Брой 9-10 by Krasimir Nikolov

9-10|2009

съдържание

Редакционен съвет Главен редактор Николай Неновски

Банки

Членове Бистра Илкова Даниела Бобева Лалко Дулевски Мария Видолова Милчо Стоименов Мария Георгиева Пламен Орешарски Петър Чобанов Стоян Александров Стати Статев Янаки Андреев

Теоретични основи на междубанковата конкуренция ................................................... 3 Владимир Миланов, докторант, Икономически институт на БАН

Предизвикателствата пред новия Закон за потребителския кредит

..................... 13

Венцислав Аспарухов, експерт-юрист в отдел „Международни отношения“, БНБ

Перспективи на банковия сектор в България и ЦИЕ Анализ на УниКредит Груп

................................................ 18

Инвестиции България запазва инвеститорски интерес ................................................................ 22 Стоян Сталев, изп. директор на Българската агенция за инвестиции

Уличното осветление - европейски приоритет

......................................................... 26

Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Експертен съвет

Пари

Апостол Апостолов Божидар Данев Виктор Папазов Гарабед Минасян Георги Петров Григорий Вазов Емилия Миланова Емил Попов Камен Колчев Олег Недялков Христос Кацанис

Финансовата криза и институционалната реформа в Европейския съюз .............. 31 Д-р Цветан Манчев

Спекулативни решения на валутните пазари ........................................................... 42 Гл. ас. д-р Марин Маринов, СА „Д. А. Ценов“ - Свищов

Управление Ефектът на лоста – теория и практика Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

..................................................................... 47

Юбилей

Утвърдена идентичност и ясни цели: 20 години катедра „Финанси и кредит” при ИУ - Варна ............................................................................................................ 52

Редакционен екип Зам. главен редактор Иван Димитров idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com

Редактор Габриела Николова editor@bip-bg.com

Продажба и реклама Надежда Александрова

Доц. д-р Стефан Вачков, доц. д-р Любомир Георгиев, ИУ - Варна

БИП Консулт Крестън БулМар, данъчен консултант ...................................................................... 54 ЛЕГАЛЕКС, правен консултант ..................................................................................... 56

Европроекти

sales@bip-bg.com

Българските региони в Европа ................................................................................... 58

Мениджър проекти Петър Русинов

Новини и събития ........................................................................................... 67

prusinov@bip-bg.com

Показалец 2009

Предпечат Евгений Гринберг

............................................................................................ 72

grinberg@bip-bg.com

Печат „Делта Хай Принт“ ЕАД

Издател „БИП 1993“ ООД София 1309, ул. „Нишка“ №172 тел./факс: (02) 981 22 69 Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7 тел./факс: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com events@bip-bg.com www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

Всички права върху публикуваните материали са запазени. Възгледите на авторите в отделните статии изразяват личното им мнение и не ангажират редакцията на списанието.

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Теоретични основи на междубанковата конкуренция Владимир Миланов, докторант, Икономически институт на БАН* Vladimir Milanov, PhD Student, Economic Institute at the Bulgarian Academy of Science

Theoretical Fundamentals of the Banking Competition

he free market competition is the main factor which prevents the gaining of big speculative profits by its participants. The banking competition is a specific condition of the banking market where the participants supply equal "products" - capital and services and by the use of different terms and preferences aim at maximum benefit. An essential feature of the banking competition is the impossibility to prevent the products and services from copying and imitating. The marketing, as a scientific discipline, supposes research of the banking market on the basis of sections and theoretical models, describing both the consumer and the competitive environment. The present paper examines the general models for research of the competitive behavior, developed by Philip Kotler, Michael Porter and Eduardo Bueno Campos.

Банковата конкуренция - зараждане, основни концепции, фактори Банковият пазар е един от основните елементи на финансовия пазар в България - към края на 2008 г. на него се падат 85.69% дял в структурата на финансовото посредничество1 . Той е мястото, на което банките търгуват с останалите икономически

субекти, предлагат и търсят капитали и оказват специфични услуги. Междубанковата конкуренция може да се разглежда като съперничество за постигане на една и съща цел - ограниченото по своя обем платежоспособно търсене на потребителите на банковите услуги. Именно ограничеността на търсенето принуждава банките да се конкурират помежду си. Те в качеството си на конкуренти са такива субекти, които със своите действия влияят при избора на финансов посредник, при формирането на продуктовата гама и дори при избора на финансов пазар. В класическия смисъл банковата конкуренция като съперничество е основана на противоречието в интересите и действията на банките, насочени към постигане на определена цел. Основното внимание традиционно е обърнато към потребителя. Конкуренцията на всеки свободен пазар е основният фактор, възпрепятстващ реализирането на големи спекулативни печалби от субектите в него. Тя води до две неща – по-евтини и по-качествени услуги за потребителите. Дори да има известен период, в който разликата между лихвените проценти по кредитите и депозитите (лихвения спред) е относително голяма, сравнително бързо това се променя и се достига равнище, при което цената на кредита отразява реално разходите за

привличането на ресурс от банките. Дефинирано накратко, лихвеният спред е цената на посредничеството на банките в икономиката (административни разходи и разходи по проучване на клиента, инфлация, риск и др.). На микрониво спредът по лихвите е индикатор за нивото на развитие на финансовата система. Според Ричард Подпиера2 високият размер на БВП на глава от населението обяснява ниския лихвен спред на банките. Банките са мотивирани от нарастващата конкуренция в банковата система и се стремят да привлекат повече клиенти чрез намаляване на спреда между лихвените проценти по кредитите и депозитите. Банковата конкуренция за разлика от конкуренцията в другите икономически отрасли се заражда на по-късен етап. Банките възникват в периода на Възраждането в градове, в които се развиват търговията и промишлеността - Венеция, Неапол, Амстердам, Манчестър и др. Първата банка - Monte dei Paschi di Siena, е създадена през 1472 г.3 , като почти триста години са необходими за основаването на следващите девет търговски банки. За най-стара централна банка се смята Шведската, създадена през 1668 г., след нея са Bank of England (1694 г.), Banque de France (1800 г.), а централната банка на САЩ - Federal Reserve System (Fed), е създадена едва през 1913

*Авторът е докторант в Икономическия институт на БАН и директор на Дирекция „Кредитиране

на Интернешънъл Асет Банк“ АД. Представеното мнение е лично и не следва да ангажира по никакъв начин институциите, за които работи. 1 Годишен отчет на Комисията по финансов надзор за 2008 г. 2 Podpiera, R., Does Compliance with Basel Core Priciples Bring Any Measurable Benefits?, IMF Working papers, 2004. 3 The Guinness Book of Business Records, 1996. бр. 9-10/2009

Банки | Banks

г. Европейската централна банка (ЕЦБ) функционира от 1999 г., като отговаря за провеждането на паричната политика в еврозоната. Предпоставките за зараждането на междубанковата конкуренция обаче се появяват едва през втората половина на XIX век, когато: • банките вече са утвърдени като обществени институции (т.е. като предприятия, опериращи не само със собствен, а предимно с обществен капитал) • пазарът е наситен с икономически субекти, които имат свободен достъп до капитали • многото на брой продавачи и купувачи гарантират свободното формиране на цената на съответния пазарен ресурс, услуга или продукт. В икономическата теория има две основни концепции за конкуренцията. Първата е поведенската концепция, според която „продавачите“ - банките, се стремят да установят контрол на пазара независимо от останалите пазарни субекти. Това е съзнателна борба за влияние на ценова и неценова основа. Корените на тази концепция са теоретичните постулати на Адам Смит, определящи независимото поведение като по-вероятно при пазар с по-голям брой продавачи. Втората е структурната концепция, според която даден пазар е конкурентен при определени условия. Такива могат да бъдат броят на „продавачи“ (банки) и „купувачи“ (клиенти), характерът на продуктите, възможностите за влияние върху пазарната среда, достъпът до пазара, степента на информираност на пазарните субекти и др. Различни са факторите и причините, определящи засилената конкуренция на банковия пазар у нас. Сред основните са: • относителната финансова и икономическа стабилност в страната • разрастването на пазара на финансови услуги • стремежът към по-голямо потребление и по-висок стан-

дарт на населението • засиленото търсене на банкови продукти и услуги • дисбалансът между фирмените и потребителските кредити у нас, който започна да се преодолява през последните години в посока предлагане на повече и по-изгодни кредитни продукти за физически лица. В България има силно развита междубанкова конкуренция – няма картели, няма доминираща позиция. Конкуренцията оказва сериозен натиск както за намаляване на цените на услугите, така и за въвеждане на иновативни продукти. Политиката на повечето банки е предимно да реализират „органически растеж“, т.е. освен чрез сливания и придобивания с други трезори, да се разширяват предлагането и потреблението на нови продукти на пазара. За тази цел банките стимулират добавена стойност на продуктите си (търсене) и разширяват клоновите си мрежи, за да може продуктите, иновациите и услугите да стигнат до по-широк кръг потребители. Силното развитие на целия банков сектор стимулира българите да повишават финансовата и инвестиционната си култура. Ако преди години те бяха чували само за спестовен влог, сега на пазара за масовия потребител освен кредити с различни дебитни и кредитни карти, инвестиционни схеми, комбинирани депозити банките предлагат и вложения в различни активи. Доскоро банките се бореха за клиенти единствено на базата на лихвените проценти, а сега предстои все по-изобретателна продуктова война. Тъй като по-голямата част от банките са собственост на чужди банкови групи, те ползват иновативността и ноу-хау на трезорите майки. Съвременните тенденции в развитието на отношенията в Европейския съюз, навлизането на чуждестранни и транснационални банки и възможностите за излизане на наши банки на европейския пазар създават условия за глобализация на банковия пазар и конкуренцията.

Динамиката на пазарните процеси и конкуренцията обуславят промяна в поведението на конкуриращите се субекти - банките, в стремежа им за максимално адаптиране към условията. Системата от решения, реакции и действия на банките спрямо динамичната конкурентна среда формират тяхното конкурентно поведение. В границите на банковия сектор конкурентите могат да се разграничат по групи според техните стратегии. Стратегическа група е група от банки, които следват еднакви или сходни стратегии на пазара, и се определя от близките конкуренти, между които интензивността на конкуренцията е най-висока. Големите банки разработват и предлагат най-широка гама от банкови продукти, за разлика от по-малките банки, които се стремят да предлагат специализирани продукти и да оперират на определен сегмент от пазари. Конкуренцията между банките лидери е най-интензивна, а членовете на тази стратегическа група лесно могат да навлязат в нови сегменти на финансовите услуги. Пазарен тип конкуренция съществува и се развива само на достъпните пазари. По тази причина банките са заинтересувани от изграждане на бариери за навлизане на нови участници. Съгласно действащата нормативна уредба и Закона за кредитните институции минимално необходимият внесен капитал за учредяване на банка у нас е 10 млн. лв. (издават се безналични акции с право на глас). Размерът на минимално изискуемия собствен капитал, а също и условията за опериране на българския банков пазар (лицензиране от страна на централната банка) и допускане на чуждестранни банки са едни от най-важните бариери за навлизането на нови конкуренти. Разбира се, не бива да се подценяват и други регулации, определящи дейността на банките, които правят банковия сектор атрактивен, но и предопределят преливането или излизането на капитали от него.

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Особености на банковата конкуренция и видове

Междубанковата конкуренция се развива в няколко насоки. Наред с конкуренцията на кредитния пазар (т.е. по отношение на активните операции), този на посреднически услуги и депозитния (ресурсния) пазар конкуренцията може да се развива и на пазара за квалифицирани кадри, съвременни технологии, ноу-хау и др. Съществен белег на банковата конкуренция е невъзможността продуктите или услугите да бъдат защитени от копиране или имитация. Банковата конкуренция може да се разглежда от различни аспекти и по различни критерии, но основните са: По обхват • търговски банки, функциониращи в даден регион или държава • национални и чуждестранни банки, опериращи в съответната страна • транснационални банки - участници на световния пазар. По сфера на проявление • междуотраслова конкуренция • вътрешноотраслова конкуренция. По избор на подход • ценова конкуренция • неценова конкуренция. Междубанковата, като всяка друга конкуренция, се развива основно на ценова и неценова основа. Ценовата конкуренция е единственият начин за отличаване на дадено предложение от останалите посредством цената. Обикновено се използва при проникване на нов играч на пазара или при укрепване на позициите на даден участник на пазара и може да доведе до общо намаляване на отрасловата рентабилност. Тя предполага постигане на най-ниски разходи, а оттам - най-ниски цени в сравнение с конкурентите, при запазване на същата полезност на продукта. Ценовата конкуренция като правило се отнася към епохата на свободната конкуренция. На съвременните пазари тази форма

бр. 9-10/2009

отстъпва място на неценовата конкуренция и се проявява много често в скрит вид. При неценовата конкуренция се диференцира продуктът чрез подчертаване на неговата по-висока полезност в сравнение с подобните. Тук ключова роля играят следните компоненти: • въвеждане на нови продукти (иновативност) • утвърждаване на търговската марка (брандинг) • комплексно изследване на пазара • повишаване на качеството на продукта, диференцирането му от конкурентните продукти • мащабна реклама и промоционални условия • усъвършенстване на управлението на мениджърския и обслужващия персонал • избор на канали на дистрибуция • изграждане на корпоративен имидж и идентичност и др. В последните години на българския банков пазар се наблюдава ясно изразена тенденция на излизане на банките от ценовата конкуренция помежду им и навлизането в неценова битка за клиенти чрез създаване на добавена полезност на продуктите - допълнителни бонуси, безплатни застраховки и дори лотарии с предметни награди. Полето на конкуренция включва борбата за клиенти (продажби), но има и други параметри на сблъсък на интереси. Тя може да бъде основана на множество фактори, които определят различната й ориентация. Клиентовата ориентация предполага конкуренция за съществуващ бюджет, планиране кога и за какво да се използва банковият продукт от клиента. Маркетинговата ориентация включва реклама и представяне чрез средства за масово осведомяване, разпространение и цена. Ресурсната конкуренция е за кадри, финансови ресурси и канали за дистрибуция. Географската конкуренция се води по региони. Начин за определяне на равнищата на пазарна конкуренция е групирането на близките продукти по фи-

зически признаци. Така се определят следните равнища на междубанкова конкуренция: продуктовата форма (първо равнище) има краткосрочен характер, като главни конкуренти са банковите продукти, които са директни заместители - например един депозит или кредит с друг такъв. По този начин продуктовата форма за определяне на конкуренцията дава стеснена оценка и е фокусирана върху настоящите предложения на конкурентите продуктово-категорийната форма (второ равнище) се формира от продукти с подобни черти. Такива са например различните видове кредити - потребителски, ипотечни и фирмени, спестовните депозити и структурираните депозити и др. третото равнище фокусира върху продуктите заместители и има по-скоро дългосрочен характер. Това ниво на конкуренцията е определено през 1984 г. от Филип Котлър като родова конкуренция и обхваща продукти или услуги, задоволяващи една и съща нужда: банковия кредит и лизинга, спестовните депозити и взаимните фондове и др. бюджетната конкуренция (четвърто равнище) включва всички банкови продукти и услуги, които се конкурират за един и същ бюджет на клиентите.

Теоретични модели и основни фактори, влияещи върху конкуренцията на банковия пазар

Маркетингът като наука предполага изследване на банковия пазар на база раздели и теоретични модели, описващи както потребителската, така и конкурентната среда. Модел на стратегическия триъгълник Основен модел за изследване на конкурентното поведение е т.нар. стратегически триъгълник, който изследва връзките между конкуренцията, обслужването на потребителите и собствените интереси на банката. Взаимодействието на участниците в този трикомпонентен модел също така се основава на четири принципа:

Банки | Banks

принцип на просъществуването за да запази позицията си, банката следва да има поне едно конкретно предимство спрямо конкурентите принцип на възприемането - конкурентното предимство има смисъл само при положение че към него има положителна нагласа и възприемане от страна на потребителите принцип на шанса - банката има толкова конкурентни предимства, колкото са важните за пазара предимства принцип на концентрацията банката се концентрира върху избран от нея ограничен брой ресурси и пазари на продуктите си. При анализа на конкуренцията е важен въпросът каква ориентация има съответната институция. Банките, ориентирани към потребителите (предимно по-големите банки), разработват стратегии, с които да отговорят на динамичните потребителски нужди, докато тези, чийто действия се определят от конкурентите (по-малките по активи банки), са ориентирани към разработване на стратегии, с които да им противодействат. Модел на петте конкурентни сили Друг модел за анализ на пазарната ориентация на банките, който на практика е разширен вариант на трикомпонентния анализ, е моделът на петте конкурентни сили. Чрез него се прави анализ на пазарната среда на база информация за поведението на потребителите, на конкурентите, на каналите на разпределение, на общественото мнение и собственото поведение на банката. Разработен е от Майкъл Е. Портър4. Съгласно този модел върху настоящите конкуренти и конкуренцията в банковия сектор въздействат пет фактора: • заплахата от навлизане на нови конкуренти Тя е в пряка зависимост от бариерите на потенциалния вход, бариерите на изхода и реакциите на установените банки. Силата на бариерите от своя страна се определя от икономиите от мащаба, степента на диференциация на продуктите, потребителската лоялност към съответна банка, необходимостта от

минимален капитал за учредяване икономиката да се пренасочват към на нова банка и възможността за банковата дейност. Преливането на достъп до дистрибуционни канали капитали към определен пазарен (най-вече клонова мрежа). Заплахасегмент с по-висока възвращаета от навлизане на нови конкуренти в отрасъла понижава потенциала на мост увеличава интензивността на печалбата в сектора, тъй като, за да конкуренцията в него. Държавата и съхранят своята конкурентоспосо- законодателството могат да влияят бност, действащите банки трябва на банковия сектор и по обратния да намалят цените на услугите си начин - да понижат конкуренцията, и да направят по-големи разходи. елиминирайки част от съществуПоявата на нови банки зависи и от това дали те ще успеят да се внедрят ващите банки чрез повишаване на в отрасъла. Ето защо държавното и размера на минимално изискуемзаконодателното регулиране е един ия капитал за банкова дейност или от факторите с най-голямо значение чрез по-високи изисквания за ликв интензивността на междубанкова- видност, капиталова адекватност и та конкуренция. Високата степен на др. Високата рентабилност на бълрегулиране ограничава навлизането гарския банков сектор е причина за на „нови играчи“ и обратно - либералното банково законодателство преливане на капитали от чуждесдава по-голяма свобода на банките, транни финансови сектори на родувеличава конкуренцията, но и ста- ния пазар. Примамени от добрите ва предпоставка за повишаване на възможности за печалба, ниската рисковете, които могат да засегнат ставка на корпоративен данък и др., банковата система, а чрез нея и цяв банковия ни сектор се вливат калата икономика. Междуотрасловото преливане на капитали от и към питали най-често чрез акционерно банковата система има важно значе- участие, външни кредитни линии и ние за интензивността на банковата др. конкуренция. Проявява се чрез влиЕто някои сравнения по избрани зането в системата на нови банки съотношения и показатели за рени при опитите на съществуващите табилност на българския банков банки да завоюват определен пазарен сегмент. Високата рентабилност сектор и този на отделни страни на банковия сектор е една от причи- членки на ЕС, доказващи горното ните капитали от други отрасли на твърдение (виж графики 1 - 3): Графика1: Нетен лихвен доход

Източници: БНБ и ЕЦБ (данни за 2005 г.)

Porter M., Competitive Strategy, The Free Press, N.Y., 1980

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Високите стойности на показателя за нетен лихвен доход (като процент от средните брутни активи за годината) на българската банкова система, в сравнение със страните - членки на ЕС, свидетелства за все още високия нетен лихвен марж в страната спрямо еврозоната независимо от ценовия натиск и нарастващата конкуренция. От графиката се вижда също, че макар и незначително, в едногодишен хоризонт в българската банкова система има тенденция към постепенно намаляване на равнището на нетния лихвен доход. Възвращаемостта на активите ROA (нетната печалба, в процент от средните активи за годината) на българските банки е със стойности значително над наблюдаваните нива в страните - членки на ЕС, като отражение на високия нетен лихвен марж, но също и на устойчивото нарастване на обемите на кредитиране. Обусловен от високата доходност на българските банки, показателят за възвращаемост на капитала - ROE (нетната печалба за годината, като процент от балансовия капитал и резервите) на българската банкова система остава също по- висок спрямо преобладаващата част от страните в ЕС • субститутите или продуктите заместители, които небанковите финансови институции предлагат на пазара При пасивните операции на банките алтернатива са: капиталовият пазар, доверително управляващи взаимни фондове, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, акционерни дружества със специална инвестиционна цел, застрахователните, пенсионно осигурителните и здравноосигурителните компании. При активните операции, продукти заместители се предлагат от лизингови компании, различни финансови къщи, фондовата борса, факторингови и частни кредитиращи компании. Продуктите и услугите заместители ограничават печалбата на банките. При по-високи цени на банковите услуги, потребителите могат да потърсят заместители и да намалят обема

бр. 9-10/2009

Графика 2: Възвращаемост на капитала от първи ред (ROE)

Източници: БНБ и ЕЦБ (данни за 2005 г.)

Графика 3: Възвращаемост на активите

Източници: БНБ и ЕЦБ (данни за 2005 г.)

на потребяваните услуги в сектора. Например клиентите могат да предпочетат алтернатива на банковите канали на финансиране - облигационни заеми, финансиране от фондове за рисков капитал и др. Все повече банки активно предлагат кръстосани продажби (например банкови и застрахователни продукти), посреднически услуги при емитиране на облигационни заеми от фирми и др. Някои от банките създадоха дъщерни лизингови и факторингови компании, други са в група със застрахователно дружество, а ня-

кои с цел избягване на регулативни ограничения изнесоха в специално създадени външни фирми потребителското си кредитиране. Наблюдава се тенденция около една банка да се създаде финансов холдинг, предлагащ различни финансови услуги и продукти • потребителите Потребителите имат най-силно конкурентно влияние, когато разполагат с богата информация, потребяват разнообразни по брой и количество банкови услуги, ползваните продукти са стандартни, платежос-

Банки | Banks

пособността на клиентите е ниска, а продуктите са лесно заменими. Въздействието на клиентите се определя от фактори като: броя на клиенти, които има банката, и какви са те; явява ли се банковата услуга значителна част от общите разходи на клиента и др. При наличието на повече алтернативни възможности за клиентите, те могат да „се търгуват“ по-добре. Отсъствието на алтернативни възможности позволява на банките да поддържат продължително време по-голям лихвен спред • доставчиците на ресурси Банките заемат ресурси за основната си дейност на депозитния пазар, капиталовия пазар, чрез облигационни заеми и от външни кредитни линии (често от майката в чужбина). Възможността да се договарят с доставчиците зависи от конкуренцията между тях на пазара на финансови ресурси. „Търгувайки се“ добре доставчиците могат да намалят печалбата на банките, тъй като при понижаване на цените печалбата изтича към тях • интензивността на междубанковата конкуренция Интензивността на междубанковата конкуренция е голяма, когато броят на банките е голям и са близки по сила, разходите за пренасочване на клиенти са незначителни, банковата система като цяло непрекъснато увеличава активите си и предприема агресивни действия. Модел на десетте сили на конкурентната среда Испанецът Едуардо Буено Кампос5 изготвя един по-обхватен и богат на връзки модел, който на практика е обогатяване на класическия модел на Майкъл Портър - модел на десетте сили на конкурентната среда. Съществени за банковата конкуренция са добавените в модела „сили на публичната власт“. Всяка година у нас държавните институции определят банки, които обслужват държавния, общинските и други бюджети. По този начин държавната власт предоставя голям по размери ресурс (т.е. конкурентно предимство) на някои банки и по

този начин пряко влияе върху интензивността на конкуренцията и тяхното развитие. Още повече че от 01.09.2008 г. търговските банки не заделят ЗМР за ресурса, привлечен от бюджета. Силно изразено влияние върху конкуренцията може да окаже и централната банка - чрез паричната си политика и регулациите. Ако БНБ предостави на банките „евтин ресурс“ чрез рефинансиране, намаляване на размера на задължителните минимални резерви (ЗМР) или други инструменти на паричната политика, тя ще засили интензивността на конкуренцията между банките при активните операции, а ако провежда „политика на скъпи пари“, ще се засили конкуренцията при пасивните операции, т.е. на депозитния пазар. Така например с цел ограничаване на кредитния ръст от 01.09.2007 г. БНБ промени Наредба № 21, като повиши минималните задължителни резерви от 8 на 12% от привлечените средства. Само година по-късно, от 01.09.2008 г., вследствие разразилата се финансова криза и с цел осигуряване на допълнителен свеж ресурс за дейността на банките, ЗМР бяха намалени на 10% от депозитната база, 5% от привлечените средства от чужбина и 0% за привлечените средства от държавния и местни бюджети. Освен това като резервни активи бяха признати и 50% от касовите наличности, включително в АТМ устройствата на банките. Изобщо чрез ЗМР централната банка може пряко да влияе на конкуренцията и цената на банковия ресурс, като по този начин дори може да прелива бизнес към небанковите кредитни институции и обратно, регулирайки ценообразуването на банковите продукти. Друг пример за намеса на централната банка в междубанковата конкуренция са кредитните ограничения, които БНБ наложи на търговските банки в началото на април 2005 г. и които отпаднаха с влизането на България в Европейския съюз. Тогава съгласно Наредба №21 банките, които имат ръст в кредити-

рането над 6% на тримесечие, заделяха допълнителни ЗМР в БНБ. На практика по този начин централната банка даде конкурентно предимство на големите банки, тъй като при тях ръстът в абсолютно изражение може да е много по-голям от този на една банка с малък кредитен портфейл, т.е. ограничава се възможността за ръст на по-малките банки. Фактор, който косвено влияе върху конкуренцията между банките са нивата на данъчни ставки у нас. Смята се, че една от сериозните причини за големия ръст на активите на банките у нас през последните години са ниските ставки на корпоративния данък - 10% от началото на 2006 г. Това стимулира чуждите инвестиции в сектора и дори кара някои от западните банки, които имат филиали у нас, да прехвърлят част от кредитите си в България.

