия от 1976

“... the title of this group “Collective Actions” is, however, somewhat misleading because the goal of the group was and still is not so much actions but rather, contemplation.

“ ... името на тази група “Колективни действия” е донякъде подвеждащо, тъй като целта на групата е била и все още е не толкова действието, а по скоро съзерцанието.

Or better to say: action in the name of contemplation. In the context of our current civilization to contemplate is not an easy task. It was not an easy task especially in the Soviet Union.”

Или по-добре казано - действия в името на съзерцанието. В контекста на съвременната цивилизация да съзерцаваш не е лесна задача. Това не беше лесна задача и преди, особено в Съветския съюз.”

Boris Groys

Борис Гройс

Art Clearings, Empty Zones, Andrei Monastyrski and Collective Actions. Black Dog Publishing, 2011

Collective Actions. in preparation of “Place for Action” 31st October, 1979 A. Monastyrski, I. Makarevich, N. Alexeev, N. Panitkov, E. Elagina. Viewers and participants: I. Kabakov, I. Bakstein, V. Mironenko, D. Prigov, O. Vasilyev, E. Bulatov, V. Nekrasov, V. Mochalova, I. Pivovarova, I. Yavorsky, I. Chuikov, S. Gundlakh, A. Anikeev, L. Rubinstein, S. Romashko M. Elagina, L. Bazhanov, A. Filippov, K. Zvezdochetov, V.Makarevich, P. Pepperstein, N. Shibanova and others.

Collective Actions. The Shoot Moscow region, Savyolovskaya railway line, field near the village of Kyevy Gorky. June 2, 1984 Photo documentation of performance Credits: Empty Zones Andrei Monastyrski and Collective Actions; Black Dog Publishing, 2011 Courtesy of the authors and Stella Art Foundation, Moscow

Photo documentation of performance; Credits: Segey Letov Moscow conceptualism in conceptualism.letov.ru Courtesy of the authors and Stella Art Foundation, Moscow

From the 1960s onwards, performances in connection with Body Art, Concept art, Land Art, or Fluxus shaped the spectrum of art in North America and Europe. In the Soviet Union performances were one of the most prominent forms of the artistic protest movements, which proclaimed an abandonment of the established art sphere. Emblematic example for critical investigation of these ritualized forms of communication in Soviet ideological culture is the performance group Collective Actions. The group name derives from the title of the section “azioni collettive,” in which performances were categorized in the catalogue of the Venice Biennale in 1977. This name was taken up by Boris Groys in his article “Moscow Romantic Conceptualism,” published in A-Ya (Unofficial Russian Art Review) 1 /1979, pp. 3–11, and ultimately also used by the group itself. The group Collective Actions came into being in 1976, founded by Nikita Alekseyev, Georgi Kizevalter, Andrei Monastyrsky, and Nikolai Panitkov, although other members joined later, including Elena Elagina, Igor Makarevich, Sergei Romashko and Sabina Hensgen. There was also a permanent circle of participants. Many well-known Moscow artists and writers took part in their actions: Ilya Kabakov, Erik Bulatov, Dmitri Prigov, Lev Rubinshtein, Vladimir Sorokin, members of other groups (the Context Art Group and Inspection Medhermeneutics, for example), Vadim Zakharov or Yuri Albert, but also representatives of the so-called New Russian Art. All of the artists involved in the organization of an action appeared as authors of the project; as a rule, the initiator of the idea’s realization signed first, and the others were then named according to their degree of participation. The borders between authors, participants, and spectators were fluid. The aim was not to create any kind of art objects, instead, it was a matter of staging an action that developed on the border between art and life.

От 60-те години насам пърформансите, свързани с течения като Боди арт (Body Art), Концептуално изкуство (Concept art), Ленд арт (Land Art), Флуксус (Fluxus) и т.н, се появявят и оформят спектъра на художествените сцени в Северна Америка и Европа. В Съветския съюз пърформансите стават една от най-практикуваните форми от артистичните протестни движения, които се обявяват против установените норми на официалната система на изкуство. Емблематичен пример за критическо изследване на тези ритуализирани форми на комуникация в съветската идеологическа култура са акциите на пърформанс групата “Колективни действия”. Нейното име произлиза от заглавието на раздела “azioni colletive” (колективни действия), в който са категоризирани пърформансите в каталога на Венецианското биенале от 1977 г. Това име е използвано от Борис Гройс в статията му “Московски романтичен концептуализъм” в неофицалното руско издание за изкуство „A-Ya”-1 (1979), стр. 3-11 и впоследствие остава като име на групата. Самата група „Колективни действия” се появява през 1976 г. и е основана от Андрей Манастирски, Георги Кизевалтер, Николай Панитков, Сергей Ромашко, Никита Алексеев, покъсно се присъединяват и Игор Макаревич, Елена Елагина, Сергей Ромашко и Сабина Хенсген. Групата е имала и постоянен кръг от участници. Много от добре известните московски художници и писатели взимат участие в техните действия: Иля Кабаков, Ерик Булатов, Дмитрий Пригов, Лев Рубинщайн, Владимир Сорокин, както и членове на други групи например - “Инспекшън Медхерменетикс” (Inspection Medhermeneutics) и „Контекст арт” (Context Art); Вадим Захаров и Юри Алберт, а също и представители на така нареченото направление “Ново руско изкуство”.

Andrei Monastyrsky, who is the main theorist of the group, characterized the principle of the Collective Actions in the following way:

The only possible definition would be a dynamic definition: the event’s action emerges through the joint effort of authors and spectators, aiming for a shift in the subject of perception from the demonstration zone (“art”) through the border area (“strip”) of the indistinguishable into the zone of scattered everyday perception (“life”).

Всички художници, участващи в организацията на определено действие, се явяват автори на проекта. Правилото е, че инициаторът за реализирането на идеата се подписва първи, а останалите се изброяват поименно според степента си на участие. Границите между автори, участници и зрители непрекъснато се променят. Целта на „Колективни действия” не е създаването на предмети на изкуството, а организиране на постановки за действия, които да се развиват на границата между изкуството и живота. Андрей Манастирски - основният теоретик на групата, характеризира принципа на “Колективни действия” по следния начин: Единствената възможна дефиниция би била динамичната дефиниция: Действието в събитието се появява чрез съвместното усилие на авторите и зрителите, което цели придвижване на субекта за възприятие от зоната на демонстрация (“изкуство”), през граничната територия (“ивица”) на неразличимото, до зоната на разпръснатост и разпокъсаност на всекидневните възприятия (“живот’).

Collective Actions. Slogan-1977 Moscow region, Leningradskaya railway line, Firsanovka station. January 26, 1977 Photo documentation of performance Courtesy of the authors and Stella Art Foundation, Moscow

Collective Actions, Moscow, Rizhksy train terminal square, 24th April 1983 - A. Monastyrski, G. Kizevalter, N. Panitkov, S. Romashko, N. Alexeev. Viewers and participants: I. Kabakov, D. Prigov, L. Rubinstein, L. Talochkin, S. Bordachev, I. Bakstein, V. Mironenko, I. Pivovarova, I. Chuikov, S. Gundlakh, A. Anikeev, Yu. Albert, S. Mironenko and five others.

Collective Actions Dmitry Prigov and Lev Rubinshtein at the Group 3 Photo documentation of performance Credits: Segey Letov Moscow conceptualism. conceptualism.letov.ru Courtesy of the authors and Stella Art Foundation, Moscow

Photo documentation of performance Credits: Segey Letov Moscow conceptualism. conceptualism.letov.ru Courtesy of the authors and Stella Art Foundation, Moscow

“A group of viewers was met at the exit of metro station Rizhskaya and was brought to a nearby square, distanced at not more than 50 meters away from the point of meeting. There the viewers received envelopes with inscriptions saying “THE GROUP–3 was assembled on the 24th of April, 1983, at 13:24 (handwritten). Collective actions”. Inside each envelope there were two developed in brown color photographs of groups of viewers taken at actions “The Halt” and “The Exit”, labeled respectively “Group-1” (date) and “Group-2” (date). When the envelopes were labeled with date and time, two of the organizers stood on the group’s left and right holding sketch-boards with letters (“GROUP” on the left board and “3” on the right). A group photo was taken inside this “framework”.”

„Група зрители бяха посрещнати на изхода на метростанция „Рижская” и бяха отведени до близък площад, намиращ се на не повече от 50 метра от мястото на срещата. Там зрителите получиха пликове с надпис „ГРУПА-3 беше съставена на 24-ти април 1983 г. в 13:24 ч. (попълнено ръкописно). Колективни действия”. Във всеки плик имаше по две проявени снимки (в кафяв цвят) на групи от зрители, направени по време на акциите „Спирката” и „Изход”, подписани съответно „Група-1” (дата) и „Група-2” (дата). Когато на пликовете се попълваше датата и часа на съставянето на групата, двама от организаторите заставаха от ляво и от дясно на зрителите с таблá, на които беше написано: На лявото – „ГРУПА”, а на дясното – „3”. В тази „рамка” беше направена снимката на събралите се зрители.”

The Stars Group (Xing xing) 1979-1980

Групата на звездите

“Every artist is a star. Even great artists are stars from the cosmic point of view. We called our group the “Stars Group” in order to emphasize our individuality. This was directed at the drab uniformity of the Cultural Revolution.”*

“Всеки художник е звезда. От космическа гледна точка, дори великите художници са звезди. Нарекохме нашата група “Група на звездите”, за да подчертаем индивидуалността си. Това беше насочено срещу сивото еднообразие на Културната революция.”*

Ma Desheng

Ма Дешенг

From 1979 Scar Painting (Shanghen huihua) and The Stars Group (Xing xing) emerge as the two most important art movements of the late 70s and the 80s.

От 1979 г. „Скар Пейнтинг” (Shanghen huihua) и „Групата на звездите” (Xing Xing) се оформят като двете най-важни движения в китайското визуално изкуството от края на 70-те и началото на 80-те години.

Both aim at criticizing the realities of contemporary China and often portray the Cultural Revolution negatively. The China’s avantgarde is born.

Те са насочени към критика на реалностите в съвременен Китай и често обрисуват негативно последствията от “Културната революция”. С тях се заражда китайският авангард.

1979-1980

Ma Desheng at the Democracy Wall. Beijing; 1st of October 1979 Courtsesy of the authors and thestarsart.com POETIC CHINA. 277 Wuxing Road, Xuhui District, Shanghai, China Jin Building, Room 1003

The first Stars’ exhibition in 1979, in the park next to China National Art Gallery, Beijing

In 1979 a momentous event took place in the art world in China. After being stifled for many years, a group of experimental artists called the “Xingxing” or “Stars”, who saw themselves as pinpoints of light in an otherwise endless night, organized two exhibitions that at last broke the stranglehold of Communist Party orthodoxy and set the stage for the future freedom of artistic expression in China. On 27 September 1979, after being denied official exhibition space in the China National Art Gallery, the bastion of official socialist art in Beijing, The Stars Group hung their paintings and sculptures on the park’s railings outside the gallery: On 28 September, the police arrived on the scene and announced the closing of the exhibition; On 29 September, an official announcement declared the exhibition illegal; On 1 October, the 30th anniversary of the founding of the People’s Republic, the Stars Group responded by organizing a protest march in the name of individual human rights. Starting out from the Xidan Democracy Wall, the demonstrators made their way to the headquarters of the Peking Municipal Party Committee under the banner: We Demand Democracy and Artistic Freedom; Finally, from 23 November to 2 December 1979, the first Stars Group exhibition was held in the Huafang Studio in Beihei Park, Beijing.

През 1979 г. краткотрайно и необичайно събитие се появява в света на изкуството в Китай. След период на дългогодишно потисничество, група от художници експерименталисти, наречена “Звезди”(Xingxing), защото те виждат себе си като точица светлина в иначе безкрайната нощ, организира две изложби, с които успява да счупи хватката на ортодоксалната комунистическа партия и да предразположи сцената за бъдещата свобода на художественото изразяване в страната. На 27-ми септември 1979 г, след отказ да им бъде предоставено официално изложбено пространство в Китайската национална художествена галерия в Пекин, която по това време е бастион на официалното социалистическо изкуство, „Групата на звездите” подреждат произведенията си (картини и скулптури) по прилежащите огради на парка пред галерията: На 28-ми септември полицията пристига и обявява закриването на изложбата; На 29-ти септември властите официално обявяват изложбата за незаконна; На 1 октомври по време на честванията на тридесетгодишнината от основаването на Китайската народна република “Групата на звздите” организира протестно шествие в защита на индивидуалните човешки права. Демонстрантите започват от “Стената на демокрацията” (Xidan Democracy Wall) и се отправят към централата на Пекинския общински партиен комитет под лозунг с надслов: Настояваме за демокрация и художествена свобода. В крайна сметка, от 23-ти ноември до 2-ри декември 1979г., се провежда първата изложба на “Групата на звездите” в „Хуафанг студио” (Huafang Studio) в парка Бейхей (Beihai Park) в Пекин.

At the beginning of 1980, the Stars Group artists were still not recognized by the Ministry of Culture or the Beijing Artists Association. That summer, however, the Stars Group organized themselves into the “Stars Painters Society” and registered with the Beijing Artists Association.

