КРЪПКОПОЙК Избрани песни на
Васко Кръпката
с акорди за китара
А
© Васил Георгиев (Васко Кръпката), автор, 2010 © Бойко Колев, илюстрация на корицата, 2010 © Издателство „Фабер“, 2010 ISBN 978–954–400–290–9
Роден в Подуене
‘89
A D A Роден в Подуене – някъде на края на града D A роден в Подуене – някъде на края на света E D A беден и обикновен, улицата всичко е за мен
E
Във Подуене всичко живо ме познава. Във Подуене и кучетата даже ме познават. И пощенския куриер, и кварталния милиционер. Баща ми пиян, майка ми болна, брат ми във затвора пребивава, куп приятели и всеки за чужбина заминава, а аз, нали съм будала, още тука си стоя. А през Подуене влакът за Европа минава. През Подуене влакът за Европа минава. Там в уличната кал, често за Европа съм мечтал. О Подуене... о Подуене... makes me feel allright…
Комунизмът си отива ‘89
E Държавна е земята, отровени полята, E замърсена е водата и подтисната душата, E подстригана косата, обръсната брадата , E печати по краката, но менят се времената – A E комунизмът си отива, комунизмът си отива B A E комунизмът си отива, спете спокойно деца.
B
От света ни заградиха, в диверсия обвиниха в милицията ни биха и медал си закачиха, в резиденции се скриха, лагери построиха, историята изкривиха, но нещата се промениха – комунизмът си отива... Диктатори сменяват, отново управляват, лъжата си остава, заборчава таз държава, архиви унищожават, хората отчуждават, в чужбина заминават, но борбата продължава – комунизмът си отива...
На Вас, немили-недраги хора от улици и площади, надживели страха, зарязали всичко и готови на всичко в името на смелата мечта за безкомунистическа Европа, на Вас – студенти, екстремисти, ястреби, лешояди ... и изобщо – долу БКП !!! ‘89
Карай да върви, това е блус ’90 E Ти все си беден, нямаш пари E ти нямаш нищо, нямаш дрехи дори A E е, карай да върви, карай да върви B A E карай да върви, ей това е блус. И вечно тъжен и самотен си ти и нямаш гадже любов да ти дари е карай да върви... С квот’ се захванеш, все не ти върви, цял живот тичаш и все последен си ти. Карай да върви.... Ей слушай братко, вземи този блус и майната му на целия боксус. Карай да върви...
Няма бира
Васко Кръпката и Буги Барабата‘91
G Цяла сутрин се набирам G по баира без да спирам, C G няма бира, няма бира D C G а сърцето ми направо, направо спира. Сервитьорът защо се бави може би сега я прави? Няма бира, няма бира, а сърцето ми направо, направо спира. (жица) Една мадама ме фиксира, ала не може да ме гипсира, щот няма бира, няма бира, а сърцето ми направо, направо спира.
След много бира не се шофира, щото ченгето ще те стопира и ще ти гледаме сеира, а сърцето ми направо, направо атрофира. Веднъж в живота се умира дано да не е щот няма бира няма бира, няма бира. а сърцето ми направо, направо спира.
’91
Кучето
Am Родих се случайно край кофите за смет Am и цял живот си патя с моя скапан късмет. Am Не познавам баща си, той не знае за мен Am а майка ми избяга още същия ден. Dm Am Аз съм кучето на крайния квартал Em Dm Am Em и тази нощ ще си полегна във лепкавата кал. Нямам порода, родословно дърво, но имам природа и набито око. Не ставам за изложба, помияр ненадарен, дори и котките не ги е страх от мен. Аз съм кучето на крайния квартал и не мога да си спомня, откога не съм ял. Гладен и жаден дочаках нощта, отчаян и тъжен, пак съм сам на света. Самотен и беден във жега и мраз от теб господине, по-свободен съм аз. Аз съм кучето на крайния квартал и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...
