Училище за родители by Pavlina Radeva

Училище за родители Съдържание: Агресията в училище……………………………………………………………………….3 Ниска или отсъстваща мотивация за учене……………………………………………..7 Бягство от дома……………………………………………………………………………...8 Бягство от училище…………………………………………………………………………9 Проблеми в общуването с околните……………………………………………………..10 Деца преживели загуба на обичан човек………………………………………………..11 Нетолерантност към различните………………………………………………………...11 Тийнейджърските банди………………………………………………………………… 12 Мисли и опити за самоубийство…………………………………………………………13 Депресия…………………………………………………………………………………….14 Зависимости……………………………………………………………………………… 14 Компютърна зависимост………………………………………………………………….15 Какво е наркотик…………………………………………………………………………..16 Как да разберем дали детето е опитвало или взема наркотик……………………….17 Алкохол……………………………………………………………………………………...18 Екстази………………………………………………………………………………………19 Амфетамини………………………………………………………………………………..20 Марихуана…………………………………………………………………………………..21 Хероин……………………………………………………………………………………….22 Кога и как да говорим с детето си за наркотиците…………………………………...24 Развод/раздяла с интимния партньор…………………………………………………...25 Отношения родител-дете в случай на развод/раздяла………………………………...26 При раздяла след претърпяно домашно насилие……………………………………...27

Заключителни думи за всички родители, преживели раздяла или загуба…………28 Училищни страхове………………………………………………………………………..29 Училищна фобия…………………………………………………………………………...34 Страх от неодобрение/отхвърляне от възрастните…………………………………….35 Страх да не постъпиш смешно или нелепо……………………………………………..37 Страх заради тормоз в училище………………………………………………………….38 Интуиция и предотвратяване на насилието……………………………………………40 Нарушения в способността за обучение………………………………………………...42 Дислексия…………………………………………………………………………………..43

Aгресията в училище Детската агресия е резултат от възпитанието в семейството, детската градина и училището, както и от влиянието на заобикалящата среда. Ако с детето се злоупотребява, то е склонно да проявява агресия към околните. Голяма част от децатажертви на злоупотреба общуват с връстниците си чрез агресия. Важен фактор е и показването на агресивно поведение по телевизията и в компютърните и видео игри. Още през 2001 г. Американската психологическа асоциация обяви официалната си позиция, че гледането на агресия по телевизията води до повишени нива на детската агресия. Много отдавна в психологията е установена връзката между наблюдаването на агресивно поведение и имитирането му. Агресия има дори в немалка част от анимационните филмчета, затова е важно да сте наясно какво гледа детето ви и на какви игри играе. Необходимо е да говорите с детето си за начините за изразяване на гнева. Здравословният начин е чувствата да се изразяват с думи, а не с действия. Една добра алтернатива на гледането на телевизия и компютърните и видео игри е спортът. Вярно е, че спортът не е безплатен, но пък спестява много разходи и ядове в бъдеще. Заниманието със спорт учи децата на самодисциплина и организация и им помага да общуват помежду си и да си сътрудничат. Ако детето ми тормози другите деца? Тормозът над връстници напоследък взема все по-големи размери. Хиляди деца стават жертви на тормоз от свои връстници или от по-големи от тях деца. Тормозът е когато едно дете или група от деца с повече власт /физическа сила или социално положение/ се заяждат с едно дете и уронват достойнството му с думи и/или действия отново и отново. Жертвата на тормоз не е дете, което „си го е изпросило“. Причините да бъде тормозено едно дете са две: външният вид и социалният статус на жертвата. Като цяло това са деца, които се различават по нещо от останалите. Но тъй като различието е много индивидуално /всяко дете може да е различно с нещо/, то практически всяко дете може да се озове в ролята на жертва. Формите на тормоз в училище са: • •

Физически тормоз – всякакви действия от бутане и спъване до удари с юмрук и дори сексуално насилие; Психичен тормоз: чрез отправяне на словесни обиди, пускане на слухове и клюки за някое дете, изолирането, дразненето му и неговото превръщане в обект на постоянни и все по-ожесточени подигравки. Към тази форма на тормоз спада и кибертормозът – упражняване на тормоз чрез обидни и заплашителни SMS-и, писане на накърняващи достойнството текстове в някой уеб сайт или качване на видеоклип, който злепоставя жертвата.

Някои родители са склонни да оставят на децата да се разбират помежду си в такива ситуации, тъй като вярват, че това са „детински работи“. Но ситуацията е доста по3

сериозна от това, тъй като обичайно тормозещите деца, на които не е обърнато внимание и са оставени да преодолеят това сами, провалят по-нататъшния си живот. Ето най-честите последици от некоригираното агресивно поведение към други деца: •

Агресивното поведение става основен начин на общуване с околните и са утвърждава с напредване на възрастта. С годините тормозещите деца откриват, че това е начинът да си извоюват „уважението“ на другите деца. Те не развиват умения за приобщаване към другите по мирен, дружелюбен начин. От това голяма част от тях остават несоциализирани и стесняват възможните си контакти само до себеподобни.

•

25% от децата, упражнявали тормоз над връстници в училище, до 30годишна възраст вече имат досие в полицията. Както беше обсъдено по-горе, тези деца смятат, че с агресивно поведение си спечелват уважението на околните. Истината е, че това не е уважение, а страх. И тъй като връстниците им се страхуват от тях, започват да ги избягват. Така, постепенно тормозещите се озовават в различна приятелска среда, на младежи с антисоциално поведение, които павират по-нататъшния им път към престъпния свят. Децата, упражняващи тормоз, не са любимци на учителите заради честите проблеми, които създават. Съвсем логично спада успехът и се понижава мотивацията за учене. С напредването на възрастта все по-малко учители са склонни да проявяват към тях търпимост, тъй като тези деца в поведението си се противопоставят на реда и на учителите. Най-често са етикетирани като „хулигани“ или „гамени“, което води до отношение към тях като към безперспективни младежи, с които не си заслужава да си късат нервите. Като пораснали вече хора те имат достъп до по-нископлатена работа. Отпадналите от училище и младежите с нисък образователен ценз са сред безработните или работещите за ниско месечно възнаграждение. Крачката към престъпния свят, обещаващ по-високи доходи, става доста лесна. Не успяват да създадат трайни и здрави интимни връзки. Така, както не успяват да създадат приятелства с хора, които са дружелюбни и не общуват агресивно, така не успяват да задържат за дълго стабилни и любящи партньори в живота. Ако станат родители, вероятността да злоупотребяват с децата си е много висока. По-нататък ще бъде пояснена причината за това.

•

Може би смятате, че времената са жестоки и в живота ще успеят тъкмо агресивните деца? Спомнете си каква беше съдбата на т.нар. „мутри“ и криминалните им босове, малцина от които надхвърлиха 40 години живот. Причини за упражняването на тормоз: Причините едно дете да упражнява тормоз могат да са най-разнообразни, но общото се крие в семейството или в институцията, което го отглежда. Според известния детски психотерапевт Стив Бидълф в основата стои бащата. Бащата може да е насилник в семейството, може да отсъства изобщо от живота на детето, може да живее в семейството, но да не се интересува от детето си /например, да вярва, че майките

възпитават децата/ и по този начин да „отсъства“ за важните уроци и умения, които детето трябва да усвои в своето развитие. Съществува и още една причина и тя е следването на групичка от „лоши приятели“. Едно е сигурно: агресивното поведение не се появява от нищото. Причина 1: Бащата е насилник в семейството Насилието у дома може да бъде физическо, емоционално, сексуално и пренебрегване на детето. За повече подробности за тези видове злоупотреба, можете да прочетете темата „Злоупотреба с деца“ /хиперлинк към статията в раздел „Родители“/. Ако в дома Ви Вашият партньор Ви е посягал физически или си позволява да Ви обижда и унижава, Вашето дете забелязва и чува това! Независимо дали е пряка жертва на злоупотреба или само свидетел на случващото се с Вас или с по-големите деца в семейството, това е тежка травма за детската душа, която кара детето да се чувства слабо и незначително. За да се справи с това чувство, то проявява агресия към по-уязвимите от себе си деца и така се чувства смело и уверено. За кратко. Най-страшната последица от това, че детето е свидетел на насилие у дома е, че то усвоява този начин на поведение и общуване спрямо другите хора /в случая – другите деца/. Ако детето, което упражнява тормоз над други деца, е момиче, дълбоко в себе си то не може да приеме слабата позиция на майката и защитава психически себе си, като се държи агресивно и мъжки. Какво можете да направите: Четирите основни типа злоупотреба с деца са физическо, психическо /емоционално/, сексуално насилие и/или неглижиране /или изоставяне/. Мерки, които могат да вземат възрастните Злоупотребата с деца има страшни последствия за тяхното физическо и психично здраве и за нормалното им развитие. Ето защо е необходимо тя да бъде прекратявана, а на децата да бъде осигурявана безопасна и защитена среда на живот. За всички видове злоупотреба с деца можете да съобщите писмено или устно, посочвайки името си или анонимно: • • • •

Във всяко районно полицейско управление /Детска педагогическа стая/; В Държавна агенция за закрила на детето; В Районната прокуратура; На телефони 112 /спешна помощ/ и 116 111 /линия за деца в беда/, работещи денонощно, без почивни дни.

Вашата намеса има значение. Колкото по-рано се помогне на дете в беда, толкова поголеми са шансовете един човешки живот да бъде спасен и изживян с достойнство и обич.

Бащата отсъства от живота на детето Понякога бащите изчезват завинаги от живота на своите деца. Когато отглеждате детето си сама, без мъж до себе си, детето расте без мъжки пример. Ролята на бащата е да общува с детето и да му служи за пример за това как се държи мъжът. Ако момчето няма стабилен мъж до себе си, на когото да разчита, то търси тази стабилност, като се самодоказва чрез агресивни постъпки. И много лесно намира „баща“ в лицето на някой по-възрастен престъпник, който го взима „под крилото си“. Какво можете да направите: В избора си на нов партньор търсете на първо място човек, който приема детето Ви като свое и поема и финансова, и морална отговорност към него. Дори и да не е биологичен баща, Вашият партньор може да бъде истински баща, ако приема и обича детето Ви като част от Вас. Тоест, като свое. Невинаги обаче хубавите пожелания се сбъдват. Понякога минават години, докато срещнете подходящия спътник в живота си. А детето расте и има нужда от мъжки пример и съвет. Привлечете за тази роля неговия дядо, чичо, вуйчо и т.н. Това може да бъде и някой учител или треньор, който се превръща в истински морален наставник и детето го слуша с охота и уважение. Тогава детето Ви няма да се „изгуби“. Баща, който не се интересува от детето си Това е бащата, който живее в семейството, но не се интересува от възпитанието на своето дете. Идва един преломен момент в живота на тийнейджъра, в който той се обръща за пръв път грубо към майка си, в своето желание да й се противопостави. Например, майката моли своя син да изхвърли боклука, а той ѝ отговаря грубо нещо в този стил: „Оф, разкарай ми се от главата!“ или: „Изхвърли си го сама!“ Ако бащата се направи, че не се случва нищо или дори подкрепи сина си, това момче е „изгубено“. Бащата, който стои стабилно на мястото си, в този момент скръцва със зъби на сина си и му показва, че е длъжен да уважава своята майка и да я слуша. Това е един от найважните уроци, които един син трябва да научи от баща си, за да стане достоен мъж. Според Стив Бидълф, чиято книга е описана в препоръчителната литература понататък, момчетата, останали без активно участващ във възпитанието им баща, се провалят – стават членове на банди, държат се агресивно с другите деца и провалят живота си. Какво можете да направите: Да имате около себе си мъж, който уж е в семейството, но всъщност „отсъства“ за възпитанието на детето ви, е все едно да живеете сама. Ако съпругът/партньорът Ви насърчава Вашето дете в неговата грубост, си помислете дали живеете с подходящия човек. Постарайте се да намерите роднина, приятел или учител/треньор на детето си, който да бъде истински наставник /ментор/ на Вашето дете. Насърчавайте детето да участва в някой отборен спорт, с треньор мъж. Спортът изгражда умения за съвместни постижения със съотборниците, различни от упражняването на агресия. 6

Лоша компания По-рядко, но се случва, едно дете да има грижовни родители, но да се озове под влиянието на дете или деца, които упражняват тормоз върху свои връстници или върху по-малките. За децата в училищна възраст е важно да имат приятели, а особено през пубертета – да бъдат част от приятелска групичка. Но попадайки в „лоша компания“, детето Ви започва да върши неподозирани неща, за да бъде харесвано от приятелите си. То няма да промени приятелите си, а те ще променят него. И това няма да отмине с времето. Какво можете да направите: Ако установите, че детето ви има приятели с агресивно поведение, направете всичко възможно да го извадите от тази групичка. Първо опитайте с разговори, в които му обяснете какви всъщност са неговите приятели и какви са последиците от тяхното поведение. Дайте му за пример вече провалили се училищни хулигани. Бъдете упорити и повтаряйте често тези разговори, като задължително привеждайте примери и карайте детето си да мисли върху случващото се. В тази борба непременно включете класния ръководител и педагогическия съветник. При първа възможност направете поне една консултация с детски психотерапевт. Ако сте изчерпили тези възможности и детето продължава упорито да остава в същата компания, бихте могли да смените класа или дори училището. Това е ход, който е изключително важен за бъдещето на детето. Запишете детето си на някакъв отборен спорт. Спортът по естествен начин учи децата на дисциплина, сътрудничество и взаимопомощ. Но спортът сам по себе си няма да помогне, ако не отделите детето си от лошата среда. Ниска или отсъстваща мотивация за учене Във всеки клас ще видите деца, които нямат изразена мотивация за учене. Зад немотивираното дете стоят немотивиращи възрастни: родители, учители, роднини или културата на общността, към която принадлежи семейството. Няма начин да не се спомене ромската общност. Смята се, че ромските деца най-много отпадат от училище. Но има и много родители, които се опитват да променят този стереотип. Ето описание на две различни ромски деца и две различни родителски стратегии за мотивиране. И двете деца бяха във втори клас. Едното беше момченце. То не учеше и се забавляваше по всякакви начини в час, защото веднъж се прибрало у дома и започнало въодушевено да чете и да пише. Родителите му се присмели, че учи! Другото, дете, момиченце, учеше и се стремеше да изкарва само похвали. Майка му беше чистачка в училище и сподели, че са обещали да му купят колело, ако завърши с пълно 6 /тогава все още имаше оценки/! И в двата случая децата вършеха точно това, което очакваха от тях родителите. Това е проява на така наречения ефект на Пигмалион (ефект на Розентал). Установено е, че децата /а по-късно и възрастните, между другото/ откликват на очакванията на 7

възрастните – учители и родители. Ако очакванията ви са детето да се справя отлично и те са подплатени с поощрения и насърчения, ще имате едно будно и умно дете. Приятелите на детето също са значим фактор, но по-скоро при тийнейджърите. В тази възраст децата са много податливи на груповия натиск на връстниците си. И ако детето ви попадне в среда, в която е непрестижно да се изкарват шестици, то се стреми да демонстрира по-ниска заинтересованост към ученето, за да бъде одобрявано. Стремежът към одобрение от връстниците може да изиграе много лоша шега. Важно е с детето да се говори на тази тема, за да е наясно какво се случва. Уверете го, че някой ден хората с постижения ще получат по-добрите заплати и ще бъдат по-успешни, отколкото готините деца от класа, които ще получат по-нископлатена работа. Влизането на България в ЕС ще доведе до промяна и то тъкмо когато те са пораснали. Какво можете да направите? • • • •

• •

Стремете се да мотивирате своето дете да учи и да се развива. Мотивацията не идва сама, трябва да й се помага. Предлагайте възможности за развитие на детето си. Не всичко е платено. Проявете творчески подход. Наистина е важно. Възпитавайте любов към четенето на книги в децата си. Детето, което обича да чете, по-лесно се мотивира да учи уроците си. Давайте на детето примери от близкото обкръжение на успешни хора, които са постигнали успеха си с учене и постоянство. Ако няма такива около вас, потърсете филмови герои. Обсъждайте какво се случва в цивилизования свят. Това би могло да бъде силен мотиватор. Награждавайте детето си за неговите постижения. Наказанието е доказано послаб мотиватор от наградата. Наградата може да е от похвала и дума на гордост за детето пред него самото, роднини и приятели до нещо, за което то си е мечтало отдавна.