Конкурентни стратегии на банките

Конкурентните стратегии са дефинирани от Филип Котлър като „стратегии на компаниите за заемане на позиции в конкурентната борба и даващи стратегически преимущества пред конкурентите“. Според него всяка компания се опитва да противодейства на конкурентния натиск и да се защити от конкурентите. Майкъл Портър изгражда концепция, според която възможността на фирма да намери своята позиция на пазара в дългосрочен план се определя от нейните конкурентни предимства. Двете основни разновидности на конкурентните предимства са ниските разходи и диференциацията. Лидерството в разходите означава минимално равнище на производствените и пласментните разходи в отрасъла. Един лидер на разходите би следвало да има власт над цените на пазара. Диференциацията е стремеж към уникалност в отрасъла по показатели, които са ценни за потребителите - продукт, доставки, маркетинг, дистрибуция и др. Фокусирането (или концентрацията) означава банката да се насочи към обслужване на един или няколко сегмента и стремеж за изтласква-

Bueno Е., Curso básico de Economia de le Empresa, S.A. Madrid, 1993

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

не на конкурентите от тях. Конкурентните стратегии и действията се определят от заеманите позиции, които биват: • лидерите на пазара - това са банки, които владеят максимален пазарен дял и изпреварват останалите по промяна на цените, въвеждане на нови и иновативни продукти, размер на зоната на разпределение на продуктите си и разходи за стимулиране на продажбите. За лидери на българския банков пазар могат да се смятат четирите водещи по активи банки с пазарен дял около 10 % - УниКредит Булбанк (15.38% към края на 2008 г.), Банка ДСК (12.46%), Обединена българска банка (11.14%) и Райфайзенбанк (9.89%). Към края на 2008 г. те контролират общо 49.32% от активите на банковата система и реализират 64.56% от печалбата • банките претенденти - заемат незначително по-ниско място в отрасъла (между 5 и 10% пазарен дял) и водят ожесточена борба за увеличаване на пазарния си дял. Такива са банките между пето и седмо място по активи - Юробанк И Еф Джи (7.82%), Първа инвестиционна банка (6.12%) и Банка Пиреос (5.95%). На тях се падат общо 19.89% от активите към края на 2008 г. и 10.18% от печалбата на банковата система последователи • пазарните са между водещите банки и обикновено се стремят да задържат пазарния си дял, следвайки промените в отрасъла. Банки последователи на българския пазар са трезори с под 3.5% пазарен дял, найизявени между които са SG Експресбанк (3.61%), Алфабанк клон България (3.08%) и Корпоративна търговска банка (3.03%). Това са общо 14 по-малки банки и 6 клонове на чуждестранни бан-

бр. 9-10/2009

ки, които държат общо около 30% от активите на банковата система към края на 2008 г., около 25% от капитала и печалбата й • банките, обслужващи пазарна ниша (специалисти), имат малък пазарен дял и обслужват неголеми сегменти, на които другите не обръщат достатъчно внимание или ги игнорират. Пример за такива банки у нас могат да бъдат: Българска банка за развитие, Прокредит банк, Общинска банка и Българо-американска кредитна банка (БАКБ), които са специализирани в кредитирането и обслужването на МСП и общини. Трябва да се отбележи, че две от тях - БАКБ и ББР, са лидери за банковата система по показателя възвращаемост на собствения капитал за последните години. Стратегии на пазарните лидери Банките в лидерски позиции се стремят да запазят пазарните си позиции. Лидерите на българския банков пазар - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ и Райфайзенбанк, са близки по размер на активите и действат едновременно в четири направления: разширяване на пазара, увеличаване на пазарния дял, повишаване на производителността на персонала си и отбрана на лидерската си позиция. Разширяване на пазара Разширяването на пазара (нарастване на търсенето) се извършва посредством: • привличане на нови потребители, най-често чрез реклама. Алтернативна възможност е проникването на нови географски сегменти. Пример за такова разширяване са ПИБ и ЦКБ, които придобиха банки в съседна Македония • търсене на нови възможности за използване на услугата - удължаване на жизнения цикъл на банковите продукти и услуги • повишаване на честотата на потребление на услугата чрез убеждаване на потребители-

те да употребяват продукта по-често (съществен принос имат рекламните внушения). Увеличаване на пазарния дял Смята се, че банките лидери могат да нараснат и да увеличат значително своята печалба дори чрез придобиване на малък допълнителен дял от пазара. Има три начина, чрез които пазарният лидер може да подобри и стабилизира своята позиция: • завоюване на потребителите на конкурентните банки (т.нар. крадене на клиенти), например чрез намаляване на цените и стимулиране на продажбите. Такъв подход няма дългосрочен характер и често ефектът е за сметка на намалената печалба. По-успешен вариант за банката лидер е воденето на ценови войни, защото предимството в нейния потенциал в такъв случай е решаващо • завоюване на конкурентите утвърдените банки с възможности понякога предпочитат да закупят или реализират сливания с конкурентите, отколкото да атакуват клиентите. Това може да бъде лост за навлизане в нови пазарни сегменти • завоюване на лоялността на потребителите - разработват се специални схеми, обслужващи такава цел. Някои маркетолози препоръчват като по-добър вариант развитието на взаимоотношенията с потребителите. Увеличаването на пазарния дял води до положителен резултат само ако разходите са по-малки от получената печалба и осигуряват спадане на равнището на себестойността. Повишаване на производителността Повишаването на производителността е по същество извличане на по-голяма печалба от един и същ обем продажби. Банките пазарни лидери притежават преимущество в мащабите, тъй като разходите им са по-ниски, отколкото на конкурентите - т.нар. икономия от мащаба. Дейността на банките лидери в тази насока е:

Банки | Banks

• усъвършенстване на структурата на разходите - намаляване на общите разходи чрез снижаване на разходите на отделните групи, подразделения или общо • промяна на структурата на разходите чрез увеличаване на дела на банковите продукти и услуги с най-голям принос в печалбата на банката • повишаване на потребителската стойност - изборът от възможности зависи от възприемането на определено качество на банковия продукт или услуга от потребителите и изгодата от него. Отбрана на лидерската позиция Банката лидер използва различни възможности да защити своята позиция. За тази цел тя трябва да поддържа ниско равнище на разходите, съответстващи на потребителското възприемане на цени, както и да излиза на банковия пазар като иноватор, т.е. непрекъснато да усъвършенства продуктите си и офертите за пазара. Стратегии на банките претенденти Тази стратегическа група включва три трезора, които следват пазарните лидери - Юробанк И Еф Джи, Първа инвестиционна банка и Банка Пиреос. Основно значение в поведението им има идентифицирането на стратегическата цел и на конкурента, който ще бъде атакуван, както и изборът дали да бъдат атакувани пазарните лидери, или да бъдат избягвани. Поведението на банката претендент се определя от възможности, заимствани от военното дело: челна атака - опит за изпреварване на конкурента по отношение на продукт или кошница от продукти, реклама, цена или дистрибуция. Изходът от такава конкурентна борба зависи от конкурентните сили на всеки от участниците. Например ПИБ се включи в надпреварата по оригинален начин, като обяви удължаване на работното си време през делничните дни до 19 часа, а за някои от клоновете си направи събо-

тата работен ден флангова атака - противопоставяне на силните страни на банката на уязвимите страни на конкурентите. Такава атака се предпочита от банки претенденти, които разполагат с по-ограничен ресурс от конкурента атака с цел обкръжение – опит за „нанасяне на удар“ от всички страни и направления. Такава стратегия има смисъл само ако банката претендент има значително превъзходство в ресурсите обходна маневра - при нея няма пряк сблъсък с конкурента, а „обхождането“ му с акцент върху полеките пазари. Подобни възможности дават диверсификацията на дейностите, преместването на нови пазари и др. партизанска война - предприема се от неголеми банки претенденти, разполагащи с незначителни финансови ресурси. Стратегии на банките последователи Това са стратегии на банки, които притежават възможности, но не се решават да се конкурират с лидерите, тъй като се притесняват, че битката с тях може да им навлече тежки последици. Много банки предпочитат ролята на последовател, която има своите предимства – икономии от разходи, иновации, маркетинг и обучение на персонала, както и ползване на опита на лидерите. Като банки последователи могат да се идентифицират 14 по-малки банки и 6 клонове на чуждестранни банки у нас. Те имат сходно с лидерите поведение, но и собствена пазарна стратегия. Според начина, по който следват лидерите, те се разделят на: плагиатори - напълно копират продуктите, програмите и маркетинговите действия на по-големите банки подражатели - копират част от маркетинговите действия на лидерите и внасят различия рационализатори - разработват собствена политика, използвайки опита на лидерите, като често ги подобряват.

Стратегии на банките специалисти Това са банки, чиято цел е да изберат и оперират в определен тесен сегмент, който има потенциал за развитие (ниша). По принцип това са малки банки с ограничени ресурси. Като банки специалисти на българския банков пазар могат да се идентифицират - Българска банка за развитие, Прокредит банк, Българо-американска кредитна банка и до голяма степен Общинска банка. Предимствата на техния избор са: • по-добри възможности за опознаване на целевата група потребители и следователно по-качественото им обслужване • по-голяма свобода при определяне на цените и съотношението разходи - цена • възможности за реализиране на по-голяма норма на печалбата (те са едни от лидерите на пазара по показатели за ефективност). Банките специалисти могат да изберат и повече от една ниша, на която да оперират. За идеална ниша се счита такъв сегмент, който е достатъчно голям, за да осигурява печалба, и който притежава потенциал за развитие и може да бъде ефективно обслужван. Специализацията е основният подход за завоюване и задържане на пазарни ниши от банката. Специализирането може да бъде по отношение на отделен пазар, потребителска група, продукт или маркетингова дейност. Изборът на стратегия за обслужване на ниша е рисков, ако пазарната ниша се превърне в привлекателна за големите банки и те се намесят в нея.

Фактори, влияещи върху интензивността на конкуренцията

Интензивността на банковата конкуренция е неразделна част от процесите, протичащи в една икономика и спецификата на банковата система на национално ниво. За това свидетелстват данните за броя на банките, падащи се на 1 млн. души население в развитите европейски

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

страни. Например във Великобритания на 1 млн. жители се падат 2 банки, в Германия - 44, в Швейцария - 58, Австрия - 131, а средно в еврозоната - 23 банки. В Русия са 8.43, в Турция - 0.5, в Украйна - 3.43, в Румъния - 1.78, в Полша - 1.6, в Унгария - 3.38, в Чехия - 3.54, а в Сърбия - 4. В България този показател е 3.73 банки (включително чуждестранните банкови клонове, а без тях - 3.08 банки). Тези данни показват, че оптималният брой банки и мащабът на тяхната дейност е в зависимост от традициите и развитието на икономиката на съответната страна. Разбира се, този показател е относителен в непрекъснато глобализиращия се свят и предвид възможността в ЕС да работят банки, притежаващи лиценз от друга страна от съюза. Другите фактори, които оказват съществено влияние върху интензивността на банковата конкуренция, са: структурата на банковата система; степента на концентрация; финансово-икономическата стабилност на страната и конкретно на банковата система. Структурата на банковата система Тя се обуславя от различните дейности и услуги, обект на конкуренция между банките. Те от своя страна пряко зависят от това какви банкови институции функционират - дали те са универсални или специализирани, ресурсни ли кредитиращи, и в какво

съотношение са. У нас функционират предимно универсални банки, опериращи в различни видове пазарни сегменти и конкуриращи се на широк фронт. При специализираните банки интензивността на конкуренцията е относително по-слаба и те се конкурират предимно по аналогичност на специализацията. Съотношението между ресурсните и кредитиращите банкови институции също определя структурата на банковата система. Ресурсните банки в голяма степен могат да влияят и коригират в положителна насока интензивността на конкуренцията, като насочват капитали към определени кредитиращи институции. Степента на концентрация в банковата система Обикновено за изследване на процесите на концентрация се използва индексът на концентрация HHI, известен още като индексът на Херфиндал - Хиршман (Herfindahl - Hirschman Index). В долната графика е представена концентрацията на банковия пазар посредством индекса на Херфиндал Хиршман, както и делът на първите по размер на активите банки. Индексът е изчислен от автора, на база пазарния дял на двадесетте водещи по активи банки за съответната година.

Графика 4: HHI индекс и пазарен дял на водещите пет банки за периода 2004 - 2008 г.

бр. 9-10/2009

Забележка: Чрез HHI индекса се дава количествена оценка на степента на концентрация на банковия пазар, която зависи от броя на банките участници на пазара и относителния им пазарен дял. Индексът се изчислява като сума от квадратите на относителния дял на всеки участник на даден конкурентен пазар. Стойността на този показател варира между 0 и 10 000. При стойност, близка до 10 000, разглежданият пазар се характеризира с белези на монопол, много слаба конкуренция и съответно голям относителен дял на малък брой участници. Когато индексът заема стойност, близка до 0, пазарът, за който е изчислен HHI, показва слаба концентрация и силна конкурентна среда. Могат да се различат три интервала на стойността на HHI: пазар, за който индексът има стойност под 1000 единици, е силно конкурентен; при индекс до 1800 единици пазарът се характеризира с умерена конкурентна среда и концентрация; над 1800 единици - това са пазари със силна концентрация. За периода 2004 - 2008 г. индексът HHI у нас е със стойности под 1000 единици, което показва, че банковата система е силно конкурентна и в нея няма участник с доминираща роля. Финансово-икономическата стабилност на банките и банковата система Когато банките са постигнали добра ликвидност и капиталова адекватност, те могат да насочат стратегиите си към запазване на конкурентните предимства и установяване на нови източници за осигуряване на ритмичността в тяхната дейност. Показателите за ликвидност и капиталова адекватност у нас вече няколко години надвишават Базелските критерии и нормативните изисквания, съответно на Наредба № 11 и Наредба № 8 на БНБ. Забележка: • Отношение на капитала от първи ред е съотнасянето му към общия рисков компонент, изчислен по Наредба № 8 на БНБ. Съгласно действащата нормативна уредба, стойно-

Банки | Banks

стите му не могат да бъдат по-ниски от 6%. • Обща капиталова адекватност е съотношение на капиталовата база към общия рисков компонент, изчислен по Наредба №8 на БНБ. Съгласно действащата нормативна уредба, стойностите му не могат да са по-ниски от 12%, а според стандартите за банков надзор Базел II изискването е 8%. • Прави впечатление трайната тенденция към намаляване на стойностите на коефициентите за капиталова адекватност през последните години. Основна причина за това е, че банките все повече ангажират собствения си капитал в доходоносни активни операции, предимно кредитиране. Забележка: • Коефициентът на ликвидните активи е съотношение между сумата на ликвидните активи на разположение, изчислени по Наредба №21 на БНБ, и сумата на депозитите и други задължения на банката. Няма законово изискване колко трябва да бъде този показател, но негласно се смята, че минимумът е 18%. Икономическата стабилност на банковата система като цяло позволява банките да планират и прогнозират не само собственото си развитие, но и да реализират маркетингови стратегии, базирани на анализ на конкурентите. Може да се смята, че българската банкова система е в по-благоприятна ситуация спрямо други страни - членки на ЕС, от гледна точка на акумулираните средства за посрещане на шокове от различен характер. Това се дължи на вътрешните резерви на системата, регулаторната рамка - 12% адекватност на капитала, по-консервативния подход при определянето на кредитния риск спрямо Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), както и минималните задължителни резерви. В българската банкова система през последните години се наблюда-

Графика 5: Динамика на съотношенията за капиталова адекватност на банковата система за периода 2000 - 2008 г.

Разработена по данни от БНБ

Графика 6: Динамика на коефициента на ликвидните активи на банковата система за периода 2000 - 2008 г.

Разработена по данни от БНБ

ват две много интересни паралелни тенденции - излизането на повечето малки банки от съревнованието, наречено „борба за място под слънцето чрез кредитна експанзия“ и концентрирането на най-големите играчи в банковата сфера (УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ и Райфайзенбанк) в ценовата схватка по активните операции и привличането на ресурси.

В същото време малките и средните трезори се опитват да се преборят за парите на фирмите и гражданите чрез ценова конкуренция по привлечените средства. Разбира се, перспективите и насоките за развитие на междубанковата конкуренция в България ще са подвластни на развитието и отражението на световната финансова криза у нас.

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Предизвикателствата пред новия Закон за потребителския кредит Венцислав Аспарухов, експерт-юрист в отдел „Международни отношения“ БНБ Ventsislav Asparuhov, Expert in Law in "International Relations Department", Bulgarian National Bank

Challenges to the New Law on Consumer Credit

he National Assembly of the Republic of Bulgaria is going to pass a new Law on consumer credit in 2010 that must replace the present Law on consumer credit. The changes in the Bulgarian legislation and the establishing of a new regulatory framework concerning consumer credits are result of the new European requirements that has been accepted with the Directive 2008/48/EC of the European Parliament and of the Council regarding the agreements for consumer credits and for repealing Council Directive 87/102/EEC. The aim of the current research paper is to present some more important aspects of the new Law on consumer credit as well as the forthcoming challenges to the legal framework, that is intended to guarantee a higher defense not only for consumers, but also for creditors.

През 2010 г. предстои Народното събрание да приеме нов Закон за потребителския кредит (ЗПК), който да замени действащия към момента ЗПК. Промяната в българското законодателство и установяването на нова регулаторна рамка относно потребителското кредитиране се налага от установените с „Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на съ-

бр. 9-10/2009

вета“ нови европейски изисквания. Настоящата статия има за цел да разгледа някои по-важни аспекти в новия ЗПК и да представи предизвикателствата пред правната рамка, предназначена да осигури по-висока защита както за потребителите, така и за кредиторите. Актуализирането на законодателството е обективно обусловено от променените обществено-икономически отношения и бързото развитие на потребителското кредитиране у нас през последните години. Нарастват броят и разнообразието на предлаганите кредитни продукти (овърдрафти, револвиращи кредити), включително на предоставянето на финансови услуги при използване на съвременни средства за комуникация, усложняват се условията по сключваните договори, прилагат се нови схеми за разпределяне и изплащане на главница, лихви и разходи по кредитите, значително се разширява обхватът на лицата, предоставящи потребителски кредити. Сега действащият ЗПК не е в състояние да отговори на динамично развиващия се пазар на потребителски кредит, а разпоредбите му са недостатъчни за гарантиране на ефективна защита на потребителите. С приемането на нов Закон за потребителския кредит в българското законодателство ще бъдат въведени в пълна степен изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно дого-

ворите за потребителски кредити, с което ще бъде осигурена значително по-висока защита за потребителите. Новата директива възприема принципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите членки нямат право да приемат в своето национално законодателство разпоредби, които са по-благоприятни за потребителите от изискванията на директивата, за разлика от предходната Директива 87/102/ЕИО, която се основаваше на принципа на минимална хармонизация (установяване на минимални изисквания, извън които държавите членки разполагат със свобода да въвеждат свои правила в интерес на защита на потребителите). Максималният характер на директивата е предимство за държавите с установена по-ниска степен на защита на потребителите, тъй като с новите изисквания тази защита ще бъде чувствително повишена. Очаква се максималната хармонизация да допринесе за намаляване на различията в националното законодателство и да улесни трансграничното предоставяне на кредити в рамките на единния пазар на ЕС. В същото време в директивата се наблюдават и някои изключения от този принцип, въвеждащи право на дискреция за държавите членки, което обяснява защо на определени места новият закон се отклонява от изискванията на директивата. Правото на преценка е установено в чл. 2 от директивата - приложно поле,

Банки | Banks

а също и чрез използваната граматическа техника в директивата (модалния глагол may). За да бъде създаден социално ефективен и оптимално действащ механизъм на функциониране на регулаторната рамка относно потребителското кредитиране в България, в законопроекта са уредени и редица въпроси извън обхвата на директивата, гарантиращи по-висока защита както на потребителите, така и на кредиторите - изисквания относно ипотечните кредити, задължителната информация в рекламите, способи за решаване на потребителски спорове и т.н. Обогатяването на регламентацията не се появява на празно място, а се надгражда върху един съществуващ и прилаган в рамките на известен период режим, установен с приетия през 2006 г. ЗПК. Предложената от ЕС регулаторна рамка въвежда редица нови, ключови моменти в областта на предоставянето на потребителски кредити, на разглеждането на който е посветена настоящата статия. Цел на новия Закон за потребителския кредит Новият закон цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно договорите за потребителски кредити, да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорното поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити. Обхват на закона Предвижда се законът да се прилага за всички кредитодатели - както физически, така и юридически лица, а по тълкувателен път се извежда, че той е приложим и спрямо обединенията от такива лица, тъй като законът не ги изклюва изрично. Разпоредбите на закона ще имат действие както за кредитни институции и кредитни посредници, така и за небанкови финансови институции и лизингови дружества, което ще допринесе за уеднаквяване на условията по предоставяните

потребителски кредити и се очаква да ограничи разпространението на нелоялни и подвеждащи търговски практики. Потребител съгласно дефиницията в закона е всяко физическо лице, което при сключване на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. В съответствие с духа на закона, предвиждащ разпоредби относно отношения, които се развиват още преди сключването на договор за потребителски кредит - предоставянето на преддоговорна информация и изисквания спрямо рекламите за потребителски кредит, по-точен би бил текстът, ако бе пояснено, че става въпрос не само за „сключване на потребителски кредит“, а за „получаване на потребителски кредит“, тъй като по този начин дефиницията за потребител ще обхване и тези преддоговорни отношения. Приложното поле на закона е разширено в сравнение с действащия към момента ЗПК. В обхвата на закона попадат потребителските кредити от 400 до 147 000 лв. В това отношение долната граница е запазена, а горната е увеличена от 40 000 лв. по действащия закон на 147 000 лв. съгласно новия закон. За потребителските кредити под 400 лв. и над 147 000 лв. не се прилагат разпоредбите на закона, т.е. потребителите не разполагат със защитата, която законът им осигурява. В обхвата на закона са включени разпоредби, които се отнасят до ипотечните кредити. Необходимостта от тази стъпка възникна, тъй като ипотечните кредити не са уредени в българското законодателство. Спрямо тях се прилагат общи правила за договорите за ипотека в Закона за задълженията и договорите, както и някои специални разпоредби - Глава седма от Закона за кредитните институции, а по аналогия и някои разпоредби на ЗПК. На 1 март 2001 г. Европейската комисия публикува препоръка относно „Доброволен етичен кодекс за предоставянето на информация преди подписването на договор за жилищен кредит“,

изработен и приет от Европейските асоциации на потребителите и Европейските асоциации на кредитния сектор. Присъединяването на кредиторите от държавите членки към него е изцяло доброволно. До предоставения от Европейската комисия краен срок за присъединяване - 30 септември 2002 г., около 3600 институции са потвърдили, че ще спазват етичния кодекс. Кодексът съдържа образец на европейски стандартизиран информационен лист относно предоставянето на преддоговорна информация по ипотечните кредити. Тази информация е предназначена да помогне на потребителите да се запознаят с условията по кредита, да ги сравнят с условията по други подобни кредити, предлагани на пазара, и да направят „информиран избор“ на кредит, който е най-подходящ за тях. В България разпоредбите на доброволния кодекс не се прилагат, тъй като българските банки не са се присъединили към него. Ипотечните кредити съдържат далеч по-сложни условия в сравнение с потребителските. При тях се начисляват значително по-голям брой такси, включително такса за предсрочно погасяване на кредита, докато същевременно се отпускат значително по-високи суми, отколкото при потребителските кредити, чието изплащане обвързва потребителите за дълъг период. Тази празнота в законодателството създава предпоставки за неравностойно третиране на ипотечните кредити в сравнение с потребителските, където защитата за потребителите е значително поголяма. В същото време идеята за подготовка на правила на равнище вторично европейско законодателство беше отложена за неопределен период от време, позволявайки на държавите членки да въвеждат свои правила в интерес на защита на потребителите. За да бъде отстранена тази непълнота, приложното поле на новия ЗПК е разширено с включването на разпоредби за ипотечните кредити и кредитите за придобиване правото на собственост върху недвижим

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

имот. Спрямо тях ще се прилагат разпоредбите за предоставяне на преддоговорна информация, за предоставяне на съвети от кредитодателите относно това доколко предлаганият кредит е подходящ за съответния потребител от гледна точка на неговите потребности и финансово състояние, за извършване на оценка на кредитоспосбността и за изискванията спрямо информацията в рекламите за кредит. В приложение към закона е посочена преддоговорната информация, която кредиторите/кредитните посредници са длъжни да предоставят на своите клиенти преди сключването на ипотечни кредити или кредити за придобиване правото на собственост върху недвижим имот. По този начин се въвеждат минимални стандарти, близки до тези в преобладаващата част от държавите - членки в ЕС, в областта на ипотечните кредити. Макар и минимална, предложената нормативна рамка за ипотечните кредити е от фундаментално значение за защита на интересите на потребителите и е изцяло в съответствие с духа и препоръките на Бялата книга за интеграция на европейския пазар на ипотечни кредити от декември 2007 г. В Бялата книга Европейската комисията посочва като ключови следните въпроси: подобряване на качеството и яснотата на преддоговорната информация; разглеждане на възможността за приложимост на разпоредбите за годишен процент на разходите (ГПР) при потребителските кредити спрямо ипотечните кредити, като се вземат предвид особеностите на ипотечните кредити; насърчаване на отговорно кредитиране и заемане; предсрочното погасяване. Редица държави членки възнамеряват също да прилагат част от разпоредбите на новата директива спрямо ипотечните кредити (Кипър, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия и др.). В приложното поле на закона са включени договорите за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок над един месец. Съществува диференци-

бр. 9-10/2009

ация на овърдрафтите - със срок за погасяване до 3 месеца, над 3 месеца, както и на договори за откриване на сметка, предвиждащи възможността потребителят да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овърдрафт (т.нар. overrunning). Законът няма да се прилага за договори за кредит, предлагани на ограничен кръг лица или при условия, които са по-благоприятни от установените на пазара. Преддоговорна информация Със сега действащия ЗПК за пръв път е въведено изискването за предоставяне на определен вид преддоговорна информация на потребителите, задължавайки кредиторите да ги уведомяват за всички условия по потребителския кредит преди сключването на договора. С този общ текст се изчерпват изискванията за предоставяне на преддоговорна информация. С новия ЗПК ще се въведе стандартизирана форма на един по-широк кръг преддоговорна информация, който всички кредитори задължително трябва да предоставят преди сключване на договор за кредит. Данните ще се дават под формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителките кредити“, съдържащ всички съществени условия за сключване на евентуален бъдещ договор за потребителски кредит с потребителя. Неговото предназначение е да осигури възможност потребителите предварително да се запознаят с преддоговорната информация - условията по кредита, неговата стойност, техните права, задължения и отговорности, да я обмислят внимателно и да се консултират с компетентно лице, когато е необходимо, за да могат да вземат информирано решение за сключване на договор за потребителския кредит. Очаква се предоставянето на преддоговорната информация да осигури значително по-голяма прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор за потребителки кредит, както и поголяма яснота относно дължимите разходи по кредита. Кредиторите

ще са длъжни да попълват формулярите по ясен и разбираем начин и с еднакъв шрифт. За по-голяма защита за потребителите е предвидена възможност при поискване да им бъде предоставян екземпляр от договора за кредит, като така те ще могат да контролират съответствието на преддоговорната информация с информацията в договора. Преддоговорната информация не може да се приема за предложение за сключване на договор, тя има чисто информативно значение за потребителите. Аналогичен формуляр за преддоговорна информация е предвиден за договорите за овърдрафт, отчитайки специфичните особености на този вид кредити. Спрямо ипотечните кредити е предвидено предоставянето на редуцирана преддоговорна информация, свеждаща се до основните и най-съществени условия по договор за ипотечен кредит. Отговорно кредитиране Със закона за пръв път се въвежда задължение за кредиторите да предоставят съвети и разяснения на потребителите, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните потребности и финансово състояние. Изпълнението на това задължение изисква при искане за отпускане на кредит кредитният инспектор (или консултант) да се запознае с финансовото състояние на потребителя и да проучи доколко той обективно се нуждае от този кредит. Въз основа на тази информация инспекторът трябва да даде съвет на потребителя доколко избраният от него кредит е подходящ, да го посъветва да избере друг кредитен продукт или въобще да не взима кредит. При изпълнението на това изискване трудно ще се избегне конфликтът на интереси поради обвързаността на получаваното възнаграждение от служителите в банките с постигнатите от тях финансови резултати. Текстът е твърде общ, поради което прилагането му най-вероятно ще се изразява по-скоро в предоставяне на преддоговорна информация, а не на адекватни съвети към клиентите.

Банки | Banks

Със закона се въвежда за пръв път задължение за кредиторите да извършват оценка на кредитоспособността на потенциалните си клиенти. Това задължение изисква два вида справка - на основата на достатъчно информация, получена от клиента, и въз основа на справка в информационните бази данни за кредитна история, до които те имат достъп - Централния кредитен регистър към БНБ или в друга база данни, използвана в страната за оценка на кредитоспособността на потребителите. Въпреки че по презумпция кредиторите извършват такава оценка, една подобна разпоредба би насърчила отговорното поведение на всички кредитори, включително небанковите финансови институции, при предоставяне на кредити. Оценката на кредитоспобността е механизъм за защита на кредиторите, който им позволява да преценяват риска при кредитиране и въз основа на такава оценката да отказват да предоставят кредити на потребители с високо рисков профил. В тези случаи кредиторите ще са длъжни да уведомяват потребителите за резултата от извършената проверка. Мярка, насочена към гарантиране на отговорно кредитиране и заемане, е също така включването в преддоговорната информация и в информацията по договора за кредит на предупреждение за последиците при просрочване на дължимите вноски. Договор за кредит Промени са въведени и в разпоредбите относно съдържанието на договорите за потребителски кредит. Задължително става посочването на всички условия, както и на процедурата за промяна на лихвения процент по кредита, въведено е задължение за уведомяване на потребителя за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната. Предвидена е възможност всички изменения и допълнения на сключения договор да се осъществяват в писмена форма със съгласието на потребителя. С промените се цели предоставяната информация в дого-

ворите да бъде по-ясна и по-лесна за разбиране от потребителите. Реклама Нов момент, който се очаква съществено да промени установената практика на банките, са разпоредбите за рекламиране на кредитите. В рекламата задължително следва да се посочват най-важните условия по кредита – лихвен процент, ГПР, общ размер (главница) и срок на кредита, общата сума, дължима от потребителя за връщане, и др. Информацията в рекламите следва да е ясна и разбираема и да бъде предоставена с еднакъв размер на шрифта (разпоредбата е заимствана от законодателството на Великобритания). С това се цели по-голяма прозрачност относно предлаганите условия по кредитите и ограничаване на възможността за разпространяване на подвеждаща реклама. Предвижда се тези изисквания да се прилагат и за договорите за заем, обезпечени с ипотека. Предсрочно погасяване В съответствие с изискванията на директивата потребителите ще могат по всяко време да погасят своите задължения по договор за кредит, без да им се начислява такса за предсрочно погасяване, при кредитите с плаващ лихвен процент. В случаите на потребителски кредит с фиксиран лихвен процент се въвежда една доста ниска граница на дължимото от потребителя обезщетение: не повече от 1% от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит надхвърля 1 година, и 0.5% от сумата на предсрочно погасения кредит, когато периодът е по-малък от година. Тъй като значителна част от потребителските кредити в България са с плаващ лихвен процент, въвеждането на това изискване не се очаква да засегне съществено разходите на потребителите по кредитите. При тълкуване на изискванията на директивата е видно, че кредиторите няма да имат право да събират такса за предсрочно погасяване и при договорите за овърдрафт, попадащи в обхвата на закона. В първоначалния вариант на директивата бе допусна-

та неточност, но впоследствие Европейската комисия поясни, че разпоредбите относно право на отказ са приложими и спрямо договорите за овърдрафт. Право на отказ Една от най-съществените промени, която законопроектът предвижда, е въвеждането на право на отказ на потребителя от сключения договор за кредит. За да се разбере същността на този сравнително нов за българската правна система институт, следва да се проследи неговото възникване и развитие, както и да се разгледат установените практики относно правото на отказ в държавите членки, в които първоначално се е появил. В българската правна система правото на отказ е въведено с приетия през 2006 г. Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Буквалното транспониране на този институт в съответствие с европейска директива, без да се проучат неговата същност, механизъм на функциониране и установените практики в останалите държави членки, възпрепятства ефективното му функциониране и на практика го направи неприложим. Институтът на правото на отказ има своята история в законодателството на някои държави членки, чиито опит е послужил на Европейската комисия като основа на предложените текстове в директивата относно договорите за потребителски кредит. Правото на отказ възниква и първоначално се прилага единствено в общото потребителско законодателство, уреждащо предоставянето на потребителски стоки и услуги (Австрия - Закон за защита на потребителите, Италия - Закон за защита на потребителите, Германия - Закон за плащанията от 1969 г.). По-късно в резултат от развитието на правна уредба в потребителско законодателство на няколко държави - Великобритания, Ирландия и Германия, възниква право на отказ при финансовите услуги и конкретно при договорите за потребителски кредит. Във Великобритания правото на отказ при договорите за потреби-

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

телски кредит е въведено със Закона за потребителския кредит от 1974 г., а по-късно уредбата е преместена в Закона за защита на потребителите (The Consumer Protection (Distance Selling) Regulations 2000, The Cancellation of Contracts made in a Consumer’s Home or Place of Work etc. Regulations 2008). Съгласно него потребителите имат право да упражнят право на отказ от сключен договор за кредит с изпращане на уведомление до кредитора. От момента на изпращане на уведомлението се приема, че договорът не е бил сключван и не поражда правни последици, а за потребителя възниква задължение да върне на кредитора получената сума. Той трябва да направи това в рамките на един месец след изпращане на уведомлението, а когато кредитът се погасява на месечни вноски - преди датата на първата вноска по кредита. Ако потребителят не изпълни това задължение, договорът продължава да действа по отношение на вземането на кредитора за сумата и начислената към нея лихва. Въпреки направеното уведомление за упражняване на право на отказ договорът продължава да действа, ако потребителят внесе първата вноска по кредита в рамките на определения за това срок. Правната уредба на английското законодателство е изпъстрена със специфика и усложнения относно упражняването на правото на отказ, което внася по-голяма яснота за механизма на функциониране и прилагане на този институт. В Германия правото на отказ е уредено в § 7 от Закона за потребителския кредит, а от 2001 г. уредбата е преместена в Германския граждански законник (Buergerliches Gesetzbuch). Съгласно последния потребителите има право да упражнят право на отказ от сключен договор за кредит, без да посочват причина за това, с изпращане на уведомление до кредитора, а ако потребителят не изпълни задължението си за връщане на получената сума, договорът за кредит продължава да действа. В съответствие с установените добри практики за упражняване на

бр. 9-10/2009

правото на отказ в проекта за нов ЗПК е предвидена възможност за потребителите в рамките на 14 календарни дни, без да дължат обезщетение или неустойка и без да посочват причина, да се откажат от сключения договор за кредит. За да породи действие правото на отказ, трябва да са изпълнени кумулативно две условия - да е изпратено уведомление до кредитора за отказ от сключения договор, както и потребителят да върне получената сума и да заплати начислената лихва до 30 календарни дни от изпращане на уведомлението за упражняване правото на отказ. Правото на отказ се смята упражнено от момента на изпращане на уведомлението от потребителя, но ако той не изпълни задължението си за връщане на получената сума, правото на отказ не поражда действие. В този случай договорът за потребителки кредит следва да се запази при условията, при които е бил сключен, а потребителят да започне да погасява месечните си вноски. Договорът за кредит ще продължи да действа и отношенията между кредитор и потребител ще се уредят съгласно неговите клаузи. Транспонирана по този начин, разпоредбата не би следвало да създаде затруднения за кредиторите при събиране на техните вземания, тъй като договорът за потребителски кредит се запазва заедно с обезпеченията по него и затова не би следвало да предизвика отказ на кредиторите да предоставят кредити преди изтичането на 14-дневния срок за упражняване на право на отказ. Ако договорът за кредит се прекратяваше, това би създало редица затруднения както за кредиторите, така и за потребителите. В една такава хипотеза с прекратяването на договора отпадат и обезпеченията към него, клаузите на договора престават да се прилагат, отпадат също всички задължения на кредитора към потребителя. Смята се, че правото на отказ предоставя по-голяма възможност на потребителя да обмисли решението си за вземане на потребителски кредит. За разлика от голяма част

от държавите - членки на ЕС, в България няма практика упражняване на правото на отказ, поради което е трудно да се предвиди ефектът от тази разпоредба. Годишен процент на разходите по кредита Централен елемент в новия ЗПК си остава годишният процент на разходите по кредита (ГПР), тъй като той е показател за реалната цена на кредита, позволяващ обективно сравняване между предложенията на банките. ГПР включва дължимата за връщане от потребителя главница, заедно с всички лихви, такси и комисиони, които се начисляват по кредита. Неговото предоставяне е абсолютно задължително както в преддоговорната информация, така и във всеки договор за кредит. Предстои ГПР да се утвърди като основния показател, позволяващ сравняване на различните предложения за потребителки кредити на пазара. Заключителни бележки Въвеждането на редица нови изисквания спрямо потребителските кредити цели да осигури сравнително висока защита на интересите на потребителите в областта на потребителските кредити. Разработването на регулаторна рамка и нейното приложение сами по себе си обаче не са достатъчни, за да осигурят постигането на тази цел. Потребителската защита в областта на кредитирането е свързана също така с равнището на финансова образованост сред гражданите, с финансовата култура на обществото, с насърчаването и подкрепата на мерки за повишаване на финансовата грамотност от правителствени и неправителствени организации. При постигането на адекватно ниво на защита на потребителите на финансови услуги следва да се търси винаги необходимият баланс със защитата на интересите на кредиторите, за да се гарантира постигането на ефективен и оптимално функциониращ механизъм на функциониране на регулаторната рамка относно потребителското кредитиране в България.

