Zdrave,bolesti,stradanie by Lyubomir Angelkov

Проф. д-р Дечко Свиленов

ЗДРАВЕ,

БОЛЕСТИ И

СТРАДАНИЯ

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Посвещава се на всички онези, които търсят отговор за причината и смисъла на страданията, както и за единствения път към вечния живот.

Автор: проф. д-р Дечко Свиленов Корица и предпечат: Любомир Ангелков Коректори и редакция: Елена Коцева и Лъчезара Йосифова Издава: Фондация „Приятели на България“ Печат: Инвестпрес АД Разпространение: 02 / 967-1446; fbs@dir.bg Първо издание - януари 2014; 10,000 ISBN 978-619-7015-12-6 Разпространява се безплатно.

Проф. д-р Дечко Свиленов

ЗДРАВЕ,

БОЛЕСТИ И

СТРАДАНИЯ Какво казват

Медицината, Религиите и Библията?

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ Въведение....................................................................................................... 5 Какво трябва да знаем за здравето?............................................................ 10 ПРОБЛЕМЪТ: Универсален проблем с много въпроси............................................... 20 Какво казва медицината за болестите?................................................ 25 Какво казват религиите за болестите и страданията?........................ 30 Какво мислят страдащи хора за болестите и страданията?............... 35 Библията – уникална и вечна................................................................ 40 Какво учи Библията за болестите и страданията?.............................. 46 Грехът...................................................................................................... 50 Зависимост между грях и страдание................................................... 57 ПРИЧИНИТЕ: 1. Страданията - следствие на закононарушение................................ 72 2. Защо да носим последствията?........................................................ 75 3. Светът е едно голямо семейство...................................................... 87 4. Страдания, които не се дължат на грях........................................... 90 ЛЕЧЕНИЕТО: Кое е разумното лечение?................................................................... 249 Стратегията на Бога............................................................................. 253 Великото дело на Кръста..................................................................... 257 Уникалност на личността и делото на Христос................................ 263 Успешното лечение.............................................................................. 272 Трите съдбоносни двойки................................................................... 274 СМИСЪЛЪТ на страданията.................................................................. 280 Утехата на страдащия християнин..................................................... 322 ИЗЦЕЛЕНИЕТО...................................................................................... 328 Изводи......................................................................................................... 398 Въпросите................................................................................................... 408 Авторът....................................................................................................... 411 Използвана литература.............................................................................. 412 Съкращения на библейските наименования............................................ 413 Азбучен указател на важни термини и понятия...................................... 414

„Думите на устата ми и помислите на сърцето ми, да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!“ (Псалом 18, 15)

ВЪВЕДЕНИЕ Три са най-важните въпроса, на които всеки трябва да търси и намери отговор. Те определят до голяма степен смисъла и целта на живота на човека. Първият и най-важен въпрос е „Има ли живот след смъртта?“. По тази тема през 2011 г. излезе малка книжка, която намери широк прием както в България, така и в чужбина. Вторият въпрос е за болестите и страданията. Всеки в една или друга степен е засегнат от тях, независимо от това, дали е вярващ в Бога или не, млад или стар, образован или не. Това е една от областите на живота, където се поставят и най-много въпроси. Когато дойде болест или страдание, човек по природа е свикнал най-напред да търси вината в другите, от където обаче не винаги може да се получи отговор, а да не говорим дали той ще е верен. Отговор трябва да се търси в трите области на човешкото познание – медицината, философско-религиозната сфера и Библията. Учението по този въпрос на медицината и на някои от религиите се споменават накратко в началото на книгата. Третият въпрос е темата за здравето, по която също вземам отношение. Един мъдър човек беше казал някога: „Философията търси истината, богословието я намира, а Библията я притежава.“ Темата за болестите и страданията в настоящата книга се разглежда предимно от позицията на Библията. Основанието ми за това е, че Библията е единствената книга в света, която по характер и съдържание е несравнима с никоя друга книга. Това е така, защото Авторът на Библията е Сам Бог. Тя е книгата на Бога. И тъй като Бог е Творецът на човека, Той може да ни даде правилен отговор и пълна информация относно здравето, болестите и страданията. Всички останали източници на информация в света имат до голяма степен субективен човешки елемент и

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

затова не винаги може да се търси съвършенство в тези източници и да им се гласува доверие. Тъй като в настоящата книга има над хиляда и сто цитата от Библията, то препоръчвам на читателя, когато я чете, да има на разположение и Библията. Мотивация: Много са въпросите, които се поставят във връзка с болестите и страданията, и всички тези въпроси са напълно основателни. Човек иска да знае защо изобщо има болести и страдания, какъв е техният източник, защо са разпределени неравномерно между хората, защо понякога добрите хора страдат, а лошите благоденстват? Ами как да си обясним, когато малки деца боледуват или се раждат с недъзи? Можем ли да стоим безмълвни при писъците на една майка, плачеща над мъртвото си дете? А когато невръстни деца вървят след саркофага на своята майка, което са преживeли някога моята съпруга и двамата й малолетни братя? Тогава какъв отговор да намерим? Защо заради безумието и престъпленията на едни, трябва да страдат други? Мнозина се питат: „Защо именно на мен се случи това? Та аз ли съм най-лошият?“ Защо природни бедствия, инциденти или атентати отнемат живота на хиляди невинни хора? Какво да мислим за болестите и страданията – възмездие, наказание, изпитание, случайност или пък възможност, за да си заслужим рая? Имат ли смисъл болестите и страданията? След като страданията са един универсален проблем, то те трябва да имат и една универсална причина. Коя е тя? Ние вярваме в един любящ, справедлив, милостив и дълготърпелив Бог. Тогава откъде са тези страдания? Но нека бъдем коректни и се попитаме - имаме ли право да обвиняваме Бога за милионите жертви в газовите камери по време на Втората световна война, за жертвите от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, за избитите по време на средновековната инквизиция и кръстоносните походи? Ами жертвите на религиозните войни в миналото и днес? Мълчи ли Бог при тези безброй страдания, или пък ни говори със силен глас, но ние не искаме да Го чуем? Мнозина са страдащите, които поставят въпроса „защо?“, но малцина са онези, които се питат: „Какво Бог иска да ми каже с моето страдание?“. Преди да намерим отговор на многото въпроси за болестите, ние трябва да отговорим на някои важни въпроси за здравето: „Кой е източникът на здравето, защо се дава то и как човек се отнася към здравето си?“

Мнозина си мислят, че здравето е нещо естествено и закономерно, едва ли не задължително, което трябва да притежаваме. Това е една голяма самозаблуда, на която вярват само онези, които не знаят какво е болест. След като Бог е дарител на здравето, то Той има право да знае какво правим ние със здравето. Може би малцина знаят, че злоупотребата със здравето Библията определя като грях. Важна мотивация за съставянето на настоящата книга е и оскъдната литература по темата. Рядко се чуват и проповеди в църквите относно страданията и тяхната причина. Библейското учение за страданията има комплексен характер и се гради върху няколко основни фактора: 1) Основната причина е първородният грях, както и действието на закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание. Прави се съществена разлика между причина и причинител на страданията. 2) Действието на закона за биологичнодуховната наследственост. 3) Човекът е част от световното семейство, поради което дейността на едни може да бъде причина за страданията на други. Така страданията могат да бъдат следствие от нарушаване на социални закономерности в обществото. 4) Бог допуска страданията или като изпитание, или като следствие на греха, тъй като грехът е несъвместим с Божията праведност и святост. Бог не наказва човека поради омраза или възмездие, а от любов към него изпълнява закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание. 5) Господ обича човека, поради което Той гледа на болестите и страданията от позицията на вечността. 6) Бог притежава абсолютен суверенитет в отношението Си към човека. 7) Голяма част от страданията нямат връзка с извършен личен грях или пък могат да бъдат следствие от неосъзнат грях. Основното в този комплекс от причини е законът за причинно-следствена зависимост между грях и страдание. Грях е всичко, което се върши срещу Божията воля и което отделя човека от Бога. Чрез нарушението на Божия закон човек става подвластен на злото и страданието. Това са последствията от нарушения закон. И от тук логическият извод е, че не Бог наказва, а наказанието се осъществява по силата на нарушения закон. Така е и в сферата на обществения живот на човека. Грехът, т.е. нарушението на Божия закон, е най-тежката болест, от която страда цялото човечество. Човек не е в състояние по никакъв начин сам да се освободи от греха и от неговите последствията – страданията. Това може да направи единствено Бог. За да се справи със страданието, Бог

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

трябваше най-напред да премахне причината - грехът. И това стана чрез великото дело на Кръста на Голгота, извършено от Господ Иисус Христос - уникалната личност, несравнима с никоя друга личност в цялата човешка история. Така Бог извърши Своята част в премахването на причината за страданията. За да бъде лечението на греха успешно, победата от Голгота трябва да бъде приета лично от всеки един човек. Христос каза на Никодим как може да стане това – чрез новорождение (Иоан 3, 3). Библията учи, че грехът не е единствената причина за болестите и страданията. Ето защо, когато дойде страдание, най-напред трябва да се потърси конкретната причина. В книгата са посочени повече от 40 възможни причини за страданията, които биха помогнали на страдащия да намери истинската причина за своето страдание. Препоръчвам, читателят внимателно да се запознае с тези причини, за да не се самообвинява напразно в грях, когато дойде страдание. По този начин ще се отговори на първия от трите основни въпроса: а) Откъде е дошло страданието (причината)?; б) Защо е това страдание (смисълът) ? и в) Как да се получи освобождение от причината (лечението)? Всяка болест завършва или с оздравяване, или пък с преминаване към вечността. Разбира се, че всеки болен живее с дълбоката надежда, че ще оздравее. Оздравяването може да стане по три начина: а) Благодарение на медицината; б) Чрез многобройните методи на природолечение и защитните сили на организма; в) Чрез божествено изцеление - чудо. На темата за изцелението трябва да се обърне особено внимание, за да не се търси целителна сила там, където я няма, или пък човек да си мисли, че е получил изцеление от предмети или места, които не могат да бъдат източници на чудотворна сила. Препоръчвам на читателя да се запознае добре с въпросите: „Какво е чудо?“, „Кой може да върши чудеса?“, „Защо Бог върши чудеса и каква е тяхната цел?“ и „Божиите методи на изцеление“. За да потърсим и очакваме изцеление, трябва задължително да си отговорим на въпроса: „Какво е отношението ми към Бога – източникът на изцелението - и към методите, чрез които Той изцелява?“ Предназначение и цел: Книгата е предназначена както за здрави, така и за страдащи хора, за невярващи в Бога, но също и за последователи на нехристиянски религии и разбира се, най-вече за християни. Невярващите ще видят, че не може да се отговори на въпроса за произхода на болестите и страданията без

съществуването на един справедлив Бог. Заблудените и суеверни хора трябва да знаят, че има един единствен и истински Бог, Който се откри на хората в лицето на Господ Иисус Христос. А на християните ще се напомни чрез тази книга, че нищо в живота на човека не става без знанието на Бога и че в дни на страдание могат да разчитат на помощта на Този, в Когото вярват. Здравите трябва да знаят, че здравето им е дар от Бога и те не трябва да злоупотребяват с този дар. В книгата страдащият ще намери отговор относно причината, смисъла и пътищата за облекчаване и преодоляване на страданието. Подробно се представя библейското учение, че не всички болести и страдания са следствие на съзнателно или несъзнателно извършен личен грях. Наред с темата за болестите и страданията авторът взема отношение и към някои основни въпроси на християнската вяра (грях, молитва, личността и делото на Иисус Христос, чудеса, новорождение и др.), разгледани от позицията на светата Библия. За тези, които нямат времето и търпението да прочетат цялата книга, представям темата в кратка резюмирана форма в края на книгата като „Изводи”. Поради изключителната сложност на темата напълно осъзнавам голямата си отговорност към читателя. Едва ли е възможно да се даде отговор, който напълно да удовлетворява всички читатели. Ето защо при разработката на темата аз се придържам стриктно към учението на Библията и в значително по-малка степен цитирам възгледи и мнения от други източници. Старал съм се максимално да редуцирам личното си мнение по темата. С радост и благодарност ще приема от читателите мнения, коментари, отзиви и лични опитности по тази така важна тема. Авторът Рождество Христово, 2013

Текстовете от Библията са взети от изданието на Св. Синод на Българската православна църква, ББД 1993 г.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗДРАВЕТО? Преди да говорим за болести и страдания, ние трябва да знаем какво е здравето, откъде идва то, за какво се дава, как се отнасяме към него, как човек може да изгуби здравето си и какво трябва да направи, за да го възстанови, и накрая - има ли животът на човека смисъл, ако той не е здрав? Мнозина ще си помислят, че това са излишни въпроси, тъй като здравето според тях е нещо естествено и едва ли не задължително. Такива размишления изчезват напълно, когато изгубим този ценен дар. Тогава мнозина атеисти стават набързо „религиозни“ и започват да обвиняват Бога с елементарния въпрос „защо“. За съжаление този въпрос поставят обикновено и вярващи християни. Когато се разболеят или ги сполети страдание, първото, което правят, е да викат към Бога „Господи, защо?“. Аз никога не съм чул християнин, който е здрав, да се обърне към Бога и да Го попита: „Господи, защо съм здрав, за какво искаш да използвам това мое здраве?“. Това е един задължителен въпрос към Този, Който дарява живота и здравето ни. Той има право да знае как ние хората боравим с тях и за какво ги използваме. Получателят на този дар – човекът, се задължава към дарителя - Бога! И не само се задължава, но той носи и отговорност за този дар. Ето защо е много важно да имаме достатъчна и правилна информация за този неоценим дар. За съжаление интересът за болестите и страданията е много по-голям, отколкото за здравето, с което безразсъдно се злоупотребява. Мнозина се молят Бог да възстанови изгубеното здраве, но малцина се молят и благодарят за даруваното им здраве. Нека да отговорим съвсем накратко на поставените в началото седем въпроса. Какво представлява здравето? Ако отворим интернет на понятието „здраве“, ще са необходими много дни, за да може човек да прочете всичко. А дали ще разбере всичко, това е отделен въпрос. Затова аз ще се огранича с краткото и разбираемо определение, което Световната здравна организация (СЗО) от 1946 г. дава на понятието „здраве“. „Състояние на пълно физическо, духовно и социално благоразположение, както и липса на заболяване, неспособност и непригодност“. Ще си позволя да дам и едно опростено медицинско оп-

ределение: „Здравето е състояние, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващата и отдаваната маса и енергия са приблизително едни и същи“. Или с по-разбираеми думи - че има баланс между това, което човек поема от околната среда, и това, което отдава. Медицината го нарича „балансирана обмяна на веществата“. Наруши ли се това взаимоотношение, тогава организмът или затлъстява, или отслабва, т.е. и в двата случая боледува. От индивидуална гледна точка здравето е доста относително и разтегливо понятие. Едни казват, че са здрави, когато нищо не ги боли, докато други така са свикнали с даден телесен проблем, че не му обръщат внимание и се смятат за здрави. Сигурен съм, че светът е пълен с хора, които се считат за здрави, само поради това, че не чувстват и не знаят за своята болест. Те нямат представа до каква степен отделни телесни или душевни функции и параклинични показатели не са им в ред. А това се установява само ако се подложат на специални медицински изследвания. В този случай такива личности се ръководят от общоизвестното неписано правило, че „незнанието е източник на спокойствие“. Границите между здраве и болест понякога са много близки и могат да се установят само чрез прецизни медицински методи. А изразът на лекаря „показателите са в границата на нормата“ трябва винаги да се преценява и от индивидуална гледна точка. Метафорично някои популярни медицински книги определят като здрав човек онзи, който не е страдал и не страда от нито една от всички известни на медицината болести взети заедно. Едва ли има такъв човек. А на въпроса на някои: „Как си?“, се получава понякога не особено насърчителния отговор: „Щом мога сам да се обличам и обувам, добре съм“. Като се имат предвид тези определения за понятието „здраве“, както и неговия относителен характер, може да се направи изводът за много по-голямата актуалност и широкомащабност на болестите и страданията, отколкото те са в действителност. Това значи, че много са хората, които се смятат за здрави, въпреки някои незначителни отклонения от физиологичните показатели. Такива хора са подчинени на максимата „Не е болка за умиране“. Кой е източникът на здравето? На този въпрос медицината не може да отговори. Тя само може да установи наличие или липса на здраве. Въпросът защо едни се раждат здрави, а други не, е преди всичко идеологически, а не медицински. Ме-

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

дицината може да говори за наследствени фактори и тяхната генетична обусловеност, но няма отговор, защо при дадени индивиди това е така, а при други не. Медицината може да бъде прекрасен диагностик, терапевт и профилактик, но тя не може да проникне отвъд етиологията (причината) за дадена болест. Тогава откъде идва здравето? На този въпрос никога не може да се отговори, ако не се приеме съществуването на Творец, Който е създал човека и го е надарил с този безценен дар – здравето. И тук задължително навлизаме в необятния свят на безбройните религии, които по въпроса за Бога и здравето твърде много се различават една от друга. По-късно ще засегна накратко позицията на някои от по-известните религии по този въпрос, но тук ще представя с няколко думи библейското виждане за източника и целта на здравето: 1) Библията учи, че Бог е създал едно съвършено Творение. „И видя Бог всичко, що създаде, и ето беше твърде добро.“ (Битие 1, 31). Бог създаде две съвършени и напълно здрави човешки същества (Адам и Ева), които надари със свободна воля. Те в началото не познаваха болест или страдание. 2) Библията учи още, че Бог може да възстанови както изгубеното здраве, така и да върне мъртвия човек отново към живот. „Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти, казва Господ (Иер. 30, 17). И още: „Той изпрати Словото Си и ги изцели“ (Пс. 106, 20). 3) Библията учи, че човек не трябва да поставя здравето като съдържание, смисъл и крайна цел на своя живот. Здравето е потребно, но не е абсолютно необходимо за достигане на крайната цел на живота ни тук на Земята - Царството Божие във вечността. 4) Библията учи, че здравето е дар от Бога. Ето защо, човек носи голяма отговорност за това, как постъпва със здравето. Ако някой е алкохолик, такъв няма право да обвинява Бога или другите за чернодробната цироза, от която страда. Така също и пушачът не трябва да обвинява нито Бога, нито близките си за белодробния рак, от който е заболял. А какво да кажем за наркоманите, които унищожават не само тялото си, но и душата си? Здравето при тези категории хора очевидно няма голяма стойност. При здравомислещия човек то добива такава стойност, когато е безвъзвратно изгубено. Отговорността за здравето си той носи още тук на този свят, а да не говорим за вечността, откъдето връщане няма. Съвсем друг е въпросът до каква степен човек лично може да допринесе за запазването, подобрението и възстановяването на своето здраве и за здравето на другите. Върху този въпрос се гради огромната кулинар-

на индустрия, както и безбройните атрактивни форми на здравословен начин на живот от сферата на спорта, фитнеса, диетологията, източните философии, окултизма и т.н. Освен комерсиалната страна тези области крият една сериозна опасност - здравето да се постави като смисъл и цел на живота на човека. Много по-актуален е обаче въпросът до каква степен човек може да разруши своето здраве и здравето на другите. За какво се дава здравето? Тук могат да се дадат различни отговори. Ето някои от тях: 1) За мнозина отговорът е много ясен – аз съм здрав, за да си живея, както ми харесва, да се чувствам независим от никой, да върша това, което ми е приятно, и да мога да постигна това, което искам. 2) Заинтересовани институции или работодатели искат техните служители да са здрави, за да им носят печалба. Затова някои институции не назначават на работа хора, които имат проблем със здравето. Дори се въздържат и от назначаване на бременни жени. 3) А какво би станало със здравната система, ако всички са здрави? Явно е, че тази система по някакъв начин е заинтересована не всички да са здрави. Аз имам лични преживявания в това отношение. 4) Разбира се, че във всяко общество има и такива прослойки, които не се радват на здравето на другите, робувайки по този начин на небезизвестната шопска максима: „Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е зле.“ 5) Някои политически системи нямат особен интерес от духовното и морално здраве на народа си, защото един болен и робуващ на пороци народ, много по-лесно се управлява. 6) Коректен е отговорът, който мнозина дават: „Аз съм здрав, за да мога да си върша професионалните, обществените и семейни задължения и да се радвам на това, което мога да постигна.“ Нито един от тези отговори обаче не съответства напълно на основното предназначение на здравето, което дава Източникът на здравето – Бог. Отговорът намираме в Книгата на Бога – Библията и този отговор гласи: Бог дарява здравето, за да реализира нещо съвсем определено в живота на отделния човек или на цели народи: Това е постигане и инвестиране на духовни и материални ценности в обществото и поколението, изпълнение на социални, естетически, нравствени, семейни и лични задължения, полагане на усилия за запазване на собственото здраве и това на другите, и накрая достигане на най-важната цел в живота – вечния живот при Бога. Като висш дар Божий то „съдейства за добро на тези, които

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

обичат Бога“ (Рим. 8, 28). Ето в това човек трябва да вижда смисъла и целта на здравето, което притежава. Както за всеки дар Божий, така и за здравето, човек носи отговорност пред дарителя, т.е. пред Бога, как и за какво го използва. Как човек се отнася към здравето си? Зная, че това е болезнен въпрос за мнозина. Някои отговарят: „Здравето си е мое и аз ще постъпвам с него така, както намирам за добре. Никой няма право да се меси в личната ми свобода. Ще си пуша, защото ми доставя удоволствие. Не ме интересува, че на цигарените кутии пише, че пушенето сериозно вреди на здравето. В края на краищата теб какво те засяга, че пуша и си руша здравето!!!“ И това не се отнася само за цигарите. Това важи в същата степен и за алкохола, наркотиците, чревоугодието, много от развлеченията, плътските удоволствия, хазарта, самоизтезанията, болезнените зависимости, нехайството към хигиената и т.н. Известна е българската мъдрост: „Човек копае гроба си с устата, акълът и ръцете си.“ Обществото обикновено осъжда самоубийците, но приема с безразличие, лекота и толерантност всички тези случаи на системно самоунищожение на здравето, което не е нищо друго освен бавно самоубийство. И всичко това под предлог, че това обществото не искало да се намесва в личната свобода на другите, за да не накърни тяхното достойнство и човешко право. Или пък да не обиди дадена личност, която робува на някои от тези пороци. Това се върши, за да се поддържа някакъв фалшив мир или за да има определена изгода от този човек. Какво лицемерие и безлюбие! Та нали един родител никога не би се отнесъл така към детето си! След като ти нямаш кой знае каква голяма заслуга за един дар, който си получил – здравето, то елементарното възпитание те задължава да се съобразяваш с волята на Този, Който ти е дал този дар – с волята на Бога. И това не се отнася само за здравето, но и за всички останали дарове, които човек получава от Бога – времето, приятелите, финансите, материалните и духовни блага, семейството и т.н. Има дълбока мъдрост в думите на една 96-годишна госпожа – моя добра позната в Германия, когато на моя въпрос: „Как си, Фрида?“, тя винаги ми отговаряше: „Незаслужено добре“! Задължени сме да продължим нашите разсъждения в това отношение: ако човек не се съобрази с волята на дарителя, то съвсем нормално е той да носи отговорност за това. Тази отговорност може да добие различни

форми на изява – било в личен аспект или пък да се пренесе рано или късно върху поколението – и това е най-болезненото. Друго нещо особено важно – след като човек не се отнася с даден дар така, както дарителят иска, а злоупотребява с този дар, то няма никакво основание да се обвинява дарителя, когато този дар се изгуби. Един голям мъдрец беше казал някога: „Чудовищно е да се приписват на Божието провидение последствията от действия, които Той е забранил“. Има и такива, чиито размишления противоречат на всякаква логика: „Нека аз да си пийна повечко и да си изживея това удоволствие, пък после има средства за отрезняване!“ Някои алкохолици честно си признават: „Това „наздраве“ ми съсипа здравето.“ Ами как стои въпросът със заболяванията, предавани по полов път? Тук цената на едно кратковременно плътско удоволствие може да бъде изключително висока, дори и да прати човека в ада. Преди няколко години стана известно, че на една световна религиозна асамблея на млади хора в Кьолн (Германия) организаторите са раздавали безплатно презервативи, за да се предпазят евентуално от СПИН или пък от нежелана бременност. От СПИН могат и да се предпазят, но никога и от моралната разруха, която ще доведе такава една безразборна сексуална слободия. Средства, за да се предпази човек от по-малкото зло, има достатъчно, но средства за предпазване от тежките последствия от това зло няма. А те имат отношение към съдбата на човека във вечността. Ами безразсъдната употреба на лекарства, с които човек свиква и съзнателно се примирява с техните зловредни странични ефекти? Познавам млади хора, които, за да трупат мускулна маса, се тъпчат с лекарства, докато разрушат здравето си. Каква полза, че изглеждат като културисти? Не трябва да се подмине и пристрастяването към различни неща, на което мнозина робуват и накрая стават жертва. Днес е модерна телевизионната и компютърна зависимост, която за съжаление се наблюдава още при малките деца. След като се злоупотреби със здравето и дойдат последствията, тогава човек отива в другата крайност – да търси здравословни храни, здравословен начин на живот, медицинска консултация, помощ и т.н. Но много от нещата, които са повредени, са необратими.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

А какво да кажем за козметичните корекции на естествената красота? Тук суетата на мнозина се е превърнала в твърде щедър мастодонт за цяла индустрия. Никой обаче не пита дали скъпата козметика е здравословна и колко време се инвестира, за да се коригира онова, което Бог е дарил. Нещата, с които най-много се злоупотребява в този свят, са здравето, времето, парите и материалните блага, както и дарбите, свободната воля и демокрацията. Поради това пълно право има голямата мъдрост, изказана през погледа на вечността на човека: Не е толкова важно, че си здрав, богат и даровит, а е много по-важно за какво използваш здравето си, богатството си и дарбите си. Не е важно това, което притежаваш, а е много по-важно какво правиш с това, което притежаваш. Историята е пълна с примери за даровити личности, живели кратко, но оставили огромно духовно и интелектуално наследство на човечеството, както и за столетници, за които изобщо нищо не се знае. По-важно е да се погледне на нещата, с които най-много се злоупотребява от гледище на вечността. Там отговорността е огромна и съдбата - непроменима. Много от великите открития на науката служат за унищожение на човека. А да не говорим за демократичната форма на управление, с която мнозина невероятно много злоупотребяват. Ето това са само някои кратки размишления относно злоупотребата с един от най-ценните дарове – здравето. Защо пиша всичко това? Ами защото нашата тема е за болестите и страданията, а злоупотребата със здравето, богатството, дарбите, свободната воля и т.н. ни дава един от най-верните отговори защо има болести и страдания. Така аз отговарям и на поставения по-горе въпрос: Как може човек да изгуби здравето си? Освен по пътя на съзнателна или несъзнателна злоупотреба, има и много други начини, по които човек може да изгуби здравето си (хирургични случаи, инфекциозни болести, катастрофи, природни, политически и социални бедствия и т.н.). Но те обикновено би трябвало да бъдат обект на медицината или на други области на обществения и социален живот.

Какво трябва човек да прави, за да възстанови изгубеното здраве? Ще цитирам думите на Хипократ: „Ако човек иска да бъде здрав, то най-напред трябва да бъде попитан дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.“ За здравия човек това е наивен въпрос, но в никакъв случай за болния и страдащ. Тук могат да се дадат три възможни отговора: 1) Медицината призовава всеки, който забележи проблеми със здравето си, веднага да търси лекарска помощ. И това е нормално и би трябвало да го прави всеки (Сирах, 38 гл.). Така постъпват мнозина. 2) Но има и не малко други, които знаят, че не са здрави, но чакат състоянието им да стане такова, че да бъдат закарани по принуда на лекар. Или пък търсят алтернативни форми на лечение и самолечение, които се предлагат в изобилие. Не са рядко и онези, които просто чакат болестта да отмине от само себе си. 3) В Библията има безброй примери, където болни или страдащи най-напред се обръщат в молитва към Бога (Сирах 38, 9; Иаков 5, 14-15). Библията учи, че Бог е дарил на някои Свои служители дарби за изцеление. Има твърде много примери на чудотворно изцеление. Към тези три възможни отговора аз ще добавя думите на един мъдър човек, който казва: Грижи се за здравето си така, като че ли всичко зависи от теб, и се уповавай на Бога за здравето си така, като че ли всичко зависи от Него. Мисля, че тези думи обобщават всичко, което би могло да се направи за здравето. Здравето е нещо несигурно, което много лесно може да се изгуби. Не трябва да се забравя, че здравето е един дар, за който ние нямаме никаква заслуга, а и никаква сигурност, че ще можем да го запазим за дълго време. Още със зачатието в майчината утроба бебето е изложено на опасности. Има един много вълнуващ документален филм, който се казва „Тихият крясък”. Той показва как бебето се съпротивлява срещу бруталната намеса на гинеколога при аборт. Ако млади жени един път го видят, те никога няма да посегнат с лека ръка да отнемат живота на човек, който те сами съзнателно или несъзнателно са създали. А да не говорим, че от гледище на Библията абортът е убийство, тъй като в Божиите очи от зачатието до гроба човекът е пълноценен човек. След раждането несигурността на здравето е още по-голяма. Организмът е подложен на перманентни атаки от вируси, бактерии, паразити,

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

химични и биологични отрови, непредвидими инциденти и какви ли не още опасности. Да не забравяме, че най-голямата опасност за здравето и живота на човека са самият човек и другите хора. Това, което човек може да направи на друг човек, не се среща при другите биологични видове. Човек се отглежда толкова трудно, а може да загуби здравето и живота си толкова бързо и лесно. Този факт поставя под съмнение въпроса дали здравето е най-великата ценност и дали от него зависи смисълът на човешкия живот. Има ли животът смисъл, ако човек не е здрав? Този въпрос може да бъде поставен и по друг начин: „Може ли здравето да бъде най-голямата ценност, т.е. най-важното, което човек притежава? И ако не притежаваме тази ценност, тогава струва ли си да живеем?“ Към тези въпроси обезателно трябва да се вземе отношение, тъй като за много хора здравето се е превърнало в център на съществуването, т.е. всичко се върти около него. С други думи здравето се е превърнало в бог, на когото се служи с всички възможни средства. От морално-етична гледна точка този въпрос няма абсолютно никаква стойност, тъй като светът е изпълнен с болести и страдания. Всички тези болни и страдащи хора нормално нямат ни най-малко желанието да се лишат от живота, макар че не са здрави. А това показва, че животът е поголяма ценност от здравето. Вроденото желание за живот е по-силно от стремежа за здраве. Но тъй като животът на този свят е временно явление, то следва задължителният въпрос: Може ли нещо временно, преходно и несигурно да бъде най-голяма ценност и смисъл на живота? Тук идваме задължително и до въпроса относно продължението на живота след биологичната смърт – има ли живот след смъртта? Науката, религиите и човешката опитност показват, че след биологичната смърт животът продължава във вечността. Подробна информация по този въпрос читателят ще намери в книгата „Живот след смъртта – какво казват науката, религиите и Библията?”. И така, здравето е дар Божий и велика ценност, животът на тази земя е още по-велика ценност, а вечният живот е най-великата ценност. Фактът, че вечният живот може да се наследи както от здрави, така и от болни и страдащи, показва, че здравето не е най-висшата ценност. То не е найважното, което на всяка цена трябва да се притежава, за да се достигне вечния живот. Освен това трябва да се знае, че мнозина здрави след смър-

тта си отиват в ада, а болни – в рая, т.е. достигането до крайната цел на човешкото битие, не зависи от това, дали сме здрави или болни. И отговорът на поставения въпрос – животът на човека има дълбок смисъл и тогава, когато той не е здрав. Тогава изразът, който често се чува в ежедневието: „Най-важното е да сме здрави, а всичко останало някак си ще се оправи” губи смисъл. Вярно е, че със здравето много неща могат да се оправят, но далеч не всички. Какво би станало, ако здравето беше най-голямата ценност, най-важното и смисъл на живота на човека? Ами тогава богатите щяха да дадат всичко възможно, за да го притежават, а бедните трябваше поголовно да измират. Но това не е така, което показва, че има и нещо по-ценно от здравето. А фактът, че човек съзнателно злоупотребява и дори унищожава тази ценност, показва, че здравето далеч не е най-великата ценност. И друго – натъкваме се на един непонятен парадокс: прави се какво ли не и се инвестира невероятно много, за да се запази здравето и да се забави остаряването, а същевременно се вършат неща, които са против здравословния начин на живот. От първото печелят хранително-вкусовата и фитнес индустрията, а от второто - фармацевтичната индустрия и лекарите. А дали човек има някакъв смислен интерес от цялата тази история, е доста съмнително. Всичко това съвсем не означава, че трябва да бъдем безразлични към това, дали сме здрави или не, или пък изобщо да не ценим здравето. Напротив, то е дар Божий, ние сме длъжни да го пазим и да се грижим за него, защото носим отговорност пред Този, Който ни го е дарил. В заключение един изключително важен въпрос: Може ли здравето да стане проблем за човека? Отговорът е „ДА“. Кога това може да стане? Когато човек не осъзнае смисъла на своето здраве, т.е. за какво Бог му го е дарил. И на второ място – когато човек злоупотреби със здравето си. Тогава здравето става проблем за човека.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

УНИВЕРСАЛЕН ПРОБЛЕМ С МНОГО ВЪПРОСИ Три са най-важните въпроса в живота на човека, на които всеки трябва да търси и да намери отговор. Първият въпрос е: „Има ли живот след смъртта?“ По тази тема излезе малка книжка, която за около две години претърпя единадесет издания с общ тираж 600, 000 екземпляра (септември 2013). Книгата възбуди огромен интерес не само в България, но и в редица други страни (досега е преведена на немски, английски и руски). Това показва, че задгробният живот е тема, която интересува всеки човек. Та нали всички един ден ще умрем и за никого не би трябвало да е безразлично какво идва след смъртта! Втората тема е за болестите и страданията. Всеки в известна степен е засегнат от нея, независимо дали е вярващ или невярващ, млад или стар, умен или необразован. Човек по природа е свикнал винаги най-напред да търси вината в другите. Ето защо осъзнавам своята отговорност за това, което пиша. И за да не нося аз тази отговорност, търся отговор на въпроса в медицината, религиите и Библията. Това са трите области на човешкото битие, които трябва да дадат отговор. Зная добре, че какъвто и отговор да се даде по тази тема, едва ли ще бъде едновременно приятен за всички хора. Преди няколко години в мой доклад по тази тема в Германия, аз представих библейското обяснение. От една малка част от аудиторията се получи доста остра реакция. Очевидно на тези хора не им е харесало какво казва Библията за болестите и страданията. Третата по значение е темата за здравето. Как хората реагират на страданията? Когато дойдат болести или страдания, хората реагират по различен начин. Ето няколко различни категории: 1) Някои посрещат страданията с обвинение, депресия, отчаяние; 2) Други с безразличие; 3) Божий промисъл, търпение; търсят смисъл и цел; добре разпознават гласа на Бога в страданията; 4) Правят всичко възможно, за да оздравеят и след това забравят, че са страдали; 5) За някои страданията са повод да отричат Бога, какъвто е случаят с Чарлз Дарвин, който става атеист, след като умира десетгодишната му дъщеря; 6) За други точно обратното – търсят и намират Бога; доближават се още повече до Бога и предоставят всичко

ПРОБЛЕМЪТ

в Негова ръка; 7) Има и такива, които не правят нищо за облекчаване на страданията, а ги използват като аргумент за богоборство. На такива трябва да се припомни известната немска мъдрост: „Не всеки кръст в този свят е пратил Бог от небето. Повечето от страданията са тези, които ние сами си причиняваме.“ Един обикновен пример потвърждава този факт: Хората и природата реагират по различен начин на Слънцето, което е едно за всички. Например восъкът се разтапя, но глината се втвърдява, едни го търсят и желаят, други го отбягват. Хората реагират по различен начин към Бога, който е един за всички. Едни Го приемат и Му служат, други Го отричат, трети Го заместват със свои божества. Хората реагират по различен начин и към парите, които са универсален феномен за всички. За едни те са благословение, за други - проклятие. На Голгота при разпятието на Христос имаше и двама разбойници, разпнати заедно с Него. Единият хулеше, другият молеше за милост. Същото е и по отношение на страданията, които са универсален феномен за всички. Чрез тях едни отиват на небето, други в ада. Всичко зависи от душенагласата и ценностната система на човека. Причината е в човека. По тази тема се поставят много въпроси, на които не винаги може да се намери задоволителен отговор. Ето някои от тези въпроси: 1) Защо изобщо има болести и страдания? Животът без тях би изглеждал много по-добър. 2) От къде идват болестите и страданията и коя е тяхната основна причина? Трябва ли да търсим вината за тях в някой друг? 3) Защо болестите и страданията не са равномерно разпределени между хората. При едни са повече, при други по-малко, а при трети съвсем малко? Можем ли да мислим, че болестите, страданията и продължителността на живота са програмирани още с раждането? И ако това е така, кой ги е програмирал? 4) Защо понякога добрите хора страдат? Но за да бъдем коректни, трябва да се попитаме защо се случват добри неща на лоши хора? Дали мнозина от хората не се отнасят към тази втора категория; 5) Ами как да си обясним, когато малки деца и млади хора боледуват, страдат или умират? Защо стоим безмълвни при писъците на една майка, плачеща над мъртвото си дете? А когато невръстни деца вървят след саркофага на своята майка? Тогава какво да кажем? В най-добрия случай - да тъжим заедно с тях. И един още по-загадъчен въпрос – каква е съдбата във вечността на абортираните, на починалите бебета и невинните деца? 6) Защо заради безумието и престъпленията на едни (обикновено политически

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

диктатори), трябва да страдат милиони други? 7) Защо именно на мен се случи това? Та аз ли съм най-лошият? Дали действително страдащият е толкова грешен, че така трябва да страда? 8) Защо някои се раждат болни или с някакви недъзи? 9) Защо природни бедствия и катастрофи отнемат живота на хиляди за кратко или по-дълго време? 10) А какво да кажем за нелечимите болести или безпомощната старост, когато човек е обречен и чака своя край? 11) Има ли някакво смислено обяснение при самоубийствените атентати, при които загиват стотици или хиляди невинни хора? 12) Какво да мислим за болестите и страданията – възмездие, наказание, изпитание, случайност, шанс чрез търпението си да заслужим рая или време за размишление? Или пък е прав св. Иоан Рижки (архиепископ на Рига, изгорен жив заради вярата си през 1934 г.), който казва: „Радостта и скръбта идват при нас независимо от нас, но и едната, и другата, могат да бъдат стъпала за възвисяване на нашия дух“. 13) Имат ли някакъв разумен смисъл болестите и страданията? 14) Как се отнасят здравите към страдащите - състрадание, злорадство, безразличие или бърза забрава? 15) След като болестите и страданията са универсален проблем, то обе зателно трябва да има и една универсална причина. Коя е тя? 16) Ако ние вярваме, че Бог е любов, че Той е справедлив, милостив и дълготърпелив, тогава как да си обясним болестите и страданията в този свят? Възможно ли е да не можем напълно да проумеем как се изявява тази Божия любов? Тъй като това е един от най-често задаваните въпроси, особено от невярващи, още тук отговарям само с няколко думи: Точно за това, че Бог обича човека, Той допуска болести и страдания, за да не страда човек в задгробния свят. От любов към човека Бог го предпазва от мъките на вечността. Както временните страдания,така и здравето, са Божият глас, чрез който човек се предпазва от вечните страдания. Като доказателство за Божията любов към човека е фактът, че Бог дарява толкова много неща, за да може човек да живее – Слънце, вода, дъжд, растителен и животински свят, плодородие, здраве и много други добри неща. И най-важното – Бог дари Своя Син Христос, за да може човек да наследи вечен живот. Ето това е израз на Божията любов към човека. Чрез всички тези неща Бог се открива на човека. Чрез тях човекът трябва да види своя Творец, да се обърне към Него и изпълнява Неговата воля. 17) Как се отнася Бог, когато милиони са били унищожавани в газовите камери в концентрационните лагери през Втората световна война,

ПРОБЛЕМЪТ

когато хиляди чернокожи са били превръщани в роби или безпощадно са избивани? Когато терористи забиват самолети в кулите на Световния търговски център, когато цунамита или чернобилската катастрофа отнемат живота на хиляди? А когато хиляди бедни в Индия умират по улиците и боклукчийските коли ги събират и ги изхвърлят на сметищата за боклук? Та и те са хора като нас, които имат душа за спасение! 18) Ами инквизицията и кръстоносните походи в Средновековието, които са вършени в името на религията? Как Бог се е отнасял към тези ужасяващи деяния на най-голямата християнска религия? Сигурното е, че тези деяния нямат изобщо връзка с Бога и вярата в Него. Отговор на този въпрос дава великият Достоевски в покъртителната сцена на срещата на великия инквизитор с Христос в романа „Братя Карамазови“, за което по-нататък ще стане дума. 19) И друг един въпрос, който се поставя от не особено религиозни хора: Ако Бог е любящ, милостив и всемогъщ, защо просто не премахне болестите и страданията или пък да направи нещо, те да не се случват? 20) Ами прокажените в миналото? Много лесно е било за обществата тогава да изхвърлят такива страдалци в димящата „долина на прокажените“, където да чакат последния си час. А ритуалния обичай в някои африкански народи да изхвърлят старите хора далеч от населените места, за да бъдат изядени от хищниците? 21) Как да се отнасяме към обилната източноокултна литература, която предлага твърде лесни рецепти за преодоляване на болестите чрез активиране на вътрешни или външни енергии и мобилизация на рационално-волевите потенциали на човека? 22) От болести не са пощадени и някои Божии мъже – например Иов, Даниил (Дан. 8, 27), Павел (2 Кор. 12, 7), Тимотей (1 Тим. 5, 23), Трофим (2 Тим. 4, 20). А най-великият страдалец на всички времена – Христос? Как да си обясним това? Та Той нямаше грях! 23) Каква е заслугата за дълголетието на един 90-годишен старец, който пуши цигара след цигара и не си знае границите при пиенето на ракия и кафе, или каква е вината за ранната смърт на починала 41-годишна майка на три малолетни деца? Не знаем защо. 24) А страданията на християните при гоненията и мъченичеството в миналото и днес? И те го приемат като нещо нормално, а не като необикновено. Училището на страданията е добре познато на много християни. В Библията никъде не се говори, че вярващият ще е освободен от болести и страдания. При мнозина става точно обратното. Защо това е така? 25) Как да се отнасяме към различните методи на лечение (трансплантация, хомеопатия, гентехниката и др.) или към изкуственото поддър-

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

жане на живота на пациента, когато някои от жизнените му функции вече са отпаднали? Да се предприеме ли съзнателно прекратяване на живота или да се предостави това право единствено на Бога? 26) И накрая на този дълъг списък от въпроси един необичаен по характера си и граничещ с фантазията въпрос: „Как би изглеждал светът, ако нямаше болести и страдания и човек трябваше да дочака смъртта си напълно здрав?“ Труден би бил преходът от едната форма на съществуване към другата без необходимата подготовка за втората. Болестите и страданията са една от формите на тази подготовка. В този смисъл се оказват верни думите на Х. Кемнер, който казва: „Пътят, който извървяваме, няма никакво значение, целта, която преследваме, е всичко.” Николо Макиавели е изказал тази максима през 15-и век още по-ясно: „Целта оправдава средствата.” Дълбокият смисъл на тези думи ще разбере само един истински вярващ в Бога човек, който е в състояние да надживее обстоятелствата в живота. Стандартен или патентован отговор на всички поставени въпроси няма. Нещо повече – много често стоим безмълвни пред неразрешими въпроси, на които не може да се намери никакво обяснение. Тогава ще трябва да се съгласим с думите на псалмопевеца, който казва: „И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи“ (Пс. 72, 16). Списъкът с такива въпроси може да бъде продължен до безкрайност. Но няма да има полза от тези въпроси, ако най-напред не си отговорим към кого ги поставяме. Всеки въпрос се поставя или към някой друг, или към самия себе си и разбира се, най-често – към Бога. Фактът, че поставяме въпроси, показва, че самите ние не сме в състояние да си отговорим. Иначе въпросите биха били излишни. Шансът да получим отговор от другите е или минимален, или никакъв. В най-добрия случай може да се получи грешен отговор. Така че и тук не може да се надяваме на някакъв смислен отговор. И тъй – остава третата възможност – да се обърнем за отговор към Бога или към институциите, които си мислят, че Го представляват тук, на земята. Това са религиите и философиите. Но нека да се обърнем най-напред към медицината.

ПРОБЛЕМЪТ

КАКВО КАЗВА МЕДИЦИНАТА ЗА БОЛЕСТИТЕ? Както споменахме вече, медицината се занимава с етиологията (причината), изявата (клиниката), диагностиката, лечението и профилактиката на болестите. Всичко това е една огромна област на човешкото познание, което при определени народи в миналото е достигнало изключително високо развитие. Днес също. Как медицината определя понятието „болест“? Аз, като патолог, ще се огранича с краткото, точно и ясно определение, което дава един от най-известните патолози в света - Рудолф Вирхов. Той определя болестта като „физиологичен процес, който се развива не на място, не по време и не по мяра“, в резултат на което организмът реагира с четирите основни симптома: tumor (оток), rubor (зачервяване), color (температура), dolor (болка). В това кратко определение се казва всичко във връзка с проявата на болестта като феномен. Едно елементарно сравнение ще ни помогне да разберем това определение по-добре. Когато водата, като природен феномен, се движи в определени граници, време и мярка, тя е нещо нормално и естествено, и жизнено необходимо. Но ако тя излезе извън тези граници на време, място и мяра, тя става голяма опасност за човека, причинява наводнения, събиране на вода в организма и т.н. Същото е положението и с огъня. Когато той гори в камината, е нещо естествено, приятно и полезно. Но когато излезе извън нея, става опасен – получава се пожар, т.е. нещо неестествено, патологично. А ето и едно друго определение, предназначено за по-широка аудитория: „Болестта е нарушение на нормалната жизнена дейност на организма, вследствие на въздействие на вредни външни фактори, генетични дефекти, наследствени предразположения и други“. Но нито в това определение, нито в цялата нозология (науката за болестите) се говори нещо за това, кой стои зад етиологията (причината) на дадено заболяване. Вируси, бактерии, паразити, бедствия и т.н. са само причинителите, чрез които се осъществява болестта. Така както ножът сам не може да причини рана, а трябва да се използва от някого, както бомбата сама не може да се взриви, а това трябва да направи някой, така е и при заболяванията и страданието. Къде е пусковият механизъм и кой го задейства, и защо? В този случай се отговаря на въпроса „как се причиняват“ болестта или страданието? И отговорът е ясен: чрез етиологичните фактори – в случая заразните агенти, ножа, взривното устройство и т.н.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Остава обаче открит въпросът „защо се причинява?“. Ето един елементарен пример: HIV вирусът е причинител на заболяването СПИН, т.е. с това се отговаря на въпроса от къде идва това заболяване. Но освен въпроса „как“, има и друг въпрос „защо“? За да се реализира специфичната активност на HIV-вируса, е необходимо да се отвори вратата, за да влезе той в човека. Това може да стане чрез безразборни сексуални взаимоотношения (в повече от 95% от случаите) и в много редки случаи чрез кръвопреливане или при наркомани. Казано с по-прости думи – извършено е нещо, което е отворило вратата на причинителя (етиологичния фактор) и му е дало възможност да влезе в здравия организъм и да се настани в него. Последствието от това е болестта или страданието. Идваме до най-важния въпрос: Кой стои зад причинителя? Къде, при кого и в какво да търсим пусковия механизъм? Едно е причина, а съвсем друго причинител. Причинителят е инструментът, който трябва да се задейства от друг или друго. Кой е този друг и какво е това друго? Лекарят веднага ще отговори: Трябва да се осъществи контакт. Но осъществяването на контакт между причинител и човек не винаги води до причиняване на заболяване или смърт. Огънят не повреди тримата мъже в пещта, тъй като „Ангел Господен слезе в пещта... и огънят нито ги повреди, нито ги смути“ (Дан. 3, 49-50). Причинителят (огънят) беше на лице, но причината липсваше. За това и няма страдание. Същото се получи и когато пророк Даниил беше хвърлен в лъвовата яма, откъдето на сутринта пророкът извика към цар Дария: „Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те не ме повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“ (Дан. 6, 22). От тези думи се вижда много ясно кога причинителят не може да действа – когато няма причина, за да действа. Думите на Даниил могат да бъдат казани по следния начин: „Лъвовете не ми причиниха зло, защото аз нямам грях.“ На остров Малта апостол Павел беше ухапан от отровна змия, но нищо не му стана (Д.А. 28, 3). Защо? Защото нямаше причина за това. Думите на Христос потвърждават същото: „А повярвалите ще ги придружават тия личби...ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще бъдат здрави” (Марк. 16, 17-18). Контактът между причинител (отровата) и човек е на лице, но

ПРОБЛЕМЪТ

резултат няма. И това е така, защото причината липсва. Човекът, в когото живее Бог, е над причината и затова причинителят няма сила над него. Ами при възлагането на ръце, ако болният е прокажен? Причинителят (Mycobacterium leprae) и контактът с възприемчивия човек са на лице, но болест няма. Причината липсва и причинителят е безсилен. С този въпрос вече излизаме извън границите на медицината, която не може да даде отговор. Нейните опити да съветва да се използват презервативи (дори още в училището), за да се предпазят младите хора от СПИН, е по-скоро лицемерие и арогантност, отколкото загриженост. На тази медицина не й остава нищо друго, освен да се занимава с последствията, т.е. с болестта – да инвестира милиарди, търсейки методи за лечение и да лекува тези болести. И тя прави всичко това, защото по статистика на СЗО тя се занимава с лечението на повече от един милиард болни и още толкова страдащи от по-лека или тежка инвалидност. С това кръгът се затваря. Но ние не трябва да спрем дотук, а да продължим да търсим отговор. Въпросът откъде идват и защо има болести и страдания, не е медицински, а морално-етичен, нравствен, духовен. Ето защо мнозина се обръщат към религиите или различни философски учения с намерението да получат оттам отговор. Аз така настоятелно и многократно поставям този въпрос, защото нямаме ли яснота относно причината на болестите и страданията, ние никога не можем да се справим с тях. Само ще се опитваме да ги преодолеем, без да можем да ги победим. Ще се въртим около причинителя, ще правим какви ли не модерни научни изследвания и ще инвестираме милиарди. Ще заприличаме на някои политически системи в миналото и сега, които, за да се справят с проблемите на обществото, използват политически, социални, полицейски, административни и какви ли не още средства. Всички тези средства обаче не са нищо друго освен лейкопласт върху гнояща рана. И това е така, защото причината е другаде. Големият парадокс! Огромната медицинска наука, лекарите, болниците, цялата здравна и застрахователна система хилядолетия наред се борят срещу болестите и техните причинители и в това отношение медицината е постигнала огромни успехи, ликвидирайки много от болестите на миналото. Тези успехи щяха да бъдат още по-големи, ако тази многолика здравна система обърнеше

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

поне малко внимание на първоизточника на болестите и страданията. А това тя може да направи, ако обърне поглед към Църквата. Едно такова сътрудничество би редуцирало до голяма степен посещенията в болниците, но явно е, че медицината няма интерес. Неотдавна при дарение на Библии в бизнес център в София една дама с учудване ме попита: „Вие, като лекар, вярвате ли в Бога и в задгробния свят?“ Моят положителен отговор явно я шокира и тя продължи: „Защото моят личен лекар ми каза: Не се моли на някакъв господ, а на мен! От мен ти зависи здравето!“ Може би този колега да е добър диагностик и терапевт, но неговото пролетарско мислене едва ли надминава ограничения манталитет на един бакалин, на когото интелектуалните процеси се движат единствено между сергията, клиента и парите. Този парадокс е характерен и за отделния страдащ, когато той се бори срещу страданието и неговия причинител, а не търси причината за него. И още един природен парадокс: С причиняването на болести и последваща смърт на гостоприемника, биологичните причинители (вируси, бактерии, паразити) програмират задължително и своята смърт. С други думи те приличат на атентатори самоубийци. Както зад камикадзетата стои друг, който ги изпраща с определена цел, така и зад биологичните причинители на болести и смърт стои Някой, Който ги използва като инструмент, за постигане на определена цел. Кой е той? Отговорът ще дам по-нататък в книгата. Ще спомена накратко и учението на еволюционната теория относно болестите, страданията и смъртта. Еволюционистите вярват, че болести, страдания и смърт винаги е имало. Благодарение на тях неприспособените, слабите и негодни за живот е трябвало да измират. Оставали са по-приспособените за живот. Това е т.нар. естествен отбор, чрез който се създава видовото усъвършенстване в природата, или известното в биологията „право на силния“. Страданията и смъртта са задължителна част от еволюцията на видовете. За да има еволюция, трябва да има страдание и смърт, за да се даде възможност на по-приспособените да се усъвършенстват. Тук ще цитирам думите на един от известните еволюционисти Р. Каплан: „Болестите, страданията и смъртта са нещо болезнено, особено за човешкия вид, но това е цената, благодарение на която еволюцията е създала този човешки вид.“ Това значи, че остаряването, болестите и смъртта са механизмите, благодарение на които еволюират биологичните видове. Благодарение на тези механизми се стига до човека. Ако ги

ПРОБЛЕМЪТ

нямаше тези механизми, нямаше да има и човек. Друг еволюционист Х. Саксе казва: „През колко страдания и мъка осъществява еволюцията своя път. Това, което ние виждаме при еволюцията, е не само чудесно, но същевременно и ужасяващо.“ Благодарение на страданията и смъртта еволюцията формира по-висшите биологични видове. Без страдания и смърт няма еволюция, нямаше да има и нас, хората. Според еволюционната теория болестите, страданията и смъртта са задължителна съставна част в живота на биологичните видове. Повече по този въпрос читателят може да намери в „Еволюция или сътворение – какво казва науката“ (Свиленов и сътр. 2009, стр. 23-27).

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

КАКВО КАЗВАТ РЕЛИГИИТЕ ЗА БОЛЕСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА? Не е възможно, а и нямам намерение да се занимавам подробно с учението на различните религии по въпроса за болестите и страданията. Ще спомена само някои общи за всички религии характеристики относно този въпрос. Разбира се, по-подробно ще се спра на християнските религии. Въпросът „защо има болести и страдания“ в повечето от религиите се свързва с възмездието. Като причина се приема или т.нар. безлична съдба, или някакъв личен бог, съответно богове. В чувството за лична вина пред божеството се е търсело обяснение за причината на страданието. Жертвоприношенията на животни и дори и на деца в някои религии се е правело за изкупване на вината или пък за предпазване от болести, бедствия и страдания. И тъй, източник на страданието е божеството, което въздава за непослушанието на човека. Що се отнася до страданието на невинни деца, тук учението за възмездието при повечето религии достига задънена улица – отговор няма. Затова този въпрос обикновено се премълчава. Интерес представлява своеобразното будистко учение за страданията. Будизмът идeнтифицира живота със страданието. Сърцевината на будизма са т.нар. четири благородни истини, получени като откровение от Гуатама Буда. Първата е познанието за страданията. Всяко живо същество в този свят е подложено на страдания – от раждането до смъртта всичко е страдание. Втората благородна истина изяснява произхода на страданията. Тук живото същество се идентифицира със страданието и причината за това е конфликтът, който се получава от вродения стремеж и голямо желание да се постигне нещо (успех, власт, богатство, плътски страсти и т.н.), и незнанието или невъзможността това да стане. Това е и коренът на страданието при будизма. Третата благородна истина се отнася за премахването на страданието, което е и целта на будизма. Страданието ще се премахне, когато кръговратът на преражданията приключи (т.нар. самсара) и се премине в състоянието на нирвана. И четвъртата благородна истина показва как може да се достигне нирвана – чрез осемте стъпала на просветлението или освобождението. Тези правила включват в себе си предимно познавателно-нравствени принципи. Освобождаването от страданието става по пътя на преражданията и то дотогава, докато личността напълно се просветли и достигне състояние на нирвана, т.е. пълно

ПРОБЛЕМЪТ

блаженство на душата, пълен покой, липса на всякакви желания. Това е краят на страданието в будистката религия. Източните окултни философско-религиозни учения разглеждат човека като сложна субстанция, състояща се от множество тела – едно материално и шест фини невидими. Заболяванията на физическото тяло са проява на някакви нарушения в структурите на невидимите тела. Според тези учения човешкото съзнание и отношението към живота определят здравословното състояние на човека, поради което се приема максимата, че здравето е в главата, а не в аптеката. Препоръчва се активиране на вътрешната енергия и хармония с космически енергии, физически упражнения, разумно хранене и разбира се, практикуване на йога. Методиката на т.н. „разумен път“ застъпва вярването, че всичко, което ни придружава в живота, сме си създали самите ние. Изключва се каквато и да е свръхестествена божествена сила. Вродените заболявания са резултат от натрупани в миналото грехове (лоша карма), т.е. постъпки, които човек е извършил в предишен свой живот. Своеобразен конгломерат от окултизъм, философия и особен вид християнство е създаденото от бившия духовник в Лос Анжелис д-р Джоузеф Мърфи метафизично движение „Нова мисъл“ или „Нова цивилизация“. Според него цялото битие на човека се концентрира в неговото подсъзнание, чрез което може да се контролира и здравословното състояние. Според него има само една божествена сила, която носи различни имена: Бог, Божествено провидение, Божествена любов, принцип на живота и др. Д-р Мърфи свободно борави с библейски понятия и предлага невероятни тълкувания, които граничат с фантазията. А това е най-лесният път, чрез който се е получил този конгломерат от окултизъм, философия, психология и някакво своеобразно християнство, което няма нищо общо с библейското учение. Целта е една – да възбуди интереса към здравето на духовно невежи, но богати хора и чрез това по интелигентен и фин начин да се доближи до техните банкови сметки, което очевидно той и постига. А това, че ще ги прати в ада, за него няма никакво значение. Затова се обръщам към читателя да бъде много внимателен към такъв вид окултна литература, чрез която щедро „се продава“ евтино здраве без Бог, за сметка на безценната душа на човека. Ислямът учи, че причината за страданията са хората. „Беда всяка, която връхлети ви вас, идва заради онова, което със собствени ръце извършили сте. Но опрощава Аллах повечето от тях“ (Сура 42, 30). „Появи се безчес-

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

тието на сушата и морето заради онова, което сами са сътворили ръцете на хората. За да опитат те само малко от онова, което са вършили, тогава може би ще се откажат те от него“ (Сура 30, 41). Такава постановка генерира страха в човека, който е и основата на исляма и преминава като червена нишка през целия Коран. От страх пред възмездието ще върша всичко, което Аллах иска. Място за любов в тази религия няма и то поради простата причина, че принципът за възмездието е основен и единствен. Цитирам катехизиса на католическата църква: „Скърбите са необходими за влизането в Царството небесно“ (556). „Болестта става път за обръщението, а опрощението на Бога бележи началото на оздравяването... болестта по тайнствен начин е свързана с греха, със злото и верността към Бога...“ (1505). В този израз на католическия катехизис е казана по най-кратък начин същността относно причината за болестите и страданията. Тук се отговаря не само на въпроса „защо“, но също така и на въпроса „за какво“, „с каква цел“. Особено силно е изразена зависимостта между греха, верността към Бога и страданието в еврейската религия. Старият завет е изпълнен с безброй примери в това отношение. В еврейската религия е било закономерно, когато се разболее някой, най-напред да се обръща към Бога с молитва. „Цар Аса се разболя в нозете, и болестта му възлезе до горните части на тялото; но в болестта си не потърси Господа, а лекари“ (2 Парал. 16, 12). Покаянието при мормоните е ключът за премахване на страданието. В техните книги четем: „Но ако те не се покаят, трябва да страдат... защото аз Бог, съм изстрадал за всички ... та да не страдат те, ако се покаят... божественият дар на покаянието е ключът на щастието тук и във вечността“ (Божественият дар на покаянието, Тод Кристоферсън, 2011). Според свидетелите на Йехова има три причини за страданията. Първата причина е, че господар на този свят е Сатаната (1 Иоан 5, 19) и той е източникът на страданието. Втората причина е грехопадението и всичко произтичащо от него. Третата причина за страданията са „времето и случаят“ (Екл. 9, 11). В свят, в който Йехова не играе ролята на Владетел, хората могат да страдат, когато се случи да бъдат на неподходящо място и в неподходящ момент. Христос ще сложи край на човешките страдания и ще премахне последствията от тях (1 Иоан 3, 8). Голямата част от свободните протестантските църкви застъпват библейското учение относно причината за болестите и страданията. В

ПРОБЛЕМЪТ

някои западни евангелски общности е разпространено учението, че ако си вярващ християнин, то никога няма да боледуваш, няма да имаш проблеми, няма да си беден, няма да страдаш, всичко ще ти е наред и т.н. (Prosperity Gospel – Евангелието на успеха). Бог никъде в Библията не обещава на вярващите, че те няма да боледуват или няма да страдат. Напротив, Христос казва на Своите последователи: „В света скърби ще имате...“ (Иоан 16, 33). А св. апостол Павел добавя: „Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Фил. 1, 29). В православната богословска литература болестите се разглеждат предимно от позицията на взаимоотношението Бог-човек. Ще цитирам някои мисли в това отношение на св. Тихон Задонски. Той пише: Бог е праведен и въздава на всеки според делата му (спомнете си за Всемириния потоп, Содом и Гомора)... Той и сега за многото ни грехове изпраща наказания: епидемии, земетресения, суша, наводнения... Виждаме, че правдата Божия не оставя греха без наказание (Симфония, стр. 90). Светецът посочва и конкретната причина за страданията, болестите и смъртта: “Поради греховете се случват всякакви беди: болести, скърби, боеве, кръвопролития, епидемии, пожари, глад и други подобни“ (Симфония, 245). А когато говори конкретно за болестите, св. Тихон Задонски пише: Болестта, макар че отслабва тялото, укрепва душата... Как? Болният се научава на смирение, търпение, помни смъртта и от това се научава на усърдно покаяние и молитва... О, болест, горчиво, но добро лекарство!...всяка болест съхранява нашите души от гнилост и греховно тление, не допуска страстите да се зараждат в нас... Бог чрез болестта не допуска греха да преобладава... Спомни си колко много са тези, които, живеещи в здраве, са се развратили и са се погубили. Милостивият Бог чрез недъга ти не допуска това и иска да те спаси, когато благодарно търпиш... Болестите укротяват нашите страсти и грехове... О, колко велико милосърдие Бог прави на този, на когото изпраща болест!... Няма болести, които да не са от Божия промисъл... Болестта не е без Божия промисъл и е бащинско наказание Божие, с което Той ни смирява... За твое добро е твоята болест... Много светци са страдали от болести (Иов, Тимотей, Лазар)... Нека не отпада духът, когато боледуваме... Болестта се облекчава от надеждата за получаване на вечно утешение... Приеми за размисъл разликата между временното и вечността, временното и вечното страдание... Нищо не облекчава така скръбта, както надеждата

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

за избавление от скърбите и получаване на вечно утешение... Смъртта вече е по-близка за теб сега, отколкото вчера или завчера. А като дойде, ще постави край на страданието ти и от временното страдание ще преминеш към вечната прохлада (СИМФОНИЯ, стр. 111-113). Този последен цитат и размишления ще бъдат разбрани само от християни с отшелническа или безкомпромисна душевна нагласа. Да си спомним например за драматичната вътрешна борба на отец Сергий в едноименната творба на Л. Н. Толстой. С цената на жестоко и неоправдано самоизтезание и болка отец Сергий търсеше начин да преодолее силата на плътските желания. Подобна е историята с друг един герой на Толстой в романа му „Възкресение“ – княз Нехлюдов, който сам се подлага на страдания, за да изкупи греха към осъдената на каторга Маслова, която той като момиче изнасилва. Да не забравяме обаче, че светът е пълен и с другомислещи, на които им е необходима съответната душенагласа, за да приемат такъв вид аскетични размишления за страданието. Дори и праведният Иов не се примири с голямото страдание, което го беше сполетяло. А и апостол Павел съветва Тимотей какво да прави срещу честите си боледувания (1 Тим. 5, 23). Библията учи, че трябва да се грижим за нашето тяло, което е храм Божий (1 Кор. 3, 16-17) – да го предпазим от страдание, а когато то дойде, да сторим всичко необходимо за възстановяване на здравето.

ПРОБЛЕМЪТ

КАКВО МИСЛЯТ ОТДЕЛНИ ХОРА ЗА БОЛЕСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА? В мисленето на обикновения човек дълбоко е залегнало убеждението, че страданията са плод на извършен грях. Това е намерило израз и в българската класическа литература. В стихотворението „Градушка” от Пейо Яворов четем: Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува! А то градушка ни удари и порой ни мътен влече... Боже, за чий грях ръце всесилни повдигна Ти и нас наказа? По време на работата ми върху настоящата книга се обърнах към мои приятели, преживели много болки и страдания, и им поставих въпроса: „Какво мислите за страданието? Откъде е и защо го има?“ Ето някои от отговорите: Анне Фраш, 95-годишна, преживяла ужасите на войната, изгубила съпруг и две деца: Бог допуска страданието, за да може да привлече човека отново към Себе Си. Сега разбирам, че многото страдания, които съм преживяла, са имали дълбок смисъл. Ако не бяха тези страдания, аз нямаше да се обърна към Бога и във вечността щях да бъда загубена завинаги. Ако не бяха страданията, нямаше да инвестирам толкова любов, време и сили за много бедни хора в България. Моето лично страдание ме научи да разбера страданията на другите и да направя нещо за тях. Моите страдания ми осигуриха две неща в живота: моята вечност при Бога и любовта ми към страдащите в този свят. Хуберт Йек, 90-годишен, преживял войната, изгубил съпруга и три деца, четвъртото с психически отклонения, което сега живее при него. Оцелял след тежки операции. Той казва: Страданието е една дългогодишна подготовка на човека, за да може да стане пригоден към Божиите мащаби във вечността. Чрез страданието човек бива формиран така, че да бъде приет от Бога, когато отиде при Него. Ние, хората, сме недодялани и асиметрични, затова се

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

нуждаем от шлифоване. Това става чрез страданието. Каменоделецът изсича камъка до тогава, докато той стане подходящ да бъде вграден в строежа. Така и мен Бог е шлифовал толкова много години чрез страданието. И сега зная защо. Но при мен шлифовката още продължава... До кога? Не зная – Бог знае. Няколко извадки от писмото на д-р Янакиева, която като християнка е извървяла път на не малко страдания: Разбрах, че страданията ми идват от моето непослушание... В огъня на страданията се молех: „Боже, дай ми сили да устоя, за да не загубя вярата си“. Аз мислех, че никога няма да я загубя, но непокорството всъщност е липса на вяра, т.е. грях... Научих за страданието чрез страдание... и че то се лекува със страдание... Страдам за изгубения ни единствен син с радост в Господа!! – все още и ще страдам по този начин, докато съм на тази земя. Изпълнен със страдание е жизненият път на една съпружеска двойка от Германия – Андреас и Ангелика. Следствие на прекарано заболяване като дете и обездвижване на ръцете и краката, Андреас повече от 30 години е в инвалидна количка, като родителите му са поели изцяло грижите за него. Преди няколко години една млада жена – Ангелика, се запознава с него и не след дълго те решават да се оженят. Освен че не може да се движи, Андреас страда и от други телесни заболявания. За да живее, е зависим изцяло от помощта на друг и този друг е неговата съпруга, която с изключителна обич се грижи за него. Думите няма да са достатъчни, за да се опише любовта и хармонията между тях двамата, които са дълбоко вярващи християни и са доброволни сътрудници към християнска мисионерска организация. Познавам една възрастна жена в Германия (Урсел Грьонер, 78 г.), която след смъртта на шестгодишната си дъщеря търси утеха в Бога. Покайва се и приема Христа за свой Спасител. Страданията й продължават – умира мъжът й, като малко преди смъртта си, е повярвал в Бога. Известно време след това Урсел загубва зрението си. Когато я попитах за смисъла на страданията, тя отговори: Когато погледна обратно в изминалия си път с благодарствено сърце, без съмнение трябва да кажа, че страданията бяха голямо благословение за мен. Те бяха необходими в моя живот, за да намеря Бога и живота във вечността при Него. Бог стори чудо с мен, като ме обърна към себе Си. Имам пълно доверие в Него.

ПРОБЛЕМЪТ

Към тези думи ще добавя, че тази жена е физически сляпа, но е духовно зряща и много активна християнка в църквата, която посещава. Моите родители са достоен пример за понасяне на трудностите и страданията в живота. Преминали през беднотия, години на война, физически страдания, социални изпитания, изгубили три от децата си. Аз никога не съм ги чул да се оплакват, да питат „защо“ или да обвиняват някого, а винаги казваха: „Е, така е отредил Бог“. Вълнуващи бяха думите на мама, която, малко преди да започне 90-та си годишнина, падна и си счупи костите на тазобедрената става. И при тези невероятни болки, тя много често казваше: „Благодаря на Бога, че ми даде още малко да страдам, преди да ме прибере при Себе Си“. Заслужава да се спомене и възгледа за страданията на един от най-великите световни композитори – Йохан Себастиян Бах. От двата си брака е имал общо 20 деца. Единадесет от тях са починали преди него. Това най-голямо изпитание за човека изобщо е било повод Бах да композира едно от знаменитите си произведения - „През много скърби трябва да влезем в Царството Божие“ (Д.А. 14, 22). Един немски журналист пише за войник от Втората световна война, който на фронта изгубил напълно зрението си. Много по-късно този човек казва: „В моята слепота аз повярвах и приех Христа в себе си. Днес благодаря на Бога за това, че Той ми взе зрението, но благодарение на това се научих да обичам Христа“. В. Буш цитира един миньор, който при нещастен случай се парализирал от кръста надолу. Този човек споделял: „Благодаря на Бога, че осакатях, за да мога да позная Неговия Син Христос. По-добре е да принадлежа сакат на Христа и да бъда Негово чадо, отколкото с двата си крака да вляза в ада.“ Явно е, че тези хора не са поставяли на Бога въпроса „защо“, а са питали: „Господи, с каква цел?“ Чрез страданието те са се обърнали към Бога и са програмирали своята вечност. Подобна е и историята на известния американски адвокат Хорацио Шпафорд, който е бил доста богат. При големия пожар в Чикаго (1871 г.) губи целия си имот, по-късно умира едно от четирите му деца, а след това останалите три загиват при корабокрушение. Тази тежка съдба усилва неговата християнска вяра и той пише трогателната християнска поема „Това е добро за душата ми”. Завършва живота си като мисионер в Израел. Всички тези случаи потвърждават думите на Словото Божие: „Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби“ (Пс. 118, 71).

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Разбира се, че това би могло да стане и ако човек е здрав и просто си постави въпроса, защо е здрав и кому дължи своето здраве. Чудесен повод да се обърне към Бога! И това е естественият и нормален път към Бога. Очевидно всички тези хора са живели с дълбокото убеждение, че в това си състояние на болест и страдание Бог не ги е изоставил или се е отдалечил от тях. Напротив – те свидетелстват, че в това си състояние са чувствали особено Божията близост. Дори при страдание и непродуктивност човек запазва напълно своето достойнство и ценност, както в Божиите очи, така и пред обществото. Тези хора са разбрали смисъла на своето страдание, когато са осъзнали две важни неща в живота си: 1) Бог ги обича и Той не е безразличен към тяхното страдание; 2) Приемат страданието си от позицията на вечността. Има хора, които въпреки страданията си, не си задават въпроса откъде са и защо са тези страдания. Просто си ги носят като даденост, докато дойде краят. Срещат се и такива, които заради дребни несгоди в живота си не виждат страданията на другите. Една добре охранена дама от висшето политическо общество непрекъснато се нервирала, че мъжът й не й купил точно тези скъпи обувки, които тя харесвала. Един път видяла на улицата човек, който бил в инвалидна количка и нямал крака. Оттогава престанала да тормози мъжа си. Почти всички религии и свидетелства на отделни хора показват, че чрез страданията Бог говори на човека, както на него самия, така и на другите. Един от най-великите артисти на човечеството Чарли Чаплин казва, че „мъките и страданията са предупредителни сигнали за това, че човек живее против... истината“. Какви са тези предупредителни сигнали и какво говори Бог чрез страданията? Отговора ще търсим в Неговата книга – Библията. Защо именно Библията, а не някоя от другите книги на големите религии? В света има четири феномена, които притежават качеството „уникалност“, т.е. имат качества, които никой друг не притежава: На първо място уникална е Библията, тъй като нейните качествата не притежава нито една от останалите книги в света.

ПРОБЛЕМЪТ

На второ място уникални са личността и делото на Господ Иисус Христос, тъй като никоя друга личност, живяла на този свят, не може да се сравни с Него. На трето място уникална е планетата Земя, тъй като тя притежава качества, които няма никое друго космическо тяло във Вселената. На четвърто място уникален е човекът, тъй като той има качества, каквито никой друг биологичен вид в света не притежава. Обект на настоящата книга са болестите и страданията – един от найважните проблеми, съпътстващи живота на човека. Единственото разрешение на този проблем може да даде Сам Бог. Затова ние разглеждаме подробно уникалния характер на Господ Иисус Христос. Как това може да се осъществи на дело, отговора намираме в уникалната Книга – Светата Библия. Ето защо настоящата книга се основава единствено на учението на Библията.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

БИБЛИЯТА – уникална и вечна Древногръцкият философ Аристотел пишел два вида книги: едни за широката маса, а други за доверените си ученици. Така и Бог е издал два вида творби: Творението – което се чете от всички, и Библията - Която е предназначена за тези, които търсят Бога, намират Го и вярват в Него. И когато тези хора повярват в Него, те стават третата творба, чрез която Бог говори на света. Библията притежава уникални качества, каквито никоя друга книга на света няма. От общо около 50 уникални качества на Библията, ще спомена само няколко: 1) Писана е в продължение на 1600 години (от 1500 г. пр. Хр. до 95 г. сл. Хр.). 2) Тя има един Автор и това е сам Бог, Който се идентифицира със Своето Слово (Иоан 1, 1); нейните над 50 съставители са с различна националност, професия, възраст, образование, социално положение; тези хора не са се познавали един друг, живели са на различни места и са говорели различни езици; единственото общо нещо, което ги е свързвало, е било вярата в живия и единствен Бог, Който им е дал способността да напишат истината; така Библията е единствената книга в света с богочовешки характер – автор е Бог, съставител е човекът. Един обикновен пример, за да разберем това по-лесно: Шефът на дадена фирма диктува на секретарката писмо до друга фирма. Авторът на писмото е шефът, а съставителят е секретарката. Затова шефът носи изцяло отговорността за написаното. 3) Библията разглежда най-важния въпрос за всеки човек – смисъла на човешкия живот: откъде идва, за какво живее и къде отива; Новият Завет на Библията разглежда човека в неговото триединство като дух, душа и тяло, като се акцентира преди всичко на съдбата на душата във вечността; затова и основната тема е Божият план за спасението на човечеството чрез една единствена личност – Иисус Христос. Въпреки че се състои от много отделни книги, в Библията цари връзка между отделните книги и изключителна хармония, подчинена на основната тема и цел. 4) Библията е най-превежданата книга в света – досега е преведена на повече от 4000 езика, наречия и диалекти, включително и на Брайл; всяка година се превежда на 30-40 нови езика. 5) Тя е най-разпространяваната книга в света – годишно се разпространяват около 300 милиона екземпляра; само през 2012 г. са разпространени 405 милиона; Библията е достигнала до над 90% от

ПРОБЛЕМЪТ

населението на Земята. 6) Бестселър за всички времена; тя не е антична, нито модерна, тя е вечна - надживяла е вековете; нейното послание не остарява; религиите се приспособяват към времето, а Библията има за цел да коригира времето; за това е и непроменима. 7) Библията променя личността към добро и от тук води до промяна на социалния и морален облик на цели народи. Един баща подарил на сина си Библия и написал следното посвещение: „Синко, или тази Книга ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от тази книга.“ 8) Библията е най-преследваната, но и най-обичаната, най-критикуваната, но и найвъзхваляваната книга. 9) Библията притежава абсолютна истина и пълнота, безпогрешност и актуалност. Тя е и единствената книга с божествен произход, а информацията й е напълно достатъчна, предвид целта, която си е поставила. 10) Библията съдържа лесноразбираеми, но същевременно и неразбираеми от човека истини. В разговор с писателя Марк Твен един критик казал, че е обезпокоен от много неща в Библията, които той не разбира. Писателят отговорил: „Господине, и аз съм обезпокоен, но от онези места в Библията, които много добре разбирам.“ Хората критикуват Библията не затова, че добре я разбират, а затова, че тя ги критикува. 11) Библията притежава най-голямата читателска аудитория на света – хора от всякакви националности, страни и раси, мъже и жени, деца и старци, богати и бедни, учени и необразовани, политици, професионалисти и обикновени граждани, бели и цветнокожи и т.н. Това е голямо потвърждение, че всеки човек се нуждае от спасение и вечен живот и че Иисус Христос е единственият път за спасението на човека. А Христос е централната тема на Библията. В това се състои огромната привлекателна сила на Библията. 12) Библията дава най-точната картина на човека и неговия характер – тя не ласкае, не украсява, не преувеличава, не прикрива, а показва човека такъв, какъвто е. Тя укорява неговите слабости и го призовава към покаяние. 13) Писана е на три различни езика – староеврейски, арамейски и старогръцки, които днес са мъртви езици; съдържа най-различни литературни жанрове – история, поезия, право, философия, красноречие и др. 14) Библията притежава един феномeн, който в подобен вид не се среща в никоя друга свещена книга на останалите религии – библейските пророчества. Това е уникален факт, пред който онемява и най-върлият критик на Библията, след като вижда, че тези пророчества са се изпълнили в най-големи детайли според посоченото от тях време. Чрез методите на науката това изпълнение може да

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

бъде документирано. Това показва, че Авторът на Библията е извън времето, контролира настоящето и знае бъдещето. От общо 6,408 пророчества досега са се изпълнили 3,268. Едно от най-убедителните пророчества е предсказанието за възстановяване на държавата Израел. Пророчеството е казано преди 2,600 години от пророк Иезекиил и някои други пророци и се изпълнява пред нашите очи от 1948 г. насам. 15) В сравнение с други книги от древността от Библията има най-много запазени манускрипти – 8,000 на латински от Стария Завет и 25,000 на старогръцки от Новия Завет. За сравнение, от известната Омирова „Илиада“ са запазени 643 ръкописа, като първият е от 13 век. Няма друга книга, която с такава любов и толкова да е преписвана и съхранявана както Библията. 16) Данните в много области на науката (археология, история, география, астрономия, физика, езикознание, генетика, информатика, биология и т.н.) показват, че различни библейски събития напълно съвпадат със съвременната наука (Сътворението, Всемирният потоп, древните градове, генетичната информация и др.). Уникалното е, че Библията не е научна книга, но въпреки това нейната информация не противоречи на науката. Много от принципите на науката са записани в Библията, много преди учените да ги открият и експериментално докажат, напр. големината на космоса (Иер. 33, 22), формата на Земята (Ис. 40, 22), Закона за гравитацията (Иов 26, 7) и др. Най-великите представители на науката са били дълбоко вярващи в Бога хора. Ето някои имена: Алберт Айнщайн, Иван П. Павлов, Макс Планк, Роберт Миликан, Леонардо да Винчи, Луи Пастьор и много други. Великият Гьоте казва: „Мерило за живота и силата на един народ ще бъде винаги в неговото отношение към Библията“; А. Айнщайн пише: „Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра в Бога; няма знание без вяра и няма вяра без знание“; Г. Галилей казва: „Библията не ни учи на това, как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на небето.“ Известни са думите на откривателя на пеницилина Флеминг, който на юбилейно тържество в Париж след многото хвалебствия се обръща към гостите: „Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога.“ Уникално е преклонението на гениите на човечеството пред личността на Христа и Неговото Слово – Библията. Когато картината „Тайната вечеря“ била готова, художникът повикал свой приятел и го попитал кое му харесва най-много в картината. Отго-

ПРОБЛЕМЪТ

ворът бил: „Чашата. Тя е просто вълшебна и надминава по красота всичко.“ „Така ли?“ – отговорил художникът. Взел четката и заличил чашата. „Какво направихте? Та тя беше тъй красива!“. Леонардо да Винчи отговорил: „Нищо не искам да засенчва лика на моя Спасител...“ Това са думи на един гениален човек, на когото светът дължи много. Да бъдем предпазливи в преценката си - не времето е оказало влияние върху тези гении на човечеството, а те са оказали влияние върху времето и човешката история. 17) В Библията има хиляди обещания за тези, които я четат и живеят според написаното в нея. 18) Уникален е фактът, че самата Библия забранява да се отнема нещо от нея или да се добавя нещо към нея (Втор. 4, 2; 12, 32; Пр. 30, 6; Откр. 22, 18-19); Това показва, че написаното в нея е напълно достатъчно да постигне целта, с която е написана Библията. 19) От гледище на вечността Библията дава истинския отговор за миналото, настоящето и бъдещето на човечеството; тя говори за началото и края на света, за белезите, по които ще познаем настъпването на този край, а така също и представя реалността за отвъдното; Тя е единствената книга, която иде от вечността и води към вечността. 20) Библията говори за една ужасяваща катастрофа в човешката история – отделянето на човека от Бога, т.е. грехопадението - и посочва пътя, как човек отново може да се върне към Бога. Това е и целта, поради която Библията е написана. 21) Едно уникално свойство на Библията – сама тя над 240 пъти казва за себе си какво е и какво дава на читателя. Ето само някои от тези уникални свойства: Словото изцелява (Пс. 106, 20), то е истина (Йоан 17,) и светлина (Пс. 118, 105), то вразумява (Пс. 118, 104), то е живо и действено (Ер. 4, 12), то е огън (Кер. 23, 29), Бог изпълнява Словото Си (Из. 12, 25), има последствия, ако не се приеме (Лука 1, 20), то е вечно (1 Питр. 1, 25), то има определена цел - дарява вечен живот (Йоан 6, 68) и вяра (Йоан 20, 31), като тази цел се постига единствено чрез Словото (Гал. 1, 8) и много други свойства, имащи отношение към живота на човека тук и във вечността. 22) Библията казва за своите слова: „Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено“ (Пс. 11, 7). Тези няколко думи показват, че Библията е слово Божие, седем пъти пречистено в огън, абсолютно и точно изразяващо волята на Този, Който го е дал. А това значи, че човек няма право нито да добавя, нито да отнема, нито да коригира, нито да се съмнява в това слово, а просто да е наясно със себе си дали да го приеме, или да го отхвърли. Така той ще реши съдбата си за вечността.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Всичко това ни дава основание да приемем, че Библията има божествен произход. Ето защо тя е уникална, неповторима, несравнима и превъзхожда по важност всяка една друга книга в света. Затова и върху нея е изградена ценностната система на християнската вяра. Божественият произход и уникалният характер на Библията са неразривно свързани и с едно от най-съществените нейни качества: Написаното в нея има директно отношение лично към читателя. Бог говори чрез Своето Слово лично на човека, който чете това Слово. И затова, когато четем Библията, винаги трябва да се обръщаме към Бога и да Го питаме: „Господи, какво значи лично за мен това, което прочетох?“ Само тогава ние ще имаме полза от четенето на Библията. Така Библията става мост между Бога и човека. Така тя оправдава претенцията си, че е лично писмо на Бога до човека. В заключение ще цитирам думите на Иван Вазов за Библията: Аз не зная под небето друга книга по-могъществена от Библията... Там, където Библията се чете и знае, злините са случайни, а добродетелите – трайни и постоянни съпътници на живота. Учудвам се, че тази Книга много малко се чете и знае у нас – не само от миряните, но и от духовниците. Поставям четири напълно закономерни въпроса: 1) Защо Библията е уникална? Отговорът е ясен и елементарен: защото нейният автор, авторитет и централна личност е уникален, единствен и неповторим. Това е Господ Иисус Христос. 2) Какво значи за човека уникалността на Библията? Това задължава човека: а) Да благодари на Бога за нея и да се отнася с дълбоко уважение към нея; б) Да има пълно доверие към информацията, която тя дава; в) Да не търси допълнителни авторитети към нея, които да боготвори; г) Да я чете и да се старае да живее според нея; д) Да я защитава и да полага усилия да информира и други хора за нея. 3) Защо хората не четат Библията? а) Защото без да я познават, имат погрешни очаквания от нея - търсят това, което тя не предлага; защото я осъждат, вместо да я оставят тя да ги съди; б) Защото я заместват с други персонални, свещени или ритуални авторитети и предмети, които те боготворят; в) Защото живеят в грях, а тя изобличава греха. Затова са и безразлични към ценностите на християнската вяра, включително и към Библията; г) Защото не притежават ключа, с който да могат да я

ПРОБЛЕМЪТ

разбират; поради това я пазят само като луксозно издание и украшение в библиотеката си; такива трябва да знаят, че най-хубавата Библия е четената Библия! д) Защото неправилно си разпределят времето, което Бог им е дал, като казват винаги „нямам време“; е) Защото я отъждествяват с понятията „религия“, „духовенство“ и „църква“, от които често човек се разочарова и се дистанцира. 4) Защо хората четат Библията? а) Защото е заповед от Бога; б) Защото в нея намират истината за смисъла и целта на своя живот; в) За да знаят повече за Бога и Неговите заповеди; г) Като насърчение, утеха и пътеводител в живота си в дни на радост и на изпитание; д) За да се предпазят от лъжливи учения и да могат да я защитават; е) Просто като традиция, задължение или за успокоение на съвестта си; ж) От интерес и за обща култура; з) За да я критикуват или пък да спорят с други религиозни хора. Божественият произход на Библията и нейният уникален характер ни дават право и ни задължават да имаме пълно доверие и относно нейното учение за болестите и страданията. Ето защо настоящата книга се гради върху Библията.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

КАКВО УЧИ БИБЛИЯТА ЗА БОЛЕСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА? Още в самото начало трябва да споменем, че от гледище на Библията болестите и страданията не са според плана и волята на Бога. Бог създаде човека здрав и Той иска човекът да е здрав. Както повечето религии, така и няколкото лични свидетелства убедително показват, че много от болестите и страданията се намират в пряка зависимост между Божията правда и справедливост, от една страна, и от отношението на човека към Бога, от друга. Ето защо най-напред трябва да отговорим на следните три въпроса: какво учи Библията за Бога, как човек се отнася към Бога, какво представлява грехът и какви са последиците от него. И след това ще приведем примери от Библията за взаимната зависимост между нарушението на Божиите заповеди, от една страна, и болестите и страданията, от друга. Това е единственият път да намерим правилния отговор на въпроса за болестите и страданията в този свят.

КАКВО УЧИ БИБЛИЯТА ЗА БОГА? В „Символът на вярата“ се дава най-краткото и точно определение, кой е Бог и как се изявява Той. Библията учи, че има един и единствен истински и жив Бог, Който е свят, вечен, неизменим, всесилен, всемъдър, вездесъщ, всемогъщ и всезнаещ Дух, един Бог по същество, но в три лица. Освен Него, друг бог не съществува. Той е невидим, съвършен, неизследим, велик, Творец на цялата Вселена и на всичко видимо и невидимо и е недостижим с човешкия разум. Той е абсолютна истина и светлина, няма равен на Себе Си, владее и бди над цялото Си Творение, което съществува в хармония чрез законите, които Той е вложил в него. Библията учи още, че Бог е любов и източник на любовта. Бог обича човека и прави всичко възможно, за да има общение с него, но и предоставя на човека пълна свобода да приеме или отхвърли това общение. Той е добър, милостив, верен, дълготърпелив, опрощаващ, състрадателен, праведен, наказва за греха и ще съди света, въздавайки всекиму според делата. Създал е Закони

ПРОБЛЕМЪТ

(духовни и физически), валидни за цялото Му Творение и нарушението на които води до тежки последствия. Чрез тези закони Бог регулира отношението Си към човека. Чува молитвите и се радва на каещия се грешник. Как Бог се открива на света? Ето накратко някои от методите на Бога, чрез които Той се открива на човека: 1) Чрез Своето Творение, хармонията и законите, които владеят в него; 2) Чрез свойствата и същността на човека и особено вродената му религиозност; 3) Чрез изключителната сложност и комплексност на феномена „живот“; 4) Чрез еврейския народ; 5) Чрез живота и откровенията на Божиите избраници; 6) Чрез информации от отвъдното; 7) Чрез Своите ангели; 8) Чрез свидетелствата на хора на смъртен одър; 9) Чрез свръхестествени действия (чудеса); 10) Чрез отговор на молитвите на богоугодни люде; 11) Чрез природни феномени и исторически събития; 12) Чрез Библията; 13) Чрез Иисус Христос. Всички тези методи на богооткровение трябва да покажат на човека, че има Един истински Бог и никой не може да има извинение, че не вярва в Него (Рим. 1, 20). Съвсем накратко богооткровението може да се изрази по следния начин: Бог е написал три послания, чрез които Той се изявява на човека: 1) Творението; 2) Библията и 3) Живота на вярващите в Него християни. Това е най-краткият отговор на въпросите, които Библията дава относно същността и свойствата на Бога и как Бог се открива на света. Естествено е, че тези свойства на Бога задължително изискват от човека подобаващо отношение, сериозност, точност, коректност, а не някаква повърхностна неангажирана религиозност.

КАК АДАМ И ЕВА СЕ ОТНАСЯХА КЪМ БОГА? Още в самото начало Библията говори как Бог е създал този свят (Битие 1 и 2). Като венец на цялото Си Творение (Пс. 8, 6-7), Бог е създал човека по Свой образ и подобие и го е надарил със свободна воля, както и със свойства и качества, които Сам Бог притежава (Прем. 2, 23). Създал го е за вечен живот както физически, така и духовно, и го е поставил в една прекрасна обстановка в едемската градина. Предоставил е всичко

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

под негово владение. Библията не дава подробна информация относно начина на живот на човека в Едемската градина. Но можем добре да си представим, че на човека нищо не му е липсвало, живял е в състояние на невинност, имал е хармонични отношения със заобикалящия го свят. Не се говори за страх, проблеми, страдания или смърт. От гледна точка на Твореца всичко, което Той бе създал, „беше твърде добро“ (Битие, 1, 31), включително и обстановката, в която човек е бил поставен да живее. Той нямаше социални и здравословни проблеми. Цялото Творение е било предназначено да служи на човека, който беше „увенчан със слава и чест“. И той изпитваше голяма радост от отношението си към заобикалящия го свят. Неговото най-голямо щастие беше, че той имаше лично общение, личен контакт със своя Творец, така както детето със своите родители. Бог идваше в Едемската градина и контактуваше с човека. А всъщност това беше и целта на Бога за създаването на човека – да има общение с него. Но всяко общение е свързано с известни условия от страна на този, който предлага това общение – точно така, както във взаимоотношенията между две личности, било то между двама влюбени, между работодател и работник, между родител и дете. И от любов към човека Бог е известил единственото условие, което човек трябва да изпълнява, за да функционира общението му с Бога – да не яде от плодовете на „дървото за познаване на добро и зло“. Защо? „Защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Битие 2, 17). Това означава, че Бог е искал човекът изобщо да не се интересува от злото и да не влиза в контакт с него, да не го познава и да не знае за него. Това е точно така, както един родител не иска детето му да има контакт с лошите неща на улицата. Божията заповед, Божият закон е ключов момент в цялата Библия и в човешката история. Какво означава тази заповед? 1) До този момент човек не е знаел какво е понятието „зло“. Той живял в състояние на невинност, което е отражение на Божията святост в човека. 2) Той не е знаел какво е смърт и свързаните с нея болести и страдания. 3) Бог от любов към човека го е пощадил, като не му е дал информацията за злото и смъртта, предпазвайки го чрез заповедта, която му е дал. 4) До този момент творението е изглеждало по съвсем друг начин, отколкото сега. Било е „твърде добро“. 5) Човекът се е радвал на изключително високо достойнство всред целия останал одушевен свят, с който е могъл

ПРОБЛЕМЪТ

да комуникира. 6) Човекът много добре е знаел, че притежава свободна воля и сам е имал правото да реши да спазва ли тази заповед или не. 7) Явно е, че човекът не е помислил, че заповедта на Бога има силата на духовен Закон, който, като се наруши, води до много тежки биологични, социални, материални и генерационни последици. Първите човеци нарушиха единствената Божия заповед. Те извършиха беззаконие. Това най-трагично събитие в цялата човешка история Библията нарича грехопадение. Какво означава това нарушаване? Заповедта или Божият закон може да се наруши от липса на уважение, обич и страх към този, който го е дал. Отхвърля се неговия авторитет и воля и на тяхно място се поставят личния авторитет и воля. С други думи казано: „Не ти ще владееш над мен, а аз съм си господар и ще правя, каквото искам и няма да се съобразявам с Твоята заповед. А защо да не бъда като Теб?“. Отричане на съществуването на Бога (при атеистите) не освобождава нарушителя от отговорност. Всички знаем, че когато има нарушение на правилата в обикновения живот, то носи своите последствия. Нарушението на дадена заповед или закон води до наказание. Така е и при взаимоотношенията с Бога.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ГРЕХЪТ Феноменът „грях“ е една от централните теми в Библията. Като червена нишка преминава от третата глава на Битие до двадесет и първа глава на Откровение. Всъщност поради греха е написана и Библията. Ако не беше се разиграла драмата с грехопадението, тогава човечеството нямаше да има нужда от Библия или поне Библията щеше да се състои само от първите две глави на Битие. Преди да говорим за зависимостта между грях и страдание, ние трябва да изясним защо се занимаваме с греха и да знаем какво представлява той от библейска гледна точка. Зная, че днешният свободомислещ човек не обича да се говори по темата за греха. Атеистичният свят се надсмива над тази дума, смята я за старомодна и отживяла и си мисли, че това е тема само за религиозните. А пък самите религиозни рядко чуват да се проповядва по тази тема в църквите. Човек обикновено омаловажава греха, след това се примирява и накрая свиква с него, като игнорира Божиите критерии за грях, създавайки си собствени такива, т.е. човек сам преценява кое е грях и кое не е. Така той си върши неща, които според него не са грях (пушене, лъжа, корупция, безлюбие и т.н.), а ако е традиционен християнин се опитва да съчетае греха с някое и друго добро дело или финансови пожертвования, за да успокои съвестта си. Това е все едно да извърши човек закононарушение и когато бъде подведен под съд, да предложи на съдията подкуп и оправданието да е сигурно. В обикновения живот това може и да се случи, но при Бога НИКОГА! Божиите критерии за грях са непроменими. Той ще ни държи отговорни не само за лошите дела, но и за лошите думи, помисли и намерения. А какво да кажем за онези, които знаят, че това, което вършат е грях, но продължават да си го вършат? Двойственият живот на християните между вярата и света е един от найголемите проблеми на днешното християнство. Бог ясно казва на такива: „Понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3, 16). В това отношение духовенството трябва особено много да внимава, тъй като то носи отговорност не само за себе си, но и за миряните. Много са онези, които Бог изведе от Египет, и те тръгнаха да вървят през пустинята, но сърцата им останаха в Египет. Познаващите Библията знаят за какво става дума. Много са и онези днес, които след политическите промени 1989 г. постоянно гледат и си мечтаят за времето на комунизма.

ПРОБЛЕМЪТ

Така че както атеистите, така и религиозните трябва да знаят, че не е имало и няма нищо по-актуално от греха. Доказателство за това са последствията от него, с които се срещаме на всяка крачка и по всяко време. Учудващо е, че медийната индустрия, която винаги търси актуални новини, благодарение на които и съществува, никога не се занимава с темата „грях“, но пък се занимава достатъчно с неговите последствия, премълчавайки съзнателно причината за тях! Мнозина идентифицират греха с понятието „грешка“. Но между грях и грешка разликата е огромна. Грехът е непослушание към Бога (Пс. 50, 5), грешката е дело човешко поради несъвършенство и несръчност; грехът се опрощава единствено от Бога, грешката човек сам може да си коригира; последствията от греха имат отношение към вечността, грешката е свързана с временния живот; с греха се натоварва Друг (Христос), а с грешката – човек или други човеци. Човек трябва да знае, че неговото битие се определя до голяма степен от неговото лично отношение към греха. Защо? Защото събитията в този свят са свързани в по-голяма или по-малка степен с греха. Грехът е в основата на войните, атентатите, съдопроизводствата, проблемите и страданията. Библията, ценностните системи и религиите съществуват заради греха и имат една цел – да направят човека способен да се бори срещу греха. Друг е въпросът доколко те успяват в това нещо. Заради греха има смърт (1 Кор. 15, 56). Всичко се върти около този универсален феномен и без него не може да се обясни нищо от онова, което се извършва в битието на човека. Много от ония неща, които вземаме за даденост в цивилизованото общество, нямаше да съществуват, ако нямаше грях. Ето някои от тях: обещанието не е достатъчно – нужен ни е договор, защото човек лъже; вратите не са достатъчни – нужни са ни ключалки и секретни брави, защото се краде; закон и ред не са достатъчни – нужна е полиция, за да ги налага, защото хората нарушават закона. Лъжата, кражбата и беззаконието са грях. Заради греха дойде Христос на този свят. Той не дойде да направи човека по-добър, а да покаже на човека защо е лош, да го изведе от това състояние и му предложи Царството Божие. Само този факт е достатъчен, за да видим и проумеем, че грехът е огромен проблем и за Бога. Може би това ще прозвучи странно за читателя, но реалността ни задължава да приемем тази истина, която може да се представи накратко така: Човекът е образ и подобие Божие, в което Бог вложи Своята любов. Грехът раздели човека от Бога. Човек със собствени сили не може да възстанови общението си с Бога. Бог страда от тази раздяла, което е и

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

същността на този проблем. Така че не само човеците имат огромен проблем със страданията. Бог страда заедно с човеците, поради което изпрати Своя Син, Христос, Който на Голгота разреши проблема на човека с греха. Бог и сега страда с всички онези, които отхвърлят жертвата на Неговия Син. Единствената цел на кръста на Голгота е Царството Божие (възстановяване общението Бог-човек), а не някакви дребни корекцийки в здравословното или материално благосъстояние на човека на земята. Това може да стане и чрез образование и ценностна система. Но нито чрез образование, нито чрез ценностна система човек може да се справи с греха. Народните представители се ползват с имунитет срещу обвинение и съд. Срещу греха имунитет няма. Чрез добротворство, благотворителност и дарения грехът не може да се премахне. Неопростеният грях води до съд, а след това и вечна смърт. С тази универсална причина за страданията и бедите в човешкото общество човек сам не може да се справи. Той може да се бори срещу последствията и да инвестира милиарди в тази борба. Но това има стойност само тук, в този живот. А надеждата на християните е за вечността. Затова и ап. Павел пише: „И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме найокаяни от всички човеци“ (1 Кор. 15, 19). Нашата надежда е вечността ни с Христос. А пътят към вечността минава през Голгота. Причината за Голгота е грехът. Не евреите пратиха Иисуса на Голгота и не римските войници Го бичуваха и Го разпнаха, а грехът на всички човеци и великата Божия любов беше причината за това. Евреите и римляните бяха само изпълнители. Ето за това сме задължени да се занимаваме с този универсален феномен. Трябва да разберем какво представлява той. Само тогава ще можем и да се борим успешно срещу него. Какво представлява грехът? Най-напред етимологически какво означава думата „грях“? В еврейския език за грях се използват три думи, чието значение се превежда като „движение в погрешна посока“, „пропуск на поставената от Бога цел“, „провинение“, „разбунтуване против Бога“, „виновност пред Бога“, „непослушание пред Бога“, „заблуждение“, „недоразумение“ „сбърквам пътя“, „отклонявам се от темата“. Общото, което свързва всички тези значения, е отношението на човека към Бога, изразяващо се в несъобразяване и престъпване на Божиите заповеди. Грях е всичко онова, което противоречи на Божията воля. А Неговата воля е изразена в Словото Божие.

ПРОБЛЕМЪТ

Гръцката дума за „грях“ се превежда с „не улучвам целта“, „пропускам“, „сбърквам“, „разминавам се“, „пропуск“, „провинение“, „непослушание“, „беззаконие“ или „закононарушение”. Тази дума означава не само провинение срещу Бога, но включва в себе си и понятието „вина“ и „виновност“. От тези определения на думата „грях“ може да се направи основният извод, че грехът засяга директно взаимоотношението Бог-човек, най-добре изразено в притчата за блудния син (Лука 15, 11-32). Извършителят е човекът, същината е деянието, грехът е насочен срещу Бога, последствията засягат както Бога, така и човека, целта е вечната смърт на човека, изходът зависи единствено от човека. И един практичен въпрос: Кой има интерес от греха? Отговорът е – Сатаната. Защо? Защото чрез греха Сатаната намира достъп до човека, може да влезе и да обитава в него, и след смъртта да го прати в ада. Грехът отделя човека от Бога и го съединява със Сатаната. Затова едно от основните значения на греха е „разделение“. От кого? От Бога. Защо? Защото Божията праведност е несъвместима с греха. „Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша“ (Ис. 59, 2). Старият Завет на Библията разкрива в дълбочина същината на греха и проблема на грешника, а Новият Завет показва единствения път за преодоляване на този проблем – чрез Господ Иисус Христос. Библията говори за грехове, които се прощават, и грях, който не се прощава, за грехове смъртни и грехове не за смърт, а различните християнски вероизповедания са приели в своите доктрини и някои допълнителни класификации. Говори се за явни, тайни и скрити, съзнателни и несъзнателни, за такива поради незнание, за грехове, сторени с мисъл, дума, поглед, дело и пожелание. Тези класификации са предимно тема за богословите. За обикновения човек е важно да знае четири съществени неща за греха: а) Независимо какъв е грехът, той разделя човека от Бога; б) Човек сам не може да се освободи от греха; в) Възстановяването на връзката става чрез изповед и покаяние; г) Ако това не стане, човек ще си носи последствията на греха, както в този свят, така и във вечността. Доста задълбочени са размишленията върху греха на св. Тихон Задонски. Ето част от тях: Грях е да правиш това, което е забранено от Бога, а също и да не правиш това, което е заповядано от Него... грях е всичко, което се върши с дума или дело против светия и вечен закон Божий и против Неговата

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

свята воля... грехът е такова голямо зло, че само Синът Божий можеше да го разруши... за неговото унищожение бяха необходими страданията на Христа... колкото болести, беди, напасти и злини да има в света – те са причинени от греха... човек лесно може да съгрешава, но не може лесно да се очиства от греха... греховете са дългове към Бога... да съгрешиш е резултат на немощ, а да пребиваваш в грях – дело на дявола... грехът е беззаконие, затова грешниците скриват греховете си и ги вършат тайно... тайни грехове са не тези, които правим по наша воля, а онези, които не забелязваме... грехът отдалечава от Бога и ни подлага на духовна смърт... когато съгрешава, грешникът е подобен на дете, хулещо баща си, когато е в ръцете му... Божията правда изисква грехът да бъде наказан... мечът на Божието правосъдие виси над всеки неразкаян грешник... виси над родителите, които не учат своите деца на страх Божий, а със своя беззаконен живот ги съблазняват и развращават и им подготвят път към погибел... грешникът, който не приема Божията заповед да се покае, ще бъде осъден на страшния съд... грешникът не смята за нищо Божиите благодеяния... грехове допускат и най-благочестивите... никъде не можем да се скрием от Бога... при оскъдяване на вярата грехът се усилва... който пребивава в грехове, на него кръщението не носи полза... грехът е временно удоволствие с цената на вечна мъка... спасението от греха е в Христос (Симфония, 211-268).

ПОСЛЕДИЦИТЕ Ще спомена пет от най-важните последици на грехопадението, имащи огромно практическо, а и решаващо значение относно болестите и страданията: 1) С нарушаването на тази Божия заповед (ГРЯХ), човек съзнателно даде и дава възможност злото и смъртта да влязат в него, да обладаят цялата му духовна и телесна същност и ставайки част от нея, да продуцират техните зловредни последици (мъки, болести, страдания, смърт) и което е най-страшното - да се предават и унаследяват от поколение на поколение в цялото човечество. 2) Човек изгуби възможността за общение с Бога, както и погледа към духовния свят. Грехът застана между Бога и човека. Той бе изгонен от

ПРОБЛЕМЪТ

Едемската градина, отдалечи се от присъствието на Бога и стана подвластен на Сатаната и злото. Преди да бъде изгонен от Едем, човекът беше изгонил Бога от сърцето си. 3) Творението изпадна под Божие проклятие и част от одушевения свят беше препрограмиран от Твореца, ставайки оръдие за наказание в Божията ръка. Така поради причината, т.е. грехът, Бог създаде причинителите на болестите, страданията и смъртта. Това творение стана Божий инструмент за отплата срещу греха: „И ще ви отплатя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници – голямата Ми войска, която пратих върху вас“ (Иоиля 2, 25). 4) Адам и Ева осъзнаха своя грях, но не осъзнаха личната вина за него, а я прехвърляха един на друг. И друго нещо много важно – разбраха какво са изгубили. Поради това те и техните потомци започнаха да търсят начин да възстановят общението си с Бога. Това е началото на възникването на религиите (re = обратна и ligio = връзка), чрез които човек иска да установи връзка с божеството. От любов към човека Бог даде и първото обещание (Битие 3, 15) – че не човек чрез своята религия ще се издигне до Бога и ще установи връзка с Него, а Бог ще слезе при човека, за да възстанови общението си с него. И това стана чрез Господ Иисус Христос. 5) И едно от много тежките последствия – промени се мисленето на първите хора, което се предава на цялото човечество. Като последствие на промененото мислене и на вродения грях е свикването с греха и неговото омаловажаване. С право един свещеник казва: „Аз не съм грешен, защото греша, а греша, защото съм грешен“. Това потвърждава думите на апостол Павел: „А щом върша това, което не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене“ (Рим. 7, 20). С други думи, грехът е следствие на вродената грешна природа в човека. С грехопадението човек става пленник, роб на греха, което със собствени сили той не може да преодолее. Грехопадението създаде предразположение на човека към греха и това предразположение и наклонност за грях станаха неделима част, духовен закон в природата на човека. За това апостол Павел пише: „Но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми“ (Римл. 7, 23). Законът на греха се срасна с човешката природа, той се предава от поколение на поколение и затова човек се ражда с греха (Пс. 50, 7). Дори и тогава, когато човек върши добро, „то грехът стои при вратата и влече човека към себе си“ (Битие 4, 7).

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Густав Дюре - Грехопадението

ПРОБЛЕМЪТ

ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ ГРЯХ И СТРАДАНИЕ - примери и цитати от Библията Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря. (Сир. 38, 15) Три са големите теми в Библията: Първо – над 2,050 пъти в нея се казва, че тя е Слово Божие, т.е. че Бог чрез избрани от Него хора говори на хората. Второ – от Битие трета глава до края на двадесета глава на Откровение, Библията се занимава с темата „грях“ и зависимостта между грях и страдание. Трето – Библията показва единствения път, по който може да се преодолее тази зависимост: чрез личността, учението и делото на Господ Иисус Христос. И тъй, темата за зависимостта между грях и страдание преминава като червена нишка от трета глава на Битие до двадесет и първа глава на книга Откровение. Ще дам някои по-известни примери в това отношение. Разбира се, че примерите и цитатите ще имат по-голямо значение за онези, които познават Библията. А на онези, които се интересуват от тази тема, препоръчвам да се запознаят с Библията. Още в самото начало читателят трябва да знае две много важни неща: Първо, че зависимостта между грях и страдание не се основава на отмъщение, омраза от страна на Бога към човека. Напротив – единствената причина за тази зависимост е Божията любов към човека и желанието на Бога да възстанови общението си с него тук, на този свят и във вечността. Не от жажда за отмъщение, а от любов. Така както родителят понякога наказва своето дете – той го върши от любов към него. И второ, че тази зависимост не е единствената причина за болестите и страданията на човека. Библията говори и за други причини. По тези два въпроса ще взема отношение малко по-нататък. Познати истории и цитати от Библията относно зависимостта между грях и страдание: След грехопадението животът на Адам и Ева се изпълни с мъка и страдания, както за тях самите, така и за техните деца, и за поколенията след тях. Грехът на първите човеци оказа зловредно влияние и върху цялото творение (Битие 3).

