История на Отечествения Фронт/Съюз в България Том 2 by Otechestven Sayuz

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ

ИСТОРИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ/СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ

Том ІІ

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София, 2012

Рецензент: акад. проф. д.и.н. Георги Марков Съставител и научен редактор: проф. д-р Искра Баева Редакционна колегия: проф.д-р Искра Баева, Симеон Симеонов, доц. д-р Димитър Вечев, д-р Станьо Сираков, д-р Евгений Кандиларов

Книгата се издава с любезната подкрепа на: „Полиграфснаб“ АД, „БЕНА“ ЕООД и на Кристиян Вигенин, депутат в Европейския парламент.

© 2012 Искра Баева – съставител и научен редактор © 2012 Васил Папратилов – дизайн и корица © 2012 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ Коректор – Светлана Бобева-Симеонова ISBN: 978-954-07-3418-7

СЪДЪРЖАНИЕ Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Отечественият съюз днес Симеон Симеонов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

ПОРТРЕТИ Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България Велко Вълканов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21

Кимон Георгиев – държавник и политик Недю Недев. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29

За свободата – социалдемократът Григор Чешмеджиев Георги Анастасов, Дамян Атанасов. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на Отечествения фронт Илияна Марчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41

Георги Димитров и коалиционната политика – традиции и съвременност Павел Писарев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

Историята – „другото“ хоби на Кубадински Дойно Дойнов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55

За човека-парламент или значимостта на интелекта Андрей Пантев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67

СПОМЕНИ Спомени на Любомир Драмалиев за събития и личности от военното време – 70 години по-късно Записани от Евгений Кандиларов на 28 юни 2012 г. . . . . . . . . . . . . . . 77

Вълнения в затворническите килии Иван Вандов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 87

Спомени на акивиста на ОФ от Толбухин (дн. Добрич) Никола Караджов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 91

Път към сърцата на хората Кръстю Манчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97

Спомен за ОФ/ОС в община Петрич

Славка Илиева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 99

ИЗСЛЕДВАНИЯ Отечественият фронт: спасяването на България, Парижкият мирен договор 1947 г. Марин Калонкин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103

Отечественият фронт и комунистите

Минчо Минчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 107

„Звено“

инж. Недялко Брадинов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111

Дейността на Отечествения фронт сред специфичните групи от българския народ – школите за активистки

Цвета Петрова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119

Международна дейност на Отечествения фронт в етапа на изграждане на развито социалистическо общество (1968– 1978)

Стоян Ляхов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 157

Отечественият фронт и 9 септември 1944 г. в учебниците по история от втората половина на XX – началото на XXI век

Тодор Мишев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 183

ИСТОРИЯ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ОФ Дейността на ОФ в София и в Софийска област Емилия Лазарова, Миглена Иванова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 201

Кратки исторически бележки от развитието на Варненската областна организация на Oтечествения фронт/съюз

Васил Русев, Янка Стаменова, Нешо Нешев, Георги Гаджев, Валя Бочева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 211

Изграждането и дейността на ОФ и неговият приемник ОС във Великотърновския край Марин Палазов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 221

Историческа справка за Отечествения фронт в Бургас Маруся Любчева,Тодорка Мурджева и Пенка Трифонова . . . . . . . . 227

Изграждане на комитети на Отечествения фронт в Русенския край (1942-1944) Живодар Душков . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 237

История на Отечествения фронт/съюз – исторически очерк за Пазарджишки регион Цветанка Иванова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 251

Изграждането на Отечествен фронт в Ямболска област, приносът му в антифашистката борба и в изграждането на социалистическото общество Иван Славов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 277

Работата на Общинския комитет на Отечествения фронт за повишаване активността на селските комитети и низовите организации на територията на община „Тунджа“ – Тенево (1979–1987) Тотьо Хандъров . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 293

Кратък исторически очерк за Отечествения фронт в Ловешка област Боян Тодоров Маринов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 301

70 години Отечествен фронт/съюз в Габровска област Тодор Марков. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 315

История на Разградската организация на ОФ/ОС Косю Стоянов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 339

70 години Отечествен съюз в Кюстендил Данка Найденова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 347

Отечественият фронт в Кърджалийски окръг ОФ през периода 1944–1947 г. Тодор Ив. Ингилизов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 351

За създаването на ОФ комитети в Плевенско Георги Михайлов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 371

Дейност на ОФ/ОС в Червен бряг Йорданка Минкова, В. Янкулова, В. Ликарова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 373

Отечественият фронт в Търговищки окръг Титко Георгиев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 377

История на Видинската окръжна организация на ОФ Надежда Гъжева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 379

Из дейността на ОФ/ОС – Кула Иванка Велкова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 389

Отечественият фронт в Старозагорско Невена Гайдарова, Трифон Митев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 395

Най-често използвани форми в патриотичновъзпитателната дейност на ОФ – ОС в Хасковска област Маргарита Минчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 401

Учредяване и дейност на Единната обществено-политическа организация – Отечествен фронт (1948–1957) във Врачанско Невена Стефанова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 405

Развитие на организацията на Отечествения фронт в Перник Петър Янков . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 411

Исторически бележки за областната организация на ОФ/ОС в Силистра Мария Кърова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 415

Отечественият съюз в Добрич и демократичните промени след 10 ноември 1989 г. Марина Нейчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 419

Отечественият фронт в Благоевград Златко Златев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 423

ПРЕДГОВОР

овата и съвременната българска история съдържат явления с непреходна стойност, които заслужават да бъдат оценявани и осмисляни от всяко поколение с оглед на поуките от натрупания опит. Има важни въпроси, които се появяват периодично при нови условия и обстоятелства, но те съвсем не са нови за историците, професионално задължени да помнят „дълго и отдавна“. Умишленото пренебрегване на „неудобната истина“ по политически причини води до повтаряне на грешките все за сметка на потърпевшия народ. Втората световна война е съдбоносен кръстопът за България, защото тя навлиза в нея с една стопанска и обществено-политическа система и излиза със съвсем друга. Създаденият преди 70 години Отечествен фронт представлява лява опозиционна алтернатива на управлението до 9 септември 1944 г., което свързва държавата с губещия войната Тристранен пакт. ОФ води войната срещу Третия райх и възстановява многопартийната политическа система, но този начален период се оказва кратък, понеже страната попада в зоната на съветизацията. Външният фактор променя ОФ от политическа коалиция в масова обществена организация, изпълняваща спомагателни функции с културно-просветен характер. Предлаганата на вниманието на любознателния читател история разкрива разнообразната дейност на ОФ и на неговия приемник Отечествения съюз през три исторически епохи, което предоставя възможността тя да бъде проследена в развитие с всичките нейни постижения и недостатъци. Авторите са утвърдени историци, които умеят не само да анализират богатия документален градивен материал, но и да правят съответните изводи и обобщения. В науката е за предпочитане да се задават повече въпроси, та дори някои от тях засега да остават без отговор. Стремежът да бъде приближен съвременникът до това колкото историческо, толкова и живо обществено явление заслужава да бъде поощрен с оглед неговото актуално звучене. Особен интерес предизвикват политическите портрети на знаковите лица на Отечествения фронт и Отечествения съюз, между които наред с различията е очертана и закономерната приемственост. Нека не бъдем прекалено и едностранчиво строги от позицията на днешната действителност, а да се пренесем с тях в онези времена, когато се е сътворявала историята. Достойнство на книгата е обхватът на много бележити личности, без да се робува на някогашните политизирани оценки. Публикуваните спомени са ценен извор за историята, които свидетелстват за „аромата на епохата“, липсващ в официалните документи. В тях е отразено въздействието върху хората, чието всекидневие е пронизано от съществуването на масовата обществена организация. Разбира се, мненията относно полез9

10 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ността могат и да не съвпадат, обаче човекът живее сред определена общност и трябва да се съобразява с околните. Ценен принос в книгата правят авторите на историите на регионалните организации, които са най-близо да хората и откликват при решаването на техните житейски проблеми. Всъщност ОФ е най-масовата организация, чиито задачи не са само политически, а и просветителски и родолюбиви. В този смисъл историческият опит може да бъде полезен на днешното общество, подвластно на отчуждението и индивидуализма. В съвременната ни история се появяват и отмират множество политически партии и организации, така че 70-та годишнина на Отечествения фронт и Отечествения съюз впечатлява със своята жизненост. Дълголетието намира своето обяснение в този труд, като достоен писмен паметник за юбилея, понеже в неговите страници, освен минало и настояще, се забелязват и перспективите на бъдещето. академик Георги Марков

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ СЪЮЗ ДНЕС

ъвременната българска хуманитаристика е изпъстрена с противоречиви интерпретации и оценки на редица факти, събития и явления от най-новата история на България. Те не получават окончателна научна оценка поради острата политическа конфронтация, съдържаща в себе си, за съжаление, все още много от белезите на незатихващата в България повече от 80 години гражданска война, а също така и поради сравнително късата времева дистанция от тях. Такава е съдбата и на уникалния български политически проект Отечествен фронт (ОФ) и неговия продължител – Отечествения съюз (ОС). Безспорен е обаче фактът, че независимо от различията в тълкуванията вече 70 години ОФ/ОС представлява жив обществен феномен, преминал успешно изпитанията на три детерминирани във времето и различни по съдържание исторически периоди: годините на антифашистката съпротива и успешното (спасително за България с акта от 09. 09. 1944 г.) откъсване на страната от катафалката на хитлеристка Германия с последвал достоен принос на българската армия за нейния разгром във Втората световна война, с предприетите решителни действия за реформиране и възстановяване на страната от военните разрушения, включително сключването на достоен мирен договор на Парижката конференция; установяването на държавния социализъм и неговият крах след продължителен период на бурно строителство и социално-икономическо и културно развитие и подем; реставрация на капитализма и възстановяване на политическия плурализъм и демокрацията, присъединяване на България към новите геополитически и икономически съюзи – НАТО и Европейския съюз, и борбата за демократично развитие, модернизация и просперитет на Родината. Във всичките тези години, еволюирайки, Отечественият фронт/съюз неизменно играе, очевидно обществено-необходима, позитивна роля и ясно и последователно олицетворява голямата обществено-политическа идея за национално съгласие, единение и обединение на силите за постигане на значими цели и задачи от национален или местен характер. Народностният характер на ОФ/ОС се обуславя от факта, че независимо от конкретните си политически превъплъщения във времето (политическа коалиция, масова обществена организация или патриотично-гражданско сдружение), той съхранява качеството си на автентично народно движение и съюз на гражданите и отстоява последователно и честно техните интереси. Смятам, че тук се крие причината за дълголетието на Отечествения фронт/ съюз и неговата уникалност като специфичен български политически проект. 11

12 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Отечественият съюз е правоприемник на идеите и най-добрите изяви и черти от практиката на Отечествения фронт. Роден през 1942 г. като равноправна коалиция на сили, отхвърлили противонародната политика на едноличния монархически режим, профашистката идеология и обвързаността на страната с Третия райх, ОФ доведе до Деветосептемврийската победа през 1944 г. и присъединяването на България към съединените антифашистки сили на обединените демократични нации. В годините на материален и духовен подем, но и на еднопартийна тоталитарна власт, ОФ се превърна в най-масова обществено-политическа организация. Тя работеше за реално народовластие и въведе в живота на държавата и на обществото, доколкото това бе възможно в тогавашните реалности, моралните норми на демокрацията, живееше с всекидневните проблеми на хората от градовете и селата, ратуваше за тяхното решаване чрез пробуждане и развитие на гражданската активност, обществената дискусия и диалога в условията на свръхцентрализираната власт. Тук в онези години поникнаха кълновете на граждански инициативи, неформални структури и движения за защита на околната среда, изучаването на местните традиции и фолклор, защитата на потребителите, борбата с тютюнопушенето и много други и в този смисъл ОФ се превърна в предтеча на гражданското общество в България. В първите дни на демократичните промени организацията ни отхвърли тоталитарните елементи в своето поведение, казионната си зависимост от еднопартийния монопол, трансформира се в един истински Отечествен съюз – действен фактор на мирния преход към демократично общество с политически плурализъм, равнопоставеност на гражданите пред закона и върховенство на конституционализма, републиканизма и парламентарното управление. Днес ОС гради своя обществен авторитет сред различните слоеве на населението с доказателства, които дава за развитието на гражданското общество на основата на следните по-важни принципи и начала: 1. Национално съгласие, единение и разбирателство по основните общограждански и общонационални проблеми, върховенство и защита на националните интереси и строго зачитане на индивидуалните права и основните свободи на хората. 2. Последователен, просветен патриотизъм. Извечният извор на национално съгласие е патриотизмът! Когато в ОС говорим за съгласие и за разбирателство, това е продиктувано от носенето в душите ни на едно безрезервно и просветено българско родолюбие. Утвърждаването на патриотизма, разбиран като любов и преданост към Род, Роден край и Родина, като съхранение и развитие на българската идентичност, народностни добродетели, духовност и култура, като национална гордост и самочувствие от собствения принос в развитието на европейската и световната цивилизация, като закрила и подкрепа в условията на глобална икономическа криза на българския национален капитал и особено на средния и дребен бизнес, е без алтернатива. Същевременно енергично се противопоставяме на всякакви прояви на шовинизъм, национален нихилизъм и сепарати-

Отечественият съюз днес | 13 зъм, на дискриминация по полов, етнически, верски, културно-образователен и социален признак. 3. Социална чувствителност към ежедневните проблеми на хората от квартала, селището и общината, защита на техните конституционни права и свободи, осигуряване на възможност да се трудят, да имат гарантиран достъп до медицинска помощ, образование и култура, закрила на децата и майките, подпомагане на социално слабите и осигуряване на достойни старини на всички български граждани. В условията на финансово-икономическа криза не може и не трябва да се премълчава тревогата за социалната драма и недоимъка в живота на стотици хиляди български граждани. Нужно е съгласие за приемане на консенсусна национална стратегия и реализиране на ефективни политики за добруването на всички. Днес това не е по силите на натрапваната от ГЕРБ еднопартийна визия за развитието на Отечеството. Мисията на Отечественият съюз днес се свежда до реализацията на две стратегически цели: 1. Съхраняване и пренасяне във времето на коалиционната идея, възпитаване на коалиционна култура и нагласа в обществото и политическите субекти. Ние сме водени от разбирането, че борбата с кризите и осъществяването на големи цели и задачи не е по силите на една партия, а трябва да става с усилията и таланта на повече и различни хора, че управлението е толкова по-силно и ефективно, колкото е по-широка неговата обществена подкрепа. Политическият синоним на националното съгласие и разбирателство е широката равноправна коалиция на социално ангажирани и национално отговорни партии, патриотични граждански сдружения, съюзи и изявени личности. Става дума за коалиция с програмен характер в името на значима национална цел – коалиция от типа на ОФ в годините на Втората световна война и първите следвоенни години. Именно това е специфичният български исторически опит. Разковничето на успеха е в истинската равнопоставеност, с ясно очертани отговорности и права на всички участници в коалицията и пълна мобилизация на индивидуалния потенциал в общото програмно усилие. 2. Постигане на зряло гражданско общество чрез активно участие на гражданите в управлението и контрола върху дейността на органите на властта. Територията на ОС е местоживеенето и гражданската взискателност към работата на органите на местната власт и местното самоуправление. Доказали своята ефективност са изградените в регионите по наша инициатива местни (квартални, селски, районни и т.н.) обществени съвети като партньори, коректив и опонент на кметовете и общинските съвети. Азбучна истина е, че нищо не става без хора, но нищо не оцелява без добре работещи институции и без ефикасно местно управление. А местните органи на властта и всички други институции работят добре тогава, когато работят в обща, а не в частна полза. Разумната общодържавна политика е в унисон с добре премислени и изпълнени местни политики! ОС подкрепя процеса на децентрализация на властта, увеличаване на правата, но и на отговорностите, на

14 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

финансовата автономия и на нормативните гаранции за пълноценното функциониране на органите на местната власт и местното самоуправление, за тяхното превръщане в решаващ фактор за задоволяване потребностите и решаване на ежедневните проблеми на хората по местоживеене. Дейците и структурите на ОС са последователни борци за отстояване правото на добро управление и на добра администрация, което е конституционно право на всеки български гражданин в обединена Европа. Днес скъпото ни Отечество и българското общество са в тежка криза. Нейните измерения, за съжаление, не са само финансово-икономически, но и социални, демографски, морални и други. Бедността и липсата на житейска перспектива депресира и травмира психически огромни социални групи, прогонва от Родината стотици хиляди младежи и икономически активни хора. Престъпността и корупцията, откритото покровителстване на монополистите и „сивата“ икономика от страна на властта, административният натиск и рекет демотивират активното население. Арогантното самодоволно и некадърно еднопартийно и в голяма степен еднолично управление на ГЕРБ не може да предложи адекватна програма за преодоляване на кризата, то създава тягостното чувство, че българската държава представлява „спрял влак“, лашнат в някакъв „глух“ европейски коловоз. В тази обстановка, така както през далечната 1942 г. и през други кризисни за нацията години след това, Отечественият съюз, като последователен носител и защитник на идеите на гражданското общество, на патриотичните устои на държавата и социалната защита на хората, предложи от върховния си форум през 2011 г. на своите партньори – политически партии, граждански сдружения и съюзи, а на българските граждани чрез обнародваното на 17 юли 2012 г. Обръщение: във времето на глобална криза и промени в света да застанат под трицветния флаг на България и да се обединят в мощно национално движение и съюз за извеждане на страната от кризата и осигуряване на нейната модернизация и просперитет. Нашето разбиране е, че нито една политическа партия сама не може (а и не бива) да изведе страната от кризата. Днес България се нуждае от нов лявоцентристки политически проект като алтернатива на некадърното дясноцентристко управление на ГЕРБ. До него следва да се стигне естествено, чрез консолидация и единодействие на политическите партии и гражданските структури, които се определят като принадлежащи към тази част на политическото пространство. В центъра на този проект следва да застане Българската социалистическа партия. Президентските и кметските избори през 2011 г. показаха в много общини и населени места, че този подход води до успешни резултати. Предстоят много важни парламентарни избори през 2013 г. Нужно е политическата мъдрост да надделее над идеологическите и личните пристрастия и амбиции. Коалиционната идея днес ОС реализира на базата на подписаните двустранни Споразумения за взаимодействие и сътрудничество с партии като: Българска социалистическа партия с лидер Сергей Станишев; ЗС „Александър Стамболийски“ с лидер Спас Панчев; ПП „Български социалдемо-

Отечественият съюз днес | 15 крати“ с лидер Георги Анастасов; ПД „Социалдемократи“ с лидер Лъчезар Шиков; ПП „Обединена социалдемокрация“ с лидер Кольо Парамов; ПП „Комунистическа партия на България“ с лидер Александър Паунов; ПП „Партия на българските комунисти“ със съпредседатели Минчо П. Минчев и Васил Коларов; ПП „Нова зора“ с лидер Минчо М. Минчев; ПП „Българска левица“ с лидер Иван Генов; ПП „Отечествена партия“ с лидер Минчо Г. Минчев , ПП „Лидер“ с председател Кънчо Филипов, а също така с граждански сдружения и съюзи като: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва с председател о.з. ген.-лейт. Стоян Топалов; Съюз на ветераните от войните с председател Тодор Анастасов; Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите с председател Петър Велчев; Конфедерация на обществените организации за социална защита на пенсионерите с председател о.р. ген.-майор Стоимен Стоименов; Български антифашистки съюз с председател Чавдар Стоименов; Демократичен съюз на жените с председател Катя Владимирова; Национална асоциация „Сигурност“ с председател Чавдар Петров; Национален антитерористичен и антикриминален форум с председател Тихомир Стойчев; Асоциация на сухопътните войски „Св. Иван Рилски“ с председател о.з. ген.-лейт Кирил Цветков; Национален център за развитие на ромите с председател Петко Асенов; Съюз за стопанска инициатива; Национално движение „Русофили“ с председател Николай Малинов; Национално сдружение на кметствата в България с председател Делчо Митев; фондация „Институт за модерна политика“ с председател Борислав Цеков. Близко е сътрудничеството със: Съюза на народните читалища с председател Николай Дойнов; Съюза на тракийските дружества с председател Красимир Премянов; ПК „Екогласност“ с председател Емил Георгиев; Общонароден комитет „Васил Левски“ с председател Дойно Дойнов; Съюза на българските генеоложки дружества „Родознание“; Бизнес-клуб „Възраждане“ и др. Нашето практическо взаимодействие се реализира чрез конкретни действия в центъра и по места. Особена интензивност те придобиват в периодите на общи парламентарни и местни избори, а също така и на президентски избори. В тях ОС участва от граждански позиции със своята платформа и чрез издигане на кандидатури за гражданската квота на партийни и коалиционни листи. Традиционно от 2001 г. ОС се включва много ефективно в кампанията на президентските двойки, издигнати от левицата. Еманация на нашите разбирания бе начинът за издигане на кандидатурата и избора през 2006 г. за втори мандат на президентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин. Подобен бе подходът при издигането през 2011 г. на кандидат-президентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов. Особено авторитетно и осезаемо е участието ни в местните избори. На последните такива през 2011 г. сериозни резултати реализираха нашите организации в Сливен с председател Атанас Цонков, в Разград с председател Косьо Стоянов, във Враца с председател Стефка Мерджанкова, в Шумен с председател Димитър Вълканов, във Варна с председател Валентина Бочева, в София с председател Златина Георгиева, в Кърджали с

16 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

председател Катя Василева, в Пловдив с председател Мариана Узунова, в Силистра с председател Марийка Кърова, в Благоевград с председател Златко Златев, в Монтана с председател Красимир Ангелов, в Асеновград с председател Крум Марков, в Любимец с председател Мария Точкова, в Драгоман с председател Лидия Банкова, в Първомай с председател Иванка Хаджиева, в Горна Оряховица с председатели Христо Банков и Антон Паричев и в редица други общини. Заедно с нашите партньори изграждаме и работим съвместно в Местните обществени съвети по квартали, селища и общини. Особено значими са постигнатите резултати на нашите организации в: Ловеч с председател Боян Тодоров, Велико Търново с председател Марин Палазов, Добрич с председател Марина Нейчева, Видин с председател Надежда Гъжева, София с председател Златина Георгиева и много сериозната активност на районните председатели Иван Стефанов (Подуяне), Георги Джоргов (Младост), Димитър Вечев (Студентска), Петър Вълков (Искър), Миглена Иванова (Слатина), Цонка Арабаджиева (Изгрев), Стоянка Каменова (Лозенец), Тодор Комитов (Овча купел), Габрово с председател Тодор Марков, Бургас с председател Пенка Трифонова, Плевен с председател Георги Михайлов, Панагюрище с председател Петко Хасанов, Поморие с председател Елена Мурджева, Дупница с председател Бойко Кечев и на много други места. С военно-патриотичните съюзи изпълняваме съвместна национална програма по военно-патриотичното възпитание на младежта и за адаптацията в цивилния живот на излизащите в запаса и резерва военнослужещи. Многобройни са общите ни действия на национално и местно равнище при провеждането на специфични патриотични културно-просветни чествания и мероприятия. Особено активни и ефективни в това направление са нашите структури в Пазарджик с председател Цветанка Иванова, Хасково с председател Маргарита Минчева, Русе с председател Вяра Косева, Ямбол с председател Мария Димитрова, Стара Загора с председател Мира Дочева, Петрич с председатели Славка Илиева–Трайкова и Стефка Тилева, Гоце Делчев с председател Никулина Таушанова, Антоново с председател Нина Митева, Кула с председател Иванка Костова. Особен самостоятелен пример е забележителното отбелязване съвместно с партньорите, обединени в Национален и местни инициативни комитети, на 70-та годишнина от създаването на ОФ/ОС на територията на цялата страна. Не са малко примерите на конкретни инициативи и акции със социална насоченост в закрила на хора в неравностойно положение. Тук особено активни са нашите организации в Кюстендил с председател Данка Найденова, в Смолян с председател Мариана Иванова, в Търговище с председател Титко Георгиев, в Перник с председател Петър Янков, в Харманли с председател Иван Налбантов, в Казанлък с председател Денко Денков, в Долна Митрополия с председател Митко Мотов и много други. Международната дейност на ОС, макар и скромна засега, е ориентирана към основните посоки на външната политика на България. През пролетта на 2010 г. със съдействието на евродепутата Кристиян Вигенин, делегация на ОС,

Отечественият съюз днес | 17 водена от председателя Симеон Симеонов, направи официално посещение в Брюксел, където имаше възможността да представи своята народополезна дейност като част от историята на гражданското общество в България в условията на пълноправно членство в Европейския съюз. Срещите в Европейския парламент, Европейската комисия, Комитета на регионите и българската дипломатическа мисия предизвикаха интерес и спомагат за легитимирането на ОС и за по-пълното представяне на страната пред нашите партньори. През тази година предстои ново посещение в Брюксел. В края на 2011 г. бе установен контакт и бе споделен нашият опит с изграждащия се в Русия по инициатива на президента Владимир Путин Общоруски народен фронт. Надяваме се поради наличието на редица близки черти в бъдеще да установим действащо делово сътрудничество. За да осъществява тази широка и мащабна народополезна дейност, ОС се изгражда и функционира като неправителствена гражданска организация и движение със стройна вътрешна структура и дисциплина, произтичащи от Устава и Програмата. Валидните към настоящия момент актуални основополагащи документи са приети на Общото събрание на ОС в София, проведено на 17 април 2010 г. Утвърдени са актуализиран Устав, Платформа и Програма за работа за периода 2010–2014 г. Тогава бяха избрани и действащите ръководни органи: Национален съвет в състав от 56 членове, Контролен съвет в състав от 3 членове и Председател на сдружението в лицето на Симеон Симеонов. Утвърден бе съставът от 15 члена на Председателството – консултативен орган към Председателя. Разпределена бе на функционален принцип работата между членовете на колективните органи за управление и бяха избрани двама зам.-председатели в лицето на Лидия Банкова и Денко Денков и четирима секретари по тематични области: Дамян Атанасов – идейно развитие, коалиционна политика и връзка с партньорските партии и съюзи, Виолетка Ценева – организационни въпроси, архив и текущо деловодство, Цаню Камов – организационни въпроси, оперативна координация на областните звена, връзка със структурите по места, Николай Велков – европейски проекти и връзка с бизнеса. На членовете на Председателството проф. Искра Баева, доц. Димитър Вечев и д-р Станьо Сираков са поверени историческите и научните изследвания и публикации, а на Тодор Коруев и Тихомир Стойчев – маркетинговите проучвания и медийните изяви. ОС е организация с национално покритие и разполага с развита и функционираща структура във всички 28 области на страната – областни координатори и общински организации (местни клонове) в над 200 общини, както и със стотици местни клубове в кварталите и селата по територията на цялата страна. Състоянието и функционалните възможности на организационните единици са различни и зависят преди всичко от авторитета и активността на кадрите по места. В нашите структури, поради характера ни на движение, не се води строга отчетност на членовете, макар че от твърдите членски ядра се събира символичен членски внос, който се ползва за дейността на съответната структура. В системата на ОС в центъра и по места няма щатни служители. Цялата дейност се осъществява на доброволни и безвъзмездни на-

18 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

чала. Финансовото осигуряване става чрез членски внос, дарения и проектни финансирания и подлежи на оперативен контрол от Министерството на правосъдието поради регистрацията ни като сдружение в обществена полза. Тук е мястото да кажем, че извършената през 1991 г. от правителството на СДС национализация на имуществото и финансовите средства на ОС нанесе тежък удар по кадровия състав и оперативните ни възможности за работа и доведе до свиване и затихване на дейността в редица региони. Наблюдаваното съживяване, активизиране и обновление на сдружението през последните 5–6 години показва, че корените са здрави, идеите и целите са живи и дейците са мотивирани да работят в полза на своя народ и Отечество. Днес активното участие в живота на общините и населените места, както и на отделните среди и общности минава през разработката на проекти, финансирани от фондовете и програмите на Европейския съюз. За адекватното изпълнение на това предизвикателство се изисква: обновяване и подмладяване на кадрите, привличане към активните ядра на хора с висока езикова и компютърна подготовка, които да преминат сериозно обучение по действащите за България оперативни програми и мерки; гражданска активност за идентифициране на проблемите, експертна подкрепа и обществен натиск и взаимодействие с органите на местната власт по цялата верига: разработка, защита и изпълнение на проектите; целево сътрудничество с други НПО в центъра и по места; създаване в центъра на експертно-логистична група за подпомагане на местните структури и обучение на кадрите и ефективен лобизъм. Участието в проекти е императивен критерий за бъдещата обществена полезност, гражданско-политическа актуалност, организационна жизненост и финансова обезпеченост на ОС. В своята 70-годишна дейност Отечественият фронт/съюз е имал периоди на активен възход и върхове, но и на упадък и кризи. Неизменно обаче благодарение на исконните си благородни и народополезни цели и на самоотвержената, безкористна работа на неговите дейци и симпатизанти, той винаги е бил част от обществената тъкан и историческото развитие на България. Това ми дава основание да вярвам в неговото успешно бъдеще или, както заяви чл.-кор. проф. Александър Лилов на 21 септември 2007 г. по време на „кръглата маса“ по случай 65-годишнината: „Ако Отечественият съюз продължи да играе позитивна роля в сегашния толкова труден преход към демократична политическа система и социална пазарна икономика и ако запази своята виталност и адаптивност, той има сигурно бъдеще... най-вероятната средносрочна прогноза, с която бих се ангажирал, е кръгла маса по повод 100-годишнината на ОФ-ОС“. Симеон Симеонов председател на Отечествения съюз

ПОРТРЕТИ

НИКОЛА Д. ПЕТКОВ – СТРОИТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКА БЪЛГАРИЯ Велко Вълканов1

разгара на Втората световна война в България са създава спасителният за нея Отечествен фронт. Идеята за Отечествения фронт е конкретизация на идеята за народните фронтове, разработена от Георги Димитров в доклада му пред Седмия конгрес на Коминтерна (1935 г.). Тя получава своите практически измерения по време на състоялото се на 15 юни 1942 г. в Москва „заседание на българския актив“ (Васил Коларов, Вълко Червенков, Белов (Г. Дамянов), Владимир Поптомов, Фердинанд Козовски, Благоева, Кирил Лазаров, Влахов, Сергеев, Карло Луканов). Но това съвещание Димитров, както той сам пише в „Дневника“ си, е дал следните основни указания: „3. Незабавно съглашение между Работническата партия и антихитлеристките групи в Земеделския съюз, Социалдемократическата партия, демократите, радикалите и др. с цел сплотяване на антихитлеристкия отечествен фронт [за] спасяване на България от фашистко робство. Това сплотяване се нуждае от политическа платформа за сегашната борба и определяне в основни линии каква трябва да бъде България след победата на Антихитлеристката коалиция над фашистка Германия“. На 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е обявена и политическата платформа на Отечествения фронт под наименованието Програма на Отечествения фронт. В Отечествения фронт се включват Българската работническа партия, Българският земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“, Българската работническа социалдемократическа партия и Политическият кръг „Звено“. След победата на Девети септември 1944 г. тези именно партии и образуват правителството на Отечествения фронт, в което през 1945 г. се включва и Радикалната партия. В първото правителство на ОФ Българската работническа партия има четирима представители (Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов); БЗНС също четирима (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), Политическият кръг „Звено“ – също четирима (Кимон Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), Българската работническа социалдемократическа партия (БРДСП) – двама (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и независимите интелектуалци са двама (Петко Стоянов и Димо Казасов). 1

Авторът е почетен председател на БАС и е професор, доктор на правните науки.

22 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Както се вижда, в Отечествения фронт се включват най-големите политически партии тогава, които са представени от най-изтъкнатите си политически дейци. Между тях особено внимание заслужава Никола Петков – не само защото е сам по себе си крупна политическа фигура, но и заради своята трагична съдба. Никола Петков е роден в семейството на участника в Руско-турската освободителна война Димитър Николов Петков. Като доброволец в Първа дружина на българското опълчение Димитър Петков участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. В епическата битка на Шипка той загубва лявата си ръка, поради което получава прозвището Чолака. За проявената от него храброст е награден с Георгиевския кръст, връчен му лично от императора Александър ІІ. След Освобождението Димитър Петков се отдава на политическа дейност. Той става кмет на София (1887–1893 г.), председател на Народното събрание, министър, накрая и министър-председател на България – от 22 октомври 1906 г. до 26 февруари 1907 г., когато пада прострелян от ръката на убиец. Без съмнение Димитър Петков е един забележителен баща, който дава висок политически пример на своите деца и преди всичко на синовете си Петко и Никола. Петко Д. Петков е роден на 4 май 1891 г. Следва право, политически науки и дипломация в Сорбоната. През 1923 г. става член на БЗНС, заради което след Деветоюнския преврат е арестуван. Освободен през юли 1923 г., той показва изключителна активност при възстановяване на земеделските дружби. През ноември 1923 г. е избран за народен представител. Проявява се като неуморим изобличител на кървавия режим на Александър Цанков. От трибуната на Народното събрание Петко Д. Петков размахва кървавите ризи на селяни, пребити от цанковата полиция. На 14 юни 1924 г., станал нетърпим за фашистката власт, той е убит в София по изричното нареждане на генерал Иван Вълков. Потресеният поет Сергей Румянцев (по-късно също убит от фашистите) на другия ден след убийството му пише знаменитото си стихотворение „Гърмиш и жигосваш“: „И още те виждам, превърнат на пламък, ти ризи размахваш, червени от кръв, проклинаш вразите и твърд като камък, гърмиш и жигосваш единствен и пръв“. Както разбираме, Никола Д. Петков има възможността да черпи политическо вдъхновение не само от своя забележителен баща, но и от своя не по-малко забележителен брат. Никола Д. Петков е роден на 21 юли 1893 г. в София. През 1910 г. завършва класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Следва право и политически науки в Сорбоната, Париж, но по време на Балканската война се завръща в България, за да стане войник в гвардейския полк. След края на Първата световна война отново заминава за Париж, за да завърши през 1922 г. с отличие

Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България | 23 образованието си. Същата година постъпва на работа в българската легация в Париж, но след Девети юни 1923 г. си подава оставката. Остава обаче да живее в Париж, занимавайки се с журналистика. През 1929 г. Никола Петков се завръща в България. Става редактор на вестник „Земя“ (1931–1932), а по-късно на вестник „Земеделско знаме“ – орган на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1932–1933). Става член и на Постоянното присъствие на БЗНС „Александър Стамболийски“. След преврата на 19 май 1934 г. участва във формирането на радикалното крило на БЗНС „Ал. Стамболийски“, известно като БЗНС „Пладне“ (по името на в. „Пладне“, чийто главен редактор инж. Георги Вълков през 1942 г. е осъден за шпионаж и по-късно обесен). Сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална форма на съществуване на нелегалната БКП. Избран за народен представител в ХХІV Народно събрание (1938–1939), той се обявява решително против едноличния режим на Борис III. През декември 1938 г. изборът му за народен представител е касиран и Никола Петков е интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 г. Н. Петков поема ръководството на БЗНС „Ал. Стамболийски“. Само няколко дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.) полицията интернира Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. Там той води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт. През август 1943 г. влиза в Националния съвет на Отечествения франт като представител на БЗНС „Ал. Стамболийски“. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност, свързана с организирането на Отечествения фронт. Никола Петков участва активно в победоносното въстание на 9 септември 1944 г. В първото правителство на Отечествения фронт, оглавявано от Кимон Георгиев, той е министър без портфейл, т.е. имал е позициите на зам. министърпредседател. Никола Петков се отдава изцяло на каузата на Отечествения фронт. Неговата преданост към делото на Отечествения фронт е документирана в излезлия на 14 септември 1944 г. първи брой на в. „Земеделско знаме“, чиито редактори са той и д-р Михаил Геновски. Във вестника на първа страница е публикувано най-новото „окръжно“ на ръководството на БЗНС, в което между другото можем да прочетем и следното: „След толкова години на мрак и мракобесие слънцето на свободата и правдата изгря. … Другари сдружени земеделци, вие, заедно с целия трудящ се, мислящ и обичащ отечеството си народ, сринахте потисническите режими на „избраните и богопомазаните“ и възстановихте ваш – тоя на Отечествения фронт. Застанете зад него като един човек, стиснете юмрук и му бъдете и вярна стража в борбата“. Окръжното е подписано от Никола Петков, Борис Бумбаров, Асен Павлов, Ангел Държански, Кънчо Славов, Христо Стратев, д-р Борис Пашев, Славе Нейков.

24 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

На първа страница на същия брой е публикувана и уводна статия под надслов „Правителството на Отечествения фронт. Борба против фашизма. Освобождение. Стъпка към включване на България в семейството на съюзените свободни и демократични народи. На втора страница на вестника е публикуван „Позив на м-р Никола Петков“, прочетен предния ден по радио София. В седем пункта Никола Петков излага „платформата“ на Отечествения фронт, чиито най-важни идеи, съставляват, както той пише, „ядката на земеделската платформа“: „1. Сърдечно приятелство със Съветския съюз, вечна дружба с братския руски народ, искрено приятелство със западните демокрации и Англия, пълно разбирателство с всички славянски и балкански народи. 2. Пълно възстановяване свободите на народа е превръщане нашата родина в една истински демократична, свободна и независима държава. 3. Пълно демократизиране на културата и просветата. 4. Пълно демократизиране на войската и превръщането ѝ в истински народна армия – плът и кръв от българския народ. 5. Изграждане система на кооперативно, планово, освободено от спекула, ограбване и експлоатация народно стопанство и колективно-кооперативно обработване на земята. 6. Създаване нова, справедлива данъчна система и национализация на природните богатства и кредитирането. 7. Народен съд за всички, които са ограбвали, подтискали, измъчвали и безчинствали с българския народ и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа.“ Тези седем пункта са наистина впечатляващи. Те и днес, 68 години по-късно, не са загубили своята актуалност. Те звучат с нова сила, защото през годините на така наречения преход бяха грубо пренебрегнати. Отрича се в България да е имало фашизъм, а осъдените от Народния съд, бяха, за срам на нацията, реабилитирани. Разрушена бе кооперативната система. Природните богатства попаднаха в ръцете на алчни и безскрупулни хора. Народът отново е подложен на ограбване и експлоатация. Армията от плът и кръв от българския народ бе ликвидирана, за да се създаде една армия от наемници, обслужващи чужди държавни интереси. През 1945 г. в отношенията между Никола Петков и Отечествения фронт настъпва, за съжаление, сериозна криза. Никола Петков не одобрява политиката на правителството, в която се проявява тенденцията към тоталитаризъм, подава си оставката и преминава в опозиция. БЗНС се разцепва. Създава се БЗНС–“Никола Петков“, който придобива значително влияние. На изборите за Велико народно събрание, произведени на 27. Х. 1946 г., за обединената опозиция БЗНС–“Никола Петков“ и БРСДП (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. Във Великото народно събрание те имат 101 народни представители.

Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България | 25 Заслужава обаче внимание обстоятелството, че макар и в опозиция, Никола Петков не се отрича от делото на Девети септември. Напротив, той пламенно го защитава. На 9 септември 1946 г. във в. Народно земеделско знаме“ той публикува великолепната статия „9 септември“: „Наистина, голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници и народнически интелектуалци – събори фашистките управления, личните режими и монархията и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три народни катастрофи. На 9 септември българският народ възстанови свободата си и се върна с гордо чело в славянското семейство. И днес българският народ се бори за пълното осъществяване програмата на 9 септември, за пълното възстановяване свободите и правата, установени с Търновската конституция. И в основата на новата републиканска конституция ще легнат тия свободи, установени в Търновската конституция. Никой не може да формулира по-добре свободите на словото, печата, сдружаванията, съвестта от възрожденците, които създадоха Конституцията. Делото на 9 септември е народно дело. И затова българският народ ще се бори за неговото пълно осъществяване до осъществяване на неговата програма отпреди и на 9 септември. Републиканският режим е най-добрата гаранция за това, че делото на 9 септември ще успее“. В написаната с вдъхновение статия „Априлската голгота“, публикувана във в. „Народно земеделско знаме“ на 20 април 1947 г., Никола Петков отново защитава делото на 9 септември, като заедно с това гневно порицава палачите от страшните априлски нощи през 1925 г., когато убиват Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и много други хора на духа. Заслужава си да се запознаем с пълния текст на тази статия. „Априлската голгота 9 юни 1923 г. Престъпната монархия и реакция свалиха с насилие и кръв народовластническото управление на Александър Стамболийски, при пълния неутралитет на работническата партия, изразен в лозунга ѝ: „Нека се бият двете буржоазии“. Септември 1923 г. Кървавият терор засегна целия български народ – селяни, работници, интелектуалци. Работниците съзнаха грешката си. Разбраха, че политическите свободи на българския народ ще се извоюват така, както се извоюваха и запазиха и националните ни свободи. В борба задружна, в която селяни, работници и интелектуалци падаха рамо до рамо, загънати в сивите шинели. И се роди единният фронт. Идеолозите му Петко Д. Петков, Димитър Грънчаров, Николай Петрини, Коста Янков, Кирил Павлов, Петър Янев, Никола Коджейков създадоха спойката му.

26 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Започна величавата борба на българското селячество и работничество за извоюване политическите свободи и права на българския народ. Хиляди борци понесоха тежкия кръст на борбата към априлската голгота. Април 1925 година. Тридесет хиляди български граждани – селяни, работници и интелектуалци паднаха за политическата свобода на българския народ. Реакцията победи временно и на 19 май 1934 година успя да закрепи фашистката диктатура в България. Но народната борба за свободата продължи, водена сега неразделно от селяни, работници и интелектуалци. Тая борба сломи монархията, извоюва свободата на българския народ на 9 септември 1944 година и създаде републиката. Тая борба, започнала след 9 юни и септември 1923 година, минала през априлската голгота, ще създаде „чиста и свята република“, изградена върху принципите за мир, хляб, свобода и народовластие и имаща в основата си сътрудничеството на селяни, работници и интелектуалци при равни права и равни задължения.“ Държа да подчертая, че тази статия е написана през април 1947 г., когато върху Никола Петков се съсредоточават тежките облаци на наказателната репресия. Каквото и да очаква да стане с него, той, както виждаме, не се отрича от клетвата си за вярност към делото на Девети септември и Отечествения фронт. Кризата в отношенията на Никола Петков с БРП (к) се задълбочава. Нито Никола Петков, нито БРП (к) проявяват готовност да отстъпят от своите позиции. През януари 1946 г. в София пристига зам. министърът на вътрешните работи на СССР Андрей Вишински, за да разговаря с Никола Петков. Но разговор всъщност няма, има монолог на Вишински, който ултимативно заявява на Петков: „Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно.“ Достойнството на Никола Петков не му позволява да приеме ултиматума. По този начин той подписва смъртната си присъда. На 5 юни 1947 г. Никола Петков е арестуван, БЗНС-Никола Петков е разтурена, а изборът на избраните с неговата листа народните представители е касиран. На 5 август 1947 г. започва съдебният процес срещу него. Отправени му са обвинения за подготовка на въоръжен държавен преврат, за предизвикване на безредици в страната с цел нахлуване на чужди войски на българска територия и за подриване авторитета на народната власт с публикации във вестник „Народно земеделско знаме“. Обвиненията са очевидно несъстоятелни. За какъв въоръжен държавен преврат може да се мисли в една страна, която все още се намира под върховния контрол на Съюзната контролна комисия, преустановила дейността си едва на 15 септември 1947 г. (когато влиза в сила Парижкият мирен договор)!

Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България | 27 Но поръчковото правосъдие действа безотказно. На 16 август същата година Н. Петков е осъден на смърт чрез обесване, молбата му за помилване е отхвърлена и на 23 септември той бива обесен. Безкрайно тъжно е, че държавното ръководство на България не намери в себе си моралните сили да помилва Никола Петков, за да ни спаси от терзанията на съвестта ни днес. Как то не можа да прозре истината, че осъждайки така драстично инакомислието, уврежда интересите не само на страната ни, но руши и духа на комунистическата философия, изградена тъкмо върху идеите на хуманизма! Ще повторя станалите вече банални думи на Талейран по повод убийството на Ангулемския херцог: „Това бе повече от престъпление, това бе грешка“. Да, убийството на Никола Петков бе освен тежко престъпление, още и тежка грешка, последиците от която плащаме и сега. Вместо да запазим съюза си със своите другари антифашисти от БЗНС–“Никола Петков“, ние ги направихме свои врагове. Днес Никола Петков е реабилитиран. Но не е достатъчно да реабилитираме този забележителен мъж. Съдбата му трябва да е поука за нас. Трябва да осъзнаем, че всяка несправедливост, извършена от нас, в крайна сметка се насочва срещу нас. София 2 юни 2012 г.

КИМОН ГЕОРГИЕВ – ДЪРЖАВНИК И ПОЛИТИК Недю Недев1

имон Георгиев изминава трънлив и драматичен, но безпрецедентен път на развитие, неговата дейност се простира като бразда през размирния ХХ в. Силен и проницателен, едноок и величав, той се издига като емблематична фигура на преломни събития – войни, революции, трансформации, заблуди и експерименти. Радикален и последователен, традиционен и дръзновен, той е съпричастен с идеалите за нацията – дълга, държавността, реда и социалната справедливост. Сътвореното, достигнатото, сполуките и несполуките го равняват с големите имена на националната и европейската история. Въплътил разностранен опит, издигал неизменно отечествените стремления, непримирим към развалата на властта и посегателствата върху законността, той се откроява като нестандартна личност. Бурната му одисея буди размисъл за драмите, които е преживял и за енергията, която е отдал на политиката за оцеляването на държавността. Кариерата си Кимон Георгиев започва като военен деец. Началото поставя престижният Кадетски корпус, в който завършва гимназия. След това идва Юнкерското училище, което му дава военно образование. В тази солдатска Алмаматер престоява шест години и през 1902 г. в присъствието на цар Фердинанд е произведен в първи офицерски чин. Двадесет години от живота си отдава на армията като изминава йерархията от редник до полковник – командир на полк. Като строеви офицер служи в пехотните части в Пещера, Пазарджик, Кърджали. Животът му протича на учебните плацове и в тренировки на полето, където обучава подчинените си за дневен и нощен бой. Идеологията му се формира под влияние на възрожденските стремления за обединението на нацията. Това, което е професия на живота му, прогърмява с бездните на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Избухва огромен катаклизъм, който мери мащаби с най-големите човешки сътресения. Ако кажем, че напомня на походите на Александър Велики или на Омировите войни, едва ли ще се сгрешим, защото Първата световна война обхваща цялата планета и продължава пет години. Нашият народ изразходва неизмерима енергия в това изтребление. С командваната от него част Кимон Георгиев изминава пътя от Пазарджик, Разлог до Солун и оттам до Родосто на Мраморно море. Произведен в чин майор за храброст и доблест, той се оказва в центъра на кръвопролитното сражение при

Авторът е професор, доктор по история.

30 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

завоя на река Черна, което е връхна точка в тази епопея. Многобройна англофренска армия прави десант в Солун и открива фронт на Балканите. Развихря се гигантско сражение. В него майор Кимон Георгиев командва втора дружина от 44 пехотен полк, която отбранява най-застрашения участък. Битката продължава десет дни при огромно напрежение и жертви. Кимон Георгиев е в първата редица и пред очите му гинат войници и офицери. Той не губи самообладание и с изкуство и мъжество задържа вражеския натиск. Примерът, който дава, вдъхновява подчинените му роти и те отблъскват противниковите атаки. Кръвопролитието приковава вниманието на цялата страна. Вазов пише стихотворението „При Черна“, в което възпява подвига на частите, командвани от герои като него. С открити гърди Кимон Георгиев води войнишката верига и спира англофренските армади. Самоотверженото му държание разнася името му по всички части на армията. Ранен от шрапнел в едното око, той загубва зрението с това око и е принуден да се лекува. След това преминава на служба в Щаба на действащата армия. Селекцията на жертвеността го издига в челните редици на командните кадри, които през годините на Първата световна война достигат до 10 000 офицери в една армия, приближила милион солдати. В това изтребление показва устойчивост и уравновесеност. Не губи самообладание, отмерен, задълбочен и концентриран, той се проявява като доблестен командир. И става фигура не защото се предлага или аспирира, а защото внушава респект с делата, с интелекта си и с жертвеното си поведение. Личността израства в горнилото на велико изпитание, идеологията му е непоколебима, но трагизмът, който го спохожда, е мъчителен. Подвигът на народа и армията е пред очите му, но политиката и дипломацията на управляващите го озадачават. След една велика кампания, осъществена при Люле Бургас, Каймакчалан и Булаир, последва крах, съкрушителен по мащаби. Той хвърля страната в траур, хаос и революция. Възниква терзание като в антична трагедия. Кимон Георгиев търси отговор, иска разрешение, но то води до разцепление. Военните се изправят срещу политиците. Противоборството е тежко. Войниците вдигат меч срещу управниците. Народът е обхванат от бунт, държавата се изправя пред гибел. В тази ситуация армията остава вярна на Царя и Отечеството и се справя с първия бунтовен тътен – Владайското войнишко въстание, издигнало знамето на републиката. Настъпва епоха, бременна с бури, сътресения и търсене на изход. Българската армия и нейния команден корпус остават в рамките на традиционализма. Те въстават срещу противниците на монархията и капитализма. Другаде радикализмът печели терен: Султанска Турция и кайзерова Германия стават републики. Царска Русия отхвърля династията и тръгва по пътя на комунистическата утопия. Унгария провъзгласява съветска република. България търси опора в царския режим и доминацията на партийно-парламентарната система. Генерацията на средното офицерство, възпитано в добродетелите на нацията, става демиург на събитията. Но легалната борба търпи поражение. Буржо-

Кимон Георгиев – държавник и политик | 31 азията изгубва надмощие в парламента и в кабинета, също и в местното самоуправление. Господстваща сила става аграрно-селското движение, което чрез избори завзема властта. Монархът изгубва контрола над армията, защото военни министри стават лидерите на Земеделския съюз – Александър Стамболийски и други. На дневен ред излиза нелегалната борба. Нейно оръдие става тайната офицерска организация, създадена през октомври 1919 г. Кимон Георгиев заедно с Дамян Велчев е в центъра на тази дейност. През 1920 г. правителството на Земеделския съюз забранява съществуването на Военния съюз и уволнява от армията всичките му ръководни дейци. В това число влиза и подполковник Кимон Георгиев, който по това време е командир на 6 пехотен полк в столицата. Мярката е съкрушителна, но военните показват изобретателност и непоколебимост и макар изгонени от армията, създават конспиративна организация в нейните редове и я овладяват. В продължение на три години те провеждат пет нелегални конгреса и циментират своите сили и кадри. Кимон Георгиев взема ръководно участие в това дело. Военни като Иван Вълков, Никола Рачев, Велизар Лазаров, Дамян Велчев, Христо Калфов, Иван Русев, Владимир Начев застават начело на конспиративната акция. Вдигнали армията под тревога те извършват на 9 юни 1923 г. държавен преврат и връщат страната към граждански парламентарен режим, какъвто по това време съществува в Европа. Промяната се приема и оправдава, но фактът, че се извършва по непарламентарен, неконституционен и терористичен начин поставя в затруднение организаторите на преврата. Насилието изкопава пропаст в нацията и противоборството прераства в гражданска война. Падат много жертви. Гинат писатели, депутати, министри и общественици. Комунизмът и аграризмът са разгромени, но наред с тях се потъпкват и принципите на демокрацията. На сцената излизат крайни и екстремистки сили, които според Александър Малинов нарушават конституцията. Кимон Георгиев издава брошурата „Девети юни“. В нея той отправя поглед към опита на европейския свят. Той иска държавност, основана на закона, деполитизация на полицията и чиновничеството, несменяемост на съдиите, компетентност и професионализъм на администрацията. В брошурата четем: „Почит към законите, ето качеството на един народ, от което тъй много зависи редът, спокойствието и мирното развитие и преуспяване на неговата страна“. Това е веруюто, това е сърцевината на възгледите му през тези трагични години. Той разкрива несъответствието между това, което военните са очаквали, и онова, което е станало. От национални позиции брани интересите на средните слоеве и военната интелигенция, която е активен участник в събитията. В хода на търсенето се зараждат идеите за звенарството, което преувеличено се идентифицира с модела на тоталитаризма и фашизма. Ред външни белези и идеи се приемат за същество и се откъсват от българската действителност, като механично се отъждествяват с германския и италианския империализъм. Изпуска се обстоятелството, че двата стълба на фашизма – световна война и расов геноцид – липсват. С тези разсъждения не подценяваме ахилесовата пета на

32 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

звенарството и военната интелигенция – откъснатостта от партиите и обществото и липсата на масова опора. Тук става реч за политическо течение, което търси разрешение на българската драма, загубила националните идеали в една нещастна война. Недъзите, които Кимон Георгиев визира, свързани с корупция и партизанско разтление подготвят условията за нов преврат. Той дава пример за неподкупност, като си подава оставката като министър на железниците в правителството на Андрей Ляпчев, защото не приема Българската народна банка да се превърне в частна институция. Този акт му спечелва име на достоен политик. Военните се сплотяват около него и го издигат за министър-председател на 19 май 1934 г., когато е извършен втори държавен преврат. Превратът от 19 май 1934 г. дълго време е характеризиран като военно-фашистка диктатура. Тълкуван е механично като проява на тоталитарната вълна, нещо което засенчва новата алтернативата, която военните издигат. Първо, те поставят преграда срещу личния режим и гравитират към републиканство. Второ, въвеждат корективи на системата с помощта на монополи и подчертават ролята на социалния реформизъм. Трето, обосновават необходимостта от нова геостратегическа ориентация, която цели да изведе страната от рамките на германо-хитлеристкото асоцииране. Четвърто, установяват суверенитет над цялата територия на страната, като обуздават тероризма на ВМРО. Пето, възстановяват дипломатическите отношения с Русия. При реализирането на тази стратегия Кимон Георгиев в качеството си на министър-председател показва завидни държавнически качества, такт и прозрение. Тази алтернатива не успя. Една от причините за неуспеха бе неглижирането ѝ от парламентарните сили. Единението на нацията става доминантна идея за хора като Кимон Георгиев. Тя е в основата на малобройния Народен сговор, създаден през 1921 г., в ръководството на който Кимон Георгиев наред с Александър Цанков, Атанас Буров, Т. Кулев вземаше ръководно участие. „Звено“, създадено през 1927 г., се изгражда върху принципите на толерантност и идейна търпимост. „Звено“ е събирателен център на кадри от всички партии, сплотени от определена програма и национална идеология. Това е червена нишка в дейността на тази среда. Даже правителството на 19 май 1934 г. се стреми да покаже национална коалираност, независимо от това, че е принудено да си служи с насилие. Наистина, то разтуря партиите и синдикатите, суспендира конституцията, но едновременно с това реализира радикална позитивна програма. Деветнайсетомайското правителство прави опити да ориентира външната политика към Франция. То осигурява условия за посещението на крал Александър в България. То разрешава радикално въпроса с дълговете и извежда страната от икономическата криза. То се противопоставя на самовластието на монарха. Душата на тези промени е Кимон Георгиев. Но алтернативата, която той очертава, среща силна съпротива. Българското общество остава в плен на варианта от Първата световна война.

Кимон Георгиев – държавник и политик | 33 Военната опозиция и деветнайсетомайската среда понасят удари. Дамян Велчев, Кирил Станчев, Крум Колев и Р. Календеров бяха осъдени на смърт, други на различни срокове затвор. Логиката на борбата стимулира диференциацията на силите. Идеята за нова политика, която се противопоставя на хитлеристката експанзия придобива жизненост. Звенарите се ориентират към Русия и западните сили. Движен от национални мотиви, Кимон Георгиев и ръководеният от него кръг „Звено“ се присъединяват през 1936 г. към Народния фронт. Това не е нещо случайно и изолирано. Още повече, че правителства на Народни фронтове са на власт в Испания и Франция. Идеята за Народен фронт печели влияние в Гърция, Австрия, България и други. Работническата партия (комунисти) и БРСДП (широки социалисти) подписват споразумение за единна борба и започват да издават общ вестник „Трибуна“. Към този блок се присъединява БЗНС „Пладне“. Знаменосци на идеята стават общественици и учени като Асен Златаров, Михаил Маджаров, Никола Петков, Григор Чешмеджиев и др. Един от прозорливите и авторитетни държавници, които осъждат зараждащата се агресивна коалиция между Германския райх, фашистка Италия и милитаристка Япония, е Кимон Георгиев. Той показва твърдост и праволинейност в позициите си и от този период не се отклонява от тази идея. През 1942 г. Кимон Георгиев се присъединява към Отечествения фронт и влиза в нелегалния Национален комитет на същия, създаден през август 1943 г. Програмата, която обединява Работническата партия, БЗНС „Пладне“, БРСДП и „Звено“, е демократична. Тя предвижда скъсване с хитлеристка Германия, възстановяване на конституцията и избори за бъдещето устройство и управление на страната. През тревожните години на Втората световна война Кимон Георгиев отправя смели предупреждения към управляващите за гибелността на прогерманската им политика. Тези предупредителни писма са платформа за ориентацията на България към Обединените нации. Едно от най-вълнуващите предупреждения е създадено по време на чудовищната бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. За този апел той е интерниран в Бургас и поставен под домашен арест. Това не му попречи да отстоява антихитлеристката алтернатива. Борбата срещу прогерманската политика, в това число и подкрепата на въоръжената борба го издига за втори път начело на правителството. Това става на 9 септември 1944 г. с неизбежния ход на войната. Неговата прогноза, че Червената армия ще дойде на Балканите, се потвърждава. Идеите, които го вълнуват, са изложени на 17 септември 1944 г. Това е така наречената Втора програма на Отечествения фронт. Тя е реформена, демократична и спасителна за страната. В хода на нейната реализация и въпреки резервите на съюзниците на Работническата партия (комунисти), се допускат ексцесии, жертва на които стават хиляди граждани. Страната преживява ново изтребление. Същото израждане става и с Народния съд, който се прилага във всички сателитни и воюващи срещу Обединените нации страни. В България този съд, под диктата на БРП (к) взема уродливи мащаби. На 1 февруари 1945 г. са разстреляни 33 министри и

34 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

67 народни представители. Хиляди загиват без съд и присъда. Страната се съветизира и за дълъг исторически период се отклонява от цивилизацията, като строи утопичен комунистически модел. Кръгът „Звено“ държи за законността, осъжда репресиите и сам не участва в тях. Но въпреки това носи колективна отговорност за водената по онова време политика и за терора, провеждан в страната. Без да се обезличава и пряко да се ангажира, Кимон Георгиев до края на живота си през 1969 г. остава по върховете на властта. Дейността му през този период е белязана с противоречивост. В качеството си на министър-председател през 1946 г. той представлява България на Мирната конференция в Париж и защитава националните интереси. В речта си пред пленарното заседание, произнесена на 14 август 1946 г., той доказва, че България не е воювала на нито един фронт срещу Обединените нации. България отхвърля предложението на Италия да воюва срещу Гърция, когато Мусолини я напада на 28 октомври 1940 г. Това дава възможност на гърците да изтеглят своите войски от Беломорска Тракия и да ги дислоцират срещу агресора. Кимон Георгиев доказва, че аналогична позиция има страната и когато на 6 април 1941 г. хитлеристка Германия напада Югославия. Български части не вземат участие в тази война. Така стои въпросът и с евреите в старите предели на Отечеството. България единствена в Европа спасява това население от геноцид. Разбира се, силите не стигат и под натиска на хитлеристка Германия евреите от новоприсъединените земи – 11 343 души са избити в лагера в „Треблинка“. Съпричастен с господстващата система, Кимон Георгиев става неразривна част от нея. Като премиер и управляващ министерството на войната, той подписва заповедите за уволнението на 2000 офицери от армията, което довежда до нейния разгром. От този период, макар след това за известно време да е министър на външните работи, той слиза от сцената на ръководните ресори и се съсредоточава в продължение на 15 години върху електрификацията на страната. Той влага целия си държавнически опит и талант на ръководител за изграждането на електроцентрали и съответно оборудване за тях и промишленост, която да ги обслужва. Кимон Георгиев живее и действа в три различни исторически епохи. Първата е битката за осъществяване на националните идеали, въплътени в епохата на войните 1912–1918 г. От юнкерската скамейка, на която стъпва през 1897 г., до командир на 6 пехотен полк през 1919 г., той отдава силите си на армията. Това са 20 години на труд и жертви, които го издигат до челник във военната кариера. Следващите 20 години от живота си Кимон Георгиев прекарва в условията на царския режим и системата на капитализма. Тази му дейност е белязана с избирането му през 1923 г. за депутат, през 1926 г. е издигнат за министър, а през 1934 г. – за министър-председател. През тези години той работи с цар Борис, сътрудничи с Андрей Ляпчев, Атанас Буров и ген. Вълков. Заедно с Дамян Велчев те ръководят три държавни преврата, организатори са на антиконсти-

Кимон Георгиев – държавник и политик | 35 туционни действия, упражняват насилие, падат жертви, но не създават военни режими, а се стремят в една или друга степен към парламентаризиране на страната. Третата епоха е т. нар. държавен социализъм. Той е белязан с жестоки ексцесии, в които Кимон Георгиев не участва пряко, но като министър-председател носи политическа отговорност, за което противниците му основателно го критикуват и обвиняват като проводник и защитник на тоталитарната система. Част от неговата съдба е изграждането на електрификацията на страната. Той свързва името си с изграждането на Баташкия водносилов път, Студен кладенец, ТЕЦ „Марица-Изток“ и Атомната централа „Козлодуй“. Толкова бе отдаден в тази епохалност, че легендата и апокрифното творчество го провъзгласиха за електроинженер на градивното дело. Рекапитулацията на един живот, преминал през две световни и няколко локални войни, съпътстван с взаимно изтребителни сблъсъци, разкрива сила и уравновесеност от голям мащаб. Изминатият от него път е сложен, но епичен, той е апогей на дарование и сродност с кръст, който е жертвен към Отечеството. Поуките от този живот развенчават антиконституционните и тоталитарните системи. Наносното отхвърля насилието и издига ролята на народния суверенитет и парламентаризма за ръководството на обществото. Извършеното през различните епохи само по себе си е нещо уникално. В това отношение Кимон Георгиев няма равен на себе си. Опитът на големите нации показва, че те ценят и проявяват интерес към подобни личности. Такъв е например Талейран, пък до някъде и Чърчил, членувал както в Консервативната, така и в Либералната партия, противоборствал и сътрудничел с Йосиф Сталин и защитавал интересите на Британия. За нашите условия Кимон Георгиев е личност от подобен калибър. Венец на неговите усилия и на средата, която представлява, е повелята да се издигат, укрепват и развиват средните прослойки в обществото, защото те са стълбът на силата, устойчивостта и просперитета на нацията. Пътят на тези кръгове в България не е розов, той е осеян с жертви и трудности, но те не прекратяват усилията си да търсят спасение в рамките на народните сили, техните ценности и добродетели. Сред тези стремежи е и идеята за националното единство като еманация на Отечеството и съхранение на енергията и силите на нацията, губеща огромни ресурси от вътрешно самоунищожение.

ЗА СВОБОДАТА – СОЦИАЛДЕМОКРАТЪТ ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ Георги Анастасов, Дамян Атанасов „От хиляди години светът се е борил против насилието и за свободата. И в тази борба са паднали хиляди и хиляди борци и със своята кръв са осветили правото на всеки човек да се чувствува свободен, да мисли, да говори и да действува. Свободата трябва да бъде като въздух за човека, ако иска да се отличава в духовно отношение от всичко онова, което е под него в животинското царство. През всички времена са се намирали насилници, които от гледище на временни интереси, на тяснокотерийни домогвания и на въображаеми „цели и идеали“ са посягали на свободата на народите и на личността. Техните имена са облечени с презрението на историята. Ако ние в нашето време сме принудени да пишем за свободата, това означава, че не всичко е в реда на нещата в нашата страна и че следователно има много да се желае и още повече да се направи, за да се чувствува всеки свободен да мисли и да действува за своето благо и за благото на обществото. Не съм сигурен, дали ще се намери един управник, който да не съзнава, че трябва да отговаря за своите деяния и че той трябва да бъде най-малко свободен в своите действия. Може би изключения да се намират и то близо до нас и около нас, но тия изключения не трябва да служат за образец. Управникът трябва всякога да мисли, че е натоварен само с задължения, които го насочват в правилния път да се служи най-добре на обществото. Онзи управник, който мисли, че има право да постъпва според своето вътрешно убеждение и да не зачита нито законите, нито конституцията – той не е никакъв управник и неговото име основателно ще бъде свързано с прозвището тиранин. В едно от своите стихотворения народният поет Иван Вазов се оплаква, че освобождението на България не е озарило с любов нашите сърца и те са останали сурови и жестоки. Като че ли това, което е констатирал поетът преди 50 години е верно и за днес. Нашите сърца си остават все така жестоки и нравите в нашата страна все така сурови. Време е основните свободи, гарантирани от нашата конституция, да бъдат свято пазени и да са така проникнали в нашия живот, че да няма нужда да пишем за тях. Българският народ, измъчван през векове, има право на една по-добра съдба. Трябва да му я сътворим.“ 37

38 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Това са заветните мисли на социалдемократа Григор Чешмеджиев, написани от неговата ръка и публикувани във вестник „Свободен народ“ на 16 септември 1945 г., четири дни след края на земния му път. И само месец, след като с други министри от БРСДП (о) и БЗНС е напуснал първото правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев, поради неодобрение на революционния и насилствен начин на извършваните промени в България след 9 септември 1944 г. Григор Иванов Чешмеджиев е български политик, журналист, адвокат и писател, един от лидерите на българските социалдемократи през първата половина на ХХ в. Той е роден на 16 март (4 март ст. стил) 1879 г. в Пещера. Завършва първоначалното си образование в родния си град, а гимназиалното в Пловдив. През 1898 и 1899 г. е учител в Пещера, където развива активна обществена дейност и през 1899 г. става един от основателите на социалдемократическата организация там. Правното си образование започва през 1900 г. в Софийския университет, където се дипломира три години по-късно. Като ученик в Пловдив, а впоследствие като учител и студент, Чешмеджиев прави първите си литературни стъпки. Талантът му на поет, публицист и журналист е забелязан и оценен от много редактори. Негови стихове се публикуват в списание „Мисъл“, като сътрудничи и на други издания. Постепенно се изгражда като професионален журналист с голям редакторски опит. Участва активно в издаването на множество вестници и списания: „Съзнание“ (1899 и 1916–1918), „Общо дело“ (1901–1905), „Ново общество“ (1906–1909), „Млад работник“ (1906–1908), „Социалдемократ“ (1920–1922), „Епоха“ (1922–1924), „Нова камбана“ (1918–1919 и 1925–1935). Някои негови статии са подписани с многобройните му псевдоними: Григор Лютиков, Вия Долороза, Фалк, Спартак, А. Невенин, Атлас, Стенка Разин и др. Като истински родолюбец, Григор Чешмеджиев участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914–1918). Участието му във военните действия като кавалерист е възнаградено с офицерски чин и орден за храброст. Всичко, видяно и преживяно на фронтовата линия, писателят описва години по-късно в книгата си „Военни спомени“ (1940). През 1913 г. заедно с писателите Ив. Андрейчин, Д. Кьорчев, Димитър Бабев и Ст. Русенски Чешмеджиев става един от основателите на Съюза на българските писатели и оттогава е член на неговото ръководство. Най-значимите му произведения са събрани в 7 тома в годините 1939–1941 г. Там са включени: трилогията „Синове на Балкана“ (1926), „В навечерието на хаоса“ (1927), „Към лобното място“ (1928), „Илю болшевикът“ (1931), „Едно детство“ и „Гимназистът“ (1934), както и драмите, посветени на Априлското въстание и Освободителната война – „Великата пролет“ и „Руския гроб“. След края на Първата световна война съдбата го изпраща в Търговище като запасен офицер. Там той среща съпругата си Невена, която работи като учителка в родния си град. Младото семейство се премества в столицата, където се раждат двете им деца Иван и Вера. В този дом на ул. „Хан Аспарух“ Григор

За свободата – социалдемократът Григор Чешмеджиев | 39 Чешмеджиев сътворява трилогията „Синовете на Балкана“. През 1926 г. министерството на просветата отличава трите тома и ги провъзгласява за роман на годината. Още като учител, в своя роден град Пещера 19-годишният Григор Чешмеджиев се включва активно в обществената дейност и става един от основателите на социалдемократическата организация в града. От зората на социалдемокрацията в България до сетния си дъх той не прави компромиси с нейната основополагаща идея – прогресивното обществено развитие може и трябва да се осъществява по еволюционен път. В много публикации Чешмеджиев декларира своето твърдо убеждение, че единственият път за защита на обществените интереси и за благоденствие на народа са легалните борби. Заедно с видните социалдемократи Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов и Коста Лулчев, той убедено отрича революционния път на обществено развитие и, в частност, терора и безумията на някои земеделски и комунистически водачи, които през 20-те години на ХХ в. се опитват да наложат желания от тях път на обществено развитие в България с цената на множество жертви и кръвопролития. Неговото безкомпромисно противопоставяне на революционната борба под ръководството на Комунистическия интернационал върви паралелно с отрицанието на надигащия се след преврата от 19 май 1934 г. едноличен режим на цар Борис ІІІ. През 1933 г. той се опълчва срещу изгонването на депутатите на Работническата партия, защото е убеден, че нелегалната борба е по-опасна и нежелателна от легалното противостоене на политическите противници. През 1919 г. 40-годишният Чешмеджиев е избран в ръководството на Българската социалдемократическата партия, където остава до края на живота си. Той е и постоянен народен представител от ХVІІІ до ХХІІІ Обикновено народно събрание в годините между 1919 и 1934 г. След преврата на 19 май 1934 г. БРСДП е забранена заедно с остналите политически партии. На 25 март 1938 г. Чешмеджиев произнася предизборна реч, в която подлага режима на остра критика. Половин година по-късно началникът на Държавна сигурност изпраща до прокуратурата на Софийският областен съд преписка, съдържаща акт и полицейско дознание за това, че на 25 март, в качеството си на кандидат за народен представител, Чешмеджиев е оскърбил царя и е говорил против държавата. Като юристи Григор Чешмеджиев и Петър Анастасов стават защитници в процесите срещу БЗНС – «Пладне» през 1941 г., срещу парашутистите и подводничарите, изпратени от Москва с цел да запонат въоръжена борба срещу монархофашисткия режим, и срещу ЦК на БРП през 1942 г. При преследванията срещу евреите старият вече писател събира подписите на известни наши литературни творци под съставената от него декларация в защита на българските евреи. Когато на 10 август 1943 г. е създаден Националният комитет на Отечествения фронт, редом до Кимон Георгиев, Петър Мънзелов, Никола Петков, Кирил Драмалиев и Димо Казасов е записано и името на социалдемократа Григор

40 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Чешмеджиев. Григор Чешмеджиев е кандидат на Народния фронт за депутат, а през август 1943 г. се включва от името на БРСДП заедно с Димитър Нейков, Петър Анастасов и Петър Братков в НК на ОФ. Част от съпартийците на Григор Чешмеджиев не могат да му простят един факт. На 9 септември 1944 г. той приема поканата на Кимон Георгиев и влиза в отечественофронтовското коалиционно правителство. Така писателят става първият социален министър на България след голямата промяна. На 1 февруари 1945 г. ЦК на БРСДП го избира за директор на партийния си орган в. „Свободен народ“. Той не възразява срещу отстраняването от ръководството на партията на Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков през януари 1945 г., но скоро разбира, че това е само началото на процеса на ликвидиране на БРСДП от силните на деня – комунистите. Всичко за него става ясно, след като е направен опит да бъде свален по поръчка Главният секретар на БРСДП Коста Лулчев, с когото са близки другари. На 12 юли 1945 г. настъпва и краят на илюзиите – Григор Чешмеджиев е отзован от министерския пост и от другите обществени институти, където е представлявал БРСДП. Той, както и партията му, преминават в опозиция. Месеци наред той работи върху идейната платформа и концепцията на партийното издание вестник „Свободен народ“ . Но умира на 16 септември 1945 г., без да дочака раждането на новия вестник. Причината за смъртта му, според официалната версия, е спукана язва. Според недоказани твърдения на съпартийците му, той е умишлено отровен. Само ден след смъртта му – на 17 септември, излиза първият брой на в. „Свободен народ“ с уводната статия на Григор Чешмеджиев, посветена на свободата. Изпращайки в сетния му път Григор Чешмеджиев, секретарят на БЗНС Никола Петков казва: „Българският народ загуби един от големите си синове, работническата класа – един от най-верните си защитници, българската демокрация – един от най-смелите си борци. Григор Чешмеджиев умря като войник със знамето на свободата в ръка. И последната му мисъл бе за свободата... Българските земеделци и работнически маси не ще забравят своя истински приятел и верен защитник. България загуби един рядко смел и характерен държавник“. И след смъртта му остава паметта за неговото крупно и дейно, просветителско и литературно дело, което дори враговете му не смеят да пренебрегнат. В негова чест след 10 ноември 1989 г. кръщават улица Григор Чешмеджиев в столичния квартал Манастирски ливади.

ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА – ЯРКА ФИГУРА ОТ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ Илияна Марчева1

ола Драгойчева е типична фигура за миналия ХХ в., когато големите социално-икономически, политически и културни трансформации въвличат в политическия живот все по-широки социални слоеве и по-специално жените. Драгойчева е ярък представител на характерен герой за епохата – професионалния революционер-комунист, чиято отличителна черта е себеотрицанието в името на идеала за социална справедливост и равноправие. За формирането на този тип персонаж дава представа емблематичното заглавие на романа на Николай Островски „Как се каляваше стоманата“. „Човекът от стомана“ се закалява в борбата срещу стария ред, срещу трудния достъп на широките социални слоеве до икономическите, политическите, културните и властовите ресурси на обществото, като в същото време пренебрегва личното си щастие и личния си интерес. Неслучайно един такъв герой, преживял метаморфозите от борец срещу властта във всесилен властник – Йосиф В. Джугашвили приема псевдонима „Сталин“ (Стоманен – от руската дума сталь). Подобно на него Цола Драгойчева дочаква победата на своята борба и поема ролята на защитник на новия комунистически ред. Тогава нейната желязна закалка започва да губи блясъка си във вътрешнопартийната борба за власт, изродила се по времето на сталинизма в България от края на 40-те и началото на 50-те години в борба за политическо и физическо оцеляване. Желязната ѝ броня обаче ръждясва пред изкушенията на властта при Живковия авторитаризъм до края на 1989 г., когато участието на Драгойчева във висшето партийно ръководство означава привилегии без лична отговорност. Така се променя Цола Драгойчева в годините, когато се осъществява политическият ѝ идеал. Нещо повече, тя дори надживява своето време, като става свидетел (макар и не съвсем ясно осъзнаващ) на рухването на системата, в името на която жертва не само най-хубавите години от живота си, но и личното си щастие – любовта и майчинството. Цола Драгойчева е родена на 18 август 1898 г. в малкото провинциално градче Бяла Слатина, Северозападна България – беден изостанал земеделски

Авторът е доктор по история, доцент в ИИИ при БАН.

42 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

район, където левите социалистически идеи намират традиционно благоприятна почва и много привърженици. Такава е и тя, докато учителства по селата във Врачанския край и завършва Висшия педагогически институт в София. За учебната 1923–1924 г. е назначена за директор на местната прогимназия в с. Соколаре. Драгойчева не само не сяда в директорското кресло, но много скоро се разделя завинаги с учителската професия. По това време, наред с професията си, тя прави и политическия си избор. Става член на БКП (т.с.) – най-радикалната лява политическа партия, която възприема идеите на Ленин и руските болшевики за възможността в обозримо бъдеще в изостанала България да победи социалната революция чрез предварително подготвена въоръжена акция, с която да се установи работническо-селска власт като форма на диктатура на пролетариата. Запленена от тази перспектива, Ц. Драгойчева се впуска в борба за реализирането ѝ, като изявява своите лидерски качества, силна вяра, самодисциплина. Цола Драгойчева участва в първия опит на БКП (т.с.) да вземе властта чрез въоръжено въстание през септември 1923 г., поради което е лишена завинаги от учителската си професия, арестувана е и е лишена за 20 години от свобода. По силата на обявената амнистия тя излиза от затвора през май 1924 г. и поема по пътя на професионалния революционер. Във връзка с подготовката на ново въоръжено въстание Цола Драгойчева е включена в щаба на Североизточната военно-партийна област, ръководена от Военната организация на ЦК на БКП. След атентата в църквата „Св. Неделя“ през април 1925 г. в София ръководителите на комунистическата партия са подложени на гонения. Цола Драгойчева е заловена в Пловдив и след едномесечни инквизиции е изправена заедно с останалите дейци на Пловдивската военно-партийна област пред военно-полеви съд. Нейната желязна закалка на фанатично уверен в правотата си човек се откроява на фона на личната ѝ драма. По време на ареста тя вече е бременна, а полицията успява да набеди нейния любим Неделчо Манев в предателство, така че Цола при очната ставка с него му удря шамар и завинаги го зачерква от живота си. Явно, душевните ѝ сили след този двоен провал – на революционното дело и предателството на любимия, както и инквизициите, я напускат и Цола Драгойчева прави опит за самоубийство. На 25 юни 1925 г. Драгойчева е осъдена на смърт чрез обесване, но присъдата ѝ е отложена, заради бременността. На 25 декември 1925 г. тя ражда в затвора своя единствен син Чавдар, когото отглежда до година и половина при изключително тежки условия. Застъпничеството на българската и международната общественост довежда до отмяна на смъртната ѝ присъда, която е заменена с доживотен строг тъмничен затвор. Седем години Ц. Драгойчева прекарва в затворите в Пловдив, София, Сливен, докато през 1932 г. е амнистирана. Междувременно е изпратила своя син по нелегални канали в СССР, даващ по линия на Комунистическия интернационал подслон на децата на комунистите от цял свят. След излизането си от затвора и Драгойчева заминава за СССР. Първоначално се лекува в Крим, а по-късно в Москва завършва Международната ленинска школа към Коминтерна и сътрудничи в Международния женски

Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на ОФ | 43 секретариат при Изпълкома на Коминтерна. Участва като гост на VII конгрес на Коминтерна 1935 г., на който Георги Димитров изнася основния доклад „Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата на работническата класа срещу фашизма“. През първата половина на 1936 г. Цола Драгойчева е изпратена нелегално във Франция да запознае членовете на БКП и другите балкански комунистически партиите с решението за формиране на народни фронтове, т.е. достатъчно широки коалиции с всички политически и масови движения, за да се възпрепятства идването на власт на фашистки партии. След завръщането си в България Драгойчева изцяло се посвещава на комунистическата партия, като оглавява Помощната организация, грижеща се за арестуваните членове на партията, техните роднини и близки. Като отявлена феминистка, отговаря и за работата сред жените. На Витошката конференция през юни 1937 г. е избрана за член на ЦК на нелегалната комунистическа партия. Възложено ѝ е да ръководи проникването на комунистите в масовите организации като стъпка към формиране на Народния фронт. В края на 30-те години активно участва във всички мероприятия на комунистическата партия, която по това време се стреми да завоюва по-широко политическо пространство. Нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. активизира и канализира борбата на комунистите в България, които приемат тактиката на въоръжената партизанска война, макар че страната не е окупирана от германците. Цола Драгойчева като член на Политбюро и организационен секретар на ЦК на БКП (от януари 1941 г.) участва във вземането на решението от 24 юни 1941 г. за разгръщане на масова въоръжена антифашистка борба. При изпълнението на това твърде рисковано решение, което влиза в противоречие с първоначалните плюсове от обвързването с Германия – решаването на националния въпрос – Драгойчева минава в нелегалност. Тя впряга своята изобретателност, бърза реакция, чувство за опасност и поема предизвикателствата на съдбата. Макар и със смъртна присъда, Цола Драгойчева поддържа връзките с центъра в Москва, от където получава инструкции. През януари 1944 г. дисциплинирано възприема и провежда линията за масовизиране на партизанското движение, за овладяване на свободни терени и за създаване на изходни бази на въоръженото въстание – линия, която не успява да се реализира поради нейната неадекватност в българските условия и която довежда до избиване на много невъоръжени младежи, тръгнали да стават партизани. Драгойчева обикаля Софийско и убеждава местните партийни функционери да подкрепят самоубийствената инициатива и тогава се осъществява първата ѝ среща с Тодор Живков, който запазва спомена за острия ѝ сиво-син поглед и за заплахите ѝ за партиен трибунал. Цола Драгойчева изпълнява и две други важни мисии – поддържа връзката между БКП и ЮКП и контролира създаването на Отечествения фронт в България, като напътства непосредствено водещия преговорите с останалите пар-

44 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

тии и групи редови комунист Кирил Драмалиев. Създаването на ОФ е изключително важно за комунистите, извършвано по директива от Коминтерна, но с дълбок стратегически замисъл. Чрез формирането на коалиция с други партии БКП цели да преодолее образа си на терористична организация, легитимирайки се като националноотговорна партия и така да се впише в новата политическа система, която трябва да се наложи и с помощта на Великите сили. Коалицията ОФ трябва да гарантира и определящата роля на БКП в следвоенното управление на страната. Този замисъл е застрашен от действията на останалите политически партии, неприемащи правителствения курс, но придържащи се към легални форми на съпротива. Опасността комунистическата партия да остане изолирана от формиращата се през септември 1943 г. буржоазна нефашистка опозиция кара Цола Драгойчева да поеме риска и да пренасочи разговорите към политици от втория ешелон на партийната йерархия или с лидери, останали извън буржоазната коалиция като Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев и др. При наблюдението върху преговорите с тези дейци за мъчително оформящия се ръководен орган на коалицията – Националния комитет (НК) Драгойчева проявява настъпателност, хладнокръвие и политическа воля. Израз на признание за ролята ѝ при конструирането на ОФ е избирането ѝ малко след завземане на властта от ОФ на 9 септември1944 г. – през октомври 1944 г. за главен секретар на НК на ОФ. На този пост Драгойчева е преизбрана на Първия конгрес на ОФ през март 1945 г. През периода септември 1944 – 1946 г. НК на ОФ е изключително важно звено в политическата система на следвоенна България. Той е политическата опора на властта, занимава се с кадровия потенциал в управлението, дава политическа насока на дейността на правителството и осъществява политически контрол върху неговите решения. Наред с това ОФ контролира обществото. Големите права и правомощия на НК на ОФ окрилят Цола, дават ѝ самочувствие, подхранват нейния властен характер. Популярността ѝ нараства с всеки митинг, с всяка нова пропагандна проява или кампания на ОФ. Името ѝ не слиза от вестниците. През октомври 1944 г., освен за главен секретар на НК на ОФ, Драгойчева е избрана за председател на Българския национален женски съюз – преименувана според изискванията на новия отечественофронтовски режим феминистка организация, която ръководи до разпускането ѝ през 1950 г. Драгойчева смята, че този пост, който има поскоро почетен характер, ѝ се полага по право. Убедена радетелка на женското равноправие в социалистическия му вариант, властна и ревнива към постовете, през октомври 1944 г. Цола Драгойчева е избрана и за председателка на ЦК на Помощната организация. Истинска власт в управлението на страната, обаче, ѝ осигурява постът главен секретар на НК на ОФ. Особено, като се имат предвид две обстоятелства. От една страна, неуреденото международно положение на страната повишава значението на коалицията ОФ, затова комунистите съзнателно експонират ОФ като ръководен политически орган на страната и държат на паритетното пар-

Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на ОФ | 45 тийно представителство в него. ОФ е удобното вътрешно- и външнополитическо прикритие за постепенното настъпление на комунистите в държавните дела. Но това става чрез сблъсъка на интереси, осъществяван на високо ниво в НК на ОФ. От друга страна, макар че започва да се формира култ към личността на Георги Димитров като вожд на българския народ, той самият се връща в страната едва през ноември 1945 г. Така че, съвсем не е случайно, че западните наблюдатели наричат Цола Драгойчева през периода 1944–1945 г. „истинския управител на страната“ и „българската лейди Сталин“. „Глупости“ ще нарече тези определения българският цензор и също ще има право. Драгойчева е представител на БКП в НК на ОФ и съгласува всяка своя позиция с тясното партийно ръководство, а то от своя страна – с Москва. От тук, обаче, още веднъж нарастват значението и отговорностите ѝ като главен секретар на НК на управляващата коалиция, нейното умение да балансира между изискването за представителност на ОФ и стремежа на комунистическата партия да увеличи позициите си във властта. Със съзнанието, че зад нея стоят местните комитети на ОФ, създавани в нелегалния период преди всичко от комунисти, Цола Драгойчева прокарва линията за водеща роля на НК на ОФ. Но благодарение на богатия си опит в убеждаването, отлично познаваща и използваща процедурните механизми и възможности тя ръководни заседанията на НК на ОФ по такъв начин, че винаги прокарва предложенията на комунистите. С тези свои действия тя непрекъснато дава поводи на партньорите на ОФ да я определят като „жестока в политиката“ и да се оплакват от нея на Политбюро на ЦК на БРП (к), но и да ѝ се подчиняват. Цола Драгойчева издейства подкрепата на партньорите в ОФ за големите политически акции на властта: дефашизацията и демократизацията, изборите за 26 ОНС и коалиционната тактика във връзка с тях, отношението към конфликтите вътре в партиите от ОФ. Общ е и неуспехът да се попречи недоволните групировки да излязат в опозиция. Особено голямо е напрежението през лятото и есента на 1945 г. около изборите за НС, тяхното отлагане и външнополитическия натиск. В този драматичен момент от развитието на политическия живот в следвоенна България Драгойчева следва указанията на Москва. Цола Драгойчева е избрана за народен представител от Врачанския избирателен район в общата листа на ОФ за депутат в 26 ОНС. При откриването на Народното събрание от името на НК на ОФ тя прави декларация, че „Парламентът има законодателната власт, правителството – изпълнителната, водачът на народа е НК, опиращ се на своите организации по места“. Именно продължаващата и след изборите доминация на комитетите на ОФ в центъра и по места е сочена от опозицията за най-големия порок на новия режим и неконституционна аномалия. Двусмисленото положение на ОФ запазва лидерските позиции на Цола Драгойчева. Тъй като западните съюзници не признават изборите, а оттам и законния статут на 26 ОНС, комитетите на ОФ продължават да легитимират властта като представяща по-голяма част от нацията и пара-

46 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ван за решения, облагодетелстващи комунистите. Същевременно НК на ОФ се опитва да играе посредническа роля между правителствени и опозиционни лидери, в резултат на което към ОФ е привлечено лявото крило на Радикалната партия. Енергичните действия на Цола Драгойчева в работата на НК на ОФ ще я превърнат в символ на управляващата коалиция, затова опозицията, по повод на твърде ниската, според нея, възрастова граница за избиране ще я подкачи с карикатурата: „Избърши се, чедо, сопола, че да вървим да гласуваме за лелята ти Цола!“ Нейната политическа значимост се открива и в шегата, разпространявана по това време в комунистическите среди: „Да оженим Цола Драгойчева за Тито и ето ви готова балканската федерация“. Расте и международната известност на Цола Драгойчева. На 26–30 ноември 1945 г. тя става съучредител на Международната федерация на жените и е избрана в изпълнителния ѝ комитет. На първата следвоенна интерпарламентарна сесия през април 1946 г. в Копенхаген тя е член на делегацията, водена от Васил Коларов. Участва и в подготовката за подписване на мирния договор. В САЩ е гост на Американския славянски комитет и на неговия редовен конгрес, чийто генерален секретар е българският политемигрант Георги Пирински. Цялата дейност на Драгойчева е насочена към утвърждаване на БКП във властта и към все по-бързо изчерпване на властта на ОФ, наречена тогава „народна демокрация“. Но този процес намалява авторитета и реалната тежест на НК на ОФ в управлението, а оттам – и на нейното собствено положение във властта. С настъплението срещу опозицията през 1946 и 1947 г. става все поясно господството на комунистите, подкрепяни от Кремъл. С подписването на мирния договор на България с победителките на 10 февруари 1947 г. се премахват международните пречки пред съветизацията на страната и превръщането ѝ в сателит на Москва. Опиянението от политическите успехи на партията, които смята и за свои лични постижения, пречи на Драгойчева да усети, че в този момент благосклонността на съдбата започва да се оттегля от нея. С промененото съотношение на силите в полза на БРП уменията на Драгойчева да прокарва нейните решения в НК на ОФ вече тубят предишното си значение. Нейната енергичност, изпълнителност, властолюбие започват да дразнят все повече и колегите ѝ от Политбюро на ЦК на БРП. Партньорите от НК на ОФ се сърдят на командните ѝ маниери и нетактичност, от което се възползват лидерите на комунистическата партия. Те все по-често недоволстват, че популярността ѝ се излива в стремежа към самоизтъкване и я обвиняват, че през 1946 г. в организираната в Прага изложба за българската съпротива Драгойчева изтъквала само себе си. През февруари 1948 г. Цола Драгойчева е смъмрена, че е допуснала отчетът на НК на ОФ за Втория конгрес на ОФ да излезе не като дело на комитета, а като „такъв лично на главния секретар др. Цола Драгойчева“; че тя открила форума на ОФ не от името на НК, а „от свое лично име“ и я порицават, че нарекла Г. Димитров „велик вожд“ и „най-велик син на родината“, а според тясното партийно ръководство „велики водачи и учители за нас са само Ленин и Сталин“.

Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на ОФ | 47 Тези обвинения показват, че колегите ѝ се канят да я свалят от политическата сцена. Малко преди V конгрес на БКП (декември 1948 г.) тя е извадена от Политюро на ЦК на БРП, за да се намали съставът му и да се осъществи изискването на Георги Димитров за хомогенно партийно ръководство, което не било възможно при наличие на три категории политици: работили в страната нелегално като Драгойчева, ръководили партията от лагери и затвори като Тр. Костов, и такива, които „не по тяхна вина“ направлявали дейността на комунистите отвън като самия Димитров. За изпадането си в немилост Цола Драгойчева обвинява Трайчо Костов, смятайки че той настройва Димитров срещу нея. Но на конгреса Димитров отправя още по-строги упреци към нея, унизява я, като обяснява, че е изчерпала своите възможности да бъде член на Политбюро на ЦК на БРП и я предлага за кандидат-член. Така политическата кариера на Цола Драгойчева бележи спад – тя е извадена не само от тясното партийно ръководство, но и от НК на ОФ. Председателства Националния комитет за защита на мира от 1949 до 1952 г., когато я изместват и от тази обществена организация. Въпреки ударите на съдбата, Цола Драгойчева продължава да играе по правилата на системата като член на ЦК на БКП и министър в новосъздаденото Министерство на пощите и съобщенията от декември 1947 до февруари 1957 г. Като министър, член на ЦК на БКП и депутат Цола Драгойчева посреща ХХ конгрес на КПСС (февруари–март 1956 г.), оповестил десталинизацията, т.е. известна либерализация и демократизация, съпроводена със смяната на партийните водачи в Москва и София. Желязната самодисциплина кара Драгойчева да приветства промените, но те не ѝ носят нови позиции. Нещо повече – през 1957 г. (до 1977 г.) тя поема почетното, но без особена политическа тежест ръководство на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (в началото Съюз на българо-съветските дружества), след което остава негов почетен председател. Нейната амбициозност не може да бъде удовлетворена с тази представителна задача, затова тя си позволява да вика при себе си министри, да им иска информация, а и обяснения за действията им по отношение на Съветския съюз и да им дава съответните указания. И въпреки, че няма право на това, тя ги заплашва с най-тежки наказания, ако се отклонят от тези отчети. Най-неочаквано през 1966 г. Тодор Живков отново я предлага за член на Политбюро, въпреки че „зоологически я мрази“. Но тя му е нужна, за да балансира между двете поколения на партийния елит в очерталата се неосталинизация. И Драгойчева приема, но позицията е вече на властник без реална тежест, ползващ само привилегиите от властта: безплатна храна, летувания, привилегировано обслужване, кола, шофьор, кабинет. През този втори период във върховната политическа власт Драгойчева развива международна дейност като защитник на мира и женското равноправие, активно участва в работа на НС и на различни партийни конгреси. Съдейства за благоустрояването на родния си край. През 70-те години Драгойчева публикува спомени, в които разказва между другото и за реалните противоречия между ЮКП и БКП по време на войната.

48 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Мемоарите ѝ предизвикват остра югославска реакция, в резултат на което Драгойчева е обявена за персона нон грата в южната ни съседка. Но спомените са подложени на строга цензура и с оглед на това да не падне и сянка от съмнение върху антифашисткия актив на Живков. Цола Драгойчева приема тези компромиси, въпреки или може би поради желязната си, макар и ръждясала вече, закалка на дисциплиниран партиен член. А и позицията ѝ във властта не ѝ оставя друг избор – трудно е да се бъдеш безкомпромисен, когато ползваш облаги. Богатият ѝ организационен опит я е научил, че индивидуалният бунт в партията е безсмислен. Така протича политическата ѝ дейност, докато през януари 1984 г., позовавайки се на влошаващото си здравословно състояние, Драгойчева не подава оставка като член на Политюбро на ЦК на БКП, оставайки до февруари 1990 г. член на ЦК на БКП. Като дисциплиниран член и радетел на всичко, което става в СССР, тя възприема безрезервно започналата от 1985 г. „перестройка“, която подлага на преоценка редица основни за комунистическата партия постулати. Вътрешнопартийният преврат на 10 ноември 1989 г. я кара отново да се изяви на политическата сцена – тя изпраща писмо до пленума на ЦК на БКП от 13 декември с.г., посветен на състоянието на партията и предстоящите задачи след отстраняването на Живков и започналия и в България преход към демокрация. В писмото си Драгойчева отправя обвинения срещу Живков в перестроечен стил, в които се прокрадват реминисценции от обвинения срещу предишния партиен диктатор Вълко Червенков. Тя признава и своята вина на безгласна пионка във висшето партийно ръководство. Драгойчева поздравява „здравите сили“ в ръководството и им пожелава да възвърнат доверието на обществото към комунистическата партия. Това е последната политическа изява на Цола Драгойчева. Независимо че полага грижи за здравето си, спортува, яде по килограм лимони на ден, силите ѝ все повече отслабват. Според сина ѝ тя даже не съвсем ясно осъзнава промените в България, загубата на властта на комунистическата партия и най-вече отричането на смисъла на нейния живот – комунистическия идеал. Драгойчева умира на 25 май 1993 г. в София. Лондонският в. „Таймс“ в обширен некролог от 8 юни 1993 г. отдава заслуженото на тази изключителна в миналото жена. Той започва с думите „Името на Цола Драгойчева извиква в съзнанието асоциации с класическите броненосци от миналото: „Несломими“, „Неукротими“, „Непреклонни“. Също като тези прочути кораби, тя доживя до своето пълно износване“.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И КОАЛИЦИОННАТА ПОЛИТИКА – ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ Павел Писарев1

а 16 юли 1942 г. Георги Димитров отбелязва в дневника си, че на среща, на която са присъствали Коларов, Червенков и Белов (Георги Дамянов), е предложил „прередактирания текст на програмата на Отечествения фронт в България за предаванията по радиостанция „Христо Ботев“. Автор на програмата е Васил Коларов, като в неговите лични ръкописи тя съществува под заглавие „Проект на антифашистка платформа“. На 17 юли 1942 г. той лично я прочита по микрофона на радио „Христо Ботев“, както я е приготвил Георги Димитров. Това говори ясно, че Георги Димитров е създател на ОФ. Условията за организирането му са съзрявали дълги години в дейността на Димитров. Георги Димитров придобива европейска и световна известност на Лайпцигския процес от 1933 г. Той пръв посочва агресивния античовешки характер на националсоциализма, опасността, която фашизма представлява за световния мир и за човечеството, разкрива източниците му – финансовия капитал, империализма. На Лайпцигския процес Димитров построява своята защита върху основите на теорията за народните фронтове, чиито корени търси в европейската духовна култура и цивилизация, позовава се на примери от основните културни пластове на Европа – гръцката и римската култура. Не случайно Димитров организира европейския конгрес за култура против войната в Амстердам, поддържа кореспонденция, връзки и приятелство с Ромен Ролан, Мартин Андерсен Нексьо, с Леон Фойхтвангер, с Йоханес Бехер, с Максим Горки, с Анри Барбюс, предизвиква адмирациите на Алберт Айнщайн, Рокуел Кент, Артуро Тосканини, Андре Малро, Андре Жид. По това време Димитров е вече признат крупен интелектуалец, теоретик и политик. Неговите теоретически разработки за единните, народните фронтове са принос в теорията на тогавашната и сегашната левица. В теорията за народните фронтове на Димитров, която става първообраз на по-късната му идея за Отечествения фронт, проблемите на културата са заемали важно място.Създавайки и в България народен, а по-късно Отечествен фронт, той привлича към своята идея много интелектуалци и творци. Като генерален секретар на Коминтерна Димитров начертава нова стратегия за борбата против фашизма и капитализма, стратегията на народните фронтове, 1

Авторът е доцент, доктор на социологическите науки, известен журналист-международник.

50 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

на широкия съюз на левите сили, интелигенцията, младежта и жените. Той дава нова, различна от Сталин формулировка: противопоставя се на виждането, че фашизмът и социалдемокрацията са братя-близнаци, чрез изолиране на сектантите сред комунистите и десните при социалдемократите ратува за единение на цялата левица, не само чрез единство на масите, но и на ръководствата. В годините на Втората световна война Димитров организира съпротивата на европейските народи, както и борбата на китайския народ против японските окупатори. Сталин, Рузвелт и Чърчил със своите генерали Жуков, Айзенхауер и Монтгомери ръководят фронтовете, а Георги Димитров заедно с националните ръководства насочва Европейската съпротива, в която участват милиони партизани и бойни групи. С политически директиви, радиовръзки и радиопредавания, с изпращане на диверсантски групи и нелегални военни и политически организатори Димитров участва във войната. Той отделя много внимание и на Съпротивата в България и на Балканите, на връзките и помощта на Тито. Когато войната завършва, Георги Димитров разговаря с Палмиро Толиати, Морис Торез, Вилхелм Пик и Валтер Улбрихт преди отпътуването им от Москва за следвоенната обстановка в Европа и за задачите на техните партии. След войната, като ръководител на БКП Георги Димитров заедно с Васил Коларов, разработва теорията и политиката на народната демокрация, както и идеята за специфичен български път към социализма. Той не случайно се завръща в България в хода на организирането на Отечествения фронт и се среща с Елин Пелин, художника Бешков, приема Адриана Будевска и десетки други интелектуалци учени и творци, за да ги приобщи към идеите и делото на ОФ. Много преди еврокомунизма Димитров посочва националните пътища към социализма, основани и върху общи закономерности. Той предупреждава за опасности като бюрократичния, държавен социализъм, лишен от инициативата на личността, посочва ролята на личната собственост за развитието на социализма, особено за запазване на правото на собственост върху земята на село под формата на поземлена аренда в кооперацията, както и за ролята на кооперацията при занаятчийството и въобще при средните собственици. Димитров говори за патриотични индустриалци, търговци и офицери, за интелигенция, привлича към сътрудничество творческата интелигенция и средната класа. Идеята за ОФ е основополагаща в теорията на Георги Димитров за народната демокрация като нова европейска форма на социализъм. Георги Димитров нарежда да бъде освободен арестуваният Елин Пелин, съдейства да се освободят Михаил Арнаудов и Станислав Балан (съветник на царя), пише писмо от Москва „берегите мальчика“ (Симеон ІІ), като настоява да се осигурят достойни условия за царското семейство. Георги Димитров е наш съвременник не само като противник на войните, които и сега се водят против интересите на народите. Той е забележителен реформатор модернизатор на България. Актуален е неговият призив за това, че „За 15–20 години България може да постигне това, което други народи при други условия са постигнали за столетие“. И днес, когато запазването на националната идентичност е императив, важи неговата забележителна

Георги Димитров и коалиционната политика | 51 констатация, че „в областта на културата, няма малки и големи народи“. Сега, когато на България предстои отново да догонва европейските показатели на материално развитие и да защищава своята национална идентичност в условията на глобализъм и европейска интеграция тези димитровски завети звучат напълно съвременно. Георги Димитров беше за равенство на всички български граждани, без разлика на религия и националност, той върна правата на българските евреи, имената и правата на българите мюсюлмани, тежко нарушени от българските фашистки правителства. Той предлагаше на България европейски норми на цивилизация. Оттогава са минали 70 години. Създадената преди десетилетия Програма на ОФ има за цел да организира българския народ за борба против фашизма, в условията на победоносния ход на Съветската армия и тези на съюзниците, да свали фашистката власт и да предприеме първите мерки за възстановяване на демокрацията, на икономическия и социалния живот в България. Демократичната антифашистка коалиция в България се установява на фона на международната коалиция на Сталин, Рузвелт, Чърчил и Дьо Гол. Веднага след обявяването на Програмата на ОФ в България до Девети септември се изграждат няколкостотин нелегални отечественофронтовски комитети, особено в дните и седмиците преди 9 септември, включително и в армията. По-късно ОФ става организиращата политическа сила в България, която в продължение на десетилетия изгражда социализма в страната. ОФ не е съветско творение, такава организация не съществува в Съветския съюз, не е присъща на съветския тип социализъм. В България има отлики – съществува и друга партия – Земеделският съюз. Това са отлики на народната демокрация за разлика от съветския тип социализъм. Колкото и да се отрича сега особения, оригинален характер на социализма тип „народна демокрация“, той беше в някаква степен различен. Автор на теорията и практиката на народната демокрация и народните фронтове, какъвто беше ОФ, е българинът Георги Димитров. Известно е, че той е водил спорове със Сталин, дали народните фронтове, съюзите със социалдемокрацията да се изграждат с ръководствата на социалдемократическите партии или пряко с масите зад гърба на ръководствата им. Още от лятото на 1942 г. в България започва организирането на нелегални отечественофронтовски комитети по градове и села и във военни поделения, като постепенно към тях се присъединяват десетки, стотици българи. Активна роля в тази дейност играят Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев. Около две трети от участниците в Съпротивата в България не са били комунисти. Още преди Девети септември в ОФ се включват БРП (к), Политическият кръг „Звено“, БЗНС „Пладне“, БРСДП. Видни буржоазни политици и общественици участват непосредствено преди 9 септември и след това в Националния комитет на ОФ – такива като Кимон Георгиев, Димо Казасов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков, Стоян Костурков. Много скоро, обаче, някои партии напускат ОФ и се обявяват за опозиция на официалния ОФ. Това са БЗНС–Никола Петков, Социалдемократите на Лулчев и Григор Чешмеджиев.

52 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Земеделците и социалдемократите се разцепват, като левите им крила продължават да са отечественофронтовски. Основните цели на ОФ в началния етап са антифашистки и демократични, служат на задачите на възстановяване на живота в условията на мира. По-късно ОФ поема курса на строителството на социализма в България под ръководството на комунистическата партия. ОФ е политическа и по-късно правителствена коалиция, която е силно идеологизирана. Голям е историческият опит на БКП от коалиционна дейност. Ако през първите две-три десетилетия от своята дейност тя страни и дори воюва с всички други политически партии и организации, за да може да се определи, след Първата световна война тя започва да търси контакти и съюзници най-напред в БЗНС и ВМРО, води преговори с Коста Тодоров и Тодор Александров. В навечерието на Втората световна война БКП изгражда Народен фронт в България. В създаването на Народния фронт в навечерието на войната участва и политикът от Демократическата партия Александър Малинов, който умира през 1938 г., когато държи реч на предизборно събрание. ОФ се създава като антифашистка политическа организация, която след Девети септември става управляваща политическа сила. България е известна като отечественофронтовска страна, а правителствата на Кимон Георгиев и Георги Димитров са отечественофронтовски. След Петият конгрес на БКП ОФ постепенно се превръща от съюз на политически партии и народни маси във всенародна организация на гражданите, масова опора на властта и основа на местната администрация –съветите. Говори се за власт на ОФ, гражданска основа за строителството на социализма, ръководител и вдъхновител на която е БКП. Изграждат се организации на ОФ навсякъде и в тях е включено цялото население. Това е най-масовата политическа опора на властта. В масовостта на ОФ са неговите предимства и недостатъци, основният между които е казионността. Заедно със загниването на държавния социализъм се развиват и недостатъците на ОФ. Историята на ОФ е изпълнена и с моменти на политическа нелоялност и коварство в условията на започналата Студена война. Никола Петков е обесен, а преди това опозицията, която той представлява, изпраща до Париж махзари да не се признава правителството на ОФ, организира горяни, които водят въоръжена съпротива против властта на ОФ. По повод обесването на Никола Петков Ромен Гари, знаменит френски писател, тогава дипломат във френското посолство в София и добър негов приятел пише: „аз не знам кой по-често сънува черния език на обесения Никола Петков, Георги Димитров или американския посланик в София Барнс, който непрекъснато подтикваше Никола Петков да провокира грубо и остро съветите и комунистите в България, заблуждавайки го, че САШ ще стоят зад него и ще го защищават“. Значителен е опитът на БСП в коалиционната политика след промените на 10 ноември. Коалициите обаче вече не носят отечественофронтовски характер, но някакво влияние на историческата традиция все пак има. Какво, ако не опит за контакти и сътрудничество е Кръглата маса след 10 ноември 1989 г.,

Георги Димитров и коалиционната политика | 53 какъв е характерът на правителството на Димитър Попов, в което има министри от БСП и СДС? Това не е ли форма на коалиция? Демократичната левица от 1994 г. не е ли класическата червено–зелено–оранжевата коалиция, както и тристранната коалиция БСП, НДСВ, ДПС. Историческият опит от коалициите в България са низ от успехи, коварство, разочарование. Най-значителен е натрупаният съвременен опит на тристранната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Министър-председателят на правителството на тази коалиция Сергей Станишев я оценява в доклада си пред 48 конгрес на БСП така: „Смятам, че натрупахме безценен опит и положителен, и отрицателен от работа в реална коалиция“. Тази коалиция извърши историческо дело, тя създаде условия България да бъде приета за член на Европейския съюз, това само да свърши и то е достатъчно коалицията да влезе в историята с положителна оценка. Тристранната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС е най-силното доказателство, че в политиката коалициите не стават по любов, а по интереси. В случая заедно се събират, за да управляват партии, които имат всички исторически предпоставки да бъдат смъртни противници. По-различно стоят нещата с коалициите на месно равнище, за спечелване на кметско място или за мнозинство в местния съвет. Те не всякога отговарят на националните коалиции и често има примери за странно сътрудничество. На местно равнище се коалират партии, които водят тежки борби на национално ниво. В съвременните условия коалициите, в които влиза БСП, не носят идеологически характер, това не са коалиции тип Отечествен или Народен фронт. Това е история, днешните коалиции, когато са правителствени, се сключват на основата на парламентарното представителство, те имат управленски характер и се сключват не на основата на идейно-политически програми, а за изпълнение на управленски програми, те са на основата на политически интереси за постигане на определени решения от общ интерес. Макар че една мощна лява народна коалиция на всички леви социалистически, комунистически, леви земеделски, екологични, профсъюзни и други партии, организации, движения и личности може да помете десницата в България, но и, разбира се, ще отвее и социаллиберализма. Това не е само български, а и европейски международен въпрос. Разбира се, идейни и политически предпоставки могат да благоприятстват създаването на коалиции. „Сред нашите партньорства, коалиции, на първо място естествено са нашите партньори от левия патриотичния спектър.... На второ място са синдикатите.... На трето място са широк кръг партии и граждански организации от целия политически спектър... На четвърто, зелени и екологически движения и сдружения ...“ Така Сергей Станишев разглежда коалиционната политика на БСП в предстоящите парламентарни избори през 2013 г. Но това е визия по-скоро за предизборна коалиция, за съставяне на листи и мобилизиране на електората. А иначе, всичко е възможно. Прави се

54 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

коалиция след изборите в резултат на преговори и политиците заявяват – така решиха избирателите. След една година предстоят парламентарни избори, затова въпросът за коалицията става актуален. Последният конгрес на БСП взе курс на остра борба с правителството на ГЕРБ. Свалянето на управлението на Бойко Борисов е найважната задача на БСП днес. БСП и ГЕРБ са като огъня и водата – несъвместими. Тогава какви са възможните коалиции? Предизборните са очертани в дискусията на конгреса, следизборните ще се определят от изборните резултати. Задачата е БСП и предизборната коалиция да получи най-голям брой депутати, за да има мандат за съставяне на правителство. Това е изключително трудна задача, която изисква обединение на всички леви сили и, разбира се, социално ориентирана предизборна програма. ОФ може да е вече далечна история, но той е и завет на Георги Димитров. Той олицетворява стремежа към единство на българският народ и в този смисъл има място и днес в обществения живот на страната.

ИСТОРИЯТА – „ДРУГОТО“ ХОБИ НА КУБАДИНСКИ Дойно Дойнов1

еценати на старините, на изкуствата и историята днес са предимно богатите хора, но вчера, по времето на социализма, бяха хора на властта. Те единствено можеха да си го позволят. Един от тях бе Пенчо Кубадински. – Кой, „Ловеца“ ли, който се пъчи карикатурно на снимка над убития лъв в Африка ли? – ще ми възразят мнозина и може би ще имат право. И не само за ловното му перчене. Аз си пазя обаче друга снимка. На Царевец, (преди да се възстановят крепостните стени и да има атракцията „Звук и светлина“), ние вкупом – археолози, архитекти, историци, противостояхме срещу грандоманщината, той един срещу всички – спори, размахва ръце, горещи се и заплашва! Но и как внимателно се вслуша! В резултат – днешен Царевец и днешно Велико Търново – иди отнеми нещо от направеното! Кубадински, пък и съидейниците му са били май по-прави от нас, „специалистите“, ратуващи за автентичното. И друга снимка имам: над Шумен, на Илчов баир. Гол рид, проскубани шубраци, една изоставена и порутена казарма от турско време и група ентусиасти, начело с Кубадински. Застанал е театрално, трупнал крак, сякаш казва: „Тук ще бъде!“ – Паметникът на основателите на Първата българска държава. Историята на този паметник – в едни случаи драматична, в други комична – заслужава да се разкаже. Още повече, че Кубадински в този паметник, който някои считат за сполучлив, други отричат като „мегаломански“, вложи не само името и авторитета си, но вгради и сянката си. – Вика Ви другарят Кубадински. За паметника в Шумен – съобщава ми секретарката на арх. Пею Бербенлиев, по това време заместник-председател на Комитета за култура и ръководител на Генерална дирекция „Пластични изкуства, културно-историческо наследство и библиотечно дело“, а аз – негов заместник. Той е на операция в Западна Германия и ща, не ща занимавам се и с въпроси, които надскачат боя ми. Преди дни бях поканил автора на проекта

Авторът е историк, професор и доктор на историческите науки, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“.

56 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Крум Дамянов с екипа му и ги бях посъветвал да съкратят обема на паметника – в бюджета на Комитета имахме планирани само 6 милиона лева, а техните разчети бяха с близо три пъти по-големи. Власковски, зам.-министър на финансите, ми бе обърнал внимание на това, възражения имаше и от специалиститеархитекти и изкуствоведи в Дирекцията. Вземам справки и обяснителни записки и тичам в Отечествения фронт. Кубадински е сам, с гръб към мен и се разхожда нервно пред огромното бюро. После изведнъж се обръща и като ме вижда, рязко ми казва: – Защо ти, къде го оня черния – Бербенлията, той ще ми прави въртели... Бербенлиев бе възмургав странжанец, но симпатичен мъж, добър архитект, при това доцент, отговорен ръководител и преди всичко – човек с мярка. Кубадински го ценеше, но и често влизаше в спор с неотстъпчивия специалист и при такива случаи си позволяваше да го иронизира. „Тежки шеги“ – пъшкаше Бербенлиев, но при всеки „пожар“ със застрашени паметници, за болен археолог или архитект или в спор с иманяри и колекционери бързаше да се обади на „нашия“ човек в Политбюро. Кубадински помагаше – макар и да бе на „високо“, бе опазил човещината – народната отзивчивост и човечност. Обяснявам „по войнишки“ за случая – кратко, точно… – Той ще намери все, когато не трябва, да се разболее. Та катастрофи ли не бяха, та крак ли не чупи, та сега и операция... А на теб кой ти каза да викаш авторите на паметника в Шумен и да се занимаваш със сметките? Ти ще си гледаш твоите дела, а сметките са мои! Мои, чуваш ли! Поуспокоен, почва да ми обяснява. Този край е забравен, Шумен е българската възрожденска Мека, няма градоустройствен план, няма театрална среда, няма свестен музей и библиотека. Паметникът е повод – нужно е да измъкнем града. После вика секретарката и нарежда да донесе две „английски“ ракии с много лед... Спечелил е за каузата си още един Тома Неверни… Минава време, Бербенлиев се връща, но по паметника Кубадински вика мен – счита ме вече за свой „съидейник“ в Шуменските дела, а Пею го държи в дълбок резерв – когато му дотрябва и на по-високи места. Думата на Бербенлиев пред големците тежеше. А „засечки“ по Шуменския паметник имаше не една и две. Всичко бе минало, проектите бяха приети, скулпторите работеха фигурите едно към едно в гимнастическия салон на Агрономическия факултет, строителството на място бе почнало. Пак повикване, пак Кубадински и сега още по-сърдит. – Вика ме Гриша Филипов и с руско-българския си език ми каза, че „скулпторът прави не човеци, а изроди“, „позлатил мъдете на лъва“, че не знам колко детски градини сме могли да направим с тези пари... Тръгвай да отиваме при художниците...

Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 57 При секретарката вече чакат Симеон Венев и Владо Паскалев – автори на мозайките, чака и инж. Тони Малеев – конструкторът на паметника, и след малко се изсипваме в Агрономическия. Крумчо Дамянов се е покачил на висока стълба и вае образа на Аспарух. Беше ми се оплакал, че от дългото ваене с глината, ноктите му са опадали. – Кой е тоя кривогледия бе, Круме? Кой е? – Аспарух – спокойно, но и уверено отговаря Крум. – Какво-о? Аспарух? Това ми било Аспарух, създателя на българската държава? Абе ти нас на говеда ли ще ни правиш бе, момче. Сечи, сечи, че иначе и на теб, и на мен ще ни отсекат ръчичките... Крум се колебае, Кубадински повтаря „сечи“, „сечи“ и след миг обезглавената глинена глава пада на пода, а пръските ѝ се полепват по обувките и крачолите на панталоните ни... Крум Дамянов умее да защитава артистичната си чест, но и Кубадински не отстъпва. Приема образите на Крум – „законодателя“ – както представя идеята си скулпторът, Омуртаг „строителя“ и отиваме пред „кръстителя“ – княз Борис. Под тежестта на историческата промяна владетелят се е прегънал, лицето му е остро, а очите – сякаш изскочили из орбитите си. – Скиор, Витошки скиор! – възкликва Кубадински, но вече с друг тон и без всякакъв намек за отрицание. Избухваме в смях и това разведрява атмосферата. За това допринасят освен творбите на Дамянов и проектите на Венов и Паскалев – ако езическата, ханска част изцяло е в камък и монументална, втората – християнската, е апотеоз на буквите и могъществото на Симеон е в цвят и скъпи мозайки като в „Св. София“ в Цариград. Излизаме навън и Кубадински пак върви напред. – Другарю Кубадински, паметникът става хубав, много хубав, скулптурата е модерна, тя е за три поколения напред – осмелявам се да изразя своите естетически, макар и лаически съображения. Кубадински се спира. Изглежда ме строго и процежда: – Знам. Добър е. Но аз мисля и за нашето поколение, а не само за онова, което идва след нас. Ако те не го възприемат и осмислят, не знам ще има ли трето и четвърто българско поколение, което може наистина да го хареса... Тук за мое извинение, че се поставям толкова близо до един висок в партийната и държавна йерархия човек, се налага да се върна малко назад, пък и да обясня някои характерологични особености на Кубадински. Джамбазите на добитък от един поглед оценяват качеството на стоката. Кубадински имаше джамбазки поглед за хората – едно остро оглеждане на човека, няколко приказки и е готов с преценката: ако е човек за работа или авджалък, казваше „Бива го“ или ако не – „Теглих му майната, веднъж и завинаги“. Помнеше името, родното му място, професията му. Спомням си, че като обикаляше

58 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Царевец, поименно се обръщаше към зидарите майстори от Дряново и Трявна, от Миндя и Дебелец, да не говорим за каменоделците – търсеше ги по цяла България и уменията, и навиците им дори знаеше. – На този не само ще му дадеш по-голям надник – и хотелска стая с баня ще му намериш, и с баница ще го храниш – той може! – нареждаше Кубадински на техническите ръководители, дори и на първите секретари на окръзи, които правеха паметници или реставрираха старини. Пръв път се срещнах в очи с него на Копринка – през 1948 г. – той командир на Националния бригадирски щаб, аз студент бригадир в археологическата бригада, която разкопаваше древен тракийски град – Севтополис, както се узна по-късно от намерен посветителен надпис. Бе ме запомнил, но не за някакви особени качества – кой ще ти обърне внимание на един слабоват студент в овехтели бригадирски дрехи, а по-скоро за момичето, по-точно момата, която описваше керамиката до мен. Дойде, огледа находките, разпита. Повече интерес към мен бе проявил, когато ме направиха директор на Археологическия музей. Бе поразпитал кой съм, що съм, откъде съм и не на шега бе казал: „Абе не е ли малко книжен тоя ваш нов директор. Да не се окаже втори Стамен Михайлов...“ Той ненавиждаше проф. Стамен Михайлов – моя предшественик, за „римските“ му увлечения в Плиска, за резервите му към изцяло прабългарския характер на първата българска столица, а още повече негодуваше от проф. Атанас Милчев – за същото, но и за „членоразделната реч – и ми бил професор“. Още в тези ранни години ме викна, разпита ме, разбра, че няма да прекъсна историческите си интереси към Възраждането, в археологията ще остана само администратор. – Добре, това е почтено. Но щом си се хванал за Възраждането, за новата българска история, напиши книга за Стефан Стамболов. Обяснявам причините за мълчанието ни, съветските колеги се сърдят, не искат да шумим за родоначалника на русофобите в България. – Ти напиши, ще те накажат, ние ще те защитим, но още повече ще те защити историята... Не ти стиска, нали... Не ми „стискаше“, но дори и на него не му стискаше, след като в подведомствения си вестник „Отечествен фронт“ пусна под свое име (материалите му готвеше Станьо Сираков) статии за Отец Паисий, за Миткалото, за Бачо Киро и други възрожденци, но не и за Стамболов. Но и положението му на висш партиен функционер и държавник наистина не му разрешаваше, та си позволяваше да насърчава други като мен, които в труден момент щеше да защити. Двама български държавници – Кубадински и Георги Йорданов, без един други да са се наговаряли, са ме подтиквали в ония години да се захвана с биографията на Стамболов. Аз не го направих, но колегите ми Андрей Пантев и Константин Косев имаха и възможностите, но и куража да го сторят. Сега автори за Стамболов – колкото щеш!

Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 59 Кубадински следеше и реагираше и при изданието на други исторически съчинения. Възмутен, един път ме пита: „Що за писател е тоя Кюлюмов, дето е издал книга „Аз, Яне...“ За Яне ли, дето създаде толкова беди за българщината в Македония“. И повежда люта борба срещу книгата и срещу автора; Не приема и книгата на Мерсия Магдермот за Яне, макар че обожава книгата ѝ за Левски. И гледа всичко, което се пише за Апостола, а над главата си в кабинета е поставил неговия портрет. Сега, този маслен портрет с автор Руска Маринова е в кабинета на Гиньо Ганев и у никого вече не предизвиква въпросителни – нали като шаблон всички управници накичиха кабинетите си със снимки и рядко с портрети на големия българин! Много самоувереност, дори твърдост имаше в характера на Кубадински. Ярост – бих нарекъл сега, моментите, когато свъсваше вежда, черния му, гъст мустак се изправяше, а очите му стреляха. Слава Богу, че те със и пред нас бяха редки, за тях ще разкажат повече онези, които са яли карезлийската му попара. Наред с това, обаче, се вслушваше в съвети и приемаше и внушения – особено от хора, в които вярваше и ценеше като специалисти. На връщане при едно от поредните ни пътувания до Търново Кубадински, макар и в късна вечер, вкупом ни закара на строящия се паметник на Незнайния войн в София. Чакаше ни арх. Никола Николов, скулпторът Димитров, общинари. Официални отговорници за паметника са Георги Йорданов и ген. Добри Джуров като военен министър, но Кубадински се съмняваше и в избора на мястото, и в представителността на най-значимия национален паметник. Единодушно бе мнението, че мястото е най-подходящо за подобен паметник. „Св. София“ е не само една от най-старите сгради, най-първият християнски храм в града, при това на неговия Акропол, но и израз на древността и вечността му. Тук през хилядолетията е бил некрополът на десетки поколения. Някой припомня, че Борис Ангелушев, когато рисува картината си „Обесването на Васил Левски“, поставя героя си върху фона на двата вечни символа на София – Витоша и „Света София“, без да държи сметка за реалното им място. – Не в нови градежи и мощни обеми, а в скромността на мащаб и пропорции е потърсено както величието, така и въздействието на паметника – заключават поканените специалисти. Архитект Никола Николов сияе – ще се пребори може би с противниците си. Кубадински обаче клати глава, не дава знак за съгласие, но и не възразява. – Хитрува, смигва ми Бербенлиев. И той, и Георги Йорданов стоят зад проекта на Кольо Николов, но търсят опора в обществеността. Ще избухне малко след това. Разбирам, че и тук играе театър. Скулпторът е донесъл и местеше двете лъвчета на профила на криптата – всичко е готово, само мястото им трябва да се установи. – Какви лъвове бе, това са котки, домашни котки... Тук трябва лъв, ей такъв, какъвто съм срещал и убивал в Африка – гневи се и човекът, но и ловецът Кубадински.

