Василка Петрова
САДИНСКИ ДРОБЕНЧЕТА
КАПАНСКИ СБОРНИК
7 С благодарност към съпруга ми – кореняк капанец от Садина, оказал ми неоценима помощ при работата върху книгата.
ПРЕДГОВОР
А
з не съм капанка, но след като станах садинска снаха, силно се впечатлих от говора в селото. С годините усвоих капанските думи и това ме провокира да пристъпя към съставянето на речник. Целта ми беше една, да го оставя на по-младите продължители на капанските родове. Защото това е един уникален и толкова богат говор, благозвучен и неповторим и все още говорим на садинска територия. Всеизвестно е, че човек в нормалния си живот употребява, служи си с 300–400 думи. Значи, ако знаеш толкова думи от даден език, може да твърдиш, че го говориш. В този речник съм събрала около 900 думи, залегнали в капанския говор. Независимо от произхода си, те все още живо присъстват в ежедневното общуване на капанците. Навярно мнозина ще репликират, че много от думите в този садински капански речник са взаимствани от турския език. Наистина, много от думите са останали в говора още от преди Освобождението, когато в Садина са живеели турци. Те числено никога не са превъзхождали българите тук. От години населението на селото е чисто българско, но много турски думи са запазени в говора от тогава. Освен това и много местности в землището на Садина носят турски наименования. Събрала съм и подредила по азбучен ред повече от 40 имена на чешми, кладенци и кайнаци, над 300 имена на местности, гори, ливади, поляни. Доколкото ми е известно, от
8
Садински дробенчета
намерени източници, общият им брой е 528, като имената на 178 от тях имат изцяло турски облик, а 42 са възникнали на турска езикова почва или от заемки от турски. Не мисля, че е необходимо да поместя тук. Затова пък спрях вниманието си на специфични имена на отделни лица, фамилии и родове. При изговаряне те получават окончания, характерни за турския език. А за да се разбере значението на името, пак се прибягва до превод от турски. От разговор с български турци от съседни села съм разбрала, че в говоримия турски език в България се използват повече български думи, отколкото турски в българския език. Дали някои думи в капанския говор са останали от прабългарите, дали са взаимствани от турски или друг език, това е тема, по която могат да се произнесат езиковедите. Нямам претенции, че съм успяла да събера и запиша всички употребявани тук думи или че съм обхванала цялото многообразие на садинския говор. Благодаря на всички, които бяха отзивчиви и ми помагаха в тая работа. В работата си по подреждане думите в речника се натъкнах на интересен факт: Няма дума, която да започва със звука „х“ – навсякъде тя отпада. Например: ляп–хляб, урка–хурка, уро–хоро, алва–халва и др. понякога този звук се използва и в средата на думата: туула–тухла, саанъ–сахан и др. Има и доста емблематични изрази в капанския говор, които не искам да отмина: „Синьо като садинска порта!“. Или безсмислени въпроси и диалози: – Де оди? Нийде ли? – Ко праи? Нищо ли? – Как си? Ко праиш? – Нищо! – Ъм код дъ праиш!
Предговор
9
– Де одиш мър, у-у-у? – Шейда да ѓдя! А ето как звучи обръщението на мъж към жена и нейния отговор: М: – Ивано! Ж: – Коуа! (Какво, бе!) И обратно – на жена към мъж: Ж: – Стуене! М: – Ко, мъре! А как да изтълкуваме твърдението: „Кукумявка и капанец в цирк няма! Не подлежат на дресировка!“? Капанците в Садина са и с много богато и неизчерпаемо фолклорно наследство. Много автентични песни и хора, предавани от поколение на поколение, стигнали до наши дни, са влезли в репертоара на ансамбъл „Капанци“ при читалище „Съединение“ в селото. Но и много са забравени. Тук все още се спазват редица народни обичаи и ритуали: „Капанска сватба“, предшествана от годежа, „блага ракия“, „кичения кравай“; „Олелията“ с големите огньове и „амкането“ на халвата на Сирни Заговезни; коледуването, сурвакането, лазаруването и песните и танците свързани с тях. През 60-те години на миналия век проф.Николай Кауфман и Михаил Букурещлиев обходили селата от Поповския регион. Дошли и в Садина. Записали много от старите песни и ги обработили за народен хор. По това време на магнетофонни ленти са записани и много автентични песни, изпълнени от наши съселянки, отдавна вече напуснали този свят. С тях си отишли и песните, тъй като тази техника вече не се използва, а и записите не са съхранени. Преди няколко години учителят Пеньо Стоянов събира и издава в
10
Садински дробенчета
