Добрин Добрев
ИЗКУСТВОТО ИСТОРИЯ НА ИДЕИТЕ
Фабер 2014
Съдържание ВЪВЕДЕНИЕ // 7
МАНИЕРИЗЪМ................................................99 Изобразително изкуство......................................... 99
Първа глава ИЗКУСТВО НА ДРЕВНОСТТА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ.........................................15 ШУМЕР ........................................................21 ВАВИЛОН.................................................... 24 Втора глава АНТИЧНО ИЗКУСТВО КРИТ И МИКЕНА...........................................30 ДРЕВНА ГЪРЦИЯ............................................ 31 ДРЕВЕН РИМ...................................................40
Трета глава СРЕДНОВЕКОВНО ПРАВОСЛАВНО ИЗКУСТВО Четвърта глава СРЕДНОВЕКОВНО ИЗКУСТВО НА КАТОЛИЧЕСКА ЕВРОПА (ХІ – ХV В.) РОМАНСКО ИЗКУСТВО................................63 ГОТИКА.............................................................68 Изобразително изкуство......................................... 68 От Средновековие към Ренесанс в литературата........................................................ 69 Философия на средновековното изкуство............78
Пета глава ИЗКУСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ХУМАНИЗЪМ (ХІV – ХVІ в.) РЕНЕСАНС ......................................................83 Изобразително изкуство и архитектура................ 83 Литература............................................................ 87 Музика.................................................................... 89 Ренесанс и Реформация............................................90 За богоподобната същност на човека................... 91 Ренесансовото изобразително изкуство..............92 Ренесансовата архитектура..................................93 Ренесансовата литература....................................98 Ренесансовата музика..............................................98 За насладите, ограниченията на морала и добрия пример.......................................................99
Шеста глава ИЗКУСТВО НА ЗРЕЛИЯ КАТОЛИЦИЗЪМ (ХVІІ – ХVІІІ В.) БАРОК ............................................................. 106 Изобразително изкуство........................................106 Литература ..........................................................108 Музика...................................................................109 Барок и Контрареформация.................................110 За телесната тленност........................................110 Стилистика на Барока.......................................... 111
РОКОКО........................................................... 121 Литература на прециозния стил.......................... 121 Изобразително изкуство........................................ 121
Седма глава КЛАСИЦИЗЪМ Изобразително изкуство........................................127 Литература...........................................................128 Музика...................................................................128 Преклонение пред разума...................................... 129 За издигането на нравствеността...................... 131 Преклонение пред изкуството на Античността......................................................... 132 Принципът за следване на образеца .................. 133 За ползата от критиката.................................... 134
Осма глава ПРОСВЕЩЕНИЕ Изобразително изкуство........................................138 Литература...........................................................139 Музика...................................................................139 За разумното устройство на обществото......... 139 Апология на труда и предприемчивостта......... 141 Срещу намесата на църквата в обществения живот............................................... 141 Новата идея за просветения човек..................... 142 Изкуството в служба на обществото и човека.................................................................... 142 От обмена на стоки към обмен на информация и култура.......................................... 145
Девета глава РОМАНТИЗЪМ
Единадесета глава МОДЕРНИЗЪМ
Изобразително изкуство........................................149 Литература...........................................................156 1. Немски романтизъм..........................................156 1.1. Между Швабския пиетизъм и Романтизма....156 1.2. Йенски романтически кръг.........................156 1.3. Школата на фолклористите в Хайделберг и Гьотинген ..............................................156 1.4. Берлински романтически кръг ...................156 2. Английски романтизъм....................................156 2.1. Езерна школа (the Lake School).....................156 2.2. Байронизъм................................................157 2.3. Готически ренесанс.....................................157 3.Френски романтизъм.........................................157 3.1. Ранен Френски романтизъм.......................157 3.2. Зрял Френски романтизъм.........................157 4. Руски романтизъм............................................158 5. Американски романтизъм................................158 Музика...................................................................158 Романтизмът и символическият модус в изкуството............................................................. 160 Преклонение пред творческата личност и нейната изключителност..................................... 161 Романтическите герои.......................................... 161 Романтическата меланхолия............................... 163 Романтическите бягства..................................... 163 Естетически категории....................................... 164 Естетически техники........................................... 165 Романтическият символизъм ............................. 166
ИМПРЕСИОНИЗЪМ............................................. 185
Десета глава РЕАЛИЗЪМ И НАТУРАЛИЗЪМ Изобразително изкуство........................................172 Литература...........................................................174
РЕАЛИЗЪМ...................................................... 178 НАТУРАЛИЗЪМ.............................................. 180 ПРОПАГАНДЕН РЕАЛИЗЪМ........................ 181
ПОАНТИЛИЗЪМ.................................................... 190 СИМВОЛИЗЪМ...................................................... 195 НЕОКЛАСИЦИЗЪМ.............................................. 199 СЕЦЕСИОН............................................................ 201 ФОВИЗъМ...............................................................207 ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ............................................209 КУБИЗЪМ................................................................ 214 ФУТУРИЗЪМ........................................................... 216 КУБОФУТУРИЗЪМ................................................ 217 КОНСТРУКТИВИЗЪМ.......................................... 218 АБСТРАКЦИОНИЗЪМ......................................... 219 Чиста живопис......................................................219 Де стайл............................................................... 220 Абстрактен експресионизъм .................................221 Безформено изкуство (art informel) ...................... 222 КОБРА: ............................................................... 223 ДАДАИЗЪМ.............................................................224 СЮРРЕАЛИЗЪМ.....................................................226 АБСУРДИЗЪМ.........................................................232 ОП-АРТ....................................................................232 ФОТОРЕАЛИЗЪМ..................................................233 ПОП-АРТ.................................................................234 АКЦИОНИЗЪМ......................................................237 ПОСТМОДЕРНИЗЪМ...........................................239 Идеологически структури и постмодерна културна ситуация................................................244
ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ.......................... 256 ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.... 265 ПОКАЗАЛЕЦ НА ПОНЯТИЯТА........... 275
ВЪВЕДЕНИЕ
1. 1 Парламентът във Виена (1874 – 1883 г.)
1. 2. Заседателната зала на парламента във Виена (1874 – 1883 г.)
