Issue #1 by HDS Magazine

HDSecurity Magazine Issue #1, 2013

On focus:

ДОЙДЕ ЛИ КРАЯТ НА АТОЛИТЕ? Интервю на броя:

МS 13 Непознатата сила на мафията :

VE I S U m e L n C n e EX M . сK ю в р инте

“Геополитика и тенденции в съвременния свят”, проф. Д. Йончев

Индия 2014.

В очакване на новото лице

HDS

NEWs

В търсенето на мира СИРИЯ СТАНА 190-ТАТА ДЪРЖАВА, ЧЛЕН НА ОЗХО

опита си да преодолее ескалиращата военно-политическа криза и да избегне военна интервенция на Запада Сирия окончателно реши да унищожи химическите си оръжия. Международната общност прие с удоволствие новината за поетия от Дамаск ангажимент и приветства присъединяването на близкоизточната държава към Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). С това си решение Сирия се превърна в 190-тата държава, подписала Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие, а самата ОЗХО получи Нобеловата награда за мир именно във връзка с ролята, която Организацията изигра в търсенето на изход от бушуващата вече 3 години сирийска гражданска война.

Photo Credit: Department of Defense

Списъкът на държавите, оставащи извън рамките на ОЗХО, вече се свежда едва до 6 страни и понастоящем включва: Ангола, Египет, Израел, Мианма, Северна Корея и Южен Судан ▪

Кенеди отново в политиката

След успешно гласуване Сенатът на САЩ даде своя вот и окончателно одобри кандидатурата на Керълайн Кенеди за посланик на Щатите в Япония.

Сн: NASA/Bill Ingalls

Изпращането на Керълайн в „страната на изгряващото слънце” не е изненада за никого, още повече, имайки предвид, че кандидатурата на наследничката на династията Кенеди се ползва с подкрепата на президента Обама. Проблемите с финализирането на процедурата по избора на американката и потвърждаването на решението на Комисията по външна политика към Сената в началото на октомври бяха свързани с тежката бюджетна криза, в която САЩ изпаднаха миналия месец. Въпреки препятствието, само ден след като републиканци и демократи стиснаха ръце и

намериха пътя към успешното преодоляване на вътрешно-политическата криза, 55-годишната наследничка на фамилията Кенеди следва да се изправи пред едно от най-големите предизвикателства в професионалната си кариера. Карълайн, юрист по професия, ще бъде първата жена заела поста посланик на Щатите в ключовия за Вашингтон азиатски стратегически партньор, осъществявайки отчасти мечтата на трагично загиналия си баща Джон Кенеди, който според нейните думи: „се надяваше да бъде първият действащ американски президент, посетил Япония след Войната” ▪

РАВНОСМЕТКИ: ДВА МИЛИОНА НОВИ МИЛИОНЕРА САМО ЗА ЕДНА ГОДИНА Според последния доклад на Credit Suisse Institute светът през 2013г. е станал свидетел на невиждано до този момент нарастване на общото световно богатство. Данните на Компанията сочат, че увеличението на общото благосъстояние е достигнало рекордните 241 трилиона щ.д., което се равнява на около 4,9% увеличение спрямо изминалата финансова и календарна година. На база на своето проучване влиятелната финансова институция предвижда тази тенденция на растеж да се запази и през следващите години, при което до 2018г. световното богатство следва да нарасне с още 40%. В тазгодишния си доклад Credit Suisse Institute отбелязва още, че анализът на пазара изисква да се обърне сериозно внимание на тенденциите в две от основните икономики на нашето съвремие - САЩ и Япония. Тези две държави, предизвикват най-голям интерес сред финансистите, а причината за това се крие във факта, че на фона на останалите „конкуренти” САЩ отбелязват най-голям успех и напредък.

Сн: Credit Swiss Institute

Статистиките сочат, че в периода 20082013г. нивото на богатство в северноамериканската страна е скочило с цели 54%, а само за 2013г. ръстът на САЩ се равнява на около 12,7%. За период от 1 година броят на новите милионери в “страната на неограничените възможности“ е достигнал изключителните 1,5 млн. души, а възходът се обяснява преди всичко с възстановяването на пазара на имотите и стабилизирането на фондовата борса. За разлика от САЩ, обаче, Япония далеч не може да се похвали с подобени показатели. Напротив, островната държава бележи значителен спад по отношение богатство на населението, като загубите на азиатската страна през 2013г. се равняват на 5,8 трилиона щ.д. или 20% от нетното богатство на японците Изследването на Credit Suisse Institute дава допълителна картина за трендовете в световната икономика, при което е интересно да се спомене, че броят на милионерите в световен план само за 2013г. е нараснал с 2 милиона души. Първенци в този списък са САЩ - с 1.5млн.нови милионери; Китай - с 1 млн. души.; Франция и Германия, съответно с 280 000д. и 220 000д.▪

Сн: Credit Swiss Institute

HDS

NEWs

WOMEN’S POWER Ако

само до преди няколко десетилетия идеята жените

да превземат властта и политиката звучеше донякъде като възможност и донякъде като илюзия, изглежда

днес светът уверено върви в тази посока и се готви да даде поредния ключов пост именно на представител на

„нежния пол”.

мето, което изглежда все по-често ще се спряга в медийното пространство и кръговете на икономистите е Джанет Хелън. 67-годишната дама се очаква да застане начело на Федералния резерв на САЩ, веднага след като изтече вторият двугодишен мандат на досегашния изпълняващ тази функция - Бен Бернанке, през януари 2014г. Така, номинираната от президента Обама Хелън ще бъде първата жена, заемаща председателското място във „Фед”, а очакванията на специалистите са тя да даде нов тласък на американската и световна икономика.

Сн.: Wikipedia

Професионалната кариера на Джанет е пряко свързана с финансите. Завършила икономика в престижния Brown University, още през 1977г. тя започва работа във Федералния резерв. През 1994г. се присъединява към Борда на Фед, а в периода 1997-1999г. оглавява Съвета на икономистите на президента Клинтън. При обявяването на нейната номинация в Белия дом в началото на октомври, Джанет Хелън заяви, че основните ангажименти, на които ще отдели внимание в случай, че Сенатът й гласува необходимото доверие, ще бъдат: осигуряване на повече работни места и стабилизирането както на цените, така и на финансовата система в САЩ ▪

Сн.: The White House/PeteSouza

Среща на високо равнище Владимир Путин и Манмохан Сингх се срещнаха в Кремъл, за да обсъдят рускоиндийските отношения

Сн.: The Kremlin/Тhe Presidential Press and Information Office

Само месец след срещата на страните от Г20 в Санкт Петербург Русия отново се превърна в център на внимание за специалистите и анализаторите в сферата на международната политика. Този път поводът бе двустранната среща между руския президент Путин и премиера на Индия М. Сингх. В рамките на кратката визита лидерите на двете държави са обсъдили ключови въпроси в сферата на икономиката, военното сътрудничество; проблемите в Близкия изток и Северна Африка, сложната ситуация в Сирия и Афганистан. В края на срещата бяха

подписани няколко ключови документа, сред които: Обща декларация за задълбочаване на стратегическото партньорство за глобален мир и стабилност; Меморандум за рабирателство между Руската енергийна агенция, Министерството на енергетиката на Русия и Индийското бюро за енергийна ефективност; Програма за научно-технологическо сътрудничество 2014-2017; Програма за сътрудничество в областта на биотехнологиите 2014-2017г. По време на заключитената пресконференция, индийският мин.-председател М.Сингх заяви: „Отношенията между

Индия и Руската федерация заемат изключително важно място във външната ни политика. Ние дълбоко ценим искреното и многогодишно приятелство с Русия, което въпреки световните промени запазва своята дълбока основа. Нивото на доверие между Индия и Русия не може да бъде нарушено поради каквито и да било външни фактори и именно заради това искам да препотвърдя, че контактите и отношенията с Русия ще останат стратегически приоритет и ще продъжат да се развиват не само в сферата на билитералните отношения, но и по въпроси, касаещи глобалната и регионална сигурност” ▪

HDS

NEWs

日本国

福島第一原子力発電所の事故

АЕЦ “ФУКУШИМА-1”.

ПРИЧИНИ ДА ВЯРВАМЕ, ЧЕ ОПАСНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА

Картата по-долу идва от Аварийния център за ядрено проследяване на САЩ - Nuclear Emergency Tracking Center. На нея ясно се вижда, че станциите за мониторинг на радиацията отчитат завишаване на нивата ѝ в цялата страна. Както се абелязва, това е особено вярно за цялото протежение на Западното крайбрежие на САЩ. Всеки ден 300 тона радиоактивна вода от АЕЦ „Фукушима I“ навлиза в Тихия океан. Това означава, че общото количество на радиоактивен материал, освободен от авариралата електроцентрала, непрекъснато се увеличава и вгражда в нашата хранителната верига. Изказва се мнение, че елиминирнето на радиоактивните последици от аварията може да отнеме до 40 години, а междувременно безброй невинни хора ще развият рак и други заболявания в резултат от излагане на високи нива на радиация. Алармира се за ядрена катастрофа, която е абсолютно безпрецедентна по своя характер и положението очевидно се влошава непрекъснато. По-долу са изборени 22 признака, показващи недвусмислено, че Тихоокеанското крайбрежие на Щатите е подложено на радиоактивно въздействие от Фукушима.

Полярните мечки, тюлени и моржове по крайбрежието наАляска страдат от загуба на козина и отворени рани. През последните седмици експерти по дивата природа по време на рутинн проучвателна дейност в близост до Бероу, Аляска, откриват, че 9 от общо 33 наблюдавани полярни мечки страдат от необичайна алопеция (загуба на козината) и други кожни лезии.

#2. Има епидемия от смъртни случаи

сред популацията на морски лъвове по крайбрежието на Калифорния. 45 на сто от малките, родени през юни тази година, са загинали, като обикновено по-малко от една трета от малките животни умират. Положението е станало толкова сериозно, че Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ обявява ситуацията за “необичайно смъртоносно събитие.”

#3. Популацията на вид сьомга по

протежение на тихоокеанското крайбрежие на Канада и Аляска е достигнала исторически ниски нива. Мнозина обвиняват АЕЦ „Фукушима 1“.

#4. Неизясненаостава и причината за

наблюдаваното кървене от хрилете, коремите и очните ябълки на рибата, обитаваща цялото протежение на западното крайбрежие на Канада.

#5. Обширно по площ поле с радиоактивни отпадъци от Фукушима (приблизително с размерите на Калифорния), е преминало Тихия океан и започва да се сблъсква със западния бряг на САЩ.

#6. Прогнозира се, че радиоактивността на

крайбрежните води на западното крайбрежие на САЩ може да се удвои през следващите пет до шест години.

#7. Експертите са установили високи нива на Цезий-137 в планктона, намиращ се във водите на Тихия океан между Хаваите и западното крайбрежие .

#8. При провеждане на тест в Калифорния

се установява, че 15 от общо 15 подложени на изследване червени риби тон, са замърсени с радиация от Фукушима.

#9. Канадските власти се намерили

изключително високи нива на радиация в някои проби риба. Така например, в телата на лаврак от м.юли са измерени 1000 бекерела цезий на килограм.

#10. Финансирано от ЕС проучване

заключи, че АЕЦ „Фукушима 1“ освобождава до 210 квадрилиона бекерела цезий-137 в атмосферата.

#11. Всеки ден около 300 тона замърсена вода се излива в Тихия океан от авариралата атомна електроцентрала.

#12. Според японската метеорологична агенция около “30 милиарда бекерела радиоактивен цезий и 30 милиарда бекерела радиоактивен стронций” се излъчват ежедневно в Тихия океан от АЕЦ „Фукушима-1“.

HDS

NEWs

#13. Според компанията ТЕПКО - оператор на АЕЦ “Фукушима-1”, общо между 20 и 40 трилиона бекерела радиоактивен тритий са попаднали в Тихия океан от началото на катастрофата с атомната електроцентрала.

