Report on National Volunteering Network Assessment 2018 by Nora Stefanova

ДОКЛАД „Анализ и оценка на структурата и ефективността на Мрежата от центрове за работа с доброволци. Препоръки за бъдещо развитие“ Национален Алианс за Работа с Доброволци Март 2018

ПРЕДГОВОР

Основна информация за фондация НАРД Фондация „Национален Алианс за Работа с Доброволци“ (наричана за кратко по-долу още НАРД, Фондацията) е организация, която е създадена в гр. Пловдив през 2000 г. и оттогава следва своята мисия да утвърждава доброволческите традиции в България и да променя нагласите към доброволния труд чрез организирането на различни инициативи, въвличащи максимален брой хора от общността и популяризиращи ценностите на доброволчеството. НАРД е организация, която лансира доброволчеството като форма на гражданско участие и неформално учене и партнира на местните власти в реализирането на местната социална и младежка политика. Фондацията съдейства за законодателно уреждане на условията и формите за полагане на доброволен труд в България и повишава обществената информираност и чувствителност по проблемите на изоставянето и институционализацията. НАРД създава и подкрепя Мрежа от Центрове за работа с доброволци, развива социалното предприемачество и други модели за подкрепа на хора в риск. Организацията е член на няколко големи мрежи, обединяващи организации, работещи в сферата на детско и младежко участие и гражданска активност.

За оценителя Нора Стефанова Организационен консултант, международен обучител Нора Стефанова е експерт в развитието на личностния и организационен капацитет на професионалисти, екипи и организации в гражданския, частния и публичния сектор. Чрез консултантски проекти, проучвания, програми за обучение, развитие и индивидуална подкрепа, тя подпомага личностни и организационни процеси по идентифициране на нужди, анализ на реалността, разработване и реализиране на проекти за надграждане, подобрение и развитие. Нора Стефанова работи с неправителствения и публичния сектор в България от 2003 г. в насока стимулиране на партньорства между гражданския сектор и институциите, разработване и координиране на проекти по Европейски програми в областта на изграждане на капацитет на организации и местни общности, образование за възрастни и неформални форми на обучение, както и в процеса по привличане и развитие на таланти по Европейски проекти в България и чужбина. Работи активно в дългосрочни проекти с Националните Агенции на програма Еразъм+ в България, Унгария, Кипър и Италия в насока комуникационни процеси в организациите, маркетинг за НПО, активиране на общностите. Нора Стефанова работи и с бизнес сектора, като Мениджър Български пазар в Teamtime International. Тя има успешен опит през годините в голямо разнообразие от проекти в сферата на човешките ресурси: набор и подбор; програми за обучение и развитие; консултантски проекти за одит на човешките ресурси и изграждане на процедури и вътрешни системи. Г-жа Стефанова е завършва Мениджър Човешки ресурси към Автономния университет в Барселона и Специална педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“.

Благодарности към участниците Бихме искали да благодарим на всички участници в проекта за анализ и оценка на структурата и ефективността на Мрежата от центрове за работа с доброволци към фондация „Национален Алианс за Работа с Доброволци“. Ръководството на НАРД подкрепи проекта във всеки един етап като даде ценна информация, погрижи се да информира членовете за проекта и да съдейства за организацията и активното участие на различните респонденти в анкетното проучване, индивидуалните интервюта и проведената фокус-група. Всеки от респондентите в процеса на проучване към настоящия проект допринесе със своя различен начин на мислене и интересен поглед върху обсъжданите теми. Благодарности към: Албена Бонева – Сдружение „Ръка за помощ“, гр. Добрич Андреана Недева – Сдружение ИМКА, гр. Габрово Анелия Велинова – Сдружение "Партньори – Кюстендил“, гр. Кюстендил Антоанета Янкабакова – Сдружение "ИМКА", гр. Габрово Атанаска Терзийска – „Си Ви Ес България“, гр. София Биляна Житарова – Фондация ЕКИП, гр. Бургас Ваня Русчева – ПГМЕТ „Ген.Иван Бъчваров”, гр. Севлиево Вера Михайлова – фондация НАРД, гр. Пловдив Веска Миланова – Сдружение "Партньори - Кюстендил", гр. Кюстендил Галина Петрова – Сдружение „Екомисия 21 век“, гр. Ловеч Диляна Станчева – СНЦ "Център на НПО в Разград", гр. Разград Донка Славчева – СОУ "Св. Паисий Хилендарски", гр. Златица Евдокия Колева – ПГХТТ, гр. Пловдив Емануил Паташев – Фондация „Каритас България“, гр. София Емили Киров – Фондация „Каритас България“, гр. София Емилия Шушарова – НЧ "Л. Каравелов 1897", с. Куртово Конаре Жана Савова –фондация „Анимус“, гр. София Ива Колева –TELUS International, гр. София Иво Тепавски – Сдружение ИМКА, гр. Габрово Йордан Тенев – Фондация „Стъпка за България“, гр. София Красимира Дамянова – Сдружение "Надежда", гр. Хасково Мариана Савова – Регионална библиотека "Н. Фурнаджиев", гр. Пазарджик Мария Гинева – Сдружение „Бъдеще за децата с увреждания“, гр. Казанлък Мария Петрова – РНБ "Иван Вазов", СНЦ "Писалка и перо", гр. Пловдив Мария Кунчева – СОУ "Св. П. Хилендарски ", гр. Хасково Мария Шишкова – Фондация НАРД, гр. Пловдив Милена Марковска – Градска библиотека "Паисий Хилендарски", гр. Асеновград Мирослав Колев – Общинска библиотека, гр. Карлово Наталия Делчева – Фондация "Подари усмивка", гр. Димитровград Невена Маджарова – Клуб на НСО, гр. Търговище Пенка Кирязова – СОУ "Христо Ботев", гр. Айтос Райна Белчева – Сдружение „Международни инициативи за сътрудничество“, гр. Разлог Ренета Венева – Фондация НАРД, гр. Пловдив

Светла Божилова - ЦРД към НЧ " Светлина -1929 г.", с. Труд Светла Семерджиева – ЦОП, гр. Ардино Симеона Маринова – Фондация „Конкордия България“, гр. София Слава Драганова – Библиотека "Родина", гр. Стара Загора Станка Марешка – НЧ "Наука - 1870 г.", гр. Троян Стефан Стефанов – Сдружение „Жажда за живот“, гр. Сливен Стефка Александрова – СОУ "Христо Ботев", гр. Кубрат

СЪДЪРЖАНИЕ

Фигури и таблици

Акроними и абревиатури

I. ВЪВЕДЕНИЕ 1. Национална мрежа от центрове за работа с доброволци на фондация НАРД 2. Процесът по анализ и оценка – използвани инструменти, подход и методология 3. Структура на доклада

7 7 9

II. РЕЗУЛТАТИ 1. Резултати от анкетно проучване 2. Резултати от структурирани индивидуални интервюта 3. Резултати от проведена фокус група 4. Интегриран анализ на резултатите и тенденции

12 24 29 32

III. ПРЕПОРЪКИ 1. Препоръки за последващи действия

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ 1. Приложение 1. Форма за оценка от проведено анкетно проучване 2. Приложение 2. Въпросник за индивидуални интервюта 3. Приложение 3. Въпроси от проведена фокус-група

42 47 50

ФИГУРИ И ТАБЛИЦИ Списък с фигури Фигура 1. Разпознаваемост дейността на НАРД и Доброволческата мрежа 13 Фигура 2. Актуалност и ефективност на мисията, структурата и организацията на работа 13 Фигура 3. Области на подкрепа, осигурявани от Мрежата за нейните членове 14 Фигура 4. Желание и мотивация за продължаване на членството в Доброволческата мрежа 15 Фигура 5. Желани форми за подкрепа в бъдеще от полза за самите членове 16 Фигура 6. Профил на организациите, включени в анкетното проучване 18 Фигура 7. Промяна на организациите след членството им в Мрежата 18 Фигура 8. Ниво на активност на ЦРД 19 Фигура 9. Наличие на Координатор на ЦРД 20 Фигура 10. Използване на доброволчеството като инструмент в обществените организации 22 Фигура 11. Удовлетвореност от осигурената подкрепа за развитие на доброволчески дейности 23

Списък с таблици Таблица 1. Етапи и дейности по проекта Таблица 2. Участници в индивидуални интервюта Таблица 3. Участници във фокус-групата

8 24 29

АКРОНИМИ И АБРЕВИАТУРИ НАРД – Национален алианс за работа с доброволци НПО – Неправителствена организация НСО – Нестопанска организация НЧ – Народно читалище ПГМЕТ – Професионална гимназия по механоелектротехника ПГХТТ – Професионална гимназия по хранителни технологии и техника РНБ – Регионална народна библиотека СНЦ – Сдружение с нестопанска цел СОУ – Средно общообразователно училище ЦОП – Център за обществена подкрепа ЦРД – Център за работа с доброволци

I. ВЪВЕДЕНИЕ

I.1. Национална мрежа от центрове за работа с доброволци на фондация НАРД Фондация НАРД, в желанието си да подкрепи качествено една от основните си цели – популяризиране и утвърждаване на доброволчеството в България като форма на гражданско участие и неформално учене, създава собствена Национална мрежа от центрове за работа с доброволци (наричана за кратко по-долу още Доброволческата мрежа, Мрежата). Тази мрежа дава възможност на различни граждански и публични организации от цяла България да се включат в нея, в случай че работят активно с доброволци и имат желание да развиват устойчиви доброволчески практики в своята общност. През годините Мрежата прогресивно се развива и разраства, като към момента включва 52 Центъра за работа с доброволци /ЦРД/ на територията на над 20 области в страната. Сред профила на организациите, които членуват, има училища, неправителствени организации, читалища, библиотеки, центрове за обществена подкрепа, болнични заведения, общини. През годините фондация НАРД е осигурявала различни форми за подкрепа и развитие на дейностите на Доброволческата мрежа, в резултат на което нейните членове са имали възможност да се възползват от: финансиране на собствени идеи и доброволчески инициативи; участие в работни срещи и обучителни семинари; достъп до полезна информация и материали; експертна подкрепа и консултиране; участие в общи национални инициативи и кампании; участие в годишни срещи и номинации за най-добра доброволческа инициатива; и още много и разнообразна подкрепа от страна на НАРД чрез информационни, финансови, материални и човешки ресурси. Промяната през годините в начина на съществуване и финансиране на нестопански проекти, в конфигурацията и функционирането на неправителствените организации в България, както и промяната в приоритизирането на доброволчеството, води до промени в ефективното функциониране на Доброволческата мрежа на НАРД, изместване на приоритетите и фокуса на някои от членуващите центрове, повишаване нивото на самостоятелност на други, както и в понижаване на активността на трети. В тази връзка, Фондацията иска да направи качествен анализ и оценка на настоящото функциониране на Доброволческата си мрежа, на ефективността на отделните членове в нея, както и на мотивацията им за участие в развитие на Мрежата в бъдеще.

