Котките нинджи Здравеите, аз съм персийска котка и името ми е Кейти. Имам сестра на име Теди. Ние се разхождахме по улиците на Париж един ден. Минавахме по улицата на художника, който рисуваше много красиво. Ние можехме да говорим и той знаеше и пазеше тази наша малка тайна, която с времето няма да ни интересува, защото ние сме котките спасили света с още няколко момчета, който са нинджи и са персийски котки като нас. А сега да ви разкажа историята ми, защото тя е много интересна, особено за едно обикновено, глезено коте като мен. Теди също участва в това. Почвам от началото до края!
Аз и сестра ми искахме наша рисунка. Намерихме прочутият художник – Клод Моне и влязохме в апартамента му. Той се изненада. Какво ли си мислеше? -
Здравей, Клод Моне. Може ли наша рисунка? – попитахме аз и сестра ми.
-
Вие говорите?! – той се учуди.
-
Да. –аз кимнах и с сестра ми застанахме в поза точно за снимка.
-
Да, разбира се.
Той започна да рисува. След час-два беше готов и ни я подаде. -
До нови срещи, Кейти и Теди. – Клод се усмихна на котките.
-
До нови срещи!
Ние излязохме и си отидохме у дома. Рисунката беше прекрасна. Прибрахме я някъде и излязохме на разходка. Пред едно кафене се блъснах в едно коте. -
Гледай къде ходиш! –каза то. Говори!? Като нас?! Беше персийска котка, черно и бяло и имаше черно облекло.
-
И ти! – той я погледна и осъзна, че е много красива. Кейти бе бяла, а сестра и светло кафява с бяло по стомаха си. – Аз се казвам Джейд, това са братята ми – Ниъл и Джо. – те се усмихнаха на двете момичета и прошепнаха: -Ние сме котки нинджи.
-
Обичам нинджите! –развиках се аз. – Името ми е Кейти, а това е сестра ми – Теди. – усмихнах се.
-
Ние също сме братя. – Ниъл бялото котенце се усмихна на Теди, Джеид –черно-белия котарак се усмихна на Кейти, а Джо нямаше на кого (поне за сега). Той беше оранжев котарак.
-
Елате у дома, ще ви почерпим с много риба. – засмя се Теди.
-
Добре. – каза Джо.
Те потеглиха към къщата на момичетата. Там се нахраниха и дадоха на момичетата костюми за нинджа. Кейти и Теди се учудиха. Те – нинджи?! -
Елате в нашият клуб – „Нинджите“. Моля, моля, моля? – помоли се много силно Джейд.
-
Е, добре. –казаха те.
-
ЙЕЕЕЕ! – момчетата се зарадваха и почнаха да скачат от леглото.
Беше вече 22:00 часа и те си легнаха. Щяха да живеят заедно. Нощта беше тъмна и се чуваха вълците как виеха от високите близки планини до градчето. На сутринта те закусиха с малко котешка храна качена на рафта, който за тях беше нисък. След това Джейд, Ниъл и Джо трябваше да ходят в базата. Те взеха с тях и Кейти и Теди. Шефът им даде оръжия и те почнаха да се упражняват. Джейд отиде при Кейти и и помогна. Тя се обърна. -
Ъм… ние… ами… -започна да овърта Джеид.
-
Казвай направо… -Кейти го погледна право в очите.
-
Ами… ние… такова… - Кейти превъртя очи. – Добре де, искаш ли да сме гаджета?
-
Да, защо не! –Кейти продължи с упражненията си.
Ниъл пък се чудеше как да предложи на Теди. Той я харесваше, както и тя. Но, не можеха да си го признаят един на друг. -
Теди, а ние искаш ли да сме гаджета като Джейд и Кейти? –попита най-сетне Ниъл.
-
Да! –извика Теди.
И така Джо си остана сам самичък, но това не беше проблем защото скоро няма да е така. Шефът каза, че лошо куче напада някаква баба на улицата близо до Клод Моне. Тръгнахме натам. След час стигнахме. Беше чихуахуа. -
Чихуахуата, нашите заклети врагове! – начумери се Ниъл и извади бумеранга си.
-
Съгласен! – изказа се Джо.
-
И аз, но сега е време за … -Джеид почна и после тримата братя викнаха: - НИНДЖА БИТКА!
Започнаха битка, а Кейти и Теди гледаха, беше ги страх, но по едно време се включиха. Заедно победиха кучето и освободиха бабата, но тя разбра, че говорят. -
Вие говорите?! – бабата се учуди.
-
Да. – каза Теди.