The twelve principle members of the society were: Huang Rui, Ma Desheng, Yan Li, Wang Keping, Yang Yiping, Qu Leilei, Mao Lizi, Bo Yun, Zhong Ahcheng, Shao Fei, Li Shuang and Ai Weiwei. From 24 August to 7 September: Jiang Feng, Chairman of the China Artists’ Association, allowed the Stars Group to exhibit for a second time within the China National Art Gallery in Beijing itself, believing that the exhibition would be self-defeating: “When [the Stars Group] realize that the mass of the people don’t understand their work,” he said, “they will learn and change their ways.” But he was proved wrong: the people may not have understood the art, but they understood very well what the exhibition represented. In two weeks, the exhibition attracted nearly 200,000 visitors**

В началото на 1980 г. „Групата на вездите” продължава да не е призната от Китайското министерство на културата и от Дружеството на китайските художници в Пекин. Все пак по-късно същата година, групата се организира под името “Общество на художниците звезди” (Stars Painters Society) и успява да се регистрира в Дружеството на художниците в Пекин. Дванадесетте основни члена на обществото са: Хуанг Руи (Huang Rui), Ма Дешенг (Ma Desheng), Ян Ли (Yan Li), Уанг Кепинг (Wang Keping), Яанг Йпинг (Yang Yiping), Кю Лейлей (Qu Leilei), Мао Лидзи (Mao Lizi), Бо Иън (Bo Yun), Зхонг Анченг (Zhong Ahcheng), Шао Фей (Shao Fei), Ли Шуянг (Li Shuang) и Ай Вейвей (Ai Weiwei). От 24-ти август до 7-ми септември: председателят на Асоциацията на китайските художници Янг Фенг (Jiang Feng) позволява на групата да изложи работите си отново, този път в самата Китайска национална художествена галерия в Пекин, вярвайки, че изложбата ще има самоунищожителен ефект „Когато (Групата на звездите) осъзнаят, че повечето хора не разбират работата им”, казва той “те ще разберат, че трябва да променят начина си на работа.” В хода на изложбата обаче се доказва противното: .

Посетителите вероятно не разбират до край изкуството, но разбират много добре, какво всъщност представя изложбата. За две седмици са преброени повече от 200 000 посетители на експозицията.**

Participant in the second Stars exhibition in 1980, on the roof of China National Art Gallery, Beijing Courtsesy of the authors and thestarsart.com. POETIC CHINA. 277 Wuxing Road, Xuhui District, Shanghai, China Jin Building, Room 1003

Second Stars exhibition in 1980, the public queuing in front of the China National Аrt Gallery, Beijing Courtsesy of the authors and thestarsart.com. POETIC CHINA. 277 Wuxing Road, Xuhui District, Shanghai, China Jin Building, Room 1003

Tiananmen Square on June 5, 1989 17

* The Great Proletarian Cultural Revolution, commonly known as the Cultural Revolution was a socio-political movement that took place in the People’s Republic of China from 1966 through 1976. Set into motion by Mao Zedong. The period charcterises with total politicization of the life in the cities, disobedience of students and workers from the low class of the society, chaos in party’s leadership and terror on every level in the country. ** 1990 as a result of the post-Tiananmen tightening, as well as ongoing commercial pressures, idealist avant-garde activity in China declines drastically and never fully recovers.

The text is adapted and condensed from the “Mainland China Chronology” an essay of “Inside Out: New Chinese Art”, an exhibition curated by Gao Minglu in association with the Asia Society and the San Francisco Museum of Modern Art in 1998. The full length chronology was compiled by Gao Minglu, with contributions by Qian Zhijian.

* „Великата пролетарска културна революция”, позната като „Културна революция”, е термин, с който се обозначават социално-политическите движения и събития в историята на Китайската народна република от 1966 г. до 1976 г., задвижени от Мао Дзедунг. Този период се характеризира с крайна политизация във всички области на живота в градовете, съпроводена с неподчинение на студенти и работници от по-ниските слоеве на обществото, хаос в партийното ръководство и терор на всички нива в страната. ** През 1990 г. като резултат от пост-Тиенанмънското “затягане” и продължаващия търговски натиск в Китай, идеалистичното авангардно движение залязва и никога повече не се възстановява напълно.

Radek Community 1997 - 2008

Група “Радек” 1997 - 2008

United in their rejection of the visual power of the image and the commercial use of art, Radek Community constructs its action strategies from an ironic, mocking, ideological critique of an area that suddenly passed from socialist regime to one of globalised liberalism.

Това, което обединява “Радек”, е отхвърлянето на визуалната сила на изображението и комерсиалната употреба на изкуството. Групата изгражда своите акционистки стратегии на базата на иронична подигравка и идеологическа критика в географския регион, който внезапно преминава от социализъм към глобален либерализъм.

“Радек” е група от млади, родени около 1980г., творци, артисти, културни активисти и музиканти, създадена през 1997 г. в Москва от “Школата за съвременно изкуство” на Авдей Тер-Оганян и “Неправителствената контролна комисия” на Анатолий Осмоловский. Сред членовете на групата са: Максим Каракулов, Давид Тер-Оганян, Павел Микитенко, Пьотр Бистров, Александър Корнеев, Алексей Булдаков Андрей Сергиенко, Владис Шаповалов и др.

Radek Community. Agenst All, 1999 Courtesy of the artists

Radek Community is a group of young (all born around 1980) artists, cultural activists, authors and musicians set up in Moscow in 1997 around the School of Contemporary Art, a project by Avdey Ter-Oganyan and the group Innongovernmental Control Commission (Внеправительственная контрольная комиссия), founded by Anatoly Osmolovsky. Other members of the group are Maxim Karakulov, David Ter-Oganian, Pavel Mikitenko, Petr Bystrov, Alexander Korneev, Alexey Buldakov, Andrei Serguienko, Vladis Shapovalov etc.

Radek Community. Against All, 1999 Courtesy of the artists

Mausoleum Action, October 12, 1999, video stills Courtesy of the artists Credits: Anatoly Osmolovsky’s Studio http://www.osmopolis.com/ and http://www.irmielin.org/

Right from the start, the group has made its mark with its political, highly critical urban interventions, such as the occasion during the 1999 electoral campaign when they burst into the Lenin Mausoleum at the Red Square waving a banner bearing the words: “AGAINST ALL” or when they staged a real hunger strike during the first Prague Biennale in 2003, outside the National Gallery of Modern and Contemporary Art in Prague– a message for workers in the East but also a temporary magnifying glass on the relationship between protest and power.

Още от самото начало групата се заявява и характеризира със своите политически, силно критични градски интервенции, като например тази по повод на предизборната кампания в Москва от 1999г., когато членове на групата “Радек” нахлуват в мавзолея на Ленин на Червения площад, където разгръщат лозунг с надпис: „ПРОТИВ ВСИЧКИ” или друга акция: Организираната гладна стачка пред Националната галерия за модерно и съвременно изкуство в Прага по времето на Първото пражко биенале през 2003 г., която отправя послание към източноевропейските черноработници и същевременно представлава временно увеличително стъкло за разпределението на отношенията между протест и власт.

The group remains active in mid-2000 and took part in several international art events such as Manifesta 4, Frankfurt 2002 and Utopia Station - а section of the 50th Venice Biennale 2003.

Групата продължава да е активна след 2000 г. и взима участие в няколко международни художествени събития като Манифеста 4 във Франкфурт през 2002 г. и „Спирка Утопия”- една от секциите на 50-то Венецианско биенале през 2003 г.

Real Presence (Workshop)

Реално присъствиe (уъркшоп)

Director: Biljana Tomic Art director and workshop manager: Dobrila Denegri

Директор: Биляна Томич Художествен директор и организатор: Добрила Денегри

Dobrila Denegri on Real Presence:

Добрила Денегри за “Реално присъствие”:

“In 2001, straight after the arrival of democracy in Serbia, the idea took off for a great meeting of young REAL PRESENCE artists. Biljana Tomic and I asked young emerging artists from all over Europe to come to Belgrade and witness by their presence the beginning of a new age of freedom, harbinger of great and beneficial changes to the nation that had been bitterly isolated for a decade.

“През 2001г., веднага след идването на демокрацията в Сърбия, се заражда идеята за РЕАЛНО ПРИСЪСТВИЕ на млади автори под формата на голяма международна среща. Биляна Томич и аз поканихме млади художници от цяла Европа да дойдат в Белград и с присъствието си да станат свидетели на началото на нова ера на свобода, предвестник на велики и полезни промени в нация, горчиво изолирана в продължение на десетилетие.

(for the period 2001-2007)

That’s how REAL PRESENCE was born.”*

(за периода 2001-2007)

Така се зароди РЕАЛНО ПРИСЪСТВИЕ.”*

* http://www.illywords.com/archive-magazine/13-conscious-project/real-presence/

Plateau - Real Presence, Tito’s Museum Belgrade, 2001; Contributor: Dobrila Denegri Credits: http://www.mediamatic.net/

Opening of the exhibition by Vukasin Nedeljkovic at the Belgrade Zoo, Real Presence, 2001 Courtesy of the artist

In the period 2001-2007 more than 1200 young artists from all over the world arrived in Belgrade to take part of the workshops. More than 200 actions and artistic interventions happened in public spaces.

В периода 2001-2007 г. повече от 1200 млади художници от всички краища на света пристигат в Белград, за да вземат участие в ежегодишния уъркшоп „Реално присъствие”. Осъществяват се лекции, семинари, дискусии, както и повече от 200 художествени намеси в публични пространства.

Real Presence, opening of the final exhibition, Tito’s Museum, Belgrade, 2003 Contributor: Dobrila Denegri. Credits: http://www.mediamatic.net/

Real Presence workshop, Museum of History of Yugoslavia, Belgrade, 2004 Contributor: Dobrila Denegri. Credits: http://www.mediamatic.net/

Statistic information from the Real Presence’s official website (not active any more) http://www.real-presence.org

Статистическа информация от официалния уеб сайт на “Реално присъствие” (вече неактивен) http://www.real-presence.org

2001 In the first edition of the Real Presence workshop were involved about 300 young artists and art students from academies from eastern and western Europe – classes of artists such as Marina Abramovic, Michelangelo Pistoletto, Jannis Kounellis, Luciano Fabro, Heimo Zobernig, Peter Kogler, Klaus Rinke, Thomas Bayerle and many others. It was inaugurated with a conference organized by Harald Szeemann. The final outcome of the workshop was more than 90 different initiatives realized in two weeks.

2001 г. В първото издание на събитието участват около 300 млади художници и студенти от източно - и западноевропейски художествени академии, сред които хора от класовете на: Марина Абрамович, Микеланджело Пистолето, Янис Кунелис, Лучано Фабро, Хеймо Зоберник, Петер Коглер, Клаус Ринке, Томас Баерле и много други. Уъркшопът се открива с конференция, организирана от Харалд Зееман Краен резултат от срещата са повече от 90 различни инициативи, реализирани само за две седмици.

The 2nd (2002) edition of Real Presence followed another similar encounter organized in Frankfurt by Staatliche Hochschule Für Bildende Kunste entitled “Gasthof”. It involved about 100 participants, students of professors like: Edi Muka, Sarat Maharaj, Heimo Zobernig, Jannis Kounellis as well as art institutions like Moderna Museet, Stockholm; Living Art Museum, Reikyevik and Lasalle-Sia College of the Arts, Singapore. During the workshop about 40 different events, presentations, performances and site installations have been realised. The 3rd (2003) edition of the workshop was based on the idea of development of the “horizontal network”. It evolved from the contacts established through the previous two editions and gathered about 150 art students from classes of: Eva Schlegel, Peter Weibel, Katharina Sieverding, Daniel Buren, Tobias Rehberger, Asta Goting and many others. During the workshop about 60 different events, presentations, performances and site specific installations have been realized. The 4th (2004) edition of Real Presence established collaborations from the previous years and extended the radius of collaborations towards contexts like South Africa, after involving Singapore, Iceland and many East European countries. About 100 young artists coming from the classes of Marina Abramovic, Rirkrit Tiravanija, Brigite Kowanz, Monika Bonvicini, Johan Thom and many others took part in the project.

Второто (2002) издание на „Реално присъствие” е следствие от друга подобна среща, организирана във Франкфурт от Държавното училище за визуални изкуства (Staatliche Hochschule Für Bildende Kunste), озаглавена “Хан” (Gasthof). Срещата привлича около 100 участници, студенти на професори като: Еди Мука, Сарат Махараж, Хеймо Зоберниг, Янис Кунелис, както и арт институции, сред които Moderna Museet, Стокхолм; Living Art Museum Рейкявик и Lasalle-Sia College of the Arts, Сингапур. По време на уъркшопа са били реализирани около 40 различни събития презентации, пърформанси и инсталации в специфична среда. Третото (2003) издание на уъркшопа “Реално присъствие” се основава на идеята за развитие на “хоризонтална мрежа” - възникнала от контактите, установени по време на предходните две издания. Събитието събира над 150 студенти по изкуства от класовете на Ева Шлегел, Петер Вайбел, Тобиас Ребергер, Аста Готин и много други. Реализирани са около 60 различни събития, презентации, пърформанси и инсталации в специфична среда. Четвъртото (2004) издание затвърждава контактите, възникнали от предните издания на „Реално присъствие” и разширява радиуса на сътрудничество След участието на Сингапур, Исландия и много източноевропейски страни, се присъединява и Южна Африка. В проекта взимат участие около 100 млади автори от класовете на Марина Абрамович, Риркрит Тиравания, Бригите Ковац, Моника Бонвичини, Йохан Том и много други.

