El88

Нешо Берберов

Иван Ставрев

РЪКОВОДСТВО

ПО КЛАСИЧЕСКА БОРБА

, • •

í

/ •

'

ЕЦНПКФКС

— ВИФ „ Г Е О Р Г И Катедра Борба и джудо

ДИМИТРОВ"

Нешо Берберов Иван Ставрев

РЪКОВОДСТВО ПО КЛАСИЧЕСКА БОРБА (Учебно помагало за специалисти)

София, 1984

z

Настоящото Р Ъ К О В О Д С Т В О има за задача да подпомогне обучението на студентите-специалисти по борба от ВИФ "Г. Димитров". То съдър­ жа основните моменти от техниката на класическата борба в стойка и в партер и е съобразено c най-новите изисквания и съвременни тен­ денции на развитието й. В съдържанието са включени почти всички хватки, защити и контрахватки/ като за описанието им са подбрани най-подходящите илю­ страции от различни учебни помагала. Посочен е начинът на изпълне­ ние на всяка хватка, отделните тактически моменти за подготовката и реализирането на изпълнението/ а също така и характерните грешки, които се допускат. Разработени са и са онагледени технико-тактическите комбинации в стойка и в партер.

C оглед на по-доброто усвояване и анализиране на техническите действия, учебният материал, изложен в ръководството, е системати­ зиран съобразно особеностите на техниката. Дадени са и кратки мето­ дически указания за обучението. Ръководството по класическа борба е предназначено главно за студентите-специалисти по борба от ВИФ Т . Димитров", но може да се използва c успех и от треньорите по борба, тъй като е първото учеб­ но помагало в нашата страна, в което е направен опит да се опише и онагледи цялата техника на класическата борба.

АВТОРИТЕ

3 Първа глава ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕХНИКАТА НА КЛАСИЧЕСКАТА БОРБА —КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ Ефективността на състезателната схватка по класическа борба зависи от много фактори, но един от най-важните в генезиса на борбата до днес остава нейният основен белег - техниката. Техника­ та е съвкупност от хватки, защити и контрахватки, c които се води състезателната схватка по борба и се решава изходът от нея. Техни­ ческата въоръженост на бореца зависи от неговите анатомо-морфологични и психически особености и степента на развитие на двигател­ ните качества. В същото време самата техника способствува за раз­ витието на такива качества като сила, бързина, гъвкавост, ловкост, издръжливост, възпитава смелост, решителност, настойчивост и др. Това обуславя и двустранната връзка между техническата подготовка и останалите страни от подготовката на бореца. Техническите дей­ ствия са тези, които дават съдържанието на състезателната схватка, определят силата. Физиономията и индивидуалния рисунък на отделни­ те борци /Р. Петров, 1977/. Макар и не достатъчно проучена в исто­ рически аспект, в своята еволюция техниката на класическата борба непрекъснато се обогатява и усъвършенствува. След възстановяването на Олимпийските игри в Атина /1896 г./ аматьорската класическа борба се развива в сянката на професиона­ лизма, но независимо от това тя поставя първите кълнове, от които по-късно произлизат и се доразвиват класическите хватки от група­ та на хвърлянията през гърди, поясните хвърляния, захващанията на ръцете в ключ и преобръщанията c ключ . Голям принос за внедря­ ването на тази техника имат скандинавците - шведи и Финландци. Тех­ никата на класическата борба в България също се е развивала под влиянието на цирковите демонстрации на борците-професионалисти, гостували у нас в края на миналия и началото на нашия век. Особено значение за подобряване на техническото майсторство на малобройни­ те български борци има завръщането на Никола Петров, който заедно c Александър Добрич спомага за популяризирането на класическата борба, но въпреки това нейният технически фонд до годините на социалистическата революция остава твърде беден.

и През годините на социалистическото строителство българската класическа борба постигна своите първи успехи, станали по-късно традиция. Тук трябва да споменем за всеотдайната помощ на съветска­ та борцова школа, внесла първите технически новости у нас, твор­ чески използвани и интерпретирани от състезатели и треньори. Скро­ мен, но ценен е приносът на Н. Илчев, Д. Стойчев, Ив. Симеонов, Кр. Петров, Н, Маринов, М, Машалов и др,, които положиха основите на техническото майсторство на нашите борци - класически стил. Бедна­ та наследственост от технически действия, предавайки се от поколе­ ние на поколение, се усъвършенствуваше и обогатяваше c нови по-съ­ временни хватки, защити и контрахватки, насъщни и потребни за опре­ делен етап, за определено време, за да стигнат до наши дни и придо­ бият известно своеобразие и национални форми. Днес, независимо от постоянния и почти известен технически спектър, c който разполага борбата, ние също сме свидетели на не­ прекъснати, макар и частични, промени на техниката - доусъвършенствуване, модифициране на познати технически действия, даване прио­ ритет на една или друга хватка за определен период от време и др. Този стремеж е продиктуван от нуждата да се търсят най-подходящите, най-полезните технически действия за водене на рационален и ефекти­ вен стил на борба, определящи изхода от схватката, както и от тен­ денцията за актуализиране на борбата c честите промени на състеза­ телните правила през последните години. Навременното ориентиране в това отношение и адаптирането на техниката според изискванията на класическата борба доведе до първите по-значителни успехи. Неотразимото преобръщане през мост на първия български свето­ вен шампион П. Сираков принуди и най-силните в света да изпитат не­ приятното усещане на туша. Творческото интерпретиране на въпроса за мигновения туш спомогна за усъвършенствуването на хватката центур , умело и майсторски използвана от нашия първи олимпийски шам­ пион по класическа борба Д. Добрев. Безспорен е личният принос на Боян Радев, Ангел Керязов, Петър КИРОВ, П.Крумов, Георги Мърков, Ал. Томов. Иван Колев, Камен Лоза­ нов, Стоян Николов, Янко Шопов, Георги Райков и всички български борци-класици, цаели призови места на олимпийски игри. световни и европейски първенства.

5

Втора глава КЛАСИФИКАЦИЯ, СИСТЕМАТИКА И ТЕРМИНОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА БОРБА Класическата борба разполага c голямо разнообразие от техни­ чески действия /хватки, защити, контрахватки/. Обемният материал трудно би се усвоявал и използвал в практиката, ако не се изгради правилна класификация, систематика и единна терминология. Думите класификация и систематика често се употребяват заедно, но те не са еднакви по значение. Класификация е разпределението на множество обекти /в случая на техниката/ на класове според общия за всеки клас признак. В класи­ ческата борба техническите действия се разпределят на групи и под­ групи съобразно изходното положение /стойка, партер/, съобразно резултата от основното действие /сваляне, хвърляне, събаряне, обръ­ щане и д р . / , съобразно начина на хващане, обръщане и т . н . За разлика от класификацията, където обектите /хватките/ се отнасят към едно яли друго подразделение /група/, систематиката установява връзката и взаимовръзката между отделните групи хватки. Тя е наука за определяне на систематични групи на родствени предме­ ти и явления за тяхното описание, даваща им определени наименования-термини. Термините са думи или словосъчетания, употребявани ка­ то названия на предмети, явления и до.» които притежават специали- зирано значение, точност, краткост и яснота. Системата от термини в определена област на познанието /борба­ та/ се нарича терминология. В класическата борба тя е съвкупност от всички употребявани термини. В учебно-тренировъчната работа и състезателната дейност по бор­ ба терминологията има за цел да облекчи, да опрости взаимното раз­ бирателство между състезатели, треньори, специалисти, съдии и дея­ тели. Терминологията бива:

1. Описателна; 2. Синонимна, 3. Смесена. Описателната т е р м и н о л о г и я се състои от словосъчетания, които дават образна представа както за цялостно-

6 то изпълнение, така и за съставните компоненти на техническото действие. Осигурява по-добра аналитичност на техническите действия, спомага за по-бързото и трайното усвояване на материала и дава възможност за разграничаване на отделните елементи и варианти на техниката. Терминоването на техническите действия се изгражда в СТРУКТУРНИ части, като всяка изразява различно съдържание. Изхож­ да се от: - характера на основното техническо действие /преобръщане, сваляне, събаряне, хвърляне и ДР./J - през коя част на тялото ще бъде изпълнено основното техни­ ческо действие /през мост, през гърди, през гръб и д р . Л - начина и мястото, където се осъществява захватът /с обръща­ не на трупа, на ръката и врата, за ръката и трупа и Д Р . / , ПРИ обединяването на отделните части /словосъчетания/ описа­ телната терминология придобива следния вид:преобръшане през мост c обхващане на трупа, хвърляне през гърди със захващане на ръката и трупа и т.н. В някои случаи може да се пропусне първата или трета­ та част - например въртене под ръка или сваляне c въртене, гмуркане под ръката или сваляне c гмуркане и т.н. В други случаи, когато искаме да обясним по-подробно, можем да внесем някои пояснения /захващане отдолу, отгоре, отпред, встрани и др./. Синонимните т е р м и н и са думи, възприети от нашия и други езици, на които е придадено ново значение /пояснс, раменно, лост, центур, ребур, нелсон, суплес и до./ и се покриват по смисъл със словосъчетанията на описателната терминология. Този начин на терминоване се използва ПРИ усъвършенствуване на техника­ та, ръководство на учебно-тренировъчни, тренировъчни и състезател­ ни схватки. С м е с е н а т а т е р м и н о л о г и я е съставена от синоними и описателни термини, като синонимният термин посочва основното действие, а словосъчетанията определят начина на захвата, обхвата, положението и до. Например: поясно хвърляне със захва­ щане на ръката и трупа, суплес c обратно обхващане на врата и рамо­ то отгоре, ключ със захващане на трупа отгоре, преобръщане c ребур и т.н. Терминологията, класификацията и систематиката на класическа­ та борба се изучават от обучаваните по време на практическите и теоретическите занимания успоредно c изучаване на техниката. Пълно­ то и подробно разработване улеснява значително учебния и трениро­ въчния процес.

7

Определяне на някои понятия от техниката на класическата борба ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА БОРЕЦА

Стойка - положение на бореца, при което той стои, докосвайки тепиха само c ходилата си, и има възможност да води борбата. Фронтална /равна/ стойка - положение на бореца в стойка, при което пръстите на ходилата са поставени на една линия /ФИГ. 1а/. Дясна стойка - борецът стои c изнесен към противника десен крак /Фиг. 1 6 / .

СО

сг^

«££>

ч

ç-3

—"

а

~— <zzz) б

езрз

Q-p

е Фиг. 1

Лява стойка - борецът стои c изнесен към противника ляв крак /Фиг. 1в/, Висока стойка - положение на бореца в стойка, изправен в цял РЪСТ или леко приведен напред. Ниска стойка - положение на бореца в стойка, при което той се е сгънал в коленните и тазобедрените стави, тазът е отведен назад, а трупът - наклонен напред. Партер - положение на бореца, стоящ на коленете и подбедоиците, поставил разгънати ръцете c длани на тепиха /ФИГ. 2 / . Нисък партер /лег/ - положение, при което борецът, освен c дла­ ните на ръцете и коленете,докосва тепиха и c други части на тялото. Мост - положение на бореца, при което той опира на тепиха чел­ ната част на главата и ходилата, обърнат c гръб към него /ФИГ. 3 / . Полумост - положение мост, в което борецът докосва c едното рамо тепиха /ФИГ. ч7, КОНТАКТИ C ПРОТИВНИКА

Хващане - залавяне на определена част от тялото на противника c помощта на пръстите на ръката и дланта /обикновено горните край-

á ници и врата/ /4>иг. 5/. Захващане - залавяне, пои което освен пръстите и дланта се из­ ползват и другите части на ръцете /предчишница и мишница, мишница и тяло/ /ФИГ. 6/. Обхващане - обгоажаане c двете ръце на определена част на про­ тивника, така че ръцете да се хванат /трупа, трупа и ръката, рамо­ то и врата и т . н . / /ФИГ, 7/. Обратно обхващане /захвацане/ - залавяне /обграждане/ на опре­ делени части от тялото и трупа, така че ТРУПЪТ да е встрани или отпред c обратно на ПРОТИВНИКОВИЯ ТРУП разположение /фиг. 8/.

Фиг. 2

Фиг. 3

Фиг. Ц

г. 5

Фиг. 6

Фиг. 7

Фиг. 8

ПРИДВИЖВАНЕ ПО ТЕПИХА Успешното изпълнение на хватките от класическата борба се из­ разява c възможността противникът да бъде изваден от равновесие.

9 т , е . проекцията на обшия център на тежестта на бореца да излезе от границата на опорната площ. В тази връзка най-добра позиция борецът би имал, ако се на­ мира в положение фронтална /равна/ стойка, но в борбата почти ня­ ма статични положения. Умението за правилно движение по тепиха определя до голяма степен както възможността за атака, така и си­ гурната защита. Условно посоките на придвижване по тепиха са дадени на схема­ та /ФИГ. 9 / , като по правило във всяка посока се пристъпва c кра­ ка най-близко до посоката на движението. Това осигурява равномерно разпределение на тежестта на тялото на двата крака. Напред ВляаО напред

Влябо

Влябо

назад

Вдясно напред

вдясно

Вдясно назад

ОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ

Хватка - целенасочено действие на бореца за постигане на по­ беда или-преимущество над противника. Зашита - целенасочено действие на бореца за ликвидиране на опита на противника за прилагане на хватка. Контрахватка - действие на бореца, целящо постигане на побе­ да или преимущество в момента на противников опит за прилагане на хватка. Технико-тактически комбинации и комплекси - хватки, защити и контрахватки, прилагани в определена връзка и последователност в

10 зависимост от създалата се обстановка /ситуация/ в схватката и действията на противника.

11

Трета глава СПЕЦИАЛНИ УПРАЖНЕНИЯ НА БОРЕЦА Голямото разнообразие в техниката на борбата и същественото различие в биомеханичните и биодинамичните характеристики на хват­ ките изисква специализирани методически подходи ПРИ изучаването и усъвършенствуването на отделните класификационни групи на техника­ та /Р. Петров, 1978/. Особено голямо значение за правилното и ра­ ционално овладяване на техническите действия по борба имат подходя­ що подбраните специални упражнения. Характерно за специалните упражнения на бореца е това, че те са непосредствено и най-тясно свързани c изучаването и усъвършен­ ствуването на всяка хватка или група от хватки. По своята структу­ ра те отговарят на различните елементи на техниката на борбата, способствуват за правилното и бързото формиране на двигателните на­ вици или въздействуват за подобряване на нивото на определено спе­ циално качество. Това са упражнения, които при определена насоче­ ност спомагат за подобряване на равновесната устойчивост, коорди­ нацията и връзката между отделните движения. Чрез тях се преодоля­ ва страхът от изпълнението на сложните технически действия и пада­ нето в мост. Изпълнението на специалните упражнения на бореца се осъществя­ ва c партньор или без партньор /идеаторно/, c помощ или съпротивле­ ние от определена позиция и до., в зависимост от задачите, които трябва да се решават, Използват се чучела, тежести, ластици и до. Специалните упражнения намират широко място ПРИ обучението и усъвършенствуването на отделна хватка, защита или контрахватка, както и на група от хватки, затова те са разгледани към съответните класификационни групи. Най-специфично и най-значимо специално упражнение за бореца е борцовият мост,

Значение на моста в борбата Овладяването и усъвършенствуването на съвременната техника по класическа борба е немислимо без отличното владеене на борцовия мост. Голямото практическо значение на моста се изразява, от една

12 страна, в това, че той е предходен и задължителен елемент при из­ пълнението на най-красивите хватки в класическата борба от стойка и партер, а от друга страна, че е единственото средство за защита от туша. Затова обучението и усъвършенствуването на техниката е тясно свързано със специалната работа по овладяване на техниката на моста. Борците, притежаващи добър мост, се борят самоотвержено, рис­ ковано, не се страхуват да нападат и излизат достойно от сложните ситуации, създадени по време на схватката. Както в стойка, така и при борба в партер, те използват разнообразни и рационални тех­ нически действия. Упражненията за мост укрепват хармонично мускулите на врата, трупа и краката, увеличават подвижността на гръбначния стълб, усъ­ вършенствуват функциите на вестибуларния и кинестатичния анализа­ тор, способствуват за преодоляването на пасивнозащитните рефлекси и за формирането на важни двигателни навици /Р. Петров, 1978/, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ТЕХНИКАТА НА БОРЦОВИЯ МОСТ

1 . УПРАЖНЕНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА МОСТА НА БОРЕЦА: - борецът застава в свита опора, като поставя главата /чело­ то/ на тепиха между ръцете, Оттласквайки се c краката, той изпъл­ нява движения в шийната област в предно-задна посока /Фиг. 1 0 / , От същото изходно положение движението може да се извърши към ед­ ното и другото рамо /фиг. 11/» - борецът повдига мост c помощ, като подпомагащият го придър­ жа c едната ръка в областта на пояса, а c другата - за гърдите, бли­ зо до шията /Фиг, 1 2 / j - от тилен лег със свити крака в коленете и ръцете, опрени c длани на тепиха до главата, борецът повдига мост c опора на ръце­ те, главата и ходилата /Фиг. 13/» - от борцов мост борецът свива коленете, докато докосне c плещи тепиха, след това c тласък на краката заема изходно положе­ ние мост /ФИГ. 1 1 / . Ръцете, захванати една за друга, подпомагат люлеенето, като следват движението) - от челна стойка c опрени крака до стена изпълнителят прави движения в областта на врата напред-назад, вляво и вдясно /Фиг.15/,

13

Фиг. 11

Фиг. 10

Фиг. 12

Ш1 Фиг. 13

Фиг. 14

Фиг. 15

Фиг. 16

Фиг. 17

Фиг. 22

Фиг. 18

Фиг. 23

15

Фиг. 24

Шиг. 25

Фиг. 26

Фиг. 27

16 Упражнението се изпълнява отначало c помощта на ръцете» - борецът повдига мост, захваща глезените си и се търкаля вляво или вдясно, без да освобождава глезените си /ФИГ. 16/» - застанал в лег, борецът сгъва краката назад и захваща гле­ зените си c ръце, като едновременно c това повдига гърдите и гла­ вата /Фиг. 17/. От това положение се люлее, без да изпуска глезе­ ните» - от коленен седеж борецът отпуска трупа назад, докато допре глава до тепиха. След това се връща в изходно положение /ФИГ. 18/» - единият борец застава в партер, а другият седа върху него, обърнат c лице към главата му, като поставя краката /глезените/ под мишниците на долния борец /ФИГ. 19/. C поставени на врата ръце седналият се навежда назад в дъга и се връща в изходно положение. Ходилата могат да бъдат поставени на тепиха, притиснати c дланите на бореца в партер /Фиг. 20/» - единият борец застава в партер, а другият сяда върху него в областта на врата и плещите /ФИГ, 21/. C поставени на врата ръце той се навежда назад и се връща в изходно положение. Долният борец стяга мускулатурата на врата и ръцете» - единият борец остава в мост, другият присяда на бедрата му и поставя.краката /ходилата/ си ВЪРХУ мишниците /фиг, 22/. Боре­ цът, застанал в мост, започва люлеене в посока напред-назад или c извивки вляво и вдясно. Упражнението може да се изпълни и със за­ хващане на глезените върху гърдите /ФИГ. 23/» - захванал от положение мост трупа на партньора си, борецът изпълнява натиск надолу / Ф И Г . 2ЧУ» - застанал в мост, борецът прави опити за преобръщане през глава» партньорът му оказва помощ, тласкайки го по посока на преобръщането c едната ръка /фиг. 25/. Другата ръка придържа гърдите» - от тилен лег борецът захваща глезените на партньора си, повдига мост и, помагайки си c ръцете, се преобръща през глава та­ ка, че краката на партньора остават между неговите или встрани /вляво, вдясно/ от неговите /ФИГ. 26/» - от люлеене в борцов мост борецът се преобръща през глава и се връща в изходното си положение /фиг. 27/. Преобръщането ста­ ва c тласкане на краката и мах на ръцете, като гърдите са водещи» - от лег борецът застава'в "попивателна" /повдига краката и главата нагоре така, че остава опрян на тепиха само на таза и част от корема/, а ръцете са поставени близо до гърдите, свити в лакътни стави /Фиг. 28/, От това положение той се залюлява, като се преобръща през глава, помагайки си c ръцете,

17

Фиг. 28 2. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БОРЦОВ МОСТ: - приседнал на коляното на десния крак единият -борец' "помага" на другия да се преобърне /излезне/ от мост, като c едната ръка Фиксира мишницата му, а c другата направлява движението /ФИГ, 29/» - от свита опора c поставена глава и ръце на тепиха борецът се преобръща през глава до положение мост, като излиза от това по­ ложение, захождайки вляво или вдясно /фиг, 30/» - двамата борци, обърнати c лице един към друг, обхващат обрат­ но гърдите си така, че- единият да бъде в мост /фиг. 3 1 / . От това положение те преминават от мост на мост, преобръщайки се встрани» - поставил ръцете и челото на тепиха, борецът се оттласква, преобръщайки се през глава, като се изправя на крака - челно премятане /фиг. 32/» - единият борец застава в мост, а другият от лег захваща една­ та му ръка. Фиксирайки я на тепиха /ФИГ. 33/. Повдигналият мост за­ хожда срещу задържащия г о , като излиза от положение мост. След това се преобръща в начално изходно положение и т . н .

- борецът захваща ръката и гърдите на бореца повдигнал мост, а той захожда срещу него, като излиза от това положение. След това се преобръща в начално изходно положение /ФИГ. 34/» - борецът захваща ръката и врата на партньора си и го задържа в мост /ФИГ.35/. Последният излиза от това положение, като захожда срещу него. обръщайки се c лице към тепиха. Преобръщането става полесно, когато краката заходят встрани докато е възможно. Пределно­ то захождане встрани предизвиква момента на преобръщането, Същото се отнася и за предхождащите упражнения - упражненията за излизане от борцов мост.

Фиг. 31

19

Фиг. 32

Фиг. 33

Фиг. Зч

20

Фиг. 35 3. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАДАНЕ В МОСТ ОТ СТОЙКА: - от тилен лег е к свити крака в коленните стави и ходила, поставени близо до таза, борецът подава едноименната ръка на парт­ ньора си, застанал до него, Лежащият борец застава, като избутва таза напред, подпомаган от партньора си, захванал ръката му /ФИГ, 36/» - в стойка единият от борците, застанал встрани до другия, захваща едноименната ръка, а c другата кръста, като го придържа при падането в мост /ФИГ, 3 7 / . Упражнението може да се изпълни със захващане и придържане на ръката /ФИГ, 38/ или само на кръста /ФИГ.

39/» - застанали един срещу друг, борците захващат ръцете си. Еди­ ният, поставяйки крака напред, пада в мост, а другият го придържа /Фиг. 4 0 / . След изправянето по същия начин упражнението се изпъл­ нява и от другия борец и т.н.»

- борците са застанали един срещу друг. Единият борец поставя ръцете си на раменете на другия, подскача нагоре и обхваща c крака­ та си трупа на партньора, като кръстосва подбедриците зад гърба му. Последният захваща бедрата му отдолу. От това положение приседнат лият борец върху таза и ръцете на партньора си се накланя назад и се връща в изходно положение /Фиг. 4 1 / . Ръцете са поставени на вра­ та» - борците, застанали обратно един срещу друг, взаимно обхва­ щат труповете си. Оставащият c лице към тепиха повдига другия, като

21

Фиг. 36

Фиг. 37

Фиг. 38

22

Фиг. 39

Фиг. 41

Фиг. 40

Фиг. 42

23 го прехвърля през гърди назад /Фиг. 42/» - застанал в разноименна стойка, леко приклекнал, борецът прибира задностоящия крак до предния» рязко отклонява главата и гърдите назад, избутва таза напред-нагоре и пада в борцов мост /Фиг. 43/. В началото на изпълнението ръцете могат да се поставят на тепиха преди главата» - от разноименна стойка борецът, леко прикляквайки, прибира задностоящия крак до предния, захваща ръцете си отпред в кука и c енергично разгъване на краката нагоре, избутване на таза напред и рязко отвеждане на главата и трупа назад, пада в мост, след което се обръща през глава /ФИГ. 44/,

Фиг. 43

Фиг. 44 4. УПРАЖНЕНИЯ ЗА УКРЕПВАНЕ НА БОРЦОВИЯ МОСТ C УРЕДИ: - борецът, застанал в страничен лег е к свити към таза крака, захваща c ръцете си медицинска топка /ФИГ. 45/. C мощно и енергич­ но разгъване на краката напред той повдига мост, като прехвърля

24

Фиг. 45

Фиг. 46

Фиг. 47

Фиг. 48

фиг. 49

25 топката на другата страна /за препоръчване е изпълнения на двете страни/» - от колянка борецът обхваща c ръцете си долната половина на чучелото /ФИГ. 46/. C натиск напред-встрани той преобръща чучело­ то през мост. Изпълнението може да стане и c обхващане на ръцете /Фиг. 47/» - борецът повдига борцов мост, захваща пудовка и я придържа на гърдите, като се люлее в мост /ФИГ. 48/ или прави кръгови дви­ жения /ФИГ. 49/» - от мост, захванал пудовките, борецът ги повдига нагоре едно­ временно или редува ръцете /Фиг. 5 0 / . От същото изходно положение гирите се поставят на тепиха, като c обтегнати ръце се повдигат и свалят /фиг. 51/» - застанал в мост, борецът повдига c обтегнати ръце щангата от тепиха и я сваля /ФИГ. 52/ или сгъва и разгъва ръцете c щангата» - борецът застава c гръб към стена, огъва се назад, 'поставя ръцете*на стената и пада в мост, пристъпвайки c ръцете надолу /ФИГ.

53/.

Фиг. 52

Фиг. 53

26

Четвърта глава ТЕХНИКА НА КЛАСИЧЕСКАТА

БОРБА В СТОЙКА

Сваляния в партер Свалянията са група хватки, при които атакуващият захваща определени части на тялото на противника /ръка, рамо, врат, труп и др,/ от стойка и чрез определени действия го сваля в партер, По х а ­ рактер и структура те са сравнително прости технически действия /изключение прави свалянето c въртене под ръка/, затова овладява­ нето на техниката по класическа борба в стойка започва предимно от тях, В повечето случаи атакуваният, се сваля c лице към тепиха, а атакуващият печели 1 точка. В практиката понякога се случва финал­ ните действия на тази техника да завършват и в други положения, при които се оценяват c две или повече точки. МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

Свалянията в партер са едни от най-достъпните технически дей­ ствия и методиката на обучение не изисква предварителна специална подготовка. Въпреки това разнородният характер на основните движе­ ния налага при придърпването да се обръща внимание на здравия з а хват и координацията на ръцете, а при гмурканията - на напада и провирането на главата под мишницата на противника. Както при едни­ те, така и при другите важно значение има стабилното и сигурно по­ ложение на краката, правилното разположение на таза спрямо атакува­ ния. Високо поставеният и отдалечен таз противоречи на биомеханичните закони ПРИ изпълнението на тази техника, затова още в начало­ то на обучението трябва да се отделя специално внимание на тези по­ ложения. От друга страна прекаленото приклякване при гмуркането /въпреки че равновесната устойчивост зависи от понижаването на ОЦТ/ пречи на правилното изпълнение. Създава се възможност /нестабилност/ за по-лесно изваждане от равновесие и контраатакуване. При обуче­ нието е необходимо да се има предвид, че това са хватки, които мо­ гат изненадващо да се прилагат както в условията на схватката, така и в назалните моменти на съприкосновението c противника. Тази осо­ беност им дава предимство пред другите хватки не само като техни-

27 чески действия, c които се започва обучението в стойка, но и като хватки, c които може да се атакува противника още при осъществява­ нето на контакта - при започването на схватката, при подновяване­ то, след свирковия сигнал и др. Близостта на основните движения до тези на естествените на човека дават възможност хватките да се прилагат c еднаква сила на двете страни, затова се препоръчва разучаването и усъвършенствуването да става от фронтална /равна/ стойка, От групата на свалянията сравнително по-трудно за усвояване е свалянето c въртене под ръка. Това е може би единствената хват­ ка от стойка, при която краката на атакуващия се поставят отстра­ ни до противниковите, а ограниченият захват за едната ръка позво­ лява голяма свобода на движение на атакувания, Чувствувайки се не­ сигурно в тази обстановка, изпълнителят не отвежда достатъчно до­ бре главата и трупа назад, за да въздействува и е к собствената си тежест, а компенсира несигурността си c предварително въртене око­ ло ръката, Това намалява.значително ефективността на хватката и позволява по-добро организиране както на защитата, така и на кон­ траатаката. Ето защо ПРИ обучението най-главното е да се научи из­ пълняващия да пада назад, като увлича е к себе си и противника, За облекчаване ПРИ Формирането на навика е необходимо да се изпъл­ няват имитационни движения, сходни по структура c основното движе­ ние /вж. упражнения за падане в мост и излизане от мост/, Не без значение е мисленото изпълнение на хватката /идеаторно изпълнение/. Освен това самата хватка позволява атакуващият да я изпълнява бав­ но. Тук успешно може да се прилага методическият похват подкрепа, като атакуваният оказва помощ със свободната ръка /придържа тяло­ то отдолу/ и направлява /коригира/ движението. Придобиването на необходимата бързина за изпълнението на хватката се получава в ре­ зултат на повторението, правилното и точното изпълнение, В проце­ са на обучението основна грешка се допуска в началото на последна­ та Фаза на изпълнението, когато противникът е свален, но главата на атакуващия остава под тялото му. Вместо да използва първоначал­ ния захват на противниковата ръка и да извади главата, като упраж­ ни натиск ВЪРХУ рамото, захождайки c краката срещу него, атакува­ щият пуска захванатата китка и захвана трупа отгоре. Освободената ръка на атакувания захваща врата и по този начин не позволява на атакуващия да извади главата и да излезе отгоре, Осъщественият 'захват от стойка трябва да остане същия и в партер /след сваляне­ т о / , докато се извади главата, а натискът върху рамото и захождането спомагат за това и не позволяват да се заемат защитни положе­ ния.

