Академия за родители 2018 by Академия за родители

В ПОМОЩ НА РОДИТЕЛИТЕ

www.parentacademy.bg

Съдържание: В помощ на родителите.................................................................................................... стр.2 ПЪРВИ ГРИЖИ Защо плачат бебетата?................................................................................................... стр.3 Сънят на бебето................................................................................................................ стр.5 Безопасен сън.................................................................................................................. стр.7 Общуване и игри с бебето от първия ден и как те помагат за ранното детско развитие............................................................................................................................ стр.9 Вълната - спасение от токсичните химикали в нашия дом........................................ стр.11 За говоренето, гушкането и глезенето........................................................................ стр.13 ЗДРАВЕ Имате ли нежелано коремче месеци след раждането?......................................... стр.16 Детето падна и се удари! - опасности и първа помощ............................................. стр.17 Системата на светофара на NICE............................................................................... стр.19 Най-неподходящите бебешки храни........................................................................... стр.21 Затлъстяването при децата........................................................................................... стр.23 Четирите елемента - Земя, Въздух, Огън, Вода и балансирането на детето от най-ранна възраст......................................................................................................... стр.27 Кинезиология за деца.................................................................................................... стр.31 Митове и истини за млечните зъби............................................................................... стр.32 Топ 5 етерични масла за детско здраве и как да ги прилагаме правилно и безопасно....................................................................................................................... стр.33 ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ Спри веднага да плачеш!.............................................................................................. стр.35 Мисията да отгледаме емоционално интелигентни деца........................................ стр.37 Балансът в отношенията с децата................................................................................ стр.40 Как да насърчите детето си да бъде по-самостоятелно.......................................... стр.44 Детето, което се ядосва................................................................................................ стр.45 Общуването е дар......................................................................................................... стр.47 Дигитална грамотност................................................................................................... стр.49 Какви потребности на децата задоволяват електронните игри?............................ стр.51 ЗА РОДИТЕЛИТЕ Чист и подреден дом в няколко лесни стъпки............................................................. стр.53 Как минимализмът спаси майчинството ми................................................................ стр.55 Детската ревност: от начало до край......................................................................... стр.57 Игрова стойност vs безопасност на детската площадка........................................ стр.62 Как майчинството ни прави по-креативни.................................................................. стр.63 3

ДОБРЕ ДОШЛИ НА "АКАДЕМИЯ ЗА РОДИТЕЛИ"

ЗАЩО СТЕ ТУК? Сигурно защото, както нас, и вие знаете, че грижата за детето е динамичен процес, който започва в деня на раждането и не приключва. Никога. Всяко дете е различно и възпитанието му зависи от много фактори, като характер, темперамент, социална среда, лични преживявания, обществото, в което живеем. Но започва у дома.

Да бъдеш родител е едно от най-трудните предизвикателства, пред които се изправяме, а за съжаление децата

Родителите са най-важните учители на децата си и ние вярваме, че всеки от нас полага огромни усилия да бъде добър такъв. Но безграничната обич към детето трябва да се балансира с умението да се поставят граници и

не идват с наръчник за отглеждане, и

правила - целта на "Академия за Родители" е

често информацията, която намираме, е

да даде на всеки от вас точно тези умения, не-

разнопосочна и дори понякога идва от

обходими за отглеждането на отговорни деца

недостоверни източници.

в днешно време.

В ПОМОЩ НА РОДИТЕЛИТЕ Благодарение на многото специалисти и родителите, с които се срещаме осъзнахме, че повечето родителски проблеми имат логични обяснения и сравнително лесни решения, просто често не знаем от къде да започнем или към кого да се обърнем. Затова поканихме специалисти и наши партньори да споделят най-ценния си опит в този брой на "Академия за родители". А ние ще продължим целогодишно да намираме и споделяме полезни материали за здравето, възпитанието и образованието на децата ни. Последвайте ни, ще се радваме да ви помогнем! www.parentacademy.bg info@parentacademy.bg www.facebook.com/akademiaroditeli/

Организатор 4

www.parentacademy.bg

Автор: Ива Александрова

ЗАЩО ПЛАЧАТ БЕБЕТАТА?

Ива Александрова е бакалавър и магистър по логопедия от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира ранно детско развитие и има изявени интереси в областта на ранното въздействие при комуникативни нарушения. Терапевт с десет годишен опит и автор на десетки публикации, свързани с ранното детско развитие.

Новородените деца прекарват в плач почти половината от времето, в което са будни. Водени от своите инстинкти, ние ги взимаме на ръце, започваме тихо да им говорим и да ги полюшваме. В повечето случаи това успокоява бебетата, но понякога плачът продължава дълго, след като сте проверили всичко, което ви е хрумнало като възможна причина. Плачът при бебетата и малките деца В началото бебетата използват плача като единствено средство за комуникация с родителите си. Постепенно в своето развитие усвояват и други механизми за общуване, което ни помага да ги разбираме малко по-добре. Но плачът остава константа и сякаш предпочитано средство за въздействие от страна на децата спрямо техните родители. Изследователите на ранното детско развитие и поведение разграничават две основни групи плач: при физиологични и при емоционални нужди. Към физиологичните отнасяме нуждата от храна, от подобряване на външните условия, от комфорт и от почивка. Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/внимание и от емоционално разтоварване. Плач при физиологична нужда Новите родители най-лесно се научават да откликват на плача при физиологична нужда, но не винаги успяват да установят причината за плача от пръв поглед. Австралийката Присила Дънстън развива теорията за петте основни вида плач при децата от раждането до края на третия месец от живота им. Ето какво споделя тя: "Всички бебета, независимо от своя пол или националност, използват комбинация от звуци непосредствено преди да заплачат. Ако родителите се вслушат внимателно, могат да разберат каква е причината за плача на детето им." Според нея петте основни вида плач и комбинациите от звуци към тях са: Neh - непосредствено преди плач поради глад Owh - имам нужда от почивка/сън Heh -при дискомфорт ( смяна на позицията на тялото или нужда от чиста пелена) Eair - дълбок звук при нужда от помощ за справяне с натрупани газове. Обикновено се съчетава с ритмични движения на краката, подобни на избутване, и гримаса, която изразява цялостен дискомфорт. Eh - при нужда от потупване/изправяне, за да се оригне В периода от 3. до 18. месец бебетата все още изразяват своите силни и най-вече негативни емоции посредством плача. За изразяване на положителните емоции те разчитат на усмивката, бъбленето и след първата година - на думите. Изследователи от университета в Мурсия (Испания) провеждат изследване, в което включват двайсет бебета в тази възрастова група. Освен това те проверяват и способността на възрастните да реагират адекватно на детския плач, като разпознават първопричината за него: гняв, страх или болка. Според резултатите, публикувани неотдавна в Испанския журнал за психология, основните различия се проявяват в очната активност и динамиката на плача. Гняв, страх и болка Когато се ядосват, по-голямата част от бебетата държат очите си наполовина затворени или гледат неподвижно в далечината. Устата им е отворена или полуотворена и интензивността на вика им нараства постепенно. В случай на страх очите остават отворени почти през цялото време. Освен това понякога бебетата преместват главата си назад. Техният плач изглежда експлозивен с постепенното увелича5

ване на напрежението. На последно място, плачът при болка се проявява с постоянно затворени очи. Когато очите се отварят, то е само за няколко минути и погледът остава неподвижен. В допълнение се наблюдава високо ниво на напрежение в областта на очите и челото остава намръщено. Плачът започва с максимален интензитет, внезапно и непосредствено след стимула. Любопитното в резултатите от това проучване е, че възрастните невинаги разпознават причината, но най-бързо откликват на плача при болка. Според водещите на изследването това е инстинктивна реакция за нужда от защита, която сме наследили от предците си. Плач при емоционална нужда Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/ внимание и от емоционално разтоварване. Бебетата са изключително чувствителни към всички стимули, които идват от външната среда. Излагането на новородените на прекалено силни сетивни дразнения им причинява дискомфорт и често предизвиква плач. Като превантивни мерки можем да ограничим шума и силното осветление в помещението, в което детето прекарва по-голямата част от деня. Избягвайте и местата, в които се събират много хора или има силна музика. Техният слух е изключително добре развит и подобни дразнения могат бързо да ескалират до плач поради емоционална нужда. Ако бебето продължава да плаче, а вие сте изключили всички гореизброени причини, то може би детето ви наистина има нужда да си поплаче. Плачът е един достъпен за децата начин да се разтоварят от натрупаните емоции. Дори бебето да има нужда да си поплаче, не го оставяйте само. То се нуждае и от вас, за да завърши този процес с успокоение. Ако просто го оставите някъде да се наплаче, саморазтоварването ще се преобрази веднага в плач поради нужда. И така ще се озовете в един омагьосан кръг на непрекъснато незадоволена нужда. А това означава непрекъснат плач. Задоволяването на физиологичните и на емоционалните нужди на децата от страна на родителите постепенно научава бебетата, че могат да разчитат на тях и че няма пряка опасност за оцеляването им. Увереността, че живеят в благоприятна среда, ще им позволи да се насочат към опознаване на околния свят. Неглижирането на нуждите на бебето води до промени на неврологично ниво и има трайни негативни последици за неговото развитие. Кой е по-добър в успокояването на детския плач? Дълго време се е смятало, че единствено майката може да успокои своето дете. Жените, които преимуществено се грижат за децат, развиват по-добри умения да разпознават видовете плач при бебето, особено в периода на кърменето. В някои проучвания се посочват по-високите нива на окситоцин като възможна причина за това. Окситоцинът е хормон, чиято проява зависи от емоционалното състояние на майката. По време на раждането женският организъм достига едни от пиковите стойности на този хормон. Прегръдките и кърменето също влияят на нивата на окситоцин в кръвта и предизвикват проявите на родителско поведение. Смело можем да кажем, че майките са много добри в успокояването на бебетата, но дали са по-добри от бащите? Един експеримент на френски учени реабилитира бащите и показва, че те могат да реагират на детския плач точно толкова добре, колкото майките, ако прекарват същото време със своите деца. Бащите, които прекарват четири и повече часа със своите деца, разпознават техния плач в близо 98% от случаите. Тези от тях, които прекарват по-малко от четири часа на ден с детето си, успяват в 75% от случаите. Резултатите от това изследване говорят по-скоро за придобит опит при разпознаване на детския плач, отколкото за вродено умение. Това дава шанс на бащите да се опитват да развият своите умения за успокояване на бебетата, както и на всички останали хора, които полагат грижи за децата. Как бързо да успокоим плачещото бебе? Най-бързата и ефективна реакция на детския плач е взимането на ръце и тихото, почти напевно говорене. Това дава знак на бебето, че човекът, ангажиран с неговото оцеляване, е наблизо и е готов да отговори на неговите нужди. Този бърз отговор променя на неврологично ниво реакциите на бебето, намалява напрежението и дава възможност на възрастния да открие причината за плача. Прегръдката и близкия контакт повишават нивата на окситоцин и имат силен положителен ефект върху организма на бебето. За да бъде достатъчно ефективно, добре е прегръдката да продължи поне десет секунди. Внимателното наблюдение на бебето в първите месеци от живота им заедно позволява на възрастните да натрупат опит и да се научат да разпознават повечето жестове, гримаси и звуци, използвани от него. Бързата и адекватна реакция на плача ще ви донесе спокойствие и увереност в собствените сили и ще ви позволи да имате повече щастливи моменти заедно. 6

СЪНЯТ НА БЕБЕТО Автор: Яна Мицева Яна е сертифициран практик по Пренареждане на Матрицата и Пренареждане на Матрицата на раждането, майстор практик по ТЕС, активист в сферата на родилните грижи.

Има множество прилики, но и разлики между съня на възрастните и съня на бебето. Познавайки особеностите на бебешкия сън, можем да улесним ежедневието си като родители и да имаме реалистични очаквания към детето си. Една от основните разлики е, че за бебето са характерни по-къси цикли на съня. Ако за един възрастен е обичайно един цикъл на съня да продължава около 90 минути, то за бебетата е по-скоро нормално един цикъл да продължава 45 - 60 минути. Това е свързано с незрялата централна нервна система при бебетата. За нас е обичайно да влизаме от цикъл в цикъл, без да се будим истински, но за бебето това е трудно. В повечето случаи то се буди след като завърши цикълът на съня и има нужда от помощ, за да заспи отново. Нормално е бебетата и малките деца да спят сумарно по-дълго за денонощие. Бебето приема и обработва огромни масиви от информация. Възможно е през първите години от живота си да приеме в пъти повече информация от това, което ще приеме и обработи за времето, през което е възрастен. А мозъкът има нужда от сън, за да подреди, класифицира и обработи постъпилата информация. Нашата биология все още не е наваксала еволюционно развитието на обществото. За подсъзнанието и биологията на бебето да остане само, без възрастен край себе си, е равно на смърт. Честото будене, честото кърмене са механизми, които му осигуряват продължителен контакт с възрастен, в идеалния случай - със собствената му майка. Съвместният сън е биологичната норма. Това не е някакъв каприз на разглезено бебе, а начинът, по който биологията отговаря на нуждите на бебето. Когато бебето спи заедно с майка си, то има постоянен достъп до храната си, така може да си набави големите количества калории, от които се нуждае през първите 12 - 18 месеца от живота си. Изследванията показват, че жените, които 7