на крайния квартал
Да живее Рокендрола A Старите хипари извадиха китари A и от махалата си отиде тишината. D A Да живее рокендрола‚ да живее рокендрола E D A E да живее рокендрола, чак до края на света. Хармоника извади добрия бате Влади и стари лунатици завъртяха луди жици. Да живее рокендрола‚ да живее рокендрола да живее рокендрола, чак до края на света. Бутилчица се мярна, малка, сладка, вярна заздрави се колектива и развяха буйна грива. Да живее рокендрола‚ да живее рокендрола да живее рокендрола, чак до края на света Агенти на ОФ-ето извикаха ченгето шапката му хвръкна, да я гони бързо хукна. Да живее рокендрола‚ да живее рокендрола да живее рокендрола, чак до края на света.
’91 Баби дядовци и внуци, чуха страшни звуци всичко живо се събуди и запяха като луди Да живее рокендрола‚ да живее рокендрола да живее рокендрола чак до края на света. Събра се махалата, навъргаля се в тревата и след рокендрол и жици не останаха девици. Да живее рокендрола‚ да живее рокендрола, да живее рокендрола, чак до края на света.
Нeка бъде светлина C Dm Когато увехне цветето, преди да разцъфти F C когато падне птицата, преди да полети C Dm когато мракът светлината победи F C когато спре земята преди да се завърти Когато те препънат преди да си прекрачил ти когато ударят, преди глава да вдигнеш ти когато ти се плаче, преди да си отворил очи когато ти се пее, а започваш да крещиш Нека бъде светлина нека има цветя нека бъде любовта нека има деца Когато се удариш в решетките на твойта свобода когато мразиш силно, а мечтаеш любовта когато падаш, а си мислиш, че летиш когато ти се пее и усещаш , че мълчиш Нека бъде светлина нека има цветя нека бъде любовта нека има деца
’94
Въртят се колелата ’97 A G A Въртят се колелата, отново сме на път A G A вятър гони ми косата, колелата се въртят A G A едно момиче малко там на пътя си стои A G A дали пък не си русалка, самодива ли си ти E Не ти ли е казвала майка ти E на автостоп да не ходиш сама E от мен да мине, качвай се A няма да вървиш пеша D E A D E A Пр. Ей ей духа, вятър, ей ей дъжд вали D E A D въртят се колелата, газ докрая дай A E D животът ми на път няма край A няма край Да свирят гуми на завой, километраж да превърти пътят си е дръж се здраво ти посокота не е важна, не е важно нощ или ден по асфалта и паважа ляв завой е забранен! Нашия парфюм любим казва се бензин на лоста за скорости не сядай ти, колана затегни!
Пиленцата Gm Cm Gm Един ден пиленцата падат от гнездото Cm Gm дошло е време всеки да изпробва криле Cm Dm между земята и небето своята съдба да изкове. Като хвърчило със вятъра ще гонят своя път и без посока ще търсят слънце, въздух и вода. Ще падат и ще стават, за да открият своя чиста следа. И някой ден, когато наберат височина, ще литнат горди от високо да погледат тоя свят. Щом докоснеш свободата, няма вече връщане назад.
’97
Ден след ден
’97
Am G Am Храстът казал на дървото: C Em Am слез и ниско залегни Am Gm Am виждаш буря се задава C Em Am тук до мен и ти се наведи. C F Am Ще преживеем дружно с тебе братко, C F E Am ще се скатаем от вятъра студен, C F C Am ще оцелеем сладко сладко, F Em Am F Em Am ден след ден, ден след ден. Дървото клоните разклати, погледна тъжно старата гора, обрасла от досадни храсталаци – вещаят бури, а цял живот пълзят, и преживяват си под чужда сянка, така на завет от вятъра студен, и оцеляват – сладко, сладко, ден след ден, ден след ден. И така, животът продължава вечния си мъдър кръговрат, някой постоянно оцелява, защото други срещу бурята стърчат. Ден след ден...
