interbook by milkonska milkonska

ONCE UPON A TIME IN EUROPE 35 fairy tales from 33 European countries eTwinning project 2010-2011

СЪДЪРЖАНИЕ Всички приказки са публикувани на английски и български език

Intercultural dialogue between 35 schools from 33 European countries through fairy tales, drama and art Partners Club: 1. Armenia - High School 198, Yerevan 2. Austria - Volksschule Oberwart, Oberwart 3. Coordinator - Bulgaria - SOU ”Ekzarh Antim I”, Kazanlak 4. Croatia - Versus Foreign Languages School Krapina 5. Cyprus - Tsirio gymnasio, Lemesos 6. Czech Republic - Základní škola a mateřská škola Hranice, Šromotovo, příspěvková organizace, Hranice 7. Estonia - Vastseliina Gümnaasium, Vastseliina 8. Finland - Oriveden Keskuskoulu, Orivesi /“ how to get the light…/ 9. Finland - Oulun normaalikoulun perusaste, Oulu /trilogy/ 10. France - Collège Stendhal, Nantes 11. Georgia - Rustavi School nr.5 12. Germany - Siegerland - Grundschule, Berlin 13. Greece - Δημοτικό Σχολείο Ζερβοχωρίων, Χαλκιδική 14. Hungary - Gyulai Alapfokú Közoktatási Intézmény, Gyula 15. Iceland - Hofsstaðaskóli, Gardabaer 16. Ireland - Glenmore N.S., Crossmolina 17. Italy - Circolo Didattico di Staglieno, Genova 18. Latvia - Pērses pamatskola, Koknese 19. Lithuania - Telšių “Atžalyno’’ vidurinė mokykla, Telšiai 20. Malta - St. Clare College, San Gwann Primary B, San Gwann 21. Netherlands - De Opslach, Franeker 22. Norway - Spetalen skole, Saltnes 23. Poland - Szkoła Podstawowa nr 4 im. Orła Białego, Czechowice - Dziedzice 24. Portugal - Agrupamento de Escolas de Penalva do Castelo 25. Romania - School ”Ion Borcea”, Agigea 26. Russia - School nr.700 with advanced study of Forein Languages, Saint - Peterburg 27. Serbia - Primary school “Ivo Andric” Belgrade 28. Slovakia - Spojená skola Tilgnerova, Bratislava 29. Slovenia - Osnova šola Pod goro, Slovenske Konjice 30. Spain - Siete Campas - Zorrozgoiti, Bilbao 31. Sweden - Bergundaskolan F-6, Växjö 32. Turkey - Yenituran Primary School, Ankara 33. Ukraine - School of the Future, Yalta 34. United Kingdom - Church Aston Infant School, Newport 35. United Kingdom - Cannich Bridge Primary School, N.W. Scotland

Направи услуга и я захвърли във водата

стр. 6

Принцеса Трина

стр. 11

Най-скъпоценният плод

стр. 15

Омагъосаната гора

стр. 18

Бягството на животните

стр. 20

Историята на Будулинек

стр. 22

Жената в жабешка кожа

стр. 25

Как да пуснем светлината в хижата

стр. 28

Финландска народна приказка - трилогия

стр. 31

Магарешката кожа

стр. 34

Мечтателят

стр. 39

Щастливият Ханс

стр. 45

Лъжливото овчарче

стр. 50

Жребчевото яйце от Ратот

стр. 54

Бюкола и момчето

стр. 58

Лари Линч

стр. 62

Фантагиро

стр. 66

Дядовата ръкавичка

стр. 70

Баба и коте

стр. 72

Легендата за Кастело Замитело

стр. 74

Момичето дрозд

стр. 77

Троловете в гората Хедъл

стр. 81

Легендата за тримата братя и белият орел

стр. 86

Пекарката от Aljibarrotа

стр. 89

Сол

стр. 93

Колобок

стр. 98

Баш Челик

стр. 103

Златната подкова, златното перо и златната коса

стр. 108

Мери Никелпот

стр. 112

Мирен Фели

стр. 116

Принц Хат - Принцът на подземното царство

стр. 123

Плешивото момче и императора

стр. 129

Сирко

стр. 133

Червената шапчица

стр. 137

Черните очи

стр. 141

Do a Favour and Throw It Into The Water Armenian folk tale Translated in English by High School 198 Yerevan, Armenia Once upon a time there lived a very poor man. He had a wife and lots of children. Every day he looked for a job. Once he met a stranger who asked him, “Where are you going ?” The poor man said, “ I am a poor man. I am going to look for a job.” The stranger said, “ Come with me to catch fish.” The poor man went with him and they caught many fish. He took home some fish and then in the evening he and his family ate them. The next day they went fishing together. The stranger said, “ Did you see how I threw the hook ?” The poor man said, “Yes I did.” The stranger said, “Now it is your turn to throw the hook today.” This poor man threw the hook and he caught a beautiful but very small fish. “ It is too beautiful and too small to be eaten. I’ll let her go.”, he said and threw the fish into the water. The stranger saw that and got angry and cried, “ Why did you throw the fish back ? I‘ve brought you here to catch the fish but not to play with it. Get out of my sight !” So the poor man left the stranger and went to look for another job. He was sad and unhappy as he was walking, when suddenly a monster appeared before him. “Where are you going, my poor man ? ”, the monster asked. He said, “I’m a poor man. I have six children, who are very hungry, as we have nothing to eat. That’s why I want to work to feed them.” The monster said to the poor man, “I have a cow, take it and feed your family. After a year I’ll come and ask you a question. If you answer it, the cow will be yours, but if you don’t, I’ll eat you.” The man took the cow and went home. When the children saw the cow, they were very happy. The time passed by quickly and soon the worst day came. The wife of that poor man said to him, “Today is a day when the monster will come.” All day they thought about the question, which the monster would ask them. In the evening a stranger came and asked, “Can I stay here for a night, please?” “Of course you can,” answered the poor man.”, but …” As he didn’t want to hurt the stranger, he told him the whole story. When he finished, the stranger said, “Give me a place by the door, I’ll answer his questions.” They sat and ate some food then the stranger said again. “Will you give me my place by the door ?” They said, “No you are a guest so your place must be the best one in the house.” But the stranger said again, “No, make my bed by the door and when the monster asks his question, I’ll hear and answer at once”. They did so and he fell to sleep. At midnight, the monster came and knocked at the door. Guest: “Who is it ?” Monster: “The Monster. I have come.” Guest: “ So have I. ”

Monster: “Where do you come from ?” Guest: “ From the other side of the sea.” Monster: “The sea may be small ?” Guest: “The sea is so wide that an eagle flying from one side to the other will take nearly a month. ” Monster: “Well, then the eagle is too small.” Guest: “No, not at all. Each of its wings can cover a city.” Monster: “Oh, I guess, the city is very small.” Guest: “No, a horse will hardly be able to run around the city within a month.” Monster: “Then it is not a horse. Is it a colt ?” Guest: “ No, 7 men can’t tame him”. Monster: “Well, then they were children”. Guest: “With the cock screaming under their beds, they continue to sleep.” Monster: “Were they deaf ?” Guest: “They can hear the deer sneezing in the fields.” The monster had nothing left to say and walked away from the house. Thus the stranger saved the life of the poor man and the cow remained with his family. In the morning the guest said, “Well, thank you for everything but I have to go now.” The poor man asked, “Brother, who are you ? Tell me how will we pay back for your kindness ?” The guest replied, “I’m the fish that you caught and released last year. To this I say, “do a favour and throw it into water, if the water won’t know, the fish will know.”

Направи услуга и я захвърли във водата Фолклорна приказка от Армения превод от английски език – Данина Мартинова - 12г клас СОУ ”Екзарх Антим І ” гр. Казанлък Имало едно време един много беден човек. Той и неговата жена имали много деца. Мъжът всеки ден търсил работа. Веднъж срещнал един непознат, който го попитал: – Къде отиваш? Бедният човек отговорил: – Аз съм бедняк и си търся работа. Непознатият казал: – Ами, ела с мен да ловиш риба. Беднякът тръгнал с него и започнали да хващат риба. По-късно занесъл рибата в дома си и цялото семейство вечеряло с нея. На следващия ден той отново отишъл за риба. Непознатият му казал: – Видя ли как хвърлих куката? – Да. - казал беднякът. – Сега е твой ред да я хвърлиш. Човекът хвърлил куката и хванал красива, но малка рибка. – Прекалено красива и прекалено малка е, за да я изям. Ще я пусна на свобода. - казал беднякът и я хвърлил във водата. Непознатият видял това и се разгневил: – Защо хвърли рибата във водата? Доведох те да хванеш риба, а не да си играеш с нея. Махай се от погледа ми! Беднякът си тръгнал и отишъл да търси друга работа. Разхождайки се тъжен, изведнъж едно чудовище се изправило пред него. - Къде си тръгнал, бедняко? - Аз съм бедняк и имам 6 деца, които са много гладни. Нямаме нищо за ядене, затова искам да работя, за да ги нахраня. - Аз пък имам една крава. Вземи я и нахрани семейството си. След година ще се върна и ще ти задам един въпрос. Ако ми отговориш - кравата ще бъде твоя. Ако ли пък не ще те изям. Човекът взел кравата и се прибрал. Това много зарадвало семейството му, но времето минало бързо и страшният ден дошъл. Неговата жена го подсетила:

Illustrations made by students from High School 198, Yerevan, Armenia

– Днес е денят, в който чудовището ще дойде. Цял ден си мислили за въпроса, който чудовището ще им зададе. Вечерта до дома им дошъл непознат човек и помолил за подслон. – Разбира се! Но ... – казал мъжът и разказал историята си. Тогава непознатият предложил да застане до вратата и да помогне с отговора. Всички хапнали на вечеря и непознатият ги помолил да отиде до вратата. Домакините отказали, защото той бил техен гост и заслужавал най-доброто място. Непознатият настоявал: – Не, пригответе ми легло до вратата и когато дойде чудовището ще чуя въпроса и ще отговоря вместо вас. Така и сторили. През ноща чудовището дошло и почукало на вратата. Гостът попитал кой чука. – Чудовището - казало то - Дойдох. – И аз - отвърнал гостът. – Откъде идваш? – От другата страна на морето. – А малко ли е морето? - попитало чудовището. – Какво казваш? Орел би го прелетял трудно. – Ами сигурно орелът е много малък. – Не, едното му крило е колкото град. – О, сигурно градът е много малък ... -предположило чудовището. – Не, кон трудно би го обиколил за месец. – Тогава това не е кон, а жребче. – Съвсем не. 7 мъже не могат да го обяздят. – Е, те сигурно са деца. – Петел им кукурига, а те не му обръщат внимание. – Ами да не са глухи? – Могат да чуят елен как се прозява в далечината. Чудовището останало безмълвно и си тръгнало. Така непознатият спасил живота на бедняка и запазил кравата му. Сутринта гостът казал: – Благодаря за всичко, но трябва да тръгвам. Беднякът го попитал: – Приятелю, кой си ти? Кажи ми как да ти се отблагодаря? – Аз съм рибата, която хвана и после освободи и пусна във водата . На това аз казвам направи услуга и я хвърли във водата. Ако водата не запомни, то рибата ще помни.

Princess Trina A story from Austria Translated in English by High School 198 Yerevan, Armenia Once upon a time there was a very beautiful princess called Trina. She sat on a golden throne, wore a golden dress and on her black curly hair, she had a golden crown. She sat on the throne and thought very hard to get a good idea. She thought and she thought but nothing happened. Thinking was hard and difficult and a very unusual work for her. Although she sat there for a long time lost in thoughts, scratching her head; she had no new idea. She sat there for three days; still nothing came to her mind. She called her Master of Ceremonies and asked him to help her find a good idea. So, they both sat there together for two, three days more - but nothing happened. All the ladies and gentlemen in the castle had to sit down and help them think, but no one could think of anything clever. Even the king condescended to scratching his head and he thought and thought. Finally, all the men and women and all the servants in the castle were lost in thought and it was so boring, that the king had to appoint a Noble Court Jaw Closer, who had to help the people close their mouths after yawning, because they couldn’t close their jaws anymore by themselves. After eight days of closing many mouths, the Noble Court Jaw Closer was so sick of his hard work that he had to take a six-month holiday. The whole kingdom began to think, no one said a word, it was all mute, just minds thinking thoughts and more thoughts. The only one who didn’t think was Liesel, the kitchen maid. She laughed and sang all day. The king was disturbed in his thinking by her songs. He ordered the singer to his throne. The kitchen maid Liesel appeared, wiped her hands on her apron, curtsied and said, “How do you do, Mr. King. You have sent for me, just tell me quickly what you want from me, I don’t have much time. The milk will boil over, since everyone in the kitchen is busy with thinking. I am alone in the kitchen and I have a lot of things to do.” The king nodded graciously and asked, “So you are not thinking, Liesel?” “No, Lord King,“ she answered, “I have no time for that. I can not think as much as all the others and they do not know what they are thinking about. No need to worry, but I can’t waste my time with thinking.” As Liesel said these words, the beautiful princess came and overheard them. “You say that you do not waste your time, since you have so many other things to do. So, no one will have to think any longer, you shall tell us what we should do. Share your ideas with us!” “My dear and beautiful princess, when I look at you I wonder why you are still here in your father’s castle and never married a prince.” As the Princess heard this, she clapped her hands for joy and shouted, “Liesel darling, you are the smartest kitchen maid in the whole castle. This is a brilliant idea. I have thought for such a long time and this is what I waited for all along. This is what I want to do. I want to marry a prince. Come, let us think together about how to bring this marriage about.” “No, no!”, Liesel said friendly but firm. “I do not want to think three weeks long without any results. If you are looking for a prince, then throw a great party! The princes will come and you can see which one will be the best for you.”

The princess was delighted, and gave a great ball. Many princes came, some were chubby some were thin, the handsome and the ugly ones, both young and old, rich and poor, hunchbacked and straightbacked, they all came. Of these princes three were so kind and handsome, that the princess could not decide which one she should marry - she needed Liesel’s advice. Liesel, who had in the meantime become the princess’ Noble Court Counsellor knew just what to do. “Dear princes” she said to them, “only one of you can marry the princess. We will not decide today who it will be. Go out into the world and come back in one year. Try to find the most beautiful and most precious thing that this earth has and bring it to the princess as a gift. The prince, whose gift the princess likes best, will be her husband and rule the kingdom in joy and glory.” The three princes agreed. They left the castle and the princess, to find the most beautiful and most precious thing in the world. Jubb, the first prince, wanted to climb the highest mountain, the highest peak on earth. He crossed rivers and oceans to go to a distant land. He travelled to India. He saw wild animals, tigers and poisonous snakes, it was dreadful! He had to fight many life-threatening battles, but he bravely marched through the risks and fears of death. After many days of climbing in the mountain wilderness, Prince Jubb finally made it to the summit of the highest mountain. He marvelled at the world beneath him and all the hard work was forgotten. He took the stone that formed the top of the mountain. He was sure that this wonderful stone would help him win the heart of the beautiful princess. On his descent from the mountain he came into a snow storm. Avalanches thundered down into the valley, he thought he would soon die, and sank down exhausted. The mountain dwarves found him and carried the weary traveller into the blue ice cave of the ice queen. When Prince Jubb awoke, he saw blue, bright light coming down from the walls of the cave. It was so enchantingly beautiful that he could not see enough of it. Everything was made of dazzling, shimmering crystal in this blue cave! Frost flowers bloomed and decorated the walls. Prince Jubb could not believe his eyes. As the ice queen entered the cave, she asked, “Where do you come from stranger? No human being has ever entered my castle. You came here without being called, and you may never leave this place again.” Prince Jubb forgot his past life completely. The ice queen was beautiful and enchanting as can be, and loved prince Jubb and he fell in love with her. Both lived in bliss and joy ever after, in the blue ice cave in the remote Himalayan mountains. The second prince, Prince Niki went to sea. He thought, “Beautiful women love jewellery, and what is more beautiful and precious than a pearl necklace?” He dived deep into the sea to fish for white shiny beads from its depths. Prince Niki had already found a lot of shimmering beads, but he hoped to find larger and more beautiful shiny ones. Nothing he found was precious and beautiful enough for the princess. As he once again dived in, he saw a large pearl in the middle of a red coral forest at the bottom of the sea. Prince Niki swam down to the coral forest, but a sea monster suddenly attacked him. The young prince was not scared. With his sword he cut off its head. Suddenly he heard sweet music from the red coral forest. On a shell chariot drawn by silver dolphins, a mermaid appeared. The lovely lady captured Prince Niki and since she was so beautiful, he did not mind one bit. Prince Niki never came up to the golden sunlight again. In the depth of the blue sea, he lived in the red, coral forest as the husband of the mermaid. He forgot all about princess Trina. Only Prince Clot remained and stayed at home. Every day he wanted to go out and find the most beautiful

thing in the world, but even though he thought a lot about it, he could never make up his mind about what was actually the most beautiful and magnificent thing in the world. He sat deep in thought in his castle, and before he realized it, the day came, on which he should appear with the other princes before the beautiful princess. Noon, at the twelfth hour, Her Royal Highness the princess was to make her choice. The king and the princess were sitting on their throne in all their magnificence and splendour. The kitchen maid Liesel was also on the steps to the throne. Prince Clot arrived very early in the morning at eight o’clock. He had found nothing - nothing - nothing at all and showed up empty handed. Everyone waited impatiently for the other two princes to come. They waited one hour, two hours more, no one came. Heralds blew down from the tower into the surrounding countryside, guiding the princes on the right path if they had lost their way. It was twelve o’clock. Still no one came. The stomach of the old king grumbled for lunch. Then the kitchen maid Liesel, who was also hungry, said, “We can no longer wait for the princes, the ceremony must begin.” Everyone was glad to hear these words. Prince Clot came forward and made a low bow before the throne. He stood alone and did nothing absolutely nothing. The king said, “Come on, dear prince, what have you found to be the best and most beautiful thing in this world? Please show us.” Prince Clot was embarrassed. He shifted from one foot to the other and out of embarrassment he blew his nose. He had nothing, and he had no idea what to do. He desperately looked up into Liesel’s face for help. He was extremely relieved when she whispered to him, “The most beautiful and magnificent thing in the world is Princess Trina.” Prince Clot, relieved to have something to say, repeated in a loud and clear voice and with deep emphasis, “The most beautiful and magnificent thing in the whole wide world is you, Princess Trina.” The king’s daughter was delighted to hear these words, and since the other two princes had not come, the choice was easy. She instantly fell in love with Prince Clot and was really fond of him, especially because of his thoughtful nature. They celebrated with a big royal wedding. I wish I would have been invited. Everyone told me, that it was a lot of fun. And if they are not dead, they are still alive and in love today! Illustrations made by students from High School 198, Yerevan, Armenia

Принцеса Трина Фолклорна приказка от Австрия превод от английски - Петя Стойчева 9а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време една красива принцеса наречена Трина. Тя седяла в златен трон, облечена в златни дрехи, а на нейната къдрава черна коса, имало златна корона. Тя седяла на трона и мислила много, за да открие една добра идея. Тя мислела и мислела, но нищо не се случвало. Мисленето било много трудна и необикновена работа за нея. Въпреки, че стояла дълго време изгубена в мисли, чешейки си главата, новата идея не идвала. Тя стояла три дни потънала в мисли, но нищо не ú идвало на ум. Тогава извикала своя Господар на церемониите и го помолила да ú даде добра идея. Така седнали заедно да мислят и то два, три дена и повече, но нищо не се случвало. Всички дами и господа седнали в замъка и им помагали в мисленето, но никой не могъл да измисли нещо умно. Дори краля благоволил да си почеше главата и той мислел и мислел. Накрая, всички мъже, жени и всички служители в замъка били изгубени в мисли и било много тягостно и отегчаващо. Кралят чак назначил “Съвет за затваряне на челюстта”, който помагал на хората за си затварят челюстите след прозяване, защото те не можели да го правят сами. След осем дена затваряне на много усти, Съветът за затваряне на челюсти били толкова изтощени, че трябвало да си вземат шест месеца почивка. Цялото кралство започнало за мисли, никой не казвал дума, навсякъде било тихо, хората само мислели и мислели и още повече мислели. Единствената, която не мислела, била Лиесел, готвачката. Тя се смеела и пеела по цял ден. Кралят бил обезпокоен в мислите си от нейното пеене и поръчал да доведат певеца до трона му. Готвачката се появила, обърсала ръцете си в престилката си, поклонила се и казала - Кралю, Вие изпратихте да ме повикат, само ми кажете бързо каквото искате да ми казвате. Аз нямам много време. Млякото ще кипне, защото всеки от кухнята е зает в мислене. Аз съм самичка в кухнята и имам толкова много работа да върша. Кралят кимнал грациозно и попитал - Значи ти не мислиш, Лиесел? - Не, Господарю. - отговорила тя - Не мога да мисля като всички други и те не знаят за какво мислят. Не се притеснявам, че не мисля, защото не мога да си губя времето с мислене. Когато Лиесел казала тези думи красивата принцеса дошла и попитала: - Ти казваш, че не можеш да си губиш времето, тъй като имаш много работа за вършене. И тука никой не иска да мисли повече, трябва да ни кажеш какво да правим. Сподели твоите идеи с нас. - Моя мила и красива принцесо, като те погледнах се зачудих, защо си още в замъка на баща си и не си се омъжила за принц. Когато принцесата чула това, тя плеснала с ръце от радост и казала: - Лиесел, скъпа, ти си най-умната готвачка в целия дворец. Това е прекрасна идея. Мислех от толкова отдавна и това е което чаках от много време и исках да направя. Това което искам е да се оженя за принц. Ела, нека да помислим как да направим тази сватба. - Не, не - Лиесел казала приятелски, но твърдо - не искам да мисля три седмици, без никакъв резултат. Ако търсиш принц, тогава направи страхотен бал! Принцовете ще дойдат и ти ще видиш кой е най-добър за теб. Принцесата била много щастлива от идеята и направила страхотен бал. Много принцове дошли, някои били закръглени, други много слаби, някои били красиви, грозни, млади и стари, богати и бедни, гърбави и изправени, но всички дошли. От всички тези принцове трима били толкова мили и красиви, че принцесата не можела да реши за кой трябва да се омъжи - трябвало ú съвета на Лиесел. Лиесел, която през това време отивала към принцесения Благороден съветник знаела точно

какво да се направи. Отишла при тримата принцове и им казала: - Скъпи принцове, само един може да се ожени за принцесата. Няма да решим днес кой ще бъде. Тръгнете по света и се върнете след година. Опитайте се да откриете най-красивото и безценно нещо, което земята има и го донесете на принцесата като подарък. Принца, чийто подарък принцесата хареса най-много ще стане неин съпруг и ще управлява кралството в радост и слава. Тримата принцове били съгласни. Те напуснали замъка и принцесата, за да намерят найкрасивото и безценно нещо на света. Джуб, първият принц тръгнал да катери най-високите планини и най-високия връх на земята. Той прекосил реки и океани, за да достигне далечната земя. Пътувал до Индия. Видял диви животни, тигри, отровни змии, било много страшно. Имал много битки на живот и смърт, но постъпвал много смело. Най-накрая Джуб се качил на най-високата планина. Светът бил под него и цялата трудна работа била забравена. Той взел един камък от върха на планината, защото бил сигурен, че този чудесен камък ще му помогне да спечели сърцето на красивата принцеса. Когато се спускал от планината попаднал във виелица. Лавини го свлекли надолу. Той мислел, че скоро ще умре, затънал в снега и изтощен. Планинските джуджета го намери и завели в пещерата на Ледената кралица. Когато Принц Джуб се събудил, видял силна, синя светлина, която идвала надолу от стените на пещера. Било толкова приказно красиво, че той не можел да се откъсне от нея. Вичко в тази синя пещера било направено от блестящ кристал. Ледените цветя били разцъфнали и декорирани в стената. Принц Джуб не можел да повярва на очите си. Когато Ледената кралица влязла в пещерата попитала: - От къде идваш страннико? Нито един човек не беше влизал в моя замък. Ти дойде тук без да попиташ и сега може никога да не си тръгнеш от тук. Принц Джуб забравил предишния си живот. Ледената кралица била толкова красива и пленителна колкото можело да бъде и Принц Джуб се влюбил в нея . Те заживели в пълно щастие и веселие завинаги в синьо-ледената пещера в отдалечените Хималайски планини. Втория Принц, Ники, отишъл в морето. Той си мислел “Красива жена обичаща скъпоценности, какво би било по-красиво и безценно от перлено колие?” Той се гмурнал на дълбоко, за да лови бели блещукащи мъниста в дълбочините. Принц Ники открил много блещукащи мъниста, но се надявал да намери нещо по-голямо и красиво. Струвало му се че това, което е намерил не било достатъчно скъпоценно и красиво за принцесата.

След още едно гмуркане той видял една голяма перла по средата на една червена коралова гора на дъното на морето. Принц Ники заплувал надолу до кораловата гора, но морско чудовище изведнъж го атакувало. Младия принц не се страхувал. Със своя меч му откъснал главата. Изведнъж чул красива музика излизаща от кораловата гора. С раковидна каляска и с два сребърни делфини се появила русалка. Прекрасната дама заловила Принц Ники, а тя била толкова красива, че той не се съпротивлявал. Принц Ники повече не се върнал. В дълбочините на синьото море той заживял в червената гора като съпруг на русалката и забравил всичко за принцеса Трина. Само Принц Клот стоял в къщи. Всеки ден той искал да излезе навън и да открие най-красивото нещо на света, но въпреки че той мислел много, не можел да реши какво е найкрасивото нещо не света. Той седял дълбоко потънал в мисли в замъка, и преди да осъзнае, дошъл денят в който трябвало да се появят всички принцове пред красивата принцеса. На обяд в 12 часа, Нейно кралско величество – принцесата, трябвало да направи своя избор. Краля и принцесата седели на техните тронове в разкош и величие. Готвачката Лиесел също била на крачка от трона. Принц Клот отишъл сутринта много рано, в 8 часа. Той показал празни ръце. Всички чакали нетърпеливо за другите двама първенци. Те чакали един, два часа, но никой не дошъл. Станало 12 часа, все още никой не идвал. Стомахът на старият крал закъркорел от глад. Тогава готвачката Лиесел, която била гладна казала: - Не може да чакаме повече принцовете. Церемонията трябва да започне. Всички били доволни като чули тези думи. Принц Клот излязъл напред и направил дълбок поклон пред принцесата. Те стояли сами и не правили нищо - абсолютно нищо. Кралят казал: - Хайде скъпи принце. Каквото си намерил като най-хубавото и красиво нещо на този свят. Моля те покажи ни. Принц Клот бил смутен. Той направил крачка напред и от срам изсвирил с нос. Той нямал нищо и си нямал никаква представа какво да направи. Отчаяно погледнал нагоре към лицето на готвачката Лиесел за помощ. Бил изключително облекчен, когато тя му прошепнала: - Най-красивото и прекрасно на целия широк свят си ти Трина. Принц Клот вече облекчен, че има какво да каже, повторил думите със силен и ясен глас: - Най-красивото и прекрасно на целия широк свят си ти Трина! Кралската дъщеря била удовлетворена като чула тези думи, и тъй като другите двама принцове не дошли, изборът бил лесен. Трина се влюбила в Принц Клот, почувствала нежност към него, особено поради неговия вежлив характер. Те вдигнали голяма сватба. Надявах се и аз да бъда поканен. Всички ми казаха, че било много забавно. Може би те все още са влюбени и до ден днешен.

The Most Precious Fruit A Story from Bulgaria Translated in English by Rositsa Ivanova - 10 g class from SOU “Ekzarh Antim I”, Kazanlak, Bulgaria Once upon a time, there was a father who had three sons. The father was old, and he wanted to give only one of his three sons the entire inheritance after he died, but he couldn’t decide which one of them deserved it the most. One day he called them together, and told them the following, “I will give each of you a bag of gold. Go and walk around the world and find me the most precious fruit. The one who brings it to me, will get my whole fortune.” The boys took the money and went in three different directions to look for the fruit. Three years passed, and the sons finally returned home. First, the father asked the eldest son, “Well did you bring me the most precious fruit ?” The son answered, “Father, I believe that the most precious fruit must be the one that tastes the sweetest. I have been in many different countries to find you some white grapes. From all of the fruit on our earth, the white grape is the sweetest.” “Good job son,” said the father. “What about you ?” asked the father as he turned to the middle child. “I think that the most precious fruit is the one that is the most difficult to find, so I travelled south. I was in Africa, and I bought you fruit that you can’t find in our lands. For you, I have oranges, dates, and bananas. Here they are. Choose whatever you like,” answered the middle child. “Well done son. I will take one of them,” replied the father. He then turned to the youngest son. “What did you bring me ? Why don’t you have anything?” questioned the father. The youngest son said, “It’s true that I come with empty hands, and I didn’t spend the gold you gave me on fruit you can eat. I went to school with teachers and books. They taught me for three years. The fruit I have can’t be seen because it is in my heart and in my mind. I believe this is the most precious fruit.” When the father heard these words, he said happily, “You brought me the most precious fruit son. You deserve the inheritance the most because there is no fruit more precious than those which give a man knowledge.”

Illustrations made by students from SOU ”Ekzarh Antim I”, Kazanlak, Bulgaria

Най-скъпоценният плод Българска народна приказка Един баща имал трима синове. Един ден ги повикал и им казал: - Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете найскъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се върнали при баща си. - Е - рекъл той, като се обърнал към найголемия си син - донесе ли ми най- скъпоценния плод? А той му казал: - Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свесло грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкият плод. - Хубаво си направил, синко - отговорил бащата, - хубав плод си ми донесъл. Ами ти какъв плод си ми донесъл?- обърнал се той към средния си син. - Татко, аз мисля, че най-скъпоценият плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох в южните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали, фурми, банани, по малко от всички редки плодове. Ето ги: избери си, който ти хареса. - Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях. После се обърнал към най-малкия си син: - А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце? - Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, които ми даде, не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове... Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал: - Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата. Защото няма поскъпи плодове от тия, които знанието дава на човека.

The Enchanted Forest A Story from Croatia Translated in English by Versus Foreign Languages School Krapina, Croatia

A long time ago, a young man came to an enchanted forest to get some wood. The man was very foolish and kindhearted and he didn´t know that the forest was enchanted. Suddenly, a beautiful snake appeared in front of him. He liked the snake and wanted to take it home. Then the snake turned into a beautiful girl, but she was evil and she was left with a snake´s tongue. The snake-woman was very happy to go home with the young man. His old mother saw her tongue and she knew that her future daughter-in-law was a snake, so she told her son to beware of her. The son got angry and called his mother a witch. The three of them lived together but they didn´t get along. The daughter-in-law was vain, evil and she ate a lot. She wanted to get rid of young man´s mother. The son kept quiet because he wanted to please his wife. One day, the daughter-in-law chased the mother out of the house. It was very cold and she couldn´t go anywhere,so she just sat feeling sad and desperate in front of the window. Then a poor girl came by. She politely asked the old mother to buy some wood she was carrying, but the old mother replied she didn´t have any money and offered to mend her torn sleeve instead. The poor girl accepted and gave her some wood. In the evening, the son and the snake-daughter-in-law, went to visit their friends and mother was left home alone. She put some wood on the fire that the young girl gave her and suddenly it started crackling and out of the fire came tiny, but very loud and happy creatures – the Domaci. The old mother thought they were sent from God and she told them everything about her troubles and asked them kindly to help her. One of them had an idea. He told her to place some magpie eggs under their hen (because it is a well-known fact that snakes like to eat little magpies), so that the snake-daughter-in-law would try to eat them and then show her snaketongue. When the magpies hatched, the daughter-in-law first thought they were little chickens, so she called the entire village to come and see them because she vas vain and she wanted to show off her chickens that had hatched in the middle of winter. When she saw the little magpies, she became hungry and she stuck her snake-tongue out, so the whole village saw that she was a snake.

Омагъосаната гора Хърватска приказка превод от английски език - Станимира Петкова 10а клас СОУ “Екзарх Антим І” гр. Казанлък

The son was embarassed and angry and told his mother to get out of the house, although there was snow outside. The mother was so sad, she sat on the ground and lit up a fire because she still had some of the wood that the poor girl gave her. Suddenly, Domaci started jumping out of the fire again. She told them what had happened and they decided to take her to the chief of the enchanted forest. When he heard about her trouble he offered to make the old mother young again and to bring her back to the village where she was born. The old mother said she couldn´t do that to her son and suddenly, all the magic together with the forest and the snakedaughter-in-law disappeared – the spell was broken. The mother returned happily home together with her son who then later married the poor girl who had sold wood to the old mother. The three of them lived happily ever after until the end of their days.

(This fairytale is an adaptation of Ivana Brlic Mazuranic´s (1874-1938) story, who was a very respectable female children author and is nowadays refered to as the ˝Croatian Hans Christion Andersen˝, however, the story itself is so old and popular among children that is conidered to be a folktale, although it is not.)

Illustrations made by students from Versus Foreign Languages School, Krapina, Croatia

Преди много време един млад мъж отишъл в омагъосаната гора да си събере дърва.Той бил много глупав и добросърдечен и незнаел, че гората е омагъосана. Изведнъж красива змия се появила пред него. Момчето обичало змии и решило да си я прибере в къщи. Тогава змията се превърнала в красиво момиче, но със змийски език. Жената змия тръгнала щастлива заедно с младото момче. Когато старата му майка видяла змийския език на бъдещата си снаха го предупредила да внимава с нея. Синът се ядосал и казал на майка си, че е вещица. Тримата живеели заедно, но не се разбирали. Снахата била суетна, зла и ядяла много. Момичето искало да се оттърве от майката, а синът не казвал нищо, защото искал да угоди на жена си. Един ден змийското момиче прогонило майката от къщата. Вън било много студено, затова тя стояла пред прозореца, когато едно младо, бедно момиче се приближило към нея. То учтиво попитало майката дали иска да си купи дърва. Старата жена нямала никакви пари и предложила да ú зашие ръкава вместо да плати с пари за дървата. Бедното момиче се съгласило и дало дървата на майката. Вечерта синът и снахата – змия отишли на гости при приятели. Майката сложила дървата в огъня, които младото момиче ú дало. Дървата започнали да пукат, и от огъня излезли малки, но силни и весели същества – Домаси. Старата майка решила, че те са изпратени от бог и тя им разказала за снаха си с надеждата да ú помогнат. Единият от тях предложил на майката да сложи яйца от сврака под кокошката (той много добре знаел, че змиите обичат малки свраки) така снахата ще се опита да ги изяде, и ще покаже змийския си език. Когато яйцата се излюпили, снахата-змия си помислила, че това са малки пилета и решила да извика цялото село да ги види. Тя искала да покаже своите пилета на селяните, защото била горда, че те се излюпили посред зима. Когато видяла обаче малките свраки забравила за всичко друго и показала своя змийски език пред цялото село. Синът бил много ядосан и изгонил майка си от къщата, въпреки че навън валяло. Майката много се натъжила, седнала на земята, запалила огън с останалите дървета, които била купила от бедното момиче. Изведнъж, малките същества се появили отново. Тя им разказала за случилото се, затова те решили да я заведат направо при господаря на омагьосаната гора. Господарят на омагьосаната гора чул историята на бедната майчица и решил да ú помогне. Предложил ú да я превърне отново в младо момиче и да я върне в селото в което е родена. Жената отказала, защото не можела да причини това на сина си. Изведнъж цялата магия заедно с гората и змийската жена изчезнали. Силната любов на майката към сина развалила заклинанието. Майката се завърнала щастлива у дома при своя син. По-късно той се оженил за бедното момиче, което носело дървата. Така тримата заживели щастливо до края на дните си.

