Ц ЕНТЪР ЗА О БУЧЕНИЕ И
П РАКТИКУВАНЕ НА
Х ОМЕОПАТИЯ
информационен
бюлетин за хомеопатия и
Година ХI • 2023 • март • брой 112, разпространява се безплатно
Терапевтично досие
Д-р Гийермо Басаури, Испания
интегративна медицина
В БРОЯ ЧЕТЕТЕ:
Терапевтично досие
ДЕПРЕСИЯ И ХОМЕОПАТИЯ
Д-р Гийермо Басаури, Испания
СТР.1
Немски хомеопатичен съюз APIS MELLIFICA
СТР.6
За депресията, нейните симптоми и проявления, както и за приноса на хомеопатията за нейното лечение сме говори неведнъж.
Позволете ми в настоящата статия да ви говоря за депресията, тъгата, тъмнината на душата от една друга гледна точка: да кажем по-философска. Всяка реалност може да се наблюдава от различна
перспектива и всяка, в зависимост от предпочитанията, може да бъде истинска. Днес искам да ви доближа до най-дълбокото прозрение за начина, по който възприемам тъгата и същевременно до най-разумната възможност да я облекча. И искам да ви говоря в съзвучие с моето вътрешно светоусещане, което ми позволява да живея на този свят без да позволявам на тъгата, и преди всичко на страданието, което ни заобикаля, да проникне до мозъка на костите ми.
Нека този път не гледаме на депресията единствено като на клинична диагноза, защото искам да споделя с вас нещо от тъмната страна на сърцето, от онова място, където животът губи своята светлина и топлина, място, което мнозина от нас, поне до известна степен, са виждали. Аз, разбира се, съм го правил.
Какъв е произходът на депресията? Защо
ставаме мрачни?
Обичам да свързвам тъгата с тъмнината, а радостта със светлината, защото това се случва в душата ми, когато преживявам едната или другата емоция. Радостта осветява всичко, докато тъгата покрива живота в мрак.
В помощ на практиката
ОБЩЕСТВОТО НА УМОРАТА ИЛИ УМОРАТА НА ОБЩЕСТВОТО
Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания
СТР.7
Нови изследвания и хомеопатия
СИСТЕМНА АГРОХОМЕОПАТИЯ: НОВ ПОДХОД КЪМ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Ди Лоренцо Ф., Динели Г., Мароти И., Треби Г., Италия
СТР.10
ДЕПРЕСИЯ И ХОМЕОПАТИЯ
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
За мен, това сравнение крие трансцедентално напътствие за разбиране на Тайните на Живота. Необходимо е да осъзнаем, че тъмнината представлява само липса на светлина, че човек трябва по-скоро да търси светлината, отколкото да се бори с тъмнината. Ако попаднете в стая в абсолютен мрак, достатъчно е да запалите кибрит, за да започне тъмнината да се разсейва. Ако искате да виждате в тъмното, не тръгвате да се борите с тъмнината, а просто търсите източник на светлина. А къде е източникът на всички светлини ? В Любовта
Един от хората, които следвам в Twitter, е д-р Кармен Алегрия @dra_calegria. В профила си тя се представя като: лекар, специалист по спешна медицина, убеден, че няма по-добро лекарство от Любовта. Повече от съгласен съм с това нейно мнение. Аз не говоря (мисля, че и тя не го прави) за любовта, която човек получава или очаква да получи, аз говоря за любовта, която даваме. Това е Любовта, която ни лекува.
Какво представлява Любовта?
Кралската испанска академия* казва за любовта, че това е силно чувство, присъщо на човешкото същество, което, като изхожда от собствената си
недостатъчност, се нуждае и търси среща и единение с друго същество.
Онзи ден четох статия, която съдържаше и видео, озаглавена „Петте крака на любовта“, в която според автора са изброени петте основни условия, за да може да функционира любовта на една двойка, а именно:
1. Комфорт или взаимно разбирателство т.е. до каква степен се разбираме с партньора си в ежедневието.
2. Споделяне на ценности и убеждения.
3. Сексуално разбирателство.
4. Социална гордост. Да се гордееш със своя партньор, да не се срамуваш от него.
5. Споделено виждане за живота.
