Social Circus for Hope by Geo Kalev

SOCIAL CIRCUS FOR HOPE СОЦИАЛЕН ЦИРК ЗА НАДЕЖДА

Проект “Социален Цирк” се изпълнява с финансовата подкрепа от Софийска община, по програма Европа от Фондация Мини Арт в партньорство с Район Надежда, Сдружение “Деца и Юноши”, Френският Институт и Цирк Твас, Дания. The Social Circus project is implemented with the financial support of Sofia Municipality and the Program Europe 2018 by The Mini Art Fondation in partnership with The Nadezhda District, The Children and Youth Association, The French Institute and Cirkus Tværs, Denmark.

Гео Калев: Ръководител на проекта и фотограф

Geo Kalev: Project Manager & Photographer

Галина Риом-Ройбек: Програмен мениджър, автор на програмата; Цирков артист и инструктор в дисциплините - Акробатика и Юнисайкъл

Galina Ryom-Røjbek: Program Manager, the author of the program; Circus artist and instructor in the disciplines - Acrobatics and Unicycle

Михаил Райчев: Цирков артист и инструктор в дисциплината жонглиране

Mihail Raychev: Circus artist and instructor in the disciplines Juggling

Димитър Ганчев: Училищен психолог с болнична практика, определя психологическия профил на всеки участник в проекта и автор на текста в тази книга.

Dimiter Ganchev: School psychologist with hospital practice, overall assessment of the psychological profile of each participant during the project and author of the text for the book.

Любомир Драганов: Психолог с психодрама практика; психологически анализ на процесите, участващи в изпълнението на проекта и автор на текста в тази книга.

Lyubomir Draganov: Psychologist with psychodrama practice; psychological analysis of the processes involved in the course of the project implementation and author of the text for the book.

, 2018

—

" "

", "

Международният пилотен проект „Социален цирк” има за цел да развие перспективи пред цирковата педагогика за децата и младежите в София и околността.Това е процес на трениране на редица способности и за създаване мрежа за подкрепа на бъдещи развития, за нови възможност за промяна на социалната позицията на участниците. Проектът включи осем обучително-тренировъчни сесии с тридесет деца, в период от два месеца, последвани от общо представление. Децата, участвали в проекта, живеят в центровете за настаняване от семеен тип „Иван Вазов”, „Алеко Константинов” и кризисен център “Вяра, Надежда, Любов” в район „Надежда”. Работният ни екип бе от пет човека - двама циркови артисти, двама психолози и един фотограф, със сериозната подкрепа на работещите в домовете. Проектът се проведе през месеците април, май и юни на 2018 година. Сесиите бяха структурирани и се проведоха занимания по акробатика, жонглиране, юнисайкъл и театрално изразяване. Структурата на сесиите бе: начало, загряване; инструкции и демонстрация от водещия цирков артист; тренировка, супервизирана от водещия цирков артист; заключителна релаксация и затваряне, като всяка част има свои функции. Началният кръг учи на вербално и телесно себеизразяване, вслушване в другите, заставане в центъра на вниманието и включеност в отбор. Загряването има цел да подготви участниците както умствено, така и физически, да създаде нагласа за тренировката, да провокира отборно мислене. Игрите изграждат доверие към инструкторите и другите участници, подкрепят отборен дух и създават позитивна енергия. Освен това имат съдържат и други скрити значения като използване на кооперация, контрол над тялото и остроумие. Те помагат за успокояване, фокусиране и концентрация.

The international pilot project “Social Circus” aims to develop perspectives for the circus pedagogy for the children and the adolescents in Sofia and the region. This is a process of developing a number of skills and creating a network in support of future developments, as well as of new opportunities for changing the social position of the participants. The project included eight training sessions with thirty children for a period of two months, followed by a performance. The children, who took part in the project, live in the family-type accommodation centres for children “Ivan Vazov”, “Aleko Konstantinov” and the crisis centre “Faith, Hope, Love” in the district of Nadezhda. Our working team comprised of five people – two circus artists, two psychologists and one photographer, also with the precious support by the centres’ employees. The project took place in the months of April, May and June, 2018. The sessions were well-structured and exercises in acrobatics, juggling, unicycle and theatre expression were held. The structure of the sessions was: beginning, warming-up, instructions and demonstrations by the leading circus artist, training, supervised by the leading circus artist, conclusive relaxation and closing, each part having its special function. The initial circle teaches verbal and body self-expression, listening to others, coping with being the centre of attention and inclusion in the team. The warming-up aims at preparing the participants mentally as well as physically, setting the tone for the training, and provoking team thinking. The games build trust in the instructors and the other participants, support the team spirit and create positive energy. Besides, they contain hidden messages such as the use of cooperation, control over the body and quick wit. They help for soothing, focusing and concentration.