Накратко работата на родителите е: общуване с детето + вдъхновяване + награда за постигнатите резултати. Бягство от дома Най-древната физиологична реакция на стресови ситуации, с които човек усеща, че няма сили да се справи, е бягството. Да, децата също страдат от стрес. И бягат, когато не могат да се справят ефективно с него. Сред най-често срещаните причини за бягство от дома са: • • • • • • • •

Злоупотреба с децата; Раздяла/развод на родителите или идването на нов баща/майка в семейството; Раждане на бебе в семейството; Смърт в семейството; Децата или родителите злоупотребяват с алкохол и/или наркотици; Финансови проблеми в семейството; Проблеми в училище, включително изключване; Натиск от страна на връстниците.

Децата, които бягат, усещат страх, срам, гняв или силна болка в момента, в който вземат това решение. Или просто искат да докажат на някой свой връстник, че могат да го направят и са достатъчно готини. Обикновено това се случва след разгорещен словесен спор, побой или нещо по-ужасно, но някои деца бягат без „видима“ причина, просто защото са направили нещо, за което се страхуват да кажат на родителите си. Реалността, с която се сблъскват, е страховита: когато джобните им пари свършат, те трябва да ги изкарват сами. Разбира се, намират се множество „спасители“, които ги научават как да крадат, да проституират, да разнасят малки пратки. Децата, попаднали на улицата, често пият алкохол и/или вземат наркотици, за да се справят с депресията, която ги завладява. Някои от децата мечтаят да се върнат у дома, но се срамуват и не знаят дали ще бъдат приети, след като са вършили всичко онова, което се е налагало, за да оцелеят. Какво можете да направите като родители, за да предотвратите евентуално желание за бягство у децата си: •

Общувайте с детето си редовно, за да знаете какво ги вълнува и какво им се случва. Дори хлапето ви да не е „рисково“, това винаги помага. Говорете с детето си, колкото и да сте заети.

•

Ако имате проблем с контролиране на агресията си, потърсете терапевтична помощ, не използвайте боя и обидите като средство за възпитание. Помогнете на детето си да изгради умения за разрешаване на проблеми:

• • • • •

•

На първо място, изрично обяснете, че каквото и да му се случва в живота, възрастните знаят как да излязат от положението. Каквато и да е ситуацията. Научете детето си да разпознава своите емоции и да ги изразява с думи. Изисква време, но си струва. Научете детето си да се успокоява, когато е разтревожено или гневно. Учете детето да изписва възможните решения в списъци и ги обсъждайте заедно. Обмисляйте последиците от всяко решение. Така детето ще се научи да мисли за последиците от действията си. Повтаряйте на детето, че когато има проблем, трябва да търси помощ от възрастните: от вас, от други роднини, от учители, от съседи и т.н. Поговорете кои хора са надеждни и могат да помогнат. Нека детето ви да знае, че каквото и да преживее, вие винаги ще го приемате и обичате.

Бягство от училище Във форумите ще изчетете много спорове по въпроса за вината. Важното е да се знае, че когато едно дете бяга от училище, зад това стои не само нехайство, мързел и скука, а и предразполагащо родителско и учителско поведение. Родителите. Възможно е детето ви да е изправено пред твърде високи изисквания и да не смее да влезе в някой час, за да не се провали. Възможно е и да сте твърде заети с изкарване на парите, за да проверявате какво се случва с детето. За да успява детето ви в училище, трябва да се интересувате и ангажирате с този успех. Нямате друг по-важен проект в живота си освен децата.

Учителите. В момента има много обезверени и незаинтересовани учители, които работят на принципа „За толкова пари – толкова“. Работата с ученици е изключително предизвикателство – и за нервите, и за изобретателността на учителя. Но все пак трябва да помним, че не работим само за пари, че работата ни е по-скоро мисия – грижа за децата на България и подпомагане на развитието им. Средата също е важна. При тийнейджърите харизматичната звезда на класа може да събере много бързо групичка за компания в близкото кафене. Просто е по-приятно и забавно. Живеем в страна, в която ценностите са преобърнати. Как да се мотивира едно дете да учи, когато вижда, че класната ходи с дрехи втора употреба, а е учила много? Мотивацията на детето е факт, когато то си крои планове за бъдещето. Питайте детето си за какво мечтае, какво си представя, че ще се случва в бъдещето. Как да постигне тази мечта? Ако детето ви има анти-герой /продавач на дрога, бизнесмен със съмнителна репутация, държанка на богаташ/, обсъдете търпеливо как завършват тези хора, въпреки година-две „слава“, обяснете каква е цената на тези решения. Подбирайте приятелствата на детето си, доколкото е възможно, но се аргументирайте. Може да срещнете бунт, но в ума на детето в някакъв момент ще „светне“ вашето предупреждение и ще разбере, че е в неподходяща компания. Много често обаче зад бягството на децата от училище стоят други причини, които могат да се усетят само със сърцето. Особено при по-малките деца, които бягат с дни и се скитат по улиците, докато не дойде време за прибиране у дома. Възможно е детето да е отхвърлено от връстниците, защото е различно, да се страхува от някой хулиган в училище или да е поставено в групата на изоставащите, което го обезсърчава. Може родителите му да го пренебрегват и да не получава помощта, от която се нуждае за подготвяне на уроците. Тук ролята на възрастния е да проведе внимателен разговор с детето, за да открие причината. След това е важно да открие поне една област, в която то си чувства справящо се, за да може да изгради по-положителна самооценка. Важен е и контролът. Ако детето ви бяга, има сериозен проблем. Зарежете всичко останало и бъдете с него, защото на този свят няма нищо по-важно от децата ни. Сериозно. Проблеми в общуването с околните Общуването не е от най-силните области на децата. Не можем да го изискваме от тях, особено ако не сме ги научили да общуват. Все по-малко деца излизат сами да играят на улицата, а когато открият блаженството от интернет комуникацията, общуването лице в лице се утвърждава като една недоразвита част от тях. А пък и повечето родители почти ежедневно са заети и едва успяват да обменят по две-три думи вечер с децата си. Съвсем естествена последица тогава е децата да имат проблеми в общуването с връстниците, учителите и родителите. Ето защо е от изключителна важност и родителите, и учителите да насочат своите усилия в това да общуват с децата повече – не просто повърхностно общуване, а истинско, човешко общуване. Децата копнеят за него. Копнеят някой да ги изслушва, да ги приема и разбира. В това отношение великолепни са книгите за родители на Франсоаз Долто „Всичко е език“, както и „Танцът на майката“ на Хариет Лернер.

Деца, преживели загуба на обичан човек Когато семейството изгуби любим човек, децата страдат наравно с възрастните. Може да изглеждат незасегнати от случилото се, но скърбят. Важно е да помните, че всеки човек скърби по различен, свой начин. Преди време говорих с едно момиче, което изпитваше силна вина, тъй като не беше отишло на погребението на майка си от срам. Срам, защото се е смеело неадекватно и не е можело да се спре. Вината се стопи, когато поговорихме за необичайното веселие, което е защитна реакция при смазваща болка. Тогава, няколко години след погребението, момичето заплака за пръв път за майка си. Други деца се затварят в себе си или изпадат в състояние на емоционално вцепеняване. Има деца, които скърбят по възприетия за обичаен начин от околните. Каквото и да се случва, е важно като родители и близки да сте до детето, да го уверявате, че ще преминете през загубата заедно, че не е самó в скръбта си. Ако се чувства виновно, защото е казало или направило нещо лошо на отишлия си човек, поговорете за това. Обсъдете случката и обяснете, че когато обичаме някого, му прощаваме малките грешки. Дайте време и на себе си, и на детето си да свикнете с промененото положение. Помолете и учителите да са внимателни и да имат това предвид. Ако изпитвате затруднения и не знаете как да се справите, се доверете на детски психотерапевт. Нетолерантност към различните Смея да твърдя, че много от българите имат ниска толерантност към различните хора и към всичко онова, което не съвпада с добре познатото и обичайното за тях. Естествено, децата на хора с подобна нетолерантност към различното ще се отнасят по подобен начин с различните от тях връстници. Под етикета „различен“ могат да попаднат всякакви деца: пълнички, с обучителни проблеми, с необичаен глас, със заекване, с различен цвят на кожата, на очите, на косата, с алтернативна религиозна принадлежност, чужденци, вегетарианци, деца в неравностойно положение, деца с един родител или сираци и … каквото се сетите още. Какво е различното? Различното е на първо място непознато, което отваря вратите на много фантазии, често негативни. Така на различните деца могат да се приписват неприятни качества, които те нямат и да се изолират. Много често различните деца са подложени на психически и физически тормоз от съучениците си. В училище важна роля за преодоляване на този проблем играят учителите и класният ръководител. Тяхната задача е да поощрят децата да пресичат веднага подобно поведение. След това трябва да измислят начини да накарат децата да се опознаят, като за тази цел „различното“ дете може да бъде включено в малка работна групичка с други деца и заедно да работят по проект, например. Полезна е всякаква дейност, която дава възможност на класа да опознае по-добре различното дете и да открие сходствата. Една добра техника е учителят да настоява всеки да бъде наричан по име, а не с

отличителното си качество. Например: вместо „Дебел“ или „Пелтек“, да се обръщат към детето с „Георги“ или „Вики“. Изключително важна е ролята и на родителите. Обърнете внимание дали не правите, например, расистки изказвания или изказвания, обиждащи човек, който е различен с нещо. Толерантността към различните от нас се възпитава първо в семейството. Тийнейджърските банди Тийнейджърските години са белязани със знака на протеста и поемането на найразлични рискове. Това е възрастта, в която родителите, учителите и голяма част от околните възрастни са „тъпи“ и назадничави, а законите са за страхливите и загубените. Тийнейджърите не са нито малки деца, нито възрастни индивиди. Държат се като големи и независими, но не са докрай такива. Родителите, които са разчитали, че големите деца са самостоятелни и носят по-малко грижа, могат да се окажат неприятно изненадани. Изискват се много здрави нерви, любов и мъдрост, за да се премине заедно с тийнейджърите през тези години. Много е важно да се знае, че тийнейджърите имат нужда да се обособят психически от родителите си. Предстои им да натрупат опит, който няма как да получат, ако са непрестанно под крилете ни. Става непрестижно да се появявате заедно с тях на обществени места, да им избирате дрехите или пък да им давате непоискани съвети. Приятелите стават авторитет №1. Попадането в банда е много лесно – в бандата тийнейджърът се чувства ценен, силен, смел, заобиколен от хора, които го разбират и приемат. Само че поведението на тези приятели е престъпно. Извеждането на деца от такива банди е много трудно. То не се свежда само до забраната детето да се вижда с другите от бандата. Изисква се дълга и доста трудна психологическа работа и всеотдайна родителска подкрепа, за да има промяна в мисленето на тийнейджърите от бандите. Това е последният шанс, преди да се превърнат в престъпници за цял живот. И пак за някои битката ще бъде изгубена. Не всички деца попадат в банди и извършват хулигански прояви и престъпления. Причината според Стив Бидълф е, че тези деца са нямали до себе си бащи, истински бащи, които да ги превърнат в мъже. Не става въпрос за семейство с двама родители, а с баща, който е ангажиран с възпитанието на сина си. Все по-често се срещат и момичешките банди… Времето е вече по-различно от това, което ние помним от детството си. И тук главна роля играе липсващата родителска грижа и насока. Децата не стават членове на банди за 1 нощ. Ето какво можете да направите като родители: Ако детето ви е вече част от банда: • • •

Ако детето ви е станало част от банда, оставете всичко друго и превърнете разрешаването на този проблем в проект №1 на живота си. Защитете детето си. Никой друг няма да хукне да спасява вашето дете. Търсете помощта на детски психолози, на полицията, на всички, които могат да ви осигурят съвет и помощ. Потърсете подкрепа и на други добронамерени хора. 12

•

Ако е необходимо, сменете училището и квартала, в който живеете. Ако искате да го предпазите:

• • •

•

Разговаряйте охотно с децата си, когато ви попитат нещо. Дори когато предизвикват правилата и законите с въпросите си, имайте търпението да им обяснявате какви са ценните неща в живота. Помнете, че тийнейджърите се бунтуват най-силно срещу този родител, на когото са се възхищавали най-силно в детството си. Повтаряйте си го, когато взаимоотношенията станат непоносими. Интересувайте се с кого излиза детето ви. Помнете имената на неговите/нейните приятели. Въвеждайте правила за излизанията, искайте информация къде отива, кога ще се върне, с кого излиза /не като полицай, а като загрижен родител/. Ако детето ви контактува с някой възрастен – треньор, учител, по-голям приятел, запознайте се, за да разберете дали това е добър ментор или човек, който го подвежда. Ако детето ви има добронамерен ментор, не ревнувайте. Извадили сте късмет.