I.2. Процесът по анализ и оценка – използвани инструменти, подход и методология Проектът за анализ и оценка на структурата и ефективността на Доброволческата мрежа, иницииран от ръководството на НАРД, обхваща цялостен анализ и проучване на начина на работа на Мрежата, с маркиране на силни и слаби страни, области, които имат нужда от развитие и промяна; оценка ефективността на отделните членове като такива и тяхната оптимизация; на база направения анализ, изискванията на реалността и препоръки от страна на вътрешни активни членове и външни експерти, актуализиране на стратегическите цели, приоритетите и модела на работа на Доброволческата мрежа. Препоръките от страна на външни експерти, бяха събрани в рамките на фасилитирана фокус група, на която да се обсъдят както възможностите за бъдещо развитие на доброволчеството и единни доброволчески стандарти в по-глобален план, така и на разработената от НАРД Платформа за валидиране на умения, придобити при полагане на доброволчески труд. Подходът към проекта за анализ и оценка на Доброволческата мрежа на НАРД е цялостен и акцентира върху използването на външни, обективни, професионални инструменти, които да анализират и оценят вече разработените от НАРД модел и практики за работа в мрежа на

доброволческите центрове и да подкрепят процеса по изграждане на адекватна визия за бъдещето, вземане на решения за план за действие и постигане на резултати. Подходът в процеса на преглед, адаптиране и развитие на Доброволческата мрежа на НАРД към новата реалност е структуриран в етапите и дейностите, описани по-долу. За да бъде процесът ефективен, всички дейности са реализирани в тясно сътрудничество с ръководството на Фондацията. Таблица 1. Етапи и дейности по проекта ДЕЙНОСТ

РЕЗУЛТАТ

Първи етап – ПРОУЧВАНЕ И ПЪРВОНАЧАЛЕН АНАЛИЗ Анализ и оценка на функционирането на Мрежата до момента: структура, модели на работа, вътрешни проекти, съвместна дейност, членове Дискусии с ръководството на Фондацията относно:  Съществуващите модели и практики на работа, членове, проекти, очаквания  Резултати и последствия от предишни оценки на функционалността на Мрежата Преглед и подробен анализ на настоящата структура, модел  Дефиниране на специфични цели към стратегическия доклад за на работа и практики на анализ и оценка на Мрежата Мрежата от доброволчески центрове На база събраната информация до момента, разработване на адаптирани инструменти за анкетно проучване и провеждане на ИЗВЪРШЕНО фокус групи. Анкетно проучване и структурирани индивидуални интервюта сред доброволческите центрове – членове на Мрежата:  Тяхното разбиране за ползата от членуването в Мрежата и нивото ѝ на ефективност  Препоръки за промяна, развитие и преформатиране на Мрежата във вариант, атрактивен за тях самите  Доброволчеството като настоящ приоритет за отделните организации

Втори етап – ФОКУС ГРУПИ Планирана бе среща с до 10 от най-активните доброволчески Фокус-група с ръководството на центрове в мрежата на НАРД с цел да се събере информация в насока: НАРД и ключови  Тяхното разбиране за ползата от членуването в Мрежата и нивото доброволчески центрове ѝ на ефективност НЕ Е ИЗВЪРШЕНО  Препоръки за промяна, развитие и преформатиране на Мрежата във вариант, атрактивен за тях самите  Доброволчеството като настоящ приоритет за отделните

организации Този етап от проекта не бе реализиран, поради невъзможността да се събере критичен минимум от участници (минимум 5 човека от различни организации), който да гарантира качествено и обективно събиране на информация.

Организиране на фокус-група с външни представители на ключови български и международни доброволчески организации, с които, на база на събраната до момента информация, се обсъди настоящото развитие на доброволчеството в България, тенденциите за Фокус-група с ръководството на управление и развитие на доброволчеството в организациите, както и нуждата от разработване на минимални единни стандарти за НАРД и представители на реализиране на доброволчески дейности, които да гарантират ключови български и международни доброволчески качество на процеса за доброволците и за организациите. организации в България Допълнително, фокус-групата бе използвана за представяне на разработената от НАРД Платформа за валидиране и разпознаване на ИЗВЪРШЕНО придобитите и развити умения при полагане на доброволен труд. В рамките на фокус-групата бяха обсъдени възможностите за:  Подобряване на платформата  Официалното ѝ стартиране

Трети етап – ОКОНЧАТЕЛЕН АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКЛАД

Обработка на събраната информация и изготвяне на стратегически доклад с препоръки за развитие на Доброволческата мрежа ИЗВЪРШЕНО

Обработка, консистентен анализ и оценка на цялата събрана информация от:  Предварителни разговори с ръководството на НАРД  Анкетно проучване и интервюта с доброволчески центрове  Проведена една от две планирани фокус-групи На база на направените анализ и оценка, се изготви настоящият доклад за състоянието на Доброволческата мрежа на НАРД, с включени препоръки, потенциал за развитие и възможни сценарии за действие. В доклада са заложени и допълнителни препоръки за стартиране на Платформата за валидиране на умения, развити при полагане на доброволен труд.

I.3. Структура на доклада Настоящият доклад условно може да бъде разделен на две части. Първата част от доклада включва събраните резултати от всички дейности по проекта за анализ и оценка на структурата и ефективността на Мрежата от доброволчески центрове на фондация НАРД. В тази част резултатите от всяка от дейностите – анкетно проучване, индивидуални интервюта и фокусгрупа, първоначално са представени самостоятелно с първичен анализ на събраната информация. Като втора стъпка, е направен обобщен интегриран анализ на всички резултати, с

анализ и оценка на взаимодействия, взаимозависимости, противоположни, допълващи и надграждащи се резултати на отделните дейности по проучване. Интегрираният анализ предоставя цялостен поглед и „моментна“ картина на начина на функциониране на Мрежата от доброволчески центрове на НАРД, както и на тенденциите за развитие на доброволческите организации и дейности в страната. В следствие на направения интегриран анализ в първата част на доклада, е оформена и неговата втора част, която включва препоръки на база на обобщената информация. Тази част предоставя препоръки към фондация НАРД за развитие на Мрежата от доброволчески центрове, оптимизация на членовете, бъдеща работа с активните членове, както и сценарии за промяна на подхода при популяризиране и развитие на доброволчеството на национално ниво.

II. РЕЗУЛТАТИ

II.1. Резултати от анкетно проучване Анкетното проучване в рамките на проект за анализ и оценка на структурата и ефективността на Доброволческата мрежа на фондация НАРД се проведе в периода 02 – 15 Февруари 2018 г. В него се включиха 22 участници – представители на 20 различни организации-членове на Мрежата на НАРД от цяла България, от общо 52 официално присъстващи и контактнати членове. То се реализира онлайн и бе разпространено до всички Центрове за работа с доброволци по имейл чрез Мрежовия координатор на Доброволческата мрежа на фондация НАРД. Проведената анкета обхвана три основни области на проучване (Виж Приложение 1. Форма за оценка от проведено анкетно проучване):  оценка на Националната мрежа от центрове за работа с доброволци,  оценка на Собствената организация като член на Мрежата, и  оценка на Доброволчеството като приоритетна област за развитие. Посочените области на проучване гарантират по-обхватен поглед върху ефективността на Доброволческата мрежа на НАРД, като обследват следните ключови аспекти, проследяващи нивото на устойчивост и мотивация на членовете на Мрежата. На първо място, това е самата Мрежа с нейната разпознаваемост сред членовете, начин на функциониране, предоставяна подкрепа, нужди и потенциал за развитие. От друга страна, всяка от организациите се оценява както като ниво на активност и ангажираност в Мрежата, така и като настояща динамика на развитие и визия за бъдещето спрямо ангажираността с доброволчески дейности. Третият аспект е самото доброволчество като разпознаваемост и подкрепа от институциите и обществото, форми на доброволен труд и мотивация на доброволците, както и тенденции за развитие на доброволчеството и доброволческите организации през призмата на местната реалност на анкетираните. Във всяка от трите области на проучване на проведената анкета бяха заложени три основни типа въпроси:  Комбиниран въпрос, с фиксирани отговори и отговор в свободен текст. Това е най-често срещаният формат в анкетата. Той дава възможност на хората да изберат една от четирите опции: Категорично ДА, По-скоро ДА, По-скоро НЕ, Категорично НЕ, придружени от поле за свободен текст, в което респондентът да обоснове отговора си.  Затворен въпрос, който предлага серия от фиксирани отговори, сред които респондентът трябва да избере правилния за него/неговата организация.  Отворен въпрос, който дава свободно поле за индивидуален отговор на респондента.

I. Оценка на Мрежата от центрове за работа с доброволци Оценката на Мрежата от центрове за работа с доброволци най-общо върви в две посоки. Едната обхваща моментната картина – разпознаваемостта и функционирането на Мрежата и работата в нея от гледна точка на минало и настояще. Втората посока дава по-скоро визия за бъдещето – както като нужди и потенциал за развитие на самата Мрежа, така и като идеи и очаквания на отделните членове спрямо тяхната реалност и нужди. Настоящият анализ на първа част от анкетата стартира с въпросите, обследващи състоянието и функционирането на Мрежата до момента, след което ще премине към частта, която дава визия и препоръки за бъдещите възможности и потенциал на Доброволческата мрежа на НАРД.

Оценка на миналото и „моментна“ картина на настоящето Според резултатите на първоначалните въпроси, анкетираните дават само позитивни отговори на въпроса дали разпознават дейността на НАРД и Доброволческата мрежа (40,9% Категорично ДА и 59,1% По-скоро ДА).

Фигура 1. Разпознаваемост дейността на НАРД и Доброволческата мрежа Позитивните отговори се запазват и при въпроса за нивото на активност на респондентите като членове – основните отговори са предимно позитивни (27,3% Категорично ДА и 54,5% По-скоро ДА), като все пак 13,6% от анкетираните определят себе си като по-скоро неактивни членове, а при 4,6% (1 участник) няма посочен отговор. В причините за динамиката на нивото на активност са посочени комбинирана работа с доброволци и от други организации, липса на доброволчески координатор към момента или просто моментен спад на нивото на активност. Няма отговори, които да покажат промяна в активността, причината за която да идва от Доброволческата мрежа. Силно позитивна тенденция в отговорите се наблюдава и при оценка актуалността и ефективността на мисията, структурата и организацията на работа на Доброволческата мрежа към момента. 91% от анкетираните дават положителна оценка (по 45,5% за Категорично ДА и По-скоро ДА), докато едва 9% (само двама участници) от попълнилите анкетата смятат, че мисията, структурата и организацията на работа по-скоро имат нужда от актуализация и повишаване на ефективността.

Фигура 2. Актуалност и ефективност на мисията, структурата и организацията на работа

В духа на отговорите на предходните въпроси, в трети въпрос 50% от участниците в проучването посочват, че определят по-скоро като ползотворни своето членство в Мрежата и сътрудничеството си с нея, а 40% са категорични за тази полза. Само 1 участник (4,5%) е дал отговор По-скоро НЕ, а един участник не е посочил отговор. Сред конкретните ползи, които анкетираните посочват като обосновка на отговора си, водещи са участията в обучения, контактът и обменът на опит с колеги, следвани от националните инициативи и общите каузи, обмен на информация, идеи и материали. Отделен въпрос (Въпрос 6) изследва в детайли конкретните форми на подкрепа, които Доброволческата мрежа е осигурявала на своите членове през годините. Той дава възможност на участниците да изберат повече от един отговор, предвид факта, че всеки от членовете на Мрежата е получавал подкрепа по няколко линии в различни периоди от своето членство:

Фигура 3. Области на подкрепа, осигурявани от Мрежата за нейните членове Според посочените отговори, най-разпознаваема от страна на участниците в проучването (86,4% от анкетираните) е подаваната през годините (1) Полезна информация към доброволческите центрове из страната. Веднага след нея с равни резултати (по 77,3%) сред получаваните форми на подкрепа са (2) Обученията и Изграждането на контакти, следвани от (3) Споделянето на идеи (68,2%). Следващи с равен резултат (по 59,1% всяко) са осигуряването на (4) Финансова подкрепа, Материални ресурси и Имидж и видимост на организациите. (5) Секторна експертиза (50%) и (6) Стандартите и процедури за работа (45,5%) са оценени като получавана подкрепа от половината от респондентите в проучването. А в долната част на класирането, като не толкова често получавана форма на подкрепа до момента остават осигуряването на (7) Менторство и супервизия в работата (22,7%) и (8) Застъпничество и лобиране (18,2%). Въпрос 7 от направеното анкетно проучване дава възможност на анкетираните представители на доброволчески центрове да обосноват в конкретика как точно подкрепата в посочените погоре области им е помогнала. От подадените отговори става ясно, че подаваната полезна информация, обучения и стандарти за работа са осигурили на голяма част от организациите възможност за структуриране на вътрешните процеси и ясни модели за работа, както на организационния екип, така и на доброволците. Съвместните дейности и инициативи са допринесли за разширяване на мрежата от контакти на отделните членове, обогатяването с идеи и взаимстването на добри практики, които да допринесат за вътрешното израстване на всеки един член.

Проучването на ползата от членството в Доброволческата мрежа на НАРД в анкетата продължава с изследване на приноса на отделните членове за развитието на Мрежата. За 13,6% от попълнилите анкетата, тяхното членство категорично е подпомогнало развитието на Доброволческата мрежа. При 59,1% от анкетираните разбирането им е, че имат по-скоро положителен принос към развитието на Мрежата. Четирима участници в проучването (18,2%) мислят, че организациите им по-скоро не са допринесли за това развитие, а 9% описват своя принос без да избират конкретен отговор. Според тях, приносът им основно се изразява в изграждането и разработването на местен ЦРД, популяризиране на Мрежата и повишаване на видимостта ѝ на местно ниво, споделяне на полезна информация вътре в Мрежата и навън, подкрепа на общите каузи и инициативи, вливане на собствения капацитет и експертиза в общата структура. Последният въпрос в първа част на анкетата, който обследва настоящата картина на функциониране на Мрежата от доброволчески центрове на НАРД, е свързан с мотивацията на анкетираните членове да бъдат част от нея. 77,3% са посочили с Категорично ДА, че имат желание и мотивация да бъдат част от Мрежата от ЦРД, а останалите 22,7% са отговорили с Поскоро ДА. Като коментар на този въпрос един от анкетираните е посочил: „Отдавна трябваше да си направим нова ОБЩА среща“.

