ЛИТЕРАТУРА, Учебно помагало - 5 клас by Dimitar Dimitroff

РАЗДЕЛ I: ЧАСТ II:

СВЕТЪТ И ЧОВЕКЪТ ФОЛКЛОРНИ ПРЕДСТАВИ ЗА СВЕТА

РАЗДЕЛ I

СВЕТЪТ И ЧОВЕКЪТ

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ародно творчество или фолклор е събирателно понятие за литературни произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор, като авторството се приписва като цяло "на народа". В края на XX. век в българския език започва да се използва английската дума фолклор (от folk - народ, lore - мъдрост, англо-саксонизъм, изобретен през 1846 г. от Уилям Томс, с който се заменя предходното понятие на английски език - popular antiquities, което на български е прието да се превежда като "популярни старини", макар да кореспондира с българското "народни обичаи").

ФОЛКЛОР ФОЛКЛОРНА СЛОВЕСНОСТ

Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като разкази, легенди, поговорки, песни, обреди, а също и гатанки и др.) на определен етнос. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за националните ценности започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) наследство. Изследователите на фолклора се наричат фолклористи. В широкия смисъл на думата фолклор означава цялата култура на народа, не само народното изкуство, а народните вярвания, знания и обичаи, заедно с музика, танци, живопис, скулптура, театър, занаяти... В тесния смисъл на думата под фолколор се разбира фолклорна словесност - художествени текстове, създадени от определен колектив, които се разпространяват в неговата среда и разкриват неговите традиции. Ако разгледаме фолклорната словесност отделно от народното творчество, това означава нейното приближаване към изкуството. А по този начин лесно може да я „приобщим‖ към сферата на литературата, която само по себе си също е изкуство. Но за да направим това, за да приближим фолклорното творчество към литературата е необходимо да не забравяме ГЛАВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ТОВА ТВОРЧЕСТВО като например неговото колективно битуване, което е и важна разлика между фолклор и литература. Други различия, които не могат да останат незабелязани са: анонимност, произход на фолклорните творби, форми на разпространение, които от своя страна водят до постоянни текстови изменения и до вариантност на творбата. Вариантността се основава на колективността, на непрекъснатото движение на текста, на постоянното му изменение, идващо от импровизацията. Променливостта е важен белег на народното творчество, който го отличава от литературата. Ако текста се запише и се зачете авторската воля, преставаме да имаме фолклорен текст, защото самия факт на записването го превръща в литература. Колкото и близо да стои до литературата фолклорният текст има специфична образна система и стилистични средства. Поетиката на народното творчество включва постоянни епитети, забавяния, повторения, паралелизми. Езикът на фолклорния текст се отличава и със своята ясно изразена диалектна основа. Но тези текстове представляват извор на идеи и образи за писателите (Пенчо Славейков – битовите поеми, приказките на братя Грим, които са преработени фолклорни текстове).

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЕЛИН ПЕЛИН ИЗ “КОСАЧИ”

ФОЛКЛОРНИ ПРЕДСТАВИ ЗА СВЕТА

адна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада. Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените й недра. От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината: - Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я! - Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече. След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано. Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Найстарият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакет ръка, тъмно бляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

ло една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Очите и били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. - Ей! - въздъхна Лазо. - Мълчи! - обадиха се другите. - Много лъже - рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите. - Това е приказка, бе хлапе! - Бабини деветини… измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето. - Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина? - Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо. - Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна. Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, има-

Приказно вълшебство

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СЛАВКИ СИ РОЖБА НЕ ТРАЕ Българска народна песен

Славки си рожба не трае! Добила Славка момиче, твърде е било хубаво; Славка се чуди и мае как да му име нарече. Нарекла го е Грозданка, да му е грозно името. Расла Грозданка, порасла, голяма мома израсла, слънце не си я виждало. Че си Грозданка излезе у бащини си градини, пред бащини си дворове. Там си я слънце съгледа три дни, три нощи трептяло, трептяло, не захождало. Се му е майка готвила, готвила и надявала защо са слънце забави. Като си у тях отиде, мама му го е съдила, съдила, още питала: Слънчице мило мамино, защо са, слънце, забави, та ти вечеря изстина, вечеря - крава ялова и девет пещи кисел хляб? Слънчице дума мама си: Да знаеш, мамо, да знаеш каква си мома съгледах на долна земя, на света. Ако таз мома не зема, не ща си ясно изгрявам, както си ясно изгрявах! Да идеш, мамо, да идеш, да идеш, мамо, при Бога, да идеш да го попиташ: можем ли да я земеме, тук жива да я дигнеме

за нея да се венчая? Ходи мама му и пита: - Боже ле, благодарим ти! Слънце е тъжно и жално, че е мома съгледало долу ми, на долна земя. Бива ли и приляга ли жива момата да дигнем? Господ мами му думаше: - Старице, майко слънчова, бива си и приляга си! Да спуснем златни люлчици на Грозданкини дворове, на личен ден, на Гергьовден, да върви мало, голямо за здраве да се люлее, най-подир щ'иде Грозданка, на люлки да си поседне и тя да се полюлее. Ний ще си люлки дръпнеме да си я горе дигнеме. Както е казал, станало. На личен ден на Гергьовден злати са люлки спуснали на Грозданкини дворове. Вървяло мало, голямо за здраве да се люлее. Люлели, що се люлели, най-подир дошла Грозданка. Сама я мама залюля. Като седнала на люлки, тъмни се мъгли спуснали и люлки са се дигнали. Като се люлки дигнаха, мама й плаче, нарича: - Грозданке, мила мамина! Девет си годин сукала, девет месеца да говейш, на свекър и на свекърва,

на първо либе венчано. А Грозданки се дочуло девет години да говей! Че е Грозданка говяла девет години на свекър, на свекър и на свекърва, на първо либе слънчице. Слънчу се жалба нажали, че е Грозданка немица, та се за друга загоди, да не е няма-немица. Грозданка ще е кумица, Грозданка да ги венчае. Дигнали сватба голяма, Грозданка булка пребули, само е було пламнало! Булка под було продума: - Грозданке, млада кумице, ако си няма-немица, че сляпа ли си слепица, та ми ти було запали? Грозданка се е засмяла и булки дума продума: - Аз не ти було запалих, само е було пламнало и не съм няма-немица, нито съм сляпа-слепица! Мене ме мама наръча, девет съм годин сукала, девет годин да говея на свекър и на свекърва. Сега й девета година, сега ще аз да продумам! Като я слънце зачуло и стара майка слънчова, булка си назад върнали, Грозданка с слънце венчали. Песента е от Котленско. РЕЧНИК: Ялови - животни, които не могат да раждат, безплодни; такива животни обикновено се колят Говеене - народен обичай с корени в дълбока древност. Според него младата невяста мълчи определено време след сватбата пред свекър, свекърва, кум, 5 и др.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! пуска по небето на колесница, народният поет никога не говори за конете или колата на Слънцето. Славянските представи за него са подобни на античните. Слънцето има дворец на брега на морето, където майка му се грижи за него, а сестра му Деницата или Зорницата го буди.