The 5th (2005) edition Real Presence expanded it’s radius of action and as a parallel event within 51st Venice Biennial it took place in Venice (in collaboration with IUAV) and in Belgrade. As partner academies were involved Faculty of Arts and Design – IUAV, Venice; Academy of Fine Arts Vienna, Austria and Academy of Fine Arts, Ljubljana, Slovenia. The workshop was attended by 250 participants from classes of 28 academies from 17 countries of Europe, Africa and Asia.

С петото (2005) си издание „Реално присъствие” разширява радиуса си на действие, участвайки като паралелно събитие в рамките на 51-то Венециaнско биенале (в сътрудничество с Università di Venezia - IUAV). Партньори на проекта са: Факултета по изкуства и дизайн на IUAV, Венеция; Академията за изящни изкуства, Виена, Австрия и Академията за изящни изкуства, Любляна, Словения. В уъркшопа се включват 250 участници от 17 страни от Европа, Африка и Азия.

The 6th (2006) edition of the workshop Real Presence was held in Belgrade and involved about 100 young artists from 20 different countries and from classes of professors like: Brigitte Kowanz, Marina Grzinic, Erwin Wurm, Peter Weibel, Elke Krystufek, Simon Starling, Willem de Rooij, Alberto Garutti, Jorge Orta, Carlos Basualdo and many others. Outcome of the workshop were numerous events, exhibitions, collaborative projects inside the museum and in different public locations in the city.

Шестото (2006) издание на „Реално присъствие” се провежда в Белград. Участват около 100 млади художници от 20 различни страни, от класовете на професори като: Бригите Кованц, Марина Гржинич, Ервин Вурм, Петер Вайбел, Елке Кристуфек, Саймън Старлинг, Вилем де Рой, Алберто Гарути, Йорге Орта, Карлос Басуалдо и др. Резултат от работната среща са многобройни събития, изложби, съвместни проекти в Музея за съвременно изкуство в Белград, както и на различни места из града.

The 7th (2007) edition of the workshop Real Presence was held in Belgrade and in Istanbul as а paralel program within the 10th Istanbul Biennial and involved about 170 young artists from 20 different countries and from classes of professors like: Marina Grzinic, Heimo Zobernig, Victoria Vesna, Alberto Garutti and many others.

Седмото (2007) издание на „Реално присъствие” се провежда в Белград и Истанбул като паралелна програма в рамките на 10-то Истанбулско биенале. В него участват около 170 млади художници от 20 различни страни, от класовете на Марина Гржинич, Хеймо Зоберниг, Виктория Весна, Алберто Гарути и други.

Emergency Biennale in Chechnya 2005 - ???

„Спешно биенале” в Чечения 2005 - ???

Emergency Biennale in Chechnya was conceived and organized by the independent Paris and San Francisco-based curator Evelyne Jouanno as an echo to the 1st Moscow Biennial and as a reaction to the destruction of a people and culture.

„Спешнo биенале” в Чечения е събитие, замислено и организирано от живеещата в Сан Франциско и Париж независим куратор Ивелин Юано като ехо от Първото московско биенале, реакция на разрушението и унищожаването на хора и култура.

Drawing attention to the plight of Chechnya and more broadly to human and social emergencies in the context of “ambivalent globalization” while also questioning the phenomenon and proliferation of international Biennials, the Emergency Biennale in Chechnya opened on February 23rd, 2005 in different locations in the city of Grozny, and simultaneously in Paris, at the Palais de Tokyo.

„Спешно биенале” се открива на 23 февруари 2005 г. на различни места в град Грозни, Чечения и едновременно с това в музея “Пале дьо Токио”, Париж. Биеналето привлича внимание към тежкото положение в Чечения и в по-общ план, към извънредните хуманитарни и социални ситуации, появяващи се в контекста на “противоречивата глобализация”.

More than 60 established and emerging international artists, provided one artwork and its duplicate - created to fit into а suitcase clandestinely sent to Chechnya and shipped to different cities in the world for mirror exhibitions. After Paris, the touring part of the exhibit moved on to Brussels, Bolzano, Milan, Riga, Tallinn, Vancouver, Puebla, Istanbul, and San Francisco. In each location new artists were invited, conferences organized and additional suitcases added to be sent to Chechnya. In total 127 artists took part in the initiative, 3 suitcases are sent to Grozny to become the foundation for a museum.*

Освен това, то подлага на съмнение и предизвиква нов прочит на феномена на размножаването на международните биеналета. Повече от шестдесет международни художници, утвърдени и начинаещи, взимат участие в неговото създаване. Всеки автор подготвя по едно произведение и негов дубликат, създаден с идеята да се побере в куфар, който тай но се изпраща в Чечения и в други градове по света, където се създават “огледални” изложби. След Париж под формата турне пътуващата част от изложбата се премества в Брюксел, Болцано, Милано, Рига, Талин, Ванкувър, Пуебла, Истанбул и Сан Франциско. Изложбата се разширява. На всяко следващо място се канят нови автори, организират се конференции и се изпращат допълнителни куфари до Чечения. Участие в инициативата взимат общо 127 автори. Три куфара са изпратени в Грозни с цел да създадат основата за музей.*

*http://www.emergency-biennale.org/

The artists who send duplicates of their artworks by suitcases in Grozny Adel Abdessemed, A Constructed World, Dennis Adams, Al Fadhil, Hüseyin Bahri Alptekin, Maria-Thereza Alves, Francis Alÿs, Aija Apse, Maja Bajevic, Ruth Barabash, Delphine Bedel, Rebecca Belmore, Lindsay Benedict, Dalida María Benfield, Aija Bley, Sylvie Blocher, Blue Noses, Mark Boswell & Anton Kozlov, Marc Boucherot, Véronique Boudier, Hernain Bravo, Mathieu Briand, Kristians Brekte, Hank Bull, Santiago Caicedo, Cao Fei, Jota Castro, Banu Cennetoglu, Raimond Chaves, Chen Shaoxiong, Paolo Chiasera, Magali Claude, José Luis Cortés S., Hubert Czerepok, Sergio De La Torre, Allan De Souza, Marta Deskur, Jimmie Durham, Seamus Farrell, Daniel Faust, Fu Jie, Carlos Franklin, Adriana García Galán , Ghazel, Roya Ghiasy, Kaspars Goba, Babak Golkar, Martins Grauds, Yves Grenet, Andris Grinbergs, Gu Dexin, Daniel Guzmán, Jens Haaning, Han Myung-Ok, Antonia Hirsch, IN EX, Alfredo Jaar, Uldis Jancis, Edgars Jurjāns, Elīna Kalniņa, Rose Khor, KOLKOZ, Koo Jeong-A, Roman Korovin, Katarzyna Kozyra, Neeme Külm, Gabriel Kuri, Surasi Kusolwong, Tony Labat, Zbigniew Libera (with Darek Foks, writer) HH Lim, Ken Lum, Juan Pablo Macias, Ives Maes, Gilda Mantilla, Marko Mäetamm, Marco Laimre, Sally Lee, Raimonds Licitis, Una Meiberga & Linards Kulless, Metapong, Maurizio Nannucci, Oda Projesi, Ahmet Ögüt, Jüri Ojaver, Lucy Orta, Damián Ortega, Gionata Gesi Ozmo, Adrian Paci, Alexandre Périgot, Joanna Rajkowska, Emmanuelle Rapin, David Renaud, Thorbjørn Reuter Christiansen, Römer + Römer, Julian Rosefeldt, Gatis Rozenfelds, Mo Salemy, Jayce Salloum, Krišs Salmanis, Juan Esteban Sandoval, Santomatteo, Sarkis, Zineb Sedira, Shen Yuan, Nedko Solakov, Pascale Marthine Tayou, Bert Theis, Rirkrit Tiravanija, Steven Tong, Trinh T. Minh-ha, Enzo Umbaca, Urban Subjects, Anton Vidokle, Cesare Viel, Luca Vitone, Wang Du, Jenifer K Wofford, Florence Wang, Hans Winkler, Sislej Xhafa, Yan Lei, Yang Fudong, Yang Jie Chang, Zheng Guogu, Zhu Jia, Aiva Zurina

Images with the first artworks that arrived in Grozny by suitcase-february 22-23,2005 Courtesy: Emergency Biennale

“Iraqi Date” by Yan Lei Courtesy: Emergency Biennale

Исторически музей, Пловдив, България

2012

History Museum, Plovdiv, Bulgaria

Time Geometry

- PRACTICES IN PUBLIC ENVIRONMENT

an exhibition catalogue

Геометрия на времето -

ПРАКТИКИ В ОБЩЕСТВЕНА СРЕДА каталог от една изложба

“Time Geometry - Practices in Public Environment” аims to shed more light on the experimental use of the public space. In the halls of the museum were presented video documentations of performances and artistic actions in public space by international artists who are interested mostly in working in an active social environment and in the interactions with people. The exhibition examine different artistic positions and practices in the most extensive network of realities that the contemporary society generates by focusing on the identification of these kinds of practices in the public context and their localization within the system of contemporary art. Are they attractive and communicative enough? What is the goal of the artistic interventions? Do they provoke any substantial change into the society? 30

Without giving any particular answer to all these questions, the exhibition presents different examples of artistic practices which aim to integrate into the everyday life: A strange train appears passing through confined spaces, buildings and shops in an Italyan city; In Latin America someone is building the Tower of Babel not from stones, but from living people’s bodies; A blind Dominican man carries in his arms a Haitian woman without legs; Someone performs a levitation in Berlin’s panel neighborhoods; A beggar robot competes with self-service machines in Japan, while in Taipei and Ljubjana it collects alms in the crowded shopping malls in the name of the poor; The paving slabs in Sofia are being used for a play of the “Ludo-game”; Some vague moving forms create bewilderment in New York; A barrier of pigeons stops the traffic on a busy junction in London; An ambiguous thirty meters lettering is faced by visitors of the St. Stephen’s Cathedral in Vienna; Somewhere in Ethiopia a young Italian artist conducts a workshop in new media with a native tribe. Presented in the spaces of the Regional History Museum – Plovdiv, the show “Time Geometry – Practices in Public Environment” provides an opportunity for historical continuity by establishing a logical connection between the past and the present. The exhibition emphasizes the mission of the museum to preserve the tangible and the intangible values as evidences of humanity and makes visible the relation of those values to the particular environment and broader social field, where they are developed and which they actively transform. The exhibition brings in the museum halls not only a new selection of works and documentations, but also new objectives and audience. The focus is put on the need for social development of the museum that brings the institution and the artists together, allowing the museums in general to be considered not only as witnesses and guardians of the past but also as adequate platforms and partners in the study and reflection of the processes in the contemporary society. The presented video documentations have the status of individual works of art and at the same time they are documentation of different events and situations, directed and inspired by the artists.

HR-Stamenov and Bora Petkova

„Геометрия на времето - практики в обществена среда” цели да хвърли повече светлина върху художествените експерименти и употреби на публичното пространство. В залите на РИМ Пловдив са показани творби и видео документация от различни артистични намеси, пърформанси и акции - дело на международни художници, които се интересуват предимно от работата в активна обществена среда и взаимодействието с хора. Изложбата представя различни художествени позиции и практики в широката мрежа от реалности, които съвременното общество произвежда, като се фокусира върху идентифицирането им в обществения контекст и тяхното локализиране в системата на съвременното изкуство. Дали този тип практики са достатъчно атрактивни и комуникативни? Каква е целта на художествените намеси? Провокират ли те промяна в обществото? Без да дава конкретни отговори на тези въпроси, изложбата показва примери за интеграцията на художествените практики във всекидневния живот: Странен влак се появява в затворени помещения, сгради и магазини в някакъв италиански град; В Латинска Америка се строи вавилонска кула, не от камък, а от телата на живи хора; Сляп доминиканец носи на ръце хаитянска жена без крака; Човек опитва да левитира в берлински панелни квартали; Робот просяк се конкурира с автомати за самообслужване в Япония, докато в Тайпей и Любляна събира милостиня за бедните в оживени търговски центрове; Тротоарните плочи в София се използват за игра на „Не се сърди човече”; Неясни, движещи се форми създават недоумение в Ню Йорк; Бариера от гълъби спира движението на oживено кръстовище в Лондон; Двусмислен тридесетметров надпис стои пред посетителите на катедралата Св. Стефан във Виена; Някъде в Етиопия млада италианска художничка провежда „уъркшоп” за нови медии с туземци. Представянето на „Геометрия на времето – практики в обществена среда” в пространствата на РИМ Пловдив дава възможност за историческо продължение, като създава логична връзка между минало и настояще. Тя подчертава мисията на музея за опазване на материалните и нематериални ценностти, и прави видима връзката им с поширокия обществен контекст. Обръща се внимание върху непосредствената среда, в която тези ценности се създават и която същевременно активно трансформират. В музейните зали е показана не само селекция от работи и видео документация от различни художествени акции, но е привлечена и нова аудитория. Подчертана е необходимостта от социално развитие на музея, което да създаде по-директна връзка между институцията и творците, и същевременно с това е показана възможността музеите като цяло да бъдат разглеждани не само като пазители на миналото, но като адекватни съвременни платформи - партньори в изследването и рефлексията на различни процеси в днешното общество. Показаните работи имат стойността на самостоятелни художествени произведения, въпреки че повечето от тях са документация от авторски „режисури” и провокации на различни събития и ситуации.

