МОЕТО ПЪТУВАНЕ С ЛОЯЛ ТРАВЕЛ Как започна всичко... Искахме да отидем на лятна почивка, но и двамата бяхме заети до края на септември. Потърсихме варианти и се оказа, че по това време в Египет, Тунис и Турция температурата е около 30 градуса. Помислихме малко и решихме, че в Тунис ще се изкушим от допълнителните екскурзии (бедуински села, оазиси, бъгита в пистинята и прочее) и няма да си починем. От курортите в Египет Шарм Ел Шейх се оказа скъп за нас, а в Хургада вече сме били. Остана южна Турция, която ни се стори хем достъпна, хем интересна, защото там сме ходили само в Истанбул. От турските курорти си избрахме Алания, на 130км източно от Анталия – спечели ни една невероятна панорамна снимка от крепостта на градчето. След кратко проучване на цените се обърнахме към Лоял Травел, където имаме и 3% отстъпка като лоялни клиенти. Спряхме се на хотел Ананас 4* заради страхотното му местоположение (на 2км от центъра на Алания и със собствен плаж) и ниската цена (цялата почивка от 2ри до 9ти октомври за двама излезе около 1300лв. – хотел all inclusive, полет, трансфер, застраховка и летищни такси). Прякор: „Където слънцето се усмихва” (Güneşin Gülümsediği Yer) Местоположение:
Турция, Анталия
Жители (2009г.): 94316 Сайт: www.alanya.gov.tr
Ден 1 Ето така една мрачна и дъждовна октомврийска сутрин си стегнахме багажа и след час и 40 минути полет примижахме под яркото южно слънце. Усмихнати стюардеси на България Еър ни пожелаха приятна почивка, а лениви летищни носачи ни забавиха багажа; изобщо всичко както си му е редът. Трансферираха групата ни до хотела, настанихме се и успяхме да изгоним двете напористи пикола, които нахлуха в стаята да демонстрират пускане на телевизор и отваряне на хладилник. Взехме по един бърз душ (озадачени от течащата солена вода), и излязохме да изследваме вечерна Алания.
1
Изглед от кея – нощна Алания е шарена...
Диди и аз, зад нас са стените на крепостта.
2
Ден 2 На сутринта реших да пропусна замисления джогинг, все пак съм на почивка. Хванахме закуската към края й – към девет (защо закуската продължава едва до 9:30 е въпрос, над който недоволствахме известно време). Храната беше окей като количество и качество; нямаше разнообразие от плодове, тоест имаше сливи, ама хайде сега, нали не за това сме дошли. След закуска се качихме да се приготвим за излизане и аз, готов за около 18 секунди, прекарах десетина минути в нетърпеливо пречкане на Диди. Бяхме решили през първия ден да се изкачим до крепостта и да потърсим гледката, която толкова ни порази и решително ни спечели за курорта. Хотелът беше на около два километра от началото на полуостров Алания и неусетно ги изминахме, потънали в снимки и въздишки. Започнахме изкачването към крепостта встрани от пътя и туристическия поток. Навсякъде, където пътуваме, се стараем да намерим свои, уникални изживявания и съзнателно страним от утъпканите туристически пътеки. Така и този път се ориентирахме сами по тесните улички на стария град и когато те свършиха под възвишението с руините на древна Алания (и драките и бодилите на съвременна Република Турция - бел. Диана), ние смело щурмувахме крепостта право нагоре (а бях по чехли! – Бел. Диана). Гледките бяха прекрасни. Изглед на североизток от подножието на крепостта.
3
От върха на крепостта – посока запад.
Южният край на полуострова завършва със скалист нос, а далеч долу са круизните корабчета.
4
Неусетно стана следобед. Върнахме се в хотела твърде късно за обяда, но имаше „турска закуска”, която представляваше палачинка с нещо. Какво нещо ли? Пет дена го ядохме, гледахме как бабата туркиня ловко го размазва по палачинката, чудихме се и пак ядохме, но и досега нямаме никаква идея. Беше вкусно. Следобед отидохме на плаж. Аз не обичам особено да се пека като гущер, предпочитам да плувам (и да си ходя), но Диди се беше заканила да се върне в България с хубав тен. Хотелът ни имаше собствени шелонги, върху които се разположихме, а малко барче с неограничено количество студена бира Ефес компенсираше плажните неудобства – жега, прах и предали се на сладкишите едри руски лелки (които сякаш са навсякъде по света; сигурно дори и на Марс да открият море, първият звук, който роботчето на НАСА ще чуе, ще е „Эй, малышка! Принеси мне пива!”). Морето определено е по-чисто от родното, но и чувствително по-солено. На прибоя дъното е каменисто, но навътре преминава в пясъчно. Отначало водата ни се стори неестествено празна, но тогава се сетихме, че просто тук липсват водорасли, щипалки, кафеви неиндефицирани биологични маси, наелонови торбички, пластмасови бутилки и опаковки на храни. Само чисто, синьо море.