Н АРО ДН АТА ПЕСЕН

есента е неотделима част от живота на човека - и на вчерашния, и на днешния. В нея се проявяват представите му за добро и зло, за красиво и грозно, за надежда и страдание. Тя е делникът и празникът на човека. В народната песен обаче се крие и нещо друго - изначалната и постоянна пот-ребност за саморазвитието на отделния индивид и на човешката общност. В песента се разкриват черти и характери, които показват естествения стремеж към социално творчество чрез колективно участие. Народната песен има функция да осъществи естествената човешка потребност да пресътворява живота в образи, съкровени желания за щастие и благословен труд. По този начин песента засяга по същество цялата система за общуване в семейството, рода, общността и свързва хората в грижи и радости. Разграничават се различни видове народни песни въз основа на няколко признака. Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и други. Според съдържанието, героите и времето на възникване те биват митични, юнашки, хайдушки, исторически, социалнобитови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни. В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лироепически. В епическите, каквато е ―Славки си рожба не трае‖, се разказва някаква случка. Лирически са фолклорните песни, в които преобладават чувствата, настроенията, емоциите, а лироепическите съчетават особеностите на двата вида. СЛЪНЦЕТО В НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИ

С 6

лънцето е божество. То има майка, яде, пие, усмихва се и се движи всеки ден по небето от изгрев до залез. Образът му в народните песни и приказки е неясен. Докато за гръцкия Хелиос знаем, че пре-

Месецът му е брат. В българската картина за свят Луната има двойствена природа: понякога е Месец, а понякога Месечина. В някои случаи тя се явява брат, а в други сестра и понякога жена на Слънцето. Деницата или Зорницата му е дъщеря. Много юнаци се надбягват със Слънцето и стават негови роднини, когато го победят, защото това обикновено става след като юнакът е направил облог със Слънцето и залогът е една от многобройните му сестри. Народните песни оставят само впечатление, че народът си представя Слънцето като конник, защото при тези облози обикновено юнакът залага коня си. Във фолклорните представи се вярва, че след като залезе, слънцето отива в отвъдния свят, там се храни , живее в палат, после минава под земята до мястото на изгрева, което е в морето. На Слънцето в някои краища се дава и друго име. Народът го нарича дядо Райко и извежда това име от „рай‖.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! МОТИВЪТ ЗА ЖЕНИТБАТА НА СЛЪНЦЕТО

ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ

Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. Използва се често в приказки и стихотворения.

българските народни песни има един мотив, свързан със Слънцето, който като че ли е най-популярен. Това е мотивът за женитбата на Слънцето. В различни песни и приказки той е развит по различен начин. Но характерното при него е едно - Слънцето, като обикаля по небето, вижда на земята едно много хубаво момиче, в което се влюбва. То закъснява да се прибере, майка му се безпокои и когато най-после се връща, Слънцето ѝ обяснява защо се е забавило: Да знаеш, мамо, да знаеш, каква си мома съгледах, по долна земя, под небо. Аз съм на небе — слънчице, а тя е слънце — на земя, на земя между хората, и между треви зелени. В някои песни с разрешение на Господ, в други по съвета на майката Слънцето решава да пусне люлки на някой празник, на който се люлеят всички моми. Когато се качва залюбената от него девойка, Слънцето я изтегля на небето. Някои песни свършват тук. Други обаче имат още епизоди по-нататък. Обикновено момата, отвлечена от Слънцето, е посъветвана от майка си при грабването ѝ от люлките, като иде при Слънцето, да мълчи, т.е. да “говее‖ известно време в знак на уважение към родителите му, от уважение към самото него и неговите роднини. Слънцето обаче мисли, че жена му е глуха и няма и решава да я изостави и да се ожени за друга мома. Такава е Деница или Зорница. То вдига нова сватба и взема за кума първата си жена. Докато трае церемонията, кумата си опарва пръстите, като държи свещта в ръцете си, и запалва булото на младоженката. Изтекло е времето, през което тя трябва да мълчи и тя проговаря. Връщат назад първата жена и тя остава жена на Слънцето, а отстраняват втората. Господ превръща по нейна молба втората жена на Слънцето в лястовица.

Тази дума се използва и в историята. Пример: Левски е олицетворение на национализма. Може да означава също така въплътяване на дадена идея в образа на живо същество. Пример: Дяволът е олицетворение на злото. БИТ Битът означава начина на всекидневен живот, съвкупността от жизнени условия, порядки, навици, традиции и обичаи, които са присъщи на един народ, класа или социална група. Битът и културата на българската нация са формирани в течение на хилядолетия. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, земята на България е населена от дълбока древност. Траките, илирите и гърците са тези, от които славяните и древните българи наследяват висока антична култура. Традициите, празниците, обичаите, обредите, съхранени чрез живата памет на българите, свидетелстват за богатата душевност, бита и културата на българския народ през вековете. СИМВОЛИКА НА ЧИСЛАТА Символиката на числата е стара като тази на цветовете, но е по-богата от нея. Тя е израз на вечното желание на човека да внесе някакъв свой ред в света, който всъщност вече е подреден от Бог и притежава свои собствени ритми. Според древногръцките философи числата са символи на божествения ред в света и ключ към разбирането на законите му. Девет е свещено число, защото е съставено от троица троици. Девет са планетите от Слънчевата система. Девет месеца трае бременността при човека. Има 9 музи и така нататък. Според народните представи на българина числото 9 е свързано с болести, трудности, препятствия и страдания. Преодоляването им означава духовно прераждане на човека и говори за определени достойнства като смелост, упо7 ритост, търпение.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА Българска народна приказка синът взел ябълката и я занесъл на майка си. След това той поканил братята си да отидат да намерят халата. Като тръгнали по кървавите следи, стигнали до една пещера. Малкият брат казал: “Ха да спуснем едного в пещерата.‖ Най-старият брат склонил него да спуснат. Като го спуснали до средата, се уплашил и заклатил въжето, а другите го измъкнали.

дна жена имала троица синове. В двора растяло едно ябълково дърво, което в годината раждало по една златна ябълка. Незнайна хала всяка година дохождала нощно време и открадвала ябълката. Най-старият син рекъл: ―Мамо, аз ще вардя ябълката.‖ Майка му казала: ―Е, синко, толкова години не сме я опазили, та сега ли ще я опазим?‖ - „Не, ще я опазим‖ - казал синът и отишъл да я варди. За да не заспи, той взел една торба орехи да троши цяла нощ. Ала той се залисал с орехите, халата дошла и откраднала ябълката. На другата година средният син рекъл на майка си: ―Мале, аз ще вардя ябълката.‖ Майка му отговорила: „Е, синко, толкова години не сме я опазили, та сега ли ще я опазим? " - „Не, ще я опазим" - казал и отишъл да я пази. За да не заспи, и той взел една торба орехи да чука цяла нощ. Ала и той се залисал с орехите, халата дошла и откраднала ябълката. На третата година най-малкият син рекъл: ―Мале, дай на мене ножа, аз ще отида да вардя ябълката.‖ - ―Иди, сине!‖ - казала майка му. Той отишъл в градината, качил се на ябълката и се скрил в клоните да чака.