60 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Споменавам му за лъва на Андрей Николов, който нещастно шестваше от това място пред „Св. София“, за което е бил първоначално проектиран – до Горублянския мост, като сега кротко си дреме пред фасадата на Военния музей. „Знам го…“ и специално: „Да, този лъв трябва да е тук! За него ми говори и Георги Йорданов, твърди, че и Кольо Николов го предвижда, но военните се дърпат. Малките лъвчета могат да останат; това си е работа на проектанта, той да реши“. Но веднага нарежда на секретаря си: да се обади на Георги Йорданов и се направи стереопорен макет на лъва във Военния музей и да се пробва пред комисията за точното му място около Криптата. Присъствах на многолюдната комисия начело с ген. Джуров, с Георги Йорданов, за приемането на паметника. Генералът, пък и много от специалистите бяха изненадани от инициативата на Кубадински, от мълчаливата, но чувстваща се подкрепа на Георги Йорданов. Две трудовачета носеха на тарга лекия макет на Андрей Николовия лъв, Джуров нарежда да се махне, Кубадински настоява пък да го огледат, така на няколко пъти – „Виж, виж, колко добре стои!“ Генералът накрая махна с ръка, предаде се... Кубадински благодари, после заговорнически стисна ръката на Георги… Лъвът – оригиналът, сега е една от най-значимата част на паметника на Незнайния български войн. Мисля, че този паметник е контрапункт на всички обвинения към творците от моето поколение, които се обвиняват в мегаломански стремежи по време на „тоталитарния“ режим в България – Кольо Николов е жив пример за друго мислене – творческото. Слава Богу, че имаше подкрепата на хора от рода на Кубадински и Георги Йорданов. Казват, че Кубадински люто мразел и отмъщавал на противниците си. Може би е вярно, за това ще пишат ония, които се заемат в бъдеще с неговата биография. И не само с неговата. Към творците, в които ценеше дарба и талант, обаче бе друг. Забравяше за кавгите и неприятностите в миналото, търсеше ги за нови творчески задачи, вярваше във възможностите им. Такъв бе случаят и с Крум Дамянов. Хокаше го за Шуменския паметник, но с доволство прие спечеления от него конкурс за паметник на Асеневци във Велико Търново, радваше се, че ще работи с младия тогава и талантлив творец. А и Крум му знаеше вече „мурафетите“, та съзнателно отбягваше откритите сблъсъци и прякото съобразяване с вкусовете на „баш инвеститора“ за паметниковото строителство. Паметникът на Асеневци първоначално бе предвиден на високата и стърчаща част над старопрестолния град. Крум бе пристигнал с екипа си и ме помоли да „заглавикаме“ Кубадински, докато обходят и огледат и други подходящи места. Ходили, що ходили и пристига Крум, и тържествено обявява:

Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 61 – Другарю Кубадински, най-доброто място за паметника на Асеневци е на Боруня! – На Боруня, в дупката – изревава Кубадински. – Не, в чашката, в естествения амфитеатър на Търново, направен сякаш нарочно от божията ръка. Градът като в кръг ще се увива около създателите на Втората държава, около Асеневци... – Бре, ти си гениален бре Крумчо, хайде веднага да обиколим... После от Крум разбрах – театър са ни играли! Кубадински предварително е бил уведомен, дал е съгласието си – нещо повече, пълен партизанин на идеята е бил, но е искал да обезоръжи местните величия, пък и нас, хората от София... Имаше си той хитрини – ориенталски ще ги нарекат някои, но в онази обстановка те работиха – „хващаха декиш“, ако се възползваме от речника тъкмо на Кубадински. И имаше сякаш шесто чувство да се ослушва – от къде и какъв вятър ще задуха. Затова и обичаше турската приказка: „Дуня (съдбата, живота) – мердевен. Един да се качи горе, седем трябва да слязат“. Ентусиазирани обикаляме отвсякъде, и взаимно се убеждаваме в предимствата на новия проект и накрая „въодушевеният“ Кубадински черпи обилно с Лясковски мискет и Търговишко мерло. Имало защо! А Крумчо, за разлика от „уродите“ в Шумен, прави реалистичен паметник и този път с коне – подобно на паметниците, които ги има в почти всички европейски столици. Прави го за днешните и утрешните поколения, но в основата оставя своя неповторим творчески белег – една оранта, която ще остане като брилянт в неговото и на поколението му оригинално дело... Прави го за тези, които ще дойдат след 50–100–200 години! Докато към Археологическия музей, към археологията въобще Пенчо Кубадински проявяваше пряк интерес, помощ, дори вмешателство, към работата на Комитета за култура се отнасяше с резерва, дори дистанцирано. Отчиташе, че начело му стои дъщерята на Тодор Живков, че почва нещо ново и отчасти чуждо за него – програми „Леонардо“, „Рьорих“ и пр. Той се ослушваше за всяко нещо и внимателно мереше и приказка, и действие. Но все пак помагаше, когато това бе в съгласие с неговите схващания – нужно бе обаче предварително за случая да бъде „калесан“. Така и бе със замисъла да се създаде Национална музейна палата и да се намери подходяща сграда в София за експозицията ѝ. Идеята бе да се даде възможност на академичните музеи – Археологическия, Етнографския, както и Музея за история на София, които имаха богати колекции, но се задушаваха в своите стари сгради, да създават една представителна експозиция, по същество национален музей, какъвто имаха почти всички по-стари държави в Европа. Колегите ми историци обаче надделяха и Секретариатът на ЦК взе решение не

62 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

за палата, а за създаването на нов музей – исторически, което изстуди не само археолози и етнографи, но донякъде и Кубадински, който бе прегърнал идеята за „Палатата“. Той бе човекът, който даде решителната си подкрепа да се вземат двата етажа на Съдебната палата за новосъздадения музей, който да се открие за и в чест на 1300-годишнината. Убедено, дори възторжено… Политбюро на ЦК на БКП излезе с решение в тоя дух, последва възражение-протест на храбри юристи, колебание имаше и в обществото, и във висшите етажи на властта, следваше да има второ, окончателно решение. Людмила Живкова ни извика с Бербенлиев и като знаеше предразположението му към нас ни поръча да го „обработим“ в полза на музейната кауза. – А Вашият министър – той никога не я наричаше „председател“, ще вземе ли категорична позиция? Живкова не бе подписала нито първото изложение, нито последвалото възражение, а там стояха подписите на Любомир Левчев като първи зам.-председател на Комитета, на акад. Ангел Балевски като председател на БАН и на тогавашния кмет на София Петър Междуречки. – Така да е – в заключение ни каза Кубадински. Една държава, една столица без своя история и свой музей не е държава. Дано поколенията не ни съдят... Драматичното заседание на Политбюро на ЦК на БКП се бе състояло преди едно голямо събиране на проектанти, художници, оформители за обсъждане интериора на бъдещия Дворец на културата. Георги Йорданов водеше всички дейности по огромното строителство, а Живкова настояваше и изискваше всяко кътче, резба, надпис и мебели да минава и през нейното одобрение. Двамата пристигнаха с приповдигнато настроение, весели... – Победихме. Другарят Кубадински дръпна такава патриотична реч, че затвори устата на противниците ни. Да му благодарите – каза Живкова. Благодарихме му наистина, но скоро не поколенията, а част от нашите съвременници, дори самият Кубадински ни осъдиха... По негово внушение арх. Никола Николов бе разработил проект за експозицията на първия етаж – всичко на него бе прослава на старобългарската ни култура и изкуство, там трябваше да бъдат редките съкровища, прабългарските надписи – „каменната летопис на България“, древните ни хроники и летописи. Нашият проект бе друг – в тази зала, а тя е огромна, се разполага темата „България – кръстопът на цивилизации“. Праисторическо, гръцко, римско и, разбира се, с мярка – старобългарско. Кубадински бе бесен. Не стъпи в Националния исторически музей и струва ми се, че не ни и прости... Разбира се, той имаше и други основания да се оттегли от „софийските“ музейни дела. Археологическият институт и музей следваше много по-рано от другите институции да се готви за 1300-годишнината – разкопките и реставрационните работи предшестват всяко друго празнично „мероприятие“. Готвехме широка програма (археологът, сега покойният Георги Джингов и младият в тия години

Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 63 научен сътрудник, а сега доцент Павел Георгиев работеха няколко месеци над нея) и същевременно, поучени от добрите резултати с Великотърновския общонароден комитет, замисляхме създаването на подобен комитет за древните български столици Плиска, Преслав и култовия център Мадара. Нещо повече – започна издаването на специален периодичен вестник „Плиска–Преслав– Мадара“ с материали от археолози, историци, архитекти, езиковеди – материали, които, струва ми се, и сега имат научна и познавателна стойност. Не зная, откъде изникна идеята за нов комитет, обаче бе поета активно от сътрудници на Живкова, подкрепени от акад. Николай Тодоров – тогава зам.председател на БАН и кръгът около него бе преценил, че начело му трябва да е Живкова. Докато се занимавам със статути, програми и пр., Николай Тодоров ми връчва проект за състава му и ме праща при акад. Балевски – той е предвиден заедно с Николай Тодоров за зам.-председател на новия комитет. Плиска, Преслав, Мадара бяха все обекти, които археолозите копаеха, за това отговаряше Академията. Академикът, както винаги усмихнат и приветлив, след като чете, започва да променя цвета на лицето си, после спира и ме извежда в стаята на секретарките. Моли ги да напуснат за малко и, като оставаме сами ми казва: – Какви са тия византийски номера бе, Дойно, не е ли срамота да подхлъзвате и проваляте Милка (той така фамилиарно наричаше Живкова). Не е ли срамота и за мен, кажи ми ти, председател на БАН и възрастен човек да бъда помощник на това момиче! Грях Ви на душата, че пренебрегвате и Кубадински – това ще го съсипе... Слаби ми бяха плещите да променя нещо, което вече е обмисляно в други мощни среди и съгласувано в ЦК. Живкова бе приела председателството, но не толкова за столиците, колкото за Мадара. Тя вярваше, че на две места в България – в Рупите и Мадарското плато, ведно с пещерата, гравитационните космични сили са си дали среща с миналото, че ще будуват в съдбата на България и в бъдещето. Тя ликуваше, когато обикаляхме прабългарското капище, като стояхме под пръските от поточето над пещерата, но се разсърди, когато ѝ бе предложен нов проект за съхранение на Мадарския конник – тъй като, според специалистите, въздушните частици изяждат релефа му. Следваше да бъде направено покритие – да се вдълбае носещата му част в скалата. – Дойнов, имаме ли хубаво копие на конника – пита ме тя. Обяснявам ѝ, че най-хубавото копие е от 20-те години на ХХ в., че се намира в Археологическия музей. Оригиналът в сегашния му вид е в по-лошо състояние. – Добре. Учените да ползват него за подробности, а тук, което предците ни са създали – не пипайте, да не развалите. Може да дойдат по-знаещи и по-можещи поколения. Разкопките, реставрациите, пълното овладяване на пространството около пещерата – да се прави. И строителството. И между другото се обръща към съветника си: „Предайте на др. Кубадински да не се безпокои, няма да окепазим великия паметник!“

64 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Макар и отстранен от Комитета, Кубадински внимателно е следял всичко, което се върши по древните столици и по други пътища е търсел да предотврати прибързаните и опасни действия в любимото му Шуменско краище. Не познавам друг държавник от моето време, който да бе толкова запален по българската история и археологическата старина. Нещо повече – не един път ми е казвал, че ако има начин да тръгне в живота отново, ще стане историк. Дейността му като председател на Общонародния комитет за възстановяване и развитие на Велико Търново – един обществен комитет – е толкова значима и полезна, че не може да бъде отмината от бъдещите изследователи на българската културна история. Най-високият момент от тази дейност бе не само възстановяването на историческия Царевец с патриаршеската църква и атракцията „Звук и светлина“, с възстановяване на църквите „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ и целия квартал около нея, но и с издигане и откриване на паметника на Асеневци. Това бе голямо тържество, Кубадински бе в някаква душевна еуфория. Точно в най-тържествения момент Тодор Живков като му благодари, в края между другото заяви: „Общонародният комитет извърши своето, от сега нататък той се закрива“ – видях как големият родолюбец и ентусиаст историк се смали, потъна в креслото, посърна като попарен. На въпроса ми „Защо се закрива комитетът“, един от новоизбраните партийни вождове ми отговори: „Да престане с патриотарските си импровизации“. Изведнъж започна да им става ясно: много страни от Запад и не само от Запада ентусиазирано ни подкрепиха за 1300-годишнината, но не и Съветският съюз, който в това честване съзря опасността от български национализъм, нещо като братовчед на чешките и полски събития; папа Йоан Павел ІІ при посещението ни през май същата година на дълго и на широко ни обясняваше подкрепата на Запада и най-вече на Ватикана за националната идентификация на един от старите народи и първа славянска държава в Европа; бе започнала „перестройката“ в СССР и социалистическите страни и се чувстваше, че целият Изток е в сблъсък между националното и интернационалното, в случая социалистическото, съветското, че цялото човечество е в навечерието на главоломни събития, на коренни промени. В тези промени прегоря, не – изгоря и Пенчо Кубадински – нашият, на историци, археолози, художници, неизменен приятел и покровител. Кубадински, въпреки високото си място в българския политически елит, не бе нито крайна инстанция, нито определящ фактор в културната и политическа история на България – и той бе една бурма в противоборството на сили и идеи – наши и чужди, в условията на голямата промяна. Като играчка, а не от някакви идейни или други принципи той бе „употребен“ и от „героите“ на 10 ноември 1989 г.

Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 65 Но грижите и любовта му към българската история, паметници и слава не бе игра, нито пък импровизация. Дай Бог повече държавни мъже днес и утре да имат не само човешките и ловни пристрастия, но и „другото“ хоби на Кубадински! След този живописен портрет на Пенчо Кубадински, прибавям и кратка биографическа справка за дългогодишния председател на ОФ. Пенчо Пенев Кубадински е роден на 27 юли 1918 г. в село в Лозница, Разградско. През 1934 г. става член на РМС. През 1940 г. завършва гимназия в Котел. В периода 1942–1944 г. е секретар на ОК на РМС в Шумен. През 1942 г. преминава в нелегалност и става член на ОК на БРП в Шумен. Член на щаба и зам.-политически комисар на IХ ВОЗ (1943–1944) и командир на Шуменско-Преславския партизански отряд „Август Попов“. След 9 септември 1944 г. ръководи формирането на Народната милиция в Шуменско. В периода 1944– 1946 г. е секретар на Областния комитет на РМС във Варна. От 1946 г. завежда отдел „Селска младеж“ в ЦК на РМС. Завършва Висша партийна школа при ЦК на БКП. Участва в бригадирското движение като командир на националната младежка бригада „Георги Димитров“ (1946–1948). От 1948 до 1951 г. е директор на Строително обединение в Димитровград. Член на бюрото и завеждащ отдел на ЦК на ДСНМ. В периода 1952–1958 г. е първи секретар на Областния комитет на БКП в Русе. През 1954 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а през 1957 г. и за пълноправен член, какъвто остава до 1990 г. През 1974 г. е избран за председател на Националния съвет на ОФ, на който пост наследява земеделеца Георги Трайков. Остава начело на ОФ до края на 1989 г.

ЗА ЧОВЕКА-ПАРЛАМЕНТ ИЛИ ЗНАЧИМОСТТА НА ИНТЕЛЕКТА Андрей Пантев1

а пишеш за съвременник е предизвикателство, тръпка и отговорност. Често се е случвало така, че авторът е готов да изтегли преценките си за своя обект според динамиката на политическото ежедневие. Нашият случай не е такъв, защото тава дума за човек непоклатим в своята значимост, независимо от всички амплитуди на нашето изменчиво време. Колко фигури от нашата модерна история са били естествено и трайно идентифицирани с името на престижна историческа институция? Колко от тях са понесли синкопите на едно време, в което постоянните стойности са така разтегливи, многосмислени и тълкувани по различен, често пъти противоречив смисъл? Съчетаването на благородството и достойнството с политиката, съединението на почтеността и честта със сложния, но не винаги чистоплътен арсенал за управление на държавата е дело почти невъзможно. Малцина са успявали в този порив. Но нали именно то прави онази значимост на политическите личности, която ги приближава до величие. Но за да е правило в общественото битие, то трябва да има своите изключения. Сред тях е Гиньо Ганев – един от най-характерните участници в политическия живот на съвременна България. Повече от половин век той се е посветил на този неблагодарен занаят, както казва ген. Дьо Гол, но все пак занаят. При това с дълбоката вътрешна убеденост, че истинската голяма политика се прави от професионалисти, от хора, които имат генетични таланти, универсални знания и специфичен опит. Още по време на Националната кръгла маса (1990 г.), която откри мирния преход от тоталитарната власт към плуралистичния обществено-политически модел, той се открои с едно рядко срещано качество. Гиньо Ганев е роден и грижливо оформен медиатор, който умее да събере на едно място непримирими противници, да създаде атмосфера на диалог за търсене на разумни решения по най-важните проблеми на настоящето и бъдещето на България. От телевизионния екран българите следяха с обяснимо вълнение и напрежение заседанията на Националната кръгла маса. Но малцина знаеха, че черната предварителна работа бе извършвана в „Гиньо Ганев-хол“, както наричаха сградата на Отечествения фронт, където се провеждаха денонощните сбирки за намиране

Авторът е историк, професор, доктор на историческите науки и депутат от „Коалиция за България“.

68 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

на възможния компромис между настръхналите едни срещу други ръководители на Съюза на демократичните сили и на БКП–БСП. Неговата звезда засия най-ярко по време Седмото велико народно събрание (1990–1991). В него Гиньо Ганев е заместник-председател на парламента и председател на Комисията за изработването на новата конституция на България. Но фактически той води почти всички заседания на народните избраници, при това със завидно умение, висота и метафоричен стил, заради което журналистите го нарекоха „човекът-парламент“. Способността му да търси и води пледоарии, убедеността му, че само с търпимост и добра воля може да се постигне разбирателство по въпросите от общ граждански или държавен интерес се проявят с пълна сила при изработването на новата конституция. Неговото политическо верую, че съгласието не е съглашателство, толерантността не е безсилие и компромисът не е предателство спрямо партийните канони, а висш политически разум, му помага да води кораба на парламентарната демокрация през бурното море на омраза и яростна конфронтация и, което е най-важното, да се приеме един модерен основен закон на променяща се България. Затова го титулуват и като един от бащите (създателите) на конституцията на България от 1991 г. Но както той обичаше да казва, по-важно от знанието е волята за демократична промяна, за нов конституционен ред, за република с парламентарна форма на управление, за гарантиране на най-широка гама от граждански, политически и социални права и свободи, за недопускане под каквато и да е форма на еднопартийна, а още по-малко на еднолична власт в България. Защитава тези принципи с юридическа страст и ерудиция, защото това е неговата вяра и неговата идеология. По начин на мислене и поведение, по традиция и школовка, Гиньо Ганев е политик от модерен стил. Той е имал привилегията години наред да живее с големия български държавник и политик Кимон Георгиев, чиято по-голяма дъщеря Мария е негова съпруга. Който познава биографията на Кимон Георгиев, може добре да оцени какво дава на човек общуването с личност като него, споделените разбирания за политиката и политиците, последователният му патриотизъм, посветен на идеята за вековечността на България и нейния народ. Осезаемото присъствие на този забележителен българин във всички по-големи събития от новата ни история – войните, превратите на 9 юни 1923, на 19 май 1934 и на 9 септември 1944 г., председател на първото и второто Отечественофронтовско правителство, водач на делегацията на Парижката мирна конференция, участието му в електрификацията на страната и така нататък го правят учител, който е несравним дори с няколко университета взети заедно. Сам Гиньо Ганев е с немалък собствен политически опит. Бил е народен представител в Седмото, Осмото и Деветото народно събрание на НРБ (1976– 1990) и секретар на законодателната комисия по онова време. Затова можем да приемем с доверие представата му за народните представители като проникновени и далновидни политици, които служат на националните и общодържавните интереси. За него парламентаристите са преди всичко политически дейци

За човека-парламент или значимостта на интелекта | 69 и след това специалисти в една или друга област. С присъщия му афористичен език той казваше: „Парламентът е храм на демокрацията, в който трябва да служат митрополитите, а не неофитите на политическата вяра. А днес не са малко народните представители, които са най-обикновени клисари“. Разбираемо е и огорчението му, че заради присъствието на такива хора в състава на държавните институции, те губят доверието на обществото, че заради новоизлюпените политикани, които асансьорът на властта най-неочаквано и за самите тях издига до горните етажи на властта, качествата и изискванията на политическата професия все повече деградират в представите и съзнанието на хората. Сега, казва той, парламент има, но парламентаризъм няма. Защото самодоволното господство на мнозинството се налага преднамерено и лекомислено и в този смисъл няма достатъчно депутати на съгласието и сътрудничеството. Само чрез консенсусния тип демокрация могат да се преодоляват крайните противоречия, конфронтацията и разделението. Само с общи усилия можем да тласкаме държавата и народа към просперитет. Само ако живеем заедно, ще живеем по-добре. Мечтата му някога е била да стане адвокат от френски тип – бляскав оратор и защитник на справедливи каузи, но когато е завършил, било е 1952 г., правото вече е било обезправено, господствала е целесъобразността, адвокатите са се занимавали с жилищни настанителни заповеди и други от този род. С годините нараства мъдростта и преценката става все по-взискателна. Това за една от емблематичните фигури на българския преход е жизнено кредо. Изяществото на фразата му е признато дори от тези, които не го харесват. Той е политик по убеждение, по начин на мислене и на поведение, по школовка и традиция. Бургазлия по рождение, израсъл в атмосфера не на богатство, а в къща пълна с книги, уют и топлина. Единствен от съучениците си завършва с пълно отличие средното си образование и по право е трябвало да стане знаменосец на гимназията, само че вместо това става само асистент. Защото накарват друг ученик да се яви на допълнителна матура по четири изпита и да се изравни с него по успех. Годината е 1946, онзи е член на РМС, а Гиньо Ганев – не е. Той обича да казва, че е безпартиен по убеждение. Именно като такъв е избран в Националния съвет на Отечествения фронт, а след промените през 1989 г. става основен двигател за превръщането му в истински Отечествен съюз със свое място в гражданското общество. „Човек е силен, когато е преживял тежки загуби в живота си“, разсъждава той. Не голият кураж, а страданието ражда силата на духа. През живота му твърде рано е преминала много смърт: баща, майка, вуйчовци, загубата на първороден син. Не си представя, че може да се живее с чувството за несменяемост. Което е опасно за политиците и за институциите на властта но, смее се той, без да си несменяем може да бъдеш неповторим! Малцина знаят, че той два пъти е отказвал да стане министър-председател и го е правил по държавнически съображения.

70 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

И тогава, и сега се шегува, че бедата на България не е в това, че всеки се смята годен не само за министър, а за министър-председател. „Толкова хора искат да се качат в асансьора на властта, без да мислят за слизане…“ Преди да го изберат за омбудсман, а и след това мнозина се питаха защо точно той да играе подобна важна роля. Дори нарекоха кандидатурата му „политическо безсмислие и лична корист“. Но нито едното, нито другото. Той не пропуска да показва, че се ръководи от толерантността, разбирателството и чувството за мярка. Сам признава: „Добре е да си гъвкав, но не безгръбначен!“ и напомня, че изходите често се крият в нюансите, защото животът не е „да“ и „не“. По зодия е риба. И смята, че в морето има място за всякакви риби. „Добре е да не позволиш да имаш съдбата на хамсия, а да се държиш като солиден и побеждаващ кит“. Казва, че е добре рибите да познават въдичаря-бракониер и да се изплъзват от неговите желания. Иначе, рибата е сантиментална и може да бъде приласкана, но временно. Според него рибата може да бъде обладана, но не завладяна! Затова казват, че тя умее бързо да отплува. Никой не е виждал Кимон Георгиев облечен неглиже, небръснат, без вратовръзка и по чехли. Същото се отнася и за Гиньо Ганев, твърдят близките му. Образът му на изискан кавалер и общественик, майстор на фразата, ценител на изяществото и стила е публично известен. Неговият изискан силует съпътства много събития и партита, но излъчването му винаги е равномерно и еднакво. За него съм написал, че не спазва стандартите, защото самият той ги установява. „Аристократично сух, аристократично любезен, аристократично сдържан“. Модните дефилета или конкурсите за красота задължително минават с негово присъствие. И винаги е с неизменна кърпичка в малкия джоб на сакото или с цветно шалче около врата. Съчетанието на цветовете в стила „тон в тон“ определя артистичната консервативност на философията „Гиньо Ганев style”. Присъствието му навсякъде е забележимо – независимо дали става дума за добри вина, светски обноски, премерена галантност, исторически паралели, дозиран хумор, тиха печал или висока професионална и парламентарна компетентност. Последното, разбира се, е първо по значение. Да беседваш с него е удоволствие, да го слушаш като оратор е наслада. Неговата реч в парламента против смъртното наказание още се помни. От противници и приятели е признат като найдобър парламентарен оратор. Ако се наложи да си нарисувам автопортрет, писа той някъде, това ще бъде цветна рисунка. Там ще има една добронамерена усмивка, но не до наивност, ще има оптимизъм, но не прекален. Ще се обозначи един кураж, но не безразсъден; ще има мъжественост, но не излишна. И всичкото това ще бъде обхванато от меката тоналност на човешката доброта, която нося и към която се стремя. Много искам хората около мен, а и въобще – да правят същото. Не се ли разбра най-после, че истинската политика, която трябва да носи обща полза, може да се прави само от добри хора! Страната ни няма нужда от фанатизирани и вулгарни политици, които отгоре на всичко се наричат и се правят на държавници.

За човека-парламент или значимостта на интелекта | 71 – Кое е това, питат го журналистите, което може да изчерпи вашето търпение и спокойствие. – Нетолерантността! – отговаря той. – Вашата лична и обществена идея? – Като държава и народ имаме крайна нужда от разбирателство. Нека да има партии и те да се множат! Но те трябва да потискат теснопартийните си възгледи, когато става дума за общонационални интереси и за общонародни проблеми. Да се увеличава броят на хората, които имат манталитет и възможности да строят мостови конструкции и са се обрекли да сближават далечни на пръв поглед политически брегове. Въплъщение на такива идеи е създаденият на 17 юли 1942 г. Отечествен фронт. От тази паметна дата изминаха 70 години. Отечественият фронт бе извикан на живот сред пламъците на страшната Втора световна война. Във Вашингтон на 1 януари 1944 г. се зароди световният съюз на народите срещу хитлеристката агресия. Отзвук от това действие бе изграждането на Отечествения фронт в България. Комитети на Отечествения фронт осеяха селата и градовете в цялата страна. Събраната в него воля на противопоставяне на официалния външнополитически курс на страната на сателитно сътрудничество с нацистка Германия, доведе до това, че Отечественият фронт възглави историческия акт на 9 септември 1944 г., победата на който присъедини България към световната Антихитлеристка коалиция. С разгрома на т. нар. Тристранен пакт правителството на Отечествения фронт подписа през февруари 1947 г. Парижкия мирен договор. Той, въпреки големите трудности и желание за ампутиране на българска територия, съхрани непокътнати териториалните граници на България. Отечественият фронт, носител на народните въжделения произведе референдум, признат от всички сили и среди, с който се отхвърли монархическата форма на управление и се възприеха в ценностите на републиканизма. За съжаление, България попадна в комунистическата зона и половин век бе откъсната от нормалните контакти със света. Прекалено тежка съдба за прегрешение на късогледи политически дейци. През всички изминали десетилетия и въпреки променящите се обстоятелства Отечественият фронт съхрани най-добрите си черти и заживя като движение и организация, тясно свързана с интересите и потребностите на хората. Той загуби предназначението си на политическа коалиция, но се превърна в средище на човешкото общуване и взаимопомощ. Неговите клубове и срещи събираха хората без оглед на техните политически предпочитания и професионални ориентации, независимо от религиозните им възгледи и етническа принадлежност. Даже в тоталитарните условия чрез организациите на Отечествения фронт се изявяваше силата на общественото мнение. По селата, градовете и общините на страната се упражняваше обществен контрол върху органите на местната власт. Правеха се местни референдуми, кметовете, общинските съветници и народните представители се чувстваха пряко отговорни пред населението и по искане на обществеността даваха отчети за дейността си и за поетите

72 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

обещания. Тогава се развиха движения за благоустрояване и ред в населените места, правеха се успешни усилия за обогатяване на духовния живот на хората там, където живеят. Още с първите стъпки на радикалните промени, които започнаха на 10 ноември 1989 г., дейците и съмишлениците на Отечествения фронт премахнаха казионните нишки от тъканта на организацията и създадоха един обновен Отечествен съюз, като реален фактор в развитието на демократичния процес. Верен на своята изначална обединителна функция, той ратува за толерантност, противопоставя се на теснопартийния фанатизъм и на злощастната крайна конфронтация в обществено-политическия живот. Организацията се трансформира в суверенна и партньорска общност. Под ръководството на Гиньо Ганев Отечественият съюз се изгражда като качествено нова формация – въплъщение на свободата, плурализма и демокрацията. Днес Отечественият съюз зове всички българи да съединим своите сили в разумен форум в името на националното съгласие за спасение, модернизация и просперитет на България. Страната зае своето естествено място в семейството на европейските народи. Повикът на времето е един: Преодоляване на бедността, корупцията и организираната престъпност, за да се върви напред. По-голямо разбирателство е нужно, а не партийни и котерийни пресмятания, за да се включат в цялата йерархия на властта и управлението силите и таланта на целия народ. Отечественият съюз е убеден, че истинският патриотизъм е източник на съгласието. Този патриотизъм не е нито ляв, нито десен. Той започва от привързаността към род и родно място и стига бързо до любовта към България като единна и неделима държава. Родолюбието ни включва етническото разнообразие като двигател на единението на народа, а не обратно! Българската национална и културна идентичност ни прави горди и равноправни членове на Европейския съюз, към ценностите на който ние убедено и безрезервно принадлежим. Политическият синоним на националното съгласие е широката коалиция. Ние споделяме възгледа, че съгласието, заедно с коалиционната култура и политика изгряват със залеза на еднопартийните визии за света. Отечественият съюз е роден като коалиция и днес той е убеден, че широките коалиции събират народните сили в името на общото добро. Но ползотворните коалиционни съюзи се правят само тогава, когато не се забравя изначалният призив на Отечествения фронт: Да престанем да гледаме на българите като на симпатизанти на една или друга партия! А на симпатизантите на партиите да гледаме най-напред като на равнопоставени български граждани. Идея на Гиньо Ганев е, че имаме нужда от политика в защита на трите букви „Р“: Разум, за да не допуснем нов авторитаризъм; Реализъм, за да правим реформите без унижение за хората; Разбирателство, за да спрем ненавистта и да градим държавата и собствения си живот в граждански мир и спокойствие.

За човека-парламент или значимостта на интелекта | 73 Гиньо Ганев винаги е изтъквал качеството си на безпартиен общественик и то във времето на категоричното господство на БКП. Той схваща безпартийността като достойнство, а не като лишение. Като такъв участва в Националния съвет на Отечествения фронт и веднага след 10 ноември 1989 г. е двигател и родоначалник на коренната промяна на организацията в един Отечествен съюз на гражданите с активна, социална и патриотична позиция. Отдавна се помнят думите му, че лошата администрация разяжда и изяжда правата на гражданите. А добрата мисия на държавните служители, както той се изразява, е да се бранят правата и основните свободи на хората не само от недобросъвестни, а и от нехайни и безхаберни чиновници. Когато стана първият национален омбудсман, Гиньо Ганев подхвърли с присъщото си чувство за хумор: „Тази дума ми прилича на виното „Ркацители“ – много съгласни, трудно за произнасяне и лошо за пиене“. Но я насити със съдържание. Постави омбудсманската институция „в редиците на легионите, които образуват защитен кръг на солидарност около човешките права“. Превърна я в граждански бастион срещу проявите на чиновническия произвол. Приемната му за жалби и сигнали бе призната за ефективна и различна от подобни бюра в други ведомства. Тя бе като социологически център за проблемите на редовия българин. Извор на представителни извадки за новото време, които показват, че хората у нас негодуват от нарушаването на правата им като данъкоплатци, клиенти, потребители и пациенти. „Не обругавайте институциите заради персонала им!“ Така повелително предупреждава майсторът на разумния компромис. Той е сред малцината политици, които ни учат как да разговаряме, без да се крещи. „До края на живота си няма да свикна, че кучетата се сродяват чрез лай“ – казва в книгата си „Измислени цитати“. Проницателният и опрощаващ поглед към политическото и социалното буботене откриваме и в сборниците му „Викове и шепот“, „Парламентарен говор и безмълвие“, „Гиньо Ганев – style”. Повечето от прозренията му звучат като емблема на съвремието ни: „Дори вегетарианците у нас се борят за кокала на властта“. Новото поприще му дава идея за още една книга. Както „Илиада“ е разказ за живота и мисленето на древните гърци, така нашият живот днес се оглежда в многопластовата дейност на омбудсмана с тревогите, исканията и очакванията на хората. Животът ни сега е една „Омбудсманиада“. Гиньо Ганев е вдовец. Има двама сина и четирима внуци. Винаги е държал всичко около него да е красиво. Притежава изискана колекция от картини и малки пластики. Модните законодатели казват, че подбира дрехите си със съзнанието за значимостта им като културна ценност. Празникът му е на рождения му ден – 2 март. По повод на кръгли годишнини е награден с орден „Стара планина“ – І степен, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, кавалер е на френския държавен орден „Академични палми“ и др. Сентенциите стават част от живота му:

74 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

– Едни разрушават Бастилията, други продават тухлите ѝ. – В политиката опитността е за предпочитане пред девствеността. – Много е тъжно, когато след житейското ти дело тръгнат повече следователи, отколкото последователи. – Конституционният съд се схваща от някои политици като обикновен районен съд за уреждане на лични сметки. – Анонимността е страх, който окуражава подлостта. И така нататък. В този дух добре е да отбележим, че германският политолог проф. ФранцЛотар Алтман, като разглежда положението в България и Румъния, пише: „В масовото съзнание политическият противник винаги е враг, срещу когото могат да се използват всякакви средства. В тези страни липсва културата на политическата дискусия, липсва парламентарната култура, в чийто рамки се сключват коалиции и често се приемат аргументите на опозицията. Това все още е авторитарно мислене, опит да се установи неприкосновена власт“. Това наблюдение се оказа валидно за дълго време. Гиньо Ганев е осъзнал тази ситуация, върви срещу течението и ратува за европейска култура и демокрация, а не да изостряме конфронтацията и да се самоунищожаваме. Длъжностите, които заема, посвещава на общото благо, изпълва ги със съзнанието за парламентарност, а не за изкачване на йерархическо стъпало: главен секретар на министерство на електрификацията, член на Държавния съвет, авторитетен говорител на Седмото велико народно събрание…, ръководител на Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет (1995–1997); омбудсман на републиката (2005–2010), председател на Отечествения съюз и на други граждански сдружения: „Конституционализъм и демокрация“; Конфедерация на франкофонските асоциации в България; 10 години наред е председател на Съюза на народните читалища, а днес почетен председател на този Съюз. Към тези особености с не по-малко основания за значимост прибавям и респектиращото му присъствие като хоноруван преподавател в УНСС, катедра „Публична администрация“. И много още. Навсякъде изповядва една и съща философия: „Гледам, казва той, на политическите си опоненти като на част от самия себе си. Те и аз заедно правим характеристиката на плуралистичната демокрация. Нека да има повече опоненти, стига да търсят разбирателство помежду си, когато става дума за общите неща“. И отново сентенция: „Демокрацията е общуване, това значи толерантност, разговори, диалози, сговорчивост и човешка добронамереност“. Днес Гиньо Ганев е доайен на обществената мисъл у нас. Граждански ангажиран, ерудиран и многообразен, той е признат за конституционалист и парламентарист, човек и общественик, пример за гражданин, отзивчив и непримирим към моралните и закононарушителните злини. Неговата личност, дейност и ярко присъствие в нашия живот е една от малкото останали надежди, че далеч още не е загубено всичко сред нас като съвременност и бъдеще.

СПОМЕНИ

СПОМЕНИ НА ЛЮБОМИР ДРАМАЛИЕВ ЗА СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ ОТ ВОЕННОТО ВРЕМЕ – 70 ГОДИНИ ПО-КЪСНО Записани от Евгений Кандиларов на 28 юни 2012 г.

рамалиев (Д.): Втората световна война, подобно на Първата, възниква като спор между водещите империалистически сили за национални и колониални територии. Но скоро след това тя получи допълнителна характеристика. Това стана на 22 юни 1941 г., когато хитлеровите войски нахлуха в Съветския съюз. И тогава вече войната придоби все по-ясно изразен световен антифашистки характер, при което Великите сили, старите колониални сили, не се посвениха да добавят към своето разбиране за демокрация и антифашисткия момент. Това беше схванато много добре от нашата полиция и само десет дни след 22 юни – на 3 юли започна масово интерниране на известни антифашисти. Вкъщи дойде един агент, който взе майка ми, Елена Заркова Драмалиева, и я арестува. Жените бяха изпратени в концлагера „Св. Никола“, Асеновградско, докато мъжете – в „Св. Кирик“, пак Асеновградско, мъжки концлагер. Майка ми престоя там близо две години и половина и се върна чак през ноември 1943 г. Баща ми по това време беше военизиран офицер на турската граница и полицията не можеше да го хване – един път те ме извикаха, аз отидох в комендантството и им казах, че баща ми го няма и че е на турската граница, те даже не се интересуваха кое поделение и туй–онуй. Така или иначе, баща ми се върна в края на юли – началото на август и веднага след това заминахме. Кандиларов (К.): През 1941 г., ли? Д.: Да, през 1941 г. заминахме за Рила планина, като тръгнахме от Самоков, минахме през неговата леля-баба Домна Белокапова. Бяхме при нея, при старата ѝ къща и от там тръгнахме – такава екскурзия след 10 септември 1944 г. никога не можех да направя, въпреки че няколко пъти опитах. Та тръгнахме, значи – Чамкория, Боровец, хижа Сталин, пардон Мусала, на юг караме към хижа „Граничар“, след това на запад към Рибните езера, след това надолу към Рилски манастир, от Рилски манастир пак на запад към хижа „Иван Вазов“, и след това на север обратно през седемте Рилски езера в Говедарци. В Говедарци останахме – на всяко място оставахме по четири-пет дни. Но в Говедарци останахме повече, тъй като там баща ми беше учител, значи имаше пари, имаше и познати селяни. И се настанихме. Една сутрин идва един млад мъж, тогава е бил точно на 30 години, казва: „Здравей, докторе“ – на баща ми. „Здравей, младеж“, 77

78 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

„Докторе, утре правим, възстановяваме партийната организация в селото, в Говедарци, ти ще дойдеш при мен“. Така и стана. На другия ден през деня баща ми каза: „Това е Шоколадът“ – името Шоколад – много млад и надежден другар. След няколко дни е имало партийно събрание на кадрите, възстановена е партийната група и бяхме поканени в дома на съпругата на Шоколада, това беше Мара Малеева, а нейният мъж – Тодор Живков. Тя беше тогава лекарка в селото Говедарци. Там на обеда беше и един млад студент по медицина – Наско Малеев. Тогава ми направи впечатление, че Тодор Живков, тъкмо през 1941 г., 30-годишен, говореше: „Абе и аз съм записал право, ама да видим кога ще го следвам“ и така или иначе не го следва, но е записал право. След 3 години, през 1944 г., го срещнах случайно на ъгъла на Априловци и Шейново. Той внимателно гледаше насам-натам и след това ме поздрави „О, как си, ти ли си?“ и вика: „Абе и аз тука се чудя къде да тръгна наляво към Шейново (към телевизията дето е сега) или към Шипка“. И аз му посочих откъде е по-добре да мине, където е по-тихичко към Докторската градина и пр. И той ми се похвали: „Имам си дъщеричка и, така, едно младо момиче“. Значи Малеева, когато сме се видели през 1941 г. вероятно вече била бременна с Людмила. Защото момиченцето, което Живков ми показа на снимка, беше вече двегодишно, с чорапки, с рокличка и пр. След това се върнахме в София – аз лично отидох в София... Е.: Вие по това време на колко години сте? Д.: Аз бях завършил седми клас, значи на 20 години съм бил, предстоеше ми осми клас; последният клас е сегашният дванадесети клас. Но тогава баща ми отседна пак при роднини и аз отидох в София. Той в квартирата ми в София не идваше, защото се опасяваше от полицията, но ми се обади в началото на септември от друга квартира и ме предупреди, че него полицията ще го търси и ми каза, че мен също ще ме търсят, дори и само заради него. Затова трябва да прекратя образованието си и да замина при вуйчо си в Куманово. Така и направих. Вече не бях ученик и заминах за Куманово, където прекарах шест месеца и на 6 април 1942 г. се върнах. За Македония отделно ще говоря. Когато се върнах, баща ми беше на ул. „Овча купел“ при по-голямата си сестра Райна – това беше една от квартирите му. Първото нещо, което ми каза, беше „Да знаеш, че не можах да поддържам пряка връзка с партията. На два пъти се свързваме и прекъсва“. А това е времето на процеса срещу Антон Иванов, Никола Вапцаров и другите провали пр. Имаше затишие за един два дни. Той ми даде веднага нареждане да отида и да потърся фризьорски магазин на Тодор Митев. Тошко е брат на един от старите учители Никола Митев, който познава баща ми много добре, а къщата на Митев беше център на учителската профопозиция. Никола Митев заедно със Стойко Добрев и редица други бяха постоянни гости в нашия дом. Така отидох при Тошко, който беше фризьор, но същевременно е бил и разузнавач: като фризьор на министершите събираше информация и докладваше. Та той ми каза да дойда след два дни. Това беше още на 7–8 април 1942 г. Отидох след два дни и ми казаха, че отдавна търсят баща ми. Уредих им среща на ул. „Граф Игнатиев“ и „6 септември“ срещу градинката на черквата с една па-

Спомени на Любомир Драмалиев | 79 рола. В уреченото време вечерта видях един млад мъж, много нисък с руса коса. Видяхме се, но той каза „Аз съм само за проверка, човекът ще дойде утре или в други ден“. На следващия ден това се повтори: дойде друг човек, този път много висок, с мека шапка, с мустаци, очила и пр. със същата парола. Но като разбра, че баща ми е в Ючбунар, каза, че не може да отиде там, защото оттам идва. Тогава насрочи още една среща за другия ден, на сегашния бул. „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“ – тогава се казваше „Фердинанд“. След като се срещнахме там, с бърз ход вървяхме до края на бул. „Фердинанд“, по улицата, която е сега над трамвая при НДК, тогава беше една празна уличка, минаваше само трамваят и имаше казарми. От дясно беше Първи пехотен полк, а от лявата страна железопътният полк. Така излязохме на бул. „Скобелев“. По „Скобелев“ свърнахме на „Сердика“, после „Опълченска“ и ул. „Овче поле“. Там те се срещнаха с баща ми, прегърнаха се веднага, изглежда, че са се познавали. Този човек го видях още само няколко пъти, когато нощно време съм изпращал баща си на екскурзия с раница, храна и пр. Обикновено той ни чакаше на „Красно село“ и тръгваха някъде през нощта. Само 4–5 пъти още съм го виждал. След това разбрах, че този другар е Методи Шаторов, който е убит на 4 септември 1944 г., но за това ще говоря допълнително по-късно. Баща ми получава задачата да организира професионалните групи. Много добре се получи с учителите, както и по-специално с лекарите, адвокати, журналисти, занаятчии (Алекси Гогов), кооператори (Петър Мънзелов) и пр. За кратко време работата се разгърна. Аз бях куриер. Работата ми беше на първо място да осигурявам квартири на баща ми, второ, храна, доколкото може с купонната система да се дава, да организирам прането, да взимам билети за централната баня и най-вече да осигурявам кореспонденцията с тези хора. За единдва месеца се запознах с много хора и те вече ме познаваха. Работата вървеше. Насрочвах събрания, контактувах главно с отговорника на съответната група, който после организираше другите хора и баща ми отиваше там. Бяха 7–8 или повече групи. Но през юли баща ми каза, че ще му възлага нова работа. На 17 юли 1942 г. по радио „Христо Ботев“ бе прочетена Програмната декларация на ОФ. Спасителният зов на Георги Димитров. След това беше направено заседание на Комисията на ОФ с Цола Драгойчева – някъде в гората над Драгалевци. Там е присъствал и Кирил Драмалиев, както и Петър Мънзелов и др. След това баща ми ми даде поръчение да отида при Никола Петков. Това е било в края на юли. За първи път съм ходил при Никола Петков още в края на 30-те години във връзка с изборите през 1938–1939 г. Тогава се разгръщаше борбата или по-скоро се правеха опити за изграждане на единен народен фронт. Имам слаби спомени, но съм ходил няколко пъти. Той живееше в една чудесна квартира при сегашния хотел „Радисън“. От едната страна на „Цар Иван Шишман“ имаше едно здание, което беше болница, а след 9 септември стана временно американско посолство и между тарабите се виждаше клетката на леопарда, собственост на посланика. От другата страна, откъм булеварда беше Етнографския музей.

80 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Зданието на Никола Петков беше триетажно, голямо и старинно. Имаше два входа откъм площада и друг – откъм „Аксаков“. Влизал съм и от двата входа. Неговият кабинет беше на партера откъм площада. Имаше голям вътрешен хол и много врати. Това, което ми е направило впечатление, беше, че две от вратите бяха отворени и в стаите се виждаха два големи кревата с балдахини, единият небесно син, а другият в оранжево. Тогава съм се чудел, защо са му необходими на сам човек ерген. Разбрахме се с баща ми да отида при Никола Петков. Посъветва ме да минавам само по „Аксаков“, защото там можеше да проверявам, дали не ме следят. Отидох и ми отвориха двама души. Един лакей в черни лъскави дрехи и една камериерка, също в черна пола с бяла престилка, ръкавици и бяло венче на главата. Казах им, да съобщят на г-н Петков, че ме изпраща д-р Георгиев. След като му съобщиха, той веднага дойде. Посрещна ме с думите „Ооо, ти ли си. Много си пораснал!“ Не се бяхме виждали от три-четири години. Разказах му подробно, как майка ми е била интернирана, а баща ми го търси полицията. Казах му, че Кирил Драмалиев иска да се срещне с него. Думите му бяха „Да разбира се, кога да се видим?“ За място на срещата Никола Петков предложи градината-ресторант в „Овча купел“. Но ние настояхме на нашето място, което беше третата алея в Борисовата градина, между детските люлки и малкото езеро. Всъщност алеята, която в момента е най-близо до ЦСКА. Там обикновено баща ми си правеше срещите. На Никола Петков не му стана много приятно, но все пак се съгласи. Въпреки уговорената среща, той не дойде. Тогава го чакахме, аз бях на едната алея, а баща ми до една скамейка на другата алея. Тогава не дойде. Колебанието беше много голямо, какво ще стане, дали не се е разкандардисал. Баща ми се консултира по този въпрос с Цола Драгойчева и с други другари. Ние с Никола Петков фактически бяхме комшии, защото аз живеех на „Хаджи Димитър“ № 3 до „Цар Шишман“, на не повече от 50 метра разстояние от къщата на Н. Петков. Така веднъж, като минавам по редовния си път, отивайки към пл. „Славейков“, минавам по „Шишман“ и завивам покрай черквата и точно при гроба на Петко Славейков виждам Никола Петков да говори с една жена на около 35–40 години. Реших да го причакам. Когато свърши разговора си с жената, му се явих. Реакцията му беше „Ооо, много се извинявам, но не можах да дойда, съжалявам много“. Казах му, че ще поговоря с баща ми и ще дойда още веднъж при него, за да уговорим друга среща. След две седмици се организира новата среща и този път бяха решили да стане в градината-ресторант в „Овча купел“, където очевидно Никола Петков си ходи редовно. Баща ми каза, че може би от ЦК ще му изпратят и охрана за всеки случай. Поне да види, ако има клопка да могат да го освободят или пък да контролират нещата. Срещата се е състояла и работата тръгна. Разбрали са се, че аз ще бъда връзката и ще осъществявам комуникацията между тях, като доставям кореспонденция. Уговорката беше Никола Петков да осигури връзката с Кимон Георгиев. Аз с Кимон Георгиев съм говорил само по телефона четири-пет пъти съвсем накратко. Аз му предавам нещо от баща ми и той ми казва само „да“ или „не“ и дали

Спомени на Любомир Драмалиев | 81 ще бъде или няма да бъде. Така продължи до есента на 1943 г. На практика до бомбардировките. Аз фактически бях пощальон, както ме нарече зетят на Кимон Георгиев Гиньо Ганев. Впечатления от четирима души. Според спомените на Цола Драгойчева най-малко грижи е създавал Кимон Георгиев. И той е имал позиция и е бил труден за общуване, но все пак найлесно са вървели нещата с него. Баща ми изказва мнение, че още при първата си среща с Кимон Георгиев в неговата квартира на ул. „Женева“ при реката, говорили и Кимон Георгиев му разправял за преврата на 19 май 1934 г. Разказал, как царят тогава го посрещнал с думите „Веднага ли трябва да замина“. Бил е готов да замине. „Тук беше нашата грешка“, казал Кимон Георгиев. „Трябваше да му разрешим да си замине, той беше готов, беше се изплашил, а фактически ние го подценихме. Оказа се много по-хитър и много по-лукав и много по-умен. Колкото повече работехме с него, толкова повече оставахме с впечатлението, че много добре се работи с царя, но в даден момент той беше подготвил всичко и ни свалиха. Това беше нашата капитална грешка, че не го махнахме веднага. Тогава не бяхме докрай антимонархисти“. Впечатлението ми от Никола Петков беше съвсем друго. Той е много сдържан, сериозен, възпитан човек, за разлика от Григор Чешмеджиев, който беше много пламенен. Никола Петков говореше кратко, точно и ясно. През 1943 г., когато се готви позивът на НК на ОФ, си спомням как Никола Петков ми подаде текста с думите: „Аз тук съм направил някои забележки по текста, дайте го на баща си и ще говорим по-нататък“. Това беше един велик урок по класово мислене за мен. Именно тогава аз, 19-годишният все още млад марксист видях в текста „Подвизите на героичната революционна съветска армия“, редакцията на Никола Петков, която беше: „подвизите“ задраскано, „героичната“ задраскано, „революционна“ – задраскано. Вариантът на Петков се сведе просто до „Съветските войски продължават да настъпват“. Следващ абзац „Нашето героично партизанско движение“, задраскано и заменено с „бунтарско движение“. Беше задраскал „героични“, „саможертва“. За него това беше „бунтарско“ движение. Според буржоазното мислене съветските войски не бяха революционна армия и партизаните бяха просто бунтари. За Григор Чешмеджиев. С него се виждах в кантората му. Посетих го специално на 11 март 1944 г. Запомнил съм го, защото тогава той се готвеше за евакуация. Жена му викаше: „Никъде не отивам без мъж“. Така или иначе трябваше да я изпрати. Април–май вече отидох на селото Кривина. Слиза се на Курило, последната гара преди Балкана, след което се върви по един път два–три километра. Там намерих Григор Чешмеджиев в селското училище. В една стая, чиновете събрани на единия край, на другия два кревата, маса, печка и пр. Имаше едно пиле печено, с което и мен ме почерпиха. След това повече не съм се виждал с него. Но след 9 септември, на 12–13, се срещам с Никола Петков на бул. „Руски“ срещу Военния клуб. „Здравей, как е баща ти?“ Казах му, че баща ми беше изпратен в Скопие, вече се е върнал, но сега лежи болен. Никола Пет-

82 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ков каза само „Предай му много поздрави!“ и това е. Като продължих пътя си вече зад Банката, където е Археологическият музей, срещам Григор Чешмеджиев. „Здравей!“, целува ме, прегръща ме, много ми се радва. След една седмица пред Съдебната палата се чете програмата на правителството на Кимон Георгиев. Григор Чешмеджиев също е оратор и говори за социализма, който не е построен, но ще се строи. Баща ми беше кипнал. Това беше грешка – веднага след 9 септември да се говори за социализъм. „Само това им трябва на Никола Петков и на другите“, казва баща ми, „ето това са нашите социалдемократи. Докато ги накараш да действат, трябва да минат месеци и години, след това, за да ги спреш да говорят безсмислици, още по-сложно става“. Това беше средата на септември 1944 г., а Григор Чешмеджиев говори за социализъм. След няколко месеца, когато Никола Петков напусна, Григор Чешмеджиев започна да ругае. Ругае партията, ругае Отечествения фронт с невероятни сили. Накрая сърцето му не издържа и есента на 1945 г. почина. Последното впечатление, което искам да споделя, е от Димо Казасов. Той беше независим интелектуалец. На младежки съвещания след 9 септември в „Балкан“, на които бяха Петър Вутов и други подобни, говореше и беше невероятен оратор. Та той ми е казвал в личен разговор „Мен не ми харесва наименованието партизани. На френски партизанщина означава провалена политика. Затова аз ще го променя това и ще ги наричам „горци“. Така ще пиша „Нашите славни горци“. Но имайте предвид, че все пак Димо Казасов ги нарича „славни горци“, а за Никола Петков те са „бунтари“. Въпросът е да се осмислят някои неща въз основа на преживяното. Двама велики българи като Димитър Благоев и Александър Стамболийски запазиха съществуването на своите имена на определени места, с Георги Димитров се оказа обратното. Трябва да се има предвид, че ако България днес е цяла, това се дължи на спасителния зов на 17 юли 1942 г., чийто автор е Георги Димитров. В самото му създаване е концентрирана мъката на един борец, който не може да прости до края на живота си пасивността на 9 юни 1923 г., и въз основа на своите знаменити статии от август–септември 1923 г. идва до оригиналния извод, че фашизмът не е само антикомунистически, той е и антинароден. Това на младите поколения може би не прави никакво впечатление, но за стратегията и тактиката на работническата класа в световен мащаб е от огромно значение. Революция не се прави само от класа против класа, а от класа и нейните съюзници. Тук имаме и подкрепата на Ленин, който дава определение на диктатурата на пролетариата, която е съюз на всички експлоатирани народни маси и пр. От тази гледна точка, делото на Георги Димитров е изключително и в международен мащаб, а неговото подценяване днес е повече от скандално. Искам да разгледам две дати. Едната е 2 март 1941 г., когато ние, учениците, се радвахме, че няма да учим на следващия ден. На този ден германците влизаха в България. Току-що България беше подписала Тристранния пакт. Другата дата е 8 септември 1944 г. Навечерието на великия 9 септември. Именно на 8 септември се взеха решения за коригиране на тези престъпни грешки, които бяха

Спомени на Любомир Драмалиев | 83 направени по отношение на Гърция и Югославия. Особено една Гърция, която героически се сражаваше с Бенито Мусолини и неговите войски, и дори ги бяха натикали в планините. Не трябва да се забравят позициите на Англия. Чърчил казва нещо, което се подминава от тогавашната дясна опозиция в България: „Българите са чакалите на Балканите и те трябва да бъдат наказани“. Без да отчитат това, такива като Димитър Гичев и Никола Мушанов отказват да влязат в ОФ, като в същото време се надяват на англичаните, а даже и на царя. Това е политическо късогледство. Нашите десни политически водачи това не го виждаха. И когато говорят за Отечествения фронт, се подиграват, че това е съюз на работническата класа, това комунистите са си го направили и ние нямаме нищо общо с нелегална дейност и пр. Но именно тази нелегална дейност на партията, която беше единствената обединителна сила в Отечествения фронт, до такава степен, че имаше случаи, когато нашите представители в ОФ като д-р Рачо Ангелов, Кирил Драмалиев и др. помагат на земеделците за местните комитети на ОФ. Всички останали се оказаха безсилни. Единствената сериозна сила беше партията, Политбюро и Генералния щаб на НОВА (Националноосвободителна въстаническа армия). Това, за съжаление, не се вижда, а престъпно се подценява делото на ОФ и специално приноса на Георги Димитров. Ако не беше този принос, какво щеше да стане? Първата световна война завършва със съд. Защо сега Народният съд се критикува, а Народното събрание имаше нахалството да го обяви за невалиден? Също и че в България е нямало фашизъм. Как да не е имало фашизъм. „Бранник“ беше фашистка организация, с униформи, моторетки и пр. Има три основни аргумента в подкрепа на това, че в България е имало фашизъм. Първо, надписът на Народното събрание „Съединението прави силата“ беше променен на „В единението е силата“. Второ, вместо „Шуми Марица“ започва да се изпълнява химна на царя. И трето, на БНБ бяха или две знамена с пречупени кръстове и един български трикольор, или два трикольора и знаме със свастика. Разбира се, българският фашизъм не беше като германския. В България имаше ЗЗН (Закон за защита на нацията). Няколко думи за самия 8 септември 1944 г. Имах проблеми с краката. Страдах от разширени вени и се реши, че се налага операция. Първоначално се е смятало, че ген. Толбухин ще дойде в България през ноември–декември. Това се говореше и в Политбюро. И тогава решават за мене, понеже съм необходим за Никола Петков и за другите, да се оперирам юли–август и през есента вече да съм налице. Но съветските войски избързват и след Яш-Кишиневската операция на 23 август, който става и национален празник на Румъния, са насочват към България. След моята операция един месец бях на легло. След това едвам ходех. Баща ми ми определи среща в квартирата на Кимон Георгиев на ул. „Женева“. Преди това беше имало заседание на НС на ОФ. Когато пристигнах, д-р Рачо Ангелов ме посрещна с думите „Как си, как мина операцията?“, Григор Чешмеджиев също много ми се зарадва „Как си мойто момче, миличък“. Беше и Никола Петков. Не го бях виждал от януари и тъкмо смятах да му изкажа съ-

84 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

болезнования, защото неговият дом беше опожарен. А той беше с един светлобежов костюм с папийонка, весел, щастлив, елегантен, усмихна се „Здравей, как си, оправи ли се?“ Времето вече беше друго и НС на ОФ вече не беше в нелегалност. След това отиваме в една квартира в „Гео Милев“, тя беше на братовчеда на баща ми Владо Белокапов, където е и Георги Цанков, бъдещ министър на вътрешните работи. Когато отидохме там, аз влязох в кухнята, но през цялото време чувах гласове и това, което си говореха хората в друга стая. Баща ми не ме пускаше оттатък. Тази квартира се беше превърнала в нещо като втори щаб на градската организация. Баща ми в началото влезе с мен в кухнята и ми каза „Много бих искал да бъдеш тук утре, но за съжаление имам поръчение да замина за Скопие и ще трябва да ме посрещнеш в Перник (където тогава живеехме) и да ме изпратиш“. Аз разбрах, че на следващия ден ще стане голямата работа. Докато седях в кухнята в квартирата влизаха и излизаха най-различни хора. Чуваха се мъжки целувки и възклицания: „Утре каквото става, да става, двадесет години сме чакали този ден, ще умрем, но ще победим“. Друг глас казва: „Аз говорих с другаря Бонев, от 10 часа са готови (за бойните групи)“. Владо Бонев е бил шеф на градския комитет, всички се подготвят. Освен това влизат партизански отряди, освен това има и моторизирани отряди. Подготовката беше страхотна. И сега онзи професор Драгомир Драганов да ми казва, че не е имало нищо и правителството е капитулирало без бой, това не е вярно. Бой на места е имало. Имаше и горяни. Има и загинали на самия 9 септември. Подготовката беше много мащабна. След това отидох в Перник. Имаше голям митинг. Предишния ден е имало стачки и битки, например в софийската трамвайна работилница. Баща ми пристига сутринта към 8 часа, преди това вече бяхме чули по радиото гласа на Кимон Георгиев, който обяви правителството. Неговата реч се повтаряше през 10 минути. Едно нещо имаше в речта на Кимон Георгиев, което не беше правилно, това че се забраняваше на народа да се събира на определени места. Да, но народът искаше. Баща ми дойде. Беше с охрана от едно момче с мека шапка, облечено елегантно. Заедно отидоха в Скопие. След това баща ми се върна разболян на 10 септември. На третия ден след 9-ти идва наш приятел Липо Войновски, беше шофьор на ЦК. Дойде с една военна кола и ни закараха в София. Селяните по пътя правеха т.нар. агитпунктове (тогава не му знаеха името), на „Църква“, „Владая“, „Драгичево“, „Княжево“, навсякъде имаше маси със столове, знамена, хвърлят цветя. Това беше стихийна реакция. Веселие страхотно. Камиони с хора циркулираха непрекъснато от радост. Атмосферата беше нещо невероятно. Такава радост не може да се сравнява с нищо. Хората бяха в еуфория. Е.: Сега говорят, че снимките от 9-ти са фалшифицирани, че са фотомонтаж, че не е имало такова нещо, че са по-късни постановки. Д.: Това са смешни работи. Искам да подчертая, какво беше положението на 8-ми септември. Както Цола Драгойчева отбелязва в спомените си, ние имахме на две места окупационни армии: Северна Гърция и Югоизточна Сърбия. И на

Спомени на Любомир Драмалиев | 85 двете места сме окупатори и се борим с местните партизани. Чел съм материали, свързани със зверствата на български войници по отношение на местните партизани. И най-важното, искаме Пета армия да се върне в България. Какво означава това? Връщаме Вардарска Македония на Югославия. Това беше неизбежно. Тито беше номер едно в Европа. Ако не беше Георги Димитров срещу него, не Горна Джумая, а много повече щяха да ни вземат. Гръцките журналисти пишеха, че границата трябва да е до Асеновград, даже до Пловдив. Със сигурност ивицата Доспат, Смолян, Ивайловград щеше да бъде гръцка. Накрая искам да кажа и за Методи Шаторов. Здрав българин. През 1941– 1942 г. работи в Скопие по организиране на низовите клетки на БРП (к). Тогава се е наричала Македонска покрайнина. И сърбите след 9-ти искат да им се върне, за да бъде наказан. Това означава разстрел. Когато попитах баща ми, като се върна от Скопие, „Какво стана с твоя приятел?“, той ми отговори, че преди десетина дни, на 4 септември, са го убили край Пазарджик. По-късно партията като че ли забравя за неговата дейност в годините на войната и не отбелязва нито името му, нито смъртта му. Пак се връщам на това, че на 8 септември 1944 г. България трябва да освободи три области. За Пета армия (в Гърция и Македония) е изпратен Кирил Драмалиев, Сава Гановски заминава за Ниш. Политбюро е фактическото ръководно ядро на антифашистка България. Друг няма. Правителството на 9 септември тепърва започва своята работа. И когато ние се връщахме на 10 септември в София, минаваме покрай „агитпунктовете“, изведнъж една цяла войска дълга километър–два отиваше към Кюстендил. Пета армия се сливаше с Първа армия и започваха сраженията при Стражин и Страцин, това са първите сражения, когато България вече участва като равностоен съюзник на съветската армия. Следва Унгария и пр. и пр. В заключение мога да кажа, че треперехме през 1946 г., когато беше мирната конференция. Англичаните се съпротивляват. И тогава Молотов каза „Нека бъдат спокойни българските приятели, техните граници ще останат непокътнати“. После ни завиждаха, че не само запазихме територията си, но и я увеличихме, заради запазването на Южна Добруджа.

ВЪЛНЕНИЯ В ЗАТВОРНИЧЕСКИТЕ КИЛИИ Иван Вандов

ашият „колектив“ в старата плевенска тюрма през последната година преди Девети бе пъстър в политическо и в национално отношение. Има по чудо запазена снимчица, направено на 7 септември 1944 г., часове преди да рухне желязната затворническа порта. Затворниците са разположени „амфитеатрално“ по входното стълбище на сградата. Нашите глави се виждат буквално като топлийки, само с лупа би ги разпознал. Ще наброиш не по-малко от сто и петдесет души на тази снимчица. Само малцина не бяха смогнали да застанат пред фотоапаратчето, дявол знае как прехвръкнало над високите стени на репресивното учреждение, за да документира събитието. Та в този наш затворнически „състав“ имаше неколцина гърци (един от тях троцкист), петима съветски граждани с различна национална принадлежност, един сърбин, един анархистващ българин, неколцина привърженици на БЗНС, двама-трима безпартийни, група българи от „новите предели“ на Отечеството ни (държаха се леко дистанцирано от огромното мнозинство, състоящо се от български комунисти и ремсисти, след Девети се прибраха в родния си край и там открито развиха своя македонизъм). Въпреки пъстротата, за която стана дума, трябва дебело да се подчертае, че всички политзатворници бяха убедени антифашисти и безспорни патриоти. Само едно набито око, само човек с политически нюх можеше да открие, че зад банално протичащите дни, изпълнени с много и много прояви и „дейности“, една невидима ръка направляваше целенасочено битието ни. Говоря за политзатворническото ръководство. Една от най-важните му задачи бе да осигурява редовно и своевременно информация за събитията, които стават у нас и извън България. Та тъкмо с един специален „бюлетин“ ние, затворниците, бяхме осведомени за обявената по съветското радио „Христо Ботев“ програма за създаване на Отечествен фронт за борба срещу българския монархофашизъм, разработена от външното ръководство на БРП начело с Георги Димитров. Едновременно с това другарите по всевъзможни начини се домогваха по свой традиционен начин до информация по въпроса. Дойде ли близък на свиждане, той я ще мушне през телената мрежа добре сгънато писъмце, използвайки моментна разсеяност на надзирателя, я ще е скрил в двойното дъно на куфарчето или сандъчето с провизии по-подробни сведения за събитията, и най-вече за създаването на Отечествения фронт. Тези новини се предаваха от ухо на ухо.

88 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

По калдъръмените пътеки на затворническия двор ние стъпвахме вече някак си по-бодро. Когато чухме извънредния „бюлетин“ за създаването на Отечествения фронт, ние не само не се изненадахме, но приехме това събитие с радост и облекчение. Облекчението идеше от това, че е търсен и намерен път за боево сплотяване на всички антифашистки и нефашистки демократични сили върху една призивна патриотична платформа. И преди да попаднат в затвора, партийните и младежките кадри, кой повече, кой по-малко, имаха познания относно тезите за Единен фронт, развити от Георги Димитров в августовско-септемврийските броеве на „Работнически вестник“ през 1923 г., както и за тяхното развитие и обогатяване в изнесения от генералния секретар на Коминтерна пред Седмия конгрес през 1935 г. доклад, обосноваващ със забележителна убедителност необходимостта от адекватен, нов, новаторски подход – подходът на единни фронтове срещу фашизма, реакцията и империалистическите войни; при който подход се има предвид целенасочена програма от европейска и световна значимост. Политпросветата в затвора естествено продължи и задълбочи познанията ни по проблема „единен фронт“. Тя бездруго ни подсказваше, че димитровската теза за единни фронтове става теза на епохата. Тя е вдъхновена от Владимир Илич, по ленински е проникновена. За българските условия нейна връхна точка е идеята за Отечествен фронт. От всичко, което бе казано по-горе, би било погрешно да се прави изводът, че платформата на Отечествения фронт бе безусловно и веднага бе приета и разбрана от всички ни. Като цяло нашето семейство на пленници от фашизма нямаше проблеми в това отношение. Но се водеха разговори, дискусии, изказваха се съгласия и несъгласия. Ръждата на догматизма и сектантството все още напомняше за себе си. Някои другари, макар и да не бяха неуки и да бяха зобнали оттук-оттам по нещо от съкровищницата на Мавъра, Фред и Илич, се пообъркаха. Те дори започнаха да теоретизират своето объркване, като се позоваваха на Владимириличевата „Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция“. Те вярно преценяваха, че у нас предстои „демократическа революция“ и че Отечественият фронт е лозунгът на тази революция, но не искаха да признаят в Отечествения фронт нищо друго освен една „временна коалиция“, наложена от момента. Сгромолясването на фашизма наистина е наша цел, но с него не можело да се открие перспектива за по-нататъшно развитие по пътя на нашия идеал – нещо, което било въпрос на друга историческа задача и на други подходи. Не ще и съмнение, тези другари виждаха в страниците на класическия Ленинов труд не отправна методологическа мисъл, а обикновено политико-историческо четиво. В последна сметка, обаче, водените разговори се увенчаха с добър резултат: аргументите на заблудата рухнаха. Погрешно мислещите другари заедно с всички останали долавяхме, че Отечественият фронт далеч не е въпрос на временно „коалиране“, а на нещо съвсем различно: борба за спасяване на страната, за впрягане на целия политически потенциал на демокрацията, която ще настъпи,

Вълнения в затворническите килии | 89 за всестранно развитие на България по пътя на икономически, социален и културен прогрес. Изпълнени с такива мисли и чувства, ние чакахме принудително „със скръстени ръце“ часа на своето освобождение. Ето историческият епизод на нашето излизане от плен. Беше 7 септември 1944 г., привечер. Знаехме за обявената амнистия. Властите, обаче, задържаха изпълнението ѝ. Не бе трудно да се види, че пред огромната желязна врата на затвора и край стените на двора приижда народ, който се вълнува за нас. Нетърпеливите плевенски отечественофронтовци, домъкнали отнякъде изоставена железопътна релса, започнали своя щурм срещу бастилията. Ние само чувахме тежките удари. Скоро изтърбушеният портал рухнал. Мощни гласове отвън ни призоваваха да излизаме и ние, кой както успее, грабваме от „гардероба“ си бързешком по нещо (мнозина хукнаха полуголи, боси или по налъми, без нищо на главата си, небръснати, та кой ли от нас бе „готов“, макар че от няколко дни уж се подготвяхме). Радостни и потни от напрежение се понесохме към прегръдките на онези, които чакаха отвън. И смесени с гражданството тръгнахме в не особено стройна плътна редица към града. Спонтанно запяхме. И който може, и който не може. Свечеряваше се вече. Чуваха се непрекъснато призиви за Отечествен фронт и за прослава на Съветската армия. Скоро – бяхме вече влезли в града – ни посрещна поделение войници, свалили пушки, с натъкнати ножове. Командирът им се направи на глух за непрекъснатите наши обръщения: „Войници, ние сме ваши близки – братя и бащи. Не слушайте вашите началници!“ Апелите за побратимяване на враждуващите довчера две сили – войската и антифашистите – под знамето на Отечествения съюз не престанаха и тогава, когато войнишки куршум улучи един от нашите другари. Успяха да ни разпръснат. Някои, които бяха от близките села или от града, решиха незабавно да тръгнат за родните домове, за да вложат от утре насетне поривите на сърцето и ума си в установяването на народната власт, в изграждането на ново справедливо общество.

СПОМЕНИ НА АКИВИСТА НА ОФ ОТ ТОЛБУХИН (ДН. ДОБРИЧ) Никола Караджов1

з работих в ОФ от 1959 г. във втори квартален комитет. Там бях избран за просветник като член на низовата организация. От тогава до сега без прекъсване бях в ръководството на ОФ. Имах много задължения по поддържането на подходяща украса в клуба – стенвестник, стенлист, агиттабло, лозунги и много други подходящи украси и материали. Кръжоците тогава бяха редовни просветни звена и за тяхното редовно водене и отчитане бяха въведени писмени сведения, които се попълваха от ръководителя след всяко занятие. На следващия ден сведението постъпваше в Градския комитет на ОФ. След 1964 г. след влизането ни в апартамента, в който и сега живеем, аз бях избран за председател на новата низова организация на ОФ. Имахме добър актив и това улесняваше изпълнението на набелязаните мероприятия, събирането и отчитането на членския внос. Много интересни бяха беседите в кръжока. Сбирките ставаха по домовете, което допълваше уюта и гостоприемството на домакинята. Стараех се да отразя дейността ни чрез в. „Добруджанска трибуна“ или по Радиовъзела за поредната сбирка, за участниците, за беседата, както и за похвата на ментора. От името на кръжока с участието на децата от блока сме подготвяли чудесни чествания за Левски, за Ботев. През 60-те години нашата квартална организация ползваше клуба на Арменската просветна организация. Салонът се изпълваше до краен предел. За организацията на мероприятието, подготовката и провеждането всеки поемаше отделна задача, украса, отопление и т.н. След 1980 г. оглавих Кварталния комитет на ОФ. Единадесетият квартален комитет на ОФ вече имаше свой самостоятелен клуб с шест низови организации. В този клуб имахме канцелария, в която поставих телефон. Нашата организация провеждаше много и разнообразни мероприятия. С голям успех се честваха бележити дати и личности – Обесването на Васил Левски, Трети март – Освобождението на България от турско робство, Осми март – Международен ден на жената, Девети септември, Първи май, които се превръщаха в квартални празници.

Споменът е от книгата „Някога в Добруджа“, издадена с помощта на ОС.

92 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В клуба ставаха пролетни вечери, Бабин ден – Ден на родилната помощ, битови и други седянки. Там се издигаха кандидатурите на съветниците и се провеждаха срещите с тях за отчитане на дейността им и информиране на избирателите за проведените сесии на Окръжния или Общинския народен съвет. През годините ОФ изпълняваше различни задачи: хигиенизиране на кварталите и града, „Образцовите домове“, които активизираха цялото население; събирането и отчитането на вторичните суровини, необходими за нашата промишленост. В годините, когато действаше законът за самооблагането, ОФ на свои събрания разясняваше строителната програма, необходимите средства и процента на самооблагането за осигуряването на средствата от населението. За материално слаби, болни, пенсионери с ниски доходи гласувахме списък на хората, които следва да се освободят от самооблагането. В трудни периоди ОФ поемаше задачата чрез купони да се снабдява населението с дефицитни стоки или гориво за отопление – течно и твърдо. На ОФ в онези години бяха делегирани пълномощия да упражнява контрол върху дейността на търговските обекти и тези за услуги на населението. Изграждаха се комисии, които извършваха проверки и водеха строга отчетност. На видно място се поставяха имената на членовете на комисията, което подпомагаше гражданите. По всяко време можеше да се поиска контрол, по всеки сигнал да се извърши проверка. Членовете на комисиите бяха снабдени със специални карти. За сигурността и спокойствието на гражданите бяха създадени „Доброволни отряди“. Към кварталните комитети също се изградиха отряди, които осигуряваха спокойствието и сигурността в районите. В нашия квартален комитет този отряд с командир Марин Атанасов активно работеше и е награждаван неколкократно. Другарският съд е другата дейност на обществени начала в кварталния комитет. Тук имахме слаба дейност, защото в квартала нямаше поводи за гледане на дела от този род. След няколко години другарският съд от само себе си загуби своето значение и това беше добър показател. Осемдесетте години за нашата страна носят съдбовни проявления сред населението от турски произход. Някои по-будни турци признаваха своя български родов корен и приеха български имена. Това, вероятно, даде повод и по указания на централните органи през 1984 г. се предприе неочаквано и то за кратко време, налагането на всички на български имена. По-късно този акт бе наречен „възродителен процес“, но с тази акция се създаде голяма конфронтация и изненадващи усложнения в някои райони на страната. При нас всичко мина спокойно и за два дни в клуба бяха събрани всички документи, обработиха се незабавно в специалните служби на града и всички бяха снабдени с нови паспорти с български имена – такива, каквито те пожелаха. Този процес беше обоснован и от изследванията в архивите и от надгробните паметници. Сега всичко получи обрат и за онези изследвания вече не се споменава.

Спомени на акивиста на ОФ от Толбухин (дн. Добрич) | 93 Непосредствено след този еднократен акт и прибързани решения за възстановяване на една историческа несправедливост, се появиха тук и там сериозни прояви на категорично неодобрение. Извършени бяха саботажи, подготвени от турски групи. За избягване на сериозни стълкновения се предприеха бързи мерки и една част от хората, изразили неодобрението от смяната на имената, бяха отпратени в Турция с организиран транспорт и уредени документи. Създаде се напрежение в териториите с компактно турско население. Много от преименуваните турци сами подготвяха паспортите си и под формата на туристи заминаваха за Турция. Част от тях останаха там, а друга част се завърнаха, защото тук бяха оставили имотите, домовете и дори ненахранени своите животни. За тях добри хора българи се бяха погрижили. ОФ в Толбухин направи много за възпитанието на подрастващото поколение. В Толбухин се създаде школа за обучение на девойки, които се подготвяха при отлични условия. Там те бяха ограмотявани, изучаваха домакинство и найразлични подходящи професии. За няколко месеца, какъвто беше цикълът на обучение, девойките от турски произход усвоиха навици и умения на достойни български граждани и домакини. Програмите, които те изнасяха пред актива на ОФ и гражданството след завършване на обучение, оставяха прекрасни впечатления. ОФ създаде дом за социалистическа култура, където се подработваха всестранни форми в помощ на Общинския комитет и кварталните организации в Толбухин и региона. Условията, които този дом създаваше, предпоставяха неговата привлекателност за всички активисти. Там се организираха срещи, подходящи беседи и малки почерпки. Като председател на ХІ квартален комитет аз организирах няколко срещи с актива на квартала, с Общинския комитет и с дома – беседи, разговори и почерпки. Домът подготвяше и другите материали, които се предоставяха на кварталните клубове. По инициатива и под ръководството на Общинския комитет на ОФ се провеждаха курсове по шеф и кройка, по изработка на брюкселска дантела и всяка домакиня имаше възможност за няколко месеца да завърши този курс, който беше безплатен. Теорията и практиката се водеше с машини на Отечествения фронт. Към Общинския комитет на ОФ е регистрирана фирма за стопанска дейност „Нона“. В нея участваха жени, които са подготвени в курсове, за да отговарят на изискванията. Част от участничките работят във фирмата като шивачки, домакини, закупчици или вземаха надомна работа. Работата и дейността на ОФ беше всеобхватна. Тя ни водеше до всеки дом, до всеки член на нашето общество и ни ангажираше във всички проблеми на обществено-политическия живот. И това не беше всичко.

94 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

От създаването на ОФ през 1942 г. като историческа необходимост в годините на съпротивата и събарянето на монархофашизма и до нашата съвременност ОФ не загуби своето значение. След 10 ноември 1989 г. се създадоха нови политически партии и формации, които отричат тоталитарните структури и старите партийни формации. ОФ направи някои промени и временно се оттегли от политическата сцена. ОФ се преименува и днес носи новото си име Отечествен съюз. В годините на социалистическо съзидание ОФ е обединявал всички политически организации и съвместно с тях е провеждал избори за Народно събрание, за местни органи на властта, за съдии и съдебни заседатели. Месеците за подготовка и провеждането на избори са се превръщали в своеобразен отчет за постигнатото и анализ на несвършеното. Цялото общество е информирано за политиката на правителството и държавата чрез многообразните форми в ОФ. В предизборните срещи гражданите можеха директно да поставят важни въпроси и поръчения от национален, регионален или местен характер. Издигането на кандидатурите, макар да бяха предварително и обстойно проучвани, се гласуваха първо в ОФ. Изграждането на районните и секционните комисии и изготвянето на избирателните списъци ставаше от ръководствата и широкия актив на ОФ. Като председател на низовата организация, а по-късно и като председател на квартален комитет вземах дейно участие в този процес. Под мое пряко ръководство се провеждаха важни заседания и събрания. През изминалите над 30 години пряко участвах и ръководих изборната дейност и това беше моята обществено-политическа отговорност. Не искам да подмина и въпроса, какво е направил ОФ за мен. И тук с няколко реда ще се опитам да бъда максимално обективен. Без да се отклонявам от въпроса, ще припомня за онези, които ще прочетат след години тези мои редове, че всичко, което върших, посветил се на благородната обществена дейност, го правех с лекота. Бях улеснен от подкрепата на хората около мен. Моят скромен авторитет ми помагаше и това беше предпоставка за реализиране на намеренията ми да работим за квартала, за града. Добре бях посрещан от общинските и окръжните ръководители. Хората ме познаваха и личните ми контакти улесняваха прокарването на нашите предложения. Като ръководител на ОФ в кварталната организация бях включен в двегодишния вечерен партиен университет в Толбухин. Няколко години по-късно бях на едномесечна партийна школа във Варна, в курорта „Дружба“. Тук имаше отлични условия за обучение, лични контакти, пълна почивка с всичко необходимо за хигиена, спане, храна и развлечение. Имат отлични спомени от връзките, които създадохме с колегите от окръзите Толбухин Варна и Шумен. Имаше практически занятия, които предвиждаха организирано посещение на градове като Преслав с обредни традиции за бракосъчетания и даване на имена на новородени. Посетихме и историческия Велики Преслав. През 1984 г. бях на

Спомени на акивиста на ОФ от Толбухин (дн. Добрич) | 95 10-дневна школа в АОНСУ на Златни пясъци. Добре подготвените преподаватели и условията обогатяваха слушателите. И понеже вече споменах, че моите контакти с хората, с които съм работил през тези години на доброволен труд за народополезна дейност, ще ги назова по памет. На първо място поставям хората от общинския комитет на ОФ от 1959 г. и до днес, без определена последователност и хронология: Димитричка Попова, Калинка Цветанова, Стайко Христов, Любен Николов, Паскал Колев, Никола Добрев, Фердинанд Аспарухов, Димитър Стефанов. В момента председател на Общинския съвет на ОС е отново Паскал Колев. От Окръжния комитет на ОФ съм запомнил Никола Маяков, Димитричка Попова, Теменуга Янкова, Дучо Атанасов – той беше последният председател, преди териториалната реформа и създаването на областите, когато окръзите отпаднаха. В кварталната организация работата ми е била свързана с Христо Жейнов, Стефан Дойчев, Георги Овчаров, Михаил Стойчев, Йорданка Шишкова, Мария Малева, Янко Рабов, Петър Николов от по-старото поколение, а по-късно съм работил с Тодор Тодоров, Стефан Стоев, Крум Василев, Мария Василева, Славка Андреева, Йордан Демирев, Дора Колева, Иван Недев, Стоян Янков, Енчо Ивнанов, Дора Батанова, Марина Кирова и много други. Някои от споменатите отдавна не са между живите, но са в моите спомени завинаги. Ще спомена и някои от имената на председателите на кварталните комитети, заедно с които сме обсъждали проблемите на общинската организация и сме допринесли за решаване на многото въпроси на нашия град. Това са Славчо Николов, Трифон Колев, Зорка Костова, Славка Николова, Иванка Калинова, Стоян Петков, Божанка Баева, Обретен Русев, Стефан Диамандиев, Анна Янкова, Живка Полихронова, Христо Пописаков, Ради Гочев, Кина Драгнева, Цанка Цанева, Стоян Дуков, Колю Димитров и много други. И понеже не си поставям за цел да изредя всички, ще спра дотук.

ПЪТ КЪМ СЪРЦАТА НА ХОРАТА Спомен от град Съединение Кръстю Манчев

град Съединение започна подготовката за отбелязването на 70-годишнината от полагането на основите на Отечествения фронт и от оповестяването по радиостанция „Христо Ботев“ на 17 юли 1942 г. на програмата на Отечествения фронт, изработена от Задграничното бюро на ЦК на БРП по инициатива на Георги Димитров. Дългогодишната ми работа в системата на ОФ, а по късно и като председател на Общинската организация в историческия град Съединение, ми помогнаха изключително много, за да се справя успешно с работата след демократичните промени през 1989 г. Много от нашите активисти се оттеглиха от нашите структури, а други се изплашиха от натиска , който им се оказваше от страна на изградените нови политически сили. По адрес на нашата организация бяха изписани много материали в техния печат, но ние продължихме да работим с хората по местоживеене, да търсим нови форми за тяхното сплотяване и да бъдем най-близко до тях в тези трудни години на прехода. И хората ни повярваха, защото ние в тясно сътрудничество с учредения Общински комитет „Васил Левски“, Демократичния съюз на жените, НЧ „Съединение – 1875“ и Църковното настоятелство при храма „Св. Атанасий“ през изминалите вече 23 години от началото на трудния път успяхме да осъществим раознообразни форми на идейно-възпитателна работа свързана с родолюбивото и патриотично възпитание на населението. Богатата и разнообразна дейност беше свързана с отбелязването на годишнините от рождението на Васил Левски и неговите сподвижници – бай Иван Арабаджията от село Царацово и от село Голямо Конаре – Даскал Еню Бекирски и свещениците Иван Генов и Тодор Райков. Ежегодно отбелязвахме годишнините от рождението и смъртта на Недялка Шилева – извезала знамето на голямоконарската чета на Продан Тишков в Съединението на България през 1785 г., 150-годишнината от рождението на нейния съпруг Продан Тишков – Чардафон, 175-годишнината от рождението на Любен Каравелов. Провеждахме и празници на улиците, носещи тяхните имена – Васил Левски, Любен Каравелов, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Иван Вазов , Иван Генов и др., 97

98 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

които бяха масово посетени както от жителите на тези улици, така и от тези на другите квартали. Те бяха съпътствани от редица инициативи, посветени на тези бележити личности, концертни програми, изложби и веселия. Години на ред организираме посещения с автобуси до родния град на Апостола Карлово и на патриарха Иван Вазов Сопот, екскурзии до София с отслужване на панихиди на гроба на Недялка Шилева и посещение на къщата, в която е живяла в кв. „Павлово“ на София от 1929 до 1959 г. По достойнство отбелязахме и 175-годишнина от рождението на Васил Левски с участието на актьора от Пловдивския театър Георги Василев – почетен гражданин на Пловдив, който изпълни моноспектакъла „Без сън, без покой“. Специално внимание обръщаме на работата си с учениците от НУ „Любен Каравелов“ и СОУ „Христо Ботев“, като с тях провеждаме инициативи за отбелязване на бележити дати и годишнини от национален и местен мащаб, като конкурси, викторини, изложби. В момента се подготвяме за отбелязването и на 127-та годишнина от Съединението на България, 175-години от рождението на поп Иван Генов – председател на революционния комитет за Съединението на България в с. Голямо Конаре, 145-годишнината от рождението на Недялка Шилева и 80-годишнината от рождението на Митрополит Арсений, осветил знамето на Община „Съединение“ и повече от десетиление отслужвал панихиди в памет на голямоконарци – участници в Съединението на България. В ход е и подготовката за отбелязването на 70-годишния юбилей от полагането на основите на ОФ с кръгла маса, в която ще вземат участие дългогодишни председатели на общинската организация, а също и кметове на града и общината. Юбилейната годишнина ще се проведе под патронажа на новоизбрания кмет на община „Съединение“ на 20 май 2012 г. Георги Руменов.

СПОМЕН ЗА ОФ/ОС В ОБЩИНА ПЕТРИЧ Славка Илиева1

ъздаден в общината ни след 1945 г., като първият председател е адвокат Мирчев. След него са д-р Даскалов, Стоян Пайтаков и още 7-8 човека до 10 ноември 1989 г. ОФ беше една стойра и силна организация с щатен апарат. Бяха обхванати всички 50-ина села, градът беше разпределен на квартали, а те – на низови организации, като всяка от тях си имаше свой председател и ръководство. Управлението в страната до 1989 г. беше в ръцете на БКП и на ОФ. ОФ извършваше голяма работа и все в полза на народа, отговаряше за леката промешленост, образованието, здравеопазването и др. ОФ сформираше бригади за събиране на богатата реколта по онова време, подготвяше чествания на бележити дати, спазваше и утвърждаваше традициите на родния ни край. Подготвяше и участваше във всички избори. По предложение на бившето ръководтво на БКП и ОФ бях издигната за председател на ОС. Аз съм безпартийна, комунистка по убеждения и душа, но и много критична. Приех да бъда председателка, но само за няколко месеца, а те станаха 20 години. Доволна съм, че за тези години успях да запазя както СО и ОС, така и сградата. В Благоевградска област ОС го има само в Петрич и аз възприемам организацията като своя рожба, над която бдях, която запазих и не позволих на никого да накърни авторитета ѝ. Нещо повече, виждах уважението, изразено към нас, от страна на медии, политици и управляващи!!! През тези 20 години участвахме във всички мероприятия, чествания и празници на общината. Участвахме в началото като партия, а впоследствие като организация в коалиция с БСП. Работихме активно във всички избори и сме имали двама съветници – самата аз бях три мандата и когато се отказах, за да дам път на по-младите, бях включена в състава на Общинската избирателна комисия. Наши членове участваха в изборите като наблюдатели, застъпници и членове на секционни комисии. Редовно получавахме покани от кмета за участие в различни мероприятия. Канени и търсени сме и от други организации и читалища. Търсени сме от хората и за такива празници като Бабин ден, Осми март или Нова година, когато сме събирали над 200 човека.

Славка Георгиева Илиева е почетен председател на ОС–Петрич. Споменът ѝ е написан на 14 май 2012 г.

100 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Сега в ръководството на ОС – община Петрич има 9 човека. Аз съм в ръководството, а когато преди две години поисках да бъда освободена, бях избрана за почетен председател на ОС–Петрич. По време на изборите работата ни се увеличава, но гласоподавателите, които са стояли зад Коалиция за България, намаляват. Причините за това са многото партии (над 25), които никнат като гъби след дъжд и хората гласуват за онези партии, в които имат кандидат брат, сестра или приятел. Те не вярват на никоя партия, включително на БСП и Коалиция за България.

ИЗСЛЕДВАНИЯ

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ: СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ПАРИЖКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР 1947 Г. Марин Калонкин1

подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. българската държава застава на страната на агресора. С приемането на хитлеристки войски у нас тя се превръща в плацдарм за тяхното нахлуване още в началото на април с.г. в Гърция и Югославия. С изпращането на български войскови части в тези страни и особено с формирането на Окупационен корпус, който беше разположен на сръбска територия чак до Белград и с фаталното обявяване война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 година България де юре и де факто беше включена във Втората световна война. Част от трудовия народ, неговата творческа интелигенция, юристи и икономисти, политици, известни стопански и военни дейци, дори министри от правителството на проф. Богдан Филов, като външния министър Иван Попов и други не само бяха против тази ориентация, но организираха и съпротива. Демократичните партии (в основата са дейците на БРП начело с Георги Димитров), търсейки ефективни форми на съпротива, намериха най-верния политически и боен инструмент в лицето на Единния народен фронт – наречен Отечествен фронт Така от средата на 1942 г. антифашистката съпротива се води основно от негово име. Това е изключителен замисъл, едно прозрение с главна задача спасяването на България, предотвратяването на поредната национална катастрофа, към която я поведе правителството на Б. Филов и другите с него до септември 1944 г. Отечественият фронт действително изпълни своята задача. В периода, когато държавата ни е в съюз с хитлеристка Германия и във война със страните от цялата Антихитлеристка коалиция, Отечественият фронт организира многопосочна съпротива в страната, в това число и въоръжена съпротива. Създадена е партизанска армия с всички необходими изисквания за водене на бойни действия. Оценка за това дава Щабът на войската. През април 1944 г. в свой анализ той е записал: „У нас вече работата ... не се касае до обикновени и несвързани партизански действия, а до планирана партизанска война“ и по нататък „... държавната власт е изправена пред вътрешен фронт, който прикова към себе си цялото ѝ внимание и всичките ѝ усилия“. Оценявайки това още през есента на 1943 г., Обединеното командване на англо-американските въоръжени сили включи в своите стратегически планове българската партизанска армия 1

Авторът е полковник от резерва.

103

104 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

при воденето на бойни действия на Балканите и изпрати свои военни мисии при българските партизани. Това е една от най-значимите заслуги на Отечествения фронт. Това е решаващо условие за справедлив мирен договор за България след Втората световна война. В периода след 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев обяви желанието на българската държава с редовна армия да участва в последния период на войната на страната на Антихитлеристката коалиция, водена от СССР, САЩ и Великобритания, предприе мерки за Споразумение за примирие с тези страни, което е подписано на 28 октомври 1944 г. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“ правителството на ОФ подготви народа и армията за водене на войната. Българската армия има определен дял за освобождението на народите на Югославия, Унгария и Австрия от хитлеристката окупация. Тя воюва достойно наред със Съветската армия и Народната армия на Югославия и на Девети май 1945 г. се срещна като победителка с английските войски на австрийска територия. Това е втората голяма заслуга на Отечествения фронт и решаващо условие за подписването на Парижкия мирен договор за България. В периода след завършване на Втората световна война правителството на ОФ съумя да организира защитата на България по време на международните конференции и срещи, които подготвиха Мирния договор за България. Непосредствената подготовка за изготвяне на Мирен договор след приключване на войната се извършва на Потсдамската конференция на победителите, състояла се от 17 юли до 2 август 1945 г. На основата на нейните решения се провеждат срещи в Москва, заседание на външните министри в Лондон и Парижката мирна конференция, която окончателно изготвя договорите, а впоследствие ги подписват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания, от една страна, и тези на държавите, за които се отнасят договорите. Правителството на ОФ прави всичко възможно да осигури необходимата информация за Потсдамската конференция и за последващите срещи. То предоставя на СКК в България, а чрез нея на правителствата на победителите отчет за изпълнение на Съглашението за примирие. В писмо от 19 юли 1945 г. до СКК и в доклад по случай една година от Примирието от 27 октомври с.г. министърът на външните работи П. Стайнов посочва, че правителството изпълнява точно клаузите на Споразумението. „... досега Съюзната контролна комисия не е имала случай да констатира, че някое задължение по това Съглашение не е било изпълнено“. Освен това той разкрива, че „... още когато германските войски се намираха в България, българският народ и движението за съпротива, даде също така хиляди жертви и понесе най-жестоки изтезания“. А след 9 септември 1944 г. при развитите военни действия на страната на Съюзниците българската войска даде 31,952 жертви в убити и ранени. Изборите, проведени на 18 ноември 1945 г., показват, че 88 %, огромното мнозинство от народа, гласува за Програмата на ОФ и то, когато до последния ден опозицията твърди, че ако изборите станат, Англия и Америка ще обявят

ОФ: Спасяването на България, парижкият мирен договор 1947 г. | 105 война на България. Световното обществено мнение видя, че народът подкрепя Отечествения фронт. Това оказва влияние върху мирните преговори. България е монархия. Регентите на малолетния български цар, също излизат с Обръщение, прочетено от Венелин Ганев пред Народното събрание. В него има няколко определящи моменти. Първият е, че под ръководството на ОФ българският народ води непрекъсната героична борба, съпроводена със скъпи жертви, против чуждите нашественици и всички ония, които обслужваха чужди интереси и провеждаха потиснически режим в страната. На второ место, новото правителство на ОФ пристъпи към обрат във външната и вътрешната политика на държавата и пое пътя на мир със Съюзниците и сътрудничество със силите на демокрацията. На следващо място, това е участието на българската войска във войната срещу хитлеристка Германия. Много съществен момент в това обръщение е отчитането, че правителството възстановява дипломатическите отношения със Съветския съюз и че храни най-дълбоко уважение към демокрациите на Англия и САЩ и желае да спечели тяхното доверие, да сключи мир и да възстанови дипломатическите си отношения с тях. Посочват се и усилията за подобряване обстановката на Балканите. Министър-председателят на България Кимон Георгиев начело на правителствена делегация в началото на януари 1946 г. е в Москва. Тук отново се говори за условията на Мирния договор. Исканията на Англия и САЩ в българското правителство да се включат двама министри от опозицията са приети. Председателят на Народното събрание Васил Коларов на 24 юли 1946 г. на първата сесия на събранието говори за политиката на българските правителства и подчертава колко е голям делът на България за разгрома на хитлеризма: „Когато излизаме пред представители на демократична Европа, подчертава той, нашата теза е, че ние сме техни съюзници, техни верни съратници, че като народ ние никога не сме изменили на делото на свободата, че не сме се спирали пред никакви жертви и следователно имаме право да се явим пред мирната конференция не като обвиняеми, не като подсъдими... а като народ, който има право да получи един действително справедлив, почетен и достоен мир“. Посоченото е една частица от активната дипломатическа дейност на ОФ за подготовката на мирния договор. България, обаче, разчита главно на помощта на съветските представители в тази изключителна дейност. На Потсдамската конференция държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания дискутират оценките на страните, воювали заедно с хитлеристка Германия – Италия, България, Румъния, Унгария и Финландия. Сталин категорично отрича разделянето, което правят Чърчил и Труман, като дават преференции на Италия. Преференции трябва да има България, която, участва с войски в последния етап на войната на страната на Антихитлеристката коалиция. А по въпроса за приемането в Организацията на обединените нации на България, Румъния и Унгария, съветската делегация категорично заявява, че тя не може да участва в дискусията, докато не се запише, че тези страни се допускат в ООН. Сталин подчертава твърдо: „Уверявам Ви, че правителството на България е много по-де-

106 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мократично от правителството на Италия“. Така, в официалното съобщение за конференцията е записано, че сключването на мирни договори с признатите демократични правителства на България... ще ѝ позволи да бъде приета за член на ООН и да установи дипломатически отношения. Тази подкрепа продължава на Парижката мирна конференция. В своята реч на 14 октомври 1946 г. външният министър на СССР Вячеслав Молотов казва: „Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната“. А на българската делегация казва извън конференцията: „Съветският съюз не би подписал договор, накърняващ целостта на България“. Исканите репарации от 125 милиона той определя като „глупост“. Съветските представители правят всичко възможно това да се промени. Мирният договор за България е подписан на 10 февруари 1947 г. в Париж. Клаузите на договора до голяма степен справедливо отразяват нашето място в световния двубой по време на Втората световна война. Въпреки, че той не удовлетворява цялостно българските интереси, беше първи следвоенен договор, който не отне български територии и не превърна част от българското население в граждани на съседни държави. А такива искания имаше и вероятността това да стане, беше реална. България не претърпя поредна национална катастрофа. Още в първата част на договора е записано: „Границите на България, показани на приложената към настоящия Договор карта, остават такива, каквито те са съществували на 1 януари 1941 г.“ От българска страна мирният договор подписват Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов. В специален документ правителството на ОФ изразява удовлетворение, че договорът слага край на положението на война с държавите от Антихитлеристката коалиция и в същото време изтъква несъгласия с част от неговите клаузи, като не приема, че България не е призната като съвоюваща страна, а е записано само, че България е взела активно участие във войната срещу Германия. Изразява неудовлетвореност и от това, че договорът не ни осигурява излаз на Егейско море, че репарациите не отговарят на нанесените щети от наша страна на Югославия и особено на Гърция. Несправедливо е решен въпросът с уреждането на българските интереси, отнасящи се до Германия. Не е определено какво дължи Германия на България и на българските граждани, като не са предвидени репарации. Затова правителството моли при обсъждането на Договора за мир с Германия от Съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция да се позволи българското правителство да предяви законните искания на българската държава. Документът е подписан от Георги Димитров и Кимон Георгиев. Парижкият мирен договор е изключителен за нас. Той запази целостта на България и позволи тя да излезе от международната изолация, в която беше изпаднала до този момент, да се нормализират отношенията ни с балканските страни и с другите държави в Европа и света и да бъде приета без проблеми в Организацията на обединените нации. И за всичко това неоценима е заслугата на Отечествения фронт.

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ И КОМУНИСТИТЕ Минчо Минчев1

бр. 12 от т.г. на в. „Ново Работническо дело“ бе публикувана статия по случай 70-та годишнина от създаването на Отечествения фронт. В нея се проследяваха политическите замисли и осъществяването на тази коалиция от леви и патриотични партии като спасителен за Родината ни политически проект в разгара на Втората световна война. Анализът в статията се отнасяше най-вече за периода до Деветосептемврийското народно въстание и съвсем малко до 1947 г., когато завършва първият етап от осъществяването на този забележителен проект. В статията не се засягаше периода 1947–1990 г. като едно „неинтересно“ време. Бързо се разбра, че сме сгрешили. В документ, подготвян от Инициативния комитет за отбелязване на юбилея на ОФ периодът на социализма е оклеветен, а комунистите са посочени като главни виновници за промяната на първоначалния замисъл за ОФ като коалиция от равнопоставени партии.. Като автор на посочената статия се чувствам задължен отново да се върна назад и да проследя развитието на ОФ през 40-годишния период на социализма, за да получи темата завършения си вид. И така, за какво става въпрос? Преди всичко за една грозна неистина относно съдбата на ОФ в епохата на социализма, упорито разпространявана главно сред т.нар. лява интелигенция. Накратко, тази неистина звучи така: „попаднала в зоната на влияние на сталиниския СССР, идеята за Отечествения фронт е била опорочена“… Нека обаче погледнем фактите в лицето и се убедим, дали е било така! В самото начало на 1945 г., когато са изминали само шест месеца от идването на ОФ на власт в България, Й. В. Сталин споделя с Г. Димитров: „… може би грешим, като смятаме, че единствено съветската форма на държавна власт води до социализма. Може би и други форми биха довели до него, например – демократичната република…“ В същия разговор Сталин продължава: „без опозиция е немислимо никакво демократично правителство; у вас тя… ще ви принуждава да не се отпускате, ще ви пришпорва…“ Година след това, през януари 1946 г., при нова среща между двамата Сталин казва на Димитров: „…времето от нашата революция коренно се промени и

Авторът е политически секретар на ЦК на Партията на българските комунисти.

107

108 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

вече не бива да се подражава на руските комунисти. Това не е опортюнизъм, а успешно прилагане на марксизма в днешната ситуация“… Искрен ли е бил тогава съветският ръководител? А защо не! Няма нищо по-естествено от това, Сталин да е искал вместо „санитарния кордон“ отпреди войната, около СССР да се създаде пояс от дружествени страни с народнодемократично управление, пред които стои дълъг и лишен от вътрешни конфликти преходен период към социализъм. В това отношение идеята за управление на България от единен фронт на леви и патриотични политически сили е изглеждала като най-подходяща за осъществяване в периода след Втората световна война Но не било съдено този проект да проработи. На 5 март 1946 г., вече в качеството си на „частно лице“, У. Чърчил в своята знаменита реч в университета на американския град Фултън фактически обявява Студената война на Запада срещу СССР и страните от Източна Европа. Вместо за компрометирания „санитарен кордон“ сега вече У. Чърчил говори за „желязна завеса“ и страните зад нея. Но и за още нещо – за бъдещото световно господство на англоезичните народи и, разбира се, преди всичко на САЩ и Великобритания. Още повече, че те вече притежават ядрено оръжие, а СССР – не... И още нещо, но не по-маловажно: по това време цяла Европа – и Източна, и Западна е залята от мощна лява, казано по-точно – комунистическа вълна. В източноевропейските страни (с изключение на Югославия и Албания) на власт са коалиции, създадени по подобие на българския ОФ, в които важна, но не и господстваща роля играят комунистическите партии. В Западна Европа подобно е положението в Италия и Франция. Спуснатата от САЩ и Великобритания „желязна завеса“ слага край на това равновесно положение на политическите сили на Изтока и Запада в Европа. През 1947г. във Франция комунистите са отстранени от управляващата коалиция, а в Италия, чрез фалшифициране на изборните резултати, комунистите трайно са изпратени в опозиция. В Гърция англичани и американци предизвикват кървава гражданска война, за да не допуснат установяването на народна власт, в която комунистите биха играли решаваща роля. В останалите източноевропейски страни САЩ и Великобритания активизират своята агентура за влияние. В България най-напред това е политическата клика на Г. М. Димитров (Гемето) в БЗНС, а година след нейното отстраняване – и групата на Никола Петков, която предизвиква разцепление в земеделската партия, изваждайки голяма нейна част от ОФ. Времето, когато се случват тези неща, е изключително сложно, дори съдбоносно за България. През 1946 г. е проведен референдум, който слага край на ненавистната монархия и провъзгласява България за народна република. БЗНС с лидер Н. Петков, въпреки зараждащите се противоречия в ОФ, също подкрепя републиката. Всички в коалицията поставят над всичко интересите на България, чиято териториална цялост е под реална заплаха. От великите сили, по-

Отечественият фронт и комунистите | 109 бедителки във войната, единствено СССР решително се застъпва за запазване границите на страната отпреди 1941 г. Това е закрепено правно през февруари 1947 г., когато е подписан Парижкият мирен договор на държавите-победителки с правителството на ОФ, представено от В. Коларов и К. Георгиев. По силата на този договор съветските войски трябва да се изтеглят от България до края на 1947 г. Те правят това предсрочно – през септември същата година и последният войник на СССР се завръща в родината си. Същевременно Студената война набира скорост. Съюзниците вече се превръщат все по-отчетливо във врагове. През лятото на 1947 г. отношенията на Белград с останалите страни с народна демокрация рязко започват да се влошават. Отечественофронтовската коалиция е в криза. Особено болезнено е излизането в опозиция на Н. Петков и оглавяваваната от него част от БЗНС. Вече е ясно, че проектът за плуралистична народна власт пропада. Започва саморазпускането на партиите в ОФ, а други, като например БСДП се вливат в БРП (к). Самият ОФ остава, но се променят както неговото съдържание, така и неговата същност. Променя се и неговата форма – той вече не е коалиция от леви и патриотични партии, а е широка обществена организация, чиято цел е да работи за ускорено изграждане на социализма в България. Отзвучават последните акорди на легалната политическа борба между отечественофронтовската власт и опозицията. Тази борба вече приема формата на въоръжен сблъсък, който приключва чак през 1953 г. Логиката на Студената война, наложена от англосаксонския Запад, заменя логиката „и–и“ – „и народна власт, и опозиция“ с логиката „или–или“ – „или социализъм, или капитализъм“. И тази нова обективна логика действува не само в Източна Европа, но и в Западна; тя действува и в Азия – в Китай, Корея, Виетнам. Въпреки това, в България все още се използват формите на алтернативна парламентарна борба. През есента на 1947 г. са проведени избори за Велико народно събрание. На тях ОФ печели убедителна победа – получава 366 мандата от общо 465. Веднага след това, на 4 декември, е приета и новата Конституция, утвърждаваща републиканската форма на управление на страната. В самия край на същата 1947 г. – на 24 декември – е извършена национализация на промишлените предприятия, покритата градска собственост и банките; така икономическата мощ на българската едра буржоазия е сломена. И следващата 1948 г. преминава под знака на острото политическо противопоставяне, като отечественофронтовското правителство окончателно ориентира страната ни към формиращия се около СССР блок от източноевропейски държави. Наложената от Запада и разгръщаща се все повече Студена война не оставя място за никаква алтернатива на ускореното развитие на социализма в Източна Европа. А това означава: национализация на промишлените предприятия, индустриализация на страната и комасация на земеделската земя, която в тогавашните условия не е могла да стане по друг начин, освен чрез кооперира-

110 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

не. С това се изчерпва и всякаква възможност за съществуване на политически плурализъм от традиционен вид. И тук трябва дебело да се подчертае – всичко това бе постигнато със собствените сили на Отечествения фронт, в който комунистите заемаха все по-силни позиции. Обективно не можеше да се очаква друго. За периода септември 1944 – декември 1948 г. членският състав на БРП (к) нарасна от 16 хиляди до 495 хиляди. Тук става дума за членовете, а не за симпатизантите ѝ, които бяха петкратно повече. За груба намеса във вътрешните работи на България отвън – от СССР, САЩ или Великобритания, не може и дума да става. Естествено, всяка от тези страни чрез своите представители в Съюзническата контролна комисия подкрепяше „своите“, но никоя от тях не си позволи открито вмешателство във вътрешните работи на страната. Петият конгрес на партията на българските комунисти, който върна старото име на партията – БКП, огласи началото на социалистическото строителство в страната и определи новата форма на съществуване на Отечествения фронт в еднопартийната политическа система. Тази система заслужава сериозно обективно изследване, а не наивно, доста предвзето и винаги плакатно отрицателно отношение. В системата на фактическия еднопартиен политически режим ОФ извърши огромна по обем и качество работа за сплотяване на нацията, за интеграция на бедстващите етнически малцинства у нас – турското и циганското, за благоустройството на жизнената среда и пр. Отечественият фронт пое като своя грижа съхраняването на читалищата, спомогна и за мащабното развитие на художествената самодейност. Той мобилизираше населението за осъществяване на редица патриотични инициативи, а след 1959 г., когато бе проведено второто уедряване на селското стопанство, ОФ пое функциите и на инвеститор при строителството на обществени сгради в почти всички села в България. В условията на еднопартийната политическа система на социализма ОФ имаше характер на масова обществена организация, но изпълняваше и непреки политически функции, като например организирането на изборите. Естествено, след преврата на 10. 11. 1989 г. функциите и съдържанието на ОФ отново се промениха. Това се изрази и в промяна на името на организацията от „фронт“ в Отечествен съюз. И към тази промяна също трябва да се похожда сериозно и градивно. Днес – 22 години след възстановяване на капиталистическата икономическа и политическа система в нашата страна, вече е наложително да се помисли за възраждането на Отечествения съюз като коалиция на леви и патриотични политически сили. И това би било съвсем естествено в многопартийната буржоазна политическа система, в която експлоататорската класа участвува с парите си, а народните трудови маси – със своето единство и солидарност…

„ЗВЕНО“ инж. Недялко Брадинов

акар и позабравено като политически фактор, името „Звено“ фигурира като една от възловите политически формации в най-новата ни история. Преминала през няколко етапа, съществени както за нея, така и за държавата, а именно идеен кръг, политически форум в периода между двете световни войни и партия след Втората световна война, „Звено“ оставя релефна следа след себе си. Политическите бури, кардиналните промени, ехото от световни събития – всичко това е залегнало в историята на Политическия кръг (ПК) „Звено“. Събрал около себе си част от прогресивните среди сред населението (висши военни, професори, учители, адвокати и други) „Звено“ създава със самочувствие на месия програми и планове за управлението на България – основа на една нова модерна държавност. Политическият кръг „Звено“ е неразривно свързан с името на Кимон Георгиев – герой от войните, политик, организатор и държавник, оставил траен почерк в историята на България в един от най-трудните ѝ периоди както преди Девети септември 1944 г., така и след тази дата. Много хора го намират за противоречива личност, но историята е неговият истински съдник, а тя го свързва с надеждите на българите за по-добро бъдеще. Идеите на ПК „Звено“ за национално осъзнаване, които са актуални и днес, навеждат на размисъл за традицията на национално отговорната политика като основен елемент на гражданското управление. Историческият преглед на събитията, свързани с ПК „Звено“, ползвайки автентичните материали от личния архив на Кимон Георгиев, показва че ПК „Звено“ става двигател на много повратни събития, случили се в България през десетилетията на неговото съществуване. На 1 януари 1928 г. излиза първият брой на списание „Звено“. В идейната му програма, създадена от група съмишленици от различни политически среди и безпартийни, е направен анализ на тежката политическа обстановка в страната, като се посочва, че тя е следствие не само на наследството от войните и безсистемната в много отношения политическа, стопанска и училищна дейност. В програмата се предлагат стопански, политически, административни, социални и други промени. Като проблеми са посочени недостатъците на образователната система, котерийността в управлението, демагогията и страстите в междупартийните борби, зле организираната администрация, които години наред са разстройвали държавата. Премахването на причините за тази криза може и трябва да бъде 111

112 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

дело на организираните усилия на всички хора с просветена воля в страната. Те са пръснати в различни партийни и извънпартийни среди, но обединението им около общ идеен център, който да им помогне да потърсят средства за разрешаване на големите държавни и обществени проблеми, трябва да стане главната задача на сп. „Звено“. Ето и по-главните въпроси: Стопански. Да се начертаят главните насоки на икономическата и финансовата политика на страната, за да създаде система и приемственост, да се съобрази с нуждите на държавата и то с помощта на компетентно ръководство. Политически. Да осуети групирането на българските политически сили в два рязко разграничени и враждебни лагера, грозящи да влязат в нови пакостни стълкновения. Преодоляването на противоборството ще осигури на българския народ спокойно развитие, а българските стопански среди ще се приобщят към интересите на държавата и на общественото развитие. Идейният център „Звено“ ще се стреми да направи големите стопански и културни интереси на народа главен обект на своята политическа дейност, като изтъква нуждата политическите сили да се занимават първо с обществено-стопанските и културни проблеми, а после с чисто политическите и партийните въпроси. Той ще се бори срещу демагогията и безотговорната критика, която отрича съществуващото, но не сочи мерки за подобряването му или за заместването му с по-добро. Административни. Всестранно и основно преустройство на държавната и общинската администрация, за да се издигне нейното значение, да се намалят разходите, да се увеличи инициативата и дееспособността, като същевременно радикално се подобри положението на държавните и общинските служители. Културно-просветни. Реорганизация на образователната система по начин, който да създаде един държавно-граждански мироглед, съгласуване на образователното дело с действителните нужди на страната. Подкрепа на всички градивни инициативи в художествената литература, изкуството и театъра. Социални. Чрез система от специални грижи за подобрени условия на селскостопанския труд и чрез възпитание да се създаде нов културен мироглед в селото и в града. Да се разшири системата на съществуващото социално законодателство с цел да посрещне всестранните икономически и културни нужди на работничеството, като паралелно с това чрез държавно насърчение и кооперативна самопомощ се укрепят и рационализират българските занаяти. Външнополитически. Да се обединят възгледите на българското общество по задачите на външната ни политика, като те се очертаят ясно и се съгласуват етапите за тяхното осъществяване с реалните възможности. Сходни причини, които навремето съдействат за създаването на Народния сговор, раждат и идеята да се създаде обществен кръг от типа на „Звено“. Организационно-политическият кръг „Звено“ се създава през март 1928 г. Идеята му е да изисква от своите членове да не напускат партиите си, а да искат промяна в партийните взаимоотношения. Целта на „Звено“ е да се наложи нов морал

„Звено” | 113 на политическите партии, като държавните и обществените интереси се поставят над личните или теснопартийните. Режимът след 9 юни 1923 г. разочарова идеалистите в армията и честните люде, приобщени към това дело, защото тоя акт доведе до укрепване властта на цар Борис ІІІ, до омерзение от предателската роля на ген.Вълков, до негодувание от терора на неотговорните фактори, въздигнат като постоянен метод, до възстановяване на онази политическа система, която донася на страната две национални катастрофи. Разочарованието тласка към преоценка на ценности, ражда идеята за сплотяване на редиците за извеждане на страната от хаоса. Това прави възможно създаването на политически кръг „Звено“, начело на който е избран Кимон Георгиев. В неговите редове се включват редица български офицери-патриоти, а също идеите му са подкрепени от ръководството на Военния съюз, начело с ген. Дамян Велчев. Така на 19 май 1934 г. с помощта на армията е извършен преврат, поставил начело на държавата като министър-председател Кимон Георгиев и с преобладаващо участие на членове на „Звено“. При предварителните преговори с Военния съюз, проведени преди преврата, се постига съгласие за включване като министри проф. Янаки Моллов от Народния сговор, Никола Захариев от БЗНС „Гичев“, Коста Батолов от Демократическата партия и ген. Пенчо Златев като военен министър. В края на 1933 и началото на 1934 г. при подготовката на преврата е създаден вариант на програма за управление, за който Петър Тодоров твърди, „че окончателната програма за управление е готова на 12 май 1934 г.“. Основните моменти на програмата намират място в Манифеста към българския народ, издаден от правителството на Кимон Георгиев и публикуван като притурка на „Държавен вестник“, бр. 38 от 19 май 1934 г. Поради съмненията в реакцията на цар Борис ІІІ след преврата един от състава на „Звено“ Коста Бояджиев – изготвя проект за абдикация на цар Борис ІІІ. Но царят признава правителството и този вариант отпада. С встъпването си в длъжност Деветнайстомайското правителството на „Звено“ започва да изпълнява програмата си, което среща одобрение в редица обществени среди. Правителството на „Звено“ е първото българско правителство, което установява дипломатически отношения със СССР. За осемте месеца докато е на власт правителството със своя реформаторски дух, трудолюбие и работоспособност премахна корупцията в учрежденията, създава по-голяма свобода на печата, осигурява на бедните по-спешно правораздаване, на селяните по-добър кредит, превръща полицията от враг на народа в негов приятел, заставя Царя да суспендира конституцията, да разтури Народното събрание и партиите. Това променя облика на държавното управление в смисъл, че старата формула – министър-председателят да отговаря само пред Царя, Народното събрание да е иструмент в ръцете на военния министър, а партиите да са акционерни дружества за експлоатация на държавата беше заличен. Правителството направи министър-председателя отговорен и пред парла-

114 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мента, с което държавата се превърна в една истинска конституционна монархия по подобие на английската... Просъветската политика на „Звено“ се изразява в създаване на българо-съветски дружества в страната и по искане на Сталин се връща собствеността на Руската църква в София, сключва спогодби за достъпа на руски книги и руски филми в страната. Тази политическа линия води в един по-късен исторически момент до контакти на „Звено“ с БРП (к). Заслуга на Правителството в краткия период на неговото управление е, че успява да обезоръжи пара-военните формирования на ВМРО. Политиката на „Звено“ отдалечава цар Борис ІІІ от управлението. С помощта на верни на Царя офицери, начело с ген.Пенчо Златев на 22 януари 1935 г. правителството на „Звено“ пада, защото се противопоставя на армията. „Звено“ и „Уволнените офицери – 3 октомври 1935 г.“, създадена от Дамян Велчев сформират т.нар. Републикански блок под влияние на Кимон Георгиев като централна фигура. След преговори, към тях се присъединяват левичарите от „Пладне“ и „Орач“, и някои от привържениците от БРП /к/ и РП, и хората от ВМРО Протогеров и други. Блокът осъществява нелегална дейност като обща цел е свалянето на монархията, за която агитират всяка партия сред своите симпатизанти. Като най-изявен републиканец по това време, получил необходимата закалка в своята политическа дейност, подкрепян активно от Дамян Велчев и други, Кимон Георгиев започва да изгражда платформа на „Звено“ с по-широк спектър. Независимо от смяната на различни правителства след падането на „Звено“от власт, голяма част от Програмата му остава да действа. Под влияние на Царя и послушни нему политици, през 1935 г. се провежда съдебен процес срещу група висши офицери, начело с ген. Дамян Велчев, който завършва с осъдителни присъди за тях, а тази на ген. Дамян Велчев е смъртна. По-късно под натиск на обществеността той бива помилван. Отношението на Царя във външната политика показва явното му намерение да поведе страната към една трета национална катастрофа. Показател за това са преговорите, които води с правителството на Хитлер и които преговори довеждат до въвличане на България във Втората световна война като член на Оста. Обявяването на война на Англия и САЩ, а по-късно и на СССР, предизвиква остра реакция от страна на „Звено“ изразена от неговия ръководител Кимон Георгиев в декларация до правителството и Царя против участие на България във войната...Всичко това довежда до разрастването на антимонархически настроения и отстраняването на монархията става една от целите на политически кръг „Звено“. Републиканските настроения на членовете и симпатизантите на „Звено“ „достигат своята крайна форма, при което, преодолявайки, и идейните си различия с други антимонархически партии създават общ фронт, наречен Отечествен през 1942–1943 г. При проведените преговори между отделните партии в състава му е важала формулата да не се дискутират различията, а да се търси обединението в името на главните цели, а те са:

„Звено” | 115 Сваляне на монархията и обявяване на република, промяна на текстове от Конституцията, които ограничават гражданската и политическата свободи, защита на частната собственост и излизане на България от войната. В Отечествения фронт се включват БРП (к), БЗНС-Пладне, ПК „Звено“ и БРСДП (о). В ръководството на Отечествения фронт са избрани Кимон Георгиев, Никола Петков и други. За осъществяване на целите на ОФ през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. верни на Отечествения фронт военни части извършват преврат в столицата, като завземат всички държавни учреждения и свалят правителството. Те се ръководят от офицери звенари в сътрудничество с БРП (к). В същото време в цялата страна става подмяна на органите на властта. При това се допускат нарушения на демократичния конституционен ред, изразяващи се в разминаване между декларирани намерения и реални дейстивя на отделни партии, влизащи в състава на ОФ. Това са реваншистко настроени групи от БЗНС, формации от БРП, бивши членове на ВМРО и паравоенни формирования без политически облик, но всички в името на ОФ започват беззакония – признания за които прави Кимон Георгиев на митинг в смекчена форма: „...отделните случаи на своеволя и недисциплинираности са крайно осъдителни и всички трябва да съдействат по-скоро да им се сложи край...“ В същото време БРП (к), явявайки се като водеща в ОФ в условията на съветска окупация, налага променена платформа за управление на страната, създадена по съветски образец и променяща изцяло равноправната коалиционна договореност от 1943 г. В хода на първите проведени парламентарни избори за 26 ОНС партиите от ОФ в условията на нарушаване на законността от страна на БРП (к), партиите извън ОФ постигат по-малко депутати, отколкото е тяхната представителност. След приключане на дейността на 26 ОНС, преди изборите за Велико народно събрание в България изникват опозиционни партии като най-голямата и най-влиятелна от тях се оформя отцепилата се от БЗНС–БЗНС начело с Никола Петков. БРСДП се саморазпуска, като влиза в състава на ОФ. Партиите в 26 ОНС, приели открито опозиционен характер, проявяват недоверие към „Звено“, считайки го за тясно свързан с комунистите. Въпреки недоверието и различните форми на натиск, „Звено“ решава да се приобщи към новите реалности. По пътя на политическата и стопанска демокрация в България да се създадат по-съвършенни политически и други институции, за да може страната да се възправи от разрушенията на войната и да се осигурят условия за напредък и благоденствие. Пленум на ПК „Звено“ решава той да бъде преименуван от политически кръг в партия „Звено“. Да се подкрепи линията на ОФ с надеждата след изборите за ВНС новоизградената структура да може да отстоява интересите и нуждите на българския народ. В речта си през 1946 г., произнесена пред Младежкото звенарско движение, Кимон Георгиев чертае пътя и намеренията на партията. Само върху основата, наследена от едно патриотично минало и наложена от нуждите и интересите на нашия народ, можем да градим бъде-

116 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

щето – казва той. И прибавя, че политиката на възродена България съвпада в най-голяма степен с програмата на ОФ. Основни начала в тази програма са: В областта на външната политика – сърдечно приятелство и сътрудничество със Съветския съюз, най-добри отношения с всички демократични народи. Само по този начин ще бъдат защитени интересите и правата на България. Що се отнася до вътрешната политика, стремежът ще бъде към едно все по-демократично управление. „Звено“ още от самото си възникване е антимонархическо и смята, че само по пътя на правилно демократично развитие ще могат да се осъществявт народните въжделения за по-честито бъдеще. Републиканската форма на управление е единствено пригодна за тази цел. В областта на стопанската и социалната политика „Звено“ ще се стреми към повдигане на жизнения уровен на народните слоеве и към хармонично съгласуване на справедливите интереси на различните социални категории. „Ние смятаме – казва още Кимон Георгиев – че програмата ни за днес и близкото бъдеще е една отлична рамка за ръководство и действие, стига правилно да бъде тълкувана и прилагана“. Първоначално средата на „Звено“ е от гражданската и военна интелигенция, но към тях се присъединяват патриотични и прогресивни имена и личности и от други среди – занаятчии, дребни и средни собственици, земеделски стопани, индустриални работници, търговци, чиновници, пенсионери и други. Политическият и социален ред трябва да се осъществява по пътя на свободата и законността. Звенарите винаги са поддържали началото за събирането на силите и за задружна работа в служба на най-високи народни и държавни интереси. Самото наименование „Звено“ е красноречив белег за такова разбиране. Отечеството се нуждае от предано и честно служение, от вяра в мъдростта и гражданската зрялост, от ентусиазъм, родолюбие и преданост към идеите на НС „Звено“ и Отечествения фронт. Опозиционните партии, избрани в Деветото Народно събрание, както и „Звено“, имат общо по-малко от една трета народни представители. Поради тази си численост, те не са в състояние да влияят в избора на текстове по законите и новата конституция. Под натиска на БРП (к) от правителството на Кимон Георгиев е отстранен министъра на войната Дамян Велчев. С отстраняването му се завършва започналата чистка в българското офицерство и обезкървяването на армията от талантливи водачи. Това напомня сталинските чистки в Русия преди войната. След приключване на Великото народно събрание, на национална конференция на „Звено“ през 1949 г. се взема решение за разпускане на партията „Звено“. Замислената от Кимон Георгиев идея „Звено“ да балансира и уравновесява крайностите в политическия живот отпада, защото се стига до ликвидиране на опозиционните партии. На 19 февруари 1949 г. се провежда Национална партийна конференция на „Звено“. В стъпителната реч на политическия секретар Георги Кулишев се излагат съображения и се прави предложение да се прекрати съществуването на партията „Звено“. Това предложение е подкрепено от повечето делегати на кон-

„Звено” | 117 ференцията, както и от самия председател на партията Кимон Георгиев. Така се разпуска и закрива, тоест престава да съществува „Звено“ като партия. Заявеният преди това стремеж на „Звено“ да бъде реален фактор на баланс и уравновесеност не се вписва в дългосрочните планове на БКП. Амбицията на част от звенарските лидери да изпълняват роля на гарант за демократично развитие на страната не се реализира. Историята, тази велика учителка, внушава да познаваме миналото, да го осмисляме, за да можем да вървим напред. Поуките от миналото могат да бъдат знаци за бъдещето, стига обществото да го желае. Обединението, за което ратуваше НС „Звено“, което се вижда и от неговото име, не се осъществи, защото този тип идеали бяха потъпкани. Но кълновете, посети от „Звено“, могат да се възродят и да дадат добри плодове. Промяната, която настъпи и в нашата страна след Десети ноември, е добър указател. Свобода на личността, на печата, на словото, събранията, коректни и честни избори, зачитане на частната собственост, социални правдини, искат да търсим и да намираме онова обединение, за което ратуваше „Звено“, неговите съмишленици и симпатизанти.

ДЕЙНОСТТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ СРЕД СПЕЦИФИЧНИТЕ ГРУПИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД – ШКОЛИТЕ ЗА АКТИВИСТКИ Цвета Петрова „С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държава деспотско-тиранска система и да се замени с... да се повдигне храм на истинната и правата свобода... да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, бил в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере“. Из „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“ ългария е еднонационална държава. Но наред с българския етнос в нея живеят и други етнически групи. Историческите условия на миналото – безброй преминавания на племена, народи, военни походи, векове османско владичество – са ги оставили по тези земи. Те са стотици години сред българите и са част от българския народ. Привързали са се към родния край, към обществената среда, но положението и отношението към тях е различно. Когато БКП възприема линията на Народния фронт, особено на Отечествения фронт, се освобождава от своите „сектантски“ грешки. Заема последователно, реалистично отношение и по националния въпрос. Свързва своята пропаганда и политическа дейност с организационната и практическа работа за събаряне властта на едрата буржоазия чрез широк антифашистки фронт. Това изисква да бъдат въвлечени в борбата трудещите се маси, в това число и трудещи се от различните етнически общности. В точка 12 от програмата на ОФ, прокламирана през 1942 г. е записано: „Да се изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и националната чест на нашия народ“. В борбата за национална свобода и равноправие, заедно с всички революционни сили се включват и представителите на различните етнически етноси – български евреи, арменци, турци, цигани. Те дадоха и скъпи жертви. В съгласие с програмата на ОФ на 9 септември 1944 г. са отменени всички фашистки, расистки, шовинистични закони. Член 71 от Конституцията на НРБ, приета през 1947 г., гласи: „Всички граждани на НРБ са равни пред закона.