кърмят на поискване и спят с бебетата си, спят средно по 40 минути повече от всички други възможни комбинации за сън и хранене. А сънят на майката и на бебето в тези случаи е по-качествен. Когато бебето спи с майка с, е възможно да се буди по-често и да суче по-често, но и се успокоява по-бързо и заспива отново по-бързо. Майката не е нужно да се разбужда напълно, за да се погрижи за бебето си. Друго голямо предимство на съвместния сън и честия и продължителен контакт с майката е, че показателите на бебето са много по-стабилни - дишането, сърдечния ритъм, нивата на кортизол по-често са в оптималните си стойности. Осигуряват се подходящи постоянни стимули, които помагат на нервната система на бебето да се развие. Майката от своя страна е по-отворена към нуждите на детето и може да им откликне по-бързо и по-пълноценно, сравнено, ако същата двойка майка - бебе не спят съвместно. Няколко идеи за по-добър сън на бебето: - Ритуал преди сън - Ежедневието на детето да следва отговарящ на темперамента му ритъм - Подходяща обстановка в спалнята - затъмнени прозорци, приятна температура, удобни завивки - Ежедневни разходки - поне 30 минути навън - Погрижете се за себе си като родител 8

БЕЗОПАСЕН СЪН Автор: Силвия Шарп, Angel Baby

Сигурността на бебето по време на сън - е тема, от голяма важност и значение за всички родители, която за радост вече и в България добива популярност. Заобикалящата среда е един от основните и най-важни фактори, които влияят на съня на бебето от гледна точка на неговата сигурност. Започвайки от това, колко опасен за спящото дете е цигареният дим, също така, колко е важно бебето да спи в отделно креватче, а не в леглото на родителите, както и позиционирането на бебето в креватчето (слагайте бебето винаги по гръб) и стигаме до една от основните, но за съжаление често подценявани причини, която многократно увеличава риска от синдрома на внезапната смърт (SIDS), а именно, прекомерното затопляне на детето. До прегряване на бебето може лесно да се стигне, когато то спи в леглото на родителите си. Новородените нямат все още напълно развити потни жлези и не могат сами да регулират температурата на тялото си, а завивките, които за нас възрастните са подходящи, в повечето случаи се оказват твърде дебели за бебето. Също така самата температура, която отдават телата ни, допълнително води до затопляне на бебето, дори и то да не е прекалено завито. За учудване на много млади родители, специалистите не препоръчват използването на свободностоящи завивки като одеяла или юрганчета. От една страна може лесно да се стигне до прегряване, от друга - рискът от задушаване също е много голям. Едно малко бебе, макар все още да не може да се преобръща по корем, махайки с ръце и крака може да се завие през глава, без да има инстинкта и силата да отвие след това. Често през зимата, родителите се притесняват на детето "да не му е студено" и освен, че комбинират дебели дрехи с дебели одеяла, те често и увеличават температурата в стаята му. Важно е да се знае, че експертите препоръчват в спалнята на детето да се подържа температура между 18°С до 20°- 21° С. Най-сигурният начин за спане на бебето е то да спи в чувалче още от новородено - в това са единодушни всички лекари и експерти. Използвайки точната големина и дебелина чувалче, драстично се намалява опасността от прекомерно претопляне и изстудяване на детето. За да е сигурно и безопасно, чувалчето трябва да е съобразено с височината на бебето и да 9

му бъде по мярка. Неправилно е да се купува по-голям размер с цел детето да може да го носи по-дълго време. В него то може пропадне и да се задуши. Също така, един прекалено широк чувал няма да приляга добре към тялото на детето и ще доведе до загуба на топлина. Важно е деколтето и отворите за ръчичките да са достатъчно големи, че да не стягат и на детето да му е удобно, но и същевременно да не са прекалено големи. В този случай, при традиционните чувалчета за бебета, от голяма помощ са двата реда тик-так копчета при раменете, защото те допълнително позволяват по-финни корекции спрямо нуждите на детето. За новородените са най-удачни чувалчета, при които може да се коригира размера на отвора за ръчичките, отново с тик-так копчета. От огромно значение, освен точният размер, е и изборът на подходяща дебелина. Дебелината при чувалчетата се измерва с мерителната единица за топлообмен (тог), като най-разпространетите единици са 2,5 тог, 1 тог и 0,5 тог. Колкото е по-голям тогът, толкова е по-дебел чувалът и подходящ за по-ниски температури. Основно правило е да се вземе предвид стайната температура на помещението, в което спи детето, а не сезонът навън. Много често децата, които прохождат, изведнъж отказват да спят в чувалчета. Това може да се обясни с факта, че традиционните спални чувалчета ограничават мобилността на детето и то не може да се изправя, обръща или да си играе в леглото. В такъв случай много родители избират варианта на чувалчетата с крака. Те предлагат всички предимства на традиционните чувалчета, но и дават свобода на движение на детето. Особено при по-големи деца, които се въртят и отвиват постоянно през нощта, чувалчетата с крака предлагат едно безкомпромисно решение.

ВЪЛНАТА - СПАСЕНИЕ ОТ ТОКСИЧНИТЕ ХИМИКАЛИ В НАШИЯ ДОМ В днешно време хората с нетолерантност към различни химикали и токсини стават все повече и повече. Какво отключва тези реакции? Всичко около нас! От храните и козметиката, до почистващите препарати, матраците, мебелите и боите. Какви опасности крие това? Eфектите от дългосрочно излагане на метиленхлорид, например, наличен в мемори пяната, засягат централната нервна система и включват главоболие, замаяност, гадене и загуба на паметта. Изследванията върху животни показват, че инхалацията на метиленхлорид засяга черния дроб, бъбреците и сърдечно-съдовата система. За влиянието му върху развитието и репродуктивната функция при хората няма извършени опити, но ограничени проучвания върху животни съобщават за понижено телесно тегло на плода.

След години борба с нежеланите алергични реакции на сина си, Росица от Home of Wool намира естествен начин да се бори с токсичните химикали. Изглежда, че освен лек за острите алергии, причинени от химикалите, използвани в нашето ежедневие, тя е намерила и едно стилно и комфортно решение за обзавеждане на дома си. Изборът на матрак е от изключително значение за нашето здраве. Ние прекарваме една трета от живота си в сън. Възстановителните процеси, протичащи през това време, са определящи за нашето цялостно състояние. Всички мислят, че матраците, които купуваме са безопасни, но се оказва че материалите които се използват за тяхната направа са напълно нерегулирани. Изкуствените материали създават електромагнитни полета и токсични изпарения в продължение на години. Те съдържат мутагенни и канцерогенни вещества. Замествайки полиуретановата пяна и синтетичния латекс с вълна, Росица предпазва семейството си от тези влияния. Вълната е биоразградима, възобновяема, естествено противоакарна, антибактериална, антимикробна, устойчива на плесени. Вълненият матрак е подходящ както за летните месеци, така и за зимните.

Оказва се обаче, че вълнените матраци, произведени от изцяло натурални материали, без химикали и без токсини, са трудни за намиране. Ето защо през 2014 г. Росица и съпругът й започват собствено производство на ръчно изработени чисти вълнени матраци и естествен декор за дома. Крайните продукти са възможно най-чисти и не съдържат токсични химикали. И най-важното е, че са направени така, че да ви служат в продължение на дълги години.

ЗА ГОВОРЕНЕТО, ГУШКАНЕТО И ГЛЕЗЕНЕТО Автори: Милена Наумова и Петя Йорданова Милена и Петя са създателите на център за детско развитие "Ние, децата". С появата на бебето, освен хилядите въпроси около Как, колко и защо да говорим на бебето? обгрижването и отглеждането му, за Бебето долавя смисъла на на шите думи много по-рано от усвоя много родители се появяват и такива, ването на езика. То е способно да ги свързани с говоренето, гушкането и долови на всички езици, не само на езика на своите родители, но и на езика на носенето му. всички, които го обичат и се интересуват от него. То сякаш разбира онова, което искаме да му съобщим, стига да почувства уважение и заинтересованост в нашето отношение - тогава, когато говорим с него като с равен, а не като на бебе. Разбира нашето желание да му обясним какво предстои да му се случи, какво го очаква и от какво страда, когато плаче. Когато родителите говорят на детето си, те участват в неговите емоции, те създават една дълбока връзка помежду си. И бебето е социално същество, и то не обича самотата Спането на тихо и тъмно е силно свързано с навиците на семейството и, разбира се, с индивидуалните предпочитания на бебето. А те са повлияни и от начина на живот и предпочитанията на майката, 9 месеца то е участвало в социалния й живот. Бебето е социално същество, което се стреми да развие чувството си за принадлежност и безусловно приемане първо в семейството си и ние не трябва да го изолираме. Преди раждането си то е успявало да заспи и е спяло, когато майка му е била на кино, на разходка, на ресторант, защо да не може да го прави и сега, в същото помещение, в което родителите му имат гости, гледат филм или общуват по време на вечеря? Това ще помогне на децата да се чувстват част от семейния отбор. "Нека да поплаче и ще му мине!" Да, ще му мине, ако е тийнейджър, който освен плач, има и други стратегии за справяне с трудностите - ако се наплаче и освободи емоцията, ще му мине. Но при бебетата нещата стоят по друг начин. Ставайки майка, у всяка жена се задейства мощно чувство - майчиният инстинкт. Него задължително го има, въпросът е дали се вслушваме в него или в съветите на хората около нас. Никога не пренебрегвайте вътрешния си порив, глас, инстинкт. В първите месеци от живота на вашето бебе той е най-добрият и верен съветник на майката, вслушвайте се в него и ако той ви казва да вземете и да успокоите бебето си, значи в този момент това е най-правилното решение както за него, така и за вас! Манипулира ли ни бебето с плача си? Тази реплика можем да чуем както от най-доброжелателните си роднини, така и от хора, претендиращи да имат професионални познания за децата. Но защо всъщност бебетата не могат да манипулират с плача си? За да манипулираш някого, трябва да имаш познанието за причинно следствените връзки, Ако..., то...! "Ако натисна това копче, ще се чуе песничка или ще светне лампичка. Ако се разплача, мама ще ме гушне!" А познанието за този тип връзки се развива след 6-месечна възраст, така че плачът на бебето ви преди тази възраст може да има десетки други причини, но не и манипулативен характер. То може да плаче, защото му е студено или топло, може да му е твърде широко в леглото, защото то няма добро усещане за границите на тялото си, а това е страшно! Може от прозореца да идва шум или дори миризма, която му е непозната и също да е страшна, може да е самотно! А ако един родител остава безучастен към това, то какво е посланието, което му предава!? Ти плачеш, изпитваш нещо, но аз сега не мога/ не искам да се занимавам с това. Така бебето израства в несигурност, расте с една липса на зачитане и разпознаване на емоциите, която липса то несъмнено ще опита да компенсира по време на детството и пубертета, а тази компенсация може съвсем да не ви хареса. 15

ИМАТЕ ЛИ НЕЖЕЛАНО КОРЕМЧЕ МЕСЕЦИ СЛЕД РАЖДАНЕТО? Автори: Магдалена Пашова и Ваня Висарионова Маги е нутриционист от Институт по холистично хранене в Канада. Работи с жени с храносмилателни и хормонални проблеми, настоящи и бъдещи родители и малки деца. Освен индивидуална консултативна практика, организира различен формат лекции, семинари и уебинари. Ваня Висарионова e треньор и специалист по Ресторативно движение. Магистър на спортните науки към Висшето немско спортно училище в град Кьолн. Собственик и създател на клуба на активните майки и щастливите бебета Фит Бейби Хот Мама.

Имате ли нежелано коремче месеци след раждането? Този текст е за онези от вас, които са родили преди месеци, може би дори преди година, но все още изглеждат като бременни в 4-ти - 5-и месец. Както и за онези, които си мислят, че завинаги са се разделили с тялото си отпреди бременността. А също и за онези, които са бременни в момента или планират бременност, и искат да знаят как се прибира коремчето след раждане. Този текст е за коремчето, дало живот! На английски го наричат mummy tummy. На нас това название много ни харесва, защото звучи мило, почти гальовно. Затова избрахме на български да го наричаме "коремче" и макар да приемаме, че то е част от трансформацията, необходима, за да може тялото ни да износи един нов живот, вярваме, че няколко месеца след появата на бебето коремчето трябва да си отиде! Понякога обаче не става така и то си остава дълго след раждането, а майките така свикват с него, че го приемат за естествено, и по-лошо - за нещо необратимо. Но майчинското коремче не е нито едното от двете. В действителност то обикновено е резултат от един или комбинация от следните фактори: Диастаза Чували ли сте тази дума преди? Ако не сте, бъдете сигурни, че не сте единствени. Малко хора знаят за диастазата, но тя засяга всяка 4-та или 5-а раждала жена! Диастазата представлява разтягане или разкъсване на съединителната тъкан, свързваща правите коремни мускули. Добрата новина е, че в повечето случаи диастазата може да се прибере и коремът да се стегне с комплекс от подходящи възстановителни упражнения. В нашата практика помагаме на стотици жени да приберат диастазата си в рамките на седмици! 17

Неправилна стойка Една от причините за образуването на диастаза е неправилната стойка. За жалост, почти всички ние имаме неправилна стойка заради заседналия начин на живот и наложените ни ролеви модели: глътни корема, изпъчи гърдите. При това гълтане и изпъване се създава ненужно напрежение върху коремната стена отвътре навън, а това в комбинация с бременността е сериозна предпоставка за образуването на диастаза. Затова и една от първите стъпки за прибиране на коремчето след раждане е свързана с коригиране на стойката и заемане на т.нар. неутрална стойка. Коремни мазнини Със или без диастаза, много жени натрупват ненужни мазнини в областта на корема, които изглежда че не се повлияват от нищо: нито от спорт, нито от диети. Причините за тези мазнини могат да бъдат различни и най-често са комбинация от няколко фактора, сред които са: хормонален дисбаланс, въглехидратно хранене, стрес и липса на сън. Храненето е ключово за стопяване на коремните мазнини. Когато цялото ежедневие е свързано с грижа за растящото бебе, често пъти не остава време мама да се нахрани. В такива моменти най-удобни за засищане на глада са сандвичи, бисквити и всякакви тестени и сладки изделия, хапнати набързо и в движение. За жалост, точно те много лесно се превръщат в нежелани коремни мазнини. А стопяването на тези мазнини изисква разнообразно и балансирано хранене с много пресни зеленчуци и плодове, пълноценни протеини, сложни въглехидрати и полезни мазнини. Затварянето на диастазата, коригирането на стойката и стопяването на коремните мазнини са гаранция за прибиране на коремчето и възстановяване на добрата форма преди раждането. Виждаме го да се случва на практика всеки ден и затова вярваме, че всяка жена може да се раздели с коремчето си! За повече информация и вдъхновяващи истории вижте сайта ни www. nenadiastazata.com. 18

