Алманах на общините в България by Krasimir Nikolov

Българска агенция за инвестиции InvestBulgaria Agency

лед ползотворното сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и “Е-21”АД в проявата връчване на призове на “10-те най-големи държави-инвеститори в България за 1992-2006 г.” по време на Петото Международно финансово изложение “Банки Инвестиции Пари”- 2007, ние подготвихме реализацията на информационно аналитичния проект “Инвестиционен индекс на общините в Република България”. Прозрачността на инвестиционното състояние е важна предпоставка за устойчивото развитие на общините, съдействайки за повишаване на конкурентоспособността. Ето защо този българско - англоезичен справочник е необходимата стъпка напред за подобряването на инвестиционния климат у нас и успешното интегриране на българската икономика към Единния европейски пазар. Проектът внася информационна яснота за възможностите за инвестиране на чужди и български инвеститори в различните райони на страната. С изчерпателна информация за инвестиционния потенциал на общините, той създава положителна представа за държавата, повишава инвестиционната привлекателност на българските общини и региони пред инвеститора. Наред със събраната на едно място информация за общините като даденост, на базата на задълбочени професионални критерии, разработени съвместно с водещи експерти, в него се прави и оценка за инвестиционния капацитет на всяка община в Република България. Получава се една прозрачна картина, от която се вижда степента на подготвеност на дадена община в усвояването и управлението на фондовете по оперативните програми на ЕС, а инвеститорът сам може да прецени къде е мястото и какъв е управленския капацитет на съответната общинска администрация, за да реши дали да вложи средствата си там. Надяваме се, че след като е вече факт, “Инвестиционният индекс на общините в Република България”, който според своите цели и изпълнение отговаря на обективните европейските критерии за подобни проекти, ще открие перспективи за повече и по-мащабни инвестиции в България. Стоян Сталев Изпълнителен директор на БАИ

ollowing the beneficial cooperation between the InvestBulgaria Agency and “Е-21” Plc. during the ceremony of bestowing the awards “Top 10 investorcountries in Bulgaria for the period 1992-2006” at the Fifth International Financial Exhibition “Banks Investments Money” - 2007, we prepared the realization of the informational-analytical project “Investment Index of the Municipalities in the Republic of Bulgaria”. The transparency of the investment condition is an important prerequisite for the sustainable development of the municipalities, helping to increase the competitiveness. That is why this Bulgarian-English reference book is the necessary step forward for the improvement of the investment climate in Bulgaria and the successful integration of the Bulgarian economy in the common European market. The project brings informational clarity about the possibilities for making investments by foreign and domestic investors in the various parts of the country. Containing comprehensive information about the investment potential, it creates a positive image of the country, increases the investment attractiveness of the Bulgarian municipalities and regions to investors. Along with the presented statistical information for the municipalities, the project contains an evaluation of the investment capacity of every municipality in the Republic of Bulgaria, based on thorough professional criteria, developed jointly with leading experts. The result is a transparent picture showing the degree of preparation of a municipality to utilize and manage the funds under the operative programs of the EU, while investors can use their own judgement to assess the position and the managerial capacity of the given municipality and decide whether to invest there or not. We hope, now that it is already a fact, that “The Investment Index of the Municipalities in the Republic of Bulgaria”, whose aims and execution meet the objective European criteria for similar projects, will open prospects for more and larger-scale investments in Bulgaria.

Stoyan Stalev IBA Executive Director

Съдържание Content Област Благоевград Disrict Of Blagoevgrad Общини/Municipalities: Банско/Bansko Белица/Belitsa Благоевград/Blagoevgrad Гоце Делчев/Gotse Delchev Гърмен/Garmen Кресна/Kresna Петрич/Petrich Разлог/Razlog Сандански/Sandanski Сатовча/Satovcha Симитли/Simitli Струмяни/Strumyani Хаджидимово/Hadzhidimovo Якоруда/Yakoruda Област Бургас Disrict Of Burgas Общини/Municipalities: Айтос/Aytos Бургас/Burgas Камено/Kameno Карнобат/Karnobat Малко Търново/Malko Tarnovo Несебър/Nesebar Поморие/Pomorie Приморско/Primorsko Руен/Ruen Созопол/Sozopol Средец/Sredets Сунгурларе/Sungurlare Царево/Tsarevo Област Варна Disrict Of Varna Общини/Municipalities: Аврен/Avren Аксаково/Aksakovo Белослав/Beloslav Бяла/Byala Варна/Varna Ветрино/Vetrino Вълчи дол/Valchi dol Долни чифлик/Dolni chiflik Девня/Devnay Дългопол/Dalgopol Провадия/Provadia Суворово/Suvorovo

19 21 - 23 25 - 27 29 - 31 33 - 35 37 - 39 41 - 43 45 - 47 49 - 51 53 - 55 57 - 59. 61 - 63 65 - 67. 69 - 71 73 - 75 77 79 - 81 83 - 85 87 - 89 91 - 93 95 - 97 99 - 101 103 - 105 107 - 109 111 - 113 115 - 117 119 - 121 123 - 125 127 - 129 131 133 - 135 137 - 139 141 - 143 145 - 147 149 - 151 153 - 155 157 - 159 161 - 163 165 - 167 169 - 171 173 - 175 177 - 179

Област Велико Търново Disrict Of Velioko Tarnovo 181 Общини/Municipalities: Велико Търново/Veliko Tarnovo 183 - 185 Горна Оряховица/Gorna Oryahovitsa 187 - 189 Елена/Elena 191 - 193 Златарица/Zlataritsa 195 - 197 Лясковец/Lyaskovets 199 - 201 Павликени/Pavlikeni 203 - 205 Полски Тръмбеш/Polski Trambesh 207 - 209 Свищов/Svishtov 211 - 213 Стражица/Strazhitsa 215 - 217 Сухиндол/Suhindol 219 - 221 Област Видин Disrict Of Vidin Общини/Municipalities:

