Pregunta Sol de justicia. Sudor ácido. Ojos vacíos que se apoyan en la tierra. Músculos a punto de romperse. Y... otra vez abajo. ¿Por qué no para?, seguía sin entender la piedra de Sísifo.
26
Въпрос Прежурящо слънце. Кисела пот. Празни очи, търсещи опора в земята. Мускули, които всеки момент ще се скъсат. И... отново надолу. Защо не спира? – все не можеше да разбере камъкът на Сизиф.
27
Milagro Tierna. Etérea. Distante. Cercana. Adorada. Perfecta. Eterna. Enamorada de mí. Yo, embrujado de una estatua. Venus sin brazos. La oí diciéndome: “Me hicieron daño. ¿Te duele?”
28
Чудо Изящна. Деликатна. Далечна. Близка. Обожавана. Съвършена. Вечна. Влюбена в мен. Аз – омагьосан от една статуя. Венера без ръце. Чух я да ми казва: „Нараниха ме. Боли ли те?“
29
Justicia – ¿No se cansan de vivir eternamente los dioses? ¿Por qué el hombre tiene una vida tan corta?, preguntó el alumno. – Para los mortales, hombres y mujeres, el amor sustituye la eternidad, respondió el Maestro.
Справедливост – Не се ли уморяват боговете да живеят вечно? Защо човекът има толкова кратък живот? – запита ученикът. – За смъртните мъже и жени любовта замества вечността – отговори Учителят.
30
Confesión
Изповед
El prisionero confesó:
Затворникът се изповяда:
“Quien esté en el desierto se libra de tres tentaciones: de la lengua, del oído, de la mirada.
„Този, който се намира в пустинята, се освобождава от три изкушения – на езика, на слуха, на погледа.
Queda una: en el corazón”.
Вътре в сърцето остава едно.“
El sacerdote no volvió al púlpito.
Свещеникът повече не се качи на амвона.
31
, та е в . ас н от в а к жи аз и м та яс , н а и м я н ел ра ед ц Бл и л , и. ез та ум ос ц р а п о н п и т o жа пт га ни ах ñ о а о в а e К ол да пл ан з , п а Su н ъ о е ме щ иж от жа ос a в л и т а r б р к й с ue дъ ри ко да та m п а я o а т е o d ор тт ве х с Щ nd un ц о a : я m a ел ст ео Cu id al ъ м v щ с e р i u a, m ек ñ ам oq a a t м t щ d , o “. on to еи ol м b o m tim о r Щ l d a г á lú an él el es. бо e r e v с r é a „ ré ea r tar oc erc i d da c d n c i s a a e p de est br e s”. e d m ó h r i o e d lo nn “A qu va o l c e es ré d br n Te om h los é r a tiz u ba 32
Познание II
Conocimiento II En plena fiesta de los cuerpos habitamos el mismo sueño. Luego, despiertos, nombramos el mundo alrededor nuestro con el lenguaje secreto para cuatro manos, cuatro ojos y cuatro labios. Cuando todo tenga su nombre ya no habrá más mal, porque habrá nacido el miedo del gesto destructor.
В разгара на празника на телата обитаваме един и същи сън. След това, разбудени, назоваваме света около нас с тайния език за четири ръце, четири очи и четири устни. Когато всяко нещо вече носи своето име, няма повече да има зло, защото ще се е родил страхът от разрушаващия жест.
33
34
Adivinanza La niebla empezó a disiparse. Un claro azul lo llenó todo. Тranquilidad que recordaba, lejana y deseada. La adivina ya sabía las palabras que iban a aparecer en la bola: “El amanecer es algo sagrado sólo para aquellos que han dejado un grano de su alma en el sueño. Así podrán recibir el obsequio del nuevo día.”