Посред нощ се задало нещо като мъгла, зафучало, затрещяло. Дошла халата и посегнала да вземе ябълката; той я ръгнал с ножа и халата избягала. Тогава

Тогава средният склонил него да спуснат. Като го спуснали до средата, и той заклатил въжето, и него извадили. След това малкият рекъл: ―Аз ще сляза долу; като поклатя въжето, спускайте ме, спра ли - почакайте малко.‖ Те го спускали, спускали, докле слязъл до долу. Там видял една къща. Когато погледнал през прозореца, видял в стаята три девойки. Едната си играела със златна ябълка, другата също, а най-малката нямала златна ябълка, та си играела със златен плъх на златна тепсия. Той се обърнал към нея и извикал: ―Девойко, отвори ми вратата да вляза.‖ Една от момите му отвърнала: ―Върни се назад! Майка ни ходи две години наред, та ни донася по една златна ябълка, а сега болна си е дошла; ако ти отворим да влезеш, ще те глътне.‖ Той рекъл: ―Или ми отворете, или ще разбия прозореца и ще вляза!‖ Тогава станала най-малката, та му отворила. Той влязъл и убил халата. След това взел, та свързал голямата девойка и заклатил въжето. Братята му потеглили и я измъкнали горе. Подире свързал средната, и нея измъкнали горе. Когато останал с най-малката и най-хубавата, той рекъл: ―Да те свържа и изнеса горе, братята ми ще се скарат за тебе; ако аз се свържа и изляза, ти пък не ще искаш да излезеш после. Аз ще те свържа, а те, ако ме обичат, ще ме изнесат... ‖ Тя му рекла: “Вземи този пръстен, давам ти го; ако ме изнесат горе и се скарат за мене, аз ще поискам да ми направят дрехи самотворни. Който ми направи такива, него ще взема. Ти ще постоиш долу малко; ако не искат да те изнесат, ще паднеш още надолу. Там има два овена - един бял, един черен. Ако паднеш на белия, той ще те изнесе на белия свят; ако паднеш на черния, той ще те отнесе в долната земя.‖ Обвързал я той и братята му я измъкнали. Като видели тая ненагледна хубавица, братята се скарали помежду си и забравили по-малкия брат долу.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Той постоял малко време и паднал по-надолу, паднал върху черния овен, който го отнесъл в долната земя. Като нямало какво да прави, той тръгнал да скита и попаднал в един град, в колибата на една баба. Бабата била сама. Тя месела хляб, но не сипвала вода в брашното, а плюела, та с плюнка си месила. Когато я попитал защо меси хляб с плюнки, тя му рекла: ―Синко, как да не меся с плюнки, когато имам шест деца! Има една хала, която не ни пуска да си налеем вода, ако не й дадем човек да изяде! Аз давах, давах, давах, издавах се, а тя вече година как не ни пуска да си налеем вода. Сега царят ще изпрати дъщеря си да я глътне халата и тогава целият град ще си налее вода.‖ Момъкът попитал бабата за царския сарай' и тя му го показала. Той тръгнал да го търси и го намерил. Там заедно с царската дъщеря се качил на една кочия2 и отишъл при халата. Той бил уморен, полегнал и заспал в скута на царкинята, а в това време халата излязла от ямата и се затекла към царкинята да я глътне. Царкинята се разплакала и една сълза капнала върху лицето на момъка, та го събудила. Щом станал, той грабнал ножа и пробол халата. Подир това водата потекла. Тогава царят попитал момъка с какво иска да го дари. Момъкът отговорил: ―Искам да изляза на моята земя.‖ Царят казал: ―Ако намериш някого, който да те изнесе, аз ще дам всичко, щото дотрябва.‖ Тогава момъкът тръгнал из града да разпитва и намерил едного, който му казал: ―Край града има едно голямо дърво; на него мъти орлица и все не може да отвъди орлета. Иди там, може би намерищеш средство за излизане.‖ Той отишъл под дървото и легнал, та заспал.

По едно време орлетата се разнищели и той се разбудил. Когато погледнал нагоре, видял триглава змия да лази по дървото: взел, та отсякъл трите глави. Орлите се спуснали върху момъка да го утрепят, задето разпищял орлетата, но тогава малките рекли: ―Не бива, тате, мале! Тоя човек ни отърва да сме живи сега.‖ Орлите рекли на момъка: ―Ей, побратиме, какво добро искаш да ти сторим?‖ ―Нищо не искам; искам да изляза на моята земя.‖ - ―Да те изнесем... Намери девет крави ялови, всяка по девет години да е ялова, храни ни цял месец; направи един сандък с железни вериги, тури в него месото, що остане, и седни при него. Напълни един мях с вода. Ние ще преметнем на рамо веригите и ще те понесем. Когато кажем ―Га‖, ще ни дадеш месо, когато кажем ―пию‖, ще ни дадеш вода.‖ Момъкът приготвил всичко, според както му поръчали. Понесли се нависоко, но месото не стигнало; орлите поискали и той, за да им даде, откъснал от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете си мръвки и им дал. Най-после те го изнесли на видело на земята и го попитали: ―Побратиме, от какво беше онова месо, що ни даде най-после?‖ Той им отговорил; ―Побратимовци, срам не срам ще ви кажа: отрязах го от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете си, та ви го дадох.‖ Те тогава му рекли: ―Побратиме, да знаехме, че си толкова сладък, изядвахме те още под дървото.‖ След това той станал, та отишъл у дома при братята си, които намерил, че се карат за най-малката девойка. Всички нея искали. - Аз искам дрехи самотворни - рекла тя, който ми ги направи, него ще взема. Той, като дошъл, погледнал пръстена и дрехите се направили. Тогава той взел девойката. Приказката е разпространена в Трънско, Белоградчишко. Текстът е обработен по отношение на езика от писателя Елин Пелин.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ФОЛКЛОРНАТА ПРИКАЗКА

ВЪЛШЕБНИ ФОЛКЛОРНИ ПРИКАЗКИ

ълшебните приказки се изграждат върху дълбоко оптимистична идейна основа. В тях доброто винаги побеждава злото, а истината надвива лъжата. Главният герой е почти винаги положителен герой - той притежава или здрави добродетели, или необикновена физическа сила, или чудни, невероятни способности, или учудваща мъдрост (било поотделно, било всички заедно). Този герой обикновено произхожда от средите на бедния народ и се явява типичен носител на неговите положителни качества.

риказката е особен литературен жанр, история, разгръщаща се в извън времево и извън пространствено измерение. Действащите лица в такава история са измислени персонажи, попадащи в сложни ситуации и измъкващи се от тях благодарение на помощници, преди всичко надарени с вълшебни свойства. При това коварни злодеи им причиняват трудности, обаче в крайна сметка доброто побеждава. В древността приказки разказвали и на възрастни слушатели, а не само на децата, каквато днес е нашата съвременна представа и практика. ОСОБЕНОСТИ:



Във фолклорната приказка се разказва поучителна история, която не се възприема като действително случила се.



Показан е сблъсъкът между две сили, две страни - добро (правда, смелост, честност, красиво) и зло (неправда, безчестие, страхливост, грозно).



Героите във фолклорните приказки са хора, свръхестествени същества, животни, които нямат индивидуални черти.



Фолклорната приказка утвърждава ценностите на патриархалната общност: доброта, смелост, чест, трудолюбие, преданост и др.



Героят във фолклорните приказки постига успех, след като преодолява трудни препятствия.



Анонимност. Фолклорните приказки са създадени от много хора и затова нямат конкретен автор.



Вариативност. Фолклорните приказки се разпространявали устно в различни варианти.



Фолклорните приказки са три вида: за животни, вълшебни и битови.



Приказните мотиви се разкриват в приказките на различни народи.



Фолклорните приказки започват с начална формула (Имало едно време... Живял -а/ -о/-и някога..) и завършва с щастлив край, винаги побеждава доброто.