ДЕТЕТО ПАДНА И СЕ УДАРИ! ОПАСНОСТИ И ПЪРВА ПОМОЩ

Автор: Марияна Манушева, инструктор в Училище по първа помощ на FirstAidbg.com От момента на прохождане, при опознаване на света и изграждане на уменията си за движение и равновесие, малките деца често падат. В ранна възраст главата на детето е относително по-голяма и по-тежка и особено ако пада отвисоко, детето често "пада на глава". За радост, в повечето случаи тези падания не са съпроводени с тежки травми и усложнения, но родителите се тревожат и са неуверени как да разпознаят дали става дума за сериозна травма или не. Важно е да се знае, че при всяко падане от височина, по-голяма от човешки ръст, или при удар с висока скорост съществува опасност от нараняване на главата и гърба, което може да бъде много опасно и дори фатално. Такива са случаите на падане от висока катерушка или пързалка, падане или удар от движеща се люлка, колело, ски, сблъсък при бързо бягане в спорта, падане при езда или пътно-транспортно произшествие. В такава ситуация вследствие на удара, детето може да остане в безсъзнание, да изгуби съзнание за кратко или да изглежда замаяно и объркано. Във всеки от тези случаи е желателно детето да не бъде размествано и да бъде повикана линейка. В случай на гръбначна или мозъчна травма неумелото преместване на детето може да доведе до трайни увреждания. Ако то е в безсъзнание или има проблеми с дишането, трябва да се предприемат действия за осигуряване на свободни дихателни пътища и облекчаване на дишането до пристигането на екипа на СМП. Всички тези техники и цялата поредица от действия могат да бъдат усвоени и упражнени по време на практически курс по първа помощ с квалифициран инструктор. Ако детето се разплаче скоро след падането, ако се изправя и се установи, че няма проблеми със съзнанието, то трябва да бъде огледано за повърхностни рани и подутини и при наличие на такива, да се вземат мерки съгласно насоките за първа помощ при рани. Поставянето на студен компрес на мястото на нараняването може да облекчи болката и да намали отока, а измиването на повърхностните рани с вода да намали вероятността от инфекция. Детето трябва да бъде под наблюдение няколко дни, дори седмица след инцидента, за проява на несъответствия в обичайното поведение. Може да възникне главоболие, отпадналост и сънливост, или напротив - превъзбуденост или раздразнение, понижен апетит или повръщане, проблеми с координацията при различни дейности, свързани с ходене, хващане и др. Проявата на някои от тези признаци може да бъде индикация за мозъчно увреждане и на детето незабавно трябва да се осигури квалифицирана медицинска помощ. При оказване на първа помощ съществува неписано правило, което гласи, че ако се съмняваме между две състояния или наранявания, винаги действаме, сякаш е по-тежкото. Така че в случай, че родителят има каквото и да е съмнение, че нещо вследствие на падането не е наред, най-доброто решение е да потърси мнението на педиатъра или на друг медицински специалист.

СИСТЕМА НА СВЕТОФАРА НА NICE Автор: Калин Лисички

Всеки педиатър познава добре най-честите родителски терзания, провокирани от първите срещи на детето с болестите: как да реагираме в такива случаи; кога да отидем на лекар - дали не прибързваме, ако тръгнем при първия симптом, или закъсняваме при всяко изчакване? Това са въпроси, които вълнуват и са вълнували милиарди родители по целия свят. Затова и лекарите, ангажирани със здравето на най-малките, от години работят съвместно със семействата, за да се чувстват възможно най-добре подготвени младите родители, когато детето им се разболее.

Има промени, които могат да ориентират родителя сравнително лесно може ли да си позволи да изчака или е добре незабавно да заведе детето в болница. Много удобна е Системата на светофара на NICE (Институт за изследвания към здравното министерство на Великобритания). Тя е базирана на промени в цвета на кожата, активността на детето, дишането, хидратацията, респективно - белези на обезводняване и някои допълнителни симптоми. Зеленият светофар означава нисък риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия. То е с естествен цвят на кожата, устните и езика, реагира обичайно на социални знаци. Има нормален режим на сън и бодърстване, събужда се бързо от сън след стимулация. Плаче с нормален, силен плач, или изобщо не плаче. Дишането, видът на кожата и очите е нормален, езикът и устната лигавица - влажни. Признаците на жълтия светофар са свързани със среден риск и изискват болнично лечение. Децата са бледи, не реагират нормално на социални стимули, с намалена активност, събуждат се трудно, не се усмихват. Имат болестни прояви от страна на дихателната система: разширяване на ноздрите, учестено дишане - над 50 вдишвания за минута за деца между 6 -12 месечна възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апетитът е намален или отказват да се хранят. Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни, оток на става или крайник, куцане, детето не може или отказва да стъпи на крачето си, а при кърмачета - не движи даден крайник или при опит за движение реагира с болезнен плач. Червеният светофар включва болестни прояви, които поставят живота на детето във висок риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лечение. Кожата е с подчертана бледност, поява на петна, посиняване. Няма реакция на социални знаци, детето не се събужда или ако се събуди, бързо заспива, плаче слабо или продължително. Дишането е над 60/мин., чува се пъшкане, стенене, хлътване на гръдния кош. Допълнителни тревожни признаци са температура над 38оС при деца от 0 до 3 месеца и над 39оС при деца от 3 до 6 месеца; обрив, който не изчезва след натискане; изпъкнала фонтанела, скованост във вратлето, гърчове, повръщане с примеси на жлъчка. При малките деца - до 3-годишна възраст, и особено при тези под 1 година, е задължително да се потърси лекарска помощ при всеки симптом за влошено здравословно състояние. Добре е родителите да имат възможност за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, ако детето се лекува у дома, тъй като понякога състоянието на децата се променя много бързо.

ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО С BOOMERANG

Скуби Ду, Том и Джери, Бъгс Бъни, Инспектор Гаджет, Дороти от Оз, Гарфийлд и още много любими анимационни герои продължават да ни радват от екрана. Обичаният от милиони деца по света 24-часов телевизонен канал Boomerang предлага най-доброто от класическите и съвременни анимационни сериали. Той е насочен към момчета и момичета на възраст между 4 и 7 години и семействата им. На него можем да се насладим на вълнуваща комбинация от весели и забавни любими герои. Каналът е изцяло на английски език и децата започват да учат новия език по един естествен начин, който същевременно е много приятен и забавен за тях. С Boomerang децата си почиват, забавляват се и се смеят. В същото време всеки епизод ги учи на поне един важен житейски урок - как да бъдат верни приятели, как да си помагат един на друг и др. Това е полезно, особено при малчуганите, за които е много по-трудно да научат нещо само на теория. Те възприемат много по-лесно, когато виждат уроците, приложени на практика. Децата следват примера на любимите си герои, подражават им и разбират кое е правилно и кое не. До голяма степен зависи от родителите дали ще използват анимационните филмчета мъдро. Те биха могли да обсъждат сериите с децата си. Да им задават насочващи въпроси като: Защо героят постъпи по този начин? Ти така ли би постъпил? Защо това е правилно или грешно?

НАЙ-НЕПОДХОДЯЩИТЕ БЕБЕШКИ ХРАНИ

Автор: Маги Пашова

Разнообразното и балансирано хранене е в основата на детското здраве, а даването на неподходящи храни в ранна детска възраст може да компрометира храносмилателната и имунната система, създавайки предпоставки за здравословни проблеми през цялото детство и след това. Повечето родители, осъзнаващи връзката между храната и здравето, се стремят да не допускат в менюто на бебето или на прохождащото дете храни, за които се знае, че са проблемни, като например шоколад и фъстъци, но често се подвеждат да предлагат други храни, които звучат здравословно, но в действителност не са подходящи за бебета. Ето някои от тях:

Плодов сок При правенето на плодов сок се отстраняват всички фибри на плодовете и онова, което остава, е концентрирана течна захар. Освен че дразни деликатната повърхност на храносмилателната система на бебето, тази захар създава изкуствено чувство за ситост. След като пие сладкия сок, бебето отказва да приема друга, богата на хранителни вещества храна. Освен всичко останало, към захарта се привиква. Когато бебетата свикнат от рано със сладки храни, те са по-предразположени към т.нар. злоядство и след прохождането продължават да предпочитат сладкиши и тестени изделия пред пълноценни храни. Ако искате детето ви да приема повече витамини, давайте му цели плодове и зеленчуци, а не сок!

Инстантни бебешки каши Думата "инстанти" по отношение на хранителните продукти е синоним на нещо безкрайно преработено, променено до неузнаваемост от първоначалната си природна форма, загубило в процеса на преработка всичките си полезни вещества и съдържащо единствено празни калории. Инстантните бебешки каши не правят изключение! Вярно е, че са бързи и лесни за приготвяне. Вярно е, че някои педиатри ги препоръчват и много бебета ги харесват, но освен празни калории, чрез тях не осигурявате почти нищо полезно на вашето бебе. Ако държите да давате каша на бебето си, пригответе си такава сами от смлени с каменна мелница безглутенови култури, като кафяв ориз, просо, киноа, амарант или елда.

Бебешки бисквити Предполага се, че стимулират дъвченето след появата на първите зъбки. На практика съдържат основно брашно и захар като всяка бисквита. Да, може да са домашни с брашно от лимец и фурми или кафява захар, но това пак е захар. В организма всичко се разгражда до глюкоза, а единственото, което вашето бебе научава, към което привиква и което започва да търси, е удоволствието от СЛАДКОТО! Защо после се учудвате, че през бебешкия пубертет се тръшкат за близалка? Ако искате да го стимулирате да дъвче, дайте му парче морков или ябълка.

Суперхрани Храни като водорасли, мака, чия, годжи бери и т.н. се представят като изключително полезни супер-храни! Без да коментирам ролята на маркетинга, т.нар. супер-храни са комбинация от храна и лекарство и не са задължително безвредни. Водораслите например са силно белтъчна храна. Ако белтъците не бъдат ефективно разградени, по-едри молекули могат да преминат през чревната мембрана (която при бебета е по-пропусклива, отколкото при възрастните) и да предизвикат алергична реакция. Чията е богата на трудносмилаеми фибри, които могат да дразнят нежните бебешки черва. Освен това има свойството да абсорбира течността от червата, с което може да предизвика запек и дискомфорт на бебето. Маката съдържа фитохормони, от които вашето бебе няма нужда. С други думи, спестете на вашето бебе супер-храните и му осигурете разнообразие от местни и сезонни зеленчуци и плодове, пълноценни протеини и полезни мазнини.

ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРИ ДЕЦАТА Автор: Д-р Марта Михайлова До 2030 г. се очаква епидемия от затлъстяване в Европа, като България се нарежда на челни места с прогнозирани

Затлъстяването се превръща в 89% от населението с наднормено тегло. В момента епидемия и трябва да знаем, че разрешаването на този проблем близо 20% от децата в България са с наднормено до голяма степен зависи от нас, ротегло. Затлъстяването в семейството крие много дителите, тъй като децата са прекаголям риск за затлъстяване при децата. лено малки, за да разбират неговата важност и последствията от него. Начинът за справяне със затлъстяването е на първо място да не се допуска децата да развият наднормено тегло. Това е много странен подход, който трябва да започне с родителите. Homo obesus - 45% от жените и 60% от мъжете са слаби отвън, но затлъстели отвътре Затлъстяването е хронично заболяване, което се характеризира с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма, дължащо се на увеличение на мастните клетки. Защо затлъстяването е проблем? Броят на мастните клетки, натрупани през детството, не може да бъде намален - можем да повлияем само на обема им, което прави отслабването много трудно. Изграждат се вредни хранителни навици, които се превръщат в начин на живот. Причинява множество здравословни проблеми, които са животозастрашаващи. Здравните рискове при децата засягат целия организъм - бял дроб, диабет, болки в ставите, централната нервна система също е засегната; психични проблеми, сърцето, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания, бъбречни заболявания и много други. Основни причини за затлъстяването: - Вредни хранителни навици - Намалена двигателна активност - Социални фактори - отношението на семейството и обществото - Хормонален дисбаланс - Инфекциозни фактори - Медикаменти - Психични заболявания Дали сме безсилни пред гените - не, можем да влияем чрез начина на живот. Гените определят от 40 до 80% от телесното тегло. Самата генетична предразположеност може да бъде установена и повлияна чрез хранене, движение и начин на живот. Спортът и гените - целта на спорта е да задейства гени, които използват по-голяма част от мазнините ни като източник на енергия - колкото повече се движим, толкова по-активни стават тези гени и толкова повече мазнини използват. Нашите навици са не по-малко важни за контрола върху изявата на гените - те могат да се компенсират чрез двигателна активност. Количество и качество на храната - имаме гени, които ни карат да преяждаме, да ядем мазнини и захари. Когато знаем това, можем да го контролираме. Превенцията започва от храненето по време на бременността, кърменето, захранването. Ангажирайте детето с купуването на здравословна храна, приготвянето º, броя хранения. 25

ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА - ЗЕМЯ, ВЪЗДУХ, ОГЪН, ВОДА И БАЛАНСИРАНЕТО НА ДЕТЕТО ОТ НАЙ-РАННА ВЪЗРАСТ

Автор: Мартина Велева

В западната астрология се вярва, че Вселената се е формирала от четирите елемента Земя, Въздух, Огън и Вода. Счита се също, че зодиакалните знаци принадлежат на тези четири стихии. Четирите елемента изграждат нашето тяло, както и всичко, което консумираме. Тези елементи като неизменна част от нас и от телата ни също носят и определени качества, които влияят на поведението на човека. Наблюдава се и при човешкия темперамент, който се състои от комбинации от четирите елемента: Огън, Земя, Въздух и Вода. Всеки човек притежава в себе си всички четири елемента, но в различни пропорции. Различаваме се по това в каква степен е изразен даден елемент в нас. Чрез опознаването на качествата, които носят четирите елемента, ние можем да опознаем още по-добре себе си, както и детето си. Всички преминаваме през различни състояния в нашия живот. Ако наблюдаваме нашите деца - какви са тенденциите към проявата на един или повече елементи, това може да ни помогне да намерим начини да ги подкрепим да изразят своята уникалност. Нито един от елементите не е по същество добър или лош. Те носят в себе си положителни и отрицателни качества, които, ако познаваме, можем да балансираме там, където има дисбаланс, и по този начин да помогнем на детето си да стане една добра версия на себе си. Вижте дали ще откриете познати неща в характеристиките на четирите елемента за вас и за вашето дете.

