Да бъдеш голям. Да бъдеш малък. За приятелството by Nad Eto

ДА БЪДЕШ ГОЛЯМ. ДА БЪДЕШ МАЛЪК. ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО НАР ЪЧНИК з а мен т ор с т вот о

Да бъдеш голям. Да бъдеш малък. За приятелството НАР ЪЧНИК за м ен торството

Този наръчник е част от проекта „Менторска програма за подкрепа на деца и семейства в общността и превенция на отпадането от училище“ (BG05/1240). Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г. Проектът се осъществява от Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ в партньорство с Нов български университет и Регионалния инспекторат по образованието - София град.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Гъливер клиринг хауз“ (c/o Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“) и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

„... 3 от всеки 100 деца у нас отпадат от училище всяка година...“

източник: НСИ, “Образование в Република България 2015”, стр. 105

Да бъдеш голям. Да бъдеш малък. За приятелството Наръчник за менторството © Фондация „Гъливер клиринг хауз“ (Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“) © Надежда Георгиева, художник на изданието © Съставители: Весела Аравена, Гергана Митова, Цветелина Йосифова © Автори на текстове в изданието: Цветелина Йосифова, Марианна Георгиева, Евгени Карапенчев, Давид Иерохам Изданието съдържа и текстове от публични дискусии, проведени в рамките на проекта, както и отговори от онлайн анкета със студенти-ментори. София, 2016 ISBN 978-954-91475-5-1 | Печатно издание ISBN 978-954-91475-6-8 | Електронно издание

Съдържание: Вместо въведение Да бъдеш голям. Да бъдеш малък. За приятелството ................................................................................... 6 Детето .......................................................................................................................................................................... 30 Обича . .......................................................................................................................................................................... 34 Не обича . ..................................................................................................................................................................... 36 Две ................................................................................................................................................................................. 38 Таланти . ...................................................................................................................................................................... 42 Интереси...................................................................................................................................................................... 44 Нужди ........................................................................................................................................................................... 46 Какво му пречи да се справя в училище . ............................................................................................................. 48 Как детето вижда училището? Какво е да си “отпадащ” ученик? ............................................................ 50 Средата . ........................................................................................................................................................................ 52 Семейство .................................................................................................................................................................. 54 Приятели .................................................................................................................................................................... 56 Училище ....................................................................................................................................................................... 60 Чудният прозорец . ..................................................................................................................................................... 64 Менторът .................................................................................................................................................................... 68 Отношения с детето: как те възприема? ......................................................................................................... 70 Отношения със семейството: как те възприемат? ...................................................................................... 72 Отношения с училището: как те възприемат? ............................................................................................... 74 Срещите ........................................................................................................................................................................ 76 Къде се срещахте обикновено? .............................................................................................................................. 76 Какво правехте по време на срещите? ............................................................................................................... 78 Темите ......................................................................................................................................................................... 80 Менторството........................................................................................................................................................... 84 Какво е? ........................................................................................................................................................................ 84 Какво не е? ................................................................................................................................................................... 86 Мотивация ................................................................................................................................................................... 88 Какво ме мотивираше в процеса? ........................................................................................................................ 88 Двойки ментор-дете, участници в проекта ...................................................................................................... 90 Господ е също Ментор . ............................................................................................................................................. 92

Да бъдеш голям. Да бъдеш малък. За приятелството

Вместо въведение С това издание споделяме опита си без да го считаме за абсолютен и универсален. Опитваме да заявим и покажем менторството като естествен и важен инструмент за въздействие при работата с деца и млади хора в риск от отпадане от училище. Пледираме за създаване на адекватна, включваща и допълваща образователна и социална политика по отношение на отпадналите и отпадащите. Няма как да обясним докрай началото. Като във всеки творчески процес. Този е такъв. В началото сме група от няколко човека. Не може да се каже точно какви сме. Често споделяме сходни идеи, друг път се оплакваме един на друг, понякога не се чуваме и виждаме с месеци. Има обаче нещо помежду ни, което остава винаги. Приятелството. Знаем, че дори когато не сме се чували, то е някъде там, съществува и е неотменно. Подкрепяме се. Да, приятели сме. Как се запознахме? И това не е съвсем сигурно. (И) в стаята на умиращ приятел, в една болница. Дали заради това разтърсващо общо преживяване или по различна причина, между нас остана нещо необяснимо, магическо и сигурно. По-късно се случваха нови неща. Пробвахме да работим заедно. Ставаше добре. Нещото продължаваше да е там. Така вече доста години... Това сме 6

Ивайло, Давид, Николай Б. и Цветелина Й. Когато започвахме тази програма, вече имахме известен опит с менторството. Бяхме се сблъскали с немалко трудности и разочарования в него. Познавахме обаче и усещането за удовлетворение, че усилието си е заслужавало и е било възнаградено. Виждахме деца и младежи със сложна съдба, чието разбиране за себе си и разказ за личната им история се променяха, след като са били част от менторски процес. Виждахме студенти, които се променяха и порастваха, за да бъдат достойни ментори. Тръгнахме заедно с желание за втори опит. По-нататък ще разкажем неща за него. Всеки сложен процес е трудно да бъде описан и изчерпан напълно, за да бъде сведен до набор от умения и прости указания, които да послужат на други хора и в различен контекст. Даваме си сметка за това и правим тази уговорка. Тук описваме системите, с които работим и системите, през които въздействаме. Опитваме да разкажем много от идеите и нещата, които са ни занимавали и намираме за важни. Споделяме и някои от прагматичните страни на процеса. Надяваме се да сме намерили добрия баланс между тях и така това издание да бъде от полза и в подкрепа на други, които имат желание или правят подобен опит. За отпадането от училище Отпадането от училище е риск, съпътстващ младия човек в израстването му. То бележи трайно индивидуалната история и качеството на живота му в бъдеще, като повлиява обществения живот и бъдещето ни като общност. Училището е значимата социална територия извън семейната, полагаща грижи за децата и младежите. При трайното намаляване на раждаемостта, остава висок делът на отпадащите от училище. Нужни са допълващи училищни политики. Усилията в менторството се прицелват и попадат в тази именно междина - на възможност и невъзможност, на допълване и липса, на образование и общностна социална активност. Причините за отпадане са разнообразни – икономически, социални, политически, свързани с образованието, фамилната история и много други. В случаите на риск от отпадане, които познаваме, рядко се проявява само една от тях. Обикновено причината е комплексна и представлява сложна система от неща, която ние опитваме да разберем и да осъществим намеса в нея чрез средствата на менторството. Неизменно, някъде в основата на всяка причина за от7

падане, откриваме нарушени и неработещи отношения. Те често не могат да бъдат възстановени. Могат обаче да бъдат подпомагани, укрепвани и частично заместени с въвеждането на нови за детето отношения - на доверително регламентирано приятелство с по-голям човек. Какво е менторство? Какво правим? Накратко. Създаваме условия за деца и млади хора, които по някаква причина училищната система разпознава и назовава като рискови за отпадане от училище, да се срещат индивидуално и регулярно със студенти-ментори в продължение на няколко месеца, за да търсят решение на проблемите си и да бъдат подкрепени в образователния процес. Предлагаме сприятеляването като една добре позната, човешка по природата си, мека намеса. Сприятеляване - повече от каквото и да било друго. Друго описание навярно би отдалечило намесата ни от реалната й природа. Към сложна и нефункционираща система на отношения добавяме ново доверително отношение. Подпомагаме децата при подготовката на труден учебен материал, говорим, обсъждаме важни теми, ходим заедно на кино, театър, изложби, на книжарница, обсъждаме филми и книги, разхождаме се, случва се да ходим на сладкарница. Някои от децата, доста от тях, за пръв път ходят на кино, на театър и изложба. Сблъскваме се с трудности, когато някое дете има изявени материални нужди. Тогава нашата работа бива поставена на голямо изпитание, защото сме с детето за друго. Виждаме се с децата в сградата на училището или, при желание и съгласие от страна на родителите, в домовете им. Именно така, по естествен и деликатен начин, на сцената се появява приятелството. То се заражда постепенно. Ние го укрепваме. Даваме пространство на възникналото ново и крехко човешко отношение да започне да диша и расте. Зачитаме индивидуалните особеностите в развитие на двете страни и тяхното проявление. Търсим среща. Менторството не е развито като самостоятелна социална услуга у нас. То все още остава в периферията на вниманието на социалните институции. Липсва трайна, допълваща образователна политика, която да включва менторството в обучителния процес. В реалността тази липса бива заместена от редица доброволчески акции и начинания най-вече на неправителствени и частни организации или на отделни хора, които решават да развиват ментор8

ски инициативи по различни поводи. Нашето начинание би могло да попадне отчасти в горното широко описание с уговорката, че с него опитваме пилотен работен модел, който да се предложи трайно като социална услуга в общността. В конкретни измерения Менторската програма за подкрепа на деца и семейства в общността и превенция на отпадането от училище работи в продължение на 18 месеца, от края на октомври 2014 до края на април 2016 година, и даде подкрепа на 53 деца и младежи в риск от отпадане от училище и техните семейства, от 13 основни и средни училища в София. В активна доброволна работа се включиха 50 изявени студенти на Нов български университет (НБУ) от специалности, занимаващи се с идеите за развитието на човека, неговите отношения и социално участие. За това време, децата и младите хора, с които работихме, подобриха трайно постиженията си в училище, начините, по които си представят бъдещето, свързаността с училищна и семейна среда, себеоценката си. Въвлякохме студенти-ментори в решаването на този значим социален проблем. Заявихме менторството като естествен, деликатен, устойчив и приложим подход за трайно снижаване на риска от отпадане. Остава стремежът в бъдеще да работим за налагането на менторството като допълваща социално-образователна практика, която да обхваща по-широки групи в риск. За менторите и менторството Менторството допълва и подпомага семействата и училището, като се занимава с развитието на младия човек в риск от отпадане от училище при израстването, създаването на пълноценни отношения и при усвояване на учебния материал. Менторската работа се извършва от изявени студенти-ментори от различни специалности на НБУ, (по-голямата част от които в нашия случай се обучават в магистърска програма „Артистични психо-социални практики и психодрама“). Участието на студентите-ментори в процеса е под супервизия и се акредитира като практическа работа и стаж по време на обучението им. Студентите-ментори прилагат придобитите в обучението си знания и умения в конкретна практическа работа и натрупват нов професионален и социален опит. Студентите избираме заедно с НБУ.

Въвличаме във взаимодействие и работа две устойчиви и допълващи се, в измеренията на начинанието ни, социални групи – тази на децата и младежите в риск от отпадане от училище (възможното минало) и тази на изявени студенти-ментори (възможното бъдеще). Влизайки в отношения, едните прилагат знанията и уменията си в практическа работа и повишават професионалната си компетентност (студентите-ментори), а другите решават свои често отлагани и рецидивиращи проблеми, придобивайки нови знания, умения и подобрявайки функционирането и свързването си с общността и по-голямата социална група (децата и младежите). Студентът-ментор има предимството да е близо до възрастта на младия човек и да е преминавал през сходни трудности и периоди в живота си. Менторството разчита най-вече на отношенията, които поражда между детето и студента-ментор. Подкрепа чрез приятелство е простото човешко нещо, което менторството предлага. Преди началото на срещите с децата, студентите-ментори преминават въвеждащо обучение за изясняване на отговорностите и задълженията им във връзка с програмата, дава им се възможност да споделят очакванията, страховете и притесненията си. Работата в група по време на обучението подготвя студентите-ментори за свързване с всички системи, в които детето функционира. Обучаваме ги за отношенията им с детето и укрепваме доверието в 10

собствените им уменията. Изяснява се рамката на работата и задължението за пълна поверителност на информацията, която студентът-ментор научава по време на работата си с детето. В обучението, също така, повишаваме чувствителността и насочваме вниманието на студентите към проблемите на риска от отпадане от училище, неравенството по полова принадлежност и/или сексуални предпочитания, бедността, етническата принадлежност, достъпа до образование и др. Насърчаваме менторите в работата си да комбинират играене, свободен разговор и общуване, помощ при подготовката на уроците и съвместни преживявания в различен арт и социален контекст. Да правят неща заедно. Играенето носи удоволствие, подпомага създаването на отношения, развива паметта, мисленето и вниманието на детето. Обогатяват речника си, развиват любопитство към нови неща. Менторът трябва да е гъвкъв в мисленето и работата си. Той не е психолог или психотерапевт, който се занимава с емоционалните проблеми на детето (дори когато напр. е студент по психология). Решаването на психологически проблеми не е негово задължение. Подобни ситуации и проблеми се адресират към координатора, който търси подходящо решение, извън системата на менторската програма.

