Крава и бреза by Faber Publishers

Хели Лаксонен

КРАВА и БРЕЗА От фински претвориха:

Росица Цветанова Марин Бодаков

Фабер 2015

Из Pulu uis – „Гълъб плува“

От село Наблюдаваш ли компания, можеш да прецениш дали хората са баш кореняци селяни, или само блъфират. Този тест разкрива истинската им природа. Отбележи с .  Застават ли в редица да зяпат как съседът вършее.  Устройват ли погребения за мишките, защипани в капана.  Садят ли растенията по азбучен ред.  Поглеждат ли в наръчник от кой край да забучат луковицата в земята.  Оставят ли девесила необран, понеже е така красив.  Страх ли ги е да излязат да се мият вечер, ако на двора нещо шумоли.  Събират ли кленовите и брезовите листа на различни купчини.  Питат ли подгряващия сауната: „Успя ли да разпалиш?“  Казват ли „уф, че си“, ако някой дрънка мръсотии.  Хилят ли се на такива работи, или само хъмкат. 23

Гълъб плува Гълъб плува. Подминах го, закрачила с ботушите. „Как е?“ кресна гълъбът. Тъкмо мислех да му обясня, че нощем тук е особено студено но той побърза да се гмурне. Хрътка прецапа по-наблизо за да съобщи, че времето в басейна е изтекло.

Крава и бреза Искам да съм крава под бреза. Не ща да съм креативна. Не ща да разучавам нов издателски софтуер. Не ща да изглаждам връзката майка – дъщеря. Не ща да нося туй писмо до пощата. Не ща да звъня на лелката от пенсионното. Не ща да помня ни един пинкод. Остави ме да съм крава под бреза. Метни уморената ми кожа в стаята на дюшемето, пред кахлената печка.

За в гроба В гроба ми заедно с мен положете поне вълнени чорапи, ако не друго. В замръзналата земя краката няма как да изгният. Може да ми сложите и нощна лампа, някоя и друга книга, и една на шведски, ще има време да го упражнявам, без молив и хартия нищо няма да скалъпя. Приятно би било да хрупам ръжени сухари, но за радиото ми е все едно и помогнете състрадателно на онзи, дет се мъчи да натъпче и телефона.

Капан за мишки Я само малко да придърпам оградата за лосове около тебе Закъде сега ти е притрябвало и другото весло Задръж за миг крака си ето тук, на релсите Тази бодлива тел си е само за твое добро Постой на място, че да закопчая намордника Влез в тази стая, после аз, разбира се, ще я заключа Не ти ли е по-спокойно, като имаш охранителна камера зад гърба си Подай ми триона, ще ти отнеса дясната ръка Този нашийник никак не те смущава Нека ти наденем чувал за картофи на главата, няма нужда да гледаш лошия свят Ще взема назаем за мъничко оперението от крилата ти Ще се омъжиш ли за мен?

Из Raparperisyrän – „Сърце от ревен“

Точиларка Там на прозорците още висят завесите на кокошки, под капака на кладенеца напира светлина, шумоли брезата, посадена в годината на раждане. Ала жената не шава из къпинака, пощенската кутия е отнесена, а край точилото е избуяла коприва. Само някой да беше предложил, щях да остана и хиляда години да въртя това точило, да гледам как острието си връща блясъка, да поря бразди из картофената градина, да отърча за стиска зелен лук, да събирам боровинки за супа. Само дето май никой не дойде да ме помоли или просто не съм чула въпроса.

Смърт, стара непрокопсанице Привет, смърт, ти си мизерна бабка! Лесно ти е да дебнеш зад ъгъла и да изникнеш точно когато най-малко питат за теб, да отведеш най-личния мъж, най-добрата жена, детето с най-гладкото челце, най-гушкавата мама, отнасяш, без да те видят, без да погледнеш назад, без да се върнеш на местопрестъплението в някоя пещера, дето смърди на картофена изба, откъдето до земната повърхност никога не се е чувал нито звук. Вземи се засрами малко. Ако си честна жена, ще се покажеш, ще доведеш обратно всичките поред, лично ще ни помолиш за прошка и до края на живота си ще плащаш компенсации, до последния грош.