резултати и притежават нужното търпение и сили, за да ги постигнат. Отличават се с вродено разбиране за света и трудно се плашат от каквото и да било. Не униват, не падат духом и се борят с всички сили докрай, за да получат своето. Отрицателните качества на земните хора са, че те трудно се адаптират към нови ситуации и промени, липсата на въображение и необоримия инат.

ЗЕМЯ

- Когато времето позволява, да си събува обувките и да ходи босо по тревата.

Земната част от нас е практична. Здраво стъпили на земята, тези хора правят схеми и планове, докато останалите само мечтаят. Такива хора рядко мечтаят, те искат реални

Как да балансирате отрицателните качества на елемента земя при вашето дете? - Обърнете внимание на здравословното и редовно хранене на вашето дете. Добре е да се храни с домашно приготвена, здравословна храна от органично земеделие. - Ежедневни навици за движение, редовно да прави физически упражнения за поддържане на физическото тяло. - Балансиране на прекалената практичност и рутинност на земния елемент чрез водния елемент. Прекарване на повече моменти със семейството сред уютната и топла атмосфера на дома ще допринесе за засилване на емоционалността. - Играйте игри за развиване на креативността, като например Dix It, асоциации, игри за въображение. - Разходки сред природата и посещения на пещери.

на стр.29 29

от стр.27

ОГЪН

ВЪЗДУХ

Огнените хора са активни, ангажирани, могат да правят едновременно много неща. Огнената част от нас е оптимистична, весела и енергична. Лесно и естествено стават първенци. Не обичат да получават откази, те са по-скоро в състояние да ги амбицират, отколкото да ги обезкуражат. Артистични и креативни. Независими, смели, дружелюбни, благородни, ентусиазирани и активни. Всеки от нас има "огнена сила", въпросът е да се научим да я използваме отговорно, защото тя може да се превърне лесно в източник на унищожение в нашия живот. Отрицателните качества на огнените хора са проява на агресия, нетърпеливост, егоизъм, припряност, избухливост.

Хората с доминиращ елемент Въздух имат способността да са обективни и да се дистанцират, както и да остават безчувствени. Те са интелектуалци, обичат спонтанността, лесно се отегчават, извънредно общителни и разговорливи. Наричат ги "Ветрове на промяната". Предпочитат да прекарват времето си в четене или сърфиране из интернет, да се занимават с идеи, теории, вместо с физически неща. Любопитни и пълни с идеи. Въздухът е най-социалният елемент. Въздушните хора обикновено се движат и мислят бързо. Отрицателните качества на въздушните хора са, че са непрактични, не им достига чувство и емоция. Основният им недостатък е, че бързо се отегчават. Рядко изразяват емоциите си, дори пред най-близки хора. Когато нямат интерес към нещо, бързо го изоставят и заменят с далеч по-приятно занимание. Често стават нервни, трескави, неспокойни. Как да балансирате отрицателните качества на елемента въздух при вашето дете? - Занимания с медитация - дава почивка на ума от прекалено мислене. - Разходки на чист въздух. - Занимания с дихателни техники. - Балансиране през елемент Земя. Да се насърчава да проявява идеите си в реалност, да борави с материята.

Как да балансирате отрицателните качества на елемента огън при вашето дете? - Включете в графика на детето си регулярни рутинни физически упражнения, които ще позволят на детето ви да "изпусне парата", вследствие на това ще започне все по-малко да избухва неочаквано. - Помогнете му да си създаде светоглед, който да му помогне да се разширят вижданията му за света, да вижда нещата през различни ъгли. - Водете го често на разходки сред природата, на чист въздух, сред дървета и около реки и езера. - Да излиза навън на естествените слънчеви лъчи.

- Като си въведе ред в стаята, да си води график - елемент Земя.

ВОДА Водният елемент представя емоционалната страна на човешкия живот. Водата ни дава чувствителност, инстинкт, интуиция, емпатия, съпричастност и състрадание. Винаги мислят за околните. Типична черта на характера е спокойствието. Сред негативните качества е липсата на стабилност. Емоциите често им играят лоша шега и водят до прибързани действия. Често пъти са неуверени и срамежливи. Често се оставят да ги манипулират. Имат склонност към тъга и дори депресия. Недостатъците им са хленчене, вкопчване, свръхчувствителност. Лесно изпадат в мрачно настроение и депресия. Често се оставят да бъдат манипулирани. Как да балансирате отрицателните качества на елемента вода при вашето дете? - Важно е да намери място, група от хора, в които да среща подкрепа. Да намери среда, в която свободно да може да изразява чувствата си, да не се притеснява да бъде себе си. - Фокус върху позитивните неща от живота, подхранване на радостта, вместо на гнева и тъгата. - Балансиране чрез елемента огън, да му се припомня, че "нещата не са толкова сложни, колкото изглеждат". - Да си води ежедневно дневник, където да записва емоциите и преживяванията си. - Често прекарване на времето сред природата, покрай течаща вода, река, изворче. - Често миене на ръцете по време на деня, да си наплисква челото с вода. 32

- По време на деня да пие редовно чиста вода, по възможност да е от планински извор. От написаното дотук виждаме, че във всички дадени препоръки за балансиране една присъства навсякъде и тя е да имаме по-често съприкосновение с Природата. Нека бъдем проводници на живата Природа, постигайки това чрез ума, сърцето, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което Природата иска да прояви чрез него, той би могъл да се развие като една хармонична и креативна личност. Всички ние носим в себе си качествата на четирите елемента. При някои един или два елемента преобладават повече, други по-малко. Именно тези съотношения правят всеки един човек уникален. Четирите елемента са в постоянно движение и промяна в нас. Влияние им оказват частите от денонощието, сезоните, заобикалящата среда, климата, храната и ежедневните навици. Откривайки тенденциите при децата си към един или повече елементи, това може да ни даде идеи как да ги разбираме по-добре и да ги подкрепим в уникалността им и да ги подпомогнем да развият пълния си потенциал.

КИНЕЗИОЛОГИЯ ЗА ДЕЦА Автор: Радостина Стоянова, Фондация "Децата на бъдещето"

През последните години техническият прогрес промени значително условията на живот. Голямото количество информация и техника за деца и възрастни разшири възможностите в една и ги ограничи в друга посока. Според научни изследвания общото психомоторно развитие на децата изостава все по-често спрямо критериите за съответната възраст. Започвайки от първата годинка, има множество помощни уреди - шезлонги, проходилки и пр., които осигуряват комфорт, но не и необходимите двигателни умения, които детето трябва да придобие. С напредване на възрастта децата все по-рядко биват включвани в семейните задължения и все по-малко усвояват умения в кухнята, градината или при обгрижването на домашни животни. Срещаме все повече деца, които са физически слаби, без добра координация, чувство за ориентация и баланс. Забелязва се изоставане в грубата и фината моторика, емоционална неустойчивост, забавен говор и/или говорни нарушения. Особено видим е проблемът, когато започнат училище, защото тогава от тях вече се очаква да имат достатъчен самоконтрол, за да могат да изпълняват самостоятелно поставените им задачи. Най-ранната фаза на самоконтрол е владеенето на собственото тяло във времето и пространството. Ако това условие не е изпълнено, е много трудно да очакваме, че детето ще може да се владее на по-фините нива, като емоционално или поведенческо.

Науката кинезиология за деца се развива през последните 30 години. Тя е наука за движенията на човешкото тяло и е корекционно-развиващ метод. В продължение на 10 години нашата организация се занимава с тази тематика, като я разглеждаме в три раздела: 1. Кинезиология за ранното развитие - от зачатието до първата годинка; 2. Възпитателна кинезиология - за деца от 2 до 6 г.; 3. Образователна кинезиология - в училищна възраст. Кинезиологията е научен метод, който се базира върху етапите на развитие на функциите на главния мозък. Съзряването на мозъка е дълъг и неравно мерен процес, през който се напластява и надстрой ва ново равнище над старото. За да постигнем Важен пробуждане и развитие на потенциалните възможмомент е превенцияности на детето и адаптирането му към света, та и предварителното знание е необходимо да не пропускаме нито един на родителите при възпитанието етап. Когато има пропуск при отшумяването на примитивните рефлекси (първите двина децата. Като специалисти често се гателни навици на новороденото с цел натъкваме на крайности. От една страна, оцеляване) или в етапите на сензорнанеглижиране на очевидна проблематика в обта интеграция (възприемането, осъзнащото развитие на детето поради незнание или, ването и разчитането на сензорните от друга страна, "гледане под лупа", претоварвастимули), говорим за дисбаланс в моне с много занимания и стрес. Нашата организазъчните структури и различни форми на ция съдейства за разбирането, информирането и нарушения. Възпитателната кинезиолоосигуряването на подходящи методи и знания на гия прилага сензомоторни програми родителите, за да обгрижват детето от раждаза мозъчно балансиране, чрез които нето му през първата година до съзряването се активират зони в мозъка в тази пому, така че да извърви плавно и постепенно следователност, в която те се активират етапите на развитие, да придобие умеот момента на раждане. Тези упражнения ния, с които да може да се справя стават основа за оформяне и развитие на висши психични функции и за овладяването самостоятелно с предизвикателна четене, писане и математически знания. ствата на живота. 33

МИТОВЕ И ИСТИНИ ЗА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ Автор: Д-р Цветелина Дучева

Митовете в детската стоматология са не по-малко и като брой, и като обем от старогръцките митове и легенди. За мен, като детски стоматолог, е много важна колаборацията с родителите на нашите малки пациенти, както и информацията, която те имат за хигиената и профилактиката на временните зъби. Нека поговорим за:

МИТ 1: Ходим на зъболекар само когато имаме проблем. Истината е, че профилактиката е най-лесният начин да съхраним своето здраве и здравето на децата си. При профилактичен преглед може да се открият зъбни проблеми още в самото начало и лечението винаги е по-леко и евтино спрямо бъдещите усложнения. МИТ 2: Храненето няма връзка с кариеса. Храненето е пряко свързано с кариеса. Приемът на много сладки, газирани напитки, снаксове, чипсове, солети и храненето между храненията са причина за наличие на непрекъснат резервоар от хранителни остатъци по зъбите, които са депо за развитие на кариесогенни бактерии, атакуващи емайла (особено при липса на адекватна хигиена). След време той започва да се руши и на това място се развива кариес. МИТ 3: Млечните зъби няма нужда да се лекуват. Млечните зъби, подобно на постоянните, са изградени от емайл и дентин, подобно на тях се разрушават при висока киселинност и бактериална инвазия. Кариесът се развива при тях много по-бързо, защото те са по-малки и степента на минерализация на емайла е в пъти по-ниска от тази на постоянните. МИТ 4: Млечните зъби нямат корени и нерви, затова няма как да болят. Всеки млечен зъб се състои от коронка и корен, в които се намира съдово-нервният сноп (т.н.нерв), отговорен за усещанията и болката. С пробива на посто34

янния зъб коренът на млечния постепенно се "стопява" и затова падналите млечни зъби имат само коронка. МИТ 5: Не е нужна хигиена на млечните зъби, може да им се изтрие емайлът. Грешка, именно във възрастта между 2 и 6 години хигиенните навици се залагат и възпитават най-лесно. Навикът за двукратно миене на зъбите се създава, подобно на създаването на навика за миене на ръце. Четкането е свързано и с фината моторика при децата, затова нека малчуганите да си четкат зъбите. МИТ 6: Млечните зъби могат да се мият с всякаква четка и паста. Средствата за орална хигиена при децата трябва да са съобразени с тяхната възраст и потребности. МИТ 7: Флуорът - приятел или враг? Флуорът е един от микроелементите, отговорни за здравината на зъбите. В Латинска Америка и САЩ приемът му започва още по време на бременността и продължава по схема след раждането, а в Европа приемът му се препоръчва основно като екзогенен - външен фактор под формата на гелове за допълнителна минерализация след зъбния пробив. И в двата случая целта е да се повиши кариес резистентността на съзъбието.

