Пенчо Ковачев
Фабер • 2010
© Пенчо Златанов Ковачев – автор, 2010 © Издателство „Фабер“, 2010 ISBN 978-954-400-314-2
Пенчо Ковачев
BG СМЪРТИ И ТАЙНИ l Редактор Илиана Павлова Оформление Нейко Генчев
l Формат 60x90/16 Печатни коли 16 Издателски коли 10
l Издателство Faber www.faber-bg.com
СЪДЪРЖАНИЕ
Истината. Цялата истина!............................................................. 5
1. 2. 3. 4. 5.
СМЪРТ ЗАРАДИ ВИЦОВЕ........................................................................ 7 „Как си ти, другарю кадровик?!”........................................................... 7 Жените на музиканта: Два брака и голяма любов с Лили Бринк...... 10 „Червенков колкото е висок, толкова е и глупав!”............................. 13 ДС опитва да го вербува, после му спретва ЛАР „Цигулар”.............. 17 Убит с тояги в лагера „Слънчев ден“ край Ловеч............................... 21 Вицовете на Сашо Сладура.................................................................. 24
КЪРВАВАТА КОЛЕДА НА 1974 г............................................................ 31 1. Ученик психар оставя 6 трупа и 10 ранени в блок 1 на Студентските общежития..................................................................... 31 2. Бранимир стреля в студентите и... се смее......................................... 36 3. Студентите искат да хвърлят убиеца от покрива................................ 40 4. Тодор Живков спасява живота на Исмет Адемов............................... 44 5. Убиват Бранимир при опит за бягство край Ловеч............................ 47 ЖЕНИТЕ НА ГЕОРГИ МАРКОВ.............................................................. 52 1. Първата e Деспина, съседско момиче от Княжево............................ 52 2. Гонят го от санаториума заради любов със Здравка.......................... 57 3. Стогодишно вино отприщва любовта със Здравка Лекова............... 61 4. „Мил Здравец, как се чувстваш като писателша?“............................. 65 5. Пощенска марка в гащите за беемве от Италия................................. 71 6. „Щом искаш ферари, ще му търпиш капризите!“.............................. 75 7. 1966 г.: Христо Друмев и Джери готвят жесток удар на покер.......... 80 8. Писателят печели 6 000 лв. от един удар на покер............................ 84 9. Красивата Яна Пипкова е голямата му любов.................................... 89 10. „Ако бях останал, щях да се самоубия или да полудея”.................... 95 САМОЛЕТНИТЕ КАТАСТРОФИ НА БГА „БАЛКАН“............................. 113 1. В катастрофата загива първата съпруга на Иван Славков (24 ноември 1966 г., Братислава)..................................................... 114 2. Авиокулата блъсна в земята Ил-18 (18 януари 1971 г., Цюрих)....... 120 3. Загива Паша Христова, Мистър Сенко пропуска полета (21 декември 1971 г., летище София).............................................. 128 4. Екипаж махмурлия блъска Ил-14 в Родопите (4 ноември 1972 г., с. Црънча, Пазарджишко)................................. 132 5. Леден „клевок” забива като пирон Ил-18 в земята (3 март 1973 г., летище Шереметиево)......................................... 137
6. Ан-14 пада на километър от пистата, 40 минути го търсят (22 ноември 1975 г., летище София)................................................ 143 7. Пълен с богомолци Ту-154 пада заради липса на гориво (1 срещу 2 декември 1977 г., Тобрук, Либия).................................... 149 8. Загиват Жулиета Шишманова и футблистът на ЦДНА Георги Димитров (16 март 1978 г., с. Тлачене, Врачанско)........................ 164 9. Пълен с оръжие за Палестина Ту-154 пада на 18 км от летището (23 март 1978 г., Дамаск).................................................................. 169 10. 10 дни търсят паднал санитарен Ан-14 (22 юли 1978 г., с. Бели Искър, Самоковско)..................................... 173 11. Мразeщи сe командири забиха Ту-134 в кравеферма (10 януари 1984 г., с Кривина, Софийско).......................................... 177 12. Тодор Живков гледа от въздуха гибелта на Як-40 (2 август 1988 г., летище София)..................................................... 182 13. 58 евреи гинат в небето над Рупите (27 юли 1955 г.)........................ 187 1. 2. 3.