По време на тренировката участниците се запознават с цирковите дисциплини. Елементите, които се развиват, са контрол над тялото, вяра в себе си и другите, кураж, посрещане на предизвикателства, преживяване на успех, отборна работа и познаване на другите. Чрез тренировката на различни циркови дисциплини участниците практикуват своята техника и постепенно намират любимото си изразно средство. Фокусът е във въвеждането на всички участници в основите на всички дисциплини, представени в проекта, и да ги мотивира за всекидневно упражняване. Перформативната практика, театралните и клоунските упражнения подготвят участниците за представлението, подкрепят тяхното изразяване, давайки им средства да изразяват себе си в различните емоции и ги учи как да имат публика и да бъдат такава. Затварящият кръг събира участниците заедно и всеки има възможност да даде обратна връзка. Целта е всеки да получи видимост и да покаже важността му за групата. В кръга всеки изразява с дума чувство или впечатление от деня. Опитът се рефлектира и интегрира.

During the training the participants get to know circus disciplines. The elements, covered in this stage, are control over the body, faith in the self and the others, courage, facing challenges, dealing with success, team work and getting to know other people. Through training various circus disciplines the participants practice their technique and gradually are able to find their favorite tool of expression. The main purpose here is to introduce all participants to the basis of all disciplines, presented in the project and to motivate them to practice on a daily basis. The performative practice, the theatre and clown exercises, prepare the participants for the performance, support their self-expression, giving them the means to express themselves through various emotions and teaches them how to handle having an audience as well as being such. The closing circle gathers all participants together and each of them has the chance to give feedback. The aim here is for each and every one to be noticed and to realize their importance within the group. During this stage all participants verbally express an emotion or an impression of the day. The experience is reflected and integrated.

Нашият метод Социален цирк е подкрепящ и развиващ начин на общуване и взаимодействие в общността, който успешно моделира поведението и емоционалния контрол. Общуването е потребност за всеки човек, и в този смисъл е както източник на трудности, така и поле за тяхното преодоляване. Има много начини да учим, често без дори да го съзнаваме. Фокусът ни в това изложение не е върху начините за учене, а върху факта, че наученото адаптивно поведение, помагащо ни да преодолеем дадена трудност, може да бъде повторено и в други ситуации. Това повторение се случва в ситуации, които не предполагат промяна в стереотипа на реагиране, носят ни чувство за сигурност и ни дават възможността да закрепим надеждно наученото поведение. Понякога обаче тези ситуации могат да възвърнат актуалността на затруднението на друго ниво и дори да го задълбочат, поради това, че ни пречат да преживеем нов, развиващ опит, т.е. след определен момент, могат да ни пречат да се научим да се справяме в живота. В такива моменти имаме нужда от нещо ново, позволяващо ни да изразим себе си по нов адаптивен начин. Специфичните индивидуални особености, благодарение на универсалния характер на основните дейности (игра, учене, работа), могат да се проявят чрез неповторимостта на личните преживявания, въвличащи детето в социалния цирк, и в същото време чрез него могат да се развиват и променят.

Our method, titled â&#x20AC;&#x153;Social Circusâ&#x20AC;? is a supporting and a developing way of communication and interaction within a community, which successfully models behaviour and emotional control. Communication is a common human necessity and in this sense it is not only the source of problems but also the means to overcome them. There are many ways to educate ourselves, without even realizing it. The focus in this introduction is not on the ways to educate ourselves, but on the fact that the learnt adaptive behaviour, helping us to overcome a certain challenge, can be replayed in other situations. This replaying happens in situations, where change in the stereotype of reaction is not supposed to take place, giving us the sense of security and the ability to stick to a learned behaviour. However, certain situations can take the difficulty to a whole another level and even deepen it, because they prevent us from going through a new experience and thus, after a certain point, they can prevent us from dealing successfully in life. In such moments we need something new, which lets us express ourselves in a new adaptive manner. The specific individual peculiarities, thanks to the universal character of the main activities (game, learning, work) can be manifested through the uniqueness of the personal experience, drawing the child into the Social Circus and at the same time can be developed and changed through it.

Социалният цирк е игра с другия и със себе си, която освен полезна е и много забавна. Това е процес, който цели положително въздействие върху участващите в него, чрез присъщите особености на ситуациите, които те могат съвместно да създават. За детските групи, с които работихме, циркът е нещо ново – покана и предизвикателство за влизане в роли и взаимоотношения, в които децата нямат изграден начин на действие и могат да видят себе си и другите в нова светлина. Той ги обединява, като създава контекст с общи трудности за всички. Същевременно циркът е източник на сигурност, произтичаща от добрата структурираност на играта и ясните правила. Експериментирането е улеснено поради това, че допускането на грешки е позволено, а самата циркова ситуация разкрива забавната страна на грешките и става източник на удоволствие. Всеки опит, независимо от резултата, е аплодиран, подкрепен и води до научаване, дори само чрез това да бъде просто забавен. Цирковите занимания подобряват концентрацията, насочвайки усещанията първо навътре, в самото дете, а след това и навън – към неговите партньори в тренировките и играта.

