Пътешествие с думи

„Пътешествие с думи“

предизвика пишещи и четящи

Как смятате – дали всеки има дарба, за която не

предполага? Може ли едно предизвикателство да извади на

бял свят литературния ви талант?

„Пътешествие с думи“ е проект на Милена Алексиева, който отправи поредното си неповторимо

предизвикателство, като събра и представи истории,

написани от малките творци на XVI ОУ „Св. св. Кирил и

Методий“. Темите бяха отворени за проза, поезия и всичко

онова, което провокира или е носител на творческия дух.

Учениците освен, че обичат да четат, обичат и да

съчиняват. Затова те пожелаха да изработят „Кутия за

приказки“, в която да се събира лично творчество.

Желанието на децата бе кутията да се напълни с

приказки, разказчета, стихотворения, есета, написани от

талантливите ученици на училището.

Така, още верни

приятели на четенето, отвориха очи, а почитателите на

добрите истории могат да бъдат напълно спокойни за

бъдещето.

И както във всяка приказка, пътят криеше изненади,

имаше много варианти, пътешествията бяха различни, а и

героите не си приличаха, но поуката бе една. Хората не

бива да се притесняват да пишат, защото така диша

духът им, а всяко вдишване е признак на живот.

Пътешествието на обикновения човек, открил в себе

си магическата сила на думите, не свършва с написването

на текста, нито с прочитането му пред публика, още по-

малко пък с издаването на книга.

То всъщност така започва…

Милена Алексиева

старши учител по Български език и литература

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Перник

„В очакване на Дядо Коледа“

Навън вали пухкав сняг, дечица

тичат в пъргав бяг.

А чак далеч отвъд планината, дядо Коледа идва с шейната.

Коледните украси навсякъде блестят, кичести елхи къщите красят. Навън вали пухкав сняг, дечица чакат еленския впряг.

И ето шейната пристигна вече, а младо и старо към нея се втече. Подаръци раздаде старецът белобрад

на всеки срещнат – беден и богат.

Но време е да го изпратят вече там горе в планината – надалече.

- Да дойдеш, дядо, догодина! – каза му дете едно, а той отвърна мило:

-Ще дойда, вие само правете добро!

Нощта дойде, денят замина ще се готвят хората за новата година.

Навън вали пухкав сняг, по покривите се чува еленски бяг.

Дядо Коледа ще дойде и при вас знам, защото вече беше и у нас.

I място

Тонита Георгиева, III „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„Моят коледен подарък“

Славно нещо са коледните подаръци! Подаръкът за рождения ден

също не е за пренебрегване, но коледният е свързан със сладките

спомени от детството, в него има някакво вълшебство. Тогава, в

притихналата и тържествената свята нощ, чаках да звъннат

звънчетата, да се появи Дядо Коледа, да отвори чувала и пред

щастливите лица на родителите около трапезата, да ми подаде

подаръка – дълги нощи мечтан и сънуван, в писмо до добрия старец

поръчан.

Когато бях мъничък и започнех да капризнича, да не слушам, дядо ме хващаше за ръката, завеждаше ме пред мазето „на съвещание“. Сядаше на стол, слагаше ме на лявото си коляно и

съчувствено ме предупреждаваше, че сега сигурно ще ме заболи, но

трябва да изгоним дяволчето Непослушко. То се настанявало в

дупето ми, бодяло ме с рогцата по него и казвало: „Бъди лош, не

слушай, тревожи баба си, ядосвай майка си и баща си!“ Дяволчето

щяло да го боли много повече! След това почваше да ме тупа с

коравата си ръка и след няколко удара, вече крещях, че то си е

отишло. Дядо се подсмихваше доволно и сочеше отсрещния баир, където се вдигаше облаче прах и се мяркаха копитца – дали бяха на

Непослушко или на някое друго яре от пасящото там стадо, не се виждаше ясно. След „съвещанието“, поне за няколко седмици нямах проблеми с рогаткото. По-късно, само при споменаването на думата „съвещание“ изчезваше в паника по баира! Няколко дни преди започване на първата ми учебна година, седяхме на люлката и дядо започна: „Мое внуче, вече отрасна и до тук бяхме с палавника Непослушко. Трябва да споделя нещо с теб,

което ще ти послужи през годините! От стари времена се знае, че

човек се ражда с ангелска душа. С кръщението, дядо Боже му дава

ангел-хранител, който да се грижи за него и да го кара да обича, да

бъде добър, да бъде старателен, работлив, ученолюбив и да върши

добри дела. Заедно с това, при него се присламчва и едно дяволче,

което го съблазнява, кара го да мързелува, да не учи, да не слуша, да

прави бели, да нарушава законите, да бъде егоист и себелюбив.

Ангелчето и дяволчето живеят в сърцето му, растат заедно с него

и го съпътстват до смъртта му. Човек става толкова добър или

лош, колкото място отделя в сърцето си на единия или на другия. Примерите са около теб! Крадците, наркоманите, убийците са

отделили много място в сърцето си на злото. Любимите ни артисти, учени, учители, спортисти са предпочели доброто.

Едните вземат, убиват и грабят, вторите раздават полза, радост, разтуха и любов на хората! Оттук нататък, всеки ден ти ще избираш на кого искаш да дадеш място в сърцето си. Запомни, че

най-тежката битка през живота човек води със себе си, разкъсан

между доброто и злото!“

През годините, по разни поводи, се връщахме към тази тема.

През последните седмици, с наближаване на коледните празници, започнах често да се заглеждам в рекламите. Един нов и по-мощен телефон щеше да ми дойде много добре. Все още са доста скъпички –около 1000 лв. и затова отрано започнах да сондирам мнение от родители, баби и дядовци.