119

120 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Не се признават никакви привилегии, основани на народност, вяра и закон. Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза, се наказва със закон“. В религиозно отношение, всички етнически и религиозни групи могат да изповядват своята религия. Религиозният живот на мюсюлманите се поема от Главното мюфтийство, на евреите – от Главното равинство, на арменците – от Грегорианското настоятелство. Заедно с това се отделя църквата от държавата, като тя загубва правото да участва в решаването на политическите въпроси на страната. Следователно, националното, етническото и религиозното равноправие е основата на изграждането на цялата политика на държавата и дейността на обществено-политическите организации. Трудещите се от етническите, етнорелигиозните, етно-езиковите общности, са пълноправни участници в политическия, стопанския и културния живот на страната. Това повишава тяхната социална активност. В управлението на държавата, в Централните ръководства на обществените организации участват много представители на етническите групи. Например през 1953 г. в Русенски окръг са издигнати 2800 турци на политическа и административна работа. В ТКЗС – 47 души за председатели, 362 за бригадири, 261 за звеноводи1. През първите години на отечественофронтовската власт усилията са насочени към промяна и подобряване на жизнените условия на българския народ. Това означава и на неговите специфични групи. Почти 90 % от хората с мюсюлманско вероизповедание се включват в кооперативните стопанства – ТКЗС и ДЗС. Министерският съвет приема Постановление № 258 от 1958 г., с което се разрешава на БНБ да отпуска на циганите-бивши катунари кредит без дялово участие – за жилищно строителство. Раздават им се дворни места. Осигурени са пенсии на неработоспособните и на всички жени над 55 години и мъже над 60 години, които са работили в селското стопанство, в промишлеността, в държавния апарат. Подпомагат се учащите се със стипендии, откриват се пансиони на държавна издръжка. Организирана е мрежа на държавно-кооперативна търговия, която прониква и в най-отдалечените села и махали за осигуряване на необходимите стоки и продукти. Отделят се средства за благоустрояване на селищата чрез планиране, електрифициране, радиофициране и водоснабдяване. Лудогорието променя своя облик. „Хората получиха вода, за която с векове са мечтали“. Промени се и Родопският край с електрифицирани селища и махали, с широка транспортна мрежа. В турските райони почти не е имало родилни домове, докато през 1958 г. те са 59. Намалена е смъртността, особено сред децата. Подобряват се битовите и хигиенните условия. Почти са ликвидирани социалните болести като туберкулоза, малария, коремен тиф. Държавата отделя образованието от църквата и му придава светски характер. Отечественофронтовската власт наследи висока неграмотност, като при турците тя е почти 80 %, а сред циганите – 90 %. Провежда се голямо училищно 1

Куртев, Н. Годишник на Софийския университет. Т II, С., 1958.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 121 строителство, системна подготовка за преподавателските кадри. Грижи се полагат не само за младежите, но и за цялото възрастно население. За неграмотните граждани от всички етноси се осигуряват помещения, учебници, учители. Чрез упоритата работа на учители и учащи се неграмотността е ликвидирана. Всяка етническа общност създава своя културна организация. Предоставени им са читалища, клубове, радиостанции, печатни издания. Всички исторически промени в политическото, социално, икономическо, битово и културно ниво на българския народ са свързани с политическата, просветната, културната, организаторската дейност на ОФ. Това е и съдържанието на културната и организационна дейност на ОФ и другите масовополитически организации под ръководството на БКП. Води се настъпателна борба с буржоазно-реставраторските и националистическите тенденции, предразсъдъците и предубежденията, битовия и религиозния консерватизъм. Обществената собственост на средствата за производство сближават хората на основата на колективизма в процеса на труда и при активната политика на равноправие. Независимо от етническия произход, се развива и укрепва морално-политическото единство на българския народ. На IX конгрес на ОФ въпросът за единството и сплотеността на народа се определят като „велика мисия“. И се казва още: „да пазим единството като зениците на очите си“, да го обогатяваме и развиваме, защото от това зависи силата на България. Българската нация се създава в условията на османско феодално робство. Натрупаната принадена стойност се е използвала от управляващите я стопански, военни, църковни кръгове за удовлетворяване на лични капризи. Но по-важното е и с по-големи последствия: срастването на османската държава с ислямската религия. Коранът е източник на вяра и закон. Това е и единство в насоките, целите на етническата и религиозна политика в Османската порта – системна ислямизация и турцизация. Става срастване на етническия и религиозния проблем. Християнството е форма и знаме на българщината, а ислямът – на османщината. От една страна, то държи буден българския народностен и национален дух, активизира етнозащитните сили. В същото време засилва отграничаването и отчуждаването на ислямизираните българи. Протичат сложни процеси на етно-системното обособяване в границите на самия народ. Ислямските апологети приемат ислямската ума като първообраз на мюсюлманския свят. Истинската народностна същност на мюсюлманите, родината, е само формално географско понятие. Всяка страна, която е под управлението на исляма, е родина на велики мюсюлмани. За мюсюлманите, родени извън Турция, първата родина е тази, в която са родени. Но по-важна е втората родина – майка. Още по-важна е третата родина, там, където е и поклонението в Мека. Възприели за свещен език арабския, по времето на арабския халифат. Ислямизирането е свързано с арабизиране. При Османския султанат, свещеността му се запазва, но главно в религиозна форма. Ходжите четат молитви на арабски, които не разбират. Но във ежедневния живот на ислямизираните народи се въвежда турският език.

122 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

По отношение на облеклото на мюсюлманите, особено на мюсюлманката, национално и религиозно облекло няма, а го определят различните климатични условия2. При арабите и мъжете, и жените носят дълги роби. За да се отличава от робинята, на мюсюлманката се внушава да носи покривало. Значи то възниква като „кастово“ облекло. По-късно, през VІІІ в., всички жени, които не приемат мюсюлманската религия, трябва да носят бежово покривало. Но се получава исторически парадокс. Чаршафът е асирийско облекло, наложен като наказателна мярка, а след време се превръща в религиозна дреха. И се модифицира някъде в бургия, другаде – във фередже. „Шалварът“ е персийска дума3. Казано обобщено, Българското възраждане, макар и да имаше спасителна мисия, реши проблемите на буржоазната нация предимно в границите на християнската част. Но не можа и не можеше да реши проблемите на ислямизираните българи и техните потомци. Тези проблеми не реши и българската буржоазия. На няколко пъти прави опити да „покръсти“ българите мохамедани. Но то се възприема като промяна на религията и не завърши с успех. По силата на социалното наследство, тези проблеми навлязоха в историята на социалистическото общество. Известно е, че след Освобождението на България, западноевропейските държави не желаят да съществува мощна българска държава на Балканите, още повече и под влиянието на славянска царска Русия. Затова Санстефанска България бе разпокъсана. Коя друга държава граничи със собствени етнически земи? Още повече по силата на този договор се дава право на османската империя да попечителства религиозния живот на мюсюлманското малцинство. Не се говори за „турско малцинство“. Но независимо от това, това дава на османската империя възможност да се меси в живота на ислямизираната част от нашия народ. Берлинският конгрес, последвалите войни и въстания, създадоха Македонския, Тракийския, Добруджанския въпроси и множество балкански проблеми. В България хиляди бежанци прииждат от земите, останали в границата на Гърция, Турция, Югославия. Османското владичество „ни остави“ българските турци и потомците на ислямизираните българи. А съществуват и българските цигани. Това са специфични групи на българския народ, които изискват специфичен подход за включването им в социалистическото строителство и за утвърждаването сред тях на новия начин на живот. Българските турци се различават от всички останали тюркоезични етнически маси в Азия и Европа по език, нрави и обичаи, бит и традиции по историческото си място в борбите на българския народ за свобода, независимост, социален прогрес. Те са повлияни от българската душевност и култура. Намират се сили, главно извън страната ни, които се опитват да създават антибългарски настроения. Да втълпяват в съзнанието, че родината на българските турци е Турция. Спекулират с дейността за изостряне на националното съзнание на потомците на помохамеданчените българи и на тази основа раздухват 2 3

Наследникова, В. История на българския костюм. С., 1974. Джамбазов. Облеклото на жената мюсюлманка.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 123 изселнически настроения. Издигат се искания да се съхранят като „национално малцинство“, както погрешно наричат тази етническа група. За целта залагат най-много на битовия консерватизъм и религиозния фанатизъм. Насърчават натрапващи се „външни белези“ като масовото носене на шалвари от жените и на сини кепета от мъжете, повсеместно говорене турски език на обществени места и от хора, които отлично знаят български език. Използват религията, за да „сеят заблуди“. Съзнанието за езическо различие на българските цигани се изгражда главно върху езика. Циганският език, обаче, е с беден, ограничен, и силно „побългарен“ речников състав. Предава се устно от поколение на поколение. Традиционната им самобитна култура се основава и на песни, танци и някои особености в семейните и междуличностните отношения. Те нямат характерни етнически облекла, домостроителство или домоуредба. Тяхната относителна етническа устойчивост се подхранва, не толкова от вътрешно-етническите, колкото от външните фактори. Принудителното им обособяване, което е способствало да се запази езикът, традицията и затворените вътрешно-етнически бракове, пренебрежителното, презрителното отношение на другите граждани към скитащите и малокултурните. През 40-те години, след деветосептемврийската революция у нас ролята на тези външни фактори се измени. Една част от българските цигани пожелаха да скъсат с етническата си принадлежност и да се влеят в българската нация. Това обаче не бе оценено много добре на редица места и се превърна в причина друга част да се разграничи от „циганията“ и да започне да се турчее, като приема турско-арабски имена. Потомците на насила ислямизираните в миналото българи, са част от нашата народност и нация. Задълбочаването на тяхното българско национално съзнание се съпровожда с многостранни усилия за икономическото развитие на районите, в които живеят, за повишаване образованието, професионалната квалификация, общата, политическата и битовата култура. Видно е, че конкретната обстановка сред тези групи е видимо различна и своеобразна. Това налага и диференциран подход в идейно-възпитателната работа. Основният подход е не грубото администриране, а задълбочаването и развитието на положителните промени в условията за живот и труд. ОФ е най-масовата обществено-политическа организация, в която членуват около 70 % от българските турци и почти толкова от българските цигани. Още през 50-те години на миналия век, към Националния съвет на Отечествения фронт е създадена комисия за работа с малцинствата. Тя координира работата сред етническите общности по местоживеене. „Каква е нашата генерална линия за работа сред турското и циганското население. Тя е не да се води политика на обособяване на това население, на основата на етноса, а да го приобщаваме, да се чувства като неразделна част от българския народ. Но заедно с това трябва да се работи и сред българите, за преодоляване на остарели представи, схва-

124 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

щания, предразсъдъци и предубеждения, относно тези групи – турци, цигани, българомохамедани“4. По-късно тази специфична дейност се поема от Отдел „Агитация и пропаганда“ към Националния съвет на Отечествения фронт. От 1975 г. той е преименуван на Отдел „Идейно-възпитателна дейност“. След Деветия конгрес на Отечествения фронт през 1982 г. и до края му са създадени сектори: „Политическа просвета“, „Агитационна дейност“, „Културно-масова работа“, „Работа със семейството“, За работа с домовете за социалистически бит и култура, За работа с Дом „Владимир Поптомов“ и земляческите групи на потомците на бежанците от Тракия и Македония, „Школи за активистки на Отечествения фронт“.

Школите за активистки на Отечествения фронт Създаване и развитие В Свещената книга на мохамеданите са преразказани почти всички легенди за произхода и същността на жената, които съдържат Свещените книги на юдейството и християнството. Аллах дава наставление на мъжете: „Вашите жени са ваша нива... Мъжете да имат първенство над жените поради ония предимства, с които бог е направил едните да превъзхождат другите“. Съгласно законите на Шериата, бракът е покупко-продажба: мъжът купува, а бащата или братът продават жената. Тя е стока, която е обект на пазарлък и продажба. Никой не пита девойката обича ли мъжа (тя може даже да не го е виждала), когато я омъжват. От нея се изисква пълно послушание. Мъжът може „да захвърли“ жена си, когато пожелае. И за това не е нужно да заведе съдебно дело. Достатъчно е пред свидетели да каже няколко пъти: „Не я искам“ или „Тя не ми е жена“ и разводът между него и жената е законен. Мъжът има право на четири съпруги едновременно. Стига да има пари... Какво е положението на българската жена и по-конкретно на жената-мюсюлманка през 60-те години на миналия век? В програмната декларация от 14 септември 1944 г. на новата власт на ОФ се провъзгласява равноправието на жената у нас. Един от първите нормативни актове е Наредбата-закон за изравняване правата на двата пола. В Конституцията, приета през 1947 г., това равноправие е конституционен принцип. Член 36 утвърждава: „Жената и мъжът в НРБ имат равни права“. Юридически светското и религиозното потисничество на жената, „вечните истини“ за нейното несъвършенство отпадат и отиват в историята. „Де юре“, е така! Но „Де факто“ – реалността е друга: „В четири зида вградена“, жената „тъжни напеви си шепне в стаица, с дим окадена“ – описва в стиха си поетесата Блага Димитрова. Тя е „сянка, в черни чембери, със скрито лице“. Само по име е жена. Като човек Тя даже е лишена от любов. Мъжът я люби като животно... Бие я... Ругае я... 4

Българанов, Б. Протокол от заседанието на ИК на Националния съвет на Отечествения фронт за дейността на Комисията за работа с малцинствата. С., 1967.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 125 В село Мугла, Смолянско, умира детенце. То си играе на двора покрай огъня. Пада върху жаравата. Майката го вижда през прозорчето, но не смее да изтича без яшмак и фередже. Докато се облече и „забули“, чедото ѝ доста е обгоряло и не могат да го спасят. В Смолянско се самозапалва младо момиче. То се е залюбило с войниче, граничарче от вътрешността на страната. Обичта е взаимна, много силна. Но съпротивата на близките, на селото е още по-силна. И то изгаря, в знак на протест срещу насилието, срещу забраните, в името на човешката свобода и любов, в защита на своето право на радост. В Сърница има открит родилен дом, който се обслужва от лекар и акушерка. От петдесет раждания за няколко месеца, само едно е в родилния дом. А детската смъртност е повече от двадесет и пет случая на хиляда новородени. В Бабешките махали 2300 жени са неграмотни. В Якоруда такива са 1401, в Абланица – 436 и т.н... А това значи, че приблизително 90 % от българите мохамедани там са неграмотни... Жилищата са стари и мръсни. Хора и животни страдат от болести и нечистотии. Голяма част от жените не знаят и не умеят да създават уют и ред в своя дом, нямат елементарни познания по готварство и домоуредба, за отглеждането и възпитанието на своите деца. Има промени в икономическия живот, в духовното развитие на българската жена. Но българката-мюсюлманка изостава от общото развитие. И трябва да бъде подпомогната. Да повярва, че не тя е избрала несретната си участ. Животът я пречупва и изтласква на заден план, но може да се промени. Ако и тя поиска, и помага за това, по-бързо новото, хубавото, ще достигне и до нея. Идеята за откриване на 45-дневни курсове е предложена на НС на ОФ от ОК на БКП в Смолян. Направено е предварително проучване за реализиране на това предложение от оглавяващата отдел „За работа сред жените“ Магда Гинева. На 30 януари 1960 г. в Заседанието на Изпълнителния комитет на НС на ОФ председателят на ОК на ОФ в Смолян Динчо Петков докладва „За работата сред българските мохамедани“. Тук са и секретарите на окръжната организация С. Саралийски и Д. Спилков. Обсъдено е и „Предложение за откриване на курсове за българомохамеданки в Чепеларе“, направено от Иван Райков, главен секретар на НС на ОФ. Присъстващите на това заседание: Енчо Стайков – председател; Цола Драгойчева – зам.-председател; секретарите Никола Джанков и Петър Попзлатев; членовете Рада Българова, Фердинанд Козовски, Христо Мархолев, Кирил Клисурски, Асен Павлов, Христо Стойков; завеждащ-отделите Магда Гинева, Слав Захариев, Живко Стоянов, Ешуа Кемалов и Павел Цолов, вземат решение. Възлага се на ОК на ОФ–Смолян да проведе през първото и четвъртото тримесечие в Чепеларе четири курса за жени от Смолянски, Благоевградски, Пазарджишки и Кърджалийски окръг. Средствата са на Националния съвет,

126 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

а конкретна грижа и помощ трябва да окажат Магда Гинева и Слав Захариев и отделите, които те ръководят. Назначена е и първата ръководителка на първата школа на ОФ – учителката от град Чепеларе Надежда Марева. Още в края на същата календарна година Изпълнителният комитет на НС на ОФ обсъжда обстоен доклад за живота и проблемите на българите с ислямска вяра, изнесен от главния секретар Иван Райков. Тревогата е голяма, проблемите са сериозни. Дейността трябва да се разшири – многопластово, сред всички и конкретно сред жените. Важните решения са следните: – Курсът в Чепеларе да продължи и през 1961 г.; – Да се предложи на Министерския съвет да допълни постановление № 545 от 25 април 1959 г. (за организиране на краткотрайни курсове и семинари за пропаганда) така, че то да важи и за подготовка на кадри на ОФ; – Да се предложи на Министерския съвет да допълни и Разпореждане № 1437 от 23 юни 1960 г.; – Въз основа на Разпореждането да се открият още два курса за жени българки-мюсюлманки в градовете Гоце Делчев и Велинград. За директорки на двете школи са назначени: Мария Стоева от Гоце Делчев и Цвета Илинова–Петрова от Велинград; – Да се предложи на ЦК на ДКМС да открие тримесечна, постояннодействаща школа в София или Пловдив за девойки българки-мюсюлманки; – Да се предложи на Министерство на народното здраве в техникумите за средни медицински кадри да се приемат и българки-мюсюлманки с деветокласно образование. Приемните с тази привилегия да поемат задължението след завършване на курса да работят в своите селища. – Да се разреши ползването на две-три подвижни кина от ОФ за организиране на безплатни кинопрожекции сред това население.

Първите десет години в школата – моите и на първите школи Велинград, квартал Чепино. Хотел „България“ – така се нарича старата двуетажна къща, в която се намира приемната на новооткритата школа. Тук ще нощуват курсистките, ще се учат в малкия читалищен салон, а ще се хранят в стола на почивната станция на ТПК „Стара Загора“ (също стара, двуетажна къща). Условията от съвременна гледна точка са примитивни. Първият ден минава в очакване, както и вторият, и третият. Ние (двете с Радка Милева, ръководителката по културно-масова работа) седим и чакаме... Не можем да си обясним защо курсистките не идват... Нали всички са уведомени...? Нали „за хубаво ги викаме“... Целите и задачите са ясно формулирани... На стената сме поставили красиво изписан текст: „Не закриляна, а окрилена,... не зад мъжко рамо приютена, а със дух отприщен, полетял“... ( Блага Димитрова ) Едва на четвъртия ден пристига една – първата. Това е Фатме Лещарова от Костандово... Води я баща ѝ. А от сините му очи текат сълзи. След нея пристигат

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 127 жени от Кърджалийски окръг, после – от Ловешки... И чак след тях – от Пазарджишки окръг. От с. Сърница – четири жени, (съпругите на кмета, партийния секретар, председателя на ОФ, началника на пощата) и едно девойче – Атидже Аликанова. След тях са: драгиновки, цветинки, пашовки, светапетчанки... Запознаването е вяло. Наведени към земята погледи или издаващи напрежение и смут лица. Защо са събрани? Какво е школа? Защо се наричат активистки. Това са въпросите, които ги вълнуват и от които се страхуват. Тези въпроси са основните и за мен. Какво и как да им отговоря още в първите часове, за да се погледнем в очите, да трепне искрица топлина в душата ни, изпълнена с притеснения от неизвестното, от това, което ни предстои. При първите срещи съвсем не на шега се стъписвам... На електрическа крушка в една стая моминките сложили вестник... „Електрическата светлина е грешна и може да ослепеем“ – е обяснението. До електрическата ютия не смеят да се доближат! А за електрическата пералня – да не говорим. Няколко дни наред отиват и се връщат от стола, без да се докоснат до храната. Допускат, че въпреки нашите уверения в яденето може да има свинско месо, за „да ги умърсим“. Изпращаме по една дежурна в кухнята, за да гледа как и от какво се приготвят гозбите. „Първото стъпалце“ е изкачено! По-късно разбираме, че е позволено да се яде само месо от кокошка. Ако е от петел – това е грешно! Петелът е водачът в кокошарника... Затова! Ами първото отиване на баня?!... Повечето не искат да се съблекат – с ризите си искат да се къпят. Голотата е тежък грях. Четирите сърничанки, след като ги уговаряме четири часа да ги заведем в индивидуални вани, всяка сама със себе си, влизат и излизат, без да са се докоснали до лековитата, минерална вода на известната още от времето на римляните, чепинска баня! „Занимателен час“ – така наричахме часовете, в които се изнасят беседи, например: „Защо вали дъжд и сняг?“ Служихме си със съвсем елементарни приспособления за демонстрации. При нас те имаха голям ефект:.. На печката ври вода... – „Какво става с парата, когато се постави студен капак? Образуват се капчици... Стават по-големи. Връщат се обратно в съда“... Всеки би се усмихнал иронично на тези обяснения... в аудитория на възрастни... А на курсистките им е много интересно. Заставаха до печката, отваряха, затваряха съда... Смееха се, че правят „Аллахова работа“... Отиваме на екскурзия в Батак. Посещаваме водноелектрическата централа. Влизаме под земята, наблюдаваме турбините. Някои момичета ги докосват, за да се убедят, че са истински... Щипват после и себе си, за да повярват, че няма магия. Излизаме навън. Заглеждат се в големите дървета, които растат над централата и не могат да повярват, че сме били под тях. И пак обратно! Докато проумеят какво е станало... Идва ред и на първото посещение на кино – „първо“ като културно мероприятие в школата, но и „първо“ въобще за повечето момичета... Едва ли някой сега би разбрал дълбочината и силата на душевната борба: „Как да не послушат другарките? Вече бяхме станали свои! Какво ще стане, като научат родители-

128 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

те и близките? Ами ако достигне до ходжата? Ами щом хората ходят, значи е интересно“... И когато лампите угасват и в салона става тъмно, дълбоко „Ох“ и „Ах“ издават страха от неизвестното... Някои главици клюмват, става им „тежко“. След това, по „следващо стъпалце“, което сме достигнали заедно, киното вече е любимо „изкушение“. Очакват го, подсещат, четат афиши и съобщения. Наближава краят на 45-дневната подготовка. „Аз съм от с. Кирково, Кърджалийско. Намира се в най-южната част на България. На 20 януари 1961 година тръгнахме шест жени и само аз – девойка, за Велинград. Тръгнахме и ни се струваше, че вървим в неизвестност. Пътувахме и се питахме къде ли ни водят, какво ще правим там?... Пристигнахме плахи, всяка затворена в себе си. Но още първите дни ни направи впечатление, че ни посрещнаха топло и дружелюбно. Създадената обстановка и атмосфера ни допаднаха, както на мен, така и на останалите. Ние чувствахме как с всеки изминат ден у нас плахостта и стеснението се стопяваха, изчезваха. Сега вече пътувахме от тема към тема, от истина към истини – научавахме много интересни неща. И само след една-две седмици репетирахме песни и танци. Много неща виждахме и преживявахме за пръв път: пътуване с влак, кино и театър, изпълнение на сцена, екскурзия до столицата. Само за четиридесет и пет дни, като че ли не бяхме същите. Така се чувствах не само аз. Жените сякаш забравиха децата и грижите си. И се сприятелихме за цял живот, ние, четиридесетте курсистки от Пазарджишки, Ловешки и Кърджалийски окръг. Ако отделянето от семействата ни беше трудно, то раздялата след курса беше неописуемо тежка. Дни наред плачехме и се уверявахме, че няма да се забравим... Тръгнахме със страх, върнахме се със сила. Реших, че трябва още да уча. А вече бях на 20 години – това значи, че не могат да ме приемат за редовно обучение. Явих се на изпити като частна ученичка и така завърших средно образование... Много неща се променят. И аз съм и радостна, и удовлетворена, че и ние жените имаме дял в постигнатото... Навън е пролет. Но пролетта е и в нашите сърца. Ние сме кокичетата, предвестниците на Голямата пролет, която носи културната революция в Родопите“. Румяна Попова – секретар на ОС за култура в с. Кирково. Какво са десет години? И много, и малко. Но за нас това са четиридесет и четири курса. Това са повече от 2 300 усмихнати лица! Трудности, преодолявани с общи усилия. Ръководителки и курсистки проверяваме себе си, побеждаваме себе си. Доказваме се. И то – в атмосфера на уважение и доверие, с търпение и всеотдайност. И с обич! Взаимна обич! Затова и връзката, която се стремим да поддържаме, не е като след формално изпълнен служебен ангажимент. Тя се превръща в потребност да се виждаме, да се чуваме, да си пишем... Първите години на далечните момичета пишем писма всяко лято. И получаваме много писма, когато няма курсове. Те се превръщат във своеобразна анкета: Как се чувстват след курса? С какво се занимават? Къде работят? Какви идеи се раждат в семействата им за тяхното бъдеще...

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 129 Своеобразните „проучвания“, които направиха по-възрастните в първите курсове, изиграват положителна роля. Имат ни доверие! Изпращат своите дъщери, снахи, внучки... „Да отидеш на школа“, вече не е „страшно“, а престижно, интересно, отговорно... Например в Цветино върви приказка към мераклии за мома: „Тава момече е учено. Сдило е на школа. Тебе не ке те земе“... След завършване на учебната година с курсистките от нашия окръг се срещаме редовно. Знаем коя къде живее, къде работи... „Когато провеждаме“ седянка, събираме всички заедно за „нови плетки“. На друго място отиваме на работните места, в гората, на полето. Използваме и почивките за беседа „по женски работи“ (както казват бригадирите) и за по-дълго веселие и „общи“ приказки. Понякога водим лекарка за консултации. В повечето случаи шефовете са мъже, но се включват и те и тогава става много интересно. Обсъждат се условията, при които работят, обещанията, които не са изпълнили... Има и много приятни поводи: „Нова къща са си съградили Бельо и Къдра в Света Петка. И са я подредили по новому. Даже „механа“ – гостна стая имат на най-долния кат“. Всички отиваме на гости да споделим радостта им, да видим новото в техния бит. Една млада, красива жена вече „диктува“ модата в селото – тя е шивачката и на младите, и на старите. Сега прелиствам една малка книжка. Това е „Юбилейно за Велинградската школа“, по случай нейната двадесет и пета годишнина. Тя бе подарък от родопския писател Владо Арденски. В това време той бе заместник-главен редактор на списание „Отечество“. Той състави и редактира съдържанието, организира издаването. Хиляда души, присъстващи на празника, получиха безплатно едно малко като обем, но голямо като съдържание емоционално писание. Ще използвам обобщените данни за числово измерение на дейността на Велинградската школа, с които завършва споменатата юбилейната книжка „Пролет“, излязла от печат през април 1986 г.: ЗАВЪРШИЛИ (ОБЩО) 5 835 жени и девойки. От тях са продължили образованието си, придобили са професия и работят като: Медицински сестри 175 Учителки 115 Библиотекарки 53 Килимарки 645 Горски работнички 430 В промишлени предприятия 1 450 В търговията 400 Служащи 87 (останалите са домакини, пенсионерки и др.) Продължили образованието си след школата: Висше 64 Полувисше 388

130 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Средно и средно-специално 1 120 Обществена ангажираност: Съветнички 74 В комитетите на БКП 104 В отечественофронтовски, женски,младежки, организации 786 В художествената самодейност: 570 Това са „словата“ на цифрите, а ето и „словата“ на чувствата... Писмото ме застига във Велинград през юли, 1970 г. „МИЛА ДРУГАРКЕ, Няма да забравим цял живот какви другарки сме имали във Велинград, как сме прекарали 45 дни в школата,колко много работи сме научихме. Много здраве да имате. НИЕ ПОМНИМ нашата песен: Далече, там, нейде в Родопа, где бавно Еленка тече“. „Мила другарке,...“. Из кореспонденцията на Смолянската школа. Аз съм получавала стотици писма, които започват с това обръщение. Те си приличат и по съдържание. Приличат си и по чувствата, които извират от тях. Такива душевни откровения са получавали колежките ми от всички школи. Защо съм предпочела писма, изпратени до ръководителките на Смолянската школа? Приемете го, читатели, като признание, че в Смолян се ражда тази идея. В Смолянски окръг започва реализирането ѝ. Смолянските кадри ѝ дадоха живот. Какво следва след топлите думички „Мила другарке“?... „Вечерта, когато се върнах у дома, разказах на моите родители и на моята сестра за всичко, което сме учили в школата и за екскурзията в София. И те останаха много доволни. Костюмчето, дето си уших, също много го харесаха. Казах на майка ми, че отсега нататък вече няма да нося широка рокля, а ще ходя с тясна пола и блуза, или с тясна рокля. Тя ми каза „Както искаш... Това си е твоя работа“. Радостина Кръстева, с. Неделино „Получих Вашето дългоочаквано писмо и с радост отговарям. Спомних си колективния живот в школата, и ми се явихте всички пред очите. Аз работя в стола на училището. Готвачка съм на 30 ученика. Отивам в стаята на учителите и чета вестници и книги. Получавам списание „Изкуство“. Много е интересно, все за художници се разправя. Вечер се събираме на седянки. Създадохме си и колектив и се готвим за Първи май. Друго развлечение нямаме, нито кино, нито театър. Много съжалявам, че живеем в такъв край. Понякога с камион ходим на кино в Чепеларе. Затова много ще Ви моля, ако се открие техникум за медицина, да ми се обадите. На всяка цена искам да се уча“.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 131 Нефизе Юмерова „Честитя Ви деня на жената – 8 март. Измина доста време от нашето последно виждане в Неделино. В ушите ми още звучат Вашите топли, сърдечни думи. Как е приятно да се слушат такива прекрасни хора с пламенни души и любящи сърца. Цял живот ще си спомням дните, прекарани в Смолян и екскурзиите. Дано това не ми е последен спомен. Как ми се иска да пътувам из България“. Айша Ксулова, с. Кочане „Изминаха няколко дни, откакто се завърнахме у дома и пристигна Новата година. Посрещнахме я добре, но мъката ми беше голяма от нашата раздяла. А много ми е радостно, че прекарах добре на екскурзията в нашата столица. Всичко видяхме що има на света за първи път. Два дни учудено гледах София – нощем ярките светлини, денем – трамваите, многото хора. Учудено гледах и залата в хотел-ресторант „Балкан“, където имахме среща с другите школи. Имаше много огледала, много украса, много весела музика и все за нас. И много ни тежеше раздялата. Всички ми са като сестри. На никого не се обидих, нищо лошо не казах...“ Ресиме от с. Неделино „Не мога да изкажа радостта си и благодарността си към Вас. Никога няма да забравя дните, които прекарах с вас и с 40-те момичета в школата. Научих много от онова, което не знаех, а то ще ми е за цял живот. И не ме напуска мисълта, дали ще ми се отдаде възможност пак да отида в Съветската страна. Работя в трикотажна фабрика „Преспа“ като плетачка. Избраха ме за културно-масовик. Мога да се прехвърля и като шивачка. Колективът ни е много добър – 34 човека. Много се разбираме и си помагаме...“ Валя Мурджинова – гр. Лъки, с. Бегали „Получавайки тъй скъпия и дългоочакван плик аз много се зарадвах и се разплаках за Вас, добрите ни ръководителки. Като се прибрах вкъщи, отначало много ми беше трудно. Все ми се струваше, че пак ще се върна в Смолян. Аз работя в ДЗС. Разказвам на всички какво съм видяла и научила. Ако съм ви засегнала с нещо или пък съм сгрешила, от сърце, много Ви моля да ми простите...“ Росица Стоилова, с Осиково „Реших да се обадя с това кратко писъмце, да знаете, че не съм Ви забравила. Намирам се в с. Белица и преподавам по шев и кройка. И една друга жена е с мен. Тя води готварството. Започнали сме на 1 януари и ще завършим на 2 февруари 1972 година. Наученото в школата, сега ще предам на другите...“ Черешка Гемишева, гр. Лъки, м. „Здравец“ „Ще Ви моля да се срещнете с др. Хикинова, да ме назначат детска учителка в село. Така ще имам 8 месеца стаж и ще мога да кандидатствам в Стара Загора да уча за детска учителка. Знам, че Вие ще ми помогнете...“ Албена Кискинова, с. Долна Дрянка

132 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

„Наистина човек трябва да се радва на най-малкия успех и винаги да търси хубавото в живота. Аз имах много голямо желание да стана медицинска сестра, но не успях. Закъсняла съм с три години. Ако обаче имам малката възможност да продължа образованието си, ще набавя всички онези знания, които съм пропуснала...“ Фатма Кичукова, с. Лъджа „Отивам в Казанлък да работя и да се уча вечерно. Ние останахме благодарни, че завършихме школата и научихме много неща. И най-важното за мене беше, че се научихме да кроим и да шием уж само за нас си. А то вече в нашето село излязохме най-големи кроячки. Мине колко време и аз пак вземам тетрадката да прочета лекциите и почвам да си поплача. А за нас беше голяма радост екскурзията в чужбина. Аз мисля, че не изложихме България...“ Росица Милкова, с. Давидково Това не са фалшиви фрази. От тях струи обич. Те носят благодарност, разплакана радост, надежда за по-нататъшна помощ и желание за нови срещи. Това са искрени чувства, убеждения, отношение на възпитанички към ръководителките на школата в град Смолян. През 1962 г. седалището ѝ бе преместено от Чепеларе в квартал Устово. Имаше няколко трудни години в неподходящи условия за работа. Минаха и още по-трудните години на строителство и разширяване на учебната база. И ѝ определиха най-подходящо място – в долчинката с отрицателна йонизация. По пътя за Пампорово, на 3–4 километра извън града над Смолянските езера срещу „Невястата“. Щафетата от Марева поема красивата и силната родопчанка, учителката с поетичната си нагласа Митра Маламова. Първите десет години се виждахме на заключителните срещи в София, на някои съвещания. По-късно добре се опознахме. С уважение и признателност си спомням първата директорка на школата в Гоце Делчев, Мария Стоева и първите ръководителки. Най-задълбочената оценка и всеобхватно представяне на дейността на школата по случай нейната 25-годишнина се направи в град Гоце Делчев. Председателят на Окръжния комитет на ОФ Йордан Байов, секретарката по идейно-възпитателната дейност Росица Бачева и директорката на школата Роза Гущанова бяха главните действащи лица и го организираха успешно. И сега ме впечатляват юбилейните издания – „Албум 25 години школа за активистки на Отечествения фронт“, „Исторически очерк“, юбилейна значка и шалче с инициалите на школата, които влязоха в около 500 семейства на нашите възпитанички, присъстващи на тържеството. А преди това – срещи на завършилите са проведени във всички общини в Западните Родопи, намиращи се в границите на окръга. В тази школа най-напред проведоха опреснителен, 20-дневен курс с тридесет завършили, за допълнителна подготовка. Посетени селища с престой и разглеждане – 20. Посетени музеи – 13. Разгледани исторически паметници – 14. Посещения в промишлени предприятия, ТКЗС, ДЗС – 20. Природни за-

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 133 бележителности (Юндола, Кайлъка, Леденика и др.) – 7. Изнесени лекции по исторически и обществено политически въпроси – 8. Беседи в музеи и стопански обекти, изнесени от екскурзоводи – 24. Срещи с обществено-политически дейци – 4. Курсът завършва със специална вечер-среща в Якоруда. Присъстват и близки на участничките, на която те споделят своите впечатления. В юбилейното издание на тази школа впечатлява поетичното откровение на Димитрина Габерова от с. Долно Осеново: Благодарност Аз не искам тъй да си отидем, всичко да забравим изведнъж – Аз искам спомен да запазим за хубавите школски дни. За школата, която като майка сбра ни и ни приюти, Която с нежни думи ни нахрани: „Момичета, добре дошли“... Днес ний сме много благодарни, за примера, за хубавите дни, Че ни научихте да бъдем хора – днес и в бъдещите дни. С какво ли можем да се отплатим, на вас, учители добри, Освен да бъдем много благодарни за знанията, получени във тези дни... За някои тези думи могат да звучат „много патетично“... Други ще се поусмихнат на този наивитет. Скептиците ще погледнат недоверчиво. Но за всички нас, които влагахме много искрено съпричастие, това е признание.

Школи за български туркини Първите школи за български туркини са открити през 1962 г. Първите ръководителки си остават първи! На тях им беше най-трудно. Затова навсякъде срещаха уважение и признателност от последвалите ги. „Пътят към огъня“- 25 години школа на ОФ в Кърджали“: Мара Койчева Димитрова – първата директорка на школата, с първия и втория курс през 1962 г.: „Школата беше открита в Ардино. Разполагахме с три спални помещения и една лекционна стая. В общото сервизно помещение имаше три мивки, няколко легена и един нагревател. Жените бяха неграмотни“. Стоянка Николова Енчева – втората директорка на школата, работила от 1 ноември 1962 до 31 декември 1965 г. в Ардино: „Въпреки примитивните условия, работехме отговорно. С общи усилия увеличихме броя на спалните, това ни даде възможност да увеличим броя на курсистките на 50–55 жени на възраст 18–55 години. По-голямата част бяха неграмотни или учили до четвърто отделение. Най-високо образование – една със седми клас“. Мария Витянова– директорка на школата от 1966 до 1977 г.: „Тогавашните курсистки са вече зрели жени, с големи деца, някои имат и внуци. Връщайки се назад във времето си спомням с каква трудност набирахме кандидатки за школата, колко примитивни бяха условията, при които работехме, макар вече в град Кърджали. Две бараки – в едната спални, в другата – лекционна зала и кабинет по шев. Бяхме само две...“ Марина Попова – най-дългогодишната директорка на школата: „Сега, когато честваме 25-та годишнина от създаването ѝ, обръщаме признателен поглед

134 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

назад към първите години и първите всеотдайни ръководителки. Те запалиха пламъка на знанието. Върху техния опит, надграждахме нашата дейност“. В първите две и половина години в Ардино са се обучавали в 25 курса 467 жени и девойки, от които 45 абсолютно неграмотни, 38 малограмотни (с първо отделение), 175 учили до четвърто отделение и само 3 с основно образование. В последните пет години преди юбилея, от общо около 1000 завършили, 500 девойки и млади жени са със средно образование. Няма нито една неграмотна. Това е резултатът от промените, които настанаха в България и поконкретно в Източните Родопи, в нашия Кърджалийски окръг. А школата ни се утвърди като огнище на просвета и култура, извор на родолюбие и патриотизъм, източник на нови знания и умения“. Визитката на тази школа няма да е пълна, ако не добавя още малко: „От няколко легена и един нагревател“, до най-голямата и най-удобната учебна база на школите. Чудото, което караше момичетата от Глухар, Токачка, Гулийка, Патица, Секирка (запомнила съм, че имаше около 2500 махалички, селца, пръснати из тогавашния Кърджалийски окръг), сега го имат в своята школа... Става дума за асансьора. И не само това. Те се чувстват като в „палат“ в двуместните спални и принадлежащите към тях сервизни помещения. Просторна кинозала, модерни, учебни кабинети, хубав стол, зала за тихи игри на покрива на сградата. Този тавански кът дава простор на погледа, от високо и на далече. Не знам какво е състоянието ѝ сега. Ако я има, заслужено биха я нарекли на името на Зарко Хранов. Той я бленуваше, той я сънуваше... Той я построи! Да бъде красива и да има много цветя. За младите обитателки! Да се чувстват като другите свои връстници!... За своите 25 години Школата също получи орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Заслужено признание за участието на всички, които имат принос в нейната дейност. Със същия орден са наградени директорката Марина Попова и Сениха Мустафова, най-дългогодишната ръководителка. „Светлина в сърцето“ е юбилейното издание на Школата за активистки в град Разград. Открита през 1962 г. и тя посреща юбилея си в нова сграда. И тази школа стана носител на орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Първата директорка е Мария Чутуркова (1962–1967). Следващата е Тотка Бойчева, работила най-дълго време. След това с подчертан принос за новата база и за развитието на школата е директорката Дамяна Пеева. На този пост последно е Пенка Цонева. Тя участва в тази дейност почти от началото ѝ като секретар на ОК на ОФ. Ето впечатления на нейни възпитанички: „Аз съм Милена, комендантката. Не сте ме забравили, нали? Дано! Че и на мене ми става едно особено, като се сетя за хубавото време в школата. Каква многоцветна китка бяхме в залата – русокоси, синеоки, кестеняви,мургави. Какви ли нямаше между нас – и срамежливи, и сърдити, и палави. Толкова различни бяхме! А когато се разделяхме, всички си поплакахме. Помните ли как пристигнах аз, възседнала на седемдесет и пет коня? Московецът изпръхтя в двора, все

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 135 едно, че му казах – „Тпруу!“....Аз сама си дойдох с моя „бензинов жребец“. Като влязох в дирекцията, Вие, другарко Пеева, ме изгледахте малко под око, малко... Попитах: – Не ме ли искате?- чаках да чуя какво ще последва след този поглед. – Защо да не те искаме! – рекохте вие, дето бяхте вътре, бая жени. – Защото съм стара. На двадесет и осем години съм. – Разсмяхте се всички. Разсмях се и аз. После приказката се завъртя около семейство, дом. Казах, че съм омъжена, че имам три деца... А, Вие, другарко, малко ме повъздигнахте: – Браво-рекохте, млада и с три деца. Малко българки имат сега по толкоз. Помня и как ме изпратиха другарките от апретурата на текстилния завод в Габрово. Целуват ме и думат: „Какво ще правим без теб 105 дни, Миленче? Ще ни липсва златната ти усмивка, но щом е за добро, върви!“ Дано момичетата и вие не сте ме запомнили с лошо. Понякога бях строга, правех забележки, когато някое момиче не внимава по време на лекции. Щеше ми се за малко време, много да научим... Още в началото другарката Пеева ми каза: „Милена, ти си по-голяма, семейна си, знаеш как трябва да е. От момичетата има неопитни, несвикнали още на ред. Ще разчитам на твоята помощ. Назначавам те за комендантка“. Директорката си е направила шега. Такава длъжност в школата няма. Но аз я приех на сериозно. Чувах понякога някоя да рече: „Това пък за какво ми е!“ Жената всичко трябва да знае, всичко трябва да умее. На мене зле ли ми е като мога да командвам машини? Ни автомобил може да ми се опре, ни тъкачна машина. В габровския завод почнах като предачка, после – тъкачка, сега съм на апретурата. И в Еленово ако бях останала, нямаше да си държа ръцете под престилката. В нашия род мързеливи няма. Но друго си е да се омешиш с хора, да придобиеш професия. Тогава и мъжете много не ти се репчат. Аз случих на разбрано момче. Нали го видяхте колко е хубав. И децата са ни хубави. Назад какви сме били, много не се интересувам. Знам само, че баща ми и майка ми много са се обичали. И аз, и тримата ми мургави братя от гореща циганска кръв сме родени. По удължените си ръце като съдя, малко натежали, някой от дядовците ми ковашки чук е вдигал. Недай си боже някой да ударя, ала с тях най ми иде да милвам... Хубаво ни беше в школата... Знам, другарко Пеева, какво пак ще ми заръчате: „Миленче, не натискай много педала...“. Ама защо? Пътят е широк и видимост има до-о-о-о... далече... В живота ми“. Ваня Якимова: „От село Севар съм. Баща ми настоя да дойда в школата. Пък и на мен ми беше интересно: какво още има да учим ние, среднистките? Оказа се, че имало. И не само в лекциите и практическите занимания. Нас ни учеше преди всичко атмосферата. Такова нещо в училище не съм забелязала. Ето къде е разликата. А може би и смисълът на школата. Да завърша библиотечния институт в София подтик ми даде школата. Мене за три месеца ми станаха ясни много неща, на които преди не намирах разрешение. В Севар има много млади хора. Имам какво да правя с тях. Знам как да го направя...“ Сашка Алипиева: „На 19 години съм. Родителите ми живеят във Велико Търново. Там завърших гимназия с пълен отличен. Работя в комбината по радиоелектрическа апаратура. Два пъти кандидатствах във ВУЗ. Не ме приеха. Не

136 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

съм се отказала. Когато тръгнах за школата приятели и познати се учудиха: да се доучвам в школата, или годеник да си търся... Школата ми помогна да превърна знанията си в убеждения, ето това е отговорът. Ако зависеше от мен, щях да наредя: всички средношколки да преминат през тези школи, както сега преминават през УПК“. Годината е 1987. Курсистките са с по-друга култура. Много неща в бита им са променени. В сравнение с курсистките от първите години, те са много напред. „Четвърт век пръска светлина“, юбилеен албум на школата в град Шумен, носител на орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Открита през 1962 г. при най-мизерни условия, но посреща юбилея си в новопостроена, модерна сграда. Първите директорки са няколко: Рузия Исмаилова, Селвет Якубова, Мари Чилингирян, Хюсния Мюмюнова. Най-дългогодишната директорка, започнала първо като ръководителка по културно-масова работа, е Бойка Дамянова. Тя също е наградена с орден „Кирил и Методий“, за тази си дейност. На юбилейното тържество, на сцената застава дребно, с будни очи девойче. Фатмегюл Азисова от село Пет могили. Не се смущава. Подава китка на директорката си и започва: „Завърших школата през 1970 година. С няколко думи искам да кажа за промените, които настъпиха у мен след това. На село завърших основно образование. Толкоз. Щях да си остана с него, подтикната от старите разбирания на родителите ми. Благодарение на грижите за жените туркини, дойдох в школата. Благодарение на лекторите, които ме накараха да си отворя широко очите, разбрах, че трябва до уча още. Макар и със закъснение, доста хора ми помогнаха, вече се уча. Намирам се в Нови пазар – училище „Асен Златаров“ за фина керамика и стъкло. След това ще се прехвърля в техникума и ще завърша средно образование. Уча се на пълни държавни разноски. Получавам безплатна храна, дрехи. Живеем в нова, модерна сграда, предлагаща всички удобства: баня, топла и студена вода, парно отопление. Стаите са обзаведени по типа на Балкантурист. Чудесни занимални и постоянни грижи на възпитатели. Млада съм. Не познавам миналото. Но като слушам разказите на по-възрастните, на учителите, те в миналото не са могли дори да си мечтаят за такива условия, и грижи, и просвета, каквито се създават сега за нас, младежта. При тия условия, аз полагам усилия за подготовката си и имам добър успех и желанието ми е да продължа даже и висше. Това е отговорът, който ние можем да дадем на нашите родители, които не искаха да ни пущат да учим по-нагоре, както и на тези, които задържат децата си на село“.

Първата школа за български циганки До 1967 г. няма школа за български циганки. След проведен експеримент във Велинград се открива втора школа. И така работят, успоредно двете школи с една директорка – Цвета Илинова–Петрова и два относително самостоятелни екипа. Това продължава до 1981 г., когато експериментално отменят диференцирания подбор. Приемат: българки – мюсюлманки, български циганки и

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 137 българки. Директор до 1985 г. е Гина Делиева. Последно директор е Йорданка Бонева. Болшинството от курсистките проявяват интерес към обществената дейност. Някои са участвали в различни инициативи. Подготвяме разговор: „Аз и моето селище“, в който участничките трябва да разкажат за себе си и за своето родно място, да съберат данни, да изтъкнат проблемите, да изкажат мнение от кого зависи съдбата на ромите. Ето какво разказват Асенка, Чика и Цеца от Видин: „Ние сме от квартал „Нов път“. В този квартал живеем 5200 българи и цигани. Тук се отреждат парцели на много български семейства. По-малко се извеждат цигани да живеят в другите квартали, но и това го има. Мисли се да се ликвидира този квартал като цигански. Болшинството от хората ни работят – над 2600 души. В Химкобината са над 100 човека като апаратчици, машинисти и техници. В Завод „Георги Димитров“ те са над 250 души – леяри, стругари, формовчици и пр. В строителна бригада 150, а на работа в СССР, като строители са 150 души. В консервния комбинат редовно се трудят 250 жени постоянно, а във върховите моменти се приемат и сезонни работнички. Приблизително толкова работят в шивашкото предприятие „Вида“, където се специализират да шият ризи. Но има над 150 човека, които не се трудят постоянно. Те са предимно пришълци. Това са кошничари. Занимават се с комар, сводничество, строят незаконни къщи. Ние си мислим как да се справим с „пришълците“. А има и семейства, които живеят в нерегулирани парцели. Около тях хигиената е под всякаква критика. Много ни затруднява липсата на достатъчно места в детската градина. За да ходят на работа, майките задържат по-големите в къщи да гледат по-малките. Има и много отсъствия от работа без причина. За овладяване на отделни професии помага училището ни. Вече от две години се прави професионално насочване: металообработване, дървообработване, шев, готварство. Въпреки оскъдната материална база, учениците изработват хубави предмети: масички, табуретки, столчета от ковано желязо. Това стимулира някои ученици към професията, която ги привлича. Така също и създаването на трудови навици. Тези данни ние взехме от Председателя на Градския комитет на ОФ Майер Алхалел. Той ни покани в Комитета и ни предложи да дойдем на школа. А ние му обещахме, че като се върнем, ще отидем пак и ще мислим как да помагаме“. Думата взема Съвестица от Попица: „Аз знам, че има Постановление на Министерския съвет № 258 от 1958 г. за уреждане въпросите на циганите в България. Няма вече къщи, землянки. Няма и боси и мръсни циганчета. Всички са ударили на труд. Всеки се стреми да си направи хубава къща. Напоследък масово си купуват къщи от българи. Сумите са по 8000, 9000 до 16 000 лева. Тези пари са изкарани с труд. Работещите в полевъдството имат средна заработка над 1000 лева, а във фермата над 2000 лева.

138 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Домакинствата, които работят редовно, получават чист доход 3000–4000 годишно. Тютюнопроизводителите имат месечно възнаграждение между 130 и 230 лева на човек, в конопения цех – над 240 лева. Съветът провежда благоустрояване на улиците и не прави разлика между живеещите. Поставени са тротоари на почти всички улици, дето живеят българи и цигани. По бит циганите достигат българите. Във всяка втора къща има по една крава или по една биволица и поне по две овци. Така е в Попица и във Враняк. Но в Бъркачево не е така. Там не обичат много работата и циганите се различават“. Съвестица не си е довършила разказа. Много иска да се похвали с тяхното образцово училище-полуинтернат: „Ако влезете в клас или ги срещнете по улиците, няма да кажете, че това са синове на Байрям и Асан. Те са облечени като децата на Иван и се учат добре. В момента 29 души се учат в средни, средни-специални, полувисши и висши учебни заведения. И ние си имаме слабости, знаем си ги и ще си ги поправяме“. Иванка Големанова споделя: „В Сливен до 80–90 % от пълновръстните са заети с общественополезен труд. Ние се гордеем с потомствените текстилци. В Държавния текстилен комбинат 12–13 % от работниците са цигани и то от квартал „Н. Кочев“. Но в кв. „Пею Дачев“ около 1000 души не учат и не работят. И повече от половината са момичета и млади жени до 16-годишна възраст. А в Градец, почти цялото население затваря къщите си в ранна пролет и се прибира в късна есен. Работят сезонно по горите – събират билки, диворастящи плодове. Мъжете са секачи в горските стопанства и кюмурджии. Но заедно с тях тръгват и децата, а това значи край на училището. Добре, че има интернати. Така значителна част от децата не остават неграмотни“. Нека да ви разкажа за интерната в с. Кривня–Варненско. В двуетажната сграда паркетът блести от чистота. Четиридесет деца се движат по пантофки, спретнато облечени, чисти. Чаршафите са снежно бели. Макар че спалните са големи с много легла, обстановката е приятна. Двете лелки ги гледат като свои деца. Питам ги, как поддържат тази чистота: „Ами, перем често, използваме препарати. Изплакваме прането в студена вода, за да е бяло“. – „И зимата ли?“ – питам недоверчиво. „И зимата, всичко трябва да е хубаво. Даже, когато децата си идват от домашен отпуск, преди да ги изкъпем и преоблечем, не ги пускаме в спалните“. Това ни разказва Божанка от Белослав. Тя има близък, живял в този интернат и сама е видяла тази обстановка. Назмие Делберова изразява категоричното мнение на своите съкварталци от Кнежа. Те не искат децата им да се учат в отделно от българчетата училище. Трябва да се учат в общо училище. Вместо да има циганско в квартала, средствата да се дават за транспорт. Вики Маринова продължава: „Обстановката в циганското училище в Бутан е под всякаква критика. Изпочупени столове, изгнило дюшеме, няма въглища за отопление. В съседство с двора на училището има кладенец без капак, в който се удавило дете. Още не са намерени възможности да се постави здрав капак. В детската градина на 22 деца има само една кукла, бракувани играчки-остатък от други детски градини“.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 139 Мария Асенова от Враца не без самочувствие и гордост, изтъква: „Врачански окръг се нарежда на първите места по броя на специалистите-цигани с висше образование – 36 души. Някои от тях се ползват с голямо уважение сред местната общественост и населението“. Преда Мехмедова и Гена Райкова от Оряхово споделят за интересни мероприятия, организирани от читалището. Хората от техния квартал участват активно в художествената самодейност, в духовата музика, в спорта: „Сега да се подготвяме сериозно, защото и от нас зависи да се променят хората... Лекцията за работата на активистките трябва да си я научим добре“. И ръководството, и представители на циганите от Велинград слушаме и опознаваме проблемите, които занимават в момента нашия първи курс на първата школа.

Проблемите на хората по местоживеене Това е основната задача на ОФ след 70-те години на миналия век. И найсериозни са изискванията към отечественофронтовската идейно-възпитателна дейност. Особено значение в работата придобива диференцираният подход към различните групи от българския народ, на базата на тяхната етническа, културна, религиозна, битова и друга специфика. Търсят се подходящи подходи за повишаване на тяхната обществено-политическа грамотност, културата на бита, за създаване на съвременни взаимоотношения в семейството. Важно условие е да се съобразява с тяхната душевност и да използва подходящи социално-психически механизми за възприемане на необходимата информация. В тази връзка школите са конкретна, самобитна, специфична, общественополитическа, идейно възпитателна работа. Те спомагат за формиране на възгледи, убеждения, чувства у възпитаничките си, различни от тези на поколенията преди тях. Тяхната дейност задоволява, променя, обогатява духовните им потребности, воюва срещу застоя, рутината, консерватизма в мисленето и поведението. Тя дава възможност на своите курсистки да погледнат света с други очи, получили някакъв старт за нов живот. Но школите са и своеобразна форма на постоянно социологическо изследване: могат ли, до колко и как се развиват процесите на преодоляване на исторически сложилите се етнически, етнико-религиозни, етнико-езикови, етникопсихологически тежнения и комплекси. Това обяснява вниманието към тях и определя промените в 30-годишната им дейност, различните акценти в учебно-възпитателния процес. Думата „школа“ има древногръцки произход и значи беседа на мислителите с техните ученици. С течение на времето започва да се употребява за обозначаване на учебно заведение. Създателите на нашите школи са искали ТЕ да бъдат „школо“, училище, за знания за по-различен живот. Курсистките да ги приемат за „свой дом“. Журналистите ги наричат „ковачница за нов бит и добродетели“, „огнища на просвета и култура“, „източник на родолюбие и патриотизъм“, „школи за ново, по-високо самочувствие на личността“, „истински народни пътечки, достигащи направо

140 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

до семейството“. За нас, които повече или по-малко сме се потопили в този извор на емоции, това е мисия. И във всяка метафора, отнасяща се за тях, има истина. Вече се изясни, защо и въз основа на какво са създадени първите школи с общ капацитет 280 души. Но защо и как те станаха четиринадесет на брой, с четири пъти по-голям леглови ресурс, 1200–1300 души на курс, съм длъжна да опиша. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 27 юли 1970 г. се изисква от НС на ОФ да подобри работата на школите за жени и девойки-активистки от родопското население и разшири мрежата от курсове за повишаване на тяхната битова култура. Иван Тенев предлага и Бюрото решава: Да се проведе експериментално тримесечен курс на обучение в школите в Кърджали и в Гоце Делчев. Освен лекционната дейност по актуализираната учебна програма и културномасовата работа, да се въведе ново направление за придобиване на умения по шев, готварство и домоуредба. Ако опитът е успешен, той да се приложи и в другите школи. Председателят на НС на ОФ Боян Българанов внася предложение в Министерския съвет за нов нормативен документ. И той е налице. От 29 юли 1971 г. обучението във всички школи е три месеца. На курсистките, които не са на работа, им се отпуска стипендия по 1 лев на ден. Тези, които са на твърда заплата, им се дава заплатата, която са получавали за съответната длъжност. Които са работили на норма – средномесечното възнаграждение за годината преди да постъпят в курсовете. Времето на обучение им се смята за трудов стаж по Кодекса на труда и за пенсиониране. Отпусната е допълнително по една щатна бройка за ръководителка на направление „Битова култура“. Осмият конгрес на ОФ прави и кадрови промени. Ще посоча само три имена: Председател е Георги Трайков, Първи заместник-председател – Любомир Левчев и Секретар по идейно-възпитателните задачи – Невена Гецковска. Отделът, който Гецковска ръководи, вече се казва „Идейно-възпитателна дейност“. Секретариатът, създаден на VIII конгрес на ОФ, приема разгърнато решение за школите № С-16 от 1973 г в три направления: – Да се внесат корекции в програмите на школите, съобразно опита от тяхната досегашна работа и порасналите изисквания към възпитателната дейност на съвременния етап. Въз основа на опита на Шуменската школа да се пристъпи към постепенна факултативна подготовка на курсистките за получаване на разряд по шев или по готварство. С помощта на ръководителките и използвайки базата на школите, да се провеждат курсове извън тях за повишаване културата на бита на населението през летните месеци. – С помощта на Дружеството за разпространение на знания „Г. Кирков“ да се провежда ежегодно двуседмично обучение на ръководителките на школите във връзка с тяхната специфична учебно-възпитателна дейност, за обсъждане на положителен опит и за приложението му. Периодично да се обучават и лекторите, които са ангажирани с лекционна просвета в тези особени просветни центрове.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 141 – Грижи и внимание към завършилите. Окръжните комитети на ОФ да отделят повече време както при подбора на курсистките, така и след завръщането им. Това значи да познават семействата им, живота на хората от тези среди по местоживеене. Периодично да организират срещи с тях, индивидуална работа с най-изявените. Почти по средата между двата Осмия и Деветия конгрес на ОФ вече председател на НС на ОФ е Пенчо Кубадински. Първите отечественофронтовски изяви, които той посети, бяха заключителните срещи на школите в София (декември 1974 г.). Запомнила съм с какво голямо внимание той наблюдава плахите възпитанички и с какво възхищение слуша техните изпълнения на сцената. И само месеци след това внася първата Докладна записка в Секретариата на ЦК на БКП за школите на ОФ. Последва и решение, утвърдено с Протокол № 595 от 14 април 1975 г.: „Секретариатът... оценява положително досегашната учебно-възпитателна дейност на школите за активистки... из средата на българските граждани-български турци и цигани и българи с мохамеданска вяра... Школите оказват ценна помощ за преодоляване на задръжки, предизвикани от верските предразсъдъци, изостаналостта и консерватизма в бита и облеклото сред това население. Те са ефективна форма за повишаване на политическата и трудовата активност, за професионално ориентиране и квалификация на курсистките...“ Следва Постановление № 95 от 26 август 1975 г. „За разширяване дейността относно подготовката на активистки на ОФ“, въз основа на което: „1. Да се открият нови школи в Пловдив, Бургас, Русе, Толбухин (сега Добрич) с капацитет по 100 места на курс; в Плевен и Сливен, с капацитет по 60 места на курс. Съществуващите школи в Разград, Шумен и Кърджали да увеличат капацитета от 40 на 100 места на курс. 2. От началото на 1976 г. да се удължи времетраенето на курса на обучение във всички школи на 105 дни на курс. 3. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети... да осигурят подходящи сгради, обзавеждане и издръжка на новооткритите и на съществуващите школи. 4. Министерство на финансите... да осигури 62 нови щатни бройки... 5. На курсистките за времето на обучение се изплаща: трудовото възнаграждение, което са получавали преди постъпването в школите; стипендия 60 лв. на месец, когато не работят. 6. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети при подготовката на плана за седмата петилетка да осигурят капитални вложения за преустройството и разширяване, а където е необходимо и за построяване на сгради за школите за активистки...“ Отпускат се средства за материали, необходими за практическите занятия по шев и готварство, за екскурзиите в страната и в чужбина. За около две години, до следващия конгрес, са изпълнени някои клаузи от постановлението. Открити са нови школи.

142 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Школата в град Толбухин, днешният – Добрич Тя започна дейността си първа, няколко месеца преди другите. И продължи работа почти осем години след закриването на останалите като Учебно-квалификационен център. Директор на този център беше Елена Стефанова, а след това – Калинка Беламезова. През септември 1975 г. е публикуван нормативният документ за създаването на школи. Окръжните ръководства в Толбухин реагираха много бързо. Предложиха подходяща сграда – самостоятелен етаж от общежитие за 1000 ученика. До този момент нито една от съществуващите школи не може да се похвали с такова удобство: лекционна зала с кино машина, магнетофон, политически и географски карти на света и на България; кабинет по културно-масова работа; два кабинета по шев с по 10 работни места и кабинет за практическите занятия по готварство. Много тичане, много грижи, много работа. Става дума за действията на Председателката на ОК на ОФ Димитричка Попова, на първата директорка на школата Завка Вуйчева, на зам.-директорката Калинка Беламезова, на ръководителките по културно-масова работа Златка Пантелеева и Недялка Дончева, на ръководителките по шев Негуца Михайлова и Клавдия Ханджиева. Само тук, по тяхно решение, ръководителката по готварство има и административно-финансови ангажименти.

Асеновград – Пловдив Поради липса на база в града на тепетата школата започва своята дейност в Асеновград. Дали наистина нямаше къде или не я искаха там, не мога да кажа. Не без основание се гордееха с новопостроената нова учебна база. Уж беше взет проектът на школата в Кърджали, но при адаптацията му на пловдивския терен израсна нещо много по-внушително, много просторно, много впечатляващо. Запомнила съм дългите коридори, големите кабинети, модерното обзавеждане. „Каквато е директорката, такава е и школата“ – изведе като максима в доклада си, изнесен на курса с ръководителките на школите Тодорка Ангелова. Дойде от директорско място в учебно заведение и донесе със себе си висок професионализъм, човечност и отговорност за дадената дума, за поетия ангажимент, упоритост и целенасоченост. Затова беше достигнала до своя „Клас-квалификация като учител по география“. И беше наградена с орден „Кирил и Методий“. Още една личност не мога да отмина тук – Стоян Ляхов, секретар на ОК на ОФ по идейно-възпитателната дейност, а след това и председател. Служебно ангажиран с работата на школата, той трябва да воюва, да отстоява, да помага, да предпазва. И заедно с това е много близък на ръководителките, запознат с всичките им лични и професионални терзания, настроения, изисквания, капризи. Съпругата му – Дафинка Ляхова е ръководителка в Школата по готварство.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 143

„Момичетата и морето“ Това е школата на директорката Яланджиева. Тя е Маркарит, а ѝ казваме Маргарита, широко скроен човек. Изпитва на гърба си особеностите на междуетническото общуване и като дъщеря на арменеца Манук и като съпруга на Желязко Яланджиев. Такава е била учителката с Втори клас-квалификация и с орден“Кирил и Методи“ до идването си при нас. Такава си остана и в школата. На 15 септември курсистките се настаняват в хотел „Амфибия“, после в хотел „Поморие“ на Балкантурист. Но за заниманията по кабинети, за сбирките по групи, за вечерните раздумки пред телевизора, за сигурността на момичетата, обстановката не е най-подходяща. Ръководителките са като гларусите: пътуват, преместват инвентар и реквизит – през лятото в Бургас, през есента и зимата в Слънчев бряг.

Михайловградската школа Единствената възможност е в квартал „Пъстрина“–Михайловград. Част от жилищен блок, издигнат до първа плоча и изоставен поради някаква грешка в проектирането. Окръжният народен съвет „подава рамо“, но стоварва главната грижа на председателката на ОФ Бойка Бонева и нейния екип. Не мога да изброя всички кадри, които участваха в това дело, защото те не бяха един и двама. Но помня как изглеждаше директорката на школата Райна Живкова и колежките ѝ. Райна се движи между етажите и между кашоните с мебели и различен инвентар. Това правят и останалите. За броени дни „всичко е натаманено“. Радват се заслужено на подредената сграда. И не без основание, изтъкват предимствата ѝ в сравнение с други. Курсистките са настанени в двустайни и тристайни апартаменти.

Сливен Школата в града на стоте войводи, както не без основание гордо изтъкват сливналии, остана с ограничения си капацитет – 40 курсистки. А и те много трудно намериха тази сграда. Необяснимо. Дали, защото ръководствата на този окръг смятаха, че имат натрупан опит и кадри от и за работа по специфичната дейност с циганите. И това е вярно. Но картината в квартал „Никола Кочев“ е много по-различна от тази на ромите около гарата, или в Нова Загора, или в Твърдица. А директорката, Божидарка Дойчинова и ръководителките по културно-масова работа и ръководителките по битова култура искат да достигнат другите школи. Не дочакаха такъв момент. Малката сграда, която те със свои сили успяват да ремонтират и пригодят за нуждите на учебната дейност, придобива приятен вътрешен вид.

144 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Русе Първо в хотел, после в преустроено училище. Неподходящи условия. Така беше в началото. „Ние ще изпреварим другите школи и много бързо ще си решим въпроса“ – ни уверяваше директорката Дафинка Чернаева. И така стана, само за около 5–6 месеца те се настаняват в новата си „къща“. Един новопостроен жилищен блок се превърна в удобна и модерна база.

София Спирам се на адрес ул. „Димо Хаджидимов“ № 48, Школа за активистки – София. Може би аз лично най-много се зарадвах на решението за школа в столицата. Това значи, че всички важни личности, учени мъже и жени, които са ни необходими, и които не можем да заведем в провинцията, сега по-рядко ще ни отказват да идват на срещи тук. Така и става. Но още преди подготовката на базата, вече имам подкрепа в пряката ми работа и дружеско рамо в лицето на Събка Чергова, първата и най-дългогодишната директорка на Софийската школа, и Иванка Жекова, първата ръководителка по културно-масова работа. Докато се открие школата, работното им място е в сектор „Школи“, отдел Идейно-възпитателна дейност, на бул.“Витоша“ № 18. И двете са с висше педагогическо образование, с първи клас-квалификация и с богат организационен опит. Преустройство, обзавеждане, надстрояване на трети етаж, учебна дейност, обучение на ръководствата на школите, курсове с лектори по специфичната проблематика и на други специалисти. Така е до официалното откриване на обновената сграда през 1986 г. Главни ръководители по преустройството и подготовката на сградата – Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ–София и Събка Чергова – директорка на школата. В много трудови съботи и недели лично участват и други отечественофронтовски кадри, и цялото ръководство на школата. И тъкмо да се порадва на новата база, Събка отива на друга работа, по-висока и по-мащабна. Заместничката ѝ Гинка Додова добре се вписа в „печеното“ ръководство.

Плевен Повече от десет години е директорка Цвета Ненова, следващата след пенсионирането ѝ е Тотка Конова и последната – Денка Мачева. Всички те се трудиха да променят обстановката на тази студена сграда, да я правят по-уютна и поудобна. И в значителна степен успяха! Но последните 2–3 години окръжните ръководства вземат решение и много бързо е построена новата база. Външно е без особена архитектурна стойност, но вътре – много удобна и много модерна. В никоя школа нямаше специално обзаведен кабинет – клуб за срещи с интелектуалци. В цялото това красиво сътворение участват от началото до края

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 145 всичките ръководителки. Това е екипът на младата и много енергичната директорка Денка Мачева. Няколко председатели и секретари имаше Окръжният комитет на ОФ след пенсионирането на Ефтим Цветков – когато школата започна своята дейност през 1976 г., той беше главното действащо лице. По средата на 1990 г. се роди идея тази база да се превърне в дом за стари хора. Подготви се интересно предложение, което можеше да има социално значение не само за Плевенска област. Но то не беше „защитено“ (както и другите добри идеи) от НС на ОФ. Когато не намериха никъде подкрепа, колежките обявиха гладна стачка. В продължение на повече от седмица не излязоха от този дом, в който бяха вградили своите сили, своите амбиции и своите чувства. Чувствам се задължена да насоча специално вниманието и към ръководствата на школите, открити след 1976 г. Ако първите ръководителки проправят и устояват пътечки, дошлите след тях повишават нивото, разкриват пътища към по-висока ефективност. Всяка нарастваща организация има нужда да променя своята управленска култура, начини на работа. Следователно, всички т.нар. стари школи имаха нужда от концентрирано усилие, за да се променят, за да преминат от формата, с която са израснали, към друга форма. И в тази връзка много помагат новите школи и новите кадри. В случая най-обобщеното и най-краткото не означава маловажно. Няма поважна и по-маловажна школа. Няма школа, която да не сме посетили и то не веднъж; да се запознаем с конкретно постижение; да анализираме нейния опит и да го приложим, съобразно конкретните условия и особености. Няма и ръководителка, на която не сме дали възможност да покаже своето индивидуално участие в цялостния творчески процес на дейността ни и да оценим личностната значимост на всяка ръководителка, стойността на всеки екип. Подпомагахме се взаимно по пътя на нашето специфично обучение. „Пътуването“ ни по школи продължи до края. Извървяхме дълъг път: Толбухин, Асеновград, Шумен, Смолян, Гоце Делчев, Русе, Разград, Сливен, Плевен, Слънчев бряг, Кърджали, Михайловград, Пловдив, Велинград, София. Девети конгрес на Отечествения фронт през 1982 г. Секретар на НС по идейно-възпитателната работа е Димитър Генов. Настъпва времето, през което дейността на школите достига върха на своето развитие. Сектор „Школи“ има конкретни отговорности при изпълнение на взетите решения. Към него се създава Методически съвет от специалисти на обществени начала в няколко секции, който оказва научна, педагогическа, методическа помощ. Такива съвети се създават и към всяка школа. Така се стига до идеята ежегодното обучение на ръководствата на школите да се диференцира по направления, като се разделят на методически обединения: на директорките, на ръководителките по културно-масова работа, по шев, по готварство и на нощните възпитателки. Въз основа на Правилника за дейността на школите са изготвени и длъжностните характеристики на кадрите на школите, утвърдени от Министерство на труда и социалното дело. По-късно те са основата за атестирането им.

146 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

За перспективите на школите. На различни нива се подхвърля идеята за ликвидирането им по две причини: понеже средното образование ще стане повсеместно, а задачите на школите ще се поемат от курсовете по битова култура сред жените от тези слоеве. По наше мнение школите ще получат ефективна реализация на своето истинско предназначение да подготвят активистки на ОФ, Комсомола и др., тъкмо когато ще поемат за обучение среднистки. Следва нова Докладна записка на Пенчо Кубадински до Секретариата на ЦК на БКП по проблемите на школите. И съответно решение, утвърдено с протокол № 656 на 30 август 1980 г., в което се изтъква: „Дейността им създава благоприятни предпоставки за разширяване влиянието в семействата и върху съгражданите на курсистките и способства за укрепване морално-политическото единство на българския народ“. Постановление на Министерския съвет № 95 за разширяване дейността на школите сега се допълва от Разпореждане на Министерския съвет № 63 от 14 ноември 1980 г. за подобряване дейността на школите. Всички школи да работят с капацитет 100 места на курс: Плевен, Сливен, Гоце Делчев и Велинград. Освен двата 105-дневни курса в една учебна година се провежда и един краткотраен – 45 дни. Комитетът за култура обучава в съществуващите задочни форми в заведенията по изкуствата и културата и ръководителките по културно-масова работа на школите. Има и задължения към съответните народни съвети, свързани с разширяване и подобряване на битовите условията в някои школи. Трябва да се отбележат нови характеристики на курсовете. Съставът е конгломератен по отношение на образование и възраст. В някои курсове преобладават завършилите средно образование. Особено девойките българки, които са 10–15 % във всички школи. А кандидатките от тази категория са много, и даже са търсили мои протекции за приемането им. Жените, които също не са малко, са с по-ниска грамотност. Стига се до диференциране на учебно-възпитателната работа. Изработват се програми на: „Курс, с преобладаващ брой, завършили средно образование – 105 дни“, „Курс с преобладаващ брой девойки с основно образование – 105 дни“, „Курс за жени, над 40-годишна възраст със средно образование – 45 дни“ и „Курс за жени над 40-годишна възраст с основно образование – 30 дни“. По отношение на управлението на учебно-възпитателния процес има попадения. Но не ни удовлетворяват грижите по подбора и работата със завършилите. Това са ангажименти на окръжните и общинските структури. Какво трябва да се направи в това отношение? Около средата между двата конгреса (Девети и Десети) имаме нов зам.-председател на НС на ОФ – Кръстю Тричков. Два са основните проблеми: подборът на курсистките и работата със завършилите. Вниманието на ОФ, ДКМС и Комитета на българските жени се насочва към развитие на съвместната дейност в изпълнение на партийните и държавните документи, отнасящи се за школите. С ръководствата на посоче-

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 147 ните организации на съвместно заседание се подписва протокол за по-активно сътрудничество. Провежда се съвещание със секретарите на ОК на ОФ по идейно-възпитателната дейност, секретарите на ДКМС и Председателките на Движението на българските жени, на което Кръстю Тричков изнася доклад „По някои специфични проблеми на нашата идейно-възпитателна дейност и работата на школите на ОФ“. Това съвещание се предшества от предварителни съвместни обсъждания на работата на редица окръжни ръководства. За първи път на пресконференция с журналисти от Българската телевизия, Българското радио и най-големите печатни издания, се коментира цялостната дейност на школите. Десети, последен конгрес на Отечествения фронт през 1987 г. На мястото на пенсиониралия се Димитър Генов е избрана председателката на ОК на ОФ–Пловдив Сийка Нейкова. В изпълнение на последното разпореждане на Министерския съвет, отнасящо се за школите, възникват нови проблеми. Има и нови идеи. Появява се нужда от ново постановление – № 10 от 11 февруари 1987 г. Дава се съгласие съществуващите школи за активистки да се преименуват в школи за активисти. Какво означава това? Променя се дотогавашният обект, като вече могат да се обучават и мъже. Имаме опит от предварително проведени курсове с мъже – в Русенската, Пловдивската и в Софийската школа. Във всички други школи – с председатели на общински и селски комитети и членове на комисии по различните направления. Над 3000 кадри на ОФ видяха условията, при които живеят и се учат курсистките, които те ни изпращат. Имаха възможност да се запознаят с учебните планове и програми, с ръководителките на различните направления. В окръжните и общинските ръководства са избрани по-млади поколения с по-висока обща и организационна култура. Но повечето от тях нямат нагласа към специфичната проблематика на отечественофронтовската дейност. Усеща се потребност от промяна, времето го изискваше. Но отношението към школите, тръгна надолу по стълбицата. Промените след 1989 г. „пометоха“ всичко и най-напред тази дейност. Нахъсените „нови“ кадри нямат представа за много неща, но и не искат да ги разберат. „Всичко е старо, всичко е ненужно!“ В продължение на тридесет години школите се утвърждават като самобитна дейност сред жените от някои специфични групи на българското общество. Възникнали като конкретна форма за културно-възпитателна и политикопросветна работа с ограничени задачи, дейността им се развива: с придобиване на нова култура у кадрите, с промяна на бита на курсистките. Във взаимоотношенията между преподаватели и курсистки се създават връзки, излизащи извън границите на обичайните приятелски отношения. Повече от 50 000 жени и девойки – българки-мюсюлманки, български туркини, български циганки, българки набираха сили и кураж да преодоляват прегради и инерция по жизнения си път. В непосредствената атмосфера поникваше ново самочувствие на обогатената душевност.

148 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

През януари 1991 г. са закрити школите на ОФ. Тази дейност, която периодично получава добри оценки и чиято нормативна уредба е развивана, е забравена. Огромният кадрови потенциал на преподавателите и управителните ядра – разпилян... Сякаш се стопиха и приветливите бази, съграждани с емоции и лично участие...

Съдържание, форми и кадри на школите за активистки на ОФ Учебният план е официалният документ, по който се провеждат занятията в школите. В него се определя времетраенето на курса, разделите на учебно-възпитателната работа, броят на часовете за изучаване на учебния материал. Той се променя периодично. Новите акценти се приемат от Бюрото на НС на ОФ. Основният раздел е „Обществено-политическа просвета и гражданска култура“. За него са предвидени 300 учебни часа (108 лекции за 216 часа и 80 часа самоподготовка и разговори-събеседвания). Задачата е курсистките да придобиват повече знания: по обществено-политически и икономически проблеми; правна култура, законност и гражданска отговорност; по исторически обзори; по въпроси на семейството и възпитанието; научнопопулярни знания; за нов бит и култура в семейството; здраве и медицина; по специфични проблеми, свързани със състава на школите; организационни умения; езикова култура и книжовна реч; допълнителни лекции по желание на курсистките и по предложение на ръководителките; занимания по интереси. Тук се откроява дейността на лекторите: учители, лекари, юристи, научни работници от различните области на науката, културата и обществената практика. Само една груба сметка: около стотина лекции се изнасят във всеки 105-дневен курс на всяка школа. Това значи, че между 30 и 50 личности, с различна професионална подготовка разширяват познанието на тези курсистки. Заедно с това опознават особеностите на учебно-възпитателния процес в школите, произтичащи от специфичните учебно-възпитателни задачи, от спецификата на участничките в този процес. Те доброволно приемат, някои в продължение на десетки години, обществени ангажименти, превръщат се във фактор, съдействащ да се променя и развива, да се повишава ролята на тези особени учебно-възпитателни звена в българското общество. Под различни форми – на специални предварителни срещи, след наблюдения на открити занятия, на организирани за тях курсове, с участието им в методическите съвети на школите обсъждаме условия и възможности за оптимизиране на тази дейност, за преодоляване на исторически сложили се негативни наслоения от страна на българската нация и на съществуващите заедно с нея религиозни, етно-религиозни, етно-езикови социални общности. В учебните планове и програми се използва термина лекция, но при нас не се провежда в класическия ѝ вид. Не е и като типичен урок с неговите методически изисквания, а е нещо специфично. Специфика има и при получаване на „обратна връзка“ – какво и колко знания са усвоени, до колко и как се обогатява лексикалният запас на курсистките, как се развива тяхната езикова култура.

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 149 Издадохме помагалото „Политика, култура, образование“, подготвено от авторски колектив начело с проф. Николай Мизов. Всяка курсистка го получава за самоподготовката си и като подарък от школата. Последва методическо помагало, в помощ на лекторите на школите.

Културно-масова работа в школите Като че ли това направление се разви до най-висока степен. Изясниха се съдържанието, формите, методиката на подготовката и реализацията на различните художествено-творчески композиции и изяви. В първите години главно художествената самодейност се смята за културно-масова работа. А срещите с културни дейци, обсъждания на книги и ред други инициативи се свеждат до изпълнение на песни и стихове. Те действат емоционално. Но с времето се оказва, че могат да се използват многопластово. Да застанеш пред другите, да чуеш гласа си в разказ и публично изказване, да усетиш тръпката на изпълнителя на стихотворение, да потърсиш и опишеш народен обичай, легенда за родния край. Да споделиш с останалите, да участваш в екип, който оценява състезание по определена тема от лекционния цикъл, това си е сериозно нещо. Така се преодоляват задръжки, мисловни поведенчески модели, създава се самочувствие, повишава се езиковата култура, формират се някои организаторски умения. В училище се фиксират междупредметни връзки. В школите те са практически знания по определени теми, които се развиват на основата на жизнен опит и се затвърдяват и разширяват чрез културно-масови изяви. Цикълът лекции „Моята родина – Народна република България“ в много случаи завършва с „Говорещ вестник“. В подготовката и композицията му се използват художествен текст, музика, откъси от театрални постановки, богати илюстрации чрез диапозитиви, кинофрагменти, схеми, карикатури. В редакционна колегия се включват курсистки с повече познания. Главният редактор е ръководителката по културно-масова работа, която насочва участничките при обсъждане и приемане на сценария, при постановъчната работа, при организация на аудиторията и разгласата и е водещ на груповото обсъждане, след самото му провеждане. Тематичната вечер е комплексна художествено-публицистична творба, фокусирана върху човешка съдба. В композиционната ѝ рамка се използва и документално разкриване на конкретно сюжетно действие и изразни средства от видовете изкуства. На вечерта на талантите се откриват интересите на курсистките, открояват се бъдещите певици, рецитаторки, танцьорки. Поставя се добро начало на опознаването и общуването. Вечерта-репортаж предхожда екскурзията, а с вечер-пътепис се разкриват непосредствените впечатления и преживявания от пътуването. Обикновено всеки курс завършва с вечер-спектакъл, с която образно-документално, допълнено с художествено слово, песни, музика, танци се популяризира дейността на всеки курс. Екскурзиите допълват впечатленията. Като сетивен материал на изучаваните теми, явления, като подходящ и различен начин на общуване. Разработени

150 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

са методически правила за планиране, организиране и провеждане на екскурзиите.

Художествената самодейност Това са най-запомнящите се изяви на момичетата в спектаклите при нашите заключителни срещи в София, както и в други окръжни центрове. По традиция от самото начало на тази дейност всеки випуск в края на своята подготовка прави своеобразна равносметка на наученото. През годините постиженията се развиват: в началото, най-трудно е да се пребориш със себе си и да излезеш на сцена; да се покажеш пред родителите, пред обществеността на града, в който се намира школата. Официалните вечери в ресторант „Балкан“ също се променят. Присъстват известни жени от различни сфери на обществото ни. Групите са много големи. Литературно-музикалните програми се представят в големи зали, в които освен сцена има място и за изложби и дегустация. В Зала „Универсиада“ през април 1977 г. могат да се изявят всичките 600 курсистки от школите в Кърджали, Асеновград, Бургас, Шумен, Разград, Толбухин и Русе. Срещата е посветена на 15-та годишнина от откриването на първите школи. Автобуси, весела младежка глъчка, забързани и притеснени ръководителки, пакети. В една от залите за коктейли се подреждат кухненски престилки, поли, блузи, рокли, красиви бродерии. И редом с тях разноцветни торти, „гъбки“, „крушки“, „прасковки“, „пръстенчета“, „кошнички“ и още какво ли не. Тези красоти и вкусотии са изработени в часовете по шев и готварство. Официалните костюми, с които са пременени, също са изработени от тях с платове, подарък от школите. До всеки „щанд“ курсистка показва, отговаря на въпроси. След сценичните вълнения идва ред на ревюто на дамско облекло, изработено от тях. После ревю, организирано от Центъра за нови стоки и мода. И най-накрая – време за веселие, което продължава до късно. Освен ръководството на НС на ОФ, има и ръководители на други обществено-политически организации. Между тях са и бивши курсистки от „старите“ школи. По същия сценарий се провеждат и следващите срещи в залата на „Позитано“ 20. Гостуват школите от Велинград, Смолян, Гоце Делчев, Сливен и Плевен. След няколкото големи софийски срещи се насочваме към зонални. Много повече граждани имат възможност да се запознаят с дейността на школите. Следват срещи в Слънчев бряг, Смолян, Видин, Разград, Гоце Делчев и т.н. Апотеоз на тези изяви са двете заключителни срещи в НДК, където са хиляда и сто курсистки от всички 14 школи (с последните две от Михайловград и София). Изкушавам се отново да отбележа ролята и силата на художествената самодейност в школите. Тя не е средство за създаване на танцьори, певци, артисти, а преди всичко възпитание на човека. „Възпитанието няма начало и краят му не се вижда, а междучасие в този процес няма“ – казва известният педагог Ш. А. Амонашвили. Не само директорките и ръководителките на школите споделят тази теза. Това важи и за различните специалисти: хореографи, корепетитори, артисти, певци, сценаристи, които изграждаха и ръководеха различните съста-

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 151 ви на всяка школа. Някои се „пристрастиха“ към това интересно и благородно дело и работиха в продължение на 10–15 години. Като се знае, че всяка школа с всеки випуск изнася концерти- изложби и ревюта поне в 10–12 селища, „културен десант“ се организира два пъти в годината. Това е и най-подходящото популяризиране на тази дейност, защото достига до много семейства. В последните дни в школата всяка курсистка получава документ за обучението си, удостоверение за получен разряд, свитък помощни материали и личен картон. В него са описани изявите ѝ в курса. Има препоръки в каква насока може да се реализира.

Занимания по шев и готварство В кабинетите вече се провежда не само теоретическа, но и практическа подготовка. Методическото обединение по шев наблюдава два подхода на работа: на ръководителките от Добрич и от Пловдив. Едните добре познават методиката на преподаване, структурата на занятията по конструиране и изработване на облеклото. Акцентът в часовете им е върху чертежите и процесите. Другите идват с опит от реалното производство. Насочват курсистките към справяне с конкретни ситуации при промяната на кройки и модели. Педагозите твърдят, че часовете са недостатъчни и курсистките не могат да се подготвят за изпита по разряд. Неприемливи са и двата подхода. Такава е картината не само на ръководителките по битова култура. Това важи за директорките и за ръководителките по културно-масова работа. С педагогическа и без педагогическа подготовка, с професионална и без професионална квалификация. През цялото време стои въпросът: Училище ли сме?– Да? Но нашето училище е по-различно?!... След като сме училище, можем ли да минем, без да се съобразяваме с основните дидактически принципи, без да се ръководим от същността и особеностите на възпитателния процес? Но не можем да застанем твърдо само зад единия или само зад другия подход. Явно, трябва ни нещо по близко до нас, по-реализуемо. И впоследствие го постигаме. Почти аналогично е положението в кабинета по готварство. Това методическо обединение като че ли най-бързо определи, в какво отношение е необходимо да си помогнат взаимно и да бъдат подпомогнати от други специалисти. На първо време Стефанова подготви методическо помагало, което да стигне до всяка школа. Това тя го направи наскоро след този курс. Конкретна подкрепа ѝ даде нейната директорка Дафинка Чернаева-инженер-технолог. Следващата стъпка, вече в помощ на курсистките, е издаването на технологични карти, нещо средно между рецепта, технология, четиво за правилна българска реч, подарък от школата. Или всичко това, събрано върху 25 картинки. Тук се проявиха и ръководителките на Бургаската школа, но най-вече директорката Маркарит Яланджиева. И не само по готварство, а подготвят технологични карти и за изработване на дамско облекло.

152 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

И още нещо много важно. Колежките подкрепят идеята ми да провеждаме открити занятия по избрани от ръководителките теми, като се потърси консултант-методист. Нека още тук да отбележа помощта, която ни оказа Тинка Сотирова, методистка в Институт „Ламби Кандев“ за подготовка на учители по трудово обучение. С нея обиколихме всички школи, наблюдавахме редица занятия. Така стигнахме до нашето Педагого-методическо помагало за учебновъзпитателната дейност в школите за активистки на ОФ.

Книжовна реч Без да се натрапва понятието обучение, чрез целия комплекс от методи и средства в школите се осигуряват условия за речева практика и затвърдяване на норми на общуване. Усъвършенстването на речевата култура се осъществява при овладяването на темите, залегнали в лекционния цикъл. Обогатява се лексикалният запас с нови понятия: в часовете по културно-масова работа – като управляем процес; в часовете по битова култура, като условие за речева реализация. И въпреки това се обособиха занимания по книжовна реч. Идеята е на ръководството на Софийската школа. Стефка Мечкарова е една от ръководителките по културно-масова работа в тази школа. Тя разработи учебна програма и специално методическо помагало „Книжовна реч“ за организирането на занимания, в които да се практикуват вече получени знания и да се усъвършенстват създадени в училището умения. „Главната задача на тези занимания е да осигурят условия за: преодоляване на психическата бариера за активно речево общуване; създаване на интерес към усъвършенстване на лексикалното богатство и умствена употреба на речниковия запас; стремеж за участие в социално значими дейности“.

След школата Къде са завършилите? Няколко примера: В село Зърново: „През школата в Толбухин са преминали 40 девойки и жени. С всяка от завършилите разговаряме по отделно – за личните им планове, за желанията им, за активното им включване в обществено-политическия живот. Съдействаме им за настаняване на работа. Те са изпълнителни. Умеят да увлекат и останалите след себе си. Ето, наскоро, Сузана Илиянова и Силвия Йосифова откриха курс по култура на бита – шев, бродерия, готварство...“ Руслан Калинов, 1986 г. Община Борино: „Заслужава похвала инициативата за откриването на Клуб за работа със завършилите. Той се явява обществено продължение на школата. Обединява ги това, което научиха в нея и възможността да се изявяват съобразно своите интереси и способности. Общо 206 са завършилите Смолянската школа. От тях 120 са на работа в цеха на фабрика „Катя Ванчева“, други са в бороварната, в училището, в Общинския съвет, в горското стопанство, в АПК. За някои изминалите години са повече, за някои – по-малко. Но с еднакво

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 153 умиление си спомнят за това, което е било там, за дните, когато е укрепвало приятелството. Едни постигнаха повече, други по-малко, образование, житейски сполуки, обществено признание. Но всички споделят високия „коефициент на полезност от школата“... Наталия Небиева, станала учителка след школата и ръководителка на Клуба на завършилите Смолянската школа. Силистра. Оценка за клубовете на завършилите: „Клубният съвет поставя поръчения на активистките за изпълнение на различни задачи: конкретни грижи за болни жени, за стари хора, за родилки; уреждат изложби от фотоси, цветя, гоблени, етнографски предмети, изработени от тях. Провеждат вечери на семейството, на юбилярите, на многодетните майки, срещи с различни културни дейци“... Септември, 1986 г. Перперек. Илияна Василева: „Около 150 жени от селищната система са завършили школата в гр. Кърджали. В своя клуб те разширяват знанията си за подобро качество и по-голям берекет в тютюнопроизводството. Организират си ревю на работно и официално облекло. Подреждат изложба на кулинария и други предмети, изработени от тях. Това го правят за собствена изява и за увличане и на други жени и девойки, свои близки и познати“. Работата с възпитаничките на школите е много важна. Тук те получават някакъв заряд, определени умения за реализация. Но желанието на всяка да направи нещо за себе си, за другите угасва, ако няма условия, ако няма подкрепа. В първите години, при малкото на брой школи и големите райони, от които се подбират кандидатките, грижите са главно на комитетите на ОФ. Възможностите на ръководителките са ограничени: кореспонденция, епизодични посещения по селища, периодични срещи и т.н. Създава се възможност самите възпитанички да популяризират ползата от школата и да продължават грижата за по-нататъшното си развитие, чрез откриване на Клубовете на завършилите. Това е конкретна, специфична форма, чрез която работата с жените и девойките продължава. Изготвяме „Насоки за работа на клубовете“, подготвяме методически препоръки и материали в помощ на клубните съвети. На редица места „Клубовете на завършилите“ прерастват в „Клубове по интереси“. Те разширяват своите функции: информационно-образователна, художествено-творческа, организационно-социална, развлекателна. Дейността е богата по съдържание и многообразна в тематично направление. Не мога да отмина тъй наречения „възродителен процес“ от края на 1984 г. Интересът към това време ще продължи, докато не се извлекат разумни поуки за национално-етническите проблеми в страната ни. Необходимо е да се пише за него, но и да се използва достоверна информация. Смея да твърдя, че при споменаването на този термин се използват клишета, а не се търсят причините, които довеждат до него. Националните проблеми на България са свързани с интереси на чужди държави. И един от аспектите на този процес е свързан със сериозен външнополитически натиск. От края на Първата световна война до наши дни „идеите за целостта на турската общност, не са романтична тема, или фантазия, лишена от основание. За Турция тази обществено-политическа

154 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

необходимост, представлява най-сигурна гаранция за бъдещето ѝ“ (проф. Ибрахим Кафезооглу. Основи на национализма, 1966). „Сто и десет-милионният турски свят е приблизително на дванадесет милиона квадратни километра. Обхваща на Запад – до Балканите, на Изток – до Ледовития океан, на Север – до Тихия океан“ (проф. Юсув Дьомес. География на турския свят. 1973). „Когато кажем Велика Турция, нямаме за цел да я превърнем в държава, която безразсъдно би ликвидирала всякакви държавни граници. Национализмът е най-голямата опора за окупиране на която и да е част от света“ (Сабри Турхан. Бизим Янадолу. 1977). Турските власти имат подкрепата на политически партии, обществени организации, учени, журналисти, за осъществяване на влияние сред т.нар. външни турци. България се намира в центъра на стратегията и тактиката на Турция за освобождаване на турците – мюсюлмани „свои сънародници“. Определени идейно-политически концепции атакуват етно-съзнанието на тюркоезичното и мюсюлманското население у нас. С помощта на Турция да се създаде „пета колона в България“, контингент от привърженици, готови да служат по различни начини. Актуална задача е идеята за създаване на автономия на турците и мюсюлманите у нас. Даже се прави опит, през 1989 г. да се провъзгласи турска автономия с център Варна. Финалният вариант е създаване на „държава в държава“, като България се превърне във федерална държава по подобие на Кипър. Използват се и много начини за провеждане на нелегална организаторска работа и подривна дейност. Създадени са нелегални групи и организации. Специално създаденият Съвет за запазване на турците в България под координацията на Министерство на външните работи на Турция през 1982 г. приема документ „Предложения, уточнени от междуведомствената комисия по повод мерките, които ще могат да се вземат срещу нарасналия натиск на българите върху сънародниците ни в България и проектопрограма, относно практическото им приложение“. Със събитията от края на 1984 и началото на 1985 г. или т.нар. преименуване България щеше да преживее тежки дни. Тези събития само ускоряват темпото на събитията, но с това отварят очите за безотговорни и фатални грешки пред българската нация. Информационното „затъмнение“, че „в България всичко е спокойно“ се оказа вредно. То би предпазило част от тускоезичното население от националистически и сепаратистки прояви. Има и друг горчив резултат – предприе се една, невероятна по замисъл и мащаб идея – преименуването, без предварително в някаква степен да е уведомен и подготвен нашият народ. В началото на 90-те години на миналия век се създаде етническа партия на българските турци и тя участва в политическия живот на страната ни. Сега се създават и партии на ромите. Защо? „Българската нация с езика си, с културата си, с цивилизационните си постижения и характеристики сама по себе си дава облика на съвременното българско общество. Тя е общността, изградила съвременната икономическа база и социални отношения, управленската система, предпоставките за съвременна България. Този факт има фундаментално значение. В обществото, изградено от

Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 155 българската нация, живеят дълбоко интегрирани в него и други етнически групи. От особено значение са общностите на българските турци и на ромите. Те нямат облика на национални, а са интегрална част към българската национална общност, заедно с българите образуват съвременното българско общество“. (ст.н.с. д-р Игнат Минков) Тези промени са записани в новата ни конституция и приетата от Народното събрание Рамкова конвенция за малцинствата. И какво означава съвременният етнически модел: българската политическа нация е издигнала във върховен принцип правата на личността и отчита в същото време и културните специфики на интегрираните етнически групи. Основополагащ принцип е взаимното зачитане на обществените функции на националната и на груповите култури. Първата се утвърждава като водеща в определянето на българското общество. Легитимирането на тези функции и от по-малките общности е главно условие за хармоничното развитие на България. От това зависи и успешното ѝ интегриране в европейските култури. За да се реализира този етнически обществен модел, е необходим обществен консенсус, СЪГЛАСИЕ НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ, ЕТНИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ...

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В ЕТАПА НА ИЗГРАЖДАНЕ НА РАЗВИТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО (1968–1978) Стоян Ляхов1

а 17 юли 1942 г. Българската работническа партия (БРП) провъзгласява по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ Призив и Програма за създаване на Отечествен фронт в България. Това историческо решение става сигнал за сплотяване на всички демократични сили на народа – работници, селяни, занаятчии, прогресивна интелигенция, патриоти за борба против фашизма и капитализма. На тази основа се организира активна и разяснителна работа по села и градове. През 1943 г е създаден Национален комитет на Отечествения фронт, в който влизат изтъкнати и активни дейци от БРП (к), БЗНС и други демократични партии и организации. В края на 1943 и началото на 1944 г. са изградени 678 нелегални комитета на ОФ, които изиграват голяма роля за победата на 9 септември, 1944 г. В първите години на народната власт са изградени стотици нови отечественофронтовски комитети, които участват активно в укрепването на новата власт. Когато говорим за създаването и формирането на ОФ, като чисто българско явление, съобразено със строго специфичните особености и условия на политическия живот в нашата страна, ние се ръководим от дълбокото убеждение, че ОФ съдържа световно значими белези и черти. Това се дължи на обстоятелството, че негов създател е великият син на българския народ и вожд на БКП – Георги Димитров, който оставя незаличима диря в паметта на прогресивното човечество като теоретик и стратег на единния пролетарски и народен антифашистки фронт. В годините на утвърждаване на народната власт ОФ бележи нов, по-висок етап на развитие, характерен и с провеждането на най-оживена и плодотворна международна дейност. Изключителната динамика, при която се развива световният революционен процес в годините 1968–1978 и острата борба за утвърждаването на социалистическото общество дава отражение на международната 1

Стоян Пенчев Ляхов е доктор по история, работил е в системата на Отечествения фронт в продължение на 19 години като секретар и председател на Окръжния комитет на ОФ в Пловдив. Бил е председател на Областния съвет на ОФ в Пловдив и член на Националния съвет на Отечествения фронт.

157

158 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

дейност на ОФ в България. В някои случаи тази дейност се проявява като обща тенденция на сътрудничество с братски фронтове от социалистическите страни, а в други случаи като стремеж и желание за установяване на контакти с развиващите се страни. В развитите капиталистически страни и в някои от страните на Латинска Америка, международната дейност на ОФ среща трудности, поради измененото съотношение на силите в полза на реакцията и регреса. Това води до преустановяването на съществуващите контакти или тяхното замразяване. Диференцираният подход на НС на ОФ да установява контакти и сътрудничество с онези фронтове, демократични и прогресивни партии, организации и движения, които имат важно значение в социално-класовата структура на дадена страна, допринасят най-много за развитието на революционния процес. На базата на архивен материал вниманието е съсредоточено върху онези моменти от международната дейност, в която се откроява приносът на ОФ за усъвършенстване на дейността на съществуващите фронтове, за създаването на нови и на помощта при укрепването и разширяването на народнофронтовските движения по света. Историческата роля на ОФ се корени в превръщането му в масово народно движение, което благоприятства победата на революцията. Това разкрива творческото отношение на БКП за специфичното и новото в теорията и практиката на народнофронтовското движение. В съответствие с Лениновото учение за необходимостта от масов съюзник на работническата класа, което „се отнася еднакво за периода преди и след завладяването на политическата власт от пролетариата“2, БКП открива в ОФ онова решаващо звено, чрез което се запазва не само съюзът между работническата класа и селяните, но и се сплотяват най-пълно членовете на съставляващите го партии с всички трудещи се за укрепване и развитие на народнодемократична държава. ОФ, който е „изстраданият от нашия народ самостоятелен извод от неговия собствен исторически път“3 е притегателен за други фронтове, политически партии, организации и движения – не само със своя достоен принос за победата на социалистическата революция, но и за преходния период от капитализъм към социализъм и в строителството на новото общество. На основата на изследван архивен материал се установява, че голяма част от посетилите България чуждестранни политически делегации, особено тези от развиващите се страни, се интересуват живо от мястото и ролята на ОФ именно в преходния период и неговия принос за утвърждаването на народната власт в осъществяването на политиката на народно демократична държава. По този начин идеята за народната демокрация, която се съзираше още във формулираната от Георги Димитров постановка за работническо-селско правителство през 1923 г., въплътена в решенията на Седмия конгрес на Комунистическия интернационал за създаване на правителство на народния фронт, прерасна в учение на народната демокрация. Това по същество се явява „про2 3

В. И. Ленин. Съчинения. С., 1953, Т. 31, с. 58. Димитров, Г. Съчинения. Т. 13, С., 1955, с. 446.

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 159 дължение на марксистко-ленинското учение за народните фронтове, за тяхната съдба и роля при социализма. Нашият опит показва, че тази форма на диктатура на пролетариата има още по-широка социална база, което улеснява началото на прехода от капитализма към социализма“4. Изключително важен въпрос за теорията и практиката на световното народнофронтовско движение е опитът на ОФ за осъществяване на народното единство и съдбата на съставляващите го партии в преходния период. Превръщането на ОФ в единна обществено-политическа организация, извършено на Втория конгрес, през февруари 1948 г., потвърждава схващането, че той „Никога не е бил проста партийна коалиция, съглашение на ръководители на отделни партии за временни цели и задачи и главно за използване, както е било в миналото, на властта за свои собствени удобства и желания“5. Настъпилите дълбоки социално-икономически изменения улесниха по естествен път еволюцията на партиите, влизащи в състава на ОФ: Социалдемократическата партия се обедини с БРП (к); Политическият кръг „Звено“ и Радикалната партия останаха в състава на ОФ и възприеха социалистическата програма, като на практика преустановиха самостоятелното си съществуване; Българският земеделски народен съюз (БЗНС) възприема идеята, проповядвана от БРП (к) за единна народна власт при построяване на социалистическо общество, като на практика се отказва от идеята за самостоятелна селска власт. Този опит на ОФ в България се изучава внимателно и служи за пример в организаторската и възпитателна работа на съществуващите и новосъздаващи се фронтове, организации и движения по света. Интересът към опита на ОФ в България за осъществяване на народното единство, от страна на съществуващи и новоизграждащи се фронтове е насочен към изучаване на въпроса за „съюзника“ за победата на Революцията и още по-силно в периода на социалиалистичекото строителство. Като изхождаше от изискването на Революцията, че сложността и трудността на задачите „не са по силите на само на една партия, на една класа или съсловие“6, БКП, въпреки, че имаше най-силни позиции сред народа не се устреми към еднопартийна власт, а потвърди отново своята неотклонна линия на единство на народните сили. Тази „Димитровска“ линия за значението на ОФ за изграждането на народното единство се конкретизира в решенията на Десетия и Единадесетия партиен Конгрес, на Юлския пленум на Централния комитет на БКП, където в програмата и тезисите на ЦК за „Усъвършенстване работата на Българската комунистическа партия и обществено-политическите организации“ се определя, че една от първостепенните задачи за развитието на ОФ е да се засили международното сътрудничество със сродни организации и движения и да се 4

Шарланов, Д. Отечественият фронт и социалистическата революция. С., 1975, с. 48. Г. Димитров. Съчинения. Т. 13, с. 500. 6 Костов, Т. Доклад пред Осми разширен пленум на ЦК на БРП (к), Избрани произведения 1978 , с. 149. 5

160 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

пропагандира опита, идеите и целите за укрепването на демократична система за развитие на обществото. За решителен поврат в международната дейност на ОФ с основание може да се говори след Юлския пленум на ЦК на БКП през 1968 г. и най-вече след Седмия конгрес на ОФ. Приети и утвърдени от Националния съвет на ОФ са „Основни насоки за развитието на международната дейност“, където се поставя началото на една детайлна разработка на проблемите и задачите във всички направления, материализирани в научно обоснована дългосрочна програма. Задачата за активизиране на международната дейност на ОФ е дълбоко обосновано решение в резултат на измененията, които настъпват в обществено политическото развитие на света през периода 1968–1978 г. (Националният съвет на ОФ приема над 117 чуждестранни делегации и работни групи за обмяна на опит и споделя идеи с над 200 политически и обществени дейци, а над 55 наши делегации се запознават с работата на сродни организации в чужбина.)7. Като най-важна и първа по своето значение предпоставка за раширяване на международната дейност на ОФ се откроява световната социалистическа общност. Нейните успехи в противоборството с капитализма, интернационалната ѝ роля за демократично развитие и опазване на световния мир определят направлението за сътрудничество на ОФ в България с братските фронтове и организации в социалистическите страни и обществените организации в бившия Съветски съюз. Втората по значимост предпоставка за развитие на международната дейност на ОФ се явява политическата роля на работническата класа в капиталистическите страни за формирането на единни демократични фронтове, което формира следващото направление за сътрудничество с прогресивни организации, движения и отделни политически дейци от развитите капиталистически страни. Като трета важна предпоставка за разширяване на международната дейност на ОФ се явява неговият пример за пробудилите се за активна политическа борба народи от бивши колониални страни, които под влияние на успехите на световния социализъм се проявяват като важен стратегически съюзник в борбата срещу империализма. И това не е лишено от основание, защото само в съюз със страните от социалистическата общност могат да се решават задачите на национаано демократическите революции, които изискват обеденение на всички заинтересовани класи в единни национално-демократически фронтове. Така, като споделя своя дългогодишен опит с прогресивни движения в развиващите се страни, ОФ на практика съдейства за изграждането и укрепването на антиимпериалистически фронтове в Азия, Африка и Латинска Америка. С основание опитът на България за обединяването на народните сили в ОФ се определя като четвърта и решаваща предпоставка за разширяването на международната дейност на ОФ – идеята за изграждането на единни и демократични фронтове може да остане само идея, ако тя не беше реализиране на прак7

Осми Конгрес на Отечествения фронт. С., 1978, с. 74.

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 161 тика в България и не оказа решаваща роля за победата на социалистическата революция и установяването на народно-демократична форма на управление на обществото. За разглеждания период 1968-1978 г. бяха проучени и анализирани следните направления на международната дейност на ОФ в сътрудничество с: • братски фронтове и организации от бившите социалистическите страни; • фронтове, прогресивни демократични партии, организации и движения от развиващите се страни; • прогресивни организации и движения в развитите капиталистически страни; • фронтове, демократични партии и организации от балканските страни;

Разширяване връзките на Отечествения фронт с братските фронтове от бившите социалистически страни Широкият всестранен опит, който ОФ в България обменя с фронтовете на страните от бившия социалистически блок, допринася съществено за подобряване на връзките и контактите между тях. Ползотворното сътрудничество е продължение на традиционните приятелски отношения между народите, създадени по времето на революционните борби за нацианолна независимост и социално освобождение. С редица примери се извеждат на преден план различни форми на сътрудничество, които ОФ използва в своята международна дейност. Заслужено място се отделя на споразуменията за сътрудничество и популяризиране на политическия опит, които Отечественият фронт сключва с другите братски фронтове. За разглеждания период това е една изключително динамична форма, която поставя за разглеждане актуалните задачи на политическото развитие на съвременното общество. Предимствата на споразуменията е, че те узаконяват в писмен вид създадените връзки и двустранни контакти между фронтовете от социалистическите страни, конкретизират за един по-дълъг период от време основните мероприятия и задачи на съвместна работа, внасят переспектива и научност в системата на сътрудничество. Размяната на официални делегации е изключително резултатна форма за разширяване и задълбочаване на връзките между отделните фронтове. „Взаимната размяна на делегации допринася за развитието на братското сътрудничество и укрепване на нашата социалистическа общност. Сигурни сме, че това сътрудничество все по-добре и по-пълно ще служи на обществената социалистическа интеграция между нашите народи така, както икономическото сътрудничество служи на икономическата интеграция между нашите страни“8. През изследвания период, НС на ОФ прави няколкократни посещения с ранг на официални делегации на: Националния фронт на ГДР; на Отечествения народен фронт УНР; на Фронта за социалистическо единство на СРР; на 8

Изказване на Вацлав Адамски. – Седми конгрес на Отечествения фронт. С., 1972, с. 291.

162 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Комитета за защита на революциата в Куба; на Фронта за народно единство в ПНР; на Националния фронт на ЧССР; на Социалистическия съюз на трудовия народ на ФНР Югославия. В същото време НС приема официални делегации от всички социалистически, тогава, страни, с изключение на делегации от Китайската народна република и Албания. Обменът на официални делегации за 1971–1978 г. не е единствената форма на сътрудничество. Размяната на работни и лекторски групи между фронтовете за проучване на конкретни проблеми от дейността на фронтовете и теоритичната подготовка на кадрите бележи нов етап от развитието на международната дейност на ОФ с братските фронтове от бившите социалистически страни. Тази форма се развива след 1968г и се проявява като по-перспективна и ефективна форма на сътрудничество. Положителна роля за усъвършенстване дейността на ОФ в България оказват работните групи за обмяна на опит с фронтовете на бившите: Германска демократична република (ГДР); Полска народна република (ПНР); Социалистическа република Румъния (СРР); Чехословашка социалистическа република (ЧССР); Народна република Унгария, по проблемите на: научния подход в работата; проявленията на фронтовете като патриотични движения; дейността им по опазване на социалистическата законност, техните законодателни функции, дейността на обществените съдилища; формите на самоуправление на жителите по местоживеене; опазване на околната среда и природата; изучаване на механизма за формиране на общественото мнение на базата на добре изградена информационна система. Силно впечатление прави проявеният интерес към историята и народополезната дейност на ОФ в България от политически делегации и работни групи, които посещават нашата страна. За изследвания период те са над 360. Само за 1976г. НС на ОФ е посетен от 47 делегации и работни групи, а общо за периода 1971–1978 г. те са над 187. В същото време Националният съвет е изпратил извън пределите на нашата страна 77 делегации. Развитие на международните връзки на ОФ за периода 1971–1978 г. (Представени в таблица 1 данни очертават тенденция за непрекъснатото разширяване на международната дейност на ОФ.) 1971 1972 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1. Приети политически делегации в България

2. Изпратени политически делегации от ОФ

3. Обмен (приети/изпратени) на работни групи

3/3

3/4

7/5

6/5

9/6

4. Делегации, гости, обществено-политически организации, посетили НС на ОФ

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 163 Конгресите на ОФ в България се посещават с интерес от представителни делегации на фронтовете на бившите социалистически страни, на националните фронтове на страните от Азия, Африка и Латинска Америка и на прогресивни партии и движения от цял свят – на Седмия конгрес присъстват 32 чуждестранни делегации; на Осмия Конгрес присъстват 23 чуждестранни делегации. Обобщено, гостуващите делегации осъществяват над 50 делови срещи в наши държавни институции и организации, 25 посещения на културни, промишлени и стапански обекти, близо 46 интервюта на политически и обществени дейци се поместват в средствата за масова информация. На Деветия конгрес присъстват 55 чуждестранни делегации, още повече са те на Десетия конгрес – 63 делегации. Наред с отразяването на огромното значение на конгресите на ОФ се отчита ефективността на такива форми на многостранно сътрудничество, каквито са – регионалните срещи, теоретичните семинари и симпозиуми, отразяването в средствата за масова информация. През разглеждания период са проведени няколко значими регионални срещи на братските фронтове от бившите социалистически страни, като: През октомври 1973 г. във Варна се провежда първата среща, която е своеобразно признание за авторитета на ОФ в България и най-вече към твореца и създателя на народнофронтовското движение – Георги Димитров. На нея с особена сила и чувство на интернационална отговорност се поставят въпросите за ролята и мястото на фронтовете в изграждането на морално политическото единство на народните маси и техния принос за осъществяване единството на световната социалистическа система. Разглеждат се въпросите: за разширяване на социалистическата демокрация; за съвместната работа с народните съвети по привличане на широки слоеве от трудещи се в управлението на странта; за издигане на по-висока степен контролните функции на фронтовете в политическата система на управление. Втората регионална среща се провежда в Будапеща, Унгария, през 1975 г. На нея за първи път в историята на сътрудничеството между обществените организации се осъществява обмен на опит в такава област като социалистическата демокрация и формите за международна пропаганда на социалистическото строителство. Разглеждат се въпросите за структурата на единните фронтове – от една страна, те обединяват работници, селяни, интелигенция, граждани от националните малцинства, хора с различни религиозни убеждения, комунисти и безпартийни, а от друга, фронтовете представляват широка платформа за мобилизация и включване на населението в политическия и обществен живот, извън партийната принадлежност. Като се съобразяват с обстоятелството, че за разлика от другите обществено политически организации, Фронтовете нямат свой международен орган, участниците в срещата изказват, заключително Комюнике, че регионалните срещи се утвърждават като много ефективна форма на многостранно сътрудничество и единодействие.

164 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Последващата среща в Берлин, бившата ГДР през 1978 г. поставя на обсъждане въпросите за опита и задачите на братските движения в борбата за мир, разоръжаване и социален прогрес, както и съвместната дейност на фронтовете с държавните органи на управление и стопански субекти по региони. По предложение на НС на ОФ в България се приема идеята на регионалните срещи да бъдат канени не само представителни делегации на фронтовете от европейските и азиатски социалистически страни, включително и от Куба и Латинска Америка, но и от други страни тръгнали по социалистически път на развитие (в разглеждания период), като – Ангола, Мозамбик, НДР Йемен, Етиопия, Афганистан и други. Така, регионалните срещи се превръщат в обективно обоснована и постоянно действаща политическа институция. Разширяването на сътрудничеството на между фронтове от бившите социалистически страни се извършва по линия на техните организационни и обществени функции. Отечественият фронт в България и Комитетите за защита на революцията в Куба съществуват като масови обществено-политически организации, докато останалите братски фронтове са изградени като общонародни демократични движения. Особено внимателно се изучава опита на ОФ в България по отношение на неговата организационна структура и най-вече на основните му звена – низови организации, квартални и селски комитети. (Съществен момент във връзка с усъвършенстване структурата на ОФ, в периода след установяване на социалистически път на развитие на обществото, се явява низовата организация като главно звено, чрез което максимално се осъществяват основните функции на ОФ). Разширява се прякото сътрудничество и обмен на опит между окръжните организации на ОФ, България със съответните окръжни организации на братските фронтове от бившите социалистически страни: Делегация от Видин гостува на Шверин, ГДР; от Враца – на Франкфурт на Одер, ГДР; от Кърджали – на Капошвар, Унгария; от Пазарджик – на Карлмарксщад, ГДР; от Перник – на Лесковац, СФРЮ; от Разград обменят делегации с Ной Бранденбург, ГДР; делегация от Сливен гостува на Гера, ГДР, и Печ, Унгария; от София – на Берлин, ГДР; от Стара Загора – на Кощице, ЧССР; от София – на окръг Будапеща, Унгария, и на Прага, ЧССР; от Хасково – на Одрин, Турция; от Шумен – на Магдебург, ГДР; Варна приема делегация от Рощок, ГДР; Ловеч от Ерфурт, ГДР; в Търговище приемат делегации от Егер, Унгария; Хасково от Веспрем, Унгария и Одрин, Турция; Пловдив обменя официални делагации и подписва двустранни договори за сътрудничество с Клуж, Румъния, и Бърно и Братислава, ЧССР. Увеличаването на тези контакти през периода 1968–1978 г. говори за установяване на трайни връзки на сътрудничество и повишаване на обмена на положителния опит за ролята на обединените фронтове в политическото управление. Резултатите от регионалния обмен се популяризират широко, като информацията от тази дейност достигат до всички региони и слоеве на обществото.

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 165 Показателен е фактът, че делегации и гости от други обществено-политически организации също проявяват интерес към дейността и опита на ОФ. Проученият архивен материал показва, че особено перспективни форми на многостранно международно сътрудничество са и теоритичните конференции, семинари и симпозиуми. През 1980 г. се провежда научно-практическа конференция, инициирана от Националния съвет на Отечестврения фронт, България на тема „Ролята на ОФ за по нататъшното утвърждаване на социалистическия начин на живот“. В работата на конференцията взимат участие отговорни политически функционери и научни работници от братските фронтове на бившите социалистически страни: Полша, ГДР, ЧССР, Унгария, Румъния, Куба и НДР Йемен. Особено място в многостранното сътрудничество заема преведеният през есента на 1976 г. в София международен семинар на тема „Ролята на единните фронтове“. Организиран по инициатива на НС на ОФ и на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка в България, този семинар има за цел с доклади и научни постижения да сподели опита на ОФ в съпротивителната борба и в строителството на социалистическия път на развитие. На семинара Академията за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП предлага да се създадат специализирани курсове за подготовка на чуждестранни кадри по проблемите на националните и народни фронтове и движения, като по този начин още един път потвърждава заслужения авторитет на ОФ сред прогресивните и демократични сили.

Принос на Отечествения фронт за укрепване на единството на страните от бившата социалистическа общност Годините след Юлския пленум на ЦК на БКП – 1968 г. потвърждават огромното значение на положителния опит, който ОФ натрупва – за динамичното привеждане на организационна му структура и функция в съответствие с етапите на развитото социалистическо общество. Този опит има значение както за усъвършенстване дейността на ОФ, така и за неговото изучаване, разпространяване и внедряване в практиката на фронтовете от бившите социалистически страни и другите национални организации и движения. При това изучаването и внедряването на положителния опит на ОФ в работата на фронтовете от братските социалистически страни съдейства за издигане на по-висока степен ефективността на тяхното сътрудничество и създава условия и предпоставки за внедряване на научния подход в областта на международната им дейност. Много важно място във всестранната им дейност заема политическата функция на ОФ и единните фронтове на братските страни в етапа на изграждане на развито социалистическо общество. От една страна, политическата функция е тази, която определя ролята и мястото в политическото устройство на отделните социалистически страни, в осъществяването на обществен контрол

166 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

и превръщането на гражданите от обект в субект на социално управление. От друга страна, тяхното участие в разгръщане на социалистическата демокрация се разглежда като много важна предпоставка за укрепване единството на социалистическата общност. Под ръководството на комунистическите партии, ОФ и единните фронтове в страните от бившия социалистически блок, съдействат активно не само за избирането и формирането на държавните органи на управление, но и въвличат широките маси от обществото в управлението на държавните и обществени дела. Така, чрез политическата функция на единните фронтове обществото се убеждава, че то не е само средство за развитието на демокрацията, но и неин творец. Това укрепва чувството на отговорност на обществото за съдбините на собствената страна и на световната социалистическа общност. Единството на страните от социалистическата общност се осъществява и по линия на идейно-възпитателната функция на ОФ в България и международен обмен на идеи и програми сред единните фронтове от бившата социалистическа общност. Пълното реализиране на тази функция съдейства в широки размери на комунистическите партии да възпитават милиони граждани, без разлика на верска, социална и национална принадлежност, в духа на марксистко-ленинското учение за правотата и прогреса на комунистическия идеал. Натрупаният вече огромен опит на ОФ в България, от неговото създаване през 1942 г. до периода след Юлския пленум на ЦК на БКП и постигнатите забележителни успехи съвместно с останалите братски фронтове за патриотично и интернационално възпитание на народите от общността спомагат да се създаде подходящата обществена среда и добър психологически климат по региони. Това явление следва да се приеме не само като капитално завоевание на народите от бившите социалистически страни, но и като изключително важен принос в утвърждаването на социалистическия начин на живот. Инициативите, които провеждат различните фронтове потвърждават тези констатации. – Интересен и полезен е опитът на Националния фронт на ГДР по отношение на сътрудничеството на неговите комитети с предприятията и народните съвети. Така най-характерното в дейността на Националния фронт на бившата Германска Демократична република (ГДР) е, че разрешаването на социално-битовите въпроси по местоживеене е превърнато в централен проблем, на който са подчинени всички останали дейности. Съревнованието „Прави като мен, прави заедно с мен, прави по-добре от мен“ e основна форма на работа за строителството на комунално-битови сгради и съоръжения, асфалтиране на улици, организиране на залесяването, поддържането на фасадите на сградите. В така организираното съревнование от Националния фронт на бившата ГДР участват около 70 % от населението, а доброволният труд е най-характерната му черта.

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 167 – Интерес представлява и инициативата на Фронта за народно единство на Полша за строителството на училища и интернати на обществени начала, както и инициативата на Фронта в бившата Чехословашка социалистическа република за участие на населението в опазване на околната среда; – С Отечествения фронт на бившата Унгарска народна република се работи по въпросите за съвместната работа с държавните органи – за развитие на социалистическата демокрация; идейно-възпитателната работа и използването на културните институти и творчески съюзи за комунистическо възпитание на населението, както и за координиране на международната дейност; – Работни групи на Фронта за социалистическо единство на Румъния работят съвместно и проучват опита на ОФ в България по въпросите на структурата и функциите на ОФ за развитие на социалистическото село; – Работни групи за защита на революцията в Куба изучават дейността на ОФ в България по отношение на неговата структура и членство с цел изграждане на организацията на териториален принцип по местоживеене; – Заимства се и опита на ОФ в България при организиране на населението в обсъждането и формирането на социално икономическите планове на народните съвети, в прибирането на селскостопанската реколта и развитие на личното животновъдство, в блогоустрояването на населените места, строителството на детски заведения, спортни площадки и обществени клубове. По такъв начин създаващата се в резултат на интеграцията между социалистическите страни, еднотипна обществена среда, която все повече се интернационализира, води до съществени изменения, както в съдържанието на патриотизма и интернационализма, така и до усъвършенстване на взаимоотношенията между: бившите социалистически страни и народи; комунистическите партии; обществено-политическите организации; и не на последно място между самите единни фронтове от бившата социалистическа общност. Тук е мястото да се отбележи, че българският модел на ОФ в годините на изграждане на социалистическото общество е обект на национална гордост. „Националната гордост“ в разглеждания период се преплита с идейно-възпитателната роля на интернационалността, изразяваща се в това, че в съвместната работа братските фронтове влагат своя принос не само за развитието на обществените отношения в собствената си родина, но и за напредъка на общността като единно цяло – расте у тях съзнанието за дълг и отговорност към световния социализъм. Следва да се очертаят ролята и значението и на останалите основни функции на ОФ – социално-икономически, вътрешноорганизационни и международни. Непрекъснатото усъвършенстване на структурата на отделните фронтове като обществено политически организации и като високо организирани патриотични движения съдейства за тяхната работа в осъществяването на моралнополитическо и идейно единство на широките народни маси в страните от социалистическата общност, където ОФ в България заема сериозно място в етапа на изграждане на развито социалистическо общество.