28 При обучението всяка хватка от тази група може условно да се раздели на три части /фази/: 1 . осъществяване на захвата и подход за изпълнение» 2, сваляне в партер» 3. овладяване на атакувания. ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА СВАЛЯНИЯТА В ПАРТЕР

1, СВАЛЯНЕ C ПРИДЪРПВАНЕ НА РЪКАТА Атакуващият хваща c едната си ръка разноименната ръка на ата­ кувания за китката, а c другата - едноименната мишница. Едновремен­ но е к захвата десният крак се изнася напред и се поставя на около една длан разстояние от вътрешната част на ходилото на противнико­ вия разноименен крак за опора и стабилност, C енергично отвеждане /избутване/ на хванатата китка между двамата, съчетано c мощно при­ тегляне на хванатата мишница, ПРОТИВНИКЪТ се изважда от равновесие и се обръща странично към атакуващия. Ръката, хванала мишницата, продължава движението по посока на свалянето /косо към тепиха/, а лявата ръка освобождава китката и захваща трупа отзад, /Фиг, 54/.

Фиг. 54

29 Левият крак на атакуващия, леко свит в колянната става, се поставя зад противниковия разноименен, а десният - встрани на подбедрица върху тепиха, Т а к т и ч е с к а подготовка: - от дистанция още в началото на съприкосновението c противни­ ка или след преккване и възстановяване на схватката» - при поставяне на ръката на рамото или захващане на врата,атаку­ ващият хваща китката c разноименната си ръка.като я придърпва надолунавътре,отклонявайки врата и трупа си назад. Другата ръка хваща миш­ ницата и продължава движението» - когато противникът е поставил ръката си на трупа /встрани/, атакуващият хваща китката, прави крачка назад c едноименния си крак, като натиска хванатата китка надолу-навътре, C другата ръка хваща мишницата, подпомагайки придърпването, Защити: 1 . Да не се позволява двоен захват на ръката.

2. Ако захватът е осъществен, със свободната ръка се хваща китката на атакуващия, 3. При осъществен захват свободната ръка се вкарва под разно­ именната мишница и се изправя стойката. К о н т р а х в а т к и : 1 . Сваляне c придърпване на ръката. В момента, когато атакува­ щият освобождава китката, за да захване трупа, атакуваният захваща едноименната му мишница, придърпва я встрани и прикляквайки леко, захваща трупа, Свалянето става по гореописания начин.

2. Хвърляне през гръб c хващане на ръката за китката и трупа. След като атакуващият застане встрани и захване трупа, атакуваният хваща китката на едноименната ръка и прикляква на коляно на външностоящия крак /фиг. 55/. Едновременно c това захваща трупа под миш-

Фиг. 55

30 ницата и продължава движението встрани-назад, като ХВЪРЛЯ против­ ника през гръб, Х а р а к т е р н и грешки: 1 , Слаб хват и недобра координация на ръцете.

2, При изваждането от равновесие на противника, атакуващият полита заедно c него, преди да го е овладял, 3, След захващането на трупа, кракът близо до посоката на сва­ лянето се поставя на коляно, а не на ходило c цел да се въздейству­ ва и е к собствената маса, 2. СВАЛЯНЕ C ПРИДЪРПВАНЕ И ЗАХОЖДАНЕ ЗАД ПРОТИВНИКА При този вариант хващането на ръката на атакувания става как­ то ПРИ първия, Атакуващият придърпва противника към себе си, захва­ ща трупа и поставя атакуващия крак дълбоко между противниковите крака, така че за момент застава точно срещу него /ФИГ, 5 6 / . Атаку­ ващият придържа противника плътно до себе си, Създалата се ситуа­ ция го принуждава да реагира c навеждане напред-надолу. Това създа­ ва възможност за поредно изваждане на краката и сваляне в партер. Реагирането на атакувания c изправяне създава възможност за хвърля­ не назад през ГЪРДИ,

Фиг. 56 3. СВАЛЯНЕ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ /ЗАХВАЩАНЕ/ НА РАМОТО И ВРАТА ОТГОРЕ Прилага се, когато противникът заема пасивна стойка или в слу­ чаите, когато той се придръпва за врата надолу c обхващане на рамо­ то и врата отгоре /фиг. 57/, Чрез мощен натиск надолу, съчетан c изнасяне на краката назад, атакуваният се сваля в партер, Ръката, обхванала разноименната противникова ръка, свита в лакътната става.

31

Фиг. 57 я притиска по посока навьтре-надопу, за да се премине зад атакува­ ния. Другата ръка, стояща на врата в момента на преминаването, упражнява силен натиск отзад, като предотвратява изправянето на атакувания. Т а к т и ч е с к а подготовка: Със захващане на врата атакуващият разцентрова атакувания, ка­ то придърпва главата напред-надолу под разноименната мишница или c енергично придърпване надолу захваща главата под едноименната си мишница. Защити: 1 . Изправяне и активна борцова стойка.

2 . След обхват изваждане на главата под мишницата,, изправяне на стойката или поставяне на краката в опора по посока на изгубено­ то равновесие, 3. Ако атакуваният е свален в партер, не позволява да се пре­ мине отзад, като захожда в посока, обратна на захванатата ръка. К о н т р а х в а т к и : 1 , Хвърляне през гърди c хващане на ръката и трупа. Контраата­ куващият хваща c разноименната ръка китката на противника, като едновременно c това провира главата под мишницата. Другата ръка за­ хваща трупа, а краката, леко свити в коленните стави, се поставят последователно напред и мощно се разгъват. Трупът и главата се от-

'

32 вежаат назад и противникът се ХВЪРЛЯ през ГЪРДИ /ФИГ. 5 8 / , 2. Захванал разноименната ръка под мишницата, а другата за китката, контраатакуващият леко прикляква на левия си крак, прави енергично движение c главата встрани, като я изважда отстрани под противниковата мишница. C десния крак прави напад навътре-встрани, отвежда главата и трупа назад-встрани и ХВЪРЛЯ атакувания през гръб /ФИГ. 59/.

Фиг, 58

Фиг. 59

3. 1-1елница е к захващане на ръката и трупа. Контраатакуващият захваща разноименната мишница, а c другата ръка - трупа. Прави рязко движение c главата по посока на захванатата ръка и присяда на вън­ шната страна на бедрото, като ХВЪРЛЯ противника през рамене, 4. Сваляне c въртене под ръка, C разноименната ръка контраата­ куващият захваща китката на противника, а c другата - мишницата. За­ въртането се изпълнява около ръката, която е захванала врата. Х а р а к т е р н и грешки: 1 . Не се прибира обхванатата ръка навътре към врата и глава­ та.

2. Позволява се изваждането на главата под мишницата и не се оказва достатъчно силен натиск надолу.

4. СВАЛЯНЕ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА След обхващане на трупа и ръката в началната Фаза на изпълне­ ние, атакуващият прибира трупа към себе си, като упражнява натиск към обхванатата ръка навътре-надолу, или снижава стойката, като упражнява натиск c главата върху рамото и външната страна на миш­ ницата. Заедно c това тегли трупа към себе си, като захожда зад атакувания по посока на захванатата ръка и го сваля в партер /фиг, 60/, Ако атакуващият е минал отстрани или отзад, а атакуваният изправя стойката си, той го хвърля през гърди назад.

33

Фиг. 60 Т а к т и ч е с к а подготовка: Използват се всички тактически действия както при хвърлянето през гърди c обхващане на ръката и трупа. Защити: 1 , Изправяне на стойката, като обхванатата ръка се вкарва дълбоко под мишницата и се повдига нагоре.

2. Заемане винаги на фронтално положение срещу атакуващия, К о н т р а х в а т к и : 1 . Сваляне c въртене под ръка. При положение, че атакуващият снижава стойката, контраатакуващият хваща китката на разноименна­ та противникова ръка, а c другата прави силно махово движение на­ вътре и захваща мишницата. Едновременно c това вътрешният крак съ­ що се изнася навътре-встрани, главата се отвежда назад, а тазът се избутва енергично нагоре.

2. Хвърляне през гърди със захващане на трупа и ръката. В мо­ мента, когато атакуващият обхваща трупа и ръката, или когато започ­ ва притеглянето към себе си, прави се крачка е к задностоящия крак напред, захваща се трупа и противникът се хвърля през гърди.

5. СВАЛЯНЕ В ПАРТЕР C ГМУРКАНЕ ПОД РЪКАТА ОТ ЗАХВАНАТ ВРАТ И РЪКА От фронтална стойка ПРИ тази хватка се създава възможност да се атакува както едната, така и другата страна на противника. С к свита в лакътната става ръка в ъгъл около 90° атакуващият захваща c прктите и дланта разноименната мишница на противника отвътре, Другата ръка е захванала врата. Чрез напад c крака напред и приклякване под атакуващата ръка, която избутва противниковата нагоре, главата бързо се провира под мишницата, а ръката, освободена от първоначалния захват, обхваща трупа отзад /Фиг. 6 1 / , Краката по-

34 редно се изнасят зад атакувания, а ръката, захванала врата, дърпа силно надолу-встрани. На освободеното от краката място противникът се сваля в партер.

Фиг. 61 Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : - захванал врата c едната ръка, атакуващият го придърпва по по­ сока на ръката, като използва неговата реакция, и се гмурка под другата ръка» - след поставяне на противниковата ръка на врата, атакуващият я захваща за мишницата отвътре, като се гмурка под нея. а другата ръка захваща врата» - в момента, когато противникът прави опит да вкара ръката под мишницата, атакуващият прикляква, като се гмурка под нея. Едно­ временно c това захваща врата, като го придърпва към себе си. Защити:

1. Приклякване и не позволяване на противника да провре глава­ та. Краката и трупът се изнасят назад, 2. Вкарване на ръцете под мишниците.

35 К о н т р а х в а т к и : 1 . Сваляне c обратно обхващане на ръката и врата отгоре /ВЖ.ФИГ, 57/.

2. Хвърляне през гръб е к захващане на ръката и врата отгоре. Изпълнява се, когато атакуваният не е организирал добра атака и тазът му остане далече. Контраатакуващият захваща едноименната ръ­ ка за китката, а c другата - врата отгоре. Прикляква на коляно, ка­ то тегли захванатата ръка и врат, присядайки назад Лриг. 62/.

Фиг. 62

фиг. 63

3. Хвърляне през гърди е к захващане на врата отгоре и мишни­ цата. Когато атакуващият провира глава под мишницата, тя се захва­ ща, краката се изнасят напред между противниковите, а ръката захваца разноименната мишница отдолу. C рязко отвеждане на главата на­ зад и мощно тласкане е таза нагоре- противникът се хвърля през ГЪР­ ДИ /фиг. 63/.

4. Хвърляне през гърб /съоаояне/ със захващане на едноименната ръка под мишницата. В момента, когато атакуващият освоооди ръката, за да захване трупа, контраатакуващият продължава движението, като хваща разноименната ръка за китката, а c едноименната мишница тлас­ ка рязко мишницата на противника, продължавайки движението надолувстрани и го хвърля през гръб. Тазът също се завъртва навътре-надолу по посока на тепиха, като направлява движението /ФИГ. 64/. Х а р а к т е р н и грешки: 1. Гмуркащото движение се извършва напред, без да се вдига главата нагоре.

2. Тазът и краката остават далече от атакувания.

3. Лошо взаимодействие между движенията на ръцете и гмуркането.

36

Фиг. 64 6. СВАЛЯНЕ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА И ГМУРКАНЕ Атакуващият обхваща c двете ръце трупа на противника под миш­ ниците, притегля го нагоре към себе си и без да разхлабва обхвата, енергично тласка е к свитата в лакътя ръка противниковата разноис менна отгоре, като прикляка и поставя десния крак зад крака на ата­ кувания /ФИГ. 65/. Другата ръка на атакуващия взема активно участие, като притиска трупа встрани-надолу и не позволява разхлабването на обхвата, Атакуваният се принуждава да се наведе напред, защото при изправена стойка може да бъде хвърлен през гърди,

Фиг. 65 Защити: 1 . Да не се позволява обхващане на трупа - едната ръка се вкар­ ва отвътре.

2. Разккване на захвата c бутане на брадата c двете ръце. К о н т р а х в а т к а : Хвърляне през гърди със захващане /обхващане/ на ръцете отго­ ре /вж. ФИГ. 144/.

37 Характерни грешки: Противникът не се изважда от равновесие, като се придърпва към себе си или се разхлабва обхвата.

7. СВАЛЯНЕ C ОБХВАЩАНЕ НА РАМОТО И ВРАТА И ГМУРКАНЕ Обхванал рамото и врата, без да разкква захвата, атакуващият рязко тласка разноименната ръка на противника нагоре. Едновременно c това прикляква и провира глава под противниковата мишница /ФИГ.

66/. След това захожда зад противника, като сваля обхвата надолу върху трупа и другата ръка и атакуваният се сваля в партер,

Фиг. 66 Защита: Натиска се ръката на атакуващия надолу със стремеж да се стои Фронтално срещу него, K o н т р а х в а т к и:

1, Хвърляне през гръб със захващане на рьката под мишницата, 2. Когато обхватът е хлабав, атакуваният присяда c таза навътре-встрани към тепиха, тласка силно c подмишницата си едноимен­ ната мишница на противника надолу-встрани и го Х В Ъ Р Л Я през ГРЪО. Характерни грешки: Когато се прикляква за провирането на главата, не се повдига достатъчно добре ръката, 8. СВАЛЯНЕ C ВЪРТЕНЕ ПОД РЪКА Хватката се изпълнява, когато противникът поставя ръката си на рамото или под мишницата на атакуващия. Независимо от мястото на поставянето на ръката, атакуващият захваща разноименната предмишница на противника, поставя атакуващия крак напред-встрани от разноименния противников крак /ФИГ. 67/, Едновременно c прибиране­ то на задностоящия крак до предностоящия, атакуващият c махово дви-

Фиг. 67 жение отдолу захваща едноименната мишница, като я придържа плътно до гърдите си. Това движение е последвано от енергично отвеждане на главата и трупа така. че атакувалият увисва c цялата си тежест върху ръката на противника. Иалко преди да докосне тепиха, той се обръща c лице към него. Ьез да разкъсва захвата. упражнява натиск върху рамото на атакувания, като захожда срещу него, за да освободи главата и захване трупа отгоре. Тактическа подготовка: - в случаите, когато противникът прави опит да захване врата или вкара ръката под мишницата, атакуващият я хваща за китката и изпълнява въртене» - от взаимен обхват на ръката и трупа атакуващият захваща разноименната ръка отгоре, като привежда стойката, освобождава тру­ па и захваща мишницата» - от обхващане на врата и рамото, когато атакуваният изнася тежестта назад, атакуващият захваща ръката отгоре и изпълнява вър­ тене, захващайки c другата ръка мишницата. Зашити: 1. Захождане по посока на движението.

2. Изправяне на стойката и захващане на ръката.

за К о н т р а х в а т к и : 1. Затискане чрез присядане. Със започване на свалянето надо­ лу атакуваният прави няколко бързи крачки напред, като остава странично c гръб към атакуващия и, присядайки на таза, го задържа Л>иг. 68/,

Фиг. 68 2. Придърпване със захождане. Когато въртенето се изпълнява от по-изправена стойка, атакуваният се завъртва срещу атакуващия и в момента, в който застава срещу него, дърпа захванатата ръка назад, като придърпва противниковата напред-надолу, а той, останал встрани от'него, продължава захождането и захваща трупа отгоре /ФИГ. 69/.

Фиг. 69

Хвърляния през гръб Хвърлянията през гръб са група хватки, чийто общ белег е зае­ мането на позиция c гръб към противника. Те се изпълняват c различ­ ни захвати на различни части на тялото и представляват доста обшир­ на група от хватки в класическата борба. Независимо от техническа-

40 та сложност на изпълнението, хвърлянията през гръб са достъпни и се изпълняват успешно от всички възрастови групи. За по-голяма яснота хвърлянията през гръб могат да се разделят на три класифи­ кационни подгрупи в зависимост от захвата: 1. c хващане на ръцете» 2. c хващане на ръцете и врата» 3, c хващане на ръцете и трупа, Многообразието на захватите в трите подгрупи не изменя основ­ ното движение /действие/ - обръщане c гръб към противника и хвър­ ляне през гръб. МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

Както вече бе казано, най-характерното за всички хватки от та­ зи група е обръщането c гръб към противника. Почти по един и същи начин се изпълнява хвърлянето, изискващо отделяне /отккване/ на противника от тепиха и хвърляне през гръб, като атакуващият пада заедно c него напред-встрани. След това, в зависимост от захвата и действията на противника, по различни начини се осъществяват задържането и туширането, Ето защо методическите изисквания при обучението и усъвършенствуването на техническите действия в тази класификационна група са тъждествени. В частност обаче трябва да се съобразяваме е к специфичните особености на всяка хватка - на­ чин на захващане, средства за тактическа подготовка, възможност за комбинативни действия, начин на задържане и туширане и др. Всичко това е необходимо за адаптирането на хватките към постоянно проме­ нящите се условия в схватката и възможностите ни за навременно и рационално прилагане. При разучаването и усъвършенствуването на техническите дей­ ствия от тази група успешно могат да се използват както разчлене­ ният, така и цялостният метод. В първия случай хватката се разделя правилно на части и всяка част се разучава поотделно, а във втория движението се изпълнява цялостно - от началото до края. На практи­ ка обаче при обучението на тази техника само цялостно разучаване или само разучаване на части рядко се среща. Обикновено при цялост­ ното разучаване винаги се налага определен детайл, определен момент да се усвои отделно, дори при кръгомното обръщане /заставането c гръб към противника/ това е наложително, В другия случай усвоява­ нето на хватката на части се диктува от постоянния стремеж за обе­ диняване на тези части в едно цяло и ПРИ всяка благоприятна възмож­ ност те се разучават заедно. Положителните страни на цялостния начин на изучаване на хват­ ката се ектои в това, че той не нарушава общата структура на дви-

41 жението и хватката като цяло /Н. Чионов, 1955/. Така при положение, че някои от занимаващите се имат усет /чувство/ към дадено техническо действие, т.е. отдава им се негово­ то цялостно изпълнение, не е необходимо то съзнателно да се разделя на части, а трябва да се има предвид следното: 1, Основно запознаване на занимаващите се c хватката, като се скредоточи вниманието ВЪРХУ най-важните моменти на изпълнение.

2. Съставяне на комплекс от подготвителни и имитационни упраж­ нения, представляващи Формата на цялостното изпълнение на хватката, 3. Създаване на облекчени условия за изпълнение на хватката /подходящ партньор, ръст, тегло и др./.

4, Оказване на помощ c цел отстраняване или избягване на ха­ рактерните за дадената хватка грешки.

6 обучението всички хватки от групата се разглеждат и като дви­ жение, състоящо се от три момента, обединени от една и съща технико-тактическа задача. Тези моменти /Фази, части/ са: 1. Осъществяване на захвата и обръщане c гръб към противника» 2. Отделяне /откъсване/ на противника от тепиха и хвърляне.

3. Задържане и туширане, Частната методика на обучение и усъвършенствуване изисква пре­ ди всичко правилно разчленяване на хватката на части /Р, Петров, 1978/. Тя трябва да бъде разделена така, че краят на всяка по-пред­ на част да благоприятствува изпълнението на следващата част, да създава предпоставки за безпрепятствено обединение c цел движение­ то да се изпълнява плавно и точно. Разделянето на части дава въз­ можност за всяка част да се сктавят специални комплекси от подго­ твителни упражнения, които спомагат за усвояване на навиците, необ­ ходими за овладяване на цялата хватка. Те повишават силовите и ско­ ростните възможности на мускулните групи, участвуващи в прилагането на хватките, подобряват издръжливостта, координацията и амплитуда­ та на движение на заангажираните стави /Р, Петров, 1978/. Разделянето на хватката на части се препоръчва в следните случаи: 1 . Когато хватката е сложна и цялостното й изучаване е невъз­ можно, но тя може да се раздели не части. *" 2. Когато хватката няма сложна структура, но отделните й части са много важни и изискват отделно и детайлно изучаване, 3. Ако хватката или комбинацията се с к т о и от разнородни по характер части и ги обединява само общата технико-тактическа зада­ ча.

4. Когато за изпълнението на хватката решаваща роля има бързи-

42 ната и при цялостното изпълнение не е възможно да се доловят и усвоят отделните части, имащи важно значение за изпълнението на хватката. При хвърлянията през гръб съществена трудност в процеса на обучението представлява обръщането c гръб към противника - момент /елемент/, върху който се гради и от който зависи изпълнението на цялата група хватки в не особено благоприятна за изпълнителя обста­ новка. Освен това тук трябва да се преодолеят пасивнозащитните ре­ флекси, да се подобри съгласуваността в действията на отделните части на тялото, а така също и бързината на отделното движение /фаза/. Всъщност това е задача на първата Фаза на .основното движе­ ние, характерна за всички хватки от тази група /обръщане c гръб към противника/. На практика обръщането c гръб към противника се осъществява по три начина /варианта/: 1. От разноименна стойка изпълнителят се завърта на пръстите на предностоящия крак на 180° - 190°, като прибира задностоящия крак до предния /фиг. 70/»

Фиг. 70

Фиг. 71

Фиг. 72

43 2. От разноименна или равна стойка изпълнителят поставя задно­ стоящия /при равна стойка-удобния/ крак на п р к т и отзад-встрани до петата на другия крак, така че ПРИ завъртане на пръстите на двата крака той се обръща на 180 - 19Ü0 /ФИГ. 71/» 3, От разноименна или равна стойка, след отстъпване назад, се прави обръщане на задностоящия крак и пръстите на другия крак, по­ ставен отзад-встрани до петата. Това изпълнение в повечето случаи се осъществява в движение, когато изпълнителят е принуден да отстъ­ пи назад и има удобен захват за тази цел /ФИГ. 72/. В схватката, при прилагането на хвърлянията през гръб, борци­ те обикнозено използват един от посочените начини на обръщане. Пред­ почита се първият и по-рядко вторият, а третият начин почти не се изпълнява. Въпреки това не може да се твърди, че първият вариант има предимства пред останалите и обратно. От тактическа страна в обучението е целесъобразно борците да са запознати и c трите начи­ на на обръщане, но само да се ориентират към този, който е найудобен за тях. гТежду първия и втория не съществуват особени разли­ чия при изпълнението, освен разликата в начина на действията на краката. Както при единия, така и при другия начин на обръщане е необ­ ходимо още в началото на обучението да се ДЪРЖИ на точното и пра­ вилно изпълнение, Така например c поставянето на атакуващия крак напред /или когато той остава предностоящ ПРИ поставянето на дру­ гия зад него/ тежестта временно се поема от предностоядия крак. Едновременно c това главата се отвежда леко нагоре-назад, така че гърдите и тазът /трупът/ се придвижват напред-надолу и остават в почти право /перпендикулярно/ положение спрямо тепиха /фиг. 73/. Общият център на тежестта пада по-ниско за сметка на сгъването на опорния /атакуващия/ крак, а не c навеждане на трупа напред и ПРИклякване, като тазът се отвежда надолу-назад. Когато движението се извършва напред-надолу и трупът остава в право положение, обръщане­ то става безпрепятствено и бързо по надлъжната ос и е по-икономич­ но и точно. Пътят, който се изминава от таза, е по-кратък, а поло­ жението на отделните части на тялото създават необходимите пред­ поставки за изпълнение на втората фаза на хватката, Краката след обръщането трябва да бъдат така разположени един спрямо друг, че едновременно да осигурят добра стабилност на тепиха и да създадат оптимални възможности за разгъване c цел енергично и мощно отделя­ не на противника. Най-благоприятно е положението, когато ходилата са поставени приблизително на една права линия, отстоящи един от друг на разстояние ширината на раменния пояс /ФИГ. 74/. Те са свити

44

hc< > h,C2

Фиг. 73

фиг

-

7Ц

леко в коленните и тазобедрените стави, трупът е леко наклонен на­ пред, а главата е обърната по посока на хвърлянето. Проекцията на общия център на тежестта на тялото е разположена приблизително меж­ ду границата на опорната площ и нейния център /в посока напред/. Това разположение на отделните части на тялото СПРЯМО тепиха и про­ тивника дава възможност за бързо възстановяване на равновесната устойчивост, нарушена в резултат на обръщането. Въображаемият ъгъл, сключен между проекцията на общия център на тежестта и границите на опорната площ, е сравнително устойчив и съзнателно може да се промени в зависимост от желанието на атакуващия и ответната реакция на противника във връзка c изложеното дотук за отделните положения /пренасяне на тежестта на предностоящия крак, отвеждане на главата и обръщането й по посока на хвърлянето, положение на трупа и т . н . / . Трябва да се спомене, че това са положения, които не са статични и се създават ПРИ непреккнато движение. Ако кръгомното движение /обръщане/ се изпълнява на задностоя­ щия крак /след поредно отстъпване назад/' и пръстите на поставения зад него встрани до петата разноименен крак, изпълнителят се завъртва на пръстите на двата крака. След поставянето /отстъпването/ на единия крак назад, тежестта се поема от него, като едновременно c това той се свива леко в колянната и тазобедрената става. Другият крак прави също крачка назад и се поставя отзад до петата на п р к т и /кръстосване на краката/, а главата се обръща по посока на хвърля­ нето. Трупът е разположен в почти право положение, придвижвайки се назад хоризонтално спрямо тепиха, като рамената са водещи. ОцТ се привежда по-ниско за сметка на сгъването на краката в коленните и тазобедрените стави. Всички тези движения /действия/ на изпълните­ ля са съпроводени c един основен, важен момент, на който не се обръ-

45 ща достатъчно сериозно внимание в процеса на обучението и поради това този начин на обръщане създава известни затруднения и не се предпочита от борците въпреки неговите достойнства. Въпросът, се свежда до използване на настъпателните действия на противника. В случаите, когато изпълнителят е осъществил захват по на*чин, който позволява хвърляне през гръб, но не може да преодолее активното съпротивление на противника си, той съзнателно или по необходимост отстъпва назад по описания по-горе начин. Тук важен момент е съче­ танието на отстъплението c използване на активното съпротивление и движение на противника по тепиха, като c установения захват /при­ мерно ръка и врат, разноименната ръка отгоре и до./ движението се продължава назад-нагоре до момента, в който започне обръщането, По този начин ОЦТ на противника се повдига по-високо и той се изважда от равновесие, а КРЪГОМНОТО обръщане се осъществява безпрепятствено. Не по-малко важна и решаваща е и втората фаза /отделянето на противника от тепиха и хвърлянето/. Наред c правилното съгласува­ не на действията на отделните части на тялото, трябва да се търси и най-благоприятното /оптималното/ им положение, за да може отде­ лянето от тепиха и хвърлянето да стане енергично, мощно, без да се забавя или разкква. Отделянето от тепиха и хвърлянето, независимо от начина на захващане и обръщане c гръб към противника, се изпъл­ нява c енергично разгъване на краката в коленните стави и силно притегляне на захванатите части /врат, ръка и до./ в посока напреднадолу. Най-правилно и точно е изпълнението, когато хвърлянето се изпълнява c въртене на тялото на противника около ОЦТ при най-мал­ кото му повдигане нагоре. Това придава максимална бързина при обръщането на противника в хоризонтално положение и падането му на тепиха по гръб. Правилното съчетание на действията на ръцете и кра­ ката създава въртящ момент на противниковото тяло около ОЦТ и без­ препятствена възможнхт за хвърляне напред-надолу. Главата /погле­ дът/ по време на хвърлянето е отправена по посока на същото, а ръце­ те притеглят захванатите части дори и след приземяването на тепиха. Адекватното значение на двете Фази, решаващата РОЛЯ на бързи­ ната и координацията на различните движения на тялото налагат в по­ вечето случаи при обучението да се отделя еднакво внимание както на обръщането c гръб към противника, така и на отделянето от тепи­ ха и хвърлянето, като се използват подходящи подготвителни и имита­ ционни упражнения. Препоръчват се: - упражнения за подобряване на еластичността и силата на стра­ ничната мускулатура и скоростно-силовите качества на долните край­ ници»

4b - мислено прилагане на различните начини на КРЪГОМНО обръщане /ФИГ. 75 и 76/, като се следи за правилните и точни движения на краката и създаване на необходимото благоприятно положение на тру­ па и долните крайници c цел добро превключване към втората част на хватката»

Фиг. 75

Фиг. 76 - упражнения c подходящи уреди или специално построени за тази цел тренажори /ФИГ. 77/» - многократно прилагане на кръгомните обръщания c партньор, ка­ то в случаите, когато тазът не е достатъчно добре изваден отстрани, партньорът е к свободната ръка бута главата на изпълнителя по посо­ ка на движението /ФИГ. 73/» - от фронтална стойка и взаимен захват на разноименните ръце в кука едновременно въртене до изходно положение или К Р Ъ Г О М Н О обръща­ не c размяна на Х В Ъ Р Л Я Н И Я през гръб /фиг. 79/» - мислено приложение на цялостното движение /ФИГ. 80/» - насочване на движението на хвърлянето и олекотяване на пада­ нето чрез захващане на свободната ръка на хвърляния борец /ФИГ. 81/» - многократно прилагане на кръгомни обръщания към чучело или

47

Фиг. 78

Фиг. 77

Фиг. 79

Фиг. 80

48

Фиг. 81

Фиг. 82 партньор, като най-благоприятната позиция от опитите завършва c хвърляне /фиг. 82/. Специалните подготвителни и имитационни упражнения спомагат за по-правилното овладяване на основните детайли, които играят важ­ на роля при изпълнението на хватката. По този начин занимаващите се преодоляват трудността и несигурността /пораждащи неточности или компенсиране на основните моменти c предходни/ и овладяват правил­ но хватката. По правило трябва да знаем, че преди да се усвои добре кръгомното обръщане, не трябва да се разучава отделянето и хвърлянето.