Банки | Banks

Перспективи на банковия сектор в България и ЦИЕ Анализ на УниКредит Груп UniCredit Group Analysis

Bulgaria and CEE Banking Outlook

поред последното проучване на икономистите на УниКредит Груп за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) понастоящем в банковия сектор на тези страни се наблюдават следните процеси и тенденции: • продължаващата икономическа криза е променила структурата и начина на функциониране на глобалния банков сектор • очертава се необходимост от редуциране на финансовата задлъжнялост и промяна на подхода за оценка на риска, в комбинация с усилия за подобряване на ефективността и връщане към традиционното търговско банкиране • пренаписването на правилата на играта в глобалния банков сектор ще доведе и до промяна на начина, по който функционират банките в ЦИЕ банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата • въпреки кризата дългосрочният потенциал на региона остава незасегнат. Играчите с най-адекватна оценка на риска най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителния дългосрочен потенциал на региона, когато банковият сектор тръгне отново нагоре.

депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003 – 2007 г., особено що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата. Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Потребителските кредити реагираха първи поради вече достигнатото високо ниво на проникване преди кризата, докато темпът на нарастване на ипотечните кредити остава постабилен. Кредитната активност в корпоративния сектор също остава ниска поради факта, че инвестициите са значително по-чувствителни спрямо икономическия цикъл, отколкото потребителските разходи (виж графика 1).

Таблица 1: Плавно намаляване на лихвите по кредитите и депозитите в периода на прогнозата

Икономистите на УниКредит Груп прогнозират намаление на лихвите както по кредитите, така и по депозитите. Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, представил частта от анализа, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 година (виж таблица 1). Като цяло в периода след кризата (2012 - 2015) се очаква лихвите по

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Графика 1: Структура и ръст на кредита в България (2007 – 2015)

Графика 2: Най-високата точка на лошите кредити се очаква през втората половина на 2010 г.

Таблица 2: Приходи, разходи и финансов резултат на българската банкова система

Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансирането. Тя ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират найголямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат от рецесията в реалния сектор. Прогнозите на експертите на УниКредит Груп са необслужваните кредити (по дефиниция, тези с просрочие повече от 90 дни) да достигнат

бр. 9-10/2009

своя пик през втората половина на следващата година (виж графика 2), като дори тогава у нас ще бъдат на безопасното ниво от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчисленията това означава, че загубите за банковия сектор на страната в резултат от отписване на активи поради рецесията ще достигнат около 3.7 млрд. лева, или приблизително 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. При

това ниво на загубите в кредитните портфейли на банките експертите смятат, че няма да има необходимост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво. В отговор на натиска върху профитабилността (резултат от влошаването на качеството на кредитите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизнеса) банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посоча в анализа на УниКредит Груп. Българската банкова система ще остане стабилна, но с по-ниски печалби (виж таблица 2). За периода 2009 - 2011 възвращаемостта на капитала ще остане под цената на капитала. Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителния дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги. Според Федерико Гицони, отговарящ за бизнеса на УниКредит Груп в ЦИЕ, банковият бизнес в региона ще започне пълното си възстановяване през 2011 г., а УниКредит Груп определено печели от диверсификацията на бизнеса си и засилва позициите си. Към момента корпоративните депозити отчитат отрицателен растеж в целия регион на ЦИЕ, когато се вземе предвид ефектът от загуба на стойност на националните валути през 2009 г. Ръстът на депозити, привлечени от домакинства, остава много нисък поради спада в заетостта, по-ниския темп на нарастване на заплатите и намаляването на трансферите от емигранти (виж графика 3). Банките продължават да са под натиск да диференцират източниците си на финансиране.

Банки | Banks

Графика 3: Структура на ръста на депозитите в България (2007-2015)

Графика 4: Ръст на кредитите

Графика 5: Ръст на депозитите

Графика 6: Чуждестранни активи и пасиви и Нетни чуждестранни активи към Общо активи в българската банкова система

Цялостното възстановяване на банковия сектор в България ще изисква време, като процесът найвероятно ще започне през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, смятат икономистите на УниКредит Булбанк. Според тях банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата. Слабият ръст на кредита в момента следва да бъде обяснен най-вече с ниското търсене на кредит в икономиката. При отчитане на промените във валутните курсове общо кредитите в региона на ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г. Не се очаква незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния. Още повече, опитът на други страни, преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка (виж графика 4). Банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти, смятат икономистите на УниКредит (виж графика 5). В същото време банките, част от международни финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи, или пък такива, които не могат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании майки в чужбина. Войната за депозитите на резиденти обаче не може да бъде съставна част от успешна дългосрочна стратегия. Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общо

бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Таблица 3: Входящи чуждестранни капиталови потоци в България, тримесечни данни, нето (1Q 2008 -2Q 2009 г.)

Таблица 4: Ликвидност на банковата система в България

Графика 7: Повишаване цената на риска по страни (5Y Credit Default Swaps USD, bps)

бр. 9-10/2009

пасивите на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стойност - 16.6 млрд. лева към септември, или 22.7% от балансовото число. Зависимостта от външно финансиране остава особено висока в Балтийските страни, в ЮИЕ и бившите съветски републики. В България чуждестранните пасиви достигнаха 26.6% от общо активите в края на 2008 г. (виж графика 6). Една от последиците на глобалната криза е пресъхването на притока на частен капитал, намаляването на входящите чуждестранни капиталови потоци и увеличаването на цената на външното финансиране (виж таблица 3). Други последици от кризата са променените съотношения за ликвидността на банковата система и повишената цена на риска (виж таблица 4 и графика 7). Въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното финансиране, глобалният шок върху региона е избегнат, се посочва в доклада на УниКредит. По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-трудните моменти са действали като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи, опериращи в ЦИЕ, е спомогнала да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошият сценарий.

Инвестиции | Investments

България запазва инвеститорски интерес Стоян Сталев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Stoyan Stalev, Invest Bulgaria Agency Executive Director

Bulgaria Maintains Investor’s Interest

ъпреки влошаването на икономическите показатели България е сред най-стабилните страни в ЕС. Това показват резултатите от доклад на Европейската комисия, третиращ финансовата ситуация в условията на криза в държавите членки на ЕС, и като цяло в съюза. В доклада се посочват няколко държави - България, Дания, Естония, Финландия и Швеция, които са сравнително стабилни в условията на криза, като се класифицират като държави с минимален финансов риск в дългосрочен план.

Преки чуждестранни инвестиции През първите 8 месеца на 2009 г. преките чуждестранни инвестиции в България са в размер на 1.95 млрд. евро. С най-голям интерес към вложения в у нас продължават да се отличават Австрия, Холандия и Белгия. Важен сигнал за нарастване на инвестиционния интерес идва от Франция, която зае четвърта позиция. По отношение на инвестициите по сектори като цяло спадът в строителство и недвижими имоти е значителен, но въпреки това този сектор продължава да е ако не на първо, то на второ място след финансовите услуги. Преките инвестиции покриват 89% от дефицита по текущата сметка за периода януари - август 2009 г. при 91% покритие за януари - ав-

густ 2008 г. За първите осем месеца на тази година минусът по текущата сметка възлиза на 2.2 млрд. евро, което е 6.6% от БВП, докато през същия период на м.г. дисбалансът е много по-голям - 5.1 млрд. евро дефицит, което представлява близо 15% от БВП. На месечна база за втори път тази година през август България излиза на излишък по текущата си сметка и той е в размер на 284 млн. евро. Два стълба на стабилност - финансова и политическа Въпреки намалението на преките чуждестранни инвестиции, което се отчита в сравнение със същия период на миналата година, достигнатите почти 2 млрд. евро са добър показател за нивото на инвеститорки интерес. Все пак в условията на глобализация и с оглед отражението на световната финансова криза ние предлагаме два важни стълба на стабилност в този момент в сравнение със страните от региона - финансова и политическа. България предлага най-ниския данък печалба - 10%, в Европейския съюз, както и найниските производствени разходи в региона. С въвеждането на 10% плосък данък от началото на 2008 г. вече сме на първо място в ЕС и по ниско облагане на доходите на физическите лица. От гледна точка на финансовата стабилност валутният борд ще остане до влизането ни в еврозоната.

Чрез фиксиран валутен курс се дава сигурност и предвидимост на капиталовложението. Значение имат кредитните нива и възможността да се изнася печалба неограничено и бързо и, разбира се, общият баланс на държавата между активи и пасиви. Ползи от географско местоположение и човешки ресурси Друг важен момент в инвестиционните проучвания се оказва локацията - ние сме Югоизточната граница на ЕС. Това положение ни дава възможност да извлечем сериозни ползи - да сме център на производство както с оглед източни пазари, така и за инвеститори с интерес към мащабния европейски пазар. Чуждестранните компании, които инвестират у нас, са силно впечатлени от високото ниво на образованост на населението. Те се впечатляват от българския интелект и креативност. Статистиката сочи, че почти една четвърт от българите притежават университетска диплома, завършили са бакалавърска или магистърска степен. Не остава незабелязано и свободното владеене на чужди езици, което е отключващ фактор за езиковата бариера между инвеститора и местните специалисти. Огромен потенциал за България и чуждестранните компании, установяващи производството си у нас, са българските студенти, които се обучават в чужбина. Над 35 000 от тях се намират в Западна Евро-

бр. 9-10/2009

Инвестиции | Investments

па. Естествено, те биха предпочели да намерят своята реализация в родината си при условия на работа и заплащане, отговарящи на тяхната висока квалификация. Публични и частни инвестиции Важно е съчетанието между публичните и частните инвестиции. Оттук нататък е ключово да задвижим мощно публичните и европейските средства в инфраструктурата. Тук се отбелязва най-сериозно изоставане като държава и като инвестиционна локация. Липсата на пътища, на индустриални зони е основен фактор за имиджа на страната. Трябва да разберем, че е унизително за България да отчита 11 км магистрално строителство на година, като в съседни на нас държави като Турция се отчитат 800-900 км на година четирилентово строителство. Неизбежно това ще повлече и частни инвеститори, защото магистралата е като артерия - покрай нея изникват всякакви други услуги като бензиностанции, хотели и индустриални зони. Една от пречките за стартиране на малък бизнес в България - изискването за минимален капитал за ООД вече отпадна. Като аргумент за промяната са резултатите от последното изследване „Правене на бизнес“ на Световната банка, в което се анализира как се прави бизнес в различни страни по света. В изследването са обхванати 181 страни, като един от показателите е именно наличието на минимален капитал за започване на бизнес. Според Световната банка това изискване категорично пречи на бизнеса. Новата сума за регистрация на ООД от символичните два лева, представляващи равностойността от 1 евро, ще бъде стимул за предприемачеството, за повече работни места и предлагането на нови услуги и стоки. Положителен ефект от законодателните промени върху инвестиционния процес През май т.г. Народното събрание прие промените в Закона за насърчаване на инвестициите. В закона са включени предложенията на Българската агенция за инвестиции за намаляване на праговете за сертифи-

бр. 9-10/2009

Електрауиндс България ЕАД получава сертификат за инвеститор клас А на за проект „Вятърен парк Бургас 400 “, 15 октомври 2009 година циране, за да бъдат обхванати по-голям брой инвеститори, т.е. прагът за клас „А“ стана 16 млн. евро, а за клас „Б“ - 8 млн. евро. Не беше прието предложението на агенцията да има само един клас, но това сега не е толкова съществено. Освен това за по-високотехнологични проекти подкрепата може да започне от 2,8 млн. евро. Смятам, че тези промени ще имат положителен ефект върху инвестиционния процес, защото БАИ ще може да окаже подкрепа на по-голям брой проекти, макар и в част от случаите само административна, тъй като бюджетът на агенцията не е голям поради общите икономически трудности на страната. Друга съществена промяна в закона е, че държавни и общински предприятия могат при определени условия с одобрение на министъра да продават земя на сертифицирани инвеститори. Изцяло нов е текстът, предвиждащ създаването на фигурата на т.нар. „приоритетен инвеститор“, чиято инвестиция трябва да е поне 3

пъти по-голяма от изискванията за сертифициране на клас „А“, но може и да е по-малка, ако е високотехнологична. Има и други критерии - да се реализира проектът в определен срок, да създава определена заетост, да подпомага като цяло развитието на дадения сектор и т.н., но не е задължително инвестицията да е в производство - може например да е в медицина и дори да е в туризма, ако с тази инвестиция се създава нов потенциал за целия сектор. В крайна сметка статутът на „приоритетен инвеститор“ се дава с решение на Министерския съвет. Тази категория инвеститори може да получи и помощи, неописани в Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции, като най-важната от тях е да получи директна субсидия от държавата за реализиране на своята инвестиция, в размер до 50% от стойността на проекта. Веднага пояснявам, че този вид помощ е разрешен от ЕС и може да се прилага във всички страни. До края на годината трябва да

Инвестиции | Investments

Oфициална церемония по присъединяването на ветроенергийния парк „Свети Никола“ към националната електроенергийна система на страната, 6 октомври 2009 година бъде приет от Министерския съвет Правилникът за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите. Сертификати за инвестиционни проекти За тази година БАИ е издала 13 сертификата за инвестиционни проекти - основно в сферата на произ-

водството на енергия от възобновяеми енергийни източници - главно вятърни и соларни паркове и производствени мощности за елементи от соларни паркове. Общият размер на сертифицираните от агенцията инвестиционни проекти е за близо 1,2 млрд. лева, като ще бъдат разкрити

над 1600 нови работни места. Кризата се отрази в забавянето на изпълнението на между 15 и 20 на сто от всички сертифицирани от агенцията през последните години проекти и е причина инвеститорите да искат удължаването на сертификатите. Забавяне има основно в областта на недвижимите имоти, като общо 70 са сертифицираните проекти от този сектор. Въпреки кризата има големи проекти, които могат да бъдат реализирани. Най-атрактивните проекти, които се осъществяват в момента, са в сферата на възобновяемата енергия. От сертифицираните от БАИ до 30 септември 2009 г. 13 проекта за инвеститор клас А осем са за подобни проекти. От тях шест са за изграждането на вятърни паркове, два за фотоволтаични централи и един за разширяване на производството на фотоволтаични панели. Общата сума на инвестициите в тези проекти е на стойност от над 1.130 млрд. лв. В сравнение с 2008 г. това е истински инвеститорски бум, тъй като тогава е бил сертифициран само един проект за вятърен парк. През 2007 г. пък инвеститорите клас А за възобновяеми източници са били четири.

бр. 9-10/2009

Инвестиции | Investments

Уличното осветление европейски приоритет Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление Alexander Trifonov, Certificated Management Consultant

Public Lighting - European Priority

акто казва Е. Фойхтерслебен, светлината е за всички очи, но не всички очи са за светлината. Уличното (градското) осветление е визитната картичка на един град. Още повече това е важно, ако този град е и столица.

Значение на уличното осветление

Уличното осветление има пряко отношение към редица сфери на икономическия и социалния живот на една държава. Транспортен травматизъм Само в България щетите от транспортни произшествия се оценяват от Световната банка на около 1 млрд. евро годишно. През 2007 г. броят на пътнотранспортните произшествия е 8011, от които 1006 са с латентен изход, а от тях 42.1% са водачи, 31.1% пътници и 26.8% - пешеходци. Само в София през 2005 г. при ПТП са ранени 2725 участници, а загиналите са 107 души, от които 27 - водачи на МПС и 60 пешеходци. От модернизация на уличното осветление в Норвегия са намалели произшествията със смъртоносен изход с 65%, с 30% е намалял травматизмът при транспортни произшествия и с 15% са намалели материалните щети. Криминални престъпления По международни оценки около 25% от кражбите, обирите, изнасилванията се извършват в тъмната част на

деня (в България не се води почасова статистика на произшествията - транспортни и криминални, т.е. статистика на произшествията за светлата и тъмната част на деня). През 2000 г. Пейнтър и Фарингтън от Кембриджския институт по криминология осъществяват два изследователски проекта за изследване на ефекта от подобряването на уличното осветление върху равнището на престъпността в Дъдли и Стоук-он-Трент. В Дъдли броят на престъпленията в експерименталния район намалява с 41%, при 15% намаление в контролирания район. В Стоук-он-Трент броят на престъпленията намалява с 43% в експерименталния район и с 45% в два съседни района, сравнено с едва 25-процентно намаление на престъпленията в двата контролирани района. Изводът - икономиите, реализирани от намалялата престъпност, превишават разходите за подобряване на уличното осветление с 2.4 до 10 пъти след една година. Следователно налице е изключителна икономическа ефективност и възвращаемост на инвестициите. Развитие на туризма Чрез създаването на допълнителни атракции и експониране в светлина и светлинни ефекти на архитектурни и исторически паметници, природни и културни забележителности се удължава времето за ангажиране на вниманието на туристите или гостите на съответния град. В столицата на България има 1378 архитектурни и 229 исторически паметника и около 2000 културни забележителности, както и 3 резервата. Регистрираните нощувки

на гости на столицата са около 800 000 годишно. В България почти не е развит т.нар. нощен туризъм (ако не се смята светлинното шоу на Велико Търново), а това е допълнителен източник на приходи и за туроператорите, и за общините. В този аспект биха могли да се разглеждат и мерките в ОП „Регионално развитие“ и Програмата за развитие на селските райони по отношение на повишаването на атрактивността на туристическата дейност. Биологично разнообразие Необходимо е да се намали и дори да се премахне „светлинното замърсяване“. „Светлинното замърсяване“ води до: • негативно влияние върху биологичния ритъм на хората • намаляване на популацията на насекомите (храната за птиците) с последващо намаляване на техния брой и видове • заблуда на прелетните птици при придвижване от една територия към друга. Словения е единствената страна в Европа, приела специален закон за светлинното замърсяване, в сила от 30.08.2007 година. Италия е подела инициативата за приемане на Европейски закон за светлинното замърсяване, в което се предвижда след 23 часа (през лятото след 24 часа) да се намали интензитета на уличното осветление с 30%. Разход на електроенергия Високият разход на електроенергия влияе негативно върху климата. Намаляването на разхода на електроенергия с 50% на един светлинен

бр. 9-10/2009

Инвестиции | Investments

Европа през нощта източник от ново поколение („бялата светлина“) в сравнение с живачните лампи, се равнява на икономия на около 100 кг. СО2 годишно. Стандарти, критерии, препоръки Всяка европейска страна прилага свои национални стандарти, но основополагащият международен стандарт за уличното осветление е ЕN 13201. Изискванията се свеждат до: • средната минимална яркост • нормиране на средната яркост • общата равномерност • надлъжната равномерност • коефициент на околна осветеност за улично осветление. Това създава комфорта на водачите на транспортни средства и пешеходците в тъмната част на деня. Нарушаването на този комфорт или предоставянето на такъв със силно занижени показатели може да доведе до финансови щети за общината при възникване на произшествия по вина на уличното осветление, за което е отговорна градската управа. Финансови щети за общината могат да произтекат и от факта, че елементите на уличното осветление - стълбове, осветителни тела, касети не са застраховани. При възникване на злополуки с хора или щети за МПС от лошо закрепване или токов удар, ответник ще бъде общината, респективно дружеството, което отговаря за експлоатацията на уличното осветление. Икономията от застраховка може да се превърне във финансов капан за общината, а обезщетенията, които ще трябва да платят, пак са от джоба на жителите на град София.

бр. 9-10/2009

Светът през нощта В България при проектиране на уличното осветление трябва да се съблюдават и следните стандарти, документи и препоръки: EN 60598-1 and EN 60598-2 Luminaires General Requirements EN 60188 - High pressure mercury lamps EN 61167 - Metal-halide lamps EN 62035 - Discharge lamps - Safety requirements EN 61347-2-9 - Lamp control gear for discharge lamps CIE 154:2003 The maintenance of outdoor lighting systems ANSI/EIA 709.1 protocol IEEE 802.11 Standard IEEE 802.16 Standard TCP/IP, OSI models EN 60529 CIE 115-1995 - Recommendation for the lighting of roads for motor and pedestrian traffic TECHNICAL REPORT CEN/CR 13201-1 Selection of lighting classes Вследствие прилагането на този стандарт и резултатите от реализираните проекти в европейските страни са приети критерии за качествено осветление: • в Германия броят светлинни източници на 1000 души население е средно 111. От това следва, че в София би трябвало да светят около 155 000 източника (при брой на жителите - 1.397 милиона официално, а пребиваващите са около 1.6 - 1.8 милиона, съответно са необходими около 180 000 източника), при действащи днес около 80 000

енергия за улично осветление на 1 жител в Германия - 13 вата (в България около 3.5 вата). Парично това означава - 3.5 евро годишно • разходът за улично осветление в Германия е около 0.4% от текущите разходи на местните бюджети на общините. В България е дори 1%, но в реално изражение разликата е значителна. Като сравнение тук ще посочим още, че бюджетът на Виена е около 11 млрд. евро, а на София - 0.5 млрд. евро • експлоатационните разходи за улично осветление в Германия са около 8 евро на жител на година, а за България - около 3-4 евро, при значително по-лошото му състояние • инвестициите в улично осветление на жител в европейските страни са около 70 - 100 евро, докато в България и особено в София този проблем се подценява - под 1% годишно - около 1-2 евро , което доведе до силното амортизиране на уличното осветление. В резултат в София няма нито една улица, която да отговаря напълно на европейските норми за улично осветление. За целта трябва да съществува т.нар. мастър план, който да отразява плана за развитие на територията на общината и той да бъде водещ при изграждането и модернизирането на уличното осветление. •

Инвестиции | Investments

Европейските директиви за уличното осветление На графика 1 се демонстрира, че компонентите на уличното осветление не могат да останат извън директивите на ЕС. Определени са и сроковете, в които тези директиви трябва да бъдат хармонизирани в местното законодателство, а именно: Директива 2002/96 (WEEE Directive - waste electrical and electronic equipment), която се отнася за рециклирането на отпадъците от електротехническата и електронната промишленост. Директива 2002/95 (RoHS Directive), която се отнася до ограничаване на опасни вещества в изделията на електротехническата и електронната промишленост. Директивите, отнасящи се пряко към уличното осветление, са Директива 2005/32, засягаща производителите на изделия, ползващи електроенергия, и Директива 2006/32, третираща проблемите на енергийната ефективност. Директива 2005/32, известна още като EuP, дава право на Европейската комисия да предприема мерки спрямо производителите на изделия, ползващи електроенергия, ако те не отговарят на приоритетите и стандартите в общността. Първите стъпки в тази насока предстоят. В Австрия тя е в сила от февруари 2009 г. (при препоръка от ЕК да се въведе от началото на 2007 г.). Основна тема на световния конгрес за улично осветление през януари 2010 г. ще бъде именно тази директива. Тя засяга подобряване на показателите на светлинните източници по отношение на ограничаване на минималното светлинно излъчване lm/W, ограничаване на цветовото възпроизвеждане (Ra индекс) и т.н. Ще бъдат засегнати светлинните източници по вид и година например, както следва: луминесцентните лампи Т8 - 2010 г. компактните луминесцентни лампи 2010 г. луминесцентните лампи Т12 - 2012 г. натриевите лампи - стандартни - 2012 г. живачните лампи - 2015 г.

Графика 1: Европейски директиви

Източник: VS - A new Lighting Experience Съгласно Протокола от Киото осветлението може да осигури намаляване на СО2 с около 24 млн. тона годишно. Европейските страни планират при модернизация на уличното осветление да намаляват СО2 с около 10 мил. тона годишно (икономия на около 3 млрд. евро годишно). Директива 2006/32 третира проблемите на енергийната ефективност. Тя трябва да намери отражение при разработката на проекти за улично осветление заедно с националните цели в тази област – намаляване на енергоемкостта на българската икономика с 51% до 2020 година. За тази цел основополагащ документ при стартиране на проекти в областта на уличното осветление е мастър план, който представлява светлинно оразмеряване на всяка улица в зависимост от нейния клас, предназначение и разположение. Този мастър план трябва да е съобразен също така с архитектурните характеристики и градоустройствения план (индустриални, търговски, жилищни, паркови, увеселителни райони). Изводът е, че при модернизация на уличното осветление в техническите изисквания към проектанти и доставчици трябва да се предявяват изисквания и задължения да се спазват тези директиви.

На графика 2 се вижда, че през 2010 г. се очаква внедряване на нови технологии в уличното осветление, след като има забавяне спрямо предварително планирания срок за това - 2006 година. Тези тенденции изискват при модернизация на уличното осветление да се изискват от проектантите да прилагат нови технологини и технически решения. Много добра енергийна ефективност при уличното осветление се постига с въвеждането на т.нар. бяла светлина, защото тя предлага по-добра видимост - 43% икономия на електроенергия при модернизиране и 53% при изграждане на ново улично осветление в сравнение с натриевите лампи с високо налягане („жълтата светлина“). Проучване проведено от Lighting Research Center в Трой, Ню Йорк за това как хората възприемат ефекта от улично осветление през нощта показва, че дори при намалени нива на осветеност при използване на бяла светлина нивото на яркост е по-високо, като същевременно консумацията на електроенергия е намалена. Техническите характеристики на съвременните светлинни източници изискват ново разположение на носещите конструкции на светлинните тела (стълбове), за които също има действащи стандарти. Изграждането на съвременно улично осветление

бр. 9-10/2009

Инвестиции | Investments

Графика 2: Внедряване на нови технологии

София 1900 г.

Източник: VS - A new Lighting Expirience BAU (Best Available Units) LCC&LLCC ((Least) Life cycle cost) BAT&BNAT (Best (Not yet )Avallable Technology)

Днес - 2009 г.

