Sensory and immersive theater practices in digital context by innertheatercompany

Сетивни и имерсивни театрални практики в дигитален контекст Sensory and immersive theater practices in digital context

Inner Theater Company

В партньорство с: “Theatr Cynefin”, Кардиф, Уелс; “Terre-Moto” Мадрид, Испания; “Teatro De Los Sentidos”, Барселона, Испания; “Sensorama” , Мексико Сити, Мексико, Театър “Цвете”, София, България; “Камбана Арт” ЕООД, София, България; Playback Theatre “Storycatchers”, София, България; All Channels Communication, София, България и медийното партньорство на WebGround/ Actualno.com, София, България. Дигитална книга с резултати от проекта “Сетивни и имерсивни театрални практики в дигитален контекст”, юли 2021г. Автори: Габриела Петрова, Милена Станойевич, Силвия Борисова, Саша Хаджиева и Ана Вълчева Графичен дизайн: Саша Хаджиева

Сетивни и имерсивни театрални практики в дигитален контекст

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален Фонд “Култура”, програма “Публики” 2020

За проекта

08 Организатори

Съдържание

10 Партньори

Международни дискусии

Пет сетивни онлайн пърформанса

Обратни връзки от публиката

Философия на сетивното възприятие

Анкетно проучване на публиката

35 Изводи

About the project

Organisers

Partners

International Discussions

Five Sensory Online Performances

Audience Feedbacks

Philosophy of Aesthetic Perception

Survey summery

Conclusions

Content

За проекта 06

“С етивни и имерсивни театрални практики в дигитален контекст” е един проект, който е в сърцата ни отдавна, но намери своя тласък и момент за реализация по време на пандемичната обстановка.

Въпросът за възможната-невъзможна дигитализация на сетивния театър ни вълнува, поради огромния потенциал за устойчивост, която подобна дейност би донесла на тази така финна и деликатна форма на театър, която разчита на личната среща между артист и съ-творец в лицето на публиката и въвличането на всички сетива в театралната интеракция. От друга страна, присъствието на сетивния театър в дигитален контекст дава шанс на публика, която при други условия не би могла да присъства на подобни представления по разнообразни здравословни, географски и социални причини. Поради тези два фактора основна част от проекта се концентрира в създаването, изиграването и популяризирането на пет сетивни онлайн пърформанса, посветени на всяко едно от петте сетива. Непредвидимата ситуация постави всички артисти и организации, които работят в сферата на сетивните и имерсивни театрални практики, пред общи предизвикателства и въпроси. Вярвайки, че обмяната на опит и създаването на условия за сътрудничество на международно ниво, е ключ към ползотворно адаптиране и откриване на работещи решения в такъв преломен момент, инициирахме и поредица от три международни дискусии с български и чуждестранни експерти и партньори.

Но какво се случва с публиката? Какви са нейните нужди и реакции не само към онлайн театъра, но и към развитието на интерактивните му форми? Установяването на трайни взаимоотношения с аудиторията е принципен приоритет на Inner Theater Company и този проект ни позволи да осъществим серия от последователни действия, с които да получим обратна връзка от публиката: проведохме анкетно проучване, маркетинг кампании, след всеки пърформанс имахме възможност за пряка среща в онлайн дискусия, както и получихме множество попълнени форми за обратна връзка от мейлите, които изпращаме след всеки пърформанс. Подробности за всеки етап от проекта ще можете да откриете на страниците на тази дигитална книга, в която сме се опитали да съберем важните моменти и изводи.

адяваме се, че осъществяването на този проект е също толкова ценно и насърчаващо както за нас, така и за публиката, българските и чуждестранните партньори, артистите и организациите в сферата, а и извън нея. Защото понякога найсложната ситуация се оказва точно това, от което имаш нужда.

Габриела Петрова

Организатори 08

Inner Theater Company, София, България

Inner Theater Company е организация, която развива сетивния и интерактивен театър в България като създава пърформанси, представления и арт инсталации в различни контексти и пространства. Движи се по тънката нишка между страха и любопитството, за да извлече символа от момента и всяка среща с публиката да има вкус на съдбоносност. Мултидисциплинарният театрален екип който се вълнува от възможностите на непознатото, скритото между думите, гледката зад затворените очи. Компанията участва в редица български и международни фестивали, фокусирани върху представления, специално създадени за взаимодействия с конкретна среда и определена аудитория. Организацията реализира обучителни програми и изгражда дълготрайни партньорски отношения с местни и чуждестранни организации. Inner Theater Company е пионер в създаването на сетивни и имерсивни пърформанси в дигитална среда за България. https://www.facebook.com/innertheatercompany https://innertheatercompany.com/ ЕКИП НА ПРОЕКТА: Габриела Петрова: ръководител проект; медии и комуникация; ко-водещ творчески процес и режисьорски гледни точки; комодератор на международни дискусии. Основател на Inner Theater Company. Ръководител проекти, режисьор, обучител и артист с дългогодишен опит в полето на сетивните и имерсивни сценични форми. Интегрира театралните практики в работата си като корпоративен обучител и бизнес консултант. Милена Станойевич: координатор партньорски отношения - развитие и комуникация, ко-модератор на международни дискусии, ко-водещ творчески процес и режисьорски гледни точки. Милена Станойевич е един от ключовите артисти в направлението на сетивен и имерсивен театър в България. Работи в областта на съвременното театрално изкуство, като режисьор, актриса, пърформър и обучител. Участвала е в създаването и представянето на много различни артистични проекти, някои от които са високо оценени и представени на различни международни форуми и събития. Реализирала е театрални представления, пърформанси, улични акции, представления за деца и многобройни представления и обучения свързани със сетивен театър - лабиринт в България и чужбина. Координатор екип: Ана Вълчева Графичен дизайн: Саша Хаджиева Артисти: Ана Вълчева, Георги Налджиев, Елиян Аройо, Саша Хаджиева и Яница Атанасова * * Повече информация за артистите ще откриете в глава “Пет сетивни онлайн пърформанса”

Партньори

Театрална компания “Teatro de los sentidos” - Барселона, Испания Център за изследване, създаване и обучение по сетивен език и поетиката на играта. Основан от режисьора, драматург и антрополог Енрике Варгас и неговият екип от изследователи, работещи в множество дисциплини и идващи от различни части на света. Театралната компания, с почти 40 годишен опит, създава и разработва практика, която свързва изразните средства на чувствата, поетиката на играта и творението. Изгражда театрален поетичен език с огромно влияние в съвременния театър, за който получават награда от ЮНЕСКО за нов театрален език - а именно езика на сетивния театър. Компанията участва във фестивали по цял свят и е възприемана като един вид модел за съвременната театрална сцена. Освен създаване и реализация на представления, компанията провежда обучения през “Escuela de los Sentidos” - “Школа на сетивата”, център, признат от Университета в Жирона, който предлага семинари, магистърска и следдипломна програма. https://www.facebook.com/teatrodelossentidos https://www.teatrodelossentidos.com/

Театрална компания „Sensorama” - Мексико Сити, Мексико Първата театрална компания за сетивни и имерсивни практики в Мексико, с повече от 25 години артистичен опит, фокусирана върху трансформирането на възприятията и развитието на чувствителността на публика. Компанията изследва, създава и развива сетивни и имерсивни проекти работейки в театрални, социални, образователни и терапевтични сфери. С изключително богат световен опит от изяви на няколко континента - Европа, Америка и Азия, в момента „Sensorama” създава и разработва поредица от сетивни представления онлайн, като си сътрудничи с организации от Колумбия, Коста Рика, Испания и др. https://www.facebook.com/sensorama.mx http://www.sensorama.mx/

Театрална компания “Cynefin” - Кардиф, Уелс Театрална компания “Cynefin” тази година празнува 20 години като пионер в сферата на имерсивния, персонален, мултисензорен, специфичен за средата и „приложен” театър. Организацията е създател на методологията, наречена Театър на сетивния лабиринт, на база на която работи с общности и има артистични проекти в цялата Европа, в партньорство с различни хора от всички възрасти и компетенции. Театър “Cynefin” създава възможности и артистични преживявания за общности, които напомнят на хората за онази специфична свързаност, необузданата радост да бъдем живи, чието осъзнаване спи в нас. Това е и театралната компания,

която донася този театрален език у нас преди петнадесет години. https://www.facebook.com/theatrcynefin https://www.cynefin.org/

Театрална компания “Terre-Moto” - Мадрид, Испания Terre-Moto е компания, която се занимава с имерсивен театър като създава и реализира многобройни артистични и образователни проекти. Специализирана е в тази форма на театъра, при която публиката е свободна да избира какво да види, къде да отиде и има възможност да изгради свой собствен път и драматургия на представлението. Театър, в който границите между актьор и публика, между художествена литература и живот са размити. https://www.facebook.com/terremotoperformances https://terre-moto.wixsite.com/terremoto

Театър „Цвете”, София, България Театралната компания с може би най-дългогодишен опит в работата с интерактивни театрални техники в България. Екипът на театър „Цвете” се състои от професионални актьори, режисьори, психолози и активни доброволци. Компанията реализира проекти, които помагат на деца и младежи, без оглед на техния произход и възможности, да опознаят и приемат себе си и другите; провокират личностното им развитие; окуражават позитивното им включване в обществения живот. https://www.facebook.com/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-1224961134302702 https://theatretsvete.eu/ Театрална компания „Камбана Арт”, София, България Тяхната сила е Форум театър – театрална игра, в която проблемът бива показан в неразрешена форма. Публиката, която е и участник в представлението, е поканена да предложи и изиграе позитивни решения. С дългогодишен опит и лекота „Камбана” създава, организира и провежда обучителни тренинги за деца и младежи, театрални фестивали и най-различни събития и проекти базирани върху интерактивните театрални техники. https://www.facebook.com/kambanaart/?ref=page_internal

https://kambanaart.com/

“Storycatchers”, София, България Професионална театрална компания, занимаваща се с playback театър. Playback театърът е импровизационен, интерактивен, социално ангажиран театър. Названието му идва от английското “to play it back” - да “върнеш обратно историята - изиграна”. https://storycatchers.org/ https://www.facebook.com/Storycatchers.pt/

All Channels Communication, София, България All Channels Communication Group е водеща българска комуникационна група, интегрираща агенции, специализирани в различни маркетингови услуги. https://www.all-channels.com/ https://www.facebook.com/AllChannelsCommunication/

WebGround/ Actualno.com, София, България Независима новинарска медия, която търси справедливата страна на новините и насърчава добрите инициативи и практики, подкрепяйки ДОБРАТА НОВИНА. Медиен партньор по проекта, който вече 15 години цели да прави качествена журналистика с медийна етика, представяйки различни гледни точки, най-актуалните новини от деня и полезно съдържание от надеждни публични източници. Actualno.com поддържа авторството и независимата гледна точка, като насърчава млади таланти и ги кани в техните сайтове. https://www.actualno.com/

Международни дискусии

Международните дискусии са реализирани в сътрудничество с партньорските театрални компании и асоциираният партньор по проекта театър „Senzorium”, Любляна, Словения. Модерирани са от Милена Станойевич и Габриела Петрова, театрални режисьори, пърформъри и обучители, част от движещата сила на Inner Theater Company. С участието на: Ерик Бернал – психолог, ръководител на “SensoGrowth” и Демиан Лерма - артистичен ръководител на “Sensorama”; Габриел Ернандес – преподавател, актьор, заместник-директор на компанията “Teatro de los Sentidos” и артистичен ръководител на “Navigators Sensorial Theatre Research”; Юън Бриок – артистичен ръководител на “Theatr Cynefin”, теоретик и консултант в приложния театър; Мария Имаски – сценограф и Емануеле Нарги - артистичен ръководител на “Terre-Moto”; Мартина Велева – артист, обучител и съосновател на Playback Theatre “Storycatchers”; Мартин Ноев – актьор и Катерина Казакова – актриса, режисьор и артистичен ръководител на “Камбана Арт”; Цвете Янева – театрален режисьор, драматург и съосновател на театър “Цвете”; Barbara Pia Jenic – обучител, театрален режисьор, актриса и артистичен ръководител на “Senzorium”; Ана Вълчева, Елиян Аройо, Саша Хаджиева, Георги Налджиев и Яница Атанасова - част от артистичния екип на Inner Theater Company, взел участие в проекта. 1. ДИСКУСИЯ: „Театър по време на пандемия” , реализирана на 5 ноември 2020г. Неочаквано за всички пандемията трайно се настани сред нас и ни срещна с изконни човешки страхове и тревоги. Възприятия, ценности, приоритети се предефинират и търсят новия си смисъл. Театърът не би могъл да стои встрани от тези процеси. Сетивните, интерактивни и имерсивни театрални форми са поставени пред нови предизвикателства, трудности и възможности. В тази дискусия се запознаваме с няколко водещи български и международни организации и техните отговори към така наречената нова реалност. Линк към YouTube канала на Inner Theater Company и записа на проведената международна дискусия 1 : https://youtu.be/P0oduNdPFm4 2. ДИСКУСИЯ : „Театър за дигитална среда”, реализирана на 26 февруари 2021г. Променя ли театърът дигитална среда или средата променя театъра? Възможно ли е директното взаимодействие с публиката? Как се създават онлайн сетивни пърформанси?