49 ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ХВЪРЛЯНИЯТ* ПРЕЗ ГРЪБ

1. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА /РАМЕННО ХВЪРЛЯНЕ/ Хватката може да се изпълнява е к захващане на разноименната

Фиг. 83

Фиг. 84

50 ръка под мишницата или китката /поставена на рамото/. Атакуващият изнася левия крак напред. Чрез завъртване на пръстите на предностоящия крак /КРЪГОМНО обръщане/, той се обръща c гръб към противника, като прибира задностоящия крак, а тазът му остава под таза на про­ тивника /ФИГ, 8 3 / . Това обръщане е съчетано със захващане на едно­ именната мишница отдолу, така че ръката на атакувания остава на ра­ мото. Трупът е наведен напред, а краката са леко свити в коленни стави. C мощно и енергично разгъване на краката в коленни стави и теглене на захванатата ръка напред-надолу атакуваният се ХВЪРЛЯ право напред. Финалът на това действие изисква атакуващият да оста­ не c лице към противника, да освободи дясната ръка и да захване врата. В практиката по-често се слу.чва атакуващият да се хвърля през ръка /ФИГ. 84/. Изпълнението е аналогично на описания вариант, Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : - при опит за вкарване на разноименната ръка под мишницата изпълнителят позволява вкарването на китката, като я притиска меж^ ду трупа и мишниците си. В удобен момент, обръщайки се c гръб, з а ­ хваща мишницата отдолу и изпълнява хвърлянето» - когато противникът се опита да разцентрова със захващане на врата c една или две ръце, атакуващият захваща китката на рамо и прави КРЪГОМНО обръщане е к захващане на мишницата: - от обхванато рамо и врат атакуващият захваща ръката отгоре и изпълнява КРЪГОМНОТО обръщане, като захваща едноименната мишница» - захванал ръката c двете си ръце, атакуващият прави опит за придърпване на ръката, като ПРИ защитата изпълнява раменно хвърля­ не. Защити: 1 . Приклякване, изнасяне на таза напред и опора c ръката на хълбока /ФИГ. 8 5 / .

2. Прекрачване по посока на движението /срещу атакуващия/. К о н т р а х в а т к и : 1 . Сваляне c придърпване. ПРИ атаката атакуващият захваща обикновено противниковата ръка под лакътя и мишницата, това създава възможност на атакувания да захване едноименната мишница на атакува­ щия отдолу и прикляквайки го придърпва за ръката, изнася краката встрани и захваща трупа отгоре.

2 . Хвърляне през гръб е к захващане на ръката и трупа отзад. В момента на обръщането атакуващият понижава ОЦТ, като придвижва таза напред-надолу. С к свободната ръка захваща трупа отзад и е к силен тласък на таза го хвърля през гърди.

51 Х а р а к т е р н и грешки: Оставане прекалено далече от противника или прекалено изваж­ дане на таза встрани от атакувания.

Фиг. 85

Фиг. 86

2. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА ОТВЪН /ОБРАТНО РАМЕННО/ Тази хватка се изпълнява, когато атакуващият е едноименната ръка е хванал китката на противника, а c разноименната - мишницата отвън. Атакуващият повдига ръката на нивото на гърдите си, прави КРЪГОМНО сбръщане към външната страна на захванатата ръка, като поставя таза под таза на атакувания /ФИГ. 8 6 / . По-нататък изпълне­ нието протича както при ПЪРВИЯ вариант. Защити: 1 , Да не се позволява двойно захващане на ръката и повдигане нагоре.

2. Освобождаване от захвата на китката и вкарване на ръката под мишницата.

3. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РАЗНОИМЕННАТА РЪКА ОТГОРЕ Изпълнява се успешно от по-високи за категорията си борци. Атакуващият захваща разноименната ръка на противника отгоре /близ­ ко до рамото/, като захваща двете си ръце. Движението започва c лек напад, съчетан c повдигане на захванатата ръка нагоре и отвеждане на главата назад, c цел по-лесното вкарване на таза и заставане c

52 гръб към атакувания /ФИГ. 87/. Хвърлянето се осъществява c разгъва­ не на двата крака в коленни стави, тласкане c таза и теглене на за­ хванатата ръка надолу,

Фиг. 87 Т а к т и ч е с к а подготовка: След вкарване на ръката под мишницата, когато тазът остане назад, но движението започва c повдигане на захванатата ръка наго­ ре, както за хвърляне през гърди, Защити: 1 . Приклякване, изнасяне на таза напред и обхващане на трупа отзад.

2. Поставяне на левия крак пред атакуващия крак на противника, изправяне на стойката, вкарване на ръката под мишницата, притегля­ не на атакуващия към себе си и захващане на разноименната ръка за лакътя, К о н т р а х в а т к и : 1 , Хвърляне през гърди c обхващане на трупа. Атакуваният при­ кляква и захожда обратно на посоката на хвърлянето, като обхваща трупа на атакуващия, повдига го и го хвърля през ГЪРДИ. ' 2, Хвърляне през гръб е к захващане на трупа и ръката. Левият крак на атакувания се изнася пред противниковия разноименен, захва­ ща се ръката и след КРЪГОМНО обръщане атакуваният застава c гръб към противника, като.го хвърля през гръб. Х а р а к т е р н и грешки: Прави се КРЪГОМНО обръщане направо, без да бъде принуден ата­ кувания да повдигне ОЦТ чрез повдигане на ръката нагоре.

53 4. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА ПОД ИИшНИЦАТА Атакуващият хваща разноименната ръка за китката, а c другата прави опит да придърпа главата, като захваща врата. Атакуваният реагира c изправяне на главата. Атакуващият прави КРЪГОМНО обръща­ не, като отправя погледа по посока на хвърлянето. Едновременно c това изправя ръката нагоре, така че тя минава покрай главата на атакувания и c махово движение захваща c подмишницата мишницата на противника /ФИГ. 8 8 / . Теглейки силно захванатата ръка, атакуващият хвърля противника през гръб. Хватката се изпълнява също, когато противникът прави опит за гмуркане под ръка.

Фиг. 88 Защита: В момента на обръщането атакуваният прикляква леко, като захва­ ща трупа отзад. К о н т р а х в а т к и : 1 , Сваляне е к захващане на трупа отзад. Още в началния момент на обръщането атакуваният прекрачва c десния си крак пред десния крак на противника, захваща трупа отзад и го сваля в партер.

2. Контраатакуващият прекрачва c левия си крак по посока на хвърлянето и прикляквайки захваща трупа отзад. Хвърлянето става през гърди встрани, като се продължава движението на атакуващия. Х а р а к т е р н и грешки: Недостатъчно изваждане на таза от едноименната страна на про­ тивниковото тяло,

54 5. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪЦЕТЕ ЗА МИШНИЦИТЕ От Фронтална стойка атакуващият захваща разноименната ръка за мишницата отгоре, Притегляйки захванатата ръка към себе си на нивото на рамото, прави крачка напред c десния крак между краката на про­ тивника и захваща c дясната си ръка разноименната мишница на ата­ кувания отдолу. Непосредствено c това, прикляквайки леко на предностоящия крак, се обръща c гръб към противника. Главата се отвежда леко назад, а погледът е отправен по посока на хвърлянето /фиг. 89/. Хвърлянето се извършва c рязко разгъване на краката в коленни ста­ ви и мощен тласък на таза.

Фиг. 89 Тактическа

подготовка:

Хватката се изпълнява успешно, когато атакуващият е захванал мишницата отгоре и отстъпва назад, така че десният крак да остане между краката на противника. При създалата се позиция захванатата ръка се придърпва напред-нагоре към гърдите и се прави кръгомно обръщане, а другата ръка захваща противниковата мишница отдолу» - в случаите, когато противникът е захванал врата и прави опит за вкарване на другата ръка под мишницата, Позицията на краката на противника и положението на ръцете създават благоприятна обстановка за хвърлянето» - при захващане на трупа и ръката след опит за хвърляне от същия захват - дублиране на движението, като вместо трупа се захва­ ща мишницата отдолу. Защита: В момента на обръщането атакуваният прикляква, като освобожда­ ва захванатата ръка отдолу чрез издърпване и захващане на трупа отзад.

55 Контрахватка. Хвърляне през гърди със захващане на трупа отзад, При обръща­ нето на атакуващия контраатакуващият прикляква леко, като прекрачва по посока на движението, изнася таза напред плътно до противника и издърпва ръката, която е захваната отдолу, захваща трупа отзад и из­ пълнява хвърляне през ГЪРДИ, Характерни грешки: Недостатъчно повдигане и теглене на захванатата мишница отго­ ре и изпускане на другата ръка по време на обръщането.

6. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ C ХВАЩАНЕ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ ЗА КИТКИТЕ ПРИ поставяне на двете ръце ВЪРХУ раменете атакуващият ги хваща за китките, като едновременно c това прави лек напад c еди­ ния крак напред. Захванатите ръце се притеглят към себе си - наго­ ре на нивото на главата /Фиг. 9 0 / . Главата се отвежда леко назад и се обръща по посока на хвърлянето, а задностоящият крак c КРЪГОМ­ НО обръщане се поставя до предния. Леко свитите крака се разгъват, а ръцете дърпат напред-надолу, като направляват хвърлянето,

Фиг. 90 Т а к т и ч е с к а подготовка: - след вкарване на двете ръце под мишниците, но не дълбоко, атакуваният обикновено поставя предмишниците пред гърдите, като з а ­ хваща врата на атакуващия c двете си ръце. Атакуващият захваща ръ­ цете за китките, прави дълбок напад и бута ръцете нагоре-встрани, така че гърдите му остават под гърдите на атакувания» - в моментите, когато противникът се стреми да ни извади от равновесие /разцентрова/, като захваща врата c двете си ръце или c поредно захващане на врата за разцентроване» - когато разноименните ръце на двамата са във взаимен хват

56 долу, c изненадващо отвеждане на ръцете встрани-нагоре към себе си и напад противникът се изважда от равновесие. Защита: Когато атакуващият се обръща - присядане /приклякване/ c из­ насяне на тежестта назад-надолу и освобождаване на лявата ръка.

Контрахватка:

Хвърляне c обратно обхващане на трупа. При посочената защита след освобождаването на ръката контраатакуващият прекрачва обратно на хвърлянето и обхваща трупа обратно. В зависимост от положението на атакуващия, контраатакуващият сваля или хвърля противника, Х а р а к т е р н и грейки: Обръщането се започва преди да е изваден противника от равно­ весие c повдигане на ръцете нагоре-назад.

7. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ВРАТА Тази хватка може да се изпълни е к захващане на противникова­ та ръка под мишницата или c хващане за китката на рамо, Атакува­ щият захваща лявата ръка на противника под разноименната мишница, а c другата - врата му, като го принуждава да заеме леко приведена стойка, Левият крак, свит в колянна става, се поставя близко до вътрешната страна на едноименния противников крак /фиг. 9 1 / , Едно­ временно c поставянето на крака напред се прави кръгомно обръщане, главата се отклонява рязко назад, погледът се отправя по посока на хвърлянето, а тазът допълнително се изважда по посока на движение­ то, Останал c гръб към противника, накланяйки се напред, атакува­ щият съчетава рязкото и енергичното разгъване на коленните стави c мощно теглене на захванатата ръка и врат и ХВЪРЛЯ противника пра­ во напред. От същия захват става задържането и туширането, Т а к т и ч е с к а подготовка: -захванал едната ръка под мишницата, атакуващият прави крачка назад от страна на захванатата ръка, а c другата ръка придърпва главата на противника към себе си надолу, Атакуваният противодей­ ствува, като изправя главата. В момента на изправянето атакуващият е к своята ръка, свита в лакътната става, захваща врата и прави КРЪГОМНО обръщане» - обхванал рамото под мишницата и врата, атакуващият упражня­ ва натиск към захванатата ръка, а c другата бута мишницата нагоре, Стремейки се да възстанови положението си, атакуваният проти­ водействува в обратна посока. След внезапно разккване на обхвата.

57

Фиг. 91 използвайки противодействието на противника, атакуващият захваща ръката vi врата и се обръща c гръб към него» - когато двете ръце на противника са вкарани под двете мишни­ ци, атакуващият изнася тежестта назад, захващайки двете ръце отго­ ре и ги натиска надолу-навътре, C напад напред и освобождаване на едната ръка атакуващият захваща врата, като се обръща КРЪГОМ» - от взаимно захващане на ръцете и врата атакуващият прикляк­ ва леко, когато удобният крак е останал напред, като непосредствено след това се обръща кръгом, - при захващане на трупа и ръката атакуващият притиска ръката, която е захванала трупа надолу-навътре, а c другата ръка захваща разноименната, която е захванала врата му, Противодействието, кое­ то оказва ПРОТИВНИКЪТ, създава възможност за захващане на врата, обръщане c гръб към него и хвърляне. Защити: 1. Не се позволява обръщане, като се прекрачва по посока на обръщането, 2. В момента на обръщането - избутване на ръката нагоре, като едновременно c това се прикляква или се прикляква е поставяне на ръката на хълбока.

58 3, След обръщането се прикляква и се поставя тазът плътно до атакуващия е к захващане на трупа отзад. К о н т р а х в а т к и : 1 . Хвърляне през гърди е к захващане на врата и трупа. Ако атакуващият е захванал c разноименната ръка противниковата на рамо­ то си, а c другата - врата, контраатакуващият, прикляквайки, прави крачка по посока на хвърлянето, захваща врата и трупа и го хвърля през ГЪРДИ назад.

2. Хвърляне през гърди е к захващане на трупа. Тази контрахватка се изпълнява, когато при обръщането контраатакуващият при­ кляква плътно до атакуващия, обхваща трупа отзад и го хвърля през гърди назад.

3. Сваляне е обхващане на трупа отзад. Когато ПРОТИВНИКЪТ се обръща КРЪГОМ към атакувания, последният поставя левия си крак пред противниковия едноименен за опора /Фиг. 9 2 / , Прикляквайки, той захваща трупа отзад, като силно го придърпва към себе си, овладява го в това положение, а след това пада заедно c него в партер, Х а р а к т е р н и грешки: Навеждане на главата надолу-напред при кръгомното обръщане и недостатъчно изваждане на таза откъм едноименната страна на таза на противника, Лоша съгласуваност в действията на ръцете и краката.

Фиг. 92 8. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ C ОБРАТНО ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ВРАТА ОТГОРЕ Атакуващият захваща ръката и врата отгоре /при възможност и брадата/. Прави крачка напред c крака, който е от страната на захва­ натата глава и се обръща c гръб към атакувания. Чрез разгъване на краката в коленни стави и дърпане на захванатата ръка атакуваният

59 се ХВЪРЛЯ през гръб. Поради трудния захват още преди приземяването атакуващият освобоедава главата, като продължава движението със захванатата ръка, за да избегне контраатаката - носене през мост /Фиг, 93/.

Фиг. 93 Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а .

-след захващането на ръката и врата атакуващият прави крачка назад, като прикляка леко и прази опит да повдигне захванатата ръ­ ка, без да облекчава натиска ВЪРХУ главата. Реакцията на противни­ ка позволява обръщане и хвърляне» - ако атакуваният се е навел ниско, атакуващият повдига захва­ натата ръка и глава нагоре като за хвърляне през ГЪРДИ И непосред­ ствено след това вкарва таза под противника; - когато съзнателно се позволява гмуркане, обръщането е гръб трябва да стане още в началния момент на това действие. Защита: Да се разкъса захватът или да се обхване трупът, като се при­ клекне, а кракът прекрачва по посока на движението, К о н т р а х в а т к а : От посочената защита противникът се ХВЪРЛЯ назад през гърди.

9. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ C ОБХВАЩАНЕ НА РАМОТО И ВРАТА Хватката се различава от предхождащата по начина на захвата. Атакуващият обхваща рамото и ръката на противника, като е лявата си ръка се стреми да избута обхванатата мишница нагоре, а c дясната упражнява натиск върху противниковото разноименно рамо и мишницата надолу /Фиг. 94/. Поставя левия крак напред, обръща се на пръстите му кръгом, като прибавя и задностоящия крак до него. Хвърлянето по-

60 нататък се изпъпнява както при горния вариант, Т а к т и ч е с к а подготовка: -обхванал рамото и врата, атакуващият упражнява натиск на про­ тивоположната страна на хвърлянето c цел да използва противодей­ ствието на противника» - плътният обхват до известна степен затруднява обръщането c гръб към противника. По-безпрепятственото КРЪГОМНО обръщане се осъ­ ществява, когато леко се прикляква на предностоящия крак и тежест­ та се поема от него, а главата се отклонява рязко назад, така че трупът и тазът се приближават надолу-напред към атакувания. Погле­ дът се отправя по посока на хвърлянето» - в случаите, когато противникът прави опит да се освободи от обхвата, се създават условия за безпрепятствено КРЪГОМНО обръща­ не, гарантиращо хвърлянето» - от взаимен обхват атакуващият прави крачка назад, така че удозният крак остава напред. Заедно c това притиска рамото и глава­ та на атакувания към себе си надолу. При противодействието се съз­ дава възможност за атакуване, Защити: Аналогични на хвърлянето през гръб е к захващане на ръката и врата.

Фиг. 94 К о н т р а х в а т к и : 1. Сваляне c гмуркане. В началото на обръщането контраатакува­ щият прикляква, като едновременно е това избутва ръката на атакува­ щия и освобождава главата, непосредствено след това захваща трупа отзад и сваля противника. Другата ръка е захванала врата /ФИГ. 9 5 / , 2. Събаряне c обхващане на рамото и врата. Когато атакуващият започне обръщането c гръб, контраатакуващият изпреварва противника е обръщане в обратна посока, като пуска таза надолу-встрани /ФИГ, 96/.

61

Фиг. 95

Фиг. 96

3. Хвърляне през гърди е к захващане на врата и трупа или на ръката и трупа. Атакуващият прави напад така, че тазът му слиза надолу и напред към противника, захваща трупа и хвърля назад. Дру­ гата ръка захваща врата или разноименната ръка отгоре, Х а р а к т е р н и г р е ш к и : Както при хвърляне е к зах­ ващане на ръката и врата, 10, ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ C ОБХВАЩАНЕ НА ВРАТА И МИШНИЦАТА Разликата между хвърлянето през гръб е обхващане на рамото и врата и настоящата хватка е тази, че след първоначалния обхват об­ хванатата противникова ръка се бута нагоре, като се притиска до главата му, за да се създаде възможност обръщането да се осъществи на тази страна. Кракът се поставя напред, а обхванатата глава и мишница се притискат нагоре към себе си, C отвеждане на главата рязко назад и обръщане по посока на хвърлянето, трупът и тазът се завъртат по надлъжната си ос по посока на хвърлянето, като в по­ следния момент се прикляка по-подчертано /ФИГ. 97/. Хвърлянето се осъществява c мощно теглене на обхванатата глава и се съчетава c разгъване на краката в коленете. Тактическа подготовка: Предмишницата се поставя пред гърдите така, че в областта на врата /отстрани/ да се съедини /с кука/ c ръката, която обхваща мишницата и задната част на врата. Същата, свита в лакътната ста­ ва, повдига противниковата ръка нагоре към главата му, но така, че атакуваният да остане встрани от тялото на атакуващия близо до страната на обръщането.

62

Фиг. 97 Защита: Прикляквайки, атакуваният се стреми да освободи обхванатата ръка. К о н т р а х в а т к а : '- Хвърляне през гърди е к захващане на ръката и трупа. Когато атакуващият се стреми да осъществи обхвата, контраатакуващият при­ кляква право надолу близо до атакуващия, захваща разноименната ръ­ ка за мишницата, а c другата прихваща ниско трупа и го ХВЪРЛЯ през ГЪРДИ /ФИГ.

98/.

Х а р а к т е р н и грешки: Обръщането се прави преди мишницата да бъде прибрана до главата.

Фиг. 98

Фиг. 99

11. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ C ОБХВАЩАНЕ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ И ВРАТА Атакуващият обхваща ръцете на противника и врата, като се стреми да го изправи, придържайки го плътно до себе си. Удобният крак се поставя напред, леко свит в колянна става /Фиг, 99/, На

63 пръстите на предностоящия крак се извършва КРЪГОМНОТО обръщане, ка­ то главата се отвежда назад по посока на хвърлянето. Без да се раз­ късва обхватът, c мощно теглене на обхванатите ръце и врат и енер­ гично разгъване на краката противникът се ХВЪРЛЯ през гръб. Т а к т и ч е с к а подготовка: Когато едната ръка на атакуващия е вкарана под мишницата на противника, изненадващо c мах атакуващият вкарва и другата ръка, като продължава движението нагоре към себе си c двете ръце. Ръцете са свити в лакътни стави, като притискат нагоре-навътре противнико­ вите лакти и се захващат в кука на врата, Едновременно c това се поставя и удобният крак напред. Защити: 1 . Не се позволява обхващането на двете ръце и главата, като едната ръка енергично се изважда и се вкарва под противниковата мишница, или c двете ръце се захващат противниковите мишници, при­ тискайки се надолу-навътре.

2. В случаите, когато е осъществен обхватът, двете ръце се хващат в кука пред брадата на атакуващия, като избутват главата назад c цел разкъсване от обхвата. К о н т р а х в а т к а : Хвърляне през гърди е к захващане /обхващане/ на ръцете. Още преди да се осъществи обхватът, контраатакуващият захваща разноименните мишници на противника отгоре и ги притиска надолу. Едно­ временно c това се стреми да вкара двата си крака между краката на атакуващия, като влиза плътно под него. Притегляйки го към се­ бе си, контраатакуващият отвежда енергично главата назад, разгъва краката и тласка мощно c таза противника, като го ХВЪРЛЯ през гър­ ди. Х а р а к т е р н и грешки: Прави се обръщане преди да се изолират ръцете нагоре, 12. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ТРУПА Атакуващият захваща за китката или лакътя разноименната про­ тивникова ръка, а е другата ръка - под разноименната мишница трупа. Едноименният крак на ръката, захванала трупа, се поставя напред. Отвеждайки главата назад и отправяйки поглед по посока на хвърля­ нето, атакуващият прикляква леко на предностоящия крак, прави кръ­ гомно обръщане и застава c гръб към противника. Краката са леко свити в коленни стави /Фиг. 100/. Движението продължава c енергич-

64 но навеждане на трупа напред, разгъване на краката в коленни стави и теглене на здраво захванатия труп и ръка. След хвърлянето захватът не се разкъсва.

Фиг. 100 Т а к т и ч е с к а подготовка, -от взаимен захват атакуващият поставя удобния крак между кра­ ката на атакувания, леко свит в колянна става, като едновременно е това го придърпва c ръцете си нагоре към себе си. Атакуващият реа­ гира и c отдалечаване на таза. Това създава възможност за обръщане е гръб към противника и хвърляне» - атакуващият прави крачка назад c разноименния крак на ръка­ та, захванала трупа, като едновременно леко прикляква на предностоя­ щия крак. Трупът също се накланя напред, Противникът, следвайки дви­ жението, пристъпва напред, но в същия момент атакуващият го притегля нагоре към себе си, така че тазът му остава по-ниско от против­ никовия, Създалата се обстановка дава възможност за кръгомно обръща­ не и хвърляне» - правейки Фиктивен опит за обръщане c гръб към противника, атакуващият се връща почти до първоначалното положение и, използвай­ ки реакцията или отпускането на атакувания, дублира атаката. Понякот га това се използва серийно /два-три и повече пъти/» - в моментите, когато ПРОТИВНИКЪТ захваща ръката отгоре, преди да е поставил другата под мишницата, атакуващият привежда стойката, като захваща противниковия труп и ръката и едновременно c това се обръща КРЪГОМ. Защити: 1 . В момента на обръщането атакуваният прикляква, като поставя плътно И ниско таза да противника, а трупът се отклонява назад,

65 притискайки ръката надолу, 2, Щом атакуващият започне обръщането, атакуваният прекрачва по посока на движението, като се стреми да застане фронтално срещу него.

Контрахватки: Събаряне е к захващане на ръката и трупа. След като атакува­ щият захване ръката и трупа в началния момент на обръщане, контра­ атакуващият го изпреварва и в момента, когато е пренесъл тежестта на атакуващия крак, за да направи кръгомно обръщане, контраатаку­ ващият енергично и мощно упражнява натиск върху захванатата ръка и труп, като пуска таза надолу-навътре по посока на опорния крак и тепиха /ФИГ, 1 0 1 / ,

Фиг. 101

Фиг. 102

2. Хвърляне през гърди c обхващане на трупа и ръката. Ако ата­ куващият е успял да се обърне c гръб, контраатакуващият сваля тази си ниско и плътно до противниковия, като притиска разноименната ръ­ ка и обхванатия труп надолу към себе си /ФИГ. 102/, C разгъване на краката и тласък c таза той хвърля противника през гърди. Х а р а к т е р н и грешки: Атакуващият прави КРЪГОМНОТО обръщане на дистанция поради огра­ ничаване на движението от захвата или не захваща плътно трупа. Не включва активно в началото на обръщането захванатата ръка.

13. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГРЪБ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ЕДНОИМЕННАТА РЪКА Л ТРУПА Атакуващият захваща разноименната ръка на противника за китка­ та, а c другата - едноименната мишница. C придърпване на захвана­ тата ръка между двамата нагоре атакуващият прави крачка c левия

66 крак, като го поставя между противниковите и се обръща странично към него. Ръката, която е хванала китката, се освобождава и захва­ ща трупа отзад /ФИГ, 103/. Продължавайки дърпането c едноименната ръка нагоре-встрани, атакуващият се обръща c гръб и ХВЪРЛЯ против­ ника, като преди приземяването освобождава ръката от трупа и оста­ ва c лице към тепиха.

Фиг. 103

Т а к т и ч е с к а подготовка: -захванал разноименната китка, атакуващият изненадващо я избут­ ва между двамата, без да я контролира. Другата ръка захваща мишни­ цата, като продължава движението на избуталата противникова ръка. Кракът се поставя отпред, а освободената ръка обхваща трупа» - когато противниковата ръка е поставена на рамо, атакуващият захваща китката и мишницата, отвежда главата и трупа назад, за да избута противниковата ръка навътре, освободи противниковата китка и захване трупа отзад» - захванал плътно разноименната ръка отвън за мишницата, а c едноименната - китката от приведена стойка, атакуващият изненадва­ що изправя стойката, като поставя удобния крак между краката на про­ тивника и захваща трупа. Защита:

Атакуващият не позволява да бъде хвърлен, като прикляква, за­ хваща c едноименната ръка противниковата, захванала трупа, и се

67 стреми да се освободи, завъртзайки се срещу него, К о н т р а х в а т к и : 1 . Хвърляне c обратно обхващане на трупа. Когато атакуващият се обръща c гръб, контраатакуващият прикляква дълбоко и, придвиж­ вайки се срещу движението на атакуващия, обхваща обратно трупа и го хвърля /ФИГ. 104/.

