SUBSTANTIV СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ Съществителните имена (думите-предмети) на- зовават лица, животни, растения, предмети (в тесния смисъл на думата), вещества, абстрактни понятия – чувства, качества, отношения, действия, понятия за време и др. Забележка:Всички съществителни в немския език се пишат с главна буква. ARTIKEL ЧЛЕН НА СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ Граматическият член е отделна дума, предшестваща съществителното име, която не се употребява самостоятелно и не носи ударение. Ако на български език думата е членувана (предметът е определен, известен, за него вече се е говорило), пред съществителното име се поставя определителен член – bestmmter Artikel. Пример: der Sohn синът die Tochter дъщерята das Kind детето die Freunde приятелите Забележка: Определителният член посочва и рода на думата. Затова се вписва във всички речници редом със съществителното име и трябва да се заучава заедно със значението му. Когато на български думата е нечленувана (един от предметите, който се споменава в речта за първи път), съществителното име се предхожда от неопределителен член – unbestimmter Artikel. Пред такава дума на български в някои случаи може да се постави числителното име един (една, едно, едни). Забележка: Пред нечленувани думи в множествено число не се поставя никакъв член. Пример: еin Mann (един) мъж einе Frau (една) жена ein Mädchen (едно) момиче Еltern (едни) родители По правило пред всяко съществително в немския език трябва да стои граматически член – определителен или неопределителен. Той се пропуска (думата се употребява без член) в следните случаи: – при нечленувани съществителни в множествено число; – при съществителни, употребени като обръщения; – при съществителни имена, пред които стои местоимение или числително име; – при съществителни имена, пред които стои обозначение за мярка (Meter, Liter, Kilogramm); – при съществителни, обозначаващи професия,звание, период от време, ако са употребени след глаголите sein, werden, bleiben; – при храни и напитки; – при имена на градове и държави (без тези в мъжки и женски род), ако пред тях няма прилагателно име; – при имена на лица. Пример: Da spielen Kinder. Там играят деца. Liebes Kind! Мило дете! mein Kuli моята химикалка diese Schere тази ножица drei Äpfel три ябълки alle Affen всички маймуни 2 Kilogramm Bonbons два килограма бонбони Еr wird Arzt. Той ще стане лекар.Es ist Herbst. Eсен е.
Er isst Pizza und trinkt Cola. Sofia ist unsere Hauptstadt. Моnika ist ein nettes Kind.
Той яде пица и пие кола. София е нашата столица. Моника е мило дете.
GENUS РОД НА СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ Както и в българския език, съществителните имена в немския биват от мъжки (Maskulinum), женски (Femininum) или среден (Neutrum) род. Граматическият род на съществителните имена проличава от определителния член в Nominativ, единствено число. Забележка: Не винаги граматическият род на български език съвпада с този на немски език, затова думите се заучават с определителния си член. Съществителните имена от мъжки род (Maskulinum) назовават: – лица от мъжки пол: der Vater баща der Sohn син; – мъжки животни: der Löwe лъв der Esel магаре; – частите на деня: der Morgen утро der Abend вечер; – седмичните дни: der Montag понеделник; – месеците: der Januar януари; – годишните времена: der Frühling пролет; – посоките на света: der Nord(en) север; – ветровете: der Passat пасат der Taifun тайфун; – валежите: der Regen дъжд der Nebel мъгла; – скали, минерали, кристали: der Sand пясък; – повечето парични знаци: der Lew der Euro евро; – имена на планини, планински върхове и езера; – имената на реки извън Германия: der Nil Нил. От мъжки род са и съществителните с наставки: -ig: der König крал der Honig мед der Essig оцет; -(l)ing: der Zwilling близнак der Messing месинг; -or: der Direktor директор der Traktor трактор; -ismus: der Egoismus егоизъм; -ee: der Tee чай der Schnee сняг der See езеро; -er: der Arbeiter работник der Lehrer учител и др. Съществителните имена от женски род (Femininum) назовават: – лица от женски пол: die Mutter майка; – женски животни: die Kuh крава; – горски дървета: die Tanne ела die Eiche дъб; – градинските цветя: die Tulpe лале die Rose роза; – плодовете: die Erdbeere ягода die Birne круша; – повечето пойни птици: die Nachtigal славей; – повечето немски реки: die Donau Дунав;
– държави и области: die Schweiz Швейцария; – числата, употребени като съществителни:
die Zwei двойка.
От женски род са и съществителните с наставки: -in: die Lehrerin учителка die Schülerin ученичка; -ei: die Konditorei сладкарница; -keit: die Neuigkeit новина die Ehrlichkeit честност; -heit: die Gesundheit здраве die Schönheit красота; -schaft: die Mannschaft отбор; -ung: die Übung упражнение die Zeitung вестник; -tion [цион]: die Lektion урок. Съществителните имена от среден род (Neutrum) назовават: – малки живи същества: das Kind дете; – някои животни: das Pferd кон das Schaf овца; – метали: das Eisen желязо das Gold злато; – континентите, градовете и повечето държави; – отглаголните съществштилни: das Lesen четене; – цветовете: das Blau синьо; – буквите: das A, das B, ... das Z. От среден род са съществителните с наставки: -chen и -lein: das Kätzchen котенце das Büchlein; -um: das Museum музей das Album aлбум; -ma: das Thema тема и др.