Предсказание Мъглата започна да се разпръсква. Едно ясно синьо изпълни всичко. Спокойствие, което си спомняше – далечно и желано. Ясновидката вече знаеше думите, които щяха да се появят в кълбото: „Зората е нещо свещено само за онези, които са оставили едно зрънце от душата си в съня. Така могат да приемат дара на новия ден.“ 35
Cuento – Quiero ser para ti lo que son el Sol y la Luna para la Tierra y como ellos regalarte la luz, dijo la hermana mayor. – Quiero sentir contigo el viento y la lluvia, el viento que atiza el fuego y las gotas que apagan las llamas, dijo la hermana mediana. – Quiero conocer tus pequeños ruidos, dijo la hermana menor. El príncipe se casó con la menor.
36
Приказка – Искам да бъда за теб това, което са Слънцето и Луната за Земята и като тях да ти даря светлината – каза голямата сестра. – Искам да усещам с теб вятъра и дъжда – вятърът, който разпалва огъня, и капките, които гасят пламъците – каза средната сестра. – Искам да опозная твоите малки шумове – каза малката сестра. Принцът се ожени за малката сестра.
37
Estrellas Hay estrellas necias y estrellas sabias. Las necias hacen al hombre vivir las cuatro estaciones del aĂąo en un dĂa. Las sabias le dejan seguir el paso lento de los dĂas y habitar el vasto espacio de las noches porque saben que es por las noches cuando el hombre entiende todos los idiomas.
38
Звезди Има глупави звезди и мъдри звезди. Глупавите карат човек да изживее четирите годишни времена в един ден. Мъдрите го оставят да следва бавната стъпка на дните и да обитава обширното пространство на нощите, защото знаят, че през нощта човекът разбира всички езици.
39
Prólogo Querido lector, debes saber la verdad. Porque, al fin y al cabo, no es el nombre de la persona que cuenta en la historia, sino la verdad. Soy un esclavo. Un viejo historiador de los vencidos. No puedo picar piedras en la cantera, tampoco cubrir con ellаs la carretera. Pero puedo descifrar las alegrías y las tristezas de las palabras. Antes del dinero, era el juego de palabras que marcaba la diferencia entre la gente. Ahora sólo unos pocos pueden entender el verdadero significado de lo que escribo bajo los rayos del sol. Por eso adoro las noches. Sí, soy como un maestro que hace el trabajo de aprendiz. Pero en tiempos de incertidumbre las palabras tienen que tener un solo significado. Durante el día escribo lo que me digan. Durante la noche traduzco mis propias palabras al mismo idioma, porque la interpretación de las palabras es lo que nos separa. Así vivo dos veces más rápido que cualquier ser humano. Antes me mataba el tiempo, ahora yo lo mato a él.
40
Предговор Скъпи читателю, трябва да знаеш истината. Защото, в края на краищата, не името на човека има значение за историята, а истината. Аз съм роб. Един стар историк от страната на победените. Не мога да къртя камъни в кариерата, нито да постилам с тях пътя. Но мога да разшифровам радостите и тъгите на думите. Преди парите играта на думи беше онова, което бележеше разликата между хората. Днес само някои могат да разберат истинското значение на онова, което пиша под слънчевите лъчи. Затова обожавам нощите. Да, аз съм като един майстор, който върши работата на чирак. Но във времена на несигурност думите трябва да имат едно единствено значение. През деня пиша онова, което ми кажат. През нощта превеждам собствените си думи на същия език, защото тълкуването на думите е онова, което ни разделя. Така живея два пъти по-бързо от всяко друго човешко същество. Преди ме убиваше времето, сега го убивам аз.
41
Ley natural El día son ojos. La noche son oídos. La penumbra: el atardecer y el amanecer, es una mezcla entre miradas y sonidos. En la naturaleza lo importante no son los colores ni los sones, sino sus matices. Ellos enseñan que la felicidad es vulnerable. Porque dos seres se miran en los ojos y se les tapan los oídos para poder entregarse el uno al otro. Pero al borde de esta felicidad siempre hay algún perseguidor al acecho, uno que sabe que al final de tanta belleza aguarda la muerte.
