ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА АРОМАТЕРАПИЯТА
" Тя първо се къпе и облива тялото си с нежни благоуханни масла и амброзия, Ветровете, парфюмирани, носят дъх на балсам По небето, по земята и навсякъде във въздуха." Омир ЩО Е АРОМАТЕРАПИЯ Уханията успокояват, стимулират и ни омагьосват. Те действат върху тялото, душата и сетивата и внасят хармония и чувственост в нашия живот. Въпреки петхилядната си предистория едва през последните 20-30 години "ароматерапията" заема подобаващото й се място посредством възраждането на древната и могъща комбинация от етерични масла и масаж. Древните цивилизации използвали ароматичните масла в религиозни церемонии и за лечение. В Египет са използвали кедър и смирна за балсамиране. Египтяните използвали парфюмите и за духовно просветление. В Китай използването на билки и ароматни вещества в медицината е документирано в текстове, датиращи от 2 хиляди години преди новата ера. Древната индийска наука за природна медицина Аюрведа прилага масла и смеси през последните 6 столетия. Клеопатра добавяла във ваната с магарешко мляко смес от аромати, за да запази кожата си млада и хубава и омагьосвала мъжете с ухание на роза. Какво точно представляват етеричните масла? Етеричното масло е това, което дава уханието на розовия цвят или на розмариновата клонка. Представлява течност под формата на малки капчици или сакчета в растенията. Молекулярната структура на етеричните масла прилича на тези на човешките хормони и това обяснява силното им въздействие върху човешкия организъм. Използването на етерични масла е наука и изкуство.Тези масла не са мазни и всъщност са силно летливи т.е. изпаряват се бързо. Всяко етерично масло притежава различни свойства и възможности за въздействие. Някои успокояват, други тонизират. Техните упойващи аромати са източник на истинска наслада и удоволствие. Те ни карат да се чувстваме вътрешно по-добре. Следващият път, когато сте тъжни или ядосани, отдайте се на приятното усещане, което доставя мирисът на едно уханно цвете или етерично масло и сами ще се убедите в простата сила на ароматерапията. Чудо е, че такава приятна и ефикасна терапия, древна колкото египетските пирамиди е останала скрита и безименна в продължение на почти 5000 години. Тук става въпрос за холистичен подход, при който не се използват
токсични или силни лекарства и следователно няма нежелани странични действия. Ароматерапията е внимателна мануална терапия, чиято цел е да намали ефектите на стреса и да възстанови нарушеното равновесие между ума, тялото и душата. Ароматерапията действа успоредно със силите на природата, а не срещу тях - затова е в състояние да доведе до истинско излекуване и в никакъв случай не е някаква форма на медицината, която потиска симптомите. Етеричните масла са динамични в много отношения. Те влизат в тялото, оказват своето действие и го напускат по един лек и неангажиращ начин. Въпреки че не престояват в организма повече от 3-4 часа, те отключват оздравителен процес, който може да продължи с дни или седмици. Те действат на няколко нива едновременно, като оказват влияние върху органи, функции, клетки и фина енергия. Оказва се цялостно въздействие върху организма, а не се лекува отделната болест; атакуват се причините, а не симптомите и често се спира развитието на болестта още в зародиша й, т.е ароматерапията е превантивна. Поради холистичния характер на ароматерапията в известен смисъл не е толкова важно от какво точно се оплаквате - все едно, ароматерапията може да ви помогне. Ароматерапията оказва значителен ефект при банални смущения, свързани със стрес, ПМС, депресия, безсъние, болки, смущения в храносмилането, инфекции, мигрени, кожни проблеми. Има ефект както при остри, така и при хронични заболявания. Ароматерапията се прилага и при деца, но се изисква внимание при деца под 5-годишна възраст. Ароматерапията е доста ефикасна по време на бременността и в следродилния период, въпреки че и тук се налага допълнително внимание. Всички масла са антисептични и предпазват от бактерии, вируси, гъбички, паразити, алергени и токсини. Те укрепват имунната система, улесняват зарастването на счупени кости, рани и изгаряния. Някои масла разтварят жлъчни камъни, други спомагат за лесно и безболезнено раждане, трети засилват паметта, четвърти прогонват тъгата и т.н. Те представляват идеално оръжие за борба срещу разпространението на вътрешно преносими инфекции. Етеричните масла са в изключителна степен универсални и могат да служат за различни цели. Те намират пълноценно приложение в козметичната терапия; като благоухания, повишаващи настроението; за ароматизиране на храни и тютюн; за производство на парфюми и др. Етеричните масла са синергични - те действат в хармония. Много важно правило е смесването на две до пет масла, тъй като действието на сместа е в десетки пъти повече, отколкото на съставните есенции. За съжаление с термина ароматерапия много често се злоупотребява с цел увеличаване продажбите на всякакви продукти, като душ гелове, сапуни,
лосиони, кремове, прах за пране, свещи. Фактът, че съдържат етерични масла, не означава, че носят ползата от същинската ароматерапия. Тези продукти винаги съдържат синтетични съставки и есенции, което блокира действието на маслата и на практика надписът ароматерапия на такива продукти не означава нищо. Ароматерапевтичните продукти са съставени само от натурални съставки. ЕТЕРИЧНИ МАСЛА ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ Истинските и качествени етерични масла имат недразнещ, равен, и ясен мирис, характерен за растението от което са получени. Най-добрият начин за тяхното съхранение е в тъмни, стъклени опаковки, на хладно място, без пряк достъп на слънчева светлина. Маслата трябва да се пазаят добре затворени и на безопасно място от деца. За медицински цели етеричните масла трябва да бъдат използвани само по лекарско предписание. При външна употреба маслата задължително трябва да бъдат тествани за алергии върху малък участък от кожата на вътрешна страна на китката. Нанасянето на неразредени масла върху кожата е недопустимо с изключение на маслото от лавандула, с което могат да се третират малки участъци от тялото. Основно правило при избора на етерично масло е одобрението на мириса. Ако едно масло не ви допада по мирис, то трябва да се замени с друго притежаващо подобни свойства. Всеки аромат има пирамидална структура: връхна нотка, която се усеща с главата, средна нотка, която се усеща със сърцето и базова нотка, съставена от най-силните мирисни компоненти. От значение е и оценката на динамиката на аромата, т.е. как се възприемва - като горещ (стимулиращ), студен (успокояващ) или топъл (адоптогенен). Какво могат да направят с вас няколко капки от етерично масло? Можете да усилите действието на крема, който използвате, да придадете на шампоана си специфични и желани от вас свойства, да превърнете ваната в еротизираща, да премахнете стреса, за който е виновен вашия началник и т.н.Можете да ги използвате дори в домашната кулинария.С помощта на качествените етерични масла можете да придадете на вашето ядене мирисът, който на-много ви се нрави. Например можете да прибавите масло от мандарина в тестото за сладкиш преди да го опечете, а можете да го смесите и със захарта и да посипете с него все още топлите сладки или кексчета. Пропорцията за тесто е :10 капки етерично масло за 500 гр. тесто или 10 капки за 100 гр. захар. С помощта на ароматните масла можете да облагородите не особено удачно вино пропорцията е 5-7 капки
на бутилка от 0,75л. Можете да подобрите плодов сок, за отслабване, който не е особено вкусен с етерични масла като : бергамот, портокал, мандарина, грейпфрут, като съблюдавате за една кана сок не повече от 10 капки масло. Но най-важното тук е да запомните, че не трябва да използвате в козметиката си етерични масла, които са за битова употреба и са годни САМО за ароматизиране на помещението. Ако все пак намерите и прецените, че закупеното от вас етерично масло е чисто, то трябва много строго да спазвате дозировката- отнасяйте се с него, като с лекарствен продукт. Така например на 50мл. крем не трябва да поставяте повече от 7 капки масло; във ваната не повече от 20 капки (освен това температурата на водата не трябва да превишава 38 гр., защото етеричното масло е летливо и ще се изпари от температурата). Никога не смесвайте повече от 7 масла на един прием бил той и вана ( както обикновено не смесвате при настинка или болест 10 вида таблетки и не смятате, че от това те ще усилят действието им). . Продължителността на използуване на етеричните масло е различна, в зависимост от конкретната процедура при кято се употребява. Например масаж с аромакомпозиция може да се извършва ежедневно, или като курс от 10 до 12 процедури, а в последствие като профилактика от 1 до 2 пъти в седмицата. Използуването на един вид етерично масло повече от 3 седмици без прекъсване е нежелателно. Не се препоръчва употреба на големи количества етерични масла. Клинични наблюдения показват, че средните и по-високи дози влияят на функционалното състояние, а по-ниските от средните и минимални дози дават изявен ефект по отношение на психо-емоционалното състояние. Желателно е да се прилагат минимални количества. Не съществува клетъчно, тъканно, органно или системно привикване към ароматите.
комбиниране на етеричните масла При лек и ритмичен масаж с ароматерапевтичните композиции , растителните активни вещества постъпват в човешкия организъм чрез обонянието, белите дробове и главно през кожата. Те увеличават количеството кислород и хранителните вещества в тъканите, подобряват физиологичните процеси и защитните реакции на организма. Влизащите в състава растителни масла овлажняват и подхранват кожата, а активните съставки на внимателно подбраните етеричните масла оказват антисептично, антибактериално, противовъзпалително и антицелулитно действие. Те свързват свободните радикали в клетките, подобряват защитната им бариера и забавят стареенето. Предлаганато съчетаване на мануалната техника с масажните композиции е една SPA процедура, едно пътуване в света на съвършенството и хармонията.
Те обезпечават допълнително: - омекотяване, регенериране, повишаване на еластичността на кожата и антисептично действие върху масажираната повърхност. - стимулиране на процесите на метаболизма в тъканите, подобряване на кръвообращението и имунитета на организма. - eфективност на лимфодренажа, нормализиране на тонуса на периферните съдове. биоактивен резонанс, който удължава масажните импулси, като след завършването му абсорбираните масла продължават да са активни часове след процедурата. - и най-важното - балансиране на процесите в организма: физиологични и емоционални. При аромамасаж или масаж с нанасяне на етерични масла върху кожата може да се ръководите и от сегментарната проекцията (зона) на даден орган върху кожата. Тези зони са по-богати на биологично активни точки и втриването на етерични масла удачно съчетава въздействията на масажа и ароматните вещества. При това настъпват изменения не само в масажираните тъкани, но и рефлекторно - във вътрешните органи.
НАЧИНИ НА ПРИЛАГАНЕ Сред многобройните терапии, които днес се използват в практиката, ароматерапията е уникална. Тя е единствената, при която средствата се комбинират успешно с терапия, основаваща се на пряк контакт с тялото. За ароматерапията и двата аспекта са еднакво важни, докато другите форми на терапевтиката поставят ударението върху единия от тях. Масаж може да се прави без етерични масла, а етеричните масла могат да се прилагат без масаж. Но комбинацията между масаж и етерични масла прави ароматерапията изключително специфична и ефикасна. Тази комбинация е често явление в древните цивилизации и съставлява значителна част от медицинската практика в продължение на близо 4000 години. Преди около хилядолетие тази практика преживява упадък, за да се възроди пред 50-те години на ХХ век.
На практика ароматерапията се провежда по разни начини. В клиничната ароматерапия са възможни инхалации, компреси и вани. Инхалацията е оптимален метод за пряко въвеждане в белите дробове и синусите, като едновременно влияе върху нервната система чрез усета за мирис. Компресите и ваните се използват при някои кожни заболявания, като псориазис, когато масажът е невъзможен. Маслата са особено ценни при локални инфекции. Приложени върху кожата те са способни да проникнат директно до огнището на инфекцията. Приемането на маслата през устата не се препоръчва, още повече че оралното приложение и масажът на тялото доставят на тялото почти едно и също количество етерични масла в кръвното русло. За изготвяне на ароматерапевтични продукти се спазват дадените по-долу указания. Винаги се започва с ниски концентрации. Не забравяйте, че 1 капка масло се равнява на 30 гр. суха билка. Не използвайте масла, за които нямате информация. МАСАЖИ - Един от най-активните методи за въздействие на организма.
Осигурява бързо проникване на ароматичните вещества в лимфата и кръвоносните съдове, което дава комплексно въздействие на организма. Освен положителното действие върху дишането, кръвообращението, централната и периферна нервна системи, има оздравителен ефект върху черния дроб, червата, подобрява се работата на ендокринната система. Смесват 15-20 капки етерично масло с 50 мл базово и се смесват добре. За деца са достатъчни 5-7 капки, за бебета – 1 к. Масажът се провежда по схема, която съответства на състоянието на пациента. ВАНА - един от най-приятните начини за използване на маслата.Благоприятното въздействие на топлата вода и целебната сила на етеричните масла правят ваните изключително полезни за целия организъм. Етеричните масла въздействат на цялата повърхност на тялото, проникват бързо през кожата и попадат в кръвоносната и лимфна системи , въздействат на белите дробове, червата, бъбреците, централната и периферна нервна системи.
В пълна вана с нужната температура се добавя необходимото количество масло, смесено с емулгатор. Емулгаторите са вещества, които позволяват на маслото по-лесно да се смеси с водата, например мляко, мед, сол за вани и др. Времето на процедурата е 10-15 минути. Увеличението на времетраенето трябва да става постепенно.