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Покварата на човечеството по времето на Ной имаше за последствие Всемирния потоп (Битие 6 и 7). Унищожението на Содом и Гомора стана, „защото викът на злото от Содом и Гомора е силен и грехът им е много тежък“ (Битие 18, 20). Жената на Лот не изпълни Божията повеля да не поглежда назад и се превърна в стълб от сол (Битие 19, 26). От кръвосмешението между Лот и дъщерите му (Битие 19, 36-37) произлизат народи, които стават идолопоклоници, врагове на Израел и по-късно моавците биват изтребени окончателно (Йер. 48, 42). „Ако слушаш гласа на Господа твоя Бог... и пазиш всичките Му наредби... няма да ти пратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ Бог твой, целител твой“ (Изход 15, 26) „Ако не Ме послушате и не изпълнявате Моите заповеди...ще пратя върху вас ужас и болести... Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще унищожат добитъка ви... и пътищата ви ще запустеят... ще ви накажа – да ! – седмократно за греховете ви“ (Левит 26, 14/16/22/28). Мариам, сестрата на Моисей, беше наказана с проказа, заради греха, който тя стори срещу брат си (Числа 12). „Но ако някой съгреши...той показва презрение към Господа; този човек да бъде изтребен измежду народа си“ (Левит 15, 30). Моисей и Аарон бяха наказани от Бога да не влязат в Обетованата земя поради неизпълнението на заповедта, която Бог им бе дал в Кадес (Числа 20). „И разпали се гневът на Господа против Израиля и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле не се затри целият род, който бе сторил зло пред Господа“ (Числа 32, 13). „Но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа, и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне“ (Числа 32, 23); Друг превод гласи: „Но ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери“. „Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя... Аз съм Този, Който Съм, и освен Мен няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми (Втор. 32, 35/39). Ахан беше убит с камъни и изгорен за това, че наруши Божията заповед, като взе от плячката при превземането на Йерихон (И.Н. 7, 27). Самсон трябваше да страда много заради злоупотребата с Божия дар, който му бе даден (Съдии 13-16).

ПРОБЛЕМЪТ

Присъдата над цар Саул: „Така умря Саул поради своето беззаконие, що стори пред Господа, задето не спази думите Господни, а се допитва до магьосница“. Бог се оттегля от Саул и след много страдания той се самоубива (1 Парал. 10, 13). Думите на Бога към Давид: „Ако извърши беззаконие, ще го накажа... но Моята милост няма да го остави“ (2 Цар. 7, 14-15). Многото грехове на Давид доведоха до тежки последствия в дома му, царството му и целия народ. Бог прости греховете му, но последствията (страданието) той носи до края на живота си (2 Цар. 11-12). Необузданото плътско сладострастие и идолопоклонството на Соломон доведоха до отпадането му от Бога и разделение на царството му (3 Цар. 11; 4. Цар. 23, 13). Поради тежък грях на Гиезий (слугата на Елисей) той и целият му род бяха наказани с проказа (4 Цар. 5, 27). След като се разболява, цар Охозия се допита до езически божества дали ще оздравее. Чрез пророк Илия Бог казва: „Нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество? Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш... И той умря по словото Господне“ (4 Цар. 1, 3-4). Падането на Юдея под асирийско владичество стана поради греховете на много от нейните царе. „Наистина по заповед на Господа се случи това на Юдея, да я отхвърли от лицето Си, поради греховете на Манасия... “ (4 Цар. 24, 3-4). Пророк Илия пише до цар Йорам: „Понеже ти не тръгна по пътя на Бога... а въведе Юдея и иерусалимските жители в грях...затова Господ ще порази с тежък удар народа ти, и синовете ти, и жените ти, и всичкия ти имот, а пък тебе с люта болест, с болест в твоите вътрешности“... . И Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест (2 Парал. 21, 12/14/18/19). За цар Озия Библията казва: „Но като стана силен, възгордя се...и той стана престъпник пред Господа“. След като пренебрегва Божиите свещеници в храма „появи се проказа на челото му пред лицето на свещениците в дома Господен... и остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си“ (2 Парал. 26, 16/19/21). На много места в псалмите е изразена зависимостта между грях и страдание, както и Божията любов към грешника. Ето някои стихове: Пс. 88, 3134: „Ако синовете му оставят Моя закон... ако нарушат Моите наредби...

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ще посетя със жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; но милостта Си не ще отнема от него“ . Пс. 93, 23: „И ще обърне върху им тяхното беззаконие“. Пс. 102, 10: „Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове“. Пс. 106, 12/20: „Той смири тяхното сърце с мъки... прати Своето слово и ги изцели... тогава в скръбта си викнаха към Господа и Той ги изведе из неволите им“. Соломон пише: „Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа... защото, когото Господ обича, него наказва“ (Притчи 3, 11-12) Бог от любов наказва човека: „Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство“ (Притчи 13, 25). „А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му“ (Притчи 24, 12). Страданието трябва да води до покаяние: „Но Ти, наказвайки ги... даваше място на покаянието, макар да знаеше, че... злото им е вродено...“ (Пр. 12, 10). Това потвърждава Сам Христос в Новия Завет, когато говори за убитите от Силоамската кула: „Но ако не се покаете, всички тъй ще загинете“ (Лука 13, 5). В пророчеството си за Вавилон Исая пише: „Понеже си била дръзка в нечестието си...ще те сполети бедствие: не ще знаеш, от къде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш“ (Ис. 47, 10-11). А за Израел Господ говори чрез пророка: „изпитах те в горнилото на страданията“ (Ис. 48, 10). Уникално по своя характер е пророчеството на Исаия в 53-та глава относно заместителното служение на Господ Иисус Христос за греховете и беззаконията на нас човеците: „Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи...бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме... Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение... Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай“ (4, 5, 10, 12). Няма нито една религия в света, където божеството да поеме възмездието за греховете и за беззаконията на хората, да страда и да принесе себе си в жертва за тях. Единствено в християнството Сам Бог в лицето на Христа поема вината за греха на човека върху Себе Си и освобождава човека от нея... разбира се, ако човек пожелае това!

ПРОБЛЕМЪТ

И това е единственият път, за да се преодолее раздялата между Бога и човека вследствие на нашия грях, както говори пророкът: „Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас“ (Ис. 59, 2). Заместителната жертва на Христос е пътят, за да достигне човек общение с Бога във вечността. Друг път няма. Въпросът за зависимостта между грях и страдание е представен изключително ясно и многократно в книгата на пророк Иеремия, поради което с право някои тълкуватели го наричат „пророк на предупреждението“. След като Бог докосва с ръката Си устата на Иеремия, той чува Божиите слова: „Ето, Аз турих Моите думи в устата ти (1, 9)... Аз бдя над Моето слово, за да се изпълни (1, 12)...кажи им всичко, що ти заповядвам; не бъди малодушен пред тях, за да не те поразя пред очите им“ (1, 17). Ето няколко стихове в това отношение: „Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог...“ (2, 17); „Ще те накаже нечестието ти и твоето отстъпничество ще те изобличи“ (2, 19); „Ти оскверни земята с твоето блудство и с твоето лукавство. Заради това бидоха спрени дъждовете и нема късен дъжд“ (3, 2-3); „Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти“ (4, 18); „Вашите грехове отстраниха от вас това добро“ (5, 25); „Ето, ще напратя върху този народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха“ (6, 19); „А ти не се моли за този народ... и не ходатайствай пред Мене, защото няма да те чуя. Не виждаш ли какво вършат те? (7, 16); „Проклет оня човек, който не послуша думите на този закон“ (11, 3); „Бог си спомня сега беззаконията им и наказва греховете им“ (14, 10); „Защото ще излея върху тях собственото им зло“ (14, 16); „Защото Моите очи са върху всички техни пътища; те не са скрити от Моето лице и тяхната неправда не е скрита от очите Ми. И ще им въздам за беззаконието и греха им“ (16, 17-18); „Аз, Господ, изпитвам сърцето, за да въздам на всеки според постъпките му“ (17, 10); „ Но Аз ще ви накажа според плодовете на делата ви“ (21, 14); „Може би те ще послушат и ще се отвърнат всеки от лошия си път, и тогава Аз ще отменя бедствието, което мисля да им изпратя за лошите им работи“ (26, 3); „Ето, ще накажа Шемая и потомството му... защото той говори против Господа“ (29, 32); „Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти, казва Господ“ (30, 17); „Може би

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

домът Юдин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да им простя неправдата и греха им“ (36, 3); „Господ не можа вече да търпи вашите лоши дела и гнусотиите, що вършихте; затова и земята ви стана пустиня, ужас и проклятия“ (44, 22); „И ще бъде изтребен Моав между народите, защото въстана против Господа“ (48, 42); „Защото Господ напрати върху му тъга заради многото му беззакония“ (Пл. Иер. 1, 5); „Пратил ли е неволя, Той и ще помилва по великата си благост. Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки (Пл. Иер. 3, 32-33); „Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония“ (Пл. Иер. 5, 7). Доста показателна е връзката между грях и наказание в думите на пророк Иезекиил, отправени към вярващите: „Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“, а ти не го вразумяваш... за да го предпазиш... та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце“(Иез. 3, 18); Седем пъти вика пророкът: „... ще обърна поведението им върху техните глави“ (Иез. 9, 10). И предупреждава как да се избегне възмездието: „... покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, за да не ви погуби беззаконието ви“ (Иез. 18, 30). Чрез пророците Осия, Амос и Михей Бог дава отговор на пет съществени въпроса относно страданието: 1) Причината на страданието - „Понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти“ и конкретизира: „Невежият народ гине“ (Осия 4, 6 и 14). „Аз зле ще те поразя с опустошение поради твоите грехове“ (Михей 6, 13). И едно от най-сериозните предупреждения за днешното християнство (двойственият и двуличен характер на християните): „Сърцето им е разделено, затова ще бъдат наказани“ (Осия 10, 2). Пророк Софония е още по-точен: „Ще изтребя онези поклонници, които се кълнат едновременно в Господа и в Мелхома“ (Соф. 1, 5). А Господ Иисус добавя: „Ти не си ни студен, ни горещ... затова ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3, 16; Вж. също Мат. 6, 24). 2) Източникът на страданието – „Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?“ (Амос 3, 6) (друг превод гласи: „Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?“). С други думи – Бог поема отговорността за страданието. Защо? Защото човекът е нарушил Божия закон, което е и причина за страданието.

ПРОБЛЕМЪТ

3) Невъзможността да се избегне заслуженото наказание – „Макар и да се скрият от очите Ми в морските дълбини, и там ще заповядам на змията и ще ги ухапе“ (Амос 9, 3). 4) Изход и поука от страданието – „Аз ще понасям гнева Господен, защото съм съгрешил пред Него, - докле реши делото ми и извърши съд над мене; тогава Той ще ме изведе на светло, и аз ще видя правдата Му“ (Михей 7, 9). 5) Тъгата на Бога, когато хората страдат - стана вече дума, че Бог не наказва човека от отмъщение, омраза или гняв, а от любов към грешника, за да се покае той и да бъде жив. Това по един чудесен начин изразява пророк Осия с думите: „Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, както и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!“ (Осия 11, 8). Този стих е един от най-силните в Библията и показва дълбоката любов, състрадание и скръб на Господа заради състоянието на грешниците. Бог не иска да изостави Своя непокорен народ и скърби, когато е принуден да го накаже. Случаят с пророк Иона показва, че поради греха на едни, могат да страдат и много други (в случая моряците), без да имат нещо общо с този грях. Безброй примери има в това отношение както в миналото, така и сега. „Ни среброто им, ни златото им не ще може да ги спаси в деня на гнева Господен... защото изтребване ще извърши Той“ (Соф. 1, 18). Изобличавайки в грях своя народ, пророк Агей казва: „Тъкмо поради това небето се затвори и ви не дава роса, и земята не дава произведенията си“ (Агей 1, 10). И продължава: „Поразявах ви с главня и с жълтеница по житата и с градушка... но вие не се обръщахте към Мене, казва Господ... Аз ще разтърся небе и земя“ (Агей 2, 17 и 21). В Новия Завет Бог потвърждава зависимостта между грях и страдание. Но освен това Христос показва две неща за преодоляване на тази зависимост. Първото е призива „Покайте се...“ (Матей 4, 17). И второто - Христос изцеляваше болните (Матей 4, 24). Изцелителното служение на Христос е най-силното доказателство, че болестите и страданията имат духовна причина.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Та Христос не беше учил медицина, а лекуваше болни - не с лекарства, а с дума. Той не питаше за причината за болестите, защото много добре знаеше, че не вирусите и бактериите са причината, а те са само инструмент, чрез който се реализира болестта. Зад този инструмент има нещо, което го е задействало. И това нещо не е материално, а духовно (Матей 8, 16; 10, 1; Прем. 16, 12-13). Такава духовна власт Христос притежаваше и над природните бедствия (Марк 4, 39). Ето някои стихове в Новия Завет, потвърждаващи зависимостта между грях и страдание: Преди да изцели един разслабен човек, Христос казва: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете“ (Матей 9, 2); Христос казва, че „ако в някой град не ви приемат и не послушат думите ви... то на Содом и Гомора ще бъде по-лесно в съдния ден, отколкото на този град“ (Матей 10, 14-15); „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден“ (Матей 12, 36); Когато Христос говори за изцелението на един епилептик, Той не говори за лекарства, а просто казва: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Матей 17, 21); „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Матей 18, 6). Особено ясно е изразена зависимостта между грях и възмездие в изобличителните думи на Христос към религиозните водачи, които са заменили Божието слово със собствените си идеи, тълкувания, предания и традиции. Осем пъти Христос им каза: „Горко ви!“ за многото им грехове (Матей 23, 13-36); Съдбата на злия слуга е в ада, където ще бъде „плач и скърцане със зъби“ (Матей 24, 48-51); Същата е и съдбата на негодния раб, който злоупотреби с таланта, който господарят му беше дал (Матей 25, 24-30). Онези, които са от лявата страна на господаря, ще чуят думите: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей 25, 41); За предателя на Христа се казва, че „добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил“ (Матей 26, 24). Особено показателна е историята с отричането на апостол Петър от Христос. Наказанието за този тежък грях беше предотвратено чрез много сълзи и искрено покаяние (Матей 26, 75). Това може да стане с всеки, който се кае за сторения грях. Захарий – бащата на Иоан Кръстител, не повярва на благовестието на Ангела Господен и беше наказан – онемя до раждането на Иоан Кръстител (Лука 1, 20).

ПРОБЛЕМЪТ

За една страдаща жена Христос казва, че нейната болест е причинена директно от Сатаната (Лука 13, 16), а за много други болести – че са причинени от нечисти духове (Лука 8, 30); Разгулният живот на блудния син го доведе до просешка тояга (Лука 15, 17); Богаташът от историята за бедния Лазар отхвърли Божия закон и попадна в ада (Лука 16, 23); Фарисеят не беше оправдан поради своята гордост (Лука 18, 13); Тъй като Йерусалим „не узна времето, когато беше посетен“ от Бога (Лука 19, 44), той бе разрушен, а еврейският народ, който осъди Христос, понесе наказанието, което сам си избра: „кръвта на Праведника падна върху тях и чедата им“ (Матей 27, 25). Покъртителният филм на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ показва, че и 2,000 години по-късно наказанието продължава да се изпълнява. Христос казва на изцеления в къпалнята Витезда: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не сполети нещо по-лошо“ (Иоан 5, 14). Изключително ясно казани думи за зависимостта между грях и страдание! Показателен момент в Библията за зависимостта между грях и страдание е историята с жената, хваната в прелюбодеяние (Иоан 8, 3-11). По силата на закона тя трябваше да бъде убита с камъни. Христос обаче й каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и недей греши вече“. Цитирам размишленията на Д. Стампс: „Господ не осъжда жената като такава, на която не може да се прости, но се отнася към нея с благост и търпение (Наум 1, 7), за да я доведе до покаяние. За нея има спасение, ако тя изостави греховния си живот, т.е. спре да живее в прелюбодейство и се върне при собствения си съпруг. В никакъв случай тук не става дума за омаловажаване на този тежък грях, а Иисус предлага на тази жена спасение и изход от живота й в грях. Разбира се, че ако не се покае, тя ще бъде осъдена за този грях.“ Това са два случая в Новия завет, когато след грях, т.е. закононарушение, няма наказание: Петър, когато се отрече от Христа и се покая, и тази жена, която Христос директно срещна и й даде големия шанс да се покае и да не греши повече. И друга една поука от тази история: Онези, които желаят да съдят другите, самите те първо трябва да бъдат свободни от грях. При това положение едва ли някой ще дръзне да осъди ближния си. Мнозина не обръщат внимание на няколкото думички на Христос: „Ако не повярвате, че съм Аз (т.е. Христос-Бог), ще умрете в греховете си“ (Иоан 8, 24). Неверието е грях, а последствието е страдание и смърт. На друго място Христос казва: „Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден“

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

(Иоан 12, 48). Ето я зависимостта: грях-съд. Това се отнася за всички ония, които са равнодушни и безразлични към ценностите на християнската вяра. А да не говорим за нейните противници! Твърде впечатлителни са думите на Христос: „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод“ (Иоан 15, 1-2). И в двата случая става дума за страдание: в първия случай – то е плод на грях (безплодието), а във втория – то е плод на праведност (плодородието). Грехът (лъжа) на Анания и Сапфира доведе до тяхната мигновена смърт (Д.А. 5, 5/10). Гордостта и надменността на цар Ирод беше жестоко наказана със смърт (Д.А. 12, 23). Магьосникът Елима беше наказан със слепота, защото се противеше на благовестническото служение на Павел и Варнава (Д.А. 13, 11). Когато говори за църквата в Тиатир, Христос посочва лошите дела на една така наречена пророчица от тази църква на име Иезавела и казва за нея: „И дадох й време да се покае за блудството си, но тя не се покая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействуващите с нея – в голяма скръб, ако не се покаят за делата си; и чедата й ще поразя със смърт...” (Откр. 2, 21-23). Един от последните стихове на Библията също е свързан със зависимостта грях-страдание. Св. Иоан Богослов пише в Откровението: „И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророческите думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, Бог ще наложи поразиите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга“ (Откр. 22, 19-20). Бог много ясно говори чрез тези думи, че прибавянето или отнемането от написаното в Библията е грях. Още на три места в Библията Бог строго забранява да се добавя или да се отнема от написаното в нея (Втор. 4, 2; 12, 32; Притчи 30, 6). Твърде много са примерите от обикновения живот за зависимостта между греха като закононарушение, от една страна, и страданието, от друга. Навярно всеки един от читателите знае такива примери. Ето един случай, който ми разказаха мои близки: В края на Балканската война трима войници се връщали от фронта с доста добра плячка – при военна операция по време на войната намерили заровено гърне с жълтици. Връщайки се, двама от тях се наговорили да убият третия и да си поделят златото. Така и направили. Когато дошли в селото, на мегдана ги чакали техните

ПРОБЛЕМЪТ

близки, както и младата съпруга с двете малки деца на убития от тях техен другар. Те казвали на съпругата му, че мъжът й бил убит на фронта... Със златото тези двама накупили имоти и за кратко време станали най-богатите в селото. Създали големи семейства, деца, внуци, богатство. И тогава се намесил Бог – започнало възмездието: болести, ужасни страдания, смърт, материални загуби. Само за няколко десетилетия тези най-богати родове стигнали до просешка тояга, поколението им измряло и останали само разрушените им стари къщи, обрасли с тръни и бодили. А ето и един друг пример: Преди години в едно софийско село живял заможен човек, който имал девет сина. Семейството живеело в голяма къща заедно със семейството на брат му, който за съжаление рано починал, оставяйки млада вдовица с малко дете. Наскоро след смъртта на брат си, този човек изгонил от къщата снаха си с детето, опасявайки се да не би да изявят претенции за наследство. Не е известно какво е станало с вдовицата и сирачето, но е добре известно, че деветте сина на този коравосърдечен човек умират един след друг, и той остава самотник. Ще спомена и за един мъж, който беше християнин, вършеше добри дела, дори и мисионерско служение, но живееше в грехове. Скоропостижно беше отзован във вечността. И една млада жена, която казва, че е християнка. Решила да си роди дете, без да се омъжи. Понася огромни страдания с това дете. Към тези потресаващи примери мога само да кажа: „Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог“ (Евр. 10, 31). Ще спомена две мъдри поговорки: „Бог забавя, но не забравя“. И една немска мъдрост: „Божията мелница мели бавно, но изключително фино“.

Не всяко страдание е вследствие на грях!

От приведените примери от Библията става ясно, че грехът като закононарушение е основната причина за болестите и страданията, разглеждани като универсален феномен въобще. Но как стои въпросът за страданието на отделния човек, за личното страдание или това при малките деца? Трябва ли да мислим, че който е болен и страда, обезателно трябва да е извършил някакъв грях? В никакъв случай! Христос много ясно потвърждава тази истина с думите, казани относно причината за страданието на слепородения: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му...” (Иоан 9, 3). В Библията има много примери на личности, за които се казва, че страдат, без да се споменава за определен грях.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Един от най-известните примери в Стария Завет е страданието на Иов – човек праведен и богобоязлив. И през какви страдания трябваше да премине този човек! Мнозина мислят, че в книгата Иов Бог ще даде отговор за страданието на този човек. Отговор не се дава. Вместо това Бог поставя на Иов 77 въпроса, на които той не може да отговори. Пророк Иеремия беше също подложен на много страдания. Христос казва на Своите последователи: „А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници ви водят пред царе и управници, заради Моето име“ (Лука 21, 12). Ами страданието на някои божии мъже, за които стана вече дума! Страданията на Петър и Иоан не бяха поради грях, а за това, че проповядваха Христа. И те се радваха, че са били удостоени да пострадат за името на Господа Иисуса (Д.А. 5, 40-41). И те не бяха единствените. Мъченическата смърт на архидякон Стефан е свидетелство, че благовестителите ще страдат и то често ще страдат до смърт. Грехът не е причина за тези страдания. Не се казва, че грехът е бил причина и за болестта на Елисей, от която той умира (4 Цар. 13, 14). И в обикновения живот наблюдаваме християни в ключови позиции (напр. висши духовници), които са подложени на немалко страдания, особено в напреднала възраст. Питаме се „Защо това е така? Та този човек толкова много е сторил за Божето дело! Много добрини е направил и мнозина са повярвали чрез него (нея)! Защо това страдание сега?“ Много неща за нас остават загадка. Не трябва да забравяме думите на Библията, че „и от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се иска“ (Лука 12, 48). Казано на спортен език, „летвата при такива личности е поставена много по-високо“ и те ще бъдат съдени според височината на летвата. Вярно е, че грехът е грях, но човешки погледнато едно е да го извърши някой, който не знае, че това е грях, а съвсем друго – който знае. Господ казва, че „който е знаял волята на господаря си...и не е постъпвал според волята му, ще бъде бит много“ (Лука 12, 47). Тези думи показват каква голяма отговорност носят онези, на които много е дадено. Отговорността е голяма. Така мисля аз. Но дали моите мисли са и Божии мисли – не зная! Един от малкото случаи в Библията, където се говори за конкретна причина за болестта и страданието, е историята с изцелението на слепородения (Иоан 9). Във въпроса на учениците („Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“) откриваме вярването в юдейската

ПРОБЛЕМЪТ

религия за зависимостта между грях и страдание, която зависимост засяга и поколението. От обикновения живот знаем, че това не е непременно е така. Въпреки че болести, страдания и смърт са в резултат на греха, не е вярно, че във всеки отделен случай човекът страда заради извършени от него грехове. В много случаи причината е неизвестна както за засегнатия, така и за останалите. Фактът, че Христос дава отрицателен отговор на поставения въпрос, показва, че тук не става дума нито за грях на родителите, нито за евентуално прераждане, както се вярва в източните окултни религии. Така той коригира погрешното убеждение на Своите ученици, че всяко страдание е резултат от някакъв грях. Отговорът на Христос е ясен: Бог е позволил този човек да се роди сляп, за да може чрез него да се изявят великите Божии дела. Една важна и интересна подробност има в тази история. Стих 38: „Вярвам, Господи! И Му се поклони“. Той не Му се поклони, когато беше изцерен, а Му се поклони, когато разбра, че е Син Божий. Добър повод за размишление на кого, за какво и кога трябва да се покланяме. И друг един случай в Библията, когато се казва, че болестта няма връзка със сторен грях – Лазар от Витания (Иоан 11 гл.). От тази вълнуваща история научаваме много важни неща, имащи отношение към настоящата тема: 1) Когато Лазар се разболява, сестрите му не отиват най-напред при лекар или на аптеката, а известяват за това на Христос; 2) Никъде не се казва, че болестта на Лазар е резултат на някакъв специален грях в неговия живот. Точно обратното, Лазар е представен като всеотдаен приятел и специален обект на обичта на Спасителя; 3) Христос казва каква е причината и целта на болестта на Лазар и последвалата смърт – „за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий“ (11, 4); 4) Иисус плаче. Защо? Освен, че това е знак за голяма човечност, Христос е потресен от ужасните резултати от греха на човека – смъртта. А и едва ли има някой, който да се радва при болест и страдание; 5) Защо хората трябваше да отместят камъка от гроба. Та нима Христос само с една дума не можеше да стори това? Разбира се, че можеше. Но обикновено Бог не върши вместо хората онова, което те сами могат да свършат. А Той ще извърши онова, което е невъзможно за хората – възкресението на Лазар; 6) Ние сме свикнали първо да видим и след това да повярваме. Принципът Божий е обратен: „Ако повярваш, ще видиш“ (11, 40); 7) Някои тълкуватели предполагат, че ако Иисус не беше назовал Лазар по име („Лазаре, излез вън!“), то всички мъртъвци, погребани около Лазар, щяха да излязат от гробовете, след като чуят гласа на Христа.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Трети случай, когато болестта не е плод на грях, е „жилото в плътта“ на апостол Павел (2 Кор. 12, 7-9). По тази тема богословите са написали много книги, с което ние няма да се занимаваме. Не е толкова важно каква е била тази болест, много по-важна е причината за нея. Библията посочва две причини. 1) Сам апостол Павел я осъзнава и ясно я формулира: „И за да не се превъзнасям с много си откровения, даде ми се жило в плътта...та да не се превъзнасям“ (2 Кор. 12, 7). Многото откровения, които апостолът е имал, както и големите успехи в мисионерското му служение, биха могли да са повод за гордост, хвала и превъзнасяне. Чрез това „жило в плътта“ Бог смирява своя служител. 2) И Бог дава Своя отговор за страданието на апостола: „Силата Ми се в немощ проявява“ (ст. 9). Успешното служение за Христос не зависи обезателно от силата на характера и дарбите на този служител. Напротив - колкото по-слаб е той, толкова повече силата на Христа съпътства неговото благовестие. Такава е Божията логика. Апостолът три пъти се е молил Бог да премахнe това негово страдание. Цитирам интересния коментар по този въпрос на Дж. Макдауъл: Молитвата на апостол Павел получава отговор, но не този отговор, който той очаква. Всъщност Бог казва на апостола: „Аз няма да махна жилото, а ще направя нещо по-добро: ще ти дам благодат (сила), за да го носиш. И не забравяй, Павле, че макар и да не ти давам това, което искаш, Аз ти давам нещо, от което ти имаш много нужда. Ти желаеш Моята власт и Моята сила да придружават твоето проповядване, нали? За да имаш Моята сила, ти не трябва да разчиташ на своята. Най-добрият начин да стане това е, като си немощен. Тогава Моята сила ще може в пълнота да се прояви в теб.“ И тя се проявяваше. Положително страданието на апостол Павел имаше връзка с думите на Христа, казани на Анания в Дамаск: „Той Ми е избран съсъд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва да пострада за Мое име“ (Д.А. 9, 15-16). А когато Бог го изцели, след като беше жестоко пребит и изхвърлен извън град Листра като мъртъв, Павел и неговите съпътници „увещаваха новоповярвалите да постоянстват във вярата и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в Царството Божие“ (Д.А. 14, 22). Дори апостол Петър добавя, че ако страдаме за правдата, блажени сме (1 Петр. 3, 13). Явно е, че страданията не са били актуална тема за апостол Павел, за да каже думите: „На мен не ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповяд-

ПРОБЛЕМЪТ

вам Евангелието на Божията благодат“ (Д.А. 20, 24). И още по-силните думи: „Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господа Иисуса“ (Д.А. 21, 13). И какви плодове му дари Господ! Мисля си, дали пък страданията на апостола нямат връзка със „злото, което той е сторил на светиите в Йерусалим“, преди да повярва? (Д.А. 9, 13-14). Той беше един от присъстващите при убиването на архидякон Стефан, като е пазел дрехите на убийците. Има примери в Библията, че когато се покайваме, Бог прощава греховете ни и ни осигурява вечния живот, но последствията трябва да си ги носим. Защо? За да не ги носим във вечността. Такъв е случаят с цар Давид. В думите към учениците Си „В света скърби ще имате“ (Иоан 16, 33) Христос казва, че мисионерското служение е свързано със страдание и изпитания. Трябва да отбележим, че всички тези страдалци не роптаеха и не хулеха нито Бога, нито пък търсеха виновен някой друг. Напротив, когато Павел и Сила след тежък побой на градския площад във Филипи, бяха хвърлени в затвора „посред нощ се молеха и славеха Бога“ (Д.А. 16, 25). Малцина от днешните християни биха постъпили така! И накрая-защо Христос трябваше да страда толкова много, след като Той нямаше грях? Не можем да отговорим на този въпрос, ако не се върнем отново на последствията от грехопадението. Грехът стана част, закон от човешката природа, стана заложба, наклонност, способност, вродено състояние, предразположение да се върши зло. Това потвърждава Библията, казвайки: „В грях ме роди майка ми“ (Пс. 50, 7). А апостол Павел изразява това още по-точно: „Но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми“ (Рим. 7, 23). Това е библейското обяснение защо мъките, болестите и смъртта станаха част от битието на първите хора, на техните потомци, както и на всички човеци до днес (Рим. 5, 12). Човек стана пленник, роб на греха, смъртта и вечната раздяла от Бога. Грехът е вроден в човека, той живее с този грях, а отплатата за греха е страдание и смърт (Рим. 6, 23) и човек трябва да понесе това наказание. Поради това апостолът с голяма болка извиква: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ И дава единствения възможен отговор: „... чрез Иисуса Христа, нашия Господ“ (Рим. 7, 24-25).

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ПРИЧИНИТЕ 1. СТРАДАНИЯТА – СЛЕДСТВИЕ НА ЗАКОНОНАРУШЕНИЕ И тъй, това, което всеки човек трябва да знае и никога да не забравя, е, че не Божието възмездие или отмъщение поради омраза са причина за страданията, а те са резултат от действието на закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание. Ето само няколко примера от обикновения живот за действието на закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание: Първи пример - майка с дете се движат по тротоара. Детето изведнъж се откъсва от ръката на майка си, изтичва на платното и бива блъснато от автомобил. В никакъв случай нямаме право да говорим за Божие наказание, а просто за нескопосано отношение на майката към детето. Ако човек се откъсне от Божията ръка и попадне под ударите на Сатаната, нямаме право да обвиняваме Бога за последствията. Втори пример - ако при безразборни сексуални взаимоотношения човек се зарази със СПИН, едва ли това е наказание или възмездие от Бога, а просто следствие на сторен грях. Трети пример - затлъстяването едва ли трябва да се смята като Божие наказание, след като човек се е отдал на чревоугодие, не си знае границите и няма мяра, когато седне пред богато приготвена трапеза. Известно, че около 70% от болестите се дължат на нездравословно хранене. Същото е при зависимостта грях-страдание. Не Божието наказание или възмездие, а законът за причинно-следствената зависимост е основният механизъм, чрез който се реализират болестите и страданията. Бог ясно казва в Своето слово: „Нечестието ти ще те накаже“ (Иер. 2, 19). Твърде странно и нелогично би било, ако в този свят нямаше болести и страдания, след като грехът владее навсякъде и всекиго. Тогава ще имаме и пълното право да се съмняваме в съществуването на един справедлив Бог, Който нехае към заповедите и законите, които Той е създал. Голяма част от болестите и страданията се програмират от самия човек или са програмирани вече от неговите предшественици. Как? Чрез мисли, думи, действия или бездействия, които противоречат на дадените от Бога закони. В Библията четем: „Каквото посее човек, това и ще

ПРИЧИНИТЕ

пожъне“ (Гал. 6, 7). Чрез неосъзнат гастрономически манталитет например (неразумно хранене), стъпка по стъпка се програмират не малко от болестите на обмяната. Когато в Библията Бог казва „ще въздам“, „ще накажа“, това Той прави не от омраза към човека, а просто изпълнява закона за причинно-следствената зависимост. Това Бог прави първо, защото грехът е несъвместим с Божията праведност, и второ – от любов към човека, за да не носи този човек последствията от греха си във вечността. Божията любов към човека се изявява преди всичко от позицията на вечността. Така че, ако Бог не би изпълнил нарушения от човека закон, тогава човек ще си носи последствията от това нарушение във вечността – вечно осъждение. Цитирам австрийския лекар д-р Коппи: Какво би било, ако Бог не би допуснал болести и страдания? Тогава възниква един голям проблем – ние няма да можем да забележим последствията от нашите погрешни постъпки. Сигналите на нарушеното здраве, т.е. болката и страхът – ще бъдат изключени. Патологичните промени в организма ще останат напълно скрити и незабележими. Особено драматична ще бъде наближаващата смърт, която ние няма да можем да разпознаем, мислейки, че сме здрави. Тогава ще заприличаме на болните от рядкото заболяване „Вродена анестезия“ (Anaesthesia Congenita), които не усещат болка и са изложени на сериозна опасност за здравето си. Към тези думи ще добавя, че болката е изключително важен феномен, благодарение на който се разбира какъв орган страда. Така че болката е по-скоро благословение за организма, а не проблем. Живот без болести и страдания? В хода на тези размишления възниква един закономерен въпрос: Може ли Бог да премахне болестите и страданията? Та животът би бил чудесен без болести и страдания! Според проф. Werner Gitt на този въпрос са възможни следните отговори: 1) Или Бог иска да ги премахне, но не може; 2) Или Бог може да ги премахне, но не иска; 3) Или Бог не иска и не може; 4) Или Бог може и иска да ги премахне. Коя от тези четири възможности е истинската? Първият отговор показва, че Бог е слаб, което не съответства на Неговите свойства. Вторият отговор генерира автоматично въпроса „Защо не иска?“ Ако Бог не иска и не може, то Той е слаб и немилостив, което също не съответства

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на Божиите свойства; И четвъртата възможност – ако Бог иска и може да премахне страданията, тогава защо ги има, защо Бог не ги премахне? Разбира се, че Бог може да ги премахне. Бог е всемогъщ и всесилен. Това за Него не би било никакъв проблем. Но какво би станало с човека, който върши грях и живее в грях и накрая ще умре в греха си? Къде ще отиде този човек след смъртта си? С греха си той в рая никога не може да отиде. По силата на закона за причинно-следствената зависимост той ще отиде в ада. Но Бог не желае това нещо, защото Той обича човека. Бог предлага най-доброто решение – възможността човек да се освободи от причината за страданията, т.е. от греха. Тъй като човек със собствени сили това не може да направи, Бог изпрати Иисус Христос, Който да поеме греха на човеците. Бог зачита свободната воля на човека и предоставя решението на самия човек. На сила не се отива нито в рая, нито в ада. На човека е предоставен изборът сам да реши къде да прекарва вечността си (Сирах. 15, 17; Иер. 21, 8). И тъй, единственият правилен отговор на този въпрос трябва да бъде от гледище на вечността – Бог може да ги премахне, но от любов към човека не го върши. Той върши нещо много по-ценно – премахва причината! Остава само човек да се възползва от това - разбира се, ако иска! Решението е предоставено на самия човек.

ПРИЧИНИТЕ

2. ЗАЩО ДА НОСИМ ПОСЛЕДСТВИЯТА? Идваме до един въпрос, който се поставя както от невярващи, така и от вярващи: Грехът, който сториха Адам и Ева, беше техен личен грях. Последствията обаче се носят от цялото човечество. Как да си обясним това? Зная, че за някои християни такъв въпрос е предизвикателство, но когато такива въпроси се поставят от хора от света, ние трябва да имаме отговор, тъй като Словото Божие ни задължава „да бъдем всякога готови с кротост и боязън да отговаряме всекиму, който иска от нас сметка за нашата надежда“ (1 Петр. 3, 15). Най-напред ще дам едно понятно обяснение от научно-библейска гледна точка: При творението Бог вложи закон за наследствеността във всяко живо същество и разбира се, в човека. На базата на този закон е създадена цяла наука – генетиката. От човека се ражда човек с всички белези на този вид (над 99,99% от генетичния набор е еднакъв при хората). Наследствената специфичност продължава – от бялата раса се раждат само бели хора, много от родителските белези се предават на поколението. Творецът е създал този биологичен закон, за да се запази специфичността на човека (homo sapiens) и невъзможността, той да премине в друг вид. Биологичната наследственост гарантира съхранението на биологичния вид. Човекът е триединство Новият Завет учи, че човешката личност се състои от три части: тяло(материя), душа и дух (1 Сол. 5, 23). В духовно отношение човекът притежава много прилики със своя Творец, защото е създаден по образ и подобие Божие (Бит. 1, 27). Това значи, че човек е получил качества от своя Творец, Който е вложил в Своето творение закона за наследствеността. Този закон продължава да действа – човекът унаследява, но и предава тези качества. Както биологичните, така и духовните си свойства човек предава на своето поколение, т.е. законът за наследствеността засяга както материалната, така и духовната част на човешката личност. Така че, освен закон за биологичната наследственост, има и закон за духовната наследственост. С тялото се занимава медицината, а с душата – психологията, психиатрията и Библията. Духът е онази част от нашата личност, чрез която ние имаме отношение, контакт с Бога, Който при сътворяването е вдъхнал в човека този дух, благодарение на който „човекът стана жива душа“ (Бит. 2, 7). Духът е източник на живота и осъществява връзката ни с Бога.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Логиката е ясна: от нарушеното взаимоотношение между духа на човека и Бога, страдат душата и тялото. Днес официално медицината признава, че 75% от всички болести са психосоматични, т.е. имат както духовни, така и физически причини. Древните римляни добре са изразили тази зависимост с думите: Mens sana in corpore sano (Здрав дух в здраво тяло). И тъй, дълбоката причина за болестите и страданията е нарушеното отношение на човека към Бога, т.е. нарушението на Божиите закони. Всъщност понятието „здраве“ е в тясна зависимост с понятието „взаимоотношение“. Ако в едно семейство има добри взаимоотношения, говорим за здраво семейство. Ако в едно предприятие има добри взаимоотношения, говорим за здраво и продуктивно предприятие. Здравото приятелство предполага добри взаимоотношения. Нарушат ли се тези взаимоотношения, приятелството рухва. При нарушението на Божията заповед (Бит. 3 гл.) грехът влезе в човешката личност, което доведе до нарушаване на взаимоотношенията между Бога и човека.Така се стигна и до последствията – страдание и смърт (биологичната смърт за тялото и вечната смърт за душата). Съгласно духовно-биологичния закон за наследствеността грехът и неговите последствия се предават на поколението. Точно както при болна от СПИН бременна жена – роденото също ще носи заразата и последствията от нея. Човек се ражда с грях. Това виждаме в агресивността на малките деца. Още от малки децата могат да лъжат, без да е необходимо родителите да ги учат как става това. Ако родителите биха се съобразявали със закона за духовната наследственост, те ще спестят много от страданията на поколението си до трети и четвърти род и ще гарантират благоденствието до хилядното поколение след тях (Изход 20, 5-6). Принципът на родителите: Ако обичаш своето поколение, мисли от сега за него и не го товари с твоя грях. Ако например родителите са спечелили големи богатства и са починали, то по силата на закона за наследствеността цялото богатство принадлежи на техните деца. Поколението се облагодетелства. Това се обещава във втората Божия заповед.

ПРИЧИНИТЕ

Но ако родителите са натрупали големи дългове и са починали, по силата на същия закон, техните деца трябва да изплащат тези дългове. Същото е във всички останали сфери на обществения живот. Основната причина за нескончаемите кавги в парламента е, че новоизбраните, искат или не искат, трябва да поемат дълговете, негативите и грешките на предишните. Като към това се добавят взаимната и необуздана омраза, както и властолюбиви амбиции, можем добре да си представим, че безлюбието и караниците в парламента ще продължават, като се предават успешно от един мандат на друг. При политическите промени през 1989 г. стана известно, че дълговете на България към Запада са над 10 милиарда долара. Комунистическата система си замина. Народът остана и той трябваше да изплаща тези дългове. Големият и задължителен извод: ПОКОЛЕНИЕТО ИЗПЛАЩА! Законът за духовно-биологичната наследственост не познава амнистия. Бог прощава греха, за да осигури вечния живот, но последствията се носят в този живот, за да не се носят във вечността. Тъй като човекът е венец на цялото одушевено творение, така да се каже „глава на творението“, над което е поставен да владее, то тези последствия засягат и цялото творение, което „стене и се мъчи досега“ (Рим. 8, 22). Медицината все още не е изобретила начин за ликвидиране на биологичната наследственост. Бог предлага начин за ликвидиране на духовната наследственост. С жертвата Си на Голгота Христос пое върху Себе Си греха и неговите последствията за вечността, като предлага на всеки човек възстановяване на връзката му с Бога. Това е с едно изречение същността на цялата Библия.

Моралното състояние на човечеството някога и днес Това е най-силното доказателство за съществуването и действието на закона за наследствеността. Томове книги могат да се напишат за ужасяващите злодеяния, които човек прави на човека.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Нека да споменем само някои от терористичните актове през последните няколко години: 2001 – мюсюлмански терористи забиват два самолета в кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк – 2,794 загинали; 2002 – чеченски терористи взимат за заложници посетители в московски театър. В драмата загиват 129 души; 2004 г. - терористи нападат училище в гр. Беслан (Северна Осетия) и взимат за заложници 1200 ученици – при трагедията загиват 334 души, от които 186 деца; 2004 – терористичен акт на гарата в Мадрид – 2050 ранени и 192 загинали; 1988 – либийски терористи взривяват самолет на PAN AMERICAN, който пада над северноирландското селище Уокърби – 270 загинали. Един от терористите е осъден на доживотен затвор, впоследствие освободен и посрещнат като национален герой в Либия. Само в Пакистан от терористични актове са загинали над 35,000 души. През март 2009 г. 17-годишен младеж влиза в едно училище във Виненден до Щутгарт и убива 15 ученици и учители и накрая себе си. Цяла Германия беше потресена от налудничавата кръвожадност на този млад човек. На другия ден на цялата челна страница на един от големите германски вестници на черен фон бе изписан въпросът: ЗАЩО? Отговор обществото не може да даде. Той се намира в третата глава на Библията, както и в следващите редове на тази книга. Ами какво да кажем за многовековните борби между арабския свят и Израел, терористичните организации „Хисбула“ и „АлКайда“, за терористичния акт на бургаското летище, за нескончаемите войни между католици и протестанти в Северна Ирландия, наркотероризма, антисемитизма и газовите камери в концентрационните лагери през Втората световна война, религиозния фундаментализъм, кръстоносните походи, средновековната инквизиция (между 1200 – 1800 г. 68 милиона християни стават жертва на инквизицията), атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, безбройните войни в човешката история и днес, гоненията на християните и хилядите мъченици, Чернобилската катастрофа? Сега, когато пиша тези редове, научавам за терористичен акт, извършен от двама чеченци в Бостън при финала на ежегодния пролетен маратон. Оставаме безмълвни пред един от най-кървавите атентати в Европа - взривяването на църквата „Св. Неделя“ в София от комунистите през 1925 г. Загиват 219 души и 500 са ранените. Един от организаторите на атентата е Станке Димитров. По-късно комунистите на негово име преименуват гр. Дупница, явно от благодарност за зверството, което е извър-

ПРИЧИНИТЕ

шил. Ами робството – този злокачествен тумор, съпътствал човечеството хилядолетия наред и официално премахнат едва в средата на 19 век. По официални данни (International Justice Mission) днес в света има все още около 30 милиона роби в Югоизточна Азия и Африка. В цивилизованите страни търговията с хора с цел проституция не е нищо друго, освен добре печеливша индустрия чрез робство. Неотдавна „Ню Йорк пост“ публикува информация за секс робините на бившия либийски диктатор Кадафи. Информацията е потресаваща. Какво да кажем за жестокостите по време на петвековното турско робство в България? Освен грабежите, опожаряванията, убийствата, непосилните данъци, изнасилванията и т.н., османлиите практикуваха и една жестокост, която светът не познава: насилствено събираха момченца, закарваха ги в Турция и от тях правеха кръвожадни безмозъчни твари, които връщаха в България, за да вършат още по-големи жестокости със своя собствен народ, без да знаят, че са българи. Ето как народът ни с болка е увековечил това свръхчовешко страдание: Еничари ходят мамо от село на село, мъжки рожби вземат мамо, еничари правят. Взели кого, взели мамо, взели Стоила, а Стоил си беше едничък на мама. Плакала е много години Стоилова майка, три пъти по седем. Косите й черни побелели, мамо, очите й изтекли. За Стоила мисли, мамо, за Стоила плаче... Препоръчвам на читателя да прочете романа на Антон Дончев „Време разделно“, за да добие представа за ислямските зверства над българския народ по време на тези 482 години робство. А ако гледа и едноименния филм, то едва ли ще може да задържи сълзите си. Явно е, че жестокостта е била вродено качество в характера на някогашния турчин, защото през годините 1895-1921, по време на ислямския геноцид над арменския народ, са избити 1,543,271 мъже, жени и деца. Днешният турчин не трябва да забравя или да се срамува от историята си, а да се поучи от нея.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Да споменем и Холокоста по време на националсоциализма, при който бяха унищожени над пет милиона евреи и хора от други етноси. Няма ден, в който информационните агенции в света да не съобщават за насилие, убийства, отвличания, заложнически кризи, изнасилвания, измами, корупция, злоупотреби, за скитащи се по улиците бездомници, които ровят в кофите за боклук, за да оцелеят, за умиращи от глад деца, за замърсяването и унищожението на фауната и флората и т.н.! Колко деца отиват във вечността преди своите родители? Колко мъдра е била моята баба, когато всеки ден се молеше с думите: „Господи, дари ми милостта, моите деца да ме погребат, а не аз тях“. Бог изпълни молитвата й. Спомняме си за трагедията със сестри Белнейски в Пазарджик – изнасилени и убити. Сигурен съм, метафорично казано, че ако е имало наблизо някой кръвожаден звяр, който е „наблюдавал“ извършващото се злодеяние, положително е щял да си каже: „благодаря на Бога, че не съм човек!!!“ В животинския свят няма биологичен вид, който да постъпва по такъв жесток начин с индивид от своя вид, както това е при човека. Длъжни сме да се попитаме дали Максим Горки е бил прав, като е писал някога: „Човек – това звучи гордо“! Е, какво да кажем? Може ли всичко това да бъде плод на едно благочестиво и добродетелно човечество, което има наглостта и безумието да пита „защо страдам?“ Ако към тази тъжна картина се прибавят и природните бедствия (земетресения, вулканични и въглеродни изригвания, цунамита и мегацунамита, циклони, турнада, наводнения, суши, пожари, лавини, земни свличания и т.н.), които през последните десетилетия зачестяват и взимат стотици хиляди човешки жертви, то виждаме какви мащаби добива страданието на човечеството. Жертвите от най-силния подводен земетръс на 26 декември 2004 г. в Югоизточна Азия възлизат на 280,000 души. Самият човек с екологичните катастрофи, които причинява, допринася също за тези природни бедствия. Този човек не може да проумее простата истина, че природата без него може, но той без нея не може.

ПРИЧИНИТЕ

Къде да търсим причината за този ужас, който е завладял света? Не е необходимо дълго да я търсим. Да погледнем какво представлява този човек от духовно-морална гледна точка, та да видим дали там не можем да намерим причината? Ще спомена само някои от качествата на човешкия характер, станали обичайно явление в ежедневието на човека: безбожие, богохулство, тютюнопушене, алкохолизъм, чревоугодие, наркомания, порнография, проституция, сексуална необузданост, изневяра, разводи, аборти, предбрачен и извънбрачен секс, прелюбодейство, извънбрачни раждания, хомосексуализъм, лезбийство, еднополови бракове, инцест, хомопаради, евтаназия, самоубийства, неприлично облекло, цъфтяща развлекателна индустрия, безотговорност, предателство, доносничество, агресивност, престъпност, безлюбие, разврат, егоизъм, безотговорност, властолюбие, алчност, лицемерие, лъжа, омраза, грубиянство, демографски и етнически проблеми, кражба, духовно невежество, лъжеучения, окултизъм, идолопоклонство, фанатизъм, фундаментализъм, либерално богословие и т.н. Да не говорим за всичко онова, което бълват някои недобронамерени масмедии и интернет, тровещи мисленето и душите на милиони и особено на младите хора! Да споменем и онова, което се върши под маската на религиите или сред дивите племена на Южна Америка и Африка, където и в наше време се принасят деца в жертва за „омилостивяване на боговете“! А двойственият живот, който водят мнозина християни, живеят в компромиси, традиционализъм, либерализъм и религиозна комерсализация, в добро „сътрудничество“ със света и злоупотребяват с даровете и дарбите, които Бог е дал! Апостол Павел нарича такива „плътски християни“ (1 Кор. 3, 1). Много са онези, които в личния си и обществен живот се ръководят не от това, което е истина и добро, а от това, което им харесва и им доставя удоволствие, като са забравили Божиите критерии, изработвайки си собствени такива. Ами прекалената корекция на физическата външност, от която суетност козметичната и силиконовата индустрия много добре просперират! Да не говорим за качеството на дисциплината в днешните училища и агресивността в детската възраст! С право един от големите философи – Фойербах конвертира думите от Битие 1, 27 по следния начин: „И сътвори си човекът бог по свой образ и подобие“. Така и съвестта на човека е спокойна и създаденият от него

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

бог – равнодушен... И ако човек го сполетят страдания, да има кого да обвинява – едно доста изгодно съжителство без особени взаимни отговорности! „Чудесно“ мирно съвместно съществуване! Зная, че има твърде много хора, които казват, че някои от споменатите качества на характера са част от личната свобода на човека, присъщи на едно демократично общество и не било редно да се ограничава правото на човека да мисли и върши това, което смята за правилно. Разбира се, че една заразена със СПИН проституираща си мисли, че нейно право е да печели със своето тяло, независимо от това, че заразява и обрича на смърт други хора. Милиони са децата, които гледат пияния си, пушещ баща или леконравната си не особено мълчалива майка, присъстват на битови скандали между майка и баща и накрая остават полусираци или биват настанявани в дом „Майка и дете“. Едва ли тези детски спомени ще се заличат, когато те станат възрастни. Много неща в тези хора са вече програмирани и от рано започват да дават горчиви плодове както за тях самите, така и за цялото общество. Тогава не е необходимо да се учудваме на изнасилвания на малолетни, млади престъпници и детска проституция. Медиите изнесоха информация, че в един от бордеите на големите градове на Индия имало 10,000 проституиращи. Повечето от тях били на възраст до 12 години. Така родителите несъзнателно обременяват следващото поколение, което трябва да носи и изкупва греховете им. Известно е, че в някои южноазиатски страни родителите предлагат малките си момичета за плътски удоволствия на богати туристи срещу дребни зелени банкноти. Какво да кажем за хомосексуалните бракове, където се осиновяват дечица, които никога няма да имат правото да произнесат думичките „мама“ или „тате“! Вече четиринадесет държави в т.нар. „християнска“ католическа и протестантска Европа са легализирали хомосексуалните бракове. За голямо съжаление държавната протестантска църква в някои западни държави венчава хомосексуални двойки – мерзост пред Бога, нямаща равна на себе си! Ами еротичната индустрия и порнографията, чрез които се пращат по бързата процедура милиони в ада? Все по-често масмедиите съобщават за новородени бебета, захвърлени в кофи за боклук, пред която картина клошари и закоравели престъпници онемяват... Напоследък в някои държави на Европа (Швеция, Дания, Норвегия, Швейцария) се предлагат проектозакони за легализиране на сексуалните взаимоотношения в рамките на семейството – т.нар. инцест.

ПРИЧИНИТЕ

Неотдавна една 85-годишна християнка сподели с мен един тежък непреодолим здравословен проблем и един още по-тежък духовен проблем, който тя е имала със своята майка. Майка й е била невярваща и непрекъснато се е карала с дъщеря си за това, че тя е християнка и се е посветила в служение на Бога. Малко преди смъртта си, майката е изляла сърцето си пред дъщеря си. Изповядала е, че е имала сексуални взаимоотношения със сина си – братът на жената, с която говорех. Какво можех да кажа на тази възрастна жена? Като убедена и практикуваща християнка тя много добре знаеше, че поколението носи последствията от греховете на родителите. Не беше учтиво да питам какво е станало с брат й, който е блудствал с майка си... До какво нравствено падение и разруха е стигнал човекът! Днешният свят отдавна е надминал ноевите дни! Библията говори за идването на Антихриста (2 Сол. 2, 3-4; Откр. 13, 5-8), но не дава конкретна информация относно личността, мястото, времето и националната му принадлежност. Това е причината да се спекулира твърде много по тази тема, както в миналото, така и сега. За обикновения християнин е много по-важно да погледне и потърси Антихриста вътре в себе си. Този Антихрист в човека може да притежава всички имена, споменати по-горе като негативни качества на човешкия характер: гордост, маловерие, безлюбие, компромиси, невъздържание, плътска похот, лъжа, прелюбодейство и др. Това е Антихристът вътре в човека и той има една цел – да отклони човека от Христос, т.е. действа против Христос. Нека богословите се занимават с доктрината за Антихриста, а християнинът да види дали не го носи в себе си. Какво направи човекът с дарбите, които Бог му е дал или пък с големите научни открития? През 1867 г. шведският химик Алфред Нобел открива динамита. Благородната цел е била да се помогне на миньорите при разбиването на скалите. А какво направи човечеството с динамита по-късно? И до днес милиони стават жертва на това научно откритие. През 1938 г. О. Хаан и Ф. Щрасман откриват ядреното разпадане на урана. Какво направи човекът по-късно от това велико откритие? Атомни бомби за свое собствено унищожение. Трябва ли да обвиняваме Бога за това нещо? Прав е великият А. Айнщайн като казва: „Големите открития, попаднали в ръцете на безбожници, унищожават човечеството.“ Да не говорим за всичко онова, което бушува в мисловния свят на всеки отделен човек. Христос с няколко думи го характеризира много точно: „Защото от вътре, от сърцето човешко (това е нашият мисловен свят,

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

б.а.) излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие, обиди, лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека“ (Марк 7, 21-23). Причината Бог дава още в Битие (8, 21): „...помислите на човешкото сърце са зло още от младините му...“. Но веднага трябва да се добави: грехът не може да владее над човека, освен ако човек сам не пожелае това. М. Лутер пише: „Не можем да забраним на птиците да прелитат над главите ни, но можем да не им позволим да свиват гнезда на главите ни.“ Журналисти посетили един отшелник в пустинята и го попитали какво прави по цял ден. Зает съм от сутрин до вечер. Имам два сокола, които трябва да обуздавам; два ястреба, които трябва да дресирам; два диви заека, които трябва да усмирявам; една змия, за която трябва да се грижа; едно магаре, което трябва да товаря; и един лъв, който трябва да укротявам“. „Къде са тези толкова много животни, за които говориш“, попитали журналистите. „Двата сокола са моите очи, двата ястреба – моите ръце, двата диви заека – краката ми, змията е моят език, магарето е тялото ми, а лъвът – сърцето ми. Срещу всички тези животни в мен аз се боря от сутрин до вечер. Апостол Павел потвърждава представената картина на моралния облик на човека с още няколко характеристики в посланието си до Римляни 1, 29-32. Тази картина ясно показва, че човек е поробен от греха, което е нещо ужасно. Но още по-ужасното е, че човек обича греха и безропотно му служи, въпреки че грехът му носи поквара, проклятие и смърт. Голям парадокс е, че човек се бори срещу последствията на греха и иска да ги отстрани, инвестирайки милиарди в тази борба, но нищо не иска да предприеме срещу причината, т.е. срещу греха. Човекът знае, че, вършейки грях, той е достоен за смърт и въпреки това „не само върши грях, но е благосклонен към ония, които вършат същото“ (Рим. 1, 32). Може би в случая читателят ще ме посъветва да спомена древната китайска мъдрост: „По-добре е да запалиш светлина, отколкото да ругаеш тъмнината.“ Да, така е. Много ми се иска тази книга да внесе малко светлинка в духовно-нравствената тъмнина, обладала човека.

ПРИЧИНИТЕ

Една от основните причини за тази духовно-морална разруха е, че „човеците замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на ТВОРЕЦА... и славата на нетленния Бог замениха в образ на...тленен човек“ (Рим. 1, 25/23). Именно това Бог строго забранява във втората Своя заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята... не им се кланяй и не им служи“ (Изх. 20, 4-5). Един свещеник с голяма мъка сподели с мен, че на Цветница на литургията, която той отслужвал, имало десетина души, а пред Църквата стотици се трупали около една селска каруца с върбови клонки, които те взимали „за здраве“. Може би в случая са подходящи думите на Ян Хус, изречени към една старица, хвърляща съчки на кладата, където той бил осъден да изгори: „О, свещена простота!“ (O, Santa simplicitas). Дали тези думи не важат и за мнозина традиционни християни днес, които трябва да знаят, че здравето не идва от върбовите клонки, а от Този, Който е източник на здравето - Господ Иисус Христос? Творението, т.е. върбовите клонки, се почитат за съжаление повече от Твореца, т.е. Христос, Чийто живот и дело се възпоменават в светата Литургия. Разстоянието между такова невежество, от една страна, и духовната разруха на човека, от друга, е много късо. Това е огромният проблем на човеците днес, били те атеисти, езичници, юдеи или традиционни неделни църквари. Мнозина си мислят, че светът ще стане по-добър, ако се християнизира. Едва ли. Това може да стане само, ако се върне християнството от първите три века. Светът достатъчно е навлязъл в днешното християнство, за да може то да повлияе на този свят. Едно секуларизирано християнство не е способно за мисионерско служение, тъй като доста се е отдалечило от своя фундамент – Христос, като Го е заменило с традиционализъм, ритуалност, либерализъм, невежество и езически суеверия. На всеки би трябвало да му е ясно, и е близко до здравия разум, че тази духовно-морална криза и разруха, не може да не остане без последствия. Ето, това е основната причина за страданията в света. Законът за причинно-следствената зависимост между грях и страдание действа в пълна сила. Един свещеник ми каза мъдра мисъл: „Кога ще се оправи светът? Когато хората започнат да четат вестниците по-малко от Библията. Кога ще намалеят пациентите в болниците? - Когато се увеличат посетителите в църквата.“

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

В заключение една безобидна алегория относно оправданието на мнозина, че единствено сатаната е източник на страданията. На една неделна служба църквата била пълна с богомолци. Накрая дошъл и духовникът. Но преди да влезе в църквата, вижда пред входа Сатаната да седи и да плаче. Духовникът пита: „Защо плачеш?“ Сатаната отговорил: „Плача от гняв. Кажи на тези вътре да престанат непрекъснато само мене да обвиняват за техните страдания. Не съм аз единствената причина. Да погледнат себе си и ще видят, че много често причината е в тях самите!“

ПРИЧИНИТЕ

3. Светът е едно голямо семейство страданията като следствие от нарушението на социалните закони в обществото Има и трета причина, с която можем да си обясним универсалния характер на болестите и страданията в този свят: човечество представлява цялостен организъм, който има един дом и той е планетата Земя. Ние, хората сме част от едно голямо социално семейство. Затова говорим за събития от „световен характер“, които ангажират в една или друга степен цялото човечество. И когато една част от този организъм гние и се вмирисва, то целият организъм страда, т.е. цялото човечество. Едни допринасят за замърсяването и отравянето на природата, последствията обаче носим всички ние. Едни имат налудничавите идеи да завладеят цял свят или да унищожат дадена раса – от това страдат милиони други, които нямат никаква вина. А престъпленията в областта на хранително-вкусовата индустрия, където единственият мотив е печалбата на производителя. Отровите, пестицидите и хормоните, които приемаме с храната, много често са причина за едно скоропостижно сбогуване със здравето. Едни причиняват обгазяването и радиацията по света, но други страдат и това са предимно новородените и младите организми. Та каква вина имат те? Някой малоумен сяда пиян зад волана, прави катастрофа и убива невинни хора. Но нека бъдем реалисти – всеки човек е не само потърпевш, но и причинява страдание на другите, било с думи или действия. Тогава защо трябва да обвиняваме Бога за болестите и страданията и без всякакъв свян още да питаме „Господи, защо?“. Така до голяма степен се отговаря на въпроса защо страдат деца или хора, които не са сторили грях. Така е и при организма на отделния човек – когато един орган боледува, страда целият организъм. Същото е положението в едно семейство – страда ли един, другите страдат заедно с него. За този универсален принцип пише и апостол Павел (1 Кор. 12, 26). Всичко това означава, че много голяма част от страданията в света се причиняват от самия човек, който е част от този огромен организъм, наричащ се „човечество“. И затова той носи отговорност първо за себе си, след това и за другите. Човек не може да се изолира на самотен остров като Робинзон Крузо и да не се интересува от другите. Той е социално същество. Ако тази проста истина би се осъзнала от нас, хората то светът отдавна щеше да изглежда съвсем друг.

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Изглежда, че хората преди потопа, както и жителите на Содом и Гомора, сравнени с днешното човечество, не изглежда да са били толкова големи грешници! А знаем какво Бог стори с тези хора и с целия свят тогава. От така представената морална картина на човека трябва да се направят два задължителни извода: 1) Моралната разруха на човека потвърждава напълно действието на закона за наследствеността: грехът на Адам и Ева дава и днес своите болестотворни и смъртоносни плодове. 2) Тази морална разруха е следствие на духовната нищета, в която човек се намира. Имаме ли право да се питаме: „Защо страдаме“? Предвид тази тъжна нравствено-морална реалност на човечеството днес, имаме пълното основание да се учудваме, че все още има толкова много здрави хора. По силата на причинно-следствената зависимост между грях и страдание би следвало болестите да са нещо естествено и закономерно, и повсеместно разпространено. По-скоро трябва да се поинтересуваме относно великото Божие търпение и да не забравяме думите на апостол Петър: „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние“ (2 Петр. 3, 9).

ПРИЧИНИТЕ

Густав Дюре - Йов

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

4. СТРАДАНИЯ, КОИТО НЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА ГРЯХ, или когато страдащият не може да установи зависимост между сторен неосъзнат грях и страдание От изложеното досега е ясно, че грехопадението е основната причина за болестите и страданията. Но ние видяхме още, че грехът не е единствената причина за страданията в този свят. В Библията има няколко примера в това отношение. А и в ежедневието сме свидетели, че страданието не винаги предполага извършен грях. Ето защо, когато дойде болест или страдание, първият въпрос който всеки трябва да постави на самия себе си, е: „Защо страдам? КЪДЕ ДА ТЪРСЯ ПРИЧИНАТА?“ Търси я най-напред в себе си, а не в другите. Ето защо този въпрос трябва да се разшири с още няколко допълнителни въпроса, като например: Сторил ли съм нещо, което да не е в съгласие с волята Божия? Дали моят критерий за грях напълно се покрива с Божиите критерии? Познавам ли достатъчно добре тези Божии критерии? След като си поставим тези въпроси, задължително трябва да търсим и намерим отговорите. А те могат да бъдат само четири: 1) Сторил съм грях, ще моля за прошка и ще си нося последствията; 2) Моето виждане за грях не се покрива с Божиите критерии. С попрости думи казано: „Не зная дали съм сторил някакъв грях. Мисля, че не съм, но не съм сигурен.“ Тогава ще моля Бога за мъдрост, прошка и милост, ако по незнание съм сторил нещо несъзнателно против волята Божия; 3) Чрез страданието ми Бог иска да ме изпита или да ме предпази от опасност, която аз не мога да предвидя; 4) Не виждам връзка между страданието ми (или това на мой близък) и някакъв сторен грях; Тогава ти си един от хората в Библията, които страдаха не поради грях. Независимо от това, до какъв отговор ще стигнеш, ти си задължен да направиш всичко възможно в борбата срещу болестта или страданието. Уважаеми читателю, бъди много внимателен и коректен с тези отговори, защото те могат или да те доближат, или да те отдалечат от Бога! Освен това, отговорът е от изключително голямо значение, както за отношението ни към страданието и изхода от него, така и за вътрешното духовно рав-

ПРИЧИНИТЕ

новесие на страдащия. Важно е да търсим причината за страданието, за да предприемем необходимото в борбата срещу него. Далеч съм от мисълта, че с тези размишления ще изчерпя всички възможни причини, водещи до болести и страдания. Тъй като нозологията (науката за причината за болестите) е голям клон в медицината, а освен това и различни социални институции се занимават с тази тема, то аз ще се огранича предимно върху някои духовни, но същевременно и практични аспекти относно многообразието от причини за страданията, които читателят може да използва като модел. Желанието ми е тези размишления да помогнат на болния или страдащ читател да не се тормози, самообвинява и депресира, мислейки, че страданието му обезателно е свързано с извършен от него грях. Освен това бих желал да предпазя близките и околните, да не си мислят, че страдащият е обезателно голям грешник. Първо, това може да не е вярно и второ, християнинът няма право да осъжда никого. Това е право на Бога. Наред с основното библейско учение за причинно-следствената зависимост между грях и страдание, ще дам и много други причини за болестите и страданията, които търсещият не винаги така лесно може да установи. 1) Страданието като изпитание Болестта и страданията на праведния Иов не бяха поради негов грях, а Бог ги допусна, за да изпита чистотата на характера му и твърдостта на неговата вяра. Неговото страдание не беше само физическо. Към него се добавят упреците на тримата му приятели, че той е наказан от Бога поради грях, което Иов категорично и многократно отхвърля. Най-голямото му страдание сигурно са били думите на жена му: „Ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!“ (Иов, 2, 9). Тези ужасни думи не заслужават дори да бъдат коментирани. Струва си да се прочете този стих по превода на 70-те, за да се види духовната нищета на тази жена. По темата Иов са написани много книги, но бих предложил девет насърчителни основни извода за читателя, който чрез болест или страдание е подложен на изпитание: а) Със своята твърдост и дълбока убеденост, че страданията му не са плод на грях, той разбива напълно господстващото мнение на тогавашния свят и богословите, че страданията били Божие наказание единствено поради сторен грях. От този урок има нужда и днешното човечество, особено християните. б) Бог не

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

осъди Иов за това, че той търсеше отговор за своето страдание. Бог не осъди Иов и затова, че той твърдеше, че не е съгрешил, за да страда. И той беше напълно убеден, че Бог чува това, което той говори. Би трябвало да се очаква Бог да обясни на Иов защо страда, но Бог не му даде отговор за неговото страдание. Напротив – Бог му постави 77 въпроса - на нито един от тях Иов не можа да отговори. В огъня на изпитанието и чрез въпросите за творческата мощ на Бога, Иов позна Божието величие и слава, което не стана при неговото здраве и благополучие. След като ние не можем да познаем Бога, когато сме здрави и успяващи, тогава Той говори чрез страданията, за да се обърнем към Него. в) Бог е справедлив и верен – Той не остава длъжник за допуснатите от Него изпитания. Бог никога няма да те ощети. Той възстанови всичко онова, което Иов изгуби по време на голямото си изпитание. Бог дари двойно повече на Иов от това, което имаше преди изпитанието. Дъщерите му бяха най-красивите в света. Удължи живота му с още 140 години (Иов 42, 10-12). Така напълно се оправдават думите на премъдрия Соломон: „И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва“ (Прем. 3, 5-6). г) Бог укори тримата приятели на Иов, които му казваха, че той страда поради сторен грях. Иов трябваше да се моли за тях, за да не бъдат наказани за неоснователната присъда към него. д) В книгата на Иов намираме най-висшия, най-силен и най-красив израз на твърдостта на вярата в цялата Библия, изразено в думите на Иов: „Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му“ (13, 15). И глава 19, 25-26: „Но аз зная, че Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне от праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога.“ Иов е не само страдалец и великан на вярата, но той предрича и предстоящото видимо явяване на този Изкупител, на Който той се надява и Който две хиляди години по-късно дойде на Земята – Господ Иисус Христос. е) Защо Бог изпитва човека и колко дълго може да го изпитва? За да види дали той е годен за вечността, която Бог е приготвил за него. И на второ място, както един от приятелите на Иов казва: „За да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта“ (33, 17). И затова псалмопевецът се обръща към Бога с молитвата: „Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; и виж

ПРИЧИНИТЕ

дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път“ (Пс. 138, 23-24). ж) Иов не знаеше, че причината за неговото страдание беше пазарлъкът на Сатаната с Бога (Йов 1 и 2) и разрешението на Бога за това голямо изпитание. Той не знаеше, че инициативата за това изпитание беше на Бога, а не на Сатаната. „И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото“ (Иов 1, 8). Сатаната беше инструмент за осъществяване на това голямо изпитание. И без да знае всичко това, Иов с търпението си, изключителната си вяра и непогрешимост пред Бога нанесе жестоко поражение на Сатаната. И друго нещо – Бог поставя граници във възможностите на Сатаната. Той няма право да върши всичко, което си иска. Право върху здравето може да има, но върху живота – не. з) В историята с Иов много добре личат четирите компонента на страданието: причина (Бог допуска изпитанието)изпълнител (Сатаната), инструмент (болестните микроорганизми)-цел (изпитание). и) Особено впечатлително е, че Иов не отправя молба към Бога да бъде изцелен - нещо, което днес мнозина биха сторили веднага. Той се интересува само от причината за страданието си. Това би могло да бъде тема за размишление за мнозина християни. Едно от най-силните изпитания на човек, за които Библията говори, е това на Авраам – той трябваше да принесе сина си Исаак в жертва. За Аврам това не беше първото изпитание. В Харан Бог му каза да напусне бащиния си дом и да отиде в земя, която той не познаваше. Той беше послушен и прие предизвикателството на това голямо пътуване в неизвестното. Тогава Бог му даде обещанието, че ще стане баща на голям народ (Битие 12, 2). Но жена му Сара беше бездетна. Двадесет и пет години Аврам чакаше изпълнението на това Божие обещание. Какво психологическо напрежение между обещанието на Бога и реалностите на безплодието на съпругата му! И роди се многоочакваният син. Когато детето пораства „Бог, изкушавайки Авраама, му рече: „Аврааме! Вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа” (Битие 22, 2). Нито дума на учудване и ропот от страна на Авраам! Днешният християнин е така здраво привързан към обикновените материални неща (къща, кола, имот, компютър и т.н.), че ако му се каже да се лиши от тях, трудно ще го преживее! А тук става дума за най-ценното, което човек притежава – собственото си дете!

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Положително страданието на Авраам е било огромно и неописуемо. Но още по-велика е била неговата вяра, че това, което Бог е обещал, Той ще го изпълни (Евр. 11, 17-19). На път към мястото на жертвоприношението детето пита баща си: „Тате, ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?” (Битие 22, 7). Дали човешко ухо е чувало някога по-страшен въпрос от този? Едва ли! С този въпрос Авраам е разпънат на кръст... Но с мъдрост и привидно спокойствие отговаря: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всесъжение” (Битие 22, 8). Изключителна драматичност! Авраам е знаел правилния отговор, но го премълчава, като казва тези мъдри думи: „Jahwe-jireh“ (Йехова Ире = Бог ще си предвиди). Дали в тези думи на Авраам не се крие искрица надежда между безпрекословно послушание, бащина обич и очакване на Божията намеса! Мисля, че е така. Каквото и да е, три са нещата, които ние трябва да научим от тази покъртителна история: а) голямата вяра на Авраам, б) безропотното подчинение към Бога и в) великата символика – Бог Отец даде в жертва едничкия Си Син – Господ Иисус Христос за спасението на човечеството. Авраам стана модел на великата символика за спасителното Божие дело. И това последното има директна връзка с настоящата тема. Планината Мория стана по-късно мястото, където бе издигнат храмът, от който днес е останала само „Стената на плача”. Тези храмови останки могат да послужат като предупреждение на някои християни, които години наред са водили интензивен християнски живот, а след това са отпаднали – останали са само руини от тяхното християнство. Докога продължават изпитанията на вярващия? Ще отговоря с познатата житейска мъдрост: „Когато майсторът види своето отражение в разтопения метал, тогава спира огъня.“ 2) За да се изявят делата на Бога и за прослава на Бога Тук се имат предвид двата случая в евангелието на Иоан – слепороденият (9 гл.) и Лазар (11 гл.), за които преди стана вече дума.Тук обезателно трябва да отбележим – не чрез болестта се изявява и се прославя Бог. Не! Чрез болестите и страданията се изявява и прославя Сатаната, който е „човекоубиец“ (Иоан 8, 44) и чрез тях иска да унищожи човешката душа и да я изпрати в ада. Та Христос не каза нито на слепородения, нито за Лазар: „Колко хубаво, че сте болни! Чудесно! Продължавайте да сте така и във вашето страдание Аз ще се прославя!“ Не! Хиляди пъти НЕ! Той искаше да каже: „Аз виждам вашето страдание и страдам заедно

ПРИЧИНИТЕ

с вас. Но това страдание е допуснато, за да може Бог да ви дари сила, търпение и надежда да го носите и след това да го премахне и чрез изцелението да се види силата на Бога и Той да бъде прославен чрез това. Не чрез болестта, а чрез премахването на болестта.“ А едва ли има нормален човек, който, ако заболее от рак, да се обърне в молитва към Бога и каже: „Господи, благодаря Ти, че заболях от рак.“ Пълно безумие! Има ужасяващи страдания. Та нима в тях е Бог? Напротив – в тях добре личи ликът на Сатаната – грабител и крадец на човешкото здраве. Чрез болестта и страданията Сатаната преследва своята цел – да отдели човека от Бога, да го ликвидира духовно, да го убие и да го прати в ада. Така страдащият човек става обект или на Бога, или на Сатаната. На кого от двамата ще бъде обект, зависи единствено от отношението на страдащия към Бога. Отбележете, че слепороденият не молеше за изцеление. А и сестрите на Лазар се бяха примирили с неговата смърт. Идеята за изцелението и за възкресението е 100% Божия. Ето защо не водата в къпалнята Силоам изцели слепородения, нито водите на река Йордан изцелиха проказата на Нееман (4 Цар. 5), а Божията сила, чрез която се прослави Бог. Бог е суверен и Той знае защо прави това. Да не забравяме, че Бог допуска неща в живота на човека и ги разглежда винаги от позицията на вечността. Нашият ум не винаги може да разбере Божиите дела. В случая е хубаво да си спомним думите на великия Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено.“ Най-важната поука за страдащия е, че Бог знае за всичко, което става с нас. Достатъчно е за страдащия да се обърне в смирение към Бога и каже: Господи, Ти виждаш,Ти знаеш, Ти можеш. Да бъде Твоята воля. И след това да направи всичко, което зависи от него в борбата срещу болестта и страданието. И ако твоето страдание е за Божия прослава, блажен си! 3) Страданието като демонично въздействие Много са случаите в Библията, в които се говори, че дадено страдание е причинено директно от демонични сили. Интересуващите се могат да прочетат следните места в Новия Завет: Матей 9, 32-33; 12, 22; Марк 5, 1-5; 9, 17; Лука 4, 41; 8, 30; 9, 42; 13, 16; Д.А. 10, 38; 2 Кор. 12, 7. От посочените примери могат да се направят следните важни изводи: Библията

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

учи, че някои от болестите имат демоничен произход. Демоните знаят Кой е Христос, страхуват се от Него и се подчиняват напълно на Неговата дума. Христос е дал сила и власт на Своите ученици „над всички бесове и да лекуват болести“ (Лука 9, 1). Учениците свидетелстват, че в името Христово „бесовете им се покоряват“ (Лука 10, 17). Всичко това показва, че обладаването от демони е в пряка зависимост от присъствието или отсъствието на Бога в човека, от вярата в Бога и живот според тази вяра. „Защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света“ (1 Иоан 4, 4). Кой е Оня, Който е в нас? - Христос и Неговият Святи Дух. Кой е оня, който е в света? - Сатаната и неговите демони. Затова и апостолът предупреждава: „Нито давайте място на дявола“ (Еф. 4, 27). Историята показва, че е имало личности, които са били обладани напълно от демонични сили. Благодарение на властта, която са притежавали тези личности, те са нанесли огромни страдания както на своите народи, така и на човечеството (Сталин, Ленин, Хитлер и др.). Когато Божият избраник се отклони от Бога, може да бъде обладан от демоничен дух. Такъв е примерът с цар Саул (1 Цар. 18, 10). Само защото някой е християнин, това не го прави имунен срещу атака от страна на Сатаната. Библията многократно предупреждава за отпадане от вярата. Затова и псалмопевецът препоръча доброто „лекарство“ в ден на страдание: „И Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и те ще Ме прославиш“ (Пс. 49, 15). Спомням си един чудесен пример в тази връзка: Духовник пита малко момиче от Църквата: „Мария, ако Сатаната почука на вратата на сърцето ти, какво ще направиш?“. Момичето отговорило: „Ще изпратя Иисус да отвори вратата.“ Дали хората вярват или не вярват на демоничния произход на много от страданията, това ни най-малко не омаловажава съществуването на демоничния свят и неговото въздействие върху човека. Сатаната има огромен интерес, хората да си мислят, че той не съществува. Чрез своята анонимност той действа най-успешно и жъне обилни плодове дори и сред християните. 4) Страданието като средство за предпазване от грях Типичен пример е „жилото в плътта“ на апостол Павел, за което вече стана дума преди. Страданието води към смирение, а смирението е основната предпоставка за богоугодно служение. Апостол Павел признава, че при „немощта от страданието, Божията сила може да се прояви в пълнота... Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужда, в гонения,

ПРИЧИНИТЕ

в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен“ (2 Кор. 12, 9-10). Има християни, пък и не само християни, които поради мъдростта, откровенията, ораторските дарби или пък широкомащабни мисионерски и благотворителни дейности, които Бог им е дал, изпадат в надменност, гордост или други грехове. Присъдата над такива е страшна: „...не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил“ (Иез. 3, 20). Ето защо псалмопевецът с мъдрост изповяда: „Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби“ (Пс. 118, 71). Много от личните свидетелства показват, че чрез страдания хората са предпазени от грехове, като са потърсили Бога и са получили вечен живот. По този начин хората чуват и разбират Божия глас, което би било по-малко възможно, ако те биха били здрави. Когато Божият глас не може да се чуе чрез обстоятелствата в живота, чрез съновидение, чрез Словото Божие, то Бог използва и други методи – страданията. 5) Страданията като средство за утвърждаване във вярата Тук отново ще взема като неповторим пример страданията за вярата на апостол Павел и то думите, които той лично казва: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници и много пъти на умиране. Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви... В Дамаск областният управител пазеше със стража града, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му...Белезите на апостол се показаха на дело във всяко търпение, в личби, чудеса и сили... На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви“ (2 Кор. 11, 23-32; 12, 12/15). Това са страдания за вярата на най-великия мисионер на всички времена. Така се оправдаха думите на Христа, казани на Ананий в Дамаск: „И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име“ (Д.А. 9, 16).

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Да споменем само някои библейски имена на личности, страдали за вярата и служението си – Мойсей, Йеремия, Исая, Данаил, апостолите Христови. Посланието до Евреите 11 глава дава известна представа за някои старозаветни изповедници на вярата в единствения и истинен Бог. Ами християните през първите три века? Препоръчам на читателя да прочете световно известния роман на Хенрих Сенкевич Quo Vadis, за да добие представа за онази гигантска битка, която са водили християните през първите три века в Римската империя. В тази борба победи светът на Галилеянина и се утвърди вярата на хилядите мъченици, дали живота си за делото на истината. Така беше и по време на ранната християнизация на нашите земи. Тогава нашите предци строяха храмове и с кръвта си полагаха фундамента на нашата вяра. Само в стария Несебър се откриват останките на 42 храма. По време на комунизма храмовете се превръщаха в конюшни и складове. След политическите промени през 1989 г. започна масов строеж на храмове, само че мюсюлмански – т.е. джамии, щедро финансирани от мюсюлманския свят. Те добре знаят как да се борят срещу истината. Същото положение е и в Западна Европа – запустели християнски храмове се продават, като се превръщат в привлекателни увеселителни заведения. Голям смисъл се крие в мъдростта: „Не ни струва нищо да станем християни, но струва твърде много да останем християни.“ Именно тук мнозина се препъват и се връщат в света, или пък отиват в атрактивн и религии. Днешният човек е добър специалист да отдава емоционална почит на героите от миналото, били те в сферата на политиката, вярата, науката, писмеността, културата и т.н. Но всичко свършва, докато трае тържествената „заря-проверка“, литургията, юбилеят, възпоменателното събрание с високо литературните похвални слова или приемът. След това бързо и естествено се възстановява забравата, избуяват срамната, но традиционно активна междугражданска или парламентарна омраза, партийната конфронтация и взаимни хули, социалната нищета и нерядко медийната манипулация и затъмнение слагат капак на всичко... И така героите от миналото ще трябва да почакат до следващата година. Как така лесно забравяме хилядите герои от петвековното турско робство, отдали живота си за свободата на Отечеството ни и за християнската вяра? Къде е чувството ни на дълг и коленопреклонна благодарност, когато чуваме великите думи на народното творчество:

ПРИЧИНИТЕ

Даваш ли, даваш Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра... Ние днес продължаваме „достойно“ да носим „срама по челото, синила от бича и следи от теглото“. А другите народи „ще ни сочат с присмехи обидни“ (И. Вазов „Опълченците на Шипка“), докато не се поучим и не подражаваме на делото на тези, които дадоха живота си за вяра и Отечество. Те са си изпълнили своя дълг пред Бога и пред народа, а ние? Не е достатъчно да се кланяме или прекланяме и полагаме цветя пред техните образи и паметници. На тези от миналото отдаваме почит с едноминутно мълчание, а пред тези, с които живеем сега, не можем да премълчаваме, а се караме и се мразим. Какво лицемерие! Това показва, че не сме научили нищо от живота на нашите предшественици. Трябва да живеем като тях! Една малка върхушка от бизнесмени, олигарси, монополисти от чуждестранен и туземен произход, добре се облагодетелстват от преходната политическа ситуация. Това са днешните наши „герои“. Мъченичеството за християнската вяра не е само историческа категория. По информация на Световния център за гонение на християните и радио „Ватикана“, само през 2012 година в мюсюлмански страни мъченически са избити над 100,000 християни. Очевидно мюсюлманството не е толкова толерантна и „миролюбива“ религия, както ни се представя. За съжаление политиците от Брюксел и Страсбург съзнателно си затварят очите пред този факт, катализирайки по този начин мюсюлманската инвазия в Западна Европа. Това, което мохамеданството не можа да постигне с ислямизацията на Европа през 13-ти и 14-век, го постига днес чрез своята религия, фанатизъм и плодовитост. А фесовете и фереджетата не биха имали шанс, ако се раждат повече мъже като Балканджи Йово и Васил Левски. Защо християните трябва да страдат и да дават живота си за вярата? Библията учи, че „князът на този свят“ е Сатаната и неговата цел е да руши Божието дело и да праща хората в ада. Целта на християните трябва да бъде точно обратната – да градят Божието дело и да работят за спасението на човеците. Естествено, че когато те изпълняват този свой дълг, „князът на този свят“ ще се бори срещу тях, включително и чрез болести и страдания.

100

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Ние много лековато и безотговорно произнасяме великите думи на героите на нашето Освобождение „Свобода или смърт“. Ако заместим политическото значение на тези думи с духовно съдържание, ще разберем добре защо християните страдат, а и живота си дават за вярата – чрез смъртта си да защитят тази вяра и да дарят духовна свобода на много други. Това именно сториха стотиците мъченици по време на турското робство и комунистическата диктатура. Препоръчвам на читателя да прочете книгата на игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, 2008 г. Към тази категория страдания трябва да споменем и тези вследствие на гонение и преследване поради политически, етнически, социални, интелектуални, възрастови, расови и други различия. При страдания, причинени по този начин, също е напълно възможно да няма обременяване от личен грях. 6) Страдания, предизвикани от наследствено обременяване, или такива, получени от други хора Генетично-наследствените болести са голям отдел в медицината и в известен смисъл този въпрос беше засегнат преди това. Пренаталната диагностика дава възможност на родителите да решат дали да се износи и роди такъв плод, и да се носят последствията от това заболяване след раждането, или пък да се предприеме аборт. Това до голяма степен е въпрос на лична ценностна система и вяра. Ежедневието е пълно със случаи на страдания, предизвикани от други хора, било съзнателно или несъзнателно. В Библията има много примери в това отношение – смъртта на хетееца Урий, страданията на израилтяните поради греховете на техните царе, избиването на витлеемските младенци и т.н. Войните са един от тези политически катаклизми, благодарение на които страданията се носят от поколения наред. Та нима младото поколение е виновно от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, за да носи тежките последствия от облъчването и до днес? А Чернобилската катастрофа, благодарение на която се раждат и до днес деца с малформации! Къде е личният грях? Към тази група могат да се причислят страданията, причинени от автопроизшествия, благодарение на което ежедневно невинни хора загиват или остават инвалиди за цял живот. Много са страданията, причинени от недоброжелателни хора. Един пример от историята на нашия род: Моята баба, която рано е останала

ПРИЧИНИТЕ

101

вдовица с четири деца, е била наклеветена от нейни комшии, че подслонявала и хранела участници в Септемврийското въстание 1923 г. (така наречените „шумкари“). Вследствие на тези клевети, тя е била арестувана и хвърлена в самоковския затвор. След няколко месеца се установява, че клеветата е лъжа, поради което е освободена от затвора. Страданието на оставените четири деца през това време е било голямо. Има нещо насърчително в тази нерадостна история: В затвора баба ми подарила личната си Библия на един затворник, който по-късно избягал, и след идването на комунистите 1944 г. става една от ключовите политически фигури в България. Нямам информация какво е станало в душата на този човек. Но Бог казва в Библията: „Моето Слово, което излиза от устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го изпратил“ (Исаия 55, 11). След десетина години активен политически живот по върховете на властта, този човек неочаквано загубва всички постове, които е заемал. Дали причината е политическа или пък се е дължала на някаква духовна промяна в този човек от еврейски произход, не стана известно. Повече от 51% от извънбрачно родените в България деца се захвърлят в дом „Майка и дете“ (или по-правилно казано дом „Дете без майка“), където страданията са просто програмирани и придружават тези личности през целия им живот. Не е необходимо да се учудваме на нарастващата детска агресивност, алкохолизъм и наркомания, които обикновено се генерират в тези заведения, процъфтяват в училищата и достигат своята кулминация в домашното насилие, чиито жертви непрекъснато растат. Тук могат да се споменат изнасилванията на малолетни и педофилията, при които психическата травма се носи цял живот. От т.нар. „права на детето“ страдат не малко родители, а и не само родители. А картината в старческите домове, където хора, които цял живот са се трудили, родили са и са отгледали деца и сега, когато не са вече продуктивни, са дадени в тези заведения на доизживяване! Голям е тормозът на тези хора, ако все още интелектът им е съхранен! Към тази група страдания може да се причислят и три други потенциални източника на страдание: а) Феноменът „садизъм“ – патологична страст към съзнателно причиняване на болка и страдание на друг човек или животно; б) Много по-лека форма на причиняване на страдание е липсата на тактичност. Цитирам със съкращения У. Макдоналд: Млад студент с изявен мисионерски дух късно вечер тръгва след някаква дама. Виждайки

102

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

го, тя се уплашила и се забързала. Той също. И така до пред входа на къщата й, където той я настига. Тя треперейки от страх, не може да си отвори вратата, а той любезно й подава християнска брошура и щастлив се връща. И втори пример: При един вярващ бръснар влиза клиент. Седнал на стола, наклонил го удобно назад и видял над себе си надпис: „Къде искаш да прекараш вечността?“. Бръснарят му сложил бялата престилка, насапунисал го обилно и докато точел бръснача, попитал клиента: „Е, готов ли сте да се срещнете с Бога?“ Клиентът скочил, изхвърчал насапунисан и с престилката навън и повече не се върнал. Безкрайно нетактично е да се посети някой болен и да му се каже: „Познавах един човек, който беше болен от същото като Вас и доста бързо умря.“ Много християни се държат с другите като слон в стъкларски магазин. в) Разпространяване като истина на непотвърдени слухове. Често този метод се използва насочено за постигане на определени цели. 7) Болести и страдания вследствие на немарливост, безгрижие, немощ или волева слабост. Това са феномени преди всичко от ежедневието на човека, имат битов или професионален характер и обикновено са свързани с отслабване на интелектуално-мисловните способности на личността и функциите на паметта, което не би могло да се квалифицира като грях, а по-скоро като промяна на физиологичното състояние на организма. Независимо от това последствията могат да бъдат болест или страдание както на самата личност, така и на други. Немарливо отношение в домакинството и забравяне на включен електроуред може да доведе до тежки последствия. Неотдавна немарливо отношение в склад с боеприпаси доведе до серийни експлозии недалеч от София с материални загуби и замърсяване на околната среда. Немарливото поддържане на шосета или язовирни стени може да доведе до автомобилни катастрофи или тежки наводнения. Има достатъчно примери от нашата действителност: от безконтролно изпускане на отпадъчни или битови води до замърсяване на околната среда и избухване на епидемии. Всички тези неща може да звучат на читателя банално, но те могат да доведат до болести и страдания. 8) Злоупотреба със ЗДРАВЕТО като източник на страдание Приканвам читателя да се върне в началото на тази книга и да прочете още веднъж уводните размишления относно здравето, за да види как той

ПРИЧИНИТЕ

103

се отнася към личното си здраве и към това на другите. Тук ще си позволя да допълня тези размишления с отговорите на един Божий човек, които той дава на въпроса: „Какво е мерзост пред Бога?“ Ето само някои от неговите отговори: - Мерзост пред Бога е, когато с устата, която Бог ни е дарил, Го хвалим, благодарим и Му се молим, проповядваме, но със същите уста лъжем, не говорим истината, разказваме съмнителни вицове, ругаем и обиждаме нашия ближен. Когато с целувка изразяваме любовта си към нашата съпруга, а със същата уста демонстрираме сладострастието си към чужда жена. - Мерзост пред Бога е, когато със здравите очи, които Бог ни е дарил, се радваме на неговото чудесно Творение, четем Неговото Слово, проливаме сълзи на покаяние и състрадание, но със същите очи седим с часове пред телевизора или компютъра и се наслаждаваме на срамни, еротични и неприлични картини или се възхищаваме от сцени на насилие, борба с бикове и какви ли не игри или убийства. - Мерзост пред Бога е, когато със здравия ни разум размишляваме за Божиите милости, закрила и ръководство, но със същия ум се съмняваме, кроим отмъщения и не можем да обуздаем бушуващите в черепната ни кутия мисли. Когато с нашия ум правим велики научни изобретения, но ги използваме, за да унищожаваме другите. - Мерзост пред Бога е, когато издигаме ръцете си към Бога в израз на любов и благодарност, работим с тях, за да изкараме прехраната си за нас и семейството, даряваме помощи на бедните или разпространяваме духовна литература, но със същите тези ръце грабваме оръжието и убиваме, с тях крадем, нанасяме удари на ближния си, утоляваме плътските си страсти. - Мерзост пред Бога е, когато със здравите си крака посещаваме Божия дом, болния човек и работим за насъщния си, вървим по Божиите пътища, но със същите крака отиваме в кръчмата, публичния дом, диско клубовете, потъпкваме Божиите заповеди. - С красивото си и стройно тяло, което Бог ни е дарил, може да се служи и да се помага на другите, но е мерзост, когато с това същото тяло, лишено от някои текстилни съставки, натруфено с козметични добавки и станало достойна търговска стока, някои застават на аутобана,

104

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на площада и дори в Църквата, за да привличат погледите и желанията на онези, които приличат на „вол, който отива на клане“ (Пр. 7, 22). - Бог е създал мъжка и женска полови системи, за да могат единствено в рамките на брака да се събират двата противоположни пола, да създават дом, да раждат и да отглеждат деца. Ужасяваща мерзост пред Бога е обаче, когато еднополови човешки същества се събират и имитират интимен живот, и вместо да се лекуват, те демонстрират с гордост и наглост при т.нар. хомопаради своята патология. Някои от тях създават уродлива форма на еднополов „брак“ и като връх на всичко имат право да осиновяват невинни дечица, които никога няма да произнесат свещените думи „мама“ и „тате“. Това, което пиша за тази мерзост, е позицията на Библията, където четем: „Не лягай с мъж като с жена; това е мърсотия“ (Левит 18, 22); „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мърсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях“ (Левит 20, 13). Това са Божиите стандарти. Днешното високо цивилизовано човечество си е създало свои стандарти, като узаконява гей браковете. И държавната протестантска Църква в някои западни държави, вместо да се противопоставя на тези мерзости, официално благославя такива „бракове“. - Мерзост пред Бога е да казваш, че вярваш в Него, но същевременно да се съмняваш в Неговата любов към тебе, да казваш, че имаш надежда в Бога, но същевременно да „се надяваш на човек и плът да правиш своя опора“ (Иер. 17, 5) или пък да се допитваш и търсиш помощ от гадатели, астролози, врачки, магьосници, медиуми. Библията нарича това гнусота и осъжда категорично както тях, така и тези, които отиват при тях (Втор. 18, 10-12; Изход 22, 18; Левит 20, 27; ). - Мерзост пред Бога е да казваш, че обичаш Бога, но същевременно да мразиш ближния си. - Мерзост пред Бога е жертва без послушание (1 Цар. 15, 22). По този начин се маскира непослушанието с набожни ритуали. Думата „послушание“ често се използва от духовници, които към нея добавят обичайния израз „мое смирение“. Мерзост пред Бога ще бъде, ако този израз се съчетава с мания за величие. - Мерзост пред Бога е да се наричаш християнин, а да си имаш свои критерии и стандарти на нравствено поведение, като по този начин неглижираш Божиите стандарти, дадени в Библията, които може би и не познаваш.

ПРИЧИНИТЕ

105

Уважаеми читателю, може би в някои от тези мисли ще видиш самия себе си. Тогава знай, че в Библията има един принцип, който се състои само от две думички: „или...или“. Отвори Библията и прочети следните два стиха: Лука 11, 23 и Откровение 3, 15-16. И ако видиш нещо в себе си, което се нуждае от корекция, единственият път се казва покаяние. И тогава бъди сигурен, че „ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ (1 Иоан 1, 9). Ако пък не сториш това, тогава нямаш право да се възмущаваш от последствията, които ти сам си си причинил. Злоупотребата със здравето тогава става грях, за който ще се търси отговорност. Цитирам д-р Турние, който в книгата си „Болестите и проблемите на живота“ пише: Болшинство от болестите не се проявяват от невиделица, а се подготвят в продължение на години чрез неправилно хранене, неумереност, преумора, душевни конфликти и пр. Всичко това постепенно намалява силата на организма. А когато болестите се появят, само повърхностно се лекуват, без да се търсят дълбоките причини, които са всъщност истинските проблеми на живота... Всъщност човек не умира, а убива себе си. В Библията четем: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“ (Битие 1, 23). Здравото човешко тяло е създадено от Бога така, че да няма нужда от допълнителни корекции за съществуването си. А какво прави човек с тялото си? Чрез методите на козметиката, парфюмерията, фризьорството, пластичната хирургия, текстилната, химическата и силиконовата индустрия, микропроцесорната техника, гентехниката, семейното планиране и т.н., човек още от най-ранна възраст започва да коригира това, което Бог е сътворил и за което сам Бог казва, че е много добро. Човек иска да го направи още по-добро, поне от негова гледна точка. Но това не е всичко: ако се случи нежелана бременност, тогава може да се направи много бърза корекция – да се убие малкия човек в утробата на майката. Това се нарича аборт. Ако старостта е дотегнала на някои, то може да се предприеме доброволно и безболезнено преминаване във вечността. Това се нарича евтаназия. И с това корекциите свършват! Но последствията остават и те се носят както от поколението, така и от самия човек в задгробния свят. А да не говорим за страданието, до което те могат да доведат, и за финансовите им измерения. Така че д-р Турние е напълно прав, като казва, че „човек не умира, а убива себе си“.

106

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

9) Злоупотреба с ВРЕМЕТО като източник на страдания Един от най-често срещаните изрази, които чуваме навсякъде, е: „Нямам време“. За да бъдем коректни с такова едно твърдение, ние трябва да имаме отговор на следните четири въпроса: „В какво инвестирам времето си?“. „За какво трябва обезателно да имам време?“ „Ще давам ли отговор за времето на моя живот?“. И четвъртият въпрос: „Колко от времето си съм задължен да предоставя на Този, Който ми е дарил времето.“ В една или друга степен всеки намира някакъв отговор на първите два въпроса, тъй като те имат отношение към начина на мислене, приоритетите, ценностната система и материалното благосъстояние. Отговорите на тези въпроси трябва обезателно да се съобразят с неизбежния факт, че за всеки човек ще дойде рано или късно време да не казва повече, че няма време. Това са дните, когато човек е на болничното легло или пък достигне библейската възраст. Тогава мнозина се чудят какво да правят, за да им мине времето, или както често се чува - „да си убият времето“. Едва ли има нещо по-глупаво – да търсиш начин да убиеш това, което никога няма да се върне. И за съжаление е така, защото тези хора никога не са се занимавали с четвъртия решаващ въпрос – не са се питали кой им дава времето и защо им го дава. И още нещо, че неизбежно идва онзи момент, когато времето ще престане да съществува (Откр. 10, 6) и ние влизаме в сферата на вечността и ще трябва да дадем отговор как сме оползотворили времето, което ни е било дадено. В какво инвестират най-често хората времето си? Световната статистика дава следната класификация: професия, семейство, почивка, развлечения, културни потребности. Духовните инвестиции или са незначителни, или изобщо ги няма. Не че това е лошо, но се идва до един непонятен парадокс: Човек инвестира времето си в нещо, което ще изчезне, а не отделя време за онова, което има стойност за вечността. По този начин се злоупотребява с този дар „време“, чиито последствия имат огромно значение както в този живот, така и за вечността. Има и такива, които се придържат към т.н. златно правило за трите осмици: работа, почивка и сън – по осем часа. Разбира се, от това има смисъл, ако се практикува в определеното за това време на денонощието. Не е разумно да ляга човек в два часа след полунощ и да става малко преди обяд на същия ден. За да предпази човека от такава злоупотреба и да му напомня винаги, откъде идва този дар, Бог е дал закона за десятъка. Във Ветил Яков каза

ПРИЧИНИТЕ

107

на Бога: „И от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част“ (Битие 28, 22). Времето е нещо, което Бог дава. По-нататък се казва, че този десятък е „светиня Господня“ (Левит 27, 30). А пророк Малахия пише, че тези, които не дават десятъка, „обират Бога“ (Мал. 3, 8). Погледнато в практичен аспект, какво означава всичко това? Денонощието има 24 часа, което време ни е дар от Бога. Десятъкът от тези 24 часа е 2,4 часа, които принадлежат на Бога. Това съвсем не значи, че два часа и 40 минути на денонощието ние трябва да седим в църквата. Христос дава един добър модел как да инвестираме за Него този десятък, когато казва: „гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте... доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Матей 25, 35-36 и 40). Ето една от формите на инвестиции за Бога. Ако хората биха се съобразили с тази форма на инвестиции за Бога, светът би изглеждал друг. Има и друга по-добра форма на инвестиции за Бога, за която Христос казва, че тя е „добрата част, която няма да се отнеме“ (Лука 10, 42). Всеки лично да погледне себе си и да види дали и как инвестира своето време за Бога! И най-добрата форма на инвестиция за Бога са думите на Христос: „Търсете първом Царството на Бога и Неговата правда“ (Матей 6, 33). Ежедневната опитност показва, че в развлекателната, спортната и гастрономическата сфера се инвестира само за един ден толкова време, колкото не се инвестира в посещението на църква за цяла година. Дали някога изобщо ще се получи баланс между посещенията на стадионите и тези в църквите, е много съмнителна работа. Ако това не стане, тогава ще продължим да строим много и огромни болници, а църквите ще се превръщат в атрактивни музейни експонати или пък ще се трансформират във фитнес центрове вместо в конюшни, както ставаше по време на комунизма. В западното християнство са по-практични – продават църкви на богати хора, които ги превръщат в диско центрове или концертни зали. С джамиите е друго: при 82,6% християни в България имаме 3500 църкви, при 12,4% мюсюлмани имаме 1280 джамии. Разликата църквиджамии е над 30% в полза на джамиите. А да не говорим за посещаемостта на едните и другите, която е положително над 50% в полза на джамиите. Това е факт, който по изключение има две положителни качества – мисионерската активност на мюсюлманите и изявената толерантност на

108

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

християните. В нито една мюсюлманска държава в света няма такава толерантност към християнските малцинства. Напротив, мъченичеството сред християните в тези страни е нещо обичайно. 10) Злоупотреба с ФИНАНСИТЕ и МАТЕРИАЛНИТЕ БЛАГА като източник на страдания. Злоупотребата с материалните блага е една от най-честите причини за страданията в този свят. Това наблюдаваме на всички нива в обществения и личен живот. Знаем мъдрата поговорка: Власт, секс и пари управляват света. Проблемът е, че хората не искат да видят последствията от това. А те са така явни! Само да си представим какво се инвестира в областта на въоръжението и какви плодове носят тези ужасяващи оръжия за унищожение на човека! Ами в областта на хранително-вкусовата промишленост и колко милиони се дават в развлекателната и медийната индустрия. Така много често се получава, че с парите човек несъзнателно си „купува“ болести и страдания, които след това с повече пари трябва да полага усилия да ги премахне, което обикновено не става. Човек живее с извратената представа, че той е собственик на материалните блага и има право да се разпорежда с тях така, както намери за добре. Библията казва тъкмо обратното: „Среброто е Мое и златото е мое, казва Господ Саваот“ (Агей 2, 8). От това учение на Библията трябва да се направят три задължителни извода: а) Човек не е собственик на материалните блага, а разпоредител. б) Човек трябва да се допитва до Собственика, т.е. Бога как да борави с това, което притежава. в) Човек ще дава отчет как е боравил с чужда собственост, предоставена му за временно ползване. Това ясно личи от притчата за талантите: „След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поиска им сметка“ (Матей 25, 19). И съдбата на този, който е злоупотребил: „А негодния раб хвърлете във външната тъмница: там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матей 25, 30). Ето последствията от злоупотребата с парите – страдание! Кой ще ми каже как да боравя с парите си, за да не си навлека болести и страдания? Та нали с парите си аз мога да купя пистолет и да застрелям маса хора? Но с парите си мога да купя хуманитарни помощи и ги изпратя на гладни и страдащи хора. Познавам една жена в чужбина, която години наред инвестира за делото Божие в България. Благодарение на това милиони българи бяха достигнати със Словото Божие. Кой ще ми каже как да боравя с парите си? Отговорът е много прост: Този, Който е соб-

ПРИЧИНИТЕ

109

ственик на тези пари. Неговата воля можеш да разбереш, когато отвориш Библията, прочетеш я и се стараеш да я изпълняваш. Това е всичко. По този начин ще си спестиш толкова страдания, колкото не можеш да си представиш. Така ще осъществиш на дело и голямата народна мъдрост: Парите са добър слуга, но лош господар. И друга поговорка: Ако не си правиш сметка на парите – парите ще ти видят сметката!. Не бива да се страхуваме от твърде малко пари, а от твърде много, непосветени на Господа пари. Тогава опасността, да злоупотребим с парите и да носим последствията от това, е голяма. Ценностната система на човека не винаги е най-добрият съветник как да се борави с материалните блага. Има ценностни системи, които благославят тероризма и учат своите последователи да убиват и да всяват страх, страдание и терор. Спомнете си терористичния акт на 11 септември 2001 г. Той беше плод на определена ценностна система. По плодовете ще се познае дали тази ценностна система е добра, макар да има претенциите да е миролюбива. Относно финансите човек носи отговорност както пред държавата, за да доказва откъде ги има и да плаща данъци за тях, така и пред Бога, за да дава отговорност, за какво ги е използвал. Всяко отклонение от тези задължения е свързано със страдания, било в този живот, било във вечността. За три четвърти от българите такъв проблем не съществува, поради това, че не разполагат с достатъчно пари. Парите много неща могат да направят: да превърнат човека в техен роб, да направят хората зависими от други, да причиняват ежедневни грижи и страдания, да отнемат спокойствието и добрия сън, да подарят министерско или депутатско кресло, да спечелят временното „уважение и любов“ на брачния партньор. Знаем, че даващата ръка всеки ще целуне. При духовниците е обратно – там се целува вземащата ръка и то с респект и скрити двустранни очаквания. Парите могат да отварят всякакви врати с изключение на една – вратата за небето. С тях може да се купи всичко, освен земно щастие и вечен живот. Едва ли и най-закоравелият скъперник и сребролюбец ще пожелае на надгробния му паметник да гравират знака на долара ($), тъй като цял живот си е мислел само за пари. Той избира някой религиозен символ, например кръст, което всъщност е последен и върховен акт на лицемерие от страна на богаташа, който от робството на парите е преминал в робството на вечната смърт.

