Брой 3-4 by Krasimir Nikolov

съдържание

Редакционен съвет Главен редактор Николай Неновски

3-4|2009

Банки

Членове Бистра Илкова Даниела Бобева Лалко Дулевски Мария Видолова Милчо Стоименов Мария Георгиева Пламен Орешарски Петър Чобанов Стоян Александров Стати Статев Янаки Андреев

Перспективи и насоки за развитие на междубанковата конкуренция в България........ 3

Експертен съвет

Еврофондове

Апостол Апостолов Божидар Данев Виктор Папазов Гарабед Минасян Георги Петров Григорий Вазов Емилия Миланова Емил Попов Камен Колчев Олег Недялков Христос Кацанис

Административен капацитет за управление на публични проекти, финансирани от ЕС.................................................................................................29

Владимир Миланов, Икономически институт на БАН

Инвестиции Корелацията на SOFIX с чуждите борси се повишава.......................................................17 Цветослав Цачев, ръководител „Анализи“ ИП ЕЛАНА Трейдинг

”Национална компания индустриални зони” ЕАД...........................................................19 Иван Димитров, зам. - главен редактор, сп. „БИП“

Публично-частни партньорства Актуализирани „Методически указания за публично-частно партньорство”........27

Гл. ас. д-р Татяна Даскалова, УНСС

Мениджмънт Някои проблеми, свързани с функционирането на фирмата.................................35 Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

Библиография

Представяне на книгата „Международни валутни резерви”...................................41 Представяне на информационно-аналитичен проект „Инвестиционен индекс на общините в България”........................................................................................43

Редакционен екип Редактор Габриела Николова editor@bip-bg.com

Зам.-главен редактор Иван Димитров idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com

Продажба и реклама Надежда Александрова sales@bip-bg.com

Предпечат Евгений Гринберг

БИП Консулт МурСтивънс БулМар, данъчен консултант ............................................................46 МурСтивънс БулМар, правен консултант .............................................................. 49

Европроекти Българските региони в Европа...............................................................................54

Новини и събития ......................................................................................60

grinberg@bip-bg.com

Печат “Делта Хайт Принт” EАД

Издател „БИП 1993“, София 1309 ул. “Нишка” № 172 тел/факс 02/812 06 230 Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7 тел./факс: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

Всички права върху публикуваните материали са запазени. Възгледите на авторите в отделните статии изразяват личното им мнение и не ангажират редакцията на списанието.

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

Перспективи и насоки за развитие на междубанковата конкуренция в България Владимир Миланов, Икономически институт на БАН * Vladimir Milanov, Economic Institute at the Bulgarian Academy of Sciences

Perspectives and Directions for the Development of the Inter-bank Competition in Bulgaria

he financial-credit, and in particular the banking system is the major pillar of the economy and therefore is very important how it will correspond to the rapidly changing environment considering the global financial crisis. Determining the possibilities for the development of the bank competition is a major concern for each bank, the banking system and the economy as a whole. The development and the crisis of the global financial markets are considered to exercise influence on the banking competition in the next few years. The development of the competition will also be inevitably influenced by the establishment of structure determining institutions such as the Bulgarian Development Bank, the National Guarantee Fund, the programs of the European Investment Fund, etc. The Bulgarian financial market is not sufficiently developed yet which will further open new niches. The future development of the bank competition depends on the globalization tendencies and the adoption of innovative products coming from foreign markets which will profit some institutions and develop competitive advantages of a higher rank.

Перспективите и възможните насоки за развитие на междубанковата конкуренция са от особено значение за динамиката на процесите в икономиката като цяло. Финансовокредитната и в частност банковата система е основен стълб на икономиката. Като такъв е важно как ще реагира на променящата се среда в условията на глобалната криза на финансовите пазари. Налице е тенденция към преориентация на дейността на банките и акцентиране на конкуренцията върху влогонабирането като основа за осигуряване на ресурс за дейността. Върху бъдещото развитие несъмнено влияние ще оказват и структуроопределящи институции на пазара като Българска банка за развитие (ББР), Национален гаранционен фонд, програмите на Европейския инвестиционен фонд и др. Промените в нормативната рамка също ще влияят пряко върху развитието на конкуренцията, като в този смисъл и те са обект на анализ в разработката. Определянето на възможностите за развитие на междубанковата конкуренция е особено важно за всяка банка, банковата система и икономиката като цяло. Банковата конкуренция в близките години ще се влияе от кризата на световните финансови пазари. Затова е отделено място на развитието на кризата -

от нейното начало до момента. Още повече, че българската икономика и банковата система в частност следваха сходно развитие - ръст на пазара на недвижими имоти и бум на цените, съпроводени с изпреварващ темп на ипотечното кредитиране и консумиране на свръхразходи от някои домакинства. Положително беше, че българските банки не бяха подложени на сложните финансови инструменти, които ползваха банките в САЩ и Европа, поради все още по - ниската степен на развитие на финансовите пазари у нас.

Икономически промени в макросредата

В анализа на перспективите и насоките за развитие на междубанковата конкуренция основно значение имат настъпилите промени в макросредата вследствие на глобалната финансова криза на световните финансови пазари от август 2007 г., която много специалисти сравняват с Великата депресия от 30-те години на ХХ век. Още повече, че кризата бе породена от ожесточената борба за пазарен дял на световните финансови пазари и преследване на печалба от страна на world - wide компаниите. От тези фактори бе повлияно и развитието на българския банков пазар - през последните пет години трезорите се

*Авторът е докторант в Икономическия институт на БАН и директор на Дирекция „Кредитиране“ на „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Представеното мнение е лично и не следва да ангажира по никакъв начин институциите, за които работи.

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

впуснаха в битка за увеличаване на пазарния си дял, намалявайки изискванията си към кредитополучателите. Същевременно акционерите самоцелно преследваха увеличаване на възвращаемостта на капитала, респ. печалбата от дейността. Дори централната банка няколко пъти се намесваше, за да възпре неконтролирания ръст на кредитирането и по-специално на потребителския и ипотечния сегмент. Затова не е учудване, ако в известна степен кризата се окаже един оздравителен и прочистващ процес (в т.ч. за банковата система и най- вече за пазара на недвижими имоти), отрезвяващ и спиращ неконтролирания ръст на някои сектори, застрашаващи стабилността на икономиката като цяло. За да разберем по-ясно смисъла на всичко това, нека първо очертаем нейното развитие. Началото може да се търси през периода 2001 - 2003 г., когато централната банка на САЩ (Federal Reserve System - Fed) постепенно намали краткосрочните лихви от 6,75 % до близо 1 %. Очакванията на инвеститорите изпратиха дългосрочните лихви също до рекордно ниски нива. Домакинствата от своя страна решиха, че растящите цени на жилища ще имат устойчива тенденция, превръщайки домовете си от средство за потребление и спестяване в средство за увеличаване на достъпа до ипотечно кредитиране - фактор, който се наблюдаваше и у нас. Това им позволи в период от няколко години да консумират свръхразмер на текущите си разходи. Като резултат икономиката на САЩ растеше, съпроводена с нарастване на фондовите индекси и цените на жилища. Процентът на просрочия по частни и корпоративни дългове бе с ниски нива и предполагаше ниски равнища на рискови премии за фалит. Ожесточената ценова и продуктова конкуренция между трезорите ги накара да предлагат нови кредитни продукти за покупка на жилища, включително на хора без трайна работа и устойчиви доходи. Банките пакетираха тези продукти в пулове и ипотечни облигации, на които рейтинговите

агенции даваха висока оценка. Заради сигурността, която обещава високият рейтинг, много от консервативните инвеститори и взаимни фондове изкупуваха тези облигации, а застрахователи като AIG застраховаха суаповете. Постепенно много от домакинствата не успяваха да поемат високите разходи по обслужване на ипотечните си кредити вследствие на лоша преценка на възможностите си. В отговор на затихващото търсене и високото предлагане на нови имоти (в т.ч. от страна на банки) лихвените проценти се увеличаваха, активизирайки инфлация. Падащите цени на жилищата доведоха до фалит немалко домакинства, които повлякоха надолу и строителни компании, дружества за ипотечно кредитиране, банки, застрахователи и др. За кратко време размерът на необслужваните кредити от т.нар. subprime сегмент надминаха очакванията на рейтинговите агенции, които след преоценка на прилаганите методологии в частта допускане на банкрут предприеха мащабно намаляване на кредитния рейтинг на книжата, обезпечени с ипотеки от този вид кредити. Кризата излезе и извън САЩ много европейски, японски и други международни банки чрез подразделенията си за управление на фондове или чрез пряко закупени книжа се оказаха инвеститори в subprime ипотечни кредити. Стигна се дотам, че те взаимно си нямаха доверие при отпускането на заеми на междубанковите пазари, тъй като не знаеха коя от тях колко рискови облигации има в портфейла си и каква загуба ще претърпи. През септември 2008 г. кризата даде нов резултат - една от четирите най- големи инвестиционни банки в света – Lehman Brothers (със задължения над 600 млрд. USD), обяви фалит. Уплашена за собственото си бъдеще, Merrill Linch сключи сделка с Bank of America, с която се сля. Правителството на САЩ бе принудено да национализира ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac. Morgan Stanley и Goldman Sachs също публикуваха лоши финансо-

ви отчети и промениха статута си, ставайки търговски банки, подчиняващи се на регулациите на Fed. Американското правителство наля 85 млрд. USD чрез репо сделка в застрахователната компания American International Group (AIG), за да я спаси от фалит. Всеобщо е мнението, че евентуален фалит на AIG, който все още не е изключен, ще бъде катастрофален. Никой не би могъл да оцени потенциалните загуби от повишен риск в икономиката, ако изчезне компанията, която е основен играч на пазара на застраховане на кредитните плащания (credit default swaps). На българския пазар компанията е представена от животозастрахователното дружество AIG Life - България и общозастрахователното дружество AIG - България, както е и собственик на над 90% от капитала на БТК АД (чрез фонда си AIG Global Investment Group). Като резултат от глобализацията на финансовите пазари през последното тримесечие на 2008 г. българската банкова система започна да чувства удара от кризата. Засега той най-вече се изразява в затруднен (и почти невъзможен) достъп до евтин финансов ресурс отвън, което от своя страна доведе до преструктуриране на дейността на банките и свиване на кредитирането до размера на привлечените средства под формата на вътрешни депозити. Банките бяха принудени да оптимизират разходите си и прибягнаха до затваряне на някои от офисите си и съкращаване на персонал. Ако доскоро те се конкурираха в търсенето на качествен персонал и си „крадяха“ служителите, сега обяви за работа реално липсват. Данните на БНБ показват, че към края на 2008 г. сумата на активите на банковата система е 69,6 млрд. лв., като ръстът в едногодишен период е 17,7% (при ръст от 40% за предходната година и около 30% за предходните три). За последното тримесечие на 2008 г., обаче ръстът е сведен до едва 0,3%, а към края на първото тримесечие на 2009 г. е налице спад с 0,5% и размерът им е 69,2 млрд.лв.

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

Кредитите отбелязват най-нисък годишен растеж за последните няколко години - през първото тримесечие на 2009 г. общата сума на брутните кредити на предприятия и граждани нараства с едва 0,9 % (при годишен ръст от над 60 % за 2007, спрямо 2006 г.). Макар и символично, нарастването на заемите се е случило независимо от обстоятелството, че привлечените средства на банковата система са намалели само за първото тримесечие на 2009 г. с над 250 млн. лв. При липсата на външно финансиране именно привлечените средства от граждани и фирми ще бъдат източникът на финансиране на активните операции на банките. Делът на кредитите в общия размер на активите расте от 66,96% (към края на март. 2008 г.) на 70,79% (към края на 2008 г.), достигайки 71,73% (към края на март 2009 г.), не толкова вследствие на увеличено кредитиране, а на намалелите активи на банките. С други думи, българските банки засега се държат отговорно към бизнеса и са успели да преразпределят ресурсите си така, че да не спрат изцяло отпускането на заеми. Данните показват, че глобалната финансова криза намира отражение в увеличение на класифицираните и на просрочените експозиции, съответно и на заделените провизии, независимо че много от банките прибегнаха към предоговаряне на голяма част от раздадените кредити. Въпреки това качеството на активите на банковата система остава при адекватни нива на провизиите - коефициентът на покритие на експозициите, класифицирани като „загуба“, е 145% и това е едно от най-високите нива в страните в ЕС. Отражението върху лихвените проценти по кредитите е следното - в едногодишен период лихвите по фирмените кредитите в левове нарастват с 0,95 пр.п. до 11,27% към края на първото тримесечие на 2009 г., а при тези в евро - с 0,52 пр.п. до 9,08%. По потребителските кредити в левове среднопретегленият годишен процент на разходите се покачва с 2,22 пр.п. до 13,44%, а по тези в евро - с

бр. 3-4/2009

2,05 пр.п. до 12,20%. При ипотечните кредити в левове средногодишният лихвен процент се повишава с 1,26 пр.п. до 10,38%, а по тези в евро - с 1,67 пр.п. до 9,84%. Трябва да се отчете, че експозициите на дребно, където покачването на разходите е най-голямо, съставляват едва 30,45% от общия кредитен портфейл на банките към края на първото тримесечие на 2009 г. За същото време лихвените проценти, които кредитните институции плащат по депозитите в левове и евро, са се увеличили значително по-бързо, отколкото лихвите по заемите. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове за нефинансови институции се повишава за една година с 1,40 пр.п. до 6 , а по тези в евро - с 0,43 пр.п. до 4,13%. При депозитите на домакинства в левове средният лихвен процент се повишава с 2,90 пр.п. до 7,81%, а по тези в евро - с 2,07 пр.п. до 6,06%. Пазарните условия принудиха трезорите да свият лихвения си марж - разликата между приходите от лихви по кредитите и разходите, които изплащат по депозитите. Статистиката показва, че печалбата на банките е намаляла значително - към края на март 2009 г. тя е в размер на 271,27 млн. лв., при 358,96 млн. лв. година по-рано. Това води до рязко намаляване на показателите за възвращаемост на активите и на собствения капитал. Тук следва да се отбележи още нещо - печалбата на банките не трябва да се разглежда като самоцел, тя е един от механизмите за защита на вложителите. Още повече, за изминалата 2008 г. банките декларираха, че няма да разпределят дивиденти, и по този начин печалбата стана част от техния собствен капитал - нарастване с 1 723 млн. лв. при нетна печалба към края на годината от 1 387 млн. лв. Отчита се, че капиталовата адекватност на системата нараства за първото тримесечие на 2009 г. - от 14,9% на 16,5%, а адекватността на капитала от първи ред достига 12,7% (при минимално изискуеми 6%). Кризата накара трезорите постепенно да преструктурират активите си, увели-

чавайки делът на бързоликвидните, но по-малко доходносни финансови инструменти (депозити и държавни ценни книжа) - те се отказаха от част от приходите си с цел да повишат стабилността и платежоспособността си. От всичко дотук следва, че кредитните институции имат добри възможности за покриване на загуби от преоценки и влошаване на конюнктурата. Що се отнася до участниците в междубанковата конкуренция у нас - данните показват, че няма съществена промяна в пазарния дял им към края на първото тримесечие на 2009 г. УниКредит Булбанк запазва водещата си позиция с активи от 11,11 млрд. лв., собствен капитал от 1,44 млрд. лв. и печалба от 58,79 млн. лв. УниКредит Булбанк е лидер по привлечени депозити с 13,98% пазарен дял, като съотношението на депозити на фирми и граждани е равностойно. Банката е и лидер при фирменото финансиране с 21,67% пазарен дял и ръст за тримесечието от 3,01%. Активите на Банка ДСК нарастват в едногодишен период от 6,5 млрд.лв. до 7,55 млрд. лв., но следва да се отбележи, че за първото тримесечие на 2009 г. те намаляват със 150 млн. лв. Капиталът на банката е 1,28 млрд. лв., а печалбата й за една година намалява с 19,65% и е в размер на 48,75 млн.лв. Банката продължава да е лидер в потребителското и ипотечното кредитиране с пазарен дял съответно 31,93% и 28,17%. Що се отнася до привлечените депозити - 81,59% са на граждани, където банката има годишен ръст от 12,88%, докато при фирмените депозити има спад от 26,67%. Към първото тримесечие на 2009 г. ОББ, Райфайзенбанк и Юробанк И Еф Джи са с пазарен дял на активите, съответно 10,9%, 8,95% и 8,09%, като може да се счита, че те не следват агресивна политика в конкурентните си стратегии. Другите банки също създават механизми за защита от кризата основно чрез отимизиране на рисковете и дейността си. Изобщо за разглеждания период банките могат да се разделят на две от една страна, са тези, които до края

Банки | Banks

на 2007 г. имаха агресивна кредитна политика и делът на заемите в техните активи варираше между 75% и 85%. Вследствие на намалената ликвидност и повишените капиталови изисквания и регулиране на риска те отчитат значително по-нисък ръст на кредитите. Това са БАКБ, Банка ДСК и Банка Пиреос България. От друга страна, са банките, които доскоро не бяха особено активни в кредитирането, а през последните години вследствие на наличен ресурс си позволяват годишен ръст в кредитирането над 45%. Такива са Емпорики банк България (ръст от 103,56%), МКБ Юнионбанк (54,33%), Корпоративна търговска банка (54,33%) и SG Експресбанк (47,75%). Към края на първото тримесечие на 2009 г. най-висок дял на кредитите в общия размер на активите имат ОББ (90,37%), БАКБ (89,28%), Емпорики Банк (85,77%) и Банка ДСК (85,77%). Като заключение от горепосочените статистически данни могат да се направят следните основни изводи за банковата конкуренция у нас за разглеждания период - към края на 2008 г. и тримесечието на 2009 г.: •Българските банки запазват позициите си и стабилно финансово състояние, като се наблюдават тенденции на преструктуриране на активите. Кредитирането през първото тримесечие на 2009 г. остава непроменено, а при депозитите се отчита намаление. Свиването на лихвения сперд е съпроводено с нарастване на лихвите по кредитите и изправарващ ръст на лихвите по депозитите. •Нараства размерът на класифицираните и на просрочените експозиции в портфейлите на банките, но покритието им остава при задоволителни нива. •Не е изключено някои от участниците в междубанковата конкуренция да се възползват от финансовата криза и пасивността на конкурентите си и да завладеят по-висок пазарен дял в пазара на финансови услуги. Това би било позитивно, стига разбира се те да спазват изискванията на нормативната база и наредбите на Централната банка.

Специфична среда - мерки за смекчаване на икономическата криза

Както бе споменато по-горе, мнозина специалисти сравниха ситуацията и възможното развитие на световните финансови пазари след лятото на 2008 г. с Великата депресия от миналия век. Ако се погледнат конкретно взетите мерки от правителствата на САЩ и Европа за смекчаване на последиците от икономическата криза и ограничаване на нейното разпространение в посока на дълбока и продължителна рецесия, може да се заключи, че те са продиктувани от това какво не е направено през 30-те години на ХХ век. Оттук следват и препоръките за възможните действия, които да предприемат фискалната и паричната политика у нас за запазване на стабилността на банковата система, конкуренцията и икономиката като цяло. На първо място, това означава да не се допуска свиване на паричното предлагане, респективно кредитирането, вследствие на банкови паники и недоверие от страна на финансовите институции. На второ място, следва да се направят съответните постъпки да не се допусне рязко свиване на потребителското и инвестиционното търсене в икономиката. Подобно свиване ще доведе до спад на брутния вътрешен продукт, загуба на работни места, което чрез високата задлъжнялост на фирмите (над 116 млрд. лв. към края на 2007 г., по данни на Българската стопанска камара) ще се отрази отрицателно на стабилността на финансовата система, респективно върху междубанковата конкуренция и предлагането на кредит. Това, което държавните органи предприемат до момента с цел стабилизация на финансовата система, може да се сведе до следното: •Намаляване на лихвените проценти - за пет месеца от края на 2008 г. стойностите на обявявания от БНБ основен лихвен процент (ОЛП) са намалели от 5,77% до 2,27%. В същото време Европейската централна

банка намали лихвения си процент по рефинансиращите си операции с 1,75% и това доведе до намаляване на лихвените проценти в Еврозоната по ипотечните кредити с 0,10%, а по потребителските – нарастване със само 0,70%. •Увеличаване на ликвидността на трезорите - чрез промените в Наредба № 21 (от началото на септември 2008 г.) БНБ освободи за търговските банки държани задължителни минимални резерви (ЗМР) на стойност около 3 млрд. лв. Централната банка се надява с освободения ресурс да бъде кредитирана реалната икономика. По данни на БНБ банките държат средно около 7% от привлечените средства под формата на ЗМР в централната банка. •Капиталова подкрепа на системно важни финансови институции като ББР. В края на 2008 г. банката бе капитализирана с 250 млн. лв., които предостави на 13 търговски банки за финансиране на малки и средни предприятия (МСП) при дъмпингови условия за пазара - лихвата за крайни кредитополучатели е не повисока от 8% и таксата за управление на кредита е не повече от 0,70%. Търговските банки бяха рефинансирани при фиксирана лихва от 5%, срок на издължаване - 10 години, еднократно погасяване на главница в края на периода и лихвени плащания на 6 месечен период. За да стигне ресурсът до българската икономика и банките с чужди собственици да не „го изнесат“ към майките си, те са задължени да направят залог на вземане по приетите обезпечения и да дават отчетност на тримесечие за усвоени минимум 95% от ресурса от МСП, регистрирани в страната. Средствата могат да бъдат предоставяни за средносрочно и дългосрочно инвестиционно кредитиране и проектно финансиране, предназначено за техническо обновление, усвояване на нови технологии, ноу-хау, увеличение на конкурентоспособността и експортния потенциал, проекти по структурните фондове на ЕС и краткосрочно предекспортно финансиране. ББР ще извършва мониторинг на самите предприятия - кредитополучатели.

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

Отделно чрез ББР са предоставени още 100 млн. лв. на 11 търговски банки за оборотно рефинансиране на кредити на земеделски производители. Условията са сходни с тези по горната линия, като срокът за връщане на парите от банките е до 5 години, а за крайните получатели - до 18 месеца. Годишният лихвен процент за крайните кредитополучатели не може да надхвърля 7,50%. Средствата се предоставят на крайни кредитополучатели - регистрирани земеделски производители за оборотни средства. Към момента се подготвя допълнителен ресурс за рефинансиране на оборотни кредити на МСП. •Създаден бе Национален гаранционен фонд към ББР с цел улесняване на достъпа на МСП до финансиране. Необходимостта от реално функционираща банка за развитие и гаранционен фонд са подробно засегнати по-нататък в разработката. •Издаване на правителствени гаранции за банковите депозити с цел осигуряване на стабилност и ограничаване на риска от паника сред клиентите на банките. От ноември 2008 г., чрез промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките горният праг на гарантиране на влоговете на граждани и фирми в национална и чуждестранна валута бе увеличен от 40 хил. лв. на 100 хил. лв. През януари 2009 г. УС на БНБ одобри годишен бюджет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер на 1 807 500 лв. •В писмо до търговските банки, в края на 2008 г. БНБ „апелира“ търговските банки да представят до края на годината писма за намерение, подписани от мажоритарните им акционери, да не капитализират нетните си печалби за 2008 г. Заделянето на печалбите като резерви в капитала е допълнителен буфер в ситуацията на глобална финансова и икономическа криза и гаранция за неизтичане на ресурс от банковата система в страната. Натрупаната печалба е в състояние да покрие евентуална неблагоприятна миграция в кредитния портфейл на банките.