сборник текстове на садински народни песни. Но как да се запеят? В няколко телевизии има записани автентични песни и танци в изпълнение на ансамбъл „Капанци“. Но в Садина се знаят още толкова много песни. Как да се запазят? Опитах се да ги запиша и да ги нотирам, за да се съхрани част от оцелялото най-популярно садинско песенно богатство и то да пребъде. Издирих, събрах и записах много детски игри и броилки още от времето на безгрижното детство на нашите баби и дядовци, на нашите родители, когато боси на воля са тичали и играли из пепелта на садинските улици. Учидих се от разказите на вече възрастни дядовци, как като малки момчета някога, обути в цървули, преметнали шарени торбички със сухоежбина, докато пасат говедата, играели разни игри със саморъчно издялани сопи или направени паткала. Или, седнали под сянката на някое дърво, докато малкото им стадо пладнува, фантазирали небивалици и споделяли мечтите си. Как освен игрите, момичетата от малки се научавали да се грижат и поддържан дома, отрано се усъвършенствали в предене, тъкане, готвене, в изработването на сложната капанска шевица по ризите, в приготвянето на чеиз, за работата на нивата… Много от детските игри на възрастните вече хора не се помнят днес – времето ги е заличило, а и са научени нови. Сега, когато компютърът е влязъл почти във всеки дом, макар че все още има игри, които се играят от децата, си поставих задача да запиша някои от тях – да се знаят, докато капанската памет е жива. Надникнем ли в садинската кухня, ще забележим едно невероятно разнообразие на ястия, които се срещат единствено тук и са с превъзходни вкусови качества. Как е осъществявано храненето и как се е
Предговор
11
отразило то на здравето на нашите деди? Спазването на пости няколко пъти през годината е разтоварвало организма от натрупаните излишни мазнини, а доброто и нормално хранене, здравият сън и чистият въздух са ободрявали и поддържали работоспособността на капанците през най-усилените трудови дни. Ето защо не трябва да се забравя, че спазването на добри навици и режим на хранене са гаранция за здраве и дълголетие. Съхранени са много от старите „бабини“ кулинарни рецепти, за които, както се казва, „от нищо правиш нещо“. Наред с възприетите нови, „модерни“ ястия, неотменно на празничната садинска трапеза присъстват и изпитаните традиционни, от незабравимия вкус на които изпитваш задоволство. Когато се опитах да дозирам продуктите на предлаганите от садинската кухня ястия, срещнах реакцията на възрастни жени: „Ке! Туряш колкуту тряба! То ино уреми кой ти мереши? Ъмъ манжътъ сегги стигъши и сички съ нъяждъуми!“. С други думи – добрата домакиня трябва да умее да прецени кога и колко да сложи от продуктите. На вниманието ви, драги читатели, представям и интересни, разнообразни чути и преразказани случки от живота на наши съселяни. Надявам се, като се запознаете с жизнената правда и мъдрост, с куриозите, с находчивостта и упоритостта на героите с техните истински или променени имена, въздействието им да освежи вашето настроение. Някъде се разкриват смешните, някъде – отрицателните черти на капанците. Нека заедно да се посмеем на оригиналната садинска капанска духовитост или невежество, да се замислим над сериозното и преживяното през годините и да извлечем ценна поука. И така – ако не си играл като малък поне една от описаните детски игри, ако не си опитал дори и само
12
Садински дробенчета
една от садинските вкусни гозби, ако не си се заслушвал в тази мелодична капанска реч, ако не си се захласвал по старите бавни и тъжни или по веселите хороводни садински песни, ако не си взел участие в някой местен обичай или ритуал, ако не си играл на мегдана „коджа оро“, значи си пропуснал много от живота си. Тук, в „Садински дробенчета“ се опитах да събера и да предложа по малко от най-същественото от бита и културата на капанците от Садина. Надявам се да ви допадне. От автора
13
БРОИЛКИ И ИГРИ – ОТ ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ ДЕДИ ДО ДНЕС БРОИЛКИ Китка, китка магданоз. Кой излезе първи? Тоз!
0 Срана мишка на каишка. Енгеле беш! Пак ти гу изеш!
0 Адам оди из гурицъ. Майка му гу питъше: – Адаме, колко птици налуи? – Инъ, две, три. Кой ще жуми? Пак си ти!
0 Енка – бенка клика бе, абер – фабер дурма кле. Еца, меца, дудумеца – барон! Ала – бала ница, турска паница. Ай, чиди Ванчо, наш капитанчо!
14
Садински дробенчета
Инъ муъ кацна на мастилу. Кацна и гу спи. Фе, фе, фе! Замириса на кафе!