-2° Халберг пуши цигари. Толкова болезнено красиво, че чак ми се гади от името на всичките създателинасериятапросветителскислайдове и на съюзапобелодробниусложнения. Знам, че ще го видя в тясна болнична пижама. От мъжа са останали боровинковосини очи и стърженето на дихателния апарат но все още има в ръката движение позата на ханша устата димът се издига към небето на изток в първия есенен мраз. 44

Венче от невени Старица. Диета с кленов сироп. Ретинол, витамин Е, алое вера. Луксозен нощен крем. Заслужаваш го. Старица. Ти си венче от невени, ти си изсушен маков цвят. Не се старай толкова, не се напрягай, стига вече. Венче от невени, изсушен маков цвят.

Желание да стана баба Ще настъпи и такава сутрин, в която се събуждам още на ранина без часовник, варя си кафе, карам Балканчето из центъра, чакам зад вратата на Бутика за рокли на Л. Лехтонен продавачката идва на работа, пуска ме да вляза, помага да изберем най-големите им, най-розовите и бермудести кюлоти, прилични ластични чорапи с цвета на река Аура, и наколенки от мериносова вълна, От съседния магазин бежови обувки и палто от поплин с цвят на кафяв картон. Мириша на евкалипт, заемам много място на задната седалка, усмихвам се като финландски шпиц, но отричам всичко, казвам: не си спомням, нямам сили, вече съм на възраст, понеже точно така съм свикнала. И хич не ми се чака половин век. 46

Време Понякога лежа неподвижно и се мъча наистина да пазя тишина та времето да не ме забележи и пак да вземе да хвърчи напред да ми изисква, да се главоболи с мен. Вчера сутринта успя; само надзърнах изпод одеялото тъй тихичко та времето реши, че още не съм се прибрала а мен ме досмеша задето бе така припряно заспъва се в кашоните ми наотваря шкафовете изпуши цигара в опит да убие време. Откри ме после там, как иначе кой изтрайва да лежи вечно на едно и също място.

Сок от ревен Не издържам! Не издържам! Има психики крехки като кило яйца в хартиен плик. Не взимай невеста от тоя бряг! Крачките на нашите жени са големи като мъжките. У назе и среброто лъскат с домакинска тел. У назе възглавниците пълним с лук. У назе зъбите се мият с морска вода. У назе на младия зет дават сок от ревен а захарта тъкмо взела, че свършила.

Из Sulavoi – „Разтопено масло“

Аз и аз Четири години по-късно видях себе си седнала във фоайето на Природонаучния музей. Първо ми се прищя да побегна вдън Русия, без да обеля и дума – междувременно бях допуснала големи грешки – все пак събрах смелост и казах Тук ли си била, хубостнице, със строг тон. Първо се изплаших, когато ме заговори чужд човек, ала щом се познах, оставих плетката настрана – плетях синджир на една кука – краят вече доста време беше плавал от делтата на река Аура при Балтийско море та пътем се бе оплел в разни тралове и казах Привет. 52

А аз се извиних задето се бях забравила по подобен начин естествено, добре разбирах, че понякога просто става така сетне с мен отидохме на кафе и напомних на себе си, че бях започнала да пия кафето с мляко и имах адски много за разказване.

Когато поемаш към ново начало Извади шишарката от обувката излей водата от ботуша махни кофата от очите си допий си чашата. Бъди радостен бъди храбър бъди сърдечен. Не си слагай ръката в циркуляра не изтървай брадвата върху крака не забравяй ключовете за вкъщи не изгубвай вречените ти сърца. На тръгване изхвърли боклука.

