Брой 7-8 by Krasimir Nikolov

Редакционен съвет

СЪДЪРЖАНИЕ

Главен редактор Николай Неновски

Банки

7-8|2009

Пазарна структура на банковата система в България ........................................... 2

Членове Бистра Илкова Даниела Бобева Лалко Дулевски Мария Видолова Милчо Стоименов Мария Георгиева Пламен Орешарски Петър Чобанов Стоян Александров Стати Статев Янаки Андреев

Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Инвестиции Пазарите в Югоизточна Европа през първото шестмесечие на 2009 г. (Първи сигнали за възстановяване) .......................................................................... 9 Петър Кемалов, главен експерт, отдел „Корпоративно развитие”, БФБ - София

Брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2009 г. ............................12 Доклад на Националния статистически институт

Производителност на труда, заети лица и отработено време през второто тримесечие на 2009 г. ......................................................................15 Доклад на Националния статистически институт

Новопостроени жилищни сгради и жилища през второто тримесечие на 2009 г........18

Експертен съвет

Доклад на Националния статистически институт

Апостол Апостолов Божидар Данев Виктор Папазов Гарабед Минасян Георги Петров Григорий Вазов Емилия Миланова Емил Попов Камен Колчев Олег Недялков Христос Кацанис

Застраховане За застрахователния пазар ...................................................................................20 Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит” ООД

Публично-частни партньорства Нужен ли е закон за публично-частното партньорство? .......................................27 Детелин Иванов, старши експерт, Министерство на финансите

Проектното финансиране в България ...................................................................30 Любомир Филипов, ПЧП експерт, Министерство на финанситe

Добрите практики в публично-частното партньорство ........................................34

Редакционен екип Зам. главен редактор Иван Димитров idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com

Златина Карова, СУ “Св.Климент Охридски”, ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии

Управление Мениджмънт на образованието (Теоретико-методологически аспекти) .................38 Проф. дпн. Йордан Калайков, НСА “Васил Левски”

Редактор Габриела Николова

Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране с ценни книжа и финансовата стойност на фирмата ..................44

editor@bip-bg.com

Продажби и реклама Надежда Александрова

Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

sales@bip-bg.com

БИП Консулт

Предпечат Ася Стоилова

Крестън БулМар, данъчен консултант ..................................................................50 Крестън БулМар, правен консултант ....................................................................52

astoilova@bip-bg.com

Печат „Делта Хайт Принт“ EАД

Издател

Европроекти Българските региони в Европа ..............................................................................54

Новини и събития

„БИП 1993“ АД София 1309, ул. “Нишка” № 172 тел.: 02/981 22 69 Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7 тел./факс: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

Пазарна структура на банковата система в България Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС Statty Stattev, D.Sc., Associate Professor, University of National and World Economy

Market Structure of the Banking System in Bulgaria

he research paper analyses the market structure of the banking system in Bulgaria, follows up the particularities in the changes it has undergone in the course of time, and comments on its various interdependencies with respect to the dynamic development of the real economy. A study has been made of the banking market structure and the dynamic development of its different crosssections in terms of criteria such as: degree of market concentration, form of ownership, and national origin. Initially, the paper outlines the trends observed in the volume and activity of two groups of banks – the group of the three largest and that of the five largest banks in the country – by comparing the variations of different data populations and drawing conclusions about the consequences entailed in relation to the real sector. Subsequently, what the paper characterizes is the direction of change in the relative share of public liability banks, the substantive characteristic features observed within their group, as well as the fluctuations concerning both their size and activity. Finally, the paper focuses on the trends related to the presence and activity of foreign banks in this country, whereby

the prerequisites for their penetration on the Bulgarian market have been commented on, alongside with a comment on their impact upon the effectiveness and depth of bank intermediation and – hence – on the development of the real sector itself. As a result of the empirical analysis made, a conclusions has been arrived at to the effect that throughout the 1999-2006 period of time the market structure of the banking system as a whole marked a change in a favorable direction altogether from the point of view of its impact on bank effectiveness, on the one hand, and in terms of its direct and indirect impact, facilitated by this effectiveness, on the dynamic development of the real economy, on the other. This conclusion holds true with respect to all criteria employed for the characterization of the banking market structure, whereby the most categorical results have been obtained as far as the concentration coefficients are concerned, as well as with respect to the indicators measuring the business activity of both the Bulgarian public liability banks and the foreign banks operating in the country.

азарната структура на банковата система влияе върху нейната ефективност, включително и върху начина, по който банките изпълняват своите функции спрямо реалната икономика. Тези функции от своя страна са твърде многообразни, като при един синтез на съществуващите схващания те могат да се класифицират в пет основни групи: 1) мобилизиране и икономизиране на спестяванията и други свободни финансови средства; 2) минимизиране на разходите по събирането на информация за реалните и потенциалните кредитоискатели (инвеститори) и оптимизиране на разпределението на капитала (инвестициите) за реалната икономика; 3) търгуване, диверсифициране и управление на финансовия риск; 4) наблюдение на фирмената дейност и подобряване на фирменото управление; 5) обслужване, подпомагане и улесняване на размяната на стоки и услуги. Според Р. Левин по-доброто изпълнение на посочените функции от финансовите, и в частност от банковите системи, е признак за повисоко финансово развитие, което от своя страна влияе благоприятно върху икономическия растеж1. Самото финансово развитие се измерва чрез система от индикатори, които се отнасят до размера и активността

Виж Levine, R., Finance and Growth, NBER Working Paper, Massachusetts, 2004, No.10766, Cambridge, 116 p.;

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

на банковото посредничество, относителната значимост на различните банкови институции и ефективността на банкирането. Към последната група индикатори могат да се причислят коефициентите на възвращаемост на активите и на активите от основна дейност, коефициентът на възвращаемост от капитала, лихвеният марж, коефициентът на разходите за издръжка на дейността, относителният дял на необслужваните кредити от общия им обем и др2. Характерно за тези показатели е, че те дават най-обща представа за тенденциите в ефективността на цялостната дейност на банките и в тяхната роля по преобразуването на спестяванията в инвестиции, които отразяват промените в равнището на конкурентност на системата. Същевременно трябва да се има предвид, че изброените показатели съдържат в себе си редица ограничения и затова стойностите им не могат да се тълкуват еднозначно. Основната им слабост е, че те са повлияни и от множество несвързани с ефективността фактори, най-важно място сред които заема степента на риск в банковата система и икономиката като цяло. Ето защо една и съща динамика на измерителите на ефективността може да дава различни индикации за поведението на банките според това кои са източниците на тази динамика. Именно този недостатък провокира интереса към извършване на съдържателен качествен анализ на пазарната структура като оказваща значително въздействие върху банковата ефективност, което въздействие обаче може да не бъде отразено от показа-

4 5

телите за тази ефективност. Понастоящем съществуват сравнителни изследвания за преходните икономики, които се концентрират само върху някой от базисните критерии за пазарна структура – концентрация, собственост, регионалност или националност, или пък върху някаква тяхна комбинация – като концентрация при К. Дракос, относителен дял на чуждите банки при М. Неймке, А. Мел, А. Винклер, относителен дял на държавните банки при М. Неймке и други3. В българската икономическа литература пазарната структура на банковата система не е подлагана на цялостен анализ, а доколкото нейни особености са маркирани в някои публикации, те имат по-скоро допълващ и съпътстващ характер. Изключение прави изследването на Дж. Милър и Ст. Петранов, в което тази структура се характеризира чрез отделни избрани показатели, покриващи периода до 1999 г.4 Целта на настоящата разработка е чрез съвместно приложение на всички посочени по-горе критерии да се създаде по-комплексна представа за пазарната структура на банковата система в България и за нейното изменение във времето, както и да се коментира отражението й върху динамиките на банковата ефективност и реалната икономика. Използваните за тази цел индикатори се отнасят за времевия интервал след 1998 г., тъй като поради настъпили промени в методологията на банковия надзор съпоставката с предходни данни не би била достатъчно коректна. Най-общ измежду показателите

за пазарна структура е коефициентът на концентрация на банковата система (concentration ratio). Той измерва степента на нейната олигополизация и показва относителния дял на най-големите няколко банки в общия брой търговски банки в страната или пък съпоставя активите на най-големите банки с тези на търговските банки като цяло, получени от сборния им баланс5. Според това какъв е броят на търговските банки, чиито активи се включват в числителя на коефициента, тук се съставят две негови разновидности. При първата се взема относителният дял на трите най-големи търговски банки в общия брой на търговските банки (BMS1=3BMSN=CB3/ CBTN), както и отношението на активите на най-големите три банки към активите на всички търговски банки (BMS2=3BMSA=CB3TA/ CBTA). Представянето на показателя посредством общите банкови активи е изведено от Т. Бек, А. ДемиргучКунт и Р. Левин при тяхното структуриране на показатели за финансово развитие и e по-често прилагано в емпиричните анализи6. Използването и на двата показателя в текущата разработка се прави с цел в хода на емпиричния анализ да се направи сравнение между относителния размер на изследваната група банки, измерен с BMS1, и тяхната активност, оценена чрез BMS2. При втората разновидност коефициентът на концентрация се получава аналогично като относителен дял на петте най-големи търговски банки в общия брой търговски банки (BMS3=5BMSN=CB5/CBTN) и като частно между активите на

По-подробно за тези показатели за ефективност и за конкретните им стойности и изменения в български условия виж Статев, Ст., Ефективност на банковата система в България (измерване и взаимовръзки с икономическия растеж), сп. „Банки Инвестиции Пари“, 2009, бр. 5-6 Виж Drakos, K., Imperfect Competition in Banking and Macroeconomic Performance: Evidence from Transition Countries, Paper Presented at the Bank of Finland (BOFIT) Workshop in Transition Economies, 2002; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut für Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, 2003, IEE Working Paper, No.173; Mhel, A. and A. Winkler, Banking and Financial Sector in Transition and Emerging Market Economies, The Ninth Dubrovnik Economic Conference, National Croatian National Bank, June 2003, http://www.hnb.hr/dub-konf/9-konferencija-radovi/mehl-winkler.pdf. Виж Miller, J. and Petranov, S., The Financial Systems in the Bulgarian Economy, BNB Discussion Papers, 2001, No.19. Друг начин за измерване на концентрацията е чрез оригиналния индекс на Хърфиндал или чрез неговата модификация – индекса на Хърфиндал – Хиршман, която се изчислява и от БНБ. Ограничаването тук до коефициента на концентрация на банковата система се обяснява с неговата висока корелация с индекса на Хърфиндал – Хиршман, което прави необосновано паралелното използване и на двата измерителя. Виж Beck, T., Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., The Financial Structure Database, in Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 17-80.

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

най-големите пет банки и общите активи на търговските банки (BMS4=5BMSA=CB5TA/CBTA). Последната спецификация на показателя е въведена в някои от последните публикации на ЕЦБ, което при натрупване на достатъчно данни би позволило използването на показателя за сравнителен анализ на пазарната структура на банковата система в България с тази на останалите страни – членки на ЕС7.

представени със стълбовидна диаграма, проектирана на лявата скала, а относителните дялове на активите на двете групи банки към общите банкови активи са нормирани на дясната скала с линейна диаграма. Динамиката на концентрацията на системата от гледна точка на присъствието на три или пет банки в общия брой банки е силно консервативна. Показателят 3BMSN за целия анализиран период варира в ин-

Фиг. 1. Показатели за пазарна структура на банковата система (1) 35,0 %

70 %

30,0 %

60 %

25,0 %

50 %

20,0 %

40 %

15,0 %

30 %

10,0 %

20 %

5,0 %

10 %

0,0 %

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

3BMSN = CB3/CBTN

5BMSN = CB5/CBTN

3BMSA = CB3TA/CBTA

5BMSA = CB5TA/CBTA

Източници: БНБ, Годишен отчет, 1999-2006; Статистически годишник, НСИ, 1999-2007; www.bnb.bg; www.nsi.bg; www.minfin.government.bg и изчисления на автора

Нормално е намаляващият коефициент на концентрация да свидетелства за нарастваща конкуренция между банките и за повишаване на тяхната ефективност при превръщането на спестяванията в инвестиции. Същевременно трябва да се отчита, че при протичане на процеси на консолидация в банковата система, които засягат най-големите банки (съответно три или пет), се получават еднократни скокообразни увеличения на коефициента на концентрация, каквато е ситуацията в България през 2007 г. На фигура 1 относителните дялове на трите и петте най-големи банки спрямо общия брой на банките са

7 8 9

тервал от 8.6% през 1999 г. до 9.1% през 2006 г., а индикаторът 5BMSN за същите години приема стойности съответно 14.3% и 15.3%, които заедно с това са негова долна и горна граница. Данните показват, че промени в количествените стойности на показателите 3BMSN и 5BMSN в различните години от периода или няма, или ако има, те се измерват с десети от процента8. При това разликите между двата анализирани показателя за концентрация, сравнявани по години, са още по-малки – от порядъка само на 0.3 процентни пункта. Наблюдаваната стабилност на показателите във времето се предопределя от това, че за периода като

цяло не са типични процеси на преструктуриране на системата, свързани с промяна в общия брой на банките, посредством навлизане на нови участници или преустановяване на дейността на вече съществуващите. Далеч по-значими са динамиките на показателите за концентрация, представени чрез активите съответно на трите и на петте най-големи банки. За разглеждания времеви интервал от осем години индикаторът 3BMSА демонстрира по-стръмен спад, чийто размер възлиза на 18 процентни пункта. Той стартира от много високи първоначални стойности, като през 1999 г. трите най-големи банки притежават повече от половината от всички банкови активи (51.9%), за да достигне през 2006 г. при почти линеен тренд (пропорционален спад по години) до около една трета от банковите активи (33.9%). В същото време другият индикатор 5BMSА започва своето намаление от 61.5% през 1999 г., достигайки до 49.9% през 2006 г., което представлява спад с 11.6 процентни пункта за коментирания период от осем години9. На линейната диаграма на фигура 1 се вижда ясно как кривата 3BMSА е по-стръмна от кривата 5BMSА, което означава, че равнището на концентрация, измерено на база трите най-големи банки, намалява ускорено спрямо алтернативната му оценка чрез индикатора 5BMSА. От една страна, перманентно намаляващите коефициенти за концентрация на активите отразяват положителен процес към намаляване на концентрацията и нарастване на конкуренцията в банковата система, което се отразява позитивно върху ефективността на банките в цялостната им дейност и при превръщането на спестяванията в инвестиции. От друга страна, отчетеното през периода и най-вече през втората му

European Central Bank, Banking Supervision Committee, EU Banking Structures Report for Year 2006. Конкретните стойности на всичките показатели за пазарна структура за периода 1999-2006 г. са дадени в приложението. Според данни на Европейската централна банка по този показател банковата система на България през 2006 г. може да се определи като по-слабо концентрирана от средното за новите страни членки, където неговата стойност е 59%. Виж European Central Bank, Banking Supervision Committee, EU Banking Structures Report for Year 2006, 2007.

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

половина увеличаване на разликите между индикаторите 5BMSА и 3BMSА от 9.6 процентни пункта за 1999 г. до 16.1 процентни пункта през 2006 г. (на графиката е видно разширяването на полосата между двете криви) също може да се приеме за добър атестат за функционирането на банковата система от гледна точка на взаимоотношенията й с реалната икономика. Тези промени свидетелстват, че различията в активите между първите три банки, съпоставени с четвъртата и петата банка, все повече намаляват, което е допълнително доказателство за правомерността на направените по-горе изводи за устойчивото и стабилно нарастване на конкуренцията и ефективността в банковата система. Трябва обаче да се отбележи, че в годините след анализирания тук период в динамиката на изследваните показатели настъпват изменения, предизвикани от появата на две нови консолидирани банки – „УниКредит Булбанк“ и „Юробанк И Еф Джи България“. Първата от тях се превръща в най-голямата банка с пазарен дял от 14.2%, а втората заема пета позиция с 8.1% от общите банкови активи10. Това окрупняване на сравнително големи банки причинява естествено нарастване на последните два анализирани показателя. През първото тримесечие на 2008 г. покачването на стойността на показателя 5BMSА спрямо 2006 г. е с близо 6 процентни пункта – до 56.8%, а увеличението на индикатора 3BMSА е с 4.3 процентни пункта, като той достига 38.1%11. По този начин равнището на олигополизация на банковата система, мерено чрез индикатора 5BMSА, на практика „се връща“ на равнището си от 2001 г., а отразено от показате-

10 11 12

ля 3BMSА – на нивото си от 2004 г. Тъй като при уедряването на банките техният общ брой намалява, като следствие се покачват и относителните дялове на трите и петте банки в общия им брой. Така показателите 3BMSN и 5BMSN нарастват съответно с 1.2 и 2.0 процентни пункта, достигайки в началото на 2008 г. исторически най-високите си стойности от 10.3% и 17.2%. Коментираните процеси на консолидация на банковата система в България в последните години, макар и да повишават стойностите на анализираните четири коефициента за концентрация, не са свързани със същинско намаляване на конкуренцията и ефективността на банковата индустрия. Причината е, че тези коефициенти се увеличават скокообразно и еднократно при всеки един акт на консолидация, а не отразяват вътрешна динамика на съществуващи структури. Дори в известна степен се получава обратен концентрационен ефект, доколкото различията между първите три и четвъртата и петата банка намаляват още повече в сравнение с предходния период. Тази специфика носи позитивен заряд, защото динамиката на развитието на трите или петте най-големи банки е водеща и определяща за цялата банкова система. В този смисъл се смята, че последните структурни промени в банковата система са в състояние да оказват положително въздействие върху реалната икономика и в частност върху икономическия растеж. Пазарната структура в банковата система може да се характеризира и според собствеността. Въз основа на този признак се правят два структурни разреза, при които банките се

класифицират по формата на собственост – на частни и публични, и по националната принадлежност на собствениците им – на местни и чуждестранни. Банките се определят като публични, ако над 50% от собствеността им е на държавата или други публични организации, а като чуждестранни – ако над 50% от капитала принадлежат на чужди граждани и фирми. Съответно на тези два разреза се конструират и следващите два вида показатели. Първият от тях е за дела на държавните банки и се изчислява по два начина. Според единия начин броят на държавните банки се съпоставя с общия брой на търговските банки в страната (BMS5=GBMSN=GCBN/ CBTN). Полученото съотношение дава най-обща представа за структурирането на банковата система по форма на собственост, но не е показателно за активността на различните видове банки в общото банково посредничество. Затова при втория начин на конструиране на показателя се прави съпоставка между активите на държавните банки и общите банкови активи (BMS6=GBMSA=GCBA/CBTA). Идеята за използването на горния показател идва от публикациите на П. Диметриадис, С. Андрианова, Р. Ла Порта, Ф. Лопес де Силанес, А. Шлайфър, Демиргуч-Кунт, Р. Левин, и други12. Смисълът е, че по-високите му стойности, олицетворяващи по-малък принос на частните банки, могат да се интерпретират като индикация за по-ниска ефективност и послабо развитие на банковата система13. Този начин на възприемане на показателя кореспондира тясно с допускането, че частните банки имат собствена мотивация да откриват и финансират

Виж Банките в България, БНБ, януари – март 2008, с. 7. Виж пак там. Виж Demetriades, P. and Andreanova, S., Finance and Growth: What We Know and What We Need to Know, in Goodhart, C., (ed.), Financial Development and Economic Growth: Explaining the Links, Palgrave Macmillan, London, 2004, p.38-65; La Porta, R., Lopez-de-Silanes, F. and Shleifer, A., Government Ownership of Banks, Harvard Institute of Economic Research, Discussion Paper, 2000, No.1890, Harvard University, Cambridge, Mass., USA, 58 p; Demirguc-Kunt, A. and Levine R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets and Development, The MIT Press, Cambridge – Massachusetts, London – England, 2001, 436 p. Р. Ла Порта, Ф. Лопес де Силанес и А. Шлайфър предлагат използването и на някои производни на BMS5 показатели, каквито например са съотношенията на активите на най-големите 10 банки към общите банковия активи в случай, че дадена банка се определя като държавна, ако собствеността на държавата е съответно 20%, 50% и 90%.; La Porta, R., Lopez-de-Silanes, F. and Shleifer, A., Government Ownership of Banks, Harvard Institute of Economic Research, Discussion Paper, 2000, No.1890, Harvard University, Cambridge, Mass., USA, 58 p.

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

печеливши инвестиционни проекти, докато държавните банки е нормално да имат и функции, които не са свързани единствено и само с ефективността. При използването на дела на държавните банки като измерител на банковата ефективност е логично да се държи сметка за две негови особености. Едната от тях се отнася до възможността частните търговски банки също да се отклоняват от принципа за максимизация на печалбата и да преследват други цели, като например увеличаване на пазарния дял. Има достатъчно основания да се приеме, че олигополната структура на банковата система и недостатъчната наситеност на пазара на банкови услуги в България провокират именно такова поведение, което на свой ред означава, че формулираното по-горе допускане не е напълно коректно и се нуждае от допълни уточнения в конкретния емпиричен анализ14. Втората особеност на този индикатор е, че той е значим най-вече при международни сравнения на страни с различна структура на банковата система от гледна точка правата на собственост, както и при динамични промени в собствеността, и най-вече приватизация, в рамките на отделна страна. Ако структурата на собствеността в отделна страна е вече установена и поддържа относителна стабилност във времето, какъвто е случаят с България след процесите на приватизация на банковата система, тя може да се прояви като предпоставка, а не като фактор за развитието на реалната икономика. За наблюдавания период първият индикатор GBMSN спада повече от три пъти – от 18.5% през 1999 г. на 6.0% през 2006 г. (виж предните два сегмента на фигура 2 и приложението). Дори през 2008 г. стойността на този показател се повишава на около 6.9%, което обаче не е поради собствено увеличение на броя на публичните банки, а е следствие от

намаляване на броя на търговските банки с една – от 30 на 29. Намалението на относителния дял на активите на публичните банки в общите банкови активи обаче е несравнимо по-драстично в сравнение с коментирания вече спад в относителния дял на техния брой. През 1999 г. публичните банки все още притежават повече от половината от банковите активи – 52.4%, докато през 2006 г. те запазват собствеността си само върху 1.8% от тях, което означава, че активността им намалява повече от 28 пъти. Спадът в относителната значимост на публичните банки продължава и през 2008 г., като делът на активите им започва да клони към един процент. Формално погледнато, тези сериозни вариации във формата на собственост имат свой съществен принос за нарастване на конкуренцията и ефективността на банковата система на база на презумпцията, че частните банки имат много по-силна мотивация да мобилизират спестявания и да откриват и финансират печеливши инвестиционни проекти. Това разбиране по

принцип е вярно, но не бива да се абсолютизира, тъй като формата на собственост може да отразява същностните особености и реалната дейност на банките, но може и да се различава от тях. Така например понастоящем в България има само две публични банки – Българска банка за развитие и Общинска банка, като първата е специално дизайнирана от правителството да оказва помощ на реалната икономика и да стимулира икономическия растеж, докато за втората има достатъчно основания да се приеме, че се подчинява в голяма степен на мотивацията и правилата на действие на частна търговска банка. Предвид на това своеобразие може да се направи извод, че интерпретираните по-горе индикатори GBMSN и GBMSА имат склонността да надценяват относителната значимост на публичните банки. Вторият показател по признака собственост се отнася до дела на чуждестранните банки и също се представя в две форми – според това дали се съсредоточава върху присъствието или активността на

Фиг. 2. Показатели за пазарна структура на банковата система (2)

100 % 90 % 80 % 70 % 60 % 50 % 40 % 30 % 20 % 10 % 0%

1999 999

2000

2001

2002

2003

2004

GBMSN = GCBN/CBTN

GBMSA = GCBA/CBTA

FBMSN = FCBN/CBTN

FBMSA = FCBA/CBTA

2005

2006

Индикация за това е поведението на няколко търговски банки, които предпочитат да плащат допълнителни минимални резерви от 200%, вместо да се съобразят с наложените от БНБ ограничения върху ръста на кредитирането през периода.

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

тези банки. Според единия от подходите той се получава като частно на броя на чуждестранните банки към общия брой на търговските банки, опериращи в страната (BMS7=FBMSN=FCBN/CBTN). Втората му форма се използва за оценка на активността на чуждестранните банки и се изчислява като отношение на активите на чуждестранните банки към общите активи на търговските банки (BMS8=FBMSA=FCBA/ CBТA). Този втори вариант има едно сериозно ограничение, което се изразява в невъзможността да обхване индиректното влияние на чуждестранните банки, реализиращо се чрез стимулиране на активността на местните банки. Затова показателят за присъствието на чуждестранните банки се приема за сравнително по-изчерпателен и надежден при извършването на емпиричния анализ. Формализацията и обосновката на ролята на горния показател при изследването на взаимовръзката между финансовото развитие и икономическия растеж присъства в изследванията на Р. Левин, А. Демиргуч-Кунт, Х. Мин, и други15. Неговият познавателен смисъл се състои в това, че нарастването на дела на чуждестранните банки води до увеличаване на ефективността на банковата система, което на свой ред би следвало да се отрази положително върху реалната икономика. Очакванията са навлизането на чуждестранни банки да допринесе за намаляване на лихвения марж и разходите за издръжка на дейността в банковата система, чиито високи стойности всъщност са един от основните мотиви, провокиращи това навлизане. Друг възможен позити-

вен ефект върху вътрешната банкова ефективност се обвързва с допускането, че чуждестранните банки имат повече опит и съответно са в състояние по-добре да идентифицират, финансират и управляват печелившите инвестиционни проекти. В настоящото изследване се предполага, че по-високият пазарен дял на чуждестранните банки рефлектира не само върху ефективността на банките, но и върху дълбочината (размера) на тяхното финансово посредничество. Тази идея почива на разбирането, че приватизацията на държавните банки посредством покупката им от чуждестранни банки, разполагащи със значителни финансови ресурси, създава условия за увеличаване на размера на финансовото посредничество. Предпоставка за това е наблюдаваната през годините на икономическа трансформация недостатъчна наситеност на пазара на финансови услуги, която е присъща характеристика на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа. Затова подобно поразширително тълкувание на ролята на чуждестранния капитал в банковата система като реализираща се едновременно както чрез ефективността, така и чрез дълбочината и размера на финансовото посредничество, се среща и в някои от най-новите публикации за тези страни като тези на Е. Детрагяше, Т. Тресел, П. Гупта, Г. Финк, П. Хайс и други16. Казаното по-горе е допълнителен довод в полза на необходимостта от самостоятелен емпиричен анализ на причинността от пазарната структура към икономическия растеж, която не е опосредствана от ефективността. Друга особеност на анализирания показател

е, че след като процесът на проникване на чуждестранни банки е в основни линии завършен и техният относителен дял е стабилизиран на сравнително високо равнище, той вече има характер на предпоставка, а не на фактор за финансовото развитие, а чрез него и на икономическия растеж. По силата на последния критерий – националната принадлежност на собствениците, търговските банки се разделят на местни и чуждестранни, като чуждестранните от своя страна се подразделят на банки и клонове (представителства), а след влизането на България в Европейския съюз те се декомпозират допълнително на такива от ЕС и извън рамките на съюза. Стойностите на показателите FBMSN и FBMSА показват, че през 1999 г. чуждестранните банки са малко под две трети от общия брой на банките (61.1%) и притежават малко повече от една трета от банковите активи (38.7%). Динамиката на вътрешните два сегмента на фигура 2 показва, че през периода 2001-2003 г. се постига паритетност в това съотношение, като стойностите на двата показателя FBMSN и FBMSА по години са много близки и клонят отдолу и отгоре на 70%17. Разликите между двата индикатора се движат в много тесен интервал от 2-3%, и то вече в полза на дела на активите на чуждестранните банки в общите банкови активи, а не в относителния им дял по брой. След 2003 г. настъпва пълна хегемония на чуждестранните банки, намираща израз в своеобразното поведение на измерителите на тяхното присъствие и активност. Доколкото динамиката на показателя за присъствие FBMSN остава силно консервативна, като той гравитира около и малко под 70%,

Виж Levine, R., International Financial Liberalization and Economic Growth, Review of International Economic, 2001, No.9(4), p. 688-702; Demirguc-Kunt, A., Levine, R. and Min, H., Opening to Foreign Banks: Issues of Stability, Efficiency, and Growth, in Lee, S., (ed.), The Implications of Globalization of World Financial Markets, The Bank of Korea, 1998, Seoul, р. 83-115; Beck, T., Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., The Financial Structure Database, in Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 17-80. Виж Detragiache, E., Tressel., T. and Gupta, P., Foreign Banks in Poor Countries: Theory and Evidence, IMF Working Paper, 2006, No.18; Fink, G. and Haiss, P., The Finance-Growth-Nexus Revisited: New Evidence and the Need for Broadening the Approach, EI Working Paper, 2006, No.73. Високият относителен дял на чуждите банки през 2000 г. поставя България на трето място сред всички бивши социалистически страни (след Албания и Унгария), докато през 2001 г. тя се нарежда непосредствено след Хърватия измежду страните от Централна и Източна Европа. Виж. Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut für Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der RuhrUniversität Bochum, 2003, IEE Working Paper, No.173, p. 29; Mhel, A. and A. Winkler, Banking and Financial Sector in Transition and Emerging Market Economies, The Ninth Dubrovnik Economic Conference, National Croatian National Bank, June 2003, http://www.hnb.hr/dub-konf/9-konferencija-radovi/ mehl-winkler.pdf, p.15.

бр. 7-8/2009

Банки | Banks

индикаторът за активност FBMSА демонстрира непрекъснато нарастване и през 2006 г. неговата стойност достига 79.1%, което означава, че близо четири пети от банковите активи са притежание на чуждестранните банки. Заслужава внимание и фактът, че през 2004 г. стойността на показателя FBMSА дори преминава тази граница и достига 82.1%. През последните години маржът между двата анализирани индикатора продължава да нараства. Това показва, че активността на чуждестранните банки се променя ускорено спрямо колебанията в тяхното присъствие. Към средата на 2008 г. относителният дял на чуждестранните банки в общия брой на банките FBMSN спада до 62%, докато относителният дял на активите им FBMSА нараства до 82.9%18. В рамките на този общ относителен дял само 3.1 процентни пункта са на страни извън ЕС, от които 2.2 процентни пункта са на банки и 0.9 процентни пункта – на клонове на банки. Останалите 79.8% от активите са притежание на дъщерни банки (75.6 процентни пункта) и на клонове на банки (4.2 процентни пункта) от ЕС, което на свой ред допринася за нарастващата интегрираност на българската банкова система в европейската. Анализираните по-горе продължаващи процеси на инвазия на чуждестранни банки и техни клонове в България и преди всичко на дъщерни банки и клонове от страни – членки на ЕС, се проявяват като положителен фактор за развитието на банковата система, финансовата система и реалната икономика. При сравнението между мотивацията за навлизането на чужди банки и ефектите от това навлизане се получава определен парадокс. Той се състои в това, че, от една страна, силното присъствие на чуждестранните банки е предизвикано от сравнително големите лихвени маржове, което при равни други условия им гарантира и по-големи банкови печалби, но действа задържащо върху икономическия растеж. От друга

18 8

страна, именно тяхното нарастващо присъствие създава натиск за понижаване на лихвите по кредитите и повишаване на тези по депозитите, за свиване на лихвения марж и намаляване на разходите за издръжка на банковата дейност. Първоначалното силно навлизане на чуждестранния банков капитал се свързва с процесите на консолидация и приватизация на държавните банки (виж и сравни динамиката на показателите GBMSN и GBMSА с развитието на индикаторите FBMSN и FBMSА в края на миналия и началото на новия век). Засилващото се присъствие на чуждестранния банков капитал се свързва с цялостното нарастване на ефективността от банковата дейност и повишаване на конкурентността на системата. Обикновено чуждестранните банки идват с готова ефективна и проиграна продуктова гама от услуги и схеми за финансиране на реалната икономика. Те са и основните носители на развитие на иновационните процеси в банковата индустрия, което само по себе си води до увеличаване на ефективността от банкирането. Освен това в общия случай дъщерните банки и клоновете на банки от страни – членки на ЕС, разчитат на огромния (за мащабите на България) капиталов ресурс на техните институции – майки, което оказва много силно влияние върху нарастване на размера и задълбочаването на финансовото посредничество в цялата банкова система.

Анализираните дотук показатели за пазарна структура на банковата система не може да се възприемат без резерви поради изложените и често съществени ограничения в техните компоненти. Ето защо, макар и да се наричат показатели, те по същество представляват само апроксиматори на описваната страна на финансовото развитие. Стремежът към избягване или поне заобикаляне на някои конкретни недостатъци става причина за въвеждането на толкова много на брой и разнообразни показатели. Чрез тяхното прилагане в хода на емпиричния анализ не като конкурентни, а като взаимодопълващи се, се получава както агрегирана представа за динамиката на банковата пазарна структура, така и за нейната връзка с банковата ефективност и измененията в реалния сектор. От направения емпиричен анализ като цяло може да се заключи, че за наблюдавания времеви интервал развитието на пазарната структура на банковата система се променя в благоприятна посока от гледна точка както на влиянието й върху банковата ефективност, така и на прякото й и опосредствано от тази ефективност отражение върху динамиката на реалната икономика. Този извод е валиден при всички използвани критерии за характеризиране на пазарната структура, като резултатите са най-категорични при коефициентите на концентрация и индикаторите за активност на публичните и чуждестранните банки.

Приложение: Показатели за пазарна структура на банковата система

BMS1 BMS2 BMS3 BMS4 BMS5 BMS6 BMS7 BMS8

Показатели Години 3BMSN = CB3/CBTN 3BMSA = CB3TA/CBTA 5BMSN = CB5/CBTN 5BMSA = CB5TA/CBTA GBMSN = GCBN/CBTN GBMSA = GCBA/CBTA FBMSN = FCBN/CBTN FBMSA = FCBA/CBTA

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

8,57% 51,9% 14,29% 61,5% 18,5% 52,4% 61,1% 38,7%

8,57% 50,7% 14,29% 60,8% 14,7% 36,2% 67,6% 54,9%

8,57% 47,9% 14,29% 58,5% 11,6% 19,8% 68,5% 70,7%

8,82% 44,8% 14,71% 55,3% 10,4% 18,4% 69,5% 72,3%

8,57% 42,6% 14,29% 55,0% 7,7% 11,4% 71,4% 74,8%

8,57% 38,3% 14,29% 51,6% 5,7% 2,5% 71,4% 82,1%

8,82% 35,1% 14,71% 51,2% 5,8 % 2,0% 68,4% 75,8%

9,09% 33,9% 15,15% 49,9% 6,0% 1,8% 69,4% 79,1%

Източници: Годишник на БНБ, 1999-2006; Статистически годишник на НСИ, 1999-2007; www.bnb.bg; www.nsi.bg; www.minﬁn.government.bg и изчисления на автора

Виж Банките в България, БНБ, януари – март 2008, с. 7.

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Пазарите в Югоизточна Европа през първото шестмесечие на 2009 г. (Първи сигнали за възстановяване) Петър Кемалов, БФБ - София, главен експерт, отдел „Корпоративно развитие“ Petar Kemalov, BSE-Soﬁa, Chief Expert, Corporate Development Department

Capital Markets in Southeastern Europe during the First Half of 2009 (First Signs of Recovery)

he research paper describes the performance of the capital markets in Southeastern Europe during the first half of 2009, based on the changes in the following main indicators: dynamics of the main stock exchange indices, market capitalization, market capitalization/gross domestic product and equity trading. Main characteristics of the stock exchanges from the region are explained, as well as the reasons for their attractiveness among the foreign and domestic investors. The paper pays attention to the impact of the global financial and economic crisis which confronted the capital markets worldwide, including the markets from Southeastern Europe, with challenges of unsuspected scale and magnitude. Changes in the above-mentioned indicators are analyzed with special attention placed on the position of the Bulgarian Stock Exchange in the region. In relation to the changes in indices, the period under review is generally divided into two parts - first quarter of the year when all regional exchanges reach their minimum levels for 2009 and second quarter when

serious increases are registered as a result of the first signs for recovery of the leading world economies. The comparison in equity turnover during the first half of 2009 and 2008 emphasizes on the additional decrease in liquidity of the regional exchanges as a direct consequence of the world crisis. The paper ends with a brief review of the regional exchanges development in July and August when the optimism in Southeastern Europe became stronger after the inflow of some positive macroeconomic data for the USA and the countries in Western Europe.

Капиталовите пазари в ЮИЕ в условията на криза Капиталовите пазари в Югоизточна Европа (ЮИЕ) имат доста общи черти помежду си, сред които могат да се откроят:

 ограничената ликвидност  относително малкият свободно търгуем обем (фрий флоут) по отделните емисии акции  по-високата волатилност в сравнение с борсите в Западна Европа и САЩ. На фондовите пазари в региона липсват достатъчно качествени компании, които да се явяват представителна извадка за съответната икономика. От една страна, това се дължи на факта, че повечето публични дружества не са допуснати до търговия по собствено желание, а като резултат от приватизацията на държавния дял в тях. От друга страна обаче, пазарите в ЮИЕ имат сериозен потенциал за растеж в дългосрочен план, защото все още са в начален стадий на своето развитие, което ги прави атрактивни за инвеститорите. Световната финансова и икономическа криза изправи капиталовите пазари по света пред предизвикателства с неподозирани мащаби и магнитут. Като развиващи се пазари борсите в ЮИЕ бяха много по-силно засегнати в сравнение с тези в Западна Европа и САЩ. Кризата в световен мащаб оказа негативно влияние върху всички пазарни участници в реги-

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

она, а от началото на 2009 г. започна да се чувства все по-осезаемо и в реалния сектор на икономиките на страните от Югоизточна Европа. Световната криза принуди голяма част от чуждестранните инвеститори да се изтегли от пазарите в региона още през 2008 г., което доведе до сериозен спад в борсовите индекси и допълнително ограничи ликвидността.

Индекси на борсите в ЮИЕ: спадове през първото тримесечие на 2009 г.; първи сигнали за излизане от кризата през второто тримесечие През първото шестмесечие на 2009 г. пазарите от ЮИЕ предложиха изключителна динамика. Индексите на борсите в региона регистрираха спадове през първите три месеца на 2009 г., като за февруари и март (виж таблица 1) всички те достигнаха най-ниските си нива за годината. Истинска еуфория съпътстваше второто тримесечие, когато започнаха да се появяват и първите сигнали за излизане на водещите световни икономики от рецесията. В крайна сметка основните индекси на 6 от 9-те изследвани фондови борси отчетоха повишения през първото шестмесечие на 2009 г. Най-силен беше ръстът на двете борси в Черна гора – Черногорската фондова борса и NEX Черна гора, съответно с 55.60% и 41.75%. Основният борсов измерител в Румъния, BET, също отбеляза сериозен ръст – над 18%, като спрямо дъното от 25 февруари нарастването бе с впечатляващите 87%. Увеличените обеми на търговия на Букурещката борса през второто тримесечие индикираха за повишаване на интереса както от страна на местни, така и на чуждестранни инвеститори. Основният измерител на Загребската борса пък отчете ръст от около 10%, което бе близо до средните нива за развитите пазари от Западна Европа (+8.4%) през периода. Букурещката и Загребска-

бр. 7-8/2009

Таблица 1 Индекси на борсите в ЮИЕ, първо тримесечие на 2009 г. Минимум през 2009 г.

Изменение спрямо минимума през 2009 г. (%)

Дата

Стойност

Изменение от началото на годината (%)

356,73

24/02/2009

257,65

-0,54%

38,46%

BIRS

995,51

24/02/2009

878,87

-3,15%

13,27%

Белградска ФБ

Belex15

569,27

11/03/2009

354,39

0,72%

60,63%

Македонска ФБ

MBI10

2 532,43

10/03/2009

1 598,50

20,81%

58,43%

Черногорска ФБ

MOSTE

730,60

01/04/2009

402,26

55,60%

81,62%

Сараевска ФБ

SASX-10

1 040,45

09/03/2009

806,55

-15,66%

29,00%

Загребска ФБ

CROBEX

1 896,40

09/03/2009

1 239,17

10,11%

53,04%

Букурещка ФБ

BET

3434,43

25/02/2009

1833,18

18,38%

87,35%

NEX Черна гора

NEX20

14178,91

27/03/2009

8685,9

41,75%

63,24%

Основен индекс

Стойност към 30.06.2009 г.

Българска ФБ

SOFIX

Баня Лука ФБ

Фондова борса

Източник: Федерация на Евро-азиатските борси (FEAS); Интернет страниците на фондовите борси

та фондова борса, като водещи в региона по отношение на пазарна капитализация и оборот показаха и по-висока корелация със западноевропейските пазари през шестмесечния период. Основният борсов индикатор на БФБ – София, SOFIX, бе един от трите понижаващи се индекси в региона през първото шестмесечие с отрицателна доходност в размер на 0,54%. Българският пазар изостана и от темповете на възстановяване на останалите пазари в ЮИЕ, като повишението спрямо минимума от края на февруари бе с едва 38%. В допълнение през миналата година SOFIX се срина с почти 80%, с което се нареди на първо място по спад сред 89 пазара, наблюдавани от информационна агенция „Блумбърг“. Всичко това заедно с по-добрите макроикономически показатели на България в сравнение с повечето страни от ЮИЕ дава основание на местните анализатори да говорят за атрактивни цени на акциите на българ-

ските публични дружества, както и да очакват повишения на индексите до края на 2009 година.

Пазарната капитализация в ЮИЕ през първото шестмесечие на 2009 г. Най-голям ръст в пазарната капитализация през първото шестмесечие отбелязаха Черногорската фондова борса и NEX Черна гора (виж таблица 2), което бе обусловено от сериозното повишение на индексите на двата пазара в страната. БФБ – София, бе сред шестте борси, отчитащи спад в пазарната капитализация, която намаля до 5,5 млрд. евро към 30 юни 2009 г. По отношение на показателя пазарна капитализация/брутен вътрешен продукт към средата на 2009 г. българската борса бе на 6-о място, като изпреварва борсите в Баня Лука, Букурещ и Скопие. Световната финансова и икономическа криза ограничи допълнително ликвидността на пазарите от реги-

Инвестиции | Investments

Таблица 2 Пазарна капитализация в ЮИЕ, първо шестмесечие на 2009 г. Пазарна капитализация Фондова борса

30.06.2009 г. (млн EUR)

Изменение спрямо края на 2008 г. в евро (%)

Пазарна капитализация/Брутен вътрешен продукт (%)

30.06.2009 г.

31.12.2008 г.

Българска ФБ

5 540

-13,05%

16,57%

18,67%

Баня Лука ФБ

1 853

-1,71%

14,88%

14,69%

Белградска ФБ

8 001

-8,47%

25,92%

27,75%

Македонска ФБ

577

-2,52%

9,05%

9,09%

Черногорска ФБ

2 851

38,62%

89,02%

62,48%

Сараевска ФБ

3 443

-15,09%

27,66%

31,59%

Загребска ФБ

19 362

-2,21%

42,36%

41,80%

Букурещка ФБ

13 350

14,18%

10,16%

8,53%

NEX Черна гора

2 151

51,52%

67,16%

43,13%

Източник: Федерация на Евро-азиатските борси (FEAS), Интернет страниците на фондовите борси, EUROSTAT, IMF

Таблица 3 Оборот от търговия с акции, първо шестмесечие на 2009 г., спрямо същия период на 2008 г. Оборот с акции през първото шестмесечие на 2009 г. (млн. евро)

Оборот с акции през първото шестмесечие на 2008 г. (млн. евро)

Българска ФБ

411

766

-46,29%

Баня Лука ФБ

-61,48%

Белградска ФБ

100

542

-81,61%

Македонска ФБ

-68,44%

Черногорска ФБ

151

266,16%

Сараевска ФБ

-32,54%

Загребска ФБ

551

1 450

-61,99%

Букурещка ФБ

496

1 146

-56,68%

NEX Черна гора

-78,91%

Фондова борса

Изменение (%)

Източник: Федерация на Евро-азиатските борси (FEAS), Интернет страниците на фондовите борси

она, както е видимо от таблица 3. Фондовите борси отчетоха сериозни намаления на реализирания оборот от търговия с акции през първото шестмесечие на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г., като спадовете варираха от 30% при Сараевската борса до над 80% при борсата в Белград. Единственото изключение от тази тенденция бе Черногорската борса, но високият оборот при нея бе резултат от единична сделка с акциите на местната електрическа компания Elektroprivreda Crne Gore в края на май 2009 г. БФБ – София, отчете по-нисък спад в оборота от средния за региона, като това се дължеше до голяма степен на прехвърлянето на 30% от капитала на Корпоративна търговска банка АД на борсата през март 2009 година.

Позитивни сигнали от борсите в началото на второто шестмесечие на 2009 г. Позитивните сигнали от борсите в ЮИЕ се запазиха и в началото на второто шестмесечие на 2009 г., като през първите две седмици на август българският SOFIX бе найдобре представящият се световен индекс с ръст от 28%, а БФБ – София, отново попадна във фокуса на чуждестранните инвеститори. През август бяха регистрирани повишения и на останалите пазари в региона, като сръбският Belex15 нарасна с 25%, черногорските NEX20 и MOSTE – с по 14%, а румънският BET – с 11%. Оптимизмът в региона се засили след поредицата положителни макроикономически данни за САЩ, както и след новините, че двете най-големи икономики в Европейския съюз, Германия и Франция са излезли от рецесията през второто тримесечие на годината. Всичко това дава надежди, че най-лошото от рецесията е вече зад гърба ни, като инвеститорите в региона продължават да търсят сигнали за началото на нов дългосрочен възходящ тренд на развитите капиталови пазари, което ще окаже положително влияние и върху борсите от Югоизточна Европа.

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт National Statistical Institute Report

Gross Domestic Product, II Quarter 2009

През второто тримесечие на 2009 г. БВП възлиза на 16 321, 6 млн. лева по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 8 345.1 млн., като на човек се падат 1099 eвро. В реално изражение БВП намалява спрямо второто тримесечие на 2008 г. с 4,9 процента.

Второ тримесечие на 2009 година

то тримесечие на 2008 г. реалният спад на БВП е 4,9 процента. 2. Брутна добавена стойност 2 Създадената от отраслите на

Таблица 1 Ȼȼɉ ɩɨ ɬɪɢɦɟɫɟɱɢɹ ɡɚ ɩɟɪɢɨɞɚ 1995 - 2009 ɫɪɟɞɧɨɝɨɞɢɲɧɢ ɰɟɧɢ ɧɚ 2001ɝɨɞɢɧɚ - ɯɢɥ. ɥeɜ ɚ 14000 12000 10000 8000 6000 4000 2000 Ɍɪɢɦɟɫ ɟɱɧɢ ɞɚɧɧɢ

ɋɟɡɨɧɧɨ ɢɡɝɥɚɞɟɧɢ ɞɚɧɧɢ

0 II.2009 I.2009 IV.2008 III.2008 II.2008 I.2008 IV.2007 III.2007 II.2007 I.2007 IV.2006 III.2006 II.2006 I.2006 IV.2005 III.2005 II.2005 I.2005 IV.2004 III.2004 II.2004 I.2004 IV.2003 III.2003 II.2003 I.2003 IV.2002 III.2002 II.2002 I.2002 IV.2001 III.2001 II.2001 I.2001 IV.2000 III.2000 II.2000 I.2000 IV.1999 III.1999 II.1999 I.1999 IV.1998 III.1998 II.1998 I.1998 IV.1997 III.1997 II.1997 I.1997 IV.1996 III.1996 II.1996 I.1996 IV.1995 III.1995 II.1995 I.1995

1. Брутен вътрешен продукт1 По предварителни оперативни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2009 г. възлиза на 16 321.6 млн. лева по текущи цени. На човек от населението се падат 2150 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.433737 лева за щатски долар БВП възлиза на 11 384,0 млн. долара и съответно

1500 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 8 345,1 млн. евро, като на човек от населението се падат 1099 евро. Спрямо второ-

Брутният вътрешен продукт (БВП) по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина: а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика; б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване), плюс износа на стоки и услуги, минус вноса на стоки и услуги; в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка Формиране на дохода (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход). Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени (преди начисляването на данъци върху продуктите и услугите, включително субсидиите върху продуктите) и междинните производствени разходи по цени на купувач.

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Таблица 2 ɋɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɢɤɨɧɨɦɢɱɟɫɤɢɬɟ ɫɟɤɬɨɪɢ ɜ ɛɪɭɬɧɚɬɚ ɞɨɛɚɜɟɧɚ ɫɬɨɣɧɨɫɬ ɩɪɟɡ ɜɬɨɪɨ ɬɪɢɦɟɫɟɱɢɟ ɧɚ 2008 ɢ 2009 ɝ., ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɟɧ ɞɹɥ - ɩɪɨɰɟɧɬɢ 60,4

62,6

70,0 60,0 50,0

31,4

31,9

40,0 30,0 7,7

20,0

6,0

10,0

2008

0,0 Ⱥɝɪɚɪɟɧ

ɂɧɞɭɫɬɪɢɹ

националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 13 855,7 млн. лева по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност намалява с 1,9 процента спрямо съответния период на предходната година.

2009

ɍɫɥɭɝɢ

3. Икономически сектори Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0,5 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2008 г. и достига до 31,4 процента през второто тримесечие на 2009 година. Отно-

Таблица 3 Ʉɨɦɩɨɧɟɧɬɢ ɧɚ ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɢɹ Ȼȼɉ ɩɪɟɡ ɜɬɨɪɨ ɬɪɢɦɟɫɟɱɢɟ ɧɚ 2008 ɢ 2009 ɝ., ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɟɧ ɞɹɥ - ɩɪɨɰɟɧɬɢ -60,6

2009

ȼɧɨɫ ɧɚ ɫɬɨɤɢ ɢ ɭɫɥɭɝɢ

-94,2

2008 48,5

ɂɡɧɨɫ ɧɚ ɫɬɨɤɢ ɢ ɭɫɥɭɝɢ

67,5

Ɏɢɡɢɱɟɫɤɨ ɢɡɦɟɧɟɧɢɟ ɧɚ ɡɚɩɚɫɢɬɟ

1,0 8,6

Ȼɪɭɬɨ ɨɛɪɚɡɭɜɚɧɟ ɧɚ ɨɫɧɨɜɟɧ ɤɚɩɢɬɚɥ Ʉɨɥɟɤɬɢɜɧɨ ɩɨɬɪɟɛɥɟɧɢɟ

29,2 34,8 9,6 8,4

ɂɧɞɢɜɢɞɭɚɥɧɨ ɩɨɬɪɟɛɥɟɧɢɟ

-120,0

-100,0

-80,0

-60,0

-40,0

-20,0

72,3 74,9

0,0

20,0

40,0

60,0

80,0

сителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, е 62,6 процента, което е с 2,2 процентни пункта повече спрямо съответния период на предходната година. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 1,7 процентни пункта и достига до 6 процента през второто тримесечие на 2009 година. Промените в структурните дялове се обуславят от реалното увеличение на добавената стойност в сектора на услугите с 1,4 процента, докато добавената стойност, създадена от секторите индустриален и аграрен, бележи спад съответно със 7,2 и 6,3 процента в сравнение със същото тримесечие на предходната година. 4. Крайно използван БВП За индивидуално потребление на населението3 през второто тримесечие на 2009 г. се изразходват 72,3 процента от произведения БВП. Реалното намаление на показателя е 5 процента спрямо съответното тримесечие на 2008 година. Индексът на физическия обем на инвестициите (бруто образуване в основен капитал4) от 83,7 процента определя намаляващия относителен дял на тази категория до ниво от 29,2 процента от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 1978,2 млн. лева стойностния обем на износа. Износът на стоки и услуги е намалял реално с 15,8 процента, докато намалението на вноса на стоки и услуги спрямо съответното тримесечие на 2008 г. е 24,3 процента.

100,0

Разходите за крайно потребление включват разходите на резидентните институционални единици (домакинства, нетърговски организации, обслужващи домакинствата, държавно управление) за продукти и услуги, използвани за индивидуално потребление на населението и за колективно потребление на обществото. В съответствие с принципите на националната концепция разходите на домакинствата за индивидуално потребление включват разходи за продукти и услуги на територията на страната и в чужбина. Брутообразуването в основен капитал се състои от придобитите минус отписаните дълготрайни активи от резидентните производители през определен отчетен период. Дълготрайните активи могат да бъдат материални и нематериални активи, произведени в процеса на производството (или от внос), които се използват многократно в производствения процес за повече от една година.

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Полугодие на 2009 година За първото полугодие на 2009 г. БВП достига номинален стойностен обем от 30 282.7 млн. лева. Преизчислен в щатски долари, БВП при средно валутен курс от 1.467435 лева за щатски долар възлиза на 20 636.5 млн. долара. На човек от населението се падат 3987 лева от обема на показателя или 2717 долара. Преизчислен в евро БВП е съответно 15 483,3 млн., като на човек се падат 2038 евро. В реално изражение БВП намалява спрямо съответния период на 2008 г. с 4,2 процента. Добавената стойност, реализирана от субектите на националната икономика, възлиза на 25 462.6 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 2,3 процента по-нисък от достигнатия през първото полугодие на 2008 година. Индустриалният сектор създава 31,3 процента от добавената стойност на икономиката, което е с 0,7 процентни пункта по-малко в сравнение с първото полугодие на 2008 година. Реалното намаление на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 9,7 процента. Секторът на услугите бележи реално увеличение от 1,9 процента, като относителният дял на сектора в добавената стойност на икономиката се увеличава – от 61,7 процента през първото полугодие на 2008 г. до 63,7 процента през съответния период на 2009 година. Аграрният сектор намалява производствената си активност през първото полугодие на 2009 г. реално с 5.8 процента спрямо същия период на 2008 година. От категориите на крайно използвания БВП инвестициите в основен капитал намаляват реално с 15,4 процента и достигат относителен дял от 27,7 процента в общия обем на БВП. Индивидуалното потребление на населението намалява реално с 5,5 процента. Външнотърговското салдо от сто-

ки и услуги е негативно (-4 360,2 млн. лева). Външнотърговският баланс се формира в резултат на намаляващи реални стойностни обеми на вноса и износа на стоки и услуги. Вносът на стоки и услуги реално намалява с 22,8 процента, докато износът реално намалява с 16,5 процента.

Методологични бележки Тримесечното изследване на националните икономически сметки за БВП и неговите компоненти се разработва в съответствие с методологическите принципи на

края на отчетната година) с данни от годишните изчерпателни изследвания в областта на икономическата статистика, както и въз основа на актуализирана административна информация. Изчисленията се основават на прилаганите два независими подхода за оценка: производствен метод и метод на крайното използване. За официална е приета оценката на БВП по производствения метод. Различията в оценките на показателя по двата метода се посочват като небалансирана сума от страна на крайно използвания БВП. Представянето на данните в динамич-

Таблица 4 ɋɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɢɤɨɧɨɦɢɱɟɫɤɢɬɟ ɫɟɤɬɨɪɢ ɜ ɛɪɭɬɧɚɬɚ ɞɨɛɚɜɟɧɚ ɫɬɨɣɧɨɫɬ ɩɪɟɡ ɩɨɥɭɝɨɞɢɹɬɚ ɧɚ 2008 ɢ 2009 ɝ., ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɟɧ ɞɹɥ - ɩɪɨɰɟɧɬɢ 61,7

63,7

70,0 60,0 50,0

31,3

32,0

40,0 30,0 20,0

6,3

5,0

10,0

2008

0,0 Ⱥɝɪɚɪɟɧ

ɂɧɞɭɫɬɪɢɹ

„Европейската система на национални сметки, 1995“ (ЕСНС’95) – издание на Евростат, приети с Регламент 2223/96 на ЕК. Изследването се провежда регулярно от 1996 година. Динамичните редове от данни по показатели са налични в интернет страницата на НСИ 5. Резултатите от изследването са предварителни. Те се основават на наличната месечна и тримесечна статистическа и административна информация и се актуализират ежегодно (в срок до 15 месеца след

ɍɫɥɭɝɢ

2009

ни редове по средногодишни цени на определена базисна година се основава на преизчисления чрез използването на индексите на физически обем за всяко тримесечие към съответното тримесечие на предходната година. Данните по показатели в текущи и съпоставими цени за периода 1995-2001 г. са представени преди разпределението на финансовите услуги по потребители, а за периода от 2002 г. те включват разпределените финансово посреднически услуги 5.

5 Вж. www.nsi.bg, Национални сметки

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Производителност на труда, заети лица и отработено време през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт National Statistical Institute Report

Labour Productivity, Employed Persons, and Worked Time, II Quarter 2009

По предварителни данни през второто тримесечие на 2009 г. БВП на един зает намалява с 3.1 процента в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

Второ тримесечие на 2009 г. По предварителни данни през второто тримесечие на 2009 г. заетите лица в икономиката са 3 873 хиляди. Общият брой отработени часове е 1 639 милиона. В сравнение с второто тримесечие на 2008 г. броят на заетите лица е намалял с 1,8 процента, като са отработени с 1,9 процента по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през второто тримесечие на 2008 и 2009 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в секторите аграрен и услуги за сметка на индустриалния сектор. На едно заето лице се падат 4214 лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като

всеки зает създава средно 10 лева БВП за един отработен час. Преизчислен в съпоставими цени, БВП на един зает реално намалява с 3,1 процента, като за един отработен час се произвеждат с 3,1 процента по-малко реална стойност от БВП. Брутната добавена стойност средно на един зает през второто тримесечие на 2009 г. реално на-

малява с 0,2 процента и съответно с 0,2 процента за един отработен човекочас. Равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на индустрията – 4 194,9 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 9,7 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 3806,2 лева

Таблица 1 ɋɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɢɤɨɧɨɦɢɱɟɫɤɢɬɟ ɞɟɣɧɨɫɬɢ ɜ ɡɚɟɬɢɬɟ ɥɢɰɚ ɩɪɟɡ ɜɬɨɪɨ ɬɪɢɦɟɫɟɱɢɟ ɧɚ 2008 ɢ 2009 ɝ., ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɟɧ ɞɹɥ, % 60,0

50,8

51,4

50,0 40,0 27,8

30,0

21,4

26,8

21,8

20,0 10,0 2008

0,0 Ⱥɝɪɚɪɟɧ

ɂɧɞɭɫɬɪɢɹ

ɍɫɥɭɝɢ

2009

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Приложение 1 БВП на един зает-текущи цени, лева Q1

2002

2235

2256

2695

2874

10056

2003

2361

2348

2768

2949

10438

2004

2552

2564

3031

3251

11407

2005

2753

2778

3234

3467

12244

2006

2916

3132

3647

3947

13666

2007*

3226

3443

4045

4481

15218

2008*

3679

4041

4643

5020

17397

2009*

3822

4214

БВП на един отработен човекочас - текущи цени, лева Q1

2002

5,5

5,4

6,6

6,9

6,1

2003

5,8

5,7

6,9

7,1

6,4

2004

6,2

6,1

7,5

7,6

6,9

2005

6,7

6,6

8,0

8,2

7,4

2006

7,1

7,4

9,1

9,4

8,3

2007*

7,8

8,1

10,0

10,6

9,2

11,5

11,9

10,5

2008*

9,0

9,5

2009*

9,3

10,0

БВП на един зает - Индекс на физически обем на един зает спрямо съответния период на предходна година % Q1

2002

104,7

104,5

104,3

103,5

104,2

2003

104,0

102,7

100,5

100,7

102,0

2004

102,3

103,8

104,1

105,3

103,9

2005

104,5

104,3

102,7

102,6

103,5

2006

100,6

103,9

104,4

102,3

102,9

2007*

102,1

104,8

102,0

104,1

103,3

2008*

102,2

103,7

103,8

101,4

102,7

2009*

96,9

БВП на един отработен човекочас - Индекс на физически обем на един отработен човекочас спрямо съответния период на предходна година %

2002

106,7

104,6

103,1

102,8

104,3

2003

104,0

104,3

101,4

100,9

102,7

2004

101,3

102,1

103,6

102,9

102,5

2005

105,1

104,0

102,7

103,7

103,8

2006

100,6

104,2

104,8

102,7

103,2

2007*

101,5

104,3

101,6

103,6

102,8

2008*

102,3

103,7

101,5

102,7

2009*

97,0

96,9

БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 8,9 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 977,3 лева БДС на един зает и 2,4 лева за един отработен човекочас.

Методологически бележки 1. Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период. 2. Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител), и показатели за вложения труд в производствения процес (знаменател). 3. На национално ниво резултатът от производствената дейност се измерва с брутния вътрешен продукт (БВП) и брутната добавена стойност (БДС), създадена от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСНС1 95,8.89). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по

ЕСНС95 – Европейска система за национални и регионални сметки 1995

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

базисни цени, преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите. 4. За целите на международни сравнения на производителността на труда на национални икономики е възприето използването на БВП – интернет страница на Евростат: http://epp.eurostat. ec.europa General Economic Background, Labour productivity per person employed. 5. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално равнище, така и на ниво производствени дейности. 6. Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологически обхват на сектора „Даване под наем на собствени недвижими имоти“, вид дейност 70,2 от НКИД2 2003 – в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата, наети от техните собственици, който за България е доминиращ – близо 90% от населението живеят в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло, като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода“ и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина добавената стойност в резултат на условния

жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда както за сектора на услугите, така и за икономиката като цяло. 7. Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време – отработени човекочасове. 8. Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на ЕСНС95 11.11, 11.12, така както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност. 9. При сравняване на данните с резултатите от изследването на работната сила е необходимо да се имат предвид различията в прилаганите дефиниции и методологически особености. Основните концептуални различия са следните:  обект на изследването на работната сила е постоянното население на страната, включително и временно работещите в чужбина, докато данните за заетостта в ЕСНС 95 се определят по отношение на

резидентните производствени единици, които могат да наемат работна сила както от страната, така и от чужбина  лицата на срочна военна служба са част от заетите лица съгласно ЕСНС 95, но не се отчитат с изследването на работната сила. 10. Предпочитаният показател за трудовия фактор в състава на производителността на труда е отработеното време, измервано в човекочасове – показател, който представя по-точно фактически вложения труд в процеса на производство – интернет страница на Евростат: http://epp.eurostat. ec.europa Socio–economic Development, Inovation, Competitiveness and eco-efficiency, Labour productivity per hour worked. 11. Съпоставянето на показателите за производителността на труда във времето налага елиминирането на влиянието на цените в стойността на показателите за резултата от упражняваната икономическа активност. За целта БВП и БДС от текущия период се представят по цени от базисния период. 12. Данни за производителността на труда за икономиката и по икономически сектори са публикувани на интернет страницата на НСИ в динамични редове по тримесечия и години.

НКИД – Национална класификация на икономическите дейности

бр. 7-8/2009

Инвестиции | Investments

Новопостроени жилищни сгради и жилища през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт National Statistical Institute Report

Residential Buildings and Dwellings Completed, II Quarter 2009

According to the preliminary data of the National Statistical Institute, in the second quarter of 2009 the newly built residential buildings were 679 and marked an increase of 24.1% compared to the first quarter of 2009. The number of the new dwellings in them increased by 51.1% compared to the first quarter of 2009 and reached 5 888.

с 1665 жилища, следвани от област Пловдив – 43 сгради с 414 жилища, област София – 40 сгради със 78 жилища, област Стара Загора – 36 сгради със 139 жилища, и област София (столица) – 35 сгради с 549 жилища (виж приложение 1).

Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2009 г. е 411 хил. кв.м, или с 15,9% повече в сравнение със същото тримесечие на 2008 г., а жилищната площ се увеличава с 12,2% до 258 хил. кв.м.

Таблица 1 Новопостроени жилищни сгради и жилища

Новопостроени жилищни сгради и жилища

7000

По предварителни данни на Националния статистически институт новопостроените жилищни сгради през второто тримесечие на 2009 г. са 679 и спрямо първото тримесечие на 2009 г. е регистрирано увеличение от 24,1%. Новопостроените жилища в тях са с 51,1% повече в сравнение с предходното тримесечие и достигат 5888. Спрямо съответния период на предходната година броят на новопостроените сгради се увеличава с 6,9%, а на жилищата в тях – с 30,2% (виж таблица 1). Най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна – 157 сгради с 1204 жилища в тях, и област Бургас – 134 сгради

6000

бр. 7-8/2009

Обща полезна и жилищна площ

5000 4000 3000 2000 1000 0 I

III

2007 ɠɢɥɢɳɧɢ ɫɝɪɚɞɢ

III

II 2009

2008 ɠɢɥɢɳɚ

Инвестиции | Investments

Приложение 1 НОВОПОСТРОЕНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА ПРЕЗ ВТОРО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2009 – брой и полезна площ

Области

Общо Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София София (столица) Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол

Новопостроени сгради и жилища - брой

Полезна площ на новопостроените жилища -

Сгради

Жилища

кв.м

в това число жилищна спомагателна площ площ

679 16 134 157 30 5 10 12 25 4 4 14 .. 26 4 15 43 .. 19 3 9 3 40 35 36 8 .. 14 10

5888 109 1665 1204 465 39 74 39 261 39 29 35 .. 70 4 122 414 .. 169 41 75 15 78 549 139 80 .. 82 78

411344 7551 99320 99125 31375 5 132 5100 4840 11384 2460 1934 2891 .. 8973 511 7966 27773 .. 12420 2440 5612 835 7175 36682 12109 5092 .. 5786 5675

258215 5144 63443 56870 20750 2795 3077 1992 7270 1634 1123 1789 .. 5413 294 5572 19500 .. 6567 1520 3389 433 4704 27165 7560 2732 .. 3663 3008

119443 1521 29548 35521 9390 1074 1825 2447 2472 568 643 713 .. 2523 132 1468 5492 .. 4024 639 1458 357 1560 6624 3258 1820 .. 1537 2589

площ на кухните

33686 886 6329 6734 1235 1263 198 401 1642 258 168 389 .. 1037 85 926 2781 .. 1829 281 765 45 911 2893 1291 540 .. 586 78 ".." Данните са конфиденциални.

Таблица 2 Обща полезна и жилищна площ на новопостроените жилища – кв.м. 600000

500000

400000

300000

200000

100000

0 I

III

2007

III

2008 ɩɨɥɟɡɧɚ ɩɥɨɳ

Същевременно намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 75,5 кв.м през първото тримесечие на 2009 г. на 69,9 кв.м през второто тримесечие на 2009 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Видин – 131,6 кв.м и област Пазарджик – 128.2 кв.м, а най-малка – в област Добрич – 43.6 кв. м, и област Смолян – 55.7 кв. м. (виж Таблица 2).

Методологични бележки Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на база тримесечна информация, получавана от общинските администрации. В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол Обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В състава на жилищната площ се включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, ползвани стаи като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не се включва площта на кухните. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ и площта на кухните.

2009

ɠɢɥɢɳɧɚ ɩɥɨɳ

бр. 7-8/2009

Застраховане | Insurance

За застрахователния пазар Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на Зенит БЗПД ООДД Assoc. Prof. Yanaki Andreev, PhD, Managing Director of ZENIT - I & R B Ltd.

About the Insurance Market

he present article is a result of researches and reflects the present condition of the insurance market. The main part of the article is dedicated to the world insurance market. Here, after a short description of its essence, we deal with the issue of insurance market structure in three main areas-institutional (types of economic entities on the insurance market), territorial and industry branch structure. The places and the types of insurance markets on a global scale are also stipulated. In parts, we have made an overview and an actual description of the European insurance market and of the Bulgarian insurance market, including their achievements and problems.

Същност на застрахователния пазар Най-общо казано, пазарът е организация или търговия, където се срещат продавачи и купувачи, за да сключат сделка. Пазарът е тържище за покупко-продажби или система от икономически отношения за размяна на стоки или услуги, чиято цена се определя от търсенето и предлагането. Има различни видове пазари – например пазари за стоки за широко потребление, пазари на едро и дребно,

бр. 7-8/2009

капиталови пазари, застрахователни пазари, парични пазари и други. Условие за съществуването на пазар в т.ч. на застрахователен пазар е безусловната потребност от стока или услуга, т.е. потребността от застрахователната услуга и възможността за нейното удовлетворяване от застрахователя. Следователно задължително условие за съществуването на застрахователен пазар е, от една страна, наличието на потребност (търсене) на застрахователни услуги и, от друга страна, предлагане на тези услуги от способни да удовлетворят тези потребности. На застрахователния пазар се предлага стоката „застрахователна полица“, чрез която се предлага и продава застрахователна услуга, застрахователна защита. На този пазар участват застрахованите, които формират търсенето на застрахователната услуга, и застрахователите, които удовлетворяват това търсене заедно със застрахователните посредници – брокери и агенти. Застрахователният пазар е търговия на застрахователна услуга. При тази сделка купувачът – застрахованият, и продавачът – застрахователят, сключват застрахователен договор. Така на пазара се реализират застрахователните правоотношения между застрахован и застраховател – директно или чрез посредник (застрахователен брокер или агент). На този пазар се осъществяват и т.нар. съза-

страхователни, презастрахователни, пулови и посреднически правоотношения: съзастрахователни – между застрахован и двама или повече застрахователи; презастрахователни – между един застраховател (седант) и обикновено множество презастрахователи; пулови – между обединени застрахователи или между обединени презастрахователи; посреднически – между застраховател или презастраховател и брокер или агент. Застрахователният и презастрахователният пазар са институция за управление на риска, т.е. основно са пазар за прехвърляне на риска от тези, които са го поели, на онези, които са готови да го поемат от тях. Ще характеризираме застрахователния пазар от глобална, регионална (ЕС) и национална позиция.

Структура на застрахователния пазар и видове пазари Структурата на застрахователния пазар е сложна и многообразна. Обобщено обаче тя може да се представи в три основни направления – институционална, териториална и отраслова структура.

Институционална структура В институционален аспект структурата на застрахователния пазар се представя основно от застраховател-

Застраховане | Insurance

ното дружество, което може да бъде акционерно, кооперативно и т.н., и техните сателити – посреднически фирми и физически лица. На практика застрахователното дружество може да съществува на пазара като:  застрахователно дружество, или още наречено чисто застрахователно дружество, което се занимава само със застрахователна дейност  застрахователно и презастрахователно дружество, което е основно звено на всеки национален застрахователен пазар. Лидери на нашия застрахователен пазар са дружествата: „ДЗИ – Общо застраховане“, „Булстрад“, „Алианц България“, „Булинс“, „Армеец“, „Алианц България Живот“, „ДЗИ – Живот“, „Булстрад Живот“ и други. „Водещите в света застрахователни компании са: Цюрих Файненшъл Сървисис, АКСА, Беркшир Хатуей, Алианц, Авива, ИНГ Груп, Мюних Ри Груп, Американ Интернешанъл Груп, Нипон Лайф Иншурънс, Асикурациони Дженерали, Партнер Ри, Мюних Ри, Лойд’с, Суис Ри, Алианц Ри, Еверест Ри, Хановер Ри...“1 и други. В допълнение ще отбележим, че застрахователното дружество обикновено е частно и по изключение – държавно или смесено. Смятаме, че макар и в единични случаи, има място за държавно застрахователно дружество, когато то се ползва: само за защита на пренебрегвани или дефицитни (обикновено държавни) застрахователни интереси – застраховки или рискове на даден национален пазар; за регулатор на националния пазар, когато частните дружества трайно нарушат конкурентната среда по отношение на дадена застраховка или риск. Професионално презастрахователно дружество Този вид дружество има за предмет на дейност само презастраховане или по-точно само активно презастраховане. Обикновено те са крупни компании и не много на брой за разлика от

1 2 3

застрахователните компании. Например десетте най-големите такива компании в света според „нетните премии“ за 2006 г. са: Мюних Ри – 24,218 млрд. щ. дол., Суис Ри – 23,202 млрд. щ. дол., Беркшир Хатуей Ри – 11,577 млрд. щ. дол., Хановер Ри – 8,907 млрд. щ. дол., Лойд’с на Лондон – 7,950 млрд. щ. дол., СКОР – 6,948 млрд. щ. дол., Еверест Ри Груп – 3,875 млрд. щ. дол., Партнер Ри – 3,689 млрд. щ. дол., Трансатлантик Холдингс – 3,633 млрд. щ. дол., и АСЕ Темпест Рииншурънс – 3,405 млрд. щ. долара.2 Може да се каже, че както Лойд на Лондон, така и Мюних Ри – Мюнхен – Германия, и Суис Ре – Швейцария, са вид световни презастрахователни пазари. В България няма професионални презастрахователни компании, тъй като бизнесът за тях у нас е твърде незначителен и за такива няма интерес. Взаимозастрахователно или кооперативно дружество Под взаимозастрахователно или кооперативно дружество се разбира сдружение от минимум определен от закона брой физически лица – например петстотин, които едновременно са собственици и клиенти на кооперативното дружеството. То е основано на „принципа на взаимност“ и има за предмет на дейност извършване на застраховки по животозастраховане и срещу злополука. Този вид дружества у нас имат незначителен брой и дял от пазара. Пенсионнозастрахователно дружество. Пенсионното/рентното застраховане е част от животозастраховането и е предназначено да осигурява доходи на застрахования по време на живеене, след неговата смърт – на преживелия от съпрузите, наследниците или ползващи се лица. При него застрахователят предлага много богата гама от видове продукти, наричани още схеми. Чрез тези дружества обикновено се осигурява допълнение към задължителните държавни пенсионни схеми. Застрахованият може да получава средства под

формата на рента и без да е достигнал пенсионна възраст. Многообразието от продукти3 е възможност за инвестиране на средства, които се управляват по желани схеми от самия застрахован – сигурни, рискови, с постоянни и променливи доходи и много други. Смята се, че не е професионално пенсионното/рентното застраховане (Pensions/ Annuity Insurance) да се нарича у нас „пенсионно осигуряване“, защото в световната застрахователна литература и практика едно е значението на „застраховане“, а друго е значението на „осигуряване”. Това се отнася и за здравното застраховане (Health Insurance), което у нас се нарича „здравно осигуряване“. Не е фатално, но е въпрос на чиста и професионално точна и разбираема терминология, защото те наистина са част от животозастраховането, поради което се надзирават от Застрахователния надзор. Здравнозастрахователно дружество Здравното застраховане също спада към животозастраховането. Тук имаме тясно специализирано застрахователно дружество в областта на здравеопазването, осигуряващо при точно определени условия материална здравна защита на човека. Обикновено тази дейност е допълнение към гарантираната от държавата здравна защита, която в немалко случаи се нуждае от помощта на дружеството. Каптивно (държано) застрахователно дружество Този вид дружество се създава от едно или няколко индустриални или други търговски дружества, които упражняват застрахователна дейност с цел застрахователно обслужване на техния бизнес и евентуално и на други клиенти. У нас такива дружества няма. Почва за тях има в големи и с високоразвита икономика държави, като САЩ, Германия, Англия и други. В зависимост от изпълняваните застрахователни операции застрахователните дружества може още да се делят на:

Източник – www.economywatch.com/world-industries/insurance Източник – www.economywatch.com/insurance-in-world/reinsurance-companies.html За подробности виж Андреев, Я., „За животозастраховането в пазарни условия – Рентно/Пенсионно и Здравно застраховане”, сп. Народностопански архив, Свищов, кн. 2/2007, с. 12.

бр. 7-8/2009

Застраховане | Insurance

 специализирани дружества – например за пожарозастраховане, автомобилно застраховане, пенсионно/рентно застраховане, здравно застраховане и т.н.  универсални дружества, които работят по всички или почти всички браншове застраховане. Застрахователен или презастрахователен пул Застрахователният и презастрахователният пул са респективно сдружения на застрахователи или презастрахователи. Пулът има за задача да поема отговорност при катастрофични рискове като застраховка или презастраховка. В света съществуват множество сдружения под формата на пул. Например за покритие на катастрофичния риск „земетресение“ наскоро се създаде застрахователен пул в Турция, а по нейния път върви и Румъния. Нужда от такъв пул има и у нас, но неговото създаване се бави, което не е в наш интерес.4 Просто трябва да се започне, за да може да се трупат у нас и да се ангажират на други пазари средства, с които в някаква степен да се противопоставим на катастрофични събития, които често имат фатален край. Застрахователни посредници Те са представени от фирми на застрахователните брокери и застрахователните агенти като юридически лица (например банки, лизингови дружества и други) и физически лица. Клуб за протекция и обезщетение Този вид сдружение е известно под наименованието „Пи енд Ай Клуб“ – съкратено от английски P & I Club, което означава „Клуб за протекция и обезщетение“. Най-много клубове има в Англия и Америка. Този вид клуб по същество е взаимоосигурително сдружение. От наименованието могат да се изведат неговите две основни функции. Те изразяват предназначението му да осигурява защита на корабособствениците и да възмездява от тяхно име отправени им искове от трети лица за виновно причинени вреди при морския

4 5

транспорт, без исковете по отговорност „сблъскване“, която се възмездява по морската застрахователна полица. Тези клубове не работят за печалба, а за осигуряване на покритие на корабособствениците срещу непокритите им от застрахователите отговорности и свързаната с тях защита.5 Нашите корабособственици по принцип членуват в английския клуб The West of England P & I Club, който е учреден през 1855 година.

Териториална структура В териториален аспект, т.е. по географски признак, могат да се обособят следните видове застрахователни пазари:  световен или глобален застрахователен пазар  континентални пазари – европейски, американски, азиатски, африкански и австралийски  регионални пазари – например западноевропейски, на Централна и Източна Европа, на Далечния изток, на Близкия изток, латиноамерикански, северноамерикански, на Европейския съюз и т.н.  национални застрахователни пазари – германски, японски, френски, български и т.н.  локални пазари – те обслужват определен район в дадена по-голяма страна, където силно преобладава някакъв вид застрахователен бизнес – например индустриален, земеделски, туристически и т.н.

Отраслова структура По отраслов признак застрахователният пазар се дели на:  общозастрахователен пазар, който обхваща всички видове застраховки без тези от животозастраховането  животозастрахователен пазар или пазар на личното застраховане, който обхваща всички рискови и/или спестовни

животозастраховки, пенсионни/ рентни застраховки, здравни застраховки и лични злополуки. По-големите застрахователни пазари в света са: САЩ, Европа, Япония, Южна Корея.6 Отрасловите пазари могат да се подразделят на браншови пазари. Например общозастрахователният пазар може да се подразделя на браншови застрахователни пазари като: пожар, морски, авиационен, автомобилен и други пазари. Пазарът „Лично застраховане“ може да се подразделя на пазари като: животозастрахователен, рентно/пенсионнозастрахователен, здравно застрахователен и лични злополуки. Лондонски и Лойдов пазар В края на ХІV в. застраховането на морския транспорт се премества от Италия в Англия, която става нов негов център, следователно и пазар. Там се формират уникални пазари, които съсредоточават и днес огромен застрахователен и презастрахователен портфейл чрез активна дейност по цял свят. Лондонският пазар е самобитен, изключително успешен и представлява една значителна част от световния финансов пазар. Лондонският, Лойдовият и другите пазари в Обединеното кралство образуват най-големия застрахователен пазар в Европа, известен като „Застрахователен пазар на Обединеното кралство“ (UK Insurance Market), който държи близо 10% от световния застрахователен премиен приход и заема трето място на световния застрахователен пазар. На този пазар работят 1 167 компании, от които 870 компании в общото застраховане, 237 компании в животозастраховането и 60 компании в двата отрасъла, както и над 330 000 застрахователни работници. Лойдовият пазар започва съществуването си в кафенето на Едуард Лойд в Лондон (около 1688 г.). Сега е известен и представен от уникалния и световноизвестен Лойд’с на Лондон. „Той е един застрахователен пазар от членове, една независима

За подробности виж Андреев, Я., „Застраховане на катастрофичния риск“, сп. Панорама на труда,бр. 9-10, 2006, с.7. За подробности виж Андреев, Я., „Същност и организация на възмездяването на исковете по гражданска отговорност на корабособствениците, Годишник на НМЦФ, МФ, София, том ХVІІ, 1984, с.381 и Общо застраховане – Принципи и практика, София, 2004, с. 189 и сл. Източник – www.economywatch.com/world-industries/insurance

бр. 7-8/2009

Застраховане | Insurance

корпорация, която осигурява сграда и услуги за своите членове, които поемат застрахователните рискове.“7 Лойд’с на Лондон не е застрахователна компания, а пазар, който е представен от застрахователния и презастрахователния бизнес. Първият закон за Лойд’с е приет от английския парламент през 1871 година. Днес Лойдовият пазар реализира милиарди долари премиен приход. Той е глобален пазар, с огромна роля в световния застрахователен пазар – световната застрахователна индустрия. През 1986 г. Лойд’с се премести в нова сграда в ситито на Лондон. От 2001 г. Лойд’с е саморегулиращ се орган по Закона за Лойд’с, но под надзора на т.нар. институция Власт на финансови услуги на Обединеното кралство. От 2005 г. тази надзорна институция придобива регулаторна власт над цялата застрахователна индустрия във Великобритания. Лойдовият пазар е брокерски пазар, защото неговият бизнес се обслужва само от „лойдови брокери“8. „Всеки застрахователен брокер може да има достъп до ползване възможностите на Лойд’с чрез контакт с акредитиран лойдов брокер. Акредитираните лойдови брокери пласират рискове на Лойдовия пазар от името на клиенти“.9 Развити и развиващи се пазари Това са пазари, които се предопределят от икономическото състояние и развитие на икономиките на дадени страни. За такива пазари може да се говори и по отношение на даден застрахователен бранш. Например нашият застрахователен пазар като цяло е развиващ се пазар, но той може да се определи и като такъв по отношение на бранша „финансово застраховане“ и други. Специфични застрахователни пазари Макар и рядко, но съществуват т.нар. специфични застрахователни пазари. Те имат за обект упражняването на специфични застраховки в дадена държава или регион. Такава е например застраховката скотовъд-

7 8 9 10

ство – добитък (Live Stock Insurance) в Монголия. Тя се извършва чрез т.нар. индекс-базирана застраховка, при която обезщетение се изплаща, след като размерът на щетите превиши предварително определен индекс (процент, квота на щетите). В Шри Ланка, Индия и други се прилага т.нар. микрозастраховка, която е предназначена за социална защита на бедни хора чрез животозастраховането и здравното застраховане, а премията при нея се плаща от спонсориращи институции, организации и други. Презастрахователен пазар Този пазар е широкоизвестен, значителен и с вековна история. Наченки на същински презастрахователен договор се забелязват през втората половина на ХІV век. Пример е един сключен договор на 12.07.1370 г. в Генуа. По това време морският застрахователен договор се утвърждава в морските градове на Италия като самостоятелна правна форма. Този презастрахователен договор е за превоз на стоки по море – на кораб, по маршрута от Генуа до Слуис, край Брюж – Фландрия, но за по-опасната част от пътуването от Кадикс – Андалузия до Слуис. Друго свидетелство за презастраховане е едно вписване в търговската книга на Флоренция от 19.02.1457 г., чрез което е отбелязано презастраховането на поета отговорност по застраховка. Първите презастраховки на морски транспортни рискове са направени между преки застрахователи. Данни за такъв трансфер на риска датират от 1720 година. Например през същата година дружество от Ротердам презастрахова четири кораба в Лондон за пътуването им до Западна Индия. Презастрахователният пазар съществува неразделно от застрахователния пазар. Може дори да се каже, че те са едно органично цяло, тъй като не могат да функционират един без друг. Презастраховането е застраховане на застраховането, или

презастрахователят е застраховател на застрахователя. Презастраховането е застраховане, което застрахователната компания (седантът) прави с цел прехвърляне и разпределяне на риска при по-големи или много големи обекти като самолети, кораби, заводи, строителни обекти и други или по отношение рискове като: пожар, стихийни бедствия, земетресение, тероризъм и други. Може да се каже, че презастраховането е сделка между две застрахователни компании, при която първата продава застраховка на втората, като й отстъпва част от поетите от застрахованите рискове (отговорности), които не желае да задържи поради застрахователно-технически съображения. Презастраховането е застраховане, което една застрахователна компания купува за нейна собствена протекция – да балансира реалното проявление и отклонение на риска от предвиденото, да увеличи застрахователния си капацитет, да стабилизира подписваческите резултати, да се протектира срещу големи загуби. Презастраховател е застрахователна компания, упражняваща и активно презастраховане, или професионална презастрахователна компания, която поема прехвърления риск от друг застраховател чрез презастрахователна сделка. Презастраховането е купена застрахователна протекция от даден застраховател предвид ограничаването на неговото подлагане на риск. Без презастраховане всеки застраховател би приел много по-малко застраховки. В заключение може да се каже, че както Лойд’с на Лондон е своеобразен пазар, така и някои професионални презастрахователни компании могат да се назоват своеобразни презастрахователни пазари. Като такива пазари условно могат да се назоват компаниите: Мюних Ри – Германия, Суис Ри – Швейцария, Беркшир Хатуей Ри – САЩ, и други. Според Економи Уоч10 за 2006 г. те са

www.insurancecareers.cii.co.uk За подробности виж Андреев, Я., Застрахователни термини, Враца, 2008. www.lloyds.com/The_Llod's_market www.economy-watch.com/insurance-in-world/reinsurance-companies.html, 03.05.2009 г.

бр. 7-8/2009

Застраховане | Insurance

с по-голям годишен оборот от Лойд’с на Лондон. Застраховането е финансов пазар, или по-конкретно застрахователният пазар е част от финансовия пазар. В тази финансова сфера е естествено да се говори за т.нар. Мечи пазар и Биков пазар. Такива пазари съществуват и в застраховането. Мечи пазар има при продължителен период, през който бързо се намаляват инвестиционните цени – премиите и инвестиционните доходи, в сравнение със средностатистическите за отминал период. Такава ситуация се създава при значителен икономически спад (рецесия), когато не се вярва в развитието на сектора, на страната, а на пазара цари песимизъм. Очакванията застрахователният пазар у нас през 2009 г. да стартира като Мечи пазар се потвърдиха. Противоположност на Мечия пазар е Биковият пазар. Биков пазар е налице при продължителен период, през който бързо се увеличават инвестиционните цени – премиите и инвестиционните доходи, в сравнение със средностатистическите за отминал период. Такава ситуация се създава в условията на значителен икономически растеж. На този пазар цари оптимизъм – вярва се в развитието на сектора, на страната. Не може да отминем глобализацията и нейното безспорно влияние върху застрахователния пазар като цяло. От гледна точка на икономиката глобализацията се свързва с географското разрастване на пазарите. Това е така, защото глобализацията представлява интернационализация и либерализация на икономиката. Тя обхваща всички сфери на икономиката, в т.ч. и застраховането. Основните предпоставки за създаването на нов световен застрахователен пазар чрез глобализацията на застраховането са:  наличието на големи по стойност обекти  създаването на многонационални корпорации  промените във вътрешните и регионалните застрахователни пазари  необходимостта от изравняване

бр. 7-8/2009

на риска извън националния и регионалния пазар  развитието на интеграционните процеси, технологиите, научнотехническия прогрес и други. Глобализацията води до промени, свързани с участниците на застрахователния и презастрахователния пазар, както и до промени, засягащи застрахователната услуга. По отношение на участниците на пазара се говори за спад на броя на професионалните презастрахователи (занимаващи се само с презастраховане) за последното десетилетие на ХХ век. Протича и процес на концентрация на все по-голям процент от презастрахователния бизнес в няколко професионални презастрахователни компании (например в най-големите като Мюних Ри, Суис Ри, Беркшир Хатуей Ри, Хановер Ри, Лойд’с на Лондон, СКОР и други). Налице са сливания и поглъщания. На застрахователния пазар глобализацията се изразява и в създаване на застрахователни компании в други страни, откриване на клонове в чужбина, както и изграждане на съвместни застрахователни дружества. По отношение на застрахователната услуга участието на чужди застрахователни дружества в дадена държава има своите положителни страни. Една от тях е свързана с все по-голямата потребност от покриване на големи и катастрофични рискове. От гледна точка на чуждата застрахователна компания се разширява нейният бизнес, тя обслужва и своите клиенти на чужди национални пазари, реализира допълнителни печалби. По този начин се стимулира износът, респективно вносът на капитали, на застрахователни технологии. Местните застрахователи, особено от по-слаборазвити страни, имат възможност да се учат от опита на големите чужди компании. От гледна точка на клиента чуждестранното присъствие може да доведе до подобряване на застрахователната услуга, включително и от относителни положителни промени в тарифните ставки за застрахованите.

Европейски застрахователен пазар По обясними причини ще акцентираме и на Европейския застрахователен пазар (ЕЗП), от който нашият пазар е неразделна част. Естествено е, че ЕЗП е система от националните застрахователни пазари на европейски страни. Трябва обаче да се уточни, че обединението на почти всички европейките страни доведе до формирането в частност на нов общ европейски пазар или застрахователен пазар на ЕС. В този нов общ пазар участват близо 30 национални застрахователни пазари. Това по същество е глобализация на застраховането в европейското икономическо пространство. Създаването на европейския застрахователен пазар в рамките на ЕС е продължителен процес. Той започна през 70-те години с първите директиви за застраховането. Тези директиви играят съществена роля за:  регламентиране на извършването на застрахователната дейност, уеднаквяване и хармонизиране на националните законодателства, диверсифициране на дейността на отделните национални застрахователи на пазара  въвеждане на единна класификация на застрахователните продукти – видовете застраховки  уеднаквяване на регулациите и практиките в общото застраховане и животозастраховането  създаване на уредба за издаване и отнемане на разрешение за упражняване на застрахователна дейност  уреждане на въпросите за технически резерви, гаранционен фонд, обезщетителен фонд и други. Макар и за кратко време, може да се обособи втори етап (от 1990 г. до 1992 г.), който се характеризира с изключително активно развитие на европейския застрахователен пазар по много съществени въпроси, като:  улесняване на застрахователите при оперирането на пазара чрез премахване на ограниченията с цел свободно предоставяне на за-

Застраховане | Insurance

страхователни услуги  защита на интересите на застрахованите с нормативни и поднормативни документи  регламентиране на застрахователния надзор, взаимодействие между отделните национални застрахователни надзори и други. От 1992 г. насам може да се говори за трети етап в развитието на европейския застрахователен пазар, който се отличава с огромни и многостранни постижения, като:  засилване на координацията на пазара  създаване на условия за по-нататъшно развитие на националните пазари  упражняване на дейността на основата на единен официален лиценз и въвеждане на уведомителен режим за работа в друга страна членка  разширяване на възможностите за свободна работа на пазар от застрахователните посредници – брокери и агенти  разширяване на възможностите за популяризиране и избор на застрахователните продукти  разработване на проекта „Платежоспособност І“, който обаче се оказа недостатъчен за еднаква оценка на активите  разработване на проекта „Платежоспособност ІІ“, с който трябва да се решат: генералните въпроси за капиталова адекватност чрез стандартни и вътрешни модели; качествените изисквания спрямо вътрешните и външните методи на работа на надзорния орган; задълженията за публичност и прозрачност на застрахователната дейност. За практическото приложение на този проект Европейският парламент вече прие т.нар. Директива „Платежоспособност ІІ“, която ще влезе в сила от октомври 2012 година. Направената по-горе периодизация е

11 12 13

относителна, тъй като не отразява развитието на ЕЗП през напълно контрастиращи периоди, каквато задача тук няма поставена. За всичко извършено трябва да се отбележи и активната дейност на институции като Европейския застрахователен комитет, Комитета на европейските надзорни институции в сферата на застраховането и осигуряването (CEIOPS), Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS), Европейската застрахователна и презастрахователна федерация (CEA) и други. На база на „Статистики №32, декември 2007 г.“ на CEA ще приведем конкретна информация за автомобилното застраховане в Европа, който като бранш е най-голям и у нас. С близо 300 млн. автомобила и премиен приход близо 130 млрд. евро за 2006 г. Европа е най-големият автомобилен застрахователен пазар в света. Този премиен приход е реализиран от около 1000 автомобилни застрахователни компании. Важно е да се отбележи, че „Докато равнището на премиите по автомобилната гражданската отговорност е намалено, има несъразмерност на тази премия на един застрахован от страните – членки на федерацията. Например те варират от 72 евро в Литва до 391 евро в Люксембург, или средно 186 евро. Цените рефлектират диференцирано в зависимост от честотата на щетите и средния размер на щетата.“11 Важно е да дадем информация и за един водещ показател в европейското застраховане – т.нар. обща квота на щетите, т.е. общо за застраховките „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За 2006 г. общата квота на щетите е доста различна в отделните държави, защото е в диапазон от 50% до 90%. За същата година тази квота е най-висока в Германия – 90%, Швеция – 85%, Турция – 79%, и е найниска в Словакия – 50%, Кипър – 60%, Латвия – 62% и т.н.12 Нашият национален пазар принадлежи към по-благоприятната втора група, тъй като общата квота на щетите за 2006 г. е 44,29%.13

Български застрахователен пазар В сравнение с лидерите в световния застрахователен пазар българският застрахователен пазар (БЗП) е значително по-млад, тъй като самото застраховане в България започва много по-късно. Само ще споменем, че застрахователната дейност у нас датира от края на ХІХ век, когато застраховането в света вече има богата история. Застрахователният пазар в България има особен период на развитие. Този пазар се появява и се развива след 1882 г., когато в страната започва дейност румънското животозастрахователно дружество „Дачия“, последвано през 1887 г. от американското застрахователно дружество „Ню Йорк“, от второто румънско дружество „Национал“ и австрийското „Анкър“ през 1889 г., от първото българско дружество „България“ през 1891 г., от българското дружество „Балкан“ през 1895 г., а след това и от много други дружества като „Отечество“, „Юнион“, „Феникс“ и т.н., както и множество взаимозастрахователни каси. Съществуването на БЗП е прекъснато в периода от 1950 г. (когато дружествата на пазара са национализирани и влети в Държавния застрахователен институт) до 1989 г., тъй като през това време има монопол в застраховането. След този продължителен застой започва да функционира нов застрахователен пазар, т.е. застраховане, което отново е изградено на пазарен принцип. Ето защо в развитието на истински застрахователен пазар в България следва да се обособят два етапа: от 1887 г. до 1944 г. с последваща пауза, през която не съществуват пазарни застрахователни отношения; след 1989 г., когато се възстановяват пазарните застрахователни отношения. Началото на втория етап на БЗП се характеризира с появата на първите частни застрахователни дружества, които днес са 21 в общото застрахо-

CEA Statistics № 32, The European Motor Insurance Market, December 2007, p. 10. Изчисления на автора по графика на CEA Statistics № 32, The European Motor Insurance Market, December 2007, p. 17. Изчисления на автора по данни на застрахователите, представени на КФН за 2006 г.

бр. 7-8/2009

Застраховане | Insurance

ване и 19 в животозастраховането, всички с чуждестранно участие, 2 взаимозастрахователни кооперации, 10 пенсионноосигурителни дружества, 5 здравноосигурителни дружества и сателитите на застрахователите, които са представени от над 260 брокерски застрахователни фирми. Застрахователното брокерство играе съществена роля на нашия пазар. Например делът на брокерите в премийния приход за 2008 г. е близо 40%. На европейския пазар не се пренебрегва застрахователното посредничество. В най-големия бранш – автомобилното застраховане, участието на посредниците в Белгия е 73%, в Италия е 93%, а във Франция е 44%.14 В този втори етап от развитието на БЗП може да се разграничат два подетапа, а именно:  от 1989 г. до 2007 г., когато се създава нов пазар чрез: изграждане и регистрация на нови наши и чужди дружества; изграждане и легитимиране на посредничеството; изграждане и усъвършенстване на нова нормативна уредба; реорганизиране и преструктуриране на пазара; възстановяване и развитие на застрахователния надзор и други, които в различна степен продължават и днес  след 2007 г., когато с приемането на България за пълноправен член на ЕС нашият застрахователен пазар става част от ЕЗП и поема съвършено нов път на развитие както в национални граници, така и предвид възможностите за работа в европейския пазар. Първоначално след европейското ни членство БЗП се отличава с наплив на чужди застрахователни дружества и посреднически фирми, които имат намерение да развиват тази дейност. Става въпрос за стотици желаещи и регистрирани дружества и фирми от Комисията за финансов надзор, което е факт и парадокс. Този бум от нови играчи на пазара няма и не може да има реално покритие, за-

14 15 16

щото БЗП е малък пазар, а напливът се дължи основно на либерализацията на ЕЗП, която се изразява и в „уведомителния режим“ за извършване на застрахователна дейност на чужди дружества в рамките на страните – членки на ЕС. На въпроса колко застрахователни дружества може да има у нас винаги трябва да се отговаря, че пазарът ще отговаря на този въпрос. Към момента те са общо 57. Съществен момент за характеристиката на БЗП е пропорцията между общозастрахователния и животозастрахователния пазар. Тук също има изненада, защото в световен мащаб животозастраховането по обем значително изпреварва общото застраховане. При нас е обратното – премийният приход по общото застраховане в пъти изпреварва премийния приход на животозастраховането. Само за 2008 г.15 брутният премиен приход по общо застраховане е 1 531 362 хил. лв., който бележи ръст от 20.6%, а записаният брутен премиен приход от животозастраховането е 270 642 хил. лв., който отбелязва ръст от 14.9%. Следователно общозастрахователният пазар е по-голям 5.66 пъти спрямо животозастрахователния пазар. Тук естествено възниква въпросът коя е причината или причините. Основната причина е стандартът на икономиката и съответно на стопанските субекти и гражданите. Животозастраховането се отличава със спестовен характер, а пари се заделят след задоволяването на основните потребности на човека и чак след това евентуално се спестяват. В пазарни условия съществува спестяване и чрез доброволно избрания „живот на кредит“, който е популярен в цял свят. Има и други причини, но те не са толкова съществени – като осъзната потребност от застраховане, застрахователна култура, дистрибуция на застрахователните продукти и други. След 20 години работа отново в пазарни условия ние вече имаме

един добре изграден и перспективен застрахователен пазар (по-точно е да се окачествява като „развиващ се застрахователен пазар“). Може да се обобщи, че независимо от всичко БЗП се отличава с непрекъснато висок ръст. Например брутният премиен приход през 2008 г. бележи ръст от 19.7%. спрямо брутния премиен приход през 2007 г. Тук отново трябва да се подчертае, че заслугата за този ръст се пада на общото застраховане, в чийто обем доминират приходите от автомобилното застраховане с дял над 70%, което ни дава основание БЗП да бъде наречен „автомобилен пазар“. На следващо място с дял над 20% е пожарозастраховането или имущественото застраховане. Накрая остава множеството от всички останали браншове или видове застраховки, а причините за забавеното им развитие са приблизително същите, както при животозастраховането. Трябва да се отбележи, че в резултат на световната финансова и икономическа криза непрекъснатият ръст на БЗП значително ще намалее и дори може да отбележи отрицателен ръст. Застрахователният пазар има за цел да обезпечи цялостното обслужване на застрахованите в пазарни условия, като се осигури взаимна конкурентна финансова стабилност, т.е. както на застрахования, така и на застрахователя и презастрахователя. Застрахователните пазари дават не само непосредствена сигурност и финансова стабилност на стопанските субекти и гражданите. Те са и огромен източник на финансови средства за развитие на икономиката, за подкрепа на личния живот, за заетост на работна ръка, за печалба, за плащане на данъци, т.е. за подпомагане на бизнеса и личността. „За 2004 г. глобалните застрахователни премии възлизат на 3,3 трилиона щатски долара.“ 16 Това е огромна сума, която заслужава обществено внимание. Застраховането наистина е индустрия.

CEA Statistics № 32, The European Motor Insurance Market, December 2007, p. 24. По данни на Комисията за застрахователен надзор. Източник – www.economywatch.com/world-industries/insurance

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Нужен ли е закон за публичночастното партньорство? Детелин Иванов, старши експерт, сектор „Публично-частно партньорство”, Дирекция „Управление на средствата от ЕС”, Министерство на финансите Detelin Ivanov, LL.M., Senior Expert, Public-Private Partnerships Sector, Management of EU Funds Directorate, Ministry of Finance

Is There a Need for a Law on Public-Private Partnerships?

he purpose of this research paper is to examine and analyze the Bulgarian legal framework of public-private partnerships (PPP) as of 1 August 2009, identifying the major legal obstacles and restrictions hindering or making impossible the implementation of PPP projects in Bulgaria. The author has argued that the PPP legal framework currently in force in Bulgaria is confusing, contradictory and conflicting. There have been identified over 30 legislative and administrative acts using the term “PPP” in different contexts and attaching to it different meanings. It has been discovered no piece of legislation with general application to provide clear, detailed and consistent rules and procedures on PPP and to ensure legal certainty and predictability. There have been identified and analyzed a number of legal obstacles and restrictions contained in the Law on Concessions and the Law on Public Procurement which seriously hinder or make virtually impossible the use of PPP as a project financing instrument in Bulgaria. It has been concluded that there is a clearly identified need for a Law on PPP to be adopted as

1 2

soon as practicable by the Bulgarian Parliament and to provide both the public and private sector with clear, comprehensive and consistent rules on PPP.

ъществуващата към 1 август 2009 г. правна рамка на публично-частното партньорство (ПЧП) в България се характеризира с две основни черти:  хаотичност, разпокъсаност и противоречивост поради действие на различни правни актове, влагащи различен смисъл и различно съдържание в термина „публично-частно партньорство“, и поради отсъствие на специален закон за ПЧП, който да уеднакви, хармонизира и систематизира правната уредба  Законът за концесиите (ЗК) и Законът за обществените поръчки (ЗОП) не позволяват и не насърчават реализирането на проекти чрез модела на ПЧП.

Кратък преглед на българското законодателство в областта на ПЧП в сила към 1 август 2009 г. Към 1 август 2009 г. Народното събрание на Република България, за разлика от парламентите на други държави - членки1 на Европейския съюз (ЕС), не е приело специален закон, който да дава ясна и подробна уредба на ПЧП. На 18 февруари 2009 г. в 40-ото Народно събрание бе внесен Проект на Закон за публично-частното партньорство2, който все още не е разгледан и приет. Действащата правна рамка на ПЧП в България е неефективна. Терминът ПЧП се използва в множество правни актове, без обаче да има единна, общоприета и общовалидна дефиниция на това понятие, което създава объркване, противоречива практика и правна несигурност. В сила са повече от тридесет нормативни и административни акта, които използват понятието ПЧП в различен контекст и влагат в него различен смисъл. Съществува определена необходимост от приемането на специален закон, който да уеднакви, хармонизира и систематизира правната уредба на ПЧП в България. Единственият нормативен акт с ранг на закон, който към 1 август 2009 г. съдържа дефиниция на понятието ПЧП, е

Напр. Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Франция. Проект на Закон за публично-частното партньорство (954-01-36/19.02.2009).

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Законът за физическото възпитание и спорта (ЗФВС)3. Съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗФВС ПЧП в спорта е дългосрочно договорно отношение между лица от частния сектор с държавата и общините за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддръжка на спортна инфраструктура за постигане на по-добро ниво на услугите в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, където частният партньор поема строителния риск или поне един от двата риска – за наличност на предоставяната услуга или за нейното търсене. Определение на понятието ПЧП се съдържа и в два подзаконови нормативни акта:  Наредба № 14 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка „Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.4  Наредба №7 от 30 март 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Развитие на рибарските области“ по приоритетна ос №4 „Устойчиво развитие на рибарските области“ от Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за програмен период 2007-2013 г.5 Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №14 от 3 април 2008 г. „Местна инициативна група“ е ПЧП, учредено и регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на

3 4 5 6 7 8 9

дейност в обществена полза, имащо за цел да разработи, осигури капацитет и осъществи стратегия за местно развитие на определена територия. §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същата наредба дефинира ПЧП като партньорството между представители на общината/ите, стопанския и нестопанския сектор за определена територия за реализиране на проект. Подобен подход е възприет и в Наредба №7 от 30 март 2009 г., чл. 4, ал. 1-4, която дефинира „Рибарска група” като местно ПЧП, организирано под формата на сдружение с нестопанска цел, признато по реда на тази наредба. Цитираните законови и подзаконови дефиниции влагат различен смисъл и различно съдържание в термина ПЧП, с което създават предпоставки за юридически хаос и противоречива административна и съдебна практика. За да се гарантират правна сигурност и предвидимост, е необходимо възможно най-скоро да се приеме специален закон за ПЧП. В него трябва ясно и точно да се дефинира понятието ПЧП, като се отразят достиженията на правото на ЕС6 в тази област и се вземат предвид някои основни критерии (виж таблица 1). Таблица 1 Основни критерии при дефиниране на ПЧП • Дългосрочно сътрудничество • между публичен и частен партньор • с цел по-качествено или по-ефикасно предоставяне на публична услуга • чрез проектиране, построяване, финансиране, управление и поддържане на публична инфраструктура • чрез оптимално разпределение на ресурси, рискове и възнаграждения • частният партньор поема строителния риск и риска за наличност или риска за търсене • частният партньор финансира изцяло или отчасти проекта

В условията на липсваща единна и хармонизирана уредба на ПЧП на национално равнище през последните години някои общински съвети в качеството си на органи на местното самоуправление приеха наредби, регламентиращи реда и условията за осъществяване на ПЧП на териториите на съответните общини7. Наличието на общински наредби, предвиждащи различни форми и процедури за реализиране на ПЧП в различни български общини, в съчетание с липсата на систематизирана и уеднаквена правна рамка на национално ниво допълнително утежняват ситуацията на правна несигурност и правят приемането на специален закон за ПЧП все по-неотложно.

Основни пречки и ограничения за осъществяване на ПЧП по ЗК и ЗОП в сила към 1 август 2009 г. Някои анализатори твърдят, че Законът за концесиите (ЗК)8 и Законът за обществените поръчки (ЗОП)9 са единствена и достатъчна нормативна база на ПЧП в България, което прави излишно приемането на специален закон за ПЧП. Към 1 август 2009 г. обаче са в сила редица пречки и ограничения за осъществяване на ПЧП по реда на ЗК и ЗОП, който факт не ни позволява да се съгласим с цитираното мнение. Ще посочим най-важните забрани и рестрикции по ЗК и ЗОП, които препятстват и/или правят невъзможно реализирането на проекти чрез модела на ПЧП. Според новата ал. 3 на чл. 5 от ЗОП, в сила от 1 януари 2009 г., обществените поръчки (ОП) за услуги се възлагат за срок до 4 години, като по изключение срокът може да бъде определен на 5 години. Тъй като ПЧП по своето естество е едно дългосрочно (обикновено между 15 и 35 години)

Обн., ДВ. бр. 58 от 9 юли 1996г. Обн., ДВ. бр. 39 от 15 април 2008г Обн., ДВ. бр. 28 от 14 април 2009г. Решение на Евростат за счетоводното третиране на ПЧП от 11 февруари 2004г. и Зелена книга на Европейската комисия за ПЧП и правото на общността в областта на обществените поръчки и концесиите от 30 април 2004г. Напр. Община Пловдив, Пазарджик, Момчилград, Велинград, Стрелча, Варна, Враца, Ловеч, Перник, Сандански, Етрополе, Пещера, Струмяни, Шумен, Димитровград. Обн., ДВ. бр.36 от 2 май 2006г. Обн., ДВ. бр.28 от 6 април 2004г.

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

договорно отношение между публичен и частен партньор, в рамките на което частният партньор изгражда и поддържа публична инфраструктура с цел предоставяне на публична услуга, а поддържането на един дълготраен материален актив е ОП за услуга по смисъла на ЗОП, времевото ограничение по чл. 5, ал. 3 прави невъзможно реализирането на ПЧП проекти по реда на ЗОП. След измененията на ЗК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 29 юли 2008 г., концесионерът се определя чрез провеждане само и единствено на открита процедура (чл. 24 от ЗК). Българският законодател прецени за необходимо да отмени ограничената процедура, процедурата на договаряне и процедурата на състезателен диалог, с което направи изключително трудно, ако не и невъзможно, избирането на частен партньор за нуждите на ПЧП, структурирано както концесия по смисъла на ЗК. По своята същност ПЧП е дългосрочен проект с особено сложна правна, финансова, икономическа и техническа рамка, определянето на която изисква провеждане на диалог (преговори) с кандидатите за частен партньор. Такъв диалог (преговори) може да бъде осъществен само по реда на процедурата на договаряне или процедурата на състезателен диалог, но не и при условията на откритата процедура. Практиката на държавите - членки на ЕС, с развит ПЧП пазар показва, че изборът на частен партньор най-често се извършва по реда на процедурата на състезателен диалог, която за съжаление бе премахната от ЗК. ЗК не позволява ПЧП с платежен механизъм „плащане за наличност“ (т.е. плащания от публичния към частния партньор за построяването и поддържането на публична инфраструктура, респективно предоставянето на публична услуга, ползването на която е безплатно за съответните потребители) да бъде облечено в правната форма на концесия. По

10 11 12

своето естество концесията е правен инструмент, при който концедент (публичен партньор) предоставя на концесионер (частен партньор) право на експлоатация върху обект или услуга от обществен интерес срещу задължение на концесионера да изгради, управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой собствен риск (чл. 2, ал. 1 от ЗК). Съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗК възнаграждението на концесионера (частния партньор) се състои в право на концесионера да експлоатира обекта на концесията, респективно да експлоатира услугата, или от това право и компенсация от страна на концедента (публичния партньор). В никакъв случай и при никакви условия възнаграждението на концесионера (частния партньор) не може да се състои само и единствено от компенсация от страна на концедента (публичния партньор). Компенсацията, която би могла (но не е задължително) да бъде плащана от концедента на концесионера, е възможно да покрива само част от разходите, направени от концесионера за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията или за управление на услугата от обществен интерес (чл. 6, ал. 1 от ЗК)10. В никакъв случай и при никакви условия компенсацията не може да има за последица освобождаване на концесионера от поемане на риска по изграждането, управлението и поддържането на обекта или по управлението на услугата (чл. 6, ал. 2 от ЗК)11. Ако компенсацията, заплащана от концедента, има за правен ефект премахване на риска, свързан с експлоатацията и носен от концесионера, тогава ще имаме обществена поръчка, а не концесия12. Следователно ПЧП с платежен механизъм „плащане за наличност“ е невъзможно да бъде осъществено като концесия по реда на ЗК. Макар ЗК да допуска ПЧП с платежен механизъм, комбинация от „пла-

щане за ползване“ (потребителски такси) и „плащане за наличност” (компенсация), да бъде структурирано като концесия, към 1 юли 2009 г. възможността за компенсация от страна на концедента (публичния партньор) към концесионера (частния партньор) е силно ограничена и поставена под няколко условия. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗК компенсация се допуска само при необходимост от: (1) постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, когато цената се определя с нормативен акт, или (2) възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила. Това означава, че ако публичната услуга, предоставяна от частния партньор в едно организирано като концесия ПЧП, няма цена, определена с нормативен акт, компенсация („плащане за наличност“) е недопустима. Тъй като не всички публични услуги в България имат нормативно определена цена, използването на концесията като правен инструмент на ПЧП е не винаги възможно, което силно ограничава приложното поле на ЗК в сферата на ПЧП.

Заключение Към 1 август 2009 г. правната рамка не насърчава развитието на ПЧП в България. В сила са нормативни актове, влагащи различен смисъл и различно съдържание в термина ПЧП. ЗК и ЗОП по-скоро ограничават и препятстват, отколкото позволяват и насърчават реализирането на проекти чрез модела на ПЧП. При липсата на ясни, единни и хармонизирани правила частният сектор е изключително предпазлив, дори незаинтересуван от участие в схеми на ПЧП. Приемането възможно най-скоро на специален закон за ПЧП, съобразен с правото на ЕС и най-добрите световни практики, е силно препоръчително.

В този смисъл виж също така „Concessions under Community law” на адрес http://europa.eu/legislation_summaries/internal_market/businesses/public_ procurement/l22011_en.htm Пак там. Пак там.

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Проектното финансиране в България Любомир Филипов, ПЧП експерт, сектор „Публично-частно партньорство”, Дирекция „Управление на средствата от ЕС”, Министерство на финансите Lyubomir Filipov, PPP Expert, Public-Private Partnerships Sector, Management of EU Funds Directorate, Ministry of Finance

Project Financing in Bulgaria

he development of large infrastructure projects is a complex process requiring not only technical knowledge but also solid experience in finance and law. Despite the existence of all the prerequisites and arrangements for the realization of big projects, the lack of modern infrastructure remains a major problem for Bulgaria. The Bulgarian accession in the EU opened up many opportunities for financing infrastructure projects in the sectors of transport and environment. Meanwhile, many experts proposed private investors to be attracted in the process of financing and development of infrastructure projects through the so called “public-private partnerships”. The lack of adequate legislation and experience are considered to be the main obstacle in the implementation of PPP projects in Bulgaria. The topic about the PPP legislation has already been widely discussed. That is why that article is dedicated to the basic mechanism for structuring publicprivate partnerships – namely project financing. It should be noted that the project finance concept is used not only for PPP projects, but also for the development of major projects in the sectors of telecommunication, oil and energy, transport, etc.

Въведение Изграждането на големи инфраструктурни проекти е сложен процес, изискващ не само технически познания, но и солиден опит в сферата на финансите и правото. Липсата на инфраструктура си остава един от големите проблеми на България въпреки наличието на необходимите предпоставки за осъществяване на подобни проекти и постигане на значителни резултати. С приемането на България в ЕС пред страната се откриха множество възможности за финансиране на инфраструктурни проекти в секторите транспорт и околна среда. Наред с фондовете, идващи от ЕС, се заговори и за привличане на частни инвеститори във финансирането на инфраструктурни обекти и създаването на т.нар. публично-частни партньорства (ПЧП), каквито за момента почти няма. Като основен проблем при реализацията на ПЧП проекти се изтъква липсата на адекватно законодателство и опит. Темата за законодателството вече е широко дискутирана, така че в настоящата статия ще се разгледа основният механизъм за структуриране на едно публично-частно партньорство, а именно – проектното финансиране. Необходимо е да се подчертае, че проектното финансиране се използва не само

при ПЧП проекти, но и при големи проекти в сферата на телекомуникациите, енергетиката, строителството и др.

Същност на проектното финансиране Структурирането на проект, базиран на проектното финансиране, е продължителен и детайлен процес както за държавната администрация (ако участва в проекта), така и за частния бизнес. Тъй като проектното финансиране е изключително обширна тема, в настоящата статия са разяснени основните насоки, като по-задълбочени анализи по темата могат да бъдат обект на други статии. Необходимо е да се прави ясна разлика между понятията „проектно финансиране“ и „финансиране на проекти“. Проектното финансиране е един от начините за финансиране на проект. При проектното финансиране финансиращата институция осигурява необходимите капитали за финансиране на проекта на база на очакваните парични потоци, които проектът ще генерира – т.е. очаква се, че генерираните приходи ще са достатъчни за покриване на текущите задължения на компанията (оперативни разходи и изплащане на дълга), като не се иска допълнителна гаранция от

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

участниците в проекта. С цел да бъде изолиран кредитният риск от останалите активи на участниците в сделката се обособява отделно дружество – дружество със специална цел (ДСЦ), консорциум или т.нар. проектна компания. ДСЦ се създава като самостоятелно юридическо лице (АД, ООД и др.), което влиза в договорни взаимоотношения с редица други страни, участващи в проекта. За да изясним по-добре този подход, нека разгледаме следната схема (виж фигура 1):

ния (ДСЦ) е дружеството да влиза в договорни отношения с различни заемодатели независимо от финансовото състояние на компаниите майки на неговите акционери. По този начин рисковете, свързани с други бизнес начинания на акционерите, ще бъдат изолирани от настоящия проект и това би улеснило финансирането му. ДСЦ може да наеме подизпълнители, които да осъществят част от дейностите по договора. Друг вариант е самите акционери в ДСЦ да са компании,

Фиг. 1. Взаимоотношения на ДСЦ с другите страни в проекта Публичен партньор Пряко споразумение

Акционери

Договор за ПЧП

Споразумение за Собствения капитал

Договор за концесия

ДСЦ

Кредит Секюритизация

Заемодатели

Договор за строителство

Договор за управление

Изпълнител

Акционери

При една подобна сделка, където бъдещите парични потоци, свързани с проекта, до голяма степен са гарантирани/ясни, би могло да се направи Дружество със специална цел (Special Purpose Vehicle). ДСЦ е сформирано специално и само за предоставянето на съответните услуги, свързани с конкретния проект. Съдружници в консорциума могат да бъдат различни инвеститори (институционални, частни, инвестиционни фондове и др.), както и строителни компании и компании, поддържащи и опериращи новоизграденото съоръжение. Целта на новосформираната компа-

бр. 7-8/2009

които биха могли сами да осъществят дейностите, заложени в проекта. Новосформираното дружество се договаря с различните страни по проекта. В случаи на публичночастно партньорство се сключва договор със съответната държавна/ общинска администрация за предоставяне на съответната услуга от обществен интерес. Конкретният договор, подписан с администрацията, може да има различен характер (договор за ПЧП, концесионен договор, договор за управление) в зависимост от проекта и действащото законодателство. Участието на държавата в проекти, различни от

публично-частното партньорство, до голяма степен е ограничено и дори може да отпадне. Необходимо е да се подчертае, че акционерната структура на ДСЦ би могла да претърпи промени в течение на времето в зависимост от пазарната конюнктура. Така например, ако проектното дружество е формирано от строителна компания и компания, която би поела дългосрочен ангажимент по съответния проект (поддръжка на обекта), строителната компания би могла да „излезе“ от проекта в момента, в който фаза строителство бъде завършена. Подобно „излизане“ от инвестицията би могло да стане чрез продажба на дела в ДСЦ-то на останалите акционери на външни инвеститори или чрез IPO. Финансирането на проекта се урежда с други договорни отношения между ДСЦ, неговите акционери и финансиращите институции. То би могло да стане отчасти със собствен капитал и отчасти с банков заем. Алтернатива на банковия заем е издаване на облигационни емисии посредством секюритизирането на бъдещите вземания по проекта. Обикновено съотношението собствен капитал/привлечен капитал в подобни проекти е 10:90, като то би могло да варира в зависимост от проекта и пазарната среда. В момента вследствие на финансовата криза се изисква по-голям процент самоучастие (собствен капитал) при структурирането на проектите. В случаи на публичночастно партньорство между финансиращата институция и публичния партньор се подписва т.нар. пряко споразумение. Това споразумение дава правото на финансиращата институция да подменя частния партньор, в случай че ДСЦ оперира неефективно и не успява да покрива задълженията си към кредиторите. По този начин финансиращата институция до голяма степен гарантира не само своите интереси, но и изпълняването на задълженията на частния партньор спрямо публичните власти.

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Проектното финансиране в България Необходимо е да се подчертае, че досега в България почти няма примери за ПЧП проекти, реализирани на базата на проектното финансиране (с изключение на концесията на летища Варна и Бургас, фериботен комплекс „Силистра-Кълъраш“ и концесията на „Софийска вода“). Част от причините са непознаването на материята, нежеланието на банките да осъществяват подобен род финансиране, наличието на фактори, различни от идеята за взаимно сътрудничество между частния бизнес и държавата и т.н. Важна причина също е фактът, че към момента Законът за концесиите забранява финансиращата институция да има право на встъпване (step-in right), т.е. тя да е в правомощия да избере нов концесионер, ако настоящият не изпълнява добре задълженията си по договора и не успява да покрива финансовите си задължения към кредиторите. Друга тенденция, характерна за България, е публичната администрация да се опитва пряко да участва като акционер в съответното проектно дружество. Като причина за това се изтъква желанието на държавата да осъществява пряк контрол върху проекта. Подобно поведение е рисково, тъй като държавата не е подготвена за финансовите и правните аспекти на корпоративното управление. Същевременно такива смесени дружества могат да доведат до изкривяване на пазарната среда и нелоялна конкуренция, ако участват в търговете за реализация на ПЧП проекти със сходна характеристика. Практиката в България показва, че създаването на подобни смесени дружества (в повечето случаи без проведен конкурс, което е недопустимо) както на национално, така и на общинско равнище, води до неефективност, непрозрачност и сериозни загуби за държавата. Като примери за проектно финансиране извън сферата на публичночастното партньорство могат да се посочат предимно проекти, реали-

зирани в сектор енергетика. Такива проекти са ТЕЦ „Марица-изток 1“, АЕЦ „Белене“ (все още не е ясно как ще бъде финансиран), проектът за производство на вятърна електроенергия от „Калиакра Уинд Пауър“, вятърен парк „Свети Никола“ и др.

Проектното финансиране и световната икономическа криза Световната икономическа криза до голяма степен модифицира и затрудни реализирането на проекти посредством проектното финансиране. Като цяло в момента се наблюдава липса на ликвидност във финансовия и реалния сектор, което в съчетание с банковите фалити доведе до нарастване на риска и съответно на лихвените равнища. В резултат се получи следното:  Банките много внимателно избират проектите, в които ще инвестират. Те предпочитат ключови клиенти, нуждаещи се от краткосрочно кредитиране, в страни с нисък политически риск, където биха могли да се привличат и други банки, за да се диверсифицира кредитният риск.  Синдикираните банкови заеми отстъпиха място на т.нар. клубни сделки, където всяка банка договаря поотделно условията по отпусната от нея част от кредита.  Нивото на изискваното от банките съфинансиране от страна на инвеститора значително се увеличи, като може да достигне и дял до 50% от капиталовата структура на проекта. Всички тези изисквания доведоха до оскъпяването на планираните проекти, като голяма част от тях бяха замразени, а други реализирани с минимален марж на печалба за инвеститорите. При проектите, реализирани като публично-частни партньорства, допълнителните разходи, породени от кризата, бяха прехвърлени към публичните партньори под формата на по-висока цена и/или изисквания за допълнителни гаранции относно бъдещите парични потоци по проекта. Очертаха се нови тенденции,

характеризиращи настоящата обстановка на пазара на проектното финансиране и на пазара на ПЧП в частност (виж таблица 1). Таблица 1 Тенденции на пазара на проектното финансиране и пазара на ПЧП Поради сриването на междубанковия кредитен пазар ликвидността е драстично понижена. Повечето банки се борят за набиране на средства дори с краткосрочни падежи, особено ако не разполагат с депозитни бази или ако те са ограничени. Проектното финансиране и кредитирането на ПЧП се конкурират за оскъдното налично банково и небанково финансиране с по-атрактивни корпоративни алтернативи. Това поставя под изпитание жизнеспособността на сегашния модел на ПЧП. Пазарът на синдикирани кредити е застинал и сделките се приключват като „клубни” транзакции, което се отразява на скоростта на приключване на сделките и на договаряните маржове. Банковите маржове са значително повишени, а критериите за отпускане на средства са ревизирани към по-консервативни. Матуритетът на първостепенния банков дълг е значително намален, което допълнително затруднява финансовото приключване на редица проекти. Не се е появило жизнеспособно пазарно решение на мястото на пазара на „застрахованите” облигации, който почти замря след краха на „монолайн” компаниите.

Независимо от всичко пазарът на ПЧП не е колабирал. На пазара все още се сключват сделки, макар и по-бавно. Наблюдава се нарастваща степен на селективност от

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

страна на банките и обща липса на последователност по отношение на сроковете и условията, изисквани от финансиращите институции. Някои големи банкови институции са се изтеглили отчасти или изцяло от пазара на проектното финансиране. Има индикации, че някога активните международни „играчи“ сега все повече се ориентират към своя вътрешен пазар. Ясно е, че в момента бизнесът, свързан с проектното финансиране и в частност финансирането на ПЧП проекти, е в процес на модифициране и реорганизиране. Това модифициране трябва да се осъществи не само на пазарен принцип, но в него трябва да вземат участие и международни институции (като World Bank, IMF, IFC и др.), както и съответните национални регулатори, за да не се допуснат грешките от периода, преди да се разрази световната финансова криза.

Заключителни бележки Макар че осъществените и планираните сделки, базирани на проектното финансиране в България, да не са много, в контекста на световните тенденции в тази област държавата трябва да предприеме конкретни мерки, чрез които да се стимулира структурирането на проекти по този начин. Темата за предприемане на мерки за привличане на частни инвеститори за някои от големите инфраструктурни проекти в България е особено актуална, тъй като новото правителство категорично заяви намерения за ревизиране на тези проекти и „излизане“ на държавата от тях като инвеститор. Без да е в ролята на пряк инвеститор, държавата би могла да използва редица лостове за стимулиране на реализацията на такива инфраструктурни проекти. Подобни мерки биха могли да включват: Създаване на ефективно законодателство (Закон за ПЧП или промяна на Закона за концесиите и Закона за обществените поръч-

бр. 7-8/2009

ки) с цел регламентиране и улесняване на сделките, базирани на проектно финансиране. Засилване на ролята на Българската банка за развитие като институция, пряко финансираща инфраструктурни проекти на търговски принцип и утвърждаване на създадения към нея Гаранционен фонд като гарант за привличане на финансиране от МФИ (WB, IFC, KfW, JBIC, EIB, EBRD и др.) и различни търговски банки към конкретния проект. Необходимо е да бъде развит широк спектър от гаранционни продукти (преки, непреки, за рефинансиране и др.). Създаване на инструменти за съвместно кредитиране. Идеята за такъв финансов инструмент е, че ако при финансовото приключване на сделката се установи, че финансирането недостига или първоначално заявилите интерес банки се отказват да участват в проекта, държавата може да замени липсата на банково финансиране с публични средства. Логиката е публичният сектор да осигури инструмент за „допълване“, имащ за цел да запълни празнината в синдикирането при същите условия както при търговските банки и ако е възможно това, да бъде на краткосрочна основа. Така ще се осигури най-добра проектна подкрепа на един сравнително напреднал етап на тръжната процедура. Това е един от най-практичните и целесъобразни начини за реагиране на кредитната криза, особено когато се предполага, че тя е временна по характер. „Поставяйки се на мястото на частния кредитор“, публичният сектор предоставя незабавна, но и само временна подкрепа за финансовите пазари. Очакването за този подход е да позволи приключване на сделките в краткосрочен план и тяхното поемане от пазара в дългосрочен план, след като частният инвеститор рефинансира и погаси своя дълг към държавата. Други мерки, които могат да се

предприемат, са: Стимулиране на участието на българските пенсионни фондове във финансирането на големите проекти чрез допълнителни промени в Кодекса за социално осигуряване, който да позволи участие на фондовете в прякото финансиране на проектите, а не само чрез закупуването на „инфраструктурни облигации”, издадени от банки с над 50% държавно участие. Създаване на Държавен инфраструктурен фонд. Подобен фонд трябва да има за цел да финансира големите инфраструктурни проекти в България, които ще се реализират не под формата на обществени поръчки, а под формата на публично-частни партньорства, базирани на проектното финансиране. Фондът ще има за цел да отпуска заемен капитал на избрания частен партньор и да участва в синдикирането на конкретни заеми. Възможността за участие на фонда в капиталовата структура на ДСЦ-то трябва силно да се ограничи, тъй като подобни проекти следва да бъдат реализирани от частни инвеститори. Фондът би могъл да бъде капитализиран със средства от Сребърния фонд, Фискалния резерв и чрез емитирането на дългови книжа, гарантирани от бъдещите постъпления във фонда. Така в качеството си на държавен субект фондът ще се възползва от инвестиционния рейтинг на държавата и ще е в състояние да предоставя евтино финансиране на компаниите частни партньори. Независимо какъв „лост на подкрепа“ ще бъде избран за стимулиране на пазара на проектното финансиране в България, е необходимо да бъдат спазени ограниченията на EUROSTAT относно отпускането на държавна помощ и изискванията за задбалансово счетоводно третиране с цел покриване на Маастрихтските критерии, които са от значение за влизането в ERM II и за приемането на еврото като официална валута.

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Добрите практики в публичночастното партньорство Златина Карова, СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител екип по проектно финансиране към Центъра за трансфер на технологии* Zlatina Karova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

The Good Public Private Partnership Practices

n 14 April 2009 was officially opened and presented the project "Establishment and validation of a mechanism for successful public-private partnerships in the municipality of Burgas and the South East planning region, funded under the OP" Administrative Capacity", I Priority Axis of Good Governance Sub-priority 1.4: Administration - partner of business. The overall objective of the project proposal is to assist the administration in the municipality of Burgas to become a real partner of the business through the development and successful implementation of transparent and available to conduct public-private partnerships. Specific objectives concern the need to achieve better value for money and the obligation of the administration to develop public infrastructure and provide quality public services in conditions of insufficient budgetary funding and increasing needs of citizens and businesses. In a well-organized public-private partnership (PPP) the public and the private partners distribute and coordinate the functions in between so as to bear responsibility for that which each party understands and knows best: private partners, motivated by the possibility of economic benefit

to exploit their managerial skills, flexibility and efficiency in achieving business results, while the public partner to initiate, regulate and exercise its powers of control over the final product and quality development of public infrastructure and/or the provision of public services. The international practice shows that PPP is a successful financial tool to ensure public investments in infrastructure (transport, education, health, water sector, administrative service), which serves the objectives of providing quality public services through the application of innovative methods of structuring and financing investment projects. The need for investments through cooperation between private and public sectors emerged as a result of deficiencies in the infrastructure of some European countries and the inability or difficulties for the public sector to provide the requested services. PPP may be the main tool to reduce the considerable social and economic disparities that exist between EU member states, providing both economic growth and prosperity. The main driving forces for the use of PPP are: investments in infrastructure, since economic growth is strongly associated with development and infrastructure

improvement; greater efficiency in resource use. Contracts and forms for PPP projects and the scope of schemes (i.e. patterns of PPP) are distinguished by the degree of risk transfer, financing and responsibility. PPP does not solve all problems in investment projects in the public sector. These are complex contractual arrangements for various activities performed throughout the project life cycle. Every PPP project has two main dimensions: economic and legal. The specific nature of financing PPP projects needs the state/the municipality to have a clear strategy, policy and mechanisms for mobilizing financial resources and appropriate regulations and legislative standards. The main PPP advantage despite the high costs of funding is the probablе better project implementation owing to the competitive bidding process and the supposed efficiency of the private sector. In practice, however, PPP schemes suffer often from lack of competition, leading to a cost increase, which in turn could invalidate the initial considerations for the use of PPP for better benefits (value) of the investment.

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Добрите практики: ПЧП проект в община Бургас и Югоизточния планов район На 14.04.2009 г. официално беше открит и представен проект „Създаване и утвърждаване на механизъм за успешни публичночастни партньорства в община Бургас и Югоизточния планов район“, финансиран по ОП „Административен капацитет“, Приоритетна ос I Добро управление, Подприоритет 1.4 Администрацията – партньор на бизнеса. Общата цел на проектното предложение е да съдейства на администрацията в община Бургас да стане реален партньор на бизнеса чрез изработването и успешното прилагане на прозрачни и достъпни правила за осъществяване на публично-частни партньорства (ПЧП). Специфичните цели засягат необходимостта да се постигне по-добра стойност на

вложените средства и задължението на администрацията да развива публичната инфраструктура и да предоставя качествени публични услуги в условия на недостатъчно бюджетно финансиране и нарастващи потребности на гражданите и бизнеса. Проектът включва 15 основни дейности (виж Таблица 1). Под изброяването на всички тези дейности се крие огромна по обем и отговорна по своя характер работа на един колектив, който си е поставил амбициозната задача да изгради собствен модел с принос за регионалното развитие и икономическата интегрираност между района и община Бургас. Особеността на този модел е, че се реализира с помощта на практиките на публично-частното партньорство, като основната му цел е постигането на резултати, водещи до подобряване на условията за живот, което се очаква да е основополаТаблица 1

Проект „Създаване и утвърждаване на механизъм за успешни публично-частни партньорства в община Бургас и Югоизточния планов район” – основни дейности извършване на анализ на европейското законодателство и практики изготвяне на доклад „Сравнителен анализ на специализираното законодателство на държави членки с традиции в областта на ПЧП” изготвяне на доклад „Проучване на европейския опит за реализиране на ПЧП за градската и техническа инфраструктура с изводи относно приложимостта на европейския опит в България” извършване на анализ на добрите практики в България въз основа на проучване на съществуващите разработени документи изготвяне на доклад„Сравнително проучване на съществуващите методически ръководства, наръчници и указания за ПЧП в България” изготвяне на доклад „Изведени добри практики от други райони на България, приложими в община Бургас; изводи за приложимост на добрите практики” извършване на анализ на публичните услуги, секторите и обектите на територията на община Бургас, подходящи за ПЧП изготвяне на доклад „Карта на обектите и услугите, подходящи за ПЧП в община Бургас, и анализ на възможностите за инвестиции в публични услуги и инфраструктура” провеждане на социологическо проучване на мнението на гражданите на община Бургас и на различните заинтересовани страни за приоритетните публични услуги изготвяне на два аналитични доклада с вижданията на гражданите на общината и на различните заинтересовани страни за приоритетите на различни потенциални проекти, които могат да се реализират с ПЧП създаване на типови документи за правила за провеждане на ПЧП изработване на процедурни правила за провеждане на ПЧП в община Бургас въз основа на методическите ръководства на МФ и МС подготвяне на стандартизирани документи за реализиране на ПЧП в община Бургас подготовка на пилотен модел и стъпки за прилагането му обучение на представителите на общинската и държавната администрация за прилагане на приетия механизъм, изпълняван в периода 01.02.2009 - 01.02.2010 г., с общ бюджет 519 974.92 лева.

гащ принцип за всяка публична администрация.

ПЧП като форма на отговорно партньорство В едно добре организирано публично-частно партньорство функциите между публичния и частния партньор се разпределят и съгласуват така, че всяка от страните да носи отговорност за това, от което разбира и умее най-добре: частният партньор, мотивиран от възможността за икономическа изгода, да експлоатира своите управленски умения, гъвкавост и ефективност в постигане на стопански резултати, а публичният партньор да инициира, регламентира и упражнява правомощията си за контрол върху крайния продукт и качеството в развитието на публичната инфраструктура и/или предоставянето на публични услуги. Според Зелената книга на Европейската комисия за публично-частните партньорства те представляват форма на договорено сътрудничество между публичния и частния сектор с цел финансиране, изграждане, реконструкция и експлоатация на инфраструктура или предоставяне на публични услуги. Опитът на община Бургас в тази насока се изчерпва с няколко договора за услуга в сметосъбирането, вътрешноградския транспорт и озеленяването, както и с осъществени концесии за поддръжка на подлези в града и ритуална дейност. Международната практика показва, че публично-частното партньорство е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура (транспорт, образование, здравеопазване, воден сектор, административно обслужване), с което се изпълняват целите за предоставяне на качествени публични услуги посредством прилагането на иновационни методи за

* Авторът е експерт „ПЧП” в проект „Създаване и утвърждаване на механизъм за успешни публично-частни партньорства в община Бургас и Югоизточния планов район”, Договор реф. №: А08-14-38-C/10.02.2009, финансиран чрез ОПАК от Европейския социален фонд и държавния бюджет на Република България. Авторът е и водещ експерт на C.R.E.A.M. - България, НПО със седалище в Брюксел.

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

структуриране и финансиране на инвестиционни проекти. Необходимостта от инвестиции чрез сътрудничество между частния и публичния сектор възниква в резултат на недостатъци в инфраструктурата на някои европейски страни, както и на невъзможността или затрудненията на публичния сектор да предостави заявените услуги. ПЧП може да бъде основният инструмент за намаляване на значителните социални и икономически несъответствия, които съществуват между страните – членки на ЕС, осигурявайки едновременно икономически растеж и благосъстояние.

Движещи сили, ПЧП проекти и предимства на партньорството Основните движещи сили за използването на ПЧП са:  инвестициите в инфраструктурата, тъй като икономическият растеж е силно свързан с развитието и подобряването на инфраструктурата  по-голямата ефективност при използването на ресурси. Договорите и формите за ПЧП проекти и обхватът на схемите (т.е. модели на ПЧП) се разграничават по степента на прехвърляне на риска, на финансиране и на отговорност. ПЧП не решава всички проблеми при инвестиционните проекти в публичния сектор. Това са комплексни договорни отношения за различни дейности, изпълнявани през целия жизнен цикъл на проекта. Всеки проект за ПЧП има две основни измерения: икономически и правни. Поради специфичния характер на финансиране на ПЧП проекти е необходимо държавата/ общината да имат ясна стратегия, политика и механизми за мобилизиране на финансови ресурси, както и подходящи регулации и законодателни норми. Основното предимство на публично-частните партньорства (виж таблица 2) въпреки високите разходи по финансирането им е вероятната по-добра изпълняемост на проекта вследствие на конкурентната тръжна процедура и предполагаемата ефикасност на частния сектор. На практика обаче ПЧП схемите често страдат от липса на кон-

куренция, което води до увеличение на разходите, което пък от своя страна би обезсилило началните съображения за използване на ПЧП заради по-добра полза (стойност) от инвестицията. Другото главно предимство на ПЧП схемите е, че частният сектор се смята за по-ефективен за строителство и поддържане на публична инфраструктура и услуги.

снабдяване, канализация, изграждане на градска социална и техническа инфраструктура) на бизнеса. Бързите темпове на урбанизация и концентриране на населението в големите градове с икономически потенциал налага да се инвестира в проекти за изграждане и поддържане на техническата и социалната инфраструктура, което е невъзможно без мобилизиране на ресурси от частния сектор. Местните власти имат

Таблица 2 Потенциални предимства на програмите за ПЧП

ПОТЕНЦИАЛНИ ПРЕДИМСТВА ЗА ПЧП ПРОГРАМИ ФИСКАЛНИ ПРЕДИМСТВА 1. Подобряване на вътрешния дълг

ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИМСТВА 1. Бързина на предаване

ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРЕДИМСТВА

СОЦИАЛНИ ПРЕДИМСТВА

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИМСТВА

1. Трансфер на технологии

1. Обслужване на социални потребности

1. Нова роля за правителството 2. Запазване на публичната отговорност за предоставяне на услуги

2. По-добра стойност на средствата

2. Модернизация

2. Обучение

2. Повишаване на нивото на стандарта живот

3. Оптимално поемане на риск

3. Доверие

3. Новаторство

3. Контролиране на 3. Подобряване корупцията и други на околната среда влияния

4. Бюджетен контрол

4. Ефикасност

4. Равновесие между публичните и частните цели

5. Достъп до международни капитали

5. По-ефикасно насочване на средства

4. Стабилност за дълъг период от време

6. Подкрепа на пазара за местни капитали

ПЧП и местната власт Поддържането на обкръжаваща физическа жизнена среда и устойчиво развитие е мерило за благосъстояние и затова е грижа на местната власт. Изграждането на местна социална и техническа инфраструктурата е фактор за стандарта на живот на населението, за икономически растеж, за активност на бизнеса и за повишаване на конкурентоспособността му. Местната администрация обаче изпитва затруднения да поддържа добро качеството на публичните услуги и да удовлетворява нарасналото търсене поради ограничения на бюджета. Затова през последните години практиката е общинската администрация да прехвърля типични за публичния сектор дейности (водо-

ангажименти да инвестират в местната техническа и социална инфраструктура и да създават съответните икономически и административни условия. Традиционното финансиране в публичния сектор включва приходи от местни данъци, такси, правителствени трансфери и допълнителни ресурси от емисии на общински облигации и заеми от банковия сектор. За общините ПЧП е алтернатива за финансиране на публични инвестиционни проекти. Така се осигурява икономическа ефикасност на проектите, ползва се иновационната, технологичната и управленската експертиза на частния сектор. За администрацията обаче ПЧП винаги предизвиква икономически, политически и технически въпроси. Отговорът на въпросите зависи от размера на инвестицията,

бр. 7-8/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

социалния консенсус, одобрението от гражданите на общината, управлението на договора, разпределението на риска и доходността на проекта. За успешното реализиране на ПЧП проекти се изграждат модели за оценяване на инвестиционни проекти (виж таблица 3), има модели за оценка на риска, модели, свързани с цялостното изпълнение, контрола и приключването на ПЧП проектите (подробно целият процес на ПЧП е описан в статията на З. Карова „Методическо подпомагане при осъществяване на публично-частни партньорства“, сп. „Банки Инвестиции Пари“, бр. 1-2, 2009 г.).

изградени с участието на частен партньор. Всеки проект в публичния сектор е специфичен, общината е основен принципал и договорът между нея и частния партньор е гаранция за неговото успешно изпълнение. За да се привлече бизнесът в партньорство с публичния сектор, е необходимо да се осигурят политически, законодателни и административни условия за ПЧП, както и администрацията да има съответната икономическа, финансова, техническа и юридическа експертиза.

Таблица 3 Модели за оценяване на инвестиционни проекти Видове инвестиционни проекти

Независими

Взаимноизключващи се

Модели за оценяване на инвестиционни проекти Чиста сегашна стойност

Вътрешна норма на възвращаемост

Съотношение ползи/ разходи

Сравняват се проектите на Избират се проектите, които Избират се проектите с базата на минимално изискуимат стойност по-голяма положителна ема ВНВ и се избира проектът с по-голяма от 1 стойност по-висока стойност Избира се проектът с най-голяма ЧСС

Избира се проектът с по-малка ВНВ

Проектите, които общините осъществяват на основата на ПЧП, са с различни икономически характеристики:  инфраструктурните проекти, с които се генерират приходи и се покрива стойността на първоначалните инвестиции, са финансово устойчиви – подобни проекти има в секторите телекомуникация, публичен транспорт, електрификация, спортни съоръжения, паркинг и др.  проектите за изграждане на социална инфраструктура (училища, болници, културни и исторически сгради, водоснабдяване и канализация, улично осветление, градски паркове) са капиталово интензивни, а приходите, които тези проекти генерират (т.е. доходността), са в дългосрочен план  проектите за изграждане на индустриални и технологични паркове, хотели за отдих, спортни комплекси и др. навлизат все повече в практиката и също могат да бъдат

бр. 7-8/2009

Не е приложим

Предизвикателствата пред администрацията Предпоставките за успешно реализирани проекти са много, като сред най-важните са:  администрацията трябва да е лидер  необходимо е тя да формулира цялостната концепция за ПЧП проекта в техническата и социалната инфраструктура  следва да изгради експертен потенциал, за да наблюдава и контролира всички етапи на управление и изпълнение на ПЧП проекта. Всичко това предполага добър организационен и управленски капацитет, а също и добре премерен политически и управленчески риск. Предизвикателствата, с които се сблъсква администрацията при подготовката и управлението на проекти, свързани с техническата и социалната инфраструктура, са породени от:  ограничеността на финансовите

ресурси  скептичността на частния сектор за участие в определени проекти, особено за изграждане и поддържане на социална инфраструктура  недиректната полза от някои публични услуги, например градски паркове, осветление, исторически паметници и културно-атракционни обекти  определянето на поносима социална цена на публичната услуга  намирането на подходяща форма за ПЧП за изграждане на техническа и социална инфраструктура, както и избора на източници на финансиране  публичността, прозрачността и отчетността на проекта, които трябва да са на много високо равнище. Икономическата и социалната инфраструктура играят съществена роля за икономическото развитие и за балансираното устойчиво развитие. В някои страни поради спецификата на управление на инвестиционни проекти и разработването на необходимия набор от документи се ползва техническа помощ на специализирани консултантски фирми, на частни или публични агенции. Публичната администрация трябва да има ясни идеи, да извършва предварително проучване, оценка на ползите и добавената стойност на проекта в техническата и социалната инфраструктура, което само по себе си е предпоставка за успех. Моделът на урбанизираните агломерации и концентрация на населението в поголеми общини с икономически потенциал поставя пред държавната/ местната администрация въпроса за постигане на баланс по отношение на регионалното развитие и на икономическа интегрираност между регионите и общините. В този смисъл проектът „Създаване и утвърждаване на механизъм за успешни публично-частни партньорства в община Бургас и Югоизточния планов район“ има своето обществено значение, а неговото реализиране може да бъде поредният пример за добрите практики в партньорството между публичния и частния сектор.

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

„БИП 1993“ АД София 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: inter_projects@bip-bg.com

бр. 7-8/2009

Управление | Management

Мениджмънт на образованието (Теоретико-методологически аспекти) Проф. дпн. Йордан Калайков, НСА „Васил Левски“ J. Kalaykov, Prof.,D.Sc., National Sports Academy „Vassil Levski“– Sofia

Management of Education (Theoretical and Practice Aspects)

n the following paper you will be informed of the conceptions and models of the management of educational structures and systems in the context of European practice. The European standards are analyzed for educational purposes .The theory of the systems and particularly the Educational system and its under systems are examine. There is emphasis on the educational range. Educational services from the point of view of marketing and their subscription in market relations are being reviewed. Interpretation of the principles of competence of the managers of the educational institutions is recommended.

Системата на образованието от гледна точка на теорията на системите – подсистеми, вътрешна и външна среда Базисни постановки Теорията на системите е след философията по обхват на общата методология, т.е имаме универсалност при обяснението на частните случаи в конкретна област от социалното пространство. Понятията „система“ и „информация“ са базисни в науката за управление – кибернетиката.

бр. 7-8/2009

Системата е част от социалната действителност, съставена от елементи в организиран порядък, които при взаимодействията помежду си и с елементи на други системи пораждат функция (или функции). В резултат се създава продукт – социално значим и необходим, който, попаднал в пазарните отношения (на търсене и предлагане, респективно на покупкопродажба), се превръща в стока. Системите биват прости и сложни, детерминирани и недетерминирани. Също така те са социални, автоматизирани, природни, космически, екологични и др. Социалните системи (на които съставният елемент е човекът и неговите сдружения) са сложни недетерминирани системи, защото при тях си взаимодействат подсистеми от типа човек-човек. Характерно за социалните системи е, че при едни и същи въздействия реакцията отговор невинаги е една и съща. Това усложнява управлението, като го прави стохастично. Елементите на всяка социална система не са разположени произволно, а съобразно логиката на взаимодействието им. Затова порядъкът на съвместяването им е организиран съобразно функцията, която са предопределени да осъществяват. По тази причина се смята, че те оформят структурата на системата, която е автентична и чрез която се определя видовата й принадлежност. Същевременно точно

този порядък на елементите създава необходимите условия за функциониране на системата, свързани със създаването на продукта – необходим и значим за хората. Именно това условие гарантира дали една социална система ще оцелява или напротив – ще се окаже ненужна и следователно ще се разпадне и изчезне. Подсистеми, вътрешна и външна среда Системата на образованието е съставена от четири подсистеми в качеството им на елементи в организиран порядък. Те представляват вътрешната среда на системата и осигуряват необходимите условия за функционирането й. Продуктите, които се създават в резултат на това функциониране, са различни образователни услуги. Без съмнение те са социално значими и необходими. Във външната среда са международните структури с отношение към образованието (ЕС, СЕ, ООН, ЮНЕСКО и др.), държавни организации, профилирани в образователната сфера (МОН, Комисията за образованието, младежта и спорта в НС и общинските администрации, ЦО, НИИО и др.), системата на културата и нейните поделения на национално, регионално и локално равнище. Подсистемите на системата на образованието са: за правнонормативна регламентация, за обу-

Управление | Management

чение, за управление, за материално осигуряване и финансиране. Като изключим правно-нормативната подсистема, която обяснимо е поконсервативна, в останалите непрекъснато възникват проблеми, т.е. несъответствия между фактическо и желано състояние. Или, от една страна, се създава необходимост от управление на процесите за преодоляване на тези несъответствия, а от друга страна, когато един продукт е социално необходим и значим, за него има търсене и съответно предлагане. Образователната услуга, попадайки в пазарни отношения, се превръща в стока. За създаването й са необходими условия и инвестиции. Следователно тази специфична стока има себестойност и е предмет на сделки. Както е известно, в основата на мениджмънта стои сделката като еквивалент на бизнеса. Разбира се, потреблението на образователните услуги, свързано със заплащането им, невинаги е директно. Например между учащите се в качеството им на потребители и производителите на образователни услуги – различните учебни заведения, стои държавата със своите дотации и преференции под формата на стипендии, награди и др. Различно изглежда ситуацията във висшите училища и частните образователни структури. Възниква риторичният въпрос дали образователните услуги могат да бъдат в основата на печеливш бизнес и какви са предпоставките това да се случи. Отговорът не е еднозначен, тъй като, от една страна, образованието служи за възпроизводство на културата, а от друга страна, то представлява социален институт с твърде разнородна структура и социална мисия. Спецификата произтича от факта, че образователните институции по своята същност и предназначение са институции с нестопанска цел. Това обаче не означава, че продуктът „образователна услуга“ няма цена, не се възпроизвежда и не се нуждае от инвестиране и реинвестиции. Пазарът на образованието има същата конюнктура като всеки друг пазар – образователни субекти, продукция с различно качество,

рекламни послания, потребители, конкуренция и т.н. Трудностите, съпътстващи управлението на системата, произтичат и от факта, че тази система се поддава трудно на системно изследване.

Концепции и модели за управление на образованието и в частност на образователни системи и структури От една страна, образованието е сложна самоорганизираща се система, което означава, че нито една структурна част не управлява цялото и всяка част се влияе от функционирането на останалите. От друга страна, същността на образованието е с различна типология (светско, клерикално, частно, държавно, общинско и др.). Различни са и формите за организация и контрол на образователния процес, при това в твърде широка гама от образователни структури. Известни са три концепции и респективно модели за управление – линейно, нелинейно и смесено. При линейното управление е характерна строгата детерминираност на етапите на образованието, които са едни и същи за всички обучавани. Това определя въвеждането на твърди образователни стандарти. Стремежът е учебните резултати да бъдат предсказуеми. Характерна е т.нар. отрицателна обратна връзка, чието предназначение е да съхрани статуса и да отстрани евентуалните отклонения. Нелинейното управление не е достатъчно предсказуемо. То е нерегулярно и дори колебливо, но за това пък гъвкаво. Най-значимото предимство при този модел на управление е положителната обратна връзка, която отчита различието между началното и крайното състояние на системата. Резултатът е ново образователно поведение, водещо до дисбаланс между изходния и крайния образователен продукт. При този модел на управление обучаваният може да избира образователния процес в зависимост от мо-

ментното си състояние на обученост. Това на практика означава, че няма единна форма за образование, учебният процес е интердисциплинарен, учителят не е основен източник на информация (широко се ползват софтуерни продукти и елементи на онлайн обучение). Обучаваните са главните действащи лица в учението. На тях се делегират пълномощия да вземат решения и да се самоконтролират. Очертаната специфика на обучението, което непрекъснато се трансформира в самообучение, му придават характерните черти на т.нар. постмодернизъм в образованието. В определени етапи от реализацията на обучението управлението му придобива смесен характер. Прилагат се както линейни, така и нелинейни форми на управление.

Образователният продукт и неговото качество, подходи при оценката на качеството Качество на образователния продукт Различни са възгледите за качество на даден продукт, но без съмнение то е „съвкупност от свойства и характеристики, в това число степен на полезност“, чрез които този продукт се различава от себеподобните. С други думи, именно качеството е това, което отличава даден предмет, явление или процес от другите. Относно качеството на образователния продукт трябва да припомним тезата на ЕС, че „качеството на образованието, това е качеството на живота“. Не случайно в модерното обучение се създават системи за наблюдение и поддържане на качеството на учебния процес, включващи органи за одит, критериална система и нормативни документи. Всъщност образователният продукт се характеризира със знанията и уменията, които се формират у обучаваните, позволяващи приложението им в житейската практика. Самото обучение се осъществява чрез създаване и предлагане на образователни услуги от страна на образователните институции и ползване на тези услуги от

бр. 7-8/2009

Управление | Management

съответните потребители в ролята им на обучавани. Проблемът за качеството на образователния продукт е мащабен, сложен и разнопосочен, затова трудно се поддава на идентификация и обхващане. Има различия и в понятийния апарат. Твърди се, че главното се свежда до оценка на качеството, но в теорията и практиката се акцентира на гаранцията за качество. Специалистите твърдят, че управлението на качеството дава възможности за преодоляване на несъответствията между неговото фактическо състояние и желаното. Съществува и тезата, че поддържането на качеството прави системата на образованието предсказуема и ефикасно функционираща. Понастоящем няма създадена обща теория и методология за качеството на обучението, чрез която да се обясняват частните случаи в тази област на познанието. Подходи при оценката на качеството Много съществен проблем за образователната система и нейните структури е този за оценката на качеството. Съществуват два подхода за оценяване: външен и вътрешен. Външният подход се осъществява от потребителите на образователни услуги и държавата. Потребителите могат да бъдат физически и юридически лица. Критериите обаче са динамични и лабилни. Това се дължи на различната социална позиция на потребителите, техните различни интереси и потребности и не на последно място – различните им изисквания. Държавата въвежда критерии под формата на стандарти. Те са изградени от различни показатели: обхват на обучаваните, колко са завършили и колко не са завършили съответния етап от обучението. Съществуват и икономически показатели. Например повече завършили за даден период от време с по-малко разходи. Държавата може да инициира и независим външен одит, за да се индикира качеството на обучението. Могат да се правят изводи за качество на образованието, като обучаваните се подлагат на специализи-

бр. 7-8/2009

ран тестов контрол на входа и изхода на образователната структура. Вътрешният подход при оценката на качеството се осъществява чрез контрол на психосоциалните процеси в обучението, които обаче са трудни за анализ и оценката е силно зависима от субекта на обучение, т.е. от обучаващия. Заслужава внимание концепцията, според която трябва да се оценява това, което обучаваният и обучаващият сътворяват като образователен продукт заедно.

Модерните обучителни технологии като фактор за качество Когато се говори за модерни обучителни технологии, неизбежно се стига до качеството на обучението, тъй като именно тези технологии са адресирани към него. Ако трябва да се формулира ключова фраза, която да характеризира модерността в обучителния процес, тя би изглеждала така: интензивна индивидуализация на познавателния процес. Разшифрована, тази фраза би означавала търсене, извличане, структуриране, преструктуриране на информацията по хоризонтала и вертикала. В тази връзка технологията на структуриране предполага преход от описателно-емпирично към абстрактно-теоретично изследване в личностен план (от страна на обучаващия се). Модерните обучителни технологии осигуряват придобиване на познание чрез усвояване на ключови понятия, идеи, връзки между тях, възприемани непоследователно – по желание. Модерните обучителни технологии всъщност олицетворяват постмодерния период в образованието, за който същественото е, че осигурява нелинейност, многопластовост и многоизмерност на обучителния процес.

Европейски стандарти за образователни услуги С влизането на България в Европейския съюз започна процес на адаптация и хармонизация на българската образователна система

със системите на страните членки. Появи се и понятието европейско образователно пространство. Всъщност стратегията в образователната сфера като цяло трябва да бъде в унисон с предизвикателствата на глобализацията при разпространението на културните ценности и на обучението като средство за усвояването им. В резюмиран вид европейската ценностна система относно образованието предполага: конкурентоспособност на образователните структури, децентрализация на финансовите механизми, преодоляване на съпротивата на държавната бюрокрация, независим одит, мобилност, ефективно управление. В обобщен вид европейските стандарти за образователни услуги (с кратък коментар) би могло да се представят в осем пункта:  конкуренция – натиск между образователните структури според равнището на образованието  финансова децентрализация на образованието: заплатите зависят от покриването на критериите за качество и от финансовото състояние на учебното заведение; остатъкът от предходния бюджет се прехвърля в следващия с опция за пренасочване на средства от едно перо в друго  мобилност на учащите се – свободен избор на учебно заведение  преодоляване на субективизма при оценяването на учебните резултати (масово навлизане в учебната практика на софтуерни продукти за контрол и самоконтрол)  регулиране на контингента на учащите се и броя на учебните групи чрез икономическа принуда и съобразно интереса на учебните заведения  преодоляване на съпротивата на държавната бюрокрация – образователните структури са със статут на автономни юридически лица и ползват ваучерна система за държавна субсидия (сумата за издръжка на учениците е диференцирана според нивото и качеството на образованието)  създаване и функциониране на независими системи за наблюде-

Управление | Management

ние и контрол относно качеството на обучението, изградени върху обща принципна основа, стратегия и концепция  ръководните органи в учебните заведения се инициират от финансиращата институция (2/3) и от настоятелствата (1/3). Компоненти на ефективното управление на образователните структури В обобщен вид те се свеждат до следното:  организационна и институционална култура при функционирането на образователното заведение  ръководство и ефективна администрация на учебния процес  състояние и актуализация на учебната документация  ефективност и ергономичност на учебната среда (учебен интериор и екстериор)  мениджмънт на човешкия ресурс (екипност и климат)  отношения обучаващи – обучавани (права и отговорности)  работа с родители и настоятели (партньорство)  поддръжка на структурата (външна, вътрешна, ред и дисциплина).

Образователните институции и тяхната култура Фирмена култура, сходство на образователната с производствената структура Изключително важен фактор за ефективното функциониране на образователните структури е тяхната култура. Всъщност в сферата на публичната администрация и фирменото дело отдавна битува понятието фирмена култура. Това е сложно, многопосочно, мащабно и комплексно понятие. Най-общо казано то включва всички онези ценности – материални и духовни, които дадена структура усвоява и придобива или сама формира в процеса на своето съществуване. Фирмената култура откроява структурите в публичното пространство и допринася за професионализма им при създаване и предоставяне за ползване на продукта,

който е предмет на тяхната дейност. Възниква принципният въпрос дали образователните структури могат да функционират като специфични фирми и доколко създаваният от тях продукт, наречен образователна услуга, може да навлезе в пазарните условия, да се трансформира в стока, да бъде предмет на сделка и да се превърне в бизнес. На този въпрос може да се даде утвърдителен отговор доколко една социална система, каквато е образователната, не може да стои извън пазарната икономика независимо от държавните дотации и преференции. Разбира се, трябва да се отбележи, че пазарът на образователни услуги у нас далеч не е развит и тепърва се формира. В съответствие с казаното, една образователна структура има твърде близки сходства с една производствена структура, т.е. тя би могло да се нарече условно фирма. Впрочем частните учебни заведения функционират като фирми, макар че не са регистрирани по търговския закон. Друг е въпросът за тяхната легитимност именно като образователни институции, което зависи от съответната критериална система за акредитирането им. Компоненти на институционалната (фирмената) култура Основните компоненти на институционалната (фирмената) култура са:  Фирмената философия включва ценностите, които изповядва образователната структура в процеса на функционирането си. Например, ако се предлагат задочни, вечерни, неделни форми за обучение и част от желаещите не могат да се запишат заради съвпадение с работното им време, философията на учебното заведение би могла да звучи така: „Вашето свободно време е нашето работно време.“ Философията може да се отнася за различни страни от работата. Например отношението към успехите и необходимостта да се върви напред въпреки тях. Тогава философията може да има следния вид: „Ние се гордеем с постигнатите успехи, но знаем, че няма финиш линия, за да кажем – ние сме дотук. Дори ако си

го помислим, това ще бъде нашата гибел.“  Концепции (възгледи, схващания) за главното в работата. Например концепцията за завършилите пълния курс на обучение може да представлява „портрет“ на абсолвента или абитуриента, описващ уменията, знанията, възможностите, качествата, формирани по време на пребиваването в учебното заведение. Или концепция за баланса между традиционни и интерактивни методи на обучение.  Принципи (ръководни начала), отнасящи се за администрирането и ръководството на учебната структура. Става дума за основни принципи като ефективност и стабилност на управлението или принципи за оперативната работа като „резервен вариант“, „буферна зона“ и др.  Визия и мисия на образователната структура, предполагащи ясна представа за това как изглеждат сега и как ще изглеждат в перспектива базата, обучението, кадровото и информационното осигуряване. Формулирането на мисията е свързано с ясно дефиниране на ролята на учебното заведение в публичното пространство на локално, регионално, национално и международно равнище.  Правила на поведение. Отнасят се за две сфери от работата: правила, свързани с технологиите и техниките на обучение и възпитание; правила, засягащи междуличностните отношения, адресирани към различни страни на съвместната работа. Зачитането на правилата, които са възприети от целия колектив, гарантира ред, дисциплина и уважение между главните „актьори“ в учебния процес. Спазването на правилата е белег на професионализъм. Установяване на традиции, ритуали, церемонни, символика, което придава специфичен облик на учебната структура, отличава я от останалите и я издига в общественото мнение. Част от авторитета се гради именно на тези компоненти на институционалната култура.

бр. 7-8/2009

Управление | Management

Същност и специфика на мениджмънта в образованието Мениджмънтът е сложно, многопосочно и мащабно понятие. Не се покрива с понятието „управление“, тъй като не се изчерпва с вземането на решения и тяхната реализация, но ги включва под наименованието „оперативен мениджмънт“. В обсега на мениджмънта като цяло влизат финансовият мениджмънт и мениджмънтът на персонала. Мениджмънтът предполага три типа координации:  на специализираните знания в областта на финансите, икономиката, рекламата, ръководството, междуличностните отношения и социалната психология  на необходимите условия – материално-технически, финансови, кадрови, информационни, правнонормативни и др.  на контактите с институции от социалната среда (субектите на властта и икономиката, правораздавателните органи, на културата и др.). Същевременно цел на мениджмънта е печеливш бизнес с продукт, превърнал се в стока в условията на пазарни отношения (търсене и предлагане, покупко – продажба), или комунални услуги, в т.ч. и образователни, за които също са валидни тези отношения. След като проблемите на пазара са присъщи на бизнеса, необходимо е да се въведе и понятието „маркетинг“. Трябва да направим извода, че маркетингът е неделима част от мениджмънта, с уговорката, че това понятие е по-тясно по обсег и предназначение. Всъщност чрез маркетинга се прави непрекъснато проучване на пазара, за да може предлаганата продукция да се лансира по най-добрия начин, в т.ч. чрез подходящи тактики и стратегии. Образователният мениджмънт е специфичен поради няколко обстоятелства. Продукцията на образователната структура – образователната услуга – не се реализира пазарно в истинския смисъл на това понятие, тъй като липсва развит пазар за този тип услуги. Най-важното обаче е, че

бр. 7-8/2009

потребителите са предимно физически лица, които по една или друга причина инвестират в образованието на своите деца или на самите себе си. В по-малка степен потребители на квалификация са юридически лица, т.е. институции. Тук трябва да се посочи различието между държавни и частни образователни институти по отношение на възможностите за производство на образователни услуги и непосредственото им потребление. Поради ограничената си автономия държавните институции спазват държавни образователни стандарти и не са самостоятелни принципали при разпореждане със средства от и без това ограничения бюджет. Същевременно другата част от мениджмънта, която е насочена към координация на специфични знания, условия от вътрешната среда и контакти с институции от външната среда, е напълно постижима за съответния ръководител на образователната структура. Това би могло да повиши качеството на образователните услуги и имиджа на институцията в социалното пространство.

Анализ на основните принципи: изгода, ефективност и стабилност в образователния мениджмънт Принцип на изгодата Фундаментален принцип в мениджмънта е принципът на изгодата. В стопанския мениджмънт става дума за акумулиране на активи, преимуществено – средства. По-горе споменахме понятието „печеливш бизнес“, предполагащ изгодна от финансова гледна точка сделка с произведен продукт. В случая продуктът е образователната услуга. Когато образованието бъде калкулирано от входа до изхода на образователната институция, би могло да се преценява доколко себестойността (т.е. направените инвестиции) се балансира с приходите от покупко-продажбата на услугата. Например, ако себестойността може да се изрази с една цифра, изгодно е, ако продажбата надхвърля тази цифра. Изгодно ще бъде и тогава, когато разходите за производството на услугата или за отделни нейни компоненти

са под действителната себестойност. Смята се, че при постигането на всяка производствена цел се преодоляват поредица трудности и това става с желание, търпение, настойчивост и непрекъснато усъвършенстване в най-широк периметър. Принципът на „изгодата“ е свързан с определена философия. Тя може да бъде описана пунктуално, а именно:  Целта оправдава средствата.  Това, което не е забранено от закона, е позволено.  Придържане към рационалния прагматизъм.  Отказ от сантименталността.  Взискателност.  Целеустременост.  Грижа за баланса във вътрешната и външната среда. Принцип на ефективността Той е тясно свързан с принципа на изгодата. Под ефективност трябва да се разбира степента на резултативност вследствие на дейността. Веригата на постигането й има следните компоненти: дейност – ефект – резултат. Когато се говори за ефективност, тя трябва да се диференцира така: лична – екипна – фирмена (институционална) ефективност. Принцип на стабилността Този принцип означава устойчивост (константност) или ако използваме кибернетичното понятие за устойчивост – хомеостазис. Без съмнение устойчивостта може да се разглежда в различни аспекти: лична – екипна – фирмена.

Имиджмейкърство и PR на образователните структури Място и авторитет в публичното пространство От изключително значение за образователната структура са мястото и авторитетът й в публичното пространство. Този авторитет обаче се гради систематично и в продължителен период от време. Трябва да подчертаем принципната постановка, че всяка уважаваща себе си институция следва да има ясна представа за мястото, което заема в съзнанието на хората (потенциалните

Управление | Management

потребители на образователни услуги и на институциите, властта, културата, правораздаването, икономическите субекти). Много важно е, колкото и да липсват традиции и натрупан опит, образователната структура да има маркетингов подход към мисията и визията си в даден регион, в национален и международен мащаб. Всъщност става дума за систематично проучване и анализиране на потребностите и интересите на хората. Дали те не са епизодични и случайни, или са относително постоянни. Същевременно е необходима надеждна информация за социалния статус на потребителите на образователни услуги и преди всичко за тяхната платежоспособност. Във връзка с последното трябва да припомним, че интересите и потребностите подлежат на формиране чрез масирана и агресивна реклама или чрез PR, но платежоспособността е макроикономически показател, зависи от БВП или, казано с други думи, от жизнения стандарт. Следователно няма как да се влияе директно на този показател както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. Продуктова маркетингова тактика Различните социални прослойки имат различно пазарно поведение и отношение към образованието като цяло и към образователните институции в частност. Това създава предпоставки за приложение на някои маркетингови тактики, при условие че те бъдат модифицирани и тясно специализирани. Трябва категорично да се утвърди (специално за образователните институции) т.нар. продуктова маркетингова тактика. За нея е характерно, че потребителите са изключи-

телно взискателни към качеството на продукта – в случая към качеството на образователната услуга. Оттам и наименованието на тактиката. В сферата на образованието обаче критериите за качество са твърде относителни и оспорвани. Възражения могат да се отправят както към вътрешните, така и към външните критерии за качество (проблемът бе разгледан по-горе). В съвременното образование, особено на средно равнище, обучаваните излизат с дипломи, но не и със знания. Това пряко рефлектира върху социалната реализация на младите хора, които не знаят, че не знаят, но имат претенции за социални позиции и в стремежа си да се реализират се вживяват твърде сериозно в своята мисия. Рекламни послания и PR кампании Принос към имиджа на институцията имат също посланията, в т.ч. рекламните, които тя излъчва в социалното пространство, и PR кампаниите сред потенциалните аудитории и директни потребители. Не без значение за всяка институция са и т.нар. рекламни атрибути (папки, визитки, сувенири, бланки с логото и знака), а също поздравителните картички и адреси, проспекти, които са предназначени за партньори по повод на юбилейни, национални и други тържества и празници. При формирането на институционалния имидж трябва да се познават плюсовете и минусите, да се работи върху съдържание и образ. Изключително важно е да се осъзнава необходимостта от постоянен стремеж за излизане от щампата, открояване сред останалите участници в пазара, създаване на концепции

и профили за формирането на образа. В името на професионалния подход може да се потърси и консултация или участие на имиджмейкърски агенции с цел споменатите и коментирани погоре изисквания да бъдат постигнати.

Заключителни бележки Без съмнение образователният мениджмънт се развива интензивно независимо от уклоните и подмяната на предмета. Така например в професионалното направление „Теория и управление на образованието“ за степените „бакалавър“ и „магистър“ е кумулирана поредица от близки или припокриващи се модули, които по-скоро третират проблематиката изобщо, а не толкова откъм специфичната страна. Такъв е случаят и с модула „Образователни системи и структури“, далеч не изчерпващ широкия спектър на мениджмънта, а само един частен случай (отнасящ се за образователните структури, но извън функционирането им в управленски аспект). Друг е въпросът, че управлението се отъждествява с мениджмънта и маркетинга, а то е само част от тях. Подобен е случаят с мениджмънта на човешките ресурси в аспекта на социалната психология и междуличностните отношения, а също и с финансовия мениджмънт, който има специфичен спектър от проблеми. Далеч сме от претенцията за цялостен обхват на въпросите от образователния мениджмънт. Надяваме се обаче, по-различния подход и концепция за явленията и процесите, свързани с мениджмънта в образователната сфера, да допринесем за тяхното по-добро анализиране и интерпретация.

Използвана литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11.

Беспалко В, Основи на теорията на педагогическите системи, С. ,НП,1982 Бижков Г, Реформаторска педагогика, С.,Просвета,1994 Бижков Г. Методология на иновациите в образованието: иновационни стратегии. Отворено образование, кн.3.,1992 Велков Н., Икономика на образованието, С., ИСК при УНСС,1991 Греъм К,А.Смит, Алтернативни стратегии за преподаване и учене, С. Просвета,1997 Гоцевски Т., Образователен мениджмънт, УИ „Св. К. Охридски”,2004 Михова М., Преподаването и ученето. Теории. Стилове. Методи. ВТ,2002 Иванов Ив., Теории за образованието, Шумен,2004 Образование в Република България, НСИ, С.,2003 Сб. Информационни технологии в образованието - част1 и 2, С.1997 Mac Gregor R.,Post-Modernism, Art Educators, and Art Education, ERIC Digest,1992

бр. 7-8/2009

Управление | Management

бр. 7-8/2009

Управление | Management

Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране с ценни книжа и финансовата стойност на фирмата Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

Impact of the Capital Structure on the Prices of Financing with Securities and the Financial Value of the Company

n this article are presented the approaches in examining the impact of the capital structure on the prices of financing with securities and the financial value of the public company. Each approach has its characteristics. It is useful for the financial managers of public companies to be familiar with these approaches. This affords them opportunities to give valuable advices to the shareholders when they decide that the company is in a position to issue securities.

теорията капиталовата структура на фирмата се разглежда като съвкупност от източниците на дългосрочно финансиранея взети с техните относителни тегла. Капиталовата структура се измерва с коефициента дълг/капитал. Величината на този коефициент по отношение на фирма, възприела такава

правно-организационна форма, каквато е акционерното дружество, се изчислява, като пазарната стойност на дълга се раздели на пазарната стойност на целия капитал на дружеството, т.е. пазарната стойност на облигациите, емитирани от дружеството, се раздели на сумата от пазарната стойност на облигациите и пазарната стойност на акциите, емитирани от него. В контекста на капиталовата структура се приема, че пазарната стойност на облигациите е равна на облигационния капитал, получен от дружеството, а пазарната стойност на акциите е равна на собствения капитал, с който то разполага. Капиталовата структура оказва съществено влияние върху цените на финансиране с капиталови ценни книжа и пазарната цена (наричана още финансова стойност) на фирмата. Задълбоченото познаване на теорията по този въпрос от страна на финансовите мениджъри на фирмите е задължително условие за тяхната успешна ориентация в областта на капиталовото организиране на фирмата.

Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране и цената на фирмата – подходи Теорията предлага три подхода при разглеждане на влиянието на капиталовата структура върху цените на финансиране и цената на фирмата. До средата на миналия век съществува само така нареченият впоследствие традиционен подход, основаващ се на нетната печалба. През 1958 г. финансистите Мертън Милър и Франко Модилияни предлагат един принципно различен подход, основаващ се на оперативната печалба. Този подход по-късно получава наименованието съвременен. След неговата поява започва широка дискусия, продължаваща и досега. Причината за дълго продължилата дискусия е липсата на категорични доказателства в полза на някой от подходите. Освен това се появява и трети подход, известен в теорията като компромисен подход. Традиционен подход Традиционният подход лансира следната теза – цената на финанси-

бр. 7-8/2009

Управление | Management

ране с облигации и цената на финансиране с акции са постоянни и не зависят от структурата на капитала, но среднопретеглената цена на финансиране намалява, а пазарната цена на фирмата (пазарната цена на акциите плюс пазарната цена на облигациите) нараства с увеличението на дела на дълга. Тази ситуация е валидна до определен момент, т.е. до определено ниво на задлъжнялост в общия обем на капитала. След като нивото на задлъжнялост премине определена неуточнена граница, тогава е налице:  нарастване на цените на финансиране с фирмените ценни книжа  нарастване на среднопретеглената цена на финансиране  намаляване на пазарната стойност на фирмата. Цените на финансиране представляват норми на възвращаемост от гледна точка на инвеститорите. Поради това, че рискът силно нараства вследствие на увеличения обем кредитен капитал, инвеститорите (облигационери и акционери) ще изискват от фирмата по-високи норми на възвращаемост. Това означава нарастване на цената, която фирмата следва да заплаща за използваните от нея облигационен и акционерен капитал. Същевременно поради високия риск на фирмените ценни книжа техните цени бележат тенденция на намаляване. Всъщност увеличаването на дела на дълга води до опасения сред инвеститорите относно техните вложения в силнорисковите фирмени ценни книжа. Несъмнено познаването на традиционния подход е наложително за икономистите, работещи в областта на финансовата теория. Също така идеите, заложени в традиционния подход, са полезни за икономистите, работещи в практиката като финансови мениджъри. Те могат в своята работа да правят съответни разчети, свързани с фирмените ценни книжа, като вземат под внимание тези идеи. Съвременен подход Съвременният подход има две модификации, т.е. налице е съвре-

бр. 7-8/2009

менен подход без корпоративен данък и съвременен подход с корпоративен данък. Ако фирмите не плащат корпоративен данък, т.е. ако той отсъства, при нарастването на относителния дял на облигационния капитал в постоянния капитал е налице следното:  цената на финансиране с акции нараства  цената на финансиране с облигации не се изменя  среднопретеглената цена на финансиране не се изменя  пазарната стойност на фирмата също не се изменя. Ако фирмите плащат корпоративен данък, тогава при нарастване на дела на облигационния капитал в постоянния капитал е налице следното:  цената на финансиране с акции нараства номиналната цена на финансиране с облигации (цена на финансиране без отчитане на данъка) не се изменя  реалната цена на финансиране с облигации (цена на финансиране с отчитане на данъка) не се изменя  среднопретеглената цена на финансиране намалява  пазарната стойност на фирмата нараства. Различията между двете модификации на съвременния подход (наличие на корпоративен данък и отсъствие на корпоративен данък) се състоят в следното:  цената на фирмата при наличието на данък нараства с нарастване на задлъжнялостта (при отсъствие на данък тази цена остава непроменена)  среднопретеглената цена на финансиране намалява при наличието на данък с нарастването на дълга (при отсъствието на данък тя остава непроменена). Компромисен подход Според компромисния подход при нарастването на относителния дял на облигационния капитал в посто-

янния капитал е налице следната ситуация:  цената на финансиране с акции нараства  номиналната цена и реалната цена на финансиране с облигации нарастват  среднопретеглената цена на финансиране с нарастването на задлъжнялостта отначало отбелязва тенденция на намаляване, но след това се покачва  стойността на фирмата също отначало нараства до определено ниво на задлъжнялост, но след това започва да намалява. Трите подхода се характеризират с различна логика относно влиянието, което капиталовата структура оказва върху цените на финансиране с ценни книжа и стойността на фирмата.

Особености в трите подхода Сега ще представим примерни варианти, като целта е идеите на всеки един от подходите да бъдат „облечени“ с числа. По този начин ярко ще се открият техните особености. Допусканията са следните: 1. Фирмата използва само два типа капитал: дългосрочен облигационен капитал, представляван от фирмени облигации, и акционерен капитал, представляван от обикновени акции. 2. Отсъства корпоративният данък при разглеждане на традиционния подход и съвременния подход (без отчитане на корпоративния данък). 3. Общата стойност на активите на фирмата не се променя, т.е. тя е постоянна. Капиталовата структура на фирмения капитал (съвкупност от собствения и привлечения капитал) се изменя ежегодно, като фирмата изкупува обратно обикновени акции и съответно емитира облигации. В случая обаче величината на фирмения капитал остава неизменна (съответно и стойността на активите остава непроменена). Това е така, тъй като величината на акционерния капитал, който

Управление | Management

е „изтекъл“ от фирмата, е равна на величината на облигационния капитал, който се „влива“ в нея на мястото на акционерния капитал. Следователно постепенно нараства относителният дял на дълга в общия капитал. 4. Печалбата се изплаща изцяло под формата на дивидент, т.е. капиталът, с който разполага фирмата, не може да нарасне благодарение на задържане на част от печалбата във фирмата (цялата печалба „напуска“ фирмата). 5. Очаква се, че печалбата преди лихвата и данъка (ППЛД) да бъде еднаква в бъдещите периоди, тъй като стойността на активите не се изменя. 6. Рискът, свързан с дейността на фирмата, е постоянен, т.е. не се изменя във времето. В допълнение към тези допускания се използват следните символи: S =обща пазарна цена на акциите В =общата пазарна цена на облигациите V =пазарна цена (финансова стойност) на фирмата ППЛД =печалба преди лихва и данък = оперативна печалба I

=лихва, която фирмата изплаща по фирмените облигации

ППД

=печалба преди данък

НП

=нетна печалба.

Представянето на подходите понататък в числови варианти се осъществява с помощта на финансовия модел за формирането на положителния финансов резултат, който има следния вид: Нетни продажби – Разходи за производство и реализация=ППЛД ППЛД – Лихви по облигации=ППД ППД – Корпоративен данък=НП.

По-нататък се използват следните теоретични модели: (1) Цена на финанансиране с облигации I = Кd = ----х 100 В I (2) В = --Kd (3) Цена на финансиране с обикновени акции Нетна печалба = Ks = ------------------ х 100 S Нетна печалба (4) S = ----------------Ks Поради отсъствието на корпоративен данък (допускане 2) при традиционния подход и съвременния подход може да се изчисли нетна печалба, когато се работи по тези два подхода, по следния начин: (5) ППЛД - I = НП

t e данъчният размер на корпоративния данък (8) Кd(1-t)=Кd x (1-t), като Кd е номиналната цена на финансиране с фирмените облигации. Пазарната цена на фирмата (V) се получава като сума от пазарните цени на фирмените ценни книжа (облигации и акции): (9) V=B + S Традиционен подход – варианти Традиционният подход се базира на следната теза – цената на финансиране с облигации и цената на финансиране с акции са постоянни и не зависят от структурата на капитала, но среднопретеглената цена на финансиране намалява, а общата цена на фирмата (пазарната цена на акциите плюс пазарната цена на облигациите) нараства с увеличението на дела на дълга. Приемаме, че за дадена фирма са налице следните данни: Кd=7,5%, Кs=10,0%, ППЛД = 9000 лева. Съответно примерните варианти, които илюстрират традиционния подход, са следните: Първи вариант

Среднопретеглената цена на финансиране (Ка) при традиционния и съвременния подход при отсъствие на корпоративен данък се изчислява по следния начин:

При В=0, получаваме:

B S (6) Ка = --- x Kd + --- x Ks V V

9000 - 0 = 9000 лв.(НП)

Среднопретеглената цена на финансиране (Ка) при съвременния подход с наличие на корпоративен данък и компромисния подход следва да се изчислява по следния начин: B S (7) Ка=(---) х Кd(1 - t) + (---) x Ks, V V където: Кd(1-t) e реалната цена на финансиране с облигации

ППЛД-I=Нетна печалба (получаваме нетната печалба по този начин, тъй като фирмата не плаща данък)

НП 9000 S = ----- = ------- = 90 000 лв. Кs 10% V = B + S = 0 + 90 000 = 90 000 лв. Ка = Кs. Втори вариант При В = 10 000 лв. ще получим: В х Кd = I 10 000 х 7,5% = 750 лв. (I) ППЛД - I = НП 9000 - 750 = 8250 лв. (НП)

бр. 7-8/2009

Управление | Management

НП 8250 S = ----- = ------ = 82 500 лв. Ks 10% V=B+S=10 000+82 500=92 500 лв. 10 000 82 500 Ка = ------- х 7,5% + -------- х 10% 92 500 92 500 = 0,008 + 0,089 = 0,097Ка = 9,7%. Трети вариант При В = 30 000 лв. ще получим: B x Kd = I 30 000 x 7,5% = 2250 лв. (I) ППЛД - I = НП 9000 - 2250 = 6750 лв. (НП) 6750 S = ------- = 67 500 лв. 10% V=B+S=30 000+67 500=97 500 лв. 30 000 67 500 Ка = -------- х 7,5% + -------- х 10% 97 500 97 500 Ка = 0,023 + 0,069 = 0,092 Ка = 9,2% Данните са систематизирани в таблица 1 Таблица 1 Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране и стойността на фирмата (традиционен подход) ППЛД = 9000 лв. B/V (%)

10,81%

30,77%

цена на облиг.,B

10 000

30 000

цена на акции,S

90 000

82 500

67 500

цена на фирма,V

90 000

92 500

97 500

Кd

7,5%

Кs

10%

Ка

10%

9,7%

9,2%

Заб. Величината на съотношението B/V, т.е. пазарна стойност на обли-

бр. 7-8/2009

гациите (пазарна стойност на облигациите + пазарна стойност на акииите), е в проценти. От таблицата се вижда, че с нарастване на задлъжнялостта пазарната цена на фирмата расте, като същевременно среднопретеглената цена на капитала намалява. Ситуацията, която е представена в таблицата и в графиката, според традиционалистите е валидна до определено ниво на задлъжнялост в общия обем на капитала. След преминаването на това ниво на задлъжнялост, т.е., след като относителният дял на облигационния капитал в постоянния капитал прехвърли определена граница, тогава нарастват цените на финансиране с фирмените ценни книжа, нараства среднопретеглената цена на финансиране и намалява пазарната стойност на фирмата. Съвременен подход – варианти Базовите схващания при съвременния подход са: 1. Среднопретеглената цена на капитала (Ка) е постоянна величина, т.е. Ка – константа. 2. Пазарната стойност на фирмата също е постоянна величина. Това може да се докаже по следния начин: B S Ka = Kd х (------) + Ks х (-------) V V Уравнението може да се преработи по-следния начин: Кd x B Ks x S Ка = ---------- + ----------V V (Kd x B) + (Ks x S) Ka = ---------------------V (Kd x B) + (Ks x S) V = ---------------------Ka I + HП V = ---------------Ка

ППЛД V = ---------Ка Сумата от лихвата (I) и нетната печалба (НП) представлява печалба преди лихва и данък (ППЛД), тъй като отсъства данъкът. При положение че ППЛД е константа, тъй като, както вече посочихме, стойността на активите остава непроменена, и при положение че Ка е константа, тогава, естествено, и пазарната стойност на фирмата (V) ще бъде константа. Фактически виждаме, че при отсъствието на корпоративен данък пазарната стойност на фирмата се определя на база величините на ППЛД (оперативната печалба) и среднопретеглената цена на финансиране (Ка), която също е константа. Следните три варианта на капиталова структура илюстрират съвременния подход (при отсъствие на корпоративен данък), като предварително уточняваме следното: Кd = 7,5%; ППЛД = 9000 лв.; Ка = 10%; V=9000/10% = 90 000 лв. Първи вариант При В = 0 получаваме: S = V - B = 90 000 - 0 = 90 000 лв. ППЛД - I=9000 - 0=9000 лв. (НП) НП 9000 Кs = ------ = -------- = 0,10 S 90 000 Кs = 10% Втори вариант При В = 10 000 лв. получаваме: S=V-B=90 000-10 000=80 000 лв. В х Кd = 10 000 х 7,5% = 750 лв. (I) ППЛД-(I)=9000-750=8250 (НП) НП 8250 Ks = ----- = ------- = 0,1031 S 80 000 Ks = 10,31%

Управление | Management

Трети вариант При В = 30 000 лв. получаваме: S=V-B=90 000-30 000=60 000 лв. В х Кd=30 000 х 7,5%=2250 лв. (I) ППЛД-I=9000-2250=6750 лв. (НП) НП 6750 Кs = ------ = ------- = 0,1125 S 60 000 Ks = 11,25% Тези три варианта представят особеностите на съвременния подход в неговата модификация без корпоративен данък. Става въпрос за това, че цената на финансиране с облигации (Kd) и среднопретеглената цена на финансиране (Ка) са постоянни, а цената на финансиране с акции (Ks) нараства заедно с нарастване на относителния дял на облигационния капитал в постоянния капитал. Данните от горепосочените варианти са систематизирани в таблица 2. Таблица 2 Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране и стойността на фирмата (съвременен подход без корпоративен данък) ППЛД = 9000 лв. B/V (%)

11,11%

33,33%

цена на облиг.,B

10 000

30 000

цена на акции,S

90 000

80 000

60 000

цена на фирма,V

90 000

Кd

7,5%

Кs

10%

10,31%

11,25%

Ка

10%

Разработваме съвременния подход с отчитане на наличието на данък върху печалбата с цел да се откроят разликите между двете модификации на съвременния подход. Представяме три варианта, които дават възможност ясно да се разберат характеристиките на този подход в условията на корпоративно облагане. При тези варианти базовите данни са:

ППЛД = 9000 лв.; Кd = 7,5%; данъчен размер (t) = 40%; Кd(1 - t) = Kd x (1 - 0,4) = 7,5% x 0,6 = 4,5%; Kd(1 - t) = реална цена на финансиране с облигации. Първи вариант При В = 0 получаваме: ППЛД-I=9000-0=9000 лв. (ППД) ППД х (1 - 0,4) = 9000 х 0,6 = 5400 лв. (НП) Ако Кs = 10%, тогава: НП 5400 S = ----- = ------ = 54 000 лв. Кs 10% V = B + S = 0 + 54 000 = 54 000 лв. Ка = Кs = 10% Втори вариант При В = 10 000 лв. получаваме: ППЛД - I = ППЛД - В х Кd = ППД 9000 - 10 000 х 7,5% = 9000 - 750 = 8250 лв. (ППД) ППД х (1-t)=НП (нетна печалба) ППД х (1 - 0,4) = 8250 х 0,6 = 4950 лв. (НП) При Кs = 10,5% ще получим: НП 4950 S = ------ = -------- = 47 143 лв. Кs 10.5%

При В = 30 000 лв. получаваме: 9000 (ППЛД) - 30 000 х 7,5% =9000 - 2250 = 6750 лв.(ППД) 6750 х (1 - 0,4) = 6750 х 0,6 = 4050 лв. (НП) При Кs = 11% ще получим: НП 4050 S = ----- = ------ = 36 818 лв. Кs 11% V=B+S=30 000+36 818=66 818 лв. 30 000 36 818 Ka = ------- x 4,5% +------- х 11% 66 818 66 818 Ка = 0,0202041 + 0,0606121 = 0,0808162 Ка = 8,08% Данните от трите варианта са систематизирани в таблица 3. Таблица 3 Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране и стойността на фирмата (съвременен подход с отчитане на корпоративния данък) ППЛД = 9000 лв. B/V (%)

17,5%

44,9%

цена на облиг.,B

10 000

30 000

цена на акции,S

54 000

47 143

36 818

цена на фирма,V

54 000

57 143

66 818

Кd

7,5%

V = 10 000 + 47143 = 57 143 лв.

Kd(1 - t)

4,5%

B S Ка = --- х Кd(1 - t) + --- x Ks V V

Кs

10,0%

10,5%

11,0%

Ка

10,0%

9,45%

8,08%

10 000 47 143 Ka = ------- x 4,5% + ------ x 10,5% 57 143 57 143 Ka=0,1749995x0,045+0,8250004 x 0,105 Ka=0,0078749+0,086625=0.0944999 Ka = 9,45% Трети вариант

Различията между двете модификации на съвременния подход (наличие на корпоративен данък и отсъствие на корпоративен данък) се състоят в следното:  цената на фирмата при наличието на данък нараства с нарастване на задлъжнялостта (при отсъствието на данък тази цена остава непроменена)  среднопретеглената цена на фи-

бр. 7-8/2009

Управление | Management

нансиране намалява при наличието на данък с нарастването на дълга (при отсъствието на данък тя остава непроменена). Компромисен подход – варианти Накрая ще представим идеите на компромисния подход, като за целта развиваме четири варианта на капиталова структура. Работата върху тези варианти се базира на данни за ППЛД и данъчния размер на корпоративния данък, а именно: ППЛД = 9000 лв.; t = 40% Първи вариант При В = 0 получаваме: Kd = 7,5% Kd(1 - t) = 7,5 x 0,6 = 4,5% Кs = 10% 9000 (ППЛД) - 0 x 7,5% = 9000 лв. (ППД) ППД х (1 - t) = 9000 х (1 - 0,4) = 5400 лв. (НП) НП 5400 S = ------- = ------- = 54 000 лв. Кs 10% V = B + S = 0 + 54 000 = 54 000 лв. Ка = Кs = 10% Уточняваме, че практически не е възможна ситуация, при която фирмата да не емитира облигации, а същевременно да е налице цена на финансиране с облигации. Разглеждаме тази ситуация (в рамките на всички подходи) в теоретичен план с оглед постигане на по-голяма яснота при разглеждане на проблематиката, свързана с различните подходи. Втори вариант

НП 4920 S = ----- = ------ = 46 857 лв. Кs 10,5%

НП 1800 S = ---- = ----- = 11 250 лв. Кs 16%

V=B+S=10 000+46 857=56 857 лв.

V=B + S=50 000 + 11 250=61 250 лв.

B S Ка = Кd(1 - t) x --- + Ks x --V V

50 000 11 250 Ka = 7.2% x ------ + 16% x ------61 250 61 250

10 000 46 857 Ka = 4,8% x ------ + 10,5% x -----56 857 56 857

Ка = 0,0587755 + 0,0293877 = 0,0881632 Ка = 8,82%

Ka = 0,0084422 + 0,0865326 = 0,0949748 Ka = 9,5%

Данните от вариантите, които разгледахме, са представени в таблица 4. Таблица 4 Влияние на капиталовата структура върху цените на финансиране и стойността на фирмата (компромисен подход)

Трети вариант При В = 30 000 лв. получаваме: Кd = 8,5% Kd(1 - t) = 8,5% x 0,6 = 5,1% Ks = 11% BxKd=I=30 000x8,5%=2550 лв. (I) ППЛД-I=9000-2550=6450 лв. (ППД) ППД х (1 - t) = 6450 x (1 - 0,4) = 3870 лв. (НП)

B/V (%)

17,6%

46,0%

81,6%

цена на облиг.,B

10 000

30 000

50 000

цена на акции,S

54 000

46 857

36 182

11 250

цена на 54 000 фирма,V

56 857

65 182

61 250

НП 3870 S = ---- = ------ = 35 182 лв. Кs 11%

Кd

7,5%

8,5%

12%

Kd(1 - t)

4,5%

4,8%

5,1%

7,2%

Кs

10,0%

10,5%

11,0%

16,0%

V=B + S=30 000 + 35 182=65 182 лв.

Ка

10,0%

9,5%

8,28%

8,82%

30 000 35 182 Ка = 5,1% х ------ + 11% х ------65 182 65 182 Ка=0,0234727+0,0593725=0,0828452 Ка = 8,28% Четвърти вариант При В = 50 000 лв.

При В = 10 000 лв. получаваме: Kd = 8% Kd(1 - t) = 8% x 0,6 = 4,8% Ks = 10,5% B x Kd = 10 000 x 8% = 800 лв. (I) ППЛД-I=9000-800=8200 лв. (ППД) ППД х (1 - t) = 8200 х (1 - 0,4) = 8200 х 0,6 = 4920 лв. (НП)

бр. 7-8/2009

ППЛД = 9000 лв.

Кd =12% Kd(1-t) = 12% x 0,6 = 7,2% Ks = 16% B x Kd=50 000 x 12%=6000 лв. (I) ППЛД-I=9000-6000=3000 лв. (ППД) ППД х (1 - 0,4) = 3000 х 0,6 = 1800 лв. (НП)

Според компромисния подход номиналната цена (Кd) и реалната цена Kd(1 - t) на финансиране с облигации нарастват с нарастване на задлъжнялостта, т.е. с нарастването на относителния дял на облигационния капитал в постоянния капитал. Освен това цената на финансиране с акции (Кs) също нараства с нарастването на дългосрочната задлъжнялост, докато среднопретеглената цена на финансиране (Ка) с нарастването на задлъжнялостта отначало отбелязва тенденция на намаляване, но след това се покачва. Този подход лансира идеята, че при нарастване на дългосрочната задлъжнялост на фирмата нейната стойност (V) също отначало нараства, но след това започва да намалява.

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП Консулт Kreston БулМар, данъчен консултант Kreston BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Kreston BulMar ¼¸ÅÒÏ½Å ÂÆÅÉËÃÊ¸ÅÊ

«ÈÎÂÙ ÍÅ s§ÂÒÄºs Ì¿Å ÎºÄË ÆÈ» Ì¿Å EXOPDU#EXOPDU FRP ZZZ EXOPDU FRP

ÂÁÇ¿Ë Ë¿ ÉÊº¼Â Ë ÏÈÊº ÄÈÂÌÈ ÉÈÁÇº¼ºÒ ÏºÊ¿Ë¼ºÒ Â ÂÆ Ë¿ ¾È¼¿ÊÙ¼ºÒ

Данъчно задължени лица по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) По смисъла на ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Както е видимо от законовите разпоредби, статутът на данъчно задължено лице по ЗДДС не е ограничен само до юридическите лица, а се отнася до всяко лице, извършващо независима икономическа дейност. В тази връзка физическите лица (различни от еднолични търговци) също трябва да следят за своите задължения по ЗДДС и особено за тяхно евентуално задължение да се регистрират за ДДС цели и да начисляват ДДС при извършваните от тях доставки. С оглед на горното ЗДДС изрично изключва от об-

хвата на независимата икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудовото както и дейността на физически лица (различни от еднолични търговци) по управление и контрол на юридически лица, която дейност е уредена в закон. В чисто практически аспект, ако едно физическо лице осъществява дейност единствено по трудов (или приравнен) договор и/или по договор за управление и контрол, то независимо от размера на доходите, които то получава, за него не би възникнало задължение за регистрация по ЗДДС. За разлика от това, ако едно физическо лице упражнява свободна професия (например адвокат) или упражнява друга дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение (например експерт в определена техническа област, който редовно сключва граждански договори за консултантски услуги с един или повече възложители или собственик на имот, който го отдава под наем за офис), то би било длъжно да се регистрира по ЗДДС, ако облагаемият му оборот (например хонорари, наеми и др.) за период не по-дълъг от 12 последователни месеца превиши 50 000 лв. От момента на своята регистрация по ЗДДС и съответно получаването на идентификационен номер по ЗДДС физическото лице ще бъде длъжно да издава фактури (за хонорари, наеми и др.) и да начислява 20% ДДС за извършваните от него облагаеми с ДДС доставки. В отклонение от общото правило за обвързване на статута на данъчно задължено лице с извършването на независима икономическа дейност, всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство, също се счита за данъчно задължено лице. ЗДДС изрично изключва от обхвата на данъчно задължените лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт,

бр. 7-8/2009

БИП Консулт | BIM Consultation

включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки. Принципът е да не се облагат с данък онези дейности и доставки, които се финансират изцяло или частично от държавния или общински бюджет (т.е. чрез самата данъчна система) и за които няма свободен пазар (т.е. конкуренция между различни доставчици на съответните услуги, действащи на пазарен принцип). С оглед на това държавата, държавните и местните органи ще бъдат данъчно задължени лица за доставките, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за кон-куренция както и за изрично изброени в ЗДДС дейности или доставки (например снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара; превоз на стоки и пътници; пристанищни и летищни услуги; продажба на нови стоки; провеждане на търговски панаири и изложби; отдаване под наем на сгради; туристически услуги и др.).

Данъчно задължени лица по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) За разлика от ЗДДС, който регламентира облагането с един вид данък (т.е. ДДС) макар и с различни данъчни ставки и различни режими на облагане, ЗКПО съдържа разпоредби, касаещи различни видове данъци. С оглед на това въпросът за данъчно задължените лица по ЗКПО може да бъде разглеждан само във взаимовръзка с обектите на облагане и видовете данъци по ЗКПО. Местните юридически лица заемат основното място в групата на данъчно задължените лица по ЗКПО. Местни юридически лица са учредените съгласно българското законодателство юридически лица (например дружествата по Търговския закон) както и европейските дружества (Societas Europaea) и европейските кооперации (Societas Cooperativa Europaea) съобразно управляващите статута им регламенти на Съвета на ЕС, когато седалището им е в България и са вписани в бъл-гарски регистър. За целите на ЗКПО към юридически лица са приравнени и неперсонифицираните дружества (например т.нар. граждански дружества, създадени по Закона за задълженията и договорите) и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване. Местните юридически лица дължат корпоративен данък за реализираните от тях печалби. Тук се включват и печалбите от стопанска дейност, включително от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, реализирани от местни юридически лица, които не са търговци (например юридически лица с нестопанска цел). От друга страна приходите (а не печалбата) на бюджетни предприятия от стопанска дейност, включително отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с алтернативен данък върху приходите (а не с корпоративен данък). С алтернативен данък се облагат и местните юридически лица, които са организатори на хазартни игри, както и по избор извършващите морско

бр. 7-8/2009

търговско корабоплаване. Местните юридически лица, които се облагат с корпоративен данък, дължат също така данък върху определен вид разходи (разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, представителни и социални разходи). Местните юридически лица дължат и данък при източника за определен вид доходи, които са начислили в полза на определени чуждестранни и местни юридически лица. Местните юридически лица, които не са търговци, включително общините, са данъчно задължени и по отношение на получени от тях доходи, които са облагаеми с данък при източника. Чуждестранните юридически лица (всички юридически лица, които не са местни) се считат за данъчно задължени лица по отношение на осъществяваната от тях стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност както и по отношение на получаването на други доходи с източник в България. Чуждестранните юридически лица, имащи място на стопанска дейност в България (например клон на чуждестранна банка), се облагат с корпоративен данък за реализираните печалби. Те също дължат данък върху разходите и данък при източника като платци на доходи в полза на чуждестранни юридически лица. Местата на стопанска дейност на чуждестранни юридически лица биха могли да се облагат и с алтернативен данък, ако извършват някоя от предвидените в ЗКПО дейности. Чуждестранните юридически лица, които реализират доходи с източник в България и които доходи не са свързани с тяхно място на стопанска дейност в България, се облагат с данък при източника. Най-често платецът на съответния доход е задължен да удържи дължимия данък при източника, но и в този случай чуждестранното юридическо лице е солидарно отговорно за данъчното задължение. Едноличните търговци както и физическите лица, които не са регистрирани, но се считат за търговци по смисъла на Търговския закон, са данъчно задължени лица по ЗКПО по отношение на данъка върху разходите и алтернативния данък, ако извършват такива дейности. Едноличните търговци са данъчно задължени и по отношение на данъка при източника за определени доходи, начислени от тях в полза на чуждестранни юридически лица. Макар едноличните търговци да определят своя данъчен финансов резултат по реда на ЗКПО, те не се облагат с корпоративен данък, а с данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ. Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи са всички работодатели и възложители по договори за управление и контрол. В тази категория се включват юридически и физически лица; местни и чуждестранни лица; лица, извършващи както стопанска, така и нестопанска дейност.

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП Консулт Kreston БулМар, правен консултант Kreston BulMar, Legal Consultant

BIM Consultation

Kreston BulMar ÇÈ¸º½Å ÂÆÅÉËÃÊ¸ÅÊ

«ÈÎÂÙ ÍÅ s§ÂÒÄºs Ì¿Å ÎºÄË ÆÈ» Ì¿Å EXOPDU#EXOPDU FRP ZZZ EXOPDU FRP

ÂÁÇ¿Ë Ë¿ ÉÊº¼Â Ë ÏÈÊº ÄÈÂÌÈ ÉÈÁÇº¼ºÒ ÏºÊ¿Ë¼ºÒ Â ÂÆ Ë¿ ¾È¼¿ÊÙ¼ºÒ

Кредитиране на физически лица и фирми като основна търговска дейност* Съгласно разпоредбите на българското законодателство лице с търговска регистрация на територията на Република България, което възнамерява да извършва дейност по отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане, е длъжно да се впише в регистъра на финансовите институции към Българска народна банка (БНБ). Вписването в регистър е задължително условиe за извършването на дейност като финансова институция. Като финансова институция може да бъде вписано само лице, което е учредено като акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност или командитно дружество с акции. Поради особения характер на предмета на извършваната дейност (отпускане на заеми) законодателят поставя допълнително условие за по-висок размер на минималния учредителен капитал на финансовата институция. Минимално необходимият капитал, който посочените по-горе юридически лица са длъжни да внесат, за да бъдат вписани като финансова институция, извършваща дейност по отпускане на заеми, е размер на 250 000 лева. Важно е да се отбележи, че учредителният капитал след-

ва да е набран единствено от парични вноски – апортни вноски не се допускат при учредяването. Законодателят поставя и редица изисквания спрямо лицата, които управляват и представляват финансовата институция. Тези лица задължително трябва:  да имат висше образование;  да имат най-малко три години опит в областта на правото, икономиката, финансите или информатиката. При подаване на документите за регистрация се представят доказателства за наличието на тези две условия. В наредбата, уреждаща дейността на финансовите институции, не са посочени допълнителни изисквания към изискуемия опит. Той може да е натрупан по трудово правоотношение на длъжност, за която се изисква юридическо, икономическо или компютърно образование. Наличието на стаж може да се докаже и чрез представяне на актуално състояние на търговско дружество с предмет на дейност, който включва някоя от посочените сфери. Законодателството предвижда и допълнителни условия, на които трябва да отговарят лицата, които управляват и представляват финансовата институция, а именно:  да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани;  да не са били през последните 2 години членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;  да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;  да не са включени в списъка на лицата, спрямо които се прилагат мерките на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. За разлика от изискванията за образование и опит, които се прилагат само спрямо лицата, представляващи и управляващи финансовата инс-титуция, допълнителните изисквания трябва да са налице и спрямо всички физически лица, които притежават пряко или косвено дялово участие в размер повече от 10% от капитала на финансовата институция или повече от 10% от гласовете в Общото събрание на финансовата институция, а също и спрямо лица, които по закон представляват юридическите лица, притежаващи пряко или косвено дялово участие в размер повече от 10% от капитала на финансовата институция или повече от 10% от гласовете в Общото събрание на финансовата институция. Всеки търговец, които възнамерява да извършва дейност като финансова институция, подава до БНБ документите, необходими за регистрацията, заедно със заявление и регистрационен формуляр, както на хартиен, така и на електронен носител. За целта финансовите институции следва да прите-

* Съдържанието на статиите не представлява правно становище или правен съвет. Авторът им няма да носи отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието на статиите. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет, обоснован и съобразен с конкретната правна специфика в съответния случай.

бр. 7-8/2009

БИП Консулт | BIM Consultation

жават универсален електронен сертификат, издаден от доставчик на универсални услуги, съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис. За разглеждане на заявленията за вписване в регистъра БНБ събира такса за административни разходи в размер на 3000 лева. БНБ вписва финансовата институция в регистъра в 30 дневен срок от получаване на заявлението и необходимите документи. Отказът за вписване в регистъра се мотивира писмено. Финансовата институция, която извършва дейност по отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане, е длъжна да приеме и прилага вътрешни правила и общи условия към договорите с клиенти. Същите се представят в регистъра в 30-дневен срок от вписването на финансовата институция в регистъра, съответно от тяхната промяна. Финансовите институции, вписани в регистъра, са длъжни да изготвят и представят в БНБ:  финансови отчети, определени по форма и съдържание от БНБ, до 10-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие;  индивидуални и/или консолидирани годишни финансови отчети, заверени от регистриран одитор (ако това е приложимо), до 30 април на годината, следваща отчетната година, доклад за дейността на дружеството и доклад за независим финансов одит, ако е приложимо.

Продажба на част от съсобствен имот на лице-несобственик Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице-несобственик само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част (от третото лиценесобственик) при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Следва да се отбележи, че съсобственик на недвижим имот може да се възползва от описаното правото на изкупуване само в случай че идеалната част от съсобствения имот е прехвърлена на трето лице чрез продажба. В случай че собствеността е прехвърлена чрез друг прехвърлителен способ (например чрез дарение), правото на изкупуване не може да бъде упражнено. Продажбата на идеална част от съсобствен имот на трето лице-несобственик, при която тази част не е била предложена на останалите съсобственици за изкупуване, не е нищожна. Т.е. ако заинтересувания съсобственик не предяви иск за закупуване в двумесечен срок от продаж-

бр. 7-8/2009

бата, сделката запазва своите правни последици: прехвърля правото на върху купувача – третото лице. В случай че искът за изкупуване бъде ува-жен, съсобственикът е длъжен да внесе дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила. В противен случай това решение се счита обезсилено по право.

Продажба на наследство Продажбата на наследство е особен вид договор за продажба, по силата на който едно лице (наследник) прехвърля на друго лице в съвкупност всички права, задължения и фактически отношения, които е придобил след смъртта на своя наследодател, като в момента на продажбата тези права и задължения не са напълно известни и установени. Обикновено към момента на смъртта си физическото лице наследодател притежава различно по вид имущества и права. Оставеното от него наследство може да включва недвижими имоти, движими вещи, ограничено вещни права, влогове, различни по вид задължения от публичен и частен характер. Не е нужно към момента на сключване на договора за продажба на наследство тези имущества и права да са известни на страните по договора. Именно възможността да се сключи този договор и наследството да се продаде без купувачът и продавачът да знаят какво точно се включва в него, го характеризира като особен вид договор, различен от обикновения договор за покупко-продажба. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. От своя страна, купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството. Продажбата на наследство, независимо дали включва в състава си недвижими имоти, се извършва в облекчена форма – писмено с нотариална заверка на подписите на двете страни. Когато в състава на наследството обаче се включват и вещни права върху недвижими имоти, за да бъде противопоставен договорът за продажба на трети лица, той следва да бъде вписан в имотния регистър. Продажбата е действителна и когато е извършена в полза на трети лица извън кръга на наследниците. Останалите сънаследници не могат да я атакуват като недействителна поради това, че продаденото наследство не е предложено на тях. Именно защото договорът за продажба на наследство е особен вид договор, уреден със специална правна норма, то при неговото сключване няма задължение сънаследникът, който продава полученото от него наследство, да уведоми и да покани останалите сънаследници да го купят. Нещо повече – нито купувачът, нито продавачът могат да искат унищожаване на този договор поради незнание, че в продаденото наследство има или няма определени права, вземания или задължения. В този смисъл е и решение №538 от 30.05.2001 г. на II гражданско отделение на ВКС.

¤%¹+(µo6 t 6µp6o68²6(µ 1`Pab[Z /ZbP`ZJbU[ZJX Q Q|~K \} ~Kv {\ Qw }Q N Q}\z\|~ y\~N }K~}Ny y\wuK~ z NzQ}K N ~K| u^Q|N}Kz }Q ~ \ NK z u\zQ Q \} | ^ Kz z y\ }\ ^Kx\} } ~K| u^\ QN \~K N} &cX3J` Q N |K|Q~ u^Q {\| z (\ Q Q|~K \} ~Kv {\ Qw }Q N Q}\z\|~ y\~N }K~}Ny y\wuK~ z n {K^ y\ }\ u ^zK ~KN u\ NQ^} yK} K u^Kz Q~ Q ~K yK QN}z\}\ /;5 K N Q}\z\|~\ \xN zK~Q \ Q u^Q {\| 1`Pab[Z &cX3J` ¤^QN} ~ n wK^ Q wK^yK}K u\| y\ }\ |zQ}Q y\wuK~ ^Kx\} } N zwQN}~\ ~K x {K^Ny uK K^ \} NQu}Qwz^ {\| 1`Pab[Z &cX3J` \N { ^ zK

· ~K~N\z 6| }

( Q}\z\|~\ 6xN zK~Q

qK~ ~ ¤\~N }K

n ~QN 6 Q~y

¤\^u\^K} z~ · ~K~N

³^Kz~\ 6xN zK~Q

/< 8Q Q~

sKN}^Kg\zK}Q ~\ 6xN zK~Q

¤\~N }K u\ sn¶µ

q\zQ^ }Q ~ N {

1`Pab[Z &cX3J` (\ ² yK ¯ N^Q y ~\ %^Q~K sKuK|

}Q KyN P YJUX LcXYJ`#LcXYJ` M[Y eee LcXYJ` M[Y

Европроекти | Europrojects

BiP

EUROCONSULTING GROUP

banks investments projects w w w.bip- euconsult.com

Българските региони в Европа Постоянна рубрика на BIP Euroconsulting Group Regular Column of BIP Euroconsulting Group

Bulgarian Regions in Europe

Схема: „Програма за трансгранично сътрудничество България и Сърбия“ Покана за подаване на предложения №:2007CB16IPO006-2009-1

Обща цел на схемата: Стратегията на програмата цели да обърне внимание на специфичните потребности на граничната област както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и подкрепя следната обща стратегическа цел: да засили териториалното сближаване на българско-сръбския трансграничен район, конкурентоспособността и устойчивостта на развитието му чрез сътрудничество в икономическата, социалната и екологичната област в административните граници.

Специфични цели: 1. Да се модернизира инфраструктурата, която позволява социално и икономическо развитие и подобряване на състоянието на околната среда от двете страни на границата. 2. Да се увеличи броят на икономическите взаимодействия в региона и да се подобри капацитетът за съвместното използване на общия регионален потенциал с цел повишаването на регионалния просперитет чрез разработването на политики и социални мрежи, създаване на стабилна рамка за (трансгранична) подкрепа за бизнеса, създаване на партньорства в отделните сектори като култура, туризъм, развойна и изследователска дейност, опазване на околната среда и образование, интензивен обмен на най-добри практики, съвместно регионално планиране и подготвяне на икономическия сектор в района за участие в общия пазар на ЕС.

бр. 7-8/2009

3. Да се популяризират принципите на устойчивото развитие в трансграничния район, изразяващо се в повишаване на взаимното разбиране и съблюдаването на тези принципи, чрез разработването на успешни модели за сътрудничество между бизнеса и местните заинтересувани лица в ключови приоритетни области.

Допустими региони:

 за България (административно ниво NUTS III) – области Видин, Монтана, София, София – град, Перник и Кюстендил;  за Сърбия (административно ниво еквивалент на NUTS III) – области Бор, Зайчар, Нишава, Пирот, Ябланица и Пчински.

Бенефициенти:  да бъдат юридически лица  да се намират в допустимия трансграничен район на България и Сърбия  да са организации, които не генерират печалба  да са в една от следните категории: да бъдат местни/ регионални/национални власти или подчинени структури на местни/регионални/национални власти; ако местната/регионална/структура не е юридическо лице и не може да бъде такова, нейната централна организация – юридическо лице, ако такава съществува, следва, да бъде партньор по проекта; да бъдат национални и регионални агенции (действащи на централно, регионално и общинско ниво)

Европроекти | Europrojects

      

да бъдат администрации на природни паркове да бъдат местни/регионални горски дирекции да бъдат здравни заведения да бъдат културни институции да бъдат обществени центрове/читалища да бъдат регионални агенции по заетост да бъдат неправителствени (НПО) или нестопански организации, като например организации за подкрепа на бизнеса, местни браншови организации на индустриалци, агенции за развитие, търговски камари (ТК), агенции за развитие на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), институции за образователна, обучителна, научноизследователска и развойна дейност (НРД), асоциации на работодатели и производители, синдикати; други държавни и обществени агенции и асоциации  да бъдат образователни институции като например университети, училища, колежи и библиотеки  да бъдат еврорегиони или сдружение от две или повече от горепосочените.

Допустими дейности: По настоящата покана за набиране на предложения ще бъде финансиран следният тип проекти:  Проектите за подкрепа на инвестиции  Проекти за подкрепа на институционално изграждане (ИИ)  Проекти за разработка на проектни идеи  Проекти „От хора за хора“.

Приоритетни оси: 1. Осъществяване на малки инфраструктурни инициативи  Физическа и информационна инфраструктура  Инфраструктура, свързана с опазване на околната среда  Помощ за подготовка на проекти 2. Подобряване на капацитета за съвместно планиране, решаване на проблеми и развитие  Връзки и създаване на мрежи на институционално, фирмено и образователно ниво  Устойчиво развитие чрез ефективно оползотворя-

ване на регионалните ресурси  Действия „От хора за хора“

Краен срок:

30 ноември 2009 г., 16.00 часа местно време Бюджет на програмата: Предвиденият бюджет за настоящата Покана за предложения е: Приоритетна ос 1

4 424 000 евро

Приоритетна ос 2

2 815 273 евро

Общо

7 239 272 евро

Размер на безвъзмездната помощ: В зависимост от конкретната поддейност от проектните оси помощта може да е в размер от 10 000 до 600 000 евро.

Размер на съфинансирането: Всеки партньор по проекта (български или сръбски) може да реши да предостави допълнително собствено съфинансиране за нуждите на проекта. За сръбските организации/институции това допълнително собствено съфинансиране е допълнение към ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО собствено съфинансиране в размер на 15% от дейността. Няма ограничения за сумата на допълнителното собствено съфинансиране.

Допълнителна информация: Контакти за допълнителна информация: Съвместен технически секретариат (СТС) София: +359 2 9405 680

За повече информация: www.ipacbc-bgrs.eu www.mrrb.government.bg www.evropa.gov.rs

Източник на информация: Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“

Схема: „Подкрепа за развитието на туристически атракции“ Оперативна програма „Регионално развитие“ Oперация 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура“ Бюджетна линия: BG161PO001/3.1-02/2009

Обща цел на схемата: Да се подкрепи развитието на конкурентоспособни туристически атракции, които допринасят за диверсификация на туристическия продукт, намаляване на терито-

риалната концентрация и по-равномерно разпределение на ползите от туризма.

Специфични цели:  Да се развият конкурентоспособни природни и културно-исторически атракции и/или групи атракции, способни да привлекат значителен брой посетители  Да се подкрепят по-слабо развитите туристически локализации във вътрешността на страната, притежава-

бр. 7-8/2009

Европроекти | Europrojects

щи значителен туристически потенциал.

Бенефициенти:

148 общини в България

Допустими дейности:

 Развитие на природни, културни и исторически атракции – реставрация, консервация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др.  Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове)  Развитие на допълнителна дребномащабна техническа инфраструктура в района на атракциите, необходима за посещение на атракциите (пътища/ улици за достъп, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зелени площи, тоалетни, осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с увреждания, необходим за развитието на цялостен туристически продукт) Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции  Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дейности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности).

Краен срок:

Срокът е удължен – 4 ноември 2009 г. в 16.00 ч.

Бюджет на програмата:

Общ размер – 82 858 124 лева

Размер на безвъзмездната помощ:  минимална сума на безвъзмездната финансова помощ: 1 000 000 лв.  максимална сума на безвъзмездната финансова помощ : 6 000 000 лв. Бенефициентите са задължени да осигурят наймалко 15% собствен принос от стойността на проектното предложение.

Допълнителна информация: Допустими партньори по настоящата схема са:  148 общини от страната, бенефициенти по програмата  сдружения на общини  други публични органи, управляващи недвижими културни ценности с национално значение и защитени територии по Закона за защитените територии  туристически сдружения.

За повече информация: Министерство на регионалното развитие и благоустройството http://bgregio.eu/

Схема:„Подкрепа за дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации” Оперативна програма “Регионално развитие” Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” Бюджетна линия: BG161PO001/1.4-04/2009

Обща цел на схемата: Oграничаване и максимално предотвратяване на рисковете и щетите за живота и имуществото на населението в градските агломерационни ареали чрез изграждането и укрепването на дребномащабни инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на свлачищните процеси.

Специфични цели:  Осигуряване на защита за живота и имуществото на населението в градските агломерационни ареали чрез подкрепа на дейности за заздравяване и укрепване на свлачища  Ограничаване разрастването/проявлението на свла-

бр. 7-8/2009

чищните процеси чрез изграждане на автоматизирани системи за мониторинг.

Бенефициенти:

86 общини в България

Допустими дейности:

 Инфраструктурни мерки за силово укрепване и стабилизиране на свлачища, като разрушаване на незаконно построени сгради и съоръжения, способстващи за развитието на свлачището, разрушаване на негодни за ползване сгради и съоръжения, компрометирани поради развитието на свлачището  Изграждане на съоръжения за понижаване на подпочвените води под нивото на хлъзгателната повърхнина (хоризонтални сондажи, събирателни шахти и др.) и за отвеждането им извън територията на свлачището

Европроекти | Europrojects

 Изграждане на съоръжения за отвеждане на повърхностните води извън територията на свлачището (окопи, канавки, дренажни ребра и др.)  Инфраструктурни мерки и изграждане на нови съоръжения за заздравяване и конструктивно укрепяване на свлачището, включващи преоткосиране, повърхностно отводняване и дълбочинно отводняване, анкерни, пилотни и пилотно-анкерни конструкции, дренажни системи, канавки и шахти, подпорни стени, анкерирани стени, шлицовани стени и др.)  Изграждане на защитни съоръжения при срутища – укрепване на активната част от срутището, покриване с метални (телени) мрежи, предпазни канавки, уловителни мрежи, уловителни стени, предпазни насипи, защитни навеси и др.  Вертикална планировка на района на свлачището с цел осигуряване на устойчивост на откоса  Изграждане на автоматизирани контролно-измервателни системи (КИС) за мониторинг на поведението на свлачището след реализацията на инфра-

структурните мерки.

Краен срок:

6 ноември 2009 г.

Бюджет на програмата:

Общ размер - 9 514 919 лева

Размер на безвъзмездната помощ: По настоящата схема за безвъзмездна финансова помощ не се изисква съфинансиране от кандидата.  Минимална сума на безвъзмездната помощ – 300 000 лева  Максимална сума на безвъзмездната помощ – 1 000 000 лева.

За повече информация: Министерство на регионалното развитие и благоустройството http://bgregio.eu/

Схема: „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта” Бюджетна линия: BG051PO001-1.1.04

Обща цел на схемата: Общата цел на настоящата схема е повишаването на конкурентоспособността на лица, регистрирани като безработни в дирекции „Бюро по труда“, посредством обучение за придобиване или повишаване на тяхната професионална квалификация и осигуряване на последваща заетост.

Бенефициенти:

 Работодатели – физически (ЕТ) и/или юридически лица  Обучаващи/образователни институции/организации: центрове за професионално обучение, професионални училища, професионални колежи, институции, имащи право и капацитет да предоставят обучения  Социално-икономически партньори – в качеството им на работодател и/или център за професионално обучение  Структури, създадени на основание чл. 60 от Закона за администрацията, имащи право да извършват обучения на възрастни съгласно устройствените им правилници.

Допустими дейности и разходи: Всеки проект следва да включва дейности за предос-

тавяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация. Сред допустимите преки разходи са тези за възнаграждения и осигурителни вноски; за командировъчни на обучаващите (пътни, дневни и квартирни); за стипендии; за материали, консумативи и други материални запаси, включително разходите за външни услуги, свързани с обучението, и тези за транспорт. Сред допустимите непреки разходи са тези за възнаграждения на персонала по администриране на проекта; за командировъчни; за материали, консумативи; външни услуги.

Краен срок:

Проектите се подават до: 30.10.2010 г.

Размер на финансирането:

Общ бюджет на схемата: 36 000 000 лв. По настоящата схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не се изисква собствено участие (съфинансиране) от страна на кандидата. Максималната допустима стойност на един проект не може да надхвърля 200 000 лева. Максимално допустимата средна цена за един обучаем (представител на целевата група) не може да надхвърля 1000 лева, като непреките разходи и разходите за стипендии и транспорт не се включват при определяне на средната цена.

бр. 7-8/2009

Новини и събития | News and Events

Новини и събития News and Events

УниКредит Булбанк опрощава лихва срещу ученически бележник Клиентите на УниКредит Булбанк, които кандидатстват за ипотечен заем от 15 септември до края на т.г. и имат ученик вкъщи, могат да си спестят плащането на първата месечна вноска по заема. Банката няма да начислява лихва за първия месец по новоотпуснати ипотечни кредити и ако това се съчетае с избор на погасителен план с 1 месец гратисен период по главницата, домакинствата с ученици могат да отложат с цял месец плащането на първата вноска след усвояване на заема. По-добри условия по новоотпуснати кредити ще получат не само семействата с деца, но и всички нови клиенти на УниКредит Булбанк, които изтеглят ипотечен кредит до края на т.г. Банката намалява лихвените проценти в лева и в евро по новопредоставени ипотечни кредити. Понижението на лихвите по евровите заеми за нови клиенти е между 1.6% и 1.8% спрямо досегашните нива. При левовите заеми намалението е до 0.7%. Освен пониски лихви УниКредит предлага и множество допълнителни преференции на клиенти, кандидатстващи за ипотечен кредит до края на годината. Новите клиенти ще получат онлайн банкиране без такса за първата година. По този начин ще имат постоянно информация за движението на парите си и за състоянието на кредита си. Друга преференция, която всеки нов клиент получава, е карта V PAY – найсигурната дебитна карта, предоставяна от УниКредит Булбанк без такса за

бр. 7-8/2009

издаване. Всеки нов клиент на банката може да получи достъп до допълнително финансиране под формата на кредитна карта с предварително одобрен лимит до 3% от размера на ипотечния заем (но не повече от 5 хил. лв.). Картата се издава 6 месеца след усвояване на кредита на клиентите, които редовно са погасявали месечните си вноски. Тази карта също е освободена от такса за поддръжка през първата година. Освен за новите клиенти УниКредит Булбанк е подготвила облекчения и за настоящите си клиенти с вече изтеглен ипотечен кредит. Всеки клиент с ипотечен заем, довел нов клиент (на който бъде одобрен ипотечен заем), получава обратно платената от него последна лихва за текущия месец или част от нея в зависимост от размера на кредита, отпуснат на доведения клиент. Няма ограничения за броя нови клиенти, които може да доведе всеки настоящ. Допълнително освен връщане на платената лихва клиентите, довели нови кредитополучатели, получават и безплатно онлайн банкиране за срок от една година от датата на възстановяване на лихвата.

В МС бяха представени пътните инфраструктурни обекти за 2010-2013 г. На 14 септември т.г. в Министерския съвет бяха официално представени пътните инфраструктурни обекти, предвидени за строителство и проектиране в България до 2013 г. Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че ако досега у нас са правени по 11 км магистрали средно

на година, оттук нататък трябва да правим по 65 км, защото сме били не само назад, но и встрани по отношение на проектирането и изпълнението им. Нещо повече, залага се ресурс за проекти и от 2014 г. нататък. Колкото повече евро идват у нас, толкова пореално всеки един гражданин ще усети, че сме държава – член на Европейския съюз. Пари и работа – това е реалната

антикризисна програма, допълни премиерът. На церемонията присъстваха заместник-председателят на ЕК и комисар по транспорта Антонио Таяни, председателят на парламента Цецка Цачева, министрите на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков, ръководството на НАПИ, представители на пътната администрация на Германия, народни представители, дипломати. В изказването си еврокомисар Таяни посочи, че оценява високо програмата на правителството за изграждането на пътните инфраструктурни обекти и я намира за амбициозна. Тези пътища са нужни за вътрешния пазар на ЕС, където България трябва да се чувства интегрирана. Необходимо е да

Новини и събития | News and Events

се разширяват връзките на Евросъюза, а България, като гранична негова държава, в това отношение ще има много важна роля, подчерта Антонио Таяни. Акцент в презентацията бяха обектите с приоритет за правителството. На първо място беше посочено изграждането на АМ „Тракия“, която според разчетите на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде завършена през 2012 г. Според прогнозите на експертите АМ „Марица“ ще бъде изградена напълно през 2013 г., а АМ „Струма“ ще бъде в завършен вид през 2013 г. На пресконференцията бяха представени и предстоящите инфраструктурни обекти по Оперативна програма „Регионално развитие“. Първият етап на програмата включва 14 обекта с 24 пътни отсечки с обща дължина 302 км, а вторият – 25 пътни отсечки с дължина 358 км. Те ще бъдат реконструирани и рехабилитирани до 2012 г. В периода 2010-2013 година предстои проектирането на ЛОТ 3 на АМ „Струма“ (Кресненско дефиле). През този период е залегнало и изготвянето на проекти за ЛОТ 6 на АМ „Тракия“ (Бургас-Варна), АМ „СофияКалотина“, АМ „София-Гюешево“, тунел „Шипка“.

Становище на Консултативния съвет за национална сигурност На 14 септември т.г. на основата на представения от вицепремиера Симеон Дянков доклад „Мерки за подобряване усвояването на средствата от ЕС“ КСНС анализира проблемите, посочени в доклада на ЕК от юли 2008 г., довели до сериозните пречки България да използва средствата, предоставени от Европейския съюз. В становището се отбелязва постигнатият напредък, изразен: във възстановяване на спрените средства по САПАРД и по проектите по ИСПА/ Кохезионен фонд; в удължаване срока за изпълнение на инструмента „Шенген“; в предприетите стъпки за доизграждане на функционалността на системата за управление и координация на средствата по ЕС.

По нататък в становището се казва, че участниците в заседанието се обединяват около подкрепата за следните приоритетни насоки и мерки: осигуряване на ефективно функционираща интегрирана система за управление и контрол, базирана на ясни и работещи процедури, гарантиращи добро и прозрачно финансово управление на средствата от ЕС; непрекъснатост на управлението на оперативните програми, финансирани със средства на ЕС, предприемане на координирани мерки от всички правителствени институции за отстраняване на установените слабости в системите за управление и контрол, изготвяне на ревизирани доклади за оценка на съответствието с цел получаване на потвърдена положителна оценка на съответствието, която ще гарантира, че системите за управление и контрол по оперативните програми са надеждни и функционират; доизграждане и осигуряване на пълна функционалност на системата за управление и наблюдение на средствата от ЕС; по-нататъшно повишаване ефективността на Централния одитен орган с цел защита на финансовите интереси на общността; укрепване на административния капацитет на служителите в държавната администрация с приоритетно внимание върху квалификацията и развитието на служителите в системата за управление и контрол на средствата на ЕС, включително подобряването на правилата за избягване на конфликт на интереси; ускорено усвояване на средствата от еврофондовете и доразвиване на механизмите за ефективен мениджмънт на проектите, за да се гарантира успешна реализация на големите инфраструктурни проекти, финансирани със средствата на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС (Тракия, Марица, Струма), както и прилагане на ефективен предварителен, текущ и последваш контрол по изпълнението на проектите; децентрализация и регионализирано прилагане на Програмата за развитие на селските райони и използване на всички възможни подходи за осигуряване на прозрачно, навременно изпълнение на проектите, финансирани по нея, както и ускорено

създаване на гаранционен фонд към програмата, обслужващ предимно малки и средни производители и предприятия; продължаване на усилията за прозрачност и по-добра информираност на обществото за планирането, използването, мониторинга и контрола на програмите и проектите, финансирани със средства на ЕС.

Проверки за спазване на трудовото и осигурителното законодателство Над един милион и четиристотин хиляди лева забавени трудови възнаграждения са изплатени само през последните две седмици, съобщи на 14 септември т.г. на пресконференция министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Главната инспекция по труда и Националната агенция по приходите продължават съвместните проверки във фирми в цялата страна за спазване на трудовото и осигурителното законодател-

ство. Министър Младенов посочи, че от 17 август до 11 септември 2009 г. са извършени общо 3340 проверки. Констатирани са 12 942 нарушения. Установени са 103 случая на работа без трудови договори и 68 на положен, но неизплатен извънреден труд и са съставени общо 991 акта за търсене на административно-наказателна отговорност от нарушителите. От 17 август до 3 септември 2009 г. са проверени 26 223 досиета на лица с отпуснати медицински изделия и помощни средства, съобщи министър Младенов. Той отбеляза, че 1810 решения на ЛКК и ТЕЛК са предизвикали съмнения и са извършени 2576 насрещни проверки в домовете на лицата. Изготвени и предоставени на прокуратурата са 26 предложения за проверки. Предстои изготвянето на най-малко още 27 предложения. Остойностените меди-

бр. 7-8/2009

Новини и събития | News and Events

цински изделия по тези случаи възлизат на около 400 000 лева. От две седмици съвместна работна група между МТСП и МЗ изготвя спешни промени в законодателството и в нормативната уредба. Агенцията по заетостта също стартира проверки, съобщи изпълнителният й директор Росица Стелиянова. Много лица, които са регистрирани като безработни, работят без трудов договор. Фирмите правят опити за сключване на граждански договор с лицата без фиксирани ангажименти и по този начин се надяват да ги спасят от санкции от страна на трудовите посредници. През август общо отпадналите от регистрация поради неспазване на задълженията, които имат към трудовите си посредници, са 9552 в цялата страна, като най-много са в Пловдивския регион – над 1600 души. На пресконференцията АЗ и АИКБ подписаха проект за „Повишаване на гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активни действия на социалните партньори“. Процедурата изпълнява препоръките на Европейската комисия – част от средствата на фонда да бъдат предоставени на социалните партньори за съвместни действия за постигането на целите на ОП „Развитие на човешките ресурси“. Целта на проекта е ограничаване и превенция на неформалната икономика в България и създаване на обществена нетърпимост към всички нейни форми и прояви. Той ще бъде изпълняван от АИКБ с партньор КНСБ, в периода септември 2009 г. – декември 2013 г. Това е първият от общо осем договора, които ще бъдат подписани.

Барозу призовава да продължим с ключовите реформи Като ясен сигнал за бързо развитие на работните взаимоотношения на българското правителство с ЕК определи председателят на Комисията Жозе Барозу посещението в Брюксел (9-10 септември т.г.) на делегацията, водена от премиера Бойко Борисов. Виждам решимостта на министърпредседателя да се бори с проблемите и го призовавам да продължи с ключовите реформи, каза Барозу след срещата. Двамата са споделили мне-

бр. 7-8/2009

нието, че когато правилата се спазват, проблемите могат да се решават с общи усилия. Председателят на ЕК е припомнил, че до 2013 г. България може да усвои 6.5 млрд. евро от еврофондовете, споделяйки позицията на българския премиер, че структурните фондове могат да изиграят ключова роля за стабилизирането на българската икономика в условията на криза. Премиерът Борисов е получил уверение, че когато контролът е налице, плащанията на средствата от ЕС ще бъдат възобновени. Комисията очаква от кабинета позитивно развитие на препоръките, формулирани в последния доклад на ЕК за страната ни от юли т.г. Ще бъде разгледано и искането на България за удължаване на сроковете на финансиране на про-

тите за съвместите енергийни проекти с Русия ще бъдат изпратени в Брюксел, за да се чуе становището на европейските ни партньори. Членовете на делегацията, водена от министърпредседателя, са провели срещи с 12 еврокомисари и всеки един в своята област е представил конкретни мерки за излизане от кризата и за ускоряване на реформите в ресорните министерства. Положителните мерки на кабинета в борбата с организираната престъпност и корупцията, процесът на усвояването на европейските средства в България, както и енергийната политика на страната, в т.ч. реализацията на проектите „Набуко и „Южен поток“, са били сред основните теми по време на срещата на Бойко Борисов с председателя на Европейския парламент Йежи Бузек в Брюксел, проведена преди разговорите на премиера с Жозе Барозу. Брюксел толерира откритата и честна политика и трябва да бъде ясно, че всяко едно евро, изпратено в България, ще бъде защитено, категоричен е бил премиерът Борисов пред медиите след срещата.

Стартира изплащането по САПАРД

ектите по програма ИСПА. Комисията ще внесе за разглеждане искането на България за допълнителни компенсации за затварянето на блокове III и IV на АЕЦ „Козлодуй“. Според Барозу, за да получи страната ни допълнителни 300 млн. евро, е необходима правна база, както и източници на финансиране. Той е припомнил, че зелена светлина за отпускане на парите трябва да дадат всички държави – членки на ЕС, и е поел ангажимент да проведе разговори с техни представители. България трябва да бъде част от общия енергиен пазар и може да допринесе за енергийната сигурност на Европа, смята Барозу. След срещата между двамата е станало ясно, че съществува възможност изграждането на АЕЦ „Белене“ да бъде съфинансирано от Евратом при решение на правителството. Докумен-

На 10 септември т.г. директорът на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия Жан-Люк Демарти обяви на срещата си с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов в Брюксел, че е подписал плащанията по програма САПАРД. С това на практика стартира изплащането на блокираните средства по програмата, заяви министър Найденов, уверявайки Демарти, че усвояването на средствата по САПАРД ще става по правилата на ЕК. До момента по програма САПАРД са платени 2404 проекта със субсидия в размер на 793 902 398,94 лв. Общо по всички мерки по САПАРД остават за плащане 321 проекта със субсидия на обща стойност 156 068 493.82 лв. Над 300 проекта, които не са обработени, трябва да бъдат изплатени до края на годината. За всички оставащи за плащане проекти проверките на място са приключили с изключение на община Велинград, Борован

Новини и събития | News and Events

и Белослав. С оглед оптимизиране на работата по програма САПАРД са мобилизирани всички налични човешки ресурси за ускоряване на разплащането по оставащите проекти. Въведени са графици с удължено работно време през делничните и почивните дни за обработка на заявките за плащане, информира министър Найденов. Обществените поръчки по 51 проекта са в процес на обработка и ще бъдат завършени до края на септември по публичните мерки.

Усвояване на средствата по Шенген На 9 септември т.г. вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков положиха подписи под съвместен план за действие на МВР и Министерството на финансите за изпълнение на мерките, залегнали в Националната индикативна програма по Инструмента „Шенген“. Планът има за цел да бъде оптимизирана работата по усвояването на средствата от ЕК в размер на 161 млн. евро за спазване на ангажиментите на страната ни. МВР трябва да усвои 143 млн. евро от средствата. В момента то е усвоило едва 33 млн. евро, или 21% от средствата, които трябва да бъдат договорени. Затова работен екип на двете ведомства е разработил цялостен план по изпълнението и усвояването им. Ще бъдат изпратени писма и до други български институции, които имат отношение по изпълнението на програмата, за да могат оспорените в съда договори да бъдат разглеждани приоритетно. Възможно най-бързо ще бъде създадена организация за провеждането на повторни процедури. Със създадената организация се очаква да бъдат усвоени около 80-90 на сто от средствата, осигурени от ЕК. Към момента по Шенген има закупен един хеликоптер и е назначен нов конкурс за закупуване на летателна техника, след като министърът на финансите спря предходния. Ще бъдат сменени и оценителите. По обявената процедура се планира закупуването на три хеликоптера, които трябва да съответстват на изискванията за наблюдението, което ще се извършва по външната граница на България.

Планът за действие, подготвен от екипите на двете министерства, предвижда още доставка на техническо оборудване за гранично-пропускателните пунктове, интегрирана система „Синя граница“, интегрирана система за българо-турската граница, хангар за съхранение на летателната техника и др. Всичко е свързано с осигуряване надеждността на външната граница и изпълняване на ангажимента ни преди присъединяването към Шенген.

GROUPAMA придоби ДСК Гаранция На пресконференция на 8 септември т.г. бе обявено интегрирането на българските общо- и животозастрахователни структури с марката „ДСК Гаранция“ към френската Groupama. Така новите застрахователните дружества вече ще носят името „Groupama застраховане“ и „Groupama животозастраховане“. Groupama е сред водещите застрахователни компании. Тя обслужва над 16 милиона клиенти по целия свят, а служителите й наброяват около 38 500 души. През 2008 г. компанията отчита приходи 16.2 милиарда евро (ръст 9.2%, сравнено с 2007 г.) и оперативна печалба 661 милиона евро, което е ръст 66.1%, сравнено с предходната година. Международните подразделения генерират приходи от 3.9 милиарда евро (ръст 39%, сравнено с 2007 г.). Групата динамично разширява и своята чуждестранна дейност, фокусирайки се върху пазари с потенциал за развитие, включващи Унгария, Румъния, Словакия, Турция, а от 2008 г. и България. В края на юни 2009 г. „ДСК Гаранция“ заема 9-о място на българския пазар в сектор животозастраховане с пазарен дял от 3.3%, докато при общото застраховане „ДСК Гаранция“ постига пазарен дял от 0.4%, нареждайки се на 17-о място сред компаниите на местния пазар. У нас Groupama има 140 служители, базирани в 9 клона и 30 точки на продажба в мрежата на ДСК на територията на страната. България е пазар със забележителен потенциал за растеж за Groupama, която ще се стреми да бъде динамичен играч на местния пазар, заяви на пресконференцията

Ерик Наджи, директор на Groupama за Централна и Източна Европа. Според Огнян Йорданов, генерален директор на „Groupama Застраховане“ и „Groupama Животозастраховане“, интегрирането в такава силна компания като Groupama ще подкрепи динамичния ръст и развитието на локалните структури в България. Groupama ще се фокусира в инвестиции в търговската мрежа и обновяване на продуктовото си портфолио през 2010 г. с цел да постигне динамично нарастване на пазарния дял, запазвайки дългосрочни партньорски отношения с Банка ДСК. Българският пазар предлага голям потенциал за растеж на застрахователния сектор предвид сравнително ниските нива на пазарно проникване. Официалните

данни сочат, че степента на проникване на пазара при общото застраховане за 2008 е 2.4% от брутния вътрешен продукт при общото застраховане и 0.4% при животозастраховането (за сравнение във Франция тези числа са 6.2% при животозастраховането и 3% при общото застраховане). Стратегията на Groupama в България ще се основава на подобряване на съществуващите продукти в областта на животозастраховането и общото застраховане, както и на въвеждане на нови продукти, които да съчетават международния опит на групата в другите 13 страни, където френската компания развива своята дейност, с потребностите на българския пазар. Ключови продуктови сегменти на пазарен ръст са каско, отговорности, карго, земеделие, както и класически и структурирани застрахователноинвестиционни продукти.

бр. 7-8/2009

Новини и събития | News and Events

Мощна консултантска компания на българския пазар

От септември т.г. БулМар стана член на Крестън Интернешънъл. Kreston International е една от найголемите счетоводни и консултантски компании в света с над 750 представителни офиса в повече от 100 държави, в които работят над 20 000 професионалисти. BulMar е сред най-големите счетоводни и консултантски компании в България, получила първа през 2000 г. сертификат за управление на качеството ISO 9000 за счетоводно обслужване. Компанията осигурява широк спектър от интегрирани консултантски услуги на световно равнище. До момента Крестън Интернешънъл нямаха партньор за България. Търсенето на най-подходящата и авторитетна компания приключи с отправено предложение за членство към БулМар. След преговори и взаимно проучване БулМар е взела решение да прекрати членството си в Мур Стивънс и да се присъедини към още по-голямата и авторитетна мрежа – тази на Крестън Интернешънъл. Във връзка с това името на компанията се променя на Крестън БулМар ООД. Така Kreston BulMar LTD е марката, под която от септември 2009 г. двете консултантски компании работят съвместно на българския пазар.

Проекти по мярка „Млад фермер“ по ПРСР На 8 септември т.г. Държавен фонд „Земеделие“ финализира обработката на 1415 договора с бенефициенти по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програ-

бр. 7-8/2009

мата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР). Субсидията по тях е 34.5 млн. лв. След подписването на договорите с бенефициентите и провеждането на всички административни процедури по проверка на проектите на място кандидатствалите по програмата млади фермери ще могат да получат европейската помощ. Вероятно това ще стане преди края на октомври. Досега по Мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ във фонда са приети 5429 проекта на стойност 265.4 млн. лв. От тях одобрените са 1134, за които субсидията е в размер на 54.9 млн. лв. Както вече беше съобщено от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, до края на годината се налага да се спре приемът на проекти по четири от мерките на ПРСР. Временното затваряне на мерките е антикризисна мярка, която се предприема, за да могат експертите на фонда да обработят чакащите за одобрение над 7440 проекта по програмата. До 1 януари 2010 г. се спира приемът на проекти по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“, Мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ и Мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“. Същевременно, за да гарантира, че няма да има ощетени предприемачи, до края на годината фонд „Земеделие“ ще продължава да приема проекти без никакво прекъсване по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, по която от 2010 г. процентът на европейското финансиране се намалява с 10%. Към момента по ПРСР в ДФ „Земеделие“ са постъпили общо 9908 проекта по различните мерки. От тях към 31.08.2009 г. сключени договори има с 2468 бенефициенти, а останалите 7440 са на различен етап на обработка. Проектите, които чакат одобрение, са на стойност от 406.3 млн. лв. Също на 8 септември министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов поиска 18 месеца отсрочка за преструктуриране на българските фер-

ми. От ЕК предложиха отсрочката да бъде 24 месеца. Министър Найденов декларира, че ще поиска техническа помощ от ЕС по отношение на обучението на фермерите и разясняване на хигиенните изисквания, които трябва да прилагат. До момента само 3000 български ферми отговарят на европейските изисквания, а другите трябваше да бъдат затворени от началото на 2010 г. Удължаването на преходния период по-специално ще предостави възможност на млекопроизводителите да отговорят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания за добив на сурово мляко, определени в законодателството на ЕС. Допълнителен фактор, усложняващ ситуацията в България, е, че голяма част от животновъдните стопанства не разполагат със собствена земя или имат съвсем малко и при тях ефектът от директните плащания на единица площ е почти нищожен.

Представят приоритетите в работата на Министерството на правосъдието Министерството на правосъдието е изготвило 57 мерки, които трябва да бъдат предприети във връзка с препоръките в последния доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешния ред, съобщи на 7 септември т.г. министърът на правосъдието Маргарита Попова на срещата си с посланиците на страните от Европейския съюз. Запознавайки дипломатите с извършеното в областта на правосъдието от началото на мандата на новото правителство, министър Попова подчерта, че 57-те конкретни стъпки, които са отговор на 21 препоръки на ЕК, са резултат на задълбочени обсъждания и дискусии с представители на министерства, ръководителите на звената в съдебната система и членовете на Висшия съдебен съвет. Комплектът от мерки ще бъде внесен в Министерския съвет, а реализацията му ще бъде до края на годината. Предложенията основно са свързани със законодателни промени и мерки за по-добро администриране в съдеб-

Новини и събития | News and Events

ната система. Предстои преглед на антикорупционното законодателство, предвиждат се промени в Закона за конфликт на интереси, в Закона за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, и в Закона за използването на СРС. Правосъдният министър съобщи по-късно пред журналисти, че Министерството на правосъдието ще предложи изменение в наказателното законодателство – промени в НПК, изработването на нов НК в по-дългосрочен план, както и изменение на законодателството, свързано с данъчната и осигурителната система за постигане на силен антикорупционен ефект. Министерството на правосъдието ще продължи мониторинга върху ефекта от приложението на новите закони, свързани с работата на съдебната система. Предвиждат се мерки, свързани с подобряване на критериите за избор на административни ръководители и гарантирането на екипния принцип на работа в съдебната система, за каквато промяна настояват и самите магистрати у нас. Новите правила ще осигурят в бъдеще покачествен и ефикасен избор.

Финансиране по програма за подкрепа на докторанти и млади учени На 4 септември т.г. министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова връчи договорите на бенефициентите, спечелили финансиране от Европейския социален фонд по ОП „Развитие на човешките ресурси“, програма „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“. Сключени са 21 договора с висши училища и институти към БАН на обща стойност 9 653 667 лв. Максималният размер на отделния грант (бюджетът на един проект) е до 800 000 лв. Предвидени са еднократни годишни стипендии в размер на 2000 лв. за участниците в проекта – докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. Най-много проекти са спечелени от различни институти и центрове към Българската академия на науките

– общо 13, следвани от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 4. Сред останалите бенефициенти са: Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“, Аграрен университет – Пловдив, Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов, и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Тази програма е ІІ фаза на програмата, стартирала за пръв път през 2007 г. (със същото име), по която се изпълняват други 20 проекта на обща стойност 3 826 616 лв. Приоритет на екипа на МОМН е създаването на стратегия за научни изследвания, подчерта министър Фандъкова на 10 септември при участието си в работен семинар на тема „Повишаване ефективността на научните изследвания в Българската академия на науките“.

Програма за европейско териториално сътрудничество „Гърция – България 2007-2013“ Официалното откриване на Програмата за европейско териториално сътрудничество „Гърция – България 2007-2013“ се състоя на 4 септември т.г. на конференция в Солун. Форумът бе открит от главния секретар за инвестиции и развитие към Министерството на икономиката и финансите на Гърция Спирос Ефстатополус. От българска страна в конференцията участва зам.министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Общият бюджет по програмата възлиза на 130 277 598 евро, като 110 735 958 евро (85%) ще се финансират от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), а 19 541 640 евро (15%) са национално съфинансиране. Целта на програмата е да се насърчи развитието на българскогръцкия трансграничен регион, като се осигури регионално сближаване и се повиши конкурентоспособността. Стратегическите цели на програмата са засилване на привлекателността на региона чрез повишаване на качеството на живот и подобряване на структурите на достъпност, увеличаване на конкурентоспособността

чрез насърчаване на предприемачество, създаване на мрежа за сътрудничество и инвестиране в човешки ресурси. Ще бъдат финансирани проекти по следните приоритетни оси: „Качество на живот“, „Достъпност“, „Конкурентоспособност и човешки ресурси“ и „Техническа помощ“. От 4 септември до 30 октомври 2009 г. започва и набирането на проектни предложения по трите приоритета на програмата. Разполагаемата сума по поканата е 60 млн. евро. По първите три приоритета на програмата могат да кандидатстват обществени лица и организации, академични и научноизследователски институти, местни здравни центрове, държавни организации за култура, еврорегиони и бизнес съюзи или организации. Приоритетната ос „Техническа помощ“ засяга единствено управлението и администрирането на програмата. Управляващият орган на ИНТЕРРЕГ към Министерството на икономиката и финансите на Гърция е определен за управляващ орган на програмата. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е институцията, подпомагаща дейноста на управляващия орган от българска страна.

Сервитутни права за ветроенергиен парк „Свети Георги“, община Каварна По данни на Министерството на земеделието и храните от 2 септември т.г. министър Мирослав Найденов е съдействал за учредяване на сервитутни права за най-мащабния ветроенергиен парк в България и Източна Европа. Договорът за сервитутните права е подписан от председателя на Държавна агенция по горите доц. Георги Костов и е необходим за въвеждането в експлоатация на ветроенергиен парк „Свети Георги“, община Каварна. Общата стойност на инвестицията от 270 млн. евро е по одобрения проект на „Ей И Ес Гео енерджи“ ООД, който е с капацитет от 156 МВт. Дружеството е създадено през 2007 г. за строител-

бр. 7-8/2009

Новини и събития | News and Events

ство и управление на вятърния парк „Свети Никола“ в района на Каварна. В него американската компания Ей И Ес притежава 89% от акциите, останалите са на българско-германската компания „Гео енерджи“. В края на 2008 г. дружеството получи финансиране по 270-милиония проект, от които 198 млн. евро са осигурени от банков консорциум, включващ Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международната финансова корпорация (МФК) и UniCredit Markets & Investment Banking. Реализирането на проекта е от съществено значение за постигане на поетите от страната ни ангажименти за намаляване на въглеродните емисии и увеличаване на дела на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, като до края на 2020 г. 20% от енергийните ни нужди трябва да бъдат добивани от такива източници. Страната е сред най-добрите места в света за производство на електроенергия от вятъра. Построяването на подобни паркове обаче се свързва със сложна процедура за съответствие с всички екологични изисквания на европейската регулаторна рамка, орнитомониторинг за очакваното въздействие върху птиците, в т.ч. на степента на риска от сблъсъка им с вятърни генератори, автоматична радарна система, гарантираща ранно откриване на ята от птици. До момента са монтирани всички предвидени 52 броя ветрогенератори. Изградени са и всички подземни кабелни трасета с обща дължина повече от 62 км. Очаква се да приключи и строителството на присъедителната станция, както и въздушния на електропровод 110 Кв с дължина 5.5 км. В началото на октомври се предвижда присъединяването му към Националната електропреносна мрежа на страната.

Нов инвеститор на каскада „Горна Арда“ На 2 септември т.г. Министерският съвет определи „Хидроенергийна компания „Горна Арда“ АД за инвеститор на каскада „Горна Арда“. Проектът предвижда въвеждането в

бр. 7-8/2009

експлоатация на три нови хидровъзела – „Мадан“, „Ардино“ и „Сърница“, в горния участък на река Арда. Общата им инсталирана мощност ще бъде 174.2 MW, а очакваното средногодишно енергийно производство е 440 GWh. Построяването на съоръжението ще повлияе позитивно за развитието на Западните Родопи, където има висока безработица. Разчетите сочат, че само за изграждането на хидровъзел „Мадан“ през първите две години ще бъдат разкрити около 700-900 работни места. При пълното разгръщане на строителните работи по трите обекта ще бъдат ангажирани 2400-2700 души. Реализирането на проекта е в съответствие с целите на страната за изграждане на възобновяеми енергийни източници. МС одобри и писмо за подкрепа за реализиране на инвестиционния проект. То не представлява държавна гаранция, не натоварва допълнително държавния бюджет и не поражда финансови задължения за държавата. Документът ще бъде подписан от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. С утвърждаването му ще стане възможно окончателното структуриране на „Хидроенергийна компания „Горна Арда“ АД. Акционери в дружеството ще бъдат НЕК, която ще притежава 69.9% от акциите в дружеството, а 30% ще придобият австрийските компаниии EVN и Alpine Bau (подписали меморандум с приемника на „Джейлан“ – турския холдинг CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm в края на май т.г.). Необходимите корпоративни инвестиции за осъществяването на проекта са около 500 млн. евро. Според министър Трайков обектът може да бъде изграден за около 5 години или при посложни обстоятелства – 7-8 години.

Приоритети за финансиране на екопроекти и дейности на ПУДООС На 2 септември т.г. управителният съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) е приел следните приоритети за финансиране на екологични проекти и дейно-

сти: довършване на пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации с над 10 000 еквивалентни жители; довършване на довеждащи и главни колектори до ГПСОВ за агломерации с над 10 000 еквивалентни

жители; финансиране или съфинансиране на обекти, изпълнявани със средства от програма ИСПА, ФАР и др., или финансирани със средства от Европейския съюз и други източници; канализации в агломерации с над 10 000 еквивалентни жители с цел натоварване на капацитета на изградена ГПСОВ; довършване на депа за твърди битови отпадъци или разширение на съществуващи регионални депа, които са извън системата на 23-те нови регионални депа по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС); въвеждане на системи за организирано събиране и транспортиране на отпадъците от населените места; опазване на редки и застрашени видове; развитие на националната екологична мрежа „Натура 2000“. Взето е решение на общините да бъдат предоставяни средства за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ под формата на безвъзмездна помощ. Средствата ще се предоставят на общини, които не са получили финансиране за техническа помощ по ОПОС. Целта е да се ускори процесът на подготовка на приоритетни обекти за усвояване на средствата от Кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз. На заседанието на УС са отменени 226 решения за финансиране на неприоритетни обекти и дейности за сумата в размер на 122 564 116.80 лева. Прекратяват се 61 договора за 36 338 960 лева за обекти, по които строителномонтажните работи още не са стартирали.

Editorial council Editor-In-Chief Nikolay Nenovsky Members Bistra Ilkova Daniela Bobeva Lalko Dulevski Maria Vidolova Milcho Stoimenov Maria Georgieva Plamen Oresharski Petar Chobanov Stoyan Aleksandrov Stati Statev Yanaki Andreev

Expert council Apostol Apostolov Bozhidar Danev Viktor Papazov Garabed Minasyan Georgi Petrov Grigoriy Vazov Emilia Milanova Emil Popov Kamen Kolchev Oleg Nedyalkov Hristos Katsanis

Board of editors Deputy Editor-In-Chief Ivan Dimitrov idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com

Editor Gabriela Nikolova

CONTENTS

7-8|2009

Banks Market Structure of the Banking System in Bulgaria.................................................. 2 Statty Stattev, D.Sc., Associate Professor, University of National and World Economy

Investments Capital Markets in Southeastern Europe during the First Half of 2009 (First Signs of Recovery) .............................................................................................. 9 Petar Kemalov, BSE-Sofia, Chief Expert, Corporate Development Department

Gross Domestic Product, II Quarter 2009 ..................................................................12 National Statistical Institute Report

Labour Productivity, Employed Persons, and Worked Time, II quarter 2009 ...............15 National Statistical Institute Report

Residential Buildings and Dwellings Completed, II Quarter 2009 ..............................18 National Statistical Institute Report

Insurance About the Insurance Market ....................................................................................20 Yanaki Andreev, PhD, Associate Professor, Managing Director of Zenit - I & R B Ltd.

Public Private Partnerships Is there a Need for a Law on Public-Private Partnerships? .........................................27 Detelin Ivanov, LL.M.Senior Expert, Ministry of Finance

Project Financing in Bulgaria ...................................................................................30 Lyubomir Filipov, PPP Expert, Ministry of Finance

The Good Public Private Partnership Practices ..........................................................34 Zlatina Karova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Management Management of Education (Theoretical and Practice Aspects) ......................................38 J.Kalaykov, Prof.,D.Sc., National Sports Academy “Vassil Levski”– Sofia

Impact of the Capital Structure on the Prices of Financing with Securities and the Financial Value of the Company ...........................................44 Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

editor@bip-bg.com

Sales and Advertising Nadezhda Aleksandrova sales@bip-bg.com

Pre-print Asya Stoilova astoilova@bip-bg.com

Print Delta High Print JSC

BIM Consultation Kreston BulMar, Tax Consultant ...............................................................................50 Kreston BulMar, Legal Consultant ............................................................................52

Europrojects Bulgarian Regions in Europe ....................................................................................54

News and Events

Publisher „BIM 1993“ AD 1309 Sofia, 172, Nishka str. Tel: (02) 981 22 69 Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str. Tel./Fax: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

бр. 7-8/2009