Серийни BG убиЙци...................................................................... 205 Румен И. има 4 жертви за 10 години................................................. 206 Сифилитичка прави Христо Богданов женомразец......................... 209 „Лозенския удушвач“ поправи най-голямата съдебна грешка....... 219
Историята на Паисиевата „История“ 1. Разузнавач изнася книжицата в торба с лешници........................... 227 2. Ген.-лейтенант Бриго Аспарухов: „В Зограф книгата на Паисий ще загине”........................................................................................... 233 3. Живков налага Банско за родно място на Паисий........................... 234 4. Професор „на прикритие“ открива черновата на „Историята“....... 237 5. Софиянец иска 25 000 долара за препис на Паисий........................ 241 6. Финалът е отворен.............................................................................. 245
Съдят 26 души в гей дело през 1964 г..................................... 247 Из обвинителния акт: Проповядват свободната любов!.............. 250 М.Д., подсъдим в гей делото: „Натопиха ме с „танца на пчеличката“.................................................................... 251
Из КЪРВАВАТА КОЛЕДА НА 1974 г..... 1. Ученик психар оставя 6 трупа и 10 ранени в блок 1 на Студентските общежития Навръх Коледа, на 25 декември 1974 г., за около 20 минути ученикът Бранимир Дончев Дончев застреля 6 и рани 10 студенти. Двама от ранените умират по-късно в болницата. Това е най-кървавата и с най-много жертви драма в новата история на България. Тогава вестниците препечатват само оскъдната информация, пусната по БТА, но слуховете вървят със страшна сила. С години трагедията обраства с митове, легенди и небивалици, след 1989 г. спорадично за нея разказват участници и свидетели на масовия разстрел. Всеки има своя версия за историята и за броя на жертвите. За първи път ще ви разкажем цялата истина за окървавената студентска Коледа. Вечерта на 25 декември 1974 г. е спокойна и нищо не предвещава жестоката преизподня, в която ще попадне блок 1 на студентския град. Понеже социализмът недолюбваше религията, красивият християнски празник Коледа не се празнуваше масово, както сега. Но студентските купони по стаи и зали, както обикновено, и нея вечер вървят нонстоп, някои от обитателите на блока се канят да гледат поредния епизод от съветския телевизионен сериал „17 мига от пролетта“ с култовия герой Щирлиц (Исаев). Няколко часа по-рано трима десетокласници – Бранимир, Валери и Божидар, гледат в кино „Освобождение“ друг култов филм – американския „Кръстникът“ на Копола. Пуберите, и особено Бранимир, са страшно впечатлени от наситената с напрежение, убийства и кръв лента. След прожекцията, която свършва към 13,30 ч., Божидар си тръгва, а другите двама потеглят към дома на Брани-
мир с ясната цел – да вземат пистолета „Валтер“ на баща му. Този пистолет и един фински нож след няколко часа ще отнемат 6 студентски живота. Бранимир Дончев е сирак. Три години по-рано, през 1971-а, майка му се обесва на тавана в семейното жилище на бул. „Патриарх Евтимий“ 53. Преди това е лекувана от шизофрения в клиниката на Четвърти километър. Постоянно се оплакваБранимир Дончев, заснет малко след обезоръжаването ла, че не може да помага на и залавянето му от студенти в семейството си и е най-добре блок 1. да напусне този свят. Бранимир има брат близнак – Делян, и по-голяма сестра. Близнаците са разнояйчни и не си приличат нито външно, нито по характер. Бранимир е по-висок с цяла глава от Делян. Баща им Дончо Дончев е зам.-генерален директор на ДСО „Стара планина“, пътува много, включително и зад граница, и няма много време за децата си. По пътя към дома на Бранимир той и Валери сменят трамваи, вървят пешком, крият се по кьошетата. Повлияни от филма, двамата имат чувството, че някой ги следи. Бранимир (вдясно) и Делян. Двамата не си Уви, тази криениприличат нито външно, нито по характер.
6
Братята близнаци играят в родното село на баща си. Бранимир (седналият) се е маскирал като индианец. По-късно ще напише в дневника си, че индианците са добри хора
ца не се оказва юношеска закачка. Филмът по някакъв начин е отключил налудното настроение, в което Бранимир е изпаднал от няколко седмици, но което никой от близките му не е забелязал. „Във филма имаше проследяване и може би това ме наведе на мисълта, че ни следи някой“, ще каже при първия са разпит Бранимир. Още една случка нагнетява допълнително напрежение в болната душа на младежа. У дома той и приятелят му Валери заварват брата близнак Делян и братовчедката Елена, студентка първи курс химия в Софийския университет. Елена е осиновена дъщеря на леля им и близнаците нямат кръвна връзка с нея. Неочаквано братята се сбиват. Поводът за това изглежда нелеп. Бранимир пита брат си той ли е поканил Елена по телефона у тях. „Да“, казва Делян и Бранимир го удря с юмрук няколко пъти по лицето и в корема. Делян не отвръща, той знае, че брат му го превъзхожда физически и, както обикновено, се примирява. Елена се хвърля да ги разтървава и после разплакана си тръгва. Излиза и Делян.
„Аз обичах Елена, но платонично. Никога не сме се целували и не сме имали сексуални отношения. Ударих брат ми, защото той се държеше с нея неприлично“, ще признае по-късно пред следователите Бранимир. От къщи той взема пистолета на баща си – стар боен „Валтер“, и пълнител със 7 патрона. Отделно още 3 кутии с 25 патрона и як финландски нож, купен от баща му при пътуване в Съветския съюз. После с Валери отиват в неговия дом. Там Бранимир маха пълнителя от пистолета и започва да тренира пред огледалото, заляга под леглата, прави сухи тренировки за стрелба от засада. Към 19 часа тръгва за студентския град, където в блок 1 живее братовчедката Елена. „Пътят ми от дома на Валери до общежитията беше доста сложен – разказва при първия разпит Бранимир. – Правех различни ходове с цел да заблудя, ако някой ме следи. Качвах се на трамваи и слизах, вървях пеш и така стигнах до блока. На входа никой не ме спря и направо се качих в стаята на Елена – № 410 на четвъртия етаж...” Часът е малко преди 20. До първия труп остават около двайсет минути. После за още толкова Бранимир ще изгърми 26 патрона и ще окървави с куршуми и с ножа си цели пет етажа на блока... УБИТИ 1. Стефан Станчев – 21-годишен, от Габрово. Първи курс Право в СУ. Застрелян в стая 519. 2. Ву Нонг Суан – 22-годишен виетнамски студент по физика в СУ, четвърти курс. Прострелян с два изстрела в стая 519. Умира в болницата на 28 декември. 3. Борис Нейчев – 20-годишен, от Ивайловград. Първи курс Българска филология в СУ. Застрелян пред стая 519. 4. Валери Петров – 23-годишен, от Видин. Първи курс Философия в СУ. Убит с два удара с нож пред асансьора на 5-и етаж.