Брачен договор Правилата са безусловни. Крайният срок отива по дяволите. Моето си е мое, твоето си е твое. Договорът подлежи на прекратяване, ако едната страна състави нов. 1. Ако си тръгнеш, всичко остава за мен. 2. Ако си тръгна, вземам те със себе си. Подпис …………………………………

Финландия има формата на престилка, а ти живееш досами срещуположния ѝ край Колко северни елена в периферията на полето? Колко лебеда по реката? Колко дървета, кой ли ги брои елшелша смърчсмърч брезбрезбреза мураборчамвърбаивахвойна иззад тях дебне мечка, макар че не го знам. Къщабаракакамененоборфронтон пране съхне на въжетата стотици километри скорци капят от телефонните жици като канелени кифли търпеливата усмивка на облите бали от ръба на канавката в къщите под наем по жп-линиите готвят. Колко дървета докато дойда в обятията ти 64

в обятията ти та да ми е добре после пак същите лебеди същите елени по същите поля силозплугпарчеземявършачка елшелша смърчсмърч брезбрезбреза мураборчамвърбаивахвойна растат между нас.

Копнеж по птица Де да си имах такава птичка черен синигер само мой. Щеше да ме чака у дома и да ми идва в скута щеше да се страхува от всички, но от мене – никак. А аз какво щях да му дам. Щях да си тръгвам от работа посред бял ден, ако се разболее щях да зарежа парти по средата, ако му домъчнее щях да будувам нощем, с ръка на горещото челце щях да му дам да си свие гнездо в пакет от овесени ядки. Черен синигер не ще си имам. Нямам с какво да платя.

Как е? И двамата бяхме решили да умрем днес. Аз избързах да затворя капака на печката в колибата* а ти се подхлъзна на Осмо шосе. Вече няма да слушаме новините нищо няма да знаем един за друг. Кога се отпусна и стана такъв домошар? Кога поведох коньо към ряката? Тъй близо още е времето, когато крачех по пътеката за сауната със зелените легени под мишница през съседския двор и бях сигурна че винаги ще се грижиш за мен както и че ще го понеса.

* Ако се избърза и огънят не е успял да се разгори, започва отделяне на CO, който е опасен за хората. Б. пр.

Когато времето е спряло С кравата гледаме телевизия. Тя тъгува за майка си, аз – за баща си и двете ще хвърлим дърва в разпалената камина ще изтръскаме снега от покрива ще натрошим леда по стъпалата. Първо опитваме да поставим световен рекорд по скука но става наистина тягостно и товаря кравата в колата и отиваме на паркинга на Биллата да дрифтираме с ръчната спирачка. И ах! Как обичам кравата да се кикоти.

Съвет Какъвто си – такъв. Сутрин часове наред се протягам между дюшека и юргана главата си затискам с две възглавници докато мъжът дрънчи с чаша кисело мляко в кухнята аз не мога, не мога да стана толкова рано вземам водните боички на събранието на ръководния състав в столовата на работа изблизвам оскъдния сос от чинията и я отнасям на камарата с чистите на щанда за зеленчуци обмислям полугласно сред по-младите и по-старите от мен този за мене, с този, ако не и с този ох, как не ми се губи време по семинарите ви фуражен камион ме откара до Сконе – готино място! Лежа на дъното на басейна с топчета на пазара без да помръдна когато в централните новини търсят изчезнала жена. Какъвто си – такъв. Бъди какъвто си. 82

Из Peippo vei – „Сипката отнесе“

Повод Ей затова купих тази къща защото над нея тъй готино висеше облак а сега се е преместил!

Обещание Със сестра ми останахме да погледаме как смъртта ни коси нивата. Хубавата чернокоса Грета розов пуловер шал на черепи колан с нитове и тъй чаровна усмивка: Мислех да занеса малко сено на агънцата си, може ли? Само внимавай с тая коса. Мда-а-а, чу се нежен гласец.