бр. 3-4/2009

•През март 2009 г. от Централната банка предприеха изменения в Наредба № 8 и Наредба № 9 в посока към тяхната либерализация. Банките ще заделят по-малко капитал за рискови експозиции вследствие на разширяване на кръга на признатите ликвидни активи, както и на промяна на групите за класифициране на нередовно обслужвани кредити. Увеличен е срокът на признатите за „загуба“ експозиции от 90 на 180 дни забава в плащането. Това е групата от портфейла на банките, за която се заделят 100% провизии. Очакванията са чрез промените да са освободи ресурс, който банките да използват за кредитиране на реалната икономика. Тук обаче стои отворен въпросът доколко самите банки имат „доверие“ да направят това. Фискалната политика може да влияе върху банковата система (респективно конкуренцията в нея) чрез стимулиране и поддържане на вътрешното търсене в икономиката - увеличаване на правителствените разходи (основно инвестиционните), както и потребителските разходи (въпреки че по-нататъшно намаляване на данъци и осигуровки би било нереално). Такива действия, разбира се, водят до бюджетен дефицит и нарастване на правителствения дълг, което на този етап е неразумно. Още повече, че увеличаването на правителствения дълг може да доведе и до създаване на недоверие в икономиката и паника сред населението. Препоръчителни са мерки за поддържане на доверието и стимулиране на чуждестранни инвестиции. За последните три години страната е получила средно около 30% от БВП приток на чуждестранен капитал под формата на инвестиции и дълг. Разбира се, тези мерки за ограничаване на рязкото забавяне на този приток не могат да бъдат тясно формулирани. Стабилността на банковата система е гаранция за функционирането на цялата икономика - тя предотвратява загубата на доверие, масирано изтегляне на депозити, междубанко-

вото финансиране, както и фалити на домакинства, фирми и финансови институции. В същото време наличието на ликвидност и финансови средства в банковата система, както и ниски нива на лихви, определени от Централната банка, са предпоставка, но не и достатъчно условие за адекватен достъп до кредитиране на икономиката. Несигурността на икономиката намалява склонността на финансовите институции да кредитират, тъй като акционерите „се страхуват“ да рискуват собствения си капитал. Това може да доведе до ниско предлагане на кредит и неговото оскъпяване независимо от по-ниските нива на обявени лихвени нива от страна на Централната банка.

Възможни насоки за развитие на междубанковата конкуренция

Умелото определяне на възможното развитие на междубанковата конкуренция е особено важно за всяка банка и банковата система като цяло, тъй като предначертава направлението на дейността и начините за изпълнение на стратегиите за развитие. При анализ на възможните насоки за развитие, междубанковата конкуренция ще бъде разгледана на три нива: На първо ниво е конкуренцията между банките за пазара на продуктите и услугите, проявяваща се в борбата за пазарен дял, конкуренция в цените и показателите от функционирането. На второ ниво битката е за доминиране в ключовите продукти. Наличието на предимство тук позволява банката да бъде лидер при разработването на продукти с нови функционални характеристики. По този начин банката освен да защитава настоящите си пазари, създава нови такива. Твърдата ориентация към обслужвания пазар често налага много голямо внимание към него и затруднява процеса на проектирането на възможности извън пределите на текущия пазар. На трето ниво е т.нар. „конку-

Банки | Banks

ренция за компетенции“, т.е. способността на банките да създават и навлизат в нови ниши на пазара или в ново конкурентно пространство. Ключовите компетенции включват творческо обединяване на ресурси и технологии около знанията за потребностите и търсенето на потребителите, както и знания и умения те да бъдат управлявани по начин за постигане на синергия. Компетенциите се разработват с цел създаване на конкурентно предимство - нови възможности на пазара. За да бъде привлекателен един банков продукт, трябва да има съотношение между цена и полезност, както и функционални показатели, които привличат клиентите да го използват. Това е ниво, в което оперират предимно банките лидери, които навлизат в т.нар. „насочване на потребителите“ - създаване на търсене на продуктите и услугите. Конкуренцията между банките от първо ниво, която се изразява в борба за пазарен дял, изхожда от ценова и продуктова надпревара на пазара на продукти и услуги. Бъдещото развитие на междубанковата конкуренция от първо ниво зависи от много фактори, но найсъществено е доколко и кои банки ще успеят адекватно да реагират на динамичните промени в отрасъла, да запазят и разширят своя пазарен дял. От значение е не само да се забележат промените, но и да се разбере тяхното значение и да се предприемат решителни действия. Своевременните действия дават възможност да се запази и/или да се осигури подобра позиция за продължителен период от време. Т.нар. „ранни настъпления“ имат силно въздействие особено при банките лидери, където ефектът от мащаба има голямо значение и това кара клиентите да са доволни от своите посредници. При разработване на конкурентна стратегия, особено в условията на финансова криза, когато акцентът се поставя на възможностите и заплахите за банката, както и подбор и оптимизиране на разходите, добри възможности дават SWOT анализът

и Методът на веригата на стойността. SWOT анализът (Strengths, Weaknesses, Opportunities, and Threats - силата, слабостта, възможността и заплахите) е начин за постигане на съответствие между идентифицираните възможности и заплахи за банката и нейните исторически формирали се силни и слаби страни. Той подкрепя схващането в маркетинга, че потенциалът за успех на банката представлява своеобразно съчетание на специфичния й потенциал (ресурси и компетенции) с потенциала на пазара. От това става ясно, че успехът ще зависи от два елемента: вътрешен потенциал на банката (силни и слаби страни) и външен, пазарен потенциал (възможности и заплахи). Докато първият елемент е изцяло контролируем от банката, възможностите за влияние върху втория са ограничени, но не и невъзможни - напр. разширяване или създаване на търсене в резултат от маркетингови действия (елемент на третото ниво на конкуренция). Оттук следва, че главната задача на стратегическото планиране са ресурсите и уменията на банката да се ориентират към външната среда по начин, който ще създаде потенциал за успех. Целта е в краткосрочен план да се реши проблемът за текущата ефективност на банката (съществуващите ресурси и умения да се превърнат в конкурентни предимства в борбата за пазара на продукти и услуги), а в дългосрочен - да се развиват нови ресурси и компетенции, чрез които банката ще е в състояние да оползотвори перспективните си пазарни възможности.

SWOT МАТРИЦА Външна маркетинговата среда

Вътрешно банкова среда

ВЪЗМОЖНОСТИ (В) В1, В2 …. Вn

ЗАПЛАХИ (З) З1, З2 …. Зn

СИЛНИ СТРАНИ (СС) СС1, СС2....ССn

Приоритетна реакция оползотворяване на възможностите чрез силните страни на банката

Приоритетна реакция избягване/неутрализиране на опасностите чрез силните страни на банката

СЛАБИ СТРАНИ (СлС) СлС1, СлС2....СлСn

Без реакция липса на организационен капацитет за оползотворяване на възможността в краткосрочен план

Отстраняване на слабостите необходимост от превръщане на слабостта в неутрална или силна страна

В SWOT матрицата силните страни на банката се насочват към оползотворяване на възможностите на външната среда и за неутрализиране на заплахите, а идентифицирането на слабите страни се използва за отстраняването им. При другата концепция - описания от Майкъл Портър през 1985 г. Анализ на веригата на стойността (Value Chain Model), дейността се дезагрегира в групи от дейности съобразно ролята им в процеса на създаване на стойност за клиентите.

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

Крайната създадена стойност в матрицата се измерва чрез сумата, която потребителите са готови да платят за продукта или услугата. Веригата на стойността е взаимнозависима система или мрежа от обвързани дейности. Връзките се появяват тогава, когато начинът, по който се осъществява една дейност, влияе върху разходите и ефективността на другите дейности. Управлението на връзките може да стане решаващ източник на конкурентни предимства и да спомогне за идентифициране на източниците за намаляване на разходите и на резервите за диференциация. Измененията във веригата на стойността по пътя на преместването, прегрупирането или даже на изключването на отделни видове дейности много често предоставят добри конкурентни позиции. Веригата е част от по-голяма система - тази на ценността, а в нея се включват още веригите на стойността на банковите клиенти и партньори. Организирайки тези връзки, банката може да постигне добри конкурентни позиции чрез разширяване на базата на диференциация и използвайки многостранното си влияние върху дейността на клиентите. Методът на веригата на стойността може да се използва не само при определяне на източниците на конкурентни предимства, но

бр. 3-4/2009

и за изграждане на репутацията на банката. При очертаване на възможното развитие на конкуренцията от първо ниво задачата е да се направи преглед на очакваното развитие на банковия сектор у нас. От това ще зависи кои банки ще разширят дейността си и дали някои от малките няма да бъдат принудени под конкурентен натиск да напуснат системата или да пристъпят към консолидация. Основно значение имат стабилността и тенденциите при банковата система и цялата икономика на страната. За чуждестранните банки е важно какви са възможностите за реализиране на доходност, като на тази база те могат да определят какъв ще е обемът на инвестициите в българските им дъщерни банки. Очакванията са през следващите години като следствие на глобалната финансова криза достъпът до външно финансиране за българските банки да бъде сведен до минимум. Предимство ще имат големите банки, собственост на чуждестранни финансови компании, които ще могат да ползват тяхната подкрепа, в т.ч. по-високия им кредитен рейтинг за достъп до ресурси. Прогнозите са за запазване на интереса към инвестиционно и оборотно кредитиране от страна на бизнеса. Както бе споменато, от особено значение ще бъде дали тре-

зорите ще осигурят необходимия ресурс за активни операции и дали той ще бъде насочен към кредитиране. Кредитните институции следва да обръщат сериозно внимание и на необслужваните заеми като фактор, забавящ растежа им. Очакванията са процентът на нередовните заеми да се увеличи в условията на финансова криза. Няма да е изненадващо, ако в близко бъдеще някои от банките бъдат принудени да прибегнат към сливания и консолидация вследствие на конкурентния натиск. Съвременното банкиране изисква огромни разходи за информационни системи, за нови продукти, за клонова мрежа и регулативни изисквания, които една голяма банка може да си позволи много по-лесно чрез т.нар. „икономия от мащаба“. Разбира се всяко обединение или консолидация трябва да има своя икономически смисъл, тъй като малките банки се ръководят малко или много затворено. При тях относителното тегло на разходите за един клиент е много по-високо, отколкото при големите банки. Така че по дефиниция те би следвало да са по-скъпи или да не се предлагат някои удобства и услуги, които големите банки предлагат. Местните банки трябва да се съобразяват с глобалните тенденции на консолидация, поставящи началото на нова ера - на банковите мастодонти, които в конкурентната борба за повече клиенти завладяват все по-големи пазарни дялове чрез обединения. Доказателство за това е сливането през 2005 г. на считаните за втората и четвъртата по активи финансови институции в света - японските Mitsubishi Tokyo Financial Group Inc. и UFJ Holdings. Така активите на новата мегабанка Mitsubishi UFJ, базирана в Токио, са около 190 трлн. JPY (около 1,68 трлн. USD), докато тези на втората по активи световна банка (щатския гигант Citigroup) са 1,55 трлн. USD. Друго глобално сливане през същата 2005 г., засегнало и българския банков пазар, се реализира между италианската UniCredito Italiano SpA. и германската HVB

Банки | Banks

(HypoVereinsbank). Активите на новата европейска група са около 733 млрд. евро. Мегабанката има над 7 000 клона в 19 държави и по този начин е най-голямата в региона на Централна и Източна Европа. По-късно, през 2007 г., UniCredito Italiano SpA. закупи конкурента си на италианския пазар Capitalia SpA за 21,8 млрд. евро. От своя страна Capitalia е найголемият акционер в италианската инвестиционна банка Mediobanca, която има дялове в много от големите италиански компании, в т.ч. и 6% в застрахователната компания Assicurazioni Generali, която през 2006 г. купи българския застраховател Орел - Г Холдинг АД. Впоследствие от централите на UniCredito Italiano SpA. и PNP Paribas се заговори за интерес към закупуване на френската група Societe Generale (SG), като при евентуална реализация на сделката последната дума ще има Европейската комисия по конкуренцията. В европейското законодателство е записано, че „ако оборотът на една компания в една от държавите - членки на ЕС, надхвърля 5 млн. евро, а световният й оборот е повече от 5 млрд. евро, за сливането трябва да се получи разрешение от Европейската комисия“. Отделно от това през 2008 г. Allianz Group продаде немската Dresdner Bank на Commerzbank за сумата от 9,8 млрд. евро. Сделката ще създаде най-голямата немска банка по отношение на клиентска база - над 11 милиона частни клиенти. По размер на активите банката ще бъде втора след Deutsche Bank, чийто активи са приблизително 2 трлн. евро. Сделката по интегрирането на Dresdner Bank в Commerzbank ще бъде двустепенен процес, който ще стартира през 2009 г. В първия етап Commerzbank ще придобие 60,20% от акциите на Dresdner Bank от Allianz Group, а Allianz ще получи 18,40% от акциите на Commerzbank. При втория етап Dresdner Bank ще се слее с Commerzbank, която ще придобие останалите 39,80% от акциите срещу свои дялове. Така Allianz Group ще стане най-големият акционер в Commerzbank, при-

добивайки близо 30% от акциите й. Целта е създаването на банково застрахователно посредничество, като Allianz ще намери нов път за продажба на застрахователните си продукти чрез новосъздадената клонова мрежа на Commerzbank, включваща 1,2 хил. клона, покриващи територията на най-голямата европейска икономика. Всички тези глобални процеси на сливания и окрупняване на банките не може да не засегнат и пазара у нас. С присъединяването на България към ЕС родните трезори станаха част от огромен по мащабите си финансов пазар. Консолидацията на банките се сочи като фактор, който би спомогнал за бързото и гладко интегриране на банковия ни сектор в единния европейски финансов пазар. На български банков пазар последното сливане беше през 2007 г. между Пощенска банка и ДЗИ Банк в И Еф Джи Евробанк. Възможно е по-нататъшната концентрация в сектора да продължи поради придобивания на банки от конкуренти или от увеличаване на пазарния дял. Исторически поглед в близкото минало показва, че консолидацията на банковия пазар е нещо познато и случвало се у нас. До началото на 80-те години на миналия век в българската банкова система съществуват БНБ (с нейната клонова мрежа), ДСК (създадена през 1967 г. като влого-кредитен институт за поощряване и развиване на спестовността на населението) и Българска външнотърговска банка (сегашната УниКредит Булбанк, учредена през 1964 г. за обслужване на външно търговските разплащания). Едва през 1981 г. се появява нов субект - Минералбанк, ориентирана към финансирането на появяващите се с подкрепата на тогавашното правителство малки и средни държавни фирми. През втората половина на 80те години са създадени още няколко нови банки, който кредитират предприятията в отделните браншове. През 1991 г. с приемането на Закона за БНБ централизираната банкова система е заменена с двустепенна, състояща се от централна банка и 70 търговски банки, повечето от които

създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ. Централната банка започва подготовката за процеса на консолидиране на банковия сектор. Първата стъпка в тази насока е направена със създаването на Банковата консолидационна компания (БКК) през 1992 г. Задачата й е да консолидира, капитализира и преструктурира банковата система. През същата година е осъществен първият мащабен консолидационен проект с обединяването на 22 държавни банки в една - Обединена българска банка (ОББ). Този проект доказва през годините жизнеността си и банката устоява на кризата през 1996 - 1997 г., като е първата приватизирана през 1998 г. Малко по-късно, отново през 1992 г., Транспортна банка и още 12 малки банки формират Експресбанк (приватизирана през 1999 г. от Societe Generale). През 1993 г. три банки са слети в Балканбанк. Още осем търговски са консолидирани в ТБ Хеброс, а чрез обединяването на други четири е създадена София банк. При наличието на толкова играчи на един относително ограничен пазар, което предполага засилване на конкуренцията между банките, реално не е регистрирано някакво осезаемо подобрение в разнообразието и качеството на банковите услуги. Две години по-късно е реализирано сливането на София банк, Биохим и Сердика в ТБ Биохим. По този начин към края на 1995 г. броят на държавните банки намалява до единадесет. ДСК остава единствената банкова институция, която няма статут на търговска банка, функционираща по отделен закон и притежавана пряко от държавата, а не чрез БКК. С продажбата й през октомври 2003 г. структурата на банковия сектор в България придоби различен вид. Доминират големите международни финансови институции, налице са възможности за стартиране на дългоочакваните процеси на сливания и поглъщания, които ще позволят на банковата сцена да се появят нови играчи. Четиринадесет години след създаването си, изчерпвайки дейността си, БКК е ликвиди-

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

рана, след като успява за около шест години на приватизация на държавните банки да осигури 810 млн. евро приходи на държавата. Своеобразната втора вълна на консолидации започна с продажбата на Хебросбанк, договорът за която бе подписан през ноември 2005 г. във Виена между Bank Austria Creditanstalt (BA - CA) и дъщерната й у нас HVB Банк Биохим, от една страна, и собствениците на Хебросбанк - SWC B.V. и SWR Investments Ltd., от друга. Цената на първата банкова сделка след приватизацията е около 115 млн. евро. Както бе споменато, впоследствие собствениците на Булбанк и Биохим и Хебросбанк (съответно UniCredito Italiano SpA. и HVB) се обединиха на глобално равнище чрез размяна на акции в съотношение 5 акции на италианската банка към една на германската. На практика италианската банка погълна немската група. Българската комисия за защита на конкуренцията разреши сливането на Булбанк, Биохим и Хебросбанк на регионално ниво. Според доклада на комисията „концентрацията на стопанска дейност между двете банкови институции не води до установяване или засилване на господстващо положение и не пречи на ефективната конкуренция на банковия пазар“. Очакванията за промяна на собствеността на банките в България са ограничени от глобалната финансова криза, която ограничава големите европейски финансови компании към разширяване на дейността. Последната сделка, свързана с промяна на мажоритарния собственик на българска банка, бе през 2007 г., когато белгийският финансов холдинг КВС закупи СИБанк. Тогава неудовлетворена остана спестовната каса на испанската област Каталуния - La Caixa. През 2008 г. ирландската Allied Irish Banks PLC придоби 49,99% от капитала на БАКБ, а през 2009 г., чрез Bulgarian Acquisition Company S.a.r.l. Luxemburg, Държавният резервен фонд на Оман придоби 30% от капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ). На БФБ - София, към март 2008 г.

бр. 3-4/2009

се търгуват акции на четири български банки - БАКБ, КТБ, ЦКБ и ПИБ. Възможно е някои от тях да прибегнат до смяна на собствеността чрез продажба на собственост на стратегически инвеститор на друга финансова институция (както стана с КТБ) или чрез вторични публични предлагания на борсата. По принцип листването на борсата се счита за класически вариант за изход от инвестиция, като чрез него се получава пазарна оценка, която може да служи за основа при последваща продажба на останалия дял. Не бива да се забравя, че продажба през борсата е по-изгодна за настоящите собственици, тъй като съгласно действащото законодателство доходът не се облага с данъци. Може да се смята, че банковият сектор в България е толкова конкурентен, че нови играчи едва ли биха влезли „на зелено“. Това твърдение, разбира се, е в сила за такива банки, които целят голям дял от местния пазар, а не за търсачи на ниши. На второ ниво междубанковата конкуренция ще се развива за доминиране в ключовите продукти. Несъмнено засега това са влогонабирането и кредитирането. Предимство тук може да бъде спечелено при разработването на продукти с нови функционални характеристики. За целта всяка банка ще трябва умело да определи своите конкурентни предимства и сферата на водене на конкуренция. Конкурентните предимства могат да бъдат постигнати на основата на: •Ниски разходи - т.е. лидерство за сметка на намаляване на разходите. Трябва да се има предвид, че това са конкурентни предимства от по-нисък ранг и се губят лесно. Конкурентни предимства на база единствено на равнището на разходите по правило не са много устойчиви. •Диференциация - това са конкурентни предимства от по-висш ранг и се основават на базата на уникалност на продуктите и услугите, върху които банката решава да акцентира. Имат следните особености: за да ги придобие една банка,

се изискват специфични навици и умения, квалифициран и взискателен персонал, високотехнологично оборудване и в много случаи - тесни връзки с клиентите; дългосрочни и интензивни капиталови вложения в специализирано обучение на персонала, ноу-хау, маркетингови мероприятия, рекламни кампании и др., изпълнението на които създава материални и нематериални активи за банката (репутация, лоялни отношения с клиентите и база специални знания). Определянето на сферата на конкуренция е много важно, тъй като банковата система е сегментирана и това изисква различни стратегии за придобиване на източници на конкурентни предимства. Всяка банка може да избере различни сфери на конкуренция за доминация при ключовите продукти - да се конкурира на тесен или на широк фронт. При конкуренция на тесен фронт банката може да насочи своята дейност към определени пазарни сегменти и за сметка на това да получи предимство в разходите или в диференциацията в сравнение с конкурентите, работещи на по-широки продуктови сегменти. При избор на широк фронт банката може да придобие конкурентно предимство, ако е способна да действа в различни продуктови сегменти на отрасъла. Подходът за увеличаване на конкурентните предимства може да бъде различен - напр. банката да предлага кръстосани продажби на продукти от родствени отрасли (напр. пакет от банкови, лизингови и застрахователни услуги). Всяка банка ще трябва да решава до каква степен да се конкурира за ключови продукти и какъв тип конкурентни предимства ще се стреми да получи. Най-голямата стратегическа грешка е едновременно да се използват всички конкурентни стратегии, тъй като по презумпция в тях има противоречия. Успеха банките трябва да търсят в няколко насоки: идентифицирането на силните си страни; правилния избор на направления, в които да се съсредоточат основните усилия; наличието и

осигуряването на необходимите ресурси и навици и др. Решаваща роля играе и националната макросреда и растежът на икономиката. Обикновено за стратегически промени е необходим силен натиск, който рядко се появява вътрешно в самата банка. Най-често това става от обкръжаващата среда и макросредата, които ги инициират и принуждават конкурентите да правят промени. Конкурентните предимства при ключовите продукти в крайна сметка са резултат на ефективно съчетание на обстоятелствата, съществуващи на пазара, и стратегията, която банката избира. Въпреки изострената конкуренция лихвите по кредитите вече са стигнали критичната си точка и последващо намаляване в близко време няма да е възможно. На този етап банките ще се ограничат в предоставянето на ново потребителското и ипотечното финансиране, чийто ръст ще намалява. Задлъжнялостта на българските домакинства към края на 2006 г. е 21% от БВП, което е малко над средното за държавите от Централна и Източна Европа за същия период - 17,3%. За намаляване на retail кредитирането влияние ще окажат и очакваното съкращаване на работни места, и несигурността при евентуално по-нататъшно развитие на финансовата криза. Банковите депозити ще вземат превес над алтернативните форми на спестявания, предвид негативното развитие на българската фондова борса. През последните три години пласментът на спестовните банкови продукти се увеличава средно с около 33%. Другият предпочитан от банките клиент са малките и средните предприятия. Към момента най-висока е кредитната концентрация в сегмента на фирмите, които се занимават с търговия на дребно и едро. Те използват заемите най-често за оборотни средства. Поради липса на статистика не може да се определи каква част от тях се използват за закупуване на суровини (производство) и каква за прекупвачество (търговия). Голяма част от производителите на храни и напитки, както

и предприятията от туристическия, строителния и енергийния сектор също използват оборотно банково финансиране. Очакванията са банките да преориентират кредитната си дейност към фирмите от високотехнологичните сектори, каквито са производството на машини и оборудване, енергопроизводителите и др. Развитие се очаква да получат финансираните от банките проекти по програми на ЕС. Може да се предполага, че кредитните институции ще спрат войната на лихвените проценти и те ще се движат около сегашните равнища. Битката обаче ще се води в качеството на обслужването и в областта на таксите и комисионите. Взаимоотношенията „банка - клиент“, ще вземат превес над реализирането на сделки, което е от особено значение за установяването и поддържането на конкурентно предимство на пазара. Възприемането на такава маркетингова концепция се налага от необходимостта банките да познават своите клиенти и техните нужди и потребности. Постигането на дългосрочни взаимоотношения позволяват на банката да събере информация относно сегашните и бъдещите инвестиционни планове на клиентите си, бизнес стратегията и дейността им, както и относителния им дял и конкурентите им в отрасъла. Това ще й даде възможност да определи настоящите си ключови клиенти, да развие взаимоотношения с потенциалните такива и да предложи самостоятелни пакети от продукти и услуги. На трето ниво банките ще се конкурират в способността си за създаване и навлизане в нови ниши на пазара. Едно от възможните развития е специализация на някои от по-малките банки и възможността им да изиграят роля на аутсайдери иноватори, създавайки и навлизайки в нови пазарни ниши. Като трайна тенденция от последните години се очертава силният конкурентен натиск, който големите банки оказват на малките и средните банки, като постепенно разширяват пазарния си дял за тяхна сметка.