След ваната не се къпете с душ гел или сапун. Кожата ще запази аромата сякаш сте използвали скъп парфюм. Подходящ метод при стрес, вяло кръвообращение, кожни проблеми. БАНИ НА КРАКАТА - при уморени крака, гъбички и простуди сложете 3-4 капки подходящо масло в леген с гореща вода и потопете краката. ОБТРИВАНЕ - Обтриването има меко действие върху целия организъм. Прилага се при неврози, високо кръвно налягане, затлъстяване, травми на опорно-двигателния апарат. Прилага се като в 2-3 литра топла вода се добавите 10-25 капки масло, което харесвате като аромат. Тялото се обтрива с хавлиена кърпа натопена в тая вода . Обтриването се прави около 5 минути. ДАМСКИ ДУШ - Дамският душ промива стените на влагалището със струя вода съдържаща етерично масло. Има противовъзпалителен, антибактериален, противовирусен, противогъбичен и противозачатъчен ефект. Нормализира секреторните функции на влагалището. Има изразен дезодориращ ефект. Прилага се при болести на репродуктивните органи и малкия таз. В 200-300 мл преварена топла вода (37-40 градуса по Целзий) се добавя смес от половин чаена лъжичка сода бикарбонат и 3-7 капки етерично масло. С тая смес се прави промивката. Ползва се някое от следните масла: При възпаление – чаено дърво, евкалипт, герания, хвойна, роза. За хигиена – лавандула, лимон, роза Еротично – роза, иланг-иланг, сандал Ароматизиращо – роза, лимон ИЗМИВАНЕ - Простичка, но изключително приятна процедура. Обезпечава прекрасен цвят и свежест на кожата на лицето. Изглажда бръчките и предпазва от главоболие. В чаша вода се добавят 1-2 капки масло от лавандула, мента или роза. Лицето се наплисква със затворени очи и се изтрива със салфетка , след което очите могат да се
отворят. СРЕСВАНЕ - Върху зъбите четката за коса се нанася капка масло с предпочитаният от вас аромат. Косата се разресва по този начин 2-3 пъти дневно. Това осигурява блясък и здрава коса. (Внимание – възможно е четката или гребенът да са от материал, който се разтваря от етеричното масло). АРОМАЛАМПА -Това е най-простия начин на приложение на етерични масла във Вашия дом. Съдът за изпарение не трябва да е твърде малък, иначе водата ще се изпари твърде бързо, и маслото ще почне да гори. Налейте в аромалампата топла вода, добавете малко етерично масло и запалете свещта.Броят на капките масло зависи от височината на помещението: две капки масло на пет кв.м. Постепенното изпаряване на маслото става за сметка на подгряването на водата. Водата не трябва да кипи, иначе качеството и въздействието на аромата ще се променят. Процедурата се извършва в проветрено помещение, при затворени врати и прозорци. Никога не оставяйте лампата горяща без надзор. капнете 5-10 капки в топлата вода и оставете бялата неароматизирана свещ да гори 30-60 мин. По този начин се атакуват вирусите и микробите в помещението, а уханието е много по-приятно от синтетичните ароматизатори. ИНХАЛАЦИЯ - в гореща, но не вряща вода сложете 2-3 капки подбрани масла и вдишвайте 10 минути със затворени очи. Подходящ метод при настинки, хрема, дихателни проблеми. Парните инхалации не са подходящи за астматици. СПРЕЙ - в 10 мл вода сложете 10-15 капки и напръскайте в помещението, като пазите очите. Подходящо за освежаване на въздуха в хотелски стаи и на други места, където не разполагате с лампа. НОСНА КЪРПИЧКА - капнете 1-2 капки на чиста неароматизирана носна кърпичка, поставете плътно до носа и вдишайте.Дишането трябва да е равномер
но и дълбоко. Времето за инхалации е 3-10 минути. Желателно е очите да са затворени. Когато молекулите на етеричните масла попадат върху рефлексогенните зони на лигавицата на носа, те предизвикват импулси, които достигат главния мозък и влияят на функционирането на нервната система, регулират нивото на отделяне на хормони., повишават съпротивителните сили на организма. Подходящо за употреба, когато сте навън или не разполагате с аромалампа. ДИРЕКТНА ИНХАЛАЦИЯ - вдишайте направо от шишето. Подходящо за използване, когато сте навън или нямате на разположение аромалампа. Подходящо и за астматици при опасност от пристъп. АРОМАМЕДАЛЬОН - Чудесна методика позволяваща етеричните масла да се ползват във всяка обстановка. Медальонът се носи на врата и позволява продължителна инхалация. Съществуват разни модели медальони, които съхраняват маслото от няколко часа – до няколко месеца. Медальоните с краткотрайно съхранение обикновено са керамични и маслото се накапва върху тях. Медальоните с дълготрайно съхранение събират няколко милилитра етерично масло и силата на изпарение на маслото може да се регулира. Те са изключително удобни. Мека инхалацията с медальон се извършва при самото носене на медальона. За по интензивно въздействие медальонът се поднася към носа и се вдишва бавно и дълбоко 15-20 пъти. Почива се една-две минути и процедурата отново се повтаря. Общо около 5-10 минути 2-3 пъти дневно. Аромамедальон може да се ползва за целия комплекс от болести повлиявани от ароматотерапията, като се ползват масла съобразно показанията им.
ГАРГАРА / ЖАБУРЕНЕ - при болни зъби и венци, лош дъх, фарингит и др. сложете 1 капка в 100 мл вода и направете гаргара или жабурете, докато водата свърши. Водата не се гълта. В 100 мл топла вода се добавят 10-15 капки етерично масло смесено с половин лъжичка сода бикарбонат. Времетраенето на жабуренето се увеличава постепенно до 7-8 минути. Жабуренето е по-ефективно ако се направи с маслена смес на тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в съотношение 2:1 или 1:1. Разтворът трябва да предизвиква леко щипане. Ако усещането е изгарящо се разрежда За жабурене се взима една чаена лъжичка и се жабури около пет минути, след което се изплюва. Най-подходящи за жабурене на гърлото са следните масла: карамфил, лимон, евкалипт, лавандула, чаено дърво. Най-подходящи за жабурене на устната кухина: карамфил, мента, портокал, лавандула, роза. Със същите разтвори може да се прави апликация на венците при парадонтоза, стоматити, гингивити и др. За целта в разтвора се натопява марля и се поставя върху венците за 30-90 минути. КОМПРЕСИ - Веществата, съдържащи се в етеричните масла, проникват през участъка на кожата, където се намира проекцията на болният орган, попадат в лимфата и оказват противовъзпалително, обезболяващо, спазмолитично действие. Студени компреси - Ползват се при главоболие, остри травми, повредени сухожилия или стави, натъртвания, навяхвания, оттоци Приготвят се като в 200 мл студена вода се добави 200 гр лед. Към тях се прибавят 25 капки етерично масло разтворено в 10-15 грама пчелен мед. В тая смес се потапя дебела многослойна марля и след леко изстискване се поставя върху поразения участък. В марлята може да се поставят парченца лед. Отгоре се изолира с парче дебела вълнена тъкан и се закрепя с бинт или лейкопласт. Студения компрес се държи докато се сгрее до
температурата на тялото. Горещи компреси - Прилагат се при хронични възпалителни, склеротични, деструктивни процеси и обменни нарушения. Болки в мускулите е ставите. Смес от мед и етерично масло в пропорция 1:1 се нанася върху проблемната област. Отгоре се поставя пергамент или целофан, а най отгоре дебел вълнен плат. Закрепва се с бинт или лейкопласт. Престоява от 20 до 80 минути. След свалянето на компреса остатъците от сместа трябва да се втрият с 2 до 4 минути масаж. Навлажняваме салфетка или кърпа във вода (300-400 гр. с нужната температура) с добавени 5-7 капки масло, и поставяме върху областта на болния орган, покриваме с компресна хартия и връзваме с тънък сух плат. Оставя се да действа 30-40 минути, докато компресът е топъл. или в плитък съд налейте топла вода, прибавете 1-2 капки масло, разбъркайте и топнете кърпата за компреса, така че да поеме масления слой. Подходящо при кожни проблеми, висока температура. ПРЕВРЪЗКИ - Превръзката с етерични масла е великолепно средство позволяващо да се получи изразен ефект при различни повреди на кожната повърхност. Ползват се при рани, след операционни шевове, изгаряния, измръзвалия, циреи, пъпки, тромбофлебит с трофични нарушения, екземи, гъбични поражения на кожата и др. Етеричното масло се нанася върху марлен тампон и се закрепва с бинт. След 2-4 часа превръзката се сменя. Най-често ползваните за превръзки масла са : чаено дърво, евкалипт, лавандула, розмарин, лимон, карамфил, сандалово масло. Капки за нос: в една чаена лъжичка тлъсто масло (например пшеничен зародиш) се добавят 2-5 капки от някое от следните масла : чаено дърво, евкалипт, лавандула, кипарис или роза. Във всяка ноздра се капват по
20 до 80 капки от тая смес, след което е необходимо да се полежи с отметната назад глава, докато разтворът се разнесе в носоглътката. През първия ден с хрема е нужно да се капят капки на всеки 1-2 часа. През следващите дни 2-3 пъти дневно. За профилактика – 1 път дневно. Много важно е разтворът да не предизвиква парене е леко пощипване. Ако е силен се разрежда. При остри и хронични синузити след накапване на капките, в ноздрите трябва да се поставят тампони напоени със същата смес за 0,5-1,5 часа. Капки за ухо: ползват се при остри и хронични болести на ухото. Капват се 2-4 капки смес от тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в пропорция 1:1, след което ухото се запушва с памук. Ако процесът е остър е много ефективно след накапването в ухото да се постави тампон напоен със същата смес. Ползва се някое от следните масла: герания, чаено дърво, лавандула, евкалипт или кипарис.
Обогатяване на козметични средства: Шампоан - Шампоаните с добавени етерични масло укрепват косъма, подобряват състоянието на кожата на главата и са ефикасни против пърхот. В 100 мл неутрален шампоан се добавят 10-15 к. масло. За мазна коса се препоръчват розмарин, мащерка, чаено дърво. За суха – лавандула и портокал. Против пърхот – евкалипт, чаено дърво, мащерка. Крем - На 50 мл неутрален крем се добавят 20 капки етерично масло.
ПРАВИЛА ЗА УПОТРЕБА - Купувайте само добре съхранявани масла от сигурен източник с надпис "100% натурално етерично масло". Не купувайте синтетичните ароматични или парфюмни масла! Освен че нямат терапевтичен ефект те могат да предизвикат алергии, главоболие, раздразнителност и др. - Следете срока на годност. След отварянето използвайте в рамките на една година. - Етеричните масла винаги се разреждат, защото в чиста форма концентрацията им е много силна. - Помнете че 1 капка етерично масло се равнява на 30 гр суха билка - Пазете очите. За конюнктивит и други проблеми с очите можете да използвате само хидрозоли - За приготвяне на масажни масла, лосиони за тяло, кремове - броят на капките етерично масло трябва да е равен на половината от капацитета на шишето в мл. Например в 50 мл растително масло се слагат не повече от 15-25 капки етерично масло. - В аромалампа се капват общо 5-10 капки етерично масло. Парната инхалация не се прилага при астматици. - Вани - прибавете към водата 3-5 капки етерично масло и разбъркайте. При чувствителна кожа подбирайте внимателно маслата и започнете с малки дози. - Не се препоръчва използването на парфюми, дезодоранти и други синтетични аромати в деня на лечението. - Не отмивайте маслата след масажа. Така те ще продължат да действат, а и ще подхраните кожата. - Не се излагайте на слънце след масаж с цитрусови масла. Може да възникне хиперпигментация. - Подбирайте масла, чиито аромат ви харесва. Те ще имат по-голям терапевтичен ефект от тези, възприемани като неприятни. - При деца до 5 години задължително се консултирайте - Съхранявайте маслата на места, недостъпни за деца - Маслата не се приемат вътрешно - Маслата от канела и карамфил не трябва да влизат в контакт с кожата. При чувствителна кожа внимавайте с маслата от босилек, мента, розмарин, гераниум, копър, бергамот.
- При бременност не се използват маслата от босилек, резене, кипарис, лавандула, риган, салвия скларея, кедър, розмарин, карамфил, канела, мащерка, хвойна, маточина, мента, роза, лайка, исоп, исиот и други. Задължително се консултирайте. - Ако имате алергия задължително направете тест преди употреба. Сложете една капка от маслото на сгъвката на лакътя и следете за реакция 24 часа. Ако мястото се зачерви или започне да се сърби, значи имате алергия към това масло и то не е подходящо за вас. Капнете малко растително масло на памуче и изтрийте маслото. АРОМАТЕРАПИЯ И КРАСОТА Етеричните масла имат способността да ускоряват отделянето на отпадъчните вещества и мъртвите клетки, както и регенерирането на нови, здрави клетки. Това е и основната причина за репутацията им като подмладяващи агенти. Съдържащите се в тях фитохормони влияят добре както на сухата, така и на мазната кожа, водят до забележително стягане на кожата, стимулират обмяната на веществата. Етеричните масла са ефикасни при бактерии, гъбички, възпаления, рани, и др. Разредени с подходящи растителни масла от жожоба, бадем, сусамово, карите и др. продуктите могат да се използват вместо дневен и нощен крем, за почистване на лице, лосион за тяло, подхранващи маски за лице и коса. Хидрозолите са иделни за почистване на лице вместо тоник и за освежаващ спрей за тяло и лице. Ароматерапевтичните продукти са 100% натурални - те не съдържат парафин, минерално масло, консерванти, оцветители, парфюми, стабилизатори, емулгатори. Вашата кожа няма нужда от това. За да подхраните суха кожа използвайте - роза, иланг-иланг, сандалово дърво, петигрен. За регулиране на мазна кожа - лавандула, гераниум, лимон, кедър, хвойна, бергамот, розмарин За поддържане на нормална и смесена кожа - салвия скларея, жасмин, нероли, лавандула, бергамот, роза, лайка, гераниум За регенериране на кожните клетки - лавандула, нероли, роза За да хидратирате кожата си - салвия скларея, гераниум, сандалово дърво За свеж тен - лайка, босилек, сандалово дърво, грейпфрут За успокояване на възпалена или чувствителна кожа - лайка, роза, салвия скларея, нероли За по-добър тонус - лавандула, розмарин, хвойна, салвия скларея За да помогнете при спукани капиляри - нероли, лавандула, сандалово дърво, кипарис.