ТОП 5 ЕТЕРИЧНИ МАСЛА ЗА ДЕТСКО ЗДРАВЕ И КАК ДА ГИ ПРИЛАГАМЕ ПРАВИЛНО И БЕЗОПАСНО Автор: Антония Комитова

Физическото и емоционалното здраве на детето е огромна отговорност за всеки родител. Натурално чисти и високо терапевтични, етеричните масла ни дават възможност да имаме позитивно влияние и контрол върху здравето на любимите ни хора. Те ни предлагат алтернативен подход при настинки, болки и неразположения, като при правилната употреба можем да сме спокойни и да се погрижим за проблемите сами вкъщи. Силните лечебни качества на етеричните масла се дължат на способността им да преминават през клетъчната мембрана и директно да атакуват вируси и бактерии, причинители на болестта. Те могат да се използват превантивно или по време на боледуване, като действат още след първите няколко нанасяния. Техният невероятен оздравителен ефект се дължи на способността им цялостно да укрепват имунната система и да стимулират тъканната регенерация, като усилват клетъчната активност и растеж. Етеричните масла са дар от природата. Те представляват извлек от различни ароматни растения и билки и притежават невероятна лечебна сила за тялото и духа. Етеричните масла са от 40 до 60 пъти по-силни от билките и имат антибактериални, антивирусни, антипаразитни качества, чрез които подпомагат тялото да преодолява инфекции. Вдишването на етерични масла е изключително ефективен метод за позитивното влияние върху функцията на мозъка за достигане на физически и емоционален баланс. Децата реагират много положително към чистите аромати на растенията и нежния допир при масаж. При нанасянето на етерично масло можем да включим детето в лечебния процес, като му позволим да го помирише и дори понякога да го нанесе. Едни от най-благоприятните и най-често използвани етерични масла при децата имат много широк спектър от приложения, покриващ нуждите им в различните възрасти. 1. Лавандула (Lavendula angustifolia) - от 3+ месеца - имуностимулиращо, антибактериално, противовъзпалително, противоинфекциозно - при ухапвания от насекоми, изгаряния, обриви, екземи, наранявания, при висока температура, главоболие, безсъние, нервност, тревожност, свръхвъзбуда, засилва оздравителните процеси. 2. Римска лайка (Anthemis nobilis) - от 3+ месеца - антисептично, противовъзпалително, антибактериално - болкоуспокоително, мускулни спазми, висока темпе35

ратура, обриви, сърбежи, болки от никнещи зъби, нервност и раздразнителност, при храносмилателни проблеми (запек, разстройство, повръщане) 3. Чаено дърво (Melaleuca alternifolia) - от 6+ месеца - противовъзпалително, антигъбично, антибактериално, имуностимулиращо, противоинфекциозно - възпалено гърло, респираторни заболявания, бронхити, гъбични инфекции, въшки, рани, херпеси, акне, бактериални инфекции 4. Тамян (Boswellia carterii) - от 1+ година - противовъзпалително, противотуморно, антисептик, имуностимулиращо, антидепресант, антиинфекциозно - наричан още "царят на маслата" - при кожни заболявания, настинки, ухапвания, нервни изблици, натъртвания, наранявания, дихателни проблеми, алергии, при страх и безсъние, главоболие, при белези 5. Мащерка (Thymus vulgaris) - от 2+ години - антивирусно, антибактериално, противоинфекциозно, антигъбично, антисептично - при вирусни инфекции, дихателни проблеми, настинки, грип, възпалено гърло, кашлици, болкоуспокояващо, при гъбични инфекции, брадавици, мускулни болки

Основни правила за правилно и безопасно прилагане на етерични масла: - Винаги разреждайте етеричните масла в базово масло (зехтин, бадемово олио, кокосово масло, сусамово олио, масло от жожоба, авокадо и др.). Маслата не могат да се разредят във вода. При по-малките деца процентът етерично масло е по-малък, разреждането е по-голямо. - Съхранявайте и разреждайте маслата в стъкло или порцелан, никога в пластмаса. - При употреба на цитрусови масла не излагайте кожата на слънце поне 6 часа. - Дръжте маслата далеч от деца, на тъмно и сухо място. - Използвайте само висококачествени, терапевтични етерични масла. - При деца употребата на етерични масла е само чрез вдишване и чрез нанасяне върху кожата, никога вътрешно. - За да премахнете етерично масло, винаги използвайте базово олио, не вода. - Преди да нанесете маслата по тялото, направете тест. Нанесете малко количество разредено етерично масло върху кожата (от вътрешната страна на китката). Изчакайте 1 - 2 часа и ако има реакция, не използвайте маслото върху кожата. Ароматно маслата са безопасни.

"СПРИ ВЕДНАГА ДА ПЛАЧЕШ!" Автор: Милена Петрова

Емоциите са барометър за случващото се в нас и извън нас. Милена Петрова е психотерапевт, сертиКогато този барометър работи, ние фициран обучител по програмата "Трениране сме в добро психическо здраве, наясно сме със себе си и с лимитите си. на успешни родители", зам.-председател на Разпознаването на емоциите е част Асоциация за превенция и работа със зависиот самопознанието, което е един от мости "Само днес". аспектите на емоционалната интелигентност. Според доста изследвания емоционалният коефициент е много по-важен за успеха на човек от интелектуалния. Да разбираш собствените си емоции и тези на другите може да донесе много - желаната работа или партньор, вътрешен мир, добро здраве и т.н.

Какво правим ние с този жизненоважен аспект от личността на детето? Кои са грешките, които можем да допуснем?

Много често в ролята си на родители забраняваме на децата определени емоции. Правим го колкото неволно, толкова по навик... Някои от нещата, които казваме, са като че ли част от културата ни. Случвало ли ви се е да видите например майка пред зъболекарски кабинет. Детето проплаква: "Мамо, страх ме е...", а майката окуражително казва: "Ама ти си толкова смел!" или "Няма нищо страшно!". Тя го прави от желание да успокои детето или просто за да предотврати това, което може да се случи в кабинета (плач, викове, дърпане...). Подбудите са уважителни, но все пак индиректното послание е: "Не трябва да те е страх, емоцията ти е неадекватна!". Тя дори не го мисли по този начин, но това послание се чете между думите. А детето може да "прочете" неосъзнато и куп други неща, като например "Мама ще ме обича само когато не се страхувам. Не трябва да показвам страх, за да бъда обичан." В резултат на това страхът може 37

да се превърне в една забранена емоция. Друг пример: същото дете е на площадката и се ядосва, защото друго дете му е взело играчката и започва да плаче силно. Майка му му казва: "Спри да плачеш веднага!". Плачът в този случай е резултат от гнева и посланието, което получава детето, е "гневът и плачът са забранени!". И ето как детето си забранява и гнева. В този момент барометърът му за външния и вътрешния свят вече е силно повреден - липсват две важни части - гневът и страхът. Да си представим, че се прибира в къщи радостно, защото е получило хубава нова играчка и започва да скача, обаче възрастните са изморени. Баща му казва изнервено: "Престани да скачаш, не мога да понасям този шум, сядай на дивана и да не съм чул гък!" и радостта също влиза в списъка на забранените емоции.

Какъв би бил резултатът от забраняването на емоциите?

Дори и да си забраним дадена емоция, тя продължава да съществува по някакъв начин. Ние просто не я забелязваме, защото е развалена фината ни настройка. Неизразената емоция може да се превърне например в психосоматика. Новите изследвания показват, че ракът много често е в резултат на потиснат гняв. Неизразените емоции могат да се превърнат в бомба със закъснител. Хората, които изглеждат много мили и любезни, могат да крият в себе си вулкан от омраза и този вулкан рано или късно да изригне с неподозирана сила и ще нанесе невероятни опустошения. Неизразяването и неразпознаването на емоциите винаги са в основата на зависимостите... Освен че забраняваме някои емоции, понякога "с възпитателна цел" усилваме други - например срама и вината. Последиците от нерационалната вина могат да бъдат фатални за благоденствието на човек - той да се чувства толкова виновен (и съответно отговорен) за всички световни проблеми, че да поема прекомерни ангажименти, да пренебрегва собствените си нужди (дори и най-елементарни като почивка и сън), докато не се сгромоляса, физически и емоционално изтощен. От своя страна, прекомерният срам може да го спре от много ценни лични контакти или от развитие в сфера, в която е способен.

Как да реагираме в тези ситуации? Какво да бъде посланието ни към децата?

Децата имат право на своите емоции (както и всеки един от нас). Обикновено това, което ни притеснява, е начинът, по който детето изразява емоцията, затова можем да му покажем нови алтернативи или да ги открием заедно с него (напр. "Разбирам, че те е страх от зъболекаря. Може би ти става неприятно от шума на машинката. Искаш ли, докато си на зъболекарския стол, да ти сложим слушалки и да слушаш онази песен, която много харесваш?"). Понякога е достатъчно просто да му дадем възможност да говори за емоцията и тогава често то може да стигне само до приемливо за него решение и да се успокои ("Много те е яд, че това дете ти взе играчката", "Да, той е лош.", "Ядосваш му се, защото ти не правиш така..", "Да, но пък аз вече не искам да си играя с тази играчка. Ще си взема кофичката и лопатките.")

При този тип общуване детето получава няколко много важни и здравословни послания: "Мама ме разбира. Може да й се вярва. Имам желание да споделям и друг път с нея. Аз не съм дефектен - това, което усещам, е нормално, трябва само да не наранявам другите заради това, което чувствам". Всички ние искаме да имаме физически и емоционално здрави деца и да имаме добри взаимоотношения с тях. Приемането на емоциите на детето е една от стъпките към постигането на тази цел. 38

МИСИЯТА ДА ОТГЛЕДАМЕ ЕМОЦИОНАЛНО ИНТЕЛИГЕНТНИ ДЕЦА Автор: Мина Касабова

Мина Касабова е детски психолог и психотерапевт, основател на психологическо студио Фариа. Сертифициран инструктор по програма Т.У.Р. - Трениране на Успешни Родители. Неминуемо всеки, който има малки деца,

вземем например гневът. Детето не може да

е минал през онзи страшен период, наречен

се въздържи да не усети яд или враждебност

бебешки пубертет, времето на "не"-то, първо

от време на време.

юношество или тези ужасни 2 години. Периодът, в който децата изправят на нокти родителите си и те не знаят как да се справят с емоционалните им изблици. Време, в което ставаме свидетели на множество отрицателни прояви. Детето бяга, когато го викаме, рита, гърчи се или се вцепенява, когато го караме да направи нещо, или изпада в истински истерични кризи. "Какво да правя?" е въпросът, който си задава всеки родител.

Защо тогава да не го оставим да се освободи от гнева си? Ако го възпрем, ще му бъде много по-трудно да контролира поведението си. Няма нищо по-опасно от това да попречим на парата да излиза от котела. Редно е да оставим децата съвсем свободно да изразяват всичките си чувства - както лошите, така и добрите. Ако не им позволим да се освободят от гнева и враждебността си, любовта и нежността няма да има къде да се настанят.

Нужни са цели 7 години, докато се развие

По правило децата изразяват чувствата си,

съзнанието на детето да усвои общо опреде-

ако не изискваме от тях да ги крият. И ако ги

лените норми и ценности на обществото. Не

научим да показват нормално емоциите си,

е нужно да го насилваме. В това отношение

те ще растат в прекрасно душевно здраве.

езикът е изключително полезен. Назоваването на реалността ще му помогне много да овладее себе си и света.

Малките деца не могат да потискат отрицателните чувства като гняв и страх, без да сторят същото и с останалите като обич и неж-

Първото нещо, което е хубаво да се научи

ност. И не е достатъчно децата да обясняват

родителят през този период от развитието на

какво става в тях. Те имат нужда да усещат,

детето си е да може да прави разлика между

че родителите наистина разбират чувствата

действия и чувства. Чувствата на детето, както

им, когато са нещастни, обидени или търсят

и мислите му, го обхващат спонтанно. То не

разбиране. А как да покажем на детето си,

избира нито момента, нито чувствата си. Да

че ни е ясно какво изпитва? на стр.39 39

Помисли какво е важно за теб и направи финансов план.

Пенсионно осигуряване Животозастраховане

от стр.37 За тези умения говори психологът Томас

"мама много се ядоса, когато хукна към ули-

Гордън и ги нарича активно слушане или от-

цата, но сега съм много по-добре". То ще ви

разяване на чувствата. Това е да покажеш на

разбере.

другия, че наистина разбираш какво изпитва, като със свои думи отразяваш чувствата му все едно си огледало. С двегодишните деца е много лесно, тъй като можеш да употребиш същите думи, които са казали те. Например пристига двегодишното хлапе с рев и бясно казва "бие ме". Тук родителят със съчувстваш тон отговаря: "Ядосан си на детето, защото те е набило?". Този метод препраща на детето собствените му чувства и вие му показвате, че разбирате какво изпитва. Тази техника е като саморегулатор. Ако не сме разбрали правилно детето си, то със сигурност ще отреагира с "Не, не е така!".

Тази двупосочна комуникация на разбиране и споделяне полага основите на една дълбока и дълготрайна връзка. Тя се гради на взаимно уважение, щастливи и здрави взаимоотношения, които удовлетворяват и двете страни. Децата, чиито родители насърчават и подкрепят определянето и назоваването на емоциите, израстват емоционално интелигентни. Когато кажем: "изглеждаш ми тъжен" или "виждам, че си разстроен", показваме съпричастност и разбиране, даваме пространство на емоциите такива, каквито са. Предаваме посланието, че приемаме безусловно преживяванията им. Само когато едно

Много е хубаво всеки път да сме спокойни

дете живее свързано с емоциите си, то ще

и ведри, да запазваме хладнокръвие и да се

расте здраво, уверено и смело ще препуска

държим идеално с децата си. Това наистина

по пътя, наречен живот.