#14. Изчислено е, че до 100 пъти повече

радиация е била освободена в океана от АЕЦ “Фукушима-1”, отколкото е излъчена по време на цялата авария в Чернобил през 1986 г.

#15. Едно скорошно проучване заключи, че огромно количество цезий-137 от бедствието във Фукушима ще започне да се влива в крайбрежните води на САЩ в началото на следващата 2014г., дойстигайки връх през 2016 година.

#16. До 2020 година изтичащият от

японската АЕЦ цезий-137 ще достигне всяко кътче на Тихия океан.

#17. По прогнозни данни, в цялия Тих

океан скоро ще “има нива на цезий от 5 до 10 пъти по-високи”, отколкото по време на ерата на тежките атомни подводни тестове от недалечното минало.

#18. Йод-131, цезий-137 и стронций-90,

които постоянно се излъчват от Фукушима, ще оказват негативно влияние върху здравето на тези, които живеят в Северното полукълбо за много дълъг период от време.

#19 . Според скорошен доклад

крайбрежието на щата Калифорния се трансформира в “мъртвата зона”. И както пише .....: «Ако не сте били на плаж в Калифорния в последно време,най-вероятно не знае, че скалите са неестествено чисти – почти няма водорасли, миди, морски

таралежи, чайки и др. Сега е неестествено тихо.»

#20. Проучване, проведено миналата

година, стигна до заключението, че радиацията от ядрената авария във Фукушима може да се отрази негативно върху човешкия живот по западното крайбрежие на Северна Америка от Мексико до Аляска“ в продължение на десетилетия“.

#21. Според Wall Street Journal

почистването на АЕЦ «Фукушима» може да отнеме до 40 години.

#22. Професор Чарлз Пероу от Йейл

предупреждава, че, ако почистването на «Фукушима» не се извърши, то човечеството ще бъде застрашено „за хиляди години “.

Започваме ли да разбираме защо толкова много хора са дълбоко загрижени от случващото се и в момента във Фукушима? ▪

„Пролетта” в Либия. Една история с продължение

братно на надеждите на западните анализатори, т.нар. “арабски революции“ изглежда не само, че не разрешиха тлеещите въпроси за липсата на демокрация в региона, но допълнително задълбочиха проблемите сред населението на страните от Магреба. Свалянето на авторитарните режими в Либия и Египет отадвна се превърнаха в комплициран казус, пораждащ множество неизвестни. Разпокъсвани от своите вътрешни противоречия, и Триполи, и Кайро изглежда са изпаднали в безихздоно положение, изход от което на дали скоро ще бъде намерен. Към момента информацията, пристигаща от Либия, определено буди сериозни притеснения за международната общност. Борбата за влияние и власт между отделните племена в северноафриканската държава, както и евентуалните трудности по оставянето на оръжието от страна на бутновниците, бяха предвидени от някои изследователи още при избухването на вътрешнополитическата криза в Либия. И макар погрешно подценени като слабо вероятностна хипотеза, днес тя се оказва верният сценарии.

траната, доскоро управлявана от противоречивия режим на Муамар ал Кадафи, днес е разпокъсана и силно децентрализирана, въпреки желанието на сега действащото управление в Триполи да възстанови контрола си над „изгубените” териториите. Към днешна дата, бунтовническите групи, участвали в свалянето на Режима, реализират самостоятелна политика и демонстрират категорични аспирации за създаване на автономни райони и дори на нови политически субекти. Прогнозите в това отношение не са оптимистични и предвиждат обособяване на три отделни единици: Триполитания, Киренайка и Феззан. Какво ще бъде управлението във всяка една от тях е рано да се каже. Но при все това няма спор, че подобно разделение на държавата ще създаде допълнително напрежение в традиционно конфликтната зона.

унисон с хипотезите за сепарирането на доскорошната джамахирия през последните няколко дни стана ясно, че самопровъзгласилият се за премиер на Източна Либия Абд-ал-Рабо Бараси е предприел нов ход в процеса на отделянето си от централната либийска власт. За целта, бившият командир от военно-въздушните сили обяви създаването на регионална петролна компания, която незабавно да започне продажбата на ценния природен ресурс, извличан от

Photo Credit: Wikipedia

контролираните от неговите бунтовници пристанища и находища.* Опасностите, които произтичат от тази инициатива са големи, тъй като невъзможността на Триполи да се противопостави на подобни нелигитимни актове от страна на бунтовниците в страната дава допълнителна увереност на фракциите в цяла Либия да предприемат аналогични действия, които в вкрайна сметка да доведат до унищожаването на държавата, „балканизация” на Либия и региона и съответно - до зараждането на нова вълна регионална нестабилност. ▪

*за справка, ок.60% от общите либийски залежи на петрол се намират именно в източната половина на Либия

HDS

NEWs

t h

A M E R

DIPLOM След

като години наред отношенията между САЩ и Иран бяха изключително ограничени заради непреодолимите противоречия между двете страни, днес, светът става свидетел на затопляне контактите между Вашингтон и Техеран. Дали новият президент на Иран ще положи основите на по-градивен диалог и партньорство със своя доскорошен опонент предстои да разберем. При всяко положение обаче, опитите на Белия дом да убеди Конгреса да не се налагат нови санкции на Ислямската република, намеква за нов курс в двустранните отношения▪

На снимката вдясно: фотографът на Белия дом Pete Souza е уловил момент от разговора между Барак Обама и иранския му колега Хассан Роухани

I C A N

MACY

Photo Credit: The White House/ Pete Souza

HDS

On focus

Краят Автор: Хари Харалампиев

икога в историята си природата и човекът не са били в толкова

голям конфликт, колкото са те днес. Последствията от борбата между хомо сапиенса и Земята стават все по-видими, а ние се превръщаме едновременно

свидели

жертви на промените. Какво ще се случи с държави, като Кирибати, Маршаловите

острови,

Токелау,

Малдивите и Тувалу? Къде ще отиде автохтонното им население? Дали ще станем свидетели на вземането на

безпрецедентни

решения

мерки, като например преместване на правителства и цели държави на територии на други политически субекти?

нес, всичко това са хипотези, които навярно много скоро

ще се наложи да дадат отговор на страховете и надеждите.

на атолите

Photo Credit: Flickr/Haane Naeem

HDS

On focus

толовите държави в света далеч не са много. Едва 5 на брой, страните, съставени от атолови

острови, биват припознати като изключително уязвими и поддаващи се на висока степен на влияние в следствие от глобалните климатични изменения. Реално, уязвимостта на атоловите държави се идентифицира с факта, че найвисока им точка се намира едва на няколко метра над морското равнище. По в

този

начин,

резултат

бедствие

се

от

рискът

да

наводнение

превръща

се

озоват

или повече

на

друго от

дъното подобно

обективна

на

океана

природно възможност.

Освен това, високите нива на популации, ситуирани по бреговите зони; изграждането на инфраструктура, летища, пристанища и правителствени

сгради

непосредствено

до

морския

им

бряг,

както

липсата

на

ресурси за изграждане на адаптивни механизми за неутрализиране на природните заплахи, превръщат населението на Малдивите, Маршалските острови, Кирибати, Токелау и Тувалу в пряко застрашено от изчезване.

а да се говори обаче за предизвикателствата, които актуалната среда отправя към съществуването на 5-те атолови държави, следва първо

да се обясни, какво всъщност предствляват атолите, защо са подложени на такъв риск и какви последствия и евентуални сценарии за бъдещето на хората, живеещи във въпросните райони, се очакват и предвиждат.

Photo Credit: Flickr/Haane Naeem

HDS

On focus

акто се подразбира и от името им, атоловите островни държави са пълноценни политически субекти, но със специфичен геофизически характер. За да се стигне до днешния им вид са били необходими редица изключителни условия и много дълъг път на еволюция. Всъщност, характерът и естеството на атолните образувания биват изследвани за пръв път още през 19.век от Чарлз Дарвин. А, дефинициите, който той дава на база наблюдението на атолите в Южния Пасифик, се оказват достоверни до такава степен, че и до днес науката се оповава на изградените от английския изследовател базисни основи.

нес,специалистите са единодушни,че генезисът на атолите преминава в няколко основни фази. Първата е следствие от постепенното издигане на вулкани над морската повърхност и включва формирането на островни образувания, съпроводено от бавното и постепенно коралово колонизиране на прилежащите пространства.

Photo Credit: Wikipedia

е времето, в което островите и тяхната земна маса започват бавно да улягат, а образувалите се „коралови обръчи” – да разширяват своя периметър и да нарастват интензивно, превръщайки се в бариерен риф.

Photo Credit: Wikipedia

Щом островът потъне окончателно, той, заедно с прилежащите му рифовете, навлизат в третата финална фаза и се превръщат окончателно в онова, което днес наричаме “атол”.

Photo Credit: Wikipedia

И зк лючите лният атоловите се

условията Photo Credit: Wikipedia

Един ден, когато вулканът угасне, настъпва вторият етап в еволюцията на атолите. Това

на

да леч

не

острови

ограничава

формиране ,

характер

но за

само се

тяхното

състои

живот ,

осигуряват

които

в те

поддържане на природния и социален екзистенциум, се оказват до голяма степен недооценени от човека. Така, нивото на индустриализация; засилените темпове на урбанизиране на крайбрежните райони; изграждането на в пъти надхвърляща необходимата локална инфраструктура; неимоверното нарастване на човешките популации и Photo Credit: Flickr/Haane Naeem съпровождащия го недостиг на храна за увеличените колонии от хора; роцъфтяването на живота около генерирането на огромно количество атоловите държави става възможно отпадъци и липсата на адекватни механизми преди всичко благодарение на уникалните за преработката и повторното му усвояване, условия, които топлите торпически води водят до нарушаването на естествения цикъл предоставят. на Земята и до глобално изменение на В резултат на особения микроклимат и климата. конкретните геологически обстоятелства, кораловите полипи и едноклетъчните водорасли от вида Symbiodinium microadriВ резултат М а лдивите , aticum (познати като “зооксантели”) успяват М арша ловите острови , Т оке лау , да изградят ценна връзка помежду си. А, въз К ирибати и Т ува лу се превръщат в основа на тази симбиоза става възможно първите държ ави в историята , които процъфтяването на живот около кораловите ще изчезнат под влиянието на човека рифове.

на д природата

Photo Credit: VisitMaldives.com

а съжаление, обаче, въпреки безспорната си роля на основен елемент за зараждането на биологичния живот около атоловите острови, значението на кораловите рифове и тяхната роля за Photo Credit: DoplhinHolidays.com

HDS

On focus

Карта

на циклоните и тайфуните в световен план

яма спор, че климатичните изменения отправят директно предизвикателство за сигурността и съществуването на атоловите държави в природен и в политико-социален план. Що се касае до първата - природната, заплаха, за нея можем да кажем, че тя преди всичко произтича от драстичното нарастване на емисиите въглероден диоксид, изхвърляни от човека в атмосферата. Този процес на непрестанно замърсяване води до цялостно затопляне на земното кълбо и съответно до покачване на морското равнище и постепенното поглъщане на сушата.