110

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Господ поверява на всеки от нас ограничено количество пари, с които ние имаме свободата да разполагаме така, както намерим за добре. Ако се съобразяваме с препоръките на апостол Павел в посланието му до филипяни 4, 11-12, то ще имаме възможност освен да даваме онова, което принадлежи на Господа, и да подкрепяме делото Божие. Апостолът съветва своя съработник Тимотей: „Като имаме прехрана и облекло, нека с това да бъдем доволни. А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел“ (1 Тим. 6, 8-9). 11) Роднинският и приятелският кръг като източник на страдания В Библията има един стих, който на две места се среща: „И врагове на човека са неговите домашни“ (Михей 7, 6 и Матей 10, 36). Разбира се, че роднинският и приятелският кръг са дар Божий и могат да бъдат благословение. И това трябва да е напълно естествено. Но кога те биха могли да станат врагове със съответните последствия? Тогава, когато във взаимоотношенията между човека и домашните му застане Бог и домашните и приятелите поставят условието: „Или Бог, или мен“. Тогава избухва „войната“, защото Бог казва: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10, 37). Тогава идва страданието за вярващия, което Христос нарича „кръст“, който вярващият трябва да носи, освен ако не е решил да си играе на религия. Във всяка война има врагове. Затова се води и войната. В тази семейна драма обаче има само един враг. И това е този, който воюва против Бога. Вярващият в никакъв случай не може и не трябва да бъде враг. Особено тежка и дори съдбоносна е тази борба, когато тя се разиграва между двамата брачни партньори. Много са случаите, когато невярващият изоставя вярващия само поради това, че е вярващ. Как тогава вярващият да се отнася към тези, които воюват против него. Има едно мощно оръжие, което Бог предлага в посланието до Римляни 12, 17-21. Ще цитирам един от тези стихове: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.“ И никога страдащият да не забравя, че той трябва да се бори против човек, който е преди всичко враг на Бога, защото знаем, че Бог се идентифицира със слугите Си (Д.А. 9, 4). Насърчително е да знаем, че сме на Божия страна и воюваме за Него, а всяка война носи страдания. Библията ни повелява да водим борбата против нашите врагове с любов към тези врагове: „Обичайте враговете си, бла-

ПРИЧИНИТЕ

111

гославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец небесен“ (Матей 5, 44-45). Ако имаме дълбокото убеждение, че нищо в нашия живот не става без знанието на Бога и че Бог е с нас „през всички дни“ (Матей 28, 20), то Бог ще ни дари и достатъчно сили да носим кръста си. Разбира се, това изисква огромно търпение, искрена любов, голяма психическа сила, но и още по-голяма вяра и посветеност на Бога и разбира се – не малко страдания, понякога за дълго време. И макар да пиша по този въпрос от чисто теоретична гледна точка, защото всички в моя дом са вярващи християни, зная добре, че има безброй случаи, когато с това оръжие Бог дарява велики победи – спасяват се човешки души. Мой близък вярващ разказваше за неговите дядо и баба. Баба му била дълбоко вярваща, посветена на Бога християнка, а дядо му - невярващ бунтовен човек, комита, който ходел с ножове и пищови и от когото се плашело цяло село, а и не бил чужд на алкохола. Непрекъснато тормозел и пребивал жена си заради вярата й. Тя трябвало тайно да се събира с вярващи, за да се молят. Един ден била на общение с тях и неочаквано мъжът й се върнал в къщи. След като я потърсил тук и там, накрая я открил при техни близки, където били събрани на молитва. С нож в ръка нахлул в стаята с намерение да я убие. Но когато видял, че всички били коленичили и със сълзи се молели за него, той капитулирал, паднал на колене, започнал да плаче и се покаял. От този ден той станал най-ревностният благовестител в селото, чрез когото много хора в България по-късно са повярвали. Това е старият евангелски християнин дядо Кольо Ангелков от Костенец. Вече четвърто негово поколение са Божии служители. На неговия правнук дължа много за оформяне на настоящата книга. Думите „Защото нито братята Му вярваха в Него” (Иоан 7, 5) навярно биха могли да ни дадат основание да считаме, че и Сам Христос е страдал от неверието на Своите родни братя. Потвърждение на това са думите: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка” (Матей 12, 48-50). С тези думи духовните роднински взаимоотношения се поставят над биологичните. Разбира се, че религиозните причини не са единственият източник за страдания на роднинска база. Много по-често като причина са

112

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

имуществени, материални, наследствени или лични интереси, които страдания понякога засягат няколко поколения. 12) Злоупотреба с БЛАГОВРЕМИЕТО като източник на страдания Този въпрос се отнася само за християните, които са задължени да благовестват там, където Бог ги е поставил (Матей 28, 19-20). Така се отговаря на въпроса: Кой трябва да благовества? И другият много важен въпрос: Какво трябва да се благовества? Думата „благовестие“ на гръцки означава „Евангелие“. Това означава, че темата на благовестителя трябва да бъде Евангелието. Апостол Павел конкретизира защо: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема (проклет, б.а.) да бъде“ (Гал. 1, 8). И обяснява защо: „Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко“ (Гал. 1, 11). Апостол Иуда, брат Господен по плът, когато говори за тази евангелска вяра, казва, че „тя веднъж завинаги е предадена на светиите“ (Иуда 1, 3). Логиката ни задължава да продължим мисълта: Не трябва да се благовести нещо, което е човешко дело, а това, което е Божие и веднъж завинаги е дадено на човеците – това е Евангелието на Господ Иисус Христос. Нека читателят прецени сам дали това, което днес се „благовести“ в някои от големите християнски религии, е Евангелието, предадено ни от светите апостоли и евангелисти или пък има доста човешки примеси! Християнските учители са необходими, за да тълкуват и прилагат Писанието, но те никога не би трябвало да излизат извън неговите рамки, т.е. нито да отнемат, нито да добавят или пък да въвеждат неща и учения, чужди на Евангелието. Благовестието винаги е по-велико от благовестителя. Христовото благовестие е пълната и абсолютната Божия истина, то е вечно, непроменимо и спасително за човеците. А благовестителите са слаби, временни, непостоянни, облечени в човешка плът. Неизследима тайна е как вечното се вместява във временното. Тази тайна е схванал апостол Павел, когато пише: „Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам“ (2 Кор. 4, 7). И затова е непонятно как някои в миналото, а и днес, дръзват да добавят или отнемат от това велико съкровище – Христовото благовестие. Прав е Г. Кинг, когато казва, че „трябва да се страхуваме да не го развалим чрез

ПРИЧИНИТЕ

113

докосването си“. Никой благовестител не може да достигне величието на благовестието. Достатъчно е само това, благовестителят да не премълчава нищо от онова, което Източникът на благовестието – Христос му е дарил. Апостол Павел много ясно и точно казва, че чрез това благовестие, чрез Евангелието се спасява човек. „Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; чрез него се и спасявате, както съм ви благовестил“ (1 Кор. 15, 1-2). Явно е, че апостолите и християните по това време не са имали нужда от допълнителни ритуално-традиционни и обредни неща за тяхното спасение. Евангелието им е било напълно достатъчно. Така би трябвало да бъде и днес. Но при много от вероизповеданията днес християните са обременени с твърде много допълнителен ритуален и доктринален „багаж“ и външни форми на изповедание и почитание, при което Евангелието остава на заден план или пък съвсем го няма. Ето още няколко въпроса, на които всеки християнин трябва да си отговори: а) Защо се благовества? Защото е заповед от Бога. И второ – християнинът носи отговорност за погиващите и ако те погинат в незнание поради нашата леност, Бог ще подири кръвта им от нас (Иез. 3, 18). Щом това е заповед от Бога, те никога не трябва да забравят думите на Словото Божие: „Проклет, който върши нехайно делото на Господа“ (Иер. 48, 10). А проклятието носи страдания. Голяма е опасността за християните, ако времето на благодатната жътва отмине (Иер. 8, 20), без да са могли да познаят времето, в което Господ ги е посетил и им е дал този шанс. Много сериозни са думите на Христос: „И ще съсипят тебе и децата ти, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже не узна времето, когато беше посетен“ (Лука 19, 44). б) Кога да се благовества? От деня, когато се покаем, повярваме и приемем Христос като единствен наш Спасител. И това трябва да продължи до края на живота ни. За християнина няма неблагоприятно време за благовестие. Обстоятелствата за благовестие в този свят никога не са идеални, а и на християните не е обещано, че някога те ще станат идеални. Да си спомним при какви обстоятелства благовестваха Божиите мъже Йосиф, Иеремия, Данаил, Павел и т.н. Павел е имал здравословни проблеми, кога-

114

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

то за първи път благовести на галатяните (Гал. 4, 13). А четири от своите послания (ефесяни, филипяни, колосяни и посланието до Филимона) той е написал, когато е бил в затвора. При атентата на 11 септември 2001 г. стана доста известна историята с една млада жена, благовестила на един пожарникар посред руините на разрушения Световен търговски център. Този човек приел Иисуса и минути след това пострадал смъртоносно. Подробна информация по случая ще дам по-късно. в) Как да се благовества? Мнозина християни се оправдават, че нямали дар слово, не могли да проповядват, нямали отворени врати за благовестие, хората не ги приемали и т.н. Най-добрият начин за благовестие е без думи, т.е. с живота, поведението и делата си. Голямата цел на добрите дела е не чрез тях да отидем в рая, а да благовестваме чрез тях. Христос ясно казва: „...та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Матей 5, 16). Прославя Бога този, който вярва в Него. Връхна точка на благовестителско служение е смъртта на мъчениците, от чиято пролята кръв се родиха хиляди, хиляди християни. Така беше през първите три века, когато християнството за кратко време чрез мисионерското служение и мъченичеството достигна целия цивилизован свят, за разлика от днешното време, когато християнството, поради слабо или липсващо мисионерско служение, е на път да изчезне от цивилизования свят. Един благочестив духовник с болка неотдавна сподели с мен следната мисъл: До третия век нямаше богословие и богословски учебни заведения, нямаше ритуали, треби и традиции, не се строяха църкви, но имаше мисионерство, гонение и мъченичество, благодарение на което християнството мощно се разпространяваше. Днес има изобилие от високообразовани богослови, пищни ритуали и традиции, добре платени треби, реставрирани и нови храмове, величествени катедрали и какви ли не религиозно-икономически механизми, но мисионерството, гонението и мъченичеството са оскъдни или липсват, вследствие на което християнството губи своята духовност и се превръща в църковно-религиозна организация. Мнозина имат възможността да разпространяват Словото Божие – един чудесен начин за благовестие. След политическите промени в България през 1989 г. това се оказа най-добрият начин, чрез който се достигна цял един народ със Словото Божие – от детските градини до висшите политици. Благовества се и чрез изпълнение на задълженията си към Църквата. А на самата Църква най-важното задължение е благовестието. Затова и

ПРИЧИНИТЕ

115

апостол Павел с право възкликва: „Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми ако не благовествувам!“ (1 Кор. 9, 16). Ако духовенството пренебрегне тази Божия заповед и свой евангелизаторски дълг, то тогава се превръща в чисто професионално и обредно-ритуално чиновничество, което не е нищо друго освен антиблаговестие. Това е причина „името Божие да се хули“ (Рим. 2, 24). г) Каква е целта на благовестието? Две са основните цели: Първо спасението на човеците и второ - съдействие на Христа за Неговото скорошно идване. „И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24, 14). д) Кога да очакваме плодове от благовестието? Благовестието е дело човешко, а плодовете от благовестието са Божие дело. Колкото по-късно, толкова по-добре, но абсолютно сигурно е, че наградата няма да бъде изгубена, дори и ако сте дали на някои чаша вода в името на Христа (Марк 9, 41). 13) Страдания поради злоупотреба власт и онеправдаване на другите Тук страданията са изключително многообразни и засягат всички слоеве на обществото, както имащите власт, когато злоупотребяват с нея, така и потърпевшите. Това най-добре личи в сферата на политиката. Историята е пълна с такива примери. Достатъчно е да споменем диктаторите (Хитлер, Сталин, Франко и др.), благодарение на които страдащите и избитите са милиони. А Библията много ясно говори, че Бог чува вика на онеправданите: „Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жътварите стигнаха до ушите на Господа Саваота“ (Яков 5, 4). Голяма е опасността за имащите власт работодатели да злоупотребят с подчинените си предимно в моралната и корупционната област. 14) Страдания поради природонесъобразен живот Когато дойде болест, погледни върху себе си и виж дали не си нарушил някои от елементарните природни и хигиенни дадености и здравни обязаности, които всеки човек трябва да съблюдава. Нарушаването на тези неща не означава обезателно грях, още повече, че много от тях се вършат или по незнание,или поради слабохарактерност. Но независимо от това

116

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

дали са грях, или не, последиците рано или късно се появяват или като болест, или като друга форма на страдание. По този въпрос аз вече взех отношение в увода на тази книга. Тук бих добавил някои кратки мисли в две важни направления - относно глада и жаждата. Мотивацията ни при храненето са гладът и вкусът – храним се, защото сме гладни, и ядем това, което ни е вкусно. Но дали това винаги е здравословно? По въпроса за здравословното хранене са написани много книги, а и много хора от феномена „вкус“ са направили идол, на когото с голямо старание ежедневно служат. Но знаете ли, че между вкусовите рецептори в устата и обемните капацитети на стомашночревния тракт съществува постоянна война? Много често това, което е вкусно, не е обезателно полезно и здравословно. И ако човек в кулинарната сфера се ръководи само от вкусовите свойства на храната, рано или късно ще се засегне функцията на някои органи. Хората от бранша на хранително-вкусовата индустрия добре печелят от тази слабост на човека. Учудващо е, че било в ресторант, било на гости или приеми винаги чуваме израза „Вкусна ли Ви беше храната?“ и почти никога - „Знаете ли колко здравословна беше храната?“. А кое е по-важно от двете? Едното доставя удоволствие, а другото – здраве. Болестите на обмяната имат своята причина в начина, качеството и обема на храненето. Особено голяма опасност за възникването на болестни процеси е дехидратацията (обезводняването) на организма. Човешкото тяло се състои от 75% вода и 25% твърда материя. 85% от състава на мозъка е вода. Като се добави към тези цифри и фактът, че за нормалното функциониране на организма е необходима достатъчно вода и че тялото няма водни резерви, които да използва по време на обезводняване, идваме до задължителния извод, че на организма трябва да се доставя достатъчно количество вода. Организмът не разполага и с механизми, които да се задействат, когато се обезводнява. Жаждата се появява много след като водата в организма е намаляла. Също както при цветята. Те не “викат“ за вода, но ние ги поливаме редовно. Ако не го правим, те ще изсъхнат. Само изкуствените цветя не съхнат. Но там няма живот. Голяма част от болестите се дължат на обезводняване, както и голяма част от тях се лекуват с вода. В това отношение препоръчам на читателите книгата на д-р Ф. Батмангелидж „Ти не си болен, а просто си жаден“. Авторът застъпва революционната мисъл:

ПРИЧИНИТЕ

117

Няма разумна причина десетки милиони хора от нашето общество да бъдат тъпкани с лекарства, когато те просто страдат от обезводняване. В тази книга ще намерите ценни препоръки кога, колко и каква вода да пиете. Със ставането сутрин човек отива обикновено под душа, за да се „промие“ външно. След това сяда на закуска с кафе, за да се обезводни вътрешно и изобщо не се сеща да благодари на Бога за новия ден, като по този начин обеднява духовно. Авторът съветва, че при телесно тегло 70 кг. трябва на ден да се изпиват най-малко 2 литра вода. Има и по-добър начин да се започне новия ден: Със ставането изпий две чаши чиста вода, да се промиеш вътрешно, отиди под душа, за да се промиеш външно, и коленичи пред Бога, за да се освежиш и заредиш духовно. Единственото нещо, което е необходимо, за да направиш всичко това, е воля. В противен случай шансът да станеш клиент на лекаря е голям и то не за това, че си извършил кой знае какъв голям грях пред Бога, а защото си сторил грях към своето тяло, като си го лишил от найважното – физическата и живата вода. Ето десет съвета за поддържане на добро здраве: 1) Имай правилни взаимоотношения с Бога и живей според тях; 2) Пий два литра вода на ден, като започнеш сутрин на гладен стомах; 3) Не злоупотребявай с кафе и алкохол. Не пуши; 4) Приемай три пъти на ден храна; преяждането е равно на гладуване; 5) Бъди внимателен при използването на шоколад и захарни изделия; 6) Не се лишавай от сън - седем до осем часа на денонощие; 7) Работи умерено, не се лишавай от почивка и разнообразявай труда си; 8) Движи се достатъчно, по възможност сред природата; 9) Не забравяй, че носиш отговорност за своето здраве и организъм; 10) Ако дойде болест или страдание, търси причината и причинителя и направи всичко, което зависи от теб, за да се бориш срещу тях. 15) Съзнателното или несъзнателно поведение като източник на страдания Ще започна с думите на Христос: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина... горко на

118

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

оногова човека, чрез когото съблазън дохожда... (Матей 18, 6-8). Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний“ (Матей 5, 29-30). Всички сме свидетели как се обличат или по-добре казано, как оскъдно се обличат някои, с цел да демонстрират мъжественост или женственост. Това особено се отнася за жените, които чрез облеклото си (прозрачно и оскъдно облекло, дълбоки деколтета, разголен корем, къси поли, плътно прилепнали към тялото дрехи и т.н.) демонстрират интимни части на тялото си. Всичко това е притегателна сила, срещу която един нормален мъж не е имунизиран и в него започват да бушуват мисли и пожелания. Така съзнателно или несъзнателно жената става източник на съблазни и задейства в мъжа не особено благочестиви размишления и пожелания, които още в самото начало са грях и за единия, и за другия. Всяка жена трябва да знае, че мъжът не разбира много от женски престорен свян, а да не говорим, когато му се демонстрират на живо някои вторични полови белези. Тогава не е необходимо да се чудим защо ракът на гърдата е най-разпространеното злокачествено заболяване при жените и втората по значение причина за смъртността при тях. Известната холивудска актриса и любимка на американците Анджелина Джоли едва ли е имала предвид цитирания по-горе стих от Библията („ако те съблазнява ръката ти, отсечи я“), за да предприеме мастектомия на двете си гърди, след което ги е заместила със силиконови такива, още поатрактивни от собствените й преди това. Разликата между плът и силикон в очите на мъжа е никаква! Със силиконов бюст също се отива в ада и то с едно голямо обкръжение от сладострастни мъже! Единствената полза от цялата тази история имат силиконовата индустрия и хирурзите, тъй като според световните информационни агенции много жени по света са подели начинанието на актрисата. Чест прави на някои евангелски духовници в Бургас, които през май 2013, са се обърнали към властите да се забрани да се ходи на плажовете по монокини. Резултатът – глас в пустиня! Всъщност не – той ще дойде по-късно и то по силата на закона за зависимостта между грях и страдание. Явно е, че за властите привличането на туристи, печалбарството и т.нар. „права на човека“ са по-важни от последващите страдания и вечната погибел. Апостол Павел беше не само най-великият мисионер на всички времена, но трябва да е бил и много добър психолог и познавач на човешката

ПРИЧИНИТЕ

119

природа, когато засяга темата за предназначението на жената в църковния живот (1 Кор. 14, 34-35). В това отношение в някои от западните протестантски общества чрез феминизация на духовенството се игнорира напълно това учение на Библията. И в много случаи последствията не закъсняват. Разбира се и при мъжкото духовенство опасностите не са по-малки, особено ако духовникът има отклонение във физиологичните особености на половата си система. „А който съблазни...“ Съблазни може да има и в най-различни други области на обществения живот. Познавам мнозина, които се съблазняват от материалното благосъстояние и разкошен начин на живот на християни, които естествено говорят за скромност и смирение. Властолюбието е притегателна сила и мощна съблазън, благодарение на която мнозина са погинали както физически, така и духовно. Очевидно в нашата малка страна тази съблазън функционира доста сполучливо, благодарение на което са създадени над 200 политически партии и продължават да се роят. В областта на гастрономията, текстилната, обувната и козметичната индустрия съблазните са много и от това най-много страдат съпрузите. Достатъчно е съпругата да застане пред витрината на някои кулинарен магазин, супермаркет или скъп обувен магазин и да започне да си мечтае за това или онова. И ако се случи да й хареса нещо, тогава съпругът трябва във всички случаи да се бори за мира в семейството с цената на не малко финикийски знаци. Съблазънта за ръководни постове в областта на религията често е ставала причина духовниците да не подбират методи да се доберат до висшите постове, пък било и с цената на компромиса да станат сътрудници на Държавна сигурност. Учудващо е, че тези духовници са знаели думите на Библията, че „няма нищо тайно, което да не стане явно“ (Лука 8, 17). Грехът може да остане известно време таен, но последствията рано или късно стават винаги явни. При апостол Петър това стана много бързо, когато Христос му каза: „Махни се от Мене, сатана! Ти си Ми съблазън! Защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко“ (Матей 16, 23). Тук Христос много ясно определя какво значи „съблазън“ и съответно „съблазнител“. Съблазън е това, чрез което може да се осуети, онова, което Бог е предначертал да извърши. Христос дойде на този свят със строго определената цел да стане изкупителна жертва за греховете на света. С думите си Петър искаше да възпрепятства осъществяването на тази цел. Така той стана инструмент на Сатана. И тъй, съблазънта е

120

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

сатанинско дело, а съблазнителят – проводник на Сатаната. Точно това прави и слабомислещата дама. Тя излага на показ някои свои анатомични части, с което може да възпрепятства нормалния ход в поведението на даден мъж. Етимологичното значение на думата „съблазън“ потвърждава напълно този смисъл: „нещо, което силно привлича, предизвиква желание“. Синонимите на тази дума означават същото – „изкушение“, „примамка“. За да покаже колко страшно нещо е съблазънта, Христос нарича Петър „сатана“. По-жестока квалификация за някой от това не може и да има! Немската дума за съблазън (Ärgernis) акцентира на последствията от това действие – ядове и неприятности както за съблазнителя, така и за съблазнения. Аз се спирам по-подробно на темата за неосъзнатото поведение като източник на болести и страдания, тъй като много хора не му обръщат внимание, разсъждавайки съвсем примитивно: „Че какво толкова правя? Така ми харесва и така си се обличам. Че да не карам някого да гледа в мен!“ И по-тъжното е, че когато дойде времето да се носят последиците от това неосъзнато поведение, такива хора изобщо не се досещат къде е причината за тяхното страдание. Поуката: С думи, дела и поведение всеки е изложен на опасността да послужи като съблазън на някой друг. Внимавай много! Мисли за последствията. Ако трябва, въздържай се от някои неща, за да не съблазниш другия (Рим. 14, 21). Иначе попадаш под голямото осъждане на Бога: „Горко ономува, чрез когото дохождат съблазни“ (Лука 17, 1). 16) Страдания поради порочни навици и пристрастяване Тук ще взема като примери едни от най-разпространените явления в това отношение: пушенето, алкохолизма и наркоманията. Днес в много християнски държави тези явления се приемат като нещо нормално и като израз на високостепенна демокрация. Изобщо не се категоризират като грях, а се намират под протекцията на властите. Дори и от църковните амвони не се говори много по тези теми. И ако се попитаме защо? Отговорът е, че Божиите критерии за грях са заместени с човешки такива. Имах един приятел християнин от Холандия, който беше пушач. Питал съм го защо върши това? Той ми отговаряше, че според тяхното вероизповедание едно от двете било разрешено – или пушенето, или пиенето, но не и двете едновременно. Но той си вършеше и двете. Сигурно е трудно човек да практикува само едното. Ето ги човешките критерии!

ПРИЧИНИТЕ

121

А) Пушене Обикновено се чува следният коментар от пушачите: „Зная, че пушенето е вредно, но ми доставя удоволствие и затова искам аз да преценявам дали да пуша. Това е мое право.“ В такова едно пролетарско мислене изобщо няма място нито за Бога, нито пък за институциите, които си мислят, че Го представляват – религиите. И това е така, защото много от представителите на самите религии са пушачи. Жалка е картината да видиш свещеник или епископ с цигара в устата! А за съжаление не е рядкост. Това е и една от причините, за да ескалират тези явления в съвременния християнски свят. Напоследък (май, 2013) излезе статистика, че 43% от българите пушат (три милиона пушачи), като съотношението мъже/жени е едно към едно. Обезпокоителното е, че твърде много млади хора започват с цигарите още от училище и то предимно момичетата. Ужасяващо е да се види бременна жена и кърмачка да пушат. Статистиката показва, че при 60% от бременните пушачки се раждат деца с уродства. Това показва, че тези личности обричат родените от тях деца на страдание. Просто ги захвърлят на държавата, която трябва да се грижи и инвестира за тях. Можем ли изобщо да говорим за някакви морални качества в такива хора? Тютюнопушенето и алкохолът се отнасят към важните рискови фактори за социално-значимите заболявания и имат голям дял за общата смъртност и временна нетрудоспособност. Мнозина казват: „Приятно ми е и ще си пуша“. Такива трябва да знаят, че пушенето не е само личен въпрос. То засяга общественото здраве на нацията. Защото тези пушачи утре, като се разболеят, здравната каса трябва да плаща за тях, а тя се пълни от народа. А да не говорим с колко се ощетява държавният бюджет чрез цигарите без бандерол. Често наблюдавам пред училища група от тийнейджъри, които пушат. Повечето от тях са момичета. Явно е, че учителите не се интересуват от това, че тези млади хора се тровят, като обричат себе си и поколението си на страдания. Или пък им е забранено да се месят в личната свобода на учениците. Но се питам: Къде са родителите на тези деца? От къде имат тези ученици пари да си купуват цигари? Навярно родителите са горди, че техните деца са вече пушачи! Жалка картина, която ще стане още по-жалка, когато дойдат последствията – болести и страдания. А това е неизбежно. Още по-трагична е картината пред ритуалния дом на централните софийски гробища. Поне 60% от отиващите да изпратят

122

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

покойника, интензивно се „успокояват“ чрез никотина, без дори и да мислят, че чрез такова „успокоение“, те по-скоро ще могат да догонят този, когото изпращат. На политическо ниво картината не е по-друга. Има политически сили, които толерират пушенето на закрити места, печелейки по този начин симпатиите и разбира се, гласовете на огромната армия от пушачи в България. А фактът, че се руши здравето на самите пушачи и на много други покрай тях, очевидно няма значение. А че след време тези пушачи ще станат бреме за обществото, това също не е важно. Властолюбието и въображаемите икономически интереси са по-важни. След като Бог и религиите са напълно игнорирани, нека да чуем какво казва медицината? Цитирам със съкращения световно известното научно списание “Science World” (Светът на науката) от 15 ноември 1996 г., което отговаря на въпроса как цигарите влияят върху организма на човека. Там четем: Никотинът стеснява кръвоносните съдове и затруднява циркулацията на кръвта; 12% от кислорода в червените кръвни телца се замества от въглеродния монооксид в цигарения дим; Цигареният дим намалява дихателната способност и е най-важната причина за рак на белия дроб; ускорява се с 20% сърдечната дейност, като същевременно се намалява кислородът, достигащ сърдечния мускул; увеличава се с 15% кръвното налягане, което повишава опасността от инфаркт и инсулт; никотинът уврежда значително еластичността на кожата, което води до преждевременно сбръчкване, особено при жените; пушачите имат два пъти по-голяма опасност да развият макулна дегенерация на очната ретина, водеща до ослепяване; пушенето уврежда венците, което води до пародонтоза и преждевременно упадане на зъбите; пушенето активира продукцията на стомашен сок, което води до развитие на гастрит и язва. Поставя се въпросът: Защо пушачите пушат, след като знаят, че е вредно? - Защото никотинът активира мезолимбичната система на мозъка, която произвежда хормона на удоволствието. Това казва медицината, от което за всеки нормално мислещ човек става ясно, че с пушенето се унищожава здравето. Непонятно и парадоксално е, че някои полагат неимоверни грижи и треперят за материални неща или домашни животинки, които превръщат понякога в идоли и инвестират много време и средства, а злоупотребяват със здравето си, като се тровят с какво ли не. Съзнателното разрушаване на здравето Библията нарича грях и остро осъжда тези, които го вършат: „Не знаете ли, че вие сте

ПРИЧИНИТЕ

123

храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1 Кор. 3, 16-17). В Библията думата „пушене“ е неизвестна. Чул съм шеговития израз, че ако Бог искаше човекът да пуши, при сътворението щеше да му направи комин на главата. Мерзост пред Бога е да се наричаш християнин, да знаеш, че това, което вършиш е грях, и да продължаваш да го вършиш. Заключението е много просто: нямаш нищо общо с Христос и Неговото учение, а си играеш на религия, за да успокоиш съвестта си. Каква арогантност! С деянията си можем да заблудим света, но Твореца на Вселената - никога! На такива ще припомня думите на апостола: „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Гал. 5, 6). Б) Алкохол Относно злоупотребата с алкохол ще приведа един потресаващ пример: На 25. 05. 2013 информационните агенции в България предадоха, че при купон в частен дом в София по случай изпращане на абитуриенти, 15-годишно момиче се напило така, че изпаднало в алкохолна кома (4,5 промила алкохол в кръвта). Извикали бърза помощ, която скоро дошла. Тогава останалите пияни млади хора се нахвърлили върху екипа на бърза помощ и ги изпонаранили и пребили, потрошили стъклата и на линейката. Лекарят плаче пред екипа на телевизията и не може да повярва, че е пребит от тези млади български младежи. Голямата трагедия обаче – родителите в този дом защитават децата си и заявяват пред камерата на телевизията, че нищо особено не се е случило. И още нещо – след като са били задържани за 48 часа, са пуснати от съдебните органи поради „липса на достатъчно доказателства за вина“. И това не е всичко с необузданата еуфория с тези абитуриентски балове – колко много са младите хора, които довършват абитуриентския си бал в клиниките на „Бърза помощ“ – поради алкохолно отравяне! Две са типичните гледки, станали задължителна част на абитуриентските балове – твърде оскъдното облекло на момичетата и обилната употреба на алкохол. Положително има и трети феномен, който все още публично не се демонстрира, защото младата упоена плът мирна не стои. Но и това ще дойде скоро, за да се допълни картината на Ноевите дни. Тази действителност крещи към по-възрастните, които носят голяма отговорност за тези вакханалии. Тях Бог предупреждава: „Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие... и го опиваш, за да видиш срамотите му!“ (Авакум 2, 15).

124

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

А колко са жертвите на пътищата от автомобилни катастрофи, причинени от пияни шофьори! През юли 2013 г. пиян таксиметров шофьор прегазва на автобусна спирка в София 12 души, чакащи автобуса. Една девойка на 24 години и момиче на 6 години умират. Останалите са тежко ранени. Независимо от наказанието, този шофьор, който също е съпруг и баща, няма да има мир до края на живота си. Библията не забранява употребата на вино, но строго осъжда пиянството. Напълно коректно тя не премълчава този грях, сторен от някои Божии мъже Ной (Битие 9, 21), Лот (Битие 19, 33 и 35). Има обаче винолюбиви християни, които, оправдавайки благоразположението си към алкохола, цитират думите на апостол Павел до Тимотей: „Не пий вече само вода, но употребявай малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания“ (1 Тим. 5, 23). Както и да се тълкуват тези думи, те в никакъв случай не одобряват пиянството. И за обикновения лаик е ясно, че на Тимотей се препоръчва да използва „малко“ вино и то, поради стомашното си заболяване, т.е. тук не става дума за употребата на алкохол, а на виното като лекарство. Думата „вече“ показва, че до тогава Тимотей е бил въздържател. Библията препоръчва въздържание от алкохол на царе и съдии (Пр. 31, 4-7). Такова е и изискването към всички, които са се посветили в служение на Бога (Левит 10, 9; Числа 6, 3 и др.). Христовите служители едва ли трябва да имат по-занижени критерии от Божиите служители в Стария завет. Освен това всички вярващи в църквата са наречени свещеници и царе (2 Петр. 2, 9; Откр. 1, 6) и като такива трябва да живеят според най-високите Божии критерии. Грозно е да видиш пиян духовник. Колко са били прави думите на моя учител от семинарията дякон Ибришимов, който цитираше Еклесиаст: „и виното весели живота“ (10, 19) и добавяше от себе си „но виното и резили живота“. Какво казва медицината за злоупотребата с алкохол? Има огромна медицинска литература по този въпрос. Тук ще дам кратко резюме на вредата от алкохола върху отделните системи на организма. Три са органите, които се засягат директно и най-тежко от алкохола: На първо място е черният дроб. При алкохолиците черният дроб реагира първоначално с алкохолен хепатит, след това преминава във фиброза и накрая завършва с цироза, която е необратим процес и е причина за много други патологични явления. Алкохолът блокира проводните и комуникационни пътища на мозъка и е директна отрова за мозъчните клетки. Мисловните и координационни процеси са дълбоко засегнати, а при хронифициране се стига до оглупяване, което положително е започнало по-рано. Третият

ПРИЧИНИТЕ

125

жизненоважен орган, който се засяга от алкохола, е сърцето – разтягане на сърдечния мускул, аритмия, високо кръвно налягане и др. Панкреасът е един от особено чувствителните органи към алкохола. С други думи не малко от болестите и страданията са плод от злоупотребата с алкохол. Ако тук се добавят и битовите, и семейни трагедии, пиянските свади, многото болести вследствие на алкохол, ще излезе прав У. Армстронг, когато казва: „Алкохолизмът предизвиква по-големи опустошения от трите исторически бича за човечеството, взети заедно – гладът, чумата и войните.“ Обезпокоителна е статистиката на в. „Монитор“ от 30. 05. 2013 г.: 87% от тийнейджърите в България (момичета и момчета между 16 и 18 години) употребяват редовно алкохол и един път в месеца се напиват. Всеки трети ученик е употребявал алкохол преди да навърши пълнолетие. По тези два показателя България е на едно от първите места в Европа. И не само в тази област сме на първо место! Тогава не трябва да се учудваме, че според официалната статистика в България има над 300,000 алкохолици. В) Наркотици През последните петнадесет години нараства драстично броят на хората в България, взимащи наркотични вещества и опиати. Според Европейския съюз процентно в България има най-много наркомани. Националният център по наркомания съобщава, че българските ученици са на първо място в ЕС по използване на психоактивни вещества. Наркотичните вещества са страшният бич за нервната система, която деградира само в продължение на няколко години, а от тук се разрушава и целият организъм. Съветвам младите хора да гледат краткия потресаващ документален филм „Пропуснат живот (наркоманията в България)“, както и да прочетат статията на БЛИЦ-Здраве в интернет със заглавие „В България има един милион наркомани и само 80 легла за лечение в клиниките“ и тогава едва ли биха предприели първата крачка, която според наркоманите е съдбоносната. Една от основните причини за тази трагедия е съвременното либерално законодателство, от което се възползват наркодилърите и „зарибяват“ малките деца още в училището. След това нещата са необратими. Християнският свят трябва да се поучи в това отношение от мюсюлманските страни, където тези феномени нямат шанс. Според официалната статистика на 7 милиона население в България има 3,000,000 пушачи, 300,000 алкохолици и над 300,000 наркомани... 60% от наркозависимите са носители на СПИН, хепатит Б и сифилис.

126

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

И тъй чрез цигари, алкохол и наркотици бавно или бързо се руши здравето не само на отделния човек, но и на цели народи. Трябва ли още да се питаме кой е виновен за болестите и страданията? Те започват да се програмират още в млада възраст и след това придружават човека през целия му живот, който вследствие на тези порочни навици и пристрастяване преждевременно прекъсва. Не е достатъчно да бъдем безмълвни свидетели на тази ужасяваща драма в живота на хората, а да се попитаме как и кой може да помогне. Много от социалните, здравните, държавните и религиозни институции, които трябва да носят отговорност за тези лични и обществени трагедии, пребивават в летаргия, безмълвие, властолюбиви боричкания и безразличие. Но за това тяхно отношение Бог ще ги изведе на съд и ще поиска от тях кръвта на тези погиващи (Иез. 3, 18). Пушенето, алкохолизмът и наркоманията не са само проблем на отделната личност, която ги практикува. Те засягат цялото общество, което плаща висока цена не само с финанси, а и със здравето си. Тези три бича съсипват здравето на цял народ. И накрая една любопитна, но тъжна статистика от Германия: Консумираният алкохол за година е 137 литра на човек. Като се умножи по населението, което е 80 милиона, това прави 10,960,000,000 литра алкохол на година. Вследствие на алкохол умират 74,000 души годишно. Консумираните цигари за година са 1700 цигари на човек, като най-много пушачи са младите хора между 20 и 29 години. Вследствие на пушене годишно умират между 100 и 120,000 души. 1,5 милиона са медикаментозно зависимите. В хазартни игри се инвестират 32,5 милиарда евро. Има около 3 милиона наркозависими. Ето така изглежда картината в най-голямата и богата държава на Европейския съюз. Не е необходимо да се учудваме, че болниците са препълнени и смъртността отдавна е надминала раждаемостта. След Япония, Германия е втората страна в света с най-висок процент на застаряващо население. 17) Болести и страдания поради нервно-психическо пренатоварване, изтощение, преумора, пренапрежение, стрес и обездвижване Споменавам тези дадености на ежедневието не поради това, че според медицинската наука 80% от физическите страдания се дължат на тях, а да се покаже, че не само съзнателният и явен грях може да бъде причина за болестите и страданията. В медицината има цяло направление, което

ПРИЧИНИТЕ

127

се занимава с болестите на стреса и на нервно-психическото напрежение. В много случаи, когато лекарят не може да намери причината за дадено заболяване, има един доста удобен изход от ситуацията – казва се, че се дължи на нервно-психическо пренатоварване и стрес. И това решава всичко относно причината за заболяването. Най-често тези феномени са свързани с типа на нервната система, както и с професионалната хигиена и имат лична и социална, а не религиозна обосновка. Въпреки това тези феномени биха могли да станат несъзнателен грях, когато чрез тях човек се стреми да постигне повече и повече материални придобивки или професионален просперитет. Тогава се оставят на заден план семейните и обществени обязаности, както и духовните потребности, вследствие на което се игнорират някои нравствено-етични принципи и съответно източникът на тези принципи – Бог. Така се нарушава и един съществен библейски закон, залегнал още в творческия акт на Бога – денят за почивка (Битие 2, 2). Сам Христос препоръча на Своите ученици: „Дойдете сами в уединено място и си починете малко“ (Марк 6, 31). С пазарната икономика днес се унищожава тази ритмичност в битието на човека. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма към неблагоприятни въздействия. Перманентният стрес води до болестни състояния, особено когато стресовите въздействия са по-силни от възможността на организма да ги понесе. Има изобилна литература относно преодоляване на стреса. Тук е мястото да се каже, че има два метода за преодоляване на стреса: пътя на вярата и доверието към Бога и изработване на поведение според тази вяра и вторият метод е посягане към алкохола и успокоителните средства. Както при физиологичния, така и при психичния стрес могат да се развият леки или по-тежки психични отклонения: страх, гняв, депресия, тревожност, апатия, тъга, нервност. Затова именно се спирам на стреса като възможна причина за болести и страдания. А що се отнася до пренатоварването, преумората, работохолизма и обездвижването, това вече е лично решение и въпрос на организация и воля. Християните трябва да бъдат много внимателни с „духовното обездвижване“ (духовно бездействие), което бързо може да доведе до угасване на духовността с последствията от това. Ако имаме дълбокото убеждение, че като християни нищо не може да се случи, ако Бог не го допусне, тогава придобиваме спокойствие и нервно равновесие в обикновеното ежедневие. Оставаме спокойни при големи

128

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

задръствания по пътищата или когато внезапно ни се спука гума или пък самолетът попадне във въздушна буря и започне да подскача като перце. Ще останем спокойни и уравновесени, когато някой се блъсне в колата ни и подгъне бронята или причини по-голяма повреда. Мнозина в този случай ценят много повече колата, отколкото добрите човешки взаимоотношения, изпадат в дива ярост и започват да бълват какви ли не обиди. В това отношение аз лично имам доста какво да си пожелая. Много често забравям думите в Римл. 8, 28. Тук си спомням един безобиден анекдот: Американски духовник трябвало да пътува сутринта много рано до друг град, където имал богослужение. Още в началото му се спукала гумата. Направил я. Продължил, но с голяма скорост. Спира го полицай поради превишена скорост. Полицаят отива при него и съвсем спокойно го заговаря: „Добро утро, господине!“ „Но моля Ви се, г-н полицай, кажете ми бързо каква ми е глобата, че нямам никакво време!“ - нервно отговорил духовникът. „Мога ли да Ви дам един съвет, господине!“ – продължил полицаят. „Съветвам Ви да станете християнин като мене и тогава няма да имате такова необуздано напрежение, нервност и стрес, както сте сега....“ 18) Страдания поради природни бедствия, катастрофи и нелепи инциденти Не е трудно да се види зависимостта между грях и природни бедствия, за което стана вече дума. Всеизвестен пример в това отношение е Всемирният потоп (Бит. 7), както Содом и Гомора (Битие 19). Много трудно е обаче да се установи зависимостта между тези феномени и личното страдание. Това, което със сигурност трябва да се каже е, че според Библията всички тези неща не се случват без знанието на Бога: „Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?“ (Амос 3, 6). А това показва, че Бог говори на хората чрез тези обстоятелства. Как да си обясним например нелепата смърт на десетгодишно дете в училищен двор, където пада метален предмет и убива детето на място? (информация от 2 юни 2013). Не зная дали единствено нехайство и немарливост на училищните власти са причина за такива инциденти или пък причината трябва да се търси на друго място - в ценностната система на родителите или предшестващите генерации? Не винаги личното страдание е плод на личен грях. И друго нещо много важно - понятието „случайност“ не съществува в Библията. Как да си обясним страданието на малки деца с

ПРИЧИНИТЕ

129

детски паралич или церебрална парализа? Къде е вината на тези деца? Отговор никога няма да получим, ако не вземем предвид закона за биологично-духовната наследственост и погледнем в духовно-нравственото състояние на предшестващите генерации. Логиката ни задължава да търсим такова обяснение, иначе смислен отговор никога няма да получим. Много по-важно е какво да правим, ако стигнем до такъв извод. А какво да кажем за ежедневните жертви по пътищата (годишно около 5000 автомобилни катастрофи с около 1000 загинали и много повече ранени), както и за жертвите и страданията при изпълнение на служебен дълг? 19) Страдания, поради незнание, лоша хигиена или примитивен начин на живот При тях не винаги може да се намери зависимост със сторен грях. Едва ли бихме могли да говорим за определени грехове при дивите племена в Южна Америка или Африка, тънещи в примитивизъм, невежество и суеверия и които живеят според инстинктите си и законите на първата сигнална система, и за които убийството и човекоядството са нещо естествено? Защо? Защото там ценностна система няма, а всичко е подчинено на закона за оцеляването и начинът им на живот е под пълен контрол на демонични сили. Вследствие на това болестите, страданията и ранната смъртност при тях са много високи. Но и това са хора, а не животни! И те имат душа за спасение, която за съжаление е обвита в пълна духовна тъмнина – факт, който те не могат да осъзнаят. Препоръчвам на читателите да прочетат известната книга „Операция Аука“ от Елизабет Елиот, която описва служението на група мисионери сред дивото племе Аука в Еквадор. Изучаването на такива племена показва несъстоятелността на еволюционната теория. Тези племена са достигнали такова състояние не вследствие на незавършен еволюционен процес, а са претърпели високостепенна инволюция, вследствие на изолация и примитивизъм. Тези диви племена в никакъв случай не могат да се сравняват с т.нар. имагинерен „първобитен“ човек, за когото говори еволюционната теория. Нещо повече – когато на тези племена се благовести Евангелието, при тях се наблюдават бързи и коренни духовно-нравствени промени, което показва, че стремежът към Бога е заложен във всеки един човек. Условията на живот могат да потиснат, но не и да унищожат този стремеж. Та какво прави високостепенната цивилизация и демократизация в съвременния развит свят? Изгонва Бога от живота на човека и го

130

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

замества с атеизъм и суеверие. Обратното, което евангелизацията прави при дивите племена. Вследствие на занижени хигиенни навици и примитивен начин на съществуване на някои етнически групи в нашата страна, болестите, страданията и смъртността са на значително по-високо ниво от средната статистика за страната. Християнизацията на тези етноси в кратко време промени и променя техния здравен, социален, духовен и нравствен статус. Всъщност това се отнася до голяма степен и за всеки човек. Това добре изразява апостол Петър, когато пише: „Вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте Божий народ... народ свят, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2, 10 и 9). Един атеист посетил преди години островите Фиджи в Тихия океан и казал на главатаря на туземците: „Вие сте велик главатар, но съжалявам, че сте послушали мисионерите и сте станали християни“. Старият вожд посочил един голям камък и спокойно отговорил: „Преди мисионерите да ни донесат Евангелието, на онзи камък разбивахме главите на човешките си жертви и печехме телата им за нашите пиршества. Ако не беше тази Книга, която ни е обърнала от диваци в християни, Вие никога нямаше да излезете от това място; ако не беше Евангелието, което Вие презирате, щяхте да бъдете убит и изяден.“ Злоупотребата с незнанието на другите може да стане източник на страдания както за знаещия, така и за незнаещия. Тук се засягат всички области на обществения живот на човека – здраве, религия, право и т.н. Нарушението на Закона поради незнание, не освобождава от наказание – в най-добрия случай то може да не бъде така строго, както, ако се знае закона. 20) Остаряването и свързаните със старостта болести и страдания Най-напред да уточним понятието „старост“. Според класификацията на ООН и СЗО между 60 и 74 години се говори за напреднала възраст, между 75 и 90 – за старост, след 90 години – за дълголетие и след 100 – за столетници. Но независимо от тази класификация, всеки знае, че след 60 или 65 години започват да се появяват белезите на остаряването: кожата, косата, стойката, слухът, зрението и др. Същинската старост е мултипатологично състояние на организма. Това ще онагледя с един безобиден анекдот: „Срещнали се двама старци, които дълги години не се били виждали. След като хапнали и пийнали, единият започнал да се

ПРИЧИНИТЕ

131

оплаква: имам склероза, имам кръвно, имам захар, имам простата, имам холестерин, имам паркинсон и т.н. На другия му омръзнало да слуша оплакванията и го попитал: Абе, има ли нещо да нямаш? - О, да! Зъби нямам...“. Това значи мултипатология. За това, когато човек над 60 години отиде в поликлиниката на преглед, получава най-малко три диагнози, а ако е над 70, те са поне шест. Не можем, а и нямаме право да кажем, че многото болести и страдания на старостта имат връзка с грях, освен ако на младини човек не си е навлякъл нещо, което да се изяви по време на старините му. Поради това както медицината, така и религиите разглеждат старческия статус като отражение на годините преди старостта. Ето защо в някои книги старостта се обозначава като времето за равносметка, време за плодове или пък безплодие, изразено в кратката мъдрост: Това, което човек е посял на младини, това ще жъне на старини. Иначе мултипатологията е закономерен психо-биологичен процес вследствие от износването на организма. Ако към всичко това се добави и възрастовата дискриминация в нашето общество, а и в много случаи тежките генерационни взаимоотношения, както и условията в старческите домове, ще се види, че старостта за мнозина е време на изпитание. Мисля, че е дошло времето, българинът с тъга да си мечтае за добрите времена в миналото, когато имаше здрави генерационни взаимоотношения и родителите с достойнство прекарваха своите старини при деца и внуци в собствения си дом. В Библията се говори също за старчески заболявания: отслабналото зрение на Исаак (Битие 27, 1), хипотермията на Давид (3 Цар., 1, 1). Освен физическите страдания, старостта може да доведе и до тежка духовна разруха. Такъв е случаят със Соломон, който в старините си се отдаде на идолопоклонство и отпадна от Бога (3 Цар. 11, 4-8). Подобен е случаят и с двамата похотливи старци в дома на Иоаким и Сусана (Дан. 13 – по превода от гръцки). Христос предупреди Петър, че ще дойде време на старческа немощ (Иоан. 21, 18). В Библията има и твърде много случаи на Божии мъже, достигнали старческа възраст, но с напълно запазен дух и интелект и отдадени изцяло в служение на Бога. С това се потвърждават думите на псалмопевеца: „Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего; те и на старост са плодовити, сочни и свежи, за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него“ (Пс. 91, 13-16). Чудесен

132

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

пример в това отношение е апостол Павел, който в старините си беше плодотворен мисионер, „окованик Иисус Христов“ (Филимон 9), изоставен от някои свои ученици и накрая мъченик за вярата, който завършва живота си с думите: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4, 7-8). Често се поставя един въпрос, на който трудно може да се даде отговор: Каква е отговорността пред Бога на стари хора, страдащи от сенилна дементност (старческо оглупяване). Моето лично мнение по въпроса е, че след като човек няма вече критерий за добро и зло, както и преценка за реалностите, то неговата вечност е определена от досегашния му живот и Бог не го държи отговорен за думи и действия, за които той няма критичност. Към тази категория би трябвало да се причислят и хора с психически отклонения. Разбира се, това са мои размишления. Дали те съвпадат с Божиите критерии, не мога да кажа. Понятно е, че всеки един човек иска да дочака старост, но едва ли всеки иска да бъде стар, защото попада под ударите на българската мъдрост „старост – нерадост”. Днес съществува цяла индустрия (премахване на бръчки, изсмукване на телесни мазнини, козметични операции на лицето, намаляване или уголемяване на бюстове или други органи и т.н.), бореща се против остаряването, т.нар. „анти-ейджинг” (Anti-Aging). Естествено, че основната цел на този невероятно силно печеливш бизнес е икономическа, тъй като на тези господа - бизнесмени много добре им е известно, че остаряването е неизбежна съдба за всички, които го дочакат. Американската актриса Джулиана Мур, няколкократна носителка на наградата „Оскар“ и години наред класирана като най-красивата актриса, е била едва 40-годишна и се е подложила на няколко подмладяващи операции, за което е заплатила над триста хиляди долара (това се равнява на 60,000 бр. от луксозното издание на Библията). Въпреки високата цена не е могла да намали дори и няколко месеца от годините, на които е била по паспорт. Ето как хората инвестират в нещо, което няма никаква възвращаемост, а и стойност от гледище на вечността. Древногръцкият философ Платон добре е казал за такива, че „прекалената и постоянна грижа за здравето е добре изявена болест”. Съзнателното удължаване на „изчаквателния” период до времето на старостта е често на много висока цена. Възможностите през този удължен период човек да се кандидатира за ада, погледнато от психологическа

ПРИЧИНИТЕ

133

страна, са доста реални. И това е така, защото тези хора не са подготвени да приемат предизвикателствата на старостта и обикновено съзнателно се подлагат на евтаназия, което в някои европейски страни отдавна официално се практикува. Ето го безболезненият преход към ада! Съществува и една друга опасност за стария човек, особено когато има очевидни белези за наближаващия край – привързаността към този свят и липсата на сила за преодоляване на тази магнетичност. Невъзможността да се материализира и реализира тази привързаност е източник на огромни страдания за отиващия във вечността, активирани многократно от намалените умствени капацитети. Положително страдат и неговите близки, които не могат да му помогнат. Тази привързаност изчезва в предсмъртния час, когато умиращият с духовния си поглед вижда какво идва след смъртта. Тогава тя се замества или от страх от предстоящия ад, или от утеха и радост от срещата с Христа в рая. Творецът ежедневно ни напомня да не забравяме идването на старостта. 24-часовият кръговрат на времето включва сутрин, обед, вечер и нощ. Годишните времена също напомнят на човека за неговия залез и край – пролет, лято, есен и зима. И човекът има своите четири сезони: младост, зрялост, старост и отвъдност. Така че старостта и това, което идва след старостта, не трябва да бъдат изненада за човека. Той просто трябва да ги приеме като реалности и да направи необходимото за тяхното осмисляне. Продължителност на живота Библията учи, че продължителността на живота на човека е в Божия ръка. Във времето от Сътворението до Всемирния потоп продължителността на живота е стигала до над 900 години. Вследствие на моралното падение на човеците, Бог намали продължителността на живота им: „И рече Господ Бог: няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от тия човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двадесет години“ (Битие 6, 3). По-късно продължителността е намалена на 70-80 години. Бог казва чрез псалмиста: „Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила осемдесет години...(Псалом 89, 10). А Иисус Син Сирахов допълва: „Дните на човека са много, ако са сто години: като капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността“ (18, 8). Бог контролира продължителността на живота както на човечеството като цяло, така и при отделните хора. Когато цар Езекия беше на смъртно легло и отправи молитва към Бога, Бог чрез пророк Исаия отговаря на

134

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Езекия: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен; и ще прибавя към дните ти петнайсет години“ (4 Цар. 20, 5-6). В подкрепа на библейското учение е становището на медицинската наука, че продължителността на живота се определя преди всичко от генетичната наследственост, т.е. стареенето и продължителността на живота са програмирани в човешкия геном. Задължителният въпрос е „Кой е програмистът?“ Когато през средата на 2000 година беше декодирана една малка част от човешкия геном, тогавашният американски президент Клинтън каза: „Днес ние научаваме езика, на който Бог е създал живота. Изпитваме още по-голямо благоговение пред сложността, красотата и чудото на този висш и свещен Божий дар. За първи път успяваме да зърнем в книгата с инструкциите за нас, която досега е била позната само на Бога.“ В източната зала на Белия дом присъстват Францис Колинс и Крейк Вентер, ръководители на международния екип, осъществил декодирането на ДНКто на човека. Ф. Крик в своята книга „Езикът на Бога“ (2006) изказва мнението, че „създаването на толкова универсална конструкция от толкова елементарни елементи може да бъде сътворена само от Бога“. Доста прибързано българските медии тогава излязоха с нереалното заключение, че след това огромно научно откритие, продължителността на човешкият живот в скоро време ще достигне 1000 години. Такива журналистически суперлативи нямат нищо общо с научната реалност, а целят спечелване на читателска аудитория. В интервю по БНР аз тогава споделих, че продължителността на живота е преди всичко духовен, а не биологичен проблем. И тъй, Програмистът е Творецът, т.е. Бог. Разбира се, че освен генетичната наследственост продължителността на живота се влияе и от грижите за здравето, културата на даден народ и социално-политическите особености в хода на историята (войни, епидемии и др.). Така че човекът, респективно човечеството като цяло, оказва влияние върху кодираната от Твореца продължителност на живота. Във връзка с нашата тема трябва да се каже, че болестите и страданията оказват определено влияние върху продължителността на живота. Това, разбира се, има значение за отделния човек, тъй като докато е жив, човек може или да придобие, или да изгуби вечния си живот, т.е. или да достигне, или да пропусне крайната цел в живота си. В този случай голям смисъл има известната мъдрост: Не е важно колко си живял, а как

ПРИЧИНИТЕ

135

си живял. Христос изразява това още по-точно: „По плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7, 16). Тук не се конкретизира кога тези плодове ще се появят – когато човек умира на 35-годишна възраст, както Моцарт – един от най-плодовитите композитори, или пък някой човечец, живял до 95 години и си отишъл с пълна безизвестност във вечността. Разбира се, че Бог единствен ще прецени чии плодове имат стойност за вечността. Стремежът за дълголетие е вроден във всеки човек. Това е едно от малкото качества на човека, надживяло грехопадението. Това е демонстрирала по един впечатляващ начин английската кралица Елизабет І, която в смъртния си час казала: „Давам цялото си богатство за още малко време живот“. Явно е, че тя не е осъзнала голямата истина – за вечността не е важно колко време човек живее, а как е изживял живота си. За човека остава все пак много голяма тайна, защо Бог е отредил различна продължителност на живота на отделните хора. Това ще разберем едва във вечността. И тъй като сега ние не можем да знаем това, за нас остава единствената възможност да се поинтересуваме как можем да достигнем спасението на душите си, което Христос ни предлага. Тогава заедно с апостол Павел ще можем да кажем думите: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих...“ (2 Тим. 4, 7). И това да го направим, докато сме живи на този свят, защото след това е вече късно да сторим каквото и да било. Неизвестността за кончината на човека е голямо благословение, което го държи бодър и отговорен пред неговия Творец. Тази неизвестност има и едно друго голямо предимство – то би трябвало да ни държи в пълна зависимост от Бога. 21) Страдания поради премълчана истина и т.нар. „благородна лъжа“ Спирам се накратко на тези феномени в човешкото общество поради широко разпространеното мнение, че става дума за добро дело, чрез което се щадяло психиката на засегнатите хора. Дали обаче това е така? В тази област съществуват толкова много и различни ситуации, че по принцип не е възможно всичко да се постави под един знаменател. Общото обаче, което свързва всички тези ситуации, е думата „лъжа“, която именно категоризира този феномен от гледище на Библията като грях. Така както се говори за „благородна“ лъжа, по същия начин можем да говорим за „благородно“ прелюбодейство, „благородно“ убийство

136

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

или за не толкова „благородна“ кражба. Понякога се е случвало, когато звъни телефонът, съпругът да каже на съпругата: „Кажи, че ме няма.“ А ако е малко по-разсеян сам дига телефона и казва: „Няма ме в къщи!“ Какво е това? Лъжа! Колко и дали е благородна, това е друг въпрос. Тук човешкото мислене не се покрива с Божиите критерии, според които грях е онова, което противоречи на Божия закон. А какво казва Божият закон по този въпрос? Ето няколко цитати от Библията: „Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа“ (Пс. 5, 7); „Мразя лъжата и се гнуся от нея“ (Пс. 118, 163); „Лъжливи уста са гнусота пред Господа“ (Пр. 12, 22); „Като отхвърлите лъжата, казвайте истината“ (Еф. 4, 25); „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа“ (Откр. 22, 15). Защо на лъжата се прикачва прилагателното „благородна“? Смята се, че прикриването на истината пред приятели или роднини ще спести излишни грижи, огорчение и тормоз на тези хора. При това положение „лъжата заслужава да се нарече благородна“. Но едва ли в умишленото заблуждаване може да има нещо благородно или добродетелно. Ами ако след време истината излезе на бял свят, както обикновено става? Така стана с братята на Иосиф. Доста мъки и страдания струваше тази дългогодишна лъжа както за бащата, така и за братята. Думите на Яков показват големината на това страдание: „И раздра Яков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни... той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята“ (Битие 37, 34-35). От чисто психологическа и етична гледна точка, ако истината бъде поднесена по подходящ начин, тя много по-лесно ще се възприеме от лъжата. Лустрацията на една лъжа никога не може да я направи нито благородна, нито истина. Премълчаването на истината в много случаи може да доведе до потежки и необратими страдания. И до днес в България носим последствията от премълчаната истина за Чернобилската катастрофа през април 1986 г. Не може обаче категорично да се каже, че всяко едно премълчаване на истината е грях. Зависи от това, за каква истина става дума. Ето няколко примера: а) Ако някой случаен човек ви попита как сте със здравето и вие нямате желание да споделите неразположението си, любезно отклоните въпроса и насочите непринудено разговора в друго направление, това съвсем не означава, че сте извършили някакъв голям грях. б) Друго ще бъде, ако родителят попита детето си дали е изпитвано в училището и каква оценка е

ПРИЧИНИТЕ

137

получило. Премълчаването на истината и за двете страни ще бъде неприятно – за родителя ще е страдание, за детето – грях и не само това, когато родителят разбере истината. в) Още по-голям грях е премълчаването на истината в сферата на политиката и държавните дела – нещо, което ежедневно се случва при всяка една политическа система. Последствията могат да засегнат цял един народ и могат да продължават с години. Една дълголетница в Германия разказваше, че по времето на националсоциализма обикновеният народ не е знаел нищо за ужасите в концентрационните лагери. Правителството е премълчавало и криело истината за унищожението на цели етноси там. Вече 70 години Германия носи страшни последствия от тази премълчана истина не само в материално, но много повече в духовно, нравствено и здравословно отношение. г) Премълчаването на тежката диагноза на даден болен може да означава временно спокойствие за този човек, съгласно познатата мъдрост, че „незнанието е източник на спокойствие“. Но ако пациентът знае истинската си диагноза, тогава биха могли да се активират редица защитни механизми на организма, които да стимулират и благоприятстват основното лечение. В случая голямо значение има и духовният статус на страдащия. Архимандрит Захариас от известния православен манастир в графство Есекс в Англия разказва за благочестива християнка, страдаща от рак. Когато по молба на лекарите духовникът й известил, че й остават само няколко месеца живот, тя с радост възкликнала: „Колко хубаво, че така скоро ще бъда при моя Спасител на небето!“ Ето един резултат от непремълчана истина. д) През последните две години разпространяваме книжката „Живот след смъртта“, в която се дава учението на Библията за задгробния свят. Получавам стотици обаждания или писма от цялата страна и от чужбина, в които хората благодарят за истината, която те са научили от книжката за отвъдното. Премълчаването на такава една истина може да има съдбоносни последици за вечността на човека. е) Такива последици ще има и за хора, пред които е премълчана истината за истинския и единствен Бог. В света днес има над 5000 различни религии и всяка една от тях има претенциите, че тя е носител и вестител на истинския Бог. Истината не може да бъде на 5000 места. Тя е само една. Това е все едно да познаваш някого, който страда от нелечима смъртоносна болест. Ти си чул, че е открито лекарство срещу тази болест и си мълчиш, вместо да вземеш това лекарство, да отидеш при този страдащ и му помогнеш да се излекува. Тежката и смъртоносна болест, от която страда всеки човек, се нарича ГРЯХ. Ние знаем, че единственото лекарство срещу тази болест се казва Иисус Христос.

138

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Уважаеми читателю, ако си християнин, не премълчавай великата истина, която Христос ти е дарил. Отиди и кажи! Това е дълг на всеки, който познава тази истина. Прокламирай истината и останалото предостави на Бога. Ако не го сториш последствията за теб и за този, който не я е чул, са неописуеми страдания във вечността. Понякога не са необходими много думи. Покажи и докажи истината с живота си. Последствията от атеизма и суеверието са много тежки. Един Божий мъж беше казал някога: „Най-голямото престъпление в пустинята е да знаеш къде има вода и да не го кажеш на умиращия от жажда“. ж) Мнозина си мислят, че критерий за истината е броят на хората, които вярват в нея. Истината е истина не за това, че мнозина вярват в нея, а за това, че отговаря на реалните критерии, които Бог е дал, т.е. че тя е вярна. Множеството привърженици на еволюционната теория никога не могат да я направят вярна. Същото е и с многото религии, включително и християнски. На голяма опасност се излагат онези християни или пък духовници, които поучават другите, като казват полуистини за вярата или пък, което е още по-лошо - смесват истината с неистини и суеверия, които предлагат като цялата истина. Такава е била стратегията на Сатаната още от Едемската градина. Такава е и до днес. В разговора си с Ева той започна с истината, спря до половината и я замести с неистина (Битие 3, 1-5). Ева чу, че той каза истина, но не забеляза полуистината и лъжата. Така се стигна до най-голямата трагедия в човешката история – грехопадението, което всъщност е причина да се занимаваме с темата на тази книга. Последиците от тази полуистина са катастрофални – болести и страдания. Сатаната много добре знае, че тази стратегия е изключително печеливша, когато се предлага на хора, които с благочестива наивност са готови да приемат като истина всичко, което им се казва, особено ако това се върши от духовник. Полуистината и лъжата се приемат много по-лесно, отколкото истината. Марк Твен е прав, когато казва: „Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките.“ 22) Страдания поради злоупотреба с правата на човека По този въпрос трябва да се споменат обезателно две неща: а) Кой има право да определя правата на човека? б) Може ли да се избегне опасността, правото на единия да стане източник на страдания за друг, както и за самия него?

ПРИЧИНИТЕ

139

Кой има правото да определя правата на човека? Тъй като правата на човека се градят върху ценностната система, то са възможни два отговора: Или самият човек, който сам си създава тази ценностна система въз основа на свои критерии, или пък Този, Който е създал човека и му е дал ценностна система и критерии, които човекът трябва да съблюдава. За да може по-лесно да се разбере това, давам следния пример: Съгласно чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека „всеки има право на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труд... на справедливо и задоволително възнаграждение“. И дума не става в тази декларация дали това право може да е грях или не. Порнографската индустрия и проституцията в много „християнски“ държави са официално легализирано право на труд с всички останали права и възможности на тази професия, както и обилни реклами на продукта (човешка плът), който се предлага. Консумираният продукт обаче става източник на редица страдания, които консуматорът и неговото поколение рано или късно ще трябва да носят. Типичен пример в това отношение е вождът на световния пролетарият - Ленин. Цитирам в. „Монитор“ от 12. 01. 2010 г.: „През януари британският вестник Daily Mail публикува сензационната новина, че Ленин не е починал от инсулт, а от невросифилис. Вестникът се базира на информация от документ, съхраняван в Колумбийския университет в Ню Йорк, в който документ се цитират думите на известния руски учен и нобелов лауреат И.П. Павлов, който пише: „Революцията е била дело на луд със сифилис в мозъка“. В документа пишело още: „Павлов познаваше всички известни учени, които бяха извикани, за да изследват мозъка на Ленин след неговата смърт през 1924 г. Нито един от тези експерти не е дръзнал да разкрие истинската причина за кончината на вожда.“ Ето каква е простата логика – проститутката е упражнявала професията си. Ленин се е възползвал от това нейно право. Последствията са ужасни не само за него и за страната му, но и за световния пролетарият. Известно е още, че този идеолог на комунизма малко преди смъртта си в умопомрачение и суеверие коленичил пред масата и столовете в стаята си, за да ги моли за прошка на греховете си. И до днес милиони отиват и се кланят в кремълския мавзолей пред мумията на Ленин. Така е с човека – когато отхвърля живия Бог, боготвори мъртвото творение! Там където няма вяра, има суеверие. Това се отнася както за Ленин, така и за онези, които

140

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

му се кланят. Ленин е имал две големи мечти, които е споделял със свои близки съратници: „Отделянето на Църквата от държавата е решено, но остава още да отделим религията от народа.“ В първото е успял. Във второ не! А и най-големите диктатори не са успели да постигнат това. И така понякога се получава, че правото на единия е страдание както за него, така и за другия. С това отговарям и на втория по-горе поставен въпрос. Такъв е плачевният резултат, когато правата на човека се определят от човек. И тъй, кой има право да определя правата на човека? Верният отговор е: Този, Който е създал човека. Защо? Защото Творецът най-добре познава Своето творение и знае кое е най-доброто за това творение. Точно така както конструкторът, който е създал една машина, знае най-добре кое е полезно за тази машина, за да може тя да функционира правилно. В Своята Книга – Библията, Творецът посочва какви права има човекът – какво може и какво му е забранено да прави. Човекът беше този, който наруши правата, които Бог му беше дал. Този човек стана убиец, въведе многоженството, робството, идолопоклонството, развода, кръвосмешението, ликвидира достойнството на ближния си и какво ли още не. След това, в продължение на хилядолетия този същият човек решава да си създаде свои права, без да черпи опит от унищожените вече права, нито пък да се допита до Бога, Който да му помогне за възстановяването на тези права. А да не се питаме дали и до колко се съблюдават правата, които човекът си е създал. И за да се съблюдават тези права, човекът си създава допълнително една огромна и скъпо струваща юридическа и полицейска машина, която трябва да бди за спазването на човешките права, защото се оказа, че съзнанието е недостатъчно за тази цел. Когато от едно общество е изгонен Бог, тогава в това общество се настанява беззаконието и полицейщината. Далеч съм от мисълта да толерирам отминалото време на теокрацията като форма на управление, тъй като Библията е категорична в това отношение: „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени“ (Рим. 13, 1). Само се питам дали в някои политически системи боготворената демокрация не живее в мирно съвместно съществуване с отречената анархия и прикритата корупция! Но нека се попитаме и друго: Какво става, когато този човек сам нарушава правата си, което

ПРИЧИНИТЕ

141

се случва навсякъде и ежедневно? Ще стане това, което се получи в Едемската градина. От чисто логическа гледна точка е парадокс, сам човек да си определя какво има и какво няма право, тъй като субективният елемент никога не може да бъде изключен. Ненормално е например, когато човек постъпва на работа в дадено предприятие да каже на директора каква заплата да получава и колко дни отпуска в годината да има. Това решава директорът, но не и работникът. Така че правата винаги се определят от една по-висша инстанция. По-висшата инстанция от човека е Бог. И когато човек отхвърли Бога, той става сам бог на себе си. Тогава не бива да се учудваме, че във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от общото събрание на ООН през 1948 г., думата Бог изобщо не се среща. Тази дума не се среща и в Европейската конвенция за правата на човека, както и в обилната документация на Хелзинкския комитет. Вече няколко години Европейският съюз не може да приеме конституцията на съюза, тъй като думичката „БОГ“ се оказва „ябълката на раздора“. Защо това е така? Отговорът е ясен – високоплатените европейски депутати не обичат някой да е над тях. И второ - ценностите на християнството да бъдат премахнати и да бъдат заменени с ценностите на демократична Европа. Така ще могат да се създадат и някои нови права на човека, като например правото на хомосексуални бракове или правото на някои други религии да изместят християнството от Европа. Ценностите на християнството пречат това да стане и затова те не трябва да намерят място в тази конституция. Международните и националните правозащитни институции са отишли още по-далеч чрез създадената Конвенция за правата на детето. В много отношения се редуцират правата на родителите към собствените им деца и се дават права на децата, включително и да съдят родителите си, което основателно доведе до протести на родители и християнски институции. В допълнението към проектозакона за правата на детето в България (това значи децата до 18-годишна възраст) се казва: „Деца на 16 години имат право да дават съгласие за секс и да сключват брак.“ Такава глупост могат да одобрят само бездетни съпружески двойки или безнравствени личности, които не притежават никакво родителско чувство. И естествено, ако родителят се възпротиви на желанието на детето си, то има право да даде родителите си на съд. Един познат ми разказваше следния случай: На негов съсед малолетната дъщеря си готвела багажа да замине на пионерски лагер. Майка й видяла, че си слага и презервативи

142

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

в багажа и с ужас я попитала: „Какво правиш? Защо слагаш това нещо в багажа си?“ Момичето спокойно и съвсем естествено отговорило: „Мамо, не бъди глупава! Да не би да искаш да се върна бременна от лагера!“ Майката онемяла... Така възпитава държавата! Явно е, че майката никога не се е възползвала от правото и задължението, което Бог й е дал: „Поучи момъка в началото на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее“ (Пр. 22, 6); „Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство“ (Пр. 13, 25); „Не оставяй момъка без наказание... ще го накажеш с пръчка и ще спасиш душата му от преизподнята“ (Сир. 30, 1). Какви са последствията от тези права на детето? Страдания и за детето, и за родителите, и за обществото. Затова именно се занимавам с този въпрос. Разбира се, тук не се имат предвид хора, които са създали деца и се отнасят към тях като с ненужни вещи. В случая трябва да се създават не закони за правата на детето, а наказателен закон за безсъвестни личности (не мога да употребя за такива личности думата „родители“), създали деца и ги захвърлили на произвола на съдбата. Всъщност тези деца не се захвърлят на произвола на съдбата, а се дават на обществото, което инвестира не малко в тях, след което тези хора започват да тормозят това общество. 23) Страдания поради толерантност, безразличие и компромиси Спирам се на тези три важни качества на човешкия характер, тъй като те се възприемат по различен начин от хората, в зависимост от тяхната ценностна система. На второ място те не могат да се разглеждат обезателно като грях с последствията, с които ние се занимаваме. И трето - тези качества на характера много често могат да станат източник на страдания. А. Толерантност, според речника „Уебстър“, означава търпимост към друг начин на живот, поведение, обичаи, чувства, мнения, идеи и вероизповедания. Смисълът и целта на толерантността е добиване способност за общуване с хората, отличаващи се в някакво отношение от нас, без да споделяме техните възгледи и дори да имаме особени симпатии към тях. На пръв поглед изглежда, че толерантността е голяма добродетел. Това качество на човешкия характер е толкова важно, че през 1995 г. ЮНЕСКО, а през 1996 г. и ООН приемат Декларация за принципите на толерантността. Но трябва да се знае, че качеството толерантност не е в никакъв случай изобретение нито на ЮНЕСКО, нито на ООН, а е лансирано още

ПРИЧИНИТЕ

143

преди две хиляди години от апостол Павел, който пише до християните в Рим: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим. 12, 18). А когато става дума за взаимоотношенията на християните помежду им, апостолът пише: „Приемайте се един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия“ (Рим. 15, 7). Това е класическата, традиционна, библейска толерантност, която е напълно съвместима с учението на Христос за уважение правата на другите, които са различни от нас, но чийто начин на живот и мислене ние не споделяме. Библейската толерантност е добродетел, но тя не означава в никакъв случай мир за сметка на вярата. Христос даде чудесен пример на толерантност, когато говореше със самарянката, обядваше с бирниците и грешниците, докосваше прокажените. Всички тези неща бяха забранени от Закона и противоречаха на всякаква толерантност. С това Христос ни показа, че Той приема тези хора като личности, но отхвърля техния начин на поведение и мислене. Това е великата стратегия, чрез която се печелят хора за вечността. Христос направи разлика между човека и неговото мислене и действия. Това потвърждава напълно синонимите на думата толерантност - търпение, търпимост, примирение, сдържаност. Трябва да се знае още, че съществуват граници на търпимост, т.е. на толерантност, при което не е възможно да се прекрачат някои духовни и морални бариери само заради запазването на някаква хармония в разнообразието. Какво става с традиционната толерантност тогава? Тя може да се развие в три направления: а) Тя се превръща в безразличие към ценностите на другия и се трансформира в лицемерие, което например е нещо съвсем обичайно в сферата на политиката. Тогава се потвърждават напълно думите на английския публицист Г. Честъртон, който казва: „Толерантността е добродетел на хората, които не вярват в нищо“. През времето на комунизма имаше и по-сполучлива формулировка: „Ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни плащат.“ Такова развитие на традиционната толерантност обаче е временно. То завършва с разрив между толериращия и толерирания. Това са протестите, революциите, а в локален и световен мащаб - войните. Страданията са огромни. б) Вторият изход, когато се прескочат границите на традиционната толерантност, е да се премине едностранно в явна омраза и да се обяви война. Това става, когато вече не е възможно „да се живее в мир с човеците от света“, тъй като тези човеци не желаят това нещо, а искат толериращите да станат като тях. Това е причината за гонението на християните някога и днес, а в

144

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

много случай вегетира в скрито гонение. Страданията са огромни. в) Тъй като първото направление е стерилно, непродуктивно и завършва с много страдания и жертви, а второто е недемократично, то днешното модерно човечество е създало една трета форма на толерантност. Тази нова толерантност взима като единствена база ценностната система на толериращия и толерирания, т. е. това, което едновременно е истината и за единия, и другия и казва: има много и различни истини. И тъй като истините се създават от хора, а всички хора са равни, то и всички истини трябва да бъдат равни. Това значи, че всички ценностни системи съдържат истина и са равнопоставени. Традиционната толерантност приема, че всеки има право да вярва и да казва какво мисли за правилно. Според новата толерантност онова, което вярва и казва всеки човек, е еднакво вярно и правилно. Така че не само всеки има равни права да има собствени възгледи, но и всички възгледи са равни. За да бъдеш според новата толерантност истински толерантен, ти трябва да се съгласиш, че вярата на другия е толкова истинска, колкото е и твоята. Казано с обикновени думи това значи, че възгледите на християнството трябва да се приемат като еднакво верни с възгледите на езическата Римска империя, с тези на националсоциализма, на комунизма и на мюсюлманството. Или учението на Христос да се приеме за еднакво вярно с учението на средновековната инквизиция, или с това на Ленин. Това е новата толерантност, която е в пълно противоречие с библейската толерантност. Последствията: няма абсолютна истина; тя е нещо относително; поради това и за едните, и за другите тя трябва да се приеме като истина; от това следва, че и нравствените ценности са нещо относително, поради което не може да се прави разлика между правилно и неправилно; ако аз твърдя, че моята истина е абсолютна, рискувам да спечеля омразата на другия, който за неговата истина приема същото. По този начин новата толерантност програмира задължително омраза, страдания и войни. Същото е и в областта на политиката. Всяка политическа партия смята, че единствено нейната програма е правилната. Виждаме какви са резултатите както в парламента, така и изобщо в историята. Затова всяка толерантност, която не е обоснована на Божията воля, става източник на страдания. Това се потвърждава и от медицинското значение на думата „толерантност“, която се определя като „снижаване на съпротивителните сили на организма към болестотворни външни инфекции“. Когато съпротивителните сили на обществото се понижат, то става възприемчиво, т.е. толерантно към

ПРИЧИНИТЕ

145

всичко онова, което застрашава неговото здраве. Ето защо Серафим Роуз с право определя новата толерантност като диагноза, а не като добродетел. В медицината се категоризира като психосоматичен феномен. Особено опасна е новата толерантност в областта на християнството, където библейската вяра или се либерализира, както е в много общности на западното християнство, или пък смесва и дори замества духовното с традиционна църковна религиозност, за което вече стана дума преди това. Завещаната ни от Господ Иисус Христос вяра учи, че има един жив и истинен Бог, Който е изявил Своята воля в Библията. „А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар...Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата“ (Иер. 10, 10/12). Всички останали идеологии и ценностни системи може и да са добри, но те са човешко дело и като такива не могат да бъдат носители на абсолютната истина. Затова Серафим Роус казва: „Много източни религии са сами по себе си хубави, но само християнството може да отвори за човека небето.“ Дълг на християнина е да уважава, зачита, обича и помага на другомислещите хора така, както Библията учи. „Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го“ (Рим. 12, 20). Но не трябва при никакви условия да приема техния начин на мислене и поведение. Ако бъде попитан, той е задължен да каже, че е християнин и че неговата вяра е правата вяра. Не е задължен да критикува вярата и поведението на другия. Ние трябва да бъдем „всякога готови с кротост и боязън да отговаряме всекиму, който иска сметка за нашата надежда“ (1 Петр. 3, 15). Така християнинът ще прилага на дело истинската библейска толерантност, която се различава от привидната любезност и най-обикновено лицемерие. Б) Безразличието е повсеместен феномен на днешното време. Някои го наричат баща на безбожието. Безразличието е незаинтересованост към всичко и към всички. Споменавам го накратко, защото от библейска гледна точка това е грях, поради което е причина за не малко болести и страдания както за субекта, така и за този към когото се проявява. И когато страдащият размишлява върху причината за страданието си, би трябвало да погледне в себе си и да види дали и той не е бил безразличен. Ще бъде улеснен в това отношение, ако прочете притчата за милостивия самарянин (Лука 10, 30-37) и да прецени към кого от тримата той може да се причисли. И свещеникът и левитът бях безразлични към съдбата на страдащия.

146

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Ще спомена четири вида безразличие: а) На първо място е безразличието към Бога, което остро се осъжда от Библията: „Ти си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък... ще те изблювам из устата Си“. (Откр. 3, 15-16). Бог говори на човека чрез творението Си, чрез Словото Си, чрез Сина Си, чрез обстоятелствата, както и чрез Своите слуги – вярващите. Това безразличие може да се преодолее, когато срещнеш Бога и приемеш Неговата покана да влезе в твоя живот. Едни се отзовават на тази покана, други - не, а трети дори и не могат да разберат, че Бог ги е срещнал и ги кани. Причината за това са безразличието и егоизмът на човека, които са плод на атеизма. А това е грях с всички негови последствия. Един от големите проблеми на нашето общество днес е безразличието към духовните ценности, което в комбинация със социалните проблеми води до депресия, алкохолизъм и престъпност. б) Безразличие към самия себе си. Това, че отхвърляш Божията покана, показва, че ти нямаш интерес към най-голямата ценност в живота на човека – вечния живот. В медицината безразличието към себе си се определя като заболяване, чиято клинична форма прераства в депресия. При много от пациентите тя завършва със самоубийство – тежък смъртен грях. в) Безразличие към другите. Човекът е социално същество. Той е част от обществото и има определени задължения към него, най-важното от които е да не е безразличен към това общество. Да не си безразличен, означава да постъпваш така, както постъпи добрият самарянин. Или сме членове на гражданското общество, интегрирани сме с него и допринасяме за неговото развитие, или сме безразлични към него, което ни задължава да потърсим психиатър. Преодоляването на безразличието може да стане по два начина: Или чрез силови методи, които рядко дават положителен резултат, или по пътя на вътрешното убеждение, като проумеем кой е наш ближен и какво сме задължени да вършим за него. г) От безразличие към обществения живот страдат както субектът, така и цялото общество. Обикновен пример в това отношение е участието на гражданите в изборите, с което те определят тези, които ще ги управляват. Тъжна е картината от парламентарните избори през май 2013, когато близо 50% от гражданите не гласуваха. При кметските избори във Варна през юни 2013 изборната активност е била 26%. Това показва, че половината от имащите право на глас в България страдат от безразличие. Това страдание по-късно засяга целия народ. Данте е резервирал най-горещото място в ада за онези, които са безразлични по време на криза. Такива не ги интересува кой ще

ПРИЧИНИТЕ

147

ги управлява и дали ще има мир в тази страна. А много от мислещите и високо интелигентни българи отдавна са се интегрирали, а и продължават да се интегрират, със западното гражданско общество в Европа или извън нея. Понятието „Терминал 2“ става напоследък доста популярно. Това са плодовете на безразличието, които ще се берат и от следващите поколения. Мнозина се оправдават, че немотията и отчаянието е причина за безразличието. Може и така да е. Корените на това безразличие не са само социални и материални. Те са преди всичко духовни. Ако живеем с убеждението, че имаме дълг към изпадналия в беда наш ближен, тогава ще проумеем и изпълним на дело думите на Христа: „Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте... доколкото сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Матей 25, 35/40). Християните не трябва да забравят, че те притежават двойно гражданство и са задължени да спазват законите на тези два вида гражданство. Но те са задължени да се възползват и от правата си като граждани. Християнството не е овчедушие, примиренчество и безразличие. Християните трябва да имат силата и достойнството да кажат: „Ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо ме биеш?“ (Матей 18, 23). Те не трябва да забравят достойното държание на Павел и Сила в затвора във Филипи (Д.А. 16, 37). Демонстрацията на вярата на християнина не става в църквата, а извън нея. И друг един въпрос, на който всеки християнин трябва да си отговори: „Моля ли се за моята страна?“ Един пример във връзка с това: Преди няколко години бях в Китай. Там посетихме най-голямото християнско съживително движение в света – Home Church of China, което по характер и мащаби може да се сравни с разпространението на християнството през първите три века. По време на богослужение ми направи впечатление една китайка, която беше коленичила и се молеше. Наблюдавах я повече от час и забелязах, че от сълзите й пред нея земята беше навлажнена. Помолих преводача да я попита за какво така сърцераздирателно се моли и плаче. Тя отговори: „Аз се моля за моята родина Китай. Нашето малко съживително движение наброява само 120 милиона, а Китай е 1,2 милиарда. Къде ще отидат неспасените във вечността?“ Аз се засрамих от себе си, защото никога до сега не бях плакал пред страдащия на Голгота Спасител. Упрекнах се, защо съм бил такъв духовен егоист, приличащ на леден къс, който да не се вълнува и да плаче за

148

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

погиващия народ в Родината си! Може би, защото съм израснал в една култура, в която се счита, че не е мъжествено да се плаче. Ако е така, подобре никога да не бих познавал тази култура. Не е срамно да се плаче в подножието на голготския Кръст и пред трагедията на погиващия народ. Срамно е по-скоро човек да не може да плаче. Явно е, че не съм знаел смисъла на думите на пророк Иеремия: „О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор на сълзи...!“ (Иер. 9, 1). Тогава трябва да плача най-напред за страданията и смъртта, които моите грехове причиниха на безгрешния Спасител и молитвено да повтарям: „Господи, запази ме от проклятието на едно християнство без сълзи?“ Ние християните в България трябва да се поучим от този пример. Ние сме длъжници на нашата Родина. Три пъти в Библията Господ казва, че ще изтрие всяка сълза на плачещите за спасението на другите. А какво ще изтрие Господ, ако няма сълзи! В) Думата „компромис“ като термин е непознат в Библията. Въпреки това има много примери на личности в Библията, които са правили компромиси, без те да се назовават като такива (Авраам, Аарон, Саул, Давид, Соломон и др.). Това е може би причината някои християни да допускат компромиси в живота си, без да имат ясната представа, че това е грях. Ето защо аз няма да се занимавам с компромиси в областта на политиката, където те са ежедневие и благодарение на които политиката съществува. Няма да се занимавам с компромисите в обикновения живот, където за светския човек те са нещо нормално. Няма да споменавам и компромисите в сферата на съпружеските взаимоотношения, където може да се дойде до разрив на брака, до дългогодишно стоическо търпение на единия от съпрузите или пък до домашно насилие. Как стои обаче въпросът с компромисите при нас християните? Най-напред какво значи думата компромис? В речника са дадени следните синоними и тълкувания: споразумение на основата на взаимни отстъпки за постигане на определена цел; отстъпка от собствените разбирания и съвест; безпринципност; И трите синонима показват ясно, че компромисът в областта на вярата не е добродетел. В областта на християнството компромисът се осъществява между християнина и неговата вяра. Да вземем за пример бащата на еврейския народ Аврам. Бог му даваше многократно обещания, че ще му дари син

ПРИЧИНИТЕ

149

и неговото потомство ще бъде неизброимо като небесните звезди (Битие 15, 5). И Авраам вярваше на Господа, че това ще стане. Но както Адам послуша жена си Ева, направи компромис и яде от забранения плод, така и Авраам направи компромис, като послуша жена си Сара, взе слугинята си Агар за жена, влезе при нея и тя му роди Исмаил. Страданията на Адам и Ева започнаха веднага, продължават и до днес в цялото човечество. Страданията на Авраам и Агар започнаха още по време на бременността на Агар (Битие 16), ескалираха след раждането (Битие 21), продължават и до днес с цената на ежедневен терор и ракетни нападения между потомците на Исаак (евреи) и тези на Измаил (палестинци). Бог даде втори шанс на Авраам да докаже своята вяра, като го постави на „поправителен изпит“: „Аврааме, вземи едничкия си син Исаака, когото обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение“ (Битие 22, 2). Авраам устоя блестящо на това свръхчовешко изпитание, не направи никога повече компромис с вярата си към Бога и така стана „баща на вярата“ и тази „вяра му се вмени за оправдание“ (Гал. 3, 6) както на него, така и на всички, които притежават такава вяра като неговата. Бог прости греха на компромиса, но последствията останаха и се носят от потомството. В Библията има и много Божии мъже и жени, които не правиха компромис с вярата си. Да споменем пророк Илия – един от най-динамичните, смели и безкомпромисни характери в историята на Израел. Бог написа чрез този човек една от най-славните страници в израелската духовна история. Пророк Данаил по време на пленничеството също не направи компромис с вярата си. Царица Естир с риск за живота си не направи компромис, казвайки: „...па ако загина – да загина“ (Естир 4, 16). С нейната безкомпромисност бе спасен еврейският народ от унищожение. Компромисът в обикновения живот не винаги е грях, но в областта на вярата грехът е винаги компромис, защото при него се игнорира волята на Бога, като се нарушава Негова заповед. Всъщност целта на компромиса определя и неговата същност. Въз основа на това имаме пълното основание към синонимите на думата „компромис“ да добавим още „непослушание и неуважение“. Към кого? Към Източника на вярата. В обикновения живот чрез компромис се търси примирение, в областта на вярата чрез компромис се постига безпринципност, т.е. маловерие. А това е грях. Най-честите компромиси, които християните правят, са с омаловажаване на Словото Божие, молитвата, богослужението, благовестието и

150

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

добродетелността. Краде се от времето, което Бог ни е дарил за извършване на тези обязаности, като се инвестира било в телевизионни програми и сериали, било в лични или семейни задължения, тържества, развлечения, отпуска, почивка или просто с всеизвестното оправдание „нямам време“. Не са малко и онези християни, които с жертвоготовност изпълняват съзнателно и благоговейно традиции, ритуали, правила, обреди, курбани и т.н., мислейки, че по този начин изпълняват християнския си дълг. На такива трябва да се припомнят думите на Бога: „Нима всесъженията и жертвите са толкова приятни Господу, колкото и послушанието на гласа Господен? Послушанието е по-добро от жертва, и покорството – по-добро от овнешка тлъстина“ (1 Цар. 15, 22); „Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене... Душата Ми мрази вашите празници... те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося... Научете се да правите добро, търсете правда...Тогава дойдете“ (Ис. 1, 13-18); Пророк Михей е още по-точен: „Но може ли да се угоди Господу с хиляди овни или неизчетени потоци елей? Дали да Му дам моя първороден син за престъплението си и плода на утробата си – за греха на душата си? О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог“ (Михей 6, 7-8); „Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения“ (Осия 6, 6); Фактът, че сам Христос в Новия Завет два пъти цитира този последен стих, показва неговата голяма важност (Матей 9, 13 и 12, 7). Голям компромис правят онези, които заменят Словото Божие, молитвата и мисионерството с традиционно-ритуална религиозност. Духовенството носи отговорността и греха на онези, които вършат това поради незнание. Не искам да мисля за комерсиалната и материална страна на тази религиозност. Тъй като компромисът в областта на вярата е грях, а всеки грях има своите последствия, тогава не трябва да се учудваме за трудностите и проблемите, които някои християнски вероизповедания имат. Когато евреите трябваше да излязат от Египет, за да принесат жертва на своя Бог на планината Синай и след това през пустинята да достигнат Ханаан, фараонът, който не искаше да ги пусне, им предложи три компромисни решения: да извършат своето богослужение в Египет (Изход 8, 25), да излязат, но да не се отдалечават много от Египет (Изход 8, 28),

ПРИЧИНИТЕ

151

и третото компромисно решение – да отидат само възрастните, а децата да останат в Египет (Изход 10, 10). Тази история има голяма символика, която е изключително важна поука за християните днес. Египет е символ на света и светския начин на живот; фараонът – владетелят на този свят, Сатаната; еврейският народ – християните, които живеят в този свят, но тяхната цел е Небето, т.е. Ханаан. Както фараонът някога, така и Сатаната днес предлага три компромисни решения, за да не достигнат християните своята цел. Първи компромис, който Сатаната предлага на християните: Бъдете си християни, щом искате да сте такива, но си останете в света и живейте като него. Защо трябва да се различавате от него! Втори компромис: Щом не искате да останете в света, можете да излезете от него, но не се отдалечавайте много от онова, което светът предлага. Не бъдете толкова фанатични, за да оставите съвсем света. Гледайте си вашето християнство, но не забравяйте и онова, което светът предлага. То не е за отхвърляне! Трети компромис: Е, хубаво! Щом и това не искате, отивайте в пустинята и си живейте вашето християнство. Но защо трябва да взимате и децата с вас в тази дива пустиня. Оставете ги тук, в света при нас. Ще им се предостави хубав живот, удоволствия, развлечения, компютърни игри, диско клубове. Ще бъдат напълно задоволени с всичко! Ето компромисите, които фараонът тогава и Сатаната в актуализиран вид предлага на християните днес. И не са малцина онези християни, които слушат гласа на дявола и водят двойствен живот, което е по-лошо от това, ако не бяха християни (Евр. 10, 26-29). Кой има интерес от компромисите в областта на вярата? Отговорът е: този, който има интерес от погубването на човешката душа – дяволът, който е „човекоубиец... лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8 ,44). Това е така, защото чрез компромисите истината се заменя с полуистина, т.е. Сатаната имитира истината и в това отношение той е изключителен специалист. Все едно да застанеш на червен светофар и да чакаш да светне зелено, за да преминеш. Но тъй като много бързаш, си казваш: „Е, не е чак толкова червен светофарът, може и да премина“. Тръгваш и се озоваваш под колелата на някоя кола. Така е и с компромисите. Дяволът не се страхува от човека, но се страхува от Христос, от Словото Божие и молитвата. И когато Христос и Неговото Слово живеят в човека и той се моли, то дяволът няма достъп до него.

152

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Много по-лесно е да се направи нещо за Бога, отколкото да се вярва в Него и да се живее според тази вяра. По-лесно е чрез ритуали и действия да отдаваш външно почитание на светите угодници и църковни учители, отколкото да подражаваш на вярата им (Евр. 13, 7). Безкомпромисният живот на християнина не трябва да се смесва с фанатизма, който е плод на невежество или отмъстителност и е характерен за някои езически религии и диктаторски идеологии. За фанатика достойнството, ценностите и животът на другия човек нямат никаква стойност. Готов е да измъчва и убива в името на своята религия и идеология, ако другите отказват да ги приемат. Имаме достатъчно примери от някогашната и по-нова българска история. Чудесен пример за безкомпромисност с вярата в Спасителя са трите дъщери на София – Вяра (12), Надежда (10) и Любов (9), живели в края на първия и началото на втория век в Рим. След като император Адриан разбрал, че те са християнки, положил големи усилия чрез обещания и заплахи да ги принуди да се откажат от вярата си и да принесат жертва на римските богове. Но трите момичета не направили никакъв компромис с вярата си. По време на мъченията, на които били подложени тези деца, майка им се молила и ги увещавала: „Не скърбете, деца мои, че се лишавате от временния живот заради вечния. Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот!“ Трите момичета с голямо мъжество и твърдост понасяли страданията. Изворът на тяхната сила намираме в думите на майка им, която увещава Надежда с думите: „Ще отидеш при сестра си Вяра и заедно с нея ще застанеш пред Спасителя!“ Най-малката, Любов, преди да бъде посечена, отправила поглед към небето с думите: „Господи, Иисусе Христе, възпявам и благославям Твоето име, че ме приемаш заедно с моите сестри!“ О, каква вяра! Та това са думи, изречени от едно деветгодишно дете...! След няколко дни и майка им София предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. И един вълнуващ пример от последното столетие за британски мисионер и спортист. Историята е пресъздадена по чудесен начин във филма „Огнени колесници“. Става дума за световно известния атлет Ерик Лидел (1902-1945). Като студент по физика в Единбург става известен в бягането на 100 метра. Участва в английския отбор на олимпиадата в Париж през

ПРИЧИНИТЕ

153

1924 г. Когато разбрал, че бягането на 100 метра е в неделен ден, отказал да бяга. Като християнин той пази неделята като „ден на Господа“ и казал на треньора си „Няма да бягам в неделя“. В този ден отива и участва в богослужението в една парижка Църква. След няколко дни моли треньора си да участва в бягането на 400 метра, което не било негова дисциплина. Участва и поставя нов световен рекорд. Спечелва златен медал и си придобива прозвището „Хвърчащият шотландец“. На следващата година завършва университета със специалност Естествени науки и религия. Заминава като мисионер в Китай, където родителите му от много години са мисионери. По време на войната попада в японски концентрационен лагер. Предоставена му е възможността да бъде разменен с друг пленник и освободен, но той отстъпва мястото си на бременна жена. Умира като военнопленник и мъченик за вярата си. Християнството е дало и дава хиляди мъченици, които не направиха компромиси със своята вяра. Един от големите проблеми на днешното християнство са компромисите, които се правят със Словото Божие, особено в западното либерално християнство. Многократно ми се е налагало да защитавам библейското учение за Сътворението пред християнски общества, които приемат теистичната еволюция за произхода на живота и отхвърлят библейското учение за сътворението на човека. Своеобразното и свободно тълкувание на важни библейски учения в нововъзникнали църковни общества води до появата на съвременни форми в богослужението, което отнема неговия първоначален класически и мистичен дух, доближавайки го по форма и съдържание на младежки увеселителни сбирки. Това унищожава чувството на благоговение и страхопочитание към Бога. Тук трябва да се припомни историята на срещата на пророк Илия с Бога. Бог не беше нито в силния вятър, нито в земетресението, а в тихият и нежен глас. „И като Го чу, Илия си закри лицето със своя кожух“ (3 Цар. 19, 11-13). Високодецибелната музика е не само опасност за слуха и стимулант на емоциите, но тя не дава възможност да се чуе тихия и нежен глас на Бога. А не се ли чуе този глас, тогава личното емоционално въображение надделява и богопочитанието губи до голяма степен духа на смирение и съкрушение. Чрез компромиса много лесно се преминава от библейското в светското. Може лесно да се забележи до каква степен светът е навлязъл в църковния живот и по начина на облеклото. Бог казва в Словото Си: „И да не

154

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

се качваш по стъпалата на жертвеника Ми, за да не се открие на него твоята голота“ (Изх. 20, 26). Сега не е необходимо да има стъпала към амвона, тъй като облеклото дава добри възможности и без стъпала да се види голотата, за което стана вече дума. Ето и тук компромис. Феминизмът е друг въпрос, по който не рядко се получават разцепления в религиозните общества. Думите на Словото Божие в това отношение се игнорират (1 Кор. 14, 34-35; 1 Тим. 2, 12) или твърде свободно се тълкуват. Тук компромисът е ескалирал до такава степен, че ръководните позиции в някои западни християнски общества са до голяма степен феминизирани. Преди няколко години за председател на държавната германска протестантска църква (техният Синод) беше избрана жена-епископка, разведена с четири деца. След няколко месеца в късните нощни часове полицаите я спират при преминаване на червен светофар. Установява се, че е пияна и е имало мъж на дясната предна седалка. Стана голям скандал и тя трябваше да си подаде оставката. Резилът и страданието е както лично, така и за цялата християнска общност. Набързо се забрави. Но последствията остават. Споменавам тези три феномена на компромис, тъй като те много често водят до една друга, още по-страшна форма на компромиси – разводите, повторните бракосъчетания и свободните съжителства, което за съжаление не са рядкост при всички християнски вероизповедания. Статистика сочи, че 60% от сключените бракове се разтрогват, а разводите при християните са толкова, колкото и при невярващите. Разводът и повторният брак са изключително деликатна тема, по която не може да се вземе стандартна позиция, тъй като всеки брак е уникален сам за себе си. Накратко засягам обаче тази тема, тъй като тя, както и по-горе споменатите случаи на компромиси, са източници на страдания и проблеми както за засегнатите и тяхното потомство, така и за Църквата. Библията осъжда развода (Малахия 2, 16). Преди грехопадението Бог постанови, че при бракът двамата стават една плът (Битие 2, 24). Христос потвърждава този закон в Новия завет (Матей 19, 6). Поради грешната природа на човека Бог разрешава развода (Втор. 24, 1), като в Новия Завет това може да стане единствено поради прелюбодеяние или ако единият от партньорите междувременно е станал вярващ, а другият не желае да живее с него (1 Кор. 7, 15). По законите на логиката би трябвало да се разрешава развод и ако единият от партньорите междувременно е отпаднал от вярата и не желае повече да живее с вярващия. Въпреки това Библията призовава

ПРИЧИНИТЕ

155

да не се предприема прибързано развод, защото е възможно невярващият или отпадналият да се покаят (1 Кор. 7, 16). Изключително важно от духовна гледна точка е, дали разделените партньори живеят интимно или на семейни начала с нов партньор. Това Библията определя като грях. Тежък грях и голямо вътрешно страдание е, когато разделените едностранно или двустранно са обладани от дух на непростителност и омраза, което при някои е за цял живот. А ако има и деца в тази драма, тогава страданието е още по-голямо. Така те са си програмирали вечността. Вярващият добре знае, че той трябва да се моли и за тези, които го обиждат и мразят (Матей 5, 44). Ако е трудно да се молиш за него (нея), то Бог заповяда да се помириш с него (нея), преди да е дошъл съдният ден (Матей 5, 25), тъй като след това не е възможно никакво помирение повече. Страданието остава за вечността. Има и такива, които си имат собствено логическо оправдание, като казват: „Аз съм му простила, нямам нищо против него, но не искам да имам нищо общо с него (нея), нека да си живее, както си иска. Повече не ме интересува.“ Такива думи не са нищо друго, освен рафиниран израз на лицемерие, безлюбие, безразличие и префасонирана форма на омраза. И всичко това с една цел – успокояване на съвестта. Такива оправдават напълно шеговитото и безобидно определение на радио „Ереван“ за понятието „съпружеска двойка“, което гласи: Две душман под един юрган. Зная добре, че при някои бракът се превръща в дългогодишна школа на едностранно търпение и изпитание във вярата. Това положение би могло значително да се облекчи, ако потърпевшият го разглежда от позицията на вечността, където брак не съществува (Матей 22, 30). За това е необходима силна вяра и огромно търпение. По темата с развода и повторната женитба се правят най-много компромиси, поради което е и източник на много и разнообразни страдания. Голям пример на безкомпромисност е един от най-големите учени физици и носител на Нобелова награда Макс Планк. Когато любимият му син Ервин е обвинен в заговор срещу Хитлер и хвърлен в затвора на ГЕСТАПО, на бащата е предложено или да подкрепи публично с авторитета си националсоциализма и синът му да бъде освободен, или ако откаже, синът му ще бъде екзекутиран. Макс Планк осъжда официално националсоциализма и синът му е бил обесен. Така този велик учен се доближи до жертвеноготовността на Авраам. Но Макс Планк изпи до дъно чашата на страданието. И в света има хора, които не правят компромиси със своите убеждения, понякога на изключително висока цена.

156

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

24) Войната като източник на страдания Ще се спра накратко върху този феномен по три основни причини: а) Войните са неразделна част от историята на човечеството, от както то съществува. Това е така, защото тя е следствие на грехопадението. Докато има грях, ще има войни. б) Войната като феномен трябва да се разглежда в личностен, религиозен и политически аспект, т.е. говорим за политическа, религиозна и духовна война, както и за междуличностна война и война против Бога; в) Те се различават коренно една от друга по мотивацията, методите и целите, с които се водят. И петте вида конфликти са огромен източник на болести и страдания, които засягат поколенията десетилетия наред. Моят баща е бил на осем години, когато са се връщали оцелелите войници от Балканската война. Майка му (моята баба) го изпратила на селския площад да чака баща си. Когато войниците дошли, един от тях отишъл при баща ми и му казал: „Ето, това са ботушите на татко ти. Убиха го във войната.“ Татко се върнал и съобщил тъжната новина на майка си, която е била бременна с четвъртото си дете. „Ние всички много плакахме“, ни разказваше през сълзи след години татко. Така е – всяка война носи страдания. А) Политическите войни Не е необходимо да говорим много за страданията, които тези войни причиняват. Достатъчно е да споменем 50-те милиона жертви на Втората световна война и атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, последствията от които и до днес се носят от много хора по света. В национален мащаб е достатъчно да споменем жертвите от Априлското въстание, Руско-турската война, баташкото и старозагорско клане, унищожението на хиляди тракийски българи и т.н. Всичко това носи страдания на безчет хора от България и други страни. Б) Религиозните войни Те започват с убийството, което извърши Каин на брат си Авел (Битие 4, 8) и продължават до днес в различни части на света. Историците казват, че религиозните войни са взели повече жертви от всички останали световни или регионални войни взети заедно. Както светските (политическите), така и религиозните войни започват най-напред в човешкото сърце, могат да преминат в семейството, след това в обществото, да излязат извън границите на дадена държава и да добият международни и дори световни мащаби.

ПРИЧИНИТЕ

157

Темата „война“ се среща често в Библията. В Стария Завет се говори за т.н. „Господни войни“ (Числа 21, 14; 1 Цар. 18, 17 и др.). Война ще се води и на небето между Михаил и Ангелите му и големия змей и неговите демони (Откр. 12, 7). От по-значимите религиозни войни ще спомена само четири: а) Осемте Кръстоносни похода (1048-1291). В продължение на 243 години тези войни между християни и мюсюлмани са стрували милиони човешки жертви и са оставили трайни следи в цяла Европа, Северна Африка, Арабския полуостров и Палестина. Те са допринесли сто години по-късно турците да завладеят голяма част от Балканския полуостров и да стигнат до Виена. б) По време на католическата инквизиция (1145-1843) са избити по невероятно жесток начин милиони еретици, евреи и мюсюлмани в Западна Европа и Латинска Америка. Папа Йоан Павел ІІ официално се извини на света за жертвите на инквизицията. Интерес представлява книгата на руския учен Е. Грекулов „Православная инквизиция в Росии“, където се публикуват факти за борбата на руската православна църква срещу всичко неправославно. в) Тридесетгодишната война (1618-1648), започнала първоначално между католици и протестанти в Германия, скоро засяга много други държави и става един от най-пагубните конфликти в европейската история преди двете световни войни. Известни със своята жестокост са гоненията на хугенотите (френските протестанти) във Франция и масовите кланета по време на Вартоломеевата нощ през 1572, където биват избити около 30,000 хугеноти. г) Нескончаемите войни между католици и протестанти в Северна Ирландия. Има нещо парадоксално при религиозните войни: И двете воюващи страни се бият в името на Бога. И двете страни казват, че Бог е мир и любов. И в името на този Бог те убиват. Това просто показва, че в мотивите на религиозните войни не може да има вяра, за каквато Библията говори. Ето защо и за обикновения човек е ясно, че между библейска вяра, от една страна, и християнска религия, от друга, има много голяма разлика. Религиозните войни са плод на фанатизъм, невежество, политически и материални интереси. За един вярващ човек всичко това трябва да бъде чуждо. И друг един голям парадокс – ние разгледахме болестите и страданията от гледище на религиите. Виждаме, че самите религии са ставали и стават понякога голям източник на страдания, развъдници на неверие, като се превръщат в езическо чудовище, маскирано като християнство.

158

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Защо това е така? За да отговорим на този въпрос, трябва да направим едно кратко сравнение между религия и вяра. Взимам отношение по този въпрос и поради факта, че обикновено религията се отъждествява с вярата. Най-напред няколко думи относно религията. Какво е религия? Според Лактанций и Бл. Августин основното значение на думата религия е възстановяване на връзката на човека с Бога (re- ligare = обратна връзка). Това означава, че някога между Бога и човека е имало връзка, тази връзка е била прекъсната и чрез религията човек иска да я възстанови. Това определение напълно съвпада с библейското учение за сътворението на човека, грехопадението и желанието на човека да възстанови първоначалната си връзка с Бога. С други думи, религията е стремеж на човека за връзка със свръхестественото, от една страна, и начина за осъществяване на тази връзка, от друга. Религията е инициатива на човека да търси Бога. Защо? Защото Бог е вложил вечността в сърцето на човека (Екл. 3, 11). Религиозното чувство е вродено в човека. Според статистиката на ООН днес в света има 5,000 различни религии, като над 84% от населението на Земята са религиозни (32,7% християни, 17,3% мюсюлмани, 13,3% хиндуисти, 6,3% будисти и др.). В религиите се вярва или в един (монотеизъм) или повече (политеизъм) богове. Тези религии имат много общи, но и доста различни начини, чрез които се стремят да осъществят връзката си с божеството: ритуали, традиции, свещени предмети, авторитети, светини, учения, доктрини, правила, нравствени ценности, символика, тайнства, предписания, заповеди, храмове, авторитети, йерархия, богослужения и т.н. Този факт на религиозен плурализъм ни задължава да направим следните четири задължителни извода: а) Човекът със собствени усилия и многообразни форми на богопочитание не е в състояние да достигне истинския Бог. За това и всеки го търси по свой собствен начин. б) Не е възможно всички тези пет хиляди религии с толкова многообразни форми на богопочитание да са истински. в) Не е възможно всички тези религии да са създадени от един истински Бог. г) Логиката ни задължава да приемем, че истинска е онази религия, при която Сам Бог е потърсил човека, дошъл е при него и му е показал пътя как човек да отиде при Бога. Това е религията, която притежава Този истински Бог и дадената от Него ценностна система.

ПРИЧИНИТЕ

159

Единствено християнството учи, че Сам Бог е дошъл при човека и е показал единствения път, по който човек може да отиде при Бога. Бог проявява инициативата за установяване на взаимоотношения между Него и човека. Така че истинската религия е взаимоотношение между Бога и човека, което започва от небето към земята и дава възможност на човека да отиде от земята към небето. В истинската религия също има ритуали, правила и тайнства (кръщение, причащение и др.), но те се спазват от благодарност към Бога за дареното от Него спасение, а не че чрез тях ще заслужим това спасение. Чрез тези ритуали и правила християнинът не може да добие праведност, а те са израз на дарената му от Бога праведност по благодат. Това различава библейското християнство от всички останали религии. Такова беше това християнство през първите три века. Тогава то беше преди всичко вяра, тъй като не притежаваше много от белезите на религията. Император Галерий през 311 г. в гр. Сердика (София) прекратява гонението на християните и допуска изповядването на християнството в Римската империя. През 313 г. чрез медиоланския едикт християнството е признато за равнопоставена религия, а през 324 г. император Константин Велики обявява християнството за официална държавна религия. Чрез този акт много от ритуалите и традициите на езическите религии се приемат от християнството и то от вяра се превръща в религия с всички свойства и особености, присъщи за една религия, които споменахме по-горе. Вярата отстъпва за сметка на външните форми на богопочитание, благодарение на което през Средновековието чрез религиозните войни и инквизицията християнската религия надмина по жестокост много други религии. До каква степен християнството се е отдалечило от своя първоначален източник можем да видим във вълнуващата картина от срещата на великия инквизитор с Христос, пресъздадена в романа на Достоевски „Братя Карамазови“. Великият инквизитор среща Христос, познава Го и заповяда да го хвърлят в тъмница. През нощта отива в тъмницата и пита Христос: „Аз знам много добре какво ще кажеш. А и нямаш право да добавяш нищо към това, което вече си казал. Защо си дошъл да ни пречиш?... Още утре ще Те осъдя и ще те изгоря на кладата като най-опасния еретик и същият този народ, който днес целуваше нозете Ти, още утре, щом дам знак, ще се спусне да разпалва Твоята клада, знаеш ли това?“ А кои бяха еретиците, които инквизиторите гориха на кладите? Това бяха онези, които искрено вярваха в Христа, живееха според Неговото

160

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

учение и не правеха компромиси с вярата си. Това бяха онези, за които Словото Божие и Господ Иисус бяха единственият фундамент на вяра и живот. Такава е била християнската религия на облечените в кардиналски мантии инквизитори. Днес тази религия има много по-цивилизовани, рафинирани и „хуманни“ методи, с които тя гони Христос от себе си, за да не й пречи.