The Animal Exodus A Story from Cyprus Translated in English by Tsirio Cymnasium Lemesos Cyprus A long time ago, a mouse was sleeping in the forest under a tree. A gush of wind went through the forest and knocked a branch of the tree down. As the branch fell it landed on the sleeping mouse. The mouse woke up and startled it began to run! The mouse ran faster and faster passing a rabbit, the rabbit asked: „Why are you in such a hurry?“ The mouse said: „Because the wind blew hard and knocked a tree branch down hitting me.“ The rabbit then began to run with the mouse and as they ran they came upon a marten. The marten asked, „Why are you in such a hurry?“ The rabbit said, „Because when the mouse was sleeping the wind blew hard uprooting an entire tree almost killing all the animals that were beneath it!“ The Marten then became startled and in fear began to run with other animals and as they ran they came upon a goat. The goat asked, „Why are you in such a hurry ?“ To which the Marten replied, „Because when the mouse was sleeping there was an earthquake which caused an opening in the earth almost swallowing all the animals that were in its path !“ The goat then became startled as well and in fear ran with the other animals. Every animal that came upon their path became startled with the ever changing story... what a task it would be to catch them !

Бягството на животните Фолклорна приказка от Кипър превод от английски език – Узай Крал - 11г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време една мишка.Тя спяла под едно дърво в гората. Изведнъж вятъра преминал през гората и отчупил едно клонче от дървото.То паднало върху мишката. Тя се събудила и побягнала уплашена. Мишката бягала все по-бързо и по-бързо, докато не срещнала един заек. Той я попитал: - Защо бягаш? - Защото вятърът духна толкова силно, че почупи клоните на едно дърво и те паднаха върху мен. Като чул това, заекът се уплашил и хукнал да бяга с мишката. Те бягали, докатo не срещнали белката. Тя попитала: - Защо бягате така бързо? - Защото докато мишката спяла, вятърът задухал толкова силно, че изкоренил дърветата на пътя си и се опитвал да я убие - отвърнал заекът. Уплашила се белката и хукнала със заека и мишката. Те бягали докато не срещнали една коза. Козата ги попитала: - Защо бягате така изплашени? - Защото докато мишката спяла под едно дърво земята се разтресла от заметресение и се разтворила дупка, която погълнала почти всички животни, които били наблизо! - казала белката. Козата се уплашила и тръгнала да бяга с тях. Всяко следващо животно, което срещали тръгвало да бяга с тях, а историята все повече се променяла. Каква ли история ще ни разкажат, ако ги срещнем сега?

Illustrations made by students from Tsirio Cymnasium Lemesos, Cyprus

The Story of Budulinek

Историята на Будулинек

A Story from the Czech Republic Translated in English by Základní škola a mateřská škola Hranice, Šromotovo, příspěvková organizace Hranice, Czech Republic

Фолклорна приказка от Чехия превод от английски език - Добрена Павлова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък

Once upon a time there was a little house near the woods. Grandma, Grandpa and the little boy called, Budulinek lived in the house. One day, Grandma and Grandpa went to the town to the market. Grandma made peas for Budulinek. Grandpa told him not to open the house to anybody. Budulinek took a bowl and a spoon and he started to eat peas. A fox knocked at the window. “Budulinek, give me a pea; I’ll let you ride on my tail.”Budulinek remembered what Grandpa had said and he didn’t open the window. After a while the fox knocked at the door. “Budulinek, give me a pea, I’ll let you ride on my tail.” This time Budulinek didn’t remember and opened the door. He gave the fox some peas. Then he sat on the fox’s tail. At first they rode around the room and Budulinek sat on the fox’s tail and he smiled. Suddenly the fox ran out of the house and ran away with the little boy on his back. The fox had a den with baby foxes in the woods. He took Budulinek to the den. In the morning, Grandma and Grandpa came home. They looked for Budulinek, they called him, but they didn’t find Budulinek. “Grandma, don’t cry“, Grandpa said. He took the violin, he gave Grandma the drum and they went to the woods. They walked and walked until they came to the fox’s den. They heard crying there. “It is our Budulinek”, they rejoiced. Grandpa took the violin, Grandma took the drum and they started to play. Grandma and Grandpa played and sang, “We have a fiddle at home and a nice drum; there are three baby foxes and our Budulinek.” When the old fox heard this, she said: “Go and tell them not to play, my head hurts !” When she put her head out, Grandpa threw the baby fox in the bag. And they again played on, “We have a fiddle at home and a nice drum, there are two baby foxes and our Budulinek.” The old fox sent the second baby fox and Grandpa again threw the baby fox in the bag. And they played again, “We have a fiddle at home and a nice drum, there is one baby fox and our Budulinek.“ The old fox got angry, “I’d better go myself.” As she put her head out of the den, Grandpa grabbed her and threw her in the bag and tied the bag. Then he pulled Budulinek out. Budulinek cried and promised to be good and never be bad. Grandpa and Grandma forgave him with joy. Grandpa threw the bag on the ground, he found a pole and he beat the fox’s jacket. Then he untied the bag and allowed them out. They ran away quickly !

Имало едно време малка къща близо до гората. Баба, дядо и малкият Будулинек живеели там. Един ден бабата и дядото отишли до магазина в града. Бабата направила грах за Будулинек. Дядото му казал да не отваря вратата на никого. Будулинек взел една купа и лъжица и започнал да яде граха. Една лисица почукала на прозореца: - Будулинек, дай ми едно грахче, ще ти дам да се возиш на моята опашка! Будулинек запомнил какво му казал дядо му и не отворил. След време лисицата почукала на вратата. - Будулинек, дай ми едно грахче, ще ти дам да се возиш на моята опашка. През това време Будулинек вече забравил за съвета на дядо си и отворил вратата Той дал на лисицата малко грах. След това се качил на опашката й. Първо яздил лисицата обикаляйки стаята и Будулинек се забавлявал, докато бил на нейната опашка. Сутринта лисицата излезнала от къщата и побягнала. Лисицата имала бърлога в гората, където живеела с нейните лисичета. Прибрали се бабата и дядото на Будулинек в къщи. Потърсили Будулинек, викали му, но не могли да го открият. - Бабо не плачи! - казал дядото.Той взел цигулката, отишли в гората. Вървели, вървели докато не стигнали до бърлогата на лисицата. Те чули плач. - Това е нашия Будулинек - зарадвали се те. Бабата взела цигулката, дядото взел барабана и започнали да свирят: - Ние имаме цигулка в къщи и прекрасни барабани, там има три лисичета и нашия Будулинек. Когато старата лисица чула това тя казала на лисичеатата си: - Отидете и им кажете да не свирят, главата ме боли. Когато то изкарало главата си, дядото хвърлил лисичето в чантата си. И те отново продължили: “ Ние имаме цигулка в къщи и прекрасни барабани, там има две лисичета и нашия Будулинек.” Лисицата дала и второто си лисиче на дядото и той отново го хвърлил в чантата си. И те отново засвирили: - Ние имаме цигулка в къщи и прекрасни барабани, там има едно лисиче и нашия Будулинек. Лисицата се изнервила и си казала: “По - добре да отида лично аз”. Когато изкарала главата си от бърлогата, дядото я сграбчил и я хвърлил в чантата си. След това той извадил Будулинек. Всички плачели от радост. Будулинек обещал винаги да спазва съветите на дядо си и баба си. Бабата и дядото му простили с усмивка. Бабата хварлила чантата на земята, развързала лисиците и ги пуснала на свобода. Те побягнали с всичка сила надалеч.

Illustrations made by students from Základní škola a mateřská škola Hranice, Šromotovo, příspěvková organizace, Hranice, Czech Republic

The Woman in Frog Skin A Story from South-Estonia Translated in English by Vastseliina Gümnaasium Vastseliina, Estonia In olden times there was a king with three sons. When his sons had grown up, the king gave each of them a ball of yarn which they were to throw down onto the marketplace from the castle window high up. There were always a lot of women moving around down there. The young woman who the ball of yarn rolled up to would become the wives of the king’s sons and therefore the king’s daughters-in-law. The eldest son’s ball of yarn rolled. It skimmed out of the window, rolled swishing through the legs of the townspeople straight to the daughter of a great nobleman. That daughter became wife to the eldest son. The middle son’s ball of yarn rolled a bit further straight to the edge of the marketplace, where a war leader’s daughter was standing. That girl became the middle son’s wife. But the youngest son’s ball of yarn had a such a lot of momentum that it rolled across the marketplace, over several streets, slipped under several fences and reached the edge of the forest at the outskirt of the city. There it disappeared rustling into the stinging nettles. The ball of yarn came to a stop in front of the frog maiden. There was nothing to be done. The king’s youngest son had to take a frog as his wife. One day the king wanted all his daughters-in-law to bake him black bread. The king’s youngest son became worried. How was his frog wife to deal with this task? After all, she had no hands like a normal woman. But the frog woman sprang into the big mixing bowl and started kneading the dough with her strong legs. She kneaded and kneaded and soon the dough was ready. She baked it in the oven and it was the best bread that anyone had ever tasted. “This is no simple black bread like that of the other daughters-in-law. This black bread would honour any king’s household!” said the king. Soon the king wanted all his three daughter-in-law to weave him a carpet. The king’s youngest son started worrying again. How was his frog wife to deal with such work? But the frog scurried round nimbly between warp ends and wove with all four legs at same time. When the king saw the carpet woven by the frog, he couldn’t take his eyes off it. “This carpet with its fine pattern is fit to decorate my most beautiful hall,” he declared. After a time the king invited all three sons, together with their wives, to visit him. He promised to treat them to a dinner. The king’s youngest son was again weighed down with worry. “How am I to take my frog wife to the king’s court ? What will they think of me and my wife?” He was about to tell his wife that she would have stay home. But his wife looked at him intently and started slowly peeling off her frog skin from her limbs. Out of slimy frog’s feet came fine white hands and lovely legs. From under the frog’s mud-coloured body appeared a beautiful young woman! The king’s son was so staggered that all he could do was look spellbound at his wife. But the woman gathered up the wrinkled frog skin, folded it together, went into the back room and hid her covering in an old clothes chest. The king’s son peered through a crack in the door at where his wife was hiding the skin. He just couldn’t help it.

Everyone who had come to the king’s court also looked spellbound at the young, beautiful woman. The wife of the king’s youngest son was the most beautiful, there was no doubt, and her clothes were so finely embroidered like no one else’s. The king was content and full of joy. But his youngest son felt as if grains of sand were scratching against his heart. With jealousy and fear he thought about what would be when this wondrously beautiful being turned into a frog again. Stealthily he stole out of the banquet hall and slipped off home. There he went straight to the old clothes chest. Opened the cover and took out the frog skin. It was still warm and stuck to his hands. It smelled of his wife but it also smelled of riverbank mud and water weeds, clay hole and water lilies. The man grabbed the skin and threw it into the fire. Then the young people came home from the king’s court. The woman started to immediately look for her skin, but she didn’t find it. “I can’t stay here without my skin,” the woman decided, ran towards the river in the light of the moon and disappeared in among the reeds. The king’s son ran after her, but his beautiful wife was gone just like that. The king’s son looked and looked but he didn’t find his wife anywhere. Every night he came to the river, wept and called out to his wife, but she never answered. Only the rushes rustled sadly.

Illustrations made students from by Vastseliina Gümnaasium, Vastseliina, Estonia

Жената в жабешка кожа Фолклорна приказка от Естония превод от английски език - Стиляна Колева - 11а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Много отдавна имало един крал, които имал трима синове. Когато пораснали, кралят дал на всеки от тях по едно кълбо прежда, което те трябвало да хвърлят от най-високия прозорец на замъка към пазара. Там винаги имало много жени и тази, в която се ударело кълбото, щяла да стане съпруга на царския син. Пръв бил най-големият син. Неговото кълбо излетяло през прозореца, търкулнало се между краката на хората, право към дъщерята на един благородник. Тази жена станала съпруга на най-големия царски син. Кълбото на втория принц стигнало малко по-далеч, чак до края на пазара. Там то се ударило в дъщерята на един рицар и тя се омъжила за втория царски син. Кълбото на най-малкия принц, се търкулнало толкова силно, че подминало пазара, минало през няколко улици, прескочило няколко огради и стигнало до гората на края на града. Там то изчезнало в една голяма коприва. Кълбото се било спряло при една жаба. Нямало какво да се направи и принцът трябвало да се ожени за жабата. Един ден кралят поискал от снахите си да му опекат хляб. Най-малкият принц се притеснил. Как би могла неговата жена-жаба да се справи, като тя нямала ръце! Тогава жабата скочила в една голяма купа и започнала да меси с краката си. Месила, месила и скоро тестото било готово. Тя опекла хляба и той станал чуден. - Това не е обикновен хляб ... Не е като на останалите принцеси . Този хляб е чест за всяко едно семейство! - казал кралят. Скоро кралят поискал трите снахи да му изтъкат килим. Най-малкият син отново се разтревожил. Но тогава жабата започнала да тича наоколо в кръг, за да направи основата на килима. Започнала да тъче с четирите си крака. Когато кралят видял килима, изтъкан от жабата, той не могъл да свали очите си от него: - Този килим е толкова прекрасен, че е достоен да краси най-красивата ми зала! След време кралят поканил тримата си сина заедно с жените им на вечеря. Наймалкият син отново се притеснил: “Как да заведа моята жаба в царския двор? Какво ще си помислят за мен и моята жена?” Той бил на път да каже на жена си, че ще е по-добре, ако си остане вкъщи, но тя го погледнала нежно и започнала бавно да сваля жабешката си кожа. От противната жаба се показали красиви бели ръце и крака. Грозната жаба се превърнала в прекрасна млада жена. Принцът бил толкова слисан, че всичко което можел да направи, било да гледа изумен своята съпруга. Тогава младата жена взела набръчканата жабешка кожа и я скрила в един сандък със стари дрехи, но царският син успял да види къде. Той не можел да повярва на очите си.

Когато пристигнали в царския двор, всички гледали безмълвно красивата млада жена. Жената на най-малкия царски син била най-красивата. Нямало съмнение, а дрехите ù били най-фини и най-красивите от всички. Кралят бил много щастлив, но малкият му син изглеждал така, все едно камък му тежал на сърцето. А принцът си мислел само как неговата прекрасна жена отново ще се превърне в жаба. Тайно, той се измъкнал от пира и отишъл в дома си. Отворил сандъка със старите дрехи и извадил жабешката кожа, която била още топла. Тя миришела на неговата жена, но също така миришела и на река, тиня и водорасли, глина и водни лилии. Мъжът а грабнал и я хвърлил в огъня. Щом празненството свършило и всички се прибрали по домовете си, младата жена веднага започнала да търси жабешката си кожа, но не я намерила. - Не мога да остана тук без своята кожа - казала тя и побягнала към реката, където се скрила в тръстиката. Царският син тръгнал да я гони, но тя била изчезнала. Дълго я търсил, но никъде не могъл да я намери. Всяка нощ той идвал при реката, викал и търсел своята жена, но тя не отговаряла.

How to Get the Light into the Cottage

Как да пуснем светлината в хижата

A Story from Finland Translated in English by Oriveden Keskuskoulu, Orivesi, Finland

Фолклорна приказка от Финландия превод от английски език - Ралица Говедарова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък

A long time ago somewhere in Finland there was a village, where simple people lived. They decided to build a cottage. After a while they noticed that the cottage looked different from the other cottages. “Something is wrong with our cottage. We have forgotten something. What could it be?” they cried. They looked at the cottage and they were sure that something was wrong. It was so pitch-dark inside the cottage that the simple people couldn’t see. What had they forgotten? Finally somebody lit a wood shingle (roof tile). In its light, they looked around. “Wasn’t it great that we lit the wood shingle? Otherwise we wouldn’t have seen that the light is missing!” yelled the simple folk. Well, it wasn’t possible to notice that in the darkness; what do you think? The simple people started to plan what they should do. “My brothers and sisters”, said one simple woman happily. “The world is full of light! We have many empty sacks. We can carry some light into the cottage and take the darkness indoors.” The simple people found the answer to their problem. Some of them started to carry the light into the cottage and the rest of them carried the darkness out. The light and the darkness were so lightweight that it wasn’t hard work at all. A wise man came to the village and saw what the simple folk were doing. He said he could bring the light into the cottage much faster. The simple people were already so tired and sweaty from carrying the sacks, that they were ready to let somebody help them. The wise man took his axe and made a hole on the wall. The simple people were happy and marvelled at how easily the wise man had solved their problem. After the wise man had left the village, the simple people decided to get more light and they cut down the whole wall. The cottage was full of light.“Let’s have even more light”, the simple folk decided and they cut down another wall. When they started to cut down the third wall, the whole cottage collapsed. The simple people were disappointed but also happy that finally they had enough light, possibly too much.

Преди много време някъде във Финландия имало едно село, където живеели много глупави хора. Те решили да построят хижа. След като я завършили забелязали, че тяхната хижа била различна от другите хижи. - Нещо не е наред с нашата хижа. Забравили сме нещо. Какво може да бъде? – те погледнали хижата и били сигурни, че нещо не е наред. В хижата било тъмно като в рог, така че глупавите хора не можели да видят какво са забравили. Накрая някой запалил клечка кибрит. Когато станало светло те се огледали наоколо. - Не е ли чудесно, че запалихме клечка кибрит? В противен случай нямаше да забележим, че светлината липсва! извикали глупавите хора. - Ами, не е възможно да се забележи това в тъмнината ! - казал един от тях. Всички започнали да мислят, какво трябва да направят. - Братя и сестри - казал един глупав човек щастливо - Светът е пълен със светлина! Ние имаме много празни чували. Можем да се погрижим за светлината в хижата и да изнесем тъмнината навън. Глупавите хора помислили, че са намерили решение на своя проблем. Някои от тях започнали да внасят светлината в хижата, а останалите да изнасят тъмнината навън. Светлината и тъмнината били толкова леки, че не било трудна работа. Един мъдър човек стигнал до селото и видял какво правят глупавите хора. Той казал, че може да пусне светлината в хижата много по-бързо. Глупавите хора вече били толкова изморени и потни, че били готови на всичко някой да им помогне. Мъдрият човек си взел брадвата и направил дупка в стената. Глупавите хора били радостни и учудени колко лесно сам човекът решил техният проблем. След като той напуснал селото, глупавите хора решили да направят хижата по-светла и изкъртили цялата стена надолу. Цялата хижа светела. - Хайде да имаме още повече светлина! - решили глупавите хора и съборили и другата стена. Когато започнали да събарят и третата стена, цялата хижа се срутила. Глупавите хора били разочаровани, но в същото време били и щастливи, че накрая имали достатъчно светлина, даже само светлина.

Illustrations made students from by Oriveden Keskuskoulu, Orivesi, Finland

A Finish Folk-Tale Trilogy Three Stories from Teacher Training School of Oulu Finland Folk-tales are originally, a nation’s shared, oral, cultural legacy. No one knows who has written them, except for a few, e.g. the tales from Grimm, Aisopos and Perrault and the tales from the thousand-andone-nights. In Finnish folk-tales the characters are often animals. Just like in these.

1. The Rabbit and the Frost

Rabbit runs through the forest. He is so cold; he is fighting the frost. Rabbit says that he is stronger than frost. Then frost hears what rabbit has said and answers: “You will freeze”. Rabbit says with finality: “I will not freeze”. It is so cold that you can hear the frost in the rocks. The rabbit runs and runs to keep warm. After a while Rabbit falls into snow huffing and puffing. Frost is now baffled how Rabbit feels hot. He thinks that it is no use bullying the rabbit. After that the frost goes away and the weather becomes milder. The rabbit starts to laugh so much that his mouth stretches from ear to ear. His mouth burst. The rabbit runs through the forest boasting that he’s stronger than the frost. Since then the rabbit has had his mouth burst.

3. How Fox Got The White Tip Of The Tail ? Fox fools Metsola´s housewife, who lived deep in the forest onto the ice by shouting from the chimney-stack that the bear is messing in the hole in the ice. When the housewife goes to the ice, the fox goes to the cabin and eats the cream that she has made from the milk. When she returns to the house, Housewife notices Fox. She hits the tip of his tail with the butter piston, which she had used to make the cream. This made the tip of his tail, as white as the cream. Since then Fox has had a white tip on his tail.

2. Bear Fishing

Bear wakes up in the middle of his sleep and he sees that fox is eating his fish. Bear’s mouth waters when he sees the fox’s fish. He walks to the fox and asks for fish. He asks the fox how he got the fish. Fox lies and he tells him that the fish grabbed his tail. “I put my tail in the hole in the ice. That’s the way I got those fish”. In the evening bear goes to the hole in the ice. He puts his long tail to the hole in the ice and waits until he catches a fish. The bear waits and waits until the morning comes. Meanwhile, the fox had run on the roof of the cottage. He yelled for the housewife that the bear is messing the hole in the ice. The woman runs out of the house to chase the bear away. Bear pulls and pulls to free his tail but it is stuck. The woman and her workman run to the hole in the ice with rolling pins in their hands. Bear pulls his tail off in the nick of time and runs to the forest. Since then bear has had a small tail.

Illustrations made by students from Oulun normaalikoulun perusaste , Oulu, Finland

Финландска народна приказка - трилогия превод от английски език - Стиляна Колева 11а клас СОУ ”Екзарх Антим I” гр. Казанлък Народните приказки са обикновено от народи с общо наследство и култура, предавани устно. Никой не знае кой точно ги е написал, като изключваме няколко. Например приказките на Братя Грим, Езоп и Шарл Перо и приказките от Хиляда и една нощ. В народните приказки във Финландия в повечето случаи има животни. Като в тези:

1. Заекът и сланата

Заекът тичал през гората, борейки се със сланата. Казвал си, че е по силен от нея. Сланата чула това, което заекът казал и отговорила: “Замръзваш”. Заекът казал решително: “Не замръзвам”. След малко заекът паднал в снега и се затъркалял. Сланата била объркана, как на заекът все още му е топло. Заекът започнал да се смее и се смеел толкова силно и неудържимо, че устната му се сцепила. Той тичал през гората, хвалейки се, че е по-силен от сланата. Оттогава заекът има сцепена уста.

2. Риболовът на мечката

Мечката се събудила по средата на зимния си сън и видяла как лисица яде риба. Устата на мечката се навлажнила, когато видяла лисицата. Мечката отишла до лисицата и я попитала как може да си хване и тя риба. Лисицата, нали си е хитра, излъгала и казала, че може да си хване риба с опашката си като я потопи в дупка в леда. - Сложих опашката си в дупката в леда и с нея си хванах рибата. Вечерта мечката отишла до дупката. Поставила опашката си вътре и зачакала докато хване риба.Чакала, чакала, докато не се съмнало. Междувременно, лисицата отишла в селото на покрива на една къща и казала на една жена, че мечката е заседнала в дупка в леда. Мечката през това време се дърпала да се освободи от леда. Дърпала се и плакала, но била като забита. Жената взела човек със себе си и хукнали право към дупката с ножове в ръцете си. Като ги видяла мечката отскубнала опашката си и избягала в гората. Оттогава мечката има малка опашка.

3. Как лисицата е получила белия връх на опашката си ? Един ден лисицата измамила жената на Метсола, като викнала от комина, че мечката бърка в дупката на леда. Когато домакинята отишла до леда, лисицата отишла до колибата и изяла още топлата, домашна сметана. Жената видяла какво прави лисицата и започнала да я гони. Ударила я по върха на опашката с буталото за биене на сметана. Оттогава лисицата има бял връх на опашката си.

DONKEY SKIN

Магарешката кожа

A Story from France Translated in English by Collège Stendhal, Nantes, France (Peau d’Âne)

Фолклорна приказка от Франция превод от английски език - Добрена Павлова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък

A king had a beautiful wife and a rich castle, including a marvellous donkey whose droppings were gold. One day his wife died, after making him promise not to marry except to a woman whose beauty and attributes equalled hers. The king grieved, but was, in time, persuaded to seek another wife. It became clear that the only woman who would fit the promise was his own daughter. She went to her fairy godmother who advised her to make impossible demands as a condition of her consent: a dress the colour of the sky, a dress the colour of the moon, a dress as bright as the sun, and finally, the hide of his marvellous donkey. Such was the king’s desire to marry her that he granted all of them. The fairy godmother gave her a marvellous chest to contain all she owned and told her that the donkey skin would make an excellent disguise. She fled. Eventually, she found a royal farm where they let her work in the kitchen, despite her ugliness in the donkey skin. On feast days, she would dress herself in the fine gowns her father had given her, and one such day, a prince came by her room and peeped through the keyhole. He fell in love at once, fell ill with his longing, and declared that nothing would cure him but a cake baked by Donkeyskin. Nothing they could say of what a dirty creature she was dissuaded him. When Donkeyskin baked the cake, a ring of hers fell in it. The prince found it and declared that he would marry only the woman whose finger it fit. Every other woman having failed, he insisted that Donkeyskin try, and it fit. When she had dressed herself in her fine gowns, his parents were reconciled with the match. Donkeyskin later found that her father had remarried to a beautiful widow and everyone lived happily ever after.

Имало едно време един цар, който имал красива съпруга и богат замък. Имал си и прекрасно магаре, чиято тор била златна. Един ден неговата съпруга починала. Преди да почине, царят ú дал обещание, че няма да се ожени за друга жена освен ако не срещне друга с красота като нейната. Царят бил много опечален. Минало време и той се убедил, че трябва да си потърси нова жена. Но единствената жена, която била с красотата на покойната царица била неговата дъщеря. Момичето отишло за съвет при добрата си фея, а тя я посъветвала да постави условие на царя, че ще се омъжи само ако ú намери рокля с цвета на небето, рокля с цвета на луната, рокля светла като слънцето и ú подари кожата на прекрасното си магаре. Царят изпълнил тези желания, за да се ожени за красивата принцеса. Добрата фея дала на девойката едно прекрасно ковчеже, в което да побере роклите и ú казала, че от магарешката кожа ще стане отлична маскировка. Царската дъщеря избягала маскирана с магарешката кожа. Тя намерила една ферма в друго царство, където я приели да върши домакинската работа, въпреки грозотата в магарешката кожа. Скоро в царството имало празненства. Принцесата се облякла в една от роклите, които нейния баща ú дал. Принцът на това царство в този момент надникнал през ключалката на стаяата ú. Той се влюбил в царската дъщеря от пръв поглед, дори той се разболял от своя копнеж и заявил че нищо не може да го излекува освен печена торта направена от момичето с магарешка кожа. Никой нищо не можел да каже за мръсното създание покрито с магарешката кожа. Когато Магарешката кожа изпекла тортата един от пръстените й паднал в нея. Принцът намерил пръстена и казал, че ще се ожени само за жената, на която принадлежи този пръстен. Всички жени премерили пръстена и били отхвърлени. Принцът настоя и Магарешката кожа да опита и когато тя сложила пръстена, той легнал на пръста ú по мярка. Когато тя облякла една от царските си рокли, родители на принца се съгласили че двамата са наистина лика прилика. След време Магарешката кожа разбрала, че нейният баща се е оженил повторно за красива вдовица и всички заживели щастливо до края на дните си.

Illustrations made by students from Collège Stendhal, Nantes

The Dreamer A Story from Georgia Translated in English by Rustavi Public School №5, Georgia Once upon a time, there lived a poor boy and his stepmother. One day the stepmother was drying the seed. She asked her stepson to watch over it whilst she was busy elsewhere. The boy fell asleep and the hens began pecking the seed. The stepmother was angry and whipped the boy. “Why did you fall asleep?” she shouted. “Mother, Mother! Wait a little; I have something to tell you.” “What happened” the stepmother asked. I had a nap and I had a dream. There was the Sun on one side, the Moon on my other side and stars were shining above me. The stepmother liked the dream and ordered the boy, “Give me your dream!” “It’s only a dream, how can I give it to you?” - the boy answered. The stepmother whipped and kicked him out of the house. The dreamer left and after a long walk he reached the king’s palace. “Where are you wandering, boy, what are you looking for?” the king asked. The boy told the king his story about the dream. “My stepmother kicked me out because I didn’t give her my dream.” he added. The king liked his dream too and ordered the boy, “Give me your dream!” “How can I give it to you, it’s only a dream?” the boy replied in surprise. The king was very angry and gave the order to put the boy in the prison. The king had a beautiful daughter. The princess was sorry for the poor boy. After dinner she used to take some meal secretly and gave it to the dreamer in the prison. This king was the king of the West. The king of the East wanted his son to marry the princess, but her father was against their marriage. One day the king of the East sent the king of the West four horses and demanded, you must guess which of these four horses a mother is and which of them are the older and the younger ones. If you guess, it will be fine, but if not your daughter will be mine!

The princess was very glad and told everything to her father, but she didn’t say anything about the Dreamer. This time they won. As they solved the riddle, the king of the East thought of another one. He shot an arrow and dropped it in front of the king’s palace. Nobody could pull it out. The princess came to the dreamer and asked for help. “Don’t worry,” the Dreamer said, “I’ll come out of the prison and pull the arrow out.” That night the boy went out, pulled the arrow put and returned back to prison. The next day the king saw that the arrow was removed and was very surprised. “I am giving my daughter to the person who has removed the arrow !” he declared. Everybody wanted to marry the princess, but nobody could move the arrow because it was too heavy. Then the girl said, “ Father, what if the Dreamer is alive and can move the arrow ?” The soldiers were sent for the Dreamer. When he came he picked up the arrow and shot it into the air. It dropped in front of another king’s palace. The king of the West was very happy and let the Dreamer marry his beautiful daughter. Some time later the Dreamer decided to go and fight the king of the East. On his road to the king he saw a man ploughing and then swallowing the dirt. “What are you doing, man? It must be very hard to swallow such big pieces of dirt?” asked the dreamer. “No, this is not hard. The hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and is fighting the other king!” “That’s me - the Dreamer; be my friend and my brother!” said the boy. Two brothers went. They saw a man who was drinking the sea. “It must be very hard to drink the sea.” said the Dreamer. “Oh no, this isn’t that hard. The hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and is fighting the other king!” said the man. “That’s me - the Dreamer; come with us and be our brother !

The king and his daughter got very sad, because they couldn’t solve the riddle. The girl went to the dreamer and asked, “If the king of the East marries me, there won’t be anybody to help you, what will happen to you poor boy, you will die with hunger.” Then the princess told the dreamer about the horses and the riddle.

The three brothers walked down the road. They saw a man who had millstones on his feet and was catching rabbits. Everyone was surprised and told him, “Oh man, what a hard job you are doing.” “No, this is not hard, the hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and is fighting the other king!” “That’s me - The Dreamer! Come with us!” he replied.

“Don’t worry”, said the boy, “give the horses a lot of salt to eat, then lead and lock them into the stable, for a full day, then let them out to have a drink. The mother horse will come out the first, the next will be the youngest one followed by the older one and the last will come out the oldest one.

The four of them went on together. They saw a man who was touching the ground with his ear and speaking to himself. “Oh man, what are you doing?” they asked. “The ants are fighting down in hell and I am making peace between them.” The man answered. “That must be very hard to do.” said the Dreamer. “No, this is not hard, the hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and

is fighting the other king!” “That’s me - The Dreamer! Come with us!” The five of them went on. They saw a man looking up to the sky. “What are you looking at ?” they asked. “It’s already three days since I shot an arrow in the sky and it has just returned back.” “That must be very hard to do.” said the Dreamer. “No, this is not hard, The hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and is fighting the other king!” “That’s me - The Dreamer! Come with us!” The six of them went on. They saw one man who secretly was taking the feather from one dove and adding it to another, without the doves feeling anything. “That must be very hard so that the doves don’t feel anything.” said the Dreamer. “No, this is not hard, The hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and is fighting the other king!” “That’s me - The Dreamer! Come with us!” The seven of them went on. They saw a priest who had a church on his back. He could carry it and hold a service at any place he wished. “It must be very hard to carry the church.” said the Dreamer. “No, this is not hard, The hardest thing is what the Dreamer did. He married the daughter of the king and is fighting the other king!” “That’s me - The Dreamer! Come with us !” The eight of them went on. They came to the king of East and asked for her daughter’s hand in marriage. The king said, “ First, I am going to test you to see what you can do and only after this I will let one of you marry my daughter. My bakers are going to bake bread for three days and if you can eat it in one day, I will give you my daughter, if not, I will hang you all !” “Quick !” they said to the man who could swallow pieces of dirt, “only you can help us!” “Don’t worry, I will eat it to the very end.” said the dirteater.

The eight friends won. “Now, you can take my daughter” said the king. The Dreamer gave the king’s daughter to the ground-digger. They got married. That night the king had a big feast, but he warned his servants secretly, “Poison the food, so that everyone will die.” The ant- peace-maker heard this talk and he told everything to the man who played with the doves. This man changed the plates, so that the king’s men were confused and everyone who ate died. “Now, bring me the man who can carry my daughter’s large dowry.” said the king. “Quick, priest, come on, help us. If you could carry that heavy church, then it won’t be a problem to carry the dowry.” The priest carried the dowry on his back. Everyone left and went home happily. Everyone found their place and started their work. This journey lasted five or six years. The Dreamer’s sons and a daughter had already grown up. When the Dreamer visited the king of the West, his wife sat on one side and his daughter on another side and his sons stood behind him. “So, my wife is the Sun, my daughter is the Moon and my sons are the stars” said the Dreamer. “So this is my dream and how I could give it to you!” said the Dreamer to his father – in –law. The king blessed his crown and gave his kingdom to the Dreamer.!