Нощни пеперуди
Gm F Gm F D# Gm Нощни пеперуди около лампата кръжат. F D# Gm F D# Gm Сигурно са луди и искат да изгорят, F D# Gm F D# Gm съвсем близо летят и даже хич не им пука, F D# Gm F D# Gm обичат да им е напечено защото иначе е скука. Нощни пеперуди, прозорец без перде – луната им се чуди колко шантави са те. Избягали са от тъмницата със светлината насаме, не се побират в матрицата и не умират от шубе. Gm Cm Пр. Из съня ми се мотаят и мечтаят и нехаят. Gm Кой ли измисли това – Cm някой да се ражда с наколенки, D а пък други със по два-три чифта криле? Gm Нощни пеперуди...
’01
Една китара
’01
Cm Fm Когато денем крача из големия град Gm Fm Cm Gm стъпвам бодро и си знам че търся теб. Cm Fm Сигурно си някъде из този щурав ад. Gm Fm Cm Знам, ще те измъкна някой ден. Не знам дали съм луд или нормален е света, но искам тази нощ луната да ти подаря. Питам се защо когато твоя е нощта една китара все прегръщам във съня. Пр.
Китарата на Георги Минчев до гроба на Джими Хендрикс
Cm Fm Gm Fm Cm Една китара знае само за моята душа Cm Fm Gm Fm Cm една китара имам само – това е моята съдба
Кога ли ще пораснем, вечно ли ще сме деца? Все си мисля че съм принц, а ти пък Пепеляшка си сега. Знам, че не е лесно да повярваш ей така, една китара ще ни излекува от студа. Пр.
Една китара знае само за моята душа, една китара имам само, това е моята съдба. Cm D# Все така се случва, цял живот се уча G# G вятъра да стигна и да догоня своя път. Cm D# Силно прегърни ме и да полетиме, G# G с вятърните мелници да се въртиме до безкрай.
Живот на път A Не ми е нужна изобщо причина, A а трябват малко пари за бензина. A Желаещи много – цяла дузина. A Вдигаме котва, дръж се дружина! D A Живот на път, живот на път, E D хайде момчета, наш е светът! A Живот на път... Малко вятър във косите и малко пясък във очите. Животът е вечен кръстопът, пътища много, наш е светът. Живот на път, да, живот на път. Хайде момчета, чака ни светът. Живот на път... Когато ми писне и махвам с ръка, и тръгвам на някъде ето така, трябват ми само чифт колела. Пътища много – наш е света! Живот на път, ей, живот на път, дръж се дружина, наш е светът! Живот на път...
’03
Злите сили Am Чувам стъпки в нощта – някой дебне в съня F Em Am F Am някой стъпва на пръсти и се крие когато се събуди деня. Без душа и сърце, без чувства и без лице, без походка, без име, без приятели верни – празен силует. Сменят маски безброй като екшън герой, във продажния свят измислят свой маскарад: Am G Am Злите сили не спят , злите сили мълчат Am G F Em Am F Am и се крият на сянка, чакат свойта награда да излязат в засада, Am G F G Am G F и щом удари часът, да нападнат във гръб. G Am G F G Am G F За да им разрешат да командват парада,там по пътя за ада-а-а-а-а Но само сън е това, на рамото ми ела Тук във този живот ще си намериме наше късче небосвод. Затвори очи и всичко забрави , утрото е начало на нова крилата свободна мечта. Времето е във нас и всеки миг всеки час Светлината огрява наш’та нежна балада. Между рая и ада между мъдрост и младост, и с тъга и със радост, и любов и омраза, пътят ни е белязан. И през забрани и страх и без подслон или стряха, или незнайна заплаха и през болка и страст, да сме си като нас. И без подлост и страх и без корист и грях и през огън и прах и през сълзи и през смях да не сме като тях... тях... тях... тях...