5. Ле Ван Шанг – 25-годишен виетнамец, студент пети курс. Застрелян на място пред стая 408. 6. Елена Друмева – от Бургас, студентка по физика в СУ, бременна в 6-ия месец. Простреляна и доубита с нож пред стая 315. 7. Стоян Стоянов – неин съпруг. 22-годишен, от Нова Загора. Студент в Телеграфо-пощенския институт. Застрелян пред стая 315. 8. Стоян Петров Агов – 30-годишен от с. Долна Оряховица, Търновско. Четвърти курс Физика в СУ. Намушкан жестоко с нож пред стая 317, умира в болницата на 29 декември. РАНЕНИ И ОЦЕЛЕЛИ 1. Хуан Тхай Лан – 21-годишна от Виетнам. Учи Физика в СУ. Ранена от два изстрела в стая 519. 2. Владимир Кръстев – 22-годишен, от Михайловград (днес Монтана). Учи Психология в СУ. Прострелян в лявата мишница пред асансьора на петия етаж. 3. Емилия Дойчева – 18-годишна, от Казанлък. Първи курс Психология в СУ. Намушкана три пъти с нож в коридора на петия етаж. 4. Луис Едуардо Харамильо – 23-годишен еквадорец от столицата Кито. Учи Право в СУ. Прострелян веднъж в коридора на 4-и етаж и втори път в стая 106 на първия етаж. 5. Светлана Кръстанова – 20-годишна, от Пловдив. Трети курс Славянска филология в СУ. Простреляна в стая 106. 6. Атанас Начев – 23-годишен, от Пещера. Началник щаб на Доброволния отряд в блока. Намушкан два пъти в гърба при опита му да избие пистолета на убиеца пред стая 106. 7. Райчо Дончев – 23-годишен, от с. Ширково, Русенско. Студент в МГИ. Ранен с нож при обезвреждането на убиеца пред стая 106.
8. Исмет Адемов – 22-годишен, от с. Презвитер Козма, Търговищко. Втори курс Българска филология в СУ. Намушкан три пъти и прострелян в крака при обезвреждането на Бранимир пред стая 106.
2. Бранимир стреля в студентите и... се смее И така – малко след 19,30 часа Бранимир Дончев, въоръжен с остър финландски нож и пистолет „Валтер“, за който има 75 патрона, безпрепятствено влиза в блок 1 на студентските общежития. Отива в стая 410, където живее братовчедка му Елена Бачева. Тя и съквартирантките ѝ Светла и Ваня го черпят с локум и с шоколадови бонбони. „Днес май те изплаших“, казва Бранимир на Елена и ѝ се извинява с обещанието, че повече няма да прави така. После двамата започват да си говорят за брата близнак – Делян, и Елена увещава Бранимир, че не бива да се държи толкова агресивно към него. Всичко до този момент е нормално и спокойно. И може би щеше да си остане такова, ако в стаята на момичетата не беше влязъл Христо Христов. Разбира се, той идва с добри намерения – ще празнува имен ден, нали е Коледа, и иска да покани на купона си Светла. Прави го тихичко на ухото ѝ. Тя му обещава, че след малко ще дойде. Докато двамата си говорят на нейното легло, Елена вади ножа от джоба на балтона на Бранимир. Показва хладното оръжие на другите и подхвърля, че деца не трябва да носят такива неща. Въпреки че в определени случаи може да послужи за самоотбрана. „Такъв нож може да поддържа нечие ниско самочувствие“, подмята Христо Христов. Може би го казва, защото вижда, че Бранимир мълчи през цялото време, сякаш е притеснен от момичетата в стаята. Дали тези думи на Христо за ниското самочувствие не са последната капка, от която препълнената с болест и болка душа на Бранимир прелива? Днес можем само да гадаем. Още на първия разпит той ще направи пред сле-
Пистолетът „Валтер“ и финландския нож, които използва Бранимир при разправата със студентите
дователя следните странни самопризнания: „Моите истински намерения бяха да извърша убийства, ако се наложи, при случай на съпротива от страна на студентите. Щях да искам от тях да се предадат, като щях да ги пленя, като знаех, че те ще се съпротивляват. Нямаше да се съпротивляват само ако са невинни пред нас, всъщност, пред нашата власт. По държанието на студентите аз щях да разбера отношението им към нашата власт и евентуално действията им срещу нашата власт. Аз си бях поставил за цел да изтребвам противниците на нашата народна власт...” Когато говори тези малко несвързани думи, острата му психоза вече е избухнала. Христо Христов стои в стая 410 10–15 минути и си тръгва. „Ти гледал ли си „Кръстникът“, подвиква след него Бранимир и го последва. „Излизам, ще се върна след малко...“, казва той на братовчедка си Елена. А пред следователя покъсно ще каже: „В стаята влезе един младеж, непознат за мене, но по външност не ми направи добро впечатление. По външност беше от хората, които аз не обичам“. Христов живее на 7-ия етаж и тръгва по стълбите към стаята си. Вижда, че младежът върви на 5–6 крачки след
него. Христо ускорява ход и когато стига на етажа си, влиза в тоалетната. В последния момент се обръща, но вече не вижда преследвача си. А не го вижда, защото на 5-ия етаж Бранимир се разминава с хора от друга раса, които също не харесва. В стая 519 виетнамецът Ву Нанг Суан има рожден ден и за купона са дошли приятелката му Хуан Тхай Лан, Ле Ванг Шанг и българските студенти Сашка, Янка, Стефан, Пламен и др. Ву черпи гостите си с бонбони и с ракия, донесена от Тетевен, родния град на Пламен, специално за случая. В този момент вратата се отваря и влиза студент от Пакистан, който носи грамофон. Каква веселба ще е, ако няма музика. Веднага след пакистанеца обаче влиза непознат за компанията висок, слаб и русоляв младеж, облечен в черен балтон. И започва съвсем друга веселба. Никой и не подозира за намеренията на Бранимир. В ръката си той държи насочен пистолет и нарежда на всички да останат по местата си. Стефан Станчев веднага тръгва към него и го пита с какво право влиза неканен в стаята. Скарва му се за пистолета и му крясва веднага да си тръгва. Младежът се усмихва и казва, че държи играчка, но все пак всички да останат по местата си, а Стефан да седне на едно от леглата. Иначе ще брои до три и ще стреля. И наистина започва да брои. Никой не приема на сериозно заканата му. „Три“, казва Бранимир и стреля почти от упор в Стефан, който пада на земята. Куршумът минава през третото междуребрие и засяга белодробната артерия. От острата загуба на кръв студентът умира веднага. Хуан Тхай Лан припада до трупа му. Рожденикът Ву Нонг Суан и Сашка се разплакват. Тя само повтаря: „Защо, какво става?...” През това време Бранимир стои облегнат на рамката на вратата и... се смее. Разплаканият Ву успява да каже: „Моля ви, недейте. Аз имам рожден ден, заповядайте...” Докато му подава чаша с ракия Бранимир стреля в тялото на припадналата Хуан Тхай Лан и заповядва на Ву
Стая 519 на блок 1, в която рожден ден празнува Ву Нонг Суан. Оттук започва трагедията...