The Social Circus is a game with the self and the others, which is not only very useful, but also extremely funny. It is a process, which aims at a positive influence on its participants through the specific peculiarities of the situations, which they can mutually create. For the children groups we worked with, circus is something brand new â&#x20AC;&#x201C; an invitation and a challenge for playing a part and participating in relationships, where children have no predetermined way of behaviour and can see themselves and the others in a new perspective. It unites them, creating a new context with equal difficulties for each of them. At the same time, circus is a source of security, coming from the fine structure of the game and the clear rules. The experiment is made easier by the fact that mistakes are allowed to happen and the circus situation reveals the funny part of mistakes, thus becoming the source of entertainment. Each attempt, no matter what the result is, is being applauded, supported and leads to learning, even by being plain funny. Circus activities improve concentration, leading perceptions inwards, into the child itself and then outwards â&#x20AC;&#x201C; towards its partners in the training sessions and in the games.

Положителният ефект за участниците в социалния цирк зависи от продължителността и ритмичността на включването им в него. Опитът показва, че самият акт на приобщаване и последващото оставане в процеса води до положителни ефекти. Социалният цирк може да приобщи различни деца благодарение на своята атрактивност и възможността да бъде адаптиран спрямо потребностите и възможностите на всеки. Процесът на включване се стреми да бъде във възможно най-голяма степен естествен, доброволен и иницииран от самите участници. Има деца, които, по различни причини, не желаят да бъдат част от групата. Именно за тях процесът е особено подходящ и полезен, поради неизбежната сила на цирковата игра да въвлича детското въображение и воля за себеизява. Присъединяването им минава през няколко стъпки. Вниманието, предизвикано от наблюдаването на демонстрация на специални умения, прераства в интерес, поражда уважение към артиста и желание за подражание и преживяване на фантазия за „величие“. То е съпроводено от вътрешно повторение на наблюдаваните действия и преживяване на себе си в позицията на артиста. Водещият артист разкрива тайната на поредността от не сложни и забавни стъпки за усвояване на умението, което така изглежда постижимо. Самото действие бива възнаградено от подкрепата на другите и позитивните емоции свързани с играта и усвояването. Екипността на упражненията води до нов начин на свързаност с другите, а упоритостта до ново отношение към собствените си възможности. Всички тези ефекти на научения нов, адаптивен опит с лекота, по-вероятно несъзнавано, ще бъдат пренасяни в други ситуации, а това ще направи децата по-адаптивни в житейско отношение, по-подготвени за екипна работа и за справяне както със собствените си затруднения, така и с тези на своите бъдещи партньори.

The positive effect for the participants in the Social Circus depends on the continuity and the rhythm of their participation. Experience shows that the mere act of communication and staying in the process brings positive results. The Social Circus can unite different children due to its attractiveness and the ability to be adapted according to individual needs and abilities. The inclusion process aims at being natural, voluntary and initiated by the participants themselves as much as possible. There are children who don’t want to be part of the group because of various reasons. This process is especially useful for them, due to the inevitable power of the circus game to invoke the child’s imagination and the desire for self-expression. Their inclusion goes through several stages. Attention, drawn from watching a demonstration of special skills, grows into interest, arouses respect towards the artist and desire for imitation and a fantasy for “glory”. It is accompanied by inner repetition of the seen activities and reliving of the self in the artist’s shoes. The leading artist reveals the secret of the series of easy and funny steps of acquiring a skill, which now looks completely achievable. The activity itself is rewarded by the support by the others and the positive emotions from the game as well as from learning something new. The team spirit of the exercises leads to a new way of connecting with others and the perseverance – to a new perspective towards one’s own talents. All these effects will be transferred to similar situations and this will help the children be more adaptive in real life, more prepared for team work and more successful in dealing with their own and their future partners’ challenges.

ШЕСТ МАЛКИ ИСТОРИИ ЗА ЦИРКА И ГОЛЕМИТЕ УРОЦИ ПО СВОБОДА

# SIX LITTLE STORIES FOR THE CIRCUS AND THE BIG LESSONS IN FREEDOM

#1 Момчето, виждащо със сърцето си.

Едно незрящо момче на 16 години – добронамерено, любознателно, изгарящо от желание да се свърже с другите – тревожно да го направи, вярващо в Бог. Героят на нашия кратък разказ никога не е можел да вижда с друг орган, освен със сърцето си. Затова ще го наречем с поетичното име Момчето, виждащо със сърцето си. Страхът му да се провали не е само негово притежание, той е универсален за всяко човешко същество. При нашия герой страхът се изразяваше в бурна реакция при телесен контакт, срамежливост, неуверено предвижване предимно с белия бастун, въпреки прекрасното познаване на помещенията в дома, компенасаторно себеизтъкване във владеенето на чужд език. Всичко това не му помагаше да се свързва полесно с другите.