декември 2005
Голем купон
’06
G Голям блус купон ще направим тази вечер нали? C G Ще танцуваме, ще пеем, ще куфеем до зори. D C G D И после ще сънуваме сънища цветни дори. Ще забравим за проблеми, за мъки и беди. Ще раздаваме усмивки и шегички до зори. Голям купон ще направим тази вечер, нали? Ще танцуваме, ще пеем, ще куфеем до зори. Да загърбим самотата, да пронижем тишината, с пиано, барабани, бас и жици до откат. Да разбудим ченгесари, комплексари и гъзари. С колони, микрофони и ритъма познат, децибели полудели, напращели, да събудим заспалия ни град.
’06
Там, където Блусът се е родил Em Am Em Там, където голямата мътна вода Em Am Em целува за сбогом и се прибира у дома. Am Em Там, където памукът цъфти през април. Bm Am Em Там, където Блусът се е родил. Там, където приятел те зареже в беда, душата остане без любов и сама. Оглеждаш се и виждаш – цял живот на кръстопът си бил. Там, където Блусът се е родил Там, където живея без дата и час. По пътища прашни без посока и компас И после не помня къде съм се запил. Там, където блусът се е родил.
Сто години Рокендрол
A Когато някога съм се родил, D младите в свободния свят A пеели, танцували Шейк, Туист D Суинг, Рокендрола беше млад Bm E а пък тука слушахме си Казачок, A Маршове, Естрада и Танго Bm E и абсолютно никакъв Рок – A E A само тук-таме на ухо. Леля ми ходеше с къса пола, вуйчо ми донесе грамофон. Запорожеца ми беше първата кола. Слушах Бийтълс, после Роулинг Стоунс. Живот ли бе да го опишеш? На кой ли пък му пука сега? Ама Роулинг Стоунс са отново на турне. Един век не стига за това. D Пр. Сто години Рокендрол A не стигат на този свят E блажени години D A Рокендролът винаги е млад. Старите групари от наш’та махала бяха “Бъндараци”, “Щурци”. После Бате Гошо запя и БГ-Рокът се роди. По читалища, по пейки и градинки обикаляхме с китари във ръка. Забави, бесни вечеринки Берлинската стена не издържа.
’06
Модата се сменя така е по-добре. Ретрото е класика, нали? В София, в Каварна, фенове море. Дънки чарлстонки, дълги коси. Фенки изкуфенки тичат подир нас. Имаме си шарен бус, обикаляме си по света и нас, свирим Рок, свирим Блус.
1. Роден в Подуене 2. Комунизмът си отива 3. Карай да върви, това е блус 4. Няма бира 5. Кучето на крайния квартал 6. Да живее Рокендрола 7. Нека бъде светлина 8. Въртят се колелата 9. Пиленцата 10. Ден след ден 11. Нощни пеперуди 12. Една китара 13. Живот на път 14. Злите сили 15. Голем купон 16. Там където Блусът се е родил 17. 100 години Рокендрол Автор на песните Васко Кръпката * “Няма бира” в съавторство с Марио Събев (Буги Барабата) * Музиката на “Една китара” е на Светослав Колев (Цвъри) Илюстрация на корицата Бойко Колев Снимки Огнян Коджаманов, Стоян Гребенаров, Асен Тонев, Александър Попов и др. от личен архив. Графично оформление Нейко Генчев Предпечат и печат FABER
Щастливи сме, че познаваме най-добрия български блусар и самобитен стихотворец, който отразява обикновените неща от живота ни, фино и с дълбок философски замисъл.
Д-р Бъчваров и фенове медици – Пловдив
“Кръпкопойка” се зачена в сладък лаф на чашка с Доктора Барабанист (и душа камбана) в пловдивско заведение, докато бистрехме защо..., как... и к’вото там било..., та що е то Рокендрол и има ли Той място у нас... нищо не избистрихме... пийнахме и на другия ден вече тръгнахме в тая посока... ето я нà Песнопойка Кръпкопойка да си я ползвате със здраве по пейки и градинки... по купони и вечеринки.
Васко Кръпката