Хайде, кръжи сега Месечинке ще дойдеш ли тук между нас под юргана ела уф че студен хълбок дай землянинът да те стопли недей да се свениш от хладината си от своята еднообразност и у нас на някои им хлопа дъската когато се събудиш сутрин си толкова гореща че стапяш в пряспата колибка с форма на луна искаш там да заживееш 96

да закачаш завеси да пълниш шкафовете да си намериш любима радиостанция но къде ще останеш никъде луната я чакат дебнат по небето няколко нощи минават и всички си мислят че си откъм другата половина на света или зад облак в мъглата през това време можеш да си играеш у нас на двора ми ще дойда при теб в къщурката да пием снежен чай от малки чашки ще приказвам вежливо с парцалената кукла и мечо ще седя, докато ватираните ми гащи прогизнат дълго не можеш ги избягва питат за тебе плачеш по корем, забила глава в пряспата нямаш сила за вечните си маршрути 97

да влачиш приливите и отливите кат’ лодкар да следваш модите ту слаба, ту дебела навеки да гледаш иззад прозорците така ми дожалява ой, месечинке златорога ще те взема под мишница ще се изкача по брезата на двора и ще те вдигна колкото стигам нагоре хайде, кръжи сега пробвай да изкараш безконечната си служба не мога да ти кажа Винаги си добре дошла у дома никому не казвам така ще помогне ли, ако ти подам кошница с храна за из път утешителната кифла ще те крепи обла съчувственото одеяло ще те топли? Следващата нощ на небето изгрява полумесец. Завила си се до уши.

Разпознавам те, разбира се Кой те застави да навлечеш върху себе си костюм на лисица като си толкова сладък отвътре? Ципът ти е заял на гърба а не даваш да ти помогна. Тайно изрязвам дупка на хълбока и леко опипвам с лапа. Знаех си! Там има коприненогладка свинска опашчица и влажничка обичлива зурла. Никой закон не забранява да се преструваш на хищник но това не помага срещу мъката ако никой не смее да те заговори без вълчия си кожух.

През ноември Стоплям къщата за птичите гнезда толкова пъти съм литвала към прозореца че и в случаите, когато наистина е отворен се чува онзи трясък от спомена. Партито за новия дом ще бъде в сините ми стаи не че са сини но трябва да станат. Толкова ми е печално намислям намислям набързо всичките имена на птици с к, които знам кос кукувица калинка започват с к и облакът не смее да дойде бурята заобикаля нашето село сипката я отнася по пътя си.

104

Трелите на милото момиче Всъщност хич не съм придирчива. Нямам нищо против чая в пакетчета обичам всевъзможни ястия спя в единично легло, тясно за двама удобно ми е и със старата шапка на вуйчо, и в памучната блуза на мама не ща да ходя в чужбина – Рийхимяки ми стига само за едно не се пазаря: ти....................................... (Добави име. Препоръчително с молив.) си ми единствен.

105

Мечешки здрав конец Когато се откъсна от всичко дотолкова че само се рея като космонавт у дома и всичко, в което се вкопчвам, не е закрепено никъде 108

звезда преминава покрай мен и луната е на една ръка разстояние че за какво ли ми е такъв камък? Сама ушивам първата пиратска яка за риза а родата нека се мае за какъв ли колекционер на пеперуди ще да става въпрос сега. Ако ще да събира и яйца на чайки стига само да ме вземе със себе си върху надвисналата скала нощем да нашепва любимите ми слова убеден, че вече спя. Ха! Чувала съм ги всичките! 109

Балада Една година видяха в езерото да плува булка. Главата си държеше вирната като кошута. Гостите останаха да гледат от скалата а младоженецът отпи с черпака направо от купата за пунш. На отсрещния бряг булката окачи роклята си да съхне на хвойновите клонки. Косата изобщо не се бе намокрила. Я, като че ли по ширните води на залива се носи ято гъски. Кръстницата, не друг, се гмурна първа после сестрите и дъщерите им. Мъжете оставиха обувките си на камънака и ги последваха. Женихът намери по-голям черпак.

110

Сватбарите така и не приближиха понеже булката вече пляскаше в открити води към още по-далечeн остров. Направи си колиба от смърчови иглички обърна две шишарки на ролки за коса и зачака нощта. Женихът се намери до нея по изгрев. Беше се проврял през всичката тръстика, бе гребал с купата за пунш през входа на проливите, сред дърветата на островчетата понесъл овче руно и подарен тостер. Може и да бе малко непрактичен но не чак толкова захлупен че да не знае какво значи, щом заплуват булките: ще бъдеш ли мой и в ония дни когато най-малко си струва? 111

Знаци Когато вдигна свинята на стойката за велосипеди и заключа веригата ѝ и асансьорът ме отведе до мястото за гоненици под наем защото там живее дългокос дядо който има колан и тиранти но не и панталон някой ми напомня че в реалния живот не става така. Винаги трябва да има червена точка там дето е реалният живот. Белким и аз да знам.

