ЖОРЖ НУРИЖАН КОРАБЪТ НА ИЗКУСТВАТА
СОФИЯ 1945
Печатница „РАКОВСКИ“ ул. Позитано 81
ОТ СЪЩИЯ АВТОР: ИТАЛО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК (Лайпциг, Ото Холце, 1921 год.) БЪЛГАРО-ИТАЛИАНСКИ РЕЧНИК (София, Витали Нахмиас, 1926 год.) GRAMMATICA BULGARA ad uso degli italiani (con prefazione del prof. dott. St. Mladenov, Milano, Casa Editrice Ulrico Hoepli 1928 год) DIECI ANNI DI VITA BULGARA 1920—1930 г) Casa Editrice „Pravo", Sofia,1930 год. ITALIA Е BULGARIA nel présente е nell’avvenire con prefazione di Nicola Pascazio (Casa Editrice „Nouva Ецгора“, Roma 1934 год. МОГЪЩЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ (София, печ. „Доверие“, 1938 год.) ОЧИТЕ НА ЖИВОТА (София, печ. „Елисей Петков“, год.) СТОЖЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (С предговор от проф. М. Арнаудов, том I, печ. „Доверие“, 1940 год.) ЛЮБОВНА ПЕСЕН, драма (София, печ. „Нова Камбана“, 1940 год.) БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕ В ДЕСЕТ ОБРАЗИ (София, печ. „Вестник на жената“, 1940 год.) ПРИЯТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ (С предговор от проф. Г. П. Генов, печ. „Б. Кожу харов“, 1940 год.) БЪЛГАРСКАТА МАЙКА (София, печ. „Книпеграф“-1940год.) ПРОЗРЕНИЯ (София, печ. „Доверие“, 1940 год.) СТОЖЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (том II, София, печ. „Нова Камбана“ 1941 год.) БЪЛГАРИЯ ПРЕД УТРЕШНИЯ ДЕН (София, печ. „Нова Камбана“, 1941 год.) GLORIE BULGARE (Sofia, 1942 год.) ПРОБЛЯСЪЦИ (София, печ. „Доверие“, 1942 год.) В СТРАНАТА НА ИСПЕРИХОВИТЕ ПОТОМЦИ (София, печ. „Нова Камбана“, 1942 год.) ФРАНЧЕСКО КРИСПИ И БЪЛГАРИЯ (София, печ. „Нова Камбана“, 1943 год.) ИТАЛИАНО-БЪЛГ АРСКИ РЕЧНИК (печ. „Отец Паисий“, Пловдив 1943 год.) БЪЛГАРО-ИТАЛИАНСКИ РЕЧНИК (Пловдив, печ. „Отец Паисий“ 1943 год. СТО ГРАДА МЕ СЛУШАХА (София, печ. „Нова Камбана“, 1943 год.) ВЕЛИКАТА МЪЧЕНИЦА — Българската майка (Пловдив, 1945 год.) КОРАБЪТ НА ИЗКУСТВАТА (София, 1945 год.) ЖИВОТЪТ В ОКОВИ. Разкази (София 1946 год.) ПОД ПЕЧАТ: . БЪЛГАРИНЪТ И НЕГОВАТА ИСТОРИЧЕСКА ПОЛИЧБА. ЦВЕТЯ И БОДИЛИ (Мъдрост и духовитост у българина) РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ИСКРИ ОТ ЖИВОТА (Афоризми) ВЕЧНИ ИСТИНИ (Афоризми) ЩАСТЛИВИ ХОРА (Разкази) МИРАЖИ (Есета)
Вместо предговор
Животът като историческа перспектива е постоянна промяна и вечен трагизъм. Бездънни са неговите извори. До нас долитат вече звуците на друга музика. Една вдъхновена песен изпълва днес човека с чувство на вечност и творчески порив. Нестихваща радост възнася духа към изворите на живота. Една воля - силна и могъща иска да обхване света, да размаха кървав меч, за да разруши всички прегради към пълно и спокойно проявление на живота. Воден от горните мисли аз реших да напиша настоящата книга с ясното съзнание, че изпълнявам един обществен дълг от една страна, а от друга искам да подчертая, че за всичко това почерпих вдъхновение от една оригинална идея, лансирана от българина Ботьо Бараков, чиято скромност не трябва да бъде забулена в мъглата на обществената ненавист и егоизъм”, а време е тя да бъде предмет на общо достояние, особено, когато тя почива на общочовешки интереси. Най-висшата човешка добродетел е, безспорно, благотворителността, която съхранява в себе си божественото начало: „Любете друг друга“. Един от последните, който е отделил най-много от личните си средства за увеличение на общественото благосъстояние е Ботю Бараков. Започнал упорита, градивна дейност, с всичкия идеализъм на своята младост, той никога не измени на себе си, следвайки пътя на човеколюбието. Ботю Бараков се ръководи в живота от класическата максима: „non ignaro mali miseris succurrere disco“. Той знае, че първата ни длъжност е да не направим зло на другите, втората - да им правим добро. И действително, неговите помощи, които до сега е раздавал на хиляди бедни, неговата непринудена готовност да се притича пръв на помощ на нуждающите се, го открояват като редко човеколюбив и добродетелен българин. Той не се е отклонил нито за миг от своята благотворителност. А какво възпитателно значение имат тия жертви от страна на Б. Бараков, може да разбере всеки, който е в състояние да си представи, колко богати българи има в България, завързали кесийте си само за охраната на своето лично благоденствие. Но ето, че той не се ограничава само в полето на благотворителността.
Той замислюва да създаде нещо голямо, което да го свърже не само с неговото име, но и с това на неговата родина. У него се поражда оригиналната идея за построяването на един кораб на изкуствата, на един огромен плаващ съд, който бродейки из моретата и океаните ще обхожда всички морски страни и по този начин ще даде възможността на по-голямата част от хората, които населяват земното кълбо, да видят културните, духовните, стопанските и материални възможности на всеки отделен народ, който би участвувал в поменатия кораб чрез своите изложби, мостри, концерти и други прояви на културата, разнасяйки славата на цялото човечество. Този „Кораб на изкуствата“, по идея и замисъл, ще бъде първи по своя род и величие, със съответен, най-големия възможен тонаж, разполагащ с изложбени, концертни, театрални и други зали, в които ще бъде изложено и показано творчеството на първите творци на изкуството и науката на човечеството. Морето, което в древните времена служеше за връзка между нациите, днес в новото време дава всички най-благоприятни условия за опознаването на народите. Идеята, която ни поднася българинът Бараков, уверен съм че тя ще даде отлични постижения, ако попадне в ръцете на хора високо просветени и ясно съзнаващи културната роля, която може да изиграе този кораб на изкуствата между всички напредничави народи.
ИДЕОЛОГЪТ НА КОРАБА НА ИЗКУСТВАТА На 27 ноември 1914 година в малкото планинско селце Попрази, сгушено всред диплите на балкана, отстоящо на 8 километра от Габрово е видял за пръв път белия свят Ботю Бараков. Баща му се е отличавал още на времето си със своята редка предприемчивост и трудолюбие. Занимавал се е предимно с вълнарство и често е ходил по търговия в Турция, в Смирна, Цариград и Анадола. И днес, макар и да е
70 годишен той е все така
жизнерадостен, напет като момък, любознателен за всичко каквото става из света. Майка му е набожна и красива жена, която изпъква със своето благочестие и смирение. Тя е имала осем деца, от които шест момчета и две момичета. Като мома тя е имала великолепен глас и често е привличала
вниманието на всекиго, който я слушал да пее. Основното си образование Ботю Бараков е завършил в редното си село, а прогимназиалното в село Бошанци. Малкият Ботю е ходил винаги сам на училище, зиме и лете, през знойни и мразовити дни, когато преспи и виелици, студ и мраз са били негови съпътници. За него е било особено удоволствие от малък да се кали всред несгодите на живота, да се бори със стихийте на природата. Не веднаж той е излагал живота си на опасност, преминавайки през урви и пропасти, сам самотен всред дебрите на балкана. Още от малък Бараков бе обикнал труда. Той е ставал сутрин в 4 часа и си е лягал не по-рано от полунощ. Имал е особена слабост към книгите. Сам е учил немски и руски език. Привличали го музиката, живописта, изкуството, природата. Надарен с немирна, вечно развълнувана душа, която иска всичко да обхване, всичко да й принадлежи, отворена на всеки душевен трепет, той е виждал в свещените пориви на българина неговата привързаност към труда и земята, неговата нравствено-духовна чистота и красота. За Бараков пътешествията съставляват неговата втора природа. Още като юноша той е вземал често пъти по 50 километра на ден, като е тръгвал от своето родно село и стигал чак до Юмрук-Чал, недалеч от Карлово. Този чуден син на природата е предпочитал дълго време да съзерцава росните ливади, простиращи се надлъж и мамищи с пресна буйна зеленина окото, да се скита по цели дни из безмълвните усои, отколкото да се свързва с хора, които му са омразни, отблъсващи. Само природата тук си почива спокойно в своето зелено мълчание, и блясъкът на небето, ласката на ветреца, шепотът на листата карат да 'заглъхнат в човека всички грижи на всекидневието. Така той е дишал свежия въздух на своя роден кът, расъл под знойните лъчи на животворното българско слънце, съзерцавал ведри небосклони из нашумялите пазви на горди балкани и тучни поля, като живял с леляната мечта един ден да се пресели в голямия град. През 1928 година Бараков напуща родното си село и постъпва на работа в една текстилна фабрика в Габрово. Най-много той се застоява във фабрика „Орел“, гдето отначало постъпва като прост работник и постепенно след това той се посвещава на бояджийството. В късо време той успява да усвои тънкостите на този занаят. Отначало той е работил безплатно, след това е започнал да получава по
30 лева на ден, като половината от тях е отделял на страна. Благодарение на неговата възприемчивост Бараков скоро става помощник майстор и след късо време незаменим майстор по бояджийството. Тук, в Габрово той пак не се е отделял от своята любима природа. Недалеч от града той си бе направил една колиба всред гората, гдето е отивал да спи, лете и зиме, обезпокояван не веднаж от диви зверове. Често той е намирвал в леглото си змии, а веднаж по чудо се е спасил от хищните вълци. От тази своя хижа, той е съзерцавал природата в всичките нейни превратности. Особено много обичал е да наблюдава снежните бури или когато небето се е раздирало от гръмотевици. През тихите лунни нощи той е свирял до късно на акордеон, пеел на високо и сам се е вслушвал в ехото на своята дивна песен. . . Живеял с мечтата да обиколи света, да обходи найекзотичните страни, да изучи нравите и обичаите на хората. . . Още твърде млад, без никакви средства, увлечен и обзет от един непреодолим инстинкт към хубавото, към мистичното и възвишеното, той предприема, без никой да знае, първото си пътуване до Белград. По-късно на няколко пъти е бивал в Будапеща, Берлин, Виена, Лайбциг, Дрезден, Регензбург и други градове. В Виена той по цели дни непрекъснато е скитал из разните паркове, музеи и театри, посещавал е концерти и най-силно впечатление му е направил ценните картини, които е видял в двореца Шьонбрюн. Необикновено честен, с здрава мисъл и воля. Бараков съчетава редки човешки добродетели на трудолюбие, доблест, прямота и благородство. Не веднаж той е изпитал глада, като се е хранел с парче хляб на всеки два дена, поддържайки се с плодове, които намирал из балкана като: боровинки, диви ябълки, лешници, ягоди, малини и студена вода! Безпределна нежност блика в сърцето на този благородник към земята, на която той е роден и верен син. В своята преголяма обич, той се топи в прегръдките на природата и с своя дух съживява всичко наоколо. Под всяка негова дума се чувствува топлият трепет на една широка душа. Натура предимно отзивчива, нему са особено удачни дълбоките преживявания, проявени в една постоянна жизнена възбуда. Бараков притежава красива осанка, кротък и благ поглед, който, никога не издава буйния трепет на неговата любвеобилна душа. В израза на погледа му се таи твърде много жизненост и много нежност. Усмивката му винаги е