В същата статия се говори също за пет вида любов и как да ги идентифицираме: зависима любов, предпазна любов, идилична любов, страстна любов и мимолетна любов.
Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова
Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова
За мен Любовта не е чувство или споразумение. Любовта е състояние на съзнанието, в което сте разбрали, че всичко и всички са свързани, че всичко и всички сме същества, които еволюират и че това, което причинявате на другите, го правите на себе си. В този момент любовта се превръща в радостта да даваш, без да очакваш да получиш. В този момент ние ставаме собственици на съдбата си. И в този момент Светлината започва да разсейва мрака, който витае дълбоко в сърцата ни.
Мисля, че живеем толкова тъжно и угнетено, защото сме твърде загрижени за онова, което очакваме от живота и от другите, вместо да съсредоточим радостта си върху грижата за това какво можем да направим, за да озарим живота около нас. Поне това се случва с мен: колкото повече се фокусирам върху себе си, толкова повече страдам.
Разбира се, всичко това е нещо, което всеки сам трябва да преживее. Разбирам, че има много хора, които изобщо не го осъзнават. Когато живея с това разбиране за Любовта, което толкова много Мъдреци са ни предали през цялата история на човечеството, това, което ми се случва е усещането, че моята Светлина блести и животът се появява пред очите ми като обещаваща реалност.
В публикация, която д-р Хосе Игнасио Торес и аз написахме неотдавна, озаглавена „Медицина без лекарства“, вече говорихме за това как е доказано, че прекарването на време в помощ на другите подобрява психическото и физическото здраве на хората, които го правят. Това е онова нещо, което наричаме социална прескрипция. Тя се състои в свързване на хората с тяхната общност, чрез предписанията на техните лекари. Така хората, които желаят, могат да се присъединят и да си сътрудничат с организации за социално подпомагане от всякакъв вид: грижа за околната среда, насърчаване на културата и безброй дейности, които в крайна сметка водят до повишаване на общото благо.
Когато ние хората живеем чрез споделяне и сътрудничество, радостта извира в нас по много по-естествен и лесен начин, защото това е, което храни сърцата ни и ускоява умовете ни.
* Кралската испанска академия (Real Academia Española) е създадена през 1713 год. Основната мисия на тази институция е да култивира и установява стандарти за чис-
тотата и елегантността на кастилския език. Б.ред.
Издава: ЦОПХ ЕООД
София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05
e-mail: info@homeopath.bg
Предпечат и електронно оформление: OFF | THE | WALL Studio
Отговорност за статиите носят техните автори !
Съветите в бюлетина дават представа и
общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.
Трупането на богатства, битката и конкуренцията са неща, които, разбира се, също можем да правим, но този начин на живот ни отдалечава от всичко, за което нашето Същество копнее. Отдалечава ни от щастието.
Какво трябва да направим, за да помогнем на някой, който е
тъжен и депримиран?
Съществуват ситуации, при които депресивното състояние, в което е изпаднал човек, изисква професионален подход. В такива случаи е важно да се започне колкото е възможно по-скоро. Емоционалната среда, в която се намира депресираният човек може да се превърне в най-големия съюзник за неговото възстановяване, ако се подходи от правилната страна и се полагат най-подходящите грижи в хода на възстановяване му.
Някои ключови правила:
Първото и най-важно нещо, от което се нуждае един депресиран пациент е да се почувства разбран, да усети нашата емпатия. Никой, абсолютно никой не би предпочел да страда, ако може да се чувства добре. Голяма грешка е да се мисли, че човек е депресиран, защото иска да бъде.
• Изслушване без съвети или наставления може да се окаже онова, което ще му помогне найдобре. Когато пациентът разказва за собствената си болка на висок глас той същевременно се самоизслушва, а това може да се окаже дълбоко терапевтично средство.
• Да бъде окуражен да води здравословен живот. Това се постига с пример и правене на компания. „Трябва да…“ обикновено се приема по-скоро като упрек, а не като покана. Ако искаме човека да упражнява някаква физическа активност или да внимава как се храни е добре да го поканим някой ден у дома да хапне порция пълнозърнест ориз със зеленчуци след като сме направили дълга разходка в планината. И, нека приготвим яденето заедно.
