Брой 1-2 by Krasimir Nikolov

Редакционен съвет Главен редактор Николай Неновски

съдържание

1-2|2009

Международно финансово изложение

Членове Бистра Илкова Даниела Бобева Лалко Дулевски Мария Видолова Милчо Стоименов Мария Георгиева Пламен Орешарски Петър Чобанов Стоян Александров Стати Статев Янаки Андреев

МФИ „Банки Инвестиции Пари“ 2009: решенията за България в условията на глобална криза........................................................................................................ 3 Иван Димитров, международен редактор, сп. „Банки Инвестиции Пари“

Настоящата финансова криза: теория, практика, поуки .......................................13 Д-р Цветан Манчев, подуправител на БНБ

Небанковият сектор в условията на глобална криза ............................................ 24 Апостол Апостолов, председател на КФН

Методическо подпомагане при осъществяване на публично-частни партньорства ........................................................................................................ 26 Златина Карова, СУ „Климент Охридски“, ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии

Експертен съвет

Макроикономика

Апостол Апостолов Божидар Данев Виктор Папазов Гарабед Минасян Георги Петров Григорий Вазов Емилия Миланова Емил Попов Камен Колчев Олег Недялков Христос Кацанис

Финансовата система в България: размер, активност, структура и ефективност.......................................................................................................... 41 Доц. Стати Статев, УНСС

Евроинтеграция Усвояване на европейските фондове в България................................................. 52 Аглика Кънева, докторант към катедра „Финанси“, УНСС

Човешки ресурси

Редакционен екип Редактори Пролет Илиева Николай Карамалаков Международен редактор Иван Димитров inter_projects@bip-bg.com

Продажба и реклама Илина Георгиева

Образование, човешки капитал и трудови доходи............................................... 60 Доц. Лалко Дулевски, УНСС, ръководител катедра „Човешки ресурси и социална защита“

БИП Консулт МурСтивънс БулМар, данъчен консултант............................................................ 66 МурСтивънс БулМар, правен консултант............................................................... 69

reklama@bip_bg.com; sales@bip-bg.com

Директор Лиляна Караджова Предпечат Евгений Гринберг Печат Делта Хай Принт ЕАД

Издател „БИП 1993 АД“, София 1309 ул. “Нишка” № 172 тел./факс: 02/812 06 230 Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7 тел./факс: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com www.bip-bg.com © 2009 БИП 1993 АД

ISSN 1311-7947

Всички права върху публикуваните материали са запазени. Възгледите на авторите в отделните статии изразяват личното им мнение и не ангажират редакцията на списанието.

бр. 1-2/2009

„БИП 1993“ АД София 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: inter_projects@bip-bg.com

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

МФИ „Банки Инвестиции Пари 2009“: решенията за България в условията на глобална криза Иван Димитров, международен редактор, сп. „Банки Инвестиции Пари“ Ivan Dimitrov, International Editor, „Banks Investments Money“ magazine

IFE „Banks Investments Money“ 2009: The Decisions for Bulgaria under the Conditions of Global Crisis

he 7th annual International Financial Exibition “Banks Investments Money“ and the accompanying International Conference were held in Pavilion 7, International Fair – Plovdiv, under the patronage of the Finance Minister Plamen Oresharski, on 4 – 5 March 2009. The event was organized by E-21 AD (which is the publisher of Banks Investments Money magazine, as well as of the unique reference publication in this country – the Financial Almanac) with the highly appreciated support of the Ministry of Finance, the Ministry of Regional Development and Public Works, Invest Bulgaria Agency, Financial Supervision Commission, Confederation of Employers and Industrialists in Bulgaria, Bulgarian Industrial Capital Association and the National Association of Municipalities in Republic of Bulgaria. IFE “Banks Investments Money“ 2009 was opened in solemn atmosphere by Apostol Apostolov, Chairman of the Financial Supervision Commission. The Conference was opened by the Deputy Minister of Finance Lyubomir Datsov. It was dedicated to the financial sector under the conditions of the global financial and economic crisis: the decisions for Bulgaria. Lyubomir Datsov took a stand on the fiscal policy under the conditions of the global economic crisis. The Chairman of the Financial Supervision Commission Apostol Apostolov drew the attention to the non-bank sector under the conditions of global crisis. Tsvetan Manchev, Deputy Governor of the Bulgarian National Bank spoke about the current financial crisis: theory, practice and lessons. Some aspects of the main topic of the Conference were subject in the keynote speeches of Todor Vanev, Chief Economist of the Bulgarian Development Bank, and Anthony Hassiotis, Chairman of the Board of Directors of the Hellenic Business Council in Bulgaria. As usual the Ceremony to award the annual financial product prizes came into notice. Winner of the prestigious Grand Prize “Financial Product of the Year 2009“ was Postbank for its Mega Savings Account. The bank also won the the awards for Best Savings Product for Mega Savings Account and the Best Investment Product for its Mutual Funds.

бр. 1-2/2009

After it another ceremony took place - bestowing of prizes to the municipalities reporting highest achievements as per the Investment Index in Bulgaria. The next day centre of attention was the Panel “EU funds and projects opportunities realized through the public private partnership (PPP) for the development of the Bulgarian regions – legal framework and best practices in PPP. The local authorities’ capacity for putting into effect projects through PPP“. Host was the Ministry of Finance and it was organized together with C.R.E.A.M. Bulgaria PPP Alliance - the first Bulgarian nongovernmental organization for carrying out of Public Private Partnerships. Dobrinka Krasteva from the Ministry of Finance spoke about the possibilities of development through PPP. Stefan Katsarov from the same ministry drew the attention to the PPP and the EU Structural Funds. Georgе Smyrnioudis, Partner in Department “Transaction Advisory Services“, Ernst & Young – Greece made a presentation „Infrastructural development through PPP – the best practices in Greece“. The subject in the keynote speech of Zlatina Karova, Sofia University “St. Kliment Ohridski“, was “Methodical Assistance to Public Private Partnerships Realization“. Ivan Dimitrov, Chairman of C.R.E.A.M. Bulgaria PPP Alliance, spoke about the mission of C.R.E.A.M. Bulgaria working in cooperation with the EU institutions and with political and economical networks enabling transparent and fair PPP-procurement processes. As a Think Tank Center the organization is co-operating with public and private partners and encourages the building up of national and regional centers of competence in Bulgaria in order PPP to be applied as a strategic conception for the development of the regions. The Panel was within the framework of Project No 0002-CCU-1.1. “Strengthening the Work Efficiency of the Central Coordination Unit and the Monitoring Committee of the National Strategic Reference Framework“, financed under the Operational Programme “Technical Assistance“, contributing to the successful organization and realization of this prestigious forum.

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

На 4-5 март 2009 г. в Международен Панаир - Пловдив се проведе седмото Международно финансово изложение „Банки Инвестиции Пари“. Заедно със съпътстващата го международна конференция, то премина под патронажа на министъра на финансите Пламен Орешарски. Организаторите от списание „Банки Инвестиции пари“, бяха подкрепени от МФ, МРРБ, КФН, БАИ, КРИБ, АИКБ, НСОРБ. Изложението бе открито в тържествена обстановка от Апостол Апостолов, председател на КФН.

Участници в изложението бяха компании от България и чужбина, опериращи като банки, застрахователни компании и брокери, консултантски и инвестиционни

дружества, фирми за недвижими имоти. За първи път към него се присъединиха и фирми от строителния бранш.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Темата на международната конференция беше: „Финансовият сектор в условия на глобална фи нансова и икономическа криза: решенията за България“. На откриващата сесия на конференцията докладите и дискусиите обхванаха въпроси от актуално значение за финансовия сектор и бизнеса в условията на глобална криза. Откривайки конференцията, зам.-министърът на финансите Любомир Дацов заяви, че в условията на финансова и икономическа криза данъците бе трябвало да следват сегашното си равнище, защото всяко непремислено вдигане или падане на налозите може да се окаже вредно. Той прогнозира инфлация около три пъти пониска от миналогодишната. Според личните му предположения този показател ще е в границата на 3.5 – 4.5 процента, като ниската инфлация е една от положителните страни на кризата. Любомир Дацов взе отношение по фискална политика в условията на глобална икономическа криза. След като се спря на състоянието на макроикономическата среда у нас, ефектите от глобалната икономическа криза и прогнозите на ЕК за икономиката на България (запазване на положителен икономически растеж през 2009 г.- 1.8%, спад в темпа на инфлация до 5.4%, свиване на дефицита по текущата сметка до 20.8% от БВП, намаляване на държавния дълг до 12.2% от БВП, запазване на положително бюджетно салдо), той посочи мерките за постигане на макроикономическа и фискална стабилност: запазване на валутния борд, постигане на положителен бюджетен баланс (3% от БВП), благоразумно управление на фискалния резерв, задържане на нелихвените разходи до 90% от планираните, ограничаване на общите бюджетни разходи до 40% от БВП. Укрепването на българската икономика ще е по посока на запазване на позитивния бизнес климат и благоприятната данъчна среда, преразглеждане на инвестиционната програма на правителството и увеличение на капиталовите разходи с 21%. Мерките за увеличаване на потенциала за растеж ще включват намаляване на

бр. 1-2/2009

бюрократичните пречки при стартиране / прекратяване на бизнес, облекчаване и ускоряване на процедурата по регистрация на фирми, подобряване работата на регулаторните органи и ефективно прилагане на новия Закон за защита на конкуренцията, разширяване на обхвата на програмното бюджетиране. Насърчаването на конкурентоспособни инвестиции ще се извърши чрез стимулиране на банките да отпускат кредити на малките и средните предприятия, предоставяне на 500 млн. лв. на Българската банка за развитие, 196 млн. лв. за технологична модернизация на предприятията и инвестиции за 100 млн. лв. в изграждането на модерни бизнес паркове. Мерките на пазара на труда ще включват средства за стимулиране на работодателите да задържат на своите работници и служители, въвеждане на непълно работно време за период от 6 месеца в рамките на една година, „бонус“ за работодатели, въвели непълно работно време за период от 3 месеца и запазили персонала, диференцирано обезщетение за безработица. Освен зам.-министърът Любомир Дацов, на откриващата сесия отношение по проблематика взе председателят на КФН Апостол Апостолов, който отбеляза, че валутният борд е спасението за България. Той отчете, че специално за небанковия сектор проблемите идват от липсата на доверие към пазара и основният въпрос е как да се възстанови доверието към капиталовите пазари. Трябва да се опитаме да неутрализираме риска, свързан с мениджмънта на финансовите компании – един от големите проблеми, довели кризата в Европа, като у нас е нужно и да се преосмисли сегашната ситуация на теглене на средствата от страна на чуждестранните инвеститори, подчерта той (вж. публикацията на следващите страници). Подуправителят на БНБ Цветан Манчев говори по темата „Настоящата финансова криза: теория, практика и поуки“. Той обобщи, че България се приспособява плавно и последователно, по пазарен начин в посока към новото световно равновесие и ако трябва все пак да се пише рецепта, е необходимо следното: запазване и утвърждаване на политическия консенсус по основните дългосрочни политики и запазване на текущата рамка за отговор на кризата; отказ от всякаква конюнктурна законова и регулативна намеса на действащи пазари; в обществения диалог за българската стратегия и в индивидуалното поведение при кризата да не се отчита интереса на „продавачите на страх“ и тези, които печелеха значително над пазарните нива в периода преди нея; реализация на пакета от мерки за увеличаване на административния капацитет в пълно съответствие с последния доклад на ЕК по изпълнението на Лисабонската стратегия; намиране на общоприемлива стратегия за преструктуриране след кризата в рамките на ЕС (вж. публикацията на следващите страници). Участие със свои презентации в обсъжданията взеха също Тодор Ванев, главен икономист на ББР, който се спря на темата „Българска банка за развитие – актуални проекти в подкрепа на бизнеса“ и Антъни Хасиотис,

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

председател на Борда на директорите на Гръцкия бизнес съвет в България, насочил вниманието към причините и следствията от криза и мерките, които би следвало да се предприемат.

По традиция най-голям интерес предизвика раздаването на призовете „Финансов продукт на годината“. В тържествена обстановка наградите връчи министърът на финансите Пламен Орешарски, патрон на изложението. Голямата награда „Финансов продукт на годината“ – 2009 беше присъдена на Спестовна сметка „Мега“ на Пощенска банка (категория „Депозитни продукти и влогонабиране“). Преди това бяха раздадени призовете в отделните конкурсни категории: • • • • •

Депозитни продукти и влогонабиране Инвестиционни продукти Комбинирани финансови продукти Общо застраховане Животозастрахователни продукти

От номинираните продукти, представени от финансовите институции, с награди бяха отличени продуктите на: Пощенска Банка АД, ДС-Концепт Факторинг, ЗПАД „Армеец“ и ЗЕАД „ЦКБ ЖИВОТ“ ЕАД. Информацията за присъдените награди е изложена на следващата страница.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Награди “Финансов продукт на годината 2009“ на VII-то МФИ “Банки Инвестиции Пари“

Голямата награда „Финансов продукт на годината 2009“ беше присъдена на Спестовна сметка „Мега“ на Пощенска банка Наградите за I-во място в отделните конкурсни категории са, както следва:

Категория „Депозитни продукти и влогонабиране“: Спестовна сметка „Мега“ на Пощенска банка

Категория „Общо застраховане“: Комбинирано застрахователно покритие „Помощ при пътуване в чужбина и Отмяна на пътуване“ на ЗПАД Армеец АД

бр. 1-2/2009

Категория „Комбинирани финансови продукти“: EXPORT BENEFITS на ДС-Концепт факторинг

Категория „Животозастраховане“: ИНТЕРЕС + на ЗЕАД „ЦКБ ЖИВОТ“ ЕАД

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

След като на МФИ „Банки Инвестиции Пари“ 2008 бе представен информационно-аналитичният проект „Инвестиционен индекс на общините в Република България“, на изложението през тази година беше показан и крайният продукт на проекта – двуезичен справочник (на български и английски), чието издаване е стъпка напред в подобряването на инвестиционния климат у нас и успешното интегриране на българската икономика към Единния европейски пазар. Въз основа на показателите в него (вж. таблицата с критериите по-долу), бяха номинирани общо 21 общини в 7 категории. На специална церемония бяха връчени почетни грамоти на общините с най-висок инвестиционен индекс. Първите места заеха: общини с над 100 000 жители – Варна, под 100 000 жители – Монтана, до 50 000 жители – Първомай, до 20 000 жители – Аврен, до 10 000 жители – Ружници, до 5 000 жители - Априлци, до 2 000 жители – Бойница. Критериите са разработени от експерти на неправителствената организация C.R.E.A.M. България и със съдействието на Българска агенция за инвестиции. Отличията връчиха г-н Димитър Николов, БАИ и г-н Георги Гергов, изпълнителен директор на Международен панаир - Пловдив.

по ред

НАИМЕНОВАНИЕ НА КРИТЕРИЯ

ПОЯСНИТЕЛЕН ТЕКСТ

Индекс на реализация по предвидени проекти

Този показател изразява съотношението между предвидените и реализираните проекти за съответния период (година). За «реализирани» проекти, залегнали в програмата за развитие на съответната община, може да се считат и започнати, респективно договорени проекти, но незавършени до крайната дата на обследвания период (година).

22%

Индекс на инвеститора

Наличие на актуален Общ устройствен план (ОУП) на общината

Наличие на Общински план за развитие (ОПР) до 2013г.

Индекс на значимост

Състояние на публично – частното партньорство (ПЧП)

Ниво на реализирана децентрализация

В малките и средни общини много често т.нар. частни инвестиции надвишават в пъти общинския бюджет по дадено направление, напр. социална инфраструктура, комфорт на обитаване, обслужване и т.н. Ето защо това съотношение е определящо за конструирането на бюджетната стратегия на общината. То следва да се оценява задължително в случаите, когато през последните 2-3 години има трайна тенденция за вливане на частни инвестиции в една община или общини. Това е условието общинската администрация да е в състояние да управлява териториалните си ресурси. С ОУП, особено когато е изготвен в последните няколко години, ресурсите на дадена територия (земи, води, природо-географски и туристически активности, демографски и социални тенденции, инфраструктурни стратегии и т.н.) могат да бъдат достоверно определени и ефективно управлявани в полза на държавата и обществото, с максимално гарантиране на устойчивото развитие и екологосъобразност. Общинският план за развитие (2005-2013) всъщност би следвало да бъде техническото задание за ОУП, както и социална поръчка, която населението очаква да бъде изпълнена от ръководството на общината и държавата. Естествено, тази програма предполага наличието на значителни ресурси, които са трудно усвоими за времевия хоризонт на плана. Независимо от всичко обаче ОПР е първата и много важна стъпка. Значимостта на проектите, които дадена община предвижда, договаря, изпълнява или вече е реализирала, може ориентировъчно да се субординира по следния начин: • На челно място са инфраструктурните проекти на инженерните мрежи, пътищата, както и териториалното планиране. • Непосредствено след това е комплексът от планирането и проектирането на образованието, здравеопазването, трудовата заетост и социалната дейност. • Естествено е поредицата да включва и проекти по административни услуги, които досега незаслужено се омаловажават. Именно вследствие на пренебрежението към т.нар. административен капацитет, огромни средства от фондовете на ЕС не могат да бъдат усвоени. Тук следва да се има предвид и да се отчетат започнати или реализирани проекти, вследствие на консумирани взаимодействия в областта на ПЧП. Това е сравнително нова област, чрез инструментите на която в ЕС се реализират проекти от целия спектър на вече изброените насоки в предходната точка 5. Субординацията и делегирането на права в произволно избрана общинска администрация изискват наличието на два основни компонента – ръководителите на всички нива трябва: • да имат доверие в подчинените звена; • да са сигурни във въможностите им компетентно да реализират делегираните им функции. Ако това не е налице, резултатът е неефективна децентрализация или ниско равнище на реализирана децентрализация. За да оценим степента на «админстративния капацитет», наред с тези два компонента, следва да се добави и изискването общинската администрация, населението и съответните оперативни структури в изпълнителните органи на държавата да «говорят на един и същ език» – «езикът» на Европейския съюз.

19%

16%

14%

12%

10%

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Номинирани общини

Инвестиционен индекс

общини над 100 000 жители

I-во място

Варна

80.48

II-ро място

Добрич

69.83

III-то място

Шумен

67.17

общини под 100 000 жители

I-во място

Монтана

79.42

II-ро място

Ямбол

75.98

III-то място

Търговище

69.95

общини до 50 000 жители

I-во място

Първомай

81.17

II-ро място

Луковит

78.93

III-то място

Панагюрище

78.62

общини до 20 000 жители

I-во място

Аврен

72.35

II-ро място

Ябланица

71.95

III-то място

Трявна

71.30

общини до 10 000 жители

I-во място

Ружници

66.07

II-ро място

Якоруда

62.31

III-то място

Николаево

59.32

общини до 5 000 жители

I-во място

Априлци

74.62

II-ро място

Бобошево

71.89

III-то място

Копривщица

70.07

общини до 2 000 жители

I-во място

Бойница

66.89

II-ро място

Чавдар

55.83

III-то място

Ковачевци

55.49

С представянето на справочника бе изпълнена и целта на проекта - да формира положителен имидж на страната, да промотира и повишава инвестиционната привлекателност на българските общини и региони пред чуждите и български инвеститори, създавайки една своеобразна „Бяла книга“ на инвестиционните възможности на общините.

бр. 1-2/2009

На втория ден от работата на международната конференция вниманието бе насочено най-вече към панела „Възможностите на европейските фондове и проектите, реализирани чрез публично - частно партньорство, за развитието на българските региони – законова рамка и добри практики в ПЧП. Капацитет на местните власти за реализиране на проекти чрез ПЧП“. Домакин на панела беше Министерство на финансите, а съорганизатор - C.R.E.A.M. България, първата българска неправителствена организация за ПЧП. Панелът е в рамките на проект № 0002-ЦКЗ-1.1 „Повишаване ефикасността на работата на Централното координационно звено и на Комитета за наблюдение на НСРР“ по ОП "Техническа помощ“. Панелът бе открит от модератора Стефан Кацаров, нач. сектор „Публично - частно партньорство“ към дирекция „Управление на средствата от ЕС“ на Министерството на финансите. Добринка Кръстева, МФ, дирекция „Управление на средствата от ЕС“, нач. отдел „Стратегически инвестиции“, се спря на темата „Възможности за развитие чрез ПЧП“. Тя отбеляза ролята и дейностите на Министерството на финансите по изработването на документи, свързани с ПЧП, предприетите инициативи на двустранна основа и по европейски проекти. С цел постигане на по-висока ефективност на процеса е необходимо

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

той да бъде унифициран, обвързан с бюджетната процедура и съсредоточен в МФ. Предстоящите стъпки са създаване на единен процес за оценка и одобрение на ПЧП проекти; обвързване на финансирането на ПЧП проекти с бюджетната процедура; приемане на Закон за ПЧП; активно включване на бизнеса в дискусиите и дейностите, свързани с ПЧП; задълбочаване на сътрудничеството с местната власт. Важен момент е и изграждането на Европейския експертен ПЧП център (ЕРЕС), който е съвместна инициатива на ЕИБ, ЕК и страни - членки на ЕС. България е член на Консултативния комитет на организацията и се представя посредством МФ, чрез дирекция „УСЕС“. Стефан Кацаров, МФ, дирекция „Управление на средствата от ЕС“, нач. сектор „Публично - частно партньорство“, засегна темата „Публично - частното партньорство и Структурните фондове на ЕС“. Той отбеляза възможностите за подобряване на обществените услуги - законодателна форма и източници на финансиране на отделните проекти. По-нататък се спря на грантовети на ЕС в програмния период 2007-2013 г., добрите практики за осъществяване на ПЧП чрез тези грантове и различните модели на реализация: капиталова субсидия; паралелно съфинансиране; оперативна субсидия; съинвеститор - фонд или проект. Джордж Смирниудис, съдружник в отдел „Консултации по сделки“, „Ърнст и Янг“, Гърция, поднесе

бр. 1-2/2009

презентация на тема „Развитие на инфраструктурата чрез публично частни партньорства. Опитът на Гърция“. Той отбеляза, че развитието на плановете за ПЧП проекти в Гърция са преминали на четири вълни: концесии за най-важни инфраструктурни обекти; нова или подобрена национална пътна мрежа; социална инфраструктура; пристанища и летища, туристическа инфраструктура. По нататък говорителят се спря на големите инфраструктурни проекти в страната: Атики Одос (Околовръстен път Атина); подводен тунел Солун; магистрала КоринтТриполи-Каламата; пристанище Пирея. Ситуацията в Гърция сега е следната: разходите за финансиране са се повишили; възможностите за финансиране са намалели; водещи банки замразяват отпускането на средства; има ограничено облигационно и синдикирано финансиране; проблем е кредитното състояние на страната – спонсор; на инвестициите в инфраструктурата (ако са съфинансирани) се гледа като на добър начин за раздвижване на икономиката. Златина Карова, СУ „Св.Климент Охридски“, ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии“ изнесе пространен доклад на тема „Методическо подпомагане при осъществяване на публично - частни партньорства“. Разгледани бяха следните въпроси: взаимодействие между правилата за държавна помощ и ПЧП; национална правна рамка, свързана с ПЧП; анализ на

съществуващите проблеми, предизвикателства и възможности за общините във връзка с прилагането на ПЧП; рискът в контекста на ПЧП; източници за финансиране и ключови въпроси при управление на ПЧП проекти; идентифициране на проектната идея – от въвеждането на подход, ориентиран към услугите и резултатите, определяне на нуждите от осъществяване на проект по ПЧП, оценка на алтернативи за приложимост на проектната идея до сключването на ПЧП договор, изпълнение, контрол и приключване на проекта (Вж. публикацията на следващите страници). Иван Димитров, председател на C.R.E.A.M. България, презентира първата българска неправителствена организация за реализиране на публично - частни партньорства C.R.E.A.M. България ПЧП Алианс, която е част от C.R.E.A.M. Европа Алианс на ПЧП, със седалище в Брюксел и клонове в 13 държави. Сред задачите й са разяснителна работа за ПЧП и практиката в Европа, организирането на програми за обучение по ПЧП и инициирането на проекти за ПЧП. Като аналитичен (Think Tank) център C.R.E.A.M. България си сътрудничи с обществени и частни партньори и насърчава създаването на национални и регионални компетентни центрове в България, организира събития, целящи изграждане на мрежи и трансфер на знания и опит, които да бъдат в помощ на общините. Успоредно с панела за публично

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

частните партньорства Растислав Юрст направи презентация на Тестлинк Сървисис - Великобританияза за дейността на фирмата. Борислав Цветанов, управител на „ДС - Концепт Факторинг“, презентира „Факторингът като финансова алтернатива по време на криза“, а Анна Кършовска, консултант Продажби, Бизнес информация, ИКАП България ЕАД - „Бизнес информацията – защо е от изключителна важност във време на финансова криза?“ На съпътстващата седмото Международно финансово изложение „Банки Инвестиции Пари“ конференция бе направен анализ на състоянието на финансовия сектор и бяха потърсени решенията за България в условията на глобална финансова и икономическа криза. Чуха се различни мнения, споделен беше и чуждестранен опит. Въпреки че оценяваме състоянието на финансовата система като относително стабилно, кризата вече оказва влияние върху българския пазар. Независимо от облекчения данъчен режим, по-консервативна банкова политика, повишаването на качествените изисквания към банките от надзора, използването на депози-

тите като основен източник на финансиране вместо софистицирани високорискови финансови продукти с висока доходност - ликвидността, на която банките се радваха през 2007 г. и до средата на 2008 г., е вече необратимо минало. Очевидно е, че антицикличната парична политика на БНБ в условията на валутен борд трябва да продължи. Провежданата антикризисна политика следва да се основава на консeнсуса, приемствеността, дългосрочния характер на мерките за противодействие, внимателното следене на добрите практики (или погрешните решения) в държави, където кризата е започнала по-рано. Вече не можем да очакваме, че банките ще се превърнат в инструмент за дългосрочна устойчивост на развитието на обществото, във водещи партньори за усвояване на европейските фондове, със сигурност не през тази и следващата година. В условията на криза обаче нараства ролята на публично – частните партньорства. Възможностите на държавата и органите на местната власт да използват обичайните средства за попълване на финансовите си ресурси намаляват. Необходимостта от осъществяването на

големи инфраструктурни проекти в България (пътища, ж.п. трасета, пристанища и летища) или по-малки проекти на местно равнище (ВиК мрежи и електроснабдяване, околна среда и строителство на обществени сгради като училища, болници, администрация) остава. В тази връзка ПЧП следва да бъдат приложени като стратегическа концепция за развитие на регионите. Логиката на тези партньорствата е, че най-добри резултати се постигат тогава, когато се използват силните страни на публичния и частния сектор, които запазвайки своите уникални характеристики, изграждат ефективни и взаимно допълващи се отношения.

Ние трябва не само да намерим общоприемлива стратегия за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата у нас, но и да участваме активно в намирането на такава глобална стратегия, даваща перспективи за една нова европейската финансова интеграция и вероятно един нов световен финансов ред.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Настоящата финансова криза: теория, практика, поуки Цветан Манчев, подуправител и член на Управителния на БНБ

Tsvetan Manchev, Ph.D, Deputy Governor of the Bulgarian National Bank

The Current Financial Crisis: Theory, Practice and Lessons The objective of the material is threefold: to analyze the main factors leading to the transformation of the mortgage backed securities crisis in USA to a global crisis, to draw some conclusions about the impact of the crisis on the small open economies in general and on the Bulgarian economy in particular and to formulate some policy prescriptions for the crisis management in Bulgaria. FACTORS KNOWN TO THEORY, INFERRED FROM PREVIOUS CRISES - “The bubble burst“ – the priсe bubble that burst on the US real estate market. Its effect was exacerbated by the practice of subprime lending and loan securitization (the originate-todistribute model) by financial institutions, instrumental to keeping liquidity high and hence interest rates at historically low levels; “Inconsistent and incomplete regulation“ of the US financial sector that allowed investment banks, hedge funds, etc. to earn profits significantly higher than the average market levels; “Lack of incentives“ mortgage loans were taken out of commercial banks’ balance sheets, which LEAVES NO INCENTIVES for the lending banks to monitor the condition

of these loans and the borrowers’ creditworthiness; „Errors“ made by credit rating agencies which increase the “asymmetry of information“. FACTORS THAT TURNED THE CRISIS GLOBAL - „Imbalances“ in the world economy; The role of the US dollar as a global currency. CONCLUSIONS FOR SMALL OPEN ECONOMIES - Countries with small open economies in the global crisis environment are not unaffected and need to adjust; The tools of competitiveness of these countries are even more limited in times of crisis, i.e. they need the crisis to end soonest more than the others; Small open economies which are part of economic and monetary unions are in a better competitive position than the others as they enjoy, at least at a minimum, the generally higher market confidence in the major participants in these unions and in the unions in general; The individual starting point and the level of affectedness by the crisis of each small open economy, either participating or not in a monetary union, are of GREAT importance where national adjustment strategies and actions need to be developed.