добродушна. Движенията му са отмерени. Лицето му е огряно от гордост и строга нравственост. В просторната му душа се крие много сърдечност. Приятно е да го слуша човек, когато той ви говори, когато той се възхищава от нещо. Тогава неговия, благороден и красив образ засиява в чудно видение, гордата му осанка взема тържествена поза и вие, дълго наблюдавате изтънчените му обноски, неговото миловидно лице, чието чърти се приливат в една бегла руменина и върху ъглите на двете му стиснати устни затрептява игрива усмивка. В неговата душа блика и ни залива изобилна светлина; под лъчите на това светло съзерцание ненавистта и себичността са преодолени и приближени до човека чрез съзерцание на доброто, което е разцъфтяло в тук и вярата в доброто, което ще се роди от тях. Всичко каквото той върши, той го прави не за да го похвалят: той върши доброто заради самото добро; върши го от непринудено влечение по него. През 1938 година Бараков идва в София, гдето основава търговска къща за търгуване с химикали, анилинови бои, машини и др. Преди да дойде в столицата той бе за известно време представител на Застрахователното чиновническо дружество, гдето прояви усърдна дейност в своя роден край. Едновременно с това той закупва известно количество плетачни ръчни машини, предназначени предимно за нуждите на цялата габровска околия. Гдето и да отиде Бараков обаче не забравя тия, които някога в живота си са му помагали или са му направили най-малкото добро. Особена слабост той има към своя учител Калчо Коняров, който пръв го е учил в неговото родно село да пише и да чете. Воден от най-хубавите чувства на признателност той е възложил на известния скулптор проф. Марко Марков да му направи бюста и тази пролет той ще бъде освещаван при подобаващата тържественост в с. Попрази. В най-близко време Бараков замислюва да построи в местността Хайдушкото кладенче, недалеч от родното си село един почивен дом за хората на изкуствата, като за тая цел има приготвени вече около 400 кубически метра камъни. Един подобен дом той възнамерява да построи и на Витоша. Това е което може да се каже за човека Бараков, това, което е особено ценно, крайно индивидуално, присъщо, може би, само нему - едно необикновено дълбоко, художествено изразено изживяване на красивото в
живота. Човек, надарен с една работоспособна енергия, воля, неизменен стремеж към постигане на дадена цел. Но над всичко той има една дарба, която носи в себе си като божествено наследие: да съзнава, че и нещата имат нравствена и веществена стойност.
ГАБРОВО И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ По грамотността си, следователно, Габровската околия заема първо място между другите околии в страната. Търговският и предприемчив дух на габровци ги е напътвал в избора на местата за установяване. Така, ние ги виждаме да се спират в главните търговски центрове на Влашко, Молдавия, Трансилвания и Сирия, Букурещ, Браила, Галал, Брашов, Москва, Одеса и др. градове. В края на ХVIII в., в Букурещ се издигат като голями търговци: х. Велчо и х. Иванчо Мустакови, х. Феодосий Иовчев: в Москва - Бр. Никифор и Христо Ев. Априлови, Бр. Тунженови и пр. В Букурещ габровците изглежда да са се увеличили числото доста, за да се нарече по после една от букурещките улици „Strada Gabrovnilor“. Там още преди 1836 г. е имало Габровски хан. В Влашко и Русия са се преселвали габровци предимно от града, като се настанявали отначало временно, отпосле за винаги в търговските градове (Букурещ, Плоещ, Галац, Браила, Одеса и пр.); а в Българското (Добруджа, Видин, Шумен, Силистра, Русе, Свищов, Казанлък и др.) - селяни от Габровско, като търговци и земеделци. Българският Манчестер е първият български индустриален център. В него има 118 фабрики, дребни и едри фабрични предприятия. В Габрово няма безработица и няма глад и мизерия. Няма да видите и хора, които да се скитат напразно. Всичко тук живо твори. Първият учител тук е бил Неофит Рилски. Габровецът се отличава с своя упорит труд и рядка творческа жизнеспособност. Нека вземем за пример делото на Пенчо Семов, който благодарение на горните качества, построил. шест фабрики още преди Балканската война. И действително, техните крупни дарения и помощи, които до сега са раздали на хиляди бедни, тяхната непринудена готовност да се притекат
първи на помощ на нуждаещите се, ги открояват като рядко човеколюбиви и добродетелни българи. Габровецът има едно преимущество над всички останали други българи, че той не се задоволява с една малка амбиция, а предпочита тежкия стръмния и отговорен път на индустрията, на фабриката, което като занаят изисква много и много качества. Нека помислим само, колко героизъм колко воля, колко търпение и колко предвидливост се иска. Българският народ дължи голямо уважение на Габрово, на неговите фабриканти и неговите работници, защото в техния стремеж е отразен геният на българското племе.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ИДЕЯТА ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА КОРАБА НА ИЗКУСТВАТА През един тих септемврийски ден 1944 година Ботю Бараков в компания с приятели, между които са били д-р Велчев, Ст. Киселков и няколко души морски офицери са били във Варна в една кръчма до приморската градина за да се почерпят. На една от стените била закачена една голяма картина, изобразяващи големия английски трансокеански параход Куин Мери. Дълго време Бараков не снимал погледа си от картината, докато по едно време той се изправил, с пръст сочейки към нея, извикал: — Господа! Аз ще създам един кораб по-голям от този! Той ще бъде кораба на изкуствата. С него ще пребродим света. От този ден се тури началото на идеята за изграждането на този кораб. От този ден тази мисъл не само продължавала да го занимава упорито, но тя го възпламенява все повече и той решава на всяка цена да я постигне. Ненапразно един философ бе казал: „за мен истински призван мъж е онзи, който още в младини замисли нещо и след това през целия си живот, до последното си издихание той се бори докато напълно постигне тази своя идея“. Ботю
Бараков
е
една
изключителна
личност
за
българската
действителност. Той живее със свои идеи, със своя темперамент, очертавайки се като рядка творческа личност. Той познава всичките нищети. Обича народа си със запазените в гънките на душата му първични ценности. Бих казал, той
притежава някакъв мистичен жар. Той знае, че самоусъвършенстването се постига само с усилието на знанието и в това направление той полага доста грижи, издигайки се над посредствеността. С право бих казал, че неговия характер е едно съчетание на човешки деятелности с нравствената добрата. Той копнее за един свят, в който иска всичко да бъде по-хубаво, по-голямо, почисто, по-светло, по-живо от нашия беден, действителен живот. Непоколебим в щастието, твърд в решенията си, последователен в това, което той смята за искрено и справедливо, изпълнен с жива вяра - ето качествата, които отличават този благороден и деен син на малка България. На 10 декември 1944 год., в 11 ч. и половина - пр. пл. в канцеларията на г. Ботю Бараков на ул. Царица Йоана - 41, се събраха следните лица: г. Трифун Кунев - Директор на Народния театър, проф. Роснер - преподавател в държавната театрална школа, Славчо Васев - главен редактор на в. „Заря“, Ботю Бараков – търговец, Иван Кирицов - журналист, Станчо Киселков публицист, Юно Гордез - оперна певица, Ангел Самоковлиев - оперен диригент, Владимир Аврамов - професор в Музикалната Академия, Ангел Иванов - журналист, Цанко Василев - художник, Марко Марков - скулптор, кап. о. з. Стателов. Г-н Ботю Бараков, откри заседанието, като с кратко слово изтъкна идеята за постройката на „Кораб на изкуствата“. След това г. Кирицов направи подробно изложение, като изтъкна, че идеята принадлежи в нейната обща форма на г. Ботю Бараков и се състои в следното: Изкуството може и трябва да бъде поставено в услуга на човечеството, не само за моментна забава, но и за установяване на постоянни културни връзки, опознаване международните нужди и създаване на международна солидарност. За тази цел ние формираме идеята, за основаване на международни общества на изкуствата. Подобни общества трябва да се създадат във всяка държава, независимо в съществуващите дружества, кооперации на артисти, музиканти и певци, и пр. Една от главните задачи на тези общества на изкуствата е с общо усилие да се построи един Кораб на изкуствата – един плуващ дворец на Изкуствата, в който да си дадат среща най-видните представители на културата, като писатели, художници, скулптори и хореографи. След изложението на Иван Керицов се изказаха г. Трифун Кунев, който подчерта огромността на проекта, след него говори г. Станчо Киселков, който