Нонг Суан да изпие ракията на екс. „Мога – казва виетнамецът, – но само до половината.“ „Добре“, великодушно се съгласява Бранимир, вади ножа си и пита Ву знае ли какво е това. „Това е нож“, отговаря разтреперан виетнамецът. „Я кажи как е лекар на китайски“, продължава гаврата си Бранимир. „Врач“, прошепва ошашавен Ву кой знае защо на руски език. Бранимир вдига пистолета си срещу него и виетнамецът произнася думата на родния си език. Това обаче не го спасява – убиецът стреля два пъти и уцелва белия и черния му дроб. После гръмва и в третия виетнамец в стаята – Ле Ванг Шанг, който, ранен, пада на земята. И тогава от вцепенението, завладяло всички, успява да излезе пакистанецът. „Защо ни избиваш така? – успява да каже той на лош български, – Да излезем навън и да се разберем...“ Най-неочаквано Бранимир се съгласява. Навън обаче той влиза в тоалетната, за да зареди пистолета си с нови патрони. Пакистанецът веднага духва и това спасява живота му.
Когато Бранимир излиза от тоалетната, го пресреща Борис Нейчев. Студентът се опитва да отнеме оръжието на младежа, но е прострелян в гърдите и в дясната ръка. Пада и умира на място. Веднага сред изстрела от стаята си излиза Андрей Петров и вижда окървавеното тяло на Борис. „Какво правиш?“, пита ужасен той непознатия младеж с пистолет и нож в ръцете. „Той е фашист – кимва Бранимир към падналия. – Прибирай се, иначе...“ И насочва пистолета си към Андрей, който веднага се скрива в стаята си. Само секунди по-късно нов изстрел го кара пак да отвори врата. Вижда как пред асансьора на 5-ия етаж пада друг студент. Това е Владимир Кръстев, улучен в гърдите до лявата мишница. Той е петата жертва на вече развилнелия се убиец. Остават още 11...
Из ЖЕНИТЕ НА ГЕОРГИ МАРКОВ 7. 1966 г.: Христо Друмев и Джери готвят жесток удар на покер Човекът от карето за покер, когото в новелата „Портретът на моя двойник“ Георги Марков нарича Този отдясно, е Христо Друмев. Дългогодишният директор на НДК е дипломат, културтрегер, бизнесмен и двукратен световен шампион по спортен бридж. „Между другото той е вечно усмихнат човек. Не познавам нищо по-приветливо от неговото лице“, описва Марков героя си в новелата. Той слага за мото на творбата личния девиз на Друмев: „Играта е по-съвършена от живота“. Това са думи на полковник Морозов, казани на д-р Равик, докато играят шах в „Триумфалната арка“ на Ерих Мария Ремарк. „Винаги съм обичал Джери. С него ме запозна чудесният мой приятел Цветан Стоянов-Цвъра, един от найголемите български ерудити“, казва Христо Друмев и не отрича родството си с Този отдясно. Запознанството и сближаването с Марков става в труден за Друмев период. Той е уволнен от МВнР въпреки трите си западни езика и двукратния приз „отличник на министерството“. В отдел „Кадри“ обаче пристигат сигнали, че „произхожда от семейство, засегнато от мероприятията на народната власт“. След уволнението Цветан Стоянов не само му дава да превежда на български чуждестранни книги, но е и първият му учител по бридж. Като вижда колко бързо напредва ученикът, му подхвърля идеята да припечелва и от покер. Цветан Стоянов въвежда Друмев в среди, където наистина се играе на едро: лев на раздаване, два – задължителен блинд, което за началото на 60-те години на миналия век са доста пари. В каретата се подвизават хора с високи доходи – писатели, журналисти, артисти, спортисти. Едни от тях играят за удоволствие, но други – изключително за пари. И печелят добре.