WHERE ARE WE? - There is a clear political consensus on key long-term policies – currency board in place till the adoption of the Euro; at least a balanced budget after taking account of cyclical factors; low taxes as the main tool for better competitiveness; keeping the current high degree of freedom of movement of people, capitals, goods and services; The monetary policy has been based on clear rules for a long time and in times of crisis liquidity is provided in a transparent for the market way, observing the rules of the currency board arrangement; Strong public finances and low debt burden of the public sector; Lack of a direct channel for “infecting” banks owing to the long-standing, closely related to traditional banking markets, evaluation of financial instruments; THE RESULTS SO FAR - All markets function normally; we did not allow any “failure” on the major markets – money, banking, credit, debt, labour, investment; The major conclusion is that Bulgaria is getting adapted smoothly and consistently, in a market way, to the new global balance. There is economic growth, even though decreasing. There is also positive, though relatively low,

Авторът е доктор по икономика, подуправител и член на Управителния на БНБ. Изказването е направено по време на конференцията „Финансовият сектор в условия на глобална финансова и икономическа криза: решенията за България“. 1

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

growth of credit to the non-financial sector which corresponds to the changes in agents’ risk appetite; WHAT SHOULD (NOT) BE DONE? - Keeping and strengthening the political consensus on key longterm policies; keeping the current crises response framework – a currency board accompanied by a strong transparent anti-cyclical fiscal policy, supported with a pro-active transparent monetary policy and an anti-cyclical transparent regulatory policy; Giving up any inconsistent (ad hoc) legal and regulatory intervention in the functioning markets; The public dialogue about „the Bulgarian strategy“ and individuals’ behaviour during the crisis should not take heed of the interests of “fear sellers” and those who were making profits well above market levels in the period before the crisis; Continuous participation in the search for and quick finding of a generally accepted strategy for restructuring after the crisis within the EU, actively supporting any proposal for consistent liberalisation of markets and equal treatment of participants.

В последните две десетилетия степента на интеграция на финансовите пазари се увеличи и достигна степен, която наложи в теорията понятието „глобален финансов пазар“. В отговор на това, международната финансова общност положи съществени усилия чрез по-добро регулиране да се ограничат известните на икономическата и финансова теория канали за проявление на финансовата нестабилност2 . За един продължителен период от време, почти до средата на 2008 г., световната икономика се радваше на растеж с висок и относително устойчив темп.

От септември 2007 г. постепенно започнаха да се усилват сигналите за увеличаване на финансовата нестабилност в най-голямата световна икономика, тази на САЩ. Почти по същото време започна дестабилизацията на английската финансова система с ликвидните затруднения и последвалата национализация3 на една от големите ипотечни банки „Нордърн Рок“. През април 2008 г. неочаквано за финансовите пазари в света и в разрез с дългогодишната си политика, централната банка на САЩ финансира поглъщането на петата по големина инвестиционна банка в света „Беър Стърн“, от „Джей Пи Морган“, което предизвика период на засилени колебания на всички финансови пазари. Само няколко месеца по-късно, обаче, през септември миналата година новината, че четвъртата по-големина в света инвестиционна банка „Лемън Брадърс“ обявява фалит, направо заличи дългогодишния период на стабилност и интеграция на световните финансови пазари. За броени дни обемите на търговия се върнаха с десетилетия назад, цените на финансовите инструменти се промениха в пъти, нещо невиждано за тези пазари от периода на Втората световна война и Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Намесата на Федералния резерв на САЩ в непознати за пазарите мащаби се оказа недостатъчна, както и неговите координирани действия с другите най-големи световни централни банки – ЕЦБ, японската, английската, швейцарската, канадската и австралийската. Правителствата на САЩ, Китай, страните - членки на ЕС, Русия и др. се намесиха по безпрецедентен в световната история начин с пакети от мерки в подкрепа на ликвидността на финансовите пазари, защита на вложителите и стимули за търсенето. Независимо от това, прогнозите за световния растеж стават все по-песимистични,

а очакванията за момента, в който ще започне възстановяването на световната икономика, се отдалечават във времето. Случилото се през последните месеци изисква сериозен анализ и изводи за макроикономическата политика на всички държави, за световната финансова архитектура, както и за посоката, в която да се променят и усъвършенстват финансовото регулиране. Без да претендира за изчерпателност, анализът по-долу търси отговор на следните въпроси: • Кои са основните резултати и изводи за теорията и практиката от случилото се и реакцията на макроикономическата политика през последните 15 месеца след септември 2007 г.? • Какви са възможните сценарии за развитие на процеса? • Какви са изводите за малките отворени икономики? • Къде сме ние? и Какво да (не) се прави?

Основните резултати и изводи за теорията и практиката от глобалната финансова криза досега Повечето анализатори единодушно определят като непосредствена причина за кризата „спукването на балона“ с цените на пазара на недвижими имоти в САЩ. Балоните с цените на активи обаче не е лесно да се идентифицират навреме, както показва теорията и предишната практика при финансови кризи. Най-малкото на първоначален етап, когато действията на икономическата политика може да се окажат полезни за недопускане на пропукване на балона. Идентифицирането на неравновесия в цените на активите изисква надеждна база за определяне на тези цени. Всички досега известни модели за определяне на фундамента на цените на активите обаче са несъвършени, това не е но-

Виж., например, Bank for International Settlements, (1998), BIS/IMF/OECD/WB Reports of the Working Groups on (1) “Transparency and Accountability“; (2) “International Financial Crises“; (3); Strengthening Financial Systems“, October, Basle, и Bank for International Settlements, (1997), “Financial Stability in Emerging Market Economies: A Strategy for the Formulation, Adoption and Implementation of Sound Principles and Practices to Strengthen Financial Systems“, G-10 Working Group report, April, Basle. 3 Банката „Нордърн Рок“ беше национализирана на 22 февруари 2008 г. 2

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

вост за анализаторите на пазарната икономика. В допълнение, практически е невъзможно предварително (ex-ante) да се измери точно индивидуалното възприятие на всеки отделен инвеститор към риск, както и бъдещата производителност на всеки актив. Знае се от всички инвеститори, които винаги си заковават знакови числа за цените и след като бъдат преминати, те стават внимателни. Това, особено на по-малки и по-малко ликвидни пазари, усилва колебанията и слага спирачки за поемане на риск от инвеститорите, т.е. саморегулира пазара и предотвратява кризите. Широко възприето в развитите пазарни икономики като САЩ е, че макроикономическата политика не е ефективна за преодоляване на спукани балони с цените на активите. Това мнение безспорно преобладава сред анализаторите и след сегашната криза, т.е. „кучето не е заровено и там“. Затова в САЩ въпросът за пряка намеса на държавата за регулиране на цените на недвижимостите не стои на дневен ред в дебата. Така трябва да бъде и във всяка демократична държава с пазарна икономика. До финансова криза в САЩ обаче се стигна след като дълго време чрез т. нар. „subprime“ кредитиране и „секюритизацията“ на ипотечните кредити от страна на финансовите институции се поддържаше висока ликвидност и оттам исторически ниски нива на лихвените проценти и надуваше балона с цените на недвижимостите. Липсата на разбиране у широката публика за степента на риск на някои финансови инструменти (например, обезпечените ипотечни облигации - mortgage backed securities), както и за връзката им с традиционното банкиране, допълнително изигра роля на катализатор на напрежение след като започна спада на цените на недвижимостите в САЩ. Тук именно пролича несъвършенството на регулаторните механизми в САЩ за ранно предупреждение при кризи.

Те за съжаление не сработиха и не предупредиха своевременно вземащите макроикономическите решения на високо равнище за опасността от спукване на балона на цените на недвижимите имоти. Това е може би първият фактор за кризата. Друг не по-малко важен фактор за възникването на кризата в САЩ4 е непоследователността в регулирането на финансовия сектор. Не случайно регулаторите на пазарите на активи са най-често посочваните от анализаторите виновници за кризата. След кризата, едно от важните неща, което предстои в САЩ и вече е обявено като част от пакета мерки, е именно преструктуриране на регулаторите и пренастройване на моделите им за оценка на рискове. Докато търговските банки в САЩ са регулирани твърде строго и върху тях се упражнява щателен надзор, инвестиционните банки и другите финансови институции са много по-слабо регулирани. Поради тази причина, за да бъдат конкурентни на останалите участници, търговските банки имат стимул да отпускат ипотечни кредити и да ги премахват от своя счетоводен баланс като ги „секюритизират“ и продават производните ценни книги на хедж-фондове, инвестиционни банки и други инвеститори. Тъй като ипотечните кредити са изведени извън балансите на търговските банки, кредитните инспектори в банките нямат почти никакъв стимул да наблюдават състоянието на тези кредити и качеството на кредитополучателите по тях. Това е трети важен фактор за сегашната криза. С действието на изкривените стимули е свързана и ролята на агенциите за кредитен рейтинг като друг фактор за кризата. Тя се изразява в присъждането на възможно най-високия кредитен рейтинг на известна част от споменатите „производни ценни книжа“, предполагащ най-ниска вероятност от изпадане в неплатежоспособност. Така кредитните агенции на практика подготвиха пазара да постави неточна цена на тези

ценни книжа. Поради сложността на ценните книжа, издадени върху ипотека (mortgage backed securities), много малко инвеститори са могли сами да разберат присъщите им рискове. От тук следва, че повечето от тях са се доверили на рейтинговите агенции при оценяването на споменатите ценни книжа. Веднъж определени от агенциите като сигурни инвестиции, ценните книжа, издадени върху ипотека, стават обект на засилено инвестиционно търсене. Вследствие на високото търсене, търговските банки имат стимул да създават все повече и повече такива книжа без да обръщат голямо внимание на кредитополучателите, на които ги отпускат. Откъсването на институцията, отпуснала покриващия кредит (най-често американска търговска банка) от крайния инвеститор в тази толкова сложна ценна книга в крайна сметка води до „повреждане“ на стандартния механизъм за наблюдение на качеството на кредитополучателите, който регулаторите са създали. Прегледът на финансовия риск за 2009 г. на Надзорния орган на финансовите услуги на Обединеното кралство5 може би най-добре от всички други аналитични материали обобщава факторите за финансовата криза в страни с развити пазари като САЩ и Великобритания. В него се посочва, че „ниската номинална и реална доходност по безрисковите ДЦК създава макроикономическа среда, която заедно с финансовите иновации предизвиква шест взаимосвързани ефекта, пораждащи порочен кръг на „прекомерен оптимизъм“ (irrational exuberance), които в крайна сметка се оказват неустойчиви като тенденция“. Тази тенденция се обръща през 2007 и 2008 г. и довежда до най-голямата финансова криза в следвоенния период за Обединеното кралство. Кои са тези шест обвързани един с друг ефекта/фактора, предизвикващи самоподдържащ се порочен кръг на прекомерен оптимизъм: • нарастваща сложност на кре-

4 Факторът е определен като „най-дълбоката причина за кризата“ от Илиян Михов в статията му “Keeping the global economy afloat“ във в-к Financial Times от 23.01.2009 г. 5 Financial Risk Outlook, 2009

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

дитния модел на секюритизация във връзка с много ниските безрискови лихвени проценти, които предизвикват засилено търсене на инструменти с повисока доходност; • бързо нарастване на кредита и понижаващи се кредитни стандарти; • бум на цените на недвижимите имоти; • нарастващ финансов „leverage“ на банковата система; • увеличаваща се сложност на пазара на секюритизирани кредити; • подценяване на банковия и пазарния ликвиден риск. Прекомерният оптимизъм, породен от споменатите по-горе фактори, се изразява в свиване на кредитния спред на широк спектър от ценни книжа и кредити до исторически най-ниски равнища. Цената за покриване на риска от колебания (надбавката за риск) спада, тъй като самата колебливост на цените на финансовите инструменти изглежда за продължителен период от време твърде ниска и стабилна. Изброените дотук фактори са теоретично известни и от предишни кризи. Те обаче не обясняват защо кризата се превърна в глобална, а не засегна само САЩ и/или Великобритания. Следователно е необходим анализ и на други фактори, които осигуриха „мост“ за кризата и я направиха може би най-голямата в историята на световната икономика. Първият от тези фактори е, че не беше оценена навреме опасността от „нарастващите дисбаланси в световната икономика“. От една страна са значителните излишъци по текущата сметка на платежния баланс, натрупани от много държави в Азия, както и от държавите износителки на петрол. От друга страна е нарастването на бюджетните дефицити и на отрицателните салда по текущата сметка на платежния баланс на Съединените щати, Великобритания, някои държави от еврозоната и мно6

жество по-малки страни с отворена икономика и бързо развиващи се и либерални финансови пазари. Тези дисбаланси постепенно се оформиха след финансовите кризи от 1997 и 1998 г. в Азия и Русия. Азиатските икономики бързо преодоляха проблемите, породени от свръхинвестициите и нездравословния растеж на кредитирането. Рязкото поевтиняване на националните валути преди десетилетие превърна износа от тези страни в силно конкурентоспособен и водещ до значителни излишъци по текущата сметка на платежния им баланс за дълъг период от време, както и до значително превишение на спестяванията над инвестициите. Тъй като споменатите азиатски държави искаха да избегнат нова валутна криза, те въведоха фиксиран или управлявано плаващ курс на националните си валути към щатския долар. Впоследствие те натрупаха значителни чуждестранни валутни резерви, които инвестираха предимно в ценни книжа на правителството на САЩ, т. е. в долари. Това от своя страна доведе до чувствително нарастване на ликвидните активи в световен мащаб и значително съкращаване на реалните лихвени проценти по нискорисковите активи, особено в щатски долари. Така нареченото „ликвидно насищане“ (savings glut) от Китай и другите азиатски нововъзникващи икономики и от държавите износителки на петрол в крайна сметка позволи дълго време поддържането на ниски лихвени проценти в световен мащаб и мобилизирането на значителни капиталови потоци, които финансираха в продължителни периоди двуцифрените темпове на растежа на кредитирането. Не случайно акцентът по-горе е върху американския долар. Ролята му за ограничаване на избора и маневреността в сега протичащия кризисен процес е свързана с няколко фактора. Първо, американският долар постепенно се наложи като безалтернативна световна валута през последните 20 г. В резултат на либерализацията и демократизацията

в световен мащаб, за този период търговията се увеличи много пъти и доларът по чисто разходни причини измести допълнително златото като дял в структурата на портфейлите, дори на най-консервативните инвеститори6 . Второ, технологичната промяна на пазарите – проникването на интернет средата - също съдейства за увеличената мобилност както на капиталите, така и на долара и предопределяха до голяма степен американската парична политика в „ерата Грийнспън“. Трето, възникването на еврото, политиката на ЕЦБ за налагането му преди всичко като „валута на страните, членуващи в еврозоната“ и продължителната рецесия в Япония на практика изолираха допълнително влиянието на другите световни валути – евро британски паунд, японска йена, швейцарски франк. През последните 5 години над 75% от световната търговия и движение на капитали са в двете валути – долар и евро, като делът на долара традиционно е поне двойно по-голям от този на еврото. Така на световните валутни пазари се наложи ограничения избор, което допълнително съдействаше за ниските лихвени проценти в световен мащаб. Четвърто, в резултат на двете последователни т. нар. „Вашингтонски споразумения“ от 1999 и 2004 г., големите централни банки в света извършиха координирани продажби на злато от своите резерви. Този ясен сигнал по отношение на ролята на златото като световна валута, допълнително повлия за ограничаване на избора на инвеститорите. Тенденциите в структурата на капиталовите потоци и световната търговия по валути съдействаха и за притъпяване на бдителността на регулаторите, особено в САЩ и другите големи световни финансови центрове. Последното обяснява, макар и не съвсем пълно, защо Великобритания е измежду най-засегнатите от кризата страни. На практика светът много лесно преодоля и след това забрави кризата на фондовия пазар

Това е видно от регулярните данни на Банката за международни разплащания (Базел).

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

в САЩ от 2001 г., т. нар. „дот-ком“ криза. Тя бързо излезе от полето на световния обществен дебат и остана интересна само за много ограничен кръг от анализатори. На базата на казаното дотук можем да обобщим, че в основата на кризата стои взаимодействието между глобалните макроикономически дисбаланси, натрупани през последните 1015 години, и тенденциите в развитието на основните международни финансови пазари, които се наблюдават през последните 30 години, но се засилват особено под влиянието на споменатите дисбаланси. Това обобщение се споделя от международните финансови институции и повечето регулатори и централни банки. Трябва да отбележим обаче, че единствено по отношение на ролята на валутните курсове и валутните режими за дисбалансите и кризата продължава да има съществено разминаване между Китай, от една страна, и Международния валутен фонд и САЩ, от друга страна. ЕЦБ, ЕС и повечето европейски правителства и централни банки като че ли избягват еднозначна, категорична и последователно комуникирана официална позиция по тези въпроси. Няма единна и еднозначна европейска позиция по въпроса за ролята и задачите на ЕС в самия МВФ. Само от време навреме отделни високопоставени представители на Съюза, според случая, са по твърди или по-меки в комуникацията, в зависимост от обстоятелствата, в които се произнасят. Подчертавам горните особености, поради важното им значение конкретно за нашата страна като член на ЕС и предвид специфичния паричен и валутен режим, който България поддържа. Краткият анализ на факторите за кризата неизбежно трябва да бъде допълнен и от такъв за плановете и мерките досега и техните ефекти. Това ще позволи да завършим отговора на първия поставен от нас въпрос. Областите, в които интервенираха централните банки и правителствата са:

бр. 1-2/2009

• практически неограничено предоставяне на ликвидност не само от централните банки, но и от множество правителства; • гаранции за защита на депозиторите и кредиторите, дори в екстремни форми под формата на т. нар. „бланкови гаранции“; • структуриране на програми за директно предоставяне на кредит от държавата за нефинансови предприятия; • структуриране на програми за мащабно изкупуване на дялове в големи размери в банки и финансови институции от държавата, без да се изключва възможността тези програми да се използват и за нефинансови предприятия; • структуриране на държавни програми за подпомагане на малките и средни предприятия и защита срещу безработица, както и на такива за защита на кредитополучателите. В същото време, като ефективен отговор на финансови кризи теорията досега предлага няколко взаимосвързани области на действие. На първо място тя препоръчва спиране на кризисния процес чрез сключване на нов социален договор между икономическите агенти, чиято неразделна част да бъдат: (1) ограничаване на неблагоприятния ефект от кризата върху основните макроикономически показатели; (2) преструктуриране на институциите, които са доказали неспособността си да осъществяват адекватна макроикономическа и най-вече парична политика. Това означава активиране на различни елементи на икономическата политика и регулациите на микро- мезо- и макроравнище за намаляване на неопределеността и изясняване на правилата на пазарите, включващи: • активна, но прозрачна политика на централната банка за поддържане на висока банкова ликвидност; • привеждане на нормативната капиталова адекватност на длъжниците до изискванията на пазара;

• засилване на банковия надзор и увеличаване на прозрачността на надзорната информация за кредиторите и кредитополучателите; • законово гарантиране на фалитите като основно средство за разрешаване на дълговите проблеми, при това в срокове, които пазарът иска; • установяване на дълготрайни взаимоотношения между кредитните институции и кредитополучатели и поддържане на детайлна информация чрез широко достъпни кредитни регистри за обмен на информация в реално време между кредитните институции като средства за управление на рискове; • при необходимост - налагане на допълнителни законови ограничения и регулиране за дейността на банките и другите финансови посредници, които приближават нормата на печалба в секторите с тази на останалите пазари. Сравнението между използваната политика и практика в отговор на сегашната криза и тези, изведени на основата на теорията и практиката преди това, показва поне две важни различия. Първо, още от самото начало се отива към крайни форми на големи или направо „бланкови“ гаранции като средство за предотвратяване на тегленето на банкови депозити. Второ, прилагат се нетипични мерки на пряка държавна намеса в големи размери за (1) предоставяне на ликвидност, наред с тази, предоставяна от централните банки, (2) „бланкови“ гаранции на банкови институции и (3) ефективна държавна рекапитализация чрез покупка на дялове от банкови институции. След фалита на „Лемън Брадърс“ отказът от фалит като средство за разрешаване на финансова криза е очевиден. Още на първоначалния етап от опитите за овладяване на кризата правителствата бързо прибягнаха до много високи размери на гаранциите за депозиторите и кредиторите, без това да спре по-нататъшната загуба на доверие. В ЕС, с промени на

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

директивата за гарантиране на депозитите, минималният праг се вдигна 5 пъти – на 100 хил. евро. Подобно увеличение има на прага и в САЩ. Някои страни, като Ирландия, едностранно обявиха бланкова гаранция по депозитите и предизвикаха верижна реакция в други страни (например, Великобритания). Някои развиващи се икономики (Унгария, Йордания) също реагираха незабавно, за да избегнат обръщането на посоката на движение на капитал и да уверят депозитарите и обществото, че банковите системи са здрави. Има примери и за обратното. Швейцария, Полша, Словакия и Чехия категорично възразиха срещу този вид „конкуренция“, без икономиките и банковите им системи да пострадат значително от изтичането на капитал за разлика от гореспоменатите страни. Това показа, че краткосрочната полза от подобна реакция зависи много от фискалната позиция на даващото гаранцията правителство. Друг много важен извод е, че „конкуренцията“ между правителствата в тази област при глобална криза се оказва непродуктивна. Предвид неподготвеността, а много вероятно и нежеланието на регулаторите още в началото да разделят неплатежоспособните от неликвидните финансови институции, предоставянето на ликвидност, на бланкови гаранции от правителствата или рекапитализацията чрез покупка на дялове от държавата в банкови институции не се прие еднозначно от обществото. Изоставянето на по-дългосрочните цели на икономическата политика от правителствата и централните банки, фокусирането им върху краткосрочни мерки без необходимата прозрачност и предварителна информираност на обществото за техния размер и критерии в условията на сегашната криза, се възприе по-скоро като разрушителна мярка за пазарната

дисциплина. Това се изразява преди всичко в последователно отдалечаване на времето, посочвано в прогнозите на анализаторите, за очакваното възстановяване на растежа. На практика с бланковите гаранции се наля масло в огъня и се предизвика самовъзпроизвеждане на криза, познато от други такива случаи7 . Негативен ефект от мерките в описаните области се появи и от две други посоки. Първо, от предишни изследвания на финансовите кризи и досега8 беше известно, че намесата на държавата е неизбежно свързана с допълнителни разходи, като те са най-големи, когато правителствата се ангажират с неограничена ликвидна или капиталова подкрепа и бланкови гаранции. Това предопредели още от самото начало негативните оценки на повечето анализатори за плановете и мерките. Второ, от много други изследвания9 е известно, че страхът от фалит, водещ до мащабното изкупуване от държавата на дялове в големи размери в банки, финансови и нефинансови институции, много рядко може да ускори възстановяването на икономическия растеж или да спре неговия спад. В усилието си да овладеят финансовата криза, правителствата на САЩ, Великобритания и повечето европейски страни с развити пазари и финансови системи предприеха безпрецедентни стъпки, неочаквани за техните граждани и световната финансова общност. Например, централната банка на Великобритания още при първия случай с „Нордърн Рок“ в началото на кризата изостави дълго поддържаната реторика за „предвидимост на нейната реакция и базирането й на известните в пазарната икономика принципи и мерки“ и подкрепи правителството в плана за цялостно изкупуване на неплатежоспособната банка. В някои страни (Китай, Русия,

Хърватия) вече сериозно се обсъждат или прилагат мерки за възстановяване на формите на директен държавен контрол върху движението на капитали. Подобни предложения се появяват дори в САЩ и Великобритания, макар официално да не се подкрепят от правителствата. Затова в някои анализи не без основание се задава въпросът дали със самите планове не се създава среда на неопределеност и недоверие, допълнително подкопаваща устоите на доминиращата към момента в световен мащаб свободна пазарна икономика. Появяват се, разбира се, неизбежните в ситуация на финансова и икономическа криза крайни мнения за „настъпващата смърт на капитализма“10. Всичко това само засилва подозренията, че в част от плановете се преследват и определени конюнктурни политически интереси, като например запазване на световния имидж на инвестиционните банки. Последното само допълнително разстройва общественото доверие в плановете и мерките. Основният извод, който можем да направим, е че първоначалната реакция за овладяване на кризата не се оказа ефективна, защото не е добре координирана в световен мащаб, не адресира добре изкореняването на факторите за нея и не отчита в пълна степен миналия опит. Това вече увеличи цената на приспособяването и неговото времетраене.

Възможните сценарии за развитие на световната икономика в средносрочен план 11 1. Продължаващо пропадане и дезинтеграция на световната икономика Сценарият с продължаващо пропадане предвижда изпадане в порочен кръг на световната икономика.

Например, виж Daimond, D., W., and Dybvig, P., H., „Bank Runs, deposit Insurance, and Liquidity“, Journal of International Money&Finance, Vol. 25 (5), August, 1983. 8 Например, виж Honohan, P., and Klingebiel, D., „The Fiscal Cost Implications of an Accommodating Approach to banking Crises“, Journal of Banking and Finance, Vol. 27, 2003. 9 Например, виж Bordo, M., 2001 – „Is the crisis problem growing more severe?“ 10 Детайлни научни анализи на глобалната криза с разнопосочни заключения предлага, например, вестник „Файненшъл Таймс„. 11 За повече информация и проследяване на дебата по този въпрос виж, например, www.talkcrisis.worldbank.com 7

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Той предполага, че приетият втори план от мерки в САЩ, т. нар. План Обама, няма да постигне целите си. Оттук ще е необходим най-малко още един план, адресиран към допълнително установените през периода на действащите вече планове загуби на финансовия сектор. В съответствие с дискутираните фактори за кризата, тенденции и изводи за ефектите от досегашните действия в отговор на кризата, такова развитие ще означава нова загуба на време и доверие в американската икономика, а оттам и в глобалната световна икономика. В местен план конкретно ще означава задълбочаване до хроничност на фискалния дефицит на САЩ и значително ограничаване на възможностите на паричната и фискалната политика за допълнително въздействие в средносрочен план. За търговските партньори на САЩ това ще предизвика ново свиване на търсенето на техния износ. За държателите на американски дълг и долари, това ще означава период на сериозни и вероятно неочаквани колебания в доходността и курсовете със съответната необходимост да преразгледат стратегиите си. Найголемият държател на американски дълг - Китай - вече декларира подобни намерения в средносрочен аспект 12. Предвид доказаната отново по време на сегашната криза значимост на американската икономика за растежа на световната икономика, вероятно за последната предстои период на относително по-нисък от потенциалния растеж и необходимост от сериозна преоценка въобще на потенциала в посока надолу. 2. Бързо възстановяване Това е напълно противоположен сценарий за развитие на световната икономика. Той допуска, че със самото приемане на Плана Обама вече се внушава доверие за възстановяване на търсенето в американската икономика. Другото предположение е, американската администрация си е взела поуки от близкото минало и ще промени рязко фискалната по-

литика, ограничавайки фискалния дефицит до нива, внушаващи трайно доверие у държателите на американски дълг. Третото допускане е, че бързо ще се стигне до консенсус за един балансиран набор от банкови и финансови регулации, адекватен на очакванията за връщане към времената на „сравними стимули“ за пазарните участници в целия свят. 3. Държавен капитализъм Този сценарий е разновидност на първия. Той е възможен при продължаващо натрупване на нови пакети от фискални и монетарни стимули до момент, в който в структурата на американската и повечето други пазарни икономики и демокрации стане преобладаващо държавната собственост. Независимо, че отстъплението от процеса на либерализация вече ще е необратимо, сценарият допуска, че все още отклонението от сегашното състояние не се очаква да приеме екстремните мащаби на централно планираната икономика, предвид демократичните традиции в развитите държави. При този сценарий преобладаващата държавна собственост позволява да се ограничат колебанията в растежа. Потенциалният растеж, а оттам и ефективният растеж, на световната икономика в бъдеще обаче ще са много по-ниски от постигнатите през последните две десетилетия. 4. Ограничаване на либерализацията в световен мащаб, при нейното запазване в рамките на съответните икономически и парични съюзи Този сценарий допуска разкъсване на връзката между американската икономика и останалите икономически и парични съюзи, т.нар. от анализаторите “decoupling“. В резултат, либерализацията се запазва и се разширява в рамките на съответните съюзи, но за сметка на това се увеличава протекционизма между отделните съюзи. Допуска се оформянето и на други, различни от сегашните икономически и/или парични съюзи и зони за свободна търговия.