Вълшебните приказки са особен вид народни разкази, които започват с нанасяне на някаква вреда (отвличане, ограбване и пр.) или с желание да се притежава нещо (царят изпраща сина си за жар-птица). Действието се развива чрез изпращане на героя от къщи, среща с дарител, който му подарява вълшебно средство или му дава мъдър съвет, с помощта на който се намира желания предмет. В хода на действието се разиграва двубоят с противника (най-важната му форма e змееборството). Много често героят е преследван, подложен е на трудни изпитания, но накрая успява да постигне целта си, жени се за момата или царската дъщеря, получава половината царство... Горе-долу в този план протичат повечето вълшебни приказки. Тяхната обща структура показва и тяхното родство. То е толкова близко, че един сюжет не може точно да се отдели от друг. В най-общ план моделът на вълшебните приказки е: 1. Забрана или предписание. 2. Нарушение. 3. Увреждане или недостиг. 4. Заминаване на героя. 5. Задача. 6. Вълшебни дарове. 7. Поява на неприятел. 8. Взаимна борба. 9. Победа на героя. 10. Завръщане. 11. Трудни изпитания. 12. Разпознаване на истинския герой. 13. Наказване на лошите герои. 14. Сватба. Един или друг елемент от този модел в отделните приказки може да липсва, но посоката на действието винаги е една и съща.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! Характерното за вълшебните приказки е, че главните герои олицетворяват доброто и злото. Те стигат до борба на живот и смърт. Обикновено побеждава най-малкият брат, считан от другите за най-глупав. Но именно наймалкият брат се оказва най-умен и найсръчен, затова и печели симпатиите на читателите, защото е състрадателен и щедър, съобразителен и безстрашен. (Спомнете си кой убива ламята, която краде златните ябълки в “Тримата братя и златната ябълка‖).

меят е митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Змеят е един от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен кос-

Често във вълшебните приказки има и една друга група герои — страдащи. Това са заварени или доведени деца, немощни старци, населението на града или селото, на цялото царство. Тези герои, въпреки страданието си, запазват своето благородство и нравствена чистота. А може ли вълшебна приказка без вълшебни предмети? Изобщо предметният свят в тези приказки е доста пъстър - всичко говори и действа. Предмети и животни помагат на героя да постигне желаната цел. Много често във вълшебните приказки се използват и числа, но те са най-често три, седем и девет, защото хората са вярвали в тяхната магическа сила. Трима са братята, толкова са и сестрите, ламята има три глави, скъпоценната вещ е заключена с девет ключа, юнакът трябва да премине през девет планини и морета и т.н. СИМВОЛИ И ПЕРСОНАЖИ ВЪВ ВЪЛШЕБНИТЕ ФОЛКЛОРНИ ПРИКАЗКИ

имволът е многозначен образ с преносно значение; предмет, признак или действие, което служи за основен знак на някакво идея или друго понятие. Например:мечът е символ на смелостта, на силата; белият цвят е символ на невинността, непорочността и чистотата; слизането на долу, спускането в подземния свят е символ на търсенето на мъдрост и познание. Ябълката в митологията на различните народи се свързва със здравето и безсмъртието. Плодовете на ябълковото дърво символизират плодородието, познанието, мъдростта и изобилието. В древността са вярвали, че ябълката притежава магическа сила.

могоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд. Според поверията змеят живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета,надарени с необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска. 11

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

амята, според древногръцката легенда, някога била любовница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове.

ливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.

ветовното дърво се поставя винаги в центъра на света. То формално и знаково разделя и разпределя света в две плоскости — във вертикална и в хоризонтална. При разделянето по вертикала се оформят три зони — долна (корените, т. е. подземното царство), средна (ствола, т. е. видимия свят, света на хората) и горна (клоните и върхът, небето, обиталището на небесните богове).

Светът на боговете

Светът на хората

В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

ала - думата е от гръцки произход и означава ―градушка‖. Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на 12 времето, а от опашката й се из-

Царството на мъртвите

По този начин се формират и опозициите горе - долу, небе - земя и т. н., както и съответстващите им свойства (например: огън - вода, сухо - мокро и др.) и митологични персонажи с техните функции (напр. небесен бог, бог на подземното царство и т. н.) Това разделяне и формиране действа на много пластове и може да обхване всички страни от човешкото съществуване.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! Световното дърво в славянската митология е обикновено бук, дъб или бор, според преобладаващите местни растителни видове. В короната му гнездо е свила вълшебната Жар-птица, която е вестителят на славянските богове, прелитаща между световете на хората и боговете. В корените живее огромната митична змия (символ на мъдростта), която свързва света на живите и света на мъртвите. По вертикала на Световното дърво са разположени трите вселенски свята - Прав, Яв и Нав. Прав Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред Правда и божествената йерархия, установени от прародителя — бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог — небесния господар, родител на божествата, когото наричат Всевишния. Яв Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и е стволът на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е явна, т.е. видима. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Над света на хората властва бог Перун — господар на мълнията и възмездието, онзи когото наричат Всемогъщия. Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие. Нав В корените на Световното дърво е Нав — подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора, змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака — Чернобог, придружаван от своята страховита спътница, богинята на смъртта Мора. На входа към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието и стадата Велес (Всемъдрия), с когото често праведните души водят беседи. Душите, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.

ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА ТЕКСТЪТ е основна единица на общуваТ екстът нето. Той съдържа информация, която е изградена от свързани по смисъл изречения. Отношението между езиковото изграждане и смисъла на един текст е в органична връзка с комуникативния акт, в който текстът се поражда и в който говорещият цели да постигне определено въздействие върху слушащия. Характерен признак на текста е неговата цялост и завършеност. на текста - това, за което се гоТ ема вори в текста. Смисълът на текста се обединява от темата, която се явява основна в неговото съдържание. Темата на един текст се открива по онези думи и словосъчетания, с които се назовават найважните факти от информацията. Тези думи се наричат ключови думи. Темата се разгръща постепенно, като в повечето случаи текстът може да се разчлени на отделни смислови части. пизоди на текста - отделните смислови части наричаме епизоди на текста. Във всеки от тях се разработва отделна страна от темата, която можем да наречем подтема или микротема. Епизодите са основните структурни елементи на текста, като най-често те се оформят в абзаци. Изреченията, които изграждат отделния епизод, са тясно свързани помежду си по съдържание.

При анализа или преразказа на литературната творба разделяме текста на епизоди, защото така можем да вникнем в постройката на целия текст. А като работим върху отделен епизод, имаме възможност да изясним по-пълно детайлите и да определим ролята на всяка отделна част в постройката на цялото.

дея на текста - Общ извод, прокаран със средствата на художествената реч, който произтича от осмисляне на жизнените явления, изобразени в литературното произведение.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА Еврейска народна приказка но не намираш ли, че ще е достатъчно, ако само единият свети с ярка светли на - аз. Бог вдигнал ръка и накарал Луната да млъкне. Тъжно погледнал той към своето творение и с болка разбрал, че заедно с мира на света са се появили завистта и раздорът. Обърнал се към Луната и казал: - Луно, ще трябва да те раздробя. Ще направя от теб милиони звез ди. Ще трябва да се научиш да се подчиняваш. Ще получаваш светлината си от Слънцето. Ще се наложи да се научиш и на смирение. От днес нататък ще стоиш в сянката на Земята. Така и станало. Луната настигнала Бог и поискала да му се извини. Но Бог й рекъл: - ТИ получи своята съдба. Но искам малко да те утеша. Ще ти дам един народ - еврейския, който по теб ще брои дните си и към теб ще отправя молитвите си. Така и до днес евреите пресмятат своя календар по Луната, а не както всички други народи - по Слънцето.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

ог се заел да сътвори света. Отначало той не бил много доволен от онова, което излизало под ръцете му. Но в един момент изпънал ръка и я завъртял над главата си -и се появило Небето! После обхванал нищото с ръце, сякаш държал топка - и Земята била създадена! Но тъкмо щял да продължи със сътворението на другите неща, дошла Земята и помолила: - Господи, искам и аз да съм така близо до теб, както и небето. Бог успокоил Земята и й обещал да направи така, че никога да не се чувства самотна. После създал водата и планините, растенията и животните, а накрая и хората. Всичко тънело в дълбока тъмнина. Бог обаче искал да се порадва на своите творения и затова измислил Слънцето и Луната. Щом изгрели те на небето, всичко засияло в ярка светлина. Тогава Слънцето и Луната били еднакво големи и светели еднакво силно. Но скоро след това Луната се явила пред божия трон.