Ден 3 За следващия ден бях планирал да отидем на картинг – в Алания има голяма писта, така че навих Диди да се пробваме.” Само на два километра от хотела е”, казах. Час и половина по-късно, малко замаяни от обедното слънце, стигнахме до пистата, която се оказа ле-е-ко извън града. Представляваше голямо хале, бучащо от нервни бензинови двигатели. На мен кръвта ми кипна и възбудено се приготвих, но на Диди й стана нещо лошо и се задоволи да гледа от пейките. Подкарах малката формула и демонстрирах завидни пилотски умения, които за съжаление останаха недокументирани, поради факта, че заключихме раницата с фотоапаратите в шкафче, ключът за което остана у мен. Но според 100% от публиката (има предвид мен – бел. Диана) карах превъзходно! Слязох с треперещи пръсти, обърнат назад перчем и черни линии от пот и сажди по лицето, но ухилен като дявол. Върнахме се в хотела и хванахме края на обяда, който се оказа поправителен за тези, които не бяха си изяли вечерята. Диди си затвърди мнението, че ще кара на плодове и сладкиши (защото не понася пикантна/люта/чеснова кухня), а аз опитах 6 вида месо и тъжно установих, че всичкото е телешко. И все пак разнообразието от салати спаси положението. После душ, кратка почивка и релакс на плажа... След вечеря решихме да дадем шанс на анимацията в хотела, т.е. организираните забавления. По принцип се анимираме предостатъчно и сами, но също така сме и любопитни (пък и миналата вечер дочухме руско караоке, което звучеше смешно), така че след вечеря се подредихме край басейна. Забавлението започна с жена на средна възраст, която излезе на сцената и започна да вика по микрофона: „Беларусия! УРА! Украйна! УРА! Русия! УРА! Болгария! УРА! Латвия! УРА!...” Когато изреди повечето от страните от Варшавския договор, тя започна да ги повтаря, като този път настояваше и на ответ от публиката – туристите да викат, ръкопляскат и свирят , като си чуят родината. Като установи, 5
че болшинството от зрителите са от Беларус и Русия, аниматорката започна да ги състезава по шумност; някъде около този момент се сетихме, че имаме нови серии на House MD на лаптопа в стаята и оставихме братушките да се анимират с викане и турска водка. Сцената до басейна на хотела, където протичаше „анимацията”
Ден 4 На третия ден отплавахме на круиз около полуостров Алания, като го спазарихме с един пират на пристанището за общо 10 евро. Топло слънце, морски бриз и страхотни гледки - наслада за сетивата и душата. Пристанището на Алания.
6
Диди се наслаждава на слънцето и морския бриз.
Готови сме за отплаване.
7
Ден 5 Взехме си колела под наем, купихме си от един супермаркет вода и 2 бутилки айран и поехме на изток. Магистралата минава на метри от плажа, а почти по цялото й протежение има крайбрежни алеи с палми, което прави пътуването с велосипед абсолютно удоволствие. Така неусетно продължихме почти 20 километра, а идиличната атмосфера биваше нарушавана единствено от разскърцалия ми се ляв педал. Поглеждам как вляво се издига могъщата снага на планината Таурус, а слънцето над нея гали кожата с топлите си лъчи; скръ-ъ-ъц. Обръщам се надясно, където се разбиват тюркоазените вълни на средиземно море и носят свеж, солен морски полъх; скръ-ъ-ъц. Диди щеше да катастрофира от смях. Ама то не е необходими всичко да е перфектно, за да си щастлив. Кадър от видео, което направих в движение.
Ден 6 Днес се отправихме с колелата на запад, минахме през центъра на Алания и покарахме от другата страна на полуострова. Малко случайно попаднахме на най-известния плаж в околноста – Клеопатра Бийч (кръстен на египетската принцеса, коята получава Алания и областта като подарък от влюбения Марк Антоний). Плажът тук е чист и изцяло пясъчен - за разлика от източната страна на полуострова – но пък веднага става дълбоко. След като се наплажувахме се прибрахме в хотела и се излегнахме за дрямка в стаята.