За застрашените от отпадане от училище За децата можем да разказваме много - увлекателно и вълнуващо. За личните им истории и постиженията, за неволите, за стремежите и мечтите, за плановете им за бъдещето. При нас попадат деца и младежи, които по една или друга причина образователната система описва като рискови за отпадане от училище. От всички избираме да работим с най-трудните случаи и с най-застрашените млади хора спрямо възможностите и обхвата на начинанието ни. Правенето на избор е сложен и отговорен процес. Усещането е като да решаваме как ще се развие нечий живот нататък. Изборите правят нашите експерти Ваня и Цветелина Г. Срещат се с всички деца, които системата излъчва като рискови за отпадане от училище. После обсъждаме и избираме. Изборите ни се разполагат в целия възрастов спектър – от началните класове до гимназиалния курс. Това са ученици, при които има дефицит между потенциалните им възможности и постиженията в училище. Често заобикалящата ги среда не се интересува от тях и не подкрепя чувствата им. В процеса на идентифициране и избор на деца работим в тясно сътрудничество с училищата – учители, класни ръководители, директор, както и с Регионалния инспекторат по образованието – София (РИОС). Това ни подпомага. Ето как се случва. За да бъдат включени в програмата, най-напред децата биват предлагани от училището (учители, педагогически съветник, класен ръководител, директор). Студентитементори не са за слабите и “лоши” ученици, а за деца с високи възможности, които са в труден период и при които помощта на ментора може да допринесе за развитието им. С всяко от децата се определя индивидуална среща-разговор с експертите и координатора на програмата (Николай Б.). Така установяваме потребността на детето от ментор. Проучваме желанията и интересите му, опознаваме характера му. Това ни подпомага да предложим подходящ ментор. Този избор е решаващ момент в работата ни. Оглеждаме и обсъждаме дали менторът и детето могат да създадат работещо отношение един с друг, в помощ на напредъка на детето. Първата среща между ментора и детето винаги се случва в училището. На нея присъстват координаторът, менторът и детето. В началото се случва да присъства и учител или напр. педагогически съветник, близък до детето. Това често е важно в случаите на срещи с деца от началните класове, които повече се притесняват. След запознанството, двойката студент12

ментор - дете продължава работата си без присъствието на други възрастни. Двойката сама определя времето на следващите си срещи при спазване на условието за тяхната регулярност и еднаква продължителност. Двойките се срещат два пъти седмично за по два астрономически часа. Координаторът на програмата се запознава с родителите на децата, с които ще се работи и взема тяхното писмено съгласие детето им да участва в програмата. Изяснява ролята на ментора в процеса на развитие на тяхното дете. Тя бива обяснена и разграничена от ролята на “частен учител”. Менторът е знаещ и по-опитен човек, един по-възрастен приятел на детето. Началото на менторския процес е ново и вълнуващо преживяване за детето. Личното отношение, вниманието и помощта, които получава от студента-ментор, който понякога е от различна социална и културна среда, запознанството и появата на нови неща и желанието положението му да се промени, създават вълнение. Подобно вълнение преживява и студентът-ментор. Раздялата с детето е друг сложен момент в менторския процес. Симетричността на чувствата, които детето изпитва в началото на създаване на отношения с ментора, ще съпътства и раздялата с него. Раздялата се проявява силно и в преживяванията на ментора. В процеса на раздяла е необходимо да се подходи с внимание и по начин, който да не остави или повтори у детето чувство за изоставяне. Макар съпътстван от тъга, известно разочарование и липса, процесът на раздяла е необходим и важен етап от израстването на всеки човек. Раздялата е нужно да се назове и преживее. Контактът с детето след нея, би имал различен неформален регламент. В супервизията работим по темата раздяла. Децата се променят в процеса на работа ни с тях. Започват по нов начин да възприемат себе си и това как светът ги вижда. Регулярността и повторението на времето на срещите, за които вече стана дума, са в голяма помощ на работата. Те са част от рамката, в която мислим и поместваме работата си с децата. Наблюденията ни показват, че децата подобряват успеваемостта си в училище, повишават и възстановяват интереса си към училищния живот. Стават по-спокойни, по-любопитни към света, повишават спонтанността и способността 13

си да вземат решения в различни ситуации. Започват да се изразяват по-добре. Развиват по-голяма самостоятелност, заздравяват връзките си с училищната и семейната среда, повишават самочувствието и самооценката си, свързват се по-сполучливо с връстниците си, стават по-осъзнати и отговорни. Сблъскваме се и с много трудни случаи на деца и млади хора, които, въпреки усилията ни, се възползват минимално или дори никак от менторството и работата ни с тях. Правим срещи с училищния персонал и родителите. Опитваме да създадем чувство за свързаност и отговорност у всички системи, в които младият човек участва в процеса на израстването си. Част от усилието на менторството е да изведем децата и младежите от анонимност, да подкрепим функционирането и включеността им в общността и социума. В срещите с родителите и училищния персонал се стремим да създадем неформална мрежа от хора, които са ангажирани и имат отношение към работата ни с децата. Подпомогаме ги в споделянето, взаимната подкрепа, търсенето на общи решения. Учим се от тях. Някъде там навярно стои и желанието ни да възстановим собственото си чувство за справедливост и равен достъп до образователни възможности на ученици с различен произход, образователна и социална проблематика. Случва се нещата да са отчайващи и демотивиращи. Тогава опитваме отново. Търсим подход за разрешаване на отношенията и намиране на ново решение. В други случаи лесно успяваме да изградим чувство за споделеност и солидарност между семейството, училищната институция и себе си. Срещите с учителите, директора, първите и текущите срещи с родителите прави координаторът. Правим и групови срещи на родителите. Срещите с родителите често са трудни и понякога се осуетяват. В тези случаи опитваме отново. Не се отказваме. Събирането на родителската група на децата, с които работим остава едно от най-трудните неща в работата ни. Често родителите потвърждават и по-късно не идват на среща. Не ги обвиняваме. Опитваме да ги разберем. Мислим и търсим причината. После пробваме отново да направим среща, в по-малка група. Супервизията

Тя ни дава устои и сигурност. Без нея процесът на менторство би бил невъзможен и навярно би се разпаднал. Супервизорът (Давид) е дълбок и разбиращ. Тълкува и трансформира реалността в нови значения и ни дава полезна обратна връзка. Супервизията е групова за всички студенти-ментори, които работят в едни и същ момент на програмата. Случва се регулярно и следва работния процес. В нея поемаме и подкрепяме справянето със сложни лични преживявания на студентитементори, свързани с работата им с децата и изграждаме личностен капацитет у тях за професионално справяне в ситуации, които изискват тълкуване и подкрепа за справяне. Създаваме траен интерес у студентитементори към сложна и важна социална кауза, каквато е рискът от отпадане от училище, и ги въвличаме в търсенето на решения. Какви са подходите в работата ни? В работата си на първо място сме и оставаме хора. Въздействаме чрез способи и подходи, извличани от реални житейски ситуации и нужди от живота на участващите. Това прави работата достъпна и естествена за децата. Търсим ресурса на групата – на децата, на студентите-ментори, на учителите, на родителите, на институциите НБУ и РИОС, като изоморфна на цялата система и 15

с най-значим потенциал за трайна интервенция. През динамиката на всяка една от горните групи изследваме и се досещаме за динамиката в останалите. Така тълкуванията и намесите ни в реалността са по-сполучливи. Подхождаме индивидуално към нуждите на всяко дете и насочваме вниманието си към найзастрашените. Опитваме да сме подкрепящи и фино настройващи се към потребностите и цялостно подпомагане на личността на детето. Отношението във всяка двойка студентментор – дете е уникално и неповторимо. Разбираме го така и го пазим такова. Намесата ни е по-трайна и с по-въздействаща, защото се случва през професионално подкрепяните, приятелски отношения между обучени млади пълнолетни хора и децата. Преживяването на това отношение оставя завинаги отпечатък в живота на детето и на студента. Правим съпричастни и въвличаме в общия процес родителите и други значими за децата възрастни от разширеното семейство и училището. Подходът ни предполага естественост (отношенията са основани на принципите на приятелство и взаимопомощ), устойчивост (двете групи – децата в риск от отпадане и студентите, ще съществуват в бъдеще, ще имат нужда една от друга и биха могли да се допълват) и естетизация на работата ни (решаване на социален проблем чрез използване на най-пълноценното познато от човешките взаимоотношения и общуване). Подходът ни се основава на естествени човешки отношения. Така постигаме по-голяма чувствителност и съпричастност между различните участващи системи и хора при решаване на проблема отпадане от училище. Подпомагаме родителите и семействата за реално осъзнаване на риска и последиците от отпадане на тяхното дете. Ангажираме ги в решаването му. Правим и публични дискусии. Темите извличаме отчасти от процеса, отчасти чрез наблюдение и анализ на ситуацията, в която живеем и процесите в образованието във връзка с темата на отпадане. В тях събираме широк кръг от хора от различни професии, социални прослойки и с различни разбирания. За времето на проекта направихме четири. Публикуваме ги в интернет, за да намират още по-широк отзвук.

Администрирането Администраторът (Николай Н.) е опитен. Не се отчайва от огромния обем отчетни документи, многото хора, от които трябва да се очаква да бъдат прецизни в отчитането си и дребните разходи, които трябва да бъдат описвани. Прави нещата с желание и разбиране. Търпелив е. Разбира и харесва каузата ни. Хубаво е да имате такъв човек на своя страна. Kазва, че „... менторската програма е най-хубавият проект, който в Червената къща сме правили...“. Студентите-ментори съучастват и допринасят при администрирането. Длъжни са да описват съдържателно работата си в протоколи и водят свой финансов отчет за направените разходи при работата си с детето. В това начинание си партнираме с НБУ и с РИО – София град. НБУ подпомага процеса на избор на студенти и популяризира програмата сред тях и сред преподавателите като възможност за стаж. РИО – София град ни подпомагат при идентификацията и избора на училища, с които да работим, както и при идентифицирането на деца в риск от отпадане от училище. Вместо заключение Не знаем дали така свършва историята на този опит или оттук-нататък започва нова. Сигурно е, че може да се разказва още за менторството и енергията за това не свършва точно тук. Тук обаче спираме, за да оставим повече пространство за преживяванията на децата и студентите-ментори и за още от този процес.

Цветелина Йосифова

Проектът в дейности

Продължителност: 18 месеца (28 октомври 2014 – 28 април 2016 г.) 50 ментори. Трима от менторите са участвали и във втория цикъл на програмата. 90% от менторите са студенти в магистърската програма „Артистични психо-социални практики и психодрама“ на Нов български университет. Опитът им в менторската програма се зачита за стаж по специалността и част от тях го използват за основа на дипломната си работа.