е идеалният вариант, но аз все още не съм срещала родители, които да са способни на спокойствие и ведрост при всички обстоятелства. А след като даваме право на децата да изразяват своите чувства, би трябвало и ние да имаме това право. Ако имате нужда да елиминирате гневните си чувства към отношението на детето - кажете му го! Например

КАК ДА НАСЪРЧИТЕ ДЕТЕТО СИ ДА БЪДЕ ПО-САМОСТОЯТЕЛНО Автор: Дора Прангаджийска

Детската самостоятелност е един много продължителен процес от развитието на детето от първата годинка през цялото детство и пубертета, когато детето окончателно се отграничава от родителя. За да се стигне до това окончателно отделяне е много важен периода от 1 до 3 години, или така наречената фаза на Аз-а, в която детето разбира, че то и мама са две отделни неща и е изключително важно родителят да даде пространство на детето, за да не забави или стопира този естествен процес на самостоятелност. Процес, в който работим за формирането на вътрешния авторитет на детето. 1. Напътствайте, а не критикувайте. Напътствието да показва уменията на възрастния, но не да ги натрапва. Да е топло и внимателно, а не лекционно и скастрящо. Ако детето се учи да подрежда кубчета например, напътствието може да звучи "Хайде да видим заедно дали няма да се справим", а не "Пак не се справи! Остави, ще го направя аз". 2. Предложете различни възможности, така че детето да избере само. Ако то иска да облече прекрасната си розова принцеска рокля с къдрици посред зима може да му предложите да избере между червения и синия панталон, а пък вие му обещавате когато се прибере да облече точно тази рокля. 3. Игнорирайте малките нарушения. Както за тези на детето, така и за вашите. Ако детето е уплашено, вашата реплика е добре да изразява съпричастност: "Знам, че се страхуваш, аз също понякога изпитвам страх", а не: "Ти си страхлив!".

4. Перифразирайте. Вместо да казвате "Не може", предложете алтернатива. Ако детето рита топка в стаята може да му кажете "Хайде да излезем навън да поритаме", а не "Не ритай в стаята". 5. Водете преговори. Умението да се постигат компромиси в общуването е показател за зрялост. Компромиси се търсят и при общуването с децата. Ако то иска по-голяма свобода например, родителят е този, който проявява зрялост и води диалога до компромис. Да, родителят е авторитетът, той взема крайното решение, но е добре и детето да бъде чуто, да не се дисквалифицира мнението и личността му. 6. Извинявайте се, когато сте били прекалено гневни или сте сгрешили. Често родителите са гневни, но след това не се извиняват. Това създава чувство за малоценност у детето. Извинението ще засили още повече авторитета ви, а и ще дадете добър пример на детето си. Детето да не бъде принуждавано да се извини. Често не е готово за това. Добре е да му се даде пространство да осъзнае какво е причинило и да прояви съпричастност.

Да, истинско предизвикателство е пътят към самостоятелност. Но не забравяйте, мили родители, че вие сте зрелите във връзката родител - дете, вие сте порасналите мъдри хора, вие владеете импулсите и реакциите си. Често се сърдим като деца и очакваме зряло поведение от децата си, но природата просто още не ги е подготвила за това. Затова учете се заедно с тях, забавлявайте се заедно с тях, давайте пространство на своето вътрешно дете и не забравяйте, че детето се превръща в това, което ние като послания отправяме към него.

ДЕТЕТО, КОЕТО СЕ ЯДОСВА Автор: Силвия Аладжова - сертифициран Т.У.Р. инструктор, психолог "Ядосаното дете е това дете, което е твърде уплашено, тъжно и му е невъзможно да изкаже на глас тази своя емоция. Все пак можем да разберем, че се чувства, сякаш нещо изключително важно го е застрашило, а самото то няма друг избор, освен да се бори. То също така се чувства само. И тъй като не може да го изговори, никой няма да го разбере, никой няма да дойде, за да го спаси, и може дори да го нарани. В естествената природа на децата е те да са обичливи, приемащи и дружелюбно настроени. Когато видите едно дете яростно да атакува своите близки, можете да предположите, че то таи в себе си изключително болезнени чувства и се нуждае от помощ." (Patty Wipfle)

Скъпи родители, днес ще ви разкажа за едно малко момченце, което ще нарека Никола. То е само на 2,5 години. Никола е дете като всички останали, на негово място би могло да е моето, вашето, детето от кварталната градинка, на съседите... и което и да е друго дете в тази и сходна възраст. Моят разказ започва с това, че Никола иска нещо много силно, което обаче в този момент не може да има. Майка му казва "не" и Ники изпада в ярост и започва да удря. Майка му скръства ръце и твърдо, както правят родителите в такива случаи, отговаря: "Аз няма да ти позволя да ме удряш. Това боли!" Ники я ритва. Майка му се смее и казва силно "Ох!" Всъщност тук няма нищо смешно. Истината е, че майка му изпитва силно желание да си го върне, като ритне обратно Никола. Тя обаче е наясно, че родителите трябва да игнорират това поведение, когато децата ги нараняват, но не и да си го връщат. Децата имат нужда от нашите ясни, категорични ограничения, когато поведението им е извън контрол. И се нуждаят от помощта ни, за да разберат това, което чувстват, за да се научат да управляват своето собствено поведение. Затова тя просто му отговаря с твърд глас: "Никола, не ме ритай!" Сега Ники започва да се смее и се прицелва отново. Смехът му кара майка му да се ужаси и да се пита може ли двегодишно дете наистина да се наслаждава на болката º? Ако тук тя се плъзне в този ред на мисли, може да последват множество заплахи за наказания, забрани и т.н. ... Но Никола не се смее, защото се радва на болката º. Той е толкова разстроен, че даже не му е възможно да се разплаче. Смехът му като реакция на защита го държи на разстояние от напрежението и тревожените му чувства. Майка му заобикаля ритника и отстъпва назад, извън обсега му. Самата тя си напомня, че Ники сега е уморен и гладен. Тя поема дълбоко дъх и си повтаря на себе си: "Той се държи като дете, защото той е дете!" Тя полага сериозни усилия, за да регулира собствените си емоции. Поема въздух и с найравномерен глас, колкото º е възможно, отговаря: "Ти се смееш, но се опитваш да ме нараниш... а това никак не е смешно! Ти си разстроен." 47

Никола идва отново към нея. Тя поставя ръката си, за да държи на разстояние малкия Никола, и говори любезно, но твърдо. Тя не крещи, което би усилило напрежението между двама им. Но знае, че трябва да покаже на сина си, че е съвсем сериозна: "Не! Не ритай мама, разстроен си." Тук Ники, размахвайки краката, си казва нещо като: "Искам да те ритна, мамо!" Майка му се опитва да отрази чувствата му, доколкото това º е възможно: "Ти си толкова разстроен, че искаш да удариш. Ужасно си разстроен!" Ники продължава да се мята, но вижда сега, че тя го разбира. Това, което може да направи в този момент, е просто да повтори израза "Разстроен!" Майка му продължава, като кляка до него и го поглежда в очите: "Да, ти си разстроен и това боли!" Чрез непосредствения очен контакт лицето на Никола посърва и той започва да плаче. Майка му го гушва в скута си и той започва да вика и плаче колкото му е възможно. Това трае известно време, което и на двамата им се струва, че трае цяла вечност. Накрая спира и само подсмърча. Точно в този момент, не по-рано, майка му се намесва: "Ти беше толкова тъжен и ядосан." Ники има сила само колкото да потвърди: "Да, тъжен." Тя продължава: "Да, ти беше тъжен и ядосан, наранен отвътре, така че си искал да нараниш и мама, така ли е...?" Никола се взира в нея. Майката знае, че той прави връзка: Той се е почувствал наранен, така че е искал да нарани. "Така че ти удари и ритна мама. Ох?!" - тя показва как и прави жест на болка. Ники крие лицето си в рамото º. Тя вече съвсем мило, с топъл глас продължава: "Ти си криеш лицето сега, защото си се засрамил за това, че ме боли, нали така? Сега вече съм добре. Но когато ме ритнеш, ме боли. Не ритай повече мама. ... Можеш да ми кажеш, че си разстроен! Можеш да тропнеш силно с краката си или да ме стиснеш силно за ръка. Но не и да ме удариш." Ники все още е в скута на майка си, започва да тропа силно с крачета. Майка му: "Да, можеш да тропаш с краката си, когато си разстроен. Но какво да кажем за удрянето?!" Ники отговаря силно: "Не." "Точно така - отговаря му тя - няма повече удряне. Сега си мисля, че и двамата сме гладни и уморени. Хайде да се прибираме." Какво научи Ники от тази случка: - че майка му е тази, която определя границите за неговите действия, за да запази всички в безопасност, което е голямо облекчение за него; - това, че майка му разбира, когато той е разстроен, и ще му помогне да се справи с чувствата си; - това, което го боли отвътре, той иска да го извади навън; - това, че майка му го пази и се грижи за неговото щастие, дори когато трябва да каже "не"; - че той е личност с цялата палитра на своите чувства - яд, гняв и всички останали; - това, че чувствата могат да се управляват, а те и отшумяват. И може би най-важното нещо, а то е, че независимо какво се случва, любовта на майка му към него е безусловна. 48

Повече за приложението на ИГРАТА за спокойно говорене и изслушване ДАРПЛЕЙ като семейна игра, в детската градина, в училище, на работното място, можете да прочетете на нашия сайт: www.darplay.com Благодарим за това интервю на Ивелина Петкова, семеен консултант, създател на Kaya – ергономични раници за носене на бебе, майка на две деца. На снимката: семейството на Анна Коласанте, дизайнер на Дарплей Фотограф: Калина Арсова

ДИГИТАЛНА ГРАМОТНОСТ Автор: "Асоциация за родители"

Мнозина наричат днешните деца "дигитал-

тройства с образователни цели - игри, обра-

ното поколение" поради факта, че много от тях

зи, клипчета и приложения за опознаване на

се научават да използват съвременните техно-

света: цветовете, животните, звуците.

логии в една или друга степен още преди да

При това трябва родителят да е заедно с

са проходили.

детето, докато то ползва устройството, за да

Участието на родителите в развиването на

следи реакциите и емоциите му, да разговаря

потенциала на децата в ранна детска възраст

с него за случващото се и да му помага да от-

е от решаващо значение. Ето някои от подкре-

личи реалността от фантазията.

пящите подходи по отношение на дигиталните умения в различните възрасти:

ОТ 3 ДО 5 ГОДИНИ

ОТ 0 ДО 3 ГОДИНИ

На тази възраст детето активно ползва устройства с достъп до интернет, като дейност-

В първите години от живота си децата обик-

ите обикновено се свеждат до играене на ви-

новено имат ограничен достъп до дигиталните

деиогри на компютъра или гледане на видео и

устройства в семейството: гледат телевизия

снимки.

или клипчета на компютъра/таблета, играят он-

Тъй като това е възрастта, в която деца-

лайн игри или се забавляват с "умни играчки".

та са склонни да "влизат" навсякъде, където

В тази възраст е подходящо родителите да

имат достъп онлайн, то рискът да попаднат на

насърчават използването на дигитални ус-

неподходящо и вредно съдържание е много 51

голям. Основните онлайн рискове са случай-

вече да се въведат основни правила за здра-

ното попадане на порнография, жестокост,

вословно ползване на интернет: определено

насилие или нецензурен език. Поради това

време онлайн, както и задължително редуване

е необходимо родителите да вземат мерки и

на сърфирането в мрежата с физическа ак-

да защитят "онлайн средата" на децата, като

тивност и други занимания. Все повече деца

инсталират подходящи за устройството про-

на тази възраст имат достъп до социалните

грами за родителски контрол, които филтрират

мрежи и с удоволствие общуват с роднини и

съдържанието. Много важно е родителите да

приятели и обичат да разглеждат съдържание

използват специализирани детски търсачки или

като снимки и клипчета, качени от други хора.

регистрирани профили и настройки за защита

Сигурна онлайн среда за детето означава:

на деца при ползване на другите търсачки и

родителите не качват прекалено лична инфор-

сайтовете за видеообмен (най-често децата

мация за самото дете; не публикуват снимки

гледат клипчета през Youtube). Родителите мо-

или клипчета, които детето може да определи

гат вече целенасочено да показват на децата

като излагащи и унижаващи, когато порасне

конкретни стъпки и операции в интернет, които

- колкото и сладки да са за родителите, никой

са в основата на дигиталните умения. Тъй като

тийнейджър не би искал приятелите му да ви-

децата в тази възраст обичайно не могат да

дят голите му детски снимки или неуспешните

четат и пишат, родителите им показват как се

му първи опити с велосипед на две колела. Ро-

търси информация през конкретна търсачка.

дители са тези, които показват на детето през

Като виждат как с писане могат да достигнат

личен пример какво трябва да е поведението

до много информация като текст, картинки или

в мрежата - как се разговаря с другите хора,

видео, децата пожелават по-бързо да се нау-

как се ползват емотикони и как могат да постъ-

чат да четат и пишат.

пят в определени ситуации. На тази възраст децата могат вече да се на-

ОТ 5 ДО 7 ГОДИНИ

учат и да създават дигитално съдържание например да рисуват, да обработват снимки,

Въпреки че децата все още играят игри

да запаметяват файлове и да ги подреждат в

повече, отколкото общуват онлайн, добре е

собствени папки.

КАКВИ ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕЦАТА ЗАДОВОЛЯВАТ ЕЛЕКТРОННИТЕ ИГРИ? Автор: Людмил Стефанов

Людмил е психолог с над 20-годишен практически опит. Консултира деца, родители, партньорски двойки. Води групи за личностно развитие, обучава родители, учители, социални работници по всички теми, касаещи детското развитие, връзката деца - родители и начина, по който функционира семейната система.

Детските игри във всичките си разновидности представляват подготовка на детето за живота му на възрастен. В живота на възрастния има множество предизвикателства, свързани с чувства като страх и гняв, преодоляват се трудности и опасности, а стресът е всекидневен. В този смисъл детските игри представляват един "емоционален тренажор", в който всеки от нас се е подготвял да преминава през житейските изпитания, без да рухне психически. Ето защо, откакто свят светува, всички деца са имали особено влечение към рисковите игри. Тук ще изброя някои от най-популярните видове такива игри, от които кожата ти настръхва от страх и за които не казваш нищо на мама и татко. - Катерене на голяма височина. Децата обичат катерушки, пълзене към върха на високо дърво или лазене като алпинист по отвесна скала. - Високи скорости. Спускането с шейна или с велосипед по стръмна улица, каране на скейборд и други подобни приспособления, когато имаш чувството, че почти си изгубил контрол над ситуацията. - Боравене с опасни предмети. Остри ножове, лъкове, резачки, селскостопански инструменти и машини - с една дума всичко, с което има риск да се нараниш, но същевременнно с него можеш да изпиташ и удовлетворението, че го контролираш и управляваш. - Опасна среда. Децата обожават да играят с огън или около дълбоки водоеми, да влизат в стари, порутени сгради или строежи, т.е. влече ги всяка среда, която представлява потенциална заплаха. - Играта на криеница и всички игри, в които си сам, далеч от очите на приятелите си и на възрастните и има опасност да се загубиш. Да си построиш скривалище на затънтено място, където никой не може да те намери. Този вид игри са плашещи за родителите, защото крият риск за здравето, дори и за живота на децата. Изниква въпросът: защо тогава те са продължили да съществуват в хода на еволюцията? Еволюционната психология ни дава отговори на този въпрос чрез провеждането на лабораторни експерименти.