Световният икономически растеж при този сценарий в средносрочен аспект ще бъде вероятно по-висок от този в предходния сценарий, но ще остане по-нисък в сравнение с втория сценарий. Такъв сценарий не се счита за устойчив в по-дългосрочен аспект, като възможните устойчиви сценарии са ново противопоставяне между отделните съюзи подобно на това от 60-те и 70-те години (т. нар. Студена война) или възстановяване на сега съществуващата относително голяма либерализация в световен мащаб. При всеки от сценариите е неизвестно каква роля предвиждат политиците за финансовите системи при преструктурирането на световната икономика. В някои от сценариите голямо значение ще има и решението за преодоляване на съществуващите дисбаланси между САЩ и Азиатските икономики (преди всичко Китай). Сценариите за приспособяване на световната икономика показват, че е твърде рано и преувеличено да се говори за „настъпващата смърт на капитализма“ и да се отклонява общественото внимание от последователното налагане на пазарните принципи и либерализма, допринесли за бума в общественото благосъстояние през последните десетилетия. Анализът на плановете и грешките показва, че т. нар. „свещени крави“ – дългосрочната финансова и макроикономическа политика в пазарната икономика - не са мъртви. Първо, прибързването да се предотврати кризата с крайно и пълно ангажиране на държавата от самото начало, успя да открои големите дългосрочни разходи и не трябва да се разглежда като дългосрочна политика. Вече са видими ограниченията, пред които се изправят всички правителства и политиците под тежестта на натрупаното дългово бреме. Второ, неуспешните опити на политиците и държавните чиновници да се правят на банкери изчерпи

Виж речта на Виж речта на китайския президент пред Световния икономически форум в Давос и речта на китайския премиер преди среща та на Г-20 през март 2009 г. 12

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

кредита им на доверие в обществото, което също ги кара да преосмислят стратегиите си и да се върнат към здравите теоретични основи на пазарната икономика. Политиците и провеждащите макроикономическата политика пропуснаха да осъзнаят конфликта в стимулите на засегнатите. Те не отчетоха вътрешно присъщия конфликт между краткосрочните опити да се овладее една финансова криза и теоретично възможните и практически допустими и ефективни дългосрочни отговори да се овладее моралния хазарт в поведението на агентите. Тези пропуски се дължат преди всичко на слабата им подготовка. Повечето от тях са от поколение, което не е преживявало и няма опит с глобална криза. Трето, стана ясно, че нито експанзионистичната парична политика на големите централни банки, нито каквито и да е форми на капиталов контрол могат да заместят една рамка от адекватни надзорни регулации. Сегашната криза за пореден път показва, че финансите и банковото дело са бизнес с доверие. Те изискват регулативната рамка и надзора непрекъснато да се привеждат в съответствие с пазарните промени, така че да ограничават максимално стимулите за непочтен бизнес с пари и/или стремежа към много по-високи от средните за икономиката печалби. Независимо от уязвимостта на световната финансова система в момента, все още няма неин видим заместител като кръвоносна система на икономическото развитие. Така че агресивното залитане към прекалено регулиране само ще навреди на процеса на възстановяване на икономическия растеж. Разбира се, улучването на новия баланс „финансова свобода - финансова регулация“ ще е голямо предизвикателство за световните политици и осъществяващите макроикономическата политика. То ще изисква бърза координация и консенсус в международен мащаб, предвид на установената висока степен на интегритет на глобалната финансова система по време на кризата.

Изводите за малките отворени икономики от развитието на глобалната криза Преди да се разгледа въпроса за отражението на кризата върху България, логично е да се направят конкретни изводи за ефектите от глобалната криза върху малките отворени икономики. Това ще позволи по-добре да се фокусира дискусията за ефектите от кризата върху българската икономика и да се анализират мерките на местната макроикономическа политика. Първо, най-важният извод от казаното дотук е, че в условията на глобална криза страните с малки отворени икономики няма да останат незасегнати. В среда, в която глобалните финансови потоци и световната търговия намаляват, те могат да участват само в преразпределението на потоците, като се „конкурират“ с останалите. Второ, друг много важен извод е, че инструментите за конкуренция на тези страни са още по-ограничени в период на криза в сравнение с „нормалните“ времена. Този тип страни не разполагат нито с валути, които са с голям дял в световната търговия и капиталови потоци, нито с традициите на големите пазарни икономики и техните централни банки (макар и с бързо спадаща репутация), които да им гарантират ниски надбавки за риск при финансиране на държавата от пазара или такива за частните финансови и нефинансови институции. Динамиката на т. нар. „суверенни спредове“ през последните месеци е красноречива за промененото и то в негативна посока отношение на инвеститорите към такива страни. Тази динамика е независима от динамиката техните индивидуални макроикономически показатели. Трето, малките отворени икономики, които са част от икономически и парични съюзи, са в по-добра конкурентна позиция от останалите, тъй като поне минимално се ползват и от общо по-високото доверие в големите участници от тези съюзи. Затова за тях е добре да търсят и подкрепят решения и политики за справяне с кризата, които са общо-

валидни за всички в дадения съюз. В същото време, още от самото начало на дискусиите трябва да се възразява рязко и категорично срещу предложения за общи политики, които водят до нееднакво третиране на участниците в даден съюз. Практиката на Европейския съюз по време на настоящата криза е изпълнена с примери, подкрепящи този извод. Четвърто, индивидуалните изходни основи за всяка отделна малка отворена икономика, участник или не в икономически съюз, имат значение. Макроикономическата и парична политика в страните с ниски бюджетни дефицити и държавни дългове, с банкови и финансови системи, незасегнати или слабо засегнати от загубите на пазарите на обезпечени ипотечни облигации, както и гъвкави трудови пазари, имат по-голяма маневреност от тази в останалите страни. Пето, всяка отделна малка отворена икономика с добре обоснована и подкрепена обществено дългосрочна макроикономическа и парична политика, която не е претърпяла промени през последните 15 месеца, се радва като цяло на подобро разбиране, обществено и инвеститорско доверие в сравнение с останалите. Шесто, трябва да се следи внимателно към кой от разгледаните сценарии ще се приближи развитието на световната икономика в средносрочен план, за да се потърси и намери навреме адекватен набор от мерки за приспособяване. Такъв набор е по-удачно и препоръчително да се търси и намери консенсусно в рамките на дадения съюз, в които страната участва.

Състоянието на българската икономика и основните изводи за националната макроикономическа политика Както е ясно от анализа дотук, едва ли в света ще се намери икономика, която вече да не е засегната по един или друг начин от глобалната финансова и икономическа криза. Като малка, отворена икономика България не прави изключение. За-

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

това от особена важност за формулирането и провеждането на адекватна политика за реакция на кризата е да се познават силните страни, недостатъците и уязвимите места както на българската икономика и финансова система, така и на текущата рамка за провеждане на макроикономическата политика и съществуващите към момента финансов регулаторен механизъм и надзор. Отражението на кризата след септември миналата година върху българския финансов сектор се характеризира с рязко намаляване на темповете на кредитиране, последвало промените в апетита към риск на банките и приспособяването на техните вътрешни системи за оценка на рисковете към настъпилите промени на финансовите пазари. Темповете на растеж на банковия кредит на годишна база се понижиха от над 40% през септември 2008 г. на около 29.9% през януари 2009 г. За това допълнително съдейства и фактът, че банките у нас не бяха подминати от вълната на недоверие към този тип пазарни участници, съпътстваща всяка финансова нестабилност. Темпът на растеж на банковите депозити за същия период на годишна база се понижи от над 25% на под 10%. Наред с това намаля сериозно притокът и на външен капитал, като отново банките бяха измежду найзасегнатите сектори у нас. Това се отрази и на динамиката на лихвените проценти. Първоначално средният лихвен процент на междубанковия паричен пазар се покачи до близо 6% през октомври в сравнение с 5.3% месец преди това, докато през февруари се върна на традиционните си за последните годни нива от около 4%. Последваха го в колебанията си и лихвените проценти по кредитите и депозитите. Като цяло растежът на българската икономика през последното тримесечие на 2008 г. спадна до 3.5% в сравнение с растежа в границите на 5-6%, поддържан през предходните поне 10 тримесечия. Дори само тези данни показват, че макар колебанията на основните макроикономически показатели да се увеличиха, пазари-

бр. 1-2/2009

те работят и българската икономика остава твърдо на траекторията на растежа, при това без да се прилагат разгледаните като реакция на сегашната криза от други държави планове/пакети и мерки. В България като реакция на глобалната криза централната банка приложи последователно мерки за увеличаване на ликвидността на банковата система чрез намаляване на задължителния процент по резервите и промени в базата за определяне на задължителните резерви, насочени предимно към запазване на стимулите за привличане на чуждестранно финансиране от страна на търговските банки и такива за поддържане на висока банкова ликвидност. Правителството не участва с „бланкови гаранции“ на депозитите или такива за рекапитализация на банките и само в ограничени размери подкрепи ликвидността на банковата система. Като част от мерките на целия ЕС, то предприе няколкократно увеличаване на размера на гарантираните депозити. Програмите за директна подкрепа на малките и средни предприятия и на нефинансовите предприятия въобще са в ограничени размери чрез Българската банка за развитие. Отсъствието на необходимост от мащабна държавна намеса в отговор на глобалната финансова и икономическа криза остава възможно, тъй като вътрешният финансов пазар е добре диверсифициран от гл. т. на структурите по страни, инструменти, валути, контрагенти. В България липсват наблюдаваните в други страни форми на „заразяване“ на банките поради дългогодишното, тясно обвързано с традиционните банкови пазари оценяване на финансовите инструменти и продукти. Поведението на банките бързо се приспособи към променената среда. Навреме намаля техния апетит към риск, усъвършенстваха се методите и моделите за неговото управление, ясно изразен у тях е стремежът към симетричност на информацията чрез увеличаване на обхвата на кредитния регистър и активен диалог с регулаторите, пазарите и клиенти-

те. Стабилно, макар и намаляващо, остава финансирането от банкитемайки. Те са в добро финансово състояние и са сред относително найслабо засегнатите от кризата, което ги кара да не прибягват досега и до непредвидими действия спрямо дъщерните си дружества. Българската банкова система не е засегната от „загуби от обезценка“, поради влошаване качеството на кредитите и е една от малкото европейски банкови системи с текуща печалба и през 2009 г. (72 млн. лв. месечна печалба за януари). Тя продължава да формира допълнителни буфери като цялата банкова печалба за 2008 г. (над 1.5 млрд. лв.) ще бъде капитализирана. Наличието на прозрачна и ясно изразена „антициклична“ регулаторна рамка на финансовия сектор се оказа от съществено значение за запазване на финансовата стабилност в страната след септември 2008 г. Тя се характеризира с: • консервативен подход към провизирането, създаващ непрекъснато капиталови буфери; • допълнително провизиране, когато се изисква намаление от капитала (над загубите от обезценка по МСФО); • високо равнище на МЗР (текуща регулация от 10%, като ефективно е над 7%). През последните години в пълен унисон с действащата регулаторна рамка на банковия сектор е проактивната и ясно изразена антициклична парична политика на БНБ в условията на паричен съвет. Предприетите прозрачно и своевременно мерки за забавяне на кредитния растеж в периода 2004-2006 г. създаде основа за стабилно развитие на банковото посредничество. Последователно, прозрачно, навреме и без никакво отклонение от познатата рамка при паричен съвет се предприемат и мерките за нормализиране на ликвидността след шоковете през последните месеци. Макроикономическата стабилност в страната през последните 12 години, включително и през последните 15 месеца, обаче се дължи главно на наличието на ясен поли-

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

тически консенсус по ключови дългосрочни политики – поддържане на паричен съвет при разменно съотношение от 1 евро за 1.95583 лева до въвеждане на еврото като национална валута, ежегодно поддържане на балансиран бюджет след като се отчетат цикличните фактори, поддържане на ниски данъци като основно средство за конкурентоспособност на икономиката, поддържане на висока степен на либерализация на вътрешните пазари и на съществуващите високи степени на свобода на движение на хора, капитал, стоки и услуги. Първо, запазването на този политически консенсус е с най-важно значение за успеха на всяка антикризисна политика. Всички мерки или пакети/планове, които се предприемат за ограничаване на влиянието на глобалната криза, не трябва да влизат в противоречие със споменатия набор от дългосрочни политики. Второ, по никакъв повод не бива да бъдат допускани компромиси по горния набор от политики. Паричната политика отдавна е базирана на ясни правила и предоставянето на ликвидност по време на кризата досега става по прозрачен за пазара начин в рамките на паричния съвет. Силните държавни финанси и ниското дългово бреме на публичния сектор създават потенциал и възможност за по-активна политика в случай на задълбочаване на кризата и увеличаване на безработицата в страната. Трето, кризата показва еднозначно, че дори и единични „случаи“ и „пазари“ с неравнопоставено законово и регулаторно третиране на участниците са вредни за устойчивото развитие на икономиката. Това се отнася особено за участниците на банковите и финансови пазари. Случаи като, например, законовото премахване на таксите за предсрочно погасяване на кредитите не съдействат за стабилизирането, а напротив, разстройват нормалното функциониране на пазарите чрез формиране на среда на недоверие.

Заключение Основният извод е, че България се приспособява плавно и последователно, по пазарен начин в посока към новото световно равновесие. Всички пазари функционират, не беше допуснат „провал“ на основните пазари – паричния, банковия, кредитния, дълговия, трудовия, инвестициите. Растежът в икономиката, макар и намаляващ, е налице. Имаме макар и относително нисък, но положителен растеж на кредита за нефинансовия сектор, който отговаря на промените в апетита към риск на агентите. Нарасналите колебания и в двата показателя обаче са ясен сигнал за повишена несигурност и недоверие между пазарните участници. Това увеличава необходимостта от още по-голяма последователност и предвидимост на макроикономическата политика и неотклонно следване на пазарните принципи на поведение от всички агенти и най-вече от държавата. Ако трябва все пак да се пише рецепта, необходимо е следното: • запазване и утвърждаване на политическия консенсус по основните дългосрочни поли-

•

тики. Запазване на текущата рамка за отговор на кризата - паричен съвет, придружен от силна и прозрачна антициклична фискална политика, подпомагана от про-активна и прозрачна парична политика и антициклична и прозрачна регулаторна политика; отказ от всякаква непоследователна (конюнктурна) законова и регулативна намеса на действащи пазари; в обществения диалог за българската стратегия и в индивидуалното поведение при кризата да не се отчита интереса на „продавачите на страх“ и тези, които печелеха значително над пазарните нива в периода преди нея; реализация на пакета от мерки за увеличаване на административния капацитет в пълно съответствие с последния доклад на ЕК по изпълнението на целите на Лисабонската стратегия; търсенето и скорошното намиране на общоприемлива стратегия за преструктуриране след кризата в рамките на ЕС.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Небанковият сектор в условията на глобална криза Апостол Апостолов, председател на КФН Apostol Apostolov, Chairman, Financial Supervision Commission

The Non-bank Sector under the Conditions of Global Crisis

небанковия сектор проблемите идват от липсата на доверие към пазара. Затова основният въпрос е, как да възстановим доверието към капиталовите пазари, как регулацията, надзорът и прилагането на законодателството да спомогне за това. За щастие, именно мащабът и инструментариумът на нашия капиталов пазар от гледна точка на видовете финансови инструменти, които се търгуват на борсата, ни предпази от големите загуби, каквито претърпяха по-развитите борси. Наблюдаваните загуби на чуждите капиталови пазари, свързани с къси продажби, не се реализираха, защото търговията на късо почти не се използва на нашия пазар.

Въвеждането на Директивата за пазарите на финансови инструменти не повлия по начина, по който тя се отрази на големите пазари. На този етап създаването на извънборсов пазар, чийто обем значително да превъзхожда регулирания, все още не съществува у нас. В този смисъл може да се каже, че нашият пазар донякъде е облагодетелстван, защото не съществува т. нар. производен тип инструменти,

които по правило са носители на завишен риск за пазарните участници. В условията на протичащата финансова криза това ни носи определени позитиви и трябва да се възползваме от ситуацията като изградим надеждни предпазни механизми, които да не позволят завишаване на риска при въвеждането на този тип инструменти на българския пазар. Нашите взаимни и пенсионни фондове адекватно реагираха на кризата като през последните шест месеца преструктурираха инвестиционните си портфейли от корпоративни ценни книжа към инвестиции в депозити и в държавни ценни книжа, тоест в по нискорискови инструменти, но и с по-нисък доход. В тази ситуация системата на БФБ функционира достатъчно надеждно. Когато пазарът падаше със значителен брой пунктове на ден, системата обработваше всички поръчки безпроблемно. Същото може да бъде казано и по отношение функционирането на системата на Централен депозитар. Въпросът, стоящ на дневен ред пред европейските регулатори на пазари на ценни книжа, е по какъв начин да се решат въпросите, свързани с търгуването на комплексни инструменти, които не попадат в Директивата за пазари на финансови инструменти. Много съществена задача за КФН и за пазарните участници в момента е недопускане на

фрагментация, което ще доведе до завишаване на общия риск. Усилията ни трябва да бъдат насочени към гарантиране на прозрачност и стабилност на търгуваните продукти. За нас като регулатор е от особено значение всички играчи да спазват принципа на прозрачността, да предоставят достъпна и ясна за публиката информация за финансовите инструменти. Трябва да се опитаме да неутрализираме риска, свързан с мениджмънта на финансовите компании – един от големите проблеми, които доведоха до кризата в Европа. Борбата за все по-големи бонуси притъпи вниманието им по отношение на рисковите инструменти. Този тип риск в момента е водещ за европейските банкови и небанкови регулатори и трябва да бъде неутрализиран. Затова е важно да бъде поставен ясен регламент за прозрачност и създаването на достатъчно добри правила за разкриване на този тип продукти, които носят огромните рискове. У нас е нужно да се преосмисли сегашната ситуация на теглене на средствата от страна на чуждестранните инвеститори. Да се вземе под внимание факта, че има дългосрочни инвеститори, каквито са пенсионните фондове и да се прецени, дали могат да инвестират част от средствата си в инфраструктурни проекти. Това са въпроси, които трябва да получат и политически отговор.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Фиг. 1 Статистика на капиталовия пазар В млн.

31 декември 2007

31 декември 2008

Промяна

Пазарна капитализация на Българска фондова борса-София

28 986,86 лв.

12 465,65 лв.

-57,00%

Изтъргуван обем на на БФБ-София

1 111,61 лота

737,80 лота

-33,63%

Оборот на БФБ-София

9 959,32 лв.

2 903,93 лв.

-70,84%

27 фев 2009

Промяна

Индекси на БФБ-София Индекси на БФБ

27 фев 2008

SOFIX

1 423,64

BG 40

406,25

BG TR30

918,28

BG REIT

101,45

Фиг. 2 Статистика на застрахователния сектор В млн.

30 ноември 2007

30 ноември 2008

Промяна

Брутен премиен приход

1 273,60 лв.

1 547,04 лв.

21,47%

Изплатени претенции

473,56 лв.

619, 95 лв.

30,91%

Инвестиции

1 349,99 лв.

1 607,78 лв.

19,09%

Фиг. 3 Статистика на пенсионноосигурителния сектор В млн.

31 декември 2007

31 декември 2008

Промяна

Нетни активи

2 318,38 лв.

2 299,15 лв.

-0,83%

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Методическо подпомагане при осъществяване на публично-частни партньорства Златина Карова, СУ „Св.Климент Охридски“ ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии Zlatina Karova, “Sofia University St. Kliment Ohridski“

Methodical Assistance to Public Private Partnerships Realization

t present the PPP is not governed by a comprehensive legislative framework at European level and, judging by the report of the European Parliament, the creation of such a framework is unlikely and the creation of agency-wide PPP. Two areas that are likely to be affected by initiatives at EU level - the award of concessions and the formation of “institutional“ PPP (IPCHP). As a result of the EU level, the PPP will continue to be governed by two legislative sources - EU rules on state aid and directives for public entities. In respect of municipalities they are often contradictory, where the municipality offers grants to attract foreign investment in the region, such as sale of land at a price lower than market value. It is possible that municipalities violate the rules if they use public funds for subsidies of commercial operations, which compete with the private sector, for example in relation to the treatment of waste. Opportunities for distortion of the market investor principle exist at each stage of the lifecycle of PPP. The initial tendering process, the creation of a partnership, its financing and operation - all these stages create situations in which it is possible the granting of illegal state aid. For all state and public bodies, such as contractors involved in the PPP is of great importance to understand the

rules on state aid. Some generalized conclusions from the current practice in the implementation of PPP in the EU, of which local authorities will be able to benefit: •relevant experience of other countries that already have done PPP. Example is Slovenia, which managed to avoid errors in the Czech Republic and Hungary; •common causes of PPP are related to the difficulties of the public sector to provide funds and the desire to reduce costs, but this should not be a leading criterion for initiation of PPP. Should not be perceived that the financial burden will be borne solely by the private partner. Participation of the private partner is no less important if we want to see successful PPP in Bulgaria, this project should be sufficiently attractive to both partners and especially the private sector. Participation of the private partner in the PPP, however, is not associated only with benefits, and with taking a long period of several project risks traditionally borne by the public sector; PPP is not a panacea. PPP works best when there is explicit political commitment of local authorities to involve the private sector in public projects; •It is necessary to apply the most standard methods for procurement, tolerating objectivity and transparency; •although advantageous option

for financing, the PPP do not focus attention entirely on the Structural Funds; •A lot of EU countries PPPs are used outside the field of technical infrastructure projects, such as for schools, stadiums, court, hospitals and others, i.e. social infrastructure. Here it comes not only for their construction, but also for their maintenance and repair; •It is necessary to explain to the public that the private partner in PPP do not hire airport, golf course, factory, etc. with charitable purposes, and it also use to maintain and repair the public property – i.e. the process must be monitored; •In Bulgaria only 4 percent of the population is covered by the projects implemented under the PPP, while in Europe this percentage is 40; •effective dissemination of experience from the implementation of PPP; •PPP leadership must play the public. In these complex projects is the issue of control performance. It is necessary to have independent control over all phases of the project, implemented under the PPP, while it supports media and public awareness on all issues during the project. From this perspective, the characteristics of PPP can be summarized in the following areas: •creation of an entity with public and private participation or agreement

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

for cooperation of public and private entity; •determining the subject of partnership in implementing the project (infrastructure, social) or services (social, health, education, training, tourism, business, etc.); • significant public interest that can not or is not appropriate to be achieved only with public funds; •long term cooperation; •pooling of financial, managerial, administrative, expert resources; •mutual benefit of the partners, respectively. special treatment or privileges to the private partner. Meaning of PPP: •the public sector changed its role from direct operator organizer, regulator and controller; •PPP schemes provide efficiency for tax payers while ensuring profits for the private sector; •the need to generate profits from the operation put pressure on private companies to comply with agreed commitments without exceeding or lagging behind the cost of implementation schedules, which is typical of many projects implemented by traditional models. Major forms of PPP: •management and maintenance; •design / construction / operation / transfer; •rental / leasing; •concession. Preparation of costbenefit analysis of the PPP project. Cost-benefit analysis consists of: financial analysis - describes in detail the costs (preliminary, construction, operational, administrative, etc.) and the proceeds of the facility (with a reasoned proposal for a mechanism to pay for the service), and assessed the tolerance of the end user and tolerability of the body that represents; economic analysis using data from financial analysis to assess the project’s benefits to society as a whole. Through the analysis should be determined the economic internal rate of return on investment and the economic net present value of the project. As methodological guidelines for the development of economic analysis can be used

бр. 1-2/2009

“guide for conducting cost-benefit analysis of investment project of the Ministry of Finance“. Risk analysis identifies all project-related risks in order to produce a list of risks, which will serve as a base in the process of their allocation and management. Risk analysis consists of: determining factors of influence on the feasibility of the project; identification of risks; sensitivity analysis (selection of the critical variables identified among all the variables whose changes have the most influence on the parameters of the project). In the identification and valuation of risks, it is advisable to use prepared by the Ministry of Finance software that is attached to the methodological guidelines for the management of investment projects. The latter can be found on the website of the Ministry. The result of the risk analysis should present a list of risks identified and recovered and a preliminary draft for the allocation of risks in three groups: transferable risks to be managed by the private sector (the successful candidate or project company); reserved risks (public sector) and shared risks to be managed by both parties.

Нарастващото приложение на публично - частните партньорства (ПЧП) в ЕС като алтернативен метод на проектно възлагане доведе до по-внимателен преглед от страна на органите на ЕС на принципите на ПЧП. През 2004 г. Европейската комисия (ЕК) прие Зелена книга за ПЧП (COM – 2004/ 327, final, 30.4.2004 г.) с цел да „предизвика дискусия върху приложението на законодателството на ЕС към феномена ПЧП“. Следвайки период на консултации със заинтересовани страни, ЕК публикува през май 2005 г. доклад, анализиращ обществените коментари, изпратени до ЕК в процеса на консултацията (SEC (2005) 629, 3.5.2005 г.), а през ноември 2005 г.