- Чуй ме, Господи! Мисля, че твоите творения са прекрасни,

уна. Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с образа на Луната – Изида, Ищар, Хеката, Артемида или Диана. Луната е широко разпространен космически символ през всички епохи, обогатяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се отнася към божествеността на жената и към плодородна- та мощ на живота, превъплътен в божествата на растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка. Луната е едновременно вратата на Небето и вратата на Ада, олицетворение на богините Диана и Хеката, където Диана е благоприятния аспект на Луната, а Хеката – неблагоприятния. За човека Луната е символ на преминаването от живота към смъртта и обратно. При много народи тя е смятана за място на този преход. В юдейската традиция луната е символ на еврейския народ, тъй като тя се променя така, както еврейските номади, сменяли маршрутите на своите странствания.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЕГЕНДА ЗА РОМА Михаил Георгиев Гледаше неопределено някъде в тъмното. Огънят се оглеждаше в големите му черномаслинени очи и от време на време въздишаше замечтано. В катуна Яшко го смятаха за малко налудничав. По-старите хора казваха за него, че странни мисли се въртели из главата му. Други пък го смятаха за най-добрия разказвач и че с него дългият път не се усеща. Кали го забеляза и се приближи до него. Седна, помълча, почувства се неловко и подхвана разговор. - Знаеш ли, Яшко, винаги съм се опитвала да разбера защо си толкова странен. Понякога ми се струва, че си много самотен, а понякога безкрайно щастлив в мислите си. Яшко обърна погледа си към Кали. Отвори широко очи и на шега попита:

есента се носеше някъде от ниското. Вечерният полъх я поемаше и я отнасяше към залеза, който сякаш бе спрял, за да даде още малко сили на несретниците, които бяха поели дългия път към щастието. Катунът беше спрял до реката. Шатрите се разпъваха по поляната. Здрачът беше наблизо и всички бързаха, за да седнат около огъня и отпочинат. Най-нетърпеливи бяха децата. Те обичаха този момент, защото истинските игри едва сега започваха. Огньовете бяха запалени. От всички страни прииждаха на групи уморени от дългия и прашен път мъже и жени и сядаха около най-големия огън. Из въздуха се носеха весели закачки и кръшен момински смях. Песни огласяха цялата поляна. Виното се лееше и всеки вдигаше чашата си без наздравица и покана. Някой се провикна: - Стига с тези песни! Нека чуем песента на Кали! - Хайде, Калие, изпей онази тъжна песен! Всички обърнаха поглед към Кали. Струните на китарата се разляха. Кали запя с тъжен глас бавна и лирична песен. След нея запяха и други. Многогласието и китареният звън сякаш излизаха от недрата на земята. Огънят ставаше все по-силен и като че се опитваше да докосне небето. Песента се носеше из въздуха. Вечерният полъх я поемаше и я отнасяше към залеза, който сякаш бе спрял, за да чуе песента на несретниците, щастливи с нея. Катунът се сля с нощта. Яшко беше седнал малко встрани от огъня.

- Защо, Кали? Странните не ти ли харесват? Калие се намръщи. Не изглеждаше доволна от въпроса на Яшко и му се сопна. - Не си прави шега с тези неща, Яшко! Аз зная, че харесваш Кощана, а и мен има кой да ме хареса. Моля те, не ме карай да съжалявам, че дойдох да си побъбрим. Знаеш колко много обичам да ми разказваш от онези неписани истории за рома. Понякога не ни е стигала и нощта. - Разбирам - каза Яшко, усещайки за какво става дума. Кали се отпусна, въздъхна облекчено и каза: - Яшко, разказвал си ми много истории, но никога за самото начало. За първия, който се е пръкнал в това племе. Яшко се замисли, погледна към звездите. - Виж, Калие, първият не е в това племе, а и никой не може да каже в кое е бил, защото племената на рома по света са много. Ето, погледни нагоре към небето, племената на рома са като звездите. Оттук те се виждат много и съвсем наблизо една до друга, а всъщност колкото по-високо и по-близо отиваш до тях, ти ще видиш, че те са пръснати по небосклона на малки звездни групи. Кали погледна към небето и каза: -Да, вярно, но разликата между рома и звездите е в това, че всички звезди изгряват на едно и също място всяка вечер, а рома всяка вечер палят огньовете си на различни места.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

- Това е така - каза Яшко, - защото едно от проклятията на онзи, който създал първия ром, е било такова... Кали го прекъсна: - Какво, да не би да искаш да кажеш с това проклятие, че този, дето е създал първия, е бил някой проклетник?! - Не. Просто трябва да ти разкажа всичко, за да разбереш. Яшко легна на тревата и се изпъна. Сложи ръце под главата си и продължи разказа си, гледайки към звездите. Кали сви краката си, подпря глава на ръцете си, сякаш беше готова да слуша цяла вечност. Нощта неусетно ги беше обгърнала и всичко наоколо беше потънало в мрак и тишина. Единствено будни бяха пазачите на конете, седнали край притихналите огньове. Игрите и закачките отдавна спяха дълбокия си сън. Носеше се само песента на щурците. Легендата:

якога, може би преди хиляди години, когато по върховете на големите планини живеели боговете, а по полята и горите щастливи и безгрижни хора, когато всички деца се раждали в мир и свободни, на върха на най-високата планина в един голям и много красив стъклено-кристален замък, откъдето можело да се види всяко земно кътче, живеели цар Баба и царица Дай. Найголямото щастие на цар Баба и царица Дай били трите им красиви като звездици дъщери и един малък син на име Ром. Призванието, което им било отредило небето и боговете, не било никак леко. Те трябвало при раждане на дете, където и да било по земята, до четири16 десетия му ден да го орисат и

предначертаят живота му. По света се раждали много деца, но момичетата успявали да идат при всички. Не им оставало време да починат и да се видят с малкото си братче, което толкова много им завиждало, че били винаги заедно и все на път, че се срещали с толкова много хора. Момчето чувало толкова много разкази за хората, че тайно мечтаело да се срещне някога с тях. Да, но съдбата на Ром, отредена от боговете, била такава, че не бивало да се среща с хората, защото щял да им донесе нещастие. Не минало много време и Ром подготвил таен план за напускане на замъка. В една лятна гореща нощ той взел най-бързия кон на баща си и препуснал към земния рай - към хората. Пътувал дълго, минал през много гори и поля, пресякъл дори Средиземно море и стигнал величествения град Александрия. Там той срещнал едно много красиво момиче, в което се влюбил и му предложил сърцето си. Любовта им била толкова голяма, че дори и не разбрали заклинанията, които се изсипали в една съдбовна за тях нощ. Цар Баба бил разярен, разбирайки за бягството на сина си Ром, и в тази нощ от небето се изсипали поройни дъждове и гръмотевици и заедно с тях се носели заклинанията. Майчиното сърце на царица Дай било съкрушено. Обляна в сълзи, след всяко заклинание на цар Баба изпращала по едно добро заклинание за сина си. Цар Баба: - И никога да няма място под слънцето за тях и поколенията им напред. Царица Дай: - И да бъдат много щастливи. Цар Баба: - И никой да не разбира езика им по света. Царица Дай: - И с пророчество хляба да си изкарат. Цар Баба: - И по прашни пътища да ходят и покрив над главата си да нямат. Царица Дай: — И хубаво да пеят и найхубавите танци да са техни. Цар Баба: - Гонени отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат. Царица Дай: - Най-весели по нрав да бъдат. Цар Баба: - Голи и боси да се скитат. Орисах ви аз и това да е съдбата ви, защото, сине мой, ти не послуша волята на боговете.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Царица Дай: - Орисах ви аз, Царицата на орисниците, знайте, че моята любов ще ви закриля по пътищата тежки, че всеки дъжд са моите сълзи, че слънцето е моята усмивка, навсякъде ще бъда с вас. И тръгнал Ром със своята любима по дългите и прашни пътища. Вървейки един ден, на пътя намерил една китара. Взел я и засвирил. В звуците той чувал гласа на майка си. И в този миг заръмял ситен дъждец. Откъде дошла китарата, така и никой не разбрал. Останала песента на Ром, която посветил на своята любима: Пътища направих, за да те намеря, и реки от сълзи. Търся, търся едно момиче натежаха ми очите. Красива и малка като цвете в душата си те нося. Яшко въздъхна тежко, погледна към небето и каза: - Хей, цар Баба, ако си все още там, на най-високия връх на планина та, в стъклено-кристалния замък, искам да ти кажа, че ние сме щастливи! Махна с глава и заби поглед в земята и през зъби каза: - И малко нещастни... Кали го гледаше странно учудено. Попита страхливо: - Яшко, чуваш ли ме, Яшко? Откъде знаеш всичко това? Разказа ми го старата китара на дядо - отговори през сълзи Яшко. Чуваха се само щурците и звън на китара. Огньовете отдавна бяха изгаснали. Пазачите на коне бяха заспали. Из въздуха се носеше мирис на идваща буря. Черни пътища, бедни роми в тежки нощи пеят, играят момичета, плачат жени препускат коне, огньове горят. Минава си циганското лято, зимата по пътищата ги сварва. O, Боже, Боже, дай им още малко топлина. Щастие да намерят, циганска голяма къща да направят.