В множество лабораторни изследвания на различни животни, родени наскоро, учените изследователи намират начин да лишат малките от възможността да играят опасни игри и да си взаимодействат едно с друго. Оказва се, че тези животни, независимо от какъв вид са, израстват като емоционални инвалиди. Попадайки в непозната среда, те се стъписват, не могат да се адаптират и нямат импулс да проучват обстановката. Ако им се даде възможност да си взаимодействат с други животни от техния вид, те или се парализират от страх, или проявяват безсмислена агресия. 53

Множество сравнителни проучвания показват, че децата в съвременния свят по-често страдат от неврози и депресия, отколкото децата през 60-те и 70-те години на 20. век. Оказва се, че ако децата не са играли игри, в които да преживеят страх, гняв и агресия, те не са подготвени да преработват силните чувства, свързани с разочарованията, които съпътстват нормалното човешко съществуване. Едно сравнение между начина, по който са играли децата преди 40 50 години, показва големи различия в това, което позволяват родителите сега, и това, което са позволявали тогава. Преди години беше нормално деца на 6 - 8 години да излязат сами в гората извън населеното място, да се отдалечат на 2 - 3 километра, да се катерят по дърветата и да скачат в речните вирове. Сега това изглежда немислимо. По направени наскоро изследвания на общественото мнение сред родители във Великобритания, 43% от тях смятат, че децата не бива да се пускат да излизат сами, преди да навършат 14 години. Други 30% смятат, че това може да се случи чак след 16-годишна възраст!

Както вече казахме, рисковите игри са еволюционно утвърдена потребност за децата. И ако те няма как да я задоволят по естествен начин, логично е да търсят заместители. В съвременния свят един такъв заместител се явяват компютърните игри. В техните сюжети, визуални и звукови ефекти можем да преживеем точно това: високи скорости, заобикаляне на препятствия, преследване и бягство, боравене със смъртоносни оръжия, търсене и криене на съкровища, дебнене на неприятел. Ако наблюдаваме деца, които играят на тези игри, ще видим отреагиране на всякакви емоции: страх, гневни изблици, разочарование, че пак са те "потопили", желание за отмъщение, изразявано с крясъци. Тоест - електронните игри могат да изпълняват функцията, която еволюцията е възложила на рисковите игри, които играят и децата, за да изработват вътрешни механизми, чрез които да стават по-адаптивни и по-устойчиви. В този смисъл е едностранчиво да се говори само за вредите и опасностите от компютърните игри. В психологическото консултиране и психотерапията винаги се има предвид това, че симптомите в детското поведение, от които родителите се тревожат, обикновено изпълняват някаква адаптивна функция. Електронните игри представляват възможен вариант за голяма част от съвременните деца, на които не им се дава пространство да играят истински рискови игри, да изграждат своята психическа устойчивост. И ако просто премахнем от живота на децата електронните игри и преживяванията, които те носят, ние ги лишаваме от нещо, от което те имат нужда. Всъщност тъкмо заради нуждата да се учат да управляват такива чувства като страх, гняв и агресия, децата играят на тези игри. Рецептата за справяне със склонността на децата да се пристрастяват към електронните игри е проста и следва логично от казаното дотук. Не е достатъчно да предложим на децата си да канят в къщи приятели и съученици, за да отклоним тяхното внимание от компютъра. Всъщност, събрани заедно, те пак се струпват около клавиатурата. Не е достатъчно и да общуваме по-често с децата си, като запълваме нуждата им от комуникация. Необходимо е да преосмислим своя страх от опасностите, които крие съвременния свят, и да имаме по-балансирано и толерантно отношение към рисковите игри, от които децата имат нужда. Когато се разхождаме покрай детски площадки, можем да чуем, че там най-често употребяваната дума от родителите е "Внимавай!". Въпросът е: готови ли сме да поемем риска вместо "Внимавай!", да казваме на децата си "Опитай"? И това е част от един по-голям въпрос: готови ли сме "да пуснем" децата си да пораснат? 54

ЧИСТ И ПОДРЕДЕН ДОМ В НЯКОЛКО ЛЕСНИ СТЪПКИ Автор: Яна Мицева Не обичам домакинската работа. Аз съм мързелива домакиня и съм тотална противоположност на чистниците, които могат да прекарат часове в чистене и подреждане на дома. За сметка на това обичам да ми е чисто и подредено. Разхвърляният дом ми действа психически зле - депресира ме, напряга ме, изстисква енергията ми. А когато имаш три деца и мъж, който е на същото домакинско дередже като теб, картинката е... разхвърляна. Преди около 7 години започнах да търся къде се срещат мързеливата домакиня и любителката на чистото и подреденото. Оказа се, че се срещат на едно неочаквано място - пред таймера.

Можеш да направиш всичко за 15 минути! Обикновено това, което ни възпира да свършим домакинската работа е, че тя винаги е много и отнема много време (или поне на нас ни се струва така). И ето един лесен трик как да свършите каквото и да е (омразно) домакинстване, без да се тормозите. Слагате таймер, който да ви звънне след 10, 15 или 20 минути, и се заемате фокусирано с купчините мръсни чинии или планината несгънато пране. Звънне ли часовникът, оставяте всичко, докъдето сте стигнали. Настройвате още веднъж таймера за същото време, за което сте домакинствали, и се отдавате на почивка и любимо занимание. Не пропускайте в никакъв случай почивката! Помислете само - какво са 10 - 15 минути? Къде ли не сме ги разпилели тези минутки. Използвайки таймера, знаем точно колко време ще ни отнеме, слагаме една приемлива рамка. Постепенно започваме да имаме някаква представа колко точно работа можем да отметнем за тези 15 минути. За моя приятна изненада се оказа, че е наистина много. Другият ми любим трик е да правя нещата "между другото". Например докато чакам да заври водата за чая, да забърша плотовете и да поразтребя кухнята. Или отивайки от една стая в друга, да върна разни вещи по местата им. Или преди да си измия ръцете, забърсвам мивката в банята. Използвайки тези трикове ежедневно, домът ми започна сякаш сам да се поддържа.

Ето ви още идеи: * Винаги празна мивка - мийте или слагайте посудата в съдомиялната веднага след като приключите храненето. Създава чувство за ред и завършеност в кухнята. Толкова е хубаво да се събудиш сутрин и чистата мивка да ти се "усмихне".

* Не оставяйте следи - мийте и разтребвайте след себе си още по време на готвене; приберете си нещата, които сте използвали, веднага щом приключите с тях; изпразнете чантата си още щом се приберете, сложете дрехите по местата им веднага. Така не разхвърляте и дома остава подреден. * Оправяйте си леглото веднага след ставане - така започвате деня с успех. Това е мотивиращо. А оправеното легло прави спалнята да изглежда по-подредена и приветлива. * Перете всеки ден - така много по-често ще виждате дъното на коша за мръсно пране и няма да се налага да се занимавате с много големи купчини дрехи наведнъж. Веднага щом изсъхнат дрехите, ги приберете по местата им. * Зониране на дома - разделете дома си на зони и си направете ваш си график кога с какво ще се занимавате. Например моят дом е разделен на 5 зони и всеки ден отделям по 10 - 15 минути за конкретната зона. Понеделник - почистване и подреждане на хола, вторник - детската стая, сряда - спалнята и т.н. Даже имам два почивни дни. Важно е да почиваме! * Дом за всяка вещ - всяка вещ в дома ви трябва да си има място на съхранение. Ако няма или º намерете, или се разделете с нея. Много е удобно също да групирате вещите по вид и този вид да стои на едно място. Например документите ви да стоят в една папка или в един шкаф, а не разхвърляни из цялата къща. Кухненските принадлежности да стоят само в кухнята, дрехите на децата да са в детската стая, тоалетните принадлежности да са в банята и т.н. Също така приберете по шкафове и чекмеджета всичко, което може да се прибере, така ще си спестите допълнително бърсане на прах и зацапвания от това, че стоят по плотове и рафтове. * Разделете се с излишното - освободете се от всякакви дрехи и вещи, които не използвате, счупени са, не харесвате или пазите "за всеки случай". Колкото по-малко дрехи, вещи и мебели имате, толкова по-малко неща ще се нуждаят от грижите и вниманието ви ежедневно. Много е важно да включите цялото семейство. Домакинството не е "женска работа". Така както всеки в дома ви използва банята, храни се, има мръсни дрехи за пране, така всеки би трябвало да участва в поддържането на дома според силите и възможностите си. Децата още с прохождането могат да изпълняват елементарни задачи, като например да си приберат играчките по местата (с помощ, ако трябва). Нормално е всеки да има различни предпочитания - един да обича да мие чинии, друг да готви, трети да минава с прахосмукачката. Разпределете задачите така, че всеки да е ангажиран и да прави нещата, които са му приятни. А за задачите, които са ви неприятни, се редувайте. Не е нужно да направите всичко наведнъж. Домакинската работа никога не свършва, приключите с едно, появява се друго. Бъдете практични, разделете работата на малки части и непременно си почивайте между задачите. 56

КАК МИНИМАЛИЗМЪТ СПАСИ МАЙЧИНСТВОТО МИ Автор: Яна Мицева Още от дете съм имала странна връзка

Минимализмът е философия, която поставя на преден с вещите. Никога не съм успявала да се оправя план преживяванията и взаимоотнов хаоса и да успея да сложа ред. Този външен шенията. "Използвай вещите, обичай хаос отразяваше вътрешното ми безредие. От хората, а не обратното." В минималивреме на време имах изблици на разчиствазма на повърхността стои освобождаването не. Вадех всичко и изхвърлях купища ненужни от ненужни и излишни вещи, от купищата неща. Но нямах вътрешен покой. Само това неща, които пазим "за всеки случай". Чрез дълбоко усещане, че вещите ме затискат, заопростяване и изчистване на жизненото душават, отнемат ми енергията. пространство от излишното даваме Когато през 2008 г. станах майка за първи път, свобода на ума и чувствата, освонещата се задълбочиха. Не се справях с дома и бождаваме място за хубавите и домакинството, не се справях като майка, не се важните неща в живота. справях с живота си. Всичко беше пълен хаос, а аз бях потънала в жестока следродилна депресия. Ако се отдадях на вътрешния си свят, външния заминаваше по дяволите. Занемаряването на дома пък ме вкарваше още по-дълбоко в депресията, правеше ме още по-нещастна и неспокойна. Занимаех ли се с външния свят, затъвах още повече в депресивните си състояния и се завърташе един порочен кръг. Сякаш нямаше измъкване. Търсех си баланса, но не го намирах. Лутах се в отчаяни опити да бъда прилична домакиня, прилична майка, донякъде присъстваща съпруга и донякъде себе си. Тези безрадостни опити завършваха само с вината, че за нищо не ставам, в нищо не ме бива. Все пак опитите ми да се справя адекватно със ситуацията в един момент се увенчаха с успех. Намерих ефективни начини да се справя с депресията и постепенно започнах да подреждам вътрешния си свят. Това желание прерасна и в желанието да подредя и опростя средата, в която живея. През 2011 г. настъпиха много промени в живота ми. Родих втория си син, преместихме се в друг град, купихме си собствен дом (и пак се преместихме), захванах се с нещо много интересно и непознато тогава в България. Всичко това поставяше пред мен нови предизвикателства и отново силната нужда да балансирам живота си. Така попаднах на минимализма и нещата започнаха да си идват по местата. Много бързо забелязах ползите. От чисто практическа гледна точка домът ни се поддържа много по-лесно, тъй като вече нямаше вещи, на които да слугуваме, а само вещи, които използвам с радост. Много по-лесно намираме нещата, които са ни нужни. Решенията, които трябва да взимаме всеки ден със съпруга ми, са много по-малко. Толкова е по-лесно да избереш измежду две тениски, вместо между 10, нали? Децата ми станаха много по-спокойни, те самите можеха да поддържат по-лесно стаята си, а и не бяха непрекъснато превъзбудени от купища играчки. Започнаха да им се случват и по-интересни неща, когато заменихме материалните подаръци с преживявания. Така ходихме на почивка по случай първия рожден ден на дъщеря ми, а синовете ми ходят на кино, уроци по езда и какво ли още не. Неща, които ги радват много повече от скъпа играчка, омръзнала за два дни. Преживявания, които освен радост им носят усещане за взаимност, учат ги да комуникират с други хора, да се справят с нови ситуации, разширяват кръгозора им. 57

Съпругът ми също бере плодовете на минимализма. Той се зарази от мен и в момента не е привързан към нищо материално и това му дава много спокойствие и сигурност. Освободих се от множество започнати и незавършени проекти. Въображаеми АЗ, които никога не успявах да осъществя. Много исках да градинарствам, да плета, да шия и още подобни. Но не ми се получаваше. Разделих се с всички неща, свързани с тези идеи. Това махна от мен напрежението на недовършената работа. Вече не се чувствах длъжна да бъда нещо, което не съм. Обичам да чета и поддържах наистина огромна библиотека. В един момент осъзнах, че 95% от книгите у дома надали ще бъдат прочетени пак. Отделих любимите си заглавия и няколко със сантиментална стойност. Всичко останало си намери нов дом. Така освободих пространство и пуснах книгите на свобода да ги четат много хора. Аз самата започнах да използвам отново градската библиотека. Това ми даде нови перспективи. Благодарение на минимализма започнах много повече да ценя времето си и онлайн живота си. Осъзнах, че много от връзките, които поддържах, са празни, безсмислени. Отношения, които ми носят повече болка и негативни емоции, отколкото радост; отношения, които ми крадат от времето. Избрах децата и семейството си пред тези празни връзки. И животът стана много по-хубав. Сега винаги имам време да си почина, да се занимая с нещо свое. Имам време да поиграя с децата, да излезем на разходка и да правим разни неща заедно. Справям се много по-добре с домакинството. Намерих себе си и това ме направи и много по-пълноценен партньор в брака. Минимализмът спаси майчинството ми! Минимализмът спаси живота ми! Даде ми цел. Помогна ми да стана по-осъзната за живота. 58

ДЕТСКАТА РЕВНОСТ: ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ Автор: Людмил Стефанов

Като психолог и психотерапевт, а също и като човек с натрупан жизнен опит, ще ви разкажа една примерна история за детската ревност, която наистина обхваща живота на човека от начало до край. Примерна, защото представлява комбинация от множество истински истории.