И основното: работете за добрата самооценка на детето си. По-малко ненужни критики и подценяване, повече разбиране, уважение и насърчаване! Мисли и опити за самоубийство Самоубийствените мисли и самоубийствата са много характерни за тийнейджърската възраст. Важно е да се знае, че зад това поведение стоят строго индивидуални причини. Независимо от това според психоаналитичката Франсоаз Долто все пак съществуват някои общи характеристики на самоубийствата при тийнейджъри: • • • • • • • •

Детската депресия е в основата мислите и опитите за самоубийство; Несигурност и трудност в изграждане на идентитета; Развод на родителите; Тийнейджър, изтръгнат от познатата страна /семейството пътува често заради смяна на работата/; Наркомания и алкохолизъм; Претоварване в училище и свръхамбициозни родители; Смърт или самоубийство на близък човек; Медиите, превръщащи новините за самоубийство в подвиг.

Всяко дете обаче дава някакъв сигнал за намеренията си. Ето защо е необходимо да се поддържа добра комуникация между детето и родителите, детето и учителите и между учителите и родителите. Изключително важно е в разговорите да се назовава директно неизказаното. Много по-добре е да се провеждат откровени разговори за смъртта с тийнейджърите, отколкото темата да се премълчава или прикрива с надежда, че ще мине. Ако поради конфликти с тийнейджъра вие, като родители, сте „извън играта“ и съветите ви не са желани, доверете се на свои роднини или близки, които да общуват с вашето дете. На тази възраст тийнейджърите изпитват силна нужда от слушател – от мълчаливо ухо, което умее да пази тайна.

Ако тийнейджърът ви има самоубийствени мисли или е направил опит за самоубийство, непременно потърсете помощта на психотерапевт! Депресия Децата също страдат от депресия – точно както възрастните. Депресията се характеризира с хронична, тягостна тъга, която не отшумява. Тя се причинява от комбинация от биологични, генетични фактори и фактори от средата, в която живее детето. Но децата не могат да се изразяват като възрастните, затова тяхната депресия се проявява различно. Най-често срещаните признаци за депресия при децата са: нарушения в апетита или съня, изнервеност или хиперактивност, влошаване на успеха в училище и мотивацията за учене, бавни движения или реч, затваряне в себе си и мълчание, изблици на гняв, раздразнителност, антисоциално поведение, необясними страхове, необичайна плачливост, необясними физически болки. Какво бихте могли да направите? •

• •

Преди всичко разговаряйте с детето си. Установено е, че децата с депресия се чувстват особено самотни и се притесняват да разговарят с родителите си за това. Бъдете деликатни и показвайте любов и 100% приемане. Бъдете близо до своето дете. Опитайте се да откриете причината за това състояние. Горещо ви съветвам да се консултирате с детски психотерапевт. Пренебрегнатата детска депресия нерядко довежда до себеувреждащо поведение и/или опити за самоубийство.

Зависимости Зависимостите са тежък проблем, с предотвратяването на който не е лесно да се справим. Закупуването на наркотици и алкохол не е проблем, стига да има пари и желание. Алкохолът и наркотиците дават онази „душевна храна“, от която децата са били лишени като малки. Нямам предвид деца-сираци, а всички деца, които не са получавали любов и емоционална подкрепа в първите седем години от живота си. Всъщност и това не е гаранция, че детето ви никога няма да опита наркотици и алкохол, но ако е било обичано, няма да усети същото силно въздействие на алкохола и наркотиците, каквото би усетило дете, израснало с недостиг или липса на обич. И все пак, когато говорим за зависимости, става дума за мозъчна биохимия. Пристрастяването е силно и страшно. Но специалистите са установили, че при евентуално пристрастяване към алкохол или наркотици обичаното в детството си дете би се преборило по-успешно с този проблем. Какво можете да направите като родители: • •

Говорете за алкохола и наркотиците с децата си. Обсъждайте техните вредни последствия. Тези разговори могат да започнат още от предучилищна възраст. Забравете практиката да научите тийнейджъра си да пие у дома. Обикновено това става по семейни празници. Едно дете на 13-14 или дори 15 години е твърде малко, за да вдига наздравици по семейни празници. Тази практика скъсява времето до първото закупуване на алкохол извън дома.

•

• • •

Не обяснявайте на детето си, че сте пробвали трева и че няма нищо страшно в това. Вече има изследвания, които потвърждават връзката между пушенето на трева и заболеваемостта от шизофрения. Някои любители на спора ще заявят, че 1 на всеки 4 души не е убедителна статистика. А дали бихте желали това едно дете да бъде точно Вашето? Внимавайте кои са приятелите на децата ви. Сигурно е, че ако приятелите пушат трева или се напиват, детето ви не седи при тях, за да им чете морал. Наблюдавайте детето си за признаците на злоупотреба с алкохол или наркотици. Продават се тестове за проверка дали детето ползва наркотици, които родителите могат да закупят за около 10 лв.

Не приписвайте всичко на възрастта, след която нещата ще си дойдат по местата. Заемете активна позиция и пазете детето си! Компютърна зависимост Компютърната зависимост, както всяка друга зависимост, се характеризира с нарастваща необходимост от все повече време, прекарано пред монитора. Естествено, зависимият от интернет човек отрича да е зависим и не счита това за проблем. Можете да разпознаете зависимостта и по това, че детето спира да се интересува от излизания навън, остава до много късно пред екрана, не става да се храни, ако не настоявате или носи храната си пред компютъра, показва занижен успех и ниска мотивация за учене и не проявява интерес към общуване, което не е онлайн. Необходимо е да се подчертае, че тази зависимост се среща както при деца, така и при възрастни. Ако всеки в семейството си има компютър и го ползва прекомерно, е много ниска вероятността това да се отчете като пристрастяване. Последиците от компютърната зависимост са спад на мотивацията за учене, вкопчване в една реалност на желанията и мечтите, доста различна от живия живот, дефицит в общуването с околните, когато то не е опосредствано от компютър. Наред с това идват и физическите оплаквания – затлъстяване, обездвижване, изкривявания, проблеми със зрението и т.н. Не е необходимо да поведете война срещу компютрите. Все пак те са полезни за търсене на информация. Но има някои добре работещи родителски практики /които можете да приспособите към своето семейство/: • • • •

•

Въведете ясни правила на ползване на компютъра. Определете точно колко време на ден детето ви може да прекарва пред него. Придържайте се стриктно към тези правила! Запълнете останалата част от деня на детето с други занимания. Например, учене, четене на книги, спорт, задачи по домакинството /полът няма значение/. Когато отнемате едно страхотно удоволствие на детето си, постарайте се заедно да откриете заместител. Това е някакво хоби, което носи удоволствие на детето ви. В началото ще има много протести, но е важно да запълните празнината от зависимостта с нещо приятно. Излизайте често сред природата – това са дълги интервали от време, незапълнени от компютърни занимания.

•

Ако не се справяте, насочете детето си към когнитивно-поведенческа терапия, която е много успешна при лечението на зависимости.

Със своето поведение показвайте на детето си, че в своето свободно време човек може да върши много неща, различни от седене пред екран /телевизионния екран включително/. Автор ас. д-р Плама Христова, СУ „Св. Кл. Охридски“, Психодрама терапевт, Когнитивно-поведенчески терапевт Долто, Ф. (1995). Тийнейджърите: Най-после отговор на вашите въпроси. София: Наука и изкуство. Бидълф, С. (2009). Възмъжаване. София: Колибри; /има я в продажба/ Бидълф, С. (2007). Как се възпитават момчета. София: Колибри; /има я в продажба/ Корно, Г. (1998). Отсъстващи бащи, изгубени синове: По следите на изгубената мъжка идентичност. София: Наука и изкуство /стара е, но опитайте в читалищните библиотеки/. Какво е наркотик Психоактивни вещества (ПАВ) се наричат всички вещества, които въздействат на тялото и психиката и променят възприятието, настроението и поведението на човека. Към тях спадат не само нелегалните наркотици като кокаин, хероин, екстази и др., но и вещества, чиято употреба е законна като алкохол, цигари и инхаланти (лепило, бензин, спрейове). Психоактивните вещества може да са с естествен или синтетичен произход. Злоупотребата с тях води до редица здравословни проблеми и предизвиква физическа и/ли психическа зависимост. При физическата зависимост се проявяват симптоми на абстиненция – тялото протестира заради спирането на наркотика и зависимият изпитва силен дискомфорт. При психическата зависимост употребяващият има чувството, че не може да функционира повече без употребата на дрогата. Еднократната употреба на който и да било наркотик не може да доведе до зависимост. Слухът, че дилърите зарибяват учениците като слагат нещо в безалкохолното им, или като им подаряват дъвки с наркотици и така правят децата ни зависими е просто мит. Дилърите никога не опитват да спечелят клиенти по този начин. Те не раздават безплатно стоката си и не биха рискували да се разкрият и полицията да ги залови.

Истинският враг не е човекът, който продава наркотици по улиците, а по-скоро този, който запoзнава детето ви с наркотиците. Той може да е всеки и всичко – някой от приятелите на детето ви, който му разказва колко е готино да се друсаш; гаджето, което детето ви иска да спаси от дрогата; потребността от принадлежност към неподходящата компания; истинския дилър може да е скуката или самотата, стремежът на детето ви да изпита нещо ново и вълнуващо или желанието му за бягство от реалността. Веднъж поставени в някоя от горните ситуации, децата винаги имат избор преди да посегнат към наркотиците и ако решат да го направят, това е по тяхна воля. За съжаление много често те не знаят в какво се забъркват и го правят, защото никой не им е обяснил за рисковете и последиците от употребата на наркотици. ЗАЩО?

Няма еднозначен отговор на въпроса защо децата посягат към наркотиците. Според проучванията за злоупотребата и зависимостта от наркотични вещества допринасят много фактори, които взаимно си влияят. Някои от тези рискови фактрои са ниска самооценка и самочувствие, търсене на различни форми на щастие и удоволствия, неуспехи в училище, желание да се докаже пред връстниците, хаотична семейна среда, липса на пълноценни връзки в семейството, злоупотреба с психоактивни вещества от родителите, прекомерни семейни конфликти, насилие, неподходящ контрол или прекалени амбиции и нереалистични очаквания от страна на родителите, отчуждение, стрес, самота и други. Как да разберем дали детето ни е опитвало или взима наркотици? Обикновено когато нещо ни плаши и не искаме да ни се случва, ние го отбягваме и нямаме желание да се интересуваме или да слушаме за него. Понякога забелязваме промяна и съмнително поведение при децата си, но не ни се иска да вярваме че точно нашето дете употребява наркотици и си затваряме очите, надявайки се че грешим. Когато употребата на наркотици е в начален стадий отсъстват ясни белези и разпознаването им е много трудно, особено при тийнейджърите при които възможните симптоми и признаци са нормални за юношеството прояви. Често единственият начин да разберем дали детето ни инцидентно е взело наркотик е то само да ни каже. Възможно е детето ви да употребява наркотици ако то губи интерес към своето хоби и външния си вид, бяга от училище, заменя старите си приятели с други, по-големи младежи, уморява се без видима причина, ако има загуба на апетит или изведнъж добие прекомерен апетит, или се появят необичайни промени в настроението като избухвания, раздразнителност, потайност, нежелание за разговор, лъжи, радост или необяснима тъга и отпадналост, ако зениците му са разширени или свити и не се променят от светлината, ако иска повече джобни, взима пари на заем, или от дома ви изчезват пари, техника и бижута. Ако забележите необичайни петна и миризми по дрехите, спринцовки, обгорели капачки или фолио, таблетки, празни хартийки в личните му вещи, вероятността детето ви да е посегнало към дрогата се увеличава. Това са общи белези, които, взети поотделно не са задължителна предпоставка че то употребава наркотици. По-долу ще разгледаме най-разпространените от тях и признаците при тяхната употреба.

Алкохол Факт е, че децата пият. Първият им досег с алкохола става в училищния двор, в дискотеката или кафенето, на екскурзии или когато са на гости. Причините детето да посегне към алкохола са най-различни, в повечето случаи – психологически. Децата започват да пият за да се почувстват и покажат като възрастни, като най-честата причина е желанието им да са част от дадена компания. За съжаление България е една от страните, в които на практика все още достъпът до алкохол на децата е свободен. Освен това употребата на спиртни напитки се толерира както от семейството, така и от обществото. Когато едно дете от малко вижда как алкохолът редовно присъства на масата в къщи и връстниците му също пият е напълно възможно да посегне към него просто от любопитство – „Щом всички около мен пият сигурно е приятно....?“ Ефекти и признаци на употреба Вие познавате вашето дете и тъй като алкохолът е едно от най-познатите психоактивни вещества, сигурно ще можете да различите по поведението му дали е пило. Признаците за това са различни, в зависимост от концентрацията на алкохол в кръвта: При концентрация 0,5-1 г/л детето ви ще е леко възбудено и словоохотливо При 1-1,5 г/л то ще е шумно, а по-късно – сънливо. При повече от 1,5 г/л ще му е лошо и ще повръща, след което ще изпадне в летаргия. При повече от 3 г/л ще изпадне в безсъзнание Продължителна употреба Продължителната употреба на алкохол има пагубни поражения върху младите хора. Употребяван в големи количества, той повлиява отрицателно възприятията им за действителността и решенията, които взимат. Според специалистите въздействията, които алкохолът има се делят на краткотрайни и дълготрайни. Краткотрайните въздействия включват смущения в зрението, слуха и координацията, изкривени възприятия, неправилно преценяване на ситуациите, в които детето се намира, което може да доведе до злополуки или до опасно поведение като например секс, употреба на наркотици и други. Дълготрайните въздействия които алкохолът може да има са загуба на апетита и на паметта, стомашни болки, уврежданияния на сърцето и на нервната система, недостиг на витамини, цироза и зависимост. Как да помогнем на детето си? Поведението на родителя също може да подтикне тийнейджъра към алкохола или обратното, затова – интересувайте се от детето си, създайте му спокойна атмосфера у дома, намерете му занимание, създайте му условия да развива своя талант или потенциал, и най- важното – говорете с него. Обяснете на детето си какво може да причини алкохолът. Ето малко насоки:

Ако детето ви е 8 – 11 годишно е добре да водите открити разговори и да му обясните за въздействията върху физиката и последствията от алкохола, както и защо той е толкова опасен за развиващия се човешки организъм. През този период децата се влияят от приятелите си. Затова е важно да научите детето да казва „не“ при натиск от страна на връстници и да му обясните колко е важно всеки да разсъждава, действа и взима решения самостоятелно. Ако детето ви е 12 – 17 годишно е добре само да му напомните вече научените неща и да продължите отворената комуникация с него. В този рисков период децата се нуждаят от доверие и независимост от родителите. Вместо да давате прекалено много съвети, акцентирайте върху обичта и грижата. Ако юношата се почувства приеман и уважаван като личност, шансовете той да говори открито за своите проблеми с вас нарастват. Колкото и да се стараем, съществува реален риск детето ни да реши да опита алкохол и да се напие. Ако това се случи, потърсете помощ в токсикологията, а след това трябва да направите консултация с психолог. Екстази Екстази се продaва на прах, хапчета или капсули, с различни форми и цветове. Обикновено върху хапчетата има картинки, които често определят името на хапчето – „Мицубиши“, „евро“, „усмивка“ и много други. Младите хора взимат екстази в клубове и дискотеки – съчетано с ефектите на светлинините то може да ги доведе до еуфория и транс, при което те са в състояние да танцуват с часове. Това не означава че всеки, който обича да ходи на дискотеки и да танцува употребява екстази. Една от причините тийнейджърите да взимат екстази са ефектите, които то предизвиква или другите казват, че предизвиква. Някои деца са експериментатори и мислят, че трябва да опитат от всичко. Други го правят, за да избягат от реалността или заради възбудата, а трети – за да са част от компанията. Ефекти и признаци на употреба Екстази причинява усещане за отвореност, енергия, душевен комфорт, повишено настроение и чувство за благополучие. Под неговото влияние децата по-бързо се сближават и доверяват на другите, имат усещането, че ежедневните проблеми нямат значение в този момент, те са по-откровени и снизходителни, изпитват емпатия и любов и имат нeудържимо желание да прегръщат и целуват хората. Ето белезите, по които може да разпознаете дали детето ви е взело екстази: • • • • • •

Силна еуфория Загуба на апетита Разширени зеници Стискане или скърцане със зъбите Треперене на очите или кривогледство Временна загуба на краткосрочната памет и объркване 19

• • • • •

Потене на ръцете Промени в настроението Неспособност за концентрация Сухота в устата и гърлото Загуба на тегло

При приемане на екстази може да се появат странични ефекти като сърцебиене, стягане на челюстта, гадене, задъхване и дехидратация, тъй като нормалното усещане за жажда може да се притъпи. Най-голямата опасност е, че други, по-опасни вещества се прибавят към него или директно се продават като екстази. Употребата на екстази носи със себе си някои едва забележими симптоми като тревожност, временна депресия и безсъние, които могат да бъдат и резултат от нещо друго. Как да помогнем на детето си? Ако сте сигурни, че детето ви употребява екстази опитайте се да запазите спокойствие. Важно е да сте добре информирани за този наркотик. Постарайте се да обмените мисли и мнения с вашия син или дъщеря без предразсъдъци и без да обвинявате себе си или него. Само с един откровен разговор може да разберете количеството и причината за употребата. Вашето дете може да сподели проблемите, довели до честата употреба, а ако му е трудно, това може да стане с помощта на други близки хора или професионалисти. Не се колебайте да помолите за съвет и да потърсите помощ, когато имате нужда. Амфетамини и метамфетамини Амфетамините са стимуланти, които често се наричат „амфети“ или „спийд“*. Те са евтини и много достъпни – говори се, че се разпространяват и по детските дискотеки. Най-често се продават на прах за смъркане или инжектиране, но съществуват и под формата на таблетки и капсули. На цвят са бели, сивкави, жълти или розови. Салфетки, брашно, амфитеатър, афи, шмъркало, бутерки са някои от многото други улични наименования на амфетамините. Единствената разлика между тях и метамфетамините е че метамфетамините са по-силини от амфетамините и действат по-дълго. Някои младежи употребяват амфетамини за да подобрят качеството на нощния си живот – при продължителни купони и танци, а други за да останат будни с работни цели – при интензивни пеиоди на обучение или просто защото искат да повишат своите интелектуални или физически постижения. Ефекти и признаци на употреба Амфетамините стимулират както тялото, така и психиката на употребяващия. Ако детето ви е взело амфетамин, то ще усети прилив на енергия, самонадеяност и смелост – ето защо ще изглежда по-весело, активно, много енергично, самоуверено и будно. Когато ефектите от употребата започнат да отслабват, детето ви ще се чувства отпаднало и изтощено – ще стане раздразнително, неспокойно, тревожно и агресивно. Действието приключва около осем часа след приемането на наркотика. Когато веществото престане да действа, апетитът се връща и може да се появи махмурлук.

Външни белези: • • • • • • • • •

Загуба на апетит Липса на умора Увеличена сърдечна честота Главоболие и замаяност Стиснати зъби Скърцане с челюст Разширени зеници Втренчен поглед Повишено кръвно налягане

Продължителна употреба Амфетаминът е синтетичен наркотик и неговите съставки действат пагубно на мозъка и на целия организъм. Хората, които редовно го употребяват не спят дълго време и не се хранят, което води до хронична умора и отпаданалост. Това се отразява и на психиката им – те стават много агресивни, апатични, не ги интересува нищо, изпитват тревога и параноя. Отказването от амфетамините е много трудно заради силната психологическа зависимост, която те формират – хората, които искат да се изчистят от тях се чувстват неадекватни и срещат трудности в ученето и работата, а срещите с приятели и танците не са забавни без употребата на веществото. Зависимостта се развива много бързо и уврежданията на мозъка са много по-тежки, отколкото при хероина, например. Как да помогнем на детето си? Покажете на детето си, че го подкрепяте и не се отчавайте. Както при всички други наркотици е важно да говорите с него и заедно да обсъдите възможните изходи. А такива винаги има – доказано е, че при една добра терапевтична работа може да се постигне подобрение. Бъдете търпеливи, защото това подобрение се постига бавно, нужно е много време. Марихуана Марихуаната е най-често използваното забранено вещество в България. Интересът към нея е особено голям през пубертета, когато желанието за експериментиране е огромно. Тя е зелена, кафява или сива смес, която се получава от стритите части на растението коноп с латинското название Cannabis Sativa или накратко – канабис. Терминът канабис се отнася както за марихуаната, така и за хашиша, който се извлича от същото растение. Цветът на хашиша варира от светлокафяв до черен. Марихуаната и хашишът имат много характерна миризма. Марихуаната и хашишът най-често се пушат чисти или след смесване с тютюн в ръчно свита цигара, лула или наргиле. Жаргонните наименования на марихуаната са „трева“, „джойнт“, „ганджа“, „коз“, „джанка“, „грас“, „Мери Джейн“, „чичо Митко“, „масур“, „индийски коноп“, „блаженство“, „сас“, „Марийка“, „жожоба“, „джинджифил“ и др. Пушенето на марихуана се казва „павкане“, „напушване“, „козене“. Марихуаната

обикновено се употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Тя може да се приема и като се добави в храна – например в кекс, който се нарича „спейс кейк“. Ефекти и признаци на употреба Ефектите от канабиса зависят от вида му, начина на приемане, предишния опит, очакванията на употребяващия и от средата, в която се намира. Обикновено ефектът от пушенето на марихуана се усеща след няколоко минути и трае около четири часа. Тийнейджърите я пушат за да се отпуснат, да оправят настроението си и за да избягат от реалността. Те искат да преживеят нещо ново, но не винаги са наясно, че марихуаната засилва моментните усещания, които не е задължително да са позитивни. Ако детето ви е употребило този наркотик, то ще е отнесено, с изострени сетива, с нарушена краткосрочна памет, ще чувства еуфория и огромна тежест в краката и ръцете си и ще бъде с променени усещания за време и пространство. Признаци, които могат да подскажат, че детето ви е употребило марихуана: • • • • • • • • • • •

Зачервяване на очите Пресъхнала уста Засилен апетит Понижено кръвно налягане Кикотене Забавени реакции Нарушена координация Разпокъсаност на мислите и изказа Ускорен пулс Ярки възприятия Липса на концентрация

При продължителна употреба Продължителната употреба на марихуана води до лошо настроение, намалена способност за концентрация, спад на интелектуалните възможности, увреждания на дихателните пътища, трудности в изпълнението на рутинни задачи и до формиране на психологическа зависимост. Най-често срещаните симптоми на абстиненция са тревожност, загуба на тегло, безпокойство и безсъние. Хероин Хероинът е опиат, който се извлича от растението опиев мак. Той е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни синдроми от всички наркотици. В най-чистата си форма хероинът е бял прах, но тъй като докато стигне до улицата той се смесва с най-различни вещества (които могат да бъдат опасни), обикновено цветът му е жълто кафяв или сивкав. Никой наркоман или дилър не нарича този наркотик с истинското му име. Най-използваните имена са „материал“, „стаф“, „херца“, „кафяво“, „херо“, „адец“, „жълто“, „херинга“ и др. Може да се смърка, инжектира (инжектирането се нарича „шиене“) или пуши. Най-често хероинът се пуши на фолио като парите се вдишват, а в по-редки случаи се смесва с тютюн в цигара.

Ефекти и признаци на употреба Хероинът предизвиква еуфория, усещане за благополучие, приповдигнато настроение, чувство на спокойствие и наслада. Той създава усещането, че дава на употребяващия точно това, от което има нужда, но не знае как и не умее да си набавя сам. Това могат да бъдат най-различни неща за различните хора – увереност, енергия, самочувствие, добро настроение, спокойствие и т.н.,, но това чувство е измамно, защото вместо да решава проблема, той създава нов. Той притъпява душевната и физическата болка и създава чувство за защитеност и топлина, в което няма място за страхове и тревоги. При приемането на хероин употребяващият е облян от вълна на силно удоволствие и топлина, която при инжекционна употреба се нарича „кик“ или „удар“. Следва период на приятно отпускане и сънливост, съпроводени с усещане за душевен мир и благополучие. Ако детето ви е употребило хероин, то ще е отпуснато и сънливо, със забавено дишане и сърдечна честота, зениците му ще са много малки дори и в тъмното, цветът на лицето му – блед или жълтеникав, а усещанията му за болка, умора, стрес, глад и студ ще са притъпени. Детето, взело хероин изпада в състояние на вътрешно спокойствие, затваря се и става напълно безразлично. Поведението му може да варира в зависимост от етапа на употреба, в който се намира – възможно е да стане много активно и да извършва дейности, които по принцип не са му присъщи, или да е сънливо и вяло. Добре е да знаете, че първите опити с хероин са съпроводени с разсеяност, главоболие, гадене и повръщане. Тези страничини ефекти изчезват след развиване на поносимост. При продължителна употреба Децата привикват към хероина, защото им харесва начинът, по който наркотика ги кара да се самоосъзнават. Под влияние на веществото те стават некритични както към себе си и околните, така и към средата, в която живеят. Хероинът създава силна психическа и физическа зависимост. След няколко дни употреба употребяващият има нужда да увеличи количеството и честотата на дозите, за да достигне до желаните ефекти. При физическата зависимост тялото протестира след спиране на употребата на веществото и се появяват следните симптоми на абстиненция, които специално при хероина много приличат на грип или настинка: детето се прозява, настръхва, трепери, протяга се, носът му потича, усеща болка в ръцете и краката, изпотява се, зениците му са разширени, студено му е, обливат го топли и студени вълни, има свръхчувствителност към болка, стомашни и мускулни болки, безсъние, раздразнителност, а понякога повръщане и диария. Тези оплаквания изчезват при приемане на хероин отново. Така детето влиза в омагьосан кръг. Физическата абстиненция отшумява след четири дни до седмица, в зависимост от организма, дозата и много други фактори. Говорим за психическа зависимост, когато употребяващият копнее за веществото и не се чувства добре без него. При хероина психическата зависимост е много силна, продължителна и трудна за преодоляване. За едно дете, привикнало към хероин отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта, че отоново ще трябва да се сблъска с реалността. Продължителната употреба на хероин се отразява на децата ни по следния начин: нежелание за живот, занемарен външен вид и лична хигиена, отслабване на паметта, апатия, загуба на апетит и рязко спадане на теглото, смущения в менструалния цикъл и

запек. Употребяващият хероин често си противоречи, губи представа за времето, забравя и му липсва точност. Отношенията със семейството се влошават, губи контакт с близки роднини и приятели. Успехът в училище спада рязко, няма интерес към нищо друго освен към дрогата и начините за намиране на средства за закупуването й. Парите все не стигат и се харчат на мига – ето защо много често младежите, зависими към хероин увеличават дневните си разходи, заемат пари, крадат пари или вещи. Как да помогнем на детето си? Ако мислите, че детето ви е зависимо към хероин, трябва да се подготвите за промяна в живота си и в отношенията си с него. Няма бързо решаване на проблема, защото зависимостта към този наркотик е много сериозна болест. Най-важното, което трябва да знаете е, че детето ви няма да спре да взима хероин, докато то не поиска да го направи. Никакви заплахи, караници и скандали няма да му повлияят. Само неговото желание може да го накара да се пребори с тази зависимост. Никой не може да бъде насилен да се лекува. Това, което вие може да направите е да му предложите помощта и подкрепата си. Когато детето ви е готово, е задължително да го срещнете със специалист – психиатър или психолог, с който да обсъдите възможностите за неговото лечение. Кога и как да говоря с детето за наркотиците? За да избегне опасността от наркотиците, детето ни трябва да знае какво представляват те и какви са последствията от употребата им. Подходящата възраст да се говори по тази тема е тогава, когато самото дете постави този въпрос. Добре е да се запитате дали то е показало нужда от информация по темата и дали може да разбере това, за което иска да говорите с него. Ако мислите че детето има желание за контакт и се чувства свободно да изрази своите въпроси и безпокойства трябва да сте информирани по темата и да създадете спокойна атмосфера на разговор, в която вие и детето ви да се чувствате удобно. Покажете, че приемате сериозно идеите и чувствата му и че го подкрепяте, изслушвайте го внимателно и бъдете откровени за това как се чувствате. Проявете интерес, задавайте насочващи въпроси, за да си изясните мнението на детето и се уверете, че сте разбрали какво ви казва. Не се стремете да наложите своята позиция, не бъдете нападателни, не критикувайте и си правете изводи едва след като сте изслушали всичко. Бъдете гъвкави, склонни да промените мнението си и да постигнете компромис, открийте общи теми и гледни точки за да постигнете взаимно приемане и разбиране. Много родители смятат, че една лекция относно рисковете от употребата на наркотични вещества е достатъчна. Само че има голяма вероятност децата ви да знаят повече от вас и даже вече да са опитвали някое психоактивно вещество. Тогава какво да правим? Не се оставяйте в ръцете на паниката и не търсете виновник. Важното е не кой е виновен, а кой може да помогне. Наркотиците са враг, който може да бъде победен. Ако детето вече е опитало наркотик трябва да го подкрепим и да потърсим причината, поради която го е направило. Лекциите, здравият контрол, забраните и сплашванията са най-неефективните методи за справяне с проблема. Запазете спокойствие, преценете фактите и не се изолирайте. Не прибързвайте с крайни несправедливи оценки, а поговорете с детето и се вслушайте в това, което ще ви каже. Дори ако е сериозно