4 срещи с родители и учители Часове: 14 групови срещи за супервизияи за студентитементори, участващи в програмата, с цел получаване на обратна връзка и подкрепа за работата им с децата и младежитe

2 двудневни въвеждащи обучения: за изграждане на капацитет, отговорност, професионално развитие на менторите

Участници: 53 двойки студент-ментор - дете 27 в първия цикъл на програмата 26 във втория

Училище

брой деца, цикъл 1

брой деца, цикъл 2

26 СОУ „Йордан Йовков“

34 ОУ „Стою Шишков“

44 СОУ „Неофит Бозвели“

66 СОУ „Филип Станиславов“

69 СОУ „Димитър Маринов“

70 ОУ „Св. Климент Охридски“

89 ОУ „Д-р Христо Стамболски“

97 СОУ „Братя Миладинови“

100 ОУ „Найден Геров“

124 ОУ „Васил Левски“

136 ОУ „Любен Каравелов“

141 ОУ „Народни будители“

147 ОУ „Йордан Радичков“

Срещите в часове Първи цикъл: 1392 часа Втори цикъл 1467 часа

Срещи (в часове общо за двата цикъла на програмата): 2859 часа Срещи (брой): 1429,5*

Менторите се срещат с децата и младежите два пъти седмично за по 2 часа в продължение на 6-7 месеца Участници: 4 публични събития - дускусии, прожекция на филм и разговор

*продължителността на една среща ментор-дете е определена на 2 часа. Това е броят часове за срещи, разделен на продължителността на 1 среща **приблизителен брой 19

Събития за запознаване на специализирани групи и широката общественост с проблемите на риска от Участници: 180**

17 юни 2015 Българското училище днес: За риска от отпадане и можем ли да го предотвратим Публична дискусия Обсъждаме рисковете за отпадане от училище и опитваме да осветлим начините, по които всички въвлечени страни работят за неговото преодоляване. Ще бъдат представени практики и модели на работа с деца и младежи в риск от отпадане от училилище, както и стратегически документи на държавата за превенция на отпадането. Питаме се как и къде биха могли да се срещнат ежедневието и реалността на практиката с политиките. На публиката разчитаме за активно участие с личен опит, примери, въпроси и коментари. Панелисти: Павлина Вълева, Елена Витанова – главни експерти, дирекция „Формиране, анализ и оценка на политиките“, Министерство на образованието и науката; Милена Тодорова - старши експерт, Регионален инспекторат по образованието-София град; проф. д-р Ивайло Търнев, Нов български университет; Нели Николова, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“; Мария Янкова експерт „Образование“, УНИЦЕФ-България; 20

Людмил Лачев – директор, 147 ОУ „Йордан Радичков“. Модератор: Цветелина Йосифова, „Червената къща“. 23 март 2016 г. Ученикът - в каталог? Публична дискусия Родителите неизбежно си припомнят или опознават отново образователната система, отглеждайки децата си. Училището често оставя трайни следи върху ученика, заради начините, по които „системата“ го описва – умен, глупав, бърз, бавен, способен, неспособен, адаптивен, неадаптивен и т.н. Какви следи оставя училището върху децата? Дали то поставя етикети и как те повлияват по-нататъшния образователен и житейски път на ученика? Доколко позволяваме това на системата и доколко системата съществува чрез етикетиране? Дискусия с участие на педагози, ресурсни учители, психолози, родители, мен- тори, представители на МОН, РИО София, НПО и др. С участието на Татяна Предова – МОН, Биляна Янкова – родител, Стефан Лазаров – Национална мрежа за децата, Весела Аравена – студент-ментор, Емил Джасим – Център за образователни инициативи, Цветелина

Йосифова – Червената къща. Модератор – Ирина Недева. 31 март 2016 97-мо СОУ „Братя Миладинови“, Центърът за култура и дебат „Червената къща“ и Българско кино общество представят: Подслон (2010, 88 мин., реж. Драгомир Шойлев) прожекция на филм и разговор 12-годишният Радо, син на треньора по водна топка Стойчев, вече е почти пънкар. Господин Стойчев не може да разбере защо, след като е бил добър баща, синът му е готов на всичко, за да избяга с „първите срещнати на улицата наркомани”. Прожекцията цели да провокира сетивата, да запозне учениците с различни аспекти на киноезика и различни видове естетика. Прожекцията е последвана от разговор, в който децата и младежите ще имат възможност да изразят своето мнение, отношение и чувства към персонажите от филма, както и да споделят собствен опит и лични преживявания. 26 април (вторник) 2016, 18:30 26 април 2016 г. Азбучни истини: за обучението по български език публична дискусия

Езикът съпровожда израстването и разгръщането на социалните роли у детето. Как училището работи с този фин и могъщ инструмент в полза на ученика? Усвоява ли се българския език когато се преподава на деца с друг майчин език? Нужно ли е на децата от малцинствен произход в българското училище и на децата от българските общности в чужбина българският да се преподава като чужд език? С участие на педагози, ресурсни учители, психолози, родители, ментори, представители на МОН, РИО София, НПО и др. С участието на: Грета Ганчева (директор Дирекция приобщаващо образование, МОН), Станислав Георгиев (старши експерт по български език и литература, РИО София-град), проф. дфн Живка Колева – Златева (Ръководител катедра „Обща лингвистика и старобългаристика“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“), Калина Бозева (Председател на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“), Божидар Александров (Фондация „Бъдеще за ромските деца“), Севим Юмерова (Начален учител в ОУ „Н. Вапцаров“, с. Лятно, община Каолиново, област Шумен), Цветелина Йосифова (Център за култура и дебат „Червената къща“). Модератор: Ирина Недева

Ученикът в каталог? Публична дискусия, 23 март 2016 Oткъси*

„Преждевременно напусналите са между 18 и 24 години с основно и по-ниско от основно образование, не работят и не учат. Трябва да намерим начин да ги върнем в образователната система и да им дадем квалификация.“ „Една от петте цели на Националната програма „България 2020” е намаляване, в края на периода – 20-та година, на дела на преждевременно напусналите под 11%. Има държави с над 20%* (бележка долу: *По данни на Евростат) преждевременно напуснали и не бива да ни радва това, че ние сме с 12,9%. Има само два района, които в последната година са намалили дела

на преждевременно напусналите. В северозападния район – от 18.2% миналата година, сега сме на 20.8%.“ Павлина Вълева, Министерство на образованието и науката „Нашето изследване обхваща групата 15-24 г. Повече от 20 000 деца са извън училище. Социалните и икономическите фактори се извеждат като ключови за достъпа до образование на голяма част от децата в България. Повече от 50 % по данни на НСИ са децата в България, които живеят в бедност. Това е страшен индикатор за това, което тези деца ще получат като шанс за развитие.“

*Повече за дискусиите, част от проекта – на стр. 20-21; видео запис на дискусията: https://www.youtube.com/ user/redhousesofia): 22

„Така наречените NEETS (Not in Education, Employment, or Training) – не се обучават, не работят, не са включени в някаква форма на квалификация. Това са същите онези деца, вече в друга възраст, които не са били подкрепяни през годините. Тези млади хора са огромен процент от младите в България. Според нашето изследване, те са над 20 % или се равняват на близо 170 000 души.“ Мария Янкова - експерт „Образование“, УНИЦЕФ-България

„Тази програма, наистина, е прекрасна възможност за един изграждащ се студент да придобие професионализъм, социален опит, но също и да придобие граждански качества. Така че, тя е не само подпомагаща децата и техните семейства и учителите също, но тя подпомага и развитието на самите студенти. Аз вярвам в тази програма и много ми се иска тя да се припознае от Министерство на образованието, от всички тези институции, и

да бъде продължена, да не остане в рамките само на този проект. Защото смятам, че има бъдеще. Защото смятам, че тези студенти, наистина, могат да бъдат един модел, един добър пример за едни деца, които живеят в трудна среда, където много често родителите не могат да бъдат този модел и този пример. Някои от тях са, може би, безработни и без всякакво образование. Изключително трудно им е самите те да подпомагат образователния процес на децата. Да не забравяме, че една голяма част от децата се отглеждат даже не от своите родители, а от баби и дядовци, защото майките и бащите са в чужбина, а децата тук. Това още повече затруднява образователния процес. В България има прекрасни модели от неправителствения сектор. Ако нещо се е случило в последните години, то е благодарение на неправителствените организации.“ Проф. Ивайло Търнев, НБУ 23

АзБучни истини: за обучението по български език Публична дискусия, 26 април 2016 Oткъси*

„Трябва да се разнообрази инструментариума на преподаване на български език за деца с различни потребности и дефицити при усвояването му. Това е програма за деца с усвоени комуникативни компетентности. От тук нататък те ще надграждат над тях. Това е път извървян от едно дете с майчин език от 2 до 7 години – децата вече имат спонтанно усвоен език. Редом до тях трябва да се състезават и да учат по тази програма в редовното учебно време деца с нулеви компетентности за общуване по български език. Това зависи от фоновото присъствие на българския език в средата на

детето. Нека да познаем какви ще са резултатите от поставянето на деца с различни потребности, обслужвани от една и съща образователна програма. Това, което предложихме е да се създаде вариант на учебната програма по български език, който да осмисли преподаването му именно на деца, които не го владеят. Тук срещнахме големите клишета и те не са спрели и до днес: „Как така втори език?“; „В тази страна, родният език на родината България. Вие ги отродявате…“ Калина Бозева, Председател на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“

*Повече за дискусиите, част от проекта – на стр. 21-22; видео запис на дискусията: https://www.youtube.com/ user/redhousesofia): 24

„Термините първи и втори, всъщност заместват тези емоционални термини: майчин и чужд език, които са непригодни, защото, вижте, ако детето усвои езика на бащата, какъв да го наречем? Термините роден и чужд, майчин и чужд – това е остаряла терминология, но поради традицията те все още се използват.“

„Спешно трябва да се реагира и да се даде шанс на тези деца.“ проф. дфн Живка Колева – Златева, Ръководител катедра „Обща лингвистика и старобългаристика“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

„Но може ли едно дете да усвои езика, ако не го чува около себе си? Ясно е, че се случва това нещо. Имаме ли в нашата родина проблем с усвояването на българския език? Днес в България има общности, които са затворени. Има ромски, турски деца, които израстват в затворена общност и не чуват български език. Какво да правят такива деца? Ясно е, че обществото или държавата, в случая, трябва да подходи професионално.“

Българското училище днес: За риска от отпадане и можем ли да го предотвратим Публична дискусия, 17 юни 2015 Oткъси*

„... Цикъл на неграмотността – 84% от децата, които не могат да четат и пишат, имат родители, които не могат да четат и пишат...“ Стефан Лазаров – Национална мрежа за децата „Основната идея в новия закон за предучилищното образование беше да поставим детето в центъра...“ „... родителят е пълноправен участник в този процес, което означава, че той ще има доста властови възможности да участва във формиращия развитието процес.“

Татяна Предова, Министерство на образованието „Трябва да се поощряват учениците, да им бъде забавно да ходят на училище. Оценките не са толкова важни. Да бъдат повече похвалите...“ Биляна Янкова, родител „... Институциите искат ред и структура... Характеристиките и описанията носят спокойствие на институциите – някакво желание, може би, да се влезе в комуникация. Тези описания придружават детето, пак по логиката, че това е един рационален, но също така, в много голяма степен несъзнаван процес, който се случва и на

*Повече за дискусиите, част от проекта – на стр. 21-22; видео запис на дискусията: https://www.youtube.com/ user/redhousesofia):

институциите. Малко ще ги оживим, като им придадем тази функция на „несъзнавано“, да имат „несъзнавано“. Тези характеристики, придружават детето поне до края на средното му образование. До такава степен те повлияват неговото развитие, че дори когато детето не си пасва с определена характеристика, то започва да приема роли и да застава в онази позиция, която ще му позволи да изпълни със съдържание тази характеристика...“ Цветелина Йосифова, Червената къща „Трябва да познаваме децата си – семействата, интересите им, процеса на развитие, учителят да познава семействата, интересите, процесите на развитие...“

„Аз не съм много оптимист, че системата може да бъде подпомогната само от училището, само от учителя, защото това означава да се вменят много социални функции на учителя, което, мисля, не е много реалистично. По отношение на отпадането, по отношение на маргинализираните общности, има много опит – европейски и световен опит, който в България не се използва и тази програма – Менторската програма, е един модел, който може да се използва, защото е очевидно, че е необходимо да се работи много повече във общността, много повече с родителите – това нещо не е по силите на учителите...“ Проф. Ивайло Търнев, НБУ

Елка Велкова, директор на 26то училище в София

детето

детето притеснителен объркан любопитен недоверчива инфантилна отговорна шампион трудно се свързва с околните с голяма потребност от контакт, желание да бъде харесвана общителна лъчезарна с богато въображение усмихва се говори бързо измисля сюжети енергично, общително дете

тийнейджър тих кротък

- Не ходи редовно на училище, тъй като има семейни ангажименти. - Гледа две по малки деца, почти бебета, замества майка си в нейно отсъствие.