Отначало Друмев наблюдава и изучава „техниката“ на най-печените в занаята – Сашо Попов-Врабеца (бивше ляво крило на „Славия“, като треньор прави шампион „Локомотив“), Витката, Пепо Чолаков, братя Колеви и др. Бързо става спец по всичките им иширети: подсказване с жестове, маркиране на карти, филажи, волти, томболи, двоен шкарт... Дълги часове стои в къщи пред огледалото и прави сухи тренировки, за да доведе до виртуозност изпълнението им. Постепенно Георги Марков и Христо Друмев доста се сближават. В края на втората година от приятелството им Друмев е назначен на работа в тогавашната „Концертна дирекция“ на „Руски“ 8, а на етажа над нея е Центърът за художествена самодейност. Марков често носи там поръчкови пиески за аматьорските театри и получава по 200– 300 лева хонорар. После слиза при Христо и казва, че е готов за „играта“. Джери е почти влюбен в Друмев. Иска да бъде част от неговия свят – като стандарт, контакти, връзки с жени, начин на обличане и поведение. Писателят има чар и интересна, пълна със съдържание физиономия. Друмев пък има чувството, че Джери го използва като обект на творческо изследване – постоянно го разпитва за миналото и за сегашния му живот и всячески се старае да му подражава. Тогава Марков още не знае кой е Съмърсет Моъм, не е чул за Джон льо Каре и кара Друмев с часове да разказва за романа му „Шпионинът, който дойде от студа“. Удара срещу Хиената Георги Марков и Христо Друмев замислят през пролетта на 1966 г., докато пият бира в Чешкия клуб. Тогава Джери признава, че най-приятният му сън бил как Хиената държи каре аса, а той – кент флаш, и как му отрязва тлъстия врат. Зад този прякор стои служителят от тогавашния Комитет за наука и технически прогрес Т. Т., международен спортен съдия. Той се слави като играч с отлична техника и изключителна кръвожадност – обира противниците си до шушка без жал. Само от покер успява да си купи москвич и апартамент до Докторската градина.
Четвъртият от карето е Д. Г. – тогава секретар на НС на Отечествения фронт, бивш партизанин. Той е привлечен в играта от тактически съображения. Първо, никога не издържа на високи реланси и няма опасност да се намеси в сценария на двамата. И второ, ще е много полезен с авторитета си, ако се стигне до конфликт с милицията. Според замисъла на заговорниците ударът трябва да нанасе Георги Марков. Друмев знае, че Хиената е невероятно подозрителен и ако двамата с него останат на висок „под“ (разиграна голяма сума), той няма да рискува, а ще предложи „партажон“ (делба). А в покер средите Джери минава за „гъска за скубане“. Играе неуравновесено, търси самоцелни ефекти и може да жертва голяма сума само за да блъфира противника с пет различни карти. Подготовката за удара трае повече от две седмици. Двамата се срещат всеки ден в гарсониерата на Друмев на третия етаж в кооперация на тогавашния бул. „Клемент Готвалд“. Купуват две еднакви тестета и ги оглеждат внимателно с лупа. Ако на карта от едната колода има фабричен дефект, те нанасят същия на съответната карта от другата колода. Марков трябва да седне от лявата страна на Друмев, за да му сече картите. Решават да нанесат удара 3 часа след началото на играта. Затова пускат тестето, подготвено за смяна, в друга, приятелска игра точно за три часа – така се сдобиват със също толкова амортизирана колода, колкото и тази, с която ще играят до нанасянето на удара. Друмев облича специален панталон с дълбоки джобове, в които държи колодата. При игра картите се затоплят и Хиената ще усети, че в един момент играта продължава със студени карти, значи са сменени. Самата смяна на тестетата Христо Друмев тренира цяла седмица по няколко часа пред огледалото. Играта започва нормално, играят на висок фис. Друмев знае, че Хиената винаги маркира с нокът седмиците и осмиците. Когато се убеждава, че и този път не е изменил на навика си, отива да направи кафе. И дублира същите
белези на подготвената за смяна колода. Настъпва решителният момент. Ето автентичния разказ на Христо Друмев: „На пода имаше стотина лева след „арозе“ и аз трябваше да раздавам картите. Сърцето се блъскаше в гърдите ми, имах чувството, че всички ме гледат подозрително. Разбърках старателно тестето, нито много бързо, нито мноХристо Друмев е двукратен го бавно, и с дясната си шампион по спортен бридж ръка го поднесох на Джери. Той отчетливо го разсече. Със същото темпо пак с дясната ръка приближих креслото към масата и вече първата колода беше изчезнала. Започнах да раздавам появилата се в лявата ми ръка втора колода. Никой не реагира. Хиената започна да разлиства картите си и след трета се взря напрегнато в мен. Беше получил 4 попа и асо и вероятно мислеше, че съм пуснал „томбола“ за мене си, но нещо съм объркал и тя е отишла при него... Все пак той отвори. Неочаквано обаче бай Петко, както Джери нарича Д. Г. в новелата си, утрои откриването на Хиената. Не разбрах какво се е промъкнало в ръцете му – може би някакви два чифта, може би блъфираше. Вцепених се от ужас, защото ако той останеше в играта, печелившият тираж за Джери щеше да отиде у него и Хиената пак щеше да си напълни гушката... „ И тук Георги Марков изиграва блестящия си ход!
