Съживяване
на селата чрез творчески дейности
с артистичната Резиденция Баба
Съвременно / общностно
изкуство в 6 села в Северозапада
Тази джобна книга е съставена от: сдружение „Фабрика за идеи“, Йоана Стоянова и дизайнерката Александра Николова (Ål Nik).
Събира в себе си съкровищата от 1-месечния артистичен
престой (или мисия, както я нарича една от резидентките ни)
на 16 артисти в 6 Северозападни села.Техни кураторки са
Галина Димитрова-Димова и Виктория Драганова.
Основни партньори в това приключение са Видински фонд „Читалища, исландският творчески център Gullkistan
и местните читалища:
НЧ „Наука – 1925“ с. Синаговци, НЧ „Светлина – 1927“ с.
Делейна, НЧ „Съзнание – 1928“ с. Кошава, НЧ „Фар - 1930“ с.
Паволче, НЧ „Наука - 1919“ с. Лик, НЧ „Развитие - 2022“ с. Ослен Криводол.
Всички снимки са авторски или на самите резиденти, или на сдружение „Фабрика за идеи“ и Кирил Начев.
Издадена е на 30.10.2023 в София от рекламно студио „Apart“.
Всъщност в 6 села в Северозапада и то за 1 пълнометражен месец
твориха, прекрояваха представата, че животът в село задължително трябва да означава
култура.
Гъделичкаха своето и колективното въображение за употребата на позабравени
пространства, доброволстваха в
приоритети на
организираха творчески работилници
и децата в селото, дискусии, прожекции
присъстване заедно.
Вярваме и видяхме
че всичко, което съ-създаваме с артистите и местната общност в
селата, е подтик за
ДЕЛЕЙНА 4
Елена Стойчева / „Трябват ми
обекти, фрагменти от истории
на принадлежност
Сара Крейкрафт / „Чешмите на
изложба, свързана с 7-те
Стоян Костадинов / стендъп
СИНАГОВЦИ 10 Мирела Караджова / „ЕДИН|е|НИЕ“ - филм за силата
Теодора Лилас / 2 авторски
КОШАВА 14 Антоанета Куик / „Кошава
вдъхновена
Евгени Младенов / „Двукраките чакали“ - сюрреалистични комикс колажи, вдъхновени от
ПАВОЛЧЕ 22
Мария Македонска / Ескейп стая „Да избягаш при себе си: стая за завръщане“ / „посттравматичен стрес след резиденциите при творците“ - кратък филм за вътрешната трансформация на артиста от артистичната ни резиденция
Мирела Караджова / „От Баба на Баба на Баба“ - аудиовизуална инсталация за връзката между поколенията
Никола Замбели / „Ритуали - нещо за любовта“мултимедийна изложба, съставена от снимки, видео
инсталация и предмети
Никола & Мария / DAMORE - артистичен филм, вдъхновен от местните ритуали и пропит с жизнената енергия на гората
ОСЛЕН КРИВОДОЛ 29 Анета Манковска / „Рокля за необличане“ - нетрадиционна рокля, направена от местни материали и традиционни предмети / „Осленска типография“ - закачлив “шрифт”, направен с предмети от селото
Васил Костадинов / Ръкоделна книга с хора, места, и
преживявания от селото
Моника Игаренска / „Лавицата
Цветята ме успокояват. Избуяват диви през май около селото, високи до кръста треви. Скриват гробището от погледа. Увиват се около ръждясалите затворени порти на изоставени къщи и те разсейват с милите си цветчета. В бабините дворове расте уханен камуфлаж от рози и крем,
мекички, бурканче мед, синя чаша от юбилей, каталог, озаглавен “Аморе”.
Понякога портите се затварят за мен. Явно това е било и мой избор, без да осъзная. Тъгувам по неизтанцуваните хора, по ризите с бродерии, по искрената любов.
Какво означава да принадлежиш? Кога и как се случва това в едно за теб ново село?
Елена Стойчева (1981
“Фабрика за идеи”. Учи архитектура в Берлин и работи
Осем водни източника. Шест непресъхнали, един пресушен, един с шапка. „Чешмите на Делейна“ ни приканва да приседнем с водните източници на една общност на сръбскобългарската граница, да размишляваме върху социалната, възпоменателната, екологичната и биологичната роля на водата и водните източници в живота на селото. Какво вижда една чешма? Какво виждаме ние, когато наистина спрем,
Филмът “ЕДИН|е|НИЕ“ е създаден от Мирела Караджова по
време на творческата ѝ мисия в село Синаговци, Видинско в рамките на „Резиденция Баба“.. Видео разказът онагледява
силата на изкуството да сплотява общности, да вдъхва живот на занемарени пространства и да съживява духа на дадено населено място. Прокарва се и идеята за майчинството в живота на визуалната артистка, която умело съвместява отговорностите на „визуален артист и майка 24/7“. Силно
се преражда, и с цвят и гордост приветства „Добре дошли в Синаговци“. Филмът
на фестивала “Rajdavica Film Fest”. Предстои
За артиста
Мирела Караджова е мултидисциплинарен визуален артист. Родена е в Бургас. От 2019 живее в град Безие, Франция. От 2022 г. членува във Френската асоциация на художествените професии „Maison des Artistes“.