168 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Съществено място в дейността на ОФ за развитието и укрепването на единството между страните от социалистическата общност играе и неговата външно политическа, международна функция. Обмяната на опит между братските фронтове създава обективни предпоставки за разширяване на сътрудничеството между техните организации и за зараждане на много полезни инициативи и движения, които години наред се явяват динамично развиващ се елемент на обществена активност. От една страна, посредством организирането и изпълнението на доброволно поети от населението задължения се извършва по-тясна интеграция между жителите в рамките на отделната страна. От друга, се съдейства за прерастването на тези инициативи и движения в прекрасни школи за масово възпитание и за реално участие в управлението на обществените дела в социалистическата общност като цяло. Основната международна функция на ОФ в разглеждания период е да развива миролюбива външна политика, като съдейства на БКП за реализиране на интернационализирането на българския опит и постижения. МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ С ФРОНТОВЕТЕ, РЕВОЛЮЦИОННИТЕ, ДЕМОКРАТИЧНИТЕ И НАЦИОНАЛНИ СИЛИ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ Особено важна е ролята на ОФ, който под ръководството на БКП съдейства за изграждане на единството на движещите сили обществено развитие в т. нар. „развиващи се страни“ – арабските страни, страните на Африка, Азия и Латинска Америка. УКРЕПВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ С ПРОГРЕСИВНИТЕ ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И ФРОНТОВЕ ОТ АРАБСКИТЕ СТРАНИ Международната дейност на ОФ в арабските страни се характеризира с някои особености. На първо място, ОФ поддържа трайни връзки с прогресивния национален фронт в Сирия, прогресивния национално-патриотичен фронт в Ирак, Националния фронт в НДР Йемен, а в последствие с Комитетите за народна защита – фронтове от страни, където на власт са революционно-демократични партии, в програмите, на които некапиталистическият път за обществено развитие и управление заема особено място. Първи контакти в своята международна дейност със страните от арабския свят ОФ на България установява с Прогресивния национален фронт на Сирия. Тези контакти се изразяват в редовна размяна на официални делегации и работни групи между двата фронта. Със свои делегации ПрНФ на Сирия участва в Седмия и Осмия конгрес на ОФ. По примера на ОФ, България е създадено национално ръководство на ПрНФ в Сирия, както и ръководства в окръжните центрове, където важна политическа задача е дейността на фронта да обедини прогресивнвите сили в Сирия. Друга форма на сътрудничество е размяна на

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 169 информация, печатни материали и електронни записи за дейността на ОФ в България. Ползотворни са връзките на НС на ОФ и с Прогресивния национално-патриотичен фронт на Ирак, където въз основа на опита на ОФ в България се изграждат централни и местни ръководства на ПрНПФ и се извършва социална и просветна дейност сред населението. НР България поддържа тесни контакти с НДР Йемен от 1963 г., което се отразява благотворно и на отношенията между НС на ОФ и Националния фронт на НДРЙ. По покана на НС представителни делегации на НДРЙ взимат участие в работата на Седми и Осми конгреси на ОФ и Международната конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на Георги Димитров. На второ място се поддържат контакти и се обменя опит с прогресивни партии и организации, които водят активна въоръжена борба против империализма – за национална независимост. Такива са Ливанската социалистическа прогресивана партия, а в годините на разглеждания период – Фронт на национално патриотичните сили и Организацията за освободение на Палестина. През разглеждания период ОФ в България поддържа активни връзки с Ливанската социалистическа прогресивна партия и по неговия пример в Ливан се създава Фронта на национално патриотичните сили с централно и регионални ръководства и първични организации. Почти ежегодно в странта ни гостуват политически делегации и работни групи от Ливанския фронт за изучаване на опита на ОФ в България през различните периоди на неговото съществуване и разработките на неговия основател – Георги Димитров за единните народни фронтове в борбата срещу фашизма. Опитът на ОФ се изучава и внедрява в практическата дейност и на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Най-добрата предпоставка за разширяването на сътрудничеството между НС на ОФ и ООП е откриването в България на Бюро на ООП, чрез Комитета за солидарност с народите от Азия и Африка. През 1973 и 1974 г. официални делегации от ООП са приети от НС на ОФ, както и участват в Седми и Осми конгрес на ОФ като гости. Опитът, който ООП изучава, съдейства ползотворно за прерастването на палестинското съпротивително движение от буржоазно-националистическо в демократично и антиимпериалистическо движение за самоопределяне на палестинския народ. На трето място се създават и поддържат, бихме могли да кажем епизодични, контакти с фронтове, демократични организации и движения в страни, като Мароко, Оман, страните от Арабския залив и Израел. През 1970 г. на посещение в България е делегация на Националния съюз на народните сили в Мароко, който подробно се запознава с работата на ОФ. Това посещение оказва решаваща роля за създаване на Национален фронт на Мароко. В приетата национална демократична програма на Националния фронт се поставят важни задачи за установяване на икономическа, политическа и со-

170 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

циална демокрация, позволяваща на народа да упражняьва своя суверенитет посредством властта произлизаща от него. НС на ОФ установява известни контакти и с Народния фронт за освобождение на Оман и със страните на Арабския залив. През 1978 г. в нашата страна гостува делегация на НФ на Оман, която се запознава с опита на ОФ – в борбата против фашизма и укрепването на народнодемократична власт, в съвместната работа с народните съвети за изграждането на новото общество в българското село. През разглеждания период активизирането на международните връзки на НС на ОФ с редица фронтове, политически партии, организации и движения в Арабските страни се дължат, от една страна, на последователната, миролюбива външна политика на нашата страна и от друга на засилващата се тенденция сред арабските комунистически и революционно демократически партии за изграждане и укрепване на народното единство в национално-демократически фронтове. Борбата, която в разглеждания период се води срещу империализма и ционизма, които са главните виновници за разцеплението на арабското единство, поставя пред ОФ неотменното задължение да поддържа със свои специфични средства и последователност кантактите си с прогресивните сили в Сирия, Ирак, НДР Йемен, ООП, където същите осъществяват действия за ново съотношение на силите в полза на прогреса в този район на света. Такива контакти на международно сътрудничество Отечественият фронт установява и със страни, които са в началото на своя път за установяване на демократично общество – Алжир, Либия и Йордания. Това е било необходимо не само поради факта на актаулността на Георги Димитровото наследство за изграждането на единни фронтове, но и поради факта, че в този период начело на национално-демократическите фронтове в арабските страни са революционно-демократическите партии. А комунистическите партии активно съдействат за изграждането и укрепването на единните фронтове, виждайки в тях онази политическа форма, чрез която се съдейства в максимална степен за изграждане единството на националните сили.

Разширяване на Отечествения фронт с политически партии и организации в страните на Африка Специфичното за международната дейност на ОФ в този район на света се състои в това, че тя се провежда най-напред със страни, които намирайки се под колониално робство, организираха съпротивителна борба срещу своите поробители за извоюване на национална независимост – Мозамбик, Гвинея-Бисау и островите Зелени нос, Ангола и Зимбабве. Оживени и активни са били и контактите на ОФ със страни, извоювали вече своята независимост и поели пътя за некапиталистическо развитие на обществото, като Гвинея, Народна република Конго (Бразавил), Демократична република Мадагаскар, Етиопия и Народна

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 171 република Бенин. На трето място следва да се отбележат и осъществените контакти с някои партии, организации и политически дейци в страни като Гана, Нигерия и други с капиталистически път на развитие. Ориентацията на НС на ОФ към антиимпериалистически фронтове и движения в страни, където революционният процес към демократично развитие, в който изходът от борбата може да доведе до съществена промяна в съотношенията на движещите се сили, се оказва резултатна и далновидна. В разглеждания период Отечественият фронт засилва контактите си на сътрудничесто и обмен на идеи и опит с: Африканската партия за независимост на Гвинея-Бисау и островите Зелени нос (ПАИГК), Фронта за освобождение на Мозамбик (Фрелимс), Народното движение за освобождение на ангола (МПЛА), Патриотичния фронт на Зимбабве (ЗАПУ). Уважавайки дълбоко приноса на Георги Димитров за реализиране на народофронтовската тактика и стратегия в международен план за интернационално сътрудничество, политически делегации на тези франтове и движения с голям интерес изучават опита на ОФ във въоръжената борба, в периода 1942 (неговото създаване) до 1944 г. и изграждането на съюз между работническа класа, селяните и другите слоеве на обществото. МПЛА в Ангола, по примера на ОФ в България, спомага за провеждането на курс на дълбоки преобразования в социалната и икономическата област: укрепване на органите на народна власт; коопериране на земеделската земя; национализиране на образователната система и здравеопазването. През 1977 г. по покана на НС на ОФ нашата страна е посетана от делегация на ЗАПУ, Зимбабве. По време на престоя си делегацията има срещи в НС и окръжните структури на ОФ в София, Русе, Варна и Толбухин, както и с ръководствата на други обществено-политически организации в България. Членовете на делегацията проявяват голям интерес към опита на ОФ, за неговия характер, за партиите в него, за формите на нелегалната и особено на въоръжената борба, за годините след победата на социалистическата революция и за предстящите му задачи. С изключително голяма популярност сред страните в Африка се ползва българският опит в утвърждаване на народно-демократичната власт и осъществяването на революционните преобразувания в първите години на народната победа. Особено значим е опита на ОФ в България за изграждането на земеделските кооперативни стопанства. По примера на България и нейна активна помощ в страните, поели по некапиталистически път на развитие в Африка, се извършва реорганизация на селското стопанство и се изграждат нови кооперативни стопанства в: Мозамбик, Ангола, Мадагаскар, Етиопия. Много същестевен елемент в международната дейност на ОФ в страните от Африка е, че той осъществи контакти на сътрудничество с редица фронтове, политически партии и организации: ПАИГК – Гвинея-Бисау; Фрелимо – Мазамбик; МПЛА – Ангола; АКФМ – Мадагаскар; ПНР – Бенин, преди да бъдат установени дипломатически и политически отношения с тези страни. Това по същество представлява значителен принос на ОФ в България за реализиране-

172 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

то на външната политика на правителството на НР България и управляващата тогава БКП. НР България е първата страна, официално признала Гвинея като държава, а ОФ – първата обществено-политическа организация, установила контакти с политическото ръководство на младата африканска държава. Израз на съществуващите приятелски отношения е посещението на делегация на Р Гвинея в НС на ОФ по покана на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Гостите от Гнивея проявяват голям интерес към устройството, задачите и дейността на ОФ в изграждането на социалистическото общество. С Партията на Народната революция на Бенин (ПНРБ) НС на ОФ осъществява контакт, преди да са установени дипломатически и политически отношение между двете страни. Сътрудничеството на ОФ с прогресивните сили на НР Бенин получават по нататъшното си развитие през 1979 г., когато в Бенин се открива изложба, посветена на 35-годишнината от победата на социалистическата революция в България (поставя се началото на десетте български дни в Бенин, по времето на които се прожектират български документални филми, излъчват се предавания и се поместват статии в местния печат, посветени на успехите на НР България при изграждане на единно демократическо общество). Характерна особеност на взаимоотношенията с Демократична република Мадагаскар (ДРМ) е, че Националният съвет на ОФ поддържа дългогодишни активни връзки и сътрудничество с Партията – Конгрес за независимост на Мадагаскар (АКФМ), много преди образуването на ДРМ, когато тя е главна опозиционна сила в страната. Активното сътрудничество между ОФ се изразява в обмен на официални политически делегации, документи, информация, печатни и пропагандни издания. В нашата страна по покана на НС на ОФ са пребивавали делегации на ПАИГК – Гвинея-Бисау, Фрелимо – Мазамбик и МПЛА – Ангола по време на Шести, Седми и Осми конгреси на ОФ. По време на престоя си в България те се запознават както със създаването на ОФ като единен фронт за освобождение, така и с неговата роля за изграждането на морално-политическото единство на народа в етапа на развитие на социалистическото общество. Влиянието на ОФ и неговия опит се изучава от прогресивни партии и организации в Нигерия. Делегация на Нигерия гостува на НС на ОФ във връзка със Седмия конгрес – след завръщането си ръководителите на делегацията организират седмица, посветена на 30-годишнината от основаването на ОФ и 90-годишнинанта от рождението на неговия създател Георги Димитров. А по примера на ОФ в България, в един от щатите в Нигерия (Бенинсити) е създадена организация „Отечествен фронт“ със задача да работи за изграждане на националното единство, против подкупите и корупцията. Отечественият фронт е организацията, която първа установява контакти и със Съвета на Хартата за национално спасение в Гана. През май 1975 г. у нас по покана на НС гостува делегация на Съвета за хартата за национално спасение на Гана, която се запознава с положителния опит на ОФ за укрепване на народ-

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 173 но-демократичната власт в първите години след победата на социалистическата революция. Въпреки няколкото преврата в Гана, НС на ОФ успява да запази създадените връзки с прогресивните сили на тази страна – така през 1979 г. наша делегация посещава новото тогава ганийско ръководство и открива изложба „35 години отечественофронтовска България“ за популяризиране опита в изграждане на единен народен фронт. Положителните резултати от тогашната дейност на ОФ в този регион на света извикват необходимостта от съчетаването на работата за изграждане на политически съюзи в освободилите се от колониално робство държави с популяризирането на интернационалната солидарност в диалектическа последователност. По примера на България и бившите социалистически страни в голяма част от страните на африканския континет се изграждат Национални фронтове, които извършват редица революционни преобразувания в социалния и икономически живот.

Развитие на сътрудничеството на Отечествения фронт с фронтове, политически партии и организации от страните на Азия Националноосвободителното движение в Азия, което е насочено не само против капитализма, но и против империализма, заразява с резултатите и примера си останалите народи и народно единните фронтове като идеология и прогресивна форма на обществено развитие. В.И.Ленин предвиди подобен роцес на развитие. Той писа „... в бъдещите решаващи сражения на световната революция движението на болшинството от населението на земното кълбо, първоначално насочено към национално освобождение, ще се обърне против капитализма и империализма и може би ще играе значително по-голяма роля, отколкото ние очакваме“9 Изследваният архивен материал разкрива дейността и помощта, оказана от ОФ на: Фронта за национално освобождение на Южен Виетнам; Патриотичния фронт на Лаос; и Единния фронт за освобождение на Кампучия; в тяхната борба против империализма на САЩ и хегомонизма на Китай. Систематизирани и изяснени са дългогодишните контакти на НС на ОФ с: Индийския национален конгрес; Обединения фронт в Шри Ланка (които в разглеждания период са замразени); с Партията Лига Авами в Бангладеш, а след това и със Съюза на народното единство (замразени след преврата, извършен от Кадакер Мущаг Ахмед). Настъпателният характер на революционния процес в Азия доказва, че опитът на ОФ и Правителството на НР България за изграждане и усъсвършенстване на народно-демократичната държава и революционните преобразувания в общественото развитие, се използват съобразно специфичните условия в СР Виетнам (сред обединението), в Лаос и Кампучия. Ценен и търсен е опитът на 9

В.И.Ленин. Съчинения. Т. 32.

174 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ОФ по отношение на формите за работа с населението в условията на изграждане на социалистическото общество в тези страни. Най-активни международни връзки и сърудничество на ОФ със страните от Азия се осъществяват с Патриотичния фронт на Лаос. Патриотичният фронт на Лаос с интерес изучава опита на братските фронтове от бившите социалистически страни в Европа и най-вече на ОФ в България в посока на: укрепване единството и потитическото възпитание на народните маси; задачите за преодоляване последиците от неоколониализма; за провеждане на преобразуванията в икономическата и социалната област; за структурата и задачите на фронта в мирна обстановка. Политически делегации на Патритичния фронт на Лаос присъстват и се запознават с материалите и решенията на Седми и Осми конгрес на ОФ в България. Епизодични са контактите на НС на ОФ с Единния фронт на Кампучия. През 1979 г. официална делегация на Единния фронт посещава НС на ОФ и окръжната организация в Пловдив, но въпреки желанието и усилията на НС на ОФ да осъществи трайни контакти с Единния фронт, не среща необходимото разбиране. При сложна обстановка се развиват отношенията на ОФ с демократични партии и организации в страни, които са поели по капиталистически път на развитие, каквито са Индия, Шри Ланка и Бангладеш. Един от основните проблеми е отношението на комунистическата партия към националната буржоазия, която се намира на власт в тези страни – по въпросите за обединението на народните маси в антиимпериалистически фронт и участието на широките селски маси в него. На базата на активните международни връзки на НР България с Индия, НС на ОФ засилва контактите си с Индийския национален Конгрес (ИНК). След Седмия конгрес на ОФ, всяка година по покана на НС делегации на ИНК посещават България, като изучават опита на ОФ за обединяването на демократичните и прогресивни сили (Разработени са годишни планове с мероприятия за периодично осъществяване на пропагандна дейност чрез изпращане на литература, документални филми и фотоси, отразяващи дейността на ОФ в преходния период и в периода на социалистическо обществено развитие). Контактите между двата фронта се развиват до етап, при който ръководствата стигат до убеждението за подписване на Споразумение за разширяване на сътрудничеството. Може само да се съжалява, че в резултат на мартенските избори през 1977 г. за Народна камара в парламента на Индия се създава ново политическо положение – ИНК губи изборите и международните връзки с ОФ в България са замразени. Националният съвет на ОФ поддържа сравнително добри взаимоотношения с Обединение фронт в Шри Ланка. ОФ като организация на народнодемократичните слоеве от населението в България и творчеството на неговия основател Георги Димитров се ползват с голяма популярност и авторитет сред дейците

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 175 на комунистическата партия и Обединения фронт на Шри Ланка. Официална делегация на Обединения фронт на Шри Ланка присъства на честванията на 90-годишнината от рождението на Георги Димитров и на международен семинар в София през 1976 г. по въпросите за значението на националните фронтове и тяхната роля за демократичното развитие на бившите колониални страни. ОФ на България установи сътрудничество и с демократичните и патриотични сили в Бангладеш, след като страната извоюва своята национална независимост. По покана на НС на Седмия конгрес на ОФ присъства официална делегация на управляващата партия на Бангладеш – Лига Авами, а през 1974 г. делегация на НС на ОФ, България взема участие в работата на конгреса на Лига Авами. Така на практика с активната помощ и подкрепа на НС на ОФ се изгражда Съюза на народното единство в Бангладеш. Основната цел на Съюза е да мобилизира всички слоеве на населението в страната в изграждането на социалистически път на развитие в Бангладеш. По отношение на останалите азиатски страни НС на ОФ проявява неотклонен стремеж за разширяване на сътрудничеството с тях и за предоставянето на своя опит в изграждането на единните фронтове като важно условие в борбата им срещу вътрешната реакция на недемократичните сили и империализма в глобален мащаб. Многостранният опит на ОФ, както и формите за работа за мобилизиране на населението в изграждане на социалистическото общество се изучават и се прилагат съобразно специфичните условия в развиващите се страни от Азия. Съществена помощ за разширяване на международната дейност на ОФ в тези страни оказва Комитетът за солидарност с народите от Азия и Африка, създаден през 1961 г. по решение на ЦК на БКП. (През разглеждания период, Комитетът взема участие в близо 80 международни прояви, организира една консултативна среща и два международни семинара, приема 66 делегации от 62 страни на Азия и Африка, организира изпращането на над 1000 тома специализирана литература за специалисти, завършили образованието си в България, оказва материална помощ на националноосвободителните движения в тези страни.

Сътрудничество на Отечествения фронт с фронтове, политически партии и организации в страните на Латинска Америка На основата на богат архивен материал и констатациите, направени на Конференцията на комунистическите партии в Латинска Америка и зоната на Карибско море (юни 1975 г.) се прави изводът, че демократичните и прогресивни сили се обединяват в широк фронт за борба срещу империализма, като на първо място се очертава заразяващият пример на Република Куба за развитието на революционния процес на континента. Специфичното за изграждане на народните фронтове в Латинска Америка, за разлика от някои страни и райони на Азия и Африка е, че техен организи-

176 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ращ и ръководен център са комунистическите партии. Безспорният авторитет на същите, завоюван в последователната им борба с класовия враг, привлича в редиците на новоизграждащите се фронтове не само представители на работническата класа и трудещите се селяни, но и представители на средните слоеве на обществото, националната буржоазия, известни кръгове от армията, включително и демократично настроеното духовенство. Всичко това оформя и друга съществена особеност на обществено развитие на континента. Народните сили се надигат мощно, масово и организирано в защита на националните интереси, за аграрни реформи, за демократизиране на живота, за отхвърляне на чуждия политически диктат и безжалостна експлоатация на финансовия капитал. Така, стремежът на народите от Латинска Америка да се обединяват в национални фронтове не е случаен, нещо повече, този стремеж представлява ответна реакция срещу политиката на САЩ – една политика на сляпо подчинение на латиноамериканските страни за установяване на власт „на най-реакционните, най-шовинистическите и най-империалистически елементи на финансовия капитал“10. Въпреки, че фашизирането е станало доминираща тенденция в тези страни, определението на Георги Димитров за установяването на т.н. силна власт, която „се яви в резултат на упадъка на капиталистическата система“11, има не само актуално значение, но и поражда увереност за възможностите за победен изход на антиимпериалистическата и антифашистка борба в онзи период. Разширяването на политическите контакти със страните от Латинска Америка, включително и тези по линия на ОФ се ползва със заслужен авторитет сред комунистическите партии в тези страни. Така, опитът на БКП в изграждането на ОФ в България като успешна форма за обединение на национално-демократичните и прогресивни сили се изучава с подчертан интерес от ръководствата на тези партии. Най-активни връзки на сътрудничество са осъществени с Блока на народното единство в Чили. По време на неговото тригодишно съществуване по покана на НС на ОФ нашата страна е посетена от три политически делегации. Те проявяват голям интерес към: теорията и практиката на създаване на ОФ в България; неговата организационна структура; опита му за укрепване на народно-демократична власт в България. Този опит придобива още по-голямо значение в светлината на трагичните събития в Чили и кървавото настъпление на империализма в Уругвай, Салвадор и някои други страни. Верен на своите интернационални разбирания, ОФ разпространява своя богат опит на въоръжена борба и установяване на демократично общество в страните на Латинска Америка, като през различните периоди НС на ОФ установява контакти с: Блока на народното единство в Чили; Широкия фронт на Уругвай; Единния фронт на Перу; Единния национален фронт на Еквадор; Национална среща на Аржентинците (ЕНА); Национален съюз на опозицията в Колумбия (УНО); Единния фронт „Нова сила“ на Венецуела; Националния 10 11

В.И.Ленин. Съчинения. Т. 10, с. 29. Пак там, с. 52.

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 177 опозиционен съюз на Салвадор; Фронта за национално спасение „Сандино“, Никарагуа. Освен това, през изследвания период НС на ОФ е поддържал връзки с демократични и прогресивни партии и организации в Бразилия, Боливия, Панама, Коста Рика, Мексико и други страни от региона. Влиянието на социалистическата общност и истината на социалистическото обществено развитие и особено примерът на революционна Куба отекват в тези страни с особена сила. Опитът на ОФ и неговото значение в борбата против фашизма и победата на социалистическата революция е изключително полезен, търсен и изучаван. Развитието на революционния процес в Латинска Америка протича в много сложна обстановка и твърде своеобразно за различните страни. Това дава отражение върху процеса на сътрудничество и взаимопомощ със страните от този район на света и много от осъществените международни контакти на ОФ с фронтовете, организациите и движенията са замразени. Въпреки това, опитът на ОФ в България продължава да се изучава с интерес от съществуващите фронтове и демократични организации. В разглеждания период като пример на ползотворно сътрудничество може да се посочи сътрудничеството на НС на ОФ с Националния съюз на Салвадор. По покана на НС на ОФ делегация от НС на Салвадор посещава нашата страна и провежда работни срещи в НС, в Градския съвет на ОФ в София и Панагюрище и ОК в Пловдив. Гостите се запознават с: мястото и ролята на ОФ за разгръщането на социалистическата демокрация и особено кооперирането на селското стопанство, тъй като аграрната реформа е от изключителна важност за развитието на Салвадор; социалните проблеми и придобивки, пенсионното дело; ролята на обществените организации в здравеопазването и грижите за жената-майка и децата. Няма съмнение, че съществуващите фронтове в резултат на заимстване опита на ОФ в България, играят съществена роля в борбата против фашизма и американския империализъм, както и в борбата за установяване на демократично общество развитие.

Международна дейност на Отечествения фронт с демократични и прогресивни партии и организации в капиталистическите страни Създаването на конкретни международни контакти на ОФ с демократични и прогресивни партии организации и движения в капиталистическите страни за разглеждания период, е било възможно в резултат на настъпилите значителни изменения в отношенията между НР България и капиталистическите страни. Благодарение на все по-нарастващото влияние на световната социалистическа общност се извършва забележителен по своите мащаби прелом в цялата следвоенна история на Европа. Този период се характеризира с „преход от периода на враждебна конфронтация в международния живот ...., към период на все постабилно мирно съвместно съществуване, разумно основано на взаимната изгода

178 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

и еднаква сигурност, на миролюбиво сътрудничество между социалистическите и капиталистическите страни“12. В широкия фронт на това мирно настъпление достойно място заема политиката на НР България и в частност стратегията за развитие на ОФ при изграждането на нов тип международни отношения. На основание именно на тези обективни предпоставки в разглеждания период се гради международната дейност на ОФ с демократични и прогресивни партии и движения от капиталистическите страни.

Сътрудничество на Отечествения фронт с демократични и прогресивни партии от капиталистическите страни В периода 1968 до 1978 г. връзките на ОФ с демократични и прогресивни партии от капиталистическите страни са недостатъчни и не покриват набелязаните мерки и задачи в програмите на НС на ОФ в България. Установени са били контакти под формата на отделни и епизодични работни срещи с: Демократичния съюз на Финландия; Португалско демократично движение; Лейбъристката партия на Великобритания; Свободната демократична партия на Федерална република Германия; Японската социалистическа партия; Партията на политическите радикали на Холандия. Предвид обстоятелството, че контактите на НС на ОФ с посочените по-горе партии са епизодични, не може да се говори за активно партньорство и сътрудничество. Опитът на ОФ предизвиква оправдан интерес сред ръководството на Демократичния съюз на Финландия поради факта, че този съюз представлява масова организация, изградена на производствен и териториален принцип – в промишлеността, строителството, сферата на обслужването в селата и е създаден с влиятелната сила на Финландската комунистическа партия. През 1974 г., когато се слага край на фашисткия режим в Португалия, в резултат на дълбоките вътрешни противоречия и на широкия размах национално-освободителната борба на народите от португалските колонии (Мозамбик, Гвинея-Бисау и Ангола) се разкриват благоприятни възможности за установяване на контакти и с тази страна. НР България е една от първите страни, която признава новото правителство на Португалия, а ОФ прави необходимото за установяване на сътрудничество с демократичните организации. По покана на НС на ОФ през 1975 г. на посещение в нашата страна пребивава делегация на партията на Португалското демократично движение, която се интересува от широката дейност на ОФ за създаване на морално-политическото единство на българския народ, за благоустрояването и развитието на населените места, за разширяването на социалистическата демокрация и участието на населението в социалното управление. Обсъдени са и конкретни мерки, свързани с разширяването на сътрудничеството и дружеските отношения между партията – 12

Брежнев, Л. За външната политика на КПСС и съветската държава, С., Партиздат, 1974, с. 565.

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 179 Португалско демократично движение и ОФ, които мерки по-късно временно се възпрепятстват от сложни и противоречиви събития от вътрешния живот в Португалия. На основата на конкретни данни за състоянието на класовите сили в съответните капиталистически страни се очертават обективни предпоставки за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в разглеждания период и след това. При действащия за периода социален модел на управление настъпват изменения в средните слоеве на обществото, което дава възможност да се определи по-ясно отношението на политическите партии и съюзи към социално икономическото развитие. За ОФ в България е от голямо значение да помага за сплотяването на народните сили в борбата срещу империализма, като намира най-подходяща форма за международно сътрудничество, делови контакти и връзки с демократичните съюзи, движения и политически партии на средните слоеве от капиталистическите страни, които се намират под влияние на социалдемократически партии като тези във Франция, ФРГ, Япония, Великобритания, Белгия, Финландия. Основна цел на социалистическата общност в Европа, в това число на единните фронтове, е да помагат за сплотяване на националните сили в борбата срещу империализма и да намират подходящи форми на делови контакти и връзки с демократическите съюзи, движения и политически партии от капиталистическите страни. Опитът на българския ОФ и единните фронтове на братските социалистически страни съдейства за изграждането на антимонополистически фронтове за отстояване на демократическите завоевания на прогресивните сили. В това отношение с голямо теоретическо и практическо значение са изводите, направени в основния документ на съвещанието на комунистическите и работнически партии, състояло се в Москва през 1969 г.

Балканите – важно направление в международната дейност на Отечествения фронт Последователната външна политика на НР България и управляващата БКП в разглеждания период винаги е била насочена към превръщането на Балканите в зона за траен мир и разбирателство. Преминаването на преобладаващата част от територията и населението на Балканския полуостров на страната на социално-демократическото управление и изменението на съотношението на основните политически сили в полза на социализма през разглеждания период оказва благоприятно влияние за развитието на международната дейност на ОФ. НС на ОФ създава и поддържа ползотворни връзки с Фронта за социалистическо единство на СРР и Социалистически съюз на трудовия народ на ФНР Югославия в контекста на обмяна на опит за укрепване на народното единство в изграждане на социалистическото обществено развитие.

180 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Като изхожда от оценката, че отношенията със съседните на НР България капиталистически страни се отличават със стабилно развитие на политическите контакти, включително ползотворно икономическо и културно сътрудничество, НС на ОФ извършва огромна и полезна работа за реализирането на миролюбива външна политика на Правителството на НР България чрез сближаване и сътрудничество на ОФ с редица политически партии в Турция, Гърция и Кипър. НС на ОФ установява сътрудничество с определени политически партии и организации от съседните страни – Турция, Гърция и Кипър на основата на стабилното развитите политически контакти, на икономическото и културно сътрудничество между съседните страни. От 1965 г., в разглеждания период НР България и Република Турция си разменят делегации на правителствено, парламентарно, обществено и културно равнище. НС на ОФ създава и поддържа ползотворни връзки на сътрудничество с Народно-републиканската партия в Турция. Първите контакти се осъществяват през 1967 г. при гостуване на официална делегация по покана на НС. По време на срещите са обсъдени двустранните отношения между България и Турция и приносът на двете организации за развитието на тези отношения. Делегациите единодушно подчертават, че развитието на сътрудничеството, въз основа на географската близост е в интерес на двата народа и представлява съществен фактор за запазването и укрепването на мира в района на Балканите. Тесни контакти на сътрудничество ОФ създава и с групата на пожизнените сенатори, която се назначава от президента на Република Турция, съгласно тяхната конституция. По покана на НС на ОФ в страната ни неколкократно пребивават представителни делегации на тази Група, които с интерес се запознават с икономическото развитие на нашата страна и особено с постиженията ни в селското стопанство. Те посещават регионите на Пловдив, Кубрат, Силистра и други краища със смесено население и на практика се убеждават в равноправието между българи и български турци, установено в обществено-икономическия живот. Тези контакти са широко отразени в средствата за масова информация в двете страни. Нов етап в развитието на отношенията между НР България и Република Гърция започва след падането от власт на военната хунта в Гърция през 1974 г.. Установените политически контакти на най-високо държавно равнище между двете страни оказват ползотворно влияние за изграждане на сътрудничество в областта на търговията, земеделието, транспорта, ветеринарното дело и водното стопанство, енергетиката и съобщенията, образованието и културата. Особено плодотворни са контактите между ОФ и Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). По покана на НС на ОФ гостува 17-членна делегация на ПАСОК през 1976 г. Наред с официалните разговори, делегацията има 18 срещи в София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград с отговорни държавни ръководители, научни и стопански дейци. На срещите се обсъжда дейността на ОФ в областта на селското стопанство – от зараждането и историята на българското кооперативно движение до изграждането на съвременните

Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 181 аграрно-промишлени комплекси; участието на трудещите се в управлението на страната; ролята на обществено-политическите организации в строителството на социализма; социално-икономическите придобивки на населението в България. Конкретен израз на разширяване на сътрудничеството е посещението на делегация на ПАСОК на Осмия конгрес на ОФ. През 1978 г. делегация на ПАСОК посещава НС на ОФ и проявява изключителен интерес към работата на ОФ за възпитанието на народните маси, към проблемите на женското движение, към успехите в областта на селското стопанство. България провежда политика на мир и разбирателство и с народа на Кипър. Политиката на БКП към политическия живот в Република Кипър е принципна и последователна към запазване на суверенитета, независимостта и териториална цялост. До средата на 1978 г. ОФ няма установени контакти с общественополитически организации от Кипър. Началото на сътрудничеството между ОФ и Кипърската демократическа партия започва след идването ѝ на власт през 1976 г.. По покана на НС на ОФ в България гостуват делегации на КДП през 1977, 1978 и 1979 г.. По време на срещите си делегациите изразяват благодарността на своя народ за подкрепата на България в борбата на кипърския народ за отстояване на неговата национална кауза. Делегациите на двете страни изразяват искреното си желание за сближаване и всестранно укрепване на връзките между Кипърската Демократична партия и ОФ. През 1979 г. двете страни подписват Споразумение за сътрудничество. В изпълнение на това споразумение през м.август 1979 г. се провежда семинар с ръководните дейци на КДП и ОФ, където се разясняват политиката и перспективите за развитие на съседните страни, както и разностранната дейност, която извършва ОФ в тази посока. Растящата активност на нашата страна в областта навъншнополитическата дейност, ръководена от БКП, както и осезателното присъствие на НР България на международната арена през разглеждания период, дава своето положително отражение върху дейността на другите обществено-политически организации и най-вече върху международната дейност на ОФ. Отдавайки изключително значение на международната дейност на ОФ – Националният съвет системно и последователно популяризира българския опит за създаването и развитието на ОФ. Приетите в началото на 1979 г. от Бюрото на НС доклад „За международната дейност на ОФ и предстоящите задачи в тази област“ и мероприятията от отдел „Международни връзки“ по изпълнение на задачите, произтичащи от доклада, следва да се възприемат като доказателство за неотклонния стремеж на НС да гледа на международната дейност като особено важна и стратегическа функция. Обобщавайки опита на ОФ в областта на неговата международна дейност в разглеждания период, въпреки трудностите, които среща по пътя на нейното осъществяване, тя се превръща в закономерно сложила се необходимост. Към 1979 г. ОФ поддържа връзки с 51 фронта, движения и партии от цял свят: 12 фронта и организации от социалистически страни; 22 фронта и организации

182 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

от страните на Азия, Африка и Латинска Америка; 8 партии от развиващите се страни; 3 партии от балкански капиталистически страни; 6 партии и движения от капиталистическите на Европа. Тук в случая са от значение не толкова броят и количеството на осъществените от Националния съвет на ОФ международни връзки и контакти, а качеството, ефективността и дълбочината на тези връзки, тяхната политическа насоченост в полза на мира и демокрацията. Поставянето на международната дейност на научна основа, в периода след разглеждания и все по-пълното използване възможностите на научните институти и работници, на средствата за масова информация определят още по-големите възможности тази дейност да се развива и обхваща почти всички райони на света, да увеличава партньорите на ОФ и приятелите на България. Със своята активна международна дейност ОФ се превръща в горещ пропагандатор и агитатор на социалистическия път на развитие и на интернационалното значение на народните фронтове като важни фактори в борбата за миролюбива политика по целия свят.

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ И 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX – НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК Тодор Мишев1

ъбитията в България от 40-те години на ХХ в. са били и остават дискусионни в българската академична историческа литература. Дискусионността се подхранва от медиите, съвременните политически фактори, противоречивата семейна, домашно-битова история. Тези събития се влияят от един основен български фактор – ОФ, и имат за исторически водораздел една дата – 9 септември 1944 г. До голяма степен историческата наука е представила на читателската аудитория фактите за времето от 1941 до 1948 г. Противоречива остава оценката. Тя зависи от подбора на информацията и най-вече от понятийния апарат за нейното интерпретиране. Успоредно с академичната и медийната история функционира и училищната. Тя има за цел да запознае учениците с фактите и да ги подпомогне в осмислянето на историческия процес. В настоящото изследване се проследява присъствието на ОФ и интерпретациите за събитията от 9 септември 1944 г. както в учебниците по история преди 1989 г., така и в сега действащите учебни помагала. Първо се представя историята на ОФ, след това се акцентира върху съдържателните и понятийните интерпретации на събитията около 9 септември 1944 г. От времето на социализма се използват два учебника за гимназиалния курс – от 1978 и от 1985 г. За началото на ХХІ в. са анализирани всички пет учебника за задължителна подготовка. От двата периода са изследвани т. нар. Книги за учителя. Там на преподавателите се предоставят методически указания и допълнителна фактология2.

Авторът е доцент в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 2 Косев, Д., Хр. Христов и др. История на България за втори курс на техникумите и СПТУ. С. 1978; Димитров, И., М. Исусов, ѝ. Шопов. История на България за Х клас на ЕСПУ. С. 1983; Мутафчиева, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Анубис“. С. 2001; Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Просвета“, С. 2001; Лазаров, И. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Слово“. В. Търново, 2001.; Андреев, ѝ. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Кръгозор“. С., 2002; Делев, П. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Планета–3“. С., 2001.

183

184 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В учебника от 1978 г. създаването на ОФ е свързано най-вече с промяната на положението по фронтовете. Целта на ОФ била обединяване на народните маси в широк антифашистки фронт и разгръщане на въоръжена борба. В учебникът се посочва авторът на програмата – Георги Димитров, и е преразказано част от нейното съдържание. Създаването на ОФ е силно персонифицирано. Част от политиците категорично отказали да участват – Н. Мушанов, Д. Гичев, Кр. Пастухов и др. Други, като Н. Петков и Гр. Чешмеджиев се съгласили, но без особен ентусиазъм. През цялото време след 17 юли 1942 г. те се стремели да ограничават неговите действия и най-вече да попречат на разрастването на въоръжената борба. През втората половина на 1943 г. се създали първите местни комитети на ОФ. До 9 септември 1944 г. те станали 670 с 3600 членове. През август 1943 г. е образуван НК на ОФ с представители на БКП, „Звено“, БЗНС“Пладне“ и един на независимите интелектуалци. В края на урока, в рубриката на „Документи и материали“ са дадени дванайсетте точки на програмата на ОФ без увода и заключението. В учебника от 1985 г. подходът към историческото повествование е съвсем различен. Разгледани са идеите, предхождащи идеята за ОФ. Това са „Единният фронт на труда“ от 20-те години и „Народния фронт“ от 30-те години на ХХ в. Смисълът на тези идеи е обединение на широки народни маси и вай-вече укрепване на комунистическо-земеделското единство. В учебника от 1985 г. се поставя по-различен акцент при анализа на програмата на ОФ. Тя не се цитира и не се преразказва, а се твърди, че има преки и по-далечни цели. По-далечните цели са цялостно преустройство на обществото. Дейността на ОФ до 9 септември 1944 г. не е персонифицирана. Буржоазните водачи отказали да участват. В същото време БКП имала подкрепа на редовните членове на буржоазните партии. До края на 1942 г. са създадени около 100 комитета. Нови 500 комитета са образувани само през лятото на 1944 г. През 1943 г. е образуван НК на ОФ с участници БКП, БЗНС-Пладне, Звено. Разликата с предишния учебник е, че тук участват само „левите социалдемократи“ и ги няма въобще независимите интелектуалци. Така ОФ фактически станал обединение само на левицата на антифашистките партии под ръководството на комунистическата партия. Дясната опозиция отказала участие и се държала враждебно спрямо ОФ. В рубриката „Документи“ са дадени уводът и заключението от програмата на ОФ без нито едно от конкретните искания. Те са дадени като факсимиле, което обаче не може да бъде прочетено. В двата учебника не се обяснява точно и ясно какво всъщност е ОФ – народно движение под ръководството на БКП или политическа партийна коалиция. Неясни остават целите и реалните практически действия на ОФ. Като цяло ОФ остава в сянката на партизанското движение и на нелегалните бойни групи. Съществува разлика между реално формулираната програма на ОФ и авторовата идея, че тя целяла цялостно обществено-икономическо преустройство. Нещата стават още по-неясни при сравнението на учебниците с книгите за учителя, които имат за цел да подпомогнат преподаването в училище. Там категорично се твърди, че целта на ОФ е революционен изход на кризата в Бъл-

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 185 гария. Това е възможно най-лявото тълкуване на програмата на ОФ. Твърди се, че ОФ не е организация, а форма на боеви съюз между народнодемократичните патриотични сили начело с БКП. Едва след 9 септември 1944 г. се превръща в организация. На учителите се препоръчва да се отбягва съобщаването на цифри за комитетите и хората, които са част от ОФ. Според авторите, разпространената в учебниците максимална цифра от 3600 члена създавала впечатление за малобройност. Според тях, привържениците са много повече, но няма точни документи за тяхната численост. На учителите се препоръчва учениците да правят сравнение между „Народния фронт“ и „Отечествения фронт“. Основен въпрос в съответния урок би трябвало да бъде защо ОФ не се създава през 1939 или 1940 г., а чак през 1942 г. Създаването на НК на ОФ остава второстепенно събитие. Посочва се само, че представители на левицата подкрепяли ОФ по тактически съображения. Тяхната истинска надежда все пак била, че в бъдеще другите Велики сили ще ограничат влиянието на СССР в България. Като цяло в книгите за учителите от 70-те и 80-те години на ХХ в. има един доста схематичен и архаичен план за развитието на България през периода 1942–1944 г. В книгата от 1982 г. се твърди, че ОФ обединявал демократичните и революционните антифашистки сили в България. Това схематично разделение навежда на много логични въпроси. Дали БКП е едновременно революционна и демократична. Дали опозицията извън ОФ е демократична и антифашистка или пък не е. Като цяло на учителите се внушава недоверие към съюзниците на БКП в рамките на ОФ и пълен негативизъм към партиите извън ОФ, подкрепящи Търновската конституция и обявили се против правителството и профашистките организации. В сега действащите учебници описанието е съвсем различно. В учебниците на „Кръгозор“ и „Анубис“ създаването на ОФ е описано съвсем бегло. Отбелязано е, че от лятото на 1941 г. от Москва започва да се излъчва радиостанция „Хр. Ботев“. На 17 юли 1942 г. е прочетена програмата на ОФ. Тя е формулирана така, че да привлече на страната на комунистите буржоазните нефашистки и антигермански сили. В двата учебника не се посочват елементи от самата програма. Скритите внушения са две: програмата е изработена по съветски указания и голяма част от българската демократична опозиция не я приема поради недоверие към комунистите. Според „Анубис“ готовност за включване в ОФ изявили представители на „Звено“ и БЗНС–“Пладне“, а в „Кръгозор“ е добавена и БРСДП. И в двата учебника не е отразено нищо за създаването на НК на ОФ през август 1943 г. и оформянето на коалицията. Не става ясно дали ОФ е легална или полулегална политическа сила. От една страна, пише, че нелегалната БКП влязла във връзка с всички нефашистки легални партии и групи. От друга страна, не става ясно „Звено“, БЗНС–“Пладне“ и БРСДП какви сили са – демократични или недемократични. Като цяло се очертава един неясен образ на ОФ със скрити и по-явни негативни внушения. В учебника на „Слово“ оценката е по-балансирана и фактите са повече. Преразказват се част от тезите и исканията в програмата на ОФ – отказ от всякакви военни действия, оттегляне от Югославия и Гърция, скъсване на съюза с Гер-

186 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мания и присъединяване към Антихитлеристката коалиция. Няма намек за промяна в обществената система и всичко е в рамките на Търновската конституция. Програмата се оценява като демократичен документ с цел привличане на всички противници на властта. Факт е обаче, че демократичните сили не го признават, тъй като инициативата излиза от БКП. В същото време тя била приемлива за широките обществени кръгове. В този учебник не се пише за участие на БРСДП, а само на част от „левите социалдемократи“. В текста няма никаква връзка между СССР и създаването на ОФ. В учебниците на „Планета-3“ и „Просвета“ създаването на ОФ е пресъздадено доста по-различно. Новата формация се свързва с промяна на силите по военните фронтове и засилването на партизанското движение. В „Планета-3“ липсват основните факти. Описани са неуспехите на БКП за масовизиране на ОФ през 1942 г. До края на годината били създадени само стотина местни комитета. В тях преобладавали комунистите с участието на леви земеделци и отделни дейци на други партии. От текста не личи дали и след 1943 г. ОФ става коалиция. Там пише за „представители“ на отделни партии. В „Просвета“ картината е съвсем различна. Програмата на ОФ се определя като общонационална. Тя създавала възможност за обединение на всички антигермански и антифашистки сили за запазване достойнството на нацията. Създаването на НК на ОФ се свързва с победите на СССР при Сталинград и Курската дъга. В последните два учебника също не става ясно дали ОФ е част от легалната или от нелегалната опозиция. Такава е ситуацията до август 1944 г. В уроците преди 1989 г. развитието на ОФ през 1944 г се разглежда в контекста на така формулираното „изостряне на революционната криза“. В уроците акцентът е поставен върху засилването на партизанското движение и променящото се международно положение. В учебника от 1978 г. ОФ присъства само във връзка с датата 6 септември 1944 г. когато НК на ОФ имал намерение да организира големи събрания и демонстрации. Смяната на властта на 9 септември 1944 г. не се свързва с ОФ, въпреки че след това се създава правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев. По-различно е положението в учебника от 1985 г. Най-общо се твърди, как през 1944 г. ОФ получавал широка подкрепа от населението. Партизаните при своите акции изяснявали задачите на ОФ и така борбата се насочвала не само срещу фашистката диктатура, но и срещу самото капиталистическо господство. На 24 август 1944 г. делегация на ОФ иска от министър-председателя съставяне на ново, самостоятелно ОФ правителство. В края на август Кимон Георгиев отказва да участва в коалиционно правителство с буржоазните партии. На 5 септември 1944 г. НК на ОФ излиза с позив към българския народ. В него се разобличава правителството на Константин Муравиев, призовава се за неговото сваляне и установяване власт на ОФ. В навечерието на 9 септември 1944 г. представители на НОВА и НК на ОФ привлекли на страната на революционните редици войскови подразделения. За първи и последен път в българската учебна литература се дава фактът, че на 6 септември 1944 г. НК на ОФ участва в изработването на плана за решителния щурм срещу буржоазната диктатура. На 8 септември 1944 г. на страната на ОФ премина-

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 187 ват офицери антифашисти от танковата бригада. След полунощ на 9 септември 1944 г. министерството на отбраната е превзето и с помощта на дежурния офицер по караула, който е привърженик на ОФ. Така към 4 часа сутринта на 9 септември 1944 г. властта вече е в ръцете на ОФ и започва социалистическото развитие на България. Не толкова революционно и романтично са описани тези събития след 1989 г. Отечественият фронт се появява на страниците във връзка със събитията от август и началото на септември 1944 г. В учебника на „Кръгозор“ по внушение на комунистите ОФ не участва в правителството на Муравиев. В този на „Анубис“ се пояснява, че няколко министерства се пазят за ОФ, но комунистите отказват. В учебника на „Слово“ отново събитията са представени по-подробно. На 12 август 1944 г. Г. Димитров наредил да се прекратят контактите с всички партии извън ОФ. Това е и първото споменаване на историческа личност, свързана с ОФ. Тук тезата е изключително антисъветска – действията на ОФ са свързани с желанието на Сталин да съветизира България и да не допусне нейния неутралитет. Подобни са и кратките описания в останалите учебници. В „Просвета“ липсва отказът на ОФ да участва в общи действия на опозицията. В „Планета–3“ се твърди, че самото правителство на Ив. Багрянов се опитвало неуспешно да установи контакти с НК на ОФ. Има пълна неяснота какво точно е станало. Особено интересно и твърде неясно е обяснена ролята на ОФ за смяната на властта на 9 септември 1944 г. В учебника на „Кръгозор“ се посочва, че смяната на властта е извършена от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, както и на нелегалния „Военен съюз“, присъединил се към ОФ. В този на „Анубис“ е пояснено, че ОФ разполага с военни части начело с офицери от „Звено“. В трите учебника не се прави връзка между действията на военните, ОФ като коалиция и паралелните действия на партизаните. Подобно кратко описание има в учебниците на „Просвета“ и „Планета–3“. Акцентът е върху „преминалите към ОФ“ военни части. Създава се впечатление, сякаш новото правителство на ОФ след 9 септември 1944 г. идва на власт без участието на ОФ в самия акт на промяната. Не личи и никаква връзка между ОФ, съветските войски и партизаните. Само в учебника на „Планета–3“ е посочен фактът, че още на 8 септември 1944 г. в близо 170 селища комитетите на ОФ завземат властта. На първото правителство на ОФ в учебниците не е отделено много място. В учебника на „Кръгозор“ е посочено, че чрез него БКП започва постепенното завладяване на властта. В този на „Анубис“ категорично се твърди, че започва реализация на съветското изобретение, наречено „народна демокрация“. За това допринасяли и изкусната комунистическа манипулация с ОФ. В него влизат и други политически сили, които се радват на голяма популярност. В „Слово“ е използван изразът „радикален политически блок ОФ“, от чиито редици е излъчено правителството. Започва началото на „междинна политическа система“, наречена народна демокрация. В „Просвета“ се дава особено висока оценка на програмата на първото ОФ правителство. Тя е свързана с намерени-

188 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ята за възстановяване на демокрацията, Търновската конституция, социалната справедливост и международното разбирателство. Тази програма дава надежди на милиони български граждани. Авторът обаче веднага добавя, че последвалата политическа практика рязко се разграничавала от декларираните намерения. В „Планета-3“ се посочва, че правителството разрешава дейността само на тези партии, които влизат в ОФ. В учебниците преди 10 ноември 1989 г. и особено в този от 1978 г. няма много конкретна информация за дейността на комитетите на ОФ непосредствено след 1944 г. Те се идентифицират предимно с дейността на правителството. Във връзка с Отечествената война се отбелязват действията на прикрилите се под знамената на ОФ народни врагове. Те са персонифицирани с агентите на американските империалисти Г. М. Димитров, Н. Петков, К. Лулчев, Д. Велчев. От края на 1944 до края на 1947 г. идеята за постоянни врагове в ОФ намира място на всяка една страница в учебниците. В учебника от 1985 г. подробно се обяснява и се дава положителна оценка на факта, че НК на ОФ и местните комитети на ОФ дублират централната и местната власт. Те имат управленски и контролни функции и представляват масовата опора на народната власт в службите, учрежденията, просветните и културните институции. Те подържат революционния ред в страната и смазват всички опити за контрареволюционна дейност. В учебника от 1985 г. доста подробно се описва вътрешното развитие на некомунистическите партии в ОФ. Акцентът е върху очертаващите се в тях „десници“, които по същество се обявяват против ОФ. Тази тенденция се засилва след първия конгрес на ОФ от март 1945 г. и приближаващите избори през есента на с. г. През 1946 г. по инициатива на НК на ОФ е премахнат чрез референдум и монархическият институт. В рамките на 1945–1946 г. ОФ има още един сериозен враг – международният империализъм. Представителите на САЩ и Великобритания не признавали представителния характер на ОФ и непрекъснато се месели във вътрешните работи на България. Това продължило до подписването на мирния договор на 10 февруари 1947 г. В книгите за учителя ОФ заема много по-важно място, отколкото в учебниците. Там по-ясно и по-реално се очертава ролята на ОФ в периода 1944– 1947 г. На учителя буквално се поставят задачи къде точно да постави акцентите в уроците. Първият акцент е пълното надмощие на БКП в ОФ. Чрез ОФ БКП успява да задълбочи бързо революционния процес. Вторият акцент е ясното посочване, че враговете са в десницата на ОФ и че те правят опит да задържат революционния процес. Третият акцент е функцията на ОФ като държавен орган, който разрушава буржоазно-фашисткия държавен апарат и изгражда народно-демократичните органи за управление. Всичко това след двайсет–трийсет години ще се описва в бъдещите учебници, но тогава вече с отрицателна оценка. Управлението на ОФ от 1944 до 1948 г. в учебниците след 1989 г. се разглежда като преход от многопартийна към еднопартийна система. Понятието

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 189 „народна демокрация“ се поставя под съмнение или се отхвърля категорично. Различни автори в различна степен се опитват да убедят учениците, че понятието не съответства на политическата действителност. В учебника на „Кръгозор“ поясняват, че органите на централната и местната власт са поставени под контрола на ОФ. На ОФ се дължат масовите репресии след 9 септември 1944 г. и функционирането на антиконституционния „Народен съд“. ОФ организационно и идейно се приравнява с комунизма. Всички демократични партии го напуснали и преминали в опозиция. Така постепенно чрез терор и изборни фалшификации БКП чрез ОФ обсебва цялата власт в държавата. В учебника на „Анубис“ допълват, че ОФ фактически изпълнява инструкциите на Москва, които се спускат на Политбюро на БКП. Самата БКП чрез ОФ успява да поеме ръководството на всички обществени организации, дружества, съюзи, стопански структури. Кризисните явления и разцеплението в ОФ започнали по повод участието на България във Втората световна война и по-точно съдбата на офицерите от бившата царска армия. Дейността на комитетите на ОФ след 9 септември 1944 г. и по повод на Народния съд се определя като комунистически екзекуторски екипи. Освен за отлив на партии от ОФ в учебника се посочва как през 1945 г. в ОФ влиза част от Радикалдемократическата партия начело със Стоян Костурков. Обективно се посочва, че на 7 септември 1945 г. НС на ОФ разрешава дейността на опозиционните партии. Доста подробно е описана същността и дейността на ОФ в учебника на „Слово“. Обяснена е структурата на ОФ: начело е НК на ОФ, следват териториални, стопански и обществени подразделения, които дублират цялата държавна и обществена структура. Те формално имат по-малко функции от съветите в СССР след Октомврийската революция от 1917 г., но реално изземват всички държавни и обществени дейности. Чрез своята доминация в ОФ БКП създава своеобразна държава в държавата. Опитът на част от държавните институции да ограничат ролята на ОФ в края на 1944 г. е париран от Москва. Всички политически чистки и убийства в България са извършени от комитетите на ОФ. Първоначално жертвите са лица извън ОФ, а по-късно всички некомунисти. Армията също е овладяна от БКП чрез комитетите на ОФ. Другите партии в ОФ не успяват да се възстановяват и масовизират. Единствената по-силна – БЗНС, преминава след известно време в опозиция. Чрез ОФ БКП безцеремонно манипулира изборите за ОНС и ВНС. По този начин новата власт се легитимира пред света. От посочените дотук три учебника в този на „Слово“ има най-много негативизъм спрямо ОФ при анализ на фактите и при подбора на понятийния апарат. В учебника на „Планета-3“ събитията след 1944 г. се свързват с понятието „народна демокрация“, което е анализирано пространно и предимно положително. В съответния урок подробно са разгледани всички партии в ОФ и тяхното развитие. Действията на ОФ като цяло са отразени пестеливо и с внимателно подбиране на понятията. Посочва се, че в НК на ОФ и в местните комитети доминират комунистите. Противоречията в ОФ се обясняват с желанието на БКП да упражнява диктат над другите партии в коалицията. По-голяма част

190 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

от членовете на БЗНС и БРСДП напускат ОФ, но пък там влиза част от Радикалната партия. Абревиатурата ОФ по никакъв начин не се вписва в чистките и репресиите, извършени след 1944 г. Те се свързват пряко с БКП. В учебника на „Просвета“ също няма пряка връзка между ОФ и незаконните действия в България след 1944 г. Доста подробно и с умело подбрана терминология се описва дублирането на държавното управление от НК на ОФ и неговите местни комитети. Там доминира БКП, чрез него се осъществява политически контрол, ОФ дава препоръки за дейността на институциите, ОФ следи за извършването на всички реформи в обществото – политически, икономически, социални, културни. Няма и намек за участие в репресии и други незаконни действия. Посочено е, че след 1946 г. органите на ОФ започват организирано настъпление срещу опозицията, като това се свързва с пропагандни кампании. Учебникът на „Просвета“ е един от трите, който публикува на своите страници документи, свързани с ОФ. Тези документи представят различни страни от характера и действията на организацията. В „Просвета“ има телеграма на Г. Димитров до ЦК на БКП от 13 декември 1944 г. В нея той дава и препоръки да не се изнася на показ водещата роля на БКП в правителството и в НК на ОФ. Така без агресивен тон и радикални стъпки ще се приобщават още известно време съюзниците и няма да се дразнят враговете. До документа има снимка на Никола Петков и текст. В текста се чете, че той подкрепя идеята за създаване на ОФ, влиза в неговия Национален комитет преди 1944 г. и е министър в първото правителство след 9 септември 1944 г. В учебника на „Планета–3“ е дадена част от резолюцията на X пленум на ЦК на БКП от август 1946 г. Там се решава БКП и ОФ да работят систематично за популяризиране на македонския език и македонската литература, за запознаване на неселението с историята на македонския народ. Целта е постигане културна автономия и бъдещо обединяване с основната част от македонския народ в Народна република Македония. В учебника на „Кръгозор“ е публикуван част от закона за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. В чл. 9 се утвърждава, че всички местни комитети на ОФ са длъжни да съобщават на съответния прокурор за всяко лице, което е увеличило имотното си състояние без съответствие с нормалните доходи при добросъвестно упражнение на занятието му или с доходите на имотите и капиталите му. Текстовете за приемането на Димитровската конституция и последвалата пълна реорганизация на ОФ са едни от най-неясните в учебниците от 70-те и 80-те години. Не само учениците, но дори и академично подготвените читатели трудно могат да вникнат в написаните текстове и в евентуалните скрити внушения. Унищожаването на опозицията и приемането на новата конституция в края на 1947 г. се оценява като засилване на революционния процес. Промените в ОФ от 1948 г. се описват в няколко аспекта – идеен, програмен и организационен. В идеен план ОФ би трябвало да започне изграждането на социалистическо общество в България и да се бори за национална независимост. Единният ОФ би трябвало да символизира политическото единство на народ-

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 191 ните маси. В програмно отношение се отбелязва, че към 1947 г. ОФ е изчерпал своите програми от 1942 и 1944 г., както и програмата от Първия конгрес на ОФ (1945 г.). Новата програма на ОФ е изработена от Васил Коларов и е приета на Втория конгрес на ОФ през февруари 1948 г. Най-трудна за обяснение се оказва организационната трансформация на ОФ. В учебника от 1978 г. отново се разглежда ретроспективно организационното еволюиране на ОФ. От една страна се твърди, че през 1945–1947 г. ОФ се превръща в широко народно движение. От друга страна се посочва, че до 1948 г. в ОФ няма низови организации, индивидуално членство и изборни ръководства. В неговите структури по взаимно съгласие влизали коалиционните партньори на БКП, както и представители на всички обществено-политически организации, близки до БКП. Всичко това създавало организационни неудобства. Поради това ЦК на БКП взима решение за преустройство на ОФ в единна обществено-политическа организация. Това не означавало премахване на многопартийната система, а само механизъм за още по-голямо сближаване между управляващите политически партии. В учебниците преди 1989 г. дори има двусмислени критики и недоволство от фактически извършеното партийно сливане. В учебника от 1985 г. се твърди как „това създаде неправилно убеждение в някои партийни среди, че ОФ ще се превърне постепенно в единна политическа партия“. По повод саморазтурването на „Звено“ и „Радикалдемократическата партия“, поради „излишното им съществуване“ в учебника е направен следният анализ: „Този техен партиен извод обаче бе преждевременен. Не беше взета под внимание социалната активност на дребнобуржоазните маси. Многопартийната система беше ликвидирана прибързано и с това се стесниха политическите граници на народната демокрация“. Не става ясно дали това е ревизия на оценките от сталинисткия период и някаква „перестроечна идея“, но в учебниците от 60-те и 70-те години на ХХ в. липсват подобни оценки. Тази оценка изглежда неясна и двусмислена, защото в учебника остава разказът за естественото обединение или закриване на партиите от ОФ. Така например БРСДП се обединява с БСП върху основните идеи за строителството на социализма и осъждането на „широкия социализъм“. Реформирането на БЗНС било свързано с възприемането идеите на класовата борба и социалистическото строителство. Ръководните дейци на „Звено“ и радикалите пък решили, че съществуването им е излишно. Въпреки обясненията за ползата от трансформацията и за бъдещата важна роля в живота на България, ОФ липсва в уроците, в книгите за учителя и в христоматиите за развитието на България след 1948 г. В учебника от 1985 г. има кратки и особено любопитни информации. В началото на 50-те години ОФ имал към 2 000 000 членове. Той обаче не намирал винаги своето място в системата на народната демокрация и препокривал своите задачи с тези на БЗНС, ДСНМ, БНЖС, СБСД, профсъюзите. След Априлския пленум на ЦК на БКП обаче било преодоляно подценяването на тези организации. След 1947 г. и особено през 50-те години към НК на ОФ била създадена комисия за борба с неграмотността. За последно ОФ се споменава в една справка, според

192 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

която към 1981 г. в тази организация членуват над 4 200 000 българи. Той разработвал своята програма въз основа програмата на БКП и играл важна роля в политическия живот на страната. Политическата трансформация на ОФ в началото на 1948 г. се разглежда в днешното поколение учебници като фактически край и пълно обезличаване. В учебника на „Кръгозор“ в едно изречение се твърди как единната обществено-политическа организация ОФ се превръща в оръдие на БКП. В учебника на „Анибус“ по-подробно се обяснява как БКП започва да елиминира своите партии-партньори в рамките на ОФ и така той губи коалиционния си характер. След обособяването си в единна организация през 1948 г. ОФ се превръща в изпълнител на волята на компартията. В учебника на „Слово“ няма нито ред и дума за съдбата на ОФ през 1948 г. и след това. Понятието „казионна организация“ се появява в учебника на „Планета–3“. Така се характеризира обществено-политическата организация ОФ, която чрез индивидуалното членство на гражданите и пълната си подчиненост на БКП се обезличава. Посочено е, че министър-председателите Г. Димитров и В. Червенков едновременно са и председатели на НК на ОФ. Този акт недвусмислено показва сливането на партията с държавата. В учебника на „Просвета“ има идентична информация и анализ – ОФ става казионна организация, пряк изпълнител на решенията и разпорежданията на БКП. Понятието Деветосептемврийско въстание се утвърждава в няколко речи на Георги Димитров и в официални документи на БКП между 1948–1950 г.3 За периода от близо 10 години след 1944 г. няма научни изследвания, които да оборват или защитават партийно утвърденото понятие. През 50-те години започва неговото доразвиване и модифициране, натрупването му с нов информационен пълнеж и усложнен понятиен вариант. Това доразвиване продължава до 80-те години на ХХ в. През 50-те години основните понятия са „въоръжено антифашистко въстание“ и „народно антифашистко въстание“, като само събитията между 6 и 9 септември 1944 г. се наричат революционни действия. Срещат се варианти на словосъчетания като Деветосептемврийско народно въстание, които пък са обяснени с понятията „въстанически сили“, „въстаническо движение“, „революционна власт“, „революционно минало“ (за БКП). Основният извод е, че Деветосептемврийското народно въстание поставя началото на социалистическата революция. Ролята на СССР за 9 септември 1944 г. се сравнява с ролята на Русия за българското освобождение през 1878 г. Прави се паралел с понятията турско робство и немско фашистко робство4. В учебниците от края на 70-те и 80-те години няма големи промени в трактовката на проблема. Описва се наличието на „революционна вълна“ в началото на септември, която довела до народно въстание на 8 и 9 септември 1944 г. Успоредно се използват понятията въстание и революция. Въстанието е с вре3

Димитров, Г. Избрани произведения. Т. 2. С. 1954. Кратка история на България. С., 1958; Бурмов, Ал. и др. Българска история за ХІ клас на Общообразователните училища. С., 1953.

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 193 метраене четири дни от 6 до 9 септември. Общо взето понятийната логика е следната: след четиридневни революционни акции и всеобщо революционно вдъхновение побеждава деветосептемврийското въстание, което е и победа на социалистическата революция. Тази теза вече противоречи на тезата от V конгрес на БКП, според която народното въстание на 9 септември 1944 г. само е дало началото, открило пътя на строителството на социализма. Тази теза на V конгрес се запазва до учебниците от 1978 г. След това има известно творческо и идеологическо престараване от страна на авторите на учебниците5. В книгите за учителя и в учебните пособия за СИП от този период, революционният момент в акта на 9 септември е дори много по-силен, отколкото в учебниците. Там при обяснението на явленията и фактите са включени повече понятия от научните области на марксистката философия и научния комунизъм. Пренаситено е с понятия като „революционен процес“, „революционни сили“, „революционна криза“, „класова борба“. Понятието „Деветосептемврийска революция“ се използва заедно и дори по-често от словосъчетанието „деветосептемврийско народно въстание“. На учителя е поставена ясна и конкретна цел – с тези понятия и с цитати от книги като „Деветосептемврийската социалистическа революция“ емоционално да се обагри акта на 9 септември. Най-пълното като количество и емоция формулиране на акта имаме през 1983 г. – „Деветосептемврийското народно въоръжено антифашистко въстание“, което „извоюва победата на социалистическата революция“. В повечето учебни помагала за учители и ученици има смесване и препокриване на понятията въстание и революция. Така например през няколко реда за едни и същи действия се използват и двете понятия, или пък едното е в заглавието (въстание), а другото – в текста (революция)6. През периода на 70-те и 80-те години в понятийно отношение няма разлика между учебниците за ІІІ/ІV клас, за VІ и за ІХ/ХІ клас, където се учат събитията от 9 септември 1944 г. Все пак понятието въстание се употребява по-често при по-малките ученици. В ІІІ и ІV клас то е придружавано от емоционални образи като „Велик ден“, „истинска лавина“, „обща атака“ и др. В ІІІ клас се прави сравнение между въстанията от 1944, 1923, 1876 г. и се прави явно отъждествяване между опита за свобода през април 1976 г. и свободата, дошла с въстанието от 1944 г.7 В заключение за този период може да се каже, че докато в академичните изследвания се употребява преди всичко понятието въстание, то в учебниците и помощните дидактически средства, вероятно с цел по-голямо 5

Косев, Д., Хр. Христов и др. История на България за втори курс на техникумите и СПТУ. С., 1978; Димитров И., М. Исусов, ѝ. Шопов. История на България за Х клас на ЕСПУ. С., 1983. 6 Шопов, И. История на България (ръководство за учителя). С., 1982; Радулов, Ст и др. История на България за ХІ клас на ЕСПУ (СИП). С., 1983; Шопов, Й. Методически насоки по история на България за VІ клас. С., 1986. 7 Дражев, П. и др. Родинознание за ІІІ клас на ЕСПУ. С., 1983; Дражев, П. и др. Родинознание за ІV клас на ЕСПУ (ръководство за учителя). С., 1976.

194 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

емоционално въздействие се използват заедно и почти равностойно понятията въстание и революция. Следващият период на понятийно развитие е този от 1990 до 1995 г. Тогава с различни темпове се сменяха „записки“, „пособия“ и учебници, появиха се и първите кандидатстудентски помагала. Динамиката на смяната на понятията вървеше неравномерно, според бързата смяна на правителствата и личните политически позиции на отделните автори. През този период понятийната система в учебниците се доближаваше по-скоро до медийните дискусии по въпроса, защото сериозни и бързо написани академични оценки практически нямаше. В повечето учебници и пособия все пак се наблюдава радикалното налагане на понятието „преврат“. През 1990 г. в учебника за VІ клас все още се пише за въстание и въстанически части, като терминологията е семпла, а оценките за въстанието са изцяло положителни (автори са М. Куманов и М. Радева). През 1992 г. друг автор, пак за VІ клас, пише само за събитията на 9 септември 1944 г., без да използва никакво определено понятие. Оценката обаче е негативна. Прави се паралел с 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. пак без употребата на точни понятия. Като извод за събитията се посочва установяването на комунистическа диктатура от тоталитарен съветски тип (автор Б. Бобев). Промяната при ХІ и ХІІ клас протича по същия начин, като имаме известно препокриване между честата смяна на правителствата, политическите убеждения на авторите и понятийното съдържание в учебниците. В първите учебници след 1989 г. се използва понятието въстание. Както при VІ, така и при ХІ и ХІІ клас, изчезва понятието революция и съответните му разновидности. През 1992 г. текстовете в учебниците за VІ и ХІ и ХІІ клас са почти идентични, но при ХІ, ХІІ клас един и същ автор през същата година вече използва понятието преврат (военно-политически преврат, автор Б. Бобев). За промяната на тогавашната власт обаче е използвано понятието „предаване“, което се използва предимно при доброволни действия. През 1995 г. вече окончателно се утвърждава понятието „преврат“, а понятието „въоръжено въстание“ се пише в кавички с елемент на ирония и ясно изразен негативизъм (автор Ст. Грънчаров). Прави впечатление, че в някои учебници с участието на едни и същи автори през 1990 г. се използва понятието „въстание“, а през 1995 г. понятието „преврат“8. През периода 1990–1995 г. излизат и първите кандидатстудентски помагала. През 1991 г. в първото помагало събитията са наречени въстание, което поставя началото на демократичен период в българската история (без автор). През 1993 г. актът на 9 септември 1944 г. също е въстание, но без да има ясни позиции за установената власт и за последвалото управление (автор Ст. Три8

Куманов, М., М.Радева. История на България за VІ клас на ЕСПУ. С., 1990; Бобев, Б. Записки по история на България за VІ клас. С., 1992; Радева, М., М. Лалков и др. История за VІ клас на СОУ – книга да учителя. С., 1995; Бобев, Б. Записки по история на България за VІ клас. С., 1992.; Бобев, Б., Ст. Грънчаров. История на България за ХІ клас на СОУ. С., 1995.

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 195 фонов). През 1993 г. излизат и първите нови общи истории на България след политическите промени. За събитията от 9 септември 1944 г. има изключително емоционални антикомунистически оценки с целенасочено отхвърляне на понятията „революция“ и „въстание“ и утвърждаване на понятието „преврат“ (автори П. Константинов и Ст. Грънчаров)9. От 1996 до 2003 г. за гимназиалната степен функционират три паралелни алтернативни учебника. Те съвпадат с управлението на СДС и НДСВ, но писането на учебниците е в последната година от управлението на БСП с автори с леви убеждения. В учебника на изд. „Анубис“ има раздвояване между текст и понятие. Фактологията на събитията изцяло преповтаря фактологията от учебниците през 1989 г. с ясното внушение, че народът и партизаните завземат властта в страната. За събитията от 1942 до 9 септември 1944 г. се използва понятието „гражданска война“. За събитията в страната от 6 до 9 септември 1944 г. липсват понятията „въстание“ и „революция“, но за събитията конкретно в София има понятие „преврат“ (автор Ив. Илчев). Урокът е онагледен със снимки от учебниците преди 1989 г. – стачки и посрещане на партизаните. В учебника на изд. „Просвета“ е обратното. Няма подробно описание на стачки и партизански действия, но събитието недвусмислено е наречено с понятие отпреди 1989 г. – „въоръжено въстание“ (автор Л. Огнянов). Все пак в методическата част на урока на учениците е предложена дискусия дали политическата промяна на 9 септември 1944 г. трябва да се нарече „въстание“, „преврат“ или нещо друго. В учебника на изд. „Отворено общество“ има кратка обективна фактология без използване на никакво специфично понятие. Според автора на конкретния урок за 9 септември 1944 г., държавните учреждения са завзети, а правителството е арестувано (автор Ст. Трифонов). В урока за последвалото вътрешнополитическо развитие на България обаче, предпазливо и с уговорки е лансирана тезата и съответно понятията за военен преврат в София и за въстание в много региони на страната (авторка Е. Калинова). В книгите за учителя на изд. „Просвета“ и „Отворено общество“ авторите доразвиват тезите си от учебниците. В книгата за учителя на „Просвета“ се прави подробна сравнителна характеристика на събитията от 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944 г. Твърди се, че промяната става по методиката на първите два преврата, но промяната от 1944 г. все пак не се нарича преврат, а просто – промяна (автор М. Радева). При изд. „Отворено общество“ авторите са посочили, че оценката е политическа – противниците на 9 септември 1944 г. използват понятието „преврат“, а участниците и симпатизантите говорят за „въстание“10. 9

Колева, В. и др. Шанс за успех. С., 1991; Каймаканова, М. и др. История на България (план– тезиси). С., 1993; Божилов, Ив. и др. История на България. С., 1993; Константинов, П. История на България. С., 1993. 10 Делев, П. и др. История на България за ХІ клас. Изд. „Отворено общество“. С., 1996; Гюзелев, В. и др. История за ХІ клас. Изд. „Просвета“. С., 1996.; Фол, Ал. и др. История за ХІ клас. Изд. „Анубис“. С., 1998.; Радева, М. История на България (книга за учителя). Изд.

196 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

От съдържанието на учебниците от 1996–2003 г. може да се направят няколко извода. В понятийно, а понякога и в емпирично-фактологично отношение имаме връщане към учебниците отпреди 1989 г. при понятието „въоръжено въстание“. В същото време обективно са премахнати някои крайно емоционални и политизирани антикомунистически оценки от учебниците, издадени през периода 1992–1995 г. Фактът, че по същество „левите“ оценки за 9 септември 1944 г. просъществуваха при управлението на СДС и отчасти на НДСВ може да се анализира по-скоро политоложки, отколкото от гледна точка на академичната история. Авторите явно са се стремили да балансират между реалните факти, времето, в което са писани учебниците и личните си политически убеждения. Две правителства с явно декларирани десни убеждения не премахват учебници, в които има преобладаващо леви оценки за 9 септември 1944 г. Тук анализът може да има поне два нюанса. Единият е, че скритите убеждения на министрите от СДС и НДСВ са също леви, въпреки декларациите. Другото разсъждение може да бъде в посока, че демокрацията в България е достигнала до напреднал стадий. При него смяната на управляващите не води до конюнктурна смяна на учебници или до елиминиране на издателства, чиито автори, собственици или финанси са свързани с комунистическото управление преди 1989 г. През същия разглеждан период – 1996–2003 г. на книжния пазар се появиха над петнайсет кандидатстудентски пособия с различен обем и структура, в които, макар и кратко, се пише за 9 септември 1944 г. В повечето от тях участват практически всички автори на учебници след 1990 г. В тези помагала според авторския колектив са застъпени тезите за въстание и за преврат. Авторите писали записки и учебници до 1995 г. преповтарят понятието „преврат“11. Автори на учебници след 1995 г. използват понятие „завземане на властта“, като не използват „въоръжено въстание“12. Трета група автори, които не са участвали в писането на учебници използват понятия като „преврат“ или по-неутралното „насилствено сваляне“, но никога „въоръжено въстание“. Тоест, появяват се и автори, за които в учебника станалото на 9 септември 1944 г. е „въоръжено въстание“, а в кандидатстудентската им история това е „насилствено сваляне на властта“13. След 2003 г. и до днес функционират пет алтернативни учебника за ХІ/ХІІ клас. В тях разнообразието при оценките за 9 септември 1944 г. е по-голямо, като се запазват някои тенденции от периода 1996–2003 г. Появяват се нови „Просвета“. С., 1997.; Делев, П. и др. История на България (книга за учителя). Изд. „Отворено общество“. С., 1996. 11 Петков, П. План тезиси на изпитните теми по история на България. С., 1997; Матанов, Хр. и др. Книга по история за кандидатстуденти. С., 1996; Матанов, Хр. и др. Ръководство за подготовка на кандидатстуденти по история. С., 2000. 12 Каймакамова, М. и др. История на България за кандидатстуденти и зрелостници. С., 1999. 13 Илиев, И. и др. На изпит по история. С., 1996. Колев, В. и др. История на България (разширени планове за конкурсен изпит). С., 2000.

ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 197 издателства, нови автори, а част от старите автори си остават в същите издателства или преминават в други, които отново имат одобрени учебници. В учебника на „Планета–3“ (автори Ив. Илчев и Е. Калинова) е доразвита тезата от края на ХХ в. за „въстание в провинцията и преврат в столицата“. Предложената фактология подробно описва въстаническите действия в провинцията и „преминаването“ на властта в столицата. За първи път след 1989 г. в този учебник има два урока за 9 септември 1944 г. В първият се използва само понятието „преминаване“ на властта, във вторият са само понятията „въстание“ и „преврат“. Тази теза за понятийното раздвояване на събитието според географията на България общо-взето не се подкрепя от авторите на другите четири учебника. В учебника на „Анубис“, в основния текст събитията са „военен преврат“, като в рубриката научна консултация обективно и без дискусионност е посочено мнението за „деветосептемврийска социалистическа революция“ (Атанас Василев, Ст. Грънчаров). В учебника на „Просвета“ (М. Лалков, Л. Огнянов) определението е „държавен преврат“. В учебника на „Слово“ категорично е „преврат“. В съответния урок няма нито дума за стачки, партизани, а за събитието не е отделен дори отделен абзац. В профилираната подготовка на „Слово“ събитието не е споменато дори като факт. Събитията от 9 септември 1944 г. са „държавен преврат“ и в учебника на изд. „Кръгозор“14. В заключение биха могли да се посочат няколко неща. От 1944 до 1989 г. понятията следват преди всичко партийните документи с мнения по въпроса за характера на 9 септември 1944 г. Научните изследвания, които все пак понякога малко се отклоняват от догмата, не се взимат предвид при оценката на събитията. В учебниците и книгите за учителя, които имат предимно образователна и възпитателна цел, се наблюдава дори понятийно престараване, с което се величае акта от 9 септември 1944 г. От 1990 до 2011 г. в оценките има творчески и политически плурализъм. Мотивите за понятийната характеристика са няколко: творческите изследвания на автора, понякога политическата му ангажираност, понякога желанието му да се съобразява с управляващите. Като цяло крайните оценки от времето 1990–1995 г. в последното десетилетие стават все по-балансирани и нюансирани.

Мутафчиева, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Анубис“. С., 2001; Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Просвета“ С., 2001; Лазаров, И и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Слово“. В. Търново, 2001; Андреев, ѝ. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Кръгозор“. С., 2002; Делев, П. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Планета–3“. С., 2001.

ИСТОРИЯ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ОФ

ДЕЙНОСТТА НА ОФ В СОФИЯ И В СОФИЙСКА ОБЛАСТ Емилия Лазарова1, Миглена Иванова

течественият фронт е изграден по идея и под непосредственото ръководство на Георги Димитров и е проява на историческия опит на БКП и на левите политически сили в България в борбата против фашизма, за мир, демокрация и социални завоевания. В условията на Втората световна война и на обвързаността на България с хитлеристка Германия около идеите на Отечествения фронт се обединяват много антифашистки и демократични политически сили в страната. За кратко време, в условията на нелегалност и политически преследвания в България е изградена широка мрежа от нелегални комитети на ОФ. Важен стимул в този процес е създаването на Националния комитет на Отечествения фронт с център в София през август 1943 г. По непълни данни в навечерието на Деветосептемврийското въстание в страната работят 760 комитета, като от тях около 200 са в София и в Софийска област2, която тогава включва сегашните Софийска, Пернишка, Кюстендилска област и София. Още през август 1942 г. по инициатива на ЦК на БКП в София е свикана конференция с представители на демократичните и опозиционните партии и организации, на която е поставено началото на ОФ. През септември 1942 г. са основани и първите комитети на ОФ в областта, като този в Етрополе с председател Иван Гаврилов Йотов от с. Осоица, Софийско. Първите нелегални комитети на ОФ в София се създават през септември 1942 г. в кварталите „Булина ливада“, „Коньовица“ и „Банишора“, а скоро след това и евреите в София създават своя организация на ОФ. На 10 октомври 1942 г. е основан комитет на ОФ в с. Живково с председател Раде Митрев, на 14 октомври – в Ихтиман с председател Димитър Хаджийски и др. През следващите месеци изграждането на комитети на ОФ се разширява: през ноември такива комитети са основани в с. Новачене с председател Ангел Димитров Гешков, в с. Лопян с председател Цвятко Янков Танчев, в с. Осиковица с председател Цветан Пешков, а също и на комитетите в с. Голямо Малово с основатели Иван Соколов и Кирил Пчелински, в с. Осеновлаг и в с. Байлово, в селата Литаково, Рашково, Скравена. Тези комитети съдействат за създаването на мрежа от ята1 2

Авторката е доцент и доктор по история. Бонев, Вл., За единния, народния и Отечествения фронт. С., 1974, с. 274.

201

202 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ци и помагачи и приютяват през зимата на 1942–1943 г. партизаните от отряд „Чавдар“. Софийският областен комитет на ОФ е създаден през декември 1942 г., като в него работят партийните функционери д-р Любен Герасимов и Мишо Мишев, членовете на БЗНС „Пладне“ Лазар Ралчев и Борис Пашев, представители на БРСДП са Димитър Нейков и Иван Попов, а от Радикалната партия е Славчо Стоилов. За председател е избран Д-р Любен Герасимов. Първите заседания на комитета са проведени в кантората на Славчо Стоилов на ул. „Калоян“ № 1 А и в канцеларията на дружество „Дунавия“ на ул. „Екзарх Йосиф“, в Своге и в с. Мировяне. Още на първото заседание на Софийския областен комитет д-р Любен Герасимов и Мишо Мишев докладват по Програмата на ОФ и задачите, свързани с реализирането ѝ. Тогава са утвърдени апел и план за изграждане на комитети на ОФ в Софийска област. На 31 декември 1942 г. в София излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“. Автор на уводната статия „На борба“ е Тодор Живков, тогава секретар на Районния комитет на БКП в Софийския квартал „Ючбунар“. През април 1943 г. в Пирдоп е създаден първият Околийски комитет на ОФ в Софийска област. На негови председатели са избрани Димитър Стойков Неов и Никола Ефтимов. През юли и август 1943 г. са създадени още околийските комитети в Ботевград, Новоселци (Елин Пелин), Своге, а през 1944 г. и в Годеч (с председатели Илия Каралеев и Софрони Ставрев), Ихтиман (с председател Димитър Хаджийски), Долна баня и гара Костенец. През октомври 1943 г. и до края на годината е основан комитет на ОФ в с. Равнище с председател Пано Иванов Събински, а също и в с. Правешка лакавица с председател Петко Цонков Вуцов, в с. Петърч и с. Мирково3. На заседание на ОК на ОФ в Своге е взето решение в. „Отечествен фронт“ да се издава като орган на Софийския областен комитет на ОФ. В броя на вестника от март 1944 г. е поместена резолюцията от заседанието, в която се анализира международното и вътрешното положение и се призовават всички патриоти на въоръжена борба за сваляне на германо-фашистките управници и за създаване на правителство на ОФ. Първоначално са отпечатани 400 броя от вестника, но търсенето им налага допечатване на нови 300 броя. В брой на в. „Отечествен фронт“ от август 1944 г. Областният комитет на ОФ призовава трудещите се „на борба с всички сили и средства за изгонване на немците от страната, сваляне на Багряновото правителство и създаване правителство на Отечествения фронт“4. В навечерието на 9 септември излизат още три притурки на вестника. От юни до септември 1944 г. се изграждат комитети на ОФ в: с. Алдомировци с председател Велин Цветков, Драгоман с председател Архангел Гигов Панайотов, , с. Григорево с председател Киро Григоров Стойнов, с. Чурек с 3 4

45 години Отечествен фронт в Софийски окръг. С., 1987, 2–8. Пак там, 7–8.

Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 203 председател Иван Дачев Шаралийски, селата Опицвет, Габер, Макоцево, Батулия, Огоя, Челопеч, Очуша, Вакарел с председател Борис Владимиров Стоицев5. На 28 август 1944 г. е проведено последното заседание на нелегалния Областен комитет на ОФ. То приема програма за завземането на властта в София и в Софийска област, обхващаща обширни територията на страната. Навлизането на съветската армия на Балканите е важен фактор за ускоряване на събитията в България. Особено активни в началото на септември са комитетите на ОФ в Софийска област. На 7 септември в София е проведен митинг пред хотел „Славянска беседа“, на който говори членът на Областния комитет на ОФ Димитър Нейков. На 8 септември комитетът на ОФ на гара Костенец издава позив „за събаряне на фашистката власт и достойно посрещане на Червената армия“. На 8 септември група отечественофронтовци от с. Рашково вземат властта, а за кмет е назначен Марин Ив. Дудин. С помощта на партизаните е установена власт на ОФ и в с. Долна баня. Сутринта на 9 септември Областният комитет на ОФ се обръща с възвание към жителите на Софийска област, което завършва с думите: „Като резултат на героичната народна борба в продължение на десетилетия, на героичните подвизи на народните въстаници и въстанички, активно подпомогнати от патриотичното войнство, от днес е на власт Отечественият фронт. От днес всички права и свободи на народа се възстановяват. Край на всяка тирания и робство. Да живее правителството на Отечествения фронт! Смърт на фашизма, свобода на народа!“ На 9 септември 1944 г. местните комитети на ОФ в Софийска област установяват своята власт в много селища. А до края на септември са изградени комитети на ОФ във всички военни части, учреждения и фабрики. Нелегалните комитети на ОФ в София и в Софийска област играят важна роля за разширяване на антифашистката съпротива и за успешното осъществяване на революционните събития в България с решаващата помощ на Съветската армия. За провеждането на важните задачи, които стоят пред новата власт в България от изключително значение е единството и сплотеността на народа. ОФ изразява това единство чрез своето разширяване и укрепване още в първите месеци на новата власт. Това, което се случва в София, в НК на ОФ и в комитетите по места се разпространява в работата, която се осъществява от ОФ в цялата страна. Политическите партии, които участват в ОФ, на 13 октомври 1944 г. излизат със съвместна декларация за характера, структурата и дейността на отечественофронтовските комитети. В нея се заявява, че „Отечественият фронт не е обикновена, временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз на демократическите и па-

Пак там,

204 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

триотичните сили за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на новото общество“6. Още в първите дни след 9 септември за България се включва в заключителния етап на войната срещу Третия райх и ОФ участва в мобилизирането на силите на народа в помощ на армията и на фронта. Комитетите на ОФ в София и в Софийска област набират и изпращат на доброволци, разясняват значението на българското участие. През октомври 1944 г. са изградени акционни комитети за помощ на армията под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата!“. Начело на Централния акционен комитет застава главата на православната църква екзарх Стефан. Към Областния комитет на ОФ в София и в околийските комитети в Софийска област са създадени специални военни комитети със задача да съдействат на армията и да организират народа в нейна помощ7. На 6 декември 1944 г., в разгара на войната, когато българският народ мобилизира силите си за разгрома на фашизма, на събрание в гара Костенец е обявена акция за събиране на средства за купуване на добитък за нуждите на фронта. Хората се включват ентусиазирано и събира 3 милиона лева8. В София и в Софийска област комитетите на ОФ допринасят за организирането и сплотяването на младежите и жените, като дават своя принос при решаването на всички основни задачи, която стоят пред тогавашна България. Перспективата за ускорено развитие и модернизиране на България е заложена в Програмата на ОФ, приета на Втория ме конгрес през февруари 1948 г. Тогава Георги Димитров обосновава необходимостта ОФ да се превърне в единна общонародна политическа организация, способна да обедини и мобилизира българския народ в изграждането на новото общество. Той е избран за председател на ОФ, а след смъртта му неговото място заема Владимир Поптомов9. В началото на 50-те години са внесени изменения и допълнения в устава на ОФ. Възприета е линия за сливане на дейността на ОФ с дейността на народните съвети, което принизява политическия му характер. Този процес се проявява и в дейността на организациите на ОФ в София и Софийско. Четвъртият конгрес на ОФ (февруари 1957 г.) възстановява мястото и ролята на ОФ в политическата система. Започва подобряване на работата на ОФ във всички области. През следващите десетилетия ролята на ОФ се разширява, разнообразяват се и се стимулират формите на работа на комитетите на ОФ, върху тях се прехвърлят много държавни функции. През следващите години ОФ и Софийската му организация си поставя задачата да въвлича населението във всички дейности, свързани с жизненоважните проблеми за трудещите се и за страната. Организациите на ОФ предприемат мерки за разнообразяване на формите и методите си на работа, като отчитат Бонев, Вл. Цит. съч., 279–280. Пак там, 291–293. 8 45 години Отечествен фронт..., 11–12. 9 Бонев, Вл., Цит. съч., с. 359. 6 7

Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 205 характера, състава и задачите на общинските и селските комитети и низовите организации на ОФ10. Всичко това става част от работата на Софийската градска и Софийската окръжна организация на ОФ. Още в началото на 1977 г. се предприемат действия за приближаване до хората, за индивидуалната работа с тях – провеждат се срещи и разговори с повече от 72 хиляди домакинства в окръга, което означава, че ОФ влиза за разговор в почти всеки дом. Активистите на ОФ разговарят с хората не само по конкретни проблеми, а и за общата политика и управление на държавата. Целта на този поврат е да се преодолеят негативните настроения към ОФ и системата като цяло. В градове от окръга като Самоков, Пирдоп, Ботевград, Костенец, Костинброд се организират вечери на ветераните на ОФ, на най-добрите производственици, срещат се различните поколения. Наред с това е поставен акцент върху решаването на важни задачи по местоживеене, в които ОФ участва с личното участие на активистите и членовете си. Вниманието е насочено преди всичко към придаване на културен вид на селищата, тяхното благоустрояване и хигиенизиране11. Софийският окръжен комите на ОФ отчита, че за окръга е много важно развитието на личното стопанство и по-специално на личното животновъдство. Ето защо усилията са насочени в помощ на общественото животновъдство. Помощта от страна на ОФ позволява през 1976 г. на личното животновъдство да заеме почти една трета от изпълнението на плана на общественото животновъдство. Така „от план 24 хиляди тона мляко, то дава 26 хиляди тона. А от 6 хиляди тона месо – близо 9 хиляди тона“12. Тази тенденция продължава и в бъдеще и дава плодове, както личи от факта, че през 1979 г. 30 % от плана за месото и 30% от плана за млякото на Софийски окръг се изпълнява от личния двор на стопаните13. Председателката на ОК на ОФ–София по това време Пенка Андреева заявява, че за нея е особено важен начинът на живот на хората, тяхното участие в социалното управление и в разширяването на демократичните устои на държавата, както и разширяването на възпитателната и културната дейност на ОФ по местоживеене14. В Софийски окръг и в София се създават добри условия за съвместна работа на ОФ с другите обществени организации, по-специално с Българските професионални съюзи, Движението на българските жени, младежките организации, движението за трезвеност, ДП „Кинефикация“, съветите за култура и други институции. Бонев, Вл., Цит. съч, с. 365. Сп. „Отечествен фронт“, 1977, № 3, 22–23. 12 Пак там, с. 23. 13 Пак там, 1979, № 8, с. 51. 14 Пак там, с. 24. 10 11

206 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Окръжният комитет на ОФ в София се съсредоточава най-вече върху изпълнението на задачите, поставени от обществото и от гражданите. В низовите организации на ОФ се провеждат съдържателни и разнообразни мероприятия, съобразени с интересите на различните слоеве от населението. Организациите на ОФ в София и окръга работят сериозно със семействата и с малките социални групи. Низовите организации на ОФ в Софийски окръг имат принос и за хилядите тонове вторични суровини и материали, събирани и предавани всяка година от населението, за благоустрояването и обновяването на населените места, новите гори, залесени в окръга. Добра изява имат низовите организации на ОФ и при решаване на проблемите, свързани с удовлетворяване на такива важни нужди на хората, като строителството на водопроводи, магазини, детски градини и ясли, обществени клубове и други. Като пример в тази дейност могат да се посочат низовите организации в Етрополе, Ботевград, Своге, Копривщица, гара Лакатник, Лопян, Антон. Същевременно низовите организации и ръководствата на ОФ в Софийски окръг се насочват и към участие в социалното управление. Разширява се практиката да се обсъждат проблемите на социално-икономическото развитие на населените места, като се взема под внимание е мнението на жителите им. Населението участва в изготвянето на плановете по благоустрояването, комунално-битовото и търговското обслужване, строителството на детски заведения, детски площадки. Редовна практика в Ботевград, Самоков, Средногорие, Костенец, в с. Реброво и другаде е да се организират предсесийни и следсесийни срещи с избирателите за обсъждане на важни въпроси и решения на народните съвети15. За съвместната работа на общинските ръководства и комитетите на ОФ говори и опитът в с. Трудовец, Софийско, където в края на 70-те години се осъществява инициативата за строителство на обществени сгради по стопански начин с доброволния труд на населението. Ръководството се осъществява от общинския съвет и общинския комитет на ОФ. По такъв начин е изграден здравен дом и битов комбинат, а впоследствие и автогара, книжарница и бюфет16. Софийски окръг е един от най-големите окръзи на страната, благодарение на това той разполага с широка клубна база на ОФ. Но поради това, че при социализма градското население силно нараства за сметка на селата (14 града със близо 140 хиляди население и 237 села със 172 065 жители), базата на ОФ не винаги достига и затруднява дейността на организацията Тогавашните затруднения обаче не могат да се сравнят с плачевното състояние на материалната база на ОС от годините на прехода.

15 16

Пак там, с. 52. Пак там, с. 16.

Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 207

Столичният ОС възпитава младите в дух на патриотизъм ОС в столицата продължи традицията на ОФ за приемственост, патриотичност, следване на идеите за гражданска солидарност, взаимопомощ и свобода. През последните 22 години ОС разви ползотворна и народополезна дейност, свързана с гражданското общество и нуждите на хората. През изминалите десетилетия столичните клубове на ОС станаха средище за човешкото общуване и взаимопомощ. Там се събират хора без оглед на техните политически предпочитания и професионални ориентации, независимо от религиозните им възгледи и етническа принадлежност. В една от своите декларации НС на ОС подчерта, че днес няма признаци, а още по-малко доказателства, че управляващите политически сили и техните лидери поставят националните въжделения над своите партийни, съсловни, групови и лични интереси. Визирайки всеобхватната и дълбока криза у нас, ОС предупреди, че населението обеднява, ограничават се конституционните права и свободи на огромна част от българските граждани, а тяхната социална и духовна нищета се задълбочава. ОС стана инициатор за изграждане на обществените съвети в столичните 24 района като партньори, коректив и опонент на кметовете и СОС. На градско равнище беше учреден Столичен граждански съвет с участието на представители на повече от 50 НПО и на общински съветници в СОС от всички политически групи. Координаторът на ОС за София-град Златина Георгиева ръководи направлението „Общинска нормативна уредба, финанси и бюджет“. Този проект се развива успешно, защото територията на дейност на ОС е местоживеенето, а гражданската взискателност и контрол към работата на местното самоуправление и местната власт са неотменим императив днес. Като добри практики в това отношение можем да посочим дейността на активистите на ОС от столичните райони Подуяне с председател Иван Стефанов, Слатина с председател Миглена Иванова, Младост с председател Георги Джоргов, Искър с председател Петър Вълков, Изгрев с председател Цонка Арабаджиева. Обществените съвети дадоха възможност на столичани да научат повече за работата на общината и районите, да изискват повече за подобряване на техният бит, сигурност, чистота и възможност за по-добър живот. Дейците на ОС направиха крачка напред в посока на изграждане на гражданското общество. Бяха подготвени проекти за изграждане на детски и спортни площадки, клубове по интереси и клубове за възрастните хора. Съвместно с някои софийски читалища ОС разви богата културна и образователна работа. По време на чествания на национални празници и юбилеи, софийските клубове на ОС допринесоха за възпитанието на младите хора в дух на патриотизъм и запазване на културните традиции. В Народно читалище „Димчо Дебелянов–1960“ бе представена книгата „Паметта на времето“ от ст.н.с. д-р Марин Калонкин и Иван Карадачки. Творбата бе от националния конкурс за ученическо творчество на тема „Приносът на българския народ за победата над хитлерофашизма“. По време на литератур-

208 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ната среща ученици и студенти споделиха своето съвременно виждане за миналото и настоящето на страната ни. Тук е мястото да отбележим и идеята на ОС за коалиционната политика и обединение на левите сили. На една от поредните срещи в район „Слатина“ пред дейци и сподвижници лидерът на ОС Симеон Симеонов поясни, че след 1989 г. ОС като правоприемник и продължител на добрите традиции на ОФ дава своя принос за възстановяване на свободата, плурализма и демокрацията. Той говори за днешните реалности, свързани с преструктуриране на политическото пространство в различни сектори. И не скри, че управлението на ГЕРБ е пагубно за нацията. След 1989 г. реформираният ОС не остана встрани от политическите процеси в страната. В София активисти на ОС участваха в изборния процес по време на местните избори, изборите за народни представители и президентската надпревара. Представители на ОС бяха предложени в листите на БСП и допринесоха за провеждане на успешни инициативи. Още в зората на демокрацията от гражданската квота на БСП два мандата 1991–1999 г. беше избиран за общински съветник в СОС настоящият лидер на организацията Симеон Симеонов. За съжаление през следващите години, въпреки че беше включен в листите представител на ОС не беше избран за съветник в СОС. Активна дейност развива организацията на ОС в Драгоман – Софийска област. Лидерката там Лидия Банкова бе избирана няколко мандата са общински съветник, а понастоящем е зам.-кмет на общината. Общински съветници от ОС през годините бяха избирани и в Ботевград, Ихтиман, Златица, Сливница и други общини от областта. Това представителство позволи на ОС да отстоява правата и интересите на гражданите в органите на местното самоуправление. На 18 юли 2011 г. в столичния хотел „Триада“ по инициатива на Националния и Столичния съвет на ОС съвместно с предизборния щаб на кандидата за кмет Георги Кадиев се състоя среща на леви и центристки политически партии и граждански сдружения на тема „Кандидатурата на Георги Кадиев – възможна обща лявоцентристка алтернатива на 20-годишното дясно управление на столицата“. Като резултат бе подписано Споразумение за подкрепа на кандидаткмета Георги Кадиев от над 20 политически партии и граждански сдружения. За съжаление ранното оповестяване и силното партийното оцветяване кандидатура на Георги Кадиев от страна на ГС на БСП не позволи да се разгърне истинска и ефективна коалиционна кампания. ОС в София на последните президентски избори подкрепи кандидатската двойка Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, издигнати от БСП. Столичните клубове на ОС инициираха срещи с граждани, с майки, с организации и младежи, за да подпомогнат кампанията на кандидатите от БСП. По време на срещите не бяха премълчани тревогите за социалните драми у нас и недоимъка на гражданите. Изтъкната бе необходимостта от гарантиран достъп до медицинска помощ, образование и култура, закрила на майките и децата, подпомагане на социално слабите.

Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 209 Днешното забързано време не може да задължи хората да бъдат напълно свободни и всеотдайни към обществените ангажименти. Въпреки икономическите проблеми и човешките нерадости, дейците на ОС в София правят възможното в стремежа си да подпомогнат съгражданите си. Има още толкова нерешени задачи, предстои огромна работа, която ще поемат на плещите си клубовете на ОС.

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА ВАРНЕНСКАТА ОБЛАСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ/ СЪЮЗ Васил Русев, Янка Стаменова, Нешо Нешев, Георги Гаджев, Валя Бочева1

а 17 юни 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ бе оповестена разработената от Георги Димитров Програма на Отечествения фронт. Тя бе страстен призив към българския народ ,да изпълни своя върховен дълг като се сплоти в могъщ отечествен фронт за спасяването на България. В Програмата се поставят неотложни задачи: • Да не се допусне въвличането на страната в престъпната и гибелна за България хитлеристка война. • Да се скъса съюза на България с хитлеристка Германия; • Да се освободи българската страна от германските хитлеристки войски; • Да се възстановят политическите свободи и да се свали от власт профашисткото правителство; • Да се създаде истинско българско национално правителство, което да подготви условия за свикване на Велико народно събрание за определяне на бъдещата форма на управление на страната с необходимите конституционни и материални гаранции за свободата, независимостта на нашата Родина.

Само с подобна дълбоко демократична по своя характер практическа Програма можеше да хвърли мост между всички антифашистки среди, всички действително демократични елементи, да ги сплоти заедно с работническата класа и селяните в един широк и могъщ фронт. Варненският окръжен комитет на Работническата партия своевременно разяснява и разпространява Програмата на ОФ в гр. Варна и окръга. Още през 1942 г. ОК на БРП започва да работи за създаването на ОК на ОФ във Варна, но постига резултат едва към средата на 1943 г. Непосредствената работа е възложена на члена ОК Янко Костов. Борбата за единодействие е трудна и противоречива. Въпреки това са създадени тесни връзки с демократичните кръгове във Варна, формира се постепенно политическо доверие, обединява се 1

Ръководител на авторския екип е Васил Русев – последен председател на ОФ в гр. Варна.

211

212 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

тяхната антифашистка дейност. Така Янко Костов се утвърждава като естествен ръководител – координатор на ОФ комитет. В неговия комитет са включени Вяра Македонска, Илия Добрев, Петър Бомбов, представителите на БЗНС – Георги Трайков и Тодор Янакиев и представители на политически кръг „Звено“. Първият документ, с който комитетът на ОФ оповестява своето съществуване е Позивът от месец юли 1943 г. със заглавие „Отговор“. В него се изобличават фашистките управници, издали за една година 5000 смъртни присъди, с цел да лишат българския народ от най-достойните му синове. Варненски окръг постепенно се покрива с мрежа от ОФ комитети – Варна, Провадия, Аксаково, Аврен, Белослав, Ботево, Суворово, Вълчи дол, Манастир, Добрина, Чернево, Приселци, Горен Близнак, Пчелник, Старо Оряхово, Бяла и др. До 9 септември 1944 г. в областта са изградени 87 комитета на ОФ. Тези комитети широко пропагандират Програмата, разясняват призивите и директивите на Националния комитет (НК) на ОФ, издават свои собствени призиви и обръщения към различните слоеве на населението, събират пари, дрехи, хранителни продукти, осигуряват нелегални квартири. Началото на тази дейност е поставено след обръщението на Окръжния комитет (ОК) на ОФ – гр. Варна през септември 1943 г. към антифашистите от Варненския край за материално подпомагане на въоръжената борба. В него се посочва: „Хиляди народни синове тръгнаха с оръжие в ръка да се бият за свободата на поробеното ни отечество, за нашия народ. Попитай съвестта си – дал ли си ти достатъчно за народната и твоя свобода? Всяко освободително дело иска и велики жертви!“ В края на август 1944 г. излиза историческият Манифест към българския народ, подписан от представителите на партиите на ОФ. Манифестът призовава горещо всички българи за смела борба под знамето на ОФ за извоюване свободата на Отечеството. На 7 септември 1944 г. са издадени позиви, обръщения за радушно посрещане на Съветската армия–освободителка, а на 8 септември 1944 г. е отправен апел към политическите затворници да излязат организирано от затвора, като разбият вратите отвътре и чрез силен обществен натиск отвън. Това взаимодействие реши завземането на политическата власт във гр. Варна на 8 септември 1944 г. след обяд и до късно вечерта на 8 септември въстаническите отряди с развети знамена, добре въоръжени, с песни заминаха за околийските центрове. До вечерта въстанието победи почти навсякъде във Варненски партиен окръг. Командир на зоната бе Ламбо Тенев – секретар на ОК на БРП. На 8 септември 1944 г. е публикуван Манифест на ОК на ОФ към българския народ да установи властта на ОФ по примера на варненци. В него се посочва: „Народът в славната Варна установи властта на ОФ в името на следните 16 изисквания, между които: • • • •

незабавно скъсване на всякакви връзки с хитлеризма; мир и приятелство с Англия и Америка; сърдечно приятелство със Съветския съюз и вечна дружба с руския народ; възстановяване на всички политически и граждански свободи и права;

Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 213 • смели стопански, финансови и социални реформи, унищожаване на спекулата; • широка и енергична просвета за масово преустройство на образователната система на демократични и научни основи и др.“ Първият легален Областен комитет на ОФ в гр. Варна е създаден на 8 септември 1944 г. вечерта в състав: Георги Трайков – председател, Петър Бомбов – секретар, Кирил Халачев – член, Вяра Македонска – член, Стоян Павлов – член, Инж. Любомир Димов – кмет на гр. Варна. До 1946 г. Областният комитет на ОФ изпълнява и функциите на Градски (Околийско-градски комитет на ОФ). Две политически събития дават мощен политически, организационен и емоционален тласък в укрепването на ОФ комитетите и съдействат за нарастване на тяхното политическо влияние. Само три месеца след победата на ОФ във Варна се открива Областна конференция на комитетите на ОФ, влизащи във Варненска област. В нейната работа взема участие Цола Драгойчева, тогава секретар на Националния комитет на ОФ. В пламенното си слово тя прави равносметка на изминалите три месеца от свалянето на фашистката власт и призовава към усилена и системна работа за изпълнение на предстоящите задачи, произтичащи от платформата на ОФ. През 1946 г. варненци имат голямото щастие да се срещнат с Георги Димитров – кандидат на Варненска област в изборите за Велико народно събрание. Ето как отразява тази среща Георги Караславов – народен пратеник на в. „Работническо дело“: „С огромен възторг хората на труда се стекоха да изразят своята любов и преданост към народния вожд на ОФ. Такава огромна, развълнувана, любопитна, възторжена и пъстра маса Черноморският град–красавец не е виждал“. Организираното начало в създаването на комитетите на ОФ е поставено с „Окръжно № 1“ от 15 септември 1944 г. В него буквално се нарежда във всяко населено място незабавно да се пристъпи към образуването на комитет на ОФ. В състава на тези комитети трябва да се включат представители на Работническата партия, БЗНС, Звено, социалдемократи. Препоръчва се в комитетите да влязат „честни, предани, патриоти–антифашисти, които имат доверието на обществото, а също така антифашисти от стопанските съсловия“. Тези комитети поемат властта в населеното място до уреждането на всички формалности и назначения по официален ред (т. 3 от Окръжно № 1). От създаването си до 1948 г. ОФ функционира като политическо движение – коалиция на политически сили и съмишленици с ръководства –комитети без индивидуално членство. На Втория конгрес на ОФ (февруари 1948 г.) той

214 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

прераства в Единна обществено-политическа организация с колективно и индивидуално членство, тогава се създават и низовите организации.

1. Приносът на ОФ в социално-икономическото развитие на окръга Във Варненска област има натрупан богат опит за участие на населението с доброволен труд в различни акции. Началото е сложено непосредствено след 1944 г., когато се организират и първите бригади в селата, главно за оказване на техническа помощ. Масово населението участва с труд и средства в електрификацията и водоснабдяването на селата, засаждането на гори, строителство на пътища, строителство на обществени сгради – читалища, клубове и др. Във Варна населението масово участва в строителството на парк-паметника на Българо-руската дружба, в довършителните работи на Двореца спорта и културата и др. Така непрекъснато нарастваше Отечественофронтовският дял в изграждане на жизнената среда по местоживеене. Същевременно се усъвършенстваше и организацията и ръководството на тази дейност. Практиката наложи сключването на конкретни договори между ръководствата на предприятията, от една страна и общинските и районни съвети и кварталните комитети на ОФ,от друга, за изграждане на обекти, които дооформят техническата и социалната инфраструктура на жилищните райони. В ж.к. „Владислав Варненчик“ със съдействието на Химическия комбинат– Девня и с прякото участие на населението бяха изградени Спортен комплекс, Детски комбинат, улици, тротоари, паркинги и други обекти. Така се подходи и в район „Младост“, където през 1982 г. се построиха детски заведения, търговски обекти, заслони на автоспирките, благоустройствени мероприятия. Подобен бе подходът и в другите общини на Варна – Белослав, Долни Чифлик, Дългопол и др. По този начин се използват резервите, осигуряващи изпълнението на мандатните програми, съдействащи за ускорено изграждане на общините и още нещо много съществено – формира се сигурност на интересите на хората по месторабота и местоживеене, осигурява се съпричастност на стопанските органи към проблемите по местоживеене. Отговорните задачи по местоживеене наложиха ОК на ОФ да разгърне масово движение „Моят град, моето село, моя отговорност и грижа като негов стопанин“. Това движение възниква в резултат от разговора и дискусията на страниците на в. „Народно дело“ „Този град е наш и ние сме негови стопани“. Години наред се извършва широка организаторска и възпитателна работа сред населението на окръга, за неговото активно въвличане в благоустрояването, в хигиенизирането на селищата. В резултат на тази дейност Варненски окръг дълги години заема челни позиции в националното съревнование за изграждане, благоустрояване и хигиенизиране на селищните системи. Особен принос за това имаха гр. Варна, Долни Чифлик, Провадия, Суворово, Бяла, районите „Възраждане“ и „Варненска комуна“, които бяха класирани на призови места. Единадесет села от окръга бяха

Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 215 обявена за „образцови“ – Гроздево, Пчелник, Горен чифлик, Равна, Блъсково, Коларево, Аспарухово, Езерово, Кипра и Млада гвардия.

2. Културно-просветна и патриотично-възпитателна дейност на ОФ Идейно-възпитателната работа, която с десетилетия се провеждаше в окръга, имаше за своя главна цел укрепването на морално-политическото единство на населението, неговото патриотично възпитание, повишаването на трудовата, социална и обществена активност. На тази основа непрекъснато се повишава ролята на човешкия фактор. Това се определя от бурното развитие на окръга – непрекъснато променящата се социално-демографска характеристика, процесите на миграция и урбанизация, нарастване на туристическия поток и др. Съществен принос за положителните изменения в съзнанието на хората имаше масовата, груповата и индивидуална агитационно-разяснителна дейност. Тя се провеждаше от един непрекъснато увеличаващ се състав от лектори, агитатори и други активисти, които подържат постоянна връзка с хората. В сферата по местоживеене се утвърждава единен политически ден, където се обсъжда информация по актуални въпроси, които интересуват хората. Усилията на ОФ-комитетите се насочват към изучаване на общественото мнение и политическите настроения. Това помага да се укрепват връзките с хората, подпомага процеса за разширяване на демократизма в социалното управление. На базата на информацията за политическата обстановка особено при важни политически и идеологически кампании и значими социални ситуации, засягащи интересите и потребностите на хората, се реагира бързо – търси се начин да се решават въпросите, както и изход от критични ситуации. По тоя начин се заражда и активизира гражданската инициативност на хората. Разбира се, не винаги и не навсякъде тези въпроси се решават своевременно, въпреки че част от тях вълнуват хората и многократно се поставят. Това е своеобразен упрек към отделни стопански държавни и ОФ органи за неумението им да решават исканията и да реализират предложенията на гражданите. Основното съдържание на идейно-възпитателната работа е идейното, политическото, патриотичното и неизбежното за времето интернационалното възпитание. Този процес се осъществява чрез формите на масовополитическата просвета. Броят на мероприятията непрекъснато нараства, като се променя и съдържанието на политико-просветната дейност. Стремежът е да се обвърже не само с актуалните проблеми на социално-икономическите предизвикателства пред страната, окръга и общината, но и със специфичните възрастови, професионални и културно-исторически интереси на гражданите. Непрекъснато се увеличават активните форми на въздействие – тематични разговори, дискусии, викторини. Особено полезни са лекториите „Нашата социалистическа родина“, както и честванията на национални, международни и местни празници на квартала, селото, улицата. Зараждат се и се утвърждават празниците по селищните системи. Тези инициативи предизвикват чувството на гордост за принадлежност към съответното населено място. Пораждат съзнанието за

216 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

отговорност за неговото развитие. Формира се идейно-политическо единство на населението. В окръжната организация и всички нейни звена се извършва огромна мащабна дейност, свързана с 1300-годишнината на българската държава и 40-годишнината от победата над фашистка Германия и над японския милитаризъм. Съвместно с другите обществени организации са организирани походът „По огнената диря на Септември 1923–1924 г.“ и звездообразна щафета „40 победни години“. В тях участват десетки хиляди членове на ОФ, на младежките, професионалните и туристическите организации. Организирането на подобни инициативи показва големите възможности на ОФ като координатор при големи патриотични изяви. Обстоятелството, че Варненски окръг е крупен международен туристически център, където непрекъснато се сблъскват два начина на живот, две идеологии, поставя пред организациите на ОФ сериозни идеологически и възпитателни задачи. Поради това се провежда идейно-възпитателна работа с населението и особено сред оная част, която е заета в туристическите услуги, насочена срещу проявите на национализъм, расизъм и антисемитизъм. Все по-засиленото сътрудничество между Варненски окръг и Одеска област в СССР, интернационалното съревнование „Дружба“ поражда необходимостта идейно-възпитателна работа на ОФ да формира такава политическа и нравствено-психологична атмосфера, която да мобилизира гражданите за достойно изпълнение на техния патриотичен и интернационален дълг. Плодотворното сътрудничество за възпитанието на населението се осъществява и с помощта на връзките, които ОК на ОФ поддържа с Народните фронтове на Чехословакия – гр. Острава, на Полша – Гданско воеводство и ГДР – гр. Рощок. Общинската организация на ОФ е домакин и на многобройните делегации на Националните фронтове и движения от цял свят, които посещават страната и окръга. През периода 1974–1984 г. над 30 делегации посещават нашия окръг. Особено значими са срещите с делегациите на Индийския национален конгрес, Гърция–ПАСОК и др., както и от редица африкански страни, които започват своето икономическо развитие. Значителна дейност е насочена към укрепване на връзката между населението и воините от БНА и ВМФ. Сключени са договори с поделенията от гр. Малко Търново и с онези, дислоцирани на водна територия. Представителни групи от военни участват редовно в културните и политическите прояви провеждани по места. В началото на 80-те години се очертават негативни демографски процеси – разединяване сред младите, застаряване на населението, увеличаване броя на разводите и др. Това предизвиква особена грижа към майките и многодетните семейства. Ръководството на Движението на българските жени заедно с ОФ развива активна и полезна дейност – издига се в култ многодетното семейство. За две години се изграждат над 100 клуба за семейства в т.ч. и клубове на многодетните семейства в гр. Варна. Дейността на тези клубове е насочена към

Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 217 формиране на обществена оценка и разбиране за необходимостта да нараства раждаемостта и възпитателна функция на семейството. Нараства вниманието и към проблема за нравственото възпитание. На преден план е изведена задачата за активно участие на личността в трудовия процес като висш нравствен дълг. Челниците в труда стават все по-популярни личности на село или в предприятието, което има добър възпитателен ефект. В реализацията на всички тези дейности членовете на ОФ работят с желание и оптимизъм. Окръжната организация на ОФ извършва революционни преобразования в нашия окръг. За това са работили няколко поколения дейци. Те дават всичко, което имат, и на каквото са способни – младост, талант, вяра, морални и нравствени сили. В нашата организация е работил изтъкнатият политически и държавен деец земеделецът Георги Трайков. Начело на Окръжната организация от създаването на първите комитети на ОФ са стояли Янко Костов, Начо Стефанов, Панко Вичев и др. Като председатели на ОК на ОФ са работили последователно Ставри Буридов, Христо Ханджиев, Стайко Стайков, Петко Чернев, Христо Трендафилов и Васил Русев. Определен принос в управлението на бившата област и градска организация имат: Димитър Желязков, Никола Филипов, Никола Чолаков, Иван Кондов, Вяра Македонска, Искра Гугева, Байчо Германов, Стефан Николов, Добри Лузев, Ангел Томов, Янка Стаменова, Васил Русев, Илко Тодоров от гр. Варна. Стоян Кицов, Йовчо Колев, Димитър Гунчев, Иван Железов, Василка Христова от гр. Провадия. Добри Андонов, Донка Пешева, Иван Димитров, Петър Куртев, Георги Стоянов – председатели на РК от гр. Варна. През този период значима следа в развитието на Движението на българските жени оставят Кина Хаджиева, Йорданка Ненчева, Елена Патронова, Тодорка Славова. За активизиране на всички кадри на ОФ съществува моралното и духовно стимулиране. 5002 дългогодишни активисти са удостоени с отличия на Държавния съвет, Националния съвет и ОК на ОФ. С особено уважение и почит се ползват Моньо Ласков, Миланка Павлова, Янчо Янчев, Велико Колев, Илия Христов, Руси Димитров, Сийка Бахова, Захари Колев, Невяна Липчева, Георги Спасов, Генчо Генчев, Стоян Мавров, Сърма Костова, Станка Калоянова, Розен Генов, Стоян Мавров от гр. Варна. Много са и активистите на ОФ и от областта – Димитричка Божикова и Цанко Славов от с. Аврен, Атанаска Баналиева, Янаки Чобанов, Енчо Добрев и Росица Куртева, Злати Добрев от Дългопол, Стефка Лозанова, Дида Додева и Гинка Стамболиева от Белослав, Златка Ликова, Милчо Ганчев и Иван Ванчиков от гр. Аксаково, Недялка Христова и Радка Боянова от Девня, Стойчо Иванов и Стойка Гинева от Суворово, Пенчо Василев, Владимир Михов, Гинка Радева, Тодор Атанасов, Марин Милачков от гр. Провадия, Анита Боянова, Себахат Еминов, Иван Георгиев, Радка Денева и Стоян Паскалев от Вълчи дол, Златка Златева, Петранка Янчева, Киро Илиев и Рали Арнаудов от Долни Чи-

218 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

флик, Калушка Гочева, Маргарита Минева от с. Правда, Василка Георгиева от Бяла, Петко Петков от с. Ветрино. Социалнополитическата криза на социализма постави сериозни предизвикателства пред ОФ и неговите звена. След рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. започват сложни процеси на разграждане на социалистическите страни. Този процес не отминава и ОФ. След 1989 г. и през следващите години кадрите на ОФ са подложени на сериозни изпитания. Рушат се структури, ценности, стереотипи, които са изграждани десетилетия. Разгражда се административната система. Обществото постепенно и мъчително тръгва по пътя на политически плурализъм, минава в преход към демокрация. На политическата сцена в гр. Варна след 10 ноември 1989 г. се появяват над 30 политически партии, клубове, съюзи, движения. Всяка от тези формации публикува и бомбардира в буквалния смисъл съзнанието на хората с декларации, призиви, платформи и др. идеи. Кадрите на ОФ са поставени на героично изпитание. Оказва се, че те не са готови за това. В такава обстановка ОК на ОФ–Варна излиза с редица инициативи. Организират се срещи с актива, за да се разбере какво е мнението и отношението за бъдещето на организацията при демокрацията – характер, задачи, място и роля в политическата система. Тези дискусии придобиват още по-конкретен характер след публикуването на проектоплатформата на НС на ОФ. Нейният общ многословен характер е категорично отхвърлен от нашия актив. Допълнителните дискусии с общественици и интелектуалци ражда алтернативната идея за Платформа на новата обществена организация. Тази идея е подкрепена от ОК на ОФ. Автори на алтернативната идея за Платформа са Илко Тодоров, Масис Хаджамян, Нешо Нешев. Дискусиите преди конгреса от 1990 г. по кметства и общини с участието на новоизбрания председател на НС на ОФ Гинъо Ганев се превръщат в свободни отчети, често противоречиви, но с истинска изява на плуралистично мислене. Оптимистичното е, че на основата на острите дискусии се стига по логически път до необходимостта от обединяване. Главното е не толкова дилемата да има или да няма ОФ, а какъв да бъде новият обновен ОФ – като се започне от името, структурата и особено съдържанието в неговата бъдеща работа. Обективността изисква да се признае, че в този идейно труден противоречив период много активисти се разколебават и отдръпват, а някои членове на БКП издигат глас, че функциите на ОФ в новите условия са изчерпани. Това не е случайно, защото дълги години отделни партийни и стопански кадри не успяват да разберат същността и характера на организацията, опитват се да я ръководят с груби административни действия, да ѝ поставят несвойствени функции. Този негативизъм създава допълнително напрежение в работата на ОФ, особено сред отделни безпартийни кадри. Забравено е изискването на Георги Димитров, „че би било много опасно, ако някои другари се дезинтересират от работата на ОФ. Толкова повече това е

Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 219 опасно, като се има предвид, че такова влияние съществува в средата на нашата партия на много места“. През този период страната е в политическа, социална и нравствена криза. Главните въпроси, които стоят пред политическите сили, се свеждат до съхраняване на гражданския мир, националното помирение и извеждането на страната от политическата разруха. В такава политическа обстановка ОФ–ОС във Варна, лишен от материална база, се опитва да съхрани и развива малкото, което е останало, да развива дейност в помощ на хората. На 29 декември 1999 г. е учредена и Организацията на жените към ОС на общинско ниво от 30 жени с председателка Валентина Бочева. Организацията има ръководство и почетен председател в лицето на Йорданка Юнакова – директорка на средно училище. Написана е програма на организацията, чиято цел е общуване, подкрепа, изява. Честват се празници, годишнини, рождени дни и др. Активно участие имат Росица Малчева – ръководител на група за стари градски песни „Морски блян“, Йонка Янкова, Нели Дякова, Николинка Димитрова, Маргита Савова и др. ОС на гр. Варна създава условия за работа на социологическата агенция „ГАЛЪП“. За първи път при нас се създава и първият Пенсионерски съюз, чиито членове са и наши членове. Създава се и инициативна група за приятелство с Русия и народите от ОНД, която по-късно прераства в Общество за приятелство с Русия и народите от ОНД с председателка Румяна Иванова. По това време областен координатор на ОС–ОФ е Кръстинка Михайлова. ОС–ОФ – Варна през всички вече повече от 20 години след 1989 г. активно се включва в политическия живот на града. Участва и подписва споразумения за подкрепа на БСП–Варна. Наши активисти се включват в СИК по време на избори – местни, парламентарни и президентски. На изборите за районни кметове 2006 г. наш член – Йорданка Юнакова, е избрана за кмет на район „Младост“ – втори мандат, а в момента е общински съветник от квотата на БСП. Активно се включваме в обществения живот на града. Предстои ни да изградим Обществени съвети към районните кметства и общините. В навечерието сме на 70-годишния юбилей от създаването на ОФ–ОС. Набелязани са интересни инициативи за отбелязване и честване на това политическо събитие. Безспорно, то ще предизвика интерес сред много бивши и настоящи активисти на ОФ–ОС. Ще се родят много нови мисли и идеи, предложения за неговата бъдеща роля и съдба. Това изисква поредица от срещи и дискусии, за да се избистри съдържанието на бъдещата дейност на ОФ–ОС, да се намери неговото достойно място в гражданското общество на България.

ИЗГРАЖДАНЕТО И ДЕЙНОСТТА НА ОФ И НЕГОВИЯТ ПРИЕМНИК ОС ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ КРАЙ Марин Палазов

рогресивно настроеното население на Великотърновския окръг радушно приема програмата, изготвена от задграничното бюро на БРП, излъчена по радиостанция „Христо Ботев“. На свое заседание в началото на 1944 г. и особено през август с. г. Окръжният комитет на ОФ взема важно решение да се изградят местни комитети на ОФ, така необходими за обединяване на всички демократични сили в България в борбите им срещу германския националсоциализъм. Окрилени от борбата и ентусиазма на световната Антихитлеристка коалиция за повсеместна борба срещу общия враг, комунисти, земеделци, безпартийни се обединяват в редиците на ОФ и повеждат борба за спасяването на отечеството от надвисналата го опасност от трета национална катастрофа. Първите комитети на ОФ се създават в селата Балван, Вишовград, Камен, Варана. Изграждат се комитети на ОФ и в Килифарево, Долна Оряховица, Стражица, Сушица. Членовете на Отечественофронтовските комитети вземат активно участие в завземането на властта около и след 9 септември 1944 г., за овладяване положението в армията и преодоляване на размириците в страната. Първо през пролетта на 1944 г. се правят опити, а реално през август същата година се сформира окръжно ръководство на ОФ. Трябва с гордост да посочим, че едни от първите селища в страната, в които е свалена фашистката власт, са във Великотърновския край. Още на 5 септември 1944 г. с помощта на Свищовската партизанска чета властта преминава в редиците на Отечественофронтовския комитет. На 8 септември 1944 г. примерът им е последван от селата Овча могила, Горна Студена, Михалци, Витовград, Мусина и др. На 11 септември 1944 г. пред паметника на площад „Велчова завера“ се провежда голям митинг в чест на първите съветски воини, влезли във Велико Търново. На митинга инж. Гено Жулев, Григор Кънев и Йорданка Григорова топло и с разпалено слово приветстват скъпите освободители. В останалите селища в деня на победата се учредяват Отечественофронтовски комитети. С това ролята им не свършва. Пред членовете на тази общонародна организация стоят сложни и отговорни задачи за изпълнение.

221

222 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В своите спомени покойният инж. Гено Жулев описва всенародния подем след оповестяването на програмата на ОФ. Като върховен дълг на българския народ се поставя задачата неговата армия и патриотична интелигенция да се сплотят в могъщ ОФ за спасяването на България. В програмата се призовава българският народ и неговата армия да не допуснат въвличането на страната в престъпната война срещу братския руски народ, да се разкъса съюза с хитлеристка Германия и да се освободи страната от германската зависимост. Програмата на ОФ става могъщо оръжие в борбата с врага и тя се разяснява и в най-малките и отделни селца. На 19 август 1944 г. под методическото ръководство на д-р Минчо Нейчев, член на Националния комитет на ОФ, търновските граждани Петър Карачоров, Атанас Добревски, Димитър Маринов, Антон Ангелов, инж. Гено Жулев и Григор Кънев единодушно вземат решение в Търново да бъде образуван Окръжен комитет на ОФ, в състава на който да влязат всички административни околии във Великотърновски окръг – Търновски, Еленски, Горнооряховски, Дряновски, Свищовски, Севлиевски, Габровски. Избрано е и временно бюро в състав инж. Гено Жулев, Петър Карачоров и Антон Ангелов. На бюрото е възложено на 28 август 1944 г. да се съберат членове на ОФ от всички слоеве на населението и с различни политически пристрастия, за да образуват Окръжен комитет на ОФ. След размяната на мисли и обсъждания е избран Окръжен комитет на ОФ с Изпълнително бюро в състав: Петър Карачорев – председател, Петър Георгиев – секретар и членове инж. Гено Жулев, Антон Ангелов, Атанас Добревски, Димитър Маринов и д-р Ганю Ушанков. Първите задачи, с които се заема новият окръжен комитет, са мобилизацията на армията и реквизициите за нейното подпомагане. За един кратък период от селищата във Великотърновско са осигурени стотици килограми месо, брашно, боб, лук, плодове и всичко необходимо за новосформираната българска армия. На фронта са мобилизирани всички сили и средства, а обучението на нови кадри стои на преден план. Успоредно с организацията в армията и следенето отблизо на битките по бойните полета ОФ чрез своите местни комитети започва да възстановява изостаналата икономика. В подготовката и изпълнението на двегодишния и петгодишните планове ОФ е пръв помощник на правителството. С изпълнението на тези отговорни задачи, пред които е изправен ОФ, той се превръща и изгражда като най-широката масова организация на работници, бедни и средни селяни, занаятчии, интелигенция, без разлика в политическата принадлежност, призвани да работят за благосъстоянието на своя народ. След победата на социалната революция в България ОФ отдава нужната почит и уважение на героите от войната. Небивалият ентусиазъм бе изразен във възстановяването на стопанския живот и ритъм в окръга и страната. Успоредно с това грижи и внимание се насочват към просветната дейност, подрастващото поколение, международното сътрудничество, излизането на страната от дългата дипломатическа изолация. Дейно участие в тази област вземат българските читалища. Неотложна грижа на комитетите на ОФ е местната власт, подготовката и провеждането на свободни избори. ОФ издига кандидати за депутати и

Дейността на ОФ и неговият приемник ОС във Великотърново | 223 участници в местната власт от всички слоеве на населението, събира средства за провеждането на самите избори и създава условия за тяхното провеждане. Дейността на организацията на ОФ във Великотърновския край е разнообразна и всеобхватна. В по-голямата си част тя се осъществява в кварталите, в селищата по местоживеене. Като едно голямо семейство ОФ отделя голямо внимание на социалните проблеми – транспорт, комуникации, обслужване, нощен покой. Чрез своите квартални комитети и съвместната работа с държавните институции дейците на ОФ спомагат за тяхното решаване. Окръжната организация на ОФ е инициатор на много програми като образцов дом, квартал, селище, почетен гражданин, селище без аварии, катастрофи и противообществени прояви. Като център на държавността във Велико Търново с помощта на ОФ заработват другарските съдилища, общественият контрол, обществените съвети, които според периода, в който действат, играят важна роля за установяване на социалистическата законност и правов ред. ОФ в окръга допринася за възпитанието на подрастващото поколение. Чрез формите на политическа просвета като кръжоци, семинари се показва пътя за постигане на желаните резултати. Много грижи се полагат за организирането на детски лагери за почивка, бригади, занимания по местоживеене. Тук намират място читалищата, културните институции, спортните дружества и клубовете по интереси. За своите членове през зимата ОФ във Великотърновски окръг организира просвета, курсове за повишаване на битовата култура и практики. За повишаване на патриотичното възпитание ОФ действа съвместно с ДОСО. Тази дейност във всички сектори на обществено-политическия живот, изцяло организирана от ОФ и неговите структури по места, дава своите резултати. За съжаление, постепенно партийният подход навлезе и измести ОФ от своя път. И тъй като не е намерена друга форма, днес ние търпим поражения в много направления. Колкото и да се стараем да интегрираме малцинствата, не можем да постигнем това, което беше постигнато през 60-те и 70-те години на миналия век – образование, възпитание, работа за всеки. ОФ, верен на традициите през годините на прехода, чрез кръглата маса изигра своята роля за предотвратяване на кръвопролития и за утвърждаване на мирния характер на прехода. Друг е въпросът, че България не тръгна по верния път. ОФ, трансформиран в Отечествен съюз бе обезкървен, хищнически бе разграбено имуществото му, придобито със средства на неговите членове. Но благодарение на здравите му позиции по местоживеене, той е жив. Преустроиха се комитетите на ОС в съвети, запазени са традициите и той е в населените места по местоживеене – помощник в разрешаването на битовите проблеми на населението и опонент на местната власт. Чрез изградените обществени съвети ОС е коректив на местната власт. Великотърновската организация на ОФ и на неговия приемник ОС е дала своите достойни синове на страната – Енчо Стойков, Пенчо Кубадински, Сава

224 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Дълбоков, Станчо Сираков, Данка Иванова, Димитър Стоянов, Йордан Костов, Панчо Иванов .

