Танските дами by Faber Publishers

Искра Мандова

КУЛТУРАТА НА

КИТАЙСКАТА ЕПОХА

ТАН

(618 – 907) НЕПОЗНАТАТА ЕКЗОТИКА

I част

中国唐朝文化未知的异国风味

c m y k

съдържание Предговор 7

Династия Тан 17

Танските дами 61

Музика и забавления 81

Наука и технологии 91

Танска храмова архитектура 105

Философия, а не религия 115

Тайните на Дунхуан 135

Заключение 149

Хронология на китайските династии 154

Хронология на управлението на императорите от династия Тан (618 – 907 г.) 156

Показалец на някои лични имена 158

Показалец на някои топоними 163

Литература 165

Summary 172

c m y k

Танските дами

c m y k

Танските дами 自从胡骑起烟尘，毛毳腥膻满咸洛。女为胡妇学胡妆，伎进胡音务胡乐。元稹 <和李校书新题乐府十二首·法曲> Откакто западните конници започнаха да вдигат пепел и прах, кожи, руна, воня и смрад на гранясало изпълниха Сиен и Луо. Жените заприличаха на чужденките със западния си грим, артистите пеят чуждестранни мелодии, предани на варварската музика. Юен Джън (779 – 831), Тански поет

ще от епоха Хан (206 пр. Хр. – 220 сл. Хр.), според конфуцианския патриархален морал и теорията за ИН и ЯН, съществуват определени норми, от които се ръководи обществото – владе‑ телят (Ян) управлява подчинените си (Ин), бащата (Ян) наставлява сина (Ин), а съпругът (Ян) – съ‑ пругата (Ин). Социалното поведение се определя от 5 основни добродетели: великодушие, правед‑ ност, благоприличие, мъдрост и искреност, а жена‑ та трябва да се подчинява на баща си, преди да се омъжи, на съпруга си, след сключване на брак, и на синовете си, ако овдовее (sancong – т. нар. „трой‑ но подчинение“)1. Четири са основните качества, Fong 2006: 22; Huo 2001b.

c m y k

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

които трябва да притежава жената: вярност, физическо излъчване – чар, уместност в изказа и професионализъм в ръкоделието. Родителите или братята решават за кого да сгодят девойката, а след брака тя няма право нито на развод, нито на повторен брак, дори и съпругът ѝ да почине преди нея. Съпругът има правото да напусне жена си, ако тя допусне някой от следните грехове: ако е не‑ „Дама с цвете в косите“, художник Джоу Фан. © www. почтителна, безплодна, по‑ chinadaily.com.cn хотлива, ревнива, поразена от отблъскваща болест, ако се бърка в делата на мъжа си или краде. Половата дискриминация е много сериозно изявена и огра‑ ничава правата на жените, правейки живота им на‑ истина отдаден на всеки друг, но не и на самите тях. Този дълъг и мрачен период за жените в Китай обаче е прекратен по времето на династия Тан, ко‑ гато те започват да живеят във време на непредубе‑ деност и либерализъм, което проличава и в карти‑ ните на именитите тански художници. „Образцо‑ вата жена“ е заменена вече с образа на „китайската красавица“ (shinü / 仕女). Дворцовите художници започват да наблюдават ежедневието на дамите и фокусът се измества към бита на хубавиците, което се вижда например в прочутите картини на Джан Сюен – „Придворни дами правят коприна“ или „Придворни дами играят табла“, „Придворни дами слушат музика“ на Джоу Фан.