- Сякаш знае какво се иска от него и, за да избегне конфликт, се съгласява. - Казва, каквото мисли, че трябва да каже, но после прави, каквото си поиска. Противоречи си.

общителна стихийна силна търси внимание и одобрение с добро сърце с ниско самочувствие умна, но притеснителна в училище се справя добре има проблеми в общуването с децата привързана към семейството си страхува се от непознати хора, дори от случайните минувачи в парка/на улицата

сладкодумен емпатичен любопитен духовит грижовен към приятелите си и домашните си животни непостоянен трудно се концентрира в интелектуални задачи не ходи на училище редовно отзивчив приятелски настроен

- Свободното си време прекарва в социалните мрежи, където си прави фалшиви профили и пише на съучениците си, гаврейки се с тях.

- Кавалер, не обича да се ангажира.

детето от ромски произход живее в ромска махала много мил и добър обича футбола мечтае да бъде найдобрия на света умее да се съхранява има реалистично чувство за справедливост не се оплаква прави каквото е по силите му и каквото е най-добре за него обича да си измисля умна любопитна недоверчива непостоянна смел решителен с арабски произход, но израсла в България чувствителна задава си въпроси има нужда да се чувства приета да вижда смисъл 32

- Път - широк, прашен, с начало, но без край.

- Прекарвахме си забавно заедно и не ми е създавал грижи. - Предпочита действията пред абстрактното познание, образи пред думи. - Хамелеон.

добър тих фин

възпитан тих любопитен мил срамежлив интересен с нужда от повече разбиране, любов игрив затворен емоционален енергичен игрив любопитен експериментатор общителен

- Нетърпеливостта й става все по-осъзната и се трансформира в упоритост и задълбоченост. - Много добро, послушно, възпитано и умно дете. - Беше на 11г., когато започнах да се срещам с него. Изглеждаше много свит и срамежлив, но постепенно се отпусна. Имаше много подтиснат гняв. Инфантилно поведение и външен вид.

- Занимава се неактивно с бокс, описва ринга, огромния противник срещу когото е изправен. Миксира музика, като смесва различни стилове. Опитва се да възстанови света си в един цялостен образ, с всички сили.

- Дете, което вече не е дете. 33

детето обича: да кара ски и кънки на лед да рисува колективни, динамични игри спортове народна топка футбол коли да гледа влакове и мотори животни – кучета да прекарва време с приятелите си компютърни игри да общува да гледа сериали да ходи по магазините за обувки, рокли и бижута да играе волейбол да готви да помага да играе игри на таблет или телефон приказките принцесите моделките певиците да готви да помага с къщната работа да се грижи за животните си 34

да се разхожда из квартала да общува с всякакви хора ваканциите игрите навън фокусите игрите на морски шах да рисува часовете по български език и литература игрите на компютъра и тези в мола четенето пържените картофки да ходи на планина да кара колело да играе футбол да гледа страшни филми да майстори, да си прави фигурки шах футбол да играе с други деца да тича да ходи на кино екскурзии да пие кока-кола да яде чипс да се забавлява

да гледа кеч мания да играе на плейстейшън футбола

спорта рисуването природата приключенията

- Иска и да опита от всичко. - Дори не знам истински да обича да прави нещо. Гледа телевизия и си почива, а иначе иска да вземе шофьорска книжка и да си купи кола.

разказването на истории да се рови във фейсбук да играе онлайн игри на телефона си да пее да танцува хубавите дрехи прически да готви музика рисуване футбол чалга плуване видео игри телевизия кино интерактивни игри да общува да говори описателно и много живо пише хубави, кратки и интересни съчинения миксира музика рисува да плува.

- Ходи на бокс при някакъв човек в училището, бивш треньор; разказва за самия човек, преразказва думите му.

- Майка си - Ани, футбол, чалга, да е навън и цигари.

да играе навън плейстейшън 35

детето не обича: да ходи при баба си (майката на майка му)

- Страхува се да напуска квартала си, от непознати места. - Трудно ми е да отговоря, тъй като в някакъв момент осъзнах, че той ми е казвал, че харесва или харесва някакви занимания, но след това, в други разговори, по-скоро е излизало друго.

да учи да полага систематични усилия да отлага удоволствието да й казват какво да прави да учи хора от други национални/етнически групи да учи да спортува да си оправя стаята, когато за това настоява родител математиката домашни училище да се отдалечава много от квартала да вижда надписи по стените с агресивни към ромите послания да вижда втория си баща, пиян до припадък да губи

- Математиката. Така и не я заобича, въпреки у(на)силието ми. - Някой да я „размотава“ (тя самата, обаче, доста го прави, с оглед на големия процент не състояли се срещи).

да учи четене история география математика английски да бъде обиждана спорта училище обидите за външния вид да учим - Да го изпитват, да учи, да се съсредоточава. Но и това е само до някъде... - Не яде много, има ниско желязо, пише нови/сгрешени думи по български и английски с неохота. скуката обидите въпросите, свързани с училище когато му се преподава скучно и отегчително

да му е скучно

- Трудно ми е да определя - правили сме неща, които обича; има и лека езикова бариера - понякога не разбира точно какво ще правим и казва, че не обича, а после се оказва, че обича – например: яздене на кон.

Две

След като умря майка ми, може би трябва да я нарека първата ми майка, но не мога, и след като тя умря, ние преживяхме някакъв период на траур. За себе си мога да кажа само, че не усещах нищо. Поне не нещо особено и поне не в началото. Отидох на училище още на следващата седмица и бях благодарен, че не се налагаше да обяснявам на никого какво се е случило, защото учителката беше предупредила съучениците ми, и аз просто отворих вратата на класната стая, прекрачих прага и се отправих към чина си. Помня, че в този момент не погледнах никого и си мислех, че е настъпило някакво неловко мълчание заради мен. Преминавах като в коридор, чиито стени са изградени от тела, от лица. Някъде там е вградено и лицето на майка ми, но то вече е различно. Не знам дали не е разочаровано от нещо, освен това не знам дали в този момент ще избухна в плач или в смях от някаква произволна дума – инженер, радио, девственост. Седнах на чина си и се опитах да не поглеждам останалите, защото си представях, че всички гледат мен, моето тяло, което стоеше като обезглавено и кървеше в шепата си. Гледал съм такива снимки в интернет. По принцип винаги в нашите часове е шумно, обаче този път тишината ми тежеше, молех се някой да ми се присмее, да ме нападне безцеремонно или Яна да ми посочи пленяващите си крака. Чинът ми беше от сива пластмаса, по която преди време с пергел написах името си, а после се опитах да го залича и залепих една лепенка.

Докато ме е нямало, някой я беше отлепил и когато седнах, се втренчих в написаното, което в този момент за мен не значеше нищо, все едно не беше мое. И без това по принцип го намирам за глупаво, както и прякорът ми, както и умалителните на името ми. По мое мнение един съвременен човек трябва да има малко по-модерно име, което да може да назове някакви неродени все още неща. Добре е да беше свързано поне малко с майка ми, защото очевидно от нея няма да остане абсолютно нищо, явно жените са по-крехки и умират първи. Защото и баща ми пие, обаче на нея това не й понесе. Не неговото пиене, нейното си. Споделих това със сестра ми, която ми каза, че съм идиот. Върху очите на мъртъвците се слагат монети, защото може да се отворят рефлекторно, миг преди мъртвият да бъде окончателно върнат в земята, от която и без това е дошъл. След като гробарите я закопаха, отидохме в ресторанта, където мислех за всеки като за все още жив, някои от роднините си разказваха забавни анекдоти, докато едната ми леля плачеше и накрая припадна. Не знам колко време е траело всичко това, може би няколко секунди, може би изобщо не е било така, аз не си спомням много за погребението, поменът след това, а само тези няколко мига на тишината, която се носи от множеството черни зеници на съучениците ми, вперени в мен. Черни като космоса. Имал съм такива мечти, когато бях съвсем малко дете, и си представях, че някога може и да излетя отвъд атмосферата, да видя планетата ни отстрани, да се окажа в опасна близост с черна дупка, която ще ме погълне и аз повече никога няма да се върна тук, но пред мен ще се е открила някаква тайна. Всичко това е банално, но все пак днес аз знам каква тайна, но не знам каква е тайната. Черна и лишена от живот, като централната пустота на всичко може би. Навън вали и е есен, наблюдавам през прозореца на къщата ми как по улицата става задръстване и колите постепенно спират. Звуците от техните клаксони и светлините на фаровете им се смесват пред мен, докато стоя, цикля и не мисля за нищо. Дъждът полива асфалта старателно и натрапчиво, всичко започва да бучи и най-вероятно атмосферното налягане се е променило. Опитвам се да напрегна очите си и да разпозная пола на шофьорите, които стоят в колите, но не мога. Лицата на мъже и жени се наслагват едно върху друго, а на мен ми става безразлично, студено и се махам. Стъклото се изпотява, защото не е уплътнено. Все още чувам как някакви от улицата се карат с обиди, вероятно е същата тази кавга, която се е оплела в живота. Гласовете им са ми познати, в крайна сметка те са същите като нашите. Влизам в стаята, вземам телефона и се обаждам на Яна, и тя ми казва, че всички останали ще ходят на кино, после добавя – ако искаш и ти ела. В началото 39

ми се струва, че ме е поканила без особено много желание, после – че напротив, имало е желание, аз го чувам в думите й, докато се опитвам да си спомня къде съм сложил бялата си тениска с щампована реклама на някаква мъжка козметика. Намирам я в гардероба, явно втората ми майка я е изпрала, заедно с другите ми дрехи, сгънала я е и я подредила там. Мразя този й навик, който тя придоби много бързо, почти веднага след като баща ми я доведе в нас. Никой не е искал това. Втората ми сестра ми се опита да му обясни, че не можем да живеем пет човека в една стая, но той не я послуша. Баща ми е прост човек, когото аз почитам. Все пак знам, че в очите му съм незначителен и дори излишен. За това също ми е все едно. По отношение на втората ми майка - един ден се опитах да й кажа, че не искам повече да ми подрежда дрехите. Тя седеше на един стол до масата и четеше вестник, докато чакаше пералнята да изпере. Беше кръстосала краката си един върху друг, а страниците скриваха лицето й. Видях, че на първа страница имаше статия за последните финансови измами, които държавата е успяла да разкрие и общо взето темата е за борбата с корупцията. Аз не съм религиозен и не вярвам в Бог, но може би вярвам в честността. Разгледах снимката на министър, който, заобграден от журналисти, е вдигнал високо дясната си ръка в поза тип статуята на свободата и размахва доклад за последните успехи на ръководеното от него министерство. Това последното се разбираше от текста под снимката. Втората ми майка се протегна и взе от шкафа химикал, с който започна да пише нещо във вестника. Писа доста дълго, помислих си, че може би рисува върху някоя от снимките, които са отпечатани, защото и друг път я бях виждал да го прави. Стои изправена до прозореца, с едната си ръка държи телефона, говори, а докато слуша - рисува по лицата на политици, фолкзвезди и актьори. На една от страниците имаше публикувана някаква стара снимка на Деми Мур и Брус Уилис, и тя беше избола очите на Деми Мур. Попитах я дали не е искала да убие Деми Мур, а тя се засмя и каза, че просто си драска. После добави, че не разбира на къде бия и аз й казах, че не искам да отваря гардероба ми и че ще си подреждам сам нещата. Тогава тя затвори вестника, отиде в банята и се върна с един леген с вода и парцал. Помислих си, че ще ме накара да измия пода, че ще ми се разкрещи и ще ме попита на какъв се правя, и после ще ме удари през лицето с ръка, както обикновено. С ръка, а не с парцала. В някакъв филм гледах как един затворник го пребиват с мокър парцал, при това до смърт, така че докато я гледах, изтръпнах. Водата в легена беше гореща и от нея се вдигаше пара, от която лицето на втората ми майка блестеше, все едно се е изпотило. Тя не каза нищо, наведе се и започна да мие пода от към ъгъла 40

на стаята, където беше прозореца. Косата й падаше пред очите, и тя се изправи, върза я и продължи да мие с парцала. Гръбначният й стълб се очертаваше през тениската, ако направеше по-резки движения можеха да се различат и ребрата й, също като през нощта, когато е по нощница. Не исках повече да я гледам и минах край нея, за да изляза от стаята. Точно когато се доближих, тя се повдигна, надвеси се над легена, и аз видях лицето й, отразено във водата. Когато го погледнах, се стреснах и излязох в коридора, където си постоях. Така или иначе, трябваше да изляза веднага. Облякох бялата си тениска, едни дънки и якето, и тръгнах. Гледахме филм за супергерои, който ми хареса, макар че аз стоях до Яна, мислех за коленете й, за това, че те ми приличат на свити гълъби, които, ако реша да протегна ръка, за да погаля, ще излетят. Яна ще остане без колене, и няма да може да стане от седалката, а аз ще я взема и ще я сложа до себе си. Харесвах историята. Хитлер. Бях чувал, че нацистите са постъпвали така – отрязвали всичките крайници на пленените жени и после ги ползвали за живи възглавници. След като прочетох за това в интернет, ходих в банята и плаках. В този момент не знам как успях да се сетя за това. Представих си главата ми в скута на Яна, да слуша дишането, да улавя движенията на торса й, които ми се струваха учестени и задъхани, все едно е бягала дълго и изтощително от нещо, не знам от какво.