Как мнозина в днешната християнска религия прогонват Христос от себе си? - като омаловажават вярата и живота според нея, които Христос ни завеща; - като либерализират, добавят или отнемат от Словото Божие, което Христос ни дари; - като добавят към божествения авторитет на Христос други авторитети, които боготворят, кланят им се и ги правят равни на Него; - като се отдалечават от нравствените ценности на библейската вяра и ги заместват със съвременни човешки стандарти на поведение, които се харесват на днешния човек; - като поставят на преден план външните форми на богопочитание, а пренебрегват личната връзка със Спасителя; - като кокетничат с управляващите, търсят тяхната протекция и закрила, изпълнявайки безропотно това, което им се казва, търгуват с вярата си и се уповават на човек, а не на Бога; - като допускат светът да влезе в църквата, а не тя да отиде в света; - като презират другомислещите и онези, които живеят според Божията воля, мислейки, че тя е единствено правата, а всички останали са разколници, еретици и сектанти; - като подценяват благовестието и добротворството и ги заменят с духовно-безплодна и ритуално-обредна църковност; - като злоупотребяват с духовната непросветеност на миряните и толерират действия и начин на поведение, които противоречат на библейските стандарти; - като феминизират духовния клир, игнорирайки учението на Библията;

ПРИЧИНИТЕ

161

- като мнозина от висшето и низшето духовенство предпочитат мълчанието, бездействието и спокойствието, вместо да издигат глас за помирение и покаяние; - като с живота и делата си допринасят да се хули Божието име; - като с бездушие и безгрижие гледат погиващия свят, без да го предупреждават, не искайки да знаят, че Бог ще ги държи отговорни за кръвта на погиващите; - като от първоначалното християнство, което завеща Христос на апостолите и на всички Негови последователи, направиха хиляди различни религиозни вероизповедания, общества, църкви и секти, разделени по между си чрез безлюбие, лицемерие, взаимна омраза и нескончаеми религиозни войни. Както някогашният велик инквизитор, така и мнозина от днешното християнство гонят Христос и вярата, превръщайки ги в ритуална религиозност с добре изявени икономически, властолюбиви, кариеристични и славолюбиви интереси. Цитирам френския философ и просветител Клод Адриан Хелвеций: „На какво ни учи историята на религиите? Те навсякъде са раздухвали пламъка на нетърпимостта, застилали са равнини с трупове, поили са земята с кръв, изгаряли са градове, опустошавали са цели държави; и не са направили хората по-добри.“ Христоцентризъм в християнството се постига единствено чрез вяра в Христа и живот според тази вяра, а не с някаква неопределена благочестива религиозност или църковна ритуалност. Читателят добре разбира, че тук аз говоря само за хора, които се наричат християни, а не за атеисти или езичници. Евангелистите Иоан и Лука съобщават, че Христос два пъти е плакал - един път пред гроба на мъртвия Лазар (Иоан 11, 35) и втори път за Йерусалим (Лука 19, 41). В тези сълзи на Спасителя има огромна символика във връзка със състоянието на днешното християнство. Той вижда какво е направил човекът от християнството, плаче за този човек, който е духовно мъртъв, и го призовава: „Човече, излез от гроба на твоята мъртва религиозност и влез в живата вяра, която АЗ ти дарявам! Това е единственият път за теб, ако искаш да бъдем във вечността заедно!“ Както за Йерусалим някога, Спасителят и днес плаче за този бездуховен и религиозен християнски свят, като му казва: „Християнино, да би видял Моите сълзи и да би узнал, че единствено връзката ти с Мен ще послужи

162

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

за твой мир и за твое спасение! Но за съжаление това е скрито от очите ти! Християнино, който заменяш Мен с ритуална религиозност! Колко пъти съм искал да ви събера всички, както кокошка събира пилците си под крилете, но вие не искате, а продължавате да се разделяте! Забравихте ли Моята молитва: „Отче, моля Те да бъдат всички едно: както Ти, Отче, Си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Иоан 17, 21). И затова, ето последствията: „Ще настанат за тебе дни на страдание. Враговете ти ще съсипят теб и децата ти, понеже ти не узна времето, когато беше посетен. Ето оставя се вам домът ви пуст“ (Лука 13, 3435; 19, 43-44). Логиката е много проста: След като християнството в Средновековието и днес е изгонило и гони Христос, Който е източник на здраве и вечен живот, то автоматично се отварят вратите за страданието. Не трябва да се учудваме, че както в средните векове, така и днес, имаме едно болно християнство, което вегетира в безплодие и преминава през много страдания. Защо? Защото Христос, Неговото Слово и вярата са заменени до голяма степен с човешка религиозност. Напълно подходящо в това отношение е сравнението с генно-модифицираните организми и храни, т.нар. ГМО. За да се постигнат определени качества в организмите или храните, чрез методите на генното инженерство целенасочено се подменят, допълват или премахват дадени гени в тях. Така се получават генно-модифицирани организми или храни със свойства, различни от тези при естествени условия. Така човекът получава организми или храни, които му харесват и разбира се, от които има икономически интерес. Днес в областта на хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия това носи огромни печалби. Разбира се малцина се интересуват дали и до колко това е здравословно. Учените, които се опитват да докажат болестотворния и вреден характер на ГМО бързо биват премахвани или пък публикациите им не виждат бял свят. Защо? За да се печели. А дали чрез ГМО хората ще боледуват и страдат, това няма значение! Една съвсем кратка информация относно болестотворното действие на генно-модифицираните храни върху организма. Цитирам статия от интернет (17 май 2009 г.), базирана на филма на Джефри Смит „Семената на заблудата“: Учени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ предупреждават, че ГМ-храни като цяло могат да доведат до непредсказуеми алергии, натрупване на отрови, поява на болести, резистентни

ПРИЧИНИТЕ

163

на антибиотици, както и проблеми с храненето на клетъчно ниво... Според Американската академия на науките процесът на прикачване на гени може да доведе до непредсказуеми промени в организма приемник на гена... Индийският съвет за медицински изследвания публикува дълъг списък от потенциално опасни странични ефекти от ГМ храни... Днес човечеството консумира огромни количества генно-модифицирани храни – домати, царевица, рапица и др. За вредата от ГМ-културите има планини от доказателства – засягат се предимно черния дроб, репродуктивните и защитни свойства на организма, алергични реакции и т.н. Затова не е необходимо да се учудваме, че през последните десетилетия се появяват много нови болести, които преди не бяха известни на медицината. Божествената информация от Словото Божие също може да бъде модифицирана чрез методите на „духовното генно инженерство“. Така ще се получат духовни генно-модифицирани духовни храни, които са атрактивни и привлекателни, много са вкусни и лесно се консумират. Те съответно ще продуцират духовно видоизменени личности, а те от своя страна ще образуват модифицирано християнство (секти, лъжеучения, езичество и др.). Причината за болното християнство днес е отклонението от Словото Божие и Господ Иисус Христос и заместването му с невежество, традиционно-ритуална църковност, компромисно благовестие, човекоцентризъм, емоционални преживявания и модернизъм, които са една добре печеливша индустрия. А тези, които се опитват да покажат пагубния характер на тази индустрия, биват охулвани и гонени, а в много случаи завършват мъченически живота си. Примери от Средновековието имаме достатъчно. Словото Божие строго предупреждава: „ Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха“ (2 Тим. 4, 3). Църквата носи огромна отговорност в това отношение. Биологичните ГМО водят до болести и страдания в този свят, а „духовните ГМО“ програмират вечните мъки в задгробния свят. Какво е християнска вяра? Ще оставя на читателя да прочете библейското определение на понятието вяра и живот според тази вяра в посланието до евреите 11, 1. Аз ще се огранича с две по-елементарни определения на вярата: а) От теоретична гледна точка вярата е „приемане като реалност на даден факт, който не може да бъде видян, обяснен или доказан“;

164

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

б) И от практическа гледна точка вярата е „всеотдайна лична връзка и доверие към Триединния Бог, както и пълно и безкомпромисно обвързване с християнските ценности на Библията“. Вярата е начин на мислене и живот, а не някакво философско или ритуално понятие. Вярата в Бога е неделима част от верността към Бога и Неговото Слово. Бог казва: „Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2, 10). В практически аспект вярата предполага задължително две личности: едната, която вярва (субект) и втората, в която се вярва (обект). За християнина обектът на вярата е Триединния Бог – Отец, Син и Дух Светии. Тя е дар Божий и волево решение да се приеме този дар. Източник и завършител на вярата е Господ Иисус Христос (Евр. 12, 2). Вярата съществува и расте чрез комуникация между субект и обект, не търпи по-висш авторитет от нейния обект и търси винаги възможност да се докаже на дело. Религиозността е една от формите за демонстрация на вярата, ако я има. А ако я няма, то религиозността става висша форма на лицемерие и самозалъгване. Реализацията на вярата става чрез живот и дела според вярата, без които тя е мъртва (Яков 2, 17). Ето защо, ако в религията съзнателно се вършат дела, които противоречат на вярата в Триединния Бог, то логичният извод е, че религиозният човек е невярващ. Звучи като парадокс, но видяхме, че религиозните войни и инквизицията го доказват на дело. Ако Божията заповед казва „не убивай“, а ти убиваш, изводът е, че не си вярващ, въпреки че продължаваш да си си религиозен. Ето как вярата се разминава с религията. Но това не е всичко.

Различия между библейска вяра и християнска религия А) Религията се приспособява към изискванията на времето и политиката, като допуска компромиси в личен, обществен и доктринален аспект. Библейската вяра е дадена веднъж за винаги и не прави компромиси (Юда 3). Вярата прави нещата възможни, но не и леки. Страданията, трудностите, изпитанията, проблемите са „храната, с която се храни вярата“ (G. Müller). Ето защо по време на комунизма истински вярващите християни и духовници бяха пращани в „Белене“, а традиционно религиозните си водеха спокоен живот на компромиси и мирно съжителство с властите и разбира

ПРИЧИНИТЕ

165

се, с греха. Тези традиционни християни трябва да прочетат в светата Библия, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу“ (Евр. 11, 6). Б) Религията отдава почит на много авторитети, които са равнопоставени и на които се възлагат душеспасителни свойства. Библейската вяра има един авторитет – Триединния Бог и Неговото Слово, където се казва: „Аз съм Господ... и не ще дам славата Си другиму (Ис. 42, 8; Мк.7, 7-9). „Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Д.А. 4, 12). Християнинът се моли на Бог Отец в името на Господ Иисус Христос и чрез силата на Святия Дух. Така учи Библията. Когато Корнилий падна пред нозете на Петър и му се поклони, „Петър го повдигна и каза: Стани, и аз съм човек!“ (Д.А. 10, 26). И когато св. Иоан Богослов пада пред нозете на ангела и му се покланя, ангелът каза: „Стой, не прави това! Аз съм служител твой и на братята... Богу се поклони“ (Откр. 19, 10). Много по-лесно е да извършваш религиозни действия, отколкото да живееш според вярата и да страдаш за нея! В) Религията предявява властолюбиви, сребролюбиви и честолюбиви претенции. Библейската вяра учи да се служи на другия (Матей 23, 11; Марк 10, 45). Г) Религията води войни. Новозаветната библейската вяра казва „Не убивай“ (Изход 20, 13). Д) В някои вероизповедания жената не е равнопоставена на мъжа. Прави се разлика между хората, като се гледа на лице. Библейската вяра казва, че всички сме равни пред Бога (Гал. 3, 28). Е) Религията борави с високопарни богословски титли, които ласкаят егото и го поставят над другите. В света тези титли са потребни и важни. Библейската вяра казва: „А вие недейте се нарича учители... и никого на земята недейте нарича свой отец... и наставници недейте се нарича... защото един е вашият Учител – Христос... а всички вие сте братя“ (Матей 23, 8-10). В света има много титли и йерархически величия; във вечността има само две категории хора – спасени и неспасени. Понятието „полуспасени“ не съществува. Ж) Религията казва: „Елате в Църквата, за да чуете какво казва Бог“. Библейската вяра казва: „Идете и научете всички народи...“ (Матей 28, 19)

166

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

З) Винаги се чува да се казва, че религията запазила българската националност и самосъзнание. Мисля, че това е била вярата на българина, което се потвърждава и от народното творчество: „Даваш ли даваш балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“. И) Религията е универсален, но и твърде консервативен феномен в обществото. Много трудно се променя и още по-трудно изчезва, което става преди всичко чрез политически и силови методи. Пример в това отношение е изчезването на древните религии (на маите, ацтеките, римляните, гърците и др.). Вярата е нещо изключително динамично: тя може да бъде голяма, малка, силна, слаба, може да расте, да намалява и да бъде изгубена. Й) Религията антропоморфизира представата за божеството, като му приписва човешки образи и свойства, което особено силно е изразено в древните езически римски и гръцки религии. Вярата е свойство на човешкото сърце и тя вижда онова, което човешкият разум и въображение не могат да видят; тя е невидимо взаимоотношение между човека и божеството. К) Религията говори за страх от наказание и възмездие. Вярата се основава на Божията любов към човека и на човека към Бога. (Повече по въпроса - от руския свещеник Г. Честяков). Л) За да се спаси човек, религията казва: Ти трябва да извършиш, да направиш, да съблюдаваш форми, правила, ритуали, канони, традиции, иначе ще отидеш в ада. Вярата казва: За твоето спасение всичко е направено от Този, който бе разпнат на Голгота за теб. Довери Му се, дари Му любовта си и живей според Неговата воля. Това е пътят към Царството Небесно. А и апостол Павел е категоричен: „Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте, в което и стоите; чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил“ (1 Кор. 15, 1-2). М) Господ Иисус прави добро сравнение между религия и вяра в изобличенията Си към религиозните духовни водачи, като осем пъти им казва „горко ви“ (Матей 23, 13-39). Едно от най-тежките обвинения е, че „затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат“. Не по-леки са обвиненията към духовниците от пророк Малахия, който казва: „Защото устата на свещеника трябва да пазят знание, и закона търсят от устата му, защото той е вестител на Господа Саваота. Но вие се отклонихте от този път, на мнозина послужихте за съблазън... не спазвате пътищата Ми... гледате на лице“ (Малахия 2, 7-9).

ПРИЧИНИТЕ

167

Източник на вярата е най-великото благовестие, което Бог дари на човеците – светата Библия. Евангелието на Господ Иисус не е религия, а е единственият отговор на всички религии. Този сравнителен списък може още дълго да се продължи. Разбира се, че вярата би трябвало да бъде съставна част на религията. И това е съвсем естествено. Но когато религията се превърне във властолюбива, славолюбива и агресивна институция и се обогати със светски и икономически елементи, тогава вярата започва да напуска религията. Компромиси и търговия с ценности вярата не търпи и тя няма място в такава религия. Тогава религията става враг на вярата. Гоненията, инквизицията и християнските мъченици някога и сега доказват това. Светът може да толерира до известна степен религията и да си сътрудничат за взаимна изгода, но срещу вярата той открито се бори и тази борба по време на комунизма създаде следните категории християни: мъченици, концлагеристи, борци, доносници, сътрудници на държавна сигурност, безразлични, готови на компромиси и такива, които отпаднаха от вярата. След политическите промени се появиха нови категории християни: мисионери, социални труженици, емигранти в чужбина, консуматори, разколници, духовни либерали и консервативни каноници, и слепи фанатици. Религия без вяра има, но вяра без религия няма. Много по-трудно е да вярваш в Бога и да живееш според тази вяра, отколкото да направиш нещо за Бога или извършиш някакъв ритуал. Първото е подвиг, второто – успокоение на съвестта. Поради това много лесно и незабелязано се преминава от вярата към религията, но само по Божия милост и с Негова помощ може да се премине от религията към вярата. Това стана със Савел, който премина от традиционната си религия към живата вяра в Христа Иисуса и стана Павел. От този кратък преглед върху религията трябва да се направи следния важен извод, имащ отношение към нашата тема: Както самата същност на религията, така и злоупотребата с нея, могат да станат източник на страдания за цели народи. В) Духовната война и страданията от нея Апостол Павел пише до Тимотей: „И тъй, понасяй страданията като добър войн Иисус Христов“ (2 Тим. 2, 3). Християнинът е призван

168

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

да воюва през целия си живот за опазване на своята вяра. Какво представлява духовната война, срещу кого се води тя и какви са последствията от нея? Ще взема накратко отношение чрез следните няколко въпроса и отговора: 1) Защо има духовна война? Защото християнинът живее в чуждо царство и войната е против властелина на това царство – Сатаната. Воюващите страни са отделният човек, станал християнин, от една страна, и Сатаната – от друга. 2) Кога започва тази духовна война? Когато човек стане християнин. Преди това Сатаната си владее над него, без той да забелязва това. 3) Какво защитава християнинът в тази борба? Своята вяра и вярност към Бога, както и спасението, което Христос му е дарил. 4) Каква е целта на християнина в тази борба? Вечният живот. 5) Каква е целта на Сатаната в тази борба? – Да прати човека в ада. 6) Чрез какви инструменти и методи Сатаната води тази борба? Този въпрос може да се постави и така: „Кои са враговете на вярата?“ Врагове на вярата а) Самият човек с неговата естествена грешна природа: плътта, мислите, волята, компромисите, съмнението, маловерието, егоизмът, сребролюбието, властолюбието и т.н. (Рим. 7, 18-25); б) Големият враг на първите християни беше традиционната религия. Три примера: Обвинението срещу архидякон Стефан беше: „Тоя човек не престава да говори хулни думи против това свято място и против Закона, защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Мойсей“ (Д.А. 6, 13-14). Втори пример: Апостолите Петър и Иоан бяха хванати и хвърлени в тъмница. През нощта Ангел Господен ги освободи. Отново ги арестуват, подлагат ги на разпит и искат да ги убият. Гамалиил ги защитава, като казва: „ Ако това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите; пазете се да не би да излезете и богоборци“ (Д.А. 5, 38-39). И още два примери: При първото благовестническо пътуване на апостол Павел и Варнава в Антиохия Писидийска се надига гонение срещу тях: „Но юдеите, като подбудиха набожните и почтени жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели“ (Д.А. 13, 50). Голямото вълнение, което се получи, когато апостол Павел благовестеше в Ефес. Срещу него се обяви религиозната индустрия в лицето на златаря Димитър: „Тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с

ПРИЧИНИТЕ

169

ръце човешки. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо“ (Д.А. 19, 26-27). Какви бяха последствията от тази религиозна агресия? Архидякон Стефан беше убит с камъни и стана първият християнски мъченик; Апостолите Петър и Иоан бяха бити. Апостол Павел трябваше да понесе големи страдания. Повече за голямата духовна борба срещу религията и за страданията от тази борба на апостол Павел четем във 2 Кор. 11, 23-27 и 12, 7-10; в) Светът с всичко, което той върши и предлага – лъжи, заплахи, обвинения, гонения, обиски от държавна сигурност, кражби, провокации, конфискации, съд, глоби, подслушвания, атеистична пропаганда, телевизия, интернет, образование, порнография, проституция и т.н. В дългогодишното си служение аз и моето семейство имаме доста опитности в това отношение; г) Религиозни съмишленици. Духовенството не винаги е освободено от някои човешки слабости като егоизъм, славолюбие, завист, леност, сребролюбие, мания за величие и др. И когато Бог проявява милост към Свои служители и ги благославя с добри плодове от служението им, тогава в мнозина избуяват споменатите човешки качества и намират изява в клевети, обиди, доноси и т.н. В моето дългогодишно духовно-благотворително служение имам някои оригинални преживявания в това отношение и то инициирани предимно от духовни лица. Може би някои от духовниците забравят, че с духовни санове в рая не се отива. А знаем, че във вечността духовни санове няма. Четири неща ще придружат човека във вечността: името, вярата, любовта и делата. С тях ще се явим пред Христовия съд. Последните три ще определят мястото на всеки един за вечността. д) Обстоятелствата в ежедневието – социални и политически проблеми, болести, страдания и др.; е) Домашните, роднините и близките – (Матей 10, 36). 7) Кои са оръжията, с които християнинът трябва да води тази борба? Когато Христос беше изкушаван от Сатаната в пустинята, Той три пъти противопостави на атаката на дявола Словото Божие. И Сатаната беше победен. Ние трябва да вършим същото. Препоръчвам на читателя да прочете от посланието на апостол Павел до ефесяните гл. 6, 11- 18. Там е посочено с какво и как да водим духовната борба, на кого да разчитаме и на кого да се уповаваме в тази борба. Сатаната притежава едно качество, от което и християните могат да се поучат – той никога не се отчайва и

170

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

отказва от борбата, не знае почивка и воюва 24 часа на денонощие. 8) До кога християнинът трябва да води духовната война? – Християнинът не може да се „пенсионира“ като военен. Той воюва в армията на Спасителя докато е жив. И когато отслабнат силите, той все още може да разчита на едно мощно оръжие – молитвата към Христа. В духовната борба няма военна йерархия, защото има един главнокомандващ - Христос. 9) По какви белези да се познае, че християнинът води духовна война и побеждава? Духовното воюване е тест, по който се познава, че християнинът е вярващ и живее според тази вяра. Изпитанията, трудностите, проблемите, гоненията и страданията придружават живота на християнина и те са показател, че той е на прав път. В противен случай трябва да се попита, доколко е вярващ и живее ли според тази вяра. Животът на християнина не е спринт на късо разстояние, а е маратон с препятствия. Бог дава на Своите чеда едно прекрасно обещание: „Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, говори Господ“ (Иер. 1, 19). Участниците в политическите войни получават военни отличия, а покъсно и пенсии. При духовно воюващия християнин медали няма, а не се и пенсионира нито тук, нито във вечността. Бог медали тук не дава, но е обещал награда на небето. Бог казва кога ще се получат тези награди: „Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (2 Кор. 5, 10). Християнинът трябва да знае, че или е спасен, или не. Не може да е малко или горе-долу спасен. Или сме годни за небето, или не сме. Същото както при рождението. Човек не може да е малко роден или непълно роден. Същото е и с новорождението. Или си новороден, или си традиционен неделен църквар. Степенни различия в спасението няма. Но има различни награди на небето. Ден след ден християнинът сам си определя наградата, която ще получи. Как? Това става чрез изучаването на Библията и живот според Словото, чрез молитва и общение с Божия народ, чрез служение и вярност към всичко, което Бог ни е поверил. В книгата Откровение Христос обещава 15 вида награди за този, който ще победи. Ето някои от тях: „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай... няма да бъде поразен от втората смърт.... ще му дам ново име... ще се облече в бели дрехи... ще го направя стълб в

ПРИЧИНИТЕ

171

храма... ще напиша на него името на Моя Бог... ще дам да седне с Мене на Моя престол“ (Откр. 2 и 3). Това са част от наградите за тези, които са победители в духовната война. Видове християнство В света срещаме пет вида християнство: а) Християнство на фанатизма, невежеството и традиционализма; б) Християнство на компромисите, лицемерието и либералното богословие; в) Християнство на мълчанието, своеволието, равнодушието и бездействието; г) Християнство на благосъстоянието, удоволствието и просперитета и д) Християнство на кръста и тесния път. Библията познава само последния вид християнство – Матей 16, 24 и 7, 13-14. Първите четири са човешко дело и чрез тях спасение не може да се постигне. 10) Може ли християнинът да бъде победен? „Генералисимуси“ в християнството няма. Който не воюва, той не губи. В духовната борба на християнина има шест основни принципа: а) Той знае, че борбата не е негова, а Божия; в тази борба той не е сам (Изход 14, 14; Втор. 1, 30-31; б) Да не се страхува, а да противостои на врага (Яков 4, 7); в) Той знае, че загубата е негова, а победата – Божия (1 Кор. 15, 57); г) Той знае, че когато падне, трябва да стане и да продължи, както направи апостол Петър; д) Славата от победата не принадлежи нему, а на Бога (Пс. 114, 9); е) Той знае, че борбата продължава и след победата, докато отиде при Победителя във вечността – Христос. Така той ще може да понася страданията от борбата по думите на Словото: „И тъй, понасяй страданията като добър войн Иисус Христов“ (2 Тим.2, 3). 11) Как да се постъпи след поражение? Има ли втори шанс? В Библията има една много насърчителна история – тази с пророк Иона. Иона се провали, падна в борбата, но Господ не се отказа от него. „И биде слово Господне към Иона втори път“ (Иона 3, 1). Господ му даде втори шанс и той успя – ниневийците се покаяха и Господ отмени присъдата Си върху града. Давид падна и се покая и остана човек според Божието сърце. Иоан Марк напусна Павел и Варнава, но после се върна и написа своето Евангелие. Петър се отказа от Христа, покая се и Господ го прие. Господ не отхвърля някого, защото той се е провалил. Винаги, когато Бог намира покаяно и съкрушено сърце, Той подава ръка и вдига падналия боец. За съжаление, има и не малко случаи в Библията когато загубилият битката пада и повече не става (Саул,

172

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Соломон, Юда, Демас и др.). За такива важат страшните думи: „и ако едно дърво падне... то си остава там, дето е паднало“ (Екл. 11, 3). 12) Има ли духовна война за християнина в отвъдното? Ако християнинът отиде на небето при Иисуса, там врагове няма, следователно борба и страдания няма. А ако отиде в ада, там ще търпи поражения и страдания цяла вечност без да може да се съпротивлява. 13) Как да се отнасяме към духовната борба и към страданията на другите християни? Християните са членове на тялото Христово. Затова апостол Павел пише: „И кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12, 26). Когато Лот е в плен Авраам го спасява с 318 обучени мъже (Битие 14). Наши приятели християни от много държави на света, виждайки немотията и страданията на нашия народ, се притекоха на помощ. След политическите промени 1989 г. в България бяха разпространени между социално слаби слоеве 450 ТИРА с хуманитарни помощи (над 10,000 тона). Така хиляди бедни хора в нашата страна можаха да оцелеят биологично. В интервю по БНТ една от основните дарителки каза, че те вършат това като християни, надарени от Бога с блага, които те искат да споделят с тези, които нямат. Освен материалната помощ в България са разпространени 192,000 Библии и над три милиона Детски Библии, Християнски етики и Нови Завети (вж. трета страница на корицата). Процентно България стана първата страна в света с най-много разпространени християнски книги. Това е една инвестиция, която в бъдеще положително ще даде добри плодове. 14) Имаме ли право да критикуваме личности, духовници и духовни институции, които спъват духовната борба на християните? Да критикуваме нямаме право (Рим. 14, 4), но трябва да бъдем изключително внимателни какви средства предлагат тези духовни институции в личната духовна борба на християнина. За съжаление се предлагат безполезни средства, на които християнинът поради незнание възлага надежда. На страдащи и на хора с проблеми, търсещи помощ в църквата, не рядко се предлагат скъпо струващи ритуално-обредни действия, поверия, предмети или суеверия, на които се възлагат свещени и чудотворни свойства и които нямат нищо общо с учението на Библията (вж. „Изцелението” ). Тъй като духовната просвета не е на необходимата висота, обикновеният човек приема като чиста монета всичко, което се предлага от духовника или съответната институция. Така се оправдават на дело думите на Христа: „Нима може слепец слепеца да води?“ (Лука 6, 39). В Рилския манастир има един изключително показателен в това отношение стенопис на страдалци, търсещи

ПРИЧИНИТЕ

173

помощ. Майсторът добре показва, че когато духовенството няма какво да предложи на страдащия, той отива при врачките и магьосниците, където директно получава „помощ“ от сатаната. 15) По какво да познаем, че имаме успех в духовната борба? Христос дава единствено правилния отговор: „По плодовете им ще ги познаете“. (Мат. 7, 16). За съжаление някои заменят думата „плодове“ с думата „дела“, превръщайки думите на Христа в човешка филантропия. Такива челинедочели трябва да знаят, че чрез делата се прославя или Бога (добрите дела), или Сатаната (лошите дела). Целта на духовната борба е да растем във вярата и да опазим единството на тялото Христово – Църквата.

Растеж във вярата За да се разбере по-добре това, ще направя сравнение между биологичния растеж, от една страна, и растежа във вярата, от друга. Това го правя, за да може читателят да види дали тези принципи функционират при него. Само така може да си отговори реално на въпроса дали расте във вярата или не. Ето някои от основните принципи на растеж: Най напред - кога започва този растеж? Отговорът е, когато източникът на растежа - Христос влезе в сърцето на човека. Това започва с новорождението. И на второ място – как става този растеж? Ето някои основни принципи: а) Растежът на организма се осъществява чрез генетичната информация, мозъкът (растежен хормон) и енергията. Духовният растеж на вярата също се осъществява чрез информацията от Словото Божие, Иисус Христос (главата на тялото) и Святия Дух (енергията); б) Биологично растежът се осъществява чрез обмяна на веществата, т.е. приемане и отдаване. Духовно растем чрез приетите от Бога дарби, благословение, ръководство и т.н. от една страна, и чрез делата на вярата, които отдаваме – от друга; в) Биологичният растеж се осъществява чрез светлината от слънцето, духовният също - чрез Светлината, която е Христос (Иоан 8, 12); г) Биологично бебето расте чрез обгрижване и обич. Духовно също растем чрез грижата на Спасителя (1 Петр. 5, 7); д) Биологично организмът расте чрез единство, комуникация и общение между

174

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

отделните органи и системи. Духовният растеж е възможен чрез единство, комуникация и общение между членовете на тялото Христово; е) Биологичният растеж се осъществява чрез пълно подчинение на органите на централната нервна система. За духовния растеж е необходимо също пълно подчинение на главата на тялото – Христос и на ръководителите на Църквата; ж) Биологичният растеж става чрез непрекъсната борба срещу вируси, бактерии, паразити, туморни клетки и други зловредни агенти. Духовно растем чрез непрекъсната духовна борба срещу враговете на вярата, за което стана вече дума; з) Младият организъм расте чрез добре функциониращи защитни механизми - имунна система, хуморални фактори и др. Духовно растем чрез Божието всеоръжие за духовна защита (Еф. 6, 11-17); и) Биологично растем чрез произвеждане и отдаване на специфични вещества от съответните органи. Духовно – чрез отдаване на многообразните духовни дарби на всеки човек (Рим. 12, 6-8; 1 Кор. 12, 1-11); й) Биологично при растежа старото отмира, изхвърля се и се замества с ново. Духовният растеж става чрез падане и ставане, грях и прошка (2 Кор. 5, 17); к) Движението е необходимо за биологичния растеж. Животът според вярата е движение и динамика. „Идете и научете...“ казва Христос (Матей 28, 19); л) Биологичният растеж става за сметка на нещо друго (околна среда, родители и др.). Духовно растем за сметка на Христос; м) Биологичният растеж не познава компромиси, либерализъм и фанатизъм. В организма цари желязна дисциплина, зависимост и хармония. Духовният растеж е възможен без компромиси, либерализъм или фанатизъм при пълна зависимост от Христос и хармония между членовете на Неговото тяло – християните. Уважаеми читателю! Знай, че духовният живот на християнина не познава застой – или расте, или намалява. Растежът във вярата е показател за успеха от духовната борба. Прочети отново тези няколко принципа на растеж и си постави въпроса на какво ниво си с всеки един от тях поотделно. За да има духовен растеж, всички те трябва добре да функционират. Не е възможно с едни да сме добре, а с други не. Тогава растеж няма и духовната борба е неефективна. Само здравият и годен за военна служба войник може да воюва. В противен случаи сме си номинално традиционни християни. И да не се забравя нещо друго – християнинът е отговорен не само за своя духовен растеж, но и за духовния растеж на другите. 16) Има ли специално време, когато да се води духовната борба? По всяко време, включително и по време на отпуска, командировка, гостуване и т.н. Това важи особено много, когато се борим за спасението на някоя душа от вечна погибел.

ПРИЧИНИТЕ

175

Един пример: Младо семейство християни от Бостън очаквали бебе. Съпругата преди раждането решила да отиде да посети сестра си. Рано сутринта съпругът тръгва да я закара с колата до летището. По пътя спуква гума и докато я прави, самолетът заминава. Нервни двамата се връщат вкъщи и телефонът звъни. Обажда се бащата на съпругът и пита: „С кой полет замина снахата тази сутрин?“ Съпругът отговаря, че е трябвало да замине с полет № 175 на United Airlines, но изпуснали самолета. Бащата продължава: „Само преди минута беше съобщено, че самолетът от този полет се е забил в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк“. Датата е 11 септември 2001. Младото семейство благодари на Бога, че животът на съпругата по този начин е бил спасен. Бащата, който предал тази новина, бил пенсиониран пожарникар. Решил още същия ден да отиде в Ню Йорк и да помага при разчистването на разбитите сгради. За съжаление загива в руините. Като разбрало това, младото семейство започнало да роптае как Бог е могъл да допусне това нещо, тъй като този човек не бил вярващ. След две години семейството е посетено от мъж и жена с малко дете. Мъжът казал: „Вие положително не ни познавате, но ние искаме да ви предадем една важна за вас информация. Моята съпруга работеше като секретарка в Световния търговски център. При атентата на 11 септември тежки метални конструкции бяха притиснали съпругата ми, която очакваше бебе. Тогава вашият баща е положил огромни усилия да я освободи и й спаси живота. През времето, когато й е оказвал помощ, тя му е известила благата вест за Христос и го е поканила да повярва в Него. Той се е покаял и приел Иисуса за свой Господ и Спасител. След няколко часа той е загинал в руините. Дошли сме да ви кажем, че вашият баща се е покаял и е спасен. Той е при Христа на небето...“ Към тази информация мога само да добавя думите на апостол Павел: „Проповядвай словото, настоявай на време и не на време...“ (2 Тим. 4, 2). Положително за тази млада жена не е било най-удобното време за благовестие. Но тя го е сторила и Бог чрез нея е спасил една душа. Пример - достоен за подражание. Това е отговорът на въпроса дали има специално време и място за благовестие. Войникът по всяко време трябва да бъде готов да влезе в бой. Който е бил войник, знае какво се прави, когато тръбата свирне „тревога“. Религиозният фанатизъм като източник на страдания. Освен че религиозният фанатизъм е причина за религиозните войни, за които стана дума, той е и основната причина за много от атентатите в

176

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

света. Примесен с политически и икономически интереси, той се превръща в огромна сила, чрез която се завладяват цели държави и континенти. Пример в това отношение е мюсюлманската инвазия на Балканите и голяма част от Европа през Средновековието. Страданията и жертвите са неописуеми и безбройни. Те продължават и до днес. Същото е положението между евреи и палестинци, както и между протестанти и католици в Северна Ирландия. Религиозен фанатизъм е основната причина за гоненията на християните и в днешно време. Както беше вече споменато през 2012 г. над 100,000 християнски мъченици станали жертва на религиозен фанатизъм. Фанатизмът може да бъде не само на религиозна, но също и на идеологическа база. Пример в това отношение е гонението на християните по време на комунизма, когато според информация на медиите 160,000 Божии служители и обикновени вярващи намериха смъртта си в лагерите в Белене, Скравена, Ловеч и др. Процентно погледнато това е повече от унищожените в концентрационните лагери по време на националсоциализма в Германия. Днес религиозният фанатизъм по съдържание не се е изменил, но е облечен в по-цивилизована форма и намира изява в скрита и безкръвна война между отделните религиозни вероизповедания, което е по-добре изразено и в рамките на една и съща религия. Г) Междуличностни войни като източник на страдания Взаимоотношенията между хората в едно общество се градят върху следното: 1) На взаимна обич; 2) Общи интереси и симпатии; 3) Политически амбиции; 4) Религиозни убеждения; 5) Социално и професионално положение; 6) Възрастови показатели; 7) Съпружески, семейни и родствени задължения; 8) Образователен ценз и интелектуални заложби; 9) Развлекателни пристрастия; 10) Конкурентни взаимоотношения. Когато между отделните групи или в рамките на една група се получи конфликт и охлаждане, тогава непретенциозните на пръв поглед взаимоотношения бързо ескалират – започва се от безразличие, критика, хули, омраза, отмъщение, персонална война, като в някои случаи се стига до физическа разправа било директно, или чрез наемни убийци. И всичко това е един невероятен източник на страдания. Колко често чуваме изрази като „не мога да го понасям“, „не искам да го виждам“, „отвратителен ми е“, „този пак ли идва“, „махни ми се от главата“ и още много от този характер. Колко адреналин се продуцира, когато се използват тези изрази!

ПРИЧИНИТЕ

177

Ще взема три примера, които всеки е срещал в ежедневието. а) На първо място взаимоотношенията между разведени съпрузи. Известен е изразът: „преди брака – любов, в брака – търпение, след брака – омраза“. А омразата не е нищо друго освен емоционална война, която струва много енергия, сили и страдания. Това е в личен аспект. В духовно отношение това се нарича грях. И на трето място – от това особено пострадавши са децата, които си носят болката цял живот. б) Война между симпатизанти. Това е особено честа картина в областта на спорта и политиката. Не рядко спортни събития по стадионите завършват с много ранени или жертви, просто поради факта, че между привържениците на отделните отбори цари голяма омраза. Същата история е и с антиправителствените и проправителствени демонстрации, които напоследък са ежедневие в световната политика. в) И на трето място, войната между конкуренти, които се наблюдават предимно в производствените сектори на обществения живот. Тук физическата разправа е често явление или пък един от конкурентите бяга и става обект на Интерпол. Конфликтът и войната са били и ще бъдат постоянни спътници на човека и причината за това е грешната човешка природа. Предвид на това има богослови, които неправилно тълкуват поздрава на ангелското войнство към витлеемските пастирите при раждането на Христос: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2, 14). Поздравът се тълкува, че ангелите оповестяват мир между всички хора по земята. Това не може да е вярно след като Сам Христос казва нещо друго: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“ (Мат. 10, 34), т.е. разделение, война. Мирът на земята не е целта на идването на Христос. Той дойде с много по-дълбока цел от това, да унищожи конфликта между хората. Той дойде да премахне един друг конфликт – конфликта между Бога и човека, основан на човешкия грях. Христос дойде да донесе мир между Бога и човека. И ако човекът приеме този мир, то конфликтът и войната между човеците ще отмрат от самосебе си. Това значи, че ако човекът разреши големия си проблем с греха, то по-незначителният сам ще се реши. Така се оправдават думите на Спасителя: „Но първом търсете Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Матей 6, 33). С други думи: Първом се примирете с Бога, а след това ще имате и мир помежду си. Ето пътя за преодоляване на конфликтите и войните.

178

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Д) Война против Бога. Тази война започна в Едемската градина, когато първите хора се обявиха против Бога, нарушавайки Неговата заповед. Тя се е водила през цялата човешка история и продължава и днес да се води от огромно количество хора. Тази война притежава две важни особености: а) Тя се води едностранно. Човек воюва срещу Бога, но не и Бог срещу човека. Напротив, Бог отговаря на тази човешка омраза с любов: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16); „До ревност Бог обича духа, който е вселил в нас“ (Яков 4, 5). Има известно сходство с родителските взаимоотношения – не е нормално родител да воюва срещу детето си. Обратното може и да се случи. Наказанието не означава омраза и война. б) Човек знае много добре, че е губещият тази война. Никой никога не е успял да спечели войната срещу Бога. в) Човек рано или късно разбира за последствията от тази война, и откъде идват те. Това става обикновено към залеза на живота. Кои са хората, които воюват против Бога? Библията говори за няколко категории хора, воюващи против Бога. 1) На първо място това са онези, които отричат Неговото съществуване – атеистите. При тази категория хора има действително нещо парадоксално. Те се борят срещу нещо, което те вярват, че не съществува. През последните 140 години еволюционната теория се оказа добър носител на атеизма. Препоръчвам на читателя да прочете издадената от нас преди няколко години книга „Еволюция или Сътворение – какво казва науката?“. В нея представяме многото слаби страни на еволюционната теория, нейният антинаучен характер и основната й цел – да отрече съществуването на Бога. И след като се отрича Бога, то и ценностната система е човешко дело. Затова са прави и думите на великият руски писател Достоевски: „Където няма Бог, там всичко е позволено“. Нека читателят прочете отново главата „Моралното състояние на човечеството някога и днес“, за да види какви са последствията от безбожието и как човекът води войната против Бога. Мнозина днес отъждествяват безбожието с демокрацията, която е въздигната до култ, без да се обръща внимание на нейните пагубни явления. Демокрация без вяра в Бога е анархия. Защо атеизмът воюва срещу Бога? За да отрече съществуването Му и заеме Неговото място. Това се практикуваше при нас от комунистическата система, която водеше жестока борба срещу

ПРИЧИНИТЕ

179

вярващите. Авторът на „Малкият Принц“ Saint-Exupery добре охарактеризира състоянието на безбожната държава с думите: „Когато хората са безбожни, правителствата са безсилни, лъжата безгранична, дълговете огромни, съвещанията безрезултатни, просветата неграмотна, политиците без характер, религиозните без вяра, църквите без духовност, народът без мир, престъпленията безгранични“. Как воюва атеистът срещу Бога? Отговорът дава апостол Павел в посланието до Римляни 1, 26- 31, както и във 2 Тим. 3, 1-5. Грехът в неговото огромно многообразие, богохулството, както и гонението на вярващите, са мощните оръжия на атеистите във войната им срещу Бога. Пълно безумие е да се обявиш срещу Създателя си и да водиш война срещу Него. Затова и Библията нарича такива хора „безумци“. „Рече безумец в сърцето си: „няма Бог“ (Пс. 13, 1). Страданията от тази война са ужасяващи, както за отделния човек, така и за човечеството като цяло. Както вече стана дума тези страдания са плод на зависимостта между грях и страдание. В никакъв случай Бог не е източника на тези страдания. Пусковият механизъм е грехът, а изпълнителят е Сатаната. Такава е зависимостта – атеистът воюва срещу Бога, Сатаната е изпълнител на страданията при човека тук в този свят, а и във вечността. 2) Втората голяма категория са представителите на езическите религии, които чрез вярата си в създадени от тях богове, отричат единния и истински Бог, като се кланят на творението, а не търсят истинския Творец (Рим. 1, 25). Освен малките и миролюбиви езически религии, някои от големите религии проявяват необуздан фанатизъм преди всичко към християнския свят, изразяващ се в гонение, мъченичество, атентати и т.н. Практически това са методите, с които се води тази война срещу Бога. Голяма част от Стария Завет представлява летопис на война на езичеството срещу Бога, използвайки еврейския народ, който често залиташе и изпадаше в идолопоклонство. 3) Третата категория, която воюва срещу Бога са светските, или както апостол Павел ги нарича (1 Кор. 3, 3), плътските християни. Това са хора, които от Христос са приели само името, но не и пълнотата на вярата и Неговото учение, затова и водят живот в приятелство и хармония според стандартите на този свят. На такива апостол Яков казва: „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“ (Яков 4, 4). Тъжен пример в това отношение е американец, който нахлува в училище на амиши и убива осем деца-момичета. Поводът е бил смъртта на третото му дете-моми-

180

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

че, починало веднага след раждането. Той се много разгневил на Бога и решил да Му отмъсти по този зверски начин. Повече по този случай ще спомена по-нататък в книгата. Какво значи християнин само на име? Отговорът дава сам Христос в книгата Откровение, трета глава, когато се обръща към християните от сардийската църква с думите: „Зная твоите дела: носиш име, че си жив, а си мъртъв... не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог“ (Откр. 3, 1-2). Това е най-тежката критика към християните, направена от Христос. Какво е представлявала Църквата в Сардис? Тя е била едно мирно църковно общество, без проблеми, лъжеучения, притеснения и не особено големи явни грехове. Водили са си спокоен живот на миролюбиви отношения със света, с невярващите, с езичниците и разбира се, редовно са си посещавали неделните и празнични богослужения. Външно църквата е изглеждала като порядъчна и жива църква. Такива днес са много от църквите. Погледнато от човешка гледна точка има основания да се приеме, че това са истински християни. Тогава защо Христос ги категоризира като „духовно мъртви християни“? Ние преценяваме по фасадата, Христос вижда зад фасадата, ние по лице, Той по сърце. Явно, че Христос е видял нещо в тези хора, за да ги нарече „християни само на име“ или „мъртви християни“. И тъй какво значи християнин само на име? Ето някои от показателите, характерни за традиционния християнин: 1) Пренебрегване на Словото с отнемане или добавяне към него или пък непознаване на Словото; 2) Допълнителни авторитети към вярата, дадена един път завинаги на светиите. (Юда, 3); 3) Навлизане на светски, езически и суеверни елементи в църквата, при което християнството не се отличава от тези елементи; 4) Неубеденост в личността и свойствата на Бога така, както Той е даден в Библията. При едно допитване в България през 2010 г. дали вярват в съществуването на Бога, 70% от православните християни отговарят, че не знаят, съмняват се или пък отричат Неговото съществуване; при мюсюлманите такъв отговор са дали 30%. 5) Това са християни, които в неделя сутрин отиват на църква, а вечерта са в барове, дискотеки, стадиони или кръчми. А ако не са там, то са пред телевизорите и проследяват всичко, което се излъчва от тях. Проблемът е, че тези християни не смятат това за грях. Мой познат християнин от

ПРИЧИНИТЕ

181

САЩ сподели болката си, че пасторът на тяхната църква започнал да венчава хомосексуални двойки. Такива „духовници“ са приели този пост като професия и служба, но не като служение; 6) Има християни, които страдат от различни зависимости – цигари, алкохол, порнозависимост, дух на критика или кавгаджийство, омраза към другомислещи, както и други светски грехове, като всичко това много умело се прикрива под мантията на религиозността; 7) Не са малко и онези християни, които търсят от Бога даровете, но не и Дарителя, здравето, но не и Този, Който го дава, изцелението, но не и Изцелителя, доктрините, но не и личните молитвени взаимоотношения с Христос. В книгата „Мир с Бога“ на световно известния мисионер Били Греам има един подходящ пример в това отношение. Един милионер казал на съпругата си: „Ти можеш да разполагаш с всичко, което е мое – банковата сметка, колата, вилата, но не и с моето сърце. То принадлежи на друга.“ Така се отнасят мнозина с Христос, като Му казват: Аз ще извършвам всякакви външни форми на религиозност, ще давам дарения на църквата и т.н., но освен Теб, имам и други авторитети, които ще богопочитам наравно с Тебе. Както съпругата няма да е щастлива, като чуе такива думи от съпруга си, така и Христос няма да е доволен от такъв Негов последовател. 8) Мнозина са онези християни, които се сещат за Христос само когато възникнат проблеми или страдания и то обикновено да питат защо или пък да молят за изцеление. Не са малко и онези християни, които постоянно се оплакват и непрекъснато се оправдават. Блажени Августин се е молел с думите: „Господи, освободи ме от желанието постоянно да искам да се оправдавам.“ 9) Стана вече дума за средновековното, за днешното либерално и църковно-ритуално християнство. Методите, с които тези религиозни християни воюват против Бога са компромисите и фалшива толерантност с учението и нравствените ценности на Библията, светския начин на живот и поведение, омаловажаването на Божиите критерии и съвместяването им или пък заместването им с човешки стандарти, извършването на религиозни практики и езически суеверия, които нямат библейска основа, толериране на лъжеучения, секти и лъжеучители, които се представят и говорят от Божие име. 10) Не са малко онези, които използват християнското си име, за да се облагодетелстват. Във взаимоотношенията си с други хора, такива „християни“ търсят единствено личната полза и материални облаги. Тези хора притежават завидно съвършенство в ласкателството си, достойна за подражание прикритост и възвисяване на

182

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

личното его на другия, от когото имат полза. Те пълзят пред него като мекотело до тогава, докато постигнат материалните си цели. След това и „добър ден“ няма да кажат на този, от когото са измъкнали всичко. Практикуването на християнските добродетели се определя единствено от личния интерес и интереса на членовете на обществото. Това е особено характерно за малки, затворени в себе си християнски общества. Те са възникнали и се развиват предимно на роднинска база, имат подчертан консервативен характер, изявено безразличие и антипатия към всички другомислещи, избирателно гостоприемство и високоразвито лицемерие. Това са причините, поради което тези общества не могат да имат устойчив характер – с течение на времето или се разпадат или се отварят и сливат с други християнски общности. Те изявяват претенциите да са истинските последователи на Христа, но с живота си и начина си на поведение, много често опровергават тези свои амбиции. Доказателство за това са някои отклонения от библейските, нравствено-етичните и социални принципи на взаимоотношения в рамките на общността, които много умело се прикриват, както между тях самите, така и от останалия свят. Тези споменати десет групи християни са във война с Бога, която те дори и не забелязват! С неизповяданите си грехове и делата си те воюват против Бога. Те не искат да осъзнаят значението на думата „грях“, поради което и не забелязват, че самите те са причина за страданията, проблемите и болестите, които ги сполетяват. Бог казва: „Покай се; ако ли не, скоро ще дойда и ще вляза в бой против тях с меча на устата Си“ (Откр. 2, 16). И още: „Ако не се покаете, всички тъй ще загинете“ (Лука 14, 3 и 5). И това Бог прави от любов към тези хора, които се именуват с Неговото име. Ако те не се покаят, тогава ще се изпълни Божието Слово: „Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог“ (Евр. 10, 31). Страданията са неизбежни. Ще поставя и един друг въпрос? По какво може да се познае, че един човек е християнин? Мнозина носят златни кръстчета или залепени рибки на автомобилите си, или пък други външни символи, с които манифестират религиозната си принадлежност. По тези външни форми хората могат да ни отличат от останалия свят. И това е добре, защото предоставя понякога възможност да се сподели вярата. Но дали Христос ще познае, че сме Негови последователи само по тези външни белези?

ПРИЧИНИТЕ

183

Един близък по характер въпрос: По какво може да се познае, че един мъж е женен? Освен по халката, която той носи (разбира се, ако изобщо носи халка), друг външен белег е брачното свидетелство от гражданското отделение, което едва ли някой носи, за да демонстрира, че не е ерген. Е, тогава по какво да познаем? По начина на живот, по поведението му, по обичта му към съпругата, по грижите му към семейството и т.н. А и не е толкова важно другите да знаят, че той е женен. Най-важното е съпругата му ежедневно да чувства, че той е неин съпруг и те двамата са съчетани в едно цяло. Същото е и с нашето християнство. Не е важно какво другите мислят за моето християнство. Много по-важно е какво Христос мисли за мен като християнин. Ето по какво Христос може да ни познае, че сме християни: 1) Ако вярвам в Христос, приел съм Го като Бог и Спасител чрез новорождението, Той живее в мен и аз водя живот според Неговата воля; 2) Ако познавам Неговото слово – Библията и живея според ценностите на Неговото слово в смирение, скромност и добротворство; 3) Християнин съм, когато споделям с Христос всичко, което е свързано с моя живот – радости и скърби, успехи и трудности, семейни и професионални въпроси; Нему предавам всичко, което аз не съм в състояние да разреша; Това словесно общение с Христа Библията нарича молитва. Добре е, когато ходя някъде, винаги да си поставям въпроса: „Христос би ли дошъл заедно с мене на това място?“ 4) Да бъда предпазлив и много внимателен към лъжеученията и особено към техните носители, които се представят в добра светлина; Винаги да сравнявам това, което чуя и видя с учението на Библията; 5) Да поддържам редовен живот на общение с други християни, да посещавам богослуженията в Църквата (видимата Църква на земята), да участвам в тайнствата Господни, допринасям с дарбите и възможностите си за растежа на тялото Христово (невидимата Христова Църква) и отдавам дължимото уважение и почит на Божиите служители – духовенството; 6) За да бъда християнин, трябва да използвам всяка възможност за благовестие, било с думи, или с разпространение на Божието слово. Така ще оправдая думите да бъда Христово писмо (2 Кор. 3, 3). Християнинът е призван да сее, а плодовете, които ще дойдат рано или късно, са дар от Бога; 7) Всичко казано до тук няма да бъде показател, че аз съм християнин и няма да ме ползва, ако нямам ЛЮБОВ към Бога и останалите хора, както апостол Павел казва: „Щом любов нямам, нищо не ме ползва“ (1 Кор. 13, 3).

184

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Би било добре, читателят да сравни живота си с тези седем критерии за християнство. Ако той отговаря на всички тези критерии, тогава той може да има убеждението и радостта, че е част от Христовата невидима Църква, която не познава граници, националност, етноси и деноминационни различия. Християнинът трябва да има ясен и точен отговор на въпроса: Според какви критерии той води своя живот като християнин? Отговорите могат да бъдат само пет: 1) Според свои собствени критерии; 2) Според критериите на църквата; 3) Според критериите и духа на света; 4) Според критериите на Бога и Неговото Слово; 5) Като смесица и комбинация от всеки по малко. Християнин може да се нарече само този, който вярва и води живот според критериите и стандартите на Бога и светата Библия, и разбира се, според църковните стандарти, ако тази църква е изградена и води живот според Словото Божие. Във всички останали случаи говорим за християнин само на име. Тук трябва да се постави и един друг подобен въпрос: Кой има право да определи кой християнин е достигнал святост? По какво да познаем, че даден християнин е светец? Отговорът: Святост може да дарява и да легитимира само Този, Който е свят. А това е Бог. Във връзка с това един пример от пространното житие на свети Макарий Египетски (300-390 г). След като много години живял в пустинята в пост и молитва, веднъж Бог във видение му показал, че с неговия отшелнически и богоугоден живот той ще може да достигне светостта на две жени в града, който се намирал в началото на пустинята. Свети Макарий отишъл в града, намерил тези две благочестиви християнки и ги попитал в какво се състои тайната на тяхната святост. Този въпрос много ги учудил. Те били обикновени домакини, които се грижели за своите съпрузи и децата си. За молитва нямали толкова много време, както светецът, а не четели и Свещените книги, тъй като били неграмотни. Те самите се определили като „бедните жени с много грижи, вътрешен мир, радост и обич към своя дом и хората“. Те му казали, че съпрузите им са двама

ПРИЧИНИТЕ

185

родни братя и всички заедно с многолюдната челяд живеят под един покрив като едно голямо семейство в любов помежду си, никога не се чува лоша дума между тях. От тези жени свети Макарий научил голямата истина, че взаимната любов, мир и доверие между хората, изпълнението на задълженията си към семейството и обществото, понасяне с търпение ежедневните трудности, в Божиите очи може да бъде по-ценно, отколкото многото молитви и пост в пустинята или уединението зад манастирските стени. Явно е, че Божиите критерии за святост са други в сравнение с човешкото мислене. А и Сам Бог казва: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища“ (Ис. 55, 8) и допълва: „Мислите им – мисли нечестиви“ (Ис. 59, 7). А чрез пророк Осия Бог показва един от пътищата към светийството: „Защото Аз искам милост, а не жертва“ (Осия 6, 6). Този вълнуващ пример от житието на св. Макарий трябва да ни покаже, че ако бъдем удостоени да достигнем Царството небесно, там положително ще видим хора, за които не сме никога предполагали, че Бог ги е удостоил със святост. Или пък обратното – с надежда ще очакваме да видим хора, за които сме били сигурни в тяхната святост, но с удивление няма да ги видим в Царството небесно. Човешката преценка за святост не е меродавна и за това не може да има стойност. Няма логика в това един несвят човек да определя кой е свят. Целият ми професионален живот е преминал в областта на науката. Членовете на специализираните научни съвети, които присъждат научни степени и звания, сами те трябва да притежават тези степени и звания. Само тогава те могат да преценят дали кандидатът ги заслужава. Така е в академичния свят. В духовната сфера не трябва да е по-друго. Иначе съществува опасност да бъде канонизиран за светец някой, който не притежава тези качества или да не бъде канонизиран такъв, който ги притежава. В тази връзка едни пример: Преданието разказва, че в един манастир на отдалечен гръцки остров в Средиземно море живял неграмотен монах, който непрекъснато се молел само с две думи „Господи помилуй!“ След време Бог дарил на този монах чудотворна дарба. Започнали да се стичат хиляди поклонници. Като разбрали висшите синодали, решили да посетят този монах. Когато пристигнали, патриархът попитал монаха как се моли. Той отговорил, че е неграмотен и се моли само с двете думи „Господи помилуй.“ Патриархът му казал: „Може ли да си толкова прост човек! Хайде докато сме тук да научиш от нас поне Господнята молитва „Отче

186

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

наш“. След няколко повтаряния монахът запомнил молитвата. Тръгнали си синодалните митрополити. Монахът застанал на брега да ги изпрати. Докато ги изпращал решил да си каже отново Господнята молитва. Стигнал до „Да се свети Твоето име“ и забравил как е по-нататък. Корабът вече се бил доста отдалечил. Монахът тръгнал да тича по водата към кораба и като го наближил извикал: „Дядо владика.. а.. а, как беше след „да се свети Твоето име?“ Синодалите го видели, косите ми се изправили от почуда и в хор извикали: „Брате, моли се, както досега си се молил!“ Преданието не казва дали този монах е канонизиран някога за светец... Във връзка с думата „светия“ е хубаво да се има предвид кого са наричали „светии“ през апостолско време. Препоръчам да се прочетат някои места от Новия Завет: Рим. 16, 15; 1 Кор. 1, 2; 13, 14; 2 Кор. 1, 1; Ефес. 1, 1; Фил. 1, 1; Кол. 1, 2 и 3; Евр. 13, 24. От тези стихове се вижда, че „светии“ през апостолско време са наричани всички вярващи християни. А нашата вяра се основава на учението на апостолите. Явно е, че възгласът по време на св. Евхаристия „Вонмем, святая святих!“ (Да внимаваме, светинята е за светиите!) напомня на библейското и древноапостолско виждане за това, кои са светии. Интересно е още да се запитаме защо в Новия Завет квалификацията „светец“ не се дава на просиялите велики личности на старозаветието – Авраам, Исаак, Яков, Моисей, Давид, пророците и т.нар.? Например в единадесета глава на посланието до евреите, когато се изброяват героите на вярата, на нито един от тях не е сложена квалификацията „свети“. Сам Христос, когато говори за Авраам, не го нарича светия (Лука 16, 20, 31). Когато четиримата евангелисти говорят за майката Иисусова, нито един от тях не я определя като „светица“. А това е най-великата човешка личност в Библията, която с риск за живота си прие Бога в себе си и го дари на света. Та се питам, ако тези, които така добре я познаваха и знаеха какво Бог стори чрез нея, не я наричат „светица“, то какво се е изменило от тогава до сега? И тъй по какво да познаем кой е светия? Това знае само Бог, а ние ще го разберем, когато отидем на небето, разбира се, ако останем верни Богу до края на живота си. Библията изобилства с примери, където Бог дава различни видими белези за богоугодния живот на Своите избраници (откровения, общение, видения, чудодейна сила, директно ръководство и т.н.). Би било хубаво, ако и днешният християнин търси белези, с които да се покаже дали Бог е

ПРИЧИНИТЕ

187

доволен от неговия начин на живот като християнин. Човешките критерии за богоугоден живот не винаги са еднакви с Божиите. И на края във връзка с темата за християнството, трябва задължително да си отговорим на въпроса: Защо съм християнин? Дали аз съм християнин само защото съм роден в християнско семейство и по наследство и традиция си се водя християнин. Ако аз съм наследствен християнин, водя се само на книга като християнин и си живея светски начин на живот, умра като християнин и бъда погребан като такъв, то със сигурност ще отида в ада също като християнин. Сигурно там е пълно с такива! Нормално е с такова едно християнство да започне нашият живот, ако сме потомствени християни, но така той не би трябвало да продължи. Рано или късно като мислещ човек, аз трябва да имам своята лична мотивация за моята християнска вяра, да мога да бъда убеден защо именно нея изповядвам и се старая да живея според нея и съгласно тази моя мотивация да предприема необходимото. Това е важно не само за мен, но и за другите, които знаят, че съм християнин. Чрез моя живот като християнин аз безмълвно ежедневно или печеля последователи за Христос, или правя хората Негови врагове. Имам добър приятел в чужбина, който над тридесет години е християнски мисионер в различни държави на света. Неговите деца са родени и израснали в християнско семейство. Но след като станаха вече възрастни, те оставили вярата в Бога и заживели живот, както светът живее. Добре се забелязва тъгата в техните родители. Християнин по наследство не се става. Нито, ако някой е роден в автосервиз, автоматично става шофьор. Тук се иска призвание и лично решение. Ето няколко важни основания защо съм християнин: 1) Аз добре осъзнавам, че големият проблем с греха сам никога не мога да разреша. Не мога да се освободя от сторения грях, от склонността ми да греша, както и от опасността да продължавам да греша. Библията учи, че Христос, като Бог единствен, има властта да ме освободи от този неразрешим за мен проблем. Човечеството боледува и тази болест се казва грях. Християнството предлага единственото лечение. Затова съм приел Христос като мой Бог. 2) Зная, че животът на човека не свършва с неговата биологична смърт и че в отвъдното има само две места, където човек ще

188

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

прекарва вечността си. Единственият път, за да се достигне Царството Небесно е Христос, Който показва пътя как това може да стане и дава сили как то да се постигне. За това съм приел Христос като мой Бог и Спасител. Човек се ражда невеж. Затова ходи на училище. Човек се ражда лош. Затова е необходимо да се облагороди. Това може да стори християнството. 3) Не мога да остана равнодушен към делото, което Господ Иисус стори на Голгота за мен. Добре зная, че причината за Голгота е великата Божия любов към мен и съдбоносните страшни последици от моя грях, който прати Христос на Кръста. Тази велика любов на Бога към мен аз не мога да пренебрегна. Божията любов и моето безсилие са достатъчно основание да приема Христос като мой Бог. 4) Господ Иисус кани както всеки човек, така и мен, да приема това велико спасение, което Той иска да дари на онези, които вярват в Него и живеят според Неговата воля. „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“ (Откр. 3, 20). Кой съм аз, за да откажа поканата на Бога? 5) Христос казва, че не аз Него съм избрал, а Той ме е избрал и очаква аз да приема този Негов избор и да извърша това, което Той очаква от мен (Иоан, 15, 16). Би било глупаво Бог да те избере да бъдеш Негов посланик в този свят, а ти да откажеш. Не мога, а и нямам право да откажа. Затова съм приел Христос в себе си и не се срамувам да се наричам християнин. 6) Нашият живот тук, на земята е изпълнен с какви ли не ежедневни грижи. Библията ни дава право всички наши грижи Нему, на Христос да възложим. Дори и тогава, когато бъдем подложени на разпит заради вярата, да не се грижим какво да отговаряме, защото ще ни бъдат дадени думи от Всевишния. Има ли нещо по-добро от това да знаеш, че има Някой, Който е готов да поеме грижите ти! Затова съм християнин. 7) Христос дава чудесни обещания на тези, които Му останат верни до края на живота си. В Библията има хиляди обещания за вярващите. Ето някои от тях в книгата Откровение: „Той няма да стане жертва на втората смърт (2, 11), няма да заличи името ми от книгата на живота (3, 5) и ще ми стори място да седна на Неговия престол“ (3, 21). Има ли по-голяма сигурност за вечността на християнина от такива велики обещания! Ето, това е едно от основанията за моята вяра. 8) Христос нарича Своите последователи приятели (Иоан 15, 15) и им казва, че ще бъде с тях през всички дни до свършека на света (Мат. 28, 20). В коя религия има такова нещо - да знаеш, че сам Бог е с теб! Че има ли по-голямо основание от това, да бъдеш Негов последова-

ПРИЧИНИТЕ

189

тел! За това съм християнин. 9) Едно изключително основание за моето християнство – Творецът на Вселената, единният истински Бог вижда страданията в този свят (Изход 3, 7), обръща се към човека и пита: „Кого да проводя? И кой ще отиде заради Нас?“ (Исаия 6, 8). Каква изключителна чест! Бог иска да ме употреби за осъществяването на Неговия план за спасението на човека. Да отидеш като Божий посланик и да работиш за спасението на хората. Понякога това става при особени обстоятелства. Ето един пример. Цитирам Симеон Попов: В събота вечер един духовник си готвел проповедта за неделната служба. Внезапно нахлул в стаята му непознат човек с насочен срещу него пистолет. „Бързо сложи всичките си пари и ценности на масата, иначе ще стрелям“. Духовникът отговорил спокойно: „Няма нужда да стреляш. Аз всичко ще ти покажа. Ела в друга стая“. Показал му двете си спящи деца. „Ето, това е моята ценност. Друго богатство нямам. Тези деца останаха преди няколко дни без майка – Бог я взе при Себе Си. Сега аз се грижа за тях. Ако искаш да ги вземеш, можеш“. Разбойникът почнал да бърше насълзените си очи. Духовникът продължил: „И тебе обича Небесният Баща. И за тебе е дал Той Своя единороден Син“. И двама коленичили пред Бога, помолили Бога за прошка и разбойникът повярвал в Христа. Ето едно чудесно основание, за да бъдеш християнин – чрез тебе души ще се спасяват! 10) Христос не само изпраща Своя последовател в света, но му дава всичко необходимо за неговото служение и сили, за да може да осъществи това служение. Така беше с Моисей на времето, когато Бог го прати при фараона (Изход 3 и 4 гл.), за да освободи народа си, така е и днес с последователите на Христа, които Той праща в света, за да разнасят Евангелието на спасението. Християнинът е сътрудник на Христа за освобождаването на човека от греха. Какво велико основание да си християнин! 11) В това благовестническо служение християнинът не е сам, а е част от една огромна армия от верни последователи, които Христос нарича „Моята Църква“ – свята, вселенска и апостолска, която не познава политически или етнически граници, която не е човешка институция, а Тяло Христово, Негова Невеста. И истинският християнин има привилегията да бъде част от това Тяло на Спасителя. Струва си да бъдеш християнин, за да бъдеш част от новия Йерусалим, с който ще дойде Христос в края на времената. 12) Аз съм последовател на Христос, защото Той е уникалната личност, която няма равна на себе Си. Той е единствен, Който някога е казал, че е път, истина и живот (Иоан 14, 6). А това значи, че чрез Него аз

190

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

намирам смисъл и цел на живота си. Това е най-важното в живота на всеки човек – да има ясна цел в живота си, която е в пълна хармония с волята на Бога. 13) Великите личности на човечеството са живели и умрели. Останали са тяхното дело и споменът за тях, който постепенно се забравя. Христос живя, умря, възкръсна, възнесе се на небето и пак ще дойде. Той е вечно живият. Учението и делото Му не се забравят, а растат и завладяват света. Това е достатъчно силен факт, за да накара и най-закоравелият скептик да се замисли и да повярва в живия Христос. 14) Христос ме е приел такъв, какъвто съм, не поради някакви мои големи заслуги или специална подготовка. Неговото желание е да не остана такъв, какъвто до сега съм бил. А това беше и моето желание, защото само по този начин мога да достигна целта в живота си – вечността при Бога. 15) Христос се моли за Своите последователи и е застъпник пред Своя Отец за тях. Той познава нашите слабости и е готов по всяко време да прости изповяданите пред Него грехове. И това Той прави не поради добрите дела, които ние правим, а поради това, че знае нашите слабости. А има ли нещо по-добро от това, да имаме сигурността, че сме освободени от греховете. Ето едно мощно основание, за да бъдем християни. 16) Знаем, че християнинът не е освободен от болести и страдания, но Христос дава едно съвсем логично и напълно коректно обяснение за страданията в този свят, както и за техния смисъл. А това дава огромна сила като християни да се понасят тези страдания, без да се изпада в депресия и отчаяние. Християнската надежда за вечността е велика мотивация. 17) И най-съществената мотивация за християнска ни вяра – Божията любов към човека и взаимната любов между истинските последователи на Христа. Тази любов е в основата на взаимоотношенията между Бога и човека, както и между християните. А няма по-добър фундамент на взаимоотношения от любовта. Коренът на тези взаимоотношения е изразен само в три думи: „Бог е любов“ (1 Иоан 4, 8). По три неща ще ни познае светът, а и Христос, че сме Негови последователи: а) Ако любов имаме помежду си (Иоан 13, 35); б) Дали сеем Словото Божие там, където Бог ни е поставил – това е мисионерството: „И тъй, идете и научете ...“ (Матей 28, 19); в) По плодовете, които Христос чрез нас може да постигне (Матей 7, 16). И трите неща християнинът може да постигне единствено чрез Христос. На въпроса към един Божий човек защо е християнин, той отговорил: „Християнин съм, защото в основата на християнството лежи любовта.“ Ще добавя: Християнин съм, защото искам тази любов да предам

ПРИЧИНИТЕ

191

и на моето поколение. 18) Много важна мотивация за нашата християнска вяра са вечните и непреходни думи на Христа. Той казва: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“ (Матей 24, 35). Това значи, че всичко, което Той е казал, е непреходно и има изключителна стойност за постигане на крайната цел от този, който ги познава и спазва. Християнинът трябва да е наясно какво Христос очаква от него: От християнина Христос очаква светът да Го види в нас и да Го познае чрез нас и разбира се ние да останем верни на Христа до края на живота си. Има и такива християни, които казват, че не всичко, което са очаквали от Христос, са го получили и имали основание да са недоволни и дори разочаровани от Христос. Такива трябва да си поставят въпроса дали Христос е доволен от тях и дали Той не е разочарован от тях? 19) Ние полагаме много усилия, за да добием информация, необходима за живота ни в този свят. Добре е да полагаме усилия, за да добием информация и за отвъдното, където ще прекарваме вечността. Най-вярната информация можем да получим от Този, Който е вечен и е Господар на вечността. Това е Христос. Престъпното безразличие и неоправдано невежество в това отношение са сигурна гаранция за ада. 20) Библията учи, че ще дойде време, когато човеците ще трябва да застанат пред Божия съд. Вярващите християни ще получат награди за своя земен живот, а всички останали – справедлива присъда. Това предстоящо събитие е важно основание да вярваме в Христа и да живеем според Неговата воля, защото Той е съдията. Само този факт е достатъчен да се съгласим с един древен мъдрец, който казва: „Когато човек се ражда, всички се радват, а той плаче. Живей така, че като умираш, всички да плачат, а ти да се радваш.“ 25) Страхът като източник на страдания Страхът е комплекс от чувства, емоции и преживявания у човека и животните от обект, който се възприема като опасен и заплашителен. Страхът обикновено е плод на предишен опит и има защитна функция. Има най-различни видове страх. От чисто биологична гледна точка при поява на опасност определени зони от мозъка (амигдала и хипоталамуса) се активират и се продуцират определени химически вещества (адреналин и стресови хормони), които се изливат в кръвоносната система, което съответно води до определени физиологични реакции. Страхът е универсален биологичен феномен и се проявява в различни сфери на живота – страх от старостта, смъртта и това, което идва след смъртта, бъдещето,

192

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

вечността, от Сатаната, самотата, от болести, злополуки, от измама, от наказание, страх за близките, страх от контрол или от КАТ при шофиране и т.н. Страхове от какво ли не! Малките деца се страхуват от тъмнината, ученикът и студентът се страхуват от изпитване, работникът за работното си място. Страхът води до негативните емоции, затвореност, неувереност, отвращение, гняв и омраза към източника на страха, а в много случаи недоверие към себе си и чувство на малоценност. Страхът е източник и причина за много болести и страдания. Д-р Мотагу пише: „Вие получавате язва на стомаха не от това, което ядете, а от това, което яде вас.“ Някои от заболяванията на жлъчката имат също такава етиология. Страховитите мисли: „Ами какво ще стане, ако... сбъркам, се разболея, загубя, ако ми изневери мъжът ми и т.н.“ е в основата на развитието на много нервно-вегетативни състояния, прерастващи бързо в заболяване или постоянно страдание и самоизмъчване. Чул съм християни да казват: „Ами ако Бог не ми прости този грях!“ Такива не трябва да се страхуват от това нещо, а да се погледнат и видят на какво дередже е тяхното християнство и вярата им. Когато обектът за източника на страха е външен (престъпник, бомбардировка, зло куче и т.н.) естествената реакция е човек да бяга далеч от този обект. Никой, като види змия, не отива да я гали или да се разправя с нея, както стори Ева в Едемската градина. Той бяга от нея или което е още по-добро, взима тояга или камък, за да бяга тя от него. Така ще изпълни библейския принцип: „Опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.“ И след като дяволът е избягал от вас, тогава се прави следващата стъпка: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас.“ И тъй като Сатаната е източник на страха, то това е най-доброто, което можем да направим, когато той се появи. Така съветва св. апостол Яков (4, 7-8). В Библията повече от 500 пъти се използва израза „Не се страхувай!“ Библията говори за страх от Бога. Какво представлява този страх и може ли той да бъде източник на страдания?

Страхът от Бога Най-точен отговор на въпроса какво представлява страхът от Бога дава латинският превод на Библията (Вулгата). Когато става дума за страх

ПРИЧИНИТЕ

193

Божий гръцката дума „фобос“ се превежда с латинската дума „Timor“, което означава радостна тиха плахост, страх да не причиниш болка, да не обидиш, да не засегнеш някого. Ето обикновен пример: едно нещо е детето да се страхува от родителя си, защото той може да го набие, съвсем друго е детето да се страхува от родителя си, поради това да не го обиди, разсърди и разстрои, от благодарност и страхопочитание към родителя си, за всичко онова, което той е направил за него. Първият е страх е от наказание, вторият – от любов. Вторият страх кара детето да се въздържа от пакости и лоши неща, за да не обиди родителя си. Ето така се потвърждава на дело същинското и най-точно определение на страха от Бога, което Библията дава: „Страх Господен ще рече да мразиш злото“ (Пр. 8, 13). Същността на този страх е ненавист, омраза към злото. Аз мразя злото и се старая да не върша грях, за да не обидя Бога и не накърня Неговата святост. По този начин се изявява моят респект, любов и страхопочитание към Бога. Какво представлява страхът в религията? Изключително ценни размишления относно страха в религията дава руският православен свещеник Георгий Чистяков (вж. www.pravoslavie. bg). Ето какво пише той: Библията говори за последния съд, но никъде не го нарича „страшен“. Средновековието го е нарекло „страшен“. Той не е страшен, а е справедлив... Съдията няма да ни пита как сме постили или как сме си изчитали правилото, няма да ни попита дори и за това към каква Църква сме принадлежали, какъв Символ на вярата сме изповядвали и как сме разбирали една или друга догма. Той ще ни каже просто: „Гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте“ или обратното „Гол бях и не Ме облякохте, болен бях и не Ме посетихте, в тъмница бях и не Ме споходихте.“ На страха се приписва едно от най-големите изобретения в света, изразено простичко от римския поет Тит Лукреций Кар така: „Страхът е създал боговете.“ И той посвоему е прав, защото несъществуващите езически богове по някакъв начин е трябвало да бъдат създадени. И найдобрият метод е бил страхът. И е успял. И до днес успява. Този езически страх са наследили християните, особено онези, които основават вярата си не на Евангелието, а на естествения за човека стремеж да обезопаси себе си пред лицето на непонятния и отмъстителен бог, който дебне

194

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на всяка крачка и наказва безмилостно всеки грях... През 18-19 век под влияние на бурно развиващите се естествени науки... страхът започнал да изчезва, а заедно с него и вярата. Това става, защото тази вяра е била основана на езическия страх, внесен в Църквата, когато тя става държавна религия през ІV век по времето на Константин Велики. За такива християни Блажени Августин казва, че са кръстени и външно са приели да са християни, но в същността си останали езичници.“ (Това са християните само на име, за които стана дума преди малко)... От тук произлиза и френския атеизъм. Почувствали се свободни от страха пред наказанието, хората отстранили и Бога от живота си... Към Бога водят три пътя: на роба – поради страх от наказание, на наемника – поради очаквано възнаграждение и на сина – поради любов към Бога. Първите два пътя са без изход и никога не достигат Бога (защото Той не е нито жандарм, който наказва, нито президентство, което раздава медали)... И днес християните не са престанали да се плашат един друг, че Бог ще ги накаже. „Бог ги наказа“, казваме на хората, на които се е случило нещо лошо... С това потвърждаваме, че се боим от Бога така, както гърците от Зевс, египтяните от Амон, римляните от Юпитер. И не забелязваме, че по този начин сме станали езичници... В същото време не трябва да се живее без страх от Бога. Този израз се среща в Библията много пъти... Този Божий страх учи на мъдрост, отклонява от злото, води към живот (Пр. 15, 33; 16, 6; 19, 23). Продължавам да цитирам със съкращения чудесните размишления на свещеник Георгий Честяков: Сърдитите православни на 90-те години, за които религията е свързана преди всичко със страх пред устава, страх да не се наруши постът или да не се извърши някакъв друг грях...и днес са избрали пътя на роба, както евреите в пустинята протестираха срещу Моисей, защото ги беше освободил от робството (Изход 16, 2-3). Те искаха да си бъдат роби. Толкова е трудно и е почти невъзможно да се избавим от робската психология. А е необходимо, иначе ще загубим вярата си... Считайки че ходим на Църква именно от страх пред наказанието, невярващите хора мислят, че религиозността унижава човека и го превръща в роб.

ПРИЧИНИТЕ

195

Това действително е така, ако в страха Божий се вижда страх от присъдата, от възмездието, от наказанието. Религията действително поробва хората, които мислят така... Ако към религията се добави солидна доза страх, можем с успех да я използваме като инструмент за поставяне на обществото под петата на една или друга власт. С нейна помощ може успешно да се манипулира общественото съзнание и да се възпират хората от лоши постъпки. На първо време този инструмент може да работи великолепно, но впоследствие престава да дава резултат. Използването на страха в религията като инструмент се превръща в трагедия за всички – за манипулираните, манипулаторите и за самата религия. Това е и една от причините за разцеплението в християнството и появата на нови религии. Такова е мнението на свещеник Г. Чистяков за страха в религията и зловредните последствия от този страх. Много ясно може да се види, че страхът от Бога няма нищо общо с религиозния страх, който поради невежество и маловерие е завладял както някои духовници, така и много от миряните. Във връзка с мислите на свещеник Чистяков възниква един изключително важен въпрос: Защо ходя на Църква? Каква е мотивацията ми да посещавам богослуженията? Въз основа на размишленията на свещеник Чистяков могат да бъдат дадени следните два отговора: а) От страх да не бъда наказан, да не получа възмездие от един строг и отмъстителен Бог; чувствам се зависим; с посещението си и даренията си да мога да го омилостивя, да си имам спокойна съвест и ако евентуално този Бог чуе молитвите ми, да ми дари някои добри неща, от които се нуждая и разбира се, не на последно място, да ме запази от злото и да благославя всичко, което ще върша. Затова ходя на Църква. Така мисли и постъпва религиозният човек. б) Когато проумеем истинската същност на страха от Бога, тогава ние от любов посещаваме Божия дом, за да Му благодарим коленопреклонно за всичко, което Той ни е дарил. Тогава вярата ни окрилява и ни дарява увереност в Божията любов към нас. В заключение една малка съпоставка между трите вида страх:

196

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Страхът в света е източник на грижи, безпокойство, безсъние, болести и страдания; Страхът в религията е източник на робска психология, перманентно очакване на наказание и възмездие, заплахи и напълно погрешна представа за свойствата на Бога; Така този страх превръща хората в роби на религията и традицията и чужди на истинската библейска вяра. Страхът от Бога е източник на сили в борбата срещу злото, на радост и щастие, че с тази борба ние можем да доставим радост на нашия Бог, да Му се доверим и да Му заявим нашата готовност да Му служим с дух и истина, която ни дава свобода. Християнството е несъвместимо с религиозния страх по следните две причини: а) Той измества Бога като приоритет в живота на човека, представя го в нереална светлина и подтиква човека да се крие от Бога, така както Адам и Ева се скриха от Бога след като извършиха грях. б) Съществува зависимост между вярата в Бога, от една страна, и страха, от друга. Където има силна вяра, там страх няма и където има страх, там вярата или е слаба, или я няма, или пък се е превърнала в суеверие. Пример в това отношение е историята с потъващия апостол Петър: „Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14, 29-31). 26) Прекалени грижи могат да бъдат източник на болести и страдания Днес живеем в един твърде динамичен, несигурен и бързо променящ се свят. Това ангажира всеки един човек да полага грижи, за да може да се приспособи към изискванията на времето. Човек се грижи за какво ли не. Много от грижите са задължителни, но други сам той си създава и инвестира не малко в тях – например прекомерни грижи за неща, които са просто хоби и не са от голяма жизнена необходимост. А знаем, че има хора супер перфекционисти, които инвестират и време, и сили, и средства, за да направят нещо съвършено. Така се получава, че от грижите за маловажното страда важното. Специално за грижите, които човек полага, Библията отделя особено внимание, тъй като в тях се крие и една голяма опасност, която Христос изразява със следните думи: „Грижите на тоя век... заглушават Словото, и то бива безплодно“ (Матей 13, 22). А на една жена Той каза: „Ти се грижиш

ПРИЧИНИТЕ

197

и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно – добрата част, която няма да се отнеме“ (Лука 10, 41-42). Самото безплодие и занемаряването на добрата част е вече страдание. Освен това Христос предупреждава: „Внимавайте над себе си да не би сърцата ви да бъдат отегчавани от... житейски грижи и да ви застигне оня ден внезапно“ (Лука 21, 34). Опасността е да се отделя по-голямо внимание на грижите, отколкото за обекта на тези грижи, което Библията изразява с думите: „Душата не струва ли повече от храната и тялото от облеклото?“ (Матей 6, 25). Затова Христос казва: „Търсете (т.е. грижете се) първом Царството Божие и Неговата правда“ (Матей 6, 33). Когато се сменят приоритетите, които християнинът е задължен да познава и да следва, тогава опасността да се изгуби погледът към крайната цел е голяма. Изключителната грижа за даден обект крие и друга една реална опасност – да се привърже сърцето към този обект, който понякога се превръща в кумир на обожествяване. Така се оправдават думите на Христос: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6, 21). Наблюдавал съм дами, които като застанат пред огледалото и започнат едночасовите козметичните корекции на лицето си, светът около тях престава да съществува и естествено по този начин се онеправдават неща или лица, на които също би трябвало да се отдели известна грижа. Горко на съпруга, ако изкуствената мигла не пасне както трябва или пък кремът за лице не попива така бързо. Тогава настроението за целия ден добива други измерения. Слава Богу, че аз съм пощаден от такъв вид съпружески изпитания и страдания! Твърде насърчителна е за християните Божията покана всичките си грижи „Нему да възложат, защото Той се грижи за тях“ (1 Петр. 5, 7). За християнина понятието „случайност“ не съществува. Това означава, че обстоятелствата в живота на християнина са под Божий контрол и с Негово знание. Когато дойде болест или страдание, това обстоятелство не е скрито от Божиите очи, което пък дава огромни сили, тези обстоятелства по-лесно да се преодоляват, след като човек знае, че не е сам в тази ситуация. Бет Стъкуиш изразява добре въпроса за многото грижи в едно чудесно стихотворение: Когато отида в небесния си дом Когато отида в небесния си дом Нищо не съм сторил, за да заслужа каква радост ще бъде тогава! този съвършен небесен дом Защото най-после в този ден по милост ми бе даден той ще видя моя възкръснал Господ. чрез любовта на Иисуса.

198

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Няма по-голямо щастие от това, да Го видя лице в лице, както и любовта в Неговите очи и топлата Му прегръдка да почувствам.

Защо тогава грижите в този свят така силно ми тежат? те ще останат спомени далечни, когато отида в небесния си дом!

27) Нехайно изпълнение на християнския дълг В Библията има два стиха, които са изключително сериозни, и всеки християнин трябва добре да ги знае и да се съобразява с тях. За първия стана вече дума – Иез. 3, 18, където Бог предупреждава християните, че ако не благовестват, то Той от тях ще изиска кръвта на погиващия свят. И вторият е: „Проклет, който върши нехайно делото на Господа“ (Иер. 48, 10). По-тежко нещо от проклятието от Бога няма. Първият стих се отнася за страданията във вечността, а вторият – за страданията в този свят. Тук може да се включат всички видове страдания, които могат да сполетят човека. Това показват синонимите на думата „проклет“ – прокълнат, осъден, зъл, безобразен, ужасен, жесток, отвратителен и др. В понятието „дело Божие“ Библията включва три основни неща: Вярата в Христа (Иоан 6, 29), благовестието и добротворството. Разбира се, че освен тези три, има още твърде много неща, които са важни при изпълнението на християнския дълг – общение, молитва, посещение на Църква, участие в тайнствата Господни, спазване на нравствените ценности на Библията, гостолюбие, достопочтено отношение към духовенството и т.н. Какво значи да вършим всички тези неща нехайно? Отново синонимите на тази дума – ленив, немарлив, неизпълнителен. Половинчати християни или християни от време на време Библията не познава. Така че когато човек реши да стане християнин, трябва добре да бъде запознат със задълженията си като християнин. Защото християнството е вяра и служение, а не служба или титла. И когато някой се именува християнин, той трябва да знае, че има задължения, които трябва да изпълнява и то от любов към Този, Чието име носи. Така както двама влюбени, като се оженят и станат съпрузи, автоматично имат задължения един към друг и тези задължения те вършат от любов един към друг. В противен случай бракът ще престане да съществува. Религиозните ритуали и традиции не означават обезателно, че християнинът изпълнява задълженията си като такъв. За това пророк Осия предупреждава: „Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения“ (Осия 6, 6). А Господ Иисус добавя: „Защото вие като

ПРИЧИНИТЕ

199

оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо“ (Марк 7, 8). Когато в дадено предприятие човек си върши нехайно работата, бива първоначално предупреден, после наказан и накрая уволнен. При нехайното християнско служение има само една степен и тя е „проклет да си“. Може би на мнозина ще се струва, че е много сурово и тежко. Да, така е. Но иначе е игра с Бога, при Когото съзнателни компромиси няма. В противен случай се отива в сферата на човешката религиозност. А тя при Бога стойност няма, както вече споменахме по-горе. При сапьорите има една максима, която гласи: „При нас се греши само един път.“ Бог е по-толерантен – Той дава и втори шанс. След това служението трябва да се върши, както Той иска. А Неговата воля е дадена в светата Библия. 28) Недостойното отношение към Божиите светини като източник на страдания Всяка религия има свещени места, действия, светини, тайнства, ритуали или предмети, към които човек трябва да се отнася с особен респект и почит. Олтарът в православните храмове е свято място, в което не всеки има право да влиза. Така беше и в „Святая Святих“ в старозаветния храм. Оскверняването на религиозните светини често е водело до кръвопролития, особено характерно при някои от големите езическите религии. И това не е само при религиите. Съботата в Стария Завет е свят ден за еврейския народ и се знае с каква строгост се е спазвал този ден някога. Сам Бог е заповядал на Своя народ: „Пазете съботата, защото тя е свята за вас; който я оскверни, да бъде предаден на смърт“ (Изход 31, 14). Всеки народ си има национални светини, които се пазят и почитат. И ако тези светини се осквернят, то затова се носи съответно наказание. Дори някои от светините имат денонощна почетна охрана. Библията говори и за цял народ, който е свят. Бог нарича израилския народ „светиня“: „Израил беше Господу светиня“ (Иер. 2, 3). И когато този народ оскверняваше тази святост, жестоко страдаше. Словото Божие нарича и друг един народ свят. Това са вярващите в Христа Иисуса, Неговата невидима Църква, Невястата Христова: „Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят...“ (1 Петр. 2, 9). Светостта на Божия народ идва от светостта на Самия Бог: „Бъдете святи, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свят“ (Левит 19, 2). Светостта на

200

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

християнина идва от светостта на Господ Иисус Христос. Неуважението към Христа, приравняването Му с други авторитети и компромисите с Неговата воля стават източник на много страдания. „Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?“ (Евр. 10, 28-29). Бог нарича Иерусалим „светиня Господня“ (Иоил 3, 17). И когато този град не позна своя Бог, Който го освещаваше, той трябваше твърде много да страда, да бъде обект на завоевания и в него да не остане „камък върху камък“ в продължение на столетия (Мат. 24, 2) . Ковчегът на Завета беше голяма Божия светиня, до която нямаше право всеки да се докосва. Господ наказа със смърт Оза затова, че се допря до ковчега (2 Цар. 6, 7). В живота на всеки човек има свещени неща, към които той се отнася с любов и страхопочитание, като ги пази от злословието на други. Оскверняването на достойнството и честта на личността е било повод за саморазправа и дори смърт (напр. Пушкин). Бракът между мъж и жена е нещо свято, което съпрузите зорко пазят да не бъде осквернено. Чистотата на брака е свята за двамата съпрузи. Нарушаването на тази святост е единствената библейска причина, поради която бракът може да бъде разтрогнат. А до колко страдания води прелюбодейството не само за съпрузите, но и за децата, и за много други! Семейното огнище в миналото е било нещо свято и неговото оскверняване се е наказвало строго. Днес нещата са по-други. Всички тези примери показват, че има един универсален закон, съгласно който незачитането или оскверняването на светините се наказва, т.е. става източник на болести, страдания и смърт. Какво означава този закон за нас хората? Най-малко две неща, имащи директна връзка с настоящата тема: а) Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Вложил е в него толкова много интелектуален, духовен и биологичен ресурс, като по този начин човекът стана венец на Божието творение. И най-важното – Бог създаде човека, за да има общение с него, „със слава и чест го е увенчал, поставил го е владетел над делата на ръцете Си; всичко е покорил под нозете му“ (Псалом 8, 6-7). Това означава, че човек е задължен да даде отчет пред своя Творец, как изпълнява това свое предназначение, т.е. носи огромна отговорност за себе си пред Бога.

ПРИЧИНИТЕ

201

б) Бог говори на християните: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят; а тоя храм сте вие“ (1 Кор. 3, 16-17). Чрез тези думи Библията учи, че както всеки отделен вярващ християнин, така и самата църква са храм на Бога, в който обитава Святият Дух. Това означава, че християнинът носи огромна отговорност както за себе си, така и за църквата на Христа, която той е призван да гради. Тези места от Словото Божие показват ясно, че Бог е вложил от Своята святост в човека. Това задължава нас, човеците да оправдаем чрез живота си тази святост както в отношението си към нас самите, така и към другите човеци. И когато човек злоупотребява със здравето си (цигари, алкохол, наркотици, преяждане и т.н.), той осквернява светостта, която Бог е вложил в него. Това Библията нарича грях и съгласно закона за причинно-следствените зависимости води до страдание. Бог е вложил Своята святост и в другите човеци. Това задължава всеки един човек да има респект и да се отнася с достойнство към другите хора, независимо от това какво социално положение те заемат. Ето защо Бог изяви на апостол Петър, че няма право да счита никой човек за нечист (Д.А. 10, 28). Благодарение на това християнството излезе извън Юдея и заля езическия свят. Всички хора са образ и подобие на Божията святост. Но доколко те осъзнават и изявяват тази святост, е съвсем друг въпрос. Ако човечеството изпълняваше този елементарен библейски принцип, нямаше да има омраза, конфликти, войни и пагубно самоунищожение. Библията също говори за свещени неща и места, като призовава хората да се отнасят с уважение и страхопочитание. Бог нарече едно място на планината Хорив в пустинята „земя свята“, поради което Моисей трябваше да събуе обущата си (Изход 3, 5). А мястото, което Бог нарече „свято“ беше пустиня. Във връзка с този факт се поставя въпросът: От какво се определя светостта на даден предмет или място? Защо наричаме дадено нещо свещено или свято? Кой определя това негово свойство? Мястото на срещата на Бога с Моисей в Синайската пустиня стана свято, защото Бог присъстваше там. Соломоновият храм стана свято място, след като Бог слезе в този храм. И тъй, светостта се определя единствено от това, дали Бог присъства или не. А това означава, че светостта не се придобива чрез извършване на някакво тайнствено действие или ритуал.

202

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Това пиша поради две причини: Първо - защото хората нямат познанието кое е свято и как се придобива тази святост. Ето един пример: При даряването на Библии в общинския съвет на един голям град в България, ръководството на общината беше поканило енорийския свещеник, който трябваше да „освети“ Библиите, преди те да бъдат дарени. Самият свещеник прояви голяма мъдрост като каза, че той не може да освещава нещо, което е по-свято от него. С този свой отговор, той показа на местните управници, че Библията е нещо свято, защото Бог е нейният Автор. И духовникът добави, че тези, които я получават, трябва да се отнасят към нея като към светиня. Второ – също поради незнание хората обявяват за свято нещо или някой, който няма нищо общо със святия Бог. Такъв е случая с петричката врачка, която в съзнанието на много хора се приема като „светица“. Неотдавна по ТВ7 известна българска спортистка нарече Ванга „българска светиня“. Задължение на Църквата е да се бори срещу такова духовно невежество. Кое е свято и кое не е, определя Бог, а не човек. Човек трябва само да благоговее пред това, което Бог е осветил. Библейския закон за отношението към свещените и святи неща изразява апостол Павел, когато много ясно и точно пише за зависимостта между оскверняване на светостта от една страна, и страданието – от друга (1 Кор. 11, 23-32). Апостолът казва, че светото Причастие (Господнята вечеря) е нещо свято. И това е така, защото Сам Христос казва за хляба и виното: „това е Моето тяло... тая чаша е новият завет в Моята кръв“. Този факт задължава всеки да се отнася със страхопочитание, респект и достойнство към светото Причастие, както и да го взима след съответна подготовка. Очевидно още тогава е имало християни, които не са се отнасяли с необходимото уважение към даровете Христови. Ето защо апостолът предупреждава: „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11, 29-30). Ето духовният закон в действие: Недостойното отношение към светинята води до страдание и смърт. Твърде важно е да знаем, че човекът не може да премахне светостта на нещо, което Бог е осветил. Отнемането на светостта може да стори само Бог. Когато Той се оттегли от дадено място или предмет, то те губят своята святост. Така стана с иерусалимския храм. Когато Бог се отдръпна

ПРИЧИНИТЕ

203

от него, той беше разрушен. Така е и с човека. Когато човек изгони Бога от себе си и Бог не живее в него, той става плячка на Сатаната. Такъв човек се е поругал с Божията святост, затова е и подложен на страдания. Така става и с цял народ, когато изгони Бога от себе си, от училищата си, от управлението си. Такъв народ губи нравствените си ценности и е обречен на страдание. Библията потвърждава това нещо: „Без откровение свише народът е необуздан“ (Притчи 29, 17). Друг превод гласи: „Без откровение свише народът подивява.“ Същото е и когато Бог не пребивава в Църквата и в нейните служители. Тогава тя е просто една религиозна институция, където се търгува с ритуали, треби, невежество и човешки души. Тогава се осъществяват на дело думите на пророк Софоний, който казва, че „свещениците оскверняват светинята“ (Соф. 3, 4), поради което Сам Бог се обръща към тези свещеници с думите: „Аз ще пратя върху вас проклятие и ще прокълна вашите благословии“ (Малахия 2, 2). Ето страданието от недостойното отношение към светинята! Аз се спирам по-подробно на недостойното отношение към светините и свещените неща, тъй като това е много често източник на страдания. Затова е важно, човек да бъде внимателен в отношението към самия себе си, към другите човеци, към Църквата и свещените неща в нея и особено към делото Божие, което всеки християнин в една или друга степен е длъжен да върши. 29) Егоизмът като източник на страдание Егоизмът е вродено явление в целия биологичен свят, разбира се - и в човека. Психолозите казват, че егоизмът е непознат само при мъртвите и лудите. Погледнете две малки деца, които си играят в стаята, как едното иска да вземе всички играчки. Това иска да постигне с всички възможни методи, с които разполага, и ако не се намеси майката или възпитателката, войната е сигурна. Ето я директната връзка между егоизъм и страдание и то още от най-малка възраст. Защо детето воюва за играчките? Защото мисли единствено за себе си и не го е грижа за интересите на другите. Сигурно ще възразите: „Е, те са още малки и не разбират!“ Смятате ли, че след седмата година е по-друго? Когато детето израства без братчета или сестричета, то егоизмът в първите години така хубаво се формира, че трудно може да се преодолее. И ако в следващите години човек не бъде коригиран с някаква ценностна система, която да му каже „Обичай ближния си като себе си“ (Матей 19, 19), той ще си остане цял живот егоист.

204

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Разбира се, това няма нищо общо с биологичното определение на егоизма, което гласи, че егоизмът е вроден рефлекс за самосъхранение и оцеляване, което е положително явление в биологичния свят. Това е така наречения „здрав“ или „оправдан“ егоизъм. Здравият, в мярка развит егоизъм, е присъщ на всеки и без него човек не може да се осъществи като личност. Разумният здрав егоизъм не ходи по трупове, за да постигне целите си. Премине ли се тази биологична граница, тогава егоизмът става основа на всички грехове. Това се вижда от социално-психологическото определение на понятието „егоизъм“, което гласи: Предпочитане на собствените интереси пред интересите на другия или обществото или налагане на своята воля пред волята на другия или обществото. С други думи, моите интереси са над всичко, без да мисля какво това ще струва на другия. Ето няколко примера: Първите хора в Едемската градина игнорираха волята на Бога и поставиха своите интереси пред Бога – стигна се до грехопадението; Каин видя, че неговите интереси бяха пренебрегнати – уби брат си; Давид пожела да задоволи похотливостта си, без да се съобразява с интересите на Урий – стана прелюбодеец и убиец. Основата на конфликтите е предпочитането на собствените интереси пред тези на другия и това е свързано с огромни страдания от семеен, локален или световен характер. Страданията са двустранни – както за егоиста, който обикновено не ги осъзнава, така и за потърпевшия. Прелюбодейството е задоволяване на собствената страст и пренебрегване на другия от съпрузите. Кражбата е присвояване от другия на нещо, което аз искам да притежавам. Омразата и отмъщението избуяват тогава, когато другият притежава или върши това, което аз не притежавам. Алчността е вездесъща и трудно изкоренима. Зад нея се крие огромното его, което не винаги добре се осъзнава, и крещи неутешимо: „Искам да го притежавам!“ И тогава някои ценностни системи казват: „Убий го!“ Източникът на омразата е егоизмът, последствията са - страданията. Примерите могат да се продължат, но изводът е, че за човешката душа, попаднала под робството на разрушителния егоизъм, последствията са жестоки и засягат всички сфери на човешкото падение. Човечеството си е създало много ценностни системи и религии, които безуспешно са се борили и се борят срещу робството на егоизма и многото му последствия. Христос предложи единственото и най-доброто средство – „и ще познаете истината,у и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8, 32). А думите „Но първом търсете царството на Бога и Неговата прадва...“ (Матей 6, 33) са прекрасна рецепта за преодоляване на егоизма в

ПРИЧИНИТЕ

205

човека. И в рамките на самото християнство съществува зависимост между степента на познание на евангелската истина, от една страна, и изявата на егоизма от друга. Много християни доста интензивно използват логото на егоизма – местоименията „аз“, „мене“, „мой“: Аз повярвах в Христа, аз приех това служение, аз дарих за делото Божие, аз разпространявам Словото Божие, чрез мене са повярвали много хора и т.н. На такива ще припомня думите на Христа: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод...“ (Иоан 15, 16), както и думите на апостол Павел: „аз повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е в мене“ (1 Кор. 15, 10). Иначе ще трябва да се почувства тежестта на думите на същия апостол: „И за да не се превъзнасям с многото си откровения, даде ми се жило в плътта...“ (2 Кор. 12, 7). Противоположното качество на егоизма е алтруизмът, който се определя като загриженост за доброто и благополучието на другия или на обществото. Върховен израз на алтруизъм е саможертвата на героите. Истинският алтруизъм е да пожертваш нещо за другия, без да очакваш нещо в замяна. Притчата за добрия самарянин (Лука 10, 30-37) е прекрасен израз както на егоизма на религиозното духовенство тогава, така и на алтруизма на самарянина. Алтруизмът може да бъде и патологично явление, когато алтруистът само дава, като не желае да получава, отказва всичко, което му се дава или пък е изгубил изцяло чувството да получава. Тогава се нарушава принципът на балансираност на взаимоотношенията между хората – получаващият изпада в неудобство и страда от това, а даващият е застрашен от опасността да откаже да получи всичко онова, което Бог дарява на човека, и най-вече - спасението и вечния живот, които са дар Божий. А по-голямо страдание от това няма. Характерно за такива личности е избирателният подход в техния алтруизъм – към едни са саможертвени, към други безразлични, а към трети - агресивни. Според психолозите този факт е достатъчно основание, такова едно качество да се отнесе към сферата на патологията. Навярно това е израз на българската народна мъдрост „Прекален светец и Богу не е угоден“. 30) Страдания поради своеволие и непослушание Своеволието и непослушанието са близки по същност и са директни плодове на егоизма и гордостта. Те се изразяват в съзнателното нарушение

206

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

или неизпълнение на граждански и социални закони, или пък медицински предписания и са характерни за всяка една възраст. Тези два феномена са в пряка зависимост от възпитанието и ценностната система на личността или на по-големи обществени групи. Ролята на възпитанието и ценностната система, например при религията, е да редуцира тези два феномена и да ги канализира в определено направление в зависимост от характера на ценностната система. Знаем, че има и други методи (пръчката) за корекция на своеволието и непослушанието, особено при малките деца, а и не само при тях. Трябва да различаваме свободната воля от своеволието. Свободната воля е голям дар Божий, своеволието е грях. В това отношение могат да се получат две крайности: или робство, което е липса на свободна воля, или анархия – пълно своеволие всеки да си върши каквото иска. И двете крайности са свързани с много страдания. Самото значение и синонимика на думите показва, че тук се игнорира по-висшестоящ авторитет. Ако този авторитет е политическа или административна власт, то последствията от неговото игнориране е наказание и съответно, страдание на личността, позволила си своеволие и непослушание. Ежедневието е пълно с такива примери. Своеволия могат да се вършат и от висшестоящи авторитети. Това се случва често в политиката или социалния живот. Тогава страда цял народ. Своеволие и непослушание може да се прояви и по отношение на техниката. Когато пилотът не се съобрази с техническите параметри на самолета, а предприеме самоволно действие, това може да доведе до тежки инциденти. Такъв е случаят с разбилия се самолет при Сан Франциско през юли 2013 г. Днес навсякъде се използват GPS-системи, известни като навигационна система. Когато пътуваме в непозната държава или град, ние трябва да се съобразяваме с това, което навигацията ни казва. Защо? За да стигнем до целта. Разбира се, че всеки има свободата да се съобразява или не. Затова и ако не достигне крайната цел, не трябва да търси вината в друг. Абсолютно същото е и при пътуването ни към задгробния свят. Библията казва, че човекът е пътник в този свят: „Защото си чужд в тази земя, като пътник, отбил се да пренощува“ (Иер. 14, 8). Апостол Петър предупреждава вярващите: „Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата“ (1 Петр. 2, 11). Като пътници ние трябва да имаме цел на това пътуване, а за да достигнем целта трябва да имаме пътеводител, т.е. на-

ПРИЧИНИТЕ

207

вигационна система. Библията е навигационната система, която ще ни покаже как можем да достигнем тази цел. Ако слушаме какво ни казва тя, ще достигнем крайната цел – Царството небесно. Ако не я слушаме, ние пак ще достигнем вечността, само че на друго място – вечната раздяла с Бога, което се нарича ад. Същото е положението и ако не се изпълняват съветите на лекаря, който предписва лекарства и диети, за да се излекува пациентът. Пациентът решава дали да изпълни волята на лекаря или не. Непослушанието води до задълбочаване на заболяването. В Библията има много случаи на своеволие и непослушание. Пророк Йона игнорира Божията воля и пое един път на своеволие, което донесе страдание както на него, така и на много други хора. Цар Давид извърши своеволие, като предприе преброяване на народа си (2 Цар. 24), за което беше изобличен от пророк Гада. Заради това своеволие умряха от мор седемдесет хиляди души. Ето го страданието на мнозина от своеволието на един. Противоположно на своеволието е послушанието, което, ако се практикува, носи огромни благословения. Чудесен пример в това отношение е апостол Павел. Той се подчини на Божията воля и отиде в Македония. Така християнството беше проповядвано за първи път в Европа (Д.А. 16, 9-11). 31) Това, което приемаме с нашето тяло и душа, може да стане източник на болести и страдания Животът на човека е в пряка зависимост от околната среда и обществото. Тази зависимост е двупосочна – околната среда и обществото влияят върху човека и в по-малка степен човекът върху тях. Прекъсне ли се тази връзка, прекъсва биологичното съществуване и индивидуалният живот на човека. Ние приемаме с нашето тяло онова, което околната среда и природата ни предлагат, за да поддържаме здравето и живота си. Ще спомена някои от нещата, които човек приема от околната среда и които могат да станат източник на болести и страдания. А) Материални неща Това, което всеки ден и то по няколко пъти приемаме, е храната. Каква храна, какво количество, колко често и в каква комбинация я приемаме – това са въпроси, които определят до известна степен нашето здраве.

208

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Организмът на човека притежава силно изявени адаптивни способности, за да балансира онова, което лакомията причинява. Но всяко нещо си има граници. Когато при язвена болест се яде силно пържена храна или люто и кисело, тогава организмът не е в състояние да балансира тази аномалия и човек е принуден да взима съответно лекарство. Ако това продължава, тогава и лекарството не помага и трябва да се предприемат радикални мерки – болница, операция и др. Същото е положението, ако човек страда от бъбречно заболяване и яде твърде солени храни. Или ако е диабетик и не се ограничава в сладкото. Ето как това, което влиза в човека, води до болест и страдания. Ако здрав човек не си знае границите в яденето, тогава организмът започва да складира излишните тлъстини и стрелката на кантара започва да бяга доста на дясно или да става трицифрено число при електронните везни. А пълнотата е предпоставка за много заболявания – на първо място обременява твърде много сърцето и ставите. Статистиката показва тревожно нарастване на броя на българчетата със свръхтегло. Медицинската наука е доказала, че проблемите с наднорменото тегло се залагат в детството и че между свръхтеглото и социално-зависимите заболявания има пряка зависимост. Броят на мастните клетки се формира преди пубертета и след това напълняването и отслабването само разпъват или свиват тези клетки, без да променят количеството им. В училищната възраст наднорменото тегло има също своите измерения – подигравки, неприлични прякори и т.н. Въз основа на всичко това в специализираната литература наднорменото тегло при децата се нарича „бомба със закъснител“. Това не е нищо друго, освен болести и страдания като станат възрастни. Аз се учудвам на християни, които не обръщат внимание на наднорменото си тегло и продължават да не дават покой на устата и стомаха си. Преди време бях на някакво тържество в чужбина. До нас имаше друга малка група от цветнокожи християни, които си имаха свое отделно тържество. По моя преценка средното телесно тегло на отделен човек в тази група възлизаше 120-150 кг. биомаса. Разбира се, че това може да бъде и патологично състояние, но с чревоугодническото си поведение те ме убедиха, че това не е патология, а съзнателно и старателно поддържане на не особено прилична форма на тялото! Та се чудех как се съчетава християнство с лакомия! Такива хора още от сега си програмират някои от болестите на обмяната.