За предотвратяване появата на бръчки - резене, нероли, лавандула, роза При проблемна кожа - чаено дърво, лимон, бергамот, хвойна, лавандула, кедър При хиперпигментации - босилек, роза, лавандула, лимон, мандарина За третиране на целулит - хвойна, роза, салвия скларея, резене, розмарин, копър При гъбички - лавандула, пачули, чаено дърво, мащерка За зарастване на рани - морковено семе, римска лайка, лавандула, чаено дърво За да заздравите косата - хвойна, лавандула, розмарин, салвия скларея За масаж Ще Ви е необходим малък съд. Смесете масло от сусам, жожоба и бадем и нагрейте до затопляне. Преди масаж, тествайте темтературата върху вътрешната част на дланта. Добавете следните етерични масла и разбъркайте добре: • 8 капки санталово масло • 5 капки розово масло • 3 капки жасмин Запалете няколко свещи за създаване на приятна атмосфера. Дишайте дълбоко. Започнете масажа с дълги и успокояващи движения. Масажирайте гърдите и гърба. Розовото ухание омайва сетивата и събужда сърдечната чакра. За крем за лице Розовият крем за лице е много подходятщ за чувствителна кожа. Поставен върху свежо измито лице, той тонизира, омекотява и придава на кожата приятен аромат. Смесете следното: 113 гр. масло от жожоба • 85 гр. дестилирана вода • 24 гр. прополис • 20 капки розово абсолю или масло • 15 капки лавандулово масло
ЕТЕРИЧНИ МАСЛА - ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ По-долу са посочени само част от възможностите за приложение на маслата. За конкретни проблеми се консултирайте с ароматерапевт. Бергамот (Citrus bergamia) - има свеж цитрусов аромат; антидепресант, антисептик; балансира апетита (анорексия и вълчи глад), бронхит, акне, псориазис, херпес, цистит, абсцес, екзема, стрес
Бор (Pinus sylvestris) - свеж дървесен аромат; освежаващо, антисептично, енергизиращо; бронхит, задух, изтощение, обриви, ишиас, жлъчни и бъбречни камъни, подагра, хепатит, артрит, ревматизъм, левкорея, синузит, екзема. Босилек (Ocimum basilicum) - "царската" билка има обезболяващо, антиспазматично и нервно-тонизиращо действие; запек, гадене, астма, мускулна умора, пушаческа кожа, болки, студени крайници Бял равнец (Achillea millefolium) - противовъзпалително, отхрачващо, стимулант; варикозни вени, женски болести, хемороиди, мускулни болки, ларингит, белези, обриви, дерматит, цистит Гераниум (Pelargonium graveolens) - ухае като роза; балансиращо, пречистващо, съдосвиващо; променливи настроения, страхова невроза, морска болест, лимфен застой, целулит, колит, ПМС и менопауза, херпес, акне, сърбежи, тонзилит Грейпфрут (Citrus paradisi) - освежаващо, пречистващо, антидепресант; отоци, мигрена, камъни в жлъчката, артрит, ревматизъм, настинка, грип, стрес от изяви, замърсена кожа, слаба коса, пълнота, целулит, лимфен застой Евкалипт (Eucalyptus globulus) - охлаждащо, изчистващо, отхрачващо; диария, жлъчни камъни, навяхване, невралгия, мигрена, синузит, астма, циреи, цистит, диабет. Първа помощ при хрема, температура, бронхит, пневмония, кашлица Иланг-иланг (Cananga odorata) - "цветето на цветята" има упойващ екзотичен аромат; еуфорично, афрозидиак, антидепресант; стрес, хипертония, астма, анемия, фригидност, безсъние, тахикардия, чревни инфекции, хормонален балансьор Канела (Cinnamomum zeylanicum) - противовирусно, затоплящо, стимулиращо, храносмилателно; вирусни инфекции, пневмония, спазми, хипотония, лошо храносмилане, лош дъх, кашлица, колит, гадене, сърцебиене Карамфил (Eugenia caryophyllata) - обезболяващо, храносмилателно, загряващо, карминативно; възпалени мускули, чревни глисти и паразити, зъбобол, настинка, антракс, лошо кръвообращение, слаба имунна система Кедрово дърво (Cedrus atlantica) - консервиращо, облекчаващо, противогъбично; артрит, дерматит, затлъстяване, алопеция, псориазис, лимфен застой, катар, цистит, стрес, ревматизъм, акне, вагинални инфекции, страх Лавандула (Lavandula angustifolia) - леко и универсално масло; балансира, крайно променливи емоции, нервно изтощение; грип, главоболие, мигрена, хипертония, алергия, световъртеж, счупвания, измръзвания, газове, хормонален балансьор, левкорея, врастнали нокти. Чудесно за кожата при изгаряния, белези, рани
Лайка римска (Anthemis nobilis) - облекчаващо, противовъзпалително, успокоява избухванията, алергии, абсцес, конюнктивит (лайкова вода), колики, подагра, никнене на зъби, болки в ушите, аменорея, дисменорея, крампи, сенна хрема Лайка немска (Matricaria chamomilla) - обезболяващо, антиалергенно, противовъзпалително, стомашни проблеми, артрит, възпалени стави, дерматит, чувствителна кожа, уретрит Лимон (Citrus limon) - пречистващо, стягащо, ободряващо; стимулира кръвообращението, изхвърля токсините и пикочната киселина, артрит, ревматизъм, бронхит, катар, астма, акне, брадавици, главоболие Лимонова трева (Cymbopogon citratus) - свеж тревист аромат; пречистващо, стягащо, обезболяващо; дезинфектант, пречиства въздуха, детоксикира, болезнени мускули, мазна кожа, акне, целулит, синузит, колит Мандарина (Citrus reticulata) - седатив, облекчаващо, нежно; стимулира апетита и храносмилането, хормонален балансьор, запек, безсъние, тревога, мръсна кожа, стрии, белези, депресия, истерия, напрежение Маточина (Melissa officinalis) - успокоява, облекчава, тоник за сърцето, храносмилането и нервите, хипертония, анемия, сърцебиене, гадене, колики, шок, вагинален херпес, мазна кожа, екзема, безсъние Мащерка (Thymus vulgaris) - антисептично, прочистващо, имуностимулант, подагра, анемия, хипотония, диспепсия, целулит, мускулни болки, слаба памет, тонзилит, фарингит, аменорея, пърхот, абсцес, инфекции на венците Мента (Mentha x piperita) - освежаващо, охлаждащо/затоплящо, стимулиращо; синузит, умствена умора, гадене, зъбобол, стомашни болки, невралгия, мигрена, главоболие, варикозни вени, прилошаване при пътуване, концентрация Пачули (Pogostemom cablin) - пречистващо, медитативно-мечтателно, успокояващо, афродизиак; стяга кожата, фригидност, крампи, дихателни проблеми, акне, спортно стъпало, бръчки, разширени пори, мокра екзема Петигрен (Citrus aurantium) - релаксиращ, деликатен, освежаващ; отоци, метеоризъм, нервен стомах, тревога, безсъние, акне, възпалена кожа, мазна коса, потене, възстановяване след болест Портокал (Citrus sinensis) - слънчев аромат; имуностимулант, ободряващо, жизнерадостно, затоплящо; сърцебиене, безсъние, затлъстяване, стрес, рахитични кости, спазми, гастрит, колики, екзема, бръчки Роза (Rosa damascena) - "кралицата на цветята" и най-скъпото масло е успокояващо, облекчаващо, антидепресант; сърцебиене, менопауза, импотентност, анорексия, запек, безсъние, следродилна депресия, балансира хормоните, нередовна менструация, стерилитет, чувствителна кожа
Розмарин (Rosmarinus officinalis) - стимулиращо, подсилващо, затоплящо; анемия, мускулна атрофия, хипотония, колит, летаргия, истерия, махмурлук, мигрена, артрит, скованост, невралгия, дихателни проблеми, себорея, слаба памет Салвия скларея (Salvia sclarea) - най-еуфоричното масло е имуностимулант и афродизиак; следродилна депресия, свръхактивност, изчиства кръвта и лимфата, хипертония, регулира менструалния цикъл, облекчава родилните болки Сандалово дърво (Santalum album) - опияняващ божествен аромат; релаксиращо, успокояващо, медитативно; безсъние, гадене, киселини, гастрит, възпаления, циреи, ПМС, напрежение, стрес, крампи, левкорея, хидратира кожата, пикочни инфекции и възпаления Хвойна (Juniperus communis) - пречиства, стимулира, подсилва; атеросклероза, диабет, парализа, стрии, целулит, хипотония, стимулира кръвообращението, варикозни вени, студени крака и ръце, хемороиди, артрит, рани Цитронела (Cymbopogon nardus) - антисептично, антибактериално, инсектицид; репелент /включително комари/, стимулира кръвообращението, сваля висока температура, дихателни инфекции, пушаческа кожа, грип, настинка Чаено дърво (Melaleuca alternifolia) - най-силния антисептик; антибактериално, противогъбично, противовирусно, имуностимулант; стомашни и чревни паразити, ентерит, болезнени мускули и стави, бронхит, синузит, астма, левкорея 1. Борово масло , Oleum Pini Антисептично, противовъзпалително и отхранващо действие. Увеличава защитните сили, тонизира при умствена умора и успокоява. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 2. Босилково масло, Oleum Bosilici Тонизиращо, антидепресивно, антисептично и отхрачващо действие. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 3. Гераниево масло, Oleum Geranii Тонизира и укрепва нервната система и стимулира сърдечносъдовата дейност. Антисептик при грип и простуда. Има антицелулитно действие. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 4. Грейпфрут масло, Oleum Paradisi Тонизиращо и антидепресивно действие, болкоуспокояващо на нервна почва. Стимулира и освежава всички видове кожа и има антицелулитно действие. Да не се нанася върху кожата непосредствено преди излагане на слънце или на нагряване с UVлампа! Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 5. Естрагоново масло, Oleum Estragon Тонизиращо и успокояващо действие, възбужда апетита и стимулира храненето. Използва се като хранителна добавка.
Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 6. Евкалиптово масло, Oleum Eucalipti Силно антисептично средство при инфекции на дихателните пътища и кожата. Противовъзпалително и болкоуспокояващо при ревматизъм и артрит, отпуска мускулатурата и укрепва имунната система. Репелент срещу насекоми. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 7. Иланг иланг масло, Oleum Anonae Еуфорично и успокоително действие върху нервната система. И ключителен афродизиак. Понижава артериалното налягане и има антицелулитен ефект. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 8. Канелено масло, Oleum Cinnamomi Силен антисептик, тонизира организма, стимулира активността на хормона инсулин. Унищожава алфа токсините. Афроди иак. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 9. Карамфилово масло, Oleum Caryophyllorum Антисептично, ефикасно средство срещу болката, афродизиак. Укрепва имунната система. Използва се и като хранителна добавка. Репелент срещу комари. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 10. Кедрово масло, Oleum Ligni cedri Успокоява и тони ира при оплаквания на нервна почва. Антисептично, антицелулитно и болкоуспокояващо. Репелент срещу насекоми. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 11. Кориандрово масло, Oleum Coriandri Антисептично и успокояващо действие - премахва умората и чувството на нервност, болкоуспокояващо и апетитовъзбуждащо. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 12. Копърово масло, Oleum Anethi Отхрачващо и успокояващо действие. Съдоразширяващо и понижаващо артериалното налягане. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 13. Лавандулово масло, Oleum Lavandulae Едно от най-добрите антисептични средства. Действа нервно и болкоуспокояващо, антидепресивно. Има антицелулитен ефект. Тонизира при умствена умора. Репелент срещу комари. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 14. Лимоново масло, Oleum Limonis Антисептично и противовъзпалително средство при инфекции, грип, простуда и възпаление на кожата. Тонизиращо и успокояващо при обща отпадналост и понижава кръвното налягане. Изпол ва се и като хранителна добавка. Репелент срещу насекоми. Да не се нанася върху кожата непосредствено преди излагане на слънце или на нагряване с UV-лампа! Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 15. Мащерка масло, Oleum Thymi Прекрасен антисептик и аналгетик при инфекции на дихателните пътища, ревматизъм и артрит. Стимулира кръвообращението и повишава кръвното налягане. Използва се и като хранителна добавка. Да не се употребява при високо кръвно налягане! Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 16. Ментово масло, Oleum Menthae piperitae Освежава и ободрява, успокоява при инфекции на дихателните пътища. Действа релаксиращо при нервно напрежение и понижаващо артериалното налягане. Увеличава съпротивителните сили на органи ма. Използва се и като хранителна добавка.
Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 17. Пачули масло, Oleum Patchouli Меко бактерицидно действие при кожни инфекции. Стимулира и тонизира в малки дози нервната система, добър антицелулитен ефект и афродизиак. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 18. Пелиново масло, Oleum Artemisiae Противовъзпалително и антисептично при възпаление на горните дихателни пътища. Успокояващо при неврози и безсъние. Тонизиращо и общоукрепващо. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 19. Петигреново масло, Oleum Petigrini Освежаващо и приятно тонизиращо, успокоява при депресии, страх и безсъние. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 20. Портокалово масло, Oleum Aurantii dulcis Освежава, успокоява при депресии, главоболие и умора. Използва се и като хранителна добавка. Да не се нанася върху кожата непосредствено преди излагане на слънце или на нагряване с UV-лампа! Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 21. Санталово масло, Oleum Santali Отличен антисептик на дихателните пътища. Нервноуспокоително и антидепресивно средство. Стимулира имунната система. Афродизиак. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 22. Смрадлика масло, Oleum Cotini Противовъзпалително и дезинфекциращо действие при хрема, кожни обриви и възпаления. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 23. Цит онелово масло, Oleum Citronellae Силен антисептик. Действа тонизиращо и стимулиращо при психически разстройства причинени от страх. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж. 24. Масло чаено дърво, Oleum Tea tree Силен антисептик при всички видове инфекции, грип, простуда, гъбични и кожни възпаления. Действа успокоително при нервно напрежение. Употреба: аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж.
На Индийското крайбрежие може да попаднете на вечно зеленото бяло санталово дърво, Santalum album ( Santalaceae). В Индия от древността дървесината на това растение се използва в религиозните обреди. Дълги кервани пресичали пустинята на Персия и Арабия и превозвали товарите от ценното дърво в Египет, Гърция и Рим. То било едно от най-ценните парфюмерийни средства, от древността до днес. И сега то е любимо ароматично средство на Изтока. С него се кади. Същата роля играе и при арабите, които го наричат „шандал”- оттук е известно като санталово дърво. Прясната дървесина на санталовото дърво няма миризма; едва след изсушаване добива характерната сладка миризма. Това се дължи на факта, че дървесината има около 5% летливо масло. Главен производител на санталова дървесина и масло е окръгът Мисоре в Южна Индия. Дървото достига зрелост едва като стане на 60 години. В окръга Мисоре има заповед да не се секат дървета докато сами не изсъхнат. След като се
отсекат, се нарязват на малки парчета, кората и меката дървесина се отделят и се оставя само твърдата, която именно е търсената суровина.
Дървесината е ценна не само поради това , че е ароматична, но и защото от нея се изработват кутийки, различни украшения или пръчици за изгаряне по време на религиозни тържества. Санталовото масло се получава чрез дестилация на раздробената дървесина. Има голямо значение за парфюмерията. То влиза неизменно в съдържанието на всеки парфюм с ориенталски характер. Санталовото дърво е полупаразитно. След като семената му поникнот, органите, с които паразитира, проникват в корените на близките храсти или дървета и черпят от тях хранителни вещества. Опитите показват, че ако около санталовото дърво се махнат всички други растения, корените му се удължават, като напразно търсят чужди корени. Лишено от хранителни вещества, дървото изсъхва.
ХИДРОЗОЛИ
Хидрозолът /познат още като хидролат или флорална вода/ е водата, получена при дестилацията на етерични масла. Мирисът на хидрозолите е много лек и приятен, което ги прави подходящи за малки деца и хора, чувствителни към миризми. Хидрозолите намират широка употреба поради техните хидратиращи, антисептични и лечебни качества. Кожата страда от замърсената околна среда, прекомерната употреба на кафе, нисък прием на вода и недостатъчен прием на хранителни вещества. Хидрозолите са в състояние да доставят на кожата необходимата влага на кожата. Вода от роза - най-добрия тоник за зряла и чувствителна кожа; конюнктивит, уморени очи, дерматит, възпалено гърло, алергия Вода от лайка - чувствителна, суха, зряла и възпалена кожа; рани, възпалени очи, мигрена, алергия, слънчеви изгаряния, руси коси. конюнктивит, дерматит, възпалено гърло, подути синуси
Вода от мента - стимулира, пречиства, освежава, охлажда; възпаления, за свеж дъх и мирис, антисептичен спрей за крака или спрей за разхлаждане през лятото Вода от салвия скларея - деликатна и чувствителна кожа; тонизира, стимулира подмладява, балансира, тъмна коса Вода от маточина - успокоява възпалена кожа, подходяща за мазна кожа, пречиства и овлажнява, безсъние, пърхот, храносмилателни спазми Вода от лавандула - всякакъв тип кожа, възпаления, екземи, слънчеви изгаряния, измръзвания, порязвания, дихателни инфекции, млечница - Купувайте само добре съхранявани хидрозоли от сигурен източник - Хидрозолите са 100% натурални продукти и не съдържат оцветители, консерванти, ароматизатори и други синтетични добавки. - Съхранявайте в хладилник или на хладно място - Хидрозолите не се разреждат - те са готови за употреба - Хидрозолите са идеални за добавяне към глинени и други маски, за почистване на лице, вместо тоник или в освежаващ спрей за лице и тяло. - Те са подходящи за компрес, гаргари, вани на очите при конюнктивит или уморени очи. - Можете да комбинирате до 5 хидрозола. Ако комбинирате с етерични масла спазвайте правилата за използване на етерични масла. Например не пръскайте сместа в очите. - Подходящи са за кучета, котки и други животни. Чисти етерични масла и води Масло от бор ( Pinus Sylvestris ) Масло от бял равнец ( Achillea Millefolium ) Масло от босилек ( Ocimum basilicum ) Масло от бергамот ( Citrus Bergamia ) Масло о гераниум (Pelargonium graveolens) Масло от джинджифил (Zingiber officinale) Масло от евкалипт ( Eucalyptus Globulus ) Масло от иланг-иланг ( Cananga Odorata ) Масло от канела-листа (Cinamomum zeylanicum) Масло от карамфил Eugenia caryophyllata) Масло от копър ( Anethum Graveolens ) Масло от кипарис (Cupressus sempervirens) Масло от лавандула ( Lavandula officinalis ) Масло от лимон ( Citrus Limon ) Масло от лимонова трева ( Cymbopogon ciratus ) Масло от мащерка ( Thymus Vulgaris ) Масло от мента ( Mentha Arvensis )
Масло от портокал ( Citrus Sinensis ) Масло от петигрен (Citrus aurantium) Масло от роза ( Rosa Damascena ) Масло от розмарин ( Rosmarinus Officinalis ) Масло от салвия ( Salvia Sclarea ) Масло от хвойна ( Juniperus Communis ) Масло от чаено дърво ( Melaleuca Alternifolia ) Масло от пачули ( Pogostemon Patchouli ) Масло от мандарина ( Citrus reticulata ) Масло от смрадлика ( Cotinus Coggygria ) Масло от грейпфрут ( Citrus Paradise ) Масло от здравец ( Geranium Macrorrhizum ) Масло от кедър ( Juniperus Virginiana ) Масло от лайка ( Matricaria Chamomilla ) Здравецова вода ( Geranium macrorrhizum) Розова вода ( Rosa Damascena ) Лавандулова вода ( Lavandula officinalis ) Лайкова вода ( Matricaria Chamomilla ) Розов конкрет ( Rosa Damascena ) Розово абсолю ( Rosa Damascena )
ЛЮБОПИТНО За да миришат приятно хавлиите, дрехите и чаршафите сложете няколко капки от любимото масло на парченце плат и го сложете при прането в сушилнята. Капнете няколко капки свежо масло на филтъра на прахосмукачката. Лимонът дава усещане за свежест и чистота, а маслото от гераниум отстранява мириса на животни. Ако са ви нападнали мишки или мравки сложете няколко капки мента на памуче и разположете на проблемните места. Хлебарките не обичат евкалипт, а мухите босилек. Ако ви е досадно бръмченето на комарите, прогонете ги с цитронела и лимонова трева.
Направете си истински парфюм с етерични масла. Сложете 25 капки в 30 мл спирт или водка. Ако използвате цветни масла не пръскайте подрехите. При брадавици използвайте една капка неразредено лимоново масло, като пазите околната кожа. Използвайте неразредени масла само при изрични указания от ароматерапевт. Розмарин, босилек, мента - идеални за ученици, студенти и всички, които имат нужда от по-добра концентрация. Когато отивате на изпит, капнете на носна кърпичка няколко капки от маслото, с което сте учили. При дълго, уморително шофиране използвайте розмарин, босилек или мента Ароматите продават! Искате да смените жилището си, а няма желаещи? Преди да поканите евентуални купувачи ароматизирайте кухнята с канела и карамфил, спалнята с иланг-иланг, а банята с лавандула. Авиокомпаниите и хотелите използват етерични масла, за да помогнат на клиентите си да преодолеят умората от смяната на часовите пояси. Рибарите от години използват анасон, за да прикрият човешката миризма. Сложете 1-2 капки на пръстите преди да сложите стръвта. Спомените, свързани с определен аромат са много по-силни от останалите. Познати аромати могат да помогнат на човек в безсъзнание или кома. Осем милиона ръчно набрани жасминова цветчета са необходима за добиването на един килограм жасминово масло. Тридесет рози са необходими за добиването на една единствена капка розово масло и 3-4 тона розов цвят за добиването на 1 килограм розово масло. От сто килограма лавандулов цвят се добиват три килограма лавандулово масло Хипократ е препоръчвал редовни вани и масажи с етерични масла. Смята се, че това е спасило Атина от чумна епидемия. По време на голямата чумна епидемия в Лондон през 1665 година, хората
са горели свещи от лавандула, кедър и кипарис по улиците и са носели торбички със същите растения като единствена защита срещу заразната болест. През 1930 година френският химик Рене Морис Гатфосе потопил изгорената си ръка в лавандулово масло. За негова изненада раната не само зараства много бързо, но и не остава белег. Той изследва терапевтичните качества на много етерични масла и има голям принос към развитието на ароматерапията. През 2004 година Нобеловата награда за медицина е връчена на Ричард Аксел и Линда Бък за откритието им за разпознаване и запомняне на около 10 000 различни миризми. Те откриват голямо генно семейство от около 1000 различни гени на обонянието (3% от нашите гени). За сравнение хората имат само 4 гена на зрението. 50% от световния добив на етерични масла се използват за ароматизиране и консервиране в хранителната индустрия, процентът в парфюмерийната също е значителен, а 5% се използват за ароматерапия. Някои болници в Оксфорд, Англия са заменили химическите успокоителни с етерични масла като лавандула, майоран, гераниум и кардамом. Етеричните масла съдържат няколкостотин съставки, които работят в синхрон, докато синтетичния аромат може да има около 50 съставки. Дори и да се съберат всички съставки, никога не може да се получи същото съотношение между тях. Природата не може да се копира. Натуралното лавандулово масло помага при изгаряния, стрес, депресия, безсъние, раздразнителност, истерия, облекчава болки, главоболие, сърцебиене, горещи вълни, сваля високото кръвно, успокоява нервите, възпаленията, прогонва насекомите и дори мирише добре. Още ли искате синтетично лавандулово масло? Молекулите на етеричните масла са малки. Те проникват през човешката кожа лесно и навлизат в кръвния ток, нужни са между няколко секунди до два часа на маслото да проникне през кожата (повече време отнема наличие на токсини или тлъстинки) и четири часа да излязат с урината, потта и екскретите. Много етерични масла се добиват от репродуктивните органи на растенията - семената. Такива масла съдържат фитоестрогени и са подходящи при проблеми с репродуктивните органи, менструални
проблеми, менопауза. Те създават равновесие независимо дали става въпрос за излишък на естроген или недостатъчност. Ароматерапията, която отдавна се използва от акушерките по света, вече се радва на вниманието и на акушерите в Европа, Англия и САЩ. В медицинските училища в Германия бъдещите акушери задължително изучават ароматерапия. По време на раждане маслата успокояват, засилват контракциите, пречистват въздуха. Според статистиката 60% жените, раждали с помощта на етерични масла напускат болницата по-рано и по-рядко имат нужда от операции. За да се отървете от миризмата на тютюн или готвено използвайте канела, лавандула, лимон, портокал, чаено дърво, розмарин. Ако не вярвате, че маслата проникват през кожата намажете ходилата си с чесън - след 1 час от устата ще лъха на чесън. Ако ви прилошава при пътуване масажирайте корема с ментово масло и капнете на кърпичка или в ароматизатора в колата. Летенето също може да създава проблеми. При подути глезени и ходила използвайте студен лавандулов компрес или масажирайте с лавандула или евкалипт. Ако просто сте нервни капнете гераниум или друго любимо масло на носна кърпичка Изследванията показват, че когато отделни съставки от етерични масла, например ментол се изолират и се вложат в лекарство, тяхната ефективност се намалява многократно. Предпочитайте сложно по състав етерично масло, отколкото създадено лекарство в лаборатория. Няма вълшебна съставка - има вълшебна композиция от 200-300 съставки, които действат в синхрон. Д-р Тим Бетс от Университета в Бирмингам провежда изследване, според което при употреба на етерични масла честотата на епилептичните припадъци са намалели при почти всички пациенти. В европейските страни ароматерапията е част от ежедневието и се прилага за лечение на много заболявания. Във Франция дори се покрива от медицинските застраховки. Медикаментите унищожават не само вредните, но и полезните бактерии.