Слизайки по работа в Перник тези дни при първия сняг, дядо ме взе от училище със себе си. Странно, но преди центъра зави вдясно и почна да шари из циганските блокове в кв. „Хумни дол“. Каза, че търсел някакъв негов бивш работник. Тук гледката е ужасна –

боклук, мърсотия, мизерия. Полуголи циганчета газят боси по калния

сняг, ръфат по някоя кора от хляб, други – ровят в контейнерите

за боклук, по-големите – с лостове и тежки чукове разбиват

руините на старата електроцентрала и вадят метални остатъци.

Блоковете – с излющена мазилка, с изтръгнати врати и прозорци, запълнени със стари дюшеци и мръсни найлони. Обстановката

поразително напомняше „Братчетата на Гаврош“, че и по-зле. Дядо

мимоходом отбеляза, че семействата са на социални помощи, по

стотина и малко отгоре лева на семейство. Дали с тези пари щяха

да имат какво да сложат на масата в Коледната нощ? Или да им

подарят по някой смартфон последен модел?

Настроението ми падна съвсем. Сърцето ми натежа и почна

да бие учестено – дали дяволчето и ангелчето се бореха за място в

него?

Идеята за телефон буквално ми опротивя. А какво ли, ако с

определените за него пари купим подаръци за дечицата от „Хумни

дол“, а с дядо им ги закараме и раздадем в навечерието на Коледа?

Голяма радост ще падне сред малчуганите!

Някой казваше, че за достойния човек удоволствието и

радостта да даряваш е винаги по-голяма от радостта да получаваш. Дали е така? Но пък и новият телефон, който ми се

усмихва от рекламата?!…

Брей, че проблем с тазгодишния ми коледен подарък!

II място

Делян Орешков, VII „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„Моята Коледа“

За мен това е времето, от което имам най-силни спомени, а това може да се обясни с факта, че за мен Коледа е най-светлият

празник. Това са най-хубавите дни от цялата година, по време на

които цялото семейство се събира заедно, за да прекара щастливо

Рождество Христово. Ние, децата, сме тези, които изживяват най-

емоционално празника, защото сме в центъра на вниманието близо

до цялото семейство, което се е постарало както всяка година с

нещо мъничко, но от сърце.

Рождество Христово е един от най-големите християнски

празници. На него християните честват раждането на Сина Божий

Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това е станало в град Витлеем, провинция Юдея. Рождество Христово е един от двайсетте

църковни празници в България. Отбелязва се на двадесет и пети декември. Коледа е и традиция, в която трябва да украсим

празничната елха, под която Дядо Коледа да сложи подаръците.

В навечерието на празника (Бъдни вечер) се очаква да

подготвим определен вид и брой ястия. У нас по обичай се канят и

коледари, които да пеят и сурвакат за здраве и успех. Коледа –

тази дълголетна традиция произлиза от древността, в която са

празнували с пищни карнавали раждането на бога на Слънцето.

Коледа празнувам винаги заедно с моето семейство вкъщи.

На Коледа е и моят имен ден, защото се казвам Християн.

Идват ни гости, мама подготвя трапезата, винаги има торта, моето любимо нещо и много плодове и подаръци.

III място Християн Райнов, V „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

III „a“ клас

Виктория Бранимирова – V „a“ клас и Милена Алексиева – старши учител

Радослав Емилов – III „а“ клас

„На моята учителка“

Учителко моя любима, все с усмивка и неуморима, научи ме да пиша, да чета, да бъда умна и добра.

Чувстваш ме като своя дъщеря, за което от сърце благодаря.

Любовта си цяла даваш

и безкрайната ми обич

I място - поезия Анжела Славчева, II „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Памела Огнянова – V „б“ клас

„Детенце хубаво, Отивам, бабичко, пиленце любаво, „УЧИЛИЩЕ“ макар и слабичко,

накъде подмишница ИВАН ВАЗОВ

в школо да се учас тая малка книжчица? добро да сполуча!“

Винаги си спомням тези стихчета, когато се връщам към онзи

ден, в който прекрачих за пръв път прага на училището си в София.

Спомням си и щастливите сълзи в очите на мама – тя вече беше

отгледала син – първокласник.

Първите четири класа в престижното СОУ се изнизаха някак

неусетно. Беше ни интересно, весело и забавно с нашата учителка

госпожа Панева. Тя беше много добричка, спокойна, винаги приветлива

и усмихната. Никога не повишаваше тон, гласът ѝ бе топъл и

ласкав. Всички я обичахме, чувствахме се уютно, бяхме много

послушни и часовете с нея бяха истинска прелест.

Но в пети клас!!!... Особено първите дни беше някакъв ужас!

Качиха ни един етаж нагоре и тук бяхме петите, шестите и

седмите класове. Над нас – гимназисти, а над тях – „…само Господ!“

както се хвалеха те. Оттук – насетне за всичко бяхме виновни само

ние. Освен това – нови учители и кабинети, нови предмети, нова

класна ръководителка, която смениха три пъти до края на

годината… Всички от отличния ни бивш четвърти клас гледахме

уплашено, не вдявахме, а успехът ни главоломно падаше. Записахме

се за допълнителни уроци, но от това ефектът не беше голям.

Минаха месец–два постепенно почнахме да свикваме с новата

ситуация и да се поокопитваме, но през повечето време се усещахме

като корабокрушенци – изхвърлени от стихията, шашнати и не на

„Моето училище“

място. Дядо ми пък се хвана за това „корабокрушенци“ и дръпна

горе-долу следното слово: „Първо – без паника! Второ – търпение!