Марианна Георгиева, ментор

детето таланти: сръчен може да майстори различни неща – например, да си направи хилка за тенис на маса много рефлексивна по отношение на себе си отговорна към неща, които истински я вълнуват отговорна за другите, особено по-малките чувствителна към потребностите на другите любопитна към света с желание да знае повече

- Не се сещам.

футбол за общуване грижа за другите създаване на настроение волейбол музикален е остроумен с усещане за езици (поне за английски) общителен рисуване голямо въображение спорт - футбол, бягане и баскетбол много човечен добродушен сръчен бързо усвоява умения, свързани с движение на тялото 42

- Винаги е искала да ходи на уроци по пеене, но никога не е имала възможност. - Митко е добър приятел.

рисува спорт не се страхува от непознатото пеене пеене, рисуване има музикален потенциал спорт (ако положи усилие)

музикален талант талант да запомня и търси хронологията на определени факти (исторически талант) добър слух, който се проявява дори в начина, по който чете текстовете от учебника по английски прецизен чертае точно сглобява бързо (3d пъзели) много бързо запомня (информацията от музеите, които сме посетили) креативност за извинения спортен дух

сръчен схватлив изобретателен пеене футбол

- Да лъже, но това по-скоро говори за добро въображение и бърза мисъл...

- Свири на тарамбука (съседите се оплакали от шума и вече му е забранено да свири).

езици рисуване да решава забавни математически задачи да играе шах 43

детето интереси: влакове машини животни фотография спорт коли компютърни игри мода, любов, готвене, волейбол самолети влакове

музика филми животни природа рисуване играта с приятели спорт четене футбол техника и джаджи, коли рисуване растения животни

- Иска да стане пилот на самолет. - Иска да стане фризьор, певица или модел.

- Интересува се от хората. - Футбол, та футбол. Но и монтьор на кола никак не звучи лошо.

акушерство разходки момичета футбол музика спорт животни миксирането на музика стрйт култура спорт

футбол ЦСКА животни нови преживявания

- Иска да стане лекар, който изражда (гинеколог или акушерка). - Иска да знае повече за екстремните спортове. - История, особено тази на потиснатите и потисниците.

- Много му хареса първото посещение на музей, на театър. футбол музика футбол филми с Джеки Чан игри с деца бокс конструиране на фигури, механизми

- Мечтае да стане изобретател. 45

детето нужди: подкрепа от семейството обучителна подкрепа приятелска среда да споделя да бъде чувана да бъде вътрешно по-подредена от разбиране в семейството мотивация разбиране някой, който говори на „неговия език“ и може да го разбере и да му помогне пространство човек, на когото да се довери любов от ясни, но не твърде тесни граници от повече мотивация разнообразие в ежедневието възможности да се запознае и опита нови неща внимание от баща си по-голяма свобода от майка си и сестра си да стане по-самостоятелен по-предизвикателна среда вдъхновяващи учители мотивация смисъл! 46

системна работа по определени предмети по негов избор - според интересите му да приеме, че пораства и постепенно ще поема повече отговорности да бъде зает със занимания, в които чувства че се развива и надгражда умения ежедневно

- От по-ясни граници в семейството по отношение ходенето на училище и задачите, свързани с това.

да се докаже да бъде оценен да му се гласува доверие

- Вероятно има нужда да смени училището, преди то да го е превърнало в поредния апатичен плазмодий.

от стимул да се концентрира повече над нещата, които я развиват да не се поставя в ситуации на конфликт със съучениците си някой да се занимава с нея по-редовно от повече социални контакти от ментор за по-дълго вниманието на родителите липсващия баща подкрепа увереност повече приятели подкрепа и окуражаване в трудните моменти от приемане на неговия свят по уважителен начин да излиза от училище и квартала да вижда/прави различни в града отношение повече насърчаване повече родителски интерес творчески начини за обяснение и приковаване

на интереса към учебния процес подкрепа разбиране отношение, съобразено с неговите особености от общуване с други деца от игра

- Той успява да се справя по някакъв свой начин.

- От повече внимание - не само от родителите, но и от учителите. 47

детето какво му пречи да се справя в училище? липса на подкрепяща среда липса на добри примери нередовно присъствие липса на родителска подкрепа за учене семейни ангажименти липса на мотивация средата пропуснат важен материал невъзможност/страх да признае, че има нужда от помощ липса на мотивация ниска себеоценка нискомотивираща среда свръхконтрол у дома по отношение на училището неувереността взискателното отношение към околните липса на самочувствие страх от провал чувство за безизходица отказване

известна концентрация мотивация желание липсата на смисъл и мотивация неграмотността слаба мотивация за учене 48

- Пречи му фактът, че е изпуснал базови неща от материята на различните учебни предмети, счита ги за невъзстановими. Училището някак ще се „избута“. - Няма проблеми в училище. - Справя се добре и нищо не му пречи. - Пречи му това, че училището твърди, че той се справя.

езиковата бариера прекалено големия фокус на отношенията със съучениците липса на самодисциплина следене на това какви изисквания има за настоящия ден (приоритизация)

постоянните обиди, особено когато го изпитват; непреживяната тъга и самота

не разбира никой няма време да му обяснява трудности с общуването много изострено чувство за справедливост

- Справя се относително добре, в сравнение с мнозинството от съучениците си.

- Няма проблеми. - Забавеното му интелектуално развитие, пряко свързано със СОП. - Справя се много добре с изискванията в това училище.

- Мисля си, че може би освен да се фокусира върху оценките, би било полезно повече да чете, за да попълни езиковия си запас, да играе в смесена среда извън училище. След училище, той основно играе с деца от неговата среда – сирийци.

- Няма пречки в училище. средата, в която живее самото училище 49

детето как детето вижда училището? не харесва училището си иска да се премести дразни сe на атмосферата и на учителките си вижда му се безсмислено

мрази изпитването, пеенето в 8 сутринта, униженията харесва възможността да спортува и да прави проекти в часовете по информатика не може да понася това училище не харесва класа и съучениците иска да се върне обратно в старото си училище – там се чувствал много по-добре използва всяка възможност да не е в училище, дори и да е формална не се притеснява от отпадане, сякаш не вярва, че може да се случи

като убежище от контрола вкъщи като място за изява и общуване, за среща с връстници 50

- Ходи, защото трябва, а не защото нещо там го интересува. Вследствие, капацитетът му на концентрация е намалял, което води до чувство за неуспех и усещане за безмислие. То пък се замаскира с изтъкване на собствената значимост, често съпроводено със самоирония. Думи като „велик“, „крал“, „моето царство“ често присъстват в речника му.

- Вижда училището като място където трябва да се докаже и приобщи, но често изпитва затруднения, тъй като намира повечето други деца за различни от нея. Тя не се възприема като отпадащ ученик, а по-скоро като ученик, на който е предоставена помощ, за да добие сила и увереност, както и да подобри успеха си.

какво е да си „отпадащ” ученик? като досадно задължение неподкрепящо не обича да ходи на училище мрази класната си

- Ученето е досадно задължение, което предизвиква интереса й, само ако е придружен с възлагането на отговорни и организационни задачи. - Смята, че учителите трябва за всичко да му помагат. Понякога има порив да се доказва пред учителите, въпреки че не изпитва особен респект към тях. - Веднъж ми беше споделил, че ако можеше, щеше да се върне в детската градина - показателно за емоционалното му развитие и психическо състояние. - Детето ходи на училище не с досада, там са най-близките му приятели след майка му и брат му. - Място, където може да бъде дете и да общува с връстници, а не майка на братята си, родител и заместник на възрастните.

леко досадно място, където трябва да ходи по задължение не изпитва интерес към предметите и тяхното представяне в учебна среда

- Извън училище проявява интерес и желание да учи нови неща. 51

средата семейство сестра по-малък брат майка втори баща разведени родители

живее с баща си и мащехата издирва майка си и я посещава тайно бой вкъщи за ниски оценки майка сестра разделени родители бабата се грижи много харесва второто семейство на бащата бедно многодетно семейство Дружба Люлин малък апартамент неграмотна майка загрижена майка майка-алкохоличка баща в затвора втора майка сестра природено братче майката е учила до четвърти клас 52

- 8 деца на възраст между 17 и 0.

- Бащата й помага с уроците до към 4-ти клас.

спокойна майка небрежна майка привидно добра среда бащата е в Ирак

- Жилището, в което живеят, е доста чисто и поддържано. - Не успях да се свържа с родителите много.

родителите се разделят, когато тя е малка квартирата е малка, тип гарсониера стара, порутена къща в широкия център прекрасна къща с красив двор малка постройка с гол циментов под апартамент под наем във високия блок портиерско жилище на голяма кооперация леко схлупено, с ниски тавани, малки и издължени стаи апартаментът е голям, сравнително вехто обзаведен, но има всичко необходимо осиновени брат и сестра осиновен полубрат по-голям брат в лагер в Германия баща и син спорят често безсилна майка всеотдайни родители голям брат, отпаднал от училище малка сестра новия приятел на мама баща – иракчанин

майка - българска туркиня майка - помакиня баща - ром бащата не се интересува голямо, загрижено семейство сестрата е втора майка обграден е от внимание безработен мъж-баща дори не се прибира сам от училище баща, който не се интересува депресиран баща всеотдайна майка безгласна баба по-малък брат с церебрална парализа дядо с Алцхаймер свръхконтролираща майка 53

средата семейство липсващ баща иракски кюрди

- Аз съм един отдалечен спътник на това семейство и никога не се доближавам прекалено близо до неговата планета. Аз и семейството на Марин сме две отделни системи, които много рядко се доближават, но никога не се допират, не се примесват. Марин се учи да лети като отскача до спътника през равни интервали. - Калин живее с майка си и сестра си. Стремях се да бъда мъжката фигура, на която Калин би искал да подражава.

майката е приела християнството майката има друго семейство майка - преподавател по математика чистачка в училище имат баничарница пастор в евангелистки храм живее с баща си няма някой особено близък

- Така и не успях да се запозная с майката. - Смята, че всички майки изоставят децата си. Опитва се да разчита на себе си и да не се бои от нищо. Приобщава се лесно, комуникативен е - създава впечатление за бързо свързване.

временно пребиваващи бежанци заминали са по религиозни причини майката говори български с огромни затруднения любяща, изискваща майка бащата работи много двама братя разделени родители починала майка баща – агресивен алкохолик

- Живее с майка си и баща си. Много сплотено семейство са. - Много мил и внимателен към малкото си братче.