Квартал Redbridge, Лондон

Стара технология

Нова технология

Европейски град - днес предполага разходи за инвестиции в нови стълбове (за София са необходими около 120 000 стълба - за подмяна и нови), нови тела с оптимално съотношение добив на светлинна/разход за поддръжка, за вкарване на захранващите кабели под земята (полагане на около 1500 км кабели – около 50%

бр. 9-10/2009

от наличното електрозахранване на уличното осветление). Не трябва да се забравя и оптималното управление на уличното осветление в съответствие с метеорологичните условия и трафика, т.е. управлението на осветлението трябва да кореспондира/ да работи заедно със системата за уп-

равление на транспортните потоци. Важен елемент на уличното осветление е постоянният контрол на параметрите му от страна на компетентни организации, които не са свързани с неговото изграждане и експлоатация. Уличното осветление се заплаща от жителите на съответния град, на общината и следва те да могат да контролират как се изразходват заделените средства. Основополагащ документ за стартиране на модернизацията на улично осветление е споменатият вече мастър план, който отразява класа на улиците, височината на стълбовете и цветовото излъчване в зависимост от предназначението на градската територия (виж графика 3). За да се постигнат тези изисквания, в последните 10 години са реализирани редица международни (като европейския GreenLight-Programm

Инвестиции | Investments

Графика3: Мастър план

В зависимост от класа улици от 2003 г., ENERLIN - 2006-2008 г.) и национални проекти в областта на уличното осветление - например само в Австрия - 2002-2004 г.: OPTIMON-SBL; 2005-2006: LICHTPAKET; 2007-2009: LICHTSTRASSE Oststeiermar. В България през последните 20 години не е реализиран нито един значим проект - международен или национален, в областта на уличното осветление, което продължава да се изгражда „на парче“, без концепция, без стратегия, без прилагане на съвременни технологии. Чрез Лабораторията за осветителна техника при ТУ - София, България е участвала в проекта E-street: интелигентно пътно и улично осветление в Европа. Чрез фонд „Козлодуй“ и съфинансиране от Министерството на икономиката и енергетиката е обновено уличното осветление в около 20 общини на стойност около 10 млн. лева. ОП „Регионално развитие“ също така би могла да се използва за финансиране на проекти за улично осветление. Заключителни бележки От всичко казано по-горе могат да се направят следните изводи: • уличното осветление в България е твърде изостанало по отношение на съвременните изисквания и тенденции, независимо че са направени опити за решаване на проблемите • българските общини не разполагат с финансов ресурс за изграждане на съвременно улично осветление, което пряко влияе върху развитието на туризма, а той се очертава като един от приоритетите в българското стопанство • икономията от енергийна ефек-

В зависимост от височината на стълбовете тивност (ЕСКО - договорите) не е достатъчна да се финансират необходимите инвестиционни разходи • чрез публично-частното партньорство биха могли да се финансират само отделни елементи на уличното осветление – замяна на светлинни източници, внедряване на системи за димиране на светлинните потоци, за архитектурно осветление • проектите за уличното осветление са комплексни проекти както по отношение на тяхната подготовка - светотехници, архитекти, еколози, предприемачи в туризма и търговията, така и по отношение на финансирането и експлоатацията - привличането на финансови средства от международни организации (напр. Американската агенция за икономическо развитие - проектите в Габрово, Перник, Пазарджик чрез Обединена българска банка), европейските програми и частния капитал. Това изисква добър финансов и технически инженеринг за моделиране и оптимизиране на параметрите на проекта, интересите на партньорите и доказване на обществените ползи от инвестициите в уличното осветление • трябва се предприемат целенасочени, добре обосновани, финансово структурирани и обезпечени мероприятия за изпълнение на решението на Правната комисия към Парламента на ЕС от 12.03.2004, СОМ (2004) 165 относно превенцията на крими-

Цветово излъчване на осветлението в зависимост от предназначението на територията налността и конкретно за подобряване на уличното осветление като фактор със значително влияние, а също така в подкрепа на инициативата на Европейската комисия за намаляване наполовина на жертвите от пътнотранспортни произшествия до 2010 г. и апела на комисаря по транспорт Жак Баро за включване на възможно най-голям брой страни - членки на ЕС. България е подкрепила това решение, но през тези близо 6 години е направено твърде малко • уличното осветление има индиректно отношение и към Зелената книга „Към нова култура за градска мобилност“ от 25.09.2007, СОМ (2007) 551, в частта на намаляване на замърсяването на въздуха от транспортните средства и икономия на енергия. Уличното осветление е наука и трябва да се проектира комплексно и в перспектива. То следва да се изпълнява от компании и екипи с доказана квалификация и опит, за да не се налага да се извършва повторно, да струва поскъпо, което при икономическото състояние на България днес и в следващите години е недопустимо. Нека проникне светлина в тъмнината на проблемите на уличното осветление - Lux in tenebris - светлина в тъмното. Нека прогледнем през очите на гражданите, а не през очите на печалбата.

бр. 9-10/2009

Пари | Money

Финансовата криза и институционалната реформа в Европейския съюз Д-р Цветан Манчев1 Tsvetan Manchev, Ph. D.

Global Financial Crisis and the Institutional Reform in the EU

he research paper presents and analyses institutional reform in the EU in response to the recent global financial crisis. Based on this several conclusions are drawn about future policy challenges for national governments and regulatory authorities in the member states. Paper starts with analyzing the key weaknesses of the regulatory framework in the EU during the recent crisis - the inadequacy of institutional organization to deal with systemic risk issues and asymmetry of information between the supervisory authorities in the EU. It also briefly presents the key steps at EU level to tackle with aggravation of financial conditions, increasing volatility of financial markets and declining confidence with financial institutions in the eve of crisis. Both are followed by description of EU institutional response to the crisis. The main findings of the paper are that initial miscoordination among the key decision making bodies - national governments, the Commission and the Council - is followed by clear recognition and focus on the core problem and sharp efforts to turn the analysis of the "De Larosière high-level working group"

into a European draft-legislation. The summary of draft-legislation itself is presented in 3 appendices to the paper. It resumes the type of regulations (app. 1), the structure and key tasks, and responsibilities of the European Systemic Risk Council (app. 2), and the structure and key tasks, and responsibilities of the new European Supervisory Authorities (app. 3). The analysis of the newly proposed European draft-legislation is also supported by a description of the major ex-ante known challenges at the implementation phase. Herewith, the analysis emphasis on the importance of cooperation between the proposed new European Authorities - the European Systemic Risk Council (ESRC) and the group of European Supervisory Authorities (ESA). It takes into account the advisory (nonbinding) role of the recommendations of the ESRC and the binding power of the decisions of the ESA, as well as, their policy frontiers. Special attention is given to the importance of the definition of "fiscal responsibilities of the national governments" as major policy frontier for the new European supervisory mechanism. The main conclusion of the paper is that the newly proposed institutional

framework for financial sector supervision in EU will require abrupt adjustments in the supervisory sets at national levels. There will not be one single and successful model of change in the EU, but the new framework will irrevocably require timely political consensus at national level about the definition of the "fiscal responsibility of the government" based on vast analysis and confident models applied by the ministry of finance. The newly proposed institutional framework for financial sector supervision in EU will also require sharp political decisions about the enhancement of the administrative capacity of national supervisors and further integration and development of their information systems and the organizational structures. Further step for synchronization of the policies of national supervisors together with clearly defined "fiscal responsibility" of the respective national government will be necessary, thus to facilitate the effective participation of particular member-state in European financial stability dialogue and these of country’s high-level representatives in the work of ESRC and ESA.

Авторът е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, член е на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори и на Българската макроикономическа асоциация. 1 Lecturer in ”St. Kliment Ohridski” Sofia University, Member of Commission for Public Oversight of Statutory Auditors and the Bulgarian Macroeconomic Association 1

бр. 9-10/2009

Пари | Money

Целта на материала е да анализира институционалната реакция на ЕС на настоящата глобална финансова криза, конкретно реакцията за справяне с т. нар. „информационен проблем“2 и ограничаването на системния риск. На тази основа са направени изводи, които могат да послужат при бъдещата работа у нас в областта на финансовата отчетност и регулиране. Глобалната финансова криза разкри редица сериозни слабости на архитектурата на световната финансова система и системите за ранно предупреждение и финансов надзор. Тя за пореден път показа, че независимо от усилията на политиците и мащабните инвестиции в системи за ранно предупреждение и анализи както от страна на международните финансови институции, така и на националните органи за регулиране и надзор, те винаги ще са „недостатъчни“ за пълното предотвратяване на проблема с несиметричност на информацията и на системния риск. Структурата, организацията и институционалният капацитет на международните финансови институции и националните органи за регулиране и надзор винаги ще следват развитието на финансовите пазари, но не могат да го изпреварят. Това обаче не предполага намаляване на усилията и главно на инвестициите в институционален капацитет на регулаторните органи и техните информационни системи. В резултат на процеса на либерализация на пазарите в редица области, включително и най-вече в сферата на финансовите услуги, през последното десетилетие мултинационалните финансови институции проникнаха едновременно в множество държави и региони и предизвикаха т.нар. „глобализация на пазарите“. Наред с това, протичаше и процес на интегриране на националните финансови системи, което намери

израз в създаването на финансови конгломерати, осъществяващи т. нар. „кръстосани продажби“ едновременно на множество финансови продукти, както и дистанционно предлагане на продукти. Самите финансови продукти се усложниха и стандартизираха, което намери израз в рязко покачване на обемите на финансовите операции. Описаното по-горе не беше съпроводено с адекватни реформи в международната финансова архитектура, финансовото регулиране и надзор, като последният остана национален приоритет и отговорност. Въпреки развитието на множество и разнообразни форми на сътрудничество между националните надзорни органи, те, както и международните финансови институции, не успяха навреме да открият и анализират глобалните рискове, както и да предприемат адекватни предпазни мерки. Липсата на своевременна информация и адекватни анализи на глобално равнище ограничи значително възможностите да се предприемат координирани и навременни действия от националните надзорни органи и правителствата при изострянето на колебанията на пазарите. Това още веднъж доказа теорията за съществуването на „информационен проблем“ и неговата голяма важност като фактор за финансовите кризи. В пика на кризата, най-вече през последното тримесечие на 2008 г. и началото на тази година, централните банки по света се намесиха, като практически предлагаха ликвидност при поискване и на много ниска цена, а правителствата предприеха невиждани в досегашната практика „инжекции“ за рекапитализиране на частни банкови институции и предоставяне на държавни гаранции за депозиторите. Действията на централните банки и правителствата, особено на големите държави, обаче дългосрочно не могат да заместят системите за ранно предупреждение и ефективен финансов надзор,

без да предизвикат нов „провал на финансовите пазари“, съпроводен с криза, този път при изплащането на държавните дългове и инфлационен натиск върху населението и фирмите. Това наложи още в пика на кризата да се потърсят модели и решения за преструктуриране на системите за ранно предупреждение и финансов надзор като средство за ограничаване на „информационния проблем“. Европейският съюз (ЕС) не направи изключение от гореописаното развитие, въпреки че той е един от еталоните в световен мащаб за преодоляването на препятствия за търговия и свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали между отделни държави, както и в създаването на мултинационални компании, които да действат на общ пазар. Независимо от съществуващите форми на интеграция в ЕС, системите за финансов и банков надзор също показаха „сериозни слабости по отношение на сътрудничеството, координацията, съгласуваността и доверието между националните надзорни органи“3 . Като основни причини за слабостите в сътрудничеството, координацията и съгласуваността между надзорните органи в ЕС по време на настоящата финансова криза се изтъкват несиметричността на шока върху отделните страни членки поради различната степен на интеграция на националните финансови системи в глобалната икономика. Това е валидно като за новите страни - членки от Централна и Източна Европа, така и за страните от еврозоната и тези на другите страни - основателки на съюза. Тук конкретна роля имат дълбочината на интеграция на финансовите системи на отделните европейски държави с тази на САЩ, както и различната степен на диверсификация на банковите и финансовите системи по отношение на финансовите продукти и пазари. Това не позволи на всички национални надзорни органи на страни-

2 Понятието „информационен проблем“ (проблем с несиметричност на информацията) като фактор за колебанията на финансовите пазари подробно е анализирано теоретично, например, в Mishkin F., "Economics of Money, Banking, and Financial Markets",9th revised edition, Pearson Education. 3 Вж. Съобщение на Европейската комисия, Европейски финансов надзор, 27.05.2009 г.

бр. 9-10/2009

Пари | Money

те - членки на ЕС, едновременно да разпознаят силата на шока, както и да оценят адекватно рисковете от верижните (вторичните) ефекти, породени от действията на всяка от тях. В отговор на кризата, правителствата в ЕС също предприеха различни по мащаб интервенции за капиталова подкрепа на финансовия сектор, а Европейската централна банка (ЕЦБ) - стандартни мерки за възстановяване на ликвидността на паричните пазари в съюза. Отделно от това ЕЦБ предприе в координация с другите големи централни банки (на САЩ, Великобритания, Япония, Швейцария, Канада, Австралия) и мерки за ограничаване на резките колебания на курсовете на основните световни валути. Тези мерки съдействаха за ограничаването на негативния ефект от кризата и не допуснаха масово изтегляне на депозити предвид разклатеното доверие на европейските граждани в банките. Описаните действия в ЕС обаче не адресираха проблема с липсата на навременна информация, анализи и действия на надзорните органи на общоевропейско ниво. Той също беше разпознат относително бързо от европейските политици. Още през ноември 2008 г. Европейската комисия (ЕК) възложи на работна група на високо равнище, председателствана от Жак дьо Ларозиер, да анализира ситуацията и да представи препоръки как да бъдат подобрени европейските разпоредби относно надзора. Целта беше да се осигури по-навременна информация за рисковете и съответно по-добра координация между надзорните органи, а оттам и по-добра защита на европейските граждани, с което да се възстанови разклатеното доверие във финансовата система. Окончателният доклад на групата „Дьо Ларозиер“4 беше представен на 25 февруари 2009 г. и в него се съдържат предложения за засилване на сътрудничеството и координаци-

ята между националните надзорни органи, включително чрез създаване на нови европейски надзорни органи, както и за създаване на орган на европейско равнище, който да бъде натоварен със задачата да следи непрекъснато за евентуалните рискове във финансовата система като цяло. В свое съобщение „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г.5 ЕК изрази своята принципна подкрепа за препоръките на групата „Дьо Ларозиер“. На заседанието си от 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта от подобряване на регулирането и надзора върху финансовите институции в ЕС и използването на доклада на групата „Дьо Ларозиер“ като основа за действие. Това направи и Европейският парламент. В края на следващия месец ЕК публикува свое съобщение6, в което излага визията си за реформиране и създаване на нова европейска финансова надзорна рамка. Рамката предвижда създаването на два основни стълба: • Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който ще следи и ще оценява за потенциални заплахи за финансовата стабилност, породени от макроикономическата конюнктура и от промените във финансовата система като цяло, т.нар. в съобщението „Пруденциален надзор на макроравнище“ • Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), която ще се състои от 2 стълба (i) нови европейски надзорни органи и (ii) съществуващите или преструктурирани национални органи за финансов надзор, които работят заедно и ще изградят стабилна мрежа за запазването на финансовата стабилност на отделните финансови компании и за защитата на потребителите на финансови услуги, т.нар.

„Пруденциален надзор на микроравнище“7. В предложението на ЕК подробно са разработени ролята и задълженията, съставът и функционирането на Европейския съвет за системен риск, (ЕССР) от една страна, и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) от друга, както и въпросът за сътрудничеството между ЕССР и ЕСФН. Страните членки имаха срок до 15 юли 2009 г. да представят коментарите и предложенията си, като междувременно на 9 юни 2009 г. съветът на ЕС във формат министри на финансите (Съвет ЕКОФИН) одобри реформата на европейския финансов надзор и предложи за утвърждаване „Заключение на Европейския съвет“. По-късно същия месец Европейският съвет подкрепи реформата на финансовия надзор в ЕС, като утвърди Заключението, но в него изрично подчерта, че решенията на европейските надзорни органи „не следва да засягат по никакъв начин фискалните отговорности на държавите членки“. Бързината, с която правителствата на страните членки, съвета и ЕП реагираха, позволи на ЕК относително бързо да разработи и приеме пакет от законодателни предложения.8 Той е представен в приложената в края на материала таблица 1. От таблицата е видно, че ЕК използва т. нар. „законодателство с директно приложение“, каквито са Регламентите. За разлика от други съществуващи законодателни техники в ЕС, те ограничават в много по-голяма степен възможностите на страните членки за проточване на дебати, договарянето на т.нар. „гратисни периоди“ и „изключения“, позволяващи им запазването на съществуващите разпокъсани национални надзорни практики. Създаването на нов цялостен модел за ранно усещане на рисковете и по-надежден и действащ благоразумно и превантивно надзор на финансовия сектор в ЕС, т.нар.

За подробности виж The High-level Group Report on Financial Supervision in the EU, chaired by Jacques de Larosière. За подробности виж Communication for the Spring European Council, Driving European Recovery, 4.3.2009, COM(2009)114 final. 6 Вж. пак Съобщение на Европейската комисия, Европейски финансов надзор, 27.05.2009 г. 7 Пруденциален надзор (от англ. prudential supervision) - надзор, продиктуван от желанието (волята) за благоразумие. 8 В пакета са отразени и някои от получените междувременно бележки от страните членки. 4 5

бр. 9-10/2009

Пари | Money

в проектите на ЕК „пруденциален надзор“, обаче ще става постепенно независимо от привидната бързина на първоначалната реакция в ЕС. В анализа, съпътстващ законодателните проекти, ЕК откроява редица предизвикателства, свързани с прилагането на обсъждания модел за реформа на Европейския финансов надзор, които да се разрешават последователно на следващи етапи. Същността, целите и функциите на ЕССР са обобщени накратко в приложената таблица 2, а тези на ЕСФН - в таблица 3. Във връзка с функционирането на ЕССР, ЕК вижда следните предизвикателства: • как ЕССР да стане максимално ефективен, като се има предвид, че не може да получи обвързващи правомощия поради вече взетото политическо решение да не му се предоставя юридическа правосубектност • как предупрежденията и препоръките на ЕССР да достигнат до правилните адресати и да доведат до желаните действия, но без да се допуска неволно предизвикване на нов шок (криза) като нежелан страничен ефект • как ЕССР да получава информацията, необходима за ефективното извършване на пруденциална оценка на макроравнище • как да е изградена структурата на секретариата на ЕССР и къде да е неговото седалище, така че те да позволяват изпълнението на неговите функции да става по разумен от икономическа гледна точка начин • как принципът на подчиненост (субсидиарност) да бъде спазван при структурирането и после при дейността на ЕССР9. Във връзка с функционирането на

ЕСФН, ЕК вижда следните по-важни предизвикателства: • как да се подсигури единен набор от хармонизирани технически правила и последователното прилагане на тези правила • как да се подсигури добро функциониране на колегиумите на надзорните органи и по-специално предоставянето на подходяща информация за всички негови членове • как да се постигне споразумение между надзорните органи на държавата по произход и на приемащата държава по въпроси, за които е необходимо споразумение • как да се осигури по-добра координация между надзорните органи и съгласувани действия при извънредни финансови ситуации • как да се предотврати накърняване на фискалната отговорност на държавите членки в съответствие със заключенията на Европейския съвет, без да се пречи на работата на Европейските надзорни органи (ЕНО)10 в области, които не накърняват фискалните отговорности на държавите членки, така че в бъдещата си работа ЕНО да спазват принципа на подчинеността (субсидиарността), тъй като пряката фискална политика е от изключителните компетенции на държавите членки. Дори само от изброените по-горе предизвикателства ясно се вижда, че преходът от национален към единен европейски надзор ще изисква запазване на бързината на реакцията на политическо равнище в националните правителства и най-вече националните парламенти и независимите национални надзорни органи, за да може наистина дългосрочно и съществено да се ограничи влиянието на т.нар. „информационен про-

блем“. Следва да се подчертае също така, че въпреки бързите действия, съюзът стриктно се придържа към въведената с действащия Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО)11 процедура за съвместно приемане на законодателство и вземане на решения от Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС. В предложенията на ЕК обаче се съдържа и една необичайна досега практика на съюза - с решения на ЕП и съвета да се отменят решения на ЕК. Очевидно е, че ЕК търси широка политическа подкрепа и споделяне на отговорността за предложеното законодателство, независимо че тя използва чисто технически аргументи за отмяна на нейните предишни решения за създаването на сега съществуващите комитети на Европейските банкови надзорници, Европейските надзорници на пазарите на ценни книжа и Европейските надзорници на застрахователните и пенсионните посредници (известни като т. нар. „Комитети от трето ниво“) с актове на ЕП и Съвета на ЕС. Очевидно е, че предложената рамка за гарантиране на финансовата стабилност и укрепване на надзора в ЕС може да функционира единствено ако ЕССР и ЕСФН си сътрудничат тясно. Целта на реформата е да осигури по-безпрепятствено взаимодействие между пруденциалния надзор на макроравнище и пруденциалния надзор на микроравнище. В ролята си на орган за пруденциален надзор на макроравнище ЕССР ще има нужда от навременна микроикономическа информация, докато познанията му в областта на пруденциалния надзор на макроравнище ще бъдат полезни за осъществявания от националните органи пруденциален надзор на микроравнище. В предложените Регламенти също така се конкретизират процедурите, които се спазват от ЕНО при препоръки на ЕССР, и начинът, по който ЕНО следва да използват своите правомощия, за да осигурят навре-

Работен документ на службите на Комисията, SEC(2009)1235 Общо наименование, което се използва за едновременното означаване на Eвропейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари. 11 Чл. 251 от Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО). 9

бр. 9-10/2009

Пари | Money

менната реакция на препоръките, отправени към един или повече национални надзорни органи. В съответствие със заключенията на съвета ЕКОФИН и на Европейския съвет от юни 2009 г. се въвежда предпазна клауза, гарантираща, че решенията на ЕНО няма да имат пряко въздействие върху „фискалните отговорности на държавите членки“. Въз основа на тази клауза, когато държава членка смята, че дадено решение, взето по член 10 (т.е. решения за извънредни ситуации) или по член 11 (т.е. за уреждане на разногласия) от предлаганите Регламенти, засяга нейните фискални отговорности, тя може да уведоми съответния ЕНО и ЕК, че националният надзорен орган не възнамерява да изпълни решението на органа. Разбира се, държавата членка следва ясно да покаже по какъв начин решението на органа засяга нейните фискални отговорности. В едномесечен срок органът информира държавата членка дали поддържа решението си, дали го изменя или отменя. Ако органът поддържа своето решение, държавата членка може да отнесе въпроса до съвета като действието на решението на органа временно се спира. В рамките на два месеца съветът решава с квалифицирано мнозинство дали решението на органа, да остане в сила или да бъде отменено. За решения на органа по член 10 се прилага ускорена процедура, за да бъде взета под внимание необходимостта от бързи решения при спешни обстоятелства. Европейският съвет заключи, че ЕНО следва също да имат надзорни правомощия и върху агенциите за кредитен рейтинг. Европейският орган за ценните книжа и пазарите (ЕОЦКП) ще отговаря за регистрирането на агенциите за кредитен рейтинг. Освен това ЕОЦКП ще разполага с правомощията да предприема надзорни мерки, като например оттегляне на регистрация или прекратяване на използването на кредитните рейтинги за регулаторни цели. Надзорните правомо-

12 13

щия могат да включват изискването на информация и извършването на разследвания или проверки на място. Отговорностите и правомощията на ЕОЦКП относно агенциите за кредитен рейтинг ще бъдат определени чрез изменение на регламента относно дейността на агенциите за кредитен рейтинг. Постигнатите резултати обаче все още не позволяват незабавното стартиране на реформата. Например, няма съгласие по избора на ръководители на органите, както и по редица детайли за прилагането на принципите и функционирането на новия механизъм. Въпреки строгия график за приемане на предложенията държавите членки не успяха да постигнат компромис по всички предложения на 29-30.10.2009 г. съветът отбеляза „необходимостта от продължаване на политическите преговори, преди да бъде постигнато окончателно споразумение през декември 2009 г. относно пълния пакет по създаването на нова структура за надзор за ЕС.“12 Все пак членовете на Европейския съвет се договориха за следната пътна карта: (i) да започне процедурата по съгласуване с Европейския парламент по проектите за регламенти и за решение, (ii) Европейският съвет настойчиво приканва съвета ЕКОФИН, след допълнително политическо обсъждане, да постигне съгласие до декември 2009 г. по целия пакет нормативни актове за създаване на нова надзорна архитектура в ЕС. Основните изводи могат да се разделят условно на две групи едните са свързани непосредствено със същността на кризата, а другите - с развитието на институционалната реформа в ЕС като отговор на тази криза. Основни изводи, свързани със същността на кризата. Разбира се, първата група изводи тепърва ще се обогатява и детайлизира с резултати от емпиричните анализи. Първо, най-очевидният от тях е, че настоящата финансова криза е

поредното доказателство за неизбежността на кризите при пазарната икономика независимо от усилията и инвестициите на международните финансови институции, надзорните органи, правителствата и централните банки от втората половина на 90-те години насам. Второ, колкото дълбочината и интеграцията на пазарите (конкретно на финансовите пазари)13 е поголяма, толкова шоковете, а оттам и кризите за световната икономика са по-силни и заразата се разпростира по-бързо. Трето, на настоящия етап от развитието на световната икономика, характеризиращ се с по-дълбоки и по-силно интегрирани финансови пазари, кризата засяга първо и подълбоко ядрото (каквото например са финансовите пазари в САЩ), но вероятно по-дълго трусовете ще се усещат в перифериите (например на финансовите пазари в новите страни - членки от Централна и Източна Европа), където възстановяването се очаква да бъде значително побавно. Четвърто, мащабните намеси на правителствата и централните банки на големите световни икономики силно ограничават евентуални положителни ефекти от намеси на правителствата и централните банки на други държави поради високата степен на либерализация на съвременните финансови пазари и произтичащата от това висока мобилност на капитала. Основни изводи, свързани с развитието на институционалната реформа в ЕС Предвид целта на материала, изводите за институционалната реформа в ЕС като отговор на глобалната финансова криза са значително повече и по-детайлни.  Със създаването на ЕССР ще бъде отстранена една от основните слабости, разкрити по време на кризата, т.е. липсата на анализи за уязвимостта на глобалната финансова система спрямо взаимосвързани, комплексни, секторни и междусе-

Вж. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА, 2967-о заседание на Съвета, Икономически и финансови въпроси, Люксембург, 20 октомври 2009 г. Този извод се отнася със същата сила и за други пазари, например, този на недвижими имоти. бр. 9-10/2009

Пари | Money

кторни системни рискове. ЕССР ще осигурява за страните от ЕС ранно предупреждение за евентуални системни рискове и когато е необходимо ще дава препоръки за предприемане на действия по отношение на тези рискове. Препоръките му обаче няма да имат задължителен (обвързващ) характер.  С промяната на статута и правомощията на съществуващите досега „Комитети от трето ниво“ и превръщането им в ЕНО, които могат да налагат задължителни решения за страните - членки на ЕС, се гарантира по-добре и по-навременно общностния интерес в областта на финансовото регулиране и надзор.  Предложената рамка за надзор в ЕС може да функционира устойчиво единствено, ако ЕССР и ЕСФН си сътрудничат ефективно. Целта на реформата е да осигури по-безпрепятственото взаимодействие между пруденциалния надзор на макро- и микроравнище. Налагането на новата система за ранно предупреждение и надзор е от особена важност за преодоляването на разкритите по време на кризата слабости. Тя трябва да се разглежда като част от усилията за подобряването на европейските разпоредби относно качеството и сигурността на финансовите услуги в съюза.  Разликите в транспонирането на общностното законодателство на националното право, които произтичат от изключения (дерогации), добавки или неясноти в съществуващите директиви, трябва да бъдат идентифицирани и отстранени бързо, така че да бъде определен един хармонизиран основен набор от стандарти (единен набор от правила), който да се прилага в целия ЕС от всички надзорни органи. Процесът на въвеждане на повече разпоредби, които се прилагат директно на равнището на ЕС, трябва да бъде подкрепян политически последователно най-вече от страните членки с по-слабо развити местни пазари,

чиито финансови системи се доминират от доставчици на услуги от други страни членки.  Интеграцията в европейския финансов надзор, в резултат на реформата на общностно ниво, ще изисква бързи и адекватни промени в националните системи за надзор и гарантиране на финансовата стабилност, както и в информационната инфраструктура за обслужване на тези системи. В противен случай вносът на шокове, произтичащи от общностни надзорни решения в областта на финансовите пазари, ще се превърне в допълнителен риск за функционирането на националната финансова система на съответната страна членка. Този извод има най-голямо непосредствено практическо значение за всички страни членки. Със създаването на ЕССР и ЕНО в края на годината ще се обезсмислят научните спорове за ефектите на кризата върху националната финансова система и съответните национални стратегии за действие. Още отсега е ясно, че всяка отделна страна членка трябва да преосмисли структурата и механизмите за взаимодействие между отделните национални надзорни органи. Това е особено важно за помалките страни членки с по-слабо развити пазари, чиито финансови системи се доминират от доставчици на услуги от други страни членки. Те още от самото начало следва да настроят системите си за пълноценно участие в работата на ЕССР и ЕНО, като създадат умалено национално копие на общоевропейския модел. Това обаче може да стане само като при интеграцията на съществуващите органи се анализира и се използва пълноценно достигнатият капацитет на всеки от тях, а не чрез механично сливане или преструктуриране на институции. Новият модел в ЕС ще постави на изпитание преди всичко институционалния капацитет на министерствата на финансите, които вече ще трябва задължително да

имат много по-голям капацитет за анализи, за да могат да определят ex-ante във всеки момент докъде се простира „фискалната отговорност на държавата“. Не по-малко важно ще бъде как новата национална надзорна рамка ще се изпълни със съдържание. Досегашните национални модели за поддържане на финансова стабилност бяха оценявани само тренировъчно, например чрез т.нар. мисии на Международния валутен фонд (МВФ) "Financial Sector Assessment Program", често без оценките дори да са публични, предвид правилата на фонда. Съответно, националните надзорни органи имаха право на избор по отношение приемането на оценките и мерките в отговор на тях. В същото време новият европейски модел не само има значително повисока степен на задължителност, но и ограничава силно времето за реакция на националните надзорни органи и правителствата. Това предполага бързи институционални решения и планиране на мащабни инвестиции за увеличаване на институционалния капацитет, както и за интегриране на отделните информационни системи.  Интеграцията в европейския финансов надзор ще ограничи допълнително евентуални сравнителни конкурентни предимства, които националната финансова система може да извлича в резултат например на по-ефективното използване на дерогации, добавки и неясноти в съществуващите директиви или дори на по-навременна и адекватна реакция на променените пазарни условия от страна на националните надзорни органи. Това ще е още едно изпитание пред финансовите посредници, които в същото време ще бъдат подложени и на натиск от страна на надзорните органи за увеличаване на инвестициите за преодоляване на т.нар. „информационен проблем“.

