Rage Issue by Meanstream

meanstream

RAGE ISSUE

MEANSTREAM

Luca Mainini

RAGE ISSUE

ЗА УСТИТЕ

ATOM SUIT PROJECT

КАЙО ТЕРЗИЙСКИ Х6

SPIRIT VS WAVES

I”M A TOURIST

THE POETRY IS DEAD

101

102

TRIANGULATION

131

132

POSTCARDS FROM VEGAS

153

154

ТОТАЛНА ПАРАНОЯ

155

MEANSTREAM

ЗА УСТИТЕ Открай време е известно, че в тази държава има много неща да се кажат, но изглежда устите никога не достигат, винаги са поне с една по-малко от необходимото и затова тяхното послание не остава чуто, защото съвещанието се е закрило, поради липса на кворум, мамка му. Поради тези причини, устите които още са в действие, трябва да говорят повече. Трябва да изразяват, да споделят, да уводемовят, да се усмихват и да се целуват повече.

Големият или малък смисъл са за предпочитане пред всичко, което кеш машината на свободния пазар не знае как да продаде и затова се опитва да изтрие. Смисъл да изразиш себе си, смисъл в това да изгрееш за първи път, смисъл, заради онези, които обичаш, заради нещата в които вярваш. Заради всички тези малки частици от теб. Rage! b текст Stranski илюстрация Luca Mainini

Говорене пред микрофоните, говорене по улицата, говорене по бизнес, говорене на по чашка. Обмяната на информация е златото на нашия век. Ако някоя държава има информация, равняваща се на милиони барели петрол, то оттам ще започне и Третата световна война. И въпреки това, има какво да се научи, има и хора, които като някакви Далай лами са възприели поемането и излъчването на смисъл като модел на поведение в урбанистичната си клетка. И това хвърля известна надежда за другите маймуни в клетката, съществуването въобще в емоционалната голота на едно ежедневие като дъвка. А ако това ежедневие ни е научило на нещо, това е трапчивият коктейл от джин с тоник, забъркан с много ирония, малко, ама съвсем малко самосъжаленине и въпроси, въпроси, от които ти става дрезгав гласът. Пародията като реалността е наша, сега и завинаги, напълно безплатно, защото простата аритемтика показва, че една пародия си е повече от половин реалност. Точно затова Меаnstream не е за големите или малките неща, а за нещата, които имат смисъл.

MEANSTREAM

ATOM SUIT

BY KENJI

ATOM SUIT PROJECT: R 2001, SEIJI TOYONAGA,

MEANSTREAM

T PROJECT

I YANOBE

RUINS OF THE FUTURE , © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: THE WORLD’S FAIR IN OSAKA 2, EXPO ‘70 OSAKA, 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: BUMPER CAR CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: CHERNOBYL CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: CONTROL POST CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: RECLAIMED LAND CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: FERRIS WHEEL CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: NURSERY SCHOOL 4 CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: NURSERY SCHOOL 1 CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: THEATER CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: THEATER CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: CHERNOBYL CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: BUMPER CAR CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: CONTROL POST CHERNOBYL, 1997, RUSSELL LIEBMAN, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: TUNNEL 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: DESERT 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: DESERT 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: RECLAIMED LAND 1 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: RECLAIMED LAND 2 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: TOWER 2, EXPO ‘70 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

ATOM SUIT PROJECT: TOWER 4, EXPO ‘70 1998, SEIJI TOYONAGA, © YAMAMOTO GENDAI

MEANSTREAM

1. ВЕЧЕР НА ИМПРОВИЗАЦИИ …И тогава аз започнах да разказвам, а всички се заслушаха, а после и заспаха. Затова аз записвам разказа си, за да заспите и вие, докато го четете. Това е разказ за една вечер – в нея има приказки без цел между две жени и отделни, случайни притчи. Ако някому написаното по-долу се стори несвързано, нека приеме, че вината не е у мен, а у мозъка ми. И в прекалената ми, драстична честност и в дълга ми към достоверността. По принцип аз съм достоен човек, служител на правдата. Син съм на служащи. Първа притча: за една циганка, която познава бъдещето. От тази притча се разбира колко недоизказаност има в човешките взаимоотношения: …Имало едно време една циганка, която предсказвала бъдещето. Оп, току го предскажела и то се случвало. Веднъж циганката била болна и не го предсказала. И бъдещето не се случило. Всички – от петела до съдията се изпокрили в миша дупка. Петела не знаел дали… М, да… това са си негови работи. Съдията обаче изведнъж осъзнал че нали трябва… но това не бива да се… Тогава дошъл един лекар. Той бил много добър. През цялото време си намествал очилата на големия еврейски нос. Предишната вечер бил вършил някакви глупости и затова бил неспокоен. Бил правил такива неща, че се чудел как да ги опише на майка си – старата еврейска майка. Дори докато си оправял очилата, без да иска си бръкнал в окото. Той огледал всички – от петела до съдията – и им креснал: – Ако ние, хората не се опитаме да решим собствените си проблеми, то тогава… – изведнъж лекарят млъкнал и се позамислил. Седнал при всички други и се умълчал – само носът му изпъквал в здрача. Всички мълчели. Тогава дошъл един режисьор. Филмов режисьор, висок,

с къдрава коса, свестен, добричък. Той предложил да направи един тъжен филм за всичко това. И те тъкмо се съгласили, а той едновременно умрял и заминал за някъде. Тогава в Америка избухнала война. Биели се срещу лошите, глупавите и аканите. Когато в Америка победили, отново дошло време да се прегледа случая с циганката, която познавала бъдещето. От къде го познаваш? – попитал един малко глупав млад мъж с дълга коса – Аз не искам… – продължил младият мъж – …няма значение какво не искам, това са си мои лични работи…Исках да попитам дали ти не си нещо като врачка, която познава, защото на майка ми веднъж и е гледано. При баба Ванга е била. Циганката седнала и заразказвала: Бях по-млада и един ден видях орел, който носи нещо като зебло в клюна си. Но се оказа, че не е зебло, а е истинска кошничка с плодове, изведнъж съзрях, че това е истинска кошничка с плодове. Тогава разбрах, че… Но, това e без значение… Тогава лекарят се надигнал и казал: – Как, как, как да няма значение? – След това си легнал отново и спал около осем часа, защото на следващия ден бил на работа. Преди около шест години един уличник и мръсен човек поискал да му донесат в един рибен ресторант сметката. Донесли я, той я прегледал и казал… Нещо не е наред… Да, оказало се, че нещо не е наред… Оттам тръгва всичко. Защото този лош човек е казал така и то се е случило. Шест години по-късно в Америка започнала война. Биели се водещите в телевизия CNN срещу собствениците на разни хубави неща. Когато в Америка победили, извикали “Ура!”. И продължили да