• Добре е да говорим с него за това как се чувства и какви проблемите има, но не непрекъснато. Много е важно да му съдействаме да релативизира болката си като му помагаме да се свърже с други реалности. Можем да способстваме да почувства, че има живот отвъд неговата депресия. Разговорите за изкуство, кино, гастрономия, пътуване, духовност и всяка тема, която дълбоко го докосва и го изважда от неговата „сивота“, може малко по малко да му помогне да се върне към живота.
• Никога, никога, никога не казвайте нещо от рода на „трябва да се вземеш в ръце“. Както правилно отбелязва д-р Гонсало Кирога в статията си, посветена на депресията: Когато насърчавате (дори с най-добри намерения), човек, изпаднал в депресия, парадоксално, той или тя ще се почувства още по-неразбран и следователно по- обезсърчен и обезнадежден.
• Понякога депресираните хора могат да изразят болката си по много груб и враждебен начин, главно срещу най-близките си хора. Когато това се случи, важно е да не го приемате лично. Вероятно нищо от това, което човекът казва, няма нищо общо с истинските му чувства. Това е само болката, която излиза от устата му. Тази враждебност, която получаваме, може да раздвижи нашия гняв или нашето състрадание. Ние избираме.
Накратко, важно е депресираният човек да ни чувства близки, като хора, който го разбират и реално присъстват, а не дават съвети или наставления, още по-малко отправят упреци.
Днес реалността на конвенционалното лечение на пациенти с депресия е много тъжна и мрачна, тъй като то се фокусира върху това, което доказано е по-малко ефективно: психоактивните лекарства.
Този подход за лечение на пациенти с депресия се превърна в основен. Той се базира на теорията за химическия дисбаланс, според която депресията е причинена от химическа промяна в мозъка. Въпреки факта, че днес вече знаем, че това не е така или поне това показва прегледът на основни научни изследвания, (Un golpe decisivo a la hipótesis de la serotonina y la depresión | Psychology Today en español) този терапевтичен подход продължава да бъде основният: психоактивни лекарства.
Нека да цитирам само един източник. В „Серотонинова теория на депресията: систематичен общ преглед на доказателствата“ («The Serotonin Theory of Depression: A Systematic Umbrella Review of the Evidence»), статия, публикувана в списание Molecular Psychiatry от професора по психиатрия на Лондонския университетски колеж Джоана Монкриф, заедно с екип от други пет водещи европейски изследователите, се обяснява как няма научни основания в подкрепа на хипотезата, че депресията е причинена от промяна в активността или концентрациите на невротрансмитери и по-специално на серотонин и допамин.
QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT ©
Лечение на депресията: какви са възможностите?
В този смисъл много интересна е книгата на Робърт Уитакър „Анатомия на една епидемия: панацеи, психоактивни лекарства и шокиращо нарастване на психичните заболявания в САЩ“, в която след анализа на фармакологичното лечение на депресия и много други психични заболявания той заключава, че повечето антидепресанти и други психоактивни лекарства не само са неефективни, но се оказват и вредни като причиняват дълготрайно увреждане на мозъка.
Бих искал да цитирам откъс от книгата на Р. Уитакър, който буди размисъл у читателите на книгата му:
„Представете си вирус, който изведнъж се появява в света и кара хората да спят по дванадесет или четиринадесет часа на денонощие. Заразените хора се движат бавно и изглеждат емоционално нестабилни. Много от тях наддават доста на тегло.
Често нивата на кръвната им захар се повишават, както и нивата на холестерола. Редица от засегнатите от болестта, включително необяснимо защо деца и юноши, стават диабетици за кратък период от време...
Правителството предлага стотици милиони долари на учени от най-добрите университети, за да открият механизма на действие на този вирус. Учените стигат до извода, че причината вирусът да причинява тези глобални дисфункции е, че блокира голям брой мозъчни невротрансмитери (допаминергични, серотонинергични, мускаринови, адренергични и хистаминергични).
Всички тези невронни пътища са компрометирани. Междувременно ЯМР изследванията, проведени за период от няколко години, показват, че вирусът свива мозъчната кора и че това свиване причинява когнитивно увреждане. Изплашената публика настоява за лек.