В контекста на затворените театрални зали из целия свят, на всеобразните противоепидемични мерки и социалната дистанция, театърът търси нови решения в дигиталната среда. Но какво губи и какво печели? Възможна ли е тази симбиоза и поражда ли тя нов вид театър, който ще остане във времето напред? Линк към YouTube канала на Inner Theater Company и записа на проведената международна дискусия 2: https://youtu.be/y74EKuePu9M 3. ДИСКУСИЯ : „Симбиози – театър в дигитална и физическа среда”, реализирана на 24 юни 2021г. Възможни ли са нови форми на театър? Своеобразни симбиози между театър в дигитална и театър във физическа среда? Среща, преплитане или несъвместимост между различните реалности? Как повлияват дигиталните представления на физическите? И наблюдаваме ли промяна в естетиката, подхода или темите? Публиката по-ангажирана и приобщена ли е към имерсивните и сетивни форми или напротив? Линк към YouTube канала на Inner Theater Company и записа на проведената международна дискусия 3: https://youtu.be/U3lL9F07jEM ИЗВОДИ ОТ ДИСКУСИИТЕ Инициирайки поредица от три дискусии с български и чуждестранни експерти и партньори създадохме условия за международно сътрудничество, обмяна на опит и споделяне на артистичните ни търсения. Непредвидимата ситуация постави всички нас, които работим в сферата на сетивните и имерсивни театрални практики, пред общи предизвикателства, въпроси и търсения на нови начини на изразяване. Как да подходим към знанията си, за да разработим нови начини, които да използват тази дигитална “вълна” да работи за нас в посока, в която оставаме верни на същността на театралната ни практика? В това създадено пространство за обмен стигнахме до изключително ценни заключения, както и до въпроси, които продължават да ни движат напред. Всички ние имаме и делим една и съща посока на изследване, всяка театрална компания работи по свой собствен начин, но посоката ни на изследване е една: как да създадем преживяване, което трансформира, да не изоставяме нашата собствена уязвимост, споделяйки го с публиката и да не загубваме способността си да бъдем удивени. Чрез удивлението ние отваряме пространство на другите да влязат в любопитство към необятната мистерия на живота и момента тук и сега. Едно от може би най-ценните неща, които открихме по време на това изследване, обмен и пърформансите ни в дигиталното пространство е, че можем да отидем отвъд ограниченията, отвъд технологиите и да създаваме условия, в които продължаваме да изграждаме личния контакт с публиката, да споделяме усещане за заедност и емоционална свързаност с другият и със самите себе си. Да поддържаме въображението си живо е крайният акт на съпротивата ни! Милена Станойевич

В сетивния лабиринт театър традиционната конвенция зрител - артист

излиза от своята рамка, като всеки един от публиката предприема индивидуално пътуване през различни пространства и артистични интеракции, в които неговото възприятие, емоционална реакция и асоциативност да голяма степен влияят на художествения наратив.

Пет сетивни онлайн пърформанса 18

К ато част от проекта реализирахме пет сетивни онлайн пърформанса,

посветени на петте сетива - обоняние, слух, вкус, зрение и осезание. Всички те, както и творческия процес по създаването им, бяха проведени в онлайн платформата zoom.us в периода ноември 2020 година - май 2021 година. Всички пърформанси бяха изиграни по три пъти със свободен достъп, като след всеки един се проведе онлайн среща с публиката. Трейлър от пърформансите: https://youtu.be/UHDOdcsxRO4

“Ароматосфера” - сетивен онлайн пърформанс “Ароматосфера” е сетивен онлайн пърформанс, посветен на способността ни да се свързваме с обонянието си като изграждаме емоционални мостове през времето. “Някъде между избледняващото минало и неясното бъдеще остава една тясна пролука. Можем ли да се промъкнем през нея, пренасяйки всичките си спомени, страхове, мечти и надежди?” Автор: Ана Вълчева Водещи на творческия процес и режисьорски гледни точки: Габриела Петрова и Милена Станойевич Музика: Елиян Аройо Графичен дизайн: Саша Хаджиева

Ана ни разкрива повече за “Ароматосфера”: Сетиво: Обоняние. За „Ароматосфера“ се вдъхнових: „Ароматосфера“ е разказ за едно възможно невъзможно бъдеще. Докато работех над пърформанса ме водеше въпросът: Дали колективната памет не е своеобразен Ноев ковчег, съхраняващ най-финните частици от света, който познаваме и обичаме, както и от самите нас?

на Вълчева е актриса и пърформанс артист. Вярва в трансформиращата сила на изкуството, както и, че спектакълът се ражда в точката на взаимодействие между артист и публика. От 2012та година се занимава с различни форми на сетивния и интерактивен театър. Завършила е “Нов български университет” със специалност “Физически и психологически театър”.

Най-голямото предизвикателство в създаването на онлайн сетивен пърформанс: Най-голямото предизвикателство за мен е да намеря онази точка, в която живият пърформанс и дигиталната комуникация се преплитат хармонично. На какво има звук „Ароматосфера“: Звучи като силен вятър блъскащ по прозорците и вещаещ буря. Какво е сетивен онлайн пърформанс? Линк към видео с Ана Вълчева: https://youtu.be/s9hVfUqjr5o

Чуваш ли?“ - откритата пърформанс-лекция В рамките на откритата пърформанс-лекция „Чуваш ли“ изследваме заедно естеството и потенциала на звука. През призмата на абсурдното и донякъде комичното имаме възможност да направим някои лични или пък просто звукови открития. “Какво означава да чуваш? Да слушаш? Да възприемаш? Какво е усещането да конструираш звукови мостове или пък да пускаш спасителни лодки в море от вибрационен шум?”

аша Хаджиева е пърформър и визуален артист на свободна практика. Търсач на отговори с уклон към пътешествия. Работи по методологията на сетивен-лабиринт театър от 2011г., като тя се превръща в едно от най-удивителните “пътувания” за нея и до днес. Зад гърба си има десетки представления като през последните години е част от екипа на Inner Theater Company.

Автор: Саша Хаджиева Водещи на творческия процес и режисьорски гледни точки: Габриела Петрова и Милена Станойевич Музика: Михайл Стоянов Графичен дизайн: Саша Хаджиева

Саша ни споделя повече за “Чуваш ли?”- открита пърформанс-лекция: Сетиво: Слух. За „Чуваш ли?“ се вдъхнових: За мен беше донякъде смущаващо откритието колко много думи и техни производни съществуват в човешките езици, само за да се изрази говор, звукоизвличане, звукозаявяване и въобще заявяване от всякакъв порядък, за сметка на не чак толкова многобройните глаголи, обозначаващи действията – чуване, слушане, възприемане. Удивително е колко много енергия изразходваме в личен „шум“ и колко незначителна част от вниманието ни се насочва към вслушване и синхронизиране със средата или с другия. Така, изхождайки от идеята за промяна на тези „звуко-отношения“, създадох кратката открита лекция-пърформанс „Чуваш ли?“, на която всеки е добре дошъл с презумпцията да бъде чут и да чуе. Най-голямото предизвикателство в създаването на онлайн сетивен пърформанс: За мен това бяха ограниченията на самите онлайн платформи, с които работим. Това естествено наложи един много поабстрактен, много по-индиректен подход на работа спрямо сетивността. На какво има вкус „Чуваш ли?“: На топла-топла космическа супа. Какво е сетивен онлайн пърформанс? Линк към видео със Саша Хаджиева: https://youtu.be/ejPMM04BCKM

“Умами” - сетивен онлайн пърформанс “Умами” е своеобразно изследване на паметта на вкусовите луковици по повърхността на езика. Пърформанс, вдъхновен от детството и неговите различни вкусове, които съпровождат важни открития и преживявания. “В мига на настоящето запечатваме приятния вкус от запомнянето. И ние помним всичко, което е било и може да бъде по парчетата на материята. И отхапваме с устни възможности, Там, до където пристигаме в последната хапка и започваме отначало.” Автор: Яница Атанасова Водещи на творческия процес и режисьорски гледни точки: Габриела Петрова и Милена Станойевич Музика: Елиян Аройо Графичен дизайн: Саша Хаджиева

Яница ни разкрива повече за “Умами”: Сетиво: Вкус. За „Умами“ се вдъхнових: от детството ми на село, в което присъстваха най – различни вкусове, които съпровождаха важни открития и преживявания за мен. Яденето на вишни цял следобед на дървото. Нетърпеливото търсене на вече узрели ягоди в градината. Гроздето около люлката в двора. Топлото, токущо издоено мляко на попара със захар и хляб. Поливането на розовите домати през нощта. Сега имам нужда да си ги спомня, да ги извикам в живота си отново.

ница Атанасова е независима актриса, танцьор и хореограф. Преподавател по съвременни танцови техники в Нов Български университет. Работи в сферата на танцовия театър, видео денс, театър и пърформанс. Възпитаник на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Интересува се от емоционалната интелигентност и езика на тялото. Част от трупата на Плейбек театър „Сторикечърс“. Режисьор на художествения танцов филм „Задължително приятно“. Част от екипа на представленията „Дръж се“ на Цвета Дойчева и „Преход“ на Ивайло Димитров.

Най-голямото предизвикателство в създаването на онлайн сетивен пърформанс: е техническото обезпечаване на нужните средства за достигане до публиката. На какво има вкус „Умами“: На съзнателно поглъщане на живот. Защото приятния вкус от живеенето е в основата на удоволствието от това, че ни има. Какво е сетивен онлайн пърформанс? Линк към видео с Яница Атанасова: https://youtu.be/rpvQJZwVUWo

„Wannabe in your hands“ - сетивен онлайн пърформанс

лиян Аройо завършва Актьорско майсторство за музикален театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Обича сценичната прах, но с удоволствие застава и пред камерата. Участва в представления на интерактивен и сетивен театър. Поради широката си специалност се старае еднакво добре да се справя и с трите дисциплини – театър, пеене и танц, а в работата си като преподавател на деца се опитва да развива същите умения у тях. Самият той не спира да търси нови таланти в себе си като напоследък експериментира в областта на рисуването.