Трето – спомни си какво направил Робинзон, в пристъп на отчаяние, на самотния остров по средата на океана: той взел хартия, мастило и перо, като описал в два раздела „Зло“ и „Добро“ това, което му се е случило. Така той трезво оценил ситуацията и

преодолял отчаянието, възвърнал си желанието за борба. Грабвай, драги, лист, молив, помисли и пиши честно: кое е „злото“

„доброто“ на острова, наречен „Пети клас“, в мътния океан на

родното образование? И по-добре, вземи още един-двама от класа, зер, повече умни глави – повече празни бутилки зад борда…“

Речено – сторено! Следващата събота вкъщи пристигнаха

Борето и Марти, заредихме се с Кока-Кола, сладкиши и плодове, пуснахме си за загрявка диск анимация за Робинзон и след час-два

усилено сумтене, спорове, писане и брисане, се получи ето-що:

ЗЛО:

 Учебната програма е смазваща! Времето не ни стига за нищо. Трудно се препрягаме.

 Директорката ни е станала зла, крещи, кара се и наказва много строго, често без причина. Все нашия етаж сме виновни и все ние правим уборки. Малчовците щади, а от големите се бои и все ние опираме пешкира.

 Някои от учебниците са написани така, че горките ни роднини, които се притичат на помощ, се хващат за главите, чудат се и се маят, търсят речници, справочници и указания… А са все висшисти?!

 Имаме доволно лошо госпожи! Първия вид са злобарките – винаги в лошо настроение, влизат побеснели, скандали, 2-3 бързи двойки,

удовлетворение, успокояване. Другите са мнителните – такава

като те нарочи, ако искаш пей уроците като славей или ги гукай като гугутка, на глава се побивай – нищо не помага. Тя те е

определила за 3, 4 или 5 и нататък – бетон! Третите са

мрънкачките – влиза оплаква се от всичко и от всички, мърмори

нещо под носа си или каканиже, но никой нищо не схваща от

преподаването. Пълна скука и апатия! Такива даже и домашно не искат. Следващият вид са ужасните – те фиксират с

хипнотизиращ поглед прегрешилия, приковават нещастника на

дъската с два-три нокаутиращи въпроса и в 99 % от случаите

го пращат смазан и разбит на чина с тлъста двойка в бележника.

Има и подвидове, смесени видове, а и с преливащи се характеристики – според лунните фази.

 Двойките и тройките – тогава те е яд на себе си. Срам в училище, позор и скандал вкъщи.

 Наказанията – чистиш тоалетни, стаи, дворове, кошчета за боклук под присмеха на мало и голямо, след което вкъщи следват реципрочни продължения.

ДОБРО:

 Но училището ни е приветливо, прясно ремонтирано и топло.

 Имаме си и любими преподаватели, при които ученето е удоволствие. Запомняме новите уроци още в клас. Строги са, но ние пък ги обичаме, защото са справедливи.

 Имаме късмет и с учителите ни по разпускащите предмети, защото тогава наистина се забавляваме, пренастройваме се на спортна или културна вълна и си почиваме умствено.

 Тук са нашите съученици и приятели, в междучасията ехти весел смях и игри. С повечето от тях ще дружим и в годините занапред.

 Водят ни на екскурзии, макар и рядко.

 Имаме си училищна лавка и стол, добре работещи.

 Имаме си и ваканции – Ура! Не напразно, дори само заради тях

Пипилота Викторина Трасперанта искаше да стане ученичка!

 Повечето от нас си имат по един, а други и по няколко

петканчовци и петканки, във вид на баби и дядовци, които, макар

и не така мургави като робинзоновия Петкан, вършат работа и

помагат в бита, труда и ученето.

Дядо погледна написаното и рече: „Положението ви

робинзоновци, май не е толкоз отчайващо. Я си стягайте гащите и

се хващайте да учите сериозно, да не сваля колана и тогава бързо ще

ви се приучи. Защото само оттук до края на гимназията ви очакват

самотни острови от №6 до №12, на които ще сте по цяла учебна

година, в университетите още 5-6, а едва след това започва

истинското ви училище, чието име е „Живот“. Ученето е самотно

занимание, защото няма технология, при която някой с фуния да ви

налее в кратунките учебния материал. Всеки е длъжен да направи

собствените си усилия и да върви по собствения си път на

знанието!“

Послушахме го.

Все пак, две трети от паралелката ни за шести клас се пръсна по други училища, защото нашето беше атакувано от наркопласьори, които зарибяваха мало и голямо.

I място - проза

Делян Орешков, VII „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Знаете ли вий, деца

кой пред вас стои сега?

Най-добрата госпожа!

Чуете ли вий звънче –

туй е нейното гласче

А очичките засмени, наблюдават ви на смени

и усмивката сърцата –

ти изпълва в миг душата.

Кой стои пред вас сега?

Най-добрата госпожа –

Бисерка Живкова е тя!

II място - поезия

Виктория Росенова, II „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Госпожата ни добра и мила, винаги ни дава сила.

Малките деца игриви

са ú най-любими.

От нея по-грижовна няма

и това не е измама.

Ние понякога я ядосваме, но дори и тогава ни обича.

Шумим ú на главата,

но се държи все още на краката.

Обичаме я много и тя го знае, подготвя ни за изпитите трудни

и ставаме по-остроумни.

Радваме се на такава госпожа –

най-добрата на света.

Щастливи сме ние, че ни приема като свои деца и за нас тя е сбъдната мечта.

II място - поезия

Теодора Христова, IV „б“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Ивайло Цветков – IV „б“ клас

„Моята учителка“

„Моята госпожа“

За теб училище любимо,

аз пиша този стих. За моите учители добри

и приятелите от пети „а“ клас. С усмивка всяка сутрин рано, прекрачвам

училищния праг.

И весело звъни звънчето

и ме кани да влизам в час.