От съществено значение за бъдещото развитие на междубанковата конкуренция е това дали тези банки ще успеят да издържат на натиска на банките лидери и да защитят своето място в банковата система. Съгласно теория, развита от Йозеф Алойз Шумпетер, малките участници на пазара неизбежно вземат връх над предишните лидери при структурни промени в отрасъла. Това не може да се твърди с абсолютна сигурност и пример е банковата система, където банките лидери поддържат своя динамизъм и водещо положение вече много години. Но истина е, че най-често иновациите се правят от новите фирми и/ или аутсайдерите в отрасъла, които не принадлежат към елита и не са признати за пълноправни конкуренти. Те много по-рано от утвърдените конкуренти усещат потенциалните възможности и са катализатори на нововъведенията - могат да видят изменения, които остават незабелязани от лидерите или противоречат на общоприетите норми. Големият въпрос за бъдещото развитие на междубанковата конкуренция у нас и отварянето на нови пазарни ниши ще бъде дали малките и средните банки ще изиграят роля на аутсайдерите иноватори и ще се възползват от евентуални промени в банковия отрасъл, или това ще продължат да правят банките, чийто майки от чужбина им предоставят своето ноухау. Несъмнено банките лидери ще продължат да оказват силен натиск върху малките и средните банки у нас. За да останат на пазара и/или да изиграят ролята на иноватори, банките ще трябва целесъобразно да насочат вниманието си към търсене на своите пазарни ниши. Възможности за тяхно развитие в българската финансова система има. Степента на развитие на вътрешноотрасловата структура на банковия сектор у нас е слаба. Банките функционират предимно като универсални, малко са тези, които са избрали някаква степен на специализация. В сектора е налице структурна недостатъчност, която се изразява в липсата на многообразие

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

от финансово-кредитни институции, които да осигуряват системно функциониране на банките. Не съществуват в истинския вид кооперативни банки, спестовни институции и др., които имат силно присъствие в банковите сектори на повечето страни в ЕС, САЩ и Япония. Отсъствието на многообразие в българската банкова система не дава възможност да се формира хомогенен национален паричен и кредитен пазар и реална финансова връзка между банките в системата. Стремежът на всички банки да се развиват като универсални и да предоставят пълен набор от банкови услуги ги принуждава да поддържат някои нерентабилни дейности, в т.ч. огромна клонова мрежа. Универсалните банки по цял свят са изправени пред проблем, наречен „диференциален парадокс“ от една страна, те трябва да затворят клонове, защото губят от тяхната дейност, а, от друга страна, така те се обричат на оскъпяване на ресурса, загуба на клиентска маса и свиване на възможностите за пласмент на рентабилните продукти. Може да се предполага, че при понататъшно положително развитие на фондовата борса у нас могат да се появят първите типично инвестиционни банки. Този специфичен вид банкиране се е зародил в САЩ преди повече от 100 години. В началото това са били частни фирми, предлагащи поемане и пласиране на емисии ценни книжа. Вследствие на развитието на пазара и натрупване на капитал те са се трансформирали в банкови институции. Водещите инвестиционни банки в световен мащаб са JP Morgan, City Bank, Merryll Lynch, Salomon Brothers, Goldman Sachs, Morgan Stanley и др. Специализирани са в услуги като посредничество при емитирането на акции и облигации, корпоративно консултиране по отношение на сливания, придобивания, преструктурирания и предлагане на модели за финансов мениджмънт. Те бяха най-силно засегнатите институции от глобалната финансова криза. В подкрепа на горното твърдение през март 2009 г. в

бр. 3-4/2009

Словения KD Group трансформира брокерското си подразделение KD BPD в инвестиционна банка независимо от сериозния спад на словенските колективни инвестиционни схеми и борсата в страната. В България групата управлява инвестиционното дружество КД Инвестмънтс ЕАД и КД Секюритис ЕАД. У нас към момента не съществува инвестиционна банка от класически тип. Това се обяснява с ограничения пазар, на който трудно се издържа такава институция при сериозната конкуренция от страна на многото инвестиционни посредници и отделите за посредничество на търговските банки. Друга причина банките да работят като универсални и никоя от тях да не е специализирана само в инвестиционно банкиране е това, че повечето са собственост на международни финансови групи, които имат отделени инвестиционни звена. Те предпочитат да събират ресурси и да ги прехвърлят на подразделенията си, които ги управляват и инвестират на по-добре развити финансови борси. Инвестиционният посредник и инвестиционната банка не се различават особено като дейност. Предимство на банката е, че тя може да привлича депозити, с които да инвестира, докато посредникът не може. Различията са в изискването за основен капитал за учредяване - за банка той е 10 млн. лв., докато за посредник е 1,5 млн. лв. Отчетността на банката е пред БНБ, а на посредникът е пред КФН. Същевременно имиджът на банковата институция в инвестиционната общност е по-голям. На българския финансов пазар може да се приеме, че трите водещи инвестиционни посредника - Елана, Алфафинанс и Еврофинанс, вече са еволюирали до стадия, в който се отличават с типичните характеристики на една инвестиционна банка. Трите компании са натрупали капитал, който е добра основа за преобразуването им в банки. Остава отворен въпросът дали те ще предприемат такъв ход след краха на инвестиционните банки в САЩ. Друг фактор, който може да до-

веде до развиване на нови пазарни ниши, е появата на нова специализирана финансова институция - типична Банка за развитие. Целта на тази институция е не да конкурира пряко другите търговски банки, а да разпределя към тях ресурс и да запълва сектори от икономиката, важни за страната, но считани от търговските банки за прекалено рискови и неособено доходоносни. Наред с това такава банка може успешно да си партнира със съответните финансови институции на ЕС, каквито са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), Банка за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) и др. Това ще даде възможност да се използват пълноценно всички финансови, гаранционни и други инструменти на ЕС за подкрепа на МСП сектора. Европейската практика показва, че всяка държава в еврозоната ползва своя банка за развитие като инструмент за достигане на целите на икономическата си и социална политика, например - Kreditanstalt fur Wiederaufbau (KfW) в Германия, Austria`s WirtschaftsService (AWS) в Австрия, Instituto de Credito Oficial (ICO) в Испания, MedioCredito Centrale (MCC) в Италия, Magyar Fejlesztési Bank (MFB) в Унгария, ALMI Företagspartner в Швеция, Finnvera във Финландия, OSEO BDPME във Франция и др., обединени в Мрежа на европейските финансови институции за подпомагане на малки и средни предприятия (Network of European Financial Institutions for small and medium sized enterprises - NEFI). В САЩ и Япония с това се занимават съответно американската Ex-Im Bank и Development bank of Japan, около които гравитират още няколко помощни институции от този род. Такива специализирани банки играят важна роля за оцеляване и стабилизиране на МСП на национално ниво и стимулират търговските банки да навлизат в нова пазарни ниши. Освен това те се грижат за балансирано икономическо развитие по региони, генерират системи за заетост и

Банки | Banks

растеж, както и проекти, свързани с околната среда и инфраструктурата. Христоматиен пример е Германия, където освен KfW (банка за развитие, която управлява над 300 млрд. евро активи) има поне десетина регионални банки за развитие, с които местните администрации реализират приоритетите на икономическата си политика. В България през 2008 г. Народното събрание прие Закон за създаване на Българска банка за развитие. На практика тя е правоприемник на създадената през 1999 г. Насърчителна банка. За да заработи като типична банка за развитие се отчита, необходимостта от по-сериозно капитализиране на банката. Активите й са едва 0,40 % от БВП за 2007 г., докато сходните европейски банки са добре капитализирани, с балансови числа между 3 и 15 % от БВП на съответната страна. Действие в тази насока бе предприето в края на 2008 г., когато банката получи от правителството първи транш в размер на 250 млн. лв. от общо предвидени 500 млн.лв. Те бяха предоставени на 12 търговски банки за рефинансиране на кредити за МСП при дъмпингови за пазара лихви. Това развива конкуренция при търговските банки за достъп до този ресурс. Очакванията са, че най-рано през 2010 г. банката може да достигне пълна оперативност. От ББР официално съобщиха, че се работи върху емитиране на облигации от банката, които ще бъдат изкупени от пенсионните фондове у нас, като по този начин целта е да се прелее свободен ресурс в българската икономика, респ. чрез банковата система. Към банката като дъщерно дружество бе създаден Национален гаранционен фонд ЕАД, чиято мисия е издаването на гаранции в полза на търговските банки за кредити, които те са предоставили на микро-, малки и средни предприятия. Фондът стартира през 2009 г. с три продукта, чрез които гарантира на портфейлна основа до 50 % от кредити на МСП. Таксата за издаване на гаранцията варира от 0,50 % до 1,50 % годишно върху размера на гарантирания

дълг. Капиталът на фонда е 80 млн. лв., като идеята е в дейността си той да работи с ливъридж и да се капитализира. Това е друга ниша, която банките могат да развият, тъй като се отчита недостатъчност от кредитирането на стартиращ бизнес от страна на търговските банки именно поради високия риск и липсата на обезпеченост при него. Друг фактор, който ще развива пазарни ниши, са програмите на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Фондът работи чрез четири програми - JEREMIE (акронимът е Joint European REsources for MIcro to medium Enterprises), JASMINE (Joint Action to Support Microfinance INstitutions in Europe), JESSICA (Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) и JASPERS (Joint Assistance to Support Projects in European RegionS). През май 2009 г. беше подписано Споразумение между ЕИФ и българското правителство като част от програмата на фонда за развитие на МСП в ЕС. JEREMIE ще работи чрез три инструмента - on-lending (част от средствата да се предоставят на търговските банки, за да финансират те по определени критерии), гаранции (като те няма да се издават от самата програма, а ще капитализират различни гаранционни фондове, които ще го правят), както и рисков капитал и създаване на бизнес ангели. Програмата ще бъде достъпна както за банките, така и за външната им конкуренция - небанковите финансови компании. Другата предвидена за България програма е JESSICA. Тя е насочена към подкрепа на регионални инфраструктурни проекти и мрежи, проекти за енергийна ефективност или всякакви други проекти или групи от такива, попадащи в сферата на действие на Европейския фонд за регионално развитие (или Европейския структурен фонд, когато е подходящо), несвързани с достъп на финанси до МСП и включени в общ план за регионално развитие. Първоначалният ресурс по тази инициатива ще е 33 млн.евро, като те са част от предвидените за усвояване средства по ОП „Регионално развитие“.

По програмата JEREMIE общият договорен размер е 200 млн.евро. При оценката на нуждите ЕИФ сравнява и съотношението кредити към БВП за България (66% към края на 2007 г.) със съотношението в други страни от ЕС - над 100%. Предвижда се програмата да функционира в България чрез регистрация на АДСИЦ от страна на ББР, което получава ресурсите, а управлението му ще се осъществява от ЕИФ в качеството му на Fund Manager. Разпределянето на средствата от холдинговия фонд към финансовите посредници ще наподобява конкурс, вследствие на който средствата ще им се отпускат срещу поемането на отговорност да предоставят предварително договорени финансови продукти за МСП - крайни получатели на помощта. Програмата ще бъде от изключителен интерес за участниците, тъй като ще им даде възможност и ресурс за развитие на нови продукти за МСП. Същевременно предоставените гаранции (които се предвижда да са на портфейлна основа) ще позволят на банките да намалят кредитния си риск и да не заделят провизии за кредитен риск (гаранциите, издадени от ЕИФ се приемат с нулево рисково тегло по Наредба № 8 на БНБ). Това би следвало да намали ценообразуването на продуктите и да направи ресурса по-евтин за потребителите. Друг недобре развит и достъпен инструмент за финансиране на стартиращ бизнес у нас е рисковият дялов капитал (joint - venture capital). Този инструмент е ефективен и се използва навсякъде по света, но към момента обстановката на финансовите пазари не е много подходяща за него. По различни експертни оценки рисковият капитал за МСП в България възлиза на около 200 млн.евро, като най-голям дял се пада на Българо-американския инвестиционен фонд. Освен това у нас съществуват няколко функциониращи фондове и схеми, предоставящи финансова подкрепа за МСП, които са финансирани с публични средства. Такива са кредитно - гаранционният Фонд „Енергийна ефективност“, Гаранци-

бр. 3-4/2009

Банки | Banks

онният фонд за микрокредитиране при Министерството на труда и социалната политика и Общинският гаранционен фонд в София. Като недостатъчно развита финансова дейност в България възможност за развитие на пазарни ниши може да се очертае също така и факторингът - вторичният пазар на дългове. Статистиката показва, че в ЕС обемът на изкупуваните търговски вземания чрез факторинг е около 5 % от БВП. У нас по-големите факторингови компании са: И Еф Джи Факторс (свързано дружество на Юробанк И Еф Джи), УниКредит факторинг (УниКредит Булбанк) и Де Ес концепт факторинг. Факторинг компаниите изкупуват вземане по разсрочени плащания на доставчици на стока или услуга и поемат риска по събирането им. На база договор за факторинг продавачът прехвърля вземането си на фактор и компания, която контролира дълга на купувача и го администрира. След като се направи преценка на риска, фирмата доставчик може да получи от 40% до 90% от стойността на вземането към купувача веднага. Може да се направи изводът, че българският финансов пазар все още е недостатъчно развит и на него има място за развитие на конкуренция от трето ниво - откриване на нови пазарни ниши. Българските финансови посредници не ползваха сложните финансови инструменти (познати от финансовите пазари в САЩ и Европа) и това им помогна да останат незасегнати пряко от глобалната финансова криза. Следва обаче да се отбележи, че българският финансов пазар е част от глобалните пазари и по-нататъшното тяхно положително развитие ще има пряко въздействие за навлизане в тези непознати засега у нас пазарни ниши.

Очаквани промени към глобализация на междубанковата конкуренция

Както бе споменато в предходната точка като част от глобалния финансов пазар, българският финансов сектор е обвързан и подвластен

бр. 3-4/2009

на ставащото в САЩ и Европа. След приемането на България като пълноправен член на ЕС българските банки станаха част от единния европейски банков пазар и могат свободно да излизат и функционират чрез лиценза си в другите страни членки. Същото важи и за банки от Евросъюза, които могат да оперират на българския банков пазар само чрез уведомяване на БНБ. Първата банка, възползвала се от тази възможност, е израелската банка Леуми, която през 2008 г. чрез подразделението си в Румъния регистрира клон в София. От горепосоченото може да се заключи, че съществуват предпоставки в близките години междубанковата конкуренция да се засилва и нейната тежест да се измества от национално на глобално ниво. За това ще допринесе членството ни в ЕС и очакваното въвеждане на еврото като платежна единица у нас, респ. по този начин по-пълната ни интеграция в единния европейски пазар. За тази глобализация на междубанковата конкуренция силно въздействие ще окажат промените в европейското законодателство, отнасящи се до банковите продукти и услуги. Засега това са приетите през 2008 г. директиви за единна зона за разплащания - SEPA, и уеднаквяване на правилата при потребителското кредитиране в ЕС. SEPA пряко ще засегне трансграничните плащания в съюза, а новата директива за потребителско кредитиране дава възможност на клиент да тегли потребителски кредит във всяка държава от Евросъюза при еднакви правила. Това би следвало да окаже натиск върху цените на услугите на банките и означава, че клиентите ще имат улеснен достъп и възможност да избират услуга при най-изгодни условия в целия ЕС. Очакванията са в близките години подобни директиви да уеднаквят правилата за дейност в съюза и за другите сегменти на банковата дейност. Друг фактор, който ще влияе при глобалното развитие на междубанковата конкуренция, са иновативните продукти (като напр. безконтакт-

ните кредитни карти RFID), които ще навлизат отвън на нашия пазар и ще позволят на някои институции да се възползват и да развият конкуренция от трето ниво.

Заключения и препоръки относно очакваното по-нататъшно развитие на междубанковата конкуренция у нас

•На първо място перспективите и насоките на междубанковата конкуренция у нас в близките години ще бъдат подвластни на развитието на глобалната финансова криза и мерките, предприети от държавната администрация, за смекчаване на нейните последици. •При положително развитие на финансовите пазари, външната конкуренция за банките и техните продукти и услуги ще се засилва, като не е изключено у нас да се появят първите типично специализирани банки. •Препоръчва се насочване на усилията на мениджмънта на банките към създаване на добавена стойност на банковите продукти, както и навлизането и създаването на пазарни ниши. Основен фактор, спомагащ за това, ще бъдат идващите отвън иновативни продукти, както и нарастващата финансова култура на българина. •Препоръчва се да бъде обърнато внимание на възможностите на помалките банки към консолидация на дейности, синдикиране и/или специализация. Това ще спомогне те да устоят на конкурентния натиск на лидерите и ще им отвори нови хоризонти. В този смисъл следва да се отбележи, че българските банки, собственост на чуждестранни финансови компании, ще останат подвластни на процесите на глобални хоризонтални и вертикални сливания и обединения. •Друга препоръка е сътрудничеството на трезорите с небанкови финансови институции за реализирането на кръстосани продажби чрез изградената им клонова мрежа. Доказано е, че по този начин те могат да увеличат значително акумулира-

Банки | Banks

ния си ресурс, да ускорят действието на паричните мултипликатори, както и да намалят себестойността на предлаганите финансови услуги. •Препоръчително е засилване на участието на банките в консултирането и финансирането на обществени проекти, публично-частни партньорства и др., които ще стимулират поддържането на външното търсене в икономиката и ще спомогнат симбиозата и трансформацията на правителствените инвестиционни разходи с дейността на банките, както и по-нататъшното преразпределение на ресурса към инвеститорите и икономически активното население. •Препоръчва се засилване на активността на специализираната Българска банка за развитие в сътрудничество с търговските банки като инструмент на фискалната политика за въздействие върху икономиката и в частност върху банковата система и конкуренцията в нея. Следва да се разработят улеснени процедури за участие на трезорите в специализирани гаранционни фондове и рисков капитал, както да се засили и разшири сътрудничеството със застрахователни дружества и по-специално Българската агенция за експортно застраховане за подпомагане на кредитната дейност на банките. •Очакванията са, че развитието на междубанковата конкуренция у нас в следващите десетина години ще бъде подвалстно на глобалните тенденции и промени, като все повече ще се изгубят националните й измерения и тя ще придобие трансгранични нива.

бр. 3-4/2009

Инвестиции | Investments

Корелацията на SOFIX с чуждите борси се повишава Цветослав Цачев, ръководител „Анализи”, ИП ЕЛАНА Трейдинг* Tsvetoslav Tsachev, Head of Research Department, ELANA Trading

The SOFIX Correlation with Foreign Markets Growing Up

уждестранните борси са основният фактор зад поведението на акциите в България и все по-често са дори единствената причина за покачване или спад на SOFIX. В това има логика, защото немалка част от инвеститорите у нас са чуждестранни фондове, които взимат решенията си на база средносрочните тенденции на пазара. Българската икономика е много отворена към международната търговия и зависима от глобалния растеж. Корелацията на SOFIX с индексите на щатския и германския пазар показва нарастване през тази година. Графиката включва корелацията за година назад към края на съответното тримесечие. Изчисляването й е на база седмичните движения. При изчисляване на корелация на дневна база се наблюдава много голямо разминаване със S&P 500, тъй като европейските пазари отчитат с ден закъснение движенията на американските индекси.

Сравнението на корелацията с двата индекса на дневна база за всеки месец показва подобряване през последните три месеца. Очевидно е, че SOFIX следва много повече новините от чужбина в ежедневните си движения, отколкото през февруари и март. Тогава българските акции се стабилизираха преди щатския пазар и започнаха постепенно да се възстановяват. S&P 500 отчете порезки и еднопосочни движения през февруари и март, а търговията през април отчете няколко сесии на забележими разпродажби. Корелацията през юни показва, че инвеститорите обръщат все по-голямо внимание и на посоката на фючърсите на щатския пазар, отколкото на вече отбелязаните движения през предходния ден в САЩ. Ниските обороти показват основно определящата роля на българските индивидуални инвеститори за посоката на SOFIX. Пазарните участници следят внимателно новините от чужбина, като несъмнено инвестиционната култура се подобрява.

* Източник: блогът на ЕЛАНА Трейдинг бр. 3-4/2009

D&D Village е най-новият проект на "Язов" ООД Теренът на този жилищен комплекс се намира в село Марково, разположено в полупланински район, на 5 км южно от Пловдив, в северното подножие на рида Чернатица, в т.н. Родопска яка. Над селото има уникални каптажи от римско време, от които се е водоснабдявал древният Тримонциум. В селото се оформят две вилни зони. По-голямата е югоизточно, а по-малката е западно от него, като по този начин селото се превръща във ВИП зона на намиращия се в непосредствена близост административен център Пловдив. Жилищният комплекс включва изграждането на 61 къщи и 31 триетажни жилищни сгради с апартаменти. Общото РЗП на комплекса е 61 000 кв.м. Къщите са три типа. От къщи тип К1 са проектирани 4 броя. Първият етаж е ротиран спрямо втория и в това разминаване се получава открита тераса, частично покрита със стрехата на покрива. На първия етаж има дневна с трапезария, кухня, перално помещение с гараж, тоалетна. На втория етаж на къщите са разположени три спални, дрешник, кухня, две бани с тоалетна. На третия етаж има три спални и гардероб, две бани със санитарни възли и две тераси. От къщи тип К3 са проектирани 53 броя. Те са от тип редови с плосък покрив. На първия етаж са разположени дневна с трапезария, кухня, антре, тоалетна, гараж. На втория етаж има две спални, баня и тоалетна, тераса. Проектът за къщи от тип К4 представлява многофамилни триетажни жилищни сгради с площ 1411, 00 кв.м. Този тип къщи са 31 броя. На етаж са разположени четири двустайни апартамента. Покривът на сградата е плосък, с мансарден етаж, отдръпнат навътре от фасадната плоскост. Материалите по фасадата са от естествен камък, мазилка и дъсчена обшивка, дървена дограма. Паркоместата са свободно разположени около къщите от тип К4. Под сградите от тип К4, които са разположени по главния път на комплекса, се намират многоетажни магазинни части. Помещенията в къщите ще бъдат завършени в следното изпълнение: ● подово покритие - дневна, трапезария и спални - ламинат; кухня, коридор и стълбищна клетка - гранитогрес; ● мокри помещения - фаянс и теракота; ● стени и тавани - латекс; ● покрив - керемиди за скатните покриви; ● фасади - цветна полимерна мазилка, облицовка от врачански камък, като за цветното решение ще бъде представен отделен проект, дъсчена обшивка и дървена дограма;

Инвестиции | Investments

Национална компания индустриални зони ЕАД Иван Димитров, зам. - главен редактор, сп. „БИП“ Ivan Dimitrov, Deputy Editor-In-Chief, “BIM“ Magazine

National Company Industrial Zones PLC

а 17 юни 2009 г. в столичния хотел „Хилтън" се състоя официалното представяне на „Национална компания индустриални зони" ЕАД. Бяха представени инвестиционните проекти на компанията и друга полезна информация, която ексклузивно за сп. „Банки Инвестиции Пари“бе допълнена от ръководството на дружеството и предоставена за читателите на списанието.