Фигура 4. Желание и мотивация за продължаване на членството в Доброволческата мрежа Получените отговори до тук са индикатор, че участниците в анкетата са представители на поскоро активна част от членовете на Доброволческата мрежа, които познават добре нейната дейност. Анкетата е попълнена от представители на 20 от общо 52 центъра за работа с доброволци. Така събраната информация от анкетното проучване показва позицията на активните клубове, с предимно позитивна обратна връзка за работата на Доброволческата мрежа и възможностите за нейното подобрение и развитие, но не представя гледната точка и спецификата на позициите на доброволческите клубове, които са спрели да бъдат активни. В този смисъл, добре е да се гледа на резултатите от анкетното проучване просто като обратна връзка на активните членове на Доброволческата мрежа на фондация НАРД.

Визия за бъдещето, нужди и препоръки за развитие Въпрос 4 от подадената към Доброволческите центрове анкета е първият, който дава възможност на участниците в това онлайн проучване да оценят нуждата от промяна и да дадат конкретни препоръки относно подобряването на работата на Доброволческата мрежа на НАРД. Над половината от анкетираните (54,5%) са дали положителен отговор на въпроса дали може нещо да се направи и подобри в работата на Доброволческата мрежа, като 13,6% от тях са

категорични в своя отговор ДА на въпроса. 40,9% мислят, че по-скоро няма нужда от промяна и подобрение, а един участник (4,6%) не е посочил конкретен отговор. Сред препоръките на участниците за конкретно подобрение, водещите са свързани с липсата на „обединяващи моменти на принадлежност“ и нуждата от „изграждане на чувство за принадлежност и съпричастност“. Предложенията са това да бъде постигнато чрез по-ефективна комуникация и партньорство между членовете на Мрежата, като национални акции, регулярни срещи и обмяна на добри практики между членовете, съвместна дейност, обмяна на доброволци, стимулиране на регионалното партньорство и подкрепа. Участниците имат възможност да конкретизират допълнително нуждата от подкрепа в бъдеще от страна на Мрежата от доброволчески центрове към тях, спрямо плановете за развитие и нуждите на организациите им. Според техните отговори като най-необходим тип подкрепа са посочени (1) Обученията, избрани от 86,4% от анкетираните. След тях, на второ място по полезност се класира предоставянето на (2) Полезна информация (77,3%), следвана от (3) Финансовата подкрепа, Изграждането на контакти и Споделянето на идеи, които са с равни резултати (по 54,5% всяко). Тези водещи форми на подкрепа бяха оценени от анкетираните и като областите, в които са били най-подкрепени от страна на Мрежата. С близък до тях резултат (45,5% или почти половината от анкетираните) се посочва (4) Менторството и супервизирането, което в предходния въпрос не бе разпознато като силна подкрепа, получавана преди от участниците. Останалите области на подкрепа са оценени от анкетираните членове с почти равни резултати избрали (5) Материални ресурси, Секторна експертиза, Стандарти и процедури за работа, и Застъпничество и лобиране (всяко от които с по 36,4%) и (6) Имидж и видимост с 31, 8%. В коментарите към този въпрос допълнително са посочени помощта на законодателно ниво и чрез доброволчески групи, както и помощта в конкретни местни проекти на членовете.

Фигура 5. Желани форми за подкрепа в бъдеще от полза за самите членове Видимо водещите нужди от подкрепа според организациите се оформят в насока обучителни дейности и предоставяне на полезна информация, следвани от подкрепа на ниво финанси, контакти и идеи. Следващите въпроси за оформяне на визия за бъдещето на Доброволческата мрежа са изцяло отворени и дават пространство на всеки един от членовете, попълнили анкетата, да представи неговата индивидуална гледна точка без ограничения.

Първите от тази серия въпроси са свързани с дейности и възможности, които са липсвали на отделните членове в миналото и ще се радват да видят в бъдеще, или са имали налични в миналото, в момента са спрени като практика и ще се радват да бъдат възобновени. Сред водещите конкретни предложения са следните:  Съвместни срещи, лични контакти между членовете  Общи проекти, общи каузи  Обучения  Обмяна на опит/доброволци  Супервизия  Повече отговорност и активност от страна на членовете  Активна комуникация и кореспонденция между членовете  Застъпничество на национално и местно ниво Като следващ етап, във връзка с визуализирането на възможно най-доброто бъдеще, анкетираните са изкарани извън рамките на настоящия формат на Доброволческата мрежа на НАРД и трябва да опишат идеалният формат на една мрежа от организации, работещи с доброволци, нейната роля и функция спрямо настоящата реалност, и тяхното място в нея. Според примерите и идеите, представени от отделните членове, водещото и застъпващото се за една добре работеща мрежа от доброволчески организации включва това тя да бъде обединяваща, подпомагаща и обучаваща:  Да обединява различните организации, идеи и инициативи в общи формати;  Да подкрепя с обучителни, менторски и информативни функции;  Да осигурява методическа и организационна подкрепа в развитието на всеки един от членовете на равни начала спрямо останалите. Междувременно, в много от предложенията и идеите личи силната нужда от взаимодействие, партньорство и съвместна работа между членовете, дори на едно по-самостоятелно ниво. В този смисъл, да засили техния капацитет на ниво, в което те да работят активно помежду си. Често като функциониране, много от попълнилите анкетата си представят подобна мрежа в мащабен формат с международни и национални проекти, присъствие във всички региони на страната и повече вътрешно взаимодействие.  Като платформа, където самите организации имат повече съвместни дейности и проекти заедно, познават се и взаимодействат по-добре, включително и на ниво посещения на място, „взаимстване“ на хора и екипи, единна база данни от доброволци.  Активна мрежа с няколко годишни инициативи, форуми за обмяна на опит и дейности с по-мащабен обем.  Обгрижване и опазване на членовете, защита на общи интереси, нормативна подкрепа. Като заключение, в насока оценка на Мрежата от центрове за работа с доброволци, представителите на организациите, включили се в анкетното проучване, показват високо ниво на разпознаваемост на Мрежата, начинът ѝ на работа, ефективността и подкрепата, която е оказала на членовете си през годините. Те представят себе си по-скоро като активни членове, които имат мотивация и за в бъдеще да продължат своето членство. По-ефективното функциониране на Мрежата в бъдеще виждат както по линия предимно на практическа подкрепа към членовете чрез полезна информация, обучения и предоставяне на възможности за обмен на идеи и контакти, така и чрез стимулирането на активно взаимодействие и партньорства между отделните членове, което да ги направи и по-активна част от самата мрежа.

II. Оценка на самата организация като член на Мрежата Втора част от анкетното проучване цели да анализира по-отблизо профила и динамиката на развитие на самите организации-членове на Доброволческата мрежа на НАРД, като предпоставка за промяна на тяхната активност и приоритети. Преди да анализират динамиката на реалността, в която съществуват в момента, анкетираните първоначално правят профилиране на своите организации, както по отношение на юридическа форма, под която функционират, така и по отношение ниво на зрялост на организацията и продължителността на членството в Доброволческата мрежа на НАРД. По отношение на юридическата форма, в анкетата са участвали представители на следните организации – НПО (10 бр.), училище (5 бр.), библиотека (4 бр.), читалище (3 бр.), ЦОП (1 бр.):

Фигура 6. Профил на организациите, включени в анкетното проучване По отношение нивото а зрялост на организациите, 50% от попълнилите анкетата определят своята организация като Устойчива. Останалите анкетирани са равномерно разпределени между останалите три нива на зрялост – В процес на развитие (18,2%), Растяща (18,2%) и Добре развита (18,2%). Спрямо продължителността на своето членство, сред организациите, участвали в анкетното проучване, преобладаващи са тези с продължителност 3-5 години членство (45,50% от респондентите), следвани от организациите с над 5 години членство в мрежата – 40,9% от всички. Най-малко активни са организациите с членство под 3 години (13,6%). Според включените в проучването, 45,5% смятат, че организацията им се е променила много от началото на членството си в Доброволческата мрежа до момента на проучването. 36,4% твърдят, че има промяна до някъде, но тя не е толкова силна, а 18,2% по-скоро не отчитат голяма промяна.

Фигура 7. Промяна на организациите след членството им в Мрежата

В коментарите на отделните участници личи, че подобна промяна се разглежда като позитивен процес. За една част от тях това се дължи на структурирането и подредбата на работата в следствие на директната подкрепа от страна на НАРД, включително и обученията предоставени за екипа и доброволците. При други, промяната е резултат на самия растеж на организацията, натрупването на практически опит и израстването на екипа и доброволците (някои от тях се връщат като членове на екипа). Някои от анкетираните отчитат промяната на база външни фактори – т.е. повишаване разпознаваемостта на доброволчеството на национално ниво. Има и участници, които отчитат промяна в негативна насока, поради спад в качеството след напускане на координатора на доброволци. На въпроса относно нивото на активност на собствения Център за работа с доброволци, преобладаващата част от анкетираните (81,8%) определят своя център за работещ, като 40,9% от тях дават отговор Категорично ДА и 40,9% - По-скоро ДА. 13,6% от отговорилите на този въпрос, разпознават своя ЦРД по-скоро като неработещ. Има респонденти, които не са посочили конкретен фиксиран отговор, но се обосновават в свободен текст, че имат прекалено нисък брой доброволци (само двама), за да бъдат ЦРД или, че извършват реална работа с доброволци от други организации и структури.

Фигура 8. Ниво на активност на ЦРД Процентът участници в проучването, определящи своите организации като активни ЦРД, е право пропорционален на процента анкетирани (81,8%), които потвърждават, че имат координатор, който да отговаря за координиране на дейностите на ЦРД и връзката с Доброволческата мрежа на НАРД. Правопропорционален е и процентът на анкетираните, които отчитат по-скоро неработещ център (13,6%), от една страна, и липса на координатор (13,6%) от друга. Има един център, при който се отчита временно отсъствие на координатора поради майчинство.

Фигура 9. Наличие на Координатор на ЦРД Видимата взаимовръзка между отговорите на последните два въпроса подсказва, че нивото на активност на Центровете за работа с доброволци зависи пряко от това дали има конкретен човек в ролята на Координатор, който да се ангажира с управлението на центъра и координацията на доброволците, както и с контакта с Мрежата. На Въпрос 22 от анкетата дали координаторът на местния ЦРД се е променял през годините и дали това се е отразило на работата на центъра, отговорите на отделните участници дават ясно да се разбере, че там, където е имало промяна и позицията е поета от друг човек, работата на доброволческия център е продължила. Има преустановяване в дейността на центъра в случаи, когато координаторът си е тръгнал и на негово място не е намерен заместник. При приемственост от стар към нов координатор, това, което респондентите отчитат, е нуждата от начална подкрепа и обучение на новопостъпилия. Следващият въпрос – дали доброволческият труд и инициативи имат място в настоящите дейности и проекти на организациите, потвърждава отчетената до момента тенденция, че участниците в проучването представляват активни ЦРД. Категорично ДА на въпроса заявяват 63,6% от анкетираните, а с По-скоро ДА отговарят 31,8%. Едва един участник (4,6%) е отговорил с Категорично НЕ. Чрез обосновката на отговора си организациите тук се делят на три основни вида:  Организации, чиято дейност и проекти се базират основно на доброволен труд (например: „Цялата организация функционира на базата на доброволчески труд“)  Организации, които имат основна друга дейност, но активни и разнообразни доброволчески дейности и проекти със средно- и дългосрочен характер (например: „В настоящите дейности – да. Работа с ученически доброволчески център“)  Организации, които имат основна друга дейност и само конкретни доброволчески дейности на кампаниен принцип (например: „По време на летни читални на открито и други“) При представяне на предизвикателствата на настоящето, с които се сблъскват организациите, включили се в анкетното проучване, се оформят няколко основни групи предизвикателства като тенденции:  Ниско ниво на мотивация при младежите и предизвикателство с тяхното привличане, активиране и поддържане на мотивацията. Както привличането, така и мотивирането сами по себе си са посочени като отделни проблеми;  Регулярност и постоянен достъп до обучения – както на нов координатор и други членове на екипа, така и на новопостъпили доброволци;

   

Осигуряване на финансиране и материални ресурси за реализиране на доброволчески дейности или работа с доброволците като набиране, привличане, задържане; Механизми за работа и осигуряване на ресурси при работа с доброволци, които не влизат в младежката възрастова група; Предизвикателства, свързани със законовата уредба или липсата на подкрепа от институции; Предизвикателства, свързани с реализирането и развитието на дейности от основната област на развитие на организацията.