защити проекта и на трето място говори г. Славчо Васев и кап. о. з. Стателов, който даде някои технически подробности и каза, че осъществяването на проекта е възможен. Въодушевени от една мисъл, вдъхновени от чувство да се внесе нова струя в областта на изкуствата и да се даде простор на творческите възможности и сили на хората на изкуството, в столицата на демократична България, по почин на Ботю Бараков, се учреди временен комитет за култура и изкуство със задачи: 1.Да се обединят и организират първите български прогресивни сили в областта на културата и изкуствата и да им се осигурят необходимите условия, за да могат да проявят своите творчески дарования. 2. Да им се създаде възможност да покажат своето дело и изкуство не само пред българския народ, но и в чужбина, за да може по този начин и чуждия свят да бъде запознат с българската култура и изкуство. 3. Да се изгради модерен камерен театър, за да се даде възможност на младите театрални сили да проявят дарованията си, като по този начин се запълни остро чувстващата се нужда от такъв театър в столицата. 4. Да се построи на подходящо място монументален паметник на българското изкуство, в който българските скулптори да покажат цялостно неговия развой. 5. Да се организира галерия, където да се създаде постоянна изложба за творенията на образните изкуства в България. 6. Да се издаде на български и чужди езици месечно списание за българското изкуство. 7. Да се създаде и поддържа връзка с хората на изкуството от братските нам славянски народи и с народите на великите демокрации. 8.Да се организират и поддържат в чужбина Изложбени салони на българското изкуство и бит. 9. Да се изгради „Кораб на изкуствата“, който по идея и замисъл да бъде един модерен параход от първите в света със съответен тонаж и даде възможност да се разполага с изложбени, концертни, театрални и други зали в които ще бъде изложено и показано на света творчеството на първите наши творци на изкуството, науката и стопанството, както и на световната култура и изкуство. 10. Да се организира трудово кооперативно общество на изкуствата с цел: а) да изгражда и поддържа зали за ателиета, почивни домове и летовища за хората на изкуствата; б) да създаде образцово скотовъдно и земеделско
стопанство, за добиване нужните продукти от първа необходимост за прехраната на това общество. 11. Да организира камерен оркестър, хор и пр. Подетата инициатива от г. Ботю Бараков намери най-радушен прием, в средите на хората на изкуствата и, за кратко време, по-голяма част от тях приобщиха усилията за осъществяване на набелязаните по-горе задачи. Благодарение на ентусиазма, идеализма и непреклонната воля на инициатора и участниците в това голямо дело, въпреки трудностите и срещнатите на всяка крачка пречки, произтичащи от военната конюктура, една част от набелязаните задачи са вече осъществени. Така се създаде Софийски камерен оркестър с първите български музикални сили, като диригентите от Народната опера Асен Найденов и Ан. Самоковлиев и солистите: Проф. В. Аврамов, С. Сертев, Вапурджиев, Кугийски, С. Сиди, Суруджон и др., който изнесе с голям успех три благотворителни концерти на 28 декември 1944 г. в салона на „Алианс франсез“. Приходът бе в полза на бойците от фронта. Вторият на 23 януари 1945 г. в салона на „Алианс франсез“. Приходът бе за братските югославски деца и третия на 27 януари в Военния клуб за фонд „Корабът на изкуствата“. На 5 февруари 1945 г. Драматическия театър, създаден пак от Ботю Бараков, даде няколко вечери под ред, с доста голям успех, съветската пиеса „Светлините на Маяка“, драма в 3 действия от Л. Карасев. На 31 август 1945 година Министерството на Информацията и изкуствата одобри устава на „Обществото за култура и изкуства“. Ето и самият текст: I Чл. 1. Основава се „Общество за култура и изкуства“, със седалище София и с клонове в провинцията и славянските и други страни. II Цел Чл. 2. „Обществото за култура и изкуства“ има за цел: а) да организира и обедини творците на българската култура и изкуства и да работи за привличането на всички културни творци от славянските и други
страни за съвместна дейност; б) да изследва, изучава и подпомага самобитното народно и лично творчество ; в) да буди любов в широките народни маси към изкуствата и чрез тази любов да ратува за нравствено-естетическо и културно усъвършенстване на българския гражданин; г) да поддържа връзки с всички носители на културата - организирани за достойно представяне на българските изкуства в славянските и други страни; д) да взема почини и да съдейства за запознаването на българското общество с ценните произведения на световното изкуство. III Средства за постигане на целта. Чл. 3. Обществото постига своята цел чрез: а) устна и печатна пропаганда - публични изтъквания чрез радиото, позиви, изложения и други; б) отпечатване съответни издания и орган на „Обществото за култура и изкуства“, оригинални трудове, преводи и други; в) организиране на библиотеки със съответна книжнина; г) образуване на фондове за поддържане на хората на изкуствата, за откупване на творбите им, на трудовете им и пр.; д) образуване на центрове за делови връзки между хората на изкуствата и носителите на културата на нашата и другите страни; е) изграждане на помещения в страната, в славянските земи и в чужбина изобщо за международни, театрални прояви, концерти, разни курсове, лекции, сказки и пр. за изложби и музеи; ж) вземане участие в уреждане в страната и в чужбина на разни художествени, музикални и пр. състезания, изложби и в изграждането на разни творения на изкуството; з) въздигането на един паметник на българската култура и изкуства и на втори паметник на световната култура и изкуства; и) построяване на един международен кораб на изкуствата с постоянно пътуващи битови, културни, творчески и стопански изложби.
КАКВО ЩЕ ПРЕДСТАВЛЯВА КОРАБЪТ НА ИЗКУСТВАТА Всички знаем как изниква от повърхността на земята една гъба. Ние знаем също, по какъв начин може от едно яйце да се излюпи пиле, което го виждаме как започва да се движи; всеки от нас може да си представи до известна степен как се проектира и как се построява една фабрика, една болница или каквато да е друга постройка. Ние, обаче, мъчно можем да си въобразим по какъв начин се създава един кораб, това изящно създание от стомана, което живее, плава, и е едно от най-красивите изделия, които е можел да създаде човешкия ум и сръчност. Това създание на човешкия гений заслужава точно повече възхищение, колкото то е по-голямо, по-силно, по-икономично, с по-голяма скорост. За неговата постройка, обаче, са необходими толкова много усилия, че то представлява действително една тежка задача, за ония, които ръководят неговото създаване. Построяването на един кораб е свързано със сложни и дълги пресмятания, които пълнят страница след страница. Животът му започва с цифри и чудноватият образ, който по-късно ще излезе от корабостроителницата, с нареден предварително изцяло от цифри, които определят условията му за съществувание в най-големите подробности, много по-рано преди неговото материално появяване. След това идва деня, когато корабът е готов и спуснат на водата и ще започне да живее заедно с хората и за хората. Но не е достатъчно само да се построи грамадния плаващ съд, трябва още да му се придаде нервна система с висока чувствителност, да се влее в жилите му кръв, да му се вдъхне и душа, за да затупти сърцето му, да може корабът да диша, да се движи, да разнася великите постижения на човешкия творчески гении. Когато корабът излезе на открито море, там той вече трепти и живее един живот, за който не съществува сравнение. Неговият живот е таен и пълен с постоянни трепети й вълнения, които напомнят живота на всяко живо същество. Така разгледана в цялост, плаващата крепост се явява като едно от найвъзвишените осъществявания на неговия гений, като една великанска Питагорова таблица, изработена само от луксозни зали и павилиони, в които хиляди хора, се лутат, движат, по всички посоки. Но каква стойност от народен
труд е потребна за да се създаде тази плаваща крепост на изкуствата? Изразена в злато, тази равностойност ще възлиза около 10 милиарда лв. Корабът на изкуствата ще има приблизително: Дължина………………………. 300 метра Ширина…………………………..25 метра Газене (потъване) ……….10 метра бруто р. тона ………….......40,000 тона Скорост ………………………….20—25 мили Котела…………………………….10—15 Дизел мотора…………………4 (15,000 конски сили) Освен това Корабът на изкуствата ще взема запас газьол до 10,000 тона, с което количество може да обиколи два пъти земята по екватора, без спиране. Ще бъде снабден с най-модерна и мощна радиопредавателна станция, работеща на къси вълни на разстояние до 15—20,000 км., и на средни вълни на 2,000 км. За да може возенето на кораба да бъде сигурно и безопасно във всяко време, той ще притежава всички съвременни навигационни уреди и инструменти, като: радиозасечник (уред за намиране на посоката на радиостанциите), подводен телефон и ехолот, уред за измерване на дълбочините. Ще има специална хладилна машина за замръзване на месо и други продукти, служещи за храна на екипажа при по-дългите преходи. За удобство
при
товарене
и
разтоварване,
той
ще
притежава
мощни
повдигателни машини и нарочни товарни стрели. Ще има десет товарни стрели за по 5 тона, пет за по 10 тона и една за 30 тона. Обслугата му ще Достига до 800 души. Стоманата, която ще се употреби за постройката на и задно с машините ще достигне до 59 тона. Ако стоманените плочи, с които ще бъде построен този кораб се наредят една до друга, разстоянието ще надмине 400 километра. Вън от това Корабът ще бъде снабден с известните Персенови турбини, пара с високо налагане и четири двигатели, които ще движат перките. Всичко в него ще бъде електрифицирано и тези турбини — генератори ще бъдат в състояние да осветляват един град от 150,000 души. Една мрежа от 6,000 км. кабел ще бъде инсталирана в този кораб, която ще дава светлина на 30,000 електрически крушки. Той ще има 1000 кабини от първа класа и 1500 от втора и трета класа.
Ресторантът ще даде възможност на 800 души да се хранят едновременно, 50,000 кг. дървена облицовка ще бъде употребена, която ще покрива салоните и корабите, 40 тенис корта или един голям футболен стадион може да се построи върху квадратурата на десетте палуби на този морски гигант, който ще разнася културата и изкуството на стария й новия свят и ще бъде звеното на мир и благоденствие между двата континента.
БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО И НЕГОВИТЕ ЖРЕЦИ Безспорно, в постиженията на българския творчески гений се крият заложбите на утрешна благоденствующа България. Българският народ днес се развива по пътя на културата, разчитайки изключително на своите творчески сили.