кспертите в областта на естествените науки са категорични, че климатичните промени, допълнително застрашават живота на атолите, чрез: - нарушаване на биоравновесието и постепенното унищожаване на кораловите рифове; - промяна на естествения цикъл на валежите (респективно намаляване количествата на питейната вода),

PhotoCredit: Wikipedia

- посредством образуването на тропически циклони с невиждани мащаби и честота. Когато се говори за последствия и нанесени щети в резултат от подобен род тропически бури и циклони, загубите винаги варират в зависимост от спецификите на местната инфраструктура, нивата на урбанизация и териториална особеност на засегнатите райони. В този ред на мисли, опитът от последните години е красноречив PhotoCredit: Wikipedia и ясно ни показва, че мощта на тропическите циклони се оказва прекалено силна, за да може човекът да й устои. Само за пример, през недалечната 2008г. над 138 000 души загиват в Мианма

ТРОПИЧЕСКИТЕ циклони представляват сериозно предизвикателство за човека. Подобни бури нанасят не само експоненциални загуби и щети над населението и инфраструктурата,но водят до катастрофи в екосистемите и обкръжаващата среда PhotoCredit: Wikipedia

след сблъсъка им с унищожителния тропически циклон “Наргис“; над 3300д. в Бангладеш изгубват живота си при удара на “Сидр“(2007); а тайфунът “Хаян“ взе над 4000 жертви при нахлуването си във Филипините тази година. Ако съотнесем тези данни към физическите и инфраструктурни особености на 5-те атолови държави, можем спокойно да заключим, че за Малдивите, Маршаловите острови, Кирибати, Токелау и Тувалу шансът за спасение при идентичен сблъсък с природата се оказва повече от малък.

И, ако за повечето континентални и дори островни държави съществува опция за изграждане на съоръжения за защита на крайбрежните им зони и има възможност за масово преселване на населението от ниските към по-високите планински части на съответните страни, то за Младивите, Маршаловите острови, Кирибати, Токелау и Товалу, подобни опции не съществуват. Причината? – от една страна, икономиките им не могат да си позволят изграждането на такива скъпи съоръжения, а от друга, както вече стана ясно, атоловите острови не разполагат с територии, намиращи се на повече от 1 до 2 метра надморска височина.

контекста на хипотезите за все по-чести сблъсъци с природата, изследователите и експертите разработват сценарии и правят прогнози за последствията, които ще настъпят Според Л. Ямамото и М. Естебан от Института за съвременни науки към Университета на ООН, евентуално покачване на водната маса с 40см. ще засегне между 13 и 94 млн. души, а страни като Бангладеш ще изгубят по-голямата част от своята територия.

През март 1954г. Маршаловите острови и атола

Бикини се превръщат в експерименталната площадка на първата американска термоядрена водородна бомба.

PhotoCredit: Wikipedia

HDS

On focus

Photo Credit: Wikipedia

Къде ще отиде наслението на изчезващите атолови държави и ще изгубят ли хората своята националност, при условие, че страните, от които произлизат, фактически спрат да същестуват? Може ли да се създаде държавничество и политически живот на база принципа „правителство в изгнание“? Въпросите и неизвестните са много, а отговорността изглежда прекалено тежка, за да могат да се вземат едностранни и категорични решения.

ри условие, че физическото съществуване на атоловите държави се поставя под толкова голям въпрос, глобалната общноственост започва да се пита не само за хуманитарната страна на проблема, но и за бъдещето на 5-те атолови държави, от гледна точка на съществуващото международно право. И наистина, макар да бъдем сигурни,

иностранните атолови правителства. Според някои, в приемащи държави следва да се превърнат географски найблизко разположените, а според други – политическите субекти, изхвърлящи най-голям дял вредни емисии в атмосферата и пряко отговорни за потопяването на атолите, трябва да „платят цената”, приемайки огромните

че светът не би оставил на произвола на съдбата населението на Малдивите, Маршаловите острови, Кирибати, Токелау и Товалу, то, шансовете за оцеляването на последните в качеството им на политически субекти, далеч не са толкова големи. Изглежда, запазването на политическия живот на тези 5 страни зависи до голяма степен от решението и съгласието на съседните държави да приемат на своя територия чужди институции и органи на

вълни от бежанци и поемайки ангажимент за съхраняване на тяхната културна и политикосоциална идентичност.

огато се говори за решаването на въпроси от подобно глобално естество, като че ли автоматично обръщаме погледите си към ООН. За съжаление, обаче, Организацията на обединентие нации изглежда също за момента не може да посочи път за преодоляване на идващата епохална криза.

преодоляване на идващата епохална криза. Въпреки това, ако се позовем на съществуващото днес международно право, то, документът, които най-много се доближава до казуса с изчезването на атоловите държави е Конвенцията на ООН по морско право. Съгласно текстовете в нея, ако един остров се превърне в “необитаема скала”, намираща се поне отчасти над морското равнище, то тя попада под юрисдикцията на чл. 121 (3) от въпросната конвенция. В този смисъл, държавата, която до този момент е притежавала права над необитаемата вече територия, ще може и за в бъдеще да ги упражнява, но следва да бъде ограничена по отношение на други свои компетенции и правомощия, като това за притежание на изключителна икономическа зона над въпросните “скали”. В случай, обаче, че дадена страна остане без всички свои територии (било то в следствие от постепенната ерозия на крайбрежието - плод

на унищожителната сила на циклоните, или заради цялостното потапяне под морското ниво - в резултат от глобалното затопляне), то, тогава тя ще се окаже в безпрецедентно състояние и има голяма вероятност, да изуби изцяло правото си на суверенитет, имайки предвид, че за същестуването на една страна е необходимо преди всичко територия.

Photo Credit: Wikipedia

На територията на Маршаловите острови и до ден днешен могат да се видят останки от бойни самолети, кораби, танкове и оръжия от времето на Втората световна война. Превърнала се в стратегическа арена и поле за сблъсък на конфликтуващите сили, островите днес са в своеобразен “музей“ на най-разрушителната война в човешкаа история. Photo Credit:Flickr/ DS355

HDS

On focus

Така погледнато 5-те атолови държави наистина се оказват в безизходица. Въпреки това, специалисти в областта на правото, отчитат, че Малдивите, Маршаловите острови, Кирибати, Токелау и Тувалу все пак могат и да запазят своята държавност и право на суверенитет. Шансът за това се крие в случай, че въпросните страни се позоват на Хартата на ООН. Съгласно принципите в чл.6, една държава може да се изключи от рамките на Организацията и списъка с признатите страни, в случай на системно нарушаване на установените норми и правила и едва след препоръка от Съвета за сигурност. Ако приемем априори, че Малдивите, Маршаловите острови, Токелау, Тувалу и Кирибати не биха нарушили формулираните постановки, напрактика, излиза, че съдбата на 5-те атолови страни ще бъде в ръцете на 5-те „велики сили” и на националните им интереси.

Photo Credit: Wikipedia

До голяма степен поради липсата на яснота и обективна ефективност в горния сценарии, не малко хора опитват да открият алтернативен път за излизане от кризата. Решението, което в крайна сметка те предлагат е преместване на държавността извън потъващите територи и създаване на “правителства в изгнание”. Широката популярност на тази хипотеза се дължи основно на спомените от близкото ни минало и положителния опит на европейските държави от времето на Втората световна война. За съжаление на своите привърженици, обаче,

и този модел не дава много повече конкретика и ясни механизми за преодоляване на идващата криза. Липсата на потенциал в концепцията за преместване островните правителства в територии на други политически субекти, се корени в особеностите на този тип държавничество. Според тях, правителството в изгнание представлява държавно управление, лишено от възможността да упражнява право си на суверенитет в следствие от чуждестранна окупация във време на конфликт. Основната идея тук е, че макар и временно намираща се на чужда територия, властта ще възстанови пълния контрол над своите територии, веднага щом окупацията бъде преустановена. За разлика от европейските страни в средата на 20. век, обаче, Малдивите, Маршаловите острови, Кирибати, Токелау и Тувалу не следва да се превърнат в жертва на военна интервенция или инвазия на чужда сила. Напротив, тук говорим за фактори от съвършено друг порядък и различно естество, при което повторното издигане на потъналите територии може да се случи най-рано в интервала между 2300 и 3000-та година. А, дори това да стане, стаутът на атолите отново ще бъде поставен под въпрос, превръщайки земята във вечна terra nullius*

ой сценарии ще се сбъдне не е ясно, а и не бива да заравяме, че възможните решения не се ограничават единствено в рамките на тези водещи тенденции. При всяко положение, обаче, става ясно, че светът се сблъсква с предизвикателство, каквото никога до този момент не е било на дневен ред. И, ако до скоро глобалните климатични изменения и изчезването на държавите звучеше повече като песимистична прогноза за далечното ни бъдеще, то от няколко години последствията вече са налице ▪ *terra nullis, от лат. - “ничия земя”

*** През 2007г. световните агнеции оповестяват за безпрецедентата поява на първите в света „климатични бежанци”, в лицето на местното население на атоловите острови Картере. Цели 1500 души следва да изоставят завинаги своите домове и да започнат живота си на ново. ***

Photo Credit: Wikipedia

Сигурно е. Климатичните промени вече са реалност. А с това настъпва и краят на атолите.

HDS

On focus

INDIA В очакване на новото лице.

Автор: Хари Харалампиев

твърдила се като една от най-бързо развиващите се държави в света само за няколко десетлиетия Индия без съмнение успя да се превърне едновременно в символ на осъществимите мечти и олицетворение на успехите, които последователната политика и категорична воля могат да обезпечат. Многостранното развитие на Делхи в сферите на външната политика; военното дело; екологичната сигурност; технологиите; изграждането на функциониращо гражданско общество; борбата с трансграничната престъпност и тероризма, бяха само стъпките към осъществяването на по-голямата, общонационална, политика на възход. Днес страната се намира в нова фаза от своето развитие. Сдобила се с признанието да бъде член в клуба на силните Индия се изправя пред не по-лесното предизвикателство да затвърди позициите си на регионален лидер и на съществен фактор в глобалната ни сигурност. Какви конкретни ходове ще предприеме в близко бъдеще държавата-гигант никой не може да предвиди. Но едно е сигурно – успехите на Индия зависят преди всичко от качеството на политическото управление, а намирайки се в навечерието на новите парламентарни избори вече става ясно кои са водещите претенденти за властта, искащи да се превърнат в новия легитимен фаворит на суверена.

С приближаването на 2014г. светът започна да проявява все поголям интерес и нарастващо любопитство към събитията, които неминуемо ще повлияят на днешната политическа реалност. И макар дипломацията и сигурността да следват правилото, че очаквания и прогнози трудно могат да се правят, то, все пак има и събития, които със сигурност следва да се случат.

Photo Credit: Colourful Capture/ Flickr

вете основни сили, които през пролетта на 2014-та ще се борят за избора и одобрението на народа са „Индийският национален конгрес” и „Партията на индийския народ” - „Бхаратия Джаната”. Традиционно лидери и основни центрове на политиката в страната, днес битката между „Конгреса” и „Бхаратия” навлиза в кулминационната си фаза. Всеки техен акт неминуемо ще повлияе на вота и окончателните резултати от изборите, като спокойно може да се каже, че и този път политическите кръгове в Делхи следват своя обичаен начин на водене на политическите си кампании. И, ако само преди по-малко от месец „Бхаратия Джаната” излъчи Нарендра Моди за своето лице в битката за премиерския пост, то „Конгресът” реши да не изменя на традициите си и отказва предварително да обяви своя претендент в надпреварата. И макар да не се знае изрично кой ще бъде кандидатът за властта на „Индийския Конгрес” по всяка вероятност изборът на Партията вече е направен - в лицето на младия наследник на фамилията Ганди - Раул.

HDS

On focus

Photo Credit: Natasha Yadav/ Flickr

Кой е Раул Ганди?

аул Ганди често бива определян от като естественият „наследник” на управлението в Делхи, а причината за това се крие в преди всичко в изключителната биография и родословното дърво на младия индиец. Роден през 1970г. той е познат в света едновременно като сина на убития министър-председател Раджив Ганди, внук на безспорно най-влиятелната жена в историята на Индия – Индира Ганди, и правнук на първия министър-председател на страната – Джавахарлал Неру. Така, благодарение на произхода си, съчетаващ едновременно тежкото минало на своя род и ореола на величие, съществуващ около предшествениците му, младият наследник на фамилията Ганди apriori спечелва симпатиите на голяма част от населението в Индия. Типично за духа на средата, в която е отраснал, още в детските години животът на Раул се завърта преди всичко около неговото образоване и подготвяне за бъдещето. За целта, през 80-те години

на миналия век той бива изпратен да следва в Харвард, Тирнити и Ролинс Колидж: университетите, в които именно се възпитава и създава бъдещият политически елит.