MEANSTREAM

се занимават с безсмислици. Тук идва разговорът между две млади жени, на които от притчите вече им е станало досадно. Те започват оживено да си разказват случки от прекарването си на море, като никоя от двете не слуша другата, а главно себе си. И двете говорят на мек, източнобългарски език …Десет минути след като бях тичала по плажната ивица, изведнъж ми стана толкова спокойно, че лекарят ми каза да си пъхна свещичка в ануса. Това ми е работата, каза доктора. Да, това. ...Има черен флаг. И ние решаваме тъй, тъй, да ги минаваме спокойно. То й плитко, дънна яма… аз като са приближих до нея… ей така я блъснах… тя не чува, а са дави… просто й креща , а тя са дави… толкова са гмурнах и… тая простачка, паднало и горнището на банския, аз не мога да разбера защо това момиче са драпа… Просто няма да правиш никакви движения… точно като летва в задника… дигнах я… пясъци, мясъци… аз й викам… ай сега да ходим да ядем… А тя ми вика: Ау, Иванко, ти ми спаси живота… А аз и викам: Ай стига бе… Недей, и казвам, недей да говориш така. А след това, тя като я заведох… Как разказва: Аз карам втори живот, казах на доктора… …А той ми каза: Караман, Караман, никакъв страх не изпитвам, обаче знам, че може да скочи на мене и да ме раздере. Обаче, то, главичката му, започна една страшна битка, той е силен, аз направо се нагълтах… тръгвам да плувам, а той пак… един руснак тръгва да плува към мен… дори и да загубя съзнание, дори и нещо да загубя… аз дори не мисля за него, дори за него не мисля, страшна паника… започна да ме залива пак… започна да си плува пак… той е на метър пред мен… аз изквичах и съм припаднала… не помня един период от време… болка от стягане… след това ме налегна една зверска депресия. Ох, непрекъснато ми е топло-студено, топло, студено… някакви гърчове… така ли? Аз непрекъснато си мисля за Георги… на мене доктора ми каза, че тоя дрислив чай е много вреден, защото прави лениви червата… по женски… каза ми доктора,

имало млечна среда… ако не ми е проблем, абе ако се оправя, то… да си правя клизми с айран… абе, почваш да бълбукаш… после вече така се налага, макар че не ми е кой знае какво… но да ти… Доктора ми каза, откъде да го вземе човек… То е за акне… кремче… не си го записвай… не бе, записвам си го… те и така или иначе ще дойдат… българско кремче… майка може да ти го направи… много изсушавало… ма ти нямаш мазна кожа, ма Невенко. В краен случай, с ток… Могат да останат и белези по лицето. Ей го, ей го. Майка си зарежда отвсякъде. Има аптечни предприятия и складове частни. Имам и една сестра на един актьор, тя също в… тя се ожени за един… след това се разведоха. Има къща близнак… обаче той, в Пловдив в центъра, той починал. А има хлебарки, ми сега к’во. И аз вечерта загасвам лампата, и започва едно шумулене, хваща те параноята. Хлебарките на светло по малко се показват. Втората вечер се наядох с шкембета. Имах си и авантюра третата вечер. В смисъл, ша-ла-ла-ла-ла. И се изнесохме двамцата, Пловдив е еснафски град. На мене ми падна пердето и казах, айде. Той е търговец. Драми, драми, драми. Аз му викам, аз му викам… айде стига глупости… аз, ние, каквото ти е, такова… Много преднамерен човек. Аз на сутринта… не беше свинско, не беше свинско… най-идиотското е, че… Ми така де… голяма работа, ми така де… това ме върна години назад. На сутринта се събуждам, разни сирена, ако имаш отношение към човека, ако имаш отношение към човека… абе не е много хубаво. Не знам си к’во си. Ако си бях намерила човека… абе ако си бях намерила човека… Тук и двете жени се умълчават и пият вино. Аз, честен и неосквернен от думите им, отивам да си легна, за да сънувам как в сумрачно мазе, пълно с прашна вода, плуват хиляди голи, розови ембриони на бели мечки и леко се докосват до тялото ми, плувайки. Ето, изпълних своя дълг към истината.

MEANSTREAM

2. ВСЯНАКЪДЕ …И вижте какво, господине, моята лудост си е лично моя работа! Бау! Скривам се в деколтето на една привлекателна, зряла дама, която твърди, че е на трийсет и пет, а няма още и петдесет. Тя е толкова зряла, че на места се е напукала и от нея тече сок и семе. Когато съм се шмугнал достатъчно навътре, се спирам и душа вуздуха съсредоточено, застанал в стойка, аз съм пойнтер. Казвам се Лайно. Една малка яребица изпърхква в каньона, между големите й, стегнати като войнишки колан гърди, на всяка от които са увиснали по двама млади мъже, сучат и приглаждат с пръсти елегантните си водолазни костюми. Те са Крали Марко и бозаят двайсет години. Аз се втурвам след яребицата и се смея с глас, защото наскоро прочетох в Тълковния речник на българския език, че топка означава “леко, пъргаво кълбо за игра”. Ето това съм аз – леко, пъргаво кълбо за игра. Когато спра да пуша, започвам да плюскам – по шейсет пъти в денонощието. За седмица се превръщам в леко, пъргаво, лоено кълбо за игра. Мяу! Изскачам от панталона на един пиян чичко, който започва да пее някаква песен, без да знае нито мелодията, нито думите. Натряскал се е с вино, ракия, уиски, бира, розов ликьор, кампари, вермут, мента, ром, бром, денатуриран спирт, син туш, живак, течен азот и пияни вишни. Той е на сватбата на родителите ми и играе ролята на техен кум. Мама и тати се снимат с него и слагат снимката в рамка на стената. Или обратното – слагат стената в рамка на снимката – вече не помня. Хвър! Понасям се из въздуха, рея се, чуруликам, кълва метеорити с диаметър от няколко километра, за да може с тяхна помощ в мускулестата ми воденичка да се смелят зрънцата, с които ме храни един Александър Македонски – пенсионер по болест 2-ра

група, непушач, 63-годишен, неженен, скромен, тих, честен, трудолюбив и велик. После изведнъж падам като камък (камъните падат така: “Tуп!”) заривам се в земята и там изяждам един невинен миньор. Не съвсем невинен, защото преди три месеца е изнасилил полумъртъв шаран. За това деяние е осъден на един милион години строго тъмнично оригване след преяждане с гъби-каша. Първо изяждам белите му дробове, защото имат силикоза и хрупкат като златистите, препечени късове лава с вишни, които ми приготвяше баба в земното ядро – всяка неделя. Един приятел работеше във Всяка неделя. Водеше я. Водеше я на паша, на водопой и където му видят очите. Веднъж я заведе в една женска тоалетна, навря главата и в тоалетната чиния и я държа така три минути. Неговият дядо беше крадец – открадна баба му и се ожени за нея. И моят беше крадец – открадна една супена лъжица и също се ожени за нея. Бяха кумове. По време на сватбата дядо ми яде супа от керемиди с баба ми. Когато се роди татко, в главата приличаше досущ на баба. И аз приличам на него. Много сме практични. Лошото е, че когато мама ме слага да спя в чекмеджето след като ме оближе, все ме тика при вилиците. Вече съм летял пет пъти в космоса: заедно с кучето Лайка, с кучето Кантарион, както и с кучетата Мента, Глог и Валериан. В космоса няма нищо особено, освен размера му. Космосът е толкова несъразмерен, че от едната страна е дълъг два инча, от другата – шест левги, от третата – три хиляди дюйма, от четвъртата… забравил съм вече колко педи. Аз не съм педи. Аз си падам по лакти. По женски лакти. И по това интимно местенце на жените, сещате се, което се намира на два метра вляво от тях. А дали съм ви разказвал, че обичам риба? Как ще съм ви разказвал, че аз дори не ви познавам! Не сме се запознали още, а аз ще ви разказвам, че обичам риба. Не, не и не! Може след като се запознаем, да излезем на вечеря, или пък да отидем да подпишем