The bakers baked plenty of bread, but the dirt-eater was able to eat everything. “Well” said the king, “Now I am going to offer you some wine. If you can drink my jug that can fill six carts, I will give you my daughter, if not, I will hang you all!” “ Come on, my brother sea-drinker,” said the dreamer “ if you can drink the salty water of the sea, you can probably drink the wine too.” “Don’t worry about this !” said the sea-drinker. They showed him the enormous jug, he just smiled and drank all the wine at once. “Well,” said the king, “Now you are supposed to fetch water from three days walking distance. You will send your man, I will send mine. If yours comes back first, then you can take my daughter.” This time the Dreamer asked the man who caught rabbits for help. “Come on, man, you could catch the rabbit with stones on your feet and you won’t have problem in fetching the water.” “Just give me this chance and I will!” the man replied. The two men went. They ran for one day, the man who had stones on his feet overtook the king’s servant, but the king’s man played a trick, he called the man and told him “ Wait, wait, let’s walk slower, let’s rest a little.” The man obeyed. They sat, had lunch, drank wine. While having lunch, the king’s servant secretly changed the wine and instead he put in a sleeping potion. The man with stones fell asleep. The king’s man took the opportunity and went on his way, he went two day’s walking distance, filled the bucket the water and came back a day’s walking distance. The man with stones kept sleeping. The Dreamer asked the man with an arrow. “Look and see if the man is coming, is he still there or what happened to him?” The man looked and said, “Oh ! our man is sleeping by the path and the king’s man is coming back with his bucket filled with water.” “Can you help us ?” asked the Dreamer. The hunter shot his arrow and the arrow hit the millstone. The stone broke, the man woke up and quickly went to fill the water and he could even overtake the king’s man.

Illustrations made by Rustavi School nr.5 Georgia

Мечтателят Фолклорна приказка от Грузия превод от английски език - Рената Петкова 11г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време, едно бедно момче, което живеело с мащехата си. Един ден мащехата сушяла семена и помолила заварения си син да ги пази. Но момчето заспало и кокошките започнали да кълват семената. Мащехата се ядосала и бичувала момчето. - Защо по дяволите заспа? - Мамо, мамо! Чакай малко, трябва да ти кажа нещо. - Какво се случи? - попитала мащехата. - Задрямах и имах сън. От едната ми страна беше Слънцето, а от другата Луната и звездите блещукаха над мен. Мащехата харесала сънят и заповядала на момчето. - Дай ми съня си! - Това е само сън, как мога да ти го дам? отговорило момчето. Мащехата го ударила и го изхвърлила на улицата. Мечтателят напуснал къщата и след като ходил дълго стигнал до двореца на краля. - Къде се скиташ, момче, какво търсиш? попитал кралят. Момчето разказало на краля за съня си. - Мащехата ми ме изгони, защото не й дадох съня си. Кралят също харесал съня му и заповядал на момчето: - Дай ми съня си! - Как мога да ти го дам, той е просто сън? - момчето било много изненадано. Кралят бил много ядосан и издал заповед да хвърлят момчето в тъмницата. Той имал красива дъщеря. Принцесата съжалила бедното момче. След вечеря тя взела малко храна и я занесла на мечтателя в тъмницата. Кралят бил краля на Запада. Кралят на Изтока искал да ожени сина си за дъщерята на краля на Запада, но нейният баща бил против женитбата им. Един ден кралят на изтока изпратил на краля на запада четири коня и обявил: - Познай! Кой от тези четири коня е майката и кои от тях са по-възрастни и кои млади. Ако познаеш, добре, но ако не - дъщеря ти ще бъде моя! Кралят и дъщеря му се натъжили, защото не можели да решат загадката. Момичето отишло при мечтателя и попиталo: - Ако кралят на Изтока се ожени за мен, няма да има кой да ти помогне, какво ще стане с теб бедно момче, ще умреш от глад. - и принцесата казала на мечтателя за конете и загадката. - Не се тревожи - казало момчето - дай на конете да ядат много сол, тогава ги съпроводи и заключи в конюшнята, на другия ден, ги пусни за да пият. Кобилата ще излезе първа, следващият ще бъде най-младият следван от по-възрастния и последен ще бъде най-старият.

Принцесата била много щастлива и казала всичко на баща си, но не казала нищо за мечтателя. Този път спечелили, но краля на Изтока веднага измислил друга. Той изстрелял стрела и я хвърлил срещу кралския дворец. Всички се опитали, но никой не могъл да я извади. Принцесата отишла при мечтателя и го помолила за помощ. - Не се тревожи - казал мечтателят - ще изляза от тъмницата и ще извадя стрелата. Същата вечер момчето излязло, извадило стрелата оставило я на земята и се върнало обратно в тъмницата. На следващия ден краля видял, че стрелата е изтръгната и бил много изненадан. - Ще дам дъщеря си на човека, който е махнал стрелата! Всички искали да се оженят за принцесата, но никой не могъл да премести стрелата, защото била прекалено тежка. Тогава момичето казало: - Татко, ами ако Мечтателя е жив и може да премести стрелата? Войниците били изпратени да доведат Мечтателя. Когато той дошъл, изстрелял стрелата и я пуснал срещу другия кралски дворец. Кралят на Запада бил много щастлив и позволил на Мечтателя да се ожени за красивата му дъщеря. Малко по-късно Мечтателят решил да отиде и да се бие с краля на Изтока. По пътя си той видял човек да оре и след това да чисти мръсотията. - Какво правиш, човече? Това сигурно е много трудно да чистиш такова огромно петно мръсотия? - попитал мечтателя. - Не, това не е трудно. Най-трудното нещо е каквото Мечтателят направи. Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - Това съм аз Мечтателят, бъди мой приятел! - казало момчето. Двамата братя тръгнали. Те видели човек, който пиел морето. - Това трябва да е много трудно да пиеш морето? – казал Мечтателя. - О не, това не е толкова трудно. Най-трудното нещо е това, което Мечтателят направи. Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - казал мъжът. - Това съм аз Мечтателят ела с нас и бъди наш брат! Тримата братя тръгнали. Те видели мъж, който имал камъни на краката си и ловял зайци. Всички били изненадани и му казали: - О човече, каква трудна работа вършиш. - Не, това не е трудно. Най-трудното нещо е това, което Мечтателят направи.Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - Това съм аз, мечтателят! Ела с нас! Четиримата тръгнали заедно. Те видели човек, който докосваше земята с ухото си и говореше на себе си. - О, човече, какво правиш ? - попитали те. - Мравките се бият долу в ада и се опитвам да ги помиря. - Това трябва да е много трудно! - казал мечтателя. - Не, това не е трудно. Най-трудното нещо е каквото мечтателя направи. Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - Това съм аз мечтателя! Ела с нас! Петимата тръгнали. Видели човек гледащ към небето. - Какво гледаш? - попитали те. - Това е трети ден откакто изстрелях стрела в небето и тя още не се е върнала. - Това трябва да е много трудно! - казал мечтателя. - Не, не е трудно. Най-трудното е това, което мечтателя направи. Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - Това съм аз мечтателя! Ела с нас! Шестимата тръгнали. Видели мъж, който тайно взимал перо от гълъб и го прикрепял към друг така, че гълъба не усещал нищо. - Това трябва да е много трудно да правиш така, че гълъбите да не усещат нищо! - казал

мечтателя. - Не, това не е трудно. Най-трудното е това, което мечтателя направи. Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - Това съм аз мечтателя! Ела с нас! Седмината тръгнали. Видели свещеник, който носел църква на гърба си. Можел да я носи и да провежда служба на което място искал. - Трябва да е много трудно да носиш църквата! - казал мечтателя. - Не, това не е трудно. Най-трудното е това, което мечтателя направи. Той се ожени за дъщерята на краля и се бие с другия крал! - Това съм аз мечтателя! Ела с нас! Осмината тръгнали. Те отишли при краля на Изтока и поискали ръката на дъщеря му. Кралят казал: - Първо, ще ви тествам, за да видя какво можете и чак след това ще позволя на един от вас да се ожени за дъщеря ми. Моите пекари от три дни пекат хляб и ако вие го изядете за един ден ще ви дам дъщеря си. Ако ли не, ще ви обеся всички! - Бързо! - казали на мъжа, който можел да изяжда мръсотия - само ти можеш да ни помогнеш! - Не се тревожете. Ще изям всичкия хляб докрая! - казал човека, който ядял мръсотия. Пекарите изпекли много хляб, но човека, който ядял мръсотия успял да изяде всичко. - Добре! - казал краля - Сега ще ви предложа вино. Ако можете да изпиете всичките кани натоварени на шест каруци, ще ви дам дъщеря си, ако не, ще ви обеся всички! - Хайде, братко мой, който пиеш морето - казал мечтателя - щом можеш да пиеш солената вода на морето, можеш навярно да изпиеш и виното. - Не се тревожете за това! - казал човека, който пиел морето. Те му показали каните, той само се усмихнал и изпил всичкото вино наведнъж. - Добре - казал краля - Сега вие трябва да донесете вода от разстояние три дни път. Ти ще пратиш твой човек и аз мой. Ако твоя се върне преди моя, тогава взимаш дъщеря ми. Този път мечтателя помолил за помощ човека, който ловял зайци. - Хайде, човече, можеш да хващаш заек с камъни на краката си и няма да имаш проблем в носенето на водата. - Само ми дай тази възможност и ще го направя! Двамата мъже тръгнали. Бягали един ден. Човекът, който имал камъни на краката си настигнал слугата на краля, но слугата на краля му погодил номер, той извикал мъжа и му казал: - Почакай, почакай, нека ходим по-бавно, нека починем малко. Мъжът се подчинил. Седнали, обядвали, пили вино. Докато обядвали, слугата на краля тайно сменил виното и сложил друго с приспивателна отвара. Мъжът с камъните заспал. Човекът на краля използвал възможността и тръгнал. Вървял два дни, напълнил ведрото и се върнал за един ден. Мъжът с камъните продължил да спи. Мечтателят попитал мъжа със стрелата: - Погледни и виж дали нашият приятел идва, какво му се е случило? Мъжът погледнал и казал: - О човече, нашия човек спи на пътя и човека на краля се връща вече с пълно ведро с вода. - Можеш ли да ни помогнеш? - попитал мечтателя. - Ловеца изстрелял своята стрела и стрелата уцелила камъка. Камъкът се счупил, мъжът се събудил и бързо отишъл да напълни водата и дори успял да изпреварие човека на краля . Осмината приятели спечелили. - Сега, можете да вземете дъщеря ми - казал краля. Мечтателя дал дъщерята на краля на човека, който копаел земята. Вдигнали сватба. Вечерта кралят наредил на слугите тайно: - Отровете храната, така че всички да умрат.

Човекът, който помирил мравките чул този разговор и казал всичко на човека, който си играел с гълъбите. Той сменил чиниите, така че слугите на краля не могли да разберат и всички, които яли умрели. - Сега, ми доведете мъжа, който може да носи голямата зестра на дъщеря ми - казал кралят. - Бързо, отче, хайде, помогни ни. Ако можеш да носиш тази тежка църква, тогава няма да има проблем да носиш и наследството. Свещеникът взел зестрата и я понесъл на гърба си. Всички тръгнали за вкъщи щастливо. Пътешествието приключило след пет или шест години. През това време синовете и дъщерята на мечтателя пораснали. Когато мечтателя посетил краля на Запада рнал, неговата съпруга стояла от едната му страна, от другата му страна стояла дъщеря му, а зад него стояли синовете му . - Значи, съпругата ми е Слънцето, дъщеря ми е Луната, а синовете ми са звездите - казал мечтателя. Това е моят сън и как мога да ти го дам! - казал мечтателя на своя тъст Кралят благословил короната му и дал кралството си на мечтателя!

Hans in Luck A Fairy tale of the Brothers Grimm retold by the class 5c of Siegerland Grundschule, Berlin, Germany For seven long years, Hans had worked hard for his master. At last he said, ´Master, my time is up; I must go home and see my poor mother again. So pay me my wages and let me go.´ And the master said, Ýou have been a faithful and good worker, Hans!´ Then he gave him a big lump of gold. Hans took out his handkerchief, put the piece of gold into it, threw it over his shoulder, and soon he was on his way home. After a short time he became tired. Suddenly a rider on horse back came in sight. Áh!´ said Hans, ´what a fine thing it is to ride on horseback!` The horseman heard it, and answered, ´Well, friend, why do you go on foot then?´ Áh!´ said he, Í have to carry a big lump of gold and you must know it presses on my shoulder.´ ´What would you say of making an exchange?´ said the horseman. Í will give you my horse, and you shall give me the gold.´ The horseman took the gold, helped Hans up, gave him the bridle into one hand and the whip into the other, and said, ´When you want to go very fast, smack your lips together, and cry “Jip!”´ Hans was delighted as he sat on the horse. After some time, Hans wanted to ride faster, so he smacked his lips and cried “Jip!” Immediately the horse ran full gallop and he was thrown off, and lay on his back. His horse would have ran off, but fortunately a shepherd was coming leading a cow. He could stop the horse. Hans thanked and said to the shepherd, ´This riding is no joke, I like your cow.´ The shepherd answered´ We could make a great deal. I will change my cow for your horse. So you will have milk, butter, and cheese, every day.´ ´Done!´ said Hans. ´What a noble heart that good man has!´ thought he. Then the shepherd jumped upon the horse, wished Hans and the cow good morning, and away he rode. Hans was happy. He thought, Í can, whenever I like, eat my butter and cheese and when I am thirsty I can drink the milk.´When he came to an inn, he stopped and he gave away his last penny for a glass of beer. Then he continued his way to his mother‘s house. But it became warmer and warmer and he was thirsty. Ńow I will milk my cow and quench my thirst´. So he held his leather cap under the udder of the cow, but not a drop was to be had. Hans could not believe that the cow was dry. And while he was trying his luck in milking, the beast gave him such a kick on the head that it knocked him down. Fortunately a butcher with a pig passed. ´What is the matter with you?´ said the butcher, as he helped him up. Hans told him what had happened. The butcher told him, Ýour cow will give you no milk. Don’t you see she is an old beast, good for nothing but the slaughter-house?´ Hans said, ´Who would have thought it? What a shame to take my horse, and give me only a dry cow! If I kill her, what will she be good for? I hate cow-beef; it is not tender enough for me.´ ´Well,´ said the butcher, Í will change, and give you my fine fat pig for the cow.´ Hans gave the butcher the cow taking the pig. The next man he met was a countryman carrying a fine white goose. The countryman stopped and he asked what time it is. Hans told him about all his luck. The countryman shook his head and said, “My worthy friend, your pig will bring you into trouble. In the

village I came from, there was just stolen a pig. I‘m really worried that they suspected you and that they catch you and at least they will throw you into the horse-pond. Can you swim?” The poor Hans was frightened. ´Good man, cried he,´ take my pig and give me the goose.´ Hans took the countryman‘s goose in exchange for his pig. Hans went on the way homewards free from care. Áfter all,´ thought he, éverything turns out well´. As he came to the next village, he saw a scissor-grinder with his wheel, working and singing. Hans said, ´Master grinder, you seem so happy at your work.´ Ýes,´ said the other, ´mine is a golden trade; a good grinder never puts his hand into his pocket without finding money in it – but where did you get that beautiful goose?´ Í did not buy it, I gave a pig for it.´ Ánd where did you get the pig?´ Í gave a cow for it.´ Ánd the cow?´ Í gave a horse for it.´ Ánd the horse?´ Í gave a lump of gold as big as my head for it.´ Ánd the gold?´ Óh! I worked hard for that seven long years.´ Ýou did well,´ said the grinder, ńow if you could find money in your pocket whenever you put your hand in it, your fortune would be made.´ ´Very true: but how is that to be managed?´ ´How? Why, you must turn grinder like myself,´ said the other; ýou only want a grindstone; the rest will come of itself. Here is one, give me your goose for it! Do you want my grindstone?´ ´How can you ask?´ said Hans; Í should be the happiest man in the world, if I could have money whenever I put my hand in my pocket: what could I want more? There’s the goose.´ Hans took the stone, and went his way and he said to himself, ´Surely I must have been born in a lucky hour; everything I could want or wish for comes of itself. In the meantime he began to be tired, and hungry too. Hans stops for a drink but he had given away his last penny. So he stopped at a fountain. He placed the stone carefully by his side on the edge of the fountain but when he bent down to drink, he forgot it, pushed it a little, and he plopped into the fountain. Hans sprang up and danced for joy, he fell upon his knees and thanked Heaven, with tears in his eyes. ´How happy am I!´ cried he; ńobody was ever so lucky as I.´ Then he went home with a light heart, free from all his troubles, and walked on till he reached his mother’s house, and told her how very easy the road to good luck was. And they lived happily ever after.

Illustrations made by students from Siegerland-Grundschule, Berlin, Germany

Щастливият Ханс Фолклорна приказка от Германия превод от английски език - Теодора Дончева – 10г СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Седем дълги години Ханс упорито служил на своя господар. На края на седмата година Ханс казал на господаря си: - Господарю, моето време тук изтече, искам да се върна вкъщи, при мама. Плати ми и ме пусни да си вървя. Господарят му отвърнал: - Ти беше верен и добър слуга, Ханс! - и му дал голям къс злато. Ханс извадил кърпичката си, сложил златото в нея, преметнал торбата си през рамо и се запътил към къщи. Ето че скоро се изморил. Насреща му се задал мъж на черен кон. - Ах! - въздъхнал Ханс - Колко хубаво е да яздиш! Конникът чул какво си приказва Ханс и го попитал: - Защо ходиш пеша? Ханс отвърнал: - Нося голям къс злато и вече ми се схванаха раменете от тежестта на товара ми. Тогава конникът казал: - Какво ще кажеш да направим размяна? Аз ще ти дам моя кон, а ти златото, което носиш. Ханс се съгласил, конникът взел златото, помогнал на Ханс да се качи на коня, подал му юздите за едната ръка и камшика за другата и казал: - Ако искаш да препускаш по-бързо, цъкни с език и извикай „Дий”! Ханс сияел от щастие, когато седнал на коня. След известно време му се приискало да препуска по-бързо, цъкнал с език и извикал: - Дий! Конят препуснал и Ханс се озовал на земята по гръб. Конят продължил да бяга, но за щастие по пътя се задал пастир, който водел крава и спрял коня. Ханс поблагодарил на пастира и казал: - Язеденето не е шега, а твоята крава много ми хересва. Пастирът отговорил: - Можем да направим страхотна сделка. Аз ще ти дам кравата, която водя, а ти ще ми дадеш твоя кон. Така всеки ден ще имаш мляко, масло и сирене. - Дадено! - казал Ханс. “Какво благородно сърце има този добър човек” си помислил Ханс. Пастирът се качил на коня, пожелал на добър час на Ханс и кравата и препуснал. Ханс бил изключително щастлив. Той си мислел: “Сега, когато ожаднея мога да пия мляко и когато съм гладен да ям масло и сирене!” Вървял, вървял и стигнал до една страноприемница. С последните си пари си поръчал халба бира. После продължил пътя си. Започнало да става все по-топло и по-топло и Ханс ожаднял. “Сега ще издоя кравата и ще утоля жаждата си” -

мислел си Ханс. Свалил коженото си кепе и го сложил под кравата. Минало време, но кепето оставало празно. Ханс не можел да повярва, че кравата не дава мляко и докато си опитвал късмета в доенето, добичето така го ритнало по главата, че дълго време не могъл да се опомни. За късмет по пътя минал касапин с едно прасе. - Какво ти има? - попитал касапинът и му помогнал да стане. Ханс разказал цялото си приключение. Тогава касапинът му казал: - Кравата ти не дава мляко, защото е стара и не става за нищо друго освен за кланицата. Ханс казал: - Кой може да си помисли такова нещо? Да ми вземе конят и да ми даде стара крава. Ако я заколя за какво ще я използвам, та аз не харесвам говеждото, не е достатъчно крехко за мен. - Е - казал касапинът - аз ще заменя моето угоено прасе за твоята крава. Ханс дал кравата на касапина и взел прасето. Следващия човек, който срещнал по пътя си бил селянин носещ бяла гъска. Селянинът го спрял и попитал колко е часът. Ханс му казал и му разправил цялото си приключение. Човекът поклатил глава и казал: - Скъпи приятелю, прасето ще ти създаде неприятности. В селото, от което идвам току-що, е откраднато прасе. Притеснявам се, че ще те заподозрат и когато те хванат ще те хвърлят в езерото за къпане на коне. А ти можеш ли да плуваш? Горкият Ханс много се изплашил и казал: - Добри човече, вземи това прасе, а ми дай твоята гъска. Селянинът се съгласил и Ханс взел гъската и продължил пътя си към дома мислейки си: “На края всичко се нарежда добре!” Когато стигнал следващото село видял един точилар, който работел и си пеел весело. Ханс му казал: - Точиларю, изглеждаш много весел, докато работиш. - Да! Моята професия е като златна мина, добрият точилар никога не остава без пари в джоба си. А ти откъде взе тази хубава гъска? - Не съм я купувал, дадох едно прасе за нея. - А прасето? - Замених една крава за него. - А кравата? - За нея дадох един кон. - А коня? - За него дадох къс злато голям колкото главата ми. - Ами златото откъде взе? - Работих седем години при моя господар и той ми го даде. - Добре си постъпил - рекъл точиларят - но сега, за да е пълно щастието ти, ще бъде добре джобът ти винаги да е пълен със злато. - Прав си, но как да направя това нещо? - Как ли? Много лесно! Стани точилар като мен, отначало ще ти трябва само едно хубаво точило, останалото ще се нареди от самосебе си. Искаш ли да ти дам моето точило, а ти в замяна

The Liar Shepherd A Story from Greece Translated in English by Δημοτικό Σχολείο Ζερβοχωρίων Χαλκιδική, Greece

ще ми дадеш твоята гъска. - Иска ли питане - казал Ханс - та аз ще бъда най-щастлиният човек на света, ако джобовете ми винаги са пълни със злато. Какво повече мога да искам? Ето ти гъската. Ханс взел точиларският камък и продължил пътя си мислейки “Трябва да съм роден в щастлив час, щом всичко което искам става от самосебе си.” Междувременно, Ханс започнал да се уморява и огладнява. Спрял да потърси страноприемница, но бил изхарчил всичките си пари. Така че спрял до един кладенец, оставил камъните на ръба му и когато се навел да пие вода ги бутнал без да иска. Камъните цопнали във водата и потънали на дъното на кладенеца. Ханс се изправил и весело подскочил, после коленичил и със сълзи в очите благодарил на Бог. - Колко щастлив съм! Няма човек с по-голям късмет от моя! С празни ръце и олекнало сърце Ханс тръгнал по пътя към дома на майка си. Когато пристигнал разказал на майка си всичките си приключения по време на пътя към дома. И заживели щастливо.

Once upon a time it was a shepherd who was grazing his sheep on a hill. As he was sitting there alone, he thought to have a joke with his friends. So he started shouting loudly to his friends. “Help ! Help ! Somebody help me ! A wolf has come and is eating my sheep!” “Help !!!” Some of his friends, who were grazing their sheep near to him, ran and tried to help him save his sheep from the wolf. When they arrived, they saw that there was no wolf at all ! So, they asked him. “Where is the wolf ?” “There isn’t any wolf,” he said,. “I just wanted to make a joke and laugh !” “So you wanted to laugh with us ! Shame on you !” they angrily said to him and they left. As the days were passing, the shepherd was bored just sitting there with his sheep so he thought to make the same joke with his friends again. He started shouting, “Help ! Help ! Please help me my friends !” This time I tell you the truth, a wolf is eating my sheep please help me !” Most of his friends didn’t believe him but there were some of them who thought, “This time maybe it’s true and he maybe really needs our help. Let’s go and see what’s going on and help our friend.” But when they went to him they saw for the second time that he was lying and there was no wolf at all. They felt so angry and they said that from now on, no one would ever go to him again because he was not a serious person and they didn’t want to have him a friend anymore. Time passed by and no one talked about him again. Suddenly one day, as the shepherd was grazing his sheep as he did every day, a real wolf started to approach his sheep. The shepherd was really

in a panic seeing the wolf coming closer and closer to his sheep and he didn’t know what to do to save them. He knew that his friends were angry with him but as he didn’t have any other choice he started shouting one more time, “Help me! Please help !! A wolf has come to my sheep and started eating them. Somebody help me !” But his friends “took their lesson” and as they were talking between them they said, “We don’t want to hear him anymore he is a lier and he always is laughing at us. He is lying again and he is trying to make jokes with us. We are not going to believe him this time because we are sick of him.” And they didn’t go to help him. So, the wolf ate his sheep and as he was watching and he couldn’t do anything to stop the tragedy. He thought, “They are right .I was always making jokes and telling them lies. Now I need them and they don’t believe me. How stupid I have been. I deserve to be punished. From now on, I’ll never lie again to them but it’s too late for my sheep”. From that moment the liar shepherd never lied again and he lived with his friends happily ever after.

Illustrations made by the students from Δημοτικό Σχολείο Ζερβοχωρίων, Χαλκιδική, Greece

Лъжливото овчарче Фолклорна приказка от Гърция превод от английски език – Надежда Петкова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време едно овчарче, което пасяло овцете си на хълма. Докато седяло там само мислило, как да си направи шега със своите приятели. Затова започнало да крещи на приятелите си: - Помощ! Помощ! Някой да ми помогне! Дойде вълк и ще изяде овцете ми! Помощ!!! Някои от неговите приятели, които пасели овцете си близо до него, изтичали за да му помогнат да спаси овцете си.Когато пристигнали при него обаче видели, че няма никакъв вълк. - Къде е вълкът? - Няма никакъв вълк! – казало овчарчето – Просто исках да си направя шега с вас ! - Значи си искал да ни се присмееш! Засрами се! – казали му приятелите и си тръгнали ядосани. Дните си минавали и на овчарчето пак му доскучало да седи с овцете. Помислило си, че може пак да направи същата шега на приятелите си. Започнало отново да крещи: - Помощ! Помощ! Моля ви, приятели мои, помогнете ми! Този път ви казвам истината, вълк ще изяде овцете ми, моля помогнете ми! Повечето от приятелите му не му повярвали, но имало няколко, които се притекли на помощ. - Този път може би е истина и може би се нуждае от нашата помощ. Да отидем и да видим какво става и да помогнем на нашия приятел. Но когато отишли при него, те видели че овчарчето си лежи на поляната и че там няма никакъв вълк. Те много се ядосали и му казали, че отсега нататък никой никога няма да му обръща внимание, защото само ги разиграва. Времето минавало и никой не говорел с овчарчето. Внезапно един ден , докато то си пасяло овцете, както правило всеки ден, истински вълк се приближил до стадото.Овчарчето не знаело

The Foal-Egg of Ratot A Story from Hungary Translated in English by Gyulai Alapfokú Közoktatási Intézmény Gyula, Hungary Once upon a time the guard of Ratot who looked after the fields found a huge peachy (delicious) pumpkin. “Wow ! What on earth is it ?” he exclaimed. He picked it up, touched and smelled it but he could not figure out what it was.

какво да направи, за да ги спаси. Знаело,че неговите приятели са му ядосани, но нямало никакъв друг избор и започнал да вика с всички сили: - Помогнете ми! Моля ви, помогнете ми! Вълк дойде и започна да яде овцете ми. Някой да ми помогне! Но приятелите му “си научили урока” и говорили помежду си: - Не искаме да го чуваме никога вече.Той е лъжец и винаги ни се присмива. Сега той си лежи и се опитва да си направи пак шега с нас. Този път няма да му се вържем. Вълкът изял овцете, а овчарчето гледало и не можело да направи нищо. - Те бяха прави. Винаги си правех шеги с тях и ги лъжех. Сега, когато се нуждаех от тях, те не ми повярваха. Колко глупав бях. Заслужавам да ме накажат. Отсега нататък никога повече няма да ги лъжа , но вече е късно за овцете ми. От този момент нататък лъжливото овчарче никога не излъгало и заживяло щастливо с приятелите си .

He went back to the village. Ratot brought the pumpkin into the village hall, where the village council was just in discussion. When the guard put the pumpkin down on the desk, all of the old counsellors were in horror. “I have already lived a lot but I have never seen such a creature yet.” said a counsellor. “Well, I have to tell the truth, I am not a child of today, but what on earth this can be ?” said another counsellor. At this time, the judge of Ratot also spoke, “ Well brothers, from its shape, it can be nothing else but an egg.” “Really, an Egg!” “What else it could be if not an egg.” The guard confirmed it that the egg was quite warm when he took it into his sack. The judge who was the cleverest person in the village also wanted to know what kind of egg it was. The old counsellors thought lizard dragon but the judge believed the guard who said that in those days a strange foal sauntered the field. The counsellors exclaimed at the same time, “It is true! The strange foal laid it, because only a creature from Hell can have laid us such a big egg.” “Well, we got the solution luckily,” said the judge, only one question, “What shall we do?” “We should hatch the egg.” “Yes, okay, but what shall we do it with ? Our horses don’t lay eggs, so they don’t brood them,” said the judge. Everybody was thinking, but the judge of Ratot had a good idea. “Well, my brothers, although the horses of Ratot don’t have big enough minds, the council of Ratot has.

Жребчевото яйце от Ратот Унгарска фолклорна приказка превод от английски език - Надежда Петкова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък

I’m saying that we should brood the precious egg.” It was a strange idea but everybody nodded. Setting a good example, the judge sat on the egg and then the others sat onto it. It is sure that someone would be still sitting on the egg if it were not for the citizens of the neighbouring villages, who started to gossip that Ratot had a rotten foal egg. Answering this, the counsellors started to argue that they would not sit on the egg any more. The judge was very sad, because he believed strongly that the small foal had already moved inside the egg. The counsellors claimed the egg was smelly. Finally, they agreed that they would take the rotten egg up to the hill and roll it down to the gossipy neighbour village. After that everybody from Ratot went up the hill to see the rotten egg fall down to the bad-tongued neighbouring village. When they stopped their noses, the judge began to roll the foal egg down. The egg was rolling and rolling, finally it rolled into a hawthorn bush at the bottom of the hill. Inside the bush it crashed into pieces loudly and a small rabbit jumped out of the bush. All of Ratot shouted, “There is a small foal! The small foal is running! People, fetch it!” The villagers ran after it. Only the judge stayed on the hill, and he thought sadly, “I said that the foal had already moved. Hey, why don’t we sit patiently more some days on that God- given foal egg !?”

Illustrations made by students from Gyulai Alapfokú Közoktatási Intézmény, Gyula Hungary

Имало едно време един стража от Ратот, който се грижел за полетата. Веднъж той намерил огромна изящна тиква. - Лол! Какво за бога е това ? Вдигнал я, докоснал я и я помирисал, но не можал да разбере какво е това. Той се върнал в селото Ратот и занесъл тиквата в селската зала, където селския съвет тъкмо се бил събрал. Когато стражата сложил тиквата на бюрото, всички съветници били ужасени. - Вече съм преживял много, не до сега не бях виждал подобно нещо - казал съветника. - Е, трябва да ви кажа истината, аз не съм вчерашен, но какво по дяволите може да бъде това – казал друг съветник. В това време, съдията на Ратот се намесил. - Е братя, това не може да бъде нищо друго освен яйце. - Наистина, яйце! Какво друго може да бъде ако не яйце. Стражата потвърдил, че това яйце било доста горещо, когато го взел в чантата си. Съдията бил най-умния човек в селото, но и той също не знаел какво е това яйце. Старите съветници помислили, че е драконово яйце, но съдията повярвал на стражата, който казал че в тези дни странно жребче се шляело из полетата. Съветниците възкликнали едновременно: - Истина е! Странното жребче го е снесло. Защото това дяволско същество може да снесе такова голямо яйце. - Е, стигнахме до бързо решение – казал съдията - въпросът е, какво да го правим? - Трябва да излюпим яйцето. - Това е добре, но какво ще правим с него? Нашите коне не мътят яйца, за това няма да го излюпят. Всички мислили и се чудели, когато на съдията му хрумнала идея. - Е мои братя, за това за което конете на Ратот нямат достатъчно акъл,

Búkolla and the Boy A story from Iceland Translated in English by Hofsstaðaskóli, Gardabaer ,Iceland

съветниците от Ратот имат. Аз казвам, че трябва да излюпим ценното яйце. Било странна идея, но всички се съгласили. За да покаже добър пример, първи върху яйцето седнал съдията, а след него останалите. Но гражданите от съседното село започнали да клюкарстват за Ратот, че имали гнило жребчево яйце. Съветниците започнали да се вайкат, че повече не могат да стоят върху яйцето. Съдията бил много тъжен, защото силно вярвал, че жребчето вече започнало да мърда в яйцето. Накрая, те се съгласили че трябва да пуснат гнилото яйце по хълма към клюкарското съседно село. Всички от Ратот се качили на хълма, за да видят как гнилото яйце пада към съседното село. Когато спрели конете си, съдията започнал да търкаля жребчевото яйце. Яйцето се търкаляло и търкаляло, докато стигнало до един храст от глог в края на хълма. Блъснало се в храста и се строшило на парченца и малък заек изскочил от храста. Цял Ратот се развикал: - Ето го малкото жребче! Малкото жребче бяга! Хора, хванете го! Селяните тръгнали след него. Единствено съдията стоял на хълма, и тъжно казал: - Аз ви казах, че жребчето мърдаше. Хей, защо ние не седяхме търпеливо още няколко дена върху този дар от бога жребчево яйце!?