“Национална компания индустриални зони“ ЕАД е 100% държавно акционерно дружество от холдингов тип, специализирано в подготовката, създаването, управлението и маркетинга на индустриални зони на територията на Република България. Сред основните цели на дружеството са да се насърчават инвестициите в страната, да се подпомага изпълнението на проекти със значителен икономически интерес, да се стимулират мерки, водещи до положителен търговски баланс, да се подпомага развитието на отделни икономически райони. В резултат се очаква да бъдат привлечени производители от сектори с висока добавена стойност, със специален акцент върху потенциалните инвеститори от преработващата промишленост. Ще бъдат привлечени и такива компании, които изпитват по-силни негативни ефекти по отношение на бизнес средата. Затова е специален фокусът към компании от индустриалния сектор, които имат необходимост от „изнасяне“на

бр. 3-4/2009

бизнеса си в дестинации с по-добра бизнес среда, по-ниски разходи, включително целящи достъп до единния европейски пазар. През първите дванадесет месеца след създаването дейността на дружеството ще бъде съсредоточена върху развитието на 4 до 6 зони. Броят на зоните ще се увеличава с 2-3 годишно. „Национална компания индустриaлни зони“разполага с конкретна методика за избор на обектите за изграждане на индустриални зони. Основните критерии, които ще бъ-

дат използвани в методиката, са наличие на инвеститорски интерес, заявен или потвърден. Ще се отчитат редица фактори, като: местоположение на терена спрямо населени места и брой на жителите в радиус 20 км.; размер на терена и местоположение до летище, пристанище, магистрала, първокласен път, жп гара; степен на изграденост на инфраструктурата до индустриалната зона - електрои газоснабдяване, водоснабдяване, канализация, телекомуникации, обществен транспорт.

Инвестиции | Investments

Предимствата, които „Национална компания индустриални зони“ предлага на инвеститорите, са безспорни. Първо, заради стратегическото географско положение на България. Второ, заради добрия бизнес климат в страната: България е пълноправен член на ЕС и НАТО; има добра макроикономическа и финансова стабилност, наличие на свободна и висококвалифицирана работна ръка, ниски цени на енергоносителите, свободна търговия с преференциалните търговски партньори на ЕС, в това число страните от ЕАСТ, Турция, средиземноморските страни, страните от Западните Балкани, Южна Африка, Мексико, Чили и др.; имаме високо ниво на бюджетен излишък от около 3.5%, увеличаване на валутните резерви от 14.4 млрд. лв. в края на 2005 г. до 24.9 млрд. лв. през декември 2008 г., ниско равнище на държавен дълг. България е страната с най-ниски данъци сред държавите в ЕС: 10% данък печалба, 0% в регионите с високо ниво на безработица, 10% данък върху доходите за всички доходни групи, 17.9 % социални осигуровки за сметка на работодателя. Преките чуждестранни инвестиции в страната остават на високо равнище, което гарантира, че България отново ще бъде на първо място в ЕС по показателя ПЧИ, изчислени в процент от БВП. Освен спестени срокове за решаване на административните процедури в държавната и в общинските структури „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) предлага подсигурена базисната инфраструктура - включване към електрическата мрежа, към канализация, газификация, жп транспорт и т.н. Компанията предлага и последващо цялостно администриране на индустриалните зони. В зависимост от инвестиционната стратегия на инвеститора НКИЗ може да продаде терена, да го отдаде под наем, да предложи форми на взаимно сътрудничество или да създаде смесено предприятие.

бр. 3-4/2009

Инвестиции | Investments

Партньори в дейността на НКИЗ са: • Българска агенция за инвестиции • Служби по търговско-икономическите въпроси при посолствата на Република България в чужбина • Национални работодателски организации • Национално сдружение на общините в Република България • Чуждестранни агенции за инвестиции, търговия и развитие • Консултантски компании и банки • Конкретни инвеститори Собственост на дружеството са бившите свободните зони Видин, Русе и Свиленград. Ще бъде създадена Индустриална зона Пловдив върху терена на БРСП „Автоелектроника“. В началото на юни т.г. в капитала на дружеството влязоха пет имота в землището на село Марино поле, община Карлово и два край село Телиш, община Червен бряг. На 3 юли беше регистрирана и „Варна-запад индустриална зона“ЕАД.

Характеристика на зоните Индустриална зона Русе Тя е с площ на терена 370 дка, с възможност за растеж до 1200, има проект за изграждане на корабен претоварен комплекс. Намира се на 800 метра източно от Дунав мост и непосредствено до гр. Русе. В близост до зоната се намира Пристанище Русе - най-голямото речно пристанище на България. Изградената инфраструктура на Индустриална зона Русе включва собствени подоходни шосейни и железопътни пътища, открити и закрити складови и производствени площи, претоварна железопътна гара с четири коловоза и кран с капацитет 32 тона и възможност за обработка на контейнери, бензиностанция, депо за светли нефтопродукти с вместимост 40 хил. куб.м, претоварна автомобилна рампа, 60-тонна автовезна с възможност

бр. 3-4/2009

за претегляне на осите. Зоната разполага с пристанище за обществен транспорт с регионално значение, на което към момента се извършва корабно бункероване и швартоване. Зоната е започнала разширяване на действащото пристанище с изграждане на корабен претоварен комплекс, на който ще се извършват претоварни дейности от и на три вида транспорт - шосеен, железопътен и речен. Индустриална зона Русе е газифицирана, електрифицирана, с изградена телекомуникационна, интернет и канализационна мрежа и разполага с модерна административна сграда, в която е разположен митнически пункт. Услуги • Претоварни операции • Складиране и съхранение на стоки на открито и закрито • Изготвяне на транспортни и митнически документи • Представителство пред митницата • Консултации Предимства Индустриална зона Русе функционира основно на базата на Указ № 2242 за Свободните зони и Закон за митниците, както и правилниците за тяхното прилагане. Стоките, внесени от страни извън ЕС, могат да бъдат въвеждани и да се съхраняват в зоната, без да се заплащат или обез-

печават вносни мита и ДДС. Срокът за съхраняване на стоки е неограничен. Географско разположение Зоната е разположена на десния бряг на река Дунав, в Източната промишлена зона на Русе. Тя отстои само на около 800 м източно от най-важното и единствено засега сухопътно транспортно съоръжение на северната граница на България - Дунав мост, и в пресечната точка на VІІ и ІХ европейски транспортни коридори. В непосредствена близост до зоната се намира и най-голямото речно пристанище на България с действащ РО-РО терминал - пристанище Русе-изток. Най-голямото морско пристанище във. Варна отстои на 200 км, а столицата на съседна Румъния, Букурещ, е на 60 км Изградена е обслужваща бизнеса инфраструктура. Индустриална зона Видин Община Видин отстои на 200 км. от София, характеризира се с много добра достъпност и заема особено важно място в националната и европейска транспортна система. През общината преминават два европейски транспортни коридора: № 4 - Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния (Калафат), България (Видин), Беломорието (Гърция, Турция) и № 7 - по река Дунав. Предстои изграждането

Инвестиции | Investments

на Дунав мост 2 на километър 796. В района на град Видин на отстояние 2.5. км се намира ферибот Видин – Калафат (Румъния), обслужващ Европейския транспортен сухопътен коридор № 4. В близост до ферибота на около 3 км от град Видин се намира Свободна безмитна зона. Общата дължина на пътната мрежа в община Видин е 218.3 км, в т.ч. по класове: І клас - 30.5 км, ІІ клас - 33 км, ІІІ клас - 60 км, и ІV клас - 94.8 км Предимства • На 6 км от Видин има изградено летище с дължина на пистата 2030 м и ширина 40 м, със запазени технически системи за управление на полети и възможности за възстановяване при необходимост. • Най-близкото летище е на 60 км - Крайова (Румъния) и военногражданско летище с. Габровница (България). • Разстояние от летище София 200 км. • Пристанище Видин-север се намира до ферибота и Свободната безмитна зона, разстояние от град Видин - 2.5 км • Товарно пристанище - юг, южна промишлена зона на град Видин, с RO-RO и RO-LA терминали. Характеристика на зоната Индустриална зона Видин разполага с 308 декара земи, 7300 кв. метра закрити и 3000 открити площи; бензиностанция и терминал за зареждане на кораби; 16 фирми

понастоящем са разположени на нейна територия; има собствен товарен кораб; изгражда се товарно пристанище; около 200 декара от територията на зоната са отдадени под наем на испански инвеститор, изграждащ Дунав мост 2. Индустриална зона Свиленград Свиленград се намира в област Хасково в близост до границата с Турция и Гърция. Градът е административен център на община Хасково. Развитието на пътната мрежа е силно повлияно от наличието на два транспортни коридора: трансевропейският транспортен коридор „Европа – Азия“, осигуряван от първокласния път Е-80, и перспективният регионален коридор, свързващ

района Свиленград – Харманли с Бургас, преминаващ през територията на Странджа – Сакар. Предстои създаването на нова транспортна комуникация Свиленград – Левка – ГКПП Лесово. Железопътният транспорт е представен от линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград – Истанбул. Транспортно-географското положение на общината предполага значително участие на чуждестранен капитал в икономическите дейности. Прогнозите за финансовия ресурс предвиждат нарастване на това участие. Характеристика на зоната Индустриална зона Свиленград е разположена в южния край на града само на 2 км. от българско-гръцката граница и на 50 метра от железопътните връзки от България за Турция и Гърция. Общата площ на терена е 70 дка., от които на около 30% има изградена инфраструктура. На територията на зоната има: изградени закрити складови площи около 4000 кв. м., от които свободни 1600 кв. м.; голям паркинг за тежкотоварни камиони; зона за обслужване: кафе, ресторант и големи бани с тоалетни; административни временни постройки: стаи за охрана, началник склад; митническо бюро, за банка, спедиция, счетоводство; два самостоятелни офиса; портален кран за обработка на контейнери; три мотокара; голям пункт за зареждане на

бр. 3-4/2009

Инвестиции | Investments

нафта. Индустриална зона Варна-запад Общи данни Суворово Площ: 535 000 кв. м Локация: 35 км. до Варна 28 км до Летище Варна 18 км. до пристанище Варна-запад 11 км до магистрала „Хемус“ 2 км до жп гара Суворово Ветрино Площ: 560 000 кв. м Локация: 35 км. до Варна 25 км до Летище Варна 15 км до пристанище Варна-запад 1 км до магистрала „Хемус“ 8 км до жп гара Суворово Информация за региона Обхват: области Варна, Добрич, Търговище и Шумен Площ: 14 487 кв. км Население към 15.04.2009 г.: 1 067 341 души Транспортна мрежа: Във Варна се събират четирите вида транспорт - сухоземен - автогара Варна; въздушен - летище Варна, което обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, изпълняващи редовни и чартърни линии до над 35 държави; воден - Морска гара Варна, пристанище Варна, и железопътен. През община Ветрино минават магистрала "Хемус", първокласният път Варна – София, второкласният път Айтос – Тервел, жп линията София – Варна, магистралният газопровод от Русия за Гърция и Турция. Пристанище Варна: Варна е най-голямото и обширно българско пристанище, обработващо повече от 8 милиона тона товара годишно. С модерното си оборудване, отличните транспортни връзки, жп фериботно обслужване и кръстопътно местоположение, пристанището е удобен мост за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия, Средния и Далечния изток. Корабни места: 32 Обща дължина на кея: 5601 м Дължина на фарватера (до Варназапад ): 14 м. мили Транзитно време: 1.5 часа Максимална скорост: 6 възела Максимален еърдрафт: 41.5 м

бр. 3-4/2009

Фериботен комплекс: Варна е мястото, където е разположен единственият в Черноморския регион жп фериботен терминал с възможност за смяна на жп талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия. Линии: Варна – Иличовск – Варна; Варна – Иличовск – Поти/Батуми – Иличовск – Варнa; Варна – Кавказ – Варна. Образование Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти. Техническият университет - Варна, е висше държавно училище. Обучението на студентите се извършва в Електротехнически факултет, Факултет по електроника, Факултет по изчислителна техника и автоматизация, Машинно-технологичен факултет, Корабостроителен факултет, Факултет по морски науки и екология, Добруджански технологичен колеж, Колеж в структурата на ТУ и Департамент „Езиково обучение“. През учебната 2007/2008 г. в Техническия университет - Варна, се обучават общо 5050 редовни, 950 задочни и 450 чуждестранни студенти, както и 130 български и чуждестранни докторанти. Икономическият уни-

верситет - Варна, е висше държавно училище. Учебният процес се осъществява по 17 специалности: Счетоводство и контрол, Финанси, Икономика на търговията, Икономика на индустрията, Аграрна икономика, Икономика на строителството, Икономика на недвижимата собственост, Стокознание, Бизнес икономика, Стопанска логистика, Информатика, Статистика и иконометрия, Бизнес информационни системи, Маркетинг, Международни икономически отношения, Мениджмънт, Туризъм. В университета следват над 9700 български и чуждестранни студенти. Индустриална зона Карлово Общи данни Площ: 580 дка Локация: Разположен е в самия център на България, на 140 км. източно от София и на 50 км северно от Пловдив. Разстоянието до магистрала „Тракия“е 45 км, в непосредствена близост е главен път І-6 София – Бургас (245 км до дълбоководен порт) и жп линия София – Бургас, 60 км до летище Пловдив. Предимства Изграждането на зоната ще е с минимални разходи за довеждащата инфраструктура, тъй като теренът е с лице към второкласен държавен път, свързващ пътя Карлово – Плов-

Инвестиции | Investments

партньорство от руска страна. БРСП „Автоелектроника“ е съвместно предприятие, създадено през 1986 г. като единствен производител на електронни модули и микропроцесорни системи за автомобили за бившия източен пазар. Разполага с висококвалифицирани специалисти, опитен персонал и старателно подбрани контрагенти в създаването и производството на нови продукти и изделия. На територията на „Автоелектроника“функционират няколко специализирани производствени участъка с огромна площ, оборудване и всички специфични условия за високосерийно производство на електронни изделия, инструментална екипировка, пластмаси и WireO системи за подвързване. див. Теренът на зоната тангира до „Агротехника“АД, в границите на който има построена електрическа подстанция, гарантираща достатъчно мощност за потенциалните потребители на електроенергия. В близост до терена преминават далекопроводи 20 КV и 110 КV. В „Агротехника“АД и село Ведраре има изградена канализационна мрежа и отпадните води се пречистват в ПСОВ. Образование Карлово е разположен на 56 км северно от втория по големина университетски център в България - Пловдив. В него има 5 университета: Пловдивски университет, Аграрен университет, Музикална академия, Медицински университет, Университет по хранително-вкусова промишленост, както и филиал на Технически университет - София. Годишният прием на студенти в тези университети е над 8000. В града има и голям брой професионални гимназии и колежи - Медицински колеж, Аграрен колеж, Европейски колеж за бизнес и технологии, Технически колеж „Джон Атанасов“. Курсове за квалификация и преквалификация Бюро по труда - Карлово организира постоянно курсове за квалификация и преквалификация по специалности в зависимост от нуждите

на пазара на труда; бизнес център и бизнес инкубатор - Карлово, организират курсове за компютърна грамотност, чужди езици и други в зависимост от желаещите граждани. Финансови институции В Карлово има клонове и офиси на повече от 10 банки и банкови институции. В общината има офиси на около 15 застрахователни компании и техни агенти. Индустриална зона Пловдив Тя е с площ на терена 150 дка., в начален етап на изграждане. Индустриална зона Пловдив се предвижда да бъде изградена на базата на БРСП „Автоелектроника“ с

Индустриална зона Плевензапад Тя е в начален процес на изграждане. Намира се близо до с. Телиш, община Червен бряг, и е с площ на терена 2000 дка. Теренът е разположен на 130 км от летище София, на 79 км от пристанище Сомовит - за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални и насипни товари, близо до пристанище Никопол, ферибот Никопол Турну Мъгуреле, 65 км до ферибот Оряхово - Бекет, магистрала Хемус при гр. Ябланица, 1.8 км от главен път Е-83 София - Плевен - Русе, жп

бр. 3-4/2009

Инвестиции | Investments

гара непосредствена близост до пътническа и товарна гара Телиш по жп линии София – Плевен – Горна Оряховица – Варна с възможност за свързване с линиите Червен бряг – Златна Панега, и Ясен – Сомовит – Черковица. Има електрозахранване до и в границите на ИЗ. Ще бъде изграден газопровод, отстоящ на 9.5 км от ИЗ и свързващ сондажа на газохра-

бр. 3-4/2009

нилището край с. Девенци, община Червен бряг, с преносния газопровод при с. Дерманци, община Луковит. Водоснабдяване до и в границите на ИЗ - съществува собствен водоизточник и водонапорна кула, телекомуникации - БТК, покритие на трите мобилни оператора, кабелен интернет. Обществен транспорт - жп линия София – Плевен – Горна Оряховица – Варна. Автобусни линии Червен

бряг – Плевен, Русе – София. Наличие на 6 университета в радиус 30 км. Създаването на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД е една от мерките за ограничаване на негативните ефекти от световната финансовата криза и за подкрепа на икономическата активност. Това е държавна компания за изграждане на индустриални зони, в които да се привличат високопродуктивни и експортноориентирани инвестиции. Очакванията са дружеството да допринесе значително за стабилното икономическо развитие на страната чрез насърчаване на инвестициите, тъй като подобряването на инфраструктурата за инвеститорите е условие за привличане на чуждестранни и местни инвестиции. Всяка една от зоните ще бъде отделно дружество, в което делът на държавата не може да бъде под 51%, а общините и частните лица могат да участват с инвестиции, земи, други капитали, но до 49 на сто от собствеността. Няма ограничения за формата на присъствие на потенциалните инвеститори в терените. Възможно е отдаване под наем или продаване на части от зоните в зависимост от интереса на инвеститорите.

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Актуализирани „Методически указания за публично-частно партньорство” Updated Version of „Methodological Guidelines for PPPs”

ветовната практика показва, че ефективността на публичната администрация значително би нараснала, ако функцията й се измести от традиционен доставчик на публична инфраструктура към доставчик на публични услуги. Публично-частното партньорство (ПЧП) е един от инструментите за постигането на тази цел. Актуализираните „Методически указания за ПЧП“, изготвени от сектор „Публично-частни партньорства“ към дирекция „Управление на средствата от ЕС“ на Министерството на финансите дават основните познания и насоките за реализиране на публично-частни проекти. Указанията са подходящи както за централната и местната администрация, така и за представители на бизнеса, които имат интерес да участват в подобни проекти.

Като допълнение към „Методическите указания за ПЧП“1 са разработени и наръчник „Добри европейски практики за публично-частно партньорство“, както и базов финансов модел за предварителна оценка и съпоставка на потенциални ПЧП проекти с бюджетните ограничения на публичните власти. Актуализираните, основно прера-

ботени и допълнени „Методически указания за ПЧП“, основани върху най-добрите европейски и световни практики, имат за цел да подпомогнат публичните власти на национално, регионално и местно ниво при разработването и осъществяването на проекти чрез ПЧП. Указанията целят да насърчат реализирането на ПЧП проекти от органите на централната и местната администрация, предоставяйки ясна, разбираема и логически последователна рамка за вземане на решения в съответствие с принципите за по-добра стойност на вложените публични средства и поносимост за публичния бюджет. Указанията имат за цел да подпомогнат постигането на възможно най-висока прозрачност и ефективност в дейността на публичните органи при оценката, подготовката и изпълнението на ПЧП проекти. Идеята за актуализация на методическите указания бе реализирана вследствие на препоръката на местната и централната администрация, съществуващите „Методически указания за ПЧП“ да придобият практическа насоченост, която да позволи реалното им приложение в процеса на реализиране на проекти посредством публично-частно партньорство. Публикуването на указанията произтича от основните функции на дирекция „Управление на средствата от ЕС“ и в частност сектор „Публично-частно партньорство“, а именно: да разработва основните стратеги-

чески документи в областта на ПЧП; да дава методически указания за подготовката на проекти, финансирани по схеми на ПЧП; да анализира и подпомага прилагането на хоризонталните политики на ЕС, засягащи финансови схеми, гаранционни фондове и рискови инвестиции, както и да осъществява обучение на централната и местната власт. Указанията представят основните стъпки, които трябва да бъдат следвани при реализацията на ПЧП проект, като се започне от фазата на иницииране на проекта, премине се през фазите на оценка и договаряне и се стигне до самото изпълнение и управление на ПЧП проекта. В допълнение са изготвени детайлно Приложение (матрица на рисковете; стойност на вложените средства; основна документация по проекта; фактори при оценката на офертите; източници на информация) и кратко въведение в материята публичночастно партньорство. От ключово значение за успешното планиране и изпълнение на един проект като ПЧП е доброто познаване на философията и основните принципи на ПЧП. За съжаление твърде често терминът ПЧП се използва погрешно от представители както на бизнеса, така и на публичния сектор. Не трябва да забравяме, че за ПЧП бихме могли да говорим тогава и само тогава, когато едновременно са изпълнени следните условия: дългосрочно сътрудничество

Материалът беше предоставен екслузивно на сп. „Банки Инвестиции Пари“ от Министерството на финансите, дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз“, сектор „Публично-частно партньорство“. бр. 1-2/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

между публичен и частен партньор с цел по-качествено или по-ефикасно предоставяне на публична услуга чрез проектиране, построяване, финансиране, управление и поддържане на публична инфраструктура и чрез оптимално разпределение на ресурси, рискове и възнаграждения, при което частният партньор финансира изцяло или отчасти проекта във фазата на строителство, поема строителния риск и риска за наличност или риска за търсене. Поради тези причини встъпителната част на указанията има за цел да запознае читателя с основни понятия и въпроси като дефиниция за ПЧП; условия за реализиране на един проект като ПЧП; основни предимства и недостатъци на ПЧП; сравнение между ПЧП и традиционния модел за осъществяване на проекти; основни видове ПЧП; пример за типична ПЧП структура; понятие за „риск„ и управление на риска; преглед на правната рамка за осъществяване на проекти чрез ПЧП. Основната част на методическите указания покрива фазите на иницииране, оценка, договаряне и изпълнение на ПЧП проекта, като детайлно са разписани основните стъпки, които трябва да бъдат осъществени през всяка фаза. Така например във фазата на инициирането се определят нуждата на обществото, целите на проекта и критериите за качество на желаната услуга, които се обобщават в т.нар. изходната спецификация. Значението на тази фаза идва от факта, че администрацията не трябва да предос-

тавя конкретно техническо решение (мост или тунел), а единствено да дефинира искания краен резултат (например транспортирането между т. А и т. Б да се осъществява в рамките на 30 мин. при трафик от 5000 автомобила дневно). По време на фазата на оценката се идентифицират техническите и проектни опции, извършват се необходимите анализи и тестове, така че да се определи предпочитаната опция. В тази фаза може да се използва разработеният финансов инструмент за оценка на проекти, чрез който да стане ясно дали е по-изгодно (по-евтино) за публичната администрация да реализира проекта като ПЧП или чрез традиционни обществени поръчки. Фазата на оценка много пъти се пропуска и директно се отива на опция ПЧП, което е погрешно и може да доведе до неефективно разходване на публични средства. Поради тази причина, задължително трябва да има финансова оценка на проекта, осъществена по-възможно най-детайлния начин. При решение за структурирането на ПЧП проект се оформя официална обосновка на проекта (проектно досие), което съдържа основните параметри на проекта и което се договаря във фазата на търга. Процесът на договаряне, описан в Методическите указания, е основан на добри европейски практики за избор на частен партньор в държави - членки на ЕС. Нужно е да се подчертае, че конкретната процедура по договаряне в момента зависи от спецификата на проекта и действащото в България законодателство. Накрая във фазата на изпълнението

започва реализацията на проекта и предвидените дейности, както и осъществяването на мониторинг на заложените в договора с частния партньор изходна спецификация, платежен механизъм, параметри за качество на предоставяната услуга, срокове за изпълнение и др. Методическите указания и допълненията към тях са изготвени в изпълнение на проект на Министерството на финансите: „Анализ на прилагането на „Методически указания за публично-частно партньорство“ с цел разработване на актуализиран вариант и проучване на българския и на международния опит при структурирането на ПЧП“, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд (www. opac.government.bg). Повече информация за публично-частното партньорство, както и електронни версии на горепосочените документи може да намерите в интернет на следните адреси: http://www.eufunds.bg/ и http://www.minfin.bg/ Дирекция „Управление на средствата от ЕС“ е готова да окаже помощ на всички заинтересувани от структуриране на ПЧП проекти и се надява представените документи да допринесат за единното разбиране на ПЧП, което би изиграло ключова ролята за дългосрочното привличане на частния сектор в предоставянето на широк спектър от публични услуги.