MEANSTREAM

Декларацията за независимостта, която гарантира на всички американци правото на пържени картофи и на президент-идиот. Като се наподписваме, ще се поразходим, ще подишаме чист въздух, после ще спрем да дишаме и ще умрем. Аз ще плача за вас, вие - за мене. Пиук! Изчезвам от погледите ви, намъквам се в дупето на едно момиченце – аз съм глист-острица. Ще го накарам да се чеше по цяла нощ, както накарах да падне на колене в краката ми цяла Европа. Защото съм Наполеон, колкото и да ви е смешно. Дано не ме пратят пак на Света Елена, защото не я познавам и не знам дали си сменя редовно долните гащи. В Корсика пиехме предимно кианти от малки дамаджанки. Като малък ме използваха за тапа на една от тези дамаджанки – толкова дребничък бях. Ръстът ми ме накара да стана такъв велик завоевател, комплексар, смотаняк и император. Квак! Подскачам, гмурвам се в блатото, излитам оттам с лек подскок и световъртеж, със сгънат кашалот вместо кърпичка в джобчето на жакета, тичам, скачам, пея, разхождам се сред хората, животните, растенията, минералите, моливите, областите, вселените, чадърите, вулканите и кариесите на предните зъби. Хей! Аз съм навсякъде!

MEANSTREAM

3. БРУТАЛНАТА АЛЧНОСТ По време на Голямата Депресия Мечо Пух въртял добра нелегална търговия с алкохол, но когато сухият режим бил отменен, за него настанали тежки дни. За да стъпи отново на краката си, той откраднал гърне мед от един сляп чернокож старец, който едновременно, за да се прехранва, продавал мед и залагал на конни състезания с променлив успех. Пух продал откраднатата мед с голяма печалба, тъй като по това време правителството на Ф. Д. Рузвелт поощрявало търговията с цветни метали. С парите купил ферма в Оклахома и започнал да отглежда свине. Една от тези свине била приятелят му Прасчо. Прасчо имал тъмно минало, за което не обичал да говори. Бил мрачен, зъл и мълчалив и с Пух идеално си пасвали. Заедно върлували из малките градчета, запивали се със седмици и опустошавали баровете на петдесет мили околовръст.

прочуе и остане в историята, хвърлил в петте най-големи водохранилища на Либерия ботулинов токсин, с което причинил смъртта на дванадесет хиляди човека, седемстотин домашни животни, една мангуста и една езерна мида. Тази му постъпка действително го направила популярен. Дори една холивудска филмова студия се заела да направи анимационен филм за него. Но още отначало в сценария фактите били толкова изопачени, че нямало дори и капчица достоверност. Продуцентите изрично наредили на сценаристите по никакъв начин да не споменават за масовото изтравяне на африканци, защото това можело да обтегне отношенията с афроамериканската общност. Продуцентите държали да бъдат политически коректни и пазели репутацията си – никога не си позволявали групов секс с момчета по-малки от тринадесет години.

Така било, докато един ден Пух не намушкал смъртоносно с някакво шило за лед Прасчо при пиянска свада. За да прикрие престъплението си, Пух разчленил тялото на Прасчо и го превърнал в бекон, наденици и шунка. Продал ги и с парите си купил яхта, на яхтата натоварил три елитни кубински проститутки, бившата съпруга на някакъв неотдавна застрелян президент и осем кашона първокласно шампанско. Но от алчност, от жажда за пари, само след две седмици продал яхтата с всичко в нея и започнал със спечеленото да върти търговия с роби. По това време робите вървели много добре, защото събирали памук, а имало и мода родителите да ги купуват за подарък на децата си, за да се възпитават младите американци в патриотичен дух. В края на краищата Мечо Пух толкова забогатял, че платил на един бездарен, но подкупен писател да му напише биография, в която да го представи в найдобра светлина.

Освен това продуцентите препоръчали настойчиво Пинокио да бъде представен като носител на американските ценности и борец срещу тероризма в лицето на Огнегълтача (остроумна алюзия с Осама Бин Ладен). По време на обсъжданията изпълнителният продуцент през десет минути ходел да смърка кокаин в тоалетната. Явно бил прекалил, защото накрая изтърсил, че ще е добре Пинокио да бъде малко момче и да бъде от дърво. Когато всички присъстващи повдигнали вежди, той кихнал и обяснил, че това ще привлече детската публика и ще затвори устата на еколозите вдигнали шум заради отровената езерна мида. Всички се съгласили. С тия леки корекции историята се получила доста добра, а филмът имал голям успех. И досега хората споменавайки името на Пинокио се сещат именно за този филм. Всичко друго е потънало в горчивата и всепокриваща прах на историята. Това е положението!

Пинокио, друга мрачна фигура от същата епоха, повлиян от биографичната книга за Пух, за да се

MEANSTREAM

4. КАК ДА СЪХРАНИМ КОСАТА През лятото ултравиолетовите лъчи, както и алфа, бета и гама лъчите унищожават част от косъма на нашата коса. За да я опазим, което е тенденция на световно ниво, е необходимо да следваме следните правила: н/ Повече сън! Ако спите по триста години всеки ден, ще добиете невероятен блясък на косъма! С права или къдрава, тъмна или светла коса, вие ще се чувствате наистина комфортно! р/ Не убивайте! Това е едно златно правило, което е известно на всички малки или пораснали момичета от стотици години, но често се забравя! А забравяйки го не правим нищо друго, освен да навреждаме на обема и блясъка на косата си! в/ Повече спорт! Ако водите заседнал начин на живот, най-добре е да започнете усилени занимания със спорт! Станете чукохвъргачка, гранатохвъргачка или стрелкиня с пистолет, по този простичък начин ще намалите стреса, който атакува косата още в корените й! Тичайте, скачайте, боксирайте се, дриблирайте, слаломирайте! Косата и цялото ви тяло ще станат атрактивни! Това ще накара мъжете около вас да се обръщат! Наляво и надясно. м/ Модните тенденции Модните тенденции в момента могат да се опишат най-образно с една единствена фраза: Бъди себе си! Да променяш естествения си чар с фалшива брада и черни очила е остаряло! Леко небрежната прическа а ла Ануар Садат е безумно ефектна в настоящия сезон. Не прекалявайте с гела!