Етеричните масла унищожават само бактериите или вируса, както и средата, в които те виреят. Синтетичните заместители не могат да възпроизведат броя и количеството на съставките на етеричното масло. Създадената от човека имитация не може да лекува. Преди около 150 г парфюмът е бил 85% натурален и 15% синтетичен. Днес съотношението е тъкмо обратното. Нищо чудно, че все повече хора се развиват алергии към парфюми. Розовото масло е съставено от около 280 компонента. Въпреки че съществува подробна информация за състава му, химиците не са в състояние да получат аромата на истинската субстанция. Явно природата ревниво пази някои от тайните си. Ако вашето дете не иска да ходи на училище, опитайте да го подмамите с лавандула и иланг-иланг. Маслото от лимонова трева е по-ефикасно срещу стафилококус ауреус в сравнение с пеницилина и стрептомицина. По време на Втората световна война като военнополеви хирург Жан Валне е използвал разтвори от етерични масла като антисептични средства при обработка на огнестрелни рани. Чаеното дърво се използва при ухапване от фуниевиден паяк, лавандулата - от черен паяк вдовец. Това са двата най-отровни познати паяка, чиито ухапване е с фатални последици. Маслото от пачули се е използвало при ухапване от змии. Бактериите и вирусите бързо създават резистентни щамове на всички фармацевтични средства, създадени от човека. Те обаче са безсилни пред етеричните масла. Проучване на 500 жени в родилно отделение, в което са използвани лавандула, салвия скларея, мента, евкалипт, лайка, тамян, жасмин, роза, лимон и мандарина, показва, че 74% не са използвали други обезболяващи. Ако наистина искате да спрете цигарите и да оползотворите парите си за нещо наистина смислено - инвестирайте в лавандула, грейпфрут, портокал, черен пипер, мента, бор, хвойна, евкалипт, карамфил, кипарис.
Ароматизирането на стоматологични кабинети с мента и евкалипт намалява болката, а с портокал, лимон и иланг-иланг - успокоява пациентите. В Япония се произвеждат спални, напоени с аромата на хвойна - едно от най-подходящите сънотворни средства. Пак в Япония чрез вентилационни системи се ароматизира с лимон и розмарин, за да се подобри ефикасността на работата на служителите, особено в по-малко продуктивните следобедни часове. Изследванията показват, че грешките и трудовите злополуки, както времето за вземане на решение са намалели значително.
ROSA
DAMASCENA
Първите сведения за розата срещаме в древните индийски предания, които разказват за почитатта, с която се ползвала розата - съществувал дори закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси... За появяването й на света в преданията не се казва нищо; само в индийските митове се съобщава, че найкрасивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена. По думите на персийските поети, тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата девствена роза с нейните остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, казва персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък... Благоговението и любовта на персите възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Магомет при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава пречистваща сила се приписва и на розовата вода. Султан Саладин, когато отново отнел от християните мечета на Омар през 1189 г. не стъпил в нея преди да измие целия й под, стените и дори скалата, на която е построена, с розова вода. Колко розова вода е била необходима, съдете сами, щом я превозвали с 500 камили. По същия начин постъпил и Магомет ІІ с храма "Св. София" след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова вода. В Гърция - центъра на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според думите им розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето. Боговете, като видяли върху богинята на любовта цвете, което по прелест не й отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие. На розата той дарил прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някой от боговете попречила за това... Розата оставала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката й. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени...
От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката, смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства... Някои патриции заповядвали да покриват дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали с галерите. На едно от пиршествата гостите били засипани с такова множество падащи от тавана листенца, че (за велико удоволствие на жестокия управник) много от гостите се задушили... Всички улици на Рим били така пропити с аромата на рози, че на човек, който не е привикнал с нея, му ставало лошо. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози. Имало дори специална професия жени, които сплитали розови венци.В Западна Европа отношението на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила техните предубеждения. Минало няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили за райско цвете. В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях и израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв. В католическите легенди розата често е небесна защитница на добрите дела. От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати личности със ЗЛАТНА РОЗА, обсипана със скъпоценни камъни. Розата е награда извънредно оригинална. Стъблото й е от чисто злато и има дължина почти 4 фута. Цветът е едър, изработен е от отделни листенца, върху които се гравират имената на папата и на наградената добродетелна личност. Листенцата са украсени с множество миниатюрни брилянти, изобразяващи небесната роса. Такава Златна роза са получили: през 1160 г. Людовик Младши от папа Александър ІІІ за почитта, която оказал на папата при пътуването му през Франция; Йоана Сицилийска от папа Урбан V, за това че избавила Италия от унгарците; Фридрих Саксонски, германският император Хенрих ІІІ, мексиканската императрица Шарлота, испанската кралица Изабела... От всички християнски държави с най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празничини дни. През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести. В историята на Англия отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале
малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър. Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата между Хенрих VІ Ланкастър и Едуард Йорк за правото над английския престол, носи названието война на алената и бялата рози. След тази печална слава в Англия, царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьорте, които според заповедите на Елизабет били допускани в театрите и в обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза. Скоро след това розата станала задължителна принадлежност към костюма. Носели и зад ухото. И колкото по-едър бил цветът, толкова това било по-изискано и модно. Скоро и самата Елизабет започнала да се появява с роза. Има дори монети, на които кралицата е изобразена с роза. В Германия историята на розата е малко по-друга. Розата, като цвят на шипковия храст, била известна още в езическите времена. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било разрешено само в петък - денят, посветен на богинята на небето. Розовият венец в древногерманските предания е още и призив за двубой, но и награда за рицаря от дамата на сърцето му или най-накрая - знак, че любовта на рицаря е забелязана. В християнските времена започнали да смятат белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова през средните векове смятали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви. Крал Фридрих Вилхелм ІІІ страстно обичал рози и сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите, който нарекъл "Паунов остров". На острова били събрана колекция от всички съществуващи тогава сортове рози. Бъдещата руска императрица принцеса Шарлота, както и нейният баща, била голяма любителка на розите. Особено обичала белите рози, заради което в семеен кръг я наричали "Бялото цвете". И ето през 1829 година в чест на годежа си с император Николай Павлович принцесата организирала празник на розите на този "Паунов остров". От всички краища на страната били докарани хиляди бели рози. С тях украсили всички знамена, върху главите на всички поканени дами имало венец от бели рози, всички стълби били украсени и обсипани с бели розови листенца. Самата Шарлота седяла под златен, украсен със скъпоценни камъни балдахин, облечена като бяла роза. За спомен от този празник всяка от присъстващите дами получила от бъдещата императрица сребърна роза, върху листенцата на която били изрязани годината и датата на този празник. В Русия розата пристигнала за първи път през ХVІ век и дълго време била достояние само на царския двор и някои приближени сановници. Народът не я познавал. И все пак? Откъде тогава идва популярната фамилия Розанов? Известният велможа и първи руски канцлер Гаврил Головкин бил страстен градинар - особено обичал рози. В своето имение в Подмосковието направил великолепен парк с рози, за които се грижел специално доведен от Англия градинар. Нито един англичанин не би се справил с цялата градина и затова му дали за помощници крепостни руски селяни. Един от тях толкова бързо се научил да се грижи за розите, че дори надминал своя учител - англичанина. За благодарност графът освободил него и цялото му семейство и му заповядал да се нарече с фамилията Розанов. Оттук и тръгнала фамилията по Русия.
Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.
През 1870-1875 г. на европейския пазар се продава около 1650 кг розово масло. От тях 850 кг - повече от половината е от Казанлъшката долина, не напразно наричана Долина на розите. До 1890 г. маслото се е теглило в мускали (в оригинал - мискал) - староарабска мярка за вместимост на розово масло, която тежи 4,810 г., след това статистиката се отбелязва в килограми. Истинското розово масло стои на кристалчета. То кристализира при 18-22°С. Цената на 1 килограм розово масло е между 3600 и 4000 USD.
АСТРОЛОГИЯ Розата влияе на атмосферата в нашия дом Царицата на цветята - розата, е най-яркият представител на зодиакалния знак Лъв. Под този знак розата е преди всичко заради великолепните си цветове и любовта си към ярката светлина. В миниатюрните стайни рози стихията на огъня е и в цветовете, които управлява Слънцето, и в острите бодли, които управлява Марс. Розата има силен, мъжки характер. Огънят, мъжкото начало в астрологията е преди всичко активност. Една роза в къщи е безшумен двигател, зареждащ атмосферата около себе си с действена енергия. Добре е да има роза там, където живеят хора вяли, пасивни, мечтаещи повече за почивка, които по всякакъв начин се стремят да избягат от всяка работа. Розата впива в себе си вялата енергия на леността и я превръща в съзидателна. В дом, където расте роза, самата атмосфера заставя хората да станат от дивана и да правят нещо. В бодливите стъбла на розата се съединяват Сатурн и Марс. Сатурн управлява стъблата на всички растения, а Марс живее в бодлите. Сатурн е планета - дикататор, законодател, а Марс е агресор. Розата е полезна там, където хората се опитват да установят насила свои закони, където желанието на един от семейството да заповядва в дома предизвиква кавги, бурни скандали. Ако в дома ви живеят или често пребивават хора, които искат да подчинят всички, посадете миниатюрен сорт роза в саксия. Това очарователно растение с мъжки характер ще неутрализира енергията на агресивния диктатор, бликаща от човека в околната атмосфера. Розата няма да позволи на тази енергия да стане причина за внезапни болки или влошаване на самочувствието на всички останали в дома. Розата влияе върху емоционалното ни състояние От всички растения на Лъва розата е най-добрият вдъхновител. Нейният огнен характер стимулира творческото начало в хората, подтиква ги към нови търсения в обикновените неща. Под финото влияние на розата човек може да промени отношението си към всекидневните грижи, може да се появи желание да върши обикновените неща по нов начин. С розата животът става по-интересен, по-разнообразен. Добре е да я имат всички, които се чувстват неудовлетворени от свършеното през деня или смятат, че нещо не им достига Розата може да бъде и отличен помощник на онзи, който желае да стане по-силен и волеви човек. Розата ще помогне на мъжа да стане истински мъж, а на жената - да стане по-независима. В най-голяма степен обаче такива свойства имат червените рози. В жълтите рози преобладава слънцето.
В астрологията Слънцето се свързва с организаторските способнисти, затова жълтооките рози са добри помощници за хора на ръководни постове, хора - организатори. Жълтите рози са подходящи и за хора, неподредени, на които им е трудно да спазват определен режим, често закъсняват и забравят онова, което са искали да направят. Розите с бели цветове са изпълнени с безупречно чиста енергия. Подходящи са за онези хора, които нарушават основните закони на зодиакалния знак Лъв - егоизмът им преобладава над благородството, чужда им е или не виждат смисъл в творческата работа и не познават вдъхновението. Белите рози пробуждат най-добрите качества на Лъва: снизходителност, благородство, любов, стремеж към творчество. Розата влияе на здравето ни Както повечето растения, отнасящи се към знака на Лъва, розата влияе на органа, който той управлява - сърцето. Благодарение на своя огнен, силен характер, розата стимулира сърдечната дейност. Затова е хубаво да има рози в дом, където живеят хора с болно сърце и хипотоници.
