"Чорапите на фламингите" by Labyrinth

ЧОРАПИТЕ НА ФЛАМИНГИТЕ

еднъж змиите направили голям бал. Поканили жабите – и земните, и земноводните, – и фламингите, и кайманите, и рибите. Балът бил на брега на реката и рибите, понеже не можели нито да ходят, нито да танцуват, надничали към пясъка и пляскали с опашки.

Кайманите пък се били издокарали с гердани от банани по шиите и пушели парагвайски пури. Земните жаби с налепени по цялото тяло рибешки люспи се олюлявали, докато ходели, сякаш плували. И всеки път, когато минавали много сериозни по брега на реката, рибите им подвиквали присмехулно. Земноводните жаби се били напарфюмирали целите и стъпвали на два крака. И всяка носела люшкащ се фенер от светулка. Изключително красиви били змиите. Всички без изключение били облечени в танцувални костюми с цвета на всяка змия: зелените в зелен тюл, жълтите – в жълт, а кръстоносните усойници – в сиви полички, нашарени с ивици от тухлена прах и пепел, защото цветът им е такъв. Но най-възхитителни били кораловите змии, които, обгърнати с много дълги черни, червени и бели газени воали, танцували като спирали. Когато при танца се завъртали на върховете на опашките си, всички гости ръкопляскали като луди. Само фламингите, които тогава били с бели крака и сега, както и преди, имат много дебел и извит клюн, само фламингите били тъжни, понеже не били много умни и не знаели как да се нагиздят. За-

виждали на костюмите на всички, но най-много на костюмите на кораловите змии. Умирали от завист, щом край тях минела някоя змия, която кокетничела и развявала спираловидните си воали. Тогава едно фламинго рекло: – Знам какво да направим. Хайде да обуем черно-червено-бели чорапи и кораловите змии ще се влюбят в нас.

И всички се извисили, прелетели над реката и отишли да почукат на вратата на един магазин в градчето. – Чук-чук! – потропали те с крака. – Кой е? – обадил се продавачът. – Ние сме, фламингите. Имате ли черно-червено-бели чорапи? – Не, нямаме – отговорил продавачът. – Да не сте луди? Никъде няма да намерите такива чорапи. Тогава те отишли в друг магазин. – Чук-чук! Имате ли черно-червено-бели чорапи? А човекът отвърнал: – Какво казвате? Черно-червено-бели ли? Никъде няма такива чорапи. Вие сте луди. Кои сте? – Ние сме фламингите – отговорили те. А човекът рекъл: – Тогава със сигурност сте луди фламинги. Птиците отишли в следващия магазин. Продавачът извикал: – Какъв цвят? Черно-червено-бели ли? Само на големоклюнести птици като вас може да им хрумне да искат такива чорапи. Веднага да се махате! И човекът ги прогонил с метлата.

Така фламингите обиколили де що има магазини и отвсякъде ги пъдели, защото ги взимали за луди. Тогава на един броненосец, който бил дошъл да

пие вода от реката, му хрумнало да се пошегува с фламингите и той ги поздравил най-учтиво: – Добър вечер, господа фламинги! Знам какво търсите. Такива чорапи няма да намерите в никой магазин. Може би има в Буенос Айрес, но трябва да ги поръчате по пощата. Снаха ми, кукумявката, има такива. Поискайте є ги и тя ще ви даде черночервено-белите си чорапи. Фламингите му благодарили и отлетели към пещерата на кукумявката. Казали й: – Добър вечер, кукумявко! Идваме да ти поискаме черно-червено-белите чорапи. Днес е големият змийски бал и ако обуем такива чорапи, кораловите змии ще се влюбят в нас. – С най-голямо удоволствие! – отговорила кукумявката. – Почакайте за миг, ей сегичка се връщам. Отлетяла, като оставила сами фламингите, и скоро се върнала с чорапите. Но това не били чорапи, а кожи от коралова змия, много красиви кожи, току-що смъкнати от змиите, които кукумявката била уловила. – Ето ви чорапите – им рекла. – Не се безпокойте за нищо, само за едно внимавайте: танцувайте цяла нощ, танцувайте, без

да спирате и за миг, танцувайте настрани, танцувайте с човка, с глава, както искате, само не спирайте и за миг, защото вместо да танцувате – тогава ще плачете. Но нали си били глупавички, фламингите не

разбирали каква опасност крие това за тях и луди от радост, нахлузили на краката си кожите от коралова змия, които били като тръби. И много доволни, отлетели на бала. Всички завидели на фламингите за прекрасните им чорапи. Змиите искали да танцуват само с тях и тъй като фламингите нито за миг не преставали да движат крака, те не можели да видят добре от какво са направени онези чудни чорапи. Лека-полека обаче змиите започнали да се усъм-

няват. Когато по време на танца фламингите минавали покрай тях, те се навеждали до земята, за да разгледат по-добре. Особено неспокойни били кораловите змии. Не откъсвали поглед от чорапите и също се навеждали, като се опитвали да докоснат с език краката на фламингите, понеже за змиите езикът е като ръката за хората. Но фламингите танцували и танцували безспир, макар че били страшно уморени и вече изнемогвали. Кораловите змии го усетили и веднага поискали от жабите фенерчетата им, които всъщност били светулки. Така всички заедно зачакали фламингите да паднат от умора. И наистина минута по-късно едно фламинго, което не издържало, се спънало в пурата на някакъв

кайман, залитнало и тупнало настрани. Кораловите змии се спуснали незабавно с фенерчетата си и добре осветили краката му. Тогава видели какви са онези чорапи и така изсъскали, че се чуло чак на брега на Парана. – Това не са никакви чорапи! – викнали змиите. – Знаем какво е! Измамиха ни! Фламингите са убили нашите сестри и са надянали кожите им като чорапи! Чорапите им са от коралова змия! Щом го чули, фламингите се уплашили, че са

разкрити, и понечили да литнат, но били толкова изморени, че и едно крило не могли да вдигнат. Тогава кораловите змии им се нахвърлили и като се увили около краката им, започнали да разкъсват със зъби чорапите. Разярени, ръфали парчета от тях и хапели

птиците по краката, за да умрат. Фламингите обезумели от болка и заподскачали насам-натам, но кораловите змии не се махали от краката им. Накрая змиите видели, че вече не е останало и парченце от чорап, и изморени, пуснали фламингите и заоправяли газените си бални костюми. Освен това били сигурни, че фламингите ще умрат, защото най-малко половината коралови змии, които ги били ухапали, били отровни. Но фламингите не умрели. Хукнали и нагазили във водата, тъй като много ги боляло. Крякали от болка, а доскоро белите им крака почервенели от змийската отрова. Дните се нижели един подир друг и те продължавали да чувстват ужасно парене в краката, които си оставали все така кървавочервени – от отровата. Оттогава е минало много време. Но и досега фламингите стоят почти по цял ден, нагазили с червените си крака във водата, за да облекчат паренето, което усещат в тях. От време на време напускат плиткото и правят някоя и друга крачка по брега, за да видят как ще се почувстват. Но болките от отровата тутакси се връщат и те хукват да нагазят във водата. Понякога

паренето е тъй силно, че свиват единия си крак и остават така с часове, защото не могат да го изпънат. Такава е историята на фламингите, които преди са били с бели крака, а сега са с червени. Всички риби знаят причината и им се подиграват. Но докато се лекуват във водата, фламингите не пропускат случай да си отмъстят, като изяждат всяка рибка, приближила се твърде много, за да им се присмее.