коса! Понякога те могат да предизвикат неприятен сърбеж и зачервяване на най-интимните места от нашето тяло. За да се избавим от тях бихме могли да използваме множество най-модерни препарати, но ако сме привързани към традициите на нашия древен и мъдър народ, ще използваме следната простичка женска хитрост: 1 чаша газ, 1 чаша мас (за предпочитане свинска), 1 чаша оцет. Получената смес се втрива в косата и стои така около час. Ефектът е невероятен! ш/ Да избегнем ядрената зима! Когато държим на блясъка и обема на косата си, ние трябва да избягваме ядрени конфликти, които предизвикват много излишен стрес. Да не говорим, че късните ефекти от тях са много неприятни за косата ни! я/ Приятните емоции Ако често се усмихвате, смеете, заливате или напикавате от смях, това ще донесе много жизненост на корените на косата ви! Не забравяйте да бъдете весела през целия ден! ю/ Избягвайте смъртта! Действително, някои съвременни стилисти твърдят, че косата продължава да расте и да придобива обем почти цяла седмица след смъртта, но това не е гаранция, че видът и ще остане перфектен! Гнилостните микроорганизми, както и някои други неприятни проблеми идват заедно с настъпване на смъртта, особено през лятото! В заключение можем да заявим, че лятото е прекрасен сезон за нашата коса, но ако умеем да се грижим правилно за нея! Ваш, д-р Терзийски.

ц/ Да премахнем въшките! Въшките са чест и неприятен обитател на нашата

MEANSTREAM

5. СМЪРТОНОСНО КРУМ Хан Крум Страшни бил много страшен човек. Особено страшен бил сутрин. Когато се погледнел в огледалото се разтрепервал от страх. Затова седял в банята по час – час и половина и там се бръснел, махал си черни точки, чистел си зъбите със свилен конец, плакнел си устата с хладък кумис. Чак след това пак се поглеждал в огледалото и вече не изглеждал толкова страшен, просто изглеждал зле. После, след всичко това, отивал направо в тронната зала, а там заседавали багaатурите и багаините. “Здравейте, момичета!”, поздравявал ги Крум, а те му отвръщали: “Разкарай се Страшни, плашиш ни конете!”. Така започвал всеки обикновен делничен ден в двореца. Зареждали се присъди, граждански дела, разчеквания между коне, набивания на кол, рязане на ръце, изкореняване на лози – сивите неща от ежедневието. Един ден обаче ромеите нападнали. Никифор Фока ги предвождал и така ловко пробил всички защитни линии, че стигнал до Плиска и я опожарил. Крум Страшни се притеснил ужасно, защото в Плиска бил оставил чантата си с нотариалните актове и плановете на крепостите. Веднага събрал багатурите и багаините и им казал: “Днеска не ми е до шеги колеги, ромеите взеха Плиска”, а те: “Виж какво, Ваше величество, разкарай се, изплаши ни хрътките. Ако ромеите са взели Плиска, то това си е твоя крепост, оправяй се”. Обидил се Крум и заминал право за Върбишкия проход. Там да се оправя сам с ромеите. Но

станало така, че си забравил тоалетните принадлежности в банята в крепостта Павел баня и за това пристигнал на прохода в доста неугледен вид. Точно в този вид, в който като го видели крадците, сами си отрязвали ръцете, а лозарите сами си изкоренявали лозята. Вървял Крум из прохода и търсел ромеите, а найвече Никифор Фока, за да говорят по работа. И изведнъж…! Намерил ромейския предводител да почива сам под една неизкоренена лоза, с чаша портокалов сок в ръка. “Здравейте, ваше превъзходителство!”, насмешливо поздравил Крум “…сам ли сте, къде са ви ромеите?”. “Ромеите… ромеите отидоха да купят кафе и кифли от съседното село”, промълвил неспокойно Никифор. “Ами тогава, я да ми връщаш веднага чантичката с документите, че съм страшно ядосан и току виж съм ти отрязал главата”, креснал Крум Страшни. “Нищо няма да връщам, защото съм коварен… Да… (Никифор вече се бил поуспокоил, пулса му бил 78)… Знаеш, византиец съм… И какво ще стане като ми отрежеш главата?”, полюбопитствал Никифор. “Ще си направя чаша от нея”, отвърнал страшният Крум. “Ама че безвкусица”, засмял се Никифор ”Да, обаче ми трябва, за да си попълня сервиза до дванайсет”. “О…о-о-о…м, да! До дванайсет? Сложна работа – обронил глава Никифор – Да…това вече е друга работа. Добре – режи!”. И Крум отрязал главата на военачалника Фока, но вместо да я направи на чаша, сложил я в торбичка с лед и бързо заминал за Крумовград. Там един врач, наречен Персенков, отрязал неговата глава и му имплантирал никифоровата. Оттогава Хан Крум вече не бил чак толкова страшен и хората започнали да му викат Нови Хан.

MEANSTREAM

6. СЦЕНАРИЙ ЗА ФИЛМ ...Снобът, драги, е безкритичен...Той се самозабравя и така превъзбудено се суети около собствената си измислена важност, че е противно за гледане... Неизвестен автор Бях поканен в град Пула на полуостров Истрия (където освен мен е бил и писателят Джеймс Джойс) на конференция по криптозоология, за да изнеса лекция за целиканта – рибата, която би трябвало да е изчезнала още през камбрия. Пристигайки, на пристанището ме посрещна млада дама с изумителни зелени очи и разкошно тяло. Седнахме в едно тихо ресторантче с изискана лихтенщайнска кухня. След четвъртата чаша “Дом Периньон”, пищната красавица ми разкри, че е агент на гренландските тайни служби и е натоварена със задачата да ме следи по причини, които тя би искала да запази в тайна, тъй като съм изключително важен за защитата на интересите на Гренландия в Индокитай. Това не ме учуди особено, защото само преди месец към мен беше прикачена една чернокожа дама от Бенин (копринена кожа с цвят на какао, божествено тяло), която не трябваше да ме изпуска от очи, защото бях много важен за ядрената програма на страната й. Когато гренландската валкирия изпи пета чаша шампанско, аз усетих ръката й върху мускулестото си бедро. Малко след това бяхме в хотела си във Венеция, разположен на малък канал, по който плаваха изящни гондоли. Тя бавно свали полупрозрачната си копринена рокля и полегна в съблазнителна поза на сатенените чаршафи. Аз се нахвърлих върху нея и я обладах. Правихме бурна любов осем часа, а накрая запалихме по една тънка пурета, носеща лек аромат на кубински ром. На сутринта бях в много добра форма и тръгнах