Розите са били високо ценени през вековете в цял свят поради техните лечебни качества, балансиращата природа на техния аромат и багрите на техните цветове. Те носят романтика и наслада, чистота и радост. Розите символизират страстта, разбирателството и разкоша. Ароматът на розовото масло е ароматът на любовта. I ИСТОРИЯ И МИТОВЕ Никой не може да каже дали розата идва от Китай, Индия или Персия, тъй като тя е много стара - следи от рози са намерени във вкаменелости на повече от 25 милиона години. Тя е била част от нашия живот и легенди от древни времена. Името на Дева Мария е включвало думата "роза" в много случаи. Например "Мистичната роза" и "Кралицата на свещената розова градина". В съставките на мирото неизменно влизало розово масло. В древна Гърция розата била символ на богинята Афродита. В древен Рим розата била свързвана с Адонис и Венера. В Индия богинята "Великата майка" била известна като "Свещената роза". В древен Китай червената роза била наричана "Цветето на богинята". След многото светци, за които се твърди че били благоуханни, била и Света Роза, която естествено ухаела на рози. Родното място на култивираната роза най-вероятно е Северна Персия, на Каспийско море или Фаристан - на Персийския залив. Древните персийци наричали розата "гюл" или "Цветето" с главна буква. Тя става символ на Персия (днешен Иран). Розите украсявали щитовете на нейните воини. С розова вода се поръсвали гостите за добре дошли, като този ритуал съществува и до ден днешен. Тя била приемана като напитка, подправяна с канела и захар и добавяна към много деликатеси. Провинция Фаристан плащала годишен данък от 30 000 шишенца розова вода на Багдадската хазна. В златните времена на Багдад, строителите на джамии смесвали
розова вода (и мускус) в хоросана и когато обедните слънчеви лъчи нагрявали стените се излъчвал невероятен аромат. В същото време Персия изнасяла розова вода в Китай, Йемен, Египет и Испания. През 1684 след като посетил Персия Кампфър писал за производството на розово масло. "Розите на Шираз са удивителни, защото по време на дестилацията отделят мазно вещество, подобно на масло, наричано розово масло. Тази субстанция се цени повече от златото и няма парфюм на света по-сладък и по-прекрасен." От Персия розата се разпространява през Месопотамия до Палестина и през Мала Азия до Гърция и Италия. Няма съмнение, че розите, използвани в древността, са били култивирани. Сортовете били малко на брой, но изглежда римляните са култивирали Червената провансалска роза (Rosa gallica) още известна като Френска роза. Думата роза идва от гръцката дума за червен - "родон". Розите в древността били с тъмночервен цвят, откъдето идва и предположението, че са изникнали от кръвта на Адонис. Египтяните използвали много розово масло в техните светски и религиозни церемонии, а също и за мумифициране. Следи от рози са намерени в египетски гробници. Клеопатра спяла на възглавница, пълна с розови листенца и се къпела с розова вода. Нейните любовни завоевания били подпомагани от ароматни есенции. Тя съблазнила Марк Антоний като напоила платната на нейния кораб с розово масло и покрила стаята си с дебел килим от розови цветове. Римляните също не щадяли цветовете на розата. Хораций споменава за употребата на рози на пиршества за украса, разхвърляни по пода и дори във виното на заможните римляни. На булките и младоженците слагали венци от рози, а също и на изображенията на Купидон, Венера и Бакхус. Рози били разпръсквани на празниците на Флора и Химен, пред победителите, пред техните колесници и на носовете на техните бойни кораби. Римляните също носели венци от рози по време на угощения, като превантивна мярка срещу напиване. Розите са били слабост на император Нерон, който харчел еквивалента на $160 000 за розово масло, розова вода и розови цветчета за една нощ за себе си и своите гости. На погребението на своята съпруга през 65 от новата ера е бил използван повече парфюм "отколкото можело да се произведе за една година". Елините смятали аромата на розата за освежаващ и ободряващ уморения ум. Те подправяли виното си с рози, за да предотвратят махмурлук, разпръсквали вази, пълни с рози на техните пиршества и оргии. Червена роза е изобразена в палат отпреди 4000 години в Кносос, Крит. Розата е в основата на много легенди. Най-старите данни за нея могат да бъдат
намерени в "Илиада" и "Одисея" на Омир. Древногръцката поетеса Сафо избира розата за Кралица на цветята. Някога е имало обичай да се окачва роза над масата за вечеря като знак, че всичко споделено ще остане тайна. Дори сега гипсовия орнамент в средата на тавана се нарича "розетка". II ДЕСТИЛАЦИЯ Въпреки че розата е била високо ценена от зората на историята, методът за съхраняване на нейния аромат бил потапяне на цветчетата в масло, за да бъде извлечен аромата под формата на помада. Розовото масло (Oleum Rosarum, Ol. rosatum or Ol. Rosacetum) на древните не било летливо масло, а тлъсто масло, напоено с аромата на розата. До много скоро се смяташе, че дестилацията е била изобретена от най-известния персийски лекар Авицена през 10-ти век. В археологически музей в Пакистан, обаче, е бил открит глинен дестилационен апарат, датиран на 3 000 години преди Христа. С това доказателство се оказва, че дестилацията е много по-стара, отколкото се вярваше преди. Също така е вероятно древните египтяни и юдеи да са познавали тайните на дестилационния процес. Независимо какъв е произхода на дестилацията е сигурно, че Авицена е открил парната дестилация. Розовата вода, която събирал се смята за първия съвременен парфюм. Предполага се, че розата е била първото цвете, подложено на дестилация. В началото ароматните води били единствения продукт на дестилацията, докато мазната субстанция била изхвърляна като "нечистотия". С изобретяването на кондензатора около 1150 година, маслата били нарочно отделяни от парите. Те били продавани като съставки за парфюми и около 1500 година се ражда отрасъла добив на етерични масла. Дълго време розовата вода била по-ценена от самото масло. Легендата от епохата на Великите Моголи разказва, че розовото масло добива популярност след сватбеното тържество на принцеса Нур-Джихан и императора Джихангуир. Каналите на градината били напълнени с розова вода, която огряна от слънчевите лъчи отделила етеричното масло на повърхността. То било събрано и се оказало, че е прелестен парфюм. От този ден нататък розово масло станало много търсено. Това поставя началото на производството на розово масло в Персия и около 1612 година и много преди края на 17-ти век дестилационните фабрики на Шираз работели под пълна пара. Първото споменаване на персийското розово масло прави Кампфър през 1684 година, който споменава износа за Индия. III РОЗОВО МАСЛО
Розовото масло (на английски - rose oil, rose otto или rose attar) се извлича от венчелистчетата чрез парна или водно-парна дестилация. Етеричното масло, на което се дължи аромата на розата се намира в цветовете и листата, като венчелистчетата са основната секретираща част на цвета. Розовото масло е бледожълто на цвят, понякога със зеленикав оттенък. Има силен мирис на свежи рози, който може да се опише като сладък, цветист, женствен, богат, топъл, изкушаващ и опияняващ. Горната, средната и долната нотка на маслото са силни. Когато се охлади, маслото се превръща в прозрачна мека маса, която отново се втечнява от топлината на ръката. Точката на втвърдяване на българското розово масло е между 16.5º и 23ºC. Повечето експерти смятат, че масло, което се втвърдява при по-ниски температури (все пак в определни рамки) е с по-високо качество, тъй като съдържанието на стеароптен е по-ниско, а процента на ароматните алкохоли е съответно по-висок. Розовото масло е най-малко токсичното от всички етерични масла. То не дразни кожата и може да се използва преди излагане на слънце. Не трябва да се използва по време на химиотерапия и не е препоръчително да се използва по време на бременността или през първите три месеца ако има опасност от спонтанни аборти. Според ароматерапевта и фармаколог Тони Балакс розовото масло не може да предизвика аборт и може да се използва по време на бременността. Химическият състав на розово масло е следния: Монотерпени: стеароптен (16-22%), α-пинен (0.5-0.73%), β-пинен (<1%), α -терпинен, лимонен, мирцен, оцимен, p-цимол, камфен Сескитерпени: β-кариофилен (03%) Алкохоли: гераниол (11.87-19%), цитронелол (33.45.04%), етанол (1.435.14%), нерол (3.6-10%), линалоол (0.54-3%), изо-борнеол (0.4%), хептанол, октанол, ноналол Алдехиди: нерал (0.5%), пентанал ((<1%), 3-хексенал, гераниал, октанал, бензалдехид Естери (2-6%): цитронелил ацетат (0.5-0.72%), геранилацетат (1.23- 1.6%), нерил ацетат (0.04-0.06%), хексил ацетат Оксиди: цис-розов оксид, транс-розов оксид
Съставът на розовото масло е доста променлив, като това се дължи на множество фактори, като вида на цвета и мястото на отглеждане. Розовото масло от растения, израснали в по-студен климат съдържа много голям процент от восъчната субстанция стеароптен, която е без мирис и няма стойност за парфюмната индустрия. Гераниол и цитронелол са основните съставки на розовото масло в процентно отношение. Цитронелолът представлява около 35% от маслото. Гераниолът, който може да присъства до 75% се среща също в маслата от палмароза, цитронела, лавандула, нероли, петигрен, иланг-иланг, лимонова трева и някои евкалиптови масла. В индустриални количества се добива от маслата от палмароза и цитронела и често се използва за фалшифициране на розово масло. Приемливо синтетично розово масло не може да бъде получено само чрез смесването на ароматни химикали. Част от натуралното масло винаги трябва да участва в композицията. Биеща на очи (или по-скоро на нос) разлика между натуралното и синтетичното масло е, че второто силно мирише на йод. Докато розата извлича своя аромат от над 283 съставки, синтетичния аромат просто възпроизвежда доминиращите съставки, като пропуска неуловимата изтънченост на истинското розово масло. Природата не може да се копира. След като веднъж сте се насладили на аромата на истинското розово масло, никога няма да приемете синтетично в замяна. Други продукти, получени от розовите цветчета са розово абсолю, розов конкрет и розов хидрозол. Розовият конкрет се извлича чрез разтворители, в България - петролеев етер. Той е червено-оранжева, восъчна маса и има типичния аромат на розата. С извличането на разтворителя се получана розово абсолю, което е тъмножълто-оранжево до червено на цвят. От конкрета може да се добие 60% абсолю. Екстракцията изисква около 1 000 кг цветове за добива на 1 кг абсолю, което обяснява по-ниската цена. Ароматът на розовото абсолю е почти точно копие на уханието на цветето. Розовото масло, обаче, е с много по-силен аромат и с по-високи нотки и се смята за по-висша класа. Докато за производството на розово масло се използват свежи цветчета, за конкрета, абсолюто и хидрозола могат да се използват и сухи. Абсолюто намира широко приложение в козметичната и парфюмерийната индустрия. Розовият конкрет се използва при кожни проблеми. Докато розовото масло съдържа само натуралните съставки на розата, розовия конкрет и абсолю винаги съдържат следи от разтворителя, следователно те не са подходящи за ароматерапията при третиране на физически проблем. Те обаче са отлични за психотерапевтични цели. Вторичен продукт от дестилирането на етерично масло е розовата вода, също известна като хидрозол или хидролат. Тя съдържа 0.2 - 1.1 % етерично масло и трябва да е бистра и безцветна.
IV БЪЛГАРСКО РОЗОВО МАСЛО Първите рози били донесени в Тракия от завръщащите се войници на Александър Македонски. Белгийски хроники споменават, че през 1210 година кръстоносци видели големи района с рози близо до Одрин. Не е ясно обаче, дали самите кръстоносци не са донесли розите в този регион. Турският географ и пътешественик Хаджи Халифа пише за розовите градини, които видял край Одрин през 1652. Предполага се, че споменавайки Одрин, той има предвид и Розовата долина, тъй като по това време България е била част от Османската империя. Розите били внесени в този регион от Кашан, Персия през Дамаск, Сирия. Предполага се, че култивирането на рози било въведено в Розовата долина от турски съдия. Той имал огромни градини с ароматни рози. През 1593 година Султан Мурад III наредил на съдията да отглежда рози за нуждите на неговия палат. Климатичните условия на Казанлъшкия регион се оказали много поблагоприятни, отколкото в страната на нейния произход. Въведената оригиналната технология за засаждане на рози се оказала толкова добра, че розови храсти били изнасяни за Руската и Османска империя. Влажността на въздуха и облачността допринесли за получаване на рози, с високо съдържание на етерично масло. С времето хората започнали да прилагат двойна и многократна дестилация. Това уникално българско въведение в технологията било тествано по аналогия с метода за дестилиране на ракия. Новата технология, подобрените дестилационни казани и новата техника за охлаждане имали за цел да извличат розово масло, а не розова вода. Така за първи път розовото масло става главния продукт на дестилацията и резултатът бил масло с ненадминато качество, непознато досега. Новият продукт - българското розово масло - скоро станало известно по света. То било посрещнато много добре от новите парфюмерийни и козметични индустрии, процъфтяващи в Европа по това време, докато Ориента все още се вълнувал предимно от розовата вода. За целите на транспортирането били създадени специални калайдисани медни съдове в дървени опаковки, наречени конкуми. Така наречените мускали, направени от мед или стъкло, също в дървени кутии, били използвани за по-малки кооличества. Тези интересни артикули можете да видите в Музея на розата в Казанлък, създаден през 1969 година, както и стари дестилационни съоръжения, етикети, шишета, снимки, документи, сертификати и други. Първото розово масло в България било дестилирано около 1655 година. През 1820 година в Казанлък се създава първата розотърговска къща на
Дончо Папазов, а градът става център на българското розопроизводство. През 1849 френският посланик в Одрин споменава за производството на розово масло в Казанлък и Карлово. Годишният добив на розово масло бил 1 000 кг до 1878 - годината на Освобождението. Българското розово масло спечелило златни медали на световните изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893). През 1905-1916 България била водещ производител на розово масло с 89% от всички розови насаждения в света и годишен добив от 5 400 кг розово масло. През 1919 цялата продукция била предоставен на САЩ срещу доставка на храни. През 1980 година България е произвела 70% от розовото масло, като добива спада до 30% през 1990-те. Днес България произвежда 40% от розовото масло с перспектива за нарастване до 55%. През 2001 година България е изнесла 1 200 кг розово масло, от които почти 60% са отишли в страните от европейския съюз и 35% в САЩ. С нейната 350-годишна традиция в производството на розово масло, българското розово масло е признато за най-качественото розово масло. То е вечно. Конкум българско розово масло, произведено през 1940-те днес струва повече от $20 000 и се намира трудно. Търсенето за българско розово масло все още е по-голямо от неговото предлагане. През 2001 година купувачите са платили по-висока цена за продукта, като цените са стигнали $3 800-4 200 за килограм, в сравнение с $3 400 предходната година. За сравнение турското и френското розово масло се продават за $2 800. Главната причина за високата цена на "течното злато" на България е много ниския рандеман, който е около 100 пъти по-нисък от средния рандеман на повечето етерични масла. За добива на 1 капка розово масло са необходими 30 рози, а за 1 кг - 3000-4 000 кг розови цветчета. Като се има предвид това, фактът че розовото масло е 50 пъти по-скъпо от другите масла е разбираем. Поради високата си цена то не се използва често от обикновения потребител, но е много ценно за ароматерапията и за парфюмерийната индустрия. Трябва да се признае обаче, че розовото масло е силно концентрирано и са необходими много малки количества. Понастоящем има около 1 000 вида в рода Роза в семейство Розоцветни, но най-важни за добива на етерично масло са Дамаската роза (Rose Damascena) и Червената роза (Rosa Gallica). Около 20 000 сорта са били селектирани на базата на тези два вида. Култивираната в България роза се е установила като нов сорт - Казанлъшка роза (Rosa kazanlika V.Top). Това е основния сорт за добив на етерично масло. Това е малък, бодлив храст с височина от 1.5-2.5 метра с розови и много уханни цветове. Бялата роза (Rosa Alba L.) е другия вид, който вирее в България, но нейното масло е с по-ниско качество и се използва предимно за отделяне на розовите насаждения.