РЕЧНИК несретник - злочест, нещастен човек, неудачник катун - циганска палатка, построена на полето, извън населеното място шатра - от персийски (шатър), жилище от опънати на колове черги или платна, палатка проклятие - клетва, проклинание орисвам - предопределям бъдещето, съдбата на някого; от орисия - съдба, предопределение заклинание - израз с тайнствено значение, молитва към въображаеми тайни сили, свързани със зли пожелания орисница - митическо същество, което определя бъдещето, наречница

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ Трансформиращ преразказ е особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума ―трансформация‖ (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се ―загуби‖ първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение? Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки: 1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност. 2. Преразказване от позицията на главен герой или някое друго действащо лице в текста. 3. Въвеждане на нов герой, нов конфликт, нов епизод или мотив. 4. Ново начало или друг завършек (финал). 5. Формална промяна на герой (момче - момиче, мъж - жена). 6. Продължение на художествения текст. Работата върху трансформиращия преразказ не е толкова лека,както изглежда на пръв поглед. Всеки един от посочените по-горе варианти има своята специфика, особености, изисквания, с които ученикът трябва да се съобразява и прилага при писане. I.Трансформиращ преразказ от името на герой от текста. 1. Преразказващият трябва да влезе в ролята на героя, от чието име ще предава случката. 2. Онези епизоди, в които героят не е свидетел (не е видял,не е чул и възприел със собствените си сетива) и в които не участва,действа,говори,не се преразказват. 3. Подробно да се предават онези епизоди, които са съществени за изпълнението на дидактическата задача, и сбито-които са несъществени, но изграждат смисловата и логическа взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 4. Основното глаголно време е минало свършено и минало несвършено време съвместно с други (помощни) подходящи времена и наклонения.

5. Не се допускат елементи на разсъждения (от аналитичен и

интерпретативен характер). 6. По преценка на разказвача е възможно пренареждане на епизоди, което трябва да се подчинява на логиката на художествения текст. 7. Пряката реч се преобразува в непряка или полупряка. II. Преразказ от името на неутрален разказвач. 1. За да се изпълни тази дидактическа задача,художественият текст трябва да е изграден в Аз-форма (Аз-повествование-глаголните форми да са в 1 л., ед.ч. или 1 л., мн.ч.). 2. Съдържанието на текста се предава вярно,изчерпателно,без разместване последователността на епизодите. 3. Основното глаголно време е сегашно историческо,но могат да се използват и други подходящи глаголни времена и наклонения (минало неопределено време и бъдеще време). 4. Не се допуска изграждане на микротекстове с коментарен (интерпретативен) характер и изразяване на лична позиция от страна на преразказващия. 5. Пряката реч задължително се преобразува в непряка или полупряка реч. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ 1. Съдържанието е предадено вярно, изчерпателно, в съответствие с развитието на действието. 2. Ученическият текст е напълно съобразен с дидактическата задача. 3. Преразказвано е, като не са допуснати елементи на разсъждение. 4. Пряката реч е правилно преобразувана в непряка и полупряка, като не са допуснати необосновани лексикални повторения. 5. Преразказвано е в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни времена и наклонения. 6. Не са допуснати граматични, правописни, пунктуационни грешки, използвани са разнообразни синтактични конструкции. 7. Употребени са стилово уместни думи и изрази, използвани са подходящи синоними при замяна на думи, специфични за езика на писателя. 8. Всички абзаци са графично откроени.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СЪБРА МАРКО ТРИЕСЕ ЮНАЦИ Българска народна песен

ъбра Марко триесе юнаци, се юнаци, кой от кой по юнак, та ги пои това добро вино, вино пои и дума им дума: - Фала вийе, триесе юнаци, не ви събрах вино да ви поим, нел ви събрах дума да ви думам. Прочула се змия тройоглава, запрела йе цареви друмове, запрела йе той тесни клисури, та не дава пиле да прелети, а то не ли човек да си мине. Да идеме да я погубиме, да пущиме цареви друмове. Ка пойдоа триесе юнаци, ка минаа през полье широко, настанаа у тесни клисури, у клисури, у гори зелени, най-напред йе Марко добър юнак и по него триесе юнаци. Подокна си Марко добър юнак: - Я излезни, змийо тройоглава, я излезни да се обидеме! Запрела си цареви друмове, запрела си той тесни клисури. Ка излезна змия тройоглава, силна пойде, Бог да я убийе. Ка йе пошла змия сас три глави, една глава нависоко дигна, нависоко, изпод ясно небо, а другата по хубава земя, трекя глава по стредека пойде. Кога прйиде на Марко юнака, кога прйиде Маркоте да гълтне,

притрескала змия, примълскала. Ка видоа триесе юнаци, ка видоа змия тройоглава, се бегаа, назад се върнаа. Самси Марко у дервен остана, па си Марко на Шарко говори: - Фала тебе, Шарко мой узобен, с'а че Марко младо да загине. Бегаа си триесе юнаци, сам остана, що чем да си праим. С'а чем младо язе да погинем. А Шарко си на Марко говори: Ти се не бой, Марко, мой сайбийо! Що йе глава изпод ясно небо, она мене пред зъби че дойде, я чем нея сас зъби да сядем. Що йе глава по хубава земя, она мене пред нодзе че дойде, я чем нея сас нодзе да сгазим. А щото йе глава по стредека, ти се, Марко, с остра сабля варди, ега можеш нея да погубиш. — Ка йе пришла змия тройоглава, ка приблизи при Марко юнака, що йе глава изпод ясно небо, она дошла Шарко пред зъбите, нея Шарко сас зъби я сяло; що йе глава по хубава земя, она дошла Шарко у нодзете, нея Шарко с копито смазало; що йе глава по стредека била, нея Марко сас сабля посекъл. Погубили змия тройоглава, опущили той тесни клисури. Па се Марко назаде повърна, та си ойде на ладна механа, тамо найде триесе юнаци, дека пия това ладно вино. Марко си им потио говори: - Бог ви било, триесе юнаци, вийе мене младо издадохте, издадохте младо да погинем, да погинем у тесни клисури. Бог ви убил, неверна дружина. Па си търгна лека боздугана, та зареде триесе юнаци, редом реди, та юнаци бийе. Па ги бие с лека боздугана, па ги бие, па юнаци кори: - Бог ви убил, дружина! Така ли че вийе да правите, та менека да си издадете да погинем младо и зелено? 19