бр. 9-10/2009

Пари | Money

ПРИЛОЖЕНИЯ Таблица 1: Законодателни предложения на Европейската комисия 1. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск. 2. Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск. 3. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Eвропейски банков орган. 4. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. 5. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари.

Таблица 2. Същност, цели и функции на ЕССР Европейският съвет за системен риск (ЕССР) представлява изцяло нов европейски орган без предшественик, който ще отговаря за пруденциалния надзор на макроравнище. Според ЕК целите на ЕССР са да:  разработи европейска перспектива за пруденциален надзор на макроравнище, за да се справи с проблема, произтичащ от отделните фрагментирани анализи на риска на национално ниво  увеличи ефективността на механизмите за ранно предупреждение, като подобри взаимодействието между пруденциалните анализи на микро- и на макроравнище, защото твърде често стабилността на отделните дружества бе оценявана изолирано, без да се обърне достатъчно внимание на степента на взаимозависимост в рамките на финансовата система 

даде възможност на съответните органи да приложат в действие оценките на риска.

Според предлаганото законодателство ЕССР ще има и редица специфични цели: ЕК предлага ЕССР да не бъде юридическо лице и да не притежава обвързващи правомощия. Генералният съвет ще бъде органът, отговорен за вземане на решенията. В състава му ще бъдат широко представени НЦБ, тъй като в повечето държави членки те носят отговорността за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовия сектор. ЕССР няма да разполага с правомощия за налагане на мерки спрямо държавите членки или националните надзорни органи. Концепцията предвижда ЕССР да оказва влияние върху органите, които изготвят политиките и надзорните органи посредством своя морален авторитет. ЕССР ще може да издава два вида документи - „Предупреждения за рискове“ и „Препоръки“, с които се установяват потенциалните дисбаланси във финансовата система, както и целесъобразните оздравителни мерки. Предупрежденията и препоръките могат да бъдат насочени към всеки един аспект на финансовата система, който може да създаде системен риск. ЕССР ще анализира широк кръг от дейности, които няма да бъдат ограничени до определен вид предприятие или пазар. Той ще си сътрудничи със съответните международни финансови институции и с органи от трети страни по въпроси, свързани с пруденциалния надзор на макроравнище. С „Предупрежденията за рискове“ ще се идентифицират системни рискове и ще се правят предложения за предотвратяване или намаляване на тяхното въздействие върху финансовата система в рамките на ЕС. Тези предупреждения следва да пораждат своевременна реакция, за да се избегне разширяването на проблемите и възникването на евентуална бъдеща криза. При необходимост ЕССР може също да препоръча „специфични действия“ за справяне с идентифицираните рискове. Препоръките на ЕССР няма да бъдат правно обвързващи, т.е. задължителни за изпълнение от националните надзорни органи и правителствата на страните членки. Ако адресатът е съгласен с препоръката, той трябва да съобщи на ЕССР всички

бр. 9-10/2009

Пари | Money

мерки, предприети вследствие предвиденото в препоръката. Ако адресатът не е съгласен с препоръката и предпочита да не предприема действия, причините за бездействието трябва да бъдат надлежно обяснени. Следователно, препоръките, издадени от ЕССР, не могат да бъдат мълчаливо пренебрегнати от правителствата и надзорните органи на страните членки. ЕССР решава за всеки конкретен случай дали на предупрежденията и препоръките следва да се даде публичност. От една страна, с публикуването на препоръката може да се увеличи натискът за незабавни коригиращи действия. От друга обаче, това би могло да предизвика неблагоприятни последствия на финансовия пазар. Смята се за целесъобразно да не бъде давана публичност на предупреждения и препоръки, освен ако с квалифицирано мнозинство от две трети ръководният орган на ЕССР - генералният съвет - не реши друго. Предупрежденията и препоръките могат бъдат отправени до общността като цяло до една или повече държави членки, до един или повече от трите ЕНО и до един или повече национални надзорни органи. Всички предупреждения и препоръки трябва да бъдат предавани на съвета ЕКОФИН на ЕС, докато тези по въпросите на надзора следва да бъдат предадени на съответния Европейски надзорен орган (ЕНО). Според ЕК издаването на „предупреждения“ и „препоръки“ на съвета на ЕС и на ЕНО няма за цел да филтрира или да синтезира тяхното съдържание, а напротив, да увеличи моралния натиск върху адресата за действие или обяснение, като предоставя възможност на съвета или ЕНО да изкаже своето мнение. Както вече е ясно от казаното, генералният съвет е органът на ЕССР, отговорен за вземането на решения, за приемането на предупрежденията и препоръките. Освен него ръководството на ЕССР ще се осъществява оперативно от управителен комитет и секретариат. Според предложените от ЕК проекти за законодателство, членовете на генералния съвет, имащи право на глас, са:  управителите на националните централни банки  председателят и заместник-председателят на EЦБ  един член на Европейската комисия председателите на трите европейски надзорни органа.

Членове на генералния съвет без право на глас са председателят на Икономическия и финансов комитет към съвета на ЕС и по един представител на високо равнище на компетентните национални надзорни органи за всяка държава членка. Членовете на съвета ще изпълняват функциите си „безпристрастно“14, т.е. по време на изпълнението им те нито имат право да изпълняват инструкции, нито следва да вземат предвид индивидуалните интереси на някоя държава членка. Всеки от членовете на генералния съвет, имащи право на глас, има по един глас. Решенията на Генералния съвет ще се приемат с обикновено мнозинство . Предвижда се генералният съвет да заседава най-малко 4 пъти годишно. Заседанията се свикват по инициатива на председателя или по молба на една трета от членовете, имащи право на глас. Председателят на ЕССР ще се избира за мандат от 5 години измежду членовете на генералния съвет, които са и членове на генералния съвет на ЕЦБ. Председателят ще председателства генералния съвет, а също и управителния комитет и ще дава указания на секретариата към ЕССР от името на генералния съвет. Председателят ще може по собствена инициатива да свика извънредни заседания на генералния съвет. Председателят също ще има решаващ глас при равенство на гласовете. Председателят представлява ЕССР в неговите външни отношения. Управителният комитет ще подпомага генералния съвет във връзка с процеса на вземане на решения. Управителният комитет подготвя заседанията на генералния съвет, преглежда документацията, която ще бъде обсъждана, и наблюдава прогреса в текущата дейност на ЕССР. В състава на управителния комитет ще участват председателят и заместник-председателят на генералния съвет, председателите на трите ЕНО, председателят на Икономическия и финансов комитет, членът на комисията, както и пет членове на генералния съвет, които са и членове на генералния съвет на ЕЦБ (12 членове). ЕЦБ ще действа като секретариат към ЕССР. Секретариатът ще получава указания пряко от председателя на генералния съвет. Консултативният технически комитет („КТК“) ще подпомага генералния съвет по въпроси от компетенцията на ЕССР. Членовете на КТК са:  един представител на всяка национална централна банка 14 С изключение на решенията за даване на публичност на предупреждение или препоръка, при които се изисква квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете. Използва се обичайната практика в ЕС, която изисква кворум при всяко гласуване.

бр. 9-10/2009

Пари | Money

    

един представител на ЕЦБ един представител на националния надзорен орган за всяка държава членка един представител на всеки Европейски надзорен орган двама представители на Европейската комисия един представител на Икономическия и финансов комитет.

ЕССР ще се отчита пред Европейския парламент и пред съвета, като за тази цел докладва пред тях най-малко веднъж годишно. Европейският парламент и съветът може да изискат от ЕССР да докладва и по-често. Таблица 3: Същност, цели и функции на ЕСФН Същността на новата европейска система за финансов надзор (ЕСФН) е да се основава на общи и взаимно подкрепящи се задължения, като съчетава съществуващия надзор на предприятия на национално равнище с централизиране на определени задачи на европейско равнище, така че да се насърчават хармонизирани разпоредби, както и съгласувани надзорни практики и тяхното навременно привеждане в действие. Тази мрежа следва да се основава на принципите на партньорство, гъвкавост и подчиненост (субсидиарност). Нейната цел ще бъде да засили доверието между националните надзорни органи като между другото предоставя достатъчно правомощия на надзорните органи в приемащата държава за определянето на политиките, свързани с финансовата стабилност и защитата на потребителите, като това спомага за по-ефективното управление на трансграничните рискове. Новата европейска рамка за финансов надзор трябва изцяло да подлежи на отчет пред политическите власти в ЕС. Чрез нея трябва да се изгради обща култура на надзор, да се съблюдават интересите на всички държави членки и да се обърне внимание на необходимостта от балансирана, засилена и изграждаща доверие връзка между органите на държавата на произход и приемащата държава. Системата трябва да се основава на високи стандарти за надзор, които се прилагат по еднакъв, справедлив и последователен начин спрямо всички участници на пазара, като в същото време се запазва независимостта на надзорните органи при извършването на техните задачи.15 ЕСФН ще функционира под формата на мрежа от надзорни органи и ще обхваща националните органи в държавите членки, Съвместен комитет на европейските надзорни органи, който да разглежда проблемите между отделните отрасли, и Европейската комисия. Конкретните цели на ЕСФН са:  поемане на всички задачи на функциониращите към момента комитети на надзорните органи в ЕС, осигуряване на единен набор от правила  осигуряване на последователно прилагане на разпоредбите на ЕС  определяне на начините за подсигуряване на обща култура на надзор, в т.ч. да се подсигури успешно и последователно развитие на колегиумите на надзорните органи  определяне на това дали/как да бъдат възлагани пълни надзорни правомощия на някои институции  определяне на това как кризисните ситуации да се координират и да се управляват ефективно  осигуряване на достъп до необходимата информация  определяне на предпазни клаузи за избягване на въздействието върху фискалните отговорности на държавите членки  осигуряване на независимост на ЕНО.

Най-важният стълб на предложената ЕСФН е създаването на три нови европейски надзорни органа (ЕНО) - Eвропейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари, като се използва общ модел за структурата, изграждането и функционирането на трите ЕНО. Целта на ЕНО е да допринесат за: 15

Съобщение на Комисията, Европейски финансов надзор, COM (2009), 252. бр. 9-10/2009

Пари | Money

I) подобряването на функционирането на вътрешния пазар, в т.ч. по-специално високо, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор II) защитата на вложителите, инвеститорите, притежателите на полици и други бенефициенти III) осигуряването на цялостност, ефикасност и нормално функциониране на финансовите пазари IV) поддържането на стабилността на финансовата система и V) засилването на международната координация на надзора. ЕНО са органи на общността с юридическа правосубектност. Всеки ЕНО се състои от: I) Съвет на надзорните органи II) Управителен съвет III) Председател IV) Изпълнителен директор. Основният орган за вземане на решение на всеки ЕНО ще бъде надзорният съвет (съвет на надзорните органи), който включва ръководителите на съответните национални надзорни органи, както и председателя на съответния орган. Съветът на надзорните органи е основният орган за вземане на решения на всеки ЕНО и е отговорен за приемането на проекти за технически стандарти, становища, препоръки и решения. Като правило решенията на съвета ще се приемат с обикновено мнозинство (с изключение на решенията за определяне на проекти за технически стандарти, както и указания и решения във връзка с членовете относно финансови разпоредби, за които ще бъде използвано квалифицирано мнозинство). Управителният съвет на всеки ЕНО гарантира, че органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му задачи. По-специално, той следва да отговаря за подготвянето на работната програма на органа, за приемането на процедурния правилник и да играе централна роля при приемането на неговия бюджет. Той ще се състои от председателя на ЕНО, представител на комисията и четирима членове, избрани от съвета на надзорните органи сред неговите членове, които ще работят независимо и обективно в интерес на общността. Изпълнителният директор може да участва в заседанията на управителния съвет без право на глас. Председателят ръководи заседанията на надзорния съвет и на управителния съвет и е оправомощен да представлява органа. Той отговаря за подготовката на работата на съвета на надзорните органи. Оперативното управление на всеки от органите ще бъде поверено на изпълнителен директор. Текущата дейност на ЕНО обаче ще се управлява от изпълнителния директор, който подобно на председателя следва да бъде независим специалист, ангажиран на пълно работно време. Той или тя ще бъде отговорен за прилагането на годишната работна програма и ще взема необходимите мерки, за да подсигури функционирането на ЕНО. И двете лица се подбират от съвета на надзорните органи след открита процедура за подбор, въз основа на техните качества, умения, познания за финансовите институции и пазари, както и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране. Кандидатурата на лицето, посочено от съвета на надзорните органи за поста председател, подлежи на потвърждение от Европейския парламент. Мандатът и на двете длъжности ще бъде пет години с възможност за еднократно подновяване. Подновяването зависи от резултатите от оценката, направена от съвета на надзорните органи. Съвместният комитет на европейските надзорни органи ще подсигури взаимното разбирателство, сътрудничество и последователност на подходите за надзор на трите нови ЕНО. С цел конкретното решаване на проблемите, обхващащи различни сектори, включително финансовите конгломерати, и за да се осигури равнопоставеност, се създава подкомитет към съвместния комитет. Въпреки че реалните решения за финансовите конгломерати се вземат например от отделните ЕНО, съвместният комитет следва да подсигури, че общите решения се вземат паралелно от отделните ЕНО. Освен това се създава Единен апелативен съвет за трите ЕНО. Апелативната система ще подсигури, че всяко физическо или юридическо лице, включително националните надзорни органи, може да обжалва на първа инстанция пред апелативния съвет решение на ЕНО, за да се подсигури последователното прилагане на правилата на общността (член 9 от ДЕО),

бр. 9-10/2009

Пари | Money

действията при спешни ситуации (член 10) и разрешаването на спорове (член 11) от трите проекта на регламенти за създаване на ЕНО. Апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, които разполагат със съответните знания и опит. Те не могат да бъдат служители на националните надзорни органи или на други национални или общностни институции, участващи в дейностите на органа. Двама членове на апелативния съвет и двама заместници се назначават от управителния съвет на всеки ЕНО от списък на подбрани кандидати, предложен от Европейската комисия. Новите ЕНО ще останат да работят в сегашните седалища на съществуващите европейски комитети на надзорните органи. ЕНО ще поемат всички задължения от съществуващите европейски надзорни комитети, като освен това ще имат значително по-големи отговорности, определени законови правомощия и по-голяма власт. Европейският съвет вече одобри предложението на комисията за създаване на Eдинен сборник с правила на ЕС, които са валидни за всички финансови институции в Единния пазар. ЕНО ще разработят и проекти за технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство. Областите, в които ЕНО може да разработва такива проектостандарти, засягат проблеми от силно техническо естество, за които са необходими единни условия за прилагането на законодателството на общността. Тези въпроси не засягат решения за водене на политика и тяхното съдържание е силно ограничено от законодателство на общността. Проектът за технически стандарти ще бъде приет от съответния ЕНО с квалифицирано мнозинство от членовете на надзорния съвет. Правният режим на общността изисква ЕК съответно да одобрява тези проектостандарти под формата на регламенти или решения, така че от тях да произтичат преки правни последици. В изключителни случаи и само по причини, които са в интерес на общността, комисията може да реши да одобри стандартите отчасти, със или без изменения, или да ги отхвърли, като основанията за това трябва да бъдат предоставени на органа. С цел консултации със заинтересувани лица ще бъде създадена Група на заинтересуваните лица към всеки ЕНО, която ще се състои от представители на отрасъла, служители във финансовия сектор и потребители на финансови услуги. Без да се засяга задействането от ЕК на процедурите за нарушения спрямо държавите членки, ЕНО ще разполагат с общи правомощия да допринасят за подсигуряването на последователното прилагане на законодателството на общността. Договорен е и тристепенен механизъм, чрез който да се следи и преустановява отклоняване на националните надзорни органи от съществуващото законодателство на общността. ЕНО ще изпълняват и активна координационна роля между националните надзорни органи, по-специално в случай на неблагоприятно развитие, което би могло да застраши евентуално правилното функциониране и целостта на финансовата система в ЕС. Когато координацията може да не бъде достатъчна, при извънредни обстоятелства ЕНО трябва да разполагат с правомощията да изискат съвместни конкретни действия от националните надзорни органи. Предлага се и механизъм, който да подсигури, че съответните национални надзорни органи отчитат в достатъчна степен интересите на други държави членки, включително в рамките на колегиумите на надзорните органи. Ако даден надзорен орган не е съгласен с процедурата или същността на действие или бездействие от страна на друг надзорен орган в областите, в които съгласно съответното законодателство се изисква сътрудничество, координация или съвместно вземане на решение, органът по искане на засегнатите надзорни органи може да окаже помощ на органите за постигането на обща позиция или за решаването на въпроса, като за това има договорен механизъм, който също ще се реализира на три стъпки, подобно на механизма на контрол за спазване на законодателството на общността в областта на финансовия сектор. Колегиумите на надзорните органи от съответната област ще съществуват като централен елемент от надзорната система на ЕС и ще играят важна роля за осигуряването на балансиран обмен на информация между органите на държавата на произход и на приемащата държава. ЕНО допринасят за насърчаване на ефективното и последователно функциониране на колегиумите на надзорните органи и за съблюдаването на последователността при прилагането на законодателството на общността в различните колегиуми. ЕНО ще играят активна роля в изграждането на обща европейска култура на надзор и в осигуряването на еднакви процедури и последователни надзорни практики в цялата общност. ЕНО ще насърчава и улеснява създаването на съвместни екипи за надзор. Освен това ЕНО периодично ще извършват сравнителен анализ на националните надзорни органи. Те ще продължат и работата на съществуващите европейски комитети на надзорните органи в областта на наблюдението (мониторинга), оценката и докладването на тенденциите, потенциалните рискове и слабостите в областта на банковото дело, застраховането и ценните книжа.

бр. 9-10/2009

Пари | Money

Спекулативни решения на валутните пазари Гл. ас. д-р Марин Маринов, СА „Д. А. Ценов“ - Свищов Marin Marinov, Chief Assist., Prof. Dr., D.A.Tsenov Academy of Economics

Speculative Decisions on the Currency Markets

echnical analysis is one of the main approaches for investment analysis of financial markets. It employs various graphic and quantative tools to forecast the direction of price fluctuations of various financial instruments. The present study focuses on the technical analysis indicators. They can be employed to outline the short-term price fluctuations of the traded currencies. These tools help to identify the overbought and oversold levels, as well as the proper time to enter the market.

Глобалната финансова криза се отразява съществено върху всички сфери на стопанския живот. Като причина за трансформациите в световните финанси тя води до отслабване на общественото доверие във финансовата система на всички страни. Липсата на „свеж“ финансов ресурс оказва негативно въздействие върху операциите с валута. Вследствие на това финансовите анализатори са изправени пред необходимостта от задълбочено използване на индикаторите за технически анализ при мениджмънта на валутните позиции, за да оптимизират своите управленски решения. Основна цел на разработката е да разкрие способността на индикаторите за технически анализ като адекватен инструмент за прогнози-

ране измененията в пазарния тренд на валутните пазари. Смятаме, че те са способ, чрез който пазарните анализатори са в състояние да прецизират управлението на валутните си позиции. Широко приложим индикатор, на чиято база се генерират търговски сигнали при анализа на валутните пазари, са подвижните средни величини (Moving Avarages). Те отразяват средното значение на използваните при анализа цени, генерирани за различен интервал от време - час, ден, седмица месец и т.н. С тяхното приложение валутните дилъри си поставят за цел да установят началото или края на проявяващата се тенденция - възходяща или низходяща. Съществуват три основни вида подвижни средни величини - обикновени, претеглени и експоненциални. Математически приемат следния вид:1 Обикновени ПСВ: n

∑ iP MA =

n където: MA е обикновена подвижна средна величина Pi - цената на финансовия инструмент към конкретен момент n - брой на наблюденията.

Претеглени ПСВ: n

WMA =

∑P ×w t =1

∑w t =1

където: WMA е претеглена подвижна средна величина Pi - цената на финансовия инструмент към конкретен момент n - брой на наблюденията wi - теглото на съответния компонент (цена). Експоненциални ПСВ:

EMAt = EMAt −1 + K × (Pt − EMAt −1 ) където:

EMAt е текущата стойност на експоненциална подвижна средна величина EMAt −1 - стойността на експоненциална подвижна средна величина в предходния момент Pi - цената на финансовия инструмент към конкретен момент K - коефициент на изглаждане 2    K = n + 1

Петров, В., Т. Тодоров. Основи на Статистиката. В. Търново, Абагар 2006, стр. 93-99.

бр. 9-10/2009

Пари | Money

Анализ на тренда на валутна двойка (AUD/BGN) посредством инструментариума на индикатора Обикновена подвижна средна величина (SMA)

пробив под нея разкрива, че представената техника се прилага успешно при анализа на пазарния тренд. Анализираният времеви участък е зоната, през която се откриват дълги позиции и се реализират печалби. Друг популярен индикатор за анализ на валутните флуктоации е моментум (momentum). Математически приема следния вид :

V 

M =   × 100  Vn 

където:

V е последната цена на затваряне на анализирания инсрумент Графика 1

Анализ на тренда на валутна двойка CHF/JPY, чрез осцилатора momentum

Графика 2

Анализът чрез инструментариума на подвижните средни величини изисква да се направи съпоставка на тяхната динамика с тази на цената на финансовия инструмент. Сигналите за продажба се генерират, когато цената на валутата се понижи под нивото на подвижната средна величина, а за покупка - когато тя се покачи над нея. Следвайки посоченото правило, е възможно да се проследи динамиката в котировките на валутната двойка австралийски долар и български лев (AUD/BGN), представена на графика 1.

бр. 9-10/2009

Графиката представя времеви участък с ясно изразен тренд. Това е интервалът от 20.03-17.04. 2009 година, през които котировките на анализираната валутна двойка увеличават своите стойности. В началото на възходящото движение съотношението AUD/BGN се разменя при ниво от 0.9911 лева. Към същата дата котировките реализират пробив на конструираната четиринадесетдневна подвижна средна величина (SMA). Приблизително месец те се движат над осцилиращата крива на индикатора. Липсата на ценови

Vn - цената на затваряне на анализирания инструмент n периода назад. Традиционно използван период за анализ е десетдневният. Изчисляването му изисква от последната цена на затваряне да се раздели на тази от n дни назад. Пълната интерпретация на посочения индикатор налага да се разгледа ситуация в следните аспекти - при възходящ и при низходящ тренд. При положение че стойностите на котировките се покачват заедно с тези на моментума, то възходящият тренд се ускорява. Тогава, когато котировките се покачват, а моментумът пада, означава, че силата на възходящия тренд намалява. Подобна е интерпретацията и в условие на низходящ тренд. Когато линията на осцилатора пада, низходящият тренд се ускорява. Ако котировките продължават да падат, а стойностите на осцилатора се покачват - силата на низходящия тренд намалява. Представената теоретична постановка намира практическо приложение при анализа на котировките швейцарски франк/ японска йена (CHF/JPY), отразен на графика 2. Графиката показва котировките швейцарски франк/японска йена на валутния пазар. Анализът се извършва при дневна цена на затваряне. Позовавайки се на моментум (momentum), валутните дилъри улавят ценовите флуктуации и избират подходящ момент за откриването

Пари | Money

на дълги и къси позиции. Видно е, че от 08.12.2008 г. котировките започват да увеличават своите стойности. На тази дата съотношението CHF/JPY е 77.09, а нивото на моментум е 94.5774 пункта. Следва повишаване на котировките и значението на индикатора, което е сигнал за усилване на възходящата тенденция. Повишението на котировките и осцилатора продължава до 29.12.2008 година. Към тази дата се отчитат максимални равнища на изследваните показатели. Швейцарският франк се обменя за 85.34 японски йени, а стойността на моментум е 110.56 пункта. Анализираният индикатор притежава област със стойност сто (100). Пробивът й при наличие на възходящ тренд генерира сигнал за покупка, а такъв под нея в условие на низходящ тренд - сигнал за продажба. Графиката разкрива, че подходящият момент за откриване на дълга позиция е на 08.12.2008 г., когато нивото на осцилатора е 94.58 и на 15.12.2008 година, когато индикаторът пробива линията със стойност сто (100). Вследствие направения анализ се стига до извода, че представената техника е надежден инструмент за анализ на тренда на валутните пазари. Важно значение за валутните дилъри има Индикаторът на процентния диапазон (Williams R%). Той е разработен от Лари Уилямс и отразява динамиката в пазара, като измерва състоянието на свръхпокупки и свръхпродажби. Осцилаторът чертае единична линия, която се движи между значения от нула (0) до минус сто (-100). Математически приема вида:3

R% =

Highn − Closet × (− 100 ) Hight n − Lown

където:

Highn е достигнатият максимум N дни назад Lown - достигнатият минимум N дни

Closet - затварящата цена към мо-

мента на изчисляване на индикатора

Анализ на тренда на валутна двойка (GBP/CHF), посредством инструментариума на осцилатора Williams’R%

Графика 3

n - избраната от анализатора времева рамка. Когато значенията на индикатора са между (-80) и (-100), изследваният инструмент е свръхпродаден, а тези между 0 и (-20) сигнализират за това, че той е свръхкупен. Представената техника намира успешно приложение при анализа на валутната двойка британски паунд и швейцарски франк (GBP/CHF) при дневна цена на затваряне. На представената графика използваният осцилатор очертава ясно екстремалните стойности в динамиката на котировките на анализираната валута. На нея са маркирани зоните на свръхпокупка и свръхпродажба. Къси позиции се откриват при достигането на максимум в нивата на размяна. Ясно изразени дни за това са 17.04.09 г. и 24.06.09 година, в които съотношението на GBP/ CHF е съответно на нива от 1.7255 и 1.8009. Удобни моменти за реализирането на дълги позиции са дните 24.04.09 г. и 08.07.2009 година, в които нивата на размяна са съответно 1.6701 и 1.7520 GBP/CHF. След достигнатите нива настъпва възходящо движение на валутните котировки. В случай че значението на индикатора показва свръхпокупка в условие на възходящ тренд, е пре-

поръчително да се изчака евентуална корекция преди формиране на позиция в негова посока. Необходимо е да се отбележи, че индикаторът формира екстремална стойност няколко дни преди самия инструмент. Той може да се използва като филтър при разпознаването на редица модели, базирани на японската свещ и графиката бар (bar chart). Широко приложение при анализа на валутните пазари намира индикаторът Индекс на стоковия канал (CCI - commodity channel index). Негов създател е Доналд Ламберт, чиято идея е той да служи като инструмент за анализ на стоки за широко потребление.4 По-късно се използва при анализ на валути и други финансови инструменти. При конструирането му Ламберт изследва отклонението на текущата цена на анализирания инструмент, като я сравнява с нейната подвижна средна за определен период (традиционно 20-дневен). Получените стойности на индикатора се стандартизират чрез използване на делител, който е средното отклонение (mean deviation). Математически приема вида:5

Typical P ice – SMATP

CCI = 0015 * Mean Deviation

Murphy, J. Technical Analysis of Financial Markets. NYIF 1999, pp. 249-250. www.stockcharts.com 5 www.investopedia.com 3 4

бр. 9-10/2009

Пари | Money

Анализ на тренда на валутна двойка BGN/USD чрез индикатора Индекс на стоковия канал(CCI)

Графика 4

Представената техника се прилага при анализа на котировките на български лев и американски долар (BGN/ USD), представени на графика 4. Анализът на графиката разкрива, че на 16.12. 2008 г. индикаторът достига екстремална стойност от 259. 8831 пункта. Максималното ниво на котировката на лева спрямо американския долар към същата дата е 0.7230 (BGN/USD). На следващия ден 17.12.2008 г. индексът на стоко-

Параметри/дата Максимално равнище на цената (High) Стойност на Индекса на стоковия канал(CCI)

вия канал се понижава, като достига до ниво от 252. 4344 пункта. Към същия ден котировките продължават своето възходящо движение, отчитайки ниво от 0.7370 американски цента за един български лев. През следващите дни дивергенцията между котировките BGN/USD и стойностите на индикатора се засилва. Подобна ситуация се наблюдава и в периода 18. 03. 2009 - 24. 03. 2009 година. Описаните случаи се представят в следния вид:

Първи случай (16. 12. 2008-20. 12. 2008 година) 16.12.08 г. 17.12.08 г. 18.12.08 г. 19.12.08 г. 0.7230

0.7379

0.7523

259. 8831

252. 4344

204. 1757

0.7314 122. 6314

Втори случай (18. 03. 2009-24. 03. 2009 година) 18.03.09 г. 19.03.09 г. 20.03.09 г. 23.03.09 г. 0.6917

0.7021

0.7015

295. 8101

294. 8769

218. 5935

Анализът чрез използвания инструмент препоръчва откриването на дълги позиции да се осъществя-

бр. 9-10/2009

0.7020 173. 0262

22.12.08 г. 0.7219 102.2247

24.03.09 г. 0.6991 126. 8060

ва, когато величината на индикатора превишава (-100), а къси - при (+100). Графиката разкрива (виж

граф. 4), че в първия случай покупка е удачно да се осъществи на 27.10.2008 г. и 20.11.2008 година, когато стойностите на индикатора са съответно (-198.0553) и (-131.1031) пункта. Анализът на втория случай отчита, че подходящи моменти за покупка са 18.02.09 г. и 02.03.09 година, в които индикаторът достига нива съответно от (-209.9270) и (-144.4168) пункта. Пресичането на нулевата линия от кривата на индикатора генерира допълнителни финансово управленски решения. От направения анализ се достига до извода, че търговията на валутните пазари, базирана на CCI, изисква спазването на следните правила: • CCI генерира предупреждаващи сигнали за свръхпокупки и свръхпродажби при пресичане на (+100) и (–100). В повечето случаи пресичането на (+100) е сигнал за предстоящо ускоряване на възходящия тренд, а на (–100) - на низходящия • пресичането на нулевата линия формира допълнителни потвърждаващи сигнали за смяна на тренда • пресичане на значението (+100) в низходяща посока е сигнал за продажби, а на (–100) - за покупки. Представеният в настоящото изследване инструментариум разкрива малка част от богатия арсенал на техническия анализ. С широко практическо значение се ползват и други пазарни индикатори, между които са Лентите на Болинждър (Bilinger bands), Индексът на паричния поток (Money flow Index), Средна посока на движение (ADX), Параболичната система Стоп и Обръщане (Parabolic SaR) и др. Проведеният анализ на ценовото изменение в котировките на валутния пазар разкрива способността на индикаторите за технически анализ да посочват подходящите моменти за откриване на къси и дълги позиции. Емпиричните данни утвърждават тестваните индикатори като адекватен инструмент за спекулативни решения на валутния пазар.