Фиг. 104 2. Хвърляне през гръб е к захващане на ръката на хълбок и тру­ па. Атакуващият хваща едноименната китка на противника, като прися­ да на таза и външната страна на бедрото, Ръката, захванала китка­ та, тегли надолу, а другата бута трупа нагоре-назад.

Хвърляния през рамене (мелница) МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

Хвърлянията през рамене /мелниците/ в досегашните литературни източници по класическа борба у нас са разглеждани като технически действия, влизащи в групата на хвърлянията през гръб, В последно време обаче, поради появата на някои нови технически действия и на­ лагането им в класическата борба, се изисква те да бъдат обособени в отделна група. По структурата на движение те се различават от поясните хвърляния по това, че атакуваният се поема ВЪРХУ двете ра­ мена и се хвърля през рамената встрани или встрани-назад. Изпълня­ ват се от различни захващания на ръцете, ръцете и врата, ръцете и трупа и се отличават c добра тушова ефективност. Методиката на обучение е подобна на предшествуващата група, като и тук условно движението на атакуващия може да се раздели на три момента: 1 . осъществяване на захвата» 2 , хвърляне през рамене»

68 3, задържане и туширане. C усвояването на общата структура на дви­ жението еднакво внимание трябва да се отделя на подготовката на хватката. Подготвителните действия за тези хватки са предварителни /комплексни/ движения и се разучават както поотделно, така и c определеното хвърляне. Хватките от тази група трябва да се разуча­ ват c подготовката на действието както в статично положение, така и по време на движение, ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ХВЪРИНИЯТА ПРЕЗ РАМЕНЕ

1 . ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ РАМЕНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ПРОВИРАНЕ НА ГЛАВАТА ПОД МИШНИЦАТА ОТВЪТРЕ Атакуващият захваща c едноименната ръка китката на атакуващия, а c другата - мишницата му отвън, прави крачка c десния си крак на­ пред, като едновременно c това накланя трупа напред-надолу и упраж­ нява натиск върху захванатата ръка. Без да освобождава захванатата ръка, атакуващият провира глава под мишницата, така че страничната част на противниковия труп се опира на раменете /ФИГ. 105/, C раз­ гъване на левия крак атакуващият присяда на външната страна на бе­ дрото и таза, като тегли захванатата ръка надолу и хвърля противни­ ка през рамене встрани. В момента на хвърлянето и приземяването ата" куващият се обръща c лице към тепиха и противника, захващайки тру­ па отгоре.

Фиг. 105 От същия захват хвърлянето през рамене може да се изпълни вместо c присядане от коляно както на десния /фиг. 106/, така и на левия крак, Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -захващайки ръката, атакуващият упражнява натиск ВЪРХУ рамото и ръката, така че принуждава противника да ПРИСТЪПИ C далечния крак

69 напред. В момента на пристъпването главата се провира и се осъщест­ вява хвърлянето»

Фиг. 106 - атакуващият захваща разноименната мишница на противника, притискайки я здраво, за да не може да се освободи c дърпане, Ата­ куваният се принуждава да я свие в лакътна става пред гърдите c цел да се освободи от захвата, Атакуващият захваща c едноименната ръка китката, провира главата и изпълнява хвърлянето» - от предварително захванатата ръка атакуващият умишлено на­ вежда главата, като предоставя възможност на противника да я захва­ не, В момента на опита за захващане на главата, тя се провира под мишницата и се ХВЪРЛЯ противника. ' К о н т р а х в а т к и : 1 , Сваляне в партер c обхващане на рамото и главата отгоре /вж. ФИГ. 5 7 / .

2. Хвърляне през ГЪРДИ C обхващане на рамото и врата отгоре /вж. ФИГ. 130/. Защити:

1, Изправяне на стойка, като се захваща китката на атакуващия и се застава фронтално срещу него, 2, В момента на провирането на главата, тя се захваща, като краката енергично се изнасят назад и по посока на движението, така че да се упражни натиск в областта на врата и главата, 2. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ РАМЕНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ПРОВИРАНЕ НА ГЛАВАТА ПОД МИШНИЦАТА ОТВЪН

C дясната ръка атакуващият хваща разноименната китка, а c дру­ гата - едноименната мишница, като плътно я притиска до себе си. C ряз­ ко движение той придърпва захванатата ръка към себе си встрани, пра­ вейки опит да изведе противника от равновесие, Непосредствено c въз-

7U становяването на равновесната устойчивост атакуващият прикляква силно на десния крак, провира главата отвън под мишницата на захва-. натата ръка и принуждава противника да застане странично върху ра­ менете му /ФИГ. 107/. C присядане на таза и външната страна на бе­ дрото, съчетано c мощно теглене на захванатата ръка надолу-встрани, атакуващият го ХВЪРЛЯ през рамена. В момента на хвърлянето атакува­ щият се обръща c лице към противника, като захваща воата отгоре,

Фиг. 107 Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -захванал ръката, атакуващият се стреми да извади атакувания от равновесие, като придърпва ръката към себе си встрани. В стре­ межа си да съхрани равновесие, атакуваният се дърпа назад и разкри­ ва възможност за провиране на главата отвън под мишницата» - атакуваният хваща разноименната китка на хълбока, а c доугата ръка захваща врата. Придърпва врата към себе си надолу и прави крачка назад, След това изнася единия крак напред за опора, като повдига главата, В този момент атакуващият захваща едноименната мишница, провира главата и ХВЪРЛЯ противника. Защита: Атакуваният не позволява на противника да захване ръката му c две ръце или при захващане го улавя за лакътя на разноименната ръ­ ка, като се стреми да разкъса захвата, заставайки Фронтално срещу него. К о н т р а х в а т к а : Сваляне със захващане на трупа отзад. След като атакуващият е захванал ръката, контраатакуващият енергично прикляка. като захва­ ща трупа отзад със свободната ръка и сваля противника в партер,

71 3, ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ РАМЕНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА ЗА МИШНИЦАТА И ТРУПА Нападащият захваща разноименната ръка за мишницата, прикляква на левия крак, като провира главата под захванатата мишница, а c другата ръка захваща трупа отстрани /ФИГ, 108/. Присядайки на таза и външната страна на дясното бедро, атакуващият дърпа захванатата ръка надолу, а c другата бута трупа нагоре по посока на движението. Атакуваният се хвърля през рамене встрани-надясно, като атакуващият остава c лице към него и захваща трупа или врата, без да освобожда­ ва захванатата ръка,

Фиг. 108 Т а к т и ч е с к а подготовка: -придърпвайки захванатата ръка и врата, атакуващият се стреми да изведе противника от равновесие напред-надолу. При реагирането на атакувания c изправяне или c дърпане, атакуващият кляка, прови­ ра главата и захваща трупа» - захванал ръката на противника, атакуващият използва настъ­ пателните му движения напред, като енергично, кляка, провира глава­ та и захваща трупа. Защита: Прибиране на главата под гърдите c мишницата и захващане на рамото отгоре, като краката се поставят назад, така че тежестта на собственото тяло да падне ВЪРХУ главата и рамото. К о н т р а х в а т к и : 1 . Сваляне в партер c обхващане на врата и рамото /вж.Фиг. 5 9 / , 2, Хвърляне през гърди /настрани/ c обратно обхващане на ра­ мото и врата отгоре /ВЖ.ФИГ. 130 и 1 3 1 / .

4. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ РАМЕНЕ СЪС ЗАХВАцАНЕ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ При тази хватка борецът използва създадения захват от страна на противника ВЪРХУ рамото и воата. C дясната оъка той захваща разноименната китка, а c другата - също разноименната за мишницата, Левият крак е изнесен напред /ФИГ. 109/. В момента на атаката гла­ вата се отвежда назад, а задностоящият крак се 'прибира до предния. Трупът и краката мощно се разгъват нагоре-назад и противникът се хвърля по посока на захванатото рамо, Без да се разкква захвата, противникът се задържа и се тушира.

Фиг. 109 Тази хватка се изпълнява в повечето случаи като контрахватка на свалянията c обхващане на рамото и врата отгоре и на хвърля­ нията през гърди от същия обхват, Това определя до известна степен тактическата подготовка и контрадействията.

5. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ РАМЕНЕ C ОБХВАЩАНЕ НА ВРАТА И РАМОТО ОТГОРЕ Атакуващият обхваща врата c едната ръка, а c другата - разноименното рамо отгоре. Ръката, обхванала рамото, се свива в лакътна става, така че прибира противниковата ръка навътре до врата. Упраж­ нявайки натиск надолу, атакуващият използва противодействието на противника, като прикляква дълбоко, поставя левия крак на подбедрицата и провира главата под атакувания, без да р а з к к в а обхвата /Фиг. 110/. Атакуваният остава c гърди ВЪРХУ раменете и врата на атакуващия, С к силно дърпане на обхванатото рамо и глава и накла­ няне на трупа встрани-надолу противникът се хвърля през рамене, присядайки на таза и външната страна на бедрото.

/3

^иг. 110 Тактическа

подготовка:

След обхващането на рамото и воата атакувалият ги притиска така, че главата остава под гърдите му, а мишницата е прилепнала плътно до нея. Атакуващият остава малко встрани соещу противника от страната на захванатото рамо. Защита: Не се позволява обхващането на зрата и рамото едновременно, 2 случай на обхващане ръката енергично се изтегля, а главата се из­ важда под гърдите, като c това движение се тласка противниковата мишница c рамото,

Контоахватка: Хвърляне през ГЪРДИ С обхващане на трупа. Контраатакуващият, прикляквайки близо под противника, повдига главата нагоре-назад. Едновременно c това обхваща c двете ръце трупа на противника, пов­ дига го и го хвърля през гърди назад. Контраатакуващият може да из­ пълни и хвърляне напред.

Хвърляния през гърди Хвърлянията през гърди са едни от най-коасивите технически действия в класическата борба. Това са хватки, при които атакува­ щият обхваща или захваща определени части от тялото на противника, отделя го от тепиха и чрез наклон назад /дъга на тялото/, съчетан c тласък в таза и корема, го хвърля през гърдите си назад. Според необходимостта при изпълнението на тези технически действия атаку­ ващият може още преди да докосне тепиха c глава, да се обърне c ли­ це към атакувания и тепиха, като излезе от създадената ситуация мост. За изпълнението на тази гоупа хватки се използват следните за-

74

хнати: 1. обхващане на тоупа и ръцете» 2, захващане на трупа и ръ­ цете; 3. обхващане на трупа; 4. захзащане на ръцете» 5. захващане на зрата и трупа. МЕТОДИЧЕСКИ

УКАЗАНИЯ

Хватките от групата на хвърлянията през гърди са най-сложните ii трудно изпълними технически действия от класическата борба в стойка, двигателната дейност п;)и изпълнен/ето на всяко техническо дейстние от тази група се изразява c проява на скоростно-силови качества и гъвкавост, от една страна, а от друга, съпроводена е c преодоляване на неблагоприятните, необичайни положения за човека, като падане в мост заедно c атакувания, излизане от това критич­ но положение и т . н . Освен това се изисква висока степен на коорди­ нация и отлично владеене както на собственото, така и на противни­ ковото тяло з пространството. Ето защо усвояването на хвърлянията през гърди е свързано c много усилия и време. Необходимо е едновре­ менно c преодоляване на страха да се развиват и скоростно-силовите възможности на отделните мускулни групи, а така също да се подобря­ ва v тяхната еластичност. Много ценни в това отношение са упражне­ нията за формиране и укрепване на борцовия мост, излизане от мост и падане в мост /вж, трета глава/. Те са основата, върху която се гради овладяването на хватките от тази група и са неотменно сред­ ство за преодоляване на страха и подобряване на гъвкавостта на бо­ реца. ПРИ хвърлянията през ГЪРДИ, както и при хвърлянията през гръб, в зависимост от подготовката на борците, възрастта, квалификацията и др, се използва както аналитичният, така и синтетичният метод на обучение. Казаното за хвърлянията през гръб изцяло важи и за тази група хватки. Различните начини на захващане и обхващане на противника не променят структурата на основните движения и затова повечето автори Н.Н. Сорокин /1960/, В.Я. Шумилин, В.П. Кожарски /1978/ и до. пре­ поръчват в обучението и усъвършенствуването хватките от тази група да се разглеждат и изучават като движение /действие/, сктоящо се от четири основни момента /елементи/: 1 . захват и подход към атаку­ вания» 2, извеждане на атакувания от равновесие, подбиване нагоре и падане заедно c него» 3. обръщане c гърди към тепиха» 4. задържа­ не и туширане на атакувания, Изхождайки от сложната структура на цялото движение, характе­ ра на отделните моменти при неговото изпълнение и възможностите за

75 обединяването им в едно цяло. считаме, че при обучението на тази техника е по-целесъобразно вторият и третият елемент да се изуча­ ват заедно, тъй като обръщането към тепиха до голяма степен зависи от правилното /успешното/ изпълнение на хвърлянето. Спираме се на следните основни действия /моменти/: - осъществяване на захвата /обхвата/ и подход /позиция/ към атакувания» - хвърляне и обръщане c ГЪРДИ КЪМ тепиха» - задържане и туширане. Захващанията и обхващанията на различните части на тялото на противника и подходът към него са база /основа/, върху която се гради по-нататъшното изпълнение на хвърлянията през гърди. Те пред­ определят до известна степен изхода от хватката, защото за разли­ ка от някои други технически действия, захватите при хвърлянията през гърди, осъществени един път в началото на изпълнението, оста­ ват такива и по време на хвърлянето /направляват противниковото тя­ ло в пространството/ и при обръщането c лице към тепиха, а позиция­ та /подходът/ е положението, което създава най-благоприятни възмож­ ности за повдигане или изваждане на противника от равновесие и хвърляне, Когато захватът е хлабав или се разкква по време на из­ пълнението /от страх или по други причини/, хвърлянето става непъл­ ноценно и крие опасност от травми, независимо от правилната позиция, Обратно - добрият, здрав и плътен захват не е залог за сигурно из­ пълнение, ако няма подходяща позиция, Макар че между захватите и подхода няма строга зависимост, освен казаното дотук, в обучението трябва да се търси най-подходящото, най-оптималното съчетание съо­ бразно р к т а . теглото, бързината на реакцията и др, В зависимост от необходимостта в някои случаи захващанията /обхващанията/ предхождат подхода, а в ДРУГИ се осъществяват едно­ временно, но винаги успешното изпълнение зависи и от бързото им и навременно съчетаване, Най-често срещани са следните съчетания на обхващане /захващане/ и подхождане: а. c обхващане на ръката и трупа и прибиране на задностоящия крак. Атакуващият поставя единия крак напред, обхваща трупа и ръка­ та и пристъпва е к задностоящия крак напред, като го поставя от вън­ шната или вътрешната страна до ходилото на противниковия разноиме­ нен крак /Фиг. Ш / . Обхващането може да се осъществи и по време на подхода. б. c обхващане на трупа и ръката и захождане. След обхващането атакуващият захожда със задностоящия крак, като го поставя зад про-

76 тивниковия разноименен, така че остава встрани на атакувания /ФИГ.

112/. В този случай обхватът предхожда подхода,

Фиг. 111

Фиг. 112

з. c обхващане на трупа и ръката и увисване / Ф И Г . 113/. При това изпълнение обхватът винаги предхожда подхода. г, c обхващане на трупа и подхождане /ФИГ. 114/. Обхващането и подходът са осъществяват едновременно. д. захващане на трупа и ръката и прибиране на задностоящия крак /ФИГ. 115/. Може да се изпълни и c предварително захващаме на трупа и ръката и едновременно c подхождането. Засностоящият крак се поставя от вътрешната или външната страна до ходилото на против­ никовия разноименен крак.

Фиг. 113

фиг. 114

Фиг. 115

В схватката, макар и по-рядко, се използват и други комбинации на обхвати /захвати/ и подхождания като: захващане на врата и трупа и подход, обратно обхващане на врата и рамото отгоре и подход, об­ хващане на рамото и врата и до. Голямото разнообразие от обхвати, захвати и подхождания не про­ менят начина на изпълнение, напротив - чрез тях се постига единстве­ ното и неотменно условие, гарантиращо успешното изпълнение на всяка хватка, а именно - атакуващият да разположи ОЦТ по-ниско от този на противника и колкото е възможно по-близо до неговата проекция /ФИГ.

11 116/, C прибирането на задностоящия крак атакуващият притегля сил­ но и плътно противниковото тяло към себе си и отвежда главата на­ зад по посока на хвърлянето, Краката са разположени приблизително на ширината на раменете. Всичко това е необходимо и създава благо­ приятни предпоставки за пристъпване към изпълнението на втората Фаза - хвърляне и обръщане c гърди към тепиха.

Ц >1

2

Фиг. 116 Вторият основен момент при изпълнението на тази група хватки /хвърляне и обръщане c гърди към тепиха/ се изпълнява по два начина: а. хвърляне c увличане и допълнително подбиване; б. хвърляне c предварително повдигане /откъсване/ на противни­ ка от тепиха. Според Лумилин /1978/ първият начин се изпълнява за сметка на едновременните действия на дърпането на ръцете нагоре-назад, откло­ няването на главата назад и разгъването на краката. Изследванията, направени от автора, показват, че сумарните усилия при изпълнението са насочени нагоре-назад. Втория начин на изпълнение авторът препо­ ръчва да се прилага на борци c по-нисък ръст, като хвърлянето за­ почне c разгъване на краката /повдигане на противника/, падане на­ зад, допълнително сгъване на краката, след което се изпълнява под­ биване и обръщане c лице към тепиха. Изследванията и направеният от ПРОФ. Райко Петров /1978/ срав­ нителен анализ на двата типа хвърляния показват, че първият начин се изпълнява за по-кратко време от втория, но той е по-неизгоден по следните съображения: - удължава подготвителната Фаза и дава възможност на противни­ ка да противодействува» - намаляват се биодинамичните възможности на мускулите за мак­ симална изява» - създават се предпоставки за контраатаки от страна на против­ ника още преди започване на атаката»

78 - хвърляне без повдигане /увличане/ крие опасност от затискаПС •

Изтъквайки изброените недостатъци, авторът не отхвърля този начин на изпълнение, а само посочва моментите, ПРИ КОИТО атакува­ щият остава в неизгодно положение и дава възможност на противника да се ориентира и реагира според необходимостта. От изложеното дотук може да се каже, че първият начин на из­ пълнение е приемлив в следните случаи: на изненада /ненадейно, нео­ чаквано изпълнение/» когато противникът остане в нестабилно /неу­ стойчиво/ равновесие на атакуващия /предностоящ/ крак» в случаите, когато има разлика в класата на борците» при по-лек противник» ко­ гато борецът разчита на здравия си борцов мост. Препоръчваме в началото обучението c тази техника да започне по втория начин - хвърляне c предварително повдигане /отккване/ на противника от тепиха, като от предварително установен захват /обхват/ се прави подхождането и хвърлянето. Това е наложително, тъй като при едновременното обхващане и подхождане, при увисването, захождането и т . н . се изисква определена тактическа зрялост, някои допълнителни движения и добра координация, които затрудняват обуче­ нието, пораждат несигурност и стегнатост в изпълнителя. След добро­ то усвояване на хвърлянето и обръщането към тепиха от предварител­ но установен обхват и подхождане в по-нататъшния процес на обучение и усъвършенствуване, занимаващите се запознават и c другите съчета­ ния на захващане и подхождане, както и случаите и начина, по който се изпълнява ПЪРВИЯТ вариант. Обръщанията към тепиха при хвърлянията е желателно да се осъ­ ществяват на 30 - 40 см над тепиха. В практиката се наблюдават слу­ чаи, когато обръщането се прави високо, непосредствено след наклона на тялото назад или след докосване на тепиха c главата. Първият случай крие опасност от лошо /тежко/ приземяване и затискане от противника, тъй като последният има възможност да се ориентира за посоката на хвърлянето. Вторият начин удължава времето за изпълне­ ние, утежнява падането и затруднява излизането от критичното поло­ жение мост. Разбира се успешното изпълнение на тези хвърляния и обръщания не е изключено - то зависи от височината на захвата, плътността, поведението на противника и до. Задържането и туширането се изпълнява по различни начини, Из­ хожда се от първоначалния захват /обхват/ съобразно действията на противника. Особено важно е непосредствено след обръщането да се организира и задържането,

79 Най-подходящо средство за обучението и усъвършенствуването на хвърлянията през гърди е чучелото, Първоначално изпълнителят обхва­ ща трупа на чучелото, като обхватът съзнателно се осъществява пониско, за да се поеме тежестта при приземяването от чучелото'. Из­ пълнението става c помощта на партньор /ФИГ. 117/, Здравият и плъ­ тен захват благоприятствува хвърлянето и спомага за своевременното излизане от положение мост. След доброто усвояване на хвърлянето по този начин се пристъпва и към изпълнение c различни обхващания, а така също и c определени подхождания и захождания /ФИГ. 118 и 119/.

Фиг. 117

Фиг. 118

Фиг. 119

80 ВЛИЗАНИЯ В ПРОТИВНИКА

Влизането в противника представлява целенасочена атака, ПРИ която стремежът е да се обхване най-уязвимото място на противника трупа или трупа и ръката. Тези действия от само себе си не предста­ вляват завършени хватки, носещи точки, но тяхното изпълнение създа­ ва отлична изходна позиция за изпълнение на редица хватки от групи­ те на хвърлянията през гърди и хвърлянията напред, затова де ги разгледаме преди споменатите групи хватки. В практиката най-често се срещат: - влизане c придърпване на ръката. От равна стойка атакуващият захваща ръката на противника, като изнася единия крак напред за опора, така че да предизвика съответна залитна реакция - прибиране на ръцете назад. В същия момент захванатата ръка се пуска и чрез дълбок напад се влиза към противника, като се обхваща трупа или трупа и ръката /Фиг. 120/. По-нататъшната реакция и позиция опреде­ лят и начина на хвърляне»

Фиг. 120 - влизане c гмуркане под ръка. Атакуващият прави дълбок напад, избутва c ръката едната от ръцете на противника си и обхваща c две­ те ръце трупа му /фиг. 121/. Разликата в сравнение c изпълнението при предхождащото влизане е в посоката на действията. Докато при влизането c придърпване откриването на трупа се постига чрез хори­ зонтално придърпване на ръката, при влизането c гмуркане ръката се повдига вертикално нагоре. В случая обхванатият противник може да се хвърли през гърди, да се свали или повдигне и Х В Ъ Р Л И напред» - влизане c въртене под ръка. Атакуващият захваща едната ръка /на рамо или под мишницата си/ c неговата разноименна. C другата ръка прави махово движение навътре под захванатата ръка, като ПРИ-

81 кляква леко. 3 момента, в който остане Фронтално срещу противника, той освобождава захванатата ръка и обхваща трупа c двете си ръце /чмг. 122/.

Фиг. 121

Фиг. 122 ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ХВЪРМННЯТА ПРЕЗ ГЪРДИ

1, ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА Атакуващият обхваща трупа и разноименната ръка на противника над лакътя. Едновременно изнася напред десния си крак, като го по­ ставя от вътрешната страна на разноименния крак на противника. Ръ­ цете притеглят силно противника към себе си, задностоящият крак се поставя до предния, Краката са леко свити в коленни стави, а тру­ път и главата - леко отведени назад /Фиг. 123/. C мощно енергично разгъване на краката в коленните стави, съчетано е к силен тласък на таза нагоре и теглене на ръцете, главата и трупът се отвеждат силно назад в дъга, като ПРОТИВНИКЪТ се отлепва от тепиха и се ХВЪРЛЯ през ГЪРДИ назад. Още греди да докосне главата или в момен­ та на съприкосновението c него, атакуващият се обръща c гърди към

Фиг. 123 атакувания от страна на обхванатата ръка. Без да се разкъсва обхва­ тът, противникът се задържа и тушира. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -атакуващият захваща трупа под мишницата, като c лакътя повди­ га противниковата ръка нагоре, а c другата изненадващо обхваща раз­ ноименната ръка и трупа. Двете ръце се хващат на гърба, едновремен­ но c това леко се прикляква на предностоящия крак, тазът се поставя по-ниско и по-близко до противника. Трупът остава изправен, а ръце­ те, обхванали плътно трупа и ръката, упражняват натиск към ръката, като леко накланят противника и го притискат към себе си» - от взаимен обхват атакуващият прибира и натиска обхванатата противникова ръка надолу към трупа, като стъпва c едноименния к р а к ' напред. Другата ръка бута противниковата мишница нагоре, така че захватът става плътен и атакуващият притегля противника към себе си. Защити: 1 . ПРИ обхващането атакуваният захваща китката c разноименната ръка, като се стреми да разкъса обхвата. Едновременно c това се при­ вежда, като изнася тежестта назад.

2. След обхвата подпиране на ръцете отпред на гърдите е к стре­ меж да се разкъса обхвата, 3. Изправяне на стойката така, че предмишницата се поставя пред

83 гърдите, захванала другата ръка на противниковия врат. Двете ръце плътно притискат обхванатата мишница и врат нагоре към себе си. К о н т р а х в а т к и : 1 . Сваляне c въртене под ръка. Още в момента на обхващането на трупа и ръката контраатакуващият захваща разноименната ръка от­ горе и изпълнява въртене под ръка. Контрахватката се изпълнява от взаимен обхват.

2. Хвърляне през гърди c обхващане на трупа и ръката. Контра­ хватката се изпълнява от взаимен обхват на двамата борци, като из­ пълнението е аналогично на хватката.

3. Хвърляне през гърди със захващане на ръката и трупа. Кон­ траатакуващият захваща ръката отгоре, като упражнява натиск ВЪРХУ нея, едновременно c това поставя едноименния крак напред, като прикляква плътно до противника, захваща трупа c другата ръка и го хвърля през ГЪРДИ, 4. Когато хвърлянето се изпълнява встрани към обхванатата ръ­ ка, атакуващият прекрачва по посока на хвърлянето и, продължавайки движението, хвърля противника.

5. Затискане /фиг. 124/.

Фиг. 124 Х а р а к т е р н и грешки: Атакуващият не притегля достатъчно силно противника към себе си и не застава плътно до него, 2. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА И ЗАХОШНЕ Хватката се изпълнява както от изненадващо обхващане на трупа и ръката, така и от взаимен обхват. Атакуващият, захващайки трупа и ръката, упражнява натиск върху захванатата ръка, като едновременно

84 c това прави крачка c десния крак зад разноименния на противника, като тазът остава по-ниско и плътно прилепен до противниковия таз /Фиг. 125/. Ръцете здраво притискат обхванатия труп и ръка към се­ бе си. Главата и ТРУПЪТ се отвеждат силно назад и П Р О Т И В Н И К Ъ Т се ХВЪРЛЯ през гърди.

Фиг. 125 Тактическата подготовка, защитите и контрадействията са също като при хвърлянето c обхващане на трупа и ръката.

3. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА И ПОТАПЯНЕ Атакуващият обхваща трупа и ръката на противника, упражнява натиск към обхванатата ръка, като едновременно c това прикляква и вкарва дълбоко десния крак между краката на противника /ФИГ. 126/. Без да разхлабва обхвата, атакуващият отвежда силно главата и трупа назад-встрани и принуждава атакувания да се наведе, като увисва под

Фиг. 126 него. Цялата тежест се поема от левия крак на противника. Контроли­ райки това.положение, атакуващият винаги пристъпва встрани-назад.

85 така че тазът остава плътно до опорния крак. C тласьк на таза про­ тивникът се хвърля през гърди. Още преди да докосне тепиха c глава­ та, атакуващият се обръща c гърди към него от страна на обхванатата ръка, без да разкъсва обхвата. Тактическа подготовка: - хватката се изпълнява както от изправена стойка, така и от ниска стойка, но и в двата случая от взаимен обхват. Движението на техническото действие започва е к силното и плътно притискане на обхванатата ръка към трупа, c наклоняване на трупа на атакуващия надолу-встрани и дълбоко вкарване на атакуващия крак между противни­ ковите и плътно притискане на противника надолу към себе си» - след като е захванал трупа е едната ръка под мишницата, ата­ куващият изненадващо в удобен момент обхваща и ръката, накланяйки се в същата посока, но следи дали едноименният крак на захванатата противникова ръка е предностоящ. Защита: Атакуващият противодействува на натиска към захванатата ръка нагоре, като едновременно c това изправя стойката и не позволява приклякването и вкарването на крака. Кракът към обхванатата ръка остава назад. Контрахватки: 1. Хвърляне c потапяне. От взаимен обхват, предугаждайки наме­ ренията на противника, контраатакуващият има възможност да изпрева­ ри атакуващия и изпълни по описания начин хвърлянето.