пеш към конферентната зала, която отстоеше само на стотина километра от хотела. Вървях с бодра крачка и обмислях структурата на доклада си. Смятах да започна атрактивно, цитирайки Уотсън и Крик, Ортега и Гасет, Рамон и Кахал, Хайзенберг, Пърси, Биш, Шели, Ориген и писалият преди известно време за Ориген в труда си “Човешките типове” Карл Густав Юнг. След това без да натоварвам аудиторията с излишна фактология, смятах да напиша непринудено с платинения си маркер върху бялата дъска формулата на Шрьодингер, която в общи линии описва състоянието на водородния атом. След кратка, атрактивна пауза щях да премина директно към темата за дълбоководните риби-ръкоперки. Вървейки сред цъфналите портокалови дръвчета, дълбоко замислен за доклада си, изведнъж бях сепнат от млада дама с невероятни гърди и тяло на газела. Тя ми подаде ръка и се представи като министър на вътрешните работи на Оман. Малко по-късно седяхме в малко ресторантче в романтичната част на Прага – Старе место – и разглеждахме менюто, което съдържаше най-изискани нигерийски блюда. След осмата чаша лавандулов спирт, прелестната министърка ми сподели, че задачата и е да ме отвлече, за да дам безценния си принос в сладоледената индустрия на Гвинея Бисау. Аз не се учудих особено, защото още от самото начало бях усетил, че тя е двоен, оманско-гвинеобисауски агент. Подобно нещо ми се беше случило преди два месеца, когато една изумително красива хотентотка ме отвлече, за да работя за словашкия подводен флот. След обилната храна и изисканите напитки, нас ни обори сънливост и отидохме в едно малко, но много приятно хотелче в Карпатите, в съседство с град Устишки Гърне. Там красивата двойна агентка бавно свали чалмата си и полегна върху гардероба в съблазнителна поза. Аз, воден от безумна страст се нахвърлих на пода и заспах.

MEANSTREAM

Събудих се в прекрасна форма и реших да отида пеш до Националния институт за изследване на бобовите култури на Република Туркменистан, където бях поканен да изнеса лекция на тема “Византийската църковна музика през Ранното Средновековие”. Изминах трите хиляди километра за около десетина месеца и тъкмо влизах в монументалното минаре на института, пред мен се изпречи неземно създание с огромни сини очи и тяло на нимфа. Подаде ми ръка и се представи като президента Роналд Рейгън. Чаровно усмихвайки се ми каза, че страда от болестта на Алцхаймер и затова не помни защо разговаря с мен. Това не ме учуди, защото преди три месеца катастрофирах с безмоторен самолет и също загубих паметта си завинаги. Обясних й, че задачата й е да открадне от мен секретния проект за революционно нов тип йодирана готварска сол, която е напълно безсолна. Хванати подръка, отидохме в еднин луксозен ресторант в село Салаш, Видинско, където предлагаха албански специалитети – хляб, картофи и зеле. След дванайстата чаша, която схруска съвсем празна (разбираемо, имайки предвид състоянието й), тя пъхна ръка в крачола ми и започна леко да гали гърдите ми (аз имам навика да обувам вместо традиционните гащи лека ленена риза, а нагоре да съм по елегантен сив панталон). Веднага, задъхани от страст, се запътихме към хотела. Там тя дълго ми цитира избрани части от “Наръчник на електротехника”, който помнеше наизуст от кора до кора. След това, възбудени до полуда, разсъблякохме дрехите си трескаво, разгорещени се впихме един в друг, хвърлихме се през прозореца и загинахме безславно. Край. b разкази Калин Терзийски рисунки Калин Терзийски

MEANSTREAM

SPIRIT VS WAVES Ten percent of the total world population consists of people with some form of physical disability. In Central and Eastern Europe, living with a disability means overcoming many obstacles, including the barriers in the minds of people who are unexpectedly exposed to disability. One of the main reasons was the effort of communist regime in the former Eastern Soviet bloc to assimilate people with mental or physical disabilities, and to clean up and locked them to special care institutions, which only caused a deeper social exclusion. Thus the society was naturally full of prejudices against disability. Disabled disappeared out of sight and off the streets. After the collapse of the socialist bloc and the fall of the Iron Curtain in autumn 1989, finally the newly formed democratic society became more open. The handicapped emerged in new hope. Arising newborn organizations now tries to minimize social isolation of people with a disabilities and activate disabled individuals in areas where they can succeed in a straight contest. The life with a disability can be just as intense as the lives of healthy people.

sity in Art Design he began working as a freelance magazine photographer and later became a photographer for ISIFA Image Service agency. He focused and documented world events, social and environmental issues, human and animal rights, mentally and physically handicapped communities and still works intensively on long-term documentary projects exploring the state of modern society. Jan has received numerous awards in photojournalism such as several prizes in the Czech Press Photo Contest, Award of Excellence in the 68th Pictures of the Year International, Grand prize PhotoEspana OjodePez Award of Human Values etc. Now lives in Brno, Czech Republic, with his wife Veronika and two sons, Jachym and Matej. To see more of his work and find out more information about him, visit: caga.cz b text Saint Eugenius photography Jan Caga

“If God enters into us like the light, why would a life with physical disabilities should necessarily be a life in the shadow? Imagine for a moment the world as an endless darkness, free-floating in a vacuum. Eyes that suddenly can’t see. Limbs, which needless to move. Senses numb redundancy. All that ever mattered to us, is only one motion swept away forever. All physical ceases to exist, becomes unnecessary. And in this emptiness and transcendence at the same time we move the finger of left hand. We feel that a huge move, a chain reaction of all cells, fibers, energy force in the gushing one finger ... and ... happiness. And with that sense we can do absolutely everything. Barriers and walls are so high, as we self-build. These are the true heroes of today. Because only those who want to fight, win”. Jan Caga was born in a small industrial town Hodonin, Czech republic in 1976. After graduating from VUT univer-

MEANSTREAM

I’M A TOURIST Jesse Untracht-Oakner, how and why did you become interested in photography? My grandfather was a printmaker in New York City when he was growing up. He had a shop down on Forsyth and Christie Street in the Lower East Side near Chinatown. When I was in the 6th grade, he set me up with an Omega enlarger and a dark room in my basement. The magic that would happen when I exposed a blank piece of paper and then put it in chemicals and got an image on it just amazed me. I knew at that point that that was it – I wanted to be a photographer ever since. What were your very first influences when you were an amateur? I loved looking at images of Ansel Adams and Minor White. I was a huge fan of National Geographic. For me, most of the pictures and artists I looked at in high school were ones in the magazines I bought. Luckily, the 90s had some great magazines that were willing to do interesting and different stories on every page. I loved Dutch and The Face. What is your strongest inspiration this year? My strongest inspiration right now comes from movies, specifically French New Wave cinema. I love Godard. The resurgence of the French New Wave from the 80s is really inspiring. I also am really influenced by “B” movies from the 70s including many of the exploitation flicks. Where do you find ideas for your newest projects? Most of my ideas come from the quiet times when I am off adventuring on my own. I love to just let the world inspire me. I try to connect with my environment and be influenced by what’s around me directly and respond to that. What is your dream project? My dream project would be to take a road-trip across the country with a talented stylist and cast local people in fashion-based portraiture. Find characters and create a new America somewhere between Robert Frank and Avedon.