“Wannabe in Your Hands” е лична история, макар да е лишена от битовизма и линията на стандартния разказ. Eдна от основните теми е Домът и как се променихме в последно време. Пърформансът показва катализиращия ползотворен ефект на извънредния живот, който водим в момента и как през това време могат да се създават красиви светове с всичко, което е наблизо. При това в дома или във виртуалното – в това вече никой не може да бъде сигурен. “Кое е по-велика сила? Старата мечта или внезапно сбъдналото се желание? Няма значение, ако човек не притежава силата да повярва и да прави. Ако има тази сила, човек няма нужда да знае – той вече Е.” Автор: Елиян Аройо Водещи на творческия процес и режисьорски гледни точки: Габриела Петрова и Милена Станойевич Музика: Елиян Аройо Графичен дизайн: Саша Хаджиева

Елиян разкрива повече за “Wannabe in Your Hands”: Сетиво: Зрение. За мен сетивата са вход към душата на човек. А душата от своя страна е мощно средство за комуникация с останалия видим и невидим свят - по-конкретно и еднозначно, от което и да е вербално средство за общуване, т.е. чрез сетивата във всяка една душа живее крехкият отпечатък на всички други души и същности. За името на пърформанса се вдъхнових: от процеса по създаването на това „преживяване“, търсейки начин за сетивна комуникация със зрителя в онлайн среда. “Wannabe in Your Hands” като заглавие се появи и заради това, което ме владее вече близо една година - рисуването. Никой не е „ваксиниран“ срещу Wannabe-то, което живее или е дълбоко заспало във всеки от нас – неочаквано то може да се активира в произволен момент от времето. През тези странни месеци, в които съществуваме напоследък, моето Wannabe се оказа рисуването. То е моята най-голяма любов тук и сега и затова реших да я споделя по своеобразен начин. Най-голямото предизвикателство в създаването на онлайн сетивен пърформанс: Предизвикателството в случая беше, че търсейки пролука в дигиталната сцена на конкретната артистичната форма, в която

работим, съществуваше опасност, да прескоча или да се спася, така да се каже в друга форма, която е вече наложена. Искам да съм ученик и откривател едновременно, а не „да му намеря лесното“. На какво има вкус „Wannabe in Your Hands“: Вкус на море – очаквано солено море, но такова море, което не знаеш, колко точно солено ще се окаже. При сетивните и интерактивни форми няма как да имаш очаквания за резултата и реакцията. Както в сънищата – почват отнякъде и завършват някъде, някога с неизвестен за нас край, защото сме се събудили твърде рано. А те, сънищата родили се веднъж в съзнанието, може би продължават да падат към огромен океан, докато не се сетим отново да ги засънуваме. Важното е, занапред животите ни да имат вкус - в буквален и преносен смисъл. И не само вкус. Животът трябва да се усети … с всички сетива. Какво е сетивен онлайн пърформанс? Линк към видео с Елиян Аройо: https://youtu.be/S17WRgVV4oY

„Lifestream“ - сетивен онлайн пърформанс Lifestream - пърформанс за дигиталното споделяне на недигитални неща. Защо “в море от информация давиш се от тишината”? Автор: Георги Налджиев Водещи на творческия процес и режисьорски гледни точки: Габриела Петрова и Милена Станойевич Музика: Елиян Аройо Графичен дизайн: Саша Хаджиева

Георги ни споделя повече за „Lifestream“: Сетиво: Осезание. За „LIFESTREAM“ се вдъхнових: Животът ни в дигиталната среда, дигиталното пребиваване и конфликтът с физическия свят. Най-голямото предизвикателство в създаването на онлайн сетивен пърформанс: интеракцията и липсата на живата енергия, която протича между изпълнител и публика. На какво има вкус „LIFESTREAM“: Има вкус на Дом, Носталгия и Коледа. Какво е сетивен онлайн пърформанс? Линк към видео с Георги Налджиев: https://youtu.be/DQf81ZkurCM

еорги Налджиев развива своя артистичен и поетичен език чрез дългогодишния си опит в киното, отворените пространства на съвременния театър, пърформанс и визуалните изкуства. Артист, чиято работа акцентира върху интереса и любопитството му към човешката природа.

Обратни връзки от публиката

“П

ълноценно въздейства на сетивата - и цветово, и асоциативно, и интуитивно, и звуково... Събуди мисли и спомени, породи дискусия и удоволствие, зададе въпроси и остави ехо... Отнесох си усещането за интимност като мекотата на една прегръдка с дъх на канела и същевременно едва докоснахме повърхността...” “Благодаря за поезията и красотата, за нежното докосване, което усетих.” “След пърформанса се почувствах като бяла сфера, която прилича на космически памук, но хем е етерно-въздушна, хем има някаква своя кора, твърдост, мембрана, изпълнена с пролуки, като дишащи очи, които излъчват нейната същностна светлина и я насочват навън, а не я завихрят около нея, около сферата-памук.” “Интересно. Накара ме да се замисля и да се вгледам в неща, които не съм.” “Раздвижващо и оживяващо! Сетивата ми ликуват от това, че съм им обърнала внимание.” “Хареса ми много изпълнението на актьора. Допадна ми опитът да взаимодейства с публиката чрез провокиране на зрителя да усети собствения си вкус. Аз не можах да се справя, тъй като имам понижени вкус и обоняние вследствие на преболедуване. Въпреки това, за мен бе много интересно да слушам и възприемам монологичния текст, който бе прекрасно изпълнен и занимателен сам по себе си. Също така и дискретното пластическо решение на пърформанса. Това е третият поред, който наблюдавам от проекта, и с удоволствие откривам колко разнообразни реалии и похвати използват всички те.” “Наистина съм много впечатлена, че сте открили начин да ни докоснете, макар и от разстояние. П.С. Приятеля ми преди малко сподели, че се е вдъхновил да се върне към рисуването.” “Отпускащо и възбуждащо. През цялата пандемията отказвах да гледам под каквато и да е форма театър. Но тук бях изненадана: от визуалните и анимационни решения, от смяната на пространството, ъгъла на използване на камерата. Впечатляващо професионално мислене.” “Изненадващо добре ми въздейства пърформансът, накараме да се замисля и да си дам сметка за различните неща и хора , за средата която ни заобикаля.”

“…Как мирише детството - с това ще запомня този пърформанс. С нещо толкова скъпо и красиво. С уханието на гора и акация, на окосена

трева (тя доста се коментира), на печени чушки, палачинки с боровинки и въобще гозбите на баба. Интересно е как повечето хора се сещат първо за уханието на някаква храна. Много ми беше интересно да чуя какво мислят другите участници, е аз не успях да ви споделя на живо...все някога и аз ще си взема микрофон и камера :) Жалко, че в нашата група нямаше участници на 17 или 70 години - интересно би било на какво ухае тяхното детство има ли пресечни точки с нашето или пък даже е много сходно. Мен даже ме върнахте на определено място, чрез уханията и въпросът...Много емоции се отварят с този пърформанс. Много забравени катинари се отключват. Чух определени песни, определени гласове, които свързвам с уханията от миналото. Дали сега тези ухания са различни - за мен вече да. Дали за другите са различни. Честно да ви кажа не си представях как може да се направи онлайн изява за миризми. Представих си само как ще ни накарате да усетим миризмите около нас в момента, но ме изненадахте приятно. Благодаря!” “Беше необичайно за мен преживяване. Имаше моменти, в които се чувствах като външен наблюдател на реалити шоу или социален експеримент и такива, в които се идентифицирах със случващото се. Най-силна за мен беше последната част, заради усещането за невъзможност за свързване - как едно съобщение не може да бъде изпратено след като има желание и действия за това. Дигиталната тишина и нямота във време, в което това е основния канал за комуникация може да бъде доста силно.” “За мен състоянието на вълнуващо напрежение беше много въздействащо.”

“За мен беше интригуващо, увлекателно и докосващо да бъда свидетел на изявата на Георги. Пърформансът му беше смел, личен, напрегнат, градираха

вълнуващи обрати и достигнаха кулминация, която осмисли цялото. В представлението имаше всичко (повече или по-малко) от елементите на едно произведение , макар в някаква хибридна форма - съчетание на театър, филм, епистоларно есе и др. Темата за самотата в технологичния век ми е близка. Харесва ми, че към нея Георги подхожда и поетично, но и с необходимата ирония. Пространството на действието е ефектно и силно допринася за идентифицирането с героя, тъй като е обживяно, лично, осветено от неговата персона.” “Преживяването беше по-особено, тъй като, бидейки в дома си, се получи едно особено смесване между домашното пространство и пърформанса, който цели да извади зрителя-участник от зоната му на комфорт. Имах по-силно усещане за нахлуване в личното пространство отколкото, ако пърформанса се случваше в зала наример. Смятам, че това направи преживяването по-наситено на емоции, но и по-трудно за мен да се отпусна. Непринудената атмосфера на обсъждането накрая ми допадна много.” “Импресията на визия и музикална среда ми въздейства релаксиращо и отпускащо и ми даде усещане за свобода. Благодаря!” “Адмирации за вдъхновяващия замисъл и магичното осъществяване на целия екип, страхотни сте! Продължавайте със същия порив и сплотеност!”

Философия на сетивното възприятие

Автор: Силвия Борисова, доцент по естетика, д-р, завеждащ секция „Култура, естетика, ценности“ в Института по философия и социология при БАН. Дисертацията й е озаглавена „Граници на естетическото съзнание“ (2011 г., СУ). Втората й монография „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019) отразява трайния й интерес към негативната естетика. Работи в научните области на естетиката, аксиологията, философия на изкуството, философия на съзнанието, философия на естетическото възприятие, философия на образованието, философска и културна антропология и естетика на тялото. Също така преводач на хуманитарна литература и художествена литература и разработва приложно-естетически художествени проекти. В момента Силвия Борисова участва в колективния проект на секцията си, озаглавен „Пандемията като предизвикателство пред естетиката и изкуствата“, в който работи по модула „Перла в короната: нови форми на изкуство по време на пандемия“. ЗА ЖИВОТО ПРИСЪСТВИЕ И МИСТЕРИЯТА НА СВЕТА: УРОЦИ ОТ НЯКОЛКО СЪВРЕМЕННИ ФОРМИ НА ИЗКУСТВО ВЪВ ВРЕМЕНАТА НА СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ Резюме Изложението ще разгледа накратко: 1) похватите на три форми на съвременно изкуство: имерсивни изкуства, експресивни изкуства и театър на сетивата (част от физическия и психологически театър), във времената на социална изолация. Всички те използват интерактивни, интермодални и мултимодални процеси и методи, за да се случат пред сетивата и ума на реципиента, но и повече – заедно с участието му в тяхното случване. Резултатите от тези художествени събития, провеждани онлайн, са изключително любопитни по отношение на употребата от страна на реципиента на неговите сетива, тяло, движение и обкръжаваща среда и окуражаващи за поставянето под въпрос кое е ядрото на човешкия опит, както индивидуален, така и социален, по време на физическа и социална изолация; 2) уроци, които могат да бъдат извлечени от тези резултати и приложени за качествено подобряване на емоционалната интелигентност (като комбинация от социална и лична интелигентност) и междуличностните ваимооотношения, независимо дали във времена на изолация или в ежедневието, доминирано от виртуални социални медии и комуникация, и освен това – лесно приложими и в образованието, независимо дали в дистанционното или в присъственото обучение, доминирано от технологии. (Тук бих искала да подчертая, че независимо дали в реалното живо общуване или в образованието, вниманието на човек не само се улеснява, но често се и разстройва от технологиите.) Бих искала да насоча вниманието на читателя към това какво се случва с човешките сетива, тяло, движение и общуване в перспективата на естетическия и аксиологическия опит (разбира се, имащи корените си преди всичко в когнитивния опит) във времената на физическа и социална изолация. Тъй като повечето от нас с професии, използващи компютри като основно средство за работа, но също така и учители и ученици, сме принудени да работим от вкъщи и да се обучаваме дистанционно за дълги периоди през последната година, ежедневният опит на тялото ни е ограничен само до седене пред компютъра и лежане. Липсата на обичайното движение, изразяващо се най-малко в отиване на работа или на училище, посещение на различни места за отдих и изкуство, спортуване, неизбежно води до най-очевидното за нашето телесно изживяване – намалена жизненост и гъвкавост с последствия за цялостното физическо и психическо състояние. Но това, което не е така очевидно при намаляване на движението