Танските дами

Дворцовият стил поезия от тази епоха е кон‑ центрирана върху описанието на влюбената краса‑ вица, която чака своя любим, който едва ли някога ще дойде. Тя в повечето случаи е идеализиран сте‑ риотип на хубавица, а не реален образ. Облечена е в скъпи копринени дрехи, окичена е с бляскави би‑ жута, носи силен и сложен грим. Пролетта и есен‑ та са двата сезона на любовната поезия, а женската красота е като цветята – прелестна и желана през пролетта и угасваща и патетична през есента. Опи‑ санието на сексуалните удоволствия е табу, но все пак се намират префинени методи за загатване за физически контакт, като ръкавите от ефирен плат например, които непринудено се докосват до скри‑ тите части на женската плът. „Златната клетка“ се конотира с лукзозен будоар, където метафорично е заточена влюбената красавица и прекарва ден и нощ в копнеж по своя отсъстващ любим. Стаята е украсена със скъпи вещи, които хвърлят препрат‑ ки към чувства и емоции, като кръглото огледало, навяващо самота, или двойка фазани, избродирани на балдахините или покривалата на леглото, и др. В едно от най-емблематичните произведения за епоха Тан, а именно Песен за безкрайната тъга, в което се разказва за една от най-драматичните дворцови афери – тази между император Ли Лундзи и неговата любима наложница – Ян Юхуан, по‑ етът Бай Дзю’и я описва така: Тялото ѝ блестеше като нефрит, а когато прислужниците ѝ я изправиха – тя блесна – крехка и прелестна. Спечели императора от пръв поглед. Косата ѝ като облак, лицето ѝ като цвете.

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

Златна игла за коса краси къдрите ѝ. Зад завесата с лотосови цветове, в пролетната нощ те се отдават на удоволствия, съжалявайки само за това, че нощите са прекалено кратки. Драматичният финал за безсмъртието на любо‑ вта, смъртта на любимата и непреодолимата скръб гласи: „夜半无人私语时：在天愿作比翼鸟，在地愿为连理枝。天长地久有时尽，此恨绵绵无绝期!“ В полунощ, насаме те си шушнеха един на друг: „В небето ще сме птици, летящи крило до крило, на земята ще сме разцъфналите клонки на един и същ дънер“ Небето и земята може и да не са вечни, но тази тъга е бекрайна. Връщането на свободата на жените проличава и в законно отношение, където според Танския ко‑ декс, двойка, решила да се разведе по взаимно же‑ лание, не била наказвана. Историческите записки показват, че разводите и повторните бракове не са рядко явление. Споразумение за развод по взаим‑ но съгласие от времето на династията Тан, открито в Дунхуан, гласи: „Тъй като не можем да живеем в хармония, е по‑добре да се разделим. Надявам се, че след развода niangzi (начин на обръщение към съпругата), ще остане все така млада и красива как‑ то преди, и ще може да си намери по‑добър съпруг. Надявам се, че този развод няма да всее омраза между нас.“2. 2

Huo 2001b; Мандова 2008.

Танските дами

За жените от императорското семейство също няма ограничения. От началото на управлението на император Гаодзун до това на император Судзун, от общо 98 принцеси – 61 са омъжени, 24 се омъж‑ ват повторно, а 4 – три пъти. Изпращането на принцеси в съседните дър‑ жави е прийом на външната политика на Китай, познат още от епохата Хан. Тази практика, целя‑ ща да заздрави политическите връзки, е следва‑ на от много китайски или китаизирани династии по‑късно, чак до манджурската епоха (династия Цин (1644 – 1912). Китайските принцеси внасят в чуждите земи нравите, обичаите, културата и лукса на Китай. Тяхното присъствие в тези страни дава основание за размяната на пратеничества, а една от най-често срещаните практики от епохата Хан се състои в изпращането на заложници (джъ, zhi) в императорския двор: владетелите на централно‑ азиатските царства и на племенните конфедерации изпращат като залог за своята вярност собствените си синове. Те живеят охолно за сметка на императо‑ ра в столицата, където получават китайско образо‑ вание, а често и постове в императорската гвардия или в дворцовата администрация. Приобщени към китайския бит и култура, след завръщането си в родната страна те стават проводници на китайско‑ то влияние. По този начин, освен че предотвратява риска от нарушаване на договорите, системата на заложниците е удобно средство за намеса в динас‑ тическите спорове в съюзническите държави3. При династия Тан сключването на този тип съюз е насочено към пет царства: Туюхун, Туфан, Киданското, Уйгурското и Нанджао. За разлика 3

Жерне: 2004, 107 – 108.