8
Идилична гледка от балкона ни в хотела, станал сцена на последващите събития.
Следобед времето започна осезаемо да се променя. Към обяд се бяха появиха бели, невинни на вид, пухкави облачета, но сега цялото небе на север, над планината, се покри от оловно-сив буреносен фронт. Вечерта поривите на вятъра се усилиха, палмите се люлееха, а въздухът беше пропит с влага. Заспахме сгушени, а навън, високо над Таурус, светкавици раздираха небето. Събуди ме дълбоко бучене и трясъци на дърво и ламарини. Поривите на вятъра блъскаха прозорците и се чуваха капки, пляскащи по стъклата. В този момент стреснато се сетих, че оставихме хавлиите и куп дрехи на терасата „да съхнат”. Притеснено си представих как в момента хавлиите ни, като огромни шарени птици, летят към Египет и скочих на крака. С „Мило, хавлиите!” събудих Диди, и светкавица подчерта цялата драматичност на ситуацията. Двамата - сънени, бързащи и залитащи в мрака намерихме вратата към балкона и аз, припряно, широко я отворих, с което поканих тропическата буря в стаята, а тя ме блъсна и нахлу мокра и фучаща. Застинах за миг там, сред поривите на вятъра, носещ откъснати листа и студени капки дъжд, обърнах се към Диди, която ме следваше плътно и, къде триумфално, къде уплашено, я информирах с вик: „Буря-я!” Не й оставих време за критичен отговор, ами ловко изскочих на терасата - гордея се с почти котешки рефлекси. За зла беда бе валяло от известно време, а подът бе покрит с обли плочки; в резултат лъвският ми скок поднесе, направих пирует и така изритах единия от пластмасовите столове, че почти успях да го изхвърля от балкона. Цялата тази грация завърши, разбира се, с тежко ТУП. „Добре ли си?!” чух да крещи Диди; „Да-а”, измяуках тихо, защото си бях изкарал въздуха, и се изправих, вече внимателен като пенсионер на лед. Събрахме набързо прогизналите вещи, внесохме ги вътре и се скрихме обратно. Диди се беше уплашила доста, така че я успокоих в сигурната си, 9
мъжка прегръдка, за което тя ми се отблагодари, като ме попита защо не внимавам и защо така съм я стреснал. На последното не намерих уместен отговор - да не би да съм искал да падна!? – така че мрачно й заявих, че ще трябва да свиква с моите особености.
Ден 7 След закуска върнахме колелетата и тръгнахме да потърсим нещо за четене – вестници, списания, книги - каквото и да е на разбираем език. След половин час напразно обикаляне из центъра си дадохме сметка, че за 6 дни никъде не видяхме книжарница, а само в няколко магазина имаше турски таблоидни вестници. След още половин час тъкмо започнахме да одумваме непросветеността на съседите, и ни упътиха към супермаркет, в който най-накрая намерихме и списания на английски. Аз се въоръжих срещу скуката с Newsweek, а Диди си намери GEO. Въпреки среднощната тропическа бура, времето по обяд се оправи и дори грейна слънце. Възможността за последен плаж ни изкуши и времето до вечеря прекарахме на шезлонгите – аз си прочетох списанието и затвърдих коремния си тен, а Диди подходи отговорно и се опече равномерно от всички страни.
Ден 8 Посрещнахме със смесени чувства деня на отпътуване – от една страна прекарахме чудесно, от друга хотелът вече леко ни поомръзна, а от трета - определено не ни се прибираше към работното ежедневие и задълженията вкъщи.
Равносметката Добихме нови впечатления от южна Турция и определено ни хареса. Самата Алания е хубав, гостоприемен малък град и за една седмица не ни омръзна да я обикаляме. Успяхме хем да се впуснем в различни приключения, хем да си отпочинем. Освен това се върнахме от лятната си почивка на 9-ти октомври с чудесен тен! Доволни сме от организацията на почивката и грижите на домакините, като сме наясно, че качеството и цената са обвързани, а за хотела платихме сравнително малко. Определено ще пътуваме отново в Турция – следващият път може би в Мармарис... Ще ви пишем оттам! До нови срещи!
Автор: Йордан Димов Тел. 0878 363870 гр. София
10