ивотът на Раул, обаче, далеч не е белязан единствено от удоволствия или пък щастието и безметежността, които често са приписвани на младите наследници на силните „династии”. Напротив, предвид трагичната съдба и покушението на баба му Индира Ганди през 1984г. и последвалото второ политическо убийството – това на баща му Раджив през 1991г., ежедневието на бъдещия политик се оказва белязано от заплахата за извършване на атентат и над самия него. Любопитен факт е, че именно от съображения за сигурност, по време на пребиваването си извън Индия, наследникът на фамилията Ганди бива принуден да използва друга самоличност и да носи името Раул Винчи

ачалото на политическата му кариера започва през 2004г., когато Раул се кандидатира за изборите в долната камара на парамента Лок Сабха. Решението, което той взима не е случайно. Стъпването му в голямата политика е плод преди всичко на ясната преценка за шансовете, които има да влезне във властта, а освен това кандидатурата напълно отговаря и на личната му убеденост за необходимостта гласът му да се чуе и да даде нов тон в развитието на страната. Резултатите от изборите се оказват впечатляващи. Успехът на “Конгреса” надминава и най-смелите прогнози, а победата на Раул в Утар Прадеш – секцията от която тръгва и баща му, и която в последно време е била своебразен бастион на опозиционната „Бхаратия Джаната”, се превръща в символ на примественост и сигурен трамплин за успешна понататъшна политическа кариера.

които „обикновеният” индиец се сблъсква в ежедневието си. И наистина, тази стратегия по изграждане образа на „благородник” не само по произход, но и по сърце, се оказва доста печеливша, имайки предвид социалните нагласи, културните специфики и традиционни възгледи в Индия.

зглежда и днес, готвейки се за найголямата битка в своята кариера, Раул не изневерява на „мейнстрийма” в своя политически и обществен образ. Провежданата от Ганди негласна предизборна кампания свидетелства, че той отново ще заложи на концепцията за набирането на колкото се може по-широка популярност сред бедното население в страната. Определяйки въпросното като „най-голямото богатство и сила на Индия” Раул целенасочено се стреми да привлече многолюдната прослойка в своите редици преди провеждането на

Photo Credit: Pressbrief.in

ще от самото начало на своя политически живот, младият Ганди осъзнава колко важно е изграждането на имидж и лесно идентифицируем образ в обществото. За целта, Раул решава да заложи преди всичко на създаването на близка връзка с хората. Така, бъдещият кандидат за министър-председателския пост ясно демонстрира, че макар и представител на една от най-силните и влиятелни фамилии в страната изобщо не остава сляп за нуждите и проблемите, с

Кандидатурата и последвалата победа в Утар Прадеш дават на Раул възможност да прецени насторенията в обществото. И макар имаща емоционално значение за самия него предвид символиката на примественост, капманията създава усещане за аналог с баща му сред електората. Несъмнено умен ход, който освен това ще отговори на въпроса доколко обществото е готово да приеме сина на Ганди като ново политическо лице.

решаващия вот. Подобен стратегически ход, разбира се, далеч не бива да изненада никого. Защото, ако погледнем характера и социалната платформа на традиционните лидерски партии, борещи се за властта, всъщност ще видим, че „Конгресът” и „Бхаратия” защитават интересите на двете главни, но диаметрално противостоящи страти в индийското общество, а именно: тази на бедната селска класа и на по-заможната средна градска прослойка.

HDS

On focus

яма съмнение, че в „Кампания 2014” “Конгресът” и Раул ще останат верни на принципите си, продължавайки да се представят като основен защитник на социално по-лошо поставените групи на фермерите и работниците. Козът, който те държат в ръцете си и на който ще разчитат за спечелване борбата за властта през идващата пролет, обaче е преди всичко в привличането на чувствителните етно-религиозни групи. Защото докато „БхаратияДжаната” се дистанцира своеобразно от мюсюлманите в Индия, то „Конгресът” се стреми да бъде техен покровител, изтъквайки широката си толерантност.

околко това е плод на идеология, и до каква степен тя се е превърнала в инструмент за спечелване на вота е трудно да се каже. Със сигурност, обаче, който съумее да привлече в своите редици крайно уязвимите „различни” има реалната възможност да се окаже победител.

Photo Credit: Flickr/RaviKumar

HDS

On focus

Photo Credit: narendramodi.in

Изборът на Опозицията

зборът на Моди за кандидат министър-предстедател на опозиционната сила – „Бхаратия Джаната,” далеч не изненада никого. Напротив, както за последователите, така и за опонентие на „Бхаратия” отдавна вече беше ясно, че именно най-дълго управлявалият щатски говернатор в съвременната историята Гуджарат ще бъде лицето на втората по популярност политическа сила в Индия. И, ако за местните името на Моди е повече от популярно, то за западния наблюдател това далеч не е така.

Кой е Нарендра Моди? Защо именно на

него „Бхаратия” заложи своята кампания и каква е причината повечето социологически изследвания да посочват него за победител в надпреварата, са въпросите, на които следва да си отговорим.

оден през есента на 1950г. в малкия бомбайски град Ваднагар, Нарендра Моди израства в обикновено семейство и никога през детските си години не дава знак, че след време ще се превърне в едно от най-силните и противоречивите имена в съвременната история на Индия. Навлизането на Нарендра в сферата на политиката се случва още по време на студентските му години, а първите стъпки в политическия живот започват, когато Моди се оказва привлечен от идеите на набиращата тогава популярност хиндуистка националистическа група – „Раштрия Суаямсевак Сангх”. Истинският разцвет в кариерата на индийския националист, обаче настъпва значително по-късно. След като през 1987г. се приъединява към „Бхаратия Джаната” Нарендра бързо си спечелва име на

тогавашното партийно ръководство е взело най-подходящото решение за рокада, а Нареднра Моди ще се превърне в

На 13.9.2013г. „Бхаратия Джаната” вдигна завесата на предизборната си кампния и официално обяви номинирания от Партията кандидат за премиер на Индия Нарендра Моди.

мъжа, заемал най-дълго поста губернатор на

Гуджарат – цели 2 063дни

годините на щатското си управление Нарендра разгръща с пълна сила своите възможности и прави абсолютно преобразяване на поверения му щат. Увеличаване на инвестициите; изграждане на технологични паркове и стратегически за икономиката обекти; повишаване стандарта на живот; създаване на важни връзки и контакти със съседни на Индия страни, са само част от примерите за активната политика, която Моди следва. С присъщите си решителност и категоричност, постепенно, Нарендра се обосоява не просто като пълноценен лидер в партията, но и като а лтернативното лице на И ндия .

прагматик с перспективни виждания и идеи. Благодарение на предизборната му стратегия през 1995г. „Паритята на индийския народ” – „Бхаратия Джаната”, извоюва важна изборна победа, а самият Моди си осигурява път за блестяща политическа кариера. Плодът на неговия труд се овенчава окончателно с успех, когато през 2001г. елитът на „Бхаратия Джаната” заменя дотогавашния губернатор на щата Гуджарат, за да даде шанс на прохождащия политик да покаже докъде простира своите възможности. Обективно погледнато, причината Нарендра да бъде кредитиран с подобна степен на доверие е сериозното отслабване на позициите на Партията в обществото и вакуумът, в който „Бхаратия” изпада. Много скоро става ясно, че

али подтикван от личните амбиции за последващо издигане в политическата стълба или просто заради желанието си да осигури известна сигурност в региона, в последните няколко години Моди значително интензифицира работата си по изграждане на стабили връзки с основните компоненти от външната индийска политика – Китай, Пакистан и Япония. Честите посещения на губернатора в азиатските стратегически центрове се оказват несъмнено хитър ход, тъй като именно чрез тях кандидат-премиерът успява: да проучи настроенията; да се сдобие с легитимност и отчасти да си осигури подкрепата на Пекин, Исламабад и Токио. Защото за никого не е тайна, че дори и при спечелване на изборите през 2014-та, изкарването на пълноценен и успешен мандат ще се превърне поскоро в изпитание отколкото в победа, ако кабинетът няма „одобрението” на трите регионални сили.

HDS

On focus

Photo Credit: narendramodi.in

Наред

с безспорните качества на ефективен управник, доказал своите умения чрез икономическия

и социален възход на поверения му щат, над името венецът на успеха. в новата история който

Нарендра

Всъщност, на Индия,

Нареднра Моди

далеч не стои единствено

губенраторът се превръща в една от най-противоречивите личности а причината да се сдобие с подобен имидж се корени в курса,

поема при избухването на кръвопроливните вълнения в

Гуаджарат

през

2002г.

ЕТНИЧЕСКАТА ЧИСТКА

два година след свойто назначние за началник на щата Гуаджарат Нарендра се изправя пред най-големия кошмар на многонационалната държава – нарушаването на етническия мир. На 27 февруари група мюсюлмански активисти атакуват влак с пилигрими, което нападение прераства в запалването на пътническия вагон и изгарянето на пътуващите в него живи хиндуисти. Скандализирано от зверската проява на омраза индийското общество реагира изключитело емоционално, с което настъпва черен епизод в живота на Гуаджарат. Вълна на отмъщение и желание за реванш заливат индусите и мюсюлманите в района

ационалист в своите разбирания, Моди остро заклеймява нападението над индуските „кар севакс”* и разпорежда прилагането на строги наказания срещу всеки дръзнал да извърши идентичен акт. *от санскрит – пилигрими

Заедно с това Нарендра издава заповед и за преместване телата на загиналите в огнения ад от Годхара в гъсто населения с мюсюлмани град Ахмедабад. Актът добива символно значение за местните мюсюлмани, а резултатът, който се постига далеч не е разрешаване на кризата. Дори напротив - напрежението ескалира и се създават предпоставки за насаждане на допълнителна етническа омразата, при което стотици мюсюлмани биват избити по брутален начин. Острите реакции на опозицията не закъсняват. Те, заедно с част от членовете на „Бхаратия” и коалиционните партньори на последната, открито застават срещу губернатора на Гуджарат. Основният мотив, който изтъкват е, че именно с решенията си по време на етническата криза, Моди е подпомагнал реваншизма; осигурил възможност за извършването на клането над вярващите в исляма и преди всичко е показал концептуалното му отношение към малцинството мюсюлмани в страната.

Photo Credit: narendramodi.in

“Бхаратия Джаната“ е единственият лъч надежда за обиновения индиец. Тя е единствената партия, която може да премахне усещането за нещастие и мрак, битуващо сред нацията” (Н.Моди)

Photo Credit: narendramodi.in

HDS

On focus ИЗХОДЪТ ОТ ВОТА

нес, с наближаването на изборите в Индия силните и слабите черти на основните опоненти за властта в Делхи излизат от сянката на миналото. Както навсякъде по света, така и тук решаването на изборната битка зависи до голяма степен от създадените настроения и своеобразно разделение сред социума. Така например, би било наивно да си мислим, че споменът за етничеката чистка вече е забравен, защото макар и популярно с изключителната толерантност, в която съществува, индийското общество със своите многобройни етнически и религиозни групи не би могло да остане безразлично и да се дистанцира от емоциите си при избора на бъдещето на страната и на свойто поколение. От друга страна, разбира се, не трябва и да смятаме, че изборът на новото лице на Индия ще се определи единствено и само от малцинствения фактор. Безспорно ключов, той ще повлияе съществено на вота, но, при все това, качествата, опитът и визията на двамата кандидати за властта, ще определят изхода от битката.