Това заболяване всъщност е засегнало милиони американски деца и възрастни. Току-що бяха описани ефектите на най-продавания антипсихотик Zyprexa на лаборатории Eli Lilly.“
Знаем, че психотерапията, физическите упражнения и стратегии като социална прескрипция са толкова ефективни или дори по-ефективни от психоактивните лекарства. Освен това те нямат рисковете и вредите от тези лекарства, а обратно носят множество странични ползи. Въпреки това конвенционалната медицина продължава, почти изключително, да подкрепя лечението на пациентите с депресия с психоактивни лекарства. Мисля,
носят множество странични ползи. Въпреки това конвенционалната медицина продължава, почти изключително, да подкрепя лечението на пациентите с депресия с психоактивни лекарства. Мисля, че е време да се даде радикален обрат на тази стратегия за лечение.
Как Хомеопатията може да ни
помогне при лечение на депресия?
Когато става въпрос за включване на фармакологична опция в нашата стратегия за подпомагане на тези пациенти, много по-логично и подходящо е да започнем с безопасни лекарства като хомеопатичните. Моят опит показва, че фитотерапията (лечебни растения) и използването на някои хранителни добавки също могат да бъдат от голяма полза, като в допълнение тяхното ниво на безопасност е високо.
В нашите публикации винаги ви говорим за ползите и особеностите на хомеопатичните медикаменти:
• Тяхната безопасност. Можем да ги използваме
при всеки човек: независимо дали става въпрос за дете, юноша, бременна или кърмачка, много възрастен пациент или пациенти, които приемат други лекарства. Ние знаем, че това са медикаменти, които няма да навредят на нито един орган в тялото ни, дори ако трябва да ги приемаме дългосрочно или цял живот.
• Способността им да стимулират собствените механизми на организма за адаптация и лечение.
• Способността им да се комбинират с други медикаменти и терапии като увеличават възможността за излекуване на пациента.
По мое мнение това, което преди всичко прави хомеопатията изключително ценна, е начинът, по който тя подхожда към болестта и страданието на хората. Тя не само взема предвид конкретния начин, по който се проявява заболяването, но в същото време се съсредоточава върху това какъв е човекът, който страда. Да, ние хомеопатите винаги го правим, независимо от здравословния проблем по повод, на който нашите пациенти идват на консултация.
Очевидно депресията е състояние, което различните хора преживяват по различен начин. В зависимост от това как се чувстват и изразяват тъгата
си, ние ще използваме един или друг хомеопатичен медикамент, като винаги се опитваме да индивидуализираме терапията, доколкото е възможно.
Така например има хора, които открито показват тъгата си и търсят утеха, която облекчава болката им. Това обикновено са много чувствителни хора, които обичат да дават, но преди всичко да получават любов и нежност до степен да създават взаимоотношения на зависимост. Плачат лесно, но се успокояват по същия начин, а емоционалните им състояния са много променливи. Тези пациенти ще имат полза от хомеопатичния медикамент
PULSATILLA.
NATRUM MURIATICUM ще помогне повече хора, които, изправени пред тъгата си, са склонни да се изолират и търсят уединение. Утехата успява само да ги раздразни и да влоши състоянието им, освен ако не идва от много близки и скъпи хора и човекът я усеща като искрена и дълбока. Обикновено са тихи, меланхолични хора, много емоционални и чувствителни, но със сериозни трудности да изразяват чувствата си. Често причината за тяхната депресия може да е траур, загуба, която не могат да преодолеят.
Когато депресията се проявява чрез враждебност, агресия най-често използваме медикамента AURUM METALLICUM. Пациентът е много раздразнителен, гневи се от най-малкото затруднение или противоречие. Това са хора с високо чувство за човешко достойнство, много коректни и трудолюбиви, които в един момент от живота си може да почувстват, че не са достигнали нивото на собствените си очаквания. Способни са да стигнат до самоубийство от чувство на унижение.
Има хора, които живеят, за да носят света на гърба си. В крайна сметка не издържат и изпадат в изтощение и депресия. Обикновено този вид хора са склонни да показват любовта си като служат на някого; за тях е по-лесно да изразят любовта си чрез изпълнение на дълг, отколкото чрез нежност. Докато имат енергия, те са активни, жертвоготовни, грижовни, обичат интензивния спорт и винаги може да се разчита на тях. Когато се изтощят обаче потъват в най-абсолютния мрак, като сепията, който се крие в чернотата на мастилото си. Разбира се медикаментът в този случай ще бъде SEPIA
Някои пациенти Ви разказват,че цялата им болка се дължи на малтретиране, унижение или фрустрация, която са преживели по много силен, брутален начин или която е продължила дълго време.