в нашия всекидневен цикъл, е решителното редуциране на стимулите, които подхранват жизненото ниво на нашето когнитивно, включително сетивно преживяване. Какво трябва да се направи, за да не страда, да не се влошава и да не обеднява нашият естетически и аксиологически опит? Мисля, че този въпрос, взет не само във времената на физическа и социална изолация, но и в общия контекст на все по-технологичния свят, е от решаващо значение за хората. Въпреки че едновременно сме ентусиазирани, развълнувани и притеснени както от количествения, така и от качествения растеж на технологиите и изкуствения интелект в ежедневието си, аларма за нас е самият факт, че в контекста на съвременната социокултурна реалност сме започнали силно да подценяваме базисната роля на тялото и сетивата в когнитивните процеси и опит. – Всеки от вас познава множество дистопични философски, фантастични и филмови сценарии, в които хората дори предават, изоставят телата си в името на висшите когнитивни процеси и опит, като киберпънк ноар сериала „Модифициран въглерод“ (Altered Carbon, 2018– ), който разказва как азът е закодиран в малко електронно устройство, съдържащо нечие тяло, емоции и памет, и човек може да промени физическото си тяло, ако е наранено, умиращо или неадекватно за целта в конкретната ситуация (*понякога има забавни ситуации като душата на възрастна дама в тялото на мъж с расти и пр., когато чисто соматичният спомен за тялото се припокрива с паметта на душата, която го е избрала за свой носител); или като наградения роман от българския писател Момчил Николов „Последната територия“ (2016), в който хората са започнали да сънуват все повече и за целта построяват огромни помещения с органични хамаци, така че физическото тяло да не атрофира бързо, а навсякъде по стените, по мебелите и по пътищата в сцените и сънуваните светове има продуктово позициониране. Но докато стигнем до тази ситуация, при която функционирането на тялото би било генерално заменено и съзнанието и тялото биха разменили местата и употребата си, тъкмо телесното физическо и сетивно функциониране е, което продължава да обосновава когнитивния ни опит. Така че обедняването и влошаването на телесното, сетивното и движенческото преживяване автоматично, понастоящем, означава обедняване и влошаване на когнитивния опит. За щастие има все повече компенсаторни механизми, технологични устройства и дори изкуствен интелект за случаите, когато едно или повече от сетивата или телесните части са увредени или липсват. И все пак нашата отговорност е да се погрижим за доброто здраве и развитие на тялото и сетивата, с които идваме и живеем. През последните няколко години един от незатихващите ми изследователски интереси са онези форми на съвременно изкуство, посветени именно на запазването и развитието на живото тяло и сетивния опит и тяхното интегриране в качествено естетическо преживяване. (**Ето защо, когато разглеждам естетическите и ценностните, или аксиологическите преживявания, нямам навик да чертая сериозна демаркационна линия между двете – нито като концепции, нито като реалии.) Интересът ми беше провокиран по причините, които вече споменах: подценяването на тялото във времената на технологиите и изкуствения интелект. Разбира се, живеем във времена със спорт, грижа за външния вид, хирургична естетика и т .н. – това, което имам предвид под въпросното подценяване на тялото, включва по-точно подценяване на онтологичното функциониране на тялото в качеството му на основа за цялостния ни опит. Затова ще обобщя същността и методите на три конкретни форми на съвременно изкуство, които не само не станаха по-ограничени или редуцирани по време на провеждането на техните събития онлайн, но бяха допълнително разработени и прецизирани. (***Само да вмъкна тук, че тези форми са колкото „чисти“, толкова и хибридни форми и могат да се сближават помежду си.) 1) Имерсивни изкуства. Имерсивна е всяка форма на изкуство, която потапя реципиента в художественото произведение и го кара по един и друг начин да се чувства едно с въображаемата реалност или естетическата хетеротопия, която го заобикаля. Това преживяване може да бъде конструирано физически или виртуално, или и двете заедно. Някои от най-популярните примери на имерсивно изкуство са мултимедийните художествени изложби в Токийския музей за съвременно изкуство и френския център за изкуство Carrières de Lumières в Ле Бо дьо Прованс, където са реинтерпретирани по-класически художници като Винсент Ван Гог и Йеронимус Бош чрез мултимедийно прожектиране на техните творби навсякъде по стените, пода и

тавана, така че посетителите буквално да влизат и да се разхождат „сред” тях. Освен това посетителят не само се превръща в едно цяло с експоната, но и разхождайки се из едно произведение на изкуството, в някои случаи може да взаимодейства с него (например, ако докосне водната повърхност, ще се появят концентрични пръстени по нея и пр.). Особеното в тази форма на изкуство е, че на пръв поглед се потапяме в par excellence фантастична реалност – тя може, разбира се, да бъде сродна на нашите фантазии, мечти и блянове, но може да бъде и крайно различна и несъизмерима с нашия личен сетивен, естетически, когнитивен и ценностен опит. И все пак тази художествена реалност, с чийто измислен и въображаем характер сме напълно наясно, изглежда много успешен интерактивен инструмент за обучение и медия за нашите тяло, сетива и движение, когато сме потопени не само в класическа или естествена визуална среда, изпълнена с реалии, с които сме свикнали или които можем да разпознаем по описанието, което имаме за тях, но също така и в абстрактно изкуство, в неизвестна и непозната среда и реалии. Преминавайки от преживяване на изкуството във виртуалния свят и завършвайки в училищен проект, технологията изглежда също и добър инструмент за активиране на дълбоко емоционално въздействие, както италианската художничка и изследователка на изкуството и дидактиката във виртуалните светове, Симона Ламонака (Istituto Comprensivo Giuseppina Pizzigoni, Италия), настоява в своя базиран на емпирични доказателства „Наръчник за изследване на практиката на съвместно преподаване във виртуални учебни среди“ (Handbook of Research on Collaborative Teaching Practice in Virtual Learning Environments, 2017). С оглед на тази хипотеза имерсивните произведения на изкуството приемат зрителите като важна част от произведението на изкуството, като делът на участие на последните варира в зависимост от това кои са те. Това е възможно благодарение на емоционалното въздействие на инсталацията върху потребителите. Като се прехвърлят тези положения в училищна среда, проект с 12-годишни ученици показва, че е възможно да се използва емоционалното участие в имерсивната реалност, за да се насочат тийнейджърите към откриването и анализа на собствените им емоции и да се повиши както тяхното самочувствие, така и техните социални умения. (****Симона Ламонака е създател и на Arte Libera: виртуална художествена галерия в secondlife.) 2) Експресивни изкуства – тенденция в съвременното изкуство, посветена на подобряване на личното емоционално, сетивно, соматично и творческо преживяване. Поради тази причина тя често се използва в терапевтичната практика за подпомагане и лечението, където експресивните изкуства служат като основа за откритие и промяна. Всичките пет дисциплини на изкуствата: визуално, танц/движение, музика, драма/театър и писане/поезия могат да обогатят лексиката на работата, играта и развитието на живота на човек, съставен от градивен и качествен опит. Тук ще дам само един пример с художествения проект на българската артистка Антония Димитрова „Накъде? Натам ли?“ (21.01.–14.02.2021 г., Галерия Credo Bonum, София). Той се състоеше от разговори между артистката и посетителите, на базата на които тя искаше да създаде комплект интуитивни карти с логика на играта и правила, подобни на тези на „Диксит“ (Dixit). Поради епидемиологичните мерки разговорът ми с артистката беше онлайн, очаквах, че ще говорим за различните ни режими на физическо, психическо и емоционално преживяване през пандемията. И се оказах права, но това, което не очаквах, е, че ще направим това метафорично – чрез моето разхождане из стаята, докосване на различни текстури, в опити да уловя различни миризми в различните ъгли на стаята, като взема нещото, което най-много ми харесва сред нещата в стаята – беше лилава орхидея, – като създам приказка за тази орхидея, в която всички хора бяха орхидеи, а всички орхидеи бяха хора, изолирани в локдауна зад прозорците на дома си, моята орхидея се впусна приключенско посещение на морския бряг, където срещна армия от миди и тъй нататък, и тъй нататък. С този пример бих искала да илюстрирам по-настойчиво онази специфична употреба в експресивните изкуства на различни интермодални и мултимодални процеси за катализиране на диалозите, които изучават напрежението между живия опит и човешкия копнеж, въображение, блян. По-специално Антония Димитрова в своето изкуство „наслоява движение, звук, писмено слово и образ, за да работи с личните спомени и преживявания, давайки глас на нови разкази за осъзнаване, израстване, помирение и задълбочена духовност“.

3) Театър на сетивата. Тази форма на изкуство, част от физическия и психологическия театър, е разработена от колумбийския антрополог и драматург Енрике Варгас и е посветена на развиването на игри в реално време, които изследват поетиката, границите и безкрайните вариации на сетивата. В България вече има няколко театрални формации, работещи в тази област. Една от тях е Inner Theatre Company, а наскоро като основна част от своя проект те реализираха пет онлайн сетивни пърформанса, всеки от които се фокусира върху едно от петте сетива. Макар и в онлайн режим, добрата новина е, че когато пърформърите създадоха сетивни мостове към онлайн посетителите-участници, заедно с повишеното и изострено осъзнаване на съответното сетиво, всички останали сетива бяха незабавно включени и изострени в това преживяване (например експериментът с разпознаване на възрастта, социалния статус и интересите на другия само въз основа на гласа му в пърформанса на Саша Хаджиева „Чуваш ли? - открита пърформанслекция“). Всички тези методи, които изброих, могат успешно да се използват като инструменти не само за качествено подобряване на личностната оцялостеност, емоционална интелигентност и междуличностни отношения, толкова тясно свързани с нея, но и като дидактически инструменти в педагогиката, както отлично показват изследванията на Симона Ламонака. Взети като дидактически инструменти, всички интерактивни, интер- и мултимодални методи, използвани от имерсивните и експресивните изкуства и театъра на сетивата, действително дават много плодотворно продължение на наблюденията, твърденията и методите на Джон Дюи и неговата философия на образованието. Образованието следва да бъде ориентирано към личния опит и интереса на детето и ученика: това твърдение е в сърцето на светогледа на Дюи, който се стреми да свърже отново философията, чудото на неспирното задаване на въпроси към света, с мисията на (философията като „обща теория на образованието“, „Опит и природа“ – Experience and Nature, 1925 г.). За Дюи всеки жив човешки опит в крайна сметка е естетически, както е експлицирано из целия опус на Дюи „Изкуството като опит“ (Art as Experience, 1934 г.). ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА МИСТЕРИЯТА НА СВЕТА Както всички знаем, материята, енергията и информацията са трите основни величини, на чието развитие, трансформация и взаимни преходи е посветено човечеството през цялото си съществуване. Мистерията на света може да бъде възвръщана отново и отново с всеки наш осъзнат опит да рестартираме живота си, сетивния, телесния и естетическия си опит в посока от нашия вътрешен и автентичен аз към външния свят, вместо да стоим неподвижни пред компютъра и повече или по-малко пасивно да бъдем заливани от еднотипни информация и стимули при скролване надолу в социалните и новинарските медии. Само преди 20 или 30 години, ако човек имаше нужда да се образова относно някаква идея, изобретение и пр., трябваше да отиде в библиотеката, да попита първо, второ, трето лице по този въпрос, т.е. трябваше лично да премине през различни физически носители на нужната информация, с всичките им специфики и препятствия, за да достигне до информацията, за която копнее. Както можете ясно да видите, този начин за достигане до информация толкова наподобява трънливите пътеки в приказките, пълни с приключения и непредсказуеми събития и развръзки: това е начинът, по който преживяваме самата мистерия на света и само по който остро усещаме живото присъствие на хората и вещите. В днешно време сме толкова свикнали с факта, че информацията идва при нас и че може би дори тя ни избира, че сме загубили онова авантюристично и мистериозно чувство при използването на физическото си тяло, сетива и движение, за да намерим онова, за което сме жадували. И това е валидно не само за един къс неизвестна информация, но и за начина, по който толкова много хора днес търсят кола, дом или, най-поразително, любовта – не във физическия свят и сред хората като живи присъствия, а по виртуалните платформи и приложения за запознанства.