ПРИЧИНИТЕ

209

Другото, без което човек не може да живее, е въздухът, който също се приема от околната среда. Качеството на въздуха, който дишаме, определя до голяма степен жизнеността и здравето на човека. Показателно в това отношение е силикозата, която развиват миньорите. Същото е положението и с водата, без която човек не може да живее. Чистотата, качеството, минерализацията и особено количеството на поеманата вода, са от голямо значение за обменните процеси в организма. Обезводняването, за което стана вече дума, е причина за много голям процент от болестите при човека. Слънчевата енергия е друг фактор на околната среда, от който зависи животът на земята. Така както е невъзможен животът без нея, така злоупотребата с нея е източник на изгаряния и рак на кожата. Техническият прогрес днес допринася много за изтъняването на озоновия слой около Земята (т.нар. „покрив“ на Земята), който филтрира вредните ултравиолетови лъчи, причинители на тези заболявания. Изкуствените торове стимулират растежа на посевите, плодовете и зеленчуците, дават на продукта привлекателен търговски вид и носят не малко печалби на производителите. Но при консумацията те постъпват в организма на човека, където се натрупват, водят до отслабване на имунната защита, отравяния и стават източник на редица заболявания. А да не говорим за редуцираните или напълно липсващи вкусови и хранителни качества. За генно-модифицираните храни и организми (ГМО) и тяхното влияние върху здравето на човека стана вече дума. Картината с отровените храни ще стане още по-пълна - като се добави и масовото третиране на много селскостопански култури с хербициди, пестициди, инсектициди и фунгициди. Хормоналното третиране в животновъдството е друг източник на болести и страдания при консуматорите на храни от животински произход. Знае се, че хормоните не се разграждат в третирания организъм, а постъпват направо в човека. Лекарствата с техните странични ефекти са друг фактор, който допринася за развитието на различни болести. Всеки знае, че ако лекарството лекува един орган, то вреди поне на два други. А да не говорим за медикаментозната зависимост при много хора. Човек става все по-зависим от петролната, козметичната, текстилната и химическата индустрия, които допринасят не само за замърсяването

210

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

и унищожаването на природата, но също и за появата на заболявания, които преди едно столетие не бяха познати. Картината ще се допълни, ако се добавят и непредвидимите технически катастрофи, при които се образуват огромни петролни петна или изтичане на химически вредни вещества. При инциденти в атомни електроцентрали (Чернобил, Фукушима) и съзнателно провежданите ядрени експерименти се получават огромни радиоактивни пространства от атмосферата на Земята, които причиняват заболявания особено на подрастващия организъм в продължение на поколения. А да не говорим за рибата в световния океан, която е радиоактивно заразена. Към факторите на околната среда трябва да се прибавят и инфекциозните агенти – вирусни, бактериални, паразитни и гъбични инфекции, които не рядко са взимали милиони жертви. Има редица професии (миньори, медицински работници, полицаи и др.), които могат да бъдат източник на заболявания и страдания както за самите работещи, така и за техните близки. Работодателите компенсират работещите чрез по-добро заплащане и ранно пенсиониране. Това са някои от факторите от околната среда и техническия прогрес, които перманентно атакуват здравето на човека. Какво да кажем? Ако човешкият организъм би бил изграден не от плът, а от двойно закалена стомана, едва ли би могъл да устои на такова едно многостранно вредно въздействие, което става източник на болести и страдания. Ето защо не е необходимо да се учудваме, че фармацевтичните концерни трупат огромни богатства, болниците са препълнени и за гробищно-погребалната индустрия почивен ден няма. И което е нещо много страшно – срещу много от тези зловредни въздействия организмът не може да изработва имунитет, а и сам човекът е безсилен да се бори срещу тях, защото той самият си ги създава. Това се нарича самоунищожение. Тогава се предоставя единствено на разума на отделния индивид шанса от какво и доколко да се предпазва. Б) Духовни фактори Многократно стана вече дума са опасностите, на които всеки човек е подложен от ширещите се лъжеучения, езичество, атеизъм, религиозен фанатизъм и модерен либерализъм, както и от въздействието на медийната, развлекателната и интернет индустрия, а също така и социалните и политически катаклизми. Това е така да се каже „духовна околна среда“,

ПРИЧИНИТЕ

211

на която е подложен не само благочестивият християнин, но и всеки човек, който търси истинската ценностна система. Стана вече дума колко страдания са донесли на човечеството тези духовни фактори. За разлика от материалните болестотворни фактори, на които човек е пленник, тук всеки може да намери изход и спасение при Един, Който кани: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11, 28). Това са направили и правят амишите – евангелска християнска общност в САЩ, възникнала в Швейцария през 17 век, и която води живот, познат от преди повече от 300 години. Нямат църковни сгради, а богослуженията извършват по домовете (Кол. 4, 15; Филимон 1, 2), които представляват центрове на вярата и наподобяват много на християнските общества от първите три века. Това общество не приема съвременните технологически постижения (електричество, автомобили, електроника и т.н.), отделя се от останалото общество и неговата социална и образователна система (Як. 4, 4). През последните 16 години броят им се е увеличил два пъти. Няма детска смъртност. Продължителността на живота им е повисока от тази на останалите общества. Не ползват официалните социални и здравни услуги. Основават живота си единствено върху учението на Библията. Известни са като най-кротките хора на света. Водят най-обикновен природосъобразен живот. По този начин амишите са предпазени до известна степен от материалните въздействия на околната среда и почти напълно от въздействието на съвременното светско християнство. Сходни християнски общества са хугенотите и менонитите. За да се добие по-пълна представа за духовното ниво на амишите, препоръчам на читателя да гледа краткия документален филм „Прошката на амишите“. Филмът пресъздава трагичната история, когато през 2006 г. американец влиза в училище на амиши и застрелва десет деца-момичета, след това и себе си. Родителите на убитите осем деца, както и общността на амишите прощават на убиеца и семейството му... Това е върховен израз на християнска вяра, приложена на дело, съгласно думите на Спасителя: „Обичайте враговете си... за да бъдете синове на вашия Отец Небесен“ (Матей 5, 44). Подобен е случаят и през 2007 г., когато на 18 април в Турция са жестоко измъчвани, пребити и накрая обезглавени трима християнски мисионери – двама турци и един германец. Съпругата на убития германски мисионер (Susanne Geske) в изявление пред турските светски медии изразява дълбоката си тъга от загубата на съпруга си и баща на двете

212

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

й деца. „Аз прощавам на убийците на моя мъж така, както Христос прости на Неговите мъчители на Кръста.“ И завършва с думите: „Те не знаят какво правят.“ Изявлението се е разпространило като топ-новина в информационните агенции по целия свят. В някои от турските ежедневници е писано, че „думите на тази жена са били най-силната проповед в Турция през последните сто години“. А един журналист прави следния коментар за нейните думи: „В едно изречение тя каза толкова, колкото 1000 мисионери не биха могли да направят за 1000 години“ (www.izmirprotestant.org). Неотдавна американската телевизия CNN излъчи следната информация под надслов: „Вдовицата на американски учител прощава на убииците на съпруга й в Либия“. Семейство Рони и Анита Смит с детето си живеят от една година в Бенгази, Либия. Съпругът е работил като учител. На 5 декември е убит от либийски терористи. Няколко дни по-късно в интервю по CNN Анита казва: Бих желала убийците на съпруга ми да знаят, че аз им прощавам. Сигурна съм, че и Рони би се съгласил с мен. Моля се, нашият син Осия да повярва на нашата прошка. Аз обичах моя съпруг. Божията воля е била той да отиде така млад във вечността при Бога. В отворено писмо до либийския народ Анита пише: Ние видяхме страданието на либийския народ и затова дойдохме да споделим страданието с него и да покажем, че има надежда за него. Ние дойдохме да ви донесем благословията на Бога, но през изминалото време вие ни благословихте много повече. Благодаря ви! Аз получавам съболезнования от много хора, които с възмущение осъждат това убийство. Искам целият либийски народ да знае, че аз се моля за вас и за просперитета на Либия. Нека кръвта на Рони, обляла либийската земя породи мир и примирение на либийския народ с Бога. А на вас, убийците на съпруга ми, казвам, че ви обичам и ви прощавам. Това са думи на истински християнски мисионери, които са готови да положат душата си за своите приятели (Иоан 15, 13). Опрощението за съжаление не е особено популярно при много християни, както миряни, така и духовници. А един от фундаментите, върху които се гради християнството, е любовта към враговете. Прощението е плод на любовта (1 Кор. 13, 7) и се явява като тест за християнска вяра. Затова и Христос казва: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Иоан 13, 35). Дяволът добре знае това и

ПРИЧИНИТЕ

213

умело перифразира тези думи на Христос, като замества думата „любов“ с думата „омраза“: „По това ще ви познаят, че сте ученици на дявола, ако имате омраза помежду си.“ Силни думи, но абсолютно реални! Защо? Защото омразата е в основата на много грехове и източник на страдания. „Омразата повдига раздори (Пр. 10, 12), които са причина за конфликти и войни. „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец“ (1 Иоан 3, 15). Отношението към Бога и взаимоотношенията в едно общество се движат в следните граници: любов – безразличие – омраза. Всяко едно от тези свойства на човешката душа продуцира специфичен начин на мислене и поведение със съответните последствия. Дълг на всеки християнин е да погледне в самия себе си и да види в коя от тези сфери той се намира в отношението си към Бога и към другите хора. Вторите две са несъвместими с понятието „християнин“. На христинянина не е позволено да мрази никого с изключение на един – Сатаната. Тази омраза срещу Сатаната има стойност само ако се реализира на дело. Как? Като работим за разрушение на царството му в този свят. Тогава ще се уподобим на Христос, Който дойде на този свят, „за да разруши делата на дявола“ (1 Иоан 3, 8). 32) Политическите и социални сътресения като източник на страдания Историята е богата с примери в това отношение. Достатъчно е да погледнем българската история в миналото и особено през последните 70 години. Политическите промени винаги са водили до социални сътресения, а те от своя страна са били източник на страдания. Многото правителства, които идваха на власт след политическите промени, а продължават и сега да се сменят, водят до не малко социални проблеми, както в личен, така и в национален мащаб. Тези промени рефлектират върху нивото на материалното благосъстояние, характера на социалното осигуряване, качеството на здравеопазването и образованието, а всичко това определя здравето на нацията. Ето само два примера в това отношение: През осемдесетте години комунистическото правителство пое провеждането на т.нар. възродителен процес с българските мюсюлмани. Това причини огромни страдания не само на хилядите засегнати, но и на страната като цяло. Последиците се носят и до днес, особено по време на изборни кампании. Така че от „възродителен“ този процес се превърна в „изродителен“. Комунистическото

214

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

правителство си отиде, но страдащият народ остана както тук, така и в Турция. Втори пример – след политическите промени 1989 г. нашата страна изпадна в голям икономически, финансов и социален колапс. Това доведе до много страдания предимно на застаряващото население, докато работоспособните зарязаха тази страна сама да се оправя, а те отидоха в цивилизованите страни на Европа и Америка. С отварянето на европейския пазар от началото на 2014 г. емиграцията добива нови още по-големи мащаби. Голям удар за една държава е да губи мислещата си и активна част от населението. Това е една от причините за бедността, социалните проблеми и страданието на голяма част от народа. Не случайно България е най-бедната страна в Европейския съюз. Всеки мислещ човек трябва да си постави въпроса: Защо това е така? За да се борим срещу страданието, трябва да търсим не толкова директната причина, а много повече първопричината. Нескопосаната политика и социалните проблеми са директната причина за страданието на мнозина. Но зад тази причина идват безразличието, пренебрегването и нарушаването на ценностите на християнската вяра, морал и етика. Старозаветната история на еврейския народ е изпълнена с такива примери – когато неговите царе вървяха срещу Божиите заповеди, целият народ се отклоняваше от Бога и страдаше от войни, глад или мор. Безбожната политика на комунистическата диктатура доведе не само до страданието на цял народ, но и до рухването на тази диктатура. Някои от посттоталитарните правителства в България осъзнаха тази дълбока истина и дадоха възможност за разпространение на християнска литература както в българската образователна система, така и сред социалните слоеве от населението, носещи отговорност за съдбата на този народ. Непосредствено след политическите промени имах възможност за известно време да бъда доброволен консултант към Министерство на образованието. Един висшестоящ служител към него сподели следното с мен: „Вие знаете, че аз съм атеист. Но ако искаме да помогнем на нашето младо поколение да получи нов начин на мислене, нов морал и етика, това може стане единствено чрез ценностната система на християнската вяра. Ние в Министерството бихме съдействали за разпространение на детски Библии, Християнска етика и Нов Завет в българските държавни училища“. Така през 1993 г. започна проектът за разпространение на християнските учебни пособия в българските училища. До сега са разпространени над три милиона. Това е най-добрата инвестиция в един

ПРИЧИНИТЕ

215

народ. Ние сме убедени, че това дело ще даде плодове, съгласно Божието обещание: „И тъй Моето Слово... се не връща към Мене празно... и върши онова, за което съм го пратил“ (Ис. 55, 11). 33) Неправилният избор като източник на страдание Не е наш избор да се родим, нито пък, че някой ден ще умрем, но затова пък времето между тези две събития ни предоставя свободата да избираме между безкрайно много възможности. Разбира се, това важи за една демократична политическа система и за един телесно и психически здрав човек. При диктатурата и робовладелческото общество възможностите за избор са ограничени само в рамките на някои лични възможности. Ние не можем да изберем биологичните си родители, но можем до голяма степен да изберем формирането на своя характер, като се съпротивляваме на неговото моделиране от средата, в която живеем. И ако не успеем да формираме своя характер, тогава ще страдаме от слабостите и последствията на една неуравновесена и слаба личност, робувайки на различни зависимости (цигари, алкохол, леконравие, телевизия и др.). Ние можем да изберем да се развиваме интелектуално и самоусъвършенстваме,или да се оставим да бъдем влачени от течението на живота. И ако не успеем да се развием интелектуално и да се образоваме съгласно възможностите си, тогава ще страдаме от последствията на един примитивен живот и ще трябва да слугуваме на други, за да преживеем и да издържаме семействата си. Свободни сме да избираме в какво да вярваме и да решаваме дали да живеем според тази вяра, или да си играем на религия. Можем да избираме дали да служим на Бога, който почитаме, или да робуваме на човешките слабости и вредни удоволствия. Но ако изберем второто, то ще носим последствията и ще страдаме от това робуване и не само ние, но и много други покрай нас. Ние избираме приятели било на взаимни интереси, на симпатии, или пък на религиозна база и инвестираме в тези хора време, обич, доверие и материални неща. Но често в този избор се получава разочарование и не малко страдание. Един от Христовите ученици, който Той наричаше приятел, Го предаде, а останалите Го изоставиха, когато Той беше подложен на страдания. Сигурен съм, че всеки един от нас има опитност в това отношение. Имаме право да избираме и църквата, в която да ходим и общуваме с вярващите. Но когато правим този избор, трябва добре да знаем, че няма

216

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

съвършена земна църква. Съвършена е само невидимата, небесна Църква, която е „свята, вселенска и апостолска“ и в която Христос и Неговото Слово са основният фундамент, върху който се гради тя. Когато избираме Църква, добре е да се информираме предварително, доколко светът е навлязъл в тази църква. Защото мнозина са онези, които влизат като грешници в църквата, а излизат от нея като още по-голями грешници. Голям проблем в днешната църква е непростителният дух както между енориашите, така и много повече между духовенството, и то висшето, което не остава скрито нито от хората, нито от медиите. Трябва да се знае, че църквата е единствената институция в света, в която предварителното условие за членство в нея е кандидатът да е напълно недостоен. Ако се спазваше това условие, тогава Църквите щяха да бъдат препълнени от хора. Имаме право да си избираме и съпруг (съпруга), да се съберем и да създадем дом. За мнозина се казва, че любовта била основната причина и мотивацията им, за да се оженят. Може и така да е. Но как тогава да разбираме факта, че 60% от сключените бракове в България се разпадат? Къде е любовта? Тя не е нещо преходно, което да съществува преди гражданското и не много време след това да изчезне и да се замести с нещо друго. Или я е имало само при единия, или изобщо не я е имало и тогава мотивацията за женитбата е била съвсем друга. Но в случая говорим за страданието, което трябва да се понася, ако изборът е бил несполучлив. И това страдание може да продължава доста дълго, като може да засегне и следващите генерации. Ето страданието от един прибързан и необмислен избор. Е, има и случаи, когато много се избира, и накрая човек си остава или стар ерген или леко застаряваща мома. При политически избори можем да избираме партии и личности, притежаващи християнска ценностна система, но можем да гласуваме за партии, наследници на принципите на комунистическия манифест или пък за безброй други новоизлюпени партийки и коалиции. Тогава нямаме основание да се възмущаваме от неумелата политика, да протестираме и хулим управляващите, тъй като ние сме си ги избрали, а ако не сме лично ние, то ще носим последствията от избора на нашите съграждани тук или сънародниците ни в чужбина. По време на комунизма политическите избори бяха твърде облекчени – предлагаше се управляващата партия и трябваше да избираме. Затова и тази партия имаше завидни успехи – над 90% успеваемост. И тъй като изборната активност беше задължително

ПРИЧИНИТЕ

217

100%, можем да си представим с каква радост и щастие народът си преизбираше тази партия в продължение на 45 години. Много често се получава избраните политици бързо да свалят маската на „благочестието“ и обещанията от предизборната кампания и да си покажат истинските лица – безбожие, властолюбие, корумпираност, безлюбие и т.н. Тогава се задействат едни други духовни закони: от греховете на управниците страда народът. Въпреки това за християнина е задължение да се подчинява на управляващите (1 Петр. 2, 13) и да се моли за тях, независимо от това дали му харесват или не. В Библията има много примери, когато хора са поставени да избират и след това се говори за последствията от този избор. Когато взаимоотношенията между Аврам и Лот се бяха обтегнали, те трябваше да се разделят. Лот имаше право да избира. „И Лот си избра цялата Йорданска област... настани се в градовете на околността и разпъна шатри до Содом“ (Битие 13, 11-12). Това беше неуспешен избор на Лот и знаем колко страдания този избор донесе на него, жена му, семейството и на поколението му. Интересна е мотивацията за този избор на Лот – той направи избора си въз основа на външните белези, на изгледа на Йордан ската околност и видя „че тя се напояваше с вода, като рая Божий, като Египетската земя“ (Битие 13, 10). Той погледна на лице, а не по същност. Ами какво правим ние, когато застанем пред щандовете със стоки или сергиите с плодове и зеленчуци? При избора се ръководим единствено и само от външния изглед на стоката. А колко нитрати и отрови има в красиво изглеждащите домати и огромни чушки, това не искаме да знаем. Това ще го разберем, когато отидем в лекарския кабинет и болницата. Ние също избираме на външен изглед и на лице. И не само стоката, а това правим за съжаление много често и при подхода ни към хората. Библията ни предупреждава при взаимоотношенията ни с хората да не гледаме човека само на лице. Св. апостол Яков пише: „Ако гледате на лице, грях правите“ (Яков 2, 9). Интересно е да споменем какъв пост избира и ни препоръча Бог и какъв пост традиционно практикуваме ние. Господ казва: „Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата... раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол – облечи го, и от еднокръвния си не се крий“ (Ис. 58, 6-7). Но Библията ни предлага да избираме нещо много важно и съдбоносно за всеки човек: „Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то

218

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ще му се даде“ (Сирах 15, 17). Човек трябва сам да направи този избор, затова и носи последствията от него. Да не забравяме, че ние хората също биваме избирани. „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах...“ (Иоан 15, 16). Христос казва в същия стих защо ни е избрал: „...за да идете и принасяте плод“. Ние сме избрани, за да благовестваме. Това е задължение не само на духовенството, но и на всеки отделен християнин. Всеки нормален човек притежава потенциала да бъде избран, мнозина са поканени, но малцина избрани (Матей 22, 14). Ако хората осъзнаят и пожелаят да бъдат избрани, тогава Господ ги кани. Ако приемат, Господ ги избира. Като ги избере, Той ги облича със сила и мъдрост и ги изпраща. Това е евангелизационното служение, представено с няколко думи. Чрез апостолите, които избра Христос, се промени историята на света. И чрез нас Той иска да промени средата и дори обществото, в което живеем. 34) Действията срещу общоустановените норми и традиции като източник на страдания Във всяка една област на живота има отделни личности или група от хора, които мислят и действат срещу общоустановени форми в обществото. В политиката това са опозиционните партии, в религията – отцепниците от традиционната религия, в областта на образованието, културата, науката, медийната индустрия – частни самоинициативи, различаващи се от общия ход на нещата в съответната област. Това са т.нар. хора или групи, които мислят и действат „срещу течението“, като се противопоставят и критикуват мнозинството в дадена област на обществения живот. Често се чува тук и там изразът: „На началниците не им харесва това, което говоря и върша, но аз мисля, че съм прав, и ще продължавам така.“ В повечето демократични общества такива групи се толерират, но ако ценностната система не е на необходимото ниво, то неофициално се ограничават много от правата им, което води до различни страдания. В миналото такива групи или движения са гонени и унищожавани. Историята показва, че много често движещите се „срещу течението“ на живота в дадено общество са носители на нещо ново. Така започна християнството преди две хиляди години – всред еврейската религия се появи един нов Учител, Който подложи на критика носителите на религиозната традиция, предания и канон и предложи една съвършена вяра

ПРИЧИНИТЕ

219

и превъзходна ценностна система. Съвременниците нарекоха това ново учение секта. Видяхме какво стана от тази „назарянска секта“ и на какви страдания и мъченичество бяха подложени носителите на това ново учение – от основателя Христос до днес. Обвинителите на архидякон Стефан дават отговор, какво е представлявала тази секта. „Защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ... ще промени обичаите, които ни е предал Моисей“ (Д.А. 6, 14). Като възпитаник на Софийската духовна семинария (1956-1961) аз се отнасях с известна предпазливост и предубеждение към другите християнски вероизповедания (католици и протестанти). Първата ми опитност и предизвикателство в това отношение беше с дядо Тихон – ректор на Семинарията, който за мене беше светец и към когото аз имах изключителен респект, страхопочитание и обич. Като бях пета година ученик, той ме извика в кабинета си, подаде ми една книга и ми каза: „Дечко, ще прочетеш тази книга и върху нея ще направиш срочната си работа по Пастирско богословие“, който предмет той ни преподаваше. Взех книгата и прочетох нейното заглавие: „Пастор Филип Стронг – живот и дело“. С известно възмущение аз казах на ректора: „Ами, дядо Владика, та това е протестант! Как да пиша за такъв човек?“ И тогава се получи нещо, което аз няма да забравя, докато съм жив. Дядо Тихон се изправи, лицето му почервеня, брадата му се разтрепери и той просто изкрещя: „И той е бил Божий служител като мене! Кой си ти, че да го съдиш? Вземи... чети... пиши!“ Аз се стреснах от почуда, мълчаливо и чинно се поклоних, целунах му подобаващо ръка, той ме благослови и си излязох. Прочетох няколкократно книгата и написах срочната си работа върху нея. Това ми беше първият урок по религиозна толерантност. До кончината на дядо Тихон поддържахме прекрасни взаимоотношения. Едно негово желание не изпълних – той искаше да ме постриже за монах. Житейският ми път пое в друго направление. Духовник не станах, но като мирянин Бог ми дари отворени врати за разпространение на Неговото Слово през последните няколко десетилетия както в България, така и в чужбина. И Бог благославя това служение. Във връзка с понятието „секта“ имам едно мило преживяване: В първите години след политическите промени при шофиране бях спрян за полицейска проверка. След като провери документите ми, полицаят погледна и видя Библии, които аз винаги карах в колата си. Тогава той се обърна към мен със следните думи. Цитирам дословно: „Абе, ти секта ли

220

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

си?“ Какво можех да отговоря на този не особено просветен по тази тема човечец! Погледнах го с доброта и обич и го попитах: „Господин полицай, знаете ли какво е секта?“ Той ми отговори: „Абе, я не знам какво е, ама е много опасно!“ Той не е виновен, че не знае. Друг носи вината за това невежество сред широката маса. Този полицай прояви голям интерес към Библията. Подарих му. Той ми благодари и ми каза: „Абе, щом подаряваш, хайде да подариш и на моя шеф.“ Тогава извика, колкото му глас държи: „Господин капита- а-а-н, ела да ти подарят Библия!“ Подарих и на неговия шеф. Има нещо трогателно в цялата тази история. След като получи Библията, този полицай помисли и за друг - за неговия шеф. За разлика от този полицай, ще спомена обаче и някои тъжни опитности в тази връзка: Първи случай: Неотдавна отидох в една православна църква. Предложих на свещеника Библии. Той отказа... Втори случай: В едно село на Софийска област предложихме Библии за учителите. Директорката, която е богослов и презвитера (съпруга на местния свещеник) отказа да приеме Библиите. Трети случай: При даряване на Библии в кметството на едно от селата около София присъстваше местният свещеник. Той на всеослушание заяви да не се приема Библията, тъй като тя е финансирана от западна държава и печатана в Китай. А те не били православни държави. Нямало значение, че Библията е издание на светия Синод на Българската православна църква. Било по-важно кой я финансира и къде се печата. Тогава негови енориаши му вдигнаха такъв скандал, че той се засрами и млъкна. Има и четвърти още по-странен случай: Преди години в едно телевизионно предаване по БНТ бяхме заедно с един висш духовник. Стана дума, че цялата своя дейност аз градя единствено на Библията. Не зная какво му стана, но като чу това, той изкрещя: „Библия! Библия! Стига с тази Библия!“ В предаването участваше и служител от Министерство на образованието. И двамата изпаднахме в недоумение от коментара на духовника. Христос казва за такива духовници: „Горко вам... задето затваряте Царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат (Мат. 23, 13). За разлика от споменатите трима духовници и директорката-богослов, които проявиха непонятна антипатия към Библията, ще спомена други четири много насърчителни примера: а) Преди около година получихме ТИР с хуманитарни помощи (храни, дрехи, лекарства и др.). Предложихме част от помощите на голям старчески дом близо до Монтана. След няколко часа ни отговориха: „Нашите

ПРИЧИНИТЕ

221

старци ни помолиха да ви кажем, че предпочитат да им дарите Библии, вместо хуманитарни помощи!“ Старците в този дом получиха освен желаните Библии и обилни хуманитарни дарения, дадени им лично от дарителите от Германия. б) Във връзка с това как се приема Библията от светската общественост в България, ще цитирам шест извадки от многото благодарствени писма: 1) Администрацията на президента на Република България: „...Силата на посланията на Библията побеждава времето и обединява хората по земята да четат и приемат Словото Господне, независимо на какъв език е написано“. 2) Република България – Народно събрание: „...Чрез щедрия си дар на великолепното православно издание на Библията Вие внесохте светлината на Божието Слово в душите и домовете ни.“ 3) Република България – Администрация на Министерски съвет: „...Вашите усилия са насочени Божието Слово да достигне до максимален брой хора. Вие успяхте да отпечатате и разпространите стотици хиляди броя на луксозните синодални Библии, което ние оценяваме като изключителен успех. Чрез Вас Библията достигна не само до обикновените хора, но и до множество общински администрации, парламента, президентството, правителството и др. ...Дарените от Вас Библии бяха предадени на новото българско правителство... и посрещнати с ентусиазъм от министрите, като лично министър-председателят подчерта важността на християнските добродетели в политическата дейност.“ 4) Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР: „...изразявам най-чистосърдечна благодарност за ценния духовен дар, който беше предоставен на всички ни... високо ценим и приветстваме работата, която вършите... за утвърждаване на добродетелите, залегнали в Библията – книгата на живота и ценностната система на християнството...Бъдете горди, че с дейността си предоставяте възможност Словото Божие да докосне повече души и сърца“. 5) Община Габрово – Кабинет на кмета: „...Днес повече от всякога имаме нужда да преоткрием Вечната книга като настолно четиво и да си припомним вградените в нея мъдрост и изконни истини. Вярвам, че ако по-често търсим упование в Бога, вършейки светските си дела, по-малко ще грешим и ще имаме повече повод да бъдем благодарни. Пожелавам на всички, които получават Библията, да имат повече вяра“. 6) Основно училище „Отец Паисий“ Асеновград: „Благодарим Ви за това, че във времето на повсеместна бездуховност на нашето общество, в дните на разпад на семейните

222

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ценности, на издигане на безумни кумири... Вие ни дарихте Книгата на книгите – Светото Божие слово – мъдрост непреходна, извор на духовно обновление, път към вечен живот. Ако по-често се замисляме, че животът след нашата телесна кончина продължава, това би изпълнило със смисъл и съдържание всяко наше деяние тук на земята. По-малко бихме размахвали скъсаната риза на нашата човешка правда и бихме търсили Божия мир и пълнота, която ни дава Божията любов. Благодаря Ви, че предоставихте на екипа, с който работя – Светата Библия и Вашите книги „Живот след смъртта“ и „Миналото, настоящето и бъдещето на човечеството според Библията.“ Желая на Вас и на всички, които направиха възможно това дарение, много здраве и успехи в благородното Ви начинание да водите хората към спасение. Нека Божията благодат е с Вас!“ Сравнявайки отношението на някои духовници и богослови към Библията с това на тези стари хора, както и вълнуващите благодарствени слова от цитираните институции, си спомням думите на Христа, казани на тогавашните духовни водачи: „Затова казвам ви, че Царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Мат. 21, 43). в) Веднага трябва обаче да добавя, че има много православни християни, с които сме разпространили и разпространяваме хиляди Библии и християнска литература. Осъществяването на това широкомащабно дело стана и става възможно чрез активното участие на вярващи и от трите големи християнски вероизповедания – евангелски християни, православни и католици, дори и от някои други религии (мохамедани, евреи и др.) както и представители на държавната и местна власт (правителство, кметства), училищата, университетите, представители на бизнеса, масмедиите и т.н. С особена любов и голяма активност участват в това мисионерско служение вярващи от различни евангелски църкви в България и чужбина. Всички тези хора са осъзнали и приели в сърцето си заповедта на Христа: „Идете и кажете!“ Това велико дело се оказа чудесно обединяващо звено между различно мислещи хора в нашата страна – никой от тези доброволни сътрудници не нарече другомислещия „сектант“, нито пък се отнесе с осъдителен дух към другия. Така се гради мост между вероизповедания, политика, бизнес, наука и образование. А това е най-добрата база за разбирателство и мир в дадена държава и предпоставка за духовен и социален подем.

ПРИЧИНИТЕ

223

Изказвам моята дълбока благодарност към тези мисионери от различните прослойки на нашето общество и поклон пред Всевишния, Който им дари любов към това най-велико служение! Моята благодарност излиза и извън границите на нашата страна, за да достигне онези, които правят възможно отпечатването, доставянето и разпространението на Словото Божие в нашата страна. г) От тази армия от хора с мисионерска душенагласа съм задължен да спомена изключителния жест на един от митрополитите на Църквата и член на Св. Синод, който по случай 80-тия си рожден ден, подари на гостите на юбилейното тържество по една Библия. А на мен митрополитът подари юбилейния сборник, посветен на неговата 80-годишнина със следното вълнуващо посвещение: На многоуважаемия г-н професор д-р Дечко Свиленов, нов апостол Христов на нашето време, с молитвени благопожелания и най-добри чувства на признателност. С благословение + Видински митрополит Дометиан. 11. 11. 2012, Видин. За мен е голяма чест да получа такова признание от висш духовник и член на Св. Синод на Българската православна църква. Във връзка с връчената ми дарителска грамота, митрополитът в присъствието на представители на Св. Синод, политиката, бизнеса и широката общественост оцени изключително високо разпространението на Библията в България. Продължавам с феномена „секта“. И днес някои наричат сектанти онези, които възлагат надеждата за своето спасение единствено на Иисуса Назорея, на Когото са чужди някои от обичаите, ритуалите и обредите, които хората са си създали или са ги приели от езичеството. Много по-сигурно е да възлагаш надеждата за спасението си на един всесилен и любещ Бог, отколкото на мнозина човеци или свещени предмети и действия.

224

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

А и освен това би било голяма обида за Този, на Когото възлагаш надеждата си, когато вижда, че освен на Него, ти се надяваш и се молиш и на други авторитети. Може би го правиш, за да бъдеш за всеки случай сигурен в спасението си или пък от уважение към тези авторитети. Но независимо каква е причината, това просто означава, че според теб Господ Иисус Христос не е в състояние Сам да извърши твоето спасение, та се налага да се търсят и други, които да помогнат на Христа, за да бъдеш спасен. Това означава на трето място, че ти се съмняваш в Христа и което е най-тъжното, че доверието ти към Него не е пълно. Познатата житейска максима „Колкото повече, толкова по-сигурно“ тук е абсолютно невалидна. Мнозина предпочитат посредник, застъпник или външни видими форми, чрез които да реализират връзката си с Бога. Знаем, че това се практикува, но Бог ни дава пълното право директно да контактуваме с Него и да Му се кланяме навсякъде „с дух и истина“ (Иоан 4, 24). А и Бог забранява да се надяваме на човек или на човешко творение: „Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек...“ (Иер. 15, 5). И още: „Проклет да е, който направи издялан или излят кумир, гнусота пред Господа, работа на художнически ръце...“ (Втор. 27, 15). Да вземем пример от апостолите и първите християни – те са се молили единствено и само на Небесния Отец в името на Господ Иисус Христос и чрез силата на Святия Дух. Разбира се, че първите християни са имали голямо уважение, почит и респект към апостолите, но никъде не се казва, че те са отправяли молитви към тях, било приживе, било след тяхната кончина. Естествено е да се възпоменават богоугодниците и църковните учители, което е част от канона при някои религии. Тези святи мъже и жени са изпълнили дълга си като Божий служители тук на земята и Бог ги е приел в „селенията на светиите“. Остава и ние да се поучим от тяхното дело и изпълним дълга си като християни, за да отидем във вечността при тях и да станем част от невястата Христова и граждани на новия Иерусалим. В Библията е казано какво да бъде отношението ни към богоугодниците: Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, ПОДРАЖАВАЙТЕ НА ВЯРАТА ИМ (Евр. 13, 7). Тук става дума за подражание на вярата им, а не на живота им, защото апостол Павел на друго място казва: „И ние сме подобострастни вам човеци...“ (Д.А. 14, 15). И той казва тези думи към онези, които ги смята-

ПРИЧИНИТЕ

225

ха за богове и искаха да им извършват жертвоприношения. В прочутата единадесета глава на Посланието до евреите авторът 18 пъти употребява израза „чрез (с) вяра“, което показва, че вярата определя поведението. Чрез вяра всички споменати личности станаха герои. Подражанието във вярата, от една страна, и живот според учението, от друга, точно и ясно ни показват как да изявяваме нашата почит към светите Божии люде. Това е най-висш израз на уважение и любов. Всичко друго крие сериозна опасност от нарушение на втората Божия заповед. За да проумеем по-добре истината за взаимоотношенията Бог-човек, ще дам един обикновен практически пример: Съпруга, която знае, че има заможен съпруг, го моли да й финансира екскурзия до Канарските острови. И разбира се, съпругът, който я обича, й обещава с радост, че ще поеме разноските. Но жената си казва: „Съпругът ми обеща, но не съм сигурна дали ще го изпълни. Нека за всеки случай да помоля и други двама-трима мъже, мой колеги, за да бъда сигурна, че ще отида на Канарските острови. Толкова ми се иска да бъда там!“ И моли тези мъже. Как ще се чувства съпругът, когато разбере това нещо? Нормално е да пламне ревността му и да се получат някои други последствия от тази история - в най-добрия случай тази съпруга никога няма да види Канарските острови. Съпругът е прав – никой няма право да споделя съпружеските взаимоотношения и любов с друг. Това е една свещена област в човешките взаимоотношения, където трето лице, дори и собствените деца нямат място. На много места в Стария Завет Бог оприличава взаимоотношенията Си със Своя народ с взаимоотношенията между съпруг и съпруга. „Както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой“ (Ис. 62, 5). Особено силно това е изразено при пророк Иеремия. Ето няколко стиха (Иер. 2-8 гл.): „Както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме израилев (3,20)... вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза... вие кадите Ваалу и ходите след други богове, които не познавате и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом... и казвате „спасени сме“, та занапред да вършите всички тия гнусотии (7,8-10)... щъркелът под небето знае своите определени времена... а Моят народ не знае Господните решения (8,7)... това произлиза от там, че Моят народ е глупав и не Ме познава (4,22)...Моят народ Ме забрави... напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха (2,30)... затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от

226

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

вас“ (4,8). Колко е голямо страданието на Бога и до каква степен Той е разочарован от Своя народ, личи от много силните и трудно разбираеми думи към пророка: „А ти не се моли за тоя народ...и не ходатайствай пред Мене, защото няма да те чуя“ (7,16). В Новия Завет Господ Иисус нарича Своята Църква „невяста“. Един добре функциониращ брак между мъж и жена се основава на любов, доверие, комуникация, всеотдайност и обща цел. Върху тази база се градят и взаимоотношенията между Христос и Неговите последователи. Знаем колко много пророк Иеремия трябваше да страда заради това смело прокламиране на истината – самотен и отхвърлен от всички, завършва живота си като пленник в Египет. Съдбата на апостолите беше мъченичество, а на св. Иоан Богослов – заточение на остров Патмос. Същото е било и в областта на науката. Учението на Галилео Галилей днес е основа на астрономията и други клонове на съвременната наука. Но по негово време то беше наречено еретическо, а Г. Галилей трябваше да страда. Научните твърдения на Джордано Бруно също се смятаха за еретически, заради което е изгорен жив. Това са страданията на мнозина от онези, които са се обявили срещу общоприетите норми на мислене и поведение на обществото и на имащите власт тогава. Тези хора бяха убедени в истината, за която трябваше да страдат и да заплатят скъпо. Но тази истина с течение на времето възтържествува и завладя света. Безкрайни са препирните в областта на религиите и то не само между религиозни и атеисти или друговерци, но и сред самите религиозни от една и съща религия. Инвестира се много време, сили, енергия и огромна доза безлюбие, да не кажа омраза, за да се установи кой крив и кой прав. Много често се забравя, че истината не е доктрина, учение или канон, а е личност и тази личност е Христос и Словото Божие: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан 14, 6); „Твоето слово е истина“ (Иоан 17, 17). Логиката е толкова проста: За да си носител на истината, ти трябва да си носител на Христос и на Божието Слово. Не си ли техен носител, ти не можеш да достигнеш Отца, т.е. Царството небесно. За съжаление допълнителният доктринален, ритуален и обреден „багаж“, с който религиозните са се натоварили през вековете, замъглява или закрива Истината, т.е. Христос и Неговото Слово. По този начин се игнорира напълно и молитвата на Христос за Неговите последователи, „да бъдат всички едно... да бъдат в пълно единство“ (Иоан 17, 22-23).

ПРИЧИНИТЕ

227

Каква бруталност! Именуват се християни, а не искат и да чуят за молитвата на Христос за тях. Може би те изобщо и не я знаят. Все едно две от децата на един баща да се бият непрекъснато помежду си, без да обръщат никакво внимание на молбите на баща им да се обичат и да живеят в мир и единство. Смятате ли, че тези деца обичат баща си? Едва ли! Така се създават бойни полета, на които двете враждуващи страни винаги са победени, а единственият победител е Сатаната. Пример - борбите между католици и протестанти в Северна Ирландия. Колко хубаво ще бъде, ако християните биха се обединили, но не по пътя на икуменизма, премълчаването и размиването на различията, а единствено на любовта и истината Христова и Неговото Слово. Какво е секта? В областта на християнството секта е лъжеучение, засягащо трите фундамента на вярата: 1) Лъжеучение относно Библията – отричане на божествения й произход, отнемане, добавяне, омаловажаване, актуализиране на Словото Божие с лични „откровения“, както и своеволни тълкувания, често водещи до дълбоки нравствени отстъпления; 2) Лъжеучения относно богочовешката същност на Господ Иисус Христос, като второ лице на Светата Троица и равнопоставянето Му с други небожествени авторитети на богопочитание; 3) Лъжеучения относно пътя за спасението на човека. Отрича се, че спасението е единствено по благодат чрез вяра в Господ Иисус, като се акцентира на добрите дела и доброто естество на човека. Библията учи, че добрите дела трябва да бъдат плод на вярата и да служат за прослава на Бога (Матей 5, 16). Освен тези три основни лъжеучения, сектите притежават и някои други характерни качества. Ето някои от тях: а) претендират, че единствени те притежават истината и освен чрез тях на друго място спасение няма; б) изолират последователите си от другите вероизповедания, като ги съветват да не контактуват с тях и отричат всичко тяхно, казвайки, че е грях да общуваш с друговерци; в) ръководителите изграждат култ към собствената си личност и проявяват властолюбиви качества, често комбинирани с безлюбие към иномислещите, което налагат и на своите последователи; г) полагат усилия да привличат и печелят привърженици от другите вероизповедания (т.н. прозелитизъм), не рядко с щедри материални обещания; д) развиват активна мисионерска дейност; е) финансовото облагодетелстване е много чест белег на сектите;

228

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Това са критериите, по които може да се познае дали дадено християнско изповедание е секта. Всички останали различия между вероизповеданията от ритуално-обреден, богослужебен или доктринален характер не биха могли да бъдат определящ показател, дали това вероизповедание е секта или не. Апостол Иоан Богослов съветва: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (1 Иоан 4, 1). Разбира се, не си заслужава дори да се говори за секти, които учат своите последователи да се самоубиват или извършват други ритуални действия, увреждащи здравето на човека. Многократно стана дума, че животът и здравето са дар от Бога. Те са изключителна ценност и никой няма право да злоупотребява със здравето или да отнема живота си. Библията осъжда това като грях. Преследването на целите при тези човеконенавистнически секти е обвито в религиозни мантии, за да облекчат в известна степен тяхното приемане. Достатъчно говорихме за разнобоя, взаимните обвинения и безлюбието между християнските вероизповедания. Много по-важен е обаче въпросът, какво свързва тези вероизповедания? Много са нещата, които ги свързват: 1) Христос е един за всички; всички вярват в един триединен Бог; 2) Божието Слово – Библията е една за всички; 3) Спасението във вечността е едно за всички; 4) Божията любов е една за всички; 5) Божията милост и прощението на греховене са едни за всички; 6) Заповедта на Спасителя да се обичаме един други е една за всички; 7) Божията воля да живеем според Неговите заповеди е една за всички; 8) Покаянието за извършен грях и Божието опрощение са едни за всички; 9) Всички вярват и очакват, че Христос ще дойде втори път; 10) Всички знаят, че този свят ще има край и белезите за този край вече хлопат на вратата; 11) Всички вярват, че в отвъдното има само две места – рай и ад; 12) Всички вярват, че има ангели и демони; 13) Всички знаят, че не сме ние тези, които ще съдим другите, а това право единствено принадлежи на Бога. Този списък мога да продължа с още много неща, които са общи за всички християнски вероизповедания. Този списък показва, че свързващото звено между вероизповеданията има божествен произход. И сега идваме до един непонятен парадокс, а именно, че свързващото, което има божествен произход, не надделява над разединяващото, което е дело человеческо, т.е. на религиозния човек. Все едно, че божественото е по-слабо от човешкото. Пълен парадокс, но за съжаление е факт. Това

ПРИЧИНИТЕ

229

показва само едно – че християнските вероизповедания са загубили много от божественото, като са го заменили с човешкото. В края на краищата причината е една: отдалечаването от фундамента на нашата вяра – Господ Иисус Христос и Неговото слово и заместването му с човешки авторитети и учения. От тук произлизат всички останали различия – доктринално-ритуални, фанатизъм и либерализъм, претенции за единствено притежание на истината, заместване на духовното с църковност и традиционализъм и т.н. Страхувам се да поставя въпроса дали тези различия някога могат да се преодолеят. Векове наред православната Църква се моли: „О мире всего мира, о благосостоянии светих Божии Церквеи и соединении их, Господу помолимся“. Ако към тази молитва се добавеше христоцентризъм, живот според Библията и малко любов към другите църкви, тогава бихме могли да се надяваме Бог да изпълни тази молитва. В противен случай ще си остане едно чудесно музикално изпълнение. Би било хубаво, ако всеки един християнин погледне себе си и се попита дали има нещо в неговия личен живот, което го отделя от Христос. И ако има, тогава няма никакви шансове за обединение както между отделните християни, така и между цели вероизповедания. Икуменизмът ще си остане само една политическа идея. 35) Неправилното възпитание в детската и ученическа възраст като източник на страдания Често чуваме да се казва в ежедневието за даден човек, че му „липсват първите седем години”. Това значи, че през тези години родителите не са имали правилен възпитателен подход при формирането на характера на детето. През последните десетилетия това се очерта като един от проблемите на обществото както на Изток, така и на Запад. Аз не искам да превъзнасям времето на моето детство, но трябва да спомена, че тогавашното поколение родители, без да са били големи педагози, са успели да инвестират в своето поколение ценностите, които те са притежавали. И те са реализирали това по един обикновен и непринуден начин, като са учили децата на трудолюбие, отговорност, пестеливост, ред, уважение към по-възрастните, послушание. Над всичко родителите са се стараели да предадат вярата в Бога на децата си както и традициите, свързани с вяра и национално самосъзнание. И всичко това тези хора са вършели преди всичко с личния си пример, което е и най-добрият педагогически подход.

230

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Днес нещата са доста по-различни. Младото поколение расте в атмосфера на презадоволеност, стълпотворение от какви ли не играчки, независимост, самостоятелност, всеобхватна ранна интеграция със света и изключителна медийна инвазия върху неукрепналия детски свят. Всичко това срива авторитета на родителя, който и без това няма много време да се занимава с децата, а ги предоставя на развлекателната индустрия, на телевизията и компютъра, както и на педагогическите методи на улицата и училището, които формират характера на детето такъв, какъвто е и светът днес. По този начин е програмирано мисленето на младия човек, което води и до съответен начин на поведение. Много от проблемите на необуздана слободия, егоизъм, детска престъпност, агресивност и малолетна криминалност, ранен секс, липса на респект и уважение към педагози, духовници и възрастни и т.н. се залагат още в първите седем години и носят горчиви плодове за поколения напред. При някои етнически групи тези процеси избуяват доста рано. Примерите в това отношение са много. Спомням си от семинарията, че един от нашите съученици беше доста даровито, но буйно момче. Поради някакво провинение семинарският изповедник и преподавател по благонравие му възложи едно странно наказание (епитимия) – да прави по няколко пъти на ден по 50 поклона пред някаква икона. И той го правеше, но очевидно много повече като фитнес, отколкото като метод за изправление. Ефектът от подобен вид педагогически подход се проявява по-късно. Чух, че от този човек не станало нито духовник, нито мирянин, нито монах, нито съпруг – опитвал от всичко по малко! Много от педагозите не знаят една обикновена и много проста истина – чрез обич, доброта и доверие може да се постигне много повече, отколкото със закани, наказания и други силови методи. Един подходящ пример потвърждава тази истина. От A. Kühner цитирам „Осуетеният банков обир“: Ръководителят на червените бригади във Флоренция (Италия) планирал добре подготвен банков обир. Двама от мафиотите, преоблечени като полицаи, застанали пред банката, двама други, въоръжени и с маски, трябвало да влязат в банката и оберат касите. Близо до банката чакал в предстартова позиция автомобил. А самият шеф на акцията – Фурбелоне застанал точно срещу банката като преоблечен просяк пред входа на една църква. Целият мафиотски екип чакал само сигнал от Фурбелоне за започване на акцията. Но секунди преди Фурбелоне да даде

ПРИЧИНИТЕ

231

сигнал, майка с малко момиченце за ръка влиза в църквата. Момиченцето, като видяло просяка, изтичало до него, дало му кифличката, която майката преди малко му купила, и го погледнала с изпълнени от радост и невинност детски очи. За миг Фурбелоне искал да се престори, че не вижда момичето. Но изпълнените с любов детски очи и добродушната постъпка на детето покорили напълно закоравелия престъпник. Той видял пред себе си човек, който го гледа с очи, изпълнени с обич. Вместо да даде сигнал за започване на акцията на банковия обир, терористът взел кифличката от засмяното детенце и заедно с него влязъл в църквата. Неговият живот на престъпник приключил... А ето и едно лично преживяване в това отношение: Имаме приятелско семейство. При посещенията ни се стараем да покажем със слово и на дело нашата вяра като християни. Нашето желание е те да проявят интерес към нашата вяра и живота ни според тази вяра. И така това все не се получаваше. Веднъж синът ни с внучетата посетиха това семейство. Когато седнали да обядват, голямото ни внуче (Даниел) казал на цялата компания: „Преди да започнем да се храним, аз ще се помоля за благословение на даровете, които Бог ни е дал.“ И се помолил. Тази молитва докоснала дълбоко сърцата на нашите приятели. С чистосърдечната молитва едно десетгодишно дете постигна това, което дядо му с ораторското си изкуство не можа да постигне за няколко години… Грешките във възпитанието в ранната и ученическа възраст не могат да се поправят по-късно нито с педагогически, нито с полицейски или юридически методи. Последствията, т.е. страданията се носят както от отделната личност, така и от цялото общество. При някои религиозни общности възпитанието на младото поколение се поема в известна степен от духовните институции (джамии, църкви, синагоги) в рамките на неделни училища, което е един добър метод за унаследяване на ценностите на съответна религия. Още по-добре би било въвеждането на вероучение в държавните училища, за което както родители, така и управляващи и църква би трябвало да имат грижата, но засега са длъжници на младото поколение. Относно силата на личния пример една кратка приказка от Братя Грим: Стар човек живеел със семейството на сина си. Тъй като бил доста немощен и ръцете му треперели, често трошел чини, чаши и разсипвал храната. Затова синът и снаха му му купили дървена паница, в която му давали да яде и го преместили да живее в стаичка близо до кокошарника. Снаха му непрекъснато му се карала. Един ден малкият му четири годишен

232

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

внук намерил някъде две дъски и ги донесъл в къщи. Баща му и майка му с почуда го попитали какво прави. „Когато порасна от тези дъски ще направя корито, в което да се храните, когато остареете.“ Бащата и майката разбрали посланието на малкото дете, прибрали отново дядото при тях в къщата и се хранели в кухнята заедно с него. 36) Предизвикателството може да бъде източник на страдание Бог е вложил в Своето биологично творение инстинкт за самосъхранение, което особено силно е изразено при човека. Това е стремеж за запазване на собственото здраве, живот, личност, талант и т.н. Съвсем нормално е човек, когато види опасност, или да бяга от нея, или да се старае да я преодолее. Това е естествено физиологично състояние на всеки жив организъм и в животинския свят от този биологичен закон отклонения няма. При човека обаче се срещат отклонения от инстинкта за самосъхранение, като се започне от работохолизма, самоизтезанието, самозапалванията, та се стигне до камикадзетата, които чрез самоубийствените атентати нанасят огромни поражения и стават източници на страдания на много народ. Хора, които не обръщат внимание на здравето си, също могат да бъдат причислени към тази категория. Най-честата причина за игнориране на вродения инстинкт за самосъхранение е протест или недоволство към създалите се обстоятелства в живота, патологично чувство за отмъщение, претоварване с най-различни ангажименти или пък от чисто религиозни подбуди, надявайки се на някакво въображаемо блаженство в отвъдното. Към тази категория могат да се отнесат и любителите на силни преживявания и емоции. Това са хора, които предприемат рискови неща не толкова от славолюбие, отколкото да реализират своя характер и амбиции. Така те се подлагат на риск, който може да завърши трагично или фатално, с което се програмират страданията на не малко други хора. Не са малко жертвите при мотоциклетните гонки, борбата с бикове, както и други налудничави действия, които спокойно биха могли да се диагностицират като мазохизъм. Това явление не е чуждо и сред християнските общности. В Америка например има църкви, в които духовниците по време на богослужение държат в ръцете си живи отровни змии, които пълзят по тях, увиват се около шията им и т.н. С тази ужасяваща атракция тези хора искат да демонстрират вярата си в думите на Библията от евангелието на Марк 16, 18:

ПРИЧИНИТЕ

233

„Ще хващат змии, и ако изпият нещо отровно няма да им навреди“. Това е пълно неразбиране на Словото Божие и се прави с една цел – печелене на привърженици, а не демонстрация на силна вяра. Доказателство за това е фактът, че много от изпълнителите на тези атракции са били хапани от змиите и са умирали пред очите на хората в църквите. Това показва, че тези неща имат цирков, а не духовен характер. Когато Сатаната предложи на Христос да скочи от храмовата стена, Христос не го направи, за да демонстрира верността на написаното в Псалом 90, 11-12, а отвърна на Сатаната: „Няма да изкусиш Господа, Бога твоего“ (Матей 4, 7). Този категоричен отговор на Христа показва, че това, което вършат тези американски духовници, е дело, с което те изкушават Бога. А това е грях. Понякога причина за самоизтезанието е слабата морална устойчивост срещу съблазните на света. Типичен пример в това отношение е класическата повест на Л. Толстой „Отец Сергии“, за която стана вече дума. Към такава крайност може да се спомене и един отшелник, който към оскъдната си вегетарианска храна винаги добавял силно горчиви треви, за да не изпитва удоволствие при храненето. Независимо от това, каква е причината, последствията засягат както самите извършители, така и широк кръг от други хора, имащи отношение към тях – семейство, съграждани, сънародници и др. 37) Неразумната инвестиция като източник на страдание Когато се говори за инвестиция, обикновено се има предвид финансова инвестиция. Хората инвестират пари в нещо, с цел да получат по-голяма възвращаемост, т.е. да спечелят. Разбира се, че това е нещо съвсем естествено, което и Библията насърчава (Мат. 25, 27). Христос хвали разумния слуга, който правилно постъпи с талантите, които господарят му даде. Но в света, а и в обикновения живот, има толкова различни финансови инвестиции, които стават източници на много страдания. Човек инвестира милиарди във въоръжението, за да донесе страдания и смърт на милиони. Човек инвестира твърде много в развлекателната индустрия, чрез която се погубват милиони човешки души. Човек инвестира в хранително-вкусовата индустрия и след това двойно повече в областта на здравеопазването, за да лекува това, което нездравословното хранене е причинило. С добро чувство родителите заделят и спестяват пари, за да облекчат материалното положение на децата си. Но когато Бог отзове тези родители, много често наследството става източник на неразбирателства, омраза и страдания.

234

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Има Църкви, които инвестират много средства, за да построят голяма, красива и многофункционална църковна сграда, параклис или молитвен дом, които остават след това полупразни. Държавата инвестира огромни средства в образователната система, а след това младите специалисти емигрират в чужбина. Ето, това са само някои добре познати примери на финансови инвестиции, които стават източник на страдания. Много други примери могат да се дадат. Но освен финанси, човек инвестира време, дарби, надежди в личности, проекти или начинания, които не винаги оправдават целите, за които са инвестирани. А това съответно води до разочарования и страдания. Всъщност животът на човека се състои от инвестиции в различни области на битието му. Често чуваме израза: „Аз толкова възлагах на него или на това, но нищо не излезе... Аз толкова време отделих... Толкова пари похарчих...Толкова дълго чаках... Така се надявах!“ и т.н. Ето го страданието! Човек инвестира за здравето си твърде много, но не винаги успява да го запази. След политическите промени станахме свидетели на запустели строителни обекти, които и досега на много места напомнят за огромните инвестиции от онова време. За да се предприеме дадена инвестиция, трябва да се имат предвид три основни неща: какъв интерес се преследва, има ли сигурност на инвестицията и каква е степента на очакваната възвращаемост. Такава трябва да бъде мотивацията за всяка инвестиция. Никой не би инвестирал, ако няма интерес, ако знае, че няма сигурност, и не очаква възвращаемост. Тогава страданието е сигурно. Стана известно, че след политическите промени 1989 г. много хора инвестираха в нововъзникнали банки, подлъгани от високите лихви. Банките фалираха и инвеститорите изгубиха всичко. Хората са имали интерес, очаквали са възвращаемост, но не са мислили върху сигурността. Разбира се, че има хора, които от чисто емоционална гледна точка инвестират, без много да размишляват върху трите споменати условия. Коя е добрата инвестиция? Някои смятат, че е добре да се инвестира в недвижим имот. Да, тук възможността, че след време цената му ще нарасне, е реална. Но също толкова е реална възможността, тя да падне. И така, няма сигурност. Други мислят, че е още по-добре да се инвестира в даден човек. Тук шансовете да има полза от инвестицията са значително по-големи. Сигурността ще е

ПРИЧИНИТЕ

235

много по-висока, ако тази личност притежава същата ценностна система, както и инвеститорът. Това значи и двамата да са вярващи християни. И тъй, добрата инвестиция е тази, при която аз добре си зная интереса, имам сигурност и очаквам високостепенна възвращаемост. Само при това положение страданията се изключват или ако се появят, то те се понасят с лекота предвид целта, поради която се инвестира. Какво казва Библията по този въпрос? Цитирам думите на Христос: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат (Мат. 6, 19-20). Защо тази инвестиция е най-добрата? Защото отговаря напълно и на трите условия: а) По-важен интерес от вечния живот не може да има. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Матей 16, 26); б) Сигурността при Бога е абсолютно гарантирана. По-голяма гаранция от Божията любов към човека няма; в) Най-добрата възвращаемост – инвестира се във временното, получава се вечното (2 Кор. 5, 1). Всички тези размишления имат значение, когато ние инвестираме в нещо. Но как стои въпросът, когато някой друг инвестира в нас? А това е неизбежно и едно от най-съществените неща от живота на всеки човек. Още с раждането във всеки от нас се инвестира. Човек идва напълно безпомощен в този свят и за своето оцеляване е 100% зависим от инвестицията на други. Човек си и отива нормално също безпомощен от този свят. Изключително важно е времето от раждането до началото, когато човек сам е способен и започне да инвестира: къде, какво, колко и как е инвестирано в човека през това време е от голямо значение за формирането на неговия характер. А това означава, че тези, които инвестират в човека, носят голяма отговорност. Това са родителите, училището, професионалната среда, обществото и т.н. Измежду тези много фактори, ще спомена само голямата отговорност на Църквата, която трябва да инвестира в хората. Тази инвестиция църквата може да реализира само по три начина: а) Чрез мисионерско служение; б) Чрез ритуално-обредно обслужване; в) Чрез бездействие. Тези три начина формират и лицето на Църквата, а плодовете ще проличат в тези, в които тя инвестира. Голяма е отговорността на човека, в когото се инвестира. Първото и най-същественото е, този човек да осъзнае кой е инвестирал и инвестира в

236

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

него, какво се инвестира и на трето място да търси начин да се отблагодари за това, което е направено за него. В такъв смисъл трябва да разбираме думите на Христа: „И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска“ (Мат. 12, 48). В противен случай човек попада под закона за компенсацията, който действа в живота и който е сходен с биологичния закон за обмяна на веществата. Тогава не бива да се учудваме, че някои на външен вид добри хора са подложени на различни страдания или болести, а други, не особено благочестиви – добруват. Зная, че някои веднага ще възразят, че този закон не винаги може да се прояви в обикновения живот. Да, така е. Но ние знаем, че с този живот нашето съществуване не приключва. Последната глава от нашето битие още не е написана. Тя ще се дописва в отвъдното. Това потвърждават думите на Авраам към богаташа: „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш“ (Лука 16, 25). Законът за компенсацията се проявява и на други места в Библията: Рахил беше обичана, а Лия – плодовита (Битие 29, 31). Същото се повтаря по-късно при Ана и Фенана (1 Цар. 1, 1-6). Нека добре да помним, че Бог е инвестирал в нас материални и духовни благословения, здраве, време и дарби, качества и способности, които положително при много други хора няма. Ами като хора, в които е инвестирано всичко това, ние носим и съответна отговорност и то не само от благодарност, но и по силата на закона за компенсацията и разбира се, не на последно място, за да си спестим някои от страданията, когато този закон влезе в сила. А освен това да бъдем предпазливи в преценката си за други, в които Бог вероято е инвестирал по-малко или повече отколкото в нас. Като автор се надявам тази книга да бъде една добра инвестиция в читателя. Доказателство за това ще бъде, ако тя му помогне да размишлява и евентуално да преосмисли важни неща относно смисъла и целта на живота и разбира се, да сподели и с други това, което е научил от книгата. 38) Информацията като източник на страдание Този източник на страдание е в пряка връзка с темата за инвестицията, по простата причина, че се инвестира това, което се знае. Но сама по себе си информацията като феномен е най-честият източник или на радост, или на страдание. Например получаваш информация, че твой близък след дълго пътуване е пристигнал благополучно на определената цел. Радваме се за това. Или пък звънва телефонът и получаваме тъжна информация за кончината

ПРИЧИНИТЕ

237

на наш близък. Тази информация става източник на страдание. През последните години престъпниците в България прилагат добре фукционираща стратегия – обаждат се по телефона и с преправен плачещ глас обикновено информират за автомобилна катастрофа, предлагайки си услугите за изход от създалата се ситуация ... разбира се, срещу добро заплащане. Мнозина са станали жертва на такива телефонни измами. Веднъж и на мен се случи същото. Като получих „страшната“ информация, отговорих спокойно: „Много добре! Благодаря!“. Измамникът не знаеше как да реагира, а само каза: „Е, как, та това не е добре!“ И повече не се обади. Много е важно как лекарят ще поднесе информацията на пациента за установената тежка диагноза. Тази информация може или да съкруши и отчае болния, или пък да активира неговите защитни сили и той да се справи със заболяването си. Масмедиите съществуват единствено благодарение на информационната индустрия, чрез която се залива обществото. Естествено е, че тази информация може да бъде добра и лоша, неподправена и цензурирана, истинска и лъжлива, пикантна, любопитна или безинтересна и т.н. А какво се влага в рекламната индустрия като нереална информация, това е отделно! Но каквато и да е тази информация, тя притежава едно добро качество – бързо се забравя. Имам познат, който страда от телевизиомания. Понякога го питам: „Какви бяха новините по телевизията?“ „Е, па не знам“ – е най-честият отговор. Проблемът е друг – злоупотреба с времето, за което стана вече дума. А злоупотребата с времето има своите последствия. Човекът представлява обект, който е под непрекъсната атака от найразлични информации. Самият човек също се интересува и получава информации. Огромната част от тези информации обаче бързо се забравят, други нямат отношение към ежедневието на човека. Редно е да се постави въпросът, по какъв критерий човек може да разграничава важните от маловажните, лошите от добрите информации? Отговорът е елементарен: информациите, които са с непреходен характер, имат отношение към ценностната система на човека и засягат неговото съществуване във вечността, трябва да имат приоритет пред всички останали информации. Думата Евангелие, преведена на български означава „добра вест“, т.е. добра информация. Това означава, че това е най-добрата информация, тъй като тя е непроменима и има отношение към вечността. Разбира се, тя ще изпълни своето предназначение, ако е пълна, неподправена и недопълвана с неща, които могат да я омаловажат. Тя може да е свързана с трудности

238

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

и страдания, но никога не разочарова, защото нейният Източник е Бог, Който дарява тази информация от любов към човека. 39) Страдания вследствие на разочарование Това е опитност в ежедневието на хората. Възлагат се надежди било на личности, било на дадено начинание. Инвестират се не само материални неща, но също интелектуална енергия, емоции и надежди. И когато всичко това не съответства на очакваното, страданията засягат мнозина. В дългогодишната ни хуманитарно-благотворителна дейност имаме твърде много преживявания в това отношение. Чрез швейцарска благотворителна организация преди години започнахме проект в малък град в България. Началото беше многообещаващо, но с течение на времето духовникът, който движеше проекта в този град, не оправда нашите очаквания. Заряза всичко и замина за Америка. Поради това проектът беше прекратен и огромните материални инвестиции бяха прехвърлени в гр. Крайова – Румъния. За повече от десет години проектът там изключително много се разрасна, като на стотици хора се осигуриха работни места, построиха се жилища за бездомни и бедни семейства, финансират се детски градини и училища, а на хиляди ежедневно се помага, за да могат да преживеят. Всичко това можеше да стане в България, но не стана. Разочарованието ни от този духовник беше голямо, а страданията и бедността на много хора в този град продължава и досега. Във връзка с тази тема се чуват понякога коментари от християни: „Разочарован съм, тъй като очаквах повече от Бога!“ Такива бих посъветвал да попитат себе си дали Бог не е разочарован от тях! Трябва добре да знаем, че Бог също страда, когато е разочарован от нас. А не трябва и да се забравя, че Бог има механизми, чрез които да ни покаже, че е разочарован от нас. Страданията са един от тези механизми. 40) Злоупотребата със сексуалността като източник на страдания Гастрономията и сексуалността са две области на човешкото битие, с които най-много се злоупотребява, благодарение на което стават източници на болести и страдания от най-различен характер. Това е така, защото тези две области са съставна част от човешкото съществуване – храната от раждането до смъртта, а сексуалността от пубертета до гроба. За тази злоупотреба досега стана на няколко места дума. Но тук конкретно ще спомена многото страдания от злоупотребата със сексуалността. Ако към

ПРИЧИНИТЕ

239

злоупотребата с храната и сексуалността се добавят алкохолът и цигарите, тогава от тези четири злини са загинали и загиват много повече хора, отколкото от всички войни, природни бедствия и епидемии, взети заедно през цялата човешка история. Доста подробно сме разгледали тази тема в книгата „Сексуалност и секс – какво учи Библията?“ (2008), която през последните пет години претърпя много издания както на български, така и на други езици. Във връзка с настоящата тема тук ще отговоря на следните четири въпроси: Първи въпрос: Какво значи злоупотреба със сексуалността? Две неща: А) Човешкият организъм се състои от различни системи – нервна, сърдечно-съдова, храносмилателна, дихателна, отделителна, полова и др. Всяка една от системите има строго специфично предназначение, което се изявява, когато тази система достигне зрялост и функционален капацитет. Преждевременното натоварване на дадена система е предизвикателство и води до заболяване и бързо износване. Не можем от едно малолетно дете да очакваме да стане световен шампион по бокс тежка категория. Това може да стане, когато достигне физическа зрялост и съответна подготовка. Не можем и на едно новородено бебе да му даваме да яде кюфтета или свински пържоли. Това може да се случи като порасне. Но до тогава храносмилателната му система трябва да се щади, за да оживее детето. Точно така е и с половата система. Тя има две строго специфични предназначения: а) Единството между мъж и жена в брака; Творецът е наредил: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Битие 2, 24); б) Биологична репродукция, т.е. раждане на деца. Преждевременното активиране и натоварване на половата система (преди достигане на полова зрялост) е предизвикателство и води до заболяване и бързо износване – признаци, които могат да се проявят покъсно. Психиатрията изобилства от случаи на душевни отклонения при хора, започнали рано сексуален живот. А да не говорим за останалите рискове – заразни и други заболявания, стерилитет, излъгани момичета, опропастени съдби. И тъй, предбрачната полова активност е медицински неоправдана и е свързана със здравословни рискове. Библията осъжда предбрачните сексуални взаимоотношения и ги нарича грях. А грехът рано или късно става източник на страдания.

240

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Б) Със сексуалността се злоупотребява, когато тя се практикува извън брака, т.е. не по предназначение на Твореца. Библията го нарича прелюбодеяние, което също е грях. Това наподобява, когато някой апарат се употребява не според инструкциите, които са дадени за него. Глупаво е да си купя хладилник и да кажа на съпругата си: „Купих нов хладилник. Хайде, слагай прането в него да видим как пере!“ Точно това прави човекът с половата система, когато тя не се използва по предназначение. Инструкцията кога и как да употребяваме половата система според нейното предназначение се намира в Библията. Всеки друг източник на информация ще доведе до злоупотреба. Втори въпрос: Какви са Последствията? Предбрачните, извънбрачните, свободните и безразборни сексуални взаимоотношения са един огромен източник на болести и страдания както за самия човек, така и за много други, включително и за цялото общество. Злоупотребата със сексуалността не е личен въпрос. Библията строго осъжда тази злоупотреба: „Който пък прелюбодейства с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това“ (Пр. 6, 32). А за сексуалните взаимоотношения при хомосексуалистите Библията повелява смърт и за двамата (Левит 20, 13). Няма скрит или евтин секс. Идва време, когато всичко ще стане явно, и за всичко ще трябва да се заплаща. Ако грехът не бъде опростен, страданието в отвъдното е вечно. Един мой приятел в Германия с голяма тъга сподели, че болната му от СПИН дъщеря била намерена пребита и мъртва в някаква пропаст в планината. Явно е, че тези, които е заразила, са си отмъстили по този брутален начин. Ето резултатът от злоупотребата със здравето. Тук свободата на личността и т.нар. права на човека нямат никаква стойност. По данни на националната статистика от 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18,5% през 1992 г. на 42% през 2001 г., на 56,1% през 2011 г. и на 57,4% през 2012 г. За 69,8% от новородените се знае кой е бащата, което показва, че те са родени от жена и мъж, които живеят в съжителство без брак. Библията нарича такова съжителство „грях“. Германците имат доста сполучлива дума за такова съжителство. Наричат го „див или дивашки брак“ (wilde Ehe), което напълно оправдава неговата същност. Съгласно обичайното право едно дете се счита за незаконородено, ако родителите не са сключили брак помежду си по време на раждането

ПРИЧИНИТЕ

241

на детето, независимо от това, че родителите са сключили брак по-късно. Според статистика от юли 2003 г. 84% от младите българи искат да живеят на семейни начала без брак. Има около двадесет болести, които се предават по полов път (венерически болести). Ще спомена само няколко думи за най-опасната и нелечима от тях – СПИН. Според националната потвърдителна лаборатория за СПИН се предполага, че между пет и седем хиляди българи са носители на вируса на заболяването, от които 70% са мъже. 87% заразяването става по полов път. Повече от 80% от момичетата и 84% от момчетата в Германия са имали сексуални контакти. През 2003 г. 6000 15-годишни момичета в Германия са правили аборти. Според полицейски експерти контактите на проститутки с клиенти в Германия са 80 милиона годишно. Броят на HIV-вирусоносителите в САЩ през последните години се е увеличил със 150% (един милион са носители на вируса), около един милион момичета между 14 и 18 години забременяват, като всяка трета бременност се прекъсва чрез аборт. СПИН-ът при 15 до 24-годишните в САЩ е шестата причина за смъртността; годишно заболяват 134,000 души от сифилис; годишно умират 6,000 жени от вируса HPV, който предизвиква рак на матката, а носители на същия вирус са 24 милиона американски жени. Според центъра за епидемиологичен контрол в САЩ 43 милиона американци са заразени с болест, преносима по сексуален път. Според статистика от 2005 г. е имало 44,000 болни от СПИН, от които са починали 23,500. По информация на Световната здравна организация (СЗО) в света има около 65 милиона болни от СПИН, починалите са над 20 милиона, а ежедневно се заразяват нови 13,000. С право СПИН-ът е наречен чумата на 20-и и 21-я век. Трети въпрос: Къде да търсим причината? Основната причина е отдалечаването на човека от Бога било по пътя на атеизма, или чрез мнима религиозност. Такъв е случаят с една от найскандалните християнски секти, наречена „Семейството“ или „Децата на Бога“, която доби печалната слава на международен публичен дом. Злоупотребата със сексуалността се реализира по многостранни начини – явна и скрита проституция, публични домове, хомосексуализъм и хомосексуални бракове, инцест, содомия, порнография, еротична индустрия, търговия с хора, педофилия. Затова допринасят и някои социални, обществено-политически и икономически фактори като бедност, войни,

242

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

сексуално възпитание, ролята на еволюционната теория, невежество и неграмотност, права на човека, либерализация на обществото и религиите, игнориране границите на човешките свободи, престъпност, наркомания, алкохолизъм, деградация на ценностната система, либерализация на предбрачния секс още от ученическата скамейка, егоизъм, поругаване достойнството на жената, консуматорско поведение, разпадане на семейството, прелюбодейство, разводи, бездействие и безотговорност на религиозните институции, двойствен живот на християните и т.н. Големият парадокс Всички споменати фактори за болестите и страданията, причинени от злоупотреба на сексуалността, са добре познати на човека. Но вместо да се бори срещу тях, този човек ги толерира, узаконява проституцията и хомосексуалността, въвежда извратеното сексуално възпитание в образователната система. И което е още по-страшно, този човек не си поставя въпроса, как да се справи с тези ужасяващи страдания, причинени от злоупотребата със сексуалността. Той търпеливо си живее и умира с тези страдания. И в това се състои големият и непонятен парадокс – човек вижда своята диагноза, доброволно страда и съзнателно допринася за ескалацията на страданията. Това се казва сексуална психопатия. А колко се инвестира в тази многолика и пагубна индустрия, това е неизчислимо! Четвърти въпрос: Лечението В медицината има едно неписано правило, което гласи: установяването на причината и правилната диагноза означава 50% осъществено лечение. В нашия случай този израз няма особена стойност, защото човекът не иска да приеме истинската причина, не е съгласен с така поставената диагноза и прави всичко възможно да продължава да си страда. При такова едно трагично състояние на нещата, Бог има само един метод да помогне на човека, а именно, да реализира закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание. Така и става – Бог лекува сексоманията чрез страдание. Ако болният не приеме това лечение, тогава ще страда във вечността. 41) Състраданието като източник на страдание Състраданието е универсален феномен, срещащ се както при всеки нормално развит човек, така дори и в животинския свят. Действеното

ПРИЧИНИТЕ

243

състрадание е емоционално обосновано действие, предизвикано от чужда болка или страдание. Това показва и значението на самата дума – „страдам заедно с другия“. Съчувствието е емоция, а състраданието – действие. Има голяма разлика между двете. Състраданието е действие, което се стреми да облекчи страданието. Състраданието се изразява по различни начини – наставлява, утешава, ободрява, грижи се, лишава се и т.н. Източник на състраданието са симпатията, алтруизма и любовта към другия, а практическият израз са милосърдието и добротворството. Повечето от религиите проповядват, че състраданието е една голяма добродетел. Все пак при много от религиите не може да се осъществи преходът между теоретичното състрадание, т.е. това, което се проповядва, и състраданието на дело. Библията учи, че първоизточникът на състраданието е Бог. От любов Бог-Отец извърши най-великото добро дело, като даде единственото и най-скъпото, което имаше – Своя Син Господ Иисус Христос, за да страда на кръста за страдащия човек. „Той взе върху си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис. 53, 4). Състраданието се изразява в голямо страдание. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви заповядвам“ (Иоан 15, 13-14). Това е върховна изява на Божествена любов, изразена в действено и креативно състрадание. Всемогъщият, Всесилният, Властелинът над цялата Вселена вижда твоето страдание, казва ти, че те обича, нарича те приятел и поема твоето страдание. БОГ СТРАДА ЗА ЧОВЕКА! Върховен израз на състраданието е заместителното страдание, за което вече стана дума. Това е най-великото дело и кулминацията на човешката история. Бог страда и днес за човека, когато този човек отхвърля своя Творец или Го замества с други божества и авторитети, на които робува. Както Иисус плака за Йерусалим някога, така Той плаче и днес за хората, които Го не приемат, и се радва на всяка една душа, която се покайва и Го приема за свой Господ и Спасител. Много пъти Господ Иисус показа на дело състрадание към страдащия човек. Многото изцеления са плод на Неговата любов и състрадание към страдащите, на които даряваше не само телесно здраве, но и им казваше: „Чедо, прощават ти се греховете“ (Марк 2, 5) или „недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Иоан 5, 14). А на една жена, която спаси от явна смърт, каза: „Иди си и недей вече греши“ (Иоан 8, 11). Друг път Той тъжи заедно с плачещите за Неговия приятел Лазар (Иоан 11, 33). Изклю-

244

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

чително състрадание се съдържа в думите на Спасителя към началника на синагогата Иаир, чиято дъщеря лежеше на смъртен одър: „Не бой се, само вярвай и спасена ще бъде“ (Лука 8, 50). Иисус съзря болката на родителя за страдащото дете, Той видя състраданието на бащата и отговори на това състрадание. Иаир повярва и прие тези думи, и след това видя възкресението на детето си – резултат от състрадание на дело. Първо повярва и след това видя. При мнозина е обратното – първо искат да видят и след това да повярват. Така беше и с един от учениците на Христа (Иоан 20, 25). Всичко това показва, че истинското състрадание е неделимо от грижата за спасението на човека. В противен случай е чиста благотворителност - нещо, което прави и Червеният кръст. Разбира се, че милосърдието е много благородно нещо, но ако то не е придружено с душегрижие, то си остава чисто хуманитарно дело. Много често състраданието е сляпо към греха на страдащия. Страданието за погиващите души е велик израз на любов и състрадание. То може да се върши и без материални изражения. Пророк Иезекиил страдаше и плачеше за своя народ и затова се нарича „плачещия пророк“. Поради това голямо състрадание Бог във видение му показа какво представлява този народ – огромно поле, пълно със сухи мъртвешки кости. Бог му каза как тези сухи мъртви кости могат да оживеят: „Сухи кости! Чуйте словото Господне!... ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете... и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ“ (Иез. 37, 4-6). Следствие на атеистичния комунистически режим нашата страна се превърна в едно огромно поле, пълно с духовни мъртъвци. И Бог показа единствения път, чрез който тези мъртъвци могат да оживеят. Това е Божието Слово и Неговият Дух. И през изминалите 20 години Божието Слово достигна нашия народ и продължава да се разпространява. Посято е и продължава да се сее. Чрез проповядваното от Иеремия Слово „тези кости оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение“ (10), защото Божието обещание е: „Моето Слово, което излиза из устата Ми, не се връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го пратил“ (Ис. 55, 11). Това обещание на Бога е валидно и днес, защото това е Божие дело, а Бог не върши напразни неща. Самият факт, че Той дарява отворени врати за Словото Си, показва, че това, което се върши, е според Неговата воля. На някои Божии люде Той показа, че гради ХРАМ в нашата страна. А една поговорка казва, че където Бог гради храм, сатаната започва да

ПРИЧИНИТЕ

245

гради параклис. Това е съпротивата и страданието, които са плод на любовта и състраданието. Ние имаме някои опитности от личности и институции, на които не се харесваше в началото разпространението на Словото Божие и които сториха не малко да спрат това дело. Но сигурното е, че борбата е Божия и това, което Той е започнал, ще продължава да го върши и завърши (Фил. 1, 6), защото то е Негово дело и никой не може да го разруши (Д.А. 5, 39). Но това велико дело се нуждае от любовта и молитвената подкрепа на всички християни. Те трябва да имат състрадание за погиващите, които не са малко. Най-добрият начин за реализация на това състрадание е тези погиващи духовно хора да бъдат достигнати с ценностите на християнската вяра – Божието Слово и личния живот според това Слово на тези, които го изповядват. Неотдавна по медиите се вдигна голям шум във връзка с малтретирането на едно куче. Собственикът беше осъден. Би било хубаво, ако защитниците на животните и медиите всеки ден вдигат шум за онези хора, които грехът жестоко малтретира. В тази връзка една интересна история, станала в малко село. Изгубило се малко момченце и цялото село се вдигнало да го търси – по полето, в гората и къде ли още не. Детето било намерено. Минали години... Това момченце пораснало, но се пропило, станало алкохолик и престъпник. Разпродал бащин имот и се скитал пиян без дом по улиците. Никой от селото не проявил интерес към духовно пропадналия човек. За малкото дете хората проявили състрадание, но от възрастния духовен мъртвец никой не се интересувал - пълно равнодушие и престъпна незаинтересованост, включително и от духовника на селото. Някои отъждествяват състраданието със съжаление или съболезнование, които са просто словесни етикети и в които обикновено се влага малко любезност и никакво съпричастие. В Библията има примери, че състраданието не е безгранично. Сам Бог не проявява състрадание към Своя народ, когато той многократно Го изоставяше и се отдаваше на идолопоклонство. Тогава чрез пророка Си Бог изразява мъката си така: „Няма да пощадя, няма да помилвам и не ще пожаля да ги изтребя“ (Иер. 13, 14). Бог е състрадателен, но Той е и справедлив. Би било несправедливо да се проявява състрадание към някого, който съзнателно и постоянно се подлага на самоизтезание и самоунищожение (пушачи, блудници, алкохолици) и то по простата причина, че самият страдащ не желае състрадание.

246

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

За един твърде интересен случай на страдание поради състрадание говори Библията: жената на Пилат Понтийски моли съпруга си: „не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него“ (Матей 27, 19). Какво е било страданието на Клавдия Прокула, ние не знаем. Това, което знаем е, че тя по-късно става християнка и завършва живота си мъченически. Действителността е пълна с хора, които страдат и покой нямат от страданието на техни близки, сродници или роднини. Преди време присъствах на погребение на млад човек. Бащата плачеше над ковчега на сина си: „Аз трябваше да си отида от този свят вместо теб, сине...“ Оставаме безмълвни към такава една гледка! Ето го голямото страдание, резултат от състрадание. Най-голямото състрадание е да гледаш страданието на твой сродник или близък. А ако това е дете, то тогава страданието е неописуемо. Слушал съм хора да се молят след сторен от тях грях: Господи, прости греха ми и нека последствията за този грях да нося аз лично, а не моето потомство! Това са големи думи! Състраданието за деца и внуци е много по-болезнено, отколкото личното страдание. Двата задължителни въпроса Това са някои от причините за болестите и страданията. Два основни извода трябва да си направи човек, когато се запознае с тези причини: 1) Когато човек е болен или страдащ – първото, което трябва да се направи, е да се потърси кой от тези източници е причина за страданието. Може би страдащият ще намери в някой от тези източници причината или причините за своето страдание. И когато това стане, страдащият трябва да направи всичко възможно да преодолее тази причина (напр. цигари, алкохол и др.), както и да предприеме всичко, за да се освободи от страданието. А ако е забелязал, че с поведението си е извършил грях, то е задължен да помоли Бога за прошка. Така страдащият ще има яснота относно въпроса „защо“. Следващото, което трябва да се направи, е да се отговори на въпроса „какво Бог иска да ми каже с това страдание?“ Този въпрос има изключително значение, ако човек е родител, защото с живота си той може да програмира страдания и за бъдещите си поколения. Трябва да мислим за поколението си! Ако не сторим това, то ние сме егоисти и поддръжници на девиза „след нас и потоп“.

ПРИЧИНИТЕ

247

2) И на второ място може би мнозина ще трябва да се попитат: „И как така, че аз все още съм здрав…?“ Този въпрос трябва да насочи човека най напред към великата милост Божия, и след това обезателно да си намери отговор на въпроса: „Господи, защо си ми дарил здравето, и какво искаш да сторя с него за Твоето дело тук на земята?“

ПРИЧИНИТЕ: комплекс от фактори От приведените библейски примери и цитати, както и от всичко, казано до тук, трябва да се направи един изключително важен извод, че причината за болестите и страданията е комплекс от фактори, които могат да бъдат представени по следния начин: І група 1) Основната причина е първородният грях, който действа по силата на закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание както в общ, така и в индивидуален аспект. Има съществена разлика между причина и причинител. 2) Законът за биологично-духовната наследственост. 3) Човекът е част от световното семейство, поради което той е подчинен на социалните закони на обществото. Дейността на едни може да бъде причина за страдания на други. Свободната воля на човека има голямо значение за произхода на страданията. ІІ група 4) Бог допуска страданията или като изпитание или като следствие на греха, тъй като грехът е несъвместим с Божията праведност и святост. Бог не наказва човека поради омраза или отмъщение, а от любов към него допуска действието на закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание. 5) Бог гледа на болестите и страданията от позицията на вечността на човека. 6) Господ притежава абсолютен суверенитет в отношението си към човека.

248

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ІІІ група 7) Страдания, които не се дължат на грях или пък страдащият не може да установи зависимост между неосъзнат грях и самото страдание. Така изглежда комплексната причина за болестите и страданията, която може да бъде обобщена накратко в три отделни точки: 1) Причини от страна на човека – грехът, социалният статус и наследственият закон. 2) Ненарушимата Божия праведност и святост, суверенитет, както и Божията любов. 3) Причини, нямащи връзка с определен грях или пък са в зависимост от несъзнат личен грях. Комплексният характер на причината за болестите и страданията предполага и многообразието на техните причинители. Така се формира триединството: причина-причинител-страдание. Трябва да търсим изход от това положение, затова си и поставяме въпроса относно лечението.

ЛЕЧЕНИЕТО

249

ЛЕЧЕНИЕТО.

КОЕ Е РАЗУМНОТО ЛЕЧЕНИЕ? Медицината учи, че животът на човека и неговото здраве са в абсолютна зависимост от връзката му с околната среда, от която той получава всичко необходимо за своето съществуване. В нея се отдават отпадните продукти от жизнените процеси на организма. Нарушеното отношение с околната среда води до тежки болестни процеси. Смъртта не е нищо друго освен прекъсване на връзката (разделение) на човека с околната среда. Библията учи, че най-същественото от основния комплекс от причини за болестите и страданията е нарушеното отношение на човека към Бога както в глобален, така и в индивидуален аспект. Това нарушено отношение се нарича грях. За да можем по-добре да разберем кое е разумното лечение на болното от греха човечество с неговите последствия - страданията, ще направя паралел (сравнение) между лечението на един болен зъб (зъбен гранулом), от една страна, и лечението на греха и неговите последствия (страданията) като тежко заболяване на човечеството, от друга. При лечението на тези две заболявания има твърде много общи неща. И тъй, как се лекува болния зъб? Причината за зъбния гранулом е бактериален процес, който под формата на гнойно възпалително огнище се развива в корена на зъба и води до много силни болки, които карат страдащия да отиде на зъболекар. Лечението е елементарно – зъболекарят с бормашината трябва да достигне до грануломното огнище, да премахне гнойната материя заедно с бактериите. Той стърже до тогава, докато стигне до здравата тъкан, след което третира инфекциозното огнище със съответни антибактериални и противовъзпалителни средства. Целият този процес е придружен от страшни болки, особено преди години, когато нямаше болкоуспокояващи местни упойки. Изпитал съм го сам, когато бях дете. Ако не се предприеме това много болезнено лечение, то след време зъбът загива и ще трябва да бъде изваден, което също не е безболезнено. Когато започне лечението, зъболекарят върши своята високо квалифицирана работа, без особено много да се съобразява колко силни са болките. Пациентът може да си вика от болка колкото си ще, но зъболекарят продължава с бормашината – докога? Докато стигне до гранулома. Защо? За да го премахне.

250

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Ще отбележим пет много важни неща във връзка с лечението на болния зъб: 1) Поради силните болки пациентът трябва да отиде на зъболекар, за да се подложи на още по-силни болки – това е болката от лечението. И той отива доброволно. Никой не го кара освен болката и желанието му да оздравее. Но пациентът трябва да отиде при точния лекар. Той трябва да отиде при зъболекар, а не при гинеколог или психиатър. 2) И когато се подложи на лечение, пациентът не прави упрек на зъболекаря за силните болки. Защо? Защото знае, че с цената на тези болки, той ще оздравее. И отгоре на всичко той си плаща за тези болки... и то не малко пари! 3) Зъболекарят не причинява болки на пациента от омраза или отмъщение или затова, че му доставя удоволствие. Той прави това, първо, като професионално задължение и второ, от любов към пациента, а и не се съобразява с това, че пациентът страда. 4) И тъй, има ли смисъл болката от лечението? Да, и то много дълбок смисъл: да се премахне болката от гранулома и да се възстанови здравето. И когато това се постигне, и едната и другата болка се забравят. 5) И на края – това, което е направил зъболекарят, е единственото разумно лечение, което той е провел на пациента. Гигантският гранулом Нека сега да направим паралел между зъбния гранулом, от една страна, с греха, болките и страданията в света, от друга. Споменатите по-горе ужаси в света (атентати, убийства, престъпления и т.н.), както и духовно-моралната разруха на човечеството, бихме могли метафорично да оприличим на един гигантски гранулом, от който човечеството страда. И човечеството вижда това свое страдание и иска да се отърве от него. Различните политически системи в хода на историята са прилагали различни средства за лечение на този обществен гранулом – политически, социални, юридически, образователни, трудово-възпитателни, религиозни, полицейски, културно-просветни и т.н. Това са опити на човека сам да се справи с този огромен проблем, или с други думи казано – пациентът със зъбобол сам да започне да си лекува гранулома. Оказва се, че всички тези мерки не са нищо друго освен, както вече беше споменато, залепен лейкопласт на гнояща рана. Не се постигат осезаеми резултати. Напротив, в много отношения този огромен гранулом се задълбочава и се разраства. Всичко това показва нещо много важно: самолечението е неразумно, а и е невъзможно. Защо това е така?

ЛЕЧЕНИЕТО

251

Две са причините: 1) Човечеството не знае или по-скоро не иска да знае точната причина за своето страдание. А има и такива, които търсят причината в Бога. 2) Не са намерили правилния метод за лечение. Самолечението чрез религия, хуманизъм и филантропия се оказва безрезултатно. Библията учи, че ние имаме един любящ, милостив, състрадателен, справедлив и търпелив Бог, Който не се радва на страданието и смъртта на венеца на Своето творение – човека, а иска той да бъде жив и да се радва на общението със своя Творец. Бог вижда състоянието на духовноморална нищета, в което човек се намира, и Той се намесва, за да избави човека от това пагубно състояние, разбира се, ако човекът желае това. Бог иска да лекува този „гигантски гранулом“, от който страда човечеството. Защо Бог го лекува? Сам Бог дава отговора: „Аз не искам смъртта на умиращия, казва Бог; обърнете се – и живейте!“ (Йез. 18, 32). И на друго място: „Бог иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ ( 1 Тим. 2, 4). Как Бог лекува?

252

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Густав Дюре - Разпятието на Христос

ЛЕЧЕНИЕТО

253

Стратегията на Бога е изразена в двата златни стиха на Библията: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. (И. 3, 16)

Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. (И. 14, 6)

На първо място в тези стихове става дума за мотивацията: Бог казва защо иска да помогне на човека да излезе от духовно-нравствената разруха и нейните последствия – страданията. Отговорът е: защото го обича и човек сам не може да се справи с този проблем. Няма по-добра мотивация за каквото и да било от любовта, проявена към някой безпомощен. На второ място, Бог показва как на практика реализира тази помощ. Това, което Бог прави, до голяма степен наподобява на дейността на зъболекаря при лечението на гранулома. Нека да съпоставим тези два „терапевтични подхода“, да видим по какво си приличат и по какво се различават, за да разберем по-добре същността на Божието дело за спасението на човека. 1) За да започне зъболекарят лечението, пациентът трябва да отиде при него и да му каже, че го боли зъб. От дистанция лечение на зъбобол не става. За да започне Бог лечението на човешкото страдание, страдащият човек трябва най-напред да разбере, че страда, след това да отиде при Бога и да потърси помощ от него. 2) Най-напред зъболекарят поставя на пациента различни въпроси относно зъбобола. Това се нарича анамнеза. Анамнезата включва въпроси като: от кога, кой зъб и т.н. Тези въпроси до голяма степен могат да насочат лекаря към правилната диагноза и лечение. За да може Бог да започне лечението на дошлия при Него страдащ човек, той трябва да чуе от пациента какво му е оплакването. За това първият въпрос, който Бог поставя, е: „Какво ти е отношението към Мен, твоя Бог, твоя Лекар?“ Отговорът се нарича признание и изповед. 3) След това зъболекарят провежда различни изследвания (рентгенови снимки, кръвни изследвания, алергични тестове и т.н.) и установява, че причината за зъбобола е гранулом в корена на зъба.

254

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Бог няма нужда да прави допълнителни изследвания, тъй като Той много добре знае каква е причината. Тя е отдалечаването на човека от Бога, водещо до пълната духовно-морална деградация с нейните различни прояви на едно многолико страдание, за които по-горе стана дума или изразено с една дума, това се казва грях. 4) След като се постави диагнозата, започва лечението. Зъболекарят започва да дълбае с бормашината, за да стигне гранулома. И като го достигне, продължава с бормашината да го чисти. Това е нещо изключително болезнено. След като го изчисти, той слага дезинфекционни и противовъзпалителни средства, което също не е безболезнено. И така, успешното лечение на болката се постига чрез временно причиняване на още по-силни болки. Как Бог лекува духовно-моралната разруха на човека? За да премахне този страшен гранулом, Бог използва също „бормашина“, разбира се, не такава като на зъболекаря. Каква е тя? Бормашината на зъболекаря е средството, с което той достига гноящото огнище. И всеки друг лекар специалист (хирург, интернист и т.н.) се нуждае от инструменти, за да извърши своята диагностично-терапевтична дейност. Бог също използва различни средства и инструменти, за да достигне до гноящата рана на това човечество. Какви са тези инструменти? Ще отговоря с думите на Библията: Няколко стихове от книгата „Левит“ 26 гл. - „Ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще отслабнат очите и ще се измъчи душата, и ще сеете семето си напразно, и вашите врагове ще го ядат“ (16); „ще паднете в ръцете на врага“ (25); „ще ядете и няма да бъдете сити“ (26); „Градовете ви ще обърна на пустиня“ (31); „Вас пък ще разпилея между народите; земята ви ще бъде пуста, и градовете ви – разорени“ (33); „И ще пратя върху вас глад и люти зверове, които ще те лишат от деца; и мор и кръв ще мине през тебе, и ще напратя меч върху тебе; Аз, Господ изрекох това“ (Иез. 5, 17); „Затова тъй казва Господ Бог: ще пусна силен вятър в гнева Си, и ще ливне проливен дъжд в яростта Ми, и каменна градушка в яда Ми за изтреба“ (Иез. 13, 13); „И ще напратя върху тях меч, глад и мор, докле не ги изтребя от земята, която дадох тям и на отците им“ (Иер. 24, 10); „Защото Аз те ударих с неприятелски удари, жестоко наказание за многото твои беззакония“ (Иер. 30, 14); „И ще ви върна ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници – голямата Ми войска, която пратих срещу

ЛЕЧЕНИЕТО

255

вас“ (Иоил, 2, 25); „Аз зле ще те поразя с опустошение“ (Михей 6, 13); Христос потвърждава тези думи: „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Матей 23, 38); „Господ Саваот ще те посети с гръм и трус... с буря и вихър, и с пламък от всепояждащ огън“ (Ис. 29, 6); „Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?“ (Амос 3, 6); „Аз ще пратя върху вас проклятие ... Аз ще ви направя презрени“ (Мал. 2, 2/9). Кулминацията на всички тези страдания ще достигне във времето преди Второто идване на Господ Иисус на земята, когато ще настане такава „голяма скръб, какво не е била открай свят досега, и няма да бъде“, което евангелист Матей описва в 24-та глава: „боеве и вести за войни... ще въстане народ против народ... ще има глад, мор и трусове... слънцето ще потъмнее... звездите ще изпадат от небето... силите небесни ще се разклатят.“ Ето го Божия инструментариум, средствата, методите (т.е. „зъболекарската бормашина“), с които Господ иска да достигне до гноящата рана на човечеството. Защо? За да започне да лекува духовно-нравственото падение и страданието на това човечество. Виждаме, че целият този „инструментариум“ на Бога включва доста болезнени и не особено приятни неща (болести и болестотворни причинители, войни, безплодие, разорения, глад, зверове, инсекти, насекоми, епидемии, мор, геноцид, природни бедствия, опустошения, обстоятелства в живота и т.н.), чрез които БОГ ГОВОРИ НА ЧОВЕКА. Чрез тези „инструменти“ Бог не отмъщава, а предупреждава, не наказва, а просто говори на човека. В това се състои смисълът на страданията – те „говорят“! Какво говорят? Те задължават човека да замени въпроса „защо“ с въпроса „за какво“, „с каква цел“ „какво иска Бог да ми каже с тази ситуация.“ Те подтикват човека да се поинтересува какво следва след неговата биологична смърт. Средствата на Бога са насочени както към отделни личности, така и срещу едно цяло общество, град или народ. Безспорно в това общество има добри и праведни хора, които също понасят тези страдания. Изключение е в Библията, когато Бог отделя праведните, за да не страдат заедно с грешниците (случаят с Лот, Битие 19). Друг е въпросът, дали днешният цивилизован човек вярва и приема на сериозно всичко това. Мнозина си мислят, че това, което се случва на човека, е просто дело на природата, на болестотворни причинители, на

256

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

изгладнели зверове, на войнолюбци, на социални взаимоотношения, на злонамерени хора, на примитивен живот, на липса на хигиена, на силикозни мини, на унищожена природа и т.н. Но очевидно мисловните и духовни способности на днешния човек са така ограничени, помрачени и толкова повредени, че той забелязва само директния причинител на това голямо зло, но не и истинската причина, която е скрита зад този причинител. Частите на този четиристранен процес са: причина, изпълнител, инструмент и цел. При зъболечението причината са бактериите, лечителят е зъболекарят, инструментът е бормашината и целта е оздравяването. В стратегията на Бога причината е грехът (т.е. нарушеният Божий закон от човека), лечителят е Бог, инструментът са страданията, целта е спасението на душата. Лечителят реализира всичко това по силата на причинно-следствената зависимост, поради Своята абсолютна праведност и безграничната Си любов към човека. Допускайки страданията, така да се каже, Бог поема и отговорността за тяхната реализация (Амос 3, 6). Защо? Правилният отговор - от любов към човека и по силата на закона. Безсилието на човека и отговорът на Бога Бог вижда, че човек със собствени сили не може да се справи нито с причината, нито нейните последствия - духовно-нравствената си разруха и страданията. И затова Той предлага изход от тази ситуация, като Той Сам поема върху Себе Си тази разруха и тези страдания. И така идваме до следващата стъпка в стратегията на Бога: „Отдаде Своя единороден Син.“ Господ Иисус Христос поема разрухата, болестите и страданията (Ис. 53 гл.) на човечеството. Как става това? За да се справи Бог с духовно-моралната разруха и страданията, Той трябва да се справи най-напред с причината за тях, т.е. с греха. Точно това върши и зъболекарят: за да отстрани болката, той се насочва към причината, т.е. към гранулома с гнойните причинители – бактериите. Отстраняването на причината и болката се осъществява чрез по-силна болка. Точно това стана на Голгота.

ЛЕЧЕНИЕТО

257

ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА КРЪСТА Драмата на кръста може да се представи в най-кратка форма по следния начин: Бог Отец изпраща Своя Син да поеме върху Себе Си болестите, страданията, смъртта и причината за тях – греха. Чрез послушанието Си Христос изпълнява волята на Своя Отец. Изпълнението на това грандиозно дело е свързано с ужасяващи и неописуеми страдания, които Христос понася. В световно известния филм на Мел Гибсън „Страстите Христови“ е показана една малка част от страданията на Спасителя. Най-тежкото страдание на Божия Син са трите часа на Кръста (между 12 и 15 часа на Велики петък), когато Той е отделен от Своя Отец. Това е времето, когато Иисус трябва да понесе неописуемото проклятие на нашите грехове върху Себе Си. В тези три часа е събран целият ад, който ние заслужаваме; в тях се е излял върху Христос целият гняв на Бога срещу всичките наши прегрешения. Всичко това Той понася Сам. Защо трябваше да понесе това най-голямо страдание – отделянето от Своя Отец? Тъй като Бог е свят, Той не може да си затвори очите пред греха. Точно обратното, Той трябва да го накаже. Господ Иисус няма никакъв собствен грях, но поема вината за нашите грехове върху Себе Си. Когато Бог като съдия поглежда от небесата и вижда нашите грехове върху безгрешния ни Заместител, Той оттегля от Сина Си Своята любов. Това е причината, за да извика Иисус „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?“ (Матей 27, 46). Тук на кръста Божията святост се разкрива по уникален начин, трудно понятен за човешкия разум. Когато Бог-Отец гледа от небето и вижда Своя Син да носи нашите грехове, Той отвръща поглед от Него. Тези три часа са времето на тъмнината по цялата земя (Матей 27, 45), на раздялата на Светата Троица (Матей 27, 46), на победата над греха и смъртта с думите: „СВЪРШИ СЕ“! (Иоан 19, 30). Какво се свърши? Унищожаването на смъртта и нейната причина – грехът (1 Кор. 15, 56). Чрез великото дело на Кръста Христос извоюва нашия достъп до Бог-Отец. Как да разберем по-добре какво стана на кръста и в гроба? Ще използвам отново примера със зъболечението и ще отбележа следните три основни момента: 1) Зъболекарят унищожава с бормашината гнойнобактериалното огнище в корена на зъба, което е причината за болките, които са силни. Христос поема върху Себе Си греха, който е причината за страданието и болестите.

258

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

2) При много инфекциозни заболявания причинителят (вируси, бактерии, паразити) водят до смъртта на болния. Но заедно със смъртта на болния, умират и самите те, и техните токсини. Същото стана и на Кръста: със смъртта Си Христос унищожи причинителя (греха), неговите последствия, т.е. токсините (страданията и смъртта), давайки на човека възможност да се бори срещу вродената наклонност и предразположение към грях. Това е същността на заместителните и изкупителни страдания на Христа на кръста. 3) Излекуваният пациент се чувства като нов човек, радостен, щастлив, без болки. Възкресеният Христос имаше ново тяло, различно от тялото, което страдаше – тяло, което не беше подчинено на законите на тленната материя, тяло - без болки и безсмъртно. „Свърши се“ и „Той възкръсна“ са най-великите думи, които някога човечеството е слушало. Какво означават тези думи? Ще отговоря с четири примера: Първи пример: В далечния Ориент преди много години живеели двама братя. По-възрастният брат бил вярващ и благочестив човек, а по-младият - престъпник. Случило се така, че престъпникът извършил убийство и полицията започнала да го преследва. С оцапани от кръв дрехи той дошъл вкъщи и казал на брат си, че е извършил убийство и полицията го преследва, като го помолил да го скрие в къщата. Брат му казал да свали оцапаните с кръв дрехи, да облече чисти и да се скрие. Така и направили. По-големият брат облякъл дрехите на престъпника. След малко пристигнала полицията. Видели по-големият брат с опръсканата с кръв дреха. „Ето го! Хванахме го“, казали те. Арестували го и го хвърлили в затвора. След известно време го осъдили на смърт. И така по-големият брат заплатил с живота си за престъплението на по-малкия си брат. Символиката и поуката: Точно това стори и Христос за нас, хората. Ние заслужавахме смъртната присъда и вечната смърт. Облече изцапаната с грехове моя дреха, на кръста Той пое нашето наказание, умря за греховете ни, възкръсна и е готов да ни дари вечен живот. Решението дали да приемем този вечен живот е наше. Втори пример: През 1793 г., по време на политическия терор във Франция млад мъж на име Тибод бил арестуван, осъден на смърт и хвърлен в затвора. Малко преди изпълнение на присъдата неговият баща го посетил в затвора. През цялата нощ бащата окуражавал и утешавал сина си. Изтощеният младеж заспал дълбоко. На сутринта вратата на килията се

ЛЕЧЕНИЕТО

259

отворила и се чул глас: „Тибод!“ Бащата отговорил „Аз съм“. Бил изведен от килията и след минута екзекутиран. Когато младият мъж се събудил, видял празната килия и отворената врата. Веднага излязъл и отишъл в управлението на затвора и се представил: „Аз съм Тибод“. „Тибод…?“ отговорил учудено управителят. „Невъзможно! Тази сутрин Тибод беше екзекутиран. Заминавайте си. Правосъдието не ви познава.“ Младият мъж разбрал, че от любов към него баща му е бил екзекутиран вместо него. Символиката и поуката: Точно това направи Бог за нас, хората. Ние бяхме затворници в тъмницата на греха, осъдени на смърт и чакащи изпълнението на присъдата. Тогава Господ Иисус Христос ни посети в тъмницата (Мат. 25, 36), утеши ни, предложи ни покаяние, след което понесе наказанието за нашия грях. Трети пример: През август 1941 г. от нацисткия концентрационен лагер в Аушвиц избягал един от арестуваните. Вбесен от яд, ръководителят на лагера изкарал всички концлагеристи на плаца и започнал да вика на случаен принцип номера на арестантите, които трябвало да бъдат ликвидирани за назидание на останалите. Между извиканите попаднал млад поляк на име Франк Гайовничек. Излизайки напред, започнал да плаче и да крещи от страх. Тогава от строените редици излязъл един възрастен човек, застанал до ужасения поляк и казал на началника на лагера: „Аз съм католически свещеник. Моля Ви, освободете този млад мъж. Той има жена и три деца.“ Началникът бил поразен от тази постъпка на свещеника и изпълнил неговото желание. Отец Максимилиан Колбе отишъл на смърт вместо младия поляк, който бил спасен и по-късно се завърнал при семейството си. На 10 октомври 1982 г. Негово Светейшество Папа Йоан Павел Втори канонизира отец Максимилиан Мария Колбе за светец на католическата църква с думите на Христос: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15, 13). Символиката и поуката: Поради нашия грях ние бяхме осъдени на вечна смърт. Тогава Иисус застана до нас и помоли Своя Отец Той да отиде на смърт вместо нас. И Неговият Отец прие тази велика жертва, която Господ Иисус стори на Голгота за нас. Четвърти пример: Преди много години живял един цар, който се славел със своята изключителна справедливост. Той имал син, когото много обичал. Царският син имал приятел, с когото били така дълбоко свързани, че се чувствали като родни братя. Този приятел извършил тежко

260

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

престъпление, бил хвърлен в затвора и осъден на смърт. Царският син посещавал ежедневно приятеля си в затвора, утешавал го и му обещал да говори с царя за помилване. Така и направил. Когато царят чул молбата на сина си, дълбоко се наскърбил и казал: „И аз много бих желал да помилвам този твой приятел. Но нямам право да извърша нещо, което ще навреди на справедливостта, с която се слави нашето царство по цял свят“. Царският син разбрал мъката на баща си и си отишъл дълбоко натъжен. Но след няколко дни отишъл отново при царя и казал на баща си: „Татко, аз намерих разрешение, как да освободим от отговорност и смърт моя приятел!“ Царят се учудил и попитал: „Как?“ Царският син отговорил: „Като отида на смърт аз вместо него!“ Великата жертва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви заповядам... нарекох ви приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си“ (Иоан 15, 13-15). Хората са си създали безброй езически божества, на които се кланят и принасят жертви. Нито едно от всички тези божества не нарича човеците „приятели“ по простата причина, че такива божества не съществуват. Само единственият и истински Бог на християните нарича тези, които вярват в Него и живеят според Неговите заповеди, „свои приятели“ и се жертва за тях. Това е Господ Иисус Христос. Библията учи, че човек не е в състояние сам да се освободи от греха и наказанието за него – страданието тук и във вечността. Не е възможно нито чрез заместителна човешка жертва, нито чрез филантропия (добротворство), нито чрез жертвоприношения (Евр. 10, 4). Това добре знаеха и хората по времето на Христа: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“ (Марк 2, 7). Единственото решение беше Бог Отец да наложи наказанието за нашия грях върху Своя Син – Христос. И Той го направи. На кръста Той пое греховете на цялото човечество върху себе Си. Той бе наказан от Своя Отец заради нас човеците. Как? Като понесе греха, страданията и смъртта вместо човеците. „Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме... и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни“ (Ис. 53, 5-6). Историята на човечеството познава две най-големи събития: – грехопадението в Едемската градина; – спасението на човека чрез жертвата на Христа на Голгота.

ЛЕЧЕНИЕТО

261

Тези две събития са определили хода на цялата човешка история. Дали хората ги приемат или не, това е друг въпрос. Реалностите и последствията от грехопадението и промените в историята след Голгота са на лице. Библията учи, че нашето спасение се осъществява чрез вяра и дела според тази вяра. Цитирам св. Василий Велики: „Нито едно дело не може да бъде извършено както трябва без благочестива вяра в Христа. За извършване на добродетелта трябва да се съединят и човешкото усилие, и помощта, идваща свише, заради вярата“. Христос казва, че целта на добрите дела е да се прослави нашия Небесен Отец (Матей 5, 16). Св. Игнатий Брянчанинов пише, че „всички добри немощни човешки дела, низхождали в ада, са заменени с едно могъщо добро дело: вярата в Господа наш Иисус Христос... Живата вяра в Христа е дело и то толкова всеобхватно дело Божие, че чрез него напълно се извършва спасението“. Цитирам Блажени Августин: „Никой не постига спасение и вечен живот освен този, който има за глава Христа, а да има за глава Христа, може само този, който се намира в тялото Му, което е Църквата“... Онзи, който не е сред членовете Христови, не може да има истинско спасение“ (Цитатите са от книгата на архимандрит Лазар Абашидзе „Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин“, Тавор Прес, София). Делото на кръста метафорично може да се представи по следния начин с цитат от С. Попов: Една майка събира гъби в гората. Оставила е бебето си под едно дърво. То сладко спи на чистия въздух. Майката се връща с гъбите и тихо доближава рожбата си. Но с ужас вижда, че една змия пълзи към детето. Какво според вас ще направи майката? Ще отиде да погали змията ли? О, не! Като лъвица тя ще се хвърли да я убие и прогони. Ето Божият гняв против греха, който прати Господ Иисус на кръста. Всъщност какво представлява спасението? А) Това е освобождаване от чувството за вина, от наказанието за грях и от властта на Сатаната. Б) Чрез спасението се възстановява помирението и общението с Бога. В) Така християнинът става част от тялото Христово – Църквата, и гражданин на небето. Словото казва, че вярващият християнин няма постоянен град тук в този свят, а търси бъдещият (Евр. 13, 14). Защо спасението стана възможно единствено и само чрез Господ Иисус Христос? Защото Той е Божий Син и като такъв е единствената и уникална личност в човешката история. Тук е мястото да споменем някои от уникалните

262

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

качества на личността и делото на Христос. Това ще ни даде възможност да разберем по-лесно спасителното дело, което Той извърши на Голгота. Освен това ще добием и твърдата увереност на Кого възлагаме надеждата си за вечния живот, на Кого можем да се доверим и чрез силата на Кого можем да разчитаме в сегашния ни живот и разбира се, без да се срамуваме да покажем на света Кой е авторитетът на нашата вяра, както ап. Павел пише: „Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ“ (Рим. 1, 16). А това означава още, че нямаме право да добавяме други авторитети към вярата си.