В тези ситуации обикновено мислим за STAPHYSAGRIA и преценяваме останалите страни на този човек, за да видим дали медикаментът ще бъде подходящ.
Когато депресията се проявява с абсолютно обезсърчение, с пълна липса на воля, с един вид „емоционална анестезия“, можем да мислим за PHOSPHORICUM ACIDUM. Пациентът изглежда апатичен, не желае нищо. Когато се събуди сутрин, всичко, което иска, е да остане в леглото цял ден. Той е изгубил искрата, която го е свързвала с живота.
Друг медикамент, също киселина, който обикновено използваме при адинамични депресии е PICRICUM ACIDUM. Пациентът изпитва голяма физическа и психическа отпадналост, чувство на униние и прострация, което го кара да лежи винаги, когато има възможност. Както при PHOSPHOTICUM ACIDUM, той се чувства неспособен за каквато и да е дейност или работа. Най-малкото умствено натоварване може да му причини главоболие.
Нямам намерение да правя списък на медикаментите, които използваме за депресия в хомеопатията, тъй като има толкова много, колкото са и начините, по които хората изразяват своята тъга. Това са само примери в опит да обясня истинското значение на индивидуализирането на хомеопатичните терапии.
Просто едно
размишление
Със сигурност всички сме преминавали през повече или по-малко дълбоки периоди на тъга и обезсърчение, въпреки че те не са се превърнали в истински клинични депресии. На мен ми се е случвало. И това, което научих, както вече споделих, е, че колкото повече се измъквам от самовглъбението и се отварям за другите, толкова повече се свързвам с моята Светлина и моята радост.
Споделянето и солидарността ни свързват с нашата истинска Природа, с този начин на живот, който ни доближава до щастието. Съревнованието и битките ни водят до страдание и самота. Всички можем да избираме.
Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/depresion-yhomeopatia-una-mirada-diferente/
КОМПАС • брой 112 • март • 2023
Apis mellifica
При възпаления на кожа и лигавици, с оток и пареща боцкаща болка.
Apis mellifica D1000Медикамент, показан при всички състояния със засягане на кожа и лигавици или хиперпирексия. ВНЕЗАПНОСТ НА ПОЯВАТА на оток и възпалителен синдром! БЪРЗО, но КРАТКО действие!
ТИПИЧНИ СИМПТОМИ:
y Бледо червен оток на кожата с боцкаща, пареща болка
y Изразен и бърз оток на лигавици
y Зачервени, силно раздразнени конюнктиви; подпухнали, сърбящи клепачи
y Пронизващи болки при преглъщане, бледо червено небце, удебеляване на увулата
y Повишена температура с липса на жажда
y Подобрение от студени компреси, свеж въздух
ПОДХОДЯЩО СРЕДСТВО ПРИ:
y Фулминантно развиващи се алергични процеси (като доболнична помощ); възпалителни прояви с остър и изразен едем на кожа, лигавици и серози
y Алергии – алергичен конюнктивит; запушен нос, оточна лигавица без секрети; кожни алергии (уртикария, атопичен дерматит)
y Остър оток на ставата след травма
y Цистит; нефротичен синдром
ПОВЕДЕНЧЕСКИ НАРУШЕНИЯ:
y Силно изразена раздразнителност до агресия
y Стремеж за контрол – особено в семейството; ревност
y Хронично главоболие – предимно окципитално при свръхангажирани, амбициозни и прилежни деца
Препоръчителен прием на Apis mellifica D1000 Еднократен прием 1 доза – 10 глобули Кумулативна доза повторение на дозата до провокиране на отговори и след това изчакване 1 - 3 - 5 поредни дни Повторение на дозите е нужно, когато организмът/системата изчерпват бързо ефекта заради по-сериозен проблем, по-голяма лабилност, наличие на антидотиращи фактори и др. Важно! При алергични обриви да се използва високо разреждане, защото не се наблюдава влошаване.