2. Затискане. В момента на потапянето контраатакуващият се стреми да извади крака, който е между противниковите отстрани, като го прехвърля над атакуващия крак на противника, стремейки се да остане c лице към него и тепиха /Фиг. 127/.

Фиг. 127 Х а р а к т е р н и грешки: Атакуващият разхлабва обхвата по време на изпълнението и позво­ лява изваждането на ръката.

36 4. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА РЪЦЕТЕ И ТРУПА Атакуващият обхваща трупа и ръцете в областта на лакътните стави. Едновременно c обхвата десният крак се поставя напред между краката на атакувания, непосредствено след това се прави крачка и c другия крак, като се поставя от външната страна до противниковия разноименен /фиг. 128/. И двата крака са свити в коленни стави, а тазът е значително по-нисък от противниковия, Ръцете плътно притис­ кат противника към себе си, C разгъване на краката и отлепване на атакувания от тепиха, съчетано c тласък на таза нагоре и огъване на трупа назад, противникът се хвърля през гърди, Обръщането ста­ ва от страната.на външностоящия крак.

Обхващането по този начин на трупа и ръцете става трудно и рядко. По-често то се извършва от дистанция, като атакуваният бива изненадан още преди съприкосновението c противника. Ръцете се пус­ кат стремително напред по най-късия път към целта, едновременно c това се прави напад c удобния крак. Защита: В момента на обхващането атакуваният енергично повдига ръцете нагоре, като лактите се отвеждат встрани, така че избутват против­ никовите ръце нагоре, захващайки се в кука в областта на врата. Контрахватка: Хвърляне през гърди c обхващане на трупа. Атакуваният, пов­ дигайки лактите встрани-нагоре, провира дълбоко мишниците си под мишниците на атакуващия, като обхваща трупа и го хвърля през гърди /вж. фиг. 141/.

87 5. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА РАМОТО И ВРАТА C едната ръка атакуващият обхваща врата, а c другата - рамото на противника под мишницата така, че двете ръце се захващат в кука между рамото и врата. Десният крак се поставя между краката на ата­ кувания, леко свит в колянна става /фиг. 129/. C направения обхват атакуващият го притиска към себе си нагоре. Противникът поставя ле­ вия крак отстрани до противниковия разноименен, отклонява главата и трупа назад и допълнително тласка c таза атакувания нагоре. Още преди да докосне тепиха, атакуващият се обръща към страната на об­ хванатата ръка. В зависимост от действията на атакувания, той оста­ ва c лице към'него или присяда, без да освобождава врата и рамото.

Фиг. 129 Тактическа подготовка: - обхванал рамото и врата, атакуващият, след като поставя дес­ ния крак напред, заплашва противника c хвърляне през гръб. Изпол­ звайки неговата реакция и защита, поставя левия крак напред и хвър­ ля през гърди» - захванал трупа под мишницата и поставил предварително едно­ именния крак напред, атакуващият прави опит да захване другата ръ­ ка на противника отгоре. Изненадващо обхваща врата, поставя и дру­ гия крак напред и хвърля атакувания. Защита: Атакуваният не позволява плътно обхващане на врата и рамото, като се стреми да постави предмишницата пред гърдите на атакуващия. Контрахватки: 1, Хвърляне през гърди c обхващане на врата и рамото. От взаи­ мен обхват контраатакуващият може да изпревари противника, като из­ пълни същото техническо действие по гореописания начин.

2, Хвърляне през гърди със захващане на трупа и ръката. Изпол-

88 звайки притеглянето на противника, контраатакуващият рязко прикляк­ ва, със свободната ръка захваща трупа ниско до таза, а c другата врата и изпълнява хвърляне през гърди.

3. Затискане. 3 момента на отклоняването на трупа назад за осъществяване на хвърлянето, контраатакуващият изнася поредно кра­ ката встрани по посока на обръщането и остава c лице към атакуващия.

6. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА РАМОТО И ВРАТА ОТГОРЕ Атакуващият обхваща врата отгоре c едната ръка, а c другата противниковото разноименно рамо. Десният крак е поставен напред /ФИГ. 130/, C прибиране на задностоящия крак до предния, атакува­ щият влиза под противника, като чрез разгъване на свитите крака, теглене c ръцете нагоре и огъване на трупа назад атакуваният се ХВЪРЛЯ през гърди. Обръщането и излизането от мост става към захва­ натата ръка.

Фиг. 130 Като вариант на изпълнение на тази хватка е хвърлянето през гърди настрани c обратно обхващане на рамото и врата. Без да се из­ меня първоначалната постановка, прикляквайки по-подчертано на крака, стоящ към страната на обхванатата ръка, и упражнявайки натиск по посока на лакътя се създава възможност за завъртване на двамата бор­ ци по надлъжната ос и хвърляне през гърди настрани /ФИГ. 131/. Тактическа подготовка: Атакуващият съзнателно дърпа c направения обхват противника назад-надолу, като се опитва да го свали, използва неговата реакция и влиза под него, или дърпайки го назад, енергично прибира лакътя му навътре, поставя крака дълбоко напред и изпълнява хвърляне на­ страни .

89 3 а щ и т а: Атакуваният захваща c дясната ръка китката на противника, из­ нася тежестта назад и се стреми да разкъса обхвата.

Фиг. 131 Контрахватки: 1. Хвърляне през рамене със захващане на двете ръце. Захванал c дясната ръка китката, а c другата - разноименната мишница, контра­ атакуващият изважда главата под мишницата и ХВЪРЛЯ противника през рамене /вж. Фиг. 109/.

2. Хвърляне през гърди c обхващане на трупа, Х а р а к т е р н и грешки:

•Атакуващият не влиза плътно под противника.'

7. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА Атакуващият захваща c едната ръка разноименната мишница на противника под собствената си мишница, прави крачка напред c разноименния на захванатата ръка крак, като го поставя от вътрешната страна до противниковия разноименен крак. C другата ръка атакува­ щият захваща трупа на противника под мишницата /ФИГ. 132/. Захващането на трупа се съчетава c прибирането на задностоящия крак до предния. Непосредствено след това главата и трупът се отклоняват назад, а тазът и коремът силно тласкат противника нагоре. Описвай­ ки дъга, тялото на противника се приземява по гръб на тепиха, а атакуващият остава c лице към него. Хватката може да се изпълни и със захождане /прекрачване/. След като атакуващият е захванал разноименната мишница, прави крачка c левия крак, като го поставя встрани, близо до разноименния П Р О Т И В Н И ­ КОВ крак. Едновременно със захождането той захваща и трупа /ФИГ. 133/ Хвърлянето е съчетано c тласък в таза и дърпане на захванатата ръка.

90

Фиг. 132

Фиг. 133 Тактическа подготовка: -след като атакуващият позволи да му се захване едната ръка за мишницата, той захваща трупа, а c другата ръка изненадващо захваща противниковата разноименна мишница, като притегля атакувания към себе си - приклекнал плътно срещу него, - захванал разноименната ръка за мишницата, атакуващият прави опит за захващане на врата, като се движи по тепиха, Използва удо­ бен момент и бързо захваща трупа, като прикляка плътно до атакува­ ния или захожда и захваща трупа, Защити: 1. В момента, в който атакуващият се опитва да захване трупа, атакуваният поставя предмишницата си пред гърдите му и изнася тежест та назад.

2. Ако ръката и трупът са захванати, атакуваният захваща против' ника аналогично, като понижава стойката и се стреми да застава фрон­ тално срещу него. • Контрахватки: 1. Събаряне със захващане на трупа и ръката. След опит за ата­ ка на противника контраатакуващият, захванал врата, поставя предмиш­ ницата пред гърдите му или захваща атакуващата ръка, като снижава

91 стойката и отстъпва назад. 3 следващия момент c цялата си тежест упражнява натиск напред-надолу ВЪРХУ захванатата ръка» като захва­ на и трупа в областта на кръста.

2. Затискане c изнасяне на краката зстрани. Б момента на от­ веждане на трупа назад, контраатакуващият изнася поредно краката встрани, от страната на захванатата му ръка, като остава c лице към атакуващия /фиг. 134/.

Фиг. 134 3. Хвърляне през ГЪРДИ със захващане на трупа и ръката, изпъл­ нява се по същия начин, когато противникът бъде изпреварен. Контраатакуването е възможно и по двата описани по-горе варианта.

Характерни грешки: Атакуващият не притегля добре захванатия труп и ръка» остава далече от противника» прикляква повече, отколкото е необходимо.

8. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА ОТСТРАНИ Захванал разноименната ръка за китката, c едноименната мишни­ ца атакуващият придърпва атакувания странично към себе си. като прави опит да го свали в партер. Заел защитна позиция, атакуваният изправя стойката /Фиг. 135/. Осъщественият захват на едноименната

92 мишница и трупа позволява на атакуващия да повдигне противника, да отведе главата и трупа назад и да го хвърли през гърди. Още преди приземяването ръката, захванала трупа, се освобождава и атакуващият се завърта c лице към атакувания, като захваща шията отгоре.

Фиг.

135

Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : При приближаването на противника, когато прави опит да захва­ не врата, се захваща китката c разноименната ръка, главата се откло­ нява назад и ръката се тласка надолу-навътре, а едноименната ръка захваща мишницата, като продължава движението до обръщането. Това се осъществява и при посягане c ръката ниско на нивото на таза. Защита:

Не се позволява двойно хващане на ръката, а в случай на захва­ щане на трупа се захваща китката на едноименната ръка, като се бута назад-встрани, а тазът се отдалечава чрез приклякване надолу-назад. Контрахватки: 1. Сваляне c придърпване за ръката. Усещайки момента, в който атакуващият захваща мишницата, контраатакуващият изнася едноименния крак напред за опора, а той самият захваща противниковата едноимен­ на мишница и изпълнява придърпване, минавайки встрани зад него.

2. Хвърляне през гръб със захващане на ръката и трупа. Изпълня­ ва се като контрахватка и на свалянето c придърпване /вж. ФИГ. 55/.

3. Хвърляне през гръб със захващане на ръката. 3 момента, ко­ гато атакуващият придърпва ръката, контраатакуващият, обръщайки се странично, захваща едноименната мишница отдолу, прикляквайки ПРОДЪЛ-

93 жава обръщането и застава c гръб към противника, хваща c другата ръка разноименната на противника над лакътя и изпълнява раменно хвърляне.

9. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ВИНТ Принуждавайки противника да заеме разноименна стойка, атаку­ ващият стъпва близо до външната страна на разноименното стъпало, като захваща разноименната ръка отгоре /от същата страна/. C крач­ ка на задностоящия крак напред и захващане на трупа под мишницата със свободната ръка, той влиза дълбоко под него /ФИГ. 136/. Непо­ средствено след това отклонява главата и трупа встрани-назад, като тегли захванатата ръка надолу, а c другата тласка трупа и мишница­ та нагоре. Този момент е подкрепен c удар на таза нагоре, така че атакуващият се хвърля през ГЪРДИ, завъртвайки се по надлъжната си ос, Още преди да докосне тепиха c главата, атакуващият се обръща c гърди към атакувания.

Фиг. 136 При нужда може да се използва и борцовият мост, за да се ДО­ ВЪРШИ движението,

Т а к т и ч е с к а подготовка: Когато противникът от дистанция се стреми да захване трупа и

94 ръката, кракът /откъм захванатата ръка/ са поставя отстрани на противниковия атакуващ, като движението се продължава встранинадолу» - c маневриране по тепиха атакуващият използва даден момент, като изважда противника от равновесие и го хвърля винтово, Защита: Атакуваният вкарва дълбоко мишницата под противниковата мишни­ ца, като изправя стойката и не позволява да се захване трупа, Контрахватка:' Затискане c изнасяне на краката /вж. ФИГ. 134/.

10. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ВРАТА И ТРУПА ОТ ГМУРКАНЕ Атакуващият захваща врата c едната ръка, а c другата - разно­ именната противникова за лакътя или мишницата отвътре. Повдига зах­ ванатата ръка нагоре, прикляква дълбоко, като провира главата под противниковата мишница и захваща трупа /Фиг. 137/. Със създадения захват противникът се отлепва от тепиха, краката енергично се раз­ гъват в коленни стави, а тазът тласка противника нагоре. Трупът и главата се отвеждат назад и атакуваният се хвърля през ГЪРДИ.

Фиг. 137 Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -с едната ръка атакуващият хваща врата, а c другата - разно­ именната мишница отвътре, така че ръката му е свита в лакътя под ъгъл. C дърпане на врата встрани-надолу и повдигане на лакътя на­ горе се прави място за провиране на главата» - маневрирайки по тепиха, атакуващият придърпва нагоре към се­ бе си противника /по гореописаното захващане на ръцете и врата/, като прикляква под ръката и захваща трупа» - оде ПРИ съприкосновението атакуващият захваща енергично вра-

95 та и ръката за лакътя, като я избутва нагоре и се гмурка под нея. Защита: Атакуваният прибира ръката към гърдите и не позволява повдига­ не на ръката, едновременно c това прикляква и изнася едноименния крак назад, К о н т р а х в а т к и : В първоначалната Фаза на изпълнение се извършва гмуркане под ръката /вж, контрахватките на сваляне c гмуркане/, 11. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ВРАТА И ТРУПА Хватката се изпълнява от борци c по-висок р к т , като се захва­ ща c едната ръка врата, а c другата - трупа под мишницата /фиг.138/.

Фиг. 138 Атакуващият прави крачка напред c левия крак, вкарва таза плътно и малко по-ниско от противниковия таз. C теглене на ръцете нагоре към себе си и отвеждане на трупа назад, атакуваният се отлепва от тепи­ ха, като се ХВЪРЛЯ през ГЪРДИ КЪМ страната на ръката, която е захва­ нала врата. Т а к т и ч е с к а подготовка: -захванал трупа и ръката, атакуващият изненадващо освобождава ръката, като захваща врата. Е същого време притегля c другата ръка трупа към себе си» - захванал врата и разноименната китка, атакуващият освобожда­ ва китката и изненадващо захваща трупа /може и след опит за гмурка­ не/. Защита: Привеждане на стойката, като предмишницата се опира на гърди­ те, а левият крак се изнася назад. К о н т р а х в а т к и : ' 1 . Хвърляне през гръб със захващане на рьката и врата. Навеж-

96 дайки се ПРИ защита, контраатакуващият оставя удобния крак напред,, захваща врата и в момента на кръгомното обръщане /или преди това/ захваща разноименната ръка за мишницата и хвърля противника през гръб.

2. Хвърляне през гръб със захващане на ръката и трупа. Отдава се на борци c по-нисък Р Ъ С Т , като се захваща ръката под разноименна­ та мишница /или мишницата в момента на бъркането под нея/. Другата ръка захваща трупа, главата се отвежда нагоре-встрани по посока на хвърлянето, като едновременно се прави и обръщането c гръб към про­ тивника.

3. Сваляне c въртене под ръка. След като атакуващият е вкарал ръката под мишницата, контраатакуващият я захваща отгоре, като зае­ ма защита, прави крачка напред-встрани по посока на едноименния противников крак и захваща едноименната му мишница отдолу, изпълня­ вайки въртене под ръка.

4. Затискане c изнасяне на краката встрани. В момента на от­ веждане на трупа назад, контраатакуващият изнася краката встрани по посоката на хвърлянето, като се стреми да остане c лице към тепиха.

5. Хвърляне през гърди със захващане на трупа и врата. 3 момен­ та на атаката П Р О Т И В Н И К Ъ Т СЪЩО има възможност да захване врата и трупа и изпълни същото хвърляне, или след сполучлива защита и разко­ лебаване на атакуващия да атакува врата и трупа.

12. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА ОТЗАД ОТ ГМУРКАНЕ Хватката може да се изпълни след гмуркане или придърпване на ръката. Постановката на краката и в двата случая е еднаква, има раз­ личия само в първоначалните захващания. Атакуващият се гмурка както при свалянето, като захваща трупа отзад и захожда зад атакувания /Фиг. 159/.

Фиг. 139

97 Зеднага след това освобождава ръката, c която е захванал вра­ та, кваща собствената ръка в кука или се прави взаимно хващане c пръстите и дланите за китките си в областта на корема. Краката са леко свити в коленни стави, а тазът е плътно прилепен до противни­ ка - малко по-ниско от неговия. C теглене на ръцете нагоре и отвеж­ дане на трупа назад атакуваният се тласка мощно c таза, като се хвърля през гърди. Тактическата .подготовка и защитите се осъществяват в зависи­ мост от начина, по който се цели да се мине зад противника, т.е, както ПРИ сваляне в партер c придърпване и сваляне c гмуркане под ръка. В случай на обхващане на трупа се захващат китките на атаку­ ващия, като се разкъсва обхватът. Заедно c това се прикляква, като краката се разтварят ШИРОКО, а тазът се отдалечава, като се завър­ та встрани /ФИГ. 140/.

Фиг. 140 13. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА Тази хватка е една от най-трудните и има два варианта на изпъл­ нение. При първия вариант атакуващият захваща c дясната ръка трупа под мишницата, едновременно c това изнася и едноименния крак между противниковите. C енергично движение и по най-късия път ръката се провира под другата мишница, като двете ръце обхващат трупа, Левият крак, леко захождайки, се поставя отстрани до разноименния ПРОТИВ­ НИКОВ /ФИГ. 1 4 1 / . C мощно разгъване на краката, удар на таза и т е ­ глене на ръцете нагоре, противникът се хвърля през гърди, като се излиза /завъртва/ от страната на крака, поставен отвън на краката на атакувания. Вторият вариант се изпълнява от гмуркане, влизане в противни­ ка или придърпване, когато атакуващият успее да обхване трупа от­ пред. Чрез последователно изнасяне на краката напред атакуващият влиза под противника /Фиг. 142/. Краката са свити в коленни стави, трупът е изправен, главата - отведена назад. C теглене на ръцете

98 нагоре-назад и силно тласкане c корема и гърдите, противникът се хвърля през гърди. В момента, когато тялото е наклонено назад /около 45-50°/ спрямо тепиха, плътният обхват се разкъсва така, че атакуващият се обръща c лице към тепиха, оставайки над противника. Това се прави c цел атакуващият да не бъде обкрачен и затиснат.

Фиг. 142 Тактическа подготовка: - захванал трупа c едната ръка, а c другата - ръката за китка­ та, атакуващият придърпва противника към себе си, като заедно c то­ ва отвежда противниковата ръка встрани-нагоре и, освобождавайки я. бързо обхваща трупа» - захванал рамото под мишницата и врата, атакуващият придърпва надолу захванатия врат. В стремежа си да възстанови равновесието, противникът се изправя, атакуващият използва момента и обхваща тру­ па» - когато умишлено се позволява захващане на главата и рамото в момента, в който противникът захваща врата, главата енергично се отвежда назад, краката се поставят напред, а ръцете обхващат трупа» - от дистанция атакуващият, приближавайки се, прави фиктивен

99 опит за придърпване на ръката. Използвайки противодействието на противника, той обхваща трупа, или от разцентроване със захващане на врата c двете ръце, притегляйки го надолу към себе си» - при поставяне на ръката на рамо атакуващият я захваща и се завъртва около нея /въртене под ръка/, като,освобождавайки я,захва­ ща трупа. . Контрахватки: 1. Хвърляне през гръб е к захващане на врата и ръката, В момен­ та, в който атакуващият се стреми да вкара и другата ръка под миш­ ницата, за да обхване трупа, контраатакуващият прави кръгомно обръ­ щане на същата страна, като захваща врата и ръката и хвърля против­ ника през гръб.

2, Хвърляне през гърди c обхващане /захващане/ на ръцете. След като атакуващият е обхванал трупа или в момента на обхващането, контраатакуващият, прикляквайки дълбоко и обхващайки ръцете отгоре, вкарва двата крака между противниковите крака и c рязко отвеждане на главата и трупа назад, съчетано c удар на таза нагоре, противни­ кът се хвърля през гърди /вж. ФИГ. 144/.

Фиг. 143 3. Затискане c изнасяне на краката встрани, В зависимост от по­ зицията на краката или от момента на хвърлянето, контраатакуващият предугажда на коя страна ще стане то и изнася в същата посока кра­ ката, като се подпира c двете ръце на тепиха /уиг. 143/.

14. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ /ЗАХВАЩАНЕ/ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ Атакуващият захваща или обхваща c две ръце мишниците на про­ тивника. Краката поредно се изнасят мемду краката на атакувания /Фиг. 144/. C приоиранью на задностоящия крак атакуващият притегля

100 c рьцз противника към сеое си и влиза дълбоко под него. Краката, свити в коленни стави, енергично се разгъват, а мощният тласък на таза и корема нагоре, съчетан c огъването на трупа назад, улесняват хвърлянето на прогиьника през гърди, оез да разкква захвата, ата­ куващият се обръща c лице към противника - към по-удобната страна.

Фиг. 144 Т а к т и ч е с к а подготовка: -захванал едната ръка отгоре, а c другата - врата, атакуващият създава възможност на противника да захване трупа» в момента на захзащането на трупа, той захваща ръката отгоре и веднага вкарва краката си между противниковите» - създавайки впечатление за хвърляне през гръо от захванатата ръка и врат, атакуващият следи действията на свооодната ръка, като в удобен момент я захваща отгоре и вкарва краката между противнико­ вите. Защита: Атакуваният захваща раменете под мишниците, като отвежда таза назад и се стреми коленете да са между противниковите крака. Ако е възможно, изважда едната ръка и захваща лакътя отдолу, Контрахватки: 1. лвърляне през ГЪРДИ C обхващане на трупа /вж. ^иг. 141/.

2, Затискане c изнасяне на единия крак до другия. 3 момента, в който атакуващият започва да Х В Ъ Р Л Я , контраатакуващият го притегля към себе си, като го задържа и прехвърля за момент удобния крак над противниковите до своя. За предпочитане е при затискането тру­ път да се притегля и задържа, а не да се освобождава и затискалият да се подпира на ръцете си. Х а р а к т е р н и грешки: Разкъсване на захвата /обхвата/ и недостатъчно подбиване c та­ за нагоре.

101 15. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РАЗНОИМЕННАТА РЪКА Атакуващият захваща c едната ръка разноименната ръка на про­ тивника от горната страна на мишницата, като я притегля нагоре към себе си. Прави крачка напред c десния крак, като го поставя от вън­ шната страна до противниковия разноименен, Едновременно c това дру­ гата ръка захваща собствената му ръка в кука пред гърдите /ФИГ, 145/.

Фиг. 145 C поставяне на задностоящия крак между краката на противника атаку­ ващият отвежда главата и трупа назад, теглейки силно захванатата ръка нагоре-назад и хвърля атакувания през ГЪРДИ ПО посока на зах­ ванатата ръка. Тактическа подготовка: -захванал едната ръка отгоре, атакуващият се стреми да захване и другата по същия начин. В момента, в който атакуваният се предпаз­ ва, атакуващият захваща собствената си ръка в кука» - осъществил захвата c двете си ръце, атакуващият Ф И К Т И В Н О се опитва да се ооърне c гръб към противника, за да го хвърли през гръб. Използвайки реакцията и защитата, той изпълнява хвърляне през гърди. Защита: След като противникът е захванал двете си ръце, защитаващият се застава фронтално, като със свободната ръка захваща противника за лакътя, но така, че свитата противникова ръка /лакътя/ е върху лакътната свивка. При това положение той повдига ръката си нагоренавън, като се стреми да захване двете си ръце в областта на врата. Контрахватки: 1. Хвърляне през гърди c обхващане на трупа. От посочените за-

102 щити, слаг като захване ръцете си, контраатакуващият прикляква, ка­ то енергично сваля обхвата на трупа и изпълнява хвърляне през гър­ ди.

2. Събаряне със захващане на трупа. Когато атакуващият е зах­ ванал ръката и е започнал подхода c краката, контраатакуващият при­ кляква надолу-напред, като тласка противника назад, едновременно c това захваща трупа със свободната си ръка.

5. Затискане c изнасяне на краката встрани. Контраатакуващият следи противника - щом постави крака и отклони трупа назад, той из­ нася краката по посока на захванатата ръка встрани и затиска атаку­ ващия.

16. ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ЕДНАТА РЪКА ЗА МИШНИЦАТА ОТГОРЕ И РАМОТО ПОД МИШНИЦАТА НА ДРУГАТА РЪКА C едната ръка атакуващият захваща разноименната мишница отгоре, а c другата - рамото под противниковата мишница и упражнява натиск със собствената си тежест, надолу към себе си /фиг. 146/. използвай­ ки противодействието, атакуващият изнася поредно краката напред, като повдига противника и, влизайки дълбоко под него, го хвърля през гърди към страната на захванатата ръка.

Фиг. 146 Тактическа подготовка: -атакуващият захваща отгоре едната ръка, а c другата - врата. Прави крачка назад, като едновременно придърпва врата към себе си надолу, така че главата на атакувания остава под мишницата му, а той захваща противниковото рамо отдолу и енергично влиза c краката под него»

103 - ПРИ опит за гмуркане на противника атакуващият захваща ръка­ та отгоре, а c другата - мищницата под рамо c цел да заеме защита, като прави няколко крачки назад. 3 следващия момент изнася поредно напред краката и изпълнява хвърляне през ГЪРДИ. Защита: D момента на изпълнението атакуваният прикляква на колене, ка­ то захваща разноименната ръка за лакътя и трупа. Контрахватки: 1. Хвърляне през гърди със захващане на трупа и ръката /от гмуркане/. 3 момента, когато атакуващият поема тежестта върху себе си, за да започне хвърлянето, контраатакуващият рязко повдига гла­ вата нагоре-назад, като изпреварва противника, влиза под него и го хвърля.

2. ,'1елница със захващане на ръката и трупа. Захванал разноимен­ ната-ръка, атакуващият се стреми да захване и главата. 3 момента на захващането на главата контраатакуващият захзаца ръката му за лакъ­ тя, присяда и го Х В Ъ Р Л Я през рамене.

Хвърляния напред МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

Хвърлянията напред са група хвьтки ст стсйка, ПРИ КОИТО атаку­ ващият 1ов/:,ига /отлепва, откъсва/ противника от тепиха нагоре кък себе си и, отвеждайки кракета му встрани /вляво или ЕДЯСКО/, се назевда напред-надолу заедно c атакувания и го хвърля по гръб на те­ пиха, като се приземява заедно c него, без да разкъсва захвата, Всички хватки ст тази група имат добре тушова ефективност. Тях­ ното успешно изпълнение зависи до известна степен от начина на зах­ вата и неговото месторазположение. Колкото по-пгьтеи, по-здрав е захвгтът и кслкото пс-ниско е обхванат трупът или ТРУПЪТ И ръката, толкова по-успешнс е хвърлянето. Тоьа са техн^ески действия, кои­ то могат да се изпълняват както ПРИ съприкосновение c противника, така и в условията на схватката. Подхождат на борци c изразени скоростно-силсви качества на мускулатурата на ръцете, краката и трупа. За тяхното изпълнение не се изисква добра гъвкавост, нито умение за излизане от критичио голожеиие. Те крият пс-малка опасност за кснтраатакуване. не изискват мигновено обхващане /захващане/ на отделни части на тялото и хвърляне. Ето заще в обучението трябва да се обръ­ ща внимание на бързината на реакцията и координацията но движенията

104 на отделните части на тялото. Хвърлянията напред могат да се изпълняват c обхващане или за­ хващане на различни части на тялото: трупа, трупа и ръцете, трупа и врата. 3 зависимост от захвата те влизат в добри комбинативни взаи­ моотношения c хвърлянията през гърди. Пс същество ПРИ изпълнението главното действие може да се раз­ гледа в три момента /фази/: 1. влизане Е противника» 2. повдигане и хвърляне» 3. задържане и туширане. Първата Фаза се изпълнява, като предварително се разучат раз­ лични тактически действия от рода на придърпвания, гмуркания, лъжливи движения, дублирани атаки и т.н. Тъй като тези хватки създа­ ват реална възможност за атака от близка и далечна борба, подготви­ телните тактически действия трябва да се разучават както от статич­ ни, така и от динамични положения. От ефективността на тактическите действия се определя до голяма степен и майсторското изпълнение. Сериозни слабости се допускат, когато повдигането- и хвърляне­ то напред /II фаза/ се разделя при обучението на две части - повди­ гане и хвърляне. Разделянето на хвърлянето от повдигането довежда до пропускане на най-важния момент, а именно - преливането на дви­ жението повдигане c движението отвеждане на краката вляво или вдяс­ но от атакувания. Спирането на повдигането дори и за част от секун­ дата ориентира противника за посската на изнасяне на краката и съз­ дава допълнителни затруднения по организирането /мобилизирането/ на необходимите мускулни групи, вземащи участие в хвърлянето, Започна­ ло един път, повдигането продължава c отвеждане на краката и хвърля­ не напред-надслу. ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ХВЪРЛЯНИЯТА НАПРЕД

1 . ХВЪРЛЯНЕ НАПРЕД C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА От фронтална стойка атакуващият прави дълбок напад c единия ч крак, като обхваща плътно трупа на противника c двете си ръце /фиг, 147/. C прибирането на задностоящия крак до предния атакуващият за­ почва повдигането нагоре, като отвежда леке главата и трупа назад. Без да се прекъсва движението, c помощта на обхвата краката на ата­ куващия се отвеждат на удобната страна. Непосредствено след това тялото се навежда напред-надолу, като се пада заедно c противника. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -още в момента на съприкосновението атакуващият може да придър-

105 па ръката и. освобождавайки я, да влезе в трупа»

Фиг. 147 - атакуващият захваща c едната ръка врата, а е другата - тру­ па под мишницата, Придърпвайки го към себе си, той иска да го изва­ ди от равновесие. Атакуваният реагира c изправяне на трупа. Изпол­ звайки това движение, атакуващият прикляква бързо и обхваща трупа» - дал възможност да захванат врата и ръката му отгоре, атаку­ ващият стремително се спуска в трупа, като прикляква на предностоя­ щия крак, ако се опитват да го изведат от равновесие, не се изпра­ вя, а се спуска към трупа» - захванал трупа под мишницата, атакуващият го придърпва наго­ ре към себе си, Заедно c това захваща мишницата отдолу c лакътната свивка, като я повдига /подбива/ нагоре. Веднага след това прикляк­ ва и обхваща трупа. Защити:

1. Прикляквайки, атакуваният пристъпва назад и не позволява на атакуващия да обхване трупа.