HR-Stamenov и Бора Петкова

HR-Stamenov and DLQ David Perez Karmadavis Bora Petkova Saso Sedlacek Veronika Tzekova Miryana Todorova Jaroslav Kysa Michail Michailov Valentina Roselli

HR-Stamenov съвместно с DLQ Давид Перез Кармадавис Бора Петкова Сашо Седлачек Вероника Цекова Миряна Тодорова Ярослав Киса Михаил Михайлов Валентина Розели

HR-Stamenov and DLQ / HR-Stamenov съвместно с DLQ The Ghost Train in Savona / Влакът призрак в Савона 2012

The Ghost Train in Savona / 2012 3 stills from 16:9.Color.00:01:46h video documentation from the event Savona, Italy

„Влакът призрак в Савона” / 2012 3 кадъра от 16:9.Color.00:01:46h видео документация от събитието Савона, Италия

The Ghost Train / The Phenomenon of W24°58’59,43” N42°07’55,29” In September 1999, a strange event - a sudden occurrence of a light hole, was a cause for one passenger train to disappear! According to experts, by entering the light hole the train continues to move into a space-time tunnel with no possibility to find a way out. But what these experts studying the phenomenon have missed to foresee within their investigations is that by moving into the tunnel the train obtains a strange autonomy. It acquires the ability to travel in space and time, and to appear suddenly at different places. About ten years later, evidences start to be reported frequently for people seeing trains passing through unusual places like various floors in buildings and other enclosed spaces. 36

A growing amount of materials and information about these mysterious events are released in the media. Many people from different countries witness the occurrence. There are places, where the train has become an attraction, and in Italy even tickets were sold for the “ghost train that travels in space and time”.

HR-Stamenov in collaboration with DLQ and Isola Art Center Milano Ghost Train in Milan / The Phenomenon of W24° 58’59,43” N42° 07’55,29”/ 2009 Photo documentation from the event HR-Stamenov в сътрудничество с DLQ и Изола Арт Център, Милано „Влак призрак в Милано / Феноменът от W24° 58’59,43” N42° 07’55,29” / 2009 Фотодокументация от събитието

Влакът призрак / Феноменът от W24° 58’59,43” N42° 07’55,29” През септември 1999 г. едно странно явление – внезапно появила се светлинна дупка, се оказва причина за изчезването на пътнически влак. Според експерти, с навлизането си в светлинната дупка, влакът се е озовал в пространствено-времеви тунел, от който никога няма да излезе. Това, което изучавалите феномена не предвиждат обаче е, че веднъж попаднал там, влакът придобива странен вид автономност. Той се сдобива със способността да пътува във времето и пространството, появявайки се внезапно на различни места. Около десет години по-късно започват да се получават сведения за хора, видели преминаващи влакове на необичайни места – по разни етажи, в сгради, затворени помещения и др. В медиите се публикуват все повече материали, разказващи за този мистериозения влак. Хора от различни страни успяват да наблюдават явлението. Има места, където влакът се превръща в атракция, а в Италия дори били разпространявани билети за „влак-призрак, който пътува във времето и пространството”.

HR-Stamenov in collaboration with Platform3 Räume für zeitgenössische Kunst, München The Phenomenon of W24°58’59,43” N42°07’55,29” / 2009 Photo documentation from the event HR-Stamenov в сътрудничество с Platform3 - пространство за съвременно изкуство, Мюнхен “Феноменът от W24° 58’59,43” N42° 07’55,29” / 2009 Фотодокументация от събитието

David Perez Karmadavis / Давид Перез Кармадавис Forma Dependiente / Зависима (относителна) форма 2011 Eestructura Completa / Завършена структура 2010 Torre De Babel / Вавилонска кула 2009

Forma Dependiente / 2011 Video 16:9.Color.00:46:01h and photo documentation from а performance Composition of fifty-five people unified in a form that depends on its elements. Ex-Teresa Arte Actual DF Mexico

„Зависима (относителна) форма” / 2011 Видео 16:9.Color.00:46:01h и фотодокументация от пърформанс Композиция от педесет и шест човека в обща форма, зависеща от своите елементи. Реализирано в „Ex-Teresa” Arte Actual DF Mexico

Eestructura Completa / 2010 Video 4:3.Color.00:04:40h and photo documentation from а performance A blind Dominican carries in his arms a Haitian woman without legs. XXIII concurso bienal Eduardo Leon Jimenez Santiago de los caballeros, República Dominicana

„Завършена структура” / 2010 Видео 4:3.Color.00:04:40h и фотодокументация от пърформанс Сляп домениканец носи на ръце хаитянска жена без крака. XXIII concurso bienal Eduardo Leon Jimenez. Сантиаго де лос Кабалерос, Домениканска република

Torre De Babel / 2009 Video 4:3.Color.00:06:04h and photo documentation from a performance An Unstable and imprecise human structure composed from the bodies of seven people of Dominican origin. Curated by “Art-study” Santo Domingo, Dominican Republic „Вавилонска кула” / 2009 Видео 4:3.Color.00:06:04h и фотодокументация от пърформанс Нестабилна и неточна структурна композиция, съставена от телата на седем човека от доменикански произод. Проект, куриран от “Art-study” Санто Доминго, Домениканска Република

David Pérez Karmadavis and Regina José Galindo Rendiction / 2010 Photo documentation from an intervention in public space A white flag was hoisted on a building in downtown Guatemala City. In the frame of “Festival del Centro Historico” Давид Перез Кармадавис и Рехина Хосе Галиндо „Капитулация” / 2010 Фотодокументация от интервенция в публичното пространство Бяло знаме бе издигнато на административна сграда в центъра на град Гватемала. В рамките на „Festival del Centro Historico”

Bora Petkova / Бора Петкова Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home. / Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома. 2011

Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home. / 2011 Photo documentation from the process Different locations in Berlin, Germany “Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома.” / 2011 Фотодокументация от процес Различни локации в Берлин, Германия

Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home. / 2011 2 stills from HD.16:9.Color.00:03:48h video documentation from the process Different locations in Berlin, Germany “Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома.” / 2011 2 кадъра от HD.16:9.Color.00:03:48h видео и фотодокументация от процес Различни локации в Берлин, Германия

Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home. I arrived in Berlin and settled for a month and a half at the Lichtenberg district, which is famous for the STASI headquarters, the former “operational” agents who still live there, the modern nationalist movements and the big Russian, Polish, Chinese and Vietnamese immigrant communities.

Wandering the streets of the neighborhood, I was stopped by a billboard with an inscription stating: “Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home.” (1) This message and my mental trajectory met intuitively and collided an instant. I did have such “shakeups” before, for the origin of which I won’t be able to tell in details in this text, but I would share only, that at a later stage, when such a luminous moment becomes memory, it changes its meaning and usually takes a logical and symbolic place in the concept of my work. The same happened in this case. I photographed the billboard with the inscription and went on. A day or two later, during the daily roam around the neighborhood, I walked into a second hand store for household stuff. In the sector where the accessories and home decoration were, I found eleven reproductions of photographed ikebana. (2) They were carefully masked over plywood and framed so that one could not distinguish whether they were handmade or production of small business. I bought the reproductions for a total price of 5.50 Euros, than went into the studio, arranged them carefully on my worktable and started to contemplate the images. I knew that their logical place in my work would be found and they would acquire a new meaning and function. In its vastness a district such as Lichtenberg contains a large variety of developed over the time urban and architectural models - different approaches to modern cultivation of the industrial areas and the adjacent housings; modular panel buildings constructions, a legacy from the socialism; bourgeois homes with their own yards, burger cooperative houses and others. My attention though was drawn mostly from the spaces between the buildings, their private and public ownership, function and exploitation. They became my goal and a location for actions during my daily walks through the neighborhood. Sometimes generously, other times sparingly these spaces revealed to me all kinds of objects, such as benches, fences, park sculptures and many other structures. I was finding these places and trying to get into a relationship with them. My approach was to establish a physical contact with a particular object, while representing a state of levitation (3) that at that time was the best expression of my temporary resident status in Berlin. So, I ended up with three completely unrelated at a first glance items – an inscription from a billboard, reproductions of ikebana and dozens of photographs documenting the physical interaction of my body with various objects in the urban environment. Later they became components in the construction of the sense and the meaning of the work. For the past four years, it is hard for me to define where my home is. Contrary to the odd billboard message, my personal revolution in terms of the concept of The Home, has started when I stopped to feel myself anywhere “at home” and became a “tourist”. Berlin is a city with a huge stream of people who try with different success to stay and to organize their lives there. Thus they have positioned themselves in the “social arrangement”, which similar to any other art, requires also a creative expression within certain rules, which determine also the structure and the “form” on the society, and the urban space itself.

Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома. Пристигнах в Берлин, за месец и половина се настаних в квартал Лихтенберг, който е известен с главната квартира на ЩАЗИ, бившите „оперативни” агенти, които все още живеят там, съвременните националистически движения и големите руски, полски, китайски и виетнамски емигрантски общности. Докато вървях по улиците на квартала ме спря билборд с надпис „Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома.” (1) Това послание и моята мисловна траектория се намериха интуитивно и се сблъскаха за миг. Подобен вид “разтърсвания” съм имала и преди, за техния произход няма да мога да разкажа подробно в този текст, но на по-късен етап, когато този бляскав миг се превърне в спомен, той променя значението си и заема логично и символично място в концепцията на моята работа в конкретния случай и по принцип. Заснех билборда с този надпис и продължих. Ден или два по-късно, по време на ежедневното бродене из квартала, влязох в магазин за битови вeщи втора ръка. В сектора, където се намират аксесоари за декорация на дома, открих единадесет репродукции на фотографирани икебани. (2) Те бяха старателно каширани върху шперплат и рамкирани, така, че не можеше да се различи, дали са ръчно направени или са продукция на дребен бизнес. Купих ги общо за цена от 5.50 евро. След това се прибрах в студиото и старателно ги подредих на работната маса, за да ги съзерцавам. Знаех, че и тяхното логично място в моята работа ще се намери, че ще придобият нов смисъл и функция. В своята безбрежност квартал като Лихтенберг съдържа огромно разнообразие от развити през времето урбанистични и архитектурни модели - различни съвременни подходи на облагородяване на индустриалните райони от миналото и жилищните кооперации към тях; модулно панелно строителство в наследство от социализма; буржоазни домове със собствени дворове, бюргерски кооперации и др. Моето внимание обаче бе привлечено най-вече от „паузите” между посторйките, от тяхната частна или обществена принадлежност, функция и експлоатация. Така в цел и същевременно в локация за действия по време на моите всекидневни пътешествия, се превърнаха обществените пространства около и между сградите. Те щедро или пестеливо ми предоставяха прилежащите си обекти - пейки, огради, паркова скулптура и всякакъв друг вид конструкции. Аз откривах тези места и се стремях да вляза във взаимоотношение с тях. Да установя физически контакт и същевременно да възпроизведа състояние на левитация (3), което най-добре да изрази статута ми на временно пребиваваща в Берлин. Ето, три напълно несвързани на пръв поглед елемента - надпис от билборд, репродукции с икебани и десетки фотографии, документиращи физическото взаимодействие на моето тяло с обекти в градската среда. Именно те са компонентите, които смислово изграждат работата. За последните четири години ми е трудно да посоча, къде е моят дом. Обратно на странното билборд послание, личната ми революция по отношение на понятието за Дом започна, когато престанах да се се чувствам „у дома” и станах „турист”. Берлин е град с огромен поток от хора, които се опитват с различен резултат да останат и организират живота си в него.

I imagined that there is a connection between the process of integration and fitting into the “form” of the society, and the ikebana concept. A person becomes more patient, calm and tolerant towards differences - not only in nature but generally to other people having the desire to reveal the natural beauty of each element in each stage of its development and manifestations. The ikebana practice is distinguished by the importance of the asymmetrical shape and the use of the empty space in the composition. The sense of harmony is a key point, which is achieved by aesthetic selection and adjustment of the materials, the ikebana container and the environment. In my work these three factors are respectively - my body, the elements of the urban environment and the space where I realize the attempts to represent a state of levitation. Despite the definition of the “levitation” as a physical process or a “magic” trick, in my work is evident that in all of the attempts I use the selected object or structure as a visible instrument to hold my body. Noticeable is the silence during the experiments. For the eyes of the spectator hidden remains only the tension in my whole body keeping me in a stable position and balance with the environment. Bora Petkova 1. „Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home.” Inscriptions from a billboard of 9flats.com 2. Ikebana (生け花 “living flowers”) is the Japanese art of flower arrangement, also known as “kadō” (花道 the “way of flowers”).”Ikebana” is from the Japanese “ikeru” (生ける “to place, to arrange, life, birth”) and “hana” (花 “flower”). Possible translations include “giving life to flowers” and “arranging flowers”. 3. Levitation (from Latin “levis”-light) is the process by which an object is suspended against gravity, in a stable position without any solid physical contact. Levitation is also a “magic” trick in which a person or an object being lifted into space, without external or whatever other interference. Most often it is done mechanically, using special lightning, etc.

Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home. / 2011 Photo documentation from the process Different locations in Berlin, Germany

Те позиционират себе си в „социалния аранжимент”. Действие, което, подобно на всяко изкуство, изисква креативна експресивност в рамките на строги правила, на свой ред определящи конструкцията и „формата”, както на обществото, така и на самото градско пространство. Представях си, че между този социален процес на интегриране и напасване, и икебаната има връзка. Човек става по-търпелив, тих и толерантен към различията - не само в природата, но общо към другите хора със стремеж да разкрие красотата на всеки природен елемент, във всеки негов етап на развитие и проявление. Икебаната се отличава с асиметрична форма и използването на празното пространство като основен фактор в композицията. Чувството за хармония е ключов момент, който се постига чрез естетическо селектиране и регулиране на материалите, съда за икебана и обстановката. В случая – моето тяло, елементите от градската среда и пространството, в което се реализират опитите за възпроизвеждане на левитация. Независимо от определението на понятието „левитация” като физически процес или „магически” трик, очевидно е, че при всички опити аз използвам опората на избрана конструкция или обект. Осезаемо е и мълчанието, в което правя тези опити. Скрито за очите остава единствено напрежението в цялото ми тяло, необходимо за да поддържам себе си в стабилна позиция и баланс със средата. Бора Петкова 1. „Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home.” Текст от билборд на 9flats.com 2. Икебана (生け花 „живеещи цветя”) е японско изкуство за аранжиране на цветя, позната също като „кадо” (花道 „пътят (начинът) на цветята”). Икебана идва от японската дума „икерю” (生ける „да поставям, да позиционирам, да аранжирам, живот, раждане”) и „хана” (花 „цвете”). Възможните преводи включват „давам живот на цветята”, „аранжиране на цветя” и т.н. 3. Левитация (лат. „levis” - лек) е процес, при който даден обект, независимо от земната гравитация, виси в пространството в стабилна позиция, без солидна физическа опора или контакт с друг предмет. Левитацията е също и „магически” трик, при който човек или предмет се повдигат в пространството без чужда намеса. Най-често това се извършва по механичен начин, чрез специално осветление и др.

“Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома.” / 2011 Фотодокументация от процес Различни локации в Берлин, Германия

Sašo Sedlaček / Сашо Седлачек Beggar robot / Робот просяк 2008

Beggar Robot / 2008 Stills from 4:3.Color.00:06:40h video documentation from the events Different locations in Tokyo, Ljubljana and Taipei Production: v. 1. 0, Kapelica Gallery, 2006 v. 2.0, IAMAS – Institute for Advanced Media Art and Science, Ogaki, Japan, 2006 v. 1.01, Taipei Fine Art Museum, Taiwan, 2008 Courtesy: KD Group, Ljubljana and Museum of Contemporary Art Republic of Srpska, Banja Luka, Bosnia and Herzegovina

“Робот просяк” / 2008 Кадър от 4:3.Color.00:06:40h, видео документация от събитията Различни локации в Токио, Любляна и Тайпей Произведен от: v. 1. 0, Kapelica Gallery, 2006 v. 2.0, IAMAS – Institute for Advanced Media Art and Science, Ogaki, Japan, 2006 v. 1.01, Taipei Fine Art Museum, Taiwan, 2008 Courtesy: KD Group, Ljubljana and Museum of Contemporary Art Republic of Srpska, Banja Luka, Bosnia and Herzegovina

Beggar Robot Beggar Robot is a robot for the materially deprived and is constructed entirely from old computer hardware and a few spare parts that were obtained at no cost. It is a surrogate agency created for a world in which the marginalized groups will never step onto the street to beg, except in the direst of circumstances. The robot has access to areas normally off-limits to beggars, such as shopping malls and community events, visited more often by the richer members of society. The hypothesis is that this part of society is only able to show some sympathy towards the marginalized if they communicate from a safe distance and via a technological interface.

The project tests and exploits the advantages of robotic interface by bringing his Beggar Robot to public spaces in different countries and adapting it to the local context and local language, to beg in the name of the poor. The project is both a social experiment and a low-key, humorous charity action, which raises public awareness of invisible deprivation and possible remedies. As a machine built out of computer parts recycled from the ever-growing electronic junkyards, the robot (B) also bears an environmental consciousness for a world dominated by the ideology of endless development. Moreover, the robot (C) advocates the concepts of open source and do-it-yourself tactics and their consequences for social action, by allowing people to make freely their own copy of the robot. Anyone interested in obtaining the instructions of how to build their own robot replica can leave a contact with the robot, or go to the artist’s website. Manray Hsu

Beggar Robot / 2008

“Робот просяк” / 2008

Робот просяк Това е робот за бедните, изграден изцяло от стар компютърен хардуер и няколко придобити безплатно резервни части. Представлява агент-заместител, създаден за свят, в който маргинализираните групи не биха отишли да просят на улицата, освен може би в найотчаяните обстоятелства. Роботът има достъп до райони, които обикновено са забранени за просяци. Такива са например търговските центрове или обществените събития, където по-богатите са чести посетители. Самият робот просяк тества хипотезата, че обществото е в състояние да покаже съчувствие към маргинализираните, единствено ако те комуникират от дистанция или чрез технологичен интерфейс. Проектът проучва предимствата на роботизирания интерфейс чрез изпробване на робота просяк в различни обществени места и държави, като го адаптира към местните условия и език. Проектът е социален експеримент и умерено хумористичен акт на благотворителност, който повишава информираността на обществото за невидимата група на „материално лишените“, както и за възможните средства за решаване на редица правни и други въпроси около тяхното съществуване. Това, че е изграден от компютърни части, рециклирани от постоянно разрастващите се сметища за електроника, помага на робота („В“) да носи съзнание за околната среда в света, доминиран от идеологията за безкрайно развитие. Създаването на робота просяк подкрепя идеята за „отворен източник“ и тактиката „направи си сам“, както и следствията от тяхното прилагане в конкретна социална дейност. Всеки може да направи свое копие на работата, достатъчно е само да остави контактите си на робота или да посети уеб сайта на автора. Манрей Хзу

Beggar Robot / 2008

“Робот просяк” / 2008

Sašo Sedlaček / Сашо Седлачек / some artworks / някои произведения

The Ex / 2010 Print on tarpaulin Our former computers end up in the third-world countries: the passion for new technologies and progress has a well hidden dark side. Production: Museum of Modern Art, Ljubljana

Urban- Woodenware Vending Machine / 2007 The vending machine sells locally produced original woodenware, an item otherwise being displaced by products from China at the Balkans. Production: Miklova hiša, Ribnica, Slovenija. Courtesy of: Miklova hiša, Ribnica, Slovenija.

“The Ex” / 2010 Фотографски отпечатък върху брезент Нашите стари компютри завършват в страните от Третия свят. Страстта към новите технологии и технологичния прогрес има добре прикрита тъмна страна. Произведено от: Музей за модерно изкуство, Любляна

“Урбан - автомат за дървена посуда” / 2007 Автоматът продава изработена от местни занаятчии дървена посуда, като с това цели да измести дистрибуцията на китайски продукти на Балканите. Произведено от: Miklova hiša, Рибница, Словения. Courtesy of: Miklova hiša, Рибница, Словения.

Sašo Sedlaček / Сашо Седлачек / some artworks / някои произведения

The Big Switch Off / 2011 Video Stills 00:02:00h The project deals with the issue of the difference between “the waste” and “the litter”. Thus what we consider safe waste since we had it recycled will quite for sure become proper litter in the Third World where it will probably end up. Contrary to that, the project “The Big Switch Off” generates litter here and now. As a result of the new technological paradigm, i.e. the introduction of a digital signal and, thus, the replacement of analogue TV sets with LCDs and plasma TVs in huge numbers, the old television technology have become obsolete. Instead of recycling it “safely”, we should publicly break it into pieces. Let us do what we are going to do anyway, one way or another, sooner or later – let us do it together and in public. Production: Aksioma – Institute for Contemporary Art, Ljubljana Thanks: Nenad Ostoić, residents of the Student Hall of Residence No. 4 / Cesta v Mestni log, Ljubljana

“Голямото изключване” / 2011 Kадри от видео 00:02:00h Проектът се занимава с въпроса за разликата между „боклук“ и „отпадък“. Това, което днес наричаме „безопасни отпадъци“, само защото ги рециклираме, де факто се превръща в боклук, който по всяка вероятност ще бъде изсипан някъде в Третия свят. В контраст на този процес, проектът „Голямото изключване” генерира отпадъци тук и сега. Новата технологична парадигма за въвеждането на цифрови LCD монитори и плазмени телевизори превръща в отживелица голяма част от старата телевизионна техника. Вместо обаче тя да бъде „безопасно” рециклирана, ние трябва да я разбием на парчета. Нека направим публично и всички заедно това, което рано или късно ще се случи с или без нашето съзнателно участие. Произведено от: Аксиома – Институт за съвременно изкуство, Любляна С благодарности към студентите от Общежитие № 4 / Cesta v Mestni log, Любляна

Veronika Tzekova / Вероника Цекова Space Appropriator #3/Junior Pro-Ball / Присвоител на пространство #3/Junior Pro-ball 2011 Space Appropriator #4/TT Ludo / Присвоител на пространство #4/TП Не се сърди човече 2011

Space Appropriator #3 /Junior Pro-Ball / 2011 Video 16:9.Color.00:02:04h and photo documentation from an urban intervention and a performance Attributes for urban game / chalk drawing Different locations in Sofia, Bulgaria “Усвоител на пространство #3/Junior Pro-ball” / 2011 Видео 16:9.Color.00:02:04h и фотодокументация от пърформанс в градско пространство Атрибути за улична игра / Pисунка с тебешир Различни локации в София, България

Space Appropriator #4/TT Ludo / 2011 Video 16:9.Color.00:02:19h and photo documentation from an urban intervention and a performance Attributes for urban game (on tactile tiles) / stickers Different locations in Sofia, Bulgaria „Присвоител на пространство # 4 /TП Не се сърди човече” / 2011 Видео 16:9.Color.00:02:19h и фотодокументация от пърформънс в градско пространство Атрибути за игра (върху тактилни плочки) - стикери Различни локации в София, България

Space Appropriators (Urban Olympics 2011) The series of urban interventions Space Appropriators (Urban Olympics 2011) comment on modes of use and behavior in common spaces in the city of Sofia, Bulgaria. Each “Space Appropriator” employs different situation in the urban fabric in order to question the Status Quo of variety of urban spaces and elements. Most of the “Space Appropriators” are developed in the shape of outdoors games, realized with simple media such as chalk drawing, elastic rope, stencils, stickers and etc.

Space Appropriator #4 /TT Ludo / 2011

Space Appropriator #3/Junior Pro-Ball / 2011

“TT Ludo turns the tactile tiles used rarely on the sidewalks in the city of Sofia into a Ludo board by adding color stickers on the relief pattern of the tiles, so to form the Ludo board model.”

“The city of Sofia has huge parking problems. On the featured sidewalk obviously the owners of this now closed enterprise made arrangements to prevent the cars from parking, which created peculiar urban situation. Space Appropriator #3, alike Space Appropriator #2 uses the specificity of the sidewalk and by adding a simple chalk drawing in the shape of a football field offers an alternative experience of the place and an opportunity to practice a street game.”

Space Appropriator #6 / Security Overturned (Urban Olympics 2011 Finissage) Repurposing of urban furniture (large security bollards)/ textiles, sparkling wine, glass/ performance (In front of) The Residence of the British Ambassador, Sofia, Bulgaria

Присвоител на пространство (Градски олимпийски игри 2011) Серията от интервенции в градски пространства “Присвоител на пространство (Градски олимпийски игри 2011)” коментира моделите на употреба и поведение в обществени пространства в град София. Всеки „Присвоител на пространство” използва специфична ситуация в градската тъкан, за да постави под въпрос статуквото на различни пространства и елементи в града. Повечето от „Присвоител на пространство” са разработени във формата на игри на открито, реализирани с прости средства като рисунка с тебешир, ластик, графити, стикери и др.

“Присвоител на пространство # 4/TП Не се сърди човече”/ 2011 „TT Не се сърди човече” превръща рядко използваните по тротоарите в град София тактилни плочки, в дъска за „Не се сърди човече” . Цветните стикери следват релефа на плочките, така че начертават схемата на полето за игра на „Не се сърди човече.”