Once there was a man who lived with his wife in a cottage. They had one son, but the weren´t very fond of him. There were only the three of them in the cottage. The couple also had a cow, which was all their livestock. The cow was called Búkolla. One day the cow had a calf, and the woman herself sat with her while she was delivering. When the cow had calved and had recovered, the woman dashed into the house. A little later she returned to see how the cow was doing, but by then, Búkolla had dissapeared. The man and his wife went out to look for the cow, and they searched for it both far and wide but to no avail. On their return, they were in a foul mood and told the boy to get out and not come within their sight again until he brought back the cow. They packed him some food for the road and gave him new shoes, and with that he set off. He walked for a long time until he became hungry and sat down to eat. In his desperation, he said out loud, „Moo now, my dearest Búkolla, if you are alive anywhere.“ From far, far away, he heard the cow´s response. Again, the boy walked for a long time before he sat down to have another bite. Then he repeated, „Moo now, my dearest Búkolla, if you are alive anywhere.“ This time he heard the cow somewhat closer than before. Once more the boy walked for a long time until he reached the brink of an enormously high precipice. Having walked up an appetite, he sat down to eat, again saying as before, „Moo now, my dearest Búkolla, if you are alive somewhere.“ The cow´s response now came from right under his feet. Somehow the boy clambered down the precipice, and reaching the bottom, he saw a large cave carved out of it. He went in, and there , bound to a low partition, he found Búkolla. He untied the cow immediately, led her out, and set off back home. The boy had gone only a small part of the way when he saw that a huge ogress was coming after him, accompanied by another smaller one. He realized at once that the big ogress, with her long strides, would catch up with him in no time, and he said, “What are we to do now, my dearest Búkolla?“. “Pick a hair from my tail, and put it on the ground,“ said the cow. He did. The the cow said to the hair, “By these words I lay the spell that you become a stream so large that no one can cross it but the bird on it´s wing.“ At the very instant, the hair turned into a tremendous stream. When the ogress reached the bank of the stream, she said, “you won´t get away with that, my boy.“ And she told the little ogress, “run, run home girl and get your father´s big bull.“ The young one ran off and soon returned with an enormous bull, which instantly drank the whole stream. Again, the boy feared that the ogress would overtake him very quickly because of her long strides, and he said, „What are we to do now, my dearest Búkolla?“ “Pick a hair from my tail, and put it on the ground.“ Then Búkolla said to the hair “By these words I lay the spell that you become a blaze (fire) so hot that no one can cross it but the bird on it´s wing.“

As soon as she had spoken, the hair turned into a big fire. When the ogress reached the blazing wall, she shouted, “You won´t get away with that, my boy.“ And to the smaller ogress she said, “Go get your father´s big bull, girl.“ The girl did and returned with the bull, which then urinated all the water it had drunk from the stream and thus put out the fire. Once more, the boy saw that the ogress would catch up with him very soon because of the length of her strides, and he said, „What are we to do now, my dearest Búkolla?“ “Pick a hair from my tail, and put it in the ground,“ she said. Then, to the hair, “By these words I lay the spell that you become a mountain so big that no one can surmount it but the bird on its wing.“ The hair immediately turned into such a huge mountain that the boy could see only straight up into the sky. When the ogress came to the mountain, she roared, “You won´t get away with that, my boy.“ To the smaller ogress she said, “Go get me your father´s big drill, my girl.“ Off went the young one, returning with the drill. The ogress then bored a hole straight through the mountain. But then when she could see through it, she became a bit too rash (hasty, impulsive). She squeezed herself into the hole, which was too narrow for her, and got stuck. Finally, she turned into stone right there in the hole. And that´s where she remains to this day. As for the boy, he reached the cottage safe and sound with his Búkolla, and the couple were quite relieved to have them both back.

Illustrations made by students from Hofsstaðaskóli, Gardabaer, Iceland

Бюкола и момчето Фолклорна приказка от Исландия превод от английски език - Мартин Гърков 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време един мъж, който живял с жена си и сина си в една малка къща. Семейството имало един единствен домашен любимец – кравата Бюкола. Един ден кравата родила теле, а жената през цялото време стояла до нея за да и помага. След като кравата се отелила и се възстановила от раждането, жената се прибрала в къщата. Но когато след известно време тя се върнала за да провери как е любимата й крава, с ужас видяла, че Бюкола е изчезнала. Мъжът и жената излезли навън да търсят кравата. Търсели на длъж и на шир, но без никакъв успех. Когато се завърнали в къщи били много разстроени и казали на сина си да не им се явява пред очите докато не върне Бюкола. Те му опаковали храна за изпът, дали му нови обувки и го изпратили по широкия път да дири кравата. Момчето вървяло много, докато не огладняло и седнало да похапне. Бил толкова отчаян, че извикал на висок глас „Мууу, скъпа ми Бюкола, ако си жива - отговори ! ‘‘ . От много, много далеч той дочул отговор от кравата. Момчето тръгнало пак и вървял дълго,дълго, докато пак се изморил и седнал пак да похапне пак. Тогава той пак извикал „Мууу, скъпа ми Бюкола, ако си жива - отговори ! ‘‘ . Този път чул кравата по - близко от преди. За пореден път момчето тръгналло да търси кравата и вървяло,вървяло , докато не достигнало до ръба на огромна пропаст. Точно тогава пак огладнял и седнал да похапне. Извиквал пак „Мууу, скъпа ми Бюкола, ако си жива - отговори ! ‘‘ Той чул отговорът на кравата точно под краката си . Детето се спуснало надолу в пропастта и когато стигнало дъното то видяло голяма пещера .Влязло вътре и там, завързана изкъсо, намерил Бюкола. Веднага отвързал кравата, извел я навън и се отправили към дома си. Не били минали и половината път ,когато момчето видяло, че зад него идва великан, следван от други по – малки. То осъзнало, че големите великани, с техните големи крачки, ще го стигнат за нула време, обърнало се към кравата и запитало „Какво ще правим сега, скъпа ми Бюкола ? ” . Тя му отвърнала „Вземи косъм от опашката ми и го постави на земята’’. Момчето така и направило . Тогава кравата казала на косъма „Чрез тези думи те заклевам да се превърнеш в река толкова дълбока, че никой да не може да те прекоси, освен птиците прелитащи над теб ! ‘‘ . Веднага косъмът се превърнал в огромна река. Когато великанът достигнал реката казал ,,Няма да се измъкнеш толкова лесно, момченце ! ‘‘. Страшното чудовище се обърнал към по – малките великани и им наредило „Бягайте, бягайте към вкъщи и вземете големият бик!‘‘ Младите великани се втурнали назад и скоро се

върнали с огромен бик, който изпил цялата река. Момчето се разтревожило, че великаните ще ги стигнат, заради големите си крачки, обърнало се към кравата и рекло „Какво ще правим сега, скъпа ми Бюкола ? ” . Тя му отвърнала „Вземи косъм от опашката ми и го постави на земята’’ . Тогава кравата казала на косъма „Чрез тези думи те заклевам да се превърнеш в буен огън, толкова горещ, че никой да не може да премине, освен птиците прелитащи над теб ! ‘‘ . Косъмът веднага се превърнал в буен огън. Когато великаните достигнали огнената стена най – големият казал ,,Няма да се измъкнеш толкова лесно, момченце ! ‘‘ . Страшното чудовище пак се обърнал към по – малките великани и им казало „Бягайте, бягайте към вкъщи и вземете големият бик ! ‘‘. Така и направили и скоро след това младите великани се върнали с бика, който изплюл всичката онази вода, която бил изпил и по този начин потушил буйният огън. За пореден път момчето видяло как великаните ги настигат и запитало кравата с разтреперан глас ,,Какво ще правим сега, скъпа ми Бюкола ? ”. Тя му отвърнала „Вземи косъм от опашката ми и го постави на земята’’ . После рекла на косъма „Чрез тези думи те заклевам да се превърнеш в планина, толкова голяма, че никой да не може да те преодолее, освен птиците прелитащи над теб ! ‘‘ Веднага косъмът се превърнал в планина толкова голяма, че върхът й докосвал небето. Когато великаните достигнали планината най – големият възкликнал ,,Няма да се измъкнеш толкова лесно, момченце ! ‘‘ . На по – малките великани им рекъл „ Отидете и вземете големият свредел ! ‘‘ *(свредел – инструмент за пробиване)* Когато малките великани се върнали със свредела пробили дупка в планината, но тази дупка се оказала много тясна. В желанието си да мине през нея големият великан се свил за да се промуши и се заклещил. Накрая страшното чудовище се превърнало в камък и запушило дупката. Там си останало и до наши дни. Момчето и Бюкола се завърнали в къщи, а родителите му били радостни, че са се прибрали и двамата живи и здрави.

Larry Lynch A story from Ireland Presented by Glenmore N.S., Crossmolina Ireland Once upon a time, there was a very proud king living in Ireland. Larry Lynch was his name. Larry was tall, handsome and very brave but he had one problem, his two ears looked like horses ears... “Oh woe’s me!” He cried, “no other king in Ireland has horse ears.” The king was very embarrassed but he had a tradition of cutting his hair once a year. It was always cut below his two ears so that his hair hid his ears. Unfortunately there wasn’t a hairdresser or a salon years ago. There was a lottery to cut the kings mane of hair. Anyone who cut the king’s hair would be put to death, if they told the secret. At the same time every year people realized that nobody came back safe from cutting his hair. The rumour spread as everyone who cut his long red mane would be killed. It just so happened that an old widow and her son lived beside the king. He was a big, strong foolish boy. It just so happened that this year to cut the kings hair fell to her son. She was heartbroken. She sat and she cried buckets full of tears and she thought of a plan. She went to the king and begged him not to kill her one and only son. “I have nobody but my only son” she begged. Let another boy cut your long red mane. My son would make a mess of it, he has never cut a rib of hair in his life. He took pity on the widow, but now he was worried. “The lottery was over and the choice was made” he said slowly. “Your son will cut my long red hair and he will go back home again. So he won’t be able to talk about it to a living soul or there will be consequences” Away went the widow and she was pleased with herself. Not long after he cut the king’s hair the young boy got very sick. He was so sick, he had to stay in bed. He thought about the horse’s ears through the day and night and soon he wasn’t able to think about anything else. The widow got very worried and went to speak to the local wizard. He was a very tall, skinny, wise, grey-haired, old man. He looked at the young boy sick in bed; he wasn’t able to speak he was that sick. It’s a secret story that’s upsetting him; that is what is making him sick. He’s not aloud to tell the secret to any person. He stood and thought for a minute. Walk into the forest and turn right and tell your secret to the first tree you see. The wizard said goodbye and went. The young boy walked until he got to the forest. He turned right and the first tree he saw was he the willow tree. He hugged the tree and told his secret quietly. The boy was quickly cured. He was very happy that the smart wizard helped him get cured. He had a tradition that he would have a party after he got his hair cut. He would give tasty food and brilliant music and all the locals would be invited. Every year the harpist would play the harp. He was practising when the harp cracked and broke in two halves. He wasn’t a bit happy. “What will I do now”, said the harpist. I need to get a new harp before tomorrow. He ran into the forest until he met the crossroads. He turned right and the first tree he saw was the willow tree and he cut a branch off it. Soon, afterwards the party was at full swing. There was lovely food and wine there and the widow and her son were enjoying it. Larry Lynch was walking around proud with his

Лари Линч Ирландска фолклорна приказка превод от английски език - Стиляна Колева 11а клас СОУ “Екзарх Антим І” гр. Казанлък

newly cut soft hair. During the evening the harpist went on the stage. He sat down with his new harp and started playing. Instead of music the harp started to shout. Everybody stopped. The harpist tried again and pulled his fingers over the strings.” The wizard was there keeping an eye on everything. There are two horse ears on Larry Lynch.” When the king heard the music and was very sad and embarrassed. He stood up and took the crown off his head. He showed his ears to everyone. Everyone clapped. From that day forward he never covered his ears again.

Illustrations made by students from Glenmore N.S., Crossmolina , Ireland

Имало едно време един много горделив крал, който живеел в Ирландия. Той се казвал Лари Лънч. Лари бил висок, красив и много смел, но той имал проблем, ушите му изглеждали като конски уши ... - Ох, горко ми! - викал той - нито един крал в Ирландия няма конски уши. Кралят бил много смутен, но той имал традиция да подстригва косата си веднъж годишно от ушите надолу, а тогава нямало нито фризьор, нито салон от години. Теглела се лотария кой да подстриже гривата на краля. Всички, които подстригвали косата му, щели да бъдат убити, ако издадат неговата тайна. В същото време всяка година хората разбирали, че който е подстригал косата му, вече не е в безопастност. Разпространили се слухове, че всеки подстригал дългата му червена коса, след това ще бъде убит. Случило се така, че една стара вдовица и нейният син живеели близо до краля. Синът ú бил голямо, силно и глуповато момче. Тази година се паднало нейния син да подстригва краля. Сърцето ú било разбито. Седнала и изплакала една кофа сълзи, но замислила план. Отишла при краля и го умолявала да не убива нейния едничък син. - Нямам си никого, освен моя син! - молела се тя - Позволи на друго момче да постриже дългата ти червена коса. Моят син ще забърка пълна каша, той никога не е постригвал коса през живота си. Той съжалил вдовицата, но се разтревожил. - Лотарията беше изтеглена и изборът беше направен. - казал той бавно - Твоя син ще постриже косата ми и ще се върне вкъщи отново, но няма да му е разрешено да говори или ще има последствия. Вдовицата отишла надалеч и била доволна от себе си. Не след дълго, след като младото момче постригало косата на краля, то се разболяло. То било толкова болно, че трябвало да стои на легло. Мислело си за конските уши на краля по цял ден и цяла нощ и скоро не можело да мисли за нищо друго освен за това. Вдовицата се притеснила и отишла да говори с местния магьосник. Той бил много висок, кльощав, мъдър и прошарен възрастен мъж. Той погледнал младото болно момче в леглото, което не можело да говори заради болестта си. Това е тайна, която го притеснява и го прави болен. Не му е позволено да казва тайната на никой. Той постоял и помислил за минута. - Отиди в гората, обърни се надясно и я кажи на първото дърво, което видиш. Магьосника се сбогувал и си отишъл. Вървяло младото момче, вървяло докато не стигнало гората. Обърнало се надясно и първото дърво, което видяло било върба. Прегърнало върбата и

FANTACHIRO Italian fairy tale In olden times, there was a king who had no sons, but only two beautiful daughters. The oldest was named Assuntina, and the youngest was Fanta-Ghiro. The king, who was always sick and irritable, stayed shut up in his room the whole day long. He had three chairs--a sky blue chair, a black chair, and a red chair. Every morning, upon going to greet him, his daughters were quick to note in which chair he sat. If it was in the sky blue chair, that meant he was in high spirits. If he sat in the black chair, that spelled death. The red chair meant war. One day the girls found their father in the red chair. „Father!“ exclaimed the eldest, „What has happened?“ The king replied, „I‘ve just received a declaration of war from the king of the country next door to our land. What will I do? I‘m ill, as usual, and there‘s no one to take command of the army for me. Where can I get a good general at a moment‘s notice?“ „If you‘ll allow me,“ said the oldest girl, „I‘ll be your general myself. I command your household. Do you think I couldn‘t command your soldiers?“ „Don‘t be silly! That‘s no task for a woman!“ said the king. „Do let me try,“ begged Assuntina. „Very well. We shall try,“ said the king. „But understand that if, along the way, you get to talking about women‘s work, you march straight back home.“

казало тихичко своята тайна. Момчето бързо се излекувало. То било много щастливо, че умният магьосник му помогнал да оздравее. Той имал обичай да организира празненство всеки път след като му подстрижат косата. Щяло да има вкусна храна и страхотна музика и всички местни жители щели да бъдат поканени. Всяка година арфист щял да свири на арфа. Докато се упражнявал на арфата, тя се напукала и счупила на половина. Той се натъжил: - Какво ще правя сега? - казал арфистът - Трябва да си намеря нова арфа до утре. Той побягнал в гората докато не излезнал на един кръстопът. Обърнал се надясно и първото дърво, което видял било върба и той си счупил клонче от нея. Скоро след това, партито било вече в разгара си. Имало страхотна храна и вино и вдовицата и сина ú се забавлявали много. Лари Лънч се разхождал наблизо с неговата наскоро постригана коса. По някое време вечерта арфистът се качил на сцената. Седнал със своята нова арфа и започнал да свири. Вместо музика, арфата започнала да крещи. Всички се спряли. Арфистът опитал отново и плъзнал пръстите си по струните. - Магьосника беше там и следеше всичко отблизо. Лари Лънч има конски уши. Когато краля чул музиката, се натъжил много и се смутил. Изправил се и свалил короната от главата си. Показал ушите си на всички. Всички му ръкопляскали. От този ден нататък той никога не прикрил ушите си отново.

Assuntina agreed to that condition, and the king ordered his trusted squire, Tonino, to mount his horse and ride with the princess to war, but to bring her straight home to the palace the first time she mentioned women‘s work. The princess, dressed regally in silk, mounted her horse sidesaddle and rode with the squire off to war. The army marched behind them. They had already gone a good long way when they came to a cane field and started through it. The princess exlaimed, „What magnificent canes! If we had them at home, we could make any number of distaffs for our spinning!“ „Halt, princess!“ cried Tonino. „I am under orders to take you back to the palace. You brought up women‘s work. “ They wheeled their horses around and the whole army about-faced and followed them back. Then the youngest went to the king. „Majesty, let me take command of the army.“ „No, a thousand times no!“ he replied. „You‘re too young. How could you command an army if your sister could not?“ „Is there any harm in letting me try, Papa? I promise not to disgrace you. Let me try.“

It was agreed that FantaGhiro would go to war. She dressed as a warrior, with helmet, armor, sword, and two pistols, and galloped off with Tonino at her side and the army behind them. They passed the cane field without comment and soon reached the border. „Before going into battle,“ said Fanta-Ghiro, „I‘d like a word with the enemy king.“ The enemy king was a handsome young man. The minute he set eyes upon Fanta-Ghiro, he suspected she was a maiden rather than a general. He said, „You are young to command such a large army.“ Fanta-Ghiro replied, „I am a member of the royal family, and my father, the king, has given me full authority as general of the army.“ Intrigued, the king invited Fanta-Ghiro to his palace to agree on the reasons for the war before going into battle. They arrived at the palace and the king ran privately to his mother. „Mama, Mama,“ he said. „Listen, I‘ve brought home with me the general in command of the enemy forces, but just wait until you see him. Beautiful Fanta-Ghiro With eyes so black and speech soft and low; She‘s a maiden, I know, I know!“ His mother replied, „Take him into the armory. If the general is really a girl, arms won‘t interest her at all, and she won‘t even look at them.“ The king led Fanta-Ghiro into the armory. Fanta-Ghiro took down the swords hanging on the walls, carefully noting how they were gripped and how heavy they were. She moved onto the guns and pistols, breaking them open to see how they were loaded. The king ran back to his mother. „Mama, the general handles weapons like a man, but the more I look at him, the more I‘m convinced of what I say. Beautiful Fanta-Ghiro

Illustrations made by students from Circolo Didattico di Staglieno, Genova, Italy

Фантагиро Италианска фолклорна приказка превод от английски език - Мартин Гърков 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време, много, много отдавна един цар, който нямал мъжки наследник, а имал само две красиви дъщери. По-голямата от двете се казвала Асунтина, а помалката – Фантагиро. Царят бил много болен, затова стоял заключен в стаята си по цели дни. Той имал 3 стола – син като небето, черен и един червен стол. Всяка сутрин, когато го поздравявали, неговите дъщери бързали да забележат на кой стол е седнал баща им. Ако седи в синия стол, това означавало, че царят е в добро настроение. Ако стоял в черният стол, това вещаело смърт, а червеният означавал война. Един ден момичетата видели, че баща им седи в червеният стол. - Татко! - възкликнала по – голямата дъщеря - Какво се е случило? Царят отвърнал: - Царството до нас току-що ни обяви война. Какво да правя? Както знаете аз съм - много болен и няма кой да поеме командването на армията вместо мен. Откъде мога да намеря добър пълководец, който да ме замести? - Ако ми позволиш - казала Асунтина - Аз ще бъда твоят пълководец. Управлявам цялото домакинство в двореца, та с едни войници ли няма да се справя? - Не ставай глупава! Това не е женска работа! - казал царя. - Позволи ми да опитам! - възразила голямата дъщеря. - Много добре! Ще ти позволя да опиташ - рекъл баща им - но знай, че ако заговориш по време на пътя за женска работа, се връщаш директно вкъщи! Асунтина се съгласила с това условие, а кралят наредил на Тонино да яхне своя кон и да придружи принцесата във войната, но да я върне веднага, ако тя дори веднъж спомене за женска работа. Принцесата се облякла във величествени копринени дрехи, обяздила коня си и тръгнали с Тонино на война, а армията ги следвала. Изминали вече голямо разстояние от двореца, когато стигнали до огромно поле от захарна тръстика и бавно започнали да навлизат в него. Принцесата се възхитила: - Какви великолепни тръстики! Ако ги имахме у дома щяхме да направим много хурки за нашите тъкачи. - Стойте, принцесо! - Тонино се провикнал - Заповядано ми е да Ви върна обратно, ако споменете за женска работа, а Вие току що го направихте. Те обърнали своите коне и се върнали обратно заедно с цялата армия.

Тогава Фантагиро се обърнала към царя с думите: - Ваше величество, нека аз поема командването на армията. - Не! Хиляди пъти - не! - отвърнал той - ти си прекалено млада. Как ще управляваш армия след като сестра ти не се справи с това? - Какво ще изгубиш ако ми позволиш да опитам, татко? Обещавам да не те разочаровам. Позволи ми да опитам. Царят се съгласил и пуснал Фантагиро на война. Тя се облякла като войн, с шлем, броня, меч и два пищова и тръгнала заедно с придружителя си Тонино, а армията ги последвала. Те преминали през полето от тръстика, без принцесата да направи нито един коментар и скоро достигнали границата. - Преди да влезем във война - казала Фантагиро - бих искала да говоря с вражеския цар. Вражеският цар бил красив, млад мъж, който веднага съзрял, че Фантагиро, е по-скоро момиче, отколкото генерал. Той казал: - Не си ли прекалено млад да управляваш такава голяма армия ? Фантагиро отвърнала: - Аз съм член на царско семейство и моят баща, царят ми е дал пълна власт като командир над армията му. Заинтригуван, младият цар поканил Фантагиро в двореца си да обсъдят причините за войната преди да влязат в битка. Те пристигнали в дома му, царят отишъл при майка си и ú казал: - Мамо, мамо. Доведох вкъщи командирът на вражеската армия, но само почакай да видиш кой е той. Красивата Фантагиро! С очи толкова черни и реч толкова мека и тиха. Убеден съм, че е момиче. Майка му отвърнала: - Заведи генерала в оръжейната. Ако наистина е момиче, оръжията няма изобщо да я заинтересуват и тя няма да им обърне никакво внимание. Царят я завел в оръжейната. Фантагиро свалила мечовете, които висели на стената, като забелязала къде може да ги хване и колко тежки били те. Тя преминала към оръжията и пистолетите. Отворила ги за да види как са били заредени. Царят изтичал отново при майка си: - Мамо, тя държи оръжията като мъж и колкото повече я гледам толкова повече я харесвам. Искам красивата Фантагиро ! Така двете царства вместо да воюват вдигнали сватба и заживели в мир.

The Old Man’s Mitten A story from Latvia Translated in English by Pērses pamatskola Koknese, Latvia

It was cold winter. An old man wanted to go to the forest to get wood. Suddenly the old man wanted to light his pipe. Whilst he was searching for tobacco and a cigarette-lighter, he lost one mitten. A fly that was running away from the frost, noticed the mitten and ran inside it. She was happy and started to dance. A mouse that was running from the frost, ran to the mitten and asked: “ Who dances in the mitten ? “I - the queen of the flies. But who are you?” “I am a mouse-pepper. Allow me to warm myself.” “Crawl in and get warm!” The mouse crawled in the mitten. Both the mouse and the fly started to dance. A hare that was running away from the frost, noticed the mitten, ran to it and asked. “Who dances in the mitten?” “I - the queen of the flies and the mousepepper. But who are you?” “ I am a hare – white tail. Allow me to warm myself.” “OK, crawl in and get warm!” The hare crawled in the glove and all the three began to dance. A wolf that was running from the frost ran to the mitten and asked: “Who dances in the mitten?” “I - the queen of the flies, the mouse-pepper and the hare – white tail. But who are you?” “I am a wolf – snappy ear. Allow me to warm myself.’’ “OK, crawl in and get warm!” The wolf crawled in the mitten and all the four begin to dance. A bear that was running from the frost, ran to the mitten and asked: “Who dances in the mitten?” “I - the queen of the flies, the mouse-pepper, and the hare – white tail and the wolf – snappy ear. But who are you?”

“I am the big shaggy-haired bear. Allow me to warm myself.” “OK, crawl in and get warm!” The bear crawled in the mitten and all the five begin to dance. Suddenly a cock arrived and sang “Kikerigu, let’s run!” The dancers got scared and everybody began to force their way out of the mitten. The fly left for the king’s palace, the mouse to the cellar of potatoes, the hare – to the oats, the wolf – to the bushes, the bear – to the wood. While they were running, they tore the old man’s mitten. And so to this day the old man walks with one mitten.

Illustrations made by students from Pērses pamatskola, Koknese, Latvia

Дядовата ръкавичка Латвийска фолклорна приказка превод от английски език - Радина Георгиева –10 а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Било студена зима. Един старец отишъл до гората, за да събере дърва. Събирал, събирал дърва и се изморил. Седнал старият човек да си почине и решил да запали своята лула. Докато търсил тютюна и огнивото, дядото изпуснал едната си ръкавица на земята. Муха профучала през студения въздух, забелязала ръкавичката и влязла вътре. Тя била толкова щастлива, че е на топличко, че започна да танцува. Една мишка се приближила до ръкавичката и попитала: - Кой танцува вътре? - Аз - кралицата на мухите. Но коя си ти? - Аз съм полската мишка. Позволи ми да се стопля вътре! - Добре, влез и се стопли. Мишката влязла в ръкавичката и двете започнали да танцуват. Един заек изскочил от гората и забелязал ръкавичката, приближил се до нея и попитал: - Кой танцува вътре? - Аз - кралицата на мухите и полската мишка. Но кой си ти? - Аз съм горският заек. Позволете ми да се стопля вътре при вас! - Добре, влез и се стопли! Заекът влязъл в ръкавицата и тримата започнали да танцуват. Дошъл вълкът, приближил се до ръкавицата и попитал: - Кой танцува вътре? - Аз - кралицата на мухите, полската мишка и горският заек. Но кой си ти? - Аз съм вълкът. Позволете ми да се стопля вътре! - Добре, влез и се стопли! Вълкът влязъл вътре и четиримата започнали да танцуват. Една мечка се появила отнякъде, приближила се до ръкавицата и попитала: - Кой танцува вътре? - Аз - кралицата на мухите, полската мишка, горският заек и вълкът. Но коя си ти? - Аз съм голямата, рошава мечка. Позволете ми да се стопля вътре. - Добре, влез и се стопли. Мечката влязла вътре и петимата започнали да танцуват. Изведнъж петелът пристигнал и запял: - Кукуригу, да бягаме! Танцьорите се уплашили и всички започнали да се блъскат в ръкавичката,за да излязат. Докато всички бягали, разкъсали дядовата ръкавичка. Така старецът останал с една ръкавица.

A Grandmother and a Kitten

Баба и коте

A story from Lithuania Translated in English by Telšių ,,Atžalyno’’ vidurinė mokykla Telšiai, Lithuania

Латвийска народна приказка превод от английски – Рената Петкова - 11 г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък

Once upon a time there lived a Grandmother. She had a Kitten. Both went out. A leaf fell down on the Kitten’s tail. The Kitten began to shout, “The sky is falling DOWN – run !” “Do not run, Kitten, The sky is not falling down”, said Grandmother. Then again another leaf fell on the Kitten’s tail. The Kitten again started crying, “The sky is falling DOWN - run!” They ran and ran until they met Hare: “Hare, let’s run - the sky is falling down!” “What do you say ?” “I’ve seen: on my tail it falls! We must run! Ww must run together! They met the Fox: - Let’s run - The sky is falling DOWN! - Kitten, said, “I’ve seen: on my tail – the sky has fallen! Let’s run! Let’s run!” Than met a Wolf and they cried, “Grey Wolf, Let Us Run - the sky falling down!” “And what did you say ?”, called the wolf. “I’ve seen: on my tail; the sky had completely collapsed!” “Well let’s run! We must run!” Next, they met the Bear. “Bear, Let Us Run - the sky is falling DOWN!” “And what did you say ?” “I’ve seen: on my Tail – the sky had completely collapsed!” “Well run everyone! Well run!” They fled into the woods. Here they found a hut and they went inside. All were keen to eat, but there was nothing. They all said, and agreed that they would invite the Elk for the afternoon and then they would eat him. They said, “Now we must all hide. When only when Elk comes into the hut, we will jump on him and eat him. Fox went on the stove, the Kitten jumped on the bar, the Hare hid under the broom, the Wolf stayed near the stove, the Bear went in the stove. When all were hidden, Fox jumped from the oven and went to the Elk and he said, “Elk, Elk, come to us: there is everything to eat in the hut.” The Fox climbed back on the stove. The Elk came to the hut. As soon as the Elk opened the door, all the animals fell on him. But the fox, speeding from the oven, broke his neck; the Kitten, attacking from the bar, broke his legs; the Hare hurt his eyes on the broom and was blind; the Wolf near the stove, slipped and broke his ribs and the Bear jumped from the oven and broke his backbone. The Elk had a nourishing meal and went home to his house.

Illustrations made by students from Telšių ,,Atžalyno’’ vidurinė mokykla, Telšiai, Lithuania

Имало едно време една баба.Тя си имала коте. Един ден двамата излезли да метат. Докато метели едно листо паднало на опашката на котето и то започнало да крещи: - Небето ПАДА – да бягаме! - Не бягай, котенце, не пада. - казала бабата. Нещеш ли друго листо паднало на опашката на котето и то отново се развикало: - Небето ПАДА – да бягаме! Трябва да бягам! Да бягам! Срещнало заека. - Зайко, да бягаме – небето пада! Какво ще кажеш? Видях го да пада на опашката ми! Да бягаме! Трябва да бягаме заедно! И двамата приятели побягнали. Срещнали лисицата . - Трябва да бягаме - небето ПАДА! - казало котето - Видях го да пада на опашката ми! Да бягаме! - Да бягаме! - казала лисицата и побягнала с тях. След това срещнали вълкът. - Сиви вълчо, да бягаме – небето пада! Видях го на опашката ми! - Добре ще бягам! Добре ще бягам! - казал вълкът Срещнали мечката: - Мецо, пусни ни да бягаме - небето ПАДА! - Как така? Какво говориш? - Видях го на опашката ми, толкова се изплаших! - Добре да бягаме всички! Добре да бягаме! Избягали в гората.Тук намерили къща и влезли вътре. Всички вече умирали от глад, но в къщата нямало нищо за ядене. Решили да се скрият и да чакат да дойде лоса. Лисугера се качил на печката, котето скочило бърху бара . Заека под метлата. Вълкът се сктрил до печката, а мечката влязла в печката. Когато всички били скрити, нямало кой да извика лоса. Лисицата скочила от печката и отишла да извика лоса. - Лосе, Лосе ела при нас, тук има всякаква храна. Лисицата се покатерила обратно на печката. След малко дошъл лосът. Вратата се отворила и всички гледали лоса. Мигом лисицата се втурнала към лоса, но си счупила врата. Котето атакувало от бара, но в резултат си счупило крака . Заекът настъпил, вълка подскачал, мечката изскочила от печката. Голяма бъркотия настанала. Лосът влязъл, взел си храна и се върнал в къщата си.

The Legend of Castello Zammitello

Легендата за Кастело Замитело

Folklore story from Malta Translated in English by St. Clare College, San Gwann Primary B San Gwann, Malta

Фолклорна приказка от Малта превод от английски език - Теодора Дончева - 10г клас СОУ “Екзарх Антим І” гр. Казанлък

Some 300 years ago, in Imġarr, on the road leading to Ġnejna Bay, there was a castle, a fortified house that guarded the bay against sudden raids by corsairs, which were very frequent in those days. In this castle lived the Baron Bernardo Zammit and his only daughter Lucia. Bernardo was very rich but he was also a miser. He enjoyed his money and possessions and would do anything to get richer. His daughter Lucia was very different from her father. One day she told her father that her only wish was to become a nun but her cold-hearted father wouldn’t hear of it. Lucia would spend nights crying in her room. One day an old Count from Sicily and friend of the Baron, came to Castel Zammitello with a proposition. He wanted to marry the young and beautiful Lucia and take her with him to his own castle away from her land. Lucia’s heart was broken, unlike her father, who was delighted. To him, this was a great opportunity for him and his daughter, as the Count was very wealthy. Lucia tried as hard as she could to persuade her father to stop this marriage, reminding him of her wish to become a nun. Her father wouldn’t hear of it, and had all the preparations for the marriage arranged. The day of the marriage arrived. The Baron was so pleased. Everyone was waiting eagerly for the bride to come down from her room, to see her in her wedding dress. Everyone waited and waited, but she was taking too long. Finally the Baron sent a maid to her room to see what was taking so long. The maid came down with a terrified look on her face. The bedroom was empty and her bedroom window was open. The Baron was devastated. He believed that his daughter had been kidnapped by the corsairs that had landed at the bay some days before. He sent search parties everywhere looking for his daughter Lucia but it was useless. The girl was never found. The Baron cried so much in despair. A year passed and one day the bells of the local church started tolling mysteriously. There, in front of the altar, appeared a vision of Lucia dressed as a nun. She told the villagers and her father that on that fateful day she had run away through the window to stop her marriage to the old Count. She had taken her vows as a nun and had spent the last year taking care of the wounded in another land, until a stray arrow had killed her. She had lived happily the way she had always wanted.