онякъде парадоксално - предвид спорния епизод в свойто минало, според повечето изборни прогнози именно Нарендра Моди печели известна преднина. Социолозите и анализаторите приписват този факт главно на обстоятелството, че в рамките на два мандата „Конгресът” стои начело на държавата, а изглежда изморено от управлението на най-старата индийска партия и скандалите с корупция около нея, днес, обществото в азиатската държава иска промяна в курса на управление на своята държава. Дали наиcтина опитността на Нарендра ще надделее над наследника на фамилията Ганди или споменът от Гуджарат ще се окаже прекалено силен, за да може индийците да изберат кандидата на „Бхаратия Джаната” ? - предстои да разберем. И докато прогнозите продължават да променят съотношението между двамата избрани, бореши се за властта, ние, наблюдателите следва да потърсим по-дълбоката следа на случващото се в Индия. А именно: изборите през 2014г. не просто ще дадат отговор за политическото

бъдеще на Делхи, но ще създадат ясна представа за истинските настроения, които битуват в обществото.

Защото именно вотът в подобен род държави, където различните модели ярко контрастират помежду си, превръщат изборната представителна демокрация в красив спектакъл и реален „check” на актуалните тенденции

Традиционно влияние на партиите в Индия, разпределни по щати; Photo Credit: Wikipedia

▪

HDS

Interview of the Month

Интервю на броя:

“Геополитика

и тенденции в съвременния свят” Интервю: Хари Харалампиев Снимки: HDS Magazine, US Department of Defense, Host Photo Agency

проф.

Д.Йончев

Photo Credit: US Department of Defense

HDS

Interview of the Month

Проф. Димитър Йончев, д.н., е едно от големите имена в науката за сигурността. Роден е на 4 ноември 1944г., а през годините е председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то Велико народно събрание и в 36-то Народно събрание. От 1995г. е председател на фондация „Демокрация и сигурност“, а от 2003г. е начело на Управителния съвет на сдружение „Балкански форум по сигурността“. Автор е на множество монографии, като: „Теория на скритото присъствие“(2002) „Разузнаване“ (2005), “Равнища на сигурност” (2006) и др. На 24 януари 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“.

HDS Magazine: Здравейте, проф. Йончев.

Балансът на северноамериканското лидерство се извършва в Съвета за сигурност, в лицето на Китай и Русия. Те, от своя страна, правят и балансиращи структури, както на Световната банка (да вземем за пример основаната наскоро Световна банка за развитие в Найроби от страите в рамките на БРИКС), така и от гледна точка на инструментите за силово присъствие - например договарянията в рамките на ШОС (определено симетрична на НАТО организация). Така че, светът в момента не е това, което Фукуяма видя през 1992-1993-та година. Днес се движим към международни отношения, които можем ЙОНЧЕВ: В съвременния свят да определим като „баланс на някакви геополитиката и националното започват да се разминават. От една страна, везни“, при което тенденцията определено геополитиката обхваща региони, контролът в посока увеличаване броя на теглилките. Тоест, отиваме към един мултибалансиран и влиянието върху тях - което е част от свят с преобладаващо влияние на големите националното, а от друга страна, регионът оказва влияние върху цялото пространство. държави, каквито са САЩ и Китай. Но заедно с тях, на втори план, излизат и Така че, днес не говорим в класическите термини на модерността. По-скоро говорим държави, които очакват ново място на политическата сцена. Това са страни, като за една пост-модерна геополитическа Бразилия, Япония, Канада, Индия, Пакистан. ситуация. Сили, на които със сигурно принадлежи В този смисъл, САЩ е безусловен лидер, бъдещето. А, каквото и да ни говорят който има възможността да се намеси Фрийдман и Бжежински, светът очевидно във всяка точка в света, но не може да няма да принадлежи само на един хегемон. се намеси във всички точки, които иска, едновременно. И това поствя въпроса за регионализиране на интересите. Ако използвам думите на Збигнев, това е една уникална в историята „империя без граници“. Изключително ни е приятно, че именно Вие ще даде интервю за първия брой на нашето издание. Благодарим Ви, че се съгласихте да проведем този разговор и се надяваме той да бъде полезен за всички, които разглеждат страниците HDS Magazine. Първият въпрос, който искаме да Ви попитаме, е какви са тенденциите в света? Кои са основните геополитически играчи и има ли промяна в политиката им по реализиране на националните им интереси?

Д.

HDS

Interview of the Month

HDSecurity Magazine: Какво място е отрдедено на Европа и на ЕС в “голямата политика”?

Д.

ЙОНЧЕВ: Европа има един тежък проблем, който вероятно ще й пречи винаги. Тя не може да постави пряко и непосредствено въпроса за изработване на европейска идентичност. А от тук – за общоевропейска култура, която да позволи създаването на европейски политически унитарен субект. В този смисъл, Европа изостава от Римската империя. Защото след нея не сме имали подобен политически унитарен субект. А същевремнно съвременният свят е поле на конкуренция именно на тях. Затова Европа е „осъдена” да прави икономика; да прави иновации; да търси съюзници, но не и да бъде фактор в решаването на световните проблеми. Тя ще си остане малко в страни, тъй като плаща тежък данък на национализма.

HDSecurity Magazine: Когато говорим за Европа няма как да не споменем и сирийската криза. По време на кулминацията на конфликта и ескалацията на напрежението (особено след употребата на химически оръжия) Западът зае крайна позиция и бе на ръба на военен удар срещу режима в Дамаск. Интересни бяха реакциите на европейските лидери. Великобритания застана зад традиционния си съюзник САЩ, но при все цялото желание на Камерън, английският парламент отхвърли опцията за удар по силите на Асад. В този ред на мисли, може ли да се говори за смени в партньорската карта на Вашингтон? Франция измести ли Великобритания?

Д.

ЙОНЧЕВ: Великобритания остава привърженик на изработената от Чърчил „политиката на специалните отношения”. Така да се каже, тя винаги е „американецът в Европа”. Но конфликтът или по-скоро гражданската война в Сирия, трябва да се разглежда в последователността на събитията в Близкия изток през последните 15 години. Като тръгнем от „Коалицията на желаещите“ в Ирак и стигнем до Сирия, виждаме колко

много болезнени рани от подобни намеси е получил светът. Той вече не е склонен да ги подкрепя. И тук не говорим само отношението на Китай и Русия. Както Вие казахте, говорим за парламента на Великобритания. Говорим за европейците, които по принцип са колонизатори на тази част от света; имат културни корени, имат и инвестиции. Да вземем за пример една Франция, която е вложила 40млрд. - за какво й е да гърми в тези милиарди (усмихва се - б.р.)? Интересите вече са различни и не съвпадат. Светът започна да става по-внимателен в отстояването на „израелската карта“. Защото истинският проблем в Близкия изток е съвместното съществуване на Израел и на арабите. И ако не беше толкова силно израелското лоби в САЩ, конфликтът щеше да бъде много порегулируем. Не става дума толкова за нефт, колкото за лоби. HDSecurity Magazine: Факт е, че Великобритания заемаше активна позиция по редица конфликти в района на Близкия изток – Ирак, Либия. От своя страна, Франция също реализираше подобна политика. Можем ли да припишем този военен и краен (от гледна точка на дипломацията) подход, като „събуждане” на спомена и носталгия по колониалните години? Епохата на колониализма наистина ли е в миналото или се е преформулирала в условията на съвременността?

Д.

ЙОНЧЕВ: Това е другата страна на проблема. Вижте, колниалното съперничество роди двете световни войни в 20.век. И колониалното съперничество беше онова, което Photo Credit: US Department of Defense отблъскваше Рузвелт да се намеси във Втората световна война (затова и САЩ влезнаха толкова късно в нея). Докато Чърчил държеше колониалната политика да си остане, то Съветска Русия и САЩ имаха антиколониална политика по различни идеологически основния. И затова, фактически, събитията се развиха така. Истинското приключване на колониалното господство в Близкия изток стана едва през 1956-та година със Суецката криза. Има една много странна седмица, може би дори най-странната. в историята на Европа през 20.век. И това е предпоследната на Октомври 1956г., когато съветските танкове мачкат контрареволюцията в Будапеща, а в Съвета за сигурност се гласува резолюция, която осъжда Франция, Великобритания и Израел за нахлуването им в Суец. За тази резолюция гласуват едновременно и САЩ, и СССР. Това показва до каква степен антиколониалната ориентация на тези две страни

HDS

Interview of the Month

надхвърля идеологическото им противопоставяне, което пък оформяше духа на Студената война. Но от този момент „колониалният караул” е сменен. Няма ги колониалните държави в Близкия изток. Там се настаняват САЩ и Съветска Русия. И до ден днешен виждаме много добре, че въпросите в района не могат да се решат, ако Вашингтон и Москва не намерят консенсус. Така че, да, може да се каже, че има колониални „реминисценции“, но те са по-скоро в лицето на амбициозни политици, като

И освен това, не Франция е тази, чийто размер отговаря на геополитическите й амбиции. Всъщност, на нея амбициите й винаги са по-големи от размера. Ако трябва да обобщим отговора на този въпрос, нека да кажем така: колониализмът играе роля на мотивация, но не колониалната идеология движи събитията в

Региона.

Photo Credit: US Navy/Mass Communication Specialist 2nd Class James Evans

Саркози. Той, например, искаше да направи Средиземноморско сътрудничество, в което да диктува, като „първа цигулка”, в Европа да бъде „втора”, и така в общи линии да стане „номер едно“ (усмихва се - б.р.). Но тези проекти се осъществят много трудно.

HDSecurity Magazine: Друг доста интересен фактор в събитията от т.нар. „арабска пролет” е ролята на Турция. Политиката на страната олицетворява ли амбициите на Анкара да се обособи като лидер в Региона?

HDSecurity Magazine: На какво се дължи недоволството на хората в „Таксим”. Кога суверенът започва да отхвърля посочения от самия него лидер?

Поначало ислямският свят претърпява ефекта на мрежите. Ако ги нямаше мрежите нямаше да ги има и тези движения. Факт ЙОНЧЕВ: Турция не гледа толкова региона, колкото мястото си между два е, че мрежите не бяха планирани от разузнавателните служби, макар опитите свята. Тя е едновременно недолюбвана от на последните да се присъединят към това, ислямския свят заради кемализма, а не се допуска в Европа заради ислямизма си. Така което се случваше. Натискът на мрежите нямаше как да остане незабелязан в Турция се оказва по средата между небето затворени общества, каквито именно са и земята, като Пророка Мухаммад (усмихва ислямските. Защото тук говорим за глобална се - б.р). Но откакто започна да оспорва атмосфера; глобална ситуация, в която лидерството на Израел в Средиземно море човекът е клиент. Homo sapiens стана homo (визира се атакуваният от страна на consumens. И при това положение образът израелските спецслужби турски кораб на консумиращия човек пусна корени в – б.р.) тя зае много силни и откровени позиции срещу Тел Авив. Освен това, Анкара младия човек в мрежата, противопоставяйки го срещу другите поколения. И така ние не позволи американските войски да минат забелязваме едно разцепление в ислямските през нейната територия по пътя към Ирак, заради кюрдските си интереси. Турция е все общества по линията на глобалното влияние и световния либерален пазар, който в по-съблазнена да играе някаква автономна крайна сметка произвежда консуматори. геополитическа роля, с което всъщност В арабския свят този процес създаде „заслужи” аплодисменти в арабския свят. прослойка, която тласка към участие в Анкара зае ясна анти-израелска позиция, подобен тип живот дори в рамките на а освен това, заяви желанието си да не се движения като „Мюсюлмански братя”. Тези съобразява с големите играчи, когато става тенденции не подлежат на преодоляване, въпрос за нейните собствени интереси. защото тук говорим за глобално влияние. В При този режим, който плаща данък на този смисъл, фигурата се описва класически фундаменталистките идеи, Турция стана – локална култура, която е напрегната от много по-разпознаваема в арабския свят в сравнение с преди. Тя си остава „кемалистка глобалното влияние, в резултат на което Турция”, но ограниченията на режима са по- започват да „прескачат искри“. А кой какви скоро в посока ограничение на кемалистката кестени иска да извади от тази работа е лаицистична политика, отколкото обратното. съвсем друга история (усмихва се - б.р.). Имаме едно пълзящо настъпление на фундаментализма, което приближава Турция до ислямските страни и то в качеството й на техен лидер в ориентацията им към съвременния свят. Със сигурност Турция не е силата, която ще поддържа джихада, но е силата,

Д.