“Присвоител на пространство #3 /Junior Pro-ball” / 2011 “В София има огромни проблеми с паркирането. Собствениците на очевидно затворен магазин са взели мерки срещу паркиращите автомобили, създавайки особена градска ситуация. „Присвоител на пространство # 3“, както и „Присвоител на пространство # 2“ използват спецификата на този тротоар и чрез добавяне на проста рисунка с тебешир, очертаваща футболно игрище, предлагат алтернатива за използване на мястото и възможност да се практикува улична игра.” “Присвоител на пространство #6 / Сигурността отменена (Закриване на Градски олимийски игри 2011)” Промяна на функцията на градско обзавеждане (големи охранителни боларди)/ текстил, пенливо вино, чаша/ пърформанс. (Пред) Резиденцията на британския посланик, София, България

Veronika Tzekova / Вероника Цекова / some artworks / някои произведения

WUMAMPAROI

(When You Make a Mistake Put a Rose on It) The platform:

WUMAMPAROI multiple modules tackle emotional non-commitment and physical abuse, as well as disregard of public spaces, urban furniture, buildings and in general our environment. WUMAMPAROI counterstrikes the collective psychology, dilapidation, neglect, and lack of respect to one’s inner and exterior world. The “availabilities” in the public space become the source and the media of the project. WUMAMPAROI reverses the process and the failures turn into advantages. WUMAMPAROI consists of many whimsical environmental interventions, which are tiny in their locality but address larger community and even global issues. Some of the manifestations of WUMAMPAROI are anti-monuments to attitudes towards public space, either by the authorities, institutions or individuals, and ideally seeks to stretch and invest a new meaning in the word monument. Though different in certain aspects, such as an appearance, locations, and a conveyed concept, these monuments carry characteristics typical for the most of the monuments such as: commemoration of importance, improving appearance and re/organizing public spaces.

WUMAMPAROI #1 (When You Make a Mistake Put a Rose on It) Аnti-monuments to a collective psychology

Тhe construction of anti-monument WUMAMPAROI #1 / 2011 Photo documentation of an intervention in public space “A part of the spring edition, 2011 of WUMAMPAROI #1 was a mixed media installation, presented in the frames of Big Bang exhibition in Credo Bonum Gallery in Sofia. It consisted of more than 3 m high weeping birch, which was planted later in the location #1; two screens and a banner stand with free material for building the complex anti-monument WUMAMPAROI #22011. On the first of the two screens that were part of the installation was shown the hole, which inspired the project. On the second screen initially was played slideshow featuring the project development through the years. After the planting of the tree during the second week of the exhibition, the slideshow was replaced by a video documentation of the action itself, as well as the interaction with the park authorities. The tree was planted successfully and started to develop. On 1st of May 2011 it was moved by the park authorities together with the fence and the title plate to another location in the park and eventually died, because of the inconsiderate and wrongly timed displacement. By March 2012 it was still there, dry and sad, fenced and with the memorial plate (WUMAMPAROI: anti-monument to the collective psychology).”

Veronika Tzekova / Вероника Цекова / some artworks / някои произведения

WUMAMPAROI

(Когато направиш грешка сложи роза отгоре й) Платформата:

WUMAMPAROI е реакция на емоционалната необвързаност, физическа злоупотреба и незачитане на публични пространства, градско обзавеждане, сгради и средата, в която живеем като цяло. WUMAMPAROI се противопоставя на колективната (народо) психология, разруха, небрежност и липса на уважение към вътрешния и заобикалящия ни свят. Даденостите на публичното пространство са вдъхновение и същевременно медия на проекта. WUMAMPAROI обръща процеса, превръща негативното в позитивно. WUMAMPAROI се състои в множество намеси в градска среда, които са локални и малки, но адресират по-големи обществени и глобални въпроси. Някои от проявите на WUMAMPAROI са анти-монумeнти на отношението към публичното пространство, както от страна на властите, така и от институциите или отделни лица. В идеален случай WUMAMPAROI се стреми да разшири и да инвестира нов смисъл в понятието паметник. Въпреки че се различават в определени аспекти като външен вид, локация и концепция WUMAMPAROI носят характеристиките, типични за паметника, например това, че служат като обекти на памет, подобряват вида на публичните пространства и ги ре/организират.

WUMAMPAROI #1 (Когато направиш грешка сложи роза отгореи) Анти-монумeнти на колективната (народо)психология “Изграждане на анти-монумент WUMAMPAROI # 1” / 2011 Фотодокументация от интервенция в обществено пространство “Част от пролетното издание на “WUMAMPAROI #1” през 2011 г. бе инсталация, включена в изложбата „Големият взрив” в галерия “Credo Bonum” в София. Тя се състоеше от плачеща бреза, висока над 3 м, която по-късно бе засадена в местоположение # 1; два екрана и банер стойка с безплатен материал за изграждане на комплексен анти-монумент “WUMAMPAROI # 2 - 2011”. На първия от двата екрана, част от инсталацията, бе показана дупката, вдъхновила проекта. На втория - първоначално бе показано слайдшоу с развитието на проекта през годините. След засаждането на дървото, през втората седмица на изложбата, слайдшоуто бе заменено с видео документация от самата интервенция, която показва и разговорите с управата на парка. Дървото бе засадено успешно и започна да се развива. На 1-ви май 2011 г. бе преместено от парковите служители на друго място заедно с оградата и паметната плоча, и в крайна сметка умря поради необмисленото и несъобразено с естествения цикъл на растението преместване. До март 2012 г. анти-монумент “WUMAMPAROI # 1 - 2011” все още беше там - сух и тъжен, с ограда и паметната плоча, която гласеше: WUMAMPAROI: анти-монумент на колективната психология”...

Miryana Todorova / Миряна Тодорова Movable Architecture / Движеща се аpхитектура 2011

Movable Architecture / 2011 3 stills from HD.16:9.Color.00:05:22h video documentation from an urban intervention and a performance Different locations in New York, United States

“Движеща се аpхитектура” / 2011 3 кадъра от HD.16:9.Color.00:05:22h видео документация от интервенция и пърформанс в градско пространство Различни локации в Ню Йорк, Съединени Американски Щати

Movable Architecture Movable Architecture is a project about the encounter with an object of endless transformations, a tool for negotiation, social interaction and for expanding personal space. The work “dances” on the border between art and architecture, activism and utopia, the video itself is both a documentary and a fiction. A series of actions and public interventions with the “movable” object are performed on multiple days and at various locations in New York City. The construction of the object involved in the performances is an experiment in “movability” based on the principle of expansion and contraction. At the same time, the ‘movable’ is a version of clothing that sets up situations of sharing personal territories with others. 66

The object is made out of sewn panels of stretchy fabric and re-shaped motorcycle covers with plastic tubing snaked throughout and flexible handles. Its form is unidentifiable and bound to the way you operated it, people you are trying it with, and space availability. Whoever picks up the object directs its purpose and function. Once taken in public, strangers can interact and participate in the pushing, pulling, stretching and expanding of the material to create morphing movable architecture. These actions heighten a collective awareness of the lived and shared public. Immersed in the process of engaging with the object on a daily basis and with all the forms and possibilities it takes, I feel like I become part of a continuous rehearsal for a collapse but also for a new start, new beginning, and new utopian model for transitory living. The main catalyst for this project remains the performative instability which becomes a device to revolutionize the way we move in space. Spatial archetypes change. Occupation and interruption establish new possibilities to ‘inhabit’. Actions are open to improvisation, reconstruction, and entropy. Always in motion, bodies and objects stay in a fluid state of change and potentiality: people get together or separate, accidents happen but what remains present is the exhilarating air of risk and uncertainty. Miryana Todorova

Движеща се apхитектура „Движеща се архитектура“ е проект за срещата с безкрайно преобразяващ се обект, който едновременно е инструмент за преговори, за социална интеграция и за разширяване на личното пространство. Работата „се движи“ на границата между изкуство и архитектура, активизъм и утопия, а самото видео е едновременно документален филм и художествена измислица. Действията и намесите в публичното пространство са реализирани в различни дни и части на Ню Йорк. Самата конструкция на обекта, участващ в тези действия, експериментира с мобилността, базирана на принципа на разширяване и свиване, и в същото време е вариант на облекло, което създава ситуации за споделяне на лични територии. Обектът е направен от парчета разтягащ се плат и части от покривала за мотоциклети, обхванати по краищата с пластмасови тръби и разтегателни дръжки. Формата му не може да бъде идентифицирана, защото зависи изцяло от начина, по който се управлява, от количеството хора и от пространството, с което те разполагат. Човекът, който държи в ръцете си тази структура – обект е този, който направлява нейната цел и функция. Веднъж „внесена“ в публичното пространство, тя позволява да се включат множество непознати хора, които да участват в бутането, дърпането, разтягането и разширяването на материала, като по този начин създават различни видове движеща се архитектура. Тези действия увеличават колективното съзнание за едно живо и споделено общество. Потопена в процеса на всекидневното движение и използването на обекта, опитвайки всички форми и възможности, които той създава, чувствам, че ставам част от една непрекъсната репетиция за разпадане и провал, но и за нов старт, ново начало и нов жизнен утопичен модел във време на преход. Основният катализатор на проекта обаче остава нестабилността в движенията и действията, която се превръща в средство, революционизиращо начина, по който се движим в пространството. Нагласата и отношението към общото се променят. Заемането на пространство и нарушаването на отчуждението, създават нови възможности за „обитаване“. Действията са отворени за импровизация, реконструкция и дори за хаос. Винаги в движение, тела и обекти стават част от плавно развиващия се процес на промяна и откриване на нови възможности: Хора се събират или разделят, случват се инциденти, но във въздуха се носи екзалтиращото усещане за риск и непредвидимост. Миряна Тодорова

Miryana Todorova / Миряна Тодорова / some artworks / някои произведения

68 Cake Delivery / 2009 Photo ducumentation from а performance

„Доставка на кекс” / 2009 Фотодокументация от пърформанс

Miryana Todorova and Daniela Kostova Monuments of Incomplete Transition / 2010 Photo ducumentation from an intervention in public space

No Deliveries Today, Part III / 2008-2011 Photo ducumentation from intervention in public space

„Няма доставки днес, част 3” / 2008-2011 Фотодокументация от интервенция в публично пространство

Miryana Todorova / Миряна Тодорова / some artworks / някои произведения

Миряна Тодорова съвместно с Даниела Костова „Паметници на недовършен преход” 2010 Фотодокументация от интервенция в публично пространство

Jaroslav Kysa / Ярослав Киса The Barrier / Бариерата 2011

The Barrier / 2011 3 stills from HD.16:9.Color.00:02:02h video documentation from an action in public space Different locations in London, United Kingdom ”I was leading a flock of pigeons from Marble Arch to Primark’s flagship store on Oxford Street, where I created a pigeon barrier across the entrance of the store using bird seed.”

“Бариерата” / 2011 3 кадъра от HD.16:9.Color.00:02:02h видео документация от акция в публично пространство ”Използвайки за примамка семена, водех след себе си ято гълъби, с които успях да направя истинска бариера. Тя започна от Мраморната Арка и завърши пред магазина “Примарк” на Оксфорд Стрийт в Лондон.“

Jaroslav Kysa / Ярослав Киса / some artworks / някои произведения

The Spirit of Ecstasy / 2011 Photo documentation from a performance

“Духът на екстаза” / 2011 Фотодокументация от пърформанс

Jaroslav Kysa / Ярослав Киса / some artworks / някои произведения

I’m Not a Grave / 2010 Photo documentation from a performance “ I extracted the ivy from a gravestone at the local graveyard and wore it on my naked body. The plant held the shape of the stone, which it previously occupied.” “Аз не съм дърво” / 2010 Фотодокументация от пърформанс „Изтръгнах бръшляна, опасал надгробна плоча в местното гробище, после го навлякох върху голото си тяло. Растението запази формата на камъка, който бе обвивало преди това.”

Michail Michailov / Михаил Михайлов ICH FERGEBE DIR (I FORGIFE YOU) / “АЗ ТИ ПРОЩАВАМ (ПРОСТЕН СИ )” 2010

ICH FERGEBE DIR (I FORGIFE YOU) / 2010 Video 4:3.Color.00:03:56h and photo documentation from an intervention in public space Adhesive foil on copper roof. Size: 3000x250cm Das weisse haus, Wollzeile 1, Vienna, Austria

“АЗ ТИ ПРОЩАВАМ (ПРОСТЕН СИ )” / 2010 Документално 4:3.Color.00:03:56h видео и фотодокументация от интервенция в публично пространство Самозалепващо фолио върху меден покрив 3000х250 см Das weisse haus, Wollzeile 1, Виена, Австрия

ICH FERGEBE DIR (I FORGIFE YOU) The thirty meters long lettering “ICH FERGEBE DIR” (which means “I FORGIFE YOU”) sounds ambiguous. The written wording in front of a national symbol of Austria, the St. Stephans Cathedral, affects every steeple-visitor and makes him/her aware of his personhood, shifting his focus from his outward observations - as a tourist - to his own inward mental state. The writing transgresses the typical Ego-It perspective while establishing an Ego-You relationship.