А в час е толкова забавно

редуваме задачи и игри. Старая ли се, винаги е лесно

и ученето ми спори.

III място - поезия

Християн

Райнов,

V „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„За теб училище любимо“

„Родина“

Поседни пътнико, ей тука, до мене, под сенките на тази вековна гора,

на земята пропита с кръвта на дедите ми

и заслушай се в шума на листата – хиляди сърца.

Виж небето, погледни, тук е най-синьо, виж звездите, тук са най-близо.

Ей там на север е Добруджа с плодородни нивя

и гордия Дунав – той минава през мойта страна.

А изгрева приятелю, как само огрява морето,

как го гали като струна на китара, чак подскача, пее ти сърцето...

Ах, и онзи аромат на рози, дето идва от долината.

А Пирина, О, Боже, Пирина е като тиара

ще ти разкаже истории и легенди

за девойки, сърцати юнаци и смели войводи.

Аз затова идвам, мен тук, това ме води.

Защото тук усещам, тук съм жив, тук виждам, тук бие по-силно моето сърце.

Защото тук съм израснал, тук съм от дете!

Виж колко е, една шепа земя, но моята шепа, моята земя, моята татковина, моята Родина!

I място (I-IV клас)

Даная Красимирова, II „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„България“

Един народ обичам, една страна ценя, България се тя нарича и най-хубава за мен е тя.

Прекланям аз глава пред Ботев, Левски –

от тях научих се да имам воля и да вярвам, че сърцето ми ще бъде „лъвско“

щом помни своите герои.

И двама братя помня – Кирил и Методий, Решили да съставят код, Аз-бука го нарекли...

така научих се и аз, да пиша думата Народ.

С букет цветя в ръцете, прекланям се пред българския род

и спомена ще пазя в сърцето, защото съм потомък на велик народ!

I място (I-IV клас)

Ивайло Цветков, IV „б“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„България“

Родена съм в малка страна.

България се казва тя.

В сърцето ми място заема, с ароматни розови долини, с високите снежни планини, с обширни и плодородни равнини.

Колко ни е красиво и синьо небето!

Колко ни е слънчево морето!

Богатство, мир и красота

има в тази малка, чудна страна.

II място (I-IV клас)

Йоана Идакиева, III „б“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

С дървета, храсти и треви а Стара планина наполовина

са пълни нашите гори.

Потоци ромолят игриви,

подскачат зайчета плашливи.

разделя нашата Родина.

По ливади, сочни и зелени,

пасат стадата големи.

Родопа, Рила, Пирин С кавали свирят овчарчета

достигат небесата сини, и пеят малки канарчета.

III място (I-IV клас)

Ирина Георгиева, III „б“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„България“

„Моята родина“

България. Чуя ли тази дума, сърцето ми грее, душата ми пее.

Видя ли нейде, по незнайни друми, очите ми грейват, опиянени от

силна радост. България. Моята родина. Моят земен рай. Най–

ценната и най–милата, също както мама. Красотата на

обширните и поля, приветливото пролетно слънце, аромата на

дъхави цветя – те са в сърцето ми и ще останат там, дори и

корени да пусна по далечни земи.

България. Земя велика със славно минало, земя със силен дух и

воля за борба. Земя, отгледала безброй юнаци и велики творци, дали живота и младостта си за да запазят нашата България, все така прекрасна, свободна и независима, за да можем ние – идните поколения да растем в мир и благоденствие.

Отида ли в Копривщица, Карлово, Калофер. Чуя ли за Дякона, за Вазов, за Ботев, душата ми се изпълва с гордост, която е трудно

човек да опише с думи. Техните дела, великите им стъпки, тях ще следвам и аз. Ще се боря, ще се уча, ще дерзая. Все нагоре и нагоре, ще стана човек, ще стана достоен, ще стана гражданин на моята родина. Ще бъда като тях. Със силно сърце и широко протегнати ръце към хората, към доброто, към честността.

Където и да идем по света, никъде не бихме могли да дъхнем

свежестта от розовата долина. Не бихме могли да опитаме от вкуса на българското мляко, не бихме могли да усетим свободата,

носеща се в душите ни и спокойствието идващо от всяко малко кътче.

За това нека я ценим, нека се гордеем, нека бъдем задружни и

добри и да съумеем да я съхраним все така прекрасна и необятна и

„България“

България, любима моя, ти даваш обич, радост, топлина.

България, така прекрасна, окрилен правиш ме сега.

Ти пълниш моя ден с надежда, сърцето радостно трепти

и твойта красота в мен се вглежда, изпълва моите мечти.

Аз винаги ще бъда твое чедо, ще стъпвам в твоите недра, глава прекланям и не мога без твойта чудна красота.

България, ти вечно ще си моя, земя, полета, планини, при теб аз винаги се връщам, душата моя ти плени.

II място (V-VII клас)

Христо Бикарски, V „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Християн Райнов – V „а“ клас

Имам богатство с името „Родина“

Какво е родината за мен ли? Тя е повече от богатство. В

самото име на любимата ни страна, се крие велика история, звучен

език, красива природа и дълго запазена култура. Обичта към

страната ни трябва да е вечна. Трябва да знаем, че нашата родина е

райско кътче.

Много хора не оценяват България и великолепията й.

Богатство за мен е това, че съм родена тук. Защото съм пораснала

сред чудната ú природа. Учила съм свещения български език и се

гордея с това. Много от обитаващите тази земя хора не оценяват

ценностите й, някои дори не ги забелязват. Но България винаги е

била и ще продължава да бъде единствена за моето сърце. Човек,

където и да отиде, винаги му липсва това красиво място, наречено

„родина”. И няма по-хубаво чувство от това да знаеш, че пак си се

върнал в скъпата родна земя. Колкото по-далеч от очите, толкова

по-близо до душата. Липсата и се забелязва лесно. Това е България.