въвлечено в употреба на наркотици и не смее да каже истината, начинът за предпазване от по-нататъшни вреди е диалогът. В заключение можем да кажем, че всички деца са застрашени от наркотиците. Без значение от какви семейства произхождат, колко са умни и с какво се занимават, на някакъв етап от живота си децата ни се сблъскват с наркотиците и тяхната употреба. Ролята на семейството е от решаващо значение. Важно е детето ни да се чувства обичано и приемано безусловно. Нашата задача е да създадем добра атмосфера, в която детето да се ангажира с полезни и приятни занимания, да се учи да обича, да увужава, да сътрудничи, да търси, да прави избор, да общува. Едновременно с това ние като родители трябва да можем да съчетаваме нуждата на детето от закрила с необходимостта да се учи да се справя само. Ако детето ви използва наркотици не губете време и потърсете специализирана помощ. Идеята, че то ще се справи само или само с нашите възможности е погрешна. Проблемът може да се задълбочи и по този начин да намалим шансовете за успех. Автор Даниела Лилова Развод/раздяла с интимния партньор Петте етапа, през които преминават хората след раздяла или развод с интимния си партньор, са както следва: Първи етап: Отричане. Това е моментът, в който партньорът заявява, че иска раздяла или развод. Повечето хора имат усещането, че това не се случва на тях, казват си, че не са разбрали добре, че надали ще се случи наистина. Втори етап: Гняв. Когато раздялата е вече факт, изоставените партньори изпитват силен и постоянен гняв към човека, когото са обичали толкова много. Това е така, тъй като в тази връзка са инвестирали много и като време, и като емоции. Съвсем естествена реакция на повечето хора е желанието за отмъщение, което е ярко илюстрирано във филма на режисьора Робърт Бентън “Крамър срещу Крамър”. Трети етап: Пазарене. Когато гневът утихне, идва време за пазарлък със съдбата. През този период хората са готови на всякакви компромиси, стараят се да изпълнят забравени обещания, даряват пари на просяци, благотворителни организации, или ходят по врачки с надеждата съдбата да бъде милостива към тях и да им върне изгубения партньор. Но скоро се връщат към действителността и осъзнават, че каквото и да направят, не могат да променят ситуацията. Четвърти етап: Депресия. От всички етапи този сякаш е свързан с най-интензивно осмисляне на ситуацията след раздялата. Това е етапът на равносметка, на среща със самотата, на изпитване на вина заради всичко, което е могло да бъде направено. Но депресията е свързана и с помъдряване и преход към едно по-философско приемане на живота. Пети етап: Приемане. Последният етап е характерен с примиряването с новото положение. Минало е достатъчно време, през което изоставеният партньор е бил сам и е полагал усилия да се приспособи към действителността. Независимо от времевите 25

срокове, които се посочват в посветената на този проблем литература, всеки човек има нужда от различно време, в което да се съвземе. И когато това се случи, придобива Соломоновската увереност, че “и това ще мине”. Отношенията родители - деца в случай на раздяла или развод За съжаление много малко български двойки успяват да се разделят културно, без това да се превърне в грозна война. Изключително важно е въпреки обидата и огорчението децата да не се превръщат в изкупителна жертва заради провалената връзка на родителите. Освен това помнете, че дори и в лошите моменти ние сме пример, от който децата ни се учат за своите бъдещи интимни връзки и семейства. Затова бъдете по-мъдри. Ето някои практически съвети, на които можете да се опрете и да приспособите към своя конкретен случай: Кажете истината на децата си за раздялата Не залъгвайте своите деца напразно с думи като: „Тате замина да работи в чужбина и ще се върне след време“. Децата се чудят какво се случва и защо „заминалият“ родител (почти) не ги търси. Не създавайте образа на злодея, като заявявате: „Мама/Тате вече не ни обича и си замина“. Това пък е пагубно за детската психика и насажда непосилна вина. Децата непрекъснато се питат какво лошо са направили, за да спрат да ги обичат. Вместо това обяснете на децата: „Мама и татко вече не се обичат, както преди и ще се разделят“ /за по-малки деца/ или „Ние с мама/татко вече не се обичаме както преди и ще се разделим“ /за по-големи деца/. Вторият изключително важен момент в този разговор е: „Независимо от това ние продължаваме да ви обичаме с цялото си сърце и винаги ще се грижим за вас и ще ви подкрепяме“. Ако децата изпитват чувство за вина за случилото се, трябва непременно да им се каже ясно, че вината не е у тях и че това е решението на мама и татко. Без обяснения кой от родителите е лош, безотговорен, кръшкащ, неподходящ за родител или т.н.! Не бълвайте омраза срещу другия Вече не сте заедно с доскорошната си половинка. Вече не сте двойка. Но Вашите деца си остават деца и на двама ви. Освен в случаите на домашно насилие, всяка връзка се разпада и заради двете страни. Както са нужни двама за дълготрайна любовна връзка, така са нужни двама и за неуспеха ѝ. Децата се чувстват объркани, когато единият от родителите или и двамата говорят срещу другия пред тях. Това поставя огромен товар на раменцата им: да разбират възрастните, да променят поведението си според това с кого от родителите си са, да се преструват, да лъжат, да крият, да се питат дали те не са причината за нещастието на възрастните Интересно е, че често ни прави впечатление колко незряло постъпват хората около нас, когато се разделят. Затова се стремете да запазите добрия тон. Помнете: през цялото време сте пример за децата си и някой ден те ще вървят по Вашите стъпки. Ето един пример за добра практика при развод: един български татко, който след развода вижда смешната сума за месечна издръжка на дъщеричката си, заявява, че с тази сума бившата му съпруга няма да може нито да осигури необходимите за детето грижи, нито да бъде спокоен родител. Затова решава да й дава сума, близка до нейната заплатата. Можете да кажете, че е имал много средства. 26

Впечатляващи са обаче загрижеността за детето и уважението към жената, която отглежда тяхното дете. Не използвайте децата като оръжие Една от най-честите прояви на това поведение е възпрепятстване на срещите между децата и родителя, който живее отделно. Да, възрастните страдат, когато не им дават да виждат децата си. Децата също страдат, защото имат нужда от общуване и с двамата си родители. Нуждаят се от любовта и на двамата. Друго много често разпространено поведение в страната ни е да се изпращат послания през децата към родителя, с когото отношенията са охладнели. Тежко бреме е децата да се опитват да запазят добри отношения и с двамата родители и същевременно да са посредници между два враждуващи лагера. Децата не са разменна монета, нито оръжие, което можете да насочите към бившия или бившата. Вместо това можете да вдигнете телефона и да се разберете като възрастен с възрастен. Друга възможност е да помолите за разговор пред трети, безпристрастен човек, за да постигнете споразумение. Ако усещате, че не се справяте и вредите на децата, просто се обърнете към психотерапевт. На Запад хората са научени, че при тежка раздяла се ходи на консултация, точно както се ходи на зъболекар заради кариес. Нали помните – с постъпките си учите децата си как да се държат, когато пораснат. При раздяла след претърпяно домашно насилие Жената и децата /при повече късмет/ не живеят заедно с побойника и това е една голяма победа за тях. Победа е, защото майката е дала много ясно и правилно послание на децата си: „Да биеш жена си и децата си е недопустимо“. Ако децата Ви проявяват агресивно поведение спрямо свои връстници, не ги упреквайте: „И ти си същият/същата като баща си!“ Децата са толкова жертва на домашното насилие, колкото и Вие. Дори никога да не са удряни, фактът, че са били свидетели на домашно насилие /дори много малките деца усещат, че се случва нещо нередно/, ги прави жертви на психическо и емоционално насилие. Тези преживявания оставят дълбока рана в детската душа. Говорете с децата. Обяснете им търпеливо, че домашното насилие е нещо лошо и че добрите хора не постъпват така. В този случай не е нужно да се опитвате да защитавате баща им. Няма за какво. Просто защитете децата си и се постарайте да им осигурите спокойствие и обич. Съществува огромно изкушение да се върнете при насилника. Помнете, че носите отговорност за живота на децата си, не само за своя. Ако изберете да се върнете при насилника, това няма да го промени. Тези хора не се променят. За сметка на това ще дадете на децата си погрешното послание, че влюбеният мъж бие жена си и децата си, а влюбената жена понася побоя. Изследванията показват, че почти всички деца, израснали в семейства с домашно насилие го практикуват /когато станат мъже/ или го понасят /когато станат жени/. Това ли искате наистина да се случи на децата Ви?

Заключителни думи за всички родители, преживели раздяла или загуба Осмислете понятието „Самотен родител“ Опитайте се да излезете отвъд определението в закона за „самотен родител“, а именно определението, което битува в нашето общество. Най-често разведеният родител получава обидни названия като „парясница/парясник“, „неудачник/неудачница“ или сходни цветисти описания, които говорят за неумение да поддържа здрава семейна връзка. Не е нужно да се описват думите, с които обществото ни описва хората, живели без брак и след това разделили се с родителите на своите деца. Невероятно е как през 21-ви век в речта на нацията ни съществуват обидни думи за децата на тези родители, които ги заклеймяват като недостойно поколение на липсващ родител. В привидно малко по-добро положение са децата на вдовици или вдовци. Привидно. И в трите случая, особено при липсващ баща, децата попадат в особена група, които или не са достатъчно добри за децата на „нормалните“ семейства, или са обект на лошо човешко отношение, защото няма кой да ги защити. Истината за самотните родители обаче е друга. Вие сте много повече от зарязано или родено без късмет в живота същество. „Самотен родител“ означава човек, който е избрал да отгледа децата си въпреки всички обрати и трудности в живота, вместо да ги изостави. Вие сте достоен, отговорен човек с голямо сърце. И заслужавате цялото уважение на обществото. А който не разбира това, няма място в живота Ви или в живота на Вашите деца. Пазете децата си от хорската злоба Вашите деца са деца като всички други. Равни на тях по правото да живеят достойно на този свят. За съжаление, много е възможно да се натъкнете на хора с изостанало мислене, които ще обиждат децата Ви или ще настройват своите деца срещу тях. Няма как да превъзпитате тези хора. Те са на друго стъпало в еволюцията. Но не позволявайте децата Ви да стават мишена на подигравка и дискриминативно отношение. Търсете детска градина и училище, в което учителите, връстниците и техните родители имат цивилизовано мислене и не обиждат децата Ви, а ако това все пак се случи, реагират веднага, за да ги защитят. Подбирайте приятелската среда на своите деца, подбирайте и своята. Не търпете обидно отношение към себе си и децата си. В България има и семейства, които са без предразсъдъци и възпитават децата си по този начин. Не са много, но са достатъчно, за да се чувствате добре в тяхната компания. Вие не сте само родител Много хора, след като са преживели тежка раздяла или загуба на любимия човек, заявяват, че не искат повече връзки. Не е и нужно да се хвърляте в подобни начинания, особено ако не сте готови. Положението Ви налага един-единствен правилен избор на партньор в живота: до Вас може да застане само любящ човек, който е годен да бъде родител. Затова си дайте време и ако съдбата Ви срещне с такъв човек, му/ѝ дайте шанс. Но дръжте в ума си, че освен родител, сте и човешко същество. Важно е да отделяте грижи и внимание и на себе си, а това означава да се срещате с други хора, да отидете на концерт, театър, да се разходите с компания по магазините, да почетете книга или 28

списание или да откриете хоби /има и безплатни и много евтини хобита/. Просто открийте това занимание, което Ви носи удоволствие и в което не участвате само като родител. Автор: ас. д-р Плама Христова, СУ „Св. Кл. Охридски“, Психодрама терапевт, Когнитивно-поведенчески терапевт Училищни страхове Тръгването на училище поставя детето пред предизвикателството на една съвсем нова среда. Училището има по-различни изисквания от детската градина. В училище детето се оставя на грижите на повече от двама преподаватели, пребивава сред много повече деца, отколкото в детската градина, преоблича се самó за часовете по физическо възпитание и спорт, обядва в столовата, отива до училищната лавка, до тоалетната, където има и непознати деца. Това е един нов свят за детето, към който трябва да се адаптира. Очевидно тръгването на училище е стресиращо събитие, с което някои деца се справят ефективно, а други – не. Детето, което проявява признаци на страх от училище, субективно възприема новата ситуация за непосилна и мисли, че не може да преодолее трудностите. Признаци на страха от училище Страхът от училище няма да се прояви в активен отказ на детето да ходи на училище. На Първия учебен ден то тръгва развълнувано и видимо се радва на събитието. Тези деца не се оплакват от страховете си. Но впоследствие родителите на страхуващи се от училище деца забелязват: • • • •

•

Чести оплаквания от болки в корема; Чести главоболия; Децата плачат у дома; Сутрин се бавят и проточват по всякакви хитри начини излизането за училище /Например: „Ходи ми се по голяма нужда“ две минути преди излизане, всяка сутрин/; Водят преговори, поставят условия, за да отидат на училище.

Сърцевината на този страх е раздялата с познатата домашна среда, чийто представител е най-често майката. Когато детето и майката не са свикнали да се разделят, да преживяват част от деня независими един от друг и да се срещат с обич след това, детето се страхува от такава раздяла. Не само детето трябва да се научи да се отделя от майка си, а и тя – от детето.

Насоки за справяне със страха от училище: •

• •

• • •

•

Изключително важно е двамата родители да се обединят и да заемат единна позиция. Майката не трябва да се чувства сама в усилията си, тъй като това води до усещане за безпомощност и несправяне. Ако става дума за самотна майка, би било чудесно да получи подкрепата на училището, роднините и околните /родители от класа, приятели, съседи/. Обединяване на позицията на родителите и учителите. Според детския психиатър Райнмар дю Боа „Да се лекува училищната фобия и да се игнорира училището, е равностойно на загуба на реалността“. Една добра възможност е детето с училищна фобия да бъде придружавано от един от родителите в училище за известно време или родителят да го чака до оградата /наистина да го чака, не като начин за залъгване/ и детето да може да го вижда през прозореца. Подкрепа и насърчение от родители от класа, от общността, в която детето живее. Потърсете помощ от детски психотерапевт и/или педагогическия съветник в училище. Подходящи техники за работа със страха са рисуването на страшното нещо на лист хартия и след това неговото унищожаване /късане, стреляне с детско пистолетче и т.н./ или намиране на начин за промяна на случилото се, така че да е в полза на детето и то да се усети силно. Ролеви игри – с друг човек или с играчки. Дайте възможност на детето да победи фигурката, която олицетворява страха му. Тъй като родителят е авторитет за детето, ще бъде от полза да разкажете нещо за себе си като ученик/ученичка или да споделите своя опит: Насърчете детето си да говори за своите преживявания, като разкажете как сте се чувствали вие някога в училище. Така детето разбира, че не е самó и че може да се справи. Не омаловажавайте страха на детето си. Не оставяйте детето с впечатлението, че смятате страха му за лигавене или глупаво държане. То има нужда от вашето разбиране и подкрепа. Можете да кажете нещо такова: „Страшно е да започнеш нещо ново, нали?“, а после предложете: „Хайде да помислим как можем да направим нещата по-лесни за теб“. Не давайте указания, а решения, които идват от вашия житейски опит. Например: „Когато ми предстои да се срещна с непознат човек в работата, преди това си представям, че говоря с него. Стоя пред огледалото и говоря с този човек, за да добия увереност“. Предложете на детето си възможни решения на проблема в училище и нека то да избере тези, които му се струват подходящи. Така вероятността да спази съветите ви е по-голяма.