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

от някои от предшестващите династии, импера‑ торите от династия Тан омъжват само истински принцеси – дъщери, внучки или племенници за чужди владетели. Известни са ни общо 23 динас‑ тични брака от времето на епоха Тан: 5 с Туюхун, 2 с Туфан / Тубо (Тибет), 4 с киданите, 3 с царство Си4 (Кумуо си, Kumo Xi), 7 с уйгурите, 1 с източните тюрки и 1 с царство Нанджао. Седем от деветна‑ десетте дъщери и племенници на император Гаодзу (управлявал от 618 до 626 г.) и осем от общо два‑ десет и една на император Тайдзун (управлявал от 626 до 649 г.) сключват брак с мъже от други нацио‑ налности5. Император Тайдзун се съгласява да омъжи принцеса Уън Чън (Wen Cheng, 文成) от танския двор за туфанския цар Сундзан Гамбо. Произведе‑ нията, писани по‑късно за техния брак, превръщат Гампо в герой, защото се смята, че китайската му съпруга, известна сред туфаните под името Gyasa, пренася будизма в Тибет. Тибетският цар имал и друга жена – непалската принцеса Бхрикути Деви (Bhrikuti Devi) (още Трицун), но двете му съпруги се разбирали прекрасно. Смята се, че именно Три‑ цун пък пренася прочутата като тибетска живо‑ пис – танка от Непал. Този брак изиграва много важна роля в разви‑ тието на тибетската цивилизация и се превръща в мост между китайската и тибетската култура.

Царство Си – степен народ, обитаващ територията на днешна Манджурия (североизточен Китай), превзет и присъединен към Китай по‑късно от киданската динас‑ тия Ляо. 5 Huo Jianying 2001; Мандова 2013. 4

Танските дами

Сундзан Ганпо и двете му съпруги ©http://en.wikipedia.org/wiki/Songts%C3%A4n_ Gampo#mediaviewer/File:SongstenGampoandwives.jpg

И до днес в тайнствения Тибет има един ар‑ хитектурен комплекс, който е най-грандиозният и намиращ се на най-голяма надморска височина дворец, резиденция на Далай Лама, а именно – дворецът на тибетския будизъм – Потала. Смята се, че е построен от Сундзан Ганпо, за да посрещне китайската принцеса. Името „Потала“ е транскри‑ бирано от санскрит и обозначава митологичната планина Потала в Южна Индия, където обитава Авилокитешвара (Гуаншъин / Guanshiyin, 观世音) или Гуанин6 / Guanyin, 观音). Самият дворец е на‑ речен „Втората Потала“. Той е построен в плани‑ ната Марпо Ри (Червената планина) в Тибет, на Авалокитешвара (Гуанин / Guanyin, 观音) – бодхисатва на милосърдието, женски образ.

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

3700 м. надморска височина. Дворецът се опира на самата планина, заема обща площ от 3 600 000 кв. м. и се състои от две основни групи постройки: Белият и Червеният дворец, като Червеният дво‑ рец се намира в средата, а Белият – от двете стра‑ ни. В самия център на Потала, което е и сърцето на Червената планина, е стаята за медитация на Ганпо. Тя представлява изкопана в скалата будистка пе‑ щера, в която сега са поставени изображенията на Сундзан Ганпо, на принцеса Уънчън, на непалската принцеса Трицун и на неговите първи министри. Тези статуи са безценни произведения на ранното тибетско изкуство от VІІ в.7. Два дни от празничния календар на Тибет са посветени на принцеса Уън Чън – петнадесетият ден от четвъртия месец по тибетския календар (де‑ нят, в който пристига принцесата) и петнадесетият ден от десетия месец (рожденият ѝ ден)8. До днес Храмът на Уън Чън е една от забележителностите в Тибет, наред с двореца Потала, за който вече стана дума, и храма Джокханг, който бил построен, за да съхрани фигурката на Буда, която китайската прин‑ цеса донесла, а сега е най-святото място за тибет‑ ските будисти. По времето на император Джундзун, друга принцеса, на име Дзинчън ( Jincheng), е омъжена за краля на Тибет – Чъдай Джудан (Chidai Zhudan), който нарича себе си „племенник“ на императора и провъзгласява, че „Тубо и Хан са членове на едно семейство“9. В общия случай, поради факта, че смесените бракове са позволени и предвид големия брой на Мандова 2013. Bai Yu 1994. 9 Cao, Sun 2010: 106. 7 8