подкрепящи баба и дядо бащата е завършил 8-ми клас миналата година майката завършва 7-ми клас тази година любящи родители втора майка втората му майка работи в „чистотата”

майка му е била човекът, който най-много го обичал и вярвал в него играе с малкия си племеник – обича да го закача майка, баща, по-голяма сестра майката не говори добре български, не можем да проведем разговор без превод дядото, баща на бащата, е починал преди няколко месеца и това го е натъжило 10 деца той е един от по-големите, но не най-големият живее при баба си в съседна къща нормално семейство майка баща сестра добре обгрижван баща му и бащата на поголемите братя са различни в семейството има обич добро семейство

- Посрещат ме цялото семейство на вратата; разпитват ме как съм, какво ще правим, разказват ми за нещата около себе син- за църквата, за децата, за роднини; показват ми клипчета на телефони, малкият Дарин се катери по мен и имитира говор, носи ми играчките си, дърпа ме. Филип обикновено стои и не говори в такива моменти.

- Майката възприема моето присъствие като на учителка, нещо като частен учител, който помага на детето й. Имам усещането, че родителите са доволни от програмата и от работата на менторите. На тази мисъл ме навежда факта, че те са се хвалили пред своите приятели и самите приятели също искат да запишат децата си в това училище и в тази програма. Майката също търси подкрепа, за да е спокойна, че децата са добре в новата среда. - Моето място в семейството не беше точно определено. Играех средна роля като по-голяма сестра и приятел. - Родителите са с образование до 8-ми клас, тъй като се е родило първото им дете. Много държат Мишо да учи. 55

средата приятели има няколко един на 30 години - мъж играе с по-малки деца от квартала има момче, което харесва и с което прекарва повече време заедно

има приятелки приятели в училище предимно ромски деца от близкия квартал

съученици от училище приятели от Владая отбягва силното свързване с връстниците си

има много приятели в квартала Княжево

- Има няколко приятелки в училище. Те сякаш се сменят. Има и деца, които не харесва и сякаш влиза в конфликт с тях. Не успях да науча много за прителите й.

- На неговата възраст и малко по-големи, шляят се по улиците, пушат, събират се у Фори да играят компютърни игри.

- Въпросът ми „Кой е най-добрият ти приятел?“ често получаваше различни отговори за периода, през който работихме заедно. - Хем желае тяхното уважение и приятелство, хем често постъпва с неуважение към тях. - В училище - общува с по-голямата си сестра и нейните приятелки. В къщи - играе със сестрите и брат си. - Ограничен кръг от приятели - най-често сестра му и нейния приятел, където позицията му е противоречива

на неговата възраст играят футбол карат кънки не се отдалечават много далеч от квартала няма приятели и го казва напоследък твърди, че неговите приятели са на село трудно се сприятелява

състезава се с другите деца, държи да е най-добрият основно от неговия клас от Владая, където живее

- Често е отхвърлена от съучениците си, търси нездрави начини да привлече вниманието и одобрението им. Фантазира си, че има поблизки, любовни отношения с едно момче. - Саможив, предпочита книгите и игрите пред компютъра или в мола пред игрите с други деца навън.

- За приятели – нищо конкретно, освен че като цяло ги възприема като „предатели“. - Обичат да ритат футбол заедно, да карат колела и др. - Братовчедът на Мартин учи в транспортния техникум. Там не просто учат на хартия за коли. Там правят коли, правят ги нещата наистина, не като в другите училища. То ти, ако не правиш, не можеш да се научиш. Братовчеда е готин. Братовчеда е добър. Наистина е такъв. И добре, че е той. Като завършат училище, ще си направят гараж, в който дватама ще оправят коли. Ще съберат пари с Мартин и ще обиколят света. Пък после ще видим. Колкото до другите? Другите са някакви цигани... и пушат трева. То не е лошо да си циганин. Те са си хора като хора, но са малко едни такива... Не знам точно, но Мартин не е като тях. - Сякаш й е трудно да се открие и отдаде на едно по-дълбоко приятелство.

средата приятели по-близък с няколко деца приятелите му са в стария квартал, в новия не му харесва взема пример от по-големия си брат от страна на майката не говори често за близки приятели имат роднинска връзки - първи и втори братовчеди няма много приятели има 2-3 приятели и 1-2 приятелки приятелите му не се славят с добро поведение в училище, също както и той има приятели, както момчета, така и момичета не е много социален, основно си играе с деца от класа

липса на приятели в училището и квартала, където живее има агресивни деца общува с деца от своята религия деца на семейни приятели съучениците си

- Не познавам тази среда. - Тя очаква някакви неща от другия човек, които тя самата не би направила, но се чувства предадена и обидена от това.

- Виждал съм само един негов приятел от училище - Миро - момче от ромската махала, с което ходихме да играем интерактивни игри в търговския център. Миро е доста по-властен и отстояващ желанията си; малко е нахален; избутва другите деца от игрите и заема мястото им. - От конфликтите, които описва, свързани предимно със сбивания и леки наранявания, той е този, който „се извинява”, макар че от описанията му, аз правя извод, че той е по-скоро нападан. - На два пъти попада в ситуация на бой. Веднъж с момичета от 8-ми клас от нейното училище, и отново - с нейна съученичка. За пръв път й се случват подобни ситуации. Такива не е имало в предишното й училище – палестинското.

там, където живее няма приятели трима в училище, тичат и играят футбол приятели в училище децата от квартала

- Ако някой от тях не влезе в час, и другите не влизат. Ако някой от тях изрече обидни думи към определен преподавател, и другите правят същото (с малки изключения).

най-близки приятели са съучениците му четири от братята и сестрите й са в същото училище най-добрият му приятел е също сириец не само играят на двора, но и споделят

средата в училище изолиран от повечето съученици често бяга от часове и училище загрижена класна ръководителка работи с психолог работи с човек, който й помага в трудностите с ученето сърцати учители учители, които харесват работата си

социална и приятелска среда, различна от семейната обича учителката си и иска да й „даде“, макар да й е много трудно много се радва на похвали тя е вратар на отбор от момчета сменил е три училища имаше над 20 двойки скучно му е в часовете почти не ходи на училище дори да отиде до сградата, се шляе наоколо, без да влиза в клас загрижени учители обстановката е спокойна той е а аутсайдер, както в класа, така и в училището обичан, заради вродената си чаровност и интелигентност 60

- Учителите се чувстваха някак изоставени да се справят със социални проблеми на децата, за които нямат ресурси.

- Не успял да мине по БЕЛ, не разбрал кога е поправката и затова повтаряше цялата година. - Учителката е приятна жена, която съдейства с каквото може за проекта - за връзка с него, когато е на училище или да се отиде до тях, когато не е присъствал известно време. Разбрах, че ходи до квартала от време на време, да се вижда с деца, които са с подобни прояви; разговаря с тях, с родителите им. Не се налага, приятелски настроена е, усещането е за човек с разбиране.

обстановката е малко напрегната понякога има деца с проблемно поведение, които той копира мили, загрижени учители циганското училище

иска да се върне в старото училище на 17 години, а все още в 8-ми клас ходи на училище когато й се ходи сменя училището всяка година заради това, че родителите му искат различни неща нов в класа често се бие със съучениците; казва, че му се подиграват недоволна класна

по-малко от една трета от записаните в класа ученици посещават редовно училище изпити не се правят, оценките се оформят на база присъствие

- Те са две училища едно до друго, но на едното му викат циганското, а на другото? Ами на другото си му викат просто училище.

- Не вижда смисъл в училището и в момента единствено чака да направи 18, да вземе книжка и да си купи БМВ.

- Ясен е в седми клас. Те, другите, почти не идват. Или, ако идват, се държат все едно са си вкъщи. Ако знаете какви неща говорят на госпожите. Не е възпитано така. А, иначе, той е добро дете. Отличник да е, не е. Но, ако го сравниш с другите, е същински шампион. Не само в часовете, но и на спортните събития. Всички го познават.

средата в училище записана е в хора обстановката я кара да се чувства некомфортно подмятания, че е „арабка“ шеги със сексуален контекст все по-успешно се интегрира успява да демонстрира самочувствие в класа си

обстановката в училището е нормална обстановката не се отличава от другите училища от този калибър мястото му е маргинално известен е с лошото си поведение в часовете в училище често се бият има СОП има добри оценки ходи при ресурсна учителка не участва в бой учителите не го харесват класната го мрази

- Успехът й се подобрява, според класната - знак, че детето има прогрес.

- Не искаше да се виждаме в училище. Казваше, че другите деца ще ревнуват. - В училище се е сприятелил с учителя си по история, който, както той разказа, не го дискриминира заради това, че е циганин. Беше започнал да крие лицето си с една кърпа, която непрекъснато носеше. Този учител му взел кърпата и казал, че ще му я върне на края на годината, а до тогава да не се крие. - Виждала съм как комуникира с него, думите й са заплашителни, предизвикателни и отхвърлящи, така ги чувам и не изпитвам колебания в тази оценка.

харесва новото си училище учи се да плува кротък и мълчалив, той се вписва играе с децата в училище

поддържа образ на непослушно момче, но само пред учителите става обект на насмешки и подигравки, които понася

„ромско“ училище симпатична класната ръководителка, с доверие чудесно организирано училище, приветлива обстановка, взискателни, грижовни учители училището е уютно, но доста отдалечено отличник е и е ученолюбив

- Не отговаряше на класа си. Странно, как е минал между капките толкова много години. - Обстановката в училище беше като малка джунгла - пеят, танцуват; мръсни, свободни, щастливи, някой по агресивни.

- Директорката го ударила с линия през ръцете, той се е разплакал, а след това казала пред съучениците му, които не са свидетели на тази сцена, че нищо не е станало.

- Давид е „нарочен“ за лош, непослушен. 63

Чудният прозорец

Старата кооперацията се намираше на тихата калдъръмена улица до училището. Точно там, на партерния етаж, беше и този малък, сгушен, прозорец с причудлива, извита форма. Беше много различен от другите прозорци на сградата, изглеждаше като от приказките. Стоеше там, нито ниско, нито високо, прашен и някак забравен. Понякога, за кратко, вътре светеше слаба светлина. Чудех се кой ли живее там. Представях си немощна старица, която не обръща внимание на шума, идващ от пейките, по които се събираха деца и младежи по всяко време, и които бяха точно там – под този приказен прозорец . Минаха години и районът се промени. Даже и магазинът на стария хипар го нямаше вече там. Беше заминал… навярно накъде, накъдето го беше отвял вятърът. Само тази слаба, приглушена светлина на прозореца отсреща все още светеше понякога. Веднъж, когато минавах от там, погледнах нагоре и видях силует. Едно момче, на 64

около девет-десет години стоеше облегнато на перваза и гледаше спокойно, и някак замислено хората по тротоара. За какво ли мислеше едно десет годишно момче? Защо не играеше на двора с другите деца, а ги гледаше през прозореца? Видя, че го гледам и плахо ми помаха с ръка. Махнах и аз, за да отговоря на поздрава. Усмихна се. Усмивката бавно започна да се разширява, докато не блеснаха всичките му зъби. Скри се и после пак се появи на прозореца. Изглеждаше доволен от това, че някой го е забелязал. Скрих се зад едно дърво, после се показах, а той започна да се смее. Махнах отново с ръка за довиждане, усмихнах се и свих зад ъгъла, където живея. Бисер беше нов в квартала. Родителите му бяха получили правото да живеят в това жилище по програма за социална подкрепа на чувствителни групи. Преди това, този апартамент е бил склад на кооперацията, а сега се беше превърнал в дом. Стаята на Бисер беше тази с приказния прозорец. Казваше, че сам си е избрал леглото му да бъде до прозореца, за да може да гледа навън. Харесваше му да наблюдава хората и казваше, че понякога децата са лоши, и му трябва време, за да разбере дали са добри, и дали може да си играе с тях. Това той правеше след дълго съзерцание. Вперил поглед в играта им, Бисер се опитваше да види доброта у другите и след това се осмеляваше да се доближи. Когато децата го викаха да си играе с тях, но той не отиваше веднага, а изчакваше повторна покана. Оставаше някак тих и смълчан, докато го подканяха да се присъедини. Такъв беше и в игрите – тих; не говореше много, не спореше с децата дали е настъпил очертанията при играта на дама или не. Просто се съобразяваше с това, което му кажеха. Приемаше всичко – ако му кажеха, че трябва отново да хвърля камъчето или че трябва отново да мине през всички квадратчета на подскоци или дори, когато не признаваха победата му. Сякаш това беше тяхната, но не и неговата игра. Веднъж го видях да си говори с няколко деца на площадката в градинката. Бяха се покатерили на едно дърво. Чуваха се само гласове някъде дълбоко от короната на стария кедър. В един момент чух гласа на Бисер, който високо и отчетливо попита: 65