прие комюнике (COM (2005) 569, final, 15.11.2005 г.) във връзка със Зелената книга, разглеждащо някои ключови области, които може да се нуждаят от законодателни промени. В края на 2006 г. Европейският парламент (ЕП) прие начален доклад върху Зелената книга (European Parliament Resolution on Publicprivate Partnerships and Community Law on Public Procurement and Concessions - 2006/2043 – INI), очертаващ възможните начини за регулиране на ПЧП. Към момента ПЧП не е регулиран от цялостна законодателна рамка на европейско ниво и, съдейки от доклада на ЕП, създаването на такава рамка е малко вероятно, както и създаването на общоевропейска агенция за ПЧП. Две са областите, които вероятно ще бъдат засегнати от инициативи на ниво ЕС - възлагането на концесии и формирането на „институционални“ ПЧП (ИПЧП). Като резултат на ниво ЕС, ПЧП ще продължи да бъде регулирано от два основни законодателни източника - правилата на ЕС за държавна помощ и директивите за обществено възлагане. Взаимодействие между правилата за държавна помощ и ПЧП Член 87 (1) на Договора за създаване на Европейската общност (Договора за ЕО) забранява отпускането на държавна помощ от държавни ресурси в полза на определени търговски предприятия, което би застрашило принципите на свободната конкуренция. Такава помощ се счита за незаконна държавна помощ. Правилата засягат директни държавни гаранции и грантове, като например помощ под формата на капитална субсидия, чиято цел е спасяването на определено предприятие, но също засягат други, помалко очевидни видове финансова помощ. Някои подходящи примери са: • изключения от данъчен или социален характер; • заеми с преференциална лихва; • гаранции или обезщетения с благоприятни условия; • преференциални заеми;

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

• продажба на земя или здания на цена, по-ниска от пазарната; • отписване на дългове; • отдаване на печалби, извлечени от обществени средства; • експортна помощ. Правилата за ПЧП, регулиращи държавната помощ, се свеждат до един ключов принцип - този на “пазарния инвеститор„, съгласно който общественият орган трябва да заплати цена за услугите на своя частен партньор, която е не по-висока от пазарната цена. Също така, държавното участие в една компания може да представлява държавна помощ, ако частен инвеститор, работещ в нормални пазарни условия, не би действал по същия начин, например държавата или общината предоставя незаконна субсидия, ако придобие или се освободи от фирмен дял, превърне фирмен дълг в капитал или преструктурира фирмения баланс в обстоятелства, в които частен акционер не би направил това. Забраната за държавна помощ засяга не само държавата и общините, но също и организации, финансирани от държавата, включително национализираните индустрии. По отношение на общините често възникват противоречия, когато общината предлага безвъзмездна помощ, за да привлече чуждестранни инвестиции в региона, например под формата на продажба на земя на цена, по-ниска от пазарната. Възможно е общините да нарушат правилата, ако използват обществени средства за субсидии на търговски операции, които се конкурират с частния сектор, например във връзка с третирането на отпадъци. Възможности за нарушаването на принципа на пазарния инвеститор съществуват на всеки етап от жизнения цикъл на ПЧП. Първоначалният тръжен процес, създаването на партньорството, неговото финансиране и експлоатация - всички тези етапи създават ситуации, в които е възможно отпускането на незаконна държавна помощ. Следователно за всички държавни и обществени органи, въвлечени като възложители в ПЧП, е от огромна

важност да разбират правилата за държавната помощ. Някои обобщени изводи от досегашната практика при прилагането на ПЧП в ЕС, от които местните власти в България ще могат да се възползват: • от значение е опитът на другите страни, които вече са правили ПЧП. Пример е Словения, която успя да избегне грешките, допуснати от Чехия и Унгария; • често причините за ПЧП са свързани с трудности на публичния сектор да осигури бюджетни средства и желанието му да намали разходите, но това не следва да бъде водещ критерий за иницииране на ПЧП. Не трябва да се възприема, че финансовото бреме ще се поема само от частния партньор. Участието на частния партньор е не по-маловажно и ако искаме да видим успешни ПЧП в България, този вид проекти е необходимо да бъдат достатъчно привлекателни и за двата партньора и най-вече за частния сектор. Участието на частния партньор в ПЧП обаче не е свързано само с облаги, а и с поемането в един продължителен период на редица проектни рискове, традиционно поемани от държавния сектор; • ПЧП не е панацея и не трябва да се идеологизира. ПЧП функционира най-добре, когато има изричен политически ангажимент на местните власти да включат частния сектор в проекти на публичния; • необходимо е да се прилагат възможно най-стандартизирани методи за обществени поръчки, които толерират прозрачността и обективизма; • макар и изгоден вариант за финансиране на ПЧП, не бива вниманието да се фокусира изцяло на Структурните фондове; • в доста страни от ЕС ПЧП се използват извън областта на проекти за техническа инфраструктура, например за училища, стадиони, съдебни палати, болници и др., т.е. за социална инфраструктура. Тук става въпрос не само за

тяхното изграждане, но и за поддръжката и ремонта им; • необходимо е да се разясни на обществеността, че частният партньор в ПЧП не наема летище, игрище, завод и др. с благотворителна цел, а той също поддържа и ремонтира съответната публична собственост – именно този процес трябва да се наблюдава и контролира; • в България само 4% от населението е обхванато от проекти, реализирани по линия на ПЧП, докато в Европа този процент е 40; • ефективно разпространение на натрупания опит от прилагането на ПЧП; • за ПЧП водеща роля трябва да играе обществеността. При тези сложни проекти стои въпросът за контрола при изпълнението. Необходимо е да има независим контрол през всички фази от проекта, реализиран по линия на ПЧП, като едновременно с това се поддържа медийна и обществена осведоменост по всички въпроси от хода на реализацията на проекта. Национална правна рамка, свързана с ПЧП От тази гледна точка характерните белези на ПЧП могат да бъдат обобщени в следните насоки: •създаване на правен субект с публично и частно участие или на съглашение за съвместна дейност на публичноправен и частноправен субект; •определяне на предмета на партньорството в изпълнение на проект (инфраструктурен, социален) или предоставяне на услуги (социални, в здравеопазването, образованието, обучението, туризма, бизнеса и т.н.); • значим обществен интерес, който не може или не е целесъобразно да се достигне само с публичноправни средства; • дългосрочност на сътрудничеството; • обединяване на финансови, управленски, административни, експертни ресурси;

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Брой проекти

Стойност милиарда долара

Великобритания

102

Китай/Хонг Конг

168

108

Австралия

105

Бразилия

133

Индия

Канада

Страна

Региони Северна Америка

396

Латинска Америка

474

125

Африка

125

Азия

732

433

Европа

371

216

Общо в света

2 098

907

• взаимна изгода на партньорите, респ. специален режим или привилегии за частния партньор. В България няма специализирано законодателство за ПЧП за разлика например от Гърция и Полша. Затова отделните аспекти на ПЧП са регламентирани в някои общи закони, съответно в отделни разпоредби на частните закони. Един от новите закони, приети през 2006 г. в съответствие с натрупаната практика и европейския опит, е Законът за концесиите (ЗК), обнародван в ДВ, бр. 36 от 02.05.2006 г.; в сила от 01.07.2006 г. С него се уреждат условията и редът за предоставяне, изпълнение и прекратяване на концесии. Отменя се законът с идентично наименование от 1995 г., който има повече от 10 годишна практика, като се запазват създадените правоотношения и придобитите права, вкл. и когато процедурата по концедирането е вече започнала. Същевременно новият закон за около година и половина има няколко изменения и допълнения - ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г.; в сила от 01.07.2006 г.; бр. 65 от 11.08.2006 г.; в сила от 11.08.2006 г.; бр. 105 от 22.12.2006 г.; бр. 41 от 22.05.2007 г, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Новото, което въвежда законът, е в областта на понятието за концесия

бр. 1-2/2009

и определянето на нейния обект. На мястото на по-теоретичното понятие в стария закон, сега концесията е определена като „право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск.” От това определение и във връзка с горепосочените характеристики на ПЧП могат да се направят следните изводи: • В случая осъществяването на дейностите се извършва изцяло от концесионера, т.е. не се създава правен субект с публично и частно участие. Публичната власт чрез съответните органи като концедент предоставя правото на експлоатация върху концесионния обект на частноправния партньор. Тук следва да се има предвид, че общинските предприятия, дори и със 100% общинска собственост на капитала при образуването им, по силата на ЗОС се считат за частноправни субекти. При участието в процедура по предоставяне на общинска концесия обаче на такива дружества се поставя въпроса за конфликт на интереси, тъй като от една страна общинският съвет упражнява

правата на едноличния собственик на капитала в дружествата, а от друга се явява концедент. • Налице е значим обществен интерес - веднъж, преценен при създаването на Конституцията, ЗДС и ЗОС и определянето на обектите- публична държавна и общинска собственост, които могат да се ползват само на концесионен режим, и на следващо място - при вземане на решението за предоставяне на концесия и провеждането на съответната процедура за избор на концесионер. В тази връзка ЗК разширява предметния обхват на концесиите, като приема, че е допустимо те да се използват и по отношение на обекти - частна държавна или общинска собственост, както и по отношение на обекти - собственост на публично правна организация. Независимо от доктринерните спорове по въпроса, законодателят очевидно е дал приоритет на публичния интерес пред правната прецизност на понятието за концесия. • В определението изрично е посочено, че рискът е за сметка на концесионера, следователно липсва разпределението на ползите, което е така характерно за ПЧП. • В чл.2 на ЗК се акцентира на дългосрочния характер на концедирането, като договорът за концесия се сключва за период до 35 години, но без възможност за продължаването му. Анализ на съществуващите проблеми, предизвикателства и възможности за общините във връзка с прилагането на ПЧП Местните и централни правителства използват ПЧП по редица причини, като преобладаващата цел е да се постигне по-добра стойност на вложените средства и да се повиши жизнения стандарт. Привлекателността на публично - частните партньорства като иновативен инструмент за подобряване публичната инфраструктура и свързаните с нея услуги нарасна през изминалите години. Това до известна степен

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

породи някои погрешни интерпретации за същността, целите и ползите на ПЧП. Все още съществува схващането, че публично - частните партньорства са всяка инициатива на публичната власт, която ангажира частния сектор с разработване, участие или изпълнение, като например съвместни обучения, конференции, участия в проекти. Мащабите на ПЧП минават далеч зад границите на толерирания диалог между публичния и частния сектор. Не бива да се забравя, че ПЧП е дългосрочно договорно споразумение, чрез което уменията, активите, рисковете, печалбите от изграждането/ обновяването/поддръжката на публична инфраструктура се поделят между публичния и частния сектор при доставянето на свързаните с нея публични услуги. Така се постига най-добро съотношение между устойчив резултат и вложени средства в доставянето на публична услуга. При използване на схеми за ПЧП възникват определен брой въпроси, свързани с управлението. Някои от тези въпроси са: променящата се роля на публичната администрация (превръщане от доставчик в регулатор), отчетността пред обществото и управление на публичните опасения (местната власт е все още отговорна за предоставянето на услугата, макар че нейното изпълнение е възложено на частния партньор); институционалната способност и капацитет (развитие на експертните умения на местната администрация за управление на програми за ПЧП - избор на проекти, спецификации, оферти, договори и наблюдение). Безспорно, преходът на общинските власти от доставчик в регулатор на публичните услуги, като се запазва тяхната отговорност за предоставянето на услугата, е едно най-големите предизвикателства пред местните власти в осъществяването на ПЧП. Това изисква не само специфичен капацитет за изпълнение на регулаторни функции, но и детайлно познаване на управленските принципи и механизми, характерни за частния сектор. Програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране

е само един пример за успешното инкорпориране на бизнес модели в управлението на публичната администрация. Този модел на бюджетиране, който изисква дефиниране на конкретни политики (резултати) и тяхното остойностяване, значително улеснява местните власти в планирането на ПЧП проект и неговата защита пред централните органи и международни финансови институции. ПЧП е необходимо да се прилага, за да се: • осигури допълнителен капитал (допълнителни средства за финансиране); • предложат алтернативни умения за управление и изпълнение (експертният опит на частните партньори); • предложат ползи на потребителя и обществеността като цяло (повече, нови и по-добри услуги); • дефинират по-добре нуждите и да осигури оптимално използване на ресурсите; • осигурят иновационни подходи и трансфер на знания; • създадат нови възможности за бизнес и заетост; • поддържа високо равнище на качество, сигурност и безопасност. • предложи по-добро разпределение на риска. Поемането на по-голяма част от рисковете по даден проект, включително ценовия и времеви риск, които имат своята цена и същевременно предоставянето на по-добра услуга, прави ПЧП по-евтини от традиционните обществени поръчки за правителството и данъкоплатците. Проектите за ПЧП трябва да доказват по-добра стойност на вложените публични средства от традиционните обществени поръчки. Частният сектор ще предоставя по-добра услуга на потребителите на публични услуги, което ще се гарантира чрез стриктното изпълнение на договорения наказателен режим. Световната практика и оценките на проектите, реализирани чрез схемите на ПЧП, показват значително подобрение на качеството и състоянието на

публичната инфраструктура. ПЧП е подходящ метод за подобряване качеството на инфраструктурите активи и свързаните с тях услуги, защото: •генерира иновационни подходи за ефективно и ефикасно насърчаване на местното икономическо и социално развитие, основано на трансфер на знания, ноу-хау и опит; • стимулира нови възможности за бизнес и заетост; • разширява достъпа до жизненоважни публични услуги сред местното население; • осигурява високо равнище на качество, сигурност и безопасност; • предлага финансови или експертни ресурси, различни от бюджетните средства и наличния общински административен капацитет; • дава възможност услугата или проектът да бъдат осъществени в по-кратък срок; • създава конкуренция между евентуалните частни партньори и между самата местна власт и бизнеса. Публично - частно партньорство: определение • дългосрочно договорно споразумение между публичната страна и частния партньор за изграждане /обновяване/ поддръжка на публична инфраструктура и комунални обекти и за предоставяне на свързаните с тях услуги; • дългосрочно договорно споразумение между публичната и частната страна, чрез което уменията, активите, рисковете, печалбите (за обществения сектор – по-доброто качество на услугата; за бизнес партньора – финансова печалба) се поделят при доставянето на публична услуга; • дългосрочно договорно споразумение между публичния частния сектор, чрез което се постига найдобро съотношение между устойчив резултат и вложени средства в доставянето на публична услуга.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Основни разлики между традиционното финансиране на инфраструктурен обект и това, в рамките на ПЧП: • Цялостен подход при проектиране, строителство и експлоатация: при финансиране на инфраструктурен проект чрез ПЧП е от значение стойността на вложените средства през целия проектен цикъл. Именно затова, при оценка на възможностите за осъществяване на ПЧП, публичната страна сравнява не стойността на строителството на инфраструктура, а общите разходи за предоставяне на желаната услуга; • Извършване на плащания от държавата при получаване на желаната услуга: при ПЧП се извършват плащания от страна на държавата или крайния потребител единствено при получаване на желаната услуга в искания обем и качество, т.е няма финансови задължения по време на фазата на строителство на инфраструктурата. Публичният орган (като потребител на услуги) има право да редуцира своите плащания, както би го направил всеки „обикновен клиент” при непредоставяне на необходимото количество и качество на услугата; • Споделяне на проектните рискове между партньорите: публично частното партньорство предоставя възможност за разпределение на рисковете между партньорите. От гледна точка на финансирането на проекта това означава, че публичният партньор може да прехвърли към частния всички рискове, свързани с финансирането, строителството, поддръжката и експлоатацията на инфраструктурен обект, като сподели или запази единствено риска за търсене на предоставената услуга. Разпределението на рисковете в проект за ПЧП се базира върху схващането, че всеки отделен риск се поема от страната по договора, която е най-способна да го управлява; • Използване на частни ресурси и опит: ПЧП предоставя възможност за използване на частни ре-

бр. 1-2/2009

сурси при реализиране на инфраструктурен проект. Цел на ПЧП е не само да бъде алтернатива за финансиране при наличието на бюджетни ограничения, но и да комбинира нуждата на публичния сектор от инфраструктура и опита на частния сектор да прилага иновации, бизнес дух и ефективност което да осигури „стойност за парите“(постигане на очакван резултат при най-ниска цена). Още нещо за публично – частното партньорство Смисълът на ПЧП • публичният сектор променя своята роля от директен оператор в организатор, регулатор и контрольор; • схемите на ПЧП осигуряват ефективност за данъкоплатците и същевременно осигуряват печалба за частния сектор; • нуждата да се генерира печалба от дейността оказва натиск върху частните компании да спазват договорените ангажименти без да надвишават разходите или да изостават с графиците за изпълнение, което е типично за много проекти, реализирани чрез традиционни модели. Основни форми на ПЧП • управление и поддръжка; • проектиране/строителство/експлоатация/прехвърляне; • отдаване под наем/лизинг; • концесия. Погрешни схващания относно същността на ПЧП • ПЧП е равносилно на приватизация; • встъпвайки в ПЧП, местната власт губи контрол върху предоставянето на местни и делегирани услуги; • ПЧП се прилага само за големи инфраструктурни проекти с национално значение; • при ПЧП качеството на услугите се влошава; • стойността на услугите ще се повиши, за да се осигури печалбата на частния; • договорът за ПЧП представлява двустранно споразумение.

Характерни примери за ПЧП: конвенционални хотели, стадиони и спортни площадки, гаражи и паркинги, сгради с административни офиси, центрове за отдих/продажби на дребно, обекти за смесено използване, интермодални транспортни центрове, разнообразни проекти за жилищно строителство, индустриални зони и бизнес-паркове, летища, пътища и магистрали, рециклиране на отпадъци, енергия от възобновяеми енергийни източници, затвори. Рискът в контекста на ПЧП Идентификация, разпределение и управление на рисковете • Идентификация Всеки проект за ПЧП е динамичен и е свързан с непрекъснати промени: • във време; • в пари и • в участници. Следователно винаги съществува определен риск, който е необходимо да бъде управляван. Рискът в контекста на ПЧП се дефинира най-често като: - сбор от обстоятелства, застрашаващи постигането на определени цели; - комбинация от вероятност за случване на дадено събитие и неговото влияние; - вероятност от настъпването на събитие, което може да окаже негативно влияние върху дейността на разпоредителя. • Разпределение - водещо е общоприетото правило, че рискът се прехвърля на този партньор, който може най-добре да го управлява. • Управлението на риска е задължителен елемент от процеса на цялостното управление на ПЧП и се извършва през целия му жизнен цикъл. Рискът се появява от събитие, което може да предизвика положителни или отрицателни последствия за проекта. Всеки риск, възникнал по проект, е уникален за себе си, независимо че рискове са били идентифицирани и анализирани и в предишни

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Цели на ефективното разпределение на рисковете

проекти, т.е не е възможно директното прилагане на съществуваща информация при разработване на стратегия за управление на риска на нов проект.

Фактори, предизвикващи рискове

Външни за общините фактори, които косвено влияят върху проекта: • политически фактори; • икономически фактори; • законова и нормативна уредба; • ниво на научно и технологично развитие; • екологични фактори и др. Вътрешни за общините фактори, влияещи пряко върху реализацията на проекта: • приоритети за местно икономическо развитие; • степен на изграденост и качество на инфраструктурата; • качество на мениджмънта на общината. Вътрешни за проекта фактори, влияещи най-силно във фазата на реализация: • управленски стил; •организационна структура; • участници в проекта; • мениджърски екип; • комуникации.

Категории рискове

• рискове на проектирането и планирането (промяна на проекта изисквана от оператора); • рискове на строителството и развойната дейност (неправилна оценка на очакваните разходи и срокове); • рискове на изпълнението (невъзможност да се покрият стандартите за изпълнение, законодателни и регулаторни промени); • рискове на приходите (промяна в търсенето на услугите (слабо), промени в цените); • рискове от прекратяване (прекратяване по вина на оператора); • технологични и амортизационни рискове (ефект от технологична промяна); • рискове на контрола (неправилно разпределение на правата за контрол между публичната власт и частните партньори); • рискове на остатъчната стойност (несигурност относно активите след изтичане на срока на договора).

- да се постигне икономично разпределение на рисковете, а не просто прехвърляне на всички рискове към частния партньор; - да се създадат стимули за договарящата страна да изпълни проектите навреме и според зададените стандарти в рамките на утвърдения бюджет; - да предостави качествени услуги и да повиши приходите чрез ефикасни действия; - да осигури последователен и предсказуем профил на разходите. При ПЧП трансферът на риска се определя от типа проект. По-висок риск съответства на по-висока възвращаемост. При условие, че частният партньор приеме риск, и той няма контрол върху проекта, то тогава и премията ще бъде по-висока.

Управление на риска

Систематичен процес на идентифициране, анализиране и предприемане на мерки за ограничаване или елиминиране на риска: • определяне на факторите на влияние – анализ и оценка на тези фактори, които могат да предизвикат промяна в параметрите на проекта; • идентифициране на риска – определяне и документиране на онези променливи, характеризиращи основните параметри на проекта, за които има възможност да настъпи промяна в резултат на влиянието на посочените фактори; • анализ на чувствителността – избор на критичните променливи измежду всички идентифицирани променливи, чиято промяна има най-силно влияние върху параметрите на проекта; • качествен анализ на риска – определяне на вероятния начин на промяна на идентифицираните като критични в анализа на чувствителността рискови променливи; • количествен анализ на риска – задаване на количествени стойности на извършения качествен анализ.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

взима решенията и кой регулира процеса, така че максимално да се защити обществения интерес; • за осигуряването на добро управление на проекта през целия жизнен цикъл и формулирането на структурата на управление, адекватна на параметрите на проекта; • за интегрирането в бъдещия проект на експертизата на частния сектор като се предвиди стойността на проекта и възвращаемостта му от гледна точка на ползата на участниците в проекта.

Идентифициране на проектната идея

План за управление на риска • отхвърляне на риска – преизчисляване на рисковите параметри, напр. бюджета; • контролиране на риска – ежедневен контрол върху най-чувствителните „критични“ дейности; • споделяне на риска – контролът се разпределя между участниците в проекта; • трансфериране на риска – рискът се споделя с допълнителен участник (застрахователна компания); • поемане на риска – при параметри на риска в рамките на „малък и умерен“ не се планират допълнителни дейности, освен стандартните, свързани с цялостното управление на проекта.

Източници за финансиране и ключови въпроси при управление на ПЧП проекти

Източници за финансиране на ПЧП • финансиране с бюджетни средства; • банкови кредити; • облигационни заеми; • договори за предварително откупуване и плащания за предварително произведено количество; • мостово финансиране; • проектно финансиране; • грантово финансиране

бр. 1-2/2009

Ключови въпроси, които възникват при управление на проект за ПЧП през различните етапи са:

• за избора на най-подходяща организационна структура на ПЧП, която да отговаря на характеристиките на проекта. Изборът за подходяща форма на ПЧП трябва да се базира на проучване на капацитета на общината и на частния сектор за предоставяне на дадената публична услуга. Местната администрация в предварителен стадий следва да определи кой е отговорен за проекта, кой

Въвеждане на подход, ориентиран към услугите и резултатите Акцентът следва да пада върху крайния резултат, т.е. какво ще бъде постигнато, а не как. Например, при проект във водоснабдяването следва да се наблегне не върху това какви нови материали ще се използват в обновяването на мрежата, а върху това, че ще бъде предоставено определено количество чиста вода за определен брой жители и за определен период от време

Определяне на нуждите от осъществяване на проект по ПЧП

Обикновено за проектите за ПЧП (инфраструктурни или в социалната сфера) е необходимо да се направи пазарно проучване за търсенето на публичната услуга от страна на гражданите и съответно определяне на съотношението между цената и качество. Предварителното проучване е необходимо да отговаря на следните въпроси: • съществуват ли социални, инвестиционни или бизнес потребности за повишаване на качеството на услугата, предмет на ПЧП; • налице ли е широка подкрепа на проекта от обществото; • разработени ли са алтернативи за възможни резултати и предварителна оценка на въздействието на проекта; • съответства ли проектната идея с националните приоритети и приоритетите на общината; • изпълнението й влиза ли в про-

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

тиворечие със съществуващото законодателство Паралелно с пазарното проучване е препоръчително местната администрация да проучи възможностите за приобщаване на проектната идея към сходни проекти. Министерство на финансите извежда следните ключови критерии за групиране на проекти: проекти от един и същ тип (напр. ново строителство или възстановяване); проекти със сходни функции (напр. училища); сходни изисквания за строителство и експлоатация; сходни изисквания за ноу-хау за проектиране, планиране и т.н.; сходна времева рамка; финансова възможност за такова групиране на проекти; сложността по договора остава управляема.

Оценка на алтернативи за приложимост на проектната идея

• Предварителен тест за приложимост на ПЧП Процес на вземане на решения при оценяването на избора на потенциално жизнеспособни възможности и схеми за предоставяне на услуги. Осигурява основа за определяне дали следва да се търси възможност за прилагане на ПЧП на базата на следните критерии: (a) политическа и законодателна рамка; (б) пазарна среда и потенциал за постигане на стойност за парите; (в) въпроси от обществен интерес; (г) съотнасяне към възможни референтни проекти. • Тестът за приложимост на ПЧП е необходимо да съдържа отговори на следните въпроси: Позволява ли общата рамка от условия да се приложи към проект за ПЧП или съществуват някакви обстоятелства, които биха направили прилагането на проект за ПЧП невъзможно? Може ли да се предизвика достатъчно голям интерес към проекта от страна на частните инвеститори и да се организира конкурентна тръжна процедура? Възможно и подходящо ли е да има изходна спецификация по проекта? До каква степен определените

резултати са измерими? Може ли в тази рамка да се приложи съществено прехвърляне на услуги, особено в експлоатационната фаза на проекта? Възможно ли е значително прехвърляне на риска от публичния орган към частния партньор и дали това разпределение на риска ще бъде прието от частния партньор? Могат ли услугите, които ще се предлагат, да бъдат измерени и въз основа на това да бъдат комбинирани с ефективен стимулиращ механизъм, който да продължи да генерира по-добра ефективност през целия период на проекта? Избираем ли е проектът за грантове, опростени заеми и т.н., когато се изпълнява като ПЧП? Какъв е размерът на грантовете, съотнесен към обема на проекта? Ако съществуващите условия и обстоятелства благоприятстват реализирането на ПЧП се преминава към втората стъпка – избор на форма на ПЧП.

Избор на форма на ПЧП

Тук се включват следните въпроси: • възможност за диференциране и запазване на самостоятелността на основни публични задачи и функции, които са изключително в ръцете на публичния сектор от допълнителни такива, в смисъла на предоставяне на обществени услуги, които могат да бъдат прехвърлени към частния сектор в рамките на ПЧП; • достатъчно голямо оперативно съдържание по проекта в несъщинската публична част, което да бъде от търговски интерес за частния сектор. Това съдържание ще бъде определено въз основа на прецизно описание на желаната производителност, за която след това може да се сключи договор; • ефективно и действително прехвърляне на рисковете по проекта към частния партньор, който може да е по-добре оборудван и подготвен от публичните власти да поеме редица (обикновено – не всички) от възможните рискове;

• изборът на подходяща форма на ПЧП за реализиране на проектната идея не е решаващ за окончателното взимане на решение от страна на местната администрация за прилагане на подхода на ПЧП.

Планиране и подготовка за реализация на ПЧП проект • През фазата на планиране и подготовка за реализация на проектната идея чрез ПЧП е необходимо да се направи преценка за бъдещата изпълнимост на проекта като се познават организационните изисквания за поддържане на избора на ПЧП. Това включва: разработване на работен план, очертаващ задачите, дейностите и отговорностите за изпълнението на проекта; идентифициране на всички заинтересовани институции/лица, с които да се проведат консултации при подготовката и разработването на проекта, за да отговори на съответните обществени интереси; определяне на необходимостта от привличане на външни консултанти в процеса по подготовка за реализация на ПЧП проекта; сформиране на екип по проекта и управляващ орган, който да е отговорен за процеса на подготовка на проекта; разработване на времеви график за подготовката и изпълнението на проекта. • В цикъла на ПЧП местната власт може да има няколко партньора, извършващи различна дейност, като за всяка от тях се сключва отделно споразумение. • Проектната компания представлява консорциум от заинтересовани фирми и лица (инвеститори, строителни изпълнители, оператори), а взаимоотношенията между тях по изпълнението на проекта за ПЧП се регламентират с договори по Закона за задълженията и договорите. Проектната компания може да се създаде и като самостоятелно юридическо лице по Търговския закон, но това не е задължително. • Ако проектът за ПЧП е за стро-

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

ителство на ново съоръжение, общината сключва договор от категорията „строителство” с проектната компания, възложен за глобална сума или до ключ, където договорната сума е фиксирана и всяко надвишаване на цената и просрочване на времевия график е за сметка на проектната компания или подизпълнителите, ако има такива. • У нас предпочитаната форма на проектната компания е съвместно дружество между инвеститорите и публичния партньор (т.е. държавата или общината). Като правило, публичният партньор участва с капитал под формата на земя или друга собственост.

Изготвяне на анализ на разходите и ползите от ПЧП проект

Анализът на разходите и ползите се състои от: финансов анализ – описва подробно разходите (предварителни, строителни, експлоатационни, административни и др.) и приходите от обекта (с обосновано предложение за механизъм за заплащане на услугата), както и оценява поносимостта на крайния потребител и поносимостта на бюджета на органа, който представлява; икономически анализ - ползва данните от финансовия анализ за оценка на ползите от проекта за обществото като цяло. Чрез анализа следва да бъдат определени икономическата норма на вътрешна възвращаемост на инвестицията и икономическата нетна настояща стойност на проекта. Като методологически указания за начина на разработване на икономическия анализ може да се ползва „Ръководство за извършване на анализ на разходите и ползите от инвестиционен проект“ на Министерство на финансите.

Анализ на рисковете

Той идентифицира всички свързани с проекта рискове с цел съставяне на списък на рисковете, който ще послужи като изходна база в процеса на тяхното разпределяне и управление.

бр. 1-2/2009

Анализът на рисковете се състои от: определяне на факторите на влияние върху изпълнимостта на проекта; идентификация на рисковете; анализ на чувствителността (избор на критичните променливи измежду всички идентифицирани променливи, чиято промяна има найсилно влияние върху параметрите на проекта). При идентификация и остойностяване на рисковете е препоръчително да се използва изготвения от Министерство на финансите софтуер, който е приложен към методическите указания за управление на инвестиционни проекти. Последните могат да бъдат намерени на интернет страницата на министерството. Резултатът от анализа на рисковете следва да представи списък с идентифицираните и остойностени рискове и предварителен вариант за разпределение на рисковете в три групи: прехвърляеми рискове, които да бъдат управлявани от частния сектор (спечелилия кандидат или проектната компания); запазени рискове (за публичния сектор); и споделени рискове, които ще бъдат управлявани и от двете страни.

Стартиране на преговори с финансиращи институции

• В случай че, проектът за ПЧП не е предмет на финансиране по грантова схема, преговорите с финансиращи институции следва да бъдат стартирани във възможно най-ранен етап от подготовката на проекта. Много често банките и фондовете имат специфични изисквания, условия и правила, които не рядко влизат в противоречие с резултатите от предпроектните проучвания и предложената структура за управление на проекта за ПЧП. • Банката се възприема като пълноправен партньор в ПЧП, макар и да не е фактическа страна по договора. Почти във всички случаи на прекратяване на договора за ПЧП тя желае да има правото да потърси от водещата страна по споразумението, която често е

публичният орган, неизплатената част от заема. От друга страна, проектната компания, като форма на частен партньор в проект за ПЧП, може да бъде финансирана чрез механизма на проектно финансиране, описан по-горе. Кредиторите на проекта поделят част от рисковете с проектната компания, като осигуряването на финансиране на проекта се извършва на основата на генерирания от него паричен поток, а не на корпоративни или държавни гаранции за гарантиране на проектния дълг. Много важна характеристика на проектите, осъществявани по този начин, е възможността за поделяне на риска между участниците в транзакциите (съдружниците на проектната компания и банката). • Не бива де се подценява и потенциалното влияние на застрахователните организации върху подготовката и изпълнението на проекта. Застрахователите играят важна роля в повечето ПЧП, тъй като кредиторите и заемодателите искат да застраховат инвестицията си срещу евентуална загуба. Следователно, на този етап, паралелно с банкови институции и кредитори следва де се стартират преговори и със застрахователни дружества.