Ключовият въпрос в тази част на анкетата – Въпрос 24, изследва до колко визията за собствено развитие на всяка от организациите за бъдещето включва доброволчеството в себе си. Тук се отчита силно единодушие на анкетираните, че доброволчеството е заложено като ключова дейност в мисията им и е неразделна част от плановете им за развитие. Форматът, по който то ще присъства, разбира се, при различните организации е различен – като основна дейност, като подкрепа на основни проекти, като форма за стимулиране на активно гражданство, но има ясно заявяване на организациите като доброволчески организации и в бъдеще. Една единствена организация определя ситуацията си като „кръстопът“ и не се ангажира с планове за бъдещето, включително и по линия на доброволчеството. Като заключение на втора част от анкетата, ориентирана към оценка на самите организации като членове на Доброволческата мрежа, включените в анкетното проучване са предимно активно работещи ЦРД, което е пряко свързано с наличието на конкретен координатор, който да движи тази дейност в организацията. Предизвикателствата, с които тези организации се срещат, са различни предвид факта, че самите организации имат различен профил. Въпреки това, се отчитат общи тенденции в тази насока, които могат да бъдат потенциални области за осигуряване на подкрепа на членовете на Доброволческата мрежа на НАРД. Това е особено важно да се планира, предвид факта, че мнозинството от организации разпознават както в настоящите си дейности, така и в бъдещите си планове доброволчеството като ключова линия на развитие, което ги прави устойчиви членове с дългосрочен потенциал на присъствие в Мрежата.

III. Оценка на доброволчеството Трета част от анкетното проучване проследява оценката на организациите, включили се в процеса, за самото доброволчество като дейност, неговата разпознаваемост, подкрепа и приоритизиране. Започва се с оценка степента на присъствие на доброволчеството в обществения сектор като инструмент за работа и ангажиране на граждани. Половината от анкетираните – 50%, смятат, че то по-скоро не присъства като такъв инструмент, докато 40% са на мнение, че доброволчеството по-скоро се използва активно като инструмент от обществения сектор. Едва 9,1% заемат категорична позиция, че доброволчеството е активно използван инструмент за работа и гражданско участие в обществените организации. Тъй като голяма част от анкетираните са позиционирани в малки и средни населени места, горепосочените отговори се обосновават в част от коментарите към въпроса с: „Не е достатъчно осъзнато и развито в малките населени места“.

Фигура 10. Използване на доброволчеството като инструмент в обществените организации Според отговорите на Въпрос 27 относно типа доброволчески дейности, в които гражданите най-лесно и най-често са готови да се включат, респондентите в проучването отчитат следните области на доброволчество като най-атрактивни, подредени спрямо реда на приоритизиране в отговорите:  Благотворителност – чрез дарения, дарителски кампании, концерти и базари  Социални дейности – различна подкрепа на хора от уязвими групи  Екологични дейности – почиствания, залесяване, облагородяване, активистки акции  Обществени събития – най-често спортни или културни, и подпомагане на тяхната организация и провеждане  Според личните интереси – такива, които засягат хобито на човека или дейности, към които има емоционална обвързаност Коментар, който се среща сред отговорите на участниците, е наблюдението, че хората се ангажират по-скоро краткосрочно – за конкретната инициатива. В тази връзка, на въпроса относно процентното съотношение между дългосрочни (в подкрепа на организацията) и краткосрочни (в подкрепа на конкретна инициатива) доброволци, анкетираните се разделят сравнително балансирано в подкрепа и на двете позиции. Близо 50% от отговорилите посочват, че водеща тенденция при тях са доброволците, които се ангажират само с конкретна кауза или дейност. Средното съотношение при по-голямата част от тези анкетирани е 30/70 в полза на краткосрочните доброволци. Другата половина от отговорилите на въпроса (малко над 50%) твърди, че работи предимно с дългосрочни доброволци, които подкрепят организацията като цяло с всичките ѝ дейности и инициативи. Отново средното съотношение е 70/30, но в полза на дългосрочните доброволци. Отговорите на този въпрос показват, че не може да се отчита ясна тенденция в доброволческите организации за предимно дългосрочно или краткосрочно доброволчество от страна на полагащите доброволен труд. Това зависи допълнително от спецификата на доброволческите дейности и начина на работа на организацията, механизмите за привличане и задържане на доброволци, които се използват, както и от размера на населеното място, в което е позициониран самият ЦРД. Следващият въпрос в трета част на анкетата изследва удовлетвореността от подкрепата, която организациите получават на местно, национално и Европейско ниво за развитие на доброволчески програми, проекти и дейности. И по този въпрос нагласата на мнозинството от

анкетираните е положителна. Според получените отговори, 54,5% смятат, че предоставяната подкрепа е по-скоро достатъчна, а 13,6% са категорични в удовлетворението си от нея, докато 31,8% я намират за по-скоро недостатъчна. В добавените коментари част от отговорилите споделят, че положителният превес в отговорите на този въпрос се дължи на добро партньорство с местна власт, местни и регионални партньори.

Фигура 11. Удовлетвореност от осигурената подкрепа за развитие на доброволчески дейности В края на анкетното проучване всеки участник трябва да сподели от призмата на неговия поглед какви са тенденциите за развитие на доброволчеството в бъдеще и в каква насока трябва да се работи. Обединяваща линия, която се проследява в индивидуалния отговор на различните респонденти, е разбирането, че макар и с бавни темпове доброволчеството добива популярност и то ще намира все по-широко приложение и място в обществото. В тази връзка, част от анкетираните виждат като бъдещи тенденции легитимирането на доброволния труд, работеща нормативна уредба и законова регламентация. Според тях, друга тенденция в бъдещото развитие на доброволчеството е разширяването на възрастовия диапазон на полагащите доброволен труд – от обхващането на малки деца до активното ангажиране на възрастни. Оттам и присъствието на доброволчеството в образователно-възпитателния процес в училище и извън него, особено сред младежката възрастова група, в насока „меки“ и социални умения, възпитаване и развитие на ценности. Събраните отговори от последната част на анкетното проучване показват разбирането на включилите се организации и техните представители, че доброволчеството присъства активно в техния живот, но има нужда от допълнителна подкрепа и развитие, за да има по-активно присъствие в местните общности. Това важи особено за малките населени места. Организациите отчитат, че подкрепата към тях е сравнително удовлетворителна, но идентифицират много конкретни области на подобрение и тенденции за развитие в бъдеще, които да гарантират повишаване на разпознаваемостта, подкрепата и качеството при полагане на доброволен труд в България.

II.2. Резултати от структурирани индивидуални интервюта При реализирането на втори етап, в процеса по анализ и оценка на Доброволческата мрежа на фондация НАРД бяха интервюирани 10 ключови членове на Мрежата от 10 различни организации и населени места, които бяха предварително селектирани от ръководството на Фондацията на база на един или повече от следните фактори: дългогодишно членство и обхватен поглед върху дейността на Доброволческата мрежа, критично мислене, познаване на сектора, промяна нивото на активност на организацията в ролята си на Център за работа с доброволци към Мрежата на НАРД. Интервютата бяха проведени по телефона в периода 19 – 23 Февруари 2018 г. Представители на следните организации и градове бяха включени в индивидуалните интервюта. Таблица 2. Участници в индивидуални интервюта Представител Албена Бонева Антоанета Янкабакова Биляна Житарова Ваня Русчева Донка Славчева Йордан Тенев Мария Гинева Мирослав Колев Светла Семерджиева Стефан Стефанов

Организация Сдружение „Ръка за помощ“ Сдружение ИМКА Фондация ЕКИП ПГМ „Ген.Иван Бъчваров” СОУ „Паисий Хилендарски“ Фондация „Стъпка за България“ Сдружение „Бъдеще за децата с увреждания“ Общинска библиотека ЦОП Ардино Сдружение „Жажда за живот“

Населено място Гр. Добрич Гр. Габрово Гр. Бургас Гр. Севлиево Гр. Златица Гр. София Гр. Казанлък Гр. Карлово Гр. Ардино Гр. Сливен

Тъй като резултатите от анкетното проучване показаха преобладаващо позитивно отношение към Мрежата и нейното функциониране от страна на анкетираните, целта на индивидуалните интервюта бе да даде една по-различна и критична гледна точка за това до колко ефективно работи Доброволческата мрежа и какви области за подобрение и развитие идентифицират в нея интервюираните спрямо нуждите на членовете и настоящата реалност, в която оперират. За целта бе разработен специален въпросник за структурирано интервю, на база на който бяха проведени индивидуалните разговори с всеки един участник в този втори етап на проучване (Виж Приложение 2. Въпросник за индивидуални интервюта).

Ниво на активност на доброволческите центрове като членове на НАРД Подобно на анкетното проучване, и този етап от процеса по анализ и оценка започва със самооценка нивото на активност на организацията, която представлява интервюирания, в ролята ѝ на ЦРД към Доброволческата мрежа на НАРД. За разлика от отговорите при проведената анкета, от 10 интервюирани едва 2 определят организациите си като активни членове, с работещ доброволчески център, актуални доброволчески дейности и активен кръг от доброволци. Сред половината от участниците в този етап на проучването се отчита по-скоро понижаване нивото на активност на организацията им в Мрежата. Споделените причини за понижаване на активността са различни – някои посочват като водеща причина настоящата ситуация в тяхната организация. Те я определят като „затишие“ в

интензитета на дейностите и тяхното разнообразие, дължащо се на ограничени възможности и източници на финансиране, достъп до все по-малък кръг от млади хора в малките населени места и трудното им привличане, вътрешни промени в организацията им и „изтичане“ на качествени хора – към по-големите градове и извън страната. Сред причините за понижаване нивото на активност някои от интервюираните посочват и понижаване активността на комуникацията и предлаганите възможности за съвместни дейности от страна на НАРД към членовете на доброволческата мрежа. Те твърдят, че комуникацията се е свела предимно до имейл съобщения, а възможностите за съвместна дейност са се ограничили до координираните от страна на НАРД национални инициативи, в които местните организации не винаги се припознават. Същевременно, местните инициативи остават отговорност на съответната организация, без да получават за тях подкрепа от НАРД. По този начин допирните точки между местния ЦРД и Националната мрежа се минимизират силно, а местният доброволчески център функционира като самостоятелно звено без ангажимент към НАРД. Трети споделят, че липсата на подкрепа на местно ниво от страна на институции – публична администрация и училища, изключително много затруднява процеса по организиране и управление на доброволчески инициативи. Това включва както организационно-логистичната подготовка на едно събитие и гарантирането на неговата подкрепа, така и намирането на среда за популяризиране на доброволчеството, привличане на участници и повишаване на видимостта на организираните доброволчески дейности. Липсата на координатор се оказва ключова за спиране активността на организациите като ЦРД. От трима интервюирани, определили организациите си като неактивни членове към момента, двама посочват липсата на координатор за ключов фактор. Значението на ролята на координатора проличава като ключова още в резултатите от анкетното проучване. В самите интервюта участниците споделят, че наличието на координатор и неговото ниво на ангажираност дават директно отражение върху начина на функциониране на ЦРД. Това се оформя като един от „крайъгълните камъни“ за успешното функциониране на доброволческите центрове. При третият интервюиран, определил организацията си като неактивен член, липсата на активност от страна на тяхната организация като ЦРД се дължи на силния фокус върху вътрешните им дейности и инициативи, което ги поставя в ситуация да са с ограничен времеви ресурс за включване в инициативите на НАРД. Тук е важно да се подчертае, че организацията е базирана в гр. София, където подобна ситуация е често срещана. Организациите имат достъп до много и различни ресурси, активността им е висока и поради това трудно успяват да се ангажират с външни и странични дейности извън собствените проекти и инициативи. Тази тенденция допълнително се потвърждава в трети етап от настоящия проект – проведената фокус-група, където мнозинството от участниците представляват организации, базирани в София. Темата за активността на членовете на Доброволческата мрежа се задълбочава допълнително в интервютата, като се излиза от частния случай на отделните организации. Интервюираните са помолени да анализират Мрежата глобално, от призмата на факторите, които могат да провокират промяна в нивото на активност на нейните членове като цяло и ангажираността им с доброволчески дейности според настоящата реалност в страната. Излизайки от спецификата на тяхната организация, участниците в интервютата имат сходства и допълвания в анализите си спрямо глобалните причини за промяна в активността на Доброволческата мрежа. Най-общо, те могат да се разделят на външни и вътрешни фактори.