8
Италия. Очевидно е, че неговото късно творчество е мост между две културни епохи. Как стои въпросът с ренесансовите и барокови стилистични линии в централна Европа, е по-проблематично. Моето усещане е, че няма ренесансови прояви извън художествената дейност на гастролиращи артисти от Италия и копирането на образци от местни творци. Показателно в това отношение е обстоятелството, че Националната художествена галерия във Виена разполага с една от най-богатите колекции на маниеристични картини, сред които се откроява изобилието от творби на Тинторето, а ренесансовите платна са в пъти по-малко. Това усещане за несъстоял се Ренесанс обхваща и разхождащия се по виенските улици, който едва намира сред бароковото и маниеристичното море туктам някоя ренесансова фасада (ил. 6.31). Не така стои въпросът с Париж например. Там наред с прекрасните образци на Готиката като катедралата „Нотр Дам“ се издига ренесансовият дворцов комплекс на Лувъра, а проявите на Барока и Класицизма могат да бъдат срещнати на всяка крачка. Бих казал, че Париж е нагледен пример за редуването на архитектурните стилове в Европа. Същите
ВЪВЕДЕНИЕ
тенденции се забелязват и във френското изобразително изкуство и френската литература. За това може би способства стабилното състояние на тази държава в продължение на векове. Друг интересен повод за разсъждение е обстоятелството, че творците и публиката в двете културни столици на Европа от края на ХІХ и началото на ХХ в. – Париж и Виена – са пристрастни към различни школи на модерното изкуство. В Париж се развиват бурно Импресионизмът и редица постимпресионистични направления в изобразителното изкуство, както и Символизмът (главно в литературата). В същото време приоритет на Виена са Сецесионът и Експресионизмът в изобразителното изкуство, а в сферата на музиката – атоналните композиции на Шьонберг и Веберн. Сериозно е изкушението във връзка с това да се тръгне по линията на търсене на зависимости и да се обоснове например наборът от естетически предпочитания на виенчаните с обитаването им в предимно барокова архитектурна среда. Подобен подход обаче изглежда доста екзотичен, още повече, че той не държи сметка за т. нар. изкуство на „Рингщрасе“ и появата във връзка с него на еклектичния архитектурен стил Историзъм. В средата на ХІХ в. със заповед на императора Франц Йосиф паралелно с разрушаването на старите градски укрепления започва широкомащабно строителство. В продължение на няколко десетилетия на булеварда „Рингщрасе“, обхващащ в кръг центъра на Виена, и в близост до него са построени множество обществени сгради, които възкресяват различни архитектурни стилове. По този начин като че ли се търси компенсация за натежаващото бароково присъствие в архитектурното тяло на града. В резултат на масираното строителство парламентът (ил. 1.1, 1.2 и 1.3) и концертната зала „Музикферайн“ (ил. 1.4 и 1.5) възпроизвеждат Гръцката античност; православната църква на „Фишмаркт“ (ил. 1.6) е във византийски стил; фасадата на храма „Алтлерхенфелдеркирхе“ (ил. 1.7) носи белезите на Романския стил; кметството (ил. 1.8 и 1.9) и „Вотивкирхе“
1. 3. Парламентът във Виена (1874 – 1883 г.)
1. 4. Златната зала на „Музикферайн“ във Виена (1866 – 1869 г.)
9
ПЪРВА ГЛАВА: ИЗКУСТВО НА ДРЕВНОСТТА
2. 13. Ранен лъв – релеф от двореца на Ашурбанипал, Асирия (VІІ в. пр. н. е.)
традицията на естетиката на светлината, като самият Ашурнацирпал ІІ е славен по следния начин: О, светило на небето и земята, ти, който даваш светлина в дълбочината на пропастите, ти, който докрай унищожи злото, ти, който донесе подчинение на непокорните, ти, който разгроми враговете (Анали, І колона, 8.). Нововавилонската култура (612 – 539 г. пр. н. е.) има своя връх при Навуходоносор ІІ (604 – 561 г. пр. н. е.). Впечатляваща е архитектурата от това време. За строежите си жителите на Вавилон използват печени и покрити с цветна глазура тухли. Реставрираната в музея „Пергамон“ в Берлин Порта на Ищар (ил. 2.14) се отличава с изключителна красота. Тя е богато декорирана с животински изображения и цветни орнаменти, като всеки елемент е оформен, оцветен и вграден в добре премислена аранжировка (ил. 2.15, 2.16 и 2.17). 2. 14. Портата на Ищар (реставрирана в Пергамон музеум в Берлин) – Вавилон (ок. 575 г. пр. н. е.)
26
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ: 1. Какъв е статутът на фараона в Древен Египет? 2. Кои теми на древното египетско изкуство откривате в следните поучения на мъдрия владетел Ахтой ІІІ към сина му Мерикаре:
2. 15. Елемент от улицата, водеща към портата на Ищар – Вавилон (ок. 575 г. пр. н. е.)
Твори истината, за да живееш дълго на земята. Направи така, че плачещият да престане да плаче. Не притеснявай вдовицата. Не прогонвай човека заради имуществото на баща му. Не навреждай на велможите заради мястото, което заемат. Пази се да не наказваш несправедливо. Не убивай! Не е добре това за тебе! (превод на Сергей Игнатов)
3. Коментирайте функцията на златото в изкуството на Древен Египет. Каква е връзката му с категорията „нефер“? 4. Кои вечни теми присъстват в египетското изкуство? 2. 16. Елемент от улицата, водеща към портата на Ищар – Вавилон (ок. 575 г. пр. н. е.)
5. Обяснете принципа на хармоничната пропорция, известна като „златно сечение“. 6. Кой от двата откъса в по-голяма степен отразява духа на Древен Египет? Защо? Следвай желанията на сърцето, докато съществуваш. Облечи се в най-хубавите тъкани. Намажи се с чудесни благовония. Умножи своето богатство. (из „Песен на арфиста“, превод на А. Ахматова и Д. Добрев)
2. 17. Фрагмент от портата на Ищар – Вавилон (ок. 575 г. пр. н. е.)