8. Писателят печели 6 000 лв. от един удар на покер „Девет пъти!“ Само тези две думи произнася Георги Марков, когато идва неговият ред в играта, която по сценария трябва да „отреже главата на Хиената“. На покерски език това означава, че „подът“ от 100 вече е вдигнат на 900 лева! „Браво Джери“, казва си на ум Христо Друмев, а гласно промърморва: „Полудяхте ли?“. Хиената прави „Ку дьо пейзан“ – удара на селянина. Това означава да се замислиш дълбоко в ситуация, в която въобще няма защо да се мисли. Дълго се колебае, но все пак отронва: „Държа“. Аматьорът в карето бай Петко се отказва. Финалът на играта сякаш вече се очертава като безпроблемен. Хиената се поколебава дали да изхвърли асото, но накрая обявява, че е „серви“. Но дори и да го изчисти и поиска нова карта – Друмев и Джери са изчислили и този вариант – просто кентфлешът на Джери ще е различен. Марков също се колебае какво да изхвърли и това доста обърква Хиената. Писателят държи кента до вале от три трефи и две кари. С тези карти той може да оправдае първоначалния си реланс като опит да „изгони“ от игра Хиената и Генадиев. Накрая изчиства карите и иска две карти. Получава ги и вече има кентфлеш до вале от трефи. Хиената предлага сто лева. В отговор Джери качва и „пода“. Тук отново проработва инстинктът за самосъхранение на Хиената. Той е сигурен, че ще спечели ръката и че няма никакви причини за подозрение. Познава стила на Джери, знае и че той има много пари. (Марков и Друмев упорито са разпространявали мълвата, че писателят е взел голям хонорар.) И независимо от всичко шестото му чувство го кара да каже само „Плаща!“. Ето финала на играта, разказан от Христо Друмев: „Настъпи звездният миг, сънят-мечта на Джери. Той
вкара в действие бойния триумфиращ вик на омразния си мъчител: „Внасяй!“. „Ти внасяй първо“, почти излая Хиената. Започна броенето на парите. На Хиената не достигнаха стотина лева и той ми поиска назаем. Казах, че играта е напечена и искам разписка. Отидох за хартия и писалка и тогава се отървах от истинското тесте. Когато се върнах, видях неголямата маса, от която запазих страшен спомен. Всички банкноти бяха по пет лева – една ужасна камара от червеникаво оранжеви петаци. Повече от 6 000 лева! Джери полуотвори картите си и каза „кента“. На лицето на Хиената цъфна нервна усмивка: „Я се махай, каре попове“, и протегна ръце да събере камарата. И тогава се чу убийственото изречение на Джери: „Кента, но от един цвят!“, и отвори докрай картите си. Погледнах лицето на Хиената. Той не можеше да диша. Очите му бяха пълни с ужас и изненада. Обърна се към мен и каза: „Тук има някакъв номер. Не пипайте парите, дай картите!“ Грабна колодата и започна да гледа всяка карта по отделно. Видя собствените си драскотини и рухна. Аз седях безучастно. Джери ликуваше. Генадиев беше втрещен: „Такъв удар не сам виждал!“ След като прегледа картите, Хиената ги хвърли и каза: „Въпреки всичко, не е възможно“. През цялото време гледаше мен, защото беше изключил вероятността номерът да е от Джери. „Малшанс“, промърморих с възможно най-невинния си глас и усещах как ме пронизва със злобния си и тъжен поглед. Изведнъж се сети и каза на Джери: „Дължиш ми едни 750 лв.“ „Взимай“, отвърна великодушно той. Хиената отброи банкнотите и намери сили да каже: „Аз тръгвам. Кога ще играем отново?“. Тогава Джери ме слиса: „Няма да има повече игра!“ Дали не взе това решение, за да приключи един епизод в живота си с подобаващ финал? Не знам дали е играл повече покер, но в това каре – със сигурност не... „
Здравка във вилата в Драгалевци в началото на 90-те години. Тя често оставала сама, докато съпругът ѝ играел покер...
Георги Марков си тръгва с бай Петко, но оставя на масата една „бала“ петолевки – около половината от спечелената сума. Друмев си ляга, но от възбуда дълго не може да заспи. Едно – от удара, второ – заради слуховете, че Хиената сътрудничи на милицията и може да им отмъсти, като ги натопи. Някъде след 5 часа, когато все пак успява да притвори клепачи, на вратата се чува нервно звънене. „Хиената ни е „изпортил“, е първата му мисъл. Трескаво слага парите в първия попаднал му найлонов плик и го хвърля на балкона под гарсониерата си. Там живее приятелят му Б. Ф. Преди да отключи, поглежда през шпионката и съзира небръснатото лице на Георги Марков. „Знаеш ли откъде
идвам?“, пита задъхан Джери. „От Драгалевци. Пешком! Не можах да заспя, трябваше да споделя с някого. Това е най-щастливият ден в живота ми. Ще го опиша в някоя книга...“ Според Друмев тогава той говорел искрено. Джери е играч и в живота. Всичко, което прави, е свързано с някаква роля, която играе с очевиден талант и душевно богатство. И въпреки измамната постъпка на двамата ролята на Немезида, богинята на възмездието, добре съвпада с чувството му за справедливост. Въпреки умората няколко часа двамата анализират играта и „удара“ си. После Марков взима такси за Драгалевци, а Друмев закъснява за работа. Сега твърди, че тогава взел решение, което е от малкото му наистина изпълнени – покерът срещу Хиената да бъде последният в живота му. Месец по-късно Христо заминава на работа в Ирак. Там на следващата година получава екземпляр от „Портретът на моя двойник“, който Джери му праща по една от стюардесите на самолета до Багдад. Посвещението е „На Този от дясно“. След паметната нощ двамата повече не се виждат. Когато Друмев се връща от чужбина, Марков вече е напуснал България. Шест години по-късно един пълничък мъж с детенце спира на „стоп“ колата на Христо, който се връща с жена си от хижа „Алеко“ на Витоша. Докато пътуват, разговарят за разни неща от живота и за общи познати. На слизане мъжът казва: „Парите не са всичко, което в играта може да се спечели или загуби. Джери обаче ме направи за смях, като разказа навсякъде случилото се. От онази вечер не играя повече“. – Кой беше този човек? – пита жената на Друмев. – Хиената – отговаря кратко той. Здравка твърди, че никога не се е интересувала какви пари са се разигравали и какви суми е печелел съпругът ѝ от покера. Нито пък той ѝ давал обяснения. Често обаче повтарял една от любимите сентенции на Христо Дру-
Здравка и Георги на море
23
мев: „Ние играем, за да се реализираме!“ „Много особена жена – пише за съпругата си Марков в новелата, – у дома разговори за пари не се водят, тя не знае и не иска да знае колко имам да вземам, колко получавам. Достатъчно е да има пари за храна...“ „Георги никога не е имал много пари. Никога! Тези слухове, дето тогава се носеха, а и сега се подмятат отвреме-навреме – са измишльотини“, казва Здравка Лекова. И ако покера му тя все пак някак си понася, изневерите му все повече ѝ тежат. Най-болезнено приема връзката с Яна Пипкова. Може би защото усеща, че там нещата наистина са сериозни. Когато за пръв път поставя ребром въпроса за Яна, той казва, че тя му е само интелектуална приятелка. – Вие на това вече интелектуална работа ли му викате? – язвително го клъцва Здравка.