Сред външните фактори, които повлияват нивото на активност на ЦРД, ключов е местната общност, с която се работи, разпознаваемостта и подкрепата, която доброволчеството среща в нея. Предвид факта, че 90% от интервюираните са в градове извън столицата, повечето от тях малки и средни и по размер, тук често говорим за намаляващи общности с ограничени ресурси и информираност. Привличането и задържането на младежи става трудно. Те не са много, достъпът до тях е ограничен през училищата и зависи пряко от сътрудничеството на образователните институции. От друга страна, организациите се срещат с ниско ниво на мотивация и желание за ангажираност – „по-свидливи са към времето и идеите си“, което изисква инвестиция на много време, усилия и дейности, за да се повиши тази мотивация и ангажираност. Често това излиза „скъпо“ на организациите в малките градове, тъй като след завършване голяма част от младежите заминават да учат в друг град в страната или извън България („Доброволчеството има ниска устойчивост за сметка на голяма инвестиция на време и ресурси“). Подкрепата на останалата част от общността, извън младежките целеви групи, също не е с по-високо ниво на отговорност. Някои от интервюираните споделят, че определят това като криза на ценности и приоритети в обществото и семейството. От друга страна, практичните ползи от доброволчеството не са добре познати и „страдат“ от липса на добра видимост, за да бъдат атрактивни за хората. Сред външните фактори са и ограничените възможности за финансова подкрепа, особено на местно ниво. Не еднократно бе споделено от страна на интервюираните, че доброволчеството не е приоритет в политиките на местните власти – то не се познава, не се разбира и не се популяризира, или там, където се прави е формално, с елемент на отчитане на дейност. Значителна част от участниците в индивидуалните интервюта отчитат, че има фактори в работата на Доброволческата мрежа и отделните доброволчески центрове, които също са повод за промяна в активността, т.е. вътрешни фактори. Спрямо Мрежата, много от интервюираните споделиха, че периодичните срещи, обучения и съвместни дейности са били силен фактор за влияние върху чувството за принадлежност, ангажираност и мотивация. Хората споделят, че са черпили енергия, информация, идеи и желание за работа, което сега им липсва, тъй като виждат „свиване“ на тези дейности. В момента се създава усещане за загубена връзка, както поради липсата на срещите под разнообразни формати, така и поради поограничен поток от информация какво става в НАРД. Посочва се и финансовата подкрепа, която във времето назад е била по-осезаема и мотивираща. Не на последно място по значимост остават факторите, които произлизат от самите организации. При някои от тях, в следствие на външните фактори описани по-горе – липса на местна подкрепа, предизвикателство в привличането и задържането на доброволци и смяна на ценности и приоритети, организациите са пренасочили своите дейности и начина им на реализиране, така че доброволчеството вече не е част от тях. Други отчитат, че вероятно самите ЦРД трябва да проявят по-голяма инициатива и активност, за да има високо нива на активност в Мрежата. Доброволческите центрове са заели по-пасивни и „консуматорски тип“ позиции и в моментите, когато Мрежата на може да поддържа високи темпове на активност от страна на НАРД, общата активност пада. И отново, темата за координатор, който да е ангажиран с управлението на доброволческите дейности и екипи, остава ключов фактор. Всеки от интервюираните споделя, че без конкретен човек, който да се ангажира с управлението ѝ, тази дейност няма как да върви качествено. Сред много от организациите стои въпросът как да се създаде система за приемственост на позицията като елемент на защита от спиране на доброволческата дейност в организацията при напускане на координатора.

Мотивация за включване в Доброволческата мрежа и покриване на очакванията Мотивацията на организациите, участвали в проведените интервюта, да станат членове на Доброволческата мрежа на НАРД е била различна, като най-общо може да се категоризира в три основни групи:  Структуриране процеса на работа като доброволческа организация – вкарване на стандарти и модели на работа, обучение на екипа и супервизия, организиране на документацията, осигуряване на устойчивост на доброволческите дейности чрез гарантиране на качество.  Практическа работа с доброволците – практически идеи и модели за привличане, задържане, мотивиране и оперативна работа с доброволците, как да бъдат управлявани. Взаимстване на идеи за обучение на доброволците – при въвеждането и развитието им в организацията.  Партньорства и работа в мрежа – изграждане на партньорства и поддържане на контакти с други организации, обмяна на идеи, опит и добри практики, реализиране на общи инициативи, нуждата от принадлежност към една по-голяма общност. В по-голямата си част, интервюираните споделят, че първоначалната мотивация, с която са влезли в Мрежата, е била удовлетворена напълно. През годините на членство, не еднократно са получили това, от което имат нужда и са разчитали на подкрепата на НАРД, за да развият своите ЦРД, докато участват активно в съвместните дейности. В част от интервютата излезе, че тази удовлетвореност е била в началото на членството им, като през последните години (особено през последната една година) те трудно усещат подкрепата и ползата от това да бъдат членове на Доброволческата мрежа. Допълнително, в процеса на съвместна работа, независимо от нивото на покриване на очакванията, организациите споделят предизвикателствата, които са срещнали в процеса на работа с Мрежата, за да бъдат активна част от нея. Разграничаването на организационната от мрежовата идентичност е едно от тях. Интервюираните споделят, че при присъединяването си към Доброволческата мрежа в ролята си на доброволчески център, е било предизвикателно за тях да разграничат успехите, приноса и принадлежността на съответна инициатива, спрямо това дали е измислена на местно ниво или подадена от НАРД. В някои от случаите, това разграничаване затруднява избора кои инициативи до колко да бъдат подкрепени – собствените местни, излезли от тях самите, или общите мрежови, спуснати отгоре, особено ако доброволците и местната общност се припознават по различен начин в тях. Това е баланс, който изисква време да бъде овладян и управляван от организацията през годините.

Взаимоотношения с Доброволческата мрежа на НАРД в бъдеще Видима в мнозинството проведени интервюта бе нуждата от мрежово раздвижване и стабилизиране. За коментиралите представители на доброволчески центрове това се изразява в повече общи мащабни проекти, с участието на различни членове на Мрежата и възможности за дейности по места. Нееднократно бе назована нуждата от общи услуги, срещи, обмени и обучения, които да гарантират регулярен директен контакт между представителите на отделните ЦРД, с цел дългосрочни взаимоотношения на неформално ниво и възможности за партньорства. Тенденция в интервютата, за разлика от анкетното проучване, бе често назоваваната нужда от консултиране отблизо, менторство и супервизия, както на индивидуално, така и на екипно ниво за представителите на ЦРД. Интервюираните си представят този процес като дългосрочен, с възможност за повторяемост при нови членове на екипа (например, промяна на

координатора), за да се гарантира качество при работата с доброволци, организирането на доброволчески дейности и приемственост.

Настоящо и бъдещо развитие на организациите и мястото на доброволчеството в тях Отчита се промяна, макар и не радикална, в присъствието на доброволчеството в дейностите на организациите, проучени чрез индивидуалните интервюта. При 3 от тях доброволчеството вече не е част от дейностите, които те развиват, като причините тук се крият предимно в адаптация на организацията към местната реалност, осигуряваната подкрепа и капацитета на екипа (излизането на координатора и липсата на заместник). Останалата част от интервюираните споделят, че доброволчеството присъства в дейностите им и това е визията и за бъдещите инициативи, но това е свързано с компромиси, вкарване на много енергия и ресурси, незадоволителни резултати и много силни надежди за по-добро бъдеще. В много малка част от участниците се среща спокойствието на добре работеща доброволческа организация, която вижда ясно силното присъствие на доброволчески дейности и доброволци в настоящите и бъдещи планове. Важно е да се отбележи, че подобна тенденция се отчита в училищата, които разполагат „наготово“ и постоянно с дефицитния и трудно достъпен ресурс – младите. Специално при училищата, освен спокойствието и позитивната нагласа за работа с доброволци, се отчитат и разнообразните възможности, които улесняват процеса на работа – материален ресурс, налична база, по-лесна подкрепа от институциите, достъп до повече проекти през образователната линия. Всичко това са преимущества, с които другите профили организации не разполагат в такова многообразие и достъпност.

Препоръки за развитие на Доброволческата мрежа Всички участници по време на интервютата показаха очакване за промяна в насока засилване усещането за работа в мрежа. Силно присъствие имаше очакването за повече взаимодействия и контакти на живо – както с НАРД, така и с останалите членове на Мрежата. От една страна, те виждат възможности за повече работа на НАРД с клубовете по места – посещения, супервизия, консултиране и организационна подкрепа на място, подкрепа на местни инициативи (индивидуално внимание). От друга, очакват НАРД да предостави възможности за работа на доброволческите центрове помежду им – мащабни общи проекти, повече срещи и обучения, подкрепа на общи инициативи в стил „Рамката от НАРД, съдържанието – от членовете“. Това очакване за засилване на съвместните дейности е силно присъстващо както в анкетното проучване, така и в индивидуалните интервюта и е многократно изказвано от всички участници под различни форми. В заключение, избраните ключови представители на 10-те организации, участвали във втори етап на настоящото проучване, дават интересен поглед на доброволческите клубове по страната с всичките предизвикателства на настоящето. Голяма част от тях намират начин да поддържат и развиват организациите си, въпреки ограничените и понякога враждебни обстоятелства на местната реалност, като идентифицират доброволчеството като една от водещите линии на своите приоритети. Въпреки това, има и такива, които поради липсата на ресурси (включително и човешки) и смяна на приоритетите, избират да продължат напред развитието си без доброволчеството. Всички отчитат приноса и подкрепата, осигурени от НАРД през годините като ключови за развитието им и оценяват качествено ползите от тази подкрепа. Усещането за функциониране в режим „Спасяваме се предимно сами“ при повечето от

организациите, ги кара да очакват по-силна подкрепа отблизо, повишаване усещане за принадлежност и повече контакт в Мрежата, които да им дадат мотивация, динамика, осмисляне и подкрепа да продължат да търсят реализация и защита на каузата си на местно ниво.

II.3. Резултати от проведена фокус група Като последна дейност с проучващ характер, на 23 Февруари 2018 г. в гр. София бе организирана и проведена фокус-група с ключови доброволчески организации в България. Във фокус-групата се включиха 9 представители на общо шест български и международни неправителствени организации. Таблица 3. Участници във фокус-групата Представител Атанаска Терзийска Вера Михайлова Емануил Паташев Емили Киров Жана Савова Ива Колева Мария Шишкова Ренета Венева Симеона Маринова

Позиция Комуникация и промоция на проектите Мрежови координатор Генерален секретар Координатор „Доброволци“ Координатор на горещите телефони Корпоративна социална отговорност Маркетинг и фондонабиране Председател Управление на персонала, Координатор доброволци

Организация Си Ви Ес България фондация НАРД Каритас България Каритас България фондация Анимус TELUS International фондация НАРД фондация НАРД фондация Конкордия България

Бе поставен следният основен фокус на срещата с ключови теми за дискусия:  Тенденции в развитие на доброволчеството в България;  Доброволческите организации – приоритети в развитието на доброволчески кампании и форми на стимулиране на доброволен труд;  Минимални стандарти в прилагането на доброволен труд и развитие на доброволчески кампании;  Валидиране на уменията, натрупани през доброволчеството – настоящи и бъдещи механизми.

Профил на доброволческите организации, включени във фокус-групата Въпреки че всички организации, поканени да участват в инициираната от НАРД фокус-група, имат силно изявен профил на организации, развиващи доброволчеството, начинът, по който те го правят е разнообразен. Единият модел, който се наблюдава конкретно при НАРД и Си Ви Ес България, е доброволчеството като водеща дейност на организацията. При този модел доброволческите дейности обезпечават както основните проекти и инициативи на организацията, така и тези на партньорски организации. Съответно и формите на доброволен труд са разнообразни – работи се с краткосрочни и дългосрочни доброволци, тъй като някои от тях се включват само за конкретни кампании и инициативи, а други са част от доброволческия екип на организацията и се ангажират дългосрочно с дейностите и инициативите, които тя организира. В този случай може да се каже, че често доброволците са дългосрочни от гледна

точка на доброволческата организация, която ги организира, но са краткосрочни доброволци за организацията-партньор, чиято инициатива или събитие са подкрепени. Следващият модел включва доброволчеството като подкрепящо основната дейност на организация. По този начин функционират Конкордия България, Анимус и Каритас България. Тук водещата дейност може да бъде различна – социални услуги, хуманитарни дейности, професионални услуги и помощ, като тя е организирана и реализирана с помощта на доброволчески труд. Въпреки че и при този модел има случаи на използване на краткосрочни доброволци на кампаниен принцип и за конкретни инициативи, представителите и на трите организации споделиха, че фокусът им е да открият, развият и работят с дългосрочни доброволци при подкрепа на основните си дейности. Доводът тук е натрупването на критичен минимум от професионални знания в областта, които да гарантират качество на предоставяната подкрепа на основния екип. Специфичен модел на прилагане на доброволен труд, разграничаващ се от горните два модела, е този наблюдаван в TELUS International. В този случай говорим за доброволчеството като част от корпоративната социална отговорност на една бизнес организация, където работодателят дава пространство и възможност на своите служители и техни близки да се включат доброволно и подкрепят реализацията на определена дейност в полза на обществото. Този тип доброволен труд не е водеща дейност, нито подкрепя пряко водещата дейност на организацията, но е ключова част от нейната корпоративна култура. На този етап много от корпоративните организации в България организират доброволчески кампании по-скоро на кампаниен принцип, но има тенденция и разбиране за развитие на дългосрочно корпоративно доброволчество и осигуряване на устойчивост в тази насока.