Завършила е „Визуални изкуства”, специалност „Графичен дизайн” в Нов български университет в София. Като част от университетския обмен „Еразъм“, тя изкарва един семестър в Академията за изящни изкуства в Нанси, Франция. След това завършва
организации в Художествената академия в Пловдив. В продължение на няколко
живот, включвайки се в
тарни, екологични, социални и
проекти (Франция, Англия, България, Гърция, остров
Непал, Холандия) до 2019 г., когато се установява във Франция, където живее и твори понастоящем.
КОШАВА
Антоанета Куик „Кошава остава“ - песен ода с видеоклип, вдъхновена от
хора и фолклор
Вдъхновена от времето, прекарано в Кошава, историите на
хората, местния фолклор и случайно дочутите местни лафове, Антоанета написва песен за селото. Освен ода за мястото, в което изразява личните си впечатления и наблюдения, тя се надява, че хората, които са станали част от живота ѝ в Кошава, ще се разпознаят и ще припознаят песента и като своя.
Към песента има и музикален клип, в който освен местни пейзажи, са запечатани и любими нейни моменти от селския живот с добре познати кошавчански персонажи.
Антоанета е мултидисциплинарна артистка, арт мениджърка на галерия “Little bird” и кураторка от София. Обича да експериментира и да се смесва различни видове изкуства и техники. Напоследък се занимава основно с асамблажи, колажи и инсталации, съчетавайки естествени елементи с намерени предмети. Пише истории, поезия, песни, както и създава музика.
Евгени Младенов „Двукраките чакали“сюрреалистични комикс колажи, вдъхновени от случки на младежи от
Още през първата седмица дядо предупреждава Евгени, че трябва да се пази от двукраките чакали.
Така се ражда идеята да направи серия сюрреалистични
комикс колажи, вдъхновени от случките на група младежи от
Кошава. Колажите са 7 на брой, като всеки пресъздава различна сцена от живота в селото.
от птичи
За артиста
Евгени е фотограф от София. Завършил е журналистика и масови комуникации в Американския Университет в Благоевград. Занимава се с фотография на изоставени места и аналогови и дигитални колажи.
Организира различни арт изложби и събития в изоставени места. Водеща идея за него е да бъде преосмислен феноменът на изоставеното пространство, както и да му се даде нов шанс да бъде съхранено и отново да изпълнява полезна
функция за хората.
КОШАВА
Илияна Григорова Фотоалбум със снимки от миналото и настоящето на с. Кошава
Фотоалбум, съдържащ снимки от миналото и настоящето, репрезентиращ Кошава. Фотокнига – автори на снимките са
жителите на селото и аз. Смесица от гледни точки. Селото като блян.
Спирката като фотостудио - серия портрети на местни хора, правени в трансформираната спирка
Автобусната спирка – място, където
Преобразих спирката
Средното
университет
фотографски
темата за
се спусна към визуално изкуство. Темата за околната среда
основна роля в творческия
процес. През последните 2 години водя работилници по Цианотипия с цел популяризиране на „бавна“ фотография. Напоследък
монотипия, цианотипия, шаблони и илюстрация.
Работата ми е смесица от процеси.
Артистите в с. Кошава Илияна, Евгени и Антоанета се заеха с реновирането на автобусната спирка, като след като я почистиха, грундираха и боядисаха, Илияна и Евгени изрисуваха орнаментите, взети от интериори на местни къщи, а Антоанета - надписа “Спирка Кошава”. Този творчески жест подтикна измечтаването и действителното превръщане
ПАВОЛЧЕ
Мария Македонска „посттравматичен стрес след резиденциите при
вътрешната трансформация на артиста от
артистичната ни резиденция
посттравматичен стрес след резиденциите при творците. НЕнаучно. Без теза.
Кратък филм за група артисти, които се впускат в приключението на едномесечна резиденция в българските села.
Какво ги вълнуваше в началото и какво ги терзае в края. А по средата – някои неща, които няма как да забравят. Защото това, което променяш, променя теб.
Синопсис Първо се срещаме онлайн. Запознаваме се и е малко странно. Какво общо имаш с тези непознати хора?
После оставаме заедно един месец. Все още непознати сред други непознати. И това е малко страшно.
После създаваме заедно история, с която всичко се променя. И това е прекрасно.
А накрая си тръгваме и се чувстваме непознати за себе си, защото някаква част от нас сякаш липсва. И това наистина е така.