Книгите са по-нужни от изградения дом, по-хубави от гробница на Запад, по-хубави от разкошен дворец, по-хубави от паметник в храма. (из папируса „Честър Бити ІV“, превод на А. Ахматова и Д. Добрев)
27
ВТОРА ГЛАВА: АНТИЧНО ИЗКУСТВО
(65 – 8 г. пр. н. е.) За поетическото изкуство, който продължава теоретичната линия от За поетическото изкуство на Аристотел. Важен елемент от културата на Рим е подчинението на индивида на интересите на общността и полезната традиция. Битието на римския гражданин е свързано с трите принципа virtus (доблест), pietas (благочестие) и fides (вярност). Освен това за добро се смята всичко, което допринася за поддържане на реда. В същото време, както подчертава Пиер Гримал, осъжда се всичко анархистично, новаторско, всичко, което застрашава редовния ритъм на живот, всичко смущаващо. Същественият принос на римляните е в сферата на гражданското строителство. Сложната, включваща стотици километри водопроводна система от акведукти (ил. 3.17) – в превод букв. пътища на водата, огромните публични сгради като Колизеума (ил. 3.18) и Пантеона (ил. 3.19), впечатляващите градоустройствени решения са нещо съвършено ново за Античния свят. Практически столицата Рим е първият прототип на
42
3. 17. Акведуктът „Пон дьо Гар“ в Ним, Франция (началото на І в.)
съвременните мегаполиси. Новите урбанистични и архитектурни предизвикателства раждат и нови технологии – конструирани са нов тип арка, цилиндричен свод и купол, които са изградени на базата на използването на каменни блокове (пети), които са оформени като клинове. Така градежът става здрав и устойчив на земетресения. Второто важно технологично нововъведение е изобретяването на смес, подобна на бетона, която се забърква с вода от вар, пясък и натрошени камъни или тухли и се излива в кофражи. Благодарение на нея е станало възможно създаването на такива огромни архитектурни конструкции като акведуктите, термите, Колизеума.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ: 1. Опишете основните характеристики на критско-микенското изкуство. 2. В какви културни форми са представени митовете на Древна Гърция? Посочете примери. 3. Коментирайте функцията на златото в изкуството на елините. 4. Посочете основните елементи при храмовото строителство в Древна Гърция. 5. По какъв начин присъства принципът на хармоничната пропорция в изкуството на Античността? 6. Античният човек разглежда идеала като хармония между красиво и добро. Коментирайте понятията, свързани с този възглед. 7. Как се нарича този съд?
3. 19. Пантеонът в Рим (118 – 125 г.)
8. Избройте няколко антични писатели. Какво знаете за тяхното творчество?
3. 18. Колизеумът в Рим (72 – 80 г.)
9. Обяснете обхвата на понятията „трагически герой“, „трагическа ирония“, „катарзис“ и „патос“. 10. Каква черта на античната култура откривате в следните реплики на Прометей от драмата „Прикованият Прометей“ на Есхил? Това съм аз, злочестият разпънат бог! Неприятел на Зевс и намразен безкрай, зарад своята обич към людския род… (Превод на Александър Ничев)
11. Посочете някои от характерните черти на епическото творчество на Омир. 12. Какво знаете за елинистичния роман? 13. Посочете лирическите видове, които са характерни за античната поезия. 14. Според Питагор (ок. 582 – ок. 496 г. пр. н. е.) „добродетелта е хармония“. Коментирайте този възглед в 43
ТРЕТА ГЛАВА: СРЕДНОВЕКОВНО ПРАВОСЛАВНО ИЗКУСТВО
изображенията на Христос и Дева Мария. Според Никифор Влемид (1197 – 1272 г.): Ние сме се родили не за да ядем и пием, а да сияем с добродетели за слава на нашия Творец. Храним се по необходимост, за да съхраним нашия живот за съзерцание, заради което сме родени. Всичко изброено до тук води до формиране на специфичните черти на зрялото византийско изкуство. То почти не се променя през столетията, като се отличава с пасивна съзерцателност и служене на култа. Ключови думи за него са канон и догма. Доктриналният патос изключва всякакъв интерес към тялото. Самото изображение се отличава със статичност. Рядкост са случаите, при които е предадено някакво движение. Това са главно предмети на бита като куфари, сандъчета и ракли (ил. 4.20), които са украсени с ловни сцени, и някои илюстрации на хроники, представящи схематично батални сцени. Основно качество на изображенията е безстрастността, а висше достойнство е покоят на съзерцаващия
трансцендентното божество. Така се формира едно спиритуалистично изкуство. Характерно е и това, че изображенията в профил, за разлика от египетския канон, са голямо изключение, като най-често това не са фигури на светци. След Никейския събор през 787 г. са отречени пластичните изкуства, а също така изобразителните техники, които дават обеми – напр. използването на светлосянката. Приемат се фреските, иконите и релефите, които представят фигурите в плоскост. Поради спецификата на мозайката да предава плоскостно обектите тя е предпочитана техника. Златният фон на изображенията заменя обемността и елиминира битовите детайли и пейзажа (вж. ил. 4.21 и 4.22,). Той представя фигурите като реещи се в пространството (вж. ил. 4.22 и 4.23). Те като че ли са лишени от тегло и обем и се внушава усещането за безтелесност. Обилието от злато в изкуството на Византия е свързано с доктриналната идея, че то е символно въплъщение на светлината, която пък е въплъщение на Бог. Така златото се разглежда като основен елемент в материалния свят, представящ опосредствано божествената същност на Твореца. Според Василий Велики (ок. 329 – 379 г.), един от отците на православието, красотата на златото е съответствие на красотата на светлината и по този начин на енергетичната същност на Бога. Любопитно е, че друг авторитет в православието – Псевдо-Дионисий Ареопагит (V – VІ в.) – използва в своите текстове като синоними определенията златообразен и светообразен, а според неговата доктрина видимите неща са икони на невидимите. След победата на иконопочитателите над иконоборците на базата на тази теза на Псевдо-Дионисий Ареопагит се изгражда учението за 4. 20. Куфар от слонова кост, Константинопол (1193 – 1205 г.)
54
ТРЕТА ГЛАВА: СРЕДНОВЕКОВНО ПРАВОСЛАВНО ИЗКУСТВО
4. 21. Теодор Стратилат, мозаична икона от Ермитажа в Санкт Петербург (началото на ХІV в.)
