Авдия Глава първа. 1 Видението на Авдий. Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме слух от Господа, И прати посланик между народите: Станете и нека въстанем против него на бой. 2 Ето, направих те малък между народите; Ти си много презрян. 3 Измами те гордостта на сърцето ти, Ти, който живееш в пукнатините на канарите, Чието жилище е високо, Който казва в сърцето си: Кой ще ме свали на земята? 4 Ако и да се издигнеш като орел, И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ. 5 Ако при тебе идваха крадци, Ако нощем разбойници, (как си изтребен!) Не биха ли откраднали, докато се наситят? Ако дойдат при тебе гроздоберачите, няма ли да оставят грозде? 6 Как се издирват нещата на Исава! Как се търсят скритите Му неща! 7 Всичките мъже на съюза ти те доведоха дори до границата; мъжете, които бяха в мир с тебе, те измамиха и надвиха над тебе. Ония, които ядат хляба ти, туриха рана под тебе; Няма разум в него. 8 В оня ден, казва Господ, Няма ли да изтребя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм? 9 И твоите силни мъже, Теман, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки от Исавовия хълм. 10 Защото насилието ти против брата ти Якова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен за винаги. 11 В деня, когато ти стоеше на отвъдната страна, В деня, когато чужденци закараха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава ти беше като един от тях. 12 Но ти не трябваше да гледаш в деня на брата си, в деня, когато стана чужд; нито трябваше да се радваш за юдейците в деня на погибелта им; нито трябваше да говориш надменно в ден на утеснение. 13 Не трябваше да влизаш в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! Ти не трябваше да гледаш на скръбта им В деня на бедствието им, Нито да туряш ръка на имота им В деня на бедствието им; 14 Нито трябваше да стоиш на кръстопътя, за да изтребиш оцелелите от него, Нито трябваше да предаваш ония от Него, които бяха останали в деня на угнетението. 15 Защото денят Господен е близо върху всичките народи; Както си сторил, така ще ти се направи; Наградата ти ще се върне на главата ти. 16 Защото, както вие пихте на светия Ми хълм, Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият, и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били. 17 Но на хълма Сион ще има избавление, И ще има святост; И Якововият дом ще завладее имота си. 18 И Якововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом пламък, И Исавовият дом като слама; И те ще запалят в тях и ще ги изядат. и от Исавовия дом няма да остане нищо; Защото Господ изговори това. 19 И жителите на юг ще завладеят хълма на Исав; и филистимците от равнината; и ще завладеят полята на Ефрема и полята на Самария; а Вениамин ще завладее Галаад. 20 И пленяването на това войнство на израилтяните ще завладее това на ханаанците, дори до Сарепта; И пленниците на Ерусалим, които са в Сефарад, Ще завладеят южните градове. 21 И спасители ще възлязат на хълма Сион, За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.