Преди около 300 години, в Имга, по пътя за залива Гнежа, имало замък, който предпазвал от нападенията на кросарите - така често срещани в онези дни. В този замък живеел барон Бернандо Замит със своята единствена дъшеря Лучия. Бернандо бил много богат, но и алчен. Той се радвал на богатствата си, но бил готов на всичко, за да стане още по богат. Дъщеря му Лучия била по-различна от него. Един ден тя казала на баща си, че иска да стане моняхиня, но коравосърдечният баща не искал и да чуе за това. Лучия прекарвала дълги нощи, плачейки в стаята си. Един ден стар граф от Сицилия, приятел на барона, дошъл в замъка Kaстело Замитело с предложение. Той искал да се ожени за младата и красива Лучия и да я отведе в своя замък, далеч от родния край. Сърцето на девойката било разбито, но баща ѝ се зарадвал на предложението. За него това бил много изгоден случай да омъжи дъщеря си за заможен граф. Лучия опитала да разубеди баща си и да го накара да спре този брак, напомняйки му, че тя иска да стане монахиня. Но бащата не искал и да чуе за това. Подготовката за сватбата започнала. Денят на сватбата настъпил. Баронът бил много доволен. Всички чакали младата девойка да слезе от стаята си, за да я видят в булчинската ѝ рокля. Те чакали и чакали, но булката така и не идвала. Накрая бащата изпратил слугинята до стаята на Лучия, за да разбере защо се бави толкова. Прислужницата се върнала ужасена. Спалнята била празна, а прозорецът на стаята отворен. Баронът бил объркан. Той мислел, че дъщеря му е отвелечена от корсарите, които преди няколко дни били хвърлили котва в залива. Той изпратил слуги да търсят навсякъде, но Лучия така и не била намерена. Баронът плакал толкова много от отчаяние. Минала година, докато един ден камбаните в църквата започнали да бият странно. Пред олтара се появил образът на Лучия, облечена като монахиня. Тя разказала на селяните и на баща си, че на този ден избягала през прозореца, за да спре женитбата със стария граф. Дала обет за монахиня и през последната година помагала на ранените хора в чужда, далечна земя, докато една случайна стрела не я пронизала. Тя изживяла живота си щастливо, така, както винаги е искала.

Illustrations made by students from St. Clare College, San Gwann Primary B, San Gwann, Malta

The Girl Thrush A story from the Netherlands Translated in English by De Opslach, Franeker Netherlands There once was a girl who wanted to understand the animals. She asked her grandmother if she would help her. The grandmother knew a bit of magic, but not much. She could only understand the thrushes. That was enough for the girl. It was easy, if she only had love for the birds and to give them crumbs. Every day she listened to the thrushes. One day she went to her father. “Get the hay from the land, tomorrow it will rain”. She was right. The next day it was raining hard. All the hay was wet except in the vicinity of the father. The people were angry that their hay was wet. They were angry at the poor girl. The girl said nothing. She went to grandmother and said, “Now I want to understand the moles.”.”What you want is a lot,” said grandmother.” Be kind to animals, you will after a while understand what they are saying”. After three months she could understand the moles. One morning she told her father: “Bury the potatoes into the ground, because tomorrow it will freeze”. The next day it was freezing. The father had his potatoes buried deep underground and they were still good. Other farmers complained because there was no potato anymore, whilst the father had warned them. They thought the girl was bewitched. The girl said nothing. She also wanted to understand the bees. Her grandmother could not help her. “You’re beyond me,” she said, “you should do it your way”. The girl was nice to the bees. She ate no more honey and left the wax in the beehive. On one day she went to her mother and said: “Support the fruit trees in the orchard and close the shutters. There will be a storm tonight”. There was a very bad storm and that destroyed all the houses. The trees were blown down and there was much sadness in the country. Only the farm where the girl lived stood up and there was no tree damage. Now the people were very angry. That girl is haunted, we’ll burn her!! They piled together many wooden twigs.. The girl was standing on the top and cried: “Thrush, thrush, help me!”

People did not understand her, but there were thousands of birds which all picked a twig away. The girl fell down quickly and when she stood on the lawn there was no longer a single twig. She went home happy and shouted: “Father, mother, the birds have made me free.” They were very happy. That did not last. The soldiers of the King knocked on the door: “Open up, we will get the girl!” She was taken to the market and there stood an executioner with a big shiny axe. “You head must be off,” he said, “kneel down and stretch your neck forward.” The girl obeyed, but when she put her head down she cried, “Bees, bees, help me!” The executioner didn’t understand. It was bee language. But the bees understood her well. As the executioner raised his axe they did strike him with their stings. There were more than a thousand. The executioner fell dead and the soldiers ran away. The girl quickly went home and cried: “Father, mother, here I am again!” But now the king himself came. He said: “I come and get your daughter. We will shut her up in a stone tower with walls of 5 meters thick and iron bars.” It was very dark and there were rats and mice. The girl sat down and cried, “Oh moles, moles, help me!” Hardly had she spoken when thousands of moles crawled under the tower and started digging. The walls were tilted and torn. Boom, the tower fell over. The king heard the hit, “Do you hear that?” “Yes, father,” said the prince, “should I marry her?” “Do that,” said the king. They stepped into the carriage with four horses and drove to the house of the girl. She was throwing crumbs for the birds. “Will you marry me later?” the prince asked. “No,” the girl said, “I will not. I do not love the people here. I’m leaving.” She grabbed three sandwiches with honey and stuffed it in her basket with some rowan. Then she put on her fur hat of mole skins and walked away. Nobody had ever seen her again. Illustrations made by students from De Opslach, Franeker, Netherlands

Момичето дрозд Фолклорна приказка от Холандия превод от английски - Виргиния Костадинова - 11б клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало някога едно момиче, което искало да разбира езика на животните. Питала баба си дали може да ú помогне. Бабата знаел разни магии, но не много. Тя можела да разбира само дроздовете, но това било напълно достатъчно за момичето. Било лесно, само трябвало да обича птиците и да им дава трохи. Всеки ден момичето слушало дроздовете. Един ден то отишло при баща си и му казало: - Вдигни сеното от земята, утре ще вали. Тя била права. На следващия ден валяло много силно. Всичкото сено било мокро, освен това на баща ú. Хората били ядосани, че сеното им било мокро. Ядосвали се и на клетото момиче, но тя не казала нищо. Отишла при баба си отново и ú казала: - Сега искам да разбирам къртиците. - Щом желаеш и това, добре - казала бабата. - Трябва да започнеш да бъдеш добра с животните и скоро след това ще разбираш какво казват. След три месеца момичето можело да разбира къртиците. Една сутрин казала на баща си: - Зарови картофите в земята, защото утре ще бъде заледено. И наистина, на следващия ден навсякъде замръзнало. Бащата бил заровил картофите под земята и те били все още хубави. Другите фермери се оплаквали, че не им останали картофи, макар че бащата ги предупредил. Те си помислили, че момичето е омагьосано, но момичето пак не казало нищо. То искало също да разбира и пчелите. Този път баба ú не можела да ú помогне: - Ти можеш повече от мен - казала тя - Трябва да го направиш по твоя начин. Момичето било добро с пчелите. Тя не ядяла повече мед и оставяла восъка в кошера. Един ден момичето отишло при майка си ú казало: - Подпри дърветата в овощната градина и пусни щорите. Ще има буря тази нощ! Имало много силна буря, която разрушила всички къщи и дървета. Голяма тъга налегнала града. Само фермата, в която живеело момичето устояла и нямало повредени дървета. Сега хората били вече много ядосани. - Това момиче е обитавано от духове, да я изгорим! Те натрупали много дървени клони ... Момичето стояло най-отгоре и извикало:

- Дроздове, дроздове, помогнете ми! Хората не я разбирали, но се появили хиляди птици, които отнесли надалеч клонките. Момичето скоро паднало и когато се изправило на поляната, вече нямало нито една клонка. Тя се прибрала вкъщи щастлива и извикала: - Татко, мамо, птиците ме освободиха! Те били много щастливи. Това не продължило дълго. Войниците на краля почукали на вратата: - Отворете, ще вземем момичето! Завели я на пазара където стоял един палач с голяма лъскава брадва. - Главата ти ще падне! - казал той коленичи и си протегни врата напред! Момичето се подчинило, но когато свалила глава тя проплакала: - Пчели, пчели, помогнете ми! Палачът не я разбрал. Това бил езикът на пчелите. Щом издигнал своята брадва, пчелите го нападнали със своите жила. Имало повече от хиляда пчели. Палачът паднал мъртъв, а войниците избягали надалеч. Момичето бързо се прибрало вкъщи и извикало: - Тате, мамо, ето ме отново! Този път самият крал дошъл. Той казал: - Идвам да взема дъщеря ви! Ще я заключим в каменна кула със стени 5 метра широки и метални решетки. Вътре било много тъмно и имало плъхове и мишки. Момичето седнало и проплакало: - О, къртици, къртици помогнете ми! Едва изрекла тези думи и хиляди къртици допълзяли под кулата и започнали да копаят. Стените се наклонили и се пропукали. БУМ! И кулата паднала. Кралят се ослушал: - Чу ли това? - Да, татко - казал принцът - По - добре да се оженя за нея! - Да - казал краля. Те се качили във файтона, теглен от четири коня, и отишли до къщата на момичето. То стояло отвън и хвърляло трохички на птиците. - Ще се омъжиш ли за мен? попитал принцът. - Не - казала тя – Няма! Не обичам хората тук. Тръгвам си! Тя грабнала три сандвича с мед и напълнила чантата си с клонки от самодивско дърво. Сложила си любимата шапка, направена от кожи на къртици и си отишла. Повече никой никога не я видял.

The Trolls in the Hedal Forest A story from Norway Translated in Englisg by Spetalen skole Saltnes, Norway Once upon a time, in a little place called Vågå , in the Valley of Gudbrand, there lived a poor man and his wife. They had many children, and the two teenager sons had to run around begging for food. They were well acquainted with all roads and trails, and they knew about the short cut to Hedal too. One time, when they were on their way to Hedal, they heard that the fowler (bird hunter) had built a cabin by Mæla, and they would like to visit it. They took the short cut over the Lang marsh, but it was already late autumn, so the milkmaids had gone home from the mountain farms. Therefore it was impossible to get food and shelter for the night. They had nothing else to do, but to continue on to Hedal, but the road was no better than a path. So when the darkness came, they lost the path and they could not find the fowler`s cabin either. Suddenly the ended up in the Bjølstad forest. They had no choice ,but to build a shelter of branches from the pine trees. Then they picked moss and made a bed. They went to bed, but after a while, they heard a strange, snorting sound. The boys put their ears to the wall to listen for an animal or perhaps forest trolls outside. The sound grew even stronger, and suddenly they heard: ”I can smell Christian blood ” They heard that the trolls stamped so heard that the ground was shivering, and the boys now understood that there were trolls outside their shelter. ”God help us, what are we going to do now?” said the youngest boy to his brother. Stay under the pine tree where you are right now, and be ready to take off as soon as you see them coming. I will take the axe. Suddenly they saw the trolls come rushing, and they were so big and tall that they were even higher than the treetops. But they had only one eye, and they all shared it. They had a hole in their forehead where they

could put it, and then they controlled it with their hand. It was the troll in the front who used it, and the other two held on to him. ”Run away and hide!” said the big brother. ”but don`t run too far. “they have only got one eye ,so they can`t see me when I am behind them. Yes, the younger boy took off, and the trolls followed him. Meanwhile the oldest boy got behind them and cut the last troll on the back of his leg. He made a loud scream. The first troll got so scared that he jumped in the air and lost the eye, and the boy was quick to snatch it. It was bigger than two saucers, and so clear it was, that even though it was pitch-black night, it seemed as bright as the day when he looked through it. When the trolls noticed that they had lost the eye, and that one of them had been hurt , they started to threaten the boy with all evil things they could think of, if he wouldn`t give them the eye back. ”Oh, I am not scared,” said the boy. “Now I have three eyes, and the three of you have none, and two of you have to carry the third.” “If we don’t get the eye right now then you will become a stone!” shouted the trolls. But the boy said that he not was afraid of neither threats nor magic. If they didn`t let him be, he should cut all three of them with his axe, so that they would have to crawl around on the ground. When the trolls heard this, they became scared, and tried to turn the situation around. They begged him nicely to give them the eye back. If he did, he would get as much gold and silver he could whish for. Yes, the boy thought this was a good idea, but he wanted to have the gold and the silver first. The boy told the troll, ”You shall get your eye back, but first one of you have to go home and get so much gold and silver that my brother and I can fill up our backpacks. We want two good steel bows as well”. The trolls complained and said that they could not walk without the eye. But then one of them started to scream for their wife, because they only had one wife who they shared as well. After a while they heard an answer north in the mountains. Then the trolls` wife shouted that she would bring two steel bows and two buckets of gold and silver. It didn`t last long before she came, and when she heard that the boy had the eye, she began to threaten him too. But now the three trolls were scared and said it was probably best if she didn`t mess with the tiny wasp. She could risk that he took her eye as well. She threw the bows and buckets with gold and silver and ran home to the mountains with the trolls. And since then no one has heard of any trolls in the Hedal forest sniffing for Christian blood. 6th grade, Spetalen School , Norway Illustrations made by students from Spetalen skole, Saltnes , Norway

Троловете в гората Хедъл Фолклорна приказка от Норвегия превод от английски език - Грета Ганева - 12г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време в долината Гудбранд, едно местенце наречено Веге. Беден мъж живеел там със своята съпруга. Те имали много деца, а двамата им сина, които били тийнейджъри, трябвало да обикалят и да молят за храна. Те добре познавали всички пътища и пътечки и знаели за краткия път до Хедъл. Веднъж, когато отивали към Хедъл, чули, че ловеца на птици бил построил хижа близо до Маела и поискали да отидат там. Те поели по краткия път през блатото Ланг, но тъй като вече било късна есен, доячките се били прибрали от планинските ферми. Затова наоколо нямало никой и било невъзможно да получат храна и подслон за през нощта. Нямало какво друго да направят, освен да продължат към Хедъл, но пътя, по който вървели бил една много тясна пътека. Когато се стъмнило те изгубили пътя и не успяли да намерят хижата на ловеца. Изведнъж се озовали в гората Бьолстад. Нямали избор и си построили подслон от борови клонки. Събрали мъх и си направили легло. Легнали да спят, но след малко чули някакво странно сумтене. Момчетата допряли уши до сената, за да чуят животно ли има или може би са тролове отвън. Шумът станал още по-силен и изведнъж те чули: - Усещам мирис на християнска кръв! Те чули троловете и усетили как стъпват тежко, та чак земята се разтърсила. Момчетата рзбрали, че троловете са пред тяхното убежище. - Господи, помогни ни! Какво ще правим сега? – казало по-малкото момче на брат си. - Стой под бора, където си сега и бъди готов да бягаш, веднага щом ги видиш да се приближават. Ще взема брадвата. Видяли троловете да тичат към тях. Те били толкова високи, че дори надминавали върховете на дърветата. Но имали само едно око, което си поделяли. Всеки имал дупка на челото, където можел да го сложи и да го управлява с ръцете си. Тролът най-отпред го ползвал, а другите го следвали. - Бягай и се скрий! – казал по-големият брат. – Но не бягай прекалено надалеч! Те имат само едно око, така че не могат да ме видят, когато съм зад тях. Малкият брат тръгнал да бяга и троловете го подгонили. През това време по-голямото момче минало зад тях и отсякло крака на последния трол. Той изкрещял силно. Първият трол се уплашил толкова, че подскочил и загубил окото. Момчето било много ловко и успяло да го грабне. Окото било по-голямо от чиния. То било толкова ярко, че въпреки, че било катраненочерна нощ, когато погледнал през него, ставало светло като ден.

- О, мен изобщо не ме е страх! – казало момчето. – Сега аз имам три очи, а вие нямате нито едно и двама от вас трябва да носят третия. - Ако не получим окото веднага, ще те превърнем в камък! – викнали троловете. Но момчето казало, че нито се бои от заплахи, нито от магии. Ако не го оставели намира, той щял да посече всеки от тях със своята брадва и те трябвало да пълзят по земята наоколо. Когато троловете чули това, се уплашили и опитали да обърнат ситуцията. Те любезно го помолили да им върне окото. Ако го направел, щял да получи цялото злато и сребро, което си пожелае. Момчето решило, че това е добра идея, но поискало първо да получи златото и среброто. То казало на трола: Вие ще получите окото си, но първо един от вас трябва да се прибере вкъщи и да донесе толкова злато и сребро, колкото ще се побере в моята раница и в тази на брат ми. Също искаме и два хубави стоманени лъка. Троловете се оплакали, че не могат да вървят без своето око. Но после единият от тях започнл да вика съпругата им, която също си поделяли. След малко чули отговор, идващ от северните планини. Съпругата им извикала, че ще донесе два лъка и две кофи злато и сребро. Не след дълго тя дошла и когато рзбрала, че момчето държи окото, също започнала да го заплашва. Троловете вече били уплашени и ù казали, че може би е по-добре да не се заяжда с тази малка оса. Тя рискувала той да вземе и нейното око. Тя хвърлила лъковете и кофите със злато и сребро и заедно с троловете побягнали към дома си в планините. От тогава никой не е чувал за тролове в гората Хедъл.

Когато троловете разбрали, че са изгубили окото и че един от тях е ранен, започнали да заплашват момчето с всичките злини, които можели да измислят.

The Tale Of Three Brothers And The White Eagle Folklore story from Poland Translated in English by Szkoła Podstawowa nr 4 im. Orła Białego, Czechowice-Dziedzice , Poland Once upon a time there was a beautiful country where Slavs lived. They were sincere and candid people. They were famous for their hospitality, bravery, great strength and diligence. Among Slavs there was a special tribe. It was ruled by an old grey-haired man who had three sons, Lech, Czech and Rus. They had a lot of virtues like their father and they were famous for their intelligence. One day the old father called for his three sons and said them: “My dearest sons!” “We are listening to you, father!” replied the sons. “I’m old and soon I’ll die. It’s time to nominate my heir, and it should be one of you …” “We are on your orders, father!” said Lech. “What should we do?” asked Czech. “So it will be this way, bring here your bows and arrows. Draw your bows and aim them in three different directions!” ordered the father. “Done!” replied the sons. “Now saddle your horses and go as fast as you can where your arrows flew. And when you will find them, look around and hunt for a big animal. And the one of you who will come back with the greatest hunting trophy will be my heir. Go!” The young men rushed in three different directions. Czech found his arrow as the first one. He looked around and suddenly … He saw a huge auroch. They fought hard and Czech strained every nerve to break its neck. He won! Lech found his arrow high on a great royal fir tree. He climbed it fast. Suddenly, he saw a herd of Polish bison running toward him. Lech jumped down and the herd stopped. A huge bison came forward and they fought hard. The animal fell down at Lech’s feet. He won! Rus’s arrow lay in front of a big bear’s den. Rus had no choice – a bear barred his way to the arrow. They looked deeply into each others eyes and then the bear stood on its legs. It seemed that it would tear Rus to shreds but he didn’t give up. He won and went home. “I have to admit that you trophies are impressive.” said the father. “It is hard to name the winner. So you will share the power.”

“But father, you said that only one of us could rule our tribe.” said Rus. “Yes, I said so and I still believe it, but it will be wise and fair if all of you are my heirs. Your arrows flew in different directions and you will go these ways too. It is there you will create your countries which you will rule according to your will.” replied the father. “And what about you, father?” asked Czech. “And what about our home?” asked Lech. “I will stay here alone. Forever.” said the father. “Father …” said the sons. “No, my dearest sons, it is not the right time for sorrow and tears. I’m asking you for one more thing. Be kind to each other, respect each other and support each other. Now go and remember what I taught you. Be well Czech, my dear son and go your way!” said the father. “Be well my father. I will always think about you.” replied Czech. “Goodbye Rus and be happy!” said the father. “Goodbye father!” replied Rus. “And you, Lech – live and rule wisely and in peace!” “Be well father! Goodbye forever!” said Lech. Three brothers: Lech, Czech and Rus looked deeply in each others eyes and they shook their strong hands for a long time in silence. As their old father ordered, they went their ways with their people and property. Czech’s people went south. After a long journey they stopped in wide land. There were huge fields and high mountains. Rus went in different direction, he went west. He went with his people through forests, swamps and endless steppes. One day he said to his people: “Here is our land. This land is cold and icy, but it’s our dearest land!” Lech was a bit different from his brothers. You could recognize his thick fair hair and linen clothes. His people weren’t similar to his brothers’ people either. Lech’s arrow flew where the sun sets. His people went there looking for their own land. But it wasn’t that easy for Lech to find his place. He

walked for long months; he lost his way and found many obstacles. He and his people were very tired and dissatisfied too. So Lech stood in front of them and said: “We will bear it!” During a council of elders, Lech put his head in his hands and thought. He dreamt that a strange power lifted him up and he flew in unknown direction for a long time until he saw broad fertile valleys and blue rivers full of fishes. Yes, it was their dream land! “Wake up! Wake up!” shouted the night guards. Soon they woke up the whole camp. Prince Lech wiped his eyes and reminded himself about his dream. This huge bird, these huge wings … Suddenly, he saw a large eagle which gave him a sign to follow it. Yes! It was the bird from his dream! The white eagle, the royal eagle gave him a sign! “Come here my friends! Come here Bolko, Przemko and you, Ziemko!” said Lech. “We are with you and your people are ready!” said Lech’s friends. “Let’s go right now! We’ll follow the eagle!” shouted Lech. Lech’s people went through thick forest. The white eagle flew over them all the time, and it led them in one direction. Suddenly, they found themselves by a beautiful lake. The water was crystal clear. They set up a camp. Lech sat down under an old oak, which grew by the lake and he looked for the eagle. Suddenly, Bolko shouted: “Look over there! The eagle is in the oak!” “He’s got the nest there!” said Przemko. “I can see royal eaglets in the nest.” said Ziemko. “Thank you eagle! You led my people to this place. I will build my nest here, as you did. Near the lake we will build a town, which we will call Gniezno. And your image will be on our standards.” said Lech proudly. “Vivat Lech! Vivat the white eagle, our symbol forever!” shouted the people. “Vivat Poles!” Lech’s people settled down and build a town called Gniezno. The town was the first capital city of Poland, and the white eagle is still our national symbol.

Illustrations made by students from Szkoła Podstawowa nr 4 im. Orła Białego, Czechowice-Dziedzice , Poland

Легендата за тримата братя и белият орел Фолклорна приказка от Полша превод от английски език - Теодора Дончева - 10г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време красива страна, където живеели славяните. Те били честни хора, известни с гостоприемството, смелостта, силата и трудолюбието си. Измежду славяните имало специално племе, чийто водач бил стар мъж с побеляла коса. Той имал трима сина. Имената им били Лех, Чех и Рус. Също като баща си те имали много добродетели и освен това били много умни. Един ден старият баща извикал синовете си и им казал: - Скъпи мои! - Да, татко! - отговорили синовете. - Вече съм стар и скоро ще умра. Време е да избера наследник и той ще бъде един от вас ... - На твоите заповеди, татко! - казал Лех. - Какво трябва да направим? - попитал Чех. - Донесете лъковете и стрелите си. Опънете лъковете и стреляйте в три различни посоки! - казал бащата. - Готово! - отвърнали синовете. - Сега, оседлайте конете си и тръгнете бързо, колкото можете, след стрелите си. Там, където ги намерите, се огледайте за голямо животно и го уловете. Този от вас, който се върне с най- голяма плячка ще бъде моят наследник. Вървете! Младите мъже се втурнали, всеки в своята посока. Чех открил стрелата си първи и изведнъж ... видял голям бик. Борбата с животното била трудна, но накрая Чех победил. Лех намерил своята стрела високо на върха на една ела. Покатерил се бързо и видял стадо бизони приближаващи дървото. Лех слязъл и стадото спряло. Най-големият бизон отишъл до Лех и между тях започнала борба. Накрая животното паднало мъртво в краката на Лех. Стрелата на Рус била пред бърлогата на голяма мечка. Той нямал избор - мечката се изпречила на пътя му към стрелата. Изправила се тя и изглеждало така, сякаш всеки момент щяла да разкъса Рус, но той не се уплашил. Убил мечката и се прибрал вкъщи. - Всички ми донесохте добра плячка - казал бащата - трудно е да определя кой е победител. Така че трябва да си поделите властта. - Но, татко, ти каза че само един от нас може да управлява племето! - казал Рус. - Да, така казах и все още така мисля, но ще е по-мъдро и честно, ако всички сте мои наследници. В началото вашите стрели полетяха в различни посоки, сега вие ще тръгнете в същите посоки. Ще можете да си създадете царства, в които ще управлявате според волята си! - отговорил бащата. - Ами ти, татко? - попитал Чех. - И нашият дом? - обадил се Лех. - Аз ще остана тук! - отговорил бащата. - Татко ... - възкликнали синовете.

- Не, скъпи мои, не е време за тъга! Искам да ви помоля още едно нещо: да бъдете добри един към друг, да се уважавате и да се подкрепяте. Сега вървете и помнете на какво съм ви научил. Сбогом, Чех и дано да бъдеш добре! - казал бащата. - Дано и ти да си добре татко, винаги ще мисля за теб! - промълвил Чех. - Сбогом, Рус и бъди щастлив! - казал бащата на другия син. - Сбогом татко! - отвърнал Рус. - И ти, Лех, живей и управлявай мъдро и в мир! - Сбогом, татко! - отронил Лех. Тримата братя се сбогували един с друг и всеки тръгнал със своите хора и наследство. Чех се отправил на юг. След дълго обикаляне, спрял в просторна земя с огромни полета, оградена от високи планини. Рус тръгнал в друга посока - на запад. Той вървял с хората си през безкрайни гори, докато един ден спрял и казал: - Ето я нашата земя. Студена и ледовита е, но въпреки това тя ще е нашата земя! Лех бил малко по-различен от братята си. Имал гъста коса и носел ленени дрехи. Хората му също се различавали от тези на неговите братята. Те тръгнали към залеза на слънцето, търсели земя, но за Лех не било толкова лесно да си намери ново място за живеене. Вървели с месеци, изгубвали се, по време на пътуването имали много премеждия. Накрая всички били много изморени, започнали да недоволстват. Така че Лех застанал пред тях и казал: - Нека се съберем на съвет! Докато по-възрастните се съвещавали, Лех подпрял умислено главата си с ръце. Той засънувал, че в него се е вселила странна сила, която го поняся към неизвестно място с плодородни долини и реки пълни с риба. Да, това е тяхната земя! - Събуди се, събуди се! - викали нощните пазачи. Скоро събудили целият лагер. Принц Лех разтъркал очите си, помнел още съня си - огромната птица, огромните крила ... Изведнъж видял голям орел, който сякаш го канел да тръгне с него. Да! Това била птицата от съня му. Белият орел му давал знак да го следва. - Елате тук, приятели! Ела тук, Болко, Премко и Земко! - казал Лех. - С теб сме и твоите хора са готови! - казали приятелите на Лех. - Да тръгваме тогава, ще следваме белия орел! - извикал Лех. Хората на Лех тръгнали през гъстата гора. Белият орел летял над тях през цялото време. И не след дълго всички се озовали пред красиво езеро. Водата била кристално чиста. Направили си лагер, а Лех седнал под един стар дъб, който растял близо до езерото и се огледал за орела. Изведнъж Болко извикал: - Вижте, там. Орелът е на дъба! - Той има гнездо там. - казал Премко. - Вътре има и малки орлета.- казал Земко. - Благодаря ти, че доведе хората ми тук! Ще построя нашия дом тук, така, както и ти си направил. Близо до езерото ще издигнем град и ще го наречем Гнезно. Твоят образ ще бъде на нашите знамена! - казал Лех гордо. - Лех! Белият орел ще бъде винаги наш символ! - викали всички радостно. Народът на Лех се установил и построил град наречен Гнезно. Градът бил първата столица на Полша, а белият орел е все още полски национален символ.

The Baker of Aljubarrota Folklore story from Portugal Translated in English by Agrupamento de Escolas de Penalva do Castelo Portugal Once upon a time there was a woman who became very popular in the History of Portugal. Her name was Brites de Almeida. She was born in Faro, in the Algarve in the XIV century. Her parents owned a tavern in Faro and she used to help them. Her parents died when she was 20 years old and she decided to sell everything and leave to the North of Portugal. On the way she mets lots of different people and in particular some soldiers. She was very fond of fighting and using weapons and so she asked them to teach her how to use the sword. At the time Portugal was always at war with the Spanish and the Muslims. The population fought to defend the territory. Our character was an ugly, tall, fat but very strong woman. The soldiers amused themselves watching her fight with other men. One day a soldier fell in love with Brites and asked her to marry him. She asked him to fight with her first. During the struggle he died. Brites was distressed. She was convicted by law to go to prison but she managed to escape. She travelled to Spain by boat, dressed as a man with other villains. Some pirates caught her and the villains and they were made slaves and sold to a rich Muslim. Being so brave, Brites managed to escape and returned to Portugal. She decided to live a normal life and look for a job. She was told that in Aljubarrota she would find a job as a baker. Brites accepted the job. After some time she married to a farmer, a fat, strong honest man. One fine day they are told that there was going to be a battle nearby. Brites decided to help and fought the Spanish. Tired from the battle, Brites and her husband return home to their bakery. In the bakery some noise got their attention. There was a strange noise coming out from the big oven. They looked closer and discovered that some Spanish soldiers were hiding inside. Brites grabbed the shovel and struck them hard again and again. Ten were the soldiers, so they say. Hurray to Brites who saved us from the enemy! And so the story ends! Today she is still the most famous baker of Portugal! Illustrations made by students from The End! Agrupamento de Escolas de Penalva do Castelo, Portugal

Пекарката от Алжибарота Фолклорна приказка от Португалия превод от английски език - Грета Ганева - 12г клас СОУ „Екзарх Антим I“ гр. Казанлък

Имало едно време една жена, която станала много известна в историята на Португалия. Името ù било Бритес де Алмейда. Тя била родена във Фаро, в Алгавре през 16 век. Родителите ù имали хан във Фаро, а тя им помагала. Родителите ù починали, когато тя била на 20 години и тя решила да продаде всичко и да замине за Северна Португалия. По пътя си срещала много различни хора. Един ден срещнала няколко войници и понеже много харесвала битките и оръжията, ги помолила да я научат как да си служи с меч. По онова време Португалия била в постоянни войни с Испания и мюсюлманите и всички хора се борели, за да запазят земите си. Нашата героиня била грозна, висока и пълна, но много силна жена. Войниците били изумени докто я гледали как се бие с други мъже. Един ден, единият войник се влюбил в Бритес и я помолил да се омъжи за него. Тя поискала от него първо да се бие с нея, но той загинал по време на битката. Бритес била съкрушена. Тя била осъдена да отиде в затвор, но успяла да избяга. Отишла в Испания с лодка, преоблечена като мъж, заедно с други престъпници. Някакви пирати ги заловили по пътя и ги направили роби на един богат мюсюлманин. Тъй като била изключително смела, Бритес успяла да избяга и се върнла в Португалия. Решила да заживее нормален живот и да си потърси работа. Казали ù, че в Aljibarrota може да работи като пекарка и тя приела. По-късно тя се оженила за фермер – едър, силен, честен мъж. Един слънчев ден им казали, че ще има битка наблизо и Бритес решила да помогне и да се бие с испанците. Уморени от битката, Бритес и съпругът ù се върнали вкъщи. Там някакъв шум привлякъл вниманието им. Странен шум идвал от пещта. Те се приближили и видяли, че няколко испански войници се крият вътре. Бритес взела една лопата и започнла да ги налага с нея. Войниците били десет, така разказват. Ура за Бритес, която ни спасила от врага! Така свършва историята. Днес тя все още е най-известната пекарка на Португалия! КРАЙ

Salt in dishes A story from Romania Translated in English by School”Ion Borcea” Agigea, Romania Once upon a time there lived a king. This king had three daughters. He loved them very much, especially after his wife’s death, (the girls’ mother). One day the king asked the oldest daughter: “ My girl, how much do you love me?” “ Father, I love you like honey”, she replied. “ God bless you, my daughter”. Then he asked his second daughter: “What about you? How much do you love me?’ “Like sugar, father.” ‘God bless you too” The king was very pleased and happy when he heard how much his daughters loved him. He believed that a great love is sweet as sugar and honey. Then, the turn of the youngest daughter to be asked came: “How much do you love me, my dear?” “Like salt in dishes, father!” answered the girl. Her sisters started to laugh when they heard her answer. But the king turned red with anger and said: “How so? Did you not hear what your sisters said and how much they love me? That’s your gratitude for how much I work to raise and teach you? Go away from my house with all your salt! The youngest daughter was sad because she had upset her father and said: “Forgive me, father. I didn’t want to upset you. That’s how I thought I love you, at least as much as honey and sugar.” ‘I don’t want to hear you, said the king, go away, you shameless girl!’ And he left, leaving the girl crying. Seeing the king’s anger, the youngest girl took some ragged old clothes and left. She went from village to village until she arrived at the court of another king. She stopped at the gate to have a rest, when the cellarman’s wife saw her and asked her: “What do you want?” “She answered: “I’m a poor girl without parents and I’m looking for work, if there is anything. As the cellarman’s wife’s helper had just left and she was searching for another one, she looked at the girl carefully and thought that she was just perfect for the job. “What salary do you want?” “I don’t want any money, I want to work for a while and if I do a good job, and then give me whatever you think I deserve.” Hearing her humble answer, the cellarman’s wife hired her.