2. Ако атакуващият е обхванал трупа, атакуваният хваща двете си ръце пред брадата му и упражнява натиск върху нея c цел да раз­ къса обхвата. Контрахватки: 1. Хвърляне през гърди е к захващане на ръцете. В момента на обхващането на трупа контраатакуващият захваща ръцете му отгоре, прикляква и влиза под противника, като го хвърля през гърди.

2. Хвърляне през гръб със захващане на врата и ръката. В зави­ симост от предварителната тактическа подготовка за изпълнението на хвърлянето напред се изпълнява и контраатаката. Характерни грешки:

106 1. Хлабав и недостатъчно плътен обхват» 2. Недостатъчно добро синхронизиране на действията на ръцете, краката и трупа» 3. Недобро превключване /преливане/ на повдигането, отвеждане­ то на краката встрани и наклона напред.

2. ХВЪРЛЯНЕ НАПРЕД C ОБХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ТРУПА Хватката се изпълнява почти по същия начин, както предхождаща­ та, c тази разлика, че се обхваща трупът и ръката, а краката към обхванатата ръка се поставят отстрани до противниковия разноименен /Фиг. 148/. Отвеждането на краката става на противоположната стра­ на на обхванатата ръка.

Фиг.

148

Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Използват се същите тактически похвати, както при хвърлянето c обхващане на трупа. Защита:

В момента на захващането на трупа ръката, свита в лакътната става, се поставя пред гърдите на атакуващия, като се прикляква и се изнася кракът назад. Контрахватка: Хвърляне през гърди със захващане на ръката и трупа. В момен­ та, в който атакуващият обхваща трупа и ръката, контраатакуващият захваща ръката отгоре и я притегля нагоре, c другата ръка захваща трупа под мишницата и прикляква под противника, като го хвърля през гърди.

3. ХВЪРЛЯНЕ НАПРЕД СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ТРУПА И РЪКАТА Атакуващият захваща разноименната ръка отгоре за мишницата. C

107 другата ръка захваща трупа, като едновременно е това прави напад между краката на атакувания /фиг. 149/. Прибирайки задностоящия крак до предния, атакуващият повдига противника нагоре, отклонявай­ ки краката и трупа встрани по посока на захванатия труп. Разноимен­ ната ръка, захванала противниковата, взима активно участие, дърпай­ ки встрани назад, така че атакуваният се обръща почти хоризонтално на нивото на гърдите c гръб към противника. Падайки е него напред, атакуващият го задържа на тепиха.

Фиг. 149 Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -атакуващият захваща ръката отгоре и прави лъжлив опит за хвър­ ляне през гръб със захващане на ръката отгоре. Атакуваният реагира c изправяне, а атакуващият използва реакцията и захваща трупа» - когато противникът е вкарал едната ръка под мишницата, а c другата се опитва да захване разноименната отгоре, атакуващият при­ кляква и енергично захваща трупа. Защита:

Атакуваният захваща врата, като свива ръката в лакътната ста­ ва и поставя предмишницата на гърдите. Едновременно c това изнася крака назад, отдалечавайки таза и трупа. Контрахватка: Събаряне със захващане на ръката и трупа. След като и двата крака на атакуващия са поставени напред, контраатакуващият упражня­ ва натиск надолу-напред върху захванатата ръка, като прикляква. Заедно c това c другата ръка захваща нискс трупа, притегляйки го надолу към себе си.

4. ХВЪРЛЯНЕ НАПРЕД СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ТРУПА ОТСТРАНИ Разликата в изпълнението на тази хватка от предшествуващата

108 е тази, че атакуващият захваща трупа и ръката отстрани вследствие на предварителната тактическа подготовка /опит за придърпване/. Без да спира движението /дърпането/ на захванатата ръка, атакува­ щият прави крачка встрани зад противниковия разноименен крак, зах­ ваща трупа, повдига го нагоре и продължава първоначалното движение на захванатата ръка, докато отведе краката встрани /фиг. 150/. Атакуващият се приземява заедно c атакувания.

Фиг. 150 Тактическата подготовка, защитите и контрадействията са ана­ логични на свалянето в партер c придърпване на ръката.

5. ХВЪРЛЯНЕ НАПРЕД СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ТРУПА ОТ ГМУРКАНЕ Атакуващият захваща разноименната китка на противника, като повдига ръката му нагоре, провира глава под мишницата, а c другата ръка захваща трупа /ФИГ. 1 5 1 / . Чрез повдигане на главата назад-нагоре и разгъване на краката и трупа атакуваният се отлепва от тепи­ ха, така че краката се отвеждат встрани по посока на захванатия труп. Противникът се хвърля напред, като главата се изважда из под мишницата и се присяда, без да се разкъсва захватът, Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : -захваналръката и врата, атакуващият придърпва врата надолу. Използвайки ответната реакция, той повдига ръката и провира глава­ та, като освобождава врата и захваща трупа.

- атакуващият съзнателно предизвиква противника да захване главата му. В момента на захващането на главата атакуващият енергич­ но я провира под мишницата, като изнася поредно краката напред и захваща трупа.

109

Защита: Атакуващият прикляква, като изнася краката и трупа назад и не позволява провиране на главата или захващане на врата и ръката от­ горе, като краката и трупът се изнасят назад. Контрахватки: /вж, контрадействията на свалянето в партер c гмуркане под ръката/.

Фиг. 151 6. ХВЪРЛЯНЕ НАПРЕД СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ВРАТА И ТРУПА От лява стойка атакуващият захваща врата на противника, а той. от своя страна, е захванал врата на атакуващия, като се намира в лява стойка. C енергично приклякване и поставяне на крака от външна­ та страна до противниковия разноименен атакуващият захваща трупа /фиг. 152/. Непосредствено след това той повдига атакувания, отвеж­ да краката му встрани /с тласък на корема и таза/ по посока на ръка­ та, захванала врата, и го хвърля напред.

Фиг. 152

110 Изпълнението след повдигането може да се осъществи и c отвеж­ дане на краката по посока на захванатия труп.

Събаряне МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

Събарянията са технически действия, чрез които противникът се изважда от равновесие и се привежда към тепиха по посока на гърба /назад/ или встрани. Това се осъществява чрез тласкане, отклонява­ не или други движения, които позволяват да се използва собствената тежест /маса/. Характерно за тези хватки е това, че през целия преход от стойка до събаряне на тепиха атакуваният запазва опорна­ та точка на тепиха. Събарянията най-често се изпълняват в две направления: 1, Когато атакувания се събори назад по посока на гърба» 2. Когато събарянето става встрани чрез обръщане на атакува­ щия c гръб към атакувания /както ПРИ поясните хвърляния/. И двата начина на събаряне се осъществяват c различни захвати /обхвати/ на: а. ръцете и трупа» б. ръцете» в. врата и трупа» г. тялото, Основното движение ПРИ събарянията може да се разгледа в три основни момента: 1, тактическа подготовка за събарянето» 2. осъ­ ществяване на захват и събаряне» 3. задържане на противника. При обучението трябва да се има предвид, че ефективността на изпълнението на хватките от тази група се основава изключително на изваждането на проекцията на ОЦТ на атакувания от неговата опорна площ. Успешното изпълнение зависи още от умението да се използват усилията на противника и мигновено да се пренася тежестта на атаку­ вания в необходимата посока, а така също и от способността за кон­ центрация на собствените усилия. Следователно по време на обучението едновременно е необходимо чрез собствените си движения да се изградят такива умения, които да създават удобни положения за изваждане на противника от равно­ весие. Аналогичните захвати и разкриването на логическата взаимовръз­ ка на събарянията още по време на обучението c някои технически действия от други групи /хвърляне през гърди, сваляния/ ги прави едни от най-рационалните технически действия в състезателната схват­ ка. Ето защо те не трябва да се разучават изолирано от тях.

111 ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА СЪБАРЯНИЯТА

1. СЪБАРЯНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА В лява стойка атакуващият захваща разноименната ръка на против­ ника отвътре за предмишницата, а c другата - едноименната мишница отдолу /ФИГ. 153/. Маневрирайки по тепиха, атакуващият изненадващо прикляква на колене назад и увисва на ръката на атакувания, като тегли захванатата ръка надолу-напред, включвайки собствената си те­ жест. Изваден от равновесие, атакуваният полита назад, догонвай от атакуващия до приземяването. Ръката, захванала мишницата, се осво­ бождава и захваща трупа.

Фиг. 153 Т а к т и ч е с к а подготовка: -захванал ръката, атакуващият я притегля към гърдите си нагоре. Използвайки съпротивата на атакувания в обратната страна на първо­ началното дърпане, атакуващият пренася тежестта и тласка противника назад за ръката» - c едната ръка атакуващият захваща противниковата разноименна ръка, а c другата - врата, дърпайки го надолу към него. В стремежа си c цел да запази равновесие, атакуваният създава удобно положение за събаряне» - чрез маневриране по тепиха от предварително захванатата ръка атакуващият следи момента, в който атакуваният премества цялата си тежест върху едноименния крак на захванатата ръка и изпълнява съба­ рянето. Защита:

Атакуваният не позволява събарянето, като изнася десния крак назад.

112

Контрахватка: Сваляне c придърпване на ръката. Запазил равновесие и останал прав, контраатакуващият придърпва дясната ръка на атакуващия, захож­ да встрани и го сваля в партер, Характерни грешки: 1, При атаката атакуващият остава далече от атакувания» 2. Приклякване преди да е нарушено равновесието на атакувания или неподходящ ъгъл за атака.

2. СЪБАРЯНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ТРУПА Хватката може да се изпълни от взаимен захват на ръцете и те­ лата. Атакуващият извършва лъжлив опит за хвърляне през гърди, ка­ то използва реакцията на противника - отклоняване на трупа и те­ жестта назад /ФИГ, 154/, C приклякване надолу и тласък в гърдите

Фиг. 154 и захванатата ръка, атакуващият премества другата ръка ниско на тру­ па и събаря противника. Тласкането се извършва надолу-напред, като захватът не се разкъсва, а краката се изнасят от страната на захва­ натата ръка. Тактическа подготовка: - осъществил захвата, атакуващият притегля противника нагоре към себе си или прави лъжлив опит за хвърляне през гръб със захва­ щане на трупа. Използва съпротивата и изпълнява събарянето»

113 - осъществил захвата, атакуващият се движи по тепиха към стра­ ната на захванатата ръка. Когато противникът пренесе тежестта на едноименния крак на ръката» атакуващият изпълнява събарянето. Защита: В момента на тласъка атакуваният отстъпва назад c крака, кой­ то е близо до атакуващия, като понижава общия център на тежестта. К о н т р а х в а т к и : 1 , Хвърляне през гърди със захващане на ръката и трупа. След като заеме защитата, контраатакуващият, без да разкква захвата, поставя крака напред и като влиза под противника, го хвърля през гърди.

2 . Събаряне със захващане на трупа и ръката* Х а р а к т е р н и грешки: 1 . Подскачане и изнасяне на краката назад.

2. Слаб тласък или некоординиране на действията на краката и ръцете, 3. СЪБАРЯНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ВРАТА Захванал разноименната ръка отгоре за мишницата, а c другата врата, но така, че предмишницата да се опира на гърдите на против­ ника, атакуващият го придърпва надолу към себе си, Като използва момента, в който атакуваният е изнесъл левия крак напред и е прене­ съл цялата тежест върху него, атакуващият тласка c предмишницата атакувания назад и едновременно c това увисва върху захванатата мишница, като я тегли надолу /ФИГ. 155/. Краката се изнасят леко назад на колене,

Фиг. 155

114 Тактическа

подготовка:

От горепосочения захват атакуващият се движи по тепиха вдясно и в момента, в който ПРОТИВНИКЪТ пристъпва c левия крак и поема тежестта, той изпълнява събарянето. Защита: В момента на атаката атакуваният изнася левия крак назад. К о н т р а х в а т к а : Хвърляне през гръб c хващане на ръката и трупа. След сполуч­ лива защита контраатакуващият прави кръгомно обръщане и хвърля противника през гръб.

4. СЪБАРЯНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ВРАТА И ТРУПА Застанал във фронтална стойка, обхванал рамото и врата, ата­ куващият дърпа противника надолу към себе си. Когато атакуваният направи крачка напред c левия крак и поеме тежестта върху него, атакуващият разкъсва обхвата, поставя предмишницата пред гърдите, като едновременно c това прави махово движение c дясната ръка на­ долу и я поставя в областта на к р к т а /Фиг. 156/. Тези движения са съпроводени с. приклякване на десния крак на коляно, c тласък c предмишницата върху гърдите на атакувания и c придърпване на тру­ па c другата ръка надолу към себе си.

Фиг. 156 Тактическа

подготовка:

Хватката се изпълнява, като от обхвата противникът се придърп­ ва надолу към себе си, като се следи постановката на краката и в удобния момент се изпълнява събарянето, или противникът се притегля нагоре към себе си и се използва неговата реакция, Защита:

Атакуваният изнася трупа и левия крак назад, поставяйки пред-

115 мишницата на гърдите, К о н т р а х в а т к и : 1 . Хвърляне през ГЪРДИ СЪС захващане на ръката и трупа. От­ стъпвайки c крака назад, контраатакуващият захваща ръката и трупа, влиза под противника и го хвърля през гърди.

2. Хвърляне през гърди със захващане на врата и трупа. В мо­ мента, в който атакуващият се стреми да изведе от равновесие атаку­ вания, той захваща врата и трупа и го ХВЪРЛЯ през ГЪРДИ. Х а р а к т е р н и грешки: 1 . Несъгласуваност в действията на ръцете и краката, 2. Слаб тласък c ръката, захващаща поясната част на трупа.

5. СЪБАРЯНЕ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА Борците са в едноименна стойка. Атакуващият захваща c едната ръка разноименната китка, а c другата - разноименната мишница на противника. C придърпване на захванатите ръце нагоре към себе си атакуваният се принуждава да направи крачка напред, за да съхрани устойчивостта си. /Фиг. 157/. Непосредствено след това атакуващият

Фиг. 157 отправя ръцете си към трупа, като прикляква надолу-напред и тласка в същата посока противника в областта на долната част на гърдите. Ръцете обхващат трупа отзад, притегляйки го надолу към себе си.

116 Независимо от захвата хватката може да се изпълни, като против­ никът се придърпа нагоре към себе си, така че горната част на гърди­ те му да се приближи близо до гърдите на атакуващия» малко по-висо­ ко от собственото ниво. Атакуващият прави дълбок напад c левия крак, тласкайки противника надолу-напред /ФИГ. 158/. Ръцете обхващат тру­ па отзад, придърпвайки го към себе си. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Тактическите способи за изпълнение на двата варианта са найразнообразни - чрез различните захвати и обхвати на ръцете и глава­ та. Основното е ПРОТИВНИКЪТ да се извади от устойчиво положение /равновесие/ по посока, обратна на събарянето, за да може да се из­ ползва неговата ответна реакция или защита. Това се осъществява и чрез елементи, съставляващи начални моменти от изпълнението на ня­ кои технически действия от групата на хвърлянията през гърди, придърпванията, а даже и хвърлянията през гръб.

Фиг. 158 Защити: 1 , В момента на събарянето атакуваният изнася краката назад, като привежда трупа.

2. При положение, че не е имал възможност да реагира c горната защита, атакуваният се обръща c лице към тепиха, за да избегне кри­ тичното положение.

Контрахватки: В зависимост от тактическата подготовка по изпълнение на събар* нето от страна на атакуващия се организира и контрадействието. В по­ вечето случаи това са: 1. Хвърляне през гърди c обхващане /захващане/на ръцете отгоре) 2. Хвърляне през гърди със захващане на ръката и врата. Х а р а к т е р н и грешки: Неумение след използването на предварителните тактически спосо-

117 би да се "превключи" към събаряне!

6. СЪБАРЯНЕ C ОБХВАЩАНЕ НА РЪЦЕТЕ И ТРУПА Атакуваният захваща разноименната мишница на противника отго­ ре, а c другата - врата, дърпайки го надолу към себе си, за да го изведе от равновесие, В старанието си да запази устойчивостта си, атакуващият прави крачка напред c десния си крак и леко отклонява трупа назад /фиг. 159/. Възползвайки се от тази ситуация, атакува­ щият прибира ръцете на противника надолу към трупа му, като ги об­ хваща заедно c трупа. Едновременно c това тласка c гърдите против­ ника, като пуска таза надолу-напред към тепиха.

j0£&=^ Фиг. 159 • T а к т и ч е с.к а п о д г о т о в к а : Освен от4 горепосочения захват, атакуващият може да обхване /захване/ обратно ръката и врата отгоре, като упражнява натиск на­ долу. Използвайки съпротивата на противника, той освобождава врата и в момента на изправянето обхваща ръцете и трупа. Защита: Атакуваният прави крачка назад, като отдалечава таза или мощно захваща двете ръце под мишниците, повдигайки ги нагоре към себе си.

118 К о н т р а х в а т к а : В момента, в който атакуващият се стреми да го изведе от рав­ новесие, контраатакуващият стремително пуска ръцете към трупа му. като го обхваща, повдига го и го хвърля напред или през гърди. Х а р а к т е р н а грешка: Изоставане на таза /назад/ от гърдите при движението напреднадолу /тазът играе водеща роля ПРИ посоченото направление/.

7. СЪБАРЯНЕ ВСТРАНИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ /ОБХВАЩАНЕ/ НА РЪКАТА И ВРАТА Атакуващият захваща /обхваща/ разноименната ръка на противни­ ка за мишницата, а c другата ръка врата /ФИГ, 160/. В момента, ко­ гато атакуваният поставя десния си крак напред и поема тежестта върху него, атакуващият прави обръщане c гръб към него, но така, че тазът се пуска спираловидно към тепиха, като тежестта се поема от ПРОТИВНИКОВИЯ врат и ръка, теглени встрани-надолу по посока на съ­ барянето.

Фиг. 160 Хватката може да се изпълни от обхващане на врата и ръката и на другата страна. За тази цел обаче противниковата мишница трябва да бъде изолирана нагоре и обхваната плътно за врата. Т а к т и ч е с к а подготовка: -от опит за хвърляне през гръб c обхващане на врата и ръката атакуващият използва защитата на противника и го събаря» - при натискане на противника на обратната страна на събаряне­ то, като ръката се бута нагоре» - от движение, когато се прави голяма крачка c десния крак. Може и c махово движение на ръката върху врата, - ПРИ положение, че противникът се дърпа назад да се освободи

119 от обхвата и удобният крак остане напред. Защита: В момента на обръщането главата и стойката на бореца се повди­ гат, като се захващат вратът и трупът. К о н т р а х в а т к и : 1 . Хвърляне през гърди със захващане на врата и трупа. От вза­ имен обхват контраатакуващият прикляква близо до противника, като захваща врата и трупа и ХВЪРЛЯ през ГЪРДИ.

2. Събаряне със захващане /обхващане/ на врата и ръката. Х а р а к т е р н и грешки: Недобра съгласуваност между действията на таза и раменния пояс, т . е . когато тазът започне спираловидно движение, не се включ­ ва и раменният пояс или движението започва c ръцете без таза.

8. СЪБАРЯНЕ ВСТРАНИ C ОБРАТНО ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ВРАТА ОТГОРЕ Захванал е едната ръка главата на противника и рамото му под мишницата, а c другата - разноименната ръка за мишницата отгоре, атакуващият дърпа надолу-напред към себе си противника c цел да го свали на колене /фиг. 1 6 1 / . Застанал в същото положение, атакува­ щият освобождава рамото и захваща брадата на атакувания, C рязко енергично движение c ръката, захванала брадата, встрани-надолу и прибиране на разноименната мишница навътре, атакуваният е съборен.

Фиг. 161 Тактическа

подготовка:

При опит за гмуркане на противника атакуващият заема защитна позиция, като изнася краката назад, прикляква и изпълнява събаря­ нето.

120 Защита: Разккване на захвата за брадата и изнасяне на десния крак встрани. Контрахватки: Хвърляне през гърди c обръщане на трупа или хвърляне напред c обхващане на трупа от гмуркане.

9. СЪБАРЯНЕ ВСТРАНИ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА ВРАТА И РАМОТО ПОД МИШНИЦАТА Атакуващият захваща c едната ръка врата отгоре, а c другата ръка П Р О Т И В Н И К О В О Т О разноименно рамо под мишницата /Фиг. 162/. C придърпване на атакувания надолу към себе си, атакуващият прикляк­ ва на коляното на левия крак, а десния поставя встрани на ходило, леко сгънат /за опора/. Останал встрани от страната на захванатата ръка, атакуващият упражнява силен натиск върху мишницата на против­ ника - нагоре по посока на гърба. C другата ръка прибира захваната­ та глава към себе си - надолу, като събаря противника.

Фиг. 162 Тактическата подготовка, защитите и контрадействията са анало­ гични на предхождащата хватка.

Технико-тактически комбинации в стойка Технико-тактическите комбинации /TTK/ в класическата борба се изграждат въз основа на обективно съществуващите връзки между отдел­ ните технически и тактически действия. Те са сложна интеграция от хватки, защити, контрахватки и тактически средства, които се прила­ гат в определена връзка и последователност съобразно вероятните из-

121 менения на ситуацията в схватката и особеностите на противника /Р. Петров, 1978/. Технико-тактическите комбинации се осъществяват при наличието на: а. определена изходна позиция или захват /обхват/. От изходно положение гмуркане атакуващият може да изпълни сваляне c гмуркане, хвърляне напред или назад c обхващане на трупа и др. При определен захват /обхват/ като пример може да се вземе обхват на ръката и тру­ па, ПРИ което се изпълнява въртене под ръка, хвърляне през ГЪРДИ, поясно хвърляне и до. б. ответна реакция на противника. Активните действия на атаку­ ващия борец /лъжливи или истински/ винаги предизвикват ответни дей­ ствия или съпротивление от страна на противника, които създават благоприятни условия за изпълнение на ДРУГИ хватки. в. комбинирани. Изпълнението може да стане на базата на опре­ делена позиция /захват/ и ответна реакция на противника. Най-подходящи ситуации за превключване от едно техническо дей­ ствие към друго са моментите преди изпълнението на хватката, а именно: - действията по подготовката на хватката» - различните хващания, захващания и обръщания, Превключването може да се осъществи и по време на изпълнение на хватките. Най-подходящи са: - преходите за преминаване от една Фаза към друга при изпълне­ нието на хватките» - Финалните действия c цел задържане и туширане на противника. При класификацията на П К в класическата борба като критерий за определяне на отделните групи служат основните действия, по кои­ то е класифицирана техниката / П К от сваляния, П К от Х В Ъ Р Л Я Н И Я през гръб и т.н./, а за подгрупите - отделни хватки, които влизат във взаимодействие c други хватки /TTK от сваляне c придърпване на ръката - раменно хвърляне, хвърляне през гърди c обхващане на трупа/.

TTK ОТ СВАЛЯНИЯ В ПАРТЕР

to

I

Фиг.163. П К от сваляне c при­ дърпване на ръката: а. раменно хвърляне със захва­ щане на ръката» б, събаряне c обхващане на трупа»

в. сваляне c придърпване на другата ръка» г. хвърляне през гърди c обхва­ щане на трупа.

Фиг. 164. П К от сваляне c придърпване на ръката: а. събаряне встрани със захващане на ръката и трупа» б. хвърляне напред е к захващане на ръката и трупа» в. хвърляне през гърди със захващане на ръката и трупа.

Фиг, 165, П К от сваляне в партер c обратно обхващане /захващане/ на врата и рамото отгоре: а. хвърляне през гръб е к захващане на ръката и врата» б. хвърляне през гърди C обратно обхващане на врата и рамото отгоре» в. събаряне встрани c обратно захващане на врата и ръката отгоре,

Фиг. 166. П К от сваляне c въртене под ръката а. хвърляне през гърди c обхващане на трупа» б. хвърляне напред c обхващане на трупа» в. събаряне е обхващане на трупа.

Фиг. 167. П К от сваляне c гмуркане под ръката а. хвърляне напред със захващане на врата и трупа» б. хвърляне през гърди със захващане на врата и трупа» в. хвърляне през гръб е к захващане на врата и ръката.

TTK ПРИ ХВЪРЛЯНИЯ ПРЕЗ ГРЪБ

Фиг. 168. И К при хвърляне през гръб със захващане на ръката а. сваляне c придърпване на ръката» б. събаряне c обхващане на трупа» в. хвърляне през рамене c провиране на главата под мишницата отвън.

oo

I

i Фиг. 169. П К при хвърляне през гръб със захващане на врата и

J

а. събаряне c обхващане на ръцете и трупа» б. хвърляне напред c обхващане на ръцете и трупа» в . хвърляне през гърди c обхваща-

Фиг. 170, П К при хвърляне през гръб е к захващане на врата и ръката отдолу а. хвърляне през гърди е к захващане на врата и трупа»

б, хвърляне през гърди c об-. хващане на ръката и трупа» в, сваляне c гмуркане под ръката» г, хвърляне напред със захва­ щане на врата и трупа.

Фиг, 171. П К ПРИ хвърляне през гръб c обхващане на врата и ръката а. сваляне c обхващане на ръката и трупа» б. хвърляне през гърди c обхващане на ръката и трупа.

Фиг, 172. П К ПРИ хвърляне през гръб c обхващане на ръцете и врата а. събаряне c обхващане на трупа» б. хвърляне през гърди е обхващане на гърдите» в. хвърляне напред c обхващане на трупа.

Фиг. 173. П К при хвърляне през гръб е к захващане на разноименната ръка отгоре а. хвърляне през гърди със захващане на ръката и трупа» б. хвърляне през гърди и обратно обхващане на врата и ръката отгоре» в. сваляне е въртене под ръката.

Фиг, 174, П К при хвърляне през гръб е к захващане на трупа и ръката а. събаряне със захващане на ръ­ ката и трупа»

б, хвърляне напред е к захващане на ръката и трупа и гмуркане» в, хвърляне през рамене е к захва­ щане на ръката и трупа. г, хвърляне през гърди е к захва­ щане на ръката и трупа.

Фиг. 175, П К при хвърляне през гръб със захващане на ръката и трупа а. събаряне c обхващане на трупа» б, хвърляне напред c обхващане на трупа,

TTK OT ХВЪРЛЯНИЯ ПРЕЗ ГЪРДИ

Фиг. 176, П К от хвърляне през гърди c обхващане на трупа и ръката а. сваляне c въртене под ръка» б, хвърляне през гръб е обхва­ щане на ръката и врата»

събаряне c обхващане на ръката и трупа» г. хвърляне през гръб със захващане на ръката,

Фиг, 177. П К от хвърляне а. хвърляне през гръб е к б. хвърляне през гръб е к в. събаряне със захващане

през гърди със захващане на ръката и трупа захващане на ръката и трупа» захващане на ръката и врата» на ръката и трупа.