The “ICH” (which means “I”) and the “DIR” (which means “You”) stands for the personalities, which are in dialogue. It evokes confusion and concern at the same time. Who is the “I”, that forgives? Who is forgiven? Whom do I want to forgive? It’s also a straight message to the Church and the State. The countless obstacles, which are put in foreign nationals, an artist’s and unique person’s way, are commemorated and “forgiven”. The misspelled word “fergeben” (which is correctly written “vergeben”) is not in line with the perfect First District. The “wrong-F” implicates not-being-perfect, not-being-in-line and notcompletely belonging-to. It stands for the socio-cultural differences and questions the society’s pursuit of perfection. To satisfy the First District’s aesthetics, the words are lettered in gold. Because of the reflecting letters the writing alters in intensity and colour, depending on weather and lighting conditions: from scarcely visible to black and luminously golden. Whether you are “fergeben (which means forgiven, again misspelled with an f instead of a v)” or not, also becomes a question of the weather. Thus, “ICH FERGEBE DIR” is chameleon-like, seems vivid and can only be read from the main church bellower or the main spire of the St.Stephans Cathedral. Michail Michailov

АЗ ТИ ПРОЩАВАМ (ПРОСТЕН СИ ) Тридесетметровият надпис “ICH FERGEBE DIR” („АЗ ТИ ПРОЩАВАМ /ПРОСТЕН СИ“) пред един от националните символи на Австрия, какъвто е Катедралата Св. Стефан, звучи двусмислено. Той афектира всеки посетител на главната камбанария или кулата на катедрала, откъдето се вижда, като го изправя лице в лице със собствената му личност и пренасочва вниманието му от неговите външни наблюдения на турист, върху вътрешното, психологическо състояние на личността му. Надписът преодолява обичайната перспектива Его – То и създава нова връзка Его – Ти. Самите местоимения „ICH“, означаващо „Аз” и „DIR” – „Ти” са употребени, за да означат протичащ диалог. Това предизвиква объркване и същевременно загриженост. Кой е този, който прощава? Какво прощава? На кого прощава? Работата е пряко послание към институциите на църквата и държавата и е свързанa с безбройните препятствия, поставени пред хората с друга националност, творците и като цяло пред необикновената личност. В случая всички са почетени и „простени”. Подменената първа буква „Ф“ („F”) в глагола „fergeben”, който на немски се изписва правилно като „vergeben”, видимо не съответства на перфектния Първи жилищен район, където се намира надписът. Освен това, тя създава игра на значения, доколкото „fergeben”, изписано с „F“, вместо с „V”, означава „простен“. Привидната грешка поражда объркване. Тя показва несъответствие, липса на принадлежност, социо-културни различия и дава израз на съмнението в обществения стремеж към съвършенство. Буквите в надписа са направени златни с целта да се впишат в естетическата среда на Първи жилищен район. Те отразяват светлината, променяйки интензитета и цвета на написаното. Така, в зависимост от промените във времето, текстът е ту почти невидим, ту черен или бляскаво-златист. „ICH FERGEBE DIR” е подобен на хамелеон. Той се вижда ярко и може да се прочете само от главната камбанария или кулата на Катедралата Св. Стефан. Михаил Михайлов

Michail Michailov / Михаил Михайлов / some artworks / някои произведения

736CM / 2011 Artistic intervention in public space Rahlgasse 5, Vienna. Austria In the intervention “736cm” Michail Michailov is using a sculpture of the artist Franz West without permission as a pedestal for himself. “736СМ” / 2011; Художествена интервенция в публично пространство Ралгасе № 5, Виена, Австрия В интервенцията „736см” Михаил Михайлов използва без разрешение скулптура от Франц Вест като пиедестал за самия себе си.

Michail Michailov / Михаил Михайлов / some artworks / някои произведения

AUSTRIA conTEMPORARY / 2009 Photo documentation from performance

“АВСТРИЯсъВРЕМЕННА” / 2009 Фотодокументация от пърформанс

Valentina Roselli / Валентина Розели Banna Portraits / Портрети на Банна 2010

Banna Portraits / 2010 Video 4:3.Color.00:04:16h and photo documentation from personal experience Turmi, Ethiopia - The Banna tribe “Banna is the name of the tribe with whom I spent three weeks. The video was shot mostly by Gabo, the head of the family. What I show about this experience is only a small fragment that does not cease to be perceived with new meanings, more or less consistent with its actual “normality””.

“Портрети на Банна” / 2010 Видео 4:3.Color.00:04:16h и фотодокументация от лично преживяване Турми, Етиопия - племето Банна “Банна е името на племе в Етиопия, с което прекарах три седмици. Клипът е заснет от самия вожд на племето – Габо. Това, което показвам във връзка с моите преживявания, са само малко фрагменти. Те непрекъснато се обогатяват с нови и нови значения, които са свързани с тяхната „нормалност““.

HR-Stamenov: - Hello again, we are preparing now your pages for the catalogue...do you have more pictures or footage from your trip to Africa? Valentina Roselli: - I thought frames 01 and 02 I have sent you already are enough. I have others but prefer to leave only those two. You need other images to compose the pages better, don’t you? Stamenov: - I need more images to tell the whole story better...so if you have ideas... Roselli: - Here. This is what I can tell: -Something strange is happening, I have attached a fail titled “Banna/Banna” in the mail, but the mail accepted it as “Banna:Banna” (Banna to Banna), as if it did not wanted to recognize the file. Indeed, the point must be exactly “Banna : Banna”, because that picture, I sent you, is something like “brainstorming”, as if it is both a travelogue and a starting point. You will hardly have the time to track this brain maze... Stamenov: - The more brain mazes, the better! Roselli: - This video and especially the drawings draw me into increasingly complex spirals. The more I try to coordinate of decode them, the more I approach anthropology. - The border line is dangerously close and fragile... - I am very curious how the public perceives this video. I have noticed that in the different countries it has different effects on the audience. It varies on what colonies the country had or still has.

_______________________________________________________________________________________________________ E-mail correspondence between Valentina Roselli and HR-Stamenov exchanged between 03ed and 04th of April 2012, on Roselli’s participation in the project “Time Geometry - practices in public environment”.

HR-Stamenov: - Здравей отново, в момента подготвяме твоите страници в каталога... Имаш ли още снимки или кадри от пътуването в Африка? Валентина Розели: - Мислех, че кадри 01 и 02, които вече ти пратих са именно такива. Имам и други, но предпочитам да оставим само тези. Трябват ти други снимки, за да композираш по-добре страниците ли? Stamenov: - Трябват ми още снимки, за да разкажа по-добре цялата история, така че ако имаш идеи ... Розели: - Ето, това е което мога да разкажа: - Случва се нещо странно, в имейла прикачих файл с името Banna/Banna, но пощата го прие като Banna:Banna (Banna към Banna), сякаш не пожела да го разпознае. Всъщност смисълът трябва да е точно такъв - Banna:Banna, защото снимката, която ти пратих за мен е нещо като “brainstorming” (мозъчна атака), като че ли тя е едновременно пътепис и отправна точка. Едва ли ще имаш време да проследиш този мозъчен лабиринт ... Stamenov: - Колкото повече мозъчни лабиринти, толкова по-добре! Розели: - Това видео и особенно рисунките ме вкарват във все по сложни спирали. Колкото повече се опитвам да ги координирам или дешифрирам, толкова повече се приближавам до антропологията. - Границата е опасно близка и крехка ... - Много ми е любопитно, как публиката възприема това видео. - Забелязала съм, че в различните държави има различни реакции, което зависи от това, какви колонии са имали или продължават да имат. ______________________________________________________________________________________________________ Имейли, разменени между Валентина Розели и HR-Stamenov между 03 и 04 април 2012 относно участието на авторката в проекта “Геометрия на времето - практики в обществена среда”.

Banna (To) Banna (Rift Valley)

HR-Stamenov

HR-Stamenov (b.1981 in Plovdiv) graduated in 2007 in Painting from the Accademia di Belle Arte di Carrara, Italy. Between 20082009 he started to work in the field of art in public spaces collaborating with Isola Art Center, Milano and has begun to work with the collective for visual productions DLQ on the project The Phenomenon of W24°58’59,43” N42°07’55,29., which is known as The Ghost Train. In 2010-2011 he received a research grant from the Italian foundation Spinola-Banna per l’arte, Turin and realized several video and light installations in urban environment, institutional and museum spaces. In 2011 HR-Stamenov was among the selected artists for the exhibition of M-Tel Award for Contemporary Bulgarian Art. The same year he received a research grant from the Goethe-Institut, and worked on AIR in collaboration with the artist Bora Petkova at Lichtenberg Studios, Berlin. In 2011 he was also awarded The Young European Artist Trieste Contemporanea Award.

HR-Stamenov (р. 1981 г. в Пловдив) завършва през 2007 г. специалност „Живопис“ в Accademia di Belle Arte di Carrara, Италия. В периода 2008-2009 г. започва да работи в областта на изкуството в публично пространство. Съвместно с Изола Арт Център, Милано и DLQ (колектив за визуални продукции) поставя началото на проекта „The Phenomenon of W24°58’59,43” N42°07’55,29”, известен още като “Влакът призрак”. През следващите две години, 2010-2011, получава стипендия за научно-изследователска работа в областта на визуалната феноменология от фондация “Spinola-Banna per l’arte”, Торино. Тогава реализира видео и светлинни инсталации, както в градска среда, така и в институционални и музейни пространства. През 2011 г. участва в М-Тел Награди за българско съвременно изкуство, получава стипендия от Гьоте-институт, България и работи в международната резидентна програма на „Lichtenberg Studios” в Берлин, съвместно с Бора Петкова. Същата година на HR-Stamenov е присъдена наградата за млад централно-европейски художник „The Young European Artist Trieste Contemporanea Award”.

DLQ DLQ is a collective for visual productions, which was founded by the filmmakers Stefano De Felici and Enrico Bonino in 2005. From 2007 to the present moment DLQ’s projects are broadcasted on some of the most important channels of the Italian television such as Rai2, Rete4, Canale5, Italia1. Photographs of these projects have been published in magazines and newspapers such as L ‘Espresso and La Stampa. In 2009 DLQ won the Award for Best Italian Documentary at the festival Italian Brava Gente in Florence with their first documentary film The Big Hunt, which was a respond to the crisis affecting Europe. In 2010 their short fiction Garcia on the life of the poet Garcia Lorca was in the official selection at Cannes Short Corner Festival de Cannes. In 2011 they were awarded the Fabermeeting Prize 2011 for the best new media project with Trans-medial project (Mano d’opera) presented at Lingotto and Multi-Media Park in Turin.

DLQ DLQ е колектив за визуални продукции, основан от кинематографите Стефано Де Феличи и Енрико Бонино през 2005 г. От 2007 година до момента продукциите на DLQ се излъчват от водещи италиански телевизии като Rai2, Rete4, Canale5, Italia1. Същевременно с това, техни фотографски архиви се публикуват в печатни издания като L ‘Espresso и La Stampa. През 2009 г. DLQ получават награда за най-добър документален филм на фестивала „Italiani Brava Gente” във Флореция с проекта си „The Big Hunt” („Големият лов”), който се занимава с ефектите на световната криза върху европейското общество. През 2010 г. техният късометражен филм „Garcia”, разказващ за поета Гарсия Лорка,

David Perez Karmadavis David Perez Karmadavis (b. 1976 in Santo Domingo) received in 2009 а grant by the Franklin Furnace Found, New York and was invited to realize a project in Trebesice Castle, Czech Republic. In 2010 Karmadavis worked in Spinola-Banna Foundation, Turin and the same year received a special award from the Colección Patricia Phelps de Cisneros. He took part in the XXIII biennial competition Eduardo Leon Jimenez, Centro León, Santiago de los Caballeros, Dominican Republic. The artist received Honorable Mention in 2011 for his project Des-pacio proyecto. Karmadavis’s video Estrutura Completa was presented in the 54-th Venice Biennale 2011.

Bora Petkova Bora Petkova (b. 1979 in Varna) graduated in Sculpture in 2004 from the National Academy of Fine Arts Sofia. In 2005-2009 she worked predominately in Bulgaria with the official state and private institutions, galleries and museums for art. Petkova is awarded with the prize for emerging artist from St. Cyril and St. Methodius International Foundation (2005), M-Tel Awards for Contemporary Bulgarian Art (2007) and the Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art in 2008. In 2010 she received the UniCredit Full Grant for the International Residence Program of Fondazione Pistoletto, Biella and participated at the 2nd International Antakya Biennial. The same year the artist has started to work in the field of art in public space. In 2011 she received a grant from Goethe-Institut to make a research and work on AIR at Lichtenberg Studios in Berlin, in collaboration with HR-Stamenov.

Sašo Sedlaček Sašo Sedlaček (b. 1974 in Ljubljana) lives and works in Ljubljana. His primary interest is the (technological) waste that people overlook and the ways in which it can be made useful once again. Sedlaček’s work is generally defined by theories of disposal and the use and reuse of cheap technologies and waste materials.

попада в официалната селекция на фестивала в Кан - „Cannes Short Corner”. Година по-късно, през 2011 г. работата им „Trans-medial project (Mano d’operа)”, показана в Lingotto and Multi-Media Park в Торино печели наградата Fabermeeting 2011 за най-добър мултимедиен проект.

Давид Перез Кармадавис Давид Перез Кармадавис (р. 1976 г. в Санто Доминго) получава през 2009 г. стипендия от Franklin Furnace Found, Ню Йорк и e поканен да реализира произведение в Замака Требише в Чехия. През 2010 г. работи във фондация Spinola-Banna в Торино, след което получава специална награда от „Colección Patricia Phelps de Cisneros” и взима участие в XXIII biennial competition Eduardo Leon Jimenez, Centro León, Сантяаго де лос Кабалерос, Доминиканска република. През 2011 г. авторът получава почетна награда в селекцията „Des-pacio proyecto” и представя видеото „Завършена структура” на 54-то Венецианско биенале.