The girl was nice and clever and she also proved to be very hardworking. She didn’t gossip with the other servants at the court and when she had any spare time, she read. The news about the helper‘s modesty and work reached the queen’s ears. She asked to see her. As soon as she heard her and saw that she was honest and nice, the queen liked her. So she decided to take her by her side. Wherever she went the girl also went. She was never separated from the queen. The queen loved her as if she were her own child. Even the king was amazed by such attachment. This king had a son, and he loved him greatly and so did the queen. One day the king had to go to war and he took his son. The king’s son was wounded in battle. It was a great sadness and sorrow at the court because of this. He was brought home and cared for with great attention by the queen. But when she was very tired, her place was taken by the girl. Her gentle words, sweet caresses and her modesty made the prince like her. One afternoon, when he was healthier, he told his mother: “You know something, mother, I want to get married! “Ok, my son, ok. I will find you a good king’s daughter, kind and beautiful too.” “I found her, mom” “Who is she?” Do I know her?” “Don’t be upset, mother. I like the girl who is always with you. I love her very much” The queen resisted at first, but she couldn’t make her son change her mind. So both of them went and convinced the king that the girl was modest, honest, hardworking and kindhearted. So the wedding was decided. When they started sending the wedding invitations, the future bride asked her fiancé to invite her father, a certain king, but she didn’t say that she was his daughter. The king and the queen agreed and invited him. The wedding day came, all the guests arrived and the party lasted all day, just like a king’s wedding always does. In the evening the royal table was filled with various foods, drinks, pies and many other goodies. The bride told the chefs what to cook. But they cooked the same dishes for all the guests except one. Then she told a servant: “You will take these dishes cooked by me to one guest. Don’t take them to someone else, because it is very dangerous.” Everyone sat down, began to eat and have fun. The king, who was the bride’s father, ate very little. Since he had come he kept looking at the bride, and she looked familiar, but he could not believe it. He recognized her, but he couldn’t figure out how she ended up marrying a king’s son, that’s why he didn’t tell anyone anything. He found her changed, probably because of all the trouble and misery she had to endure. The king wanted to eat and have fun too, like all the other people at the wedding. But after just one bite he stopped. The servant who brought him the food, picked it up untouched. He was very surprised because all the other guests were eating the food which to him tasted strange. So he decided to try some of the dishes of the guest sitting next to him at the table. They were delicious, mouth-watering. He wanted that food, he couldn’t eat the horrible food he was brought. Finally he couldn’t take it anymore and he stood

up and said out loud: “Well, king, did you invite me to your son’s wedding to make fun of me?” “Oh, no, your highness! How can you think of this? You are taken care of just like any other king at this wedding!” “Do forgive me, king, but the food of all the other guests is good to eat, unlike mine, which is not.” The father-in-law king got very angry and asked for the chefs: “What did you put in this food? Taste it and tell me what’s wrong!” and told them to find the one responsible for this and punish him harshly. The bride had cooked all the dishes for her father with honey and sugar and without any salt. Even the salt cellar on the table had sugar in it. At that moment the bride stood up and told her father-in-law: “I cooked the food for the angry king and this is why I did it: This king is my father. We were three sisters. One day my father asked us how much we loved him. One of my older sisters told him she loved him like honey, and the other told him she loved him like sugar. I told him I loved him like salt in the dishes. I thought there isn’t a bigger love than this. But my father was so angry that he threw me out of the house. I got where I am now with God’s help and through hard work and honesty. I wanted to prove to my father that a man can live without sugar and honey, but he can’t live without salt, that’s why I cooked all his dishes without salt. Please judge for yourselves who was right.” All the guests said that her father unfairly threw her out. Then her father said that he had been wrong and he hadn’t been able to treasure his daughter’s wisdom and he apologized. The girl kissed his hand and apologized for her deed, too. Then, everybody started dancing and having fun. And they all lived happily ever after. Translated by the pupils of 6th grade- “Ion Borcea School, Agigea, Romania(Podaru Gabriela, Paicu Gabriel, Badau Claudiu, Radu Oana, Gafar Selvin, Teslaru Alexandru)

Illustrations made by students from School”Ion Borcea”, Agigea, Romania

Сол Румънска народна приказка превод от английски език - Узай Крал 11г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък

Имало едно време един крал. Кралят имал три дъщери. Обичал ги много, особено след смъртта на съпругата му. Един ден кралят попитал най-голямата си дъщеря: - Дъще моя, колко ме обичаш? - Татко, обичам те колкото меда – отговорила тя. - Бог да те благослови, дъще моя. – после попитал втората си дъщеря. - А, ти? Колко ме обичаш? - Колкото захар, татко. - Бог да благослови и теб. Кралят останал много доволен и щастлив като чул колко много го обичат дъщерите му. Той вярвал, че голямата любов е сладка като захар и мед. Тогава дошъл ред и на малката дъщеря да бъде попитана: - А, колко ме обичаш ти, скъпа моя? - Колкото сол в ястие! – отговорило момичето. Сестрите ù прихнали да се смеят, като чули този отговор. А кралят почервенял от яд и казал: - Колко? Ти чу ли какво отговориха сестрите ти и колко много ме обичат? Това ли е твоята благодарност за това колко много работя, за да те отгледам и образовам? Махай се от моя дом с твоята сол! Малката дъщеря се натъжила, че разстроила баща си и казала: - Прости ми татко, не исках да те разстроя. Мисля, че те обичам поне колкото захар и мед. - Не искам да те слушам – казал кралят – махай се, безсрамно момиче. И кралят излязъл, като оставил момичето да ридае. Виждайки гнева на краля, най-малката дъщеря облякла стари, парцаливи дрехи и си тръгнала. Ходила от село на село, докато пристигнала в двора на друг крал. Спряла пред портите, за да си почине. Съпругата на управителя на винарската изба я видяла и я попитала: - Какво искаш? - Аз съм бедно момиче и си търся работа, ако имате някаква? Тъй като нейната помощничка била напуснала и тя си търсела нова, огледала момичето внимателно и си помислила, че то е идеално за работата. - Каква заплата искаш? - Не искам никакви пари. Искам само да поработя малко и ако си върша добре работата, тогава ми платете, колкото мислите, че заслужавам. Като чула скромния отговор на момичето, съпругата на управителя на избата го наела. Момичето било мило и умно и доказало, че може да работи много. То не клюкарствало с другите слуги в кралския двор и когато имало малко свободно време четяло.

Новината за скромността и трудолюбието на новата помощничка стигнала до ушите на кралицата. Тя поискала да я види. Щом я чула как говори и видяла колко честна и мила била, кралицата веднага я харесала. И така кралицата решила да я вземе при себе си. Където и да отидела кралицата, момичето ходело с нея. Тя я обикнала като нейно собствено дете. Дори кралят бил учуден от тази привързаност. Кралят имал един син и двамата с кралицата го обичали неимоверно много. Един ден кралят трябвало да замине на война и взел своя син със себе си. Там обаче кралският син бил ранен в битка. Огромна тъга и печал обхванали кралския двор. Отнесли го обратно у дома и кралицата се грижела за него с голямо внимание. Когато била много изтощена мястото ù било заемано от момичето. Принцът я обикнал заради нежните слова, които му говорела, нейната загриженост и скромност. Един ден, когато се почувствал по-добре, той казал на майка си: - Знаеш ли, мамо, искам да се оженя. - Добре, сине, добре. Ще ти намеря добра кралска дъщеря, мила и красива. - Вече съм я намерил, мамо. - Коя е тя? Аз познавам ли я? - Само не се разстройвай, мамо. Харесвам момичето, което е постоянно с теб. Много я обичам. Кралицата първо се възпротивила, но не могла да накара сина си да откаже. И така, двамата отишли при краля и го убедили, че момичето е скромно, честно, трудолюбиво и добросърдечно. Решено било да вдигнат сватбата. Когато започнали да изпращат сватбените покани, бъдещата булка помолила годеника си да покани нейния баща – краля, но не му казала, че е негова дъщеря. Кралят и кралицата се съгласили да поканят този крал. Денят на сватбата дошъл, празненството продължило цял ден, точно както се прави истинска кралска сватба. Вечерта трапезата била отрупана с най-различни ястия, напитки, пайове и всякакви други вкусотии. Булката казала на главния готвач какво да сготви. Отделно тя приготвила няколко блюда, специално за един от гостите. После тя казала на един слуга: - Ще занесеш тези блюда на един от гостите. Не ги сервирай на никой друг, защото са много опасни. Всички седнали, започнали да се хранят и да се забавляват. Кралят, който бил баща на булката ял много малко. Откакто бил дошъл, той не спирал да я гледа, струвала му се позната, но не можел да повярва. Той я бил познал, но не можел да разбере как така тя се е омъжила за кралски син и затова не казал нищо на никого. Струвала му се променена, вероятно заради всичките трудности и бедността, която трябвало да понася. Кралят също искал да яде и да се забавлява като всички други гости на сватбата, но още след първата хапка спрял да се храни. Слугата, който му сервирал ястието го отнесъл недокоснато. Кралят бил много учуден, че всички други гости ядели от храната, която на него му се струвала странна на вкус. Решил да опита от ястията на госта, който седял до него на масата. Те били вкусни, да си оближеш

KOLOBOK A story from Russia Translated in English by Scool nr.700 with advanced study of Forein Languages Saint - Peterburg, Russia

INFO: Kolobok – is a traditional Russian fairy-tale. It is very old. It one of the first fairy-tales which parents tell their kids. It is also easy and funny to perform, because it has many characters. Small kids know this fairy-tale from their childhood, grown-ups find lots of wisdom in this tale. Kolobok – [kolob’ok] – kind of round bun. * * * пръстите. Поискал от тази храна, защото не можел да яде от ястията, които му сервирали. Найнакрая той не могъл повече да търпи, изправил се и казал на висок глас: - Кралю, ти ме покани на сватбата на сина си, за да се подиграеш ли с мен? - О, не, ваше величество. Как може да си помислите такова нещо? Отнасяме се с вас като с всеки друг крал на тази сватба! - Прости ми, кралю, но храната на всички други гости става за ядене за разлика от моята. Другият крал много се ядосал и попитал готвачите: - Какво сте сложили в тази храна, опитайте я и ми кажете какво не е наред. – и им нареди да намерят виновника за това и сурово да го накажат. Булката била приготвила всички ястия на баща си с мед и захар и без грам сол. Дори солницата на масата била пълна със захар. В този момент булката се изправила и казала на свекъра си: - Аз приготвих храната за ядосания крал. Този крал е мой баща. Ние бяхме три сестри. Един ден той ни попита колко го обичаме. Едната ми сестра каза, че го обича колкото меда, другата – колкото захарта, а аз казах, че го обичам колкото солта в ястията. Мислех, че няма по-голяма любов от тази, но баща ми се ядоса толкова много, че ме изхвърли от дома. Стигнах дотук с Божията помощ. С усилен труд и много честност. Исках да покажа на баща си, че човек може да живее без захар и мед, но не може да живее без сол, затова сготвих всичките му ястия без сол. Моля ви, отсъдете сами кой е прав. Всички гости казали, че баща ù я е изгонил несправедливо. Тогава бащата казал, че е сбъркал като не е могъл да оцени мъдростта на дъщеря си и се извинил. Момичето му целунало ръка и също се извинило за това, което направило. После всички започнали да танцуват и да се забавляват. И оттогава всички заживели щастливо.

Once upon a time there lived an old man and an old woman. They lived in the wooden cabin not far from the forest. One day the old man asked his wife to bake him the bun. His wife became very sad, because they were very poor and their flour bin was empty. “Oh, my dear! Look with care - and find enough flour, please!” The old woman looked with care and found somewhere two handfuls of flour. She did as he asked and baked the bun, called ‘Kolobok’. She left it on window - sill to cool. ‘Kolobok’ got tired to lie - so it rolled down from the window to the ground and started rolling along the forest path. It rolled and rolled and met the Hare. “Kolobok, Kolobok, I will eat you up!” “Oh, please don’t eat me, squint - eyed Hare! Better listen to my song!” The Hare raised his ears and began listen to the Kolobok’s song. “I’m Kolobok-Kolobok, made from two handfuls of flour, kneaded with sour cream, fried in butter and cooled on the window-sill. I got away from Grandpa, I got away from Grandma And I’ll get away from you!” And it rolled away before the Hare even saw it move! It rolled and rolled and met the Grey Wolf. “Kolobok, Kolobok, I will eat you up!” “Oh, please don’t eat me, Grey Wolf! Better listen to my song!” “I’m Kolobok-Kolobok, made from two handfuls of flour, kneaded with sour cream, fried in butter and cooled on the window-sill. I got away from Grandpa, I got away from Grandma

Колобок

I got away from the Hare, And I’ll get away from you!” And Kolobok rolled away before the Wolf even saw it move! It rolled and rolled and met the Bear.” “Oh, please don’t eat me, Big Bear! Better listen to my song!” “I’m Kolobok-Kolobok, made from two handfuls of flour, kneaded with sour cream, fried in butter and cooled on the window-sill. I got away from Grandpa, I got away from Grandma I got away from the Hare, I got away from the Wolf, And I’ll get away from you!” And Kolobok rolled away before the Bear even saw it move! It rolled and rolled and met the Fox. “Kolobok, Kolobok, I will eat you up!” “Oh, please don’t eat me, She-Fox! Better listen to my song!” “I’m Kolobok-Kolobok, made from two handfuls of flour, kneaded with sour cream, fried in butter and cooled on the window-sill. I got away from Grandpa, I got away from Grandma I got away from the Hare, I got away from the Wolf, I got away from the Bear, And I’ll get away from you!” “What a nice song!” said the Fox, “But I didn’t hear it well - I have became old now, my dear! Will sit you on my nose and sing your beautiful song once more, please?” “With great pleasure!” exclaimed Kolobok. It jumped onto her nose and began singing: “I’m Kolobok-Kolobok made from...” And- snatch! – the Fox ate it. THE END.

Illustrations made by students from Scool nr.700 with advanced study of Forein Languages, Saint - Peterburg, Russia

Руска народна приказка превод от английски език - Ралица Говедарова – 10а клас СОУ ”Екзарх АнтимІ” гр. Казанлък

Информация: “Колобок” е традиционална руска приказка. Тя е много стара и е една от първите руски приказки, които родителите разказват на своите деца. Тя е лесна и забавна за разказване, защото има много образи. Малките деца знаят приказката още от своето детство, а когато пораснат намират много мъдрости в нея. Колобок - вид кръгла кифличка *** Имало едно време един дядо и една баба. Те живели в дървена колибка недалеч от гората. Един ден дядото помолил съпругата си да си опекат кифлички. Тя се ядосала много, защото те били вече слаби и тяхното брашно било свършило. - О, скъпа моя! Моля те, потърси намери колкото можеш брашно! Бабата намерила две шепи брашно и опекла една кифличка. Нарекли я “Колобок”. Оставила я на перваза на прозореца, да изстива. “Колобок” се уморила да стои и се претъркулила от прозореца до земята и започнала да се търкаля по горската пътечка. Тя се търкаляла и търкаляла и срещнала Заека. - О, Колобок, Колобок ще те изям! - Моля те, кривогледи Зайко, не ме яж! По-добре чуй моята песен! Заекът се заслушал в песента на Колобок. ... Аз съм Колобок-Колобок, направена от две шепи брашно, месена със сметана, пържена в масълце, и оставена на прозореца да изстива. Избягах от Дядо, избягах от Баба, и от теб ще избягам! ... И се изтъркулила още преди Заека дори я видял да се движи! Тя се търкаляла и търкаляла и срещнала Сивият Вълк. - Колобок, Колобок ще те изям! - О, моля те Сиви Вълко, не ме яж! По-добре чуй моята песен! ... Аз съм Колобок-Колобок, направена от две шепи брашно, месена със сметана,

пържена в масълце, и оставена на прозореца да изстива. Избягах от Дядо, избягах от Баба, избягах от Заека и от теб ще избягам! ... Колобок се претъркулила преди Вълкът дори я е видял да се помръдне. Тя се търкаляла и търкаляла и срещнала Мечката. - Колобок, Колобок ще те изям! - О, моля те Голяма Мечко, не ме яж! По-добре чуй моята песен! ... Аз съм Колобок-Колобок, направена от две шепи брашно, месена със сметана, пържена в масълце, и оставена на прозореца да изстива. Избягах от Дядо, избягах от Баба, избягах от Заека, избягах от Вълка, и от теб ще избягам! ... Колобок се претъркулила преди Мечката дори я е видяла да се движи. Тя се търкаляла и търкаляла и срещнала Лисицата. - Колобок, Колобок ще те изям! - О, моля те Лисо, не ме яж! По-добре чуй моята песен! ... Аз съм Колобок-Колобок, направена от две шепи брашно, месена със сметана, пържена в масълце, и оставена на прозореца да изстива. Избягах от Дядо, избягах от Баба, избягах от Заека, избягах от Вълка, избягах от Мечката, и от теб ще избягам! ...

Bash-Chelik Folklore story from Serbia Translated in English by Primary school “Ivo Andric” Belgrade, Serbia Once upon a time there lived an emperor who had three sons and three daughters. When the time came for him to die he told his sons to marry their sisters to the first men who proposed to them, so they wouldn’t be cursed. One night somebody started knocking on the door, making a terrible noise. Only the youngest emperor’s son dared to open the door. As soon as the door had opened, a creature came into the castle. But nobody could see it clearly because of the flame that was all around it. The creature said that it had come to propose to their oldest sister. The oldest and the middle brother were against it but the youngest one remembered their father’s last words. So he let the creature take the girl away. The next two nights the same thing happened again. Some creatures surrounded by fire came to propose to the middle and the youngest sisters. Again, only the youngest brother let his sisters go. A lot of time had passed and the brothers didn’t know anything about their sisters. They decided to try to find them. So they set off on a long journey. Soon they came to a lake and decided to stay overnight. They agreed that the eldest brother should be on guard. That night the surface of the lake started stirring and a dragon came out of it. It attacked the prince, but soon the dragon was killed by the young man. He cut off the dragon’s ears and threw the rest of the dragon’s body into the lake. Then the three brothers continued their journey. On the second night the middle brother kept the guard. Just like the first time, a dragon got out of the lake but this one had two heads. However, the prince knew how to deal with it. He cut off its ears and threw away the body. In the morning he didn’t tell anything to his brothers. On the third night of their trip they stopped by a lake. The king’s youngest son was getting ready to guard. Later that night a dragon with three heads got out of the lake and attacked the prince. He defended himself and cut off the dragon’s ears. But when he threw its body back to the lake the water splashed and put out the campfire. Since his brothers were asleep, he decided not to wake them up. Instead, he decided to go alone and find something that would set the fire again. While he was searching for it, he came across a cave. Some giants were sitting in there. There was a smell of roasting meat. They were eating human flesh. The prince got scared, but having no other choice, he approached them. They welcomed him nicely and told him they would treat him as one of them if he did everything they told him to do. So the young man joined them and sat down pretending to eat.

- Каква хубава песен! - казала Лисицата. - Но не я чух добре - вече съм стара, мила! Ще седнеш ли на носа ми, за да я изпееш още веднъж? - С удоволствие! - възкликнала Колобок. Тя скочила на носа на Лиса и започнала да пее: ... Аз съм Колобок-Колобок, направена от... И ... хрус - Лисицата изяла кифличката. КРАЙ

100

After they had finished eating, they decided to go hunting and take the prince with them. Then they reached the town where they usually chased people. They told the prince to go there first and climb a tree which led to the town. He did so. Soon the giants started climbing the tree one after another but each time one of them reached the place where the prince was standing he would kill them. When he killed all of them, he went to the town but it was completely deserted. There were no people. He was wandering around when he saw a tower. He came in and soon he was in a room which was decorated with silk and gold. There was a bed too. A pretty girl was sleeping in it. All of a sudden he spotted a snake going towards the girl’s head. Before the snake had time to bite her, the prince took out his knife and killed the snake. Then he went back to the cave, took some fire and joined his brothers. They were still sleeping when he arrived. When they woke up the youngest brother didn’t mention anything. Then they continued their journey. They arrived in the town that had been saved by the prince. Having seen the dead giants, the town mayor ordered his men to find the man who had done that. One of his servants met the three brothers. Each brother told him what had happened while they were on guard. When the servant heard the youngest brother’s story, he immediately told his master. He invited the princes to his castle and gave a lot of treasure to the eldest and the middle brother. He gave his daughter to the youngest prince to be his wife. The prince stayed in his father-in-law’s castle and lived there. The two elder brothers went home.

One day his father-in-law went hunting. Before he left, he gave nine keys to the prince telling him that he could open the first eight doors in the castle but not the ninth one. But the prince opened all the doors out of curiosity. Then he came to the ninth door and opened it. Inside there was a man who was completely shackled with heavy chains. There was a golden fountain in front of him but he couldn’t reach the water. When the prince stepped into the room the man started begging him for a little water in exchange for his life. The prince gave him some water. The prince asked him what his name was and the man said that his name was Bash Chelik. Just as the prince was getting ready to leave, the man asked him again for some water in exchange for one more life. When the prince again turned to leave, the man offered him the third life if the prince spilt the water over him. As soon as the prince did it, all the chains broke. Bash Chelik got free grabbed the prince’s wife and flew away. When the girl’s father came back to the castle, the prince told him everything that had happened. He promised to find his wife and set her free. He went on a long journey. He wanted to find Bash Chelik. Travelling along he came across a castle. There was a girl who was calling him from the castle. When he came closer, he recognized his eldest sister. She brought him into the castle and told him how she got married to the dragons’ emperor. When her husband arrived she hid her brother. During the dinner she asked him what he would do if her brothers came to visit her. He responded that he would kill her eldest and her middle aged brother, but he wouldn’t do anything to her youngest brother. Then she brought her

101

brother. The young prince told the dragons’ emperor everything that happened to him. Although the dragon tried to dissuade him from further pursuit, the young prince didn’t change his mind. As he didn’t succeed in his efforts, the emperor gave him a feather, and told him if he ever needed any help, he only had to burn it, and he would come to help him with all his army. Then he continued his journey. Soon he came across another castle. His middleaged sister, who got married the emperor of falcons, lived there. Like her elder sister she hid her brother first. When her husband returned she asked if he would hurt her brothers if they decided to visit her one day. The emperor of falcons responded the same as the emperor of dragons. Then she brought her brother. Since they greeted each other, the young prince told him his story. Although the emperor tried to stop him in his intention to go on, the prince didn’t give in. The emperor gave him another feather, telling him to burn it if he needed help. As he was going further, he came across the third castle. The youngest sister was calling him from it. She told him that she got married to the emperor of eagles. She had hidden her brother before her husband returned. During the dinner she asked him what he would do if her brothers came to visit her. He answered that he would only spare the life of the youngest brother. Then she brought her brother. After they greeted each other, the prince told the emperor that he went to save his wife from Bash Chelic. Even the eagles’ emperor didn’t succeed to dissuade him. So he gave him ones more feather, and told him to burn it he would get trouble. Travelling from town to town the young prince found his wife in one cave. He tried to escape with her, but Bash Chelic caught him. Since he promised three lives to the young prince, he didn’t kill him; he just took his wife and came back to the cave. In spite of Bash Chelic’s threats, the young prince tried to save his wife two more times. But the third time, after he has lost all his lives, Bash Chelic cut him. However, before he died, he succeeded to light all three feathers which were given to him by his brothers-in-law. When the emperors came and saw the young prince dead, they sent one of the dragons to the River Jordan to bring some water. As they poured the water over him, the young prince revived. The young princes tried to prevent him to return for his wife, but he didn’t listen. Finally they told him to force his wife to find out where the power of Bash Chelic was. So he did it. As she was asking him many times, finally Bash Chelic said to her that there was a bird in the heart and in the bird there was a power. She told that to the young prince, the prince told that to his brothers-in-law. The three of them together with their armies went on the trip to find the fox. When they reached the mountain they let the eagles go to catch her but she escaped into a lake. The falcons started for her, but she had flown away. Then the dragons started for her but she has landed again. But the rest of the army waited and caught her there. They made the fire and took out the heart from the fox, and then they took out the bird from the heart and threw it into the fire. When the bird was burnt, Bash Chelic died. The young prince took his wife then, and they returned home together.

Illustrations made by students from Primary school “Ivo Andric” Belgrade, Serbia

102

Баш Челик Фолклорна приказка от Сърбия превод от английски език - Мария Игнатова 11а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Живял някога един цар, който имал трима сина и три дъщери. Малко преди да умре, той казал на синовете си да омъжат всяка от сестрите си за първия мъж, който им предложи, иначе ще бъдат прокълнати. Една вечер някой започнал да чука на вратата, издавайки ужасен шум. Само най-малкият царски син се осмелил да отвори. Но веднага след като отворил, едно същество влязло в замъка. Никой не успял да го види ясно заради пламъците около него. Съществото казало, че е дошло, за да предложи брак на най-голямата им сестра. Най-големият и средният брат били против това, но най-малкият си спомнил последните думи на баща им. Затова той позволил на съществото да отведе момичето. Следващите две вечери случката се повторила. Същества, обградени от огън, дошли да предложат брак на средната и най-малката сестра. Отново само най-малкият брат пуснал сестрите си. Минало много време, а братята не знаели нищо за сестрите си. Те решили да опитат да ги намерят. Отправили се на дълго пътуване. Скоро стигнали до едно езеро и решили да пренощуват там. Братята решили, че най-големият от тях ще остане буден, за да пази през нощта. Същата нощ водата в езерото се раздвижила и от нея излязъл дракон. Той нападнал принца, но бързо бил убит от него. Младежът отрязал ушите на дракона и хвърлил тялото му в езерото. След това братята продължили пътуването си. На втората вечер средният брат останал да пази. Точно както първия път, от езерото излязъл дракон, но този имал две глави. Принцът обаче знаел как да се справи с това. Той отрязал ушите на дракона и го хвърлил в езерото. На сутринта той не казал нищо на братята си. На третата вечер от пътуването си, те отново спрели до едно езеро. Най-малкият брат останал буден. По-късно същата вечер, дракон с три глави излязъл от езерото и нападнал принца. Той се защитил и отрязал ушите на дракона. Но когато хвърлил тялото му в езерото, водата се разплискала и загасила лагерния огън. Тъй като братята му били заспали, той решил да не ги буди. Вместо това решил сам да потърси нещо, с което да запали огъня отново. Докато търсел, попаднал на пещера. Вътре седели няколко великана, а наоколо се носела миризма на печено месо. Принцът се изплашил, но нямал друг избор освен да ги доближи. Те го посрещнали любезно и му казали, че ще се отнасят с него като с равен, стига той да прави всичко, което му наредят. Така младият мъж се присъединил към тях, седнал на земята и започнал да се преструва, че яде. След като похапнали, те решили да отидат на лов и взели принца с тях. Така те

103

стигнали до града, където обикновено преследвали хората. Великаните казали на принца да тръгне пръв и да се покатери на едно дърво. Така и станало. Великаните започнали да се катерят един след друг по дървото, но принцът убивал всеки от тях, който стигнел до върха. Когато убил всички, принцът тръгнал към града. Бил изненадан, че градът бил безлюден. Там нямало хора. Принцът се скитал из града, когато видял една кула. Влязъл вътре и не след дълго се озовал в стая, цялата в коприна и злато. Там имало и легло, на която спяла красива девойка. Изведнъж той забелязал, че право към главата на момичето пълзяла змия. Принцът извадил ножа си и убил змията, точно преди да ухапе девойката. След това той се върнал обратно в пещерата, взел огън от там и се върнал при братята си. Те все още спели, когато той пристигнал. На сутринта най-малкият брат не споменал нищо за станалото. Така те продължили пътуването си. Братята пристигнали в града, който най-малкият от тях спасил предната нощ. Като видял мъртвите великани, градоначалникът на града наредил на хората си да открият мъжа, сторил това. Един от слугите срещнал тримата братя. Всеки от тях му разказал какво се е случило, докато е пазел през нощта. Когато слугата чул историята на най-малкия брат, той веднага казал на господаря си. Градоначалникът поканил принцовете в замъка си и дарил най-големия и средния от тях с много богатства. На най-малкия, той дал дъщеря си за жена. Младежът останал в замъка при съпругата си, а братята му се върнали у дома.

Един ден градоначалникът отишъл на лов. Преди да тръгне той дал на принца девет ключа, като му казал, че може да отвори първите осем врати в замъка, но не и деветата. Но принцът, завладян от любопитството си, отворил всички врати. Стигнал до деветата и отворил и нея. Вътре той открил мъж, който бил целия окован с тежки вериги. Пред него имало златен фонтан, но той не можел да достигне водата. Когато принцът влязъл в стаята, мъжът започнал да го моли за малко вода, като му обещал в замяна живота си. Младежът му дал вода и го попитал за името му. Мъжът отговорил, че се казва Баш Челик. Тъкмо когато принцът си тръгвал, затворникът го помолил за още малко вода в замяна на още един негов живот. Когато принцът за пореден път тръгнал към вратата, мъжът му предложил и третия си живот ако той излее водата върху него. Веднага щом принцът го сторил, всички окови се строшили. Баш Челик се освободил, грабнал жената на принца и отлетял. Когато бащата на момичето се прибрал в замъка, принцът му разказал какво се случило. Той обещал да намери жена си и да я освободи. И тръгнал на дълго пътуване, за да намери Баш Челик. Докато пътувал, принцът попаднал на замък, от който момиче го викало по име. Когато се приближил, той разпознал най-голямата си сестра. Тя го въвела в замъка и му разказала как се е омъжила за господаря на драконите. Когато съпругът ù се прибрал, тя скрила брат си. По време на вечерята тя попитала мъжа си какво ще направи ако братята ù дойдат да я видят. Той отвърнал, че ще убие най-големия и средния брат, но няма да направи нищо на най-малкия. Тогава тя му показала

104

брат си. Принцът разказал на владетеля всичко, което му е се случило. Въпреки че драконът се опитал да го разубеди, младият принц не променил решението си да търси Баш Челик. Тъй като усилията му били напразни, господарят дал на принца перо и му казал, че ако някога се нуждае от помощ, трябва само да го изгори и той ще дойде, заедно с цялата си армия. И така младежът продължил пътуването си. Скоро той стигнал до друг замък. Там живеела средната му сестра, която била омъжена за господаря на соколите. Както по-голямата сестра, и тя първо скрила брат си. Когато съпругът ù се върнал, тя го попитала дали би наранил братята ù, ако някога решат да я посетят. Той ù отговорил също както владетеля на драконите. Тогава тя довела брат си. След като се поздравили един друг, младият принц разказал историята си. Въпреки че владетелят на соколите също се опитал да го разубеди и да не търси жена си и Баш Челик, принцът не се отказал. Тогава соколът му дал друго перо, като му заръчал да го изгори, ако се нуждае от помощ. Принцът стигнал до трети замък. Наймалката му сестра го викала оттам. Тя му казала, че е омъжена за господаря на орлите. После скрила брат си и изчакала съпруга си да се прибере. По време на вечерята тя го попитала какво ще направи, ако братята ù я посетят. Той отговорил, че ще пощади живота само на най-малкия брат. Тогава тя довела брат си. Принцът обяснил на владетеля, че отива да спаси съпругата си от Баш Челик. Дори повелителят на орлите не успял да го разубеди. Затова той му дал още едно перо и му казал да го изгори ако попадне в беда. Пътувайки от град на град, младият принц открил съпругата си, скрита в една пещера. Опитал да избяга с нея, но Баш Челик ги заловил. Тъй като бил обещал три живота на младия принц, той не го убил, а взел съпругата му и я отвел обратно в пещерата. Въпреки заплахите на Баш Челик, принцът опитал да спаси живота на девойката още два пъти. Но на третия път, след като изгубил всичките си животи, Баш Челик го пронизал. Преди да умре обаче, успял да запали трите пера, които му дали владетелите. Когато те дошли и намерили младия принц мъртъв, изпратили един от драконите да донесе вода от река Йордан. Щом излели водата върху принца, той се съживил. Владетелите се опитали да го защитят, като го убедят да не се връща обратно за съпругата си, но той не ги послушал. Затова решил да накара девойката да открие къде е силата на Баш Челик. Тя разпитвала много пъти Баш Челик и най-накрая той ù разкрил, че има една лисица, в сърцето на която живее птичка, а в птичката се крие силата му. Принцесата казала това на съпруга си, а той на тримата владетели. Те заедно с техните армии тръгнали да търсят лисицата. Когато стигнали до планината, пуснали орлите да я хванат, но тя избягала към езерото. Соколите тръгнали след нея, но тя отплувала. Драконите заплували след нея, но тя отново излязла на сушата. Но там я чакала останалата армия и едва тогава успели да я заловят. Запалили огън, извадили сърцето на лисицата, от него извадили птичката и я хвърлили в огъня. Когато птичката изгоряла, Баш Челик умрял. И така младият принц отвел съпругата си обратно у дома.

105

The Golden Horseshoe, the Golden Feather, and the Golden Hair Fairy tale from Slovakia Translated in English by Spojená škola Tilgnerova Bratislava, Slovakia

Once upon a time, there was a peasant who had twelve sons. The youngest of them, whose name was Johnny, was not only the cleverest, but also had the friendliest mind. One day they decided to go around the world to find work. They came to a kingdom, hired themselves to a king and stayed there for three years. They earned twelve bullocks during the first year, twelve cows during the second year and twelve horses during the third year. Johnny couldn’t find a horse for himself but at the end he chose a small, mangy one. This horse was not usual, because it could talk. He promised Johnny to help him and serve him. After returning home, the brothers said to their father, “Father, we have earned enough already, now it’s time to get married.” Father decided to go and find twelve brides for his sons. He found an old hag who had twelve daughters. They agreed that he would bring his sons and they would make a great wedding reception. On the appointed day the father came together with his sons. Johnny’s steed advised him to sit on the edge of the table and go out every time he knocked on the door. During the wedding reception the steed knocked three times and Johnny went out. Firstly, the steed advised him to pour water from the first cup under the table and a glass was created from it. Secondly, he poured the first spoon of the soup under the table and a brush was made from it. Finally he threw the first piece of liver under the table and a comb was made from it. Johnny hid everything, ate the meals and went to sleep. After a while, the steed knocked again and told Johnny, “Move your brothers to the beds of girls and girls to the beds of brothers, quickly!” Johnny did everything and in a moment he could see the hag beheading her daughters instead of brothers. Johnny woke up his brothers and they ran home. Johnny shouted, “Hag, hag that murdered her own daughters, thanks for dinner.” When the hag saw what had happened she sat down on a shovel and flew on it. She wanted to catch Johnny and threw a golden horseshoe at him. Johnny picked it up and threw the comb to the ground. In that moment the dense mountain grew up and the hag was slowed. She threw a golden feather; Johnny picked it up and threw the brush to the ground. Sharp thorn bush was made from it and the hag was slowed again. She threw a golden hair. Johnny picked it up and threw the glass to the ground. A big sea was created and it stopped the hag definitely. Johnny saved himself and his brothers thanks to the steed’s advice. He decided to go around the world again and hire himself. On his way he saw a town and the steed told him: “In this town there lives a king, hire yourself to him.”

106

Johnny started to work in a stable. Other servants were angry with him because the horses he took care of were the best brushed and cleaned and he didn’t spend any candles. Servants found out that he used golden horseshoe to have the light instead of the candles. They told this to the king and he ordered Johnny to bring the horse to whom that horseshoe belonged. Johnny went back to the old hag’s house and stole the golden horse. She tried to catch him but she failed. Johnny kept on taking care of horses and didn’t use any candles because the golden feather gave him the light. Servants reported it again and king ordered Johnny to bring him the golden duck. Johnny managed to steal it from the old Hag’s house again. At the end, Johnny used the golden hair as the light while taking care of the horses. Servants saw it and told everything to the King. The King ordered Johnny to bring him the golden girl. It was not easy but Johnny was successful. He set the golden girl free from the hag’s house and brought her to the King. When the king saw the girl, he wanted to marry her. The golden girl refused him; she wanted to marry her saviour. The king was angry and decided to kill Johnny. Johnny had the right to choose how he should be killed. His steed advised him to let himself be boiled in the hot milk. Before Johnny jumped to the hot milk, Steed had breathed the heat in. Johnny jumped in and became golden. The king wanted to become golden too and jumped into the milk. Steed breathed the heat out and the king was boiled. Johnny became a new king and he married the golden girl. His steed stayed to live with them together. They lived together happily and if they are not dead, they are still alive and in love today.