4. 23. Увенчаване на Погир от Христос, църквата „Св. Мария“ в Палермо (1146 – 1151 г.)
иконите като символни изображения на отвъдното. Според средновековния човек във всичко, случващо се на земята, се отразява волята на Бога. Зад всеки феномен на земния живот се крие таен смисъл. Обкръжението на хората е населено от знаци на божието откровение, чиято отвъдна страна е достъпна само за посветените. Това е т. нар. символически модус на мислене. Свещените книги на християнството също се разглеждат като означаващи нещо повече от казаното. Те са тълкувани символно, за да се открие скритият им смисъл и да се проникне в тайната им. Самите те са украсявани богато, като в писмения текст са вграждани изображения (ил. 4.24, 4.25, 4.26 и 4.27). 4. 22. Пророк Авакум, миниатюра от Новия завет с Псалтир, Москва (средата на ХІV в.)
55
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: СРЕДНОВЕКОВНО ИЗКУСТВО НА КАТОЛИЧЕСКА ЕВРОПА
Със тях отива моят скъп любим – по хубост, род и храброст несравним. И моята съдба не ще е лека: да изнемогвам сред копнеж и плач… Ах, крал Луи проклет да бъде нека, че кръстоносците събра сега и моето сърце срази с тъга.“ (превод на Пенчо Симов)
За средновековния трубадур няма никакво съмнение, че всичко в човешкия живот е дар от бога. Жофре Рюдел например заключава: Навред е бог, човече, не гадай, / от него е и любовта далечна. Затова службата на вярата е свята и рицарят е готов да жертва живота си и все пак мисълта за далечната любима със сърце от злато (символ на богоподобна чистота) съпътства неизменно изправения пред вражеските войни: Облян във сълзи, аз пристъпвам ням към изпитанието непознато, но мисля повече, признавам сам, за нея, за сърцето є от злато… (Конон дьо Бетюн, превод на Пенчо Симов) 5. 5. Корона – Рейнска златарска школа (ок. 950 г.)
5. 6. Кралски регалии – Кьолнска златарска школа (1180 г.)
66
Образът на любимата в куртоазната лирика е моделиран от предписанията в трактата на Андреа Капелан За любовта (ок. 1185 г.), който е духовен наставник на Мари дьо Шампан. Той цени високо любовната страст, но смята, че последното утешение (т. е. телесното сливане на влюбените) по‑скоро убива копнежа, който е най-силният трепет на душата, устремена към своя обект на обожание. В този смисъл далечната (платоническата) любов е смятана за по‑висша от близката (телесната). В поезията на трубадурите звучат и железните нотки на страстта към битките. Особено интересни в това отношение са призивните стихове на рицаря Бертран дьо Борн: Харесва ми великденското време, което връща цветове, листа, харесва ми в леса да се възземе далече из простора песента на радостното птиче ято; харесвам в пролетната долина да видя пак палатки, знамена,
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: СРЕДНОВЕКОВНО ИЗКУСТВО НА КАТОЛИЧЕСКА ЕВРОПА
изпитвам щастие, когато сред равнината се подреждат в строй бойци с коне, приготвени за бой. Харесвам авангард да приближава и хора с вещи да се втурват в бяг и да пристига подир тях тогава голяма армия, развяла стяг; харесва ми, когато мога да видя някой замък обсаден, да рухват крепостни стени пред мен, войската вдигната в тревога, зад ров да укрепява своя стан с укрития на хълм добре избран. Изпитвам също истинска наслада, когато смел сеньор се спуска пръв въоръжен, на кон, и тъй напада, че другите увлича с бойна стръв, опасността е твърде близка, но щом се впусне той с голям кураж, не трябва никого да викат дваж – да го последва всеки иска, че всекиго ще оценяват зле без подвизи на бойното поле. Връз меча – меч, сред грохот на копита пробити щитове ще видим там, където почва битка упорита, и удрящи васали в куп голям – коне препускат без ездачи, които повалени са били; когато влиза в страшен бой, нали, боецът, който името си тачи, връхлита с ярост вражеския щит: пред пленник предпочита враг убит. Не ми е тъй приятно, разберете, да ям, да пия, да отдъхвам в сън, отколкото да чуя вик: „Вървете!“, да чуя от оръжията звън и конско цвилене в простора, да чуя „Помощ! Помощ“ силен вик, да видя как се свличат в ров за миг и рицари, и прости хора, пронизани от копия – по тях и знаменцата с гербове във прах.
5. 7. Реликварий – Лимож, Франция (първата половина на ХІІ в.)
Барони, чест и гордост ви зове в борба за замъци и градове – елате с нас, да водим боеве. (превод на Пенчо Симов)
67
6. 21. Микеланджело Буонароти – Светото семейство (1503 – 1504 г.)
6. 22. Сандро Ботичели – Атина Палада и кентавър (1480 г.)
6. 23. Тициано Вечелио (Тициан) – Диана и Актеон (1559 г.)
6. 25. Себастияно дел Помбо (Венеция 1485 – Рим 1547 г.) – Млада римлянка (Доротея) (1512 – 1515 г.)
6. 27. Рогир ван дер Вейден – Портрет на Франческо Д'Есте (1460 г.)
6. 28. Роберт Кампен (Турн ок. 1378 – Турн 1444 г.) – Благовещение (ок. 1425 – 1428 г.)
94
6. 24. Пиеро ди Козимо (Флоренция 1462 – Флоренция 1521 г.) – Портрет на Симонета Веспучи (Клеопатра) (ок. 1488 г.)
6. 26. Амброзиус Холбайн (Аугсбург 1494 – Базел 1519 г.) – Портрет на млад човек (1518 г.)
6. 29. Рогир ван дер Вейден – Евангелист Лука рисува Мадоната (1435 г.)