What is your artist’s leitmotiv? I deal a lot with duality. It’s interesting to me how you can be both masculine and feminine. Good and evil, celebrity and anonymity. Every one of us has both inside of us and I think when you can walk the line between the two then you can get something really interesting. How are you learning? Every day is a learning process whether it’s learning a new technique of lighting or how to interact with subjects. I read a ton of books, almost two a week. I like to be open to new ideas and not to be afraid to fail. Sometimes the best way to learn is to try to do something and fail, and then you know how to make it better for the next time. What is the feeling that you wish to communicate in your work? I try to communicate a sense of beauty and timelessness. Whether that concept of beauty is a shared one or singularly something I find beautiful, I try to communicate a reaction. The worst thing you could get when showing your work is “that’s nice”. That’s a middle of the road reaction. What are your current projects, tell me about what you’re working on now? Currently I am working on a newspaper/book project titled “I’m A Tourist.” The images of mine that I am editing are a mixture of pictures shot on assignment, for fashion editorials and personal work dealing with the idea of a visual tourist. I am traveling through life as an observer of culture. What’s next for your/your career? I think the next step for me would be to find a good agent to help get my work to a broader audience. I also would love to find a publisher for the book project I am working on. Tell me the names of three mainstream and meanstream photographers/visual artists that you really like?

MEANSTREAM

I love the work of Doug Inglish – he is a big mentor and friend. I also am a big fan of Isabelle Bonjean’s work – she has pushed me to keep going and just shoot, shoot, shoot. I also really like the pictures of Bettina Rheims. As for meansteam photographers, I like the work of Luis Sanchis, Peiter Hugo, and Michael Greenberg. What are the advantages to work for the mainstream and the big names in the industry and to work for the meanstream, the indie scene? I think that the advantages for working within the big industry with established names and brands is that you have a super talented team of professionals all working together to achieve a set and decided goal. You know what the desired outcome is for the day or the project and you can get right down to it. Also you can get paid. As for the independent industry, I feel that you have a bit more of creative freedom and can pursue more individualistic goals. Sometimes that is liberating and sometimes it is confining, depending on the team you have put together for the project. Many egos can come into play. Ideally you can get your ideas and ethos into the big industry and be able to create the images you feel proud about, as well as work for companies that you believe in. How much freedom did you have with this? I feel very free. I try to not live my life with constraints or too many rules. Your last words? I strive to make moving work, something that is relatable but also something that has substance and concept. I want to make lasting images that grab the viewer and start a conversation with them. Some sort of story that has you thinking and feeling. I’m asking questions, always asking questions. b interview Saint Eugenius photography Jesse Untracht-Oakner

MEANSTREAM

THE POETR

MEANSTREAM

RY IS DEAD

MEANSTREAM

Скърцат спирачки и зъбни протези Стоп – зелено! Червено – мини! На светофарът, Исусе, завий вдясно Роналд Макдоналд с разтворени ръце дава опрощения и жълти балони Но моля, вашият грях струва три и петдесет... Прибавете содомия, ще взема и едно детско меню... Роналд се усмихва благо Пожелавайки мило: Изповядай се пак Обяснявам. Ще хапнем с Исус. Спирачки. Тракат зъбни протези Ресто Жълтите монети остават в касичка с надпис: Сакати деца Грях – съдържа: въглехидрати, мазнини и сол Консумирай докато е топло. Срок на годност – петнадесет минути. Свърших. Балоните са жълти.

MEANSTREAM

Свещена крава в пелени увита бутната накрая при замразените светини Три звезди в небето плачат за падането на човека Рим гори! Мелодия свята и вълчи глад в небесата Отче наш... шепти Нерон Калигула се смее Цветя на Кайн да предадеш Рим гори! Данте с чаша вино се разхожда Първи кръг. Проклети ще сте децата вам кожата да одерат. Втори кръг. Кръвта в река да стане и море от викове и плач. Кръг три. Бързото хранене е бавна смърт. Кръг четири.

MEANSTREAM

Спри! Тишина. В цветя на Зло ще се роди Красотата на новият човек Светиня в пелени повита плач на окованата душа Часовник бавно отброява Горящите фасади на разходка в парка бетон стъкло Куче дама със каишка и намордник Ах, но моля Ви недей те... ...имам и съпруг... Рим гори! В недрата черни копаем На душите краят с пръсти скверни стиснали разпятие молитвите напевни и шептим:

MEANSTREAM

Прости ти нам, Бoже! Данте продължава своята разходка Пети кръг. Господ е при теб, надежда дава. Шести кръг. Свещеник квитанция оставя за божите услуги. Кръг седем. Синя зона. Паркиране на душата 1 лв. + ДДС SMS плащане. Душата ви е на сигурно място! Обадете ни се пак.

текст Валентин Христов фотография Валентин Христов

100

MEANSTREAM

101

102

MEANSTREAM

TRIANGULATION Dimitri Daniloff, please, introduce yourself. I’m now a 40 years old photographer and I started 12 years ago. I’m Paris based but traveling a lot. Still looking to find myself as photography is a changing process. Always looking into the new technology or media. How did you become interested in photography? I was studying sciences at the university when one day my step father gave me a camera for my birthday then the next day I went out and took pictures all day long when I came back home at night I told my mom that I wanted to stop university and want to be a photographer. She agrees and said go for it. Since that I never went back to university. I did a photo school for few month and then travel before starting assisting photographers and studio. After 3 years I met Catherine Mahe (Art buyer at Euro RSCG Paris) who believed in my work and put me in touch with agents where I met Florence Moll my agent. My very first influence was the Guzman who I assist for a couple of years. What were your very first influences when you were an amateur? I can’t really say that I have a strong influences, I’m not so much into looking what the others are doing which is what let me free. Simple everyday life events can be inspirational. I do not think so much, it’s more like I want to do that. When I think too much it doesn’t come out so good. It’s more like a strong feeling. In terms of photo the photographers I like are mostly dead like Man Ray or Rodchenko. I did like the “Surrealism” very much. What is your strongest inspiration this year? It is hard to tell exactly but things are changing for sure. It is not exactly inspiration but I’m into changing my approach of special effects having a picture that is more photographic where the effects are not the goal but just a need. A picture that is more “natural”. Where you find the ideas for your newest projects?