ЕДНО ЗАСЕДАНИЕ НА „ОБЩЕСТВОТО ЗА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА“ На настоятелственото заседание, състояло се на 27.XII.1945 г., на ул. Ц. Йоанна, 41, София, в 7 часа след обед, в присъствието на председателя Ботю Бараков, председателите: проф. М. Марков и Васил Стоилов, секр. Ст. Киселков, касиер-домакин Веселин х. Стефчев и на съветниците: Слави Кир чев, П. Дачев и Данко Митов, при дневен ред : 1) отчет за срещата на 26. XII. 1945 г., 2) организационни и 3) разни Прочетоха се и се одобриха протоколите от 1945 г. По т. 1. Секретаря докладва, че, съгласно взетото по-рано решение от настоятелството на „Обществото“ и разменените впоследствие мисли в председателството му, на 26.ХII. т. г. се уреди среща относно дейността на „Обществото“ и създаването на Кораба на изкуствата и по прието с благодарност предложение на председателя Б. Бараков едновременно се даде от същия вечеря на поканени представители на писатели, художници, музиканти, на журналисти, от морски кръгове и от армията, на общественици и други. Срещата - вечеря се откри от Председателя в 8 часа вечерта в
присъствието : на Директора на народната култура при М-вото на Информацията и изкуствата, писателя Константин Петканов, писателката Магда Петканова, художниците: проф. Андрея Николов, проф. Марко Марков, проф. Илия Бешков, Петър Дачев, от музикантите: — кап, II ранг Славе Кирчев, журналиста П. Тихолов, народните представители: Тодор Тихолов, Ефрем Митев, бившият адмирал Сава Иванов, председател на Народния морски съюз, бившия директор на Българското речно корабоплаване, капитан от I ранг, Георги Славянов, началника на Морските войски — капитан 1-ви ранг Цанев, началника на Щаба на морските войски; пом. командира на морските войски, полковник Кирил Халачев, началник на строежите, полковник С. Дейнов, бившия директор на Българското речно корабоплаване, капитан от 1ви ранг Георги Купов, подполковник Галев, от Военното комендантство, капитан от 1-ви ранг, Д. Карагьозов и други, както управителните тела на Обществото. Взеха думата и се изказаха: диригента Славе Кирчев, който с въодушевление горещо изтъкна ролята, която ще изиграе „Кораба на изкуствата“, който, кръстосвайки моретата и океаните - безпределните простори - ще може извънредно много да допринесе за създаване условия за общуване и за сближаване на народите по света върху основата на изкуствата, на които днес, след изживения катаклизъм и тържеството на напредъка, широко се открива възможност да се разпространят извън пределите на отделните страни и да станат общи за целия свят. Той намира, че занапред и всеки кораб донякъде би трябвало да стане „Кораб на изкуствата“. Втори по ред взе думата "проф. скулптор Андрей Николов, от художествената академия, който отбелязвайки, че всички големи идеи и религиозните такива досега не можаха да осъществят сближението между народите и да ги издигнат до състоянието на братско съжителстване, днес той иска да вярва, както и обществото ни има тази вяра, че отсега нататък на изкуствата се открива възможността да изиграят тази велика роля в живота на народите. Макар че, на пръв поглед, идеята за проектирания плаващ „Кораб на изкуствата“ да изглежда, може би, фантастична, да е даже донкихотство, обаче, той е убеден, че тя не е неосъществима и днес вече има всички условия за нейното реализиране, като започнем от малкото - да се построи един такъв
параход в България и това вече ще бъде една реалност. Не е за пръв път у нас да се раждат подобни идеи, достатъчно е да споменем богомилството и ролята му, която то изигра в развитието на Западна Европа в религиозно, културно и социално отношение. Бившият адмирал Сава Иванов, понастоящем Председател на Морския Народен Съюз, в кратко убедително слово разви мислите за значението на моретата и корабоплаването в живота на народите в стопанско и културно отношение. В заключение същия подчерта, че създаването на „Кораба на изкуствата“ е напълно възможно и даже е вече наложително за постигане големите идеи на човечеството за сближаването на всички народи и за тяхното благоденствие. Проф. художник Илия Бешков от художествената академия, който със закачливо - хумористични забележки по негов адрес, като карикатурист, и изобщо, с прочувствени думи се спря, макар и смутен от всичко онова, което чува в настоящата среща относно идеите на „Обществото“ и особено по отношение „Кораба на изкуствата“, че идеята за „Кораба“ е една голяма и твърде оригинална идея, която, помимо неволно повдигащите се съмнения, той, като художник, може само най-горещо да приветства и да желае нейното осъществяване, защото, действително, изкуствата са, които най-вече могат да въздействат върху хората и по този път да способстват за тяхното сближение, въпреки че те самите са нещо доста неуловимо, и че даже не може да се определи, докъде стигат границите им, но все пак, те - изкуствата - са, които най-вече могат да допринесат за братските отношения между хората по света. Настоятелят Веселен х. Стефчев, след като изказа радостта и задоволството на „Обществото“ да види в своята среда толкова и такива достойни представители на Българската общественост и след като благодари за оказаната му по този начин поддръжка и насърчение в делото му по осъществяването на неговите идеи и предначертания, същият, съгласно изразеното от присъстващите желание, накратко се спря върху възникването на „Обществото за Култура и Изкуство“ през зимата на 1944 година в средата на група интелектуалци, загрижени за съдбата и бъдещето на Българското изкуство и култура и въодушевени решително да съдействат да се даде преднина на „Изкуствата“ в благоустрояването на света изобщо, за целите и задачите на същото както и върху средствата му за постигането им. Г. х. Стефчев също така каза няколко думи и за дейността на същото през
изтеклата година с изнесените благотворителни концерти и пиеси в полза на бойците от фронта, на възпитаниците от Музикалната академия, за югославските деца, за зимната помощ и пр. и за оказаната голяма материална помощ на участниците в организираните при „Обществото“ оркестър, театралната трупа, хор, на отделни художници и др., през изтеклите зимен и пролетен сезони с поета издръжка на същите в лицето на председателя на „Обществото“ г. Ботю Бараков. Ораторът изказа с чувство похвала на г. Б. Бараков за широко и щедро даваното от него меценатство, рядко и неизвестно в този му вид явление в нашия обществен живот, като същевременно изтъкна и другите черти в характера на същия, каквото е ,, достойното за отбелязване, неговото постоянство в служба на целите на „Обществото“ и най-вече за осъществяването
на
„Кораба
на
изкуствата“,
проявяваното
от
него
гостоприемство, свидетели на което сме всички днес събрани на тази пищна трапеза, отзивчивостта му, работливостта му и пр. Говорителят не пропусна да каже и за основния фонд за „Кораба на изкуствата“, средствата на които постепенно вече нарастват. След това г-н X. Стефчев, като констатира с окуражаване
единомислието
в
изказаните
и
разсъжденията
на
преждеговорящите по отношение „Обществото за Култура и Изкуства“ и относно „Кораба на Изкуствата“, и че изкуствата са онези, който ще изиграят голямата роля в живота на народите, същият приобщи и своите умозаключения за изкуствата и за ролята им в човешкото общежитие, като припомни думите на великия Достоевски, че „Красотата ще спаси света“. Красотата е, каза г. X. Стефчев, която съсредоточава в себе си и е завършек на всичко найхармонично и най-възвишено и че в нея се кръстосва всичко най- хубаво и найпленително, което се ражда в сърцето, в душата и в ума, което ражда човешкия дух, и че тя е най-краткия, най-лекия и най-действителния път за постигане на сближението на людете по света и за издигането им да се почувстват истински братя, когато, наистина, ще се оправдаят и думите на Горки, че „Човек, това звучи гордо!“... когато човек ще бъде вече с голямо Ч, Г. х. Стефчев, завърши речта си, че „Обществото“, помимо това, че прави нужното за опознаването му от широките кръгове у нас и за свързването му с тях, същото се стреми .да стане известно и извън пределите на България, на първо място, в Русия и Славянските страни, както и в другите по-близки и подалечни такива, и да установи връзки с всички тях; така, напр., „Обществото“ използва пребиваването у нас на именития руски учен Проф. Н. С. Державин,
на когото са били поднесени адреси и дарове, също така „Обществото е имало срещи и е дало тържествено гостоприемство с даруване на гостувалите в столицата ни видни руски артисти. На същите са били връчени и съответните изложения за опознаване с „Обществото“ и с идеята му за „Кораба на изкуствата“ от хората на изкуствата в Съветска Русия и от тамошните ръководещи кръгове и за установяване на връзки с тях, — връзки много ценни и важни, понеже тази братска страна има прекрасна традиция да държи много на изкуствата и високо да ги цени и е страната на великите възможности и въодушевления. Завършвайки речта си, настоятелят на „Обществото“ г. В. х. Стефчев покани всички присъстващи| да дават и занапред своята подкрепа на „Обществото“, за да може по-скоро и по-пълно да се осъществяват задачите на същото и най-вече тази за плаващия по морските простори „Кораб на изкуствата“, по който начин ще може най-добре да изпълним дълга си, на първо място, към нашия даровит и достоен за по-добра съдба народ, а също и към Славянството и човечеството изобщо. Журналистът Петко Тихолов прочете краткото слово на председателя на „Обществото“ г. Б. Бараков, а именно: „В своята ежедневна улисаност и примиреност като че ли на нас е безразлично, какво ще бъде утре, обаче, ние интуитивно чувстваме, че трябва да живеем, трябва да работим и да творим. Днес ние виждаме овладяването на небето и земята и че вярата на човека в много крепящи го кумири остава в сянка и той започва да вижда съдбата си в своите ръце, и да чувства, че животът трябва да има и своя нова духовна същност. Човек също така чувства, че трябва да се погребат и демоничните прояви, да преодолее още и страданието от собственото си безсилие. Ето защо замисленото и започнатото от нас дело — изграждането на „Кораба на изкуствата“ — не е случайно, защото чрез изкуствата ще се създадат ценности за днешните и бъдещи потомства. Изкуствата са, които облагородяват и възвишават човека и те ще открият великата възможност за сближаване и братуване на народите, Нашият „Кораб на изкуствата“ ще искаме да бъде храм на изкуствата и храм на човечеството, затова подканваме всички задружно на работа, защото на нашето „Общество“ предстои да преодолее ред трудности и да създаде кантоните по пътя към този светъл храм. Последващият оратор, секретаря на „Обществото“, Ст. Киселков,
посочил, че „Кораба на изкуствата“, освен че ще послужи за демонстрирането на изкуствата на разните народи, същевременно ще може в специални павилиони да се представи и види бита на същите и техните стопански и културни постижения, което обстоятелство ще открие още по-широки простори за общуване и взаимност между народите и за тяхното по-голямо добруване. Пом. командира на Морските войски, г. Кирил Халачев, обстойно разгледа днешното окаяно състояние на нашето корабоплаване и флота, до което са достигнали, когато, собствено, даже нямаме никакви кораби, никаква флотилия, и изнесе всичките тежки аргументи за нуждата от такава, ако искаме да защитим добре своите жизнени интереси и да заемаме достойно място между другите народи. Идеята
за
„Кораба
на
Изкуствата“
е
много
навременна
и
осъществяването й, което е напълно възможно, ще запълни казаната голяма празнота и ще изиграе една голяма роля в общуването на народа ни с другите народи и между народите изобщо. Флотата и морските кръгове ще дадат пълното си съдействие и каквото зависи от тях за създаването му. Г. Халачев разшири мислите си и върху изкуствата, които се налагат все повече и повече в живота, като един същ естествен елемент на всичко в цялото ежедневие, на всяка крачка и за това ние го виждаме отразено даже във формата на самите кораби, изобразяващи съвършените морски твари ,в съчетание с вълнуващата се морска стихия, с буйстващите ветрове както и в цялото им конструиране. Полковник С. Дейнов, също така заяви, че и той е изненадан, че у нас е могла да се роди тази прекрасна и голяма идея за плаващия „Кораб на изкуствата“. Той, като инженер по професия, намира, че тя е напълно осъществима и наложително е час по-скоро да се направи възможното за нейното пълно реализиране и, макар че той не е упълномощен, но смее да каже, че армията ще подкрепи създаването на един подобен кораб от такова международно значение. Народният представител Тодор Тихолов от свое име и от името на своя колега народния представител Ефрем Митев заяви, че, идвайки на. днешната среща, те не са очаквали да чуят да се развиват и разглеждат подобни хубави и смислени идеи от такъв- своеобразен характер и голям мащаб,, и че за тази идея за „Кораба на Изкуствата“ трябва да се направи всичко възможно за