223

Белоградчик/Belogradchik Бойница/Boynitsa Брегово/Bregovo Видин/Vidin Грамада/Gramada Димово/Dimovo Кула/Kula Макреш/Makresh Ново село/Novo selo Ружинци/Ruzhintsi Чупрене/Chuprene Област Враца Disrict Of Vratsa Общини/Municipalities: Борован/Borovan Бяла Слатина/Byala Slatina Враца/Vratsa Козлодуй/Kozloduy Криводол/Krivodol Мездра/Mezdra Мизия/Mizia Оряхово/Oryahovo Роман/Roman Хайредин/Hayredin Област Габрово Disrict Of Gabrovo Общини/Municipalities: Габрово/Gabrovo Дряново/Dryanovo Севлиево/Sevlievo Трявна/Tryavna Област Добрич Disrict Of Dobrich Общини/Municipalities: Балчик/Balchik ГенералТошево/General Toshevo гр.Добрич/Dobrich town Добричка/Dobrichka Каварна/Kavarna Крушари/Krushari Тервел/Tervel Шабла/Shabla

225 - 227 229 - 231 233 - 235 237 - 239 241 - 243 245 - 247 249 - 251 253 - 255 257 - 259 261 - 263 265 - 267

Област Ловеч Disrict Of Lovech Общини/Municipalities: Априлци/Apriltsi Летница/Letnitsa Ловеч/Lovech Луковит/Lukovit Тетевен/Teteven Троян/Troyan Угърчин/Ugarchin Ябланица/Yablanitsa

427 - 429 431 433 - 435 437 - 439 441 - 443 445 - 447 449 - 451 453 - 455 457 - 459 461 - 463

269 Област Монтана Disrict Of Montana 465 Общини/Municipalities: Берковица/Berkovitsa 467 - 469 Бойчиновци/Boychinovtsi 471 - 473 Брусарци/Brusartsi 475 - 477 Вълчедръм/Valchedram 479 - 481 Вършец/Varshets 483 - 485 Георги Дамяново/Georgi Damyanovo 487 - 489 Лом/Lom 491 - 493 Медковец/Medkovets 495 - 497 Монтана/Montana 499 - 501 Чипровци/Chiprovtsi 503 - 505 Якимово/Yakimovo 507 - 509

271 - 273 275 - 277 279 - 281 283 - 285 287 - 289 291 - 293 295 - 297 299 - 301 303 - 305 307 - 309 311

Област Пазарджик Disrict Of Pazardzhik Общини/Municipalities: Батак/Batak Белово/Belovo Брацигово/Bratsigovo Велинград/Velingrad Лесичово/Lesichovo Пазарджик/Pazardzhik Панагюрище/Panagyurishte Пещера/Peshera Ракитово/Rakitovo Септември/Septemvri Стрелча/Strelcha

313 - 315 317 - 319 321 - 323 325 - 327 329 331 - 333 335 - 337 339 - 341 343 - 345 347 - 349 351 - 353 355 - 357 359 - 361

Област Кърджали Disrict Of Kardzhali Общини/Municipalities: Ардино/Ardino Джебел/Dzhebel Кирково/Kirkovo Крумовград/Krumovgrad Кърджали/Kardzhali Момчилград/Momchilgrad Черноочене/Chernoochene

363

Област Кюстендил Disrict Of Kyustendil Общини/Municipalities: Бобов дол/Bobov dol Бобошево/Boboshevo Дупница/Dupnitsa Кочериново/Kocherinovo Кюстендил/Kyustendil Невестино/Nevestino Рила/Rila Сапарева баня/Sapareva banya

393

Съдържание

Трекляно/Treklyano

Област Перник Disrict Of Pernik Общини/Municipalities: Брезник/Breznik Земен/Zemen Ковачевци/Kovachevtsi Перник/Pernik Радомир/Radomir Трън/Tran

365 - 367 369 - 371 373 - 375 377 - 379 381 - 383 385 - 387 389 - 391

395 - 397 399 - 401 403 - 405 407 - 409 411 - 413 415 - 417 419 - 423 423 - 425 Content

511 513 - 515 517 - 519 521 - 523 525 - 527 529 - 531 533 - 535 537 - 539 541 - 543 545 - 547 549 - 551 553 - 555 557 559 - 561 563 - 565 567 - 569 571 - 573 575 - 577 579 - 581

Област Плевен 583 Disrict Of Pleven Общини/Municipalities: Белене/Belene 585 - 587 Гулянци/Gulyantsi 589 - 591 Долна Митрополия/Dolna Mitropolia 593 - 595 Долни Дъбник/Dolni Dabnik 597 - 599 Искър/Iskar 601 - 603 Кнежа/Knezha 605 - 607 Левски/Levski 609 - 611 Никопол/Nikopol 613 - 615 617 - 619 Плевен/Pleven Пордим/Pordim 621 - 623 Червен бряг/Cherven bryag 625 - 627

Инвестиционен индекс общини (ИИО) The Investment Index of the Municipalities (IIM) Представяне