Регистрация в държавни органи

Готовото досие на проекта е препоръчително да се регистрира пред Министерство на финансите и съответното ресорно министерство (напр. Министерство на регионалното развитие и благоустройството при проекти в област води/отпадни води), с които е изключително важно да се провеждат ранни консултации, когато се изисква подкрепа от държавния бюджет или международни финансови институции (финансова или техническа помощ за проекта). Ако формата на ПЧП е концесия, „в 7-дневен срок от влизането в сила на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, концедентът със заповед одобрява обявление за провеждане на про-

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

цедурата, документация за участие в открита и ограничена процедура, съответно описателен документ при състезателен диалог, и проект на концесионен договор и изпраща обновлението за обнародване в „Държавен вестник“ и за вписване в Националния концесионен регистър”, съгласно чл. 40 (1) от Закона за концесиите.

Информиране на обществеността Фактът, че обикновено към ПЧП се прибягва за важни обекти/услуги предполага, че ще има и засилен обществен интерес. Това е фактор, който може както да застраши плавното изпълнение на проекта, така и да го благоприятства. Затова навременното информиране на обществеността за евентуалното стартиране на проекта за ПЧП би осигурило допълнителни активи за публичната страна, като се намали въздействието на риска, свързан с общественото съгласие. Ролята на обществото, в качеството му на потребител на услугата/обекта предмет на ПЧП, е жизненоважна от гледна точка на т.нар. „поведение на потребителя“, което е водещ фактор в прогнозирането на и фактическата приходосъбираемост по проекта.

Избор на частен партньор Преди стартирането на тръжна процедура за избор на частен партньор местната администрация следва да изработи т.нар. изходна спецификация на проекта, на базата на която ще се изготви тръжната документация. Чрез нея публичният партньор определя и посочва своите потребности и очаквани резултати относно необходимостта от предоставяне на определена публична услуга чрез модела на ПЧП. По своя формат и съдържание изходната спецификация се доближава до общото досие на проекта, но изисква представянето на по-детайлна информация за следните параметри, описани подробно в ръководството за процеса на реализация на ПЧП проект на Министерство на финансите: описание на проекта (напр.

предоставяне на вида услуга, период на експлоатация и т.н.); посочване на целите и желания краен резултат в определената област (здравеопазване, образование и т.н.); спецификация на основните изисквания; спецификация на стандартите или качеството на очаквания краен резултат (на базата на обществени насоки в специфичната област, като здравеопазване, стандарти за сигурност и околна среда, еталони от сходни инфраструктурни проекти и др.); спецификация на възможните ограничения за предоставянето на услугата (напр. законодателни ограничения и разпоредби); ясна и точна информация, позволяваща на участниците в тръжните процедури да направят точна оценка на риска; очертаване на основните рискове, които се очаква да бъдат управлявани от частния сектор; определяне на механизъм за заплащане на частния партньор, отговарящ на целите и стандартите свързани с постигането на крайния резултат.

Провеждане на тръжна процедура Подготовката на тръжните документи представлява първата важна стъпка в избора на частен партньор. Следните документи са минималните задължителни документи за стартиране на тръжна процедура: изходна спецификация; разпределение на риска (което е все още предварително, а не окончателно); механизъм за плащане; форма на финансов ангажимент от кандидата; друга важна информация за разработване на тръжното предложение (напр. информация за планиране, технически стандарти и насоки, собственост и др.); критерии за техническа, оперативна и финансова оценка, осигуряващи прозрачност и равнопоставеност на всички потенциални участници, т.е. кандидатите трябва да са запознати с целите на публичния сектор и да имат възможност да предложат съответни решения; проектодоговор. Следващата стъпка е публикуване на поканата за търга, която е съобразена с националните разпоредби

и с отговорностите на публичната институция. Периодът, предоставен на потенциалните участници за подготовка на досиетата с предложенията, зависи от избраната тръжна процедура и от сложността на проекта. Непосредствено след публикуването на търга местната администрация следва да има готовност да приеме и отговори на поставени искания за разяснения от страна на потенциалните участници.

Структура и сключване на ПЧП договор

• Прехвърляне на активите от частната страна към публичния орган въз основа на предварително определена цена. • Активите остават в частния сектор, без да е постигнато споразумение за предварително договореното право на публичния орган да ги придобива. • Активите остават на разположение за публично придобиване (на пазарната цена на активите или на предварително определена цена).

Изпълнение, контрол и приключване на проекта

Възможен стандартен модел за такава би обхванал следните параметри: определяне на задачи и отговорности за управление на договора в етапите на изпълнение на проекта, като се сформира компетентен екип. Обикновено част от членовете на този екип стават експертите, ангажирани с разработването на проекта до този момент, за да се улесни приемствеността между планиране и изпълнение на дейностите. Съществува и практика на реорганизация на отдели от местната администрация, които по-рано са били отговорни за конвенционалното предоставяне на услуги; установяване на структура/ организация за управление на договора и изясняване на съответните процедури и такава за мониторинг и контрол; дейности, свързани с информиране на обществеността, за да се поддържа необходимата публична подкрепа за проекта и съответната политика за ПЧП.

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

Видове публично-частни партньорства ВИД ПЧП

ХАРАКЕРИСТИКИ

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕДИМСТВА

НЕДОСТАТЪЦИ

1. Експлоатация и поддръжка

Местните власти сключват договор с частен партньор за експлоатацията и поддръжката на обект, който е обществена собственост

Широк спектър общински услуги, в т.ч. водоснабдяване и пречистване на отпадни води, извозване на твърди отпадъци, поддръжка на пътища, паркове и природни обекти, стадиони и други съоръжения за отдих, паркинги, канализационни системи

• потенциално подобряване на качеството и ефективността на обслужването • намаляване на разходите • гъвкавост при договарянето • местните власти запазват собствеността

• колективните споразумения може да не позволят сключване на договори с трети страни • разходи по предоставяне на услугите, ако другата страна по договора не изпълни ангажиментите си • ограничаване контрола от страна на собственика и на възможността да се отговори на промените в обществените нужди

2. Проектиране и строителство

Местната власт сключва договор с частен партньор за проектиране и изграждане на обект по норми и изисквания на местната власт. След изграждането на обекта, местната власт става негов собственик и отговаря за експлоатацията.

По-голямата част от обществените инфраструктурни обекти и строителство, в т.ч. пътища, магистрали, водоснабдяване и третиране на отпадни води, канализация, стадиони, плувни басейни и други обекти на местната власт

• достъп до опита на частния сектор • възможности за иновации и намаляване на разходите • гъвкавост при възлагане на поръчките • възможности за повишена ефективност • съкращаване на времето за строителство • прехвърляне по-голям риск върху частния сектор • собственикът се отчита на едно място • по-малко рекламации по строителството

• по-слаб контрол от страна на собственика • по-високи разходи за включване на желаните проектантски параметри или за други промени в договора след утвърждаването му•по-сложна процедура на възлагане • ефектът от по-ниските капиталови разходи може да бъде отслабен от по-високи разходи по експлоатацията и поддръжката, ако не се възприеме цикличният подход

3. Обекти и услуги „до ключ“

Местната власт осигурява финансирането на проекта, но наема частен партньор да проектира, осъществи строителството и експлоатацията на обекта за определен период от време. Целите на изпълнението се определят от обществения сектор. Публичният партньор запазва собствеността върху обекта.

Тази форма на публично-частно партньорство е приложима в случаите, когато общественият сектор е силно заинтересован да остане собственик на обекта, но търси изгода от частно строителство и експлоатация. Това се може да де приложи при повечето инфраструктурни обекти, в т. ч. водоснабдяване, третиране на отпадни води, плувни басейни, игрища за голф, и сгради на местната власт.

• рисковете по строителството се поемат от частния партньор • при набирането на оферти е възможно да се контролират изискванията по проектирането и местоположението както и целите на експлоатацията • прехвърлянето на задълженията по експлоатацията може да доведе до по-добро качество на строителството • потенциални изгоди за обществения сектор поради по-високата ефективност на строителството в частния сектор • потенциални изгоди за обществения сектор поради по-високата ефективност на експлоатацията в частния сектор • изграждането на обекта може да се ускори чрез използване комбинирани договори за проектиране и строителство

• по-слаб контрол на местната власт върху експлоатацията на обекта • усложнена процедура на възлагане • по-високи разходи при внасяне на промени в проекта и експлоатацията след завършване на договора • в зависимост от вида на инфраструктурата, финансовият риск може да се поеме от местната власт

4. Доизграждане

Частният партньор финансира и изгражда допълнително звено към съществуващ обществен обект, след което може да експлоатира допълнителното звено за определен период от време или докато си възстанови инвестициите плюс разумна инвестиционна печалба

По-голямата част от инфраструктурните и други обществени обекти, в т.ч. пътища, водоснабдителни и канализационни, водопречиствателни съоръжения, съоръжения за третиране на отпадни води и спортно-развлекателни обекти като пързалки за зимни кънки и плувни басейни.

• не се налага общественият сектор да осигурява финансиране за капитални ремонти • финансовият риск се поема от частния партньор • публичният партньор ползва строителния опит на частния партньор • възможност за бързо строителство чрез комбинирани договори

• бъдещата модернизация на обектите не е включена в договора с частния партньор и включването й м на по-късен етап може да се окаже трудно • внасянето на изменения в съществуващите договори с частния партньор е свързано с разходи • усещане за загуба на контрол

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

за проектиране и строителство • гъвкавост при възлагането на поръчките • възможности за по-висока ефективност при строителството • съкратени срокове на изпълнение на проектите

• по-сложна процедура на възлагане на договорите

5. Лизинг – покупка

Местната власт сключва договор с частен партньор за проектиране, финансиране и изграждане на обект за обществено ползване. Частният партньор отдава готовия обект на лизинг на местната власт за определен период от време, след което обектът остава собственост на местната власт. Този подход може да се възприеме когато местната власт има потребност от нов обект или услуга, но не в състояние да осигури финансиране.

Може да се използва при основни фондове като сгради, автопаркове, водопречиствателни съоръжения, съоръжения за пречистване на отпадни води, заводи за преработка на твърди отпадъци и компютърно оборудване.

• по-добра ефективност на строи- • намаляване на възможностите телството за контрол върху съответната ус• възможност за иновации луга или инфраструктура • лизинговите вноски могат да бъдат по-ниски от разходите по обслужването на кредитите • експлоатационните рискове се поемат от частния строителен предприемач • подобряват се услугите за населението при по-ниски разходи • има възможност за лизинг от типа “плащане за извършена работа”

6. Временна приватизация

Собствеността върху съществуващ обект за обществено ползване се прехвърля върху частен партньор, който прави подобрения и / или разширява обекта, след което същият става собственост и се експлоатира от частния партньор за период, определен с договор или докато частният партньор си възстанови инвестициите плюс разумна инвестиционна печалба.

Този модел може да се използва при повечето инфраструктурни и други обекти за обществено ползване, в т.ч. пътища, водоснабдителни и канализационни системи, водопречиствателни съоръжения, съоръжения за третиране на отпадни води паркинги, сгради на местната власт, летища и спортноразвлекателни съоръжения като стадиони и плувни басейни.

• ако договорът с частния партньор е добре структуриран, общината може да запази известен контрол върху стандартите и изпълнението без да поема разходите по собствеността и експлоатацията • прехвърлянето на активи може да намали разходите на местната власт по експлоатацията на обекта • частният сектор има потенциал да предложи по-висока ефективност при строителството и експлоатацията на обекта • достъп до частен капитал за строителство и експлоатация • рисковете по експлоатацията се поемат от частния сектор

• частният сектор може да получи възможността да определя таксите за ползване, така че те да са по-високи от таксите по времето, когато даден обект е под контрола на местната власт • трудност при заместването на частния партньор в случай на фалит или дефекти в изпълнението • възможност местната власт в бъдеще отново да стане доставчик на услугата или обекта в бъдеще • преместване на служителите на местната власт • трудово-правни проблеми при прехвърлянето на служители на местната власт към частния партньор

7. Лизинг – разработване – експлоатация или покупка-разработване – експлоатация

Частният партньор взема на лизинг или купува обект от местната власт, след което го разширява или модернизира и експлоатира съгласно договор, сключен с местната власт. Частният партньор инвестира в разширяването или подобренията и разполага с определен период от време, през което да си възвърне инвестицията и да реализира печалба.

Повечето инфраструктурни и други обекти за обществено ползване, в т.ч. пътища, водоснабдителни и канализационни системи, водопречиствателни съоръжения, съоръжения за третиране на отпадни води паркинги, сгради на местната власт, летища и спортноразвлекателни съоръжения като стадиони и плувни басейни.

• ако частният партньор закупи обекта, местната власт може да разчита на значителен приток на средства • на обществения сектор не се налага да осигури финансиране за модернизация • финансовият риск се поема от частния партньор • съществуват възможности за увеличаване на приходите и за двете страни на партньорството • модернизацията на обектите или инфраструктурата може да повиши качеството на услугата за потребителите • публичният партньор се ползва от опита на частния партньор в строителството • възможност за ускорено строителство чрез комбиниран договор за проектиране и строителство • гъвкавост при възлагане на поръчките • възможности за по-висока ефективност на строителството • съкращаване не времето за осъществяване на проекта

• усещане на загуба на контрол или реална загуба на контрол • трудност при оценяването на активите за продажба и лизинг • проблематичност на продажбата и лизинга на основни активи, придобити с безвъзмездно финансиране • ако даден обект бъде продаден на частен партньор, съществува риск от провал и тогава може да се наложи местната власт отново да поеме услугата или обекта • бъдещата модернизация на обекта може да не е включена в договора и включването й на по-късен етап може да се окаже трудно

бр. 1-2/2009

Международно финансово изложение | International Finance Exhibition

8. Изграждане - прехвърляне на собственост - експлоатация

Местната власт сключва договор с частен партньор за финансиране и изграждане на обекта. След завършването на обекта частният партньор прехвърля върху местната власт, след което местната власт отдава обекта под лизинг обратно на частния партньор с дългосрочен договор, при което частният партньор има възможност да си възвърне инвестицията и да реализира разумна печалба.

• публичният сектор получава възможността да ползва опита на частния сектор в строителството • публичният сектор получава потенциална възможност за изгода и икономии на разходи в резултат на експлоатацията на обекта от частния сектор • публичният сектор запазва собствеността върху активите •собствеността на публичния сектор и договарянето извън експлоатацията намалява местните и централните данъчни задължения • частния сектор запазва контрола върху нивата на услугата /услугите • в сравнение с модела “Изграждане – експлоатация – прехвърляне” позволява юридическите и нормативните проблеми и проблемите, свързани с деликтна отговорност • Деликтната отговорност може да бъде избегната по Закона за отговорността на ползувателя • властта може да контролира експлоатацията, стандарта на услугите и поддръжката • възможност за прекратяване на договорите, ако равнището

• възможни трудности при замяната на частния партньор или при прекратяване на споразуменията с него в случай на фалит или неизпълнение

9. Изграждане – владение – експлоатация – прехвърляне

Частният предприемач получава изключително право (франчайз) върху финансирането, изграждането, експлоатацията, поддръжката, управлението и събирането на такси за услугите за определен период на амортизация на инвестицията. В края на франчайза правата се прехвърлят върху публичен орган

Повечето инфраструктурни и други обекти за обществено ползване, в т.ч. пътища, водоснабдителни и канализационни системи, летища административни и сгради на местната власт паркинги и съоръжения за преработка на твърди отпадъци.

• максимализират се финансовите ресурси на частния сектор, включително капиталовите разходи • гарантира се изграждане на най-ефикасен ефективен обект на базата на разходите в хода на експлоатационния цикъл • дава се възможност за предварително определяне на продължителността на периода на експлоатация страна на частния партньор • населението получава обект без големи преки капиталовложения и / или поемане на дългосрочен дълг • всички проблеми, свързани със стартирането на дейността се решават от частния оператор • достъпът до опита, управленския капацитет, оборудването, иновациите и трудовоправните отношения в може да доведе до икономии • споделен риск между публичния и частния сектор

• обектът може да бъде прехвърлен обратно на частния сектор, когато се амортизира и разходите по експлоатацията му нараснат • публичният сектор губи контрол върху капиталното строителство и първоначалния режим на експлоатация • първоначалният договор трябва да бъде съставен така, че да предвижда бъдещи възможности • частният сектор може да определя таксите за ползване (освен ако ползването се субсидира от публичния сектор) • по-слаб обществен контрол отколкото при модела “Изграждане – прехвърляне – експлоатация • възможни трудности при замяна на частния партньор или прекратяване на договорите при фалит на същия или неизпълнение

10. Изграждане – владение – експлоатация

Местната власт прехвърля собствеността и отговорността за съществуващи обект на частен партньор или сключва договор с частен партньор за изграждане и безсрочно владение и експлоатация. Обикновено финансирането се поема от частния партньор

Повечето инфраструктурни обекти и обекти за обществено ползване, в. т.ч. водоснабдителни мрежи, съоръжения за третиране на отпадни води, паркинги, спортно -развлекателни съоръжения, административни и оперативни сгради на местната власт.

• публичният сектор не се ангажира със снабдяването или експлоатацията на обекта • публичният сектор може да “регулира” предоставянето на “регулирани / монополни” услуги • частният сектор експлоатира обекта най-ефективно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план • не се изисква финансиране с публични средства • приходите от подоходното и имущественото данъчно облагане се генерират върху частни обекти, предоставящи обществена услуга • дългосрочното право на експлоатация на обекта е стимул за предприемача да инвестира значителен капитал.

• частният сектор може да не експлоатира / изгради сграда и / услуга в “обществен интерес” • публичният сектор не разполага с механизъм за регулиране на “цената” на услугата, освен ако става дума за такава, която е обект на специално регулиране • към доставяната стока / услуга се прилагат всички разпоредби на данъчното законодателство (държавни и местни данъци) • липсва конкуренция, поради което е необходимо да бъдат установени правила и норми за експлоатация и контрол върху ценообразуването

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

Финансовата система на България: размер, активност, структура и ефективност Стати Статев, УНСС, доцент, доктор по икономика Statty Stattev, Ph.D., Prof. of Macroeconomics, University for National and World Economy

The Financial System of Bulgaria: Size, Activity, Structure and Effectiveness

he research paper focuses on an empirical study of the size, activity, structure, and effectiveness of the Bulgarian financial system in its entirety. By applying emergent and compound indicators, a characteristic is made of its size and dynamic development. Its dependencies on the real economy have also been outlined. The relative significance of the financial system’s components has been explored and the regularities of their change from a temporal perspective have been established. An assessment has been made of the overall effectiveness of the system in its various configurations, whereby its dynamic development has been subject to comparison with the effectiveness of its constituent elements and interpreted in the light of its relationships with economic growth. It has been proven that after 1998 the Bulgarian financial system has been increasing its size in a durable and sustainable way, which is also valid for each scope of the system and at various levels of aggregation of the indicators applied. A similar ascending trend of development is observed with respect to the activity of the system, which at the end of the period subject to the study has exceeded the 1996-1997 levels.

From a structural point of view, the dominating role in the financial system – in terms of size and activity – is played by the commercial banks, followed by the stocks and shares segment at the Stock Exchange, and the non-banking financial institutions, whereby the relative significance of the banking sector has been diminishing with time. The effectiveness of the system as a whole also demonstrates an ascending trend, which – for most of the years – is due to the joint positive contribution of its constituent sub-systems.

Периодът на преход от административна към пазарна икономика се характеризира с формирането на нови и реформиране на някои от съществуващите финансови структури, както и с възстановяване и интензифициране на ролята на финансовото посредничество. Този процес е предопределен до голяма степен от промените в политическата система, правната система, институционалната среда, а така също и от новите принципи на функциониране на реалната икономика. Развитието на финансовата система, от своя стра-

на, се отразява върху поведението на реалния сектор, като в същото време проектира в себе си това поведение. Понастоящем в българската литература все още не е експлоатиран проблемът за цялостното развитие на финансовата система и нейната взаимовръзка с реалния сектор. България е включвана в отделни сравнителни изследвания на преходните икономики от чужди автори като Г. Финк, П. Хайс, Х. Ментлър, Г. Вукшич, М. Платек и други. В тях се прави оценка на общия размер на финансовата система на България (като включваща банковата система, пазара на акции и първичния пазар на ДЦК и облигации), или на нейната структура, интерпретирана чрез съпоставяне на банковата система и пазара на акции1 . Посочените изследвания обаче се ограничават само до периода до началото на века и не стигат до някакви категорични резултати. В настоящата разработка се прилага широк набор от показатели за функционирането на финансовата система, които са систематизирани в три основни групи. При структурирането на индикаторите като цяло се следва подхода на Демиргуч-Кунт и Р. Левин, като същевременно се

1 Виж Fink, G., Haiss, P. and Mantler, H.C., The Finance-Growth Nexus: Market Economies vs. Transition Countries, Europainstitut Wirtschaftsuniversität Wien, EI Working Paper, 2005, No.64; Platek, M., Financial Sector Development and Economic Growth in Transition Countries, Difo-Druck GmbH, Bamberg, 2002; Fink, G. and Haiss, P., Central European Financial Markets from an EU Perspective: Theoretical Aspects and Statistical Analyses, IEF Working Paper, 1999, No.34; Fink, G., Haiss, P. and Vuksic, G., Changing Importance of Financial Sectors for Growth from Transition to Cohesion and European Integration, Europainstitut Wirtschaftsuniversität Wien, EI Working Paper, 2004, No.58.

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

дефинират някои нови показатели, представляващи по-обобщени или по-детайлизирани варианти на познатите от теоретичните източници. Въз основа на конкретните стойности на използваните индикатори се коментира динамиката на финансовата система на България във времето до края на 2006 г., като се търсят определени зависимости с промените в реалния сектор. Първата група показатели са тези за размер и активност на финансовата система (Financial Depth – FD). Те се концентрират върху финансовото развитие на най-агрегирано ниво, без да държат сметка за относителната значимост на съставните елементи на финансовата система. В съответствие с този принцип и със съществуващата информационна база, в текущото изследване се прилагат три подгрупи показатели, които се структурират според тяхното съдържание, равнището им на агрегираност и източниците на необходимите за пресмятането им фактически данни. Първата подгрупа включва два възможно най-общи показателя за размер на финансовата система, които се получават въз основа на емпирична информация с източник съответно националните сметки и наблюдението на работната сила на НСИ. Единият от тях измерва относителния дял на брутната добавена стойност на икономическа дейност финансово посредничество спрямо общата брутна добавена стойност на страната (FD1 = GVAFS / TGVA). По своята същност той дава най-обобщена представа за размера на финансовата система, защото включва брутната добавена стойност на всичките нейни компоненти, включително и БНБ, като я съпоставя с размера на икономиката, изразен чрез общата брутна добавена стойност. В това си качество разглеждания индикатор или негова модифициран вариант, в който

вместо брутната добавена стойност участва БВП, се употребява още в разработките на К. Нойсер, М. Кюглър, М. Граф, Ал. Карман, Г. Финк, П. Хайс2 и др. Динамиката на този индикатор е особено показателна за характеристиките и тенденциите в развитието на финансовия сектор на България в периода след 1990 г. (вж. Фигура 1)3. През 1991 г. той стартира от много ниска стойност от 1.5%, като още през следващата година нараства рязко и достига 7.2%. През 1993 г. разглежданият индикатор спада с 1.1 процентен пункт до 6.1%, а през 1994 г. се покачва до 8.2%. Показателят продължава да отличава с нестабилност и през следващите две години, като през 1995 г. той спада до 7.7%, за да достигне исторически най-високата си стойност от 9.0% през следващата 1996 г. Относително високите стойности на показателя FD1 през тези години се дължат на особеностите на функциониране на финансовата сфера, която се стреми да прави пари на всяка цена в условията на по принцип рецесионна икономика (като се изключи регистрирания слаб положителен

растеж през времевия интервал 1994-1995 г.) След икономическата и финансова криза през 1996-1997 г. показателят FD1 бележи няколкогодишен спад – през 1997 г. той възлиза на 4.2%, през 1998 г. – на 3.8%, а през 1999 г. – на 2.8%. Този инерционен спад е резултат главно от два фактора: първо, финансовата, и най-вече банковата криза, и последвалото я преструктуриране на цялата банкова и финансова система, и второ, въвеждането и спазването на правилата на паричния съвет. По силата на развитието на горните два фактора от 2000 г. индикаторът FD1 демонстрира непрекъснат стабилен и устойчив ръст с от 0.1 до 0.5 процентни пункта годишно, като през 2006 г. брутната добавена стойност във финансовата система е 5.1% от общата добавена стойност в националната икономика. Тази динамика на индикатора през последните години е показателна за позитивното развитие на финансовите посредници и пазари като цяло в условията на стабилен и устойчив икономически растеж

Фигура 1 Общи показатели за размер и активност на финансовата система (1)

Източници: БНБ, Годишен отчет 1995-2006, Статистически годишник НСИ, 1995-2007; Основни макроикономически показатели 1995-2006, НСИ www.bnb.bg; www.nsi.bg; minfin.government.bg и изчисления на автора

Виж Neusser, K. and Kugler, M., Manufacturing Growth and Financial Development: Evidence from OECD Countries, Review of Economics and Statistics, 1998, No.80, p. 636-646; Graff, M. and Karmann, A., What Determines the Finance-Growth Nexus? An Endogenous Growth Model and Empirical Evidence, Swiss Institute for Business Cycle Research Working Paper, 2003, No.73; Fink, G., Haiss, Kirchner, K., and Thorwartl, U., Financing through Bond Issues and the Nexus with Economic Growth, EI Working Paper, 2005, No.68, p. 20. 3 Конкретните стойности на всички коментирани в статията показатели са поместени в трите таблици на приложение 1 в края на разработката. 2

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

Другият показател от първата подгрупа е относителният дял на заетите лица с икономическа дейност финансово посредничество към общия брой на заетите лица в националната икономика (FD2 = FSE / TE). Той не е считан за типичен измерител на размера на финансовата система и се среща само в отделни публикации, като тази на М. Граф и Ал. Карман4. Мотивацията за използването му тук е, че той е един от двата възможни за конструиране показатели, описващи състоянието на финансовата система в нейната съвкупност. Същевременно при интерпретирането му в хода на фактическото изследване се допуска възможността той да не е достатъчно коректен измерител на финансовото развитие, още повече че паралелно не се следи за поведението на производителността на труда на един зает. Ето защо относителният дял на заетите във финансовата система се възприема не като основен, а като съпътстващ показател, чийто анализ по-скоро допълва анализа, основаващ се на относителния дял на брутната добавена стойност. Динамиката на индикатора FD2 е значително по-консервативна в сравнение с анализираното поведение на FD1 (вж. Фигура 1). За периода 1991-1995 г. относителният дял на заетите във финансовата система на страната нараства от 0.8% през 1991 г. до 1.6% през 1995 г. Вследствие на финансовата и банкова криза неговата стойност през 1996 г. се понижава на 1.3%. През следващия десетгодишен период, с много малки отклонения от порядъка на намаления с 0.1 - 0.2 процентни пункта, индикаторът FD2 запазва изключителна стабилност, като през 2006 г. неговата стойност отново възлиза на 1.3% (толкова, колкото е и през 1996 г.). Това означава, че на

фона на общото нарастване на заетостта в националната икономика през последните години, темпът на нарастване на заетите във финансовата сфера е съизменчив с темпа на увеличение на общия брой заети. При сравняване на динамиките на двата разгледани по-горе показателя за размер на финансовото посредничество се получава оригинална представа за промените в ефективността на сектора, които може да се интерпретират и като изменения в производителността на труда във финансовата сфера. Очевидно е, че след 1999 г. делът на добавената от финансовата система стойност в общата добавена стойност расте значимо по-бързо от дела на заетите с финансово посредничество в общия брой заети (вж. Фигура 1). При почти еднаква норма на заетост във финансовия сектор от 1.1%, относителният дял на добавената от финансово посредничество стойност в общата добавена стойност нараства от 2.8% през 1999 г. на 4.3% през 2004 г. Докато през следващата година индикаторът FD2 се покачва с 0.2 процентни пункта, като новата му стойност впоследствие остава непроменена, индикаторът FD1 продължава да нараства всяка година с по 0.4 процентни пункта, като през 2005 и 2006 г. достига съответно 4.7% и 5.1%. Превесът на темпа на изменение на относителния дял на брутната добавена стойност във финансовата система над темпа на растеж на относителния дял на заетите с финансово посредничество свидетелства за нарастваща производителност на финансовите посредници, което от своя страна оказва влияние и върху реалния сектор. Този факт е една от предпоставките за относително високите стойности и темпове на растеж на възнагражденията на за-

етите в него, както и за това, че те не причиняват намаляване на неговата ефективност, измерена чрез коефициента на разходите за издръжка на дейността. Втората подгрупа показатели също измерват размера на финансовата система, макар и на по-ниско ниво на агрегираност. За разлика от FD1 и FD2, които са от емержентен тип и се конструират само на ниво система, те се получават чрез сумиране на съответни индикатори за банковата система, другите финансови институции и фондовия пазар. Поради невъзможността за оценяване на размера на пазара на ДЦК и облигации, предлаганите общи показатели на практика се абстрахират от този пазар. Това означава, че получаваните за тях стойности всъщност са по-ниски от действителния размер на финансовата система, като отклоненията нарастват при увеличаване на значимостта на пазара на дългови инстументи. Показателите от втората подгрупа и/или техни аналози намират широко развитие във фундаментални теоретични разработки с автори Р. Голдсмит, Р. Кинг, Р. Левин, П. Русо, П. Уочъл, М. Одедокун, Т. Бек, Н. Лояза, P. Радзън, Л. Зингалес, Ф. Риоджа, Н. Валев5 и др. В повечето от тях акцентът се поставя върху ликвидните пасиви на финансовата система, което в български условия е невъзможно, защото данни за тях има само за банковия сектор. Това предопределя формулирането на измерители, основаващи се на активите на финансовата система, които се различават помежду си по избрания възможен начин за оценка на размера на банковия сектор и/или по включването или изключването на фондовия пазар. Според горния принцип се извеждат три производни показателя, чи-

Виж Graff, M. and Karmann, A., What Determines the Finance-Growth Nexus? An Endogenous Growth Model and Empirical Evidence, Swiss Institute for Business Cycle Research Working Paper, 2003, No.73. Виж Goldsmith, R., Financial Structure and Development, New Haven, CT: Yale University Press, 1969; King, R. and Levine, R., Finance and Growth: Schumpeter 5 Might Be Right, Quarterly Journal of Economics, 1993, Vol.108, No.3, p. 717-738; Rousseau, P., and Wachtel, P., Financial Intermediation and Economic Performance: Historical Evidence from Five Industrialized Countries. Journal of Money, Credit, and Banking 1998, No.30, p. 657–78; Odedokun, M., Alternative Еconometric Аpproaches for Аnalyzing the Role of the Financial Sector in Economic Growth: Time-Series Evidence from LDCs, Journal of Development Economics, 1996, No.50, p. 119-146; Beck, T., Levine, R. and Loayza, N., Finance and the Sources of Growth, Journal of Financial Economics, 2000, No.58, p. 261–300; Rajan, R. аnd Zingales, L., Financial Dependence and Growth, American Economic Review, 1998, No.88, p. 559-586; Rioja, F. and Valev, N., Finance and the Sources of Growth at Various Stages of Economic Development, Economic Inquiry, 2004, No.42, p. 127-140. 4

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

ето съдържание се излага чрез придържане към дедуктивния подход. Първият от тях съотнася общите активи на финансовата система към размера на икономиката и се получава като сумата от банковите активи, активите на другите финансови институции и пазарната капитализация на фондовата борса се раздели на БВП (FD3 = (OFIA + TA + SMC) / Y). Този начин за измерване на размера на финансовата система датира от 1995 г., защото оттогава има данни за небанковите финан-

сови посредници, като от 1999 г. се включват и данните за капиталовия пазар. От емпиричните данни е видно, че през началните 1995-1996 г. размерът на финансовата система, съпоставен с този на икономиката като цяло, отбелязва рязък спад от 165% на 91% (вж. Фигура 2). Впоследствие той постига най-ниските си исторически стойности през 1997-1998 г. (едни и същи и за двете години – 43.7%), след което бележи непрекъснато нарастване и през 2006 г. достига 124%.