„БИП 1993“ АД София 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: inter_projects@bip-bg.com

Управление | Management

Ефектът на лоста - теория и практика Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

The Leverage - Theory and Practice

he financial theory of the firm researches the so-called leverage. The case in point the influence, which the using of the long-term foreignowned capital exerts on the results of the firms, namely the net sales, the operate profit and the net profit. Actually the purpose of receiving of long-term foreign-owned capital is the increase of the profit per share or stake.

Един от въпросите, които финансовата теория на фирмата изследва, е ефектът на лоста. Става въпрос за влиянието, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва върху определени резултати на фирмата, а именно нетните продажби, оперативната печалба и нетната печалба.

Ефект на лоста - теоретична постановка

В съответствие с известното във фирмената финансова теория „златно“ финансово правило фирмата следва да инвестира получения дългосрочен чужд капитал в нови покачествени дълготрайни материални активи (ДМА), които заместват старите ДМА (или новите ДМА да се използват заедно със старите). Правилото се състои в това, че е нужно чуждите капитали да финансират активи, като обаче следва да е налице обвързаност между изискуемостта на тези капитал и ликвидността

бр. 9-10/2009

на активите, които те финансират. Казано по-конкретно, срокът, през който чуждите капитали са на разположение на фирмата, трябва да е равен или по-голям от срока, през който активите (финансирани от тези капитали) се трансформират в парични средства. Дългосрочният чужд капитал е капитал, който подълго време е на разположение на фирмата и с него би трябвало да бъдат финансирани ДМА, които имат по-дълъг срок на ликвидност (срок на превръщане на ДМА в парични средства). Уточняваме, че статията не се занимава с въпроса за механизма на трансформиране на ДМА в парични средства. В резултат от придобиването на нови ДМА и тяхното използване е налице нарастване на нетните приходи от продажби на продукция, на оперативната печалба (при ефекта на лоста тя всъщност представлява печалба от продажби на продукцията; в статията не се разглеждат различията между оперативната печалба и печалбата от продажби на продукцията) и на нетната печалба на фирмата (при ефекта на лоста тя представлява финансовия резултат за отчетния период). Увеличаването на нетната печалба на фирма, възприела такава правна форма, каквато е акционерното дружество, при положение че не са емитирани нови акции, води до по-голяма нетна печалба, която се пада на една акция (това е изгодно за акционерите). Тази схема за нарастване на печалбата, падаща се на една акция, може

да е налице не само в промишлената фирма, където се създава продукция, но и в търговската фирма, където се купуват и продават стоки, а така също и при фирмата в сферата на услугите. При търговската фирма полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база, свързана с търговията, което ще даде възможност за придобиването и съхранението на по-големи количества стоки, а оттук и по-големи продажби на стоки, което в крайна сметка води до по-голяма печалба на една акция. При фирмата в сферата на услугите полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база на фирмата и по-голямата база да способства за по-голямото „производство“ на услуги, а оттук и повечето приходи от продажби на услуги и в крайна сметка по-голяма печалба, падаща се на една акция. Освен това тази схема е приложима не само в акционерното дружество, където основният капитал е разделен на акции (такава е посочената в Търговския закон формулировка за акционерното дружество), но и в дружества, където основният капитал е разделен на дялове, като например дружествата с ограничена отговорност. При разглеждане на ефекта на лоста финансовата теория използва следния модел за формиране на финансовия резултат на фирмата:

Управление | Management

Нетни приходи - Разходи за произв. = Печалба преди лихви от продажби и реализация и корпоративен данък (Оперативна печалба) Печалба преди лихви - Разходи за лихви = Печалба преди и корпоративен данък корпоративния данък Печалба преди - Корпоративния данък = Нетна печалба корпоративния данък Заб. Чертичките да се четат за знак „минус“. При разглеждане на ефекта на лоста разходите за лихви са разходи за лихви във връзка с получения дългосрочен чужд капитал.

Лостовият механизъм, който се разглежда във физиката, се състои в това, че когато се упражни сила от едната страна на лост, който е поставен върху опорна точка, съответно това упражняване на сила може да доведе до повдигане на тежест, намираща се над другия край на лоста. Във финансовата теория лостовият механизъм може да се илюстрира по следния начин (фиг.1): Фигура 1

Заб. Ако ефектът на лоста се реализира в дружество, чийто капитал е разделен на акции, тогава ще е налице увеличаване на печалбата, падаща се на една акция. Ако ефектът на лоста се реализира в дружество, чийто капитал е разделен на дялове, тогава ще е налице увеличаване на печалбата, падаща се на един дял.

Логиката на схемата е следната - дългосрочният чужд капитал в съответствие със „златното“ финансово правило се инвестира в ДМА, т.е. този капитал упражнява натиск

върху лоста надолу от едната страна. Тези ДМА така могат да бъдат използвани от промишлената фирма за нарастване на производството на продукция и съответно могат да се увеличат нетните приходи от продажби на продукция, да се увеличи печалбата от продажби на продукция, да се увеличи нетната печалба на фирмата и нетната печалба, която се пада на една акция (един дял). Ако през 2007 г. дадена фирма, чийто капитал е разделен на 100 бр. акции, не е ползвала дългосрочен чужд капитал и ако нетните приходи от продажби възлизат на 1800 единици и разходите за производство и реализация възлизат 1500 единици, тогава печалбата от продажби на продукция възлиза на 300 единици. Разходи за лихви няма и съответно печалбата преди лихви и корпоративния данък е равна на печалбата преди корпоративния данък (печалбата от продажби на продукцията), т.е. на 300 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, сумата на данъка ще възлезе на 60 единици. Съответно нетната печалба на фирмата ще възлезе на 240 единици, тъй като печалбата преди корпоративния данък е 300 единици, а данъкът възлиза на 20% х 300 = 60 единици. Оказва се, че нетна печалба, която се пада на една акция (един дял), е 240/100 = 2.40 единици. Ако в началото на 2008 г. фирмата получи дългосрочен чужд капитал, който финансира нови ДМА, тогава е възможно да нарасне производството и нетните приходи от продажбите да нараснат в сравнение с 2007 година. А именно през 2008 г. нетните приходи от продажби въз-

лизат на 2500 единици. Разходите за производство и реализация за 2008 г. възлизат на 1900 единици. Съответно печалбата преди лихви и корпоративния данък е 2500 - 1900 = 600 единици. Ако за 2008 г. лихвата по дългосрочния чужд капитал е в размер на 150 единици, печалбата преди корпоративния данък възлиза на 600 - 150 = 450 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, сумата на данъка възлиза на 20% х 450 = 90 единици. Нетната печалба на фирмата за 2008 г. е 450 - 90 = 360 единици. Ако броят на акциите (или дяловете) през 2008 г. се е запазил, т.е. акциите (или дяловете) са 100, нетната печалба, падаща се на една акция, е 360/100 = 3.6 лева. Виждаме, че през 2008 г. благодарение на получения чужд капитал нетната печалба, падаща се на една акция (един дял), е по-голяма в сравнение с предходната 2007 година. Въпреки че през 2008 г. фирмата реализира разходи за лихви, а през 2007 г. не реализира такива разходи, нетната печалба, падаща се на една акция (един дял) през 2008 г. е по-голяма, тъй като полученият дългосрочен чужд капитал способства за нарастването на производството в сравнение с 2007 г., а това на свой ред води до по-големи приходи от продажби на продукция и печалба преди лихви и корпоративния данък. И макар фирмата да реализира разходи за лихви, както се вижда в крайна сметка нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял), за 2008 г. е по-голяма от нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял) за 2007 година. Финансовата теория разглежда три степени на влияние, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва: • първа степен, наричана оперативен ливъридж • втора степен, наричана финансов ливъридж • трета степен, наричана общ ливъридж. Възможно е те да бъдат изчислени по следния начин (таблица 1):

бр. 9-10/2009

Управление | Management

Таблица 1 процентно изменение на оперативната печалба Оперативен = -----------------------------------------------------------------------ливъридж процентно изменение на нетните приходи от продажби процентнo изменение на нетната печалба Финансов = ----------------------------------------------------------------ливъридж процентно изменение на оперативната печалба Общ ливъридж = опер. ливъридж х финансов ливъридж процентно изменение на нетната печалба Общ ливъридж = ------------------------------------------------------------------------процентно изменение на нетните приходи от продажби Заб. Оперативната печалба е разлика между нетните приходи от продажби и разходите за производство и реализация на продукцията. Тя се нарича още печалба преди лихви и корпоративния данък. Нетната печалба е финансовият резултат на фирмата за дадена година.

Величината на оперативния ливъридж показва на един процент изменение на нетните приходи от продажби колко процента изменение на оперативната печалба се пада. Величината на финансовия ливъридж показва на един процент на изменение на оперативната печалба колко процента изменение на нетната печалба се падат. Величината на общия ливъридж показва на един процент на изменение на нетните приходи от продажби колко процента изменение на нетната печалба се падат. Трите величини (на трите вида ливъридж) би следвало да са положителни величини. Така например, ако изменението на нетните приходи от продажби е 3%, а изменението на оперативната печалба е 6%, величината на оперативния ливъридж ще е 2 (6%/3%). Това ще означава, че на 1% увеличение на нетните продажби се падат 2% увеличение на оперативната печалба. Възможно е да е налице (-3%) изменение на нетните приходи от продажби, т.е. намаление с 3% на нетните приходи от продажби в сравнение с предходния период и (-6%) изменение на оперативната печалба, т.е. възможно е да е налице намаление с 6% на оперативната печалба. В този случай величината на оперативния ливъридж е отново (-6%) : (- 3%) = 2. Това е един неблагоприятен вариант, който показва, че е нужно величната на оперативния ливъридж не само да е положителна, но и измененията на нетните приходи от продажби и на

бр. 9-10/2009

оперативната печалба да са положителни величини. По аналогичен начин изглежда и ситуацията по отношение на величините на финансовия ливъридж и общия ливъридж. Добре би било не само тези величини да са положителни, но и съответните процентови изменения, посочени в числителите и знаменателите на съответните формули, да са положителни. Така например възможно е величината на финансовия ливъридж да е положителна, но процентното изменение на нетната печалба и процентното изменение на оперативната печалба да са отрицателни, което е неблагоприятно за фирмата. Възможно е величините на трите вида ливъридж да са положителни за няколко поредни години, но най-важното е нетната печалба, падаща се на една акция или дял, да нараства. Казаното дотук по повод ефекта на лоста представлява теоретичната постановка на този въпрос. По-долу ще видим как на практика се проявява той.

Ефект на лоста - практически измерения Посочихме, че финансовата теория работи с един модел за формиране на финансовия резултат на фирмата (той може да бъде наречен финансов модел), който обаче се отличава от счетоводния модел за формиране на финансовия резултат у нас. Счетоводният модел се изразява в това, че финансовият резултат

на фирмата е производен на: нетните приходи от продажби на продукция, стоки и т.н.; приходите от финансиранията, финансовите приходи и извънредните приходи; разходите по икономически елементи, финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за данъци. Както се вижда, счетоводният модел за формиране на финансовия резултат е по-сложен в сравнение с финансовия модел за формиране на финансовия резултат. Виждаме, че върху финансовия резултат на фирмата оказват влияние финансови приходи, извънредни приходи и т.н. и това не позволява да се изследва ефектът на лоста. За да се изследва този ефект, е необходимо да се въведе в употреба „условната нетна печалба“. Тя е разлика между печалбата от продажби на продукция и разходите за лихви, свързани с получения дългосрочен чужд капитал. Освен това трябва да имаме предвид, че масова практика е задържането на част от печалбата във фирмата. Във финансовата теория задържаната печалба е наричана още капиталова печалба. Тя е част от постоянния капитал (той включва собствения дългосрочен капитал и чуждия дългосрочен капитал) и е източник на определено количество активи. Тази печалба също оказва лостово въздействие, в смисъл че тя влияе в посока на увеличаване на производството, увеличаване на приходите от продажби, увеличаване на печалбата от продажби на продукцията, увеличаване на „условната“ нетна печалба и в крайна сметка увеличаване на условната нетна печалба, падаща се на една акция или един дял. Действието на ефекта на лоста в практиката може да се илюстрира по следния начин (фиг.2): Лостовият ефект, показан в схемата, се изразява в това, че полученият дългосрочен чужд капитал финансира нови ДМА, а освен това капиталовата печалба, т.е. частта от балансовата печалба, която се задържа във фирмата, финансира определено количество активи. В резултат на всичко това фирмата увеличава производството си, съответно уве-

Управление | Management

личава нетните приходи от продажби на продукция и нараства печалбата от продажби на продукция, т.е. оперативната печалба. Фирмата отчита разход за лихви във връзка с получения дългосрочен чужд капитал (такъв разход не е бил налице в предишен период, когато фирмата не е разполагала с дългосрочния чужд капитал), но въпреки това условната нетна печалба се увеличава (в предишния период тя е била равна на печалбата от продажби на продукция, тъй като не са налице разходи Фигура 2

гледна точка на счетоводните сметки. струменти. След като бъде полуИ така, фирмата получава дългосро- чен дългосрочният чужд капитал, чен чужд капитал. Той се отразява чиято форма на проявление са попо кредита на сметка Получени дъл- лучените парични средства, тогава госрочни заеми, ако фирмата е полу- тези парични средства се използват чила дългосрочен банков заем. Ако за придобиване на нови дълготрайфирмата е емитирала дългосрочни ни материални активи. Тези активи облигации, тогава дългосрочният могат да бъдат машини. Възможно чужд капитал, който тя получава, е обаче да се получи и следната сисе отразява по сметка Дългови ин- туация - фирмата да получи заем от Таблица 2 Процентно изменение на оперативната печалба Оперативен = ---------------------------------------------------------------ливъридж Процентно изменение на нетните продажби Процентно изменение на условната нетна печалба Финансов = -----------------------------------------------------------------ливъридж Процентно изменение на оперативната печалба Процентно изменение Процентното изменение на оперативна печалба на усл. нетна печалба Общ = ------------------------------------ Х -----------------------------ливъридж Процентно изменение Процентно изменение на нетни продажби на оперативна печалба Процентно изменение на условна нетна печалба Общ ливъридж = --------------------------------Процентно изменение на нетните продажби

за лихви във връзка с дългосрочния чужд капитал). По-голямата условна нетна печалба означава, че е налице и по-голяма условна нетна печалба, падаща се на една акция (един дял), при положение че броят на ациите (дяловете) остава непроменен. Предвид необходимостта от използването на „условната нетна печалба“ при практическата работа с ефекта на лоста е необходимо трите степени на ливъридж да се изчисляват така (таблица 2):

Ефект на лоста от гледна точка на счетоводните сметки

Важно е да отговорим на въпроса как изглежда ефектът на лоста от

дадена търговска банка, но той директно да се използва за придобиване на машини. Става въпрос за ситуация, при която банката превежда нужната сума по сметка на фирмата - доставчик на машините, след като те бъдат доставени на фирмата купувач и заедно с това възниква задължение към банката от страна на фирмата купувач. Счетоводното отчитане на получаването на дългосрочния чужд капитал и неговото използване може да бъде следното: • на първо място - получаване на дългосрочен чужд капитал, с който директно се придобиват машини, за които не е нужна монтажна услуга (това е стопанската операция) Съставя се следната счетоводна статия: Дебит с/ка Машини и оборудване Дебит с/ка Начислен данък за покупките Кредит с/ка Получени дългосрочни заеми

• на второ място - възможно е получаване на дългосрочен чужд капитал, като начин на употреба на този капитал са паричните средства (това е стопанската операция) Съставя се следната статия: Дебит с/ка Разплащателна сметка в левове Кредит с/ка Получени дългосрочни заеми или с/ка Дългови инструменти • на трето място – придобиване на машини, за които е необходимо осъществяване на монтажна услуга (това е стопанската операция) Съставя се следната счетоводна статия: Дебит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи Дебит с/ка Начислен данък за покупките Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове • на четвърто място - осъществяване на монтажни операции от

бр. 9-10/2009

Управление | Management

специализирана фирма т.е. получаване на монтажна услуга (това е стопанската операция) Съставя следната счетоводна статия: Дебит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи Дебит с/ка Начислен данък за покупките Кредит с/ка Доставчици • на пето място - приемане в експлоатация на машините (това е стопанската операция) Съставя следната счетоводна статия: Дебит с/ка Машини и оборудване Кредит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи. Посочихме, че част от печалбата се задържа във фирмата и че във фирмената финансова теория тя се нарича капиталова печалба. Тази печалба е възможно да се запише по кредита на сметка Основен капитал, изискващ регистрация, по кредита на сметка Общи резерви и по кредита на сметка Други резерви срещу дебитиране на сметка Неразпределена печалба от минали години. Възможно е дори по сметка Неразпределена печалба от минали години да остане кредитно салдо, което ще бъде отразено в пасива на счетоводния баланс. Вижда се, че капиталовата печалба се разпределя по различни различни направления, но тя остава във фирмата и съответно допринася за реализирането на лостовия ефект. Тоест тя доприняса за нарастване на производството, за нарастване на приходите от продажби и т.н. Известно е, че годишната печалба от продажби на продукция може да се установи в края на отчетния период от сметка Приходи от продажби на продукция - тя е положителната разлика между приходите от продажбите на продукция (отразени в кредитната страна на сметката) и сбора от паричните оценки на продадената продукция (себестойност, обезценена или преоценена стойност), административните разходи и разходите за продажби. Тези разходи са отразени в дебитната страна на сметка Приходи от продажби на

бр. 9-10/2009

продукция. Печалбата следва да се приспадне с лихвата по получения дългосрочен чужд капитал, която е отразена по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми - тази сметка се води към сметка Разходи за лихви. Разликата между годишната печалба от продажби на продукцията (оперативната печалба) и годишната лихва по дългосрочния чужд капитал представлява „условната нетна печалба“. Тя е крайният ефект от получаването на дългосрочния чужд капитал. Другите ефекти са нарастване на производството, нарастване на приходите от продажби на продукция и нарастване на печалбата от продажби на продукция (възможно е тези ефекти да са причинени от други фактори - усъвършенстване на управлението, на организацията на производството и др., но тогава не става въпрос за проява на ефекта на лоста). Увеличаването на „условната нетна печалба“ при равни други условия води до нарастване на балансовата печалба на фирмата. В предходната година всъщност „условната нетна печалба“ е била равна на печалбата от продажби на продукция (оперативната печалба), тъй като не е бил получен дългосрочен чужд капитал и следователно не е налице разход за лихви, свързан с дългосрочен чужд капитал. Вече посочихме формулите за изчисляване на трите вида ливъридж, когато практически се работи по този въпрос. Нужно е обаче експертите на фирматга да знаят как да изчислят съответните процентни изменения, които присъстват във формулите. Процентното изменение на приходите от продажби на продукцията може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Необходимо е да се установят приходите от продажби през текущата година, те да се разделят на приходите от продажби за предходната година и след това получената величина да се умножи по числото 100. Процентното изменение на оперативната печалба (пе-

чалбата от продажби на продуция) може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Печалбата от продажби на продукцията за текущата година трябва да се раздели на печалбата от продажби на продукцията за миналата година и получената величина да се умножи по числото 100. Процентното изменение на условната нетна печалба (вече се мотивирахме защо е необходимо тя да се използва при изследване на лостовия ефект) може да се изчисли, като условната нетна печалба за текущата година се раздели на условната нетна печалба за предходната година и получената величина се умножи с числото 100. Както казахме, условната нетна печалба е разлика между оперативната печалба и лихвите по дългосрочни заеми. Следователно, за да се изчисли условната нетна печалба за текущата година - от печалбата от продажби на продукцията, която може да се установи от сметка Приходи от продажби на продукция, трябва да се извадят разходите за лихви, които са отразяват по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми, като тя се води към синтетична сметка Разходи за лихви. По аналогичен начин се изчислява условната нетна печалба за предходната година. Уточняваме, че при изчисляване на процентните увеличения, от полученото число (то се получава при умножаването с числото 100) трябва да се извади числото 100 и съответно се установява процентът на увеличение. Посочихме, че в практиката ефектът на лоста се проявява не само при промишлената фирма, но и при търговската фирма и фирмата, създаваща услуги. При тези фирми счетоводното отчитане на получаването и използването на дългосрочен чужд капитал, както и установяването на съответните проценти измененения, които присъстват във формулите за трите вида ливъридж, е аналогично на ситуацията при промишлената фирма. С други думи, между промишлената фирма, от една страна, търговската фирма и фирмата в сферата на услу-

Юбилей | Anniversary

Утвърдена идентичност и ясни цели: 20 години катедра „Финанси и кредит“ при ИУ - Варна Доц. д-р Стефан Вачков, доц. д-р Любомир Георгиев Stefan Vachkov, Assoc. Prof., PhD, Lyubomir Georgiev, Assoc. Prof., PhD

Confirmed Identity and Distinct Aims: 20 Years Department Finance and Credit, University of Economics - Varna

атедра „Финанси и кредит“ е сред най-младите катедри на най-старото висше икономическо училище в Република България Икономическия университет - Варна. Тя е създадена на 22.12.1989 г. с решение на Академичния съвет на университета по инициатива на проф. д-р ик.н. Цветан Коцев, който е неин пръв ръководител.

В отговор на нарастващата потребност от кадри за новоизграждащата се двустепенна банкова система от есента на 1991 г. стартира прием на студенти по специалност „Банково дело“. По това време тя е единствената във висшите икономически училища у нас. Обучението на първия випуск студенти се финансира от новосъздадени търговски банки, включително и чрез отпускане на студентски стипендии. Малко покъсно започва обучение и по специалност „Финанси“. Съгласно новия Държавен регистър на образователно-квалификационните степени на специалностите във висшите училища на Република България от началото на учебната

1996/97 г. приемът и обучението на студенти се осъществяват в широкопрофилната специалност „Финанси“. Независимо от тази нормативна промяна обаче катедрата продължава да развива бившите две специалности на модулен принцип. Интересът към специалността „Финанси“ в ИУ - Варна нараства непрекъснато. Тя е най-предпочитаната и заема първо място по състезателен бал за прием на студенти в университета. Ако през учебната 1996/97 г. годишният прием е 120, а малко покъсно - 240, за учебната 2009/2010 г. той надхвърля 400 студенти първокурсници. Нарасналият студентски прием налага постоянно разширяване на катедрения колектив. Ако през 1991 г. академичният състав е включвал само 9 редовни преподаватели, сега той се състои от 23 редовни преподаватели и един гост-професор. Съществено се подобрява и научнообразователната структура на катедрата. За последните седем години са защитени 8 дисертации и 3 първи хабилитации. Към настоящия момент на основен трудов договор в катедрата работят 12 доктори по икономика (включително 6 доценти и 6 главни асистенти), 1 главен асис-

тент, 10 асистенти, както и 1 гостпрофесор. Делът на хабилитираните преподаватели към общия академичен състав е 26%, а на преподавателите с научна степен „доктор по икономика“ - 52%. Към катедрата се обучават 3 редовни докторанти и 5 докторанти на самостоятелна подготовка, в т.ч. един от Германия. От утвърждаването на специалност „Финанси“ през 1996 г. катедра „Финанси и кредит“ е осигурила на националното стопанство общо 2320 дипломирани икономистифинансисти, в т.ч. 2000 в редовно и 320 в задочно обучение. Катедрата е първото учебно звено в ИУ - Варна, което още през 2003 г. оферира обучение по три магистърски програми - „Банков мениджмънт“, „Публични финанси“ и „Корпоративни финанси“. Досега в тях са обучавани и дипломирани около 1300 студенти магистри. В продължение на няколко години хабилитирани преподаватели от катедрата участват в ръководството и обучението в магистърска програма „Международни финанси“, организирана съвместно от ИУ - Варна, и Икономическия институт на БАН. В ръководените от катедрата специалности се обучават чуждестран-

бр. 9-10/2009

Юбилей | Anniversary

ни студенти от Русия, Молдова, Македония, Гърция, Украйна, Турция. Нашите абсолвенти намират успешна реализация в САЩ, Израел, Русия, Германия, Обединеното кралство и други развити страни. За осигуряването на учебния процес през последните години бяха издадени учебници и учебни помагала по редица основни дисциплини: „Въведение в теорията на банкерството“, „Въведение във финансите“, „Корпоративни финанси“, „Финансови инвестиции“, „Финансово посредничество“, „Публични финанси“, „Въведение в банковото дело“, „Управление на банковия персонал“ и др. Благодарение на целево дарение, от началото на 2008 г. катедрата разполага със специализиран кабинет за обучение на студентите в бакалавърската и магистърските

бр. 9-10/2009

специалности, оборудван със съвременни технически средства. Академичният състав на катедрата отчита много добри резултати и в научно-изследователската сфера. Първата монография от поредицата „Библиотека Цани Калянджиев“ „Банково кредитиране на аграрния бизнес – рискове и алтернативи“, е на преподаватели от катедрата. В последните години наши колеги участват в написването и издаването на редица колективни и самостоятелни монографии, които нямат аналог в научната книжнина у нас. Сред тях се открояват: „Световното стопанство в условията на глобализация“, „Капиталова структура на фирмата: теоретичен и емпиричен анализ“, „Кредитният риск мениджмънт в аграрната сфера“, „В света на модерното банкиране“, „Банкови

системи“, „Инвестиционни фондове - структура, мениджмънт, оценка“, „Малкият бизнес – справочник почти за всеки“, „Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори“, „Финансови измерения на икономическата свобода“ и др. Катедрата поддържа ползотворно сътрудничество със сродни катедри от университети в Германия, Швейцария, Австрия, Румъния и други страни. Тя е страна по договора за сътрудничество между ИУ - Варна, и катедра „Финанси и кредит“ при Севастополския технологичен университет. Съществуват много добри контакти и с академични колегии във висшите икономически училища у нас - УНСС (София), СА „Д. А. Ценов“ (Свищов), Бургаския свободен университет, Югозападен университет „Неофит Рилски“. Сериозно развитие отбелязват и връзките с представители от Министерството на финансите, БНБ, Община Варна, търговски банки, застрахователни и осигурителни компании, фондация „Ат. Буров“ и др. Постигнатото пред изминалите 20 години мотивира нашия академичен състав да работи още по-активно за доближаването на учебно-преподавателската дейност и на научните изследвания до равнището на европейските стандарти. Вярваме, че утвърдената идентичност и ясните цели ще гарантират нашия успех вбъдеще.

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП Консулт Крестън БулМар, данъчен консултант

Kreston BulMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Корекция на ползван данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) ЗДДС задължава регистрираните по закона лица да направят корекция на ползвания от тях данъчен кредит в определени от закона случаи: • ако стоките или услугите ще се ползват за извършването на освободени доставки или за доставки и дейности, за които не е налице право на данъчен кредит • при унищожаване, липса, брак или промяна на предназначението на стоките, за което вече не е налице право на данъчен кредит. В зависимост от счетоводното естество на стоките или услугите данъчният кредит се коригира в пълен или в частичен размер. При настъпване на някое от гореописаните събития данъчният кредит на онези стоки и услуги, които не представляват дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), се коригира в пълен размер, ако не са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчния кредит (съответно 20 години за недвижимите имоти). При изминаването на този срок не се прави корекция. За стоките и услугите, представляващи дълготрайни активи по ЗКПО, се прави частична корекция на полз-

вания данъчен кредит, пропорционално на оставащия срок до изтичането на 20 години от началото на годината, през която е упражнено правото на данъчен кредит за недвижимите вещи и съответно до изтичането на 5 години за другите дълготрайни активи. В тази връзка след изтичането на 5-годишния срок (съответно 20-годишния срок) корекция на данъчен кредит за такива дълготрайни активи не се прави. Ще илюстрираме горното със следния пример: През 2001 г. предприятието е закупило сграда на стойност 500 000 лв. и е ползвало данъчен кредит в размер на 100 000 лв. През 2009 г. предприятието продава сградата за 900 000 лв., като решава да третира продажбата като освободена доставка, тъй като сградата вече не може да се класифицира като нова (изминали са 60 месеца от разрешението за ползване). В най-честия случай, т.е., когато сградата представлява дълготраен материален актив (по смисъла на ЗКПО, съответно базиран на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия), например защото се ползва от предприятието за производствени или административни цели, корекцията на данъчния кредит трябва да е на база на остатъчен срок от 12 години (изчисляват се цели години, като сградата е ползвана 8 години: 2009 - 2001, а до изтичането на 20-годишния ограничителен срок следователно остават 12 години). По такъв начин сумата на корекцията на данъчния кредит е 60 000 лв. (100 000 лв. * 12 год. / 20 год.). В по специфичния случай, при който сградата не е дълготраен материален актив, например, защото е закупена с цел препродажба в рамките на икономическата дейност на предприятието (т.е. не може да се класифицира нито като имот, ползван в дейността, нито като инвестиционен имот), корекцията на данъчния кредит би била в пълния размер от 100 000 лв. Корекцията се извършва, като в месеца на настъпване на съответното събитие (в примера продажбата на имота) се издава протокол, в който е отразена сумата на коригирания данъчен кредит (в примера 60 000 лв. или 100 000 лв.), който се включва в дневника за продажбите и справката декларация по ЗДДС за този месец.