В България има 1 300 хектара розови насаждения, повечето от които в Розовата долина. Почвите в този район са дъблоки и водопропускливи чернозем, алувилано-ливадни, с достатъчно хумус. Климатът в Розовата долина е преходен между умерено-континентален и преходноконтинентален. Дъждовните дни са много и това удължава периода на цъфтене, потиска изпаряването на маслото, като в същото време увеличава добива на масло и подобрява неговото качество. Отсъствието на интезивно слънцегреене предотвратява нежелателното освобождаване на летливите ароматни съставки от цветовете. Восъчният пласт е тънък, но растението не се стреми да го направи по-плътен, за да се защити от силните слънчеви лъчи. Това обяснява по-ниското съдържание на стеароптен в българското розово масло. Пъпките започват да се формират през март, развиват се през април и обикновено започват да се отварят около 10-15 май. Цъфтят от средата на май до средата на юни. Брането се извършва на ръка и започва в 5 сутринта и трябва да се преустанови преди 10, освен ако денят не е облачен. След изгрев слънце съдържанието на етерични масла в цветовете спада до 30% поради изпарението. Розоберът продължава 20-25 дни. Повече от 2000 души са ангажирани с брането на розите всяка година. Един опитен розоберач може да събере до 50 кг на ден, от които се произвеждат около 10 мл ценно масло. Събраните цветове трябва да се обработят в рамките на 24 часа. След дестилацията цветът може да се използва за изготвянето на слабителни средства, като тор за розовите насаждения или за фураж. Добивът на розово масло е между 0.0099% и 0.062%, така че средния добив е 0.030-0.035%. Добивът на свежи розови цветчета е между 100-800 кг на декар, а средния е 350-400 кг. Ако съдържането на есенция в цветчетата е 0.04-0.05%, добивът на етерично масло от декар е 80-100 грама на декар, но с новите сортове и оптимални условия, цифрата може да скочи до 140 грама на декар. Розовата долина винаги е очаровала хората с нейната красота. Големият писател Иван Вазов е дал израз на емоциите, които пейзажа на Розовата долина поражда в него през 1886 година. "Но и сега тя колко е прекрасна! Колко сила и фантазия природатамагесница е похарчила, за да окичи пролетното й рухо! Старозагорското поле учудва погледа с богатствата си и с неизмеримостта на хоризонта си; Казанлъшката долина го омайва с разкошната си пъстрина и величественост. Там естеството е гений благодатен, тук е поет. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади, нежни кадифени морави, живописни ландшафти, гюлови градини, вече заруменели и заблагоухали, пресни поляни, през които ручат бистри планински бари, и всичко това
прошарено с купове горици от кестени, орехи, сливи, череши, круши, дрянове, ябълки, вишове, празнично разцъфтели, а през средата на тая панорама между върбалаци и шумящи брястове, вие се млада Тунджа и шари чудни меандри по зелената равнина. В дъното на картината - Стара планина: верига исполинки върхове, които се къпят в синьото небе: а далеко на запад мръщи се халосаният Юмручал, забулен от снегове и облаци, като Олимпът на някой балкански гръмовержец. Щастливите елисейски поля, турени при предела на Бореевото царство! А след петнайсет дни тия нежни зеленини някоя вълшебница ще засипе с росни трендафили и из въздуха ще се залеят благоухания, заедно с песните на тъмнооките берачки, увенчани с пресни рози, като старовремските гъркини от Пафос и Цитера по венерините празници … " Вие също можете да се насладите на великолепието на Розовата долина, ако посетите Казанлък по време на Празника на розите в началото на юни. Той води началото си от тържествата, провеждани в началото на розобера. За първи път се провежда през 1903 година. Празникът започва с избиране на Кралица на розата и и нейното коронясване. Всички гости могат да участват в шествията по улиците на града и в ритуалния розобер, придружен от традиционни песни, танци и много деликатеси.
V ТЕРАПЕВТИЧНИ КАЧЕСТВА Розите са били използвани в традиционната медицина на древните китайци, индийци, персийци, араби и т.н. От векове чистото розово масло е използвано за лечение, хармония, романтика и наслада. Розите били отглеждани в манастирските градини, заради техните лечебни качества и са били важна част от Материя медика. То е било известен афродизиак в продължение на векове. Древната традиция розови листенца да се разпръскват на брачното ложе и да се използват в сватбени церемонии съществува и до ден днешен. През 16-ти век по време на бубонната чума във Франция Нострадамус приготвял "розови хапчета", които съдържали розов цвят, карамфил, ирис, кипарис... За същата цел в Италия алхимикът Алексис от Пиемонт предписвал смес от 18 билки и розата била една от тях. Доказано е, че розовото масло има следните въздействия върху човешкото тяло: антидепресант, противовъзпалително, антисептично, антиспазматично, противовирусно, афродизиак, обезболяващо, стягащо, бактерицидно, цикатризиращо, жлъгегонно, холеретично, пречистващо, диуретично, стимулиращо менструацията, кръвоспиращо, чернодробно,
слабително, муколитично, стимулиращо раждането, седативно, стомашно, спазмолитично, тонизиращо, противоглистно Глава: Розата помага при главоболие и проблеми с очите (розов хидрозол), ушите, гърлото и зъбите; мигрена, махмурлук, очни инфекции, конюнктивит, блефарит, стоматит, гингивит, зъбобол, кариес, пулпит, афти, възпалено гърло, тонзилит, ларингит, отит, трахеит, сенна хрема Храносмилателна система: Има успокояващ ефект върху стомаха, когато има емоционален стрес, помага за изчистването на храносмилателната система, успокоява възпаленията, стимулира отделянето на жлъчка; липса на апетит, анорексия, булимия, задръстване на черния дроб, гадене, повръщане, камъни в бъбреците и пикочния мехур, чревни паразити, запек, гастрит, язва на дванадесетопръстника, пептична язва, проблеми с бъбреците, холецистит, проблеми с далака, жълтеница, ентерит, хемороиди, хепатит, атонична диспепсия, колики, холангит, стомашни болки, синдром на раздразнените черва Ендокринна система: Балансира хормоните, помага за регулиране на менструални проблеми Кръвообращение: Подобрява общото кръвообращение, тонизира вените и артериите, разширени вени, тонизира сърцето и капилярите, склероза, кръвотечения, световъртеж, сърцебиене, проблеми с кръвоносните съдове, проблеми със сърцето, високо кръвно налягане Нервна система: Подобрява концентрацията, слаба памет, безсъние, тревога, разсеяност, меланхолия, апатия, кошмари, депресия, следродилна депресия, заекване, раздразнителност, умствена умора, Отделителна система: цистит, уретрит, вагинит, вулвовагинит Репродуктивна система: Розата се смята за въплъщение на женствеността. Хипократ препоръчвал розата в акушерството. Балансира нередовна менструация, успокоява и облекчава проблеми с матката, добро средство за поддържане на репродуктивните органи; еректилна дисфункция, стерилитет, фригидност, афродизиак, ПМС, аменорея, дисменорея, менопауза, проблеми с яйчниците, проблеми с матката, напрежение по време на менструацията, подобрява вагиналната секреция (особено след менопауза), ендометриоза, левкорея, подходящо за жени, които са имали спонтанни аборти, подпомага зачеването
Дихателна система: Успокоява възпаления, астма, кашлица, белодробни абсцеси, инфекции, туберкулоза, бронхит, настинка, грип, синузит, пневмония Кожа: От векове розата е била свързвана с женската красота и оттук с грижата за кожата. Има тонизиращ и стягащ ефект върху капилярите, което я прави подходяща за намаляване червенината. Има пречистващ, почистващ, успокояващ и антисептичен ефект; подходящо за всички видове кожи особено суха, зряла, възпалена и чувствителна, напукана и отпусната; екзема, бръчки, акне, белези, спукани капиляри, алергичен дерматит, дерматоза, алергия, херпес зостер, изгаряния първа и втора степен, лъчеви изгаряния, порязано, некроза, псориазис, циреи, пигментни петна, стрии, инфектирани рани, обрив, отоци, импетиго, скарлатина, суха и тънка коса, дълбоки рани, подпомага регенерацията на клетките Психология: Основно масло за сърдечната чакра, подсилва и позволява на енергията на любовта да се разпростре към един човек или към всички хора, добро когато сърцето е било затворено от мъка. Подхранващо, помага при депресия, шок, мъка, разбито сърце, успокоява гнева, успокоява емоциите, особено депресия, фрустрация, ревност и негодувание, завист, омраза, вина, подозрение, пристрастявания, агресия, гняв, апатия, тежка загуба, отпадналст, амнезия вследствие на шок, деменция, шизофрения, маниакална депресия, преживяно насилие, самотност, избухвания, страх от неполучаване на любов, страх от смъртта, страх от сексуалността, страх от отпускане, нещастие, пасивност, разкаяние, самообвиняване, отказ от емоции, умствена умора, тъга и негативизъм, емоционален срив и други проблеми, свързани със стреса. Чудесен аромат за медитация, креативност, концентрация, задоволство, щастие, радост и мир. Розовият хидрозол със сигурност е по-достъпен начин за поддържане на кожата. Той има омекотяващ и охлаждащ ефект върху възпалената кожа, тонизира и има антисептичен ефект. Най-подходящ е за чувствителна, суха и деликатна кожа и подобрява някои форми на дерматит. Розовата вода се оказва много ценна като антисептик при очни инфекции, конюнктивит и възпалени очи. Други действия - освежаващо, противовъзпалително, регенериращо, хидратиращо. Може да се използва за възпалено гърло. Превъзходно средство за почистване на кожата, в освежаващ спрей за тялото и лицето или в аромалампа. Отлично за бебета. VI ПРИЛОЖЕНИЕ Българското розово масло е първокласно етерично масло. То има найвисоката честота (320 Hz) от всички етерични масла, което означава, че
ароматните молекули при инхалации или намазване могат бързо да проникнат в тялото, като бързо изпълват с енергия всяка клетка и внасят хармония, равновесие и красота. Помнете че, с оригиналното розово масло, с малко количество се постига много. Розовото масло може да се добавя в масажни масла, масла и кремове за лице и може да се използва за вани или душове, за инхалации и гаргари. Ако искате да се насладите на сладкия аромат капнете една капка в аромалампа или налейте малко розова вода. При безсъние капнете на кърпичка и поставете близо до възглавницата. За да си направите сами парфюм смесете 5 капки розово масло с 20 капки жожоба. За медитация сложете съвсем малко на челото, гърлото и сърдечната област. За да внесете красота и настроение сложете изсушен розов цвят в красива купа и напръскайте с малко розово масло. За масажно масло или масло за лице използвайте 5 капки на 10 мл растително масло. За компрес добавете 1-2 капки към 1 литър вода. Оставете компреса да действа около 10 минути и отново навлажнете. За парна баня кипнете 1 литър вода, налейте в купа и добавете до 5 капки розово масло. По време на раждане вдишването на роза и жасмин от аромалампа помага за успокояване между контракциите и облекчава болката. Или просто изтрийте лицето и тялото с розова вода и ли нероли за освежаване. Розата има очистващ ефект върху матката. Смята се, че улеснява раждането на големи бебета. Някои ароматерапевти стигат по-далеч. В зоопарка в Денвър маймуните редовно се третират с етерични масла, а белият равнец и розата са любими на Сали. Те карат 36-годишната "дама" да се движи като дете. За домашни любимци розовата вода може да се използва в успокояващ спрей или вместо дезодорант за животното или къщата. Помага и при кожни възпаление.
В Япония, където има традиции в прилагането на ароматерапията в работна среда, розовото масло се използва за повишаване на ефикасността по време на работни срещи и подобряване качеството и скоростта на вземане на решения. Розовото масло се съчетава чудесно с масла, извлечени от други цветя като жасмин, лайка, гераниум, лавандула, иланг-иланг, нероли както и с бергамот, салвия, мандарина, пачули, сандалово дърво и бензое. Моята любима комбинация е роза, сандалово дърво, мандарин, иланг-иланг и бензое. Персийците вероятно са били първите, които изследвали кулинарния потенциал на розовата вода, като я смесвали с овнешка лой и така подправяли храната. Те също изобретили марципана, направен от смлени бадеми, захар и традиционно ароматизиран с розова вода. Арабите и индийците я използвали за приготвянето на сладки напитки и десерти. Други кулинарни висоти в които е включена розовата вода включват локума, който е на повече от 500 години. През 19-ти век Американски шейкъри произвеждат есенция на базата на двойно-дестирилана розова вода, която е бил толкова популярна, колкото ванилията днес. В България розовия цвят се използа за изготвянето на розов мед, конфитюр, ракия и ликьор. Два ликьора ('L' Huile de Rose' and 'Parfait Amour'), произеждани във Франция също използват розов цвят като основна съставка. Чистото розово масло е присъствало в много скъпи парфюми откакто е бил направен първия спиртен парфюм. Унгарската вода бил направен през 1370 година за Елизабет Унгарска. В момента купувачите на българско розово масло включват парфюмерийни фирми като Шанел, Ив Сен Лоран, Кристиан Диор, Ести Лодер и американската International Flavours and Fragrance. Имайте предвид, обаче, че днес около 80% от парфюмните съставки са синтетични. Розовото масло е част от един от най-популярните парфюми на всички времена Шанел No5 - единственото, което Мерилин Монро обличала преди лягане. Днес шишенце от парфюма се продава на всеки 30 секунди. Розата си е роза, но тази, която расте в космоса може да е по-приятна за носа. По време на мисията на совалката през 1998 година изследователите открили, че цвете, растящо в космоса дава малко по-различно етерично масло. Полученият аромат бил вложен в производството на 2 търговски продукта: парфюм на Шисейдо, "Дзен" и спрей за тяло на Юнилевър "Импулс". Резултатът бил тотален хит. През 2003 година експериментът бил повторен на борда на совалката "Колумбия". Производството на нов аромат се посреща възторжено от парфюмерийната индустрия, в която са вложени милиони.