За метода Социален Цирк В социалния цирк ние преодоляваме страховете си заедно, търсейки, намирайки, дори изобретявайки „точката си на баланс“ в общуването и взаимодействието с другите, което започва в разбирането на себе си. В Социалния цирк, както във всеки групов метод за работа, преживяното споделяме като личен опит и така откриваме своята идентичност с групата и преживяванията на другите групови членове. Възможността да преживеем заедност, в контекст, който е труден и за зрящия и за незрящия, премахва бариерата на страха да се изложим и ни позволява да споделим както неуспехите, така и успехите си. Помага ни да открием, че грешката може да бъде повод за радост, а не за вина, и да се осмелим да опитваме, да експериментираме с това да бъдем различни. За Зрящото със сърцето си момче напредък беше това да се довери на другите, и когато му кажат „Ти си усмихнат човек.“, той да повтори – „Да, това съм аз – усмихнат човек.“; да бъде любопитен за света на другите и да споделя по-лесно контрола, следвайки гласа на партниращия му психолог без помощта на белия бастун, балансирайка с топка за жонглиране върху главата си, изследвайки пространството около себе си; да бъде поуверен в общуването и да не се страхува от грешките в социалните взаимодействия.

The boy, who sees with his heart A blind boy at the age of 16 – good-hearted, curious, burning with desire to connect with people – anxious to do so, believing in God. The hero of our little story has never been able to see with another organ of his body but his heart. That’s why we are going to call him by the poetic name – “The boy, who sees with his heart”. His fear of failure is not only his, it is a universal feeling for all human beings. In our hero fear was expressed in an explosive reaction in body contact, shyness, insecure movements with the white cane, despite the fact that he is perfectly aware of the space in the centre, compensating bragging about foreign language skills. All this helped him communicate more easily.

About the Social Circus Method In Social Circus we overcome our fears together, seeking and finding, even inventing our own “balance point” in communication and interaction with others, which can only originate in understanding of the self. In Social Circus, as in each group working method, we share the experience and thus we can find our own identity within the group and the experience of its other members. The chance to experience togetherness, in a context, which is very difficult for both the seeing and those who cannot see, removes the barrier of fear of shame and lets us share both our failures and our successes. It helps us find out that mistakes can cause joy, and not guilt. It helps us dare to try and experiment in being different. For the Boy who sees with his heart the break-through came with the desire to trust others, and the fact that once hearing the phrase “You are a smiling person”, he could reply: “Yes, indeed – I am a smiling person”. He demonstrated also curiosity for the world, shared the control, following his partnering psychologist’s voice without the aid of the white cane, balancing with a juggling ball on his head, exploring the space around himself, being more confident in communication and letting go of the fear of mistakes in social interactions.

#2 Акробатът.

Друг наш млад приятел е момче на 15 години, с тежка дизартрия, поради което почти не може да говори. Благодарни сме на служителите и другите деца, за това, че ни превеждаха чрез жестомимичния език. Акробатът е сърдечен, директен и изключително импулсивен, със силно затруднен контрол на емоциите при първата ни среща, поради което често наблюдавахме ефект на „емоционално заливане“. Заради невъзможността да изразява вербално това, което го вълнува в момента на случването на ситуацията, поведението му ставаше хиперактивно, а вербализацията на емоциите биваше заменена от движения, които, на моменти, напомняха двигателен хаос. Понякога лицето му изразяваше раздразнение до гняв и в тези моменти от устата ми излизаха гневни ръмжащи звуци. Този наш, нов млад приятел е влюбен във футбола и, оказа се, има акробатичен талант – още преди нашето запознанство се беше научил да ходи на ръце и др. акробатични трикове. Това обяснява избора ни да го назовем Акробата. Първоначалните ни контакти бяха хаотични, с редуване на любопитство и твърде голяма близост с тревожност, недоверие и твърде голяма дистанция – общуване на приливи и отливи, без един равен „пълноводен“ комуникационен и емоционален поток. При втората ни среща споделените емоции на приемане, както и преживяването на фантазията за „величие“ (аз имам акробатични умения, които ме правят личност, т.е. различен

от другите) ни позволиха да включим Акробата в структурата на занятията с ясни правила, които ние възрастните спазваме най-стриктно и гласно назоваваме или маркираме чрез подаване на един или друг, предварително обяснен жест. В третата среща предизвикателството беше по-трудно – юнисайкъл. Акробатът вече не беше солов артист, наложи му се да приеме – потърси подкрепата на хора от екипа и деца от дома.

За метода Социален Цирк Самото естество на работата с юнисайкъл предполага няколко трансформации: недоверие в доверие; нарцистичност в споделена заедност и екипност; разочарование в радост от съвместното преживяване. В рамките на жонглирането нашият Акробат партнираше с различни деца, цирковите артисти и психолозите. Поведението му беше оживено и съответно на занятието и правилата, зададени от обучаващия цирков артист. Особеното в контекста на социалния цирк е, че нарцистичното желание за изява е възможно само при партниране с другите хора от екипа – ако искаш да бъдеш звезда, научи се да партнираш, стани един от нас. Същевременно това не само не пречи – помага на преживяването на фантазия за „величие“, една от основните характеристики на играта – на детето, на юношата, на човека изобщо.