Танските дами

чужденците в Китай през династия Тан, много ки‑ тайски девойки се омъжват за чуждоземци, на кои‑ то обаче не се позволява да отвеждат съпругите си в собствените си страни. Тъй като танските красавици се превръщат в муза на немалък брой поети и художници от този период, ще се спрем за кратко и на техния грим и облекло, които са изключително интересни и за‑ служават внимание. С развитието на производството на копри‑ на, боите и вносните платове модата в облеклото достига нечувани до този момент висоти. Наред с това, прическата и гримът са не по‑малко важни за завършека на имиджа на танската дама. През VIII в. аристократичните кръгове обо‑ жават чуждестранното облекло, прическите и ак‑ сесоарите. Модните тенденции в двете столици –

Златни орнаменти и игли за коса, открити в гробницата на дама на име Хъжуо, 4‑та година от периода Удъ (621 г.) – дин. Тан; Исторически музей на пров. Шаанси, © снимка – личен архив

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

Чан’ан и Луоян следват турския и източноиранския стилове, а повечето мъже и жени обичат да носят „варварски“ шапки, когато излизат навън или да яздят. Мъ‑ жете носят шапки от леопардова кожа, тесни ръкави и впити еле‑ чета по иранската мода. Заплене‑ нието на китайците от чуждите обичаи е засвидетелствано и от случки в императорския двор, когато например принц Ли, Чънчиен (син на император Тайдзун) предпочита да говори на турски, Хуфу – фигурка на жена, вместо на китайски, и вдига тур‑ открита в гробницата на Ян Дзиенчън, дин. Тан; ски лагер в двореца, където жи‑ исторически музей на вее и се облича като тюрк. пров. Шаанси; © снимка – личен архив. Описания на вида и цветове‑ те на танското облекло могат да бъдат открити в множество произведения и стихо‑ творения, тъй като официални норми върху цвето‑ вете няма наложени. И въпреки всичко, червеното (цвят „нар“) остава най-модерният цвят и всички красавици, описани от прочутите тански поети Ли Бай, Ду Фу и Бай Дзю’и10, носят червени рокли. Най-общо можем да разграничим 3 вида дам‑ ско облекло от епоха Тан: 1. Хуфу (hufu / 胡服) – чуждестранно облекло – материи, модели и орнаменти, които са навлезли по Пътя на коприната. 2. Жучюн (ruqun / 襦裙) – сходни с тради‑ ционните, но доста по‑усъвършенствани; с отво‑ рена вече якичка с цел разкриване цепката между Вж. Наука и технология – стр. 94.

Танските дами

гърдите, и с горно по‑плътно наметало, в разрез с конфуцианските норми, където жените трябва да покриват цялото си тяло, тук вече показват ръце‑ те и гърба си и имат чуждестранни орнаменти по роклите си. Роклята е с ¾-ти ръкави (banbi / 半臂), отделно от наметалото, което е с дълги ръкави. Жените но‑ сят пелерина / наметало или дълго парче коприна, за да покриват раменете си. Смята се, че наметалата са от тънки материи, тъй като според една легенда на‑ металото на наложницата Ян Юхуан (Yang Yuhuan / 楊玉環) е отвяно от вятъра по време на импера‑ торско тържество. Не се изключва обаче през зи‑ мата наметалата да са правени от по‑дебели, вълне‑ ни материи. Когато са облечени с „жучюн“, жените

Жучюн, интернет

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

Видове кок, Исторически музей на пров. Шаанси

рядко носят шапки, а по‑ско‑ ро цветен венец или воал, с който покриват лицето си11. Модата с воалите бързо отшу‑ мява, тъй като дамите решават да показват екстравагантните си кокове (съществували над 30 вида). Особено популярен сред знатните дами е уйгур‑ ският шиньон. Използват се най-различни златни игли, нефритени орнаменти за де‑ корация, естествени или сре‑ бърни цветя. 3. „Мъжко облекло“ – тъй като жените вече живеят в едно истинско либерално общество, им е позволено да 11

Mei 2011: 29 – 31.