бр. 3-4/2009

Еврофондове | Eurofunds

Административен капацитет за управление на публични проекти, финансирани от ЕС гл.ас. д-р Татяна Даскалова, УНСС Dr. Tatyana Daskalova, Chief Assistant Professor, University of National and World Economy

Administrative Capacity for Public Projects Management, Financed by the European Union

n the conditions of administrative convergence, the European Union pays special attention to building administrative capacity of a new type. The ability of covering the external investment aid effectively and efficiently is one of the three elements of the capacity of a member country to absorb the European funds. The main requirements for receiving finances under the structural instruments are: effectively acting normative and legal framework, institutional system, and professional, reliable, and responsible administration. The employees’ abilities and skills, their training, development, and stimulation are of critical importance for increasing the administrative capacity for project management. The support ensured by the structural instruments provides extensive capabilities of improving the administrative efficiency in Bulgaria.

Процесите на трансформация в България и проблемите, генерирани по време на прехода към пазарна икономика през последните 20 години, от една страна, и пълноправното членство в Европейския съюз, от друга страна, поставят административната реформа в центъра на вниманието. Провеждането на модерна административна реформа в страната се проявява като необходимост, тъй като управлението

на общността се характеризира с взаимна зависимост, реализираща се предимно на административно равнище. ЕС изисква от страните членки да се придържат към някои основни правила, свързани с организацията и работата на техните публични администрации, тъй като на практика администрацията на ЕС е верига от национални администрации, чиято сила е равна на силата на нейното най-слабо звено, т.е. на найслабата национална администрация. По тази причина качеството на администрацията е особено важен фактор, оказващ влияние върху действията на страните членки, което налага всяка страна, осъществяваща административна реформа, да покрие критериите за достигане на ново равнище на администрацията: качество на административното обслужване, устойчивост, икономичност и адаптивност на административната система към европейските структури. В условията на административна конвергенция наред с посочените изисквания ЕС отделя специално внимание и на изискването за изграждане на административен капацитет от нов тип. Както е известно, в научната литература понятието „административен капацитет“ все още не е ясно дефинирано. Същевременно процесът на разширяване на общността, съпътстван от последователни реформи с перио-

дично променящи се административни изисквания, създава проблеми, свързани с липсата на яснота и окончателност в критериите за административен капацитет. От гледна точка на Европейската комисия най-общо той може да се разбира като способност на националните администрации да усвоят правото на ЕС и да следват разпоредбите на неговата политика. При това положение може да се приеме, че административният капацитет по-конкретно се основава на: висока професионална компетентност в съответната административна сфера, задълбочено познаване на достиженията на правото на ЕС и умения за тяхното резултатно изпълнение и приложение, спазване принципите на доброто държавно управление, определени в Бялата книга на Европейския съюз1. Изграждането на административен капацитет е нов приоритет за програмния период 2007-2013 г., свързан с подобряване на работата на държавната администрация и капацитета за управление на финансирането от общността. България е първата страна, в която се изготвя Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК) в съответствие с приоритетите, заложени в Националната стратегическа референтна рамка и по препоръка на Европейската комисия с оглед необходимостта от развитие на административния капацитет на всички равнища.

European Communities, A White Paper on European Governance, European Commission, 2001. бр. 3-4/2009

Еврофондове | Eurofunds

Приоритети на ОПАК Приоритетна ос 1. Добро управление

Цели на ОПАК Ефективно функциониране на администрацията и на съдебната система

Подобряване на управлението на човешките ресурси Приоритетна ос 2. Управление на човешките и повишаване на квалификацията на служителите в ресурси държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество Приоритетна ос 3. Качествено административно Модерно обслужване от страна на обслужване и развитие на електронното администрацията и съдебната система управление Приоритетна ос 4. Техническа помощ

Висока усвояемост на средствата от Европейския социален фонд за постигане на целите на ОПАК

В този стратегически документ административният капацитет се разглежда като съвкупност от компетентни държавни служители, организационен капацитет, въвеждане на информационни и комуникационни технологии, междуведомствена координация между администрациите и сътрудничество с гражданското общество. Административният капацитет може да бъде описан като един от трите елемента на капацитета на страната членка за усвояване на европейските фондове, посочен като способност за обхващане на външната инвестиционна помощ ефективно и ефикасно.

Участието на България в политиката на сближаване е сериозно предизвикателство, имайки предвид значителния обем на предоставяните на страната средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд, политическата широта и броя на действащите програми, многообразието на организациите на различните равнища на управление, различната логика в принципите и механизмите за изпълнение на помощта от структурните инструменти, комплексността и обхвата на регулаторните изисквания, свързани с управлението на проектите, и особено необходимостта от съгласуване на разпоредбите по тези инструменти с вътрешните системи и успоредното им прилагане. Системите за прилагане на финансовите инструменти на ЕС претърпяват мащабна ревизия от създаването им до днес. Изискванията се променят с натрупването на опит, появяват се нови приоритети. Честа практика при изграждането на административен капацитет посредством грантови програми и проекти е да се поставят условия за използване на ресурсите, вместо да се налагат строги критерии за отчетност в постигането на определени резултати. Поради това реформата на европейските политики е насочена към увеличаване на отговорността на страните бенефициенти по отношение на изпълнението на програмите и проектите. Това изисква висока степен на административна и институционална подготовка и координация на усили-

ята най-вече от страна на националната и местните власти, способност за анализ на проблемите и широк набор от инструменти за тяхното решаване. Основни изисквания на ЕС към страната членка за получаване на средства по структурните инструменти са: •действаща нормативно-правна рамка, регламентираща организацията и технологията на административната дейност •действаща институционална система – брой, структура и функции на публичните институции с ясно дефинирани задачи, отговорности и взаимоотношения •способности и умения на персонала за управление на проекти. Приемането на законодателство се смята за първостепенно условие и основен инструмент за реформа. Публичните институции функционират според правни норми, които е необходимо да отговарят на конституционните постановки, и в тях действат правила и отношения, които следва да са адекватни на действителността. Този модел изисква актуализиране на правовата основа за осъществяване и действие на публичните институции и юридическото й приравняване до стандартите на ЕС. Усилията обаче невинаги са балансирани. При цялостната оценка на действащата нормативна уредба и административните практики се откриват съществени пропуски и слабости. Основните проблеми се коренят в наличието на „...несъответствия и различия между формулирането на политиката и ефективното й изпълнение“2 . Друг проблем е създаването на т.нар. правоприлагащ дефицит или изоставане на процеса по прилагане на законите след тяхното приемане. Поради това акцентът следва да се постави върху синхронизиране на процесите на изготвяне на правните норми и създаване на капацитет и механизми за тяхното изпълнение. Нормативната база, свързана с усвояването на средствата от структурните инструменти, включва разработването на ръководства,

SIGMA, Bulgaria Public Service and Administrative Framework Assessment 2003, OECD&EU joint initiative

бр. 3-4/2009

Еврофондове | Eurofunds

указания и процедури относно отговорностите на институциите, свързани с процеса на усвояване на средствата. Прилагането на ясни процедури и механизми за координация и контрол на изпълнението увеличат ефикасността на системата за прилагане на структурната помощ. Приема се, че в областта на формулирането на политиката за модернизирането на администрацията е постигнат добър резултат, но основна пречка за нейното реформиране остава липсата на законодателни и управленски умения. За да се ускорят реформите, е необходимо допълнително усъвършенстване на нормативната база в посока на пълно хармонизиране на законодателната рамка и приоритетно развитие на политиката на административния капацитет и човешките ресурси в администрацията. Административната структура на една държава е несъмнено сред най-важните критерии, които се вземат предвид при управлението на структурните инструменти. Основно изискване за институционалното изграждане е създаване на нови институции и доизграждане, оптимизиране и рационализиране на съществуващите структури. Организационното проектиране се извършва с отчитане на комплексността на задачите и съдържа преодоляване на йерархичните несъответствия на структурите, премахване на дублиращи се звена и функции, обединяване на структури, където това е възможно и целесъобразно, както и разработване и прилагане на организационни правила, процедури и стандарти за всеки процес. Структурата свързва отговорностите и задачите с институциите, т.е. нивото на отделните звена, участващи в процеса от различните институции. Тези отговорности се отнасят за широк кръг от дейности – управление, изпълнение, мониторинг и оценка, финансово управление и контрол. Може би е изненадващо, но едва от 1999 г. на европейско равнище е установена стандартна термино-

логия за изискваните институции за управление на публичните програми и проекти, финансирани от структурните инструменти, което създава по-голяма яснота и прецизност. Оттогава се търсят по-последователни и

Програмен цикъл

Конструкция Структура

Човешки ресурси

Механизми и инструменти

Управление

Управляващ орган

Капацитет за планиране Делегиране на задачи и управление от УО

Изпълнение

Междинни звена Бенефициенти Изпълнители

Административно-тех- Изграденост на проектнически и експертен ка- ния цикъл пацитет

Мониторингов орган

Наличие на независимо Информационна систеизготвена оценка ма за мониторинг

Мониторинг и оценка

Финансово управление и Сертифициращ орган контрол Одитиращ орган

ефективни решения за подобряване структурата, организацията, отговорностите и функциите на публичните институции и взаимоотношенията между тях. В този контекст ключовото условие за ефективно институционално изграждане е обвързването на институционалната реформа, наложена от европейската интеграция, с продължаващите процеси на децентрализация и реформа на държавната администрация. Адаптирането към децентрализираната среда изисква връзката между центъра и по-ниското равнище да се основава на консултиране, сътрудничество и взаимодействие между тях и променено отношение и поведение от двете страни. Децентрализацията има редица предимства, обаче предполага развитие на наблюдението на дейността, разширена отчетност за изпълнението на дейностите в ориентирани към резултатите условия и акцентиране върху качеството на изпълнението. Осигуряването на стабилност, надеждност и приемственост в административната система налага формиране, обновяване и поддържане на професионална, надеждна и отговорна администрация. Такъв тип администрация се изгражда, от

Счетоводни и одитни Финансови и счетоводни експертизи системи и процедури

една страна, чрез точно определяне на правата и компетенциите на служителите и увеличаване на прозрачността, и от друга - изграждане на капацитет за управление на програми и проекти. Административен капацитет, разбиран като „учене чрез правене“, еволюция и иновация, включва редица способности и умения на централната и местните власти, като: своевременна подготовка на подходящи програми и проекти; вземане на решения за програми и проекти; координация между основните партньори; администриране на процесите по прозрачен и отчетен начин. Основен момент в изграждането на капацитета е наличието на високо квалифицирани човешки ресурси. Административната компетентност на държавните служители е открояващият се акцент, определящ ефективността при управлението и изпълнението на публичните програми и проекти. Настъпилата преориентация в приоритетите на административната реформа се дължи на разбирането, че базово условие за изграждане на капацитет за ефективно управление на програми и проекти в публичния сектор е професионалната компетентност на

3www. ipaei.government.bg , Общи минимални изисквания за административна компетентност, проект на Института по публична администрация и европейска интеграция и фондация „Институт Отворено общество„, 12/2004

бр. 3-4/2009

Еврофондове | Eurofunds

административните служители. Тя обаче не е в достатъчна степен адекватна на съвременните изисквания3, за да могат публичните организации да постигат целите си по възможно най-демократичния, прозрачен, отговорен към отчетност, ефективен и ефикасен начин. Новата система от ценности, която се налага в частния бизнес, неизбежно влияе върху новия публичен мениджмънт, който заимства подходите и техниките на корпоративния мениджмънт. Идентифицирането и оценяването на компетентностите за различните административни позиции, а впоследствие и тяхното развитие и управление, са стратегическо предимство за администрацията. Така например идентифицираният ключов набор от компетентности на комуникационния мениджър в бизнес сектора4 е адаптиран при разработването на комуникационните компетентности за ръководни и експертни служители в държавната администрация. За разработването на обективни критерии за назначаване на персонал в структурите за управление на европейските фондове е необходимо да съществува законова база за определяне статута на държавния служител в съответствие с европейските стандарти, да се спазва и гарантира принципът за законност и отчетност, безпристрастност и почтеност. Специалните изисквания и компетенции за назначаване на държавния служител в държавната администрация, ангажиран с управление на средствата от ЕС, включват: добро познаване на Регламентите на Европейския съюз за Структурните фондове и Кохезионния фонд и областите на действие на оперативните програми. Изискват се специфични личностни способности по отношение на планирането, организирането и контрола на собствената дейност с цел постигане на поставените цели, аналитични умения, практичност, иновативен подход, гъвкавост при вземане на решения, отлично владеене на ези-

ци на общността и компютърни умения предвид необходимостта от ежедневна работа с информационни системи и база данни. Заедно с това е необходимо детайлно описание на длъжностните изисквания, за да се избегне припокриване на задачите за изпълнение. Важна предпоставка за ефективността на управлението на средствата по структурните инструменти е назначаването и поддържането на квалифицирани специалисти с цел натрупване и предаване на опит. В България има изграден добър капацитет за управление на предприсъединителните фондове. Това е основната целева група при подбора на структури и служители за управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд, защото се използва предприсъединителният опит. Незадоволителна е обаче подготовката на мениджъри на проекти по новите структурни инструменти в административните звена на страната, ангажирани с тяхното управление. Миксирането на различните типове финансови инструменти (предприсъединителни фондове и инструменти на структурната политика) налага продължаване на усилията за поддържане на равнището на изградения административен капацитет и неговото развитие. При изграждането на административния капацитет е необходимо в самото начало да се създаде една критична маса компетенции, която впоследствие да се поддържа и доизгражда чрез системите за обучение и развитие. Максимално следва да се използват възможностите, които дават за обучение проектите по предприсъединителните и оперативните програми. Особено ключова е ролята на институтите и школите, организиращи специализирани обучения на държавни служители. Обучението на общински и областни служители обаче се осъществява от голям брой организации, което се отразява негативно на неговото качество. Изграждането на капацитета

следва да е текущ процес поради мобилността на персонала, свързана както със смяната на служителите, така и с развитието в кариерата и приемствеността. Измененията в Закона за държавния служител дават възможности за мобилност в администрацията – заместване, преназначаване и преместване в същата администрация поради служебна необходимост, както и временно преместване и преминаване на държавна служба в рамките на различни администрации. Важен фактор за липсата на ефективност при работа с европейските фондове е текучеството на вече обучени служители, което намалява трудно изградения капацитет и лишава процесите на управление на структурната помощ от необходимата устойчивост. Рискът от текучество е особено актуален проблем поради засилената активност на частния сектор и търсенето на подготвени специалисти за работа с европейски фондове, както и поради отлива на служители от централната държавна администрация към европейските институции. От особена важност е административната система да създава предпоставки за назначаване и задържане на квалифицирани и мотивирани служители за управление на публичните програми и проекти. Това е пряко свързано с привлекателността на държавата като работодател и се отнася до администрацията както на централно, така и на местно равнище. Конкурентните възнаграждения в държавната администрация, сравнени с частния сектор, са част от рамката на съвременната ефективна държавна служба. Разработени са и вече се прилагат механизми за допълнително стимулиране на държавните служители от централните звена на администрацията, ангажирани в управлението на европейските фондове. Такива механизми обаче няма създадени за служителите в местните звена на администрацията. За неутрализиране на възможните отрицателни въз-

Ключови дейности и компетентности в комуникационния мениджмънт, авт. кол., Авангард Прима, С., 2007, с. 85-88.

бр. 3-4/2009

Еврофондове | Eurofunds

действия и последици от управлението на структурните инструменти следва да бъде създаден механизъм за материалното стимулиране на служителите от държавната администрация на база на количеството и качеството на оценените проектни предложения и на успешно изпълнени договори, както и за поемане на отговорност от администрацията за действията по администриране на проектите чрез доказателства за ефективността си. Ефективното използване на средствата от ЕС е колективен процес, който включва както органите на изпълнителната власт, така и общините, публичните организации, неправителствените организации и бизнеса, които предлагат проекти за финансиране, кандидатстват за изпълнение на поръчки или доставки. Капацитетът на тези организации да участват в процеса на използване на средствата от еврофондовете е също толкова важен, както капацитетът на институциите, които планират и управляват тези средства. Капацитетът на крайните ползватели на средствата - бенефициенти и изпълнители, има множество пластове и измерения. От особена важност за ефективно участие в процеса на усвояване на средствата от ЕС са административно-техническият и експертният капацитет. Административно-техническият капацитет включва капацитет на самата организация да познава и да прилага изискванията на конкретната програма, да възлага, управлява и контролира различни дейности. Измеренията на

бр. 3-4/2009

административно-техническия капацитет могат да бъдат опитът на служителите при работа с проекти с публично финансиране, налични процедури за контрол и отчетност, налични правила и механизми за работа. Много от потенциалните ползватели - общини и неправителствени организации, не познават в достатъчна степен не само конкретните процедури и документи за работа по структурните инструменти, но и логиката на работа на програмите за безвъзмездно финансиране. Това е проблем не само при кандидатстването и получаването на финансиране, но и при изпълнението на проекти. Експертният капацитет е свързан пряко с отрасловия опит и експертиза на организацията да разработва и изпълнява проекти, както и поръчки в проблемната област. Този капацитет може да бъде доказан чрез брой и квалификация на персонала на организацията, притежаване на определени лицензи и сертификати, усвоени от организацията технологии и наличие на вътрешни иновации. С цел повишаване на капацитета на потенциалните бенефициенти на национално, регионално и местно равнище за ефективно използване на средствата от структурните инструменти са предвидени редица мерки по оперативните програми, финансирани от Европейския съюз. Оперативна програма „Административен капацитет“ подкрепя мерки за изграждане и развитие на административния капацитет за работа със структурните инструменти и подобряване на работата

на администрацията на всички равнища, включително на социалните партньори. При нейното администриране се използват добри практики, които допринасят за напредъка в изпълнението й. Същевременно обаче може да бъдат посочени и някои слабости, като например липсата на разделение на потенциалните бенефициенти според различни видове администрации - централна, областна и общинска, както и обособяване на конкретни операции за социалните партньори с оглед подобряване на капацитета им за изпълняване на техните функции. В Оперативна програма „Техническа помощ“ са предвидени дейности, насочени към повишаване на капацитета на структурите на национално равнище, определени като бенефициенти на програмата, регионалните и местните власти, управляващите органи на оперативните програми и междинните звена, всички административни структури, участващи в изпълнението на структурните инструменти, и широката общественост в страната. По компонент „Техническа помощ“ на всяка оперативна програма е предвидено обучение за повишаване капацитета на бенефициентите с цел ефективно използване на ресурса по съответната оперативна програма. Независимо от закъсненията за стартиране на оперативните програми в страната важно е подкрепата, осигурявана от структурните инструменти, да се използва правилно и прозрачно и постигнатите резултати да допринасят за подобряване на административната ефективност в България.

Мениджмънт | Management

Някои проблеми, свързани с функционирането на фирмата Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС Dr. Marin Galabov, Associate Professor , University of National and World Economy

Some Problems Connected with the Company Functioning

he joint-stock company may decide to provide for additional capital through the issuance and sale of securities (shares and bonds), in which the question arise how many stocks and bonds are to be issued for the mobilization of this capital. In order to find the answer to this question a distinct theoretical model may be used, and namely Indifferent level earnings before interest and taxes. Another question that we consider concerns the bankruptcy of companies. We present a model for predicting bankruptcy of the companies. It was developed by the american economist Edward Altman. This model has three options - a variant, which refers to the predicting of bankruptcy of public companies in the production sphere, a variant, which refers to the predicting of bankruptcy of non-public companies in the production sphere and a variant, which refers to the prediction of bankruptcy of non-public companies, that are not in production sphere.