Примерни терапевтични схеми за прием на Apis mellifica D1000 Състояние Брой приеми Продължителност на приема Конституционално лечение 1 - 2 пъти седмично 2-8 седмици Остри емоционални състояния 1 - 2 приема 3-5 последователни дни Остри физически 1 - 3 приема 2-5 дни Синдром на хронична умора 2 пъти седмично 2 месеца
В помощ на практиката
ОБЩЕСТВОТО НА УМОРАТА ИЛИ УМОРАТА НА ОБЩЕСТВОТО
В нашите кабинети често идват на консултация пациенти, които преди това са посетили спешни отделения или центрове по повод на обезпокоителни физически симптоми като болка в гърдите, замаяност или силно главоболие. Те са водени от мисълта, че страдат от сърдечно заболяване или мозъчен тумор. Всъщност проблемите им имат психоемоционален характер.
Лицата им са с напрегнато изражение, а безпокойството им е осезаемо и заразително. В началото, в повечето случаи, всякакъв опит да бъдат успокоени изглежда безполезен.
На челата им (като истинска парадигма на самоунищожението) сякаш е изписано: „Не мога повече.“ И ако се наложи да ги изслушате, те няма да спрат да плачат, докато разказват историята си. Те описват безконечни работни дни, работа без свършване, изисквания от страна на шефовете и от самите тях към себе си да продължават безкрай ритъма на производство.
Те изпитват необходимост да бъдат приковани към мобилния си телефон и компютъра по 24 часа в денонощието, всеки ден от годината, като забравят своите приятели, семейства и хобита. Това продължава докато не избухне бомбата и не настъпи инфаркт, ангина пекторис, инсулт или душевно заболяване, истинска епидемия за постмодерния човек. И всичко това в името на повишение, по-висока заплата или по-голям социален престиж.
Пространството и работното време са размити, защото сега е възможно да работите от дома, в метрото, в автобуса и дори, както забелязах онзи ден, докато пазарувате в магазина и чакате да платите на касата, държите компютър в едната ръка. Да живееш, за да работиш, днес, повече от всякога, се е превърнало в самоналожено „неживеене“.
„Истина, природа, въображение, обич, любов, надежда, красота, радост. Тези думи трудно се удържат в своите дефинициите. Те карат речника да жужи като кошер. Но в такива думи, в екота на техните истории, в асоциациите помежду им откриваме нашата незаменима човечност, без която сме изгубени или сме в опасност.“
Уендъл Ф. Бери
„Всичко се превръща в обич“
Обществото на умората
Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания че сме потопени в обществото на умората.
Възможно обяснение за тази епидемия от тревожност, паника, хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, депресия и бърн аут синдром (синдрома на професионалното изчерпване) както казва корейският философ Бюн-Чул Хан е,
КОМПАС • брой 112 • март • 2023
Според Хан капиталистическият неолиберализъм, в контекста на демократичните общества на 21ви век,е създал чудовища и тези чудовища, подобно на дуалността на Джекил и Хайд*, сме самите ние.
Човекът от късната модерност е уморен Прометей, същество, изтощено от собствената си експлоатация, разкъсвано от собственото си его, жертва и палач, което в своята масирана позитивност се самоексплоатира в името на собствената си свобода. Както се казва в една реклама: „Защото го заслужавам.“
Психичното заболяване се ражда от собственото ни насилие над невроните, отвътре, в процеса на непрекъснато самоунищожение, нескончаемо самоизяждане без да са необходими орли или други животни. Това след дълго преодоляване на препятствия води до фрустрация, импотентност и чувство за малоценност.
Вече не сме в дисциплиниращото общество на болници, затвори, психиатрични центрове, казарми и фабрики, защото сме ги заменили с фитнес зали, кули с офиси, самолети, банки, големи търговски центрове и генетични лаборатории. Стигнахме до обществото на производителността, на постиженията. И точно както спортистите се купуват и продават въз основа на тяхното постижение, по квази-обективен начин, същото нещо може да се случи и с нас - гражданите.
В обществата на производителността, които са приели за свой отличителен белег добре познатото „Да,ние можем!“ на американския начин на живот (с неговата нездравословна храна и напитки, с петъците, посветени на натрапчиво пазаруване или с онова парти, на което е задължително да се маскираш и да консумираш, за да дам някои примери), религията, ритуалите и празниците, които от древни времена олицетворяват нищоправенето, времето за почивка и размисъл, възвишеното време са оставени настрана, а с това изчезна и способността да се удивляваме.