Отечественият съюз в годините на прехода Като вземем периода от Кръглата маса (януари – март 1990 г.) до наши дни стигаме до извода, че Отечественият съюз като правоприемник на Отечествения фронт провежда последователна политика на преминаване от една система към друга, чрез осигуряването на диалог, чрез търсенето на нови форми на взаимоотношения между масите, на организацията на работата по местоживеене, спазване традициите и тяхното обогатяване според конкретните условия. Във Великотърновски окръг бяха изградени общински, градски, селски и квартални съвети на ОС, които взеха положителното от своите предшественици от ОФ и потърсиха своето място в плуралистичното обществено пространство. Сравнително бързо навлязоха в новата обстановка съветите в общините Велико Търново, Горна Оряховица, Елена. Като защитник на социалните интереси на гражданите участие в местното управление съветите активно вземат при обсъждането и организацията на транспорта в населените места, търговското обслужване, комуникациите, нощния покой. ОС контактува с местното население чрез организиране на временни приемни, участие в местните сесии на Общинските съвети, организирането и прякото участие в патриотични и културни инициативи. По такъв начин ОС изпълнява своята основна задача – да бъде по-близо до хората, да вниква в техните основни проблеми и да търси пътища за удовлетворяване на техните желания. Особено ефективна форма на участие в местното самоуправление се оказва изграденият във Велико Търново от ОС алтернативен Общински съвет. В първия период от съществуването му управляващите гледаха на него като противник, но скоро се убедиха, че това е един коректив и помощник при провеждането на редица културни, просветни инициативи и при обсъждането на проблеми, свързани с бита на гражданните. Не можем да отминем изградения във Велико Търново Комитет за спасяване на гората, както и последователната му дейност в тази насока и получените резултати – спасяването на горския пояс около града от самозабравили се „патриоти“ и рушители на правовия ред. Добри резултати постигна и изградената пак от ОС Приемна по правни въпроси, в която на доброволен принцип и без заплащане изявени юристи от града всеки последен петък на месеца дават безплатна юридическа консултация на населението. Много бързо приемната получи гласност, защото помага при решаването на въпроси най-вече от социалната област, които намираха точни и изчерпателни отговори. Там се даваха разяснения и по редица нормативни документи около трудовите взимоотношения, приватизацията, евопейските фондове и др. Отечественият съюз във Велико Търново не един път се е занимавал с празнично-обредната система в района, като е предлагал да се внасят в нея нови форми и съдържание според конкретните условия. Воюваше се и смело срещу

Дейността на ОФ и неговият приемник ОС във Великотърново | 225 разбирането, че празникът е вид почивка, а не равносметка на постигнатите успехи. Нашите празници са уникални по своя смисъл и съдържание. И ако не ги усъвършенстваме, те няма да изиграят своята главна роля. Така чрез празника на улицата, квартала, населеното място, предшествани от разговори, дискусии, срещи с изявени личности се търси едно осъвременяване, истинско патриотично въздействие и ефект от самото мероприятие. ОС, съвместно с останалите патриотични и родолюбиви структури в града, потърси възможности да се осигури необходимото внимание към някои забележителни личности в областта на науката, поезията, политиката и военното дело. Вече в продължение на около 70 години не се пропуска да се даде необходимата почит на Стефан Стамболов, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Димитров, Никола Вапцаров и др. Не трябва да отминаваме и факта, че ОФ, чийто приемник е ОС, стана жертва на бясната приватизация и криворазбраната демокрация. Разграби се хищнически имуществото и базите на ОФ, строени с такъв ентусиазъм и със средствата от членския внос. Стигна се до парадокса, за да се провеждат мероприятията на ОС, да трябва да се заплаща наем. Наем плаща и централното ръководство за собствената си база. А средства за издръжда на тази организация от никъде не постъпват. Това пречи за нормалното функциониране на ОС. Като отбелязваме 70-годишния юбилей на ОФ, не можем да отминем изборната практика в България. Организацията на ОС във Велико Търново смята, че новоприетият изборен кодекс е пагубен за България. Той крие големи опасности, включително и надхвърлящи практиките на авторитаризма. Чрез неговото прилагане се задушава демокрацията, не се търси диалогът, не се вземат поуки от недемократичното минало. Независимо, че е най-масовата обществено-политическа организация, ОС е лишен от възможността да избира и издига кандидати поради липсата на финансов ресурс. ОС е и против скалъпените коалиции с цел не да се създаде нещо ново, нещо полезно за България, някаква нова алтернатива, а само и само някои сили и личности да се докопат до властта. И може би затова корупцията е най-опасна и най-добре скрита по високите етажи на властта. Ние сме за широкопоставена коалиция на равни начала, докато не се намери някоя по-справедлива форма. Надяваме се, че рано или късно, партийните боричкания ще отстъпят място на мощните патриотични граждански движения, изградени в името на България.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В БУРГАС Маруся Любчева,Тодорка Мурджева и Пенка Трифонова

зграждането на градско-околийски комитет на ОФ в Бургас става в резултат на призива на Георги Димитров по радио „Христо Ботев“ от 17 юли 1942 г. През ноември 1943 г. пред Окръжния комитет на БРП е поставен въпросът да започне формиране на Отечественофронтовски комитети след консултации с представители на: БЗНС – Иван Ников, Политическия кръг „Звено“ – Кимон Георгиев, Социалдемократическата партия – Михаил Донсузов, Радикалната партия и безпартийния общественик – Петко Чорбаджийски (Росен). Тази задача е възложена на Минчо Минчев. В резултат на тези преговори в началото на януари 1944 г. се изгражда Окръжен комитет на ОФ–Бургас, който от своя страна пристъпва към изграждането на Градско-околийски комитети, разяснява програмата на Отечествения фронт, разглежда въпроса за завземането на властта, за посрещане на партизаните и освобождаване на затворниците. На 9 септември 1944 г. е превзета общината на гр. Бургас и е проведено съвместно заседание на ОК на БРП, ОК на ОФ и водачите на споменатите политически партии. На 17 септември 1944 г. е оповестена програмата на ОФ. Първият конгрес на ОФ, проведен от 6 до 12 март 1945 г., дава указания за укрепване на организацията като боеви съюз между всички прогресивни и демократични сили в страната. Непосредствено след конгреса се образува Градско-околийският комитет на ОФ, съставен от 21 членове, принадлежащи към партиите – БРП (к), БЗНС, ПК „Звено“, БРСДП. Към комитета са създадени отдели – организационен, културно-просветен, за трудови инициативи. Съгласно директивата на НС на ОФ, цялата публично-политическа дейност на Партията се поема от ОФ, разясняването на вътрешното и международното положение се осъществява на масови събрания, свикани от низовите организации на ОФ. На 10 март 1948 г. е свикана градска конференция, на която доклад изнася първият секретар на ОК на ОФ Никола Янев. Той говори по директивите на НС на ОФ и за избора на градско-околийски съвет. В началото на 1953 г. е учреден Околийски комитет на ОФ, който поема ръководството на селските комитети на ОФ и разширява тяхната мрежа във всички населени места на територията на Бургаска околия. Основна задача на Околийския комитет на ОФ е да работи за повишаване на морално-политическото единство, укрепване и масовизиране на организациите. През 1951 г. Българският женски съюз, изпълнявайки съвместно решение с НС на ОФ преустановява самостоятелната 227

228 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

си дейност и преминава към ОФ. През 1955 г. по решение на ХХV конгрес на читалищата те преминават към ОФ. В началото на 1956 г. към ОФ се присъединяват и българо-съветските дружества в страната.

Изводи от работата на комитетите на ОФ в Бургаска област за 1945 г. Извършена е огромна политическа, културна, просветна, разяснителна и стопанска дейност. Изградена са комитети на ОФ като реално представителство на всички ОФ партии. Препоръка № 1. ОК на ОФ да се информира за работата в комитетите по места и да направи всичко възможно в селските комитети да бъдат привлечени най добрите, най издигнатите, най честните, най активните и с най голямо обществено чувство лица. По този начин ще се укрепи ОК на ОФ и ще се увеличи престижът и авторитета му. Комитетите на ОФ следва да заживеят с конкретните нужди и очаквания на населението и да правят всичко възможно за задоволяването им, което ще се отрази върху техния престиж. Препоръка № 2. Необходимо е на комитетите по места да се дадат указания за ролята и задачите на комитетите като мобилизиращи фактори и връзка между населението и управлението при провеждане на основните мероприятия на държавата и като контролен орган. По случай откриването на народното събрание, в Бургаска околия са проведени 32 събрания, на които с ентусиазъм е посрещната идеята за обявяване на България за Народна република. Във връзка с изборите в околията са проведени 8 конференции, в които е оценена предизборната работа и резултатите от изборите. В Бургаска околия предизборната агитация е проведена основно от Радикалната партия и БЗНС. В Карнобатския околийски комитет на ОФ са застъпени всички съществуващи партии. След изборите в много села на околията са създадени групи на „Звено“. В Малкотърновска околия между ОФ и останалите партии съществува сработване. Едно от направленията в работата на ОФ в Бургаския район е дейността на женското дружество „Стефка Чемурева“. За април–май 1945 г. дружеството удвоява своя състав от 950 на 2 365 жени в града. Дружеството се разраства благодарение работата по квартали, като се създават и квартални дружества. В града има 10 дружества, които провеждат събрания всяка седмица, а веднъж в месеца правят общи събрания на всички членки. Както на кварталните, така и на общите събрания се изнасят реферати от просветната комисия на дружеството, чиято цел е издигането на жената в обществено-политическия живот на страната. Направено е проучване на всички семейства на мобилизираните и на крайно нуждаещите се и им се осигурява помощ според възможностите. Посетени са семействата на убитите и отличилите се на фронта. В околията има образувани женски дружества в села, както следва:

Историческа справка за ОФ в Бургас | 229 Драгоданово – 51 членове Жельо Войвода – 70 членове Градско – 17 членове Камен – 40 членове Чинтулово – 70 членове Гергевец – 48 членове Крушаре – 104 членове Малко Чочовен – 54 членове Кермен – 78 членове Николаево – 30 членове Панаретовци – 48 членове Бяла – 113 членове Речица – 62 членове Гол-Шивачево – 70 членове Глушник – 37 членове Скобелево – 42 членове

Джиново – 63 членове Бозаджий – 39 членове Тополчане – 57 членове Гавраилово – 114 членове Самуилово – 50 членове Селеминово – 53 членове Мечкарево – 59 членове Сотира – 70 членове Гълъбънци – 55 членове Бинкос – 68 членове Старо село – 51 членове Горно Александрово – 70 членове Глуфишево – 30 членове Ковачите – 57 членове Блатец – 49 членове Струпец – 69 членове

На 1 май 1945 г. Ямбол отпразнува празника на труда. Денят преминава с внушителна манифестация на трудещите се, които издигат лозунги за ударно производство, сносен живот и добри условия на работа. На 3 май е проведен внушителен митинг по случай падането на Берлин, организиран от Ямболския комитет на ОФ, в който участват всички партии от ОФ, младежи, граждани и военни. На 7 и 9 май са проведени големи митинги по случай капитулацията на Германия. На 22 май ОК на ОФ организира голямо публично събрание, на което членове на комитета на ОФ говорят за делото на Кирил и Методий и за славянството.

Състояние на Околийския комитет на ОФ в Поморие за първата половина на 1945 г. Комитетите в околията са реорганизирани според решенията на Първия конгрес на ОФ. Организирани са чествания на загиналите в борбата против фашизма – Александър Стамболийски, Петко Д. Петков, Асен Халачев, годишнината от смъртта на писателите Христо Смирненски и Максим Горки. На 24 май е проведен траурен митинг по случай първата годишнина от смъртта на Николай Лъсков, командир на отряда „Народен юмрук“. На поканата на ОК на ОФ се отзовава признателното население на Поморийска околия. Движението „Народната памет разказва“ е предпоставка за разгръщане на широка идейно-възпитателна и културно-масова дейност на комитетите и организациите на ОФ. То носи голям идеологически заряд и спомага за утвърждаване на прогресивните традиции у българския народ, за формиране на интерес към старините и към ценностите, които творим в своето настояще и които са нашите свидетелства за идните поколения. ОК на ОФ става организатор и съучастник в движението „Народната памет разказва“.

230 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В плановете на комитетите на ОФ за честване на юбилейни годишнини е включено и записването на спомени, събиране на фолклорни материали, издирване на лични вещи, снимки, документи, уреждане на кътове, музейни сбирки и т.н. ОК на ОФ успешно координира дейността си с Окръжния държавен архив, ОД „Културно-историческо наследство“, ОД „Библиотеки“ и др. Предприета е конкретна дейност за проучване и събиране на исторически извори на изселилите се в Бургаска окръг от Одринска Тракия и Беломорска Македония през периода 1878–1944 г. През 1984–1985 г. са организирани окръжна и общинска изложба на тема „Установяване и укрепване на народнодемократичната власт – 1945-1948 г.“ с материали, снимки, документи, събрани от населението. Подобна дейност е извършена и във връзка с 45-годишнината от Първата програма на ОФ. Подготвени са списъци на ветерани на ОФ, събрани са техни спомени, документи, снимков материал, а в Бургас, Камено, Карнобат и др. са проведени и срещи с ветерани. Бюрото на ОК на ОФ съвместно с Клуба на краеведа организира среща с изявени ветерани на ОФ, на която се ражда инициативата за написване на история на окръжната организация на ОФ. За разгръщането на движението „Народната памет разказва“ от голямо значение са изпратените от ОК на ОФ методически материали: „Насоки за комплектуване и регистриране на извори за демографската история на българския народ“, „Указание за участието на ОФ в разгръщането на дарителското движение“, „Указание за разгръщане на движението „Народната памет разказва“. Изпратени са и брошури, беседи, биографии на местни герои и др. По-важните от тях са: брошурата на Янко Кередмедчиев „Илинденско-преображенското въстание в Одринска Тракия“, беседите на Вида Буковинова „Михаил Герджиков – идеолог, организатор и ръководител“, „Мястото на жените от Одринска Тракия в Илинденско-Преображенското въстание“, беседи за Септемврийското въстание, за Васил Левски и др. Конкретна помощ в събирателската дейност оказва и Клубът на краеведа към ОК на ОФ. Благодарение на цялата тази дейност движението „Народната памет разказва“ печели много привърженици. При неговите сбирки възкръсват спомени, оживяват легенди, издирват се архивни материали и снимки, свързани с родния край, с неговия бит и култура, с героичното му минало. Утвърждават се честванията на патроните на комплексите „Толбухин“, „Изгрев“, „Славейков“ от Бургас, празниците на улици с имена на национални и местни герои в Бургас, Айтос, Карнобат, Несебър, Мичурин, Малко Търново и др. Дълбок смисъл, съдържание и патриотичен заряд носят селищните проучвания и родовите срещи. Проучването на родовете, както и техните срещи, се превръщат в истински празници на българските традиции и обичаи. Те са хранители и разпространители на българското народно творчество, укрепват българското самосъзнание и водят до формиране на съвременна родова памет и утвърждаване на нови семейни и родови празници. Само през 1987 г. са проведени над 40 родови срещи, като най-многолюдни са в селата Тополица, Пирне, Крумово Градище и други. Проучена е историята на Овчаровия род от село Топчийско. Традиция

Историческа справка за ОФ в Бургас | 231 е родът да провежда периодични срещи, посветени на определени празници и чествания. В района на селото са построени чешми от потомци на рода, които се откриват с тържествен ритуал. Подобни срещи се правят и в с. Изворище, тъй като потомците на рода наброяват над 800 човека. Досега в окръга са картотекирани над 1 200 родоизследователи, които разказват и записват стародавни традиции, събират документи, предания, спомени, песни и приказки. Съвместно с окръжната и общинските комисии по празниците и обредите, съветите на жените и Етнографския музей се извършва дейност , свързана с изучаване и възстановяване на старите народни празници и обичаи. Във всички общини на кръга и особено в селищата на Руенска, Поморийска и Сунгурларска община се провеждат ежегодно парад на народната сурвачка и се демонстрират народни зимни обичаи. От различни райони и географски области се събира ценен исторически и етнографски материал, който подпомага дейността за въвеждане на празничнообредна дейност, запознава поколенията с традициите и обичаите на нашите деди като лазаруване и комичене в Козичено, Поморие и Люляково; къпанки в Оризаре и Българово, Петльов ден в Обзор и много други, които предизвикват изключителен интерес сред населението. Организациите на ОФ организират празници като Деня на семейството, на родилната помощ, на рода и роднинството, седмици на пролетните празници, които подпомагат общуването между хората. Проведена е и анкета с над 300 средношколници, чиито резултати дават повод за провеждането на срещи и разговори с изявени публицисти за родовата памет и семейството. Провеждат се землячески срещи, празници на родното село в Черешеа, Тополица, Руен, Манолич, Кликач, Зидарово, Индже войвода, които се превръщат в емоционални и очаквани с нетърпение празници. Тези и други инициативи показват, че в своята дейност комитетите на ОФ са използвали средства като масова политическа просвета, тематични разговори, лекции, седенки, празници, посветени на родния край, рода и семейството, срещи с ветерани. Движението „Народната памет разказва“ работи в три направления – събиране на документи, записване на спомени и изграждане на родови и семейни архиви. Друга задача е изграждането на съвместни комитети за разясняване на притежателите значението на запазените от тях документи и убеждаването им да ги предадат на държавно съхранение.

Работа на окръжната организация на ОФ в Бургас с българските турци – 1975–1977 г. Въпросът за възпитанието на българските турци е заемал важно място в политическата дейност на ОК на ОФ. Едно от основните направления е проблемът за патриотичното им възпитание. Основната организационна форма за тази цел е политическата просвета в масови и групови форми. В райони с български турци всяка година се провеждат лекции, кинолекции и читателски

232 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

групи. От сведенията е видно, че преобладават лекциите с патриотична и интернационална насоченост, бит и култура, граждански ритуали. Тематиката е съобразена със специфичните особености на района и населението. С разгръщането на инициативността се раждат и нови форми като вечери на донаборника, на младото семейство, на войнишката майка, викторини, посветени на бележити дати и годишнини, обсъждане на книги и др. Такива мероприятия се провеждат в община Айтос, Руен, Вресово, Соколово, Везенково, Черноград, Трънак и други селища. Така например беседата „Облеклото на съвременната жена“ е съпроводена с модно ревю в 36 селища на окръга, което е масово посетено. Проведени са и чествания на добри работници от района, работещи в пристанище Бургас и Транстрой – Бургас. Добра форма са беседите по местоживеене, онагледени с диапозитиви и подходящи филми. Друг важен момент е изучаването на български език. През учебната 1975–1976 г. са изградени 87 курса за изучаване на български език с около 2 200 участника. Курсовете се провеждат под ръководството на отдел „Просвета“ при ОНС с прякото съдействие и помощ на градските и общински комитети на ОФ. В 15 селища на окръга е проведен разговор върху творчеството на Елин Пелин и Чудомир. Интересна е и вечерта-портрет на общественика Шабан Чаушев – председател в с. Добра поляна, на която присъстват активисти от АПК Камчия.

Културно-просветна дейност на Областния комитет на ОФ – Бургас от 1 март до 25 юни 1947 г. Културно-просветната дейност на ОФ се осъществява чрез културно просветните отдели при Областния и Околийските комитети и културно-просветните отговорници на селските комитети на ОФ. По това време са назначени завеждащи околийските отдели в Поморие, Бургас, Айтос, Котел, Сливен, Ямбол, Елхово, Тополовград. При повечето селски комитети са привлечени отговорници по културно-просветната работа, а в някои околии като Котелска, Бургаска и др. такива има при всички комитети на ОФ в селата – предимно учители, читалищни дейци и др. При областния и околийските комитети на ОФ са изградени културно-просветни и секторни комисии при отделите, които провеждат заседанията си във връзка със специални акции и исторически празници. В Областния комитет на ОФ с културно-просветна дейност се занимават секторите за устна и печатна агитация и пропаганда; народна просвета, културно-масови организации и културно-художествена дейност. Всеки сектор си има свой завеждащ, от които се образува бюрото на отдела. Към комисията при отдела има привлечени представители на политическите ОФ партии, жените, предприятие „Отдих и култура“ и др. Към отдела при ОК на ОФ има и комисии по: 1. ораторско тяло в областен мащаб с оратори от ОФ партии, масовите организации и народни представители; 2. комисии по агитации и пропаганда; 3. културно-просветен

Историческа справка за ОФ в Бургас | 233 комитет; 4. актив на културно просветните отговорници към трудово културните бригади. При провеждане правителствени акции, мероприятия, честване на важни исторически дати като 1 май, 24 май и др. към ОФ се образуват комитети и комисии. За съгласуване на културно-просветната дейност в Бургаска област отделът провежда заседания с представителите на културно-просветните и масови организации, ръководителите на държавни учреждения и институти, занимаващи се с провеждането на културно-просветна дейност.

Агитация и пропаганда Устна агитация. ОФ провежда организирано разясняване и мобилизиране на широките народни маси около провеждането на всички ОФ и правителствени акции и мероприятия. Преди започване на разяснителната акция се изготвя специален план, определят се ораторите, инструктират се по въпросите, които ще се разясняват и тогава се пристъпва към действие. Подобни ораторски бригади са проведени в околиите Елхово, Ямбол, Тополовград, Котел, Карнобат, Средец, Поморие и Бургас. Оратори в тези бригади са народни представители и активисти на ОФ. Печатна агитация. При по-важни празници комитетите на ОФ издават позиви, дипляни, афиши, брошури и др. Всички материали на НС на ОФ се изпращат на околийските комитети, като с тях се снабдяват редовно и областните ръководства на партиите от ОФ. Списание „Поглед“ се пласира в 500 екземпляра, а от Поморие и Царево искат повече бройки. Стенвестници се издават предимно във връзка с важни исторически дати и празници. До 1 март 1947 г. в. „Народен фар“ се печата в 4 500 екз., а впоследствие тиражът му нараства до 6 000. Интересът вестника областта се повишава, но статиите и дописките не са необходимата висота. Допускат се редица коректурни грешки и не се отразяват някои мероприятия и акции на ОФ. Не се полагат достатъчни грижи и за организиране на пласмента на в. „Отечествен фронт“. Комитетите на ОФ организират курсове по стопански, просветни и други въпроси за повишаване културното и политическо ниво на своите кадри. В Областния кооперативен съюз в гр. Бургас са изнесени 10 лекции по въпроси от външната, вътрешна и стопанска политика на ОФ. В Бургас, Поморие, Котел, Сливен и др. са проведени курсове по двугодишния стопански план. Планът е разгледан и на всички конференции на професионалните и масови организации, културните учреждения и институти. Масова агитация ОК на ОФ–Бургас установява връзка с масовите и културно-просветните организации и държавни учреждения за реализиране на културно-просветната дейност. Съгласувана е работата по отпразнуване на празници, провеждане на трудово-културните бригади. В Бургаска околия са посетени повече от 20 села,

234 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Масовите организации изграждат културно-просветни комитети, които от своя страна организират т.нар. народен университет. „Народният университет“ в Бургас е изнесъл 34 сказки за 6 месеца на научни и актуални теми от видни наши общественици и учени от национален и областен мащаб, като акад. Тодор Павлов,Стела Благоева, проф. Янко Атанасов, арх. Любен Тенев, арх. Дренски, арх. Ал. Обретенов, директора на Народния театър Петър Димитров, писателите К. Кюляфков, Н. Кондарев, режисьора при Народния театър Масалитинов, д-р Кирил Братанов и бургаските деятели Н. Янев, П. Яръмов, кмета на града д-р Карамболов, Данаил Кънев. За първи път в гр. Бургас е организирана такава широка и разнообразна дейност по изнасяне на сказки на гражданството. ОК на ОФ установява връзки и с такива държавни учреждения, като Инспекцията на информацията и изкуствата, учреждението „Отдих и култура“, Областната училищна инспекция, народната библиотека. Културно-художествена дейност В този сектор се включва дейността на Камарата на народната култура, самодейните художествени колективи и агитки, любителските театрални групи и др., чиято дейност се групира около читалищата, някои масови организации и държавни институти. Културно-просветният отдел оглавява работата около околийските и областния преглед на младежката художествена самодейност и ръководството на представителния областен колектив за националния фестивал. При провеждането на прегледите на младежката художествена самодейност в областта вземат участие 276 агитки и колективи с участие на 12 000 младежи. Колективите и агитките са взели активно участие в мероприятията на ОФ, като до периода на прегледите са направили над 4 000 излизания по събрания, седенки, забави, вечеринки. При националния преглед в София Бургаска област се представя със сборен колектив и се класира на трето място. Предвид участието на много младежи в националната бригада в областта има 23 колектива.

Организациите на ОФ през 1987 г. и следващите две десетилетия в Бургаска област, включваща общините от Бургаски, Сливенски и Ямболски окръзи Във всички общини на създадената през 1987 г. Бургаска област съществуват добре организирани общински организации на ОФ. Освен това е избран и Областен комитет на ОФ с бюро и щатни организационни работници. ОФ в Бургаска област, както и в цялата страна, е най-масовата, най-демократична и най-патриотична организация, която обхваща всички слоеве на населението по местоживеене. Влиянието на организациите на ОФ се простира и обхваща не само центровете на общините, а и във всички градове, села, райони, квартали и достига да отделните улици. ОФ разполага с многоброен актив, който работи на доброволни начала. Активистите на ОФ изучават проблемите на всеки дом, на всяка улица, квартал, село или град, поставят ги за решаване

Историческа справка за ОФ в Бургас | 235 пред градските и общинските народни съвети, пред стопанските организации в промишлеността и селското стопанство и пред културните институти. Отечественофронтовските организации развиват широка културно-просветна дейност с читалищата и културните домове, като инициатори и активни организатори на работата по местоживеене за издигане на бита и културата на градската и селската среда. ОФ организациите са най-ревностни радетели заедно с музейните работници и учителите за изучаване историята на родния край, за поддържане на традициите и обредно-ритуалната система на Странджанския, Сакарския, Черноморския край, Козичино, Източна Стара планина, Котленския район – Ичера, Медвен, Сунгурларе, Славянци и др. ОФ развива широка дейност по патриотичното и интернационално възпитание на населението. Много интересни за всички поколения са честванията на героите от националноосвободителното движение и борбата за освобождение на България, на героите от антифашистката съпротива. В това отношение много активни са организациите от Сливенския край – Котел, от Поморийска община – Каблешково, от Айтоска община – Руен. Организациите на ОФ приемат като свои задачите и целите на Културнопросветните македонски и тракийски дружества, защото по-голямата част от бежанците от Одринска Тракия и Беломорието са намерили убежище в Бургаско, Поморийско, Царевско, Тополовградско, Карнобатско, Айтоско, Ямболско и Сливенско землища и населени места. Със съдействието на организациите на ОФ в Малко Търново ежегодно се организира събор на Петрова нива в чест на героите от Илинденско-Преображенското въстание. Много активна е дейността на Айтоска, Руенска и Поморийска организация на ОФ по издигане образователното ниво, бита и културата на българските турци. Самите български турци са много активни участници в дейността на ОФ. Организацията на ОФ в бившия Бургаски окръг отделя специално внимание на работата с жените – български туркини . В Слънчев бряг ОК на ОФ с помощта на НС на ОФ организира и поддържа постоянно действаща школа за обучение на жените от районите населени с български турци. В тази школа в продължение на повече от 15 години се обучават млади жени по шев и кройка, по готварство, по съвременен бит и култура на дома и възпитанието на децата. Много от тези жени след това стават работнички в шивашките предприятия, в туристическите обекти като готвачки и обслужващ персонал в хотелите и ресторантите на Слънчев бряг. ОФ е инициатор, организатор и вдъхновител на движенията „Роден край“, „Образцов дом“ и др. В този период в комитетите на ОФ работят много добре подготвени организационни работници с висока култура и преимуществено с висше и полувисше образование. Но най-характерната им обща черта е, че те са обаятелни, харизматични масовици, които влизат във всеки дом и разбират всеки човек, независимо от възрастта, пола, образованието, вероизповеданието или националността му.

236 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ОФ си извоюва авторитет като най-масова, най-демократична и най-близка до хората организация. Това е прототип на тъй желаното сега гражданско общество! Това се признава от БКП, от БЗНС, от Профсъюзите, от Художественотворческите организации от просветните и стопански ръководители. В такова състояние е ОФ до 10. ХІ.1989 год. След тази дата организациите на реформирания след Единадесетия извънреден конгрес Отечествен съюз в областта се включват в утвърждаването на демократичните процеси, в които те вярваха, а и самите те са най-демократичната обществена организация. Представителите на ОС са включени във временните управи на общинските съвети. В някои общини ОС излъчва и общински съветници. Представител на ОС в Бургаска област е включен в листата за депутат във Великото народно събрание – това е юристът и член на Бюрото на ОК на ОФ – Йордан Андреев. След приемането на Закона за конфискуване на имуществото на БКП и сателитните ѝ организации работата на ОС в областта постепенно е ограничена. Организациите в градовете, селата и кварталите съществуват, защото са необходими на разколебаните, объркани и неориентирани хора. Те помагат със своите демократични методи на работа. Те – организациите на ОС съдействат на „Подкрепа“, даже подпомагат с опита си и неопитните местни политически активисти на поделения на новосъздадените политически партии. Организациите на ОС продължават да участват активно при избора не само на ВНС, но и в предизборната работа за първото след промените народно събрание. За чест на бившите ръководители на ОФ/ОС в общините и до сега – 2012 г., те не отказват и се отзовават на инициативите на ОС. За пример в това отношение са Костадин Лалов – Царево, Денка Калушева – Камено, Елена Мурджева – Поморие, ръководството на жените в Бургас, Карнобат, Айтос, Созопол и други. ОС би могъл да се развива като представител и изразител на интересите на гражданското общество в съвременна България, защото демократичността е присъща на ОФ, на чиято основа е изградена и се развива ОС. По рождение тази организация е масова, демократична, патриотична, доказан защитник и изразител на интересите на широките народни слоеве. През март 1945 год. Първият конгрес на ОФ в програмата на организацията записва: „Отечественият фронт е съюз между всички прогресивни и демократични сили в страната“. Звучи много актуално и днес!

ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМИТЕТИ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В РУСЕНСКИЯ КРАЙ (1942-1944) Живодар Душков1

роблематиката не е непозната за съвременника ни, тъй като вече е била засягана в трудове от по-общ2 или по-частен характер3. Броят на страниците, посветени на началото на Отечествения фронт в Русенския регион, не е много голям в сравнение с аналогична проблематика, разгледана в други български райони4. Най-подробен е Иван Радков в книгата си „Антифашистката съпротива в Североизточна България. 1941–1944“5, в която е отделил и параграф „Изграждане на комитети на Отечествения фронт и засилване на масовата съпротива“. В действителност обемът е по-малък от отделените 25 страници, понеже авторът разглежда проблема за първите стъпки на отечественофронтовското движение в много по-широк периметър (североизточната територия на Царство България, която, отнесена към деленето на страната на въстанически

Авторът е доцент в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и председател на русенския клон на Международната фондация „Георги Димитров“. 2 История на Русенската партийна организация (1896–1971). Ред. Борис Митев и Илия Бочев. С., 1971; Петкова, Бъна, Андрей Петков. Младежкото революционно движение в Русенски окръг. С., 1982; Радков, Иван. Борбата на Русенската партийна организация против капитализма и фашизма. Кратък исторически очерк. Русе, 1965. 3 Петров, Кръстю, Георги Гьонов. Борбата на Русенската партийна организация против фашизма и капитализма през периода на Втората световна война. – Научни трудове. ВИМЕСС, Т. VІ, 1964, 387–407; Радков, Иван. Приносът на трудещите се от Русенския край в антифашистката борба 1941–1944 г. – Пак там, 12, 1970, № 4, 21–34. 4 Вж. Близнаков, Петко. Изграждане на Отечествения фронт във Варна. – Известия, ВИНС, 4, 1972, 90–103; 20 години Отечествен фронт в Плевенски окръг. Юбилеен сборник. 17 юли 1942–17 юли 1962. Плевен, 1962, 79 с.; Добрев, Тодор. Към плодотворното сътрудничество между комунисти и земеделци в борбата за изграждане на Отечествен фронт в Пловдивски окръг (1942–1944 г.). – Научни трудове, ПУ, Т. Х, 1972, кн. 4, 247–284; Добрев, Тодор. Организация и дейност на Отечествения фронт в Пловдивски окръг. 1942–1944 г. Пловдив, 1964, 39 с.; Харизанов, Васил. Изграждане и дейност на Отечествения фронт във Врачански окръг преди 9 септември 1944 г. – Исторически преглед, 1971, № 5, с. 43–49 и др. 5 Радков, Иван. Антифашистката съпротива в Североизточна България. 1941–1944. С., 1986, 232 с.

237

238 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

оперативни зони, би трябвало да бъде не малко изследваната и направо отричаната от партийните историци ХІІІ ВОЗ6). Прави впечатление, че изворовата база, върху която всички изследователи стъпват, е твърде ограничена. Това е напълно обяснимо: до 9 септември 1944 г., независимо от мястото си в отечественофронтовската структура, комитетите – областни, градски, селски, районни и др., не водят протоколи на своите „заседания“ (тук кавичките са задължителни и на по-късен етап ще поясня защо е така) и се разчита преди всичко на мемоарите. От друга страна, спомените пък се появяват в писмен вид по-късно, при променени политически условия и понякога споделящият ги или не е съвсем точен поради естествения процес забравяне или пък неволно смесва желаното с реалното и нагажда някогашната действителност към господстващия в момента стереотип, та дори и привнася някои имена или пък преувеличава ролята на отделни личности, включително и своята. Като предварителна илюстрация на казаното дотук ще посоча само срещаното в литературата число на отечественофронтовските комитети в Русенския край: от 30 до 35-377, изградени до есента на 1943 г. Един-единствен изследовател изброява селища, в които са създадени подобни формирования – Гагаля и Липник (дн. с. Николово), Долно Абланово, Иваново, Ново село, Сваленик, Хотанца, Червена вода8… 6

Срв. Радков, Иван. Тринадесета въстаническа оперативна зона. – Исторически преглед, 1987, № 5, 33–50; Величков, Виктор. По повод една публикация за антифашистката съпротива в Русенски партиен окръг в годините 1941–1944. – Векове, 1988, № 6, 34–48; Иванов, Иван. За въстаническите оперативни зони в хода на въоръжената борба (1941–1944). – Исторически преглед, 1989, № 5, 68–82 и др. 7 Срв. Из спомените на д-р Димитър Хаджиев. – в. Дунавска правда (Русе), № 167, 17 юли 1962 („има създадени в областта 35–37 отечественофронтовски комитета без околийските“); Колабашев, Димо. Отечественият фронт и установяването на народна власт в Русенски окръг. – Дунавка правда (Русе), № 137, 13 юли 1982 („още същата есен [1943 г. – бел. моя: Ж Д.] са изградени около 30 отечественофронтовски комитета в окръга“); Радков, Ив. Антифашистката съпротива…, с. 153 („по непълни данни до края на 1943 г. в Русенска област са създадени комитети на Отечествения фронт във всички околийски центрове и в 35села“…“, като числото у автора се отнася за цяла Североизточна България); Радков, Иван. Борбата на Русенската партийна организация против…, с. 64 („към края на 1943 г. в окръга вече са изградени над 30 отечественофронтовски комитета“); Радков, Иван. Дейността на русенската областна партийна организация за установяване на народнодемократичната власт и успешното завършване на Отечествената война 1944–1945 г. – Известия НМ–Русе, ІІІ, 1968, с. 163 („в навечерието на 9 септември… над 30 отечественофронтовски комитета“); Хаджиев, Димитър. Как поставихме началото? Спомен. – Дунавска. правда (Русе), №167, 17 юли 1972 („до края на 1943 година във всички околийски центрове на областта и в 35 села бяха създадени комитети на Отечествения фронт“). 8 Радков, Ив. Антифашистката съпротива…, с. 153. Вж. и уточнението у автора: „най много отечественофронтовски комитети са изградени в Русенска, Беленска и Силистренска околия“. Срв. със спомените на Димитър Хаджиев, който навремето е изграждал ОФ-структурата: „Най-много [отечественофронтовски] комитети имаше в Русенска и Беленска околии“. – Хаджиев, Д. Как поставихме…; „най-много [отечественофронтовските комитети – бел. моя: Ж Д.] бяха в Русенска и Силистренска околии“. – Из спомените на…

Изграждане на комитети на ОФ в Русенския край (1942-1944) | 239 За начало на нашето изследване поставям спомен на Никола Пиргозлиев, въпреки разбирането, че мемоарите не са сигурен исторически извор. Нито един историк обаче не може да мине без тях, още повече, че в себе си те носят други ценни качества, които „сухият“ документ не може да предостави. Прави ми впечатление, че споменът на Пиргозлиев е останал встрани от погледа на изследователите. В някои научни публикации са цитирани негови бележки от мемоарен характер, съхранявани в някогашния русенски Окръжен партиен архив. Възможно е настоящият спомен да е бил „игнориран“, веднъж, защото е от „вестникарски вид“, втори път, защото се е появил на страниците на местния вестник „Дунавска правда“ не от първо лице, единствено число, а чрез посредничеството на русенския журналист Кирил Димитров, и трети път, понеже е отдалечен с четири десетилетия от събитието9. Разказаното от Пиргозлиев е интересно, понеже хвърля светлина по какъв начин съдържанието на Програмата на Отечествения фронт става известно на русенските антифашисти. Към юли 1942 г. Никола Пиргозлиев е секретар на ІІІ районен комитет на РМС–Русе. Той е съумял да привлече и да създаде група, развиваща нелегална дейност в две направления: даване на вярна информация за събитията на Източния фронт и събиране на средства, предназначени за подпомагане на политзатворниците и нелегалните дейци. Успех е многоликият състав на групата – Иван Долапчиев (бивш учител), Йордан Радев (от Корабната работилница), Георги Чокоев (от Флотския арсенал), Васил Казанджиев (бакалин), Коста Атанасов (кафеджия) и др. На Софи Мешулам пък, владееща стенография, е възложена задачата да прослушва предаванията на радиостанциите „Христо Ботев“, Москва, Лондон и др., да записва комюникетата и записките ѝ да се превърнат в основа, върху която да се създаде циклостилен информационен бюлетин. Много е вероятно това да е станало точно така, въпреки че в изследването на Петър Великовски, засягащо преди всичко партийния печат, да няма сведения за изданието10. (Въпросът за нелегалния печат от този период, дело на русенските антифашисти, ще разгледам също по-нататък). В спомена на Пиргозлиев интерес представляват поне три твърдения. 1. Свидетелството, че текстът на Програмата на Отечествения фронт е бил записан от ремсистката Софи Мешулам, т.е. в Русе твърде навреме се е получил

Димитров, Кирил. Връщане към героичния летопис. – Дунавска правда (Русе), № 141, 17 юли 1982. 10 Великовски, Петър. Местният социалистически и антифашистки печат в Русе (1901– 1944). – Известия ВПШ, Кн. 20, 1963, 291–317. Единствената медия, издание на ученици ремсисти от Мъжката гимназия „Княз Борис“ –Русе, появила се нелегално, посочена от автора, е „Литературно списание“, от което били излезли 3 броя. – с. 317. Вж. също: Шарланов, Диню. Нелегалният отечественофронтовски печат (1942–9.ІХ. 1944 г.). – Исторически преглед, 1961, № 2, с. 63-75. Обратно – в Български периодичен печат. 1844–1944. Анотиран библиографски указател (по-нататък: БПП). Т. ІІІ, С., 1969, с. 168 и в Ковачев, Велчо. Нелегалният периодичен печат в периода на въоръжената съпротива 1941–1944. С., 1966, с. 25 се споменава заглавието „Информационен бюлетин“.

240 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

„сигнал“ за необходимостта от изграждането на ново обществено формирование – Отечествения фронт; 2. Посочването на стъпките, предприети от низовия ремсистки деятел: той уведомява секретаря на ОК на РМС Здравко Чампоев за радиопредаването на „Христо Ботев“ и за своеобразната директива, дошла от Москва; среща се с Петър Караминчев – секретар на ОК на БРП и иска разрешение да изгради районен комитет на Отечествения фронт, т.е. спазен е един своеобразен йерархичен ред; 3. Инициативата за изграждане на Отечествения фронт в Русе идва от страна на младежите. В следващите седмици и месеци събитията се развиват така: през втората половина на август 1942 г. в електроработилницата на Борис Димитров, намираща се на русенската улица „Николаевска“, се събират съмишленици и полагат основите на първия за града отечественофронтовски комитет. Основатели са комунистите Иван Долапчиев и Йордан Радев, ремсистът Никола Пиргозлиев, земеделците Неделчо Вълканов и Иван Тодоров. Споменът на Пиргозлиев е интересен и с това, че ръководството на комитета е разкрито с приетата тогава терминология – Иван Долапчиев е отговорник, а Йордан Радев – негов заместник. Нека още веднъж подчертая: през август 1942 г., т.е. броени дни след оповестяването на отечественофронтовската програма, в ІІІ партиен район в Русе вече се създава комитет на Отечествения фронт! Второто, което също е важно: в този начален момент отечественофронтовската идея е приета само от отделни представители на БРП и БЗНС. И третото – тук за първи път срещаме имена на дейци, които и по-късно имат своето място в отечественофронтовските структури. За ролята на младежите пише и Хинко Хинков11. И на него ГК на РМС– Русе, възлага задачата да слуша нелегалните радиостанции, за да бъде поддържан актуален информационен бюлетин за положението на Източния фронт. Бонсистът Хинков е подпомаган от съученика си Димитър Йонков. В спомена е посочено, че бюлетинът е издаван в повече екземпляри чрез индиго, ръкописно, а Ана Вентура създава и машинописен вариант. Най-вероятно – във вид на листовка. От този спомен заслужава да се акцентува върху името Ана Вентура. „Умна, силно даровита, с очарователна усмивка, тя скоро се утвърди като една от ръководителите на РМС в окръга, а по-късно и като член на окръжния комитет на партията“ – такава остава тя в паметта на Никола Пиргозлиев12. Случайна ли е подобна активност, развита от русенските ремсисти? Отчет, написан от Никола Попов през пролетта на 1943 г., сочи, че към разглеждания момент броят на членовете на БРП в Русе се свежда до „30 партийци [–] главно инте[лигенти,] които не [са имали] никакъв организационен живот“13. Малко 11

Хинков, Хинко. „Говори Москва“… Москва говори истината… – Дунавска правда (Русе), № 213, 8 септември 1964. 12 Пиргозлиев, Никола. Герои-ремсисти. – Дунавска правда (Русе), № 113, 2 юни 1974. 13 ЦДА, ф. 17Б, оп. 1, а.е. 24, л. 1.

Изграждане на комитети на ОФ в Русенския край (1942-1944) | 241 по-рано, на януарското съвещание от 1943 г., се поставя въпросът Окръжният комитет на БРП–Русе да бъде възстановен и да действа в съответствие с новите условия, но секретарят му Петър Караминчев е арестуван и интерниран, вследствие на което намеренията замират на своята нулева точка. Именно затова с отговорната задача да укрепи партийната и ремсовата организация в Русенска област ЦК на БРП изпраща Никола Попов. Това става в края на 1942 г., т.е. когато няма ОК на БРП, но е положена основата по изграждането на отечественофронтовската структура. Изборът на Никола Попов като пълномощник на Централния комитет е повече от сполучлив: той е местен кадър, притежава организационен опит, има революционно минало като интербригадист в Испания и емигрант във Франция и Швейцария… Мерките, предприети от него, са свързани с изграждането на партийно ръководство, в което са включени и ремсистки кадри. Причината за тази стъпка е посочена от него, когато уведомява ЦК на БРП, че обстоятелствата са го довели до необходимостта да работи „с един актив от млади другари, предани момци, активни, но политически слаби“14. Писмото му може да се датира приблизително в края на юли 1943 г. Това е особено важно, тъй като се отнася за време, когато полицейската власт е успяла да нанесе няколко последователни тежки удара върху нелегалното движение: в началото на 1942 г. след провал е арестуван секретарят на ОК на РМС–Русе, Изидор Айзнер (умира във Варненския затвор на 16 юни 1943 г.); на 12 август 1942 г. е разгромена ремсовата група към Кооперативния стол и последват масови арести на ремсисти и комунисти; на 22 с.м. е изгорен Иван Дечев Казаков (Хлебарчето); на 5 срещу 6 октомври с.г., за да не попадне жив в ръцете на полицията, се самоубива ръководителят на Военната организация в Русенския край Здравко Чампоев; през пролетта на 1943 г. са разкрити двете въоръжени групи (чети) – Хотанската и Червенската, с преобладаващо младежки състав; на 12 май в с. Божичен, в резултат на предателство, е убита Тинка Джайн – политкомисар на Червенската бойна чета, а на 20 май Иван Ласонин – организатор на Хотанската чета, член на ОК на БРП, намира своята смърт в родното си село Хотанца; разкрити са извършителите на атентата срещу областния полицейски началник Стефан Симеонов ремсистите Ангел Гецов и Ангел Главчев (Гецов е убит на 7 юли до бащиния си дом в с. Гагаля, а Главчев е осъден и обесен в Русенския затвор на 10 срещу 11 ноември с.г.); през същото лято е убит партийният ръководител Петър Караминчев14… Т.е., тежките удари, които местните организации на БРП и РМС претърпяват, не само не отказват младежите от включването им в нелегалната борба, но и според констатацията на Н. Попов от края на юли 1943 г., както вече се спомена, те са най-активните участници. Ако това наблюдение сравним с по-широк географски мащаб, ще забележим, че подобна активност не е изолирано явление, а има общонационално измерение. Изследователят Дино Шарланов пише: „Още до края на 1942 г. бяха създадени над 100 ОФ комитета. При тяхното създаване особено активно участие 14

ЦДА, ф. 17Б, оп. 1, а.е. 31, л. 3.

242 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

вземаше младежта“15. И понеже вече изтъкнах, че първият отечественофронтовски комитет в Русе е по инициатива на младежи, необходимо е да се даде някакво обяснение на този факт, а той не може да бъде друг освен в посока, че именно младите първи съзират онова положително, което е зародиш на бъдещето. Какви задачи изпълняват отечественофронтовските комитети? На първо място – агитационни, свързани с информиране на обществеността относно бойните действия преди всичко на Източния фронт и разобличаване политиката на правителството, определена като антинародна. Във връзка с изпълняването на тази задача се издава и споменатият вече „Информационен бюлетин“. В спомените на непосредствените участници в съпротивителната борба се посочва неговото съществуване без конкретно да е визирано името, т.е. заглавието не е изписано и не е поставено в кавички, липсва и факсимиле от някой брой, чрез който споменът да бъде илюстриран. По такав начин е възможно сведение за някой „Бюлетин“, „Информационен бюлетин“ или „Информационен бюлетин на Отечествения фронт“, които действително са съществували, но като издания на други структури в страната16 да са били „прехвърлени“ от мемоаристите и за Русенския край. Възможно е и друго тълкуване – трудно доловимата тогава разлика между едно нелегално издание от вестникарски тип или листовка, тъй като и двете са били и ръкописни, и машинописни, и циклостилни (външен вид), и съдържали информация за военните действия на съветско-германския фронт или били насочени срещу управляващия кабинет (съдържателна страна), или пък използвали твърде много лозунги (художествен похват). Изследователи на антифашистката борба в Русенския край приемат съществуването на подобен информационен бюлетин17. Ако се доверим на написаното от Ив. Радков: „Някои негови броеве [на „Информационен бюлетин“ – бел. моя Ж.Д.] стигат до Бяла, Разград и Силистра“18, напълно е възможно в някои от архивите в тези градове да има запазени броеве, 15

http://www.bas-bg.org/spisak_partiz.html; Иванов, Петър, Надя Стоянова, Румян Ганчев. Творец на революционния опит, ръководител на съзидателен устрем. 1896–1986. Деветдесет години Русенска партийна организация. С., 1986, 76–79. 16 Шарланов, Диню. Отечественият фронт и най-новата история на България. – Исторически преглед, 1967, № 2, с. 3–26. (Цитатът е от с. 7–8). 17 „Бюлетин“ – орган на ОФ в Ловеч, ноември или декември 1942 г.; „Бюлетин на НК на ОФ“ (втора половина на ноември 1943 г.); „Бюлетин на Отечествения фронт“ – издание на НК на ОФ (два броя от август 1944 г.). – Шарланов, Д. Нелегалният отечественофронтовски печат…, с. 65, 68, 73. Оказва се, че броят на този тип издания със заглавия „Бюлетин“ или „Информационен бюлетин“ е много по-голям и обхваща територията на цялата страна, затова допускам, че евентуалното прехвърляне на „границата“ на Русенска област се отнася преди всичко до нелегални издания от Варненско, Великотърновско, Горнооряховско, Добричко, Ловешко, Софийско, Шуменско. – Вж.: БПП, т. ІІІ, с. 157, 158, 160, 167 и др. 18 Вж. Петров, Кръстю. Русенската партийна организация в периода на Втората световна война до 9 септември 1944 година. – Дунавска правда (Русе), № 208, 2 септември 1964; Радков, Иван. Тринадесета…, с. 37; Радков, Ив. Антифашистката съпротива…, с. 99; ЦПА, ф. 17, оп. 1, а.е. 291, л. 1; 149; Хинков, Х. „Говори Москва“… и др.

Изграждане на комитети на ОФ в Русенския край (1942-1944) | 243 на които изследователите да не са обръщали внимание, тъй като не са свързани конкретно с местната революционна история. Публикация на Надя Стоянова19 осветлява въпроса не „по принцип“, а чрез конкретно цитиране – свидетелство, че авторката е имала възможност да се запознае с медията de visu. Индиректно тя посочва кой стои зад изданието „Информационен бюлетин на ОК на БРП“. По-конкретна е, когато цитира част от статия от януарския (за 1943 г.) брой: „…Трябва да мобилизираме всичките си сили за постигане на нашата задча. Всички на поста си! Смърт на германския фашизъм! Да живее непобедимата Червена армия!“. Интересно е и следното твърдение, срещнато в публикацията ѝ – през февруари 1943 г. заглавието вече е „Бюлетин на Отечествения фронт“. Н. Стоянова извежда следния текст от този брой: „Българи и българки! Подпомагайте патриотите в тяхната борба против хитлеровите лакеи в България. Демонстрирайте срещу затворите и арестите… Подпомагайте материално и морално народните борци! Спасявайте ги от глад и болести, укривайте ги от агентите на Гестапо… Нека патриотите почувствуват, че зад тях стои целият народ“20. Разобличаването на антинародната политика става и чрез нелегални позиви. Тяхната наличност и разпространение са документирани и съществуването им не подлежи на съмнение. Може би се налага едно друго уточнение: в по-голямата си част истинските автори на позивите са членове на БРП или РМС, независимо че подписите са от други социални групи. Всъщност това не е съвременна констатация. Още в началото на 40-те години плевенският областен полицейски началник отбелязва: „Печатната пропаганда на движението, изхождайки от Отечествения фронт, е чисто такова на партията, РМС и действащите нелегални отряди“21. Русенският околийски управител пък е категоричен спрямо поставените цели: „Комунистическа пропаганда има. Тя се води с цел да убие духът и вярата в непобедимостта на Германия, като същевременно се вкорени в

19 Стоянова, Надя. Неоценимо документално богатство. Агитационно-пропагандните материали в Русенския край през 1941–1944 година. – Дунавска правда (Русе), № 206, 30 август 1984. 20 В репертоарника на българския печат (БПП, т. ІІІ, с. 168) е посочено, че „Информационен бюлетин“ е излизал ръкописно, с печатни букви, в периода октомври 1941–януари 1942 г., следователно Н. Стоянова разширява информацията за изданието. Освен това тя сочи, че към януари 1943 г. заглавието е „Информационен бюлетин на ОК на БРП“, а през февруари вече е променено – „Бюлетин на Отечествения фронт“. Това обстоятелство хвърля допълнителна светлина на различното назоваване на медията, която други автори споменават като „Бюлетин“ или „Информационен бюлетин“. 21 ДА–Търново, ф. 72, оп. 1, а.е. 46, л. 17. В тясна връзка с казаното е и споменът на д-р Хаджиев: „По места, както и в околиите, партийните ръководства вършеха най-често работата на комитетите на Отечествения фронт в сътрудничество с хора от БЗНС и безпартийни, от които доста турци“. – Из спомените… (Тъй като по-нататък няма да стане въпрос за състава на ОФ-комитетите, заслужава да се наблегне на участието на българските турци в тази дейност, както и на младежите евреи – в бойните чети или в ремсовата структура: Изидор Айзнер, Ана Вентура, Тинка Джейн,Софи Мешулам и др., на арменци във военно-зонното и отечественофронтовското ръководства – Диран Папазян, Агоп Маркарян…).

244 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

душата на българина убеждението, че Русия е, която ще победи[,] и че само чрез нея България може да бъде запазена“22. „Нелегални материали, позиви и др. се намериха в много малко количество при разкриването на комунистическата конспирация в гр. Русе през м. август 1942 г.“23 – такива редове откриваме в сведение за положението в областта, което Дирекцията на полицията изисква. Регионалният исторически музей–Русе обаче притежава сбирка от нелегални позиви. По случай първомайския празник (1943 г.) е разпространен един, в който се среща следният апел: „Първи май трябва да мине под знака на борба за изгонване на хитлеристките лакеи, за едно народно правителство, опиращо се на дружбата със Съветския съюз и неговите съюзници, което ще може да установи мирни отношения с балканските народи и да предпази България от разгрома“24. Съставянето му е във време, когато с минали почти 9 месеца след провъзгласяването на Програмата на Отечествения фронт. В тази връзка намирам допирни точки между исканията в позивите и програмния документ. И за да не бъда голословен, ще приложа метода съпоставяне. Част от точка 5 на Програмата гласи: „споразумение с другите балкански народи“ и „тясна дружба и сътрудничество… със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи“, а в позива срещаме искане за „мирни отношения с балканските народи“ и „дружба със Съветския съюз и неговите съюзници“. Настояването да бъде предпазена страната от разгром, всъщност съдържа духа на т. 10. и т. 11., а именно „да огради народното богатство и народния труд от чужди посегателства и създаде условия за правилното икономическо развитие на страната като свободна и независима държава“ и „да осигури народния поминък, работа, дохода и човешкото съществуване на трудещото се градско и селско население“. Според мене тук е по-важно да се изтъкне, че е запазен духът на отечественофронтовската програма, а не че цитатите са предадени 1:1. Подобна връзка откривам и в други нелегални печатни материали. В позив от декември с.г. се срещат лозунгите: „Вън германските разбойници от България! Мир с Англия и нашите съседи! Приятелство с братските съветски народи! Смърт на фашизма – свобода на народа!“. Отново сравнение с текста на Програмата на ОФ показва нещо общо с вече цитираната част от точка 5, отнасяща се до необходимия нов външнополитически курс на България, към който Отечественият фронт се стреми, както и връзка с искането от т. 3: „Да освободи българската земя от германските фашистки войски и гестаповски бандити“, при което прави впечатление дори близостта в изказа (бандити – разбойници). Разбира се, тук биха могли да се приведат текстовете и на други позиви25, но споменатото по-горе авторство дава основание една и съща материя да 22

ДА–Русе, ф. 3К, оп. 2, а.е. 7, л. 297. АВМР, об. 6312, л. 39. 24 Радков, Иван. Борбата се водеше и така…. – Дунавска правда (Русе), № 211, 4 септември 1956. 25 Вж. Петкова, Б., Андрей Петков. Младежкото революционно…, с. 144; Радков, Ив. Антифашистката съпротива…, с. 149. За популяризиране на Програмата на ОФ чрез позиви, издавани в различни краища на страната, вж.: Душков, Живодар. Програмата на ОФ от дистанция на времето. – В: 65 години Отечествен фронт – съюз. С., 2008, с. 91, 92. 23

Изграждане на комитети на ОФ в Русенския край (1942-1944) | 245 бъде разглеждана от различни страни. В случая: цялата пропагандна дейност с еднакво основание може да се разглежда като дело и на БРП, и на РМС, и на Отечествения фронт, и на безпартийни граждани… Затова бих искал да обърна внимание само на един факт, зад който без всякакво съмнение стои Отечественият фронт. През август 1943 г. се сформира Националният комитет на ОФ. От негово име се издават няколко позива. Именно един от тях в края на годината достига и до Русе26 и изиграва своята неоспорима роля в пропагандната дейност: Отечественият фронт има и свое национално представителство! Второто направление, в което отечественофронтовските комитети намират своето място, е свързано със събирането на средства, храни, облекло и пр. за подпомагане на политзатворници, нелегални, семействата на концлагеристи. И тук с цялата условност, че данните са и непълни, и не могат да бъдат отнесени единствено към работата, извършена от отечественофронтовци, е необходимо да се посочи, че само през 1943 г. в Русе са събрани около половин милион лева26, като 150–170 000 от тях са осигурени от ремсистките Софи Мешулам и Ана Вентура, чиито бащи са фабриканти. Разбира се, на участниците в съпротивителното движение са предоставени и храна, брашно, дрехи, обувки, постелки и др.27 Като илюстрация за количеството на събраното може да послужи съобщението, че при разкриването на Червенската и част от Хотанската бойна чета от скривалището в пещерата Диг яма (в поречието на Лом) полицията е натоварила намерените дрехи, завивки, оръжие, хранителни припаси на 2 каруци28. Третата важна задача, стояща пред комитетите на ОФ, може да се характеризира с мобилизиране на трудещите се за извършване на саботажна дейност. И тук с цялата условност трябва да се посочат онези примери, които вече са огласени в публичното пространство: повреждане на машини и на готова продукция в русенските предприятия „Пенков–Попов“, „Гобер Милтарян“, „Фазан“ и пр., саботиране на работния процес, палеж на снопи, възпрепятстване предаването на реквизираните храни и др.29 Задача над задачите обаче е доизграждането на структурата в Русенска област, т.е. създаване на областен отечественофронтовски комитет, който да ръководи своите поделения – да укрепва вече изградените, да създава нови, чрез които и структурата ще се разширява. На Димитър Нейков е дадено партийно поръчение да проведе разговори с русенци от бившите нефашистки партии и при получаване на положително отношение към отечественофронтовската кауза да формира русенски областен 26

ЦДА ф. 17Б, оп. 1, а.е. 30, л. 1. Само като илюстрация, че това не е изолирано явление бих посочил, че в друг регионален архив също се съхранява позив на НК на ОФ, при това в препис, което говори, че оригиналът е бил размножен и разпространен из окръга – Вж. ДА–Враца, ф. 89К, оп. 2, а.е. 24, л. 7. 27. АМВР, НС, д. 1179, л. 1118. Цит. по: Радков, Ив. Тринадесета…, с. 42; ЦДА, ф. 17Б, оп. 1, а.е. 26, л. 1, 3. 27 ДА-Русе, ф. 111, оп. 1, а.е. 4, л. 2; а.е. 44, л. 152; а.е. 52, л. 156 и др. 28 АМВР, НС, д. 1218, л. 125 (По: Радков, Ив. Тринадесета…); Из спомените на… 29 Петров, Кръстю. Съпротивата (1941–1944 година). – Дунавска правда (Русе), № 94, 21 април 1966.

246 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

комитет на Отечествения фронт. Срещите му с негови познати, които на времето са били дейни членове на Демократическата и Социалдемократическата партия, не довеждат до никакъв резултат поради техния отказ да сътрудничат с комунистите. Със същата задача през септември 1943 г. е натоварен д-р Димитър Хаджиев30, който разговаря със земеделците Илия Ташев и Спас Райчев и със социалдемократа д-р Никола Ковачев. Георги Токушев пък установява ползотворен контакт с подполковника от запаса Стефан Прокопиев (звенар). Именно на тази база вече може да се изгражда Областен комитет на Отечествения фронт и през есента на 1943 г. става факт. И тъй като в спомените на първите отечественофронтовци има известни разминавания и непълноти, ще приведа в таблица сведенията, извлечени от техни мемоари:

Областен комитет на Отечествения фронт (краят на август – началото на септември 1943 г.) Състав

Сведение от 1967 *

Сведение от 1972 **

Отговорник/председател: д-р Димитър Хаджиев (БРП)

Членове: Никола Попов (БРП)

Петър Хинков (БРП)

Спиридон Савов (БРП)

Иван Каменов (БРП)

Моско Мъсев (БРП)

Илия Ташев (БЗНС)

Спас Райчев (БЗНС)

д-р Никола Ковачев (БРСДП)

оз.полк. Стефан Прокопиев (ПК “Звено”)

Сътрудници/заместници: Неделчо Вълканов (БЗНС)

Цоньо Костов (БЗНС)

Св. Гайдарджиев (БЗНС)

Нончо Дойков (БРСДП)

Денчо Ножаров (БРСДП)

Атанас Семизов (ПК”Звено”).

Хаджиев, Д. Как поставихме…

Изграждане на комитети на ОФ в Русенския край (1942-1944) | 247 Източници: *Ковачев, Никола. Единството на народните сили победи. Спомен. – Дун. правда (Русе), № 166, 16 юли 1967. **Хаджиев, Д. Как поставихме началото? Спомен. – Дун. правда (Русе), № 167, 17 юли 1972. Таблицата сочи, че в състава на Областния комитет на Отечествения фронт–Русе, са включени представители на БРП, БЗНС, БРСДП и ПК „Звено“, т.е. налице е едно широко представителство. Освен това прави впечатление, че имената на основните фигури в двата мемоара са почти едни и същи, а основното различие е при посочването на спомагателните членове, наречени „сътрудници“ (Д. Хаджиев) или „заместници“ (Н. Ковачев). От една страна, включването им в състава на ОблК на ОФ говори за резултатността от водените преговори (привлечени са сравнително много представители на партии извън БРП), а втори път, за съобразяване с конкретната обстановка в Русе и за вземане на превантивни мерки – да не би арестуването на някой от членовете на комитета да се отрази негативно върху по-нататъшното функциониране на структурата. Различието в имената потвърждава вече споменатото, че липсата на документи налага на съвременния изследовател да се доверява преди всичко на спомените. А тогавашната действителност била такава, че на практика комитетът не се е събирал на заседания в целия си състав, не е водил и протоколи, от които впоследствие да се види с какви проблеми се е занимавал. Вземането на решения ставало чрез разговори с отделни членове, вследствие на което се е и оформяло доминиращото мнение31. Спомените разкриват и опитите на Д. Нейков и Н. Ковачев да привлекат към идеите на Отечествения фронт демократите. Двамата говорят с Пенчо Попов, който обаче мотивира отказа си с това, че имало инструкция „отгоре“ да не се влиза в преговори с представители на БРП. В случая е по-важно, че са правени контакти с демократите и стъпката отговаря напълно на линията към Отечествения фронт да бъдат привлечени възможно по-голям брой нефашистки партии и организации. Красноречив е дори фактът, че в Русе към отечественофронтовската идея са приобщени лекари и адвокати и че те са използвали своите връзки и контакти32. Необходимо е обаче да се отбележи, че прави чест на двамата мемоаристи, загдето не премълчават имената на Ил. Ташев и Сп. Райчев, които след 9 септем31

„Учредяването [на комитета] стана чрез съгласуване и лични срещи по партии поради опасност от провал“. – Из спомените…; „Не заседания, а лични срещи“. – Хаджиев, Д. Как поставихме… 32 Д-р Ангел Атанасов дава съгласие в къщата му да се проведе среща с представител в Националния комитет на Отечествения фронт; разчита се на помощта на д-р Илия Лингурски и д-р Спиридон Тодоров, Илия Одрински (лавкаджия в Държавната болница) става връзка с военните – Вж.: Хаджиев, Д. Как поставихме…; адвокати са Спиридон Савов, Моско Мъсев, Янко Попов, Аспарух Емануилов, Йордан Рашенов и др. – Радков, Ив. Антифашистката съпротива…, с. 150.

248 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ври 1944 г. се изявяват като опозиционери на отечественофронтовската власт, т.е. в случая и Н. Ковачев, и Д. Хаджиев проявяват пълна историческа обективност. Ако Областният комитет на Отечествения фронт е конструиран през есента на 1943 г., то трябва да се каже, че следващите месеци се оказват изключително трудни за всякакъв вид дейност, тъй като полицията продължава да нанася удар след удар върху нелегалното движение: на 7 октомври 1943 г. край русенската хижа „Приста“ е разстрелян Дянко Стефанов – секретар на Окръжния комитет на РМС–Русе; на 22 февруари 1944 г. вследствие на предателство са убити Ана Вентура – член на окръжните комитети на РМС и БРП; на 27 март в Мартен, в резултат на ново предателство, се самоубива Тодор Койнов – член на ОК на БРП и помощник-комендант на щаба на ХІІІ ВОЗ; на 11 април в местността Левента е умъртвена Мара Манева – също член на ОК на БРП и на щаба на ХІІІ ВОЗ33… Освен това създаден е втори Окръжен комитет на БРП и това неминуемо рефлектира негативно върху цялостната дейност. Не е случайно, че в даден момент Д. Хаджиев си задава въпроса: „Къде е партията – при първия или при втория окръжен комитет?“34. Всъщност двата комитета стават проводници на две линии – на активна дейност (единият) и на изчакване на събитията (вторият). Подобна пасивна позиция заемат и много представители на разтурените след 19 май 1934 г. политически партии. Едни от тях смятат, че политиката на една малка България зависи от волята на големите сили и следователно трябва да се изчака развоят на събитията; други пък застъпват мнението, че самата българска буржоазия има сили да реши назряващите вътрешнополитически проблеми; трети пък приемат предложението за сътрудничество с комунистите, но само „про форма“… Към 9 септември 1944 г. „борбата“ между двата партийни центъра общо взето бива туширана. В навечерието на споменатата дата с участието на представители и от двата комитета е изграден нов Областен комитет на Отечествения фронт, а вече в новата обстановка, както свидетелстват присъстващите на Областната партийна конференция (11–13 ноември 1944 г.) Рубен Аврамов и Иван Масларов – членове на ЦК на БРП (к), а вторият е и завеждащ Орготдела на Централния комитет, „Старите групови борби между двата комитета са, общо взето, преодолени“35. Към трудностите пред БРП, РМС и Отечествения фронт бих посочил още две. Първата е свързана с предприетата от правителството „контраофанзива“ – кабинетът се заангажира да създаде антипод на Отечествения съюз – Обществена сила. Че такива са намеренията, разкрива публично министърът на вътрешните работи Дочо Христов, който при гостуването си в Русе изтъква, че 33

http://www.bas-bg.org/spisak_partiz.html; Иванов, Петър, Надя Стоянова, Румян Ганчев. Творец на…, 80–81; Петкова, Б., Андрей Петков. Младежкото революционно…, с. 146. 34 Петров, Кр., Г. Гьонов. Борбата…, с. 402. 35 ЦДА, ф. 1Б, оп. 57, а.е. 8, л. 19.

Изграждане на комитети на ОФ в Русенския край (1942-1944) | 249 именно чрез тази нова организация българското общество трябвало да се противопостави „на силата на отрицанието“36, т.е. на Отечествения фронт. Съществуването на втората трудност едва ли тогава е било известно, въпреки че не изключвам възможността у някои кадри да е имало известни съмнения – в партийните редици били внедрени агенти на полицията37, така че властта е била много добре информирана за замисленото от местните партийни, ремсови или отечественофронтовски дейци. Вечерта на 8 септември 1944 г. в адвокатската кантора на Д. Нейков, намираща се в зданието на Застрахователно дружество „България“, се събират действително много на брой представители на нефашистките партии, включени в Отечествения фронт: Александър Ковачев, Борис Минковски, Георги Джуров, Георги Токушев, Димитър Генчев, Димитър Нейков, Димитър Хаджиев, Иван Каменов, Моско Мъсев, Никола Попов, Пенко Червенколев, Спиридон Савов и др.38 Основният въпрос, който обсъждат, е завземането на властта в Русе. Създава се „Оперативно бюро“ в състав Димитър Нейков, Димитър Генчев (Илиев) и Борис Минковски, а Димитър Генчев е определен за координатор. Набелязано е да се осъществи контакт с началника на 5 дивизия полк. Кирчев, да се завземат стратегически сгради като полицейските участъци, комендантството, обществената безопасност, пощата, железопътната гара… На 9 септември в същата кантора се провежда второ съвещание, ръководено от Никола Попов. Именно тогава се вземат решения, свързани с административните длъжности при изменените исторически условия. За областен директор е избран д-р Д. Хаджиев, а за негов заместник – Илия Ташев, за околийски управител – Петър Хинков, за кмет и помощник-кмет – д-р Никола Ковачев и Замфир Замфиров, за комендант – Неделчо Вълканов39. В случая нас ни интересува състава на Областния отечественофронтовски комитет, пред който стоят 36 В. Русенска поща, № 7625, 22 февруари 1944. „Зле ни действаха временните победи на хитлеристите“ – признава след години Хинко Хинков и тази констатация също трябва да се има предвид, когато се оценява обстановката, при която се изгражда отечественофронтовската структура, и това е характерно не само за Русе и Русенско, но и за цялата страна. – Хинков, Х. „Говори Москва“… 37 Петров, Кр., Г. Гьонов. Борбата…, с. 403. 38 Списъкът е съставен въз основа на следните публикации: Из спомените на…; Петров, Иван. Дванадесетият час. – Дунавска правда (Русе), № 214/215, 8 септември 1984; Хаджиев, Д. Как поставихме… Доверявам на Иван Радков, който отхвърля възможността Димитър Теохаров да е присъствал, тъй като точно в това време той е бил в столицата (Вж.: Радков, Ив. Антифашистката съпротива…, бел. 154, с. 214). 39 Впоследствие настъпват известни промени: Петко Българанов става областен управител, Руско поп Христов – кмет на Русе, Димитър Генчев – началник на милицията. Именно така можем да си обясним и по-късните твърдения: „Аз [Никола Ковачев – бел. моя: Ж. Д.] бях определен за временен, до идването на Руско поп Христов, кмет на Русе“. – Ковачев, Н. Единството на народните сили победи. Спомен. – Дунавска правда (Русе), № 166, 16 юли 1967, а Д. Хаджиев сочи директно, че Петко Българанов бил определен за областен директор, като не си спомня и следователно не споменава, че самият той е заемал този пост и дори е произнесъл прокламация на 10 септември 1944 с. – Хаджиев, Д. Как поставихме…

250 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

нови и важни задачи. За председател и секретар са определени Георги Токушев и Иван Каменов, а за членове – Илия Ташев и Неделчо Вълканов (от БЗНС), д-р Никола Ковачев и Петко Българанов (от БРСДП), Стефан Прокопиев (от „Звено“)40. Още на 9 септември 1944 г. и в следващите дни „по места“ се създават отечественофронтовски комитети и техни представители завземат властта41: с. Борисово (9 септември), с. Сваленик, с. Щръклево (10 септември), с. Пиргово (11 септември), с. Бабово, с. Голямо Враново, с. Малко Враново, с. Нисово, с. Ряхово, с. (сега град) Сливо поле (12 септември) и т.н. А като своеобразно обобщение на целите, които си поставят, намирам за уместно за цитирам част от прокламацията на областния управител д-р Димитър Хаджиев: „Днес, на 10 септември 1944 г., от името на Отечествения фронт поех ръководството на Русенска област в тези изключителни за страната ни моменти, твърдо решен в изпълнение на правителствената програма да запазя вътрешния ред и мир в областта, като същевременно обезпеча всички права и свободи на гражданите“42.

Д. Хаджиев пише, че именно той е бил председател на комитета, а Георги Токушев и Иван Каменов били определени за секретари; изпуска името на Петко Българанов, но добавя това на Атанас Семизов; прави и едно важно уточнение: „по-късно за член на комитета бе привлечен и един радикал“, без обаче да посочи име. – Хаджиев, Д. Как поставихме… 41 Колабашев, Д. Отечественият фронт и… 42 Пак там.

ИСТОРИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ/СЪЮЗ – ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК ЗА ПАЗАРДЖИШКИ РЕГИОН Цветанка Иванова

зграденият след Първата световна война Единен фронт и Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г., както и Народният антифашистки фронт от 1936 г., са основата за създаването по инициатива на Българската работническа партия (БРП) на Отечествения фронт (ОФ) като техно продължение и развитие. ОФ е широко народно антифашистко движение и обществено обединение на патриотичните и прогресивни сили на българския народ за национална независимост и демократично общество. При конкретните обществено-исторически условия, те са парола за народно единство, завоевание на демократичните сили и със своя изстрадан опит, са ценен фонд в историята на страната ни. Предпоставки за зараждането и разгръщането на самодейната народна организация и в Пазарджишко стават: масовите акции срещу фашистката диктатура и за възстановяване на Търновската конституция, борбата за мир и защита на националните интереси, подобряване на положението на народа и сплотяване на демократичните сили в широк народен фронт, поражението на хитлеристките нашественици край Москва и успешното настъпление на Червената армия (1941–1942). Тези събития довеждат до силен тласък – създаването на Антихитлеристката коалиция и активизирането на партизанското движение. Задграничното бюро на ЦК на БРП (к) на свое заседание, проведено на 15 юни 1942 г. обсъжда Програма-платформа на ОФ, която трябва да стане обединителен документ за сплотяване на всички патриотични антифашистки сили за освобождаване на изстрадалата ни страна, за нейното обновяване и за спасяването на демокрацията. На 21 юли с.г. Васил Коларов използва ефира на радиостанция „Христо Ботев“, за да разясни същността на програмата, която вече е обявена по същата радиостанция на 17 юли. Програмата на ОФ е близка до народните въжделения и придобива всенароден характер. Та показва своята жизненост и намира широка подкрепа в Пазарджишкия регион. Бързото настъпление на Червената армия през август 1944 г. засилва антифашисткото движение и на 26 август ЦК на БРП, издава историческото Окръжно №4, в което поставена целта „чрез въоръжено въстание да се завладее политическата власт и създаде правителство на ОФ“. Изпратената на 5 сеп251

252 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

тември от Съветското правителство Нота до правителството на Муравиев и последвалото обявяване на война на България трасират пътя за революционизирането ѝ. Преминаването на българската граница от войските на Третия украински фронт на 8 септември повдига народния дух и народните маси и от Пазарджишко. Обединени от ОФ на 9 септември те събарят фашистката диктатура и установяват народнодемократична власт, за да спасят страната от военен разгром и трета национална катастрофа, да запазят държавния ѝ суверенитет и да я приобщят към обединените демократични народи и държави.

I. Възникване на ОФ На проведеното заседание през есента на 1942 г. в къщата на Стоян Танев в Пазарджик, ОК на БРП с представители на БЗНС и други организации и лица с антифашистки позиции обсъжда същността и необходимостта от изграждане на ОФ комитети. На Добри Брадистилов и Михаил Манев е дадено поръчение да започнат преговори с представители и на други политически партии, като в последователни срещи се уточнява съвместната дейност за трите околии: Пазарджик, Панагюрище и Пещера1. В разяснителната работа вземат участие дейците на БРП Динко Баненкин, Стоян Танев, Георги Цветанов, Атанас Танов, Никола Бечев, Георги Перустийски, Любен Йовчев, Владимир Георгиев, Михаил Гумнеров и сдружените земеделци Никола Разлоганов, Борис Шиков, Кирил Клисурски, Асен Стамболийски. В края на юли 1942 г. в местността „Кадийци“ партизанинът Любен Йовчев разяснява пред партийния актив на БРП в с. Сараньово Програмата на ОФ и е създаден ОФ комитет, в който по-късно се включват и представители на БЗНС. В с. Злокучене също е образуван ОФ комитет, в който участват представители на БРП, БЗНС и безпартийни. На 17 юли 1942 г. в гр. Брацигово е стенографирана Програмата на ОФ и е размножена, като вечерта с нея са запознати членове на БРП и на Работническия младежки съюз (РМС), които започват да я разпространяват и разясняват. Благодарение на това на 20 август в дома на секретаря на РК на БРП Никола Мишев е изграден Районен комитет (РК) на ОФ от представители на БРП, БЗНС, Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и РМС. По същото време е изграден комитет в Брацигово с участието на дейци от БРП и БЗНС, през септември такива се изграждат и в селата Бяга, Козарско, Исперихово, Жребичко, а през декември и в Розово (БРП, БЗНС, РМС). През август 1942 г. в с. Величково на съвещание пред партийния актив се разглежда указанието на ЦК на БРП и се избира комитет, а в началото на 1943 г. след разясняване на Програмата на ОФ в комитета влизат членове на БРП, БЗНС и безпартийни. През същия месец ръководството на БРП в Чепино разделя селата на три района за разясняване на Програмата и до края на 1942 г. в седем селища от Чепинския район се изграждат 11 ОФ комитета. 1

В. „Септемврийско знаме“, бр. 89, 16 юли 1977 г.

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 253 По същото време Динко Баненкин – член на ОК на БРП, поставя пред РК на партията в Панагюрище задачата да започне подготовката, а през октомври 1942 г. изготвя и специална директива за създаване на ОФ комитети. През октомври 1942 г. ветренски патриоти, по предложение на комунисти, се събират в местността „Адата“ и след като разглеждат Програмата на ОФ, образуват комитет с участието на членове от БРП, БЗНС, БРСДП. В края на 1943 г. партизанинът Д. Караиванов разяснява Програмата на ОФ в с. Мало Конаре и дава указания за изграждането на комитет. До създаването на комитет не се стига, но контактите са осъществени. Значителна ОФ дейност се извършва в селата Бошуля, Карабунар, Церово, Лесичово, Ветрен дол, Варвара, Семчиново, Симеоновец, както и в Беловски район, в Панагюрска и Пещерска околии , в резултат на което до края на 1942 г. в Пазарджишко са изградени 14 ОФ комитета в състав от 73 души, от които 44 са членове на БРП, 20 – на БЗНС, 5 са от РМС, по един има от БРСДП и Политическия клуб „Звено“ и двама са безпартийни. В началото на февруари 1943 г. са образувани ОФ комитети и в селата Братаница, Главиница, Варвара, през декември с.г. в с. Паталеница с участието на членове на БРП, РМС, БЗНС. Организационното развитие на ОФ продължава, като през септември 1943 г. е създаден Околийски комитет на ОФ в Пазарджик със следното ръководство: Добри Брадистилов и Михаил Манев от БРП, Борис Шиков от БЗНС, Костадин Велчев от БРСДП и Иван Иларионов от „Звено“. Определен принос за образуването на комитети на ОФ има и д-р Михаил Геновски от БЗНС. През лятото на 1943 г. и в гр.Пещера се учредява комитет от представители на БРП, БЗНС и безпартийни. Вероятно през същата година са образувани комитети още в гара Белово, с. Малко Белово, с. Момина Клисура и другаде. До лятото на 1943 г. се изграждат още девет ОФ комитета в Пазарджишко, като през 1943 г. съставът на изградените нови 12 комитета на ОФ е както следва: 32 са членове на БРП, 14 – на БЗНС, 7 – на РМС, по един има от БРСДП и от ПК „Звено“ и шестима са безпартийни. През юни 1943 г. командирът на III ВОЗ Методи Шатеров, поставя задача на Димитър Жулев и Крум Гривеков да образуват комитети на ОФ в Лесичовския район. В с. Лесичово комитетът на ОФ обединява дейци от БРП и БЗНС, както и в с. Боримечково. На 6 септември 1944 г. полковата радиоуредба на 27 Чепински полк предава съобщението за обявената война и тогава е изграден комитет на ОФ2. Изграждането на ОФ комитети продължава повсеместно, макар и при трудни условия, и през 1944 г. Тогава в окръга са образувани ОФ комитети Стрелча, с. Мечка (от представители на БРП, БЗНС и безпартийни), с. Смилец, Лесичово, Брацигово, с. Черногорово, с. Сарая (с участие на БРП, БЗНС, РМС и безпартийни). С комитета на ОФ в с. Смилец се разширява и социалната база на съпротивителното движение. Щабът на III ВОЗ издава позив за същност2

Томов, Спас. Създател на народната милиция в Пазарджишкия край. С., 1980, с.72.

254 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

та на ОФ. Партизанските чети и отряди от зоната провеждат 35 политически акции и срещи с комитети на ОФ, на които разясняват Програмата на ОФ и разработват плановете за завземане на властта. Благодарение на това още на 8 септември 1944 г. в над 30 села в Пазарджишко е установена властта на ОФ и продължава съграждането на ОФ комитети. В началото на септември с.г. щабът на партизанската дружина „Васил Петлешков“ завладява района на гр. Брацигово и Околийския център Пещера, на 03 септември партизанската дружина „Райна Княгиня“ провежда среща с Д. Кеков, член на БЗНС, на която обсъждат участието във въоръженото въстание и на 6 септември е изграден ОФ комитет, който на свое заседание от 8 септември приема план за завладяване на властта. На 7 септември 1944 г. по призив на БРП пред затвора в гр.Пазарджик пристигат 499 души, роднини и другари на осъдените и на другия ден вратите на затвора се разтварят, а политическите затворници са освободени. Проведен е спонтанен митинг и манифестация към центъра на града, на Оранжевия площад „Житен пазар“ има нов митинг, който служи за сигнал за установяване на ОФ власт. На 9 септември 1944 г. под ръководството на секретаря на ОК на БРП Л. Гумнеров в къщата на Борис и Г. Николчеви се провежда заседание на партийни активисти и представители на различни партии и се изгражда ОФ комитет в състав: Владимир Димчев (безпартиен адвокат) – председател, Васил Кодуков (кмет на града) от „Звено“ – подпредседател, Г. Николчев, Иван Стайков, Димитър Перничев, Константин Русинов (Червения поп), Стоян Попов (четник), Любен Боянов, Стоян Цукев, Коце Велчев, Ив. Чешмеджиев, Христо Сиркатов, Борис Бъров, Жак Натан, Артюн Егелниян, Александър Георгиев, д-р Иван Абрашев, Иван Илионов, Борис Шиков (земеделец), Михаил Манев (комунист) и Стоян Пупеков (7 са от БРП, 5 – от БЗНС, 2 – от НС „Звено“ и двама са безпартийни). В Изпълнителното бюро са избрани Вл. Димчев, В. Кодуков, Г. Николчев, Ив. Стайков, Д. Перничев от БЗНС, Жак Натан, Ст. Попов от БРП3. За три дена (от 20 до 23 септември) към комитета на ОФ се изграждат 3 отдела: стопански, който следи за премахването на частните стопански монополи, осъществява нужния контрол, занимава се с оземляването на безимотни и малоимотни селяни, с кооперирането на обработваемата земя; агитацията и пропагандата с отделни секции по печат, наука, театър, литература, музика; осъществява връзките със селата, създаден е и отдел за социални грижи и хигиена. На проведената на 24 септември 1944 г. в Занаятчийския дом конференция на ОФ в Пазарджик са избрани: Околийски комитет от 15 души (7 от БРП (к), 3 – от БЗНС, 3 – от БРСДП и двама безпартийни) с председател Вл. Димчев и Окръжен комитет по трита представител от БРП (к), БЗНС, БРСДП, НС „Звено“, по един от женските и младежки комисии, а със съвещателен глас – по един от работническите и занаятчийски профорганизации. 3

ЦДА, ф. 28 оп. 7, а. е. 20, л.1; ф. 7, оп. 1, а. е. 61 л. 109-111.

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 255 След 8 септември 1944 г. се разраства изграждането на ОФ комитети и по селата както следва: В с. Марица (дн. Огняново) комитетът е 9-членен4. Пристигналите партизани в с. Гелеменово съдействат за избирането на тамошен ОФ комитет5. В родното си с. Долно Левски се завръщат политзатворници и осемнадесет партизани от с. Смилец, които организират митинг и учредяват ОФ комитет с председател Филип Гяуров от БЗНС, който поема властта6. В с. Ветрен дол е сформиран комитет от пет души и със съдействието на партизаните е установена властта на ОФ7. В с. Братаница се провежда съвещание на партийния и РМС актив за единодействие с БЗНС, на следващия ден пристигат партизани и е изграден комитет на ОФ от седем души (по трима от БРП и БЗНС и един от РМС ) с председател Атанас Атанасакиев от БРП (к); в с. Динката завърнали се партизани и антифашисти установяват властта на ОФ и учредяват комитет с четирима представители на БРП, един от БЗНС и един безпартиен8. В с. Калугерово при посрещането на политзатворници на 9 септември е установена властта на ОФ, също и в с. Церово, където е образуван комитет от седем души9. Завладяването на общината в с. Варвара се извършва от политзатворници, антифашисти и група войници, охраняващи мостовете на железопътната линия. Те изпращат помощ и за с. Симеоновец, Семчиново. На 10 септември посрещат част от партизанския отряд „Ангел Кънчев“ и учредяват ОФ комитет10. На 8 септември 1944 г. в околия Пазарджик е установена ОФ власт, като на публично събрание в кино „Маринов“ е разяснена Програмата на правителството на ОФ. Със съдействието на партизани и политзатворници в с. Церово е оповестена властта на ОФ, прочетена е прокламацията на новото правителство и е създаден комитет на ОФ от седем души – петима представители на БРП и двама от БЗНС11. На 9 септември е установена властна на ОФ и е избран комитет на ОФ в с. Алеко12.

ОПА Пазарджик, м. 106, л. 73–75. Пак там, л. 35. 6 Пак там, л. 38–39. 7 Пак там, л. 7. 8 Пак там, л. 80. 9 Пак там, л. 52. 10 Пак там, л. 11. 11 Пак там, л. 133. 12 Пак там, л. 1. 5

256 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

На септември в с. Паталеница е установена властна на ОФ и на 10 септември на общоселско събрание е учреден комитет на ОФ с участието на 5 представители от БРП и 3 от БЗНС13. В с. Карабунар партизаните Захари Близнаков и Трифон Тунов подпомагат местните антифашисти и на 9 септември изграждат комитет на ОФ. По същото време на 9 септември е установена властна на ОФ и в с. Бошуля, с. Ветрен, с. Величково, с. Памидово, с. Динката, с. Щърково. На 8 септември в къщата на Васил Ушев от с. Каменица е учреден комитет на ОФ от девет души, като на същия ден в селото влизат партизани от бригада „Чепинец“ и се отправят към с. Лъджене, а на 9 септември в с. Чепино е създаден комитет на ОФ в състав 4 представители на БРП, 5 – на БЗНС, един радикал и два безпартийни14. На 8 септември в с. Черногорово група партизани обсъждат решение за установяване на властта на ОФ, а на 9 септември е образуван комитет на ОФ от седем души – четирима са от БРП, а трима от БЗНС15. С помощта на партизани и антифашисти на 9 септември в с. Пищигово е установена властта на ОФ и е учреден шестчленен комитет на ОФ с двама представители на БРП, двама от БЗНС и двама безпартийни16. На 9 септември група партизани, комунисти и членове на РМС в с. Ляхово установяват властта на ОФ и образуват седемчленен комитет от трима представители на БРП, трима от БЗНС и един от РМС17. На 9 септември в с. Ветрен пристига въоръжена група от с. Бошуля, ръководена от партизанина Борис Христисков и антифашистите установяват властта на ОФ и създават комитет от единадесет души: 7 от БРП и по двама от БЗНС и от БРСДП18. На 9 септември след съвещание партизанският отряд „Ангел Кънчев“ тръгва към гара Саранбей, където, предупредени от свръзки, към тях се присъединяват много хора от околните села и войниците, които я охраняват. Освободени са пленените съветски войници и след митинг е изграден комитет на ОФ в състав: трима представители от БРП и двама от БЗНС19. На 9 септември част от партизанския отряд „Панайот Волов“ тръгва към с. Лесичово, където установява властта на ОФ. Изграден е комитет на ОФ с председател Паун Савов от БРП и четирима членове от БРП и двама от БЗНС20. 13

ОДА Пазарджик, ф. 388, оп. 1, а.е. 1, л. 24. Пеева, Г. Моята сестра Вела. С., 1979, 265–266; Семерджиев, Атанас. За да има живот. С., 19731 377–378; ОПА Пазарджик, м. 106, л. 14. 15 ОПА Пазарджик, м. 106, л. 137. 16 ОДА Пазарджик, ф. 706, оп 1, а.е. 35, л. 1–2. 17 ОПА Пазарджик, м. 106, л. 67. 18 Пак там, л. 29–31. 19 В. „Септемврийско знаме“, бр. 41, 8 септември 1953 г., в. „Работническо дело“, бр. 248, 4 септември 1964 г. 20 В. „Септемврийско знаме“, бр. 106, 8 септември 1972 г. 14

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 257 На 9 септември в с. Мало Конаре също е учреден комитет на ОФ с председател Д. Корсемов от БРП и двама членове от БРП и трима от БЗНС21. На 9 септември в с. Юнаците с помощта на група антифашисти от с. Величково, от Пазарджик, както и от група партизани и войници е установена властта на ОФ власт и е създаден комитет на ОФ22. На 8 септември в с. Сбор пристигат политзатворници и установяват властта на ОФ, а на 9 септември изграждат комитет на ОФ от 15 души, членове на БРП и БЗНС. На 11 септември в с. Карамусал (дн. Виноградец) е образуван комитет на ОФ от четирима представители на БРП и трима от БЗНС23. На 9 септември в гр. Пещера е създаден комитет на ОФ от петима души: двама от БРП, по един от БЗНС и БРСДП и един безпартиен с председател Йордан Паликаров от БРП. На 12 септември към комитета на ОФ се присъединяват още по един деец от синдикалния съюз, женската организация, младежка комисия и комитетът се утвърждава като околийски. В околия Пещера се изграждат дванадесет селски комитети със 78 членове ( по 33 са от БРП и БЗНС, 8 са БРСДП и 4 са от Звено). В гр. Пещера са създадени 18 комитета, 15 от които са в учреждения, два в предприятия и два квартални с 60 членове, от които 39 са комунисти, 8 са от БЗНС, 8 са безпартийни, 4 са от БРСДП, един е от „Звено“. Учредени са 13 женски комисии с 43 членове24, а на 11 септември е съставен и войнишки комитет25. В по-голяма част от населените места на Пазарджишки регион, включително и в гр. Пазарджик, комитетите на ОФ са изградени между 9 и 11 септември 1944г., като избирането на членовете им става на общи събрания чрез посочване на кандидати от представители на съюзническите партии. След 9 септември 1944 г. в показателно за Панагюрска околия е учредяването на комитети на ОФ в 13 села със 181 членове, четири в кварталите на града с 20 членове и 14 по учреждения и предприятия. Паралелно със създаването на мрежата от комитети на ОФ на 11 септември е образуван и Околийски комитет на ОФ, съставен от 11 души с председател Петър Царев от БРП (к), както и Градски комитет с председател Тодор Солаков от 8 души26. Изградените комитети на ОФ по селата се избират на общоселски събрания в присъствие на трудовите хора представители на политическите партии и масовите организации. Така са създадени комитетите на ОФ: • за с. Каменица с участието на БРП и БЗНС; 21

ОПА Пазарджик, м. 106, л. 1. Пак там, л. 21; Кръстев, И. В бой за установяване на народна власт в с. Юнаците Пазарджишки окръг. – Военноисторически сборник, № 5–6, 1966, с. 111. 23 ОПА Пазарджик, м.106, 33-34; ОДА Пазарджик, ф. 470, оп. 1, а.е. 10, л. 16. 24 ОДА Пазарджик, ф. 27, оп. 1, а.е. 1, л. 1–3. 25 Пак там, л. 1; в. „Септемврийско знаме“, бр. 103, бр. 104, 8, 9 септември 1974 г. 26 ОДА Пазарджик, ф. 16, оп. 1, а.е. 1, л. 1; ОПА Пазарджик, ф. 4, оп 1, а.е. 117, л. 11–12; в. „Оборище“, бр. 372, 15 септември 1944 г. 22

258 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

• за с. Козарско с участието на БРП, БЗНС, БРСДП и „Звено“; • за с. Чепино с участието на БРП, БЗНС, един от женската дружина, един от младежката комисия27; • за с. Момина Клисура в състав от БРП и БЗНС28. През 1944 г. броят на комитетите на ОФ в Пазарджишко достига 47 – такива се образуват и в селата Бошуля, Карабунар, Церово, Лесичово, Ветрен дол, Варвара, Семчиново, Симеоновец, в Беловски район, Панагюрска и Пещерски околии и по-късно и другаде. Дейността на комитетите на ОФ е насочена към укрепване на държавната власт, преодоляване на стопанската разруха и последиците от войната, на следвоенните затруднения чрез мобилизация на всички вътрешни ресурси: просветни курсове, контактни комисии за обновяване на административните органи, за ликвидиране на остатъците от фашизма и приключване на войната. На 24 септември 1944 г. в кино „Маринов“ в гр. Пазарджик е организирано публично събрание, на което е разяснена оповестената на 17 септември 1944 г. Програма на правителството на ОФ. В отговор на призива на ЦК на БРП (к) от 22 септември 1944 г. за активно участие в заключителния етап от Втората световна война е организирана акцията „Всичко за фронта, всичко за победата“. На 11 септември комитетът на ОФ излиза с обръщение до офицерския и войнишкия състав на 27 пехотен Чепински полк и в цялата околия се провеждат публични събрания за изясняване характера на войната и за участие в заключителната ѝ фаза и за набиране на доброволци – записват се 632 души, от които 102 девойки, а от Пазарджишки регион заминат 452 доброволци, от които 61 девойки (от тях от Пазарджик и общината са 16). В Пазарджишко се разгръща и масово движение за събиране на храни, пари, облекло и други помощи за бойците и семейства им – създава се и фонд за доброволни постъпления, в който само до 30 октомври 1944 г. са събрани 1 386 605 лв., от Пазарджишка околия са изпратени 4 458 колети, изорани са 4 355 дка. земя на фронтовашки семейства, раздадена е храна на 2 597 семейства на обща сума от 7 922 166 лв. На семействата на убитите е раздадена 6 310 кг. храна, а на ранените 5 447 кг., организирани са 45 посещения на фронта и при ранени бойци в болници, а работниците от тъкачната фабрика на Г. Котев работят извънредно за бойците, като някои се отказват от дажбите си и ги изпращат на фронта29. Работниците от помощната организация при фабрика „Братя Сотирови“ в гр. Пазарджик събират 102 000 лв. за ранените бойци. Околийският комитет на Помощната организация в Пазарджик в периода от 1 януари до 9 май 1945 г. подпомага 485 семейства с 1 576 230 лв. и за 11 000

ОДА Пазарджик, ф. 27, оп. 1, а.е. 26, л. 5-6, 10-12. Пак там, ф. 21, оп. 1, а.е. 39, л. 1. 29 Пак там, ф. 2, оп. 4, а.е. 19, л. 3; в. „Освобождение“, бр. 9, 11 октомври 1944 г. 28

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 259 лв. изпраща колети на бойците30. От гр. Пещера и Батак са изпратени на Втора дивизионна дружина дрехи31. Помощната организация от Панагюрище за два месеца изпраща подаръци на бойците от фронта за 144 875 лв., а през втората фаза на войната – колети за 189 360 лв. и подпомага войнишките семейства с 335 279 лв.32 Младежите от с. Паталеница събират продукти и 20 000лв.33 В Пещера са събрани и изпратени на фронтоваците 402 895 лв., а от околията са подпомогнати войниците от фронта със 700 508 лв. За войнишките семейства са осигурени 2 162 099 лв. и подаръци за бойците на стойност 677 177 лв.34 Само до 1 март 1945 г. помощната организация на ОФ в Пазарджик изпраща дрехи и 2 640 колети на бойците, от 1 ноември 1944 г. до 21 март 1945 г. са събрани 548 048 лв. и помощи за семействата на бойците в размер на 2 200 578 лв.35 Активизира се и дейността на женските дружества в подкрепителните пунктове: на гара Пазарджик създаденият пункт в периода от 1 октомври до 1 ноември 1944 г. обслужва 11 санитарни влака, 16 ешелона с български и 14 със съветски войници, заминаващи за фронта. Подкрепителен пункт е образуван и на гара Белово36. След 9 септември 1944 г., независимо че не влизат в структурите на държавния апарат комитетите на ОФ в първите месеци преплитат своите общественополитически функции с държавните. По-късно обаче е регламентирано правото им да бъдат политически контролни органи в преустройството на държавата. През ноември 1944 г. съгласно правителствено решение са избрани държавни общински управи, а комитетите на ОФ запазват правото си да контролират политически кметския институт. Продължава изграждането на комитети на ОФ с ясното съзнание, че ако до момента са били органи за борба, вече трябва да се впишат в усилията на държавата за мобилизиране на населението в изпълнението на програмната декларация на ОФ и до края на 1944 г. само в Пазарджишка околия са образувани 76 комитета на ОФ с 400 членове (222 от членовете им са членове на БРП (к), 159 са от БЗНС, двама са от ПК „Звено“, трима са от БРСДП и 14 са независими). Комитети на ОФ се учредяват и сред: женски дружества, учителски съсловия (на 28 октомври 1944 г.), хора от изкуството и печата, лекари и аптекари, съдии, адвокати и съдебни служители (на 26 септември 1944 г.), агрономи (18 септември 1944 г.), студенти (на 14 септември 1944 г.), арменската и еврейската общност и др. До края на 1944 г. се създават четири комитета на ОФ в кварта30

В. „Освобождение“, бр. 56, 1946 г. История на Пловдивската окръжна организация БКП. С., 1976, с. 395. 32 ОДА Пазарджик, ф. 16, оп. 1, а.е. 18, л. 1; ЦДА НРБ, ф. 28, оп. 1, а.е. 598, л. 95. 33 В. „Отечествен глас“, бр. 181, 1945 г. 34 ЦДА НРБ, ф. 28, оп. 1, а.е. 598, л. 55; ОДА Пазарджик, ф. 27, оп. 1, а.е. 15, л. 3. 35 В. „Освобождение“, бр. 22, 11 април 1945 г. 36 В. „Освобождение“, бр. 9, 11 ноември 1944 г. 31

260 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

лите на града (в Петковския квартал на 31 октомври с.г.), 17 към предприятия, 13 към учреждения и 18 блокови. В четирите сектора на Пазарджишка селищна система в навременните комитети на ОФ влизат: за Гелеменския (19 членове от БРП (к), 15 от БЗНС, един от младежката организация), за Черногоровския (22 членове от БРП (к) и 13 от БЗНС), Мало Конаре (15 членове от БРП (к) и 14 от БЗНС), за Паталеница (14 членове от БРП (к) и 12 от БЗНС). Житейската практичност за народностно израстване и национално възмогване, за въздигане на държавата намира израз в подкрепата и в Пазарджишко на проведения общонароден референдум на 8 септември 1946 г., с който се възприемат ценностите на републиканизма и след който се приема нова конституция на 4 декември 1947 г., в съдействието за национализацията на предприятията, мините и банките. В Пазарджишка околия са национализирани 192 предприятия. Пред изключително сериозно изпитание е поставена многопартийната система на ОФ при подготовката и провеждането на законодателните избори. В Пазарджик и селищата от региона през лятото на 1945 г. се създава опозиционно движени, чиято цел е да противодейства срещу управлението на правителството на ОФ и на опита на БРП (к) да наложи сталинския модел за изграждане на социализма. В опозиционната дейност участват членове от БЗНС „Никола Петков“, привърженици на Кр. Пастухов и К. Лулчев, част от Народния съюз „Звено“ с В. Юруков, Демократическата партия и част от радикалите. През лятото на 1946 г. опозиционните политически партии са в състав: БЗНС „Никола Петков“ с 2 000 души членски състав, ЗМС (Сърбински) с 2 500 души, БРСДП с 300 души, БРСДП (о) със 122 души, ССМ с 200 души. Срещу опозицията и нейните прояви са предприети репресивни действия. Най-ярко опозиционното движение се проявява при провеждането на изборите за 26 ОНС, обявени за 26 август 1945 г., но отложени за 18 ноември с.г. и за 6 ВНС на 27 октомври 1946 г. Обявеният бойкот на опозицията за изборите за 26 ОНС е подкрепен от 12 279 души, а 4 889 души подават недействителни бюлетини, т.е. 17 168 д., което се равнява на 17 % от гласоподавателите. Опозицията постига значителни резултати и при изборите за ВНС – за нея са подадени 13 341 гласа, което е равно 14,04 % от гласоподавателите, като за БЗНС „Никола Петков“ и БРСДП (о) – 13 106 гласа, за Демократическата партия – 145, за Борис Кърджиев 89, недействителни – 457. Противоречията между опозицията и властта на ОФ, се задълбочават при определянето на нарядите, кооперирането на земята, прилагането на закона за незаконно забогателите, национализацията и т.н. Съпротивителна дейност срещу правителството се осъществява посредством саботажи и организиране на нелегални групи (в периода от 1944 до 1952 г. в окръга са създадени над 40 такива) с цел да се провалят държавните доставки, да се противодейства на кооперирането и да се оказва помощ на горянската чета37.

ОДА Пазарджик, ф. 16, оп. 1, а.е. 37, л. 58.

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 261 Междувременно в гр. Пазарджик на 28 септември 1946 г. е възстановена Радикалдемократическата партия с председател Стаю Стаев, като нейни представители се включват в комитета на ОФ38. Местните ОФ комитети упражняват обществено-контролни функции от рода на участието при определяне на цените на стоките; те наблюдават движението и разпределението на продоволствените продукти, следят за редовното изплащане на надниците, предприемат действия за борба със спекулата и черната борса. В осъществяването на програмата за демократично преустройство и за подкрепа на стопанската политика комитетите на ОФ в Пазардишко имат принос и при мобилизиране на населението за изпълнение за стопанските планове и реализиране на аграрната реформа. От 25 април 1945 г. съгласно Наредбатазакон за ТКЗС се изграждат кооперативи в селата Звъничево, Черногорово, Марица, Найден Герово, Мало Конаре и Сбор, а от 18 септември 1948 г. в Пищигово, Лесичово, Дебращица, Калугерово, от 22 декември 1948 г. в Бошуля и Величково, 17-то в с. Сараньово на 25 януари 1949 г., след това в Паталеница, Ветрен дол, Главиница, Блатница и на 5 март 1949 г. в с. Крали Марко. През периода 1945–1951 г. в 127 селища на Пазарджишкия край са създадени 62 ТКЗС: в Пазарджишка околия те са 48, Панагюрска – 10 и в Пещерска – 4. Като обективна необходимост и навременно за народното добруване е организираното участие на комитетите на ОФ в провежданите заеми за народна свобода и за развитие на стопанството (през 1945, 1951. и 1955 г.). В подписката на Заема за свободата от 1945 г. населението на Пазарджишка околия внася 690 385 000 лв., а гр. Пазарджик – 245 455 000 лв. В акцията се отличават селата Баткун, Блатница, Паталеница, Сбор, Синитево, Црънча, Ковачево, Найден Герово и др. В Пещерска околия са събрани 170 000 000 лв., в Панагюрска – 98 000 000 лв. Комитетите на ОФ в Пазарджишкия регион извършват и разнообразна политико-просветна и възпитателна работа. Мотивирани от общественото си чувство членовете на ОФ се включват в доброволните трудово-културни бригади. През 1945 г. в Пазарджишка околия работят 115 бригади в 88 населени места, в Пещерска бригадите са 42, в Панагюрска – 21. Изправени пред превратностите на кризисното време, комитетите на ОФ от Пазарджишкия регион съдействат за привличането на народните маси в различни начинания за управление посредством организиране на другарски съдилища – през януари 1959 г. се изграждат такива по квартали, ТКЗС, ТПК; за създаване на обществена атмосфера и среда за въздействие се учредяват и домсъвети. След Първия конгрес (9 март 1945 г.) функциите на Националния комитет на ОФ и на местните комитети на ОФ като органи на властта се стесняват, а се разширява техният обществен контрол. До 1945 г. контролът се осъществява от избраните на общи събрания комитети на ОФ, а след това от профкомитетите; 38

В. „Освобождение“, бр. 92, 1944 г.

262 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

към градските и околийски комитети на ОФ се създават стопански разпределителни комитети. Комитетите на ОФ генерират енергия, насочена към другите, чрез набиране на средства за югославските деца и гръцките бежанци, помощи за румънските деца, за паметник на Съветската армия. Добронамерен е приносът на комитетите на ОФ и за създаване на четири детски дома за четирите квартала на града, в които намират дом 200 деца на възраст от 3 до 7 години с безплатен обяд (6 януари 1945 г.), трапезария в с. Алеко Константиново (1 януари 1946 г.), лагери за деца (23 февруари 1946 г.) в с. Чепино от Помощната организация, пансиони за сираци и др. Началото на съществени структурни изменения в многопартийната система след 9 септември 1944 г. се слага с публикуваната декларация на НК на ОФ от 26 октомври 1947 г. за преустройството на ОФ в Единна обществено политически организация. Така ОФ се превръща в единна народно обществена полезна и най-масова политическа организация, с което се премахват коалиционните елементи. В декларацията се обосновава необходимостта от ОФ с цел ускоряване на демократизирането и на социалистическото развитие на страната и се посочва потребността от изграждане на низови организации (НО) с краен срок 10 март 1948 г. Извършено е обединение на БРП (к) с БРСДП, а БЗНС приема като своя програмна цел изграждането на социализма; НС „Звено“ и Радикалната партия се саморазпускат и вливат в Единната обществено политически организация ОФ. Проведената на 9 ноември 1947 г. околийска конференция на ОФ в Пазарджик приема резолюция в подкрепа на обновлението и до 30 ноември с.г. се провеждат 47 публични събрания за тази цел39. В началото на 1945 г. комитети на ОФ в Пазарджишко са 76, а в края на същата година достигат 98. Численият състав на партиите от ОФ през юни 1945 г. в околия Пазарджик са: БРП (к) с 10 115, БЗНС с 4 500, „Звено“ със 180, СДП със 150 членове. Независимо от съществените различия, за да се запази единството в 98-те комитета са включени 251 представители от БРП (к) и БЗНС, 43 от „Звено“, 39 социалдемократи, трима радикали, девет жени и двама младежи. През същата година кметските места са заети от представители съответно на БРП (к) 31 кмета и 9 наместници, БЗНС 22 кмета и 5 наместници, НС „Звено“ един кмет и двама кметове са безпартийни. Данните за числения и социалния състав на организацията на ОФ в Пазарджишко сочат: към 8 април 1947 г. членовете са 18 928, от които работници са 3 785, селяни – 8 802, занаятчии – 1 181, търговци – 300, служащи – 3 362, студенти и ученици – 120, пенсионери – 200, със свободни професии – 178, домакини – 1 000. Към 26 май 1947 г. членовете на БКП в организацията на ОФ са 9 651, на БЗНС – 3 934, безпартийни са 5 231. До 25 февруари 1948 г. в града са създадени 19 НО, в селата 52 НО и до края на месеца се учредяват още 49, така че на 6 март с.г. НО са 120, от които 19 са в града, а другите – в околията с над 4 800 члено39

Ролята на ЕНОФ в Пазарджишко за сплотяване на народните маси в революционните борби и строителството на социалистическото общество. НПК, 1989.

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 263 ве, от които безпартийни са 1 000. Към 10 март 1948 г. в Пазарджишка околия членовете на ОФ са 9 740 (9,2 % от избирателите), от тях членове на БРП (к) са 4 493, на БЗНС – 1 753, на БРСДП – 71, Радикали са 85, на НС „Звено“ са 134 и безпартийни са 3 204; в ръководството на НО са избрани 752 души: от БРП (к) са 330, от БЗНС – 239, от БРСДП – 53, от НС „Звено“ – 37, Радикали са 15, безпартийни – 7840. В края на 1948 г. Околийската организация на ОФ има 18 926 членове41; в Пазарджик те са 4 213 (2 100 от БРП (к), 240 от БЗНС, 69 от НС „Звено“, 44 са радикали и 1 718 са безпартийни)42. Заради допуснати грешки в работата на бюрата на ГК и ОК на ОФ в края на 1949 г. е закрит ГК на ОФ в гр. Пазарджик и се създават Околийско-градски комитет43. От 13 септември 1944 г. излиза вестник „Освобождение“ като орган на ОФ организацията в Пазарджишко.

II. ОФ като част от управлението при на социализма в България Постепенното намаляване на ролята и значението на ОФ е обективен процес, защото в България се налага съветската политическа система, в която няма подобна политическа формация. На Третия конгрес на ОФ е издигната тезата за сливане работата на ОФ с тази на местните народни съвети, а функциите на ОФ се свеждат до подпомагането на народните съвети – държавното придобива водеща роля пред общественото начало (май 1952 г.). Сливането на народните читалища и на Съюза на българо-съветската дружба (1955 г.) с ОФ дава отражение върху съвместната им дейност. Ударението си поставя върху работа с библиотеките за нови духовни потребности – провеждат се просветни събрания, курсове и радиопредавания, насочени към стимулиране на творческа инициативност; организират се разнообразни вечери – на въпроси и отговори, на младите семейства, на снахи и свекърви, новодомци, на творчески портрети на личности, на млади поети, на първенци в ромските квартали, на международната дружба, на новобранците и войнишките майки, за наименуване на новородени, на активисти; викторини, киновитрини и кинолектории, насочени към културни ценности. Идейното обогатяване и разширяване на кръгозора на членовете на ОФ намират потвърждение в провежданите читателски конференции, обсъжданията на книги, дарения за библиотеките. Вечни уроци по родолюбие и стремеж за познание са: проведената научна сесия „За героичните борби за свобода“, годишнините от Априлското въстание, Шипченската епопея и др., в които се залага на градивния национализъм. Повод за съживяващо самочувствие оставя и теоретичната конференция „Българката в миналото и днес“, организирана 40

ЦДА ф. 1Б, оп. 12, а.е. 525, л. 24; а.е. 51, л. 3-7. Пак там, оп. 12, а.е. 439, л. 32. 42 ОПА Пазарджик, ф. 7, оп. 1, а.е. 15, л. 82. 43 ОДА Пазарджик, ф. 21, оп. 1, а.е. 1, л. 29. 41

264 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

по случай 100-годишнината на женско движение с гости от съветското посолство и от гр. Ставропол. Проведена е теоретична конференция и семинар на тема „Ролята на семейството за възпитанието на подрастващите“ съвместно с Комитета за трезвеност, БПС, ДКМС, СБУ, която поставя ударението върху осъзнатата обществено-жизнена необходимост. В клубовете на ОФ учители пенсионери откликват на призива за сътрудничество и дават своята лепта за допълнителната подготовка на изоставащите ученици. Откриването на филиални библиотеки към читалищата в клубовете на ОФ е израз на добродетелност. Новите реалности налагат ОФ да стане водещ в откриването на педагогически стаи, да съдейства за подписването на шефство между кварталите и учебните заведения, да създава паркове за новородени в сътрудничество с ДКМС, да е духовен източник за възпитание в непреходни ценности с празниците на улиците, кварталите, населените места, да е сторонник, съвместно с училища за въвеждане на почина „В нашия дом, на улиците в квартала да няма изоставащи и с противообществени прояви“. Женският актив в гр. Пазарджик ушива 30 костюма за ансамбъла на Турското училище, жените бродират покривки за детските домове и за пансиони за сираци, изпращат подаръци за Нова година на граничарите, събират се помощи за Корея. Клубовете на ОФ се превръщат в житейски университет, в който витае будителския дух, водят се дискусии за обслужване на населението, организират се говорещи вестници като обществена трибуна, които обогатяват хората и ги приобщават, а това ги прави и по-активни социално. Организациите от региона са крепители на патриотичния дух, те организират екскурзии, събори, пътуващи семинари, обмяна на опит (с Хасково, Стара Загора и др.). До известна степен началната същност на ОФ се възражда след Четвъртия (1957 г.), Петия конгрес (1963 г.) и така до Седмия конгрес (1972 г.) с колективното членство на различни обществени организации. ОФ става координиращ орган за обществено-политическа и културна дейност сред народа, представител на народните тежнения, организатор на пряката и представителна демокрация при взаимодействие и сътрудничество с различни органи на централна и местна власт. В дейността на организациите на ОФ от Пазарджишко засиленото обществено начало се проявява в сесиите на Общинския НС. Срещи се провеждат по квартали в клубовете на ОФ, организират се приемни дни на съветниците, вечери на младия избирател, срещи-разговори с кандидати за избор на народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели; допитвания за новата конституция, самооблагане и др.; здравни и др. лектории. Съзидателни са усилията на НО в ОФ за трудови инициативи, акции за събиране на вторични суровини, за ефективно управление на природните ресурси, разширява се движението „Образцов дом“, поемат се и лични обещания. С гражданската си позиция комитетите на ОФ инициират и насочват усилията си за обективност в дейността на другарски съдилища, на доброволните отряди за опазване на общия ред, на комисиите за обществен контрол. Сърца-

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 265 то организациите на ОФ работят в съревнование с градовете Пловдив, Ямбол, Асеновград за организиране на учебните години и в различни направления с Велинград, Пещера, Панагюрище. След Юлския пленум на БКП към ОФ се вливат комитетите на българските жени, за защита на мира (подкрепено е предложението на Световния съвет за образуване на пакт за мир), за трезвеност, за солидарност с различни народи и ОФ продължава да е широка база за народна власт. На Шестия конгрес на ОФ през 1967 г. е издигната идеята ОФ да се преобразува от организация в движение и обратно по форми и методи на действия и да се засили влиянието му в многообразни народополезни дейности за съхранение и развитие на демократичните основи на гражданското общество. В организационно отношение данните сочат, че към 1951 г. са се оформили районите към Околийско-градски комитет към ОФ както следва: Пазарджик, Калугерово, Белово, Карабунар, Паталеница, Септември, Черногорово, Велинград, а от 1954 г. и Белово, Сребрински, Гелеменово, Карабунар, Паталеница, Мало Конаре, Септември, Черногорово, Велинград и Пазарджик. Градско-околийските комитети на ОФ в Пазарджишки регион съществуват до 1959 г., след което е създават Окръжен комитет на ОФ под ръководството на Националния съвет на ОФ и Окръжната партийна организация. С особен принос към дейността на ОФ през този период са Стоил Горчев, Стамен Попов, Коста Крайчев, Елена Левичарова и др. При оформянето на Околийския комитет на ОФ в Пазарджик, НО са 116, от които в гр. Пазарджик 19, във Велинград 10 и 87 в селата, а към 26 май 1947 г. те са 128: в гр. Пазарджик са 23, Велинград – 16, 89 в селата. Членовете на ОФ са 17 817, от които мъжете са 14 658, а жените – 3 159; в края на 1949 г. НО са 132 със 17 926 членове, в началото на 1951 г. НО са вече 183 с 23 656 членове, а в края на с.г. – 252 с 14 940 членове, към 31 март с.г. в ОФ членуват 40 898 д., от които мъжете са 25 547, а жените – 15 351, сред тях работниците са 5 154, частните селяни – 9 088, членове на ТКЗС – 13 226, служители – 4 577, домакини – 6 303, частни занаятчии – 652, обединени в кооперации – 347, и други – 451. Според партийна принадлежност: членове на БКП са 10 367, на БЗНС – 2 449, безпартийни – 28 082. Във Велинград НО са 255 и общо членове 41 153, като жените нарастват с 12 000, работниците – с 2 500, циганите – 458, безпартийните от 5 000 стават 28 000; от 134 НО – 50 са в кварталите, през 1954 г. членовете на ОФ са 52 000; през 1956 г. – 43 475; към 31 януари 1957 г. – 43 954, като за сравнение: 1954 г. 1957 г. Членове на ОФ в Пазарджик 12 722 18 142 В Пазарджишка околия 54 467 43945 Окръжният комитет на ОФ е създаден през януари 1959 г. със задачата да ръководи и контролира дейността на градските и общинските комитети на ОФ в окръга. Той обединява околийските комитети в Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Велинград и др. До 1962 г. структурни промени не настъпват. В систе-

266 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мата му от 1969 г. се включват Дружеството на българските жени, Комитетът за защита на мира и солидарност, Комитетът за трезвеност, а колективни членове са БКП, БЗНС, ДКМС, БПС, БСФС, БТС, БЛРС, БЧК, Съюзът на юристите и др. Под ръководството на Окръжния комитет са Домът на атеиста и Школата за жените активистки във Велинград. Живителна сила е и колективната компетентност от сътрудничество с ДОСО, БСД, АБПФК, Военните организации, МВР, Държавен контрол, ОКС, ОАПС, РИОПС, НС и др. В периода 1982–1987 г. дейността на ОФ обхваща общините Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница и Черногорово. Под ръководството му се осъществява съвременна просветна, разяснителна и информационна дейност – плодотворни са делата на читателски групи, събранията с обществена атмосфера, научно-практическите конференции и сесии, лекториите със социална насоченост, семинарите с Пловдив, Смолян, Панагюрище (21 март 1985 г.). Като организация със специфично място в обществото ОФ e фактор за извършване на идейно-възпитателна работа сред населението и за укрепване на народното единство чрез стародавните заветни седенки, „инвазията“ на празничните срещи, целящи завръщане към духовните ни корени, обновеното движение „народна памет разказва“, за да устои на превратностите на времето. Окръжният комитет провокира обществената активност посредством актуални допитвания, анкетно проучване на мнения, местни и други референдуми, благодеяния, стимулира потенциала на населението за участие в повишаването на ефективността на общественото производство и в прилагането на нови системи на управление. През 1975 г. Окръжната организация е класирана на 3 място в страната за своя принос в изпълнение на стопанските задачи. Многообразни са формите на добруване и благотворителност: на обществени начала се организират ученически занимални, събират се средства за пострадали от природни бедствия, марки с помощи за Велико Търново и Националния фонд за мир и солидарност, разширява се движението от 1965 г. за подпомагане на нуждаещите се от подкрепа за преодоляване на социалната изолираност. Ролята му на обществен орган се проявява в реализацията на редица дейности и разгръщане на полезни инициативи. От 1976 г. той организира движение за създаване на приветлива обстановка в селищата и хармонизира изграждането на среда за здравословен начин на живот. Централната комисия към Министерски съвет присъжда за постигнати високи резултати званието „Образцов град“ на Велинград и класира на 2 място в страната Панагюрище и с. Попинци; популяризира се движението „Низовата организация – стопанин на своята територия“, развиват се и новите форми на самоуправление, разгръща са починът за личния принос в задоволяването с продукти от личните стопанства и ОК заслужено получава: Грамота от НС на ОФ за първо място в съревнованието за изкупуване на зеленчуци от личното стопанство (април 1983 г.), а МС на НРБ,

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 267 НС на ОФ, ЦС на БСП присъждат преходното червено знаме на Окръжната организация за успехи през 1977 г. От 1 януари 1988 г. се прекратяват пълномощията на ОК на ОФ след Юлския пленум ЦК БКП и указанието на НС на ОФ. Съществен принос в дейността на ОК на ОФ имат: Иван Тотляков, Г. Килитанов, Люба Войводова, Мария Петренцева, Г. Янкулов и др. Данните за организационното развитие на Окръжния комитет на ОФ показват: през 1959 г. ОФ има 129 468 членове; през 1961 г. – 117 881 в 977 НО, което е 63 % от избирателите; през 1963г. – 118 000 в 1 042 НО в 82 села и 38 общини, което е 62 % от избирателите; през 1965 г. – 118 112 членове в 1 107 НО в 75 села и 38 общини, което е 65 % от избирателите; 1966 г. – 120 500 членове; 1967 г. – 130 000 членове в 1 153 НО в 76 села, 41 квартала и 38 общини, което е 64,28 % от избирателите; през 1968 г. – членовете са 129 468. В периода от Петия до Шестия конгрес на ОФ (1963–1967 г.) членовете са се увеличили с 11 569, като в чест на 25-годишнината от създаването на ОФ в Пазарджик са приети нови 2 700, в Панагюрище 844 и Велинград 650. В ръководствата на ОФ участват 4 149 членове на БКП, 1 131 – на БЗНС и 6 631 са безпартийни. От тях 4 345 са жени, тенденцията да се засилва участието на жени и членове на ДКМС в ръководствата на ОФ се запазва и в следващите години (1971–1979 г.). Низовите организации са 1 150 в 12 общини, 65 квартала и 86 села, през 1982 г. членовете са 153 500, а от 9 188 членове в ръководствата 3 635 са новоизбрани, като повече от 200 от тях са от ДКМС, 400 са жени и 500 безпартийни. Членовете на БЗНС в ръководствата на ОФ са 1 340, от които 98 са председатели на низови организации, 7 на селски и квартални комитети, един на Общински и един на Окръжен комитет. Членовете на ДКМС са 1 243, от общия брой на членовете мъжете са 77 894, жените 75 606, докато през 1987 г. членовете са 157 777, от които 79 805 мъже и 77 972 жени в 1 237 низови организации от 110 общини, 83 квартала и 74 села. В организационно-житейската летопис съществен принос за дейността на Окръжната организация на ОФ имат: от Община Велинград Цвета Илинова, Тодор Пеев, Борис Кацаров, Николина Цинцева; от Община Ракитово Зинаида Рибова, Стоил Николов и др.; от Община „Цветино“ Паун Бирков; от Община Пещера Костадин Цанков, Димитър Бухлев, Мария Керемедчиева, Зорка Стоицева и др.; от Община Брацигово Михаил Гюлеметов, Христо Демиров; от Община Септември Йордан Дамянов, Стоян Петров, Васил Ралинов, Илия Симитчийски и др.; от Община Белово Венко Божурин, Христо Арчев, Костадинка Шуманова, Иван Колев и др.; от Община Батак Димитър Проданов; от Община Стрелча Райка Узунова; от Община Панагюрище Димитър Узунов, Славка Навущанова и др.; от Община Лесичово Иван Ружинов. След постановление на МС от 5 декември 1977 г. и законодателни актове на IX сесия на НС за териториалното и селищното устройство относно създаването на селищните системи в страната от 16 февруари 1979 г. е осъществено ново деление на окръга и градско-районният комитет на ОФ в Пазарджик

268 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

прераства в Общински, в който влизат 26 села, 25 квартала с 354 НО и 49 301 членове. Структурни промени настъпват и за другите 10 Общински комитета. В по-нататъшната си дейност Общинските комитети в областта организират, координират и контролират обществено-политическата, просветно и пропагандна работа по квартали и низови организации, чрез агитационноразяснителни мероприятия те допринасят за повишаване на идеологическата и екологичната култура на населението, съдействат за благоустрояването и хигиенизирането на селищата. На 16 февруари 1979 г. в Профсъюзния дом на културата в Пазарджик е проведена учредителна конференция, след която новоизбраният Пленум утвърждава бюро с председател Надежда Герова. От 1984 до 1988 г. председател е Петко Цветанов, а след 1988 г. – Цветанка Иванова. Като най-широка народна, самодейна, обществено-политическа организация – живо въплъщение на съюза на работническата класа, трудовото селячество и народната интелигенция, главна задача на организациите на ОФ е да бъдат възраждаща народна школа и масова опора на властта, да прилагат в дейността си форми на всенародно движение и да привличат хората за управлението на региона и страната. ОФ се стреми приоритетно с идейно-възпитателната си работа да свързват в едно актуалните проблеми на социално-икономическото и културно развитие на общините, региона и страната и да спомага за включването на населението в разрешаването им. В гр. Пазарджик е създаден Общински дом за бит и култура, който активно взаимодейства с БСД, ДКМС и Общинския съвет на ДБЖ. Масовата просвета – действена и тематично насочена, се реализира в сътрудничество с дружеството „Георги Кирков“. Съвместно с ДБЖ и ДКМС през 1979 г.е учреден Кабинет на педагога; разраства се и движението „За моето училище и нашия град“, а през 1985 г. в гр. Пазарджик работят вече и 4 центъра за възпитателна работа. През 1985 г. е проведената и радио конференция „Моят град-мое дело и отговорност“, откриват се и други съмишленици, разширява се сътрудничеството „Квартал-училище-предприятия“, а откритият телефон на доверието показва умението на ОФ да прибягва до нови методи за отзивчивост, опора и упование, подържаните от организациите на ОФ връзки с училищните настоятелства обогатяват социалния им опит. Учредени са клуб „Родознание“ с председател Сергей Вачев (18 октомври 1990 г.), а от 1991 г. Общински комитет „Васил Левски“ с председател Димитър Жлегов, последван по-късно от Пенка Николова и Цветанка Иванова. Тези личности са енциклопедия, от която всички се учим. Засилва се взаимодействието с Българо-съветското дружество и Обществения комитет за мир и солидарност. През 1983 г. е проведен общоградски митинг в чест на световната асамблея „За мир и живот против ядрената война, за единство на миролюбивите сили“. Неизчерпаем извор на изконното обществено въздействие и проява на творческия дух са Общоградската среща на жени ветеранки в женското движение, проведена през 1979 г., проявите в чест на 1300-годишнината на българската държава и 500-годишнината от основаване-

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 269 то на град Пазарджик през 1981 г., на 40-годишнината на ОФ през 1982 г., на 25-годишния юбилей на хор „Гоце Делчев“ към Общинския комитет на Пазарджик през 1981 г. ОФ провеждат много други мероприятията – през 1979 г. организира отбелязването на Международната на детето, на 21 ноември 1991 г. отбелязва Дните на семейството, на 18 май 1990 г. провежда среща на хората от трета възраст, след 1983 г. организира традиционните сбирки на различни поколения активисти на ОФ, както и пробуждащите духовни потребности за изява-вечери „Златна сватба“ на 13 октомври 1984 г., „Новодомци“ през януари 1989 г., „Герои на труда“ на 28 февруари 1989 г., родови срещи – на Терзийски род в с. Попинци през 1989 г., на войнишката майка през 1989 г., седенки, Международния ден на мира на 19 септември 1989 г., срещи на трите поколения през 1984 г., за които съзнателно се търси сдружение и интегриране с ДБЖ, ДКМС, читалищата, културно-просветното дружество „Ереван“ и др. След Осмия конгрес на ОФ през 1982 г. ролята му на обществено полезен фактор в управлението на общините и развитието на демокрацията се повишава, като се засилва общественото начало за решаване на проблеми по местоживеене чрез комплексен творчески подход. Съвместната работа с Общинските НС се разгръща, разширява и обогатява върху основата на измененията в социалната структура на общините чрез приобщаване за разрешаване на задачи по местоживеене, разработване на програми-проекти и др. Обновява се и работата с народните избраници – политическите пълномощници на народа. Използват са сесиите, чрез които Общинските народни съвети се проявяват като колективен орган на държавната власт и народното самоуправление, за повишаване на правната им култура, участието в избори е своеобразна школа и всенародна трибуна за проява на народното израстване и политическа консолидация. С Общинските съвети на БПС организациите на ОФ генерират обвързване и усъвършенстване на съвместни действия по месторабота и местоживеене както и взаимна информираност. Авторитетът на ОФ им укрепва и чрез адекватни действия в комисиите за борба с противообществени прояви и доброволните отряди за опазване на обществения ред; в комисиите за народен контрол като обществена трибуна за гласност и въздействие на нередности; другарските съдилища с превантивна цел и патронаж. Организациите на ОФ находчиво стимулират възможностите на личните стопанства, акциите за събиране и оползотворяване на вторични суровини, доброволния труд за благоустрояване, хигиенизиране, озеленяване и залесяване за по-добра жизнена среда, на Обществения комитет за опазване и обогатяване на природата и нейната защита, прегледите на образцови улици и домове. Чрез разнообразни и всеобхватни дейности на населението по местоживеене се създава обществена атмосфера, микросреда, която да въздейства благородно, целенасочено. Верни критерии за организационното развитие на ОФ в Пазарджишкия регион са събранията като представителен форум за откровени разговори и дискусии, анкетите, изучаващи общественото мнение, обмяната на

270 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

опит. През 1989 г. е подписан договор за сътрудничество с Общинския комитет „Средец“ от София. С положителен заряд са пътуващите семинари до СССР и Унгария, всенародният туристически поход „Огнена диря 1923–1944 г.“, проведен на 20 март 1984 г., общинските събори в местността „Добра вода“, вълнуващите срещи през 1985 г. с делегация от Карл Маркс Щат – побратимен град на гр. Пазарджик, и гр.Ставропол, с жените от Африка, с космонавтите Юрий Гагарин, Герман Титов и др., изложбата „Жените на гр. Пазарджик творят“ от 1981 г. в ГДР, помощите за Унгария и нуждаещите се, подаръците за Нова година за децата в Полша. С особен принос за дейността на ГК на ОФ в Пазарджик са Тодор Стоянов, Добри Добрев, Никола Чифиев, Петър Николов, Асен Бонев, Тодор Русинов, Илия Косев, Любен Луков, Спас Тонков, Калофер Михов, Пене Станев, Цветан Илиев, Надежда Кръстева и др. Данните за организационното състояние на ОФ сочат, че към 31 юли 1948 г. в 23 низови организации членуват 4057 д., от които повече от 1 500 са безпартийни и 30 % са жени. В ръководството има 51 представители на БРП (к); 34 на БЗНС, 20 на БРСДП, двама радикали, 15 безпартийни, докато към 9 февруари 1949 г. членовете са 4213, през 1951 г. има 51 низови организации с 8 707 членове, през 1955 г. – 54 организации с 9 500 членове, през 1959 г. членовете вече са 18 137 в 10 квартала със 112 низови организации, от които 21 са в селата; през 1961 г. членовете са 18 137 в 10 квартала и 84 организации, през 1962 г. членовете са 22 347 в 17 квартала и 6 села със 145 организации, през 1964 г. членовете са 22 747 в 146 организации в 17 квартала и 6 села, през 1966 г. членовете са 23 745 в 162 организации в 19 квартала и 6 села, през 1967 г. членовете са 25 469 в 19 квартала и 5 села и 164 организации, през 1968 г. членовете са 25 469 в 166 организации от 20 квартала и 6 села, през 1987 г. има 437 организации, от които в града са 237.