Неутралното равнище на дохода преди лихви и данъци

Акционерното дружество може да реши да си осигури допълнително капитал чрез емитирането и продажбата на ценни книжа (акции и облигации), при което възниква въпросът колко акции и облигации да бъдат емитирани, за да бъде набавен този капитал? А новите ценни

бр. 3-4/2009

книжа пък оказват влияние върху структурата на ценните книжа на дружеството. Именно тя обаче дава отговор на въпроса относно новите ценни книжа, т.е. първо е необходимо да се отговори - каква структура да бъде избрана? При намирането на отговора може да се прибегне към използването на определен теоретичен модел, а именно Неутралното равнище на дохода преди лихви и данъци (Indifferent level EBIT - Indifferent level earnings before interest and taxes). Става въпрос за това да се установи тази величина на дохода преди лихви и корпоративния данък, в резултат на което нетният доход на една акция е един и същ независимо по-какъв начин се осъществява допълнителното финансиране на дружеството. Формулата, чрез която се установява тази величина, е:

(лихва I х акции II) - (лихва II х акции I) Indifferent level EBIT = --------------------------------------------------------- акции II - акции I където: лихва I – лихва по облигационен заем при първия вариант лихва II - лихва по облигационен заем при втория вариант акции I – брой акции при първия вариант на финансиране акции II - брой акции при втория вариант на финансиране. По-нататък ще разгледаме няколко примера с уточнението, че ще работим с финансовия модел на формиране на дохода на дружеството. Той изглежда така: Приходи от продажби – Разходи за производство и реализация = Доход преди лихви и корпоративен данък Доход преди лихви и корпоративен данък – Лихви = Доход преди корпоративния данък Доход преди корпоративния данък – Корпоративния данък = Нетен доход А ето и първия пример: I вариант II вариант акции – 500 000 бр. акции – 350 000 бр. облигации – 0 бр. облигации – 150 000 бр. Заб. По една облигация се изплаща 1 евро лихва. И в двата варианта присъстват 100 000 бр. стари акции, т.е. съществуващите акции (съответно по първия вариант са включени 400 000 бр. нови акции, а по втория вариант са включени 250 000 броя нови акции). И по двата варианта се предвижда дружеството да получи еднакво количество капитал (акционерен плюс облигационен), а капиталовият ресурс на дружеството, непредставляван от ак-

Мениджмънт | Management

циите и облигациите, има една и съща величина. Приемаме, че се предвижда продажбите на новите ценните книжа, респ. получаването на допълнително капитали, да стане в началото на календарната година. Съгласно посочената формула получаваме:

(0 х 350 000) - (150 000 х 500 000) Indifferent level EBIT = --------------------------------------------------- 350 000 - 500 000 Indifferent level EBIT = 500 000 евро Това означава, че ако дружеството предвижда за следващата година доходът преди лихви и корпоративния данък да възлиза на 500 000 евро, тогава нетният доход на акция ще е един и същ независимо от това кой начин на осигуряване на допълнителното количество капитал ще бъде избран – продажба на акции или продажба на акции и облигации. Ето какви са изчисленията (при допускане, че корпоративният данък е в размер например на 30%): По вариант I ДПЛД = 500 000 евро Лихви = 0 Доход преди корпоративния данък = 500 000 евро Корпоративен данък = 30% х 500 000 евро = 150 000 евро Нетен доход = 350 000 евро 350 000 евро : 500 000 акции = 0.70 евро на акция Заб. ДПЛД – доход преди лихви и корпоративния данък По вариант II ДПЛД - 500 000 евро Лихви = 150 000 евро Доход преди корпоративния данък = 350 000 евро Корпоративен данък = 30% х 350 000 евро = 105 000 евро Нетен доход = 245 000 евро 245 000 евро : 350 000 акции = 0.70 евро на акция Заб. ДПЛД – доход преди лихви и корпоративния данък Възможно е ДПЛД да е по-малък от 500 000 евро или да е по-голям от тази сума. Ако дружеството планира той да е по-малък от тази сума, тогава е по-изгодно допълнителното финансиране да се осъществи чрез продажбата на акции, тъй като нетният доход на акция е по-висок, от-

колкото, ако финансирането се осъществи чрез продажбата на акции и облигации. Ако дружеството планира ДПЛД да е по-голям от тази сума, тогава е по-изгодно допълнителното финансиране да се осъществи чрез продажбата на облигации и акции, тъй като тогава нетният доход на акция е по-висок, отколкото, ако финансирането се осъществи чрез продажбата на акции. Това може да се покаже чрез следните примери (пример „а“и пример „б“): а) ДПЛД = 400 000 евро Вариант I: Акции – 500 000 бр. (в т.ч. 100 000 бр. стари акции) Облигации – 0 бр. Формирането на дохода съответно е, както следва: ДПЛД = 400 000 евро Лихви = 0 Доход преди корпоративния данък = 400 000 евро Корпоративен данък = 30% х 400 000 евро = 120 000 евро Нетен доход = 280 000 евро 280 000 евро : 500 000 акции = 0.56 евро на акция Вариант II: Акции = 250 000 бр. (в т.ч. 100 000 бр. стари акции) Облигации = 250 000 бр. ДПЛД = 400 000 евро Лихви = 250 000 евро Доход преди корпоративния данък = 150 000 евро Корпоративен данък = 30% х 150 000 евро = 45 000 евро Нетен доход = 105 000 евро 105 000 евро: 250 000 акции = 0.42 евро на акция Както се вижда, ако допълнителното финансиране се осъществи само чрез продажбата на акции, то-

гава нетният доход, който се пада на акция, е по-висок, т.е. нужно е да се избере първият вариант. Ако броят на старите акции е 100 000, това ще означава, че новите акции, които дружеството трябва да продаде, следва да бъдат 400 000 броя. б) ДПЛД = 600 000 евро Вариант I: Акции – 500 000 бр. (в т.ч. 100 000 бр. стари акции) Облигации – 0 бр. ДПЛД = 600 000 евро Лихви = 0 Доход преди корпоративния данък = 600 000 евро Корпоративен данък = 30% х 600 000 евро = 180 000 евро Нетен доход = 420 000 евро 420 000 евро: 500 000 акции = 0.84 евро на акция Вариант II: Акции – 250 000 бр. (в т.ч. 100 000 бр. стари акции) Облигации – 250 000 бр. ДПЛД = 600 000 евро Лихви = 250 000 евро Доход преди корпоративния данък = 350 000 евро Корпоративен данък = 30% х 350 000 евро = 105 000 евро Нетен доход = 245 000 евро 245 000 евро : 250 000 акции = 0.98 евро на акция Както се вижда, ако допълнителното финансиране се осъществи чрез продажбата на акции и облигации, тогава нетният доход, който се пада на акция, е по-висок. Съответно това ще означава, че дружеството трябва да продаде 150 000 бр. нови акции и 250 000 бр. облигации. Ще представим и още един пример: I вариант акции - 500 000 бр. облигации - 0 бр. II вариант акции - 400 000 бр. облигации - 100 000 бр. Заб. По една облигация се изплаща 2 евро лихва. И в двата варианта присъстват 100 000 бр. стари акции т.е. съществуващите акции (съответно по първия вариант са включени 400 000 бр. нови акции, а по втория вариант са включени 300 000 броя нови акции). И по двата варианта се предвижда дру-

бр. 3-4/2009

Мениджмънт | Management

жеството да получи еднакво количество капитал (акцонерен плюс облигационен), а капиталовият ресурс на дружеството, непредставляван от акциите и облигациите, има една и съща величина. Приемаме, че се пред-

вижда продажбите на новите ценните книжа, респективно получаването на допълнително капитали да стане в началото на календарната година.

(лихва I х акции II) - (лихва II х акции I) Indifferent level EBIT =-------------------------------------------------------- акции II - акции I

Съгласно посочената формула получаваме:

(0 х 400 000) - (200 000 х 500 000) Indifferent level EBIT = -------------------------------------------------- 400 000 - 500 000 Indifferent level EBIT = 1 000 000 евро Ако корпоративния данък е в размер например на 30%, тогава получаваме: По вариант I: ДПЛД = 1 000 000 евро Лихви = 0 Доход преди корпоративния данък = 1 000 000 евро Корпоративен данък = 30% х 1000 000 евро = 300 000 евро Нетен доход = 700 000 евро 700 000 евро : 500 000 акции = 1.40 евро на акция По вариант II: ДПЛД = 1 000 000 евро Лихви = 200 000 евро (100 000 бр. обл. х 2 евро) Доход преди корпоративния данък = 800 000 евро Корпоративен данък = 30% х 800 000 евро = 240 000 евро Нетен доход = 560 000 евро 560 000 евро : 400 000 акции = 1.40 евро на акция Следователно, ако дружеството планира (ДПЛД) в размер на 1 000 000 евро, тогава е без значение по какъв начин ще бъде осигурено допълнително финансиране от позиция на нетната печалба на една акция - тя е една и съща (1.40 евро) независимо дали дружеството ще продаде само акции, или ще продаде акции и облигации. Ако планираният ДПЛД е по-малък от 1 000 000 евро или е по-голям

бр. 3-4/2009

от тази сума, тогава чрез съответните изчисления се установява към кой вариант за допълнително финансиране може да се прибегне. Дотук разглеждахме модела Indifferent level EBIT, като единият от вариантите на структурата на ценните книжа бе вариант с отсъствието на облигации. Но моделът може да

се използва и когато се предвижда и в двата варианта на допълнително финансиране да присъстват облигациите. Може да разгледаме следния пример: I вариант акции -300 000 бр.бр. облигации - 200 000 бр. II вариант акции -300 000 бр.бр. облигации - 200 000 бр. Заб. По една облигация се изплаща 1 евро лихва. И в двата варианта присъстват 100 000 бр. стари акции т.е. съществуващите акции (съответно по първия вариант са включени 200 000 бр. нови акции, а по втория вариант са включени 50 000 броя нови акции). И по двата варианта се предвижда дружеството да получи еднакво количество капитал (акционерен плюс облигационен), а капиталовият ресурс на дружеството, непредставляван от акциите и облигациите, има една и съща величина. Приемаме, че се предвижда продажбите на новите ценните книжа, респ. получаването на допълнително капитали, да стане в началото на календарната година.

(лихва I х акции II) - (лихва II х акции I) Indifferent level EBIT = -------------------------------------------------------- акции II - акции I

(200 000 х 150 000) - (350 000 х 300 000) Indifferent level EBIT = -------------------------------------------------------- 150 000 - 300 000 Indifferent level EBIT = 500 000 евро Следователно, ако дружеството планира ДПЛД в размер на 500 000 евро, тогава нетният доход на акции ще е един и същ независимо от избрания вариант на допълнително финансиране. Ето и изчисленията (допускаме, че размерът на корпоративния данък е 30%): По вариант I: ДПЛД = 500 000 евро Лихви = 200 000 евро Доход преди корпоративния данък = 300 000 евро

Корпоративен данък = 30% х 300 000 евро = 90 000 евро Нетен доход = 210 000 евро 210 000 евро : 300 000 акции = 0.70 евро на акция По вариант II: ДПЛД = 500 000 евро Лихви = 350 000 евро Доход преди корпоративния данък = 150 000 евро Корпоративен данък = 30% х 150 000 евро = 45 000 евро Нетен доход = 105 000 евро

Мениджмънт | Management

105 000 евро : 150 000 акции = 0.70 евро на акция Ако дружеството планира ДПЛД да бъде над 500 000 евро (напр. 700 000 евро), тогава: По вариант I: ДПЛД = 700 000 евро Лихви = 200 000 евро Доход преди корпоративния данък = 500 000 евро Корпоративен данък = 30% х 500 000 евро = 150 000 евро Нетен доход = 350 000 евро 350 000 евро : 300 000 акции = 1.17 евро на акция По вариант II: ДПЛД = 700 000 евро Лихви = 350 000 евро Доход преди корпоративния данък = 350 000 евро Корпоративен данък = 30% х 350 000 евро = 105 000 евро Нетен доход = 245 000 евро 245 000 евро : 150 000 акции = 1.63 евро на акция Вижда се, че вариант II е по-изгодният, в смисъл че при този вариант на допълнително финансиране нетният доход на акция е по-висок. Следователно дружеството следва да емитира и продаде 50 000 бр. акции (напомняме, че 100 000 бр. акции са вече съществуващи) и 350 000 бр. облигации. Ако дружеството планира ДПЛД да е в размер на 400 000 евро, тогава по-изгоден ще е вариант I, тъй като при него нетният доход на акция е по-висок. Ето и изчисленията (допускаме, че размерът на корпоративния данък е 30%): По вариант I: ДПЛД = 400 000 евро Лихви = 200 000 евро Доход преди корпоративния данък = 200 000 евро Корпоративен данък = 30% х 200 000 евро = 60 000 евро Нетен доход = 140 000 евро 140 000 евро : 300 000 акции = 0.47 евро на акция По вариант II: ДПЛД = 400 000 евро Лихви = 350 000 евро Доход преди корпоративния данък = 50 000 евро Корпоративен данък =

30% х 50 000 евро = 15 000 евро Нетен доход = 35 000 евро 35 000 евро : 150 000 акции = 0.23 евро на акция Реализирането на първия вариант е свързано са емитирането и продажбата на 200 000 бр. акции (напомняме, че 100 000 бр. акции са вече съществуващи) и 200 000 бр. облигации. Дотук разгледахме Неутралното равнище на дохода преди лихви и данъци (Indifferent level EBIT) в теоретичен план. Възможно ли е този модел да се използва в практиката? За съжаление – не. Причината е, че финансовият модел за формиране на дохода, за който вече стана въпрос, е различен в сравнение със счетоводния модел за формиране на дохода у нас (отчета за приходите и разходите) – именно с този модел работят фирмите. Съответно нетният доход (печалбата) в рамките на финансовия модел се формира по един начин, а в рамките на счетоводния модел - по друг начин. Все пак запознаването с модела Indifferent level EBIT (съществува и модел Breakeven EBIT т.е. равнище на ППЛД, при което доходността от акциите е нула, но този въпрос не го засягаме) обогатява финансовата култура.

Моделът на Олтман за предвиждане на фалита на фирмите Този модел представлява формула в три варианта за предвиждане на фалита на фирмите. Разработен е от Едуард Олтман (Edward Altman) американски икономист, професор в Stern School of Business при New York University. Формулата Z-Score, отнасяща се до предвиждане на фалита на публични дружества в сферата на производството, е публикувана през 1968 г. По-късно са публикувани и формулите, предвиждащи фалита на непубличните дружества в сферата на производството и на непублични дружества, които не са в сферата на производството. Формулата в трите й варианта представлява произведение от определени бизнес коефициенти. Величината на произведе-

нието от тези бизнес коефициенти, която се получава, позволява да се определи вероятността фирмата да фалира в близките две години. Вариантите на формулата са: • за публични дружества, които осъществяват производствена дейност: Zа = 1,2 х (оборотен капитал/ сума на активите) + 1.4 x (неразпределена печалба/сума на активите) + 3.3 x (печалба преди лихви и данъци/сума на активите) + 0,6 x (пазарна стойност на капитала/балансова стойност на задълженията) + 0.999 x (приходи от продажби/сума на активите) • за непублични дружества, които осъществяват производствена дейност: Zb = 0,717 x (оборотен капитал/сума на активите) + 0.847 x (неразпределена печалба/сума на активите) + 3.107 x (печалба преди лихви и данъци/сума на активите) + 0.42 x (пазарна стойност на капитала/пазарна стойност на задълженията) + 0.998 x (приходи от продажби/сума на активите) • за непублични дружества, които не осъществяват производствена дейност: Zc = 6.56 x (оборотен капитал/ сума на активите) + 3.26 x (неразпределена печалба/сума на активите ) + 6.72 x (печалба преди лихви и данъци/сума на активите) + 1.05 x (пазарна стойност на капитала/пазарна стойност на задълженията) Заб. Знакът „/“ да се чете като знак за деление. Както се вижда, същността на този модел са подборът на бизнес коефициентите и техните относителни тегла. Олтман определя три интервала по отношение на публични дружества, осъществяващи производствена дейност, а именно: 1. ако Za възлиза на 1.8 или на помалко от 1.8, тогава е много вероятно дружеството да фалира 2. ако Za е в интервала 1.81-2.99, тогава вероятността от фалит до

бр. 3-4/2009

Мениджмънт | Management

една година е 95%, а вероятността от фалит до две години е 70% 3. ако Za възлиза на 3 или на повече от 3, тогава опасността от фалит е малко вероятна. По отношение на непублични дружества, осъществяващи производствена дейност, също са налице три интервала, а именно: 1. ако Zb възлиза на 1.23 или на по-малко от 1.23, тогава е много вероятно дружеството да фалира 2. ако Zb е в интервала 1.24-2.89, тогава вероятността от фалит до една година е 95%, а вероятността от фалит до две години е 70% 3. ако Zb възлиза на 2.90 или повече от 2.90, тогава опасността от фалит е малко вероятна. По отношение на непублични дружества, които не осъществяват производствена дейност интервалите са: 1. ако Zc възлиза на 1.10 или на по-малко от 1.10, тогава е много вероятно дружеството да фалира 2. ако Zc е в интервала 1.11-2.59,

бр. 3-4/2009

тогава вероятността от фалит до една година е 95%, а вероятността от фалит до две години е 70% 3. ако Zc възлиза на 2.60 или повече от 2.60, тогава опасността от фалит е малко вероятна. Използването на Z-Score формулата по отношение на редица фирми е показало, че този модел има значителна успеваемост – между 72% до 80% от фирмите, за които се предсказва фалит, действително фалират. Уместно е финансовите мениджъри у нас да са запознати с модела на Z-Score, тъй като, от една страна, това обогатява тяхната финансова култура, а от друга страна, те могат за използват този модел по отношение на фирмите, в които работят. Но за да се работи с този модел, е необходимо да бъдат решени преди това някои проблеми (в материала само ги посочваме). На първо място, за да се работи с модела, е нужна „преработка„ на определена счетоводна инфор-

мация, за да се установи печалбата преди лихви и данъци, тъй като счетоводно такава печалба не се отчита. Печалбата преди лихви и данъци, както се вижда, присъства и в трите варианта на формулата. На второ място, необходимо е да се установи по определени начини пазарната стойност на капитала (собствения капитал), която също присъства в трите варианта на формулата. На трето място, трябва да се установи по определени начини пазарната стойност на задълженията, която е налице в два от вариантите. Засега няма емпирични данни, сочещи ефикасността на този модел в условията на българската икономика. Възможно е в бъдеще моделът да бъде тестван у нас и съответно да покаже доколко е успешен в рамките на нашите икономически условия. Може да се допълни, че този модел може да се използва и от търговските банки при вземане на решение относно отпускането на кредити на фирмите.

Библиография | Bibliography

Представяне на книга

Международни валутни резерви Presentation of the Book “International Currency Reserves”

края на 2008 г. Българската народна банка публикува книгата „Международни валутни резерви“. Тя е написана от екип от специалисти на централната банка, под ръководството на подуправителя Цветан Манчев, който в съответствие със Закона за БНБ отговаря пряко за управлението на валутните резерви. Това е първото издание с подобен характер в 130-годишната история на банката. Книгата е реално доказателство за наложения от настоящото ръководство на БНБ нов подход на прозрачност и отчетност пред обществото за дейността на институцията, особено в област, която доскоро беше запазена само за тесен кръг от специалисти.

Книгата „Международни валутни резерви“ се състои от 14 глави, групирани в 2 части. Тя е написана на достъпен език за широк кръг читатели, макар да има научен характер и да предполага набор от предварителни знания на потребителите за основни икономически и финансови понятия и връзките и зависимостите между тях. Първата част на книгата обобщава теоретичното знание за международните валутни резерви, тяхната роля и място като инструмент на паричната и валутната политика в съвременната икономика. Едновременно с това се разисква и съвременната теория и международна практика за управлението на валутните резерви. В резултат за читателите се получава едно кратко и успешно съчетание на елементите на теорията на инвестициите и теория-

бр. 3-4/2009

та на корпоративните финанси. Това прави книгата особено подходящо помагало за студенти, изучаващите горните дисциплини, и за граждани, които нямат задълбочена икономическа и финансова подготовка. Втората част на книгата описва практиката на БНБ за управление на валутните резерви при паричен съвет. Представен е подходът за определяне и подреждане на целите при управлението на валутните резерви. Описани са детайлно институционалната организация за вземане на решения в банката по повод управлението на валутните резерви, като ясно са разграничени процесите на вземане на стратегически и тактически решения. В тази част на книгата са представени моделът и резултатите от управлението на валутните резерви за периода 2000-2007 г.. Анализът тук за пръв път надхвърля традиционните годишни анализи, познати от регулярните отчети на централната банка. Това позволява да се откроят много по-добре както значението на цикличността на международните пазари и финансовия ливъридж при управлението на валутните резерви, така и разликата между политиката на управление валутните резерви и разпределителната политика на Централната банка. Представени са също въведената през 2006 г. нова информационна платформа за управление на валутните резерви на БНБ и основните предизвикателства за управлението на резервите в процеса на интеграция на банката в ЕСЦБ. С появата на книгата реално се създава много важна основа за научнообоснован широк обществен диалог по отношение на една от найважните части на общественото богатство. Публично достъпната ин-

формация за принципите, методите и моделите, използвани от БНБ при управлението на валутните резерви, позволява да се ограничи полето за изява на съмнения и спекулации за дейността на институцията и е основа за намаляване на неопределеността в общественото поведение. Наред с горните достойнства публикацията предоставя от различен ъгъл и пътя на институционално развитие на БНБ през последните близо 12 години, когато централната банка осъществява паричната си политика и управлява валутните резерви в условията на паричен съвет. Книгата „Международни валутни резерви“ умело показва как икономическата теория и практика в областта на управлението на портфейли се развиват, за да отразят промените, които съвременния живот налага. Тя е демонстрация на умението на професионалистите в банката по ефективен начин да съчетаят ограниченията, които Законът за Българската народна банка налага при управлението на валутните резерви в условията на паричен съвет, с възможностите, който модерните финансови пазари и инструменти и финансовата теория предоставят. С последната глава, представяща същността и значението на държавните инвестиционни фондове в съвременната икономика и връзката им с валутните резерви на Централната банка се поставя на принципна основа и дискусията за ефективността при управлението на цялото обществено богатство, което съществува под формата на финансови инструменти.

БИП -1993· АДСофия 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: inter_projects@bip-bg.com ·

Библиография | Bibliography

Представяне на Информационно-аналитичен проект „Инвестиционен индекс на общините в България” Редакционен екип на изданието „Алманах на общините в България” Board of Editors of the “Almanac of Municipalities”

Information-Analytic Project „Investments Index of Bulgarian Municipalities”

вуезичното издание „Инвестиционен индекс на общините в България“ е проект на „БИП-1993” АД (издател на сп. „Банки Инвестиции Пари“ и Финансов алманах БИП), който е подкрепен от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Той се състои от две части: Алманах на общините и Инвестиционен индекс.

Фигура 2

Фигура 1

В първата част „Алманах на общините“ е описано териториалното разпределение на Република България по численост на населението, степен на образование, общи икономически показатели и състояние на инфраструктурата. България е разделена на шест района на планиране: Северен централен, Северозападен, Североизточен, Югозападен, Югоизточен и Южен централен, 28 области и 264 общини. От анализа на общините се вижда, че:

бр. 3-4/2009

Библиография | Bibliography

14 са с над 100 000 жители • • • • • • •

София Пловдив Варна Бургас Добрич Кърджали Пазарджик

• • • • • • •

Перник Плевен Русе Сливен Стара Загора Хасково Шумен

19 са с до 100 000 жители: Асеновград Благоевград Велико Търново Видин Враца Габрово Горна Оряховица Дупница Димитровград

Казанлък Карлово Кюстендил Ловеч Монтана Петрич Разград Силистра Търговище Ямбол

Така в изброените населени места живеят близо 5 милиона жители, или 66% от населението на България. Останалите 231 общини са разпределени в 5 категории по брой на жители:

В тези 231 общини живеят приблизително 2.5 милиона души, или 34% от останалото население, условно разпределени на т.нар. градски и селски общини. (фиг. 3) В частта „Алманах на общините“ е включена и статистическа информация за състава на администрацията на съответната община, броя на общинските съветници и контактите с общината, което може да се види от фигура 1 и 2. Във втората част - „Инвестиционен индекс на общините в България“, е отразено и подробно описано развитието на общините и регионите в условията на членството на България в ЕС. По този начин българските и чуждите инвеститори се запознават с текущото състояние, с плановете за развитие на общините и конкретните им потребности от инвестиции по направления. Крайният резултат е обобщен в обръщението на изпълнителния директор на БАИ, поместено в алманаха: „Наред със събраната на едно място информация за общините като даденост, на базата на задълбочени професионални критерии, разработени съвместно с водещи експерти, в него се прави и оценка за инвестиционния капацитет на всяка община в Република България. Получава се една прозрачна картина, от която се вижда степента на подготвеност на дадена община в усвояването и управлението на фондовете по оперативните програми на ЕС, а инвеститорът сам може да прецени къде е мястото и какъв е управленският капацитет на съответната общинска администрация, за да реши дали да вложи средствата си там.“

Същност на индекса

Вече настъпва времето, когато и в България подобно на развитите икономики пазарът на стоки и услуги ще се регулира, насочва и следи с показатели, чийто състав определя достоверно жизнеността на даден продукт и възможността той да печели. Науката за маркетинга достатъчно обосновано определя взаимодействието между елементите на стратегията и тактиката на пазарните субекти. Както може да се очаква,

бр. 3-4/2009

Библиография | Bibliography

Фигура 3

в нашата страна почти всички доказани в световната икономика лостове за промяна и движение намират нова трактовка. Надяваме се – да бъде успешна. В конкретния случай става дума за ИНДЕКС, който няма претенциите на SOFIX, BG40, DJIA, S&P500 и т.н., но както всичко, което се прави за пръв път, среща известна доза скептицизъм. Особено що се отнася до финансови инструменти или методика, свързана с движение на пари, стоки и услуги. Инвестиционният индекс на община (ИИО) е композиция от установими с елементарни изчисления критерии. Той позволява стратегически да се определи потенциалът на една община по отношение на ефективното усвояване на средствата с цел подобряване на условията на живот и съхраняване на природогеографските ресурси. Логично е да се предположи, че скоро този ИИО ще бъде обвързан с т.нар. устойчиво развитие. Практически една община има конкретен потенциал, респективно реализация, водеща до подобряване на условията за живот, именно когато държава, община и инвеститор „говорят на един и същ

бр. 3-4/2009

език“. Както искате го наречете, но понятието „административен капацитет“ отразява разбираемостта на това „говорене“. Ето защо нашият екип, ползвайки натрупания емпиричен опит в България и Европа, доминиращите понастоящем икономически теории и някои особености на българския модел, предлага въвеждането на ИНВЕСТИЦИОНЕН ИНДЕКС НА ОБЩИНА. Определянето на този показател за всяка община ще подчертае пред ЕС прозрачността при усвояването на фондовете по оперативните програми, като едновременно ще гарантира целево и ефективно изразходване на средствата. Кое прави индекса необходимост? Основното е, че се установява реалното намерение на общината за подобряване на условията на живот. В конкретен план се залагат дейности и процеси, за които са налице по-високи гаранции за реализация. В случая изхождаме от факта, че самото композиране на индекса предоставя възможности за прозрачност и контрол, още повече, че публично-частното партньорство е част от критериите. Индексирането

от своя страна дава възможност по своеобразен начин да се прецени къде е мястото на дадена общинска администрация в общите процеси в България и приносът й в градежа на държавността. Авторитетът на местната власт е преценим, защото, за да има ефективна реализация на различните проекти и планове държавната власт, местната власт, инвеститорите и институциите на ЕС трябва да си говорят на разбираем език. Затова ИИО може да бъде основен инструмент при управлението и усвояването на фондовете по оперативните програми на ЕС. Официалното представяне на алманаха „Инвестиционен индекс на общините в България“ бе на седмото Международно финансово изложение „Банки Инвестиции Пари“, което се проведе на 4-5 март 2009 г. и е отразено в бр. 1-2 от 2009 г. на сп. БИП. В броя са публикувани имената на общините с най-висок инвестиционен индекс в различните категории по жители, изброени погоре. Със специален плакет и грамота беше отличена община Варна в категория „Общини с над 100 000 жители“. (фиг. 4) Фигура 4

Намерението на издателите е частта Инвестиционен индекс на общините да стане ежегодна класация, която да се представя на специална церемония в рамките на МФИ „Банки Инвестиции Пари“, като по този начин се следят инвестиционният процес, прозрачността на усвояване на еврофондовете, публично-частните партньорства и преките инвестиции на самите общини.