#2 The acrobat. Another one of our young friends is a boy of 15, with acute dysarthria, resulting in him almost not being able to speak. We are thankful to the employees and the other children for their interpretation in the sign language. The Acrobat is an affectionate, straightforward and pretty impulsive person, having trouble restraining his emotions during our first meeting, which causes an effect of “emotional flooding”. Because of the inability to express verbally what affects him at the moment, his behaviour tended to become hyperactive, and the verbalization of emotions was replaced by movements, which, at times, could be mistaken for motive chaos. At times his face expressed irritation culminating to anger and at these times he produced angry roaring noises. This new friend of ours is in love with football and, as it turns out, has an acrobatic talent – as soon as we met, he already had learned how to walk on his hands and other kinds of acrobatic tricks. This justifies our choice to call him “The Acrobat”. Our initial meetings with him were chaotic, where curiosity and an excess of closeness combined with anxiety and lack of trust were taking turns with an excess of distance – a communication of come and go, without an even communication and emotional flow. During our second meeting the shared emotions of acceptance as well as the living of the “glory” fantasy (I have acrobatic skills, which make up my personality,

that is, an individual, different from the rest of the world) let us include the Acrobat in the activities, setting up clear rules, which we, the adults, observe most strictly and verbally name or mark by passing to one or another a gesture, that has been explained before. The third meeting contained the biggest challenge – unicycle. The Acrobat was no longer a single player, he had to accept and seek the support of the people from the team and the rest of the children from the centre.

About the Social Circus Method Working with unicycles involves several transformations: distrust into trust, narcissism into shared togetherness and team work, disappointment into joy from the mutual experience. While juggling, our Acrobat was partnering with different children, the circus artists and the psychologists. He behaved in a lively manner and as the activities and the rules, set up by the leading circus artist, guided him. The peculiarity of the Social Circus comes from the fact that the narcissistic desire for self-expression is possible only within partnering with the other team members – if you want to be a star, you need to partner with the rest, be one of us. At the same time, this proves to be not a hindrance – as a matter of fact it helps for fulfilling the “glory” fantasy, one of the main characteristics of the game – of the child, the adolescent, the human being as a whole.

и точно толкова деца. Новото момиче вече има своята история в групата, тя е една от нас.

#3 Новото момиче. Тя е на 10. Монголоидните черти на лицето са едва загатнати. Това е първият ден в дома и нашата първа среща с нея. Една от жените, обгрижващи децата, ни споделя, че Новото момиче страни от другите деца и често е агресивно. Петимата души в екипа ни обикаляме из просторния хол на дома и поздравяваме децата, отговаряме на въпроси и споделяме радостта им от поредната ни среща. Всеки от нас намира време да мине покрай Новото момиче и да каже „Здравей!“ и след това своето име. На мълчанието и подозрителният поглед отговаряме с „Радвам се, че ще бъдем заедно днес!“ или само простичкото, но така заразително „Радвам се.“ Един от психолозите взима една голяма мека топка и започва да си я подхвърля. Поглежда към Новото момиче и прави движение с топката към нея – плавно, сякаш задава въпрос. Новото момиче се усмихва, очите блесват и започва игра с топката. Едно от децата се приближава любопитно и топката полита към него. Хваща я и усмивката му озарява. Психологът подхвърля топката ту на едното, ту на другото дете. Тази покана също е приета – Новото момиче подхвърля топката на другото момиче. Страхът се е изпарил, лицата са усмихнати, телата са загрети от играта. Детето е прието. В края на играта в кръгчето сме петимата възрастни

За метода Социален Цирк

За нас, хората от екипа на Социален цирк, всяко дете е ВАЖНО! Едва ли има за едно дете по-важно нещо от това да бъде сигурно, че е специално за възрастния, който общува с него. Това прави детето специално и за самото него. Така ставаме специални и за света. Всички сме такива. Ти също, любезни читателю :) Същевременно ние се свързваме с децата не безусловно, а в рамките на ясна структура, в която границите са очертани от правилата, които дава водещият цирков артист, а останалите възрастни го подкрепяме в това и даваме пример на децата как спазваме правила. Развивайки сензитивността си към потребностите на децата, ние правим възможно всяко дете да преживее себе си такова каквото е – ВАЖНО И СПЕЦИАЛНО, което е възможно да се случи само в групата. Това е идентифицирането на отделния групов член с цялата група, която му дава възможност да опознае причинността на това да бъде важен и специален. Затова индивидуалните потребности не могат да бъдат над груповите, защото в цирка всички сме ГРУПА, иначе пирамидата се сгромолясва на арената, превръщайки се в купчина неблеснали звезди...