- Ти знаеш ли английски? Не обърнах внимание на въпроса и продължих да чета книгата си, премрежил очи на топлото пролетно слънце. Въпросът се повтори с по-висок тон и аз се огледах. Не виждах други хора около мен и реших, че може би трябва аз да отговоря. Огледах се пак и се поизправих. На дървото цареше тишина. Направих няколко крачки и видях три чифта крака да се поклащат синхронно от един клон. В следващия момент Бисер се наведе и аз видях ухиленото му матово лице и щръкналите уши. - Говориш ли английски? - попита той отново, този път още по-настойчиво. - Да, защо? - попитах аз на свой ред. - Тези деца могат да говорят само на английски, а аз искам да им обясня как да играем на дама. Можеш ли да го направиш? - Е, добре - казах аз - Това е лесно. Начертах играта с парче тухла на асфалта и започнах да обяснявам правилата. Децата също познаваха тази игра и бързо се разбрахме. През това време Бисер се суетеше около мен и трескаво ми говореше: - Кажи им, че не трябва да стъпват на очертанията, иначе ще трябва да повторят скоковете си… И им кажи, че камъчето се хвърля от тази черта и не трябва да я прекрачват. Иначе, ще хвърлят отново. И това може само три пъти. Преведох всичко и се оттеглих на пейката с книгата. Децата играеха като си говореха на английски и на български, а действията им изглеждаха така сякаш всеки разбира всеки. Имаше и спорни ситуации, които се разрешаваха пак така – единият говореше на английски, а другият – на български. Намираха начин да се разберат и играта продължаваше в смях и веселие. Когато си тръгвах, Бисер ме настигна и ме попита от къде знам английски. Отгово66

рих, че съм учил в училище и съм се стараел много, за да го науча. - Хубаво е да се учат езици, за да може да се говори и играе с децата! - каза той. - Радвам се, че се разбирахте сами и по време на играта - отговорих аз с усмивка. - Не беше трудно. Те бяха добри деца - каза той и натисна един от звънците на кооперацията. А аз погледнах към прозореца му и се замислих. Мислех си как от този приказен прозорец, който толкова пъти бях гледал преди, малкият Бисер сега гледа света. И през него търси добри деца, търси такива, с които може да говори на един език – този на добротата. И, сякаш, вече не виждах само фасадата, на която стои прозореца, а можех да надникна зад нея. Можех да видя пространствата вътре, в света на малкия Бисер. И всичко това, защото погледите ни се срещнаха там - в рамката на чудния прозорец, през който за мен се разкриваше вътрешния свят, а за него външния. Евгени Карапенчев, ментор

менторът

менторът отношения с детето. близки реални истински като човек, на когото може да се довери като „жената“ (както той ме нарича понякога), с която се забавлява човек, който се е появил, разбил е рутината в живота й и си е тръгнал като любимата му книжка

като приятел като авторитет

като източник на забавление като пример като приятел нашите отношения са приятелски и изглеждат така и за двамата развеждач и компаньон на скучаещо и отегчено дете 70

- Мисля, че за краткия си контакт, успях да предразположа детето да споделя с мен. като учител - Трудно ми е да преценя, защото се редуваха хубави срещи с истински, откровени разговори и след това - провалени срещи.

- Другите ме виждаха като учител. - През изминалите месеци, след като приключиха срещите ни, се опитвах да се свържа с нея, но телефона й вече не беше активен. Наскоро тя ме потърси от нов, непознат за мен номер, което изключително ме зарадва. - С детето бяхме в много добри отношения.

- Малко ме идеализира.

как смяташ, че те възприема?

приятел, на който знаеш, че винаги може да разчиташ като извор на забавления и внимание като приятел, в чийто очи иска да се види като някой интересен, важен студент приятел един добър батко, с който ще прекара известно време човек, който ще разкаже нещо интересно човек, който ще го научи на нещо

- Позитивни, приятелски, но все пак в сферата на ментор-ученик. - Много му е приятно да се виждаме и всеки път като се обадя да го взема, той винаги се радва.

- Добри, балансирани отношения, има и обич даже. като добра госпожа, която се среща с него, незнайно защо - Използвам условията, понякога ми е интересно, понякога не.

менторът отношения със семейството. прилични трудни, почти невъзможни - Не успях да вляза в контакт със семейството на детето. като някой от институция като намеса, която ги застрашава, тъй като живеят на ръба на закона

като човек, който може да помогне и да разбере

като „жената“, която забавлява и помага на Краси като някой от училището

- Няколко пъти си говорихме с майка му. Тя вярваше, че му влияя добре. Опита се да помогне срещите ни да са по-редовни. - Семейството му, също като него, се нуждае от внимание. Мисля, че са чудесни, добри хора.

- Като добър и симпатичен човек, който често прекарва време с Ирина и останалите деца, предлагайки възможност за забавление и посещения на места, на които те иначе нямат време или финансови възможности да отидат. - Със семейството бяхме в добри отношения. - Като някаква странна жена, да й имаме ли доверие, да й нямаме ли?

как те възприемат? като доверено лице баткото, който води Марти на интересни места и го забавлява като частен учител

човек, който ни помага и който може да използваме

като човек, който е дружелюбен

като учител, социален работник

- Бащата дава най-доброто от себе си, но понякога се чуди как да се справи. - Понякога вижда в мен възможност да се посъветва. позитивни и дори приятелски - Запознах се с майка му и баща му. Много ме харесаха и се радват, че се виждам с Виктор. - Наричаха ме техен приятел. - Те подхождат с доверие и респект. Имат очаквания от ментора, желание и да бъдат приети, разбрани, зачетени.

- Вероятно, уважение и доверие. - Добри отношения и има чувство на благодарност. като жена, която помага на детето им и му показва неща, които самите те не могат да си позволят 73

менторът отношения с училището.

студени, липса на отношение дори бих казала като идеалистично настронен, добронамерен млад човек като някой, който иска и може би успява да помогне винаги подхождат с уважение към мен като някакъв психолог имаше разбирателство

като „колега“

като помощник отделни, различни роли – на ментора и учителя 74

- Училището вижда отношението между ментора и детето като още един опит за спасяване на „неспасяемо дете“. - Разговарях само веднъж с класната ръководителка на детето. Тя сякаш имаше нужда да сподели с някого грижите си за това дете и виждаше такъв човек в мое лице. - Някой външен, който може би ги оценява или може да адресира проблемите им, така че да бъдат чути. - Не мога да преценя.

- Училището не прояви желание за по-интензивен контакт и пряко/ непряко участие в нашите срещи. - Не сме имали много контакти, но ми направиха добро впечатление.

как те възприемаха? като нещо временно, което помага в работа с децата като човек, който може да бъде употребен

- Позитивни и професионални отношения, на база програмата. - Човек, който вярва в това, което прави, макар и да не сме сигурни как точно се случва (поне виждаме, че действа).

- Не знам.

като помощник на учителя наставник социален работник

човек, който иска да помогне на детето някой с различни умения и подход

- Взаимно уважение. - Не съм имала контакт след първата среща, когато ни се зарадваха. - Като някой, който се бърка прекалено и вижда отворената врата и грешките на участниците в системата.

срещите къде се срещахте обикновено пред дома й пред училището в училището в класната стая след часовете

в парка в училището или около него

- В неговия квартал (Дружба), аз отивах до тях. - Обикновено от училище или от дома на баба й, според смяната в училище и часа на срещата. - Винаги го вземах от тях и отивахме някъде, най-често в някой парк, градинка.

- Пред дома й и оттам тръгвахме на някъде. - По-често се срещахме в „Княжево“. Едва половината от плануваните срещи в центъра бяха осъществени - той не идваше.

в училището в училището на последната спирка на трамвай 5 в квартала му около националния стадион, в близост до дома й в училището сред природата - в паркове у тях пред тях

- На магазин „Фантастико“ в квартала му. После пътувахме където ни е кеф и правехме каквото ни е кеф.

- Всеки път го вземах от дома му.

- Първоначално в училището, после на различни места. - Винаги се срещахме в Люлин и след това се разхождахме из места в квартала или излизахме от познатия му периметър.

в тях, всеки път в мола в кафенето на една бензиностанция в училище в училище пред блока, в който живее в училище около училище пред Културния дом

- Отначало, излизахме из града, а после у тях.

срещите какво правехте по време на срещите? кино театър фотографски изложби паркове кафета места в София - Не успях да я накарам да отидем никъде. - Веднъж се возихме с метрото до летището (той не се беше возил с метро дотогава). на басейн сладкарница мол на кино на Витоша около езерото дома на детето Владая центъра магазини на грим в парка на кино - Учехме в училището. в училището на театър кино разходки из квартала разходки из града 78

сладкарница Мола Пролетен базар на книгата детски панаир изложби разходки на Витоша в парка на кино в квартала на игрите в парка на игрите в мола „Музейко“ на кино в музей на сладкарница на кино в научно-историческия музей всички паркове в София наблюдения на животни - На два път посетихме зала за боулинг, музей, веднъж – Витоша, близкия Западен парк. цирк кънки кино кафе-библиотека със секция за деца детска опера паркове ресторанти кино 79

срещите темите интереси семейство приятели мечти семейни традиции планове за след 7-ми клас какво се случва в живота й интереси страхове цели връзките й със семейството и приятели за приятелките от класа и в какви отношения е с тях за семейството си за баща си семейството училище приятелите какво обича/не обича спомени планове за събития от седмицата, но често стигахме през тях до по-широки теми семейството преживявания общуването училище 80

- Задава ми въпроси. Разказвам й, че и аз живея с моите деца, но без баща им. Опитвам се да направя някакви паралели между моя живот и нейния. - За парите, описвайки хората около себе си, някак вмъква и думи, свързани с благосъстоянието на човека – къща, кола, пари. - Предимно учeхмe, понякога разказваше за семейството си и подчертаваше, че е значима част от него и че й поверяват важни неща, за разлика от по-големите деца, които се въъзприемаха като „ненадеждни помощници“.

- Разхождайки се из квартала, тя ми показваше къде прекарва времето си.

самолети училище храна животни човешките взаимоотношения Менторската програма очакванията страховете

за взаимоотношенията в семейството за училището приятелите за съученика от училище, в когото тя беше влюбена

- Обменяхме виждания за света.

- Просто си приказвахме. Трудно ми е да обобщя на какви теми. Лични теми? Това ще свърши ли работа? учебния материал семейството нещата, които обича ценностите и преекспонирането на материалното за семейството и неговата роля там за приятелството смелостта преодоляването на страховете самоувереността спорта учебни предмети игри приятели семейство и роднини лични теми

семейството приятелите вярата училището за бъдещата му работа плановете му за близкото бъдеще

- Откакто тя се оплака, че се чувства като на разпит, започнах да се опитвам да съм максимално непринудена, да не й задавам лични въпроси и дори да оставям време, в което не си говорим, а просто да правим някакви неща заедно и мисля, че се получи доста по-добре.