осъществяването й, като те напълно дават поддръжката си и съдействието си за създаването на казания „Кораб на Изкуствата“. Същият подкани „Обществото“ да се отнесе за целта до Народното събрание, където те по най-решителен начин ще защитят да се предвиди на първо време една крупна Сума за „Кораба“. Г-н Д-р Жорж Нурижан, изказа своя възторг от идеите на „Обществото“ и за „Кораба на Изкуствата“, като похвали председателя на „Обществото“, който с голяма ревност работи за реализирането му. Изобщо прави впечатление даровитостта на българския народ, способността му да схваща и изнася големи идеи и да им служи със самоотверженост, което се потвърждава от много факти от историческото му съществуване. Тези качества на Нашия народ, тъй добре нему известни от изучаванията му, се отбелязват от много чужденци; така напр., той посочи една негова неотдавнашна среща, когато е имал възможността от устата на Началник Щаба на италианската армия, непосредствено да чуе за- способностите и даровитостта на нашите военни, следвали в Италия. И тук днес наново вижда един подобен представител в лицето на Б. Бараков, този. син. на Балкана, на,. Габрово, който излиза с една оригинална от световен характер идея ■— за плуващия „Кораб на Изкуствата“ и културата. Последен
взе
думата
Директора
на
народната
култура
при
Министерството на- информацията и изкуствата, писателя г. Констандин Петканов, който с своя цветист език, с много богати мисли и с прочувствени сравнения, с оглед на казаното от всички по-рано говорили по отношение „Обществото“ и „Кораба на Изкуството“,' много убедително разви основното положение в речта си, че в един творчески процес какъвто е делото на „Обществото“ се изисква голяма и непоколебима вяра с която само ще може в пълна мярка да се постигнат задачите на „Обществото“ и най-вече изграждането на „Кораба на изкуствата“ с неговото велико предназначение за сближението и побратимяването на народите. В заключение, настоятелят Г. Веселин х. Стефчев от името на „Обществото“ и управителните му тела, изказа на всички говорители благодарността му, особено на представителите на славната Българска армия и моряци и на г. г. Народните представители за хубавите им, насърчителни и решително казани думи и за дадените им обещания за широка подкрепа на „Обществото“.
МНЕНИЕТО НА ВИДНИ БЪЛГАРСКИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ, ПИСАТЕЛИ, ХУДОЖНИЦИ, ВОЕННИ, АРТИСТИ И ДРУГИ ЗА КОРАБЪТ НА ИЗКУСТВАТА: Идеята за постройка на Кораб на изкуството е блестяща, обаче, мъчно осъществима поради големите средства, които изисква. Вие знаете ли какво значи за България, ако тази инициатива си пробие път ? Това значи да хвърлим най-големия солиден мост между себе си и света, с което ще дадем тласък, за културен подем и бързото достигане световното културно равнище. Чрез този кораб, елемент на български творчески гений, ще може да се влее в културното море на света и да се приобщи към неговият напредък. За един морски народ тази идея не е нещо ново и невъзможно. Нам обаче предстои да осъществяваме чисто Морска идея в един закоравял в сухопътните си разбирания народ. Каквото и да говорим ние не сме още морски народ. Ние може би обичаме вече морето, но се боим от него и живеем още с него и чрез него и тук е може би най-главната трудност на въпроса. За да видим българският кораб на изкуството, трябва предварително да заживеем с моряшка психология, а това ще стане като почнем от най-малкото от кораба, който ще ни изведе от границите на българската земя за да открием съществуващия, кипящ живот на морето, където са най-смелите, най-любознателните и найнапредничавите за човешкия напредък борци. За това да почнем от малкото, нека най-напред популяризираме голямата идея за морето и успоредно с това да създадем благоприятна почва на която ще израства Корабът на изкуството. Да почнем с това което имаме за да сродим себе си и народа си с кораба изобщо. Ние имаме на Дунава разкошни пътнически кораби; нека върху един от тях изпитаме на дело какво би ни дал Корабът на изкуството. Напълно осъществима идея е ако един от големите I-класни Дунавски пътнически кораби се тури в услуга на каузата на българската култура за един-два месеца. В салоните на кораба да се уредят изложби от най-ценните работи и творения на нашите художници. Във всичките области на творчеството и изкуството, към което да се прибавят изложби, от чисто стопански характер за постиженията на българския ум и труд. И така. нагласен корабът да обходи всички наши дунавски пристанища и при успех да мине по границите на
всичките дунавски държави, от Солун до Виена. Яко в тази работа се вложи безкористността и добродетелта на българския организационен гений, ние ще бъдем поразени от резултатите. Но да успее всичко това се иска работа, неуморна и предана. Преди всичко тази идея да намери майстора, който ще я осъществи. За да се дойде до някое разрешение към идеята трябва да бъде привлечено сътрудничеството на Народния морски съюз, съюзите на възпитаниците на Морското училище, техническите школи и моряците и цялата интелектуална България. Огнището трябва да се разрови, и възпламени. От едно се боя, че българинът се ентусиазира, но скоро ентусиазмът му загасва щом срещне пречки. За това от инициаторите се иска упоритост, твърдост и непоколебима вяра. Георги Купов бивш директор на Българското речно корабоплаване
КОРАБ НА ИЗКУСТВАТА! Такова заглавие се подхвърли една вечер на 1945 год. пред вниманието на двадесетина души от вдъхновения и смел млад търговец Ботю Бараков, който бе свикал тия хора именно за това. Мен лично той беше от по-рано посветил съкровената си идея и за това аз можах спокойно да гледам смущението или зачудата по лицата на другите, и с облекчение, че тази голяма мисъл ще се разглежда и преценява от много хора вече. . . Изказаха се много мисли, възторги, възхищения, колебания и съмнения дори ... но ... на края . . . написа се протокол с всичките предпоставки и основания, както му е реда. Свикваха се други срещи по този повод, но и до днес мен ми се струва, че в съзнанието на посветените тази идея за „Кораба на Изкуствата“ порасна повече от онова състояние идейно и реално, в което той беше представен от неговия вдъхновен носител Ботю Бараков, още при първата среща. Как днес аз трябва да кажа какво мисля по тази идея: ще трябва да
призная, че бидейки художник, не мога да не се радвам на такава една прекрасна „мечта“ бих казал за хората на изкуствата, но като човек, възпитан да възприемам нещата в реалния им смисъл, считам че днес няма напълно на лице психологическите и материални предпоставки върху които да се гради вярата за създаване на такъв кораб на изкуствата. Днес са на лице нуждата от материални блага, от изкуство и от побратимяването на народите в света, а за това трябва време. Идеята за „Кораба на Изкуствата“ обаче, сама за себе си и по начало, може да се приеме като прекрасна и реална по замисъл, но когато със стечение на времето се постави върху издръжливостта на силно упоритата настойчивост за онези по които ще работят за нейното разпространение, докато светът нарасне в необходимите размери на своите духовни нужди за да може реализирането ща тази идея да се яви естествено, като рожба на това време. Проф. Марко Марков Скулптор от Худож. Академия Великият викинг на духа,, академика Николай Рйорих — един от малцината днес, които работят за тържеството на Красотата и Доброто в света казва: „Там, дето е културата, там е и мирът. Там е и подвигът, там е и правилното разрешение на трудните социални проблеми“. Сега, когато последната граната е заглъхнала и вече се не чува да дрънчи мечът на Армагедон - тези думи могат да ни разкрият много дълбоки аркани. Думата мир изведнъж добива символично значение за всеки човек, който обича,, покрай сивото всекидневие на следвоенният живот, да медитира и за идното в живота, когато културата ще възтържествува и пътят на Доброто ще бъде лозунг за всички бъдещи строители на новият социален строй, който неминуемо ще дойде. Защото светът се променя, в това няма съмнение: което е било, вчера, днес е спомен. Всяко утре е желано, то ни обещава онова неизвестно и далечно, нужни нам, към които се стремим, за да закалим копнежа по вярата, че ще постигнем добро. Културата е във вечното начало за истинска еволюция. Всеки човек, независимо от това на коя раса е син, може да се издигне, чрез системна работа, до върховете на светло прозрение: тогава той ще съумее да си
определи мястото в живота и ще работи открито за същинско добруване в него. Без красота няма живот: без културен обмен между всички народи в. името, на разораната красота, немислим е истински мир. Пак Николай Рйорих казва някъде: „Всички врати се отварят при идването на красотата“. Такива мисли вълнуват съзнанието ми, когато се заговори за Кораба на изкуствата. И тук, в това общество, събрало се да работи за осъществяването на идеята за мирово общуване чрез изкуствата, все този план към нещо повъзвишено, човечно, стигащо до религиозен екстаз. Това са хора, добре разбрали какво неоценимо значение има идеята за обединение чрез култура. Създателят на това единствено у нас общество, което си е поставило за самоцел изграждането на един международен Кораб на изкуствата, г. Ботю Бараков, трябва да бъде щедро подкрепен от всеки, който правилно схваща голямата потребност от културни връзки с всички народи, които живеят на глобуса. Този кораб ще бъде знаме на мира и повик за човечност и обич чрез изкуствата. Наболялата душа на всички издигнати над дребнавото и грозното, в името на красотата, ще се възрадва, когато разбере един ден, че Кораба на изкуствата е вдигнал котва от някое пристанище на Черно море, за да заплува по големите води на океани и морета, разнасяйки скромни съкровища — рожби на български творци, по всички континенти, заедно с творбите и на други големи и малки народи. Тогава ще лумне пламъкът на надеждата за посправедлив, по-възможен живот между всички семейства на света. Някога, в далечна епоха, Христофор Колумб пътуваше по морета и океани, за да открива нови светове. Един ден Кораба на
изкуствата ще
набележи ярка бразда в съзнанието на времето, че е дръзнал, в тези жестоки години на безумие и апокалиптичен гняв, да дири по света души, жадни за красота, та да им я даде. Единение чрез култура, в името на всички изкуства, това е героичният унес на г. Ботю Бараков. Да му пожелаем да преуспее, за да ни отведе в отвъдни страни и да донесе при нас съкровища от други култури. Така този утопичен на глед план може да стане реален образ. Нека всички се стремим да станем добри моряци на този кораб и да работим за неговото успешно изграждане. Само високото съзнание, че красотата ще спаси света, ще ни извоюва
по-достоен за името ни човеци живот. Васил Стоилов художник, бивш главен секретар на Камарата на Народната Култура
Една от първичните придобивки на природата е хармонията на която човекът е съкровеният й израз. Той в борбата си, от най- стари времена, се старае да претвори и предаде развоя на целият процес от своя живот в културни постижения. Различия на вярата и понятията в нациите, различието на времето и културите в народите, се сътворили различни форми, тези форми като определено, хармонично право и цялост, определят и творят изкуството. Войната унищожи много ценности, които от векове бяха усилие на творческият човешки гений. Тя спъна възхода на изкуството. Наред с всички постижения на човешкия гений: стопански, финансови, социални, политически и изкуството преживя сътресение и кризис. След покрусата и катаклизма на войната, новото време избистри атмосферата. Човечеството желае мир! Езикът на изкуството е най-мощното средство, което може да сплоти и спои всички люде. Хората на изкуството от цял свят трябва да обединят, в името на истината, правдата и красотата! Идеята, която е посветена на „Кораба на Изкуствата" не е нищо друго, освен един красив символ за общочовешко побратимяване. Тя не е нито фантазия, нито утопия а една реална възможност. Необходимо е само воля и постоянство, за реализирането на тази прекрасна инициатива. Станчо Киселков Секретар на Обществото за култура и изкуство
Кораб на изкуствата — прекрасна идея. Тя съчетава два от най-мощните фактори за общуване между човеците и между народите, а това са корабите и изкуствата. Там, гдето има кораби и корабоплаване, там има благосъстояние и култура.