която ще бъде локомотива за западното движение на ислямския свят.

HDS

Interview of the Month

HDSecurity Magazine: Можеше ли да не се стига до протестите в Таксим, Кайро, Тунис, Бенгази (Триполи), Дамаск, ако авторитарното управление беше взело по-гъвкави решения? Или такава политика на компромисите щеше просто да отложи неизбежното?

щати бяха изненадани от събитията в т.нар. „арабска пролет”. Съвременният свят изпревари начините по които ние го виждаме. А това е предизикателство.

HDSecurity Magazine: В последните дни Китай се сблъска с тероризма ЙОНЧЕВ: Няма как да правиш по един по-дързък начин. Може ли гъвкава политика, тъй като да се прогнозира, че хипотетична режимите работиха в един консенсус със терористична вълна би има САЩ. А основата на този консенсус е потенциал да наруши плановете на заредена още през 1945г.,когато Рузвелт Пекин? Да повлияе на вътрешната се връща от Техеран. Всъщност, неговата политика, на икономиката и среща с иранския шах Пехлави, е едно на външната политика, което „джентълменско споразумение”, с което да отложи обособяването на двамата се разбират да контролират „Поднебесната империя” като втора цените на нефта, макар че тогава един водеща сила в света? барел струва 5 цента. Но така или Има ли реален риск Пекин да се иначе това работи до втория мандат самокапсулира по примерите на Дж.Буш. И в речта си по време на в историята, когато външни инагурацията си той каза, че прекъсва сътресения за подтиквали страната всякакви подобни договорки (визираше към затваряне? именно това споразумение), заставайки в остра позиция спрямо Саудитска ЙОНЧЕВ: Китай се отваря. Това е Арабия. тенденцията и тя е много силна. САЩ и Саудитска Арабия бяха една Всъщност, този процес започна още ос на равновесието в това отношение. с Дън Сяопин, като по настоящем сме Някои го описват като новия свидетели на 5-тото поколение китайски неоколониализъм, макар че не бива лидери, което следва този курс. Шестото да се възприема буквално като такъв. поколение в момента е заложено и По-скоро трябва да се разбира като лично според мен един от управителите зони на влияние; типичната фигура на на северния район ще бъде новото империята според Збигнев – „нямаш лице на Китай. Но нека почакаме. До граници, имаш влияние“. И това беше ос тогава има още 3 години. При всяко на едно изключително силно влияние, положение, обаче, сегашната китайска което в крайна сметка издържа цели власт се състои от реформатори, които 50 години. Сега такава договореност преодоляват затвореността на страната. не можем да си представим, защото И ако си спомним, през първия си правилата на играта се смениха. мандат американският президент Обама Влезна население, което е мрежово критикуваше Пекин именно заради това, „съблазнено”; влязоха влияния, които не че азиатската държава е затворена и се поддават на политическа регулация. не се включва активно с позиции по В това отношение и самите Съединени

Д.

Photo Credit: FLICKRChairman of the Joint Chiefs of Staff

световните проблеми, като тогава той визираше Близкия изток и случващото се в региона. Сега нещата се променят. Новият мин.-председател, който пое цялта власт от февруари, е една доста перспективна личност. Неговото първо посещение беше в Русия, като Китай стана вносител номер едно на „синьото” гориво, измествайки Европа. Освен това Пекин участва активно и в Найроби, където заедно със страните от БРИКС създадоха алтернатива на Световната банка, а връзките между Китай и Русия в рамките на ШОС бяха сериозно засилени.

Свидетели сме и на друг интересен момент в китайската политика. Пекин започна нов модел на комуникация с ЕС и вместо да търси връзка с ротационни лидери,Китай започна да прави „политика на части”. Ето например, другият месец в Букурещ се събират мин.-председателят на Китай и лидери от 16 страни в междинна Европа, към които страни са насочени инвестиции в

рамките 10 млрд.евро А догодина тази среща ще бъде в София. Китай започва да води една политика на „междинна Европа“ (ако използваме понятието на Ив Лакост), което всъщност е много поперспективно, отколкото политика и комуникация с неясните структури на Европейския съюз. Така че, Китай не би променил стратегическата линия на отваряне. Той обмисля превръщането на валутата в конвертируема такава, което в дългосрочен план несъмнено ще промени съотношението на силите. Знаем много добре, каква част от доларовата маса се контролира от Китай и всъщност кредиторът на големите икономики по отношение на възможните кризи е именно Пекин. А при условие, че имаме успех на конкурентната банка в Найроби, ще видим света с варианти за поведение. И Китай стои в тази вариативност. Така че, от една страна смятам за съвсем логично, някой, който не иска да види такъв Китай да помогне малко за вътрешното му разстройство, но очевидно подценяват огромните инерционни сили на тази

HDS

Interview of the Month

страна, които обхващат десетилетия и където промените се случват бавно. Цялата култура на Китай се съсредоточава в това да не се „скача”; да не се правят резки промени и движения. А след като този огромен кораб е насочен в подобна посока, не вярвам инерцията лесно да бъде преодоляна. По-скоро ще има ефект, аналогичен на ислямските безредици в Уйгур и опитите за дезорганизиране живота в Тибет. Самите китайци искат да видят срещу тяхната отвореност някаква реципрочност и подобни опити по-скоро будят недоумение сред тях. Но китайците имат достатъчно сили и средства, за да се ориентират в ситуацията. Опитът е огромен. Китай работи в такава среда от както се е състоял като народнодемократична република; свидетели са на стотици „последни” предупреждения за нарушения на териториалните води; от 1952г. работят центрове за подготовка на хора, които да влизат в Тибет, Бирма, Тайван и съседните държави, за да дезорганизират ситуацията. За Китай това не са новости. По-скоро нека разглеждаме тези събития като симптоми и рекации, отразяващи движението на страната. Според мен, китайците се движат в една посока, която няма скоро да променят. Това е стратегическа посока. И лично моето очакване е, че след три години петото поколение ще бъде заместено от едно още по-убедено в своя курс шесто поколение.

HDSecurity Magazine: Последният ни въпрос е свързан с България и бежанската вълна, която като че ли е заела основно място в обществения живот. Каква следва да бъде политиката на България

в качеството й, от една страна, на национална държава и „активна единица” (ако използваме понятието на Тиери дьо Монбриал), и от друга – в ролята й на страна-член на Европейския съюз? Всъщност, пресичат ли се европейският хуманизъм (с безспорните си дълбоки исторически корени) и страхът от неизбежната смяна на цивилизациите, каквато историята познава още от древността (напр. преселението на народите, нашествието на варварите и падането на Римската имерия и прочее)?

Д.

ЙОНЧЕВ: Тук има две основни неща. Първото е, какво да правим с бежанците и националните си интереси. Трябва ясно да разберем на кое залагаме – дали на близостта ни към Европа или на предността ни към САЩ. Интересите не съвпадат. За наши национални интереси не може да се говори, защото самите ние нямаме „културна машинка”, която да ни води да споделяме едни и същи стереотипи на поведение и ценности. Може да е странно, но при нас онова, което е еднакво, е нихилистичното отношение. А нихилизмът поставя хората едни срещу други. Парадоксалното е, че общността в една такава територия не приема другия. Но така или иначе много ясно се разбират два ориентира – или водиш политика към европейските интереси, или към Съединените щати. Ако тук се вземе решение, можем да играем роля на този своебразен мост между Европа, Русия и САЩ, което определено би било интересно за България. Но това изисква стамболово мислене и иска далеч подълбока политическа ориентация. Що се отнася до Европа, след Втората

световна война тя преживя едни години, които Франция ги нарече „30-те славни години“, а в Германия бяха определени като „годините на възстановяване“. Наистина следвоенна Европа преживя индустриален бум, изпитвайки страшна нужда от работна ръка. Така тя внесе какво ли не от колониите. След това дойде първата петролна криза (1974г.), а малко по-късно последваха и другите кризи с петрол. Тогава тази работна ръка се оказа излишна и се появи ксенофобията. Вече трето поколение, живеещо в кварталите край Париж не бива признато за французи. Турците също не се интегрират в Германия вече 3 или 4 поколения, в следствие от което са се превърнали в затворени и ярко каспулирани общности, за които самите германците казват: „не знаем, какво да ги правим“. Ако говорим за България, то нека бъдем откровени. Ние сме новодошли на тази сцена. Да, имаме

опити с бежанските вълни, но той е свързан с едно гостоприемство и едно съчувствие. Вълни на българи, които бягат в България. Защото ние имаме този уникален шанс да сме заобиколени от българи. По отношение на сирийската вълна трябва да ясно да разберем, че България е една междинна станция. Възприемаме го като края на света, а то всъщност е само един епизод. Епизод от развълнуван северноафрикански регион. А това ще отшуми, най-малкото, защото ние не сме толкова интересна дестинация, колкото са страните от Западна Европа. Ние нямаме този проблем, който има една Франция или една Германия. Нашият проблем е съвсем конюнктурен. При условие, че държавата имаше повече власт тя можеше да затвори границите още от самото начало. А и ако медиите имаха чувство за национална отговорност нямаше да говорят за сирийските бежанци всеки

Лидерите на страните от БРИКС по време на срещата на Г20 в Санкт Петербург, 2013Photo Credit: Host Photo Agency/ G0.ru

HDS

Interview of the Month

ден по десет пъти, а само един път на 10 дни; обществото нямаше да живее в паника, а националистическите партии нямаше да използват побоя, за да си правят авторитета. Тоест, тук имаме преекспониране на темата, но това е следствие от политическата ни култура, която не е кой знае колко образцова. Допуснахме раздуване на една ситуация, която сама по себе си не представлява кой знае каква опасност. Нещата могат да се преодолеят. HDSecurity Magazine: Благодарим Ви за интервюто и за отделеното време. Hадяваме ce в скоро време да се срещнем отново, за да разкрием други актуални въпроси в сигурността и международната политика.

Д.

ЙОНЧЕВ: И аз Ви благодаря и до нови срещи ▪

HDS

On focus

“MS-13” - Непознатата сила на мафията Автор: Милена Захариева

Photo Credit: Flickr

Зародила се Салватруча“

действа

държави чак до до

търговия

бедните

емигрантски

Мексико наркотици,

десетки и

страни,

на

Лос Анджелис

разпростиращи

Канада. Престъпленията

оръжия

- Хондурас - Ел Салвадор”

квартали

трафик

на

най-опасното

аждането на “Мара Салватруча”, позната още като “MS13”, се свързва с военно-политическата криза в Ел Салвадор през 80-те години на миналия век и вълната от емигранти, заляла САЩ по онова време. В търсене на спасение от ужаса на гражданската война в собствената си страна бегълците от Ел Савадор бягат към САЩ с надеждата, че ще успеят да започнат нов живот в развитата северноамериканска

се

от

на групата

хорa, място

1980г., днес, “Мара централно-американските

през

варират от дребни кражби

превръщайки на

света,

триъгълникa което

не

“Гватемала във война.