Presentation

оже би са вече налице признаците за настъпване на времето, когато и в България, подобно на развитите икономики, пазарът на стоки и услуги ще се регулира, насочва и следи с показатели, чийто състав определя достоверно жизнеността на даден продукт и възможността той да печели. Науката за маркетинга достатъчно обосновано определя взаимодействието между елементите на стратегията и тактиката на пазарните субекти. Както може да се очаква, в нашата страна почти всички доказани в световната икономика лостове за промяна и движение намират нова трактовка. Надяваме се – да бъде успешна. В конкретния случай става дума за ИНДЕКС, който няма претенциите на SOFIX, BG40, DJIA, S&P500 и т.н., но както всичко, което се прави за първи път, среща известна доза скептицизъм. Особено що се отнася до финансови инструменти или методика, свързана с движение на пари, стоки и услуги. Инвестиционният индекс на община (ИИО) е композиция от установими с елементарни изчисления критерии. Той позволява стратегически да се определи потенциала на една община по отношение на ефективното усвояване на средствата с цел подобряване на условията на живот и съхраняване на природогеографските ресурси. Логично е да се предположи, че скоро този ИИО ще бъде обвързан с т.нар. устойчиво развитие. Практически една община има конкретен потенциал, респективно реализация, водеща до подобряване на условията за живот, именно когато държава, община и инвеститор “говорят на един и същ език”. Както искате го наречете, но понятието “административен капацитет” отразява разбираемостта на това “говорене”. Ето защо нашият екип, ползвайки натрупания емпиричен опит в България и Европа, доминиращите понастоящем икономически теории и някои особености на българският модел, предлага въвеждането на ИНВЕСТИЦИОНЕН ИНДЕКС НА ОБЩИНА. Определянето на този показател за всяка община ще подчертае пред ЕС прозрачността при усвояването на фондовете по оперативните програми, като едновременно ще гарантира целево и ефективно изразходване на средствата. Кое прави от ИНДЕКСЪТ необходимост? Основното е, че се установява реалното намерение на общината за подобряване на условията на живот. В конкретен план се залагат дейности и процеси, за които са налице по-високи гаранции за реализация. В случая изхождаме от факта, че самото композиране на Индекса предоставя възможности за прозрачност и контрол, още повече, че публично - частното партньорство е част от критериите. Индексирането от своя страна дава възможност по своеобразен начин да се прецени къде е мястото на дадена общинска администрация в общите процеси в България и приноса й в градежа на държавността. Авторитетът на местната власт е преценим, защото за да има ефективна реализация на различните проекти и планове - държавната власт, местната власт, инвеститорите и институциите на ЕС, както споменахме, трябва да говорят на един и същ разбираем език. Затова сме уверени, че ИИО може да бъде основен инструмент при управлението и усвояването на фондовете по оперативните програми на ЕС. Инвестиционен индекс общини (ИИО)

erhaps already there are signs of the beginning of the times when in Bulgaria, like in the developed economies, the market of commodities and services will be regulated, directed and measured with indices, which composition reliably defines the vitality of a certain product and its probability to succeed. The science of marketing adequately enough defines the interaction between the elements of the strategy and the tactic of the market subjects. As you can expect, in our country almost any leverage for change and movement accepted in the world economy receives a new interpretation. For the better – we hope. In this case we talk about an INDEX which is not as significant as SOFIX, BG40, DJIA, S&P500, and so on, but just like anything new is met with a certain degree of skepticism. Especially concerning financial instruments or methods, connected with movement of money, commodities and services. The investment index of a municipality (IIM) is a combination of criteria which can be determined by simple calculations. It allows determining strategically the potential of a given municipality regarding the effective utilization of the funds with the purpose of improving of the living conditions and preserving the natural resources. It is logical to assume that soon this IIM will be connected with the so called sustainable development. In practice, a municipality has a concrete potential, and respectively realization, leading to improvement of the living conditions, exactly when the state, the municipality and the investor “talk the same language”. You may call it as you wish but the concept “administrative capacity” reflects the intelligibility of this “talking”. That is why our team, making use of the available empiric experience in Bulgaria and in Europe, the currently dominant economic theories and some peculiarities of the Bulgarian model, suggests the introduction of an INVESTMENT INDEX OF A MUNICIPALITY. The determination of this index for all municipalities will emphasize to the EU the transparency of the utilization of the funds allotted under the operative programs, and at the same will guarantee for the proper and effective spending of the resources. What makes the INDEX a necessity? What is most important is that it shows the real intention of the municipality to improve the living conditions. In particular, we talk about activities and processes for which there are higher guarantee for realization. In this case we proceed from the fact that the actual composition of the Index gives opportunities for transparency and control, all the more that, the public-private partnership is a part of the criteria. The indexing, on its part, allows for a unique way of assessing the place of the administration of a given municipality in the common processes in Bulgaria and its contribution to the development of the state. The capability of the local authorities is measurable because, in order to have an effective realization of the various projects and plans state authorities, local authorities, investors and EU institutions, as we already mentioned, must talk the same language. That is why we are confident that the IIM can be a fundamental instrument for the management and utilization of the funds allotted under the operative programs of the EU.

The Investment Index of the Municipalities (IIM)

Редакционен екип Editors Редакционният екип на изданието “Алманах на общините” изказва специални благодарности, с някои съществени изключения, на Кметовете и администрациите на общините, които въпреки заетостта си, оказаха пълно съдействие при събирането на необходимите данни за съставянето му. Отказаната информация Екипът взе от публични регистри за периода 2007-2008 г. Издателите на “Алманах на общините” не носят отговорност за промените в данните, настъпили след издаването му.

Publishers of the Almanac of Municipalities are not responsible for changes in data occurring after the issue

инж. Владимир Русев, арх. Георги Бакалов – Консултанти инвестиционен индекс

Eng. Vladimir Rusev, Architect Georgi Bakalov – Consultants investment index

Димитър Райчев – редактор статистика Александър Гьошев – художник Димитър Немски – съставител Евгений Гринберг – главен координатор база данни Елена Маргаритова – технически сътрудник

Dimitar Raychev – statistics editor Aleksandar Gyoshev – artist Dimitar Nemski – compiler Evgeniy Grinberg – general co-ordinator data base Elena Margaritova – technical assistant

Полимедия – предпечат „Делта хай принт” ЕАД – печат ISSN 1311-7947

Team Edition “Almanac of Municipalities express special thanks, with some significant exceptions, the mayors and municipal administrations, despite their jobs, fully cooperated in collecting the necessary data to compile it. Waive team took the information from public records for the period 2007-2008 years.

Polymedia – prepress Delta high print – printing house ISSN 1311-7947

Северозападен район за планиране North-West Planning Region

Видин

Плевен

Монтана Враца

Ловеч

Местоположение: Общата територия на Северозападния район за планиране е 19 062,1 кв. км. или 17,2 на сто от територията на страната. В териториалния обхват на района попадат 45 града и 623 села. На територията на СЗРП са обособени 5 области: Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. На север областите (без Ловеч), граничат с река Дунав и са създадени естествени условия за преки връзки с Румъния и другите страни от Дунавския басейн. На югозапад областите Видин и Монтана са в съседство с Република Сърбия. Граничейки с две съседни страни, районът заема важно място в европейската и националната транспортна система. На юг областите Монтана, Враца и Ловеч граничат със Софийска област, а на изток областите Плевен и Ловеч граничат със Северния централен район за планиране.