Най-богатите
и
най-
културните
народи
от
древността,
средновековието и днес са народите, които живеят по бреговете на моретата и океаните и които използват водните пътища за обмен на материални и културни блага. Те са и носителите на човешката цивилизация и култура. По тия пътища на културата и цивилизацията ще се движи и бъдещия дворец на изкуствата или корабът, замислен от големият почитател на изкуствата г. Ботю Бараков. Някои гледат скептично на тази великолепна идея, но може ли да се съмняваме в нейния успех днес, когато всички народи и цялото човечество с устрем и ентусиазъм търсят пътищата за сближение и общуване по между си, та нали това е целта и на голямата идея, на тримата велики държавници, които положиха основите и сега изграждат организацията на обединените народи. Убеден съм, че не само моряците и хората на изкуствата, но и всички, на които е скъпа Мисълта за мир и общуване между хората, с възторг ще възприемат и с готовност ще заработят за реализиране на прекрасната идея - Кораб на изкуствата Георги Славянов Капитан от първи ранг, бивш директор на Българското корабоплаване
ПОБРАТИМЯВАНЕ НА НАРОДИТЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА По почин на г. Ботю Бараков, в началото на миналата година в София, бе образувано „Общество за Култура и изкуство“, което си постави за цел да работи за изграждането на един международен кораб на изкуствата. В Обществото, ръководено от г. Бараков, влизат представители на изкуствата, науката и печата у нас.
Кораб на изкуствата! - Ето една прекрасна, оригинална и смела идея, рожба на новото време, може би, за мнозина утопична, но макар и бавно, напълно осъществима. Какво благородство и човечност лъхат от този млад идеалист, който дръзва да търси по Света сърца жадни за красота, души готови за всеотдайност в името на доброто и братските отношения между хората и народите. И то в година на война - жестока, кръвопролитна, изтребителна, когато се нанасяха последните гигантски удари върху найголемия враг на човечеството, културата и цивилизацията -хитлеро-фашизма. Корабът на изкуствата!—Това е идея за общуване, единение и побратимяване на народите чрез изкуствата и културата — международно културно сътрудничество! Кораб на изкуствата! — Това е повик на човечност, жажда за повече красота и слънце в живота, знаме на мира и символ на новото човечество. Кораб на изкуствата ! — Това е голям пътуващ очарователен град с блестящи художествени, концертни, театрални и др. зали, библиотеки, читални, спортни игрища, басейни за плаване, работни кабинети и др., който ще прекосява далечните морета и океани и ще свързва нашата малка, но красива Родина с всички държави и народи. На него ще се срещат хора на изкуствата, науката и печата от цял свят. Кораб на изкуствата! — Това е грандиозна идея, първа по рода си, която заслужава да привлече вниманието на всички просветени люде у нас и в чужбина, идея, която да добие кръв и плът, да стане духовна същност не само за творците, но и за широките народни маси. Да пожелаем тази идея да бъде осъществена — „Корабът на изкуствата“, да се изгради в недалечно бъдеще за благото на всички. Петко Тихолов Подпредседател на Д-вото на Българските журналисти
ЕДИН РАЗГОВОР С БОТЮ БАРАКОВ Ботю Бараков е една интересна личност. Висок и снажен, с ясно сини очи той прави впечатление на всекиго със своята благородна осанка. Спретнат и изискан в облеклото си той изглежда по-скоро на скандинавец, отколкото на жител от Балкана. Той говори спокойно и низко. Гласът му е топъл, не громък. Устните му са тънки и свити, по които личи отпечатъка на разумно мълчание. Той има обикновено изражение на човек естет и на романтик. Той обича да размишлява най-вече когато е уединен. И затова той най-много търси и обича уединението пред блясъка и шума. Наглед е крайно спокоен и флегматичен. Когато иска да бъде строг, Бараков става студен и се затваря в дълбоко мълчание. Бих казал, че в неговата личност са споени в едно неразривно цяло спокойната и обективната мисъл на практичния човек и топлото сърце на съзерцателя. Много рядко се усмихва и тогава ви се представя повече благ и смирен, отколкото в същност изглежда. Колкото повече откривате у него човека, толкова той ви завладява: колкото повече го познавате, толкова повече го чувствате по-близък до себе си. В него долавяте душата на поета — вечен мечтател, който обича илюзиите, който се стреми на всяка цена да избегне от жестоката действителност. Безполезността, бруталността на човешкото съществувание, което за жалост трябва да изживеем, го кара да страда в едно с трагичността на своята отзивчивост всеки ден и всеки час. Ботю Бараков е влюбен в своите оригинални идеи, както в своите родни братя. Обича да услужва на хората, привързва се и търси винаги хубавото. Затова у него често ще намерите позата на сантименталния човек, похожденията на бохема и жестовете на рицаря. Обаче над всичко той си остава една открита, пряма, честна и благородна личност, отзивчив към страдащите, към неоправданите и безпомощните люде. Ботю Бараков не обича да приказва много за себе си. Човек трябва да го намери само когато е в настроение. През един хубав зимен ден той ни покани у тях за да видим някои картини, които беше закупил от Художествената изложба. Той е роден естет и надарен с тънко музикално ухо. Обича изкуството във всичките негови прояви. По цели часове той често е заставал пред някоя картина да я съзерцава и да се възхищава от нея така, както когато слуша някоя симфония, която далеч го пренася в царството на приказните нимфи и екзотични видения...
Възползвахме се от случая за да го запитаме: - Какво е вашето отношение към изкуството ? - Още от малък имах силно влечение към изкуството, копнеех да видя постиженията на нашите духовни първенци и от тогава моето самочувствие на българин започна да крепне все повече в съзнанието ми и у мен се появи непреодолимото желание да подкрепя всеотдайно нашето родно изкуство. Ние имаме с какво да се гордеем: било нашите музикални сили, било с хората на палитрата и перото. . . Посетих Югославия, Австрия, Германия и Франция и това допринесе твърде много за оформяването на моя мироглед като скромен ценител на изящните изкуства. . . - Кой е нашия съкровен идеал? - Да видя осъществен идеята ми за Кораба на изкуствата, идея, която е станала вече плът от моята плът. . . Тя ме занимава непрекъснато, постоянно, навсякъде където отида. . . Колкото и да се вижда тя утопична, парадоксална, абсурдна и ненавременна, ако щете, тя обаче, рано или късно ще се осъществи. Вие знаете колко идеи са бивали осмивани и техните автори считани едва ли не за налудничави хора, за маниаци, но те накрая са бивали осъществени. . . Ние основахме едно общество за култура и изкуства, в което участват видни наши общественици, писатели, музиканти, военни и други труженици, а с време ще разширим този наш кръг, като привлечем най-вещите и авторитетни лица из областта на техниката, изящните изкуства и мореплаването, като по този начин дадем един по-реален израз на това наше културно начинание. - Работели сте из областта на изобретенията ? - Не! Обаче нека ви призная: често ми идват много интересни хрумвания и идеи, които чувствам, че ако им се дадат условия, биха дали отлични резултати. Така например, напоследък ме занимава твърде много мисълта: как един музикален инструмент, независимо какъв, може да възпроизведе, освен звуците и думите едновременно… Моята мисъл е насочена непрекъснато сега върху тази идея и се надявам, че ще изненадам в най-близко бъдеще нашето общество. -
Какво мислите за утрешния ден?
- Аз не съм песимист. Човечеството скоро ще се опомни и ще тръгне по съвсем нови пътища, които ще обновят неговия дух. - Как гледате на богатството?
- Като средство само за да се помогне на бедстващите, на тия които страдат и са във вечно безпаричие, както и да се подпомогнат на талантливите люде да се проявят, всеки в своята област. Аз не желая да бъда богат, а полезен на ближния си. Всичко, което досега съм спечелил ще го дам за нашето родно изкуство.