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЮБОПИТНО ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА КРАЛ МАРКО

арко е син на по-големия от двамата братя Мърнявчевичи крал Вълкашин и деспот Углеша, първият е владетел на земите между Вардар и Струма, с център Прилеп, вторият на земите по долното течение на Струма, с център Сяр. И двамата били въздигнати за великаши от цар Стефан Душан, след като превзел тези територии. (България губи тези земи след битката при Велбъжд през 1330 г., след което те са постепенно присъединени към сръбското кралство.) Според хрониста Константин Михайлович "той (цар Стефан) дал на двамата братя (Вълкашин и Углеша) да управляват българското царство". Титлата си крал Вълкашин дължи на факта, че синът на Душан - крал Стефан Урош, го обявил за свой съвладетел. Формално Вълкашин е крал на Сърбия, но като владетел на югозападните български земи и той, и синът му Марко са останали в летописите на сръбски, албански, гръцки, турски, латински хронисти с титлата "крал на България". (Пряк отглас на византийското териториално делене. По времето, когато тези земи са част от византийската империя - ХІ - ХІІ век, те са оформяли отделна административна област (тема), наречена "темата България". Самите българи са наричали тези територии Долната земя, или Долната земя Охридска.)

Съдбата на крал Марко, краля на българите в Долната земя, е също толкова трагична и жалка, както съдбата на Шишман - царя на българите от Търново, Срацимир - царя на българите от Видин, деспотите Константин от Велбъжд и Добротица от Карвунската земя - съдбата на васал, впрегнал всичките си сили в борбата да оцелее. Същността на трагедията според историците е именно в това, че българите са имали не един, а много последни владетели, управляващи всеки сам за себе си парчета от разпокъсаните български земи. Паметта за всички тях е съхранена по особен начин - Кюстендил се нарича някогашният Велбъжд, някогашната Карвунска земя днес е Добруджа, цар Шишман е превърнат в емблема на съпротивата срещу османското нашествие (не само в песни като "От кога се е зора зазорила", но и в огромно количество местни предания и легенди за проходи и крепости, отбранявани уж лично от Шишман), а на крал Марко е отредена ролята на пръв герой в юнашкия ни епос.

МАРКО В БЪЛГАРСКИЯ ЕПОС

рали Марко е едно от многото му имена. Той е също и Дели Марко, юнак Марко, витек Марко, Марко Делибаша и т. н. Това е един от аргументите на фолклористите да смятат, че образът на героя Марко е с векове по-стар от историческата личност крал Марко, че споменът за този от последните български владетели се е насложил върху много по-стар митологичен образ. Доказателства за това се намират дори в изследването на самото име Марко:

Донякъде крал Марко дължи епическия си ореол и на факта, че именно двамата братя Вълкашин и Углеша правят първия опит за коалиция срещу османското нашествие. През есента на 1371 г. двамата братя повели войски към Одрин - новата столица на османските турци. На 26 септември при Черномен, на брега на Марица, претърпели страшно поражение, в което и двамата намерили смъртта си.

а) Името Марко се свързва с тракийската дума "марк, марка", която означава "кон" или "конник". Култът на древните траки към конника е добре проучен и безспорно доказан. В този смисъл Марко е митичният тракийски конник, героят демиург. (Любопитното е, че тук се привежда като аргумент дори традиционният навик на българина да нарича магарето си с името Марко.)

Веднага след тази битка крал Марко е принуден да се признае за васал на султан Мурад. Постепенно губи все повече от наследените от баща си и чичо си територии. Убит е на 17 май 1395 г. в битката при Ровине, сражавайки се под османски знамена срещу влашкия воевода Мирчо. Константин Костенечки пише, че преди битката крал Марко изповядал следното: "Казвам и моля Бог да даде победа на християните, пък нека аз да съм първият паднал в тоя бой".

б) Името Марко се извежда от индоевропейския корен "-мор-, -мер-" със значение на "смърт" или "убивам". По същия начин се извежда и името на латинския бог Марс - богът на войната или богът воин.

в) Коренът на името Марко се свързва със старославянския корен "море, маре" със значение на "вода" - оттам морава и Марица. Така се обяснява и близостта на героя Марко с фолклорния образ на свети Георги - героят, който убива ламята (сушата) и пуска водите. Дори в някои западнобългарски краища вторият ден след Гергьовден се празнува като Марковден.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС г) Името Марко се свързва с друг фолклорен образ - на Баба Марта: началото на пролетта, отпъждането на халите и вихрушките, възраждането на земята, началото на новия календарен цикъл. Коя от тези хипотези е вярна и дали не са верни всичките, може само да се гадае. Възможно е образът на Крали Марко да е наследил и обединил в себе си няколко самостойни герои, възникнали по различно време и с различен облик.

ОСНОВНИ ЦИКЛИ И МОТИВИ:

аждането на героя. Замъчила се честна Евросия и съвсем по фолклорно се мъчи дълго време. (Типично схващане, хвърлящо връзка към образа на Богородица, която според фолклорния календар се мъчи от Игнажден до Коледа.) Накрая се сдобила с мъжка рожба. Дошли трите орисници да наричат на новороденото. Първите две му наричат да е здрав и силен, юнак над юнаци. Третата му нарича, че когато порасне, на баща си костите ще скърши. Чул това крал Вълкашин и за да попречи да се сбъдне орисаното, взел бебето, сложил го в една кошница и го пуснал да плава по Вардар.

арко се сдобива със силата си. Един селянин намерил кошницата и прибрал бебето. Отгледал го като свое дете. Когато Марко поотраснал, пратили го да пасе телетата. Докато си пасял стадото на една поляна, Марко видял малко момиченце да спи на слънце. Дожаляло му за детето и накъсал листа и клони, за да му направи сянка. Дотичала разгневена майката на детето (Магда или Вида самовила) и понечила да го накаже. Но детенцето (Гюргя самовила) се събудило и проговорило: "Недей, мале, той добро искаше да ми стори. Нека ми е побратим". Тогава майката самовила дава на Марко да суче от млякото й, за да се сдобие с неземна сила. бъдва се орисаното. Заженва се прочут юнак (Хрельо Шестокрили) и калесва на сватбата си Марко за млад девер. Тръгват сватбарите да доведат невестата. Вземат я, но на пътя им изскача ламя триглава. Всички се уплашили и побегнали, изоставяйки невестата. Само млад девер Марко не се уплашил. Сам се бие с чудовището и го убива, спасява невестата и я отвежда при годеника й. И разгневен от малодушието на всички останали, вдига боздугана си и започва

да сипе удари по гърбовете на сватбарите. Най -много удари понася (стар девер или кум) крал Вълкашин. Така се сбъдва орисаното от наречниците, така и Вълкашин разпознава изгубения си син. (Митологичната представа, че никой не може да избяга от съдбата си, че орисаното рано или късно ще се сбъдне, е доминираща за всички епоси.)

ероят срещу чудовищата. Приема се, че това е най-древният пласт на епоса. Появява се митологично чудовище (ламя, змей, юда) и запира водите (своеобразна персонификация на сушата). Или цели села поглъща (персонификация на мор). При всички случаи злото, нарушаващо установения ред, е отвъд възможностите на общността да го преодолее. И тогава на помощ се притичва Марко, който убива чудовището и възстановява хармонията.