Северозападен район за планиране

Location: The total territory of the North-western planning region ( NWPR ) is 19 062,1 sq.km, that is 17,2 % of the whole country. There are 45 towns and 623 villages within this region. Five districts are differentiated here and they are Lovech, Montana, Pleven, Vratsa and Vidin. Districts of Montana, Pleven, Vratsa and Vidin are bordered by the Danube river on the North and natural conditions are available for direct connections with Romania and the other countries in the Danube basin. On the South-west, the districts of Montana and Vidin are in the neighbourhood of the Republic of Serbia. Bordered by two neighbouring countries, the region plays an important role in the European and the national transport system. On the South, the districts of Montana, Vratsa and Lovech are bordered by the district of Sofia and on the East, the districts of Pleven and Lovech are bordered by the North-central planning region. North-West Planning Region

Северозападен район за планиране North-West Planning Region Икономически профил В териториалния обхват на Северозападния район за планиране попадат 51 общини, които имат различен икономически и социален потенциал. Географското положение на района го поставя в конкурентно предимство спрямо останалите райони поради пряката връзка с различни страни чрез река Дунав.

Инфраструктура През територията на района преминава международният път Е-79 (европейски коридор № 4 - Крайова - Видин - София - Кулата), който е връзката със Западна Европа. От стратегическо значение е река Дунав (коридор № 7 по река Дунав), Е-83 Бяла - Плевен - Луковит - Коритна - Ябланица - Ботевград, както и път II-81 (София - Петрохан - Монтана - Лом), осъществяващ най-пряка връзка с пристанището в гр. Лом. Географското местоположение на района е неговото основно предимство, което ще придобие съществено значение с изграждане на втори мост на река Дунав (при град Видин). Изграждането на втори мост на река Дунав в община Видин се очаква съществено да подобри бизнес-инфраструктурата и да доведе до нарастване на заетостта в района. В района на гр. Видин се намира пристанище Видин-север, разположено в близост до фериботния терминал и Свободната безмитна зона. Благодарение на териториалното си разположение област Враца е свързана с всички населени места в страната и граничните пунктове във всички посоки чрез железопътен и шосеен транспорт. Икономическата ос на областта е ж.п. линията София - Мездра - Враца - Видин, с отклонение от гр. Бойчиновци за гр. Монтана и гр. Берковица и от гр. Брусарци за гр. Лом. Водният транспорт също е важен фактор за развитието на района. Ломското пристанище е второто по големина пристанище на река Дунав. То е речното пристанище на Северозападна България и най-краткия път за връзка между Западна Европа, България и Беломорието. С голямо стопанско значение е Петроханският проход, през който минава най-късият път между София и Северозападна България.

Северозападен район за планиране

Economic profile In the territory of the North-western planning region there are 51 municipalities which have different economic and social potential. Its geographical position makes it really competitive with the rest of the regions because of the direct connections with other countries via the river Danube.

Infrastructure The international road E-79, which is the connection to Western Europe, goes through this territory ( European corridor # 4 Krayova - Vidin - Sofia - Kulata ) and E-83 Byala - Pleven - Lukovit - Koritna - Yablanitsa - Botevgrad The Danube river is of a strategic significance (corridor # 7 along the river ), as well as road II-81 ( Sofia - Petrohan - Montana - Lom ) which realizes the shortest connection to the port of Lom. The geographical position of the region is its main priority which will acquire an essential significance when a second bridge over Danube river will be built ( at the town of Vidin ). The construction of a second bridge is expected to make the business infrastructure considerably better as well as to increase the employment in the region. Within the territory of Vidin is the port of Vidin - North which is located near the ferryboat terminal and the Free zone. Because of its territorial layout, the district of Vratsa is connected with all settlements in the country and the boundary ponts in all directions by means of railway and road transportation. The economic axis of the district is the railway Sofia - Mezdra - Vratsa - Vidin, detouring from the town of Boichinovtsi to the towns of Montana and Berkovitsa and from the town of Brussartsi to the town of Lom. Another important factor for the region development is the water transport. The port of Lom is the second biggest at the Danube river. It is the river port of Northwestern Bulgaria as well as the shortest way for a link between Western Europe, Bulgaria and the Aegean region. The Petrohan pass, through which the shortest way between Sofia and North-western Bulgaria goes, is of very important economic significance.

North-West Planning Region

Северен централен район за планиране North-Central Planning Region

Силистра

Добрич

Русе Разград Разград

Варна

Велико Търново

Габрово Бургас

Местоположение: Северният централен район за планиране (СЦРП) обхваща централната част на Северна България, като на север естествена граница е р. Дунав, която съвпада и с държавната граница с Република Румъния. Той граничи с останалите пет райони за планиране в страната. В териториалния му обхват попадат пет области с центрове Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. В посочените граници районът заема площ от 14 992,6 кв.км. което съставлява 13,5 % от територията на страната. На територията му са разположени 36 общини с 997 населени места – 39 градове и 958 села. Географското положение на СЦРП се характеризира с широка отвореност към река Дунав (трансевропейски транспортен коридор No 7) и към вътрешността на страната във всички посоки. Северен централен район на планиране

Location: The North-central planning region (NCPR) comprises the central part of Northern Bulgaria, the Danube river being both a natural boundary on the North and the state frontier with the Republic of Romania. It is bordered by the other five planning regions in the country. Five districts lie within its territory as those district centers are Veliko Tarnovo, Gabrovo, Rousse, Silistra and Razgrad. Within the borders mentioned, the region occupies an area of 14 992,6 sq.m. that is 13.5 % of the country`s territory. On its territory 36 municipalities are situated with 39 towns and 958 villages, 997 totally in number. The geographical position of NCPR is characterized with its wide outlet to the Danube river (Tran European transport corridor No7) as well as to the inside of the country in all directions. North-Central Planning Region

Северен централен район за планиране North-Central Planning Region Икономически профил Икономически профил: промишленост - машиностроене, химическа промишленост, текстилна, дървообработваща, строителство, транспорт, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и услуги.