Развитие на доброволчеството и налагане на минимални стандарти за работа Тъй като включените във фокус-групата организации са с дългогодишен опит в развитието на доброволчеството, всяка от тях е преминала през различни модели на работа и координиране на доброволческата дейност, докато стигнат до баланс, който да гарантира, от една страна, нужното минимално качество доброволен труд за организацията, а от друга качествен опит за самия доброволец. При организациите, които развиват активна доброволческа дейност, се наблюдават някои сходни тенденции. С времето интересът към доброволчеството се е увеличил и в момента има повече доброволци, отколкото дейности, които веднага да им осигурят време и пространство за полагане на доброволен труд. Тяхната мотивация обаче не винаги е пряко свързана със спецификата на доброволния труд. Има младежи, които търсят специфичен опит или документ, че са положили доброволен труд, заради бъдещо обучение, стаж или работа. Особено при международни проекти, все по-често има много хора, които просто искат да заминат някъде и то не заради каузата или спецификата на доброволния труд. Тук ключов момент е подборът, който е все по-активна част от работата на доброволческите организации. Това важи особено за случаите, в които доброволецът ще се включи като подкрепа в предоставянето на специфична услуга, реализацията на професионален тип дейност или международен проект. В тези случаи, освен качественият подбор, задължителен елемент са станали добрата подготовка и обучение на подбраните доброволци, а често и изискването за натрупване на минимален опит преди доброволецът да стане активна част от съответната дейност.

Все пак има много хора в младежка възраст, които са мотивирани доброволци. При тях важно е задържането на мотивацията и гарантиране на периодична ангажираност. Собствените доброволчески дейности позволяват директно влияние върху мотивацията на доброволците чрез обучения и междуличностен контакт. За разлика от тях, обезпечаването с доброволци на дейността на партньорски организации не винаги дава положителен опит. Понякога тези организации не са готови да работят с доброволци, както на междуличностно ниво, така и като организация и разпределение на работата, което влияе пряко върху мотивацията на доброволците. Още една тенденция, която се наблюдава при организациите с опит в организирането на инициативи в страната, е драстичната разлика в организирането на доброволческа дейност в столицата, и в останалите населени места. Привличането на доброволци и организирането на доброволчески акции в страната е предизвикателство. Там дори не може да става въпрос за подбор, поради липсата на човешки ресурс. От друга страна, нивото на подготовка на местните организации не винаги им позволява да се справят с предизвикателната среда, в която функционират – от привличането и подготовката на доброволци, до тяхната координация и организиране на дейността. Пълно единодушие в разбирането за минимални стандарти за работа с доброволци е налице в насока налагането на рамка за работа, която да наподобява трудовите взаимоотношения с работодател. В нея могат да влязат наличието на договор, изчистването на основни задължения и отговорности на всяка от страните, даването на конкретика за основни правила, времева рамка и взаимоотношения. Всичко това изчиства модела на работа между организацията и доброволеца, така че всеки да знае какво може да даде и да вземе. В този смисъл, адекватната подкрепа към доброволеца е много важна, за да може в последствие той да подкрепи адекватно организацията. Това започва с качествения подбор и продължава с начални обучения, менторство, супервизия, екипни срещи за обратна връзка. Във всички тези дейности трябва да върви непрекъснато елемента на поддържане на мотивацията: чрез добър пример, включване в подходящи за доброволеца дейности, допускане по-близо до организацията, за да може да види цялата картина и да се ориентира къде се намира.

Валидиране на уменията, придобити чрез полагане на доброволен труд Част от участващите във фокус-групата организации отчитат, че доброволци, с които са работили, са получили признание от предимно от международни работодатели на уменията, които са придобили по време на доброволен труд. При някои от доброволците тези умения директно са им помогнали да се развият бързо в екипа, в който са попаднали. Тук говорим за „меки“ умения, като работа в екип, лидерство, инициативност, работа под стрес и в динамична среда, междукултурна осъзнатост, управление на времето и задачите. След запознаване на участниците с разработената от фондация НАРД платформа за валидиране на уменията, придобито при полагане на доброволен труд, те споделиха следните впечатления и първоначални препоръки, които да се имат предвид:  Да се намери институция, която да застане зад платформата и да ѝ даде легитимност.  Разпознаването от страна на бизнеса може да има легитимиране. Да се направи отделна среща само с бизнеса.  Обратна връзка и припознаване от бизнеса, което да се сложи на сайта на платформата. (да се сложат организации, които седят зад нея и я подкрепят)  Общопризнати стандарти, които да се следват от платформата.

     

Още в началото, включването на много организации наведнъж, за да се даде силен старт и бърза разпознаваемост. Пакет (или друга форма на подкрепа) за ориентация на оценяващите – за разбиране на скалата на оценяване, самите компетенции. Селекция на хората, които ще оценяват и последващо обучение. Ясно независимо звено – външен обективен елемент. Всяка от петте звезди за оценка на дадена компетенция да бъде подкрепена от 10 въпроса, за да се осмисли значението на всяка звезда и да ѝ се даде конкретика. Свързване на платформата с LinkedIn, Europass и други CV формати.

II.4. Интегриран анализ на резултати и тенденции

Национална мрежа от центрове за работа с доброволци към фондация НАРД Отчита се динамика във функционирането на Мрежата от доброволчески центрове, нейната ефективност и начин на работа. Нивото на активност на членовете ѝ да се включат в представения тук проект по анализ и оценка, както и техните отговори, показват, че има значителен процент (над 30% от 52 члена), които на този етап не работят много активно с Мрежата. Участвалите представители на доброволчески центрове в анкетното проучване и индивидуалните интервюта са по-активната част от Доброволческата мрежа, като мнозинството от тях имат желание и готовност да продължат партньорството си с НАРД в насока доброволчество. Наличието на много неактивни членове обаче, влияе на усещането в цялата мрежа за неефективност, липса на контакт с останалите доброволчески клубове, изолираност. Сред преобладаващата част от участниците в проучването се наблюдава позитивна нагласа към Мрежата, членството в нея и реализирането на съвместни дейности. В същото време, много от тях отчитат, че често функционират като самостоятелни доброволчески единици на местно ниво и имат нужда от по-интензивен контакт както с НАРД, така и с останалите доброволчески центрове. Отчита се спад в директния контакт, срещите на живо (независимо от формата) и съвместните дейности между членовете. Тук са и най-големите очаквания към развитие на Доброволческата мрежа – възможността за различни форми за директен контакт, като например, обучения, срещи, обмен на добри практики, форуми, супервизии, посещения на място, съвместни инициативи, обмен на доброволци. Комуникацията към членовете е още една област, в която има очаквания. Една част от тях споделят, че на този етап тя се случва предимно по имейл и еднопосочно. Липсва им инициирането на последващи дейности и подаването на полезна практична информация за работа. Въпреки това, има единна позиция сред участниците в проучването, че могат да разчитат на НАРД като подкрепа и през годините са я получавали, независимо в каква насока са я потърсили. Силна тенденция, която изпъкна в рамките на проучването от проекта по анализ и оценка, е видимите затруднения, които изпитват организациите, позиционирани в страната. На база на информацията, подадена от тези, които са базирани в София, там има високо ниво на динамика и възможности по отношение привличане и подбор на доброволци, намиране на подкрепа – финансова и в натура, партньорства и възможности за реализация на самостоятелни и съвместни доброволчески инициативи. За разлика от столицата,

организациите в страната се намират в коренно противоположна ситуация. Високото изтичане на млади хора към големите градове и чужбина ограничава силно възможностите за работа, както по отношение привличане на доброволци, така и по отношение на стабилен екип, който да работи с тях. В тези случаи дори не може да става дума за подбор, поради ограничения избор. Наблюдава се ниско ниво на подкрепа от страна на местните власт и бизнес към организациите, които се занимават с доброволческа дейност, особено когато това са неправителствени организации. Допълнително, възможностите за подкрепа, които се срещат в София, стигат в много по-ограничен вид до организациите в страната, което ги кара да функционират в „свит“ режим, да променят приоритетите, фокуса и модела на работа. Единствено при училищата (в някои от случаите, библиотеките и читалищата) тази тенденция е по-слабо осезаема, поради факта, че те разполагат със собствени бюджети и по-лесен достъп до допълнително национално финансиране, солидна материална база, ежедневен поток от хора от целевата възрастова група. Гореописаната ситуация е ключов фактор, който влияе на изказаните очаквания от страна на членовете на Мрежата за повече подкрепа, директен контакт и съвместна дейност в рамките на самата Мрежа. Оформилата се ситуация на изолираност, ниско ниво на подкрепа и самостоятелно функциониране на организациите из страната, влияят на нивото на мотивация и увереност, и ги кара да имат високи очаквания към НАРД по отношение компенсиране на тази ситуация чрез по-близък контакт, осигуряване на подкрепа, усещане за мрежова работа и принадлежност. Относно структурата и модела на работа на Доброволческата мрежа, в настоящия си вариант доброволческите центрове са силно зависими от координатора на доброволците. Моделът на работа е структуриран така, че цялата комуникация между организацията и доброволците, както и координирането на самите доброволчески дейности, са „затворени“ в координатора. Така, тази позиция често е директната причина дадена организация да спре да функционира като доброволчески клуб – тръгва си координаторът и организацията спира да бъда активен член. Това бе нееднократно споделено от участниците в проучването. Тук се идентифицира силна нужда от смяна на модела и въвеждане на механизъм за бърза приемственост.

Доброволчеството като дейност в организациите На база направеното проучване, тенденцията за развитие на доброволчеството в България е позитивна. Във времето формите на доброволен труд и областите, които са подкрепяни чрез доброволчество, стават все повече. Бяха споделени разнообразни примери и практики за форми на краткосрочно и дългосрочно доброволчество, корпоративно доброволчество, такова базирано на професионални умения, работа с местни доброволци, от други населени места или чужденци, работа с доброволци от различни възрастови групи. Практики, които от години се наблюдават в страните с активно гражданско участие, вече са практика и в България. Доброволческите организации, са натрупали опит, познават своята реалност и са въвели правила и механизми, чрез които да гарантират минимално качество в реализирането на доброволческа дейност. Това включва (там, където е възможно), практики за подбор, обучение и развитие на доброволците. Има механизми за поддържане на мотивацията като супервизия и менторство, работни срещи и екипни дейности, както и различни формати за събиране на обратна връзка. Формите за подкрепа на доброволческата дейност в добре развиващите се организации също са се разширили и утвърдили – национални и международни финансиращи програми, подкрепа от бизнеса, собствено финансиране, изграждане на устойчиви модели, комбинирани решения.

Както по отношение функционирането на Мрежата от доброволчески центрове, така и по отношение на доброволчеството като дейност, реалността в най-големите градове (според проучването София и Пловдив) спрямо тази в по-малките населени места е доста различна. Високата концентрация на хора с различни интереси, профили и възраст в големите градове, гарантира възможността от по-качествено управление на доброволческите дейности в организациите, като например сериозен предварителен подбор и високи изисквания. В малките населени места това е лукс, който доброволческите организации не могат да си позволят не поради липсата на разбиране, а поради липсата на достатъчно човешки ресурси на местно ниво. Това важи и за достъпа до материални, информационни и финансови ресурси. В този смисъл, разнообразието от доброволчески дейности, форми на доброволчество, качество и минимални стандарти са много по-ограничени в останалата част от страната, спрямо градове като София и Пловдив. Подобно различие се наблюдава и в разбиранията на местна власт, публична администрация и локален бизнес. Подкрепата, нивото на разбиране и отношението към доброволчеството от тези институции в малките населени места е изключително ниско, което освен че се отразява директно върху ограничените ресурси за подкрепа на доброволчески организации, индиректно влияе върху популяризирането и изграждането на положителния имидж на доброволчеството в по-малките градове и села, стимулирането на гражданско участие в страната, сформирането на ценности и разбирания за доброволчеството сред местните общности.