ЛЕЧЕНИЕТО

263

УНИКАЛНОСТ на ЛИЧНОСТТА и ДЕЛОТО на ИИСУС ХРИСТОС Ще започна с някои исторически сведения за личността и делото на Христос по простата причина, че в близкото комунистическо минало се смяташе, че Христос бил митическа личност. А и днес има не малко безразсъдни люде, които мислят същото. Какво казват историците и политиците? 1) Известният историк Йосиф Флавий: „По това време живееше Иисус, един мъдър човек, доколкото можеше да бъде наречен човек. Той вършеше невероятни дела...“; Плиний Млади: „Християните имат обичаи да се събират в определени дни и отдават почит на Христос като на Бог; пеят песни и чрез клетва се задължават да не вършат престъпления, кражба, грабеж, прелюбодеяние, да не лъжат, да не нарушават дадена дума“; Публий Лентул – управител на Юдея в писмо до римския император пише: „Тук живее един човек, който се радва на голяма репутация – Иисус Христос. Народът го нарича пророк на истината, а неговите ученици твърдят, че Той е Син Божий...всеки ден се мълви за извършени от него чудеса. Чрез една дума Той дава здраве на болните и живот на мъртвите...Този Човек не е причинил никога някакво зло някому...“; В писмо Пилат Лентулос, римски управител на Иудея, се казва: „Тук в Иудея се намира един човек, обкичен с много добродетели, който нарича себе си Иисус Христос. Чужденците го считат за пророк, а неговите последователи го почитат като син на Безсмъртния Бог. Въздига мъртви, лекува всички болести само с една дума и чрез възлагането на ръцете си... Неговата умереност и неговият ум са превъзходни и най-после той, чрез голямата си хубост и чрез божествените си съвършенства, надминава всеки човек“; Особено интересно е писмото на съпругата на Пилат Понтийски – Клавдия Прокула, която дава историческа информация за Христа. Клавдия става християнка и умира като мъченица за вярата си. В тези исторически свидетелства личат ясно някои уникални качества на Христа: Той е повече от човек – почита се като Бог; променя начина на мислене и поведение на последователите Си; пророк на истината; Син Божий; върши чудеса – лекува болни, възкресява мъртви; притежава съвършен морален облик; 2) За сравнително кратко време Неговото учение проникна и завладя тогавашния цивилизован свят, а днес е разпространено по всички кътчета на света. И това стана и става не чрез силата на меча и терора, а чрез силата на любовта, личното убеждение и дове-

264

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

рието; 3) Предлага съвършена и ненадмината ценностна система; 4) Неговото раждане беше предсказано (над 300 пророчества); 5) Светът очакваше да се роди такава личност, защото страдаше от един проблем, който той сам не можеше да си разреши – проблема с греха; 6) Той се роди не според биологичните закони на живота. Притежателят на богатствата на целия свят живя в бедност; 7) Уникални са Неговото рождение, живот, учение, възкресение, възнесение и дело; 8) На 25 места в Новия Завет се казва, че Христос е Син Божий; Той Сам заявява, че е Божият Син и е дошъл да донесе истината; 9) Истината, която Христос донесе, може да бъде възприемана, понасяна и асимилирана от разума и сърцето и представя Бога на понятен за човеците език; 10) Оказва огромна духовна сила над човешката личност; 11) Има власт над природните закони; 12) Ненадмината мъдрост, праведност, справедливост, милосърдие, обич, безкомпромисност, смирение, скромност, както и послушание и подчинение към Този, Който Го е изпратил; 13) Безгранична морална мощ и нравствено съвършенство; 14) Единствена личност в света, родена и живяла без грях; 15) Единствената личност, Която може да прощава грехове; 16) Уникално съчетание на богочовешка същност в една личност; 17) Единственият, Който е казал: „Аз съм пътят и Истината и Животът“; 18) Велик и ненадминат в словата Си, оставени като най-съкровено завещание на човечеството и преведени на повече от 4000 езици, наречия и диалекти по цял свят; 19) Той никога нищо не написа, но за Него са написани повече книги, отколкото за когото и да било другиго в човешката история; Той нямаше богословско образование, но познаваше Закона съвършено; 20) Иисус е несравним в делата Си, които са толкова необикновени, чудни и уникални – те са чудеса; 21) Абсолютна хармония между думи и дела, което единствено е възможно, когато се говори истината и се преследва велика цел, отнасяща се за цялото човечество; 22) Като Богочовек прие образ на слуга и служеше на хората; 23) Той не правеше разлика между хората, а се отнасяше към бедни и богати, умни и неучени, болни и здрави, приятели и врагове с обич и внимание; 24) С Неговото рождение човешката история се раздели на два периода – преди и след Неговото раждане; 25) Прокламира любов към враговете и неотмъстителност; на кръста Той се молеше за мъчителите Си; 26) Най-великият страдалец в човешката история, защото като Богочовек Той страда за другите, за целия свят; Неговото страдание и гонение започна още от рождението Му; 27) Неговото дело и учение имат пряко отношение към смисъла и

ЛЕЧЕНИЕТО

265

целта на живота на човека, като Христос показа единствения път за истинското богопознание и начина, как да се постигне крайната цел на човека – спасението на душата; 28) Той прокламира великата истина, че мирът с Бога е пътят за постигане на мир между хората, любовта е пътят, как да се печелят враговете, и остави златното правило, как да се живее в хармония с всички: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6, 31); 29) Той бичува злото, дистанцира се от него, мрази греха и обича грешника, за когото Той е дошъл в този свят; 30) Христос познава характера на човека и вижда помислите на хората; 31) Уникален е характерът на духовното общество, което Христос създаде и което Той вече две хиляди години гради чрез Своите последователи. Неговата Църква не познава граници, етноси, възраст, пол, раса, образование, социално положение. Той я нарича „Моята Църква“ и обеща да живее във всички, които са приели да са част от тази „свята, вселенска и апостолска Църква“. Целта на Църквата е да разпространява Христовото благовестие, да призовава към покаяние, да има живо общение между нейните членове и да демонстрира на дело Христовата любов и мир, които Той завеща на Своите последователи. Тя е Неговото Царство и представителство тук на земята и е призвана да печели души, които да се спасяват. Христос е главата и единствен фундамент на Църквата (1 Кор. 3, 9-11); Той е избрал и посветил в служение учителите на Църквата, които с божествена мъдрост, вярно и точно да предават Неговото учение – Светата Библия; 32) Уникално и необхватно е влиянието на Христос в човешката култура и хода на историята, изкуството, културата, литературата, архитектурата. Най-великите произведения на човешкия гений в една или друга степен са свързани с личността и делото на Христос; 33) Премахването на робството и социалната дискриминация се дължи на учението на Христос; 34) Учението на Христос промени коренно положението на жената и детето в обществото и семейството. Библейското християнство прокламира равноправието в брака, създаден между мъж и жена; 35) Христос е съвършен и ненадминат борец за социална правда – грижата за бедните, слабите, болните, победените, онеправданите; 36) Християнството донесе милосърдието и благотворителността в света. Ето защо емблемата на най-голямата благотворителна организация в света е кръст; 37) Христос показа как може да се постигне истинската свобода на човека – не по политически път, а чрез познание на истината (Иоан 8, 32); 38) Уникално е преклонението пред личността

266

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на Христа на създателите на културното и научно наследство – Пастьор, Нютон, Иван Павлов, Леонардо да Винчи и много други; 39) Христос даде най-доброто средство за борба на човека срещу неговите вечни врагове – грях, страдание, смърт и съд; 40) Учението на Христа е съвършено, неизменно, вечно и достатъчно за спасението на човека. Към него не трябва да се прибавя или отнема нищо; 41) Уникални са обещанията на Христос към тези, които ще Го следват: ще ги направи ловци на човеци, изпраща ги като овце посред вълци, обещава да бъде с тях през всички дни, да получат от Отца всичко, което просят в името на Христа, Той ще им даде мъдрост да защитят вярата си (Матей 10, 19-20) и т.н. Той е приготвил за ония, които Го обичат и му служат, неща, които „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало“ (1 Кор. 2, 9). И най-голямото обещание – вечния живот (1 Иоан 2, 25); Тези Негови последователи знаят, че те не са „галените деца на Бога“, а ще трябва да минат през много страдания; 42) Христос даде уникално определение на понятието „вечен живот“ (Иоан 17, 3) и показа начина, по който той може да се достигне: покаяние-новорождение-вяра и живот според тази вяра. Вечния живот е притежание на Христос в сърцето на човека (1 Иоан 4, 12); 43) От мнозина Христос беше мразен, преследван, гонен и обвиняван, някога и сега, но същевременно Същият Христос от милиони бе обичан, обсипван с вяра и доверие и в Негово име даваха живота си хиляди. Достатъчно е да прочетем известната книга на Хенрих Сенкевич „Quo Vadis“, за да се убедим в мотивацията и саможертвата на хилядите мъченици, които в името на Христа с усмивка и песен посрещаха смъртта на римските арени. Християнството е дало най-много мъченици в света; 44) Христос не основа училище, но в Негово име са създадени хиляди училища, а последователите Му са милиарди; 45) Христос не беше архитект, но в Негова чест са изградени хиляди величествени храмове и катедрали; 46) Христос не беше музикант, но чрез учението и личността Си е вдъхновявал най-великите композитори в света; 47) Христос не беше художник и литератор, но най-великите творби на световното изкуство и литература са свързани с Неговия живот и дело. Достатъчно е да споменем три имена от световната класика: гения Леонардо да Винчи, генерал Луис Уолес и писателя Хенрих Сенкевич. „Тайната вечеря“, „Бен Хур“ и „Quo Vadis“ ще вдъхновяват милиони с учението и делото на Галилеянина от Назарет; 48) Христос не беше генерал, но Неговите войници наброяват милиони и дават живота си за своя Пълководец, защото дисциплината тук не е

ЛЕЧЕНИЕТО

267

основана на заповеди и команди, а на любов; 49) Христос приема човека такъв какъвто е, но след срещата си с Него, Той не иска този човек да остане такъв, какъвто е бил преди; Той настоява за радикално решение „с Него“ или „против Него“. За Него е неприемлива някаква си мъглява религиозност, примесена със светски житейски елементи; 50) Уникално качество на Спасителя е, че Той се идентифицира със Своите последователи, като ги нарича приятели и братя; Той кани и призовава Своите гонители и прави от тях най-велики мисионери (Д.А. 9); 51) Христос повдига завесата на отвъдното и представя реалностите на задгробния свят, предоставяйки на човека свободата да избира къде иска да бъде във вечността; 52) Христос дава възможност на Своите последователи лично в молитва да комуникират с Него и да споделят с Него всичко онова, което ги вълнува; Той хлопа на вратата на сърцето на всеки човек и чака да Му бъде отворено, за да влезе; И когато влезе, Той дава право „всички свои грижи Нему да възложат“ (1 Петр. 5, 7); 53) Възкресението е найвеликото и уникално събитие в човешката история; 54) Христос донесе на човечеството ново познание за Бога. Той разкри истинската същност на Бога: БОГ Е ЛЮБОВ (1 Иоан 4, 8); Той каза, какво трябва да бъде нашето богопочитание: „Бог е Дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина“ (Иоан 4, 24); 55) Христос показа каква е и истинската същност на човека, и огромния проблем, който човек сам никога не може да разреши – греха и последствията от него; 56) Уникално е, че Христос дава винаги шанс на неуспелия или падналия да стане отново. Той казва: „Хвърли мрежите отново за ловитба“ (Лука 5, 4-5); 57) Чрез идването на Христос настъпи най-голямото разделение в света: последователи и противници на Христа. В тази книга посочвам кои са противниците на Христа и как те се борят срещу Него; 58) Днес в света има 1600 различни християнски религии, общества и вероизповедания, които се различават по много показатели. Но има едно, което е общо за всички – личността и учението на Христос, Който е свързващото звено между тях; Христос е свързващото звено и между човека и Бог Отец; 59) Уникален е фактът, че за малкото време от 33 години, през които Христос живя на земята, извърши в пълнота и съвършенство делото, за което беше изпратен. Той каза на кръста: „Свърши се!“ (Иоан 19, 30); 60) Уникално е учението на Христа за края на света. В забележителната 24 глава в Евангелието на Матей, Христос показва белезите, по които можем да познаем свършека на света, т.нар. „белези на последното време“.

268

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

В книжката „Минало, настояще и бъдеще на човечеството според Библията“ аз представям в обобщена форма десет от тези белези. 61) Библията учи, че Христос е незаменим с какъвто и да било друг авторитет в делото за спасението на човека. Св. Апостол Петър смело и достойно свидетелства пред религиозните водачи: „В никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Д.А. 4, 11-12); 62) Уникално е, че Господ Иисус Христос в Своето могъщество и неограничена сила и власт иска да употреби Своите последователи, които да изпрати в света като Свои представители и чрез тях да се изяви на човеците. Има ли по-велика чест за човека да бъде поканен и призван от Твореца на Вселената като Негов представител в този свят! Той се обръща към Своите Си и им казва: „Идете... Аз съм с вас!“ (Матей 28, 20). Едни приемат и отиват. Други си мълчат и си посещават от време на време храмовете. Трети Го отхвърлят; 63) Уникален е фактът относно мнението на света за Христос. Едни Го смятат просто като една от многото известни личности в света; други – като основател на най-голямата религия в света; трети – като велик реформатор във всички области на обществения живот. Някои религии Го приемат като един от пророците на Бога; в някои от християнските религии Христос е един от многото авторитети на равнопоставено богопочитание; евреите Го приемат като обикновен човек с особени претенции или пък за един от възкръсналите стари пророци; други вярват, че Той е централната личност в Библията. Явно е, че всички тези мнения за Христа не отговарят на истинската Негова същност; затова и Христос пита учениците Си: „А вие за кого Ме мислите?“ Единствено истинският отговор дава Сам Бог Отец чрез Симон Петър: „Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“ (Матей 16, 16); 64) Изключително пъстроцветна е картината от хора, които по различен начин приемат идването на Христос в този свят. Ето само няколко примера: Мария, майката Иисусова, когато чу от Ангел Гавриил, че Христос чрез нея ще дойде в света, каза: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1, 38); Когато пастирите на полето чуха благата вест за раждането на Христос, си казаха: „Да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ“ (Лука 2, 15); мъдреците от Изток изминаха разстоянието от 1,260 км., отивайки при Богомладенеца, поклониха Му се и Му поднесоха дарове (Матей 2, 11); цар Ирод и духовенството се смутиха (Матей 2, 3); младенците във Витлеем и околностите станаха първите мъченици на християнството

ЛЕЧЕНИЕТО

269

(Матей 2, 16); Сатаната – царят на този свят, още от самото начало искаше да Го унищожи и Го преследваше до Неговата смърт на кръста; старецът Симеон прие Иисуса в обятията си и Го благослови (Лука 2, 28); Иоан Кръстител, когато за първи път срещна Иисуса, каза на народа: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света“ (Иоан 1, 29); Апостолите оставиха всичко и тръгнаха след Христа; Никодим чу за Христа и отиде да Го попита как се отива в Царството небесно (Иоан, 3, 1); самарянката чу посланието на Христа и занесе това благовестие на съгражданите си (Иоан 4, 28); Египет и Назарет дадоха гостоприемство на Младенеца-Христос (Матей 2, 14); Бог-Отец приветства при кръщението Своя Син с думите: „Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!“ А малко по-късно при преображението добавя: “Него слушайте“ (Матей 3, 17 и 17, 5); римските императори искаха да унищожат последователите на Христос; средновековната инквизиция нямаше нужда от Христос и изпращаше на кладата онези, които Го обичаха; великите реформатори възстановиха авторитета на Спасителя; комунистите отрекоха Неговото съществуване и пращаха в концентрационни лагери онези, които вярваха в Него; днешните християнски религии добавиха към божествения авторитет на Христа безброй човешки и какви ли не веществени авторитети, на които се кланят и отдават богопочитание наравно с Христа; други пък либерализираха учението и делото на Христос; а християнският свят посреща Рождението на Спасителя с богато приготвени трапези, размяна на подаръци, пищни тържества, процъфтяваща търговия, спектакуларни богослужения, скъпи екскурзии в чужбина, замяна на „Рождество Христово“ с „Коледа“ и т.н. Светът ползва предимствата на този празник, но не се интересува от причината за него. Статистиката показва, че огромен процент от хората не знаят какво се е случило на този ден. Защо споменавам многото имена и всички тези неща? За да може уважаемият читател да си отговори на въпроса, как той посреща идването на Христос и към коя от тези личности или събития той може да се причисли? Правилният отговор има отношение към вечността на човека. Ето, така светът посрещна и посреща Христос. Но не трябва да се забравя, че ще дойде времето, когато Христос ще посрещне всеки един човек от този свят. Тогава ще има само две категории хора. На едните Христос ще каже: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми“ (Матей 25, 34). На другите Той ще каже: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей 25, 40); 65) Уни-

270

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

кално е, че Христос не се възползва от Своята божествена сила, за да облекчи Своето лично човешко съществувание. Много добре познат и безпроблемно функциониращ е изразът сред обществото „използване на служебно положение за лични облаги“. На този фон можем само да гадаем какво Христос като Бог можеше да направи за себе Си, но не го направи; 66) Уникален е и фактът, че Христос, ще дойде отново. Това възвестиха двамата Ангели небесни при възнесението на Христа на Елеонската планина: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Д.А. 1, 11). В Библията има 318 пророчества за Неговото второ идване; 67) В края на времената „всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (2 Кор. 5, 10); Христос е не само Учител и Спасител, но като Бог, Той е и Съдия. Човечеството се нуждаеше от самия Бог, така както малкото дете се нуждае от своя баща, който единствен може да му дари закрила, радост, любов, както и да посрещне неговите нужди и проблеми. Детето най-силно може да почувства това, ако няма баща. Ето един пример (A. Kühner): Малко преди Рождество Христово учител отишъл в дома на един свой ученик от първи клас и го попитал: „Какъв подарък би желал да имаш за Коледа?“ Детето погледнало снимката на своя неотдавна починал баща, поставена в красива рамка на стената и казало: „Искам татко да излезе от тази рамка на картината и да дойде отново при нас!“ С тези думи това малко дете, освен че изразява голямата си мъка за баща си, то напомня и за копнежа на човеците за Един, който да им дари закрила, радост и любов, който да ги освободи от техния страх и на когото да могат да възложат своите грижи и проблеми. Човеците търсят един любещ Бог, Който да излезе от създадената от самите тях ограничителна рамка, да дойде и да им дари избавление от греха, болестите и страданията. И Този Бог дойде в лицето на Господ Иисус Христос. Чрез Своя Син, Бог Отец протяга ръцете Си към безпомощното човечество. Това е великото послание на Рождество Христово. Ще завърша това скромно представяне на личността и делото на Господ Иисус Христос с една малка история от света на голямото изкуство: Един богат човек и колекционер на световно известни оригинални картини имал единствен син, когото много обичал. Синът починал, което бащата не могъл да понесе и не след дълго починал и той. След известно

ЛЕЧЕНИЕТО

271

време неговият пълномощник обявил публичен търг на картините. Явили се познавачи и ценители от цял свят. Между безценните оригинали имало и малък портрет на сина му, с който трябвало да започне търгът и който портрет се предлагал безплатно. Когато било обявено предложението, никой от участниците не проявил интерес. След втората покана също нямало желаещи. На третата покана някой си неизвестен колекционер решил да го вземе, просто за да се излезе от деликатното положение. След като картината на сина била дадена, всички облекчено въздъхнали и очаквали наддаването за световно известните оригинали да започне. Тогава пълномощникът се обърнал към участниците с думите: „Господа, търгът свърши. Завещанието на собственика гласи: Който вземе картината на сина ми, той получава всички останали картини безплатно...!“ Това е предложението на нашия Бог-Отец на небесата: Който приеме Сина Му Христос, той получава най-великата ценност – вечния живот. Ще поставя един задължителен въпрос: Как се отнасят хората към тази уникална и несравнима с никой друг човек в света личност? Тук има три категории хора: 1) Такива, които не Го приемат. Атеизмът е и найголемият грях, който човек може да стори – да отхвърли тази уникална и най-велика Личност, Която предлага вечен живот;2) Такива, които наред с Него приемат и много други равнопоставени и равнопочитаеми Нему авторитети; 3) Такива, които са Го приели като свой единствен Господ и Спасител и Нему възлагат надеждата си за вечността. Приканвам любезния читател да си постави въпроса, към коя категория спада, като бъде внимателен да не пренебрегне „и занемари такова велико спасение“, което Господ Иисус иска да дари (Евр. 2, 3), защото голямо е наказанието на онзи, „който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен“ (Евр. 10, 29).

272

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Успешното лечение Бог извърши Своята част във великото спасително дело. Той извърши лечението, от което човек се нуждаеше. Не всяко разумно лечение е и успешно. За да бъде успешно спасителното дело за човека, той трябва да извърши своята част – да приеме това спасително дело, т.е. да повярва в Христа и да върши Неговата воля. Така че успешното лечение е резултат от взаимните усилия на Този, Който спасява, и този, който се спасява. Ако зъболекарят извърши всичко, което професионалните му познания го задължават да извърши или както се казва lege artis, това далеч не означава, че лечението ще бъде успешно. До голяма степен успешното лечение зависи и от самия пациент. Ако пациентът не съблюдава това, което зъболекарят казва, едва ли ще се постигне успех от лечението. В стратегията на Бога за спасението на човечеството човек сам определя дали да бъде спасен или не. Това потвърждават думите на златния стих на Библията: „...та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“. Изводът е ясен: Ако повярва, ще има вечен живот. Духовно-нравствената разруха на днешното човечество показва, че голяма част от това човечество не е приела спасението, което Христос извърши на кръста, продължава да живее в грях, неверие и суеверие и да носи техните последствия. В това именно се състои и най-голямото задължение и велика мисия на Църквата – да покаже Кой е Спасителят и как спасява Той. Църквата не спасява, а показва само пътя за това спасение. Спасява само ЕДИН – и това е Господ Иисус Христос. Затова уважаеми читателю, ако искаш да бъдеш спасен, ти трябва да отидеш в Църквата, за да чуеш и разбереш как става това спасение. Точно така е и по отношение лечението на телесните болести: болницата не лекува, но тя показва кой лекува и как става това лечение. Лекува лекарят в болницата. Грехът е тежка болест, която само Христос може да лекува. А Църквата е мястото, където трябва да бъде проповядван Христос. Ако Църквата обаче се отклони от това нейно най-важно задължение и започне да кокетничи със света (Яков 4, 4), тя ще забрави и изостави това си задължение, и ще се превърне в религиозна институция с нейните суеверия, ритуали и икономически интереси, или както един духовник

ЛЕЧЕНИЕТО

273

неотдавна по телевизията каза, „тогава тя се превръща в блудница“ (вж. също Откр. 17 гл.). Очевидно вицепрезидентката на България добре е видяла тази реалност в църквата и в интервю по БНТ в предаването „Вяра и общество“ (27. 04. 2013) изрази по един доста деликатен начин своята загриженост, казвайки, че в църквата „църковното е много повече от духовното“, и призова обикновения човек „да отдава по-голямо значение на духовното, отколкото на църковното“. А на самата църква препоръча „да обърне повече внимание на духовното и да се бори за всяка една душа, като отиде при хората“. Вълнуваща е тази загриженост на българските политици за църковните институции в нашата страна. Мисля, че това е един от добрите плодове от Словото Божие, което през последните две години достигна до управляващите в нашата страна.

274

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ТРИТЕ СЪДБОНОСНИ ДВОЙКИ Църквата трябва да бъде в състояние да отговори на скептично настроени хора от света, които съвсем основателно поставят въпроса: Библията казва, че на кръста Христос унищожи греха, пое върху Себе Си нашите немощи и победи смъртта. Дори в Църквата се пее: „Със смъртта Си смъртта победи“. Но както моралната разруха, така болестите, страданията и смъртта владеят света и са най-голямите реалности, които стават пред очите ни. Е, тогава как да разбираме всичко онова, което стана на Голгота? Погледнато от позицията на съвремения човек това може да изглежда така. Но не и от позицията на Бога и от гледище на духовно-нравствентото сътояние на човека. Относно съдбата на човека във вечността Библията учи, че има две раждания, два вида смърт и две възкресения – три съдбоносни двойки, от които зависи тази съдба. ДВЕТЕ РАЖДАНИЯ

Ще представя по най-кратък начин това библейско учение: Първото раждане е нашето биологично раждане, благодарение на което ние съществуваме в този свят. Библията учи, че по силата на закона на наследствеността, човек се ражда с грях (Пс. 50, 7). Ние идваме на този свят обременени с греха на първите човеци, сторен в Едемската градина. Това означава, че ние се раждаме биологично живи, но духовно мъртви (Еф. 2, 1 и 5; Кол. 2, 13). Защо? Защото носим греха в себе си. И като такива ние никога не можем да отидем в Царството Божие, т.е. не можем да наследим вечен живот. Това е причината, поради която Никодим се интересува как се отива в Царството небесно (Иоан 3, 1-7). И Спасителят му каза как се отива в рая: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие“ (Иоан 3, 3-5). От този ясен и категоричен отговор на Христос трябва да се направи основният извод, че второто раждане, духовното раждане, или както е известно в богословската литература новорождението, е единственият начин, т.е. вратата, чрез която започва пътят към рая. Христос ясно разграничава двете раждания в следващия шести стих: „Роденото от плътта е плът (физическото раждане, б.а.), а роденото от Духа е дух“ (новорождението, б.а.). Едното ни осигурява физическото съществувание на този свят, а

ЛЕЧЕНИЕТО

275

другото - живота ни във вечността. На друго място Христос нарича това духовно раждане възкръсване към нов живот. В притчата за блудния син бащата казва: „защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя“ (Лука 15, 24). Относно духовното или второто раждане има различия между отделните християнски вероизповедания. Но всички те са единодушни в едно - условието е да повярваш, средството е да се кръстиш, целта е да се спасиш. Учението на Библията е ясно: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен...“ (Марк 16, 16). Новорождението не трябва да се смесва с кръщението. От библейска гледна точка това са две съвсем различни неща. Историята с апостол Филип и етиопския велможа потвърждава това. Апостолът казва: „Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш. Той отговори и рече: Вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.“ Едва тогава Филип го кръсти. (Д.А. 8, 37). След кръщението велможата е изпълнен със Святия Дух. Такава е последователността. Новорождението може да се определи със следните няколко думи: изповед, покаяние и приемане на Христос като Бог и Спасител, пълна вяра в Него и живот според тази вяра. Цитирам св. Тихон Задонски: Чрез плътското си раждане ние се раждаме в грехове... а в духовното си раждане ние се очистваме и оправдаваме от мърсотията на греховете... В плътското си раждане се раждаме за временния живот, а в духовното – за вечния живот... Няма друго средство за получаване на вечния живот освен Христа. (Симфония, стр. 411). Но както физически роденият може преждевременно да умре, така и духовно роденият може духовно да умре, ако изгуби вярата си и не живее според волята на Христа. Библията ни предупреждава много сериозно в това отношение (Евр. 6, 6; 10, 38; 2 Петр. 2, 21 и 3, 17). Спасеният може да изгуби спасението си, ако не устои до край. И в обикновения живот е така – започването на дадено дело, не значи, че то 100% ще бъде завършено. Мнозина започват нещо и го зарязват, тръгват за някъде и не достигат целта. Религиозната принадлежност, задълженията към Църквата и обществото, библейските познания, добрите дела, уважението към духовенството и т.н. – всичко това са важни неща по пътя към вечния живот, но не са решаващи за неговото придобиване. Това значи, че ако аз притежавам

276

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

всички тези неща, но не съм се покаял и предал греховете си на Христа, преживявайки новорождението, за което Христос говори, аз си оставам един традиционен християнин и не мога да вляза в Царството небесно. Да си спомним за разбойника на кръста. Той не притежаваше нито едно от току-що споменатите неща (едва ли е бил особено религиозен, положително не е имал добри дела, след като е разбойник и т.н.). Но той се покая и Христос му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23, 43). Идваме до два често поставяни въпроса: Къде са във вечността починалите бебета и малките деца, които нямат сторен личен грях, както и онези, които никога не са чули за Христос, било преди Неговото идване или след това? Аз ще допълня тези въпроси с още един: Къде са във вечността душите на абортираните деца? Този въпрос е много по-актуален, тъй като абортираните деца са много повече от починалите бебета (годишно в света се правят над 50 милиона аборта; само в България те са 50,000 на година). Къде са душите на тези човешки същества? Относно съдбата на душите на абортираните във вечността, както и на починалите бебета и невинни деца, нямаме директен отговор в Библията. Но по индиректен път можем да приемем, че техните души са при Бога. Ето някои косвени указания в това отношение: Първите мъченици след раждането на Христос бяха децата под двегодишна възраст, избити от цар Ирод във Витлеем и околностите (Матей 2, 16). Логично е да се приеме, че душите им са в Божието царство. Христос посочва децата като модел за влизане в Божието Царство: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Матей 19, 14); „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно... Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен“ (Матей 18, 2 и 10). А в посланието до Евреите се конкретизира служението на Ангелите: „Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“ (Евр. 1, 14). От тези няколко стиха можем да направим извода, че децата са под особената закрила на Всевишния и че ако те скоропостижно биват отзовани във вечността, те са при Иисуса в Царството небесно. Явно е, че до времето на формиране на мисловноволевите качества на характера (времето на детската невинност), грехът, с който се ражда човек, е така да се

ЛЕЧЕНИЕТО

277

каже, в състояние на „латентност“ (спящо състояние). Последствията на първородния грях „се активират“ с формирането на характера – тогава „грехът, който живее в нас... и греховният закон, що е в членовете ни“ (Рим. 7, 20 и 23) „се събужда“. Едва тогава започва вътрешната борба между доброто и злото в човека, за която ап. Павел пише в драматичната седма глава до римляните. Тази борба започва от края на детската невинност и продължава до края на живота. Новорождението не освобождава човека от тази борба. Напротив тя става много по-силна след духовното рождение. Що се отнася до хората, които никога не са чули за Христос, те ще бъдат съдени според делата им. Ние вярваме в един справедлив Бог, Който ще въздаде на всеки според заслугите. Но ако християни поставят такъв въпрос, те трябва да знаят, че те са отговорни за незнанието, в което тъне безбожния и езическия свят. Бог предупреждава вярващите християни: „Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“, а ти не го вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му аз ще подиря от твоите ръце“ (Иез. 3, 18). ИМА ДВА ВИДА СМЪРТ

Всеки знае, че щом се е родил на този свят, рано или късно ще умре. Всички хора са подчинени на този биологичен закон (Евр. 9, 27). Само двама души в този свят не са вкусили смърт – Енох (Битие 5, 24) и Илия (4 Цар. 2, 11). Смъртта е неминуема както за праведни, така и за грешни. Това е първата смърт – биологичната смърт на тялото. Библията говори и за друг, втори вид смърт - духовна смърт. Както стана вече дума, човек се ражда на този свят духовно мъртъв, вследствие на греха на първите човеци. Ако човек не се роди отново, тази духовна или втора смърт преминава във вечна смърт, която от някои се нарича трета смърт (Симфония стр. 855). Ще цитирам Откровението на св. Иоан Богослов: „ След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга – книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си. Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си; а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт. И който не бе записан в книгата

278

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на живота, биде хвърлен в огненото езеро... А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт“. (Откр. 20, 12-15 и 21, 8). Това е огън, който гори и не изгаря. Това значи, че намиращите се в него не изчезват, а продължават да съществуват във вечна мъка. И тъй, условието човек да не бъде засегнат от втората смърт е новорождение и живот според Словото. Ето защо един известен богослов казва: Ако човек се роди два пъти, ще умре само един път. Ако се роди само един път, ще умре два пъти. ИМА ДВЕ ВЪЗКРЕСЕНИЯ

Библията учи, че при първото възкресение ще възкръснат спасените в Христа, т.е. духовно родените, новородените, на второ място мъчениците от времето на голямата скръб, както и праведниците от Стария завет. Това първо възкресение се нарича възкресение за вечен живот. За това първо възкресение Библията казва: „Блажен и свят е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт“ (Откр. 20, 6). Ясно е, че останалите живи, които ще бъдат грабнати (1 Сол. 4, 17), няма да преживеят това възкресение, а направо ще бъдат преобразени, получавайки нетленни тела. За това възкресение говори още пророк Исая: „Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците“ (Ис. 26, 19). При второто възкресение ще възкръснат неспасените, духовно мъртви починали, които ще се явят на съд пред „големия бял престол на Бога“, ще бъдат съдени и ако бъдат осъдени, ще бъдат хвърлени в огненото езеро заедно със смъртта и Сатаната (Откр. 20, 12-15), където ще пребивават вечно в мъки. Освен учението на Библията за тези „три съдбоносни двойки“ препоръчам на скептично настроените към личността и делото на Христос хора, да си поставят и потърсят коректен отговор на следните пет въпроси: 1) Възползва ли се човечеството от жертвата на Христос или е превърнало тази жертва в ритуалногастрономическа и икономическа традиция? 2) Какъв беше светът преди Христос и какъв стана след Христос? Какво донесе Христос на света?

ЛЕЧЕНИЕТО

279

3) Как би изглеждал светът, ако се спазваше учението на Христос? Тогава нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни. 4) Може ли човек да понесе върху себе си наказанието от греха, което заслужава? Отговорът е: не може. За това Христос пое върху Себе Си това, което аз трябваше да нося. Ако аз не се освободя от този товар, съдбата ми за вечността е определена – в огненото езеро заедно със смъртта и Сатаната (вечният ад). 5) Христос се обръща към всеки един човек с думите: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3, 20). А кой е този Христос? Той е Синът Божий, Творецът на необятната Вселена, „чрез Когото всичко стана“ (Иоан 1, 3). Трудно е да се побере в човешкия ум, че Сам Бог се обръща към човеците и ги кани да бъдат заедно с Него във вечността. Би ли се намерил някой със здрав разум, който да откаже тази покана ...? Нека читателят да си отговори коректно на тези въпроси и сам да си избере пътя за вечността. И да не забравя никога, че както след биологичната смърт е излишно всякакво лечение, така е невъзможно да се промени и съдбата му във вечността. Св. Тихон Задонски пише ясно: Трябва да търсим спасението в този живот, а след смъртта това вече е невъзможно. (Симфония, стр. 858 и 871). Светецът изказва и една изключително голяма истина: „Както болният изпълнява волята на лекаря, за да оздравее, така и човекът трябва да се подчини на волята Божия, ако иска да се спаси“ (стр. 875). Волята на Бога е изразена в Светото Писание. Същите размишления относно невъзможността за промяна на съдбата на починалите в отвъдното прави и бившият варненски и преславски митрополит д-р Йосиф. Подробности читателят може да намери в книгата „Живот след смъртта“, стр. 47.

280

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЯТА Три са основните въпроса, които трябва да си постави всеки мислещ човек, когато дойде болест или страдание: От къде е дошло, защо е това страдание и разбира, се как да се освободя от него? Обикновено хората се занимават само с третия въпрос, т.е. как да постъпят или с други думи, как да се излекуват или освободят от страданието. Малцина са онези, които се питат за причината, а пък още по-малко онези, които търсят смисъла на страданието. Но както вече стана дума, Бог говори чрез страданията и обстоятелствата, а това подканя страдащият да внимава, за да чуе Божия глас и потърси смисъла на страданието. Всъщност тези три въпроса съвпадат и с най-важните въпроси относно съществуването на човека: от къде сме, защо живеем и на къде отиваме? Ценностната система (вярата) до голяма степен формира отговора на тези въпроси. За страдащия е важно да знае източника за своето страдание. Затова и споменах до тук много фактори, които могат да бъдат източник на болести и страдания. Ако страданието е поради грях, да изповяда греха си и да търси прошка, а ако не е поради грях, да потърси кой от тези много фактори може да бъде причина за страданието му. А като я знае човек, може и по-лесно да понася и се бори срещу страданието, и разбира се, в бъдеще да се предпазва от него. Псалмопевецът потвърждава тази истина: „Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби“ (Пс. 118, 71). Относно това как страдащите се отнасят към своето страдание, има няколко категории хора: 1) Търсят изход как да се освободят от него; отиват на лекар, взимат лекарства или се предприемат най-различни други мерки в зависимост от характера на страданието; и това е правилно и съвсем нормално. 2) Някои хора се интересуват и от причината и то предимно с цел да намерят кой им е виновен. И ако не намерят конкретна личност или повод, тогава обвиняват Бога, което е и най-лесно, и на-често. 3) Хора, които искат да разрешат проблема със страданията си, като отиват при личности, притежаващи демонични свръхестествени качества – ясновидки, врачки, баячки, екстрасенси, хороскопи, карти и т.н. 4) Страдащи хора, които търсят възмездие и отмъщение. Такъв е случаят с убиеца на осемте деца на амишите. Мотивацията му за убийството била да си отмъсти на Бога, защото едно от децата му веднага след раждането починало. 5) Хора, които се примиряват със страданието си и не предприемат нищо, за да се

СМИСЪЛЪТ

281

освободят от него. Чакат, ако е възможно, да мине от самосебе си. Обикновено това не се получава, а се стига до задълбочаване и „доизживяване”. Това е грях пред Бога и бреме за другите. 6) Религиозни страдащи хора, които освен лекаря, търсят и духовника. И ако се освободят от страданието, тогава от благодарност се правят дарове, курбани, изпълняват се оброци и т.н. 7) Вярващи хора, които вместо въпроса „защо“ се обръщат към Бога с думите: „Господи, какво искаш да ми кажеш с това мое страдание?“ Тези хора знаят, че Бог не е безразличен към тяхното страдание и молят Бога за сили да го понасят, както и за мъдрост да разберат смисъла му. Тези хора се обръщат към свои близки, както и към братя и сестри по вяра за молитвена подкрепа в страданието си. Тази категория хора се обръщат молитвено към Бога с думите: Господи, Ти виждаш, Ти знаеш, Ти можеш! Аз имам пълно доверие в Тебе, защото Ти вършиш най-доброто за мен. Дай ми сили да понасям страданието и да виждам Твоето присъствие в моята безпомощност. Покажи ми причината за страданието и ако съм сторил грях, то дай ми думи на покаяние, дари ми прощение и създай в мене чисто сърце. Аз Ти благодаря за многото години, през които Ти ми даряваше здраве. Предпази ме сега от униние, депресия или отчаяние. Моля Те да възстановиш отново здравето ми било чрез Твоята целителна сила или чрез усилията на лекарите. И когато отново ми дадеш здраве, моля Те да ми дариш мъдрост да постъпвам с него съгласно Твоята воля. Ние ще се занимаваме само с тази седма категория хора, за да отговорим на въпроса: Какви са смисълът и поуката от страданията, особено когато става дума за трудно лечими или пък нелечими болести? Особено ценни размишления в това отношение намираме в православния християнски сайт „Утешение в болести и скърби“, където освен огромната информация се препоръчат и много полезни книги и светоотеческа литература. Препоръчам и книгата на Симеон Попов „Християнинът и болестите“ (1972), от която също цитирам ценни мисли по тази тема. Но преди да говорим за смисъла на страданията, трябва да споменем няколко думи за смисъла на здравето и изобщо какъв е смисълът и целта на живота на човека? За да имаме правилно отношение към страданията, трябва да имаме правилно отношение към живота. Защото неправилното

282

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

отношение към живота е огромен източник на страдание. Това показахме досега чрез много фактори като източник на страдания. По въпроса за смисъла на здравето стана дума в началото на тази книга. Подробна информация за целта и смисъла на живота е дадена в раздел „Биоетика“ към нашето учебното пособие „Християнска етика“ (изд. Слънце, 2009), от което досега има десет издания с общ тираж 735,000 бр. Относно смисъла и целта на живота има различни категории хора: 1) Обикновено хората виждат смисъла на живота в това, да получат образование, професия, да създадат дом, възпитат деца, да се пенсионират, остареят и до тук свършва всичко. Много са онези, които мислят така; 2) Хора, намиращи смисъла и целта на живота си да вършат добро.Това са т.нар. хуманисти; 3) Други търсят богатство, власт, слава, увековечаване на името си или пък правят всичко възможно, за да запазят здравето си; 4) Някои виждат смисъла на живота в щастието, удоволствията и развлеченията; други в самоограничението (аскетизъм), в чувството за дълг; 5) Песимистично настроени хора виждат живота като тормоз, мъчение, болести и страдания, грижи, скръб и лъжа. Такива хора не забелязват големите благословения в живота – младостта, здравето, свободата и любовта; 6) Християнското разбиране за живота се основава на библейското учение за произхода и крайната цел на човека. Бог създаде човека, за да има общение с него. Чрез грехопадението това общение беше нарушено. Христос дойде, за да възстанови това общение. През живота си християнинът се учи и трупа опитности за едно велико и славно бъдеще във вечността. Животът в този свят е подготовка за живота в отвъдното. Може да се каже, че животът на човека тук е училище, в което болестите и страданията имат особено важно значение. Какво е то? 1) Болестите ни отварят очите за стойността на земните неща Когато сме здрави и нямаме никакви страдания, ние сме обладани изцяло от привлекателната сила на земните блага, благосъстоянието, материалните неща, удоволствията, развлеченията, просперитета, големите планове и надежди за утрешния ден и т.н. Това съответно ни кара да сме егоистични, безразлични, безчувствени и не особено любезни към другите. Същото е и когато сме възлагали много надежда на личности, като сме забравяли тяхната преходност. Докато сме били здрави това не

СМИСЪЛЪТ

283

сме забелязвали, а сме били вкопчени в тези неща или в тези личности, като често сме забравяли Бога и Неговата вечна истина, както и крайната цел в живота ни. По този начин сме станали неосъзнато лесна плячка на Сатаната, което Христос добре представя в притчата за неразумния богаташ. Този човек „размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя... ще съградя... ще събера... и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се“ (Лука 12, 16-19). Така сме направили сами себе си достойни кандидати за ада. Но ето, лягаме болни или ни сполетява страдание и започваме да се питаме: „Какво ще стане с всичко, когато не мога да се възползвам от него?“ Тогава изведнъж разбираме, че много от нещата, които са били ценни за нас, губят своето значение, показват своята преходност, стават второстепенни и дори излишни. А много често и хората, на които сме възлагали твърде много, ни изоставят. И тъй, чрез болестта или страданието Бог простира ръка, за да ни спре от този гибелен ход към бездната, и ни кани да се обърнем към Него. Бог допуска страданието, за да ни върне към себе Си. Ето ги смисълът и ползата от страданието. От любов към нас Бог ни дава възможност да погледнем към крайната цел в живота си. 2) Чрез болестите и страданията осъзнаваме нашата лична стойност Първото нещо, с което се срещаме при болестта, е дистанцията, която се получава между болния и света. Когато е бил здрав и активен, той е бил навсякъде, контактувал е с много народ, думата му се е чувала, мнозина са били зависими от него и са търсили неговата помощ и влияние, бил е високо ценен и е могъл да си позволи много неща, гледал е от високо на другите хора. Благодарение на всичко това гордостта и егоизма са избуяли в него и той е забравил и Бога, и страдащите. „Ние сме хора с авторитет и голяма стойност.“ Но ето, лягаме болни и първото, което трябва да констатираме, е самотността. Околният свят ни изоставя и иска да ни каже, че вече сме излишни за него. С тъга трябва да констатираме, че той продължава да съществува и без нас. А това значи, че ние сме заменими. Виждаме, че много бързо сме забравени и изглеждаме като старо захвърлено желязо. Ако сме заемали ключова позиция, набързо тя е заета вече от друг. С учудване откриваме своята слабост и лично нищожество и незабелязано

284

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

установяваме, че сме станали хрисими, послушни и покорни. Точно това стана и с Христос: „Макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя“ (Евр. 5, 8). И започваме да се питаме какъв е бил смисълът на живота ми, в какво съм инвестирал до сега и какво съм получил в замяна, какво съм пропуснал и как и кога мога да го наваксам. Правим преценка на изминалото време и хвърляме поглед в бъдещето. Имаме достатъчно време за такива размишления. Надяваме се да оздравеем и да си възвърнем старата слава. Ами ако не оздравеем? Тогава какво? Много просто – идва отвъдното. Какво представлява то. Така идваме до същността и крайната цел на нашия живот. Страданията лекуват нашата дребнавост, егоизъм, себелюбие, духовна слепота. И тъй, чрез болестта Бог ни е дал възможността да осмислим много неща от нашия живот и да погледнем в отвъдното и евентуално да се подготвим за него. Никога не е късно за това. Дори и на болничното легло. Разбойникът на кръста стори това малко преди да отиде във вечността. 3) Болестите и страданията ни откриват нашата зависимост от другите Докато сме здрави лесно забравяме, че много неща дължим на други и че в много неща сме зависими от други. Това ни кара да сме независими, самонадеяни, високомерни, надменни и безразлични към другите. Това действително е голямо безумие, защото много бързо сме забравили, че нашият живот на тази земя започва в пълна зависимост от другите (бебето е зависимо, младежът също и т.н.). А и завършва нормално също в пълна зависимост от другите. Отидете в някой старчески дом в България и ще се убедите. Но в промеждутъка този човек се чувства независим, както от другите, така и от Бога. Оправдават се думите на апостол Павел: „Наричайки се мъдри, те обезумяха“ (Рим. 1, 22). Но ето, идва болест, немощ или страдание и тогава виждаме две скрити от нас досега неща – първо, нашата безпомощност и второ - нашата зависимост от другите. Тогава можем да оценим какво другите са направили и правят за нас. Виждаме, че съществува и понятието любов, че не можем без нашите близки, че не всичко може да се купи с пари, че сме зависими от изкуството на лекаря. И тъй, на какво се дължи тази голяма промяна в нас? Отговорът е: на болестта или на страданието на наш ближен. И тогава мнозина ще могат да си представят как биха изглеждали, ако са в състоянието на нападнатия

СМИСЪЛЪТ

285

от разбойници човек в притчата за милостивия самарянин. А възможно е тогава, дори и „свещеникът и левитът“ да станат набързо „милостиви самаряни“ (Лука 10, 30-37). 4) Болестта ни учи да ценим здравето Знаем житейската мъдрост, че нещо започва да се цени едва когато се изгуби. Това се отнася за много неща – приятелство, любов, доверие, материални блага, благосъстояние, ценни предмети и др. Но с особена сила тази мъдрост важи за здравето. Мнозина си мислят, че здравето е нещо естествено и едва ли не задължително, което трябва да притежаваме. Вече отговорихме в началото на въпроса, откъде идва здравето. То има един източник и това е Бог. Ето защо то е дар, подарък от Бога. И тогава, когато го изгубим трябва обезателно да си поставим поне два въпроса: Първо – оценявал ли съм достатъчно това, което съм имал, и второ - какво иска да ми каже Дарителят на здравето, след като то е изгубено. Чудесен пример в това отношение е притчата за блудния син (Лука 15, 11-32). Той съзнателно изгуби бащин дом и всичко, което той предлага. Тогава дойде страданието (презрителен свинар и гладуващ), което го накара да си спомни за това, което е изгубил. Той постъпи правилно – обърна се към собственика на това, което беше изгубил – неговия баща, и се върна при него. Същото трябва да направи и онзи, който изгуби здравето си – да се обърне към източника на здравето – Бога. И ние знаем как бащата посрещна блудния син. Страданието може да доведе човека към Бога. А това стане ли, тогава е голяма радостта, както за този, който отново е здрав, така и за Този, Който му е върнал здравето – Бога. 5) Чрез болестите и страданията ние се учим на търпение Ако животът е училище, в което да се научим как да наследим вечността при Бога, то това не може да стане много бързо, а изисква огромно търпение. За да се подготви човек професионално, е необходимо да премине през първоначално, основно, средно и висше образование – средно 17 до 18 години. И това се прави, за да се работи след това 30-35 години и се отива в сферата на пенсионерския бранш. Това значи, че за професията е необходимо да се инвестира 50% от годините на нейната продължителност. И за това време се изисква голямо търпение. Ами какво е това в сравнение с вечността, която ни очаква? Нашият живот в сравнение с вечността е по-малко от капка в морето. В сравнение с вечността това е

286

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

нищо. Тогава струва си малкото търпение, което е необходимо, докато достигнем вечността. И това търпение се налага само, когато човек боледува или страда. Библията казва: „Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него, то принася мирен плод на праведност“ (Евр. 12, 11). Душевната пренагласа изисква време. В много случаи болничното легло представлява бойно поле, на което се водят ожесточени сражения. Страдащият е поставен пред алтернативата или да се отчае и стане жертва на Сатаната, или да се обърне към Този, Който може да му помогне да се извоюва победата. Това е Бог, Който обича страдащия. Разбира се, че търпението не е лесно, но то може да се облекчи чрез волева самонагласа на мисленето. Има един много насърчителен стих в Библията: „Които са сеели със сълзи, ще жънат с радост“ (Пс. 125, 5). Това никой болен не трябва да забравя, особено когато става дума за продължителни и нелечими заболявания или непреодолими страдания. В такива случаи се леят сълзи. Ако тези сълзи са примесени със смирение, покаяние, твърдост, покорство, кротост, сдържаност и приемане с мир на даденостите, такива каквито са, тогава страдащият трябва да знае, че това обещание на Бога важи в пълна сила за него. За да се дойде до тази душенагласа, е необходимо време. Невястата Христова – Църквата също чака с търпение идването на нейния Годеник – Христос. Аз имам малка градинка. Пролет сея различни зеленчуци. И чакам активно до лятото и есента. Тогава идват плодовете. Без чакане и търпение плод няма. Зреенето на плодовете изисква време и търпение. Представете си, че през лятото наблюдавате голямо ябълково дърво с много плод. Времето за беритба още не е дошло. Но между многото ябълки виждате една или няколко, които са вече оранжево-жълти и напълно зрели. Защо са узрели предварително? Защото вътре в тях има неканен гост, който ги е накарал преждевременно да узреят. Червиви са! Затова, ако разклатите дървото, те падат. Така е при някои млади момичета и момчета, които полагат не малко усилия да узреят предварително (козметични, силиконови, мускулностимулиращи средства и т.н.) и да изглеждат колкото се може по-бързо красиви млади дами и младежи. Не искат да чакат, нямат търпение, а пък и родителите им искат да ги видят час по-скоро като възрастни. Така те оправдават българската мъдрост На глед като тиква на плет, а вътрешно започват да приличат на червивите ябълки. И при

СМИСЪЛЪТ

287

първите сътресения стават жертва на житейските изпитания като пушене, пиене, наркотици, ранен секс и т.н. Падат както червивите ябълки. И ако при такива дойдат страдания, те не могат да търпят и обикновено завършват в отчаяние или депресия. Тогава родителите може би ще се усетят какво са пропуснали във възпитанието на децата си през първите седем години. 6) Чрез болестите и страданията ние се учим на съчувствие, състрада ние и човеколюбие Разбира се, тук става дума само за хора, които са преодолели въпроса „защо“, обвиненията, агресията и отчаянието и търсят друг път, чрез който най-добре да осмислят страданието си. Затова някои пожелават на хора, които ще се посветят на медицинската професия, преди това да са прекарали тежка и продължителна болест, за да могат да съчувстват на тези, които ще лекуват. Библията също казва за Христос: „Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне“ (Евр. 2, 18). Голям проблем в здравната система е надменното, повърхностно, а понякога и безотговорно отношение към пациента, който се разглежда не рядко само като клиент, като втора категория човек или просто като източник на финанси. И това е така, защото лекуващите не познават психиката на лекуваните и често се изживяват като полубогове, които си мислят, че държат в ръката си живота на този страдащ. А да не говорим за диференцираното отношение към пациентите. Едно е отношението към политици и богати хора и съвсем друго към обикновени, бедни или личности от малцинствата. Много често се забравят още две неща: първо, че човешкото отношение на лекаря е почти половин успешно лечение и второ, че в болницата с пациента могат да се случат основно три неща: 1) Болницата е място за възстановяване на здравето. Затова и в някои болници се срещат надписи „Тук се дава здраве“. 2) Болницата е място, където пациентът може да преосмисли живота си и духовно да стане нов човек. Голяма помощ в това отношение могат да окажат духовниците към болничните заведения. 3) Болницата може да стане пряк път към задгробния свят. Процентните съотношения между тези три зависят от много неща. Като знае това, пациентът може да добие и нов начин на отношение към другите хора. Така че болестта може да промени човека и той да намери ключа, с който се отварят сърцата на другите, а този ключ се нарича

288

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

човещина, съчувствие и обич. Ако между лекар и пациент се изградят такива взаимоотношения, тогава процентът на излекуваните ще бъде много по-висок. 7) Болестта може да бъде средство за обръщение към Бога, предпазване от грях и за духовно усъвършенстване. В началото дадохме някои примери на отделни хора, които чрез страданията са се обърнали към Бога. Познат библейски пример, че страданията предпазват от грях, е случаят с апостол Павел: „И за да не се превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта...“ (2 Кор. 12, 7). Тази опасност съществува и при духовни служители, които понякога с пренебрежение се отнасят към обикновените християни, влезли в църква да се помолят. Понякога е много трудно да се установи елементарен човешки контакт с висшестоящ духовник, а да не говорим, ако човек го помоли за някакъв съвет. Бил съм свидетел как духовник ругае човек, който не знае как да се държи и какво да върши като влезе в църква. И затова апостол Павел предупреждава такива, че Бог има механизми, с които да изобличи тяхната гордост, надменност и недостъпност, като по този начин им даде възможност за покаяние и духовно усъвършенстване. Разбира се, че това се отнася и за всеки един отделен човек, защото гордостта житейска е универсален феномен, от който не е пощаден никой. Болестта и страданието предпазват и от необуздани плътски влечения, с които всеки нормален човек трябва да се бори. И това става на принципа, че по-силният дразнител (страданието) потиска изявата на по-слабия – стремежа към грях. Едва ли един съпруг ще тръгне да изневерява на жена си, ако в къщи детето му е тежко болно. Ако съпружеската любов не е в състояние да спре греха, то страданието на най-любимото може да го стори. Така един невидим Майстор от любов към нас ни обработва с невидима тесла и ренде. Защо? За да ни предпази от грях. А във всеки един от нас има толкова много „трески за дялане“, които трябва да се премахнат от нас, ако искаме да станем по-добри, по-верни и по-тясно свързани с Бога. Ето защо, трябва да бъдем благодарни, че се намираме в Божията работилница, където Майсторът-Бог ни преобразява в Свое подобие. Страданието е един от Неговите методи. Така Бог от любов към нас иска чрез болното ни тяло да достигне болната ни душа, за да й напомни да оправи взаимоотношенията си с Него,

СМИСЪЛЪТ

289

Който е Източник и дарител на здравето. Като добър лекар (Изход 15, 26) Бог знае най-добре как и за колко време може да постигне спасителната цел за човека. Същността на Бога е да изцелява първо душата, а след това и тялото. Затова и едно от имената Му е „Йехова Рафа”, което значи „АЗ съм Господ, Който те изцелява”. И когато човек оправи взаимоотношенията си с Бога, тогава „Той ще благослови хляба ти и виното ти и водата ти; и ще отстрани от вас болестите” (Изход 23, 25), тогава Господ „ще го насити с дълги дни и ще му яви спасението, което му е приготвил” (Пс. 90, 16). Веднага трябва да се каже обаче, че болестта не е единственият метод да се напомни на човека за отвъдното. Тя се прилага от Бога тогава, когато здравето, като по-добър метод да търсим Бога и да мислим за отвъдното, не функционира както трябва. 8) Страданието води към себеизпитание Много често нашите човешки критерии за грях не се покриват с Божиите стандарти за това, кое е грях и кое не е. Човек по принцип е толерантен към себе си в това отношение, разбира се, доколкото той изобщо приема понятието „грях“. Но ние видяхме, че грехът, било личен или този на предходните поколения, е в основата на много от болестите и страданията. Човек омаловажава греха или напълно го отхвърля, поради което е стигнал до дълбока нравствено-морална деградация, за което вече многократно стана дума. Но от друга страна, във всеки човек в по-голяма или в по-малка степен е запазена съвестта, която като съдник му напомня дали дадено действие и постъпка са добри или лоши. Тази съвест също му говори и за възмездие. Когато човек е здрав, без страдания и без проблеми, обикновено е глух за гласа на съвестта си или пък съзнателно го потиска с алкохол, удоволствия, слава, власт и т.н. Но ето, идва болест или страдание. Вече има достатъчно време да се размишлява не само за причината и медицинската диагноза, но и човек да се попита какво се крие зад причината на заболяването. Това е времето, когато окото на съвестта се отваря и се задейства с пълна сила нейният глас. Човек поглежда в миналото и започва да търси, и да намира неща, в които евентуално може да съзре причината за своето състояние. Така той преодолява своите критерии за грях и се доближава до Божиите. И така на болничното легло започва процес на самоизпитание, при който

290

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

списъкът от грехове расте. В него се формира картина, показваща му неговата лична вина или тази на предшествениците му. По този начин страдащият е достигнал до момента, за който Библията казва за блудния син: „А като дойде в себе си...“ (Лука 15, 17). Това означава „А като видя причината за своето страдание“. Първопричината беше, че той избяга от баща си, а конкретната причина, че пропиля всичко, следствието - че изпадна в голямо страдание. Същата е последователността и при страданията, за които ние говорим. Ето, това е смисълът и голямата полза от страданието. Следващата крачка е много по-лесна. Ако човекът е християнин, той трябва да знае думите на Словото: „Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас“ (1 Петр. 5, 7). А ако не е християнин, то духовникът в болницата или пък християни, които го посещават в болницата, би трябвало да му помогнат да намери правилния път, как да се справи със състоянието си. А правилният път е да отиде при Бога, както блудният син се върна при баща си. Тези дълбоки размишления на болничното легло ще дадат на болния добрата основа, когато оздравее, да не забравя думите на Христа, които Той каза на един изцелен: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Иоан 5, 14). Трудно е да се каже къде са станали повече покаяния: в църквите или по болничните легла. 9) Молитвата е велико дело, което може да се върши при болест и страдание Има едно гибелно заблуждение, на което стават много често жертва болни и стари хора, намиращи се във физическа и умствена немощ: те си мислят, че не могат да бъдат повече полезни на близките си, животът им е изгубил всякакъв смисъл и че са голяма тежест на своите най-близки сродници. А такова чувство се понася много трудно, след като човек е бил активен дълги години и изведнъж дойде времето да „увисне на ръцете на други“. Да станеш безпомощен, зависим от друг, като същевременно се тормозиш, това е еднакво тежко както за страдащия, така и за неговите близки. От това еднакво са заплашени както хора от света, така и вярващи християни. Не са малко и онези, които не могат да преживеят този тягостен душевен тормоз и изпадат в тежки депресивни състояния, което още повече утежнява състоянието им.

СМИСЪЛЪТ

291

Какъв изход има от такова едно състояние? Вярващият християнин знае, че „на ония, които любят Бога и са призвани по Неговата воля, всичко съдейства към добро“ (Рим. 8, 28). Християнинът знае още, че той е част от тялото Христово и в каквато и ситуация да се намира, Бог му дава възможност той да служи за израстването на Христовото тяло. Всеки християнин има дарби, с които може да служи за този растеж. И затова в Божията църква има различни служения, както апостол Павел пише: „Бог постави… апостоли… пророци… учители...такива, които имат чудотворни и дарби за лекуване... застъпници, управници...“ (1 Кор. 12, 28). И когато поради невъзможност или старост не може да се изпълнява определено служение, тогава се предоставя щедро едно от най-добрите служения – да се молим един за друг и най-вече за делото Божие. За да се върши това служение, не се изисква кой знае каква подготовка. Необходимо е здрав разум, силна воля и голяма любов. А време при боледуване има достатъчно. Няколко думи за молитвата Цитирам някои мисли от митрополит Иларион (Алфеев) относно молитвата, поместени в сайта „Двери на православието“: „Молитвата не е емоция... тя не е и умозрение... молитвата е труд... за да се молиш не е необходимо никакво специално умение... с Бога можеш просто да разговаряш... молитвата е диалог – тя включва обръщение към Бога и отговора на Самия Бог... както при всеки диалог не е необходимо само да изговаряш, но и да се вслушаш в отговора... Не е рядкост хората да си създават в съзнанието разни идоли и да им се молят. Тези мъртви идоли се превръщат в препятствие и бариери между Бога и нас хората... Затова като пристъпваме в молитва, трябва да се отърсим от всички образи, които нашето въображение твори.“ Св. Тихон Задонски пише за молитвата: „Трябва да се молим и призоваваме Бога в името на Иисуса Христа, Сина Божий (Иоан 16, 23; Еф. 2, 18) ... Към земния цар с трудности пристъпваме с молба, към Небесния Цар можем да пристъпим без всякаква пречка, когато поискаме. Не трябва никого да молим (т.е. нямаме нужда от посредници) да докладва за нас: направо отивай и пристъпи с надежда...

292

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Ако искаме Бог да чуе нашите молитви, то ние трябва да чуем Неговите заповеди и да ги изпълняваме. Без това нашата молитва е безполезна (Иоан 9, 31; Яков 4, 3)... Скръбта е истинското училище на молитвата (Симфония, 487-513). От тези кратки размишления можем да направим следните девет важни извода относно молитвата: А) Тя е разговор между човека и Бога; чрез нея се установява директен контакт с Бога. Когато застанем в молитва ние се срещаме с Бога и имаме право да кажем на Бога всичко, което ни вълнува. Погледнато от практическа гледна точка времето на молитва е голяма привилегия за молещия се – той се среща с Твореца на Вселената, за да беседва с Него. Естествено е когато се срещаме с високопоставени личности – президенти, министри, шефове и т.н. да изпитваме особено вълнение и страхопочитание. А при молитвата? Ние се срещаме лично с Бога! Какво трябва да знаем за тази среща?

Срещата с Бога

Ще спомена няколко важни принципи за срещата на човека с Бога: 1) Бог среща човека такъв какъвто е той , но Бог не желае след срещата човекът да остане такъв какъвто той е бил. Бог очаква промяна в човека от тази среща, от този диалог, това общение между двамата. 2) Бог не поставя специални условия при срещата си с човека. Той иска от него само три неща: а) Да сподели с Него всичко, което го вълнува; б) Да изповяда греховете си; в) Да помоли за прошка. По този начин молитвата се превръща в един акт на даване и получаване. Ние предаваме на Бога греховете си, а получаваме от Него опрощение. Това е първото и най-важното условие, за да чуе Бог молитвата: да се премахне бариерата между човека и Бога – опрощението на греха. 3) Човек може да се обръща в молитва към Бога на всяко място, по всяко време и при всякакви обстоятелства – точно така, както детето се обръща към своя баща, така и ние трябва да се обръщаме към нашия небесен Баща. Мой близък ми разказваше, че бил на санаториум в Банкя заедно с един свещеник, мой съученик от семинарията, вече покойник. Когато се разхождали в градината на санаториума и споделяли взаимно болестите си, моят приятел предложил на свещеника да седнат на пейката и се помолят Богу. Свещеникът възразил: „О, не! Тук не може. Трябва да

СМИСЪЛЪТ

293

се молим само в Църквата“. Този духовник е трябвало да знае, че Библията е препълнена с примери, когато Божии мъже и жени са се молили на най-различни места: в пустинята при горящата къпина, в корема на големия кит, в огнената пещ, в лъвовата яма, на римската арена, в затвора във Филипи и т.н. Всички тези места не бяха храмове и въпреки това Бог беше при тези, които се молеха и им отговаряше на молитвата. Този духовник трябваше още да знае и думите на Христа: „Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18, 20). Ето как духовното невежество на едни е съблазън и затваряне небето за други (Мат. 23, 13). А и едва ли Бог е бил в огромните катедрали, когато духовниците са осъждали на смърт така наречените еретици по време на инквизицията. Съвременната българска църковна история от времето на разкола също ни дава достатъчно основания да се съмняваме за присъствието на Бога в храмовете. 4) Каква е целта на срещата на човека с Бога? Бог иска да срещне човека, „за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите“ (Иов 33, 30). Срещата Бог-човек трябва да бъде повратен момент в живота на човека. Така както в майчината утроба се срещат две клетки и от тази среща физически се зачева нов човек, така и от срещата Бог-човек трябва да започне началото на един духовно нов човек. 5) Какво може да произлезе от срещата Бог-човек? При някои хора животът им се променя, при други не. След срещата си с Бога животът на Авраам, Моисей и много други Божии мъже и жени, се промени и придоби ново направление. Авраам стана родоначалник на еврейския народ и баща на вярата, Моисей изведе този народ от египетско робство. След срещата си с Иисуса при Якововия кладенец самарянката стана първата мисионерка в Новия завет. Примери за напълно променен живот след срещата с Бога в Библията има много. При други промяна обаче не настъпи. Един богат младеж имаше среща с Иисуса, но в живота му нищо не се промени (Марк 10, 22). 6) Кога и колко често можем да имаме молитвена среща с Бога? Докато сме живи имаме възможността да се срещаме с Бога. Бог иска винаги, по всяко време и на всяко място (1 Тим. 2, 8) да се срещне и да има общение с човека. И Бог всеки ден напомня на човека за себе Си чрез творението, обстоятелствата (здраве или страдания), откровенията и по много други начини. Голямата опасност за човека е, че не обръща внимание на тези Божии покани, пропуска ги, като по този начин осуетява срещата си с

294

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Бога и си остава безбожник, или пък отива в сферата на традиционната религиозност. Такива трябва да знаят, че след смъртта си ще имат една задължителна и неотменима първа и последна среща с Бога – пред светлия бял престол, когато ще бъдат съдени и осъдени на вечни мъки в ада (Откр. 20, 11-15). Тези хора повече никога няма да видят Бога, защото докато са били на земята „са занемарили такова велико спасение... проповядвано от Господа“ (Евр. 2, 3). В религиозната литература това се нарича „Страшния съд“. В никакъв случай този съд не е страшен. Той е справедлив! За някои този съд ще бъде начало на вечно общение с Бога, а за други на вечно общение със Сатаната. Докато сме тук на тази земя, имаме възможността да избираме кое от тези две неща искаме да имаме във вечността. Защо са всички тези размишления относно срещата на човека с Бога? Има поне три важни основания: а) Всеки да се попита: „Приел ли съм поканата на Бога да повярвам в Него“, или с други думи казано: „Имал ли съм среща с Бога някога и имам ли редовно молитвено общение сега? Какво се е получило от тази моя среща с Бога? С кого от библейските личности, които са имали среща с Бога, аз мога да се сравня?“ Добре е читателят да си отговори на този въпрос. Ако досега не го е сторил, то ще се радвам тази книга да му помогне да го направи сега. Уважаеми читателю, ако ти не вярваш в Господа Иисуса Христа, т. е. не си Го поканил да влезе в твоето сърце и да стане твой Бог, то можеш да го направиш сега било в дома си, или пък на болничното легло. Това може да стане с най-обикновени думи, отправени към Христа. Ето една примерна молитва, с която можеш да приемеш Господ Иисус за свой Спасител: Господи Иисусе Христе, аз осъзнавам, че моят досегашен живот не е бил по Твоята воля. Моля Те да ми простиш всички сторени грехове и да промениш моя живот. Дари ми любов да чета Твоето Слово и сила да живея според него. Приемам Те с вяра сега в живота си като мой Господ и Спасител. Укрепи волята ми и ми дай желание и сила да Те следвам. Благодаря Ти, че ме прие да бъда Твое дете. Амин! Тази покайна молитва може да бъде отправена, било като личен директен разговор с Христа, било в присъствието на духовник, или на

СМИСЪЛЪТ

295

друг християнин. б) Както вече споменах, Бог говори на човека и го кани да повярва в него. Ако човек не отговори на тази Божия покана, то наказанието е голямо. Библията предупреждава: „Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото ако не останаха ненаказани ония, които отказаха да слушат Оногова, Който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата (Евр. 12, 25). Ето, това е една от съществените причини за страданията в този свят – отхвърлянето поканата на Бога. Затова разглеждам тази тема в настоящата книга. За да бъде плодоносна, днешната църква трябва да следва примера на Иоан Кръстител, при който централна тема в служението му беше: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Матей 3, 2). Това бяха думи на последния пророк в Стария Завет и вестител на първото идване на Христа. Днес тези думи могат да звучат така: „Покайте се, защото наближава Второто идване на Спасителя“. Това е и голямото желание на автора към всеки читател! А) Има и мнозина християни, които са повярвали в Бога, но са отпаднали от вярата или пък, което е още по-лошо - не живеят според тази вяра. За такива Библията казва: „Колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?“ (Евр. 10, 29). Б) Целта на молитвата на първо място е общението ни с Бога. В това общение имаме право да кажем на Бога всичко, което се отнася до нас, но също така и за наши близки, за църквата, страната, за управляващите, за проповедниците, пастирите и учителите, за делото Божие и за целия свят. Молим се, защото Бог е заповядал така и чрез молитвата ние ставаме съработници на Божието дело. В) Можем да се молим по всяко време и на всяко място, също и в скришната стаичка при заключени врати, както Христос съветва (Матей 6, 6); молим се за получаване на Божието благословение и сила; Г) Особена стойност има застъпническата молитва. Преди да пострада Христос се моли за Своите ученици и за всички онези, които чрез тях ще повярват в Него, т.е. и за нас (Иоан 17); Д) Христос е нашият единствен Посредник (Ходатай) в молитвите ни към Бог Отец. Библията е категорична в това отношение: „Защото

296

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

един е Бог, един и Ходатай (Посредник б.а.) между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус“ (1 Тим. 2, 5). „И затова Той (Христос) е ходатай (посредник) на нов завет...“ (Евр. 9, 15). „И ако някой съгреши, то пред Отца имаме Ходатай (Посредник б.а.) Иисуса Христа Праведника“ (1 Иоан 2, 1). Така Библията ни учи, че имаме право да се молим единствено на Господ Иисус Христос. Молитвите към когото и да било друг, други или друго не са според учението на Библията. Относно молитвите за покойниците Цитирам книгата „Християнството в миналото и днес“ от Т. Коев и Г. Бакалов (стр. 149): Култът към починалите е бил и остава постоянен спътник на човечеството още от неговото начало. В езическия свят той се е отличавал с богатото си разнообразие и символика...Съвсем естествено е било приемащите християнството измежду езичниците и юдеите да носят със себе си и своя култ към умрелите. Християнството още от самото начало е полагало усилия да осмисли и одухотвори този култ, да вложи в него своя християнски елемент и да го съгласува с цялостните си верови концепции... Новоповярвалите не така лесно се разделяли с външната, ритуална страна. Тя се е оказала твърде константна величина... която в една или друга форма се е запазила и до днес, особен сред хората, които са на по-ниско образователно равнище. От този цитат на двамата православни професори и мои добри приятели, вече покойници, може да се направи ясният извод относно произхода на почитта и култа към покойниците – той има дълбоките си корени в езическия свят. Никъде в Новия Завет не се говори, че трябва да се молим за покойниците. Явно е, че проф. Коев и проф. Бакалов като добри познавачи на Библията, приемат единственото място в Стария Завет, където се говори по тази тема (неканоничната книга Втора Макавейска 12, 40-45), като езическо влияние в еврейската религия. Освен това те сигурно се основават и на думите на Христа: „Законът и пророците бяха до Йоана: оттогава се благовества Царството Божие...“ (Лука 16, 16). Всички останали места (Втор. 26, 14; Рут 2, 20; Товита 4, 17; Сирах 7, 36; 38, 16-17 и 23; Исаия 16, 7; Иер. 34, 4-5), които обикновено се цитират в духовната книжнина, не засягат директно темата относно молитвите за покойниците. Когато

СМИСЪЛЪТ

297

Иисус Син Сирахов пише относно тъгата за починалите, много деликатно и внимателно предупреждава: „защото няма връщане и нему (т.е. на починалия), не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш“ (Сирах 38, 21). Като потвърждение на становището на двамата професори е и елементарната логика, която гласи: първо - живите не могат да знаят, нито пък да бъдат сигурни, че техните близки покойници са в ада, за да молят Бога да им прости греховете, облекчи страданията им и ги премести в рая. Основанията на някои хора „за всеки случай“ и „ако полза няма, то поне не е вредно“ едва ли имат стойност от библейска гледна точка. Те имат преди всичко психологическо значение за живите, което е нещо съвсем естествено и човешко; второ – сигурни ли са живите, че самите покойници искат или се нуждаят от такива молитви? Трябва да бъдем изключително внимателни относно сънища или видения от този характер, които се привеждат като доказателства; трето – има ли обратна реакция или потвърждение от страна на покойниците или на Бога за отправените молитви? Библията никъде не ни говори за такова нещо. И четвърто – застъпниците за необходимостта от молитви за покойници трябва добре да си изяснят библейското учение за невидимата и видимата църква тук на земята, както и православната доктрина за общението между вярващите от земната и небесна църква. Ако покойниците са част от небесната църква, тогава защо е необходимо да се молим за тях? А ако са в ада, то Христос ясно казва, че не е възможно да се премине от ада в рая (Лука 16, 26). И още нещо: когато се говори за небесния Иерусалим в книгата Откровение, се казва: „Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм“ (Откр. 21, 22). Всичко това показва, че молитвите за покойници нямат християнски произход, както пишат и споменатите по-горе професори. Защо пиша относно молитвите за покойниците? Имам три основания: а) Хората по време на земния си живот да не си мислят, че независимо как ще живеят, след смъртта молитвите на живите техни близки ще им осигурят отиването в рая; б) Живите не би трябвало да се надяват, че с всичко онова, което те вършат за покойниците, ще могат да променят тяхната съдба във вечността; препоръчаните в Стария Завет и от Църквата милостиня, добротворство и дарения за покойника са добро нещо; то ще бъде много по-добрo, ако

298

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на хората, на които се върши, се каже да възпоменат с добро покойника и споделят тъгата на опечалените; а за самите опечалени всичко това е важна психологическа подкрепа, за да се облекчи тъгата им за покойника; в) И трето важно основание: провокиран съм от един мой съученик от семинарията. Когато излезе книгата „Живот след смъртта“ през 2011 г. го помолих да я прочете и да си каже мнението. След един месец отидох да го попитам. Той ми отговори следното: „Стигнах до средата и не продължих по-нататък.“ Попитах го защо? Отговорът му ме шокира: „Ти пишеш, че молитвите за починалите нямат смисъл. Тогава ние духовниците от какво ще живеем...?“ Аз му казах, че това не го пиша аз, а просто цитирам Библията, изтъкнати православни богослови, висши духовници, както и просияли светители на Православната църква. Тъй като сме добри приятели с него, си позволих да го попитам дали той вярва в молитвите за покойниците. Не бих желал да настройвам негативно читателя чрез отговора, който той ми даде. Поради това ще го премълча. Към всичко казано дотук по този въпрос ще добавя и нещо много важно: грижата и поддържането в приличен вид на гроба на покойника. Това е неотменно задължение на сродниците на починалия. Защо? Ето няколко основания: а) В гроба е положено тялото на покойника. Както приживе сме показвали уважение към него, така сме задължени да го вършим и след неговата кончина, независимо от това, къде е неговата душа; б) Това е въпрос на достойнство, израз на благодарност, морал и уважение към паметта на починалия; в) Когато застанем пред добре поддържан гроб на наш близък, изпитваме чувство на успокоение и изпълнен дълг. г) Ние вършим това, което той сам не може да върши. д) Ние християните вярваме във възкресението на мъртвите, не знаем кога това ще стане, но трябва да бъдем винаги готови да посрещнем този час, като поддържаме в приличие и ред както нас самите, така и гроба на нашите покойници. е) Нашият Бог е Бог на реда. ж) Библията съветва: „Синко, пролей сълзи над умрелия... и не се отнасяй небрежно към погребението му... продължи тъгуването си по него ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата“ (Сирах 38, 16-17). з) Това, което вършим ще бъде добър пример за подражание за нашите деца и внуци. Не бих желал да коментирам всичко останало, което се върши на гроба на покойника в гробищните паркове, тъй като темата на настоящата книга се базира единствено на светата Библия, а тя не взима отношение

СМИСЪЛЪТ

299

по този въпрос. Но със задоволство ще спомена радостта си от три твърде насърчителни преживявания: Неотдавна мой приятел от една софийска Църква ми се обади по телефона и ми каза, че той с група млади християни са раздали стотици книжки „Живот след смъртта“ на хората, дошли на гробищата по време на Задушница. Интересът е бил толкова голям, че този млад човек дойде и взе още 1000 броя, и отиде да ги раздава. Очевидно обикновеният мирянин се нуждае от понятна информация относно задгробния свят. И това е нещо съвсем естествено - първо, за да мотивира своето отиване на гроба на покойника и второ, да знае какво ще стане, когато и той отиде във вечността. А единствено вярната информация по този въпрос дава Бог в Своята Книга – Библията, върху която изцяло е изградена книжката „Живот след смъртта“. През октомври 2013 мой съученик от Семинарията и понастоящем пенсиониран свещеник посетил Москва. Занесъл е голямо количество от книжката „Живот след смъртта“ на руски език. На прием по случай рожден ден, между многото висши военни присъствал и един генерал от руската армия, който споделил, че синът му преди няколко месеца загинал при автомобилна катастрофа. Тогава отец Петър му предложил книжката „Живот след смъртта“. Генералът се просълзил и казал: „Аз съм мюсюлманин. Толкова много бих желал да зная къде е синът ми сега. Ще взема тази книжка и ще я прочета. Каня Ви да дойдете в моето родно място в Кавказ, за да споделите вашите познания по тази тема.“ А преди няколко дни получих официална покана от г-жа Наталия Красильникова, доцент в медицинския университет в Санкт Петербург – Русия. При посещение в България през лятото на 2013 г. получила книжката и я прочела. Още докато била в България, ми се обади по телефона да ми благодари и сподели, че тази книжка й помогнала да преосмисли някои неща относно отвъдното. В Петербург дала книжката на отец Сергий, свещеник от известната църква „Княз Владимир“. В изпратената покана пише: „Ние искаме да организираме кръгла маса и среща с миряните на храма „Княз Владимир“. Нашият свещеник отец Сергий оцени положително Вашата книга“. И сега продължавам за молитвата. Е) Съзнателното пребиваване в грях е пречка молитвата да бъде изпълнена. Ето защо молитвата трябва да започва с изповед и покаяние. Това

300

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

потвърждава и древната еврейска мъдрост: „Нищо не може да устои на покаянието“. Библията учи, че Бог чува и според Неговата воля, отговаря на молитвата. Когато Даниил усърдно се моли, Ангел Гавраил му се явява и му казва: „Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това...“ (Дан. 9, 23). Показателен е и примерът с цар Езекия, който беше болен на смъртно легло. След като се помолил, Бог чрез пророк Исаия отговори на пророка: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеря...и ще прибавя към дните ти петнайсет години“ (4 Цар. 20, 5-6). Ж) Молитвата укрепва вярата и е мощно оръжие срещу изкушенията и враговете на човешката душа; тя е необходима за разбиране на Словото Божие; молитвата има изцелителна сила; постоянството в молитва й придават особено голяма сила; З) Молитвата се състои от: изповед и покаяние, прослава (хваление) и благодарност на Бога, простителност прошение и застъпничество. И всичко това в името на нашия Спасител Господ Иисус Христос, чрез Когото единствено имаме достъп до Бога Отца. Словото Божие ни задължава „да благодарим винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа“ (Еф. 5, 20). Той е великият Първосвещеник, Който поема, очиства и предава нашите молитви на Бог Отец. Особена сила добива молитвата, когато е придружена от пост и сълзи. Как да се молим? Има различни начини: а) Чрез готово написан текст, което при някои вероизповедания е обичайна практика. За целта има специални молитвеници, в които има молитви за различни случаи. Това са молитви, съставени от просияли в миналото богоугодници. б) Чрез свободен текст, когато молещият си казва със свои думи онова, което иска да каже на Бога. И такъв вид молитва практикуват мнозина. Когато детето се обръща към своя баща за нещо, то казва молбата си с обикновени думи, а не със заучен или написан текст. в) Молитва без думи. В Библията има примери, когато Божии люде без думи изплакват пред Бога своя проблем и болка. Такава беше молитвата на Ана, чрез която беше изпросено от Бога раждането на пророк Самуил (1 Цар. 1, 9-13). г) Хора, които предпочитат друг (духовник или друг християнин) да се моли за тях. Това има оправдание, когато има здравословни причини.

СМИСЪЛЪТ

301

Кой начин е за предпочитане, е въпрос на личен избор. Веднага трябва да кажа обаче, че не красивите и добре подредени думи определят качеството на молитвата, а сърдечната душенагласа на молещия се. Разбира се, че хармонията между сърце и уста е най-доброто, „понеже със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение“ (Рим. 10, 10). И) Най-често в молитвата християнинът споделя даден проблем или страдание. Така ние информираме Бога за един или друг проблем с цел, Той да „вземе отношение към него“. С други думи молещият предоставя разрешението на проблема в Божия ръка. Дали, кога и в каква степен такова разрешение ще се получи, това единствено решава Бог. Погледнато чисто практически чрез нашата молитва ние, така да се каже, „натоварваме“ Бога с отговорността за този проблем. За страдащия християнин това има както голямо психологическо значение, така е и мощен фактор за укрепване на вярата и надеждата в Бога. Страдащият се освобождава от непрекъснатата грижа и страх от този проблем. Разбира се, това има смисъл, ако страдащият се старее да изпълнява волята на Бога. Господнята молитва е фундаментът и моделът на нашите молитви. Естествено е, че всеки християнин трябва да знае тази молитва наизуст. Някои християни неправилно разбират думите на Христа „Каквото и да поискате от Отца в Мое име да ви даде“ (Марк 11, 24; Иоан 14, 13-14; 15, 16;). Бог изпълнява онова, което съотвествува на Неговата воля и Слово и което е за наше добро от гледище на вечността. Едно малко сравнение ще даде яснота в това отношение: Взаимоотношенията между баща и син. Бащата от любов към детето си, е склонен да му даде много неща, които то поиска. Но той едва ли ще му даде алкохол, цигари и наркотици. И още един пример: Не зная дали е угодно на Бога някоя жена да се моли за своя съпруг, който е лекар, да има повече болни хора, за да може семейството да има добри приходи. Тези, които практикуват молитвата от време на време и само в случай на нужда, такива считат молитвата като магическа пръчка, с която като замахнат, Бог трябва веднага да им разреши даден проблем, и разбира се, след това Го забравят, докато се появи нов проблем. Сигурен съм, че всеки вярващ християнин има своите молитвени опитности, което е и важна част от живот на вяра. С няколко думи ще споделя и една моя опитност в това отношение. След един обиск на дома ми от Държавна сигурност през 1986 г., ми беше конфискувана цялата христи-

302

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

янска литература. След обиска съпругата и двете ни деца коленичихме и аз се помолих с думите на Иов: „Господ даде, Господ и взе; както беше угодно Господу, тъй и стана; да бъде благословено името Господне“ (Иов 1, 21). И продължих с още едно изречение: „Господи, моля Те да ми върнеш трикратно това, което ми беше взето. Амин“. Господ изпълни тази моя молба милионкратно. Както вече стана дума по Божия милост над три милиона учебна християнска литература е разпространена в българските държавни училища. Чрез застъпническата молитва от болничното легло могат да се спасяват души. Ето един вълнуващ пример: Духовник посещава възрастна християнка, която от много години лежала парализирана. На пътната врата среща нейния син, чиято професия била свързана с особени съблазни и изкушения. Духовникът го попитал как устоява той на тези изкушения. Младежът отговорил: „Наистина опасностите не са малко. Но винаги, когато ме застрашава някакво изкушение, аз виждам пред очите си моята мила болна майка-мъченица. И нейният образ ми дава сили да побеждавам всяко изкушение!“ Като влязъл в къщата, духовникът разказал на болната майка за отговора на сина й. Когато измъчената майка чула тези думи, силно заплакала и със сълзи се молила така: „Мили Боже, благодаря ти за моята болест. Прости ми, че тъй често съм Те упреквала за моята нерадостна съдба. Сега разбирам защо трябва да боледувам. Ако аз чрез болестта си служа за спасението на душата на моя мил син, аз съм готова още да страдам, още да търпя болки. Да бъде благословено името Ти! Амин.“ Голяма сила имат скъпите за нас образи – родителите ни, децата ни, любещият съпруг или съпруга и над всичко страдащият Спасител на Голгота. Нека тези образи бъдат пред очите ни, когато сме в изпитание! Помощта е огромна. Някои Божии служители дължат успешното си и благословено служение на усърдните молитви на болни, немощни и възрастни християни. Преданието говори, че майката на блажени Августин много години се е молила за своя син да приеме християнството. Бог отговорил на молитвите на майката и синът й станал един от най-известните богослови и отци на Западната Църква. Знаем, че има неща, които не са обезателно грях, но въпреки това са тежест в живота на християнина. Футболният правилник не забранява по време на мач играчите да носят на раменете си чувал с картофи. Но ако те

СМИСЪЛЪТ

303

го сторят, никога няма да победят. Така е и в християнския живот. Някои неща може и да не са грях, но са пречка да се извоюва духовна победа. Добър съвет в това отношение дава апостол Павел: „Всичко вършете за слава Божия“ (1 Кор. 10, 31). Един ден пред Божия престол ще се открие каква велика служба са вършили вярващите души на своето болнично легло и какви победи са извоювали безсилните, но сключени за молитва болни ръце. Позната е духовната мъдрост: „Молитвата движи ръката, която движи света.“ Християнинът, който е на болнично легло, трябва да се пита с какво може да допринесе за Божието дело. И след като не може с друго, то молитвата е доброто нещо, с което, макар и като болен, може да гради делото Божие. Една благочестива Божия служителка, която изгубила зрението си, казала: „С моите очи сторих за Бога това, което можах. Сега без очи ще върша за Бога това, което мога.“ Има една кратка молитва, която може да бъде източник на сили и душевен мир за страдащия: Господи, дай ми сила да приема нещата, които не мога да променя, дари ми желанието да променя нещата, които мога и мъдростта да правя разлика на едното от другото. 10) Христос облажава страдащите. Всяко страдание или болест са свързани с огорчение и мъка. Едни се измъчват поради физически или душевни болки, други се измъчват от желание за отмъщение, трети плачат от яд, че не са успели да извършат дадено престъпление, други се тормозят, че не са успели да си купят билети за рокконцерт или футболен мач. А има и сълзи от наранена гордост. Страдания и болки различни. И на този фон чуваме думите на Христос: „Блажени плачещите (скърбящите, страдащите), защото те ще се утешат“ (Матей 5, 4). И съвсем основателно се поставя въпросът: Могат ли всякакъв вид сълзи, скърби и страдания да ни направят блажени, т.е. щастливи? Тогава логиката е проста - струва си да плачем и да страдаме, защото ни се обещава блаженство. Разбира се, че далеч не всички страдащи и плачещи са блажени. Защо? Отговорът е много ясен. Тези думи ги казва Бог, а Бог мрази греха. И ако грехът е източник на сълзи и страдания, то това няма нищо общо с това блаженство. Бог няма да изтрие онези сълзи, които се леят при безумен смях или от желание за мъст. Ако сълзите обаче доближават до Бога, тогава плачещият е блажен. Тогава страданието се превръща в благословение.

304

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Мисля, че това блаженство е една чудесна покана, сълзите от болестите и страданията да се превърнат в сълзи за собствената ни немощ, в сълзи за всичко онова, което наскърбява Бога, в сълзи, поради безбожния и тънещ в безнравственост и погибел свят. Ето това са сълзите, които Бог ще изтрие, и плачещите, които Бог ще утеши. И на болничното легло могат да се леят такива сълзи. Това страдание и тези сълзи ще отворят нови хоризонти на страдащия и ще го трансформират от страдащ за себе си в страдащ и плачещ за всичко онова, което наскърбява Бога, т.е. той плаче за мъката на Бога от погиващия свят. Тогава той ще осъзнае мъката в този свят, погледната през Божиите очи. В тази трансформация може да се намери дълбокият смисъл на страданието. При такава трансформация сълзите от наранената гордост се превръщат в сълзи на съкрушеното сърце и дълбокото смирение. И стане ли това, Господ казва: „Блажени сте!“ Илюстрация на такава една трансформация е историята с Йосиф. Тук има три вида сълзи: 1) Сълзите на болка. Йосиф е бил красив, амбициозен и може би горд млад човек, любимец на баща си. С тези си качества той не можеше да бъде използван според плана на Бога. Затова тези бодили в характера трябваше да бъдат премахнати. И това стана, когато братята му го продадоха като роб в Египет. Йосиф плаче в ямата. Този плач продължи тринадесет години като роб и затворник. Това беше време на формиране на характера, време на трансформация. Злобата, отчуждението и тъгата си остават както за Йосиф, така и за братята му и баща му. 2) Сълзи на изцеление. Когато сълзите на болка се превърнат в сълзи на опрощение, тогава започва изцелителният процес. Йосиф предаде на Господа болката си, страданието си и мъката си от обидите, които му бяха нанесени. Той предаде всичко в Божията ръка и на Божия съд. За това свидетелства изключително силният му морален облик. И след тринадесет години на формиране и трансформация всичко се промени – от затворник той стана вторият човек в Египет след фараона. 3) Сълзи на радост. Два пъти след това плака Йосиф – когато видя едноутробния си брат Вениамин (Битие 43, 30) и при срещата с баща си Израел в Гесен (Битие 46, 29). Срещата ни с братята от тялото Христово и с нашия небесен Отец във вечността, са източник на сълзи на радост. Това е наградата. Тълкувателите са единодушни, че Йосиф е велик старозаветен предобраз на Христа. Но в Йосиф аз съзирам и една друга голяма символика.

СМИСЪЛЪТ

305

Йосиф – предобраз на новорождението: А) Йосиф беше роб и след това затворник. Тук Йосиф лее сълзи на болка. Човекът също е роб на греха и пребивава в затвора на един свят, тънещ в безбожие и нравствена поквара. Тук, в този свят, човекът има шанс да осмисли своето окаяно състояние, да представи пред Бога своята немощ, да лее сълзи на болка и да помоли за изход. Б) Йосиф бе поканен от фараона в двореца, бе облечен в царско одеяние и стана пръв сътрудник на фараона. След като човек е осъзнал своето окаяно състояние и е обърнал поглед към Бога, покаял се е, тогава Господ Иисус – Царят на царете го моли да влезе в неговото сърце. И когато Христос влезе в него, човек става гражданин на небесните селения на Спасителя и Негов сътрудник тук, в този свят. Той „става царско свещенство, свят човек, призван да възвестява съвършенствата на Оногова, Който го е извел от затворническата тъмнина в чудната Своя светлина“. Така апостол Петър описва пътя на новорождението (1 Петр. 2, 9). В) Кога стана преминаването на Йосиф от затвора в двореца? Когато беше простил. Тогава погледна страданието на своя род и омразата се превърна в любов към бащиния му дом. Това са сълзите на изцеление, за които Бог казва: „Блажени плачещите.“ Кога старото може да премине и всичко да стане ново? Когато вехтият човек предаде стария греховен багаж на Христа и стане ново творение (2 Кор. 5, 17), и когато прости на всички, които са съгрешили срещу него. Сълзите на изцеление ще умият старото. Г) Като пръв сътрудник на фараона Йосиф плака два пъти – при срещата с едноутробния си брат и с баща си. Това бяха сълзи на радост. Новороденият християнин също пролива сълзи на радост, когато вижда свои близки да преминават от света на греха, където владее духовен глад и безплодие, в плодородието на Христовото присъствие. И не само християнинът пролива сълзи на радост, но и на небесата има още по-голяма радост за каещия се грешник (Лука 15, 7). Д) И на края името на Йосиф. На еврейски то означава „да умножи Господ“, т.е. да даде много синове. Името му напълно оправдава служението, за което Бог го е призвал – чрез спасението на своя народ, този Божий народ да се умножава както морския пясък (Битие 32, 12) и звездите небесни (Битие 15, 5).

306

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Из утробата на новородения християнин също трябва да потекат реки от жива вода, която да умива стария грешен човек и да се умножава Божият народ (Йоан 7, 38). Тази история показва, че страданията и изпитанията могат да укрепят връзката ни с Бога. Тогава чрез това страдание Бог ни пречиства и ние разбираме, че Той ни води и насочва пътя ни към Него. 11) Страданието е благоприятно време за борба с греха По време на болест и страдание човек трябва да обезателно да търси причината. Ако тази причина е грях, то времето на страдание е най-доброто да се предприеме борба срещу този грях, защото се вижда последствието от греха – страданието. За мнозина болницата се е превърнала в изповедалня. Първата крачка е страдащият да види зависимостта между грях и страдание. Всеки грях започва с изкушение, което има много по-малка сила при болест и страдание, отколкото ако е здрав човек. Човек може да се справи с него с четене на Словото Божие и молитва, което не изисква никакви специални усилия. Тук има и едно друго съществено предимство. Ако страдащият е в болница и се моли или чете Библията, то той няма да остане незабелязан от останалите. Така се предоставя чудесно време за свидетелство и мисионерство. По този начин сме достигнали няколко болнични заведения със Словото Божие. Познавам една вярваща християнка, която преди години е била в болница и е дарила Библии на някои от лекарите. От тогава всяка година идва на контролен преглед и продължава да разпространява Словото Божие. Следващата крачка е съжаление и разкаяние за сторения грях и изповядване на този грях. Страдащият трябва да има убедеността, че в тази борба той не е сам. Това е обещал Сам Христос на Своите последователи: „Аз съм с вас през всички дни“ (Матей 28, 20). Разказва се за един благочестив чернокож християнин, който години наред всяка сутрин на тръгване за работа се отбивал в църквата за няколко минути да се помоли и винаги казвал „Господи Иисусе, Джим е тук при Теб, в Твоя дом!“. Минали години. Джим се разболял и бил настанен в болница. Лекарите забелязали, че при визитация въпреки тежкото си страдание, той изглеждал спокоен и радостен. Една сутрин главният лекар го попитал защо е толкова радостен. Болният отговорил: „Имах посещение!“. „Посещение ли? Но при нас посещенията на болните са само в определен ден и то в следобеден час“, казал лекарят. „О, господин докторе, моят посетител е

СМИСЪЛЪТ

307

специален и той всяка сутрин идва при мен и ми казва: Джим, Аз – Иисус, съм тук при теб!“ Християнинът знае, че Бог прощава изповядания грях. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда...защото пред Отца имаме Ходатай Иисуса Христа Праведника“ (1 Иоан 1, 9 и 2, 1). В Новия Завет не се говори за други ходатаи пред Отца, освен Христа. Следващата крачка в борбата с греха е решението и обещанието пред Бога да не се повтаря този грях. Шансовете да не се повтаря този грях, след като човек оздравее, са големи. Ние знаем, че Бог прощава греха и ни подготвя за вечността. Последствията от греха обаче трябва да носим, но и в това страдание християнинът не е сам. Той има право да се моли за благословение на лекарите и на всичко онова, което ще се върши за това лечение. И не само за лекарите, но и за своето заболяване и то с най-обикновени думи: „Господи Иисусе, Ти виждаш моето страдание, Ти знаеш защо, Ти можеш да ми помогнеш. Амин.“ Направи това, което си задължен да направиш. Останалото предостави на Бога. Ако имаме пълно доверие, че Бог ни е спасил и ни е дарил вечен живот, нима нямаме право да се доверим, че Бог е с нас и в страданието ни и може да го облекчи и дори да го премахне? Не е логично да се доверяваме в по-великото (вечния живот), а да се съмняваме в по-маловажното (изцелението). И не трябва да се забравя, че Бог няма да ни прати изпитание, което нямаме сила да понесем. Възможно е на болничното легло да не се открие някакъв определен грях във връзка със заболяването. Тогава трябва да се знае, че има и страдания, които не са поради сторен личен грях. Страдащият трябва да бъде много внимателен да не изпадне в самообвинение, отчаяние или прекалена самокритичност. Понякога от християни се чуват думите: „Знам, че Бог ми е простил, но аз не мога да си простя.“ Това на пръв поглед звучи благочестиво, но е дълбоко неправилно. Ако Бог ми е простил, Той иска аз да приема с вяра тази прошка. 12) Страданието е повод за равносметка и отчет Периодът на страданието или състраданието е добър повод да направим равносметка на живота си и то в различни негови области: 1) В областта на бюджетната сфера това е сравнение между приходната и разходната част. 2) В областта на професията – сравнение между това, което се дава като труд и време, и това, което се получава като възнаграждение; 3) В областта

308

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на семейството – разликата между всичко, което се инвестира и, това, което се получава; 4) Трудещият се земеделец също прави равносметка между това, което сее, наторява, напоява, окопава, и реколтата, която получава; 5) И най-важната равносметка е в областта на нашия духовен живот. Ние получаваме от Бога много неща, за които нямаме никаква заслуга: родителите, здравето, времето, способностите, дарбите, материалните придобивки и т.н. Всичко това и още много повече ние получаваме от Бога. Затова и апостол Яков пише: „Всяко добро нещо и всеки съвършен дар иде от горе, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината“ (Яков 1, 17-18). Новорождението и вярата ни в Бога също са дар Божий. Съществува голяма опасност някои да си мислят, че всички тези неща са си нещо естествено и закономерно, ей така, имаме си ги от природата. С такава една мисъл човек вече е влязъл в грях. 6) Господарят ще иска равносметка от своя слуга. Христос илюстрира това по чудесен начин с притчата за талантите (Матей 25, 14-30). Както с тримата свои слуги, така Господарят след дълго време ще поиска сметка и от всеки един от нас. Във всяка една област както в природата, така и в обществения живот съществува стремеж за балансиране между това, което се получава и това, което се дава, сравнение между инвестиция и плодове. Родителите инвестират в децата си в продължение на много години и естествено е те да очакват плодове от тази инвестиция. Държавата инвестира в образованието и здравеопазването на младите хора твърде много и тя очаква равносметка и отчет от тези млади хора и много се надява те да се реализират не в чужбина, а в родината си. В динамиката на ежедневието и житейските грижи хората не мислят за равносметка и отчет между това, което са получили , и това, което дават. Но ето идва болест или страдание. И тогава се предоставя достатъчно време и за такъв вид размишления. А не трябва да се забравя, че равносметка и отчет се дават не по средата, а в края на изминал период – в края на деня, месеца, годината, десетилетието и т.н. Дали болестта и страданието не би трябвало да ни напомнят, че сме наближили такъв период в живота си? А и Словото Божие ни подканя да се помиряваме с хората, преди да се явим на съд (Матей 5, 25). Хубаво е на болничното легло човек да си постави някои от следните въпроси: Бог ми даде в продължение на много години здраве – за какво го използвах аз? Бог ми даде и материални блага – какво направих с тях?

СМИСЪЛЪТ

309

Бог ми дари вярата в Него и Неговото Слово – за себе си ли ги пазя или ги правя достояние и на други? Бог изпрати Своя Син Иисус Христос, Който пое греховете ми и извърши моето спасение – как се отнасям аз с Божия Син? Бог е дал много дарби в живота ми – за какво съм ги използвал аз? Може да се получи разлика между това, което ми е дарил Бог, и това, което съм дал? Тогава ще стане точно така, както при финансов отчет ако се получи разлика в приходно-разходната част. Следващата стъпка е стопанска полиция. Уважаеми читателю, на всички тези въпроси е хубаво да намериш отговор преди да се явиш пред Този, Който ти е дал всичко това, защото ако не го сториш, ти ще трябва да отговаряш във вечността, когато се явиш пред Него. Болестта ти напомня, че ти трябва да сториш това сега! Очевидно Лев Толстой добре е разбрал този духовен Закон и го е пресъздал по превъзходен начин в романа си „Възкресение“. Главният герой Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при срещата му с Маслова – осъдена на каторга проститутка, която той някога като слугиня в неговия дом, е изнасилил и изгонил. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае своя грях и безнравствен живот, да се покае и да сподели съдбата на каторжничката в Сибир. Сторил го е сега, за да не бъде държан отговорен и осъден във вечността. Съвсем друга е развръзката при известната пиеса на Шекспир „Макбет“. Тук едноименният герой след убийството на краля, изпада в драматичен душевен самотормоз и нови престъпления, не стига до нравствена промяна и покаяние и завършва трагично живота си, като бива убит от наследника на крал Дънкан. Всеки знае, че равносметка може да се прави само докато човек е жив. Положително има хора, които не правят това. Такива съветвам да се поучат от един надгробен надпис от Средновековието. Равносметката на покойника В малкия гробищен парк на Уестминстърското абатство (катедралата „Св. Петър“) в Лондон на един от надгробните паметници е написано следното: What I gave, I have; What I spent, I had; What I left, I lost, Вy not giving it!

310

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

В превод това значи:

Това, което съм дал, аз имам; Това, което съм използвал, аз го имах; Това, което съм оставил, Аз съм изгубил, защото не съм го дал!

Тленните останки, които почиват в този гроб, са на някой си Кристофър Чапман, поминал се през 1680 г. А ето и някои допълнителни по-свободни, дори алегорични размишления върху този мъдър надгробен надпис: Покойникът се „обръща“ към всеки, който стои пред надгробния паметник, и чрез надписа му говори: Всичко онова, което аз съм дал по време на земния ми живот, е останало при тези, на които съм го дал. Аз с него дойдох във вечността и продължавам да го имам и тук. То ме придружи в отвъдното и е единственото, с което аз дойдох тук. Това, което съм използвал по време на земния си живот, аз го имах до момента, когато съм го използвал. Вече го нямам, защото то е изпълнило задачата си, за която ми бе дадено. Онова, което бях запазил или което оставих в света до часа на смъртта си, аз безвъзвратно изгубих, защото от него нищо не можах да донеса тук. Съжалявам, че не съм го дал, докато бях жив. Такава е моята равносметка от задгробния свят. Този надгробен надпис потвърждава думите на апостол Павел, казани на презвитерите в Ефес: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Д.А. 20, 35). Защо? Ами много просто – когато човек даде нещо, той се освобождава от отговорност и прехвърля отговорността на този, на когото го е дал. Това се отнася както за материалните, така и за духовните и интелектуални блага в този свят. Равносметката на автора Имам три основания за написването на тази книга: 1) На първо място - да дам в обобщен вид всичко онова, което Бог ми е дарил през изминалите шестдесет години било като духовни и научни познания, или пък като житейски опитности, имащи отношение към вечността. Очевидно една от коректорките на текста правилно е схванала тази моя мотивация, определяйки съдържанието на книгата като

СМИСЪЛЪТ

311

„Пъстроцветен букет от житейски и духовни опитности, изграден върху Словото Божие“. 2) В този смисъл настоящата книга би могла да се разглежда като равносметка между полученото и даденото. Доколко тази равносметка е реална, това може само Бог да прецени. Разчитам на Божията милост, ако балансът е в полза на даденото. Като Божий слуга с чиста съвест „съм извършил това, що бях длъжен да извърша“ (Лука 17, 10), „ала не аз, а Божията благодат, която е в мене“ (1 Кор. 15, 10). Във всичко написано съм се старал да не се отклонявам от Неговото Слово – светата Библия. Така че, ако читателят има проблем с нещо, което е написано в тази книга, то бих го посъветвал да се обърне към Библията за справка. С готовност бих желал името на автора да остане в анонимност. Но нямам право – то трябва да остане, за да носи този автор отговорност за всичко написано в тази книга. А освен това да може авторът един ден, когато Бог го призове във вечността, да представи като равносметка пред справедливия Съдия това, което е дал чрез тази книга. Ще се присъединя напълно към думите на един Божий човек и автор, който с благодарност в една от книгите си пише приблизително така: Всичко, което е ценно в тази книга, е от Бога. Останалото е от автора. Ето защо благодаря на Бога за Неговото чудесно ръководство през цялото време на изготвянето на книгата. 3) На трето място имам и едно молитвено очакване, а именно, написаното в тази книга да попадне на добра почва и да даде плодове. По това ще познае Бог, че делото е добро (Мат. 7, 16), което ще бъде и голяма награда за автора. 13) Болестта ни напомня да оставим нещата в ред преди да напуснем този свят Когато човек тръгва на далечно и дълго пътуване, той си подрежда нещата така, че те да бъдат достъпни за ползване от неговите близки. Те трябва да знаят семейната документация, имотите, автомобила, ключовете и т.н. Дълъг път и дълго отсъствие – не бива близките да се поставят в затруднение, ако нещо непредвидено се случи. Слушал съм от хора преди години, че са ходили при петричката врачка да им каже къде е било скрито нещо много важно от техен починал близък.

312

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

И още нещо – човек гледа да си е оправил дълговете тук или там, да няма заеми или пък да има неуредени взаимоотношения с някого. А може би има и някои неща, които са започнати и не са довършени. Така е било и някога, когато мъжете са отивали на война и не се е знаело дали ще се върнат. И ако в тези случаи е било необходимо тези хора да оставят нещата си в ред, то колко повече това трябва да се направи преди човек да си отиде от този свят, от където със сигурност връщане няма. Важно нещо е, когато човек тръгва на дълъг път да помисли и за своята застраховка. И това го правят всички. Но каква трябва да бъде застраховката за вечността? Болестта трябва да напомня за всичко това, защото тя не винаги завършва с оздравяване. 14) Болестите са възможност да се приготвим за вечността Когато човек е здрав, без проблеми и страдания и във водовъртежа на ежедневните грижи, той обикновено не се замисля, че Бог е поставил граница на живота и с всеки изминат ден ние се доближаваме до тази граница. Мнозина са онези, които мислят за всичко възможно, но не и за вечността. Такива естествено отиват неподготвени в отвъдното. А човек, който е неподготвен отива само на едно място и това място се нарича ад. Когато човек се премества да живее на друго място, е редно да се поинтересува за това място, макар и да отива там за кратко време. А ние след смъртта си отиваме на едно място, където ще останем вечно. Струва си да се поинтересуваме какво е това място. По въпроса за отвъдното давам подробна информация в книгата „Живот след смъртта“, която препоръчам на читателя. Бог обича всички хора и иска да бъдат спасени и затова Той се изявява на хората с една цел – да им покаже тази любов и да им каже, че иска те да бъдат спасени. Той се изявява чрез Творението и Библията, чрез Своя Син – Господ Иисус Христос, както и чрез всеки един християнин, който вярва в Него и води живот според Неговата воля. Как Бог ще ни научи на Своя свят Закон, как ще ни подготви за вечния живот, ако приема нашите дела безкритично? Както вече споменахме, Бог говори на човека и чрез различни обстоятелства в неговия живот. Болестите и страданията са част от тези обстоятелства. И тъй като тези обстоятелства ни напомнят повече от всички други за нашата временност и за вероятността да преминем в отвъдното, то човек трябва да се възползва от тях. Страданието очиства

СМИСЪЛЪТ

313

човешката душа от плевелите. То изгаря плевелите така, както огънят пречиства златото. И в това страдащият трябва да вижда техния смисъл. Страданията не са безсмислени. Напротив, те играят огромна роля в живота ни и са важна част от сложния баланс на отношенията между Бога и човека. При изпълнение на смъртни присъди обикновено се пита осъдения за неговото последно желание. Най-доброто желание би трябвало да бъде онова, което има отношение към това, какво става след като се изпълни смъртното наказание. Поради неизвестността на последния ни час, всеки човек трябва да има яснота относно това последно желание. А още повече, когато човек е на болнично легло. Господ казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам“ (Откр. 3, 20). Той хлопа чрез болестта и страданието. А и болничното легло „крещи“ към страдащия: „Ти си временно на този свят. Помисли за отвъдното!“ И ако болният чуе този глас и попита „Какво да направя?“, тогава ще отговоря с думите на апостол Петър: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете“ (Д.А. 2, 38). Ето така започва подготовката за вечността. Мнозина отлагат решението на този най-важен личен въпрос за съдбата в отвъдното. Това е твърде глупаво, тъй като не знаем кога ще дойде краят. И освен това този живот тук никога няма да се повтори, както някои окултни философии учат. Неразумно е и да се мисли, че има различни пътища, които водят към рая. Библията учи, че има само един път и едно име, чрез което можем да се спасим – Господ Иисус Христос (Д.А. 4, 12; Иоан 3, 36). Нормално болният, страдащият и немощният са възприемчиви към всичко, което им се предлага и са готови да го приемат. От това обстоятелство се възползват не малко лъжеучители, които посещават страдащи и набързо ги „подготвят” за вечна погибел. Когато мама се помина и аз в дълбока скръб стоях пред мъртвото тяло, някаква възрастна жена започна да ми обяснява къде е душата й сега и какво трябва да направя днес, на третия, на деветия ден и т.н., за да гарантирам на мама, че ще бъде в рая. „Госпожо, казах й аз, посочете ми в Библията тези неща, за които ми говорите, и аз ще ги изпълня.“ Тя дума не ми каза и набързо изчезна. Аз знаех добре, че мама и без моето „съдействие“ е при Спасителя на небето, защото познавах нейния добродетелен живот. Ето защо дълг на духовниците, а пък и на всеки християнин е да посещават болни и страдащи и да ги запознават с благост и любов относно единствения път за вечния живот.