Usually the advertising agency calls me to propose a project, from that I have all the preparations meetings. There is usually a layout (drawing) presenting the idea from where you start to work. From that you have to decide what would be the best way to shoot the pictures a location or a studio, the kind of model, the style I want to give to the picture. Even with a layout the agency is expecting me to change it, to make it mine. I have to respect the idea of the Art Director and push it forward. But this sometimes depends on few things like the casting, the way you prepare the postproduction or the styling… all that has to be approved before the shoot by the client on a meeting where I explain the reasons why I choose that or that. It is a bit like for a movie with the scenario, the director decides how to film it. Then come the shoot where I shot all the different part of the picture. I’m always shooting “on layers”. The models on the set first and then the empty background and then the special effects. That way I can change everything on postproduction. I shoot everything for the post prod; I’m not doing any shadow or texture only with Ps. I always start with something real. After I only have to put that together on postproduction. This part takes a long time. What is your dream project? Next project is always exciting as you never face twice the same challenge. It is always new like this job can be. I’m also leaning toward gallery work and I wish I had more time for that. And I’m also going toward music industry in working with bands and singers for album covers. What is your artist’s leitmotiv? “What’s next?” How are you learning? Learning is everyday there is no recipe, it is just trying and see if it works and sometime it doesn’t. What is the feeling that you wish to communicate in your work?

MEANSTREAM

103

104

MEANSTREAM

105

106

MEANSTREAM

107

108

MEANSTREAM

I don’t know as it is something I mostly do for myself. It is just a way to express something that I don’t even know about. What are your current projects, tell me about what you’re working on now? I’m now working on CGI (3D) as part of my picture as it is (or will be) soon everywhere. I like to experiment things with CGI. Trying to find the right CGI artist to work with on project as it is a part of my work to find the good team to work with. Here is a news for you, I just shot a new campaign for PS3. I use to work a lot for PS2 in the past but haven’t done anything for them in the last 4 years. But I’m back with it.

to look backward or be satisfied with what I did but with what I will do. b interview Saint Eugenius photography Dimitri Daniloff

What’s next for your/your carrier? Gallery work that is what I’d like next. I’m doing a lot of advertising work but would need to developpe more personal work too. Tell me the names of 3 “main” and 3 “mean” photographers/visual artists that you really like? I don’t know if they’re “main” or “mean” but I think they can be in both sections: Bill Viola: Video Artist; Andy Goldsworthy: Land Art; Angelin Preljocaj: Choreographer. What are the advantages to work for the mainstream and to work for the “meanstream”? For both it gives you some kind of statement that open doors for biggest project. It also gives you the opportunity to meet people or be in some places that you couldn’t if not working for them. But on the other end it doesn’t make it necessary easier just with more pressure. How much freedom did you have with this? On my personal work (for independent scene) I have all the freedom I want as I shoot what I want and then propose to who I want. For advertising it is a bit different it depends of the client and the relation I have with them. Like on Playstation I have a lot of freedom as I’ve been working with TBWA (the advertising agency) for a long time so they trust me. It is all the approval process of the companies that is taking away some freedom as it has to go through many steps and match all markets requirement. It’s not only Art but also a business. Your last words, Dimitri? I just hope my biggest success is not here yet. I don’t like

MEANSTREAM

109

110

MEANSTREAM

111

112

MEANSTREAM

113

114

MEANSTREAM

115

116

MEANSTREAM

117

118

MEANSTREAM

119

120

MEANSTREAM

121

122

MEANSTREAM

123

124

MEANSTREAM

125

126

MEANSTREAM

127

128

MEANSTREAM

129

130

MEANSTREAM

131

POSTCARDS F BY ROB

132

MEANSTREAM

FROM VEGAS CARTER

BLUE SWALLOW MEANSTREAM

133

134

MEANSTREAM

OCTOPUS PIG MEANSTREAM

135

Well Pressed

136

MEANSTREAM

TIP TOP MEANSTREAM

137

VOLCANO 138

MEANSTREAM

PINK FLAMINGOS MEANSTREAM

139

140

MEANSTREAM

PUSSIES MEANSTREAM

141

LONDON POLICEMAN 142

MEANSTREAM

SIN WILL FIND YOU OUT MEANSTREAM

143

144

MEANSTREAM

HAWAIIAN SURFING MEANSTREAM

145

146

MEANSTREAM

HOLIDAY MOTEL MEANSTREAM

147

BLUE SKIES 148

MEANSTREAM

PIONEER PAWN MEANSTREAM

149

150

MEANSTREAM

WELL PRESSED MEANSTREAM

151

152

MEANSTREAM

TOPLESS MEANSTREAM

153

154

MEANSTREAM

ТОТАЛНА ПАРАНОЯ Като цяло, историята на броя можеше да се върти и просто само около едни хора и една цигара. Значи, началото на историята започва накъде в дивия югоизток, по поречието на реката. По безбрежните пасбища на южна България, някъде в забравено от бога място, на ръба на света, ще се появят едни хора. Според дефиницията, тези хора са престъпници. Та тези хора установяват контрол върху нивята и полята и ги засажда с растения от типа канабис, подхвърляйки някакви стотинки на бабичките, за да го гледат. После хорицата го докарват в София, където разни други хора търсят всякакви неща за съзнанието си и единствено в това са обединени. Та тия хорица си имат едни други хорица, които да им пласират стоката, което си е углавно престъпление номер две. Дотук законът не реагира. Случва се обаче следното – полицаи пребъркват момче на Централна гара, защото са го видели да свива тютюн в хартийки.

центрофуга. На практика, усилията за рестрикции срещу леките наркотици е плуване в блато и единствено изцежда огромен паричен ресурс. В общи линии, ако българите влагаха цялото си усърдие в нещо смислено, сигурно вече щяхме да сме колонизирали Марс, да сме избили марсианците и да сме наложили тая демокрация най-сетне, мамка й! Но това никога няма да стане. Хората искат драма, хората искат враг. Те забравят, че монетата има две лица и човек сам избира коя да види. Така или иначе, кръгът от пари, който се върти около нелегалната търговия с канабис генерира милиони, които можеха да са овладяни от обществото, а не от мутрите. Така или иначе, това нещо не може да бъде спряно, по-добре е да се извлекат икономическите ползи от него.b текст Stranski илюстрация Luca Mainini

Докато трае тази тотална параноя, която в развитите държави е приключила безславно в средата 60-те, някъде се източват милиони, надписват се сметки, строят се разпадащи се сгради, пияни шофьори газят по спирките. И ако това момче имаше леки наркотици, какво? Щяха да го водят в съда, да го съдят за един джойнти, да добавят още един камък на шията на тромавата съдебна система. Това безсмислие довежда и до отмяна на делото поради маловажност. Но пък дейността е отчетена, обаче за тоя цирк се бърка в портфейла на данъкоплатците. Борбата на политиците срещу леката дрога е продиктувана от икономическите интереси на черната икономика и това вече не е тайна за никого. Просто кръгът на парите се завърта като

MEANSTREAM

155

MEANSTREAM meanstream

meanstream

е антипод на мейнстрийм сцената, още една стъпка встрани от нея. meanstream e посветен на изкуството във всички му форми и метаморфози – изкуство, споделено като преживяване, както от утвърдени, така и от неизвестни артисти. meanstream чертае граници, само за да ги прекрачва. ние обичаме изкуството, но по един не-снобски начин.

is the antipode of the mainstream, another step out of it. meanstream is dedicated to art in all of its various forms. the promotion of all alternative art means promoting work from established and emerging artists together which is the goal of the “mean”. that’s why meanstream is pure spirit of stream idealism or just another life lesson of drawing no boundaries. we love art, in a way of non-snob.