#3 The new girl. She is 10. You can find traces of the mongoloid race on her face. This is her first day at the centre and our first meeting with her. One of the women, taking care of the children, lets us know that the New girl stays away from other children and often behaves in an aggressive manner. The five members of our team circle around the huge living room of the centre and greet all the children, answer their questions and share their joy of our next meeting. Each of us passes by the New girl and says “Hello”, also introducing ourselves, by saying our names. Her silence and suspicious look in the eye are met with “I’m happy we will be together today!” or the simple, but very contagious phrase “I’m happy”. One of the psychologists takes a big soft ball and starts throwing it up and down. He looks at the New girl and makes a gesture towards her – softly, as if asking a question. The New girl smiles, her eyes give a sparkle and the ball game begins. One of the children comes closer, curious. The ball flies in her direction. She catches it and the smile shines on her face. The psychologist throws the ball at either one or the other child. This invitation is well met – the New girl throws the ball to the other girl. Fear is gone, their faces shine with joy, their bodies are warm from the physical activity. The child has been accepted. At the end of the game the circle is formed of five adults and the same number of children. The New girl already has a history within the group, she is one of us now.

About the Social Circus Method

For us, each of the children from the Social Circus team is important! There is barely something more important for a child than the fact that they are important for the adult, they communicate with. This makes the child special for themselves as well. This is the way we feel special in the world. We are all the same. You, too, dear reader.  At the same time we connect with the children not unconditionally, but within a clear structure, where the boundaries have been defined by rules, given by the leading circus artist, and the rest of the adults support him in this, thus setting an example to the children how to follow rules.

Developing sensitivity to the children’s needs, we do everything in our power to help children be themselves – and they are UNIQUE AND SPECIAL, but can only realize that within a group. Identifying oneself within a group gives them the opportunity to come to the very core of being special and unique. That’s why the individual needs cannot take over those of the group, because in the circus we are all a GROUP – otherwise the pyramid collapses on the arena, turning into a pile of stars that never came to shine…

#4 Момчето-плашило.

За метода Социален Цирк

Изключително симпатично момче на 14 години, чието поведение събужда в околните само страх и раздразнение. Кое предизвиква симпатия? – самоиронията му, смелостта му, неосъзнатата собствена интелигентност, потисната от ниската самооценка, дори отчаяното му желание да прикрие страха си от другите в агресивните пози, вербалната и физическа агресия. При първата ни среща поведението му напомня раздразнителността и избухливостта на човек с умствено изоставане. При всяка нова среща любопитството, проявено от възрастните към него, свързването с него без страх, спокойното реагиране на заплахите му за физическа агресия с чувство за хумор и пренасочване на вниманието му към игровите задачи, му засвидетелстваха, че възрастните могат да удържат собствените му страхове, и че ценят в него други качества, различни от физическата сила. Например способността му да бъде упорит в загряванията и физическата подготовка за сесиите с цирковите артисти; усета му към смешното в ситуациите и умението му да се шегува със себе си; добронамереността му, скрита зад страховете.

Доброто, съзидателното в личността на младия човек може да бъде открито с лекота при условие, че възрастният, който ги търси, не е забравил значението на арогантното перчене, вербалната и физическата агресия в юношеството като средства за прикриване на страховете си от неизвестността - „Кой съм аз?!“, и от света, като необятна арена на неясни желания и очаквания на възрастните други към нас. В социалния цирк даваме обратна връзка през цирковата игра и партнирането в обучаването, с отношение еднакво добронамерено към всяко едно дете. „Атаките“ на Момчето-плашило посрещаме със спокойствие и с постоянство повтаряме какво трябва да свършим заедно. Изключително постоянни сме в това да вярваме в неговата сила, ловкост и упоритост и особено в това да му го казваме-показваме. Както във всяка групова работа с деца, в Социалния цирк отчитаме важността на избора, който децата правят на референтната си фигура в екипа. В тази роля Момчето-плашило избра единия от психолозите, интуитивно търсейки реакциите му като отговори на промените в собственото му поведение. Така детето получава индивидуален посредник-спътник, който го съпровожда и „превежда“ в интеракциите с другите.

#4 The Scarecrow Boy.

About the Social Circus Method

A very nice boy at the age of 14, whose behaviour brings about only fear and irritation in people. What causes sympathy? – his self-irony, his bravery, his unconscious intelligence, suppressed by low self-esteem, even his desperate desire to conceal fear by other people in acting aggressively, both verbally and physically. During our first meeting his behaviour reminds us of the aggressive and irritable traits of a person with a mental disorder. With every new encounter, the curiosity adults showed towards him, the connection without fear, the calm reaction towards his threats for physical violence, using sense of humor and addressing his attention to the tasks of the game, let him know that the adults are able to contain their own fears and value in him skills, other than his physical power. Skills, such as his ability to persist in the trainings and the physical preparation for the session with the circus artists, his sense of humor in various situations and the ability to make jokes

The good, the creative force in the personality of a young person can be easily revealed, given the condition that the adult, looking for them, has not forgotten the hidden meaning of the arrogant bragging, the verbal and the physical aggression in adolescence as means of concealing fears of the unknown – “Who am I?” and from the world, which is an endless arena of vague desires and expectations of the adults from us. Within the Social Circus we give feedback through the circus game and partnering in education, with behaviour, which is equally well-intentioned towards each child. The attacks by the Scarecrow boy are met with calmness and we repeat with persistence what needs to be done. We are diligent in persistently believing in his power, agility, and showing him that we believe in him. As in each group work with children, within the Social Circus we understand the importance of the choice, children place on their reference figure in the team. The Scarecrow boy followed his instinct in choosing one of the psychologists in this role, seeking his reactions as answers to the changes in in his own behaviour. In this way the child receives and individual guide, who can accompany him and lead the way in his interactions with the other.

of himself, his good-heartedness, hidden behind fears.