Фигура 2 Общи показатели за размер и активност на финансовата система (2)

Ако размерът на банковия сектор се представи чрез вътрешните активи, тогава логично обхватът се ограничава само до банковия сектор и фондовия пазар, тъй като данни за вътрешните активи на другите финансови институции не са налични. Тогава вторият показател се задава като отношение на сумата от вътрешните активи на банковата система и пазарната капитализация на фондовия пазар към БВП (FD4 = (DA + SMC) / Y). На още по-дезагрегирано ниво се съставя трети индикатор, при който вътрешните банкови активи са заместени от вътрешния кредит. Той се дефинира като частно на сумата от вътрешния кредит и пазарната капитализация на фондовата борса, и БВП (FD5 = (DC + SMC )/ Y). Както е видно от фигура 2, по-

следните две показателя имат твърде сходна динамика, тъй като различията между тях се свеждат само до разликата между вътрешните банкови активи и вътрешния кредит. От 1995 до 1998 г. те бележат спад, който започва от сравнително висока стойност за FD4 – 124.8% и сравнително по-ниска за FD5 – 66.9%, за да достигнат през 1998 г. най-ниските си равнища от 18.9% за FD4 и 15.4% за FD5. След 1998 г. започва устойчиво и плавно нарастване и на двата показателя, като през 2006 г. те възлизат съответно на 67.6% и 60.3%. В хода на това нарастване се наблюдава само едно по-рязко покачване с над 20 процентни пункта и на двата индикатора, което е отчетено през 2005 г. спрямо 2004 г. При проследяване на изменения-

та в индикаторите FD3, FD4 и FD5 в сравнителен аспект се откроява следната закономерност: най-резки са колебанията (съответно спадовете и нарастванията) на FD3, следвани от тези на FD4, докато най-малки са промените на FD5. При това трите разглеждани измерителя на размера на финансовата система са съизменчиви, като след 1998 г. те демонстрират устойчиво и непрекъснато нарастване, което при равни други условия генерира позитивни импулси за реалната икономика. В същото време самата им положителна динамика също е повлияна от стабилния и устойчив икономически растеж, като съответствията са особено отчетливи през последните години. Целта на третата подгрупа показатели е да се оцени активността на финансовата система. Оригиналното при нея е, че не се срещат нейни аналози в съществуващите теоретични и емпирични изследвания, доколкото вниманието в тях е насочено само към дейността на банките и другите финансови институции. Предложеният тук обхват на измерване е по-широк, тъй като се разпростира върху всички видове финансови пазари. Така чрез включването на пазара на ДЦК и облигации се прави определена крачка напред в сравнение с предходната подгрупа, но пък за сметка на това по емпирични причини се елиминират другите финансови институции. Първият индикатор от тази подгрупа представлява отношение на сумата от банковия кредит за неправителствения сектор, оборота на пазара на акции и оборота на пазара на ДЦК и облигации на фондовата борса към БВП (FD6 = (PC + SXT + BXT) / Y). За да се постигне определена симетрия с предходната подгрупа, се композира и втори показател, при който активността на финансовия сектор се идентифицира само с активността на банките и на пазара на акции на фондовата борса, и който се получава от предходния чрез премахване от числителя на оборота на пазара на дългови инструменти (FD7 = (PC + SXT ) / Y). Конкретните стойности на изме-

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

рителите за активност на финансовата система FD6 и FD7 са представени на стълбовидната диаграма на фигура 3. Динамиката им е показателна, че те се променят паралелно на разгледаните вече три индикатора за размер на финансовата система FD3, FD4 и FD5. Стойностите и на двата разглеждани показателя са еднакви (с точност до една десета от процентен пункт) до 2002 г. включително, поради много ниската норма на оборот на пазара на ДЦК и облигации на фондовата борса. За периода 1995-1998 г. те регистрират обичаен и очакван спад, като изходното им равнище е 34.3% през 1995 г., след което те се понижават до 32.5% през 1996 г., значително повече – до 15.2% през 1997 г., за да достигнат минимума си от 8.8% през 1998 г. Впоследствие тенденцията се

обръща, като увеличението им е побавно през периода 1998-2001 г. и значително по-ускорено след 2002 г. Така през 2005 г. индикаторите надхвърлят началните си нива, а през 2006 г. те достигат максималните си равнища от 48% за FD6 и 47.3% за FD7. Промените им илюстрират нарастваща активност на финансовата система, като през последните четири години те могат да се възприемат и като индикация за положителна връзка с реалната икономика. Още повече, че активността на финансовата система се увеличава много подинамично спрямо нейния размер и достига пиковите си стойности, докато дълбочината й е около три четвърти от регистрираната през 1995 г.

Фигура 3 Общи показатели за размер и активност на финансовата система (3)

Тълкуванието на измерителите на размера и активността на финансовата система в контекста на релацията с икономическия растеж се базира на допускането, че големината и активността на сектора са в пряка връзка с качеството на изпълнение на неговите функции. Това допускане обаче не бива да бъде абсолютизирано, поради което се въвежда 6

и друга група показатели, оценяващи равнището на ефективност на финансовата система. Преди да бъде изяснена тяхната същност обаче се въвежда следваща група индикатори, които се отнасят до структурата на финансовата система (Financial Structure – FS). Тази втора група финансови показатели са ориентирани към

измерване на относителната значимост на различните финансови институции и пазари. Обикновено тяхното приложение се обосновава през призмата на теоретичния дебат за предимствата и недостатъците на финансовите системи, които са базирани на банките и тези, които се основават на пазара. Емпиричната експликация на този дебат предполага сравнение между дейността на банките и на фондовия пазар, а понякога и на другите финансови институции, като традиционно се прави при изследвания за определена съвкупност от страни. В случай, че анализът е насочен към отделна страна, е възможно да се направи съпоставка с вече съществуващи данни за други икономики, както и да се наблюдават промените във финансовата й структура в динамика. Идеята за конституиране и систематизация на структурни финансови измерители идва от Демиргуч-Кунт и Р. Левин, но тук тя търпи развитие чрез отчитане (където е възможно) и на ролята на пазара на ДЦК и облигации на фондовата борса6. Последователността на изложението показва известна аналогия с анализа на първата група показатели, като се формират две подгрупи структурни характеристики, отнасящи се съответно до размера и активността на финансовата система. Първият показател от първата подгрупа е за относителния размер на банките спрямо другите финансови институции. Той се получава като частно между съответните им общи активи (FS1 = TA / OFIA) и дава информация за структурата на групата на финансовите институции. Следващият индикатор е отношение на общите активи на другите финансови институции към пазарната капитализация на фондовия пазар (FS2 = OFIA / SMC). Смисълът му е, че отразява относителната значимост на тези компоненти на финансовата система във финансовото посредничество, несвързано с банките и пазара на ДЦК и облигации.

Виж Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., Bank-Based and Market Based Financial Systems: Cross-Country Comparisons, in Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 81-140. бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

Фигура 4 Общи показатели за структура на финансовата система (1)

Конкретните данни за FS1 и FS2 са илюстрирани на фигура 4 и са нормирани съответно на лявата и дясната скала със стълбовидна и линейна диаграма. На пръв поглед те имат твърде различни измерения, доколкото разликата в двете скалирания е точно десет пъти. През 1995 г. общите банкови активи надвишават тези на небанковите финансови посредници около 23 и половина пъти, докато в началните две години на фигура 4 – 1999 и 2000 г., това превишение спада на около 17 пъти. То продължава да намалява устойчиво през целия анализиран период, като стойността на показателя FS1 за 2001 г. е малко над 15, през 2002 г. - малко под 12, за времето 20032004 г. - между 10.5 и 11, през 2005 малко над 9, а през последната 2006 г. тя спада до малко над 6 (612.3%). Динамиката на FS1 показва перманентно намаляване на относителния размер на банките спрямо другите финансови институции, или казано обратно, относително засилване на ролята и разширяване на мястото на небанковите финансови посредници във финансовата система като цяло. Поради късното стартиране на фондовата борса, динамиката на следващия индикатор FS2 е малко по-различна. През началната 1999 г.

стойността на FS2 е 40%, което означава, че активите на другите финансови посредници са две пети от размера на пазарната капитализация на фондовата борса. През следващите години показателят демонстрира нарастване, като през 2000 г. той е 51.4%, през 2001 г. – 75.8%. 2002 г. е единствената досега, през която активите на другите финансови посредници са по-големи от пазарната капитализация на фондовата борса, като FS2 възлиза на 114.8%. През следващите три години индикаторът FS2 намалява съответно до 93% през 2003 г. и до 69.8% през 2004 г., като през 2005 г. той достига 40.7%, което е почти равно на стартовата му стойност от 1999 г. През последната 2006 г. той отново се започва да се покачва, като ръстът му с 18.5 процентни пункта резултира в стойност от 59.2%. Третият показател от първата подгрупа съпоставя размерите на банковия сектор и фондовия пазар и се получава като общите банкови активи се разделят на пазарната капитализация на фондовата борса (FS3 = TA / SMC). На по-дезагрегирано равнище от гл. т. на прилагания измерител за размер на банковия сектор се въвеждат още два индикатора, представляващи отношение

съответно на вътрешните банкови активи и вътрешния кредит към пазарната капитализация (FS4 = DA / SMC и FS5 = DC / SMC). Последните три показателя дават известна индикация за това дали финансовата система се основава повече на банките или повече на фондовия пазар. Колкото по-високи са техните стойности, толкова поголяма е ролята на банките, докато евентуалното им намаление във времето свидетелства за нарастваща роля на пазарите. При това коментарът върху динамиката трябва да засяга не само посоката на промените, а и тяхната интензивност, тъй като това е едно от направленията, в което могат да се открият евентуални връзки с измененията в реалния сектор. Измененията в структурния индикатор FS3 проектират по години динамиката на FS2, като стойностите му се определят от нормата, задавана от FS1 (вж. Фигура 4 и Фигура 5). Отношението на общите банкови активи към пазарната капитализация на фондовата борса стартира през 1999 г. от ниво 677.3%, което означава, че размерът на банковите активи е седем пъти по-голям от този на пазара на акции на фондовата борса. Това превишение продължава да нараства с почти еднакъв темп (демонстриран с почти права възходяща линия на фигура 5), като през 2000 г. то е 8.7 пъти, през 2001 – почти 11.5 пъти, а през 2002 г. достига до над 13.5 пъти (1364.3%). От 2002 до 2005 г. показателят FS3 регистрира перманентен спад, който се осъществява с темпове, които са по-големи по абсолютна стойност от тези на предходния му растеж. През 2003 г. равнището му спада на 986%, през 2004 г. - на 760%, като през 2005 г. то се понижава до 373%. За последната анализирана година стойността му остава сравнително стабилна, като регистрираният спад е само с 11 процентни пункта – до 362%. Това означава, че през 2006 г. превишението на банковите активи над пазарната капитализация на пазара на акции на фондовата борса се свива до малко над три и половина пъти.

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

Фигура 5 Общи показатели за структура на финансовата система (2)

Разгледаните изменения на структурните показатели FS1, FS2 и FS3 дава основания да се направят няколко по-важни извода: Първо, банките са доминиращ структурен компонент на финансовата система в България, т.е. тази система може да се квалифицира категорично като банково базирана (bank-based financial system), а не като основана на пазарите (marketbased), като е твърде вероятно тя да остане такава в дългосрочен период. Второ, съперничеството между небанковите финансови институции и фондовата борса в процеса на оказване на финансови услуги през сравнително краткия период на тяхното съществуване е противоречиво, като неговата бъдеща динамика ще се определя от тяхното собствено развитие. Трето, макар и финансовата система да е основно банково базирана, във времето се наблюдава намаляване на относителния размер, а с това и на ролята на банковата система във финансовата система като цяло. Данните за 2006 г. сочат, че общите банкови активи са малко над шест пъти повече от активите на небанковите финансови посредници и малко над три и половина пъти повече от размера на пазарната капитализация на фондовата борса,

бр. 1-2/2009

а само няколко години по-рано превишението им се измерва в двуцифрен брой пъти. Четвърто, небанковите финансови институции и фондовата борса все още са в процес на установяване на собствените си структура и размер, а с това и на приноса им за финансовото развитие на страната. При всички случаи обаче е ясно, че тяхната роля и място във финансовата система през анализирания период нараства, като вследствие на това се увеличава и влиянието, което те упражняват върху реалната икономика и в частност върху икономическия растеж. Показателите FS4 и FS5 първоначално са съизменчиви, а впоследствие сходими с показателя FS3, като различията се задават от относителните дялове съответно на вътрешните банкови активи в общите банкови активи и на вътрешния кредит спрямо общите банкови активи (вж. Фигура 5). Същевременно конкретните стойности на FS4 и FS5 са сравнително близки помежду си, което се дължи на високия относителен дял на вътрешния кредит във вътрешните банкови активи. Разминаванията между тях започват от 50-70 процентни пункта в началото на периода, като през 2005 и 2006 г. те намаляват около два пъти - до

30 процентни пункта, което е достатъчно доказателство за сходимостта на двата показателя. Така направеният сравнителен анализ на промените в индикаторите FS3, FS4 и FS5 подкрепя направените по-горе заключения относно ясно изразеното банково базиране на финансовата система на България, а заедно с това и за демонстрираното нарастване на ролята и значението на капиталовия пазар. Втората подгрупа индикатори оценяват относителната активност на съставните компоненти на финансовата система. Първият от тях съпоставя активността на банките с тази на фондовия пазар и се пресмята като отношение между банковия кредит за неправителствения сектор и оборота акции на фондовата борса (FS6 = PC / SXT). Той дава следваща индикация за това дали финансовата структура е базирана преимуществено на банките или на пазара, като при евентуални различия със стойностите и най-вече с поведението на FS3, a донякъде и на FS4 и FS5, за меродавен се приема именно настоящият показател. Следващият структурен измерител сравнява активността на банките с тази на пазара на ДЦК и облигации. Той се дефинира като частно между банковия кредит за неправителствения сектор и оборота на ДЦК и облигации на фондовата борса (FS7 = PC / BXT), и има аналогична на FS6 интерпретация при очертаване на характеристиките на финансовата система. Последният показател от втората подгрупа оценява относителната активност на пазара на акции, съпоставена с активността на пазара на ДЦК и облигации на фондовата борса. Той се получава чрез разделяне на съответните обороти на двата пазара (FS8 = SXT / BXT) и служи за описание на структурите особености на пазара на ценни книжа. Динамиката на горните три показателя е отразена на фигура 6. Отношението на частния кредит на банковата система към оборота на

Макроикономика | Macroeconomics

Фигура 6 Общи показатели за структура на финансовата система (3)

ДЦК и облигации FS7 е проектирано на лявата скала с широките плътни стълбове, а индикаторите FS6 и FS8 са проектирани на дясната скала (която е с десетократно по-малък мащаб от лявата) съответно с линейната диаграма и тесните стълбове. В началото на периода всичките структурни измерителя от тази подгрупа имат хаотично поведение, и то с големи осцилации, които са свързани с улягането на пазарите на акции и на ДЦК и облигации на фондовата борса. От 2003 г., и особено от 2004 г., ясно се забелязва синхронизиране и на трите индикатора в смисъл на отчетлива тенденция към тяхното сближаване. Що се отнася до динамиката на FS6 и FS7, от една страна, тя представлява емпирично потвърждение на направените вече оценки за преимуществено банково базирания характер на финансова система на България. Основания за възприемането й по този начин дава фактът, че въпреки регистрираното намаление на двете съотношения в края на периода (2006 г.), кредитът за неправителствения сектор на банковата система превишава обема на изтъргуваните акции близо 7 пъти, а оборота на ДЦК и облигации - повече от 62 пъти. От друга страна, нарастващата сходимост в развитието

на показателите FS6 и FS7 показва, че макар и сравнително малка, относителната роля на пазарите на акции, ДЦК и облигации на фондовата борса бележи трайно увеличение във времето. Продължаващото пропорциониране и оптимизиране на съотношенията между банковата система и различните финансови пазари на свой ред оказва благотворно въздействие върху реалната икономика и най-вече върху икономическия растеж чрез структурната компонента на разширяване и мултиплициране на тяхното влияние. Индикаторът FS8 представлява вътрешното структурно съотношение в рамките на фондовата борса на пазара на акции, от една страна, и на пазара на ДЦК и облигации, от друга. Тенденцията към намаление, която той демонстрира, също е доказателство за оптимизиране на значимостта на двата пазара в рамките на фондовата борса. Този показател може да бъде интерпретиран и по друг начин, доколкото той се явява частно от анализираните вече предходни индикатори FS7 и FS6. Като цяло може да се твърди, че както самостоятелната, така и общата динамика, на последните три измерителя също отразява доминиращата роля на банките във финансовата система, както и продължаващите про-

цеси на оптимизиране на нейната структура. Представените структурни показатели спомагат за задълбочаване на познанията за състоянието и развитието на финансовия сектор, но не позволяват директни паралели с икономическия растеж при съсредоточаване на анализа само върху една страна. Известна възможност за сравнения има само при тяхното разглеждане в динамика, и то при открояването някаква тенденция в самостоятелното поведение на индикаторите за финансовия и реалния сектор. Тогава, макар и с голяма доза условност, потенциално съвпадение между тенденциите на изменение на реалното съвкупно производство и финансовата структура може да се приеме като признак за присъствие на позитивна зависимост. Въвеждането на последната трета група индикатори – тези за ефективност на финансовата система (Financial Effectiveness – FE) е продиктувано от разбирането, че те отразяват по-обхватно и синтезирано от останалите показатели качеството на изпълняваните от финансовата система функции спрямо реалния сектор. Изборът и операционализацията им отново се правят чрез придържане към подхода на Демиргуч-Кунт и Р. Левин, но едновременно с това продължава и линията на разширяването на този подход чрез включване на пазара на ДЦК и облигации на фондовата борса. Идеята за оценяване на общата ефективност на практика се реализира чрез прилагане на относителни показатели, които обаче не са предназначени да описват структурни характеристики на системата. Конкретната конструкция на показателите е съобразена с две базисни допускания. Първото е, че оборотите на пазара на акции и на пазара на дългови инструменти на фондовата борса, които принципно се отнасят до тяхната активност, са достатъчно коректни измерители и на равнището им на ефективност. Според второто допускане банковият нетен лихвен марж, идентифициран с отношението на нелихвените

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

разходи към средните активи от началото на годината, и коефициента на разходите за издръжка на дейността на банките, представен чрез частното на нетния доход от лихви и средните активи от началото на годината, дават надеждна оценка за ефективността на банковата система. Съответно на теоретичните и емпирични принципи и при съобразяване с горните допускания, в настоящата разработка се съставят шест по-важни индикатора за ефективност на финансовата система. Първият от тях задава общата ефективност като функция на ефективностите на банките и фондовия пазар, нормирани към мащаба на реалната икономика. Той се получава като отношение на оборота на фондовата борса спрямо БВП и нетния лихвен марж – нетния доход на търговските банки от лихви разделен на средните им активи - (FE1 = (SXT / Y) / (NIR / AA). Тъй като банковата ефективност зависи негативно от нетния лихвен марж, ефективността на ниво система ще бъде по-висока (при равни други условия) при повисок оборот на фондовата борса и по-малък нетен лихвен марж. Вторият показател има същия обхват в смисъл на наблюдавана съвкупност от компоненти на финансовата система и аналогичен познавателен смисъл, но се базира на измерване на банковата ефективност посредством разходите за издръжка на дейността. Той се формира като оборота на фондовата борса спрямо БВП се раздели на коефициента на разходите за издръжка на дейността – нелихвените разходи на търговските банки разделени на средните им активи - (FE2 = (SXT / Y) / (NIC / AA). Тъй като ефективността на фондовата борса тук може да се измери, а не просто да се апроксимира с активността, се извеждат нови разновидности на горните два показателя, в които оборотът на акциите като процент от БВП се замества с нормата на оборот на изтъргуваните акции спрямо пазарната капитализация на фондовата борса. Те се представят чрез формулите (FE3 = (SXT / SMC) / (NIR / AA) и (FE4 = (SXT / SMC) /

бр. 1-2/2009

(NIC / AA), като различията в поведението им спрямо началните варианти се дължат само на промените в размера на фондовата борса спрямо общия размер на икономиката. Представените четири индикатора имат една и съща логика като група. Познавателният им смисъл е, че те дават представа за общата ефективност както на банките, така и на пазара на акции на фондовата борса. По-високата им стойност на всеки един от тях се възприема като признак за по-висока ефективност на функциониране на основните компоненти на финансовата система. Това е така, защото за нарастваща ефективност на пазара на акции на фондовата борса се съди по увеличаване на съотношенията на оборота на фондовата борса спрямо БВП и спрямо пазарната капитализация, които се намират в числителите на така конструираните показатели за обща ефективност. Обратно, повисоката ефективност на банковата система се свързва с намаление на нетния лихвен марж и на коефициента на разходите за издръжка на дейността на банките, които съответно се съдържат в знаменателите на изследваните показатели за синтетична ефективност. Така че повишаването на ефективността на която и да е от анализираните

подсистеми води до нарастване на показателите за обща ефективност. Разбира се, възможно е по единия съставен показател за ефективност да има намаление, а по другия - нарастване, което да е по-голямо и да компенсира намалението на първия, така че в крайна сметка резултатът да е нарастване на общата ефективност, което се нуждае от допълнителен анализ. Фактическата динамика на коментираните четири измерителя за ефективност на финансовата система е показана графично на фигура 7, като стълбовидната диаграма, проектирана на лявата скала, представя показателите FЕ1 и FЕ2, а линейната диаграма, нормирана по дясната скала, илюстрира динамиката на следващите индикатори FЕ3 и FЕ4. Както се вижда от графиката, след колеблива динамика в началните години на анализирания период, от 2004 г. FЕ1 и FЕ2 демонстрират бързо, а през 2005 г. - и ускорено нарастване. При това увеличението засяга и трите им съставни компонента, което означава, че общата ефективност на финансовата система нараства ускорено вследствие на едновременно нарастване и мултиплициране на ефективността и на двете й подсистеми.

Фигура 7 Общи показатели за ефективност на финансовата система (1)

Макроикономика | Macroeconomics

Фигура 8 Общи показатели за ефективност на финансовата система (2)

Динамиката на следващите два показателя FЕ3 и FЕ4, макар и с обща тенденция към нарастване, е силно противоречива. Тази противоречивост се дължи на по-големите колебания в нормата на оборот на пазара на акции на фондовия пазар, нормирана към пазарната му капитализация, спрямо тази, съпоставена с размера на икономиката. В началото на периода двата показателя са сходими, което е типично и за времевия интервал 2002 – 2003 г. От 2000 до 2002 г. FЕ3 и FЕ4 са съизменчиви, докато през последните три години те са по-скоро разходими. Въпреки посочените колебания, общата тенденция при тях е към нарастване, което е особено ясно проявено след 2003 г. Следователно в тези последни години отново има наслагване на нарастващи ефективности от банковата система и от пазара на акции на фондовата борса в една повишаваща се ефективност на финансовата система в нейната цялост. Третата и последна двойка показатели за обща ефективност на финансовата система следва логиката на конструиране на предходните две. Конструирането им е предопределено от възможността за изчисляване на нормата на оборот на пазара на дългови инструменти на фондовата борса. В конкретните им формули-

ровки общата ефективност се определя като влияеща се положително от нормата на оборот на пазара на ДЦК и облигации, и отрицателно – съответно от нетния лихвен марж и от коефициента на разходите за издръжка на дейността на банките (FE5 = (BXT / Y) / (NIR / AA); (FE6 = (BXT / Y) / (NIC / AA). В действителност последните два индикатора разширяват представата за общата ефективност на финансовата система, защото съставните индикатори за пазара на ДЦК и облигации допълват тези за пазара на акции на фондовата борса. Формално погледнато тяхното включване е оправдано до някаква степен при разглеждане на стойностите им в динамика, и то в случай че пазарът на дългови инструменти и неговата ефективност нарастват ускорено спрямо промените в пазара на акции. Конкретните цифрови стойности на показателите FЕ5 и FЕ6 са проектирани с конусовидна триизмерна диаграма на фигура 8. Въпреки, че оборотът на ДЦК и облигации на фондовия пазар е много малък и може да се приеме дори за пренебрежим, то неговата норма спрямо БВП отбелязва значителен темп на растеж във времето. Последната специфика, съчетана с позитивното от гледна точка на ефективността

намаляване както на нетния лихвен доход, така и на коефициента на нелихвени разходи, води до много силна положителна динамика и на двата анализирани тук показателя за обща ефективност FЕ5 и FЕ6. Изводът, който се налага от анализа на всички показатели за обща ефективност е, че банковата система, пазарът на акции и пазарът на ДЦК и облигации на фондовата борса имат свое самостоятелно значение и принос към общата ефективност на финансовата система. В този смисъл всеки един от елементите на финансовата система всъщност добавя, а не отнема ефективност за сметка на друг. Показателите за ефективност са предназначени да оценят последната от възможните за квантифициране страни от функционирането на финансовата система. Въпреки, че тази страна не може да се измери точно поради някои слабости в използваните съставни показатели, и въпреки, че тя отразява собственото поведение на финансовия сектор, което може да не е ориентирано към икономическия растеж, тя не може да е абсолютно автономна от реалния сектор. Взаимоотношенията й с него в рамките на дескриптивния анализ се оценяват чрез съпоставяне на динамиките на изведените индикатори за ефективност и промените в реалното съвкупно производство. Подобно съответствие може се открие през последните три години – от 2004 до 2006 г., когато повишаването на ефективността на финансовата система се съчетава достигането на пикови годишни темпове на икономически растеж от над 6%. Паралелно с това трябва да се има предвид, че по-високата ефективност на финансовата система не само провокира ускорени промени в съвкупното производство, но и проектира в себе си посочените промени. На база на извършеното в настоящата разработка изследване на състоянието и развитието на финансовата система на България се стига до обобщението, че след 1998 г. тя увеличава своя размер трайно и устойчиво, което се доказва при всеки

бр. 1-2/2009

Макроикономика | Macroeconomics

неин обхват и при различни равнища на агрегираност на прилаганите показатели. Подобно възходящо изменение е налице и при активността на системата, която в края на периода дори успява да надхвърли нивата си от 1996-1997 г. В структурно отношение доминираща роля във финансовата система като размер и

активност имат банките, следвани от пазара на акции на фондовата борса и небанковите финансови институции, като относителната значимост на банковия сектор намалява във времето. Ефективността на системата като цяло също демонстрира възходящ тренд, който през повечето години се дължи на съвместния

положителен принос на съставящите я подсистеми. Открояват се също така и положителни тенденции във взаимосвързаността между финансовата система и реалната икономика, както и за правото и обратно положително взаимодействие между финансовото развитие и икономическия растеж.