42
Природен закон Денят е очи. Нощта е уши. Полусянката – смрачаване и зазоряване, е смес от погледи и звуци. В природата важното не са нито цветовете, нито звуците, а техните нюанси. Те учат, че щастието е наранимо. Защото две същества се гледат в очите и ушите им се запушват, за да могат да се отдадат едно на друго. Но на ръба на това щастие винаги стои нащрек един преследвач, някой, който знае, че на края на толкова много красота причаква смъртта.
43
Identidad – Por mucho que intentes escapar, estamos atados еl uno al otro, – sonrió la sombra. – Y el mediodía es nuestra luna llena: yo soy tú y tú eres yo. – El mediodía es sólo un instante de mi vida, – comentó el árbol. – Un instante, pero se repite todos los días. Y cuando, en algún momento, te acuestes encima de mí, seremos uno.
Идентичност – Колкото и да се опитваш да избягаш, вързани сме един за друг – усмихна се сянката. – Средата на деня е нашето пълнолуние – аз съм ти и ти си аз. – Средата на деня е само един миг от моя живот – каза дървото. – Един миг, но се повтаря всеки ден. И когато някога легнеш върху мен, ще бъдем едно.
44
45
Herencia Mi abuelo me dejó en herencia palabras. Seis meses antes de morir se hizo su lápida. Debajo de su nombre talló: “Llegué, vi, no entendí nada. Me voy”.
46
Наследство Дядо ми ми остави в наследство думи. Шест месеца преди да умре направи надгробната си плоча. Под името си издяла: „Дойдох, видях, нищо нe разбрах. Отивам си.“
47
Recuerdo – Lo que la evolución trae es vulnerable. Quita las alas de la mariposa y quedará un gusano – insistía el filósofo. – No es así, queda la memoria del vuelo – dijo el cuerpo sin alas.
Спомен – Това, което ни носи еволюцията, е наранимо. Махни крилата на пеперудата и ще остане един червей – настояваше философът. – Не е така. Остава споменът за полета – каза тялото без крила.
48
49
50
Enseñanza
Обучение
Debajo del maquillaje la cara del payaso era vieja. En ella se podría leer el tiempo. Solamente los ojos no tenían edad. Porque todos los días enseñaba la única lección que había aprendido: para vivir hay que cometer errores y casi podríamos definir la libertad como la posibilidad de cometer nuestros propios errores.
Под грима лицето на клоуна беше старо. По него можеше да се прочете времето. Единствено очите нямаха възраст. Защото всеки ден преподаваше единствения урок, който беше усвоил – за да живеем, трябва да грешим, и почти бихме могли да определим свободата като възможността да допускаме нашите собствени грешки.
51
Felicidad El Hombre dijo: “Quiero felicidad que se pueda palpar”. El Ángel respondió: “Tienes la suerte de estar hecho de agua y barro. Podrás unirte con la Mujer. Está hecha de lo mismo”.
52
Щастие Човекът каза: „Искам щастие, което мога да докосвам“. Ангелът отговори: „Имаш късмета да си направен от вода и кал. Можеш да се събереш с Жената. Направена е от същото.“
53
Conocimiento III Como todos los días ordenó la casa. Tocó los objetos que guardaban la memoria común. Acarició los regalos que había recibido de él. Con los años ellos se habían convertido en signos de su presencia. Cerró la puerta. Еnfrente la esperaba el mar. Sus ojos se hundieron en la línea donde el firmamento besaba el аguа y esta eterna unión de las dos infinidades la llenó de tranquilidad. Penélope ya había aprendido que el amor se alimenta tanto de paciencia como de deseo.
54
Познание III Както всеки ден подреди къщата. Докосна предметите, които пазеха общата памет. Погали подаръците, които беше получила от него. С годините те се бяха превърнали в знаци на присъствието му. Затвори вратата. Отсреща я очакваше морето. Очите ú се потопиха в линията, където небесната твърд целуваше водата и този вечен съюз на двете безкрайности я изпълни със спокойствие. Пенелопа вече беше разбрала, че любовта се храни от търпение така, както от желание.