ероят срещу поробителя.

Образът на чудовището или злодея е заменен с този на нашественика. Поробителят е сведен до образа на все същото мистично зло, създаващо хаос, застрашаващо общността и установения ред. Цялата интерпретация е много далече от възрожденската национално-освободителна борческа позиция.

ероят срещу социални проблеми. Макар и доста по-рядко, срещат се песни, в които Марко трябва да се справи със социален проблем. Шетба си шета Крали Марко и среща разплакано момиче. Пита я защо плаче, а тя отговаря, че господарят й въвел нов данък, сватбарски данък. И който не може да го плати, не може и да се ожени. Марко се бие с господаря й за отмяна на данъка.

ероят в защита на нравствени порядки. Най-често срещаният проблем в този цикъл е неспазването на постите. За средновековния човек подобен "грях" на един член от общността застрашава с божия гняв и божия казън цялата общност. В този смисъл неспазването на установените порядки е престъпление срещу общността.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА ната и мрака, доброто и злото също са неразделно обвързани като две основни, човешки морални категории. е нещо, което се свързва с полоД оброто жителното начало и с добродетелите, водещи до щастие и сполука.

лото е резултат от недостойни, несправедливи прояви, които предизвикват нещастие и беди.

ЛИТЕРАТУРНИ СРЕДСТВА И ПОХВАТИ ЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ ДОБРО И ЗЛО Етиката изследва и обяснява нравствените явления. Тя учи на нравственост. Понеже е философска наука, тя категоризира това, което изучава – света на нравствеността, света на морала. Но в света на нравствеността нормите и ценностите са разделени и противопоставени: „добро – зло‖, „чест – безчестие‖, „отговорност – безотговорност‖, „съвест– безсъвестност‖, „добродетели и пороци‖ и т. н. По този начин – като двойки противоположности, ги категоризира и етиката. Темата за доброто и злото занимава човешкият ум от незапомнени времена. Тя е централна във философията, митологията и религията. Доброто и злото като морални понятия, покълнали в човешкото възприятие и като качества на битието, като външни влияния, които тласкат човека. Вселената е битие на противоположности и баланса между тях. А човекът е същество изтъкано от противоречия. Двойствената природа на човешкото същество е намерила своето отражение в самото ни възприятие за света около нас. Изглежда няма аспект от човешката душевност, който да няма своето противоположно състояние. Любов и омраза, щастие и тъга, жестокост и съчувствие, страх и смелост, безразличие и привързаност, егоизъм и жертвоготовност, увереност и обезсърченост, надежда и отчаяние, прошка и мъст, приятелство и вражда.

Като бялото и черното, светли-

питетът е художествено определение на съществен признак на предмет или явление. Най-често се изразява с прилагателно име - ―хубава земя‖, ―невярна дружина‖. В изреченията епитетите изпълняват ролята на определения. Не всяко определение обаче е епитет. Такива са онези от тях, с които се постига конкретност, образност и най-вече художественост. Епитетите правят речта жива, образна и изразителна.

Във фолклорното творчество се използват така наречените постоянни епитети. Наричат се така, защото се повтарят едни и същи епитети в различни текстове. Например ―гора зелена‖, ―вода студена‖, ―добър юнак‖, ―врана коня‖, ―тънка снага самодивска‖ и други.

овторението е често използван художествен похват във фолклорното словесно изкуство. С повторението на звукове, думи, изрази и стихове се внушава основната идея, подчертава се най важното в текста, постига се ритмичност на стиховете.

иперболата е художествено средство което представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях. Хиперболата изразява емоционално отношение на автора към обекта, за който се говори.

итотата е стилистичен похват с въздействие, противоположно на хиперболата, намаляващ или обезличаващ значението на предмета на изображение, посредством отрицание, за да бъде подчертано противоположното по смисъл.

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА КРАЛИ МАРКО СТЪПКИТЕ НА КРАЛИ МАРКО И КОНЯ ШАРКОЛИЯ

илата му идва от млякото, що засукал от Гюргя самодива, умът и хитростта от Господа са му дар.Шетал Марко с коня Шарколия по цялата поробена от турците християнска земя и за правата вяра се биел, и от османските нашественици християните закрилял.Шетал Марко и по нашите земи - следи от неговите стъпките и от стъпките на коня ще откриете по целия път от Дунав до Врачанския Балкан. Крали Марко с коня си скочил веднъж от Стара планина чак на най-високия баир западно от Оряхово. Скочил той, защото виковете на българите, посичани от кървавия ятаган на неверниците, от Оряхово се чули чак в равното Софийско поле. Чул ги Марко и препуснал на помощ. От силния скок копитата на коня се отпечатали на камъка. Този баир след туй хората нарекли Марков баир. Разправят, че Крали Марко бил любовник на баба Вида. Баба Вида е пренасяла във Видин чрез народа - от ръка на ръка камъни, за да гради кули. Понякога любовниците се развличали, като се надхвърляли с камъни. Марко хвърлял от Оряхово, Баба Вида от Видин. Затуй парчета от същия камък, от който са изградени Баба Видините кули могат да се намерят и на Марков баир в Оряхово. И друго се знае за Марков баир. Някога Крали Марко идвал на Дунава да си пои коня. Там, където е "щръпнал" коня Шарколия, останали колкото една синия плочи от тежестта на копитата му. Най - напред конят е "щръпнал" на Средния връх, прескочил е Букьовци (гр.Мизия), стъпил на Мутишевица и после на Марков баир. От там слезнал на брега на Дунав. Пил вода и когато се изправил да си тръгват, завеяла силна виелица. Като нямало къде да се скрие, Крали Марко изкопал под баира пещера и там останал с коня си. Минала бурята и юнакът излязъл, заедно с коня. Крали Марко е минал през Букьовци само веднъж и затова от копитата на коня му има само по една плоча - на Средния връх, на Мутишевица и на Марков баир. Край село Манастирище има камъни, на които се виждат следи от подкова. Там също стъпвал Марко с коня си. По течението на река Бриша, край село Тлачане има корито с дебели камъни, дълги шест

метра и широки четири. По тях са издълбани следи от конски копита и от саблен удар. Чул една нощ Марко Кралевити писъци и стонове тъдява, скочил той на коня Шарколия и настигнал по тези места турците, които карали три синджира роби. Размахал юнакът свойта сабя дипленица, разсякъл коритото на девет места, а конят, като се изправял, копитата му се забивали в камъка. Освободил юнакът робите, а коритото на реката пази и днес деветте спомена от тази битка. Има местност, казва се Дели Марков камък над град Враца в местността Скакля - водопада. За този камък се знае, че Крали Марко го е изнесъл и го е поставил там. Голям е колкото половин кола сено. Крали Марко навсякъде е обиколил с коня Шарколия и навсякъде конят е оставил следи от копитата си. Така някога юнакът е отбелязвал докъде му е държавата.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

реданията са фолклорни текстове, които съхраняват историята на човешкия колектив и я предават от поколение на поколение.



Преданието е свързано с важно събитие или известна историческа личност.



Времето, за което се говори в преданието е близкото или далечното минало, но то се помни от старите хора.



Мястото на събитието, за което се говори в преданието, е точно определена географска местност.



Героите в преданието са исторически личности и обикновени хора, сторили нещо важно за човешката общност.



Преданието не е свещен текст, но хората са вярвали, че съобщава достоверни факти. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на определен колектив, в която са заличени границите между историческата истина и 23 художествената измислица.