Приложение 1. Показатели за развитие на финансовата система (1991 - 2006) Таблица 1. Общи показатели за размер и ефективност на финансовата система - Financial Dimension (1995 - 2006)

Таблица 2. Общи показатели за структурата на финансовата система - Financial Structure (1995 - 2006)

191350,2%

10768,5%

Таблица 3. Общи показатели за ефективност на финансовата система - Financial Effectivness (1999 - 2006)

бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

Усвояване на европейските фондове в България Аглика Кънева, докторант към катедра „Финанси УНСС“ Aglika Kaneva, PhD Student at the Department of Finance, UNWE

EU Funds’ Absorption in Bulgaria

he publication is dedicated to the trends and results from the utilization of the European Union funds in Bulgaria. A review of the effect of the European pre–accession programs PHARE, ISPA and SAPARD is followed by a forecast for the absorption of the Structural funds in Bulgaria in the short run. Finally the results from the functioning of the Structural funds in our country until this moment are presented. The difference between the expected and the actual levels of absorption of the European Union funds reveals the need for urgent actions directed towards solving the existing problems faced by the state administration and the beneficiaries at all the stages of the of EU funds utilization process.

За степента на усвояване на средствата от структурните фондове на Eвропейския съюз в България, при други равни условия, би могло да се приеме, че ще бъде показателна постигнатата досега степен на усвояване на предприсъединителните фондове (ПФ) ФАР, ИСПА и САПАРД. Ето защо ще направим кратък преглед на основните тенденции в това отношение, които бяха обект на анализ в друго изследване на автора и за които беше направена и съответна количествена оценка1. Те могат да бъдат систематизирани в

следните изводи, имащи значение за определяне бъдещата способност на българската администрация и българския бизнес да постигнат усвояването на значително по–големите средства по структурните фондове на ЕС в сравнение с ПФ: • Програмите ФАР, ИСПА и САПАРД са на различен етап на изпълнение, като не всички средства са договорени, а размерът на средствата, които остава да бъдат усвоени, е голям. Ресурсът, който България получава по линия на ПФ, е значителен по обем - представлява 3,69% от БВП на страната. Българската администрация вече успя да постигне договаряне на европейски средства на стойност 2,68% от БВП на страната. Тя вече извършва плащания, т. е. усвоява средства, на стойност над 1,50% от БВП. По отношение на ПФ това е една добра степен и темп на усвояване, но за да бъдат успешно усвоени значително по– големите като процент от БВП средства по структурните фондове на ЕС, е необходимо процесът да бъде ускорен. Предпоставка за това е решаването на съпътстващите го проблеми. • Данните за първите години работа с европейските фондове в България сочат, че е постигнато повишение на размера и ускоряване на темпото, с което българската страна договаря средствата по фондовете. Проведеният споменат по-горе анализ показва, че се наблюда-

ва и по-нататъшно ускоряване на усвояването на средствата при по–големи размери. Част от това ускоряване се дължи на обективни фактори - например, осъщественото вече изграждане на административен капацитет и проведеното съответно обучение във връзка с механизмите на финансиране рефлектира в подобрената способност на българската администрация да усвоява средствата по европейските фондове. • Съгласно споменатия анализ темпото на усвояване на средствата по европейските фондове варира за различните програми. Средствата по Програма ИСПА се усвояват твърде бавно. Това се дължи от една страна на специфичния характер на проектите – те са дългосрочни и са за големи суми, а от друга страна се дължи на ограничения капацитет на отговорните за изпълнението на програмата административни структури. Усвояването на средствата по ФАР е задоволително. Макар че в последните години се наблюдава забавяне на усвояването, като цяло тази програма е един успешен инструмент, тъй като средствата по ФАР се договарят бързо и във висока степен в сравнение с останалите нови членки на Съюза. Проблемът е, че в сравнение с тях България изостава в усвояването. Усвояването по Програма САПАРД може да се оцени като много добро. Бюджетираните суми се договарят относително бързо, след ко-

Кънева, А., Предприсъединителни фондове на ЕС в България, Сборник доклади от Пета международна научна конференция „Икономиката на България – до 2007 г. и след това„, Финансово–счетоводен факултет, Университет за национално и световно стопанство, 2 декември 2005 г.

бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

ето в рамките на две–три години средствата се усвояват. До голяма степен причината е в по-удачната институционална структура на управление на САПАРД. Фактическото усвояване на срествата е по–бавно в сравнение с тя ното бюджетиране и договаряне Същевременно бюджетираните суми се увеличават с всяка година. Те обаче биват изразходвани месеци или няколко години след бюджетирането им. Причината за забавянето би следвало да се търси в начина на работа на държавната администрация. Прогнози за усвояване в България на средствата от структурните фондове през първите години от членството ни в ЕС За целите на конкретните прогнози, представени по-долу, се приема, че усвояемостта по структурните фондове е в пряка зависимост от постигнатия успех по предприсъединителните финансови инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД. Приема се, също така, че съотношението на усвояването по ПФ и усвояването по структурните фондове в десетте страни, присъединили се към ЕС през м. май 2004 г. е аналогично на съотношението между демонстрираното усвояване по ПФ и потенциалното усвояване по структурните фондове в България в краткосрочен период. Използвани са резултати от функционирането на ПФ и структурните фондове в десетте страни, присъединили се към ЕС през м. май 2004 г., като за бюджетирани, договорени и усвоени средства по ПФ за тези страни са включени данни само по Програма ФАР за периода 1990– 2002 г. Данните за структурните фондове в десетте новоприсъединили се държави се отнасят за периода 2004–2006 г. За България данните относно ФАР също са за периода 1990-2002 г. Търсената прогнозна величина е процентът на усвояемост по структурните фондове. Ползвани са единствено данни от официалните доклади на ЕК.

За построяването на модела е приложена следната методика: 1. Изчислен е относителният дял на усвоените средства от бюджетираните, т. е. използва се коефициент на усвоени средства към общ бюджет на фондовете. За България стойността на коефициента на усвояване по ФАР е 63,19%. УС*100 Куб= _________ (%) (1)

ОБ

Където: *Куб е коефициент на усвоени средства към общ бюджет на фондовете *УС е общ размер на усвоените средства по фондовете *ОБ е общ бюджет на фондоветe 2. Приема се, че на всеки един от предприсъединителните финансови инструменти в зависимост от тяхната специфика съответстват един или няколко структурни фонда. Еквиваленти на ФАР са Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ). По тези два фонда са изчислени първо коефициентите на усвояване за всеки фонд по отделно, след което се изчисляват осреднени коефициенти на усвояване общо по двата фонда за всяка една от десетте разглеждани страни по следната формула:

Ко=Кефрр*УСефрр/(УСефрр+УСесф)+Кесф*УСесф/(УСефрр+УСесф)

(2)

Където: *Ко е осреднен коефициент на усвояване по ЕФРР и ЕСФ *Кефрр е коефициент на усвояване по ЕФРР *Кесф е коефициент на усвояване по ЕСФ *УСефрр е размера на усвоените средства по ЕФРР *УСесф е размера на усвоените средства по ЕСФ Таблица 1 Коефициенти на усвояване по ЕФРР и ЕСФ за периода 2004-2006 г. и по ФАР за периода 1990-2002 г. (%) Осреднена стойност за ЕФРР и ЕСФ на коефициента на усвоени средства като процент от бюджетирани средства за периода 2004-2006 г.

Коефициент на усвоени средства като процент от бюджетирани средства по ФАР за периода 1990-2002 г.

Латвия

26,1

70,23

Страна

Кипър

31,99

Словакия

33,18

57,87

Чехия

33,34

63,95

Литва

36,22

49,11

Полша

36,95

61,38

Малта

41,26

Унгария

46,39

73,55

Естония

47,61

68,23

Словения

56,89

66,14

България

0,00

Източник: Изчисления на автора по данни на ЕК

63,19 23

COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT Annex to the 18th Annual Report from the Commission on Implementation of Structural Funds (2006), European Commission – Brussels, 06.11.2007 3 PHARE Annual Report 2002, Commission of the European Communities

бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

Тъй като разглежданите десет страни от ЦИЕ са договорили целия размер на бюджетираните за тях средства по ЕФРР и ЕСФ или 100 %, както се вижда от Таблица 2, вероятният процент на договаряне на България по ЕФРР и ЕСФ за първите три години след присъединяването ни към ЕС или за периода 2007– 2009 г. също е 100 %. За изчисляване на коефициента на договаряне се използва формула (3).

Графика 1

............. Усвояемост по страни Крива на зависимост между усвояемостта по ФАР и усвояемостта по ЕФРР и ЕСФ в десетте разглеждани страни Права y = 63.19 за България (63.19 % е стойността на коефициента на усвояване по ФАР за България).

Източник: За построяването на графиката са използвани данни на ЕК 3. Построената Крива на зависимост между усвояемостта по ФАР и усвояемостта по ЕФРР и ЕСФ в десетте разглеждани страни (Графика 1) пресича линия, успоредна на абсцисата, с ордината y = 63,19, равна на усвояемостта на България по ФАР в проценти. Пресечната

точка на тези две линии е точката на вероятната усвояемост на България общо по ЕФРР и ЕСФ, а абсцисата на тази точка е вероятната усвояемост на България по ЕФРР и ЕСФ за първите три години след присъединяването ни към ЕС или за периода 2007 – 2009 г. Стойността й е 27,10 %.

Таблица 2 Коефициенти на договаряне по ЕФРР и ЕСФ за периода 2004-2006 г. и по ФАР за периода 1990 -2002 г. (%) Осреднена стойност за ЕФРР и ЕСФ на коефициента на договорени средства като процент от бюджетирани средства

Коефициент на договорени средства като процент от бюджетирани средства по ФАР за периода 1990-2002 г.

Чехия

100

76.64

Естония

100

75.46

Кипър

100

Латвия

100

75.12

Литва

100

56.50

Унгария

100

80.54

Малта

100

Полша

100

72.43

Словения

100

72.79

Словакия

100

72.56

България

Страна

Източник: Изчисления на автора по данни на ЕК

76.67 45

ДС*100 Кдб=_________________ (%) ( 3) ОБ Където: * Кдб е коефициент на договорени средства към общ бюджет на фондовете * ДС е общ размер на договорените средства по фондовете * ОБ е общ бюджет на фондовете По аналогична на вече представената методика се намират прогнозните стойности на коефициентите на договаряне и усвояване за България по структурните фондове като цяло за периода 2007– 2009 г. 4. Изчисляват се коефициентите на договаряне и усвояване по структурните фондове като цяло за десетте страни, присъединили се към ЕС през 2004 г. 5. Построяваме Графика 2 „Зависимост между усвояемостта по ФАР и усвояемостта по структурните фондове“. Кривата на зависимост между усвояемостта по ФАР и усвояемостта по Структурните фондове в десетте разглеждани страни пресича линия, успоредна на абсцисата, с ордината y = 63,19, равна на усвояемостта на България по ФАР в проценти. Пресечната точка на тези две линии е точката на вероятната усвояемост на България по структурните фондове като цяло, а абсцисата на тази точка е вероятната усвояемост на България общо по структурните фондове за първите три години след след присъединяването ни към ЕС.

COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT Annex to the 18th Annual Report from the Commission on Implementation of Structural Funds (2006), European Commission – Brussels, 06.11.2007 5 PHARE Annual Report 2002, Commission of the European Communities 4

бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

Стойността й е 33,15 %. Както е видно от графиката, прогнозната усвояемост за България по

структурните фондове е много близка до реалната усвояемост по структурните фондове в Чехия – 33,34%,

Таблица 3 Коефициенти на усвояване по Структурните фондове за периода 2004-2006 г. и по ФАР за периода 1990-2002 г. (%) Коефициент на усвоени средства като процент от бюджетирани средства по Структурните фондове за периода 2004-2006 г.

Коефициент на усвоени средства като процент от бюджетирани средства по ФАР за периода 1990-2002 г.

Кипър

31,62

Словакия

32,68

57,87

Чехия

33,35

63,95

Латвия

34,24

70,23

Литва

36,77

49,11

Полша

38,37

61,38

Страна

Малта

39,71

Унгария

73,55

Естония

51,51

68,23

Словения

52,32

66,14

България

63.19

Източник: Изчисления на автора по данни на ЕК

Графика 2

Източник: За построяването на графиката са използвани данни на ЕК ............. Усвояемост по страни Крива на зависимост между усвояемостта по ФАР и усвояемостта по структурните фондове в десетте разглеждани страни Права y = 63.19 за България (63.19 % е стойността на коефициента на усвояване по ФАР за България).

Както се вижда от таблица 4 всичките десет разглеждани страни от ЦИЕ са договорили целия размер на бюджетираните за тях средства по структурните фондове за периода 2004–2006 г. или 100 %, следователно вероятният процент на договаряне за България по структурните фондове, изчислен по формула (3) за първите три години от членството ни в ЕС или за периода 2007–2009 г. също е 100. Получените резултати показват следното: • Прогнозна усвояемост по ЕФРР и ЕСФ в краткосрочен план – 27,10 % (вж. Графика 1), • Прогнозна степен на договаряне по ЕФРР и ЕСФ в краткосрочен план – 100 %, • Прогнозна усвояемост общо по структурните фондове в краткосрочен план – 33,15 % (вж.Графика 2), • Прогнозна степен на договаряне по структурните фондове в краткосрочен план – 100 %. За сравнение, по ПФ коефициентът на усвоени средства към общ бюджет като цяло за България е 41,28 %. Относително ниските стойности както на прогнозните данни за България, така и на отчетните данни за десетте страни от ЦИЕ, отразяват трудностите, с които е свързано прилагането на новите финансови инструменти - овладяването на новите правила и отговорности найвече по отношение на институциите, разпределящи средствата, както и предизвикателствата да се работи с увеличения обем финансиране по отношение на междинните и крайните ползватели на средствата. Ако отнесем получените зависимости за бъдещата усвояемост по структурните фондове към бюджетираните средства за тригодишен период, получаваме следните прогнозни данни за усвоени средства (в млн. евро):

COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT Annex to the 18th Annual Report from the Commission on Implementation of Structural Funds (2006), European Commission – Brussels, 06.11.2007 7 PHARE Annual Report 2002, Commission of the European Communities

бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

Таблица 4 Коефициенти на договаряне по Структурните фондове за периода 2004-2006 г. и по ФАР за периода 1990-2002 г. (%) Коефициент на договорени средства като процент от бюджетирани средства по Структурните фондове за периода 2004-2006 г.

Коефициент на договорени средства като процент от бюджетирани средства по ФАР за периода 1990-2002 г.

Чехия

100

76,64

Кипър

100

Естония

100

75,46

Латвия

100

75,12

Литва

100

56,50

Унгария

100

80,54

Малта

100

Полша

100

72,43

Словения

100

72,79

Словакия

100

72,56

България

76,67

Страна

Източник: Изчисления на автора по данни на ЕК

Таблица 5 Прогнозен обем усвоени средства по ЕФРР и ЕСФ, и общо за Структурните фондове в България за периода 2007–2009 г.

Фонд

Бюджетирани средства (млн. евро)

Прогнозен обем на усвоените средства (млн. евро)

Усвояемост според прогнозата (%)

ЕФРР и ЕСФ

1423,193

385,685

27,10

Общо за структурните фондове

3189,453

1057,304

33,15

Източник: Изчисления на автора по данни на ЕК

Що се отнася до прогнозния обем на договорени средства за първите три години от членството ни в ЕС, като се вземе предвид, че степента на договаряне според прогнозата е 100 % от бюджетираните средства както за ЕФРР и ЕСФ, така и за структурните фондове като цяло, получава се, че прогнозният обем на договаряне

по ЕФРР и ЕСФ е 1423,193 млн. евро, а съответно общо за структурните фондове той е 3189,453 млн. евро. Важно уточнение е, че прогнозата е валидна само при условие, че няма радикални промени в капацитета и поведението на всички институции, ангажирани с разпределението на средствата.

Резултати на България по структурните фондове на ЕС

Вече близо две години България е член на ЕС и има достъп до финансовите ресурси по структурните фондове. Финансовото изпълнение по тях е представено в Таблица 6. Общият бюджет на структурните фондове по седемте оперативни програми (ОП) възлиза на 6673,629 млн. евро за програмния период 2007–2013 г. Определеното националното съфинансиране по всички ОП възлиза общо на 1345,569 млн. евро. Така седемте ОП разполагат с финансов ресурс от 8019,198 млн. евро. Двете ОП „Транспорт“ и ОП „Околна среда“, които се съфинансират съвместно от Кохезионния фонд (КФ) и ЕФРР, имат бюджет съответно 1624,480 млн. евро и 1466,425 млн. евро. По ОП „Транспорт“ получените траншове от ЕК се равняват на 100,059 млн. евро. Усвоени са 0,599 млн. евро, от които 0,509 млн. евро европейско финансиране и 0,090 млн. евро национално съфинансиране. По ОП „Околна среда“ ЕК е извършила авансови плащания към българската администрация на стойност 88,732 млн. евро, но до момента няма усвоени средства от бенефициентите по програмата. По трите ОП, които се съфинансират само от ЕФРР, а именно ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“, ОП „Регионално развитие“ и ОП „Техническа помощ“ отредените бюджетирани средства са съответно 987,883 млн. евро, 1361,084 млн. евро и 48,297 млн. евро. Към момента получените от ЕК траншове са за ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“ – 49,394 млн. евро, ОП „Регионално развитие“ – 68,054 млн. евро и ОП „Техническа помощ“ – 2,415 млн. евро. Усвоени са средства единствено по ОП „Техническа помощ“, възлизащи на 0,067 млн. евро, от които 0,057 млн. евро европейско финансиране и 0,010 млн. евро национал-

8 COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT Annex to the 18th Annual Report from the Commission on Implementation of Structural Funds (2006), European Commission – Brussels, 06.11.2007 9 PHARE Annual Report 2002, Commission of the European Communities 10 http://ec.europa.eu – Страница на Европейската Комисия

бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

но съфинансиране. До момента по ЕСФ са направени единствено авансовите плащания, възлизащи на 59,273 млн. евро - в съответствие с Регламент 1083/2006. ЕСФ съфинансира две оперативни програми в България – ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Административен капацитет“, общият бюджет на които възлиза на 1185,460 млн. евро (ОП „Развитие на човешките ресурси“ са в размер на 51,589 млн. евро, а по ОП „Административен капацитет“ –

7,684 млн. евро. Усвоени са средства по ОП „Развитие на човешките ресурси“ в размер на 1,602 млн. евро, включващи европейско финансиране в обем 1,362 млн. евро и национално съфинансиране в обем 0,240 млн. евро. По ОП „Административен капацитет“ са усвоени 5,266 млн. евро, от които 4,476 млн. евро европейски средства и 0,790 млн. евро национално съфинансиране.

Таблица 6 Финансово изпълнение по структурните фондове на Европейския съюз (млн. евро)

Бюджет

Получени траншове от ЕК

Усвоени средства

ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“/ ЕФРР

1162,215

49,394

–

ОП „Регионално развитие“/ЕФРР

1601,275

68,054

–

ОП/Фонд

56,820

2,415

0,067

ОП „Транспорт“/ ЕФРР и КФ

2003,482

100,059

0,599

ОП „Околна среда“/ ЕФРР и КФ

1800,748

88,732

–

ОП „Развитие на човешките ресурси“/ ЕСФ

1213,869

51,589

1,602

ОП „Административен капацитет“/ ЕСФ

180,789

7,684

5,266

Общо

8019,198

367,927

7,534

ОП „Техническа помощ“/ЕФРР

Източник: Министерство на финансите Двете ОП „Транспорт“ и ОП „Околна среда“, които се съфинансират съвместно от Кохезионния фонд (КФ) и ЕФРР, имат бюджет съответно 1624,480 млн. евро и 1466,425 млн. евро. По ОП „Транспорт“ получените траншове от ЕК се равняват на 100,059 млн. евро. Усвоени са 0,599 млн. евро, от които 0,509 млн. евро европейско финансиране и 0,090 млн. евро национално съфинансиране. По ОП „Околна среда“ ЕК е извършила авансови плащания към българската администрация на стойност 88,732 млн. евро, но до момента няма усвоени средства от бенефициентите по програмата. По трите ОП, които се съфинансират само от ЕФРР, а именно ОП „Конкурентоспособност на българ11

ската икономика“, ОП „Регионално развитие“ и ОП „Техническа помощ“ отредените бюджетирани средства са съответно 987,883 млн. евро, 1361,084 млн. евро и 48,297 млн. евро. Към момента получените от ЕК траншове са за ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“ – 49,394 млн. евро, ОП „Регионално развитие“ – 68,054 млн. евро и ОП „Техническа помощ“ – 2,415 млн. евро. Усвоени са средства единствено по ОП „Техническа помощ“, възлизащи на 0,067 млн. евро, от които 0,057 млн. евро европейско финансиране и 0,010 млн. евро национално съфинансиране. До момента по ЕСФ са направени единствено авансовите плащания, възлизащи на 59,273 млн. евро - в

съответствие с Регламент 1083/2006. ЕСФ съфинансира две оперативни програми в България – ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Административен капацитет“, общият бюджет на които възлиза на 1185,460 млн. евро (ОП „Развитие на човешките ресурси“ – 1031,789 млн. евро и ОП „Административен капацитет“ – бюджет 153,671 млн. евро). Извършените авансови плащания по ОП „Развитие на човешките ресурси“ са в размер на 51,589 млн. евро, а по ОП „Административен капацитет“ – 7,684 млн. евро. Усвоени са средства по ОП „Развитие на човешките ресурси“ в размер на 1,602 млн. евро, включващи европейско финансиране в обем 1,362 млн. евро и национално съфинансиране в обем 0,240 млн. евро. По ОП „Административен капацитет“ са усвоени 5,266 млн. евро, от които 4,476 млн. евро европейски средства и 0,790 млн. евро национално съфинансиране. Може да се обобщи, че общо по всички оперативни програми ЕК е превела към българската администрация парични траншове в размер на 367,927 млн. евро. Усвоените от бенефициенти по програмата средства са 7,534 млн. евро, включително 6,404 млн. евро европейско финансиране и 1,130 млн. евро национално съфинансиране. Изчисляваме коефициента на усвоени средства към общ бюджет по структурните фондове като цяло, който вече беше зададен с формула (1), за периода от началото на членството ни в ЕС. Получените резултати показват, че от началото на получаване на финансиране по структурните фондове до момента от България са усвоени едва 0,094 % от заделените за страната средства. Тази стойност на коефициента е значително по–ниска от прогнозният процент на усвояване, получен чрез използваната по–горе методика. Прилагането на формула (1) към данните за ЕСФ показва стойност на коефициента на усвоени сред-

http://www.minfin.bg – Страница на Министерство на финансите бр. 1-2/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

ства към общ бюджет на фондовете от 0,492 %. Тези резултати вероятно се дължат на необходимия времеви лаг за адаптация на административните структури по ПФ към механизмите на функциониране на структурните фондове на ЕС. От друга страна влияние върху степента на усвояване на средствата по структурните фондове оказват и проблемите, свързани с финансовото управление на средствата от фондовете от акредитираните изпълнителни агенции. Поради констатирани нередности при управлението на ПФ12 към момента ЕК е замразила финансовите траншове както по тях, така и по структурните фондове и няма да изплаща на българската администрация направени разходи по проекти, докато не се увери, че е налице отговорно финансово управление и ефективно усвояване на средствата по европейските фондове. Ясно е, че спирането на плащанията от страна на ЕК по структурните фондове поради установени нарушения по ПФ, води до изкривяване на прогнозните резултати от изложения по – горе теоретичен модел на времева екстраполация на условия и практики на усвояване на европейските фондове в първите десет страни, присъединили се към ЕС при последното му разширяване и България

Заключение Представените в статията прогнози и констатации за резултатите от усвояването на структурните фондове в България разкриват несъответствие между очакванията и реалното развитие на процеса на изпълнение на европейските програми. По тази причина на всички нива на протичането му е необходимо да се предприемат спешни мерки за преодоляване на съществуващите проблеми, което ще позволи повишаване на степента на усвояемост. В момента най–големият проблем пред България е замразяването на средствата по предприсъединителните и структурните фондове поради констатирани нарушения при управлението им. Необходимо е всички препоръки на ЕС, свързани с демонстрирането от страна на България на отговорно отношение към управлението на европейските средства и ефективност на разпределянето и усвояването им, да се изпълняват стриктно с оглед тези средства отново да станат достъпни за страната и да бъде гарантирано успешно и безпроблемно протичане на процеса на усвояване на структурните фондове у нас.

European Commission,OLAF, Report from the European Commission to the European Parliament and the European Council on the Management of EU-funds in Bulgaria

бр. 1-2/2009

Човешки ресурси | Human Resources

Образование, човешки капитал и трудови доходи Доц. д-р Лалко Дулевски, УНСС, ръководител катедра “Човешки ресурси и социална защита” Prof. Lalko Dulevski, University of World and National Economy, Sofia

Education, Human Capital and Earned Incomes

he article explores some main connections and subordinations between education, human capital and earned incomes. On the basis of approved theoretical models and approaches the possibility for evaluation of the returns and the benefit from education investment is presented. In order to assess the main theoretical hypothesis has been led a research on the impact of the educational level on the formation of earned incomes in Bulgaria. The empirical analysis and evaluations confirm the growing importance of investments in education as a decisive factor in the formation of human capital and earned incomes. At the same time, the conducted research proves that during the period 2002 – 2006 the rate of profits of one educational year in Bulgaria is higher than those of one year professional experience. As a whole, the profitability of one educational year of an employed woman in Bulgaria is higher than the one of an employed man, while the trends in profitability of one year professional experience for the both sexes are opposite.