Подготовка за училище Голяма част от специалистите препоръчват детето да бъде подготвено за училище. Полезно е: • •

Да заведете детето до училището, в което ще учи, за да го разгледа – отвътре, отвън. Да направите неофициално посещение и разходка из коридорите, да се види коя е класната му стая и тоалетната.

•

Ако вършите някаква работа в училището, което сте избрали за детето си, можете да заведете и него – например, подаване на документи, разговори с учители, с директори или дори гласуване. Репетирайте под формата на игра у дома ставане за училище, обличане, слагане на раницата и излизане. Може наистина да отидете до училищния двор, с раницата на гърба, за да може детето да придобие „тренинг“, преди да е дошъл Първият учебен ден. Ако детето проявява желание да си поноси раницата за училище, излезте на разходка с нея, като му правите комплименти колко хубаво му стои, колко е пораснало. Децата много харесват подобни коментари. Разкажете на детето си за своето тръгване на училище. Наблегнете върху приятните преживявания.

Добре би било децата да познават учителя си преди началото на учебната година. Обикновено се провежда предварителна родителска среща, на която е добре да заведете своето дете. Мутизъм Детският мутизъм е разновидност на училищната фобия. Той може да остане скрит за учителите, тъй като добрата дисциплина се цени особено много в училище. След 2-3 години ходене на училище обаче става ясно, че това са деца, които по време на часовете си мълчат. Може да си шушукат със съученици, но когато бъдат попитани от учителя, те мълчат. Независимо от това с поведението си показват, че разбират какво са попитани и че до момента са следили представената информация. Те слушат урока внимателно и се справят прилично с писмените задачи. Мутичните деца обичат грижите на околните, които предизвикват с това поведение. Освен това те общуват без думи отлично, сякаш са артисти от времето на нямото кино. Според детския психиатър Райнмар Дю Боа, мутичните деца са от семейства, в които не се говори много. Те имат силна емоционална връзка с майките си. В отдалечени планински села в САЩ са открити много мутични деца. Характерно за тези деца е, че в предучилищна възраст общуват предимно с майката, рядко с бащата, още по-рядко с хора, които не харесват и никога - с непознати. Поведението на мутичните деца показва страх от непознати и от социални контакти като цяло. Ако подозирате, че детето ви може да е мутично, най-доброто решение е да направите консултация с детски психотерапевт. Но не поставяйте диагнози сами! Страх от изгубване Децата се чувстват съвсем малки в огромната училищна сграда. Естествено е да усетят страх, че могат да се изгубят. Ако детето ви непрекъснато повтаря въпроса: „Ами ако се загубя?“, можете да го заведете на опознавателна разходка из училището, както и да го уверите, че винаги може да попита друго дете или учител по коридора на училището. Водете детето да покара колело или да поиграе в училищния двор. Възползвайте се от времето, което остава преди тръгването на училище.

При малко по-големите ученици този страх също може да е налице, особено при преминаващите на кабинетна система. Възрастта не ги застрахова срещу страх от изгубване: тичането по етажите, особено ако някой кабинет е в другото крило на сградата, е стресиращ за повечето деца. Предложете на детето си да се движи в група и заедно да потърсят новия кабинет. Друга добра възможност е да помолите приятелско дете или по-голям брат или сестра да съдейства на детето. Важно е да уведомите класния ръководител за притесненията на детето. Учителят би могъл да покаже на децата кабинетите или да мине през междучасието и да ги инструктира къде да отидат. Обикновено учителите на първокласниците водят целия клас до местата, където децата ще учат или посещават през междучасието – класната стая, лавката, физкултурния салон, библиотеката, тоалетната. Ако се опасявате, че детето ви е по-разсеяно, уведомете учителя, но без излишни драми пред самото дете – така само ще подсилите детските страхове. Страх от несправяне Съвсем нормално е едно дете да се чуди дали ще се справи с трудните домашни. Особено ако някой по-голям ученик се е оплакал как непрестанно пишат и учат или че „училището е гадно“ (а такива оплаквания се чуват често). Възможно е детето, което развива такъв страх: • • • • •

Да учи трудно, защото е неуверено; Да изразява съмнение, че може да научи урока или да напише домашното; Да настоява родителите му да учат с него; Да отлага ученето, като си играе, стои над отворената тетрадка и учебник и не прави нищо и т.н.; Да получава необичайни болки в корема, главоболие и други оплаквания, които нямат медицинска причина.

Последици от страха от несправяне Когато страхът от несправяне не е преодолян, той може да повлияе на по-нататъшните училищни постижения. То ще е по-малко склонно да бъде активно в часовете, няма да проявява инициатива и ще се опитва да се слее с другите и да не привлича вниманието на учителите. Но основното е, че няма да изпитва удоволствие от придобиването на знания, а ще е затормозено от това дали няма да се провали. Какво можете да направите: Най-спонтанното, което идва наум на повечето родители, е да кажат: „Не се тревожи, ти ще се справиш“. Това не е достатъчно.По-добрата стратегия е да превърнете в приятно преживяване всичко, свързано с ученето и подготвянето на домашните: • • •

Пазарувайте заедно учебните принадлежности; Подготвяйте заедно част или всички (ако се налага) домашни; Помнете: хвалете детето за постиженията му и го насърчавайте повече; 32

И не на последно място – укротете родителските си амбиции! Една от основните ви родителски задачи е да създадете в детето си положително отношение към ученето, а не да създадете първокласник-лауреат за Нобелова награда. Страх от неодобрение Децата в училище са много чувствителни как ги възприемат връстниците им, дали ги харесват, дали искат да си говорят с тях, дали ги включват в игрите си. Ако детето ви се страхува от неодобрението на приятелите и съучениците си в училище, можете да разпознаете това по следните проявления: • • • • •

Детето е тъжно и мълчаливо; Споделя с вас, че няма приятели; Учителят ви казва, че детето стои самó на чина в междучасието и не играе с никого; Детето развива поведение, което е изцяло в угода на другите деца – така си гарантира, че няма за какво да не го харесват; Държи се агресивно – пречи на игрите, чупи техни предмети или играчки, които носят със себе си в училище, обижда или удря децата, които не го включват в игрите си.

Какво можете да направите: • • •

•

Ако детето ви сподели такъв страх с Вас, не бързайте да казвате: „Няма страшно, ти имаш много приятели/приятелки“. Това не носи утеха на детето. По-подходящ вариант е да споделите, че и вие някога, като по-малки, сте се страхували да не останете сами, без приятели в училище. Можете да поканите някое дете или няколко деца да излезете заедно на разходка или да ви погостуват през съботния или неделния следобед. Може да ви е допълнителен ангажимент, но това е много важно за детето ви, затова го направете. Учете детето си да общува с други деца, давайте му идеи за игри с тях и т.н.

Живеем във време, в което децата общуват по-лесно с компютри и телевизори, отколкото едно с друго. Родителската ни роля е да ги научим как да общуват едно с друго и това да им носи приятни емоции. Страхове при тийнейджърите Страховете на децата над 12 години са свързани не само с училището, но и с околния свят, тъй като това е възрастта, в която те имат и извънучилищни занимания, и срещи с връстници извън училищната среда. А родителите стават все по-малко желана компания в контактите с външния свят. Сред най-често срещаните страхове са: училищна фобия, страх от неодобрение/отхвърляне от връстниците, страх да не постъпи смешно или нелепо и страх заради тормоз в училище.

Училищна фобия Според Райнмар дю Боа училищната фобия е съвсем ново явление. Тя се случва при младежи, които са посещавали училище безпроблемно и не са имали спад в постиженията, нито видими социални трудности. Това не са аутсайдерите на класа. Признаци на училищната фобия: Тези тийнейджъри обикновено прекарват някакво банално заболяване и не се връщат в училище. Ходят по всякакви лекари, изваждат си извинителни бележки и развиват психосоматични оплаквания /това са оплаквания, които нямат физиологично обяснение, като, например, мигрена, болки в корема, синдром на раздразненото дебело черво, болки в сърдечната област, проблеми с кръвното налягане, и т.н./. Едновременно с това се страхуват, че са болни и искат да бъдат преглеждани. Това не са хитреците, които лъжат общопрактикуващия си лекар, за да изкопчат бележка, а след това да прекарат приятно свободното си време. Страдащите от училищна фобия споделят здравословните си проблеми със своите родители и ходят с тях по прегледи. Контактите се стесняват само до хората от семейството, а отношението на тийнейджъра към родителите е тиранично. Причините за това са прекалена зависимост от родителите и неудовлетвореност – от себе си, от околния свят и най-вече от родителите. Но обществото не е по-малко отговорно. Съвременното общество става все поизискващо и изразява непоносимост към грешките на младите хора. Особено в сегашната икономическа криза всеки член на обществото, изпаднал зад борда, има шансове за връщане обратно, приблизително равни на нула. Това създава огромен натиск както върху родителите, така и върху децата. И тъжната последица е, че семейството и обществото се раздалечават все повече и повече, вместо да работят заедно. Предлагам на вашето внимание мнението на проф. Райнмар дю Боа: „Един прекалено анонимен и негостоприемен свят не трябва да си въобразява, че „уютните“ семейства могат да бъдат убежища за сигурността – спасителни острови в океана не са алтернатива на сушата. Така все пак би могло да се окаже възможно младежите с училищна фобия да поставят на позорния стълб днешната обществена действителност в по-голяма степен, отколкото собствените си родители“. Подготвяме децата си за свят без компромиси и живот, който гарантирано е поразличен и по-труден от нашия, когато сме били на техните години. Трябва да държим в ума си това. Какво можете да направите: • • •

Да признаете ролята на училището в развитието на своето дете и да работите заедно с учителите за преодоляването на проблемите, които детето ви има. 100% обединяване на родителите за разрешаване на проблема /без спорове и разнобой/. Поговорете с детето какво означава психосоматичен проблем. Ако ви е трудно, помолете училищния психолог или психотерапевт да ви помогне за този разговор. Психотерапевтите сочат, че човек, който разбере как психиката

• • •

•

• • •

повлиява на тялото, се справя много по-ефективно със състоянието си. Знанието, например, че постоянните главоболия не са причинени от мозъчен тумор, а от страх, е много ценно за него. Така детето ви ще знае, че е здраво. Да се прекрати ваденето на извинителни медицински бележки. Така детето ще знае, че не е болно. Психотерапевтичното лечение също не е причина да се спестява влизането в часове. Целенасочено записвайте часове след или преди учебно време. Ако се натоварвате взаимно емоционално, не учете заедно с детето си, а помолете друг човек да го прави или го запишете на занималня, курс или уроци. Може да помолите за помощ дори връстник. Помнете: тълкувайте неуспеха положително. Например: „Знам, че си положил/а много усилия. Този път резултатът не е отличен, но вярвам, че следващият път ще бъде по-добър. Ти можеш много!“ Разказвайте на детето си за всички минали негови успехи и ги привеждайте като доказателства за това, че е справящ се човек. Обяснете философски, че на всеки се случва понякога да падне, но е важно да се изправи и да продължи нататък. Не си позволявайте да крещите и да обиждате детето си! В този момент вашата задача е подкрепа и повишаване на самоувереността му.

Накратко, справянето с училищната фобия изисква обединяването на усилията: препоръчително е вие и детето да работите заедно с психотерапевт и в отбор с класния ръководител и другите учители. И в този процес да проявите търпение и цялата си родителска любов. Страх от неодобрение / отхвърляне от връстниците Пубертетът е възрастта, в която идват всякакви неприятни промени във външността на тийнейджърите: тялото се променя; ръцете сякаш стават ненужно дълги и все пречат; излизат първите пъпки и то точно когато е важно лицето да е хубаво; гласът става един особен; бюстът при момичетата се уголемява, ханшът се закръгля не точно като на Барби; излиза мъх къде ли не … И същевременно родителите са толкова скучни и старомодни! Приятелите стават все по-важни, а да бъде част от приятелска компания за тийнейджъра е вълнуващо и желано. Това е нов етап от развитието на вашето дете. Но наред с това става страшно да си различен, защото всяка тийнейджърска група си има поведение, облекло, език, идоли, предпочитания за музика и изобщо вкусове, които, ако не споделяш, не си част от групичката. Тази мода се диктува от някой похаризматичен приятел или приятелка, който е по-самоуверен. Някои често наблюдавани признаци на страха от неодобрение са: • •

•

Постоянно сменяне на дрехи пред огледалото /поне 30-тина минути/, преди да тръгне на училище или да излезе навън; Отрицателно мнение към дрехите, обувките, раницата и други аксесоари /да, да, и при момчетата също!/, съпроводено с коментари „Така никой не се облича!“ или „Уфффф, това не се носи сега“; Засилен интерес към тялото и прическата. Например, промяната на прическата в нехаресвана посока от „тъпия“ фризьор или фризьорка е причина за крясъци, гняв и притеснение как ще се покаже пред приятелите и съучениците си;

•

При момчетата напоследък се наблюдава притеснение да не бъдат обвинени в „гейско“ обличане или вкус. Дори и да са възпитавани от съвременни родители, които не насаждат омраза срещу хомосексуалните хора, тези опасения важат с пълна сила. Тийнейджърът ви споделя нещо, което го е разтревожило, но се вълнува много повече от това „Какво ще си помислят сега за мен съучениците/приятелите ми?“ /Например, отказал е да приеме цигара или да избяга с останалите от час/; Виждате, че детето ви ходи прегърбено, за да скрие непрестижна фланелка или в горещо/студено време носи по-готината дреха, с която явно се вписва в модата на своята приятелска среда; Носене на една и съща дреха почти непрекъснато, защото другите – според вас хубави – дрехи „Не стават!“.