бр. 9-10/2009

¤%¹+(µo6 t 6µp6o68²6(µ 1`Pab[Z /ZbP`ZJbU[ZJX Q Q|~K \} ~Kv {\ Qw }Q N Q}\z\|~ y\~N }K~}Ny y\wuK~ z NzQ}K N ~K| u^Q|N}Kz }Q ~ \ NK z u\zQ Q \} | ^ Kz z y\ }\ ^Kx\} } ~K| u^\ QN \~K N} &cX3J` Q N |K|Q~ u^Q {\| z (\ Q Q|~K \} ~Kv {\ Qw }Q N Q}\z\|~ y\~N }K~}Ny y\wuK~ z n {K^ y\ }\ u ^zK ~KN u\ NQ^} yK} K u^Kz Q~ Q ~K yK QN}z\}\ /;5 K N Q}\z\|~\ \xN zK~Q \ Q u^Q {\| 1`Pab[Z &cX3J` ¤^QN} ~ n wK^ Q wK^yK}K u\| y\ }\ |zQ}Q y\wuK~ ^Kx\} } N zwQN}~\ ~K x {K^Ny uK K^ \} NQu}Qwz^ {\| 1`Pab[Z &cX3J` \N { ^ zK

· ~K~N\z 6| }

( Q}\z\|~\ 6xN zK~Q

qK~ ~ ¤\~N }K

n ~QN 6 Q~y

¤\^u\^K} z~ · ~K~N

³^Kz~\ 6xN zK~Q

/< 8Q Q~

sKN}^Kg\zK}Q ~\ 6xN zK~Q

¤\~N }K u\ sn¶µ

q\zQ^ }Q ~ N {

1`Pab[Z &cX3J` (\ ² yK ¯ N^Q y ~\ %^Q~K sKuK|

}Q KyN P YJUX LcXYJ`#LcXYJ` M[Y eee LcXYJ` M[Y

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП Консулт ЛЕГАЛЕКС, правен консултант

LEGALEX, Legal Consultant

BIM Consultation

www.legalex.bg

Заповедно производство

Заповедното производство е съкратено съдебно производство, което започва по молба на кредитора и цели създаване на съдебно изпълнително основание. Заповедното производство е уредено в два варианта в зависимост от предпоставките за започването му. При първия вариант кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист след влизане в сила на заповед за изпълнение. В случая кредиторът може да иска издаване на заповед за изпълнение при наличие на някоя от следните предпоставки: • вземане за парични суми или за заместими вещи; • вземане за предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне, или е обременена със залог, или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. И в двата случая допълнителна предпоставка за започване на заповедно производство е вземането да е подсъдно на районния съд. Заявлението се подава по образец до районния съд по седалище или постоянен адрес на ответника, като трябва да съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение и да отговаря на изискванията за необходимо минимално съдържание на исковата молба и на приложенията към нея. Изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение обстоятелства не подлежат на доказване. Съдът разглежда подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение от формална гледна точка, без да

проверява основателността на претендираното вземане. В тридневен срок, в случай че заявлението отговаря на нормативните изисквания, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на ответника, или отхвърля заявлението. Разпореждането, с което се отхвърля заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба. Заповедта за изпълнение не може да се обжалва от страните освен в частта с разноските. В двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът има право да подаде възражение по образец срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението препятства влизането на заповедта за изпълнение в сила. В случай на подадено възражение съдът указва на заявителя, че може да подаде иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. След изтичане на този срок и в случай че заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва издадената заповед за изпълнение частично или изцяло. Ако длъжникът пропусне да подаде възражение в указания двуседмичен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, като отбелязва това върху заповедта. При втория вариант на заповедното производство може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение за всякакъв вид вземания независимо от вида и цената им, когато те са основават на някой от следните документи: • акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища • документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките • нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи • извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи • извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи • договор за залог или ипотечен акт в случаите, когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка • влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на Гражданския процесуален кодекс • акт за начет • запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. И при втория вариант на заповедното производство

бр. 9-10/2009

БИП Консулт | BIM Consultation

заявлението се подава по образец до районния съд по седалище или постоянен адрес на ответника. С него заявителят иска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Към заявлението кредиторът трябва да представи документа, на който основава вземането си. В случай че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът едновременно издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, т.е. при втория вариант на заповедното производство заповедта за изпълнение влиза в сила веднага. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. В двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът може да обжалва с частна жалба разпореждането, с което се уважава заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Обжалването на разпореждането обаче не спира изпълнението. Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или когато е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства. В едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, в случаите когато: • заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно • заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България • длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства • длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Въззивният съд спира изпълнението, в случай че възражението отговаря на посочените по-горе обстоятелства. При наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които длъжникът не е могъл да узнае или с които не е могъл да се снабди в срока за подаване на възражение, същият има право да оспори вземане по исков ред. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или се е снабдил с него, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Регистриране на марка на Европейската общност

Регистрацията на марка в Европейската общност предоставя закрила във всички страни - членове на Европейския съюз. Срокът за закрила на марката на общността е 10 години и може да бъде продължаван неограничен брой пъти за периоди от по 10 години.

бр. 9-10/2009

За да бъде регистрира, марката на общността трябва да отговаря на следните условия: • Да бъде знак, който може да се представя графично • Знакът за стоките и услугите на един производител трябва да се разграничава от този на други производители. Заявка за регистриране на търговска марка на общността се подава по избор на заявителя във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM) или в Патентното ведомство, като във втория случай се заплаща такса за прехвърляне в размер на 60 лева. Патентното ведомство е длъжно да препрати заявката във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в двуседмичен срок от нейното получаване. Заявка за регистрация на марка на общността може да бъде подадена и по електронен път, като в този случай таксите са по-ниски. Електронен подпис не се изисква. Заявката за регистрация на марка на общността може да бъде подадена на всеки един от официалните езици на Европейския съюз. Допълнително може да се посочи един от петте работни езика на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (английски, немски, испански, френски и италиански), като той се счита за втори език. Таксата за заявяване на марка трябва да бъде платена в едномесечен срок от подаване на заявката, за да бъде призната датата на подаване на заявката. Таксите към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар се заплащат задължително в евро. Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар проверява редовността на подадената заявка и ако е необходимо, дава на заявителя допълнителни срок за отстраняване на нередностите. В случай че заявката отговаря на изискванията или нередностите бъдат отстранени, същата получава дата на заявяване. Веднага след като е била дадена дата за подаване на заявка за търговска марка на общността, Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар предава копие от него на централните служби по индустриална собственост на всички държави членки, които извършват проучване и съставят доклад в 3-месечен срок. Ведомството незабавно предава на заявителя на търговската марка доклада за проучването на ниво общност и на национално ниво. След изтичане на един месец от предаване на докладите за проучване ведомството извършва публикация на заявката. Търговската марка се регистрира като търговска марка на общността, ако в тримесечен срок от публикуването не е направено нито едно оспорване на марката, или ако оспорването е било отхвърлено с окончателно решение, както и при условие че таксата за регистрация е била платена в срок. Ако таксата не е платена в определения срок, заявката се смята за оттеглена. * Съдържанието на статиите не представлява правно становище или правен съвет. Авторът им няма да носи отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието на статиите. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет, обоснован и съобразен с конкретната правна специфика в съответния случай.

Европроекти | Europrojects

BiP

Евроинтеграция | Eurointegration

EUROCONSULTING GROUP

banks investments projects w w w.bip - euconsult.com

Българските региони в Европа Постоянна рубрика на BIP Euroconsulting Group Regular Column of BIM Euroconsulting Group

Bulgarin Regions In Europe

ОП „Конкурентоспособност“ през 2010 г. На 25 ноември 2009 г. Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 г. одобри Индикативната годишна работна програма за 2010 г. и общите критерии за избор на операции по 7 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Индикативната годишна работна програма за 2010 г. предвижда обявяването на тринадесет процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в ключови за развитието на българската икономика сфери - подкрепа за развитие на иновационните дейности

бр. 9-10/2009

в предприятията, внедряване на иновации, подобряване на проиновативната инфраструктура, технологична модернизация на предприятията, въвеждане на международно признати стандарти, подкрепа за изпълнение на мерки за енергийна ефективност и внедряване на възобновяеми енергийни източници, създаване и развитие на клъстъри и финансови ресурси за развитие на предприятията. В таблица 1 са изложени предвижданите мерки и индикативните срокове за тяхното откриване, така както са изложени в рамките на презентациите от отчета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за първите 100 дни.

58 бр. 9-10/2009

Европроекти | Europrojects

ОП Околна среда Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда“ одобри индикативната годишна работна програма за 2010 година. Основните промени в секторите „Води“ и „Отпадъци“ (приоритетни оси 1 и 2), заложени в новата годишна работна програма, са: • въвежда се процедура на директно предоставяне на безвъзмездната финансова помощ на общините бенефициенти • към общините ще се прилага принципът на директна покана в зависимост от проектната им готовност, което им предоставя възможност да кандидатстват целогодишно, при условие че е постигната необходимата проектна готовност • въвежда се собствено финансово участие на общините по проекти в двата сектора. По предложение на ЕК правителството възприе позиция за участие на бенефициентите във финансирането на проектите според одобрената фискална рамка за периода 2010-2013 година. • Целта на промените е да се постигне добро финансово управление и своевременно усвояване на средствата по ОПОС, предвидени за подпомагане изпълнението на ангажиментите на страната по двете директиви - за пречистване на отпадъчните води и за депониране на отпадъци.

бр. 9-10/2009

В сектор „Води“ ще се финансират проекти на агломерации с над 10 000 еквивалентни жители, за което страната е обвързана със срок до края на 2010 г. според договора за присъединяване към ЕС. Средства ще се предоставят с предимство на агломерации, в които липсва пречиствателна станция, както и според броя на еквивалент жителите и икономическата ефективност на проекта. С постановление № 209/2009 г. на Министерския съвет средствата от оперативна програма „Околна среда“ за сектор „Отпадъци“ се фокусират в изграждането на регионалните системи за управление на битовите отпадъци. Първите пет покани за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците ще бъдат изпратени още този месец до общините Ботевград, Бургас, Малко Търново, Перник и София. По приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие“ се предвижда през юни 2010 г. да стартира процедура за набиране на проектни предложения по мярка „Разработване на планове за управление на защитени зони за опазване на птици, които не се припокриват със зони за опазване на местообитания“. В сектора се запазва досегашната концепция за обявяване на процедури на конкурентен подбор. (По информация на МОСВ)

Европроекти | Europrojects

Промените в Програмата за развитие на селските райони Съгласно официално публикувани презентации от Министерството на земеделието и храните вече стават по-ясни промените, които ще настъпят в мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Промените засягат най-интересните мерки, сред които 121, 311, 312, 321 и 322. Периодите за прием на заявления за подпомагане за 2010 г. се очаква да бъдат обявени до средата на декември 2009 година. Ето и основните промени, които се предвиждат: • увеличение за 2009 г. и 2010 г. на авансовото плащане от 20 на 50 % от размера на субсидията по инвестиционните мерки при спазването на условията: за частни бенефициенти - 110% банкова гаранция, и за общини - писмена гаранция и решение на общински съвет, одобряващо встъпването в дълг в полза на ДФЗ-РА • увеличение с 10% на помощта за инвестиции,

свързани с „новите предизвикателства“ (ВЕИ, иновации, биоразнообразие) за мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства • увеличение с 10% на помощта за инвестиции, свързани с „новите предизвикателства“ за мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продуктиувеличение с 10% (от 70% на 80%) на помощта по мярка 311 и мярка 312 • увеличение на помощта в максимален размер от 500 000 EUR на предприятие (за мярка 312, мярка 311, мярка 123) до 31.12.2010 г. Проектите по схемата трябва да бъдат одобрени до 31.12.2010 година • за мярка 321 и мярка 322 - финансиране на 100% на проекти, които не генерират приходи и са в обществен интерес, представени от юридически лица с нестопанска цел, местни поделения на вероизповедания или читалища.

Програма БАС Програма БАС оказва съдействие на МСП при избор на бизнес консултанти и частично субсидира консултантската услуга. Допустими кандидати са малки и средни фирми от всички стопански сектори с изключение на тези, работещи в селското стопанство, строителството, военната индустрия, тютюнопроизводството, банковото дело, хазарта, управлението на недвижими имоти. Основните цели на програмата БАС са: • съдействие за растежа и подобряване конкурентоспособността на малките и средните предприятия посредством финансирането на бизнес консултантски услуги, предоставяни от най-добрите местни консултанти • спомагане за развитието и усъвършенстването на уменията на местните консултанти да посрещат нуждите на предприятията от такива услуги. • Програмата предлага съдействие при избирането на най-подходящите местни консултанти за решаването на конкретни бизнес проблеми и изпълнението на конкретни консултантски задачи. В случаите когато специфичните нужди на

дадена компания не могат да бъдат посрещнати от наличните умения на местните консултанти, е възможно да бъдат ангажирани чужди специалисти, които ще работят в тясно сътрудничество със своите местни колеги, предавайки им своя опит. Субсидията от програма БАС е до 50% от общия разход за консултантската услуга, но не повече от 9000 ЕВРО за даден проект. Допустими са следните дейности: • маркетингово проучване •търсене на партньори и инвеститори •подбор и оценка на необходимо оборудване •подобряване организационната и управленска структура •изготвяне на бизнес планове •развитие и усъвършенстване на финансово-счетоводните и контролни системи •развитие и усъвършенстване на управленските информационни системи •подготовка и издаване на свидетелства за системи за контрол на качеството (ISO, HACCP и др.).

бр. 9-10/2009

Европроекти | Europrojects

Национален конкурс за Отлична туристическа дестинация за 2010 „Водата - извор на живот и благоденствие“ За трета поредна година Държавната агенция по туризъм е бенефициент по програма на Европейската комисия „Нови индустрии, туризъм и корпоративна социална отговорност“. Темата на националния конкурс за Отлична туристическа дестинация за 2010г. е „Водата - извор на живот и благоденствие“. Главната цел на проекта е популяризирането на нововъзникващи туристически дестинации, свързани с водни ресурси и създаващи условия за предоставяне на качествена и нетрадиционна туристическа услуга, акцентираща върху опазването на околната среда и предлагаща икономически растеж. Подборът и популяризирането на Отлична българска

туристическа дестинация в рамките на EDEN 4 ще допринесе за засилване на устойчивото развитие на туризма в България чрез популяризиране на ценности като зачитане на околната среда, многообразие на „нетрадиционни“ туристически продукти, добри практики и идеи и нови възможности за привличане на туристи в по-слабо развитите туристически райони. За повече информация относно изготвянето на проектите можете да посетите DG Enterprise and industry web site, както и да се обърнете към Държавната агенция по туризъм. Специализираната българска уебстраница на конкурса е в процес на разработка.

Схема: „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“ Бюджетна линия: BG051PO001-1.1.04 Обща цел на схемата: Общата цел на настоящата схема е повишаване на конкурентоспособността на лица, регистрирани като безработни в Дирекции „Бюро по труда“, посредством обучение за придобиване или повишаване на тяхната професионална квалификация и осигуряване на последваща заетост. Бенефициенти: • работодатели - физически (ЕТ) и/или юридически лица • обучаващи/образователни институции/организации - центрове за професионално обучение, професионални училища, професионални колежи, институции, имащи право и капацитет да предоставят обучения • социално-икономически партньори - в качеството им на работодател и/или център за професионално обучение • структури, създадени на основание чл. 60 от Закона за администрацията, имащи право да

бр. 9-10/2009

извършват обучения на възрастни съгласно устройствените им правилници. Допустими дейности и разходи: Всеки проект следва да включва дейности за предоставяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация. Сред допустимите преки разходи са тези за възнаграждения и осигурителни вноски; за командировъчни на обучаващите (пътни, дневни и квартирни); за стипендии; за материали, консумативи и други материални запаси, включително разходите за външни услуги, свързани с обучението и тези за транспорт. Сред допустимите непреки разходи са тези за възнаграждения на персонала по администриране на проекта; за командировъчни; за материали, консумативи; външни услуги. Краен срок: Проектите се подават до: 30.10.2010 г. Размер на финансирането: Общ бюджет на схемата: 36 000 000 лв. По настоящата схема за предоставяне на безвъзмезд-

Европроекти | Europrojects

на финансова помощ не се изисква собствено участие (съфинансиране) от страна на кандидата. Максималната допустима стойност на един проект не може да надхвърля 200 000 лева. Максимално допустимата средна

цена за един обучаем (представител на целевата група) не може да надхвърля - 1000 лева, като непреките разходи и разходите за стипендии и транспорт не се включват при определяне на средната цена.

Схема: „Социални услуги за социално включване“ ОП „Развитие на човешките ресурси“, бюджетна линия: BG051PO001-5.2.06 Обща цел на схемата: Прилагане на нови устойчиви и комплексни подходи за повишаване качеството на живот на уязвимите групи и превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици. Специфични цели на схемата: 1. Повишаване на обвързаността на политиката за предоставяне на социални услуги с останалите национални политики за борба с бедността и социалното изключване. 2. Оптимизиране на системата за предоставяне на социални услуги. 3. Повишаване на качеството на съществуващите социални услуги. 4. Развитие на социални услуги в общността, ориентирани към индивидуалните нужди на потребителите от целевите групи. 5. Подкрепа за реализиране на политиката за деинституционализация. 6. Прилагане и мултиплициране на съществуващи добри практики, насочени към социалното включване на уязвимите групи. 7. Прилагане на иновативни подходи при предоставянето на социални услуги за превенция и преодоляване на социалното изключване. Бенефициенти: Компонент 1 - социални услуги за деца в риск общини; регистриран в България или ЕС, но с ЦУ или клон в България, лицензиран доставчик на социални услуги за деца. Това могат да са: държавата и общините, български и чуждестранни физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица. Компонент 2 - социални услуги за пълнолетни лица - общини; регистриран в България или ЕС, но с ЦУ или клон в България, лицензиран доставчик на социални услуги. Това могат да са: държавата и общините, български и чуждестранни физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица. Компонент 3 - иновативни подходи за превенция и преодоляване на социалното изключване на ри-

скови групи - регистриран в България или ЕС, но с ЦУ или клон в България, лицензиран доставчик на социални услуги. Това могат да са: държавата и общините, български и чуждестранни физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица. Допустими дейности и разходи: Общи дейности и за трите компонента: • обучения на персонала, ангажиран с предоставяните социални услуги • разработване и прилагане на индивидуални образователни, обучителни, рехабилитационни, възстановителни и терапевтични програми в съответствие с индивидуалните нужди на потребителите • кампании за информиране на обществеността изготвяне на информационни материали и други средства за популяризиране на услугите • обновяване и текущ ремонт на помещенията, в които ще се предоставят услугите, и доставка на подходящо оборудване, пряко свързано с изпълнението на дейностите. Компонент 1 - социални услуги за деца в риск Проектните предложения по този компонент следва да включват комплекс от дейности за предоставяне на социални услуги за деца от целевите групи. 1. Дневен център за деца 2. Звено „Майка и бебе“ 3. Социални услуги резидентен тип: a. център за настаняване от семеен тип б. преходни жилища 4. Център за социална рехабилитация и интеграция 5. Център за обществена подкрепа 6. Център за работа с деца на улицата. Компонент 2 - социални услуги за пълнолетни лица Проектните предложения по този компонент следва да включват комплекс от дейности за предоставяне на социални услуги за пълнолетни лица от целевите групи. 1. Дневен център за пълнолетни лица 2. Център за социална рехабилитация и интеграция 3. Социални услуги - резидентен тип: a. кризисен център б. преходно жилище

бр. 9-10/2009

Европроекти | Europrojects

в. защитено жилище г. наблюдавано жилище д. център за настаняване от семеен тип. Компонент 3 - иновативни подходи за превенция и преодоляване на социалното изключване на рискови групи Проектните предложения по този компонент следва да включват комплекс от иновативни дейности за предоставяне на социални услуги за деца и пълнолетни лица от целевите групи. Ще се стимулират проекти за разкриване и предоставяне на социални услуги, за социално включване на лица от целевите групи, които до момента не са получили подходящата подкрепа чрез социални услуги, дефинирани в българското законодателство. 1. Създаване и функциониране на социални услуги за лица от целевите групи за успешно съчетаване на професионалния и семейния живот. 2. Създаване и функциониране на социални услуги за социално включване на хора с увреждания, на многодетни майки, самотни родители и други уязвими групи. 3. Създаване и функциониране на социални услуги за лица с психични заболявания. 4. Създаване и функциониране на социални услуги за лица с различни зависимости. 5. Създаване и функциониране на социални услуги за лица, изтърпели наказание „лишаване от свобода“.

6. Създаване и функциониране на иновативни форми за дългосрочна грижа с цел премахване на бариерите за активен трудов живот пред хора, полагащи грижи за деца, болни роднини, възрастни или лица с увреждания. 7. Иновативни подходи за електронно включване на хора с увреждания и др. Краен срок: 28 януари 2010 г. Размер на финансирането:

Безвъзмездна финансова помощ Общ размер

23 015 000 лв.

Компонент 1

8 015 000 лв.

Компонент 2

6 000 000 лв.

Компонент 3

9 000 000 лв.

Размер на безвъзмездната помощ: • минимален размер на безвъзмездната финансова помощ: 80 000 лв. • максимален размер на безвъзмездната финансова помощ: 250 000 лв. Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ може да покрие до 100% от всички допустими разходи по проекта.

Схема: „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ Оперативна програма „Регионално развитие“, бюджетна линия: BG161PO001/1.1.-07/2009 Обща цел на схемата: • а се въведат мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура на висшето образование • да се осигури равен достъп на групите в неравностойно положение до образователната услуга, предлагана в държавните висши училища • да се модернизира информационното обслужване в библиотеките на държавните висши училища. Бенефициенти: Държавни висши училища, попадащи в обхвата на чл.17 от Закона за висшето образование. Проектите ще се изпълняват на територията на Република България само в рамките на общините: Столична община, Плов-

бр. 9-10/2009

див, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Допустими дейности и разходи: • въвеждане на мерки за енергийна ефективност, включващи топлоизолация, хидроизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване, внедряване на инсталации, използващи възобновяеми енергийни източници • подобряване достъпа на хора с увреждания и осигуряване на достъпна архитектурна среда в сградите на висшите училища • ремонт, реконструкция, обновяване и модернизация на библиотеките на висшите училища, включително доставка на специализирано обзавежда-

Европроекти | Europrojects

не и оборудване, необходимо за съхранение на библиотечния фонд, дигитализиране и архивиране, системи за автоматизирано библиотечно-информационно обслужване, софтуер, предназначен за предоставяне на адаптирани услуги за хора с увреждания. Краен срок: 01 февруари 2010 г.

Размер на финансирането: минимална сума на безвъзмездната финансова помощ: 1 000 000 лв. максимална сума на безвъзмездната финансова помощ: 4 000 000 лв. Бенефициентите са задължени да осигурят наймалко 5% собствен принос от стойността на проектното предложение.

Схема: „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия“ ОП „Конкурентоспособност“, бюджетна линия: 2007BG161PO003/1.1.1-01/ Обща цел на схемата: Програмата цели да се увеличи броят на успешно стартиралите иновативни предприятия, като предостави подкрепа в най-рисковата фаза на тяхното развитие, а именно в етапа на разработване на базисния иновативен продукт или процес на фирмата в неговата предпазарна подготовка - до разработването на опитен образец. Бенефициенти: Стартиращи предприятия, които ще предоставят на пазара вследствие изпълнението на иновативни проекти по настоящата схема за безвъзмездна помощ нови или значително усъвършенствани иновативни продукти и/или иновативни процеси (технологии), като иновативните продукти или процеси трябва да са нови за българския или европейския пазар. Допустими по настоящата схема за безвъзмездна помощ са и търговски дружества, които отговарят на всички изисквания по схемата и в които съдружници (акционери) са висши училища или изследователски центрове - юридически лица, притежаващи общо не повече от 50% от капитала на дружеството или правото на глас (в случаите на некапиталови дружества). Допустими дейности и разходи: • създаване на програми и методики за изследвания, измервания и изпитвания, свързани с разработването на определения иновативен продукт или процес • провеждане на изследвания, измервания и изпитвания, свързани с разработването на определения иновативен продукт или процес • разработване на опитен образец, функционални тестове на нови продукти и/или процеси • разработване на технологии за производство, респективно за създаване или осъществяване на иновативни продукти или процеси

• създаване на промишлен дизайн • закрила на индустриалната собственост на национално и международно равнище и необходимата за това експертна помощ, включително регистрация на патент или полезен модел • изготвяне на бизнес планове, пазарни анализи и проучвания, финансови и маркетингови планове за пазарна реализация на иновативния продукт или процес • организиране на демонстрации, участие в изложения, панаири или други промоционални дейности, свързани с популяризиране на иновативния продукт или процес, с цел намиране на инвеститори за внедряването им в производство, включително изработване на интернет страница на предприятието (кооперацията) - бенефициент • консултантски и юридически услуги, свързани с лицензиране, доходи от права върху индустриална собственост, доставки на технологии и оборудване. Всеки проект задължително трябва да включва дейност „Изготвяне на икономическа, финансова и техническа оценка на разработвания иновационен продукт или процес“, освен ако кандидатът е извършил такава оценка преди проекта. Краен срок: Процедурата е без определен краен срок за кандидатстване. Размер на финансирането: • минимален размер на безвъзмездната финансова помощ: 40 000 лв. • максимален размер на безвъзмездната финансова помощ: 391 166 лв. • Интензитетът на безвъзмездната финансова помощ по всеки проект не трябва да надвишава 90% от общия размер на допустимите разходи по проекта.

бр. 9-10/2009

Европроекти | Europrojects

Схема: „Подкрепа за създаване на технологични паркове“ ОП „Конкурентоспособност“, бюджетна линия: BG161PO003-1.2.01 Обща цел на схемата: Основна цел на процедурата, е да насърчи развитието на националната проиновативна инфраструктура като предостави подкрепа за създаването на технологични паркове, които да функционират в тясна взаимовръзка с академичната и научна общност, да подпомагат достъпа на предприятията до ново знание и да стимулират комерсиализирането на научните изследвания. Процедурата е пряко насочена към предоставянето на подкрепа за извършване на необходимите предварителни (предпроектни) проучвания и изработването на инвестиционни проекти за изграждане на технологични паркове на територията на страната. Бенефициенти: Право да кандидатстват по настоящата процедура за подбор на проекти имат само обединения от минимум 4 лица, включващи задължително: • поне две предприятия – възложители (инвеститори) на технологичния парк и поне две от изброените по-долу видове лица, като задължително поне едно от тях попада в определенията от 1 до 5, като юридическите лица по 5 не могат да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон или кооперация по смисъла на Закона за кооперациите: 1. български висши училища 2. Българска академия на науките и нейни институти и звена 3. Селскостопанска академия и институти към неяекспериментални лаборатории и изследователски институти 4. научни организации 5. юридически лица с нестопанска цел 6. общини и/или областни управители. Допустими дейности и разходи: • извършване на предварителни (прединвестиционни) проучвания във връзка с изграждането на технологични паркове. Допустимите предварителни (прединвестиционни) проучвания могат да

обхващат: 1. изясняване на инвестиционното строително намерение 2. инженерни проучвания, в т.ч. геоложки, геотехнически, хидрогеоложки, хидроложки и др. 3. геодезически проучвания 4. технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална технология 5. технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение 6. обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на инвестиционната инициатива, в т.ч. откриване на работни места и осигуряване на обществени услуги 7. вариантни проучвания за рехабилитация на съществуващи и за изграждане на нови енергийни мощности 8. специфични проучвания при реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, в т.ч. архитектурно и конструктивно заснемане на сградите и изследване на техническата инфраструктура 9. микросеизмично изследване • изработване на задания за проектиране на технологични паркове съгласно Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти • изработване на инвестиционни проекти в съответствие с Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, във връзка с изграждането на технологични паркове • извършване на оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите. Краен срок: • Процедурата е без определен краен срок за кандидатстване. Размер на финансирането: • минимален размер на безвъзмездната финансова помощ: 100 000 лв. • максимален размер на безвъзмездната финансова помощ: 391 166 лв.

Схема: „Съфинансиране на регионални, национални и международни програми“ Специфична програма „Хора“ на Седма рамкова програма за научни изследвания, Дейности „Мария Кюри“, бюджетна линия: FP7-PEOPLE-2010-COFUND

бр. 9-10/2009

Обща цел на схемата: Програмата „Хора“ предлага възможност за професионално развитие в сферата на научните изследвания,

Европроекти | Europrojects

като цели да продължи да насърчава заинтересуваните да се насочват към научна кариера; да структурира тяхното обучение в областта на изследванията, като им предлага възможни варианти за избор; и да насърчава мобилността в рамките на един и същ сектор. Бенефициенти: Публични или частни организации - министерства, академии на науките или агенции за научни изследвания, международни организации или други организации с обществена мисия. Допустими дейности и разходи: По дейност COFUND се съфинансират изследвания във всички научноизследователски области или обучения на изследователи, стига те да съдържат елемент на

международна мобилност. Кандидатите за финансиране по COFUND трябва да представят многогодишни предложения за конкретни стипендии/програми за обучение на изследователи, които да бъдат съфинансирани. Тези програми трябва да включват поне една форма на транснационална мобилност. Краен срок: • 18 февруари 2010 г. Размер на финансирането: • Бюджетът е в размер на 75 млн. евро от бюджета за 2010 г. Програмата финансира до 40% от стойността на проекта, като помощта на даден кандидат не може да надхвърля 5 милиона евро.

Схема: „Темпус IV - Реформа във висшето образование посредством международно университетско сътрудничество“ Обща цел на схемата: Общата цел на програмата е да допринесе за улесняване на сътрудничеството в областта на висшето образование сред държавите - членки на Европейския съюз (ЕС) и съседните държави партньорки. Целта на настоящата покана за представяне на предложения е да насърчи многостранното сътрудничество между висшите учебни заведения, органите и организациите в държавите - членки на ЕС, и държавите партньорки, като вниманието е насочено към реформата и модернизацията на висшето образование. Бенефициенти: До получаване на безвъзмездни средства се допускат кандидати юридически лица („правни субекти“), учредени съгласно изискванията на законите преди повече от 5 години в държави - членки на ЕС, или в държави партньорки по програмата „Темпус“. Кандидатите за съвместни проекти трябва да бъдат признати от държавата публични или частни висши учебни заведения или асоциации, организации или мрежи от висши учебни заведения, занимаващи се с подпомагане, подобряване и реформа на висшето образование. Седалището на тези институции и организации трябва да е в някоя от следните четири групи допустими държави: • 27-те държави - членки на Европейския съюз • 5-те държави от района на Западните Балкани

• 16-те държави от съседните южни и източни райони на Европейския съюз • 5-те републики от Централна Азия. Допустими дейности и разходи: • съвместни проекти - проекти на основата на „възходящ подход“, насочени към модернизиране и реформа на институционално (университетско) равнище • структурни мерки - проекти, насочени към съдействие за развитие и реформа на системите за висше образование в държавите партньорки, както и към подобряване на качеството и значението им, и към по-голямо сближаване с достиженията на ЕС. Краен срок: 9 март 2010 г., 12.00 ч. брюкселско време Размер на финансирането: Предвиденият бюджет, предназначен за съфинансирането на проекти по настоящата покана, е в размер на 53,8 млн. евро. Финансовото участие от страна на общността не може да надвишава 90% от общата сума на допустимите разходи. Изисква се съфинансиране от най-малко 10% от общата сума на допустимите разходи. Минималният размер на безвъзмездните средства както за съвместните проекти, така и за структурните мерки, възлиза на 500 000 EUR. Максималният размер на безвъзмездните средства възлиза на 1 500 000 EUR.

бр. 9-10/2009

Новини и събития | News and Events

Новини и събития News and Events

Туининг проект „Укрепване на регулаторния и надзорен капацитет на финансовите регулатори“ На 15 декември т.г. в Подгорица, Черна гора, се състоя церемония по откриване на туининг проекта „Укрепване на регулаторния и надзорен капацитет на финансовите регулатори“. За проекта, който е с продължителност 18 месеца, е осигурено финансиране в размер на 1,199,966.94 евро по Инструмента за предприсъединителна помощ на Европейската комисия. Българската народна банка е в ролята на управляваща институция от държава - членка на ЕС, в консорциум с Централната банка на Нидерландия (De Nederlandsche Bank) и българската Комисия за финансов надзор (КФН). Институциите

бенефициенти са Централната банка на Черна гора, Комисията по ценни книжа на Черна гора и Агенцията за застрахователен надзор на Черна гора. От страна на бенефициентите проектът ще се управлява от зам.министъра на финансите Милорад Катнич. Финансираният от ЕС туининг проект цели усъвършенстване на капацитета на институциите за регулиране на финансовия сектор, като се постигне по-ефикасен надзор върху финансовите пазари и институции в съответствие с общностното право на ЕС. Той ще се прилага в четири области: банков надзор и финансова стабилност; ценни кни-

жа и пенсионни фондове; застрахователно дело; предотвратяване на изпирането на пари, финансирането на тероризма и други форми на финансова престъпност. С помощта, предоставена по туининг проекта, ще бъдат транспонирани повече от десет директиви на ЕС в областта на финансовия сектор. Най-добрите европейски практики ще бъдат въведени в оперативната рамка на три финансово-надзорни органа. Капацитетът на персонала на институциите бенефициенти ще бъде укрепен чрез 630 дни обучение, което ще бъде предоставено от 76 експерти от БНБ, КФН и Централната банка на Нидерландия.

Връчени награди „Работодател на годината - 2009“ Министерството на труда и социалната политика работи за създаването на улеснения за бизнеса при разкриването на нови работни места, заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на 11 декември т.г. при откриването на церемонията „Работодател на годината - 2009“. Той обяви, че от 19 декември 2009 г. стартира

бр. 9-10/2009

ваучерната схема по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за квалификация и обучение на заети лица и от нея могат да се възползват както представители на бизнеса, така и на неправителствения сектор. На церемонията министър Тотю Младенов връчи отличия на 25 работодатели с най-голям принос за осигуряване на заетост от

различни райони на страната и на 6 обучаващи организации. Той съобщи, че специална награда ще получи фирмата ДЗУ АД, гр. Стара Загора, заради разкритите 400 нови работни места. Наградите „Работодател на годината“ се провеждат за шеста поредна година и се раздават в девет категории, класирани от първо до трето място.

Новини и събития | News and Events

Отпуснати средства по ОП „Конкурентоспособност" От началото на декември тази година Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е отпуснало на 26 български компании близо 5 млн. лв. по ОП „Конкурентоспособност“, съобщи на 10 декември т.г. Жулиета Хубенова, съветник по европейските въпроси в министерството. Тази сума ще покрие авансови плащания на дружествата, които работят по проекти, одобрени от програмата. Помощта е по 4 процедури - създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия, технологична модернизация в големи предприятия, технологична модернизация в малки и средни предприятия, покриване на международно признати стандарти. По-голямата част от средствата ще бъдат използвани за обновяване на производствени мощности на крайните бенефициенти в широк кръг отрасли - фармация, строителство, химическа, мебелна и текстилна ин-

дустрия, соларни и хидросистеми, гипсопроизводство, издателска дейност и др. МИЕТ е готово до края на годината да подкрепи кандидатите по програмата с допълнителни 5 до 8 млн. лв. Помощта ще е за дружества, при които се финансират междинни плащания за стартиращи иновативни фирми, такива, които реално са приключили с проектите си за международно признати стандарти и технологично обновление. С това отпускане на средства усвояемостта по ОП „Конкурентоспособност“ ще скочи около 10 пъти. До септември т.г. платените по нея суми са били едва 1.5 млн. лв. Също на 10 декември в МИЕТ бе подписано споразумението за финансиране на проект, предвиждащ Рилската света обител да построи малка ВЕЦ, за да си осигури по-надеждно енергоснабдяване. Под документа сложиха подписите си Золтан Киш, старши проектен мениджър на Европей-

ската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за Международен фонд „Козлодуй“ (МФК), Адрианополският епископ Евлогий - игумен на Рилската света обител, и министър Трайчо Трайков. Проектът на стойност 2.9 млн. евро се финансира изцяло от МФК, а администратор на помощта е ЕБВР. Проектът цели сигурност и надеждност на енергоснабдяването на Светата обител. Допълнителна цел е рехабилитирането на сградите на манастира и други обществени сгради в община Рила, като тази дейност ще се финансира със средства от продажбата на неизползваната електроенергия. Между бъдещата ВЕЦ и сградите на манастира ще бъде изградено подземно електрозахранване, за да се избегне зависимостта от климатичните промени. Това е първият църковен проект в енергийната област, който финансира ЕБВР.

Пазарните цени на земите от горския фонд скачат Пазарните цени на земите от горския фонд ще бъдат увеличени средно три пъти за страната, обяви на 8 декември т.г. в Смолян зам.-министърът на земеделието и храните Георги Костов. Това се предвижда с новата актуализирана наредба за базисните цени на земите от горския фонд, която трябва да бъде приета до края на годината от Министерския съвет. Увеличението на цените за имотите край морето ще бъде с близо 8-9 пъти, а за тези в планинските райони - 6-7 пъти. Продължава и работата по изготвянето на новия Закон за горите. С него ще бъдат възможни замените на гори и земи

от горския фонд за важни общински и инфраструктурни проекти. Правилата за замените ще бъдат детайлно разписани в закона. В новия Закон за горите ще бъдат диференцирани контролните от стопанските функции. Контролът в горския сектор ще се извършва от държавен независим орган, който ще бъде на бюджетна издръжка и не трябва да зависи от стопанските резултати на субектите, както е в момента. Стопанските дейности ще се извършват от държавни предприятия, които трябва да плащат печалба или дивидент на държавата за своята дейност. За да се оптимизира структурата на Из-

пълнителната агенция по горите, до края на годината се предвижда да бъде намален броят на държавните горски стопанства в страната. В момента те са 176 и техният брой ще бъде редуциран близо с 40. Промените не предвиждат намаляване на сградния фонд, както и на администрацията в тях. По-малките и малоимотните стопанства ще преминат към по-големите жизнеспособни структури, които формират печалба. От предстоящото преструктуриране се очаква да бъдат спестени около 1 млн. лева от бюджета на Изпълнителната агенция по горите.

бр. 9-10/2009

Новини и събития | News and Events

Премиерът връчва награда „Инвеститор“ на 2009 г. Министър-председателят Бойко Борисов връчи на 7 декември т.г. наградата „Инвеститор на 2009 г.“ в сектор „Добивна промишленост“ на „Елаците-Мед“ АД. За четвърта поредна година Българската агенция за инвестиции организира конкурса, на който се номинират и отличават проектите с принос в различните сфери от икономиката. През т.г. са присъдени 7 награди в секторите: добивна и преработваща промишленост, енергетика и строителство. По време на връчването на наградата премиерът заяви, че за съжаление голяма част от направените до момента инвестиции са в строителството и услугите и затова се радва на капиталовложенията в индустрията. За последните четири години от близо 24 млрд. евро инвестиции 75% са били в строителството и в София. Затова е важно, че се инвестира в Раковски, Силистра, Русе и Пловдив. По този начин се съживяват региони, които са били икономически центрове и имат необходимия потенциал - работна ръка и инфраструктура. Бойко Борисов подчерта, че правителството ще намери подходящия начин за привличане на повече чужди капитали догодина. Победителят в сектор „Добивна промишленост“ - „Елаците-Мед“ А произвежда меден концентрат, от който годишно се получават над 40 хил. тона мед и около 1.5 тона злато. Дружеството е инвестирало близо 86 млн. лв. в модернизация на производствените мощности, разширение на хвостохранилище „Бенковски-2“, пречиствателна станция за производствените отпадни води, нов склад за концентрати и др. В предприятието работят 1780 души. Двама са носителите на наградата „Инвеститор на 2009 г.“ в сектор „Енергетика“. „Енел Марица-изток 3“ АД е отличена за капиталовложението си в производството на електрическа и топлинна енергия, а „AES енерджи“ ООД за добитото електричество от ВЕИ. Енел Марица-изток

бр. 9-10/2009

3“ АД е смесено дружество между италианската Енел – 73% от капитала, и Националната електрическа компания - 27%. Модернизацията на топлоелектрическата централа е за над 700 млн. евро. От тях около 160 млн. евро са за сероочистващи инсталации, които ще намалят с 94% емисиите серен диоксид от работата на ТЕЦ-а. С рехабилитацията на централата общата й мощност се увеличава от 840 MW на 908 MW, а експлоатационният й срок е удължен с 15 години. „Енел Марица-изток 3“ е първата централа на лигнитни въглища на Балканския полуостров, която работи по европейските екологични стандарти. С изпълнението на проекта се осигурява дългосрочна заетост за над 400 специалисти. Инвестицията на „AES енерджи“ във ветроенергиен парк „Св. Никола“ край Каварна е на стойност от 270 млн. евро. Разкрити са 250 работни места. Четири са отличията за инвеститори в „Преработващата промишленост“. Те са за „Техногипс“, „Иксетик Пловдив“, „АББ Ау-

томейшън“ и „Ролпласт“. Капиталовложението на „Техногипс“ в завода за гипсокартонени плоскости и сухи гипсови смеси по немска технология в с. Ковачево, община Раднево възлиза на 95 млн. лв.. Производствената база е в близост до ТЕЦ „Марица-изток 2“, която е източник на индустриалния гипс. В момента фабриката осигурява заетост за 120 човека. Другият победител - „Иксетик Пловдив“, е дъщерна фирма на един от водещите световни производители на хидравлични и вакуумни помпи за автомобилната промишленост Ixetic, Германия. В българския завод край Раковски се произвежда хидравлична техника за лидерите в автомобилостроенето Ауди, БМВ, Порше, Рено, Тойота, Фолксваген и Волво. Инвестицията е за 34 млн. лв., а разкритите работни места са около 60. Отличието в сектор „Преработваща промишленост“ - производство на електрически съоръжения, взе „АББ Аутомейшън“ ЕООД. Дружеството инвестира 30 млн. лв. „на зелено“ в завод за високотехнологични електрокомпоненти в индустриална зона „Раковски“. В него се произвеждат елементи за апаратура за ниско и средно напрежение. Новата база осигурява работа на 200 души. „Ролпласт“ ЕООД е отличен за инвестиция в преработващата промишленост – производство на дограма и други изделия за строителството. Капиталовложението е за 20 млн. лв. Предприятието дава работа на 80 човека.

Новини и събития | News and Events

МРРБ - въвеждане на инструментариума на аутсорса и ПЧП по ОПАК На 7 декември т.г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се проведе работна група N 1 по въпросите на въвеждането на инструментариума на аутсорса и публично-частното партньорство (ПЧП) в сферата на МРРБ по проект по ОП „Административен капацитет“ (ОПАК). Ръководителят на проекта и главен секретар на МРРБ Галина Тодорова представи специфичните цели, основните дейности и очакваните резултати по изпълнението на ОПАК. По думите й МРРБ разполага с необходимия административен капацитет, като едновременно с това ръководството на министерството се

стреми към въвеждането на добри европейски практики, доказали своята ефективност в страните - членки на ЕС. В редица от тях изнесеното възлагане на дейности (аутсорс) и ПЧП са утвърдени практики в дейността на публичния сектор. Проектът „Оптимално изпълнение на обществените функции в сферата на регионалното развитие и благоустройството чрез аутсорс на услуги в обществена полза и публично-частно партньорство“ се осъществява с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от ЕС Европейския социален фонд. Изпълнението на проекта ще доведе до: идентифициране на области за въвеждане на аутсорс

и ПЧП в дейности от компетенциите на МРРБ, изработване и разпространяване на наръчник за аутсорс в сферата на регионалното развитие, въвеждане на необходимите промени в подзаконовата нормативна база, създаване на инструментариум на аутсорса и ПЧП, изработване на учебни материали, работни наръчници и изграждане на административен капацитет, разработване на уеббазирани форми на заявяване на инвеститорски интерес за аутсорс и ПЧП в сферата на регионалното развитие и благоустройството и популяризиране на целите и дейностите по проекта, както и целите на ОПАК и Европейския социален фонд.

Кредитната карта все по-често използвана Българинът все по-често използва кредитната си карта, за да заплати покупки или услуги. Това показват последните данни на Пощенска банка от 7 декември т.г., според които разплащанията на ПОС терминал с кредитни карти към ноември 2009 г. са се увеличили с 10% в сравнение с миналата година, достигайки 40% от всички трансакции, извършвани с кредитни карти. Преобладаващият процент от около 60 на сто от трансакциите с кредитни карти обаче продължава да бъде за теглене на пари в брой. Тези данни показват, че българите все още не използват рационално кредитната си карта, защото при всяко теглене в брой се начислява допълнителна такса, каквато липсва при заплащането на стока или услуга безкешово в търговски обект или интернет. За сравнение процентът на трансакциите за теглене на пари в брой на развитите пазари като например Великобритания е едва 5% от всички трансакции с кредитни карти. Пощенска банка отчита нарастване в популярността на покупките на равни месечни вноски. Банката

има пазарното предимство да предлага кредитни карти с функционалност, предназначена за покупки на равни месечни вноски в търговски обекти на територията на страната. Удобството на тази функционалност позволява на клиентите, както да извършват големи покупки на скъпи стоки или услуги електроуреди, обзавеждане, екскурзии, без да натоварват еднократно семейния бюджет, така и да пазаруват на разсрочено плащане дрехи, обувки, спортни стоки и принадлежности и други. За да стимулират рационалната употреба на кредитните карти в България, Пощенска банка и American Express стартираха кампания „Добрите неща вървят заедно“, която акцентира върху ползите и широкия спектър от възможности за използване на кредитните карти за разплащания в обекти като бензиностанции, ресторанти, хипермаркети, магазини, хотели и други, както и в интернет. На 11 декември т.г. Пощенска банка получи и награда за корпоративно дарителство в конкурса „Най-голям корпоративен дарител“, организиран от Български дарителски

форум. Банката е отличена в категорията “Най-голям дарител на време и услуги от служителите за 2008“. Конкурсът, който се организира за четвърти път, отличава компаниите според финансовите данни за техните благотворителни и социални инициативи в България през годината. Достоверността на данните в съревнованието се удостоверява от “Прайсуотърхаус Купърс България“. Отличието на Пощенска банка връчи Скот Позил, съветник по търговските въпроси в посолството на САЩ в България. Останалите категории в конкурса освен “Най-голям дарител на време и услуги от служителите“ са “Най-голям обем на финансови дарения“, „Най-щедра компания“, “Най-голям дарител на стоки и материали“. Съревнованието традиционно се провежда в България и в още шест страни от Централна и Източна Европа (Полша, Русия, Словакия, Украйна, Унгария и Чехия). То е част от програмата за развитие на отговорно корпоративно дарителство CEENERGI 2, подкрепяна от фондация “Чарлз Стюърт Мот“.

бр. 9-10/2009

Новини и събития | News and Events

Емилия Миланова, председател на Съвета на директорите, получава наградата от Скот Позил

Срещу нов депозит - безплатна застраховка Допълнителна защита за домовете и имуществото на своите клиенти предлага УниКредит Булбанк. В съобщение от 7 декември т.г. всеки клиент на банката, който поднови или открие нов депозит в размер над 10 хил. лв. (или 5 хил. евро или долара) за срок от шест или повече месеца получава напълно безплатно застраховка „Домашно имущество“ от „Дженерали застраховане“. Разходите по застраховката се покриват изцяло от УниКредит Булбанк. Застрахователната сума достига 30 хил. лв., като конкретният размер зависи от срока и сумата по депозита. Със сключването на застраховка „Домашно имущество“ клиентът защитава своя дом заедно с обзавеждането, електродомакинските уреди, компютърна, телевизионна техника и друга покъщнина от най-често срещаните рискове като пожар, земетресение, кражба с взлом и др. Клиентите, които откриват разплащателна или спестовна сметка, както и депозити с по-кратък срок или помалка сума по депозита, също могат да се възползват от тази застраховка при заплащане на минимална цена. До края на януари 2010 г. УниКредит Булбанк също така ще подпомогне малките фирми с 50 млн. лв. кредити по облекчена и по-бърза проце-

бр. 9-10/2009

дура за кандидатстване. Сумата ще бъде разпределена между кредити за оборотни средства за нови клиенти, както и за подкрепа на проекти на настоящи клиенти на банката. Този ресурс е част от получени кредитни линии на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка, предназначени за подпомагане на бизнеса. Лихвите се определят индивидуално в зависимост от проектите и клиентите. В допълнение, още 6 млн. лв. от УниКредит Лизинг са предвидени за нови лизингови сделки. Независимо от глобалната криза от началото на годината Уни-

Кредит Булбанк е отпуснала над 180 млн. лв. нови кредити на малкия бизнес (фирми с оборот до 3 млн. лв. годишно). Междувременно, в началото на декември т.г. УниКредит Булбанк беше избрана за „Банка на годината 2009“ в България от международното списание The Banker, част от групата на Financial Times. УниКредит Груп си тръгна от церемонията по раздаването „банковите Оскари“ с общо седем приза - като Банка на годината 2009“ още и в Италия, Хърватия, Полша, Турция, Украйна и за целия регион на Централна и Източна Европа.

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, и Андреа Казини, главен оперативен директор на банката (в средата), получават статуетката за "Банка на годината 2009" в България от редактора на списание The Banker Браян Каплън (вляво) и известния журналист от BBC Майкъл Бурк (вдясно)

Показалец | Index

Показалец на публикациите през 2009 г. Банки брой 3-4

Перспективи и насоки за развитие на междубанковата конкуренция в България

брой 5-6

Ефективност на банковата система в България (измерване и взаимовръзки с икономическия растеж)

Владимир Миланов, Икономически институт на БАН

Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Установяване на модерна система за гарантиране на влоговете в България

Венцислав Аспарухов, ескперт в отдел „Международни отношения“, БНБ

Банковият сектор на ЦИЕ

Проучване на Уни Кредит Груп

брой 7-8

Пазарна структура на банковата система в България

Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

брой 9-10 Теоретични основи на междубанковата конкуренция

Владимир Миланов, докторант, Икономически институт на БАН

Предизвикателствата пред новия Закон за потребителския кредит

Венцислав Аспарухов, експерт-юрист в отдел „Международни отношения“, БНБ

Перспективи на банковия сектор в България и ЦИЕ Анализ на УниКредит Груп

БИП Консулт брой 1-2

МурСтивънс БулМар, данъчен консултант МурСтивънс БулМар, правен консултант

брой 3-4

МурСтивънс БулМар, данъчен консултант МурСтивънс БулМар, правен консултант

брой 5-6

МурСтивънс БулМар, данъчен консултант МурСтивънс БулМар, правен консултант

брой 7-8

Крестън БулМар, данъчен консултант Крестън БулМар, правен консултант

брой 9-10 Крестън БулМар, данъчен консултант Крестън БулМар, правен консултант

Библиография брой 3-4

Представяне на книгата „Международни валутни резерви“ Представяне на информационно-аналитичен проект „Инвестиционен индекс на общините в България “

брой 1-2

Усвояване на европейските фондове в България

Евроинтеграция Аглика Кънева, докторант към катедра „Финанси“, УНСС

Европрограми брой 5-6

Финансиране на фотоволтаични централи по Програма за развитие на селските райони Кристина Цветанска, ЕЛАНА Инвестмънт, изп. директор

бр. 9-10/2009

Показалец | Index

Европейски субсидии за развитието на хранителната промишленост Теодора Овчарова, ЕЛАНА Инвестмънт, ръководител Европейски програми

Европроекти брой 3-4

Българските региони в Европа

брой 5-6

Българските региони в Европа

брой 7-8

Българските региони в Европа

брой 9-10 Българските региони в Европа

Еврофондове брой 3-4

Административен капацитет за управление на публични проекти, финансирани от ЕС Гл. ас. д-р Татяна Даскалова, УНСС

Застраховане За указанията на застрахователните брокери

Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

За застрахователния пазар

Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

Инвестиции брой 3-4

Корелацията на SOFIX с чуждите борси се повишава

Цветослав Цачев, ръководител „Анализи“ ИП ЕЛАНА Трейдинг

„Национална компания индустриални зони” ЕАД

Иван Димитров, зам. - главен редактор, сп. „БИП“

брой 5-6 брой 7-8

Успешни общини: представяме ви община Ружинци

Иван Димитров, зам. главен редактор, сп. „БИП“

Пазарите в Югоизточна Европа през първото шестмесечие на 2009 г.

(Първи сигнали за възстановяване) Петър Кемалов, главен експерт, отдел „Корпоративно развитие“, БФБ - София

Брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт

Производителност на труда, заети лица и отработеното време през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт

Новопостроени жилищни сгради и жилища през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт

брой 9-10 България запазва инвеститорски интерес

Стоян Сталев, изп. директор на Българската агенция за инвестиции

Уличното осветление - европейски приоритет

Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Макроикономика брой 1-2

Финансовата система в България: размер, активност, структура и ефективност Доц. Стати Статев, УНСС

бр. 9-10/2009

Показалец | Index

Международно финансово изложение „Банк Инвестиции Пари” брой 1-2

МФИ „Банки Инвестиции Пари“ 2009: решенията за България в условията на глобална криза Иван Димитров, международен редактор, сп. „Банки Инвестиции Пари“

Настоящата финансова криза: теория, практика, поуки Д-р Цветан Манчев, подуправител на БНБ

Небанковият сектор в условията на глобална криза Апостол Апостолов, председател на КФН

Методическо подпомагане при осъществяване на публично-частни партньорства Златина Карова, СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии

Мениджмънт брой 3-4

Някои проблеми, свързани с функционирането на фирмата

брой 5-6

Цените на капиталите на акционерното дружество

брой 3-4 брой 5-6 брой 7-8 брой 9-10

Новини и събития Новини и събития Новини и събития Новини и събития

Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

Новини и събития

Пари брой 9-10 Финансовата криза и институционалната реформа в Европейския съюз Д-р Цветан Манчев

Спекулативни решения на валутните пазари Гл. ас. д-р Марин Маринов, СА „Д. А. Ценов“ - Свищов

Публично-частно партньорство брой 3-4 брой 5-6

Актуализирани „Методически указания за публично-частно партньорство“ Публично-частно партньорство по време на криза

брой 7-8

Нужен ли е закон за публично-частното партньорство?

Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление Детелин Иванов, старши експерт, Министерство на финансите

Проектното финансиране в България Любомир Филипов, ПЧП експерт, Министерство на финансите

Добрите практики в публично-частното партньорство Златина Карова, СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии

бр. 9-10/2009

Показалец | Index

Управление брой 7-8

Мениджмънт на образованието (Теоретико-методологически аспекти) Проф. дпн. Йордан Калайков, НСА „Васил Левски“ Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране с ценни книжа и финансовата стойност на фирмата Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

Ефектът на лоста - теория и практика Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

Човешки ресурси брой 1-2

Образование, човешки капитал и трудови доходи Доц. Лалко Дулевски, УНСС, ръководител катедра „Човешки ресурси и социална защита“

Юбилей брой 9-10 Утвърдена идентичност и ясни цели: 20 години катедра „Финанси и кредит“ при ИУ - Варна Доц. д-р Стефан Вачков, доц. д-р Любомир Георгиев

¸ÇÅÀ

година XVII брой 1-2|2009

МЕЖДУНАРОДНО ФИНАНСОВО ИЗЛОЖЕНИЕ

4-6 март 2009

INTERNATIONAL FINANCE EXHIBITION МФИ „БАНКИ ИНВЕСТИЦИИ ПАРИ” 2009: РЕШЕНИЯТА ЗА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛНА КРИЗА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ: РАЗМЕР, АКТИВНОСТ, СТРУКТУРА И ЕФЕКТИВНОСТ УСВОЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В БЪЛГАРИЯ

IFE “BANKS INVESTMENTS MONEY” 2009: THE DECISIONS FOR BULGARIA UNDER THE CONDITIONS OF GLOBAL CRISIS THE FINANCIAL SYSTEM OF BULGARIA: SIZE, ACTIVITY, STRUCTURE AND EFFECTIVENESS ABSORPTION OF THE EU FUNDS IN BULGARIA

бр. 9-10/2009

contents

Editorial council Editor-in-chief Nikolay Nenovski

9-10|2009

Banks Theoretical Fundamentals of the Banking Competition ........................................................3

Members Bistra Ilkova Daniela Bobeva Lalko Dulevski Maria Vidolova Milcho Stoimenov Maria Georgieva Plamen Oresharski Petar Chobanov Stoyan Aleksandrov Stati Statev Yanaki Andreev

Vladimir Milanov, PhD Student, Economic Institute at the Bulgarian Academy of Science

Challenges to the New Law on Consumer Credit ..................................................................13 Ventsislav Asparuhov, expert in law in “International Relations Department”, Bulgarian National Bank

Bulgaria and CEE Banking Outlook ...................................................................................... 18 UniCredit Group Analysis

Investments Bulgaria Maintains Investor’s Interest ................................................................................. 22 Stoyan Stalev, Invest Bulgaria Agency Executive Director

Public Lighting - European Priority ..................................................................................... 26

Expert council

Alexandar Trifonov, Certificated Management Consultant

Apostol Apostolov Bozhidar Danev Viktor Papazov Garabed Minasyan Georgi Petrov Grigoriy Vazov Emilia Milanova Emil Popov Kamen Kolchev Oleg Nedyalkov Hristos Katsanis

Money Global Financial Crisis and the Institutional Reform in the EU ..............................................31 Tsvetan Manchev, Ph. D.

Speculative Decisions on the Currency Markets ................................................................... 42 Marin Marinov, Chief Assist., Prof. Dr., D.A.Tsenov Academy of Economics

Management The Leverage - Theory and Practice .....................................................................................47 Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

Board of Editors Deputy Editor-In-Chief Ivan Dimitrov idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com

Editor Gabriela Nikolova editor@bip-bg.com

Sales and advertising Nadezhda Aleksandrova sales@bip-bg.com

Project Manager Petar Rusinov

Anniversary Confirmed Identity and Distinct Aims: 20 Years Department Finance and Credit, University of Economics - Varna .......................................................................................... 52 Stefan Vachkov, Assoc. Prof., PhD, Lyubomir Georgiev, Assoc. Prof., PhD, University of Economics - Varna

BIM Consultation Kreston BulMar, Tax Consultant ..........................................................................................54 LEGALEX, Legal Consultant ..................................................................................................56

prusinov@bip-bg.com

Europrojects

Pre-print Evgeniy Grinberg

The Bulgarian Regions in Europe..........................................................................................58

grinberg@bip-bg.com

News and Events ....................................................................................................67

Print Delta High Print JSC

Index 2009 ................................................................................................................. 72

Publisher „BIM 1993“ Ltd, Sofia 1309 172, Nishka str. Tel./Fax: (02) 812 06 230 Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str. Tel./Fax: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com events@bip-bg.com www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

бр. 9-10/2009