#5 Момчето-таралеж.

Момче на 10 години. При първата ни среща се разхожда с книга в ръка, чието съдържание със сигурност не би могъл да разбере. Говори изключително маниерно, често демонстрира надменност, обезценяване на другите. През повечето време лицеизразът му е замръзнал като маска. Единственото, което оживява лицето му, е леко презрителната усмивка. Всеки опит да бъде заговорен от човек от екипа е посрещнат с враждебно отдръпване и рязък вербален отказ. Мнителен, недоверчив настръхващ при всеки опит за „докосване“. Затова в нашия разказ ще го наричаме Таралежа. Основната потребност на това момче бе да ни атакува, да ни обезценява, дори да преживее фантазията, че е унизил някого от възрастните около себе си, а ние – възрастните, да удържим и да му върнем надеждата, че той – Момчето-таралеж е възможно да съществува успешно и без своите бодли и постоянно настръхване. В своята избухливост то не спираше да ни подсказва, че гори от желание да се свърже с нас, но като че ли се страхуваше, че това, което бе научил травматично от света на възрастните, може да му се случи отново и с нас. Още в първата ни среща обаче, след много провокативни коментари по отношение на нас и децата в кръга,

Момчето-таралеж успя да се престраши и да се присъедини за не повече от пет секунди. Избра да се хване до жената от екипа ни. След малко бързо избяга. Приемането беше оповестено. Референтната фигура избрана. Другото беше търпение, търпение и търпение...

За метода Социален Цирк

Социалния цирк разбираме, че не винаги имаме ресурса да бъдем главните изпълнители в собственото си представление. Понякога естеството на порастването или на самия живот ни принуждават да бъдем само зрители. Затова всяко занятие започваме с кръгче на имената и настроението. Това са 1-2 разпознаваеми за децата игри, които се редуват в началото на обучителните ни сесии. Всеки път водещият на дневните занятия споменава правилото, че се събираме всички, но ако някой има нуждата да бъде извън кръгчето, нека знае, че той продължава да бъде част от групата и може да участва от разстояние, като се присъедини когато пожелае. След четвъртата ни среща Момчетотаралеж по-рядко показва бодлите си. Може вече да жонглира с три топки и съвсем скоро ще кара юнисайкъл. Само още малко търпение...

#5 The Hedgehog boy.

About the Social Circus Method

A boy at the age of 10. During our first encounter he walks around with a book in his hands, whose contents are for sure beyond his understanding. He speaks in a very mannered style, he demonstrates disdain and low esteem of the others. During most of the time he puts on a poker face. The only thing that shows up from time to time is a scornful smile. Each attempt to start a conversation on behalf of a team member is met with a hostile withdrawal and an abrupt verbal denial. Suspicious, distrustful, growing edgy at each attempt for “touching”. That’s why we give him the name “The Hedgehog” in our story. His main need was to attack us, to devaluate us, even to live the fantasy that he has humiliated one of the adults surrounding him. Our desire was to bear with him and bring him back the hope that he – the Hedgehog boy – can exist successfully without his spines and constant edginess. In his tantrums he constantly showed us that he desperately wants to communicate, but is obviously afraid that what he traumatically learnt from the world of the adults, can happen again with us. During our first meeting, after many provocative comments, addressed toward us or the other children in the circle, the Hedgehog boy managed to overcome his fear and joined us – even for five seconds. He chose the woman on our team. After a short while he ran away. The acceptance was declared. The reference figure was chosen. The rest

Within the Social Circus we understand that sometimes we don’t have the means to be the leading actors in our own performance. Sometimes the essence of growing up or life itself make us be mere spectators. That’s why each activity starts with a circle of saying each name and setting up the mood. These are one or two easily recognized games, which take turns at the beginning of each training. Each time the leader of the daily activities mentions the rule that we are all gathered together and if anyone needs to step out of the circle, they need to know that he remains part of the group and can join from a distance, by coming closer whenever they choose. After our fourth meeting the Hedgehog boy shows his spines less and less. He can now juggle with three balls and will soon ride a unicycle. We only need more patience….

was patience, patience, patience…

За метода Социален Цирк #6 Малкият Хълк. Едно чудесно момченце на 8 години, което трудно може да определи границата между себе си и другите.ж Прилепва като магнитче към всеки срещнат и започва да бърбори с шеметна бързина и докато възрастният успее да се ориентира, то вече се е залепило за друг човек от екипа и все така бърбори и разказва за неща, които го вълнуват или поне може да си обясни. За другите неща, които светът на възрастните му е причинил, то не може да говори, засега. От време на време прави тежки кризи, които социалните работници и психолозите на дома му помагат да преодолява. Изключително гневен е към по-голямото от него Момчетаралеж и често двамата взаимно се атакуват. Ревниво наблюдава всеки жест на внимание към конкурента си и е готов да воюва, за да си запази възрастните само за себе си. Непоседлив е, но много обича кръгчето и винаги с готовност се включва. Любвеобилен до степен, съвсем по детски, да задуши едноседмично коте в прегръдките си. Лесно се гневи и сторили го му липсва само зелената боя. Затова го нарекохме Малкият Хълк.