III. Отечественият фронт – Отечествен съюз пред предизвикателствата на прехода съобразявайки се с натрупания исторически опит и адаптивност към конкретни условия и организаторска мъдрост, получена от многообхватната разяснителна работа и многостранните действия, на извънредния конгрес на ОФ, проведен от 29 до 31 март 1990 г., е извършена преоценка за основните ценности в периода на криза на доверие в политиката. Критично са осмислени утвърдените житейски приоритети, ОФ се преименува в Отечествен съюз (ОС) като негов наследник по същност, но и като коалиция. Тази независима обществена организация – премислена и осъзната като идейна необходимост е възобновяващ се модел в еволюционно-реформаторския път на развитие за ОФ. На 25 юли 1990 г. Общинските комитети на ОФ в областта се преименуват в Общински съвети на ОС и на това основание продължават да съществуват с нещатни сътрудници, съгласно промяната в неговия статут и организационна структура.

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 271 На 8 септември 1991 г. в гр. Пазарджик е избрано ръководство на Общински съвет на ОС с председател Цветанка Иванова, която същевременно е избрана и за областен председател. По пътя си към утвърждаване Общинските съвети на ОС срещат редица трудности, свързани с продължителния преход, конфронтацията и политическото противопоставяне, което пречи на създаването на гражданско общество и на изграждането на местни структури с обновен облик, способни да разрешават житейски проблеми, без каквато и да било материално-техническа база. Като правоприемник на идеите и най-добрите изяви на ОФ, ОС е с мисия да бъде жизнен център, отворен за нова съзидателна деятелност с хората по местоживеене, готови да дават своята лепта с благородни помисли за отечествена полза. Основни направления в народополезната му работа е да организира и подпомага активно гражданското присъствие чрез съживяващи действия във всички сфери на обществения живот като гаранция за демократично развитие, за стабилност и социален мир, за правата и свободата на личността. Забързаният ритъм на изменчивите събития подлагат на изпит усилията на организациите на ОС за изграждане на хуманно, демократично и социално справедливо общество, за постигане на национално съгласие и гражданско разбирателство, въз основа на присъщите за нацията непреходни, жизнено утвърдени, общочовешки ценности и стародавни традиции. Срещите-разговори с представители на различни партии във връзка с предстоящи избори като форуми за народно единство, обогатяват с иновативни възгледи, с позитивна реакция, събират и сродяват хора, осенени от нови, надграждащи идеи. Гражданските си позиции ОС изразява активно и отговорно чрез участие в различни коалиции, обединения и сдружения, като Демократична левица, за 37 НС в коалиция „Патриотичен съюз“ през 1994 г. с деформирана изначална политическа формула; за 38 НС в „Коалиция за България“ през 1997 г. и др. Тези участия в коалиции обнадеждават, съживяват и будят обществената съвест. Провежданите дискусии с общественици се утвърждават като средище за общуване, носещо коалиционна психология, спомагат за преосмисляне и изясняват взаимоотношенията с другите, защото не е леко в перспектива да печелиш привърженици и симпатизанти, когато някои се самозатварят и изоставят коалиционното си мислене и поведение. Водени от призванието да бъдат индикатори на хорските чувства и анализатори на техните настроения и въжделения, като „глашатаи“ на справедливо обществено мислене, двигатели на граждански жизнеутвърждаващи инициативи и контрол, дейците в ОС се стремят да разширяват участието на населението в плодотворните демократични процеси. По инициатива на Общинският съвет на ОС в гр. Пазарджик, на 28 август 1991 г. е създадено сдружение „Родна стряха“ и „За свой дом“ на дългогодишни вложители на жилищни влогове с председател Спас Бангеев, учре-

272 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

дява се и Съвет за защита на потребителите с председател Васил Кръстин – с упование, че те са крепители на техните права и залог за стабилна опора. В област Пазарджик организациите на ОС отстояват национални и местни интереси и идеали, способстват за утвърждаване на националното достойнство, ратуват за хуманизъм и повече нравственост в отношенията, обогатяват обществото с позитивни настроения и съзидателни начинания. На 8 октомври 1990 г. в Пазарджик като насъщна потребност за запазване и обогатяване на демократичните традиции, за укрепване на родното самочувствие се учредява секция на националното сдружение „Родознание“ с организационен секретар Д. Бодурова. В резултат на разширяване с нови партньорства, търсейки добронамерено обществена подкрепа, за единодействие и разбирателство, за съглашателство и конструктивен диалог, в Пазарджик обновява работата си сдружението „Мир и солидарност“ с председател П. Цокова, а на 30 август 1991 г. е учреден Съюзът на пенсионерите в региона – символ за координирано взаимодействие на обществена основа. Дейците на ОС са стожер в „мисионерството“ по изграждане на клубове за гражданско разбирателство, учредени на 23 септември 1991 г. На житейски отчет са подложени стратегическите постановки за ОС, намиращи конкретизация в предконгресните дискусии със светогледна ориентация и обективни прогнози; ориентирите от научната конференция „Българската община, традиции и съвременност“ (1999 г.) с широтата на възгледите сред участниците ѝ – като общински съветник сред тях е Цветанка Иванова – председател на Общинския и Областен съвет на ОС в Пазарджик. Меродавни мнения са изказани по време на срещата разговор на тема „Актуални проблеми на образованието в община Пазарджик“ на 16 май 2002 г., в която съорганизатор е ОС. Радеем и свещенодействаме за социална защитеност на детството, майчинството и семейството, за разгръщане на взаимопомощта, милосърдието и благотворителността посредством организираните съвместно с ДСЖ курсове по шев, бродерия и плетиво в помощ на безработните и социално слаби семейства, базари за употребявани ученически дрехи и пособия. В чест на дните на християнското семейство дейците на ОС даряват на нуждаещите се. ОС е сред инициаторите за провеждането на Международната година на семейството през 1994 г. и учредяването на комитет „Общество на всички възрасти“ на 20 октомври 1999 г.. Благодатна среда за единение са традиционните срещи на хората от третата възраст, празниците на дълголетниците и др. Животворно е участието в хуманитарните акции, помощи на домове за стари хора и сираци, събиране на дрехи за бежанците от Косово през 1995 г., за пострадалите при наводнението в с. Гелеменово и др. природни бедствия, кръводаряване по случай Международната година на възрастните и различни благотворителни инициативи, дарения за реставрация на църквата „Св. Богородица“, за построяване на Арменска църква, за паметник на Христо Ботев в Пазарджик и др. Пребъдващи са поздравите по случай международния ден на учителя (5 октомври); международния ден на възрастните хора (1 октомври); международния ден на

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 273 хората с увреждания (3 декември); международната година на възрастните хора (14 декември 1999 г.) с тържествения концерт и др. ОС съдейства за преодоляване на социалното и духовно отчуждение като развива и обогатява културно-историческото наследство на нацията, възкресява народностните традиции и обичаи, които придобиват нови измерения с обикновената човешка солидарност и доброта, въздига националната култура и сътворява съвременна духовност. Вречени да надграждат българската идентичност и пробуждането на националната памет, ОС в Пазарджик се включва в инициативата на Общинските координационни съвети на градовете Карлово, Ловеч, Панагюрище, Перник, Плевен за създаване на Асоциация на селищата, свързани с живота и делото на Васил Левски. Представители на ОС са сред участниците в общонационалните походи до Карлово през 1991 г. Съвместно с ИК „Ген. Гурко Мархолев“, читалища и др. организации, дейците на ОС са водители за тържества в чест на известни личности, видни учени, Величкови дни, отбелязването на 120 г. от рождението на Кимон Георгиев на 14 ноември 2002 г., в научната конференция в чест на празника на Пазарджик, посветена на достопочтени люде от региона през 2011г., в която с научно съобщение участва Цветанка Иванова председател на Общински и Областен съвет на ОС в Пазарджик. Двигатели за будителска дейност са тържествата свързани с Априлското въстание в Панагюрище и другаде, с 50-годишнината от Дравската епопея през 1995 г. съвместно с ДНА; 60-годишнината от 9 септември 1944 г. през 2004 г. и 90-годишнината от Балканската война през 2002 г. и предстоящата и 100-годишнина. Отбелязва се жертвеният подвиг на концлагеристите и политзатворниците (11 април); духовният ръст на 9 май – Деня на победата и Деня на Европа; Дните на руското кино, в чест на 60-годишнината от 9 май през 2005 г.; Алековите тържества през май. Начинатели сме за празници на талантите, фолклора, хумора, които зареждат, себеоткриват; тачим и тържествата на арменската, еврейската и ромската общности и др. Духовно се пречистваме и от юбилеите във връзка със 140-годишнината на библиотеката в града и 40-годишнината на тази в окръга през 1999 г.; 30-годишнината на театър в Пазарджик; 90-годишнината на историческия музей, 50-годишнината на Държавния ансамбъл в Пазарджик; 40-годишната на СМБ – секция Пазарджик през 2001 г.; 140-годишнината на читалище „Виделина“ на 1 ноември 2002 г.; 30-годишната на Педагогическия колеж през 2003 г. и ДГ в с. Синитево; 100-годишнината на 27 Пехотен Чепински полк на 5 май 2004.; 20-годишнината на женския хор „Есперанто“ на 8 юни 2006 г.; 25-годишнината на Обредни домове на 18 май 2006 г. и др. Обхванати от желание да съхраняваме и обогатяваме, което ни укрепва и обединява, ние сме сред съорганизаторите на тържествата за 8 март, посветени на жените-активистки на ОФ–ОС: за 50-годишнината на Републиката 1996 г.; 60-годишнината на ОФ–ОС на 29 юни 2002 г., както и 65-годишнината на 4 септември 2007 г., областната среща на 15 април 2010 г. и др.

274 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

С особен интерес бе посрещната изложбата „125 г. съвременна българска държавност“ в РИМ, чрез съдействието на г-н Гиньо Ганев на 26 юли 2004 г. ОС е призван да организира и участва в разрешени от законите прояви на гражданска позиция и протести срещу потъпкването на човешките права и социалните интереси. Показателен за това бе митинга против войната в Ирак на 13 февруари 2003 г. в Пазарджик, на който сме съорганизатори. С творческа находчивост направихме предложения към законопроекта за детето; реактивираме и пенсионерските проблеми на вниманието на държавната власт. ОС като обществен събирател е утвърдено място за отключване на скрития потенциал на хората да откриват своето място със социалната си чувствителност, с реформаторската си мисия за отговорно, добродетелно съграждане за позитивни дела в храма на управление – Общините. Чрез различни тактически подходи, прийоми и конкретни анализи и обсъждания на анкети, допитвания и др. се проучват мнения от обществена значимост – те са показател и за неспирната воля за промяна. Разгръщането на гражданското движение за национално съгласие и единение доведе до подписване от страна на ОС на споразумения за взаимодействие и сътрудничество с различни партии, сдружения, граждански формирования и неправителствени организации и учредяване на Обществени съвети на 29 март 2010 г. – партньор, опонент и коректив на кмет и Общински съвет. Необходимостта им е продиктувана от разбирането, желанието и стремежа на хората тяхното мнение да се зачита, да се отключва техния потенциал и мъдрост, да се насърчава находчивостта, водеща до постигане на промяна в мисленето им и до увереност, че решаването на различни проблеми зависи и от самите тях, че те са важен фактор и чрез своите инициативи и предложения съдействат за промяната на начина на живот и жизнената им среда. Съобразно свои критерии, дейците на ОС са координатори на преките връзки и контакти с общински съветници, видни личности живеещи или работещи в съответните райони за решаване на проблемите. Същевременно те са двигател за взаимодействие с гражданските структури и НПО, в подкрепа на прояви и инициативи към развитие и утвърждаване на гражданското общество за глобален свят и интеркултура за културно-исторически туризъм. За популяризиране на обществения престиж на ОС в региона, умело се използват средствата за масова информация – показателна е срещата разговор с редакционния екип на „Отечествен вестник“, който гостува на Л. Делиджанова – автор на изложба „Българско везмо“ през 1992 г. Срещи са организирани и с представители на вестниците „Труд“, „Знаме“ и „Марица“ на 19 октомври 1993 г. и др. Принос за укрепване на Отечествения съюз имат членовете на ръководството Цветанка Иванова (един мандат зам.-председател на ИБ на НС на ОС 1992 г.) автор на статия в сборник от 21 септември 2007 г. в ЦДНА в София и участник в кръглата маса по случай 65-годишнината на ОФ на тема „История, революция и съвременност“, от Пазарджик д-р Мария Пенева (1 кв.), Борис Благов (2 кв.), Георги Марков, Стоянка Христович, Димка Давидова, Христи-

История на ОФ/ОС за Пазарджишки регион | 275 на Чардакова, Марзине Кичюкан, Иванка Хамалска, Цено Петров, Малина Горостанова, Калинка Иванова, Катя Денева, Ангелина Василева, Мария Лечева (3 кв.), Григор Куманов, Цанко Куленски (4 кв.), Радка Лалова (5 кв.), Петко Мечкаров (6 кв.), Димка Андреевска (7 кв.), Виолета Стайкова, Йорданка Кръстева (8 кв.), Костадин Костов, Мишо Костов (9 кв.), Катя Сеферинкина (12 кв.), Тодор Сидов, Иван Киричев, Спаска Кацарова, Неделчо Павлов (13 кв.), Гинка Джонгова, Диана Кирова, Асен Тосев (17 кв.), Ганка Владова, Елена Палешникова (18 кв.), Филка Гетова, Стоянка Бангова (19 кв.), Мими Пеева, Величка Терзиева (21 кв.), Мария Гешева (22 кв.), Елена Миличина, Мария Видос (23 кв.), Сашо Асенов (24 кв.), Йова Тодорова (25 кв.), Иван Пашов (26 кв.), Тодор Тончев (27 кв.), Светослав Мазнев (28 кв.), Петър Бързаков (29 кв.), Анка Терзиева, Трънка Ангелова – гарата; от Община Пазарджик Димка Коцева от с. Алеко Константиново, Иванка Балджова от с. Дебращица, Василка Дамянова от с. Црънча, Пенка Илиева от с. Ляхово, Димка Шопова от с. Паталеница, Георги Стоянов от с. Братаница, Елена Гендурова от с. Звъничево, Мариана Владимирова от с. Ивайло, Илия Шиков от с. Сарая, Стойчо Игнатов от с. Крали Марко, Дима Шопова от с. Овчеполци, Ташкена Иванова от с. Росен, Лили Костадинива от с. Тополи дол, д-р Георги Кенов, Иванка Гатешка от с. Черногорово, Васил Арапов, Кирил Анов, Йордана Куманова от с. Пищигово, Цоко Ланков от с. Цар Асен, Мария Балабанова от с. Мокрище, Жана Ганева от с. Величково, Петър Спасов от с. Юнаците, Тимотея Атанасов от с. Априлци, Илинка Пешлова от с. Сбор, Пела Богданова от с. Гелеменово, Ирина Василева от с. Добровница, Николина Данова, Иванка Петрова от с. Огняново, Стоянка Жилкова от с. Говедаре, Неделчо Борисов от с. Мирянци, Магда Стефанова от с. Синитево, Александър Въжев и д-р Крум Пирдопски от с. Главиница, д-р Крум Пирдопски от с. Главиница, Мария Топалова от с. Мало Конаре, Александър Пенев от с. Драгор. От областта заслужили дейци на ОФ-ОС са: от Община Белово Виолета Задрева и др.; от Община Септември Васил Ралинов, Райна Табакова и др.; от Община Ракитово Стоил Николов, Димитър Макавеев, Ани и Елена Божанови и др.; от Община Батак Димитър Проданов, Боянка Пенчева и др.; от Община Велинград Петър Полежански, Димитър Даскалов, Нина Цинцева, Васил Славов, Мария Александрова, Иванка Шулева, Йорданка Бонева и др.; от Община Панагюрище Петко Хасанов, Йорданка Узунова и др.; от Община Стрелча Ганчо Грозев и др.; от Община Пещера Стоянка Килова и др.; от Община Брацигово Аница Ангелова и др.; от Община Лесичово Мария Жулева, Цветанка Шишеньова и др. В условията на всестранна интеграция и единение в ЕС и световна глобализация, национална стратегия е да се пробужда потенциала и енергията у хората за възраждаща духовност. Използвайки уникалната българска изобретателност и неповторима адаптивност, прозрачната преоценка на водените политики и произтичащите от тях приоритети и новите изпреварващи виждания за развитие, израстване и икономическо възмогване, ОС ще бъде „полигон“ за изпита-

276 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ния на народните послания за мъдра и далновидна, дългосрочно-перспективна, прозорлива политика, почтена с човешко излъчване. Бъдещето ще стане атестат, дали ще успее... Използвана литература: Енциклопедия на Пазарджик. 2011.

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ В ЯМБОЛСКА ОБЛАСТ, ПРИНОСЪТ МУ В АНТИФАШИСТКАТА БОРБА И В ИЗГРАЖДАНЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО Иван Славов1

І. Полагане на основите на Eдинния фронт в Ямболския край в годините след Първата световна война Трудовите хора от Ямболския край посрещат с възторг победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия от 1917 г. В Ямбол е създадена т.нар. забранена организация, в която освен цивилни лица участват още и войници, и офицери, които пропагандират революционните идеи. Организираният в началото на 1918 г. митинг с оратор юриста Георги Попов приема резолюция, призоваваща към солидарност с руските работници и селяни, за прекратяването на войната и подписването на справедлив мир. Заедно с това започва бързо олевяване на трудовите хора. Завърналите се от фронтовете работници и селяни са надъхани с нови идеи. За кратко време партийни и младежки организации и групи са създадени в почти всички села на двете околии. През 1919 г. са създадени младежки комунистически дружества: „Роза Люксембург“ в Ямбол, „Карл Либкнехт“ в Елхово, „Червенушка“ в Стралджа и др. Отчитайки всичко това, състоялият се през май 1919 г. Първи конгрес на БРСДП (т.с.) взема важни решения – преименува се в Българска комунистическа партия (тесни социалисти) и се присъединява към Третия комунистически интернационал. Потвърждение на нарасналото влияние на БКП (т.с.) в Ямболския край са резултатите от парламентарните избори, проведени на 7 декември 1919 г. Докато буржоазните партии губят влияние в повечето селища в двете околии, влиянието на БКП (т.с.) силно нараства, а в Ямбол и с. Лесово, Елховско, са създадени комуни. Ямболската комуна провежда редица мероприятия в интерес на трудещите се: осигурява прехраната на стотици бедни граждани и на 256 бежански семейства, събира и изпраща храни на пострадалите съветски граждани в Поволжието. С всичко това се слага началото на нов етап в идейното и организационно развитие на БКП (т.с.). 1

Авторът е доктор по история.

277

278 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Изострянето на отношенията между правителството на БЗНС и буржоазните партии, чийто членове са засегнати от проведените от правителството реформи като прогресивното данъчно облагане, монопола върху зърнените храни, закона за ТПС и др., които БКП (т.с.) безрезервно подкрепя, създава възможност за осъществяване на техническо сътрудничество между двете партии, което на практика довежда до единодействие между тях. Отчитайки създалата се обстановка Четвъртия конгрес на БКП, състоял се през юли 1922 г., възприема решението на Третия комунистически интернационал за прилагане на тактиката на единен фронт. Членовете на Ямболската партийна организация, както и останалите партийни организации в двете околии, приемат с удовлетворение тези решения. Изпълнявайки ролята на районен партиен комитет, влизащ в състава на новосъздадения Окръжен партиен комитет в Сливен, Ямболската партийна организация се заема с изпълнението им. Но след кървавата разправа с анархокомунистите в Ямбол на 23 март 1923 г. и особено след Деветоюнския преврат от 1923 г. и падането на земеделското правителство, членовете на БКП (т.с.) в града, водещи политика на изграждането на единен фронт, посрещат с изненада възприетата от Централния комитет на БКП (т.с.) тактика на неутралитет по време на преврата, но подкрепят безрезервно решението на ЦК на БКП (т.с.) от 5 до 7 август 1923 г. за подготовката на въоръжено въстание и създаването на работническо-селско правителство. Под ръководството на създадения военнореволюционен комитет със секретар Съби Колев, започва подготовка за въстанието. Създават се бойни десятки в кварталите на гр. Ямбол и учрежденията, които се заемат с набавянето на оръжие. Военнореволюционният комитет влиза във връзка със земеделците от кв. „Каргона“ Ямбол, които са готови при първия сигнал да тръгнат заедно с комунистите. Установена е връзка и с анархистите в града, които също заявяват готовност да ги подкрепят. В Ямболска околия единодействие между комунисти и земеделци е постигнато и в селата Стралджа, Тенево, Ген. Тошево и др., а в Елховска – в Околийския център – в с. Воден и др. Но въпреки добрата подготовка, парола от Окръжния комитет на партията от Сливен не се получава. Допущайки субективизъм ръководителят на революционния комитет в Ямбол преценява, че изгледи за успех на въстанието в града не съществуват и дава указание въстаниците да се разотидат. Но на следващия ден полицията предприема масови арести като арестува повече от 350 комунисти и земеделци, като застрелва някои от тях. Стремейки да се представи пред външния свят като законна власт, фашисткото правителство на Ал. Цанков насрочва парламентарни избори на 28 ноември 1923 г. Тъй като фашистките управници в Ямбол и Елхово не заверяват листите на Единния фронт, в тях единофронтовците в двете околии гласуват с беди бюлетини или с лозунги, като броят им в Ямболска околия е 5 289, а в Елховска – 2 400. Търсейки пътища за изява, през 1924 г. БКП (т.с.) създава Партия на труда. Работниците и селяните от Ямболския край посрещат с радост тази инициати-

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 279 ва. Трудовата група в Ямбол е създадена на 20 февруари 1929 г. Такива групи се създават и в Елхово и в някои села на двете околии. Но скоро след това с приетия от Народното събрание „Закон за защита на държавата“ всички демократични партии и движения са поставени извън закона. В новите условия БКП (т.с.) минава в нелегалност и възприема курс на въоръжено въстание като на 16 февруари 1925 г. военната организация без санкция на ръководството извършва атентата в църквата „Св. Неделя“ в София, след който фашисткото правителство се разправя жестоко с антифашистите. Само в Ямбол са арестувани 68 комунисти и земеделци. Пловдивският военнополеви съд осъжда на смърт Димитър Димов, Стоян Златев, Т. Карнобатлов от Ямбол и др. Жертви на фашисткия терор стават и видният единофронтовец Николай Петрини, поетътреволюционер В. Карагьозов, левият земеделец Теньо Тодоров и др. Особено трудни за БКП (т.с.), включително и за Ямболската партийна организация, се оказват годините на временната частична стабилизация, когато жестокият терор довежда до временен отлив на революционното движение. Но и в тези условия партията успява да съчетае нелегалните с легални форми на работа и борба – тактика, която се оценява като принос в теорията и практиката на световното работническо и комунистическо движение. През 1927 г. по инициатива на нелегалния ЦК на БКП в страната е създадена легална Българска работническа партия (БРП). Основаната на 6 април 1927 г. организация на БРП в Ямбол се заема с изграждането на Трудов блок с БЗНС и Социалдемократическата партия. През май 1927 г. организация на БРП е създадена и в Елхово, в която членуват 24 комунисти. В центровете на двете околии се създават Районни партийни комитети, които се заемат с изграждането на селски партийни групи. През 1927–1928 г. в региона са създадени около 29 такива групи. През май 1928 г. комсомолците в Ямбол основават своя легална организация – Работнически младежки съюз (РМС) със секретар Ангел Иванов. БРП и РМС в Ямбол застават начело на борбата на работническата класа и на всички трудещи се против терор, против подготовката на война със СССР, за амнистия и в защита на жизнените интереси на трудовите хора. Във връзка с насрочените през май 1927 г. парламентарни избори ръководството на БРП предлага на БЗНС, СДП и занаятчийската партия създаването на Трудов блок. Макар че първите две партии отхвърлят предложението, Трудов блок е изграден в немалко околии в страната и по време на изборите получава 75 000 гласа. Трудна е подготовката на изборите за общински и окръжни съветници през 1928 г. Докато властта отказва да завери листите на РП и Трудовия блок в Ямбол, РП в Елхово участва в тях със самостоятелна листа и получава 832 гласа – успех, споменат от ЦК на Работническата партия. Още в годините на управлението на БЗНС по инициатива на земеделските дружби в Ямболския регион са учредени три районни земеделски кооперативни синдиката: на 11 юни 1920 г. „Земеделска подкрепа“ в Ямбол, на 12 юли 1920 г. – „Орач“ – в Елхово и 1 януари 1921 г. – потребителна кооперация „Народен орач“ в Стралджа, която прераства в земеделски синдикат със същото

280 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

име. Те са ръководени предимно от дейци на БЗНС, които се заемат с учредяването на нови кредитни и потребителни кооперации. След Деветоюнския преврат, и особено в годините на частичната стабилизация, в тях навлизат и комунисти, и техни съмишленици, които стават инициатори на различни инициативи, целящи подобряване икономическото положение на селяните. интересна е инициативата на комунистите от Стралджа, които на 29 април 1928 г. основават земеделска производителна кооперация „Начало“ с председател Лука Георгиев, която установява търговски връзки със СССР. През тези години нараства влиянието на комунистите и в други масови организации – читалища, тракийски дружества и др. Разразилата се през 1929 г. икономическа криза засяга тежко трудовите хора и в Ямболския край. Нараства безработицата, а работните заплати рязко спадат, липсват пазари за земеделските произведения или те се изкупуват на безценица. Според признанието на Ямболския околийски управител, почти половината от работниците в Ямбол са без работа, а положението на еснафа, търговците и част от индустриалците е отчайващо. Това бедствено положение засилва недоволството на работниците и селяните и довежда до нарастване на влиянието на Работническата партия и до засилване на стачното движение. Избухналата през 1930 г. стачка на строителите на железопътната линия Ямбол– Елхово, в която участват 270 работници, е единствената стачка на строителните работници в страната. На тази основа партийните организации в региона разгръщат успешна разяснителна дейност при подготовката на изборите за окръжни съветници, насрочени за септември 1930 г. Те успяват да изградят Трудов блок с левите земеделци и занаятчии, който провежда масово посетени събрания. В тези избори Трудовият блок в Ямбол получава 2 755 гласа или 37 на сто от подадените гласове и се нарежда на второ място в страната. Още по-впечатляващ е успехът на Трудовия блок в Ямболска и Елховска околии в парламентарните избори, проведени на 21 юни 1931 г., в които той печели 73,3 на сто от гласовете на избирателите, с което далече изпреварва Сговора и Народния блок. Ямбол е един от петте града в страната, в които Трудовият блок печели изборите. Падането на власт на Демократическия сговор и резкият подем на революционното движение в страната с право се определя от Коминтерна и нелегалната БКП като „първия голям пробив във фашистката диктатура“. Забележително събитие – резултат на революционния подем на трудещите се в Ямболския край през тези години, е стачката на работниците от текстилната фабрика „Тунджа“, продължила 25 дни – от 29 юни до 24 юли 1931 г., когато 1 000 текстилни работници се вдигат „на борба за хляб, въздух и човешки права“. В ръководството ѝ активно участват секретарите на Работническата партия и РМС в града – Димитър Чаушев и Ангел Иванов, както и немалко партийни и комсомолски активисти. Опитът на собствениците да провалят стачката чрез вербуване на стачкоизменници, полицейски насилия и интерниране на ръководителите ѝ се оказват

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 281 безуспешни. Подкрепени от трудещите се от града и селяните от десетки села на Ямболска и Елховска околии, стачниците проявяват неимоверна издръжливост. Солидарност с ямболските текстилци проявяват дори текстилните работници от Лион (Франция), които им изпращат парична помощ. По своята организираност Ямболската текстилна стачка заема едно от първите честа в историята на професионалните борби на работническата класа в капиталистическа България. Тя допринася за каляването на съюза между работниците и селяните. Репресиите на полицията над стачниците довеждат до кървави сблъсъци и арести на членове на стачния комитет. След близо месечни борби фабрикантите успяват с помощта на властта да я потушат. По нареждане на окръжния управител в Бургас полицията освобождава трима членове на стачния комитет и на 23 юли им организира среща с представители на властта и работодателите, на която е постигнато съгласие за прекратяването ѝ. Кървавата разправа със стачниците не успява да пресече революционния подем на трудещите се в двете околии. Само два дни след прекратяването на стачката на централния площад в града се провежда бурно протестно събрание. Такива събрания се провеждат и в селата Първенец, Маломир и др., а в с. Тенево се стига до кървави сблъсъци с полицията. Признание за приноса на работническото движение в Ямболския край е решението на ЦК на Работническата партия, местния комитет на РП в Ямбол да изпълнява функциите на Окръжен комитет, като седалището му бъде преместено от Сливен в Ямбол. Наред с това Трудовият блок в десетки села на двете околии печели първи места при провеждането на различни избори, като в 10 от тях е изградено успешно единодействие с местните земеделски дружби, при които след победата за кметове в тях да се издигат земеделци, а за заместниккметове – комунисти. Поради наличието на левосектантски увлечения обаче нелегалната БКП преценява, че в страната продължава да съществува революционна ситуация и продължава да организира протестни акции. През ноември 1933 г. в Ямбол също е обявена стачка на келнеро-готварските работници. В отделни села партийните организации обявяват земеделски дружби за аграрфашистки, което довежда до изострянето на отношенията между двете организации до краен предел.

ІI. Изграждането в Ямболския край на широк Народен фронт През пролетта на 1934 г. управляващата в страната коалиция Народен блок се разпада. Възползвайки се от това, Военният съюз и политическият кръг „Звено“ извършват на 19 май 1934 г. военен преврат. Като изразител на интересите на едрия капитал деветнайсетомайците премахват и последните остатъци от буржоазната демокрация – разпущат Народното събрание, отменят Търновската конституция, разтурват политическите партии в страната. Това довежда до нов отлив на революционното движение. В четирите районни комитета в Ямболския и в партийните организации членуват само 200 души. В тази тежка обстановка през януари 1935 г. се провежда Петият пленум на ЦК на нелегал-

282 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ната БКП, който взема редица крайни сектантски решения. За да ѝ помогнат Политсекретариатът на Коминтерна и Задграничното бюро на БКП провеждат през март с.г. заседание на партийния актив, което извършва обновяване на състава на Централния комитет, начело на който застават Георги Димитров и Васил Коларов. Проведеният през лятото на 1935 г. в Москва Седми конгрес на Коминтерна, приема въз основа на доклада, изнесен от Г. Димитров, стратегически план и гъвкава тактика за борба против надигащия се фашизъм в света, а състоялият се през февруари 1936 г. разширен пленум на ЦК на партията решава да се сплотят всички демократични сила за борба против фашизма и войната и в страната да се изглади широк народен антифашистки фронт. За осъществяването на новия партиен курс Ямболската партийна организация се заема със своето организационно укрепване, както и насочва усилията си към овладяването на ръководствата на масовите организации и засилването на влиянието си сред всички трудещи се. Въпреки указанието на ЦК на БКП за разтурването на БРП, изхождайки от здравия разум, членовете на Ямболската партийна организация не изпълняват това решение. Двете организации продължават да съществуват и действат паралелно до 1939 г. Важен момент в живота на нелегалната ямболска партийна организация е отделянето ѝ от Сливенската и формирането на Окръжен комитет на ЯБКП, както и на РРП в Ямбол. Под ръководството на новосформираните ръководни органи тя насочва усилията си към изграждане и укрепване на широко народофронтовско движение в региона чрез привличането на всички, които проявяват готовност да се борят против фашизма и войната – БЗНС, БРСДП, анархокомунистите и различните граждански организации. Добри позиции са завоювани в ръководствата на Българския работнически съюз, в някои секции на занаятчийските сдружения – кожаро-обущарското, коларо-файтонджийското и др. Остра борба се води за овладяването на ръководството на шивашката секция. Партията подобрява влиянието си в сдружението на работниците-каменари в с. Гранитово, Елховско, където работят 200 души, сред работниците в тютюневите складове в Ямбол и др. Чрез женските дружества в Ямбол се събират средства за подпомагане на бедни деца. Нараства влиянието на партията в читалищата, в спортния клуб „Хр. Ботев“, в музикалното дружество „Гусла“ и др. Чрез масовите организации партията провежда кампания за подпомагане на борещия се испански народ. Голям успех за антифашистките сили в Ямбол е създаването на общоградски комитет за защита на мира. Новият курс на партията довежда до по-нататъшно нарастване на влиянието ѝ в кооперативното движение. Под ръководството на кооперативната комисия към Окръжния комитет на партията, в която влизат изтъкнати партийни дейци като Стоян Сюлемезов, Ст. Бедаваджиев, левият земеделец Георги Желев и др. към кредитните кооперации са открити 9 отдела за кооперативно оризосеене, като на 6 от тях ръководителите са комунисти, а на останалите – земеделци. Техните стопански успехи стават известни в цялата страна.

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 283 За разпространението на кооперативните идеи сериозен принос имат изградените младежки кооперативни групи, някои от които се превръщат в истински масови организации. Например младежката кооперативна група в с. Недялско, Ямболско, която наброява 120 члена, организира успешно редица масови мероприятия. Всъщност немалко от тях са легални прояви на местните ремсови организации. Силно е влиянието на партията и РМС и в организациите на малцинствата. Почти цялото ръководство на еврейското благотворително дружество „Ахадут“ е съставено от комунисти и ремсисти. В арменското дружество „Хоб“ влизат 180 души, които подпомагат материално своите бедни сънародници. Изобщо младежките кооперативни организации в окръга са истинска невидима сила, която въвлича младежите от градовете и селата в борбата, изгражда у тях прогресивен мироглед, прави ги целеустремени борци против фашистката диктатура. Потвърждение на това са резултатите от проведените през тези години избори. В изградените преди провеждането на избори за общински съветници през 1937 г. по инициатива на ЦК на БРП „конституционни комисии“, в които в Ямболския партиен окръг участват представители на Работническата партия, БЗНС „Пладне“ и БЗНС „Врабча“ 1. По указание на централното ръководство на Народния фронт те призовават избирателите да гласуват не със свои листи, а с лозунги или бели бюлетини. Този погрешен подход позволява на правителствените кандидати да получат незначително мнозинство. Но в някои села на Ямболския край като с. Воден, Елховско, 60 на сто от избирателите гласуват с бели бюлетини. Този погрешен подход е осъзнат и отстранен на парламентарните избори, проведени през 1938 г., на които за кандидат на Народния фронт в Ямболско е издигнат сдруженият земеделец Динко Тодоров. От протоколите за утвърждаване на резултатите от изборите се вижда, че той получава 7 682 гласа срещу само 4 803 гласа, получени от правителствения кандидат. На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война, в която фашистките държави, начело с хитлеристка Германия си поставят за цел да установят световно господство. Това предизвиква масовата съпротива на миролюбивите народи и я превръща в справедлива освободителна и антифашистка. Голяма част от българския народ също застава на страната на миролюбивите народи. В тази обстановка на 15 февруари 1940 г. в страната се провеждат нови парламентарни избори, при подготовката на които БРП полага усилия за изграждане на антифашистко единство, неутралитет и мир в света. Основният призив, който тя издига, е сключването на „Пакт за ненападение и взаимна помощ със СССР“. Въпреки че изборите се провеждат в обстановка на терор и насилие, в двете околии кандидатите на Народния фронт постигат победа. Издигнатият от БРП кандидат за народен представител в Ямболска околия д-р Васил Георгиев получава 7 758 гласа срещу само 3 887 за правителствените кандидати. Много гласове получава и кандидатът на Народния фронт в Елховска околия Георги Дражев. Ярка проява на разгърналото се в Ямболския край движение за дружба със Съветския съюз е учредяването на българо-съветски дружества в Ямбол и Ел-

284 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

хово. Учредителното събрание в Ямбол се провежда на 28 април 1940 г. при препълнен салон в читалище „Съгласие“. За председател на дружеството е избран руският възпитаник Захари Паскалев, а за председател – известният комунист Димитър Желязков. Събранието получава поздравителни телеграми от Управителния съвет на БСД – София и от Всесъюзното общество за културни връзки с чужбина в Москва. Дружеството в Елхово е основано на 2 юни 1940 г., като в ръководството му са избрани комунистите Г. Дражев и Г. Пехливанов. Опити за основаване на българо-съветски дружества се правят в няколко села, но властта не ги признава и те прекратяват дейността си. През ноември 1940 г. в София пристига заместник-комисарят на външните работи на СССР Аркади Соболев, който предлага от името на съветското правителство да се сключи пакт за ненападение и взаимна помощ между България и Съветския съюз. Българските трудещи се посрещат с радост това предложение. От всички краища на страната в Народното събрание и Министерския съвет пристигат хиляди телеграми с настояване то да бъде прието. Широк размах получава т. нар. Соболева акция и в Ямболския партиен окръг. Само едно от тези предложения е подписано от 1 200 граждани. Стотици подписи носят предложенията от селата Калчево, Недялско, Маломир и др. В Стралджанския район са събрани 8 000 подписа, а в с. Александрово под предложението се подписват всички възрастни жители на селото. В гр. Елхово са събрани 2 000, а в Тополовград – 1 000 подписа и др. Въпреки изразената народна воля българското монархо-фашистко правителство не само отклонява съветското предложение, но на 1 март 1941 г. присъединява България към Тристранния пакт, с което я превръща в сателит на фашистка Германия. Недоволството в страната продължава да нараства. По случай Първи май 1941 г. БРП – Ямбол създава позив, в който призовава работниците, селяните и народната интелигенция да се вдигнат на борба срещу настъплението на фашизма.

ІII. Създаване на Отечествения фронт в Ямболски окръг и приносът му във въоръжената борба и в изграждането на социализма Нарушавайки вероломно пакта за ненападение, сключен със Съветския съюз през 1939 г., на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия нахлува вероломно в пределите на съветската страна. Започва Великата отечествена война на съветските народи – война за защита на социалистическия строй, за спасяването на поробените народи и на човечеството от фашизма. Макар че българското фашистко правителство запазва дипломатическите отношения на страната със Съветския съюз и не се решава да изпрати български войници на Източния фронт, българската територия е превърната в плацдарм на вермахта. Населението на Ямболския край, както и всички българи, посреща вестта за хитлеристката агресия с огромна тревога. Още в деня на агресията Политбюро на ЦК на БРП публикува позив, в който характеризира тази война

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 285 като разбойническа, империалистическа и контрареволюционна и призовава българския народ „да не допусне използването на българската земя и войска за разбойнически цели на германския фашизъм“. Два дни по-късно – на 24 юни, Политбюро на ЦК взема историческото решение за преустройство на партийната дейност към подготовка на въоръжено въстание, което включва различни форми и средства на борба, основните от които са разгръщането на мощно партизанско движение и създаването на могъщ антифашистки фронт. Веднага след като получават решението на Политбюро, окръжните партийни комитети в страната, включително и тези в Бургас, Сливен и Ямбол, пристъпват към подготовката за бойни действия. От трите окръжни партийни организации в Бургаската административна област, най-единна се оказва ръководената от калените комунисти Димитър Димов и Стоян Златев Ямболска организация. От нейните редици излизат първите нелегални в областта – Панайот Каракачанов, Кольо Тенев и Кузо Пандов. Макар че през пролетта на 1942 г. полицията успява да нанесе удар и на Ямболския окръжен комитет на партията, не успява да я обезглави. Възстановеният под ръководството на Д. Димов окръжен партиен комитет създава една от първите партизански чети в областта, в която участват 12 членове и сътрудници на комитета, превърнала се по-късно в основно ядро на партизанския отряд „Смърт на фашизма“. На 17 юли 1942 г. радиостанция „Хр. Ботев“ предава от Москва програмата на Отечествения фронт, разработена по инициатива на Г. Димитров от Задграничното бюро на Централния комитет на партията, която е посрещната с голям интерес от ръководителите и редовите комунисти в Ямболския партиен окръг. Основните моменти от нея залагат в разработения от Д. Димов временен правилник на партизанските дружини и чети в региона. В него партизанските чети и дружини са определени като съставна част от Отечествения фронт. Основна предпоставка за успешното изграждане на отечественофронтовски комитети е отрицателното отношение на политическите партии – БЗНС, БРСДП и др., към фашистка Германия и солидарността им към Съветския съюз. Изграждането на отечественофронтовски комитет в Ямболски край започва още през лятото на 1942 г. Първият комитет на ОФ, в който влизат трима комунисти, един член на БЗНС и един ремсист, е създаден на 2 август 1942 г. в с. Веселиново, Ямболско. След обсъждането на програмата в селата Войника, Първенец, Калчево, Симеоново, Александрово и Иречеково също са създадени отечественофронтовски комитети. За да осигури по-добро ръководство на разрасналото се партизанско движение в страната, през февруари 1943 г. Политбюро на ЦК на БРП разработва цялостен план за обединяване на партизанските сили в Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), съгласно който страната е разделена на 12 военнооперативни зони (ВОЗ), като Ямбол е определен за център на Шеста ВОЗ. От друга страна, поучени от грешките от 1923 г., комунистите и земеделците от Ямболския партиен окръг също се обединяват под знамето на Отечествения фронт. Особено активни са сдружените земеделци в селата Тенево, Овчи кла-

286 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

денец, Роза, Поляна и редица други. През декември 1943 г. в Ямбол е създаден Областен комитет на Отечествения фронт, в който участват Димитър Димов и Д. Желязков от БРП, д-р Борис Ненов от БЗНС и Петко Търпанов от БРСДП. През януари 1944 г. се формира Ямболски околийски комитет на Отечествения фронт в състав Йордан Мишев (БРП), Динко Тодоров (БЗНС) и Калчо Калчев (безпартиен). Околийският комитет на Отечествения фронт в Елхово се състои от 12 члена: 8 от БРП, 2 от БЗНС и един безпартиен. По тяхна инициатива отечественофронтовски комитети през 1943 и 1944 г. са създадени още в десетки селца в зоната. Пак по тяхна инициатива и с прякото им участие са проведени близо 200 събрания и конференции, на които се разяснява програмата на Отечествения фронт, присъстват между 40 и 160 души. Най-голям е броят на участниците в събранията в с. Недялско – 160 д., с. Симеоново – 140 д. и др. Наред с комунистите в редица села – Тенево, Симеоново, Трънково, Калчево, Скалица и др. членове на БЗНС стават ятаци на партизаните, някои от тях като Скалица, Ген. Тошево и др. се превръщат в истински партизански бази. Нов момент в дейността на БРП и Отечествения фронт е организирането на отечественофронтовски комитети във военните поделения в Ямбол, Елхово и други селища, в които участват десетки военнослужещи. В комитета на ОФ в 29 пехотен полк броят им е 80, в летище Ямбол – 60 души и др. Победоносното настъпление на Съветската армия на Балканите през август 1944 г. създава непосредствена революционна ситуация в страната. Единствената политическа сила, способна в този паметен момент да спаси страната, е Отечественият фронт. На 24 август 1944 г. ЦК на БРП издава историческото окръжно № 4, в което заявява, че „За България удари дванадесетия час...“ и призовава комунистите и всички трудещи се да смъкнат фашисткото правителство и да образуват правителство на Отечествения фронт. ОК на БРП и Щабът на зоната веднага го разпращат до партизанските отряди, до партийните младежки организации и комитетите на ОФ и изготвят план за завземането на властта. В началото на септември се провежда конференция с отговорните комунисти, ремсисти и отечественофронтовци от частите на Ямболския гарнизон, на които е поставена задачата да са готови за вдигане на въстание. Трудовите хора от Ямболския край посрещат обявената на 5 септември 1944 г. от Съветския съюз война на България като истинско спасение. Освен че съветската нота е разпространена сред населението, ОК на БРП и Щабът на зоната се отпечатват и разпространяват позиви, призоваващи населението и войниците да посрещнат съветските войни като освободители. На 6 септември е набелязан конкретен план, съгласно който решителният удар трябва да бъде нанесен на 11 септември. Но събитията се развиват мълниеносно. След като на 8 септември от Сливенския затвор са освободени и се завръщат в Ямбол политзатворниците, а рано сутринта на 9 септември ръководителите на Щаба на зоната провеждат среща с командирите на военните части, в които има отечественофронтовски комитети, с общи усилия революционните сили в града пристъпват към дейст-

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 287 вие. Към 8 ч. без съпротива са завзети кметството, околийското управление и полицията, а към 9 ч. на площад „Освобождение“ се провежда митинг, на който Д. Димов обявява, че в града е установена отечественофронтовска власт. След завземането на помещенията на жандармерията е създадена народна милиция, чийто първи отряд се въоръжава с иззетото от жандармеристите оръжие. За кмет на града е определен Антон Леков. В града е установен революционен ред. На свое заседание, състояло се в 17 ч. на 9 септември, в Елхово се установява властта на ОФ, като за кмет на града е определен Г. Дражев, а за околийски управител Г. Пехливанов. На 9 септември власт на ОФ е установена в Тополовград и в останалите села в двете околии. Изключение правят само няколко села от района на партизанския отряд „П. Момчилов“, като с. Гълъбинци, в които революционна власт е установена още на 8 септември. Трудовите хора от Ямболския край посрещат с възторг победата на революцията, защото, както е посочено в един протокол на ОФ комитета в с. Раздел, Елховско, „това е акт на възстановяване на свободата, политическите права и справедливостта, отнети от народа на 19 май 1934 г.“ С установяването на властта на ОФ е решена първата непосредствена задача на революцията. С поемането на властта правителството на ОФ се изправя пред нови задачи, които са ясно формулирани в програмната декларация, обявена от министърпредседателя К. Георгиев на 17 септември 1944 г. За изпълнението им започва бързо легализиране на масовизиране на политическите партии. Само в Ямболска околия броят на партийните членове нараства и от 376 на 9 септември 1944 г. достига до 2 209 в края на годината. Неотложна задача на правителството е осигуряването на участието на българската армия в окончателния разгром на хитлеристката армия. Населението от Ямболския край изпраща тържествено воините от ямболските полкове. За повишаване на боеспособността на армията важна роля се пада на изградения по инициатива на БРП и ОФ помощник-командирски апарат. Като помощниккомандири в ямболските полкове за фронта заминават редица партизани и политзатворници. Заедно с това в двете околии се разгръща широко доброволческо движение, чийто основно ядро са също партизаните и политзатворниците. Само от Ямболска околия в народната гвардия участват 709, а от Елховска – 224 патриоти. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“ по време на войната във всички селища на региона се разгръща всенародна акция за събиране на помощи за фронтоваците – храни, дрехи и парични средства. По места на войнишките семейства са осигурени дърва, засети са нивите им. С активното участие на ръководството на Комитета на ОФ в Ямбол е организиран народен съд за съдене на фашистките управници, извършили престъпления в годините на фашистката диктатура. В един доклад на околийския комитет на ОФ до Националния съвет от декември 1944 г., се сочи: „След 9-ти септември 1944 г. околийският комитет на ОФ пое политическото ръководство на града и околията. В първия ден бяха заменени всички главни административни служители като управител, кмето-

288 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ве, полицейски комендант и др. В селата са освободени всички кметове и зам. кметове с фашистки прояви и са заменени с изпитани и добри антифашисти. Още в първия ден във всички села са изградени отечественофронтовски комитети. Чистката в държавния апарат продължава...“ Голяма роля за организационното укрепване на държавата имат Осмият пленум на ЦК на БРП (к) и Първият конгрес на ОФ, състоял се в началото на 1945 г. Оценявайки мястото и ролята на ОФ, Осмият пленум на ЦК поставя задачата за укрепване на ОФ като изразител на народното единство. След конгреса на ОФ околийските комитети в Ямбол и Елхово набелязват конкретни мерки за преодоляване на възникналите конфликти с БЗНС. Във връзка с това е решено от 1 юли 1945 г. 10 кметски постове в Ямболска околия да бъдат предоставени на БЗНС. Положително върху дейността на ОФ се отразява и решението на Министерския съвет от април 1945 г. Тополовградския район на Елховска околия да се обособи в самостоятелна околия, в която влизат още 19 села. Потвърждение за приноса на ОФ за укрепване на народната власт в трите околии са резултатите от проведените през 1945 и 1946 г. парламентарни избори и референдума за народна република. През септември 1945 г. правителството решава отложените под натиска на опозицията избори за ХХVІ народно събрание да бъдат проведени на 18 ноември с.г. В резултат на проведената под знамето на ОФ богата агитационна дейност и в трите околии той постига блестящи резултати. В Ямболска околия в тях участват 90 на сто от избирателите, от които 89 на сто гласуват с листата на ОФ, в Елховска околия – съответно – 94 на сто и 89 на сто, а в Тополовградска – 90,6 на сто. В референдума за народна република, състоял се на 8 септември 1946 г., в Ямболска околия с бюлетината на ОФ за републиката гласуват 93 на сто от избирателите, в Елховска околия от 38 000 избиратели само 1 493 гласуват за монархията, а в Тополовградска – 93 на сто гласуват за република, като най-високи – 98 на сто, са резултатите от селата Орешник и Филипово. Особено важно значение за страната имат проведените на 27 септември 1946 г. избори за Велико народно събрание, което има за задача да изработи и приеме новата конституция на републиката. Съгласно избирателния закон от ОФ в Ямболска околия са издигнати 7, в Елховска – 4, а в Тополовградска – 2 кандидати за народни представители. В деня на изборите в Ямболска околия за БРП (к) гласуват 55 на сто от избирателите – процент по-висок от средния за страната. Положителни са резултатите и в останалите две околии. Разколебани от успехите на отечественофронтовските партии, след като цели дружби на опозиционния БЗНС (Н. Петков) преминават към ОФ. В края на 1947 г. назряват условията за ускоряване на революционния процес в страната. Необходимостта от сплотяването на всички демократични сили налага ОФ да се преустрои в Единна обществено-политическа организация. В Ямболска околия този процес протича много активно. В редиците на ОФ се включват стотици членове на БРП (к), сдружени земеделци и безпартийни.

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 289 Най-добри са резултатите в Тополовградска околия, където над 90 на сто от членовете на БРП (к) стават нейни учредители. На проведеното на 12 януари 1949 г. разширено съвещание на Околийския комитет на ОФ в Ямбол са обсъдени решенията на Петия конгрес на БКП за изграждането на социалистическо общество, а на 15 май 1949 г. са проведени първите избори за народни съвети. В тях отечественофронтовските партии участват с обща бюлетина, като бюлетините на отделните партии са с различни цветове. И в трите околии партиите на ОФ печелят убедително. На първо място е Елховска околия, където за ОФ гласуват 96 на сто от избирателите, следвани от Тополовградска околия – 90 на сто и Ямболска – 89 на сто. В края на 1949 г. в страната са извършени важни териториално-административни промени. С постановление на Министерския съвет в страната са създадени 19 окръга. Един от тях е Ямболският, в който влизат 5 околии – Ямболска, Сливенска, Елховска, Котелска и Тополовградска. В окръжния център са избрани окръжни ръководства на обществените организации. За председател на Окръжния комитет на ОФ е избран Петър Филипов. Извличайки си поуки от проведените през май 1949 г. избори, отечественофронтовските партии провеждат още по-действена и убедителна кампания в изборите за народни представители и окръжни съветници, проведени в края на същата година. Найубедителна в Ямболски окръг е победата на ОФ в Тополовградска околия, където той печели 98 на сто от гласовете както за народни представители, така и за окръжни съветници, следвана от Ямболска околия – съответно с 98 и 97 на сто от гласовете и Елховска околия, където и двете листи получават по 96 на сто от гласовете. Но в края на 1950 г. в резултат на извършените от правителството частични административно-териториални промени Ямболски окръг е закрит, като част от влизащите в него околии преминават към Старозагорски, а останалите – към Бургаски окръг. Въпреки че тази разпокъсаност създава трудности в дейността на организациите на ОФ, техните ръководства продължават да полагат усилия за подобряване на своята дейност. Априлският пленум на ЦК на БКП, състоял се през 1956 г., бележи нов етап в развитието на страната. Той слага край на някои погрешни методи на работа, свързани с култа към личността. На свои събрания отечественофронтовските организации във всички селища на трите околии, обсъждат своето състояние и набелязват мерки за укрепването си. Особено внимание се обръща на подобряването на съвместните дейности с народните съвети, на преодоляването на подценяването на земеделските дружби и др. През тези години възниква въпрос за съдбата на ОФ – не е ли изживял той времето си? Отговор на този въпрос дава Юлският пленум на ЦК на БКП от 1968 г., който приема, че ОФ трябва да продължи да съществува и да се развива като важна организация на всички патриотични антифашистки сили, като въплъщение на боевия съюз на работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция, като школа за патриотично и интернационално възпитание.

290 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Тази оценка се потвърждава от дейността на Ямболската окръжна организация на ОФ. От отчетния доклад, изнесен на окръжната конференция през 1972 г. се вижда, че през 1968–1971 г. са били организирани и действали 379 лектории, 92 теоретични конференции, проведени са над 4 000 събрания, посветени на патриотичното и интернационално възпитание на трудовите хора. Положени са усилия за защита на природата, за подобряване на съвместната дейност с другарските съдилища, с движението на жените и други масови организации. Важно признание за успешната дейност на Ямболската окръжна организация на ОФ е проведеното от Националния съвет на ОФ през май 1975 г. в Ямбол национално съвещание на тема „Опитът на Ямболската организация на ОФ в борбата с отрицателните явления“, в която участват П. Кубадински от ЦК на БКП, Н. Георгиев – от Постоянното присъствие на БЗНС, Борис Спасов – от Съюза на юристите в България, както и стотици представители на окръжните и общински комитети н ОФ от цялата страна. В доклада, изнесен от председателя на Окръжния комитет на ОФ – Ямбол Йорданка Генчева, са разкрити успехите на Ямболската ОФ организация в борбата срещу посегателствата върху социалистическата стабилност, в провеждането на публични съдебни процеси и др. В изказвания на представителите на другите окръзи също е споделен ценен опит. Накрая П. Кубадински връчва преходното знаме на Националния съвет на ОФ на Ямболската окръжна организация. И през следващите години Ямболската окръжна организация на ОФ продължава да развива активна дейност. От доклада, изнесен от председателя на ОК на ОФ Стойо Симеонов на окръжната отчетна конференция през 1977 г., е разкрит приносът на членовете ѝ в разширяването на социалистическата демокрация. Фактът, че в нея участват десетки представители на политическите и стопански организации, на административните органи показва, че ОФ в окръга се е превърнал в координатор на обществено-политическия живот в окръга. Към 1983 г. в окръжната организация на ОФ – Ямбол членуват 10 550 члена. Впечатляващо е участието на местните организации в честването на 1 300-годишнината от основаването на българска държава и по-конкретно в организирането на празниците „Моето родно селище през вековете“. В отчетния доклад, изнесен на отчетната окръжна конференция през 1987 г. се подчертава, че е необходимо през следващите години усилията на местните организации да се насочат към подобряване на правната култура на населението, към подобряването на работата с граничното население, към повишаване на грижата за старите хора и други.

ІV. Отечественият съюз в годините на прехода През първите години на прехода демократичното общество в Ямболски регион попада в ситуация на крайна политическа конфронтация. Двуполюсният модел доведе до засилване на омразата и враждата сред хората и обрече в неведение демократичните процеси.

Изграждането на ОФ в Ямболска област | 291 Отечественият съюз като организация и правоприемник на ОФ винаги е стояла в непосредствена близост до хората и техните проблеми. Националните и местни ръководства имаха отговорната задача да легитимират съюза. Деятелите на Отечествения съюз се заеха с активна дейност за преодоляване на разделението – политическо, етническо и религиозно за взаимно разбирателство. Това бе мотото на националната конференция през 1992 г. Отечественият съюз и неговото национално ръководство в лицето на председателя Гиньо Ганев извърши огромна организационна и политическа дейност за национално единение и съгласие чрез телевизионни дискусии, репортажи, статии, интервюта. През май 2002 г. в Ямбол, община „Тунджа“, Стралджа, Болярово и Елхово по инициатива на члена на НС на Отечествения съюз и Областен координатор Стефан Чирпанлиев се проведоха общи събрания на Общинските организации и се избраха ръководства. Отечественият съюз в областта поддържа тесни взаимоотношения с нашия най-близък партньор по убеждение и политическа същност – Българска социалистическа партия. През 1993 г. е подписано споразумение за прекратяване на политическата конфронтация, за запазване на формите и традициите на човешкото общество за запазване на българския дух и морал. Потвърждение на тези близки отношения е спечелването на два последователни мандата на местните избори в Ямбол – през 1995 и 2003 г., на три в Община Тунджа и Стралджа и на четири в гр. Болярово. Общинските ръководства на ОС вземат участие в обсъждането на общинските листи за кметове и общински съветници и ги подкрепят по време на изборите. Много активисти на Отечествения съюз участват като членове на секционни комисии, застъпници и наблюдатели. За отбелязване е, че много от председателите на местните организации са оставяни без работа, отнети са клубовете и материалната база, което сериозно затруднява дейността им. Всичко това се отразява на членската маса. Въпреки тези трудности много активисти на Отечествения съюз продължават да работят всеотдайно. Членовете на Отечествения съюз в гр. Ямбол ценят високо съвместната работа с БАС, Съюза на пенсионерите, СОСЗР, Народните читалища, Дружеството „Тракия“, Обединението на жените социалистки, на ветераните, на русофилите, Съюза на инвалидите, на БЗНС „Ал. Стамболийски“ и др. През юни 2010 г. в гр. Ямбол бе проведена регионална съвместна среща с Председателя на националния съвет Симеон Симеонов. Целта бе всички заедно да насочим усилията си към издигане на самочувствието ни на българи, за постигане на помирение и доверие на хората по местоживеене за превръщане на ОС в организация от нов тип.

РАБОТАТА НА ОБЩИНСКИЯ КОМИТЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ ЗА ПОВИШАВАНЕ АКТИВНОСТТА НА СЕЛСКИТЕ КОМИТЕТИ И НИЗОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА „ТУНДЖА“ – ТЕНЕВО (1979–1987) Тотьо Хандъров1

бщинската организация на Отечествения фронт „Тунджа“–Тенево започна своето развитие на 7 февруари 1979 г. Новата организационна единица се изгражда на основата на съществуващите до този момент 18 селски комитета и 82 низови организации, представляващи 11 000 организирани членове на Отечествения фронт. Първите ѝ стъпки са белязани от всенародния устрем в строителството на социализма в България след 9 септември 1944 г. Писмото-призив на Националния съвет на Отечествения фронт завладя умовете и сърцата на нашите хиляди отечественофронтовци, които с ентусиазъм и творчески труд се включиха в реализирането на всенародната повеля: „Дела, дела и само дела!“ Общинският комитет на Отечествения фронт от своя страна откликна с началото на разговор на тема: „Всеки комитет и организация на ОФ със свой принос при изпълнението решенията на ХІІ конгрес на БКП и ІХ конгрес на ОФ“. На преден план застават въпросите за ролята на субективния фактор. Сложните задачи изискват активност, компетентност и деловитост на кадрите на всяко равнище, необходимостта да са в състояние да вземат правилни решения и да организират хората за тяхното изпълнение. С помощта на Общинския комитет на БКП по-добре използват кадровия потенциал на населените места, като включват повече млади хора в съставите на селските комитети и низови организации на ОФ. Положителни изменения настъпват в обучението на кадрите. Особено силно въздействие упражнява провеждането на „Деня на председателя“. На тези събирания в различни населени места се изнасят съдържателни беседи и лекции по основните проблеми на отечественофронтовската дейност от работници на Окръжния и Общинския комитети на ОФ и се извършва обмен на положителен опит от председатели на селски комитети и низови органи1

Авторът е председател на Общинския комитет на Отечествения фронт „Тунджа“–Тенево, област Ямбол.

293

294 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

зации. Основният актив включва ръководни кадри по места с добра политическа и организационна подготовка, всеотдайни при изпълнение на поставените задачи, с дългогодишен опит в обществената работа като Желязко Динев Гърков от Тенево, Стоян Георгиев Кунев от Крумово, Иван Русев Георгиев от Миладиновци, Иванка Василева от Генерал Инзово и др. Обучението се провежда всеки последен вторник на месеца в различни населени места. Преследвайки организационното укрепване на селските комитети и низови организации Общинският комитет на ОФ залага изучаването и разпространяването на положителен опит в комитетите и организациите на ОФ по населени места, както следва: 1. В с. Тенево – „Работата с децата по местоживеене“; 2. В Генерал Инзово – „Участие в изпълнението на социално-икономически задачи“; 3. В с. Маломир – „Планирането в работата“; 4. В Ханово – „Индивидуалната работа с хората по местоживеене“; 5. В Окоп – „Работата с българското население от цигански произход“; 6. В Крумово – „Активни и инициативни низови организации“; 7. В Миладиновци – „Участие в помощ на селското стопанство“; 8. В Коневец – „Съвместната работа с кметството“; 9. В Дряново и Драма – „Съвместната работа по самозадоволяването“; 10. В Симеоново и Асеново – „Състояние на обществения контрол“; 11. В Победа – „Превантивната работа на другарския съд“; 12. В Сламино и Робово – „Работа по опазване на околната среда“. Най-добрите комитети и организации се награждават с парични награди между 40 и 100 лева, предметни награди и екскурзия до Румъния, съгласно системата за социалистическо съревнование. Като има предвид сложността и голямото разнообразие на проблемите, Общинският комитет разпределя задачите между щатните работници и членовете на Бюрото. Проявява се постоянен стремеж всяка седмица след оперативката в понеделник да се поставят предстоящите задачи и да се разпределят изпълнителите по населени места за срещи с актива. В дейността си Общинският и селските комитети системно използват плановото начало. Общинският комитет предварително съгласува годишните планове с другите обществени органи и организации, съвместно с които участва в народополезната дейност в общината. От своя страна селските комитети и низовите организации изготвят и работят по свои шестмесечни планове. Голяма роля в дейността на Общинския комитет играят заседанията на бюрото, на които се изслушват информации за изпълнението на плановите задачи, приемат се информации и оценки за работата на селските комитети и низовите организации, разпределят се задачите между щатните работници. Въведена е месечна информационна справка, в която селските комитети отбелязват извършеното през месеца и информират Общинския комитет за мероприятията си.

Работата на Общинския комитет на ОФ в община „Тунджа” | 295 Ударението, които Общинският комитет поставя пред селските комитети и низови организации, е да решават с предимство проблемите, които ги превръщат в стопани на територията и помага за успешното функциониране на селищната система. Това изисква сериозни промени в стила, формите и методите им на работа, разширяване на обхвата на провежданите от тях инициативи, издигане на по-високо ниво на съвместната работа с кметовете, стопанските и други масови организации, мобилизиране на населението в успешното решаване на проблемите на община „Тунджа“–Тенево. На преден план излизат социалноикономическите задачи. По списъчни данни в тази дейност се включват активно 1018 пенсионери и домакини в самостоятелни бригади, звена и поливачески групи. По официални данни само през 1984 г. са изработени доброволно 29 500 човекодни, от които 17 000 в общественото селско стопанство. Заразяващ е примерът на селския комитет и низовите организации от с. Тенево, които организират самостоятелна бригада от 102 пенсионери и домакини с ръководител Станка Димитрова Челебиева, които активно и доброволно се включват в прибирането на богатата реколта от домати. Инициативи в това отношение проявяват селските комитети и низови организации и от селата Генерал Инзово, Миладиновци и Ханово. В чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава те рапортуват със заработени доброволно от пенсионери и домакини 18 000 човекодни през 1981 г. Висока активност проявяват селските комитети и низовите организации по благоустрояването и хигиенизирането на селищата. Те заработват за спечелване на званието „Образцово селище“. Водени от чувството, че са стопани на своя територия, те изграждат комитети към всяка низова организация с участието на кметски представители и здравни работници, които обхождат улиците, водеха разговори с личните стопани и уточняват какви промени трябва да настъпят във фасадата на жилището, в оградата, тротоара, в стопанския двор и на уличното платно пред жилището. Образцовите жилища са награждавани с парични суми и им се връчват табелки с надпис „Образцов дом“. Особено добри резултати постигат в Тенево и Маломир, които са предложени за участие в Националния преглед и където се представиха много добре. През последните години в движението за благоустрояване и хигиенизиране на селищата в община Тенево подобни резултати постигат и селските комитети и низовите организации в селата Крумово, Генерал Инзово и Симеоново, които реализират трудови инициативи за благоустрояване и хигиенизиране на родните си населени места. В тази благородна дейност са заработени 16 000 доброволни човекодни. В обединените усилия обикновените хора придобиват навици да поддържат добра хигиена в личния двор и да се почувстват истински стопани на своя територия. Общинският комитет на ОФ натрупва опит в областта на самозадоволяването на населението с основни селскостопански продукти. Такава оценка е дадена на проведеното през март разширено заседание на бюрото на Общинския комитет на ОФ и Управителния съвет на АПК „Тунджа“–Тенево. Тя препоръчва

296 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

двете организации да приемат конкретни мероприятия за по-високи критерии и резултати в производството на селскостопанска продукция от личния двор, а стопанското ръководство да осигури повече прасенца и пиленца за угояване и разплод. Месец по-късно се приема решение за провеждане на годишен „Обществен преглед на личното стопанство“ и „Система за морално и материално стимулиране на най-добрите участници“. Като резултат от дейността на двете организации системата за самозадоволяване на населението с основни селскостопански продукти се утвърждава като необходима съставка в социално-икономическото развитие на община „Тунджа“–Тенево. През годините на осмата петилетка особено голямо развитие получава личното животновъдство. Увеличава се броят на кравите, овцете, козите, птиците и прасетата за угояване и разплод. Всяко девето семейство отглежда едър рогат добитък, всяко трето – свиня-майка или прасе за угояване. На всяко семейство се падат средно по 4 овце и 18 птици. На тази база успешно се изпълнява планът за изкупуване на селскостопанска продукция от личното стопанство. 8 000 домакинства предават през 1984 г. 624 тона месо или 102 %, 1196 хиляди литра мляко – 112 %, 12 105 милиона яйца – 100 %, 1348 тона зеленчуци – 112 % и 74 тона плодове – 106 % от годишния план на общината. Посочените данни потвърждават 90 % участие на населението. По този начин организационните звена на ОФ не без гордост заявиха пред Общинския комитет на ОФ, че са изпълнили колективните и личните си обещания по всички показатели за трите години на осмата петилетка. Те ги посвещават на 40-годишнината на българската социалистическа държава и обещават да изпълнят петилетния план за 4 години и 9 месеца. Най-добре се представят селата Тенево, Ген. Инзово, Окоп, Ханово, Симеоново, Крумово и Миладиновци. Председатели на селски комитети на ОФ са наградени с парични суми съгласно „Системата за социалистическо съревнование“. Грамоти и поздравителни адреси, изработени от печатницата в Ямбол получават и най-активните председатели на низовите организации. На базата на постигнатите резултати в самозадоволяването на населението с основни селскостопански продукти от личния двор община „Тунджа“ сама покрива своите нужди, като осигурява на глава от населението 69 кг. месо при норматив 66 кг., 194 л. мляко и млечни произведения при норматив 182 л., плодове – 159 кг. при норматив 104 кг., 195 броя яйца при норматив 182 броя и зеленчуци – 107 кг. при норматив 104 кг. Предадени са повече от планираните количества вторични суровини, в т.ч. и хартия. Активистите на ОФ от с. Драма преизпълняват плана си за събиране и предаване на изкупвателните организации с 12 т. билки. Повишава се обществено-политическата активност на комитетите и организациите на ОФ и участието им в управлението на общината и разгръщането на пряката демокрация. От 18 другарски съдилища 17 развиват активна превантивна дейност. Водещи са другарските съдилища в селата Тенево, Миладиновци, Генерал Инзово, Крумово, Маломир, Коневец, Ханово и Победа. Те търсят

Работата на Общинския комитет на ОФ в община „Тунджа” | 297 отговорност от младите хора, които изоставят възрастните си родители, от онези, които не искат и се отклоняват от упражняване на общественополезен труд, от виновниците за лошите съседски отношения в някои райони, от крадците на обществена собственост, от рушителите на социалистическия морал и на трудовата дисциплина, с една дума – опитват се да излекуват грешките и слабостите, негативните проблеми, които съпътстват ежедневието на обикновения човек по местоживеене. Една от основните задачи, които изпълнява Общинският комитет на ОФ е укрепване и разширяване на връзките с Общинския народен съвет, кметствата и народните съветници по места. Взаимоотношенията се градят на основата на съвместни планове и мероприятия. Залагат се и се провеждат предсесийни и следсесийни срещи с избирателите, с Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет и кметствата, с ръководителите и щатните работници от търговията и услугите. Тази близост в съвместната работа се проявява във всички сфери на разнообразния живот в общината. В работата на Общинския комитет на Отечествения фронт важно място заема идейно-възпитателната работа. На преден план се поставя подборът на средствата, методите и формите на идеологическо въздействие. Голямо значение придобива масовополитическата просвета на територията на низовите организации. На първо място се завишава броят на груповите форми, които играят голяма роля за взаимната информираност, за установяване на добросъседски отношения и благоприятен психологически климат по местоживеене. Пример в това отношение са комитетите и организациите на ОФ в селата Крумово, Миладиновци, Ханово, Ген. Инзово, Тенево, Маломир, Симеоново, Победа и Окоп. Много инициативност проявиха селските комитети, за да подготвят „Вечер на снахата и свекървата“, „празник на зетьовете“ в Генерал Инзово, „Златна сватба“ в Ханово, „Вечер на фронтовака“ в Симеоново, „Вечер на столетника Димитър Желязков“ от Дряново, „Седянка“ в Маломир, „Викторина“ в Победа, „Среща на бойните знамена“ в Крумово и Миладиновци и др. Трайни спомени оставят състезателните мероприятия на организации на ОФ от с. Тенево на сцената на местното читалище. Низовите организации на ОФ информират хората за актуалните политически събития в страната, окръга и общината, поставят отблизо проблемите на бита и взаимоотношенията между хората, акцентират на техните интереси, нужди и желания. Организациите на ОФ подобряват идеологическата си работа в сферата на бита, семейството и свободното време. Картотекирани са всички домакинства, които имат възможност, но не отглеждат животни и не произвеждат плодове и зеленчуци. Особено внимание се отделя за приемане и отчитане на личните обещания. Чрез индивидуално-разяснителна работа всяко семейство се задължава да се грижи не само за младите хора, но и за възрастните си членове. Връща се самочувствието им и чувството им за полезност. Започва ангажирането им в обществения живот. Под въздействието на отечественоф-

298 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ронтовските комитети и организации съвместно с училищата се изграждат тимуровски команди, които помагат на самотните стари хора. Обществените столове започват да готвят храна за нуждаещите се баби и дядовци. На много места се откриват клубове за пенсионерите. Определени търговски обекти по споразумение се съгласяват да продават с предимство по-евтини продукти за старите хора. От своя страна възрастните хора отговарят с по-активно помощ в селското стопанство и в системата за самозадоволяване на населението с основни селскостопански произведения. Ръководейки се от задачата, поставена от Юлския пленум на ЦК на БКП, Общинският комитет на Отечествения фронт насочи вниманието на селските комитети и низови организации към подобряване на съвместната си работа с местните училища. Тази дейност се обуслови благоприятно от възможностите на ОФ да контактува с всяко семейство и да влияе на родителската възпитателна функция. В общината функционират 20 педагогически лектории с ръководители учители – ОФ активисти. Наред с тях към всяка низова организация работят групи, които обсъждат успеха и поведението на учениците. Интересът на обществото оказва ефективно влияние, повишава отговорността на децата към подготовката на уроците и личното си поведение. В резултат на този обществен интерес значително се повишава броят на летните пионерски команди, утвърждава се движението „Зелени патрули“, зачестяват срещите с участници в Отечествената война. Идейно-възпитателната работа на Общинския комитет на ОФ–Тенево все по-тясно се свързва с патриотичното възпитание на населението. Разпространява се практиката за провеждане на срещи с активни борци. В чест на 1300-годишнината на българската държава са организирани празници под надслов: „Моето родно село през вековете“, успешно се провежда викторината „България – древна и млада“. Много селски комитети организират екскурзии до старите български столици и паради на бойните знамена. В тясно взаимодействие с Общинския народен съвет и другите масови организации са спечелени изборите за местни народни съвети на 25 март 1979, на 4 декември 1983 и на 8 юли 1986 г. Миладиновци е първо сред първите. Важен проблем, на който се отделя изключително внимание, е подборът, обучението и инструктирането на агитаторския апарат. В общината работят 18 агитаторски актива с 42 агитатори – партийни членове, членове на БЗНС, комсомолци и безпартийни. Всички имат висше или средно образование. В съдържанието на агитаторската работа са включени всички житейски проблеми, които вълнуват хората –от производството на селскостопанска продукция, търговското и комунално-битово обслужване до приветливия вид и културната обстановка в населените места. Агитаторската дейност изиграва значителна роля за практическото претворяване на Инициативата в община „Тунджа“–Тенево. В нея се включват 8 000 отечественофронтовци, които обработват, отглеждат и прибират индивидуално по 1 дка цвекло и 400 квадратни метра домати.

Работата на Общинския комитет на ОФ в община „Тунджа” | 299 Твърде големи трудности се срещат в работата с българските цигани, чийто брой в общината не надвишава 360 души. Младите цигани се стремят да напуснат селското стопанство и да търсят работа в града. А средното поколение, водени от религиозни предубеждения се въздържат да контактуват с българи и реагират консервативно на опитите да ги приобщим към българския бит и култура. Въпреки всичко усилията ни не престават и се насочват към създаването на отечественофронтовски актив сред тях, особено в селищата с компактно циганско население. Пътят е трънлив, но бавно и сигурно го минавахме. Добихме кураж от интереса на най-малките техни представители към нашето образование и личния пример на някои майки и бащи да търсят трудова изява в общественото селско стопанство. Анализът на извършената работа от Общинския комитет на ОФ „Тунджа“– Тенево за повишаване дееспособността на селските комитети и низовите организации показва значителни успехи в реализирането на големите задачи, поставени пред отечественофронтовците от Деветия конгрес на ОФ и Дванайсетия конгрес на БКП. Заедно с това отчитаме, че този период е само едно добро начало. Все още съществуват низови организации, чиято дейност е бедна, еднообразна и не отговаря на интересите на нашите членове. От друга страна съществуват низови организации, които изпълняват несвойствени задачи, присъщи на държавните органи и организации, което понижава техния авторитет и самочувствие. Липсата на клубна база в някои селища е сериозна причина за слабостите в някои селски комитети и низови организации на ОФ, в областта на планирането и системното провеждане на груповите форми на работа, на сбирките на обществените комисии. Не са изключение и организациите, в които активност проявяват само техните председатели, липсва умение оперативните задачи да се разпределят между всички членове на ръководството. Текучеството на ръководните кадри се предопределя от миграционния процес, който е типичен спътник на социалистическия начин на живот. Общинският комитет е уверен, че ще преодолее субективните слабости по ръководството на селските комитети и низовите организации и ще издигне на по-високо ниво отечественофронтовската дейност. През 1987 г. е извършено ново териториално-селищно деление в страната. Очакването, че новата област ще реши междуселищните противоречия не се случи. Община „Тунджа“–Тенево е закрита и влиза в състава на нова община, този път с център Ямбол. Така, от 1 януари 1988 г. административната бюрокрация изкуствено разделя селското стопанство от промишлеността и предизвиква разрухата на област Ямбол. От 10 ноември 1989 г. започва реставрацията на капитализма и трансформацията на ОФ в ОС.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК ЗА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В ЛОВЕШКА ОБЛАСТ Боян Тодоров Маринов1 I. Създаване ловешка околия На 17 юли 1942 г. по радиостанция „Христо Ботев“ от Москва е оповестена Програмата на Отечествения фронт. На следващия ден – 18 юли 1942 г., по инициатива на Околийския комитет на БРП в Ловеч е основан Околийско-градският комитет на Отечествения фронт в състав: Цачо Сяров и Цочо Драгански – от БРП, Коста Шишков и Станчо Димитров – от БЗНС и Марко Атанасов – от ПК „Звено“. Това става в къщата и зъболекарския кабинет на д-р Станчо Димитров. Така е образуван първият нелегален комитет на Отечествения фронт на територията на тогавашния Плевенски окръг. Той незабавно се свързва със създадената към ЦК на БРП комисия по работата на Отечествения фронт и по-специално с д-р Иван Пашов и Върбан Ангелов. За Председател на Околийския комитет на ОФ е избран секретарят на Околийския комитет на БРП адвокатът Цачо Сяров, а след неговото арестуване, през 1943 г. го заменя Крачун Димитров – също адвокат и баща на Нора Ананиева. През август 1942 г. в местността „Погрис“ на село Брестово се провежда съвещание с членове на БРП, БЗНС и РМС и е образуван комитет на ОФ. По това време и в местността „Дрибака“ на село Владиня се създава комитет на ОФ, както и в село Прелом. В края на септември се образува комитетът на ОФ в село Горско Сливово от Васил Вачев, който през януари 1944 г. е убит от фашистите. На 20 октомври с. г. в село Драгана, местността“Арабавец“, под ръководството на Петър Петровски също е образуван комитет на ОФ. Това е единственото село в окръга, където Отечествен фронт е изграден по махали. До есента на 1942 г. са създадени комитети на ОФ в селата Къкрина – местността „Ляхойте“, Крушуна, Радювене (Стояново), Българене, Угърчин, Катунец и Лисец. През декември 1942 г. в село Чавдарци (Лъджене) в къщата на Неделчо Върбанов партизаните Христо Кърпачев и Дочо Шипков също образуват комитет на ОФ. През месец август на 1943 г. в къщата на Никола Дончев в село Голец е създаден селският комитет на Отечествения фронт.

Авторът е координатор на НС на Отечествен съюз, бивш зам.- председател на Областния съвет на Отечествения съюз в бившата Ловешка област.

301

302 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Троянска околия Първият комитет на Отечествения фронт в Троянска околия е създаден на 26 юли 1942 г. в село Голяма Желязна. В началото на септември 1942 г. по поръчение на Окръжния комитет на БРП в Троян пристига Петър Петровски, за да помогне в изграждането на нелегални комитети на ОФ в града и околията. Той провежда среща в дома на Власи Власковски. Поради недостатъчната предварителна работа с другите политически партии Околийският комитет на Отечествения фронт е съставен само от комунисти. За председател е избран секретарят на Околийския комитет на БРП Власи Власковски, а за членове – Марко Миревски, Иван Терзиев, Пена Кондова и Марин Стаевски. Те се разпределят да отговарят за отделни райони на околията. По-късно Власковски успява да се свърже със земеделеца Минко Радковски, с Димитър Гемеджийски от „Звено“ и с някои други прогресивни дейци от града и околията. Те не се съгласяват да изпратят свои представители в комитета, но обещават да се включат в борбата срещу репресивния режим. Заседанията на комитета се провеждат в домовете на Власи Власковски и Пена Кондова, която е и касиер на комитета. На 30 септември 1942 г. е образуван комитет на Отечествения фронт в село Дълбок дол.

Луковитска околия През септември 1942 г. по указание на Пеко Таков в гостилницата на Симеон Куманов в Луковит комунистите Христо Величков, Велко Ненов и Петко Даков, земеделците Христо Вълчанов, Христо Николов (Баджето) и Петър Гетов създават Околийско-градския комитет на Отечествения фронт. На 5 септември с.г. и в село Бежаново комунисти и земеделци създават комитет на Отечествения фронт. По това време се създават комитети на ОФ в селата Торос, Добревци, Петревене и на други места. През декември 1942 г. лично Пеко Таков помага при създаването на комитетите на Отечествения фронт в околията. През есента на 1942 г. той изпраща от София сто картички до адреси в Луковит, предоставени му от Христо Величков и Петко Даков. В картичките е записано: „Станахте ли член на Отечествения фронт?“ През юли 1943 г. в дома на Цано Филев в село Орешене е създаден комитетът на ОФ. В село Дерманци ОФ е учреден през ноември в колибата на Ячо Поновски в местността „Муртино Бърдо“. През декември в дома на Вуто Крачунов в село Тодоричене също е образуван комитет на ОФ. Комитет е образуван и в с. Златна Панега. През 1944 г. в периода юни–август са изградени комитети на Отечествения фронт в селата Беленци, Петревене и Ябланица. На 8 септември 1944 г. сутринта в колибата на лозето на Цочо Братанов е сформиран комитет на ОФ-петчленка в състав: Велко Ненов, Цочо Братанов, Христо Бенкин, Христо Вълчанов и Петър Чорбанов. Те приемат манифест за завземане на властта. Този комитет на Отечествения фронт всъщност ръководи завземането на властта в Луковит на 9 септември 1944 г.

Кратък исторически очерк за ОФ в Ловешка област | 303

Тетевенска околия През декември 1942 г. в село Голям Извор е образуван комитет на ОФ. Година по-късно, през декември 1943 г., е образуван и комитет на ОФ в град Тетевен. През май 1944 г. е образуван и комитетът на ОФ в село Гложене.

II. Дейност Отечественофронтовските комитети действат по привличане на населението за участие в антифашистката борба. Те активно подпомагат партизанското движение. В началото на 1943 г. ОФ се обръща със специален позив към младежта, в който четем: „Младежи и девойки, синове и дъщери на отрудения селянин, вие, които познавате убийствения селски труд, не допускайте да ви ограбват! Борете се за възвръщането на вашите мобилизирани бащи и братя! Пазете нелегалните, защото те се борят за вас. Оня, който ги преследва, предава или стреля по тях, е предател и ще бъде наказан със смърт“2. Важна роля за пропагандиране на програмата на ОФ в Ловешко изиграва вестник „Истина“, който веднага я помества заедно с директивната статия „Народното единство се изгражда“. В същия вестник Христо Кърпачев призовава да се изграждат комитети на ОФ с такъв жар, с какъвто Левски е изграждал тайните революционни комитети по време на Османското господство: „Да организираме борбата, да извоюваме свободата и създадем своя народна власт“3. Сериозна роля в това отношение играят вестниците „Младежко дело“ и Народна борба“ (орган на БРП и ОФ в Троянска околия) с редактор Марин Грашнов и сътрудници Тончо Стаевски и други. „В селищата с активни ОФ комитети селяните не само криеха храните и добитъка си, но са оказвали и отпор. В село Брестово организирано са откарвали овцете в горите и ги укривали, за да не дават вълната на властта“4. Със засилване на борбата срещу фашизма се изостря и офанзивата на властта за смазване на съпротивата и ликвидиране на партизанското движение. До 9 септември 1944 г. на територията на Ловешки окръг в антифашистката борба са взели участие 213 партизани, от които 68 са убити. От над 3376 ятаци и помагачи 118 са убити. В затворите са вкарани 745, в концлагери 86, а 246 са интернирани. Убити са 5 политзатворници и 7 политемигранти. Непосредствено след завземането на властта през септември 1944 г. на територията на сегашната Ловешка област са изградени четири Околийски комитети на Отечествения фронт за Ловешка, Троянска, Тетевенска и Луковитска околии. Тогава ОФ започва да осъществя историческата си задача да смъкне фашисткия режим в страната. От името и под ръководството на комитетите на 2

ЦПА, ф. 135, оп. 1, а.е. 44, л. 1. Дунчев. Я. Из миналото на ОФ в Плевенско. Плевен, б.г., с. 195. 4 ОПА-Ловеч, инв. № 236, л. 3. Бюлетин „Народен съюз на народната борба“ като орган на ОК на БРП и Отечествения фронт. 3

304 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ОФ започва пренастройването на държавата по пътя на Антихитлеристката коалиция. За непродължителен период от време се попълват дотогавашните и се образуват нови комитети на ОФ в населените места, където дотогава не е имало такива. В Ловеч Околийско-градският комитет след 9 септември се оглавява от излезлия от затвора Гриша Филипов. С формирането на комитетите във всички населени места фактическото управление на политическия и стопанския живот започва да се осъществява от Отечествения фронт. За да се доближи плътно до проблемите на населението още на 26 юни 1945 г. Околийският комитет на ОФ на публично събрание в Ловеч е предложил и е одобрен Градски комитет на ОФ. За негов председател е избран Еню Костов от БРП (к), секретар е Невена Данова от ПК „Звено“, членове са Пенчо Стайков от БЗНС, Андрея Коев от БСДП, Петър Мишев от шивашката кооперация „Колектив“и други представители на търговски сдружения, синдикални организации, Българо-съветското дружество, женското дружество и занаятчийската задруга. Представляват интерес въпросите, които са разглеждали и решавали комитетите на ОФ през този период. Дискутираните теми са: Нарядите за захарта, млякото, месото, царевицата, зарзавата и други; образувана е комисия за трудови бригади; определени са дажби за определени продукти, като на 21 юли е записано, че на гражданите се определя да получат по 300 грама месо; гостилничарите ще получават месо без дреболии, а дреболиите ще се дават на тези, които имат бирарии; решено е да се открие рейс до Плевен; направено е предложение да се подобри работата на консервните фабрики „Гея“и „Мелта“и др. Комитетите на ОФ се занимават и с други дейности, като разпределянето на каменната сол, въглищата за пенсионерите, цените на стоките в бюфета на читалището, разпределението на саламите, работата на дараците и др. От своите средства Градският комитет на ОФ дори е плащал на млекарката пред „Халите“. Организирани са множество културно-трудови бригади за строителството и групи по продоволствени въпроси. За набиране на средства са отдавани под наем движими и недвижими имоти и вещи – собственост на лица, осъдени от Народния съд. Важен дял от работата на ОФ е заемала разяснителната работа за обезпечаване на реквизицията. Пред комитетите на ОФ са се отчитали и околийските комисари по изхранването на населението. Околийският комитет на ОФ –Тетевен с председател Димитър Лазаров от БЗНС и членове Георги Филев от БРП (к), Никола Цвятков от „Звено“ и Никола Маринов от БРСДП, изготвя стопански план на околията за 1946 г. Аргументирано е обсъден въпросът и е направено предложение до правителството на ОФ за построяване на железопътната линия Червен бряг–Тетевен. На специално заседание е разгледан въпросът за нарушеното снабдяване на болницата с месо. ОФ определя кои са незаконно забогателите лица, неговите организации организират събирането на помощи за бедстващи румънски деца. Заедно с това, комитетът на ОФ е разглежда започналите търкания в отношенията между партиите в ОФ.

Кратък исторически очерк за ОФ в Ловешка област | 305 Към Околийските комитети на ОФ са образувани комисии, които определят и организират трудови бригади в помощ на селата за жътвата. В планинските села от Ловешка околия са изпратени помощници от 20 до 200 души. От селата на Троянска околия са изпратени 270 жетвари за Ловешките села Владиня, Слатина, Долно Павликени (Горан), Симеоново, Дойренци и други. Околийският комитет на ОФ в Троян с протокол № 56 е прието решение и е изпратено писмо до правителството, в което са изложени сериозни аргументи за необходимостта от незабавното започване на строителството на железопътната линия Ловеч–Троян. Взето е и решение за участието на Воден синдикат „Троян“ в строителството на Водната електроцентрала „Видима“. Както и при другите комитети, на вниманието е стоял и въпросът за събирането на сиренето, вълната, агнешките кожи и други. Сериозно място в работата на комитетите на ОФ заемат акциите за разясняване и убеждаване на селското население за предимствата на кооперативното обработване на земята. По този начин се допринася за масовизиране на земеделските кооперации. Под ръководството на Околийските комитети на ОФ във всички населени места са проведени акции за прочистване на държавните и общински учреждения от служители, които не са лоялни и са настроени отрицателно към народната власт. С особена сила това се отнася за дотогавашните учители, кметски служители, горски и полски надзиратели, лекари и др. На техните места са назначени верни на народната власт хора. Сериозността на тези въпроси личи от протоколите на комитетите, които в почти всяко свое заседание от 1944– 1945 г., та и до 1952 г. са разглеждали молби, заявления и жалби на граждани за постъпване на служба, за учителски места, за работническо настаняване по предприятия, задруги и др. Не са малко разглежданите заявления за лоялност към властта на ОФ. Важна роля за успешното участие в заключителния етап от войната срещу хитлеристка Германия имат сформираните военни комисии с представители на партиите в ОФ, за правилното провеждане на мобилизацията, реквизицията и за оценка на живота на хората. Сериозно внимание са отделяли комитетите на ОФ за организиране на акции за събирането на помощи за югославския народ и за намиране на сгради за настаняване на югославски деца, като в този случай е създадена специална комисия. Успешна акция е проведена от комитетите на ОФ по набирането на средства за фонд „Паметник на Съветската армия“ чрез открита подписка, както и за участието на населението със свои средства по Заема за свободата -1945 г. Вниманието на комитетите на ОФ постоянно е съсредоточено върху политическата обстановка в населените места. Поради чистките почти на всяко свое заседание те са разглеждали молби за реабилитация на засегнати от тях граждани. Като коалиция партиите в комитетите на ОФ са имали известна самостоятелност и техните предложения са приемани коректно от останалите

306 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

партньори. С утвърждаването на властта постепенно започва да се усеща различието в политическите възгледи и партийните интереси. За изглаждането на все по-честите недоразумения между партиите в ОФ са образувани контактни комисии от представителите им в комитетите. На организирани събрания по села и квартали са разглеждани тези въпроси. Дори са провеждани съвместни заседания на околийските ръководства по тези въпроси. Просветната и пропагандната дейност е заемала основно място в работата на комитетите на ОФ по места. Във връзка с изграждането на ТКЗС по селата масово са организирани кръжоци по изучаване на Устава на кооперациите. Особено дейни са те в по-богатите села като Владиня, Баховица, Слатина и др. Необходимото внимание е отделяно и на абонамента сред населението за български и съветски вестници и списания. Организирани са читателски групи за разглеждане и обсъждане на статии и книги, утвърждаващи комунистическото възпитание на населението. За утвърждаването на народната власт особена роля се падала на комитетите на ОФ по подготовката и провеждане на изборите през 1945 и1949 г. в Ловешките околии. В приетите от Околийските комитети на ОФ планове са определени отговорници за всеки квартал и село. В тях особено внимание се отделя на бдителността. Във всяко село и квартал пред населението са изнасяни доклади, в които се прави преглед на обществено-политическия живот и са вземани незабавни мерки за отстраняване възникналите проблеми и слабости. Придобивайки опит в политическата работа с населението, успешно са организирани мащабни кампании като част от международен и национален мащаб. По градове и села са събрани хиляди подписи от населението, с които се подкрепя текстът на специално изпратен благодарствен адрес за 70-годишнината на съветския лидер Йосиф Сталин. Когато започва кампанията за отстраняване на Трайчо Костов, комитетите на ОФ организират и събрания, заклеймяващи дейността му с искания за най-строго наказание. През 1948 г. след Директива на Националния съвет ОФ се преобразува от коалиция на партии в Единна обществено-политическа организация (ЕОПО) ОФ. Повечето партии са разпуснати като самостоятелни политически субекти, а техните членове и ръководства се вливат в Отечествения фронт. От Учредителния протокол, подписан на 12 март 1948 г., за създаването на Околийски комитет на ЕОПО в Ловеч се вижда, че за председател е избран Георги Босолов от БЗНС, за секретар Тодор Великов от БРП (к) и за членове д-р Крум Иванов от ПК „Звено“и Дано Балевски, Нецка Топалова и Марин Чакъров от БРП (к). На заседание на Околийския комитет на ОФ са уточнени и временните Народни управи на местните народни съвети. Специална точка е отредена за приемането на доклада на председателя на Съюза на народната младеж Петър Пандинов за набиране на бригадири. Приет е план, съгласно който за бригадирските обекти в страната трябва да се наберат 1300 младежи от Ловешка околия. На оценка е поставен и въпросът за събиране на маста, вълната, както и за подготовката за прибиране на пшеницата от реколта 1948 г.

Кратък исторически очерк за ОФ в Ловешка област | 307 С оглед на прякото участие на населението в решаването на възникналите проблеми в населените места комитетите на ОФ организират публични събрания без оратор. Населението пита и предлага, а представителите на властта отговарят. Бюрото на Околийския комитет на ОФ е приемало информации за състоянието на съществуващите и за изграждането на нови ТКЗС. На същото заседание е решен и въпросът за наименованието на национализираните предприятия. Обединените в едно осемнадесет кожарски предприятия получават името на професор Петко Кунин, който тогава е министър на икономиката и бивш партизанин от Ловешка околия. Пред ОФ е стояла и сериозната задача за повишаване културното и образователното ниво на по-възрастното население. Организират се повсеместно по села и квартали курсове за ограмотяване и други културно-просветни инициативи. Създават се читателски групи от по няколко семейства за обсъждане на актуални публикации в печата, за четене на знакови за времето художествени книги и др. По махали и села масово се утвърждават седенките, на които в подходяща форма се разискват проблемите на населените места и се утвърждава колективния дух на съпричастност към новия начин на живот. Сериозно внимание е отделяно и на ефективното организиране на абонаментните кампании за българския печат. За 1953 г. при план 800 са осъществени 967 абонамента за в. „Отечествен фронт“. За в. „Народна младеж“ при план 1100 са извършени 1384 абонамента. За в. „Работническо дело“ при план 5000 отчетени 4852 броя. За окръжния вестник „Септемврийска победа“ при план 2250 са отчетени 1140 абонамента. В околиите е разгърната акция за събиране на помощи за борещия се корейски народ. С неотслабващи темпове,населението се включва в акциите по залесяването и за осигуряване на пролетната и есенната сеитба. Не слизат от дневния ред на комитетите въпросите за осигуряване на изхранването и за подобряването на хлебопроизводството за градовете и селата. Форма за масово въздействие върху възпитанието на населението са създаваните в околийските центрове и по-големите села агиткултурни бригади. В тази връзка комитетите на ОФ работят съвместно с читалищата. Те обикалят обектите, салоните и площадите с художествени програми, отразяващи конкретни действия от живота и осмиват допусканите слабости и недостатъци от работата в населените места. Тези инициативи са най-ефективни по време на пролетните и летните селскостопански кампании и най-вече за обезпечаване на по-висока активност и успех на предизборните кампании. След вливането на Съюза на българо-съветските дружества и на народните читалища в ОФ се засилва организирането на курсове и школи за изучаването на руски език. За просвещаване на населението по проблемите на обществено-икономическото развитие към Околийските, по-късно и към Окръжния комитет на ОФ са изградени Съвети за лекционна пропаганда, а към Градските комитети са

308 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

изградени Лекторски групи. В тях само за град Ловеч са ангажирани над 100 лектори, сред които са най-добрите специалисти от всички сфери на социално-икономическия, обществено-политическия и културния живот: педагози, философи, историци, инженери, научни работници и др. Всяка година се провеждат лектории, събрания и други инициативи по правната просвета за спазване на социалистическата законност. За тази цел са провеждани и съвместни сесии на народните съвети с пленумите на ОФ. По градските радиоуредби е открита рубриката „Човекът и законът“ за разясняване на постановления, разпореждания, наредби и други нормативни актове. В отделни квартали на почти всички градове са създадени Центрове за възпитателна работа, съставени главно от педагози и общественици, живеещи на съответната територия. Отличен за най-добра дейност е Центърът в жилищния комплекс „МарксЕнгелс“ (сега „Здравец) в Ловеч. Неговата работа е популяризирана и чрез Националната телевизия. Съвместно със съдилищата, Прокуратурата, МВР, Народната просвета и обществените организации е създаден „Обществен съд над нарушителите на обществения ред и социалистическата законност“, който получава висока оценка от обществеността. На вниманието на комитетите на ОФ е било обхващането в различни културно-просветни форми на турското население. Сред тях се открояват беседите по профилактиката за опазване здравето, възпитанието на децата, подобряването на битовата култура на жената и семейството и др. В град Ловеч комитетът на ОФ поема ангажимент да набира самодейци и за дълъг период е създаден и функционира турски ансамбъл за художествена самодейност. Разгръщана е и целенасочена културно-масова дейност за патриотичното възпитание на населението. По случай 1300-годишнината от основаването българската държава е проведена викторина на тема „България-древна и млада“. В нея са участвали 720 състезатели от 140 отбора по села и квартали. Тя е предизвикала голям интерес сред населението в окръга и е посетена от над 20 хиляди души. По случай 65-годишнината на ВОСР (Велика октомврийска социалистическа революция) е проведена по всички населени места още една викторина под възвание „Велико братство“. Съвместно с Окръжния дом за социалистически бит и култура Окръжният съвет за култура и Дирекция „Културно-историческо наследство“ е подредена етнографската изложба „Наследници на хилядолетна мъдрост и красота“. През 1980–1981 г. е организирана окръжна лектория Страници из историята на България“, а през 1982 г. съвместно с Института по история на БКП при ЦК на БКП, ОК на ОФ, ОК на ДКМС и Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“ е проведена научна сесия под надслов „С идеите на Георги Димитров“. Съвместно с Окръжния държавен архив и Окръжната библиотека са издадени два сборника – „Ролята на ОФ за установяване и укрепване на народната власт – 1944–1948 г.“ и „ОФ – крепка опора на народната власт“.

Кратък исторически очерк за ОФ в Ловешка област | 309 Под Апела на световния конгрес на жените, проведен в Прага през 1982 г., се откри подписка за мир, за която само в Ловешки окръг са събрани 110996 подписа. На 26 октомври 1983 г. през територията на Ловешки окръг преминава походът на мира „За безядрени Балкани“. Най-вълнуващо е посрещането в Ловеч, където на площад „Христо Кърпачев“ срещу градската градина пет хиляди ентусиазирани посрещачи заедно с пратеничките на мира от деветте балкански и крайдунавски държави проведоха вълнуващ митинг за мир. Във връзка с похода и със Седмицата за разоръжаването са проведени 188 митинга със 171000 участници. За съпричастност към борещите се народи за национална и социална свобода комитетите на ОФ са подпомагали Окръжния и Общинските комитети за мир в набирането на средства. Ежегодно от предприятия, учреждения и граждани са събирани повече от 100000 лева, които са предоставяни по сметката на Националния фонд за мир и солидарност. Като организация на населението по местоживеене ОФ най тясно преплита своята дейност с народните съвети. Като се започне от провеждането на заседания и събрания по квартали и избирателни райони за определяне на комисии по провеждането на избори, за определяне и издигане на кандидатурите за народни съветници, възлагането на поръчения от избирателите, както и за контрол по тяхното изпълнение – това са все неща, които утвърждават участието на населението в упражняването на властта. Всяка година по квартали и села се провеждат събрания за приемане на оценки за направеното от народните съвети, като се иска и подкрепа за представената програма за следващата година и се набират средства чрез самооблагането на населението. С цел по-доброто обслужване от стопанските звена по търговия и услуги в населените места към Отечествения фронт са създадени комисии за обществен контрол. По време на техните проверки и на проведените събрания по тяхната работа са поставяни въпроси и давани предложения по работата на отделните сектори като магазини, ателиета на Трудовопроизводителните кооперации, работата на комуналните услуги, на службите от съвета, отговарящи за тях и др. В един от протоколите на Градския комитет на ОФ–Ловеч е записано, че „в магазините липсват някои дребни стоки, необходими за домакинствата. Мъжката конфекция не винаги е качествено ушита. Например: горните ризи са с много дълги ръкави, а самите те са къси. Не са достатъчни дърводелските работници за дребни услуги, както и за направа на железарски предмети“. Заедно с Народните съвети Отечественият фронт организира населението за доброволен труд по изграждането на обществени обекти. С много доброволен труд са изградени парковете „Стратеш“, „Баш-бунар“ и стадионите в Ловеч и Троян, а чрез масирани залесителни акции са облагородени кварталните градинки и околните пространства на градовете, селата и промишлените предприятия.

310 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В населените места е разгърнато движение за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, за изграждане на детски и спортни площадки и някои инфраструктури обекти. Така в жилищния комплекс „Ленин“ (днес „Червен бряг“) Отечествения фронт организира живущите за изкопаване каналите, за полагане кабелите на телефонизацията, а в жилищния комплекс „Маркс-Енгелс“ са направени изкопите за паропроводите до жилищните блокове. От есента на 1985 до юни на 1986 г. на територията на Ловеч е осъществена небивала дотогава по мащаби строителна и благоустройствена програма. Тя е приета по решение на правителството за посрещането на членовете на Дипломатическия корпус, от тогавашния държавен глава Тодор Живков. За по-малко от седем месеца са съборени старите барокови къщи и на тяхно място са построени в автентичния им вид. Цялата главна улица от покрития мост до края на града и всички напречни и успоредни на нея, от пешеходната зона до края на града, са изкопани и е положена нова подземна инфраструктура. Десетки други строителни обекти са направени за този кратък период. Тогава цялото население на града се включва безрезервно по обектите на ниското строителство като полагане на кабели за високото напрежение, бетонните тръби за отточните води, по зариване на изкопите и т.н. По същия начин се отзовава и населението на Троян. За по-добра съгласуваност в дейността между Отечествения фронт и Народните съвети са провеждани съвместни сесии и заседания на ръководните органи, създават се съвместни комисии и е осъществявано взаимно представителство в ръководните органи. На събрания в кварталите и селата с разясняват решенията и програмите на Народните съвети. Изисква се от народните съветници да работят с низовите организации по изпълнение на поръченията и другите проблеми по местоживеенето на хората. Не може да не се отбележи като заслуга на ОФ още от 40-те и 50-те години създаването на обществените Хигиенни комисии, които в значителна степен са допринесли в годините за премахване от домовете на несанитарно обезпечени кочини, тоалетни и помийни ями. Те осъществяват контрол за хигиенното състояние на хранителните магазини и заведенията за обществено хранене. Особена е заслугата на кварталните и селските комитети и на низовите организации за внедряване и утвърждаване сред домакинствата на критериите за званието „Образцов дом“, което се превръща във всеобщо движение. През 1959 г. в Ловеч са определени само шест дома за образцови. Но още на следващата година те са 112. Отечественият фронт със своите форми на дейност допринася за организиране на съревнованието за изпълнение и преизпълнение на петилетните планове. Популярен сред цялата страна е Ловешкият почин за движението „Да достигнем и надминем първенците от 1962 година“. Като организация, осъществяваща дейността си по местоживеене Отечественият фронт допринася за развитието и изпълнението на 76-то постановление на Министерския съвет за самозадоволяване с месо, мляко, яйца, плодове

Кратък исторически очерк за ОФ в Ловешка област | 311 и зеленчуци. Това се възприема и като форма за допълнителни доходи на домакинствата. По този повод активистите на ОФ заедно с кметовете на села агитират имащите възможност и желаещи да отглеждат животни и птици, съдействат им за снабдяването с фуражи и смески, за ветеринарното обслужване, както и за своевременното изкупуване на продукцията им. Това създава условия за окръга и особено за Ловеч да се превърне в една от най-добре снабдената с тези продукти община, защото цялото надпланово производство остава за нейната търговска мрежа. Плюс това, което стопаните отглеждат за себе си. Чрез разяснителната дейност кварталните и селски комитети на ОФ са допринесли за утвърждаване на събирането и изкупуването на вторични суровини. От акции сред населението в кварталите на Ловеч само за септември и октомври 1984 г. са изкупени: 22845 кг. хартия, 19716 кг. Стомана, 646 кг. мед, 3297 кг. Олово, 316 кг алуминий и т.н. От селата на Ловешката община за първите десет месеца на същата година са събрани и предадени 44 тона вторични суровини. Чрез ОФ намират добра почва за работа обществените структури за опазване на природата. Обществените комисии прерастват в Обществени комитети за защита на природата в окръга и по общини. Те се оглавяват от председателите на Окръжния и Общинските комитет на ОФ и работят в най-тясна връзка с Народните съвети и Регионалната инспекция по опазване на природната среда в Плевен. В един техен протокол може да се прочете, че на 3 юли 1984 г. комисията е извършила проверка в района на село Умаревци. Във връзка със сигнал на Селския комитет на ОФ за силно замърсяване на природната среда от промишлени и животновъдни предприятия на селищна система Ловеч като:местността „Каса-баир“, района около Птицекомбината, свинефермата на Предприятието за угояване на животни, района около село Умаревци, около Шилеугоителната ферма в село Лисец и др. Предприятия замърсители са: Заводът за високоякостни чугуни – с изхвърлени леярски отпадъци, СМПП при АПК–Ловеч – с торищата, ПУЖ – със свинефермата и др. Според приeтото решение ръководствата на посочените предприятия–замърсители са задължени да преустановят замърсяването и най-важното – да рекултивират съответните терени. Отечественият фронт в Ловешки окръг се изявява успешно на организираните Национални прегледи на движението за изграждане, благоустрояване и хигиенизиране на населените места. Още в далечната 1956 г. Ловеч е класиран на първо място сред околийските центрове. През 1979 г. на първо място е класирана селищна система Тетевен, а за добри постижения е наградено село Гложене. През 1980 г. на второ място е класирана селищна система Летница, а за добри постижения село Бежаново, община Луковит. За 1981 г. Община Деранци е отличена с грамота. Село Черни Вит, община Тетевен, е класирано на първо място, а село Къкрина, Ловешко – на трето място от селата с население над 1000 жители. За 1982 г. на първо място в страната е класирана община Троян, а за образцови са обявени с. Лесидрен от община Угърчин, с. Лисец, Ловешко, и с. Пещерна от община Ябланица. На същия преглед за образцови са обявени

312 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

предприятията „Сердика-Ловеч“, завод „Георги Димитров“ (сега Лесопласт)– Троян и цех „Винпром“ в село Дебнево,Троянско. В окръжната и Общинските организации на ОФ се организират съревнования. За 1987 г. Ловешката и Троянската община са класирани на второ място, като първо не е присъдено. От февруари 1979 г. с извършването на административно-териториално деление на страната в Ловешки окръг са изградени десет селищни системи. В тях са обособени Общински организации на Отечествения фронт, както следва: 1. Александрово – с председател Йорданка Василева Бончева, а по-късно Дичо Тодоров. 2. Априлци – с председател Христо Иванов Христов, а по-късно Пенка Йонкова. 3. Дерманци – с председател Тодор Илиев Нанков. 4. Летница – с председател Веселин Асенов Семов, а по-късно Стефан Лалов. 5. Ловеч – с председател Боян Тодоров Маринов, а от 1988 г. Стоян Кочев Стоянов. 6. Луковит – с председател Александър Йотов Александров. 7. Тетевен – с председател Марин Георгиев Йотов. 8. Троян – с председател Симеон Съев Цанов. 9. Угърчин – с председател Христо Петков Чулев. 10. Ябланица – с председател Мария Нешева Йотова. Към тях съществуват 76 селски, 46 квартални и 1000 низови организации, в това число 24 самостоятелни в малките села. В организациите на Отечествения фронт членуват 111 556 членове, което прави 68, 62 % от избирателите в тогавашния Ловешки окръг. На 27 март 1979 г. на Пленум на Окръжния комитет на ОФ–Ловеч е избрано ново ръководство в състав: Мою Генов Цандев – председател, член на БКП, Иван Христов Петков – секретар, член на БКП и Станка Нешева Кулинска – секретар, член на БЗНС. По-късно на пленум за секретар е избран Иван Станков Деливладски, член на БКП. През 1987 г. се извършва ново административно-териториално деление на страната. Двадесет и осемте окръзи са закрити и са образувани 9 области. На територията на бившите Ловешки, Плевенски, Габровски и Великотърновски окръзи е сформирана Ловешка област. На 19 юли 1989 г. е учреден Областен съвет на ОФ. Избрано е ръководство в състав: Председател – Димитър Минчев, член на БКП от Габрово, Зам.-председател – Георги Ангелов Георгиев, член на БКП от Плевен, Зам.-председател – Елена Мукова, член на БЗНС от Плевен,

Кратък исторически очерк за ОФ в Ловешка област | 313 Зам.-председател – Боян Тодоров Маринов, член на БКП от Ловеч. За краткото време на своето функциониране Областният съвет на ОФ успя да изработи и приеме Основни насоки за работата на Съветите на потребителите на територията на областта. Впоследствие те се вляха в новосъздадената Федерация на потребителите, която има и международно признание. Създаден е Областен обществен съвет, в който са включени представители на партийните, държавните, обществените органи и организации, научните и творческите съюзи от областта. На разширен пленум е разгледан въпросът за идеологическото обезпечаване на изпълнението на социално-икономическите задачи на областта. След 10 ноември 1989 г. дейците на наследника на ОФ – Отечественият съюз активно участват в решаването на проблемите за демократичното преустройство на властта от тоталитарна в плуралистична политическа система.

За написването на този кратък очерк съм използвал следните източници: ДА – Ловеч, ф. 47, оп. 1, а.е. 30. л. 8. ДА – Ловеч, ф. 47, оп. 1, а.е. 13, л. 47. ДА – Ловеч, ф. 834, оп. 2, а.е. 79, л. 1-39. ДА – Ловеч, ф. 47, оп. 1, а.е. 29. ДА – Ловеч, ф. 47, оп. 2, а.е. 63. ДА – Ловеч, ф. 46, оп. 1, а.е. 35. ДА – Ловеч, ф. 45, оп. 1, а.е. 11. История на Ловешката окръжна организация на БКП, с. 227. Мои спомени.

70 ГОДИНИ ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ/СЪЮЗ В ГАБРОВСКА ОБЛАСТ Тодор Марков1

течественият съюз в България като съюз на работниците, селяните, интелигенцията, патриотите от армията и всички прогресивни и демократични сили в страната има 70-годишна история. Зародил се като широко народно движение с демократична програма през лятото на 1942 г., той има предпоставки за своето създаване през годините от 1918 до 1942 г. В своето историческо развитие ОФ преминава през няколко етапа. Отечественият фронт е създаден от БРП като коалиция на антифашистките сили в България, като такъв просъществува до февруари 1948 г. Периодът на създаване от 17 юли 1942 г. до 9 септември 1944 г. е нелегален за ОФ. След септември 1944 г. той запазва коалиционния си характер, но вече като управляващ. Третият период започва от Втория конгрес на ОФ (1948 г.) до втората половина на 80-те години, а четвъртият период обхваща трансформирането на ОФ в Отечествен съюз и дейността му в годините на прехода. Създаването на ОФ се обуславя от историческата необходимост за обединяване на всички демократични и антифашистки сили в страната под ръководството на БРП през периода на въоръжената съпротива срещу властта (1941–1944 г.). Тази необходимост от единодействие е осъзната и от много други партии и организации. Поради аграрния характер на страната ни през 40-години на ХХ в. работническото-селското единство става главната движеща сила на ОФ. Създаването на Отечествения фронт в Габровския регион е закономерно явление, което има своите предпоставки. Първите стихийни прояви за формиране на общ фронт от трудещите могат да се открият през септември 1918 – това става по време на Войнишкото въстание, когато войниците масово напускат фронта и се отправят към София, за да търсят възмездие от управляващите за надвисналата национална катастрофа и да извоюват премахване на военните тежести. В тези събития вземат участие над 50 работници и селяни от 20 селища на Габровска област. В референдума, проведен през ноември 1922 г. за 1

Авторът е областен координатор на ОС – Габрово.

315

316 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

съдене на виновниците за двете национални катастрофи земеделците и комунистите събират 6143 гласа срещу 1702 на всички други партии. На този референдум широките социалисти гласуват с лозунг и събират 765 гласа, но с това те не подкрепят единството между земеделци и комунисти. През следващата 1923 г. двете партии допускат съдбовната грешка да се отклонят от пътя за единодействие. БКП подценява възможностите на селяните и ролята на работническо-селския съюз. Земеделският съюз, изграден на съсловни принципи, противопоставя работниците на селяните. Така земеделци и комунисти са разгромени поотделно. След тази грешка идеята за Единен фронт си пробива път и в Габрово. В изборите от ноември 1923 г. земеделци и комунисти изпращат в Народното събрание единофронтовците Андрей Картунков, Димитър Кандулков (комунисти) и Петър Пенчев (земеделец). Превратът на 19 май 1934 г. нанася тежък удар върху политическия живот в България. Потъпкани са последните илюзорни права и свободи, „гарантирани“ от Търновската конституция – разтурени са политическите партии, обявени са извън закона, спрени са техните вестници, наложена е цензура на печата, провежда се административно преустройство с цел да се засили централната власт. БРП и БЗНС, макар и разтурени, не спират своята дейност. Ясно е, че мерките на правителството са всъщност мерки срещу революционните и прогресивни сили в страната. Постепенно през годините идеята за Единен фронт се доразвива. С отворено писмо от 1 октомври 1935 г. БРП потвърждава, че фашизмът може да бъде победен само по пътя на създаване на Единен антифашистки народен фронт от БРП, БЗНС, БРСДП и другите нефашистки партии. Една от първите прояви на Народния фронт в Габрово е стачката, организирана от Райко Дамянов през 1936 г. във фабрика „Александър“. За първи път комунисти и социалдемократи в Габрово обединяват усилията си за борба против работническата експлоатация. БРП започва агитация и отпор срещу предприетите от правителството мерки, работи се за идеята прогресивните сили да си подадат ръце и да образуват Народен фронт, във всички населени места да се създадат комитети на Народния фронт – в Габрово това е постигнато. Народният фронт тук се създава през 1937 г. Ръководи се от комитет в който участват представители на комунистите, земеделците и широките социалисти, а именно: Стефан Иванов, Руси Стефанов, Тодор Иванов и Христо Михайлов (комунисти), Тотьо Новаков, Петко Андреев и Борис Попов (земеделци), Кольо Минчев, Тодор Аврамов, Петър Василев и Петко Семерджиев (широки социалисти). Комитетът възлага на своите привърженици задачата да навлязат масово в съществуващите тогава дружества и организации: кредитни, занаятчийски и земеделски кооперации, читалища и др., за участие в Работническия професионален съюз и в земеделските задруги. С това се преследва целта да се повлияе върху живата на тези организации и дружества, за да се прокарват идеите на Народния фронт. Тази задача е изпълнена – членовете на Народния фронт

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 317 много често завладяват трибуните със своите изказвания в земеделските задруги, читалища и кооперациите. Почти всички кооперации в селата се ръководят от Управителни съвети, съставени в мнозинството си от комунисти и земеделци. Такива народофронтовски ръководства имат кооперациите в селата Гачевци, Етър, Стомонеци, Бичкинята, Поповци, Враниловци, Армени, Копчелии, Здравковец и др. Особено внимание е отделено за участие на народофронтовците в Управителния съвет на габровската Популярна банка, в която членуват хиляди граждани и в която са съсредоточени огромни капиталовложения. Нейни членове са почти всички търговци, занаятчии, държавни и частни служители, пенсионери, домакини и др. Народният фронт взема дейно участие в борбата за избор на ръководен орган. С политико-просветната си дейност печели сърцата на много кооператори. Почти винаги в ръководството на банката са избирани Тодор Иванов, Васил Милчев, Петко Андреев и др. – по този начин Народният фронт провежда своята политика за подпомагане на членовете си. Народният фронт води успешна политика за проникване в Народно читалище „Априлов-Палаузов“, в Общия работнически професионален съюз, в земеделските задруги, дружествата и други масови организации. В изборите през 1938 г. Народният фронт в Габрово не успява да изпрати свой представител в Народното събрание, защото не успява да регистрира кандидати поради изменения в избирателния закон. Кандидатурите на Атанас Тотев от БЗНС и Тодор Аврамов, широк социалист, са поставени, без да бъде потърсено съгласието на комитета на Народния фронт и до известна степен се явяват отцепнически. За да има послушен парламент, през същата 1938 г. правителството разпуска Народното събрание, където Народният фронт има 63 представители, а правителството – 97. Представителите на Народния фронт подлагат на критика управлението. В Габрово в Народен фронт се обединяват комунисти, социалдемократи и либерали. Техният печатен орган вестник „Габровски ек“ разобличава реакционната политика на управляващите и експлоататорската капиталистическа класа, спомага за издигане на борческия дух на работническата класа. Сериозни изборни успехи Народният блок регистрира през 1940 г., когато към изброените партии се включват земеделците. В общата листа на комунисти и земеделци техният кандидат Тотьо Новаков (земеделец) получава 8363 гласа, т.е. повече от два пъти над гласовете за правителствения кандидат. Избори за народни представители се провеждат през декември 1939 и януари 1940 г. Правителството е наясно с омразата на народа и очаква силна съпротива. Затова страната е разделена на изборни райони, обхващащи две или три области, където на определена дата се провеждат избори, а на друга дата се провеждат изборите в други области. Това е замислено с цел изборите да бъдат манипулирани, да се упражни насилие над волята на избирателите. При тези условия изборите в Габровска околия са насрочени за 14 януари 1940 г. На спе-

318 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

циална среща между членовете на ОК на БРП – Иван Бъчваров, Гено Методиев и Руси Стефанов, и членовете на Околийското ръководство на БЗНС – Тотьо Новаков и Петко Андреев, се обсъжда кандидатурата на Народния фронт. Решено е да се регистрират двама кандидати – Тодор Иванов, комунист, и Тотьо Новаков, земеделец. Условието е, ако бъде утвърден Тодор Иванов, Новаков да оттегли кандидатурата си, а ако се утвърди Тотьо Новаков – той остава кандидат на Народния фронт. Пристъпва се към изборна борба. Всички комунисти и земеделци са мобилизирани за подготовка на изборите – отпечатват се бюлетини, позиви, изпращат се функционери по селата и се определят застъпници. Бюлетините на Народния фронт по различни начини са пренесени в селата и предварително раздадени на избирателите. Провежда се скрита, безшумна агитация – чрез единични срещи с избирателите, разпръскване на позиви. Резултатът е изненадващ – оказва се, че за правителствения кандидат са гласували 4081 избиратели, а за този на Народния фронт – 8363 избиратели. Ярка и несъмнено съкрушителна победа на трудовия народ, тази победа е първият знак, че съюзът на работниците и селяните може да помете диктатурата и да донесе на народа истинска и трайна свобода. Народният фронт в Габрово заслужено се гордее с тази своя победа. В цялата Плевенска област, към която Габрово се числи административно, един единствен избраник на Народния фронт е кандидатът Тотьо Новаков от Габровска околия. Друга организация, дейно работеща за делото на Народния фронт в Габрово, е създаденото през 1939 г. българо-съветско дружество. В неговото учредяване участват комунистите, земеделците и широките социалисти: Стефан Иванов, Руси Стефанов, Тодор Иванов, Христо Михайлов и Васил Милчев (комунисти), Петко Андреев, Тотьо Новаков, Борис Попов и Атанас Тотев (земеделци), Тодор Аврамов и Васил Ковачев (широки социалисти). През 1940 г. габровци вземат участие в т.нар. Соболева акция – изпращане на телеграми, писма, подписки до правителството в подкрепа на предложението на съветския дипломат Аркадий Соболев за сключване пакт между България и СССР за ненападение. Акцията в града се ръководи от Симеон Казанлъклиев. Той изпраща в парламента много подписи до народния представител Тотьо Новаков, който ги депозира в Народното събрание. Наченки на съвместна дейност между БРП и БЗНС има и в Севлиево при повеждането на изборите през януари 1940 г. Тогава партията подкрепя кандидатурата на опозицията – Стефан Минковски, и той е избран за народен представител. В същата година на 11 октомври е образувано и българо-съветско дружество, взело дейно участие в Соболевата акция. Със започването на Втората световна война народното стопанство в България изпада в тежко положение, а класовите противоречия се изострят. Демократичните сили – работници, бедни и средни селяни, занаятчии, служители, интелигенция и част от средната буржоазия, се обявяват против прикритата немска окупация на страната.