Чудно място с много прелести, единствено по рода си.

III място (V-VII клас)

Симона Попова, VII „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Памела Огнянова – V „б“ клас

„Родино“

Как мога да не обичам земята, на която съм се родил, където

като птица за първи път разтворих очи.

Как мога да не помня ливадите, от които цветя берях, играех

си в моята родина, от малък я опознах.

Как мога да забравя, когато пролет тук избистри, планината

синя, когато стария капчук запее с глас на окарина.

Родино моя, земя моя, как мога да те забравя и винаги ще те

пазя в моето сърце.

III място (V-VII клас)

Мартин Велизаров, V „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Джулия Валериева – III „а“ клас

„Приятелство“

Сега ще ви разкажа история една,

за двама човека срещнали се веднъж

и оттогава те неразделни били

от сутрин, та чак до зори.

Вървял си единият с купища багаж

толкова голям, че не виждал разбития паваж.

Взел, че се спънал и напред полетял

и върху другия човек изведнъж връхлетял.

Паднали и двамата на разбития паваж

и върху тях се разпилял големият багаж.

Домати, брашно, сос и пюре

Оцапали се двамата много добре.

Първият бързо своята помощ предложил, но установил, че на другия кракът е строшен.

Изправил се и на рамото си, ръката му положил

и закуцукали, оставяйки багажа опостушен.

И така много месеци се изредили, станали неразделни приятели, двамата.

Във верността си един към друг се убедили

и след време забравили за драмата.

Един на друг помагали си в моменти трудни, приключения, радости и неволи заедно делили. Преживели караници, понякога дори абсурдни, но докрай те винаги заедно били.

И

оттук можем една поука да вземем, че приятелите никога не се забравят

и ако по една пътека с тях поемем

в живота ни диря те ще оставят

I място (I-IV клас) Тонита Георгиева, III „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Радослав Емилов – III „а“ клас

„Тъжното цвете“

Едно цвете беше тъжно, много тъжно. Толкова болка се бе

събрала в него, че то не искаше да отвори нежните си листенца и да

разцъфне. Как ли не му се моли денят, който искаше да се порадва

на красотата му. Как ли не му се моли нощта, която искаше да се

усети аромата му. Нито слънцето, нито звездите, нито капките

роса, които се събуждаха на стъбълцето му, успяха да го склонят.

Цветето беше толкова нещастно, сигурно заради червея, който се бе

загнездил в корените му и говореше зли думи.

Една сутрин отнякъде долетя пчела. Тя забеляза цветето и

забръмча около него. Не си мислете, че е празно нейното бръмчене.

Не! Тя говореше благи думи на цветето. Разказваше му за утрото и

деня, за безброй далечни места, пълни с красота, говореше му за

чудните усмивки на дъгата, за любовната песен на щурците.

Да, прости неща говореше пчелата, и познати. Говореше

безброй добри и благи думи, за красиви и нежни неща. И когато каза колко много капчиците роса обичат цветята, цветето най-после се усмихна. Разтвори чашчицата си и запя. Тогава вятърът дойде и

започна лекичко да танцува с него. Слънцето го погали. Облаците дотичаха да се насладят на красивото цвете и дъждът го окъпа.

Изведнъж червеят, който беше в корените и измъчваше

цветето с лошите си думи, усети чуден аромат и изпълзя да види

какво става на белия свят. Цветето беше свободно и ароматът му

заля света. И в душите на всички разцъфна радостта, а пчелата

напълни кошницата си с мед и отлетя...

II място (I-IV клас)

Ивана Иванова, II „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„Приказка за доброто“

Имало едно време едно момиче на име Доброта. То помагало на

всички хора – млади и стари. Обичало света, в който живеело –

царството на Добротата. Детето било кръстено на земята, в

която живеело.

Веднъж младата девойка се разхождала из гората. Чул се вик:

- Помоооощ! Помоооощ! Измъкнете ме оттук.

Дотичало момичето до мястото, откъдето идвал гласът, и

видяло една пропаст. В нея било паднало малко сърненце. Девойката

се ужасила – нямала нито въже, нито стълба и седнала да мисли как

да го спаси. Мислила, мислила, а сърненцето било толкова уплашено,

че

трябвало

да се направи нещо незабавно. Сетила се, че майка ú дала

един медальон вълшебен, който да ú помага в трудни моменти.

Сложила го и веднага й хрумнало идея. На поляната около нея имало много цветя и от тях изплела дълъг венец. Когато излязло, сърничката благодарила и казала:

- Благодаря ти, мило момиче. Ти спаси живота ми и аз ще ти се отблагодаря.

Животинката споделила с царя какво е сторило непознатото

момиче. Той станал и казал:

- Мило дете, ще те възнаградя с вечна младост, ще те отрупам с богатство.

- Царю, аз не искам злато, искам просто всички да вярват в

мен.

Царят се усмихнал и решил, че това бедно селско момиче е

най-подходящата съпруга за неговия син – Щастие. Вдигнали голяма сватба. Така Доброта и Щастие заживяли щастливо. Решили да не

останат в царството, а да обикалят по света. Сега никой не знае

къде се намират, никой не знае къде и кога ще ги срещне. Може да се

появят в най-неочаквания момент и при вас – точно когато имате

нужда от тях И не забравяйте, че те вървят ръка за ръка –

Доброта и Щастие.

III място (I-IV клас)

Теодора Христова, IV „б“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

„Доброто“

Имаш ли ти вяра в добрината

и виждаш ли я в хората, кажи?