Фиг. 178. П К от хвърляне през гърди е обхващане на рамото.и врата а. събаряне встрани c обхващане на ръката и врата» б. събаряне c обхващане на ръката и трупа.

Фиг. 179, П К от хвърляне през гърди е обхващане на ръцете и трупе а. хвърляне напред е обхващане на ръцете и трупа» б. хвърляне през гръб със захващане на ръката и врата.

Фиг, 180. TTK от хвърляне през гърди със захващане на ръцете а, хвърляне през гръб със захващане на ръката и врата» б, събаряне c обхващане на ръцете и трупа,

Фиг, 181, П К от хвърляне през гърди е обратно обхващане на ръката и врата отгоре а, хвърляне през рамене c обхващане на ръката и врата» б, хвърляне през гръб е к захващане на разноименната ръка отгоре» в, сваляне c обратно обхващане на врата и ръката отгоре,

Фиг,. 182, П К от хвърляне през гърди е обхващане на трупа а, хвърляне напред c обхващане на трупа» б, събаряне c обхващане на трупа» в, сваляне c обхващане на трупа.

141 TTK OT СЪБАРЯНИЯ

Фиг. 183. TTK от събаряне е к захващане на ръката и трупа а, хвърляне през гърди е к захващане на трупа» б, сваляне е въртене под ръка» в, хвърляне през гръб е к захващане на трупа и ръката» г, хвърляне през гръб със захващане на ръката.

Фиг. 184. П К от събаряне c обхващане на трупа а, хвърляне през гърди е обхващане на трупа» б, хвърляне напред c обхващане на трупа.

142

Пета глава ТЕХНИКА НА КЛАСИЧЕСКАТА

БОРБА В ПАРТЕР

Преобръщалия встрани Преобръщанията встрани са такива технически действия» при кои­ то атакуващият борец чрез определен захват на ръцете, ръцете и враг та или ръцете и трупа преобръща противника пред себе си c гръб към тепиха. Преобръщанията се осъществяват по надлъжната ос на тялото, като се използва силата на ръцете» краката и трупа. Правилното съче­ тание на силата на ръцете и силата на другите части на тялото при отделните захвати улеснява преобръщанията. Голямо значение има и умелото използване на силата на тежестта, Хватките от групата на преобръщанията встрани се отличават c добра туиова ефективност и се отдават на борци c изразени силови възможности на горните крайници. ТЕХНИКА Н ТАКТИКА НА ПРЕОБРЪЩАНИЯТА ВСТРАНИ

1. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ОБХВАЩАНЕ /ЗАХВАЩАНЕ/ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ ПОД ГЪРДИТЕ Атакуващият е застанал отзад-встрани на долния борец на дясно коляно. C лявата ръка захваща противниковата разноименна в областта на лакътя /ФИГ. 185/. Притегляйки захванатата ръка» атакуващият из­ нася краката встрани. Едновременно c това провира дясната си ръка

Фиг. 185 под гърдите» като захваща външната ръка до захвата на собствената

143 си ръка. C енергично придърпване на захванатите ръце към себе си и мощно тласкане c гърдите в обратна посока се преобръща по гръб ата­ кувания. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Горният борец захваща едноименната ръка под брадата на против­ ника и упражнява натиск ВЪРХУ главата. Това създава вьзможност за бързо преминаване встрани и привиране на другата ръка под гьрдите. Защити: 1 . Не се позволява захващане на ръката в тази позиция» а ако е захваната ръката в момента на преминаването на атакуващия встра­ ни, атакуваният се завърта срещу противника, преди той да е осъщест­ вил захващане c другата ръка.

2. Изнасяне на краката по посока на преобръщането, К о н т р а х в а т к а : C външната ръка долният борец захваща разноименната ръка на атакуващия над лакътя и c енергично навеждане напред го хвърля през гръб. Х а р а к т е р н и грешки: 1 . Не се упражнява достатъчен натиск в областта на главата след захващането на ръката.

2. Слаб синхрон в придръпването на ръцете и тласък на гърдите.

2. ПРЕОБРЪЩАНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ВЪНШНАТА РЪКА ПОД ГЪРДИТЕ Горният борец застава отзад-встрани на долния, захваща c лява­ та ръка едноименната мишница отвън, като я притиска кьм тялото на противника, провира дясната ръка под мишницата и гърдите и захваща разноименната ръка в областта на лакътя /фиг. 18о/. Захвагът, осъ­ ществен c дясната ръка, спомага за продължаване на притеглянето на противниковата ръка навътре, а лявата мъка се освобождава и провира

Фиг. 186

144 под гърдите, като захваща едноименната мишница.. Едновременно c то­ ва се захожда встрани. Преобръщането става c притегляне на захвана­ тата ръка и натиск c гърдите в обратна посока. Хватката може да се изпълни както от висок, така и от нисък партер /лег/. Тактическа подготовка: - нападащият застава отзад-встрани. като прави опит за захва­ щане на външната ръка в ключ. Защитавайки се, атакуваният прибира надолу-навътре. Това създава възможност за провиране на другата ръ­ ка под гърдите и захващане на противниковата ръка.

- ако партерът е висок, двете ръце изненадващо се провират под гърдите и захващат ръката. Защити: 1. Ь случаите, когато ръката е захваната отгоре и отдолу, се стремим да разкъсаме захвата c ръката, която е свободна.

2. При блокиране на рамото и предмишницата c едната ръка не позволяваме провиране на другата, като прибираме свободната мишница, 3. Ако ръката е захваната под гърдите, атакуваният се подпира на свободната ръка, присяда и се обръща c гръб към противника /ФИГ, 187/.

Контрахватки: 1. Хвърляне през гръб е к захващане на ръката под мишницата. В момента, когато се провира ръката, за да се захване разноименната мишница, атакуваният премества лявото коляно напред, захваща ръката и хвърля противника през гръб /ФИГ. 188/.

2. Преобръщане е к захващане на едноименната ръка и врата отго­ ре. След като е захваната ръката под гърдите, атакуваният захваща едноименната ръка за мишницата и поставя крака на ходило по посока на преобръщането. C присядане навътре и назад свободната ръка захва­ ща врата отгоре и противникът се преобръща /ФИГ. 189/.

145

Фиг. 188 3. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ОБРАТНО ЗАХВАЩАНЕ НА РАЗНОИМЕННИТЕ МИШНИЦИ ОТГОРЕ Хватката се изпълнява or висок партер, когато ръцете са поста­ вени широко на тепиха. Атакуващият застава отстрани на коляното на левия крак, а десният, свит в колянната става, е поставен на цяло ходило. Ръцете захващат разноименните мишници отгоре /фиг. 190/,

Фиг. 189 От това изходно положение се упражнява натиск c гърдите ВЪРХУ врата и гърба. C рязко въртеливо движение на ръцете атакуваният се прео-

146 бръща на гръб. Т а к т и ч е с к а подготовка: Атакуваният прави опит за преобръщане c обратно захващане на трупа. В момента на заемането на защитата /отдалечаване встрани/ се захващат разноименните мишници. Защити: 1. Заема се партер - лег, като се прибира вътрешната мишница, а външната се отдалечава» 2. След осъществяване на захвата атакуваният прибира лявата мишница надолу-навътре, изнася десния крак встрани по посока на преобръщането и се завърта Ком атакуващия, като се стреми да се из­ прави.

Фиг. 191 К о н т р а х в а т к а : Преобръщане е к захващане на разноименната ръка за мишницата и трупа, В момента на захващането контраатакуващият захваща разно­ именната ръка над лакътя, завърта се към противника, като провира другата ръка под мишницата и захваща трупа отгоре /фиг. 1 9 1 / . Х а р а к т е р н и грешки: Не се упражнява натиск върху врата и гърба и няма добра съгла­ суваност в действията на ръцете.

147 4. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ОБРАТНО ЗАХВАЩАНЕ НА РАЗНОИМЕННАТА МИШНИЦА ОТГОРЕ И ДРУГАТА ПОД МИШНИЦАТА ОТДОЛУ Застанал пред противника на ляво коляно и дясно стъпало, ата­ куващият захваща c лявата ръка разноименната мишница на противника, а c другата - разноименната мишница отдолу /фиг. 192/. C въртеливо движение на ръцете и разгъване на поставения на ходило крак атаку­ ващият преобръща противника c гръб към тепиха.

Фиг. 192 Т а к т и ч е с к а подготовка: От обратно обхващане на рамото и врата отгоре атакуващият пра­ ви опит да повдигне противника или го дърпа към себе си c цел да го свали в лег на тепиха. При изпълнението на тези движения проме­ ня захвата и изпълнява обръщането. Защити: 1 . Не се позволява провирането на ръката и захващането на миш­ ницата отдолу, като се прибира ръката към тялото, 2. Ако захватът е установен, краката се изнасят по посока на захванатата отгоре ръка, а тежестта се пренася в противоположната посока. К о н т р а х в а т к и : 1 , Преобръщане през гръб със захващане на разноименната мишни­ ца и разноименната китка. Контраатакуващият захваща мишницата и кит­ ката, присяда на външната страна на бедрото, като се стреми да изка­ ра главата под захванатата мишница. C усилията на вратната и тръбна­ та мускулатура противникът се преобръща встрани или назад /Фиг.193/.

2 . Събаряне е к захващане на ръката и трупа. C поставянето на крака на ходило контраатакуващият захваща ръката под мишницата и тласка напред противника. Едновременно c тласъка другата ръка за-

148

Фиг. 193 хваща трупа в областта на пояса.

3. Затискане, C поредно енергично изнасяне на краката встрани по посока на преобръщането ПРОТИВНИКЪТ е поставен по гръб, 5. ПРЕОБРЪЩАНЕ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РАЗНОИМЕННАТА РЪКА ОТПРЕДОТДОЛУ /ОБРАТЕН КЛЮЧ/. Атакуващият застава пред противника на дясно коляно и ляво стъпало. Провира лявата ръка под разноименната мишница, като я при­ дърпва напред-нагоре. Другата ръка, свита в лакътната става, блоки­ ра главата и рамото. Двете ръце се захващат една за друга /Фиг.194/.

C въртеливо движение на ръцете встрани-надолу ^противникът се прео­ бръща по гръб на тепиха, Т а к т и ч е с к а подготовка: От установения захват атакуващият прави опит да свали против­ ника по лице, използва ответната му реакция назад-нагоре и го прео­ бръща. Защити: Не се позволява захващането на ръката или след захващането й се притиска към себе си надолу c цел да се подпре рамото на тепиха. К о н т р а х в а т к и : 1. Излизане c въртене под ръката. В момента, в който се захва­ не ръката отдолу, контраатакуващият я захваща над лакътя, като се подпира на другата ръка. C присядане той се завърта около захвана­ тата противникова ръка и излиза отгоре /Фиг. 195/.

2. Хвърляне през гръб със захващане на ръката и врата. След като атакуващият започне преобръщането, контраатакуващият захваща разноименната ръка и врата /ФИГ. 196/, присяда встрани и хвърля атакуващия.

- Фиг. 195

Фиг. 196

150 Х а р а к т е р н и грешки: Не се блокира достатъчно добре главата на противника c тяло­ то и ръката, което води до контраатакуване.

6. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА РЪЦЕТЕ /ОБРАТЕН ДВОЕН НЕЛСОН/. Застанал на ляво коляно и дясно ходило пред противника, атаку­ ващият провира последователно ръцете под мишниците на атакувания, като едновременно c това натиска главата надолу c гърдите. Двете ръце се захващат в кука в областта на врата, а преобръщането става към страната на крака, който е поставен на коляно /ФИГ. 1 9 7 / .

Атакуващият упражнява натиск c гърдите върху главата и врата, а c ръцете хваща мишниците, като се стреми да мине зад противника, който премества ръката си встрани c цел да предотврати минаването оттам, Създалата се позиция благоприятствува провирането на ръцете и необходимия обхват. Защити: Прибиране на ръцете към гърдите, като не се позволява захваща­ не на ръцете или повдигане на главата и разкъсване на обхвата. К о н т р а х в а т к а : Преобръщане със захващане на ръцете под мишницата. Преди захва­ щането на двете ръце контраатакуващият захваща под мишниците ръцете на противника, присяда на външната страна на десния крак и преобръ­ ща атакуващия.

151 7. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ВЪТРЕШЕН НЕЛСОН И ЗАХВАЩАНЕ НА ЕДНОИМЕННАТА РЪКА ПОД ГЪРДИТЕ Застанал на колене встрани на атакувания, атакуващият захваща врата под едноименната мишница под гърдите /ФИГ. 198/. C придърпва-

Фиг.

198

не на захванатата ръка под гърдите към себе си и натискане в обрат­ ната посока c другата ръка и гърдите, атакуваният се преобръща встрани по гръб, Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Атакуващият застава отзад-встрани и захванал под едноименната мишница врата, прави опити да свали против­ ника в лег. Атакуваният реагира c изправяне или поредно изнасяне на ръцете напред. Из­ ползвайки това, нападателят се премества встрани и захваща c другата ръка едноимен­ ната мишница под гърдите, Защити: 1 . Не се позволява захващане на врата под мишницата, като ръката се прибира към себе си и рамото се сваля по-ниско, 2. Ако вратът е захванат, ръката се притиска навътре-надолу. а c десния крак се Фиг. 199 захожда встрани, за да се изправим в стойка. К о н т р а х в а т к а : Преобръщане със захващане на едноименната мишница. Контраатаку­ ващият захваща едноименната ръка над лакътя и енергично се завърта c лице към противника, захваща главата и преобръща нападащия /ФИГ.

199/.

8. ПРЕОБРЪЩАНЕ ВСТРАНИ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА Атакуващият застава на коляно на левия крак и ходило на десния c лице към краката на противника. Обхваща обратно трупа и го прите­ гля към себе си. Използвайки отдалечаването на атакувания, той енер­ гично променя притеглянето c тласък c гърдите в обратната посока. Ръцете изпълняват въртеливо движение по посока на преобръщането /Фиг. 2 0 0 / .

Фиг. 200 Т а к т и ч е с к а подготовка: След осъществяване на захвата атакуващият притегля противника към себе си. като го принуждава да се защитава - присядане встрани и обръщане c лице към него. Защити: 1 . Атакуваният се навежда надолу-навън, като притиска тялото си до външното бедро и не позволява съединяване на ръцете» 2. Атакуващият захожда встрани-назад и се стреми да застане срещу противника, К о н т р а х в а т к и : Както при преобръщането напред c обратно обхващане на трупа /вж. ФИГ. 225, 226/. Х а р а к т е р н и грешки: Неумение да се преминава от притегляне към тласкане или разхлабване на захвата, който не позволява въртеливо движение c ръцете.

153 9. ПРЕОБРЪЩАНЕ ВСТРАНИ C ЛОСТ ГОРНИЯТ борец застава отстрани на противника, захваща c дясна­ та ръка врата отгоре /ръката може да захване и брадата/, а c лява­ та - под едноименната мишница захваща собствената си предмишница /Фиг. 2 0 1 / , С к създадения лост на мишницата и врата атакуващият енергично натиска врата надолу-навътре, като продължава движението

Фиг. 201 бутане на рамото напред-встрани до преобръщането на противника. След преобръщането ръката, която държи собствената мишница, се освобождава и захваща шията, Т а к т и ч е с к а подготовка: 1 , Атакуващият поставя ръката на врата и се опитва да захване външната ръка в ключ, Заемането на защитата създава възможност за образуване на лост под другата мишница» 2. Захванал вътрешната ръка c двете си ръце, атакуващият се опитва да я извади в ключ. Защитните действия позволяват да се про­ вре ръката под мишницата и да се направи лост. Защити:

1. Притискане на мишницата към тялото, когато атакуващият се

154 опитва да я провре под мишницата» 2. Ако захватът е осъществен, атакуваният изнася външния крак встрани за опора и се завърта срещу атакуващия c цел да се изправи в стойка. К о н т р а х в а т к а : Преобръщане с к захващане на разноименната ръка за мишницата. Х а р а к т е р н и грешки: Оставяне на дистанция от противника и неумение да се използва собствената тежегт,

Преобръщания със захождане Преобръщанията със захождане са технически действия, c които ПРОТИВНИКЪТ се преобръща по гръб на тепиха чрез различни захващания на ръцете или на ръцете и врата. Независимо от начина на захващане» изпълнението на всяко техническо действие от тази група се осъщест­ вява със захождане встрани срещу противника. Захождането е основно действие и най-важен момент след осъществяването на захвата. Чрез него се улеснява преобръщането, защото освен силата, която се упраж­ нява от ръцете ВЪРХУ захванатите части на тялото, се действува и с к силата на'тежестта. Ето защо този елемент трябва задължително да се усвоява заедно c отделните технически действия. По този начин изпълнението на хватката е по-рационално и не води до изразходване на голямо количество сила. Голямо значение при изпълнението има правилната съгласуваност на действията между ръцете и краката и уме­ лото разполагане на тежестта на собственото тяло. Хватките от тази група се отличават c голяма тушова ефективност, а голямото разнообразие от захвати и позициите, които се заемат по време на преобръщането, създават възможност за комбинативни взаимо­ действия c групата на преобръщанията /хвърлянията/ през гърди.

ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ПРЕОБРЪЩАНИЯТА СЪС ЗАХОЖДАНЕ

1. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ЛОСТ СЪС ЗАХОЖДАНЕ Тази хватка се различава от предхождащата по начина на преобръ­ щане, който става със захождане и по начина на задържане и тушира­ не. Атакуващият застава отзад-встрани, като c лявата ръка захваща врата, а c дясната под разноименната мишница захваща собствената си предмишница. Чрез захождане напред атакуващият упражнява натиск със силата на ръцете и собствената тежест върху врата, като преобръща противника /фиг, 202/. Захождането продължава дотогава, докогато

155 атакуващият премине от другата страна, освободи лявата ръка и зах­ ване тялото отгоре.

Фиг. 202 Тактическата подготовка, защитите и контоахватките са както при преобръщането c лост встрани.

2. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ВЪТРЕШЕН НЕЛСОН Атакуващият застава отзад-встрани на противника - десният крак е в колянка, а левият е свит в колянната става и е поставен на цяло ходило. Провирайки лявата си ръка под едноименната мишница, той за­ хваща в кука дясната си ръка, поставена върху врата и рамото на опор­ ната ръка /ФИГ, 203/, Чрез захождане c краката напред, съчетано c натиск ВЪРХУ врата и опорната ръка, ПРОТИВНИКЪТ се преобръща, атаку­ ваният освобождава дясната ръка и захваща противниковата едноименна, като застава c лице към него - задържа се и го тушира. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а :

1. Атакуващият дьрпа за раменете противника, за да го извади от равновесие и провира ръката под мишницата, като захваща врата» 2. при опит да се захване външната мишница в кгюч атакуващият използва защитната реакция и провира другата ръка под мишницата и захваща врата» 5. Когато атакуваният е по корем, атакуващият прави опит да захване c двете ръце противниковата далечна ръка, като предварител­ но е ПРОВРЯЛ ръка под мишницата и упражнява.натиск c тялото ВЪРХУ

156

w

Фиг. 203 главата. Защити: 1. При поставянето на ръката на врата атакуваният се отдалеча­ ва, повдига главата и прибира мишницата към тялото си, за да се предпази от провиране го на противниковата ръка» 2. Ако захватът е осъщестзен, атакуваният изнася външ­ ния крак встрани и упражнява натиск върху противниковата предмишница навътре-надолу» 3. При захват от лег той се завъртва c гръб към атаку­ вания, притиска мишницата към Себе си, повдига главата и изправя дясната си ръка /фиг. 204/, К о н т р а х в а т к и : Хвърляне през гръб със захващане на ръката под мишницата. Контрахватката се прилага от висок партер, когато атакуващият не е за­ почнал захождането. Контраатакуваният се повдига на дясната ръка, а c другата захваща противниковата мишница по към рамото, C енергично притегляне на захванатата мишница надолу и повдигане на таза нагоре атакуващият се хвърля през гръб /ФИГ. 205/,

157"

Фиг. 205 Х а р а к т е р н и грешки: 1. След установяването на захвата не се захожда подчертано и достатъчно бързо напред-встрани» 2. Захождането се прави на коляно, което не позволява енергичност при изпълнението и невъзможност да се включи собствената т е ­ жест, 3. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ВЪНШЕН НЕЛСОН Хватката се изпълнява по два начина, като ПРИ единия противни­ кът се преобръща по установения захват встрани, а дои другия се це­ ли да се свали противника по очи в лег, И при двата варианта на из­ пълнение атакуващият застава отзад на кояяно, като едновременно c провирането на ръката под едноименната мишница изнася и едноименния крак встрани на ходило за опора, При първия вариант след осъществя­ ване на захвата /ФИГ, 206/ атакуващият повдига захванатата мишница

Фиг. 206 нагоре-встрани, като c другата предмишница упражнява натиск върху рамото на атакувания. Едновременно c това той се придвижва встрани

158 и преобръща противника, След преобръщането в зависимост от действия­ та на атакувания се осъществява задържането, Пои втория вариант атакуваният се сваля в лег /ФИГ. 207/, преминава се встрани откъм страната на захванатата мишница и преобръщането се изпълнява както ПРИ вътрешен нелсон.

Т а к т и ч е с к а подготовка: Както при вътрешен нелсон, Защита: Прибиране на ръката към гърдите и непозволяване на захват, К о н т р а х в а т к а : 1 , Хвърляне през гръб с к захващане на ръката под мишницата /вж. ФИГ. 205/.

2. Преобръщане - затискане, контраатакуващият изнася левия крак встрани, присяда на външната страна на другия крак и енергич­ но c гърди към атакуващия го затиска /ФИГ, 208/. Х а р а к т е р н и грешки: Застава се отзад-встрани. като се осъществява захват, без да се поставя едноименният крак встрани за опора.

4. ПРЕОБРЪЩАНЕ C ДВОЕН НЕЛСОН Хватката се отдава на борци c дълги горни крайници и представ­ лява съчетание между вътрешен и външен нелгпи. Атакуващият изпъл-

159

Фиг. 203 нява захвата на вътрешен нелсон, а след това провира и другата ръ­ ка под външната мишница, като двете ръце се захващат в кука над врата /ФИГ, 2 0 9 / . Преобръщането се изпълнява встрани, като задържа­ нето става без разкъсване на об­ хвата /при дълги крайници/ или освобождаване на едната ръка и за­ хващане на шията отгоре. Т а к т и ч е с к а под­ г о т о в к а : Атакуващият прави опит за прео­ бръщане c вътрешен нелсон. За да з а ­ пази своята стабилност, атакуваният Фиг. 209 изнася ръката си встрани. Това дава възможност да се провре и другата ръка и да се осъществи обхващане на двете мишници. Защита: Прибиране на лактите към гърдите и непозволяване на захвати. К о н т р а х в а т к а : Хвърляне през гръб с к захващане на ръката под мишницата /пре­ ди осъществяване на двойното захващане/.

160 5. ПРЕОБРЪЩАНЕ C КЛЮЧ Ключовете в партерната борба представляват блокиращи действия на ръката на долния борец. Горният борец застава зад противника, поставил десния крак на коляно, а левият е свит в колянна става на цяло ходило. C енергично, рязко движение атакуващият захваща c лявата си ръка едноименната ръка на противника, така че лакътните свивки на двете ръце да попаднат една в друга. Захванатата ръка се изтегля назад към трупа, а дланта на атакуващия се поставя върху гърба на долния борец. При придоъпването на ръката другата ръка на горния борец придържа тялото отстрани /фиг. 210/. От създадената

Фиг. 210 изходна позиция ключ хватката може да се изпълни по два начина. начин на изпълнение атакуваният се сваля в лег, като дясната ръка се премества от тялото и се поставя върху опорното ра­ мо, а c краката се захожда напред до преобръщането на противника /ФИГ. 2 1 1 / . В момента на преобръщането дясната ръка захваща шията» при което ПРОТИВНИКЪТ е задържан и туширан. Бторият начин не изисква сваляне, а преместване на дясната ръ­ ка в областа на врата и опорното рамо, като краката енергично се изнасят напред-встрани, за да се включи и собствената тежест /фиг.

212/. Захождането и задържането се изпълнява както при ПЪРВИЯ начин. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : 1. Силово изваждане на ръката в ключ» както бе описано по-горе /вж. ФИГ. 210/» 2. ГОРНИЯТ борец захваща раменете на долния c две ръце и c енергично придърпване назад го принуждава да отлепи ръцете от тепи­ ха /Фиг. 213/, като захваща лявата му ръка в ключ» 3. Атакуващият застава отзад зад противника на ляво коляно и дясно ходило, поставено напред-встрани. C лявата ръка от лявата ПРИ ПЪРВИЯ

Фиг. 211

ТРиг. "212

Фиг. 213 страна на главата на долния борец той захваща дясната му ръка за китката, като едновременно c това провира дясната си ръка под едно­ именната мишница на противника и захваща собствената си китка /ФИГ.

214/. C направения захват противниковата ръка се дърпа навътре-надолу, Останал без опора, атакуваният се сваля по очи, а атакуващият преминава отстрани-вдясно,

162

Фиг. 214

Фиг. 216

163 Защити: 1. Изопване на ръката и непозволяване на захващането й в ключ» 2. 3 момента, когато атакуващият се стреми да захване ръката в ключ, атакуваният ляга по очи, като изопва ръце напред. Ръцете могат да се захванат и в кука» 3. След осъществяване на захвата изнасяне на външния крак на­ пред-встрани по посока на преобръщането. К о н т р а х в а т к и : 1. Хвърляне през гръб със захващане на ръката. В момента на захващане на ръката в ключ контраатакуващият придърпва захванатата ръка надолу и тласка c таза противника нагоре, като го хвърля през рамо /ФИГ. 215/» 2. Хвърляне през гръб със захващане на ръката за китката "и тялото. Когато атакуващият придържа тялото c едната ръка, а c дру­ гата се опитва да захване ръката в ключ, контраатакуващият захваща ръката, която се намира на тялото, и c рязко теглене наДолу, съче­ тано c тласкане на другата ръка нагоре, противникът се преобръща през гръб /фиг. 216/, Х а р а к т е р н и грешки: Недобра съгласуваност между действията на ръцете и краката и неумение да се използва собствената тежест, 6. ПРЕОБРЪЩАНЕ C КЛЮЧ И ЗАХВАЩАНЕ НА ВЪНШНАТА ПРЕДМИШНИЦА ОТВЪТРЕ Атакуващият захваща c едната ръка противниковата ръка в ключ, а c другата през гърба захваща едноименната предмишница отвътре. C енергично тласкане напред и прибиране на захванатата мишница против­ никът се сваля по очи /Фиг. 217/. Едновременно c това се захожда и се преобръща противника c гръб към тепиха, като се затиска c тялото ръката, която е в ключ, а другата продължава да държи мишницата. Финалът може да се изпълни и c освобождаване на ръката, захванала мишницата. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Атакуващият захваща ръката з ключ, като я притиска към гърба и създава впечатление, че ще преобърне атакувания със захождане зад него. ПРИ реагиране c изнасяне на ръката встрани атакуващият захва­ ща предмишницата. Защити:

Атакуваният не позволява захващане на предмишницата или ляга встрани c гръб към атакуващия.

164

Фиг. 217 К о н т р а х в а т к и : Същите като при преобръщане c ключ 7. ПРЕОБРЪЩАНЕ C КЛЮЧ, УПОР НА РЪКАТА И ПРИХВАЩАНЕ НА БРАДАТА Захванал дясната ръка в ключ, атакуващият изнася тялото си и краката от лявата страна на атакувания, като дърпа захванатата ръ­ ка. Дърпането на захванатата ръка е съчетано c упор на другата ръка върху едноименната мишница. 3 момента, в който противникът започне да се преобръща, ръката, подпираща противниковата, се освобождава и захваща брадата /фиг. 218/. Захождането продължава в същата посо-

Фиг. 218

165 ка c лице към противника и тепиха. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Раменете се придърпват нагоре, захваща се едната ръка и енер­ гично се преминава от другата страна на захванатата ръка. Защити: Както при ключ. К о н т р а х в а т к а : Хвърляне през гръб със захващане на ръката.