0 Две петлета се скараха пред поповата врата. Поп излезе и им рече: – Еш, беш, ти жомеш!
0 Мишка скача ут куп нъ куп, ликђ дере, китки кичи. Китките ѝ съ кълинени – мълинени. Чин! Чин! Чин! Чия пръст?
0 Ут нибету ду зимятъ, айн, цвай, драй, рики, рики, рай. Турчинъ съ скри пуд криватъ спи. Иван гу нъмери. Петку гу уби. Най-гулямуту магаре с дългите уши беше ти!
0 Ут нибету ду зимятъ айн, цвай, драй, рики, рики, рай, оки, боки, шантароки, шара, мара, бик!
Броилки и игри
15
В началото на 20-ти век, а и по-рано, играчките на момичетата все още били парцалените кукли, саморъчно изработени с помощта на майки и баби. Играели и с топки, направени от оваляни косми на воловете. Наред с това научавали от рано да предат, да плетат, да копаят. Момчетиите майсторели разни колички от подръчни материали, самоделни паткала, помагали на нивата, пасели кравите и играели на различни игри, позабравени вече днес. През лятото улиците на селото тънели в пепел, дълбока до глезена. А деца имало много. Те тичали на воля боси из пепелта и вдигали пушилка до небесата и … играели. КЮТ – ПАТ!
От пепелта с вода децата си правели кал. От нея си оформяли панички. Когато си приготвяли по няколко панички, всяко дете си вземало една и после едновременно със замах ги хвърляли в пепелта като изричали: „Тенжера–менжера! Кют! Пат!“ На когото най-силно „патне“ паничката, той побеждавал. И после пак всичко започвало отначало.
Садински дробенчета
16
КУСАЛА – МУСАЛА!
От пепелта на улицата децата си правели камарки. Наричали ги „дини“. Когато всеки участник в играта си направи по една такава камарка, заставал пред нея, после всички едновременно изричали: „Кусала-мусала! Който не кусала – майка му ще умре!“ Скачали върху „дините“ с босите си крака, ритали пепелта и ги разваляли. Всеки трябвало да участва, за да не се сбъдне заклинанието. ГУРБИШ
След броилка, децата избират един играч. Започват да го завиват – затрупват го с дрехи – елечета, палта, престилки. Той трябва бързо да се освободи от дрехите, да стане и да ги подгони. А участниците в играта се разбягват на всички страни. Целта е да стигне и хване едно от децата. Заловеният ляга или сяда и сега пък него затрупват. Тази игра се играела предимно от момчетата когато пасат кравите. КОТИРКА (КОЛИЧКА)
От тикви и слънчогледови стебла момчетата майсторят колички. Пробиват дупки на тиквата и в отворите промушват стръкове бъзе. За дръжки на количката прикрепят слънчогледовите стъбла. Надпреварата започва: децата бутат пред себе си количките, тичат на воля из пепелта и гледат кой ще вдигне по-голяма пушилка. ТОШКЕНЦА
Участват двама играчи. Ако има други деца, те са наблюдатели – следят за точността на играта. Иг-
Броилки и игри
17
рае се със стъклени топчета – „сополки“. Много „престижно“ било, ако някое дете има и играе с метално, сачмено топче. На земята се прави малка дупка. Играчите застават на няколко метра от нея на една линия и всеки от там хвърля топчето си да се търкулне до където стигне, по посока на дупката. От там нататък вече всеки играч по реда си със силен удар на показалеца или средния пръст по собственото топче, гледа да улучи топчето на другия играч. Целта е колкото може побързо да го приближи и вкара в дупката. Играчите се редуват. Ако единият не успее, продължава другия играч. Побеждава този, който успее пръв да вкара топчето на противника в целта. АЛАЙ
Очертава се голям кръг, който се разделя на толкова части, колкото са участниците в играта. Всеки играч стъпва с единия си крак в частта си. Определят кой да започне пръв. Първият играч хваща ножа отдолу, откъм острието и със завъртане трябва да го хвърли и забие в земята в полето на играча – съсед така, че ножът да стои изправен. Отмерва се отрязък от това поле, който се определя от посоката, която са показали острието и гърбът на ножа, и се отнема от частта на съседа. Продължава следващият играч. Целта е да вземеш такава част от съседа, че той да не може вече да постави крака си в своята територия и да отпадне от играта. Ако ножчето излезе навън или не се забие, също се изгаря. Тогава продължава следващият играч, а първият чака отново реда си. Когато играч победи – отстрани съседа си, започва да се цели в полето на по-следващия съсед. Побеждава този, който успее да отстрани всичките участници.