МОИТЕ СПОМЕНИ ОТ МОРСКАТА АКАДЕМИЯ В ЛИВОРНО Едни от най-хубавите години от живота ми са тия, прекарани в моя роден град Ливорно, като. преподавател в Морската академия. Това бе през 1913— 1935 година. Директор на академията бе прославеният контраадмирал Милло, който през 1911год. успя да мине през Дарданелите с една цяла ескадра от бойни морски единици, без да бъде забелязан от турската брегова артилерия. Тогава целия европейски печат надълго се занима с този рядък подвиг в историята на военното мореплаване. През времето, когато предавах италиански език в академията, имах за ученици около десетина души българи, млади, стройни и напети момчета, които с своето прилежание и възприемчивост с право бяха привлекли вниманието на своите преподаватели. От тях най-прилежните бяха Светогорски, Минков и Георги Бангеев. Последният бе крайно свенлив и с найголямо
внимание слушаше
лекциите. Всички бяха
стипендианти
на
българското правителство. По молба на българското военно аташе в Рим, полковник Червенаков, с удоволствие приех да стана техен настойник. Всяка неделя аз ги вземах със себе си и след като правехме обичайната си разходка по Виале Реджина Маргерита, отивахме да вечеряме в един от найреномираните ресторанти в града — „Ил Джапоне“. Беше ми особено драго да виждам как тия младежи в късо време успяха да усвоят всички тънкости с найголяма изисканост. Това се дължеше до голяма степен на строго проведената учебна система, в която беше право учението и възпитанието на здрави основи. Както е известно, Морската академия в Ливорно минаваше за една от най-реномираните в света. В нея не всеки можеше да бъде приет. Тук повечето от учениците бяха синове на висши сановници, на благородници и бележити пълководци. Имаше младежи дошли от Англия, Швейцария, Япония,
Норвегия и Индия. Балканските държави също така бяха добре представени. От тях по численост българите бяха на първо място. С тяхното държане, спретнатост и дружелюбност те бяха станали любимци на града. И много право ми забеляза контраадмирал Милло непосредствено след неговото присъствие на една моя лекция: „От всички младежи, които посещават от ред години академията, българите винаги ми са правили силно впечатление с своето трудолюбие и усърдие да бъдат първи във всичко. Това е белег на една унаследена напредничавост. Те бързо се приспособяват към съвременните изисквания на културата и напредъка. Заслужават да бъдат насърчавани и за в бъдеще ние ще ги приемаме с по-малко формалности“. Така ми говореше този бележит моряк с нескрита любов към синовете на един малък и доблестен народ. Дойдоха след това войните и българите престанаха да посещават тази прочута академия. И може би ще дойде ден, когато те отново ще подирят тук нужните знания, но вече при съвсем други условия, които коренно ще се различават от тия на нашите блажени времена, когато хората бяха надъхани с повече идеализъм, с повече чистота и с повече вяра в едно истинско духовно благополучие на човечеството. С такива чувства бяха надъхани тогавашните младежи, питомци, на това висше морско училище. И мен ми се струва като че ли и сега виждам добродушната усмивка на непрежалимия Георги Бангеев. Срещнах го няколко години по-късно, през време на моето сватбено пътешествие, вече мичман на парахода „България“. Голяма бе изненадата ми и радостта да се срещнем отново след толкова години, всеки отдал се с любов в своето поприще. Намерих го малко възмъжал, но все така свенлив и внимателен, и услужлив. Бедният Бангеев! Колко много настояваше да ме отведе с парахода си за едно дълго пътуване до Гърция, Египет и Палестина. И колко много му стана мъчно, когато му отказах. . . От тогава не бях го виждал повече. Когато узнах за крушението на парахода и за неговата жестока смърт, почувствах скръбта да пронизва сърцето ми. Защото българската флота загуби в неговото лице един от най-самоотвержените си и способни моряци!
ПЪРВИЯТ ДОСЕГ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ И ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПЕЧАТА С КОРАБА НА ИЗКУСТВАТА
На 13 февруари т. г. г-н Ботю Бараков даде голяма вечеря в чест на представителите на българския и чуждестранния печат у нас. Между поканените личаха: председателят на Съюза на Българските журналисти, народният представител г. Светослав Доброславски, аташето на Съединените Щати г. Фе Силбър, аташето по печата на Турция г. Шакир Чечен, аташето по печата
на
Югославия,
г.
Антон Колендич,
народните представители-
журналистИ г. г. Ефрем Митев, Тодор Тихолов, Славе Пушкаров, както и журналистите Теню Стоянов, Петко Тихолов и др. Печатното слово е играло през всички времена у всички народи, една от най-важните роли. Чрез печатното слово народите са се издигали умствено, нравствено, политически и духовно; чрез него народите са се възпитавали, изтънчвали са вкуса си, облагородявали са характера си и са възвишавали ума и духовните си качества. Само тогава журналистът може да бъде ценен когато е обладан от дълбокото
съзнание
и
нравственото чувство
за
своята
обществена
отговорност. Журналистът е ковач на общественото мнение, той бие върху наковалнята на чувство, разума със съвестта, със своя чук, и искрите му запалват огъня на спокойното безразличие. Той буди — това е неговият вик и зов в живота; той вълнува - това е неговата сила; той посочва пътя — това е неговият гений; той движи народа към върха — това е неговият път. И възкресява ритъма на живота — това е неговият жребий, неговата съдба. . . Ценейки високо благородната задача на журналиста, Обществото за култура и изкуства, възглавено от неуморимия председател на Кораба на изкуствата Ботю Бараков реши да влезе в пряк досег с първите представители на нашия и чуждестранния печат в България. През време на вечерята, пръв държа тост г. Ботю Бараков, председател на Обществото за култура и изкуства. Между другото той каза:
... Изказвам най-сърдечна благодарност на всички присъстващи. Честта, с която сме удостоени, остава като ценен принос към дейността на обществото - дейност за опознаване творческа дейност. Тук виждам представители на близки и далечни страни, представители на стара култура в областта на изкуството. Това ме кара да вярвам, че започнатото дело на нашето общество „Кораб на изкуствата“, ще бъде подкрепено и от техните страни. Пожелавайки на всички приятно прекарване в нашето общество, вдигам чашата за приятелството, което се поражда между вас тук, с надеждата, че това приятелство в скоро време ще бъде отпразнувано на борда на „Кораба на изкуствата“. Пия за вашето приятелство. Да живеете ! (Ръкопляскащия!) След г. Бараков, говори американския аташе по печата г. Фе Силбър. Той благодари за честта, която му е направена и изтъкна, че само културните връзки между страните в света ще могат да принесат за по-нататъшното развитие и на това дело, което е започнато в нашата страна. Той вярва и е напълно сигурен, че то ще има голям успех и в бъдеще ще получи подкрепа и от неговата страна. (Ръкопляскания) След него говори председателя на Съюза на българските журналисти г. Светослав Доброславски, който каза: След войната от всички народи се чувства нужда от стопанско, социално и културно възстановяване. Нашата малка страна също има нужда от възстановяване, и не само поради разрушенията от войната, а и поради това, че има вече нов път — един терен, който изисква повече щедрост и покровителство на широките народни интереси. В това отношение отечественофронтовска България прави специални усилия в културния сектор. Напрежението е голямо защото и средствата, и кадрите, и готовността за предана работа са все още малки. В това отношение аз бих помолил и обърнал сериозното внимание на обществото, което тази вечер ни покани на своята трапеза, да приобщи усилията си към общите усилия към усилията на държавата и на всички обществени и частни институции за културното възстановяване на нашата страна, и за отправяне и по нов път и по наш път. Както г-н Бараков, със своето добро сърце е готов на жертви в средства и усилия, така и неговите сътрудници, приятели и съветници трябва да се приближат към общите инициативи. Защото ние има толкова много да вършим в нашата малка страна, че мъчно можем да обърнем поглед към останалия свят. Докато не
сме уредили собствения си дом, твърде мъчно ще бъде да подреждаме големия дом на света. А ще бъдем полезни на тоя голям дом, когато вътре, у нас, сме подредени. За да завърша, пак се връщам на тая молба и апелирам както към г-н Бараков, нашият добър домакин, така и към неговите приятели: приобщете усилията си към общите усилия, към общото уреждане на нашата страна и на нашия народ. Така ще бъдете многократно по-полезни, отколкото, ако останете затворени в помещението на вашето общество. Очевидно, че този досег с останалите инициативи ще ви лиши от известна мечтателност, от известен полет на фантазията. Но това ще бъде реално полезно и много скоро ще се види ползата от него. И ще я видите не само вие, а целият културен български свят, докато така, останали между четирите стени, ще ги видите в илюзорен свят: полезността ще бъде само за вас, а не за широката наша културна общественост. Изнесете го тук и го свържете с другите инициативи и тогава ще получите вашето удовлетворение като културни труженици и като лица съдействащи за културното издигане на страната. (Ръкопляскания) След г. Доброславски говори г. Веселин Стефчев, настоятелят на Обществото за култура и изкуства, който, между другото каза: Драги гости! Искам да присъединя няколко думи и по повод на това, което се каза от г-н Ботю Бараков, което напълно споделям, и към думите на преждеговорящите двама оратори, представителят на Америка и на журналистите. Моите думи са следните: нашето общество се създаде преди повече от една година. Днес празнуваме неговата годишнина, въпреки че е минало повече от една година. Обществото се създаде от една група интелектуалци, които решиха, че като се отпуши бутилката, тапата изхвръква — трябва да се даде с всички възможности един по-голям подтик нашето изкуство. По тоя повод станаха разисквания и се реши да се основе това общество за култура и изкуство, което има за задача да подпомогне организирането на нашите творчески сили, на хората на изкуството; да се установи между тях взаимопомощ, за да могат те да проявят всичките си Творчески възможности. И после, за да можем да доближим това изкуство до широките народни маси и те да го възприемат и след това по обратния път да се вземе, от народните маси и да се издигне и да стане достояние на интелигентния свят извън пределите на страната. По-нататък, да се поставим във връзка с всички други
народи, с хората на изкуството и културата за взаимно и съвместно действие, за да може това изкуство да стане общо достояние на всички народи. Спряхме се на едно средство, което смятаме, че ще бъде най-ефикасно за нашата, дейност. Това е „Корабът на изкуствата“, който се роди като идея на нашия председател г-н Б. Бараков. Чрез един такъв кораб, създаден на международна почва, ще се даде възможност, да се срещнат хората на изкуствата и културата, ще се даде възможност за изложби, за артистични прояви, да се вида бита на народите и стопанските постижения. С ваше съдействие аз смятам, че нашите мечти ще преодолеят всички спънки. Имаме съчувствие на-всички морски среди у нас.Адмиралите са до един наши, членове и са се изказвали, че тази работа е осъществима. Наши приятели, художници и скулптори са се изказвали, че това не е нещо като фантазия, като у донкихотство, а че ще стане, една реалност. С общи усилия тази работа може да се осъществи. Народният представител Ефрем Митев каза: Почитаеми господа! Обществото „Корабът на изкуствата“ ни е направило чест да ни покани тази вечер. Неговата инициатива на мнозина прави впечатление, че е инициатива от 1001 нощ. Обаче след преживените катаклизми, ние тепърва ще бъдем свидетели, ако сме живи и здрави, че народите, чрез създадената Организация на обединените народи ще направят невъзможно за в бъдеще войната — това зло за човечеството, което изисква и разрушава финансово и стопански всички държави. Когато за пръв път ставаше въпрос в това Общество, че един такъв кораб може да струва и милиарди, аз си поставих един въпрос: от къде могат да се намерят тия милиарди. И когато от два-три дни се разглежда бюджета на българската държава и виждам, колко милиарди са прахосани за неща, които не оставят никаква следа след себе си; за мене ре поражда убеждението,
че
тази
инициатива
може
да
се
реализира.