държава. За тяхна изненада, обаче, реалността в “страната на неограничените възможности” далеч не се оказва еднаква с образа, който сами са си внушили. Истината за живота в САЩ отвъд имиджа на Холивуд сблъсква политическите бегълци с друго, далеч не по-малко от военния конфликт, предизвикателство в борбата им за оцеляване. Атаките на местната организирана престъпност и агресията

на бандите, диктуващи живота по улиците на Америка, се превръщат в основния проблем, който новодошлите емигранти се налага да преодолеят, за да запазят живота си и да оцелеят. коро след като разбират новите правила за живот и невъзможността на полицията да обезпечи напълно сигурността им, емигрантите от Централна Америка стигат до извода, че гарантирането на живота отвъд рамките на закона се оказва единствената алтернатива за тях. Така, тласкани от вечния инстинкт за самосъхранение, биват положени основите на “Мара Салватруча” - групата, която от локална банда за самозащита само няколко години по-късно ще се превърне в най-кървавото лице на организираната престъпност, съществувало някога на територията на Америка.

Kои са МS13?

“М

ара Салватруча” е сложно организирана криминална група, която днес се занимва не просто със спорадични улични нападения, но с трафик на наркотици, оръжие и хора, превръщайки се в сериозен инструмент за печелене на пари. Основният метод, използван

от бандата за генериране на печалби е принудителната защита, която редиците на MS13 осигуряват на работещите на нейна територия хора от сферата на т.нар. ”уличен бизнес” – продавачи, магазинери, наркодилъри и сутеньори. За да могат въпросните да работят спокойно те биват принудени да отдават значителен процент от оборота и печалбите си на местните клики на “Салватруча”. Мотивът да го правят е един – ако се опълчат на правилата, които «дяволите от Салвадор» налагат, търговците ще попаднат в омагьосан кръг без изход - или ще останат без защита и под пряката заплаха от нападения на намиращите се в съседство конкурентни улични банди, или просто ще се сблъскат с наказнието на мараси-те, което би билоравнозначно на убийство. Именно този работещ механизъм за печелене на пари въз основа на страха и рекета мотивира до голяма степен МS13 да разширява непрестанно обсега на действие и да завзема все повече квартали и територии в «тихата война» на уличните банди в Щатите. Защото, безспорно, колкото повече територии те контролират, толкова по-големи приходи групата на “Салватруча”ще добие. Разпространението и популярността на “MS13” в Америка значително нараства през последните няколко години. По данни на ФБР, към момента, групи на “Мара Салватруча” действа в цели 42 от общо 50-те щата на САЩ, застрашавайки с дейността си националната сигурност на страната Photo Credit: Wikipedia

HDS

On focus

абирането на нови членове на бандата започва още в ранна детска възраст - в основното училище. Най-често бъдещите бойци в редиците на МS13 са деца с испански произход, които имат проблеми в семейството, изолирани са и изпитват значителни трудности в общуването с останалите. Това, което бандата предлага на този тип деца - сплотеност; усещане за одобрение, “любов” и разбира се внимание, внушава на подрастващите, че “Мара Салватруча”ще

даде шанс да докажеш дали наиситина си толкова категоричен в желанието си да се превърнеш в един от тях, следва преминаване през т.нар. “процедура на въвеждане”. Тя най-често се състои в организиране на бой между кандидата и някои от лидерите в кликата към която новопостъпващия иска да се включи. Кървавата схватка е жестока, но преди всичко има символно значение и продължава точно 13 секунди. Описание на такъв ритуал предоставя американски журналист от Вашингтон, който успява да си осигури присъствие на инициацията в местн клика на “Мара Салватруча” на едно едва 11-годишно момче. Според разказа на журналиста, въвеждането на детето се е състояло в преминаването през ритуал, включващ пребиване до степен изпадане в безсъзнание от други членове на “салвадорските дяволи” и под съпровода на бавното 13-секундно отброяване на събралите се в кръг около тях свидетели. И докато някои банди са по-умерени в процеса на въвеждане на нови членове, то други клики са далеч по-крайни. Сред тях са разпространени екстремни начини за доказване предаността на новопосветените към “Салватруча”, а именно -

Членовете на МС-13 се разпознават по специфичните татуировки, които покриват по-голямата част от телата им и изобразяват букви и цифри, свързани с името на бандата. Специфичен знак е думата “suerno” или съкратеното “sur”, което в превод означава “южняк”. им даде всичко, което в реалния живот им липсва. За съжаление, обаче, всичко това се оказва просто една илюзия.

дно от първите условия да станеш част от MS13 е да имаш познат или роднина, който да те препоръча и похвали пред други членовете на групата. Когато бандата се съгласи да ти

Photo Credit: FBI; Flickr

“Основната причина „MS13”да бъде толкова силна е нейната съобразителност и приспособимост. Тя е като хамелеон в средата си, което я прави толкова силна”. непосредствено след инициирането си новите бойци следва да “подпишат договора” с кликата чрез изнасилване или убийство. Тази агресивност, която бива засвидетелствана от бойците на “Мара Салватруча“ буди непрестанно безпокойство сред обикновенното население. Зверските прояви, на “дяволите“, са се превърнали в ежедневие, при което членовете на MS13 използват всеки подходящ момент, за да демонстрират силата и своето надмощие.

Тенденциите От години MS13 се въпзриема като един от основните рискове за вътрешната и национална сигурност на САЩ. Причините за това се крият в мащабите, които “Салватруча” добива; непрестанния терор, който нанася над обикновеното население и в невъзможността на силите за сигурност адекватно да й се противопоставят. Попаднало в подобна ситуация и осъзнавайки колко сложно и дори невъзможно на този етап е унищожаването на “Мара Салватруча” управлението във Вашингтон взима решение голяма част от осъдените на американска територия

членове на бандата да бъдат незабавно експулсирани обратно в Ел Салвадор. За съжаление, макар и привидно ефективни предприетите мерки се оказват една от големите стратегически грешки на съвременната американска политика. Причината за това, е че вместо разрешаване на проблема и унищожаване на “Мара Салватруча” депортацията на криминално проявилите се членове на MS13 всъщност води до разпространение идеите и know-how-a на «дяволите» отвъд границите на САЩ. Попаднала на местна почва, където службите за сигурност са значително по-слаби в сравнение с тези в САЩ MS13 се оказва в среда, изключително благоприятна за последващо развитие и процъфтяване на бандата. Какво ще е бъдещето на групата и дали популярността й ще продължи да нараства трудно може да се каже. Но при всяко положение рискът МS13 да продължи експанзията си и да излезне от рамките на Северна и Централна Америка, достигайки бреговете на Европа, Африка и Азия е въпрос, над който следва внимателно да се помисли, защото както опитът показва веднъж родена, една идея винаги открива начин да се реализира ▪

HDS Excluisve

Ексклузивно Интервю за HDSecurity с американския журналист

K.MENNEM: “Не би било шокиращо, ако MS13 скоро създаде връзки и започне да работи с европейските банди” Интервю: Милена Захариева

Водени от концепцията и основната идея на нашето издание - да превърнем сигурността, дипломацията и международните отношения в неразривна част от живота на модерния човек, екипът на HDS реши да се свърже с американския журналист Karen Mennem. Посветил последните няколко години на изучаването на престъпните групировки, действащи на територията на САЩ, ние се обърнахме към него, за да даде отговори на въпросите, засягащи не просто другото лице на американската действителност, но европейските измерения на сигурността.

HDSecurity:

K. Mennem:

Здравей, Karen. Преди да започнем, бихме искали да ти кажем, че ни е изключително приятно и се радваме, че се съгласи да дадеш това интервю за HDSеcurity и българската аудитория. Както стана ясно от предварителните ни разговори, причината да те потърсим е свързана преди всичко с работата ти и журналистическите ти разследвания в областта на организираната престъпност, и в частност опитът ти с групата на “Мара Салватруча“. От данните, с които разполагаме, изглежда, че като че ли редиците на МС13 и влиянието, което “дяволите от Салвадор“ оказват върху вътрешната сигурност в Щатите, нараства. Кажи ни, какви са тенденциите в развитието на МS13? Нараства ли наистина популярността на бандата и ако да, то, какви са основните причини? Първо, здравейте на вас и на българските читатели. Радвам се, че се обърнахте към мен, за да направим това интервю и се надявам то да бъде не само интересно, но и полезно за аудиторията ви. Що се касае до въпроса, който ми зададохте, нека да започнем с това, че голяма част от популярността на бандата в Америка се поражда от икономическите трудности на населението. Възможностите, които се откриват пред младото население са ограничени. Това е особено осезаемо в страните от Централна Америка. И точно то е факторът, който тласка и насочва младите хора към бандите. От друга страна, няма как да не споменем, че доста често млади членове на MS13 и други идентични групи решават да заминат от Централна Америка към Щатите в търсене на работа и по-добър живот. Част от тях се установяват тук, но има и не малко случаи, когато емигрантите не успяват да се адаптират и включат ефективно в нашата социална система. За съжаление доста често те се връщат към старите си нрави, включително и девиантно, криминално, поведение. Понякога ярко проявилите се биват депортирани обратно в родината си, като по този начин се създава кръг от членове на бандата, пътуващи между Северна и Южна Америка. Именно този цикъл и поток спомага за разпространението на бандата.

HDSecurity:

K. Mennem: HDSecurity:

K. Mennem:

HDSecurity:

K. Mennem:

Можем ли да твърдим че членовете на МС-13 са само латиноамериканци? Или сред тях има и представители на други етнически групи? По настоящем, по-голямата част от членовете на бандата са латиноамериканци, идващи от Ел Салвадор, Хондурас и Гватемала. Друга част от тях са мексиканци, мексиканоамериканци и никарагуанци. Каква е структурата на “Мара Салватруча”? За момента официалната позиция е, че MS13 няма централизирано управление и установен лидер, но същевременно в публичното просранство се споменават и такива хипотези - за обединяване на кликите и обособяването на единно ръководно ядро.

‘Mata, roba, viola, controla’, ‘убивай, кради, изнасилвай и владей’ е един от девизите на MS13

Това, което със сигурност ни е известно е, че структурата на MS13 е съставена от отделни клетки. Всеки град, махала, затвор или квартал има своя клетка, клика или банда. Безспорно, тези клетки комуникират помежду си. И няма как да бъде другояче. С банди почти във всеки голям град - от Централна Америка до Калифорния, се образува една изключителна мрежа на взаимосвързани елементи. И независимо, че не съществува единно ръководена структура на територията на целия континент, тази мрежа е достатъчно добре работеща, за да може да извършва престъпления и да комуникира напълно ефективно отвъд границите на държавите. Как американското правителство може да се противопостави на разрастването на МS13? Със силови средства или чрез социални мерки, насочени към превенция и защита на децата и тийнейджърите - най-лесната мишена за вербовка на “Мара Салватруча”? Американското правителство е направило малко за ограничаване растежа на бандата сред младежите. Създаването на силови закони като тези, използвани в Централна Америка, е против американската конституция. Създаването на по-добри училища и на повече възможности за работа в бедните райони като че ли е най-добрият начин за защита на младите хора и недопускане на привличането им в бандата.

HDSecurity:

K. Mennem:

HDSecurity:

K. Mennem:

HDSecurity:

K. Mennem:

На няколко пъти споменаваме държавите от Централна Америка. В този ред на мисли, съществува ли партньорство между правителството на Щатите и тези на страните от региона, за да намаляване на опасността, произтичаща от MS13? За съжавление, правителствата на страните в Региона си сътрудничат основно в контрола на разпространението на наркотици. Ролята им в борбата срещу уличните банди и MS13 обаче е слаба, или поне до токкова, до колкото общите им усилия се ограничават основно в разбиване на каналите за трафик на наркотици, което, разбира се, влияе пряко и върху бандите. Последният въпрос, който искаме да зададем е свързан със сигурността отвъд границите на Америка. Имайки предвид, че зараждането и разцвета на MS13 се дължи главно на наличието на компактни мултиетнически групи население, обитаващи обща територия, има ли риск от разрастването на МС-13 извън пределите на САЩ,? Европа - мястото, където културите и цивилизационните модели се срещат ежедневно, застрашена ли е? На този етап разрастването на бандата в Европа е малко вероятно, но не би било шокиращо, ако скоро МС-13 създаде връзки и започне да прави сделки с европейските банди. Това, разбира се, зависи до голяма степен от политиките, които вашите правителства провеждат и от отношението и кохерентността сред обществото. Благодарим Ви, че се съгласихте да направим това интервю. Надяваме се и за в бъдеще да се срещаме и да обсъждаме актуалните проблеми в сигурността както на Америка, така и на света. И аз ви благодаря. Успех на вашето списание и до нови срещи ▪

HDS

In the History

Бомби от Ада

Автор: Мирослав Борисов

Макар и продължителна, Първата световна война (19141918 г.), въпреки името си, е с ограничен териториален обхват. Военните действия се водят в отделни райони, като унищожаването на големи човешки маси и на околната среда в тези райони не оказват непосредствено влияние на промишлената база на воюващите държави. обаче се появява едно ново оръжие

Тогава – самолетът. Той

може да прескочи старите фронтови линии и да пренесе огъня на войната в промишлените центрове на противника и тяхното цивилно население, като по този начин оказва

непосредствено влияние върху способността и волята на хората за съпротива.