Защото откъде започва нашият опит – дали от външния свят, пълен с информация и стимули, често незначителни за нашето автентично аз, копнежи, интереси и пр. към вътрешния ни свят, или в тъкмо противоположната посока, от нашето истинско аз до разнообразието на заобикалящия свят, е категорично наш избор за качеството и ценността на живота и опита, които бихме искали да имаме и да отглеждаме, независимо дали за нас или за нашите деца. Въпрос на избор е също така да следваме количествено измереното време, успех и напредък или пък качеството на нашето вътрешно време, естетически и ценностен опит и следователно реалното благополучие по отношение на личностната оцялостеност и междуличностните взаимоотношения, основани на емпатични, емоционални и пълноценни мостове. sylvia.borissova@gmail.com

Анкетно проучване на публиката

Проучването изследва нагласите на публиките спрямо онлайн театъра и по-специално към представленията, създадени конкретно за дигитална среда и взаимодействие с публиката. Основна цел е да се анализират интересите и нуждите на аудиториите спрямо културни събития в дигитална среда и да се дадат насоки на творците и организациите в културния сектор, които да спомогнат за създаването на продукции, отговарящи на тези очаквания. Акцент се поставя и върху информираността относно различно културно съдържание и степента на потребност към такава от страна на публиките.

Обобщени в този документ са резултатите от 20 основни и 1 допълващ въпрос, като информацията е събрана чрез онлайн анкета, попълнена от 141 човека и чрез 2 микро фокус групи. Проучването е проведено в периода 23.10.2020- 23.11.2021 Информацията е пряко свързана с българския културен контекст, тъй като участниците в проведената анкета са изцяло от страната. Автори на проучването: екип на Inner Theater Company. Обобщение и анализ: Саша Хаджиева и Ана Вълчева. Линк към анкетното проучване: http://bit.ly/anketnoprouchvane

“Сетивни и имерсивни театрални практики в дигитален контекст” беше един предизвикателен проект, с много творчески открития, нови възможности и интензивни срещи с публика и партньори. Тръгнахме с намерението да адаптираме сетивния театър към дигитална среда, но успяхме да създадем съвсем нов жанр. Петте сетивни онлайн пърформанса изградиха пет различни естетически езика, както и пет различни подхода към срещата с публиката и включването на сетивата в това изключително взаимодействие. Щастливи сме, че развиваме партньорски отношения с невероятни български и чуждестранни организации, с които споделяме търсения, въпроси, решения и визии за общи начинания и проекти.

Сетивният онлайн театър има своите преимущества, както и своите трудности. Той няма да измести физическите представления, но тепърва има още много да даде на артисти, организации и публика. Иновациите и технологичните решения отварят поле на безкраен потенциал, в което предстои да намираме начини да запазваме връзката с интимното преживяване на човешката среща.

Изводи

Присъствието на сетивните и имерсивни театрални форми в дигитален контекст откри пред нас своите предимства: Да се срещнем с хора, които по различни физически, социални, географски и други причини, до този момент не са имали достъп до тези изкуства, както и да поставим началото на международна партньорска мрежа, с която да обменяме опит, да споделяме публики и да реализираме театрални инициативи.

Габриела Петрова

In partnership with: “Theatr Cynefin”, Cardiff, Wales; “Terre-Moto”, Madrid, Spain; “Teatro De Los Sentidos” Barcelona, Spain; “Sensorama”, Mexico City, Mexico, “Theater Tsvete”, Sofia, Bulgaria;”Kambana Art”, Sofia, Bulgaria; Playback Theatre “Storycatchers”, Sofia, Bulgaria; All Channels Communication, Sofia, Bulgaria, and the media partnership of WebGround/ Actualno.com, Sofia, Bulgaria. Digital book with “Sensory and immersive theater practices in digital context” project results, July 2021 Authors: Gabriela Petrova, Milena Stanojevic, Sylvia Borissova, Sasha Hadjieva, Ana Vulcheva Graphic Design: Sasha Hadjieva

Sensory and immersive theater practices in digital context

The project is implemented with the financial support of the National Culture Fund, “Audiences” Program, 2020.

About the project 38

“S ensory and immersive theater practices in digital context” is a project that has been occupying a very special place in our hearts for a long long time. With the arrival of the Pandemic situation, we knew that the time for bringing the project into existence had come.”

Whether an efficient digitalization of the sensory theater is possible or not - was a question that intrigued us greatly as we recognized the enormous potential for sustainability that such an activity would bring to this delicate theatrical form - a theatrical form that is entirely dependent on the personal connections created between authors and co-authors (the audience) and the active engagement of all senses during the interaction itself. In addition, it was clear to us that a digitalized sensory theater performance would open the possibility for participation to audiences that otherwise would not have been able to take part in the experience: due to a variety of geographical, social and health-related factors. This unprecedented and unpredictable situation presented challenges and questions that were common to all artists and organizations involved in the creation of sensory and immersive theatrical practices. Firmly believing that the exchange of knowledge and experience on an international level was the key to an efficient adaptation and the discovery of working solutions in these peculiar times, we initiated and successfully hosted a series of three international online discussions in which foreign and local experts and partners took part.

But what about the audience? What were the audience’s needs, expectations, reactions – not only in regards to the online theater in general, but to the development of its interactive forms? Establishing a fluid, longterm relationship with our audience has always been a priority for Inner Theater Company and this project allowed us to execute a series of actions aimed at receiving an honest and detailed feedback from the participants: - we conducted a thorough online survey and marketing campaigns; - after each performance we had the opportunity to meet the participants in online discussions where we could talk to them and hear their immediate reactions, opinions and suggestions; - in addition we received numerous completed feedback forms that were sent to the participants e-mail addresses after each performance had concluded. You can find specific details related to each stage of the project on the following pages of this digital booklet, in which we tried to compile all of the important moments as well as the conclusions we arrived at.

e sincerely hope that the successful realisation of this project was and is as important and encouraging to the audience, local and foreign partners, artists and organizations, as it is to us! Because sometimes the most complicated and adverse situations turn out to be exactly what one has needed all along.

Gabriela Petrova

Organizers 40

Inner Theater Company, Sofia, Bulgaria

Inner Theater Company is an organization that develops the sensory and immersive theater in Bulgaria by creating performances, events and art installations in different contexts and environments. It navigates along the thin thread that separates fear from curiosity - aiming to extract a symbol from the moment and the taste of faithfulness from each encounter with our audience. Our multidisciplinary team gets motivated and excited by the possibilities presented by the unknown, the hidden meaning felt between the words, the view seen only by the eyes that are closed. Inner Theater Company regularly takes part in a series of Bulgarian and international festivals, focused on tailor-made performances created for interactions with a specific target audience and environment. We successfully offer educational programs and strive to build long-term relationships with local and international organizations. Inner Theater Company prides itself in being a pioneer in both the creation and successful realization of sensory and immersive performances in a digital environment for the country of Bulgaria. https://www.facebook.com/innertheatercompany https://innertheatercompany.com/ PROJECT TEAM: Gabriela Petrova: project manager, media and communication, co-leading creative process and directorial points of view, co-moderator of international discussions. Founder of Inner Theater Company. Manager, director, trainer and artist with extensive experience in the field of sensory and immersive practices. She integrates the theatrical methods into her work as corporate trainer and business consultant. Milena Stanojevic: coordinator of partnership relations - development and communication, co-moderator of international discussions, co-leader of creative process and director’s points of view. Milena Stanojevic is one of the key artists in the field of sensory and immersive theater in Bulgaria. She works in the field of contemporary theater as a director, actress, performer and educator. She has participated in the creation and presentation of many different art projects, some of which are highly regarded and presented at various international forums and events. She has done stage performances, street actions, performances for children and numerous performances and workshops related to sensory labyrinth theater in Bulgaria and abroad. Team coordinator: Ana Valcheva Graphic design: Sasha Hadjieva Performance Artists: Ana Valcheva, Georgi Naldjiev, Elian Arroyo, Sasha Hadjieva and Yanitsa Atanasova * * More information about the artists can be found in the chapter “Five sensory online performances”

Partners

Theater Company “Teatro de los sentidos” - Barcelona, Spain Center for research, creation and training in sensory language and the poetics of the game. Founded by director, playwright and anthropologist Enrique Vargas and his team of researchers working in many disciplines and coming from different parts of the world. The theater company, with almost 40 years of experience, creates and develops a practice that connects the means of expression of feelings, the poetics of the game and creation. The company builds a theatrical poetic language with a huge influence in contemporary theater, for which they receive a UNESCO award for a new theatrical language - namely the language of sensory theater. The company participates in festivals around the world and is perceived as a kind of model for the contemporary theater scene. In addition to creating and producing performances, the company conducts trainings through the “Escuela de los Sentidos” - “School of the Senses”, a center recognized by the University of Girona, which offers seminars, master’s and postgraduate programs. https://www.facebook.com/teatrodelossentidos https://www.teatrodelossentidos.com/

Theater Company “Sensorama” - Mexico City, Mexico The first theater company for sensory and immersive practices in Mexico, with more than 25 years of artistic experience, focused on transforming the perceptions and developing the sensitivity of the audience. The company researches, creates and develops sensory and immersive projects working in theatrical, social, educational and therapeutic spheres. With extremely extensive worldwide experience from performances on several continents - Europe, America and Asia, Sensorama currently creates and develops a series of sensory performances online, collaborating with organizations from Colombia, Costa Rica, Spain and others. https://www.facebook.com/sensorama.mx http://www.sensorama.mx/

Theater Company “Theatr Cynefin” - Cardiff, Wales ТThis year, the “Theatr Cynefin” celebrates 20 years as a pioneer in the field of immersive, personal, multi-sensory, environment-specific and “applied” theater. The organization is the creator of the methodology called Theater of the Sensory Labyrinth, based on which it works with communities and has artistic projects throughout Europe, in partnership with different people of all ages and competencies. “Theatr Cynefin” creates opportunities and artistic experiences for communities that remind people of that specific connection, the unbridled joy of being alive, the awareness that sleeps within all of us.

This is also the theater company that brought this theatrical language to Bulgaria fifteen years ago. https://www.facebook.com/theatrcynefin https://www.cynefin.org/

Theater Company “Terre-Moto”, - Madrid, Spain TERRE-MOTO is a company that deals with immersive theater by creating and implementing numerous artistic and educational projects. It specializes in this form of theater, in which the audience is free to choose what to see, where to go and has the opportunity to build their own path and dramaturgy of the performance. A theater in which the boundaries between actor and audience, between fiction and life are blurred. https://www.facebook.com/terremotoperformances https://terre-moto.wixsite.com/terremoto

Theater “Tsvete”, Sofia, Bulgaria The theater company has perhaps the longest experience in working with interactive theater techniques in Bulgaria. The team of the theater “Tsvete” consists of professional actors, directors, psychologists and active volunteers. The company implements projects that help children and young people, regardless of their background and opportunities, to get to know and accept themselves and others; provoke their personal development; encourage their positive inclusion in public life. https://www.facebook.com/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-1224961134302702 https://theatretsvete.eu/

Theater Company “Kambana Art”, Sofia, Bulgaria Their strength is Forum Theater - a theatrical play in which the problem is shown in an unresolved form. The audience, which is also a participant in the performance, is invited to suggest and play positive decisions. With many years of experience and ease, “Kambana Art” creates, organizes and conducts training for children and youth, theater festivals and various events and projects based on interactive theater techniques. https://www.facebook.com/kambanaart/?ref=page_internal https://kambanaart.com/

“Storycatchers”, Sofia, Bulgaria Professional theater company dealing with playback theater. Playback theater is an improvisational, interactive, socially engaged theater. Its name comes from the English “to play it back” - to “bring back the story - played”. https://storycatchers.org/ https://www.facebook.com/Storycatchers.pt/

All Channels Communication, Sofia, Bulgaria A ll Channels Communication Group is a leading Bulgarian communication group, integrating agencies specializing in various marketing services. https://www.all-channels.com/ https://www.facebook.com/AllChannelsCommunication/

WebGround/ Actualno.com, Sofia, Bulgaria An independent news media that seeks the fair side of the news and promotes good initiatives and practices by supporting the GOOD NEWS. Media partner of the project, which for 15 years aims to do quality journalism with media ethics, presenting different points of view, the latest news of the day and useful content from reliable public sources. Actualno.com supports authorship and the independent point of view by encouraging young talents and inviting them to their websites. https://www.actualno.com/

International Discussions

The international discussions were realized in cooperation with the partner theater companies and the associated partner in the project, “Senzorium” Theater, Ljubljana, Slovenia. The discussions were moderated by Milena Stanojevic and Gabriela Petrova, theater directors, performers and creative facilitators, part of the driving force of the Inner Theater Company. With the participation of: Erick Bernal - psychologist, director of “SensoGrowth” and Demian Lerma - artistic director of “Sensorama”; Gabriel Hernandez - lecturer, actor, deputy director of the company “Teatro de los Sentidos” and artistic director of “Navigators Sensorial Theater Research”; Iwan Brioc - artistic director of “Theatr Cynefin”, theorist and consultant in applied theater; Maria Imaski - set designer and Emanuele Nargi - artistic director of “Terre-Moto”; Martin Noev - actor and Katerina Kazakova - actress, theater director and artistic director of “Kambana Art”; Tsvete Yaneva - theater director, playwright and co-founder of Theater “Tsvete”; Barbara Pia Jenic - teacher, theater director, actress and artistic director of “Senzorium”; Ana Valcheva, Elian Arroyo, Sasha Hadjieva, Georgi Naldziev and Yanitsa Atanasova - part of the artistic team of “Inner Theater Company” that had participated in the project. 1. DISCUSSION : “Theater during a pandemic”, held on November 5, 2020 Unexpectedly for everyone, the pandemic settled among us and faced us with primordial human fears and anxieties. Perceptions, values, priorities are redefined and seek their new meaning. The theater could not stay away from these processes. Sensory, interactive and immersive theatrical forms are challenged with new difficulties and opportunities. In this discussion, we will get acquainted with several leading Bulgarian and international organizations and their answers to the so-called new reality. Link to the YouTube channel of Inner Theater Company and the video recording of the international discussion 1 https://youtu.be/P0oduNdPFm4 2. DISCUSSION : “Theater for digital environment”, held on February 26, 2021 Does theater change the digital environment or does the environment change the theater? Is direct interaction with the audience possible? How to create online sensory performances?