Неговата непоседливост, пъргавина, и физическа сила (необичайна за възрастта му) намериха много добро поле за изява в Социалния цирк. Ученето през игра с различни уреди и собственото тяло, на първо място, могат да изглежда някак хаотично: хвърчат топки и бухалки, деца и възрастни се щурат и ги гонят из двора, други си подвикват и подхвърлят топки, някой стои неподвижен с топка, кацнала незнайно как на върха на темето... Всъщност това е изключително подредена ситуация, в която всеки има своята задача и я изпълнява с желание. Това е едно от нещата, които правят Социалния цирк така подходящ за работа с деца като Малкият Хълк и Момчето-таралеж. Въпрос на време е дефицитите да се компенсират, силните страни да се развият и изпълнителността и упоритостта да се прехвърлят в друга сфера на учене. Натрупаният опит от пилотния проект може да бъде основа и зададена посока за специалисти, да обогатява с информация, идеи и практики за работа в училище, детски педагогически стаи, занимания с проблемни деца и др. Това ще осигури устойчивост на постигнатото с групата, развитие на социалните умения, разширяване на позитивното въздействие на социалния цирк като инструмент за приобщаване на децата и младежите към ценностите, за които работим.

#6 The Little Hulk.

A lovely boy of 8, which cannot set up boundaries between himself and the other. He sticks like a magnet to each new acquaintance and starts chattering so fast that the adult cannot make up anything and he is already with the next member of the team, still chattering and talking about things that excite him or at least are easy for him to explain. The other things, things that the world of the adults did to him, he does not speak about. For now. From time to time he experiences severe crises, which the social workers and the psychologists from the centre help him overcome. He is extremely angry towards the Hedgehog boy and the two of them often attack each other. He jealously watches each gesture of attention towards his rival and is ready for battle in order to keep all the adults for himself. He suffers from akathisia, but he loves the circle and he is always eager to take part. He is affectionate to a degree at which he is capable of suffocating, say, a small kitten. He gets angry very easily, only the green color is absent from his image. Thatâ&#x20AC;&#x2122;s why we called him The Little Hulk.

About the Social Circus Method His condition â&#x20AC;&#x201C; akathisia, his agility, and physical power (unusual for his age) were very welcome within the Social Circus environment. Learning through playing with different tools and his own body can look rather chaotic from the outside: balls and clubs are flying around, children and adults chase each other around the yard, others yell and throw balls at each other, somebody stays still with a ball on his headâ&#x20AC;Ś However, this is a very well-organized situation where everyone has their task and completes it with pleasure. This is one of the things that make the Social Circus very useful for working with children such as the Little Hulk or the Hedgehog boy. It is only a matter of time for the deficiencies to be remedied, the advantages to be made used of and the diligence and perseverance to be transferred to other fields of knowledge. The experience, gathered from the pilot project, can be the basis and the starting point for specialists, it can enrich with information, ideas and practice for working in school environment, Juvenile Delinquency Commissions, working with challenging children, etc. This can ensure consistency in the results of the group work, development of social skills, positive impact of the Social Circus as an instrument of engaging children and adolescents in values, we deem important.

Автори:

Authors:

Екип на проекта: Гео Калев, Галина Риом–Ройбек, Димитър Ганчев, Любомир Драганов Драганов и Михаил Райчев

Project team: Geo Kalev, Galina Ryom-Røjbek, Dimitar Ganchev, Lyubomir Draganov and Mihail Raychev.

Социален Цирк е пилотен международен проект на Фондация Мини Арт финансиран от Програма „Европа” на СО в партньорство с Френски Институт, Сдружение „Деца и Юноши”, Район „Надежда” и Цирк Твас – Олхус, Дания (Член на Датската федерация за социален цирк ДУБАЛ)

“Social Circus” is a pilot international project of the Mini Art Foundation, with the financial support by the “Europe” programme of Sofia Municipality in partnership with the French Institute, “Children and Adolescents” Association, “Nadezhda” district and Cirkus Tværs from Aarhus, Denmark (Member of the Danish Youth and Children’s Artists’ Association, DUBAL)

Определяне на възможностите за развитие: Запознаването на българските институции с възможностите, които сe разкриват от метода Социален Цирк и адаптирането му у нас. Привличане на частни спонсори за продължаване на проекта.

Defining development goals: Acquainting Bulgarian institutions with the opportunities, revealed by the Social Circus method and adapting it to our environment. Attracting private sponsors for continuing the project.