Photo Credit: Wikipedia

През

периода от края на Голямата война до започването на Втората световна война (1939-1945 г.) се заражда концепция за използване на авиацията в бъдещ военен сблъсък, в основата на която заляга теорията на италианския генерал Джулио Дуе. Генералът, изложил своите възгледи в книгата си „Командването на военновъздушните сили”, изхожда от предпоставката, че една бъдеща световна война ще има всеобхватен характер, при което икономическите и морални фактори ще играят важна роля. През 1921г. ген. Дуе пише: „Самолетът разполага с пълна свобода на действие и избор на посока. Той може да лети към и от всяка посока на компаса за съвсем кратко време – по права линия, - спирайки се на всеки маршрут, който му се вижда най-практичен… В резултат на появата на това ново оръжие отзвукът от войната вече няма да бъде ограничен до обсега на най-далекобойните оръдия по земята, а ще може да бъде пряко усетен на стотици километри суша и вода, принадлежащи на нациите, намиращи се във война…Вече няма да има разлика между войници и цивилни”.

Photo Credit: Wikipedia

HDS

In the History

Ген. Дуе осъзнава, че взаимодействието и единството между фронт и тил е станало решителен фактор за изхода на войната. Според него при една бъдеща война главната цел на въздушните нападения трябва да бъдат не само воюващите на фронта войски, но и дълбокият тил на противника. Чрез неговото разрушаване и деморализиране войната може да бъде спечелена в кратък срок. Инструментът за това Дуе вижда в бомбардировъчната авиация. Тя трябва да се използва така, че чрез непрекъснати и унищожителни нападения от големи бомбардировъчни формации над военни, икономически и политически обекти в дълбокия тил на противника, последният да бъде принуден да капитулира. А, за да могат да се осъществят непрекъснатите бомбардировки, е необходимо преди всичко да се извоюва пълно въздушно превъзходство чрез изненадващи нападения над летищата, фабрики за самолети и във въздушни боеве.

Пишейки по време на Втората световна война, като се основава на публикациите на ген. Дуе и идеите на американския генерал Уилям „Били” Мичел, Александър де Северски подчертава значението на напредъка на технологията за бързото нарастване на обхвата на самолетите. Според него това ще направи ненужен самолетоносача, тъй като самолетите ще могат да оперират от наземни бази, откъдето да атакуват цели в сърцето на родината на врага. Така Де Северски поставя още посилно ударение върху безпрецедентната мобилност, създадена от технологията за полет на човек, забелязана от Дуе. Въздушната сила не само създава по-голяма мобилност, но и освобождава до невиждана степен хората от необходимостта да разчитат на сложна и мащабна организация по земята, включваща бази за презареждане, тъй като обхватът на самолетите и по този начин техният оперативен ресурс са нараснали. Контролът на въздушното пространство става жизненоважен за талианският висш офицер приема, изразяването на военна сила и защитата на че не съществува народ, който родната земя. би могъл да издържи дълго време на Някои военни специалисти смятат, че найнепрекъснатите въздушни бомбардировки ефективният метод за въздействие върху над градовете и индустриалните обекти. хода на войната е взаимодействието между Неговата деморализация ще доведе до авиацията и сухопътните войски, т.e. един капитулация на съответната държава. Това е вид коопериране между тях. Те виждат в основната мисъл на теорията на Дуе, която, самолета само едно спомагателно оръжие интерпретирана от днешна гледна точка, за подкрепа на тактическите операции на означава тотална война срещу неприятеля, армията и не предвиждат самостоятелни без да се прави разлика между фронта и стратегически действия на въздушните сили. тила; между военните обекти и гражданското Именно тази концепция е приложена от население. Германия по време на Втората световна Подобни разсъждения изказва и война. Същото може да се каже и за английският автор Дж. М. Спейг, който СССР . Именно кооперативната теория е в защитава безогледните нападения над основата на концепцията за Светкавичната градовете и гражданското население по война („Blitzkrieg”) на германското военно време на Втората световна война по следния командване. Германските въоръжени начин: „Цивилното население произвежда сили печелят победите си, срещу Полша, оръжия, с които са убивани наши близки и Норвегия, Франция, на Балканите и в приятели. То няма право на ненакърнимост началната фаза на войната срещу СССР, и не заслужава сълзи на съчувствие”! благодарение на фронтовата авиация и доктрината за непосредствена поддръжка на наземните сили.

„ВОЙНАТА ВИНАГИ Е НЕЧОВЕШКА. КОЙТО СЕ БИЕ НА ЖИВОТ И СМЪРТ – А ДНЕС НЕ БИ МОГЛО ДА БЪДЕ ДРУГОЯЧЕ, ИМА СВЕЩЕНОТО ПРАВО ДА ИЗПОЛЗВА ВСЯКАКВИ СРЕДСТВА, ЗА ДА НЕ БЪДЕ САМ УНИЩОЖЕН” ГЕН.ДУЕ Photo Credit: Wikipedia

HDS

In the History

Германските военновъздушни сили не притежават инструмент за въздействие по тиловете на своите противници. Още по времето на “Битката за Англия” се очертава ударната недостатъчност в германската бомбардировъчна авиация. По време на започналата вече война са създадени, но твърде късно, нови проекти на уникални далечни бомбардировачи, включително с турбовитлови и турбореактивни двигатели. Тези проекти попадат в ръцете на победителите и лягат в основата на следвоенната световна авиация. Разработката на тежки далечни бомбардировачи в Германия в края на 20те и 30-те години говори за правилното отношение на военните кръгове по онова време към идеята за въздействие с авиация върху дълбокия тил на евентуалния противник, обоснована най-задълбочено в „Доктрината Дуе”.

което се асоциира с доктрината на ген. Дуе), е било напълно постижима цел. В Япония, например, е широко разпространено мнението, че Германия би могла само с действията на авиацията и подводния си флот да победи Великобритания. Сходни позиции се срещат често и във Великобритания и САЩ, но спрямо победа над Германия само с авиация - т.е. тотално разрушение на страната. Практиката показа, че това е невъзможно. Или поне за тогавашните сили и средства. Във всеки един случай се налага в крайна сметка "войнишкият ботуш" да стъпи на

ри прилагането на теорията на ген. Дуе на практика се търси и психологически (несъмнено и стратегически) ефект населението да принуди политическото ръководство да действа за постигане на мир. Сриването на икономиката чрез разрушаване на промишлеността и транспортната инфраструктура; унищожаването на жилищни постройки, обществени сгради, паметници на културата и изкуството; превръщането на градовете в купчина развалини и прякото унищожаване на населението, също преследват стратегически ефект. Те водят косвено до намаляване възможността на държавата да поддържа и възпроизвежда военните си сили, което респективно води до отслабването им и до промяна на баланса на силите, позволявайки на съюзническите въоръжени сили последните да вземат надмощие и да окупират териториите на своя противник. Тук трябва да се отбележи, че мнозинството от военните и граждански лица в различни държави са смятали, че стратегическият ефект - спечелване на война само със силите на авиацията (т.е. това,

Photo Credit: Wikipedia

земята и да постигне свойта цел. В този ред на мисли, като самостоятелно стратегическо средство през Втората световна война авиацията се проваля навсякъде. Унищожаването на мирни граждани и разрушаването на градове и инфраструктурни обекти безспорно допринася за изтощаването на противника, но само по себе си по никакъв начин не може да доведе до търсения ефект безусловна капитулация. От днешна гледна точка, разбира се, можем да твърдим че въздушните нападения срещу граждански обекти не са били правилни, че не са били оправдани и т.н. Но това е според сегашните ни разбирания за морал. По време на подобна на световната война обаче се гледа по-друг начин. Това не означава, че моралът е напълно относителен, а само че зависи от личността, времето и мястото на акта

на преценка. Да, убийството дори на един човек винаги е неправилно и неморално, но също така винаги се намират цели, при чието преследване и в чието име се оказва възможно да се убива.

Англичаните и американците не извършват бомбардировките от морални съображения (естествено тезата за "справедливо възмездие" съществува, но тя по същество е пропагандна), а от военно-стратегически. Това е най-ефективният начин, според тях, Опитът на англо-американската авиация да унищожат потенциала на Германия и да приложи чрез стратегическите си съответно да се помогне на съюзника бомбардировки над германските градове СССР. А че бомбардировките подпомагат и доктрината на ген. Джулио Дуе, доказва, военните операции на СССР едва ли може че тя е неефективна по отношение на да има съмнение. Германия. Опустошителните бомбардировки Също така тези бомбардировки се оказват и големите човешки жертви не сломяват и ефективно средство - те нямат точно волята на германското население за очаквания психологически ефект - да съпротива, а промишлеността продължава подронят морала на населението, да го да снабдява подтикнат към бунт срещу правителството германските въоръжени сили с всичко на страната, но за сметка на това имат необходимо за фронта. И те се реален стратегически ефект - унищожават съпротивляват упорито до последния населението и материалните ценности, момент. Бойният дух на германците а като следствие постепенно намалява продължава да е забележително висок възможността на Германия да произвежда до началото на 1945 г. Едва тогава след въоръжения и да попълва загубите си. мощното настъпление на съветската армия Тоест, в условията на тотална война, във Висло-Одерската (нач. на 1945 г.) а именно до такава се стига по вина на операция и когато са притиснати от англоХитлер, подобни бомбардировки имат американските армии на запад, германските достатъчно солиден ефект. Защото както военни ръководители приемат условията на вече споемнахме, самото понятие "тотална съюзниците за капитулация. война", означава именно това - "абсолютна Нека си припомним, че едно от основните война", в която всяко средство, което положения в доктрината „Дуе” са спомага за победата е приложимо - без непрекъснатите унищожителни въздушни никакви морални или други ограничения. нападения от големи бомбардировъчни Безспорно убийството дори на едно формации над градове и индустриални човешко същество е загуба с неизмерими обекти, без да се прави разлика между последици. Същевременно би било твърде фронт и тил, т.е. между военни обекти неправилно да съдим тогавашните хора, и граждански обекти, между войници решенията и действията им единствено и цивилни. Образно казано, именно въз основа на сегашното си разбиране за пешеходецът на тротоара в града е мишена морал, както и за последствията. Как биха за тежките стратегически бомбардировачи. могли да преценят в Лондон и Вашингтон Защото нима този „мирен” гражданин, тогава, че Германия би била победена и без бил той мъж, жена или дете, не е зает бомбардировки? А дали наистина би била? във военното производство и/или не Кога и на каква цена? е потенциален войник? Именно това е ужасното на тоталната война, че тя Да се подлагат на критика решения и разглежда цялата държава с всичко в нея действия извън контекста им, при това само като военна цел, защото всичко в подобна и единствено от днешна гледна точка, е държава във военно време е малко или аисторично ▪ много мобилизирано за подпомагане на военните усилия.