Инфраструктура През територията на Северния централен район за планиране (СЦРП) минават два от общоевропейските транспортни коридори: коридор № 7 Майн - Рейн - Дунав и коридор № 9 Хелзинки - Киев/ Москва - Одеса/Кишинев - Букурещ - Русе - Димитровград - Александруполис Районът се обслужва от четири първокласни пътища с Европейска категоризация: І-3 (Е83), І-4 (Е772), І-5 (Е85) и І-2 (Е70). Добре развита е регионалната пътна мрежа, която се състои предимно от пътища втори и трети клас. По-важни пътни връзки са: - Автомагистрала А-2 София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна - Е-70 Границата Румъния - Русе - Цар Калоян Разград - Шумен - Варна - I-7 Силистра - Шумен - Ямбол - Елхово - Лесово осигурява връзка на Румъния с Турция - Е-772 Коритна - Български извор - Севлиево Велико Търново - Омуртаг - Търговище - Е-85 Русе - Бяла - Полски Тръмбеш - Велико Търново - Дебелец - Дряново - Габрово - Шипка - Казанлък - Стара Загора - Димитровград - Хасково - Кърджали - Момчилград - Маказа - Границата Гърция. Железопътната мрежа е добре развита, като на територията на района се пресичат две от основните ж.п. направления за страната - ІІ главна ж.п. линия София - Горна Оряховица - Варна и Русе - Горна Оряховица - Кърджали. Гара Горна Оряховица е основен ж.п. възел в Северна България. Други възлови гари са Русе, Плевен и Левски. Речният транспорт е от изключително значение за района. Тук се намира най-голямото българско пристанище на р. Дунав - Русе (Русе - Изток и Русе - Запад) и пристанищата Свищов и Сомовит.

Северен централен район на планиране

Economic profile Economic profile: industry – machine-building, chemical industry, textile industry, wood-processing, construction, transport, food industry, agriculture and services.

Infrastructure Two of the all- European transport corridors go through the territory of the North-central planning region (NCPR), which are : Corridor # 7 ( Mein - Reyn - Danube ) and Corridor # 9 ( Helsinki - Kiev/Moscow - Odessa/Kishinew - Bucarest - Ruse - Dimitrovgrad Alexandropoulos. The region is served by four first-rate roads of a European categorization: I-3 (E83), I-4 (E772), I-5 (E85) and I-2 (E-70). The regional road network is welldeveloped which consists of the second and third-rate roads. Some of the important road links are: - Highway A-2 Sofia - Botevgrad - Shumen - Devnya - Varna - E-70 Romanian boundary - Ruse - Tsar Kaloyan - Razgrad - Shumen - Varna - E-772 Koritna - Balgarski izvor - Sevlievo - Veliko Tarnovo - Omurtag - Targovishte - E-85 Ruse - Byala - Polski Trambesh - Veliko Tarnovo - Debelets - Dryanovo - Gabrovo - Shipka - Kazanlak - Stara Zagora - Dimitrovgrad - Haskovo - Kardzhali Momchilgrad - Makaza - Greek boundary - Road I-7 Silistra - Shumen - Yambol - Elhovo - Lesovo enables the connection of Romania with Turkey. The railway system is well-developed as two of the main railway directions cut across each other on the territory of this region and they are: II main railway Sofia Gorna Oryahovitsa - Varna and Ruse - Gorna Oryahovitsa - Kardzhali. The railway station of Gorna Oryahovitsa is a basic railway junction in Northern Bulgaria. Other important railway stations are Ruse, Pleven and Levski. The river transport is of great importance for the region. The biggest Bulgarian port at the Danube is here, which is the port of Ruse ( Ruse-East and Ruse-West) as well as the ports of Somovit and Svishtov.

North-Central Planning Region

Североизточен район за планиране North-Eastern Planning Region

Добрич

Търговище

Местоположение: Североизточният район за планиране (СИРП) обхваща територията между Република Румъния – на север, Стара планина – на юг и Черно море – на изток. Площта на района е 13,2 % от територията на страната или 14 661 км2. В него влизат 4 области – Варна, Добрич, Търговище и Шумен с 35 общини. Населението е 1 107 074 жители или 14,9% от населението на страната.

Североизточен район на планиране

Шумен

Варна

Location: The North-western planning region ( NEPR ) comprises the territory between the republic of Rumania on the North, the Balkan mountain on the South and the Black sea on the East. The area of the region is 13,2 % of the country`s territory which is 14 661 sq.m. There are 4 districts, which are Varna, Dobrich, Targovishte and Shumen, in this region, as well as 37 municipalities. The population is 1 107 074 in number that is 14.9% of the country`s population.

North-Eastern Planning Region

Североизточен район за планиране North-Eastern Planning Region Икономически профил Застъпени са: промишленост - производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и производството на химични вещества, продукти и влакна. Машиностроенето, включително производството на транспортни средства, текстилната и шивашката промишленост и строителният сектор са други важни направления в развитието на вторичния сектор на района. Индустриалният сектор се отличава с висока степен на концентрация в областните центрове и в промишлената агломерация Варна-Девня-Белослав. Перспективите на селското стопанство са в сферата на: трайните насаждения; засилване позициите на зеленчукопроизводството; развитие на животновъдство и птицевъдство; развитие на пчеларството. Инфраструктура

Територията на Североизточния район за планиране (СИРП) се обслужва от 4 вида транспорт – пътен, железопътен, воден и въздушен. През района преминава участъкът Бургас-Варна на Общоевропейския транспортен коридор № 8 “Дурас - Тирана - Скопие - София - Пловдив - Бургас - Варна”. Общоевропейският транспортен коридор № 7 (река Дунав) преминава по северната граница на района в част от участъка Русе - Силистра. Сухопътната отсечка Русе - Варна, като алтернативен маршрут на Общоевропейския транспортен коридор № 7, дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн - Майн - Дунав” - Пристанище Русе - Пристанище Варна - Кавказките страни - страните от Централна Азия, Иран и Средния Изток. Основните пътни направления от висок клас, обслужващи района, са: - магистрала “Хемус” - участък Варна-Каспичан (70 км). - път І-2 – Русе - Варна, (Е-70) свързва река Дунав с Черно море. - път І-4 – Шумен - Търговище - В. Търново (Е772), осигурява връзката на района със София и вътрешността на страната - Е-83 – Бяла - Плевен - Луковит - Коритна - Ябланица - Ботевград - I-9 – Дуранкулак - Варна - Бургас - М.Търново (Е87) осигурява връзка на източната част на Румъния (респ. СИРП) с Турция. Железопътна мрежа. Районът се обслужва основно от II главна ж.п. линия София - Мездра Г.Оряховица - Каспичан - Варна и IX главна ж.п. линия Русе - Каспичан. Североизточен район на планиране