Крепи ли те надеждата, че утре ще я усетиш, може би.

Дали умеем да сме хора или загубихме човечността.

В забързания град, но без умора, ти дай от твойта доброта.

Търси я и не се отказвай, във всеки има я, ти знай.

Но трябва и да даваш, не да взимаш, за да си щастлив накрай.

Не чакай и не искай, подай ръка и помогни

и знай, че в утрешния ден, добрината ще се отплати.

I място (V-VII клас)

Христо Бикарски, V „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Симона Николова – VII „а“ клас

„Мечта“

Когато някога съм тъй добър, когато ми се случва да не спя, аз искам без умора да даря на тебе много радост, без тъга.

И без умора и без свянтогава ти ела в съня ми, за да дарим всеобща доброта на хората от цялата Земя.

На всички нас сега са нужни: Любов… и мир, и светлина, че те единствени ни дават живот със радост… и тъга.

Тогава ний ще търсим добротата, във всяко стръкче, с всеки поглед наш. Когато бедни и богати- всички живеем в мир на нашата Земя!

II място (V-VII клас) Мартин Бранков, V „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Алекс Емилов – VII „а“ клас

Мит ли е добрият човек? За да отговорим на този въпрос, логично трябва да си изясним: кого бихме нарекли „добър” и кого„лош”?

Ако в дома ви се появи крадец и иска да ви ограби, той е лош.

Полицаят, който ви се притече на помощ и предотврати грабежа, безспорно е добър. Но, ако се поставим на мястото на децата на

крадеца, които гладни очакват да им донесе нещо за ядене, кой от

двамата е добрият и кой – лошият? Видимо, нещата се оценяват според гледната точка.

В тази връзка е и любопитната история със Сократ:

„Лежал си мъдрецът в сянката на бъчвата и изведнъж край него пробягал човек. Секунди по-късно се втурнал втори, видимо

преследващ първия. Спрял се за миг задъхан и попитал Сократ:

- Тук не притича ли един убиец?

- Но какво е убиец?

- Такъв, който убива друг човек!

- Палач?

- Не, такъв, който убива друг човек без присъда.

- Воин?

- Не, такъв, който убива друг човек в собствения му дом.

- А, ясно, това е доктор. Не! Не е притичвал.”

Използвайки сарказма, философът е искал да онагледи

субективността на преценката, в зависимост от гледната точка, към едно и също действие – отнемане на човешки живот.

достъпен и разбираем начин, се е погрижило да имаме строги

критерий за това. Така до евреите и християните са достигнали

Божиите заповеди, които за тях са 10, за мохамеданите те са 12, за древните египтяни са били 52. Независимо от броя, смисълът им

е един и същ. Да припомним: „... 5. Почитай баща си и майка си, за

да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята!; 6. Не убивай!; 7.

Не прелюбодействай!; 8. Не кради!; 9. Не лъжесвидетелствай против

ближния си!; 10. Не пожелавай дома на ближния си; нито нивата му;

нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито

никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти!” А по-

нататък в тълкуванията: „Не прави никому това, което не искаш

да ти направят на теб!” и „Обичай ближния си, като самия себе си!”

В душата на всеки човек е заложена добротата, която е искра

Божия. Хората от векове са се прекланяли пред носителите на тази

най-висша добродетел. Така те увековечили жертвата на титана

Прометей, който откраднал от боговете огъня и го дарил на

хората, на Данко, който изтръгнал сърцето си и с него осветил

пътя на племето си, на светците-лечители… Символ на доброта в

по-ново време бе и е Майка Тереза, която до последния си дъх помагаше на болните и бедстващите. Ами как другояче, освен като свръхдоброта, да оценим направеното от 100-годишния дядо Стефан, който живее в мизерна стаичка с едно легло и етажерка, но

дари всичките си спестявания на Храма! Или това, което прави

толкова години за бедните и сираците Отец Иван от Нови

механизаторите и електротехниците, които седмици наред се

бориха със снежната стихия, за да имаме електричество, вода и

чисти пътища. Това са и момчетата, които загинаха, спасявайки

детски животи, единият в Англия, а другият - на нашето море…

Това е и моята приятелка доктор Ани, която в частния си кабинет

лекува безплатно бабите и дядовците от селата, а на сополивите

циганета оправя нослетата, чисти ушлетата, па накрая им купува

банички, кифли и боза…

„Обичай ближния си като самия себе си!” – това е ключът към

доброто, а ще го познаем чрез нашите дела и делата на хората

около нас.

III място (V-VII клас)

Делян Орешков, VII „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Емилиана Венциславова – III „а“ клас

„Моята мечта“

Каква ми е мечтата? - питат всички.

Обичам да рисувам с боички.

Художник, може би, ще стана, когато порасна аз голяма.

Обичам с ножица да режа

парцалчета, конци и прежда.

- Дизайнер – мама казва – ставай, пари ще взимаш, но внимавай!

Искам режисьор да стана, да снимам филми и реклама.

Май, че няма да е лесно, но на мен ми е известно.

Да стана искам майстор-шеф велик, ще сътворявам ястия за миг.

Супа, леща, торта „Тути-фрути“ ще правя само за минути.

Учителко любима, мечтая още аз, когато порасна да стана като Вас!

Ще уча децата на А и Б, знам ще ме боли главата, щом се прибера.

Всеки ден мечтая за много аз неща

има още много време, дотогава ще реша. Вечер все си лягам с усмивка на уста, И продължавам да мечтая, докато заспя!

I място

Тонита Георгиева, III „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Симона Благоева – III „а“ клас

„Мечтите“

Мечтите дават ми надежда, във тях съм толкова голям

и няма пречки и стъпала и няма даже срам.