Възможните опасни последици от поведението, насочено към това да се харесаш на връстниците на всяка цена, са свързани с рисково поведение: •

•

• •

Ако групата от връстници, към която детето ви се старае да се приобщи, използва цигари, алкохол, наркотици, то и вашият тийнейджър скоро ще споделя същите интереси. Под силата на груповия натиск и за да се приобщи, той/тя ще харесва и прави това, което и другите. Хората се сприятеляват на базата на общи интереси, не на различия. Ако желаната приятелска група е с девиантно поведение, бъдете сигурни, че вашето дете не е там, за да ги вкарва в правия път, а много скоро ще сподели техните занимания. Ако приятелките на вашата дъщеря се ориентират към срещи с по-големи мъже с пари, пресечете излизанията й с тази компания. Детето ви може да се озове изнасилено някъде или да стане жертва на трафик на деца. Бъдете много бдителни с какви връстници се движи. В случаите на култ към стройното и слабо тяло детето ви може да развие анорексия чрез изтощителни и безпощадни диети. хиперлинк към статията „Психологически проблеми“ от секция „Родители“. Съвсем естествено, ако приятелската група не уважава отличните оценки, ще видите спад в мотивацията за учене и в училищните постижения. хиперлинк към статията „Психологически проблеми“ от секция „Родители“ Ако приятелите излизат по заведения с лоша слава, вашето дете ще ги последва. Ще се научи да ви лъже, ако не го разбирате.

Как да помогнете: За да помогнете на своето дете да преодолее тези страхове, е необходимо с поведението и думите си да му внушавате, че е страхотно, забавно и интересно. И въпреки че поведението на детето ви в този момент е насочено против вас и то е „дръпнато“, си остава ваше дете. Може и да не ви позволи да дадете мнението си за модата и готините неща, но със сигурност копнее да чуе от вас топли, мили думи. Важно е да общувате търпеливо, без крясъци, обиди или подигравки. Ето някои предложения: •

Поговорете с детето за своите тийнейджърски години. Какво е било популярно тогава. Разгледайте снимки. Споделете за своите някогашни притеснения дали ще ви харесат или не. Тези разговори ще накарат вашия тийнейджър да разбере,

•

• •

•

• •

•

че всяко поколение се притеснява как ще бъде прието, когато излезе от уюта на семейството. А вас ще накарат да си спомните, че и вие сте били тийнейджъри. Интересувайте се кои са техните приятели, запомнете имената им, ако можете, опознайте се с родителите им. Вземете телефонните номера на някого от семействата им или на самите деца. Канете на гости техните приятели: да поиграят заедно на компютърни или телевизионни игри в студеното време, например. Така ще имате наблюдения в каква среда се движи детето ви. Може и да не е престижно като седенето в кафенета, но им спестява пари и е много вероятно идеята да допадне на децата. Дръжте се дружелюбно с приятелите на детето си. Докато детето е малко, сте го гушкали, галили по главата и целували. Сега не ви позволява това. Но вместо това вие можете да го „галите“ с хубави думи. Правете го по няколко пъти на ден, за да укрепвате крехкото му самочувствие. Ако вашето момиче или момче е притеснено от тялото или килограмите си, поговорете за здравословните храни и го насърчете да се запише на някакъв спорт. Обсъдете вредите и опасните последици от диетите. За повече информация, прочетете „Проблеми свързани с тялото“ Хиперлинк към статията „Психологически проблеми“ Ако тийнейджърът ви не харесва нещо в себе си, не го омаловажавайте, а помогнете за разрешаване на проблема. Например, при проблеми с кожата можете да отидете заедно на дерматолог или козметик, да предложите здравословен хранителен режим и т.н. В никакъв случай не се подигравайте на притесненията и страховете на своето дете! Ако откриете, че детето ви има приятели с противообществени прояви, намерете друга среда за детето си и вложете сили и енергия да го отделите от лошата компания. Ако усетите, че не се справяте, потърсете консултация с психотерапевт или с училищния психолог. Не е необходимо да отидете заедно със своя тийнейджър. Можете като родители да потърсите съвет и подкрепа.

Страх да не постъпи смешно или нелепо По същата причина тийнейджърите се страхуват да не направят нещо смешно или нелепо – те се страхуват, че връстниците им няма да ги одобрят. Можете да разпознаете лесно да разпознаете този страх в поведението на своя тийнейджър: •

•

Притеснява се как ще бъде изтълкувана някаква дребна според вас постъпка или постъпка, която вие смятате за правилна: например, да отиде да почисти училищния двор в деня за почистване, ако останалите съученици решат да си спестят усилията. Притеснява се дали няма да му/й се подиграват, че обикаля с вас по магазините, за да си избере дрехи или обувки. Това може да е много непрестижно в очите на приятелите. Ако сте се преместили от друг регион на страната, може самият говор на детето ви да е повод за груби шеги от страна на връстниците и това да провокира този страх. Детето ви е разляло напитката си в заведение и се чувства особено зле, защото „се е изложило“ пред другите.

Примерите могат да са многобройни, но в основата им стои едно: всеки тийнейджър смята, че околните забелязват всичко, което прави. А пък самите връстници се смеят на всичко – на смешното, на смущаващото, на плашещото … Какво можете да направите: Обяснете на детето си търпеливо, че в пубертета повечето негови връстници ще се смеят и с причина, и без причина. Това може да снижи тревожността на детето да не би „да му се смеят хората“. Вие самите избягвайте изрази като: „Ще станеш за смях“ или „Няма да ставаме за смях на хората!“, с които подчертавате значимостта на чуждата оценка.

•

Опитайте заедно техниката „преборване на срама“: убедете детето да направи нарочно нещо, което смята за много срамно /според детето ви/. И след около 15 минути нека да види дали хората наоколо още помнят. Например: Накарайте го уж без да иска да разлее чашата си със сок или какао, когато сте заедно на заведение, поръчайте тази напитка още веднъж и останете в същото заведение. Успокоете детето, че няма нищо. Помолете го да обърне внимание на околните посетители след 15 минути, като през това време поддържате някакъв разговор, все едно нищо не се е случило. Така детето ще установи, че никой наоколо вече не помни какво се е случило. С този експеримент ще го убедите, че всъщност светът не се върти около него и хората бързо забравят случилото се наоколо. Страх заради тормоз в училище Тормозът в училище е често срещано явление в живота на голяма част от тийнейджърите. Родителите, учителите и другите възрастни невинаги го забелязват и не разбират колко крайни форми може да има. Тормозът е когато едно дете или група от деца с повече власт /физическа сила или социално положение/ се заяждат с едно дете и уронват достойнството му с думи и/или действия отново и отново. Причините за тормоз са най-вече две: външният вид и социалният статус на жертвата. Тормозещите деца нарочват дете, което смятат, че е различно заради външния вид или поведението си, например, притеснително дете, дете от различна раса или религия или дете, за което си въобразяват, че е хомосексуално. Т.е. в жертва може да се превърне всяко дете, което е различно с нещо. Физическа агресия – всякакви действия от бутане и спъване до удари с юмрук и дори сексуално насилие; Упражняване на психичен тормоз или отправяне на словесни обиди. Например, групичка от популярни деца често тормози някое дете, като го изолира, пуска слухове и клюки по негов адрес, дразни го и му се подиграва. Детето може да получава неприятни и обидни есемеси или да види, че на някакъв уеб сайт са писани обидни неща за него или е качен видеоклип, който го злепоставя (т.нар. кибертормоз).

• •

Най-неприятните последици са: •

постоянен страх;

• • • • • • • •

понижаване на училищния успех; слаба концентрация; здравословни проблеми (стомашни болки, синдром на раздразненото дебело черво и др.); стрес; ниска самооценка; тревожност; депресия; чести мисли за самоубийство.

Какво можете да направите: •

•

• •

•

• •

Насърчете детето си да пренебрегва тези, които го тормозят и да не им обръща внимание. Ако ги види в коридорите или двора – да ги подминава, все едно не ги забелязва и чува. Много е важно да обясните, че това не е малодушно държане, а силна воля. Ако получава обидни имейли или есемеси, да не им отговаря. Дори и най-упоритите агресори ще се уморят, ако не им се обръща внимание. Всъщност те постигат целта си, само ако видят ответна реакция. Научете детето да си сдържа гнева. Когато реагира на обидите, детето ви показва на дразнещите деца, че те го контролират. Вместо това може да изрази гнева си към тях на лист, който след това да унищожи с удоволствие. Научете го да използва хумор. Много често хумористичните отговори обезоръжават обиждащите. Обиждащите могат да бъдат обезоръжени и когато попаднат в противоположната роля: например, може да им се изтъкне какво не е наред при тях, пред други деца. Не насърчавайте детето си да използва физическа сила. Това води до ескалиране на агресията. Помнете: агресорите са деца, запознати отдавна с агресията като начин на общуване и не знаете какви изненади могат да поднесат. Поощрете детето си да научи бойни изкуства или го запишете на йога. Това са два много различни подхода, но и двата развиват увереността и силата. Тези нови качества ще помогнат на сина ви или дъщеря ви да пренебрегне опитите за тормоз. Поговорете за приятелството. Насърчете детето си да се движи само сред връстници, които са му истински приятели. Истинските приятели могат да го изслушат и утешат, а и да реагират, когато чуят клюки и злобни изказвания. Запознайте се с ролята на интуицията и страха в разпознаването и предотвратяването на насилието. Ако видите следи от физическа агресия по тялото на детето си, не мълчете, дори и детето ви да твърди, че ще го изложите. Поговорете с класния ръководител на детето си, срещнете се с Директора на училището. Не са малко случаите, в които на тормоза не е обърнато внимание от възрастните и завършва с тежки физически нападения или убийства. Непременно потърсете помощта на детски психотерапевт или училищния психолог – неизлекуваната травма от училищния тормоз може да се отрази на целия по-нататъшен живот на детето.

„Дарбата да се страхуваш“: Интуиция и предотвратяване на насилието Свикнали сме да възприемаме страха си като чувство, с което трябва да се преборим, за да живеем по-добре живота си. Това несъмнено е така, но страхът ни е даден и за да ни предпазва от опасности и насилие. В своята книга, озаглавена “Дарбата да се страхуваш”, Гавин де Бекър, най-изтъкнатият експерт по проблемите на насилието в САЩ, описва интуицията като основно средство за предотвратяване на насилието. Книгата не е предназначена за деца, а за възрастни, но ако я прочетете, ще станете истински експерти по предотвратяване на насилието. След това можете да разкажете с прости думи на детето си основните правила, представени по-нататък в този материал. Важно е да знаете: Насилието не може да бъде удържано единствено и само със съдействието на тези професионалисти. Истината е, че вашата сигурност е във вашите ръце. Интуицията Повечето хора са преживели някаква форма на насилие и след това, връщайки се в мислите си към сцената на насилие, са си казвали: “трябваше да се сетя”, “нещо като че ли ми подсказваше, че ще стане така”, “имах странно усещане” и т.н. Всички тези сигнали са били предупредителни знаци, дадени ни от най-мощното ни оръжие за самосъхранение – интуицията. Всеки я има и тя се развива по изключително индивидуален начин в зависимост от опита, който сме натрупали. Понякога интуицията може да ни излъже и да ни изпрати ненужен сигнал за опасност, например тревожно усещане. Но интуицията се приспособява към нашия опит и следващият път в сходна ситуация вие няма да се чувствате тревожни или напрегнати. При все това в повечето случаи сигналите, които интуицията изпраща, са верни. Тя е, образно казано, нашият бодигард, който винаги е нащрек, събира сигнали от околната среда и ги тълкува. Не е нужно да имате силно развито логическо мислене или да сте гледали множество криминални филми, за да предвидите опасността. Съвсем не. Това, което е нужно, е да слушате интуицията си и когато получите от нея сигнал за опасност, да не го пренебрегвате. Експертът по въпроса с дарбата за оцеляването Гавин де Бекър твърди, че повечето нападатели извършват нещо като прослушване на жертвата и така преценяват доколко човекът срещу тях е подходяща жертва. Той описва няколко основни характеристики на това своеобразно прослушване. Една от първите крачки на един насилник е да пробва натрапеното обединяване, интимничене или фамилиарничене. Това е стратегия за вдъхване на преждевременно доверие, на която повечето хора трудно отказват, опасявайки се, че ще засегнат добрия непознат. Другото умение е пускането на чара и приветливостта на престъпника в действие. Чарът почти винаги е добре направляван инструмент. Усмивката и лъчезарното излъчване се използват умело за манипулиране и подмамване. Но тази симпатичност, разгледана внимателно, е неоснователна и неуместна в ситуацията, когато не познаваме някого. Най-често на тази стратегия жертвите са жени и деца. Защо? Защото

установяването на връзка с някого се ползва с добра репутация, докато на категоричността, на отказа, проявяван от жени, се гледа с лошо око. Що се отнася до децата, те са свикнали да отговарят на усмивката с усмивка и доверие. Независимо от това, за една жена или дете е по-добре да прояви лошо възпитание или категоричност в отказа, отколкото да стане жертва на насилие. Следващият умел ход в прослушването на жертвата от страна на нападателя е даването на прекалено много подробности за себе си. Това бъбрене е насочено към постигане на по-голяма убедителност на лъжеца. Замислете се, ако един човек е убеден в думите си, ще привежда ли толкова много доказателства, за да му повярвате? Една от по-агресивните стъпки в прослушването на жертвата е да се залепи етикет на жертвата, за да се опита тя с доброто си поведение да го опровергае и така да попадне в капана на учтивостта си. Примери за това могат да бъдат изрази като: “Знаете ли, че сте прекалено горделива”, “Не е нужно да сте такава грубиянка”, “Не бъди лошо дете” и др. Друг момент в разговора с жертвата е събирането на дълга с лихвите. Насилникът е бил изключително любезен и отзивчив, за да може да вмени чувство на дълг в жертвата – тя също да направи нещо добро за него. Важно е да запомните едно, когато имате нужда от помощ, вие сами потърсете човека, когото да помолите за помощ, защото интуицията ви няма да ви измами. А най-добре търсете помощ от други жени. Когато някой ви предлага ненужно помощта си, е много вероятно да иска да ви навреди. Другият тревожен сигнал в разговора с някой непознат са дадените непоискани обещания. Например: “Нека занеса чантите Ви до апартамента Ви. Само ги оставям там и си тръгвам. Обещавам Ви.” Полезно е да се запитате: “Защо му е нужно да ме убеждава?” Помнете, отговорът на този въпрос засяга вас, не непознатия. Много опасни са хората, които не чуват думата “Не”. Запомнете, “Не” е дума, по която никога не трябва да се водят преговори, защото човекът, който пренебрегва отказа, се опитва да ви постави под контрол. Пратениците на интуицията Интуицията ни предупреждава, когато сме в ситуация на опасност. Ето някои от така наречените “пратеници на интуицията”: • • • • • • • • • • • • •

глождещи чувства; упорити мисли; черен хумор; учудване; тревожност; любопитство; лошо предчувствие; вътрешно чувство; съмнение; колебание; подозрение; опасение; страх.