Economic profile Industry: food, beverage and tobacco production as well as production of chemical substances, products and fibres. The machine-bulding, including the production of means of transport, the textile and dressmaking industry as well as the construction sector, are other important fields in the development of the regional secondary sector. The industrial sector is distinguished for a high-grade concentration in the district centers as well as in the industrial agglomeration Varna – Devnya – Beloslav. The perspectives of agriculture are in the sphere of: plantations of perennial plants by creating new vineyard and orchard massifs; increasing the vegetable growing; development of animal- breeding and poultryfarming, based on the development of grain-growing; development of bee-keeping by creating more apiaries and honey-processing enterprises. Infrastructure The territory of the North-eastern planning region (NERP) is served by 4 types of transport: road, railway, water and air. The section Burgas - Varna, which is a part of the all-European transport corridor # 8 “Douras - Tirana - Skopie - Sofia - Plovdiv - Burgas - Varna”, goes through the region. The all-European transport corridor # 7 (Danube river) goes along the northern boundary of the region in a part of the section Ruse - Silistra. The road section Ruse - Varna, being an alternative route of the all-European transport corridor # 7, enables a faster connection between the transport highway “Rein - Mein - Danube” - port Ruse - port Varna - the Caucasian countries - the countries from Central Asia, Iran and the Middle East. The main high class road directions, serving the region, are: - Highway “Hemus” – the section Varna - Kaspichan ( 70 km. ). - Road I-2 – Ruse - Varna ( E-70) connects the Danube river to the Black sea. - Road I-4 – Shumen - Targovishte - Veliko Tarnovo ( E-772 ) enables the connection of the region with Sofia and the interior of the country. - Road I-7 – Silistra - Shumen - Yambol - Elhovo - Lesovo enables the connection of Romania with Turkey. - Road I-9 – Durankulak - Varna - Burgas - Malko Tarnovo ( E-87 ) enables a connection of the eastern part of Romania (respectively NEPR) with Turkey. - Road I-7 – Silistra - Shumen - Elhovo - Lesovo that will be an alternative road-bed of the European corridor # 9 (Ruse - Makaza)

North-Eastern Planning Region

Югоизточен район за планиране South-Eastern Planning Region

Сливен Ямбол

Бургас

Стара Загора

Местоположение: Югоизточен район е разположен на стратегическо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. На запад Югоизточният район има за естествена граница Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения и Сакар, а на север – Източна Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен Централен район. На запад районът граничи с Южен Централен район. Общата територия на Югоизточния район е 19 799 кв. км, което е 17,8% от тази на страната. Районът обхваща четири области – Бургас, Сливен и Ямбол и присъединилата се област Стара Загора и включва 33 общини и 692 населени места. В климатично отношение районът обхваща части от три климатични области и те са: Европейска континентална (умерена) област, Континентално-средиземноморска област и Преходноконтинентална област. Югоизточен район за планиране

Location: The South-eastern planning region ( SEPR ) is laid out in a strategic position with a wide outlet on the Black sea (224 km) on the East and with its long boundary with Turkey on the South along Strandzha mountain and the Derventski hills. A natural border on the West are the Svetiiliiski hills, the Manastirski hills and Sakar mountain, and on the North is the Eastern Balkan mountain. The connection with the North-eastern and the North-central region is enabled via the low and convenient Balkan passes Tvardishki, Vratnik, Varbishki, Rishki, Dyulinski and some others. On the West the region is bordered by the Southern-central region. The total territory of this region is 19 799 sq.km., that is 18,8% of the whole of the country. The region comprises four districts – Bourgas, Sliven, Yambol and Stara Zagora, which was included, 33 municipalities and 692 towns and villages. As to the climate, the region comprises three climatic areas which are: European-continental (moderate) area, Continental-Mediterrannean area and Transientcontinental area.

South-Eastern Planning Region

Югоизточен район за планиране South-Eastern Planning Region Икономически профил Хранително-вкусова промишленост е първостепенен по значение отрасъл в икономиката на Югоизточния район на планиране. Основните подотрасли са: преработка на месо и производство на месни продукти, млекопреработване и производство на млечни продукти, преработка на плодове и зеленчуци, преработка на риби и рибни продукти /Бургаска област/, производство на спиртни напитки – вина, високоалкохолни напитки и бира. Като най-значими за промишления облик на региона са „Производство на рафинирани нефтопродукти”, „Производство на пластмасови изделия”, енергетиката, добива на въглища (комплекса „Марица-изток”), текстилна, трикотажна и шивашка промишленост, производство на машини и оборудване, производство на електро и друго оборудване, дървопреработване и мебелна промишленост, добивна промишленост. Туризмът е важен отрасъл в икономиката на Югоизточния район за планиране, особено в област Бургас. Селското стопанство заема важно място в икономиката на ЮИРП. По сектори това са: растениевъдство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство. Инфраструктура През територията на ЮИРП минават европейският транспортен коридор № 8 (Дуръс - Скопие - София - Бургас - Варна) и следните първокласни пътища с международно значение: - E-87 – Румъния - Дуранкулак - Варна - Бургас Малко Търново - Турция - E-773 – Бургас - Сливен - Оризово - (София Югославия) - E-871/І-6 – Кюстендил - София - Казанлък - Сливен - Бургас. Доизгражда се и автомагистрала „Тракия”. Железопътната мрежа покрива с гари и спирки 14 общини. Общините без гари и спирки са Малко Търново, Несебър,Приморско, Созопол, Царево, Котел, Тунджа и Болярово. На територията на района има едно гражданско летище (летище Бургас) и една летателна площадка (Бършен в област Сливен), както и 2 военни летища – Сарафово в Бургаска област и Безмер в Ямболска област. Морският транспорт се обслужва от пристанище Бургас - Бургас-изток, Бургас-запад, Ахтопол, Царево, Созопол, Поморие, Несебър, Росенец) и от 4 пристанища за обществен транспорт - Кораборемонтен завод, Трансстрой, Бургаски корабостроителници и Фиш порт.