III. ПРЕПОРЪКИ

III.1. Препоръки за последващи действия Препоръките на база представената в настоящия доклад информация, подобно и областите на проучване, се фокусират върху следните три аспекта – Доброволческата мрежа, работата с центровете за работа с доброволци и доброволчеството като инструмент за гражданско участие.

Препоръки към структурата и ефективността на Националната мрежа от центрове за работа с доброволци 1. Оптимизиране на членската маса – към момента структурата на Доброволческата мрежа включва много организации, които са неактивни членове – от такива, които не поддържат никакъв контакт с Мрежата, до такива, които формално присъстват вътре и следят комуникационния поток, но реално не развиват доброволчески дейности, като по този начин не съдействат за постигане целите, които Доброволческата мрежа си е поставила. Това прави взаимодействията и комуникацията тромави. Създава усещане за ниско ниво на ефективност и наличие на голям брой организации, които отделният член не познава и няма директен контакт с тях. Провокира се субективното разбиране, че не се осигурява достатъчно възможност на отделните членове да си сътрудничат и да имат съвместни дейности („Толкова много организации работят вътре, а аз не работя с тях“). Препоръки: Да се редуцират членовете на Мрежата до тези, които са активни, планират да развиват доброволчеството като част то дейността си и имат готовност да работят в Мрежа. Този процес трябва да се планира добре от комуникационна гледна точка, за да няма негативен ефект върху Мрежата: чрез предварителна селекция на членовете, които ще бъдат изкарани и индивидуална комуникация с всеки от тях, за да се изговори директно последващото им присъствие или излизане от Мрежата. Към оставащите членове този процес трябва да се планира и комуникира като позитивна промяна, комбиниран с последващи съвместни дейности или форми на подкрепа към отделните организации, които да дадат усещане за повишаване на ефективността. Трябва да се избегне ефекта „Оптимизирахме Мрежата и дейността спря.“ 2. Нов модел на координиране на доброволци и дейности – към момента координаторите на ЦРД имат ключова роля за успешното функциониране на отделните центрове. Там, където координаторът е силен и ангажиран с местната организация, това се отразява много добре на тяхната дейност като доброволчески клуб. В случай на излизане на координатора или подмяната му с по-неефективен, това автоматично се отразява върху начина на функциониране на съответния ЦРД. Координаторите са се превърнали във водещ фактор за успешното съществуване и функциониране на центровете за работа с доброволци. Препоръки: Да се помисли за варианти, които да прехвърлят част от контрола, координацията и управлението на доброволци и дейности от координатора към самите организации. Например: вътрешна платформа за комуникация с доброволците и поддържане на база данни от контакти. Ако платформата е тип „управление на проекти“, може да има профил на доброволческите дейности, профили на доброволците и свързване на всеки доброволец с дейностите, в които е участвал или към които проява интерес. В този случай, освен база данни от контакти, може да се трупат релевантни документи, свързани с комуникация, модел на управление на процеса и всичко свързано с доброволческата работа по всяка

една дейност. Има подобни готови платформи, някои от които безплатни. Може да се измисли за вътрешна система за управление на тази информация, която да се разработи на база безплатни дигитални ресурси, а организациите да се научат да я управляват. Това е изключително важно за задържането на комуникацията, базата данни и информационния ресурс в организацията. Няма да замени изградения личен контакт между конкретния координатор и доброволците, но ще спести време, ще даде инструмент за управление на информационния поток и ще улесни приемствеността.

Препоръки към мрежовата работа и осигуряване на подкрепа към отделните ЦРД 1. Повишаване на капацитета – в момента голяма част от членовете на Доброволческата мрежа на НАРД оперират в предизвикателна среда и не знаят как да са ефективни в нея. В някои от организациите се вижда дори нагласа към примирение или заемане на пасивна позиция, че решенията трябва да дойдат отвън. Не във всички се среща разбиране, че те могат да сменят нагласата и подхода, за да се промени ситуацията. В този случай ролята, която може да поеме Мрежата, е на актуализиране на знания и умения, и повишаване на проактивността и капацитета на организациите-членове да функционират успешно в променящата се среда, в която съществуват. Препоръки: Организиране на дългосрочна програма за развитие на ЦРД, в рамките на един или серия от проекти, която да повиши организационния капацитет на членовете на Доброволческата мрежа в следните насоки: Фондонабиране – много от организациите споделиха, че финансиращите програми, на които разчитат в момента, са малко, отпускат ограничени средства за кратък период от време, което повишава нестабилността в организациите. В същото време, някои от участниците в проучването споделиха, че виждат нуждата от използване на повече канали и варианти за подкрепа на дейността си, но не са сигурни нито от къде да започнат, нито какво да направят, нито как. Те имат нужда от обучение, което да ги запознае с формите на финансиране и подкрепа на дейността им, извън стандартната за финансиране чрез програми – от алтернативни програми, през привличане на корпоративни донори, планиране на стопанска дейност и прилагане на предприемачески подход в управлението на организацията. Това включва и преговорни умения, преодоляване на вътрешни бариери с елементи на търговски техники, адаптирани за граждански и публичен сектор. Умения за изграждане и управление на стратегически партньорства – предвид неприветливата местна реалност на организациите в по-малките населени места из страната, от гледна точка подкрепа от местни институции и бизнес, членовете да се включат в обучения за прилагане на умения за изграждане на партньорства, лобиране, техники за убеждаване и влияние, така че та привличат подкрепа и да изграждат партньори в лицето на местната власт и представители на бизнеса. Междусекторни партньорства. Маркетинг и комуникации за НПО и публични организации – голяма част от членовете имат нужда да актуализират практическите си умения да привличат по атрактивен начин общественото внимание към дейността на техните организации, ползата от доброволчеството в тях, възможностите за доброволен труд, които предлагат, както и повишаване осведомеността за постигнатите резултати. Обучение в практически комуникативни практики за повишаване на разпространението, популяризирането, видимост и осведоменост на дейности, каузи и постигнати резултати. Как да се изберат подходящите комуникационни канали и да се адаптират за различните

целеви групи (за да няма опити за привличане на доброволци и донори едновременно с един флаер). Дигитален и герила маркетинг за граждански организации. Комуникационни кампании с нулев бюджет. Актуализиране на уменията за работа с доброволци – въпреки че подобни обучения са предоставяни нееднокатно от НАРД, те да бъдат фиксирани на годишна база и регулярно предоставяни на организациите като възможност, с постоянна актуализация на практически подходи и техники за привличане, задържане, обучение и мотивиране на доброволците. Управление на промяната – при някои организации се наблюдава липса на гъвкавост да се адаптират към настъпващите около тях промени, включително носталгия по миналото и фрустрация към настоящата реалност. Те имат нужда да развият умения за успешно управление на промяната в организацията и екипа, за да могат да се адаптират бързо и ефективно към динамично променящата се реалност около тях. Техники за бързо преминаване през етапите на промяна и преодоляване на резистентността към промяната. Преодоляване на негативни нагласи. 2. „Сближаване“ на членовете – нуждата от повече директен контакт и усещането за работа в мрежа, бяха очакванията към НАРД, които най-силно, многократно и директно излязоха от различните дейности на проучване. Организациите-членове имат нужда да бъдат обгрижвани, подкрепяни и включвани активно в различни съвместни дейности, за да могат да се чувстват част от работеща мрежа. Всичко това влияе пряко както на тяхната мотивация и активност, така и на нивото им на ангажираност с каузите на Доброволческата мрежа и асоциирането си с нея (не се чувстваш част от нещо, в което не инвестираш труда си). Препоръки: Трябва да се предприемат редица действия, които да променят усещането на членовете за активна работа в мрежа в положителна насока. Сред тези действия могат да бъдат както предложените по-горе обучения, така и срещи за обмен на добри практики и контакти. Съвременният дигитален свят предоставя възможност за скъсяване на дистанцията между екипи и организации, локализирани на различни места, като се поддържа усещане за екипност и взаимодействие, въпреки липсата на директни срещи. Подобни дейности могат да бъдат:  Вътрешен бюлетин на тримесечна база, който се изготвя само за членовете на Мрежата. Във всеки брой да се представят историите на различни организациичленове; интервюта с представители на различни ЦРД или доброволци; добри практики за доброволчески акции за съответния период; полезни статии в насока нови практики и тенденции в доброволческата дейност, граждански сектор, различни области от интерес за организациите; практически съвети; обяви за отворени програми, международни обучения, конференции, конкурси; миниконкурси, като ЦРД на тримесечието или герой на месеца; малко информация за дейността и динамиката при НАРД; смешни ситуации и бисери от ежедневната работа. Самото изработване и подготовка на всеки брой може да е свързано с ангажираността на отделни клубове и е повод да бъдат контактнати всички членове, а самото му разпращане е инструмент за актуализиране на информацията в мрежата и „осветяване“ дейността и постиженията на отделните доброволчески центрове в нея (техният момент на слава).  Facebook група за координатори и членове на отделните ЦРД за по-неформален контакт – дори и да съществува такава към момента, то тя не е разпозната като комуникационен канал от членовете на Мрежата. Да бъде създадена или актуализирана с покана към всички представители на доброволчески клубове с

 



профили в социалната мрежа да се присъединят. Да има план за управление на групата чрез публикации на полезна информация, актуализиране на дейности на НАРД и онлайн въпроси и инициативи, които да стимулират членовете да бъдат активни, да споделят опит, снимки, събития и всичко, което да им помогне да научат повече едни за други. Ключово е тази група да има отговорник и да бъде управлявана с план за действие и конкретни стъпки, за да просъществува и да бъде работеща. Общи национални инициативи, излезли като предложение от отделните членове и координирани от НАРД, за да няма усещането за „спуснати“ отгоре инициативи, което споделиха някои от интервюираните. Вътрешна академия – представители на отделни ЦРД с високо ниво на експертност в определени области предоставят кратки обучения на доброволен принцип на останалите членове. Това може да бъде организирано на място – веднъж или два пъти в годината, в рамките на два дни, различни представители изнасят малки сесии или представяне на добри практики за останалите членове. Тази дейност може да бъде допълнена/заменена с уебинари – практически видео обучения от едни членове към други, достъпни само вътре в Мрежата (веднъж в месеца, например). Партньорски проекти под шапката на НАРД – както самите организации пожелаха, НАРД да дава рамката (например, бюджет, срокове, основна тема и цел, брой партньори) на реализация на партньорски проект в мрежата, а съдържанието да дойде от самите организации. Управлението и реализацията да слезе при водещия партньор и локацията да е в един от ЦРД.

3. Набор от практически инструменти за постоянна подкрепа – една от дейностите, която често се наблюдава при активно работещи мрежи от организации е достъпът на членовете до голям набор от постоянно увеличаващи се ресурси, които подкрепят ежедневната работа на организациите-членове според техните нужди. Това може да бъде част от страницата на НАРД, достъпна с потребителско име и парола само за членовете; безплатна платформа за онлайн учене; или в най-семплия си вариант, Google група или Google Drive пространство. В това пространство могат да се качват и периодично да се актуализират полезни инструменти в следните насоки:  Документация – документи, свързани с нормативната уредба относно доброволчеството, НПО сектора, работата в Мрежата на НАРД, работа с доброволци, други;  Литература – полезна литература, разделена на групи, като например: Доброволчество, Управление на проекти, Работа в екип, Финанси за НПО, Игри и групова динамика, Организиране на кампании, Практически наръчници от рода на „Как да…“, други;  Формуляри – готови форми за работа, свързани с формуляри за кандидатстване, формуляри за работа с конкретни институции; формуляри за работа с доброволци, организиране на събития и т.н.;  Дизайн – готови дизайни за материали, които членовете могат да използват при организиране на събития. Тези дизайни може да се актуализират постоянно според предстоящи събития (както на мрежата, така и на отделните членове), включително и заготовки за инициативи със сходен профил. Например, плакати, банери, тениски, онлайн публикации, фейсбук събития и снимки за стена. Ако всичко това се актуализира редовно за предстоящи събития и дава възможност на организациите да ползват готови, добре изглеждащи материали с място за добавяне на име, лого, други местни подробности, от една страна ще улесни тяхната работа, ще даде



възможност за обща визуална идентичност на членовете, и ще повиши популяризирането и видимостта на НАРД в отделните локации; Зона за споделяне – място, където отделните членове могат да качват различни полезни материали, които са ползвали успешно, с препоръки към останалите членове.