107

Illustrations made by students from Spojená škola Tilgnerova, Bratislava , Slovakia

Златната подкова, златното перо и златната коса Фолклорна приказка от Словакия превод от английски език - Михаела Иванова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време един селянин, който имал 12 сина. Най-малкия, чието име било Джони, не бил само най-умният, а и най-дружелюбния. Един ден братята решили да тръгнат по света за да намерят работа. Те пристигнали в кралството, били наети от краля и останали там три години. Братята спечелили дванайсет вола през първата година, дванайсет крави през втората и дванайсет коня през третата. Джони не могъл да си намери кон, но накрая си избрал един малък и крастав. Този кон бил необикновен, защото можел да говори. Той обещал на Джони да му помага и да му служи. Когато се прибрали в къщи, братята казали на баща си : - Татко, ние спечелихме достатъчно и сега е време да се оженим. Бащата решил да намери дванайсет булки за синовете си и открил стара вещица, която имала дванайсет дъщери. Тя се съгласила и той трябвало да ù доведе синовете си, за да направят голяма сватба. В определения ден бащата дошъл със синовете си. Конят на Джони го посъветвал да седне на ръба на масата и да излиза всеки път щом почука на вратата. По време на сватбата конят почукал три пъти и Джони излязъл. Първо конят го посъветвал да излее водата от чашата под масата и тя се превърнала в чаша. След това да излее първата лъжица супа под масата и тя се превърнала в четка. Накрая той го посъветвал да хвърли първото парче от черния дроб под масата, а то се превърнало в чесало. Джони скрил всичко, изял си яденето и си легнал. След малко, конят почукал отново и казал на Джони: - Бързо премести братята си на леглата на момичетата и момичетата на леглата на братята ти. Джони направил всичко и след малко видял вещицата да обезглавява дъщерите си вместо братята му. Той събудил братята си и побягнали към дома. - Вещице, вещице, която уби собствените си дъщери, благодаря за вечерята! Когато вещицата видяла какво се е случило, яхнала метлата си и полетяла. Искала да хване Джони и да го замери със златна подкова. Джони я взел и хвърлил чесалото на земята. В този момент пораснал гъст храсталак и забавил вещицата. Тя хвърлила златно перо, а Джони го вдигнал и хвърлил четката. Появил се остър бодлив храст и вещицата отново се забавила. Тя хвърлила златна коса, Джони я вдигнал и хвърлил чашата. Появило се голямо море, което спряло вещицата.

108

Благодарение на съветите на коня, Джони спасил себе си и братята си. По пътя си той видял един град и конят му казал: - В този град живее един крал, отиди да работиш за него. Джони започнал работа в конюшнята. Другите слуги се ядосвали, защото конете, за които Джони се грижел, били най-добре сресаните и почистени и той не хабял никакви свещи. Те разбрали, че той използва златна подкова, за да си свети, вместо свещи. Казали на краля и той заповядал на Джони да доведе коня, чиято е тази подкова. Джони се върнал в къщата на старата вещица и откраднал златния кон. Тя се опитала да го хване, но не успяла. Джони продължил да се грижи за конете без да използва свещи, защото златното перо му светело. Слугите отново казали на краля и той заповядал да му донесе златната патица. Джони отново успял да я открадне от къщата на старата вещица. Накрая използвал златната коса за да си свети, докато решел конете. Слугите го видели и казали всичко на краля. Той заповядал на Джони да му доведе златното момиче. Не било лесно, но Джони успял да освободи златното момиче от къщата на вещицата и да я отведе при краля. Когато я видял, кралят поискал да се ожени за нея, но тя му отказала, защото искала да се омъжи за своя спасител. Краля се ядосал и решил да убие Джони, като му дал право да избере как да бъде убит. Конят го посъветвал да поиска да бъде сварен в горещо мляко. Преди Джони да скочи в млякото, конят засмукал топлината и когато Джони скочил вътре станал златен. Кралят също поискал да стане златен и скочил в млякото. Конят издухал топлината вътре и кралят се сварил. Джони станал новия крал и се оженил за златното момиче. Конят останал да живее заедно с тях. Те живели заедно щастливо и може би са влюбени и до днес.

109

Mary Nickelpot Folklore story from Slovenia Translated in English by Osnova šola Pod goro Slovenske Konjice, Slovenia Mary Nickelpot was sweeping the house when she found a nickel in the rubbish. She took it and bought a little pot. It was freezing outside and there was hoarfrost. She was very tired and fell asleep. But then a strong knocking on her little house’s door woke her up. “Who is it?” she asked. “It’s me, the fox. Oh, Mary Nickelpot. I beg you – let me come in. Bora is blowing and it’s freezing. I’ll freeze to death if you don’t let me in,” she whined. Mary Nickelpot hesitated and asked the fox, “If you are good at something, I’ll let you in, otherwise no!” “I’m a dressmaker,” answered the fox. Mary Nickelpot let her came inside the little pot. They lay down and fell asleep. But soon after they had fallen asleep the knocking on the door woke them up again. When Mary asked who it was, somebody moaned, “Oh, Mary Nickelpot, please, bora is blowing and it’s freezing. I’ll freeze to death. I’m a wolf and I’m a butcher.” “Because you are good at something, you may come in,” she answered. Mary Nickelpot opened the door and let the wolf in her little pot. While sleeping they heard the moaning again, “Mary Nickelpot, please, open the door! The bora is blowing, there is hoarfrost and I, the bear, will freeze to death if you don’t let me in.” “What are you good at?” asked Mary Nickelpot. “I’m a shoemaker!” answered the bear. Mary opened the door wide. “Oh, we won’t have any peace this night!” Mary said angrily when she heard the knocking and the moaning again. “Mary Nickelpot, I beg you, let me in, I’m freezing!” “Who are you and what are you good at?” asked the housekeeper. “I’m the rabbit, and I can sew like a tailor!” came the answer. She let him in, too. Mary Nickelpot was very angry, when she heard the knocking and moaning again. “Mary Nickelpot, I beg you, let me in. I can’t stand the bora and the hoarfrost anymore.” It was a deer. Mary Nickelpot let him in too, as she found out that he is a qualified lumberjack. After that they all fell asleep. The next morning, Mary Nickelpot sent all the guests to work. The wolf

110

provided a delicious dinner. He brought several bee hives and put the honey in a pot. They ate the dinner and went to bed. During the night the fox moaned: “Oh my, I’ve got a stomach ache!” Mary Nickelpot said to her, “Go to the kitchen and make yourself some chamomile tea.” The fox went to the kitchen. As soon as they had fallen asleep again, the fox began to moan for the second time and was moaning for so long that Mary Nickelpot repeated the advice and sent her to the kitchen in order to take some more chamomile tea. And the fox went to the kitchen for three times to make herself some tea. But there was no pinching in her belly and she made no chamomile tea. Actually, she knew where the honey was and she licked it all. Then she fell soundly asleep. In the morning, Mary Nickelpot sent everybody to work and said to the fox, “Poor little dressmaker, as you were sick last night and you couldn’t sleep, you can rest now”. But soon everybody in the kitchen started arguing, “You ate the honey!” “No, I didn’t! You did!” And so on and so on. Mary said: “The thief was somebody from the house. Nobody else could know about the honey because the door was closed. In order for the guests to avoid the shame the wolf suggested, “Let’s all lie down on the back, open the mouth and sunbathe! The animal that ate the honey will be discovered as the honey will be leaking from that person’s mouth!” Everybody lay down on the grass in front of the little pot and immediately fell asleep. Only the fox couldn’t sleep because she felt guilty. Indeed, the honey came out of her mouth. She quickly wiped the honey and spread it around bunny’s mouth. Then she, like the others, fell asleep. The uproar woke her up. Meanwhile the others woke up and saw the honey round the rabbit’s mouth. They started chasing him. He ran as fast as he could, but while running he broke both of his front legs and only after that he managed to escape. Everyone ran after him and Mary Nickelpot was left alone with her little pot. The legs of poor little rabbit stayed like that for ever and that’s why even nowadays his front legs are shorter than his back ones.

Illustrations made by students from Osnova šola Pod goro, Slovenske Konjice, Slovenia

111

Мери Никелпот Фолклорна приказка от Словения превод от английски език - Надежда Петкова 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Един ден Мери Никелпот метеше къщата, когато намери монета в сметта. Тя я взе и си купи малка делва. Навън било много студено и имало скреж. Мери била много уморена и заспала. Но тогава силно почукване на нейната малка врата я събудило. - Кой е? – попитала тя. - Аз съм, лисицата. О, Мери Никелпот, умолявам те – пусни ме да влезна. Навън е мразовито. Ще умра от студ ако не ме пуснеш да влезна. Мери се поколебала и попитала лисицата. - Ако си добра в нещо, ще те пусна да влезнеш, в противен случай - не ! - Аз съм шивачка. – отговорила лисицата. Мери Никелпот я пуснала в малката си делва. Те легнали и заспали. Но скоро след като заспали, почукване на вратата ги събудило отново. Когато Мери попитала кой е, някой изстенал. - О, Мери Никелпот, моля те, навън е мразовито. Ще умра от студ. Аз съм вълкът и съм касапин. - Защото си добър в нещо, можеш да влезнеш. – отговорила Мери Никелпот, отворила вратата и пуснала вълка в малката си делва. Докато спели те чули стенание отново: - Мери Никелпот, моля те, отвори вратата! Навън е мразовито, има и скреж и аз, мечката, ще умра от студ ако не ме пуснеш вътре. - В какво си добра? – попитала Мери Никелпот. - Аз съм обущар! – отговорила мечката. Мери отворила широко вратата. - О, няма да имаме повече място за тази вечер! – казала Мери ядосано когато чула почукване на вратата и стенание отново. - Мери Никелпот, умолявам те, пусни ме вътре, замръзвам! - Кой си ти и в какво си добър? – попитала стопанката. - Аз съм заека, и аз мога да шия като шивач! – отговорил заека. Тя го пуснала вътре. Мери Никелпот била много ядосана, когато чула почукване и стенание отново. - Мери Никелпот, умолявам те, пусни ме вътре. Не мога да понасям студа и скрежа повече. – това бил елена. Мери Никелпот пуснала и него, след като разбрала, че той е дървар. След това всички заспали. На следващата сутрин, Мери Никелпот изпратила гостите си на работа. Вълкът направил вкусна вечеря. Той донесъл няколко кошера с пчели и оставил меда в делвата. Навечеряли се и легнали да спят. През нощта лисицата изстенала: - О, боже, боли ме корема! Мери ù казала: - Отиди до кухнята и си направи чай от лайка.

112

Лисицата отишла в кухнята. Веднага след като заспали, лисицата отново започнала да стене за втори път, толкова дълго, че Мери повторила съвета си и я пратила отново в кухнята, за да си направи още чай от лайка. Лисицата ходила до кухнята три пъти, за да си прави чай. Но тя нямала никакви болки в корема си и не си правила чай. Всъщност, тя знаела, че там има мед и го изблизала всичкия. След това тя блажено заспала. На сутринта, Мери изпратила всички на работа и казала на лисицата: - Бедната ми малка шивачка, снощи ти беше болна и не можа да спиш, сега можеш да си починеш! Но скоро всички в кухнята започнали да спорят: - Ти изяде меда! - Не, не съм аз! Ти си! Мери казала: - Тук има крадец и той е от къщата! Никой друг не можеше да доближи меда, защото вратата беше заключена. За да избегнат срама вълкът предложил: - Нека всички легнем на земята, с отворена уста срещу слънцето! Животното което е изяло меда ще се открие, когато меда започне да изтича от устата му! Всички легнали на тревата пред малката делва и веднага заспали. Единствено лисицата не могла да заспи, защото се чувствала виновна. Наистина, меда потекъл от устата ù. Тя бързо изтрила меда и го разпръснала около устата на заека. Тогава и тя като останалите, заспала. Събудила се от силна врява. В същото време и останалите се събудили и видели меда около устата на заека. Те го подгонили. Той бягал колко сили имал, но докато бягал си счупил и двете предни крачета, но въпреки това успял да избяга. Всички тичали след него, Мери Никелпот останала сама с нейната малка делва гърне. Крачетата на бедното малко зайче останали така сякаш завинаги и ето защо и в днешни дни неговите предни крачета са по къси от задните му.

113

Miren Feli Folklore story from Spain Translated in English by Siete Campas-Zorrozgoiti Bilbao, Spain

Once upon a time in a small village surrounded by mountains, lived a young girl called Miren Feli. One day she was visiting her grandmother because she was ill. “Hi granny, I have brought you some food and milk.” “Thank you very much Miren Feli.” “Oh! It is nice to visit and talk to you.” “Say to your mother I’m feeling better and I am looking forward to seeing her.” “I will say it to her. Now I have to leave because it is getting dark and I could get lost in the forest.” “Yes, yes Miren Feli. You must go back home. Take care in the forest and go straight to your house.” “ Yes granny! I love you! Byebye.” “Bye-bye honey.” As Miren Feli was walking through the forest, she heard a scream. “Ai,ai.ai.aia.aai!” That screams sounds three times. Miren Feli is scared and she doesn’t know what to do. Finally she also screams. “ Ai, ai, aiaii, aiaii, aii!” As soon as she finishes shouting, three witches appear behind her. “Who are you?” asked Miren Feli. “We are the three witches who live in the forest,” replied the witches. “What do you want?” asked Miren Feli. “Us? You are the one who has called us.” “Me?” “Yes!! Don’t you know that if somebody replies to the three screams we do we take that person with us?” “But I didn’t know. I screamed because I was frightened, said Miren Feli. “It is too late. Now we will take you,” chorused the witches. And the three witches took Miren Feli with them. Next day, a man from the village who was walking in the forest found Miren Feli´s scarf on the floor. He called Miren Feli but she wasn’t there. The man ran to the village to tell people what has happened. “Miren Feli has disappeared. I found her scarf in the forest but she is not there,” said the man. “We have to do something to find her,” said the major of the village. “ I will call all the people from the village.” So the Major called the people from the village. When all the citizens were gathered he asked each one for help to go to the forest one by one. “You Eneko (the teacher) are very wise you can go and find Miren Feli.” “I’m sorry but I can’t. If I go the students cannot learn. I have to stay here with them to teach them.” “Ok! Then you Ibai (the farmer) you are very familiar with the forest. You must go and find Miren Feli!” “I would do it but if I leave the farm, who is going to milk the cows and bring you the milk you drink every day?”

114

“Ok, ok so you Saturnino (the priest) are very kind and you know Miren Feli very well. You should go!” “I would go but then who would take care of the church and the rest of the people?” Then a woman who was standing there said, “ You, Major are asking people to go but why don’t you go yourself?” “Me? I have to take care of the village,” he replied. It was then when a little boy who was there said, “Why don’t we call Mikel the young boy who lives in the cottage in the mountain and who likes Miren Feli?” “It is a great idea!” said the people. And they called MIkel and asked him to go. He immediately replied, “Of course I will go if Miren Feli has disappeared, I will find her!” Before going to the forest Mikel thought that he would need a white sheet and a big stick to play a joke on the witches. He went through the forest and he heard the three screams. He replied to them but he hid himself behind a tree. When the three witches appeared they didn’t find anyone. Mikel, hidden behind the tree, started hitching the three witches. “Eiii! Why do you hitch me?” said one witch to the others. “Me? I didn’t do it!” Finally Mikel appeared covered with the white sheet and said. “You witches! What are you doing in my forest?” “Your forest?” questioned the witches. “Yes. Don’t you know who I am?” “No, no… who are you?” The witches started feeling a little bit scared. “I’m Mikel the wizard! I am the one who lives in the forest and punishes people who disturb me!” “We don’t want to disturb you. We only heard a scream and we came to help the person who was screaming,” replied the witches. “So, if you only help people who scream, why did you take Miren Feli?” asked Mikel. “Who, you mean us? No, no we only took her because she was lost in the forest.” The witches were frightened and they lied and lied. “If that is true… you must free know Miren Feli and from this moment every time you hear a scream you will appear only to help people. If you do not do it that way, I will appear and you will be destroyed,” said Mikel. “Yes, yes,”said the three witches. This way, Mikel set free Miren Feli and they returned to the village where they married and lived happy forever. Nowadays if you get lost in the Spanish mountains, you only have to scream, “Aiaiia, aiaii, aiiia!” and three good witches will help you.

Illustrations made by students from Siete Campas-Zorrozgoiti, Bilbao, Spain

115

Мирен Фели Фолклорна приказка от Испания превод от английски език - Ралица Хаджиева 9а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Живяло едно време в малко селце, заобиколено с планини, младо момиче на име Мирен Фели. Веднъж тя тръгнала да посети своята баба, защото била много болна. Пътят ù минавал през гъста гора. - Здравей, бабо! Донесох ти малко храна и мляко. - Благодаря ти много, Мирен Фели. - Много ми е приятно да те видя и да си поговорим. Кажи на майка си, че се чувствам подобре и очаквам с нетърпение да я видя. - Ще ù кажа, бабо. Сега трябва да тръгвам, защото се стъмнява и може да се изгубя в гората. - Да, да Мирен Фели. Трябва да се връщаш у дома. Внимавай в гората и отивай право у вас. - Да, бабо! Обичам те! Довиждане. - Довиждане, скъпа. Докато Мирен Фели вървяла в гората чула писък: - Ай, ай, ай. Три пъти някой изпищял. Мирен Фели се уплашила и не знаела какво да прави, затова и тя изпищяла от страх: - Ай, ай, ай. Веднага след като тя спряла да вика, три вещици се появили пред нея. - Кои сте вие? – попитала Мирен Фели - Ние сме трите вещици, които живеят в гората. – отговорили те. - Какво искате? - Ние? Ти си тази, която ни извика. - Аз ли? - Да! Не знаеш ли, че ако някой изкрещи три пъти, ние го вземаме с нас? - Но аз не знаех. Крещях, защото бях уплашена. - Прекалено е късно. Сега ще те отведем. И трите вещици отвели Мирен Фели със себе си. На следващия ден човек от селото, който вървял в гората, намерил шала на Мирен Фели на земята. Той повикал Мирен Фели, но тя не се обадила. Мъжът изтичал до селото да каже на хората какво се е случило. - Мирен Фели е изчезнала. Намерих нейния шал в гората, но тя не беше там. – казал мъжът - Трябва да направим нещо, за да я открием. – казал кметът на селото - Ще извикам всичките хора от селото. Кметът направил това и когато всички се събрали той започнал да моли да отидат в гората, един по един. - Ти, учителю Енеко, си много мъдър, ти можеш да отидеш и да намериш Мирен Фели. - Съжалявам, но не мога. Ако отида, учениците няма да могат да учат. Трябва да остана тук с тях.

116

- Добре, тогава ти, фермерю Ибой, ти си запознат с гората! Ти трябва да отидеш и да намериш Мирен Фели! - Щях да го направя, но ако оставя фермата, кой ще дои кравите и ще ти донася млякото, което пиеш всеки ден? - Добре, добре. Ти, свещенико Сатурнино, си добър човек и познаваш добре Мирен Фели. Ти трябва да отидеш! - Бих отишъл, но тогава кой ще се грижи за църквата и за останалите хора? Тогава жена, която стояла наблизо предложила: - Ти, кмете молиш хората да отидат, но защо ти сам не отидеш? - Аз??? Аз трябва да се грижа за селото. Едно малко момче, което било там казало: - Защо не извикаме Микел, младото момче, което живее в къщата в планината и което харесва Мирен Фели? - Това е страхотна идея! – казали хората Те повикали Микел и го помолили да отиде и той веднага се съгласил: - Разбира се, че ще отида, ако Мирен Фели е изчезнала, аз ще я намеря! Преди да отиде в гората Микел помислил, че ще му трябва бял чаршаф и голяма пръчка, за да изиграе номер на вещиците. Той отишъл в гората и чул трите писъка. Отговорил им, но се скрил зад едно дърво. Когато трите вещици се появили не открили никой. Микел бил скрит зад дървото и започнал да побутва трите вещици с пръчката. - Ей! Защо ме бутна? – казала едната вещица на другите - Аз! Аз не съм го направила. Започнали да се препират помежду си. Накрая Микел се появил, покрит с белия чаршаф и казал: - Вие вещици, какво правите в моята гора? - Твоята гора? – казали вещиците - Да. Не знаете ли кой съм аз? - Не, не ... Кой си ти? – вещиците започнали да се чувстват леко объркани и уплашени - Аз съм Микел - магьосникът! Този, който живее в гората и наказва хората, които ме безпокоят. - Ние не искахме да те безпокоим. Ние просто чухме писък и дойдохме до помогнем на човека, който крещеше. - Е, щом само помагате, защо сте взели Мирен Фели? - Кой? Ние? Не, ние я взехме само, защото се беше изгубила в гората ... Вещиците били уплашени и започнали да лъжат. - Ако това е истина ... трябва да пуснете Мирен Фели и от този момент всеки път, когато чуете писък вие ще се появявате само за да помагате на хората. Ако не го правите по този начин, аз ще се появя и ще ви накажа. - Да, да. – казали трите вещици Така Микел освободил Мирен Фели. Върнали се двамата в селото, оженили се и заживели щастливо завинаги. Сега, ако се загубите в Испанските планини, трябва само да извикате : ай ай ай – и трите вещици ще ви се притекат на помощ.

117

Prince Hat under the Ground Fairy tale from Sweden Translated in English by Bergundaskolan F-6 Växjö, Sweden Once upon a time there was a king who had three daughters and they were all much talked about for their beauty. The youngest of them was not only beautiful but also had the friendliest mind. One day the king was going to a market very far away. He asked his daughters what they wanted him to bring home to them. They listed out all the precious things they wanted. But the youngest said nothing. She had enough, she thought. But the king still continued to question his daughter. She said: - I know one thing I wish if I dare to ask for it. - What would it be? - I have heard about the three singing leaves, I would like to have them. The king wanted to fulfil her wish. In the market there were people from different parts of the country that sold many things but the king could not find the three singing leaves. When he began to ride home he was very sad. He was thinking and riding in the night when he suddenly heard music. He came to a hazel bush and saw the three singing leaves. He tried to take them when he heard a voice saying: - Don´t touch my leaves. The king said: - I would like to buy the leaves. The voice answered: - I´m Prince Hat under the Ground. You can´t buy my leaves. But you can get them on one condition. Promise me that the first thing you meet when you come home you will give to me. The king thought this was a strange wish but he agreed. He took the leaves and went home and the leaves sang beautifully all the way home. The youngest sister wanted to go to meet her father but her sisters didn´t. When the father came his daughter heard a lovely song. She understood that her father had found the leaves. But when she met her father he was very sad. She wondered why but when she asked him he became very serious. When he finally told his promise it was with great sorrow. Then the father returned to the hazel bush with his daughter. The Princess sat alone at the hazel bush and cried bitterly. Then the ground opened up and she came down in a hole to a beautiful place full of silver and gold. She was tired and found a bed where she lay down. Suddenly a man came in the dark and said that he was Prince Hat under the Ground. He said that a wicked witch had cast a spell on him so he could

118

not show himself to anyone in daylight so he would only come at night. They slept together but in the morning he had disappeared. Days passed by and the princess listened to the three singing leaves. After nine months she gave birth to a son. Now she played with her baby and had a happier life than before. Prince Hat came home late one evening from the princess’s father’s house. He had great news. The Princess´ father was going to remarry. Prince Hat said she could visit her father and take their son with her. -But you must not tell anyone about me. The Princess promised this. The princess and the baby traveled over mountains and valleys in a golden chariot and then she was at home with her father. The king rose from the throne and embraced her with love and so did her sisters and the Queen. The queen was especially eager to know all about Prince Hat. The princess did not want to tell her anything and after the wedding she went back to Prince Hat. The princess later gave birth to a baby boy. One day Prince Hat came home later than usual because he had been at the Princess’s father’s kingdom. The Princess´ older sister was going to marry a king’s son. When the princess went home to her father’s kingdom to attend the wedding there was great happiness. The Queen asked lots of questions about Prince Hat but the Princess had promised Prince Hat not to say anything about him. The Princess went home and later gave birth to a baby girl. One day Prince Hat came home later than usual because he had been at the Princess father’s kingdom. Prince Hat told the princess that her second sister was going to get married. The princess went to her father’s kingdom again with her three children in the golden chariot. When she came to the father’s kingdom there was great happiness. The Queen asked lots of questions again but the princess remembered her promise. The Queen was smart. She asked the children about their dad and then the Princess forgot her promise and told the Queen everything about Prince Hat. The queen promised to help the Princess and told her to lit a candle in the night . - Don’t wake up him, the queen said. Then they parted. When the Princess came home the leaves were singing very beautiful. The Prince came home and fell asleep. The princess lit the candle and looked at her husband. The Princess thought he was the most beautiful man she had ever seen. A hot drop fell on the Prince’s chest. Suddenly the leaves stopped singing and the whole hall was transformed into a den of snakes and toads. The Princess was horrified standing there with her three children and her husband who now was blind. The Prince said to the Princess: - I forgive you for doing this. But the Princess did not want to accept it. - I will follow you as long I live, she said. They went away from the home sadly with the children. They walked through a wood with green trees when the Princess saw a house with copper roof. The Prince said: - We will leave our oldest son here for my oldest sister will take care of him. But my sister must not see me, promise me that. Prince Hat waited outside and the princess went in alone and left her son. Then they walked on through a wood with green trees when the Princess saw a house with silver roof. The Prince said: - We will leave our second son here to my other sister and she will take care of him. But my sister must not see me, promise me that. The princess went in alone and left her son and Prince Hat waited outside. Then they walked on through a wood with green trees and came to the last sister in a house with golden roof. The Prince said:

119

- We will leave our daughter here for my youngest sister will take care of her. Now the Princess was so sad that she broke her promise and the Prince´ sister went out with the Princess and met Prince Hat. Then the Prince went up on a cloud of heaven and disappeared. The sister said to the Princess that there was an old witch who might know where Prince Hat was. This magic woman lived in a mountain and the Princess went there. On the floor of the cave there were a bunch of small trolls and a very, very old woman. The Princess knew that she had to be the witch and went up to greet her. - Good evening, dear mother. Then all the little trolls jumped up and they were amazed to see a human inside the mountain. - Good evening to you as well, the old woman said with a friendly smile. Here I have been sitting for five hundred years and no one has never called me dear mother. What do you want? The Princess introduced herself and asked if the woman could tell her about an enchanted prince called Prince Hat under the Ground. - You called me dear mother so I will help you. I have a sister who is twice as old as me. Maybe she can help you. Stay here overnight and tomorrow one of my small trolls will show you the way. The Princess thanked her and had a rest in the mountain cave. The next day she went off and the old woman said goodbye and said: - As a thank you for calling me dear mother I will give you this wheel which can spin as much as nine ordinary spinning wheels can. The Princess thanked for the precious gift as it was made out of pure gold. The Princess and the small troll walked over high mountains and deep valleys and then high up the sky there shone a little light of a star. - Now I have shown you the way as I promised, the small troll said. This is grandmother’s sister and now it is time for me to go and he was gone. When she came to the mountain she saw plenty of little goblins and in front of the fire there was a very, very old woman. The Princess knew it was the old woman´s sister and she said: - Good evening, dear mother. The very, very old woman said: - I have been sitting here for a thousand years and no one has ever called me dear mother. The Princess asked if the old woman knew anything about Prince Hat in the Underground. She did not. - You can sleep here this night and we can talk tomorrow, the old woman said. The next day the woman gave the princess a winder to put the yarn on and told her that it was of pure gold. She also said that the princess could go to her older sister and ask about Prince Hat in the Underground. And the princess went. At night the princess came there and she met a very old, old woman. She had a big nose and looked awful. The Princess greeted her: - Good evening, dear mother. The woman said: - I have been sitting here for two thousand years and no one has ever called me dear mother.

120

dinner the princess showed her silk purse for the queen. She didn’t want to sell the silk purse but said she could change it for a night with the Prince. The queen said yes. Like the night before the queen gave Prince Hat a drink. Just when he was going to drink the drink the queen´s daughter waved from her hideout. The prince understood at once. So he pretended to drink the drink but poured the drink out when the queen wasn’t looking. When the Princess came he pretended to be asleep but when she told him about her love and their three children he remembered everything. It was like wakening up from a dream and he kissed the Princess. The queen´s daughter helped them to kill the queen putting her into a cauldron of boiling water which is the only way to kill a witch. Then the Prince and the Princess took the golden spinning-wheel, the golden winder and the golden purse and went home. Their children and family were happy to see them. The three leaves were singing and they listened and lived happily ever after. Class 6 at Bergundaskolan F-6 Växjö, Sweden

The Princess asked if the old woman knew anything about Prince Hat under the Ground. - Yes I do. He is bewitched at a royal castle and has forgotten all about you and your children. You can sleep here tonight so we can talk more tomorrow. In the morning the old woman said goodbye and said: - As a thank you for calling me dear mother I will give you this purse knitted of gold. It will always be full of golden coins. The Princess thanked her and went away. The princess went to the royal estate. There she met an awful queen dressed up in nice clothes. - Who are you? the queen asked. - I am a poor stranger who wants a job. - Show your skills and get the goose house in good shape, the queen said. The Princess did it and she made it so nice that the troll queen gave her the job. The Princess invited the troll queen home and cooked a dinner for her. After the meal, the Princess showed the troll queen her spinning wheel. The troll queen was so impressed that she wanted to buy it. - It is not for sale, said the princess. But you can still get it if I can sleep with Prince Hat this night. The troll queen thought about it but she was sly and agreed. Then she got the spinning wheel and went back home. When the troll-queen was home she knew what to do with Prince Hat and the Princess. She ordered her stepdaughter to hide in Prince Hat´s bedroom. Then she filled a cup with mead and mixed in some strong herbs and gave it to Prince Hat. When he had drunk it he fell deep asleep right away. When the Prince and Princess Hat were alone the princess was happy that she found Prince Hat again but when she walked up to him he didn’t wake up. In the morning the princess was crying because the prince didn’t wake up at all. The next evening the princess had another party and she invited the queen and her daughter. When they just finished the diner the queen saw that the Princess had a golden harp. The queen asked if she could buy the golden harp. The princess said she could change it for a night with the Prince and the queen said yes. When the night came the queen gave prince Hat another herbal drink and he fell asleep straight away and then the queen´s daughter came in and hid in the room. When the princess came in and tried to wake the prince up with no success. In the morning the Princess cried because she could not wake the prince up. But in the evening the Princess had another party for the queen and her daughter. When they finished the

121

Illustrations made by students from Bergundaskolan F-6, Växjö, Sweden

122

Принц Хат - Принцът на подземното царство Фолклорна приказка от Швеция превод от английски език - Росица Иванова - 10г клас СОУ „Екзарх Антим I“ гр. Казанлък Имало едно време един крал, който имал три дъщери, които били известни с невижданата си красота. Най-малката била не само красива, но и добра. Един ден кралят отишъл на пазар много надалече. Преди да тръгне, той попитал всяка от дъщерите си какъв подарък иска да ù донесе, когато се върне. Те изброили всички скъпи неща, които искали, но най-малката не казала нищо. Тя си казала, че има всичко, от което се нуждае. Но кралят продължил да я пита. Тя казала: - Има едно нещо, което бих се осмелила да поискам. - И какво е то? - попитал бащата. - Чувала съм за трите пеещи листа, които бих желала да имам. Кралят искал да изпълни желанието ù. На пазара имало хора от различни краища на страната, които продавали всякакви различни неща, но кралят не можел да намери трите пеещи листа. Когато яздел по обратния път, бил много тъжен и замислен, когато внезапно чул музика. Видял един лешников храст, на който се намирали трите пеещи листа. Опитал се да ги вземе, когато чул глас: - Не пипай листата ми. Кралят казал: - Бих искал да купя листата ти. Гласът отговорил: - Аз съм принц Хат от подземното царство. Не можеш да купиш моите листа. Но може да ги вземеш при едно условие. Обещай ми, че първото нещо, което срещнеш, когато се прибереш в къщи, ще ми го дадеш. Кралят си помислил какво странно желание било това, но се сългасил. Той взел листата и се прибрал, а те пеели прекрасни песни по целия път. За разлика от сестрите си, най-малката дъщеря искала да отиде да посрещне баща си. Когато той се прибрал, дъщеря му чула отдалеч прекрасната песен. Тя разбрала, че баща ù е намерил листата, които тя поискала. Но, когато отишла при баща си, той бил много тъжен. Момичето се зачудило защо, но когато го попитала, той станал сериозен. Когато накрая ù разказал за обещанието, което трябвало да спази, бил съкрушен. На следващия ден бащата се завърнал при храста със своята дъщеря. Принцесата стояла до лешниковия храст и леела горчиви сълзи. Изведнъж земята пред нея се разтворила и тя се озовала на красиво място, цялото от сребро и злато. Тя била изморена и намерила легло, на което да полегне. Неочаквано от тъмнината се появил мъж и казал , че той е принцът на подземното царство. Казал ù още, че зла магьосница го е омагьосала, да не може да излиза на дневна светлина, затова се появявал само нощем. Те заспали заедно, но на сутринта, когато принцесата се събудила, той бил изчезнал. Дните на принцесата минавали в слушане на трите пеещи листа. След девет месеца тя родила момченце. Сега тя можела да играе с бебето си през деня, докато е сама, и имала по-щастлив живот, отколкото преди. Принц Хат се прибрал късно една вечер от къщата на баща ù. Имал чудесни новини. Бащата на принцесата щял да се жени отново. Затова принц Хат казал на жена си, че може да посети баща си и да вземе сина им със себе си, за да го запознае с дядо си.. - Но не трябва да казваш на никога за мен. Принцесата му обещала. Пътувала заедно със своето бебе през планини и долини, в златна карета, докато не пристигнала у дома, при баща си. Кралят се изправил от трона и я прегърнал с цялата си обич. Така направили и нейните сестри, и новата кралица. Кралицата имала най-силно желание да научи повече за принц Хат, но принцесата спазвала обещанието си и не казала нищо и след сватбата се върнала обратно при своя принц.