Югоизточен район за планиране

Economic profile Food industry – it is of prime significance economic branch in the South-western planning region. The other main sub-branches are: meat processing and meat product manufacture, milk processing and dairy products manufacture, fruit and vegetable processing, fish and fisher product processing (Bourgas district), alcoholic drink production – wine, high-alcoholic drinks and beer. Most significant for the industrial image of the region are: refined petrol product manufacture, power production and mine coal (the complex “MaritsaIztok”), plastic product manufacture, textile, knitwear and dressmaking industry, machine and equipment production, electric and other equipment production, wood-processing and furniture industry, mining industry. Tourism is an important branch in the economy of the South-eastern planning region, especially in the district of Bourgas. Agriculture plays an important role in the economy of the region too. Its branches are: plant-growing, vegetable production, vine-growing and animal-breeding.

Infrastructure The European transport corridor # 8 ( Douras - Skopie - Sofia - Burgas - Varna ) goes across this planning region, as well as the first-class roads of international significance: - E-87 – Romania - Dourankulak - Varna - Burgas Malko Tarnovo - Turkey - E-773 – Burgas - Sliven - Orizovo - (Sofia Yugoslavia) - E-871/I-6 – Kyustendil - Sofia - Kazanlak - Sliven - Burgas The highway “Trakia” is being under construction now. There are boundary pass control points (BPCP) in Burgas, Tsarevo, Malko Tarnovo – Lesovo and Rezovo. The railway system has provided stations and stops in 14 municipalities. Municipalities without stations and stops are Malko Tarnovo, Nesebar, Primorsko, Sozopol, Tsarevo, Kotel, Tundzha and Bolyarovo. On the territory of the region there is a civil airport (Burgas airport), a landing-place (Barshen in Sliven district) and two military airports (Sarafovo in Burgas district and Bezmer in Yambol district). The sea transport is served by port Burgas - Burgas-East, BurgasWest, Ahtopol, Tsarevo, Sozopol, Pomorie, Nessebar, Rosenets), as well as by 4 public transportation ports of regional significance - the Dockyard, Transstroy, Burgas shipyards and Fish port. South-Eastern Planning Region

Югозападен район за планиране Southwestern planning region

Перник

София

Кюстендил

Благоевград

Местоположение:

Location:

Югозападният район за планиране (ЮЗРП) включва площ от 20 306,4 кв.км и е втори по територия от всички райони за планиране в България. Южната и западната граница на ЮЗРП съвпада с националната граница и в резултат на това има граници с три държави – южната граница е с Гърция, а западните граници са със Сърбия и Черна гора и с Република Македония. В него влизат 5 области – София (столица), Софийска област, Перник, Кюстендил, Благоевград и 52 общини с население: 2 114 815 жители.

Югозападен район за планиране

The South-western planning region ( SWPR ) comprises an area of 20306,4 sq.m. and is the second biggest in Bulgaria. Its southern and western boundaries coincide with the national frontier and as a result there are boundaries with three countries – Greek is on the South and Serbia and Montenegro and the Republic of Macedonia are on the West. Five districts are within this region and they are Sofia (the capital), Sofia district, Pernik, Kyustendil, Blagoevgrad and 52 municipalities with a population of 2 114 815 people. Southwestern planning region

Югозападен район за планиране Southwestern planning region Икономически профил Сред икономическите приоритети са: Индустрия: машиностроене, металургия; химически продукти и влакна; метални изделия и отливки, хранително-вкусова, текстилна и шивашка промишленост Услуги: банково дело, бизнес услуги, образование и обучение, финансови услуги, застрахователно дело, търговия, туризъм. Селското стопанско е характерно с това, че приоритетна култура в района са картофите – 33,3% от площите с картофи в страната.

Инфраструктура

Industry – machine-building, metallurgy, chemical products and fibres; food, textile and dressmaking industry; metal products and casts. Services: banking, business services, education and tuition, financing, insurance, trade, tourism. Agriculture: the priority crops in the region are the potatoes – 33.3% of the whole potato area in the country.

Infrastructure

Югозападният район за планиране (ЮЗРП) е основен транспортен център на страната и важен кръстопът на общоевропейските транспортни коридори №№ 4, 8, 10. Доброто териториално развитие на пътната мрежа е обусловено от географското местоположение на столицата София в района. През територията на района минават автомагистралите “Хемус” и “Тракия”. По-важните първокласни пътища, разположени радиално спрямо столицата, са: - E-79 – Румъния - Видин - София - Кулата - Гърция - E-83 – Румъния - Русе - София - E-871 – София - Гюешево - границата с Република Македония - E-772 – София - Ябланица - Шумен - Варна Общата дължина на пътната мрежа в района е 6924 км. Столицата е начало на главните ж.п. направления във всички посоки за страната и гъстотата на ж.п. мрежата - 44,8 км/1000 км.2 е една от найвисоките спрямо останалите райони за планиране. Към настоящия момент функционират 8 ГКПП: 3 със Сърбия и Черна гора - Калотина, Стрезимировци и Отоманци; 3 с Р. Македония – Гюешево, Станке Лисичково и Златарево и 2 с Р Гърция - Кулата и Илинден. Въздушният транспорт на района се осъществява чрез международното летище, което се намира на 10 км от София и е най-голямото летище на България. То осигурява достъп до Европа, Северна Америка, Африка и Азия.