Бора Петкова Бора Петкова (р. 1979 г. във Варна) завършва през 2004 г. специалност „Скулптура” в Националната художествена академия, София. В периода 2005-2009 г. работи в България предимно с официалните държавни и частни институции, галерии и музеи за изкуство. Получава награди за млад автор от Международна фондация “Св.Св. Кирил и Методий” (2005 г.), М-Тел Награди за съвременно българско изкуство (2007 г.) и Гауденц Б. Руф Награда за ново българско изкуство (2008 г.). През 2010 г. получава UniCredit Full Grant за International Residence Program Fondazione Pistoletto, Биела и участва във 2-то Международно биенале в Антакия. По същото време, авторката започва да се занимава с изкуство в публично пространство. През 2011г. получава стипендия от Гьоте-институт, България и работи в международната резидентна програма на “Lichtenberg Stidios” в Берлин, съвместно с HR-Stamenov..

His practical and humorous works result from subversive recycling of scientific, legal, or technological facts, employing DIY (do-it-yourself) and collaborative methods. Sedlaček has participated in numerous solo and group shows, including exhbitions at the Secession in Vienna; the Sixth Taipei Biennial; the Museum of Modern Art in Ljubljana; the Ludwig Museum in Budapest; the October Saloon in Belgrade; Ars Electronica in Linz and the MUMOK in Vienna. Among the several awards he has received for his work are the OHO Group Award (Slovenian winner of YVAA award in 2006); the SPAPORT award from the Museum of Contemporary Art in Banja Luka (2008); a Special Mention from the VIDA 11.0 Award in Madrid (2009). He has been an artist-inresidence at the ISCP in New York and IAMAS in Japan.

Veronika Tzekova Veronika Tzekova is born 1973 in Vratsa, graduated MFA from Dutch Art Institute (DAI), postgraduate interdisciplinary research in visual arts and media, Enschede, The Netherlands in 2001. In 2004/2005 she takes part in “Transnational Spaces”, a postgraduate program by Bauhaus Foundation, Dessau, Germany. In 2012 Veronika will take part in the winner of Bank of Austria Award Blacksea Calling residency, <rotor> and Cultural City Network Graz, Graz, Austria, 2012 and later in 2012 will join the residency programs MPRA in Poznan, Poland and Art and Cultural Studies Laboratory, Yerevan, Armenia. Previously she won an UniCredit grant for UNIDEE in Residence International Program, Cittadellarte - Fondazione Pistoletto, Biella, Italy in 2010. In 2011 Veronika Tzekova was nominated for several awards among which GO11 AWARD FOR URBAN ALTERNATE USE Veronika Tzekova is an author of the launched in 2011 project Urban Olympics, 2011 and currently develop the multiparty project Challenged Games, parts of which has already been presented in the “City Festival”, Burgas, the exhibition Challenged Games in Galerie Centrum, Graz and Sofia Design Week 2012.

Сашо Седлачек Сашо Седлачек (р. 1974 г. в Любляна) живее и работи в Любляна. Той се интересува преди всичко от (технологични) отпадъци, които хората пренебрегват или захвърлят и които могат да бъдат полезни oтнотново. Работата му е вдъхновена и определена от теориите за преразпределението и повторната употреба на евтини отпадъчни индустриални материали. Неговите „хумористични” творби често са резултат от смесица между различни научни, правни или технологични факти и употребата на метода „DIY” (направи си сам). Седлачек участва в многобройни международни инициативи. Негови произведения са представяани на места като Сецесиона във Виена; 6-то биенале в Тайпей; Музея за модерно изкуство в Любляна; Музеят Лудвиг в Будапеща; October Saloon в Белград; Ars Electronica в Линц и MUMOK във Виена. Сред наградите, присъдени на автора са: OHO Group Award (Победител за Словения в наградите YVAA in 2006) , SPAPORT Аward от Музей за съвременно изкуство в Баня (2008), Special Mention от VIDA 11.0 Аward, Мадрид. Седлачек е работил в резидентните програми на ISCP в Ню Йорк и IAMAS в Япония.

Вероника Цекова Вероника Цекова (р. 1973 във Враца) завършва магистратура в Холандския институт за изкуства (DAI) със следдипломна квалификация по интердисциплинарни изследвания във визуалните изкуства и медии в Еншеде. През 2004 – 2005 г. тя участва в в „Transnational Spaces” - следдипломна програма на фондация „Баухаус”, Десау, Германия. През 2010 г. получава Uni Credit Full Grant за International Residence Program Fondazione Pistoletto, Биела. През 2011 г. е номинирана за няколко международни награди, сред които GO11 AWARD FOR URBAN ALTERNATE USE. Вероника Цекова е автор на стартиралия през 2011 г. проект Urban Olympics 2011, а в момента развива могокомпонентния проект „Challenged Games”, части от който вече са били представени на фестивала „Включи града” в Бургас, в изложбата

Miryana Todorova Miryana Todorova (b. 1984 in Sofia) has been completing currently MFA degree from the School of Visual Arts, New York. In 2007 she took part at Actions on Public Space postgraduate program at Elisava, Barcelona. In 2008 she received the Immigrant Outreach Mentoring program grant from NYFA and was included in the exhibition Making It at the Deutsche Bank Gallery, New York. In 2010 she received the Charles G. Shaw Award, Brooklyn College MFA Program. Recently Miryana participated in international exhibitions including: New York Temporary, MUSE Center of Photography and The Moving Image, New York; Dwelling-inTravel, Center for Contemporary Art in Plovdiv. In 2011 she participated in M-Tel Award for Contemporary Bulgarian Art, and received the Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art.

Michail Michailov Michail Michailov (b. 1978 in Bulgaria) graduated in Fine Arts from the University of Veliko Tarnovo. In 2002 he moved to Vienna, where currently he studies art history at the University of Vienna. Michailov is a co-founder of the Artist Association of Austrian and Bulgarian Artists and is among the main initiators of a number of projects of the organization. In 2007 he was invited to take part in the Summer Academy at the Paul Klee Centre in Bern, Switzerland, working on the topic “Situation and Spectacle“ with lecturer Cerith Wyn Evans. From 2006 to 2009 Michail Michailov worked in cooperation with the art group Gelitin, developing artworks for different exhibitions, for example La Louvre at the museum D’ art Moderne de la Ville, Paris in 2008. The same year Michailov participated in the exhibition AUSTRIAconTEMPORARY at the Essl Museum and was nominated as an Austrian emerging artist for the year. The next year, 2009, he was selected as the artist of the month at Simens artLab and took part in the show Value Point - Siemens_artLab hosted by Hilger Contemporary. In the last three years Michailov took part in different exhibitions among them:

„Challenged Games” в Galerie Centrum, Грац и в рамките на Sofia Design Week. През 2012г. Вероника работи в австрйската резидентна програма Blacksea Calling, Rotor, Грац, след което ще се присъедини към програмите: MPRA в Познан, Полша и Art and Cultural Studies Laboratory Ереван, Армения.

Миряна Тодорова Миряна Тодорова (р. 1984 г. в София) завършва магистратура в School of Visual Arts, Ню Йорк. През 2007 г. взима участие в програмата за пост дипломна квалификация Public Space Postgraduate program в Elisava, Барселона. През 2008 г. получава Immigrant Outreach Mentoring program grant от NYFA и участва в изложбата „Making It”, проведена в Deutsche Bank Gallery, Ню Йорк. През 2010 г. плучава Charles G. Shaw Award, Brooklyn College MFA Program. След последните и участия в международни изложби са „New York Temporary” -MUSE Center of Photography and The Moving Image, Ню Йорк и „Dwelling-in-Travel”, Център за съвременно изкуство, Пловдив. През 2011 г. участва в М-Тел Награди за българско съвременно изкуство и получава наградата „Гауденц Б. Руф” за ново българско изкуство.

Михаил Михайлов Роден през 1978 г. в България, завършва изящни изкуства в Университета на гр. Велико Търново. През 2002 г., се премества във Виена, където учи история на изкуството във Виенския университет. В този период става съосновател на “Association of Austrian and Bulgarian Artists”, с които реализара множество проекти. През 2007 г. работи в в Пол Клее център в Берн, Швейцария. 2006-2009 работи в сътрудничество с група “Желитин”, с която реализират множество изложбени проекти, като например “Louvre“ в Мuseum D’ art Moderne de la Ville, Париж. След изложбата “AUSTRIAconTEMPORARY”, Essl Museum, Klosterneuburg, Михайлов е избран за най-обещаващ млад австрйски художник. Избран през ноември 2009 г. за артист на месеца на Siemens artLab, Виена.

2010 - BLICKWECHSEL. Austrian Photography Today, Westlicht, Vienna; You won’t make a (nation)state with us, Kunstraum Niederösterreich, Vienna; 2011 – Unlimited, Sofia; Absolut Vienna, Vienna Museum. In 2010 he received an external grant in Roma and in 2013 he Michai Michailov will work at Cité des arts of Paris for several months.

Jaroslav Kysa 92

Jaroslav Kysa (b. 1981 in Zilina) lives and works in London. In 2007 he graduated from the Faculty of Arts, the Department of Visual Arts and Intermedia at the Technical University Kosice, Slovakia. Since 2008 Kysa has been working in a number of residence programs such the International Artist in Residence Program in “Futura”, Prague, Czech Republic (2008) and International Artist in Residence Program in Zavod Celeia, Slovenia and Banska Stanica Contemporary in Slovakia (2010-2011). The artist participated in exhibitions at Slovak National Gallery; House of Art, Bratislava; Red Gallery, London and several private galleries. He was awarded Szpilman Award for 2011 for his research on capturing ephemeral situations.

През последните няколко години Михайлов взима участие в изложби сред които се отличават „BLICKWECHSEL. Austrian photography today“, Westlicht, Виена “You won’t make a (nation)state with us”, Kunstraum Niederösterreich, Виена (2011); „Unlimited“ София (2011), Absolut Vienna, Vienna Museum. През 2013г. Михаил Михайлов ще работи в Cité des arts в Париж.

Ярослав Киса Ярослав Киса (р. 1981 г. в Жилина) живее и работи в Лондон. През 2007 г. завършва Факултета за визуални изкуства и интермедии на Техническия университет в Кошице, Словакия. От 2008 г. той работи в рамките на различни резидентни програми като: Футура, Прага (2008); Международните програми Zavod Celeia, Словения и Banska Stanica Contemporary, Словакия (2010-2011). Киса е участвал в изложби в Словашката Национална Галерия; Домът на изкуството в Братислава; Red Gallery в Лондон и редица частни галерии. През 2011 г. неговото изследване върху възможностите за улавяне на ефимерни ситуации му донася отличието на международната награда „Szpilman”.

Valentina Roselli

Валентина Розели

Valentina Roselli (b. 1986 in Turin) graduated from the Albertina Academy of Fine Arts in Turin and currently has been graduating the Faculty of Visual Arts of IUAV in Venice. In 2008 she took part in the residency program Kuvataideakatemia in Helsinki due to the UniCredit Passaporto Prize. Roselli participated in the project Beyond Death: Viral Discontents and Contemporary Notions about AIDS, presented at the 54th Venice Biennale - Norway Pavilion (OCA – Office for Contemporary Art Norway). Currently she works as an artist in residence at Bevilacqua la Masa Foundation in Venice.

Валентина Розели (р. 1986 г. в Торино) завършва академията за изящни изкуства „Albertina”, Торино и веднага след това взима участие в резидентната програма на Kuvataideakatemia, Хелзинки като стипендиант на UniCredit. В момента тя е магистър във Факултета по визуални изкуства в IUAV, Венеция. През 2011 г. участва в проекта „Отвъд смъртта: вирусни недоволства и съвременни представи за СПИН”, („Beyond Death: Viral Discontents and Contemporary Notions about AIDS”), представен в Павилиона на Норвегия на 54-то Венециянско биенале. Тя участва в изложбата под егидата на OCA – Office for Contemporary Art Norway . В момента работи като стипендиант на фондация „Bevilacqua La Masa”, Венеция.

May 2012

The authors of the sbook and the artists participating in the exhibition express their sincere gratitude to those who contributed to the project:

Mr. Stefan Shivachev - Research Associate, Mr. Nikola Dobrev - Associate Professor Doctor, Mr. Svetlin Rusev - Member of the Academy of Science, Mrs. Irina Batkova, Mrs. Mara RĐžusinova, Svetlana Kuyumdzhieva, Svetla Georgieva, Plamen Cheteliazov, Vladiya Mihaylova, Mr. Emil Mirazchiev, Dr. Rudolf Bartsch, Mrs. Nadezhda Oleg Lyahova

Авторите на книгата и художниците, участващи в изложбата, изразяват своите искрени благодарности на хората, които съдействаха за реализирането на проекта:

Н.с. Стефан Шивачев, Доц. д-р. Никола Добрев, Акад. Светлин Русев, Г-жа. Ирина Баткова, Г-жа. Мара Русинова, Светлана Куюмджиева, Светла Георгиева, Пламен Четелязов, Владия Михайлова, Г-н. Емил Миразчиев, Др. Рудолф Барч, Г-жа. Надежда Олег Ляхова