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 319 При тази обстановка БРП решава да слее в мощен революционен поток борбата на всички антифашистки сили, като използва растящото им недоволство. От октомври 1941 г. чрез радиостанция „Христо Ботев“ БРП издига лозунга за създаването на Единен национален фронт. Към практически действия се пристъпва след победата на съветската армия при Москва и Дон. На 17 юли 1942 по радиостанция „Христо Ботев“ Георги Димитров обявява Програмата на ОФ, която прокламира като „върховен дълг на българския народ, на неговата армия и патриотична интелигенция да се сплоти за борба в мощен Отечествен фронт за спасяване на България“. Отечественият фронт си поставя следните задачи: Първа е антиимпериалистическа и националноосвободителна. Тя предвижда разкъсване съюза с Германия, изгонване на немските войски от България, изтегляне на българските окупационни войски от Югославия и Гърция, спиране износа на храни и суровини за Германия и неучастие на България във войната на страната на Хитлер. Втората е демократичното преустройство на страната и освобождаването на участниците в антифашистката борба от преследване. ОФ се бори за възстановяване на политическите свободи, за премахването на капиталистическите закони и организации, за спечелването на армията на страната на народа, за изкореняването на фашизма и расизма. Третата задача е икономическа. Тя предвижда правилно развитие на стопанството на България като свободна страна, независима от чужди посегателства, като гарантира поминъка на народа, обезпечава работа за всички, премахва спекулата и скъпотията, осигурява справедливо заплащане на труда. Най-първата задача, поставена в програмата, е премахването на буржоазната власт и създаването на народно правителства на ОФ в България. ОФ се създава като коалиция на антифашистките партии, но от самото началото е народно движение, защото масите приемат програмата му. В ОФ се обединяват всички истински патриотични и демократични сили. Веднага след оповестяването на програмата на ОФ в България започва работа по изграждане на комитети на ОФ. В централното ръководство на ОФ влиза габровецът д-р Рачо Ангелов, член на БРП. Окръжният комитет на БРП в Габрово предприема мерки за пропагандиране и разпространение на програмата на ОФ сред населението. Тя се разяснява и обсъжда на събрания на партийните и ремсовите организации, разглеждат се начините на изграждане на местни комитети на ОФ. Програмата се разпространява сред населението. Още при първите стъпки в изграждането на комитети на ОФ в Габровско се срещат трудности. С изключение на БРП, антифашистките партии в района нямат изградени организации, а само съмишленици. При изграждане на коми-

320 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

тетите, на ОФ членовете на БРП трябва да установят връзка с отделни хора или групички от дадена партия. При съществуващия терор в страната това е крайно рисковано и трудно, много от тях се колебаят или се страхуват. В началото на процеса на формиране на комитетите на ОФ и комунистите подценяват ролята на ОФ. Те смятат, че другите партии са компрометирани и нямат влияние, че е опасно да им се доверяват. В резултат на енергичната и разнообразна дейност на БРП сред масите още в края на 1942 г. се изграждат първите 98 комитета в страната. В тях се включват най-вече членове на БРП, РМС, БЗНС и отделни прогресивни дейци. Габровска област изостава от другите поради изброените по-горе причини. В Габрово и Севлиево се правят опити за създаване на комитети на ОФ непосредствено след излъчването на програмата. През 1942 г. се образува комитет на ОФ в Габрово в състав Здравко Владов, Дойчо Димитров, Георги Никифоров и др., който основно разпространява сред народофронтовците програмата на ОФ. Интересен факт е, че за севлиевския район текстът на програмата е записан в ръкопис и поради липса на восъчна хартия първите екземпляри са ръкопис и се раздават в селата Крамолин и Дебелцово. По-късно са отпечатани стотици екземпляри и програмата на ОФ се разпространява в цялата околия. В Габрово тя също се отпечатва, след което се разпространява в Габровско и Тревненско. През август 1942 г. в Севлиево се провежда среща на Иван Райков в дома на Цветан Цочев с Петър Бучакчиев и Симеон Балджиев с цел създаване на комитет на ОФ, подобни срещи има още две през лятото на 1943 и лятото на 1944 г. Районният комитет на БРП в Севлиево възлага на Иван Кишмеров, един от най популярните и авторитетни комунисти в града, да се срещне с лидерите на БЗНС в Севлиевска околия – Минко Гализов и Христо Марнов, адвокати. Те подкрепили програмата, но когато станало дума за изграждане на комитет на ОФ, отказали. По същия начин реагират и представителите на СДП Стефан Минковски, Иван Великов и др. По сведение на Петко Бучакчиев през 1943 г. се изгражда ГК на ОФ в Севлиево в състав: Петър Димитров Бучакчиев (БРП), Симеон Балджиев (БРП), Иван Кишмеров (БРП), Иван Иванов (БРП), Пенчо Ганков (социалдемократ), Иван Великов (социалдемократ), Минко Гализов, Христо Маринов, Руси Хр. Спасов (БЗНС). През април се извършва реконструкция, при която Петър Варков е определен за председател на комитета, прераснал в районен. В него влизат още Пенчо Карапенев, Вълчо Цанков, Иван Райков и др. Комитетът провежда заседания и разпространява позиви. Комитети на ОФ се изграждат и в селата. В с. Поповци в края на февруари 1944 г. по указание на Иван Цонев (Дякона) се изгражда нелегален комитет на ОФ в селото в състав: Петър Гатев Дечев председател (РПК), Димитър Пръвчев Иванов член (БРП), Христо Колев Дъбравов – член (БРП), по късно е включен като член Петър Колев Дъбравов от с. Чавеи. Комитета разпространява нелегални материали, получавани от Ив. Цонев.

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 321 По указание на партизанина Христо Орловски се сформира комитет на ОФ в края на юли 1944 г. и в с. Стоките. Той организира срещи и събира помощи за партизаните, работи за приобщаването на нови на членове. През юли 1944 г. в Дряново е основан нелегален околийски комитет на ОФ. В него са избрани са следните лица: Тихомир Русчев Тихов – председател (студент, РМС), Георги Ганчев – секретар (адвокат, „Звено“), членове: Атанас Смирнов (БРП), Ганчо Донев (БРП), Коста Костов (социалдемократ), С. Кавръков (съдия, безпартиен). Комитет на ОФ е изграден и в Етърска община през юли 1944 г. в дома на Иван Станев Казанджиев от с. Варчевци по инициатива на Неда д-р Васил Василева. За председател е избран д-р Васил Василев, а за членове: Неда Досева Василева, Иван Върбанов Шипчанов, Йордан Василев Шипчанов, Иван Димитров Колчев, Иван Станев Казанджиев, Димитър Петков Цокев, Христо Рачев Христов, Иван Рачев Христов, Димитър Лалев Начев, Йовчо Колев Костадинов, Йордан Костов Филипов, Петко Иванов Русев, Ярослав Леви. В с. Кръвеник през август 1944 г. при акция в махалите Троенци и Табашко Габровско- Севлиевският партизански отряд изгражда два комитета на ОФ. През същия месец се образува и комитет на ОФ в с. Царева ливада под ръководството на д-р Върбан Генчев. В с. Яворец членове на нелегалния комитет на ОФ стават: Ильо Влаев Киревски, Илия Христов Ненчев, Илия Колев Илиев, Иван Гунчев Иванов, Илия Гатев Христов, Христо Пенчев Христов, Митьо Маринов Петров. Те събират пари и продукти за подпомагане на партизаните. Лице за връзка е Харалан Гунчев. В Трявна комитет на ОФ е създаден в началото на септември от комунисти и звенари по инициатива на Петър Цанев в дома на Никола Д. Бъчваров. Свиква се партийният актив на Трявна по решение на БРП. Комитетът провежда на 7 септември заседание, на което присъстват и безпартийни. Избран е градски комитет на ОФ в състав: Петър Попзлатев – председател (Звено), Недьо Колев – подпредседател (БРП), Петър Цанев – секретар (БРП), Никола Бъчваров (БРП), Петър Цанев Шишков, Гина д-р К. Мичева (БРП). Преди 9 септември 1944 г. са проведени само няколко заседания на ОФ в дома на Тома Петров. За изграждането на комитети и популяризиране идеите на ОФ особено внимание отделя местният нелегален печат. Циклостилният вестник „Борба“, орган на Окръжния комитет на партията в Габрово, в бр. 7 от май 1944 г. помества статията „Нашите задачи“, в която дава конкретни указания за сплотяване на всички сили под знамето на ОФ. Разгромът на немските войски през февруари 1943 г. при Сталинград засилва съпротивата на населението. Разраства се партизанското движение, създават се благоприятни условия за разширяване дейността на ОФ сред слоевете на населението, което се колебае и очаква развоя на събитията. БРП развива активна дейност сред работническата класа, тя е гръбнакът на ОФ и по нейни указания нито една фабрика или работилница не бива да остава без група или комитет на ОФ.

322 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В края на 1943 г. започва усилена работа за популяризиране на идеите на ОФ и масово изграждане на комитетите в Габровско. С дейността си по селата и с позивите разпространявани от ремсовите и партийните организации, те създават масово движение против реквизициите. Лозунгът за укриване на храните и неизпълнение на нарядите съвпада с интересите на селяните. Предупредителните писма и партизанските акции плашат властта и така се подрива снабдителната база на немската армия. При акциите на Габровско-Севлиевския партизански отряд в с. Зелено дърво, Трънето и Гъбене партизаните разясняват пред населението политиката на БРП, програмата на ОФ и значението на победата на Съветската армия. Те подпомагат създаването на комитети на ОФ, активизират дейността му. РМС в Габровска област не успява да създаде младежка организация на ОФ. Работата на ОФ комитетите сред войнишките маси води до бягства от казармата и изнасяне на оръжие и боеприпаси от Стоян Бъчваров от Севлиево, Цвятко Иванов от Крушево, Цоньо Александров от с. Градище, Христо Евтимов от Габрово и др., които преминават в партизанските отряди. Последват ги наборниците Йото Иванов от с. Младен и Иван Гюдженов от с. Горна Росица. За антифашистка дейност са осъдени и разстреляни войниците Мичо Кънев от с. Столът и Ботьо Пенев от с. Катранджии. Нелегален войнишки комитет на ОФ се създава още през есента на 1942 г. в 9 дивизионен артилерийски полк в гр. Севлиево. В него работят Стоян Ненков от с. Ловнидол, Димитър Минчев от с. Г. Калугерово, Дончо Маринов от с. Богатово, М. Михайлов и др. В спомените си полк. Михайлов пише: „Издигнатите от партията лозунги „Да се спечели полкът за делото на Отечествения фронт. Да не се стреля срещу братята партизани! Нито един войник на Източния фронт!“ са осъществени чрез нелегалната войнишка организация. В Балванската битка войниците не стрелят срещу партизаните. Войнишкият комитет подготвя специално възвание, призоваващо за смела и решителна борба за спасяване на Родината“. ОФ призовава и жените на борба против режима. Организират се комисии за работа сред жените. Активност проявяват Ганка Стефанова от с. Ряховците, Стефка Цонева от с. Лесичарка, Ганка Палаузова със сина си Митко стават партизани и загиват във въоръжената борба. Други като Донка и Минка Ноеви от с. Енчевци са разстреляни като ятаци на партизаните. В Габрово се издават позиви и се събират помощи, но се подценява изграждането на комитети на ОФ по селата. От своя страна ОК на БРП конкретно не е поставил задачата за по-ранно създаване комитет на ОФ в Габрово, а се задоволява само с изясняване целите, задачите и програмата на ОФ. Масово изграждане на комитети до края на 1943 г. в окръга не се постига. Борбата се води главно от БРП и РМС. Въпреки че приемат програмата на ОФ, представителите на другите партии, дребната и средна буржоазия не са съгласни с откритите форми на въоръжената борба. В материалите, поместени във в. „Борба“, се прави анализ на слабостите при изграждането на ОФ и се подчертава, че при съз-

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 323 даването им не трябва да се търсят само хора напълно сигурни, а да се работи с всички антифашистки среди. Да не се създават групички, откъснати от народа, а масово отечественофронтовско движение, в което да се включат партизанските отряди, войската и народът. Един от най-активните в изграждането на ОФ в Габровско е народният представител Тотьо Новаков, който се включва в движението през 1943 г. Той установява връзки с привържениците на ОФ в София, сред които е и габровецът д-р Рачо Ангелов, През същата година с Новаков търсят връзка и го посещават в дома му партизаните Христо Орловски и Съби Стефанов. Чрез него те получават информация за политическото положение в страната и работата на Народното събрание, за подготовката, която прогресивната опозицията прави за подпомагане на съпротивителното движение. Такива срещи се организират няколко пъти, на тях присъстват и други партизани като Никола Голанов, Христо Дянков и др. Победите на съветската армия засилват вярата на българския народ, че германските войски ще се оттеглят от България и правителство ще бъде изхвърлено от власт. Първите отечественофронтовски комитети в Габровско се изграждат и започват да работят през зимата на 1943 г. и пролетта на 1944 г. През януари 1944 г. при Тотьо Новаков в Габрово идва Иван Матев. От него Новаков разбира, че има указание от София да го потърсят във връзка с работата на ОФ. Още от самото начало като основатели се включват: Иван Матев, Васил Милчев, д-р Неда д-р Василева (комунисти) и Тотьо Новаков и Петко Андреев (земеделци). В началото на 1944 г. се провежда среща между Тотьо Новаков и Райко Дамянов в дома на Тотьо Новаков, а посредник е Никола Голанов. От тази среща се установява постоянен контакт между тях, Райко Дамянов идва по 2-3 пъти месечно в дома на Новаков, винаги придружаван от Никола Голанов. Райко Дамянов участва в заседанията на ОФ, дава указания и направление за работата на ОФ. По-късно в ръководството на ОФ се включват допълнително и други членове: Тодор Иванов, Иван Гатев и Лалчо Драгиев. Ръководството на нелегалния комитет на ОФ се оформя в състав: Райко Дамянов, Тотьо Новаков, Иван Матев, Васил Милчев, Недка д-р Василева, Петко Андреев, Иван Гатев, Лалчо Драгиев и Тодор Иванов. Комитетът на ОФ провежда заседания поне един–два пъти месечно и винаги когато се разглежда някой неотложен въпрос. Той държи връзка ОК на БРП чрез секретаря на ОК на Райко Дамянов, а с партизаните чрез Никола Голанов и Иван Бъчваров, които често участват в заседанията на комитета. Правят се доклади за хода на антифашистката борба, за положението на фронта, подържат се връзки с работническите маси в града и селяните от околията. В началото на юли 1944 г. в Габрово пристига от София Минчо Нейчев с цел за да положи основите на ОФ в Габровско. Здравко Владов посещава набеляза-

324 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ните комунисти, земеделци и социалдемократи, кани ги на събрание в дома си. Събират се Райко Дамянав, Иван Матев, Спас Пашов, Стефан Иванов, Васил Милчев и Здравко Владов. На това събрание Нейчев изтъква ролята и значението на ОФ – да сплоти и организира всички демократични и прогресивни сили в града под ръководството на партията. Избира се ръководство с председател Стефан Иванов и подпредседател Васил Милчев. Второто събрание се провежда в дома на Тотьо Новаков. Присъстват Иван Гатев, Иван Венков, Лальо Драгиев, д-р Василев. Председателстваш е В. Милчев, докладва Р. Дамянов за непосредствените задачи на ОФ и за съдържанието на изпратените позиви. На всички присъстващи е поставена задачата да свикат групови събрания и да организират лични срещи, на които да разясняват задачите на ОФ: да събира средства за пропагандиране на идеите и за партизанското движение. През август 1944 г. се получава писмо от ЦК на БРП, подписано от Антон Югов, за вдигане на трудещите се за завземане на властта в Габрово и Габровско от ОФ. Окръжният комитет изработва план за завземането на властта. През лятото на 1944 г. особено дейно работи комитетът на ОФ в Габрово. Той излиза пред населението с много позиви и възвания. В дейността му главно място заема изграждането на местни комитети и подпомагане на тяхната дейност. В края на август 1944 г. по инициатива на НС на ОФ и с помощта на ОК на РП в Габрово е свикано съвещание с представителите на антифашистките партии на окръга. На съвещанието като представител на НС присъства д-р Минчо Нейчев. След дадените от него указания съвещанието решава да се създаде Околийски комитет на ОФ. Комитетът в Габрово само през юли и август 1944 г. събира 6 000 лв. помощи и подпомага партизаните. В издадените позиви от този период се призовава населението на активна борба против монархофашизъм. В позив, издаден през юли, се казва: „Кой с каквото може: пушки, ножове, брадви, мотики, вили – с всички сили дружно и смело гонете реквизационните комисии и полицейските банди, унищожавайте ги! Крийте храните си! Навлизайте в отрядите, създавайте комитети на ОФ!“ В изпълнение на тези призиви отечественофронтовското движение се масовизира през лятото на 1944 г. в Габрово и окръга. То подпомага Габровско-севлиевския партизански отряд, привлича народните маси за своята кауза и води решителна борба против фашистка диктатура. Много привърженици на БЗНС и безпартийни, организирани в комитети на ОФ или под тяхно влияние, са ятаци или помагачи на партизанския отряд. Активно подпомагат партизаните сдружените земеделци от селата Ловнидол, Добромирка и Кормянско. В някои села като Крушево, цялото население ги подпомага. Работническата партия работи най-активно за привличане на масовите организации в ОФ. В комитетите като съмишленици се оформят БРС, Съюзът на занаятчиите, на инвалидите, Българският женски съюз, кооперативното движение. Като цяло в ОФ влизат членове на: Горския кооперативен съюз, Земе-

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 325 делския кооперативен съюз, Съюза на учителите, на агрономите, на лекарите и мнозинството от писателите и адвокатите. На много места ръководства на кооперативни организации по селата стават основа за създаване на единство на антифашистките сили и за изграждане комитети на ОФ. С масовизирането на отечественофронтовското движение се засилва революционизирането на армията. Зачестяват „злополуките“ в казармите и случаите на изнасяне на оръжие за партизаните и бойните групи. През август 1944 г. много войници са готови открито да минат на страната на ОФ. Войската не е вече солидна опора на властта. По броя на създадените комитети до 9 септември 1944 г. Габровската област отново не е в челните редици. Създадени са четири градски комитети с функции на околийски. В Габрово подготовката за завземането на властта от ОФ започва на 7 септември. Околийският комитет на ОФ–Габрово отправя възвание към народа за въоръжена борба. На същия ден двама партизани разлепят циклостилни позиви с възванието и градът осъмва с тях. Полицаите до 10 ч. не ги разкъсват и хората спокойно ги четат. Позивите са донесени от София от Минчо Нейчев – адвокат. Същия ден политзатворниците от Търновския затвор са инструктирани от Недка Варчева да не се прибират в домовете си, а всички да пътуват до Габрово, където се организира тържественото им посрещане На 7 септември в дома на Тотьо Новаков се провежда заседание на ОФ и се взема решение за завземане на властта. Решено е в 17 ч. на 8 септември комитетът да се събере в дома на Васил Милчев и от там да се направляват действията, като се изчака пристигането на политзатворниците от Търновския и Плевенския затвор. Предвидено е партизаните да се придвижат към града и да слеят силите си с политзатворниците и въстаналите граждани. На 8 септември партизаните са разположени в Бакойвската гора и част от нелегалните са в Габрово, за да подпомагат действията за завземане на властта. На 8 септември в дома на Васил Милчев (ул. Орловска 122) към 14 ч. идва Райко Дамянов и съобщава, че в 16 ч. комитетът на ОФ се събира на съвместно заседание с Окръжния комитет на партията. На гарата за посрещането на политзатворниците са изпратени Иван Бъчваров и Никола Голанов. В уречения час всички се събират в дома на В. Милчев, уточняват се, че в 22 ч. отново ще се проведе заседание на същото място и всички тръгват към гарата. Народът масово се стича на гаровия площад, обявено е, че в 17 часа политзатворниците ще са на гарата и работниците са призовани да отидат и да ги посрещнат. Фабриките прекъсват работа и всички се стичат на митинга. На гарата е имало няколко полицаи, но, като виждат масовостта на митинга те бягат. Приветствие към затворниците произнася Никола Голанов, а от страна на затворниците Симеон Балджиев. Те отчитат, че борбата не е свършила, а навлиза

326 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

в решителната си фаза и приканват работниците да последват политзатворниците в града. Манифестацията се придвижва по ул. Брянска. До техническото училище, на мястото където през юни са убити трима ремсисти, отново реч произнася Никола Голанов. Шествието продължава към Падалското училище. Войниците предават оръжието си, някои от тях се присъединяват към митинга, който продължава към Конашкия мост. Там има постови полицай, който също бяга. В 16 ч. началникът на полицейското управление вече е напуснал Габрово и е отпътувал през Балкана към София. След слаба съпротива е завзето околийското управление. Райко Дамянов поема ръководството на овладяването на властта в Габрово и действията минават под лозунга „Да живее Отечествения фронт“. Силна съпротива оказва военната част, настанена в Горнокрайското училище и охраняващите пощата. Там пада убит един от членовете на ОФ – Лалчо Драгиев. Жандармерията в училището се съпротивлява и отделението е обкръжено от партизаните. Обсадените искат помощ по телефона от съседните градове, но не получават такава. На площада през общината се събира хиляден митинг. Слова произнасят Иван Бъчваров и Райко Дамянов, който оповестява имената на нелегалния до тогава комитет на ОФ. Членовете на комитета и политзатворниците остават да дежурят през цялата нощ, гражданите се прибират по домовете си. Съпротива на тези мероприятия от страна на властта не е оказана. Набелязаният план е изпълнен. На 8 срещу 9 септември габровските трудещи се, партизаните, политическите затворници и отечественофронтовците под ръководството на Окръжния комитет на БРП събаря властта в Габрово и установява властта на ОФ. Рано сутринта на 9 септември по радио „София“ Кимон Георгиев прочита Манифеста на ОФ към българския народ и обявява, че в България има ново правителство. В това правителство влиза и габровец като министър на народното здраве – д-р Рачо Ангелов. Комунист, най-възрастен член на правителството, той е един от създателите на ОФ, има зад гърба си 40-годишна дейност и ръководно участие в борбите за народно здравеопазване. По обяд на 9 септември в Габрово комитетът на ОФ свиква голям митинг. От балкона на общината пламенни привети към народа отправят Райко Дамянав, Никола Голанов и Тотьо Новаков. Същия ден е избрано първото ръководство на Околийския комитет на ОФ в Габрово от 12 члена. За председател на комитета е избран Райко Дамянов. Но подобен начин се завзема властта и в другите градове на областта. В Севлиево на 9 септември в 8 ч. сутринта в сградата на РКС–Севлиево се свиква първото легално заседание на ОФ. Цветан Цочев установява връзка с командира на полка в Севлиево и не се създава усложнение при завземането на властта в града. Комитетът на ОФ в Севлиево съвместно с партизаните и войнишкия комитет обезвреждат фашистките офицери и завземат възловите учреждения

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 327 в Севлиево. Революционният процес във войската я прави опора на ОФ и народна армия. На 9 септември 1944 г. нелегалният комитет на ОФ–Дряново се обявява за легален Околийски комитет на ОФ и с помощта на партизаните завзема властта. В Трявна на същия ден комитетът се обявява за легален на митинг в 14 ч., а в 16.30 ч. провежда първото си легално заседание. Градският комитет на ОФ образуван на 9 септември се състои от 13 души с председател Петър Попзлатев. В с. Плачковци първи комитет на ОФ се учредява на 8 септември в състав Илия Манев – председател, и членове Съби Ноев Радев, Иван Проданов и Петко Балтиев. На 9 септември комитетът се обявява за легален. След 9 септември 1944 г. в Габровска област се образуват три Околийски комитета на ОФ – в Габрово, Севлиево и Дряново. Те са пряко подчинени на Областния комитет на ОФ–Плевен, по-късно на Окръжните комитети на ОФ в Г. Оряховица и Търново. Положението на новосъздадените комитети се урежда с телефонограма на НС на ОФ от 10 септември 1944 г. Според нея те са „органи на властта, могат да уволняват и назначават и функционират като такива“. През януари 1945 г. комитетите се узаконяват официално като органи на публичната власт. Право на представителство получават и масовите организации. Влиянието на БРП (к) в тях е най-голямо и често излъчените от организациите представители са комунисти. Така членовете на БРП (к) изпраща повече представители в комитетите на ОФ. Характерна черта при създаването на ОФ в България е, че се създава паралелно в две посоки: отдолу – чрез създаване на комитети по места, и отгоре – ЦК на БРП търси контакти с лидерите на другите партии и организации за създаване на Централно ръководства на ОФ. Движението отдолу изпреварва това отгоре. Комунистите са основната ръководна сила и членска маса. Околийските комитети на ОФ ръководят местните чрез писма, окръжни, посещения на място и конференции. На конференциите се отчита дейността на комитетите на ОФ, изпълнението на поставените задачи. Действена форма за продължителен период от време са масовите събрания и митинги. В резултат на завземането на властта от ОФ на 9 септември 1944 г. представител на властта стават демократичните сили, сплотили се в редовете на ОФ. Комитетите на ОФ са органи на народната демокрация. Обстоятелствата налагат те веднага да започнат да изпълняват функциите на местни административни и държавни органи. Комитетите се изграждат по села, квартали, в предприятията и учрежденията Под ръководството на Околийските комитети за два–три месеца се изграждат местните комитети. На територията на сегашната Габровска област са из-

328 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

градени 18 квартални комитета, 104 фабрични, 65 селски и 38 районни селски (в районите с колибарски селища). Фабричните комитети съществуват до 1945 г., когато се създават профсъюзите комисии, които изземат функциите им. Много интересен и малко известен факт за фабричните комитети на ОФ и профсъюзните организации достига до нас разказан от Райко Дамянов: В началото на 1945 г. Георги Димитров извиква в Москва Трайчо Костов, Антон Югов, Цола Драгойчева, Райко Дамянов и Титко Черноколев. Срещата става в неговия дом. „На тази среща Т. Костов доклада за политическото положение в България, Югов за изборите за народни представители през 1945 г., Т. Черноколев за робота сред младежта, уточни да се изгради единен младежки съюз, Ц. Драгойчева информира за положението в ОФ и се уточнява да се свика Първи конгрес на ОФ, Р. Дамянов като член на ЦК, отговарящ за профсъюзите, докладва за профсъюзната работа и споделя за някои затруднения. В някои предприятия паралелно се създават профсъюзни комитети и комитети на ОФ. По този повод Г. Димитров строго предупреждава Ц. Драгойчева „Цола, с тази рутина трябва да се ликвидира! В предприятията ще се изграждат профорганизации, а не отечественофронтовски комитети. Работническата класа няма да разделяме на паритетни начала с другите партии. Работническата класа трябва да бъде здраво монолитна“. В този кратък период фабричните комитети на ОФ се занимават с организацията на производството и полагат началото на работническия контрол над производството. За кратко време се създават и учрежденски комитети на ОФ. Трите околийски комитета работят при различни условия. В Габровска и Дряновска околия преобладават колибите като населени места, но са със силно развита лека индустрия, в Севлиевска околия е развито земеделието и обхваща много села. Първоначално ОК на ОФ се ръководят от Постоянното присъствие, а от 1948 г. от Бюрото на комитета. ОК на ОФ са пряко подчинени на Областния комитет на ОФ, а по-късно – на Националния съвет на ОФ. През този организационен период ОФ просъществува като коалиция от партии и организации до март 1948 г., когато е преустроен в Единна народна обществено политическа организация ОФ със социалистическа програма, свой устав, членски внос, изборен орган и др. В Габрово действията на ОК на ОФ започват още на 9 септември 1944 г.: „Днес, 9 септември 1944 г., комитетът излезе от нелегалност и се събра на официално място в полицейското комендантство в състав от 12 души“. Той избира нов околийски управител, кмет и полицейски комендант. На масов митинг същия ден съобщава решенията си. На заседание от 10 септември се решава да се заздрави новата власт, като се изземе оръжието от подкрепящите бившата власт в тридневен срок. Приканват се гражданите да запазят спокойствие и да не се подават на слухове. Работниците се призовават да се явят незабавно на работа. Задължават се общините в околията да образуват отечественофронтовски комитети и да се разяснява платформата на новата власт. Избира се комисия по

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 329 пропагандата и постоянно присъствие на комитета. Набелязват се мероприятия за посрещане на Червената армия. На 26 септември 1944 г. с писмо, изпратено до Областния директор–Плевен и НС, е посочен съставът на Постоянното присъствие на ОК на ОФ: Иван ѝ. Калпазанов – председател, секретар Недка д-р Василева, членове Иван Калпазанов, Коста Йотевски, Тодор Иванов, Иван Бъчваров, Тотьо Новаков, Петко Андреев, Васил Ковачев,Петко Папазов, подполковник Никола Филипов – началник гарнизон, майор Христо Дянков от гвардията. Съставът е утвърден от Областния управител–Плевен. Бюрото на ОК на ОФ е в състав: Иван Йонков Калпазанов – председател, секретар Недка д-р Василева и членове Иван Бъчваров, Стефан Иванов, Тодор Иванов, Тотьо Новаков, Васил Ковачев, Васил Милчев. В Севлиево комитетът организира няколко околийски конференции, на които се избира околийски комитет, разглеждат се въпросите за нарядите, мобилизацията за фронта, електрическото осветление, електрификацията, залесяването, реквизициите, борба с черната борса, снабдяването, подпомагане на семействата на фронтоваците и др. Създава се културен отдел, който открива народен университет, приема се управата на общината. С подобни задачи се занимава и Околийският комитет на ОФ в Дряново и комитетите по селата. Като органи на новата революционна власт те развиват всестранна дейност и увличат в изпълнението на задачите широките народни маси. В Трявна от 9 септември до 3 октомври 1944 г. комитетът на ОФ се занимава със задачи на територията на Тревненската община. От 3 октомври 1944 до 30 януари 1948 г. той е бил районен комитет на ОФ и отговаря за общините Плачковци, Станчев хан, Белица и Райковци. На 17 септември 1944 г. първото правителство на ОФ оповестява своята програма. Тя предвижда следното: В областта на вътрешната политика – възстановяване на конституцията и правата и свободите на народа. Политическо, културно и правно изравняване на лицата от двата пола. Преустройство на държавата, народен съд за виновниците, довели България до катастрофа, конфискация на имуществата на незаконно забогателите. Прочистване на държавния апарат, отделяне на църквата от държавата, въвеждане на граждански брак, достъпна и широка народна просвета, демократизиране на войската. Важно място в програмата заемат стопанските и финансовите въпроси. Тя предвижда премахване на посредничеството на частните монополи и привилегии и въвеждането на държавния монопол, насърчение за кооперативното дело, кооперативно обработване на земята, оземляване на безимотни и малоимотни селяни, въвеждане на прогресивно-подоходен данък и конфискуване на незаконно придобитите богатства. Непосредствено след победата на ОФ се създават защитни органи на новата власт. С постановление от 10 септември 1944 г. се създава народна милиция и

330 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

гвардейски дружини в Габрово и Севлиево. Те стават въоръжена опора на новата власт. Народната милиция осигурява реда и спокойствието на трудещите се, създават се доброволчески гвардейски части в Севлиево от 471 бойци и в Габрово от 134 бойци. От Дряновско доброволците постъпват в гвардейската част в Търново. Севлиевци и габровци изпращат по една рота доброволци на фронта. Неотложна задача на комитетите е организирането на мобилизацията и участието в заключителния етап от Втората световна война. Войнишките комитети, помощник-командирите, както и комитетите на ОФ извършват огромна работа за преустройство на армията и за фронта. Около 12 000 войници от Габровска област са мобилизирани и воюват в двете фази на войната. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата!“ комитетите на ОФ подпомагат фронта и семействата на фронтоваците. Налага се за определен, макар и непродължителен период от време те да изпълняват онази функция, които завареният държавен апарат като цяло не е в състояние да упражнява. Комитетите посочват лицата, помагали и съдействали на предишната власт, вземат участие в контрола на производството и разпределянето на продукцията, в снабдяването на населението, в прочистването на армията. Комитетите на ОФ назначават и уволняват кметове, удостоверяват с „ОФ бележки“ политическата принадлежност на хората. Организират митинги и събрания, на които подтикват за решителна борба с остатъците на фашизма и ликвидиране на стопанската разруха. ОФ предприема решителни мерки за наказване на военнопрестъпниците. Съставите на народния съд в Габрово, Севлиево и Дряново налагат тежки присъди на 192 души (в Габрово – 89, Севлиево – 74, Дряново – 29). Основна задача през 1945 г. е възстановяването на народното стопанство, което е разгромено по време на войната. Индустрията е пред замиране поради липса на суровина. Габрово като голям фабричен център остро усеща това, възстановяването става при сложна обстановка и остра класова борба. В предприятията се въвежда работнически контрол, заражда се ударническо съревнование, организирано от комитетите на ОФ. Те не позволяват на фабрикантите да саботират производството. Контролът се изразява в разпределянето на суровините и спомагателните материали, контролиране на качеството и асортимента на стоките, изпълнение на задълженията на работодателите към работниците и държавата. Всяко предприятие е заведено на отчет, правят се редовно проверки и анкети. На конференции и съвещания представителите на занаятчиите, търговските организации и фабрикантите отчитат работата си и получават практически указания. Съпротивата на индустриалците е голяма, но и контролът е строг. Габровските фабрични комитети на ОФ разкриват в складовете на някои фабрики големи количество вълна и я разпределят между другите фабрики, обработващи вълна. По тяхно нареждане се спира производството на жоржет и започва производството на по-необходимите тогава американ и бархет.

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 331 Въведен е контрол при изнасяне на стоките от фабриките в Габрово, който пресича пътя на черната борса и отклоняването на стоките от пазара. Комитетите на ОФ въвеждат нов режим за разпределяне на нарядните стоки, конфискуват укритите. В селата комитетите на ОФ осигуряват пълното използване на посевните площи, навременното засяване и прибиране на реколтата. Габровският Околийски комитет на ОФ сигнализира за сериозни трудности с изхранването на населението и иска намесата на Националния съвет на ОФ, като предлага да се повишат контролните функции на комитетите през 1946 г. Една от най-важните задачи, поставена пред ОФ, е да се привлекат многобройните бедни и средни селски маси и част от дребните и средна буржоазия и интелигенция. Въвеждането на работническия контрол е стъпка към последвалата национализация на промишлеността. Важно мероприятие за възстановяване на народното стопанство и против инфлацията е Заемът за развитие на народното стопанство. Подписката е преизпълнена с голяма активност от трудещите се през 1945 г. Още в началото към комитетите на ОФ се организират комисии за пропаганда, постоянно присъствие, стопански и просветни комисии и др., които в началото на 1946 г. са реорганизирани като отдели: организационен, културнопросветен, стопански, трудови инициативи, а към самите отдели са създадени отделни комисии. В края на 1946 и началото на 1947 г. се изграждат младежки и женски комисии. Комитетите развиват агитационна дейност по време на изборите през 1945 г. и преди референдума за Република през 1946 г. В тези избори ОФ извоюва пълна изборна победа. През 1947 г. ОК на ОФ организират и ръководят национализацията на предприятията в областта. Национализирани са 352 предприятия. Създават се условия за прерастването на ОФ от коалиция в обществено-политическа организация. На Втория национален конгрес на ОФ, проведен през февруари 1948 г., се обсъждат направените предложения за промени в програмата и устава. Залага се като цел да се изгради ЕДИННА ОБЩЕСТВЕНО –ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦЯ – ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ. Програмата е приета на конгреса и с това решение завършва вторият исторически етап в развитието на ОФ. Приема се програмата на БКП за изграждане на социализма както и нов устав със задължителна за членовете дисциплина, въвежда се изборност на ръководствата. Ликвидират се елементите на коалиция и ОФ става народна организация. Основна структурна единица на организацията стават низовите организации на ОФ по квартали. Единната обществено-политическа организация се създава от съществуващите политически партии БРП (к), БСДП, БЗНС „Зве-

332 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

но“ и Радикалната партия. Членовете на тези партии се признават за учредители. ОФ разяснява и популяризира сред населението задачите на строителството на социализма. Провежда се широка политическа просвета, възпитават се масите в патриотичен дух, подготвят ги за трудов героизъм. На Петия конгрес на БКП от декември 1948 г. Георги Димитров подчертава важното място, което заема ОФ в усилията за изграждане на социализма. Благодарение на ОФ дори партии и организации, които не стоят на марксистки и социалистически позиции се убеждават в предимствата на социализма и се включват в строителството му. ОФ играе ролята на истинска идейно-политическа школа, чрез която трудещите се, се убеждават, че само по пътя на социализма ще се осигури по-добро бъдеще за България. С реорганизацията на ОФ пред него се поставят нови задачи: разширение, привличане на народа в управлението чрез съветите, възпитание в борба срещу старото и отминало минало, разгръщане на широка просветна дейност сред трудещите се, подпомагане на работниците и трудещите се за повишаване на производството и др., за да се превърне страната от бедна и изостанала земеделска страна в модерна индустриална и земеделска държава. На Четвъртия конгрес на ОФ, проведен през 1957 г., са осъдени и отречени неправилните тенденции за сливане на работата на ОФ с народните съвети, на принизяване на обществено-политическата му роля и активност. Решенията на този конгрес стават програма за разгръщане на широка народополезна дейност и масовизирането му, за приобщаване на бившите опозиционери, които осъзнават грешките си. Основна задача на ОФ е нейното укрепване, като най-масова опора на народната власт. Много са задачите, които осъществяват трудещите се от Габровска област под ръководството на ОФ. Ликвидирани са частните фабрики и дюкяни, синурите на нивите се заличават и се оформят кооперативните полета. Израждат се нови фабрични сгради, училища, читалища и културни домове. ОК на ОФ имат за цел да организират, ръководят и контролират кварталните и селските комитети ОФ в окръга за изпълнение на задачите в следните направления: • Политико-просветна, агитационна, разяснителна работа за възпитанието на гражданите в чувство на национална гордост, на социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм; • Съвместна работа между ОФ и народните съвети за благоустрояване, хигиенизиране и озеленяването на селищата; • защита на природата и залесяване. • Задачите, поставени пред ОФ, са за: • подпомагане на селското стопанство в ТКЗС и развитието на животновъдството в личните стопанства на трудещите се; • по пълното и правилно използване на доброволния труд на населението за изпълнение и преизпълнение на народостопанския план;

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 333 • за събирането на билки и диворастящи плодове; • по подобряване работата на другарските съдилища, комисиите за народен контрол, комисиите за противообществени прояви и други форми на работа срещу нередностите при осъществяване решенията на органите на народно самоуправление; • По работата сред жените, турското и циганското население; • По развитието съвместната дейност с колективните членове и тези в системата на ОФ за създаване на движение сред народа по политическите, стопански и други мероприятия; • По развитието на социалистическата демокрация и обсъждане на общите проблеми с цялото население на сесии и заседания; Подобряване и усъвършенстване методите, формите, и стила на работата, съобразени с характера и задачите на ОФ, издигане ролята, мястото и функциите на комитетите и организациите на същия в системата на социално управление с цел ОФ да се превърне в истинска опора на Партията и народната власт. Околийските комитети съгласно инструкцията на НС изготвят проектолистите на околийските и градски комитети, предлагат лицата, които да бъдат начело на околийските и градски управи, като кандидатурите им се одобряват от конференцията на ОК на ОФ. В Габрово ОК на ОФ успешно решава въпроса с острата жилищна криза. Стопанските отдели решават проблемите за снабдяване на населението с найнеобходимите стоки. С доброволен труд се строят пътища, водопроводи, електрифицират се градове и села, изграждат се сгради на детски домове, училища, читалища, здравни домове, болници и др. В читалищата комитетите на ОФ откриват народни университети и лектории. В Габрово е създаден общински театър. Благоустрояват се села и градове, подобрява се битът на хората, киното, вестниците и радиото проникват в селата. Художествената самодейност придобива широк размах. В Дряново са обособени осем квартални комитети на ОФ с низови организации. Селски комитети на ОФ са създадени в с. Върбаново, Буря, Длъгня, Гостилица, Ганчовци, Янтра, Скалско Денчевци, Караиванца, Радовци, Керека, Соколово, Маноя, Славейково, Косарка. За периода 1944–1950 г. са извършени много строителни работи за благоустрояване и хигиенизиране на града. Прокарвани са 42 улици, строи се детска градина, сграда на Общината, градски хали, водопровод и филтри, радиофицира се града и селата, изграждат се нови читалищни сгради. Под ръководството на ОК на ОФ се извършва учредяването на първото ТКЗС в с. Караиванца през 1946 г. В Севлиево през 1949 г. са създадени 7 квартални организации със 795 учредители, от които 447 мъже и 148 жени, разпределени по политически признак така: БРПК – 514, БЗНС – 83, БСДП – 92, Звено – 1, 105 безпартийни. През същата отчетната година са приети още 444 нови членове, от които 295 мъже и 149 жени. Социалният състав на членовете на ОФ е следният: работници – 180, служащи – 408, земеделски стопани – 78, домакини – 142, занаятчии, тър-

334 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

говци, пенсионери и др. – 325. Според материалното си положение те са: 291 – бедни, 769 – средни и 123 – богати. Селски комитети на ОФ работят в Агатово, Богатово, Г. Росица, Градище, Добромирка, Идилево, Крамолин, Кормянско, Крушево, Ловни дол, Младен, М. Вършец, П. Славейково, Ряховците, Сенник, Търхово, Шумата и Енев рът. В Трявна през 1944 г. се създават три квартални ОФ организации, през 1949 г. те вече са 10 градски и 10 селски: Божковци, Бижевци, Престой (Джуровци), Стайновци, Хитревци, Скорци, Николаево, Бангейци, Димиев хан и Ошани. На Петия конгрес на ОФ, проведен през 1963 г., се поставя задачата за разширяване на социалистическата демокрация. Редица функции на държавните органи от последните години преминават върху ОФ. Затвърждава се общественият контрол, подобряват се комуналните услуги, здравеопазването, образователното дело, правилното изразходване на средствата за самооблагане, за запазване на социалистическата законност. Особени грижи се полагат за възпитанието на децата и младежта. Въпросите за благоустрояването, културно-битовото снабдяване на кварталите и селата се решават чрез ОФ. Целта на организацията е работата в низовите организации да е приятна и привлекателна за членовете, ръководното начало да е работата с хората. След 31 януари 1959 г. с новото териториално делене на страната и създаването на окръзите Околийските комитети на ОФ са закрити и техните функции са поети от Градските комитети на ОФ, пряко подчинени на Окръжния комитет на ОФ–Габрово. Създаден през 1959 г. и просъществувал до 1987 г., Окръжният комитет на ОФ–Габрово е ръководен от председателите: Димитър Василев (1959–1970 г.), Димитър Цонев (1970–1974 г.), Кольо Цанев Колев (1975–1983 г.), Димитър Маринов Минчев (1983–1987 г.). Първият състав на комитета е: секретари Иван Чобанов и Георги Стайнов, членове – Иван Иванов, Петко Етърски, Ценко Стоянов и Петко Иванов. Основните задачи на Градските комитети на ОФ са да възпитават своите членове в дух на социалистически и пролетарски интернационализъм, да влияят за израстването на активни и съзнателни строители на социализма и комунизма, за израстването на пламенни патриоти, честни и предани строители на новото общество. Комитетите работят за разясняване и подпомагане на самозадоволяването на населението. Те организират помощи за прибиране на реколтата, за компенсиране на загубите от сушата, определят критерии за присъждане на званието „Образцов дом“, „Образцово село“, „Образцово предприятие“, организират природозащитна дейност в областта. Ръководят работата на другарските съди-

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 335 лища, организирането на изборите, на комисиите за борба с противообществените прояви. Организират самооблагането, движението за образцов обществен ред и социалистическа готовност, всенародното обсъждане на проекта за нов семеен кодекс. Дават информация и следят за изпълнението на поръченията на съветниците. Организират всенародното честване на 1300-годишнината от създаването на Българската държава, провеждат преглед на етнографски ценности „Наследници на хилядолетна мъдрост и красота“ и др. Като пример посочвам дейността на ОФ комитетите за периода 1963– 1964 г. в Габровски окръг: издадени, разпространени и разяснени са над 7000 брошури, листовки, апели, лозунги. Създават се кътове и витрини. В окръга са проведени 749 669 трудодни на стойност 1 311 248 лв. В помощ на селското стопанства са дадени 299 757 трудодни за благоустрояване и хигиенизиране, за озеленяване 365 566 трудодни, за залесяване 84346 трудодни. Залесени са 2763 декара, отгледани 30 803 декара млади горски култури. Доброволният труд не всякога е ефикасни, някои отиват с нежелание на трудодните и не дават желаните резултати, но е важен елемент от идеологията при социализма. Построени са 562 000 кв.м. улици и площади, 143 км. пътища, 69 000 линейни метра водопроводи , 8 читалищни сгради с доброволен труд, 12 фурни и др. Комитетите на ОФ организират събирането на вторични суровини. Предадени са общо 2265 т.: 803 т. хартия, което спасява от изсичане 550 декара гори, събрани са билки и диворастящи плодове, важни за народното стопанство – през 1959 г. 81 000 кг., през 1962 г. 254 704 кг., през 1964 573 470 кг. От личните стопанства през 1964 г. са изкупени 31 607 бр. едри и дребни животни или 1681 т. месо живо тегло, срещу което стопаните са получили 1 373 867 лв. и 3 535 т. фураж на ниски цени. Провеждат се курсове за подготовка и квалификация с председателите на низовите организации, селските и градски комитети, организират се семинари и съвещания с цел обмяна на опита. Отчитат се и недостатъците в организацията на ОФ: работата в низовите организации не е добра, не се провеждат редовно заседания, на събранията присъстват едни и същи и малко на брой членове, няма дневен ред, не се водят редовно протоколи и др. Комитети за обществен контрол и другарските съдилища работят съвместно с народните съвети. В политико-просветната и културно масова работа работят 1600 просветни групи, лектории и читателски групи с около 42 000 участници. Заети са 1550 пропагандисти – учители, служители, медицински работници, пенсионери. По-голямата част – 56 %, от пропагандистите са жени, 30 % са членове на БКП, 83,% са с висше или полувисше и средно образование, 38.13 % са учители и 60 % са с над 5 и повече годишен стаж като пропагандисти. Женските комисии към комитетите организират изложби, тържества, срещи на жени първенци в производството и селското стопанство, активно участ-

336 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ват в художествена самодейност. От 80 309 членове на ОФ през 1964 г. 39 648 са жени. Като слабост се отчита, че броят на жените председателки и секретари на ОФ не съответства на общия числен състав – за председатели на комитети са издигнати само 5 жени. В окръга живее около 6000 население от турски и цигански произход. Комитетите на ОФ работят усилено с тях, за да бъдат те равностойни граждани на страната. Като слабост се отчита, че едва 45 % от това население членува в ОФ и то предимно мъже. ОФ съвместно с туристическите дружества провеждат маршове по партизанските пътеки, организират месец на българо-съветската дружба, вечери на дружбата с представители на други социалистически страни – Полша, Унгария, ГДР. Като числен състав през 1963 г. окръжната организация има 78 374 членове, организирани в близо 1000 организации. През декември 1978 г. Народното събрание на НРБ приема изменение на избирателния закон и на Закона за народните съвети. С Указ на Държавния съвет от 26 декември 1978 г. в Габровски окръг са създадени шест селищни системи. На основата на селищните системи се създават общини от нов тип, нови социално-икономически и административни единици. В този дух на пленума на Националния съвет на ОФ, проведен на 11 януари 1979 г., се взема решение да се извърши преустройство на ОФ на базата на селищните системи. Комитетите в шестте селищни системи се преименуват на Общински комитети на ОФ. На Единадесетия извънреден конгрес на ОФ, проведен на 31 март 1990 г., е взето решението ОФ да приеме новото име – Отечествен съюз. По време на конгреса организацията честно поема своята вина за миналото и категорично се отказва от всичко, което я свързва с едноличния режим или е било наложено от него. Не само се разграничава, но прави всичко необходимо да намери своята нова философия, която реално съответства на философията на днешното време. Това е обединителната идея за национално съгласие и надпартийност на Отечествения съюз; за социална защита на хората, там където живеят и където се пренася дейността на политическите партии. В новия устав е записано, че в съюза могат да членуват всички, които приемат платформата му, независимо от своята партийна, политическа или религиозна принадлежност. Той е средище за социална, гражданска изява и на безпартийните. Членовете на ОС се обединяват от своите надпартийни интереси такива, каквито са и проблемите на прехода. Последен председател на Общинския съвет на Отечествения съюз в Габрово е Георги Събев, в Севлиево – Божанка Йонева, в Трявна – Недко Недев, в Дряново – Мария Друмева. Като координатор за Габровска област работи бившият председател на ОК на ОФ Димитър Минчев.

70 Години Отечествен фронт/съюз в габровска област | 337 През последните години под ръководството на Националния съвет на Отечествения съюз, общинските комитети вземат участие в обществено-политическия живот на общините. Комитетите по места са съорганизатори на културни, просветни, социални, туристически и други прояви, организират празници на кварталите, участват в изборите на различни нива, в инициативи с цел хигиенизиране и благоустрояване на градовете и селата. Една, може и да се каже основна причина за занижаване дейността на организациите по места през следващите години, е прилагането на Закона за конфискация на имуществото на политически партии, профсъюзи и организации от епохата на социализма, в това число и на Отечествения съюз. По тази причина са ликвидирани и изградените през годините клубове за обществено-политическа дейност в градове и села, а имуществото им е унищожено. В Габрово от 49 клуба не е останал нито един. В момента дейността на ОС продължава чрез изграждане на инициативни групи за обсъждане проблемите на населението и неговото подпомагане при решаване на проблемите по местоживеене. Такива групи има изградени и в четирите общини на Габровска област.

Използвани източници: ДА – Габрово, фондове: 651 (Окръжен комитет на Отечествения фронт – Габрово), 51 (Околийски комитет на Отечествения фронт – Габрово), 50 (Околийски комитет на Отечествения фронт – Дряново), 82 (Околийски комитет на Отечествения фронт – Севлиево, 86 (Градски комитет на Отечествения фронт – Габрово), 608 (Градски комитет на Отечествения фронт – Дряново, 710 (Градски комитет на Отечествения фронт – Плачковци), 548 (Градски комитет на Отечествения фронт – Севлиево), 525 (Градски комитет на Отечествения фронт – Трявна),

ИСТОРИЯ НА РАЗГРАДСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОФ/ОС Косю Стоянов

акар и изостанал в миналото селскостопански район на страната, Лудогорският край винаги се е славил със своите революционни традиции народофронтовско и отечественофронтовско движение при решаването на жизнено важни проблеми на трудещите се. На 17 юли 1942 г. радиостанция „Хр. Ботев“ предава програмата на Отечествения фронт. Чрез създаването на ОФ се поставя задачата да се сплотят в здрав съюз работническата класа, бедните и средните селяни, народната интелигенция, да се привлекат по-демократичните антифашистки настроени среди на дребната и средна буржоазия. В Разград комитет на Отечествения фронт се изгражда през май 1944 г. Преди това прогресивните разградци – членове на БРП и БЗНС са се събирали на потайни сбирки, обсъждали са събитията, но не са посмели да създадат организирана отечественофронтовска съпротива. В първият комитет, изграден на 18 май 1944 г. влизат: от БРП – Неделчо Чобанов като председател и като членове: Тодор Бухтев, Стефан Малчев и Ана Велева. От БЗНС – Тодор Драганов като секретар и като членове: Иван Халаджов, Йордан Митев и Илия Пенев. В този състав комитетът работи нелегално до 9 септември 1944 г. След тази дата към комитета на ОФ са привлечени представители от БРСДП – Георги Атанасов, д-р Георги Яламов и Добри Мандев, а от „Звено“ д-р Сергей Мисирков и Васил Великов. На 9 септември 1944 г. е създаден Околийският комитет на Отечествения фронт в Кубрат. В първия брой на вестник „Народен глас“, орган на околийския комитет на Отечествения фронт в Разград, в статията „Два месеца отечественофронтовски Разград“ четем: „На 24 септември комитетът на Отечествения фронт свика голямо събрание-митинг за разясняване програмата на правителството на Отечествения фронт. Говориха от името на Работническата партия – Йордан Чобанов, от името на „Звено“ – д-р Мисирков, от името на БРСДП – д-р Атанасов, от името на БЗНС – Илия Пенев“. Още в този брой започва публикуването на статията „Отечествен фронт – състав и задачи“ от председателя не Околийския комитет на Отечествения фронт Неделчо Чобанов. В селата се създават временни отечественофронтовски комитети. 339

340 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Още на 10 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт обявява война на фашистка Германия. Отечественофронтовските комитети по места провеждат активна дейност за събиране на парични средства, дрехи и продукти за войниците на фронта. Същевременно сред населението се извършва огромна разяснителна и агитационна работа. Трябва да се убедят всички хора в необходимостта от войната. На всеки човек трябва да стане ясно, че участието на България във войната ще ѝ помогне да заеме достойно място сред страните от Антихитлеристката коалиция. В това отношение помагат и създадените женски дружества. Дългогодишната деятелка на женското движение от това време Вяра Кирова от Разград си спомня: „Наред с грижите за фронта, ние подпомагахме семействата на войниците при прибиране на реколтата, при осигуряване на огрев за зимата и др.“ В училище „В. Левски“ в Разград е създадена болница за ранени бойци. Найголямо участие и майчински грижи полагат жените, водени от разбирането, че това са синовете, братята, мъжете им, които се борят за свободата на родината. Много мъже и младежи участват и във втората фаза на Отечествената война, в незабравимата величава Дравска епопея и достигат като победители до Австрия. До 1948 г. Отечественият фронт в Лудогорието, както и в цялата страна, няма свои низови организации, няма индивидуално членство и изборни ръководства. Организацията се състои от отделни отечественофронтовски комитети, в които има равно представителство на съществуващите отечественофронтовски партии. На 7 март 1948 г. се провежда учредителна околийска конференция в Разград, която избира Околийски комитет на Отечествения фронт от 21 членове. За негов председател единодушно е избран добре познатият на трудещите се от околията Тодор Бухтев, а за секретар – Неделчо Вачков. По същото време се провеждат учредителните околийски конференции в Кубрат и Исперих. Председател на околийския комитет на Отечествения фронт в Кубрат става А. Андреев, а в Исперих – Сава Герганов. При учредяването на низовите организации на Отечествения фронт обаче се приемат за членове предимно членуващите в отечественофронтовските политически партии. Съвсем малко са безпартийните. Това се отчита като слабост. Едновременно с масовизацията, отечественофронтовските организации разгръщат активна дейност за благоустрояването на населените места, за срочното изпълнение на пролетния посевен план и за прибирането на реколтата. За целта към околийските комитети са сформирани отдели „Народно-трудови инициативи“. В отчета за 1948 г. на отдела на околийския комитет на Отечествения фронт в Разград четем: „На апела на отечественофронтовските комитети трудещите се отзоваха своевременно за построяване на пътища, мостове, улици, градини и паркове, за прибиране на реколтата и пр.“

История на Разградската организация на ОФ/ОС | 341 В брой 74 на вестник „Разградски народен глас“ от 1 май 1948 г. четем дописка за първото проведено в Разград събрание без оратор. То е било предназначено за гражданите от участък „Девети септември“, но са присъствали хора и от други квартали. Председателят на Градския комитет на Отечествения фронт Павел Банков е изтъкнал задачата му като форма на обществен контрол. Поставени са били много въпроси върху дейността на народната потребителна кооперация, градоустройствени, здравни и други, на които е бил даден отговор. Така, въпреки трудностите и временните слабости, чрез изграждането на Единната отечественофронтовска организация и чрез привличането на трудещите се в общински и културни мероприятия се постига твърде много за изграждането на морално-политическо единство на населението в Лудогорието. Още по-голямо сближение и сцепление на всички патриотични сили се получава по-нататък с влизането в редиците на Отечествения фронт на Българския народен женски съюз (БНЖС), на Общия земеделски професионален съюз (ОЗПС) и др. Политическите, икономическите и културните преобразования у нас поставят на преден план много нови въпроси на идеологическия фронт. Използването на най-разнообразни форми на агитационно-разяснителна работа спомага за мобилизиране на населението за успешното изпълнение на стопанските и други задачи, за отстояване на някои слабости. Една от първите задачи на отечественофронтовските комитети е ликвидирането на неграмотността. Организациите се задължават да разгърнат най-широка дейност по издирване на неграмотните и полуграмотните, за организирането и провеждането на курсове за ограмотяване и повишаване на грамотността. За няколко години неграмотността в Лудогорието в основни линии е ликвидирана. До 1952 г. функциите на Градски комитет се поемат от Околийския комитет. През този период се изграждат просветните звена към низовите организации – кръжоци и читателски групи. Едни от най-добрите пропагандисти са: Кремена Петрова, Кръстю Иванов, Маргарита Панова, Дочка Мянкова и др. В края на август 1952 г., след третия конгрес на Отечествения фронт, в Разград се избира Градски комитет с председател Димитър Калчев и секретар Цветанка Пенчева. Този комитет работи до 1954 г. През този период се укрепват низовите организации и се активизират пропагандистите на просветните звена при Отечествения фронт. През есента се провежда конференция на Градския комитет, на която са избрани за председател Димитър Илиев и секретар Дора Кубадинова. Сега основните задачи са насочени в помощ на ТКЗС и благоустрояването на града, озеленяването и асфалтирането на улиците. През септември 1956 г. начело на Околийския комитет на Отечествения фронт в Разград отново застава Тодор Бухтев. Започва усилена работа за възстановяване на нормалния живот на отечественофронтовските организации. Попълва се нещатният актив към Околийския комитет на ОФ, всички отечественофронтовски организации са разпределени между активистите за оказване на

342 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

помощ по масовизацията, по събирането на членски внос, по участието на отечественофронтовските организации в изпълнението го с стопанските задачи. На активна работа се привличат все повече жени. Към околийските комитети са изградени комисии за работа сред жените. Такива женкомисии се изграждат и към общоселските комитети на Отечествения фронт. В Разградската околийска комисия са привлечени жени с различни специалности, които помагат на местните комисии с изнасяне на педагогически, здравни, селскостопански и други беседи. По нейна инициатива за жените от Мортагоново, Езерче и в някои квартали на Разград се организират домакински курсове, които завършват с уреждане на изложби с произведения изработени от самите жени. В Кубратска околия организациите на Отечествения фронт са изправени пред същите проблеми и затова се прибягва до кадрови промени. През 1957 г. за председател на околийския комитет на Отечествения фронт е издигнат Иван Петров. С течение на времето отечественофронтовските комитети и организации постепенно укрепват и нормализират своята дейност. В Исперихска околия положението не е по-различно. Но в резултат на повишената активност картината бързо се променя. Преди всичко се внася плановост в работата. Изготвят се планове на общоселските комитети и низовите организации на ОФ, в които се предвижда разглеждането на хода на учебната година, решенията на Четвъртия конгрес на Отечествения фронт, хигиенизирането на селищата и др. През 1959 г. на базата на административно-териториалното деление на страната се извършва преустройство и в организационната структура на Отечествения фронт. Създават се 28 окръжни комитети и организации, закриват се околийските комитети, утвърждават се общинските комитети. В началото на 1959 г. се избира Градски комитет с председател Радка Атанасова и секретар Величко Захариев. Два месеца по-късно той е подменен от Нешо Райновски. През тази година комитетът укрепва и развива дейността на комисиите за обществен контрол и женкомисиите. Много добре е работила и градската комисия по трудовите инициативи – изграждат се бригади в помощ на строящите се заводи, квартални градинки и улици, в помощ на ТКЗС за прибиране на реколтата и др. На проведената през есента на 1959 г. градска конференция е избрано бюро в състав: Радка Атанасова – председател, Георги Трифонов – секретар и членове Здравко Кулов, Дашка Ангелова, Саадет Мейзинова, Господин Киров, Веска Ризова и Генка Нейкова. В този състав бюрото е преизбирано на провежданите отчетно-изборни конференции на Градския комитет до 1964 г. Под ръководството на Окръжния комитет на ОФ в Лудогорието се провежда системна и целенасочена идейно-възпитателна и организаторска работа с жените. Тя се оглавява непосредствено от комисия към Окръжния комитет на ОФ, изградена на обществени начала с председател Маринка Ангелова. Такива комисии се изграждат също към общинските и градските комитети на Отечествения фронт.

История на Разградската организация на ОФ/ОС | 343 През 1962 г., по решение на Националния съвет, в Разград се открива междуокръжна школа за жени-активистки на Отечествения фронт. Първа нейна директорка е Тотка Чутуркова, а от 1967 до 1976 година – Тотка Бочева. Главна задача на школата е да подпомага младите жени и девойки да се откъснат от консерватизма и религиозния фанатизъм по отношение на жената в семейството, да формира у тях политическа и организационна култура, знания и умения за работа в ОФ и в други масови организации. Времетраенето на първите курсове е 45 дни. В тях участвуват жени и девойки от бившите Разградски, Силистренски, Русенски и Добрички окръг. Първите занятия за повишаване на битовата култура ръководи Керанка Карастоянова. Значителен принос за правилната постановка на културно-масовата работа имат Аничка Ковачева, Радослав Куртев, Райчо Василев и други дейци на културата. Интересно е да се знае организационното състояние на градската организация на Отечествения фронт към 1 януари 1964 г. Общо в градската организация са членували 9 380 члена разделени в 62 низови организации, от които 42 в града и 20 в селата. От началото на 1964 до 1966 г. Градският комитет се ръководи от бюро с председател Цветанка Пенчева и секретар Димитър Ангелов. Повечето от членовете на предишното бюро са преизбрани, а именно Гинка Нейкова, Господин Киров, Веска Розова и Хюсеин Моллов. През този период градската организация бележи възход. Приети са нови 3 000 члена, разделени са големите организации и кварталните комитети от пет са станали осем. Най-голяма трудност Градският комитет среща в отчетността. По това време дейността е силно бюрократизирана, нещо, което по-късно е отхвърлено от Шестия конгрес на ОФ. Окръжната организация на ОФ е ръководена от Окръжен комитет – респективно от неговото бюро в състав от 10 души. През годините от 1966 до 1970 председател на Окръжния комитет на ОФ е бил Ахмед Фейзиев, секретари – Здравко Кулов и Станка Василева и членове, както следва: през 1967 г. Цветанка Пенчева, Слави Бърнев, Райко Петров, Кирил Данов, Данка Нинова и Никола Атанасов. През 1968 г. вместо Станка Василева за секретар е избрана Маринка Ангелова. През 1969 г. е избран трети секретар – Ценка Бахнева, която отговаря за работата с жените. През 1970 г. секретари са Здравко Кулов и Райко Петров. През 1971 г. на пленум на Окръжния комитет на ОФ е извършена кадрова промяна, като за председател е избран Христо Обрешков, а за секретари – Слави Бьрнев, Райко Петров и Ценка Бахнева. Организационната структура през това време е била: Пленарен състав и бюро на Окръжния комитет, Градски комитети – Разград, Кубрат и Исперих и общински комитети според административното устройство на общините в окръга. Към Окръжния комитет на ОФ са изградени функционални отдели: организационен, за работа с жените, по обществения контрол и трудови инициативи, за работа на другарските съдилища. Към градските организации са изградени съответно квартални комитети.

344 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

За периода 1972–1977 г. председател на Окръжния комитет на ОФ е Христо Обрешков. За контрольор-счетоводител е избран Любен Дочев, а от 1 февруари 1972 г. до края на периода е Марийка Веткова. Бюрото на Окръжния комитет на ОФ ползва колективния метод на работа и ръководство. Внедрено е и перспективното планиране, което насочва общинските комитети към нов метод на работа, в духа на задачите на съвременния етап на развитие. Окръжният комитет на ОФ е отдавал първостепенно значение на политикопросветната, агитационно-разяснителната и културно-масовата работа. Също така комитетът е отделял все по-голямо внимание на проблемите, свързани с ролята на семейството – възпитателни, нравствени, етични и културно-битови. През периода 1978–1987 г. окръжните организации на Отечествения фронт разгърнаха активна, разнообразна по форма и богата по съдържание дейност. Постигнатите изменения в използването на груповите форми в системата на масовата просвета и патриотичното възпитание дават основание на НС на ОФ да организира в Разград национално съвещание по тези проблеми през април 1981 г. Повече от 200 идеологически работници от всички окръжни комитети на ОФ в страната се запознават с организацията на работата по 39 групови форми с патриотична насоченост в Разград, Кубрат, Завет и Сеново. Съвещанието се ръководи от председателя на ОК на ОФ Кольо Йовчев. Изнесеният доклад от Пенка Цонева – секретар на Окръжния комитет на Отечествения фронт, представлява задълбочено обобщение на няколкогодишния всеотдаен труд на отечественофронтовските кадри и организации. Резултатите от националното съвещание дават основание на Бюрото на НС на ОФ да задължи комитетите на ОФ в цялата страна да използват творчески опита на Разградската окръжна отечественофронтовска организация за активизирането на просветната функция в низовата организация. Председателите на общинските комитети в Разград (Л. Пчеларова), Кубрат (Иванка Борисова), Завет (Д. Ковачев), Сеново (Слави Спасов) и други мобилизират силите на платения и обществен актив. През периода 1979–1987 г. окръжните организации на ОФ разгърнаха активна, разнообразна по форма и богата по съдържание дейност за издигане на ролята и повишаване ефективността на народния контрол за запазването и укрепването на законността и обществения ред. Председател на Окръжния комитет на ОФ в Разград от 1978 до 9 април 1981 г. е Величко Бобев, от 1981 до 1983 г. е Кольо Йовчев и от 1984 до края на 1987 г. е Коста Костов. През 90-те години на ХХ в., когато Разград е център на голямата област – Русе, Разград, Силистра и Търговище, се прави сериозен опит за съживяване на организациите на Отечествения съюз в общините на цялата област с акцент върху главните градове. В някои от тях като Търговище и Русе дейността е възстановена, но за кратко време. Възстановена е работата и на много от другите общини, като Попово, Бяла, Омуртаг, Тутракан, Антоново, Завет. Трябва да се

История на Разградската организация на ОФ/ОС | 345 отбележи, че от страна на ръководството с председател доц. Герасим Стоилов в Разград са посетени по-голяма част от общините, избрани са нови ръководства, които със съществени промени работят и до днес. Значителни заслуги в развитието на Лудогорието, на Отечествения фронт и Отечествения съюз, в частност в Разградски регион, имат Андрей Филов, Христо Обрешков, Христо Маринов, Величко Бобев, Кольо Йовчев, Коста Костов, като председатели на Окръжния комитет на ОФ, Райко Петров, Пенка Цонева, Здравко Кулов, Слави Бърнев, Милко Милков, Рашко Мечев, Митьо Митев, Ценка Бахнева, Мария Саевска и др. като секретари. Голям принос в цялостната дейност на ОФ фронт и по-късно на Отечествения съюз дават също завеждащите отдели на Окръжния комитет Енчо Ветков, Димитър Ташев, Иван Асенов, Чавдар Бъчваров, Радка Кръстева, Филип Краев, Георги Добрев, доц. Герасим Стоилов. Постиженията в Лудогорието са свързани с имената на дългогодишните председатели на общински комитети като Цветанка Пенчева, Лиляна Пчеларов и Величка Драгнева в Разград, Данка Нинова и Иванка Борисова в Кубрат, Слави Спасов в Сеново, Сийка Георгиева и Илия Конов в Лозница, Стоян Георгиев в Исперих, Коста Стоев и Пенка Пенчева в Цар Калояново, Величко Илиев и Ради Якимов в Юпер, Крум Ангелов в Самуил. Безспорни са заслугите на председателите на кварталните и селските комитети и на низовите организации на Отечествения фронт и Отечествения съюз, както и на хилядите активисти, под ръководството и с участието на които са се решавали всички задачи. За съжаление, поради големия им брой, имената на тези високо съзнателни и безкористни дейци не бихме могли да посочим.

70 ГОДИНИ ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ В КЮСТЕНДИЛ Данка Найденова1

течественият фронт е създаден през 1942 г. по инициатива на БКП като широко антифашистко народно движение на патриотичните и демократичните сили на българския народ. Програмата на ОФ, изработена от Задграничното бюро на БКП под ръководството на Георги Димитров, е провъзгласена на 17 юли 1942 г. по радиостанция „Христо Ботев“. Тя поставя като главна задача скъсването с хитлеристка Германия, събарянето на монархо-фашисткото правителство и създаване на правителство на Отечествения фронт, което да осигури независимо политическо и икономическо развитие на България. Организатор и създател на комитетите на ОФ в кюстендилско е Димитър Каляшки. Той написва брошурите „Спасителният път на ОФ“ и „Някои лъжи на немските кречетала у нас“. Първият комитет на ОФ е сформиран в село Жиленци през есента на 1942 г. През пролетта на 1944 г. е създаден Околийски комитет на ОФ с председател Емил Шекерджийски. В състава на ръководството влизат д-р Василев от БЗНС и д-р Хаджовска. Под ръководството на Раденко Видински и Мария Захариева на 6 май 1944 г. в село Уши е създаден първият комитет на ОФ в краището. След това се учредяват комитетите в селата Лозно, Бресница, Радловци, Перивол, Ръждавица и Шипочано, и Околийски комитет в Босилеград. До 9 септември 1944 г. в Кюстендилска околия са изградени 27 комитета на Отечествения фронт. След победата над фашизма в първия околийски комитет на ОФ влизат шест комунисти, двама земеделци и един социалдемократ. Председател е Георги Василев от БЗНС „Пладне“, секретар – Александър Шипаров от БРП. В края на септември 1944 г. в комитета на ОФ влизат по четирима представители на БРП (комунисти), БЗНС и БРСДП, и един представител на Народен съюз „Звено“. На първата легална отечественофронтовска конференция, проведена в Кюстендил през октомври 1944 г. се отчита, че в околията има изградени комитети в 80 села. Непосредствените задачи, които се решават, са укрепване на властта на народа, помощ за доброволците на фронта и на войнишките семейства, осигуряване на продоволствието на хората от околията, възстановяване на стопанството и икономиката. В годините на социалистическото развитие се разраства и укрепва и Отечественият фронт. През 1984 г. Окръжната организация в Кюстендил наброява 1

Авторката е председателка на Областния и Общинския съвет на Отечествения съюз в Кюстендил.

347

348 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

103 870 члена в 775 низови структури. Има 11 общински, 64 селски и 54 квартални комитета. Промените след 10 ноември 1989 г. налагат своя отпечатък и върху работата на Отечествения фронт. Той се преименува в Отечествен съюз, но запазва ролята и значението си като обществена, неправителствена, масова организация. В нея членуват представители на различни политически сили, обединени на базата на демократичните и свободолюбиви принципи, отстояващи социалната справедливост за хората и независимостта на България. Общинските и областната организация на Отечествения съюз успешно се вписват в обществения живот на хората от Кюстендилския край. Дейците на ОФ активно участват във всички масови прояви, спомагащи за утвърждаване на гражданското общество. Водеща е Кюстендилската общинска организация. Нейните членове работят в различните структури на неправителствените сдружения, в женските и младежките клубове. Партнират си със сродни структури при провеждането на значими за България и региона събития, чествания и възпоменания. Като пример могат да се посочат: отбелязването на годишнините от освобождението на Кюстендил от турско робство, възпоменанията за Васил Левски, Георги Димитров, Александър Стамболийски, Александър Димитров и други видни български обществени дейци. Патриотизмът и историческата памет се утвърждават и запазват с походите до знакови за региона места като „Грамадите“, „Жабокрек“, „Полетински камък“ и други. Активна е работата, извършвана от женските дружества предимно в социалната и културната сфера, с организиране на благотворителни акции, рождени дни и тематични срещи. С успех и посещаемост са провежданите тържества за Осми март, Коледа, Великден и Нова година. На специални изложби-базари се изявяват майсторки в традиционните български занаяти. Значително място в ежедневната работа на местните организации на Отечествения съюз се отделя на непосредствения контакт с хората от населените места. В тази връзка ще споменем положителната дейност на комитетите на Отечествения съюз в селата Ръждавица, Шишковци, Драговищица и Соволяно. Членовете на тези организации се включват във всички масови обществени прояви – традиционни землячески срещи-събори, отбелязване на годишнини от рождението на големия български художник Владимир Димитров–Майстора, прегледи на любителското творчество, фолклорни фестивали и други. Като положителна може да се определи и дейността на общинските организации на Отечествения съюз в Рила, Дупница и Бобов дол. И тук акцентът е върху непосредствения контакт с хората и полагането на усилия за оказване на помощ при решаване на проблемите, които ги съпътстват днес. А това са недоимъкът, намаляването на доходите, безработицата, социалната несигурност и липсата на перспектива за бъдещето. През последните години се правят редовни посещения на социалните домове за деца и възрастни хора в областта. Членовете на Отечествения съюз в Кюстендилска област се включват и в прояви, свързани с опазването на околната среда и дивата природа. Пример за

70 години ОС в Кюстендил | 349 това са провежданите всяка години конкурси за най-красив и чист дом в селата Жабокрът, Ябълково, Коняво и други; екоакциите за почистване на лесопарк „Хисарлъка“ и доброволните кампании на природолюбителите за привеждане на родните места в приветлив и красив вид. Кюстендилската областна организация на Отечествения съюз проявява активност при всяка изборна кампания – за Народно събрание, за евродепутати, за президент и за органи на местната власт. По този начин ОС дава своя принос за утвърждаване на демократичните принципи на управление. Неговите членове са включени в общинските съвети на областта, където отстояват целите и задачите на съюза. И в бъдещата си дейност областната и общинските организации на Отечествения съюз в Кюстендил ще се придържат към няколко основни задачи: • организационното укрепване на низовите структури с увеличаване на техния брой и привличане на нови млади членове; • дейност в партньорство с партии, коалиции и сдружения за осъществяване на пряката и представителната демокрация във всяко от населените места на областта с цел широко участие на хората в местните органи на властта; • работа за патриотичното възпитание на децата и младежите посредством организиране на тематични срещи-разговори, дискусии и участие в масовите прояви съвместно с читалищата, културните институции и гражданските сдружения; • активно присъствие в комитети и комисии за контрол на местните органи на властта с цел пресичане на корупционните практики и неправомерно изразходване на средствата от общинските бюджети. Настояваме – събираните данъци от хората да отиват за благоустрояване и подобряване на инфраструктурата и средата за живот в населените места от региона; • непосредствена и постоянна работа в помощ за решаване на ежедневните проблеми на хората, така че да се спечели тяхното доверие, за да се постигне бъдещ просперитет във всички сфери на икономическия и социалния живот. Тоест на практика да се приложи една от точките в програмата на Отечествения фронт, оповестена още през 1942 г.: „Да осигури народния поминък и обезпечи с работа всички трудещи се българи, да гарантира заплащането на техния труд, премахване на спекулата и скъпотията, да гарантира добри пазари за нашите стоки чрез сътрудничество с всички народи и осигури по-големи стопански възможности“. Задача, чиято актуалност е на нашето внимание и днес – 70 години след създаването на Отечествения фронт в България. За запазването и утвърждаването на Отечествения съюз като една от активните граждански структури в област Кюстендил голяма роля играят Областното и Общинските ръководства с председател Данка Найденова.

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ В КЪРДЖАЛИЙСКИ Тодор Ив. Ингилизов1

орбата на българския народ срещу капитализма и фашизма не е преставала още от нейното започване и обхваща в една или друга степен всички района на страната. В района на Източните Родопи тя започва известно време след освобождаването на този край от османско иго и след създаваното на работническа класа тук, ръководена от изградените организации на БКП, които в Кърджали и Ивайловград се създават през 1919 г. Наченки на протести, наченки на изразяване на социалистически идеи в този край има и преда това, за което говори съобщение в „Работнически вестник“ (бр. 288 от 20 април 1914 г.) – до Димитър Благоев е изпратено поздравително писмо от Кърджали – казармата, в което се казва „Да живее Първи май – празника на труда! Да живее Интернационала. Дигайте високо знамето на освободителния социализъм“. Писмото носи подпис „10 чифта ботуши“. Това е първото свидетелство, документирано на територията на Кърджалийски окръг. От тази искра през 1919 г. пламва в голям огън, пламва в образуването на първата партийна комунистическа организация в Кърджали през 1919 г.! И тя дава тон за целия окръг, за целите Източни Родопи... Идва да помогне на младата работническа класа от тютюневите складове на Кърджали, Ардино, Джебел и навсякъде. Първата партийна организация в Кърджали е свързана с името Петко Спилков Хубенов – началник на пощенската станция, стар социалист от края на миналия век. Партийната организация и нейното начало в Ивайловград с свързана с имената на Чичов и Аджаров. Добре е да споменем още, че през 1913 и 1914 г. тесни връзки с Георги Бакалов и неговото издателство поддържа Кирил Банков – околийски училищен инспектор, основател на първото училище в града през 1913 г. Кирил Банков е и основател на първото читалище в Източните Родопи (в Кърджали) – „Обединение“, също през 1913 г. – една година след освобождението на региона. Той доставя през 1914 г. за училищната библиотека, наред с другите прогресивни книги от издателство „Знание“ на Георги Бакалов, и „Капиталът“ на Маркс. Този просветен и културен деятел на Кърджали и Кърджалийска околия – Кирил Банков две години е поддържал тесни връзки с Георги Бакалов при снабдяваното на читалищната библиотека с литература. Читалищните архивни документи говорят за това.

Текстът е писан през юни 1982 г.

351

352 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

След 1912 г. в Източните Родопи бързо се настаняват алчните капиталистически апетити, които в производството на тютюни в този край виждат големите печалби и жестоката експлоатация. Никнат складовете, идват търговци, част от тютюнопроизводителите стават тютюневи работници и така започва да се оживява този край. Наред с този промени идват и хората, които повеждат работниците, идват хората, които застават начело на работническите борби. Започват протестите срещу чорбаджии и едри собственици на складове, срещу търговци и комисионери. Първите сблъсъци са в края на 1919 и началото на 1920 г., когато се вдигат на стачка телеграфо-пощенските служители в Кърджали, Момчилград, Крумовград и Ардино. Вторият сблъсък е стачката на тютюневите работници през март 1922 г., когато напълно спира работата във всички складове. Стачкуват турци и българи, а стачката завършва с успех! Борбите продължават и чрез големите стачки на тютюневите работници през 1929, 1934 г. и други. И така, до 9 септември 1944 г. Започва установяването и укрепваното на новата отечественофронтовска власт. Първите крачки са трудни, но смели, новото в живота се чувствува с всеки изминат ден. Страната ни е обедняла, оголяла, ограбена. Трудностите на новата власт са многообразни. В Родопския край положението е още по-лошо, а идва зима, трябват храни, трябват дърва за отопление, трябват дрехи и обувки. След освобождаваното на политическите затворници от „модерния“ Кърджалийски затвор, на 8 септември, те заедно с местните представители на БКП, БЗНС и др. изграждат Околийски комитет на Отечествения фронт на 10 септември 1944 г. Той взема бързи мерки във всички направления на новия живот. По време на заседанията на Околийския комитет в Кърджали се обсъжда и решава кои хора къде да заминат, какво да осигурят за населението – едни за брашно в София, други за дърва от Маказа. Вземат се мерки за изграждането на комитети на ОФ във всички населени моста на околията. Същите процеси се извършват във всички околийски центрове на Кърджалийски окръг – Ардино, Момчилград, Крумовград и Ивайловград. Дебело трябва да подчертаем, и това се вижда от документите на Отечествения фронт, че народът бързо се ориентира, бързо се приобщава към новата власт и оказва пълно съдействие на нейните действия. Хората от новата народна власт действат мъдро, вземат мерки да не се стига до отмъщение или до конфликти. Проведените митинги в околийските центрове, издадените позиви и заповеди за ред, спокойствие и нормална работа навсякъде изиграват извънредно голяма роля за бързата консолидация, приобщаване и доверие към новата власт на Отечествения фронт. Бързо се изграждат и органите на новата власт – народната милиция. Обновява се ръководството на народната армия, подменят се неподходящите ръководители на държавните учреждения, в които също се образуват комитети на ОФ. С всеки изминал ден се чувства как Източните Родопи от Царски Диарбекир до 9 септември 1944 г., от място за заточение на прогресивните български

ОФ в Кърджалийски окръг | 353 дейци става хубав, слънчев и приветлив край на нашата Родина! Такъв го правят новите идеи, обхванали трудовите хора и довели до ентусиазъм и сред млади, и сред стари! Това можем да чуем в спомените на тогавашните трудови хора, да го почувствуваме в запазените документи. Първите дни, първите седмици и месеци, а и първите две години от установяването на властта на ОФ са изпълнени с голям патриотизъм, любов и признателност към Георги Димитров! Това е един малък етап с голямо значение, свидетелстващ на какво е способен един свободен народ! Околийските и местните комитети на ОФ, подкрепени от целия народ, изнасят на гърба си онези тежести, които идват при изгражданото на новото общество в областта на селското стопанство, промишлеността, здравеопазването, културата, просветата, подпомагането на бойците на фронта и техните семейства по време на заключителния етап от Втората световна война, 1944–1945 г. Лозунгът „Всичко за фронта, всичко за победата!“ залива цялата страна. За неговото реализиране работят и помагат всички – и малки, и големи! Народът добре разбира и знае какво прави и за кого го прави. Създадена е и с успех работи специална Помощна организация. Комитетите на ОФ имат свой фонд от средствата, които набират сред населението, както и от онези, които отделят от своя залък. С тези средства се оказва помощ на най-нуждаещите се, на старците, на бедните, на учениците, на учителите и др. Документите говорят за широко виждане на въпросите от страна на представителите на властта на ОФ, за дълбоко вникване в подробностите на живота и за хуманно решаване на тези задачи. В същото време се води жестока борба срещу спекулантите, срещу онези, които създават трудности в живота на хората и на държавната власт. За решаването на задачите на новата власт работят комитетите на ОФ в търговските сдружения, при финансовите служители, при свещениците, при пощенските служители, във фабрика „Пирин“ – Кърджали и навсякъде. Бързо се откриват нелоялните елементи, вземат се решения за тях и се изолират напълно. Процесът на прочистване на държавния апарат продължава дълго време. Общинските власти и ОФ свикват специални съвещания хлебарите, където подробно разглеждат качеството и продажбата на хляба, който все още, заедно с другите стоки, се продава с купони. За да се избягнат нарушенията на законните изисквания, се нарежда на органите на народната милиция при обиск да бъдат много внимателни, да спазват всички правителствени разпоредби. С всеки ден при новите условия укрепва съюзът между БКП, БЗНС и другите демократични организации. Младежкото движение също е на своя пост. То намира достойно призвание в бригадирското движение за изграждането на железопътни линии, заводи, шосета и др. Околиите от Кърджалийски окръг също изпращат младежи за големите национални обекти, както и за обекти в Родопския край. В изграждането на новата власт участват Българо-съветските дружества, Българския червен кръст и други организации, за които ОФ създава благопри-

354 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ятни условия за дейност, осигурявайки им клубове, друга материална база и кадри. Като правят равносметка на положението, околийските управители още през октомври 1944 г. докладват за единството на населението, за солидарността с новата власт, за пълната подкрепа на ОФ, за убеждението на населението, че СССР що ни помогне при нужда, че ни помага за всичко и във всичко. Това засилва още повече чувствата на дружба между двата народа, между двете страни. Като правят равносметка на положението, кметовете докладват, че населението изцяло е на страната на ОФ, а срещу враговете се вземат съответните мерки, особено срещу онези, които спъват снабдяваното, изпълнението на стопанските задачи и планове, изпълнението на нарядите и другите наредби на народната власт. Засилва се разяснителната работа сред населението и то чувства големите грижи, които се полагат за него. Ето как ОФ се масовизира, за да стане най-масовата народна организация и важен фактор в изграждането на новия живот в окръга и страната. При добра трудова дисциплина се работи по пролетните и есенните сеитби, при жътвата за осигуряването на хляба на народа. Народната интелигенция, служителите, занаятчиите, лекарите и населението от градовете често отиват на трудови бригади в селата и помагат на селяните или в стопанската дейност, или да обслужват населението по своята специалност. От документите сега можем да видим в Кърджалийски окръг колко безплатни прегледи са направени от лекарите, колко ковашки услуги са направени за селскостопанския инвентар, колко дрехи са ушити безплатно, колко художествени програми са износени и др. Тези бригади също помагат за сближаване, за засилване на народното единство. Околийският комитет на ОФ в Кърджали взема решение и от 30 септември 1945 г. открива детска забавачница в първоначалното училище – Кърджали, в която е назначена и първата детска учителка – Олга Петрова (Кирякова). За децата за първи път се прави и новогодишна елха, за която Комитета на ОФ отпуска 50 000 лв. За бедните ученици също се отпускат средства за дрехи. Мерки и грижи се полагат и за учителите – квартири, допълнителни възнаграждения и др. Някои много трудни въпроси, които поставя новата държавна власт, комитетите на ОФ се опитват по места да решават сами. Така на местна почва се произвежда сапун за пране, като мазнини се осигуряват от маслобойните. Сапун е нужен, за да се води по-успешно борбата против въшливостта и срещу опасността от петнист тиф. Грижите на властта на ОФ са насочени и към болните в гръдоболната болница. За тях е решено да се подпомагат с допълнителна храна, като им се отпускат продукти – мазнини, брашно, захар за подсилване на храната. За септемврийчетата са организирани и първите лагери – в село Попско за 86 деца, който лагер е открит през 1947 г. През същата година в Крумовград се строи дневен детски дом.

ОФ в Кърджалийски окръг | 355 Едно много голямо събитие става в страната на 9 март 1945 г. Открива се Първият конгрес на ОФ. Населението и комитетите на ОФ в Източнородопските околии го посрещат с успехи и с чест изпращат на конгреса своите делегати. И преди, и след конгреса тук са решени много мероприятия и задачи в областта на масовополитическата работа. В този дух са и честите съвместни заседания на ръководствата на БКП, БЗНС и ОФ. Така с успех се решават и задачите по реализираното на Заема на свободата. Във всички околии успехите са големи, което се илюстрира и с доклада на околийския управител на Крумовградска околия от 6 април 1945 г., в който се съобщава на областния директор, че населението от Крумовградска околия записва за Заема на свободата 44 млн. лв., вместо предвидените му по план 40 млн. лв.! Това е народна отзивчивост, нов отечественофронтовски патриотизъм! В същия доклад на Околийския управител четем, че към народното читалище в Крумовград е изграден и започва дейност народен университет. По същото време е решено в Кърджали да се открие книжарница за политическа и художествена литература. Хуманизмът на ОФ се изразява и в голямата помощ, която страната оказва на югославските деца, някои от които са настанени в Кърджали. За тях Околийският комитет на ОФ решава да се отпуснат безплатни лекарства, храни и други помощи. Кооперативните традиции при новите условия в Родопския край се разширяват и утвърждават. Кооперацията има своето важно място в строителството на новата власт. С успех се образуват потребителните кооперации в много села на родопските околии. Народът тук ги посреща и членува в тях с разбирането, че наистина са полезни в обслужваното и снабдяваното. През първите три години след 9 септември 1944 г. се извършват преломни събития в Източнородопския край, които поставят основите за по-сетнешното му изграждане като слънчев край на Родината. На общоселски и общоградски митинги се произнасят пламенни речи и се обсъждат въпроси от вътрешната и външната политика на страната, гласуват се резолюции за дружба със СССР, с демократичните страни и страните, тръгнали по пътя на социализма, резолюции за одобрение на решенията на Конгреса на ОФ от март 1945 г. Като граничен район, този край на Родината има и съответни задачи. Те се решават съвместно с граничните власти и ОФ. Въвежда се и се изпълнява граничен режим на движение. Инициативата на народното читалище „Обединение“ в Кърджали от август 1945 г. е похвална. В читалищното кино е доставен и с голям успех се прожектира съветският филм „Небето над Москва“ заедно със сказка за съветската авиация, изиграла много важна роля във Втората световна война. Населението от Родопския край активно участвува в изборите за народни представители на 18 ноември 1945 г. За големите изборни успехи тук говори и поздравителното писмо до комитетите на ОФ, получено от Областния комитет в Стара Загора. Политическата активност се осъществява и чрез митингите във

356 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

всички населени места, организирани по случай откриваното на заседанията на първото отечественофронтовско народно събрание през декември 1945 г. С пълно убеждение и разум населението подкрепя с резолюции Закона за конфискация на имотите на незаконно забогателите. С нетърпение трудовите хора очакват гласуването на Закона за аграрната реформа в страната през 1946 г. България трябваше да стане Република! И стана през септември 1946 г. Народната власт укрепва в нашия край и по време на подготовката и провеждането на изборите за първото Отечественофронтовско Велико народно събрание 27 октомври 1946 г. Това е много важен политически акт, в който участвува с пълна подкрепа родопското население. Дейност на властта на ОФ е разностранна, тя довежда и до паричната обмяна, която е приета и подкрепена от населението. Новата власт полагаше още от началото грижи и за благоустрояването на населените места. Отечественият фронт привлича населението, организира го, за да станат селищата по-приветливи и чисти. И това става с небивал ентусиазъм. Трудовите дни за благоустрояваното на селището се правят с голямо желание. През почивките се пеят песни, изнасят се културни програми, нареждат се народни трапези. Те се организираха често пъти всяка седмица. Трудят се мъже, жени, девойки, деца. Всеки, кой каквото може, прави. Това възпитава хората в дух на другарство и колективизъм. През декември 1947 г. населението на Родопските околии одобряват решението за национализиране на индустриалните предприятия, мините, банките. Този държавен акт крие в себе си голям заряд и мощ, която ще допринася за благото на народа. Актът се извършва на 23 декември 1947 г. Народната власт получи юридическа легитимност чрез приемането от Великото народно събрание на конституцията на Народна република България на 4 декември 1947 г.

Въпроси, с които се е занимавал, и задачи, които е решавал ОК на ОФ в Кърджали 1947–1949 г.

Вълчо Николов Табаков2 Този период се характеризираше с укрепването на новата власт във всички области на живота. Затова и толкова различни и многообразни бяха въпросите и задачите, които ОФ трябва да решава. Работеше се напрегнато и денонощно. Обстановката се усложняваше и от обстоятелството, че в Окръжния комитет на ОФ участваха още представители на другите политически партии: БЗНС, „Звено“, БРСДП и радикали. Често пъти различията, особено по кадрови въпроси, тегнеха върху общата работа и 2

Авторът на спомена, написан на 5 май 1982 г., е бил секретар на ОК на ОФ в Кърджали в посочения период.

ОФ в Кърджалийски окръг | 357 отнемаха ценно време. Но към съюзниците трябваше да се проявява търпение и разбиране. Председател на комитета беше Георги Тодоров Карафейзиев, член на БЗНС, а секретар – аз. Задружната ни работа протичаше в пълно разбирателство, затова тя беше и резултатна. По характера си работата на ОК на ОФ се състоеше от задълженията на ОК да участва в управлението, в общината и във всички останали административни учреждения. Не можеше да се разреши нито един по-значителен въпрос, по който да няма мнение ОК на ОФ. Така че всичко се събираше тук и от тук излизаше с одобрението на комитета. Животът беше наложил тази роля ОФ. Той продължаваше своя авторитетен ход и при новите условия, а впоследствие нещата се урегулираха. Но тогава беше така и не се смяташе за неправилно. Кои и какви бяха въпросите и задачите, които се решаваха преди всичко без никакви бюрократични прийоми. Първа грижа беше въпросът с изхранването на населението и добитъка в околията. А положението беше повече от плачевно. Фашизмът беше довел населението до формален глад. По-възрастните помнят държиците и царевичното брашно. Мизерен и безпросветен живот живееше местното турско население. Би трябвало в бъдещия окръжен исторически музей да се създаде кът – фрагмент от този живот. И с това наследство трябваше да се справяме ние, неопитните ръководители. Трябваше да се организира получаването на зърно и брашно, а така също и слама. Въжената линия на Горубсо дълго служеше за превоза на брашно и слама. Редом с това трябваше да се прочисти държавният апарат от фашистки и корумпирани елементи, да се допълни с благонадеждни ОФ лица, кметове, кметски наместници и др. Актуален беше въпросът и с незаконно и чрез спекула забогатели лица, за които се събираха доказателства и бяха подвеждани под съдебна отговорност. Поради военновременните условия и липсата на сапун населението тънеше в мръсотия. Обикновено нещо беше при посещенията ни в селата, при провеждането на разяснителна работа да отнасяме в домовете си въшки, поради което първо се събличахме и едва тогава пристъпвахме прага на къщите си. Спомням си ужаса, който вдъхваха така наречените санитарни команди, които биваха изпращани в селата за борба с въшките. Заедно с другите постели, в казана се оказваха и чеизите на момичетата. Такова тежко наследство ни остави фашизмът в това отношение. Едно след друго следваха мероприятията по хигиенизирането и чистотата на населението. Доставката на сапун, направата на отходни места, изхвърляне на животинския тор и др. Впоследствие ДДТ се наложи решително. Провеждането на пролетни акции по хигиената и чистотата се установиха трайно. Ежедневна грижа бяха задачите по провеждане на селскостопанските планове и преди всичко този за тютюна. При тези акции, ОК на ОФ обикновено изпращаше по селата свои пълномощници. Строг контрол ОК на ОФ упражняваше по изкупуването на тютюна, основен източник за поминък на населението. Неговата намеса не закъсняваше, когато се констатираха грешки.

358 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

По това време населението грешно схващаше понятието свобода, особено по отношение на опазването на горите. Трябваше преди всичко редом с разяснителната работа да се защити авторитетът на горския служител, който благодарение па множеството случаи на корупция беше силно разклатен. Комитетът се намесваше при уреждане на спорове за гранични линии между нашата околия и Асеновград, Хасково, между отделни селища и землища, като посещаваше на място спорните случаи. Организирахме изпращането на бригадири в националните младежки бригади. Посещавахме ги и поднасяхме подаръци. Родителите също посещаваха обектите и се запознаваха е условията на работа и отдих на бригадирите. Беше организирана младежка околийска бригада за работа на шосето „Черноочене– Комунига“. Тя разнообразяваше живота на бригадирите е културни прояви. Честванията на годишнини и празници, като Първи май и Девети септември биваха организирани винаги тържествено и масово, а за отпразнуването на 30-годишнината от Октомврийската революция събра и изпрати в Москва 35000 подписа. Трябваше да се отделя време и за материалното подпомагане на тракийцитебежанци, изпаднали в беда след напущането на Тракия, както и да се настаняват на работа безработни интелигенти. Заедно с всичко това трябваше да се води решителна и безкомпромисна борба с опозицията, която понякога имаше успехи сред непросветеното турско население. В това отношение се организираше разобличителна работа по събрания и беседи. В резултат на което опозицията беше разгромена и нейните малки и големи ръководители в околията доведени до разкаяние, като впоследствие бяха приети и в ОФ, признавайки своите заблуждения. Събирането на нарядите също не ставаше без организацията и помощта на ОФ. Трябваше да се мисли за отоплението на населението. Организирано се провеждаха сечища. Доставяха се в града дърва и въглища и се разпределяха между гражданите. Населението все още страдаше от проявите на бюрократизъм от страна на заварени стари служители. Не бяха редки случаите на лентяйство, насадено от миналото отношение към държавата. В такива случай ОК на ОФ беше безкомпромисен, като уличените лица биваха незабавно отстранявани от служба. Голям социален бич беше туберкулозата в града. ОК на ОФ активно подпомогна борбата срещу нея, като оказа съдействие на дружеството за борба срещу туберкулозата. Не по-малко внимание и грижи трябваше да се отделят за духовното съживяване на потъналото в безпросветен мрак население. Преди всичко то трябваше да се научи да чете и пише, да се ликвидира неграмотността. С широка мрежа от курсове това бе сполучливо доведено до край. Това беше една голяма всеобхватна и продължителна акция. Не биваше да се оставят без внимание и учителите. Не достигаха училищата, затова започнаха да се изграждат с безплатния

ОФ в Кърджалийски окръг | 359 труд на населението малки сгради за училища. На стопанския живот трябваше да се оказва помощ за преустройството му. Така се създаде държавният спиртен монопол, който направи търговията със спиртни напитки държавна дейност. Не можеше да убягнат от вниманието на ОК на ОФ и действията на някои адвокати, членове и на съюзни партии в ОФ. Тяхната опозиционна дейност застави комитета да вземе мерки срещу тях и да поиска лишаването им от адвокатска практика. Много важна политическа задача за момента беше сливането на всички младежки организации в единна организация на българската младеж – СДНМ. Разрастването на културния живот предяви и своите задачи за по-голяма материална база. Възникна идеята за нова читалищна сграда. Започна събирането на средства, но впоследствие бяха иззети и така тогава беше ликвидирана идеята за нова читалищна сграда. ОК на ОФ провежда указанията на правителството за национализацията на индустрията и започна създаването на социалистическите предприятия – народни магазини и др. В борбата срещу опозицията големи затруднения ни създаваха многото кръчми в града, които бяха се превърнали в свърталища на опозицията. Ето защо, идеята за провеждане на референдум за забрана употребата на спиртни напитки в тях се посрещна с въодушевление от цялата отечественофронтовска общественост. И така, един прекрасен ден референдумът беше проведен с пълно болшинство. В града беше установен, така да се каже, сух режим. Само от няколко пункта гражданите можеха да си купят и то за вкъщи спиртни напитки. В ресторанта се сервираха само ястия и безалкохолни напитки. Този режим обхващаше само границите на града. По такъв начин на отсрещния бряг на р. Арда, където градът граничеше с общината Гледка, можеше да се консумира алкохол. Настъпи особено положение, хората започнаха да преминават по моста към другия бряг, където свободно можеха да се почерпят. Зачестиха неприятните случаи с напиване по улиците и в града. Още по-тежко стана положението, когато Горубсо се разрасна и особено когато в града се установи щабът и материалната база на Българо-съветското дружество „Совболстрой“ със своите хиляди работници строители. С много усилия „сухият режим“ беше премахнат и нормалното положение за един забързан в своето развитие град възстановено. Болезнен проблем беше ликвидирането на козите в околията. Можеше да се каже, че под всеки шубрак имаше коза. Толкова много бяха тези животни. Настъпи вартоломеева нощ за тях. Унищожаването им се провеждаше планомерно и в съкратени срокове. В халите тогава се образуваха пирамиди от кокалпастърма. Както в политическия и икономически живот, така и в административния се извършваше преустройство – ОК на ОФ проведе изборите за първите народни административни органи, околийски, градски и селски временни управи, а в последствие и за редовни изборни съвети.

360 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Най-крупната организационна задача на ОК на ОФ бе реорганизирането на комитетите на ОФ в единна обществено-политическа организация на ОФ в околията. От тук нататък ОФ заживя пълнокръвен организационен живот. ОК на ОФ намираше време и за жалбите на граждани, осъдени от Народния съд, които удовлетворяваше, за намаляване на наказанията и даже за освобождаване. С това той недвусмислено даваше доказателства за своя хуманизъм, макар времената да бяха сурови. ОК на ОФ организираше специални неделни бригади по залесяването. От онова време са боровите масиви по пътя към с. Царевец и другаде. В тази напрегната работа не липсваха и грижите за децата. ОК на ОФ подпомагаше организирането на трапезарии за бедни деца и сираци. Със собствени средства и доброволния труд на населението от с. Паничково и другите села беше построено летовище в Паничково. За обзавеждането му се използваха дървени нарове, а за постеля зелена папрат. Трябва да се изтъкне, че поради понятно нетърпение, то беше населено още докато помещенията му бяха влажни, както от стените, зидани с кал, така и от зелената папрат. Затова вследствие зачестиха случаите на простудни заболявания, които предизвикваха основателни безпокойства и загриженост на обществеността и родителите. В резултат на всичко това летовището беше ликвидирано. Впоследствие сградите се използваха от трудовото поделение, което работеше на пътя „Комунига–Асеновград“, а в по-ново време в тях са настани общината на Паничково. Така че загубата в случая се състоеше само в краха на една мечта. В своята политическа работа, ОК на ОФ постоянно се сблъскваше е пасивността на жените туркини. Половината от населението не вземаше почти никакво участие в обществения живот. Над живота на жените туркини все още тегнеше тежката им почти робска съдба. Така повече не можеше да се върви напред. Ето защо ОК на ОФ развиваше огромна разяснителна и просветна работа сред тях, като образуваше женски дружества в селата. Изпращаше турчета и туркинчета в националните младежки бригади. Разпространяваше петъчни материали. Разобличаваше вражеската пропаганда. Знаменателно ще остане изказването на др. Зехра Османова от с. Горна Крепост, направено на 24 март 1949 г. на отчетно-изборната конференция на единната обществена организация на ОФ в гр. Кърджали: „ОФ власт ни отвори очите... Ние работехме като добитък по-рано, без да се интересуваме от нищо друго. Сега в нашето село можем да се съберем и да се учим да четем и пишем. Обещах на моите другарки, че за три месеца ще се науча да чета и пиша, и се научих, и то за месец и половина. ОФ ни отвори очите и сега ни е светло и весело. По-рано беше мрак. Беше ни забранено да ходим свободно... Всички се раждат голи, обаче някои крадяха и вземаха рушвет, и ставаха богати. Когато снимката ми беше поместена във вестника, много хора казваха, че такива жени били леки. Така казвала и за ония, които посещава събранията. Ето аз съм на конференцията и нито един мъж не ме е закачил, защото аз не съм дала повод за това, значи щом жената си гледа работата и е с добро поведение, няма опасност колкото и мъже да има около нея“.

ОФ в Кърджалийски окръг | 361 Това изказване прави чест на една жена, току-що отворила очи за новия живот. В това време се създаде и първото ТКЗС в с. Пчеларово. То получаваше помощ от ОК на ОФ, както и другите чрез бригади, изпращани от града. Така се роди и първата взаимопомощ между града и селото. В края иска ми се да не пропусна и въпроса с превоза. Комитетът притежаваше един трофеен автомобил, марка „Форд“ с 8 цилиндъра. Той много приличаше на съвременни модерни катафалки, но въпреки внушителния си вид не вършеше работа. Често имахме разправии с него. В крайна сметка той се оказа негоден и бяхме принудени да го предложим на Националния комитет на ОФ, който ни разреши да закупим един мотоциклет от др. Вълчо Йорданов. Мотоциклетът имаше няколко скорости и 700 куб. Той ни служеше вярно и безотказно, цялата ни работа се носеше от трите колела на мотоциклета. Чудно издръжливи бяхме, както ние, така и машината, защото не спираше нито зимно, нито лятно време, макар понякога да се налагаше да носи и по 5–6 човека. Ето, такава беше атмосферата през онова време. Такива бяха и уменията ни и средствата, с които разрешавахме задачите.

Дейност на ОК на ОФ в Кърджали за периода 1959–1966 г.

Иван Ризов3 Окръжният комитет на Отечествения фронт–Кърджали е създаден е на Окръжната учредителна конференция, проведена на 20 февруари 1959 г. Създаването на ОК на ОФ е резултат от извършеното административно преустройство в страната, при което е създаден Кърджалийски окръг. На учредителната конференция в гр. Кърджали взимат участие 226 делегати – комунисти, сдружени земеделци, безпартийни, комсомолци, мъже и жени от различни сектори на народното стопанство, дългогодишни активисти от бившите Околийски комитети на Отечествения фронт, от низовите организации. На конференцията присъстват още първият секретар на Окръжния комитет на БКП Владимир Виденов, секретарите на ОК на БКП Георги Петров, Марин Киряков, Груди Иванов, председателят на Окръжното ръководство на БЗНС Георги Гелков. ОК на ОФ има за задача да осъществява ръководство и да направлява дейността на всички комитети и низови организации от бившите околийски комитети, които са разформировани. В периода от 1959 г. трудещите се от новоизградения Кърджалийски окръг насочват силите си за изпълнение на третата петилетка в съкратени срокове. На задачата за най-активно участие в социалистическите преобразования на Кърджалийски окръг след Четвъртия конгрес на ОФ е подчинена работата не 3

Историческата справка е направена през януари 1988 г., а авторът е сътрудник на Окръжния държавен архив в Кърджали.

362 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

само на Окръжния комитет, но и на създадените 30 селски, 5 градски общински комитета с 970 низови организации и 95045 членове. Отечественият фронт придобива особено голяма роля и значение с решенията на Петия конгрес на ОФ, проведен през 1963 г. Той се превръща в авторитетна масова-обществено политическа организация, която работи за единството на трудещите се, за патриотичното и интернационалното им възпитание, за тяхното въвличане в социалистическото строителство. ОК на ОФ се ръководи от Националния съвет на ОФ, с който поддържа постоянни връзки, както и с всички общински комитети на ОФ, с ОК на БКП, с Окръжния съвет на професионалните съюзи, с Окръжния народен съвет, със СП „Вторични суровини“, с Окръжния кооперативен съюз и др. ОК на ОФ ръководи изцяло работата на градските и селските общински комитети и низовите организации на ОФ. За председател на новоизбрания ОК на ОФ е избран Рюстем Руфатов – бивш трети секретар на Околийския комитет на БКП гр. Ардино. А са секретари – Радка Попгеоргиева, бивша председателка на Околийския комитет на Отечествения фронт в Кърджали, и Анастас Герджиков, бивш зам.-председател на Градския народен съвет в Ардино. Към ОК на ОФ бяха създадени сектори по идеологическата работа, която се наблюдава от сътрудника Захари Рангелов, по стопанските задачи и трудовите инициативи и съвместната работа с народните съвети отговаря Чило Димитров – бивш секретар на Околийския комитет на ОФ в Кърджали, по организационните въпроси Тома Алексиев, за работата с жените отговаря Димитрия Гочева, а сътрудника по читалищата е Христо Топалов . От 1960 г. поради пенсионирането на Димитрия Гочева за женотговорничка е назначена Мюзейен Дургудова. На мястото на напусналия Христо Топалов е назначен Мехмед Мустафов като сътрудник за работата с читателите. Към ОК на ОФ за счетоводител е назначен Тодор Ивановски. От 1961 г. за секретар на ОК на ОФ е избран Иван Танев Шкодров – средищен директор в с. Звездел, а мястото на излязлата в пенсия Радка Попгеоргиева през 1963 г. е заето от Михаил Карагяуров. От 1964 година за председател на ОК на ОФ е издигната Мюзейен Дургудова. Към ОК на ОФ от 1962 г. е открита школа за жени-туркини – активистки на ОФ, която временно функционира в Ардино, а след това бе преместена в Кърджали. За директор на школата е назначена Мара Димитрова, по-късно Стоянка Енчева. От 1966 г. за директор на школата е назначена Мария Витанова – бивш касиер на ОК. От 1964 до 1966 г. към ОК на ОФ преминават народните читалища и лекционната пропаганда. За сътрудници са назначени Юмер Адемов от Кърджали и Милко Арнаудов от Кърджали. По-късно те преминаха на работа в Окръжния читалищен съвет, създаден от 1 януари 1967 г. като самостоятелна юридическа единица. От 1963 г. като женотговорничка в ОК на ОФ е назначена Радка Начева – бивш секретар на Общинския народен съвет с. Пчеларово.

ОФ в Кърджалийски окръг | 363

Дейност на ОК на ОФ за периода 1967–1971 г. През периода 1967–1971 година Окръжната отечественофронтовска организация се утвърди като важен обществено-политически фактор за възпитанието на трудещите се, за тяхното морално-политическо единство, за въвличане на населението в социалистическото изграждане на окръга. Цялата дейност на Окръжната организация протича под знака за изпълнение решенията на Шестия конгрес на Отечествения фронт. Окръжната организация на ОФ включва един окръжен и 44 общински комитети. Сос създаването на нови общински народни съвети в селата Гугутка, Пелевун, Чакаларово, Чифлик, Равен, Устра, Припек, Дрангово и др. броят на общинските комитети нараства на 53. Към януари 1971 г. броят на членовете на ОФ възлиза на 103101 членове. За председател на ОК на ОФ е избрана Мюзеин Дургудова. Като секретари на комитета продължават да служат Иван Шкодров – наблюдаващ организационните въпроси, социалистическата демокрация, стопанските задачи и Михаил Карагяуров – наблюдаващ идейно-възпитателната работа на организацията. Към Окръжния комитет продължава да съществуват сектори: по организационните въпроси, по стопанските задачи и трудовите инициативи, по социалистическата законност и демокрация, по идейно-възпитателната работа. От 1 януари 1968 г. лекционната пропаганда минава към комитетите на ОФ, а дейността на читалищата се прехвърля към Окръжия съвет за изкуство и култура. От ноември 1968 г. женкомисиите се обособяват в Окръжен съвет за работа с жените с председател Радка Начева. От 15 до 17 май 1967 г. в София се провежда Шестият конгрес на ОФ, като отчетния доклад е прочетен от Енчо Стайков – председател на НС на Отечествения фронт. В своите решения конгресът на ОФ поставя изключително важни задачи за засилване ролята на ОФ в социалистическото изграждане на Родината. Дейността на Окръжната организация на ОФ бележи нови успехи в развитието на социалистическата демокрация, като все повече укрепва съвместната работа с държавните органи – с Окръжния и Общинските народни съвети. Засилва се участието на ОФ в борбата срещу отрицателните явления за укрепване на социалистическата законност, като все по-успешно се използват общественият контрол и другарските съдилища. Претворявайки в дела решенията на Шестия конгрес на Отечествения фронт Окръжната организации укрепва като важна школа за патриотичното и интернационално възпитание на трудещите се, в борбата срещу турския буржоазен национализъм и с консерватизма в бита на населението. По-конкретна става работата сред жените, като положителна роля играе и Школата за жени активистки.

364 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Дейност на ОК на ОФ за периода 1972–1984 г. Периодът 1972–1984 г. показва всестранен подем и разцвет на Кърджалийски окръг. Внасят се положителни изменения в развитието на промишлеността, селското стопанство, транспорта, съобщенията. Расте материалното благополучие на хората. Забележителни успехи са постигнати в образованието, културата, здравеопазването, в обогатяването и опазването на природната среда. Осъществява се възстановяване на българските имена сред част от населението за създаването на единна социалистическа българска нация. В цялостния обществено-политически стопански културен подем със свой принос участвува окръжната организация на ОФ, която в периода от 1972 до 1978 г. включва 53 общински комитети и един Окръжен комитет. Дейността на окръжната организация протича изцяло под знака изпълнение решенията на Седмия (1972 г.), Осмия (1977 г.) и Деветия (1982 г.) конгрес на ОФ. За председател на ОК на ОФ е избран и продължава да работи до 1977 г. Милена Дурова. Секретари на ОК са: Иван Танев Шкодров като наблюдаващ организационните въпроси, стопанските проблеми, социалистическа демокрации и законност, Михаил Карагюров – секретар по идеологическата работа, който от 1978 г. преминава на работа в с. Перперек, след което за секретар по идеологическите проблеми е избрана Тотка Димитрова Караянчева. От 1977 до 1985 г. председател на ОК на ОФ е Зарко Хранов. С извършено административно преустройство през есента на 1978 г. и със създаването на 14 селищни системи се внасят изменения и в системата на ОФ – от март 1979 г. са учредени 14 нови общински комитета. Към ОК на ОФ е избран още един секретар – Мария Русева, която напуска комитета и окръга през 1982 г., а на нейно място за секретар е избран Михаил Стефанов. От 1 март 1979 г. за председател на Окръжния съвет е избрана Станка Милчева Сариева. Към ОК на ОФ успешно функционира Дом за социалистически бит и култура със секретар Сава Савов. В ОК на ОФ се създават следните отдели: организационен, за идейно-възпитателна работа, за социалистическа демокрация и законност, за стопански задачи и трудови инициативи. През декември 1982 г. е открита от председателя на НС на ОФ Пенчо Кубадински новоизградената сграда на школата на жени–активистки на ОФ. В нея работят 13 преподаватели и служители с директор Харина Попова. Все по-активна става работата на комитетите и низовите организации на ОФ по социално-икономическите обещания, развитието на личните стопанства, изпълнение на програмата за самозадоволяване, заради което окръжната организация на ОФ е класирана на първо място за 1984 г. в Националния преглед за развитието на личното стопанство. Сериозен е приносът на ОФ за разгръщане на движението за благоустрояване и хигиенизиране на селищните системи, по събирането на вторични суровини, билки, диворастящи плодове и други.

ОФ в Кърджалийски окръг | 365

Дейност на ОК на ОФ за периода 1985–1987 г. През този период Окръжната отечественофронтовска организация продължава да се утвърждава като важен обществено-политически фактор за организиране на населението. През този период ОК на ОФ включва един окръжен и 14 общински комитета. Към 1 януари 1987 г. броят на членовете на ОФ възлиза на 60 960 жени и 66 303 мъже или общо 127 263 д. Председател на ОК на ОФ през целия период е Зарко Ников Хранов, а секретари Иван Шкодрев, Тотка Караянчева, Станка Сариева, Нешо Павлов и от началото на 1987 г. – Любомир Димитров. Структурата на отделите се запазва в същия вид, както и в предишния период. Редовно се провеждат заседанията на ОК на ОФ, като пленумите на ОК се провеждат на следните дати: на 29 април 1985 г. съвместно с ОНС; на 3 юли 1985 г. се обсъжда патриотичното възпитание; на 22 януари 1986 г. съвместно с ОК на държавния и народен контрол се обсъжда подобряването на качеството и ефективността; на 18 февруари 1986 г. се издигат кандидати за съветници и съдебни заседатели за предстоящите избори; на 4 март 1987 г. се приемат материалите за предстоящата отчетно-изборна конференция. На 19 март 1987 г. е проведена отчетно-изборна конференция. В отчетния доклад на конференцията са разгледани важни проблеми като участието на ОФ в социалното управление и ролята му за научно-техническото и социално-икономическото развитие на окръга.

Личен спомен на Иван Танев Шкодров – секретар на Кърджалийски окръжен комитет на Отечествения фронт4 Не мога да кажа, че съм роден под щастлива звезда, но в живота и в работата ми вървеше. През 50-те години дойдох в Източните Родопи. Учителствах дълги година в различни селища на Родопите. Млади бяхме, ентусиазирани и сме се примирявали с трудните условия по селата. Трудни години! Но за тях бих разказал отделно, защото всичко тогава беше свързано с младостта и първите стъпки, които се правеха, за да се приберат децата в училищата, да се ограмоти населението в този както се казва, изостанал в миналото край... На нека да сложим първият жалон на идването ми в окръжния град и постъпването ми на работа в Окръжния комитет на ОФ в Кърджали. А това стана на 15 март 1961 г. Окръжният комитет се помещаваше на ул. „Републиканска“ в постройката срещу магазин за електроматериали. А ние с жената и децата живеехме пак в същата сграда, в една стаичка. Впоследствие ни дадоха апартамент в бл. 5 на бул. „Г. Димитров“. Блокът тъкмо беше завършен, та и до днес си живея в него. Почти целия ми живот мина в тази сграда. Честно казано, аз по аз по природа съм контактен човек, обичам да разговарям с хората и това беше една от причините да попадна на мястото си, така 4

Споменът на Иван Шкодров е записан от Йордан Пеев на 28 март 1989 г.

366 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

да се каже, тоест работата ми в комитета ми допадна. И аз ѝ се отдадох докрай, безрезервно, сякаш съм роден за общественик. Тъкмо бяха създадени окръзите и работата тепърва се разрастваше. Председател на ОФ по това време беше Руси Радев. Той имаше житейски и организационен опит, работил беше в Пловдив и Хасково. Разбран човек, но нещастен с две от децата си, но това е друг въпрос. Той напусна някъде към 1966 г. Дойде за председателка Мидена Дурова с висше образование, значителна култура. Родена в гр. Хисар, Пловдивско. Тя не пречеше, създаваше условия да се изявяваме след като ни поставяше задачите. Колеги бяхме с Радка Попгеоргиева. Аз бях сменил като секретар по организационните въпроси Анастас Герджиков. След Радка Попгеоргиева беше назначен Михаил Карагяуров. Съставът на комитета беше малък общо 11 човека, а оперативни работници бяхме осем души. А сега? Голяма бюрокрация се развъди и в нашите редове. Опасно е! Аз отговарях, както казах, за организационните въпроси, за социалистическата демокрация, за съвместната работа с държавните органи, за социалистическата законност. Контролът, стопанските задачи, опазването на природната среда. Бях и лектор специално по социалистическата демокрация... Както виждаш, много задачи и то все от такива естество, което просто не се вижда, как, кога си го свършил добре. Моята дейност беше много разнородна и приятна лично за мене. Тогава разполагахме в окръга с 42 общини, а после станаха 53 броя. Малко ли е това? Навсякъде имахме по един платен човек, а някъде и нещатен, но хоноруван... Не зная на мен ли така ми се вижда или в действително си е така, но по мое време, когато се бяхме потопили сред хората по села и градове да вършим работа и то широко обществена, хората се трудеха неуморно, макар и с по-ниско образование. Имаше мерак за работа. Провеждахме много мероприятия, колкото и банално да звучи тази дума. Изтърка се от употреба, както много други свети думи... Имахме квартални комитети само в Кърджали – 20–25, по селата си бяха селски, а най-низшето организационно звено на ОФ е низовата организация, която и сега е доминираща в нашия устав, но почти не се чувствува нейното влияние. Само дето събират членски внос... Ходехме много в командировки. Разполагахме с две служебни коли, които ни разкарваха по селата и по цяла седмица не сме се връщали, сетне ни събираха. Спяхме по месата, много пъти в наши активисти по домовете им. Не като сега да има специални стаи за нас. Отзивчивостта на хората беше голяма сила. Всички се включваха с желание в работата на ОФ по места. И това ме завладя, просто ме грабна, разнообразната работа и големият актив, който бяхме създали в селата и в градовете на окръга: 10–12 000 души. А това включваше другарските съдилища, обществения контрол, жен-актива, комисии по самозадоволяването и какво ли не. Няма сектор от многообразния живот на хората, където да не се е чувствало диханието на Отечествения фронт. Но с изменението на битието на хората, със задоволяване на техните постоянно растящи нужди, с издигане на материалната и духовната им култура,

ОФ в Кърджалийски окръг | 367 започна да намалява обществената активност в някои организации. Насади се формализмът в работата както но върховете, така и по места... Провеждахме и конкретни неща, правехме селищни празници и събори, а те влияеха за промяната на бита и съзнанието на трудещите се. Познавах хората, табиетите и. Всеки техен дом беше отворен за мен Не се срамувах, пък и хората не се стесняваха да ме поканят да вляза, да седна, да почина, да видя, да се поразговоря за туй-онуй с тях. Вярно е, че съществуваше и все още не е преодолян битовият консерватизъм, пък и религиозният фанатизъм, но ние водехме борба срещу тези опасни предразсъдъци, които държат в плен човека, особено мюсюлманина. Вниманието ми беше насочено, а и на нашите сътрудници и на местните ръководители да ходят децата на училище. И да се знае и помни, че тук, в Родопите, се извърши истинска културна, пък и друга революция. Създаде се интелигенция от учители, лекари, специалисти по селското стопанство, инженери. Благодарение на актива така тръгна в различните сектори – изборите, срещи със съветници, жените се разбулиха... Много беше важно, как вземахме задачите от Националния съвет на ОФ. Запомнил съм, какво отражение в работата ни даде, когато беше председател Енчо Стайков. С ентусиазъм се поде патриотичното възпитание на хората, работата в семейството, издигането на културата на жените. С такава цел и по това време беше създадена и школата за жените (1968–1969 г.) в Ардино, сетне я преместихме в Прилепци – в бараките – и сега е в нов прекрасен дом, намиращ се на пътя за Резбарци. Много добри председатели имахме в Крумовград – Иван Кралов и Михаил Василев, в Ивайловград – Тодор Пулев и Недялка Крантова. Тях съм ги запомнил, защото бяха сърцати. По-нататък ще стане дума и за други. Тогава ОФ вземаше участие и в икономиката. На събрания се обсъждаше планът. Нали тютюнът беше основно препитание на родопчанина, пък и сега си е такова. Много сили хвърляхме за благоустрояването и хигиенизирането на селищата, за залесяването, особено с доброволен труд. Много добро взаимодействие имахме с Горскостопанския комбинат в Кърджали по тези въпроси. По 50 хиляди декара нови гори годишно сме засаждали. Ами събирането на билки съвместно е ОКС и кооперациите по места! Хората не жалеха труда си, просто се съревноваваха. Селата ни станаха неузнаваеми с всичко необходимо за културен живот, но това не попречи на миграционните процеси. Младите тръгнаха по свежа да печелят по-добри пари, да видят хубостите на нашата родина. Така си е. Това според мен е напълно естествено... Много се направи в борбата с ерозията, за водоснабдяване на селищата, породи се някакво движение за правене на чешми, особено в чест на 1300-годишнината от създаването на България. Това са истински паметници на културата. Ами за събиране на вторични суровини, самозадоволяването, опазването на околната среда – всичко се извършвате под ръководството на Отечествения фронт.

368 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Добре работехме с народните представители. Нашите проблеми са много по-трудни, отколкото в другите райони на страната. Тук е все още целина, особено сега след „възродителния процес“, когато хората вее още са стъписани и се отдръпнаха малко, което става под влияние на чуждата пропаганда – турската и на някои интелигенти... За работата си, която вършех повече от 25 години като секретар на ОК на ОФ получих и признание. Награждаван съм, пращали са ме на екскурзия и на почивка в чужбина. Но това не е най-важното. И сега ОФ по селата е необходим, в градовете низовите организации са осакатени. По-трудно се работи с тях. Получи се някаква аполитичност, която се насажда и хората се отдръпнаха, не вземат участие в делата на ОФ. Стоковите фондове за задоволяване на населението в нашия район са недостатъчни. Срещат се затруднения и със снабдяването със строителни материали, с отоплителни такива. Секат горите, макар че им се налагат актове. Но хората не са виновни, защото няма откъде да си доставят топливо за зимата. Двадесет години съществува Комитет за защита на природата. Ние, в Кърджали сме най-застрашени, наред с някои други градове. Има изготвени планове, предприемат се марки, но не е достатъчно. Това не зависи от ОФ, нито от партийните и държавните органи, защото съществуват технически и технологически причини, които са от компетенцията на Правителството. Нашият разговор върви свободно и в този мой спомен няма да се търси някаква система, важното е всичко, което зная и помня, да го кажа. Под ръководството на ОФ са появи движение за „Образцово селище“, за самозадоволяването – два пъти окръгът беше първенец в национален мащаб по тези въпроси. Създадохме отношение към личното стопанство. Почти няма дом без зеленчукова градина и посадени плодни дръвчета. Колкото и парадоксално да звучи, но тук се отглеждат над 1000 свине. Хората заживяха по-добре. Откривахме курсове по битова култура. Насърчавахме новите ритуали: при новородено дете, при сватби, при влизане в нова къща и пр. Празниците на рода, на селото внасят голямо оживление в живота на хората и съдействат за промяна на съзнанието. Какво ли не сме прави, за да привлечем хората, да ги приобщим към политиката. То едно и две ли са изявите на ОФ по места: вечер на пенсионера, сребърни и златни сватби, срещи с фронтоваци. Засилихме работата си с граничните застави, особено в Аврен и Тихомир, съдействахме на органите на властта по места за спазване на социалистическата собственост. Правили сме сесии, пленуми, (например в с. Мандрица). Милееха хората за селото. Сега са останали само стари хора. Кукуват сами в домовете си. В с. Свирачи имахме много хубава ОФ организация с активистката Мария Чакърова, в с. Драбишна – също. В гр. Кърджали на национално ниво сме обменяли опит по работата на другарските съдилища, макар че не ги търсят сега, пък и не зная дали има такива. Проведохме съвещание по работата – съвместната с народните съвети и много други. Та всичко може ли да се изброи. Това е цяла история на Отечествения фронт, която трябва някой да седне и да я напише.