цех) на Средновековието е заменен от личността, която има свои ярки отличителни черти. Това води в отделни случаи до нарушаване на принципите на хармоничната пропорция. Тази тенденция се задълбочава по-късно при Маниеризма особено в творчеството на Доменикос Теотокопулос (Ел Греко). Художниците работят върху точното предаване на перспективата. Пиеро де ла Франческа (1420 – 1492 г.) например специално изучава линейната перспектива и в края на живота си пише трактати по перспектива и геометрия. След него и Леонардо да Винчи, и Микеланджело Буонароти се занимават специално с този проблем, като особено внимание се отделя на светлинната и въздушната перспектива (свързана с оцветеността на въздуха съобразно с разстоянието до него). Важно е да се отбележи, че Итали анският (католически) ренесанс поставя акцент върху колорита и перспективата, а Немският и Холандският (протестантски) ренесанс поставят акцент върху прецизното предаване на детайлите от света, в който живее човекът (ил. 6.28 и 6.29). Много често тези детайли, също както в готическото изкуство, имат алегоричен смисъл, който е отправен към вярващите. Така в света на профанното се откриват божествени знаци.
Ренесансовата архитектура Архитектурата на Ренесанса следва традициите на Римската античност. От една страна, за това способстват запазените сгради от древността, които са добре познати на Филипо Брунелески (1377 – 1446 г.), Леон Батиста Алберти, Бенедето да Маяно (1442 – 1497 г.), Донато Браманте (1444 – 1514 г.), Леонардо да Винчи, Балтазаре Перуци (1481 – 1536 г.), Андреа Паладио (1508 – 1580 г.), Микеланджело Буонароти. От друга страна, това е силното влияние на труда на римския архитект Витрувий (І в. пр. н. е.) Десет книги за архитектурата, който става популярен чрез публикацията от 1486 г. Традицията да се спазват числовите пропорции на златното сечение, антропоморфното им илюстриране и уподобяването на сградите на човешко тяло преминава и в ренесансовата архитектура. Според Витрувий нито една сграда не може да бъде конструирана правилно без съобразяване с точните пропорции на човешкото тяло. Ключови елементи в ренесансовата архитектура са аркадите, аркадните галерии и портиците. Те определят облика още на първата ренесансова сграда „Болницата 95
ШЕСТА ГЛАВА: ИЗКУСТВО НА ЗРЕЛИЯ КАТОЛИЦИЗЪМ
7. 45. Франсоа Буше – Юпитер и Калисто (1744 г.)
7. 46. Жан-Оноре Фрагонар – Люлка (1767 г.)
120
7. 47. Жан-Оноре Фрагонар – Открадната целувка (1765 – 1770 г.)
7. 48. арх. Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах – „Карлскирхе“ във Виена (начало на строежа 1715 г.)
РОКОКО (ХVІІІ в.)
ЛИТЕРАТУРА НА ПРЕЦИОЗНИЯ СТИЛ
7. 49. Дворецът „Сан Суси“ на крал Фридрих Велики в Потсдам, Германия (начало на строежа 1745 г.)
Мадлен дьо Скюдери (1607 – 1701 г.), заедно с брат си Жорж е най-известната представителка на прециозната литература в аристократичен Париж; авторка на множество галантни романи.
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО Жан-Антоан Вато (Валeнсиен 1684 – Париж 1721 г.), влияе се от Рубенс, майстор на темата галантни празници (ил. 7.42). Джовани Батиста Тиеполо (Венеция 1696 – Мадрид 1770 г.), водещ представител на Италианското рококо; последният велик венециански декоратор; в Намирането на Мойсей (ил. 7.43) е изключително интересна централната фигура на дъщерята на фараона, изпълнена в типичния за Рококо портретен стил с много грация. Франсоа Буше (Париж 1703 – Париж 1770 г.), покровителстван от мадам Помпадур и Луи ХV, майстор на будоарната живопис (ил. 7.44 и 7.45) и всепризнат декоратор.
7. 50. Тоалетни прибори
Жан-Оноре Фрагонар (Грас 1732 – Париж 1806 г.), неговите Люлка (7.46) и Открадната целувка (7.47) са образци на галантна сцена; изключителен майстор при предаването на драпировките, извивките във формите на дърветата, цветята, облаците, дрехите, жестовете и т. н.
7. 52. Колесница
7. 51. Жан-Франсоа Дюбоа (1694–1763 г.) – секретер (писалище) (ок. 1750 г.)
121
10. 14. Данте Чарлз Габриел Росети – Лейди Лилит (1867 г.)
Данте Чарлз Габриел Росети (Лондон, 1828 – Бърчингтънон-сий 1882 г.), представител на школата на прерафаелитите; поет и художник; творчеството му се отличава с чувственост; автор на стихосбирките Стихотворения (1870 г.), Балади и сонети (1881 г.), Стихотворения (1881 г.) и др.; в картините си предпочита ярките цветове; отделя специално внимание на детайла; негов предпочитан модел е рано починалата му съпруга Елизабет Сидал (ил. 10.14, 10.23 и 10.24).
Сър Джон Евърет Миле (Саутхемптън 1829 – Лондон 1896 г.), най-модният от прерафаелитите; картините му отразяват вкуса на викторианската епоха, когато се ценят майсторски изработените декоративни предмети, вдъхновени от готически образци, богатите витражи и тежките тъкани от плюш и кадифе; в платното Мериан (по мотиви на Тенисън) освен акцента върху тези детайли е много интересна играта с градинския есенен пейзаж (ил. 10.15); изкушен е и от темата за смъртта (ил. 10.26).
10. 15. Сър Джон Евърет Миле – Мериан (1851 г.)
10. 16. Сър Едуард Бърн-Джоунс – Историята на игуменката (след 1865 г.)
10. 17. Джон Уйлям Уотърхаус – Дамата от Шалот (1888 г.)
154
10. 18. Сър Едуард Бърн-Джоунс – Крал Кофетуа и сиромахкинята (1862 г.)
Сър Едуард Бърн-Джоунс (Бирмингам 1833 – Фулъм 1898 г.), представител на школата на прерафаелитите; силно му влияят Ботичели (ил. 6.5, 6.20 и 6.22), Мантеня (ил. 6.8) и съвременникът му Росети; проявява особен интерес към златния век на рицарството; творбите му са изпълнени с нравствени послания (ил. 10.16 и 10.18). Джон Уйлям Уотърхаус (Рим 1849 – Лондон 1917 г.), представител на школата на прерафаелитите; платното Дамата от Шалот е по мотиви на творба от Тенисън (ил. 10.17).