NUMERUS ЧИСЛО НА СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ В немския език, както и в българския, същест- вителното име има единствено(Singular) и множест- вено (Plural) число. Болшинството същетвителни имат и единствено, и множествено число. Незначи- телен брой се употребяват само в единствено или само в множествено число. Формата за множествено число при съществи- телните се образува от тази за единствено число. Б е з п р о м я н а на формата образуват множествено число съществителните: – от м ъ ж к и р о д, завършващи в ед. число на: -er: der Schüler ученик die Schüler ученици; -el: der Pinsel четка die Pinsel четки; -en: der Kuchen сладкиш die Kuchen сладкиши; – от с р е д е н р о д, завършващи на: -el: das Ferkel прасенце die Ferkel прасенца; -en: das Küken пиленце die Küken пиленца; -er: das Fenster прозорец die Fenster прозорци; -chen: das Mädchen /die Mädchen момиче / та; -lein: das Kindlein детенце die Kindlein дечица;
– о т с р е д е н р о д с представка ge- и наставка -e: das Gebirge Gebirge планини.
планина
die
Забележка: В посочените примери формите за ед. ч. и мн. ч. се различават помежду си по думите, които стоят пред съществителното име или се съгласуват с него – определителен или неопре делителен член, местоимение, прилагателно име или глагол. Пример: Аlle Schüler sind da. Die Mädchen singen. Всички ученици са тук. Момичетата пеят. Без наставка, с преглас на коренната гласна: – от м ъ ж к и р о д: der Garten градина die Gärten градини der Bruder брат die Brüder братя; – от ж е н с ки р о д – двете съществителни: die Mutter майка die Mütter майки; die Tochter дъщеря die Töchter дъщери. Наставка -е във формата за множествено число получават съществителните: – от м ъ ж к и р о д: der Monat месец die Monate месеци; – от ж е н с к и р о д – с наставка -nis: die Kenntnis познание die Kenntnisse знания; Забележка:Съгласната -s в наставката -nis се удвоява в множествено число. – от с р е д е н р о д: das Jahr година die Jahre години; Наставка -е и преглас на коренната гласна: – съществителни от м ъ ж к и р о д: der Korb кошница die Körbe кошници; – от ж е н с к и р о д: die Wand стена
die Wände
стени.
Наставка -er получават повечето съществителни от с р е д е н р о д: das Bild картина die Bilder картини. Наставка -er и преглас в можествено число: – група едносрични думи от м ъ ж к и р о д: der Wald гора die Wälder гори; – от с р е д е н р о д: das Dorf село die Dörfer села. Наставка -(e)n получават в множествено число: – повечето съществителни от ж е н с к и р о д: die Blume цвете die Blumen цветя;
die Tür врата die Türen врати; Забележка: Съгласната -n в наставката -in сe удвоява: die Freundin приятелка die Freundinnen (Pl.) – чужди съществителни от ж е н с к и р о д: die Garage гараж die Garagen гаражи Забележка: При съществителни, завършваzr на -ie в множествено число -е се чете: die Melodie [мело- ди:] мелодия, но: die Melodien [мелодиен] мелодии; – съществителни имена от м ъ ж к и р о д: der Elefant слон die Elefanten слонове; – съществителни имена от с р е д е н р о д: das Ohr ухо die Ohren уши. Забележка:Съществителни от чужд произход с наставка -um или -us я губят в множествено число: das Album албум die Alben албуми. Наставка -s получават в множествено число: – от м ъ ж к и р о д: der Uhu бухал die Uhus; – от ж е н с к и р о д:
die Mutti мамичка die Muttis;
– от с р е д е н р о д:
das Foto снимка die Fotos .
– – – –
– – – –
Само в единствено число се употребяват: собствените имена; названията на веществата: das Gold злато; болшинството абстракти съществителни имена: der Hunger глад die Angst страх; някои събирателни съществителни имена: das Obst плодове das Gemüse зеленчуци. Само в множествено число се употребяват: съществителни, назоваващи множество хора или предмети: братя и сестри; географски имена: die Alpen Алпи; болести: die Windpocken дребна шарка; други думи:die Leute хора die Ferien ваканция.
die Geschwister
KASUS ПАДЕЖ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ В немския език има четири падежа: Nominativ, Akkusativ, Dativ и Genitiv. Те са форми на съществителното име, чрез които се изразяват различни негови отношения към останалите думи в изречението. Падежните форми на съществителното име се различават помежду си по предшестващите го, съгласувани с него думи – определителен или неопр. член, местоимение, прилагателно име, отрицание, както и по падежните окончания, които то може да приеме.