Съвременният човек, който постоянно е подложен на визуални и звукови стимули е неспособен да се учудва, да си задава въпроси, да търси други пътища.
Следователно животът на късната модерност е
един гол живот, без вярвания, осъден на самота и преходност, в който основната дейност е търсенето на себе си. Един вид живот, който води до нарцисизъм. Търсим здравето си преди всичко
Противно на това, което повечето от нас може би си мислят, многото задачи ни доближават до животинското. Преди това ние бяхме единственото животно, способно да си почива, да не прави нищо, да се отдаде на дълбока скука, източник на благополучие, здраве и творчество.
Работата отнема цялото време и създава неспокойни, хиперактивни и невротични субекти, неспособни да спрат и да кажат „не“. Тези субекти са прегърнали новата религия на здравето. Тяхното истерично поведение ги превръща в зомбита на фитнеса, на ботокса, на производителността и на медицинските прегледи, на принципа „колкото повече, толкова по-добре“.
Още помня онази селска къща в Естремадура, където собственикът ни каза с известно недоумение: „Не разбирам мадридчани. Те работят през цялата седмица, идват тук и вместо да почиват, искат непрекъснато да са активни.”
Ние се убиваме ден след ден, ние се самоексплоатираме като се оптимизираме и самореализираме, като консумираме все повече и повече без определена цел или причина, като забравяме онази дълбока скука, онова, което италианците мъдро описват като dolce far niente**. В него се корени произходът на философията и на изкуството, защото благоприятства размишляването.
Превърнали сме се в работни животни, които се трудят изтощително дни наред, за да изпълнят собствените си изисквания и да търсят реализация или да живеят, за да консумират. И го направихме в името на личната свобода. Работим, защото искаме и можем. И го повтаряме отново и отново на висок глас: „Да, ние можем. “
Понякога се питам, когато гледам хората на улицата, в метрото, в автобуса и дори в кафенетата, всички с електронните си устройства в ръка, дали в близко бъдеще пръстите ни няма да се слеят в един обект, в един информативен метал? Или ако нашите ушни миди изчезнат, защото няма да е необходимо да чуваме с ушите си нито плача на детето, нито воя на вятъра, нито бученето на вълните, нито музиката такава каквато я възприемаме сега? Вместо тях ще притежаваме имплантирани изолиращи и предпазващи от външната среда слушалки, които филтрират информацията.
На този етап изглежда само спряхме да се слушаме.
Нещо подобно на описаното от Хана Аренд животно лаборанс, което от много моторизация е мутирало до степен да придобие способността
да се увива в метална къща подобно на охлюв.
И двете несъмнено са дарвинистки визии за едно възможно близко бъдеще, въпреки че сънят на разума, както би казал Гоя, ражда чудовища
Този излишък от позитивизъм, от порнографски
живот, с всякакви, отворени през социалните мрежи, прозорци, създаде виртуална среда от прозрачни универсални магазини, в които всички сме стока. Безсрамно купуваме и продаваме себе си. Множеството приятели в социалните медии е показател за безхарактерност и е типично за липса на собствено АЗ в късната модерност. Това се нарича приспособим човек т.е. човек, който се огъва пред лицето на несгодите, сякаш тялото му е направено от дъвка.
Превръщането на нас - хората в обекти ни лишава от достойнство, от самоуважение и отнема уважението на другите. Ние сме само форма на финансов обмен за предполагаем невидим и незабележим голям брат в безкрайния водовъртеж на потреблението.
Превръщането на нас - хората в обекти ни лишава от достойнство, от самоуважение и отнема уважението на другите. Ние сме само форма на финансов обмен за предполагаем невидим и незабележим голям брат в безкрайния водовъртеж на потреблението.
Умората на обществото
Това общество на умората, с неговата безконечна работа, води до психични заболявания, чийто прототип е депресията.
До нея или до други форми на психологически дискомфорт се стига, когато както тялото, така и умът казват “стига“ и трябва спрат, за да бъдат поправени.