Танските дами

носят удобни дрехи – панталони и широки мъжки горнища. Въпреки че гримът е отдавна известен вече в Китай, танските дами използват доста сложен и екстравагантен грим. Те не само пудрят лицата си, боядисват веждите, слагат руж и червило, но и ри‑ суват жълт полумесец на челото си, за който се смя‑ та, че навлиза от малцинствата12. Веждите се рисуват по много различни начини:

Император Сюендзун моли дворцовия худож‑ ник да нарисува десетте най-известни стила на ри‑ суване на вежди, които имат собствени имена, като „мандаринска патица“, „малка човка“, „гъста мъгла“ и др. Освен това между веждите поставят и други декорации от пера, миди, злато или просто нари‑ сувани. Счита се, че тези декорации върху челото – хуадиен (huadian / 花钿), произлизат от южните династии, когато принцеса Шоуян (壽陽公主)13 се разхожда из градината, един цвят от круша се за‑ лепя на челото ѝ, и всички казали, че ѝ стои много добре. Оттогава дамите в двореца започват да деко‑ рират челата си. Друг тип декорация с грим между Пак там. Принцеса Шоуян (壽陽公主) – дъщеря на импера‑

12 13

тор Сун У (宋武帝) (363–422).

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

веждите е т. нар. юехуан (yuehuang / 月黄) – с жълта пудра. Червилото се поставя по най-разнообразни начини, а устните се завършват с изкуствена трап‑ чинка, поставена на около един сантиметър от края им. Имитация на червен белег под формата на на‑ клонена линия е също част от грима на някои дами. За него се смята, че произлиза от наложницата на Цао Пи (Cao Pi / 曹丕) (187 – 226) (император Уейуън / Wei Wen / 魏文) от епохата на Трицарстви‑ ето (220 – 280). Наложницата му на име Сюе Йелай наранява слепоочието си, докато отива при него, и

Танските дами

Седем стъпки до танския грим, Исторически музей на пров. Шаанси

белегът така и не зараства, както и любовта му към нея. Интересен е фактът, че в китайската традиция пеперудата се свързва със съпружеското щастие. Император Сюендзун (712 – 756) например, из‑ ползва ритуал с пеперуда при избора на дамата, с която ще прекара нощта. Всички наложници сла‑ гат цветя в косите си, той пуска пеперуда в залата и онази хубавица, на чиято глава кацне пеперудата става неговата избраница за вечерта14. Известната картина на Джоу Фан, която се намира в Музея на пров. Ляонин в Шънян, изобразяваща дами с цветя Laing 1990a: 37.

Културата на китайската епоха Тан (618 – 907) Непознатата екзотика. I част

в косите, не само демонстрира редица от красави‑ ци в шифон и бижута, а дами, наблюдаващи праз‑ ника „Раждането на цветята“, който се отбелязва през втория лунен месец15. В един момент обаче танските дами смятат, че по лицата им вече няма свободно място за рисува‑ не, и променят начина си на гримиране. Към среда‑ та на династия Тан, дамите спират да слагат пудра и руж, а използват само много тъмно червило. През хилядолетната история на Китай предста‑ вите за женска красота се променят многократно, сменят се философските, религиозните и общест‑ вени възгледи. Това неизменно води и до промяна на естетичните представи и идеала за женска красо‑ та. Практика, изглеждаща доста извратено в наши дни, е пристягането на женските крака. Някои бла‑ городнически семейства започват да бинтоват кра‑ ката на дъщерите си, за да покажат добро общест‑ вено положение. В ранна детска възраст по‑стара жена от семейството натъпква крачето на момичен‑ цето в топка и го стяга с бинт или плат толкова сил‑ но, че да не наруши кръвообръщението, но и да не се позволи на крака да расте. Процедурата не дава възможност на девойката да работи и само богати‑ Laing 1990b: 284.

Танските дами

те могат да си позволят този тип „разкрасяване“, което през X в. вече се превръща в мода и започва използването на т. нар. „лотосови пантофки“. Нестабилните, люлеещи се движения на же‑ ните, които се опитват да балансират тежестта си върху малките си изкривени ходила, се нарича „походката на лотоса“, а съвършеният крак – „злат‑ ният лотос“. Той има идеална форма на конус и е с дължина 7,6 см. Смята се, че практиката произ‑ лиза от император Ли Ю (Li Yu / 李煜) (Късна Тан (923 – 936), периода на Петте династии и 10 цар‑ ства), който помолил наложницата си Яо Нян (Yao Niang / 窅娘) да увие краката си с бяла коприна под формата на полумесец и да му танцува „Танц на златния лотос“ <金蓮舞> – един вид балет на пръсти.