ПАВОЛЧЕ
Този
пътя на спомените в стаята за завръщане,
За да откриеш
Стаята
За артиста
Мария Македонска е автор на разкази, поезия и късометражни филми. В библиографията ѝ засега са стихосбирката „Треморио“, сборникът с разкази „Нежни човеци“ и книгата „Те, вятърът“.
В късометражните филми на Мария често можеш да срещнеш странни герои, които те въвличат в света си. Някои от тях са документални, някои са чиста фантазия, но винаги са една игра.
По време на престоя си в Резиденция Баба в село Паволче, тя партнира на режисьора Никола Замбели за създаването на филм, който е една визуална поезия за ритуалите, живота и демоните на сътворението.
аудио-визуална инсталация
„Човек дори да не познава баба си, няма съмнение, че е имал такава.“
Аудио-визуалната инсталация „От Баба на Баба на Баба“ на Мирела Караджова изследва връзката между поколенията, която придобива различна форма в различните животи на хората. Визуалната артистка разглежда бабата като явление, като феномен, като събирателен образ, като важен сформиращ фактор. Мирела провокира различни хора да илюстрират словесно образа на своите баби или на самите себе си от позицията на баба. Амплитудата, която се наблюдава в рамките на 5 поколенията е потресаваща. Ако сегашните баби разказват за това, как техните
За артиста
Никола Замбели (1981) е италиански режисьор на документални филми, репортажи и артистични видеа. Завършил е херменевтична философия с теза за разказа на личностния идентитет в сравнение между философията, фотографията и
документалното кинo. След това получава магистърска степен в областта на документалния филм в IED в Милано. Активно се занимава с режисиране, фотография и операторска работа.
Той е един от основателите на SMK Factory, независима про-
дукционна компания, с която създава няколко документални филма, удостоени с награди на международни фестивали и представяни в цял свят. SMK е създател на независимата
дистрибуционна платформа OpenDDB, многоезичен цифров портал, вдъхновен
ПАВОЛЧЕ
Никола & Мария DAMORE - артистичен филм, вдъхновен от местните ритуали и
енергия на гората
Никола
която върти колелото на
живота ни.
Синопсис В северната част на България, сред балкана, група стари жени чакат дъжда. Дъждът ще дойде във формата на младо момиче, облечено в бяло. А жените ще се грижат за нея, както се грижат
ОСЛЕН КРИВОДОЛ
Анета Манковска „Рокля за необличане“нетрадиционна рокля, направена от местни материали и традиционни предмети и „Осленска типография“ - закачлив “шрифт”,
направен от предмети и гледки
„Осленска типография” е базирана на фотографии на различни обекти, направени в селото. Тя представлява закачлив „шрифт”, открит в детайли от снимките. За всяка „буква” има кратка история.
преживявания от селото
за всеки от посетителите на селото. Васил Костадинов
Това
гени, които наследяваме от предците си, минават през нас и се трансформират и доразвиват чрез приноса на всяко
народа ни.
Следвайки максимата „Красотата на материята следва духа, който я създава“, Моника пресъздава процеса
отпечатъци от съдове на
чието
изпълва и одухотворява материята, ставаща носител на душевността
отлично качествата на нас българите.
в заглавието е препратка към култа на Богинята
За артиста
Родена в гр. Мездра.
2000 г. завършва Национална художествена академия
„Николай Павлович“ София, специалност „Скулптура“.
2007 г. става член на СБХ.
Участва в редица национални и регионални изложби, биеналета и симпозиуми. Работи в областта на монументалната скулптура, малката пластика и релефа в камък, метал и дърво. Експериментира също и в областта на рисунката и техники
като колаж и папие маше.
Автор е на Паметника на революционерите от Македония, Беломорието и Одринско, София.
Съавтор на монументите на „Св. св. Кирил и Методий“, Враца и „Дядо Йоцо“, Искърско дефиле.
Нейни пластики са притежание на Художествените галерии във Враца и Монтана, общини и частни лица.
Документален филм за възхищението и проблематиката на женския труд. Вдъхновена съм от жените, с които се срещнах в село Лик и техния непрестанен труд, който е стожер и истински двигател на тези общества. След пенсия в едно селско семейство остава само домакинската и грижовната работа, която никак не е малко, и се очаква да
само от
Йоана Анастасова Шопова е китаристка от София. Започва да се занимава с музика в тийнейджърските си години и първият инструмент, към който се насочва, е акустичната китара. Впоследствие започва да изучава класическа музика, а паралелно с това сформира и първите
“Имало едно време една свещена земя. В началото там имало само камък. Той пазел в себе си тайните на цялото Битие. Един красив ден се случило първото проявление на Живота. От камъка избликнала вода. Множество извори се родили от свещената земя и започнали да напояват камъка. Така се появила първата зеленина. Лозя осеяли Земята. Лозята имали нужда да се почувстват полезни и поискали някой да се грижи за тях. Това вдъхновило Бог да създаде хората. Така хората щели
а лозята - да им се отблагодаряват със своята реколта. За да покажат