In the context of closed theaters around the world, all sorts of anti-epidemic measures and social distance, theater is looking for new solutions in the digital environment. But what does he lose and what does he gain? Is this symbiosis possible and does it give rise to a new kind of theater that will remain in time? Link to the YouTube channel of Inner Theater Company and the video recording of the international discussion 2 https://youtu.be/y74EKuePu9M 3. DISCUSSION : “Symbiosis - theater in digital and physical environment”, held on June 24, 2021 Are new forms of theater possible? A kind of symbiosis between theater in the digital and theater in the physical environment? Encounter, intertwining or incompatibility between different realities? How do digital performances affect physical ones? And do we see a change in aesthetics, approach or themes? Is the audience more engaged and involved in the immersive and sensory forms or vice versa? Link to the YouTube channel of Inner Theater Company and the video recording of the international discussion 3 https://youtu.be/U3lL9F07jEM CONCLUSIONS OF THE DISCUSSIONS: Initiating a series of three discussions with Bulgarian and international experts and partners, we created conditions for international cooperation, exchange of experience and sharing of our artistic searches. The unpredictable situation has put all of us who work in the field of sensory and immersive theatrical practices in front of common challenges, questions and searches for new ways of expression. How do we approach our knowledge in order to develop new ways to use this digital “wave” to work for us in a direction in which we remain true to the essence of our theatrical practice? In this created space for exchange, we have reached extremely valuable conclusions, as well as questions that continue to move us forward. We all have and share the same direction of research, each theater company works in its own way, but our direction of research is one: how to create an experience that transforms, how not to abandon our own vulnerability by sharing it with the audience, and not to lose our ability to be amazed. Through amazement, we open space for others to enter into curiosity about the vast mystery of life and the moment here and now. One of perhaps the most valuable things we discovered during this research, exchange and our performances in the digital space is that we can go beyond constraints, beyond technology and create conditions in which we continue to build personal contact with the audience, to share a sense of togetherness and emotional connection with the other and with oneself. To keep our imagination alive is the ultimate act of our resistance! Milena Stanojevic

I n the Sensory Labyrinth Theater the traditional convention “audience-artist” evolves

out of its typical frame of reference by empowering each participant to embark on an individual journey through a variety of unique environments, sensory experiences and interactions with the artists. The artistic narrative perceived by each of the participants is being shaped to a large extent by their subjective emotional reactions throughout the journey as well as their personal ability and willingness to openly associate with others and their inner selves.

Five Sensory Online Performances 50

А s part of the project we presented five online sensory performances, dedicaed to

the five senses – smell, hearing, taste, sight, touch. All of them, as well as the entire creative process that surrounded them, took place in the online platform “zoom.us” between November 2020 and May 2021. Each performance was presented three times with free entrance/registration and after each performance we held an online meeting between our team and the participants.

The trailer for the performances: https://youtu.be/UHDOdcsxRO4

“Arоmasphere” – a sensory online performance “Aromasphere” is a sensory online performance, dedicated to our ability to connect with our sense of smell and build emotional bridges through time. “Somewhere between the fading past and the uncertain future a narrow passage remains Are we able to go through it, bringing all of our memories, fears, hopes and dreams?” Author: Ana Vulcheva leaders of the Creative process and director’s points of view: Gabriela Petrova and Milena Stanojevic Music: Eliyan Arroyo Graphic design: Sasha Hadjieva

Ana tells us more about “Arоmasphere”: Sense: Smell. What inspired me about creating “Arоmasphere”: the performance is a tale of the possible-impossible future. While I was working on the creation of the performance the question that kept leading me was: Isn’t the collective memory in and of itself resembling the Noah’s Coffin, that protects the finest particles of the world that we know and love as well as of ourselves?

na Vulcheva is an actress and performance artist. She believes in the transformational power of art and that the real spectacle is born in the point of interaction between the artist and the audience. Since 2012 she has been actively involved in different forms of the sensory interactive theater. Ana graduated at “New Bulgarian University” specializing in “Physical and psychological theater”.

The biggest challenge in the creation of an online sensory performance: The biggest challenge for me was to find the point in which the live performance and the online interaction intertwine in a harmonious manner. What is the sound of Aromasphere”: “Aromasphere” sounds like a strong wind hitting hard on your window and whispering through the cracks “A storm is coming…” What is a sensory online performance? Link to the video with Ana Vulcheva: https://youtu.be/s9hVfUqjr5o

“Can you hear?” – open performance-lecture During the open performance-lecture “Can you hear?” together we explore the nature and potential of sound. Through the prism of the absurd and the somewhat comical we have the opportunity to make some personal and sound-related discoveries. “What does it mean to hear? To listen? To perceive? What is the sensation of constructing sound bridges or to lower resque boats into a sea of vibrational noise?”

asha Hadjieva is a freelance performer and a visual artist. She is an answers seeker with a constant inclination for traveling. Sasha works with the methodology of the sensory-labyrinth theater since 2011 and to this day this continues to be one of the most amazing journeys in her life. She has dozens of performances in her professional bio and during the recent years has been part of the team of Inner Theater Company.

Author: Sasha Hadjieva leaders of the Creative process and director’s points of view: Gabriela Petrova and Milena Stanojevic Music: Mihail Stoyanov Graphic design: Sasha Hadjieva

Sasha tells us more about “Can you hear?” – an open performance-lecture: Sense: Hearing. What inspired me to create “Can you hear?”: For me it was somewhat disturbing to realize how many nouns and their derivatives exist in the totality of human languages. Words that have the single purpose of expressing speaking, generating sound and announcing something. At the same time there aren’t that many verbs designating actions like – hearing, listening, perceiving. It is astounding to think how much energy we spend in creating personal “noise” and how insignificant the portion of our attention aimed at listening and synchronizing with our environment and the others is. As a result of these thoughts, and my desire to change this “sound-ships”, I created a brief performance-lecture “Can you hear?” to which I welcome everybody – with the presumption to hear and to be heard. The biggest challenge in the creation of an online sensory performance: For me the biggest challenge definitely were the limitations imposed by the online platforms we were using. This led to an approach that was much more abstract and indirect relative to the senses. What does “Can you hear?” tastes like: Like a hot-hot cosmic soup.

What is a sensory online performance? Link to a video with Sasha Hadjieva: https://youtu.be/ejPMM04BCKM

“Umami” – sensory online performance “Umami” is an exploration of the memory of the taste buds on the surface of the tongue. It is a performance inspired by the childhood and its different tastes - tastes that led us to important discoveries and experiences. “In this present moment we seal the pleasant taste of remembering. And we remember everything that once was, and could still be engraved on the pieces of matter. With our lips we bite off possibilities. There - where we arrive with the last bite and then we start from the beginning, all over again” Author: Yanitza Atanasova leaders of the Creative process and director’s points of view: Gabriela Petrova and Milena Stanojevic Music: Eliyan Arroyo Graphic design: Sasha Hadjieva

Yanitza tells us more about the sensory online performance “Umami”: Sense: Taste. What inspired me about “Umami” was my childhood spent at the countryside. A childhood filled with different tastes that led to important discoveries and experiences for me. Eating sour cherries climbed on the tree. Searching impatiently for ripe strawberries in the garden. The grapes that surrounded the swing in the backyard. The warm milk mixed with sugar and bread. The watering of the big rose tomatoes at night. Now I need to recall and remember them, to bring them back into my life. The biggest challenge in the creation of an online sensory performance: For me it was the proper selection, configuration and implementation of the purely technological resources required for reaching the online audience in the desired way.

anitza is an independent actress, dancer and choreograph. She graduated at NATFIZ “Krustio Sarafov” and currently teaches contemporary dance techniques at “New Bulgarian University”. She works in the field of dance theater, video dance, theater and performance. Yanitza is interested in exploring the topics of emotional intelligence and body language. She is in integral part of the Playback theater “Story catchers” troup, director of the artistic dance movie “Mandatorily pleasant”, as well as part of the crew for the performances “Hold on” by Tsveta Doicheva and “Transition” by Ivailo Dimitrov.

What does “Umami” taste like: It tastes like you are consciously devouring life. Because the pleasant taste of being alive is essential for the pleasure we experience for simply existing and being here. What is a sensory online performance? Link to the video with Yanitza Atanasova: https://youtu.be/rpvQJZwVUWo

„Wannabe in your hands“ - a sensory online performance “Wannabe in your hands” is a personal story that avoids the mundane and the standard narrative structure. One of the main topics is the Home and how we all changed in recent times. The performance shows the catalysing, beneficial effect of living a life that is out of the ordinary (a life we are all living right now), and how we can use this time and circumstances to create beautiful worlds with everything that is in our immediate surroundings. Whether in our homes or in the virtual realm – nobody can be sure about that anymore.

liyan Arroyo graduates at “NATFIZ” Krustio Sarafov specializing in “Acting and musical theater”. He loves the dust on the theater stage, but also takes pleasure in acting in front of a camera. He has participated in numerous performance and interactive sensory theaters. Due to the large scope covered by his specialty he tries to be equally proficient in all three disciplines – theater, singing, dancing. When imparting classes to children he tries to develop the same three skills in them. Eliyan never stops looking for new undiscovered talents in him – recently he has been experimenting with his abilities in the art of drawing.