314

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

15) Времето на болест трябва да ни напомни и нещо друго – много важно: Човече, всеки един миг можеш да бъдеш отзован. Недей да мислиш, че ти си вечен на този свят. Знай, че ще трябва да го напуснеш един ден! Този ден може да бъде или сега, или пък когато си здрав. Не забравяй това! Тези мисли могат да променят много неща в твоя живот, когато оздравееш, разбира се, ако не ги забравиш. Но такива размишления човек не прави, когато е здрав. А би трябвало. Но няма време? Е, тогава при болест се предоставя достатъчно време и за такъв вид мисли. Те имат огромно значение за вечността. Потвърждение на това са думите на псалмопевеца: „и моят грях е винаги пред мене“ (Пс. 50, 5). Какво значи това? Много просто – грехът е смърт. „Защото платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6, 23). Мисълта за неизвестността на нашето отзоваване във вечността е изключително важна предвид на това, къде ще се прекарва тази вечност. Библията учи, че спасените ще се явят пред Христовото съдилище, за да дадат отчет за своята вярност към Христос и да получат своята награда. Неспасените ще се явят на Божия съд, за да бъдат съдени според делата им.Втората смърт има власт над осъдените. Времето на болест и страдание, както и неизвестността на нашето отзоваване от този свят са достатъчно основание да се попитаме към коя категория се отнасяме ние. Сигурно такива размишления е имал и най-богатият американец на всички времена Джон Рокфелер. Смисълът на страданията на Рокфелер Съвсем накратко малка извадка от неговата биография. От рано започва петролен бизнес. На 33 години става милионер. На 43 години е притежавал най-големия концерн в света. На 53 години става първият доларов милиардер и най-богат човек в света. Приходите му на седмица са били 1 милион долара. Става най-богатият човек през 19-и век. На върха на своето богатство и слава се разболява тежко и в скоро време заприличва на мумия. Изоставен, самотен и смъртно болен е отхвърлен от обществото. Масмедиите дори подготвили некролог за неговата скорошна смърт и погребение. Никой не вярвал, че ще преживее. В дългите безсънни нощи Рокфелер започнал да размишлява върху смисъла на страданието и изобщо на живота. Осъзнал безумието човек да трупа пари и да се самоунищожи. В огъня на страданието си идва до решението да вложи богатството си в борбата срещу бедността и проблемите на хората. Така се създава извест-

СМИСЪЛЪТ

315

ната Рокфелерова фондация – най-мощната в света. Неговите милиарди достигат университети, болници, научни институти, благотворителни организации по всички части на земята и стават благословение за човечеството. Богатството на умиращия милиардер помага за откриването на пеницилина и борбата срещу маларията, туберкулозата, дифтерията и много други смъртоносни болести. Неговите пари са помогнали за борбата срещу бедността, глада и неграмотността. Написани са книги за благословенията, които са донесли неговите пари. И тогава става голямо чудо – напълно се възвръща здравето на Рокфелер. Този коравосърдечен бизнесмен се превръща в любвеобилен и излъчващ топлота човек, който живее до 98 години. 16) Времето на болест предоставя благоприятната възможност, човек да си спомни или както се казва „да излязат на бял свят“ някои грехове, които са сторени преди и с течение на времето са потънали в дълбока забрава. В нашето съзнание може и да са забравени, но има място, където те за записани и чакат времето да бъдат предоставени пред престола на Всевишния и да се опростят. Ето, болестта предоставя такова добро време! Ако намериш такива неопростени грехове, изповядай ги сега. След смъртта това е невъзможно. Библията е ясна в това отношение: „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ (Евр. 9, 27). За чистилище и митарства Библията не говори. Това потвърждават и много Божии люде. Времето на болест и страдание е добра възможност човек да си спомни и за дарбите, които Бог му е дал и което е по-важно, какво е направил той с тези дарби. Полезно в този случай ще бъде страдащият да си спомни притчата за талантите (Матей 25, 14-30). Съдбата на третия слуга трябва да бъде сериозно предупреждение за всеки човек. Той не направи нищо с дарбите, които Бог му беше дал, и затова „той беше хвърлен във външната тъмница, където ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матей 25, 30). Ще бъде много жалко, ако от болничното легло човек се озове директно във външната тъмница. Всъщност отчет пред Бога за даровете трябва да даваме всеки ден, всяка седмица, всеки месец и в края на всяка година. Особено на рождените ни дни. Времето на страдание може да се окаже благоприятно за покаяние, за да се избегне ада. Спомням си, че преди време в Швейцария предложих да се говори в една църква по тази тема. Беше ми отговорено, ако мога да предложа друга

316

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

тема, тъй като „нашите християни тук не обичат да слушат за тъмница, в която ще има плач и скърцане със зъби“. Учудих се и си помислих дали тези християни още сега не са достигнали тази тъмница, та не искат да я заместят с тази във вечността! Богатството и благосъстоянието също могат да бъдат добра тъмница. 17) Един поучителен пример от обикновения живот: За да могат отпадните води от бита и промишлеността да бъдат използвани отново, е необходимо те да бъдат пречистени през т.нар. „пречиствателни станции“. Дали времето на боледуване символично не би трябвало да се разглежда като една такава „духовна пречиствателна станция“, за да подготви душата на човека годна за употреба във вечността? Разбира се, че пречистването може да стане и когато човек е здрав. Но ако нямаме време да го сторим или пък сме забравили, болестта ни напомня за тая работа. И още нещо, пречиствателните инсталации са нещо много скъпо и пречистването струва много пари. „Духовното пречистване“ е безплатно. „Пречиствателната станция“ за греховете на човеците беше изградена преди 2000 години на Голгота и от тогава тя функционира безотказно и съвършено. Необходимо е само да занесем замърсените си души и помрачения си духовен поглед, за да бъдат пречистени. Ако не го сторим, те отиват в ада, където Сатаната само това и чака. 18) Времето на болест е и една благоприятна възможност да видим и да приемем нашата зависимост от Бога. Когато сме здрави си мислим, че много неща зависят от нас и ние решаваме кое и как да стане и защо да стане. Мислим си, че сме властелини над времето и ежедневието, та дори и над съдбата на другите. Дори не си и помисляме, че Бог предпазва нас и нашите близки от много неща, за които ние изобщо не знаем или не искаме да знаем. Но идва болест и може би тежка и нелечима. И ако и лекарите са безпомощни, тогава виждаме, че сме зависими от един Друг, Който е властелин над времето и страданията на хората – от Бога. Започваме да виждаме света и себе си от друга гледна точка – от позицията на безпомощния и зависимия от Бога. Това е първата крачка да се обяви капитулация на човешката гордост и да се потърси Бога. А стори ли се това, следващата крачка е да се попита Бога какво иска да ми каже с моето страдание. Мнозина са намерили правилния отговор на този въпрос едва на болничното легло.

СМИСЪЛЪТ

317

19) Положително всеки един неизлечимо болен и силно страдащ невярващ човек добре знае, че когато дойде краят, мнозина ще кажат за него: „най-после се отърва горкият”. Не искам да говоря за бруталността на такъв един израз, който е и върховно лицемерие, а го споменавам, защото той е абсолютна лъжа. Този починал изобщо не се е отървал! Напротив тепърва започват неговите много по-тежки страдания, които няма да престанат във вечността. И неговите познати и близки вместо да го съжаляват и да чакат да се отърве от страданията, по-добре е било да отидат при него и да му кажат какво следва след смъртта. Така може да се предостави шанс, този човек да се покае. Ако близките не го сторят, то духовникът е бил задължен да го направи, разбира се, ако страда за погиващите. 20) В „Българска енциклопедия“ (БАН, КК „Труд“, 2003) страданията се определят „като резултат от взаимоотношенията между човека и Бога. Страданието е изкупление, ценност, която подготвя човека да посрещне злата си участ“ (стр. 1091). Това определение ме задължава да направя сравнение между понятията „болка” и „болест”, с оглед да се види дълбокият смисъл от болестите и страданията, разгледани от позицията на вечността на човека. От медицинска гледна точка болката е положително явление в организма. То показва, че състоянието на даден орган или дадена част от тялото страда, има проблем, нарушено е естественото физиологично състояние на този орган. Тогава чрез крайните разклонения на нервите в този орган се изпращат сигнали до Централната нервна система, че в този орган нещо не е наред. Тези сигнали са болката, която така да се каже „сигнализира”, „вика” към човека, че нещо трябва да се предприеме с този орган, за да се възстанови неговото нормално състояние. Посланието на болката може да се изрази с призива: Внимание, опасност!. Трябва да се направи нещо, за да се премахне причината за тази опасност (вирус, бактерии, паразити, нарушена обмяна, гноен процес, язва и т.н.). Нервите в засегнатия орган представляват своеобразна охранителна видеокамера или охранителна система, която е „уловила причинителя на местопрестъплението” и веднага изпраща сигнал до централата, т.е. до централната нервна система. Когато сигналът дойде тук, мозъкът реагира с болка. Така че огнището на болката не е на мястото на засегнатия орган, а е в мозъка. Той страда, тъй като той има чувствителността да страда. Затова, когато е премахнат нерва от корена на зъба, болка няма.

318

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Нека да си представим, че в даден орган (например зъб) няма нерви. Развива се гранулом, който започва да руши зъба. По какво ще разберем, че има гранулом? По нищо! Ще установим в най-добрия случай, когато зъбът е напълно изгнил и миризмата от устата стане непоносима за страдащия и за околните. Но тогава вече е доста късно да се направи нещо за спасяването на този зъб. А да не говорим за некротичната материя и гнойта, която с кръвния ток се разпространява из целия организъм. Тогава ще разберем, че зъбът е напълно разрушен и той пада от самосебе си. Същото се отнася и за всички останали органи. Но ето в този зъб има нерви, които веднага реагират, след като започне грануломатозният процес, като изпращат сигнали до мозъка. Как? Чрез болката! И тъй, трябва да се знае, че болката е нещо много положително за организма. Тя го предпазва от смърт. Тя е един от най-важните защитни механизми на организма. Заедно с нея централната нервна система задейства и редица други защитни механизми за борба срещу причинителя на заболяването и възстановяването на организма. И тъй страданието от болката предпазва организма от смърт. А какво представлява болестта? Ние досега в тази книга подробно се занимаваме с болестта, но тук още може да се каже, че в духовно отношение между болката, от една страна, и болестта, от друга, има поразителна прилика. Ето някои от общите неща между болка и страдание, разгледани от медицинска и духовна гледна точка: а) Болката сигнализира, че взаимоотношенията между засегнатия орган и мозъка са променени. Ако символично като орган вземем човека, а централната нервна система – като Бога, то болката и страданията представляват сигнали, които показват, че отношението на човека към Бога е нарушено. Ако би ги нямало, човек не би забелязал това нарушено отношение. б) Целта на болката е да накара човека да се лекува. Целта на болестта и страданието е да накара човек да си оправи отношенията с Бога. Както без болка болният орган няма да бъде лекуван и ще загине, така и без страдание страдащият духовно ще загине и ще бъде обречен на вечно страдание в ада. в) При болката страда мозъкът. Локалното чувство за болка в дадения орган е само проекция на страданието на мозъка. Бог също страда при болестите и страданията на хората. Върховен израз на страданието на Бога е жертвата на Христос на Голгота. г) При вземане на лекарство против болка се премахва временно болката, но не и причината за нея. Затова след преминаване на действието на лекарството, болката отново се появява. Лечебните методи, както и различните методи за премахване на

СМИСЪЛЪТ

319

страданията не са нищо друго освен успокояващи болката или страданието средства. Когато премине тяхното действие, болестта и страданията отново могат да се появят, защото причината не е премахната. д) Както видяхме, от биологична или здравословна гледна точка болката е положително явление, благодарение на което организмът може да бъде предпазен от смърт. От духовна гледна точка болестите и страданията могат да имат дълбок смисъл, тъй като те могат да предпазят човека от вечна смърт. Това потвърждават свидетелствата на мнозина страдащи, за което вече стана дума в тази книга. е) Не може да има болка без болест, но може да има болест без болка, което обикновено завършва със смърт, защото мозъкът не е информиран, за да предприеме необходимото срещу болестта. Така е при около 30% от случаите на зъбен гранулом, който, когато се развива много бавно, организмът не забелязва и не реагира. В много от случаите, когато се открие, е вече късно. Зъбът е загинал. Същото е и при болестите и страданията - ако при тях човек не се обърне към Бога и да потърси техния смисъл, то те ще завършат с духовна смърт в ада. Това е голямата поука и дълбок смисъл от болестите и страданията – да се търси преди всичко тяхната първопричина и едва на второ място - причинителят. Медицината и много от хората търсят само второто и не се интересуват от първото. Затова болестите и страданията остават постоянен спътник в живота на човечеството. 21) В Библията четем следния стих: „При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Неговата воля, всичко съдейства за добро“ (Рим. 8, 28). Това означава, че и болестите и страданията могат да съдействат за добро на онези, които обичат Бога. Зная, че се изисква огромна духовна и морална сила, за да се приложи този стих на дело. В молитва Бог може да дари тази сила. Два примера потвърждават истинността на този библейски стих: Четох някога следната история: При корабокрушение един оцелял попаднал на необитаем остров. Успял да си построи дървена колиба, в която съхранявал някои ценности от потъналия кораб. Всеки ден се молел на Бога за спасение и се взирал напразно в хоризонта, за да види евентуално някой кораб. Един ден за свой ужас видял, че колибата му пламнала, и всичко, което имал, изгоряло. Но това, което изглеждало като възможно най-лошото, се оказало най-доброто, което можело да му се случи. „Забелязахме вашия димен сигнал“ – казал капитанът на кораба, който дошъл да го спаси.

320

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Втори пример: В едно малко американско градче населението се изхранвало изключително от отглеждането на картофи. Една година се появил колорадски бръмбар и унищожил реколтата. На следващата година се получило същото. Това станало голям проблем за хората. На третата година насадили други зеленчукови култури, от които изкарали много добра реколта. Така се замогнали и от благодарност в центъра на това градче издигнали паметник на колорадския бръмбар. И една лична опитност в това отношение: Когато завърших основно образование моите родители изненадващо решиха да ме пратят да уча за бръснар (фризьор). Написахме молба до кмета на селото. Имаше и едно друго момче, което беше подало молба. Приеха него. На мен отказаха, тъй като „баща ми не бил член на ТКЗС“. Отказът беше не толкова по политически причини, колкото поради факта, че баба ми беше дала обет пред Бога да бъда Божий служител и Бог е съблюдавал това нейно обещание. Тогава родителите ми ме изпратиха в семинарията. Явно е, че Бог е имал други планове с мен, които в следващите шестдесет години реализира. Разбира се, че бръснарството не е лоша професия, още повече, че в семинарията няколко години я практикувах, като подстригвах съучениците си. Така си изкарвах средства, за да си купувам учебниците. Да помним винаги, че ако животът ни е в Божията ръка, „всичко съдейства за добро“, включително и страданията. Изисква се голяма вяра, за да се кажат думите: „Моето упование е във вечността, благодарение на което мога да понасям страданията тук.“ Но какво представляват страданията в сравнение с вечността? Нека не забравяме и нещо друго важно – много неща в живота остават за човека тайна, която ние в този свят не можем да знаем. Ще завърша този отдел относно смисъла на болестите и страданията със следната вълнуваща история по книгата „Християнинът и болестите“: В една болница имало пациент, който от 15 години бил прикован на легло. За Рождество Христово лекуващият лекар решил да го зарадва и утеши с някакъв подарък. Влязъл на сутрешната визитация и попитал болния на какъв подарък би се зарадвал най-много. Голяма била изненадата на лекаря, когато болният отговорил: „Аз вече получих моя подарък чрез един сън.“ Лекарят помолил да му разкаже съня си. И болният разказал: „Снощи състоянието ми беше тежко и непоносимо. Имах ужасни болки. Бунтувах се против Бога, Който не искаше да се смили над мен. След като сестрата ми сложи две болкоуспокоителни инжекции, заспах и имах

СМИСЪЛЪТ

321

славен сън. Намирах се тук в стаята, изцелен, съвсем здрав. Излязох и отидох в нощни заведения, където пропилях всичко, което имах. Тогава изведнъж долових нежния глас на Спасителя, Който ме запита: „Така ли употребяваш здравето, към което се стремиш толкова години? Затова ли те изцерих, за да паднеш тъй ниско и опозориш себе си и Мен?“ Трогнат дълбоко в душата си и облян в сълзи, аз Го помолих: „Господи, върни ми отново болестта! Дай ми отново да живея с Твоята близост на болничното легло!“ И се събудих. Сега разбрах причината и целта на страданието си. С този сън Господ ми показа какво би станало с мен, ако бих бил здрав. Разбрах, че болестта, против която тъй често роптаех, е за мен предпазител от падение и средство да позная Божията любов. Затова аз не се нуждая от друг подарък за Рождество Христово. Бог вече ми даде подаръка и съм безкрайно благодарен.

322

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

УТЕХАТА НА СТРАДАЩИЯ ХРИСТИЯНИН Да тръгна и по долината на смъртната сянка няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга ме успокояват. Ти приготви трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.

Псалом 22, 4-5

Вярващият християнин добре знае, че той не е освободен от страдания. Това е така, защото ние живеем в един чужд свят, където Сатаната е властелин. Това е светът на „смъртната сянка“, изпълнен с „демонични врагове“, това е пустинята на този свят. И още нещо - християнинът знае, че Бог го обича и Той върши с него това, което е най-добро за неговата вечност (Рим. 8, 28). И на трето място, Бог ще му даде сили да понесе изпитанието, на което е подложен (Пс. 67, 20). И една най-голяма утеха – християнинът твърдо вярва, че в страданието си той не е сам, Христос не го е изоставил, защото Той е обещал това: „Аз съм с вас през всички дни...“ (Матей 28, 20). Разбира се, че Той е с нас и в дни на страдание. Тримата приятели на Иов бяха с него, за да го обвиняват, Христос е със страдащия, за да го утешава, насърчава, да му дава сили и укрепва неговата вяра и надежда. Всичко това Давид много добре е разбрал и го изразява по един чудесен начин в цитираните по-горе два стиха на псалом 22. „Трапезата“, за която говори Давид, е единството, което християнинът има с Христа и с Неговото тяло – Църквата. Това е духовната манна, която Бог ни дава, за да устоим в пътуването ни през пустинята. Това е чудесното общение между Христос и Неговия последовател, както е изразено в думите на Христос за лозата и пръчките (Иоан 15) и по-нататък в първосвещеническата молитва на Спасителя (Иоан 17, 21-23). Тази трапеза човек получава, когато каже „да“ на Господаря на трапезата – Христос, и Той влезе в неговото сърце и те станат едно цяло. Това е великото дело на НОВОРОЖДЕНИЕТО, когато „древното преминава и в Христа всичко става ново“ (2 Кор. 5, 17). Новороденият и спасен християнин знае, че е един от участниците на сватбената трапеза на Господаря, Който прави сватба на Сина Си (Матей 22, 1-14). Това е трапеза в пустинята, която Христос е приготвил и дарява на тези, които заедно с Него странстват през тази пустиня. Трапезата е всичко, което имаме в Христа. А пусти-

СМИСЪЛЪТ

323

нята е пълна с диви зверове, скорпиони, отровни змии, пек и студ, пясък и безводие, непрекъснати опасности, страдание и мъка – многостранна изява на злото, което е господарят на тази пустиня. Това е долината на смъртната сянка, през която християнинът трябва да извърви пътя си. Ето това са враговете, които обикалят около трапезата, но нямат достъп до нея, защото Господарят на тази трапеза е Сам Бог. Бог ти е дал жезъл, с който да се браниш и да побеждаваш тези врагове. Това са божествената сила, власт и авторитет, които Бог ти дарява, след като си облякъл сватбената премяна на Агнеца. И ти, християнино си на тази трапеза! Ти се храниш от тази божествена трапеза и добиваш небесни сили, за да вървиш своя път през „долината на смъртната сянка“. Тоягата (дълга тънка пръчка, закривена в единия си край) се използва от овчарите, за да придърпват овцете и да не им позволяват да се отклоняват от пътя. Ти си на тази трапеза и домакинът Христос използва тази тояга, за да не се отклониш от Неговата трапеза и да станеш плячка на враговете, които вилнеят около трапезата. А ако се отклониш, Той те придърпва, за да се върнеш на трапезата. Понякога това придърпване може да означава болест или страдание, а това е болезнено! Но целта на Спасителя е да останеш на Неговата трапеза. Тази смъртна долина, тази пустиня при всеки един християнин може да изглежда по различен начин и да носи различни имена – самотен живот, съпружески или семейни проблеми, служебна атмосфера, безбожно общество, страдания, здравословни проблеми или болнично легло, безработица и материална нищета, състрадание или загуба на близък любим човек, безлюбие, гонение, лицемерие и лъжехристияни, двойствен живот, комерсиална църковност или запустели църкви, фанатично или либерално християнство и т.н. Апостол Павел описва за себе си тази „смъртна долина“ по доста трогателен начин във второто си послание до Коринтяните 11, 23-33. И дума на оплакване или обвинение не излиза от устата на апостола! А едва ли друг християнин би дръзнал да сравни своите страдания със „смъртната долина“ на този най-велик мисионер на всички времена. Както и да изглежда или както и да се нарича твоята пустиня (твоето страдание), никога не забравяй, че всред тази пустиня има трапеза, от която ти се храниш, като подготвяш по този начин своята вечност и наградата, която ще ти дари Бог. И още нещо много важно – Спасителят „помаза главата ти с елей“. Защо не с нещо друго, а именно с елей? Тук се крие една изключителна

324

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

символика, която има голяма насърчителна сила за страдалеца. Използва се миналото време на глагола, което значи, че когато съм седнал на трапезата, аз вече съм бил помазан с елей. В древните библейски времена елеят (дървено масло, зехтин) е имал многостранно приложение, значение и символика. Ето някои от тях: 1) Като хранителен продукт с изключителна калоричност и здравословност; 2) Като източник на светлина (Матей 25, 1-13) и белег за присъствието на Светия Дух. Всеки вярващ бива помазан със Светия Дух в момента, в който той приеме Спасителя; 3) При въвеждане в свещеническо служене (Изход 29, 2); 4) При посвещение в царско служене (1 Царства 10, 1); 5) Като ценно лекарство с външно и вътрешно приложение; 6) Елеят символизира радост (Ос. 44, 8), утеха, духовна храна и благосъстояние (Лов 29, 6); 7) Маслиновото дърво символизира мир и разбирателство между хората; 8) С маслинови клончета са коронясвани победителите на Олимпийски игри; 9) С елей духовникът помазва болния в името Господне. Господ обещава изцеление и прошение на греховете (Яков 5, 14-15). 10) И на края как се добива зехтин? Три механични действия: раздробяване, пресиране и утаяване. Самото добиване на зехтина е изключителна символика, която трябва да покаже на страдащия християнин, че както за добиването на чистия елей се преминава през големи страдания на маслината, за да се получи чист елей с неговите многообразни свойства на приложение, така и чрез страданието се пречиства душата на страдалеца, за да може той да свети, да бъде утеха за другите, източник на радост и т.н. След като Господ е помазал седящия на трапезата, Той му е дарил свещеническо и царско служение, определил го е да бъде светлина, целителен балсам и радост за другите, посланик на мира Божий и вестител на победата над греха чрез Спасителя. Е, ако страдащият осъзнае всичко това, тогава какво значение има долината на смъртта, през която минава страдалецът? Кое трябва да бъде доминиращото на болничното легло или при страданието? Трапезата или пустинята? Ако вниманието на страдащия е насочено към богато приготвената трапеза и изключителната символика на помазанието, то борбата срещу враговете в долината на смъртта ще бъде плодоносна. Тогава страдащият ще преминава с успех през пустинята, докато стигне Обетованата земя – крайната житейска цел на християнина. Има една мъдрост, която гласи: Вярата прави нещата възможни, но не леки. Страдащият не трябва да забравя, че Христос мина по същия път. Това показват Неговите думи: „Но, ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата“ (Лука 22, 21).

СМИСЪЛЪТ

325

И още едно обещание за вървящия през долината на смъртта: „Чашата ми прелива“. Освен богато приготвената трапеза и помазанието с елей, страдащият няма да ожаднее, вървейки през безводната пустиня. Най-ценното в пустинята е водата и Бог обещава чашата на страдащия никога да не пресъхне – използва се сегашното време на глагола. „Прелива“ означава още, че от това, което Бог ми дава, не е само за мен, аз трябва да дам и на другите, т.е. от мене „ще потекат реки от жива вода“ (Иоан 7, 38), така че и други да получат от благословението от трапезата всред пустинята и от елея, който се е излял върху страдащия. Какво значи това? Ако страдащ християнин е на болнично легло или пък в старчески дом, и сподели своята вяра и опитности с тези, които са при него, то той ще извърши чудесно мисионерско служение. По този начин сме достигнали със Словото Божие стотици хора в болници и старчески домове. Псалмистът казва, че цялата тази история се развива „пред очите на враговете ми“. Положително в обкръжението на страдащия християнин не всички са като него. И ако има невярващи или пък традиционни религиозни, то те има какво да научат от безсловесната „проповед“ на страдащия християнин. Ето го мисионерското служение! И тъй, ако долината на смъртта или пустинята символично изразяват страданието на християнина в този свят, то как да приемем тази пустиня? Като наказание Божие или като благословение, чрез което да достигнем вечността при Спасителя? След всичко казано до тук вървежът на християнина през долината на смъртта, т.е. страданието, е благословение, а не наказание. То е шанс християнинът да се добере до всички благословения, които Бог чрез страданието предлага на страдащия. Такова е значението и на думите на Христа: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат... Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене“ (Мат. 5, 4 /11). Приятелю, ако страданието ти е твърде тежко, тогава не забравяй думите на Иов: „Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му“ (Иов 13, 15). Ето я огромната сила на истинската вяра и непоклатимата надежда! Тази вяра и надежда на християнина зависи от връзката му с Христа. Ако тази връзка е жива и неразривна, то шансът да преодолее страданието е голям. Точно както митологичният Антей беше непобедим, докато имаше връзка със земята. Едва след като Херкулес успя да го откъсне от земята, тогава го и победи. Ако Сатаната успее да откъсне страдащия

326

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

християнин от Христа, тогава страдалецът ще изгуби надеждата си за избавление и спасение. Разбира се, че страдащият християнин най-напред трябва да се обърне към Бога и да Му каже своята болка, както и да се възползва от помазанието и молитвата на презвитерите (Яков 5, 14). Съвсем естествено и задължително е да се потърси и медицинска помощ, тъй като Бог лекува и чрез лекаря: „Ето, аз ще му туря пластир и лечебни средства, ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и истина“ (Иер. 33, 6). Страдащият християнин винаги може да разчита на божествено изцеление. Библията е пълна със случаи, когато страдащи са се обърнали към Бога и Той е показал милост към тях. „Видях пътищата му, и ще го изцеля...“ (Исаия 57, 18). Христос обеща на един римски офицер: „Ще дойда и ще го излекувам“ (Матей 8, 7). Както тогава, така и сега Господ Иисус може да каже същите думи на всеки страдащ християнин. Ще завърша тези утешителни размишления с легендата „Страданието те прави силен“ от Axel Kühner: „Разказва се, че един недоброжелателен човек видял в малък оазис на пустинята Сахара новоизраснало красиво палмово дръвче. От злоба той искал да унищожи младата палма. Взел един тежък камък и го поставил по средата на короната на дървото. Младата палма правила многократно опити да се освободи от тежкия товар, но не успяла. За да може да живее с този товар, палмата започнала да пуска много и дълбоки корени в земята, благодарение на което след много години палмата станала най-голямото и най-силното дърво в целия оазис. След години човекът дошъл да види какво е станало с палмата. Като го видяла палмата му казала: „Трябва да ви благодаря, тъй като товара, който ми сложихте, ме направи много силна“. Авторът завършва с думите на апостол Иаков: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Иаков 1, 12). Подобна е и една действителна история от същия автор, озаглавена „Защо“: Съпрузи имали две деца. Дъщеря им починала, когато била на 20 години. Съкрушени от мъка, те написали на надгробния паметник само въпроса „Защо?“ Отговор от никъде не получили. Много години по-късно починал и техният син. На надгробния му паметник написали „Бог знае защо!“. През изминалите години техният въпрос „Защо“ бил изцяло заменен от пълното доверие към Бога, че Той знае защо, и във вечността, когато срещнат отново децата си, те ще знаят този отговор.

СМИСЪЛЪТ

327

Насърчително е страдащият християнин да знае още как се образуват бисерите (перлите). Когато малка песъчинка попадне във вътрешността на мидата и тя не може да се освободи от нея, тя започва да отделя специално вещество, което обвива чуждото тяло и се втвърдява. Така се образуват бисерите. Наричат ги „сълзите на мидите“. Чрез сълзите страдащият също образува безценен бисер, който се нарича вечен живот. Дълбоките корени при палмата, пълното доверие към Бога, както и естественото образуване на бисерите в морските дълбини могат да дарят огромна сила за понасяне на страданията.

328

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ИЗЦЕЛЕНИЕТО Преди да говорим за изцеление, трябва да кажем няколко думи за феномена ЧУДО, тъй като изцелението не е излекуване на дадено заболяване по медицински път, а чрез въздействие със свръхестествена сила, което излиза извън рамките на материалните закони в този свят. А това е чудо. От научна гледна точка чудото се определя като феномен, при който по свръхестествен начин се нарушава действието на даден природен или духовен закон. Например ако даден предмет, оставен свободно във въздуха, не падне върху Земята, а се придвижи нагоре, ние говорим за чудо, тъй като е нарушен физичният Закон за земното притегляне (гравитацията). Ако чаша горещ чай (95 градуса) се остави на външна температура минус пет градуса и след два часа температурата в чашата си остава 95 градуса, говорим за чудо, тъй като е нарушен законът за температурното равновесие. Действието на природните Закони може да бъде ограничавано или елиминирано от човека. Самолетът е техническо постижение, чрез което временно се ограничава действието на Закона за гравитацията. Чрез гръмоотвода не се дава възможност гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало. Това означава, че ограничаването или елиминирането на природните закони се осъществява от по-висша форма на Битието, т.е. човекът. А от тук и изводът - щом човекът може да върши това, то Творецът на природните закони също може да се намесва и да елиминира тяхното действие. По този начин можем да си обясним по най-елементарен начин какво е чудо. Заболяването като явление протича по силата на биологични закони. Лечението не е нищо друго, освен вмешателство за спиране действието на тези закони, като се помага на организма да преодолее действието на болестотворните агенти и да активира защитните си сили. Разбира се, това не винаги е успешно особено при нелечимите заболявания. Свръхестественото изцеление е вмешателство на Законодателя-Бог в биологичните Закони на патологичния процес и спиране по свръхестествен начин на тяхното действие. Толкова по въпроса за чудото от научна гледна точка. Нека сега да отговорим и на десет чисто практически въпроса.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

329

1) Кой може да върши чудеса? Съгласно научното определение това е Този, Който е създал Законите и има право да ги коригира и отменя. Това е Бог. „Благословен Господ Бог, Който едничък прави чудеса“ (Пс. 71, 18). Библията казва, че Христос е Творецът на Вселената и живота (Иоан 1, 3-4). Следователно Той може да върши чудеса. Четиримата евангелисти съобщават за много чудеса, които е извършил Иисус. Бог е дал тази сила както на небесните Ангели, като Негови „духове служебни“ (Евр. 1, 14), така и Свои богоугодни люде на Земята, чрез които Той – Бог върши чудесата. Когато Иисус изпрати Своите ученици да проповядват Евангелието, Той им даде власт да „изцеряват всяка болест и всяка немощ” и им заповяда: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте” (Матей 10, 1 и 8). Тази заповед се отнася и за повярвалите, т.е. за нас. „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ... на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави“ (Марк 16, 17-18). Тези думи показват, че Евангелието и изцелението са неделими. В този стих става дума за всички повярвали, а не само за някои от повярвалите. При първите християни е било нещо нормално благовестието да бъде придружавано от изцеления. Днес е по-друго. Защо? Когато апостолите не успяват да изцелят един болен и питат Христос защо, Той им отговаря: „Поради вашето неверие“ (Матей 17, 20). Дали този отговор не важи и за нас днес? Библията, а и историята на християнската Църква говорят за много Божии угодници, които поради силната им вяра, Бог е дарил и чудодейна сила. На Сатаната като свръхестествено творение, Бог е дал също ограничената сила да върши чудеса (Матей 24, 24). Красноречив пример в това отношение са чудесата, които египетските влъхви вършеха. „И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, тя стана змия“ (Изход 7, 10). Тогава египетските магьосници направиха същото с техните тояги. „Но Аароновата тояга погълна техните тояги“ (7, 12). Тази история показва съвсем ясно, че Сатаната е този, който върши чудото чрез египетските магьосници. Когато говори за последните времена, Господ Иисус казва: „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Марк 13, 22). За втория звяр в книга Откровение се казва, че „вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците. И лъстеше жителите земни с личби, що му бяха дадени да върши“ (Откр. 13, 13-14)

330

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Така е било тогава, така е било по времето на Христос (Лука 8, 33; 13, 16), така е днес, така ще бъде и по време на апокалиптичните събития. Имах един близък приятел християнин от Петрич, съсед на петричката врачка. Разказваше ми, че питал Ванга дали знае на кого служи тя? Тя му отговорила, че знае, но била сключила договор с тези сили и не могла да се откаже. „Оно има и по-главни между тях“, му казвала тя. Вестник „Телеграф“ от 1 юни 2013 г. публикува статия под заглавие: „Преподобна Стойна цери болни от цял свят“. Дава се подробна информация за ясновидката от мелнишкото село Златолист. Ванга, която често се съветвала с нея, казвала: „Стойна е три пъти по-високо от мене. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни ракия, само водичка. Светите работи она със свети Георги ги е правила“. Знае се, че ясновидки, врачки и други медиуми смесват сатанинските сили, които притежават, с християнството. Затова и някои от стенописите в църквата на ясновидката са по-скоро гавра с православната иконография (напр. изображение на дявола, впрегнал човек в каруца, гола до кръста жена и светец с глава на кон). Такива свръхестествени феномени са повод духовно непросветени хора да ги приемат за „светици“. Дълг е на църквата да вземе официално становище по тези много важни въпроси. В противен случай народът няма да знае, че не „преподобна Стойна цери болни“, а Сатаната чрез нея върши това с цената на човешки души. За съжаление, както в миналото, така и днес хората, които виждат извършването на божествени чудеса, си мислят, че тези чудеса стават чрез личности, свещени предмети или определени географски места. Това е една изключително голяма опасност, защото по този начин се отдава слава, почит и благодарност на инструмента на чудото (личност, предмет или определено място), а не на източника на чудото – Бога. По този начин Бог остава на заден план, в сянка, ако изобщо дори се мисли за Него. В тези случаи Сатаната е в пълно спокойствие и мълчание, защото той вече е спечелил онзи, който е отклонил вниманието си от Бога и го е насочил към смъртен човек, образ или предмет, на които след това се правят дарове и курбани, организират се гастрономически пиршества и веселби, за които Бог чрез пророка Си казва: „Мразя, отхвърлям празниците ви и не помирисвам жертвите ви през време на тържествените ви събрания. Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената ви жертва от тлъстите ви телци“ (Амос, 5, 21-22).

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

331

Грях се върши, ако се възлага надежда за чудо на лице, изображение или предмет, а не на Бога, Който е Източник на това чудо. Така правеха книжниците и фарисейте по времето на Христа, които отдаваха по-голяма почит на златото, а не на храма, който освещава златото, на дара, а не на жертвеника, който освещава дара (Матей 23, 17-18). И затова Христос им каза „Горко ви!“. Същият упрек ще получат и онези, които отдават по-голяма почит на личността, а не на Христос, Който е живял в тази личност, осветил я е, и й е дарил чудодейна сила. На днешния традиционен християнин се предлага голям арсенал от предмети, святи места, сакраментални действия, реликви, притежания на просияли в миналото богоугодници, от които светини този християнин очаква чудотворна сила. По този начин той несъзнателно забравя и напълно омаловажава единствения Източник на чудотворната сила – Бога. Ето защо напълно права е била майката Иисусова, когато е казала: „Каквото ви каже, сторете“ (Иоан 2, 5), защото тя много добре е знаела Кой може да върши чудеса и Кому подобава благодарност и богопочитание. Същото значение имат и думите на апостол Петър, когато цитира думите на Моисей: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк, като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже; и всяка душа, която не послуша Тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа“ (Д.А. 3, 22-23). При преображението на планината Тавор БогОтец казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте !“ (Мат. 17, 5). С тези размишления не искам да омаловажа великото дело на светите Божии угодници, чрез които Бог е изявявал Своята чудотворна мощ. Но нито един от тях не насочва вниманието и молитвеното богопочитание към себе си, а към Христос Господ. Петър упрекна Корнилий, който му се поклони, с думите: „Стани, и аз съм човек“ (Д.А. 10, 26). А Павел и Варнава раздраха дрехите си от възмущение, когато им се отдаваше богопочитание и казаха: „Мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам човеци“ (Д.А. 14, 15). Иоан Кръстител свидетелства чрез кого могат да се прощават грехове: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“ (Йоан 1, 29). Когато говори за Йоан Кръстител Христос изтъква неговата голяма вяра и велико служение, дори казва, че „между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя“ (Матей 11, 11). И думичка не се споменава за някаква форма на специално почитание или застъпничество

332

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

пред Бога. Дори казва, че „по-малкият в Царството небесно е поголям от него“. За такова почитание и застъпничество Христос не говори и за старозаветните Божии угодници. Такова право за застъпничество Христос не е легитимирал и на Своите апостоли или на майка Си. Прощаването на греховете е велико чудо, което никой друг не може да стори, освен Бог (Марк 2, 7). При изповед Божият служител има пълномощието от Христа да прогласи, да оповести опрощението на греховете на този, който се изповяда, но самото опрощение се извършва на небето единствено от Бога (Матей 16, 19; 18,; Йоан 20, 23). За да може да се реализира това опрощение обаче, Божият служител трябва да е изпълнил две условия: а) да е приел ключовете на Царството Божие (Матей 16, 19). Ключът, чрез който се отива в Царството Божие е новорождението; б) да е приел Святия Дух, Който Христос дарява (Д.А. 1, 5). Ясно е, че без тези условия изповедта придобива формалноритуален характер и има по-скоро психологически ефект със съответното финансово измерение. Всичко това показва какви качества трябва да притежава и каква огромна отговорност носи онзи, който поема и осъществява такова едно служение. Той борави със съдбата на човешки души. Възпоменанието, уважението и подражанието на вярата е едно, а молитвеното богопочитание е нещо съвсем друго. Словото Божие ни заповядва: „Бой се от Господа, твоя Бог, и само Нему служи и към Него се прилепи“ (Втор. 6, 13). Христос потвърждава тези думи: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“ (Лука 4, 8). В последната глава на Библията, когато Иоан чува великата вест за скорошното идване на Христа, той пада и се покланя пред нозете на Ангела, който му казва: „Стой, не прави това! Понеже аз съм служител твой и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга; БОГУ СЕ ПОКЛОНИ“ (Откр. 22, 9). И още нещо – от историята за богаташа и бедния Лазар научаваме, доколко Божии угодници в отвъдното могат да изпълняват отправени към тях молби. От ада богаташът отправя две молби към Авраам: да облекчи страданията му и да изпрати Лазар при братята му на земята, за да не отидат и те в ада при него. И двете молби са съвсем човешки и справедливи. И двете молби обаче не са изпълнени. И Авраам казва защо не ги изпълнява. Не е възможно по никакъв начин преминаване от ада в рая и от рая в ада. Има огромна пропаст между двете. Относно втората молба

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

333

отговорът е ясен и категоричен: За управията на хората на земята не е необходима информация от задгробния свят. Имат Библията: да я четат и да живеят според нея! Информацията от Библията е напълно достатъчна. Тази история още показва, че в отвъдното владеят други духовни закони, които са различни от законите на земята. 2) Каква е целта на чудесата? А) Чрез тях се доказва всемогъществото на Този, Който ги върши – на Бога. Творението в неговите макро- и микроскопски измерения е велико чудо, пред което са се прекланяли гениите на човечеството. Препоръчам книгата на Т. Димитров „50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога“ (Спектра, 2006), за да се види благоговението пред Бога на създателите на човешката цивилизация; Б) Да потвърди истинността на Своето Слово (Евр. 2, 4); В) Да породи вяра в Бога (Иоан 2, 23) и да се изгражда доверие към благовестителите, изпратени от Бога (Евр. 2, 4). Това става днес в Китай, където е едно от най-големите съживления в историята на християнството – десетки хиляди приемат християнството ежедневно. И това се дължи предимно на чудесата, които Бог там върши. Аз имах възможност лично да се убедя в този факт; Г) Да постигне спасителна цел с този, на когото се върши чудото. Чрез много чудеса евреите достигнаха Обетованата земя. Иона беше спасен по чудесен начин, за да достигне Ниневия; Д) От милост и състрадание към страдащия (Лука 7, 13). Сатаната също преследва определена цел с чудесата, които върши - да съблазни човека и го прати в ада. Това става често чрез врачки, медиуми, гадателки, баячки и др., които са негови инструменти. Това не значи, че тези служителки на дявола говорят само лъжа. Съвсем не! Сатаната има една добре изпитана стратегия: това, което говори, може да е вярно 90%. Но достатъчни са 10% лъжа, за да отклони човека от Бога и да го прати в ада. Така стана при грехопадението в Едемската градина. Във въпроса на змията „Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в градината?“ (Битие 3, 1), в този въпрос има много истина и малко лъжа. Целта беше да се привлече вниманието на Ева и да се започне разговор. И тази цел беше постигната. Резултатът е грехопадението, чиито последствия носим до днес. Така е и при врачките – многото истина привлича и заинтригува, малкото лъжа обикновено се премълчава, но тя ще стане явна, когато човек се озове в ада.

334

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

3) Има ли големи и малки, трудни и лесни чудеса? Четири са най-големите чудеса на този свят: а) Най-голямото чудо е идването на Сина Божий на Земята, Неговата победа на Голгота и Възкресението Му. По-голямо чудо от това светът не познава. б) Второто по големина чудо е прощението на греховете и новорождението, чрез което грешният човек от син на света, става син Божий, от духовно мъртъв става духовно жив (Лука 15, 24). Един път Христос попита Своите врагове: „Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?“ (Мк. 2, 9). Това показва, че изцелението на болни и възкресяването на мъртви са по-малки чудеса от прощението на греховете. Защо? Защото за прощението на греховете и победата над смъртта Спасителят проля кръвта си на Голгота. Един път учениците Христови Му казаха: „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.“ На това Христос им отговаря: „Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10, 17/20). Тези думи са силно доказателство, че изцелението на болести е по-малко чудо от новорождението, чрез което човек става гражданин на Царството небесно – името му е записано в небесните регистри. в) Третото голямо чудо е здравето на човека. Тези три чудеса може да върши единствено Бог. Всички останали чудеса са по-малки в сравнение с тези три. При медицинското лечение става по-скоро кърпеж на нарушеното здраве отколкото за дарение на здраве.

Защо здравето е чудо?

Когато Бог създаде първите човеци, те бяха със съвършено здраве. Болестите и страданията не бяха познати. Поради грехопадението Бог препрограмира Творението Си. Човекът стана подвластен на злото, тлението и смъртта. „Ще умножа и преумножа скръбта ти... С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Битие 3, 16/19). Такава е справедливата присъда на Бога. Така мъките, болестите, страданията станаха закономерна част от битието на човека. Човек се ражда в грях на този свят и е подвластен на законът на греха. Апостол Павел изразява това с думите: „Но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

335

в членовете ми“ (Рим. 7, 23). А последствието на греха е страдание и смърт. Това значи, че не здравето, а болестта и страданието трябва да бъдат естественото състояние на човека, защото в него владее закона на греха. И когато човек е здрав, това значи, че действието на закона на греха е ограничено или напълно премахнато. А това е чудо, защото по свръхестествен начин е премахнато действието на закона на греха. И тъй като чудеса може да върши само Бог, то здравето е чудотворен дар Божий. Ако някой прелисти медицински учебник по патология и конкретно т.нар. тератология (науката за уродствата), той никога няма да се съмнява, че здравето е едно неоценимо чудо Божие. Ако здравите хора биха осъзнали, че здравето им е чудесен дар Божий, то те никога не биха така лекомислено злоупотребявали с него (цигари, алкохол и т.н.). Освен многото научни доказателства за съществуването на Бога, има три изключително важни практични основания, за да бъдем напълно убедени в съществуването на един истински и жив Бог, да вярваме в Него и да живеем според Неговата воля: а) Невъзможността да коригираме и да се освободим от греховете, които сме извършили в отминалите дни; б) Неизвестността и несигурността на утрешния ден за нас и нашите близки; в) Здравето, което днес притежаваме като дар от Бога. г) Четвъртото голямо чудо засяга един цял народ, известен в Библията като Божия народ. Това са евреите. В какво се състои уникалността на този народ и неговата държава Израел? Ще спомена само няколко качества, които нито един друг народ или държава на света не притежават: а) Името на държавата Израел е дадена лично от Бога; б) Еврейският език е чудо в лингвистиката – след 2,400 години този език се възроди отново и стана официален език на държавата Израел; в) На нито един народ Бог не е давал толкова пророчества както на евреите; г) Нито една нация не познава такава гигантска репатрация, каквато виждаме при евреите през последното столетие. Прав е бил Наполеон, когато около сто години преди възстановяването на държавата Израел, казва: „Един народ, който плаче за загубата на своята Родина и не я забравя вече 1800 години, такъв народ няма никога да загине. Този народ трябва да бъде сигурен, че ще се върне отново в отечеството си”; д) Евреите представляват 0,2% от населението на Земята. Уникално е, че 27% от нобеловите лауреати са евреи. Има много народи, които нямат нито

336

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

един; е) Едно от големите чудеса е град Иерусалим – столицата на Израел. Този град притежава уникални качества, каквито никой друг град на света не притежава: той е най-старият населен град в света, нарича се „град на Бога”, от този град Бог провежда Своя план за спасението на човечеството, това е „святият град на новото небе и новата земя”. Това е градът, където Иисус отново ще дойде. Той е център на трите световни религии. Интересът на народите към този град е огромен – от 3000-годишната история, 2,535 години е бил под обсадата и робството на 17 държави; ж) Истинският Бог се открива на света чрез еврейския народ; з) Съществуването на този народ е истинско чудо: от 4000-годишна история той е бил повече от 2,500 години под чуждо робство и разпръснат в 144 държави на света, в продължение на 2,768 години; 2000 години не е имал своя държава и през 1948 година е възстановена държавата Израел; от възстановяването досега този народ е под непрекъсната атака на арабския свят, който наброява 670 милиона, и трябваше да отстъпи пред един 7-милионен Израел; и) Този малък народ е дал на света толкова, колкото никой друг народ не е дал: Христос беше евреин, Библията дойде чрез този народ, много от великите имена в човешката история са евреи (Айнщайн, Карл Маркс, Ротшилд, Чарли Чаплин и много други). Евреите са водещи в много от клоновете на науката. Този списък от суперлативи и уникалности може да бъде продължен още много дълго. Но ще го завърша с думите на две велики личности: През 17-я век френският крал Людвиг XIV, известен в историята като „кралят слънце” се обръща към един от най-известните свои поданици – гениалният математик и физик Блез Паскал - с въпроса дали може да му покаже нещо от историята, което по научен, логичен и рационален път не може да бъде доказано, т.е нещо, което да е чудо. „Еврейският народ, Ваше величество!”, бил краткият отговор на Паскал. Историята се повтаря двеста години по-късно. Германският император Вилхелм Първи пита своя канцлер Отто фон Бисмарк дали може да му приведе най-силното доказателство за съществуването на Бога. „Евреите, Ваше величество, евреите!”, бил краткият отговор на „желязният” канцлер. Какво значи всичко това за нас християните? Само едно – никой истински вярващ не трябва дори и в мислите си да допуска антисемитизъм. Този народ е Божий народ и Бог има отговорността един ден той да бъде спасен. Така учи Библията. Повече по темата за Израел читателят може да намери в моята книга „Какво е дал Израел на света?”.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

337

4) Съществува ли опасност при преживяване на чудеса? Да, две много големи опасности: а) Първата е да не се забележи чудото. Чудесата, които не виждаме или не искаме да видим, са много повече от тези, които виждаме. Ние не обръщаме внимание или пък нямаме възможност да обърнем внимание на много неща, които стават в нашия организъм, в околната среда, в природата. Други приемаме като случайност, без много да се замисляме в тяхната дълбочина. Например срещат се „случайно“ двама души. Единият свидетелства за своята вяра, другият приема и става вярващ, така че от тази среща животът и на двамата се променя изцяло. В никакъв случай това не е случайност, когато става дума за промяна в съдбата тук и във вечността на даден човек, а и на много други покрай него. б) Втората опасност се състои в това, да се мисли повече за чудото отколкото за Този, Който го е извършил. Това се отнася както за Божиите служители, на които Бог е дарил тази дарба, така и за хората, на които чрез тези служители е сторено чудо. Така стана в Листра, когато Бог чрез Павел и Варнава изцели един хром по рождение. Тогава народът прие двамата апостоли за богове. Тази опасност съществува и днес. в) Да се мисли, че чудото се върши от предмети, изображения или личности, на които се прикачва епитета „чудотворни“. Човек или предмети чудеса не могат да вършат. Зад чудото стои свръхестествена сила – или Бог, или Сатаната. Човекът и предметите са само инструменти. Това потвърждава Христос с думите Си: „Истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляб от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето“ (Иоан 6, 32). С други думи Христос казва кой е вършил чудото с манната: не Моисей, а Бог. 5) Стават ли чудеса и днес? Мнозина си поставят въпроса: Защо в Библията са описани толкова много чудеса, а днес те не се случват? Такъв въпрос е израз на не особено добра осведоменост. Има твърде много случаи за станали чудеса в наше време. Ще спомена три чудеса, добили международна популярност: През февруари 2008 г. американският телевизионен канал WSVN FOX Chanel в специално предаване на емисия „новини“ излъчва репортаж под надслов „Възкресен от смърт“. Репортажът започва с въпроса: „Медицинска мистерия или чудо?“. Става дума за човек от Южна Флорида, починал

338

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

от тежък сърдечен инфаркт. Телевизионният репортер Луи Айгнери описва случая така: „Д-р Чанси Крандел е необикновен лекар. Той е световно признат кардиолог и известен учен, а също така и вярващ християнин. Д-р Крандел е известен като „християнският доктор“, тъй като към медицинските методи на лечение, той винаги добавя и молитва… Но дори и силната му вяра не би могла да го подготви за това, което неочаквано се случва с пациента Джеф Маркин.“ Самият д-р Крандел споделя пред камерата: „Когато дойде пациент, ние правим всичко необходимо да установим диагнозата и проведем правилното лечение. Но наред с това, аз винаги се моля за божествено изцеление на моите пациенти. Моля се, защото добре зная две важни неща: има болести, при които ние лекарите сме безсилни и второ – от опит зная, че има необясними изцеления, при които медицината е безпомощна и дава място на чудото“. Повече от един час медицинският екип на спешното отделение прави усилия чрез електрошок да реанимира дейността на сърцето. Сърдечната дейност не се възстановява. Междувременно е повикан спешно кардиологът д-р Крандел, който е потвърдил смъртта на пациента. Но верен на своя християнски принцип, той се моли над мъртвия пациент: „Боже, викам към Тебе за душата на този мъж. Ако той все още не Те познава като свой Бог и Спасител, то върни го от смъртта, Боже!“ Колегите погледнали скептично на това, което д-р Крандел вършел и го подканили трупът по-скоро да бъде преместен в моргата. Д-р Крандел настоял за един последен електрошок, който бил направен. За изненада на всички, сърдечната дейност и останалите функции на организма се възстановили напълно. Краткият коментар на д-р Крандел: „Помолих се в името на Иисус, и ето, Джев е върнат към живот. Това е случай, в който Бог силно и ясно се намесва в човешкото ежедневие. Аз като кардиолог, учен и лекар, който обича медицината, мога да кажа, че никога не съм виждал такова нещо. Зная, че има хора, които не вярват в такива неща, но аз потвърждавам, че това възкресение е истина. Историята е истинска и един живот се върна от смъртта“. След това чудо Джев става вярващ християнин и разказва навсякъде за това чудо като втори шанс в живота му. Документалното предаване завършва с краткия коментар: „Джев се събуди за един втори живот. Събуждане, което не може да се обясни от доктори и учени“. През 2009 г. информационната агенция на Египет разпространи следната вълнуваща новина: Един мюсюлманин в Египет убил жена си, защото я видял, че тайно чете Библията. Заровил я заедно с двете живи момичета - бебе и осемгодишната дъщеря. След две седмици починал възрастен

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

339

член от семейството и когато започнали да копаят гроба, открили двете момичета живи под пясъка. Мюсюлманка, водеща телевизионно предаване взима интервю от по-голямото момиче, което разказало следното: „Един мъж, облечен в блестящи бели дрехи и с кървящи рани на ръцете идваше всеки ден при нас и ни хранеше. Той събуждаше мама, за да може да храни сестричката ми.“ Интервюто е било излъчено по Националната телевизия на Египет и е предизвикало огромен интерес. Журналистката е добавила към интервюто: „Този мъж не е бил никой, а Иисус, защото никой друг не би могъл да извърши такова нещо. Едно дете, което никога не е чувало за Иисус, не би могло да съчини тази история. Това е истинско чудо, чрез което тези две деца са оцелели.“ И на трето място - цял свят знае за ежегодното чудо с благодатния огън в Църквата на Христовото Възкресение в Йерусалим, което става през нощта срещу Възкресение, празнувано от Православната църква. Така, както това явление се представя от православното общество и медиите в Израел, не може да се обясни с човешка логика и природни закони. Затова е чудо. Иначе щеше да бъде научен факт. Не е толкова важно да приемем този факт като чудо. Много по-важно е да проумеем, какво Бог иска да ни каже чрез това чудо. Защо Бог чрез огън и светлина се открива на огромното множество християни, събрани в Йерусалим да празнуват Възкресението на Христос? Защо Бог не се изявява на множеството в тази възкресенска нощ по някакъв друг видим начин, а именно чрез огън? Думата огън се среща в Библията над 500 пъти, а думата светлина - над 300 пъти. Това показва, че чрез тези феномени Бог иска да каже нещо съвсем определено на човеците. Ще взема само три от многото стихове в Библията по тази тема, които ще ни покажат отговора. Христос казва: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше пламнал!“ (Лука 12, 49). Чрез благодатния огън Христос иска да запали огъня на благовестието в сърцата на присъстващите, и те да занесат този огън по цял свят. Така те ще могат да изпълнят голямото желание на Христос, този огън да пламне в целия свят. Огънят не е запалената свещ, защото, макар и да се пренася с правителствени самолети, тази свещ ще изгасне, а понякога става и причина за кавги и омраза между нейните преносители – висшите духовници. За друг огън и за друга светлина ни говори това възкресенско чудо. Христос каза за себе Си: „Аз съм светлината на света“ (Иоан 8, 12; 9, 5; 12, 46). Чрез светлината на благодатния огън Христос толкова ясно иска да каже на присъстващите: „Известете на света за Мен, защото няма друго име, чрез което човеците да се спасят.“ Ние хората

340

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

вървим през пустинята на този свят, за да стигнем вечния живот. Точно така някога Божият народ вървеше през пустинята, за да стигне до Обетованата земя. Тогава Бог вървеше пред Своя народ като огнен стълб, за да му посочва пътя нощем (Изх. 13, 21 и Втор. 1, 33). Така на Възкресение Бог дарява на човеците огъня и светлината на Своя Син, за да ни осветява пътя през пустинята към вечния живот. Благодатният огън не е свещ, която прегаря. Това е огънят на благовестието, Неговото слово, което е вечно (Лука 21, 33). Ако милионите поклонници през последните осемнадесет века биха осъзнали тази велика символика на благодатния огън, светът отдавна щеше да бъде християнизиран. Но за съжаление поклонничеството, традицията, свещите и хаджилъкът са замъглили изцяло истинската светлина на благодатния огън и са го превърнали в туристическа атракция, ритуал и бизнес. Поради това този уникален феномен си остава само религиозно преживяване. Така православният свят търси, вижда и се възхищава на видимото, но си остава сляп за невидимото, търси и живее с атракцията и външните форми, а не иска да проникне в символиката и духовната същина на Божието Слово. А Библията учи, че „по Божия дума от невидимото произлезе видимото“ (Евр. 11, 3), че „видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Кор. 4, 18). Всеки мислещ човек трябва да се интересува не само от чудото, но и от Чудотвореца, Който чрез чудото говори на човека. При една от поредните войни между англичани и ирландци оцелял ирландски войник се скрил в една пещера от преследващата го английска армия. Било му напълно ясно, че ако го открият, ще бъде убит. В пещерата войникът се обърнал към Бога за спасение и обещал, че ако го спаси Бог, той ще посвети остатъка от живота си в служение на Бога. Още по време на молитвата видял на входа на пещерата огромен паяк, който градял паяжина. Когато след не много време преследващите войници наближили пещерата и искали да влязат в нея, видели паяжината и си казали, че щом има паяжина, едва ли някой може да има вътре и отминали. Спасеният по този начин войник изпълнил обещанието си. Станал духовник. След време написал книга, основната идея на която била: Когато Бог е с нас паяжината е по-силна от големи крепостни стени. В началото на юни 1986 г. нашият по-млад син Павел, тогава на 11 години, имал сън, който сподели с нас и с наши близки. Сънувал, че от полицията дошли в нашето жилище и ни конфискували много християнски книги. Той много добре запомнил как изглеждали тези цивилни полицаи. Две седмици по-късно от Държавна сигурност бе направен обиск на

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

341

дома ни и иззета всичката християнска литература и други материали с религиозно съдържание. Като си заминаха, Павел каза: „Тате, това бяха същите хора, които сънувах!” Това предупреждение чрез едно малолетно дете, не може да се обясни по рационален път, освен чрез чудотворната Божия намеса. На другия ден моят шеф – високопоставен и имащ власт в системата на висшия ешелон на комунистическата партия, ме извика в кабинета си и ми каза: „Дечко, аз съм информиран за всичко, което вчера е станало в твоя дом. Не се страхувай! Аз стоя зад теб и семейството ти!” А това беше още по-голямото чудо, за да не попаднем в Белене, където много християни по време на атеистичния режим бяха хвърлени и изтезавани заради вярата си в Бога. Неотдавна в Германия излезе книгата „Die Schatzsucher“ („Търсачи на съкровище“) от проф. Вернер Гитт, в която съм описал този случай, както и много други преживявания, които сме имали от гонението на християните по време на комунизма. Има и много други неща в обикновения живот, за които ние нямаме рационално обяснение. Спомням си за един случай, станал през лятото на 2001 г., когато мой познат ми каза, че имал откровение от Бога, което написал и иска да ми го даде. Отидох при него и той ми даде написаното. Ставаше дума, че в САЩ ще бъде извършен терористичен акт. Бог открил на този човек, че написаното трябва да се преведе на английски и да бъде изпратено в Конгреса на САЩ. Аз направих необходимото. Никаква реакция не се получи от изпратеното, поради което го бях и забравил вече. Няколко месеца по-късно, на 11 септември същата година, стана атентатът със Световния търговски център в Ню Йорк... Ще споделя и едно лично свидетелство на изцеление, което Бог е сторил с мен преди много години. Няколко дни след раждането ми цялото ми тяло е било обложено с гнойни рани (следродилна пиодермия). Тъй като три от братчетата ми преди мен са починали, моите родители си казали „И това дете нема да го бъде”! И просто са ме „отписали”, тъй като по това време още не е имало антибиотици. Но моята баба не е мислила така. Тя се е обърнала с молитва към Бога: „Господи, ако Ти изцелиш това дете, ние ще Ти го посветим да бъде Твой служител.” Дни наред се е молила баба ми, но нищо не се случвало, напротив, здравословното ми състояние се влошавало. Тогава тя отишла при местния свещеник и го помолила да ме кръсти, тъй като си мислела вече за моя край и поне кръстен да отида на небето. Свещеникът, като ме видял, се отвратил от раните ми и отказал да ме кръсти. Но баба ми не беше човек, на когото можеше да се отказва. Тя казала на свещеника:

342

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

„Отец Ангеле, дали ти искаш или не искаш да го кръстиш, това не ме интересува. Ти си длъжен да го кръстиш!” И по принуда свещеникът ме кръстил. На другия ден всички гнойни рани изчезнали. Чрез светото Кръщение Бог ми е дарил пълно физическо изцеление, а чрез новорождението ми, което стана 40 години по-късно, Бог ми дари духовно изцеление! Това беше и причината моите родители да ме изпратят в Семинарията, на която аз дължа изключително много във формирането на характера, мирогледа и мисленето ми. Благодарен съм за чудесното служение, което Бог ми е дарил - да имам привилегията и отворените врати наред с професионалните си ангажименти да разпространявам Неговото Слово под различна форма и на различни езици в продължение на повече от 50 години. Погледнато в чисто материален аспект и на семинарията не съм останал длъжник – след политическите промени сме дарили тонове хуманитарни помощи (храни), както и Библии на семинаристите. 6) На какво се дължи неуспехът? Въпросът може да бъде поставен и така: Защо не стават чудеса с всеки и винаги? Когато се чуе, че чрез някой християнин или на дадено място (напр. Кръстова гора) ставали чудеса, тогава много народ се стича там, за да моли за помощ. С някои стават чудеса, с други не. Защо това е така? Ще посоча няколко причини: а) Поради маловерие, съмнение или неверие. Евангелист Матей пише за Христос: „И не извърши там много чудеса поради неверието им“ (Матей 13, 58). Въз основа на тези думи е логично да се мисли, че тези, които са имали вяра, са получили това, което са искали, другите не. Това се потвърждава и от думите на Христос към Петър, който проявява съмнение и започва да потъва: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14, 31). б) Бог е суверен, т.е. има пълното право да върши това, което иска и не е задължен да дава обяснение, защо го върши. Тук човек е безсилен и не му остава нищо друго, освен да се смири и каже: „Да бъде Божията воля.“ Несериозно е човек да си мисли, че може да отговори на всякакъв въпрос. Трябва да бъдем коректни и да кажем: „не знаем“. В Библията има неща, които ние не разбираме и едва ли ще разберем. В разговор с писателя Марк Твен един критик казал, че е обезпокоен от много неща в Библията, които не разбирал. Писателят отговорил:“Господине, и аз съм обезпокоен, но от онези места в Библията, които много добре разбирам.“

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

343

Не е необходимо да има човек обезателно висше образование, за да разбере какво значи „Не лъжи“ и „ Не прелюбодействувай“. Но ако не го изпълняваш – ето ти безпокойството и последиците от него! в) Поради неизповядан грях или пък пребиваване в грях. Не е възможно Божието присъствие там, където има грях. Молитвата е общение с Бога. Христос казва: „И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого“. (Марк 11, 25). Това означава, че ако се молим и не сме простили, то от молитвата полза никаква, просто разговор със себе си. Апостол Павел призовава човек да изпитва себе си преди да пристъпи в общение с Христос (1 Кор. 11, 28). Христос ни задължава да се помиряваме преди срещата ни с Бога (Матей 5, 24-25). А и Господнята молитва се казва: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Матей 6, 12). И в обикновения живот е същото – ние не можем да имаме общение с някого, ако сме в непрекъснати кавги с него. Политиците в това отношение правят изключение – тук лицемерието и взаимните интереси покриват омразата. Затова и в някои държави няма прокопсия. г) Мнозина се отчайват много бързо – ако от първия път не получат отговор, повече не се и занимават. Такива трябва да си спомнят случая с хананейката. А при слепия Вартимей имаше един допълнителен фактор – хората около него „го мъмреха, за да млъкне“ (Марк 10, 48). Фалшивото неудобство може да попречи на изцелението. Чуват се думите: „Какво ще кажат сега другите за мен“; „Не ми е удобно да притеснявам човека“; „Не искам да правя впечатление“ и т.н. д) Ритуално-обреден консерватизъм и небиблейски учения и правила. В синагогата един път Христос изцели човек в съботен ден, с което провокира омразата на враговете Си, които решиха да Го убият (Марк 3, 1-6). Същото беше и с изцеряването на 38-годишния разслабен (Иоан 5). Христос не се съобрази с тези доктринални изисквания. За Него беше по-важно премахване страданието на отделния човек. По този начин Христос показа отминаващия характер на ритуално-обредните старозаветни вярвания и заместването им със свободата на новата вяра. Това е смисълът, който Христос влага, когато казва, че новото вино не трябва да се налива в стари мехове (Матей 9, 17). е) Страдащият най-напред опитва всички възможни средства, които медицината и човешките познания предлагат. И когато е напълно разочарован от всякъде, решава да опита и при Бога. В тази връзка има една интересна история: Цитирам Парал. 16, 12-13: „Цар Аса заболя... но в болестта си не потърси Господа, а лекари. И почина Аса...“ ж) Противодействието на духовенството.

344

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Такъв проблем с висшите представители на религията имаха Петър и Иоан. Те се обръщат към Бога с молитва: „И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето Слово, като простираш Ти ръката Си за изцеление и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса“ (Д.А. 4, 29-30). Бог показва, че е чул тази молитва – „И след като те се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани...“ (31). з) Понякога неверието на определен кръг от познати, съграждани или роднини е пречка за извършването на чудеса. Сънародниците на Христос един път се чудеха и казваха: „Откъде у Него това... че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите му?“ Краткият коментар на Христос е: „Пророк не бива без почит, освен в Отечеството си, между сродници и у дома си. И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им“ (Марк 6, 2-6). Много добра и подробна информация по въпроса за божественото изцеление читателят може да намери в книгата „Изцеление чрез вяра в Бога“ (2009) от Петър Велев. 7) Каква е поуката от библейските чудеса? Чудесата, описани в Библията, са твърде много и са от най-различен характер. Погледнато през призмата на законите в този свят, Библията започва с чудо – сътворението на света и завършва с чудо – сътворението на ново небе и нова земя. Много често Бог реализира отношението Си към човека посредством чудеса. Самата комуникация на Бога с човека е извън рамките на природните закони, което също е чудо. Така че Библията с пълно право може да се нарече и „Книга на чудесата“. Освен чудодейното освобождаване на хората от страданията им или пък разрешаването на проблемите им, в тези чудеса се крият две много важни истини: Първо те са голямо поучение за всеки един от нас, съгласно думите на апостол Павел: „Всички тия неща ... бяха написани за поука нам“ (1 Кор. 10, 11). И второ – щом тези чудеса са ставали в библейско време, те могат да стават и днес. Защото Този Бог, Който върши чудесата е „същият вчера, днес и во веки“ (Евр. 13, 8). А) Ето някои от чудесата в Стария Завет: Ноевият кораб беше за онова време чудо на корабостроенето. Той беше направен от лаици и неспециалисти, а строителният материал дърво и смола. „Титаник“ беше направен

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

345

от експерти и от качествен материал-стомана. Единият спаси човечеството, а другият потъна. Защо? В строежа на кораба на Ной участваше Бог, на „Титаник“ е имало огромен плакат с надпис No God (няма Бог). Така се показва на дело и истината на руската поговорка: Без Бога ни до порога. Чудо е грабването на Енох. Той бе грабнат жив на небето, „защото ходи по Бога“ (Битие 5, 24). Поуката: И в новозаветното грабване (1 Сол. 4, 13-18) ще участвуват онези, които ходят с Бога. Чудо е и смесването на езиците във Вавилон (Битие 11). Поуката: Всяко дело, което не се върши по Божията воля, не ще успее. Чрез чудо Бог разруши Содом и Гомора и наказваше многократно египтяните за тяхното коравосърдечие към Божия народ – евреите. Това показа тежките последствия на греха. Чудо е проправеният път през Червеното море и по-късно през река Йордан, за да премине Божият народ. Чрез много чудеса този народ премина през пустинята и след 40 години влезе в Обетованата земя, която Бог даде на Своя народ като вечно притежание. Поуката: И ние като християни вървим през пустинята на този свят. Но не сме сами – Бог проправя пътя ни. Чудо са отровните змии, които хапеха роптаещия народ, и още поголямо чудо - спасителният поглед към медната змия, като предобраз на Спасителя, Който дава живот на всеки, който отправи поглед към Него. Чудо е падането на Иерихон без оръдия и самолетни бомбардировки, но под ръководството на „вожда на войнството Господне“ (И.Н. 5, 14) и звукът на тръбите. Огромна е чудодейната сила на молитвите на пророк Илия – възкресяването на детето на вдовицата от Сарепта Сидонска, огънят от небето, който изгаря жертвата на планината Кармил и взимането му жив на небето (4 Цар. 2). Това всичко показва какво може да върши силната вяра. Чудо е изцелението на Нееман във водите на Йордан (4 Цар. 5, 10). Поуката: Стори това, което Бог ти казва, без да разчиташ много на човеци. Чудо е Божият глас, отправен към пророк Исаия: „Кого да проводя? И кой ще отиде заради Нас?“ (Ис. 6, 8). Поуката: Господ поставя този въпрос на всеки един християнин и днес. Исаия отговори: „Ето ме, проводи мене.“ Как ще отговорим ние? Б) Твърде много са чудесата в служението на Иисус Христос, описани от четиримата евангелисти, както и чудесата на Неговите последователи, описани в останалите книги на Новия Завет. От описаните 35 чудеса на Христос, 26 са изцеления на болни и възкресения на мъртви. Ето няколко от тези чудеса: От град Кана Христос задочно изцерява тежко болното дете на царския чиновник в Капернаум. И бащата „повярва на думата, що му

346

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

каза Иисус“. Резултатът: Детето е изцелено, след което „И повярва той и целия му дом“ (Иоан 4, 50-53). Поуката: Пълното доверие към Христа дава чудесен резултат – изцеленото дете и вярата в Христа на целия дом. Често ние се отчайваме, когато не успяваме в дадено дело и го зарязваме. Така щеше да направи и Петър след един безрезултатен труд за улов на риба. Но Христос го подкани да опита още един път. И той опита. Поуката: Когато Христос те кани да направиш нещо, направи го и възложи Нему очакванията си. Тогава и ти ще чуеш думите на Христа: „От сега ще ловиш човеци“ (Лука 5, 10). Особено поучително е чудото с изцелението на парализирания в Капернаум (Марк 2, 1-12). Христос най-напред казва „Чедо, прощават ти се греховете“. Това показва, че освен че е болен, той е и грешен. Христос изцелява по-тежката болест – греха. След малко идва и следствието – физическото изцеление. В тази история, както и в думите на Христос, казани на изцеления в къпалнята Витезда: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Иоан 5, 14), е показана по ясен начин зависимостта между грях и страдание. Дори и Иисус се учуди на голямата вяра на римския офицер от Капернаум: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее“ (Матей 8, 8). Поуката: Ние понякога без необходимата подготовка и благоговение приемаме тялото и кръвта Христови (светото Причастие), без да се питаме дали сме достойни да приемем Христа в себе си. А апостол Павел така ясно предупреждава: „Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11, 28-30). Болестта и страданието може да бъде последица от недостойното приемане на господните тайни. Дълг на духовника е винаги да предупреждава християните преди да пристъпят към Господнята чаша. Думите на Христа към изцеления в гадаринската страна: „Иди си у дома при своите и им разкажи какво ти стори Господ“ (Марк 5, 19), ни задължават да не премълчаваме нищо от онова, което Господ е сторил с нас. Това, което Сатаната прави с нас хората, това става достояние на всички, но това, което Христос е сторил за нас, или не го виждаме, или ако го виждаме, си мълчим. Твърде поучителен е примерът на хананейката, която многократно молеше Христос да изцели дъщеря й. Но Христос мълчеше. Посредническата молба на Неговите ученици също не помогна! Но жената не се отказа. Тя продължаваше да моли. Тогава

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

347

Иисус се обърна към нея с не особено любезен отговор – беше сравнена с куче. Тя пак не се отказа да моли. И тук Христос видя в нея нещо, което всеки един от нас би си мечтал да притежава – голямата ВЯРА, както и да чуе думите, които Той й каза: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя“ (Матей 15, 28). Важната поука от тази история – когато молбата ти не бъде чута, продължавай да молиш до тогава, докато получиш отговор. Особено поучително е изцелението на десетимата прокажени (Лука 17, 11-19). Обикновено се дава като пример за неблагодарността към Бога. Мисля, че по-важното послание на тази история е дълбокият духовен смисъл. Има нелечими болести, които само Бог може да лекува. Такава е била проказата тогава. Но има и една друга нелечима болест – грехът. Това е духовната проказа, която единствено Бог може да лекува. Относно плодовете на тази проказа читателят може да прочете в главата „Моралното състояние на човечеството някога и днес“. Лечението на тази духовна проказа струваше великото голготско дело на Спасителя. Ще останем ли безмълвни, ако сме излекувани от тази проказа, или ще благодарим и прокламираме това, което Господ е сторил за нас? Евангелист Марк съобщава за един сляп човек от Иерихон на име Вартимей, който подобно на хананейката твърде настоятелно моли за помощ. Учудващо Христос го пита: „Какво искаш да ти сторя?“ (Марк 10, 51). Знаем отговора и това, което Христос строи. Какъв отговор бихме дали ние, ако Христос ни постави същия въпрос? Един въпрос-тест за качеството на нашата вяра. Вартимей искаше да прогледне. Ако ти си прогледнал, ще помолиш ли Христос да прогледнат и други хора? Ако това е желанието ти, знай, че това е най-доброто, което можеш да поискаш от Христа. Така постъпи апостол Павел, когато във видение „един мъж македонец го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни“ (Д.А. 16, 9). Той беше послушен на Божията заповед и от Троада (Азия) с кораб замина за Филипи. Така християнството за първи път дойде в Европа. От този кратък преглед на чудесата в Библията можем да направим извода относно същността и целта на тези чудеса – защо Бог ги прави и какво се очаква от тях. 8) Защо Бог върши чудесата? Ще спомена само няколко съществени основания за чудесата, които Бог върши.

348

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

А) Чрез чудеса Бог провежда Своя план за спасението на човечеството. Идването на Христа, Неговото рождение и Възкресение са велики чудеса, чрез които започна спасителният план на Бога. Предобраз на спасението е извеждането на евреите от Египет, странстването им в пустинята и влизането им в Обетованата земя. Всичко това Бог реализира чрез наниз от много чудеса, описани от Втората книга на Моисей до книгата Съдии. Това е и пътят на всеки човек, излязъл от робството на греха, пътуващ през пустинята на този свят, докато стигне небесния Ханаан – вечността при Спасителя. Този път също е наниз от много чудеса. Б) Божието Слово не е човешко дело и Бог по чудесен начин го изявява на Свои избраници, а чрез тях и на цялото човечество. Апостол Павел потвърждава това: „Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез Откровение Иисус Христово“ (Гал. 1, 11-12).

Светото Причастие По същия начин апостол Павел е получил от Бога откровение и за същността, значението и целта на приемането на Тялото и Кръвта Христови – светото Причастие. „Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тази чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той“ (1 Кор. 11, 23-26). Тези думи на апостол Павел показват много ясно три неща относно светото Причастие: Първо – каква е същността и целта на светото Причастие? а) Общение с Христа чрез приемането Му в нас; А това е велико чудо! Затова го споменавам именно тук. б) Възпоменание на това, което Той стори на Голгота за нас, благодарение на което се осъществява преход от старото към новото, от стария човек към новата твар (2 Кор. 5, 17). в) Възвестяване на смъртта на Господа, извършена за греховете на човеците.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

349

Второ - при какви условия то трябва да се приема? а) Човек да изпитва себе си (покаяние и изповед преди приемането); б) Да разпознаваме Господнето тяло (да го приемаме като велика светиня). Трето – какви са последствията, ако приемаме Тялото и Кръвта Христови недостойно? а) Осъждаме сами себе си; б) Болести, страдания, смърт. Всичко това показва каква голяма отговорност поема онзи, който приема Тялото и Кръвта Христови. И още нещо много важно за светото Причастие: Кога беше установено то? На последната пасхална вечеря, която Христос имаше с учениците Си. Така последната Пасхална вечеря премина в първата Господня вечеря, на която присъстваше сам Господ Иисус. В този факт се крие огромна символика. Наричайки хляба и виното „Негова плът и кръв“, които се дават за нас човеците, Христос прокламира прехода от пасхалното агне към голготското Агне, от жертвата на агнето за Пасха към саможертвата на Агнето на Кръста, от старото към новото, от Пасхата към Господнята вечеря, от Седмосвещника (Менората) към Кръста, от Давидовата звезда към Слънцето-Христос, който огрява целия свят. Той прокламира още Своята смърт и възкресение, като обещава, че чрез тези святи дарове – Неговите плът и кръв – Той ще бъде с Неговите последователи „през всички дни, докато дойде втори път“(1 Кор. 11, 26). Цялата тази велика символика има една основна цел: този, който се приобщава с даровете Христови да остави старото и да приеме новото, да остави старозаветната жертва на агнето и да приеме новозаветната саможертва на Христос. Тази многостранна символика намира съвършен израз в българската дума „причастие“. Граматически тя произлиза от думата „причастен“, което означава „човек, който взема участие в дадено действие, който е съпричастен с това действие“. А самата дума „причастие“ е глаголна граматическа форма, която показва резултат от дадено действие. И сега, ето дълбокия смисъл на думата „причастие“: Христос осъществи в пълнота спасителното дело на Кръста. Така Той извърши тази част от спасението на човечеството, която само Бог можеше да стори, като изрече думите: СВЪРШИ СЕ. За да има полза от делото на Кръста, човек трябва да приеме в себе си Този, Който извърши това дело – Христос. Така християнинът става съпричастен в това дело, т.е. взима участие с единственото, което той може да стори, а това е да направи извършеното дело на Кръста известно на света. Това Библията

350

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

нарича мисионерско служение. Именно затова Христос ни е избрал и ни е поставил, за да идем в света и да принасяме плод, който пребъдва (Иоан 15, 16). И всичко това Христос постанови на първата Господня вечеря, известна в литературата и изкуството като Тайната вечеря. Затова двете обозначения в християнството „Господня вечеря“ и „Свето Причастие“ се допълват по един превъзходен начин и изразяват същността на тази свръхестествена тайна, която е центърът и кулминацията на светата Евхаристия. Това е учението на Библията за светото Причастие (Господнята вечеря), дадено в директно откровение от Иисус Христос на апостол Павел. Това Божествено откровение показва какво е светото Причастие. А какво то не е - достатъчно е да погледнем в доктриналните учения на различните християнски вероизповедания, за да видим колко много човешки елементи са добавени към откровението на Христа, които в повечето случаи не са верни или имат суеверен характер, като по този начин до голяма степен замъгляват библейската същност и цел на тази светиня. Ценни размишления в това отношение има св. Тихон Задонски. Ето някои от тях: „За да пристъпи неосъдително към причастието, всеки трябва да промени живота си... подготовката за причастието се състои не в изчитане на молитвите, а в изправяне на сърцето ... преди причастяване трябва да покажем сърдечното си покаяние, а след причастяването – плодовете на покаянието“ (Симфония, стр. 744). В) Чрез чудо Бог изпълнява наказание за сторен грях. Показателен, а и поучителен пример в това отношение е историята с Анания и жена му Сапфира (Д.А. 5, 1-10). Ключов момент тук са думите на апостол Петър: „Ти излъга не човеци, а Бога“. Това потвърждават и думите на цар Давид, след като беше извършил прелюбодейство с Вирсавия: „Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших“ (Пс. 50, 6). Грехът, какъвто и да е той, е нарушение на Божията воля и е дело срещу Бога. Г) Чрез различни чудеса Бог отговаря на молитвите на пророк Илия, като по този начин потвърждава, че Той е единственият и истински Бог. Това показват заключителните думи от молитвата на Кармил: „Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им към Себе Си“ (3 Цар. 18, 37). Същият отговор на молитвата получава и цар Соломон: „Когато Соломон свърши молитвата, слезе огън от небето и погълна всесъженията и жертвите, и слава Господня изпълни дома“ (Пар. 7, 1).

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

351

Д) Чрез чудо Бог призовава в служение Негови избраници. Типичен пример е обръщението на Савел (Д.А. 9, 1-30). Знаменателни са думите, с които Христос заговаря Савел: „Савле, Савле, що Ме гониш?“ Савел не гонеше Христос, а християните. А така поставеният въпрос е едно от най-силните места в Библията – това показва, че Христос се идентифицира със Своите последователи. Е) Чрез чудесата Бог изявява славата Си. Така стана при първото чудо на Христос в Кана Галилейска (Иоан 2, 11). Ж) Едно от основните предназначения на чудесата е да се породи вяра у хората. Иоан Богослов пише: „Мнозина повярваха в Неговото име, като виждаха знаменията, които вършеше“ (Иоан 2, 23). З) Чрез чудеса Бог легитимира вярващите в Негово име, че те са избрани от Него и изпратени в света. „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще бъдат здрави“ (Марк 16, 19). Ще спомена много насърчително свидетелство във връзка с този стих. По време на сталинизма в Съветския Съюз от Държавна сигурност (КГБ) арестуват вярващ евангелски християнин. По време на разпита един от офицерите го пита дали вярва във всичко, написано в Библията. Вярващият отговаря, че това е Божие Слово, и той вярва в него. Тогава офицерът му цитира горепосочения стих от Марк 16, 19 и го пита дали той вярва, че ако изпие нещо смъртоносно, няма да му навреди. Вярващият отговорил: „Вярвам във всичко, написано в Библията.“ Офицерът посочил чаша с течност и казал: „В тази чаша има смъртоносна отрова. Вярваш ли, че ако я изпиеш нищо няма да ти стане?“ „Да, вярвам“, отговорил християнинът. Дали малко от отровата на намиращото се в стаята куче и то след малко умряло. След това вярващият изпил цялата чаша. След като чакали и нищо не се случило, офицерът извикал с висок плачещ глас: „Вярна е Библията! Има жив Бог!“ И повярвал в Христа. Впоследствие и този офицер от КГБ бил изпратен заедно с вярващия в затвора. Бог упълномощи Моисей и му даде сила в Негово име да върши чудеса, за да му повярват както неговият народ, така и фараонът, като освен това му каза: „АЗ ще бъда с тебе“ (Изход 3, 12). Преди срещата си с Бога на планината Хорив, чрез Моисей не се вършеха чудеса. В продължение на 40 години в царския дворец, той си беше обикновен политик, който очакваше трона, а вместо това му се наложи да прекара нови 40 години

352

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

като овчар в пустинята, за да стане достоен инструмент, чрез който Бог да върши чудеса. Така и стана. И) Чрез чудо Бог показва, че няма съвместимост между Божиите светини и езическите божества. Показателна в това отношение е историята с ковчега Божий, поставен от филистимците в Дагоновия храм (1 Цар. 5). Голямо е наказанието на жителите на Ветсамис, които в своето езичество приемат Божия ковчег – Бог поразява над петдесет хиляди души (1 Цар. 6). Чрез тази поучителна история Бог показва, че не може да се служи на живия Бог и същевременно да се вършат езически ритуали, обреди и традиции. Това потвърждава пророк Илия като се обръща към народа с думите: „Още ли куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него“ (3 Цар. 18, 21). Думите на Христос „Никой не може да слугува на двама господари“ (Матей 6, 24) означават същото. Стана вече дума, че двойственият живот на християните днес е най-големият проблем на Църквата и е източник на много страдания. Това са т.н. християни само на име. Й) Чрез чудо (грабването) Бог ще си прибере Своята невеста – Църквата, преди настъпването на голямата скръб (1 Сол. 4, 17). К) От любов, милост и състрадание Христос изцели много страдащи от телесни болести или мъчени от демонични сили. Чрез божественото изцеление Бог говори на човека. Л) Чрез чудото на ден Петдесятница стана възможно делото на Спасителя да излезе от Палестина и в продължение на 70 години да проникне в много области на Римската империя. Тогавашните християни нямаха Библии и християнска литература, не се провеждаха широкомащабни християнски събирания, конгреси или семинари, нямаше масмедии, компютър, телефон и интернет, нито пък влакове, леки коли и самолети. Всичко това първите християни нямаха. И въпреки това само в продължение на една човешка генерация Евангелието достигна тогавашния цивилизационен свят. Това е велико чудо! И това ставаше възможно, защото християните тогава имаха любовта към Христа и силата на Святия Дух, които бяха ръководителите на това гигантско мисионерско служение. Днес ние разполагаме с перфектни комуникационни системи, огромно предлагане на християнска литература, провеждат се безброй християнски активности и се инвестира огромна индивидуална енергия, време и средства. Ако към цялата тази многостранна дейност би могло да се добави ръководството на Спасителя, силата на Святия Дух и повече молитва, тогава и ние, днешните

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

353

християни, ще можем да постигнем поне една малка част от това, което първите християни постигнаха за това кратко време. Има още много причини, поради които Бог върши чудеса. Тези причини читателят може да намери в Библията. 9) Много повече са чудесата, които ние не виждаме и чрез които Бог ни предпазва от много недобри неща, които биха могли да ни се случат. Има една чудесна картина, как едно малко детенце върви по паянтов мост над една река и един огромен Ангел с разперени криле бди на него, за да не падне в реката. Това става и с всеки един от нас. Аз лично имам много опитности, как Бог по чудесен начин ме е предпазвал при многото ми пътувания. Известна е историята с пророк Елисей, когато е бил обкръжен от многобройна сирийска войска в град Дотан. Слугата на пророка много се уплашил като видял войската. Тогава Елисей му казва: „Не бой се, защото онези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях. И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори очите му, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей” (4 Цар. 6, 16-17). От тази история можем да направим следните четири важни поуки: а) Бог има план с нашия живот; б) За осъществяването на този план Бог върши чудеса, които ние не винаги виждаме; в) Чудесата виждат онези, които са по-близо до Бога – Елисей вижда великото чудо, но слугата му не; г) Чрез застъпническата молитва Бог може да отвори очите, за да се видят чудесата. Често в ежедневието чуваме израза: „Ей, ако това беше станало, край с мене!“ На никой и на ум не му идва да се попита „защо това не е станало“, та да благодари на Този, Който не е позволил това да стане. Така Бог ни предпазва от много неща, които ние не виждаме, а си ги мислим като нещо съвсем обикновено и естествено. Ето защо е дълг на всеки християнин, когато застане в молитва пред Бога, да каже: „Господи, благодаря Ти и за всичко онова, от което Ти си ме предпазил и за което аз не зная.“ Ние се молим Бог да ни прости незнайните грехове, а не се сещаме да благодарим за незнайните чудеса! Ако не го сторим, ние ставаме длъжници на Бога. Бог ни е дал нещо, а ние дори не го и забелязваме. Така дълговете ни се натрупват. Многото добрини на Бога ни задължават и трябва да се реагира по някакъв начин. И ако сам не се сетиш, Бог може да ти напомни – един от методите е като се озовеш на болничното легло.

354

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

И това Той прави от любов към тебе – да не отидеш с дълговете си във вечността и там да ги изплащаш. Понякога чуваме лекарите да казват: „Ние повече нищо не можем да направим. Тук само Господ може да помогне!” Какво значат тези думи? Поне две неща: Лекарите вярват, че това, което те не могат да направят, може Бог, т.е. вярват в чудеса. И второ, че на пациента трябва да се отворят очите да види това чудо – и това прави лекарят. Много са случаите, когато самите лекари с недоумение констатират, че дадено тежко заболяване се е „самоизлекувало”. Доста такива случаи са описани в книгата на П. Велев „Изцеление чрез вяра в Бога”, както и в още непубликуваната книга на Илия Миланов „Божествено изцеление”. Ще спомена и за една лична опитност на моите родители. Ние сме били шест деца. Едно от тях е починало непосредствено след раждането, а други две са починали като по-големи. Татко беше 90-годишен, когато един ден били с мама в стаята, и той видял починалите си деца пред него, и казал на мама: „Зорке, гледай Петър и Стоян са тук в стаята и ме викат да отида при тях.” Мама се учудила на тези думи: „Аз нищо не виждам, бе Кире!” - „Е, как, не ги ли виждаш! Ето ги тук, пред мен в стаята!” - развълнуван продължил татко. След миг всичко приключило. На другия ден Бог прибра татко във вечността. Какво е било това видение, за нас остана в тайна. Зная, че има либерални християни, които трудно биха приели такова едно свидетелство. Такива християни приемат трудно изобщо и чудесата и мислят, че би било добре да се „демитологизира” Библията, т.е. да се освободи от всичко онова, което не може да се обясни по рационален път. Такова изявление е направил преди години председателят на германската протестантска църква епископ Хубер в телевизионна дискусия с известния еволюционист Ричард Доукинс. Епископът е заявил, че Синодът в Берлин е решил да се демитологизира Библията и да се премахнe от нея понятието ад. 10) Поставят ли се условия, за да бъдем изцелени? Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Какво трябва да се направи, за да се получи изцеление? На този въпрос са възможни само два отговора: Първо - при някои от изцеленията в Библията не може да се забележи някаква връзка между извършеното чудо и предварително изпълнени

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

355

условия. Стана вече дума, че Бог е суверенен, независим от човека и не е длъжен да дава обяснение за това, което Той върши. Бог е решил и е сторил чудо. Той единствен знае защо. Ние можем само да предполагаме. Ето два примера: Разбойникът на кръста не беше изпълнил никакви предварителни условия (нито беше кръстен, нито пък беше член на Църква и т.н.), за да преживее най-великото изцеление – опрощение на греховете си и вечен живот (Лука 23, 43). Десетимата прокажени (Лука 17, 11-19) не бяха изпълнили някакви предварителни условия, за да бъдат изцелени. Малх, слугата на първосвещеника също не беше изпълнил някакви условия, за да бъде изцелен от Христос в Гетсиманската градина (Лука 22, 51). Ние не знаем защо. Приемаме този факт такъв, какъвто е. Второ – много повече са изцелителните чудеса, при които виждаме ясно изпълнени определени условия от търсещите изцеление. Аз ще обобщя тези условия в следните десет точки: А) За да получи човек изцеление, той трябва да отиде при Този, Който може да извърши изцелението - при Христос. Царският чиновник, Иаир, римският офицер, кръвотечивата и др. – всички те отидоха при Христос и потърсиха изцеление от Него. Ако сме болни и искаме да се излекуваме, ние трябва да отидем при лекаря. Но това не е всичко – ние трябва да отидем при съответния специалист. Не е правилно да имам заболяване на очите, а да отида при гинеколог. Трябва да отида при очен лекар. Така е и при търсещите изцеление. Мнозина търсят врачки, ясновидки, астролози, гадатели и т. н. Вярващият християнин знае Кой е истинският целител и ще отиде при Него. В други случаи Христос отива лично при страдащите – тъщата на Петър (Марк 1, 31), парализирания в къпалнята Витезда (Иоан 5, 1-15). Това показва, че за да се осъществи изцеление, трябва да има среща между Изцелителя и търсещия изцеление. За тази среща не са необходими предварителна подготовка или уговорено място и време. Христос е готов по всяко време е на всяко място да попита страдащия: „Какво искаш да ти сторя?“. Христос е изцелявал и тогава, когато страдащият е бил далеч от Него. Пример е изцелението на слугата на римския офицер. Човечеството страда от една тежка универсална болест, която се казва ГРЯХ. За да може грешният човек да бъде изцелен от тази болест, той трябва да отиде и да се срещне с Този, Който единствено може да излекува тази болест. Това е Господ Иисус Христос. Това стори някога един юдейски началник, който искаше да разбере как може да се отиде в Царството небесно, т.е как може да се излекува от болестта грях.

356

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Срещата на Никодим с Христос (Иоан 3, 3-7) Като фарисеин, Никодим беше дълбоко религиозен човек, който познаваше Закона и строго го спазваше. Навярно като всеки религиозен и благочестив човек той си е поставял следните въпроси: 1) Аз спазвам всички ритуали, традиции, обреди и предания на моята ортодоксална (православна) религия – достатъчно ли е това, за да наследя Царството небесно? 2) Могат ли добрите ми богословски познания да ми осигурят вечния живот в лоното Авраамово? 3) Колко авторитети (патриарси, пророци, просияли със святост царе и др.) са ми необходими, които да използвам като посредници, застъпници и молитвеници за отиването ми в Царството небесно? 4) Ами добрите дела, които се старая да върша, постът и благочестивият ми живот? Не е ли това всичко достатъчно, за да отида в рая? 5) Зная, че като почина моите близки и синагогата ще се молят за моето очистване в продължение на 11 месеца с молитвата „кадиш“. Но нямам никаква информация, дали тези молитви действително ще ми гарантират вечния живот. Досега не се е чуло някой от отвъдното да е благодарил за тези очистителни молитви; 6) Зная добре и думите на цар Давид, че „в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми“. И още зная, че с този мой грях аз ще отида в шеола. Дали всичко, което върша, може да ме освободи от този грях? Как мога да се освободя и стана жив? 7) Мога ли да имам сигурна гаранция и някакво твърдо обещание от Бога тук, на тази земя докато съм още жив, че след смъртта ми аз ще наследя Царството небесно? Слушал съм, че Този нов Учител от Назарет – Христос, дава такива обещания. Явно е, че той е имал някакви съмнения, че чрез религията не му се гарантира 100% сигурност за отиването в Царството небесно. Това е поводът, за да отиде при Христос и да се срещне с Него. Учението, което е проповядвал, и чудесата, които е вършил, са били достатъчно основание за Никодим да си мисли, че чрез Христос ще получи верния отговор на въпросите, които го интересуват. Чудесата са красноречиво свидетелство, че Христос идва от небето и естествено Той ще трябва да знае най-добре пътя как се отива на небето. И Господ Иисус му показа този път чрез думите: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие“ (И. 3, 3)

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Густав Дюре - Павел

357

358

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Това са най-силните думи в Библията, показващи, че единственият път, за да се наследи вечен живот, е раждането свише, т.е. НОВОРОЖДЕНИЕТО, за което вече многократно ставаше дума. Използваната гръцка дума „свише“ означава още „отново“. Това, че Христос три пъти казва тази велика истина ( Иоан 3, 3/5/7), показва, че няма друг път за спасението на човека. Дори при третия път е употребена думата „трябва“ (на немски „müssen“), което означава нещо задължително, незаменимо, обезателно. Така както човек, за да стане гражданин на този свят, трябва да се роди биологично, същото е, че ако искаме да станем граждани на небето – трябва да се родим духовно. Защо? Защото човек на този свят се ражда биологично жив, но духовно мъртъв. „В грях ме роди майка ми“, пише псалмопевецът (Пс. 50, 7). Ако искаме да живеем вечно, ние трябва да бъдем новородени. Биологично раждане и новорождение – прилики и разлики За да разберем въпроса за новорождението, ще направим сравнение с биологичното раждане, като отговорим на следните три въпроса: 1) Какво е новорождение? При родилния процес участват двама души: раждащ – това е майката, и раждащ се – това е бебето. Първият от любов към бебето, понася болките и е активната страна; вторият е пасивната страна. При новорождението също има две страни: Христос, Който осъществява новорождението и от любов към грешника понася цялата тежест, и новороденият, който е пасивната страна и включва желание, изповед и покаяние. Библията учи, че Бог е активната страна при новорождението: „Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината“ (Яков 1, 18). Тези думи показват още, че новорождението се осъществява чрез Словото Божие, което „може да спаси душите ни“ (Яков 1, 21). 2) Какво трябва да се направи, за да се новороди човек? Биологичното раждане се предшества от срещата на две клетки в майчината утроба, които се сливат и стават едно цяло – човек; Новорождението се предшества от срещата между Христос и грешния човек. Когато Христос влезе в сърцето на човека и пребъдва в него, те стават едно цяло (Иоан 15, 5; 17, 21). Тъй като Христос се идентифицира със Словото (Иоан 1, 1), то новороденият има обич Неговото Слово.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

359

3) Какво значи новороден човек? Резултатът от раждането е бебето с всички наследствени черти от неговите родители. А какъв е резултатът от новорождението? По какво да познаем, че сме новородени? Точно както при раждането, трябва да има видими наследствени белези от Този, Който ни е новородил – Христос. Какви са тези белези, които новороденият приема от Христос? а) Любов, вяра, пълно доверие в Него и живот според Неговата воля; б) Отбягване на съзнателен грях; добротворство; в) Да имаме същите интереси както Христос; г) Да не се върви по път, по който Христос не може да ни придружи; д) Всичките си грижи Нему да възложим; е) Да молим мъдрост, сила и ръководство; ж) Да живеем със съзнанието, че в живота ни нищо не става без Негово знание; з) Да имаме увереност, че нищо не може да ни отдели от Него; и) Да растем в Христа чрез изучаване на Неговото слово; й) Да живеем в общение с последователите на Христа и принасяме плодове, по което светът ще ни познае, че сме християни. Това са белезите на новия живот, който започва с новорождението, изразен от апостол Павел с думите: „И тъй, който е в Христа, той е нова твар; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5, 17). Това са и десетте фундамента, върху които се гради животът на християнина. От свещта към светлината. Ето един алегоричен пример (А. Kühner) за разликата между религиозния и новородения християнин: Свещта не означава обезателно светлина. За да се получи светлина, е необходим огън, който да произведе от свещта светлина. Така е и при християните – има много религиозни и добродетелни християни, които образно представляват свещи в храма Господен. Тези „християни-свещи“ могат да имат благочестив живот, добро възпитание и образование, дълбока мистика и религиозност, задълбочени библейски познания, редовно посещение на богослуженията и т.н. При тях всичко е на лице, само огънят липсва, който да запали целия този наличен арсенал, за да излезе извън църквата и се види от света. И от най-красивата и скъпа восъчна свещ полза няма, ако тя си остане в тъмнина. Огънят е любовта към погиващия навън свят и силата на Святия Дух, които ще запалят свещта и ще произведат светлина. Така от религиозния човек ще се получи „нова твар“, която е носител на светлината - Христос. Тази

360

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

светлина трябва да отиде в света и от нея „не може се укри град, който стои на връх планина... и ще свети на всички“ (Мат. 5, 14-15). Точно това стана с апостолите Христови на ден Петдесетница, когато те се изпълниха със Святия Дух. До този миг религиозните „ученици стояха заключени, поради страх от иудеите“ (Иоан 20, 19), точно така, както религиозният човек си пребивава в храма и когато излезе навън, никой не може да разбере, че е религиозен. Но след като приеха силата на Святия Дух и светлината на възкръсналия Христос влезе в техните сърца, в тях пламна безграничната любов към погиващия свят. Те от страхливи, станаха смели, от хрисими религиозни хорица, станаха безстрашни мисионери, готови да умрат за Христа. Това потвърждава по-късно апостол Павел, като казва на презвитерите в Ефес: „...не ми е свиден животът, стига само с радост да свърша попрището си и службата, която приех от Господ Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат“ (Д.А. 20, 24). Огънят на Святия Дух запали в сърцата на апостолите неугасваща светлина, която те и техните последователи разнасят от тогава до днес по цял свят. Затова и първата християнска проповед, отправена към света, започва с думите: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и приемете дара на Светаго Духа“ (Д.А. 2, 38). Какво значат тези думи? „Покайте се“ – това значи „освободете се от старото и го предайте на Христа“. „Всеки от вас да се кръсти...“ – това значи „приемете Христа в себе си и ще станете нови твари“. „Приемете дара на Святия Дух“ – това значи „приемете огъня, който ще изнесе светлината на Христа в света“. В тези думи всичко се съсредоточава около Христа, личното ми отношение към Него: Той приема и прощава старото, в Негово име се кръщаваме, Той ни дарява Святия Дух. Това означава, че Христос влиза в нас, става господар на живата ни и ние ставаме едно с Него. И тогава ставаме „нова твар, защото старото е преминало и всичко е станало ново“ (2 Кор. 5, 17). Това е духовното НОВОРОЖДЕНИЕ. Единствено новото създание може да бъде проводник на Христа, Който ще сътвори и от други човеци нови създания. И при апостолите резултатът дойде веднага – в един кратък период над 8000 души (120, 3000 и 5000) повярваха в Христа и го приеха като свой Господ и Спасител. И всичко това ставаше извън храма, в град Иерусалим, където апостолите изнесоха и благовестиха Христовата светлина. Колко е лесно и елементарно и днес да следваме техния пример.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

361

Приканвам любезния читател да погледне в себе си и да види дали притежава силата на Святия Дух, любовта към възкръсналия Христос и страданието за погиващия свят. След това да потърси наследствените белези, които Христос при новорождението дарява. Ако не ги открие, тогава препоръчам отново да прочете темата относно разликата между вяра и религия, за да види дали все още си е обикновен обредно-ритуален религиозен човек, който не е чужд на много от нещата, които светът предлага. В противен случай съществува голяма опасност религиозният човек да предостави традиционно грижата за своята вечност на религиозната институция и нейните служители, вместо сам да извърши нещо, за да наследи вечен живот. Това е основната причина за голямата численост, институционална мощ, медиен интерес и социално влияние на някои християнски вероизповедания. Членовете им разчитат на институцията, а не на учението на Библията, на духовника, а не на личния си живот, на установените ритуално-обредни действия, а не на живата връзка със Спасителя. Тази опасност съзря Никодим, поради което отиде при Христос да Го пита, какво трябва да направи, за да наследи вечен живот. И Христос му каза: чрез новорождение! И един съвсем практически въпрос: Как новороденият ще приеме Христос в себе си? Тук съществуват три възможности: като гост, като наемател или като собственик. Знаем, че гостът временно пребивава в даден дом, няма големи права, трябва да се съобразява с порядките в този дом и практически няма голяма възможност да предаде в този дом това, което той притежава. Всичко това показва, че при новорождението Христос влиза в нашия живот не като гост. Наемателят също трябва да се съобразява с изискванията на собственика на жилището. Той може да стои дълго време, но когато собственикът реши, той може да направи предизвестие за прекратяване на наемните взаимоотношения. И тогава наемникът трябва да напусне жилището. Няма никакво значение какво наемателят е инвестирал през време на своя престой в това жилище. Този факт е достатъчен да ни покаже, че при новорождението Христос не може да влезе в нашия живот като наемател. И така остава третата възможност – Христос да влезе в сърцето и живота на новородения като собственик на всичко, което досега новороденият е притежавал. Това е и желанието на Христос. Първото нещо, което ще направи, когато стане собственик на живота на новородения, е да почисти

362

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

това жилище – кухня, спалня, дневна и т.н. И това е необходимо, за да може новороденият да стане „храм на Святия Дух“. И когато това стане този човек е вече „ново създание“ (2 Кор. 5, 17), което не „принадлежи на себе си“ (1 Кор. 6, 19), а е на разположение на Христа. И тогава той ще намери и доброто общество – земната Църквата, към която да се присъедини, за да градят заедно с останалите вярващи християни Тялото Христово – невидимата Църква.

Коя Църква? Коя може да бъде тази земна Църква, с какво име да се нарича и какви качества да притежава – всичко това решава лично новороденият християнин, като се ръководи от следното: а) Тази Църква трябва да почива на библейска основа и да е с христоцентричен дух; б) Да е с ясно изразено мисионерско служение; в) Да е чужда на светския начин на живот; г) Нейните членове да живеят в любов по между си и тази любов да бъде показвана на дело в света и по между им. Ще напомня отново думите на свещеник Г. Чистяков: Съдията във вечността няма да ни пита към каква Църква сме принадлежали, какъв Символ на вярата сме изповядали и как сме разбирали една или друга догма. Той ще ни каже просто: „Гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте“ или обратното „Гол бях и не Ме облякохте, болен бях и не Ме посетихте, в тъмница бях и не Ме споходихте. Читателят трябва добре да знае, че съвършена земна Църква няма, защото тя се състои от несъвършени хора. Само невидимата Църква е съвършена. И отново ще повторя – нито Църквата, нито нейното име спасяват. Най-доброто, което Църквата може да направи, е да каже Кой и как спасява. Това трябва да бъде нейното велико служение! Ако тя това не прави, то ще заприлича на театър, в който хората от време на време се разтоварват от ежедневието си и прочистват съвестта си. В Новия Завет нито един път не се говори за църковна принадлежност на първите християни. Думите „католик, протестант и православен“

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

363

не се срещат в Библията. В исторически аспект католичество и православие като термини се появяват късно, а протестантство още по-късно. В апостолско време се говори само за Църква или за домашна Църква. А и в Царството небесно няма отделения за католици, протестанти, православни, свидетели на Йехова, мормони и т.н. Във вечността има само две категории хора – спасени и неспасени, които съответно ще прекарват вечността в рая или ада; д) И още нещо – когато новоповярвал реши да се присъедини към някоя местна Църква, той трябва да знае, че с това той поема върху себе си миналото и настоящето, позитивите и негативите на съответното вероизповедание, към което е тази църква. А от историята и от сегашното състояние на християнството знаем и виждаме, че в християнските вероизповедания има неща, които не съотвествуват на библейския начин на живот. В Символа на вярата християнинът изповядва, че вярва в „една, свята, вселенска и апостолска Църква“. Тези четири квалификации показват какво представлява невидимата Христова Църква, т.е. Църквата, която Христос ни завеща. Стотиците местни християнски църкви би трябвало да отразяват същността на невидимата Църква. Нека читателят сам да прецени по кой от тези показатели видимата и невидимата църква си съвпадат. Да си спомним в какво се състоеше служението на първата Църква. Цитирам Деяния на апостолите втора глава, 41 - 47: „И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се... и постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите... и всеки ден единодушно престояваха в храма...“ Ето от какво се състоеше богослужението на първата Църква – две тайнства (кръщение и причащение) плюс ежедневно общение в храма или по къщите, хваление, библейско учение и молитви. Къде са деноминациите тук? Няма ги! И какъв беше резултатът? Всички вярващи бяха заедно, уважение и респект от целия народ, мощен растеж на Църквата, христоцентризмът беше алфата и омегата в служението на първите християни, защото те знаеха, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Д.А. 4, 12). Е, днес нещата са доста по-различни! Много други авторитети обладаха Църквата, които делят мястото с Христос, на които се отдава слава, почит и дори богопочитание и от които се очакват чудотворни действия. А да не говорим за осъдителния дух и безлюбието, които са завладели до голяма степен църковния живот.