10. 19. Лудвиг Рихтер (Дрезден-Фридрихщат 1803 – ДрезденФридрихщат 1884 г.) – Пресичайки Шрекенщайн (1837 г.)
10. 20. Каспар Давид Фридрих – Планински пейзаж (1821 г.)
155
Пиер-Огюст Реноар (Лимож 1841 – Канес 1919 г.), художник; изключителен майстор при предаването на играта между светлината и цветовете (ил. 12.1.11). Пол Гоген (Париж 1848 – Таити 1903 г.), художник; зрялото му творчество е определяно като постимпресионистично; използва декоративната функция на цветовете (ил. 12.1.12); предшественик на Набизма (ил. 12.1.13). Винсент ван Гог (Гроот-Зундерт 1853 – Оверсюр-Оаз 1890 г.), художник; зрялото му творчество е определяно като постимпресионистично (ил. 12.1.14); майстор колорист, чийто стил се отличава със специфични извивки на цветните мазки, деформиране на обемите и експресивност на картините; предшественик на Експресионизма (ил. 12.1.15). 12. 1. 11. Пиер-Огюст Реноар – Закуска на гребците (1881 г.)
12. 1. 13. Пол Гоген – Жена, държаща плод (1893 г.)
12. 1. 12. Пол Гоген – Белият кон (1898 г.)
12. 1. 14. Винсент ван Гог – Къщи (1890 г.)
188
12. 1. 15. Винсент ван Гог – Автопортрет (1889 г.)
12. 1. 16. Андерс Цорн – Дагмар (1911 г.)
Андерс Цорн (Мора 1860 – Мора 1920 г.), художник; представител на Скандинавския импресионизъм (ил. 12.1.16). Клод Дебюси (Сен Жермен ан-Лей 1862 – Париж 1918 г.), композитор, близък с поетите символисти и художниците импресионисти; основоположник на музикалния импресионизъм; използва нови темброви и оркестрови ефекти; автор на Пет поеми (по текстове на Бодлер), цикъла романси Ариети (по текст на Верлен), прелюда за симфоничен оркестър Следобедът на един фавн (по поемата на Маларме), операта Пелеас и Мелезанда (по драмата на Морис Метерлинк) и др.; ключово за неговата естетика е следното обобщение: Ние не чуваме около себе си хилядите шумове на природата, не следим достатъчно тази музика, толкова разнообразна, която ни се разкрива с такова изобилие. Морис Равел (Сибур 1875 – Париж 1937 г.), композитор; импресионист в ранните си клавирни творби. Мануел де Файя (Кадис 1876 – Кордоба в Аржентина 1946 г.), композитор; автор на композицията за пиано и оркестър в три части с характерното заглавие Симфонични впечатления (1919 г.). Никола Танев (Свищов 1892 – София 1962 г.), ученик на Клод Моне; типичен представител на Неоимпресионизма; определян от критиката като художник на слънцето.
П
ътят на Импресионизма започва с първата изложба на направлението, открита на 15 април 1874 г. в Париж. Тогава в ателието на фотографа Надар са експонирани платна на Моне, Мане, Дега, Писаро, Реноар, Сисле, Сезан и др. До първата четвърт на ХХ в. Импресионизмът се разпространява и в други страни. Характерен е главно за изобразителното изкуство, но се развива и в литературата, и в музиката. Ключова естетическа категория за него е впечатление. Названието (от фр. impression – „впечатление“), дадено му от художествения критик Луи Льороа, който се надсмива над картината на Клод Моне Впечатление. Изгряващо слънце (ил. 12.1.7) в сатиричното списание Шаривари, също е свързано с нея. Типично за естетиката на Импресионизма е следното обобщение на Едуард Мане: Не се прави пейзаж, море, фигура, а се изобразява впечатлението в определен час на деня от един пейзаж, едно море, една фигура. Импресионистите се отказват от историческите, религиозните и литературните теми. Възхищават се от красотата на природата, рисуват предимно на открито, за да хванат специфичната игра между светлината и цветовете. Привлича ги естественото осветление на деня от ранното лято, но често изобразяват играта на светлината и при изгрев, залез, мъгла, сняг. При полагането на цветовете използват къси, енергични мазки, които предават играта на светлината по цветните повърхности. Според Салвадор Дали импресионизмът изобрази за първи път разграждането на светлината. Тази техника на полагане на боите е видоизменена от Поантилизма. 189
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: МОДЕРНИЗЪМ
12. 3. 9. Фердинанд Ходлер – Езерото Тан (1905 г.)
(1863 – 1920 г.), Стефан Георге (1868 – 1933 г.), Райнер Мария Рилке (1875 – 1926 г.). В Белгия от Емил Верхарн (1855 – 1916 г.) и Морис Метерлинк (1862 – 1949 г.). В Русия от Дмитрий Мережковски (1865 – 1941 г.), Зинаида Гипиус (1869 – 1945 г.), Фьодор Сологуб (1863 – 1927 г.), Валерий Брюсов (1873 – 1924 г.), Андрей Бели (1880 – 1934 г.), Александър Блок (1880 – 1921 г.). В Полша от Станислав Пшибишевски (1868 – 1927 г.) и Станислав Виспянски (1869 – 1907 г.). В България от Пейо Яворов (1878 – 1914 г.), Теодор Траянов (1882 – 1945 г.), Емануил Попдимитров (1885 – 1943 г.), Николай Лилиев (1885 – 1960 г.), Димчо Дебелянов (1887 – 1916 г.), Христо Ясенов (1889 – 1925 г.). Особено възторжени са руските символисти. Те се опияняват от свободата на творческия дух и от възможността културната традиция да бъде вградена в поетическите текстове. В една своя лекция от 1903 г. Валери Брюсов възкликва: Днес изкуството най-после е вече свободно. А Андрей Бели в статията си Емблематика на смисъла казва следното: Действително новото, което ни пленява в Символизма, е опитът да се осветят с цветните лъчи на различните култури извънредно дълбоките противоречия на съвременната култура. Днес ние като че ли отново преживяваме цялото минало: Индия, Персия, Египет и Гърция, и средновековието, както и по-близките епохи отново оживяват и преминават пред нас. Най-късни прояви на Символизма се откриват през първите десетилетия на ХХ в. В някои страни той преминава в своеобразен Неомитологизъм. Така става например в Романската школа на френския драматург Шарл Морис Доне (1859 – 1945 г.), която проповядва връщане към митологията на гръко-римското изкуство. Същевременно в изобразителното изкуство Неомитологизмът е свързан с Неокласицизма.