Важно е да се вслушвате в тези сигнали, които можете да усетите като свързани с чувствата ви или просто като телесни усещания за тръпки по гърба, топка в стомаха или учестен пулс. Защото когато общувате с добронамерени хора, те няма да се натрапват, да фамилиарничат, да Ви провокират или пренебрегват Вашето мнение. Когато един непознат човек Ви накара да изпитате някои от гореизброените чувства или усещания, по-добре послушайте интуицията си, оставете на тази дарба да Ви предпази. Защото е по-добре да останете невредими, отколкото да си доказвате ненужно колко смели сте и да станете поредната жертва на насилие. Нарушения в способността за обучение Проблемите с ученето, наричани още нарушения в способността за обучение, са причинени от различие в мозъчната структура, което е налице при раждането и често е наследствено. Те повлияват на начина, по който мозъкът преработва информацията. Тази обработка на информацията е главната функция, участваща в ученето. Тук става дума за проблем в един или повече от основните психологични процеси, участващи в разбирането или използването на говорим или писмен език. Уменията за слушане, говор, четене, писане и/или математика могат да бъдат повлияни неблагоприятно. Съществуват множество видове нарушения в способността за учене и те имат различни проявления. Какво не са нарушения в способността за учене: •

•

• •

•

Нарушенията в способността за учене не се отразяват на квотиента на интелигентност (IQ) или на това колко е умно детето. При тях става дума за проблем със специфични видове умения или с изпълнение на някакви задачи. Те не са разстройства на вниманието, като, например разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност. Макар че могат да възникват едновременно, те не са едни и същи. Нарушенията в способността за учене не са умствено изоставане, аутизъм, слухови или зрителни нарушения, физически нарушения и емоционални разстройства. Те нямат нищо общо с нормалния процес на научаване на втори чужд език. Не са причинени от липса на образователни възможности, като, например, честата смяна на училища, множество отсъствия от училище или липса на изградени основни умения за учене. Не са мързел от страна на детето.

Децата с нарушения в способността за учене не могат да бъдат открити чрез наблюдение на остротата на сетивата (например, на зрението или слуха) или на други физически признаци. Не е редно да им се поставя диагноза само на базата на неврологичен преглед. Описваните проблеми с ученето се приемат по цял свят като различия на нормалното развитие и се смятат за нарушения, само когато значително пречат на представянето на детето в училище и на способностите му за адаптация. Признаци на нарушенията в способността за учене Когато наблюдавате забавяне в определени задачи на развитието, а останалите аспекти от развитието са съвсем нормални, това може да е признак на нарушение в способността за учене. Тези забавяния може да се отнасят до проблеми с езика,

моторното развитие или социализацията. Ако се тревожите, че нещо подобно се случва с Вашето дете, помолете учителя на детето Ви да сподели впечатления от работата му/ѝ. Ако преподавателят потвърди подозренията Ви, непременно се консултирайте с професионалисти: логопед и психолог. Прочитането на този материал не може да замени професионалната консултация. Най-разпространените видове нарушения в способността за учене Нарушенията в способността за учене обхващат множество нарушения, които се отразяват на способността за учене. Най-често разпространените от тях са изброени подолу: • •

•

Дислексия. Това нарушение в способността за учене е разгледано в подробности по-долу. Дискалкулия – тя е нарушение в способността за учене, свързана с математиката. Децата с дискалкулия се затрудняват да разбират математическите понятия и да решават дори прости математически задачи; Дисграфия – нарушение в способността за учене, което засяга писането. Хората с дисграфия имат проблеми с изписването на буквите или се затрудняват да пишат в рамките на определеното пространство на листа; Разстройства, свързани с обработването на информацията – те са свързани със способността на човек да използва информацията, която получава чрез сетивата си – чрез зрението, слуха, вкуса, обонянието и допира. Тези проблеми не са свързани с неспособност да чуват или да виждат. Тези състояния повлияват начина, по който мозъкът разпознава, отговаря на, извлича и съхранява информацията, постъпваща чрез сетивата.

Нарушения свързани с езика и способността за обучение – това са проблеми, които пречат на адекватна възрастова комуникация, включително говорене, четене, изговаряне буква по буква на думите и писане. Дислексия Дислексията е първият общ термин, който се е използвал за описване на различни проблеми с ученето. Впоследствие тези проблеми са били разделени на отделни групи и категории, за да се опишат различните видове нарушения в способността за учене. При дислексията основната област на трудност е четенето. Поради тази причина децата с дислексия, попадащи в училище, се открояват с трудности при развиване на грамотността. – те по-късно и по-бавно от съучениците си усвояват писането, четенето и смятането. Това се случва на фона на интелигентност, която е в рамките на средната или над средната, т.е. не става дума за умствено изоставане. И същевременно мотивацията и желанието за постижения на детето с такова нарушение не липсват. То дори може да се старае повече от съучениците си, а резултатите да са обезкуражаващи. Тези трудности в обучението са компенсирани от наличие на изразена дарба при децата с дислексия в области като изкуствата, спорта, механиката, проектирането и дизайна и много други. Разпространението на това нарушение е около 10% от населението по цял свят, като данните са различни за различните държави. Например, в САЩ процентът хора с дислексия е 15-20%. За България няма такива мащабни проучвания. 43

Как да разпознаете дислексията Обикновено дислексията става видима при тръгване на училище. Но в някои случаи не е открита и това става очевидно в по-късна възраст, когато ученикът трябва да изчита и разбира по-големи обеми и по-сложен материал. По-късното откриване на дислексията при детето може да доведе до по-сериозен проблем с четенето и ниска самооценка. Ето защо е важно нарушението да се разпознава по-рано и да се започне обучение по четене, което съобразено с проблема и с възможностите на детето. В предучилищна възраст и в начално училище някои признаци на дислексия се забелязват като затруднения с: • • • • • • • • • • •

Научаване на детето да говори; Произнасяне на по-дълги думи; Римуване; Научаване на последователности: азбуката, дните от седмицата, месеците, числата; Назоваване на цветове и форми; Научаване на названията на буквите и звуковете; Научаване да пише и чете своето име; Научаване да определя сричките и звуците в една дума; Изговаряне по звуци на прости думи; Четене и писане на думи с правилна последователност на буквите (например, „бор“ и „роб“); Ръкопис и фина моторна координация.

При по-големи ученици, тийнейджъри и възрастни може да се наблюдават следните признаци на дислексия: • • • •

Четенето е доста под нивото за класа, в която е детето или образованието, което има възрастният човек; Избягва да чете и да пише; Работи бавно, когато има задачи с четене, писане и попълване на тестове; Много трудно учи чужд език.

Към настоящия материал е приложен подробен тест, озаглавен „37 характеристики на дислексията“, разработен от един от водещите западни специалисти по дислексия Робърт Дейвис, чрез който можете да проверите дали е необходимо да заведете детето си на консултация при специалист. Дислексията се предава в семействата. Децата на родители, които са имали затруднения с четенето, са склонни също да имат такива проблеми. Дислексията е популярна като понятие сред родителите сравнително отскоро. Доста често поколението на родителите научава за дислексията покрай децата си и го разпознава в себе си. Освен това децата, които са имали затруднения в обучението преди тръгването на училище, са в риск от дислексия. Напредъкът с четенето на децата, имащи родител с дислексия и/или обучителни затруднения преди тръгване на училище, трябва внимателно да се проследява.

Дислексията може да бъде диагностицирана официално чрез задълбочено оценяване от професионалисти в областта – логопеди и психолози. Педиатрите могат да забележат признаците на дислексия и да пренасочат детето към специалисти. Изключително важно е човекът, който оценява детето Ви, да е обучен да прави това и да има опит в работата с дислексия. Как да разпознаете дислексията Обикновено дислексията става видима при тръгване на училище. Но в някои случаи не е открита и това става очевидно в по-късна възраст, когато ученикът трябва да изчита и разбира по-големи обеми и по-сложен материал. По-късното откриване на дислексията при детето може да доведе до по-сериозен проблем с четенето и ниска самооценка. Ето защо е важно нарушението да се разпознава по-рано и да се започне обучение по четене, което съобразено с проблема и с възможностите на детето. В предучилищна възраст и в начално училище някои признаци на дислексия се забелязват като затруднения с: • • • • • • • • • • •

При по-големи ученици, тийнейджъри и възрастни може да се наблюдават следните признаци на дислексия: • • • •

понятие сред родителите сравнително отскоро. Доста често поколението на родителите научава за дислексията покрай децата си и го разпознава в себе си. Освен това децата, които са имали затруднения в обучението преди тръгването на училище, са в риск от дислексия. Напредъкът с четенето на децата, имащи родител с дислексия и/или обучителни затруднения преди тръгване на училище, трябва внимателно да се проследява. Дислексията може да бъде диагностицирана официално чрез задълбочено оценяване от професионалисти в областта – логопеди и психолози. Педиатрите могат да забележат признаците на дислексия и да пренасочат детето към специалисти. Изключително важно е човекът, който оценява детето Ви, да е обучен да прави това и да има опит в работата с дислексия. Работа с детето с дислексия Задължителното условие за напредък и успешно обучение при ученика с дислексия е и учителите, и родителите да забравят за обичайния метод. Тоест, задължаването на детето да дописва ненаписаното в клас у дома или в междучасията или настояването да прави повече упражнения няма да доведат до напредък. Тук методът „колкото повече, толкова по-добре“ не върши работа. Той само кара детето да намрази ученето и да се чувства още по-неуспяващо и некомпетентно. Основното е да се открие конкретно за това дете какъв трябва да бъде индивидуалният подход. За тази цел трябва да направите консултации с професионалистите в областта (логопеди и психолози), които ще изготвят индивидуална програма за работа с детето, която отговаря на неговите способности, области на трудности и нужди. Ангажиментът на родителите Както при всички нарушения в способността за обучение, от голямо значение е да не поставяте детето на второ място или наравно с кариерата си. Доказано е, че децата, чиито родители са ангажирани с тяхната успеваемост и поощряват училищните им постижения, са успяващи ученици. Важно е поне единият от родителите да се посвети на работата с детето извън училище. Ако такава възможност няма, обмислете наемането на частен учител или привличането на роднина или близък, който може да се заема дългосрочно с детето Ви. Едно е сигурно: само работата в училище, дори да е по индивидуална програма, няма да бъде достатъчна. Отрицателни последствия от дислексията Последствия върху самооценката Децата с дислексия, които виждат как техните съученици четат и осъществяват напредък, могат да се почувстват „глупави“, защото им е много трудно да ги догонят. В началните класове проблемите се задълбочават, тъй като четенето става все по-важно в обучението. Във възрастта до 12 години самооценката на децата силно зависи от техните училищни постижения. Ако те нямат усещането за справяне в училище, не могат да развият висока самооценка, нито трудолюбие и упоритост. Но децата, които нямат усещането за успех в училище, се чувстват непълноценни. Ако това чувство за непълноценност не бъде преодоляно, то оказва отрицателно въздействие на личността

на човека през целия му по-нататъшен живот. Ето защо е изключително важно да обясните на детето си, че то не е нито глупаво, нито болно, нито умствено изостанало. В ранна училищна възраст самооценката е сума от оценките на значимите възрастни за детето – на родителите, учителите, треньора и специалистите, които работят с него. Ето защо е необходимо всички тези хора да имат разбиране за проблема и да подхождат позитивно в отношението си към детето. Обучението на детето трябва да бъде съобразено с неговите възможности и умения. Макар и не навсякъде, все повече стават учителите, които се развиват, консултират с професионалистите и могат да подходят към детето съобразно индивидуалните му обучителни нужди. Какво можете да направите: •

• • •

Не очаквайте детето като по чудо да навакса и да бъде на нивото на съучениците си. Напредъкът изисква много труд от страна на родителите, на самото дете, на учителите и упорито посещение и работа с професионалисти. Придържайте се към принципа „Малкият напредък е по-добър от никакъв напредък“. Непременно хвалете детето, когато осъществи напредък. Не е лесно да се открият такива възможности, но е важно да помогнете на детето да открие сфера, в която е добро и талантливо. Така то ще придобие увереност в силите си и това ще доведе до усещане за успех и в другите сфери като училище, отношения с връстниците, спорт и т.н.

Взаимоотношения с връстниците Съучениците по-малко общуват с децата, които не се справят с ученето. Децата с дислексия също толкова трудно усвояват социалните навици. Те могат да попаднат в условия на силна изолация от връстниците, които често се дразнят от липсата на социални умения при тези деца. Децата с дислексия: • • • •

Не могат да се ориентират в настроенията на другите хора и в начина им на мислене /та той е толкова различен от техния!/; Трудно разбират и се приспособяват към емоциите на другите хора, затова другите деца могат да ги сметнат за безчувствени, нетактични и странни; В дадена социална ситуация им е трудно да се напаснат към създалата се атмосфера; Често изпадат в ситуация да имат неадекватно и дори неприемливо поведение.

Поради тези характерни особености децата имат трудности в общуването със съучениците. В резултат на това някои деца стават неуверени и затворени в себе си. Други са агресивни, несдържани и импулсивни, лесно избухват и се дразнят. Какво можете да направите: • •

Стремете се да помагате на детето си да придобие социални умения Запознавайте детето с различни деца и възрастни. Можете да събирате децата да си играят у дома, да си ходят на гости в почивните дни или за кратко след 47

• • •

училище, могат да подготвят заедно някои от уроците или да посещават заедно някаква извънучилищна дейност и т.н.; Казвайте на детето си как да се държи в различни ситуации, като му обяснявате защо; Помагайте на детето да забелязва как хората показват своите чувства и мисли – например, „Виж как Х /героят от филма/ се засрами и се изчерви“; Хвалете детето, когато използва ново социално умение. Похвалата е много окуражителна и затвърждава наученото. Децата обичат похвалите.

Позитивен пример Ето един истински житейски случай. В. е ученик в 1 клас. Той е от семейство, което няма отрицателно отношение към „различните“ деца. Неговите майка и баба работят с деца със специални образователни потребности. В. не се притеснява да общува и играе с деца, които заекват, не умеят да произнасят добре някои звуци и т.н. В класа на В. има момче, което е с установена дислексия. То се казва Р. В. обича да играе с него, помага му и го защитава, когато другите деца се ядосват заради някоя недодялана или странна постъпка. Понякога В. разговаря с майка си и баба си за неща, които са го учудили. Например, В. е паднал в час по физическо и се е ударил лошо, а Р. му се е смял много. Майката на В. обяснява, че Р. вижда света по по-различен начин и че не му мисли лошото. В. разбира това и не се сърди на приятеля си. В. кани Р. на рождените си дни и като домакин се старае на Р. също да му е забавно. Веднъж едно дете от гостите, което не познава Р., пита В защо Р. говори странно. В. се усмихва и казва: „Не обръщам внимание на това как говори, той ми е приятел“. Автор Автор: ас. д-р Плама Христова, СУ „Св. Кл. Охридски“, Психодрама терапевт, Когнитивно-поведенчески терапевт