Правила за произнасяне в немския език Буквата ‘h’ (произнася се „ха“, като придихание) се чете като "х" само в началото на думата, иначе буквосъчетанието 'ch' се произнася като "х"-> z.B. das Haus <дас хаус>; hoch <хох> (това е пример и за двата случая), machen <махен>, haben <хабен>; В други думи тази буква служи за удължаване на гласната, нещо, което липсва в родния ни език-> z.B. wahrnehmen (възприемам, усещам със сетивата си) <ва:рне:мен> (двуеточието означава удължаване на гласната), die Wahrheit <ди: ва:рхайт>. Буквосъчетанието ‚sch‘ се произнася „ш“-> z.B. die Schule <ди: шуле>, mischen (смесвам) <мишен>, НО буквата ‚s‘ в началото на думата пред съгласни като ‚p‘, ‚t‘ се произнася „ш/щ“-> z.B springen <шпринген>, stehen <ще:ен>, sprechen <шпрехен>, der Staub <дер щауб>. Буквата ‚s‘ в началото на думата пред гласна се произнася „з“> z.B. der Senf (горчица) <дер зенф>, sehen <зе:ен>, sauber <заубър>, die Sage (легенда, предание) <ди: заге>, НО когато в думите има ‚ss‘, то се произнася „с“-> z.B. vermissen (липсва ми нещо, някой) <фермисен), das Misstrauen (недоверие към някого, нещо) <мистрауен>. Буквата ‚ß‘ (есцет) се изписва след две гласни или дълга гласна и се произнася „с“-> z.B heißen <хайсен>, beißen (хапя; дъвча) <байсен>, die Maßnahme (мярка) <ди: ма:сна:ме>. Буквата ‚w‘ („ве“) се произнася като „в“, а буквата ‚v‘ („фау“) като „ф“ в началото на думата, НО има изключения, разбира се -> z.B. werden <верден>, wieder <ви:дър>, wenn <вен>, NB! das Verb <дас верб> (защото не е немска дума :D), vertrauen <фертрауен>, vertragen <фертраген>, а за останалите случаи се използва ‚f’-> der Feind (враг) <дер файнд>, greifen
<грайфен>, NB! der Vater <дер фатър>, der Vetter (братовчед) <дер фетер>. ‚ei‘; ‚au‘; ‚ie‘ тези буквосъчетания се наричат дифтонги и се произнасят съответно <ай>, <ау> и последното е удължено „и“- <и:>. Примери: meisten <майстен>, die Haut (кожа) <ди: хаут>, gießen (сипвам, наливам) <ги:сен>. Буквосъчетанието ‚chs‘ се произнася „кс“-> z.B. wachsen (раста, пораствам) <ваксен> Правилото за произнасяне на кратки или дълги гласни е следното: две гласни, ‚h‘ след гласна, и буквосъчетанието ‚ie‘ означават ДЪЛГИ гласни -> z.B. das Haar (коса) <дас ха:р>, der See (езеро) <дер зе:>, nehmen <не:мен>, wieder <ви:дър>; при натрупване на няколко съгласни след гласна, тя е КРАТКА -> z.B. der Adler (орел) <дер адлер>, der Strumpf (дълъг чорап) <дер щрумпф>. Буквата ‚z‘ (цет) се произнася „ц“, а не „з“, както в английския език -> schwarz <шварц>, der Zauber <дер цаубър>, zehn <це:н>.