Аз влизам в моя свят мечта

и мисля си, че е реалност

и чакат ме добри дела и пътешествия и радост.

И следвам моите мечти

и иска ми се да не бягат, затварям даже и очи

и те със мен си лягат.

Мечтите дават сили и карат ме пак да се боря, мечтите дават вяра дано да ги догоня.

I място Христо Бикарски, V „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Мартин Мартинов – V „а“ клас

„Корабът на мечтите“

И аз дете съм, като всички децасъбудих се сутринта

и се качих на кораба „Мечта“

на пътешествие по света

Днес ще мина през морета и реки, ще видя много чужди страни..

С деца там ще се запозная

и с тях безгрижно ще играя.

Ще им разкажа за нашата мила Родина

и за моята учителка любима.

Ще пеем песни, ще играем и хорá

ще бъдем най-щастливи на света.

Това е моята мечта

да са щастливи всичките деца, да живеят в мир и доброта

на тази прекрасна земя.

II място

Виктория Росенова, II „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Симона Николова и Ива Църнева - VII „а“ клас

Намерих си кораб на мечтите,

беше спрял на самотен остров.

Чакал ме е там през дните, готов за следващата мечта.

Страхувам се да не е сън.

Не искам да отворя очи, ако е магия, да не изчезне.

Не нося друго

Аз съм истински щастлива.

Какво е мечтата, нещо, което искаш да се сбъдне.

И някога ще го осъществиш.

II място Памела Огнянова, V „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

със себе си, освен моята мечта красива.

„Мечтите“

“Всички наши мечти могат да се сбъднат –

ако имаме куража да ги преследваме.”

Уолтър Елайъс Дисни

Дали наистина това е така? Дали ако всеки тръгне да

преследва мечтите си, ще ги осъществи? Може и да е прав, може

всички наши мечти да се сбъднат, ако ги преследваме, но дали всички

ще проявят куража да тръгнат след тях? Ами когато успеем, това

вече няма да е мечта, а реалност. Тогава ще имаме нови мечти, след

които да тръгнем. Така винаги ще продължаваме да мечтаем, защото мечтаейки живеем.

„Мечтател е онзи, който открива пътя си в лунната

светлина и вижда утрото преди останалата част от света.“,

според Оскар Уайлд. Според мен мечтател е онзи, който знае какво

иска, търси го дори да не съществува и винаги мечтае, винаги се

надява и винаги гледа напред.

Не можеш да се научиш да мечтаеш. Не можеш да научиш друг

да мечтае. Не можеш да накараш някой да мечтае или да те накарат да мечтаеш, защото мечтите са нещо, което всеки може

да направи сам, само трябва да задействаш въображението си и да

решиш какво искаш Когато вече имаш мечта, трябва да я пазиш,

защото може да я изгубиш опитвайки се да я направиш реалност

Всеки човек трябва да мечтае, защото мечтите дават смисъл

на живота, дават ни цел и разнообразие. Те ни отличават един от

друг и ни сплотяват. Дават ни отдих от забързаното ежедневие и

стремеж към нещо повече.

„Мечтите са като звездите... може никога да не ги

достигнете, но ако ги следвате, те ще ви отведат до вашата

съдба“, казват хората, защото преследвайки мечтите си човек

никога няма да сбърка и ако не успее да ги реализира, ще открие

нещо по-добро. Ще открие пътя в живота си.

Мечтите са важна част от нас и без тях всичко би било

еднакво.

III място

Даяна Антонова, VII „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Йоана Кирилова – IV „а“ клас

„Корабът на мечтите пътува“

Да мечтаеш днес, значи да живееш пълноценно - с вяра ще успееш.

Да преследваш целите докрай, да израстваш, да достигнеш върхове.

Този вечен твой копнеж те кара да чувстваш, да живееш, да мечтаеш.

Няма рамки пред мечтите ни, те са без граници... без край. Блянове или реалноствинаги изпълват дните ни.

Мечтай, когато рамките са отеснели! Мечтай, когато си изгубен и в съня си!

Защото всичко вече е възможно, когато ти мечтаеш със своето сърце.

Мечтата е безбрежен океан, през който кораб с лекота пътува.

И можеш върхове да изкачиш, окрилен от своите мечти...

А за какво мечтая аз сега ?

III място

Мартин Бранков, V „а“ клас

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

Драги ми Смехурко, Бяхме на риба с баба Дудулина. Риба наловихме, но голям смях

падна.

Моята баба се казва Магдалена. На младини била е към

четиридесет и пет килограма и дядо ми я носил на „чуш“ (на конче)

върху раменете си от IX-то училище до квартал „Хумни дол“ в

Перник на връщане от разходка. Минали години, тя понапълняла и

станала пухкавичка и засмяна. Готви страшно вкусни манджи –

пръстите да си оближеш. Поради това, че се позакръглила, дядо

започнал да и казва „Дунди“, „Дуди“, а аз и казвам „баба Дудулина“.

Баба Дудулина, освен, че и до днес се разстройва и реве за злощастните си клиенти (тя е адвокат), страстно обича цветята

– има цял двор китки и над 200 саксии и кашпи. Тя е и страстна риболовка.

Последният ден на ваканцията, решихме да отидем с нея и с

дядо на риба. Обикновено ходим на „Струма“ в близост до село

Бобошево – на приблизително 60 километра от тук. Баба Дудилина

ден по-рано приготвя разни вкусотии, припка по няколко пъти до

магазина за рибарски такъми, стръв и подхранка и пише бележки, за

да не пропусне нещо. Иначе засмяната и весела бабичка се превръща в

строг „бригадир на риболовна бригада“ – мърмори непрестанно, бърза и се тюхка, а ние с дядо гледаме познатото шоу и се

подсмихваме отстрани.