срещите темите история на семейството отношения с близките предизвикателствата, на които се решава за животните и наблюденията му върху тях компютърни игри филми игри на думи разказване на истории готвене храна футбола живота работата каква иска да бъде храна телевизия истории трафикантите ситуации в училище подходи за учене подходи за излизане от ситуации гледни точки за живота

- Често се сравнява с мен, пита: а ти? братът в Германия - В началото на срещите обикновено говорех повече за себе си. След първия час и тя започваше да споделя. - Някои от уроците, които и споделих, включват това да знае, че в училище отговорността е нейна и тя сама трябва да следи какви домашни има и кога са й контролните - никой не е длъжен да й се обажда и да и казва, дори ако е била болна. Тя е тази, която е необходимо да се свърже с учителката или с някоя съученичка.

да не обръща внимание на хора, които се опитват да я обидят да се стреми да не се конфронтира, освен ако наистина не се налага училището неговото семейство музика момичета/секс спорт

взаимоотношения в семейството и училището извънземни и други за развихряне на въображението му защо децата се бият колко е важно да си добър колко е важно да не си пияница каква е разликата между уличния музикант и просяка чужди езици къде се намират други държави приятелството циганите, за езика и културата им и за други народи за Хитлер

момичетата баща му майка му втората му майка рисуването музиката бокса филми

- Отначало, като че ли, за него беше важно да разбера, че е арабин, че не яде свинско, че говори на арабски да съм наясно с неговата личност и специфика. Говорили сме за неща, които са го натъжавали: загубата на дядо му; котката на неговия приятел, която е паднала. Той има високи диоптри и това го е смущавало. Интересуваше се от моя начин на живот – къде живея, какво работя.

семейство познания интереси мечти начини за осъществяване на мечтите за взаимоотношенията му с децата за неговото семейство за любимите му занимания положителните и отрицателните емоции за филми електронни игри

менторството какво е менторството? подкрепа даване на кураж приятелски съвет рамо опит за вникване в текущите проблеми, занимания, търсения на детето насоки приятелство доближава се до по-голям брат или сестра, може би връщане назад към детството подпомагане разказване на истории – за постижения, грешки подаване на ръка да бъдеш приятел да умееш да чуваш другия да си отворен присъствие подкрепа разширяване на кръгозора разбиране подкрепа 84

- Да придружваш един човек в развитието му като го насърчаваш в силните му страни, помагаш му да открива нови области на интерес, които средата не му предлага; да му дадеш ново отношение, което го утвърждава и вяра във възможностите му; в същото време менторът е и уастник в средата на детето и балансира между различните влияния в полза на детето. - Приятелство, при което един човек с повече опит, разговаря с друг човек, който в този момент се нуждае от подкрепа, кой кой е не е нещо константно. - Да бъдеш до някой,да му помагаш и даваш насоки.

грижа разбиране подкрепа напътстване протегната ръка приятелство приятелство подкрепа подкрепа внимание предоставяне на алтернативи и различни гледни точки разширяване на мирогледа и палитрата от житейски знания и преживявания за детето приятелство с по-голям и опитен човек взаимно вдъхновение преди всичко, приятелство да подкрепиш някого, да разшириш представите му за света, да откриеш пред него нови перспективи за развитие подкрепа грижа споделяне преживяване

- Менторството за мен е да бъдеш наличен за един човек и да даваш личния си пример за нещата, които са актуални за този човек.

Менторстовото е да бъдеш едновременно „по-опитния по-голям приятел“ и загрижен възрастен без конкретни очаквания и изисквания.

- Душа да води душа, преживялата помага на преживяващата. - Нещо, което се случва. - Среща - на две личности, две вселени, всяка от които има какво да даде, да вземе и взаимно да се обогатят.

- Менторът е преводач, който превежда от езика на детето на езика на институциите и родителите и обратното. 85

менторството какво не е: поучаване даване на непоискана помощ даване на мъдри съвети авторитарност контрол възпитание „бърза помощ“ за разрешаване на кризисни ситуации педагогическо наставничество чисто приятелство попечителство

- По-скоро, менторството не е само: родителство, учителство, социлна работа.

- Нещо, което правиш стъпка по стъпка, по наръчник, по програма.

наставления указания писане на домашни не е безсмислено

диктаторско присъствие, което да налага да се пишат домашни в определено време родителство само забавление хоби професия 86

приятелство вятър налагане на лично мнение

- Не е дадено, че ще се получи.

ограничение преподаване

да си твърд авторитет, всезнайко, „мъдрец“ поведенчески съвети хоби да си частен учител

баналното морализаторство наставничество заместител на основни фигури насилие

- Аз съм невероятен, бъди като мен. Сега. Започвай. Трябва само да направиш това, това, това, това и това. Тц, тц. Не така. Ето така.

- Да се опитваш да си поставяш роли, които не са твои, като тази на родителя или на учителя.

- Менторът не е психолог, не е родител, не е критик, не е учител или съученик.

мотивация kакво ме мотивираше в процеса? - Малките стъпки, промяната в отношенията ни. - Усещането, че има смисъл в моята работа, че успявам да вляза в контакт. Обогатяването на опита и личните ми преживявания в дейност, непозната за мен до момента. - Радваше ме да правя нещо полезно за някой друг. - Всеки път, когато успявахме да проведем истински разговор. - Вътрешната ми убеденост, че съм на точното място. - Мотивираха ме детските очаквания. - Че има смисъл и всяко действие учи и него и мен. - Елина. - Желанието да помогна на Сашко да преодолее личните си рамки и да се освободи от тях. - Приятното прекарване с детето. - Същото, което ме мотивира в едно искрено приятелство. - Това, че един ден Марти ще бъде самостоятелно мислеща личност. - Възможността да научавам повече за хората, правенето на неща заедно. - Мотивацията ми вървеше надолу през целия период на работата ми с детето, предвид нарастващото ми разочарование от системата като цяло. - Самото дете и връзката ми с него. Знаех, че Зехра разчита на мен. - И на двамата ни беше приятно да се виждаме. - Положителното развитие, което виждах от работата си с детето. - Очакването на Филип да се видим. - Общуването с Амир, да разбера повече за него, за това, което му харесва или го плаши. 88

- Детето, подкрепата на супервизиите, споделените преживявания. - Менторството стимулира да даваш найдоброто от себе си. - Любо. - Че върша нещо добро. - Любопитството. - Желанието за среща.

Двойки ментор-дете, участници в програмата: Анета Асен Боряна Велизара Владимир Десислава Десислава Димитър Дияна Елка Зорница Ива Ина Лора Мариета Марио Мария Марта Мая Мира Невена Олга Радослав Сашка Силвия Тамара Тереза Асен Весела Веселин Виктория 90

Валентина Мариян Румяна Бориан Кристиян Лиляна Калоян Боби Христо Михаел Ферди Стефка Христо Никола Христо Стефан Христо Борис Стоил Манол Сотир Емил Антъни Янко Али Стефани

Виктория Владимир Габриел Гери Даниел Десислава Евгени Елена Ирина Ирина Мариана Мартина Надежда Надежда Надя Ния Нора Павлина Петър Светла Славина София Станислава Тамара Христина Димитър

Мартин Симеон Кирил Никол Валентин Кирил Христо Лора Стефка Ангел Лаас Адел Йордан Салих Дания Александър Иван Димитър Жозефина Теодора Анжела Кристиян Ива Найден

*Непълните двойки ментор-дете са „отпадащите“ двойки в тази програма – двойки, при които връзката не е осъществена. **Имената на възпитаниците на програмата в останалите текстове на книгата са променени 91

бележка

Господ е също Ментор

В класическия роман на Марк Твен „Том Сойер“ две момчета се борят за властта над улицата като и двете се заплашват взаимно, че ще извикат по-големия си брат, който ще се разправи не само с противника, но и с неговия брат. Няма да напомняме, че братята, които, естествено, притежават и физически и морални характеристики, достойни за полувълшебните герои, са измислени и да оставим Марк Твен и неговите персонажи на списъците със задължителна литература. В тази работа става дума за тези деца, които отпадат от училище или така наречените „отпадащи“, каквото и да значи това. Все пак, когато казваме тази дума, влагаме и някакъв прогностичен смисъл и съзнанието ни може да я разшири като започне да „провижда“ отпадащите хора, действително, като отпадъци. Как да се задържат „отпадъците“, как да се преработят, за да бъдат използвани или да направим живота им по-добър. Отпадащи има навсякъде и всеки човек в определен момент се е чувствал „отпаднал“, даже и във физически план. Този проект си задава въпроса: какво може да задържи човека, за да не отпадне от образованието, от групата, от обществото и не чрез повече или по-малко формални и авторитарни или организационно-бюрократични механизми, а чрез подходи, които е възможно да възникнат от един естествен процес на общуване, който насочва вниманието ни към регистъра на преживяванията. В него се изследват преживяванията на три групи участници, но не чрез механични, 92

а чрез преживелищни изследвания на агентите на промяната, които за по-голямо удобство наричаме „ментори“. Фокусите на тези изследвания и наблюдения са: - преживяванията на „отпадащите“ - преживяванията на групата (съучениците, училището, приятелите, семейството и обществото) - преживяванията на самите „ментори“ - преживяванията на организаторите и авторите на самия проект, които изграждат подкрепящата структура за участниците и са посредници между изброените по горе групи. Можем да кажем, че ключовите думи, които характеризиризират проекта са „преживяване“, „приятелство“, „добронамерен интерес“, „еталон за подражание“, което впоследствие може да се превърне в „идентификация“, „искренност“. Без да дразним със сложни теоретични формули, ще кажем, че работата по проекта е преди всичко социална, като основното в нея са: - сприятеляването между ментора и „отпадащия“ - изграждане на устойчиви отношения между ментора и ситемите, които са ангажирани с „отпадащия“ (всяка по собствен начин) - училището и семейството - сприятеляване със средата, в която се изгражда връзката между ментора и отпадащия училищния двор, квартала, улицата, града, класната стая, дома на отпадащия и всички тези места, които са същевременно и сцената на самия процес на „отпадане/присъединяване“. Обикновенно това, което според нас се пренебрегва от мерките, свързани със задържането на ученика в училищито, не е толоква ролята на учителите или родителите, а ролята на класа като приятелска група, която би се опитала да интегрира този, който не се задържа. За да се поддържа такава доброжелателна, привлекателна групова динамика, е необходимо умението на учителите. 93

Менторът, от своя страна, е този, който би бил доброжелателният водещ, който преброжда улиците, уроците и домашните, изисквани в училището, училищния двор, цялата достъпна културна среда, съпреживявайки заедно с отпадащия случванията, отношенията и обстоятелствата. Той го подпомага да осъзнае ситуацията си, деликатно подкрепяйки го, като го подготвя да се завърне в училищната среда/група с по-голямо доверие и най-вече ще съумее да интегрира в себе си емоциите му, да ги преработи и да му ги възвърне в една поносима за него форма. Присъствието на ментора допринася индиректно и за повишаването на чувствителността на групата към „отпадащия“, несъзнавано сътворявайки по-добра „хранителна среда“ за участниците в нея включително и за „отпадащите“. Същевременно, именно менторът е този, който ще предостави добрия пример за това взаимно разбиране през искренността и приятелството на по-опитния и по-големия към по-слабия и по-малкия. Точно тук „отпадащият“ ще започне да прави разликите между искренност и лицемерие, добронамереност и манипулация, разбиране на обстоятелствата и на хората и неразбирането. Когато проектът завърши, остана и основният извод, че „отпадащи“ е нещо, което трябва да отпадне, за да остане търсенето на присъединяването, чрез най-обикновенните и присъщи на човечността средства. Д-р Давид Иерохам, супервизор на проекта

Менторите, помогнали за написването на тази книга: Анета Калчева Асен Таков Боряна Кръстева Весела Аравена Владимир Трифонов Габриел Стойчев Гергана Митова Даниел Ласков Десислава Калайджиева Димитър Златанов Дияна Йосифова Евгени Карапенчев Лора Величкова Марианна Георгиева Мариета Михайлова Мария Арнаудова Мартина Станева-Антонова Надежда Георгиева Надежда Данаилова Надя Никова Невена Денчева Ния Коновска Нора Василева Петър Атанасов Радослав Гърманлиев Силвия Методиева Славина Коцева Тамара Янков