55
Aclaración
56
scribo las palabras para no pronunciarlas. Porque las palabras son cosas. Y aparecen después de haberlas llamado. Por eso hay que tener cuidado: empiezan a vivir contigo y habitar el espacio de tu existencia. Lo sabes, ¿no?, estos son los casos cuando la vida se adecua a las apariencias. Cuando bajas el precipicio bailando. Cuando escuchas la música de las esferas. Cuando la realidad es la realidad de los ensueños. Cuando duermes con ojos abiertos. El dormir se anima con los sueños. Pero llega el momento cuando las apariencias se adecuan a la vida. Hay que saber abrir los ojos al llegar.
П Пояснение
Пиша думите, за да не ги произнасям. Защото думите са неща. И се появяват, след като ги извикаш. Затова трябва да се внимава. Те започват да живеят с теб и да обитават пространството на съществуването ти. Знаеш го, нали? Това са случаите, в които животът се пригажда към онова, което изглежда, че е. Когато слизаш в пропастта, танцувайки. Когато слушаш музиката на сферите. Когато реалността е реалността на бляновете. Когато спиш с отворени очи. Спането се оживява от сънищата. Но идва моментът, в който онова, което изглежда, се нагажда към реалността. Трябва да можеш да отвориш очи, когато пристигнеш. 57
El canto Cuando algo es muy, muy lejano su reflejo se convierte en imagen real. Y esta imagen es lo que ve y adora todo el mundo. Por las noches reinan las estrellas. Las luces dibujan al cielo, se ponen en un orden extraño en el que algunos buscan mensajes. Lo que nadie sospecha es que ellas también están muy, muy cansadas. Y que cada noche se acuestan en nuestro pantano. Lo que se ve en el cielo son sus reflejos. Pero esto lo sabemos sólo nosotras, las ranas. Y por eso cantamos todas las noches: para aliviar el dolor y acariciar el sueño de las estrellas.
58
Пеене Когато нещо е много, много далечно, неговото отражение се превръща в реален образ. И този образ е онова, което всеки вижда и обожава. През нощта царуват звездите. Светлините рисуват по небето, подреждат се в странен ред, в който някои търсят послания. Това, което никой не предполага, е, че те също са много, много уморени. И че всяка нощ си лягат в нашето блато. На небето се виждат техните отражения. Но това го знаем единствено ние – жабите. И затова пеем всяка нощ – за да облекчим болката и да галим съня на звездите.
59
Anhelo El viejo cristalero no lloraba nunca. Desde joven había empezado a buscar el secreto perdido, aquel que algunos pocos todavía sabían. Y ellos insistían que no existe soledad sin esperanza. Porque incluso en los momentos cuando nos sentimos más solos nos acompañan las mujeres de nuestros sueños. Ellas intuyen que forjamos dichos sueños, nos esperan, nos llaman y, algunas veces, nos encuentran. Pero eso lo consiguen sólo aquellos que han podido revelar el secreto que convierte el cristal en espejo y esto les permite аtravesarlо.
60
Копнеж Старият стъклар никога не плачеше. От младеж беше започнал да търси изгубената тайна – онази, която все още знаеха неколцина. И те твърдяха, че не съществува самота без надежда. Защото дори в миговете, в които се чувстваме много самотни, ни придружават жените от нашите сънища. Те предусещат, че ние изковаваме тези сънища, очакват ни, зоват ни и понякога ни намират. Но това го постигат само онези, които са открили тайната, която превръща кварцовите кристали в огледало, и това им позволява да преминат зад него.
61
Diario 00:00:00 – Nací. 00:00:01 – Yo soy... 00:00:02 – Mi cuerpo está engordando. No sé cómo ni de qué. 00:00:03 – Me resbalo. Me caigo. 00:00:04 – Me llamaron lágrima.
Дневник 00:00:00 – Родих се. 00:00:01 – Аз съм ... 00:00:02 – Тялото ми наедрява. Не знам как, нито от какво. 00:00:03 – Подхлъзвам се. Падам. 00:00:04 – Нарекоха ме сълза. 62
63