В този ден станахме рано. Времето беше чудесно, небето

често и всеки момент Слънчо щеше да се покаже и да ни се усмихне.

Ние с дядо още вечерта натоварихме на джипа рибарските такъми, чадърите, сгъваемите масички и столове.

„С баба Дуди на риба“

Баба Дудулина от мерак не беше спала и от това беше

станала с „дупето нагоре“, както казва дядо. Ритна котката, на

кучето се скара, саксия събори, разпиля боклука и сума други подобни

подвизи за половин час стори. Най-накрая зареди хладилната чанта, качихме и нея и към реката потеглихме. Ние с дядо припявахме

„дръж се, рибо, ние идваме“, а Дудуликлето мърмореше:

- Хъм, идете вие, идете, ама като стигнем ще разберем какво

сте забравили – я въдици, я захранки…

Стигнахме реката, мястото избрахме, птиченцата пеят, Слънчицето грее…

С дядо започнахме трескаво да сглобяваме въдиците, а баба

Дуди приготвяше захранката – накиснат хляб и разни „благини“, купени от рибарския магазин.

Както повелява традицията, връчихме ú първите две въдици.

Започна да ги зарежда…

Изведнъж – вик, баба Дуди почна да крещи, скубе си косите, по

земя се тръшка…

- Бабо Дуди, що е? плахо аз попитах.

- Червеите пусти в нашия хладилник, май са останали!

- Пробвай с гола кука! – дядо се подсмихна.

- Оле, Боже мили, риболова днешен тука провалихме! Иде ми в

реката бързо да се хвърля – с камък бял на шия, ще се самоубия!

- Патилане Дидо, ето голям камък, бързо там на баба ти ú

донеси го! Че реката „Струма“ тук е много плитка и от първи

опит няма да е лесно…

- Смейте се, вий, смейте, мен ми иде вече да си спретна

харакири!...

- Докато се давиш, ние с Дидо ще се поразходим. Скачай, внуче, бързо в колата, ще щурмуваме селата.

Скочихме в колата, вдигнахме пушилка, стигнахме Бобошево,

пред кръчмата спряхме, информация събрахме, магазинчето

рибарско бързо разузнахме. След 20 минути, бяхме на реката и на баба Дуди връчихме две кутии големи с бели червеи подбрани…

Пак писъци и врява – баба Дуди от щастие за малко не скочи в реката!

- Милите момчета, риболова днешен, вие пак спасихте!

Така, както щяхме риболова славен призори да почнем, малко

преди обяд въдицата първа метнахме в реката.

Късметът, обаче, днеска беше с нас. До мръкване успяхме шейсетина мренки, един-два скубара и 15 клена в живарника да

пуснем. Даже с дядо Емо стихче съчинихме за наш‘та бригадирка:

„Бригадирката ни Дудулина е: - красива като гергина,

- стройна като мандолина, - добричка като скарлатина

и нежна като гилотина! Йо-хо-хо!.. И бутилка ром!“

Така премина риболовът днешен, вкъщи се прибрахме, котарака

Гого с риба нагостихме. Котките махленски пак ощастливихме…

За други весели случки - морски и речни друг път ще разказвам.

Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен 

Делян Орешков, VII „а“ клас Национален конкурс за хумористични

литературни творби „Присмехулници”

Чудомирови празници, гр. Казанлък

„Родина“

Мила Родино- колко си прекрасна!

Гората твоя - красива, зелена и здрава.

Реките твои - хубави са те - сини, буйни и прозрачни.

Небето твое - красиво и безкрайно.

Слънцето грее омайно

и става толкова сияйно.

О, Родино, моя,

песента твоя аз никога няма да забравя.

Твоят вятър в косите ми пак ще остане.

Обичам те, мила моя Родино

и помни, че аз никога няма да те оставя, където и да ходя, каквото и да правя, аз твоя дъщеря ще се наричам, защото ти принадлежа, защото те обичам!

Теодора Христова, IV „б“ клас I място в литературния конкурс

„Силата на България“, гр. Перник

„Аз си знаех, че така ще стане”

Кога за последен път получи писмо? Или изпрати такова?

Ама от онези, истинските – на лист хартия, написано с химикалка,

която незабелязано оставя мастило между редовете и накрая

виждаш по ръката си издайническите белези от думите, които си

редил. А може ли да си представите тръпката на онзи, който

очаква точно твоето писмо и точно твоята история, поезия или

приказка. Ние имахме истинска пощенска кутия, средно голяма и

пъстра, която всеки месец приютяваше приказките на непознатите

таланти в нашето училище. Доказахме, че всеки човек може да бъде творец, стига да освободи страха си от предразсъдъците.

„Пътешествие с думи”

литературна

инициатива

на различна тема, като свободата на писане се състоеше в това, че

всеки можеше да избере жанра и да изпрати писмото си. В началото бяхме плахи..., защото страхът от новото и непознатото

съществува винаги. Но след това...

Детското въображение, провокацията и страстта към писането бяха движещи сили в нашето начинание. И писмата препълниха кутията.

„Любопитството не се насилва, то се събужда”, казва един известен

автор и едва ли някой би тръгнал да го оспорва. В инициативата

нямаше нито едно задължение и в това се състои абсолютната

свобода на литературата – да събаря стени, вместо да ги издига.

Да изкушава, вместо да задължава. Останалото е въпрос на избор. Няма нищо невъзможно…

Милена Алексиева

старши учител по Български език и литература

XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Перник

Възникването на идеята за изработване на литературния

сборник „Пътешествие с думи“ е дело на творчески екип

от XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“:

Милена Алексиева –

старши учител по Български език и литература

Миглена Димитрова –

помощник-директор