Economic profile

Югозападен район за планиране

The South-western planning region ( SWPR ) is a basic transport center in the country as well as an important crossing point of the all-European corridors # 4, 8 and 10. The good territorial development of the road network is due to the geographical position of the capital Sofia in the region. The highways “Hemus” and “Trakia” go through the territory of the region. Some of the important first-class roads, that are laid out radially toward the capital, are: - E-79 – Romania - Vidin - Sofia - Kulata - Greece - E-83 – Romania - Ruse - Sofia - E-871 – Sofia - Gyueshevo - Macedonian boundary - E-772 – Sofia - Yablanitsa - Shumen - Varna The total length of the road network in the region is 6924 km. The capital is a starting point for the important railway destinations in all directions in the country, and the density of the system which is 44,8 km./1000 sq.km. is one of the highest in relation to the rest planning regions. At the time being 8 boundary pass control points (BPCP) are in function: three of them are at the border with Serbia and Montenegro – Kalotina, Strazimirovtsi and Otomantsi; three are at the Macedonian border - Gyueshevo, Stanke Lisichkovo and Zlatarevo and two are at the Greek border – Kulata and Ilinden. The air transport in the region is realized by the international airport which is 10 km away from Sofia and is the biggest airport in Bulgaria. It ensures the access to Europe, North America, Africa and Asia.

Southwestern planning region

Южен централен район за планиране South Central Planning Region

Пазарджик

Пловдив Хасково

Кърджали Смолян

Местоположение: Южният централен район за планиране (ЮЦРП) се намира в южната част на Република България. В северната си част граничи със Северния централен район, а главното било на Стара планина представлява природна северна граница на района; на юг граничи с Република Гърция и Република Турция; на изток граничи с Югоизточния район за планиране, а на запад – с Югозападния район за планиране. Територията му обхваща 5 области – Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали и включва общо 58 общини и e 20,2 % от територията на страната или 22 412 кв.км.

Южен централен район за планиране

Location: The South-central planning region ( SCPR ) is situated in the southern part of the Republic of Bulgaria. On the North it is bordered by the North-central region, and the Balkan mountain`s main ridge is a natural northern boundary of the region. On the South it is bordered by the Republic of Greece and the Republic of Turkey, on the East it is bordered by the South-eastern planning region and on the West is the border with the Southwestern planning region. Its territory comprises 6 districts: Pazardzhik, Plovdiv, Smolyan, Haskovo and Kardzhali, with 58 municipalities in them. The total territory of this region is 22 412 sq.km., that is 20.2% of the whole of the country. South Central Planning Region

Южен централен район за планиране South Central Planning Region Икономически профил В района са развити хранително-вкусовата промишленост (производството на разнообразни хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия - около 1/4 от общия размер на промишлената продукция); металургията (предимно производството на цветни метали), както и производството на химически продукти и пластмасови изделия, на хартия, издателски и полиграфични изделия, на шивашки изделия, на текстил и трикотаж. Добре е развита добивната промишленост и енергетиката. В него се произвежда около 13% от електроенергията на страната. Тук е разположена най-мощната хидроенергийна и топлинно-енергийна база на енергетиката. С национално значение са каскадите “Белмекен-Сестримо”, каскадата “Арда” и др. Районът като цяло разполага с благоприятни ресурси за развитие на селското стопанство. Той се характеризира с най-висок дял на площите с техническите култури, трайните насаждения и зеленчуците в страната (съответно 40%, 30%, 28%, от общите за страната). Животновъдството в района е най-силно развито в сравнение с останалите райони за планиране. Инфраструктура През територията на Южния централен район за планиране (ЮЦРП) за планиране минават важни национални пътища и три от общоевропейските транспортни коридори: коридор 4 – Централна Европа - Румъния [Калафат] - България [Видин - София - Пазарджик - Пловдив - Хасково - Свиленград] - Турция [Одрин] - Азия; коридор 8 – Италия - Албания - Македония [Крива паланка] - България [Кюстендил - София - Пазарджик - Пловдив - Стара Загора - Сливен - Бургас/Варна] коридор 9 – Русия - Молдова - Румъния - България [Русе-Велико Търново - Стара Загора - Хасково - Свиленград] - Турция [Одрин]/ Хасково - Кърджали] - Гърция [Комотини] Добре развитата транспортна инфраструктура от най-висок клас (АМ, І и ІІ клас) обхваща предимно централните части на района. През следващите години се очаква ускорено изграждане на части от автомагистралите “Тракия” и “Марица”, както и строителството на частта от първокласния път І-5 в участъка на Маказа, което значително ще подобри състоянието на пътната мрежа и достъпа до богатия туристически потенциал в южната част на района. Централната част на района е лесно достъпна по изградената автомагистрала София-Пловдив.

Южен централен район за планиране

Economic profile Well developed in the region are: the food industry (various food, beverage and tobacco production – about of the whole industrial production; the metallurgy (mostly ferrous-metal production); production of chemical products and plastics, paper, printing and publishing products, tailoring materials, textile and knitwear. The mining industry and the energetics are also well-developed. About 13% of the electric power of the country is produced in this region. The most powerful hydroelectric and thermal energy base is located here. The cascades “Belmeken-Sestrimo”, “Arda” and some others are of national significance. As a whole the region has favourable resources for the development of agriculture. The region is characterized with the highest allotment of the areas of technical crops, plantations of perennial plants and vegetables in the country (respectively 40%, 30%, 28% of the whole in the country). The animal-breeding in the region is best developed in comparison with the other planning regions.

Infrastructure Important national roads as well as three of the allEuropean transport corridors go through the territory of the South-central planning region (SCPR). These are: - corridor # 4 – Central Europe - Romania (Kalafat) - Bulgaria (Vidin - Sofia - Pazardzhik - Plovdiv - Haskovo - Svilengrad) - Turkey (Odrin) - Asia; - corridor # 8 – Italy - Albania - Macedonia (Kriva Palanka) - Bulgaria (Kyustendil - Sofia - Pazardzhik – Plovdiv - Stara Zagora - Sliven - Burgas/Varna); - corridor # 9 – Russia - Moldova - Romania Bulgaria (Ruse - Veliko Tarnovo - Stara Zagora - Haskovo - Svilengrad) - Turkey (Odrin) - Haskovo - Kardzhali Greece (Komotini) The well-developed transport infrastructure of the highest rate ( AM, I and II class ) comprises mainly the central parts of the region. During the next years an accelerated construction work of parts of the highways “Trakia” and “Maritsa” is expected, as well as the building of the part of the first-class road I-5 in the section of Makaza which will ameliorate considerably the road network condition and the access to the rich tourist potential in the southern part of the region. The central part of the region is easily accessible via the highway Sofia-Plovdiv.

South Central Planning Region