“Which has a greater power? The old dream or the desire that was suddenly and unexpectedly fulfilled? It doesn’t matter if the person has the power to keep believing and doing. If one has this power, he doesn’t need to know – he already IS.” Author: Eliyan Arroyo leaders of the Creative process and director’s points of view: Gabriela Petrova and Milena Stanojevic Music: Eliyan Arroyo Graphic design: Sasha Hadjieva

Eliyan tells us more about “Wannabe in Your Hands”: Sense: Sight. For me the senses are an entrance to the human soul. The soul in and ofitself is a powerful tool for communication with the rest of the seen and unseen world. It is a tool that is more direct and unambiguous than any verbal method of communication. In other words – through the senses, in each and every soul lives the delicate mark of all other souls and entities. What inspired me for the name of the performance: It was the creative process behind this “experience” itself - during the exploration for ways to achieve adequate sensory communication with the audience in an online environment. The title “Wannabe in your hands” came to my mind also as a result of the art form that has been possessing me for the last year or so – drawing. Nobody is vaccinated against the “Wannabe” that lives actively, or is deeply asleep in each one of us – it can suddenly activate itself at any given moment in time. During these strange months, in which we exist lately, drawing turned out to be my wannabe. Right here, right now it is my biggest love and that is why I decided to share it in a peculiar and personal way. The biggest challenge in the creation of an online sensory performance: The challenge in this specific case was that while searching for the narrow openings in the digital version of the specific art form we are dealing with, I recognized there was a danger of me hopping into a different art form that is already acclaimed and defined – in

that way there was a risk that consisted in avoiding the challenge itself. I want to be a student and a discoverer at the same time, and not someone who looks for the “easy way out”. What does “Wannabe in your hands” taste like: It tastes like the sea – a sea you know is salty, but you have no idea how salty it would actually be. When dealing with sensory and interactive art forms you cannot have expectations in regards to the final result and the reaction of the audience. It is very similar to a dream – it begins and ends somewhere, often times with an unknown final because we woke up too early to see it. The dreams themselves, once born in our consciousness, probably continue falling down on their way to a huge ocean, until we remember to dream them again. The important thing is that from here on our lives have a taste in a literal and metaphorical sense. And it’s not only taste that is needed – life must be felt and experienced through all senses. What is a sensory online performance? Link to the video with Eliyan Arolyo: https://youtu.be/S17WRgVV4oY

„Lifestream“ - a sensory online performance Lifestream – performance for digital sharing of non-digital stuff. And why: “In a sea of information we are drowning in silence?” Author: Eliyan Arroyo leaders of the Creative process and director’s points of view: Gabriela Petrova and Milena Stanojevic Music: Eliyan Arroyo Graphic design: Sasha Hadjieva

Georgi tells us more about „Lifestream“: Sense: Touch. I was inspired to create “Lifestream” by: Our lives in a digital environment, our residence in the digital and the conflict with the physical world. The biggest challenge in the creation of an online sensory performance: the interaction and the lack of living energy that usually flows between the artist and the audience. What does “Lifestream” taste like: It tastes like Home, Nostalgia and Christmas. What is a sensory online performance? Link to the video with Georgi Hadzhiev: https://youtu.be/DQf81ZkurCM

eorgi Naldzhiev develops his artistic and poetic language through years of experience in the fields of cinema, the open spaces of contemporary theater, performance and visual arts. He is an artist whose work accentuates on the interest and curiosity for the human nature.

Audiences Feedbacks

“It was beneficial for the senses – in terms of colours, associations, intuition, sound…... It woke a lot of dormant thoughts and memories, it gave birth to a discus-

sion and pleasure, it posed questions and returned an echo… What remained in me was a sensation of intimacy, like the softness of a hug with a cinnamon breath and yet we barely touched the surface of it....” “Thank you for the poetry and the beauty, for the tender touch I get.”

“After the performance I felt like a white sphere that resembles cosmic cotton. It was ethereal and airy yet it had some sort of peel, thickness, membrane filled with small openings, like breathing eyes that emanate its essential light and guide it towards the outside instead of making it swirl around itself, around the cotton sphere.” “Interesting. It made me think about and look into things which I am not.” “Moving and enlivening! My senses are celebrating the fact that I turned my attention towards them.” “I really liked the performance of the actor. I liked how he tried to to interact with the audience – by provoking the viewer to feel his/hers own taste. I couldn’t do it as my senses of taste and smell are not on point due to a recent sickness. Despite all of that, for me it was really interesting to just listen and perceive the multipersonal text – which was delivered in a great way and was quite intriguing in and of itself. I also liked the approach adopted by the performers - discrete and filled with plasticity. This was the third consecutive performance from the series that I managed to attend and was quite pleased to discover the variety of realms and techniques used by all the actors.” “I am really impressed that you have found a way to touch the viewer even from a distance. PS: My boyfriend just told me that he got inspired to start drawing again.”

“Relaxing and exciting. During the pandemic situation I refused to attend any form of theater performance. Yet here I was surprised: from the visual and emotional decisions, from the change of environment, the angle at which the camera was set. Impressive professional thinking.” “I was affected in a surprisingly beneficial way by this performance. It made me think about the different people and things, about our environment and immediate surroundings.”

“…The smell of childhood – this is how I’ll remember this performance. With something that is so precious and so beautiful. With the smell of forest and

acacia, of freshly cut grass, baked peppers, pancakes with blueberries and everything grandma cooked. It is interesting how the smell of food is usually the first thing most people think about in the context of smell. I am really interested in knowing what the other participants think. Well I didn’t get the chance to share you live, but someday I’ll also have a microphone and a camera J. It’s a pity there weren’t any participants at age 17 of 70 – it would have been interesting to find out how their childhood smells like – does it bear similarities with ours or is it even almost identical. You managed to bring me back to a specific place through the smells in the question…This performance opens up a lot of emotions. A lot of forgotten key locks got unlocked. I heard specific songs, specific voices that I relate to fragrances from the past. Are these fragrances different now – for me they are. Are they different for the others? If I have to be honest, I couldn’t imagine how an online sensory performance about smell could be created. I thought that you would simply make us concentrate on the smells around us, but I was pleasantly surprised. Thank you.” “For me this was a peculiar experience. There were moments when I felt like an outside observer of a reality show or a social experiment and moments when I completely self identified with what was going on. For me the best part was the last one, as it created the sense of an impossible connection – a message that could not be sent despite having the desire and means to send it. Digital silence and muteness in a time where this is our main channel for communication can be a really powerful concept.” “What affected me the most was the state of excitement and tension.”

“For me it was intriguing, entertaining and touching to witness Georgi’s performance. The performance was bold, personal, filled with tension, there was a gra-

dation of plot twists that eventually reached a culmination and allowed the viewer to make sense of the entire act. The performance had all of the components of an art work (to a varying degree) mixed in a hybrid form that was a combination of a theater, a movie, an epistolary essay etc. The presented topic of lowliness in the digital age is something I relate to. I liked how Georgi approached it in a poetical manner but with the needed dose of irony. The environment in which the act takes place helps the viewer to easily identify him/herself with the character – it was lively, personal and illuminated by Georgi’s character.” “This experience was more peculiar as while I was in my home I felt a strange mixture between my home environment and that of the performance – a mixture aimed at pulling the viewer out of his/hers comfort zone. I felt a stronger sense of intrusion into my personal space than I would have felt if the performance was played in a theater hall. I believe this created an experience that was more saturated with emotions, but it also made it more difficult for me to relax. I really enjoyed the casual way in which the post-performance discussion was conducted.” “The impression of the visual and music environment affected me in a relaxing way and it gave me a sense of freedom. Thank you!” “I send my admirations to the whole team for the inspiring design and magical realization of the performance. You are amazing! Keep creating with the same desire, ambition and cohesion.”

Philosophy of Aesthetic Perception

Author: Sylvia Borissova is Associate Professor of Aesthetics, PhD, Head of Culture, Asthetics, Values Department at the Institute of Philosophy and Sociology, Bulgarian Academy of Sciences. Her dissertation is titled Limits of the Aesthetic Consciousness (2011, Sofia University). Her second monograph, Aesthetics of Silence and Taciturnity (2019) reflects her lasting interest in negative aesthetics. She works in aesthetics, axiology, philosophy of art, philosophy of mind, philosophy of aesthetic perception, philosophy of education, philosophical and cultural anthropology, and aesthetics of body. She is also a translator of humanitarian literature and fiction and elaborates applied-aesthetic art projects. Currently, Sylvia Borissova takes part in her department’s collective project titled The Pandemic as a Challenge before Aesthetics and Arts in which she is working on the module Pearl in the Crown: New Forms of Art in Pandemic Times. ON LIVING PRESENCE AND THE MYSTERY OF THE WORLD: LESSONS FROM SOME CONTEMPORARY FORMS OF ART IN THE TIMES OF SOCIAL ISOLATION Summary This exposition will examine in brief: 1) the know-how of three forms of contemporary art: immersive arts, expressive arts, and theatre of the senses (part of physical and psychological theatre), in the times of social isolation. All they use interactive, intermodal and multimodal processes and methods to happen before the recipient’s senses and mind, and moreover - together with his involvement in their happening. The results of these art events conducted online are extremely curious in regard to the recipient’s use of his senses, body, motion, and environment, and encouraging about the questioning of the core of human experience, both individual and social, in times of physical and social isolation; 2) lessons which can be gained from these results and applied for qualitatively improving emotional intelligence (as a combination of social and personal intelligence) and interpersonal relationships, whether in times of isolation or in everyday life dominated by virtual social media and communication, and moreover - easily applicable in education too, whether distance learning or face-to-face classes dominated by technologies. (Here I would like to emphasize that nevertheless in a real living communication and education, one’s attention is not only facilitated but often distracted by technologies.) I would like to focus the reader’s attention to what is happening with human senses, body, motion and communication in terms of aesthetic and axiological experience (of course grounded on cognitive experience first of all) in the times of physical and social isolation. Since most of us with professions using computers as a main means of work, but also teachers and students, are forced to work from home and distance learning for long periods over the last year, our everyday body experience is mainly limited to sitting in front of the computer and lying down. Lack of usual everyday motion, expressed before at least in going to the workplace or school, in visiting various places for leisure and art, in playing sports, inevitably leads to the most evident toward our body experience - reduced vitality and flexibility, with consequences for the

overall physical and mental condition. But what is not so evident in reducing motion in our everyday cycle is the decisive reduction of stimuli that nourish the vital level of our cognitive, including sensory experience. What needs to be done so that our aesthetic and axiological experience does not suffer, deteriorate and impoverish? I think this question, taken not only in the times of physical and social isolation, but in the overall context of the more and more technological world, is of crucial importance for human beings. While we are enthusiastic, excited and worried at the same time about both the quantitative and qualitative growth of technology and artificial intelligence in our everyday life, there is an alert in the very fact that in the context of contemporary socio-cultural reality we begun to greatly underestimate the fundamental role of the body and the senses in cognitive processes and experience. - You all know lots of dystopic philosophical, fiction and movie scenarios in which humans even betray, surrender their bodies in the name of higher cognitive processes and experience, like the cyberpunk noir series Altered Carbon (2018) where self is encoded in a small electronic device containing one’s body, emotions, and memory, and one can change their physical body if it is hurt or dying or inadequate for one’s purpose in their current situation (*and sometimes there are funny situations like an old lady’s soul in the body of a man with dreadlocks and others, when the purely somatic memory of the body overlaps the memory of the soul that chose it for its bearer); or like the Bulgarian writer Momchil Nikolov’s awarded fictional novel The Last Territory (2016) where people started dreaming more and more while enormous rooms with organic hammocks so that physical body would not degrade so much were built, and there was product placement everywhere on the walls, on the furniture and on the roads in the scenes and worlds dreamt. But while we get to this situation in which body functioning would be generally replaced and mind and body would change their places and use, it is namely the bodily physical and sensory functioning that continues to ground our cognitive experience. So impoverishment and deterioration in body, sensory and motion experience automatically, up to date, means impoverishment and deterioration in cognitive experience. Fortunately, there are more and more compensatory mechanisms, technological and even AI devices when one or more of the senses or the bodily parts are impaired or missing. Still, it is our own responsibility to take care of the good health and development of the body and senses we come and live with. For the last several years, I have an insisting interest in researching those forms of contemporary art dedicated namely to preserving and developing the living body and sensory experience and its integration in a quality aesthetic experience. (**That is why, when I think about aesthetic and value, or axiological experience, I am not used to draw a grave demarcation line between the two of them, either like concepts or realia.) My interest was provoked for the reasons I already mentioned: the underestimation of the body in the times of technologies and AI. Of course we live in times with sports, care of the outer look, surgery aesthetics, etc. - what I mean under that underestimation of the body comprises, to be more precise, underestimation of the ontological functioning of the body in its grounding our throughout experience. So I will generalize the essence and methods of three particular forms of contemporary art which not only were not restricted or reduced during conducting their events online but were further elaborated and precised. (***Just to mention here that these forms are as ‘pure’ as hybrid forms as well and can converge with each other.) 1) Immersive arts. Immersive is every art form which immerses the recipient in the work of art and make him, in one of another way, feel one with the imaginary reality, or aesthetic heterotopia that surrounds him. This experience can be either physically or virtually constructed, or both. Some of the most popular examples of immersive art are the multimedia art exhibitions in the Tokyo Museum of Contemporary Art and the French Art Centre Carrières de Lumières in Les Bauxde-Provence where even more classic painters like Vincent Van Gogh and Hieronymus Bosch are reinterpreted via multimedia projection of their art pieces everywhere on the walls, floor and ceiling so that visitors literally step in and stroll ‘among’ them. Moreover, the visitor not only becomes a whole with exhibit, but walking inside an artwork, in some cases he can interact with it (for example, if he touches the water surface, concentrated rings on it will appear, and so on). What is curious in this form of art is that at a first glance we plunge in a par excellence fantastic reality - it can be cognate to our fantasies, dreams and reveries of