БИП консулт | BIM consultation

БИП Консулт Мур Стивънс БулМар, данъчен консултант Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation Осигурителният стаж и осигурителният доход на лицата, за които няма да се издават и да се заверяват осигурителни книжки след 1 януари 2009 г., ще се установяват с данните за направени осигурителни вноски, подадените данни в Персоналния регистър на НАП и определения окончателен размер на осигурителния доход, деклариран с приложение към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Промяна на вида на осигуряване на самоосигуряващо се лице Издаване на осигурителни книжки и вписване на осигурителен стаж след 01.01.2009 г.

На 6 февруари 2009 г. Министерският съвет прие Постановление №24, с което бяха направени някои изменения в издаването на осигурителни книжки и вписването в тях на осигурителен стаж, осигурителен доход, направените осигурителни вноски и изплатените обезщетения и помощи. От 1 януари 2009 г. не следва да се издават осигурителни книжки за положения труд след 01.01.2009 г. на следните осигурени лица: • изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, синдици и ликвидатори • членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията • лица, полагащи труд без трудово правоотношение • членове на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии. Ако посочените лица имат издадени осигурителни книжки, те следва да се заверят за периода до 31 декември 2008 г. при поискване от осигурените. Осигурителни книжки могат да се издават на посочените лица за положен труд преди 1 януари 2009 г.

Видът на осигуряването на самоосигуряващо се лице може да се променя за всяка календарна година до края на януари за съответната година. Самоосигуряващите се лица могат да избират между два варианта за самоосигуряване. Единият вариант е да са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Другият е да са осигурени за всички осигурителни рискове, той включва освен изброените и осигуряване за общо заболяване и майчинство. Когато самоосигуряващите се лица не са осигурени за общо заболяване и майчинство нямат право на обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане.

Подаване на болнични листове в НОИ Работодателят е задължен да подаде попълнените болнични листове на осигурените от него лица в ТП на НОИ не по-късно от два дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения. Ако възнагражденията не са изплатени, болничните листове се подават до два дни след последния ден на месеца, през който са начислени разходите за възнаграждения. С болничните листове се подават и всички необходими съпътстващи документи, като декларации за промяна на обстоятелствата, заявления от осигурени лица за изплащане на обезщетения и т.н.

бр. 3-4/2009

БИП консулт | BIM consultation

Намаляване на авансовите вноски за корпоративен данък

Данъчно задължените лица могат да заявят намаляване на авансовите вноски за корпоративен данък чрез подаване на Декларация по образец. Авансовите вноски се намаляват, когато ръководството прецени, че ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък. Декларацията за намаляване на авансовите вноски за корпоративен данък може да се подаде по всяко време на годината, като намалението се ползва след подаването на декларацията. Ако данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски и дължимият годишен корпоративен данък надвиши с 10% дължимите авансови вноски за съответната година, се дължи лихва.

Ускорена процедура за възстановяване на ДДС

Тази процедура се прилага освен за износители и за извършители на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е приложима тази възможност, трябва да е налице следното съотношение: сумата на облагаемите доставки с нулева ставка и доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, са повече от 30% от общата стойност на всички извършени от данъчно задълженото лице облагаеми доставки и доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка. В този случай ДДС за възстановяване се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията. За по-бързо възстановяване на данъка законодателят е предвидил още една възможност. Данъчно задълженото лице може да предостави като обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-кратък от 4-8 месеца. В този случай данъкът се възстановява до размера на обезщетението в срок до 3 дни след предоставянето му.

Срокове за извършване на ревизия и възможности за спирането на ревизия

Срокът за извършване на ревизия е 3 месеца от връчването на заповедта за възлагане. Ако този срок е недостатъчен, може да се продължи до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията. Когато в хода на производството тези срокове се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да се продължи до не повече от три години с нова заповед за възлагане на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор. Когато през ревизирания период са извършени вътреобщностни доставки, придобивания или доставки

бр. 3-4/2009

с място на изпълнение на територията на друга държава членка по смисъла на ЗДДС, продължителността на ревизията е до 6 месеца (а не до 3) и възможността за удължаване на ревизията е до 2 месеца (а не до 1). • Спиране на производството по ревизията е възможно при: • Заболяване на лице, чието участие в ревизията е наложително - тази причина се удостоверява чрез медицински документ. • Образувано съдебно производство, чийто изход е от значение за ревизията - доказва се чрез удостоверение, издадено от съдебния орган, пред когото е образувано. • Смърт на законен представител на лицето. • Подадена молба от ревизираното лице - еднократно, за определен срок, максимум 3 месеца. Производството по ревизията се спира със заповед и не подлежи на обжалване. Ревизията продължава, когато отпадне основанието за нейното спиране, а при смърт на законен представител на лицето - до учредяване на настойничество или попечителство.

Издаване на нова трудова книжка, когато старата е загубена. Вината за загубване на трудовата книжка може да е на работодателя или на работника. Издаване на нова трудова книжка в този случай се извършва от Инспекцията по труда по местоседалището на предприятието, където работи работникът, или по постоянния му адрес. Когато трудовата книжка е загубена по вина на работодателя, служителят подава молба-декларация до Инспекцията по труда, в която описва кой е изгубил трудовата книжка и данни за работодатели, при които е работило лицето. След като подаде молба-декларацията, в едномесечен срок лицето е длъжно да подаде Удостоверение по образец. Работодателят, изгубил трудовата книжка, е длъжен да изиска от предходните работодатели Удостоверения по образец. Бившите работодатели са длъжни да издават исканите удостоверения в 7-дневен срок. Виновният работодател поема разходите по издаване на нова трудова книжка. В случаите, когато трудовата книжка е загубена по вина на работника или служителя, той има ангажимента да осигури набавянето на удостоверенията по образец и представянето им в Инспекцията по труда. След събиране на удостоверенията лицето подава писмена молбадекларация, с която декларира, че трудовата книжка е загубена по негова вина, посочва данни за работодателите, при които е работил, и прилага удостоверенията по образец.

БИП консулт | BIM consultation

БИП Консулт Мур Стивънс БулМар, правен консултант Moore Stephens BullMar, Legal Consultant

BIM Consultation За да се впише прехвърлянето на ТМ, е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство. Към заявката се прилагат договор за прехвърляне и документ за платена държавна такса. При съвместно притежание правото върху ТМ се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. На новия притежател Патентното ведомство издава удостоверение.

Разпореждане с право върху търговска марка Търговската марка (ТМ) е знак, чрез който стоките или услугите на едно лице се отличават от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правата върху ТМ се придобиват след регистрация, считано от деня на подаване на заявката в Патентното ведомство. Правото върху ТМ е изключително право, което включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват марката в търговската си дейност. Притежателят на ТМ има право да се разпорежда с нея, като я прехвърля или като разреши ползването й чрез лицензионен договор, сключен в писмена форма. Договорите, с които се осъществяват разпоредителни действия, имат действие за трети лица от деня на вписването им в Държавния регистър на марките, поддържан от Патентното ведомство. Правото върху ТМ е част от имуществото на търговското предприятие, но може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие. Притежателят на ТМ може да прехвърли правата си за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана ТМ.

бр. 3-4/2009

Патентното ведомство е длъжно да откаже вписване на прехвърлянето, когато от документите за прехвърлянето е видно, че поради прехвърлянето на ТМ има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите. Притежателят на право върху ТМ може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, както и за част или за цялата територия на Република България чрез лицензионен договор. Ако не е уговорено друго, се счита, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България. Договорът се сключва в писмена форма и има действие спрямо трети лица от деня на вписването му в Патентно ведомство. При лицензионния договор, за разлика от прехвърлянето на ТМ, притежателят не се променя - той единствено „преотстъпва“ правото на ползване на ТМ върху трето лице. Това преотстъпване е временно и може да бъде ограничено за определена географска територия. Лицензията може да бъде изключителна и неизключителна. При изключителната лицензия правото да се използва марката се отстъпва само на един лицензополучател, а лицензодателят се задължава да не предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено. При неизключителна лицензия лицензодателят има право да отстъпва ползването на предмета на лицензията и на трети лица. Изключителната лицензия трябва да бъде изрично уговорена. В случай че такава уговорка липсва, лицензията се счита за неизключителна.

БИП консулт | BIM consultation

Вписването на лицензионния договор се извършва по молба на една от страните. Към молбата се прилага копие от договора, подписан и подпечатан от страните, което копие съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за ТМ и регистровия й номер, срок на договора. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. При съвместно притежание на право върху ТМ разрешение за използването й се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. Лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора за лицензия. Той е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията. Лицензионен договор, в който е предвиден срок на действие, се прекратява с изтичане на срока. Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закон срок за закрилата му. Ако в договора за лицензия не е предвиден срок на действие, той се прекратява с писмено предизвестие до другата страна. В случай че срокът на предизвестие не е определен в договора, той е шест месеца, като договорът не може да бъде прекратен, преди да е изтекла една година от влизането му в сила.

Публикуване на годишни финансови отчети в Търговския регистър От 1 януари 2008 г. в България стартира Търговският регистър - единна централизирана електронна база данни за търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Към окръжните съдилища вече не се водят търговски регистри, съответно всички налични дела се прехвърлят към Агенцията по вписвания към Министерството на правосъдието. Това обаче не става автоматично, а по инициатива на самите търговци - те са длъжни да се пререгистрират в тригодишен срок от влизането на закона в сила, т.е. най-късно до 31.12.2010. Дългият срок за пререгистрация (три години) поставя редица организационни и процедурни въпроси. Един от тях е свързан със задължението за обявяване на Годишните финансови отчети (ГФО) на търговците по смисъла на Търговския закон. За тези от тях, които са пререгистрирани съгласно § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър в периода от 1 януари до 31 май на съответната година, съществува задължение да заявяват и представят за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на същата година актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 за годините от 2007 г. до годината, предхождаща година-

та на пререгистрация включително, както следва: 1. при пререгистрация през 2008 г. - ГФО за 2007 г. 2. при пререгистрация през 2009 г. - ГФО за 2007 и 2008 г. 3. при пререгистрация през 2010 г. - ГФО за 2007, 2008 и 2009 г. Търговците, които са пререгистрирани съгласно § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър в периода от 1 юни до 31 декември на съответната година, заявяват и представят за обявяване в Търговския регистър в тримесечен срок от датата на пререгистрацията си актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 за годините от 2007 г. до годината, предхождаща годината на пререгистрация включително, както следва 1. при пререгистрация през 2008 г. - ГФО за 2007 г. 2. при пререгистрация през 2009 г. - ГФО за 2007 и 2008 г. 3. при пререгистрация през 2010 г. - ГФО за 2007, 2008 и 2009 г. Подлежат на обявяване следните елементи на ГФО: счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите; отчет за паричните потоци; отчет за собствения капитал. Предприятията, чиито ГФО подлежат на задължителен независим финансов одит, представят одиторски доклад, изготвен от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие. Тези предприятия съставят и представят и годишен доклад за дейността. Акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност публикуват заедно с годишния финансов отчет и информация за решението на общото събрание на акционерите/ съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Годишният финансов отчет се обявява в търговския регистър със заявление по образец (Г1). Заявител може да бъде както лицето, което представлява и управлява търговеца, така и адвокат с изрично писмено пълномощно. Заявител може да бъде и съставителят на ГФО, но за целта трябва да разполага с нотариално заверено пълномощно. Държавната такса за обявяване на годишния финансов отчет е 50 (петдесет) лева. В случай че обявяването става по електронен път, държавната такса е в размер на 35 (тридесет и пет) лева. Към заявлението за обявяване се прилага годишният финансов отчет, както и всички останали необходими документи, които доказват изпълнение на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване акт, ако такива са установени със закон.

бр. 3-4/2009

БИП консулт | BIM consultation

В случай че търговците не обявят годишните си финансови отчети в сроковете, посочени в закона, те подлежат на имуществена санкция, която за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 2000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

Преобразуване на търговски дружества чрез промяна на правната форма

Промяната на правната форма е един от видовете на преобразуване на търговски дружества. При него едно търговско дружество (преобразуващо се дружество) се превръща в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество е универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, а преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. Законът забранява едновременно с промяната на правната форма да се приемат нови съдружници. Първата стъпка от процедурата за преобразуване чрез промяна на правната форма е съставяне на план за преобразуване. Планът се изготвя от управляващия орган при капиталовите дружества (ООД, АД, командитно дружество с акции) или от съдружниците с право на управление при персоналните дружества (събирателно и командитно дружество), в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Планът за преобразуване се обявява в Търговския регистър към Агенцията по вписванията като към него се прилага проект на нов Дружествен договор или Устав на новоучреденото дружество. Ако преобразуващото се дружество е капиталово, планът за преобразуване се обявява в Търговския регистър не по-късно от 30 дни преди датата на общото събрание за вземане на решение за преобразуване. Когато новоучреденото дружество е капиталово, планът за преобразуване се проверява от нарочен проверител, назначен от управителния орган на преобразуващото се дружество при капиталовите дружества или от съдружниците с право на управление при персоналните дружества. Проверка на плана за преобразуване може да се извърши и по искане на съдружник или акционер или по решение на управителен или контролен орган на дружеството, като в този случай проверителят се назначава от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Проверителят съставя доклад за извършената проверка до акционерите и съдружниците, който трябва да съдържа оценка дали предвиденото в плана съотношение на замяна е адекватно и разумно. Когато новоучреденото дружество е капиталово, размерът на капитала му не може да бъде по-голям от чис-

бр. 3-4/2009

тата стойност на имуществото на преобразуващото се дружество. Чистата стойност на имуществото се установява като разлика между справедливата цена на правата и задълженията, които при преобразуването преминават към новоучреденото дружество. В този случай назначеният проверител извършва проверка за спазването на това обстоятелство. Следващият етап от процедурата за преобразуване на търговско дружество е вземане на решение за преобразуване. С решението за преобразуване се одобрява или се изменя планът за преобразуване, приема се дружественият договор или уставът на новоучреденото дружество и се избират органи за управление. Решението за преобразуване чрез промяна на правната форма се взема с мнозинство, както следва: • При дружество с ограничена отговорност решението се взема от общото събрание на съдружниците с решение 3/4 от капитала. • При акционерно дружество решението се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас. • При командитно дружество с акции е необходимо решение, взето единодушно от неограничено отговорните съдружници, в писмена форма с нотариална заверка на подписите и решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. • При събирателно и командитно дружество преобразуването се извършва със съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Когато в резултат на преобразуване чрез промяна на правната форма съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер става неограничено отговорен съдружник, необходимо е неговото изрично съгласие, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Съгласието се смята за дадено, ако съдружникът или акционерът е гласувал за решението за преобразуване. В този случай на заседанието на общото събрание присъства нотариус, който съставя констативен протокол, препис от който се прилага към протокола от общото събрание. Управителният орган или съдружникът с право на управление уведомява териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по седалище на дружеството в срок не по-късно от 7 дни преди подаване на съответното заявление за вписване на преобразуването. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца удостоверение за уведомяването и изпраща служебно на Агенцията по вписванията съобщение за наличието или липсата на задълже-

Евроинтеграция | Eurointegration

ния за данъци и задължителни осигурителни вноски. Заявлението за вписване чрез промяна на правната форма се подава в Търговския регистър към Агенцията по вписванията от управителния орган или от съдружник с право на управление в новоучреденото дружество. Промяната на правната форма се вписва в Търговския регистър не по-рано от 14 дни след заявяването. До изтичане на този 14-дневен срок всеки съдружник или акционер в преобразуващото се дружество може да предяви иск пред окръжния съд по седалището му, за да установи, че при промяната на правната форма е допуснато някое от следните нарушения: • липсва план за преобразуване или планът е недействителен • не са спазени изискванията на закона за формата и съдържанието на плана за преобразуване • не е спазен срокът за обявяване на плана в търговския регистър към Агенцията по вписванията • не е предоставена информация за преобразуването на съдружниците и акционерите съгласно изисква-нията на закона • нарушени са разпоредбите относно вземането на решение за преобразуване, проверката на преобра-зуването, размера на капитала на новоучреденото дружество, защитата на притежателите на особени права • решението за преобразуване противоречи на императивни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

Предявяването на иск спира вписването на преобразуването, а въз основа на влязло в сила решение, с което се уважава искът, длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията отказва вписване на преобразуването. С вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото, като правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото. С вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация и възниква новоучреденото дружество. Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, пре-минават върху новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвиждат друго. Към датата на преобразуването се съставя заключителен и встъпителен баланс. В случаите, когато се извършва преобразуване чрез промяна на правната форма на еднолично търговско дружество, план за преобразуване не се съставя и разпоредбите за предоставяне на информация не се прилагат. Назначеният проверител извършва проверка само за спазване на изискването размерът на капитала на новоучреденото дружество да не бъде по-голям от чистата стойност на имуществото на преобразуващото се дружество. Протоколът от решението за преобразуване се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

бр. 3-4/2009

Европроекти | Europrojects

Българските региони в Европа Bulgarian Regions In Europe

Схема: „Квалификационни услуги и обучения за заети лица - фаза 2“ Бюджетна линия: BG051PO001-2.1.02

рограми за квалификация и преквалифиция на Ппрограма заети и/или безработни лица по оперативна „Развитие на човешките ресурси”

В условията на криза и растяща безработица един от начините да се запази конкурентоспособността на предприятията в България и в същото време да не се налагат съкращения е чрез кандидатстване по актуалните програми за квалификацията и преквалификацията на кадрите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Акцентът на настоящия брой на сп. „Банки Инвестиции Пари“ е поставен върху тези три схеми, по които в момента се приемат проектни предложения. Най-голямото предимство при тях е, че бенефициентите (т.е. представителите на бизнеса, но и центровете за професионално обучения и др.) имат право на висок процент интензитет на безвъзмездната помощ – между 80 и 100% от допустимите разходи, което прави проектите много по-лесни за осъществяване. Ползите от даден проект за предоставяне на допълнителна квалификация или преквалификация са както за конкретното предприятие бенефициент, което ще разполага с много по-подготвена и гъвкава работна сила, така и за икономиката на региона и страната като цяло. Повече информация можете да намерите на страницата в интернет на Агенцията по заетостта: http://www.az.government.bg/

Обща цел на схемата: Схемата цели повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността на предприятията в страната посредством обучение на заетите лица и насърчаване на инвестирането в развитието на човешките ресурси. Бенефициенти: • Работодатели - физически (ЕТ) и/или юридически лица • Институции в системата на професионалното образование и обучение - центрове за професионално обучение, професионални училища, професионални колежи, институции, имащи право и капацитет да предоставят обучения • Организации, предоставящи обучение за придобиване на ключови компетентности • Социално-икономически партньори, в т.ч. сдружения на работодатели, браншови организации, съюзи на работници и служители Допустими дейности: • Предоставяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация • Придобиване на умения, свързани със специфични изисквания на дейността и производствения процес • Предоставяне на обучение за придобиване на ключови компетентности за пазара на труда, (общуване на чужди езици; дигитална компетентност; инициативност и предприемачество и др.)

бр. 3-4/2009

Европроекти | Europrojects

Краен срок: • Приемането на проектни предложения ще бъде без ограничения в срока на действие на схемата – т.е. заделените средства следва да бъдат усвоени до 15.09.2010 г. Размер на финансирането: • Общ размер на средствата по схемата: 50 000 000 лв. (общо за двата компонента) По компонент I може да се кандидатства с проектни предложения с размер на безвъзмездната финансова помощ до левовата стойност на 1 000 000 евро. Собственото участие (съфинансиране) от страна на кандидата се формира в зависимост от категорията на предприятията, включени в конкретния проект, и вида на обучението. Вид обучение

Помощ

Собствено участие

Специфично обучение Големи предприятия

35%

65%

Малки/микро - и средни предприятия

45%

55%

Общо обучение Големи предприятия

60%

40%

Малки/микро - и средни предприятия

80%

20%

По компонент II максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е до левовата равностойност на 200 000 евро. Собственото участие от страна на кандидата се формира в зависимост от категорията на предприятието (работодателя), чиито работници се обучават по проекта: • за заети лица в микро- и малки предприятия - без съфинансиране от страна на бенефициента/ работодателя • за заети лица в средни предприятия - не помалко от 20% • за заети лица в големи предприятия - не помалко 30% Схема: „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“ Бюджетна линия: BG051PO001-1.1.04 Обща цел на схемата: Общата цел на настоящата схема е повишаването на конкурентоспособността на лица, регистрирани като безработни в дирекции „Бюро по труда“ посредством обучение за придобиване или повишаване на тяхната професионална квалификация и осигуряване на последваща заетост. Бенефициенти: • Работодатели - физически (ЕТ) и / или юридически лица

бр. 3-4/2009

• Обучаващи/образователни институции/организации: центрове за професионално обучение, професионални училища, професионални колежи, институции, имащи право и капацитет да предоставят обучения • Социално-икономически партньори - в качеството им на работодател и/или център за професионално обучение. • Структури, създадени на основание чл. 60 от Закона за администрацията, имащи право да извършват обучения на възрастни съгласно устройствените им правилници. Допустими дейности и разходи: Всеки проект следва да включва дейности за предоставяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация Сред допустимите преки разходи са тези за възнаграждения и осигурителни вноски; за командировъчни на обучаващите (пътни, дневни и квартирни); за стипендии; за материали, консумативи и други материални запаси, вкл. разходите за външни услуги, свързани с обучението, и тези за транспорт. Сред допустимите непреки разходи са тези за възнаграждения на персонала по администриране на проекта; за командировъчни; за материали, консумативи; външни услуги. Краен срок: Проектите се подават до: 30.10.2010 г. Размер на финансирането: Общ бюджет на схемата: 36 000 000 лв. По настоящата схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не се изисква собствено участие (съфинансиране) от страна на кандидата. Максималната допустима стойност на един проект не може да надхвърля 200 000 лева. Максимално допустимата средна цена за един обучаем (представител на целевата група) не може да надхвърля 1000 лева, като непреките разходи и разходите за стипендии и транспорт не се включват при определяне на средната цена. Схема: „Осигуряване на условия за активен трудов живот за хора над 50-годишна възраст и на продължително безработни лица“ Бюджетна линия: BG051PO001-1.1.02 Обща цел на схемата: В рамките на новата операция ще се предоставят квалификация и преквалификация и последващо стажуване за безработни над 50-годишна възраст и на продължително безработни (с непрекъсната регистрация в бюрото по труда повече от 12 месеца), включително отпадащи от социално подпомагане с цел повишаване пригодността за заетост и създаване на условия за устойчива заетост.