112

113

Стихотворение за душата запазих си билет за влака във вагона за домашни любимци щеше ми се и душата ми да си има място срещали ли сте душата ми тя е градинска краставица с увивна снага има чиста престилка и звънък смях в тъмна кола е гримирала очите си опипом и по памет имаме си саксийно цвете на перваза в купето и много работа до Пиексямяки лукаво отговаряме на съобщенията на машиниста по високоговорителя с душата си не зная скука ужас разбира се и копнеж и смущение тягост не 116

и ако зависеше от нея всеки тюлен щеше да има пижама всеки баща дете

117

Люлчина песен Не оклюмвай, мармот, ще ти покажа колко малка е мечката, просто картинка върху буркана, как така те е било бъз от нея? Ако сам не стигаш, ще се протегна към кофата за хартиени отпадъци за най-хубавите вчерашни вестници, ще прочета на глас заглавията на светлината от челника*. Изнесох на задния двор златно кълбо за най-долния клон на твоя смърч, под който вечер пишкаш, там можеш да си шумулкаш захласнат по блясъка.

* Челник, челна лампа – туристическо оборудване, фенерче, което се закрепва с лента на челото или на каска. Б. пр.

118

Не оклюмвай, мармот, тъй и тъй си нисичък, няма как да паднеш отвисоко. Сега заспивай. Задава се суша, не грижи.

119

Из Aapine – „Буквар“

К Зайо пише до кмета: „Чуй, кралю! Имам три желания. За лисиците задължително училищно образование. За вълците – интернат. За мечките – часовник на врата. Туй то! С уважение един заек от Карина П.П. Вън месото от зелевите сарми.“

120

121

Стихотворение за рожден ден Пожелавам ти живот под формата на син фургон. Дълъг естествено за да отговаряш на обажданията ми още много пъти. Широк та да побере котараците буксирните въжета дякониците със свободно място – да можеш да прибираш и разни други от ръба на пътя. Висок да се събираш прав с изпънат гръб да пуснеш балон и да скочиш, за да го хванеш за връвчицата.

122

*** Вечно щом попитат за възрастта ми спомням си, че съм на 8 а сестра ми малката на 3. Времето отмина. Аз останах. Забрави ме тук като портфейл на покрива на колата. Ще забележи ли на следващата отбивка, че някой липсва. Ще се върне ли гневно да ме търси? Ето ме къде съм чак. Играя си на строител край пътя. Говоря с гривяците. Хлъзнах се и нагазих в канавката чак до колене.

124

Като му дойде времето ще се метна на стоп. Ще окача чорапите да съхнат на антената.

125

126

Какво знам за България? Че там има София, Варна, слънце, кисело мляко! Тези са сигурни! С Росица водихме обстойни разговори на най-чудати теми, докато се справяхме с проблемите по превода. Сега вече знам дори, че националното куче на България е каракачанката, както и че у вас също има брези. Доста са ми рехави познанията все още. Все някой ден ще дойда да проуча на място! Но какво ли знаят българите за Финландия? За щастие стихотворенията са универсални: независимо от езика и националността, свързват ни носталгията по дома, грижите, радостта от живота, щастието при вида на красивия свят, топлият хълбок на човека до нас. И това, че понякога ти се ще просто да си крава, да мечтаеш под сянката на голямо дърво, без бремето на човешкото битие.

Хели Лаксонен КРАВА И БРЕЗА Превод Росица Цветанова Редактор Марин Бодаков Художник Силвия Калоянова Оформление Нейко Генчев ISBN 978-619-00-0345-8 Предпечат и печат ФАБЕР www.faber-bg.com