ОФ в Кърджалийски окръг | 369 Всичко това, цялата дейност, която съм вършил ме е вдъхновявала стимулирала за по-добро. Не мога да се оплача от пътя, който извървях в редиците на най-масовата организация у нас – Отечествения фронт. Е, имало е моменти, когато съм срещал и трудности, треперели сме да не се провалим някъде, да не ни дърпат ушите от Партията, която отблизо следеше работата ни. Сблъсквали сме се и с подценяване на дейността на ОФ. Не плащат членски внос. Имахме 70 на сто от населението обхванато в редовете на ОФ. Това не е малко! Имахме райони със 100 на 100 участие в работата на ОФ, активни членове, трудят се с жар. Спомням си, че беше време, когато не съществуваха пътища. От Млечно, Русалско до Безводно сме ходили с катъри, някъде пеша, от село на село като същински апостоли, но само да мъждука кандилото, да не загасва огънят, да има подем във всяко направление. Няма що да си кривя душата – за мене тези хора, с които съм работил по селата и градовете на бившия Кърджалийски окръг, са гостолюбиви и добри, стига да умееш да бръкнеш в душата на човека. Израснаха като добри общински организации на ОФ тези в Бял Извор, Кирково, Подкова, Аврен, както казах, Черноочене, Джебел, Момчилград, Ардино и други. Особено в Ардино правиха много срещи с д-р Владимир Бонев, с Енчо Стайков в Джебел, с Раденко Видински в Крумовград. Сега не може и да става сравнение с тогава, през 60-те години, когато аз започнах като организационен работник в ОК на ОФ. Големи са промените! Аз мога да твърдя, че и децата помогнаха за издигане на културата на родителите си: трудолюбиви и отзивчиви хора, много добри тютюноработници. Последният екип на ОФ, при който се пенсионирах, се състоеше от другарите Зарко Хранов, Тотка Димитрова, Нешо Павлов, Станка Сариева, която отговаряше за жените. Това е, което мога да споделя засега. Друг път при поспокойна обстановка – повече.

ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ОФ КОМИТЕТИ В ПЛЕВЕНСКО Георги Михайлов

началото на 40-те години на ХХ в. България фактически е участник във Втората световна война, тъй като на 1 март 1941 г. българският министърпредседател проф. Богдан Филов подписва Тристранния пакт и така застава на страна на Германия, Италия и Япония, а през декември 1941 г. обявява война на Великобритания и Съединените американски щати. Провокирани от съюза на България с Тристранния пак на територията на тогавашната Плевенска област се създават редица бойни групи в Троянския, Ловешкия, Плевенския и Червенобрешкия край. Те започват да развиват активна саботажна и диверсионна дейност. През 1943 г. е създадена и първата по-крупна партизанска бойна единица – народната бойна дружинка „Чавдар“ с командир Христо Карпачев. На фона на тази политическа обстановка в страната през втората половина на 1942 г. започват да се създават нелегални отечественофронтовски комитети в селата Беглеж, Махалата, Староселци, Ясен и в някои от села на Никополско и Червенобрежко. През 1943 г. Петко Кунин – пълномощник на ЦК на БРП, установява контакти с дейци на кооперативното движение в селскостопанския институт в Плевен. В създаването на отечественофронтовски комитети участват Иван Найденов – агроном в института, Цецо Генов – адвокат и комунист, Тодор Попсавов – земеделец, Иван Стефанов – кооперативен деятел от Плевен, Димитър Луканов – земеделец. През пролетта на 1943 г. в сградата на Говедовъдното дружество в Плевен се провежда регионално съвещание, в което взимат участие Петко Кунин, Иван Найденов – председател на Говедовъдното дружество – комунист, Христо Дуков от Червен Бряг, Бочо Илиев от Ловеч, Иван Симеонов от с. Врабево, Петко Христов от град Левски, Христо Сардънов от град Славяново, Тома Йосифов от с. Петърница, Атанас Кънев агроном от Плевен. По това време в Плевен активна дейност за създаване на отечественофронтовски комитети развиват Атанас Кънев – бивш политзатворник агроном, Милка Иванова Тодорова – машинописка, член на РМС, Михаил Минков – агроном, Иван Мерджанов – агроном, Атанас Лаков, Никола Маринчев, Денчо Минчев – учител, Ангел Кънчев. В първия състав на Окръжния комитет на ОФ след 9 септември 1944 г. вземат участие следните дейци: Председател Борис Спиров – комунист, по-късно е издигнат Дучо Дучевски, секретар Пеко Таков – комунист, Йордан 371

372 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Русев – земеделец. Значително по-късно за председател е избран Пеко Таков, а за секретар Йордан Русев. Участват още Любен Дунчев, Цачо Сяров, Иван Найденов, Цоцо Генов, Генчо Бейков, Йордан Русев, Христо Гетовобов – земеделец, Илия Симов, Тодор Попсавов, Дучо Дучевски – широк социалист. Орган на Отечественофронтовския окръжен комитет е вестник „Победа“ с редактор Генчо Бейков – земеделец. По-късно този вестник е преименуван на в. „Септемврийска победа“. В началото на септември 1944 година БРП заедно с отечественофронтовските комитети организират разбиването на Плевенския затвор и освобождават политическите затворници. В разбиването на затвора на 7 септември 1944 г. заедно с хиляди граждани участват и Ани Чованева, Мара Бешева, Гана Ил. Кукуш, Бальо Томов, Христо Ат. Московски, Любен Дунчев, Петър Пърганов, Бенцион Мандил, Елизер Юлзари, Васил Табачкин, Павел Ламбов, който заедно с Любен Дунчев говорят на митинга.

ДЕЙНОСТ НА ОФ/ОС В ЧЕРВЕН БРЯГ Йорданка Минкова, В. Янкулова, В. Ликарова

ордеем се, че в община Червен бряг на 6 септември 1944 г. по инициатива на секретаря на нелегалния комитет на БРП Милан Лазаров се учредява отечественофронтовски комитет. В първото му заседание, проведено в заседателната зала на Популярна банка, участват представителите на БРП Милан Лазаров, Цеко Етрполски, Васил Батов, на БЗНС Иван Нецов, Иван Г. Лилов, Христо Ботев, Георги Райков и социалдемократите Добри Бодуров и Стоян Маев. На това заседание социалдемократът Добри Бодуров е избран за председател на комитета на ОФ, а Васил Батов от БКП – за секретар. За пръв път от новоизградената отечественофронтовската власт е посочен за кмет земеделецът Иван Нецов. Деветосептемврийското въстание разкрива нов път пред икономическото и политическото развитие на Червен бряг. През 1979 г. се създават общините в страната. Променя се структурата и на ОФ. На централно ниво – за председател е избран Пенчо Кубадински, а покъсно – Гиньо Ганев. Към НС на ОФ се създават ОК на ОФ – в Плевен председатели на ОК на ОФ са били Евтим Петков, Петко Кънчев и Евдокия Петкова. В Червен бряг се създава Общински комитет на ОФ. На първата отчетно-изборна конференция за председател е избран Петко Хр. Узунски, а Йорданка Минкова – за секретар. По-късно за координатор е назначена Татяна Иванова. В състава на Общинския комитет влизат 14 комитета: в градовете Червен бряг и Койнаре и в селата Телиш, Ракита, Радомирци, Рупци, Девенци, Чомаковци, Глава, Лепица, Сохаче, Горник, Бресте, Реселец. Във всяко селище се създават квартални комитети с низови организации на ОФ. Под ръководството на Общинския комитет на ОФ и със съдействието на предприятията през 1986 г. са изградени 22 клуба, а четири са реконструирани на договорна основа за провеждане на масово-политическа работа с хората по местоживеене. Това са временни постройки – 72 кв. м. от сглобяеми елементи, производство на ДИ „Лонгоза“ Червен бряг. Средствата се осигуряват от отчисления от членския внос, сключени договори с предприятия, учреждения, организации. Клубната база се поддържа от председателите на низовите организации на ОФ. Това е прекрасна база, в която се провеждат отечественофронтовските вечери, форми на масова политическа просвета, курсове по шев и кройка. Тя е втори дом на живущите в квартала. 373

374 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

С доброволния труд на населението по линия на инициативите, съвместно с Общинския народен съвет е изградена 10,5 км. отводнителна канализация, 6 км. подземно кабелиране, 17 км. водоснабдяване в Червен бряг, в Пети квартал и в град Койнаре. Извършват се много залесителни мероприятия с посадъчен материал, тополи по поречието на реките Искър и Панега, а по местоживеене – с декоративни дървета и рози около тротоарните платна и се поставят около 720 хил. тротоарни плочи. Общинският комитет на ОФ раздава блажни бои на гражданите за освежаване на оградите. Организациите на ОФ участват в общонационалните прегледи, като 70 % от домовете са обявени за „образцов дом“. Голямо съдействие в дейността на ОФ оказват местните органи на властта – народните съвети и кметствата: Сав Трайков от Червен бряг, Георги Панталеев, Христофор Велев и Тошко Тодоров. С доброволен труд ОФ взема активно участие в построяването на Общинската болница. Реконструира се главната улица от гарата. Със съдействието на ген. Василев се прекарва питейна вода от „Златна Панега“ с цел да се построят две пречиствателни станции – за питейна и отпадни води. За съжаление, този житейски проблем още не е решен, въпреки обещанията, които дават народните представители от почти всички партии преди изборите. В годините на материален и духовен подем ОФ се превръща в най-масовата обществено-политическа организация, която работи за реално народовластие и въвежда в живота на държавата и на обществото морални норми на демокрацията и живее с всекидневните проблеми на хората от градовете и селата. Няма безработица, хората живеят спокойно, няма глад и мизерия. В първите дни на демократичните промени организацията отхвърли тоталитарните елементи в своето поведение, казионната си зависимост от еднопартийния монопол, трансформира се в истински Отечествен съюз. След 10 ноември 1989 г. при правителството на Иван Костов от СДС настъпи коренна промяна в обществено-икономическото развитие на общината. На безценица се продадоха предприятия, заводи. Настъпи пълен хаос навсякъде и във всичко. Градът ни се обезлюди, настъпи голяма безработица, младите хора заминаха в чужбина на работа. Влезе в сила Законът за политическите партии от 19 декември 1991 г. Конфискуваха ни клубната база, посегнаха на имуществото в тях. Развалиха клубната база и иззеха цялото обзавеждане – маси, столове, които бяха разпродадени на ниски цени. Много дейци, които работеха в ОФ, бяха съкратени. Петко Узунски се пенсионира и напусна ОФ. На 26 април 1990 г. под ръководството на Гиньо Ганев беше създаден Националният съвет на ОФ. За председателка на сдружението на Отечествения съюз в Червен бряг е преизбрана Йорданка Минкова, която е член и на НС на ОФ от 7 декември 2005 г. Много активни членове на ОФ ни напуснаха и преминаха към други политически партии. Но радващо е това, че голяма част от безпартийните останаха верни на Отечествения съюз и до днес. През 1994 г. се създаде сдружение „Съюз за отечеството“ с председател Гиньо Ганев. За участие в местните избори

Дейност на ОФ/ОС в Червен бряг | 375 сдружението се регистрира като политическа партия, като се сключи споразумение с Областния съвет на БСП. На изборите се получиха добри резултати. Йорданка Минкова е наградена с Грамота от кмета Данаил Вълов за принос в участието в местното самоуправление на общината в периода 1990–2011 г. Тя се ползва с голям авторитет в общината, икономист е по професия. Работи заедно с Пенсионерския клуб „Златна есен“, като е сключила договор за съвместна дейност с председателката на пенсионерските клубове от селищата в общината до 2008 г. Магда Цветанова е сключила договор с новия председател на Пенсионерския клуб Пробойски до 2014 г. Имуществото от канцеларията за около 100 места е изцяло предадено за ползване за съвместни мероприятия и за съхранение от тях. Благодарим на ръководството, което ни подаде ръка в найтрудните моменти за провеждане на мероприятия на Отечествения съюз без наем. Дейността ни е насочена към решаване на наболели проблеми на хората по местоживеене и най-вече на самотните хора. Като членове на Отечествения съюз, влизайки в Европейския съюз, пред нас стои голямата и отговорна задача за още по-настъпателна, борбена, конкретна работа с хората по местоживеене за решаване на тежките проблеми, за връщане на доверието, за разкриване на работни места, намаляване на безработицата и престъпността, за увеличаване на доходите – работните заплати и пенсиите, за намаляване цените на стоките. За по-добър живот на хората!

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ В ТЪРГОВИЩКИ ОКРЪГ Титко Георгиев

поред Руси Атанасов – кандидат на историческите науки, в Търговищкият край изграждането на комитети на ОФ се осъществява през есента на 1942 и пролетта на 1943 г. с участието на комунисти, сдружени земеделци, социалдемократи и други прогресивни сили. Програмата е донесена от София от Груди Атанасов – функционер на БРП. Връзката на търговищките отечественофронтовци със София се осъществява чрез студенти, които учат в София, или с помощта на куриери. За срещи и предаване на съобщения са използвани железопътните гари Горна Оряховица, Попово и Търговище. Първото легално заседание на Околийският комитет на ОФ в гр. Търговище се провежда още на 9 септември 1944 г. в 10 ч. преди обяд. То е председателствано от Боньо Христов – представител БРП (к). В състава на Околийския комитет на ОФ влизат 16 членове: осем комунисти, двама членове на БЗНС, трима социалдемократи, двама младежи и един безпартиен. Съгласно протокол № 1 от 9 септември 1944 г. тези представители на ОФ са посочени преди това на събрание на ОФ, на което са присъствали многобройни представители от града и селата. За града е избрано ръководство от четирима членове. Съгласно Указанието на НС на ОФ и протокол № 1 от 28 януари 1959 г. е създадено временно бюро на ОК на ОФ–Търговище в състав: Председател – Цоньо Иванов Маринов от БКП; Секретар – Иван Миленков Златков от БКП; Секретар – Страхил Костов от БЗНС; Членове – Милка Керемедчиева от Движението на жените; Цоньо Ковачев от БЗНС; Николай Иванов от БЗНС; Исмет Мурадов от БКП; Никола Тасков от БЗНС; Георги Бонев – безпартиен. На 20 февруари 1959 г. е проведена първата отчетно- изборна конференция на Окръжната организация на ОФ от гр. Търговище. Избран е Пленум на ОК на ОФ от 47 членове, от които 27 са от БКП, 13 са от БЗНС, 5 са безпартийни и двама са от ДКМС. Финансово-контролната комисия е от трима членове. 377

378 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

През 1960 г. в градовете на окръга се създават квартални комитети на ОФ. През 1971 г. по инициатива на Общинската организация на ОФ в с. Водица е подета инициатива за създаване на Движение за опазване на околната среда. На 1 март 1972 г. на отчетно-изборна конференция на ОК на ОФ е подет починът за защита на природата. Той се превръща във всенародно патриотично движение с изградена структура – обществени комитети по градове и села. Покъсно май е обявен за месец за опазване на природната среда, а десетдневката от 1 до 10 април – за залесяване на нови гори и зелени площи. През 1986 г. в рамките на движението за опазване на природната среда в окръжната организация на ОФ-Търговище с председател Димо Николов и секретар Георги Павлов се заражда инициатива за опазване, възстановяване и строителство на нови водоизточници – чешми, кладенци, кайнаци по цялата територия на окръга. На тази основа на 30 октомври 1987 г. е проведено национално съвещание по тези въпроси, открито и ръководено от Кръстьо Тричков – заместник-председател на НС на ОФ и председател на Общонародния комитет за защита на природата. Като постижения на окръга са отчетени следните дейности: • възстановени са 301 чешми и 330 кладенеца; • новопостроени са 150 чешми и 190 кладенеца; За постигнатото са отличени и наградени: дядо Асен Асенов от с. Церовище – на 102 години, Велин Първанов от с. Първан – построил 10 чешми, Белчо Желев от с. Съединение построил 6 чешми, Мирчо Ефтимов от гр. Антоново – построил 7 чешми, „Заврени зетьове“ от с. Садина – построили 6 чешми.

ИСТОРИЯ НА ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОФ Надежда Гъжева

епосредствено след прокламирането на Програмата на ОФ на 17 юли 1942 г. и във Видинска околия започва подготвителна дейност за изграждане на отечественофронтовски комитет. Първите нелегални отечественофронтовски комитети се изграждат в градовете Видин и Белоградчик още през септември 1943 г. веднага след конструирането на НК на ОФ. Главни организатори за изграждането на комитета в Белоградчик са: Иван Каменов (адвокат, които става и първи председател на комитета), Кръстьо Тасев и Живко Пешин, а за град Видин – Атанас Минков (също адвокат и първи председател на комитета на ОФ), Асен Найденов, Петър Братков и Ница Григоров. През първата половина на 1944 г. комитети на ОФ се изграждат и в селата Чупрене и Ново село. В град Кула още началото на 1943 г. се заемат с изграждане на комитет на ОФ Васил Живков, Тодор Савов, Тома Паздерски и Тошо Дейнов. Поради арестуването на някои от тях първият комитет на ОФ е учреден едва на 6 септември 1944 г. В периода от 5 до 20 септември 1944 г. са учредени комитети във всички съставни села на околията, а във Видин, Белоградчик и Кула градските комитети на ОФ се преустройват в околийски с председатели съответно Иван Чонос, Иван Каменов и Тома Паздерски. По същото време се разширяват съставите на ръководствата и на членската маса на комитетите. Освен членове на БРП и РМС в тях се включват и представители на други патриотични сили като леви земеделци, членове на политическия съюз „Звено“, социалдемократи и безпартийни демократи, които изразяват съгласие с духа и целите на ОФ. Или казано по-точно – отечественофронтовските комитети се превръщат във форма за обединение на левицата сред демократичните сили в борбата срещу фашизма. Непосредствено след като вземат властта, пред комитетите на ОФ се разкриват много и тежки задачи. Веднага трябва да се пристъпи към набиране на доброволци за Народната армия, които отблъскват и задържат до идването на съветските войски, предвождани от легендарния ген. Толбухин, настъплението на тежковъоръжените немски части край Кула и с. Салаш. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“ се провеждат помощни акции за набиране на храни и други средства за войниците на фронта, за оказване на помощ и на семействата им. В Кула, Дунавци, Видин и Чупрене са разквартирувани преминаващите руски войници. За разпределение на оскъдните храни и стоки ко379

380 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

митетите на ОФ свикват събрания по махали и квартали, на които колективно се решава на кого какво да се отпусне. Въобще целият стопански, социален и обществен живот в страната в онзи тежък момент, когато войната продължава, а народното стопанство е разорено и ограбено от фашистите, се извършва под прякото ръководство на комитетите на ОФ. В първите години на възстановяване и интензивно изграждане на нова България, ръководства на ОФ в околията поставят в центъра на агитационно-разяснителната си работа запознаването на населението със стопанските планове и мотивирането му за участие в изпълнението им. Още тогава се разгръща инициативата за доброволен труд за осъществяване на мелиоративни и благоустройствени мероприятия. По този начин се отводняват и залесяват блатата край Видин и околните села – Покрайна, Антимово, Кутово, Сланотрън, което допринася да се ликвидира маларията, а по такъв начин са спасени и хиляди декари обработваема земя. С доброволен труд, организиран от комитетите на ОФ, населението се включва в изграждането на Видинската напоителна система, на 14 микроязовира и на две големи (за времето си) електроцентрали в подножието на връх Миджур при с. Горни Лом. По Закона на самооблагането и с доброволен труд се извършват редица благоустройствени дейности като: ремонт на улици, чешми, начукване на камъни и направа на много междуселски пътища. През периода до 1948 г. населението подпомага с доброволен труд и с подготвяне на строителни материали ремонтите, довършването или строителството на не една социална сграда. Така в с. Лагошевци населението изработва тухли и набавя камък за ново училище. В с. Видбол (сега гр. Дунавци) са набавени необходимите строителни материали за родилен дом и разширяване на училищния салон. В с. Брегово (сега гр. Брегово) по този начин е довършена читалищна постройка с един от най-големите салони в околията, гимназията, а е отремонтирано основното училище. Специално внимание новата отечественофронтовска власт отделя за възстановяването на селското стопанство. През 1947 г. са изградени първите ТКЗС. Отечественофронтовските ръководства им оказват действена помощ при организиране на бригадите и звената по места. А през усилените селскостопански сезони – и за набирането на допълнителна работна ръка. И така, изградените отдолу масови организации на ОФ в първите години след 1944 г. успяват да укрепят народното единство не само чрез обединяването на различни партии и групировки, но и чрез осигурената подкрепата на населението по места за осъществяване на мероприятията на властта. Така ОФ допринася за постепенното нормализиране на живота, стабилизирането на народното стопанство и утвърждаването на народната власт. С това програмата на ОФ от 1942 г. е изпълнена. Затова на Втория конгрес, проведен през февруари 1948 г., по препоръка лично на Георги Димитров, е решено ОФ да се трансформира от политическа коалиция в широка демократична организация с индивидуално участие. Или с други думи – от пряк участник

История на Видинската окръжна организация на ОФ | 381 и разпоредител в управлението ОФ следва да се превърне в школа за възпитаване и вдъхновяване за масова участие в управлението. По този начин се засилва гражданският характер на ОФ, което повлиява благоприятно за по-нататъшното развитие и утвърждаване на организацията в нашия окръг. До края на 1954 г. са учредени градските комитети на ОФ във Видин, Кула и Белоградчик и 17 общински комитети. В тези градове и в по-големите съставни села в общините се учредяват квартални комитети и низови организации. Поради извършената административна и стопанска реформа от началото 1959 г. е учреден Окръжен комитет на ОФ, който започва да функционира от 1 февруари 1959 г. В негово ръководство са включени авторитетни общественици и интелектуалци като Велко Атанасов – председател, Сава Йонов и Асен Николов – секретари, и членове – Майер Алхалел, Ангел Будев, Кръсто Николов, Мария Найденова, Русин Василев и др. С това организационната структура на ОФ вече е изградена изцяло. Чувствително се разширява и членската ѝ маса. Така например, ако през 1959 г. тя наброява близо 87 хиляди човека или 63 % от избирателите, то през 1967 г. тя нараства на близо 95 хиляди човека, което съставлява 69 % от избирателите. Показателен и фактът, че само 18 % от посочената бройка са членове на БКП и БЗНС, а всички останали са безпартийни. Посочено по-горе убедително говори, че ОФ и във Видински окръг става най-масовата гражданска организация, олицетворяваща народното единство. Това допринася тя бързо да преустрои своята дейност съгласно новите изисквания. Във връзка с това в периода 1960–1970 г. ръководителите на ОФ в окръга на първо място полагат усилия за подобряване на просветно-разяснителната, информационната и културно-масовата дейност. Предприемат се конкретни мерки за разширяване на обхвата на просветните звена, като на този въпрос са посветени специални пленуми в общинските комитети на Кула, Белоградчик, Дреновец, Видин, Буковец и др. Още в началото на 60-те години в окръга се изграждат около 1 200 просветни звена, които обхващат над 30 000 слушатели. Просветни занимания се провеждат и по бригади, звена и ферми. По-задълбочено и сериозно се подхожда при съставянето и обучаването на лекторските групи. Разширява се и кръгът на разглежданата тематика, която е свързана главно с практическите стопански и политически задачи, но обхваща и други общообразователни и научнопопулярни въпроси, като историята на народа ни и родния край, правната, здравната и педагогическата просвета, запознаването с новостите в земеделието, животновъдството, социалния и културния живот. За разширяване на масоворазяснителната дейност особено допринасят и изградените комисии за работа с жените и народните читалища, които след разформирането на БНЖС и Съюза на народните читалища, се включват в структурите си в ОФ. Така, организираните съвместно със съветите на жените по места курсове за повишаване на битовата култура се налагат като много удачна форма за работа сред жените. Интересът към тях нараства толкова, че в селища като Дреновец,

382 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Дунавци, Грамада броят на желаещите да ги посещават е толкова голям, че се налага да се провеждат по два пъти в годината. Курсовете редовно приключват тържествено с изложби на предмети, изработени по време на курса, с модни ревюта и литературно-музикални програми. Жените от курсовете по цветарство от кварталите на Видин поемат и задължението да подържат зелените площи в кварталните градини и около братските могили. А жените от Ново село, Кула и Грамада, завършили курса по шев и кройка, ушиват престилки и спално бельо за децата от домовете за сираци в град Видин и Ново село. В тясна връзка с читалищата и женсъветите ръководствата на ОФ в селища като Бойница, Дунавци, Орешец, Ново село, Грамада организират теоретични и читателски конференции, тематични вечери, разгръщат разнообразна културно-масова дейност. Като много полезна традиция във Видин, Белоградчик и Кула се утвърждава честването по квартали „Празник на моята улица“, на бележити дати и годишнини, празници на първенци в професията и други тематични вечери. Все по-често се организират по села и низови организации другарски срещи, седенки, вечеринки и забави. Всичко това допринася за укрепването на разбирателството и взаимоотношенията между хората в малките общности, за подхранването на истинския съкровен патриотизъм, който прави хората съпричастни към всичко българско и родно, към общите трудности и успехи, но и ги мотивира за по-активно и масово участие в изпълнението на стопанските задачи или както се наричат по онова време „насрещни планове“. Периодът между 1950–1970 г. се характеризира за цялата страна и за нашия окръг като период на разгърнал се подем. Ръководствата на ОФ продължават да бъдат първи помощници на народните съвети и стопанските организации. Те поемат по места различни инициативи, например 430 низови организации работят по почина: „Низова организация с най-много слънчеви дни“. В повечето села в окръга ръководствата на ОФ подпомагат изграждането на 135 звена и 44 бригади, през усилените селскостопански сезони оказват практическа помощ с включването на над 5 000 човека като допълнителна работна ръка. Особено популярни стават създадените по това време в Брегово и Дунавци „старчески бригади“ от пенсионери, които служат като добър пример за младите. Тази форма се утвърждава и разпространява в следващите години и в другите общини на окръга. Съществен организационен принос оказват ръководствата на ОФ и в утвърждаването и популяризирането на предприетата през 60-те години инициатива за определяне сред местната интелигенция (учители, лекари, агрономи, читалищни деятели и др.) на приятели на бригадите и звената. Тези хора поне веднъж седмично се срещат с кооператорите на работните места, разговарят с тях по стопански и политически въпроси, интересуват се от техните нужди и нерешени въпроси, съдействат пред стопанските и другите местни ръководства за решаването им. По този начин активистите на ОФ действително стават най-търсените, най-близките и най-уважаваните за кооператорите.

История на Видинската окръжна организация на ОФ | 383 ОФ започва и разяснителна работа по домакинствата за укрепване на личните стопанства и увеличаване на отглежданите в тях животни, в резултат на което макар и бавно, но се увеличава продукцията от личните стопанства, предавана на държавата. И тук съществен принос оказва издигнатата от окръжната организация на ОФ инициатива за поемане на лични обещания от почти всички домакинства. Най-активно и бързо тя се разгръща в общините: Орешец, Бойница, Градец, Дреновец и Грамада. Друга важна трудова дейност в работата на ОФ през периода е организирането на населението за благоустрояване и хигиенизиране на населените места. Важно е да се отбележи, че населението влага своя доброволен труд за изграждането на обекти, които са одобрени чрез гласуване на общи събрания. По този начин се електрифицират и водоснабдяват редица села, асфалтират се улици, построяват се или се довършват социални обекти като 14 читалищни сгради, 8 фурни, 8 търговски сгради, 3 здравни служби, 3 училища, 4 детски градини и др. С доброволен труд в Грамада се запълва и озеленява големият дол, които разделя селището на две, а на мястото се създава просторен парк, които придава приветлив и обновен вид на центъра. В град Димово се полагат бордюри и базалтови плочи на тротоарите по цялата главна улица с дължина 2 км. В село Кутово се поставят тротоари и бордюри, правят се еднотипни огради. Площадите и главните улици на всички централни села на общините се оформят, благоустрояват и озеленяват. Започват да се излъчват много образцови и хигиенични домове. Създават се над 350 декара нови паркове и градини, като найзначително е разширението на зелени площи в градовете Видин, Белоградчик и Грамада и в селата Кошава, Кутово и Антимово. Съвместно с горските стопанства с доброволен труд започва залесяването и обновяването на хиляди декари горски площи, което е от съществено значение за нашия окръг, където горите заемат едва 17 % от общата площ. През 1966 г. окръгът заема първо място в районната Дирекция по горите–Берковица, по залесяване и отглеждане с доброволен труд на лесокултури, като е подчертан приносът за това на общините Дреновец, Цар Петрово, Градец, Белоградчик, Стакевци и Чупрене. Значително се активизира възпитателната и организаторска роля на ръководствата на ОФ по места по събирането и оползотворяване на вторичните суровини, диворастящите плодове и билки, която дейност е от съществено стопанско значение за тогавашния етап на ускорено икономическо развитие. По домакинства се разнасят листовки, по радиоуредбите се изнасят беседи, излъчват се поздравителни концерти за най-добрите, правят се нагледни кътове и витрини. Похвална е работа в това отношение на общинските комитети на ОФ във Видин, Кула, Белоградчик, Ново село, Брегово, Долни Лом, Ружинци, Макреш и Бойница. Показателен е фактът, че в края на 1966 г. в чест на Шестия конгрес на ОФ, ОК на ОФ съвместно с ДСП „Вторични суровини“ и ОКС организират изпращането на специална влакова композиция до Перник с железни и стоманени отпадъци.

384 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Цялостната, широкообхватна, просветно-разяснителна и организаторска дейност на ОФ е тясно свързана с развитието и усъвършенстването на пряката демокрация. Тя се изразява на първо място в разгръщането на обществения контрол. Ефикасна форма за осъществяването му са изградените от ОФ по места комисии за обществен контрол, които през 1965 г. се преустройват в комисии за народен контрол. Така до 1970 г. в окръга функционират вече над 300 комисии за народен контрол, изградени към низовите организации, над 140 – към селските и квартални комитети и 5 към общински и градски комитети на ОФ. Комисиите работят най-често с ведомствения контрол, а по-късно и с органите на държавен и партиен контрол и допринасят за отстраняването на редица слабости в търговията, комунално-битовото обслужване, в борбата против чиновническото бездушие и бюрократизъм, за осигуряване на по-добър ред и законност. Особено активни са комисиите в Брегово, Грамада, Капитановци, Ружинци, които извършват по 30–40 проверки в годината. Освен периодично провежданите проверки комисиите използват и различни други форми за въздействие. Така Комисията за народен контрол в с. Подгоре поставя кутия за оплаквания. На общоградски и общоселски събрания комисиите докладват за констатираните слабости и предприетите мерки за отстраняването им. Използват се и други форми на обществен контрол като събрание за въпроси и отговори, срещи на избирателите с народните представители и общинските съветници, с местни държавни и стопански ръководители. Честа практика за организациите на ОФ в Видин, Белоградчик, Брегово и Ново село е провеждането на анкети сред населението по различни въпроси. След обобщаване материалите се предлагат за обсъждане на сесиите на народните съвети, като обикновено докладчиците са председателите на ОФ. Като задължителна практика се утвърждава задължението на администрацията на всяка община да се отчита пред многобройните събрания, организирани от ОФ. Всичко това показва, че до 70-те години ОФ и във Видински окръг се утвърждава като представител на народните тежнения и сериозен контролен фактор за местната власт. Друга обществена форма на пряката демокрация, която се реализира от структурите на ОФ през този период, са другарските съдилища, които разглеждат по-дребни спорове и разпри от избран на общо събрание другарски съд. До 1970 г. в окръга са съставени около 150 другарски съдилища. За подпомагане на тяхната дейност всяка година се провеждат съвещания със съставите им по общини, на които представители на МВР, съда и прокуратурата изнасят лекции на правна тематика и насоки за съвместна работа. Освен това към ОК на ОФ се изгражда актив от 30 човека за оказване на помощ на място на другарските съдилища и за участие в техните заседания. В разширяването на пряката демокрация важна роля има съвместната работа на ОФ с народните съвети. За подобряване ѝ особено допринасят комисиите за съвместна работа с народните съвети, които през 1966 г. са учредени в 10 от най-големите общини в окръга. За разгръщане на общественото начало немалък принос имат и обществените съвети към зам.-председателите и пълно-

История на Видинската окръжна организация на ОФ | 385 мощниците във всички съставни села. В тяхната работа участват 891 граждани – специалисти, ръководители и общественици. Освен обществените съвети в окръга са изградени и работят 14 „групи на съветника“ към народните съвети с 76 участника, които в тясно сътрудничество с ръководствата на ОФ проучват отделни въпроси и подпомагат тяхното решаване. Към народните съвети на обществени начала са привлечени и работят съвместно с ОФ голям брой граждани, ангажирани в различни комисии: за автотранспортните нарушения, противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и др. Утвърждава се практиката всяко тримесечие едно от заседанията на ИК на ОНС да се провежда съвместно с Бюрото на ОК на ОФ, която практика постепенно се внедрява и в работата на всички общински и градски комитети на ОФ. По инициатива на ОК на ОФ през 1967 г. всички общински комитети на ОФ правят оценка за работа на съветниците на заседания на бюрата в присъствието на представител от ИК на ОНС. Честа практика става основните въпроси, засягащи интересите на трудещите се, да се поставят за обсъждане на съвместни пленуми и сесии. По този начин окръжната организация на ОФ се превръща и утвърждава като обществен гарант за правилното функциониране и повишаване ролята на общините, на местните органи на държавната власт. Те стават авторитетни колективни органи. Затова подетата от НС на ОФ през 1968 г. инициатива за преливането на организацията в движение и на движението в организация бе естествено и необходимо продължение в развитието на ОФ. Тя засилва неговия граждански характер и го свързва с решаването на ежедневните битови проблеми на хората по местоживеене, както и на други важни неполитически задачи, стоящи пред цялото общество. Тази перспектива за развитието на ОФ като всеобхватна обществено-политическа организация и всенародно движение се потвърждава и от Десетия конгрес на БКП, който предвижда за първи път в Конституцията на държавата да залегне специален текст (член 2) за ОФ. За реализирането на тази нова насока ОК на ОФ приема програма за цялостно преустройство, в центъра на която застава въпросът за повишаване на дееспособността, инициативността и активността на низовите организации. Във връзка с това се провеждат ежегодно етапни прегледи на организационното състояние на низовите организации. Въвежда се и тяхното атестиране. През 1987 г. в окръжната организация на ОФ са атестирани всички 936 низови организации, които стават по-дееспособни, по-самостоятелни и по-инициативни. Повечето от тях работят по различни инициативи и успешно са удостоявани с почетни звания от рода на „низова организация с най-благоустроен и хигиенизиран район“, „низова организация действителен стопанин на своята територия“, „низова организация без противообществени прояви“, „низова организация с най-голям принос в личното стопанство“ и др. Чувствително се увеличава приносът на окръжната организация на ОФ и в изпълнението на социално-икономическите програми. Окръжното и общинските ръководства на ОФ успешно изпълняват ролята на обществени коор-

386 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

динатори на местна почва за разгръщане на национални общественополезни инициативи и движения по благоустрояване, хигиенизиране и озеленяване, по самозадоволяване на населението със селскостопанска продукция. Ще се спра още веднъж на тези два въпроса, защото след 70-те години те бележат най-голям възход в окръга. Затова допринасят и излезлите по това време специални правителствени документи. След публикуването на Постановление № 36 на Министерския съвет за по-нататъшно развитие на движението по благоустрояване, хигиенизиране и озеленяване, в окръга се разгръщат различни инициативи, от които по-масови стават тези за „създаване на приветлива и културната обстановка в населените места“ и „моята отговорност пред града, в които живея, работя и уча“. На окръжно и общинско равнище, а така също по села и квартали ръководствата на ОФ изграждат координационни съвети за оперативно ръководство на движението. В тях са привлечени специалисти – строителни инженери и техници, архитекти, лекари, съветници и други общественици, които периодично обхождат районите и дават указания и препоръки както за обществените обекти, така и за подреждането на личните дворове и оформянето на оградите, фасадите и тротоарите пред домовете. Особена роля в случая изиграват и „паметните бележки“, които се връчват на всяко домакинство за конкретните мерки, които то трябва да предприеме в определен срок. Цялата тази разгърнала се дейност съвместно с народните съвети допринася в периода на 70-те и 80-те години окръгът да постигне убедителен успех в Националното съревнование по хигиенизиране, благоустрояване и озеленяване. Градовете Грамада, Белоградчик и Димово, селата Рабиша, Долни Лом, Бела Рада, Чупрене, Буковец и Кошава нееднократно се нареждат на първите три места в страната. През 1975 г. Видински окръг бе отличен с грамота и класиран на трето място в страната, а на град Белоградчик бе присъдено най-високото звание – „Образцов град в благоустройствено и хигиенно отношение“. Засилва се и съвместната работа с горските стопанства по залесяването. Не без значение е и фактът, че към 1980 г. с доброволен труд на населението са обновени 25 % от горските площи, главно в ерозиращите планински райони. Сериозни отговорности се възлагат на ръководствата на ОФ и след излизането на Постановление № 61 на Министерския съвет за по-пълно задоволяване на потребностите на населението от хранителни продукти. В изпълнение на постановлението те разгръщат мащабна и конкретна масово-разяснителна и организаторска работа. По домакинства се уточняват възможностите за отглеждане на животинска и растителна продукция, условията за изкупуване на тази продукция. Внасят се предложения в управителните съвети на ТКЗС и ДС на ДЗС за осигуряване на пасища и фуражи, предявяват искания към търговски организации за навременното доставяне на животни, семена, торове и препарати за нуждите на личното стопанство, както и за навременното изкупуване на продукцията от него. Личното стопанство става най-често обсъжданият въпрос в съвместните заседания на ИК на ОНС и бюрата на комитетите

История на Видинската окръжна организация на ОФ | 387 на ОФ. Съвместно със стопанските ръководства се полагат сериозни усилия за разширяване на „семейния акорд“. В резултат на което над 6 000 домакинства от окръга, главно в общините Дунавци, Дреновец, Винарово и Брегово поемат отглеждането на редица интензивни култури на „семеен акорд“. В резултат на извършената съвместно с народните съвети, стопанските и изкупвателни организации конкретна разяснителна и организаторска работа, само за 3 години след постановлението (1973–1976) от личните стопанства на окръга са изкупени 4 пъти повече месо (от 1 000 тона на 4 000 тона), над 3 пъти повече мляко (от 1 600 л. на 5 000 л.), значителни количества яйца, плодове и зеленчуци. Това допринася за задоволяване на населението с основните хранителни продукти, както и за чувствително нарастване на доходите на домакинствата, отглеждащи и предаващи селскостопанска продукция. В статистическите документи и отчетни доклади на окръжните конференции на ОФ има много данни за огромната съзидателна и ползотворна работа на ОФ за материалния и духовен напредък на окръга и страната ни през годините на народната власт. Като организация най-близка до хората тя усещаше обществените и социалните проблеми в съответния момент и със своите специфични средства не само ги правеше достояние на органите на държавната власт, а и предлагаше начини и форми за решаването им. Съгласно указа за новите селищни системи от март 1979 г. в окръга се създават 12 общински комитети на ОФ, като отпадат съществуващите дотогава 28 селски и 7 градски. А от 1 януари 1988 г. ОК на ОФ представа да функционира, като 12 общински комитети започват да се координират пряко от Националния координационен съвет на ОФ. Първите години на прехода са изключително трудни и за Видинската окръжна организация на ОФ. В изпълнение на решението на Бюрото на НС на ОФ от 1990 г. за преобразуване на ОФ в независимо гражданско сдружение с ново наименование Отечествен съюз (ОС), общинските комитети правят необходимото за пререгистриране на местните организации. Най-активни в това отношение са общинските комитети на ОС във Видин и Кула. Във временните изпълкоми на повечето места по това време участват и представители на ОС, които изпълняват ролята на коректив и обединяващ фактор за граждани с различни възгледи. Но с времето и затрудненията стават все по-непреодолими. Прилагането с пълна сила и по отношение на ОС на т. нар. закон за конфискацията на имуществото го лишава от материална база и средства за нормална дейност. Голям брой от председателите и активистите по общини остават безработни и за тях обществената дейност остава на заден план. В тази обстановка организациите на ОС търсят и осъществяват полезни инициативи за развиване на своя стопанска дейност, която да даде създаде известни приходи, необходими за нормална работа. Така например във Видин през 1990 г. към Общинския комитет на ОС се изгражда обществена фирма „Божур–ОС“. За съжаление, промяната на нормативната уредба по-късно прекъсва тези начинания. По този начин ОС

388 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

попада отново в ситуация на затруднено материално обезпечаване в центъра и по места. Това нарушава неговата организационна структура, а и комуникацията между националното ръководство и общинските организации. За преодоляване на тези слабости след 2000 г. НС на ОС въвежда в структурата си Областни координатори на обществени начала, чиято задача е да осъществяват връзката между центъра и общините. Засега в окръга има изградени ръководства на ОС в общините Видин, Кула, Брегово, Белоградчик, Димово, Грамада, Ново село и Макреш.

ИЗ ДЕЙНОСТТА НА ОФ/ОС – КУЛА Иванка Велкова1

течественият фронт е най-голямата неправителствена организация, която обединява хората по местоживеене, без да се интересува от политически, социален или др. статус. В Кула първият нелегален ОФ комитет е създаден през 1942 г. в градската аптеката от Васил Живков – човек с прогресивни виждания (политечски емигрант в Ниш и СССР, през 1934 г. оглявал русенската окръжна комунистическа оргонизация, политзатворник, читалищен деец), Тома Паздерски, Вълко Жиков, Борис Корманов и Георги Градинаров (социалдемократ, учител с възрожденски дух, читалищен деец и общественик). В началото на 1944 г. след излизането си от затвора Васил Живков заедно с адвоката Неделко Ненов, Георги Градинаров, Тошо Дейнов, Цано Донин и др. създават легален комитет на ОФ. През десетилетията организацията се е променяла, но успоредно с това е съхранила много от своите традиции, полагала е и полага грижи за най-ценния капитал – хората. Няма друга неправителствена организация, която така добре да познава проблемите на даден квартал или населено място, която да е толкова чувствителна към исканията и предложенията на хората и ги предава на градоначалниците. Живеем във време на икономическа и духовна криза. Това доведе до дълбока промяна в ценностната система, до загуба на добрите човешки взаимоотношения и съпричастността към болката и проблемите на заобикалящите ни. Коя друга, ако не тази организация с опитния си актив, с изпитаните си форми на работа следва да бъде обединител на нацията! Задача трудна, но изпълнима. Активистите на Кулската организация на ОФ неведнъж са доказвали, че умеят не само да открояват и поставят проблемите пред ръководството на общината, а преди всичко да ги решават съвместно с хората. Всяка седмица може да ги видим в ролята на доброволци, закупили лекарства или хляб на самотно живееща старица или дядо, да им внасят дърва или ринат сняг през зимата. Те умеят ненатрапчиво да се притичат на помощ при прибирането на селскостопанската продукция, подсигуряването на отоплителните материали за студените дни, да организират почистването на улиците или празниците на съкварталците си. За да не съм голословна ще се опра на разказите на дългогодишни ръководители и активисти на общинската организаци – Кула. А ето и някои спомени на Вера Дейнова, Вътко Неделков и Галина Боева: 1

Авторката от 1975 г. е председателка на 11 НО на ОФ/ОС–Кула.

389

390 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Уважение към труда на жените в селското стопанство Послучай 8 март организирахме от ОФ посещение на съпругата на Начко Вълов – овцегледачи на голямо стадо на ТКЗС в овчарник, който се намираше в района на Кулския язовир. Сварихме Тинка да мете овчарника. Приятно я изненадахме не толкова с подаръчето, колкото с вниманието. После се отправихме към овчарника в месността „Пульовото“, където Вера помагаше на съпруга си. Сварихме я да мие съдовете и да цеди току-що издоеното мляко. Трудови ръце, достойни за уважение и ОФ го доказа чистосърдечно, по човешки.

По случай деня на родилната помощ – 21 януари Различни са формите за изказване на благодарност и уважение към лекарите и акушерките от Акушеро-гинекологичното отделение към бившата болница в Кула. Бяха организирани посещения от активистки на ОФ в болницата или в дома на старшата на отделението Цеца Тодорова, дом изграден с много труд и любов. Тогава и думите на признателност сякаш извират от сърце, а взаимоотношенията са истински, искрени, топли. По инициатива на актива на ОФ, една година отбелязахме деня на родилната помощ с жените от стопанския двор, отглеждащи телета. Те бяха облечени в национални носии, насядали във волска кола. В национална носия е и Велко Каравелеца, който водеше накичените с цветя волове. Песента на народната певица Рада Нистарова ехти из целия град съпровождана от женски викове и-иху-у-у! Пред тази кола върви друга с мъж облечен като жена. Маша Маздрашка го изражда. Той пищи от „родилни болки“, а тя го успокоява с духовити думи, които само тя може да реди.

Работа с многодетните семейства Една от основните задачи стоящи пред отечественофронтовския актив бе укрепването на семейството. По традиция активът на ОФ ежегодно се срещаше с многодетните майки. Най -често срещите се провеждаха в стола на бившото предприятие ДИП „Вида“. Дългогодишният председател на съвета – Николай Кънчев, поздравяваше майките (медицински сестри, учителки, работнички – първенци в производствените предприятия) и им връчваше малки подаръчета. Многодетните майки в напреднала възраст посетихме в домовете им: баба Мита Дуличова отгледала 4 сина, баба Мария Цекова – 5 сина, като им подарихме по две топли одеала. Спомняме си, че баба Мита поръча с тях да бъде погребана. Да си иде от този свят заедно с вниманието, топлината и обичта на хората. Незабравими спомени може да разкаже всяка многодетна майка, участвала в специално организираната за тях екскурзия до Румъния.

Из дейността на ОФ/ОС – Кула | 391

Комшийски седенки и вечери Седенки организирахме както в гр. Кула, така и в селата. Често събирахме двайсетина съседи в къщата на земеделския стопанин Вътко Доев. Жените носеха варена царевица, орехи, пуканки, а Вела Начева (духовно богата жена) – чудни баници. Мъжете – канички с хубаво вино. След прожектираните филмчета се провеждаха разговори, изказваха се умни мисли за човешките добродетели. А когато на тях присъстваше и ветеринарният лекар д-р Драгомир Кънчев, седенките продължаваха с интересен диалог за грижите и храненето на животните от личното стопанство. Получените знания имаха съществено значение за изпълнение на стоящите пред ОФ задачи за развитие на личното стопанство, като форма за самозадоволяване с хранителни продукти. В дома на Цанко Живков Общинският комитет на ОФ организира вечер на ул. „Васил Левски“. Живеещите на улицата с интерес изслушаха увлекателния разказ на историчката Галина Петкова. Тя по неповторим начин представи делото и ролята на българския син – Васил Левски. Разговорът продължи на софра с битови ястия подготвени от стопанина и съседките. Незабравими са и празниците, организирани по различни поводи (след доброволна трудова дейност за прокарване на вода, направа на тротоар, засаждане на дръвчета или почистване) на улиците „Сашо Димитров“, „Ст. Караджа“, „Хр. Ботев“, „Г. Цанов“ и др. Почерпката, която бе съпроводена с песни, шеги и музика, беше естествен завършек на трудовия ден. Характерното за хората от тези улици беше, че взаимно си помагат при необходимост. Задружност проявават и в труд, и във веселби! Между председателките на низови организации на ОФ/ОС, негласно се поде съревнование за най-интересна „Вечер на нашата улица“. Това мобилизираше хората да приведат за всеки празник улицата и домовете си в по-спретнат вид.

Сирница По инициатива на ОФ в общината започнаха да се възстановяват празниците от календара. При изключително голям интерес премина първият – люлка на „Сирница“ в района на 15- та низова организация на ОФ–Кула. Тъй като нямаше подходящо дърво, по предложение на Данко (Кантакуз) изправиха 2 големи дървета на площадчето при лечебницата, здраво ги укрепиха и вързаха люлката.

392 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Добрата разгласа събра много граждани. Първа залюляха веселата инициаторка – Мила Велкова (Капистрова, майка на 3 деца). Едни изхвърляха високо люлката, а др. удряха отдолу с вършина (дървена пръчка с разклонения). От своя страна Мила високо се провикваше: „И- и-и-х-у-у-у – Голям ден СИРНИЦА! „После мина в националната носия, с кошница в ръце покрай посетителите и ги почерпи с приготвените от нея вкусни питки, а групата изпълнителки на народни песни огласи площада със закачливи песни.

Записи – сборове (честването на светци) По инициатива на граждани и със съдействието на ОФ се възроди „Носенето на Светец“ – празници в отделни землища на гр. Кула на различни дати (местностите Езерото, Салореца, Дреново, Грозьовото и др.). На повечето от тези места са поставени от години големи каменни кръстове. По инициатива на Мила Велкова (Капистрова) за „Езерото“ бе изработен дървен кръст, тъй като при създаването на блоковете каменният е изчезнал. На полето в отделните местности се прави обща трапеза и се споменават всички фамилии, които имат земи в този район. Водещият сбора тръгва пръв от града за празника с каруца, голям венец (който с пристигането се поставя на кръста), горублица или знаме и музикант, а след него потеглят другите. За „Езерото“ първият запис е воден от Мила Капистрова. На трапезата тя споменава фамилиите на Пункини, Дойкарската, Даковите, Войчовата и др. и отгледаните от тях деца, станали добри специалисти в различни области на живота. След веселбата, сборът завършва с предаване на записа на другия стопанин, който трябва да организира празника на следващата календарна година. Прибирането в града е с хоро водено от токущо избрания организатор на празника за следващата година. Времето няма да стигне, ако трябва да опиша разказите на председателките на низовите организации за мероприятията и дейностите извършени за седем десетилетия в общинската организация на ОФ/ОС – Кула. Но не бива да отминаваме факта, че всяко едно от тях е оставяло отзвук в хората, че ги е зареждало положително и ги е сближавало (дори сругарските съдилища). На мероприятията никой не е идвал по задължение, а по вътрешно убеждение и вътрешна необходимост да е част от общността. Та не е ли това разковничето и за днешното ни съществуване като организация! Времето, в което живеем, налага да търсим нови форми и методи за привличане на млади хора към актива. Ако преди тридесет и пет години чрез тимуровските команди организирахме децата от низови организации да помагат на възрастните хора, то сега това може да става с доброволците към Българския младежки червен кръст, а с младите еколози и природолюбители да полагаме грижи за опазване на родния край. Загрижени за насъщния, в никакъв случай да не забравяме духовната съшност, душевността на българина. Докоснем ли тази тънка струна, то отваряме всяко сърце. В това ме убедиха вълнуващите мероприятия организирани по инициатива на ОС като:

Из дейността на ОФ/ОС – Кула | 393 • землячески срещи на празника на гр. Кула 19 август; • посмъртното представяне през 2010 г. на излязлата книгата на съгражданина Георги Петков „Истини и неистини – изречени и премълчани“; • срещите за 24 май с учителите пенсионери и културни дейци; • срещата с Перса Борисова и представянето на книгата ѝ „За Кулския край, неговите хора и за социалистическите идеи“; • отбелязването през 2005, 2006, 2012 г. на 100-годишните юбилеи съответно на баба Лозка Дичова Първанова от гр. Кула, дядо Некул Савов Некулов от с. Големаново, баба Милка Петкова Стоянова от с. Цар Петрово и техните голями родове. Това доказва, че в условията на демократичните промени и икономическата криза, ОС не е загубил своето място и роля в обществото. Изграденият със съдействието на ОС Обществен съвет в община Кула, дава възможност за активното ни участие при: Обсъждането както на дългосрочни въпроси за развитието на общината, така и за проблеми, свързани с реконструкция на инфраструктурата, обслужването, сметосъбирането и други проблеми по населени места. Установяване на контакти между местните общности (квартали, села) с органите на местната власт – общински съвет и общинска администрация. За съдействие при опазване на обществения ред и контрол върху специфичните дейности, засягащи живота в местната общност. Чрез активно участие при ежегодното обсъждане на проектобюджетите и капиталовите инвестиции на общините, Отечественият съюз допринася не само за определяне на приоритетните задачи за всяко населено място, но и мотивира хората да се включват, както при реализацията, така и при опазване и съхраняване на създаденото. С горното изложение най-малко целя изтъкване на разнообразната отечественофронтовска дейност под ръководствата на председателите на Общинския комите на ОФ/ОС в Кула – Цеко Целов, Вера Дейнова, Вътко Неделков, Перса Борисова, Райна Рачева, Галина Боева, Таня Петкова, Маргарита Вълчева и др., а се опитвам преди всичко да маркирам разнообразните форми и методи за работа с хората. Със същата цел прилагам и снимки от някои мероприятия. Повечето от тях са правени с любителски фотоапарати, не са много качествени, но добре показват усмихнати и ведри лица на хората, добронамереност и желание за взаимопомощ, за съпричасност и в труд и в празник. В моменти на равносметка човек оценява, че възможността да работиш десетилетия с такива личности и за хората е истинско богатство! На всички тях и всеодайните дългогодишни председателки на низови организации на ОФ/ОС: Петрана Баракова, Йошка Кръцелката, Маша Маждракова, Марийка Дойкова, Митана Ванкова (Цацарката), Митана Любенова, Данка Ценкова, Виолета Младенова, Лидия Василева, Пенка Личова, Валентина Дойкова, Борка Дотова, Петрана Кънчева, Вена Ватова, Еленка Цветкова, Митана Дичова, председателката на селския комитет на ОФ в Цар Петрово – Митка

394 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Нинкова, дългогодишната председателка на ОбС на жените – Иванка Христева, изказвам горащата си благодарност както за съвместната работа, така и за достойно продълженото дело на основателите на Кулската организация на ОФ – Васил Живков, Тома Паздерски, Борис Корманов, Вълко Жиков, Георги Градинаров, Неделко Ненов и Тошо Дейнов. Дълбок поклон за всеодайния и безвъзмезден труд в полза на хората!

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ В СТАРОЗАГОРСКО Невена Гайдарова, Трифон Митев

рез март 1943 г. в Стара Загора Тачо Даскалов и Георги Петров от името на БРП се свързват с адвоката Минчо Драндаревски – един от изявените водачи на Земеделския съюз. Следват техни срещи със социалдемократа Дечо Дечев и демократа Крум Кораков. Така е положено организационното начало на Отечествения фронт, но до по-съществена дейност тогава не се стига. През април 1943 г. властите извършват масови арести и комитетът е принуден да се саморазпусне. През юни 1943 г. в Стара Загора идва като пълномощник на Националния комитет на Отечествения фронт Минчо Нейчев, а през юли и д-р Иван Пашов, които подтикват отново работата по създаване на Отечествения фронт в града на липите. Отново се срещат земеделците Минчо Драндаревски, Минчо Илиев, Г. Драгнев, комунистите Тачо Даскалов и Георги Петров, социалдемократите Дечо Дечев, Жельо Желев, д-р Д. Димитров, радикалът Вр. Кузмов. До формиране на комитет обаче не се стига. Същото е и в Казанлък – срещат се с намерение да обсъдят създаването на ОФ адвокатите-комунисти Стефан и Кою Ковачеви, звенарят П. Хр. Кабакчиев, радикалите д-р Скоклев, Кузманов, Константинов, социалдемократът Коста Каракачаков и други антифашисти, но до създаване на комитет на Отечествения фронт не се стига. Въпреки многото срещи в Нова Загора, която тогава е част от Старозагорска област, също не се стига до желан резултат. По-друго е положението в селата. През пролетта на 1943 г. в Опан се създава Отечественофронтовски комитет. През лятото на същата година това става в Раднево, Гълъбово, Бъдеще, Памукчии, Петрово, Тъжа, Членове на комитетите на ОФ са земеделци и комунисти. А в с. Тъжа двама от членовете на комитета са безпартийни. Отечественофронтовският комитет в Опан подготвя и изпраща в партизанския отряд 12 души, а комитетът в Тъжа – 16 партизани. През лятото на 1944 г. комитети на ОФ се създават в Павел баня, Руманя, Богомилово, Малка Верея, Сърнево, Нова Загора, Кортен. В партизанската бригада „Христо Ботев“ от май 1944 г. започва да се издава циклостилен вестник „Народен глас“, който „се поставя напълно на разположение на тази велика и освободителна и всенародна борба на нашите доблестни партизани и ще ратува за осъществяване бойните политико-икономически за395

396 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

дачи на всенародното въстаническо движение, на целокупния български народ под знамето на Отечествения фронт“. На 9 септември 1944 г. в къщата на Коста Ципоранов в Стара Загора се учредява Областен комитет на Отечествения фронт в състав: Г. Петров, Тачо Даскалов, Коста Ципоранов от БРП; Минчо Драндаревски, Георги Драгнев, Слави поп Игнатов от Земеделския съюз; Иван Копринков, д-р Димитър Димитров, Жельо Желев от БРСДП; Михаил Бунарджиев, Янаки Хаджиоглу; Иван Драгоев от военния кръг „Звено“; д-р Иван Марков, Врето Йосифов Кузмов, Петър Кораков, Христо Киселов – независими. Комитетът избира Изпълнително бюро в състав: 1. Минчо Драндаревски – председател 2. Георги Драгнев – зам.-председател 3. Тачо Даскалов – секретар. През есента на 1944 г. Георги Петров и Коста Ципоранов са изпратени на отговорна работа и излизат от състава на комитета. Иван Копринков се самоизключва. На тяхно място са привлечени Мара Станева, Радослав Петков, Иван Моталов. Като оперативни работници в комитета са назначени Йордан Вълев (Илич), бивш политкомисар на V ВОЗ по време на антифашистката съпротива и Илия Денев – четник в политическата чета на Янко Иванов през 20-те години на миналия век, интербригадист в Испания – 1936 г., и политзатворник в България до 8 септември 1944 г. След заболяване на Мара Станева нейното място в комитета заема Йордан Вълев (Илич). Към 11 часа на 9 септември 1944 г. в кантората на адвоката Никола Янакиев в Чирпан заседава вече оформеният околийски комитет на Отечествения фронт в състав: председател – Никола Мълчанов, комунист, и членове – Никола Янакиев, социалдемократ, Христо Генов и Христо Илиев от БЗНС и Филип Петров, комунист. При среща с Филип Петров околийският управител на Чирпан изразява готовност да предаде властта на комитета на Отечествения фронт. На 9 септември 1944 г. е изпълнена първата програма на Отечествения фронт. На 17 октомври 1944 г. е приета Втората програма на Отечествения фронт – укрепване на народната власт, разгром на хитлеризма и разширяване на демократическите завоевания. ОФ в Старозагорско организира помощни акции за фронта, съдейства за мобилизацията на VІІІ дивизионна област и за подготовката на Народния съд, за провеждането на референдума за Републиката. Организациите на ОФ подпомагат изграждането на ТКЗС. През февруари 1947 г. в Старозагорска област са създадени вече 57 Трудово-кооперативни земеделски стопанства, които съставляват 49,8 % от домакинствата и 45 % от обработваемата земя в съответните села и техните землища.

ОФ в Старозагорско | 397 ОФ подпомага национализацията на предприятията в Чирпан, Стара Загора и Казанлъшко, както и строителството на Електропорцелановия завод „В. И. Ленин“ в Николаево, язовир „Георги Димитров“ (дн. яз. „Копринка“), Старозагорската напоителна система и много други обекти. На 2 февруари 1948 г. се провежда Вторият конгрес на ОФ, който приема Програмата за изграждане на социализма в България. След конгреса ОФ се реформира в ЕОПО „Отечествен фронт“. След това и особено след смъртта на Георги Димитров организацията постепенно е изтласкана от активния политически живот и се превръща в обществено-политическа организация. След Втория конгрес в Стара Загора се създават 30 първични организации. През 1949 г. окръжната организация на ОФ наброява 90 148 членове, от които 67 308 мъже и 22 840 жени. Организациите на ОФ в окръга са 597, от които 416 са в селата, а 181 са в градовете. През 1954 г. низовите организации са 2656, като отделно съществуват – 38 женски дружества. Членовете са 227 146, от които 125 227 са мъже и 101 919 са жени. Организациите в градовете са 511, а в селата на Старозагорски окръг – 2145. През 1945 г. Отечественият фронт в Старозагорско изпраща за фронта 176 000 подаръци и колети за войниците. За децата на Югославия – 76 000 подаръци. През 1951 г. изпраща като помощ на корейските деца 23 305 подаръци, на Червения кръст са предадени 102 681 броя помощи. През годините настъпват промени в ръководствата на ОФ в Старозагорски окръг. През 1945 г. е формиран Областен комитет на ОФ в състав от 14 души с председател Танчо Минев (БЗНС) и секретар – Тачо Даскалов (БКП). От членовете на комитета петима са комунисти, сред които Дойка Русинова, трима са земеделци, един е социалдемократ, двама са от кръга „Звено“ и един е радикал. На 3 октомври 1949 г. се формира Окръжен комитет на ОФ в състав: 1. Георги Господинов Василев – председател, БКП 2. Манол Денев Дичев – секретар, БЗНС 3. Марин Вълев – зав.-отдел „Организационен“ и „Кадри“, БКП 4. Ганчо Минев – завеждащ отдел „Народни трудови инициативи“, БЗНС 5. Дончо Пехливанов – завеждащ отдел „Политическа просвета и културна дейност“, БКП 6. Груди Желязков – председател на Околийския комитет на ОФ–Стара Загора, БКП 7. Георги Ангелов – председател на ГК на ОФ, БКП. През годините на изграждане на социализма ОФ е организация със свои низови организации, с членски състав и ръководства, както и движение, което разгръща своята дейност сред цялото население. В неговия състав в тогавашния Старозагорски окръг работят Движението за мир, Движението на жените, Движението за трезвеност и Движението за защита на природата.

398 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Председатели на ОК на ОФ в Стара Загора по това време са Златка Василева, Недялка Костова–Соня, Руси Динев. Дейността е многообразна – подготовка и организация на изборите за Народно събрание и местна власт. В Старозагорски окръг за народни представители преди 1990 г. с листата на ОФ са избирани Георги Павлов, Здравко Митовски, Стойо Неделчев–Чочоолу, Велко Димитров–Васката, Невена Ботева, Мима Вътева и много още други общественици. Низовите организации разясняват смисъла и условията на тогавашното самоооблагане на населението – осигуряване на средства в бюджета на общините за извършване на благоустройствени мероприятия. Някои от общинските организации в Старозагорски окръг се отличават в своята работа с определени успехи в различни направления. В Казанлък е много добро взаимодействието между низовите организации на ОФ с Общинския съвет и с общинската администрация. В Стара Загора – по утвърждаване на съвременна празнично-обредна дейност, в Чирпан – възпитателната работа в семействата... Движението на жените съвместно с Дружеството на архитектите под ръководството на арх. Гайдарджиев прави много за подобряване на градската среда в Гурково и Гълъбово, където архитекти напълно безвъзмездно подпомагат домакинствата със съвети как да оформят дворовете си и улиците, на които живеят. Възстановяват се традиции и обичаи, оформят се етнографски сбирки и кътове съвместно с училища и читалища. Активистите на ОФ в кварталите и в селата работят на доброволни начала, безплатно, само с удовлетворението, че са полезни на хората, с които живеят. В годините след промените след края на 1989 г. Отечественият фронт – вече Отечествен съюз, участва активно в подготовката и произвеждането на изборите за Седмо Велико народно събрание. Кандидат за народен представител в Мъглижки едномандатен избирателен район и впоследствие избран за народен представител от името на ОС е Старозагорският митрополит Панкратий. В Стара Загора и Старозагорско работата е поета от Невена Гайдарова като координатор, по-късно от учителката Стефанка Стефанова и след нея – от д- р Иван Аяров. В Павел баня – от Кольо Пъдев, в Казанлък – от Денко Денков и Янка Найденова, в Опан – от Хриска Златилова, в Мъглиж – от Стоянка Йоргова. През последните години работата на Отечествения съюз в Стара Загора и в някои от общините на област Стара Загора залинява и е необходима сериозна организаторска дейност за нейното съживяване. Това е и задачата на сегашната областна координаторка Мира Дочева. Седемдесетгодишният юбилей на Отечествения фронт е добър повод за размисъл за ролята и възможностите на Отечествения съюз днес за обединяването на българските граждани в името на една възродена България. За това съществуват неизползвани възможности в Стара Загора и в област Стара Загора.

ОФ в Старозагорско | 399

Ползвана литература : 1. Кондарев, Никола, Никола Гарвалов, Тошо Атанасов–Тимошкин. История на Чирпан и Чирпанско. Изд. на ОФ, С., 1987. 2. Коев, Петър. Отечественият фронт в V ВОЗ. – РИМ – 8СЗ–НА–468. 3. Коев, Петър. Информации за ОФ в окръга. – РИМ – 8СЗ–НА–465. 4. РИМ–8СЗ–НА–466–Стара Загора. 5. РИМ–8СЗ–6802. 6. Материали за доклади, лекции и беседи по Темата на теоретичната конференция „С устрема на Септември“. Стара Загора, 1969, Окръжен комитет на ОФ.

НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ФОРМИ В ПАТРИОТИЧНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ОФ–ОС В ХАСКОВСКА ОБЛАСТ Маргарита Минчева

платформата на ОС е записано: Извечният извор на национално съгласие е патриотизмът. Когато в Отечествения съюз говорим за съгласие и разбирателство, това е продиктувано от едно безрезервно и просветено българско родолюбие. Утвърждаването на патриотизма, разбиран като любов и преданост към Род, Роден край и Родина, като съхранение и развитие на българската идентичност, народностни добродетели, духовност и култура, като национална гордост и самочувствие от собствения принос в развитието на европейската и световна цивилизация е същност на ОС. Дейността ни в това направление е богата, интересна и разнообразна. Успяхме да запазим ползвани от нашите предшественици от ОФ традиционни форми, обогатихме ги, актуализирахме някои от тях, използваме нови, по-интересни съвременни средства, за да привличаме повече хора към дейността на ОС. Ние не говорим за млади и стари – при нас идват различни по възраст, различни по образование, различни по партийна принадлежност, от различните етноси. Темите и проявите ни са различни. Участниците в различните мероприятия са различни, подбрани. Организаторите също са различни. За всяка проява има група по организация и сериозна предварителна подготовка. Подготвя се програма, съдържаща песни, стихове, слова, томболи. Съобразяваме се с финансовите възможности на нашите симпатизанти. По стара традиция в ОС се организират и честват рождени дни, юбилеи. Организирали сме отбелязване на: 90-годишнината на Петър Георгиев Кемалов, 80-годишнината на Атанас Тенчев (съвместно с Димитровград) и бивши председатели на Окръжния комитет на ОФ, на Кристина Радичева – бивш председател на Окръжния комитет на жените–Хасково, на Васил Пасев – бивш председател на Окръжен народен съвет–Хасково (и председател на Окръжния комитет на БЗНС „Ал. Стамболийски“), юбилей на Петронка Техова – журналист, на Мария Михова – активистка на Отечествения фронт, 80-годишнината на Жеко Димов, председател на Отечествения съюз в Минерални бани, Ирина Чавдарова – бивш председател на Движението на българските жени–Хасково и много други. 401

402 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

На юбилейните тържества присъстват и семействата – съпрузи, деца, внуци, роднини на юбилярите, медии. Споделяйки радостта на своите близки, те научават повече и за нашата организация. Подготвяме специална програма по случай повода от наши самодейци, читалищни състави, местни творци – поети и писатели, ученици. Продължаваме практиката за отбелязване на бележити дати от историята на България, на национални празници и др. За всеки от тях ползваме лектори – научни работници, професионалисти, културни дейци, юристи, лекари и др. Отбелязваме „Деня на съединението“, Деня на будителите, Трети март, 24 май, Деня на християнското семейство, 8 март – Международния ден на жената, Бабин ден, Деня на здравния работник, Деня на Тракия, Деня на Европа, Деня на победата, Първо май – ден на труда и много други. Всички тези чествания се провеждат на различни подходящи места (музеи, читалища, библиотека, военен клуб, Младежки център, клубове, училища, кафенета и др.) Сценарият на провеждане е винаги вълнуващ, но и различен. Търсим и намираме начини за съвместни прояви с читателския съюз, с читалища, музеи, библиотеки, ДСЖ, с дружество „Тракия“, КДК, Дружеството за българо-руска дружба, Движението на русофилите, Съюза на офицерите от запаса и резерва, Дружество „Мисъл“, БЧК, Антифашистки съюз и др. Ние възвърнахме екскурзиите. Посещаваме исторически и културни обекти – Батак, Стара Загора, Мъглиж, Велико Търново, с. Боженци, Етъра, с. Арбанаси, връх „Шипка“, с. Шипка, Златоград, Чирпан и др. Оказа се, че доста от активистите на ОС не са посещавали общините от нашата област. Затова решихме и организираме екскурзии до Харманли, до Любимец, до Ивайловград. Наред с посещенията до известни археологически, исторически и културни обекти, организирахме и срещи със сродни клубове за обмяна на опит. Посетихме Одрин – Република Турция, Александруполис, Гърция, Орестиада, Орменион, Кавала – Гърция. Тези екскурзии са по местности и градове, исторически свързани с родните места на тракийските бежанци, на нашите родители. Някои от екскурзиите са организирани под формата на пътуващи семинари и съвместни прояви между Хасково–Любимец, Хасково–Свиленград, Хасково–Харманли и др. Използвана форма на дейност е представянето на нови книги на наши местни автори, които организираме съвместно с читалищата, с КДК, дружество „Тракия“, ДСЖ и др. граждански сдружения. До момента сме представили книги на: Петър Василев – съвместно с дружество „Тракия“; Дора Белевска – представена от Стойка Митева – детска учителка; Кристина Радичева – Литературна среща съвместно с читалище „Заря“. Словото произнесе Генка Стоянова – читалищен деятел. Васил Гюргаков – „Кръгът житейски“, представена от Мария Банева – активист на Отечествения съюз; Димитър Шалапатов – книга за ОФ, представена от Никола Инджов в Хасково и Свиленград.

Патриотично-възпитателната дейност на ОФ/ОС в Хасковска област | 403 Книгите на Златан Петров – изявен родолюбец, общественик, бивш председател на Общинския комитет на Отечествения фронт – Харманли и летописец. Книгите на Боню Бонев – бивш председател на ОФ, Мария Точкова – председател на Общински съвет на ОС в Любимец, Стефан Милев – активист на ОС в Маджарово и много други. Интересът към тези прояви е голям. Темите са свързани с нашия край, със съдби на местни хора. Авторите са познати, изявени личности. Представянето винаги е емоционално, с активно участие на присъстващите – въпроси, препоръки, допълнения. Така преминават и срещите с местни творци. Кръгли маси – по нова, сега вече навлизаща в нашата дейност форма. Темите на проведените съвместно с ДСЖ, Сдружението на жените социалистки с органите на народната просвета са: „Ние и нашите деца“ с водещ Катя Николова, „Грижи за нашите деца“, като акцентът беше поставен върху здравето и извънкласната дейност с водещ проф. Ваня Добрева, „Туристическият бизнес – алтернативна заетост на жените по време на финансово-икономическа криза“ с водещ Донка Соколова, „Трафик на жени“ с водещ проф. Минчо Минчев, в Кърджали на кръгла маса „Отговорността на обществото към женското здраве“ и др. Сега сме в подготовка на „70 години Отечествен фронт – Отечествен съюз“. Поставените въпроси отнасяме за решаване към институциите. За да сме полезни, организираме и безплатни профилактични прегледи. Утвърдени като традиционни са проявите от областно, регионално, местно значение. ОС беше един от инициаторите и организаторите на: Фолклорния събор „Китна Тракия пее и танцува“ (беше окръжен, сега е регионален), провежда се за 40-ти път. Предшествуван е от седенки във всички села. Спомага за опознаването, запазването и разпространението на автентичния фолклор; Дни на поезията „Южна пролет“ (национален) с представяне на автори с първа книга – провежда се за 36-ти път; Дни на поезията в Димитровград – Пеньо Пенев; Музикални дни „Недялка Симеонова“; Празниците на българката – Харманли; Възвърнаха се Дните на градовете (Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград, Любимец, Маджарово, Минерални бани). Тази година Дните на Свиленград са посветени на 100-годишнината от освобождението на Свиленград. Панаирите се провеждат и по селата; Земляческите и родовите срещи са част от културния календар по села и градове (с. Сираково, Хасковска община, с. Белица, общ. Любимец и др.). Краеведи издават книги за селища и родове. Искам да подчертая, че кризата не попречи за организирането и провеждането им. Хората жадуват за такива прояви и ги ценят заради възможностите за социални контакти. Огромна роля изигра ОФ – ДСЖ за възпитанието на жените (особено на жените от турския и цигански етнос). Мъжете им отиваха в казармата. Там ги учеха на занаят, възпитаваха ги. Жените се учеха от ОФ, от женските организации, в курсовете за нов бит и култура. Държавата осигуряваше средствата.

404 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Организаторската и техническата дейност се извършваше от нас. Ние осигурявахме базата нашите клубове и читалищата, а училищата – лекторите. Там те се учеха как да отглеждат и възпитават децата си, учеха се на шев, кройка, кулинарства, здравна просвета. Всеки курс завършваше с изложба, която показва наученото от жените. Те се превръщаха в истински празници за жените, на които присъстваха целите семейства. Правеха се модни ревюта с дрехи, изработени от курсистките. Организираха се коктейли със сготвеното от тях. Най-добрите се награждаваха. Връчваха им се дипломи. Организираха се екскурзии из България. Наученото от тези курсове помогна на жените да организират свой бизнес, да изкарват прехраната си в годините на прехода. И до сега, при срещи с курсистките се чувства тяхната благодарност и признателност към ОФ за наученото. В последните години участваме в организираните от Регионална библиотека – Хасково и читалище „Заря“ курсове по компютърна грамотност, която вече е необходимост. Интересът е голям. В Устава на сдружението е записано: „да съдейства за разгръщане на взаимопомощта, милосърдието и благотворителността“. Използваните форми в нашата организация са: благотворителни вечери, като събраните средства подарихме на петима ученици от Дом „Асен Златаров“ за закупуване на тоалети за абитуриентската вечер (провеждаме вече 5 години Предколедни благотворителни вечери); Благотворителна вечер, като събраните средства подарихме на Дом „Надежда“ за играчки; Акция за събиране дрехи за болните в Психодиспансера–Хасково; Акция за събиране книги и дрехи за библиотеката и бедстващото население в с. Бисер; Съвместно с БЧК и ДСЖ осигуряваме хранителни продукти за коледните празници на 30 семейства; Посещение в Дом за стари хора – м. Кенана и Дом „Надежда“, запознаване с проблемите им и помагане за решаването им; При всяко посещение в гр. Одрин в българската църква „Св. Георги“ подаряваме книги за обогатяване фонда на библиотеката. Към църквата има създадено читалище, което е филиал на читалище „Просвета“–Свиленград (и това се прави от всички посетители в църквата от Хасковска област). 70 години Отечествен фронт–Отечествен съюз са солидна възраст. И ние, дейците, активистите, симпатизантите на ОФ–ОС от Хасковска област се гордеем с този юбилей. През различните етапи от своето съществувание, през превратности, които животът ни е поднесъл, ОФ–ОС винаги е намирал своето място. Винаги благото на хората, напредъкът на нашата родина България са били наш приоритет.

УЧРЕДЯВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ЕДИННАТА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ – ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ (1948–1957) ВЪВ ВРАЧАНСКО Невена Стефанова1

течественият фронт е самобитно явление в българския политически живот. В своето развитие ОФ претърпява няколко радикални промени в структурата и функциите си, тясно свързани с развоя на социално-икономическия и политическия процес у нас. Във Врачанско учредяването на ЕОПО започва най-напред в Оряховска околия. На 17 февруари 1948 г. е изградена организация в с. Долни Луковит, Остров, Борил и Кнежа. Пак през февруари се създават организации на ОФ в Белослатинска околия, Врачанска околия и Мездра. В края на март 1948 г. се провеждат учредителните околийски конференции, с което завършва процесът на основаване на ЕОПО във Врачанско. Врачанска околия първа провеждат учредителната си конференция на 27 март 1948 г. Ето и учредителите: общо 16 507 членове, от тях 9293 комунисти, 4999 земеделци, 1588 – БРСДП, 570 – НС „Звено“ и 57 радикали. Оряховската околия провежда конференцията си на 29 март 1948 г. с брой учредители 9395, от тях 6800 комунисти, 1150 земеделци, 370 социалдемократи, 135 звенари, а от Радикалната партия няма учредители. Белослатинската околийска учредителна конференция е проведена на 30 март 1948 г. с 5680 учредители, от тях 3160 комунисти, 1700 земеделци, БРСДП – 350, НС „Звено“ – 78, радикали 25. И в трите околийски организации не са приети безпартийни. Както се вижда от цифровите данни броят на комунистите е преобладаващ. Това е така, защото тя е най-масовата политическа организация по това време. Ако се погледне обаче съотношението между учредители и членска маса на отделните ОФ партии, ще се види, че ако некомунистическите партии влизат в ЕОПО с целия си членски състав, то почти една трета от членовете на остават извън нея. Този факт се констатира и от ЦК на БРП (к), който издава директива: всички комунисти да станат членове на ЕОПО. По този начин членуването в ОФ придобива задължителен характер. След завършване на учредителния процес настъпва период на масово навлизане най-вече на безпартийни. Всички ръководства на партиите от ОФ разгръщат широка агитационна работа за приемане на нови членове на ОФ, търсейки 1

Авторката е историчка.

405

406 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

място в политическия спектър на страната. Така в края на 1948 г. във Врачанска околия са изградени 132 местни структури с 21922 членове. В Оряховска околия са създадени 72 организации с 13480 членове. Най-зле е Белослатинска околия с 42 организации и около 7000 членове. През 1948 г. най-голямата стопанска задача, която решава ОФ е изпълнението на двегодишния стопански план. По ОФ линия се организират стотици трудови бригади и са дадени хиляди безплатни трудови дни за изграждане на обектите по плана – втори етап на ВЕЦ „Мездра“, железопътната линия Враца– Оряхово, строеж на комбината край с. Бойчиновци. Бригадите, организирани от ОФ, участват в посевните кампании, жетвите, сенокоса, прибирането на реколтата. Една изключително сериозна и отговорна задача, чието решаване е изцяло заслуга на ОФ, е премахването на неграмотността. Чрез териториалните организации са издирени всички неграмотни и малограмотни, организирани са вечерни курсове по ограмотяване с участието на местни учители – безплатно и доброволно. Особено внимание се отделя на неграмотните младежи и на малцинствата. Акцията по ограмотяването придобива такъв размах, че приема характер на кампания. Според данните най-много неграмотни има в Белослатинска околия, както и в крайдунавските села на Оряховската околия и в Искърския край на Врачанска околия. Тъй като това са отдалечени селища, за тях просветните комисии на ОФ организират седмични курсове, а учителите пътуват през почивните дни и ваканциите. Освен учители в акциите по ограмотяване са включени и ученици от горните класове и студенти, чиновници и пенсионери, културни дейци, като целта е да бъдат обхванати най-много желаещи да се учат. През същата 1948 г. настъпват важни промени в политическата система на България, които пряко засягат ОФ. Тези промени са последици от икономическия и политически живот в България. С приемането на новата конституция България е провъзгласена за република. В края на 1947 г. е извършена национализация на индустрията и банките, в началото на 1948 г. са обобществени търговията и занаятите, кооперира се усилено селското стопанство. Тази рязко променена икономическа картина налага преосмисляне на ролята, функциите и мястото на партиите в ОФ в новата обстановка. Подкрепили новата конституция, приели програмната цел – построяване на социализма, извършената национализация на индустрията и банките и кооперирането на селското стопанство, загубили своята социална база, – НС „Звено“ и Радикалната партия сами стигат до извода, че тяхното самостоятелно съществуване се обезсмисля. Политическото им влияние и при възстановяването им не е голямо, а в края на 1948 г. е силно намаляло. Тези две политически партии се различават по своята природа, но решават своята съдба по един и същи начин – саморазпускане и вливане в редовете на ЕОПО. Цялата 1948 г преминава в обсъждане тази идея, както в ръководствата, така и в местните организации на двете партии.

Учредяване и дейност на ОФ във Врачанско | 407 От съюзните парии самостоятелното си съществуване продължава само БЗНС, след като преодолява някои основни традиционни идеологически принципи и приема принципите на социализма. Идейната преориентация и еволюция на БЗНС са твърде болезнени и продължават през цялата 1948 г. В резултат на обективните социални процеси партиите възприемат социалистическата алтернатива и се приспособяват към интензификацията на общественоикономическите преобразования. Цялата 1949 г както в страната, така и във Врачанско, ОФ е ангажиран с подготовката и провеждането на първите избори за местна власт и на изборите за Народно събрание и окръжни народни съвети, проведени на 18 декември 1949 г. В изборите за местна власт гласуват 97,8 % от избирателите във Врачанска околия, като 90,5 % дават гласа си за ОФ. В Белослатинска околия гласуват 94,5 % от имащите право на глас, а за ОФ гласуват 89,8 % от тях. В Оряховската околия процентът на гласувалите е най-висок – 98,5%, като от тях за ОФ гласа си дават 91,6 %. Високите изборни резултати са доказателство за положителното отношение на населението от Врачанския край към провежданите социално-икономически реформи и израз на надеждата за по-добро бъдеще. Тези избори са своебразен изпит за новата организационна структура и новата програма на ОФ. Високият изборен резултат показва, че избирателите гласуват доверие на преустроената отечественофронтовска организация. В изборите за Народно събрание на 18 декември 1949 г. ОФ постига още по-изразителна победа. В изборите участват 98,41 % от избирателите на Врачански окръг, от тях 96,51 % гласуват за кандидатите на ОФ. Всичко това показва, че ОФ разширява своето влияние и сред политически неангажираните хора и действително се превръща в масова обществено политическа организация. Двете години – 1949 и 1950 – са най-плодотворните години за организациите на ОФ във Врачанско – извършва се разнообразна и многопосочна дейност както в стопанската област, така и в политико-просветната и организационната. Почти половината от трудоспособното население членува в ЕОПО. Основна задача за Врачанския край през 1950 г. е масовизацията на ТКЗС, на която окръгът е инициатор. Цялата организаторска и разяснителна работа по изпълнение на Първия петгодишен план е извършена от организациите на ОФ. ОФ извършва и дейностите по събиране на държавните доставки, преброяване на домашните животни и птици, залесяване, хигиенизиране и дори задължителните ваксини от детски болести. Това обаче води до намаляване на авторитета на ОФ и ограничаване на неговата специфична дейност. Тези тенденции още повече се задълбочават след Третия конгрес на ОФ, проведен през май 1952 г. Изменен е уставът, като е опростена процедурата по приема. Границите на низовите организации на ОФ са приравнени с тези на избирателните секции. На конгреса е взето решение за сливане на дейността на ОФ с народните съвети. Както в цялата страна, така и във Врачанско в периода 1952–1956 г. организациите са поставени в пряка зависимост от народните съвети. Те дори нямат

408 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

свои планове, а работят по плановете на народните съвети. Всички проблеми на населените места се решават в организациите на ОФ, ръководени по административен път от народните съвети. Така ОФ изпада в пълна подчиненост на народните съвети и постепенно загубва своя облик на обществено-политическа организация. Това стеснява и контролните функции на ОФ върху органите на народните съвети, тъй като в ролята си на помощник на държавните органи не могат да ги контролират. През 1953 г официално са разпуснати комисиите за обществен контрол към ОФ, тъй като в действителност те не извършват никаква дейност. Сливането на народните съвети с ОФ стига до там, че дори територията на низовите звена е съобразена с избирателните райони. В резултат на принизената обществено-политическа роля на ОФ спада значително неговият авторитет и се понижава интересът на населението към организацията. Според данните броят на членовете нараства незначително. Това по всяка вероятност се дължи на решението на ЦК на БКП и на Всесъюзният съвет на БЗНС всички комунисти и комсомолци, а по-късно и всички земеделци задължително да членуват в ОФ. Увеличеният състав на отечественофронтовските организации не означава, че доверието в ОФ е нараснало. Дори в много селища като Долна Кремена, Селановци и др., където е завършена масовизацията на ТКЗС се прокарва идеята, че ОФ е изиграл своята роля и неговите стопански задачи могат да се поемат от производствените бригади в ТКЗС. В Белослатинския околийски комитет на ОФ се шири мнението, че ОФ трябва да се превърне в обикновена културно-масова организация. Много от организациите, особено градските – като тези в Мездра, Враца, Кнежа и Оряхово, както и в по-големите села на Оряховската и Белослатинската околия съществуват само чрез своята политико-просветна дейност. Проведените изборни кампании – през 1952 г. за народни съвети, а през 1953 г. за ІІ народно събрание възраждат и активизират работата на местните организации на ОФ. Както и в предишните изборни кампании цялата подготовка, агитационно-разяснителна и организаторска, дори самото провеждане на изборите се извършва от ОФ. Избирателните списъци и изборните бюра се изготвят от комитетите на ОФ, което е задължение на народните съвети. Така изборните кампании, които са единствените политически акции на ОФ, загубват своя политически характер и се превръщат в административен акт. Опит да се преодолеят отрицателните тенденции в развитието на ОФ е направен от Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г и последвалото го специално решение от 17 януари 1957 г , което категорично отхвърля тенденцията за принизяване на ролята на ОФ. Проведеният през февруари 1957 г. ІV конгрес на ОФ поставя ново начало за развитието на организацията. Решително се отхвърлят теориите за превръщането на ОФ в придатък на народните съвети и/или превръщането му в обикновена просветителска организация. На конгреса се издига и лозунгът за преливане на организацията в движение. Под шапката на ОФ се поставят самобитни български движения – движението за трезвеност, движението за мир, за

Учредяване и дейност на ОФ във Врачанско | 409 българо-съветска дружба, което ограничава самостоятелната им дейност и ги лишава от специфичните им черти. Така конгресът отхвърля една отрицателна тенденция, но очертава други, които в следващите години също оказват негативно влияние върху работата на ОФ. В заключение: Разглежданият период 1948–1957 г. е най-интензивният в цялото съществуване на ОФ. В този къс период от около 10 години ОФ претърпява еволюция в организационно отношение, еволюция претърпяват и неговата роля, място и функции, които пък са пряко свързани с дейността и задачите на БКП. Така че ОФ като обществено-политическа формация има своето заслужено място в най-новата история на България.

РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В ПЕРНИК Петър Янков1

рез 1891 г. започва промишленият въгледобив в „глухото селце“ (Вазов) Перник, а през 1929 г. е обявено за град с 20 000 жители. В географски атлас от 1962 г.фигурира с 59 000 жители и е един от най-големите градове в България. Бурното и хаотично развитие създава една отвратително жизнена среда с димящи табани, бълващи отрови комини на ТЕЦ-ове и локомотиви. След 9 септември 1944 г. започва една трудна борба за промяна на условията на живот, в която особено активно участие взема Отечествения фронт поради липсата на работническа ръка. Непосредствено след 9 септември 1944 г. се създават околийските, градските и общински комитети на ОФ, които продължават дейността на нелегалните комитети за осъществяване Програмата на ОФ от 1942 г. Мобилизират се силите за победоносното приключване на Отечествената война, за провеждане на парламентарни избори, за още по-тясното сближаване между работници и селяни. Провеждат се много трудови инициативи в помощ на народното стопанство, разгръща се огромна обществено-политическа, просветна и възпитателна дейност. С протокол № 3 от 26 ян. 1959 г. Националния съвет на ОФ утвърждава временните бюра на новите окръжни комитети. Създава се и Окръжен комитет на ОФ в Перник, който да ръководи общинските комитети на ОФ, да осъществява взаимодействието между народните съвети и трудещите се, да организира контрол върху работата на държавните и стопапските организации. ОК на ОФ и общинските комитети разгръщат разнообразна дейност в областта на политическата просвета, културно-масовата работа, благоустрояването, хигиенизирането. През 1959 г. група учени доказват, че върху сгурта на табаните успешно могат да се развиват дървесни видове като черен бор, акация, бяла бреза и се пристъпва към залесяване. Освен местностите „Войниковец“, „Варош“, „Рудничар“, „Гладко поле“ в западната част на градския парк е извършено засаждане на иглолистни гори в кв. „Изток“, местността „Голо бърдо“, кв. „Тева“ и др. От 1962 г. до 1969 г. Градския комитет на ОФ–Перник непрекъснато е начело в организираното от НС на ОФ национално съревнование по залесяване,

Авторът е координатор на ОС в Перник.

411

412 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

като вече се работи на Витоша и Люлин; както и по уличната мрежа, по пътните възли, около новопостроените училища и други обществени обекти. По това време председател на ГК на ОФ е Йордан Чакъров. Перник става един от найозеленените окръжни градове, а след като властта взема мерки за очистване на атмосферата в периода 1968–1982 г., значително се подобряват и цялостните условия на живот. Усилията на ОБК на ОФ вече са насочени към озеленяване и естетизиране на дворовете и блоковете, дейност, която се стимулира от организацията. Всяка година са организира национален преглед по хигиенизирането и благоустрояването на селищата. Благодарение на тази дейност балконите на блоковете са отрупани с цветя и декоративни растения, а на живеещите в къщи с дворове безплатно или на символични цени се раздават иглолистни фиданки, брези, офики и др. Главната улица на кв.“Църква“ – „Димитър Благоев“, днес има прекрасен изглед именно заради редиците от сребърен бор и брези, кестени и липи наредени в трикилометрова редица. В Перник ГК на ОФ ежегодно провежда конкурс за най-добро цвете, отглеждано в домашни условия. Тридневната изложба до градския фонтан се превръща в празник с художествени програми. Непрекъснато се разпалва желанието да се спечели признанието на съгражданите за уменията на хората да естетизират домовете си. На възродените от ОФ традиционни събори и новите родови срещи, чествания на професии или индивидуални постижения в трудовата дейност също се организират изложби и конкурси за цветя, шевица, надпявания и надигравания, кулинарни умения и др. Гражданите посрещат с ентусиазъм възможността да проявят уменията си и да получат признание за тях. Клубовете – 42 на брой, се предоставят за сватби, кръщенета и други семейни чествания. Особено голяма ангажираност проявява Общинската организация на ОФ в социалната сфера и с вниманието си към социалнослабите. ОБНС разглежда молби за помощ след като получеше писмено становище от ръководствата на низовите организации. Често помощите се получават и харчат в присъствието на председателя на низовата организация, за да не отидат парите за бира и кебапчета. Низовите организации са непрекъснато информирани за проблемите на семействата, застъпват се за решаването им от ОБНС и държавните органи. Съветниците, избирани с листата на ОФ, имат определен район, в който са задължени да правят срещи, да поемат поръченията на избирателите и да се отчитат за изпълнението им. Един от зам.-председателите на ИК на ОНС е уволнен заради отказа му да приеме съветник и председател на низова организация идващи при него с конкретен проблем на едно семейство. През 1984 г. от ЦК на БКП устно поставят задача да се поканят циганите с турско-арабски имена да се преименуват с български. В Перник има 8000 цигани и само 400 с чужди имена. ОБК изпраща квартални председатели да разговарят с тези хора. Всички приемат със задоволство, особено, щом разбират, че ОБК поема всички разходи.

Развитие на организацията на ОФ в Перник | 413 Има и весели истории: председателката на кварталния комитет на ОФ Стремка Шаркова донася заявления от една огромна циганска фамилия, преименували се на Шаркови – Иван, Стремка и т.н. Самата председателка от този ден я наричали кумица. Въпреки безобразията за купуване на ромски гласове при избори, ромите запазиха и днес категоричната си българска принадлежност и обичат своя град и край. В Перник имаше 17 души – овчари, работници, една ветеринарна лекарка и една медицинска сестра. Две млади жени отказаха да си променят имената, едната беше снаха в града и беше скъсала със семейството си, заради брака си с християнин. След като всичко с преименуването приключи за нас, при мене се яви възрастен мъж с молба да му съдействам да си смени името. Попитах го, защо не сме го търсили досега. Каза ми, че е политемигрант от Гърция, но се чувства българин и иска да се казва Георги. В Перник са построени много магазини, трафопостове, 2 училища, улици, резервоари за питейна вода, детски градини, спортни площадки, цялата телефонизация на кв. „Църква“ и клубовете с помощта на доброволния труд на хората. Провеждат се градски състезания по футбол, тенис и шах, туристически походи, срещи с хора на изкуството, срещи с гости и туристи от други държави. След 10 ноември 1989 г. целият този труд беше ограбен. Сега клубовете са кръчми, магазини или просто са заместени от скъпи постройки. Площадките са морги за стари коли, горите са плячкосани или изгорени. Преди разформирането на Пернишката общинска организация на ОФ, тя беше съставена от 345 низови организации, 41 квартални и селски комитета и два районни комитети. Имаше 26 клуба, 12 спортни площадки, стопанисваше парка на пенсионерите в Крапец, парка на полицията „М.Соколов“ и др. Към нея действаха 36 другарски съдилища и различни обществени движения – за мир, трезвеност, „Есперанто“, на жените и др. Всички местни чествания и традиционни празници се провеждаха от ОФ. Измежду множеството кадри, работили в Пернишката организация на ОФ трябва да се изброят следните: Иван Петров – кв. Изток – секретар на ОБК на ОФ; Иванка Стоянова – кв. Църква – председателка на районен комитет; Тодор Никодимов- кв. Рудничар – председател на квартален комитет; Иванка Николова – председателка на ОК на ОФ; Виолета Младенова – ул. „Самоков“ – председателка на низова организация, главен счетоводител на ОК на ОФ; Кирил Стаменов – кв. Драгановец – председател на квартален комитет; Младен Арев – кв. Ралица – председател на квартален комитет; Димитър Добрянов – ДМЗ – секретар на ОБК на ОФ; Георги Божилов – кв. Изток – председател на квартален комитет; Георги Евтимов – кв. Мошино –председател на квартален комитет; Веско Евтимов – кв. Мошино – председател на квартален комитет; Полка Алексиева – гр. Брезник –председателка на ОБК на ОФ Брезник;

414 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Лиляна Дойчинова – гр. Батановци – председател на районен комитет на ОФ; Райчо Димитров – кв. Църква – председател на районен комитет; Иван Тамакярски – кв. Мошино – председател на селски комитет на ОФ; Траянка Асенова – кв. Изток – председателка на низова организация; Ирена Крумова – ул. Витоша 12 – председателка на квартален комитет; Цветан Киров – гр. Перник, член на бюрото на ОБК; Йосиф Йосифов – кв. Изток – председател на низова организация. Награди за дейност в ОФ са получили: Иван Тамакярски, Кирил Стаменов, Георги Божилов, Младен Арев, Траянка Асенова, Цветан Киров, Димитър Добрянов

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОБЛАСТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОФ/ОС В СИЛИСТРА Мария Кърова – координатор и председател на Силистренската организация на ОС

ейността на ОФ преди 9 септември 1944 г. е Окръжният призив на Комитета на Отечестрения фронт-Силистра от 8 септември 1944 г. С него се призовава да бъде завзета политическата власт. Това става след завземането на затвора на 7 септември 1944 г. и освобождаването на политическите затворници, между които Иван Георгиев и Ангел Мирчанов. Именно те оглавяват посрещането на Червената армия в Силистра на 8 септемвир 1944 г. Имам информация от 1955 г., когато начело на Околийския комитет-Силистра е Стоян Коцев, останал такъв до 1958 г. До 1959 г. председател на ОФ е Сава Милков, а в периода от 1959 до 1969 г. – ген. Боян Михнев. От 1959 г. Иванка Къцаркова започва работа в Окръжния комитет – тя работи като негова счетоводителка до 1990 г. От 1970 до1987 г. председател на ОК на ОФ е Дянка Велева, която издигна окръжната организация на много високо ниво и я направи една от водещите в страната. Една от много добрите организации на ОФ бе Градската организация-Силистра. Неин председател от1971 до1979 г. бе СтоянСтойчев, човек с голям организационен опит и авторитет, благодарение на които съумява да изведе организацията на челно място в страната. Той е инициатор заедно с председателя на Русенската организация за организирането на пьрвата среща на крайдунавските градове за обмяна на опит между градски, квартални, селски и низови организации на ОФ от Силистра до Видин. Изградени бяха 11 клуба наОФ в Силистра със средства, отпуснати от Градския съвет и някои от най-големите заводи – Оргтехника, Добруджа, Липа, Консервен комбинат и др. Тук ще спомена Койка Свирчева – дългогодишна директорка на текстилния комбинат „Добруджа“, единствената директорка жена, която пое шефство заедно с предприятието си над Пети квартал, благодарение на което им построиха клуб и го обзаведоха. Аз започнах работа като секретар на ГК на ОФ-Силистра през 1976 г. През1985 – 1986 г. бях председателка на Общинския комитет на ОФ–Силистра. За тези две години ние построихме още шест клуба на квартални организации и два в селата Калипетрово и Айдемир. Разполагахме със17 квартални и 2 селски клуба. Клубната база бе много важна, защото в кварталите кипеше 415

416 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

културен живот. Клубовете бяха място за събиране на пенсионерските организации, за срещи със съветниците, с кмета, за предизборни срещи, квартални тържества на патроните на улиците, на Осми март, Бабин ден и др., за вечери на многодетните майки, вечери на синовния дълг и др. Отечественофронтовските организации участваха много активно в озеленяването на междублоковото пространство, в хигиенизирането. Раздавахме съндъчета за цветя за терасите, оранизирахме курсове по кварталите за шев и кройка и много др. Ще спомена няколко председатели, които бяха много активни – Недялка Ботева, Елена Кочияшева, Марияна Кутинчева, Кирил Димитров, Кера Филипова, Димо Пенозов и др. Голям принос в изграждането на клубната база имаше Йордан Нейков като кмет на Силистра. Окръжната и общинските организации на ОФ участвахме във Възродителния процес. В Силистренски окръг имахме цели селища само с български турци, почти всички градове и села бяха със смесено население. Имахме колеги, секретари на Окръжен комитет, председатели на общински, селски комитети, активисти. Беше много трудно. Като ръководство на силистренската организация, посещавахме по домовете пенсионерите тези, на които в предприятията не са успели да убедят за смяната на имената, ние ги посещавахме в дома. Хората ни посрещаха, като поговорим, приемаха ни и се съгласяваха. После ни почерпваха с бонбони и ни изпращаха с добро, с облекчение. Това беше много грешно решение на правителството. Това население преди процеса беше се приобщило към българското население, работехме много лесно в тези селища. След процеса се работеше по-трудно, а след 1989 г. с българските турци Отечественият съюз не работи. Той беше изместен от ДПС. След 1990 г., през преходния период, Отечественият съюз загуби клубната си база. Тя беше раздадена на новоизлюпени партии, продадена на частни фирми за кафенета, магазини и др. Отечественият съюз участва в изборите за Велико народно събрание, заедно с БСП и в Силистренски район добре се представихме, защото все още имаше средства и щатни работници. През 1994 г. Патриотичния съюз, заедно с Демократичния съюз на жените успяха да организират квартални, селски, низови организации да участват в организацията на изборите за Народно събрание. Достигнахме до бившия Силистренски окръг 2.5%, което беше добре, като се има предвид, че сме район с много турско население. Патриотичният съюз обаче не можа да влезе в Народното събрание. Останал без средства, без платени работници, без материална база, без клубове, в цялата Силистренска област нямаше Отечествен съюз. Едва през 1999 г. основахме първата организация. Участвахме заедно с БСП и коалиция за Общински съвет и кмет. През 2003 г., два месеца преди общинските избори решихме да участваме със самостоятелна листа за общински съветници. Другарят Гиню Ганев ни подкрепи. Даде ни малко средства и ние се активираме. Много малко не ни достигна, за да влезе наш кандидат в Общинския съвет. Този опит ни показа, че все още хората ни уважават и вярват. Мисля, че ние ще сме много полезни при работата с хората по местоживеене, за подобряване на междубло-

Исторически бележки за ОФ/ОС в Силистра | 417 ковото пространство, отношенията между хората в блока, в помощ на възрастните хора, за решаване на проблемите по местоживеене и др. Не е възможно да се разгърне някаква работа без средства и без база. Сега ползваме базата на БСП, на Съюза на инвалидите, за общи мероприятия, но по квартали трябва в някое заведение, а те искат да направиш някакъв оборот. Трудно се работи. Трябва да спомена и някой дългогодишни работници на Отечествения фронт. Това са: Дянка Велева – председател на Окръжния комитет на ОФ от1970 до1987 г; Алекси Кудинов – председател на Окръжния комитет от 1987 до1990 г. Йордан Нейков – секретар на Окръжния комитет на ОФ от 1987 до 1990 г. и сегашен член на ръководството на общинската организация в Дулово. Трябва да се споменат също и имената на Златка Кунева, Хатиже Ризова, Стоянка Тончева, Боянка Дамянова, Тутракан-Никола Караиванов, Димитър Митев, Петранка Якимова, Стефка Райчева, Янка Колева, Иванка Атанасова (председател на общинския комитет, с. Окорш от 1963 до 1989 г.), Гинка Радева (Зафирово), Стоянка Панайотова (Ситово), Желязка Костадинова (Кайнарджа), Надка Начева (Главиница), Минчо Минев (Алфатар), Стоянка Неделчева (Алфатар).

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ СЪЮЗ В ДОБРИЧ И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 Г. Марина Нейчева

емократичните промени в България настъпиха, а с тях и необходимостта от обединяване на народа ни в съюз. Времето наложи преименуването на Отечествения фронт в Отечествен съюз (ОС). Демокрацията изисква реализирането на права, задължения и отговорности, които неправилно разбрахме. Отрекохме всичко старо – тоталитарно, без да помислим как ще продължим напред във времето. Добрите оратори лесно бяха избирани за лидери, без да се провери дали имат нужните качества. ОС имаше изградени структури в цяла Добричка област и клубове във всички населени места. Само в град Добрич те бяха 42, като повечето от тях са изградени с доброволен труд на гражданите. В тях се провеждаха мероприятия на кварталните комитети на ОФ и партийните организации на БКП. След 10 ноември 1989 г. клучовете на ОФ бяха превърнати в кафенета и се налагаше да искаме разрешение за тяхното ползване. Приетият през 1991 г. Закон за отнемане на имуществото на партии и организации от миналото целеше тяхното ликвидиране. Членовете на ОС ни търсиха, но ние нямаше къде да ги приютим. Така се разпаднаха голяма част от структурите ни. Създадената школа за социалистически бит и култура в Добрич в началото на 50-те години на миналия век прерасна в център за квалификация и преквалификация, в който се обучаваха предимно младежи от ромски и турски произход.През 1989 г. с Указ № 56/1989г. е регистрирана фирма на Общинския комитет на ОФ с наименование „Нона“. Предметът на дейността ѝ е изработване на уникални бутикови и декоративни изделия за бита. През 1996 г. същата фирма е преобразувана в „Нона – център за квалификация и преквалификация“ за организиране и провеждане на всички видове курсове за начална и допълнителна професионална квалификация и преквалификация. От 2011 г. дейността на фирмата е разширена с лицензирането на Трудова борса за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в България и в чужбина. През последните 10 години във фирмата са обучени над 2000 лица в различни професии като: счетоводител, информационни технологии (компютърна грамотност), огняр, заварчик, сервитьор-барман, готвач, камериер, шивач, обущар, кранист, автокранист, езиково обучение (руски, английски, 419

420 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

немски, френски, испански, италиански, румънски), мотивационно обучение и др. Трудовата борса работи с висококвалифицирани преподаватели от съответните професионални гимназии. През последните две години сме участвали в реализирането на следните проекти: 2010-1-BG1-LEO01-03180 – Леонардо да Винчи, 2010-1-BG1-LEO01-03262 – Леонардо да Винчи, 2011-1-BG1LEO01-04 793 – Леонардо да Винчи, ОП „РЧР“ BG051PO001-2.1.13 Схема „Аз мога „, ОП „РЧР“ BG051PO001-2.1.14, Схема „Аз мога повече“. Обучили сме безплатно три деца от дом „Дъга“ в Добрич. Провеждаме тържества по случай 21 януари – Бабин ден, Осми март. Вземаме участие в честването на бележити дати и годишнини. На 9 декември 2010 г. по инициатива на ОС беше учреден Обществен съвет – Добрич. В него се включиха представители на местни партии, сдружения и граждански формирования. Това са: Националното движение „Русофили“, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите, Съюз на ветераните от войните, „Хобис-клуб“–обрич, НПО“Обединени добруджански роми“, ЗНС „ Александър Стамболийски“, БАС, ТО на глухите, ТО на сляпо-глухите, ТСО на слепите–Добрич и др. Изградени бяха следните комисии: 1. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – Достъпно здравеопазване, права на пациентите, ЗБУТ; 2. ОБРАЗОВАНИЕ – Достъпно образование, учебни програми, здравна култура. Отпаднали от образованието малцинствени групи; 3. АРХИТЕКТУРА И БЛАГОУСТРОЙСТВО – инфраструктура, застрояване, канализация, канал на Суха река; 4. ИКОНОМИКА – развитие на дребен и среден бизнес; 5. ЗЕМЕДЕЛИЕ – Селско стопанство и животновъдство. Целинни пустеещи земи; 6. ПРАВОСЪДИЕ, ОБЩЕСТВЕН РЕД И СИГУРНОСТ – права на гражданите; 7. ТРУДОВА ЗАЕТОСТ – Правото на труд и справедливото му заплащане; 8. СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ГРАЖДАНИ В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ – незрящи, инвалиди, наркозависими, онкоболни, социално слаби и др.; 9. ЕКОЛОГИЯ – Отпадъци, води, вредни физични фактори; 10. КУЛТУРНИ, НАРОДНОСТНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ – читалища; 11. ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИ НА НАСЕЛЕНИЕТО-ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗАЩИТА – Електроенергия, вода, телефони, облекла, хранителни продукти – качество и цена; 12. ОТДИХ, СПОРТ И ТУРИЗЪМ – Селски туризъм, спортни мероприятия; 13. РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ;

ОС в Добрич и демократичните промени | 421 14. КОРУПЦИЯ – Сигнали и жалби на гражданите. В комисиите специалисти и експерти работят като партньор, коректив и опонент на органите на местната администрация (кметовете) и на местното самоуправление (общинските съвети). Сигналите и жалбите от граждани се увеличават, а с това и работата на комисиите. Стараем се да намерим най адекватното решение на всеки поставен проблем. С това печелим доверието на гражданите. Общественият съвет създаде близки взаимоотношения с побратимените градове Негро вода и Констанца в Република Румъния. Проведените три срещи преминаха във взаимен интерес. Ние имаме какво да научим от тях, както те от нас. Ситуацията в държавата и нейните институции налага да обединим усилията и волята си на основата на РАЗУМА, РЕАЛИЗМА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО, в името на благоденствието на гражданите на Добрич. Отечественият съюз се стреми: Да стимулира инициативата на гражданите при решаване на проблемите на населените места, където те живеят или работят; Да повиши ролята на гражданите за осъществяване на обществен контрол с цел предотвратяване на корупция и злоупотреби. Да даде адекватен отговор със своите действия на следните въпроси: Заслужават ли хората от третата възраст по- добри старини? Ще има ли работа за активното население и ще заработи ли икономиката? Ще премълчаваме ли негативизма и корупцията в нашето общество? Ще се увеличава ли заболяемостта на нашите граждани? Неграмотността преоритет ли е за нас? Как ще съхраним националните си ценности? Екологична ли е средата в която живеем? Ще успеем ли да задържим младите хора по родните места? Ще се примирим ли с бедността и мизерията? Ще пребъде ли България?

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ В БЛАГОЕВГРАД Златко Златев

рез 1942 година след оповестяване Програмата на Отечествения фронт в Пиринския край не се формира коалиция между ляво ориентираните опозиционни партии – нито в Горна Джумая, нито в другите градове и села на областта почти не са изградени и не функционират други партии, освен БРП и туктам – земеделски организации. ОФ-комитети се изграждат предимно от комунисти и безпартийни в някои от селата на Горноджумайско като Бело поле, Горно Осеново, Горно Хърсово, Марулево, Рилци и другаде. Дейността на партийните и ремсовите организации през 1942-1944 се осъществява от името на Отечествения фронт, а сьщо и на Горноджумайския партизански отряд „Никола Кальпчиев“. Непосредствено след 9 септември в Пиринския край се създават отечественофронтовски комитети, които участват в установяването и укрепването на народната власт. Те се създават по инициатива на БРП, но с участието на представители на възстановяващите се партии – БЗНС, БРСДП и „Звено“. Още през 1945 година обаче Отечественият фронт се разцепва и се оформя опозиция начело с Борис Чанджиев. Опозицията бойкотира изборите за XXVI обикновено НС. Но при провеждането на изборите за Велико НС Отечественият фронт получава 85,25 %, опозицията е подкрепена от 13,6%. Известно разколебаване и напрежение в Отечествения фронт и в Пиринския край предизвиква политиката на БРП/к/ от 1946 за принудителна смяна на българската националност на населението с „македонска“. В преброяването през декември 1946 година при масиран натиск на властите 63,60% от населението се регистрират като „македонци“, докато при преброяването през 1965 само 0,47% от жителите на Пиринския край се определят като македонци. Архивите на Градския, Околийския и Областния комитети на Отечествения фронт за периода до 1948 година не са съхранени. За дейността обаче можем да сьдим от Отчетния доклад на градската конференция на Отечествения фронт, проведена на 20 март 1949 година, в който е отчетена дейността не само за изтеклата 1948 година, а отчасти и за предходния тригодишен период... ЕОПО /единна обществено-политичесуа организация/ Отечествен фронт – Горна Джумая при учредяването ѝ наброява 977 членове, от които: членове на БРП – 753, на БЗНС – 147, БСДП – 39, „Звено“ – 38. През последното тримесечие на 1947 г. градската отечественофронтовска организация е нараснала след като са приети нови 1 379 членове и наброява – 2 356 членове на Отечес-

423

424 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

твения фронт /БРП – 954; БЗНС – 162; безпартийни – 1240/, обединени в 5 квартални и 15 низови организации. До месец ноември 1948 година председател на Градския комитет на Отечествения фронт е Венера Клинчарова, секретар – Илия Гюзелев и членове – Евгени Васев и Динчо Захаринов. От месец декември 1948 председател става Христо Вангелов. Някои от основните задачи, стоящи пред Отечествения фронт тогава, са: Македонският вьпрос; пролетна и есенна сеитба; тютюнозасаждане; прибиране на нарядите. Най-често използваната форма за организационна дейност са публичните събрания с посетители по 400-500 души и митингите, посещавани от 5 000 до 8 000 жители на града. Организират се беседи в читалище „Съгласие“ като през 1948 г. са проведени 33 беседи, посетени от 7 200 слушатели. Открити са 5 квартални агитпункта, които са и клубове на низовите организации. Изградени са и функционират 12 просветни кръжока с 210 курсисти; проведени са 2 семинара, посетени от 120 души. Изграден е и редовен ОФ-курс с 30-35 души докладчици –доказали се оратори и агитатори. В началния период след утвърждаването на Отечествения фронт са допускани и грешки. Една от тях е стихийното приемане на нови отечественофронтовски членове – по 40-50 души на събрание, без да бъде проявявана необходимата бдителност. Вследствие на това през следващите 1-2 години се налага прочистване на низовите организации от промъкнали се реакционни елементи. Като такива се посочват бившия полицейски готвач Димитър Стаматов, Пере Корабар – агитиращ против България, в полза на Тито. Сериозен проблем пред Отечествения фронт през този период е ограмотяването на населението. От регистрирани около 600 неграмотни през последната година са ограмотени около 50 души, което е недостатъчно. В това време особено належаща е нуждата от училища. През следващите години дейността на Градския комитет на Отечествения фронт е насочена както към организационното укрепване на низовите и кварталните организации и за приемането на нови членове, така и към осъществяване на стопанските задачи. Зслужава внимание призивът на бригадира на ТКЗС „Георги Димитров“ – Иван Евтимов, който на градска конференция призовава останалите бригадири на съревнование. Предизвикателството е прието, а сьщият бригадир, чиято бригада печели съревнованието, е награден с орден на труда. На същата конференция обещания за високи добиви дават и редица други отечественофронтовски членове като Александър Балев – за годишен среден млеконадой от крава – 4 000 – 5 000 литра; Добринка Урдарска и Чиме Гаврилов – да получат средно по 150-200 кгр тютюн от декар, а Филка Стоянова – до 250 кгр от декар. Сава Смиленова поема обещание да произведе по 13 000 кгр домати от декар. Това са само част от първенците в селското стопанство, които с личния си пример увличат останалите отечественофронтовци. В доклад на Градския комитет за стила и методите на работа в отечественофронтовската организация през 1953 г. е отчетено нарастване на низовите орга-

Отечественият фронт в Благоевград | 425 низации на 86; изграждане на 96 учебни звена с 1 329 участници. Разгледани са още вьпроси за дисциплината в училищата, за годишните изпити на учениците, ограмотяването, издължаването на Заема за развитие на народното стопанство, пролетната и есенната сеитба, тютюнозасаждането и памукозасаждането, издължаването на държавните доставки и други. Сред основните задачи на Градския комитет на Отечествения фронт през 50-те години са: организационно укрепване на ОФ-организациите, подобряване плановостта, прочистване и укрепване на ръководствата, отчитане на членския внос и организиране на томболи; осигуряване срочното прибиране на реколтата, подметка на стърнищата, осигуряване прибирането в определените срокове и другите интензивни култури, срочно издължаване на доставките към държавата; разгаряне на съревнованието; масовизиране на ОФ-организациите, активизиране на жените в Отечествения фронт в изпълнение указанията на МДФЖ. Активна е съвместната дейност с градския народен съвет, с младежката организация, с другите масови организации. Акцентира се и върху масово-политическата и културната дейност. От формите за политическа просвета най-често използваните са събранията без лектор. Такива се провеждат по 2-3 годишно във всяка квартална организация. Присъстващите задават по 50-60 и повече вьпроси, на които отговарят компетентни по проблемите длъжностни лица. Към тях се проявява голям интерес и са масово посещавани. Ежемесечно се провеждат срещи на депутатите с избирателите. Друга изпитана форма са лекториите. Радушно се приема организирането на жилищни конференции и особено – на седенки. През 1954 г. е организирана среща с журналисти от в-к „Отечествен фронт“ – прави се обсъждане на вестника с док.адчик -Мирчо Вригазов. Лятната работа включва организиране на прояви на полето и на работните места. Успешно се използяат определени радио предавания като се организира групово гледане на телевизия и разговори по програмите. Разбира се посещенията на филми и обсъжданията им са една от любимите форми, а така също организирането на читателски групи и конференции и обсъждания на книги. Градският комитет на Отечествения фронт умело ръководи и използва органите на обществени начала – другарски съдилища, комисии за народен контрол, комисии за работа с децата. Периодично се осъществява обществен контрол над ръководството на заведения и извършването на услуги за населението. През 50-те години се организират системно множество трудови инициативи – за водоснабдяване на града чрез прокарване на водопровод от „Чакалица“, за залесяване, за хигиенизиране на града. Проведени са над 42 000 доброволни безплатни трудови човекодни. Принос кьм държавния бюджет са изработените над два милиона лева чрез доброволен труд. Отечественофронтовските членове активно се съревновават за присвояване на звания „Образцов дом“, „образцов квартал“, „образцово село“. Под девиза: „Борим се за образцов квартал и село“ се провежда съревнование, организират се изложби на домове и цветя. Организират се и прояви за опознаване и сбли-

426 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

жаване на хората като „Празник на нашата улица“, „Празник на моя квартал“ и пр. Работи се и по замяната на религиозните обряди с народни обичаи и традиции като успешно се използват гражданските тъжни ритуали. Видно е, че дейността на Отечествения фронт в Благоевградската организация през 50-те години е всестранна и неуморна. Непрекъснато се търсят и прилагат нови форми на организационна и просветна дейност. През 60-те и 70-те години на XX век дейността на Отечествения фронт в Благоевград се разширява и обогатява. Освен утвърдените през предишното десетилетие форми вече се използват и по-атрактивни и емоционални прояви. Във връзка с отбелязването на различни юбилейни чествания и годишнини в кварталните и низовите отечественофронтовски организации се провеждат разнообразни срещи на поколения; вечери на бойната слава и дружба; юбилейни чествания на патрони; срещи с активни борци; тематични вечери: „Примерът на дедите зове към подвиг“, „Народът е безсмъртен“, „Чуйте, хора, спрете за минута!“, „Имената на твоите герои, Благоевград“, „Благодарим ви, руски братя!“; вечер ва войнишката майка, вечер на новобранеца; Празник на моя град; преглед на художествената самодейност; /подготовка на участниците в националния събор „Копривщица“/; вечер – среща със съветски граждани, живеещи в Благоевград; вечери на интернационалната дружба; проблеми за борба с противообществени прояви; Тимуровски команди; подготовка на погребения /поръчване и изработване на некролози, на венци, произнасяне на надгробни слова/. Много често се организират срещи с революционни дейци – Дончо Лисийски, Ангела Тупарова, Хрисана Граменова, Борис Манов, Васил Крекмански, Елена Давчева, Вера Зигова, Славка Накова и други. Провеждат се и тематични кинолектории вьв връзка с юбилейни годишнини. Ето и някои от най-интересните прояви, организирани по квартали: VII квартал: „Партизаните разказват“ – спещи с Дончо Лисийски, Таско Тасев, Васил Крекмански, които разказват спомени за дейността на Горноджумайския партизански отряд, за партизанската акция при „Жабокрек“, за живота на политзатворниците. V квартал: Тематична вечер „Трима братя – три сокола“, посветена на загиналите братя Дерменджиеви, на която присъства и скулптурьт з.х. Крум Дерменджиев. IV квартал: „Девет сенки идват от Лисия“ – за загиналите партизани край село Лисия в края на месец януари 1944 г. VI квартал: „Затворът грабна мойта първа младост“ – среща с политзатворници и концлагеристи. IX и XII: „Празник на нашата улица“. ГК на ОФ, ГСПС и Районно управление „Кинефикация“ организират кинолектория: „БКП – всепризнат ръководител и вожд“ /прожектираните филми са предхождани от лекции – „Калин Орелът“, „Царска милост“, „Незавършени игри“, „Пленено ято“, „На малкия остров“, „Тревога“, „Тринадесет дни“/.

Отечественият фронт в Благоевград | 427 Проведената викторина „Какво знаем за благоевградската партийна организация?“. ГК на Отечествения фронт я организира в два етапа съвместно с ГСИК и читалището: първи етап- по квартали; втори етап – с първенците от кварталните етапи. По квартали се организират срещи с политзатворнички и с днешни героини на труда. На границата между 60-те и 70-те години Благоевградската организация на Отечествения фронт наброява 14 300 членове, включени в 13 квартални комитети, 2 селски и 146 низови организации. В своята дейност Градският комитет на Отечествения фронт се ръководи от директивата – да се организират такива форми на работа, които са присъщи за всенародно движение. Ето защо много активна е дейността най-вече в низовите организации. С тази цел се провеждат разговори на тема: „Какво правим, за да стане животът в низовата организация по-интересен и привлекателен за трудещите се“? А по квартали периодично се организират приемни – за получаване на информация директно от населението. Интерес предизвикват срещите сьс съветски специалисти, работещи в Благоевград във връзка с изграждането на Домостроителния комбинат. В организирания влак на мира са включени няколко десетки отечественофронтовци, изявили се с активната си дейност. В същия дух засилен интерес се проявява кьм проведения в Благоевград обществен съд против американските агресори във Виетнам, Лаос и Камбоджа, организиран от ГК на Отечествения фронт и Комитета на мира. При спазване на необходимата съдебна процедура е прочетен обвинителен акт за опожарени села и градове, за избити деца, жени и старци, за унищожени паметници на хилядолетната култура. Като свидетели се явяват работници, артисти, служители, лекари, ученици, военно служащи. В обвинителната реч прокурорът Крум Малешевски разкрива същността и размерите на чудовищните престъпления на американските агресори. Приетото предложение за присъда – позор и презрение е гласувано единодушно от всички присъстващи. Много полезна е и дейността на другарските съдилища, които се занимават с нарушения на трудовата дисциплина, с посегателства върху обществена собственост и пр. В началото на 70-те години Градският комитет на Отечествения фронт излиза с Апел кьм гражданите на Благоевград относно изграждането на строителни обекти в града. По това време Окръжният комитет на Отечествения фронт издава специален Бюлетин с решенията на окръжната отечественофронтовска организация и предстоящите задачи за всички отечественофронтовски дейци. В него са включени и материали в помощ на низовите организации като Правилника за внедряване на социалистическите граждански ритуали и др. С цел за още по-активно участие на Отечествения фронт в социалното управление и за повишаване на неговата роля в развитието на социалистическата демокрация градската отечественофронтовска организация обвързва все повече

428 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

своята дейност с местните органи на управление. Съвместно с ГОНС са обсъдени: Законът за народните съвети; запознаване на гражданите с документите на държавните институти; плановете за социално-икономическото развитие на общината; изпълнението на строителната програма на ГОНС; хигиенизирането и благоустрояването на града и пр. Проведен е съвместен семинар със съветниците и с отечественофронтовските активисти, в който участват над 2 000 активисти. В съвместната си дейност с ОР на БЗНС са обсъждани плановете за отделните култури; планирани са трудодни за засаждане на тютюна, за кършене на сьцветия, за прибиране на зеленчуците и плодовете; изпълнение на договора за дължимото количество месо и мляко. Наред с това са организирани акции за опазване на природната среда – зелените площи, декоративните храсти, уличните дръвчета. Ежегодно се провеждат по няколко трудодни за хигиенизиране и благоустрояване на града, както и акции за събиране и оползотворяване на вторични суровини. Проведени са различни инициативи и мероприятия с ДКМС, БСД, БЧК, СБА, „Айгидик“, д-во „Пирин“ и др. През 70-те години броят на низовите отечественофронтовски организации нараства на 145. Организирана е лектория с 2 500 участници, няколко кинолектории с над 12 000 участници. През 80-те години дейността на Благоевградската отечественофронтовска организация не се различава съществено от тази през 60-те и 70-те години.

„Председателят на Отечествения съюз Симеон Симеонов, в присъствието на лидерите на повече от 15 политически партии и граждански съюзи, представи пред Общото събрание на организацията на 04.06.2011 г. в София идеята за разгръщане на мощно движение за излизане от кризата чрез нов лявоцентристки политически проект,основан на националното съгласие и единение в името на България“.

Тържество по случай 60-годишния юбилей на ОС, проведено на 29 юни 2002 г. в ресторант „Тракия“ в гр. Пазарджик. Сред участниците е и господин Гиньо Ганев.

Областна среща на 15 април 2011 г. във Военния клуб с председателите на ОС в общините на областта и представители на различни партии и организации. Сред участниците е и г-н Симеон Симеонов – председател на ОС.

Къщата на ул. “Търговска” 37 в Ловеч. В която е бил зъболекарският кабинет на д-р Станчо Димитров. Тук е основан на 18 юли 1942 г. Първият околийско-градски комитет на ОФ – Ловеч.

Невена Гайдарова поздравява Стойо Неделчев – Чочоолу

Недялка Костова – Соня