Из САМОЛЕТНИТЕ КАТАСТРОФИ НА БГА „БАЛКАН“
На 27 декември 1946 г. с Постановление № 8 на МС на България се създава Дирекция „Въздушни съобщения“. Тя разполага с 3 транспортни тримоторни самолета „Юнкерс Ju 52/3m“, 2 двумоторни учебно-тренировъчи „ФокеВулф 58“ и 3 санитарни едномоторни самолети „ФизлерЩорх“. За първи главен директор е назначен пилотът Борис Ганев със заместници инж. Душко Кондов и Драган Шишков. Първата редовна въздушна линия София–Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 г. Полетът е осъществен с първия летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ – пилот Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. В края на годината са закупени три самолета По-2 и два Ли-2п, с които на 13 февруари 1948 г. е открита първата редовна международна линия София–Белград–Будапеща–Прага. На 3 ноември 1948 г. в Москва се създава смесено българо-съветско дружество за граждански авиотранспорт – ТАБСО (Транспортно авиационно българо-съветско общество). ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. и продължава дейността си 5 години. Постепенно България изкупува дела на СССР и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на държавата. Новата авиокомпания запазва името ТАБСО и логото до 1968 г., когато се преименува на Български въздушни линии „Балкан“. В популярния фирмен знак (звезда с крила) името ТАБСО се заменя с БАЛКАН. Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999 г., когато е приватизирано в опит да бъде предотвратен неговия фалит. Приватизирането е осъществено от израелската фирма „Зееви груп“.
На 24 ноември 1966 г. ТАБСО претърпява първата си и единствена катастрофа край Братислава. На сметката на „Балкан“ са записани 10 катастрофи. Най-тежка е 1971 г. – падат три самолета. В ония години за самолетните катастрофи излизаха съобщения от БТА от по десетина реда. И никога обществото не научаваше колко са загиналите, причините и заключенията на разследващата комисия. В следващите страници ви разказваме истината за тези катастрофи. За написването им са използвани архивите на МВР, някои от проучванията на военния журналист полк. Цветан Цаков и разкази на оцелели пилоти и пътници.
24 ноември 1966 г., Братислава В катастрофата загива първата съпруга на Иван Славков
1. Диспечерска грешка заби българския самолет във връх Сакра Всичките 74 пътници и 8 души екипаж загиват при жестоката самолетна катастрофа на българския Ил18 край Братислава на 24 ноември 1966 г. В нея намира смъртта си и първата съпруга на Иван Славков – красивата стюардеса Светла Маринова. При гъста мъгла и обилен снегоСтюардесата Светла Маринова, първата валеж в 16.30 часа местно време самосъпруга на Иван летът се забива във връх Сакра, МалСлавков ките Карпати. Не му достигат 10 м, за да прелети над върха. Аеропланът катастрофира между селата Рача и Йуром във Вайнорската котловина. Разпадането му започва с първия удар южно от върха и завършва чак при северна-
Падащият самолет прави просека от 325 метра
та страна. Ивица от 325 м от гората е буквално обръсната от разпадащата се на парчета машина. Спасителната акция е затруднена от бързо натрупаната снежна покривка. Както и от повишената радиоактивност на района, тъй като самолетът пренася от Будапеща за Берлин йод 131 за медицински цели. Сапьорски части прокарват специален път до мястото на катастрофата, с много усилия там са закарани кранове, за да повдигат тежките останки от самолета. Построени са санитарни и дезинфекционни палатки. Спасителите са облечени в специални гумирани облекла, всеки е снабден с уред за измерване на радиоактивността ...Самолетът излита на 24 ноември от софийското летище в 9.50 ч по маршрута София–Будапеща–Прага–Берлин. След кратък престой в Будапеща се отправя към Прага. На 140 км от столицата на тогавашна Чехословакия екипажът получава съобщение, че поради лошото време трябва да кацне в Братислава. Там нашият Ил-18 престоява около 3,5 часа. Към 16,28 ч. получава разрешение за излитане към Прага само четири минути след като от пистата се е вдигнал чехосло-
вашкият Ил-14. Предполага се, че заради това водещият полета от братиславското летище определя височина на нашия самолет от едва 300 м и със завой към град Нитра. Радистът Никола Тасев повтаря данните на диспечера и получава потвърждение за верността им. Времето е лошо, продължава да вали мокър сняг, духа пулсиращ северозападен вятър със скорост 7–13 м в секунда. Оттук започва трагедията. Един от магнетофоните в командния пункт на полетите в Братислава пази запис на разговора между водещия диспечер на нашия Ил-18 и друг човек. Другият пита диспечера защо му е дал само 300 м. Отговорът е, че във въздуха има три самолета – българският, чехословашкият и най-отгоре, на 3000 м – един австрийски, но всичко ще бъде наред. След това водещият търси връзка с нашия, но той вече не отговаря. Само две минути и десет секунди след излитането си Ил-18 се удря във връх Сакра, издигащ се на височина 310 м. Още тогава българските власти отхвърлят версиите, че причините за катастрофата са неизправност в самолета или слаба квалификация на екипажа. Командир на ИЛ-18 е Любомир Антонов, който започва кариерата си като летец през 1949 г. Има над 12 000 часа във въздуха и три значки „Милионник“. Тоест прелетял е над три милиона километра. Втори пилот е Светомир Шакаданов, борд-механик – инж. Стоян Рангелов, щурман – Слави Томаков, радист – Никола Тасев и стюардеси – Мария Иванова, Светла Маринова и Виолина Стоичкова. 