Отдалечаване от работната среда, изключване на компютрите и на мобилните телефони, временно забравяне на работните задължения и фокусиране върху собствената личност и върху близките хора е най-доброто лекарство за повечето пациенти, които като цяло се нуждаят от отпуск.
Като семеен лекар всеки ден се грижа за хора, които са станали жертви на обществото на умората. Използвам както комуникационни и емоционални техники, така и психотерапевтични средства и дори лекарства, в случаите, когато се налага.
Възстановяването на реда и баланса в живота, на необходимата хомеостаза, и на прославата на собственото Аз, по примера на великата поема на Уитман (Whitman), е трудна задача. С течение на времето, обаче, при много от тези пациенти настъпва „осъзнаване”, което им позволява да начертаят пътя на отучване и повторно научаване, където всички налични елементи могат да играят някаква роля.
Nux vomica и други хомеопатични медикаменти в обществото на умората
В случай че трябва да определим прототип на хомеопатичен медикамент за обществото на умората, това несъмнено ще бъде Nux vomica.
Това е ефективен медикамент при стресови ситуации, причинени от преумора, които могат да доведат както до саморазрушение, придружено с прием на токсични вещества, така и до храносмилателни, мускулни, неврологични или съдови, физически симптоми и промени в поведението, придружени от раздразнителност, тревожност, депресия и безсъние. Следователно това е медикаментът на съвременния човек.
Не бива да пренебрегваме и други медикаменти като: Argentum nitricum с неговите страхове, безпокойство, прибързаност и тъга; Ignatia amara, който е особено ефективен при соматични симптоми на тревожност; Staphysagria, който е много полезен при разстройства, причинени от стаена фрустрация и импотентност и които се проявяват с емоционални или физически симптоми, или Kalium phosphoricum, особено подходящ в случай на физическо изтощение след умствени и емоционални усилия. Това са само някои примери.
Ние, лекарите трябва да сме наясно със социалните условия на заболяването и да бъдем нащрек за да предоставим най-добрите грижи на нашите пациенти.
Може би най-добрият начин да помогнем на пациентите с депресия или с други психични разстройства е да ги откъснем от обществото на умората.
* Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд (на английски: Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde) е роман на Робърт Луис Стивънсън от 1886 г. и разказва историята на добрия доктор Джекил, чиито добронамерени експерименти със самия себе си периодично го превръщат в жестокия и садистичен господин Хайд. Бел.ред. **Сладостта да не правиш нищо. Бел.ред.
Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/la-sociedad-del-cansancio-o-elcansancio-de-la-sociedad/
Ди Лоренцо Ф., Динели Г., Мароти И., Треби Г., Италия
Съвременното земеделие трябва да отговори на новите нужди на обществото по отношение на качеството на храните и проблемите на околната среда, свързани с производството като биоразнообразие, местообитания, качество на въздуха и водата, изменение на климата. В този контекст трябва да се намерят „печеливши” решения за устойчиво производство, намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата в контекста на загуба на биоразнообразие и природни ресурси. В момента се разработва една нововъзникваща дисциплина, наречена „системна агрохомеопатия“, чиято цел е да намери отговор на тези предизвикателства. Този нов подход разглежда растенията и техните взаимодействия с околната среда като единна агросистема, наречена „холон“. За нея използваме вещества във високи
разреждания, които са безопасни за фермерите и нямат неблагоприятни ефекти върху околната среда.
Системната агрохомеопатия би отговорила на трите стълба на устойчивото развитие: (1) икономически - поради неголямото използване на суровини; (2) опазване на околната среда, тъй като се избягва използването на химически вещества като торове, пестициди и др.; (3) социален - производство на здравословни, безопасни и висококачествени храни.
* Di Lorenzo F, Dinelli G, Marotti I, Trebbi G. Systemic Agro-Homeopathy: A New Approach to Agriculture. OBM Integrative and Complementary Medicine 2021;6(3):13; doi:10.21926/obm.icm.2103020.
icm-06-03-020?fbclid=IwAR0P5JN9j2uNY1ivVLyCCcwkybZY7nAQKJAzQSH6RmTWJGEE
Нови изследвания и хомеопатия
СИСТЕМНА АГРОХОМЕОПАТИЯ: НОВ ПОДХОД КЪМ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО