Емилия Трифонова е родена в с. Ленково-Плевенско. Майка на три деца. Завършила е Висш Mедицински университет гр. София - специалност ”Здравна педагогика” и "Управление на здравните грижи”. Автор е на три поетични сборника: „Обидена сълза”, ”Носталгията мирише на снежинки” и „Запази една сълза за мен”, (преведена на гръцки език.) Превежда поезия от гръцки на български. Член е на Клуба на UNESCO
за литература,
изкуство и наука в Гърция и в Испания. Член е и на Сдружение ''Дружество на писателите''- Плевен.Участва активно в Международни писателски срещи. Публикува репортажи и поезия в сайтове за емигранти и други сайтове за литература, във вестници и списания в България и чужбина. Има преведени стихове на руски, сръбски, албански и гръцки езици. Награждавана е с медал ,плакет и грамоти за поезия и принос в културния живот у нас и в чужбина. Владее гръцки, руски и испански езици.
„Светът е моето изпитание“ Това е поетически сборник от 44 лирически къса, фокусирани около любвта, мимолетността,вечността на чувствата, нежността и ранимостта на женската душа; стихове, пълни с копнежи и съмнения, но всеопрощаващи; стихове за тъгата, суетата, болката и радостта от живота, съзерцанието, чудесата – в нея има всичко, от което съвременният човек е лишен. Но това са и стихове за разносметката, за съчувствието и любовта към родината, за приятелството и надеждата… Стихосбирка за любовта във всичките й измерения („От толкова много любов ми идва да вия“); за катарзиса на днешния човек, изправен пред проблемите на света и пред себе си; за човешкото оцеляване и победата на духа над материята. Лирическото чувство в поезията на Емилия Трифонова е пропито от естественост и простота, както и присъщите на съвременната женска лирика очарование, емоционалност и духовно богатство. То преминава през времето, през географията и обществените катаклизми, за да се утаи в рода, родината и вътре в себе си. Стихосбирка на завръщането. На събирането на разпилените късове живот в единна духовна сплав. Стихосбирка за душата и нейната цялост, за личния избор и силата да кажеш: „Оставам тук. ”Светът е моето изпитание“ Владимир Шумелов
***** Сърцето трябва да е войник. Да пази, да осъмва на пост. Да усеща всеки странен вик, да затваря врати на неканен гост. Да бъде и птица за трудните дни. Да излита високо, при синевата. Да се радва, но да знае и да прости, дори когато са непростими нещата. Сърцето трябва да е войник!
***** С тишина на голото ми рамо, преметната наместо шал, две думи ще ви кажа самоще си отида от света без жал.
***** Животът ми удари плесница. Казват,че Бог ме подлага на изпитание и за това зла орисница ръси пред мен страдание след страдание. Казват, че Бог ме обича и всичко ще е както преди, клетвени думи да не изричам, колкото да ме боли, да ме боли… Казват да се боря с усмивка, а сълзите напират, напират... Аз съм богоизбрана щастливка, но точно сега не ми се умира!
***** Не станах велика актриса и не пях по големите сцени. Велик стих не написах. Какво по-обикновено от мене? От война се страхувам, от земетръси. Всичко с труд си купувам, пари нахалост не пръскам. Не станах велика актриса и не пях по големите сцени. А стихa животът сам си написа, за трите деца от мен родени.
***** Аз, която
Снощи се поканих на гости лице в лице . Аз, която.... покорявах времето в нозете си! Ветрове ми се молеха да поиграят с косите ми. Аз, която.... развявах мечтите си вместо рокля! Носех слънцето в усмивката си, а луната надничаше от погледа ми... Аз, която! Не трябваше да се срещам с мен! Сега изстивам при допира на вятъра. С последни усилия задържам времето, откъсвам някоя и друга минута за цвете и отмора. Усмихвам се на слънцето с вина, ледът е заел мястото му. Луната избяга от очите ми. Развявам роклята си, вместо мечти. Аз, която…
Никакви срещи повече със себе си! Ще се забравя до степен, че и случайно да се срещна, да не мога да се позная. Да се питам тази ли съм? Аз, която… Да, бях онази…
***** Как да отговориш на мълчанието с прости думи? Думи, изречени на тъмно. Думи обречении на смърт. Думи родени в безнадежност. Само да знаеш,когато замина всичко умря от очакване. Крещеше мълчанието в неизречените думи. Докосваха се до чуждото щастие с надеждата поне за миг да те усетят, или това, което е било. Ако знаеше,че убиваш щеше ли да заминеш?
***** Имам един ден да си спомня за теб. Една седмица да съм тъжна. И цял един живот да се залъгвам, че съм те забравила…
***** Търся една усмивка. Нищо,че с усмивките съм на ти. Търся една ръка, в която да се опра, макар да знам, че аз ще я подпирам. Търся едни очи да ме гледат с любов! Времето е пред мен… До другия живот.
***** Красивият миг се сблъска в мрака с учуденото вълшебство в душата ми. Тишината стъпваше на пръсти, за да не го прогони.
***** Ела сега в тъгата ми да повървим сред стъпки чужди. Ела сега, подръж ръката ми, една прегръдка само ми е нужна. Душата ми в бездушие се блъска. Сега ела, че утре може да е късно!
***** Прегръщам деня и му обещавам бъдеще. Падат криле. и забулват надеждата. Прегръщам деня и му обещавам предсказания. Всичко е в нечии ръце, не и в моите. Моля за милост!
***** Господи, не си ми отредил да опозная любовта, разкъсващите минути на очакване, стрелите на съмнението, огнените езици на изневярата. Бясното туптене на сърцето, при едно докосване с поглед… Но това повече ми прилича на Ад! И все пак, не съм съвсем безгрешна! Господи! Изпрати ме в този Ад!
***** Приятели, оставете едно отворено прозорче в душата си, сега, когато всички се заключват стократно. Оставете едно цвете, розово и истинско. Оставете ми обредна питка, която да ме омае с мириса си на родно. И едно обещание за вярност. Приятели, аз може и да не дойда, отдавна мечтая на глас.
***** Пристъпи тихо зад самотната ми порта. Не чукай, тя е отворена винаги за теб. Влез със светлината. Заслепена съм, не виждам. Образ ли си,или сянка? Защо нищо не трепва в мен? От дългото чакане мечтата се превърна в навик. Толкова свикнах с нея. По- добре е да не идваш.
***** Простете, че на вятър съм подвластна и сменям често своите посоки. Винаги съм с вас от любов прехласната, издигам обичта си в небесата. Олекнала се скитам из простора. Простила съм на чудото-живот. Прощавам и на хората!
***** Осъждам устните си на вечно мълчание, задето са те целували! Ръцете ми никога да не се превърнат в криле, за да полетя! Погалих душата си като обидено дете . Изпях й песен за приспиване.
***** Звездите изгоряха от завист, като ни гледаха нежно прегърнати. (Не знаеха, че никога не сме се обичали.) Двама самотници, зажаднели за ласки... Една звезда разбра и от мъка падна на земята. В този момент някой си е пожелал любов…
***** Никога не е късно да осъзнаеш колко си закъснял. Да се обичаш безпомощно. Да молиш сълзата да заплаче. Фалшивата усмивка да изглежда искрена. Никога не е късно да осъзнаеш, колко си назад в бъдещето. Да молиш дръзките мечти да не тъжат. Да осъзнаеш, че всичко е изгубено, докато ти все още си мислиш, че никога не е късно да започнеш всичко отначало.
***** Вървя до теб. Нощта красиво е полегнала, разпиляла звездните си коси. Ръката ми се е сгушила в твоята. Една нахална самота се шири в пространството. Отдръпвам се. Без въпрос.
***** Украсих минутите на чакане с цъфналите дървета навън. Със нежността , събрана в дланите удуших страха! Подарих мислите си на птиците, да ги издигнат нависоко. Олекнала прегърнах самотна илюзия и тръгнах...за никъде. Там ще ме намериш.
***** Колко е просто всичко. Някой да изтрие сълзите ти, когато извират сами. Колко е просто всичко. Да се скриеш под покрива на една прегръдка, когато навън е буря, а ти се страхуваш от гръмотевици. Колко е просто всичко. Да кажеш само две думи: "Обичам те!" на човека до теб, който те гледа с очите на ангел. Колко е просто всичко. Само ,ако уловиш мига в безкрайността на времето.
***** Приятелю, вдишвай живота с една усмивка , с една изпита чаша вино, с един изгрев, с едно обещание. Приятелю, огледай се , бъди благодарен. Искай малко, но знай, че е всичко. Подари си надежда. И обич!
***** Срам ме е от себе си, че днес заплаках, но ме заболя от самота. Огледах се, да няма някой , добре, че никой не видя. Сълзите ми се стичаха щастливи, че най- после имаха простор да заявят на всички, че са живи, че са причастие , а не позор. Срам ме е от себе си,че днес заплаках…
***** Длъжница съм на грешките стари. Все ги повтарям. Не поумнях! В сърцето ми огън продължава да пари, не се поучих от тях. Нахлуват ветрове лицемерни, и бури, луда стихия. Стрелят в сърцето ми все приятели верни. И тихо се моля това да не сте вие.
***** Подарявам на простора всички свободни пространства! На мечтите- всички всевъзможни илюзии. На любовта - всички превъплъщения... На себе си подарявам един миг от съня, който с раждането на деня умира. И една усмивка, поникнала от пепелта на изнемогата. Подарявам ти правото на избор! Не ти е лесно!
***** Мамо, прочети този стих, за теб е. До сега много истини ти спестих, не искам да ги изплаквам когато вече те няма, нелепо е. Мамо! Сама съм и винаги е било така. Не защото не вярвам във хората, а защото животът ми е скалиста река, по която не плуват ни лодки, ни кораби. Мамо, за искреност съм жадна и за ласка от силна ръка.. Страхувам се, че безпомощна ще падна в тази моя неспокойна река. Мамо, не чети този стих. (Уж на теб го бях посветила.) Но ти отдавна го знаеш, по очите ти го открих.
Истината горчива на мен отдавна си ми спестила.
***** Търси се една изгубена надеждаот сълзата ми изпадна. Цял ден безпомощна се оглеждам. Боже, някой ми я открадна. Студено ми е.Душата ми трепери. Все пак, нека със здраве да я носи този,който я намери!
***** Наздраве за твоята Мария! И нея бързеят на живота отнесе. Там, където сме всички ние, там, където не е лесно… Ах,Мария! Дали те помни? А ти я сънуваш ,сънуваш… Не съм тази, сълзите ти да изтрие, когато за нея тъгуваш. Наздраве! Не съм аз твоята Мария. Не съм и другата, за утеха . Своята драма аз крия, облечена във нейната дреха.
***** Преминалите през Ада не скланят лесно глави. Нямат време да страдат за дребни сплетни. Преминалите през Ада мерят света от високо, през окото на птица. Хвърлят се в дълбокото. Не гледат в чужда паница. Всеки миг за тях е награда, от очите им слънце наднича. Преминалите през Ада знаят истински да обичат.
***** Ако Бог прибира малки деца за ангели на небето, не искам ангел да ме теши, колкото и да ме боли сърцето. Нека ангелът тук да живее, докато натрупа години. Нека дойде
при мен,
след като пътя си земен измине. За да няма майки-сухи листа и бащи -съсухрени ниви. Нека ангелите след сто лета, при Бог да излитат щастливи!
***** Стига вода от подмолни извори. Истина да блика! Светлина, светлина ми е нужна. И едно цвете, което ще захвърля, защото си е позволило да увехне, а е било примамливо красиво. Подвело ме е да вярвам, че красивото е вечно живо.
***** Притварям очи. Рисувам мечтите си с цветове от дъгата. Притварям очи, развяла косите си, вървя прегърната със самотата. Какви силни обятия, отпускам се отмаляла. Самота, не ме стискай така, ще ме задушиш! Какво още искаш? Вече съм само твоя. Цяла!
***** От толкова много любов ми идва да вия. От искрени чувства на приятели, червена рокля ще си ушия. И ще тръгна срещу уроки и обиди, искам целия свят да ме види. Със спомен ще се закича, за цвете. Лъч надежда ще бодна, в тъмното да ми свети. От толкова много любов ми идва да вия. Стъпвам уверено, нали не се вижда, че стискам в ръцете си лек за сърцебиене?
***** Каня те на танц. Ето, ръцете ми вече те прегръщат. По стената сенките ни бавно танцуват и в една се сливат… Пламък от свещта в очите ти се отразява. Пияна съм от мисълта, че съм твоя любима, която ти обожаваш. Колко красиво танцуваш! Мелодията вече спира… Бавно отпускам ръце. В стаята изправена сама в мрака през стъклото се взирам…
***** Когато моят любим се превърне в утеха и прилепне по мен като стара, изтъркана дреха, когато моят любим се превърне в отдушник, на гневни чувства и мисли опушени, когато не чакам любимия като зората, когато той не ми е въздухът, нито водата, когато с любимия в самота изстивам и ми е тъжно... Аз си отивам!
***** Случайно срещнах жената с която ти ме смени. Изправи ме споменът до стената и замята отровни стрели. С първата сърцето улучи. Признавам, много боли. Душата зави като куче, на лицето усмивка цъфти… И тя е платила цената. Тръгнах си бързо оттам. Взех си усмивката, сърцето, душата. И се моля,като мен да не си сам.
***** В душата ми се влиза като в храмсмирено, като вричане. И шепне се молитва там, само за обичане .
***** Гримирам бръчките в синьо. Трупам грешки, опит, години. Ако можеш приеми ме такава, не съвсем млада, не до там фина. Газила през жарава и съвсем не невинна. Ако можеш , приеми ме такава.
***** Събрах се от случайността, от мигновеното. Обгърнах себе си с неземност и се обикнах за първи път. Простих се с ревнивите минути и отчаяни приятелства . Чакам часът на истината в следващото ми прераждане.
***** Няма да те забравим, Българийо, където и да сме, каквото и да се случи. Не се забравят такива неща, край боклуците хората повече от бездомните кучета. Далече от близки, при богатите сноби, унижени сред чуждата нация, питам те, моя Българийо, защо ни превърна във роби, при днешната демокрация? Няма да те забравим, Българийо, невъзможно е да се случи. Само не зная аз от кои съмЧовекът, или бездомното куче?
***** Прекроявам света по моя си мярка. Когато шапката ме стяга, поемам в посока простора. Летя, а всъщност бягам от себе си, от истини, от хора… Търся място да се скрия, от тежки чувства, от пориви, терзания… Как трудно е да избягаш от себе си самия. Оставам тук. Светът е моето изпитание. ***** Дали си заслужава? Толкова амбиции във крехкото ни тяло. Голямата любов, във малкото сърце. Несправедливо природата е дала много алчност само в две ръце . Дали си заслужава?
*****
Ще бъда просто влюбена жена, завърнала се от безкрайните простори. Превърнала мечтите си в крила, на любовта дълбок поклон ще сторя. Ще бъда само обич и тъга. И през смъртта преминала смирена, при теб ще спра,ще ти подам ръка. Ще бъда цяла в слънце пременена. Ще бъда просто влюбена жена. ***** Не искам много Само на завет до тебе да седна. За нищо не питам. Само да ми е топло, а мигът да е звезден. Не искам много. Преситена съм от болка, и от измами. Подръж ръката ми толкова, колкото да повярвам, че в този свят вече сме двама.
СЪДЪРЖАНИЕ Сърцето трябва да е войник С тишина на голото ми рамо Животът ми удари плесница Не станах велика актриса Аз,която Как да отговориш на мълчанието Имам един ден Търся една усмивка Един красив миг Ела сега в тъгата ми Прегръщам деня Господи Приятели Пристъпи тихо Простете Осъждам устните си Звездите изгоряха от завист Никога не е късно Вървя до теб Украсих минутите на чакане Колко е просто всичко Приятелю Срам ме е от мен,че днес заплаках Длъжница съм на грешките стари Подарявам на простора Мамо Търси се една изгубена надежда Да пием за твоята Мария Преминалите през Ада Ако Бог прибира малки деца Стига страх и вода от подмолни извори Притварям очи От толкова много любов ми идва да вия Каня те на танц Когато моят любим се превърне в утеха Случайно срещнах жена В душата ми се влиза като в храм Гримирам бръчките в синьо Събрах се
Няма да те забравим ,Българийо Прекроявам света Дали си заслужава
Ще бъда просто влюбена жена Не искам много