Европроекти | Europrojects

Бенефициенти: • Работодатели - физически (ЕТ) и/или юридически лица • Обучаващи/образователни институции/организации: центрове за професионално обучение, професионални училища, професионални колежи, институции, имащи право и капацитет да предоставят обучения • Социално-икономически партньори - в качеството им на работодател и/или център за професионално обучение. Целева група: • Безработни над 50-годишна възраст, регистрирани в бюрата по труда в областите Благоевград, Велико Търново, Видин, Габрово, Кърджали, Ловеч, Перник, Плевен, Русе, Смолян • Продължително безработни, включително отпадащи от социално подпомагане, регистрирани в бюрата по труда в областите Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол. Допустими дейности и разходи: С оглед постигане на заложените цели проектът трябва да включва дейности за предоставяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация на лица от целевата група. Сред допустимите разходи са тези за възнаграждение и осигурителни вноски; за командировъчни на обучаващите; за материали, консумативи и други материални запаси, свързани с обучението; за възнаграждения и осигурителни вноски за сметка на работодателя за периода на стажуване (3 месеца); режийни разходи, свързани с обучението, и др. Краен срок: • Проектите се приемат до 30 октомври 2009 г. Бюджет на програмата: • 50 000 000 лв. Размер на безвъзмездната помощ: По настоящата схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не се допуска собствено участие (съфинансиране) от страна на кандидата. • максималната стойност на един проект, както и размерът на предоставяната безвъзмездна финансова помощ, не могат да надхвърлят 100 000 лева • максимално допустимата средна цена за един обучаем (краен бенефициент) не може да надхвърля 925 лева

Покана за насърчаване на индустриалните отношения и социалния диалог Общи цели на програмата: Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и

равни възможности“ на ЕК обявява покана за набиране на проектни предложения за насърчаване на индустриалните отношения и социалния диалог. Целта е да се финансират консултации, срещи, преговори и други дейности. Мерките са насочени към модернизация на трудовия пазар, мобилност, миграция, младежка заетост, здравни стратегии, равнопоставеност на половете, антидискриминация, активно стареене и др. Поканата има две направления: 1. Подкрепа на европейския социален диалог. 2. Повишаване на познанията в областта на индустриалните отношения. Бенефициенти: Проектите трябва да са изготвени от партньорства от юридически лица, освен ако не са подавани от организации на европейско равнище или международни организации. Допустими са: • Социални партньори на европейско, национално или регионално ниво • Организации, свързани с индустриалните отношения - НПО, изследователски центрове и институти, университети и нестопански мрежи от организации • Публични органи - публични институции, вкл. асоциации и правителствени агенции, работещи в сферата на индустриалните отношения • Международни организации, (като например агенции на ООН), активни в областта на социалния диалог и/или индустриалните отношения. Допустими дейности: Дейностите следва да се изпълняват в страни - членки на ЕС, или в страни кандидати. 1. Подкрепа на европейския социален диалог • мерки за подготовка на европейския социален диалог, като подготвителни проучвания, срещи и конференции • преговори и обсъждания, подготвителни срещи за преговори или дейности, свързани с прилагането на договорените споразумения • мерки за прилагане на работните програми на европейските социални партньори – кръгли маси, обмени на опит и добри практики, и създаване на мрежи между участниците • мерки за наблюдение и подкрепа на дейностите и резултатите от насърчаването на европейския социален диалог – конференции и други инициативи за разпространение на резултатите чрез европейски или национални прояви • мерки (информационни и обучителни семинари) за подобряване на капацитета на социалните партньори, особено на тези в новите страни членки и страните-кандидати за членство в ЕС • мерки в подкрепа за изпълнението на Лисабонската стратегия, в частност в областта на заетостта и дейности за въвеждане на европейска страте-

бр. 3-4/2009

Европроекти | Europrojects

гия за заетостта и да се анализира въздействието й на трудовите пазари. 2. Повишаване на познанията в областта на индустриалните отношения Целта на това направление е да повиши познанията в областта на индустриалните отношения, да насърчи обмена на информация и опит между участниците в индустриалните отношения – компании, работници, публични институции и изследователски центрове – и да подпомогне развитието на индустриалните отношения в Европа. Следните дейности ще бъдат съфинансирани: • общи семинари или конференции за индустриалните отношения, включително предварителни проучвания, организиране на кръгли маси, обмен на опит и мрежи от експерти • инициативи за по-нататъшно събиране и използване на информация за системи за индустриално-

бр. 3-4/2009

то развитие на национално и европейско ниво • инициативи за насърчаване на познаването на практики за ефективни индустриални връзки. Краен срок: 1 септември 2009 г. - за дейности, започващи между 1 ноември и 22 декември 2009 г. Безвъзмездна помощ: Обща сума за 2009 г. - 14 150 000 евро.; за дейности, започващи между 1 ноември и 22 декември 2009 г., са заделени 8 100 000 евро. Безвъзмездната помощ не следва да надвишава 80% от допустимите разходи. Проектите следва да са с продължителност не повече от 12 месеца. За повече информация: http://ec.europa.eu/social/

Европроекти | Europrojects

Програмата EU Gateway Възможности за бизнес в Япония и Корея Галина Карамалакова, консултант за публичния сектор, отдел Управленско консултиране, „Делойт България”, gkaramalakova@deloittece.com

Програмата накратко

рограмата EU Gateway е финансирана и ръководена от Европейската комисия и подпомага компании от ЕС в реализирането на успешна стратегия за навлизане и укрепване на пазарни позиции в Япония и Корея. Компаниите от ЕС, одобрени да участват в програмата, печелят възможността да бъдат насочвани от екип от опитни и отдадени професионалисти в сферата на бизнес етикета на тези динамични пазари. С помощта на тази програма от 1994 г. досега ЕК е помогнала на над 2500 компании да пробият на японския пазар.

ите в тези страни. Професионална подкрепа ще им бъде осигурена преди и по време на мисията, включително по време на индивидуалните срещи с потенциални японски и корейски бизнес партньори. Мисиите ще бъдат организирани в зависимост от икономическия сектор и ще подпомагат до 40 компании от ЕС за Япония и до 30 такива за Корея. Една бизнес мисия освен предварително уговорените срещи ще включва и два бизнес дни, през които компанията може да представи своята технология и продукти на производители от същия сектор, вносители и търговци, потребители и правителствени организации. Европейската практика на Делойт спечели договор за изпълнение на програмата EU Gateway на Европейската комисия и има за цел да подпомогне компаниите в процеса на кандидатстване и участие в Програмата. В България представител на EU Gateway е Делойт България. Фирмата пое функциите на подизпълнител на проекта в края на 2008 г.

Сектори Япония

Цели Една от стратегическите цели на Европейската комисия е да засили присъствието на компании от ЕС на японския и корейския пазар. Програмата се провежда в периода 2008 – 2015 г., като целта е да се организират около 30 мисии в Япония и 15 в Корея през това време. Фокусът на програмата е организирането на бизнес мисии и подпомагане на компании от точно определени технологични сектори с висок потенциал за развитие в Япония и Корея. Това дава шанс на компании от ЕС да установят сътрудничество с японски и корейски фирми, както и да получат информация за бизнес възможност-

Сектор

Период на кандидатстване

Технологии в сферата на опазването на околната среда и на енергетиката

Корея

Бизнес седмица

Период на кандидатстване

Бизнес седмица

4 май-2 октомври 2009

1-5 февруари 2010

1 декември 2008 - 15 май 2009

12-16 октомври 2009

26 януари-4 май 2009

14-18 септември 2009

25 февруари - 20 юли 2009

23-27 ноември 2009

4 май-2 октомври 2009

1-5 февруари 2010

4 май-20 ноември 2009

5-9 април 2010

13 април-17 юли 2009

30 ноември - 4 дек. 2009

Не се предлага през 2009

Интериорен дизайн

9 март-10 юни 2009

2-6 ноември 2009

Не се предлага през 2009

Моден дизайн

1 юни -16 октомври 2009

15-19 март 2010

Не се предлага през 2009

Здравеопазване и медицински технологии

Технологии в сферата на строителството Информационни и комуникационни технологии

бр. 3-4/2009

Европроекти | Europrojects

Услуги, предлагани от програмата: Професионален коучинг от предварителната селекция на компаниите до завръщането им от бизнес седмицата в Япония/Корея: • Стратегическа подготовка и коучинг сесия преди заминаването • Търсене на подходящи местни компании в Япония и Корея • Организиране на срещи Финансова помощ от Европейската комисия: • Настаняване в хотел • Специални услуги (преводачески услуги преди и по време на самата мисия, правни съвети) • Личен щанд за бизнес дните Промотиране на компаниите от ЕС: • Каталог на бизнес седмицата: каталог на японски/корейски език с детайли за всички участващи компании • Бизнес профил: японски/корейски превод на бизнес презентации • PR помощ: интензивна PR кампания в Япония/ Корея, целяща да повиши осведомеността сред целевата група на програмата EU Gateway Проучване на пазара - след като компанията е одобрена, тя ще получи задълбочен анализ на местния пазар (Япония или Корея) в съответната индустрия, което ще й помогне да придобие по-добра представа за него и да разработи първоначалната си стратегия за навлизане на тези пазари. Какво заплащат кандидатите • Пътни разходи (полет) • Застраховка • Специални услуги – над определен лимит • Допълнителни разходи за настаняване, ако е приложимо • Разходи за превоз на стоки, ако е приложимо Кой може да участва • Компания, която съществува от минимум 3-5 години

бр. 3-4/2009

• Цялостна или мажоритарна собственост на капитал от ЕС • Локализирана и извършваща основните си дейности в ЕС • Активна в един от икономическите сектори, покрити от EU Gateway • Има опит в международното бизнес сътрудничество • Има или планира да разработи бизнес стратегия за навлизане в японския и/или корейския пазар • Има достатъчен оборот и нает персонал, за да гарантира навлизане в тези пазари • Всяка фирма може да участва в до 3 бизнес мисии общо за Япония и Корея за периода 2009 – 2015 г. 10 причини за участие 1. Финансово изгоден и ефикасен начин за увеличаване на пазарния дял 2. Дългосрочни възможности на пазар с голяма и растяща нужда от високотехнологични европейски продукти 3. Място за обсъждане на възможности и мнения с бизнес партньори от ЕС и Азия, създаване и заздравяване на мрежата от контакти с огромни перспективи за развитие 4. Уникална възможност за идентифициране на възможни доставчици, представители, вносители и дистрибутори 5. Най-добрият начин за проучване на японския/ корейския пазар и запознаване с настоящите и бъдещи тенденции 6. Позволява изграждане на ясна представа за конкурентите: кои са те и какво е състоянието на вашата компания в сравнение с тях 7. Изготвяне на проучване и сравняване на характеристиките на местни и конкурентни технологии/продукти 8. Получаване на незабавна обратна връзка при представяне на вашата технология/продукт благодарение на взаимодействието лице в лице 9. Удобен шанс за обсъждане на проблемите и новите тенденции с други играчи на пазара 10. Възможност за изучаване на пазара и среща с потенциални бизнес партньори на организираното от ЕС и активно рекламирано събитие

Новини и събития | News and Events

Новини и събития News and Events

Изследване на Института за пазарна икономика

На 9 юли т.г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи 70 мерки за повишаване на благосъстоянието на България. Анализът на ИПИ показва, че има много области, които се нуждаят от вниманието на управляващите, обществото и политиците в България. Мерките включват редица предложения в цялостната данъчна, икономическа и законодателна политика на страната. Докладът бе представен от експерти от ИПИ начело с изпълнителния директор на института Светла Костадинова. Участие взеха Петер-Андреас Бохман, фондация "Фридрих Науман“, ръководител на проекта за Югоизточна Европа, както и Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“. В изследването са разгледани са 10 международни индекса, които изследват икономическата свобода, конкурентоспособността, нивото на човешкото развитие, средата за правене на бизнес, качеството на образованието, бюджетната прозрачност, нивото на защита на правото на собственост, възприятията на корупцията и електронното правителство. Сред най-важните зависимости са посочени: ефективно защитените права

на собственост водят до високи доходи; високата икономическа свобода води до по-ниска безработица и повече просперитет; прозрачният държавен бюджет означава по-ефективна държавна политика; добрите условия за правене на бизнес водят до по-висок икономически растеж; качественото образование води до по-висока производителност на труда и по-дълга продължителност на живота; високата конкурентоспособност на една страна води до повече инвестиции, по-ниска безработица и високи доходи; развитото електронно правителство води до помалка корупция, ниски разходи на гражданите и бизнеса за работа с администрацията, повече прозрачност и ефективност. Най-нисък резултат България получава за качество на образованието (последно място в ЕС по математика, предпоследно място по четене), за нивото на корупция (противно на очакванията присъединяването към ЕС влияе негативно на нивата на корупция) и конкурентоспособност на икономиката (ниска ефективност на институциите и лоша инфраструктура). Това са сред основните причини да изоставаме значително по нива на доходи в ЕС и ефективност на държавното управление. На базата на прегледа на

10-те международни индекса ИПИ формулира 70 препоръки, които доказано са имали положителен ефект върху икономиката. Сред най-важните препоръки са: намаляване на осигуровките; увеличаване на капиталовия елемент на пенсионната система – минимум 10% от брутната заплата (при сегашни 5% за 3-та категория труд) да отиват в частни пенсионни фондове; премахване на монопола на НЗОК и частни конкуриращи се здравни каси; премахване на ограниченията пред практикуването на свободните професии; публикуване на редовна, изчерпателна и достъпна информация за работата на всички административни структури; строго съблюдаване на правомощията на управляващите и държавните чиновници; намаление на административните структури и наетите в администрацията; автономия на училищата за управление на бюджета и избор на учебниците и съдържанието на учебните предмети, определяне на заплатите, назначаване и уволняване на учителите; намаление на размера на правителството чрез по-голяма ефективност на държавните разходи и намаляване на размера им като дял от БВП; влизане в еврозоната, либерализация на цените, премахване на дър-

бр. 3-4/2009

Новини и събития | News and Events

жавните субсидии; приватизация на оставащите държавни активи.

Публично-частни партньорства

Централната и местната власт ще бъдат подпомогнати от нови актуализирани и допълнени „Методически указания за публично-частно партньорство“ (ПЧП) при разработването и осъществяването на проекти чрез ПЧП. Указанията са изготвени в изпълнение на проект на Министерството на финансите (МФ) и бяха представени на 29.06.2009 г. на заключителен семинар. Форумът е част от поредицата обучения, проведени по проект „Анализ на прилагането на Методически указания за публично-частно партньорство с цел разработване на актуализиран вариант и проучване на българския и международния опит при структурирането на ПЧП“, осъществен с финансовата подкрепа на ОП „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския социален фонд (ЕСФ). По време на семинара домакините на събитието - дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз“ в Министерството на финансите, чийто сектор „Публично-частно партньорство“ е с функциите на единен център по ПЧП в България, запознаха представителите на централната администрация и районните кметства на Столичната община с целите на проекта и постигнатите резултати. Актуализираните, основно преработени и допълнени „Методически указания за ПЧП“ са изготвени от сектор „Публично-частно партньорство“ с помощта на консултанти от Ernst&Young, Гърция. Те имат препоръчителен, а не задължителен характер и са основани върху най-добрите европейски и световни практики. Повече можете да прочетете в настоящия брой на сп. „Банки Инвестиции Пари“. На 29 юни бе отрит първият Съвместен геномен център на Балканския полуостров. Центърът е изграден на базата на публично-частно партньорство между Министерството на земеделието и храните, Селскостопанската академия и СУ „Св. Климент Охридски“и се намира в

бр. 3-4/2009

Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изхождайки от позицията, че ЕС си е поставил за цел да изгради биоикономика, основана на познанието, при което, следвайки Лисабонската стратегия, всяка страна - членка на ЕС, трябва да достигне 3% вложение от брутния вътрешен продукт в научно-технологичните изследвания, Съвместният геномен център със създаването си стартира с 4.1 млн. лева. Той ще разработва нови продукти и ще повишава конкурентоспособността на българската биоикономика. С него на българските учени и на малките и средните предприятия ще се осигури достъп до модерна апаратура и висококвалифицирани специалисти за разработване на устойчиви и конкурентни биопродукти за земеделието, хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацевтиката, енергийната и горска промишленост и здравеопазването.

Външния дълг на България намалява

МФ намали външния дълг на България, като изкупи обратно глобални облигации на страната ни в евро и щатски долари и ги отписа от международните регистри. Облигациите са от емисиите ISIN XS 0145624432 7.5 % EUR 2013 и ISIN XS 0145623624 8.25% USD 2015 и възлизат на 293.3 млн. лева. Номинална стойност на канцелираните облигации, деноминирани в щатски долари с падеж 2015 г., е 184.2 млн. долара, а на тези в евро с падеж 2013 г. - 17 млн. евро. Така на държавата се спестяват разходи за лихви до падежа на облигациите в размер общо на 5.3 млн. евро за деноминираните в евро облигации и 93.2 млн. щ.д. за тези, деноминирани в долари. Дълговите книжа са закупени на вторичния пазар в периода ноември декември 2008 година. Операциите по обратно изкупуване са осъществени в период, в който свиването на ликвидността в глобален мащаб доведе до по-висока доходност на книжата на държавите от развиващите се пазари, към които принадлежи

и България. Постигнатата средна чиста цена (чиста цена е цената, която не включва начислената, но неплатена лихва), по която са изкупени обратно деноминираните в щатски долари облигации, е 95.09 щ.д. за 100 щ.д. номинал, а за тези в евро - 98.02 за 100 евро номинал. За сравнение средната цена "продава" за деноминираните в щ. долари облигации през е 111.82 долара през 2008 г., 117.64 долара - през 2007 г., и 117.52 долара - през 2006 година. За облигациите в евро средната цена "продава" през 2008 г. е 107.42 евро, за 2007 г. - 114.16 евро, и за 2006 г. - 119.29 евро. Решението за обратно изкупуване е продиктувано също така и от високата абсолютна и относителна стойност на обема на глобалните облигации в структурата на държавния дълг, като към 30.10.2008 г. тези книжа представляват 36.9% от държавния дълг и възлизат на 1 831.4 млн. евро. Намаляването на обема на емисиите на глобални облигации намалява плащанията през пиковите 2013 и 2015 г., когато са падежите им, и допринася за по-равномерен погасителен профил на плащанията по държавния дълг. След операцията в обращение остават облигации за 1 086 млн. долара и 818 млн. евро.

Нов проект за централната и общинската администрация

МФ стартира изпълнението на проекта "Засилване на управленската отговорност и укрепване на финансовото управление и контрол в централната и общинската администрация". Той се осъществява с финансовата подкрепа на ОП "Административен капацитет", съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ. Целта и дейностите по проекта бяха представени на 22.06.2009 година. Ключовата дейност в проекта е пилотно въвеждане на процеса по управление на риска в две централни администрации - МФ и Министерството на икономиката и енергетиката, и в две общини - Плевен и Благоевград. Пилотното въвеждане на процеса по управление на риска ще се осъществи

Новини и събития | News and Events

Семинар по инициативата JASPERS

от „Делойт Одит" ООД, избран за консултант след проведена обществена поръчка. Стойността на целия проект е 1 000 890. 87 лв., а срокът му за изпълнение е 12 месеца. Като резултат в четирите пилотни организации ще бъдат утвърдени и приложени на практика стратегии за управление на риска и риск-регистри, ще бъдат подготвени експерти, които след приключване на проекта, ще подпомогнат въвеждането на управлението на риска в другите организации от публичния сектор, ще се проведат шест специализирани обучения за ръководни длъжности от централната и общинска администрация. Ще бъде подготвена и разпространена до общините, министерствата и другите ведомства специална брошура-сборник с добри практики, която ще популяризира добрите практики, свързани с управлението на риска в публичния сектор.

През юни т.г. в София се проведе работен семинар в рамките на JASPERS - съвместна инициатива на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Банка KFW за подпомагане на европейските региони в подготовката на големи проекти за финансиране от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Бяха представени същността и обхватът на техническата помощ, оказана по линия на JASPERS, като допълнителна възможност, предоставяна безвъзмездно на бенефициентите, за подготовката на инвестиционни мерки с необходимото качество. Доброто планиране и подготовка на проектите увеличават не само шансовете им за финансиране от ЕС, но улесняват и изпълнението им, при осигуряване на дълготрайни ползи за населението. През тази година експертите от JASPERS ще работят по 47 проекта в процес на подготовка, от които 14 инвестиционни проекта по околна среда. Мерките включват подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъч-

ни води, третиране на отпадъците, независим преглед, оценка, коментари и препоръки за подобряване на качеството на проектите, методическа помощ при изготвянето на необходимите проучвания и анализи, от гледна точка на тяхната ефективност и съответствие с европейските изисквания. Управляващият орган на ОП „Околна среда“ направи общо представяне на процеса по оценка и одобрение на проекти за финансиране и обърна внимание на най-често срещаните трудности, наблюдавани при представените до момента проекти. Представители на ръководството на Столичната община, общините Враца и Габрово презентираха опита от съвместната работа на своите екипи с JASPERS при подготовката на първите големи проекти на Република България, които се очаква да получат одобрение от Европейската комисия. Общините имаха възможност да споделят предизвикателствата и извлечените поуки от работата на българските власти, както и да обменят опит как още по-ефективното да се използва помощта от JASPERS със съдействието на отговорните институции.

бр. 3-4/2009

contents

Editorial council Editor-in-chief Nikolay Nenovski

3-4|2009

Banks

Members Bistra Ilkova Daniela Bobeva Lalko Dulevski Maria Vidolova Milcho Stoimenov Maria Georgieva Plamen Oresharski Petar Chobanov Stoyan Aleksandrov Stati Statev Yanaki Andreev

Perspectives and Directions for the Development of the Inter-bank Competition in Bulgaria.........................................................................................................3 Vladimir Milanov, Economic Institute at the Bulgarian Academy of Sciences

Investments The SOFIX Correlation with Foreign Markets Growing Up......................................................17 Tsvetoslav Tsachev, Head of Research Department, ELANA Trading

National Company Industrial Zones PLC...............................................................................19 Ivan Dimitrov, Deputy Editor-In-Chief, “BIM” Magazine

Expert council

Public Private Partnerships

Apostol Apostolov Bozhidar Danev Viktor Papazov Garabed Minasyan Georgi Petrov Grigoriy Vazov Emilia Milanova Emil Popov Kamen Kolchev Oleg Nedyalkov Hristos Katsanis

Updated Version of „Methodological Guidelines for PPPs“....................................................27

EU Funds Administrative Capacity for Public Projects Management, Financed by the EU.....................29 Dr. Tatyana Daskalova, Chief Assistant Professor, University of National and World Economy

Management Some Problems Connected with the Company Functioning.................................................35 Dr. Marin Galabov, Associate Professor, University of National and World Economy

Board of Editors Editor Gabriela Nikolova editor@bip-bg.com Deputy Editor-In-Chief Ivan Dimitrov idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com Sales and advertising Nadezhda Aleksandrova sales@bip-bg.com Pre-print Evgeniy Grinberg grinberg@bip-bg.com Print Delta High Print JSC

Publisher „BIM 1993“ AD, Sofia 1309 172, Nishka str. Tel./Fax: (02) 812 06 230 Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str. Tel./Fax: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

Bibliography Presentation of the Book “International Currency Reserves”.................................................41 Presentation of the Information-Analytic Project “Investments Index of Bulgarian Municipalities”................................................................................................. 43

BIM Consultation Moore Stephens BulMar, Tax Consultant..............................................................................46 Moore Stephens BulMar, Legal Consultant...........................................................................49

Europrojects

The Bulgarian Regions in Europe..........................................................................................54

News and Events.....................................................................................................60

www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

бр. 3-4/2009