364

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Ето един пример: Спомням си преди години при пребиваването ми в Германия с моята хазяйка посетихме местния пастор на църквата. В хода на разговора аз споменах и за моите родители, като казах, че те са силно вярващи православни християни. Тогава пасторът каза: „Г-н докторе, трябва да Ви кажа, че Вашите родители ще отидат в ада, защото вярата им се основава на ритуали, традиции и предания.“ Тогава моята хазяйка възмутена и с не много любезен тон му каза: „Г-н пасторе, Вас кой Ви дава право да пращате хората в ада. Вие нямате право да осъждате никого!“ Този човек млъкна и повече дума не каза. По-късно моята хазяйка няколкократно е посещавала България, обикна нашата страна и организира повече от двеста ТИР-а с хуманитарни помощи за България, чрез които се помогна на хиляди бедни хора биологически да оцелеят. Сега, когато пиша тези редове, тази жена е вече на 95 години. А що се отнася до моите родители, трябва с гордост да кажа, че от татко и мама аз съм научил за християнството много повече, отколкото за петте ми години в семинарията. Тези святи хора ми завещаха не висше богословие, а библейска вяра и живот според тази вяра. А именно това е християнството. Заблуждават се някои, като си мислят, че името на тяхното вероизповедание ще им осигури вечния живот, а всички останали деноминации са обречени да бъдат в ада. Има вероизповедания, които си мислят, че те са единствените наследници на апостолската Църква, а всички останали са секти. Друг въпрос е дали това е вярно. Но каква полза от това, когато тези вероизповедания днес така са се отдалечили от духа на апостолската Църква, че и сравнение между тях не може да става? Все едно внукът на някой милионер да е стигнал до просешка тояга, та да няма какво да яде и какво да облече, но на всякъде да се хвали, че е внук на милионер. Каква лична полза, че някога дядо му е бил милионер! Разбирайте го в духовен смисъл. Каква полза, че католическият монах и професор по богословие Мартин Лутер удари шамар на духовно прогнилото католичество през Средновековието, прогласявайки великите думи: „Zurück zur Bibel“ (Назад към Библията; Да се върнем към Библията!). Днес, 500 години по-късно западното държавно протестантство толкова се е отдалечило от тогавашния не напълно библейски реформаторски дух на М. Лутер, че се нуждае от нова реформация и евангелизация. През 1950 г. в Германия е имало 42 милиона протестанти, 23 милиона католици и около един милион атеисти

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

365

или принадлежащи към нехристиянски вероизповедания. В края на 2012 г. протестантите в Германия са 23 милиона, католиците 24 милиона, а атеистите и нехристиянските вероизповедания са 32 милиона. Тази тъжна статистика показва, че държавната протестантска църква се е отдалечила твърде много от реформаторския дух на 16 век, който до известна степен е запазен в свободните евангелски църкви. Похвално е, че някои от българските евангелски църкви са запазили библейския дух на вяра, както и живот според тази вяра, характерен за християните от първите три века. Не е необходимо да се хвалим с великите имена на нашите предшественици, били те апостоли, църковни учители, светци или реформатори. Да погледнем на какво дередже сме ние днес и да се попитаме дали приличаме на тези наши предшественици? Не името е важно, а съдържанието и духът в нас. Не църковното е важно, а духовното. Защото, ако духовното е наред, то тогава ще просперира и църковното, и социалното, и материалното. Ето един пример: През 1991 г. Българска академия на науките организира тържествена сесия по случай 700 години от създаването на Конфедерация Швейцария. Бях поканен официално да изнеса доклад. Темата ми беше: „Защо християните от Швейцария помагат на България?“ Докладчиците преди мен хвалеха и прехвалваха Швейцария като найбогатата, най-финансово и социално стабилната, най-проспериращата страна и т.н. най ...най ...най. Аз, като последен докладчик се постарах да отговоря защо Швейцария е „най“. Известно е, че след Реформацията, в продължение на няколко столетия Швейцария е най-християнизираната страна в света, страната с най-много мисионерски организации и изпратени мисионери в света, страната с най-много благотворителни акции в света, с най-широкомащабна християнска образователна просвета на държавно ниво, страната, в която през последните 200 години не е имало война и още доста призови места в християнски и социален аспект. И което е най-важното - този християнски дух е официално манифестиран в преамбюла на швейцарската конституция, където и до днес четем: „В името на Всемогъщия Бог, швейцарският народ и кантони, осъзнавайки своята отговорност пред Сътворението... и пред бъдещите поколения... съзнавайки, че силата на един народ се измерва с доброто състояние на най-слабите от неговите членове, изработиха следната Конституция…“ В края на доклада си показах и обилен визуален материал с организиране на хуманитарни помощи от Швейцария за България с множество интер-

366

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

вюта на швейцарски християни. След доклада швейцарският посланик дойде при мен и ми каза: „Г-н професоре, аз съм швейцарец и не знаех тази важна информация, която Вие изнесохте.“ На този фон съпоставям изключителната беднотия, мръсотия, мизерия, страдания, природни бедствия и смъртност в Индия, страната с най-много езически религии и окултни философски учения, основно огнище и източник на духовна проказа, проникваща в много части на света. Познатият израз „тъмна Индия“ не се отнася толкова до географски или социален аспект, колкото до тъмнината на езическата демонична заблуда, установила се трайно в тази страна. Индия е родното място на четири от основните религии в света – индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Освен тези големи религии има и няколко стотин малки регионални и племенни религии. Индия е най-голямата мултирелигиозна езическа държава в света. Всичко това води до ужасната духовна тъмнина, в която живее цял един народ, който е 1/6 от населението на Земята. Според медийна информация (idea SPEKTRUM, 46, ноември 2013) през 2012 година в Индия е имало 14 милиона роби. За човешко достойнство, качество на живот и изобщо за стойност на човешкия живот при огромната част от населението на Индия и дума не може да става. Ето разликата между християнство (Швейцария) и езичество (Индия). Малкото християни в Индия (2,3%) са подложени на ужасни гонения и геноцид. И друг един пример: разликата в жизнения стандарт и материалното благосъстояние между Северна и Южна Корея и преди няколко десетилетия между Западна и Източна Германия. Ето разликата между християнство (Южна Корея и Западна Германия) и атеизъм (Северна Корея и Източна Германия). Защо привеждам този пример? Просперитетът на даден народ се определя от неговото духовно състояние, както и от духовното състояние на неговите вероизповедания. Заглавието на настоящата книга е „Болести и страдания“. Сигурно читателят е разбрал, че в това заглавие аз включвам три големи групи, обект на тази тема: Страданията на отделния човек, на обществото и на Църквата. Между тези три групи на човечество съществува зависимост и взаимодействие. За съжаление, на този факт хората малко обръщат внимание. Причината за това е, че голяма част от обществото изобщо не се интересува от Църквата, а за съжаление, и Църквата от обществото. Малкото, което ги обединява е, че и двете страдат, без да осъзнават причината за това.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

367

Голяма част от съдържанието на книгата засяга страданието на отделния човек и обществото. И това е основното предназначение на книгата. Но въпросът със страданията няма да може да бъде напълно разрешен, ако не бъде включена и църквата. Това е задължително, тъй като Църквата е институцията, която би трябвало да осъществява връзката между Бога и човека. Видяхме вече, че комплексният характер на страданията задължава човека да се интересува от Бога. И в зависимост от това, дали и до колко Църквата изпълнява това свое предназначение, човекът и обществото могат да имат или да нямат комуникация и общение с Бога. Понятно е, че ако самата Църква боледува, то тя няма да е в състояние да предостави пълноценна възможност за общение между Бога и човека. Тогава тя ще предлага на човека да търси Бога там, където Той не може да бъде намерен. По този начин боледуващата Църква се доближава или наподобява на езическите религии, изповядвани от близо 2/3 от човечеството. Знаем, че тези религии дават информация и вярват в божества, които те сами са си създали и нямат нищо общо с истинския Бог, който единствено християнството изповядва. Затова и тези религии са причина за страдания както в този живот, така и особено във вечността. Тук много добре личи голямата зависимост между характера и качеството духовната сфера на човека, от една страна, и неговото страдание – от друга. Както виждаме, разделената на безброй деноминации земна християнска Църква боледува, независимо какво име носи тя. Тъжно е да слушаш как един болник се присмива, ругае и осъжда друг болник. Това правят християнските деноминации помежду си. Така този болник „достойно“ изпълнява думите на Спасителя: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? ... Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си“ (Матей 7, 3 и 5). Това са велики думи, от които трябва да се засрамим и предприемем нещо. Закономерният извод от всичко това е, че до голяма степен Църквата със своето бездействие или неадекватно действие програмира състоянието на обществото. Живата мисионерска Църква е предпоставка за едно здраво и проспериращо общество (пример Швейцария). Затворената в себе си Църква, никога няма да успее да се справи със собствените си проблеми, а да не говорим, че може да направи нещо добро за духовно погиващите хора, за които носи отговорност (примери твърде много). В

368

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

тези случаи се получава обратното действие - обществото програмира живота на Църквата, след като тя широко отваря вратите за навлизане на света в нея. Такава Църква ще чуе някога гласа на Христос: „Истина ти казвам, не те познавам“ (Мат. 25, 12). Поставям и един твърде щекотлив, но с огромно практическо значение въпрос: Може ли човек да се спаси, ако не е част от църквата? За да се даде правилен отговор, този въпрос трябва обезателно да се конкретизира: „Част от коя църква? Земната(местна) или невидимата Христова Църква (тайнственото тяло на Христос)“? Ако се има предвид някое от стотиците земни, местни християнски вероизповедания, отговорът е: „Да, може“. Ако се има предвид невидимата Христова църква, отговорът е: Извън невидимата Христова Църква спасение няма. Това означава, че който е част от Тялото Христово, Невестата Христова, невидимата Църква на Спасителя, той е спасен. Християните трябва да знаят, че критериите за принадлежност към двата вида църкви – видимата (местната) и невидимата (Тялото Христово), не се покриват изцяло. Стана вече дума за разликата между религия и вяра, между християнин само на име и истински последовател на Христос. Нека читателят сам прецени дали неговата представа за християнин съвпада с Божиите критерии. Не трябва да се забравя, че новорождението е единственият начин, чрез който човек може да стане част от невидимата Църква. Най-важният въпрос, който всеки християнин трябва да си постави, е: „Вярата ми и животът ми като християнин дават ли ми право да принадлежа към невидимата Църква?“ Трябва да има яснота и по един друг съществен въпрос: Кой съставлява видимата, земната, местната църква или църквата като институция? Широко разпространено е неправилното мнение, че църквата се съставлява от духовенството. Веднага трябва да кажа, че духовенството е част от земната църква, но не и цялата църква. То може да представлява църквата, но далеч не е единственото, което я съставлява. Земната църква се съставлява от всички духовници и миряни, които принадлежат към съответното вероизповедание. И едните, и другите носят отговорност за

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

369

тази църква. Това напълно съответства на библейското значение на думата „църква“ (ekklesia), което означава „събрание“, „общност от призовани“. Поради това тя не би трябвало да бъде организация, а организъм, който да представлява „миниатюрен израз на невидимата вселенска Христова църква“. Разбира се, че членовете на земната, видима църква могат да принадлежат и към невидимата Христова църква. И това е нормалното и най-доброто. Но едва ли винаги това е така! За невидимата Църква Христос казва, че „портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16, 18). За съжаление при земната църква такова нещо едва ли може да се каже, тъй като при нея портите са необходими само за да се пази от други християнски местни църкви, но не и от света, който свободно е навлязъл в нея. А знаем кой е „князът на този свят, който с Христос няма нищо общо“ (Иоан 14, 30). Сътрудничеството между светската власт и църквата е започнало с римския император Константи Велики. Продължава и днес. Едва ли една такава религиозна институция с доста светски елементи в нея, може напълно да осигури спасението на човека. Такъв е отговорът на въпроса: „Може ли човек да се спаси извън земната църква?“ Чудесен пример в това отношение е св. Мария Египетска. При обръщението си тя е приела св. Причастие в манастир при река Йордан, след което отива в пустинята и живее там като отшелница в продължение на 47 години. Преди да бъде отзована във вечността, тя приема свето Причастие в пустинята от стареца Зосим. Питам се: „Къде е била земната църква в живота на светицата?“ Отговорът е ясен. Светицата е била част от невидимата Христова църква. Подобна е историята и със св. Иоан Рилски. В житието му не се говори за интензивни контакти с тогавашната църква. Не приема предложеното му злато от цар Петър І. Днешното духовенство има какво да си пожелае в това отношение… За християните е много по-важен въпроса: „Може ли човек да не бъде спасен, когато е част от земната църква?“ Отговорът е: „Да, може!“ Погледнете стенописите в Рилския манастир и ще се убедите какво мисли народът по този въпрос. А и не само миряните. През 2012 г. дарявах Библии на кметството в едно малко старопланинско градче. На дарението присъстваше и местният свещеник. На малката почерпка, която кметът

370

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

даде, свещеникът разказа пред компанията следния безобиден анекдот: В едно малко село починал свещеникът. След време попадията сънувала, че свещеникът е в ада във врящ до раменете му катран. Тя се учудила и го попитала защо е там, след като цял живот е служил на Бога. Той й отговорил: „Шшшшт! Тихо, да не се размърдам, че съм стъпил на раменете на митрополита! Възможно е в този анекдот да има известна доза истина, след като висшите ръководители на най-голямата християнска религия в света са много повече политици и дипломати, отколкото духовници. Напоследък стана известно, че на висши духовници държавните власти са предложили дипломатически паспорти, които те вероятно не са отказали. Тези духовници трябва добре да знаят, че с дипломатически паспорт може да се отиде в Русия и Америка, но не и в Царството Божие. Очевидно за такива духовници първата дестинация е по-важна от втората! Потвърждение на това е тъжният факт, че в същия ден на тези висши духовници е била предложена като дарение светата Библия, която те са отказали да приемат. Не е чудно тогава, че според представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп“, поръчано от агенция „Фокус“, църквата губи 20% от одобрението сред българския народ (декември 2013). Не е чудно още, че една известна журналистка публикува в пресата и интернетпространството статия „Бог е глупост“ (13. 12. 2013). Очевидно духовната нищета на тази жена е причината, за да слага под един знаменател Бог, църква и свещенослужители. Библията окачествява такива хора като безумци (Пс. 14, 1). Навярно с демонстрираната си полуголота в медийното пространство, тя разчита да спечели като богоборци подобномислещи мъже. И сигурно ще успее, защото не са малко онези, при които плътските желания напълно са ликвидирали духовните им интереси и човешки образ. Но, слава Богу, че има и в масмедиите ревностни защитници на Бога. Цитирам част от статията на И. Ябълкаров в „Евангелски вестник“: „Вярно е, че духовенството (без значение от кой клон на християнството) е много виновно хората да слагат знак за равенство между Бог, църква и свещенослужители. Спомнете си за синовете на първосвещеника Илий (1 Цар. 2, 22)… Сега не е по-различно. Свещенослужителите крадат от църквите, блудстват и прелюбодействат, предават вярата и паството си, имат хомосексуални връзки… По-лошото е, че тези дела на шепа хора

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

371

отвращават невярващите от църквата, християните и богослуженията. Така се хули Божието име (Рим. 2, 24)… Бог не е глупост. Той е велик и справедлив. Той е толкова голяма любов, че не унищожава на мига свещенослужителя, който краде, блудства и изменя на вярата си, както и не унищожава пишещите, че Той е глупост“. Отдалечаването на християнския клир от духовно-нравствените ценности на Библията е основната причина за реформацията на Църквата в много европейски държави в миналото. Така е възникнало протестантството, което неправилно е наречено така. То е всъщност реформаторство на негодното средновековно духовенство. Днес и при трите големи християнски вероизповедания нещата не са по-други. Необходимо е днешното християнско духовенство да си припомни, а и на дело да приложи, двата основни принципа на английския реформатор Джон Виклиф: първо - църквата да се дистанцира от светските власти и второ - вместо „църковна традиция“ да гради своя живот върху „евангелския закон“. Само тогава духовенството ще може да се освободи от всичко онова, което е гнило и недостойно в него и ще се доближи до невидимата Христова Църква. В противен случай самата църква ще бъде пречка за спасението на мнозина. Така е било в западната Църква от четвърти до четиринадесети век, когато поради господстващата „триезична доктрина“, Библията се е разпространявала само на латински, като по този начин е била недостъпна за огромната мирянска маса християни. С преводите на Библията от Джон Виклив на английски (14-ти век) и от Мартин Лутер на немски (16-ти век) започва реформаторството на западната църква. Много по-късно разбираемият език започва да навлиза и в богослужението на отделните народи. За сведение ще спомена само, че най-старият превод на старобългарски език, е преводът на Кирил и Методий от 9-ти век. Относно превода на богослужебния език е желателно някои поместни православни църкви да предприемат нещо. В първите години след политическите промени през 1989 г. бях за известно време доброволен консултант по въпросите на религиозното образование към Министерство на образованието и науката (МОН). По предложение на заместник министъра бяха поканени в Министерството двама от митрополитите на Св. Синод. Беше им предложено с финансовата

372

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

помощ на Министерството да се започне превод на богослужението от църковнославянски на български език. Поради канонически съображения предложението не беше прието. Явно е, че в това отношение духовниците са се съобразили и с мнението на някои изтъкнати учени-богослови. Цитирам проф. Георги Попов, защитник на църковнославянския език в богослужението: Вярата не е умозрително възприемане, тя е преди всичко настроение. А настроението се създава именно с благозвучието на църковнославянския, много по-благозвучен от нашия съвременен български език… Ние трябва да се отнасяме с почит и благоговение към този език… Това е хилядолетна история и ние не можем да зачеркнем тази история, отказвайки се от нея и започвайки да славословим Бога на език, коренно различен като езиков строй… Промяната на езика ще отдалечи човека от традициите на православната вяра… Ние гледаме на църковнославянския език така, както западната църква гледа на латинския език. В тези думи на уважаемия професор и доктор на филологическите науки се съдържат поне две неверни неща, както от библейска, така и от историческа гледна точка. Първо – вярата не е емоция или настроение, а е неразривно свързана със словото Божие. Апостол Павел пише: „И тъй, вярата иде от слушане, а слушането от словото Божие“ (Рим. 10, 17). Как ще повярваш когато слушаш, а не разбираш? Емоциите и настроението са продукт на разбирането, а не обратно. И в обикновения живот е така. За да се задействат емоциите на двама влюбени, те трябва да си кажат, че се обичат и взаимно да разберат какво си казват. Второ – проф. Попов би трябвало да знае, че в западните църкви богослужението отдавна се извършва на разбираем национален език. И на трето място, съвсем добронамерено бих попитал проф. Попов, как ще реагира, когато един обикновен човек му каже: „Бях на църква, но нито дума не разбрах от това, което се пееше!“ Едва ли професорът би му отговорил: „Стигат ти хубавите песнопения, доброто настроение и прецизно изпълняваните ритуали. Повече нищо не ти трябва. Иди си с мир!“ С настроение и емоции ние не можем нито да обосновем, нито да защитим нашата вяра. Вярата не е настроение, а убеждение и начин на живот. Ако тя не се подхранва чрез познанието, тя ще си остане една променлива емоция – днес така, утре иначе! Сигурен съм, че ако обикновеният мирянин разбира съдържанието на чудесните богослужебни песнопения, то не само неговата мистична душенагласа ще бъде активирана, но и вярата

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

373

му ще бъде усилвана. В противен случай остава само хубавата вокална музика, която създава благоразположение и страхопочитание. Но вярата на християнина трябва да се покаже извън църквата. А там се иска утвърдена вяра, която да се бори срещу трудностите в този свят. Някъде бях чел, че животът на християнина представлява влакова композиция, състояща се от локомотив и два вагона, пътуващи към вечността. Локомотивът е волята на човека, първият вагон – разума, а вторият – чувствата. Невежеството и емоциите за източник на консерватизъм и фанатизъм, което е характерно за някои религии. И на края по тази тема ще спомена най-същественото, което прави на „пух и прах“ патологичната деноминационна зависимост на християните. Това е въпросът:

Какво Бог мисли за деноминациите? Възможни са следните три отговора: а) Цитирам апостол Павел: „Защото узнах..., че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък – Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“. Нима Христос се е разделил?“ (1 Кор. 1, 11-13). А сега ще се възползвам от свободата ми като автор да заместя някои от думите в този цитат. Ето как ще изглежда: „Помежду ви има раздори... защото един от вас дума „аз съм католик“, друг: „аз съм протестант“, трети: „аз съм православен“, а друг: „аз пък Христов. Нима Христос се е разделил?“ Моят коментар към това допълнение: Христос не се е разделил, Него просто Го няма в деноминациите, а и не може да Го има, защото Той постави условие на Своите последователи: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13, 35). Питам: Къде е любовта между католици, протестанти и православни? Не говоря за другите стотици сектантски разложения, които са на светлинни години от здравото библейско учение. Е, къде е Христос? Няма Го. Но в тях има нещо друго – раздори и безлюбие. Ето, това е страданието, от което боледува земната Църква. Аз не мога да проумея християнските духовници, които „со страхом Божий“ пристъпват към тайните Христови при Евхаристията, а не се

374

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

обръщат за взаимно опрощение към християните от другите вероизповедания, преди да посегнат към Тялото и Кръвта Христови. А няма ли я тази любов, то и страхът Божий съвсем го няма. Тогава апостол Павел е строг и категоричен: това духовенство „яде и пие своето осъждане“ (1 Кор. 11, 29), поради това, че такива „нямат познание за Бога“ (1 Кор. 15, 34). Зная добре какво рискувам с тези мои думи, но нямам право да ги премълчавам, за да не навлека осъждение на себе си (Иез. 3, 20). б) Ако Христос искаше да има деноминационни разделения и принадлежности на Неговите последователи, Той обезателно чрез съставителите на Новия Завет щеше многократно да ги спомене в Словото Божие. Нито една думичка по този въпрос! Простият извод: Това е човешко дело. А зад него стои обезателно някой друг – в никакъв случай Христос, защото Той се молеше „да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно“ (Иоан 17, 21). в) И най-силното доказателство за нищожеството на деноминационните разцепления е фактът, че и при трите големи християнски вероизповедания има просияли богоугодници, които Бог е увенчал с ореола на святостта и които са били и са инструмент в ръката на Всевишния. Аз имам добра информация, както в исторически, така и в съвременен аспект за хиляди святи люде от източната и западните Църкви, които със своята вяра и живот са станали духовни трегери на християнска вяра и благочестие. Ето само някои имена: Светителите Василий Велики, Григорий Богослов, Иоан Златоуст, Атанасий Велики, братята Кирил и Методий, Иоан Рилски, Иоан Кронщадски; Амвросий Медиолански, Киприян Картагенски, Блажени Августин, Тома Аквински, майка Терезия; Джон Виклиф, Мартин Лутер, Вилхелм Фарел, Улрих Цвигли, Жан Калвин, Ян Хус. Не бива да ни обезпокоява фактът, че божиите угодници и великани на вярата са допускали слабости в живота и учението си. Знаем за слабите места на реформатора Мартин Лутер – отношението му към евреите, към понятието „църква“, към свещеното Предание, учението му за несвободната човешка воля и др. Нека не забравяме, че Библията е пълна с примери от големи богоугодници (Авраам, Яков, Давид, Петър и др.), които също имаха слабости, падаха и ставаха и въпреки това Бог ги използва като плодоносни инструменти в Своята ръка. Въпреки многото и тежки грехове на Давид, Бог го нарече „човек според сърцето Ми“ (1 Цар. 13, 14),

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

375

защото беше човек на покаянието и верността. Пътят на християнина не е директна права линия от земята към царството Небесно, а е вълнообразен ход към вечността. Не е необходимо да гледаме непрекъснато другите. Да погледнем самите себе си. Чрез мисионерското служение на тези учители, просветители, посветени Божии служители и мъченици Словото Божие и истинската библейска вяра завладяха и завладяват света. И днес на мисионерското поле в Африка, Азия, Южна Америка и Китай стотици хиляди отдават живота си в името на Христа и Неговото спасително дело. От времето на римските арени през първите три века до днес кръвта на мъчениците е падала на добра почва, от което е пониквала и пониква чиста и свята християнска вяра, непознаваща деноминационна принадлежност, разделение и изолация. Над тази плеяда от Божии служители е Сам Христос, Който чрез тях гради Своята невидима вселенска и апостолска Църква. Господ Иисус не укорява нито един от Своите служители, че е бил католик, протестант или православен, а се радва на тях, че те сеят, а Той дарява обилни плодове. Кой ми дава правото да осъждам някой инославен като „сектант“, след като от любов към Христа този човек си е дал живота за своя близък, както е случаят с католическия свещеник Максимилиан Мария Колбе или протестантския мисионер и олимпийски шампион Ерик Лидел! Поради това, че те не мислят като мен, съвсем не означава, че са обречени на вечни мъки в ада! Това, че човек е православен, не му се отварят автоматично дверите за рая. Да не забравяме, че между „православие“ и „правоверие“ има разлика. Тест за истинността на тези две понятия е единствено начина на живот. Правоверието задължава живот според правата вяра и добри плодове от този живот. Правоверието компромиси не търпи. Само така може да се покаже на дело, че тази вяра е права, жива и действена. И ти, уважаеми читателю, ако боледуваш от някакви злокачествени деноминационни пристрастия и таиш в себе си скрито безлюбие към инославните, знай, че ти имаш един сериозен проблем не с тях, а с Христос, Който ги приемаше като Негови служители. Не бих ти препоръчал да правиш упреци на Спасителя, защо Той обича и тях и ги праща на лозето Си, и ги възнаграждава така, както и теб. Пази се да не би да чуеш думите на Христа: „Приятелю, аз не те увреждам... вземи своето и си иди...

376

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?“ ( Матей 20, 13-15). Такава е духовната диагноза на земната Църква днес. Лечението се намира в първото послание на апостол Павел до Коринтяни 13 глава. Сигурен съм, че на небето ще има големи изненади, като се имат предвид думите на Христос: „А мнозина първи ще бъдат последни, и последните – първи“ (Матей 19, 30). Навярно в Царството небесно ще дойде най-после времето, където ще има и добро съжителство от представители на различните църкви. Но те няма да се наричат със съответните си земни деноминационни имена, защото ще носят само едно име „Невеста Христова“. Аз лично нямам никакви симпатии към разделението на видимата християнска църква. Обичам и контактувам с онези, които обичат Христа, Неговото Слово и живеят според това Слово, независимо от това, към кое вероизповедание принадлежат и от каква националност са те. Това са хората, които образуват невидимата Църква, тялото Христово. За мен е напълно достатъчно и е голяма привилегия да се наричам с чудесното име „християнин“ и по Божия милост да се старая да живея като такъв. Но ако за някои това име не е достатъчно и обезателно трябва да се добави още някаква допълнителна квалификация, то спокойно бих добавил към него и думата „библейски“. Това е всичко. А по отношение на всички други хора се старая да спазвам съвета на апостол Павел: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим. 12, 18). А сега да се върнем отново на приликите и разликите между биологичното раждане и духовното новорождение (виж 358 стр.): 1) С раждането детето получава име и бива записано в общинския регистър. С новорождението ние получаваме името „Божие чадо“ и биваме записани в Книгата на вечния живот. Както не е възможно бебето да бъде записано, преди да се е родило, така не е възможно да бъдем записани в Книгата на вечния живот, преди да сме се новородили. С кръщелно свидетелство в рая не се отива. 2) С раждането детето е под денонощните грижи на своите родители. Когато се разболее, родителите правят всичко възможно, за да се излекува детето. С новорождението Божието чадо е под грижите на Този, Който го е новородил – Господ Иисус Христос. И когато дойде болест или страдание, Той е казал всичките си грижи Нему да възложим (1 Петр. 5, 7).

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

377

3) С раждането детето става законен наследник на своите родители и никой не може да отнеме това наследство. С новорождението ние ставаме наследници на Царството Божие. Никой не може да ни отнеме това наследство, ако ние сами не се откажем от него. Не е възможно да бъдем записани в Книгата на живота или пък да станем наследници на Царството Божие чрез извършване на религиозни действия, чрез ходатайство или пък по роднинска линия, например ако вуйчо ми е владика. Тези човешки неща за вечността стойност нямат. Чрез „връзки” и „препоръки” в Царството Божие не се отива. 4) Новорождението е 100% лично решение за разлика от биологичното раждане, което не става по личното желание на бебето, а на неговите родители. 5) Биологичното раждане става в определено време – в края на деветия месец след началото на живота в майчината утроба. Определено време за новорождението няма. То може да стане както в ранна юношеска възраст, така и в дълбока старост. Като студент имах хазяин, който почти достигна своето столетие. Когато беше на 95-годишна възраст с него и още с трима негови връстници разглеждахме системно евангелието на Иоан. Историята с Никодим дълбоко повлия на този човек, малко преди да отиде във вечността преживя своето новорождение. От всичко това се вижда, че между новорождението, вечния живот и Божията любов съществува абсолютна директна зависимост. Това Господ Иисус изразява чрез златния стих на Библията: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (И. 3, 16) Новорождението не е условие човек да бъде изцелен, но изцелението е достатъчно основание, човек да пожелае и да получи новорождение. Много са изцелените хора, които са пожелали да бъдат новородени, и по този начин са станали истински вярващи християни. Ако изцеленият не пожелае новорождение и вяра в Христа, това просто показва, че този човек е търсил и се е задоволил само с дара, но не и с дарителя. Чрез дара (изцелението) се получават временно подобрение и удължение на живота тук на земята, а чрез Дарителя (новорождението), вяра и живот според вярата, се получава вечен живот. В Библията се говори и за такива

378

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

и за такива. От изцелените десетима прокажени само един се върна да поблагодари. И той беше друговерец (Лука 17, 17). Много са днес хората от нехристиянски вероизповедания (особено в арабския свят), които благодарение на преживяни чудеса приемат християнството. Мнозина от тях стават бързо мъченици за вярата или пък са принудени да търсят убежище в християнски страни. Продължавам по въпроса с условията, за да бъдем изцелени (виж 354 стр.): Б) Второто условие да просим и получим изцеление е, страдащият да е сигурен, че има правилни взаимоотношения с Бога и хората. Христос казва: „Първом търсете Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Матей 6, 33). В) Да не се съмняваме, но да вярваме, че Христос може да ни изцели. Апостол Яков пише: „Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра“ (Яков 1, 6). Г) Да се довери на Христовата сила и да има дълбокото убеждение, че Христос може да стори това. Сам Христос казва: „Искайте, и ще ви се даде... защото всякой, който иска, получава“ (Матей 7, 7-8). Д) Да знае, че е новороден и посветен християнин и Бог никога няма да го остави и забрави. „Ще забрави ли жена кърмачето си...? Но ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя. Ето, на Своите длани съм те начертал“ (Ис. 49, 15-16). Е) Да чете и да изучава Божието Слово. Винаги да се пита какво Бог иска да му каже чрез прочетеното. Чрез Библията Бог говори лично на всеки човек. „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то, каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде“ (Иоан 15, 7). Ж) Ако не получаваме изцеление, да останем постоянно свързани с Христа, както лозата и пръчките (Иоан 15, 1-7). Важно е да изследваме своя живот, за да видим какво Бог иска да променим в живота си. З) Да искаме от духовниците да се молят за нас и да ни помажат с елей. Също така да подканяме близки и приятели да се молят заедно с нас. „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. Изповядайте си един

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

379

другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Яков 5, 14-16). И) Да посетим богослужение, в което участва Божий служител с изцелителна дарба, както за това на много места се говори в Деяния на апостолите. Й) Да знаем, че Божието забавяне не означава, че молитвата ни за изцеление е отхвърлена. Бог има велика цел с нас и Той винаги ни дарява най-доброто, погледнато от преспективата на вечността. Спомнете си за молбата на хананейката, за която вече стана дума. Всички тези условия напълно важат и за всяко друго нещо, което ние просим от Бога. В този смисъл трябва да разбираме думите на Христос: „...каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде“ (Иоан 15, 16). Библията не отхвърля медицинската помощ, която болният търси. Иисус казва, че болните имат нужда от лекар, а не здравите (Матей 9, 12). Самарянинът извърши медицинска обработка на раните на пострадалия (Лука 10, 34). Евангелист Лука беше лекар (Кол. 4, 14). 11) Как става божественото изцеление? За да стане изцеление, трябва да има Изцелител. Библията учи, че Бог е Изцелителят („Защото Аз съм Господ Бог твой, целител твой“ - Изход 15, 26; „Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи“ Пс. 102, 3). Той е изцелител, защото е източник на здравето и второ, Той е създал законите и Той може да коригира тези закони или да премахне тяхното действие. Както видяхме науката определя това като чудо. А изцелението е чудо. Как Бог извършва изцелението? Ние ще споменем някои от методите на Бога, чрез които Той осъществява изцелението, и след това ще поставим важния въпрос: Какво е нашето отношение към Бога и Неговите методи на изцеление. От нашия отговор зависи дали имаме право да очакваме изцеление.

Божиите методи на изцеление 1) Лично Сам Христос по време на Своето тригодишно обществено служение извърши множество изцелителни чудеса, за някои от които стана вече дума по-горе. В първата Си проповед в синагогата в Назарет

380

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Христос очертава трите основни линии в стратегията на общественото Си служение, програмирани 700 години преди Христа чрез пророк Исаия (Ис. 61, 1-2): благовестие, прощение на грехове и изцеление. По този начин Бог се справя изцяло с последствията на грехопадението: в отговор на греха - дарява прошка, в отговор на смъртта - дарява вечен живот, в отговор на болестите и страданията - дарява изцеление. 2) Чрез изреченото от Бога Слово. Сътворението на Вселената е чудо. Седем пъти чуваме Божия глас: „И рече Бог“ (Битие 1). Резултатът: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“ (Битие 1, 31). Чрез думата Си Бог създаде едно прекрасно Творение и Закони, които поддържат хармонията в това Творение, в което нямаше болести, страдания и проблеми. На една дискусия в Германия с еволюционисти ми беше поставен въпросът: „Тогава от къде дойдоха болестите, страданията и техните причинители?“ След грехопадението Бог е препрограмирал част от доброто Творение и то стана оръдие за координиране на зависимостта между грях и страдание, оръдие за наказание за греха. „Защото тъй казва Господ: ако и четирите Мои тежки порази – меч и глад, люти зверове и мор – пратя върху Иерусалим, за да изтребят в него люде и добитък“ (Иез. 13, 21). Творението, което излезе от Божията ръка, не познаваше злото и страданията. Змията е била красиво Божие творение. Следи от нейната красота (пъстротата на кожата) се виждат и днес още. Но след като злото влезе в нея, тя стана носител на страдания и смърт и трябваше да води мизерно съществуване. Така е станало с всички останали животински видове, служещи за изпълнението на Божията присъда. Ами с човека, който върши зло на друг човек? Същата история както със змията. Римският офицер добре знаеше, че думата на Бога може да изцелява и затова казва: „Господи,... кажи само дума и слугата ми ще оздравее“ (Матей 8, 8). Христос каза дума: „Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час“ (Матей 8, 13). 3) Чрез написаното Божие Слово. „Бог прати Своето Слово, изцели ги и ги избави от техните гробове“ (Пс. 106, 20). Повече относно уникалния характер на Библията е споменато в „Библията – уникална и вечна“. И това е напълно логично, след като Бог, авторът на Библията, се идентифицира със Своето Слово (Иоан 1, 1). Три пъти Христос побеждаваше Сатаната чрез Словото: „Писано е.“ 4) Чрез вярата на търсещия изцеление или на негови близки. Изцелението на паралитика стана след като Христос видя вярата на четиримата,

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

381

които го бяха донесли и спуснали през покрива на къщата (Марк 2, 5). Същото е и с изцелената дъщеря на хананейката. Чрез силната вяра на майката беше изцерена дъщерята (Матей 15, 28). На изцелената кръвотечива Христос каза: „Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси“ (Лука 4, 48). Христос пита двамата слепци дали вярват, че Той може да ги изцели. „Те му отговориха: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха“ (Матей 9, 28-30). В Листра апостол Павел изцелява един хром след като се е убедил, че той има вяра, за да получи изцеление (Д. А. 14, 9). Вярата на Захарий отвори утробата на Елисавета, но след това неверието му донесе болест – той онемя (Лука 1, 20). 5) Чрез молитвата. Анна „скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше, и даде оброк“ (1 Цар. 1, 10-11), за да я чуе Бог и изцели безплодието й. Така беше измолен Самуил. Анна изпълни това, което беше обещала на Бога. Самиул израсна в храма и стана велик пророк. По същия начин бе измолено раждането и на Иоан Кръстител: „Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан“ (Лука 1, 13). Чрез молитвата на Петър бе възкресена Тавита (Д.А. 9, 40). Има болести и страдания, за които молитвата трябва да бъде придружена с пост. Това потвърди Христос на учениците Си, които не можаха да изцелят едно момче, обладано от зъл дух. „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк 9, 29). Първият новопокръстен езичник от апостол Петър е един римски офицер от Кесария, който чрез молитва, пост и милостиня измолва духовното изцеление на него и целия му дом (Д.А. 10). По-късно става епископ и завършва живота си като мъченик. Чрез молитва на духовника и помазване с елей в името Господне (Яков 5, 14-15). Чрез молитва и даване обещание пред Бога – случаят с Анна, майката на Самуил. 6) Чрез възлагане на ръце. „На болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави“ (Марк 16, 18). Бог изцелява Савел от слепотата чрез възлагане на ръце от Анания (Д.А. 9, 17). 7) Чрез дарбите, които Божият Дух дава за изграждане на тялото Христово (1 Кор. 12, 9). 8) Чрез религиозни символи и обикновени неща от историята на християнството, както и от бита и ежедневието на човека. Много са случаите, когато Бог върши чудеса чрез тези неща. Ще спомена някои: а) Чудесата, които Бог стори чрез Ковчега на Завета в Стария Завет. б) При чудото с

382

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

горящата къпина овчарската тояга на Моисей се превърна в жезъл, чрез който Бог извърши много чудеса по време на 40-годишното странстване на израилтяните през пустинята. Чрез този жезъл Бог продължаваше да върши чудеса и когато той премина в ръцете на Иисус Навин. в) Стана вече дума за медната змия, чрез която бяха спасявани ухапаните от отровните змии, които отправяха поглед към нея (Числа 21, 9). г) Бог чрез кожуха на Илия разделя два пъти водите на река Йордан (4 Цар. 1, 8). д) Чрез водите на река Йордан Бог изцели прокажения Нееман. е) Чрез тленните останки на Елисей Бог възкресява един мъртвец (4 Цар. 13, 21). Тук е мястото да се споменат няколко думи за почитта на два важни символа, имащи голямо значение в религиозния живот на християните: А) На първо място това е най-великият, най-популярен и най-разпространен символ в света КРЪСТЪТ ХРИСТОВ, чрез Който Бог е извършил и продължава да върши безброй чудеса през последните две хиляди години. С малки изключения (манихей, богомили и някои съвременни западни секти) Кръстът се приема от всички християнски вероизповедания. Три са основните обединяващи звена между многото християнски вероизповедания в света: Христос, Словото Божие и Кръстът. Знаем, че в езическия свят кръстът е едно от най-жестоките оръдия за смърт. Чрез кръстна смърт са осъждани най-тежките престъпници. Тогава защо ние, християните отдаваме изключително уважение, почит и надежда на Христовия Кръст? Ето няколко важни основания за почитта на светия Кръст Христов: 1) На кръста Христос понесе мъченическа смърт и извоюва изкуплението на човечеството от греха и неговото спасение. Така кръстът се превърна от оръдие на смъртта в оръдие на живота, от символ на езическия бог Зевс в символ на истинския Бог – Господ Иисус Христос. 2) Чрез Кръста Христос е вършил и върши чудеса, което е и основание ние да се занимаваме с Него в тази книга. Тези чудеса започват още с неговото откриване от царица Елена, майката на император Константин Велики. Известно е обръщението на св. Мария Египетска, след като видяла в Иерусалим Кръста Христов. Зад чудодейната сила на кръста, стои Онзи, Който беше разпнат на него – Христос. Така и онези, които носят кръстни знаци на себе си, на колите и по домовете си, трябва да знаят, че това не са реликви или амулети за украшение, от които автоматично да се очакват чудеса, а трябва да имат две важни предназначения: а) Да покажат, че тези, които ги носят, са християни; б) че те трябва да живеят по волята

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

383

на Христос. 3) Кръстът е обединяващо звено между християнските вероизповедания. Бог е изразил свързващата функция на Кръста и разпнатия на него Христос по един чудесен начин в Своето Творение. Например в областта микроскопската анатомия и биохимията - връзката между отделните клетки и тъкани в организма на човека и животните се осъществява чрез белтъчината, наречена ламинин. Химичната структура на ламинина има формата на кръст. Голямата символика е, че Кръстът Христов свързва всички християни както помежду им, така и с Христос. Апостол Павел изразява тази истина, като пише: „Той (Христос) е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи“ (Кол. 1, 17). 4) Кръстът е външен белег, по който се отличават християните и църквите в света. 5) „И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота“ (Иоан 19, 17). На Кръста са приковани моите грехове и греховете на цялото човечество. Господ Иисус ги носи върху себе Си. 6) „Словото за Кръста е сила Божия за нас, които се спасяваме“ (1 Кор. 1, 18). 7) Апостол Павел пише: „А на мене да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мен светът е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6, 14). 8) Кръстът, определен за християнина. Христос казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8,4). Без носене на кръст, не можем да бъдем Христови. За Христос кръстът беше страдание. За Неговите последователи не може да бъде по-различно. Борбата с греха, със Сатаната и злото, с омразата, присмеха и гонението от страна на света, на религиозния фанатизъм и съвременен християнски либерализъм - ето го кръста, който трябва да носи последователят на Христос. Препоръчам на читателя да прочете какви са били страданията на апостол Павел (2 Кор. 11, 23-28), та да види какво значи носене кръст. 9) В двете кръстосани линии на кръста се крие огромната символика на христоцентризма на нашата вяра. Христос е в центъра, където се пресичат двете линии. Горната вертикална линия символизира слизането на Христос от небето, долната – нашата молитва, която се възнася от земята към Христос, чрез която имаме общение с Него, лявата хоризонтална – благовестието и добротворството, дясната хоризонтална – любовта и общението на християните помежду си и с Христа. 10) Кръстът на Голгота е единственото място, където може да се осъществи най-великата размяна – да дадем потъналите в мърсотия и грях наши дрипи и да получим белите дрехи от Спасителя на небето (Откр. 3, 4-5).

384

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Б) На второ място това са мощите и иконите на просияли в миналото святи люде. Разбира се, че Бог може да върши чудеса чрез мощите, иконите, свещените предмети или дрехи от болен, над които духовникът се е молил. Но всеки, който възлага на тях надежда, никога не трябва да забравя кой върши чудото. Това е единствено Бог, а не самите предмети. Когато кръвотечивата се допря до дрехата на Христос и бе изцелена, Христос каза: „Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене“ (Лука 8, 46). Силата не е излязла от дрехата, а от Христос. Така е и с мощите и иконите – силата не излиза от тях, а от Бога, Който действа чрез тях. По същия начин Бог действа чрез жезъла на Моисей, кожуха на Илия, сянката на Петър, медната змия и т.н. И когато над дрехата на болен човек духовникът се моли за изцеление, то изцелението не идва от дрехата, а от молитвата, чрез която е призована изцелителната сила на Бога и вярата на изцеления. Твърде опасно и напълно погрешно е масово разпространеното вярване, че мощите и иконите са чудотворни. Не иконите и мощите са чудотворни, а Бог чрез тях! Така можем да си обясним факта, че чрез тези неща при някои стават чудеса, а при други не. Защо? Защото Бог е суверен. Един предмет не може да има собствена воля! Не знаейки това, хората правят скъпи мощехранилища и златен обков на икони, на които се отдава почит, а дори и богопочитание. По този начин миряните поради незнание, а духовниците съзнателно, изпадат в грях, нарушавайки втората Божия заповед, която гласи: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята… не им се кланяй и не им служи… защото Аз съм Господ, Бог твой, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърда рода децата, които Ме мразят“ (Изход 20, 4-5). Задължение на духовенството е да обяснява на миряните, че Бог е Който върши чудесата и какво очаква Той от тези чудеса. Духовниците трябва да обяснят Кой дарява здраве и спасява душата. Това е единствено Бог. В противен случай християнството няма да се различава от идолопоклонството. Голяма е опасността да разчитаме, че хората ще направят това, което единствено Бог може да направи – тогава просто сваляме Господа от престола и поставяме на него образи на хора или предмети. Така гласу-

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

385

ваме доверие на човешкото творение, а не на всесилния Бог и ставаме идолопоклонци. Съвсем близко до ума е, че човек може да се обърне и директно към Бога - източника на чудото, който може да извърши това чудо. Затова има и различни християни – едни почитат мощите и иконите като източници на чудеса, а други се въздържат, знаейки, че единствено Бог може да върши чудеса чрез тях. Първите търсят посредническа видима форма на своето богопочитание, другите се обръщат директно към Бога, за да имат комуникация от първа ръка, директно с Източника. Ако човек няма този източник в сърцето си, едва ли ще го открие на друго място. Не е редно тези две категории християни взаимно да се осъждат, а по-скоро да погледнат единствения Източник на чудесата, Който е Бог. Никога обаче не трябва да се забравя, че и на Сатаната е дадена власт да върши чудеса. Естествено е и той да има своите инструменти, чрез които да действа, за да постигне чрез тях определена цел ... И той го прави и постига своята цел. В езичеството религиозните хора носят своите богове на раменете си, организирайки многолюдни тържествени процесии (Ис. 46, 6-7), викат към тези богове, кланят им се и падат пред тях, очаквайки от тях чудеса, но тези богове не показват признаци на живот, защото са дело човешко и са мъртви предмети, макар и да се наричат свещени. Единствено в християнството нашият Бог ни носи на раменете си (Ис. 46, 4), защото е жив Бог, който обича човека и иска този човек да достигне вечен живот. Този наш Бог се грижи за нас от началото до края на годината (Втор. 11, 12), записва в книгата Си всяка една наша сълза (Пс. 55, 9) и ни носи до дълбока старост (Ис. 46, 4). За да разберем по-добре въпроса за източника на чудото и инструмента, чрез който то се реализира, ще вземем за пример известния универсален принцип на триединството, който съществува във всички области на духовната и материалната форма на битието. Новият Завет учи, че Бог е триединен, човекът се състои от дух, душа и тяло, Вселената е триединна (пространство, материя и време), животът е триединство от информация, материя и енергия и така, докато се стигне до най-малката форма на материята. Всичко във видимата и невидимата форма на битието е триединно. В рамките на това триединство съществува респект и подчинение

386

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

(субординация), което значи, че по-нисшата инстанция се съобразява с волята на по-висшата. Библията започва с думите: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие 1, 1). Думата „началото“ е превод на староеврейската дума „берешит“. Първите три букви на тази дума имат следното значение: Б=Бен, което значи Син, Е=Елохим, което значи Баща и Р=Руах, което значи Дух Светий. Така още с първата дума в Библията Бог манифестира Своето триединство: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Започва с Бог Син, тъй като Той е Творецът: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1, 3). Този принцип се изявява по видим начин и при изцелението: източникът е Бог, Той е чудотворецът, като посредник (инструмент) могат да бъдат много неща (вярата, думата, Словото, помазанието, кръстът и др.) и на трето място е самото действие, т.е. изцелението (чудото). Съвсем ясно е, че не посредникът притежава чудотворна сила, а Източникът, на Когото подобава да се отдаде благодарност и чест. Триединният принцип източник-посредник-действие е заложен и по един чудесен начин в устройството на човешкия организъм. Осъществяването на дадено действие (ходене, говорене и др.) не става единствено от мускулите, отговорни за тези действия, а е плод на първо място на Централната нервна система, която изпраща сигнали по нервен път до мускулите, които реализират на дело получените сигнали. Мускулът сам по себе си нищо не може да направи, ако не получи информация от мозъка. Действие не може да има и ако връзката между трите е нарушена. Така е при някои от случаите на хора в инвалидни колички – мозъкът и мускулите са на лице, но връзката между тях е прекъсната. Съвсем логично е, че заслугата за осъществяването на дадено действие се пада на първо място на мозъка, който организира и координира действието, а не на мускула, който изпълнява командите на мозъка. В областта на обществено-политическия живот също е в сила принципът на триединството. Зад всяко правителство стои политическа сила, която е отговорна за политиката на правителството. Ето го триединството: партия, правителство, управление. Семейството е също триединство: мъж-жена-дете. Една малка лична опитност относно темата за директната или посредническа комуникация с Бога. Малкият ни син живее със семейството си в чужбина. Имаме три внучета, като най-малкото, Бенджамин е на една

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

387

година. Съпругата ми помага на семейството на сина ни за отглеждането на децата, както и в домакинската работа. По скайп ние сме в комуникация ежедневно. Жена ми казва, че Бенджамин с радост идва пред компютъра и се радва на комуникацията с „деде“. Преди време аз посетих семейството на сина ни в чужбина. Естествено беше да очаквам, че всички ще ме посрещнат с радост. Така и стана, но с една малка подробност. Бях дълбоко впечатлен, когато жена ми доведе Бенджамин в моята стая и му каза: „Бенджамин, ето деде е дошъл при нас.” Вместо да тръгне към мене, детето отиде пред компютъра да търси „деде“ на скайпа, където то през последните няколко месеца е добило представа кой и къде е „деде“. То не позна и не прие „живия деде“, а отиде да го търси в картината, изображението на скайпа. От тази мила, трогателна, а и вълнуваща история могат да се направят няколко важни извода относно това, как и къде християните търсят да комуникират с Бога: 1) Християните, които до такава степен са свикнали с видимата, външна, визуална форма на божествените изображения, се намират в голяма опасност да не познаят живия Бог, когато Той е при тях, и вместо да търсят Него, те отправят поглед към видимото изображение, като посредник между тях и Бога, или пък си въобразяват, че това изображение е самият бог, както е в примитивните езически религии, или златния телец при евреите в пустинята. 2) След грехопадението човек е заместил директната комуникация с живия Бог чрез външни, видими форми на търсене и почитане на Бога – предмети, изображения, природни дадености и т.н. Търси се не директната връзка с Твореца, а чрез посредничеството на творението (Рим. 1, 25). Така са възникнали многото езически религии. Затова и Христос казва на самарянката: „Нито на тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца... истинските поклонници ще се покланят на Бога с дух и истина”, т.е. ще имат директен контакт с Бога, независимо от място, време и обстоятелства (Иоан 4, 21/23). За това и Бог нарече мястото на срещата Си с Моисей „свято място”, поради което той трябваше да събуе обувките си. А това беше пустиня, а не катедрала! Светостта на дадено място се определя единствено от това, дали Всесвятият Бог присъства там. 3) Хората предпочитат видимата форма за комуникация с Бога (предмети, свещени изображения, икони, мощи и др.), тъй като те могат да контролират въображаемата си „комуникация” с тях – когато имат нужда „комуникират” с тях, когато нямат - ги забравят, игнорират ги, или казано с други думи боравят с тях, когато и както си искат, което

388

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

е една много удобна форма на религиозност. Така например Рахил скри от своя баща под седлото на камилата домашните си идоли (Битие 31, 34). 4) Когато човек вярва в един жив Бог, Този Бог живее в неговото сърце, той трябва винаги и по всяко време да се съобразява с Него, да Го обича и да има респект към Него. Той няма право просто да Го забрави за късо или по-дълго време (например по време на отпуска) и след това отново да се сети за Него и да Го търси. Този Бог има едно изискване към тези, които вярват в Него – или с Него или против Него (Матей 12, 30). 5) След известно време като взимам Бенджамин в ръце и го питам: “Бенджамин, къде е деде?“ В началото детето показваше компютъра, но с течение на времето картината от скайп загуби значението си и детето започна да идва директно при мене – „живия деде”. Така би трябвало да бъде и с вярващия християнин – с течение на времето комуникацията с живия Бог да редуцира посредническата функция на предметите и изображенията. С другите ни две внучета – Кристофър (7) и Алисън (5) нямах никакви проблеми с комуникацията. Те правеха добре разликата между „деде на скайп” и „деде на живо” и те заедно с таткото дойдоха на летището да посрещнат „живия деде“. И тъй като самолетът закъсня с повече от три часа, те трябваше да дойдат втори път. И дойдоха, не се отказаха, защото обичат деде и искаха час по-скоро да го видят на живо. И така трябва да бъде с всеки християнин, който очаква среща с живия Бог! Дългото време, през което не сме имали словесна или визуална комуникация с жена ми, сина и снахата ни, не беше причина личната комуникация веднага да бъде възстановена. Защо? Много просто – защото сме свързани в едно цяло, така че разстоянието и времето не могат да оказват никакво влияние върху взаимоотношенията. Така е и при взаимоотношението Бог- човек. Това е Новият завет, Който Бог е сключил със своите чеда, като е положил закона Си в техните вътрешности и го е написал в техните сърца (Иер. 31, 33). Връзката Бог-човек е лична, която може да бъде усъвършенствана и без задължителното наличие на външен, визуален посредник. Такава една връзка е много по-силна, устойчива и непреходна. Във връзка с тази тема имам и една втора лична опитност. Имах участие в сутрешния блок по националната телевизия. Моите хора вкъщи пуснали телевизора и внучката ми Кристина ме видяла на екрана и казала: „Деде, здравей!“ Но деде не отговорил. Детето отново извикало по-силно: „Деде, казах ти здравей, защо не ми отговаряш?“ Когато се прибрах в къщи, Кристина отново ме упрекна, че не съм й отговорил, когато ме е

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

389

поздравила. Разбира се, ние обяснихме на шестгодишното дете, че не е възможно да се установи двустранен визуален контакт между този, който е на телевизора, и зрителя. Детето добре разбра и това повече не се повтори. При много християни се получава същата ситуация в комуникацията им с Бога. Те викат към Него, но отговор няма, защото между тях има бариера, която пречи да се установи директна комуникация. Тази бариера се нарича грях. За да я преодолеят, хората са си създали видими форми и изображения, с които комуникират, мислейки, че в тях е бог. Това е същината на езическите религии. Когато една Църква е богато изографисана, това е чудесна възможност, хората да насочват мислите си към Този, Който стои зад тези образи и им е дарил милостта да бъдат Негови угодници. Тогава и молитвите ще бъдат насочвани не към мощите и иконата, а към Този, от Когото идва „всяко добро даяние и всеки съвършен дар,... от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна и Който ни роди по Своя воля чрез словото на истината“ (Яков 1, 17-18). Същото е и с мистиката в някои християнски религии. Мистицизмът в богослужението не спасява, но чрез душенагласата, която той създава, вярващият може да се доближи до живия Бог, да развие смирението на християнина и страхопочитанието към Бога. Това е причината мнозина от западното християнство да търсят и преминават към религиозния мистицизъм на Изтока. Известен пример в това отношение е американският духовник Серафим Роуз. Мощите и иконите имат четири важни предназначения: а) Визуално да насочват мислите и сърцето на християнина не към себе си, а към Бога – източника на чудесата; б) Да насочат мисълта на християнина към вярата на богоугодника, за да се породи желание да се подражава на тази вяра; в) Мощите, иконите и други свещени предмети в религията имат голямото предназначение да възвисяват ума, сърцето и волята на богомолеца към Бога; г) Икономическите измерения на почитта трябва да бъдат използвани за прослава на Този, Който стои зад тях, т.е. на Бога. Голяма опасност е комерсализацията на тези свещени предмети както за тези, които търсят помощ, но много повече за онези, които търгуват със страданието и незнанието на хората. Тези търговци в Божия храм трябва да знаят думите на Христа, казани на Неговите ученици: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте“ (Матей 10, 8). В противен случай ще ги постигне съдбата

390

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

на търговците, които Христос по позорен начин изгони от храма (Иоан 2, 14-16). А апостолите Петър и Павел строго предупреждават епископите, презвитерите и дяконите „да пасят Божието стадо...не заради гнусна печалба“ (1 Петр. 5, 2); „да бъдат почтени, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба“ (1 Тим. 3, 8); „да не учат на онова, що не трябва, заради гнусна печалба“ (Тит 1, 11). Преди няколко години висш духовник и мой съученик от Семинарията ме покани да говоря на Рождество в една от Софийските църкви. Между другото поставих на богомолците въпроса: „Какво правим, когато отиваме да празнуваме рожден ден на някого?“ Отговорът е ясен – носим подарък на рожденика. Какъв подарък очаква от нас Христос, Който има рожден ден? Той очаква от нас да отидем и да Му подарим нашите грехове, защото Той именно и за това дойде на този свят – да вземе греховете на света. Ако не Му ги дадем, какво ще вземе? Покаянието и прощението е велико чудо, което Христос е готов да стори с всеки един от нас както на Рождество, така и през всеки един ден на годината. Във връзка с това споменах в проповедта си следната история: Едно малко момиче, след като си получило подаръците от елхата на Бъдни вечер, през нощта имало сън. Сънувало Христос. Като Го видяло на сън, веднага Му казало: „Иисусе, за Рождество ще Ти подаря най-хубавите подаръци, които снощи получих – скъпата си играчка от мама и новия таблет, който тате ми подари“. Христос отговорил: „Не, запази ги за себе си. Аз искам да ми подариш тетрадката си от контролното упражнение по български език“. Детето казало: „Но аз имам двойка на него“. „Освен това искам да Ми подариш и чашата, която вчера счупи в кухнята“ – продължил Христос. Детето отговаря: „Но Иисусе, тя е счупена!“ Иисус продължил: „Искам да ми подариш и това, което отговори на майка ти за чашата“. Детето тъжно отговорило: „О, Иисусе, аз я излъгах, че случайно съм изпуснала чашата. Аз нарочно я счупих“. Христос в заключение казал: „Мария, аз искам да ми подариш от тебе това, което е слабо, счупено и лъжа, за да ги оправя.“ Надявам се читателят да запомни тази рождественска история и да се поучи от това дете, та като отиде в Църква да знае какво да занесе на Христос. Във връзка с Божиите методи на изцеление трябва да споменем няколко думи и за църковната свещ. Винаги се чуват думите: „Влязох в Църквата и запалих една свещица за здраве“. Такова е вярването сред народа и с това се изчерпва цялата история с влизането в храма. Статистиката показва, че

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

391

деветима от десет влезли в Църквата това именно правят и затова именно влизат. Поради незнание тези хорица вярват в чудотворните свойства на църковната свещ. Очакват от нея здраве, т.е. чудо! Учението на Църквата по този въпрос обаче е съвсем друго. Цитирам със съкращения някои мисли от статията „Църковната свещ – безкръвната жертва“ в www.pravoslavie.bg: След като са отменени старозаветните кръвни жертви, в Новия завет са останали безкръвните приношения – елей, свещи, тамян, както и мирните жертви – благотворителни трапези и раздаване милостиня. Смисълът, който Църквата влага в запалената свещ, е от една страна безкръвната жертва, а от друга – напомня ни за Спасителя, Който е Светлината на Света (Иоан 1, 9). С други думи, свещта е нещо, което трябва да насочва мислите ни към Източника на духовната светлина и на чудесата – към Христос. И това да се върши с искрена и твърда вяра, съкрушено и смирено сърце. За да има пълен завършек този религиозен обред, той трябва да бъде придружен с кратка молитва със свободен текст, напр. „Господи Иисусе Христе, приеми тази моя малка жертва, прости ми греховете и спомени мен, моите близки, приятели и врагове, Амин!“. Тогава тази кратка молитва може да задейства чудотворната мощ на Бога. Светлината от свещите насърчава и молитвеното настроение на богомолците. В статията се казва още, че има и някои обредни и суеверни вярвания, като например колко и какви свещи да се палят, къде и как да се слагат, от коя страна и от кого да се палят и т.н., което няма нищо общо със значението и символиката на свещта. За съжаление не всички днес разбират значението на тази жертва, а възприемат паленето на свещи като обреден елемент с чудотворни свойства. Суеверията в това отношение са много и повечето от тях са напълно безсмислени. Различните по цена свещи само отразяват разликата в сумата на нашето пожертвувание, но не и наградата, която може да се очаква от това жертвоприношение. Някога една бедна вдовица дари в църковната каса две лепти. Христос каза за нея: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше“ (Лука 21, 3-4). Даването от излишъка не е нито дарение, нито жертва. Често нашите дарения са по-скоро бакшиш, отколкото жертва. В Стария Завет има един Закон, че първото и най-доброто от реколтата принадлежи на Бога. А и жертвеното агне трябваше да бъде без недостатък. Нито

392

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

размерът на ктиторството, нито пък финансовите измерения на жертвата определят наградата, която Бог дава. Това, че някой е финансирал издигането и оформянето на една прекрасна камбанария, или пък е подарил скъп автомобил на Църквата, не означава обезателно, че мястото му в рая е гарантирано. Наградата се определя единствено от мотивацията и душенагласата на даряващия. Дарението е по-скоро дълг към Бога, защото ние никога не можем да Му се отблагодарим за всичко онова, което той ни е дарил. Този принцип за стойността на дарението и жертвоприношението е приложим за всяко едно служение, което християнинът върши за Бога. Бог оценява нашата работа и служение не според големината, значението или успеха им, а според вложеното искрено посвещение, жертва, вяра и любов. Тук важат думите на Спасителя: „И от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се иска“ (Лук. 12, 48). Тъй като свещта е жертва и символ на Христовата светлина, то тази свещ трябва да се закупува от Църквата, защото Църквата е тази, която е призвана да осъществява посредническото жертвоприношение и разпространение на Христовата светлина, а не да се купува от случайни продавачи на пазара или от селската бакалница. Духовникът е този, който е длъжен с любов да разясни смисъла и съдържането на тази символика. Тълкувателят на православната литургия, блаженият Симеон Солунски казва, че „чистият восък, който се принася в жертва, е знак на нашето разкаяние за греховете ни. Свещта е свидетелство за вярата и причастността на човека към Божествената светлина и символизира пламъка на нашата любов към Бога“. В друга статия на сайт www.pravoslavie.bg четем: Свещта не освобождава от греховете, не ни съединява с Бога, не дава сили за невидимата ни борба. Свещта е пълна със символични значения, но нас не ни спасява символът, а неговата истинска същност – Божествената благодат. Към този коментар ще добавя, че свещта не притежава и изцелителни свойства. Така че от богословска гледна точка запалването на свещ в църквата не може да бъде източник на здраве, както масово се вярва. Духовниците са длъжни да обясняват това на хората. В заключение на темата за изцелението ще повторя отново голямата истина: божественото изцеление, независимо по какъв начин става то, е найсилното доказателство, че болестите и страданията имат духовна причина.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

393

Така трябва да разглеждаме този въпрос от библейска гледна точка. Не бих желал да вземам отношение по специфични доктринални въпроси, някои от които се градят на свещеното Предание, апостолските правила и ученията на светите Божии угодници. Това не е и тема на тази книга, а е по-скоро обект на богословите и духовенството. Би било полезно, ако Църквата предложи на миряните кратка и понятна информация за същността на свещеното Предание, разгледано в сравнителен аспект със свещеното Писание. По този начин ще може да се направи разграничение между онова, което Христос, авторите на новозаветните книги и светите Божии угодници са ни завещали като вяра чрез Свещеното Писание, от една страна, и всичко останало, което след третия век е навлязло в християнството, от друга. С други думи, обикновеният мирянин ще може да направи разлика между онова, което има божествен произход, и онова, което е човешко дело в областта на вярата, обредите и традицията на християнството. Това се налага и от факта, че някои от важните доктринално-обредни вярвания и практики в днешното християнство нямат библейска обосновка. Така редовият християнин ще може да си отговори на въпроса относно произхода и духовната същност на някои религиозни неща, които се вършат по различни поводи в църковния живот. Отново ще напомня на читателя, че темите на настоящата книга се разглеждат единствено от позицията на светата Библия. Ето защо, ако читателят забележи известна непълнота или пък различия между написаното тук, от една страна, и това, което той има като религиозни познания, ритуали или обредност по дадени въпроси, от друга, то нека се знае, че написаното в тази книга е в пълна хармония с библейското учение. Потвърждение на това са и цитираните над хиляда и сто стиха от Библията. Продължавам с Божиите методи за изцеление: 9) Бог изцелява и чрез медицински средства. Бог казва чрез пророк Иеремия: „Ще те обложа с пластир и ще изцеля твоите рани“ (30 17); И на друго място: „Ето, аз ще му туря пластири лечебни средства, ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и от истина“ (33, 6). Цялото природолечение (фитотерапия) е Божие дело, тъй като Той е създал билките, минералните води и всякакъв друг вид природни средства за лечение.

394

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Народът казва: Има билка за всяка болка. Нека читателят не забравя за универсалните природни свойства на водата и обърне сериозно внимание на обилното пиене на билкови чайове по всяко време на деня. В голямата си част фармацевтичната индустрия плагиатства от Божията природна аптека. Малко повече обща култура и най-вече воля би помогнала на мнозина да намалят посещенията си при докторите и аптеките. 10) Изцеление вследствие на смирение. Цитирам Паралипоменон 7, 14: „И Моя народ, който се именува с Мое име, се смири, почне да се моли, да търси лицето Ми и се отвърне от лошите си пътища, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му.“ 11) Изцеление вследствие на послушание и изпълнение на Божията воля. „ Бог казва на израелския народ: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите му, и пазиш всичките Му наредби – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ Бог твой, целител твой“ (Изх. 15, 26). 12) Бог дарява изцеление, когато човек признае своята немощ и безпомощност. Такъв беше случаят с кръвотечивата (Лука 8, 43), Иаир, римския офицер и др. 13) Изцеление чрез застъпничество. Много често при пътуването през пустинята израилтяните трябваше да страдат чрез болести или изтребление поради греховете си. Моисей се застъпваше за народа си и Бог ги изцеляваше и пощадяваше. Два примера: Застъпничеството на Моисей при битката на евреите против амаликитци. „И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик. А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му“ (Изх. 17, 11-12). Резултатът: „И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча“ (13). И втори случай: Историята със златния телец. Тежкият грях, който народът стори, изпадайки в идолопоклонство, предизвика Божия гняв и Бог каза, че ще ги унищожи и издигне нов народ чрез Моисея. Но Моисей се помоли на Господа своя Бог. „И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ“ (Изх. 32, 14). Моисей продължава да се застъпва за народа си, като казва великите думи: „Прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която Си ме записал“ (Изх. 32, 32). Сигурен съм, че много родители, виждайки страдащите си деца, биха се обърнали към

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

395

Бога с думите: „Господи, нека аз да страдам, вместо детето!“ Сърцето на истинския родител е подобно на Божието. Грехът на израилтяните е простен, но последствието остава – народът трябваше да пие пепелявата вода от изгорения телец. Застъпничеството на Божия служител може да накара Бог да промени волята Си в този временен свят и да даде изкупление, вместо осъждение. Безкрайна загадка е, че Бог може да бъде убеден чрез застъпничеството на несъвършени човеци, за да промени намеренията Си. Чрез застъпническата молитва Бог върши чудеса. „Молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Яков 5, 16). Библията не дава информация дали застъпничеството от отвъдното за земното или от земното за отвъдното е възможно. Историята с богаташа и бедния Лазар показва, че такова застъпничество не е възможно. Когато става въпрос за мъртвите, Сам Христос казва, че Той не може да направи нищо от себе Си, за да се промени тяхната съдба във вечността (Иоан 5, 28-30). Повече по този въпрос в книгата „Живот след смъртта“. 14) Изцелението не е 100%-ова гаранция, че изцеленият ще достигне крайната цел – спасение и вечен живот. Ето един пример: Млада жена, майка на две малки деца заболява от рак. Болестта бързо напредва. Лекарите са безсилни и я изписват като безнадежден случай. Налага се съпругът й да се грижи за нея вкъщи. Тя бързо отслабва и спира да се храни вече дни наред. Една вечер съпругът й се връща от работа и докато сготви вечеря изпратил децата при съседката. Когато се връщат децата казали на татко си: „Тате, леля Мария ни прочете за един Човек, Който се казвал Иисус и Който могъл да лекува болни. Тате, хайде да помолим Иисус да излекува и мама!” Коленичили двете дечица и казали: „Иисусе, молим Те, да излекуваш мама!” Вечеряли и таткото ги сложил да спят. По едно време болната майка извикала със слаб глас към съпруга си: „Донеси ми нещо за вечеря.” Съпругът много се учудил, тъй като от дни наред тя не била яла нищо. Веднага се обадил на лекаря и го попитал какво да прави. „Дай й каквото иска. Малко й остава да живее” , отговорил лекарят. На сутринта тя също пожелала да закусва. И така за няколко дни майката напълно се възстановила. Господ Иисус чул молитвата на двете й деца и я изцелил. Те разбрали, че Бог е сторил чудо и решили да отидат на Църква, за да чуят кой е Този Бог. И отишли и разбрали повече за Иисуса. И сега поставям въпрос: Ако например

396

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

се случи автомобилна катастрофа и изцелената майка почине, можем ли да смятаме, че тя ще отиде на небето при Иисуса? Едва ли! Изцелението не значи, че тя е спасена, а само че тя е оздравяла. На небето се отива след покаяние, опрощение и новорождение, а не след физическо изцеление. Това трябва да проумеят и някои християни, които ходят от Църква на Църква, за да търсят изцеление, а не се питат дали са новородени и спасени, или очакват само дара, без да се интересуват от Дарителя. Голямата религиозност или членството към дадена Църква също не отварят вратите на Царството небесно. Савел от Тарс беше фанатично религиозен човек, но с него трябваше да стане нещо друго, за да бъде годен на Божието Царство. И това стана, когато беше на път за Дамаск – Христос го срещна и влезе в неговото сърце (Д.А. 9 гл.). И от Савел стана Павел. Този Павел нямаше вече нужда от традиционната си религия, дори го обвиниха, че бил сектант и враг на бащината си религия. И чрез този Павел Евангелието достигна голяма част от Римската империя. 15) Изцелението не става нито по заслугите на изцелявания, нито по задължение на изцеляващия. То е част от същината на Бога. Чрез този дар Бог говори на човека. Дарителят има правото да даде този дар на този, на който Той пожелае. В къпалнята Витезда имаше много болни, но Христос изцели само един (Иоан 5, 1-17). Христос изцеляваше всяка болест, но не всеки болен. Защо? Но ако питаме защо не всеки болен беше изцеляван, тогава трябва да разширим въпроса и попитаме: „Защо, когато Христос проповядваше, не всички повярваха в Него, а само неколцина или мнозина, но далеч не всички?” Това са въпроси, на които ние нямаме отговор. Изцелението не става и срещу заплащане, нито пък при специални ситуации, дни или места, което някои християнски ръководители забравят, като организират специални изцелителни събрания, като че ли на други събрания Бог не може да изцелява. Христос изцеляваше често в съботен ден, което според Закона беше забранено. Всичко това ни задължава да се попитаме кое е най-важното за осъществяването на изцелението – волята на Изцелителя или пък многото обстоятелства, външни форми или предмети, чрез които то се реализира? За съжаление хората търсят и обръщат по-голямо внимание на второто, а не на Източника. Затова се и украсяват външните форми (икони, мощи и др.), със злато и какви ли не скъпоценности, като че ли те вършат чудото! А Бог може да върши велики чудеса чрез обикновената овчарска тоягата на Моисей и то сред пустинята, а не в богато украсените катедрали.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

397

Въпросът: За да потърся и да очаквам изцеление, най-напред трябва да си отговоря на въпроса: Какво е отношението ми към Бога - източникът на изцелението и към методите, чрез които Той изцелява? Ако видя, че взаимоотношенията ми с Бога не са в ред и аз не се съобразявам с учението и волята на Христа, ако пренебрегвам словото Божие и молитвата е нещо чуждо за мене, ако имам неправилни очаквания от свещените предмети и съзнателно пребивавам в грехове, ако не зная какво значи застъпничество и пренебрегвам Божия храм и духовенството, както и целителните възможности, които Бог в природата е дал, то аз най-напред трябва да си оправя всички тези неща и тогава да прося изцеление. В противен случай ще бъда разочарован от очакванията си. Това е причината, защо мнозина търсят и искат, но малцина намират и получават. В такъв смисъл могат да се разглеждат и думите на Спасителя: „Мнозина са звани, а малцина избрани“ (Матей 22, 14). Той призовава всички, но малцина са онези, които отговарят на Неговата воля. Затова и избирането не зависи от този, който избира, а от този, който се избира. В избирания Господ трябва да види готовност за служение, защото след избора идва заповедта: „Идете и научете...“ (Мат. 28, 19). Такава е логиката на Бога: призвание, избор, посвещение, служение. Това е и пътят към вечния живот. И това е единственото, което дава смисъл на живота. Ще завърша с думите на известния психолог и философ Уилям Джеймс: Най-голямата полза от един живот е, когато бъде употребен за нещо добро, което трае по-дълго от него самия.

398

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Изводи

или това, което читателят трябва да запомни от тази книга В заключение ще обобщя представената от библейска гледна точка тема за болестите и страданията в следните основни изводи: 1) Библията учи, че здравето е дар от Бога. Човек има свободата да употреби здравето си според волята на Бога или пък да злоупотреби с него и да го изгуби. Според това, как човек се отнася със здравето си, той до голяма степен програмира болестите и страданията, и то не само за себе си, но и за бъдещите поколения. Човек носи отговорност пред Бога както за своето, така и за здравето на другите. Здравето е велика ценност, животът е по-велика, а вечният живот е най-великата ценност. Здравето не би трябвало да бъде единствена цел и смисъл на живота на човека. То е важно средство за постигане на крайната цел, която Бог е поставил на човека – вечния живот. Животът на човека има дълбок смисъл и тогава, когато той не е здрав. Когато човек изгуби здравето си, той е длъжен да направи всичко, за да го възстанови. Бог също може да възстанови здравето (Иер. 30, 17). Имайки предвид вечността на човека, то неговото здраве може да послужи или като благословение, или като проклятие. Бог очаква добри плодове от здравето, което Той ни е дарил. 2) Твърде много са въпросите, които се поставят във връзка с болестите и страданията. Стоим безмълвни пред страданията на невинни деца. На много от тези въпроси отговор нямаме. Тези въпроси щяха да бъдат много по-малко, ако хората разбираха закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание, както и отговорността на човека към останалите и към поколението. Но когато се поставят въпроси, трябва да се знае към кого да се поставят те. Ако те се поставят към Бога, тогава трябва поне да се поинтересуваме относно Неговата воля и след това да Го питаме защо има първо здраве, а след това и страдание. Така ще бъдем коректни както към Него, така и към себе си. 3) Медицината не дава, а и не може да даде отговор относно причината на болестите и страданията. Тя се занимава с причинителите, проявата, лечението и предпазването. Разбира се, че чрез медицинската наука много от болестите са преодоляни и на много болни хора се възстановява здравето. Но защо се появяват все нови и нови болести, това остава загадка.

399

И така ще остане, ако не намерим източника и причината или поне да направим разлика между причина и причинител. На остров Малта апостол Павел беше ухапан от отровна змия (причинител), но нищо не му се случи. Духът, вярата и Божията закрила на апостол Павел стояха над причината, затова и причинителят беше безсилен. 4) Почти всички религии разглеждат болестите и страданията като възмездие, наказание, отплата на божеството за извършен грях спрямо него. Дори някои от големите християнски религии приемат страданията като средство за пречистване и шанс за достигане на рая. Поради това се генерира страх в човека (особено в мюсюлманството) в отношението му към божеството. Католическата и православната църква разглеждат страданията като задължителна част от пътя на човека към Царството Божие. Св. Тихон Задонски представя подробно православното учение за страданията, обобщено в следните няколко мисли: „Божията правда не оставя греха без наказание... Страданията са за твое добро... няма наказания, които да не са от Божия промисъл.” 5) На поставен въпрос на страдащи хора относно причината и смисъла на страданията, се получи доста близък по съдържание отговор от всички запитани, който може да се обобщи в следните няколко изречения: Моите страдания осигуриха две неща в живота ми – вечността ми при Бога и любовта ми към страдащите в този свят... Чрез страданията ми Бог ме шлифова, за да стана пригоден за Божиите стандарти във вечността... Страданията ми се дължат на моето непослушание към Божиите заповеди... Благодаря, че пострадах. Бях на крив път. Ако не бях пострадал сега, щях да страдам цяла вечност... Благодаря на Бога, че осакатях, за да позная Неговия Син Христос. По-добре да бъда сакат в този свят, отколкото да вляза с два здрави крака в ада... Е, такава е била волята Божия... Мъките и страданията са предупредителни сигнали за това, че човек живее против истината”. Много от запитаните, преди всичко възрастни страдащи хора, свързват страданието си с грях. Това може да се изрази накратко с думите: „Съгреших и Господ ме наказа.” И още по-важните думи, които включват и първите: „Господ ме наказа, за да ме вкара в правия път.” Тези думи показват, че човек е осъзнал смисъла на страданията. 6) Настоящата тема за болестите и страданията се основава единствено върху учението на светата Библия. И мисля, че това е напълно логично, тъй като Библията е единствената книга в света, чийто Автор е сам

400

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Бог. Тя е книгата на Бога, поради което и написаното в нея ще ни даде най-точна, пълна и достоверна информация относно разглежданата тема за болестите и страданията. Библията е уникална, вечна и несравнима с никоя друга книга на света. Темата за болестите и страданията е една от основните теми на Библията и тя говори подробно както за причината, така и за тяхното преодоляване. Библията посочва като основна причина за страданията нарушеното отношение на човека към Бога, което се изразява с думата ГРЯХ. Единственият начин за преодоляване на страданията и възстановяване на отношението на човека към Бога е това, което Господ Иисус Христос извърши на Голгота. 7) Библията учи, че причината за болестите и страданията е комплекс от фактори от страна на човека, на Бога, на човечеството като цяло, както и фактори, които не са свързани с извършването на определен грях или пък на сторен неосъзнат грях. Обобщено този комплекс от фактори може да се представи така: а) Основната първопричина за болестите и страданията в света е първородният грях, който действа по силата на закона за причинно-следствената зависимост между грях и страдание както в общ, така и в индивидуален аспект. Моралното състояние на човечеството потвърждава действието на този закон. б) Бог допуска болестите и страданията като следствие на греха, тъй като грехът е несъвместим с абсолютната праведност и святост на Бога. Бог има безгранична любов към човека и не иска той да погине във вечността, поради което Бог гледа на болестите и страданията на човека от позиция на крайната цел на живота на човека – неговата вечност. Освен това Бог е суверен в отношението си към човека. Поради това човек не винаги може да разбере това, което Бог върши с него. Ето защо понякога се получава така, че Бог допуска неща, които Той мрази, за да постигне с човека неща, които Той обича. в) Библията учи, че Законът за биологичната и духовна наследственост е съществена причина за болестите и страданията. г) Човекът е част от световното семейство, поради което дейността на едни може да бъде причина за страдания на други. д) Болести и страдания, нямащи отношение към извършен определен личен грях или пък такива, свързани с неосъзнат грях. Основното в този комплекс от фактори е Законът за причинно-следствената зависимост между грях и страдание, както в индивидуален, така и в универсален аспект. Тази зависимост е и причината за Божието участие в този комплекс от фактори.

401

Това може да се разбере по-добре чрез следното сравнение: Хората са създали един основен Закон – Конституцията и въз основа на него, много други закони – юридически, социални, здравни, образователни и т.н. Животът в дадено общество се регулира чрез закони. Когато някой наруши даден закон, той понася наказание по силата на този закон, т.е. той е под ударите на закона. Определянето на наказанието става от съдебната система, а изпълнението се осъществява от изпълнителната власт (силовите структури във властта). И сега задължителният въпрос: Кой наказва? Законът или изпълняващият присъдата? Отговорът е ясен – наказанието е резултат от причинноследствената зависимост между закона и неговото нарушение. Това значи, че законът наказва. Затова и Бог чрез пророка казва: „Защото беззаконието (това значи нарушаването на закона) като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъсталаци“ (Исаия 9, 18). И затова напълно правилни са изразите: „по силата на закона”, „под ударите на закона”, „съгласно закона”, „поради нарушението на закона”, „върховенството на закона” и т.н. Това значи, че източникът на наказанието идва от закона. Законът е над отделната личност, над институцията, над народния представител, над държавния служител. И президентът трябва да се съобразява с основния Закон – Конституцията. Тези, които създават законите, след това се подчиняват на тези закони. Съдът издава присъда по силата на закона. Даже и самите съдии могат да попаднат под ударите на закона, ако са го нарушили. Той трябва да е над всичко в едно общество, ако искаме да има ред и прогрес в него. Веднъж гласуван, законът става властелин и над законодателя. Законодателната институция (парламентът) може да отменя или допълва законите. Това правят депутатите. Законодателят Бог може да отмени действието на даден природен или духовен закон. Това се нарича чудо. Бог е създал законите, за да предпази човек от страдания. Но когато тези закони се нарушат, страданията стават мощен инструмент, чрез който Бог по силата на Закона и любовта Си към човека е задължен да му напомни за вечността. За да премахне болката от болния зъб, зъболекарят го лекува чрез болката, причинена от бормашината. За да премахне болката от греха, Бог реализира закона за причинно-следствената зависимост, което става чрез болката и страданието. Чрез зъболечението се постига здраве, а чрез страданието може да се напомни на човека за вечния живот при Бога, където „няма ни болка, ни страдание, ни плач”.

402

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Задължителният извод е: Не Бог, а законът наказва! Не Бог, а законът си „отмъщава” за неговото нарушение. Логиката ни задължава да поставим въпроса: „Защо законът наказва?” Отговорът е: „Защото е нарушен.” И последният въпрос: „От кого?” Отговорът: „От човека.” Един обикновен пример: При безразборни сексуални контакти човек може да се зарази със СПИН. Въпросът е „Кой е наказал болния от СПИН?“ В никакъв случай Бог. Всеки нормално мислещ човек ще отговори, че самият болен е виновен, т.е. той се е самонаказал. Логиката е много ясна: Причината е грехът, който той е сторил, причинителят е вирусът на СПИН, последствието са болестта и страданието. Пострадалият е нарушил Божия закон и по силата на закона идва наказанието. Тогава защо имаме наглостта да кажем, че страданието е наказание от Бога. Не Бог, а нарушеният закон влиза в действие. А какво е грехът? Ето отговорът: „Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие“ (1 Иоан 3, 4). Божия милост е, че последствието от нарушения закон (греха) е дошло така бързо, а не е станало след много години или пък се е унаследило от поколението. Затова е прав Жан Жак Русо, когато казва: „Човече, престани да търсиш виновника за злото. Този виновник си сам ти.“ Едно дете попитало баща си: „Татко, вярно ли е, че грешниците в ада горят в запален катран?“ „Вярно е“ – отговорил бащата. „Но има толкова много лоши хора, от къде се взема толкова много катран?“ Бащата отговорил: „Всеки си носи своя катран – наказанието си.“ Мнозина се питат защо има зло в света. Интересно е, че никой не задава въпроса защо има добро. Ако наказаният попита полицая „Защо ме наказваш?”, ще получи отговора „Шефът ми нареди”. Ако попита шефа, той ще каже „Съдията нареди”. А ако попита съдията, отговорът е „Законът ме задължава”. Така че всичко опира до закона. Е, за да бъдем коректни, трябва да се попитаме: „ Бог ли е причината в този „наказателен процес?” Твърдо „НЕ”! Така че Бог не е първопричината за наказанието. От любов към човека Бог възстановява равновесието между закона и човека. Как? Като допуска страданията, без Той да е причината за тях. Защо? От любов към човека, за да не страда цяла вечност. И ако човек разбере това, той трябва да направи необходимото. А необходимото се казва „изповед“ и „покаяние“. C. Lewis пише: „Бог ни шепне чрез нашите радости, Той ни говори чрез нашата съвест, а чрез нашите болки Той вика силно. Те са мегафон, за да могат да събудят един глух свят.“

403

Тъй като законът не може да бъде нарушен, то за да се разреши въпросът със страданията, трябва да се премахне първопричината. Човек сам не е в състояние да се справи с първопричината, т.е. с греха, а от тук и с последствията, т.е. със страданията. Бог вижда безсилието на човека и поема върху себе Си премахването на причината и последствията от нея - страданията.Тъй като грехът е закононарушение от страна на човека, то Бог поема върху себе Си наказанието на Закона, което трябваше да понесе човекът. Това стана чрез великата жертва на Христос на Голгота и е изразено в златния стих на Библията: „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3, 16). Победа над греха, страданията и смъртта Бог предлага на всеки човек. Човекът има свободата да приеме тази победа даром или да я отхвърли. Моралното състояние на човечеството в миналото и днес показва, че голяма част от хората не приемат това велико лечение, което Бог предлага. Защо трябва християните да страдат? Отговорът е много ясен: Те не са още на небето. Освен това Бог не е обещал на християните, че те ще бъдат винаги здрави, богати и няма да имат скърби. Напротив, Христос казва : „В света скърби ще имате“ (Иоан 16, 33). Князът на този свят е Сатаната и с него Христос няма нищо общо (Иоан 14, 30). 8) Наказанието за нарушения от човека закон можеше да поеме единствено Богочовекът Иисус Христос. Това е личността, притежаваща уникални качества, каквито нито един друг човек в света не притежава. Тъй като Той е Синът Божий, дошъл от небето, Той може да ни даде найточната и вярна информация за причината и смисъла на страданията, както и за отвъдното и по какъв начин може да се достигне вечния живот. Само на такава една личност може да се гласува доверие. Неговата воля е изявена в Светата Библия. Той казва, че страданията ще бъдат част от живота на Неговите последователи, но който устои до край, ще бъде заедно с Него на небето през вечността. 9) Успешното лечение на дадено заболяване зависи както от лекаря, така и от болния. Няма никаква полза, ако лекарят приложи цялото си професионално изкуство, а болният не изпълнява това, което лекарят му предписва. Същото е и със спасителното дело на Христос. Той извърши делото Си на Голгота – победата над греха и смъртта. За да има полза

404

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

от това дело, човек трябва да приеме Христос в себе си и да изпълнява това, което Христос иска от него. Тогава лечението на греха и неговите последствия – болестите и страданията, ще бъде успешно. Какво ни ползва, ако някой богат човек ни подари скъп автомобил, а ние откажем да го приемем. Полза никаква! Това е причината, за да бъде светът в такова дълбоко нравствено падение и да е подложен на всевъзможни страдания. Той отхвърля помощта, която Бог му предлага. 10) Един дълбоко религиозен и богословски добре образован човек отиде веднъж при Христос, за да разбере как може да се отиде в Царството небесно, т.е. как може човек да бъде спасен. Христос му посочи единствения път как това може да стане – чрез новорождението (Иоан 3, 3). Библията учи, че има две раждания – биологично и духовно. Чрез първото идваме на този свят като човеци и ставаме граждани на света. Чрез второто раждане от духовно мъртви, както сме дошли на този свят, оживяваме духовно и ставаме Божии чеда и граждани на небето. Това е и единственият път, чрез който се преодолява и основната причина за страданията – грехът. По този начин се приема победата, която Христос извоюва на Голгота над греха и смъртта. Библията учи, че има и два вида смърт. Първата смърт е биологичната смърт, която засяга всички хора на този свят. Чрез тази смърт ние преминаваме във вечността. Ако човек не се новороди по време на земния си живот, той си остава духовно мъртъв. Това Библията обозначава като втора смърт, която преминава и във вечността, като вечна смърт, наричана от някои православни богослови „трета смърт”. 11) Съзнателно извършеният грях не е единствената причина за болестите и страданията, което Библията многократно потвърждава. Това е много важно да се знае, за да не се упреква или самоупреква страдащият. Ето защо, когато дойде болест или страдание най-напред човек трябва да потърси причината. Възможни са четири отговора: а) Страданието да е следствие на съзнателен грях; б) Страданието като изпитание; в) Нашето виждане за грях да не съвпада с Божиите критерии, което значи, че несъзнателно сме сторили грях; г) Да няма връзка с извършен грях. В най-големия отдел на тази книга ние даваме различни причини като източник на страдание, с цел страдащият да потърси и види дали някои от тях са довели до неговото страдание . Ще спомена само някои от тях: страданието като изпитание; като демонично въздействие; като средство за предпазване от грях или за утвърждаване във вярата; страданието по-

405

ради наследствено обременяване или злоупотреба със здравето, времето и материалните блага; поради природонесъобразен живот и съзнателно или несъзнателно поведение; страдания поради порочни навици и пристрастяване; поради природни бедствия, катастрофи и нелепи инциденти; остаряването като източник на страдания; поради злоупотреба с правата на човека; страдания поради толерантност, безразличие и компромиси; войната като източник на страдания; страхът като източник на страдание; нехайното изпълнение на християнския дълг; егоизмът, своеволието и непослушанието като причина за страдания; това, което приемаме с нашето тяло и душа, може да стане източник на болести и страдания; политическите и социалните сътресения и неправилният избор; действия срещу общоустановените норми и традиции като източник на страдания; неправилното възпитание и състраданието също могат да бъдат причина за страдания и т.н. 12) Когато човек е болен или страда, обикновено мислите и цялото му внимание са насочени към страданието. Дори и когато някои са в болница, мислят само за болестта си, а не за възможностите на лекаря и медицината, чрез които може да се оздравее. Мнозина мислят повече за последствието (болестта), отколкото за причината или причинителя. Дори и между религиозните хора са малцина онези, които си поставят въпроса „Какво Бог иска да ми каже чрез това мое страдание?”. Всичко това поражда задължително и въпроса за смисъла на страданието. Може би за мнозина такъв въпрос не трябва изобщо да се поставя, тъй като в нещо отрицателно и болезнено едва ли може да се търси някакъв смисъл. Библията учи, че в живота на човека нищо не става случайно, дори всичко каквото става, служи за добро на този, с когото става (Рим. 8, 28). В това именно трябва да търсим дълбокия смисъл на страданията. Така болестите и страданията се превръщат в училище, в което могат да се научат много полезни неща за предстоящата вечност на човека. Ето някои от важните неща, определящи смисъла на страданията: Болестите и страданията ни отварят очите за стойността на земните неща, нашата лична стойност и зависимостта ни от другите; болестта ни учи да ценим здравето, да бъдем търпеливи и да се учим на съчувствие, състрадание и човеколюбие; болестта е благоприятно време за молитва, за борба с греха, време за отчет и равносметка и разбира се, много добро време да се подготвим за вечността. 13) В последната глава на тази книга ние разглеждаме изцелението. Като чудотворно действие, то може да се извършва единствено от Бога,

406

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Който е създал природните и биологични закони и има право да ги коригира или елиминира. Свръхестественото изцеление е най-мощното доказателство, че причината за болестите е от духовно естество, а причинителите могат да бъдат най-различни. Библията говори за много случаи на чудотворно изцеление на болни хора. Целта на чудотворното изцеление е да се породи и утвърди вярата в изцеления. Единствен източник на изцелението е Бог, но Той осъществява това чудотворно дело чрез Своето Слово, вярата на страдащия и Библията, чрез личности, предмети, определени места и др., които са само инструментите за осъществяването на чудото. Голяма опасност за религиозните хора е да възлагат чудотворни надежди на предмети, личности или места, а не на Бога, който единствено може да изцелява. Така се идва до още поголямата опасност да се отдава почит и поклонение на инструмента, а не на Източника, на формата, а не на съдържанието. Маловерието е пречка за извършване на чудотворно изцеление. 14) Защо Бог върши чудеса? Чрез чудесата Бог изпълнява Своя план както с отделната личност, така и с цели народи. Чудесата са мощно средство за приемане и придобиване на доверие към Божието Слово. Чрез чудесата Бог иска да породи вяра в човека. Те са част от благовестието, поради което в първите векове на християнството те бяха естествена и закономерна част от служението на християните. 15) Животът на човека е изпълнен с чудеса, много от които или са скрити за нас, или пък ние не ги виждаме, като ги смятаме за нещо естествено. Четири са най-големите чудеса: а) Въплъщението на Сина Божий в лицето на Богочовека Господ Иисус Христос; б) Новорождението на духовно мъртвия човек; в) Здравето на човека; г) Еврейският народ. 16) Мнозина се питат: Какво трябва да направя, за да бъда изцелен? Отговорът е елементарен – да се отиде при Този, Който може да изцелява - при Христос. Срещата на Христос с човека може да доведе не само до физическо изцеление, но също така и до духовно възраждане. Това Библията нарича новорождение, което е вратата към вечния живот. Това каза Христос на Никодим – един дълбоко религиозен, богословски образован, добродетелен и спазващ ритуалите и традициите човек, който се съмняваше дали чрез своята религиозност, познания и добротворство може да отиде в Царството небесно. Именно затова отиде, за да се информира от Христос как става това. И Христос му каза, че единственият път към вечния живот е новорождението (Иоан 3, 3).

407

Между физическото раждане и духовното новорождение има твърде много прилики. Чрез първото ставаме граждани на света, чрез второто – граждани на небето. Чрез първото ставаме наследници на всичко, което родителите оставят, чрез второто – наследници на това, което Христос ни е обещал за вечността. Чрез първото - биваме записани в гражданския регистър, чрез второто – в книгата на живота. По какво да познаем, че сме новородени? По вярата ни в Този, Който ни е новородил и по живота според Неговата воля. 17) Как се осъществява божественото изцеление? а) Сам Христос по време на общественото Си служение е изцелявал мнозина; б) Библията учи, че изцелението се осъществява и чрез Словото Божие (Пс. 106, 20); в) Чрез вярата на търсещия изцеление; г) Чрез молитвата; д) Чрез възлагане на ръце, чрез силата на Святия Дух, както и чрез свещени религиозни предмети; самите свещени религиозни символи не притежават от самосебе си целителни свойства – Бог ги използва като средства за изцеление; е) Бог изцелява чрез медицински средства; ж) Бог изцелява чрез застъпничество; з) Изцелението не става по заслуги и не е 100% гаранция, че изцеленият ще наследи вечен живот.

408

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ВЪПРОСИТЕ Уважаеми читателю, за да има полза от прочитането на тази книга, е необходимо, след като я прочетеш, да си поставиш и потърсиш коректен отговор на следните въпроси: 1) Как съм се отнасял и сега се отнасям към здравето, което Бог ми е дарил, и към Бога, като Източник на моето здраве? Питал ли съм се защо съм здрав, и какво Бог иска аз да сторя с моето здраве? 2) Помогна ли ми книгата да намеря причината за моето страдание измежду многото източници на страдание, споменати в нея? Кого обвинявам за моето страдание? Какво правя най-напред, когато се появи болест или страдание? Как постъпвам, ако изпитанието ми продължава с години? Мога ли да се обърна към Бога с думите: „Господи, какво искаш да ми кажеш чрез моето страдание?“ 3) Готов ли съм да призная своята безпомощност сам да се справя с греха и да се обърна към Този, Който единствен може да ми помогне Христос? Как аз, лично възприемам греха и боря ли се, за да го отбягвам? 4) Правил ли съм и правя ли компромиси с моята вяра? Водя ли двойствен живот като християнин? Съобразявам ли се с Божиите критерии, или си имам свои критерии за моята вяра и начина ми на живот като християнин? 5) Какво е отношението ми към Библията? Приемам ли я като слово Божие, без да добавям или отнемам нещо от нея? Чета ли я и старая ли се да живея според написаното в нея? Или пък приемам от нея само онова, което според мен е важно? 6) Чувствам ли се съотговорен за съдбата на моето потомство, след като зная за съществуването на закона за биологично-духовната наследственост? 7) Допринасям ли с живота си за тежкото морално състояние на човечеството днес и какво върша за подобряването на това състояние? Служа ли за съблазън на другите с начина ми на живот и поведението си? 8) Как се отнасям към личността и делото на Христос? Добавям ли към Него и други авторитети, на които се моля като застъпници (ходатаи) за моето спасение? 9) Как постъпвам с даровете, които Бог ми е дал – времето, семейството, материалните, интелектуалните и духовните блага? Съобразявам ли се с

409

волята на дарителя, или злоупотребявам с тези дарове? В какво инвестирам и какво очаквам от тази инвестиция? 10) Живея ли в омраза и безразличие към мои близки или познати и правил ли съм опити за помирение с тях и изповед на греха си пред Бога? 11) Правя ли разлика между християнин само на име и християнин, който живее според учението на Христос? Към коя категория аз лично бих се причислил и към коя категория би ме причислил Христос? Имам ли ясен отговор на два въпроса: „Защо съм християнин?“ и „Защо ходя на църква?“ 12) Чул ли съм и приел ли съм призива на Бога да повярвам в Него, или пък си мисля, че моята традиционна религиозност и вярата в Бога е едно и също нещо? Разбрал ли съм от книгата, че между религия и вяра в Бога има голяма разлика? Преживял ли съм в живота си това, което Христос нарича новорождение (Иоан 3, 3), или се успокоявам с мисълта, че с кръщението ми аз вече съм си осигурил рая? Осъзнавам ли голямата опасност, че с начина на живот мога да изгубя спасението, което Бог ми е дарил? 13) Как се отнасям към молитвата? Кога и защо се моля? Къде мога да намеря утеха в страданието си? Сигурен ли съм, че Христос е единственият ми посредник в молитвите ми към Бог Отец? Редовно ли се моля, или само когато съм в нужда? 14) Свикнал ли съм да давам равносметка пред Бога за изминал период от живота ми – за деня, седмицата, месеца, годината? Готов ли съм за вечността, ако Бог днес ме отзове от този свят? 15) Вярвам ли като християнин в свръхестествената чудотворна сила на Бога за преодоляване на страданията и проблемите? Имам ли дълбокото убеждение, че единствено Бог може да върши чудеса? Моля ли се на друг или други за чудотворно действие и ако го правя, какво е основанието ми? 16) Как бих реагирал на извършено чудо? Какво е отношението ми към Бога и към методите (Словото Божие, молитвата, вярата), чрез които Той върши чудесата? 17) Как се отнасям към представителите на другите християнски вероизповедания? Осъждам ги като сектанти, отпаднали от истинското християнство и врагове на моята религия или пък като хора, с които мога да имам много допирни точки. Смятам ли, че те ще бъдат спасени? 18) Как постъпвам, когато виждам, че невярващи хора или пък духовници и миряни от църква водят живот, който не съответства на Библията? Ако си премълчавам, аз нося отговорност пред Бога за техния грях.

410

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

19) След прочитането на книгата имам ли отговор относно причината за болестите и страданията? Оправда ли очакванията ми тази книга и има ли неща, с които аз не мога да се съглася и защо? 20) Каква душенагласа относно вярата ми в Бога и начина на живот формира книгата? Надежда или депресия? Радост или тъга? Съгласие или критика? Утвърждаване на библейската вяра в мен или безразличие? Всички тези въпроси имат директно или индиректно отношение към темата за болестите и страданията. Ето защо е важно да намерим библейския отговор и да бъдем внимателни към каквито и да било лични критерии, човешки мнения или традиционни възгледи.

411

Авторът Проф. д-р Свиленов (1941) има православно духовно и медицинско образование. Работил е 36 години в Българска академия на науките в областта на медицинските научни изследвания. Пенсионер от 2006 г. Голяма част от научната си дейност е осъществил в медицинския университет на гр. Улм (Германия). Професор от 1991 г. Доктор на науките. Автор е на следните книги: 1) „Минало, настояще и бъдеще на човечеството според Библията – това, което всеки трябва да знае за края на света“, 2) „Еволюция или сътворение – какво казва науката?“, 3) „Сексуалност и секс – какво казва Библията?“, 4) „Какво е дал Израел на света?“, 5) „Въпросът за съществуването на Бога“ (немски), 6) „Иисус Христос като фундамент в живота и служението на християнина“ (немски), 7) „Бог твори оригинали“ (немски), 8) „Трите периода в живота на човека“(немски), 9) „Християнинът през погледа на Иисус Христос“ (немски), 10) „Живот след смъртта“. Някои от важните теми, по които изнася доклади: „Животът и смъртта от биологична и библейска гледна точка“, „Наука и Библия“, „Видимата и невидима страна на живота“, „Човекът в конфронтация между доброто и злото“, „Минало, настояще и бъдеще на бившите комунистически страни – политически, икономически и духовен поглед“. Има и над 100 научни публикации в областта на експерименталната патология и електронна микроскопия, както кандидатска и докторска дисертация в същата област. Съпругата му д-р Цветанка Свиленова е лекар интернист. Имат двама сина (по-възрастният е лекар, а по-младият – зъболекар) и пет внучета. През 1994 г. създава международната фондация „Приятели на България“, чрез която са внесени тонове хуманитарна помощ. Съвместно с Министерството на образованието организира отпечатването и разпространението в държавните училища на два вида детски Библии, Християнска етика и Нов Завет, от които книги досега има 63 издания с общ тираж 3,290,000 бр. Изданията са одобрени от Св. Синод на БПЦ. Чрез фондацията се осъществява проект за разпространение на Библията сред български политици, общественици и академичните среди. Досега са разпространени 192,250 бр. Библии – издание на Св. Синод на БПЦ. Понастоящем се разпространяват още 15,000 бр.

412

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1) Батманжелидж, Ф., Ти не се болен, а просто си жаден, ИК „Здраве и щастие“, 2008; 2) Велев, П., Изцерение чрез вяра в Бога, БИНС, 2009; 3) В-к „Телеграф“, 1 юни 2013, стр. 31; 4) Гит, В., Писано е, Верен, 2010; 5) Димитров, Т., 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, изд. Спектра 2006; 6) Коев, Т. и Г. Бакалов, Християнството в миналото и днес, ББ-НМБКП, 2006; 7) Киров, Д. и сътр., Християнска етика, изд. Слънце, 2009; 8) Лий, Дж., Бог лечителят, Урим, 2013; 9) Макдоналд, У., Светлина по пътя, Верен, 2007; 10) Мърфи, Дж., Как да сме здрави и енергични, Софтпрес, 2012; 11) Попов, С., Защо съм християнин, 2009; 12) Попов, С., Християнинът и болестите, 1972; 13) Православен катехизис, СИ, 1991; 14) Свиленов, Д. и Ц. Свиленова, Сексуалност и секс – какво казва Библията?, ИК Игъл, 2009; 15) Свиленов, Д., Какво е дал Израел на света?, София, 2009; 16) Свиленов и сътр., Еволюция или сътворение – какаво казва науката? Изд. Слънце, 2008; 17) Свиленов, Д., Минало, настояще и бъдеще на човечеството според Библията, изд. Слънце, 2008; 18) Свиленов, Д., Живот след смъртта, изд. Образование и наука ЕАД, 2013; 19) Стърнс,П., Основни библейски теми, Манта принт, 2013; 20) Схиархимандрит Иоан, СИМФОНИЯ – по творенията на св. Тихон Задонски, 2007; 21) Уорд, С., Лично работно ръководство, СЕПЦ; 22) Graham, В., Vom Segen der späten Jahre, Gerth Medien, 2012; 23) Hahne, P., Warum lässt Gott das zu?, Hänsler,1990; 24) Svilenov, D., Die Christen aus der Sicht des Herrn Jesu Christi, 2010. 25) Svilenov, D., Jesus Christus als Fundament im Leben und im Dienst des Christen, 2003. 26) Svilenov, D. und P. Studer, Die Frage nach der Existenz Gottes, 2008. 27) Wilder-Smith, A., Warum lässt Gott es zu? CLV, 2002; 28) Wilder-Smith, A., Ist das еin Gott der Liebe“, CMF, 2003; 29) Scherer, K., Mein Gott, mein Gott, Warum?, Telos, 1999; 30) Sücker, I., Sinnerfülltes Leben ohne Furcht vor Krankheit und Tod, EVSM, 1989. 31) Zaiss, H., Gottes Imperativ: Sei Gesund!; 32) Интернет: www.pravoslavieto.com; bg.wikipedia.org; dveri.bg; www. radiosvetlina.com; www.gotquestions.org; sveta-troica-plovdiv.com; www.mediapool.bg; www.wikipedia.org; sanovnik.bg; bibliata.tv; www.petar.velev.info; www.youtube.com; www.budiveren.com; www.bulgarian-orthodox-church.org; bgpatriarshia.bg; bogolubie.blog.bg; uteshenie.dir.bg; sveta-gora-zograph.com; svetogorski-kt.com; www.chudesa.net; и други.

413

Съкращения на библейските наименования по азбучен ред Втор....................Второзаконие Гал......................Посланието до галатяни Д.А......................Деяния на светите апостоли Дан......................Пророк Даниил Евр......................Посланието до евреите Екл......................Еклесиаст Еф.......................Послание до ефесяни И.Н......................Иисус Навин Иез......................Пророк Иекекииля Иер......................Пророк Иеремия Ис........................Пророк Исая Кол......................Послание до колосяни 1 Кор...................Първо послание до коринтяни 2 Кор...................Второ послание до Коринтяни Мал.....................Пророк Малахия Откр....................Откровение на св. Иоана 1 Парал...............Първа книга Паралипоменон 2 Парал...............Втора книга Паралипоменон 1 Петр.................Първо послание на апостол Петър Пл. Иер...............Плач Иеремиев Прем...................Премъдрост Соломонова Пр........................Притчи Соломонови Пс........................Псалтир Рим......................Послание до римляни Сирах..................Иисус Син Сирахов 1 Сол...................Първо послание до Солуняни 2 Сол...................Второ послание до Солуняни Соф.....................Прорoк Софиния Съд......................Съдии Израилеви 1 Тим..................Първо послание до Тимотея 2 Тим..................Второ послание до Тимотея 1 Цар...................Първа книга Царства 2 Цар...................Втора книга Царства 3 Цар...................Трета книга Царства 4 Цар...................Четвърта книга Царства Фил.....................Послание до Филипяни

414

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ на някои по-важни думи и термини в книгата Аборт ……………………….. 105; 276 Авраам ………………………...93; 149 Адам и Ева..........................................47 Амиши………………………..179; 211 Алкохол……………………………123 Ангелкови………………………….111 Антихрист…………………………...83 Апостол Павел…………...96; 288; 396 Балканджи Йово……………………99 Бебета………………………………276 Безразличие………………………..145 Библия.................................................40 Благовестие………………………..112 Благодарствени писма…………….221 Благородна лъжа………………….135 Божиите методи на изцеление……379 Божия заповед……………………...48 Божия прослава…………………….94 Боледуващата Църква…………….367 Болка и болест…………………….317 Борба с греха…………………302; 306 Великият инквизитор……………..159 Видове християнство……………...171 Власт……………………………….115 Вода…………………………..116; 209 Война………………………………156 Война против Бога………………..178 Врагове на вярата…………………168 Възкресение……………………….278 Възпитание………………………...229 Въпросите……………………..21; 408 Вяра, Надежда, Любов …………..152 Гигантският гранулом……………250 ГМО……………………………….162 Големи и малки чудеса....................150 Гневът на Сатаната…………………86 Голгота……………………………..257

Гост-наемател-собственик………...361 Грехопадение……………………….49 Грижи………………………………196 Грях……………………….50; 306; 347 Демонични сили.................................95 Духовна война..................................167 Духовен растеж………………359; 376 Еволюционна теория.........................28 Евтаназия……………………..105; 133 Егоизъм.............................................203 Единадесети септември……..114; 175 Еничари...............................................79 Епископ Тихон…………………….219 Ерик Лидел.......................................152 Жан Жак Русо……………………..402 Живот без болести.............................73 Жило в плътта…………………..70; 96 Зависимост грях-страдание...............57 Зависимост от други........................284 Закон..................................................401 Закон за компенсацията…………...236 Застъпник…………………….224; 385 Застъпничество………………302; 394 Защо съм християнин?....................187 Защо ходя на Църква?…………….195 Здраве……………….10; 102; 285; 334 Здравословен живот………………117 Злоупотреба......................................102 Злоупотреба с времето……………106 Избор.................................................215 Изводи……………………………..398 Изкуствени торове………………...209 Изпитание...........................................91 Изповед.............................................332 Израел...............................................335 Изтощение…………………………126 Източник на здравето………………11

415

Изцеление.........................................328 Иисус Христос…………………….263 Икони.................................................283 Иеремия...............................................61 Инвестиция………………………...233 Информация……………………….236 Иов.................................................68; 91 Иосиф................................................305 Йехова Рафа……………………….289 Как Бог се открива на света?............47 Какво свързва християните?...........228 Какво учи Библията за Бога?...........46 Какво е спасение?............................261 Катастрофа........................................128 Категории християни.......................167 Катран……………………………...402 Кой върши чудеса.............................329 Компромиси......................................148 Компромисите на фараона………..150 Коя Църква?.....................................362 Критерии за християнство………..184 Кръстът Христов..............................382 Лечение……………………….249; 272 Лична опитност……………………386 Междуличностни войни..................176 Мерзост пред Бога...........................103 Методи на изцеление.......................379 Молитва…………………291; 299; 381 Молитви за покойниците.................296 Моралното състояние днес...............77 Мотивация………………………5; 310 Мощи на светци...............................383 Мъченичество.....................................99 Награда..............................................170 Най-големите чудеса………………334 Наркомания.......................................125 Наследственост..........................75; 100 Немарливост……………………….102 Непослушание и своеволие.............205 Неразумният богаташ……………..283 Неуспех при изцелението................342

Нехайство..........................................198 Никодим............................................356 Новорождение……….274;334;358;376 Норми и традиции…………………218 Обездвижване……………………..126 Оздравяване………………………….8 Омраза……………………………..213 Остаряване........................................130 От свещта съм светлината...............359 Отношение към страданието............20 Отчет пред Бога……………………315 Парадокс …………………………….27 Петричка врачка……………...202; 330 Поддържане на добро здраве……..117 Подарък за Рождество…………….390 Подготовка за вечността..................312 Покайна молитва………………….294 Поколението изплаща........................77 Политически сътресения.................213 Полицай……………………………219 Последиците.................................54; 75 Посредник (Ходатай)...............224; 295 Поуката от чудесата.........................344 Права на човека................................138 Предизвикателство...........................232 Предназначение и цел……………….8 Предпазване от грях...................96; 288 Премълчана истина………………..137 Пренапрежение.................................126 Причастие.................................202; 348 Причинител-Причина........................26 Причина за страданията 7; 72; 90; 247 Примитивен живот...........................129 Природонесъобразен живот............115 Природни бедствия……………80; 128 Прогонване на Христос...................160 Продължителност на живота..........133 Прослава на Бога................................94 Пушене..............................................121 Равносметка......................................307 Равносметката на покойника...........309

416

ЗДРАВЕ, БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ

Развод................................................154 Разлика между вяра и религия........164 Разочарование……………………..238 Растеж във вярата.............................173 Религия..............................................158 Религия и вяра..................................164 Религиозни войни............................156 Религиозен фанатизъм.....................175 Робство................................................79 Роднинският кръг.............................110 Рокфелер…………………………...314 Св. Тихон Задонски……….33; 53; 279 Светините…………………………..199 Светът като голямо семейство…….87 Свещ (църковна)...............................390 Свещеник Г. Чистяков..............193; 362 Свещено Предание...........................393 Святост..............................................194 Себеизпитание..................................289 Сексуалност......................................238 Секта..................................................219 СЗО………………………... 10; 30; 241 Смисъл и цел на живота…………..282 Смърт.................................................277 СNN………………………………..212 СПИН..................................26; 241; 402 Среща с Бога.....................................292 Стават ли чудеса днес?....................337 Старост..............................................130 Стойност на живота……………….282 Страдания не поради грях…………67 Страдания поради други………….100 Стратегията на Бога………………253 Страх от Бога....................................192 Стрес.................................................126 Съблазън...........................................118 Съвест……………………………...289 Сълзи.................................147; 286; 303 Състрадание......................................242 Толерантност....................................142 Триединство................................75; 385

Търпение...........................................285 Условия за изцеление.......................354 Утвърждаване във вярата………….97 Утехата…………………………….322 Феминизъм………………………...154 Финансови и материални блага......108 Хигиена.............................................129 Храна.................................................207 Християнин само на име.................180 Християнска вяра.............................163 Христос плаче……………………..161 Цел на чудесата……………………333 Църквата............................203; 215; 362 Чарли Чаплин……………………….38 Часът на смъртта е неизвестен……314 Човешкият характер...........................81 Чудеса................................................328 Чудесата, които не виждаме………353 Швейцария…………………………365