198
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: МОДЕРНИЗЪМ
НЕОКЛАСИЦИЗЪМ (края на ХІХ и началото на ХХ в.)
12. 4. 2. Фредерик лорд Лейтън – Къпането на Психея (1890 г.)
Уйлям-Адолф Бугро (Ла Рошел 1825 – Ла Рошел 1905 г.), платното му Раждането на Венера е типична неокласицистична творба (ил. 12.4.1). Фредерик лорд Лейтън (Скарбъро 1830 – Лондон 1896 г.), художник и скулптор; както почти всички неокласицисти от края на ХІХ в. е пристрастен към мита за Купидон и Психея (ил. 12.4.2). сър Лорънс Алма-Тадема (Дронтип 1836 – Вис баден 1912 г.), художник; много популярен във викторианска Англия; рисува предимно сцени от древна Гърция, Рим и Египет; отличен майстор на перспективата (ил. 12.4.3).
12. 4. 3. Сър Лорънс АлмаТадема – Наблюдателната площадка (1895 г.)
12. 4. 1. Уйлям-Адолф Бугро – Раждането на Венера (1879 г.)
199
12. 5. 7. Ото Вагнер – паричният салон на Австрийската пощенска спестов на каса във Виена (1904 – 1912 г.)
12. 5. 6. Ото Вагнер – Австрийс ката пощенска спестовна каса във Виена (1904 – 1912 г.)
12. 5. 8. Ото Вагнер – втората вила „Вагнер“ във Виена (1912 – 1913 г.)
12. 5. 10. Ото Вагнер – фасада на къща на 12. 5. 12. Антонио Гауди и Корнет – Паркът ул. „Винцайле“ във Виена (1898 – 1899 г.) „Гуел“ в Барселона
12. 5. 11. Ото Вагнер – стълбище на къща на ул. „Винцайле“ във Виена (1898 – 1899 г.) 12. 5. 9. Ото Вагнер – входът на втората вила „Вагнер“ във Виена (1912 – 1913 г.)
202
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: МОДЕРНИЗЪМ
Антонио Гауди и Корнет (Реус 1852 – Барселона 1926 г.), испански архитект; стилът му е силно индивидуален, но все пак творчеството му е причислявано към испанския вариант на Сецесиона (ил. 12.5.12), наречен Каталански модернизъм; неговите архитектурни решения черпят идеи и от Неоготиката, Кубизма и Сюрреализма. Алфонс Муха (Иванчице 1860 – Прага 1939 г.), художник и декоратор; при създаването на двайсетте си историко-алегорически платна ползва помощта на българските професори Иван Шишманов и Васил Златарски – една от картините е Българският цар Симеон сред учениците и последователите на св. св. Кирил и Методий (1919 – 1923 г.); представител на Парижкия сецесион; стилова особеност в творчеството му са изображенията на цветя и извити стебла на растения, както и портрети на красиви и грациозни жени с богати прически, гъвкави рокли и шалове, които подчертават формите на тялото, а понякога са и прозрачни (ил. 12.5.13, 12.5.14 и 12.5.15); майстор на витражите, плакатите, опаковките и етикетите на луксозни стоки в стил Ар нуво. Густав Климт (Виена 1862 – Виена 1918 г.), найвеликият представител на Сецесиона в изобразителното изкуство; художник на протеста срещу естетическия консерватизъм и морализаторството; много от творбите му са алегорични или свързани с Митологическия символизъм (ил. 12.5.16, 12.5.17 и 12.5.18); майстор на дамския портрет (ил. 12.5.19); картината му Целувката (12.5.20) е смятана за върхово постижение в изобразителното изкуство.
12. 5. 13. Алфонс Муха – Пролет от Годишни времена (1897 г.)
12. 5. 14. Алфонс Муха – Вечерно съзерцание от Частите на деня (1899 г.)
12. 5. 15. Алфонс Муха – Нощен покой от Частите на деня (1899 г.)
12. 5. 16. Густав Климт – Музика І (1895 г.)
203
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: МОДЕРНИЗЪМ
СЮРРЕАЛИЗЪМ (от 1924 г.) Джорджо де Кирико (Воло 1888 – Рим 1978 г.), създател на Метафизическата живопис, която практикува изкривена перспектива, неестествено косо осветление, в резултат на което са дългите сенки, странни образи (статуи, манекени); картините му приличат на съновидения и се отличават с мистична атмосфера; оказва силно влияние на Сюрреализма с интереса си към несъзнаваното и специфичната образност, но се различава от него по статичната композиция и изобразяването на архитектурни конструкции (ил. 12.13.1); творчеството му е преход към Сюрреализма, но не по линия на Дада; член е на т. нар. Бюро за сюрреалистични изследвания. Макс Ернст (Брюл 1891 – Париж 1976 г.), художник; майстор на колажа и фротажа (техника, при която листът се поставя върху релефен предмет и се рисува по него, като се следва релефът на основата – така се получават неконтролируеми от художника изображения).
12. 13. 1. Джорджо де Кирико – Неувереността на поета (1913 г.)
226
Хуан Миро (Монтройг 1893 – Палма 1983 г.), художник; създател на т. нар. биоморфична аб стракция – отказва се от остротата на геометричните контури и възкресява заоблените форми от стила на доисторическите живописци; в картините му често има натраплив лайтмотив, насочен към автоматично, несъзнавано възприятие – в Жена и птица на лунна светлина (ил. 12.13.2) например това са извивките на рогата и лунният сърп, които отпращат към митологичната тема за космическата крава и за женския цикъл, който се отчита по лунарния календар – така на платното доминираща е символиката на женското начало. Георги (Жорж) Папазов (Ямбол 1894 – Ванс 1972 г.), художник и писател; като студент започва творчеството си с реалистични платна; след края на Първата световна война живее в Германия и Австрия и е под влияние на Немския експресионизъм; през 1924 г. се установява в Париж и се сближава със сюрреалистите; според Оскар Кокошка много реномирани френски художници са изпитали влияние от Папазов.