3. ПРЕОБРЪЩАНЕ C КЛЮЧ БУРГИЯ Атакуващият застава малко встрани, захваща китката на атаку­ вания за едноименната ръка, а c другата придържа тялото. C едновре­ менно придърпване на ръката до хълбо­ ка, изнасяне на краката встрани и преместване на другата ръка в област­ та на врата и опорното рамо, атакува­ щият захожда, като преобръща против­ ника по гръб. Преобръщането може да се осъществи и след сваляне на про­ тивника по очи /ФИГ. 2 1 9 / . Т а к т и ч е с к а п о д Фиг. 219 г o т o в к а: 1 . Атакуващият застава отзад-встрани на противника на дясно коляно и ляво ходило, захваща c дясната ръка тялото на долния бо­ рец, а c другата - едноименната ръка за китката, като поставя гла­ вата зад мишницата в упор /ФИГ. 2 2 0 / . Блокираното c главата рамо създава възможност за дърпане на захванатата китка, която се отвеж­ да до кръста. Другата ръка се поставя в областа на врата» 2 . Застанал отстрани на противника, атакуващият захваща едно­ именната киткг. C вътрешното рамо блокиог мишницата отзад, като от­ вътре, през ръката на противника, захваща собствената си китка /ФИГ. 2 2 1 / . C натиск на рамото напред и дърпане на захванатата кит­ ка назад ръката се отвежда до кръста. Изваждането на ръката в ключ бургия може да се осъществи c упор на рамото и захващене нг против­ никовата китка c двете ръце, З а щ и т и и к о н т р а х в а т к и : Както ПРИ ключа.

166

Фиг. 220

Фиг. 221 9. ПРЕОБРЪЩАНЕ C КЛЮЧ И НЕЛСОН Атакуващият захваща ръката в ключ, като се стреми да изнесе краката и тялото вдясно на противника. За да запази устойчивостта си, атакуваният изнася дясната ръка встрани за опора. Това създава възможност за провирането на едноименната под нея и захващане на врата /Фиг. 222/. С к захождане на краката напред атакуващият се преобръща. След осъществяване на захвата хватката се изпълнява порационално, ако атакуваният се събори в лег. Защити: Не се позволява провиране на ръката за нелсон, като се притис­ ка ръката към гърдите и се изнася кракът встрани. К о н т р а х в а т к а : След захващането в нелсон поисядане и преобръщане.

167

Преобръщалия на противника напред през глава Преобръщанията през глава са технически действия, при които атакуващият застава отстрани на атакувания, като гърдите му трябва да са обърнати към краката на последния. От тази позиция чрез раз­ лични захващалия на врата, врата и ръцете, тялото и др. атакува­ ният се преобръща напред през глава.

Фиг. 222 ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ПРЕОБРЪЩАНИЯТА ПРЕЗ ГЛАВА

1 . ПРЕОБРЪЩАНЕ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА - РЕБУР • Атакуващият застава отстрани не противника на дясно коляно и ляво ходило, като обхваща обратно трупа / Ф И Г . 2 2 3 / . Присяда се на външната част на свития десен крак, така че кракът остава под а т а -

Фиг. 223

168 кувания. C повдигане на задната част на тялото нагоре и натискане върху гърба надолу ПРОТИВНИКЪТ се преобръща през глава. Преобръща­ нето може да се подпомогне и c удар на таза нагоре. Т а к т и ч е с к а подготовка: 1 . Когато атакуваният е във висок партер, атакуващият енергич­ но присяда на външната част на свитото коляно, така че то остава под противника, а ръцете обхващат трупа» 2. Застанал на коляно, атакуващият захваща c двете ръце тяло­ то отвън-отстрани, като го дърпа към себе си, присядайки на външна­ та страна на огънатия крак. Външната ръка се провира под тялото и се осъществява обхващането, То може да се изпълни и от лег. Защити: 1 . Атакуваният не позволява да му се прави обратно обхващане, като отдалечава таза от нападащия» 2. Ако захватът е осъществен, атакуваният се обръща c лице към атакуващия и отдалечава таза /ФИГ. 224/» 3, Обръщане към атакуващия и поставяне на ръката пред краката или отдалечаване на тежестта и вкарване на крака между краката. К о н т р а х в а т к и : 1 , Излизане отстрани c присядане. Контра­ атакуващият захваща едноименната ръка за Фиг 224 китката, като присяда на разноименния крак на захванатата ръка /Фиг. 225/» 2 . Преобръщане c обратно обхващане на трупа. След обхващането на трупа контраатакуващият изнася левия крак напред, повдига тяло­ то нагоре-назад и обхваща трупа /Фиг. 2 2 6 / , като изпълнява преобръ­ щане» 3. Затискане - захождане c краката над атакуващия. Х а р а к т е р н и грешки: Оставане на дистанция от атакувания.

2. ПРЕОБРЪЩАНЕ НАПРЕД СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА В КЛЮЧ И ТРУПА ОТГОРЕ Атакуващият застава на колене встрани от противника, като за­ хваща ръката в ключ и трупа отгоре /ФИГ. 227/, После притегля атаку­ вания към себе си и го качва на хълбока. От тази позиция c преобръ­ щане напред чрез теглене на захванатия труп нагоре, повдигане на таза и натискане на захванатата мишница към тепиха, атакуваният се преобръща по гръб.

169

Фиг. 225

Фиг. 226

Фиг. 227

170 Защити и к о н т р а х в а т к и : преобръщанията c ключ.

Както при

3. ПРЕОБРЪЩАНЕ НАПРЕД ПРЕЗ ГЛАВА СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ВРАТА И ТЯЛОТО ОТДОЛУ Атакуващият застава отстрани на атакувания, захваща c дясната ръка врата /врата и брадата/, а c другата ръка - тялото отдолу Ариг. 223/. От установения захват главата се притегля към себе си надолу. Лявата ръка повдига тялото нагоре, като се присяда на вън­ шната част на дясното бедро. Атакуваният се преобръща през глава и атакуващият остава c лице към противника и тепиха.

Фиг. 228

Фиг, 229

Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : 1, От обратно захващане на трупа атакуващият се стреми да прео­ бърне атакувания, като го принуждава да се обърне към него. Захва­ тът се разкква и се захваща вратът» 2. От опит за прилагане на лост се използват защитните дей­ ствия. Защити: Повдигане на главата нагоре и заемане на положение лег или изнасяне на левия крак встрани, сваляне на ръката от врата и стре­ меж за изправяне в стойка. К о н т р а х в а т к а : Затискане c изнасяне на краката над атакуващия встрани /фиг.

229/. Х а р а к т е р н и грешки: Започва се преобръщането, преди да се придърпа главата към себе си.

171 4. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ГЛАВА C ВЪТРЕШЕН НЕЛСОН И ЗАХВАЩАНЕ НА ТРУПА ОТГОРЕ ИЛИ ОТДОЛУ Атакуващият застава отстрани на атакувания, провира ръка под едноименната мишница и захваща врата. C другата ръка захваща трупа отгоре, като го притзгля към себе си. Ръката, захванала врата, на­ тиска надолу към тепиха, а c другата тялото се повдига, за да се осъщест­ ви преобръщането /фиг. 230/. Преобръ­ щането може да се изпълни c вътрешен нелсон и захващане на тялото отдолу. Тактическа под­ готовка: Използват се защитните действия при опит за преобръщане c вътрешен нелсон, Защита: Изнася се кракът встрани със стремеж за изправяне в стойка. Контрахватка: Затискане със захождане над атакуващия.

Преобръщания през мост и полумост Преобръщанията /носенията/ през мост или полумост са такива технически действия, чрез които атакуващият използва собствения, мост, за да преобърне противника встрани през себе си. Те се при­ лагат c различни захващания на ръката отвътре и тялото отгоре, на ръката в ключ или нелсон и тялото отгоре, c обхващане на тялото /кркта или гърдите/, тялото и ръката. Преобръщанията през мост са най-ефикасните технически дейст­ вия, чрез които най-лесно се увеличава активът от точки, но едно­ временно c това те са и сложни за изпълнение, защото атакуващият трябва да застане в " К Р И Т И Ч Н О " положение мост или полумост, за да изпълни преобръщането. Ето защо при изпълнението на тези хватки се изисква значителна специална подготовка както за подобряване на силата и силовата издръжливост на отделните части на тялото, така и за подобряване на тяхната гъвкавост, Заедно c това се изисква смелост и решителност и непрекъснато усъвършенствуване на бордовия мост.

172 ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ПРЕОБРЪЩАНИЯТА ПРЕЗ МОСТ

1 . ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ МОСТ C ОБХВАЩАНЕ НА ТЯЛОТО Атакуващият застава зад противника, като обхваща тялото за поясната област и поставя коляното си встрани до едноименния хъл­ бок на атакувания /Фиг. 2 3 1 / . C притегляне на захванатото тяло към себе си и присядане по посока на преобръщането атакуващият качва ВЪРХУ себе си атакувания, поставя главата на тепиха и c енергично разгъване на краката и мощен тласък c таза налред-нагоре се прави преобръщане през мост заедно c атакувания, Хватката може да се из­ пълни и c обхващане на тялото под мишниците /ФИГ, 2 3 2 / .

Фиг. 231

фиг, 233

Т а к т и ч е с к а подготовка: 1 . Преди заемането на партер лег или в момента на заемането на партер лег» 2, Краката се поставят между краката на долния борец, като

173 се прави опит вляво, а се преобръща вдясно или обратно» 3, Преди да започне преобръщането, атакуващият прави опит за повдигане. Защити: 1 . Не се позволява обхващане на трупа, като коремът и тазът се прилепват плътно до тепиха, Ръцете са поставени на тепиха на предмишници, а главата е повдигната нагоре» 2. Ръцете се поставят широко на тепиха, като се отдалечава центърът на тежеста с к завъртване към атакуващия и отдалечаване на таза /ФИГ. 233/. К о н т р а х в а т к и : 1 , Преобръщане със захващане на китката и врата. В момента на осъществяването на обхващането атакуващият захваща c лявата ръка едноименната китка, като се завъртва, енергично приседнал, в съща­ та посока и захваща c другата ръка врата отгоре /фиг. 234/, След захващането на врата и обръщането c лице към противника китката се освобождава и се захваща тялото отгоре»

Фиг. 234 2. Излизане зад противника c присядане. Изпълнява се от висок партер ПРИ обхващане на тялото, Контраатакуващият изнася енергично краката напред, като присяда и се завъртва /излиза/ на тази страна, която не е покрита от атакуващия /ФИГ. 235/»

Фиг. 235 3. Затискане c „ ^ л я н е на краката над атакуващия. Контраата­ куващият в началото со стреми да остане далеч от атакуващия, кога-

174 то той присяда. След това застава c лице към тепиха, като прехвърля поредно краката над него /ФИГ. 236/.

Фиг. 236 Х а р а к т е р н и грешки: Разхлабване на обхвата» оставане далеч от атакувания» опити преобръщането да започне встрани, а не напред-нагоре и недостатъчно тласкане c таза напред-нагоре, 2. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ МОСТ C ОБХВАЩАНЕ.НА РЪКАТА И ТРУПА Изпълнението на тази хватка е подобно на предхождащата, c та­ зи разлика, че към тялото се обхваща и едната ръка. Преобръщането винаги се осъществява към страната на захванатата ръка.

3. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ПОЛУМОСТ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА В КЛЮЧ И ТРУПА Атакуващият захваща едноименната ръка в ключ, а c другата трупа отгоре. Левият крак е поставен на коляно зад атакувания, а другият - встрани на ходило, свит в колянна става /фиг. 237/. Чрез притегляне на захванатото тяло и присядане на външната страна на десния крак атакуващият поставя рамото и главата на тепиха. C тла­ сък на таза атакуваният се преобръща, а атакуващият освобождава ръ­ ката, която придържа трупа, и се обръща c лице към противника, като захваща врата и ръката. Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : От горепосочения захват атакуващият заплашва c преобръщане, c преминаване зад долния борец. Защитното действие създава възможност за преобръщане. Защити:

Отдалечаване от атакуващия и обръщане c гърди към него или ля-

Фиг. 237 гане c изопване на ръцете встрани. К о н т р а х в а т к и : Хвърляне през гръб със захващане на китката и трупа. Контраатакуваният захваща китката на ръката, поставена на тялото, като я придръпва към себе си надолу, а c другата ръка захваща трупа под мишницата и хвърля противника през гръб /фиг, 238/. Х а р а к т е р н и грешки: Атакуващият остава надалеч от атаку­ вания и не притегля достатъчно добре зах­ ванатото тяло или бута атакувания напред, 4. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ПОЛУМОСТ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА ПРЕДМИШНИЦАТА ОТВЪТРЕ И ТРУПА Атакуващият застава на колене» така Фиг, 238 че единият крак е поставен на коляно до противниковия едноименен, а другият - зад него. C едната ръка захва­ ща едноименната предмишница отвътре, а c другата - тялото отгоре /ФИГ. 239/. C присядане на външната страна на левия крак, прибира­ не на ръката навътре, поставяне на рамото и главата на тепиха и

176

Фиг. 239

Фиг. 240 енергично разгъване на краката атакуваният се преобръща, като в мо­ мента на преобръщането ръката се освобождава, за да може атакува­ ният да остане c лице към противника и да захване шията. Защити: Не се позволява захващане на ръката или прибиране на ръката и лягане по очи встрани към захванатата ръка /ФИГ, 2 4 0 / . К о н т р а х в а т к а : Преобръщане през гръб със захващане на ръката за китката и врата. Контраатакуваният захваща едноименната китка» като я притис­ ка до себе си. C енергично завъртване другата ръка захваща врата. Ръката» захванала китката, тегли надолу към себе си /ФИГ. 2 4 1 / .

Фиг. 241

177 5. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ПОЛУМОСТ C ВЪТРЕШЕН НЕЛСОН И ЗАХВАЩАНЕ НА ТРУПА Хватката се различава от предхождащата само по начина на захва­ щане на едната ръка /ФИГ. 242/. Останалите действия са като при преобръщането с к захващане на предмишницата отвътре,

Фиг. 242 Зашитите и контрадействията са подобни на преобръщането c въ­ трешен нелсон.

6. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ИОСТ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА И ПОВДИГАНЕ Атакуващият застава отзад на ходила, като едното ходило е поста­ вено между краката, а другото - встрани до противниковото бедро, а ръцете са обхванали трупа. C мощно придърпване на атакувания нагоре, той се повдига /фиг, 243/. От това положение атакуваният може да се преобърне по посока на изнесения встрани крак, като тежестта се пое­ ма от последния, за да се извади вътрешностоящият, След това атакува­ щият се провира под противника, пада в мост, като се преобръща заед-

173 но c атакувания,

Фиг. 243 След повдигането на атакувания преобръщането може да се осъ­ ществи и на другата страна, без да се изважда кракът, когато ПРОТИВ­ НИКЪТ се отдалечава и заема защита. Защити: Не се позволява обхващане на трупа или се отдалечава центърът на тежестта. К о н т р а х в а т к а : Затискане c изнасяне на краката над атакуващия. Х а р а к т е р н и грешки: Неумение да се пренася тежестта на външностоящия крак или разхлабване на обхваЧ?.: ПРИ преобръщането.

Преобръщания през гърди Преобръщанията през ГЪРДИ са технически действия, при които атакуващият захваща ръцете или ръцете и врата по определени начини, позволяващи преобръщане на противника назад по посока на гърба, ПРИ което атакуващият преминава през мост или полумост и се обръща c лице към поставения на гръб противник. За успешното изпълнение на техническите действия от тази гру-

179 па е необходима известна тактическа подготовка. Ето защо при обуче­ нието тези хватки не трябва да се разучават изолирано, а заедно c подходящите тактически постановки. Това ги прави по-рационални и ефективни. ТЕХНИКА Н ТАКТИКА НА ПРЕОБРЪЩАНИЯТА ПРЕЗ ГЪРДИ

1. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ЛОСТ Атакуващият застава отстрани на ляво коляно и дясно стъпало, като прилага лост. C натискане на врата надолу той се стреми да преобърне атакувания, използва неговата съпротива, като продължава движението назад, поставя левия крак на ходило до другия, пада в положение мост и преобръща противника през гърди. Преди да докосне c глава тепиха, атакуващият се обръща c лице към атакувания, като захваща шията /ФИГ. 244/, От същия захват изпълнението може да ста­ не и от захождане.

Фиг. 244 Защити: Не се позволява захващане на собствената ръка. като се притис­ ка мишницата.

180 К о н т р а х в а т к а : Затискане с к захзащане на трупа. Контраатакуващият изнася поредно крака­ та назад, като се стреми да остане c лице към тепиха и прокарва ръката над гърдите /фиг. 245/. фиг<

т

2. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА

Преобръщането може да се изпълни от захващане на ръката в ключ /фиг, 246/ или от ключ бургия. Независимо от захващането, атакуващият прави опит за преобръщане встрани или захождане. Като използва защитните действия, той премества ръката, която упражня­ ва натиск върху врата, захваща разноименната ръка под мишницата и преобръща атакувания назад през ГЪРДИ. Едновременно c това задностоящият крак се премества до другия, като се пада в мост. Излиза­ нето /обръщането c лице към тепиха/ от моста става с к завъртване навън и захващане на шията.

Фиг. 246 Защита: Изнасяне на краката встрани-назад. К о н т р а х в а т к а : Затискане с к захващане на ръката за мишницата и трупа. Контра­ атакуващият изнася краката встрани-назад, като остава c лице към тепиха, захваща разноименната ръка за лакътя, а c другата захваща гърдите.

181 3. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА И ВЪНШНАТА МИШНИЦА Атакуващият застава от дясната страна на долния борец, като захваща ръката му в ключ или ключ бургия. С к захождане c десния крак напред той прави опит за преобръщане, премества другия крак до десния и захваща външната мишница. Чрез енергично притегляне на мишницата нагоре-назад и обръщане c лице към тепиха долният борец се преобръща по гръб /фиг. 2 4 7 / . Хватката може да се изпълни и със захващане на трупа.

Фиг. 247

Фиг. 248 Защита: Изнасяне на левия крак встрани и присядане надясно. К о н т р а х в а т к а : Преобръщане през гръб със захващане на ръката под мишницата и трупа /ФИГ. 2 4 8 / .

4. ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА РАМОТО И ВРАТА Атакуващият застава встрани и обхваща обратно врата и рамото.

C направения обхват атакуващият притиска рамото и главата към себе си, отклонява се назад, като премества левия крак до десния и прео­ бръща назад противника /ФИГ. 2 4 9 / . Движението продължава, докато

атакуващият излезе от положение мост и остане c лице към атакувания.

Фиг. 250 Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : Със споменатото обхващане се прави опит атакуваният да се сва­ ли в лег или се дърпа напред, така че атакуваният остава встрани. Защита:

Заставане срещу атакуващия, Контрахватка: Затискане със захващане на трупа, Контраатакуващият се завъртва c лице към атакуващия и изнася краката встрани назад, като се стреми да захване трупа /Фиг, 250/,

Хвърляния от партер ХВЪРЛЯНИЯ ОТ партер са малка група хватки. За тяхното изпълне­ ние е характерно отделянето /повдигането/ на противника от тепиха c обхващане на трупа или захващане /обхващане/ на трупа и ръката и хвърляне встрани, напред или през гърди. Отдават се на борци c изразени скоростно-силови възможности. Освен това е необходимо съвършена съгласуваност в действията на от­ делните части на тялото.

183 ТЕХНИКА И ТАКТИКА НА ХВЪРЛЯНИЯТА ОТ ПАРТЕР 1. ХВЪРЛЯНЕ C ОБРАТНО ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА /ЦЕНТУР/ Атакуващият застава отдясно на атакувания и обхваща трупа обратно. C левия крак стъпва навътре под атакувания и c енергично отккване /повдигане/ от тепиха атакуващият се повдига на нивото на гърдите /ФИГ, 251/ и се ХВЪРЛЯ назад-вдясно в посока на главата, При вдигането тежестта на долния борец трябва да бъде равномерно разпределена. След вдигането хвърлянето може да се изпълни и през гърди /Фиг. 252/.

Т а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а : 1. ПРИ заемане на защита атакуващият c подскачане преминава от другата страна» 2. След опит за преобръщане встрани» 3. От вдигане със захващане на ръката и трупа или обхващане на трупа кракът се вкарва под противника и се прави промяна в захвата. Защити и к о н т р а х в а т к и : Както при преобръщане напред c обратно обхващане на трупа

184 /вж.

ФИГ. 224, 225.

226/. Х а р а к т е р н и грешки: Атакуваният се повдига, но захватът остава хлабав или не са добре съгласувани действията ПРИ повдигането.

2. ВДИГАНЕ И ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ГЪРДИ C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА ОТЗАД /ЗАДЕН СУПЛЕС/ Ръцете на атакувания обхващат трупа отзад. Десният крак е по­ ставен между противниковите крака, а левият - на ходило, отстрани, до противниковия едноименен /ФИГ. 253/. C енергично разгъване на кра­ ката в коленни стави, съчетано c теглене на ръцете, противникът се отлепва и повдига нагоре-назад. В последната Фаза на повдигането тежестта се премества на левия крак, за да се освободи десният и се премести навън така, че атакуваният да застане встрани под против­ ника. Ръцете притеглят атакувания към гърдите, а краката се разгъ­ ват в коленните стави. C удар на таза-нагоре и огъване на тялото назад се прави хвърляне през гърди.

Фиг. 253 Т а к т и ч е с к а подготовка: Атакуващият прави опити за преобръщане през мост, като го съ­ четава c вдигане или, използвайки защитата от вдигане, преминава от другата страна и вдига оттам. Защити: 1 . Обръщане към атакуващия c притискане на крака и мишницата към тялото, като не се позволява на атакуващия да направи съединя­ ване на ръцете или се премества напред-встрани и не позволява об­ хващане» 2 . Захващане на ръцете за китките и теглене към гърдите, като атакуваният разполага двата крака между краката на атакуващия и се

185 придвижва назад» 3. При повдигане се избутват захванатите китки назад и тежест­ та се изнася силно напред-надолу, като краката се повдигат нагоре извън таза на атакуващия.

Контрахватки:

1 . Преобръщане през гръб с к захващане на китката и врата /вж. Фиг. 294/» 2. Обръщане c гърди към атакуващия и хвърляне през гърди със захващане на ръцете, Х а р а к т е р н и грешки:

Недобра съгласуваност между действията на ръцете и краката» хлабав обхват след повдигането.

3. ВДИГАНЕ И ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ХЪЛБОК СЪС ЗАХВАЩАНЕ НА РЪКАТА' И ТРУПА Атакуващият застава отстрани на атакувания, като захваща едно­ именната ръка за мишницата и трупа отвън /ФИГ, 254/. C дърпане на захванатата ръка и трупа нагоре към себе си атакуваният се повдига така*, че тазът на изпълнителя остава под таза на атакувания. C енер­ гично навеждане напред и разгъване на краката противникът се хвърля и преобръща по гръб на тепиха. В момента на летежната Фаза ръката, захванала трупа, се освобождава и ПРИ приземяването захваща шията.

Фиг. 254

186 Зашити: 1 . Изнасяне на краката встрани и отдалечаване на атакуващия или непозволяване захващане на ръката c притискане към себе си» 2. Изнасяне на тежестта след повдигане назад-встрани, като се захваща едноименната китка и се притегля до себе си навътре.

Контрахватка: Хвърляне през гръб със захващане на едноименната китка, Х а р а к т е р н и грешки: След повдигането прибързване c хвърлянето преди да бъде вка­ ран тазът под таза на противника.

4. ВДИГАНЕ И ХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ХЪЛБОК C ОБХВАЩАНЕ НА ТРУПА ОТЗАД Атакуващият обхваща трупа, като застава встрани от атакувания.

C енергично разгъване на краката и теглене на ръцете атакуващият

Фиг. 255

Фиг. 256

187 се о т к к в а /повдига/ от тепиха, така че тазът на атакувания остава под него /ФИГ. 255/, C притегляне на захванатото тяло върху хълбо­ ка и наклон на атакувания, атакуващият се хвърля и преобръща по гръб на тепиха. Атакуващият пада заедно c противника, като остава c лице към атакувания и тепиха. След повдигането хвърлянето може да стане и c преместване на ръката, обхванала тялото отдолу на врата /ФИГ, 256/. З а щ и т и и к о н т р а х в а т к и : Както ПРИ хвърляне през гърди c обхващане на трупа отзад /заден суплес/.

Технико-тактически комбинации в партер

Фиг. 257. П К преобръщане c трешен нелсон а. преобръщане през полумост c вътрешен нелсон и захващане на трупа отгоре» б. преобръщане c двоен нелсон»

преобръщане c вътрешен нел­ сон и захващане на ръката под гърдите» преобръщане напред през гла­ ва c вътрешен нелсон и зах­ ващане на трупа отгоре» преобръщане c вътрешен нелсон и захващане на трупа отдолу.

Фиг. 258. П К преобръщане c лост а. преобръщане през гърди c обратно обхващане на врата и рамото» б. преобръщане през гърди c лост» в. преобръщане напред c обратно обхващане на врата и рамото.

юo

Фиг. 259. П К преобръщане със захващане на двете ръ­ це под гърдите а. преобръщане c лост» б. преобръщане през гърди c обратно обхващане на врата и рамото»

преобръщане със захва­ щане на ръцете» г, преобръщане c обратно обхващане на трупа.

Фиг. 260. П К преобръщане c ключ а. преобръщане през полумост c ключ и захващане на трупа отгоре» преобръщане през гърди със захващане на ръката»

I-

през гърди c ключ в. преобръщане и захващане на външната миш­ ница» преобръщане напред c ключ и захващане на трупа отгоре» преобръщане c ключ и нелсон.

UD Ю

Фиг. 261. П К преобръщане c обратно обхващане на трупа а. преобръщане със захващане на мишниците» б. преобръщане през гърди c обратно обхващане на врата и рамото» в. преобръщане встрани c обратно обхващане на трупа.

Фиг. 262. П К преобръщане през мост c обхващане на трупа а. вдигане и хвърляне през гърди» б. преобръщане c обратно обхващане на трупа» в. преобръщане през мост на другата страна.

!_

____J

Фиг. 263. TTK вдигане и хвърляне през гърди c обхващане на трупа а. преобръщане през мост по посока на вътрешностоящия крак» б. преобръщане през мост по посока на външностоящия крак» в. хвърляне c обратно обхващане на трупе.

Фиг. 264. TTK вдигане и хвърляне c обратно обхващане на трупа а. преобръщане c ключ и захождане зад противника» б. преобръщане през гърди c обратно обхващане на врата и рамото» в. вдигсне и хвърляне c преминаване от другата страна.

Фиг. 265. П К вдигане и хвърляне през хълбок със захващане на ръката и трупа а. преобръщане c ключ и захождане зад противника» б. преобръщане през полумост c ключ и захващане на трупа.

197 СЪДЪРЖАНИЕ Първа

глава

Обща характеристика на техниката на класическата борба кратки сведения за нейното развитие 3 Втора глава Класификация, систематика и терминология на класическата борба 5 Определяне на някои понятия от техниката на класическа­ та борба 7 Основни положения на бореца 7 Контакти c противника 7 Придвижване по тепиха 8 Основни технически действия 9 Трета глава Специални упражнения на бореца 11 Значение на моста в борбата 11 Упражнения за усвояване и усъвършенствуване на техниката на борцовия мост 12 Четвърта глава Техника на класическата борба в стойка 25 Сваляния в партер 26 Методически указания 26 Техника и тактика на свалянията в партер 28 Хвърляния през гръб 39 Методически указания 40 Техника и тактика на хвърлянията през гръб 49 Хвърляния през рамене /мелница/ 67 Методически указания 67 Техника и тактика на хвърлянията през рамене .... 68 Хвърляния през гърди 73 Методически указания 74 Влизания в противника 80 Техника и тактика на хвърлянията през гърди 81 Хвърляния напред 103 Методически указания 103 Техника и тактика на хвърлянията напред 104 Събаряне 110 Методически указания 110

198 Техника и тактика на събарянията Технико-тактически комбинации в стойка П К от сваляния в партер ,., П К при хвърляния през гръб ,,. П К от хвърляния през гърди П К от събаряния Пета глава Техника на класическата борба в партер Преобръщания встрани Техника и тактика на преобръщанията встрани ..... Преобръщания със захождане Техника и тактика на преобръщанията с к захождане Преобръщания на противника напред през глава Техника и тактика на преобръщанията през глава ,. Преобръщания през мост и полумост Техника и тактика на преобръщанията през мост ... Преобръщания през гърди Техника и тактика на преобръщанията през гърди .. Хвърляния от партер Техника и тактика на хвърлянията от партер Технико-тактически комбинации в партер ,

111 120 122 127 135 141 142 142 142 154 154 167 167 171 172 178 179 182 183 188

НЕШО БЕРБЕРОВ

ИВАН СТАВРЕВ

РЪКОВОДСТВО ПО КЛАСИЧЕСКА БОРБА Учебно помагало за специалисти Редактор и коректор Антоанета Драганова Технически редактор Виоледа Белева Художествен редактор Светла Ватралова Художник на корицата Светла Ватралова

Поръчка 1017 Тираж 1850 Формат 16/70/100 Печатни коли 12.50

ЕЦНПКФКС - Издателско-печатна база