123

След време принцесата родила второ момченце. Един ден принцът се прибрал в къщи по-късно, защото бил в царството на нейния баща. Поголямата ù сестра щяла да се омъжва за красив принц. Принцесата посетила отново баща си. Всички били много щастливи, но кралицата отново задавала твърде много въпроси за принц Хат. Принцесата и този път не забравила обещанието си и не казала нито дума. След сватбата се прибрала в къщи и след време родила момиченце. Един ден принцът се прибрал в къщи по-късно, защото бил в царството на нейния баща. Казал ù, че и втората ù сестра ще се омъжва. Принцесата отново тръгнала за царството на баща си с трите си деца, в златната карета. Всички били щастливи отново заедно. Кралицата не спирала да задава въпроси за принца, но не получавала отговор. Но тя била умна, попитала децата за техния баща и тогава принцесата забравила обещанието си и разказала всичко за принц Хат. Кралицата обещала да ù помогне и ù дала съвет да запали свещ през нощта. - Но не го събуждай! - казала кралицата и си отишла. Когато принцесата се прибрала, листата пеели красива песен. Принцът се прибрал и заспал. Принцесата взела свеща, погледнала към съпруга си и си помислила, че това е най-красивият мъж, когото някога е виждала. Гореща капка восък паднала на гърдите на принца. Изведнъж листата престанали да пеят и стаята се превърнала в пещера, пълна със змии и жаби. Принцесата била ужасена, стоейки там с трите си деца и съпруга си, който бил ослепял. Той ù казал: - Прощавам ти за това, което стори. Но принцесата не можела да се успокои. - Ще те следвам докато съм жива. Те заминали от дома си с трите си деца. Вървели през гора с дървета с красиви зелени корони, когато принцесата видяла къща с меден покрив. Принцът казал: - Тук ще оставим най-големия ни син, при най-голямата ми сестра. Но трябва да ми обещаеш, че сестра ми няма да ме види. Той чакал отвън, докато принцесата оставила момчето. Продължили пътя си през гората, в която принцесата видяла къща със сребърен покрив. Тогава принцът казал: - Тук ще оставим втория ни син при другата ми сестра. Тя ще се грижи за него. Но сестра ми не трябва да ме вижда. И отново изчакал отвън, докато принцесата оставила втория си син . Вървели, вървели, стигнали в гората, където била къщата на последната му сестра, със златен покрив. Принцът казал: - Този път ще се разделим с нашата дъщеря, а моята най-малка сестра ще се погрижи за нея. Но принцесата била толкова тъжна, че в мъката си нарушила обещанието пред мъжа си, извела наймалката сестра и тя видяла брат си, застанал пред къщата. Тогава принцът изчезнал като облак в небесата. Сестрата казала на принцесата, че има стара вещица, която може би знае къде да намери принца. Тя живеела високо в планината, но принцесата стигнала до там. На входа на пещерата стоели няколко малки джуджета и много стара жена. Принцесата разбрала, че това е вещицата и отишла да я поздрави. - Добър вечер, скъпа майко. Джуджетата отскочили встрани от изненада, никога не били виждали човек в планината. - Добър вечер и на теб! - отвърала старата жена с дружелюбна усмивка.

124

Седя тук от петстотин години и никога никой не ме е наричал “Скъпа майко”. Какво искаш? Момичето ù се представило и попитало дали знае нещо за омагьосания принц Хат от подземното царство. - Ти ме нарече скъпа майко, затова ще ти помогна. Аз имам сестра, която е два пъти по-стара от мен. Може би тя ще може да ти помогне. Остани тук за през нощта, а на сутринта моите малки джуджета ще ти покажат пътя.Принцесата ù благодарила и си починала в пещерата. На следващият ден старицата се сбогувала с нея и ù казала: - Заради това,че ме нарече “Скъпа майко”, ще ти дам това колело, което може да се върти, както се въртят девет обикновени въртящи се колела. Принцесата благодарила за подаръка, който бил от чисто злато. Принцесата и джуджето пътували през високи планини и дълбоки низини, а високо в небето блестяла светлина от звезда. - Показах ти пътя, както обещах. - казало джуджето - Това е сестрата на баба - казало то и отпрашило по обратния път. Когато отишла в планината, тя видяла множество таласъми, а пред огъня седяла много, много стара жена. Принцесата знаела, че това била сестрата на старата жена и казала: - Добър вечер, скъпа майко. Старата жена и отвърнала: - Седя тук от хиляда години и никой, никога не ме е наричал “Скъпа майко”. Принцесата я попитала дали знае нещо за омагьосания принц Хат на подземното царство. Но тя не знаела. - Остани тук за през нощта, на сутринта ще си поговорим - казала старата жена. На следващият ден жената дала на принцесата арфа, която била от чисто злато. Казала ù да потърси помощ при нейната по-голяма сестра. Принцесата така и направила. Вечерта принцесата намерила старата жена, която имала голям нос и изглеждала ужасно. Принцесата я поздравила: - Добър вечер, скъпа майко. - Седя тук от две хиляди години и никой, никога не ме е наричал “Скъпа майко”. Принцесата попитала старата жена дали знае нещо за прин Хат от подземното царство. - Да, знам. Той е омагьосан, стои в кралския дворец и е забравил всичко за теб и твоите деца. Можеш да пренощуваш тук тази нощ, а утре ще си поговорим. За да ти се отблагодаря, че ме нарече “Скъпа майко”, ще ти подаря тази чантичка, изплетена от чисто злато. Тя винаги ще бъде пълна със златни жълтици. Момичето ù благодарило и си отишло.

125

Принцесата отишла в кралския двор. Там срещнала злата кралица, облечена в разкошни дрехи. - Коя си ти? - попитала кралицата - Аз съм бедно момиче, търсещо работа. - Покажи уменията си като изчистиш кокошарника - казала кралицата Принцесата се постарала, работата била свършена отлично и кралицата ù дала работата. Вечерта тя сготвила чудна вечеря за кралицата. След това принцесата показала своето въртящо се колело. Кралицата била впечатлена и поискала да го купи. - Не се продава - казала принцесата. Но може да го получиш, ако ме оставиш една нощ с принца. На кралицата идеята не ù се харесала, но била хитра и се съгласила. Когато се прибрала, заръчала на доведедната си дъщеря да се скрие в спалнята на принца. Кралицата напълнила медовина, смесила я със силни билки и я дала на принц Хат. Когато той я изпил, заспал на секундата. Когато принцесата отишла при принц Хат, тя била много щастлива, че го открила, но когато се опитала да го събуди, той не помръднал. На сутринта принцесата плачела, защото принцът не могъл да се събуди и така и не я видял. На следващата вечер принцесата направила нова вечеря и поканила кралицата и нейната дъщеря. Когато приключили с вечерята, кралицата видяла златната арфа и поискала да я купи. Принцесата казала, че може да я замени за една нощ с принца и кралицата се съгласила. Когато настъпила нощта, принцът изпил новата отвара и заспал. Принцесата дошла и се опитала да събуди принца, но не успяла. На сутринта седяла и плакала, защото не я видял и тая нощ. На третата вечер принцесата направила още по-вкусна вечеря за кралицата и дъщеря ù. След като приключили, принцесата извадила нейната златна торбичка. Кралицата я харесала и поискала да я купи. Но както преди принцесата я заменила за една нощ с принца. И както предната вечер, кралицата се приготвила да упои принца. Но точно преди той да изпие отварата, дъщерята на кралицата помахала от скривалището си. Принцът веднага разбрал, затова се престорил, че изпива отварата. Когато принцесата дошла, той се престорил на заспал, но когато тя му разказала за нейната любов и техните три деца, той си спомнил всичко. Било като пробуждане от дълбок сън. Принцът целунал жена си и се приготвили да унищожат злата кралица. Дъщерята на кралицата им помогнала да я убият като я бутнат в казан с вряла вода - това бил единственият начин да убиеш вещица. Тогава принцът и принцесата взели златното колело, златната арфа и златната чантичка и се прибрали вкъщи. Децата и семействата им били щастливи да ги видят. Трите листа отново пеели красиво, те слушали песента им и живели шастливо до края на дните си.

126

The Bald Boy And The Emperor Folklore story from Turkey Translated in English by Yenituran Primary School Ankara,Turkey Once upon a time there was a bald boy in a far country. He lived in an old house with his old mother. His father died when he was very young.They were alone. One day his mother said, ’’My boy, get these gold coins inherited from your father; change them and employ a construction foreman so that we can have our house repaired. Otherwise it will be ruined in a short time.’’ The bald boy got the golden coins and set off. While he was walking, he met a group of people. He saw that they were beating a cat. Immediately he intervened in and said, ’’Take this piece of gold and stop beating him.’’ He gave a gold coin to them and rescued the cat. The bald boy and the cat went on walking together. After a while he saw a couple of people beating up a dog. He couldn’t stand this situation and shouted at them, ’’Stop! What are you doing here?Take that gold coin and stop beating this animal!” In this way he saved the dog as well. Then the bald boy, the cat and the dog continued to walk along the road. When he was close to the town, he met a crowd. They were woodchoppers trying to kill a snake with an oaken stick. He couldn’t stop himself and said, ’’Take this gold coin and release the snake.’’ Thus he saved the life of the snake. The snake started to talk to the bald boy. “The son of Adam, I am the son of the snake emperor. I had argued with my dad and I had hidden over there. But they found me. I want to go back to my dad and if you want, you can come along with me.’’ The bald boy decided to go with the snake. After a short while they arrived at the house of the dad. The snake emperor felt so happy to see his son again. He wanted to give a reward to the bald boy and he said, ‘’Make a wish, anything you want !‘’ At that moment the prince snake whispered in his ear and said, ‘’Ask him to give the seal under his tongue.” Accordingly the bald boy said, ‘’I want your seal. ‘’The emperor smiled, ”You asked for my most precious treasure. I’ll give it to you because you saved my son. Whatever you wish, your wishes will become true with this seal. ’’The bald boy got the seal and he went back to his house with his new friends,the cat and the dog. When his mother saw that he did not bring home anything but a dog and a cat she got mad at him. The following day he said to his mother, “Go and ask for emperor’s young daughter as a wife.” His mother was shocked and said, ‘’My boy, this is impossible. We are poor people. Does such a magnificient emperor give his daughter’s hand to you? ‘’ But the bald boy was so insistent that eventually she went to the palace to ask for emperor’s younger daughter’s hand. After listening to the mother, the emperor said, ‘’If you build a big palace just across from my palace, then I can say OKAY. ‘’His mother returned back to home and told what emperor wanted from them. The bald boy smiled and said, ‘’Mum, don’t worry. I can build it in five seconds.’’ And he asked the seal to make a great palace. When the emperor got up the day after and saw the big palace built in a night, he was shocked. Willy-nilly he gave his younger

127

daughter to the bald boy. The bald boy moved into his new palace with his beautiful wife and he put the seal the best place in it. His wife was not aware of the secret of the seal. One day in the absence of the bald boy, a man came to the palace as a bead seller. His intention was to have the magic seal. He tried to sell beads to the bald boy’s wife. His wife did not have any money and therefore she said, ‘’Unfortunately I can’t buy any beads.‘’ The bead seller insisted, ’’ You don’t need to give me money. I can take anything that you have in exchange.’’ The girl thought about all inside the palace and decided to give the seal to him because it was only an unnecessary, simple and cheap seal. The cunning man got the seal and crossed the lake immediately. The palace of the bald boy fell apart right away and the emperor took his daughter back as well. The bald boy felt so unhappy. He was so sad. The cat said, “I can find the seal, but I can’t cross the lake.’’ The dog said, ’’I can swim through the lake and you can sit on me.’’ At last the two friends of the bald boy came to the man’s house. The dog waited at the door. The cat caught a mouse and put pepper on his tail .Later on the cat walked in and he put the mouse’s tail into the man’s nose. Therefore the man sneezed and the seal under his tongue fell off. The cat caught the seal and along with the dog they ran to the lake. The dog started swimming back to their palace but in the middle of the lake the cat dropped the seal from his mouth and a fish swallowed the seal. This time the dog got the blame and they both went to the fish market. The dog sniffed each fish and found out which one had the seal and showed it to the bald boy. The bald boy bought that fish and they returned back to their house rejoicing. The bald boy got back his palace and his pretty wife. They celebrated this occasion. They ate cakes, drank fruit juice, danced and sang songs for seven days and seven nights. The bald boy, his sweet wife and their two close friends the cat and the dog lived happily for many years. God accepted all the wishes of the bald boy. In fact the cat and the dog were the angels that God sent. God loved the bald boy because he was so kind and so merciful to all the animals.

Illustrations made by students from Yenituran Primary School, Ankara, Turkey

128

Плешивото момче и императора Фолклорна приказка от Турция превод от английски език - Узай Крал 11г клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Имало едно време едно плешиво момче. Един ден то тръгнало из гората на разходка, а в себе си носело една кесийка със злато. Вървейки то видяло, че група хора бият едно коте и казало: - Вземете тези жълтици и го оставете намира. Така спасило котето и то тръгнало с него. Продължили напред и момчето видяло, че група хора бият едно куче. То отново казало на хората: - Вземете тези жълтици и оставете кучето намира. Така плешивото момче спасило и кучето. Продължило по пътя си, а котето и кучето го следвали. Когато наближили града, видели нова свада - дървари се опитвали да убият змия. Отново дал жълтици за хората, змията била спасена. А змията казала: Аз съм син на императора на змиите. Аз се скарах с моя баща и се скрих тук, в гората. Сега искам да се върна обратно в моя дворец, ще дойдеш ли с мен? Плешивото момче решило да тръгне със змията. Скоро те стигнали двореца, а бащата на змията много се зарадвал, че сина му е добре и предложил на момчето да го възнагради с каквото то пожелае. А момчето казало: - Искам вашия печат. - Това е най-голямото ми съкровище - казал императорът – но аз ще ти го дам, защото ти спаси живота на моя син. Този печат е вълшебен, ще сбъдне всичките ти мечти. Плешивото момче взело печата и тръгнало към своя дом заедно с кучето и котето. На следващия ден накарало майка си да иде в двореца на императора и да поиска дъщеря му за снаха. Майката отишла да говори с императора, а той казал, че ще даде дъщеря си за снаха, ако плешивото момче построи огромен дворец срещу неговия. На следващия ден, когато императорът погледнал през прозореца видял огромен дворец срещу своя. Той удържал на думата си и принцесата и плешивото момче се оженили. Момчето се нанесло в своя палат и поставило печата на най-хубавото място в двореца. Един ден, когато плешивото момче било навън, в двореца дошъл търговец. Той продавал бижута. Принцесата искала да си купи, но нямала никакви пари и дала на търговеца печата в замяна за бижутата. Търговецът взел печата и едва пресякъл близката река, и дворецът изчезнал. Императорът взел дъщеря си обратно, а когато плешивото момче се върнало и разбрало какво се е случило се почуствало много нещастно. Тогава котето казало: - Аз мога да намеря печата, но не мога да преплувам реката.

129

- Аз мога да я преплувам и да те нося на гърба си – казало кучето. Те преминали реката и стигнали до къщата на търговеца и взели печата обратно, но на връщане, докато преминавали реката, котето изпуснало печата и една риба го глътнала. Приятелите отишли в рибарския магазин, котето показало коя била рибата, а плешивото момче я купило, и така то си върнало печата, и съответно двореца и принцесата. Плешивото момче и принцесата празнували цели 40 дни и 40 нощи.

130

Serko Ukrainian Fairy Tale Translated in Englsih by School of the Future Yalta, Ukraine Once upon a time there lived a man with a dog. The dog’s name was Serko. But the dog became very old. The man noticed it and he turned the dog out from the homestead. A sad dog was walking across the field. The wolf came up to him and asked, “Why are you walking here?” Serko answered, “Well, brother, the host has turned me out, that’s why I am here.” “If you want, the wolf said, I can help you and I’ll do so that the man takes you back again.” Serko answered, “Do it, please. I’ll be very grateful.” The wolf said, “Well, listen. It’s the harvest time now. Your master with his wife will go to reap the field and the mistress will put the child under a shock. You’ll go near the field and then you’ll show me where the child is. Then I will grab the child and you’ll take him from me. I’ll be very scared and I will throw him and you’ll save the child.”

wolf under the table. People saw that the dog was stealing food from the table and wanted to beat the dog for it. But the man said, “Do not beat Serko, he has done a favour for me and I’ll be very grateful for it.” Serko gave the wolf the best food and drinks and the wolf overate and said, “I will sing!” And Serko said, “Do not sing or you’ll be in a big trouble! Calm down! “ But the wolf said, “Well now I’ll sing!” And he howled under the table! Some people rushed from the house, others began to beat the wolf. And the man said, “Do not beat the wolf because you can hurt or even kill Serko! He will cope with the wolf by himself.” Then Serko drove the wolf away into the field and said, “You’ve done me a favour and I’ve repaid you.” So, they said goodbye to each other. Translated by the pupils of School of the Future, Yalta, Ukraine

The man with his wife went to the field to reap. The wife put the baby under a shock and reaped near her husband. Suddenly they saw that the wolf was running across the field, he seized the child and carried him away. Serko ran after the wolf. He caught him up, took away the child and brought him to the owner. The man was very pleased, took out a piece of brown bread and some lard and said, “Oh, Serko, you are a nice dog! Thanks for saving my child. Help yourself!” In the evening returning from the field he took Serko with him. They came back home and the man said to his wife, “Well, it’s time to have dinner. Cook the buckwheat dumplings and add some lard to them.” The wife put the dumplings into a bowl for Serko and the master began treating to the dog. That time Serko thought, “I should thank a wolf for help”. Time passed and the man was going to have his daughter’s wedding. Serko went into the field, found the wolf and told him, “Come to me to the kitchen garden on Sunday evening, I’ll let you go into the house and I will thank you for your help.” On Sunday evening the wolf came to the kitchen garden where Serko was waiting for him. And that day the owner celebrated his daughter’s wedding. Serkо invited the wolf into the house and they hid under the table. Serko took a bottle of Ukrainian gorilka, a big piece of meat from the table and put them before the

131

Illustrations made by students from School of the Future, Yalta, Ukraine

132

Сирко Украинска приказка превод от английски език - Ралица Хаджиева - 9а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Едно време живял човек с куче. То се казвало Сирко. Кучето било вече много старо и затова мъжът го изпъдил от дома си. Кучето тъжно вървяло през полето. Един вълк отишъл до него и го попитал. - Защо си дошъл чак тук? Сирко отговорил: - Е, братко, стопанинът ми ме изхвърли и затова съм тук. - Ако искаш, - казал вълкът – мога да ти помогна, така че човека да те вземе обратно. Сирко казал: - Направи го, моля те! Ще ти бъда много благодарен! Вълкът казал: - Тогава слушай. Сега е време за жътва. Твоят господар и жена му ще отидат да жънат на полето и господарката ще сложи детето в кош. Ти ще отидеш близко до полето и ще ми покажеш къде е детето. След това аз ще грабна детето, а ти ще го вземеш от мен. Аз ще бъда много уплашен от теб и ще го оставя, а ти ще спасиш детето. Мъжът и жена му отишли на полето да жънат. Жена му сложила бебето в кош и започнала да жъни до съпруга си. Изведнъж те видели, че вълкът тича през полето, сграбчил детето им. Сирко побягнал след вълка. Той го хванал, взел детето и го занесъл на родителите му. Мъжът бил толкова доволен, дал на кучето парче кафяв хляб и малко свинскa мас и му казал: - О, Сирко, ти си страхотно куче! Благодаря ти, че спаси детето ми! Вземи си. Вечерта като се връщали от полето той взел и Сирко с тях. Те се върнали в къщи и мъжът казал на жена си: - Е, време е за вечеря. Сготви кнедлите и добави малко свинска мас към тях. Жена му сложила кнедлите в паница за Сирко и господарят започнал да храни кучето. В това време Сирко си помислил: „Трябва да се отблагодаря на вълка за помоща.” Времето минало и мъжът щял да жени дъщеря си. Сирко отишъл на полето, намерил вълкът и му казал: - Ела с мен в кухнята в неделя вечерта, ще те пусна в къщата и ще ти се отблагодаря за помощта.

133

В неделя вечерта вълкът отишъл в кухнята, където Сирко го чакал. На този ден собственикът празнувал сватбата на дъщеря си. Сирко поканил вълкът в къщата и се скрили под масата. Сирко взел голямо парче месо от масата и ги сложил пред вълка под масата. Хората видели, че кучето краде храна от масата и искали да го набият за това, но мъжът казал: - Не бийте Сирко, той ми направи услуга и аз съм му много благодарен. Сирко дал на вълка толкова много от най- добрите храни и напитки, че вълкът преял и казал: - Ще пея! А Сирко казал: - Не пей или ще имаш големи неприятности! Упокой се! Но вълкът казал: - Е, сега ще пея! И започнал да вий под масата. Някои от хората избягали от къщата, другите започнали да бият вълка, а мъжът казал: - Не бийте вълкът, защото можете да нараните, дори да убиете Сирко! Той ще се справи с вълка сам! След това Сирко завел вълка на полето и му казал: - Ти ми направи услуга и аз ти се отплатих. И си казали „сбогом”.

134

Little Red Riding Hood Retold by Anne Garner Church Aston Infant School Newport, United Kingdom On a chilly spring morning, Red Riding Hood set off to visit her grandma. The old lady had not been well. Red Riding Hood had packed a basket, full of lovely treats, to cheer her grandma up. As Red Riding Hood (she was called Rosie really) prepared to leave, her mother gave her a warning. “Rosie, go straight to Grandma’s cottage and don’t talk to any strangers on the journey.” As Rosie travelled along the path, she spotted some pretty flowers. Thinking they would be nice for Grandma, she stopped to pick a few. There were so many colours that Rosie spent far longer than she had planned plucking her bunch of flowers. Meanwhile, a wicked wolf quietly watched from behind a group of trees. “What a tasty snack this little lady would be!” he thought. The wolf crept up to Red Riding Hood At first Rosie was startled. She had never met a wolf before and this one was rather large and very hairy! “Good morning, young lady,” the wolf purred, “ and where might you be going this very fine day?” “To visit my grandmother,” Rosie replied. “ I’m taking this basketful of treats to cheer her up!” The wolf thought to himself, ” Why have one snack when I can have two? I’ll have the old lady first and then this little morsel later!” “Sir, I must be going now,” said Rosie. “Perhaps we’ll meet again?” “Perhaps we will,” replied the wolf, in his smooth voice. Of course the wolf ran on ahead and reached Grandma’s cottage way before Red Riding Hood. Fortunately, Grandma had begun to feel better and had nipped into town to do a little shopping. Thoughtfully, she had left a note on the door for Rosie. It read: Dear Rosie, Just popped out to the shops. Back soon. Make yourself at home. Lots of love, Granny.

latch and let herself inside. The wolf looked perfectly ridiculous dressed in Grandma’s clothes. Not to mention a pair Grandma’s reading spectacles perched on the end of his long nose. “Oh Grandma what big eyes you have,” cried Red Riding Hood. “All the better to see you with,” replied the wolf. “Oh Grandma what big ears you have,” cried Red Riding Hood. “All the better to hear you with,” replied the wolf. “Oh Grandma what big teeth you have,” cried Red Riding Hood. “All the better to eat you with,” replied the wolf. “Really?” asked Red Riding Hood. Red Riding Hood laughed out loud. She laughed so loud that Granny and the local woodcutter heard her giggles. They ran to the cottage as fast as they could. Poor Mr.Wolf. He felt so embarrassed and such a fool. With a giant leap, he bounded from the cottage and was never seen in that story again. So that was the end. The wolf was gone. Grandma and Rosie were safe. As soon as the kettle had boiled, they enjoyed a delicious teatime together with Roy the Woodcutter. And of course, Rosie (Little Red Riding Hood) never stopped and spoke to strangers ever again.

Now that did not please the wolf. Feeling furious at missing Granny, he let himself into the cottage and lay in wait for Red Riding Hood. Well we all know what happened next. Red Riding Hood arrived at Grandma’s cottage. She lifted the

135

Illustrations made by students from Church Aston Infant School Newport, United Kingdom

136

Червената шапчица Преразказана от Ан Гарнър През една хладна пролетна сутрин червената шапчица тръгнала да посети баба си. Старата женица не била никак добре. Червената шапчица ú приготвила кошница пълна с прекрасни сладкиши, за да зарадва баба си. Докато Червената шапчица (истинското ú име било Рози) се приготвяла да тръгне, майка ú я предупредила: - Рози, отивай право при баба си и не говори с непознати по пътя! Докато Рози си вървяла по пътечката, тя забелязала няколко красиви цветенца. Мислейки си, че ще са страхотен подарък за баба ú, тя се спряла и набрала няколко. Имало много цветове и Рози прекарала много по-дълго време на поляната, отколкото била планирала за набирането на няколко цветя. Междувременно, зъл вълк тихичко гледал зад едни дървета. „Каква вкусна закусчица ще е това малко момиче!“- си помислил той. Вълкът се промъкнал към Червента шапчица. В началото Рози се стреснала. Никога преди това не била виждала вълк, а този бил доста голям и космат! - Добро утро, млада девойке, - измъркал вълка - накъде си тръгнала в този хубав ден? - Да видя баба си. - отвърнала Рози - Нося ú тази кошница с лакомства за да я зарадвам. Вълкът си казал „Защо да си хапна една, когато може да си хапна две? Първо ще изям бабата, а покъсно и тази малка хапчица!“ - Господине, аз трябва да тръгвам сега. - казала Рози - Може би ще се видим отново. - Може би… - отговорил вълка със спокоен глас. Разбира се, вълка изтичал напред и стигнал къщурката на бабата много преди Червената шапчица. За щастие бабата се почувствала по-добре и отишла до града за да напазарува. Предвидливо, тя оставила бележка на врата за Рози. На нея пишело: “Скъпа Рози, Излезнах набързо до магазините. Ще се върна скоро. Чувствай се като у дома си! С много любов, Баба.” Това вече не се харесало на вълка. Чувствайки се бесен, защото е изпуснал бабата, той се настанил в къщурката и легнал в очакване на Червената шапчица.

- О, Бабо какви големи очи имаш! - проплакала Червената шапчица. - За да те виждам по-добре! - отговорил вълкът. - О, бабо, ами какви големи уши имаш! - изревала Червената шапчица. - За да те чувам шп-добре! - отговорил вълкът. - О, Бабо, какви големи зъби имаш! - проплакала отново Червената шапчица. - За да те хапна по лесно! - отговорил вълкът. - Наистина ли? - попитала Червената Шапчица. Тя се засмяла силно. Толкова силно, че бабата и местният дървар чули звънкия ú глас. Те побягнали към къщурката с всичка сила. Горкият господин Вълк, толкова се засрамил, такъв глупчо. С огромен скок той изкочил от къщурката и не бил видян никога повече в тази история. И това е краят. Вълкът го нямало. Бабата и Рози били на сигурно. Когато заврял чайника те се насладили заедно на чудесния чай, заедно с Рой Дърваря. Разбира се, Рози (Червената Шапчица) никога повече не се спирала и не говорила с непознати.

Е, вече всички знаем какво се е случило после. Червената шапчица пристигнала пред къщурката, отворила и влезнала. Вълкът изглеждал напълно нелепо облечен в дрехите на бабата. Да не говорим за очилата на бабата, настанени на края на дългия му нос.

137

138

Black Eyes Scotish fairy tale Represent by Cannich Bridge Primary School N.W. Scotland, United Kingdom As the sun faded near the end of the day, a fisherman was finishing his work. He was fishing from a small boat, off the rocky, rugged coast of north, western Scotland. As he pulled in his net for the last time, he heard an eerie, whistling sound, swirling in the air around him. He looked around him but could not find where the sound was coming from. Then he saw a shape coming towards him in the water. He thought that it was a seal. Its big, black eyes stared up at him from the dark water. It was a seal woman called a Selkie. She raised her head out of the water and her long, black hair swirled around her neck and shoulders as the waves gently passed by her. She spoke to the fisherman. He was very scared and tried to sail away, but she had put magic on him. The waves grew bigger and bigger and he was thrown out of the boat and into the water. He could not swim and he slowly sank down deep into the water. He could not breathe and so she put more magic on him. She made him a bed on the floor of the sea from sand and shells. In the morning, he woke and she told him about the legend. That a man with two legs would swim freely under the sea and save a man who had been falsely imprisoned in jail. This man was her father. He had been imprisoned because the octopus king had wanted to marry Black Eyes but the father had not agreed.

Meanwhile, Black Eyes had been arrested and wrapped in chains. She was sent to the bottom of the deepest, darkest sea. The fisherman did not know where to find her. Then he remembered her whistling sound and he listened very hard. He heard a very faint sound coming from the black depths of the sea. He swam down for three days and then found her. He pulled at her chains and untied her ropes and brought her to the surface. He wanted to marry her and take her to his cottage. She was not able to live on the land, so he agreed to live with her under the sea. They had lots of children. There were twenty two girls and they all had black eyes and grey tails. There were seven boys and they all had legs and dressed in blue.

The fisherman wanted to help Black Eyes. She swan to the bottom of the cliffs to find the shell of the blue lobster and used this to change the colour of his clothes. Now his clothes were blue and he was almost invisible in the deep water. He swam to the jail. An old man was guarding her father. The fisherman waited until the jailor fell asleep. He poured sand into the jailor’s ears, so that he could not hear anything. Then he put a small crab up the jailor’s nose. The jailor sneezed and his keys fell from his hand. The fisherman crept up to the jailor and took the keys. He opened the door of the jail and he released Black Eyes’ father.

139

Whenever they wanted to celebrate the release of their grandfather or simply to have a party, the children went to the bottom of the sea. They would be joined by the rays and sharks and the lobsters and the seals. The boys threw rocks about and waved their arms and the girls sang songs and whistled. The sea west of Scotland is known as the Minch. When there are very big waves in this water, it is often blamed on the blue men of the Minch. The selkies are thought to attract young men to the sea, some of whom are never seen again.

Illustrations made by students from Cannich Bridge Primary School, N.W. Scotland, United Kingdom

140

Черните очи Фолклорна приказка от Шотландия превод от английски език - Радина Георгиева 10а клас СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Когато слънцето вече се скривало в края на деня, рибарят привършвал своята работа. Той ловял риба от малката си лодка близо до скалите на неравното северно крайбрежие. Като извадил мрежата си за последен път, рибарят чул един зловещ, съскащ звук, кръжейки във въздуха около него. Той се огледал, но не могъл да открие откъде идва. След това видял един образ във водата, който идвал право към него. Рибарят си мислел, че това е тюлен. Големи черни очи го гледали от тъмната вода. Била русалка на име Селки. Тя повдигнала главата си над водата и дългата ú черна коса се завъртяла около шията ú, като вълните нежно преминавали през нея. Русалката проговорила на рибаря. Той се изплашил и се опитал да отплава, но русалката го омагьосала. Вълните ставали все по-големи и по-големи, рибарят скочил от лодката и паднал във водата. Той не можел да плува и бавно потънал във водата. Бедният човек вече се давел, когато русалката направила още една магия. Тя му направила легло на дъното на морето от пясък и миди. На сутринта, когато рибарят се събудил, русалката му разказала една легенда. В нея се говорело за мъжа с двата крака, който бил преплувал морето, за да спаси един човек, несправедливо хвърлен в затвора. Този човек бил баща ú и е в затвора, защото не се съгласил красивата русалка да се омъжи за краля на октоподите .

момичета и всички имали черни очи и сиви опашки, седем момчета и всички били с два крака и облечени в синьо. Всеки път когато искали да празнуват свободата на техния дядо, децата отивали на дъното на морето. Момчетата хвърляли камъни и размахвали ръце, а момичетата пеели песни и свирели.

Рибарят приел да ú помогне. Русалката взела от дъното при скалите черупка от син омар и я използвала да смени цвета на дрехите му. Сега дрехите му били сини и той бил почти невидим в дълбоките води. Рибарят доплувал до затвора. Изчакал докато пазачът заспи и изсипал едно шишенце с пясък в ушите му, за да не чува нищо. Тъмничарят кихнал и ключовете паднали от ръцете му. Рибарят се промъкнал и ги взел. Отворил вратата на килията и разпознал бащата на русалката. Междувременно, красивата русалка била хваната, арестувана и окована във вериги. Тя била изпратена на дъното на най-дълбоката и тъмна вода. Бедният рибар не знаел къде да я търси. Тогава си спомнил звукът, който тя издавала и се заослушвал много внимателно. Той чул много слаб звук, идващ от дълбините на морето, преплувал разстоянието за три дни и я открил. Освободил русалката от оковите и я извел на повърхността. Тогава ú предложил да се оженят и да живеят в неговия дом на повърхността. Русалката не се съгласила, затова рибарят приел да живее с нея под водата. Те имали много деца, двадесет

141

142

Участниците в проекта от СОУ “Екзарх Антим I” гр. Казанлък

1а клас с ръководител Бояна Филипова

Редакционен екип на българския текст: Бояна Филипова, Мара Атанасова, Наташа Джуркова, Анета Недкова

2а клас с ръководител Мара Атанасова

Редакционен екип на английския текст: Биляна Янева, Румяна Стоянова Предпечатна подготовка: Марина Стефанова Илюстрации на българската приказка: 1а, 2а и 4в класове на СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък Превод от английски: ученици от 9 - 12 класове на СОУ ”Екзарх Антим І” гр. Казанлък, със съдействието на Станимира Вълчева Координатор на проекта: Наташа Джуркова

4в клас с ръководител Анета Недкова

INTERCULTURAL DIALOGUE THROUGH INTERCULTURAL DIALOGUE THROUGH FAIRY TALE , DRAMA AND ART FAIRY TALE, DRAMA AND ART eTwinning project eTwinning project Armenia, Cyprus, Armenia, Austria,Austria, Bulgaria,Bulgaria, Croatia, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Czech Republic, Estonia, Finland, France, Georgia, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Greece, Hungary, Germany, Hungary, Iceland, Ireland, Italy, Iceland, Ireland,Greece, Italy, Latvia, Lithuania, Malta, Netherlands, Latvia,Poland, Lithuania, Malta,Romania, Netherlands, Norway, Norway, Portugal, Russia, Serbia,Poland, Slovenia, Portugal, Romania, Russia, Serbia, Slovenia, Slovakia, Slovakia, Spain, Sweden, Turkey, Ukraine, United Kingdom Spain, Sweden, Turkey, Ukraine, United Kingdom