course, but it can also be extremely different and incommensurable to our personal sensory, aesthetic, cognitive and value experience. And yet, this art reality of which fictional and imaginary character we are quite aware, seems to be a very successful interactive training instrument and media for our body, senses and motion when we are immersed not only in a classic, or natural, visual environment filled with realia we are used to or we can recognize by the description we have about them but also in abstract art, in unknown and unfamiliar environment and realia. Moving from an art experience in a virtual world ending into a school project, technology appears to be a good instrument to activate a deep emotional impact as well, as the Italian artist and researcher of art and didactid in virtual worlds, Simona Lamonaca (Istituto Comprensivo Giuseppina Pizzigoni, Italy), claims in her evident-based Handbook of Research on Collaborative Teaching Practice in Virtual Learning Environments (2017). Immersive art works with this assumption consider the viewers as important part of the artwork, giving them a changing significance depending on who they are. This is possible thanks to the emotional impact of the installation on the users. Moving this premises to school, a project with 12-year-old students shows that it is possible to use emotional involvement of immersive reality to guide teens toward the discovery and analysis of their own emotions, in order to enhance both their self-esteem and their social skills. (****Simona Lamonaca is also the creator of Arte Libera: Virtual Art Gallery in secondlife.) 2) Expressive arts - a trend in contemporary art dedicated to enhancing personal emotional, sensory, somatic and creative experience. For that reason, it is often used in therapeutic practice for helping and healing where expressive arts serve as the basis for discovery and change. All five disciplines of the arts: visual, dance/ movement, music, drama/theater, and writing/poetry can give one a richer vocabulary to work, play and grow one’s life of constructive and quality experience. Here I will give only one example with the Bulgarian artist Antonia Dimitrova’s art project Where to? That Way? (21.01.–14.02.2021, Credo Bonum Gallery, Sofia, Bulgaria). It consisted of talks between the artist and the visitors on which talks she would base a set of intuitional cards with a game logic and rules similar to the Dixit ones. Because of the epidemiologic measures, my talk with the artist was online, I expected that we would talk about our various modes of physical, mental and emotional experience through the pandemic. And I was right, but what I didn’t expect is that we would do this metaphorically - through my walking around the room, touching different textures, trying to grasp different smells in the different corners of the room, taking the thing I like most among the things in the room - it was a purple orchid, - creating a fairy tale about that orchid in which all the people were orchids and all the orchids were people isolated in the lockdown behind the windows of their home, my orchid went to an adventurous visitation on the seaside where she met an army of seashells, and so on, and so on. With this example, I would like to illustrate more incisively that specific use in expressive arts of various intermodal and multimodal processes in order to catalyze dialogues that explore tensions between lived experience and human longing, imagination, reverie. Antonia Dimitrova, in particular, in her art “layers movement, sound, written word and image, to process personal memories and experiences, giving voice to new narratives of awareness, growth, reconciliation and deepened spirituality”. 3) Theatre of the senses. This art form, part of the physical and psychological theatre, was elaborated by the Colombian anthropologist and dramaturge Enrique Vargas and is dedicated to developing real-time games which research upon the poetics, limits and infinite variations of the senses. In Bulgaria, there are already several theatre formations working in this field. One of them is Inner Theater Company, and recently as a main part of their project they realized five online sensory performances, each of them focused on one of the five senses. Although in online mode, the good news is that when performers created sensory bridges to the online visitors-participants, together with the increased and sharpened awareness of the respective sense, all other senses were immediately involved and sharpened in this experience (e.g. the experiment with recognizing the other’s age, social status and interests only on the basis of the other’s voice in Sasha Hadjieva’s performance-lecture Do You Hear?).

All these methods I counted can be successfully used as instruments not only for qualitatively improving personal integrity, emotional intelligence and interpersonal relations so close connected with it, but as well as didactic instruments in pedagogy, as Simona Lamonaca’s research excellently shows. Taken as didactic instruments, all the interactive, inter- and multimodal methods used by the immersive and expressive arts and the theatre of senses, actually give a very fruitful continuation to John Dewey’s observations, claims and methods and his philosophy of education. Education should be orientated around the personal experience and interest of the child and the student: this claim is in the heart of Dewey’s worldview, who sought to reconnect philosophy, the miracle of persistent questioning of the world, with the mission of education-for-living (philosophy as “the general theory of education”, Experience and Nature, 1925). For Dewey every living human experience ultimately is an aesthetic one, as explicated throughout Dewey’s opus Art as Experience (1934).

ON REGAINING THE MYSTERY OF THE WORLD As we all know, matter, energy and information are the three fundamental categories to which elaboration, transformation and mutual transitions humanity is dedicated throughout its whole existence. Mystery of the world can be regained, again and again, with every aware attempt of ours to restart our life, sensory, bodily and aesthetic experience in the direction from our inner and authentic self to the outside world instead of sitting still in front of the computer and more or less passively being flooded by information and stimuli of the same type when scrolling down the social and news media. Just before 20 or 30 years, if one needed to educate oneself on an idea, invention, etc. one had to go to the library, to ask first, second, third person about that issue, i.e. one had to personally go through various physical bearers of the information needed, with all their specifics and obstacles, to reach the info one longed for. As you could clearly see, this way of reaching information so much resembles the thorny paths in fairy tales full of adventures and unpredictable events and denouements: this is the way we experience the very mystery of the world, and it is only there we sharply feel the living presence of people and things. Nowadays, we are so used to the fact that information comes to us, and maybe even that it chooses us, that we have lost that adventurous and mysterious feeling of using our physical body, senses and motion to find what we craved for. And this is valid not only for a piece of unknown information, but also for the way so many people today look for car, home, or, most strikingly, love—not in the physical world and among the people as living presences but on the virtual dating platforms and apps. Because where we begin our experience from—whether from the outside world full of information and stimuli often irrelevant to our authentic self, longings, interests, etc. to our inner world, or in the quite opposite direction, from our true self to the diversity of the world around, is strongly our choice of the quality and value of life and experience we would like to have and grow, whether for us or for our children. It’s also a matter of choice either to follow the quantitatively measured time, success and advancement or the quality of our inner time, aesthetic and value experience, and therefore the true well-being in regard to personal integrity and interpersonal relations based on empathic, emotional, and full-worth bridges. sylvia.borissova@gmail.com

The study examines the attitudes of audiences towards online theatre and in particular to performances created specifically for a digital environment and active interaction with the audience. The main goal is to analyze the interests and needs of audiences in relation to cultural events in the digital environment and to provide guidance to artists and organizations in the cultural sector to help create productions that meet these expectations. Emphasis is also placed on awareness of different cultural content and the degree of need for it by the public.

Would you “visit” interactive theater online?

Survey summery

Yes No I don`t know

The results of 20 main and 1 supplementary question are summarized in this document, as the information was collected through an online survey, completed by 141 people and through 2 micro focus groups. The study was conducted in the period 23.10.2020 - 23.11.2021. The information is directly related to the Bulgarian cultural context, as all of the participants in the survey are citizens of the country. Authors of the survey: the team of “Inner Theater Company “. Summary and analysis: Sasha Hadjieva and Ana Valcheva.

Link to the the complete study in Bulgarian: http://bit.ly/anketnoprouchvane

STUDY SUMMERY: Profile of surveyed participants The leading group of participants were aged 35-44. Almost 90% of all participants reside in the capital city of Sofia, which unambiguously illustrates the fact that at this point in time cultural and economic life continues to be concentrated mainly in Sofia-city. More than half of those surveyed had long-term employment in the field of arts and culture. There is a clear tendency for the artists themselves to represent a large portion of the audiences of theatrical arts, including when dealing with their digital forms. The high share of participants that are employed in the field of information technology is quite self-explanatory, as more often than not these people have well developed habits, skills and consumption tendencies in the digital environment. Attitudes towards “live” theatrical forms A large number of respondents shared that they attend theatrical performances once every three or six months. 83% confirmed they have physically attended immersive or interactive forms of theatre. 81.9% said they were completely or highly satisfied with the attended interactive theatrical events. Over 60% of the respondents identified the immersive and interactive theatrical forms as extremely exciting and inspiring. Attitudes towards theatrical, including interactive forms in a digital context The results of the survey show that over 80% of respondents had watched online broadcasts of performances in the past, but only 13% felt satisfied.

To what extent do you feel satisfied with the experience?

How do you evaluate performances that are created and presented specifically for a digital environment?

Audiences appreciate significantly higher performances that are planned and created specifically for broadcast in a digital environment rather than those that were not (and basically represent filmed stage forms that were later uploaded in the online environment).

73.8% of respondents confirmed they would watch interactive theatre online. A claim for the future sustainability of their interest is the fact that when asked about their main reason to “visit” this type of performance “the lack of live cultural events” was ranked at third place from all given options. Respondents point out that the most decisive factors related to their future attendance of similar performances are: “An interesting topic” and “Actors and creative team that I like”.

To what extent do you feel satisfied with the experience?

Actors and creative team that I like An Interesting topic I’ve attended the same kind of performance live (not online) The Low price of the ticket I don’t have access to live cultural events

Preferences and expectations regarding the prices for attending cultural productions Respondents tend to pay a larger amount for performances created specifically for a digital environment and with direct interaction with the audience, with approximately twice as many respondents willing to purchase a ticket in the high-price categories - up to 20 BGN and up to 50 BGN. This is an essential indicator of interest, given that over 50% of the participants in the survey have a relatively low monthly income compared with the average for the country, up to 1000 BGN. Accessibility/availability and information channels Despite the active digitization and technological advances, nearly 40% of respondents said they do not have sufficient access to online theatrical performances. Respondents cited Facebook events and personal invitations from friends as the main sources of information for similar art forms. Only 33.3% of people actively follow the activities of specific theater organizations.

“Sensory and immersive theater practices in digital context” was a challenging project accompanied by a lot of artistic discoveries, opportunities and important meetings with our audience and partners. We started with the intention of adapting the sensory theater to a digital medium, but we managed to create an entirely new genre. The five sensory online performances developed five different esthetic languages, as well as five different approaches towards our audience and the inclusion of the senses in this extraordinary interaction.

The presence of sensory and immersive theatrical forms in a digital context opened up to us its advantages: To meet people who, for various physical, social and geographical reasons, so far did not have access to these arts, as well as to launch an international network of partnerships that will allow us to exchange experience, share audiences and implement theatrical initiatives. The online sensory theater has its advantages, as well as challenges. It will not displace physical performances, but it has a lot to offer to artists, organizations and audiences around the world. The innovations and technological solutions open up a field of infinite potential in which we are about to find ways to preserve the connection with the intimate experience of the human encounter.

Conclusions

We are happy to develop partnerships with amazing Bulgarian and foreign organizations with which we share searches, questions, solutions and visions for common ventures and projects.

Gabriela Petrova

В лабиринта на времето се загубих, следвайки туптящата нишка на сърцето си. Въпросите в главата ми изпопадаха като есенни листи и се смесиха със стъпките, които оставих. Отговорите ще ме намерят ли? Саша. Х.

I got lost in the labyrinth of time, following the beating thread of my heart. The questions into my head dropped like autumn leaves and they mingled with the steps I left behind. Will the answers find me? Sasha. H.

FB: @innertheatercompany web: https://innertheatercompany.com/ e-mail: innertheatercompany.pr@gmail.com

The project is implemented with the financial support of the National Culture Fund, “Audiences” Program, 2020.

Sensory and immersive theater practices in digital context

Articles inside