В икономическата теория въпросите за човешкия капитал датират още от ХVІІІ век във връзка с идеите и творчеството на Адам Смит. За първи път той извършва интересна аналогия между разходите за създаването на по-скъпа и производителна машина с тези за обучението и повишаването на квалификацията

на работника. От средата на 50-те години на миналия век има сериозни дискусии и изследвания за ролята на човешкия капитал за формирането на равнището на индивидуалните трудови доходи и на брутния вътрешен продукт. Днес решаващата роля на човешкия капитал като ключов фактор за икономическия растеж и просперитет на една страна е не само общопризната, но и водеща при формулирането на съответните политики и стратегии. От чисто икономическа гледна точка съществуват много общи характеристики между човешкия капитал и физическия капитал. Чрез своите наследствени и придобити способности човекът е основен производствен фактор, както капиталът и земята. За да се развива производството и нараства печалбата са необходими непрекъснати изменения и подобрения в производствените фактори. Това означава повишаване на знанията и уменията на работещите, в резултат на което се очаква нарастване на тяхната производителност и доходи. В този смисъл човешкият капитал може да се дефинира като съвкупността от способностите на човека, чрез експлоатацията на които той постига определени доходи (печалба) или задоволява дадени потребности. Затова, ако стремежът на човека е постигане на по-голяма печалба от този капитал, той трябва да развива способностите си и да осигурява по-качествени услуги на трудовия пазар. За формирането и развитието на

човешкия капитал имат значение редица социални и икономически сфери. Безспорно е значението за неговото формиране на системите за образование и професионална квалификация. Много важно влияние върху този процес оказва състоянието и качеството на здравната система, както и на системите за развитието на профилактиката, отдиха, масовият спорт, културата, изкуството и т.н. Все по-голяма е ролята на семейната среда като фактор за формиране на базови характеристики на човешкия капитал. В този аспект може да се оценява и значението на наследствените качества и способности като фундамент за последващо формиране на човешкия капитал. Не може да се отрече, че има случаи, при които стремежът за формирането на човешки капитал чрез развитието на дадена способност се обяснява с подчертани социално-психологически интереси, а не непосредствено с намерението за постигане на по-висока печалба. Тук по-силно влияние оказва ценностната система на човека, както и неговите културни и интелектуални потребности. В случая приемаме, че основният мотив на хората за повишаване на равнището на човешкия капитал е постигането на по-високи доходи или печалба. Затова през един продължителен период от своя жизнен цикъл човек се стреми да развива своите способности и да създава нови такива, което е свързано с постоянното извършване и на опреде-

бр. 1-2/2009

Човешки ресурси | Human Resources

лени разходи. Налице е типичен инвестиционен процес, в резултат на който формираният по-качествен човешки капитал осигурява и по-качествени услуги на трудовия пазар. В общия случай по-качественият труд е по-производителен и затова осигурява и по-високо заплащане. По-високият приход на квалифицирания работник трябва да възвърне за определено време направените преди това инвестиции в човешки капитал и да осигури необходимо допълнително равнище на доходи от труд. От икономическа гледна точка това е логиката, която мотивира хората за повишаване равнището на човешки капитал, тъй като в противен случай не би съществувал стимул за извършване на подобни разходи. Ако наистина икономическата целесъобразност е водеща при решенията за един или друг вид инвестиции в човешки капитал, то следващият основен въпрос е свързан с равнището на възвращаемост или доходността от тези инвестиции в бъдеще. Преди да вземе едно или друго решение за извършване на разход с цел развитие на своя капитал, човек трябва да направи предварителна оценка за вероятността и времето за неговото възстановяване в резултат на очакванията за по-високи доходи в един бъдещ период. Найчесто възможните методологически подходи за оценка на възвращаемостта на инвестициите в човешки

капитал се свързват с разходите за образование. Високият интерес към тази сфера на формиране на човешки капитал е продиктуван вероятно от множеството изследвания, доказващи определена зависимост между образователното равнище и неговото значение за наблюдаваните доходи от труд и брутния вътрешен продукт на една страна. В тази връзка на Фигура 1 представяме логиката на оценката на ефективността на частните инвестиции в образование на примера на висшето образование. Да приемем, че едно лице постъпва на 18 години във висше учебно заведение и го завършва след 4-годишен период на 22-годишна възраст. Вертикалната ос O`B до линията OL отразява разходите за образование на обучавания и неговото семейство, а над тази линия оста показва съответните доходи от труд. Хоризонталната ос отчита възрастта като се приема, че пенсионирането ще настъпи на 64 години. Приемаме също, че ако друго лице не продължи обучението си след 18-годишна възраст и започне да работи, то неговият доход от труд до пенсиониране се характеризира с функцията BS. В случая ще разгледаме две възможни хипотези за предполагаемото развитие на дохода на едно лице с висше образование от началото на неговата трудова дейност до пенсионирането му, които са представени чрез функциите CP и RM.

Фигура 1 Ефективност на частните инвестиции в образование

бр. 1-2/2009

Очевидно е, че през четиригодишния период на обучение обучаващият ще направи определени разходи, които на фигура 1 са показани чрез правоъгълника AOFE.През този период за него е характерен и пропуснат доход спрямо другото работещо лице, показан чрез фигурата OBQF. Той може да бъде и по-голям, ако след завършване на висше образование функцията на дохода на лицето е СР. В случая пропуснатият доход съвпада с фиг. OBDCF. Или по време на четиригодишното обучение за съответното лице са налице целеви разходи и пропуснати доходи, общият размер на които можем да разглеждаме като инвестиции в образованието. Какви изводи могат да се направят във връзка с целесъобразността и ефективността от извършените инвестиции в образование при представената ситуация на фиг.1? Общият доход през цялата трудова кариера на едно лице без висше образование се описва с площта на фиг. OBSL. Ако за завършилото висше образование лице функция на трудовия доход е СР, то сумарният му доход е площта на фиг. CPLF. В случая инвестициите във висше образование могат да се приемат за целесъобразни, ако площта на фиг. CPLF е по-голяма от тази на фиг. OBSL в степен, която удовлетворява предварително формираният интерес на съответното лице. Още поголяма ще бъде възвращаемостта и ползата от инвестициите във висше образование, ако трудовият доход на завършилото висше образование лице се формира по функцията RM. Подходът за оценка на възвращаемостта на инвестициите във висше образование може да се формализира с приемане на хипотеза за постоянно равнище „r“ на лихвения процент до края на трудовата активност на лицето. Ако приемем определени хипотези за годишните разходи за обучение и очакваните годишни доходи през цялата трудова кариера, то настоящата стойност на инвестицията за 18-годишното лице може да се изчисли по следната формула:

Човешки ресурси | Human Resources

където: Y е настоящата стойност на инвестицията на възраст 18 години; r – лихвеният процент; Xi – приходите или разходите за всяка година (отрицателните стойности показват разходите); i – определената възраст за всяка година, прекарана в университетско об разование или трудова дейност. Икономическата целесъобразност от инвестиции в по-високо образование намира потвърждение и в непосредствените емпирични анализи за България. За целта се използва информация от проведените от Националния статистически институт съгласно единна методика на ЕВРОСТАТ първи две изследвания на структурата на заплатите (2002 – 2006 г.), чиято регулярност е четири години.

Фигура 2 Повъзрастови профили на нетното месечно заплащане в България по образование 2002 г.

Фигура 3

Повъзрастови профили на нетното месечно заплащане в България по образование 2006 г.

На фигура 2 са представени повъзрастовите профили на нетното месечно заплащане по образование през 2002 година. Налице е нарастване на диференциацията в нетното заплащане между лицата с висше образование и останалите заети. Колкото по-висока е възрастта на заетост, толкова по-голяма става и разликата в доходите между хората с висше образование и тези със средно и по-ниско образование. Прави впечатление, че макар през целия възрастов период за лицата със средно образование да е характерен по-висок доход спрямо тези с основно и по-ниско, то принципно тенденцията във възрастовия профил между тези две групи заети е много сходна. Характерен момент за заетите с по-ниско образование е намалението на дохода към края на активната трудова кариера. Противоположни са възрастовите тенденции при лицата с висше образование, което доказва че основни теоретични хипотези за целесъобразността на инвестициите в най-високите равнища на образование намират реално проявление в нашата страна през 2002 година. Информацията от фигура 3 представя по-нататъшни конкретни аргументи относно изразеното базово разбиране за ролята на човешкия капитал за формиране на индивидуалните доходи. Като цяло се наблюдава определено нарастване на диференциацията на доходите между заетите с висше образование и тези със средно и по-ниско образование. Интересен момент в структурата на доходите през 2006 г. е много по-високата динамика на растеж на доходите на по-младите контингенти хора с висше образование, което определя трайната тенденция на по-значими различия на доходите между съответните образователни групи до края на трудовата им активна дейност. При основаващия се на доходите подход за оценка на възвращаемостта на инвестициите в човешки капитал важно място се отделя и на

бр. 1-2/2009

Човешки ресурси | Human Resources

значението на професионалния опит на едно лице. В отделните изследвания обикновено професионалният опит се оценява чрез трудовия стаж, по време на който заетото лице придобива специфични допълнителни професионални знания и способности. По този начин работната заплата като израз на пазарната цена на труда се представя като функция от два основни фактора – образованието и професионалният опит. Безспорно за формирането на трудовия доход влияние оказват и редица други фактори, но повечето изследвания в тази област акцентират върху посочените два най-вероятно предвид тяхната по-голяма значимост, както и възможността за конкретното им метрифициране чрез броя години образование и съответния брой години на професионален опит. Един от достатъчно популярните методи за подобен вид оценки се основава на изведеното от Якоб Минсер1 регресионно уравнение от вида:

1nY = a0 + a1 . s + a2 . ex + a3 . ex 2 + u

където: 1nY е натуралният логаритъм от индивидуалната нетна месечна заплата; s - брой години образование; ex – брой години на потенциален трудов стаж ( = брой навършени годи- ни - брой на прекарани в образователната система години - брой години в предучилищна възраст, който се приема за равен на 6) s - брой години потенциален трудов стаж на втора степен; u - случайна грешка. Показателят за възвращаемост на една образователна година, равен за всеки вид образование, се представя от коефициента на регресията „a1“2 . Коефициентът на възвращаемост на една потенциална година трудов стаж, може да се апроксимира чрез следната формула:

d1nY = a + 2a dex t

където: a2 и a3 – коефициенти от регресионното уравнение на Минсер; На базата на двете изследвания на Националния статистически институт за структурата на заплатите през 2002 и 2006 г. и приложението на модела на Минсер, по-нататък представяме оценките за доходността на една образователна година и на една година професионален опит /потенциален

Фигура 4 Доходност на образователна година по области, България 2002 и 2006 г.

трудов стаж/ по области и основни икономически дейности в България през 2002 и 2006 година. Изчислената доходност средно на една образователна година на заетите лица в България през 2002 г. е 6,55 % и нараства през 2006 г. до 7,56 %. Налице са определени различия на доходността на образователна година по областите в страната. Разликата между максималната и минималната доходност на една година образование по области през 2002 г. е три пъти, докато през 2006 г. максималната доходност превишава минималната два пъти. През периода 2002 – 2006 г. за около 75 % от областите на страната е налице нарастване на доходността средно на една образователна година. Специално внимание заслужава град София, където през този период представените оценки показват увеличение на доходността на една образователна година със 33 %. На фиг.5 са представени оценките на доходността на една година потенциален трудов стаж в областите на страната. Като цяло за страната се констатира много по-висока доходност на една образователна година спрямо доходността на една потенциална година трудов стаж. През 2002 г. доходността на образователна година общо за страната е с 3,8 % по-висока от тази на една потенциална година трудов стаж, докато през 2006 г. тази разлика нараства на 5,2 %. Отново се очертават регионалните различия по отношение доходността на една година потенциален трудов стаж, като съотношението между показателите в областта с най-високо и най-ниско равнище се променя от 3,5 през 2002 г. на 2,2 през 2006 година. Прави впечатление, че през периода 20022006 г. само в 50 % от областите има нарастване на доходността от една потенциална година трудов стаж, докато нарастването на доходността средно на една образователна година през този период е характерно за 75 % от тези териториални единици.

1 Виж Jacob Mincer (1974); Schooling, Experience and Earnings; New York (National Bureau of Economic Economic Research) 2 Виж Волфганг Франц; “Пазарът на труда”, София, 1996 г.; стр. 121 – 129

бр. 1-2/2009

Човешки ресурси | Human Resources

Фигура 5 Доходност на потенциална година трудов стаж по области, България 2002 и 2006 г.

Фигура 6 Доходност на образователна година по икономически дейности, България 2002 и 2006 г.

Фигура 7 Доходност на потенциална година трудов стаж по икономически дейности, България 2002 и 2006 г.

На фиг.6 са представени оценените доходности средно на една образователна година по основните икономически дейности в страната. Получените резултати показват сравнително високите равнища на доходност на една образователна година в няколко основни икономически дейности – финансово посредничество, образование, държавно управление, задължително обществено осигуряване, здравеопазване и социални дейности. През периода 2002-2006 г. в 54 % от икономическите дейности е характерно нарастване на доходността от една образователна година, като съотношението между най-високото и найниското равнище на този показател намалява от 2,65 през 2002 г. до 1,98 през 2006 година. Информацията от фиг.7 илюстрира доходността от една година потенциален трудов опит по основните икономически дейности. Прави впечатление определената диференциация на този показател по икономически дейности, както и фактът, че през периода 2002-2006 г. нарастване на доходността на една година потенциален трудов опит е налице само в 46 % от тези дейности. Същевременно определено изключение в това отношение е добивната промишленост, за която изчисленията показаха растеж на доходността от трудовия опит от порядъка на 91 % през разглеждания период. Като цяло доходността на образователна година средно на една заета жена в България е по-висока от тази на един зает мъж, като разликата от 1,06 % през 2002 г. намалява до 0,58 % през 2006 година. Противоположна е тенденцията на доходността на една потенциална година трудов стаж. През 2002 г. тази доходност е с 1,21 % по-висока при мъжете спрямо жените, като през 2006 г. тази разлика намалява до 0,4 %. Представените резултати от изследването на доходността на една образователна година и на една година потенциален трудов стаж могат да срещнат и редица съображения

бр. 1-2/2009

Човешки ресурси | Human Resources

или дори възражения, което не е прецедент за такъв вид изследвания. По-важното в случая е, че те доказват нарастващата роля и значение на човешкия капитал и особено на образованието като негов ключов компонент. Същевременно показаните изменения през периода 2002 – 2006 г. очертават формирането

бр. 1-2/2009

на определени тенденции на българския трудов пазар по отношение ролята и значението на човешкия капитал. Разбира се, подобен вид анализи могат да продължат и по-нататък с отчитането на други характеристики и разрези на заетите лица, както и с включването на допълнителни фак-

тори за обяснение на изследваните тенденции. В случая ние се ограничаваме до един опит за представяне на ролята на образованието за формиране на човешкия капитал и някои възможни подходи за оценка на възвращаемостта на направените в него инвестиции.

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП Консулт Мур Стивънс Бул Мар, данъчен консултант Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Промени в Закона за Корпоративното Подоходно Облагане в сила от 01.01.2009г. През 2008г. бяха приети две изменения на ЗКПО, влизащи в сила от 01.01.2009г. По-съществените промени в закона са следните: • Увеличава се обхвата на данъчно признатите разходи за дарения. Добавят се дарения направени в полза на Домове за медико-социални грижи за деца и Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). • Освободени от облагане са получени дивиденти в резултат на разпределена печалба от чуждестранни лица, местни за данъчни цели на държава членка на ЕС или друга държава, която е страна по Споразумението на ЕИП. • Не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписването на вземанията като несъбираеми, ако в същата или предходната година не са настъпили условията от чл.37 ( длъжника е в несъстоятелност, изтичане на давностен срок, заличаване на длъжника и т.н.) • Относно печалбите и загубите от финансови инструменти се пояснява, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти. Тази норма на закона е приложима, не само както до сега за сделки, извършени на регулиран български пазар, а и на регулирани пазари в държави членки на ЕС или други държави, които са страни по Споразумението на ЕИП.

• Увеличен е размера на необлагаемите социални разходи за ваучери за храна от 40 на 60лв. • Отпада данъчното облекчение за насърчаване на заетостта за новоразкрити работни места в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период. • Въвежда се ново данъчно облекчение за извършвана дейност в селското спотанскво, преработвателната промишленост, произвоството, високите технологии и инфраструктурата. При него корпоративният данък се преотстъпва за срок от 5 години в пълния размер за посочените дейности, ако едновременно са извършени следните условия 1. Данъчно задълженото лице извърши инвестиция в размер над 10 млн.лв. годишно; 2. придобиват се активи Като част от инвестицията по т.1, които са фабрично нови и не са експлоатирани преди придобиването им; 3. изпълнени са условията за минимална помощ или за държавна помощ за регионално развитие.

Промени в Закона за Местните Данъци и Такси от 01.01.2009г. С промените на ЗМДТ са направени следните изменения: • Променя се размера на данъка върху недвижимите имоти, който се гласува от Общинския съвет в граници от 0,5 до 2 промила. За 2008 беше от 1,5 до 3 промила. • Освобождават се от данък върху превозните средства леките автомобили, собственост на лица с намалена работоспособност от 50 до 100%, с обем на двигателя до 2000куб.см. и с мощност до 117,64kw. • Данъка върху наследствата е намален, като за братя и сестри и техните деца дължимия данък се определя в размер от 0,4 до 0,8% за наследствен дял над 250 хил. лв., а за всички останали получатели на наследство дължимия данък се определя в размер от 3,3 до 6,6% за наследствен дял над 250 хил.лв. • Освобождават се от дължим данък върху недвижимите имоти сградите на организациите на Червания кръст, регистрирани в друга държава членка на ЕС или държава-страна по Споразумението на ЕИП и сградите на Българския червен кръст.

бр. 1-2/2009

БИП Консулт | BIM Consultation

Данъчен кредит за закупен лек автомобил. Правото за ползване на данъчен кредит за за-купен лек автомобил с места за сядане по-малък от 5+1, се определя в зависимост от предназначението на автомобила. Може да се ползва данъчен кредит в случаите, когато автомобила се използва единствено за: - транспортни и охранителни услуги; - таксиметрови превози; - отдаване под наем; - куриерски услуги; - подготовка на водачи на МПС. Ако автомобила се използва за извършването едновременно и на други дейности, например административно-управленска, то тогава отпада правото на ползване на данъчен кредит.

Замяна на земя срещу част от новопостроена сграда. Все по-често прилагана практика е замяната на терен за строеж срещу част от сградата. Тази замяна поражда сделка съгласно Закона за Данък добавена стойност. Придобитата от строителя (инвеститора) земя се оценява по справедлива стойност спрямо частта от сградата, за която се заменя. Към момента на размяната предоставяната земя се счита за направен аванс, което поражда данъчно събитие и се начислява се ДДС върху справедливата стойност на земята. При завършване на сградата вече може да се определи окончателната продажна цена на частта от сградата, която ще се заменя. За разликата между направения аванс, който е справедливата стойност на земята и пазарната стойност на сградата следва да се доначисли ДДС. Например: Заменя се земя със справедлива стойност 150 000евро за част от сграда. При документиране на замяната строителя (инвеститора) следва да начисли ДДС в размер на 30 000евро. При завършване на сградата, частта от нея, която се полага на собственика на земя е оценена по пазарна стойност на 400 000евро. При прехвърляне на собствеността на частта от сградата строителя (инвеститора) следва да доначисли ДДС в размер на 50 000евро (400 000 – 150 000 = 250 000*20%ДДС = 50 000)

Когато разходите се ползват от наемателя, то е на лице безвъзмездна доставка, оказвана от наемателя към наемодателя. При прекратяване на договора за наем, преди да изтекат 3 години от сключването му, ако разходите за ремонт на наетия актив не са префактурирани на наемодателя, а са отчетени като непризнат за данъчни цели разход при наемателя, то той трябва да начисли ДДС по продажба чрез Протокол.

Спиране на начисляването на данъчни амортизации. Когато определен дълготраен актив не се използва или не носи икономическа изгода на дружеството за период по-дълъг от 12 месеца трябва да се преустанови начисляването на данъчни амортизации. Пример: Ако даден дълготраен актив бъде изваден от употреба за 11 месеца, начисляването на счетоводната амортизация ще се преустанови от следващия месец, а начисляването на данъчната амортизация няма да се прекъсне. Това води до благоприятен данъчен ефект, тъй като начислената счетоводна амортизация увеличава облагаемата печалба с по-малка сума, а данъчната амортизация я намалява с по-голяма. Така се намалява облагаемата печалба, следователно и дължимия корпоративен данък.

Облагане с ДДС на доставки, свързани със сгради Закона за ДДС дава възможност на избор на доставчика дали доставката на сграда или част от сграда да е облагаема или освободена, когато става въпрос за: • доставка на сгради или на части от тях, които не са нови, както и доставката на прилежащите към тях терени,както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях • отдаване под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Тази разпоредба не третира хотелско и туристическо настаняване на физически лица. За целите на ЗДДС „нова сграда“ е когато към датата на доставката продаваната сграда е с етап завършеност „груб строеж“ или е завършена, но не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване.

Отчитане на ремонт на нает актив. При сключен договор за наем на дълготраен актив за срок не по-дълъг от 3 години всички разходи, направени за подобряването на този актив са за сметка на наемодателя. Наемателя следва да префактурира всички направени разходи на наемодателя, който има право да ползва за данъчни цели разхода за ремонта. Наемодателя има право да ползва и данъчния кредит за направените подобрения, за разлика от наемателя.

бр. 1-2/2009

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП Консулт Мур Стивънс Бул Мар, правен консултант Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Концентрация на стопанска дейност Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) осъществява контрол във връзка с концентрацията на стопанска дейност. Концентрация на стопанска дейност може да се получи в резултат на сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху най-малко едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях. За концентрация се смята и създаването на съвместно предприятие, трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект. Предприятията са задължени да уведомят предварително КЗК за намеренията да осъществят концентрация, когато общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията на съответния пазар на територията на страната надхвърля 25 млн. лв. и оборотът на всяко едно от поне две от предприятията - участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн. лв., или оборотът на предприятието - обект на придобиване на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн. лв. При нарушаване на това изискване Комисията има право да наложи имуществена санкция размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия. Посоченото уведомление трябва да съдържа искане КЗК да разреши концентрацията. Предприятията са задължени да уведомят Комисията за концентрацията след сключването на договора, публичното оповестя-

бр. 1-2/2009

ване на търговото предложение или придобиването на контрол, но преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката. В определени случаи по искане на страните комисията може да извърши оценка на концентрациите преди сключването на договора или публичното оповестяване на търговото предложение, ако страните представят достатъчно доказателства за намеренията си за сключването на договор или са оповестили публично намерението си да направят търгово предложение. КЗК издава решение въз основа на оценка на концентрацията като взема предвид: положението на предприятията на съответния пазар преди и след концентрацията, тяхната икономическа и финансова сила, достъпа до снабдяването и пазарите на съответните стоки и услуги, юридическите или други препятствия за навлизане на пазарите. Комисията разрешава концентрация, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което би попречило на ефективната конкуренция. Комисията може да разреши концентрация, която, дори и да установява или засилва господстващо положение, цели модернизиране на съответната стопанска дейност, подобряване на пазарните структури, по-добро задоволяване интересите на потребителите и като цяло по-ложителният ефект има превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар. Извършване на универсална пощенска услуга Пощенските услуги се подразделят на универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги. Универсалната пощенска услуга включва следния вид услуги: 1. приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки: а) препоръчани или непрепоръчани кореспондентски пратки - до 2 кг; б) препоръчани или непрепоръчани малки пакети - до 2 кг; в) пряка пощенска реклама - до 2 кг; г) препоръчани или непрепоръчани печатни произведения - до 5 кг; д) препоръчани или непрепоръчани секограми до 7 кг; 2. приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски колети - до 20 кг; 3. пощенски парични преводи; 4. допълнителни услуги„препоръка“ и „обявена стойност“. За извършване на универсална пощенска услуга или на част от нея на територията на страната е установен лицензионен режим. Тази дейност се извършва на базата на индивидуална лицензия, която се издава за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея на територията на цялата страна. Издадената индивидуална лицензия е лична и нейни-

БИП Консулт | BIM Consultation

ят титуляр няма право да я прехвърля в срок до 1 година след нейното издаване. След изтичането му прехвърлянето на индивидуалните лицензии на трети лица - търговци може да се осъществи само със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Лицензиращият орган вписва издадените лицензии в специален публичен регистър на операторите предоставящи универсална пощенска услуга или част от нея по Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Процедурата по издаване на индивидуална лицензия започва по инициатива на заинтересованото лице чрез подаване на заявление по образец, като към него прилага документите, посочени в чл. 43 на Закона за пощенските услуги. Заявител може да бъде търговско дружество или едноличен търговец. Заявлението и всички документи се попълват в два екземпляра на български език. Подадените заявления и приложенията към тях за издаване на индивидуални лицензии по Закона за пощенските услуги се разглеждат от специализирана 5-членна комисия. В 14-дневен срок от постъпването на заявлението в КРС специализираната комисия разглежда заявленията и ако констатира нередовности (пропуски и недостатъци), е длъжна да уведоми заявителя с писмо с из-вестие за доставяне с обратна разписка и да му даде 10-дневен срок за тяхното отстраняване. Ако в указания срок заявителят не отстрани нередовностите, специализираната комисия не разглежда заявлението. В срок до 2 месеца от подаване на заявлението комисията трябва да проучи представената технология за предоставяне на универсалната пощенската услуга или част от нея, план-схемата за броя и разположението на местата за достъп на пощенската мрежа, доказателства за финансови възможности, след което предлага на КРС да вземе решение, с което да издаде или да откаже издаването на индивидуалната лицензия. За взетото решението заявителят се уведомява в 3-дневен срок с писмо с обратна разписка, а когато с него КРС отказва да издаде индивидуална лицензия на лицето се изпраща и копие от решението. Основанията за отказ за издаване на лицензия са посочени изрично в чл. 47, ал. 2 на ЗПУ. Решението, с което Комисията за регулиране на съобщенията отказва да издаде индивидуална лицензия под-

лежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Индивидуалната лицензия за извършване на универсална пощенска услуга или на част от нея се издава за срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен от КРС по искане на лицензирания оператор, като общата продължителност на срока на лицензията не може да надвишава 35 години, а лицензираният оператор трябва да отговаря на изискванията на действащото законодателство, включително и тези, свързани със сигурността и отбраната на страната. КРС може да отнема издадена лицензия и да прекрати действието й, в случай че лицензираният оператор системно нарушава разпоредбите на ЗПУ, както и условията на издадената лицензия, както и при финансова или техническа невъзможност да извършва дейността си. Преди КРС да отнеме лицензията тя отправя писмено предизвестие със срок не по-малък от 1 месец, в който срок лицензираният оператор следва да преустанови, съответно да отстрани нарушението. Индивидуалната лицензия се отнема и по предложение на компетентните органи, когато са установени действия, с които се застрашава националната сигурност или отбраната на страната. За получаване на лицензия за извършване на универсална пощенска услуга се заплащат такси, както за първоначалното издаване, така и годишно – за контролиране на изпълнението на лицензията. Таксата за разглеждане на заявлението за издаване на индивидуална лицензия, както и за разглеждане на заявлението, с което се иска прехвърляне на индивидуалната лицензия е в размер на 400 лв. За издаване на индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от услугите, включени в обхвата й, се събира първоначална такса в зависимост от услугите, за които се издава лицензията. За извършване на всички услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга се събира първоначална такса в размер на 25 000 лева. Годишната такса за контролиране на изпълнението на лицен-зията е равна на 1,2 на сто от реализираните годишни брутни приходи без включен ДДС от лицен-зираната универсална пощенска услуга.

бр. 1-2/2009

contents

Editorial council Editor-in-chief Nikolay Nenovski

1-2|2009

International Finacial Exhibition

Members Bistra Ilkova Daniela Bobeva Lalko Dulevski Maria Vidolova Milcho Stoimenov Maria Georgieva Plamen Oresharski Petar Chobanov Stoyan Aleksandrov Stati Statev Yanaki Andreev

IFE “Banks Investments Money” 2009: the Decisions for Bulgaria under the Conditions of Global Crisis............................................................................................................................3 Ivan Dimitrov, International Editor, “Banks Investments Money” magazine

The Current Financial Crisis: Theory, Practice and Lessons ................................................13 Tsvetan Manchev, Ph.D., Deputy Governor of the Bulgarian National Bank

The Non-bank Sector under the Conditions of Global Crisis.................................................. 24 Apostol Apostolov, Chairman, Financial Supervision Commission

Methodical Assistance to Public Private Partnerships Realization ..............................26 Zlatina Karova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Expert council

Macroeconomics

Apostol Apostolov Bozhidar Danev Viktor Papazov Garabed Minasyan Georgi Petrov Grigoriy Vazov Emilia Milanova Emil Popov Kamen Kolchev Oleg Nedyalkov Hristos Katsanis

The Financial System of Bulgaria: Size, Activity, Structure and Effectiveness........................41 Stati Statev, Ph.D., Prof of Macroeconomics, University for National and World Economy

Eurointegration Absorption of the EU Funds in Bulgaria.........................................................................52 Aglika Kaneva, Ph.D. Student, University of National and World Economy

Human Resources Education, Human Capital and Earned Incoms...............................................................60 Prof. Lalko Dulevski, Univesity of World and National Economy

Board of Editors

BIM Consultation

Editors Prolet Ilieva Nikolay Karamalakov International Editor Ivan Dimitrov

Moore Stephens BulMar, Tax Consultant..............................................................................66 Moore Stephens BulMar, Legal Consultant....................................................................69

inter_projects@bip-bg.com

Sales and advertising Ilina Georgieva

reklama@bip_bg.com; sales@bip-bg.com

Director Lilyana Karadzhova Pre-print Evgeniy Grinberg Print Delta High Print JSC

Publisher „BIM 1993“ AD, Sofia 1309 172, Nishka str. Tel./Fax: (02) 812 06 230 Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str. Tel./Fax: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

бр. 1-2/2009