2. Боян Трайков описва трагедията във в. „Поглед“ Веднага след катастрофата „Поглед“ командирова за мястото на събитието младия си журналист Боян Трайков. Седмичникът е започнал да излиза в началото на същата 1966 г. и още с първия си брой печели доверието на
читателите с нестандартни за времето си текстове, снимки и коментари. Боян е син на Георги Трайков, тогава председател на Президиума на Народното събрание, и притежава международен паспорт. Това му позволява почти безпрепятствено да стигне до катастрофата. В броя си от 5 декемри 1966 г. вестникът публикува репортажа на Боян Трайков на четвърта страница, но няма дори отправка от първа. За да пре- Боян Трайков, тогава млад журналист одолеят тогавашните идеологически във в. „Поглед" бариери и да не смутят по някакъв начин българо-чехословашката дружба, колегите прибягват до малка хитрост. В уводна бележка пишат, че към редакцията на „Поглед“ има много въпроси на читатели. Къде точно е станала злополуката? Ще бъдат ли открити жертвите? Какъв е екипажът на самолета? Как е станала катастрофата? Кой е виновен? Преди да падне абсолютната забрана, Боян Трайков има смелостта да разкаже за записите на магнетофона на командния пункт на братиславското летище. За да омекоти удара, който шефовете на „Поглед“ очакват, журналистът завършва репортажа така: „Що се отнася до причините, на този въпрос не мога да отговоря. Съжалявам, но не притежавам „компетенцията“ на някои колеги, които още на другия ден измислиха какви ли не причини за катастрофата, та се наложи председателят на комисията по разследването на случая Ярослав Дворжак – директор на Чехословашката гражданска авиационна инспекция – да излезе с официално заявление от името на комисията, че всичките тези версии не отговарят на истината. Аз обаче ще си позволя да съобщя на нашите читатели, че всички специалисти са единодушни, това потвърж-
дават материалните доказателства и изследванията, че причината за катастрофата не е в неизправност на двигателите на самолета или в неговите радио– и други навигационни съоръжения. Нямаме основания да се съмняваме и в прецизността на пилотирането от екипажа на самолета. На въпроса: Кой е виновен?, единствено има право да отговори комисията. Ще трябва да почакаме нейната окончателна дума“. По тогавашната практика окончателната дума на комисията се размива във времето. Българската общественост така и не научава официално истинската причина за трагедията. 3. Камелия Сантова, бивша стюардеса: „Светла щеше да кара меден месец с Иван Славков“ Аз бях в резервния екипаж за този полет. Ако някоя от стюардесите не дойдеше, щях да се кача на самолета. Всичко обаче беше наред, изпратих екипажа до стълбата на самолета и му пожелах лек полет. След него Светла и Иван трябваше да заминат на медения си Камелия Станчева (вляво), която е месец. била в резервния екипаж за полета Предната вечер до късно умувахме какъв подарък за новото семейство да купим от Берлин – видеокамера или тенджера под налягане. И двете неща бяха доста шик по онова време. Накрая решихме, че тенджерата е много селско и избрахме видеокамерата.
След като самолетът излетя, се прибрах рано вкъщи заради зъбобол. Привечер дойде колежка и каза, че наш самолет се е разбил близо до Братислава. Ние нямаме полет до там, казах аз, но тревогата започна да ме гризе. И тогава тя ми разказа за принудителното кацане на нашия самолет на братиславското летище и след това за катастрофирането му при излитане. Трагедията подейства на всички ни като шок. От създаването на ТАБСО през 1946 г. нямаше катастрофа с наш самолет. Катастрофиралият Ил-14 нямаше дори радиолокатор. Но пилотите ни бяха изключителни професионалисти. Затова и никой не повярва, че причината за аварията край Братислава е заради грешка на екипажа. В тази катастрофа загина Катя Попова. Млада и изключително надарена оперна певица, на която предричаха блестящо бъдеще. Невероятен късмет извади Дора Белчева, тогава министър на търговията. Тя слиза от самолета в Братислава, защото в последния момент се сеща, че може да проведе няколко важни срещи в столицата на Словакия. Случи се така, че след време бях в екипажа, който върна в България членовете на българската комисия, разследвала причините за катастрофата. Никой не ги обясни, но имаше лекар, който доста образно и дори цинично, обясняваше как спасителите намирали крака, ръце и други части от телата на загиналите под връх Сакра. Това ме потресе! След по-малко от месец слязох от самолетите.