-
Добре. Ще ви купя пет кутии риба. – бабата се усмихна и отиде до близкият магазин за скумрия в консерви.
Тя се усмихна и им даде консервите. Никога нямаше да ги забрави! Те и бяха спасили живота. Котките казаха на шефа си, че са се справили. Той им благодари. Сега те се върнаха в къщата на Теди и Кейти. Играха малко и легнаха. На следващият ден закусиха с консервите риба. После те излязоха и намериха къщата на най-богатите чихуахуата. -
Хайде да влезем! – предложих аз.
-
Хайде!!! –всички викнаха и влязоха.
Вътре беше всичко черно. Къщата бе на три етажа. Отгоре се чуваха шумове, чихуахуатата си правиха парти. Персийските котки ги подслушваха. Решиха да огледат къщата, но Ричърд – кралят на чихуахуатата ги забеляза. -
Кой сте вие? – попита Ричърд.
-
Ами… ние сме котките нинджи. –каза Кейти.
-
О… Джейд, не те познах. – кралят извади меча си и го изстреля пред него. Искаше битка, личеше си.
Понеже те нямаха оръжия скочиха през прозореца. Отидоха си в тях и по телефона съобщиха всичко на шефа им. -
Ами значи след 3 дена отиваме на битка всичките нинджи! – каза той и затвори телефона.
-
Е, да много хубаво! КАК ЗАТВОРИ САМО?! – заоплаква се Ниъл.
-
СТИГА СИ ХЛЕНЧИЛ БЕ! - викна Кейти.
-
Добре де, добре! - нацупи се Ниъл и легна на килима като почна да се сърди на дружината си.
-
Добре, сърди се, сърдитко такъв! – изплези се Кейти.
-
Ама ти си била голяма консерва, честно! – засмя се Ниъл и продължи да се цупи.
-
Така ли!? Забранено ти е да ядеш от рибата ми за вечеря! – каза Кейти.
Те продължиха с комедиите и после вечеряха заедно като Ниъл вечеря от рибата на Кейти. Явно се бяха оправили с караниците преди. Сега те лежаха и мислеха какво ще стане след три дена. Дали ще победят чихуахуатата? -
Хей, имам лаптоп искате ли да си направим блог и да се представяме за хора? – попита Джо.
-
Да! – извикаха другите му приятели.
Те си направиха блог. Написаха си имената и се занимаваха с него до 24:00 часа. Легнаха си, щяха да продължат утре. Нощта беше тиха и светла, защото имаше пълнолуние. Котенцата заспаха. На следващият ден се събуди първа Теди и направи закуска, която беше котешки гранули и я постави в пет чинийки. Събуди Ниъл, Кейти и Джеид и закусиха. Оставиха Джо да спи, защото бе много сладък. Обаче той се събуди и закуси бързо. Последва ги по улиците като ги завари завързани за едно дърво и до тях две чихуахуата. -
Джо?! – викнаха приятелите му и се зарадваха, че той е тук.
-
Спокойно! Ще ви спася! – каза той и им намигна. Извади оръжието си и го хвърли по враговете си.
Те паднаха и той си взе оръжието, но едното чихуахуа стана и се хвърли по него, но Джо се защити и победи. Той освободи приятелите си и те си прибраха в къщата на Кейти и Теди. Там продължиха с плановете около блога. Работиха по него толкова много. Качваха снимки на котки, писаха неща за модата, пускаха игри… имаха вече 56 преглеждания и искаха още. Занимаваха се, нали сега имаше с какво… Като стана обед те се наобядваха и решиха малко да поспят, защото много се умориха. След дългото им двучасово спане те решиха да се поразходят малко. Срещнаха онази баба. Тя им се усмихна, както и те на нея. Тя много искаше сега да си ги вземе, но да дочака след голямата им битка след три дни. Те минаха покрай къщата на чихуахуатата и там Кейти забеляза много красива шарена котка. -
Приятели… виждате ли онази шарена котка вътре? – Кейти първо се обърна към приятелите и и после към къщата. –Теди, изглежда ми много позната!
-
Ами… да виждам я. Това прилича на братовчедка ни Бела. – каза Теди.
-
Ами и аз за нея я помислих, да проверим коя е и да я спасим. – каза решително Кейти и влязоха вътре. Добре, че Ниъл си бе взел бумеранга.
Качиха се по стълбите и я видяха. Тя се усмихна като ги видя, защото позна братовчедките си – Кейти и Теди. Зарадва се на Джейд, Ниъл и Джо, защото те бяха нинджи и я спасиха. -
Благодаря ви! Сега да бягаме. – каза Бела без дори да им се представи.
Отидоха в къщата на Кейти и Теди. Оказа се, че наистина тя е братовчедката им. Запознаха се и си приказваха около час. После тя отиде в кухнята, а Джо я последва. -
Хей, Бела, Джейд е гадже с Кейти, Ниъл с Теди. Та… защо и ние не сме? –попита той и сведе глава към земята.
-
Добре. – Бела се усмихна.
Беше станало време за вечеря. Те ядоха котешки гранули. След това показаха на Бела блога. Тя го хареса. Написаха,че имат нов член и, че се казва Бела. Сега и тя щеше да публикува забавни неща там. Днес щяха да си легнат по-рано, защото утре щяха да мислят плана как да победят Ричърд – кралят на чихуахуатата. На следващият ден те се събудили рано. Закусили с котешки гранули и почнали да мислят плана като всеки имал различни идеи. -
Е, ами коя от всичките да изберем? – попита Бела.
-
Аз пък от къде да знам?! – развика се Ниъл и взе да скача в стаята.
-
Ами трябва да знаеш! – викна Кейти.
-
Ама аз да не съм котка, която лети в бъдещето?! – викна пак Ниъл. – Аз съм нинджа!!!
-
Еми, браво! Аз тогава съм скумрия! –викна Кейти.
-
Ами дай си опашката де! – Ниъл отвори уста, а Кейте си показа котешката опашка. При гъделичкането Ниъл кихна и се удари в стената, защото хвръкна.
-
Много силно кихане! Рекорд! – подразни се Теди.
-
Благодаря. – каза Ниъл и почна да скача из стаята.
-
Спри се бе! – викна Кейти.
-
Няма! – Ниъл се нацупи и отиде да се сърди.
Пак продължиха с комедията. После спряха и продължиха да мислят. Най-сетне избраха планът на Бела. Той беше да ги нападнат в гръб после да им разрушат къщата и да ги победят. Бела влезе в клуба „Нинджи“. Беше 13:56 часа и те решиха да обядват. След това се упражняваха за битката утре и говореха с шефа си. После след като се навечеряха влязоха в блога и съобщиха всичко. Обновяваха и после си легнаха. Утре ги чакаше дълъг ден. На следващият ден те се събудиха, закусиха и потеглиха. Видяха шефът и другите нинджи и потеглиха към къщата. Шефът (голяма, черна, персийска котка, която единствена от екипа ходи на два крака) извади оръжие, което изстрелва огън. Почна да обстрелва огън по къщата и я разруши. Чихуахуатата се учудиха и взеха мечовете си. Кралят им излезе с пистолет. Почнаха битка. Ричърд уцели Кейти с пистолета си. Тя падна застреляна. Коршумът бе влязъл навътре в стомаха и. Джейд прибяга до нея и почна да плаче. Занесе я при шефа. Той използва магията си и я съживи, но тя не можеше да си бие, защото коршумът още не беше изваден от стомаха и. При още едно рязко движение щеше да влезе навътре и можеше да умре. Всички се биха. Котките губят за сега. Дали ще спечелят? Не знам… Шефът на котките нинджи се казваше Аладин. Той беше в жестока битка с Ричърд. Ричърд изведнъж ги застреля в сърцето. Той падна на Земята, не дишаше. Шефът им почина, всички се натъжиха. Бяха свършили с малките слуги чихуахуата и сега заедно се изправиха срещу краля. След много голяма битка го победиха. Извадиха коршумът от стомаха на Кейти, но не можаха да спасят Аладин за жалост. Те бяха обявени за най- великите котки на света, но вече не искаха да са нинджи. Свършиха си най-главното задължение – да победят чихуахуатата. Сега бяха най-обикновени котенца. Мечтата на онази баба се сбъдна, те отидоха при нея. Та ги хранеше и ги гледаше. Бяха и като деца. Говореха, обновяваха в блога, защото си бяха взели всичко от къщата. Историята им завърши прекрасно!
И така завършва нашата история. Сега докато ви разказвах историята се прибирах с Теди от разходката. Бяхме вече у дома при Джейд, Ниъл, Джо и Бела. Ние сме най-почитаните котки в
света! И аз много се радвам за това. Довиждане или по-точно до скоро, пак ще ви разказвам истории.
Страници: 5 Думи: 2 057 Знаци без интервалите: 9 245 Знаци с интервалите: 11 339 Абзаци: 87 Редове: 180
ПРОИЗВЕДЕНО ОТ: Моника Ангелова Ангелова