редакция

editorial

главен редактор st. eugenius, sainteugenius@meanstream.info

editor in chief st. eugenius, sainteugenius@meanstream.info

редактор stranski, stranski@meanstream.info

editor stranski, stranski@meanstream.info

графичен дизайн st. eugenius, sainteugenius@meanstream.info

graphic design st. eugenius, sainteugenius@meanstream.info

уеб дизайн пьотр, pyotr@meanstream.info

web design pyotr, pyotr@meanstream.info

фотография fucsia werk, fucsia@meanstream.info

photography fucsia werk, fucsia@meanstream.info

www .meanstream.info .facebook.com/meanstream .twitter.com/mean_stream .issue.com/meanstream

156

www .meanstream.info .facebook.com/meanstream .twitter.com/mean_stream .issue.com/meanstream

MEANSTREAM

SUBMISSIONS предложения

submissions

meanstream ще разгледа получените предложенията – моля, обърнете внимание на спецификациите, които следват по-долу. всички предложения трябва да бъдат изпратени по e-mail на адрес: houston@ meanstream.info

meanstream will consider submissions – please ad here to the submission specifications below. all submissions should be sent via e-mail to: houston@meanstream.info

I. за да представите фотографии/творческо портфолио, моля изпратете... 1. портфолио – до 15 снимки в – jpg, 300 dpi, макс. 800 pix във височина 2. заглавие на портфолиото 3. творческо позиция в работата – описваща портфолиото в по-голяма дълбочина 4. творческа биография – кратка биография за автора и кариерата му

I. to submit a photos/art portfolio, please send: 1. portfolio – up to 15 pictures in – jpg, 300 dpi, max. 800 pix in height 2. title of portfolio 3. artist statement on the work – describing the portfolio in greater depth 4. artist bio – a short bio about yourself and your career

II. за да представите писмени работи, свързани с фотография, изкуството, музика, кино, театър, поезия, дизайн, моля изпратете... 1. писмена работа – статия, интервю, анализ, поема, история и т.н. 2. заглавие на творбата 3. творческа биография – кратка биография за автора и кариерата му

II. to submit photo, art, music, movie, theatre, poetry, design-related written work, please send: 1. written piece – the articlе, interview, story, etc. itself 2. title of piece 3. artist bio – a short bio about yourself and your career

кой може да предлага творби?

who may submit work?

всички аматьори и професионални фотографи, художници, писатели, поети, музиканти, дизайнери могат да предлагатт творби си за публикация в meanstream. правете го толкова често, колкото искате. ние търсим само оригинални произведения на изкуството.

all amateur and professional photographers, artists, writers, poets, musicians, designers are encouraged to submit their work to meanstream. you may submit as often as you like. we are looking for original photography, writings and artwork.

MEANSTREAM

157

THE LAW условия за ползване

работи, публикувани в meanstream са собственост на съответните им автори. нито една от работите не може да бъдат изтегляна, продавана, печатана, манипулирана, разпространявана или използвана под каквато и да е друга форма, без предварително писмено разрешение от притежателя на авторското право.

works published on meanstream are property of their respective artists. none of the works may be downloaded, stored, printed, manipulated, distributed, or used in any form without prior written permission from the copyright holder.

работите, публикувани в meanstream са защитени от вътрешните и международни закони за авторското право и не се считат за обществено достояние. meanstream не носи правна отговорност за работите на своите сътрудници. всички творби представени за публикация в meanstream, трябва да бъдaт единствена, оригинална собственост на сътрудника/ците.

works published on meanstream are protected under domestic and international copyright laws and are not considered to be public domain. meanstream assumes no legal liability whatsoever for the works of its contributors. all works submitted to meanstream must be the sole, original property of the contributor(s), have the appropriate model releases, and cannot interfere with any other publication or company’s publishing rights.

предлагайки работи за публикуване в meanstream, вие упълномощявате meanstream с неекзсклузивен лиценз за използване на работите в предоставения им вид, при условие че са подходящо оразмерени, за да паснат на формата на meanstream, в периода на съществуване на meanstream.

by submitting works for publication in meanstream you are granting meanstream a non-exclusive license to use the work in its submitted form, subject to re-sizing to fit the meanstream’s format, for publication on the meanstream for as long as the meanstream exists.

ако поради някаква причина искате вашите работи да бъдат премахнати от meanstream, ние ще направим всичко възможно, за да го направим. meanstream и съдържанието му са защитени в световен мащаб чрез авторското право и сродните права на интелектуалната собственост.

and also should you, for any reason, wish your artwork to be removed from meanstream, we will make every effort to do so. meanstream and the contents there are protected worldwide by copyright and related intellectual property rights.

потребителите са свободни да изтеглят, използват и разпространяват meanstream, при условие, че не променят или оспорват съдържанието или авторските му права. meanstream или съдържанието му – такова, каквото е или комбинирано по какъвто и да е друг начин – не могат да се продават с

users are free to download, use and redistribute meanstream, provided that they are not modified, and that the copyright and disclaimer notice are not modified. meanstream or its content – as such or in whatever way combined – may not be sold for profit or incorporated in commercial documents without the written permission of the

158

MEANSTREAM

THE LAW цел печалба или да се използват като част от комерсиални проекти, без писменото разрешение на техния автор.

неоторизираното използване на отделни страници, изображения или други елементи на meanstream, в други уеб сайтове, печатни продукти или електронни медии е напълно забранено.

unauthorized inclusion of single pages, graphics or other components of meanstream in other web sites, print products or electronic media is prohibited.

с използването на meanstream, вие заявявате съгласието си с онлайн политиката на meanstream. ако не сте съгласни с тази политика, моля не използвайте meanstream.

by using meanstream, you signify your acceptance of the meanstream online policy. if you do not agree to this policy, please do not use meanstream.

meanstream си запазва правото да променя или актуализира тази политика по всяко време, така че е препоръчително посетителите да преглеждат условията за промени. ако продължите да използвате meanstream след публикуването на промени в тези условия, това ще означава, че приемате тези промени.

meanstream reserves the right to modify, alter or otherwise update this policy at any time, so visitors are encouraged to review this policy from time to time. your continued use of the meanstream following the posting of changes to these terms will mean you accept those changes. аll copyright remain that of the holder, every effort was made to contact every author or artist.

ако сме използвали работата на автор/артист без неговото разрешение, съжаляваме, но ние наистина сме се опитали да се свържем с вас. в такъв случай, уведомете ни и ние ще направим всичко възможно, за да ви направим щастливи. b

if we have used your work without asking you, we are very sorry, we really did try to contact you. let us know and we’ll do our best to make you happy. b

MEANSTREAM

159

Time, Dimitri Daniloff, Sidaction - Ensemble Contre Le SIDA