Защото
милиардите,които народите са прахосали във войната, във вид на строшените аероплани по планините и пр. — всичко това ще бъде спестено занапред за народите. И такива инициативи, ако сега звучат малко странно, в утрешния ден ще бъдат реализирани. Най-сетне човечеството е излязло на едно равнище. Поне аз имам дълбокото убеждение, пред всички различия, които могат да се появят в
живота на Организацията на обединените народи, рано или късно, които са ги тласкали към мизерия и страдания и ще хванат един път, който ще ги издига по-нагоре. Изкуството, като една от човешките прояви, безспорно е, че не може да бъде едно творение във въздуха, без материални предпоставки, без материална култура. Безспорно това ще дойде — както се изрази и колегата Доброславски. Но това не пречи паралелно с другото, тази идея да крепне, да се разраства и да се превърне от една мечта, в една реалност. Преди години аз бях на екскурзия във Виена. Търсихме да намерим парахода „Радецки“, на който е пътувал с четата си Ботев и за който параход ни казаха, че стои някъде полуразрушен. Тогава една група млади хора помислихме, че можем да вземем тоя параход, да го възстановим; да го докараме на Козлодуйското пристанище и когато нашите млади поколения идват да видят великанът Ботев къде е слязъл, да видят и тази черупка, на която е пътувал Ботев. По-късно се разбра, че параходът „Радецки“ е бил разрушен и е продаден на желязо, и нашата инициатива не се осъществи. Ако тази идея за „Кораба на изкуствата“ би се видяла на нашата страна като нещо претоварено, какво им пречи на другите нации, по-големи, повелики, по-богати от нашата, десет нации от тях, да дадат по един милиард? Тоя кораб, който ще се движи и ще посещава големите пристанища, ще дойде във Варна и навсякъде, ще видим турско, славянско изкуство и пр. събрано на едно място После - в Италия, Америка, Япония, ще се види изкуството на всички страни. Така ще се създаде оная културна връзка, чрез която ще се опознаят народите и тогава ще стане невъзможен какъвто и да е конфликт между тях в бъдеще. С тия мисли аз искам да подкрепя основателите на „Кораба на изкуствата“. Те са пионери на една голяма идея. Да не ги отчайва тежкото финансово и стопанско положение на нашата страна, което ще продължава, уважаеми слушатели и през 1946 – 1947 г. Вчера във вестниците се писа,че английският министър на външните работи говорил, че Англия ще преживее една-две мъчителни години. Колко повече за малките народи! Но народите ще излязат от пепелищата, те ще поискат да бъдат царе на природата,както
е
казано, а не да има хора, които да бъдат по-зле в живота си, отколкото това е в животинското царство. Като изказвам благодарност за поканата, да присъствам на тази вечеря, отправям един апел: да не се отчайват инициаторите, да не спират
своята работа. А ние, всеки на своето място, всеки в своя роден край, ще станем живи апостоли на тая идея и след година – две – три – пет, тя ще бъде реализирана. Вдигам чашата за успеха на „Кораба на изкуствата“. (Ръкопляскания) Народният представител Слави Пушкаров каза: Дойдох тук с нервното напрежение
на
журналиста,
а
от
друга
страна
и
със
спокойната
наблюдателност на селянина. И констатирам, че нашата общественост е изградена върху парадокси. Ние, журналистите, минаваме за положителни хора – че наблюдаваме нещата и ги виждаме такива, каквито са. Постъпиха статии от журналисти, в които се иска България да построи няколко хиляди морски и речни параходи, за да може производството на селянина да стигне на мястото. А от друга страна виждаме тук в средата на хората на изкуството, които обикновено минават за мечтатели, да мечтаят за скромна придобивка— да имат някога един единствен „Кораб на изкуствата“. Аз не знам кога и как този „Кораб на изкуствата“ би бил осъществен. Но щом като председателят на това общество, др. Бараков може да бъде от към Габрово и може да е скъсал отдавна с всички типични черти на габровеца (смях), смятам, че от парадоксите може да излезе нещо интересно, че „Корабът на изкуствата“ съвсем няма да бъде приказка от 1001 нощ, а може в скоро време да бъде осъществен. И аз ще бъда много щастлив, ако бих могъл да бъда един от първите пътници на тоя кораб. Това ще ми даде възможност да се гордея като човек на журналистиката и като българин. Смятам, че тая мечта е нито далечна, нито неосъществима. Затова с мечтата по-скоро тоя „Кораб на изкуствата“ да бъде осъществен, да бъде виден, и с желанието да имам великото щастие да бъда един от първите пътници на него, пия за здравето на тия, които имат тая щастлива идея и за желанието да бъде по-скоро осъществен с усилията на всички българи: не само за осъществяването на тази българска идея, а за международната идея, за вечен мир и вечно приятелство между всички народи! (Ръкопляскания). След г. Пушкаров говори турският аташе по печата г. Шакир Чичен, който между другото, каза: Изказвам своите благодарности и своя поздрав на председателя и на членовете на дружеството на журналистите и на другите присъстващи гости. В тоя момент, когато съм при вас, се събудиха някои много хубави спомени. Преди 25 години българи и турци тръгнаха да водят една и съща политика. Тогава и българи и турци загубиха това дело. Когато посетих
през 1923 година България, аз тук изказах своята радост и доволство, че Турция спечели това движение. Българският народ съзнава, че Турция е съседна държава и че не може да не се радва на това спечелено дело. Само един зложелателен съсед не би се радвал на успехите на своите съседи. Преди 20-тина години опознах някои видни личности в България, начело на които стояха покойният Янко Сакъзов и главния секретар на конгреса Тихолов - както и Ефрем Митев. Благодаря на г-н Бараков, че ме повика на тая вечеря, за да видя своите стари познати. Тук почувствах, че се подмладявам с 23 години. (Ръкопляскания). Преди малко се каза тук, за 1001 нощ. Наистина, аз се чувствам, че се намирам в някои от тези нощи. (Ръкопляскания и смях). Когато цял свят се гърчи в нищета и немотия и когато човек може да се намери в такава атмосфера между толкова добри приятели и благородни хора, той наистина може да каже, че се намира в преди военното време. Като че ли никакво лишение не се чувства в тая среда. Ние, чуждите журналисти в България, живеем много добре, охолно, защото българският народ е гостоприемен и отзивчив Нашето желание е, всички тия дребни кавги, които съществуват между различните мнения, и течения, да се премахнат час по-скоро. Да живее българският народ в мир, да преуспява й да зарегистрира по-големи успехи в бъдеще. Като съседи ние ще се радваме на такива успехи на българския народ. Вдигам чашата с пожелание: да живее българския народ, да живеят ония, които присъстват на това общество! („Браво“! Ръкопляскания). На край държа тост народния представител Тодор Тихолов, който между другото каза: Драги присъстващи! Аз нямах намерение да вземам думата на тази приятна трапеза, след като стори това моят другар и приятел от детинство, народният представител Ефрем Митев от гр. Лом. Но преди малко говори г. Чичен. Оказа се, че с него ние сме познати от преди 22—23 години. Сега си припомням, че това беше на един юбилеен конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия, на който бяха поканени представители на западно-европейските социалдемократически партии и такива на близките Балкански страни: На този юбилеен социалистически конгрес представяше Германия Отто Велс. Това ми припомни преди малко г. Чичен. И това е самата истина. От страна на Чехословакия беше дошъл Антони Немец, арменски представител беше
Еквичиян, руски — Лебедев, а турската социалдемократическа партия представляваше нашия многоуважаван гост на тази трапеза, г-н Чичен. (Ръкопляскания). Ние имахме възможност, драги слушатели и по-рано да се съберем на една подобна трапеза на която присъстваха някои от днес присъстващите. И аз имах възможност и тогава да кажа, че идеята, която е вдъхновила инициаторите на тази трапеза, е идея напълно осъществима. Въпреки че имаше тогава другари — сътрапезници, които поддържаха, че тази идея е приказка от 1001 нощ, че тази идея може да се вземе като такава из областта на фантазията, обаче общо взето, ще трябва да признаем, уважаеми сътрапезници, че това е една идея, напълно осъществима; една идея която, ако бъде популяризирана между обществото в нашата страна, особено ако стане достояние на други държави, които разполагат с по-големи капитали и материални възможности, аз съм напълно сигурен, че тя ще бъде осъществена в едно непродължително време. Нека това стане след 3—4—5 години, както каза един -от преждеговорившите, обаче тази идея ще бъде реализирана. И това което е най-характерното в случая ; това, което е найвъзвишеното, то е, че изкуството във всичките му проявления, ще стане достояние на всички чрез тоя „Кораб на изкуствата“. С надеждата, че тази идея в най-скоро време ще бъде популяризирана всред нашето общество и ще бъде направена достояние по някакъв начин и на чуждите държави, аз пия за здравето на инициаторите и на всички присъстващи. („Браво!“ Ръкопляскания).
КНИГАТА „КОРАБЪТ НА ИЗКУСТВАТА“ ОТ ЖОРЖ НУРИЖАН СЕ ОТПЕЧАТИ ПРЕЗ 1945 Г. В ПЕЧАТНИЦА „РАКОВСКИ“ ИЗДАДЕ БИБЛИОТЕКА „СПЕЦИАЛНИ ИЗДАНИЯ“ КОРИГИРА АВТОРА