Подлогът в изречението е винаги в Nominativ. Той може да бъде открит с помощта на въпроса, уточняващ кой извършва действието – Wer? - Кой? или Was? Какво?
oпр. член неопр. член отрицание
Nominativ се изразява чрез: m (м.р.) f (ж.р.) n (ср.р.) der die das ein eine ein kein keine kein
Pl (мн.ч.) die – keine
В Nominativ е също съществителното след глаголите sein, werden, heißen, както и обръщението. Примери: Der Elefant ist frei. – Wer ist frei? Слонът е свободен.– Кой е свободен? Da kommt eine Maus. Тогава идва една мишка. Das ist kein Haus. Това не е къща. Sie heißen Eskimos. Те се казват ескимоси. Забележка: Формата за Nominativ e основна форма на всяко съществително име, под която то може да бъде намерено в речниците. Обектът на действието е в Akkusativ.В изречение- то това е прякото допълнение, което можем да откри- ем с въпроса Wen? – Кого? или Was? – Какво?
oпр. член неопр.член отрицание
Akkusativ изразяваме чрез: m f n den die das einen eine ein keinen keine kein
Pl. Die – keine
В Akkusativ са съществителните имена след глаголи като besuchen , brauchen, decken, haben, hören, machen, malen, nehmen, suchen, treffen и др. Примери: Peter nimmt den Kuli. – Was nimmt er? Петър взема химикалката. – Какво взема той? Tina hat eine Katze. Тина има (една) котка. Wer braucht kein Geld? Кой не се нуждае от пари? Teddy sucht Freunde. Теди търси приятели. Съществителното име в Akkusativ може да бъде в изречението и обстоятелствено пояснение за време. Пример: Es regnete einen Tag. Валя един ден. В Dativ e непрякото допълнение, което отговаря на въпроса Wem? – На кого? Dativ се изразява чрез: m f n Pl. oпр. член dem der dem den ... n неопр.член einem einer einem – ... n отрицание keinem keiner keinem Keinen...n След глаголи като antworten, danken, helfen и др. съществителното име е в Dativ. Пример: Das Kind hilft der Mutter. – Wem hilft es ? Детето помага на майката. – На кого помага то?
Съществителното име в Genitiv e определение, пояснява друго съществително име и отговаря на въпроса Wessen? – Чий? Чия? Чие? Чии? Genitiv изразяваме чрез: m f n Pl. oпр. член des ... s der des ... s der неопр.член еinеs ... s einer eines ... s – Пример: Die Märchen отрицание keines ... s keiner keines ... s keiner der Großmutter sind sehr interessant. Приказките на бабата са много интересни. По-голямата част от съществителните имена от мъжки и среден род в Genitiv могат да имат окончание както -s, така и -es. Пример: das Buch книга – des Buchs / des Buches Само -s получават съществителните с наставки -el, Пример: der Mantel палто – des Mantels Съществителните, завършващи на -s, -ß, -z, -tz, окончание -es в Genitiv. Пример: das Haus къща – des Hauses
-en, -er, -chen, -lein.
-sch, -zt имат падежно
Забележка: Падежните окончания, които получават съществителните имена в Dativ мн. число -(e)n и Genitiv мъжки и среден род ед. число -(e)s, са отбелязани в таблицата след многоточие. Пример: Еr dankt den Freunden. – Dativ Той благодари на приятелите. Die Freunde des Kindes spielen draußen. – Genitiv Приятелите на детето играят навън. n – DEKLINATION Окончание -(е)n във всички падежи, с изключение на Nominativ, получават: – съществителни от мъжки род, които означават живи същества и завършват на -е: der Junge момче der Kunde клиент der Hase заек; – съществителни от мъжки род, които са загубили наставката си -е и завършват на съгласна: der Mensch човек der Prinz принц der Bär мечка; – думи от чужд произход, завършващи на -ist, -ent, -ant, -arch, -log(e), -nom и др.: der Tourist турист der Student студент; – съществителните der Name име (от мъжки род) и das Herz сърце (от среден род), които в Genitiv получават окончание -(e)ns. Пример:der Herr Akkusativ den Herrn Dativ dem Herrn Genitiv des Herrn
der Affe den Affen dem Affen des Affen
das Herz den Herzen dem Herzen des Herzens
NEGATION ОТРИЦАНИЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ И ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА Съществителните собствени имена, както и тези, пред които стои определителен член, се отричат с nicht, а съществителните, пред които стои неопределителен член, се отричат с kein(e). Пример:Еr heißt nicht Peter. Той не се казва Петър. Das ist nicht der Arzt. Това не е лекарят. Ich habe keinen Hund und keine Katze. (Аз) нямам (никакво) куче и (никаква) котка. Прилагателните имена се отричат с nicht. Пример: Es ist nicht warm. Не е топло.