Подкрепа на доброволчеството като инструмент за гражданско участие На база тенденциите в развитието на доброволчеството в България, забелязани в рамките на представения в този доклад проект по анализ и оценка, Мрежата от доброволчески центрове на НАРД може да предприеме следните мерки: 1. Повишаване на подкрепата и разпознаваемостта на доброволчеството от местните общности и местна власт в малките населени места – въпреки че темата за доброволчеството и сътрудничеството с местната власт не са нови за НАРД, обратната връзка от членовете на Доброволческата мрежа показва, че на този етап много от клубовете, позиционирани в малките населени места не срещат разбиране и подкрепа както от местната общност, така и от местната власт и бизнес по линия на доброволчеството. В тази връзка, може да се планират проекти, които да работят в насока „заздравяване“ на тази област – чрез дейности по места за лобиране и застъпничество в съответните региони, където се отчита неразпознаване на доброволчеството и липса на партньорство от страна на местната власт; както и кампании за популяризиране на ползите от полагане на доброволен труд сред по-пасивни общности. 2. Повишаване на разнообразието от форми на доброволен труд и доброволчески инициативи – въпреки че динамиката в малките и големите населени места е различна, цялостната картина показва положителна промяна в развитие на доброволчеството в няколко насоки. Една от тях е формите на доброволен труд – краткосрочен, дългосрочен, корпоративен, спорадичен, еднократен, професионален. Другата насока е организаторът – от стандартни доброволчески и граждански организации, през институции, корпорации, неформални групи и самоинициирали се граждани. Третата насока е естеството на доброволческия труд, където областите са безмерни – социални, културни, спортни, образователни, административни, правни, и всички други, обединяващи хора с даден обществен интерес. От тази гледна може да се помисли как НАРД да се отвори и да предлага специфична подкрепа и експертиза, насочена към конкретната форма на доброволен труд, профил на организатора или естеството на самия доброволен труд. Това ще спомогне за отварянето на организацията и разпознаването ѝ от различни обществени групи и организации като национален експерт в областта на доброволчеството. 3. Разпознаваемост на системата за валидиране на уменията, придобити през доброволчество – предвид тежката криза за работна ръка и гъвкавостта на работодателите при набирането на служители, фокусът към и разпознаваемостта на „меките“ умения става все по-голяма. НАРД трябва да привлече бизнесът като стратегически партньор в стартирането и развитието на разработената платформа за валидиране на умения, придобити чрез доброволчество. Това трябва да бъде направено по начин, който гарантира, от една страна, по-голяма разпознаваемост на платформата заради солидна подкрепа от бизнес организации, а от друга – разпознаваемостта на НАРД като партньор сред бизнеса, което в дългосрочен план носи възможности за бъдещи съвместни дейности и подкрепа към организацията.

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. Форма за оценка от проведено анкетно проучване

ФОРМА ЗА ОЦЕНКА Основната цел на тази оценка е да измери настоящото ниво на ефективност във функционирането на Мрежата от центрове за работа с доброволци на Фондация Национален алианс за работа с доброволци /НАРД/ и да идентифицира ключови фактори за нейното успешно бъдещо развитие. За целта Ви молим да бъдете искрени, подробни и критични във вашите отговори, за да може последвалият анализ и препоръки да стъпват на реалните нужди и поглед на отделните членове на Мрежата от доброволчески центрове. Освен изборът на количествена оценка за всеки въпрос, молим ви навсякъде, където имат информация, наблюдения и отношение, да ги споделите с нас в поле Коментар на съответния въпрос. Предварително ви благодарим! Степени на оценка 1 Категорично НЕ

2 По-скоро НЕ

3 По-скоро ДА

4 Категорично ДА

I. Оценка на Мрежата от центрове за работа с доброволци 1. Моля, посочете до каква степен познавате дейността на НАРД и Доброволческата мрежа: 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 2. Активен член на Мрежата от доброволчески центрове ли сте? Обосновете отговора си: 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 3. До каква степен мисията, структурата и организацията на работа на Мрежата от центрове за работа с доброволци са актуални и ефективни към настоящия момент? 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 4. Според вас, има ли какво още да се направи или промени в Мрежата от центрове за работа с доброволци и в каква насока: 1 Категорично НЕ

2 По-скоро НЕ

3 По-скоро ДА

4 Категорично ДА

Коментар:

5. До каква степен определяте като ползотворни своето членство в Мрежата и сътрудничеството ви с НАРД до момента. Моля, посочете примери за ползи във вашата организация от членството ви: 1 Категорично НЕ

2 По-скоро НЕ

3 По-скоро ДА

4 Категорично ДА

Коментар: 6. В кои области сте получавали подкрепа като член на Мрежата от центрове за работа с доброволци на НАРД: a. Финансова подкрепа b. Материални ресурси c. Секторна експертиза и консултиране d. Обучения e. Стандарти и процедури за работа f. Контакти g. Застъпничество и лобиране h. Полезна информация i. Менторство и супервизиране j. Идеи k. Имидж и видимост l. Друго: …………………………………….. 7. Дайте повече подробности за подкрепата, която сте получавали от Мрежата на НАРД. Кое ви е било най-полезно и защо: Коментар: 8. До каква степен вашата организация е допринесла за развитието на Мрежата от центрове за работа с доброволци на НАРД. Дайте подробности по какъв начин: 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 9. Имате ли желание и мотивация да продължите членството си в Доброволческата мрежа на НАРД: 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 10. Спрямо плановете за развитие и нуждите на вашата организация, какъв тип подкрепа от страна на Доброволческата мрежа биха ви били най-полезни в бъдеще? В полето по-долу дайте подробности как точно: a. Финансова подкрепа b. Материални ресурси c. Секторна експертиза и консултиране d. Обучения e. Стандарти и процедури за работа f. Контакти

g. h. i. j. k. l.

Застъпничество и лобиране Полезна информация Менторство и супервизиране Идеи Имидж и видимост Друго: ……………………………………..

Коментар: 11. Помечтайте! Ако трябва да си представите идеалното бъдеще на една мрежа от организации, работещи с доброволци, как изглежда то? Къде е вашето място в тази идеална картина? Коментар: 12. Спрямо настоящата реалност, каква трябва да е ролята и функцията на една мрежа от организации, работещи с доброволци: Коментар: 13. Какво ви е липсвало през годините при работата с Доброволческата мрежа, което ще се радвате да видите в бъдеще: Коментар: 14. Какво ви липсва от работата с Доброволческата мрежа, което е било налично преди, а сега го няма: Коментар: 15. Какво още бихте добавили по отношение функционирането и развитието на Мрежата от центрове за работа с доброволци на НАРД: Коментар:

II. Оценка на вашата организация 16. Какъв тип организация е вашата организация: a. НПО b. Училище c. Библиотека d. Читалище e. ЦОП f. Друго: … 17. Като каква организация се определяте: a. Нова b. В процес на развитие c. Растяща d. Добре развита e. Устойчива

18. От колко време сте член на Мрежата от центрове за работа с доброволци на НАРД: Коментар: 19. Променила ли се е много организацията ви от началото на членството си в Доброволческата мрежа до момента? В каква насока: 1 2 3 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 20. Вашата организация има ли в момента активно работещ Център за работа с доброволци: 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 21. Имате ли координатор, който да отговаря за координиране дейностите на Центъра за работа с доброволци и връзката с Доброволческата мрежа на НАРД: a. Да b. Не c. Друго Коментар: 22. Този координатор променял ли се е през годините? В случай на смяна, има ли промяна във функционирането на доброволческия ви център и комуникацията с НАРД след смяната на координатора ви? По какъв начин? Коментар: 23. Доброволческият труд и доброволческите инициативи имат ли място във вашите настоящи дейности и проекти? По какъв начин: 1 2 3 4 Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 24. Какви са плановете за развитие на вашата организация в бъдеще и доброволчеството има ли място в тях: Коментар: 25. Опишете основните предизвикателства, с които се сблъсква вашата организация в момента: Коментар:

III. Оценка на доброволчеството 26. Според вас в каква степен доброволчеството присъства като инструмент за работа и ангажиране на граждани в обществения сектор: Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 27. От вашите наблюдения в какъв тип доброволчески дейности най-лесно и най-често са готови да се включат гражданите. Опишете в свободен с текст с примери от личните ви наблюдения: Коментар: 28. Какво е процентното съотношение на доброволците, с които работите: доброволци, които подкрепят организацията дългосрочно, независимо от отделните каузи и кампании, или доброволци, които подкрепят само конкретна кауза или кампания: Коментар: 29. Получавате ли достатъчно подкрепа за развитие на доброволчески програми, проекти и дейност на местно, национално и европейско ниво? Категорично НЕ

По-скоро НЕ

По-скоро ДА

Категорично ДА

Коментар: 30. Според вас какви са тенденциите за развитие на доброволчеството в бъдеще и в каква насока трябва да се работи: Коментар: 31. Искате ли да добавите и коментирате още нещо във връзка с дейността и бъдещото развитие на Мрежата от центрове за работа с доброволци на НАРД, развитието на вашата организация или на доброволчеството в България като цяло: Коментар:

Приложение 2. Въпросник за индивидуални интервюта

ОТГОВОРИ на структурирано индивидуално интервю към проект за анализ и оценка ефективността на Мрежата от доброволчески центрове на фондация НАРД Име: Организация: Дата и час: ВЪПРОСИ 1. Активен член ли сте на Мрежата от доброволчески центрове на НАРД към момента? Ако не – били ли сте активен член в миналото? Какво се промени?

2. НАРД отчита промяна в активността на различните членове в Мрежата и ангажираността с доброволчески дейности. Според вас на какво се дължи това?

3. Разкажете ни за първоначалната ви мотивация да се включите в Мрежата? Какви бяха очакванията ви тогава? До колко се покриха във времето?

4. Дайте пример за труден момент или предизвикателство, които са затруднили работата ви с НАРД

5. Как виждате взаимоотношенията си с НАРД в бъдеще? Защо?

6. В каква посока се развива вашата организация в момента? Какво е присъствието на доброволческите дейности в това развитие?

7. Имате ли конкретни планове в организацията за развитието на доброволчеството в бъдеще и върху какъв тип доброволчески дейности и инициативи смятате да се фокусирате?

8. Ако трябва да дадете конкретни препоръки за развитието на Мрежата на НАРД в бъдеще, така че да е ефективно работеща за всички членове, какви препоръки бихте дали?

9. Вашето послание към НАРД:

Приложение 3. Въпроси от проведена фокус-група Въпрос 1. Всяка една от присъстващите организации тук развива активно доброволчески дейности, независимо в каква насока и дали като основна или допълнителна дейност. Представете организациите си през призмата на доброволчеството, което развивате. Въпрос 2. Може ли всеки от вас да се опита да направи една оценка през призмата на времето за доброволческата дейност в своята организация – от началото към момента. Какво се е променило в доброволческите дейности – разширили ли са се, намалили ли са се? От водещи са станали допълнителни или обратното. Въпрос 3. На фона на това голямо разнообразие от каузи и дейности, трябва ли да има някакви минимални стандарти, които доброволческите организации да следват, за да можем да говорим за доброволчество. За да не се размие по пътя и да говорим за качество, за нещата, които да гарантират качество в доброволчеството, но все пак да си остане доброволчество. Някъде в разговора излезе интерес към прекалено професионален опит, стаж, доброволчество, какво е? Къде трябва да търсим общи стандарти, които да не са ограничаващи, но от друга страна да гарантират някакво минимално качество на доброволческата работа. Какво трябва да гарантират тези стандарти? Въпрос 4. Говорейки за мотивация, за задължения, за поредица от компетенции, които да предложиш или да се научиш да предлагаш, балансът на качествен доброволен труд, полезен и за доброволеца, и за организацията, предлагам да минем към темата за самите умения, които развиват доброволците, за възможността те да станат ключова част от техния профил. Това е тема, която върви от началото на разговора. В тази връзка, на база на вашите впечатления, виждате ли разпознаваемост на развитите от доброволчески дейности умения от самите работодатели, които не познават доброволчеството като дейност. Имате ли обратна връзка от доброволците, които са минавали през вас, дали трудът, който са дарили или опитът, който са придобили по време на доброволчеството, е добре разпознат като положителен опит от работодателите в България? * След представяне на разработената от НАРД платформа за валидиране на уменията, придобити при полагане на доброволен труд Въпрос 5. Ще помоля всеки да сподели първите си впечатления от тази платформа и какво му е усещането. Разпознавате ли се като потребител на платформата като организация. Аз по-рано казах, че това ще е среща, която ще отвори въпроси, с пожеланието да е първа от няколко подобни срещи. Молбата ми е като начало на един такъв процес, нека всеки от вас да сподели впечатленията си за платформата.