Независимо дали расте на земята или в космоса розата винаги ще бъде Кралица на цветята и ще продължава да ни очарова. Цветята са поезията на нашето всекидневие. Те имат свой символичен език, чрез който изразяват нашето лично отношение, нашата обич, уважение и възхищение, мълчаливо признание и подкрепа или радост от живота и красотата на мига. Те проправят път към сърцата на хората, дарявайки внимание, топлота и симпатия. Всеки повод е достатъчно добър да се поднесе букет цветя. Във всекидневието хората са се опитвали да сведат езотеричното знание до символиката на цветята, обясняваща употребата им като израз на лични взаимоотношения. В началото на века с демократизирането на цветарското изкуство и широкото му навлизане в живота на средната класа, бързо се разпространява един символен език на цветята, чрез който нашите баби и дядовци са водели дълги разговори и обяснявали чувствата си без да кажат нито една дума, само с помощта на цветята. Кокетната циклама е набедена, че при поднасяне изразява чувство на завист. Нарцисът някъде се разглежда като израз на деликатност и срамежливост, а другаде - като въплъщение на студенина и егоизъм. Момината сълза изповядва горещата любов на лиричен обожател, който се стеснява да говори за чувствата си. Лалето говори, че от приятелството до любовта има само една крачка. Други пък му приписват израз на горещо желание за притежание. Анемонията сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: "Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание." Розовият карамфил най-често разкрива хармонична любов или възхищение пред чистотата на избраницата. Значенията на някои цветя са недвусмислени, сливащи се понякога с наименованието, като незабравката, обещаваща вярност, гергината (далията) - горда любов, непризнаваща компромиси. Виолетката е нежна и искрена обич, хризантемата се предпочита от мечтателни натури, които и в най-щастливото чувство откриват мъничко тъга. Герберата издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си. Фрезиите са вестители на романтична любов . При белия крем са съчетани любовта и възхищението към личността, на която са подарени. Антуриумът намеква за сериозни чувства, а розата си остава класически посланик на ухажването. Полските камбанки биват избирани от мъж, който е поет по душа, а невените - от трезвомислещ и практичен мъж. На пъстроветните стройни хвощове се спира онзи, който все още не се е определил окончателно и му трябват повече доказателства за реален интерес от другата страна. Перуники подаряват само мъже, сигурни в себе си, а алстромериите издават флиртаджия, който държи не на дълбочината на чувството, а на впечатленията, които оставя у дамите. Люлякът е лиричен пратеник. Особено се цени белият люляк, който е популярно цвете при майските сватби. Нерядко го наричат "кралско цвете". Много от пролетните церемонии са свързани с пищна люлякова украса. Казват, че последната румънска кралица поискала за погребението си всичко да бъде в лилаво, а ако сезонът не позволява да бъде с лилави люляци, те да бъдат заменени с лилави орхидеи. У нас все още не са популярни букетчетата от виолетки, чиято изящност ги прави истинско украшение за тоалета или дома на дамта. Същото може да се каже и за камелиите с тяхното пищно велколепие. Все по-рядко се продават минзухари. Но ако мъжът сам ги набере и поднесе, този жест ще засили символичното значение на цветето - сериозна, скромна обич. По-често се подаряват маргарити, а те отлично се съчетават и с рози, понеже обещават любов, готова да премине всякакви изпитания. Орхидеите са неизменен спътник на лукса. Те издават не толкова въображение, колкото материални възможности. Непретенциозни цветя като кокичето и зюмбюла са най-често искрен, сърдечен дар. Мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията, обичат екзотичната красота на лилиума. Традиционалистите купуват карамфили. А само хората с богато въображение си позволяват да съчетаят по своему или по препоръка на аранжьор цветята така, че да се получи симфония от значения и мълчаливи послания
Приказка за люляка ~
Било април и земята чакала с нетърпение небесните дарове. Богинята на пролетта умирала от нетърпение по-скоро да види в храстите и по клонките на дърветата птичи гнезда, а в полето първите цветя. И тръгнала да буди слънцето, което сякаш било потънало в сладка дрямка. "Ставай — казала му тя,— вече е първи април и от земята се вдига до небето шумът от едва сдържани страстни желания и печални въздишки". Слънцето като чуло този пролетен зов побързало да стане и след няколко минути, в компанията на пролетта и своята неразделна спътница дъгата се спуснало на земята. Тогава богинята на пролетта като взела лъчи от слънцето и ги смесила с пъстрите лъчи на дъгата, започнала да ги пръска с пълни шепи по полето, по ливадите, върху клонките на дърветата, в процепите на скалите - изобщо навдякъде, където земята вече чакала тази животворна благодат. И навсякъде, докъдето стигали тези съживяващи лъчи, навсякъде веднага израствали розови, червени, бледосини, златисти, оранжеви цветя, ту като звездички, ту като гроздове, като чашки, като камбанки, като класове, формите и багрите се сливали, опиянени от любовта - цялата земя ликувала в обятия и целувки... Така слънцето цели дни продължавало своята творческа работа, носейки се с богинята на пролетта и дъгата по цялата земя, докато стигнало да крайните й предели - до Скандинавия, където то обикновено спи с месеци, а ледът сковава земята дълго време, прониквайки дълбоко в нея. Цветята там съвсем не са много. Вече уморено, слънцето искало да прекрати своята работа, но богинята на пролетта, състрадателна в своята женска същност, като видяла тази бедна растителност на северната страна, съжалила я и се обърнала към слънцето с молба: "Всемогъщо, богато Слънце, позволи ми да облека с цветя и тези студени страни. Вярно е, че дъгата вече е изхарчила всичките си багри, но остана още малко лилаво. Позволи ми да украся тези земи поне с лилаво". "Добре — отговорило слънцето, — сейте тогава лилаво!" И богинята на пролетта напълнила шепи с останалите лилави лъчи от слънчевия спектър и започнала да ги хвърля върху храстите и по полетата на Скандинавия, и където попаднели тези лъчи, там веднага се появявали цели стотици, хиляди чудни стръкове люляк. Скоро се оказало, че люляците са толкова много, че слънцето се обърнало към богинята на пролетта възкликвайки: "Е, стига вече, стига, не виждаш ли, че навсякъде се вижда само лилаво!" "Нищо, не ми пречи — отвърнала богинята, — недей! Та нали за тези нещастни, оковани в лед земи, са чужди и сладострастието на розата, и целувката на ароматната теменужка, и опияняващият аромат на магнолията и туберозата, нека поне да им дадем цели гори, цяло море от люляк". Но слънцето този път не я послушало и като взело от ръцете на дъгата палитрата, смесило остатъците от всичките седем основни цвята и започнало да пръска получените от смесването им бели лъчи върху дървета и храсти. И в резултат се получил бял люляк, който присъединявайки се към лилавия, образувал с него нежен, приятен контраст..."
Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе. Приятелю, птиците чу ли? Отвънка е пролет! Здравей! Ето защо люлякът започва да се разлиства с първите топли дни на пролетта и никъде не цъфти така обилно и разкошно, както в Швеция и Норвегия — страни, поразяващи целия свят със своята удивителна физическа и морална сила. В Европа люлякът е чуждо цвете. Родината му е Мала Азия, Персия, откъдето идва при нас едва през ХVI век. За първи път - през 1562 година, когато Ангериус Бусбег го донесъл във Виена от Константинопол, където бил посланик, като подарък на император Фердинанд I. Скоро след това люлякът попада и в Англия, тъй като в описанията на крайградския замък на кралица Елизабет, създаден още по времто на Хенрих VIII, се разказва, че там имало няколко мраморни басейна, около които растяли шест люлякови храста, отличаващи се с изключително приятно ухание. Описанието било направено по времето на Карл II, който подарил и замъка, и парка на една от своите любовници, а тя по-късно го продала. Само след половин век люлякът от голяма рядкост се превръща във всеобщ любимец и вече расте във всяка градина, парк, двор. Особено го харесали в Германия: от него правели венци, букети и почти нямало дом, който през пролетта да не е украсен с прекрасни, ароматни букети от люляк. Децата се забавлявали като нанизвали цветчетата едно в друго, правели венчета, кръстчета и после ги изсушавали за спомен. С особено внимание разглеждали цветчетата и търсели "щастливото"- не четирилистно, а с пет или повече венчелистчета. Такива цветчета се смятало, че носят щастие. Те се срещат по-често сред белия люляк, а при лилавия — много по-рядко. В Англия, кой знае защо люлякът се смята за цвете на скръб и нещастие, може би заради лилавия цвят, който преминава в бледолилав, избелява и придобива мъртвешки оттенък. Стара английска пословица дори казва, че който носи люляк, няма никога да носи венчална халка. И затова, да се изпрати на жениха, направил предложение, клонче люляк, означава че му отказват ръката на момичето - един вежлив начин, към който прибягвали в подобни случаи. Дълго време в Англия имало само лилав люляк и за появяването на белия разказват следното предание. Разказват, че когато един богат лорд обидил и излъгал доверилото му се младо момиче, тя умряла от мъка и приятелите й засипали гроба й с цял куп люляк. Когато на другия ден те отишли на гроба на девойката, били безкрайно учудени, като видели, че люлякът бил станал бял. Тогава за първи път се появил белият люляк в Англия. И сега бели люляци цъфтят на гробището край Вей в Хартсфордшир. Цветовете на люляка имат изключително приятен, нежен аромат, напомнящ на горчиви бадеми. Тази миризма идва от минималното количество синилна киселина - тази страшна отрова, от която само 0,05 грама са достатъчни, за да се отрови
човек, а 0,1 г/куб. м е смъртоносен за дишащите този въздух насекоми и животни. По-нови изследвания на френския химик Буркело показват, че синилна киселина се среща не само в цветовете, но и в листата на люляка. Може би с това се обяснява народното лечение на трудно заздравяващи рани с пресни листа от люляк. Латинското наименование на люляка — Syringa vulgaris произхожда от гръцката дума syrinx — тръбичка, свирка, тъй като ако се извади меката коркова сърцевина на клонче от люляк, може да се направи нещо като свирчица, каквато направил митологичният бог Пан от нимфата Сиринга, бягаща от неговите ласки и преследвания, превръщайки я в тръстика. За това Овидий разказва в своите "Метаморфози":
"В подножието на зелените хълмове на Аркадия, сред горските нимфи живяла знаменитата нимфа на име Сиринкс. Връщайки се веднъж от планината, я срещнал бог Пан... Нимфата се втурнала да бяга, но водите на река Ладона я спрели. И тя започнала да умолява своите сестри водите на реката, да й дадат друг образ, да я пуснат. В това време Пан я настигнал и искал да я прегърне, но вместо Сиринкс прегърнал блатната
тръстика, в която тя се превърнала и която се люлеела от вятъра, издавайки свирещи, прилични на ридания звуци..." Французите наричат люляка Lilas, откъдето идва и наименованието на цвета лилав. Думата е персийска и означава просто "цвете". На Изток люлякът е символ Syringa vulgaris L. Семейство Oleaceae (Маслинови) Листопаден храст със сърцевидни листа на дълги дръжки. Цветовете са лилави (рядко бели) в съцветия. Цъфти след разлистването си през април-май. Люлякът расте навсякъде и се смята за непретенциозно растение. Все пак предпочита открити, слънчеви места, лека почва с минимална киселинност, не понася прекалена влага, не обича тежки, глинести почви. По-лесно понася засушаване, отколкото много вода. Затова и в природата се среща на слънчеви поляни, по варовити склонове в цяла България, на височина до +1000 m. Най-добре е да се засажда след като прецъфти - юни-юли, но може и рано напролет или през есента. Само от нас зависи дали искаме да имаме люляков храст или дръвче. За да расте като дръвче, трябва да се отстраняват всички издънки и ниските клони.
на тъжна раздяла и обикновено се подарява само, когато влюбените се разделят завинаги. В Германия го наричат Flieder. Често могат да се срещнат огромни, стари люлякови храсти, особено край болници. Сега те приличат повече на големи дървета с няколко дебели ствола и множество клони. Долните клони стигат до земята и дават многобройни издънки, от които се образуват нови храсти. През пролетта, когато люлякът се покрие с хиляди чудно лилави цветчета, такива храсти представляват неописуема гледка. А упойващият им аромат е толкова силен, че се носи в цялата околност. В Русия цъфтящите люлякови дървета, задължително присъстващи от двете страни на главния вход на господарското имение, навяват спомени за старинни дворянски гнезда, топла лунна майска нощ, песен на славей, любовни признания. Според цветния хороскоп под знака на ЛЮЛЯК са родените от 14 до 23 октомври. Люлякът е символ на разцвет, свежест, младост. Старателният и целеустремен люляк с удоволствие помага на другите. Ако сънуваш ЛЮЛЯК, според съновника ти предстои любовно пробуждане.