12. 13. 2. Хуан Миро – Жена и птица на лунна светлина (1949 г.)
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: МОДЕРНИЗЪМ
Пол Елюар (Сен Дени 1895 – Шарантон 1952 г.), поет; започва творчеството си като дадаист. Андре Брьотон (Тиншебрей 1896 – Париж 1966 г.), поет; за него Морис Мартен дьо Гар казва следното: Той притежава осанката на инквизитор, каква трагическа бавност в погледите и жестовете. Той е маг; започва творчеството си като дадаист; автор на трите манифеста на Сюрреализма (1924, 1930 и 1934 г.); смята, че творчеството е резултат от функционирането на мисълта при липсата на контрол от разума; според него нищо друго освен невероятното не е красиво. Луи Арагон (Париж 1897 – Париж 1982 г.), започва поетическата си практика като дадаист, а след това става един от основателите на Сюрреализма; автор на Вълна от сънища.
Пол Делво (Антхейт 1897 – Вьорн 1994 г.), художник; картините му приличат на зловещи съновидения и са определяни от някои теоретици като Метафизическа живопис – неговото творчество обаче е по-скоро преход между Метафизическата живопис и Сюрреализма; за него архитектурата на древния Рим е изключително постижение на човечеството и той постоянно използва „цитати“ от нея; в творчеството му се появяват темата за манекена, която е типична за Метафизическата живопис, но и темата за скелета, която е ключова за Сюрреализма; в картината Спящата Венера (ил. 12.13.3) например авторът използва контрапункта между красивото младо тяло и скелета.
12. 13. 3. Пол Делво – Спящата Венера (1944 г.)
227
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: МОДЕРНИЗЪМ
ПОП-АРТ (втората половина на ХХ в.) Ричард Хамилтън (Лондон 1922 г. – Лондон 2011 г.), художник; майстор на колажа (ил. 12.16.1); според него поп изкуството е откровено одобрение на масовата култура, следователно е антихудожествено, в следствие на това той го определя като Позитивен дадаизъм. Рой Лихтенщайн (Ню Йорк 1923 – Ню Йорк 1997 г.), картината В колата (ил. 12.16.2) е рисувана в стила на комиксите, като пародийният елемент е в представянето на точките на растера при изобразяването на лицата, за да се предаде техниката на печатане на евтините масови картинки. Джордж Сегал (Ню Йорк 1924 – Саут Бруншвиг 2000 г.), в скулптурата Пасажери на автобус (ил. 12.16.3) са използвани автентични автобусни седалки; в много случаи авторът оставя в своите творби място за зрителя – например свободно място за сядане на пейка до скулптурите, свободен стол в скулптурна композиция на маса и т. н.; творчеството му е преход към постмодерното изкуство.
12. 16. 2. Рой Лихтенщайн – В колата (1963 г.)
12. 16. 3. Джордж Сегал – Пасажери на автобус (1964 г.)
12. 16. 1. Ричард Хамилтън – Какво прави нашите съвременни домове такива особени, такива привлекателни? (1956 г.)
234
Анди Уорхол (Питсбърг в Пенсилвания 1928 – Ню Йорк 1987 г.), художник; обича да рисува с фотографска точност консервени кутии с доматена супа; прочут е със скандалната си самооценка: Аз съм много повърхностен човек; за да изиграе ролята на отдаден на творчеството си гений, цапа дрехите си с боя и така се явява на публични места; в портрета Мерилин (ил. 12.16.4) чрез крещящите цветове и техниката на рекламните изображения (подчертаните сочни устни, тежък грим и бенка) красивата актриса е оприличена на евтина проститутка – самият портрет на Мерилин Монро има няколко цветови варианта, като по този начин се иронизира серийното производство, което обхваща всички сфери на консумативното общество.
12. 16. 4. Анди Уорхол – Мерилин (1967 г.)
12. 16. 5. Клас Олденбург – Гигантският хамбургер (1962 г.)
Клас Олденбург (Стокхолм 1929 г.), скулптор; ироничната работа Гигантският хамбургер (ил. 12.16.5) разрушава традиционната представа за скулптура; любопитно е, че през 1964 г. той открива в Ню Йорк магазин, в който продава с успех гипсови макети на хранителни продукти. Джаспър Джонс (Огъста в Джорджия 1930 г.), в картината Три флага (ил. 12.16.6.) националното знаме на САЩ е мултиплицирано като потребителски продукт; тайната на популярното изкуство той излага в следната препоръка – вземете един предмет, променете нещо в него, променете друго нещо в него, променете още нещо в него. Зигмар Полке (Ойлзниц 1941 г. – Кьолн 2010 г.), художник; основател на немския Поп-арт (ил. 12.16.7).
П
опулярното изкуство се развива предимно в САЩ и Англия. То е вдъхновено от образите на масовата култура – дизайна на потребителските продукти, опаковките на стоки, комиксите, рекламата. Художникът Ричард Хамилтън определя Поп-арта така: Популярен, недълговечен, преходен, евтин, масов, младежки, остроумен, сексуален, шутовски, шикозен и голям бизнес. Обикновено темата на живописната творба се разгръща чрез вградени фотоси на знаменитости, рекламни материали, детайлно изобразяване на важни за потребителското общество предмети (телевизори, магнетофони, прахосмукачки, сешоари, тенис ракети и т. н.) и изписването на банализирани от рекламните кампании фрази (от типа на Пийте само Кока кола). Типично в това отношение е творчеството на Хамилтън, като особено интересен е неговият колаж Какво прави нашите съвременни домове такива особени, такива привлекателни? (ил. 12. 16. 1). Пародията на масовия вкус, която е част от доктрината на Поп-арта, е остроумна и дискретна. Според критика Стивън Хенри Мадоф: Поп-артът премести изкуството от духовната сфера в комерсиалната.
12. 16. 6. Джаспър Джонс – Три флага (1958 г.)
12. 16. 7. Зигмар Полке – Три девойки (1979 г.)
235