Това може да е историята за две сестри - възрастни жени към 80-те години. По възрастната с четири години вече отключва типично психично заболяване, характерно за напредналата възраст. Живее в измислен свят на фантазии. Влюбена е в мъж, които често се появява по телевизията: това може да е красив и мъжествен актьор, шоумен, политик, телевизионен говорител. Фантазира си, че той също отговаря на чувствата º. Настроена е сантиментално и говори с копнеж за него. Дори вечер понякога подрежда специално масата с вечеря на свещи и очаква избранника на сърцето си. По-младата º сестра се отнася със съчувствие към нейното заболяване и всячески се стреми да я подкрепи. Ала към нея болната изпитва силно враждебни чувства. Не я допуска до себе си, гони я от жилището си, когато тя реши да я навести, подозира я, че идва да º открадне пенсията или че в кекса, който º е донесла, има отрова. Има към сестра си агресивни изблици и дори посяга да я удари. Подобни чувства между братя и сестри към края на живота им са много разпространени. На възраст, когато имуществените придобивки все повече губят смисъл, между тях се разгаря ненавист заради малко парче земя или подялбата на някакво незначително наследство. Или дори си развалят отношенията и стават гневни едни към други без никаква видима причина. Често децата им /първи братовчеди/ продължават да се отнасят с най-добри чувства по между си и се опитват да "вразумят" родителите си, но напразно. Причините за необяснимата промяна на чувствата между толкова близки хора можем да намерим в най-ранното детство. Когато се ражда по-малкото братче или сестриче, по-големите деца изпитват ревностни чувства. Те просто не искат да приемат новото същество, което заема толкова много време от вниманието на майката. По един или друг начин те започват да изразяват своята неприязън. Например: "Мамо, искам да викнем щъркела отново да си вземе това бебе!"; или: "Не искам бебето да ми пипа играчките и да носи моята шапка!". Случва се дете на около 2 години, когато види, че бременната му майка подрежда дрешки и принадлежности на очакваното бебе, да ги разхвърля по пода и да ги стъпче. Дори понякога по-големите деца предприемат и по-сериозни действия, за да елиминират натрапника, който им е отнел близостта на майката. Тези всеизвестни прояви на ревност са обясними и нормални. Разбира се, майките винаги се опитват да пренастроят нагласите на по-голямото дете. Понякога те правят това с думите: "Какво толкова се притесняваш. Аз ще те обичам и теб. Аз съм майка и на двамата. Просто бебето е малко и има нужда да се грижим повече за него. Когато ти беше бебе и за теб съм се грижила така." Психологът Хайм Гинът, автор на световния бестселър "Детето и ние" (София, изд. "Изток Запад", 2007 г.), коментира тези популярни опити да се повлияе на ревността със следната аналогия: "Предста59

вете си, че вашият съпруг един ден се прибере от работа и ви каже: "Скъпа, аз си намерих и друга жена, с която се виждам понякога. Но ти не се притеснявай. Това няма да се отрази на чувствата ми към теб. Аз продължавам да те обичам, както и преди. Дори теб те уважавам много повече от нея, защото ти си майката на децата ми." Никоя жена не би приела спокойно тези думи. Не ги приема и детето, когато разбере, че трябва да дели родителската любов с друг, по-малък и по-нуждаещ се от грижа човек. Като родители е наистина важно да разберем, че враждебността на децата към новородените бебета в семейството е нещо естествено. Дори нещо повече, според Франсоаз Долто / френска психоаналитичка, световно известна с работата си с деца/ трябва повече да се тревожим, ако такава негативна реакция към новороденото напълно отсъства. Защото това е знак за емоционално анулиране, което може да доведе до появата на натрапливи мисли и действия, откъсване от реалността и бягство във фантазията. И още - малкото дете проявява обичта си, като се идентифицира с обекта на своите чувства /опитва се да прилича на него/. В този смисъл ако голямото дете се поддаде на изкушението да обича бебето - един еволюционно по-неразвит образ на самото себе си, това застрашава неговото израстване. До появата на бебето детето е обичало само по-еволюирали от него човешки същества и идентификацията го е развивала. А любовта към едно същество, което принадлежи към един отминал за обичащия стадии на развитие, може да бъде дори опасна за него. В своята книга "Тълкуване на сънищата" Зигмунд Фройд пише за типичните сънища, отразяващи нашите ревностни чувства към братята и сестрите ни, които носим от детството. Обикновено в сънищата братята и сестрите са представени символично от насекоми, червейчета, мишки, гущерчета, жабчета... С една дума - малки неприятни животинчета, които ние в съня си смачкваме или преследваме. Някои от тези сънища са съвсем очевидни с посланията си. Например: "Човекът сънува, че отива към една поляна, където играят и тичат малки деца. Сред тези деца той разпознава братята и сестрите си. Когато се приближава към тях, те изведнъж се превръщат в малки ангелчета, птички и пеперуди и излитат. И той остава сам на поляната". Сънят отразява инфантилното /детско/ желание на сънуващия братята и сестрите му "да се превърнат в малки ангелчета и да отидат на небето". Сънища, които при тълкуването им се оказват свързани с ревностни чувства от детството, ни съпътстват през целия живот. Те биват предизвиквани от множество житейски ситуации, които наподобяват детската борба за повече място в сърцето на родителя. Например - съпер60

ничество с колегите в службата за уважението и благоволението на шефа. Изобщо - всякакви случаи, в които може да се почувстваме отхвърлени и пренебрегнати за сметка на някой друг.

Как родителят с поведението си засилва ревността?

Когато са свидетели на враждебност на децата едно спрямо друто, родителите често реагират остро и негативно. "Как може да говориш така? Та той ти е брат и трябва да се държиш добре с него. Брат ти е най-близкия ти човек?".

Могат да прозвучат и недвусмислени заплахи: "Ако продължаваш да се държиш така със сестра си, няма да те обичам! /или няма да ти говоря/". В някои семейства се стига и до физическа саморазправа. Детето си взема поука от тези родителски реакции и започва да крие чувствата си. Дори може да започне да ги замаскира, като проявява лицемерно прекалена обич и загриженост към по-малкото си братче или сестриче. Родителите на такива деца обикновено се радват и изпитват гордост от тяхното поведение и взаимна привързаност. От това, обаче, ревността не намалява, а само се трансформира. Тя чака удобен момент да се прояви. Точно такъв вид подтиснати чувства действат и по-нататък в зрелия живот на човека. Има родители, които най-често стоварват отговорността за всичко на по-голямото дете по принципа - който е по-голям, той е виновен. Други пък се опитват да открият виновника и активно да разрешат възникналия конфликт. На практика се оказва, че и двата варианта са погрешни. В първия случай имаме очевидна несправедливост. Във втория случай, осъществявайки разследването, родителят насърчава децата си да се клеветят взаимно. Тези опити на родителя да се намесва като арбитър в детските конфликти напрягат отношенията между децата. Това не означава, че можем да ги гледаме с безразличие как се нараняват. Можем да прекъснем свадата, но след това да насърчим децата сами да се разберат. Така до децата достига родтелското ни послание, че ако сме им гневни за нещо, то е, защото не могат да се разберат и да намерят компромис в конфликтите си. Добро въздействие има даването на общи задачи, които насърчават взаимопомощта. И още нещо важно - не е добре да наказваме едното дете в присъствието на другото . Това няма да доведе до нищо добро, а само ще засили враждебността, интригантството и търсенето на мъст. Едни от най-важните правила във възпитаването на децата, които служат и като превенция за развитието на ревността, са да не сравняваме децата по между им и да не им лепим етикети. Сравняване имаме, ако родителят казва на едната си дъщеря, с цел да я успокои: "Ти не се притеснявай, че момчетата не те канят на срещи като сестра ти. И на това ще му дойде времето. Важното е, че ти си много умна, интелигентна. Това повече се цени в живота." Това изказване разгаря съперничеството между сестрите. В случая е необходимо само да се изрази съчувствие и подкрепа на страдащата дъщеря, без да се споменават успехите на сестра - по терените на любовта. Понякога родителят, сравнявайки децата, може да каже: "Виж се само как се храниш. Целия се омаза. Сестра ти е три години по-малка от теб, а е толкова чиста и спретната." Чувайки това, детето започва да ненавижда както сестра си, така и самата идея да се поддържа чисто. От друга страна малката сестра може да започне да развива арогантност към брат си. Вместо да търси от него подкрепа при съвместните игри с други деца, тя може да се преживява като негов ментор. Или пък родителите наричат едното дете "инат, твърдоглав, упорит", а другото - "малко ангелче". Освен че нарушават връзката между братята и сестрите, подобни етикети сякаш програмират децата и ги затварят в рамки, от които те трудно ще излизат през целия си живот. В този случай първото дете може да остане с усещането, че неговата житейска роля е винаги да се отстоява с агресия, да не отстъпва и да не се съобразява с другите. Това е опасна програма, която може да накърни социалните му контакти и да го държи в изолация. От друга страна, "милото ангелче на мама" може да реши дълбоко в себе си, че трябва с всички да бъде добричко. Дори самата мисъл да се противопостави по-твърдо на някого става страшна, защото се преживява като опасност от загуба на родителската любов. 61

Как да ограничим влиянието на ревността? Както вече казахме, появата на братче или сестриче винаги всява смут в душата на детето. То започва да изразява негативните си чувства. Това води до упреци от страна на родителите, че поведението му е егоистично, грозно и неприятно за възрастните. Тези упреци всъщност оставят детето да се справя само с чувствата си. Оставено само, с времето то постепенно преминава през всички симптоми, съпътстващи появата на детето-съперник. Това са капризи, възвръщане на нощните /а понякога и дневните/ напикавания, загуба на апетит, апатия. След като премине през всичко това, голямото дете привидно губи интерес към съперничеството с по-малкато и въобще не го споменава, за да не му се карат. Но дълбоко в себе си то държи тези чувства непреработени. Те продължават да действат и по-нататък в живота му и в зряла възраст го правят обидчив и чувствителен. А както видяхме в началото на тази статия, подтиснатите чувства към братята и сестрите от детството понякога избуяват в силна взаимна неприязън в старостта. Единствения добър начин да се преодолеят негативните чувстна и ревността е да им се даде пространство те да бъдат изразени. Ако детето се оплаква: "Откакто се роди брат ми, вече никой не ми обръща внимание", е добре да го прегърнем и да му кажем: "Разбирам как се чувстваш. Сигурно не ти е лесно." А не да се опитваме да го убедим, че чувствата му са неуместни и неприемливи. Тук ще приведа и един пример за виртуозно отработване на случаи с агресивни прояви на ревност от практиката на Франсоаз Долто. В този случай тя дава толкова оригинални напътствия на майката, че успява да я превърне в терапевт в семейството. Робер е на две години и от три месеца проявява силна агресия към новородения си брат Пиеро. Проблемът му се зсилва от острите и негативни реакции на цялото обкръжение: "Как може да се отнасяш така с брат си! Ти си лош! Грозно е да ревнуваш. Така натъжаваш мама." Включен е и целия възможен арсенал от наказания и лишения. Майката се опитва да убеди Робер, че Пиеро е добричък и миличък. Същевременно избягва да гушка бебето. Полага необходимите грижи за него сякаш "зад гърба" на Робер, защото в противен случай предизвиква гневните му реакции /чупене на предмети, ритане на майката, удряне на бебето, опит да го удави във ваната и дори да му бръктне в очите с ножица/. Макар че е бил преждевременно развито дете, Робер се променя драстично. Забравя всичко, което е бил научил преди раждането на брат си, пишка и ака в гащите, станал е блед и подтиснат, губи апетит, говори тихо и неуверено. Следвайки напътствията на Франсоаз Долто, майката престава да осъжда гнева на Робер, като вместо това започва да го легитимира и да му дава глас. Когато Робер проявява агресия към вещите на брат си, майката казва: "Ах, този Пиеро! Вещите му се мотаят навсякъде!". Ако хората се радват на бебето и му правят комплименти, тя реагира: "Пак този Пиеро! Все на него се възхищават. А той само спи, плаче, яде и си цапа пелените. Глупави хора! Какво толкова намират в едно бебе." Когато Робер избухне за нещо или реагира негативно, тя не го осъжда за лошотията, а казва на висок глас: "Горкият Робер, какво се чудя! Откакто Пиеро се роди, живота ни се обърна наопаки. Как няма да е изнервен!" Съществен акцент от новото поведение на майката е, че вече не се крие от Робер, когато се грижи за бебето. Но същевременно - и това е много важен елемент от терапията - тя му говори с нежен тон, но пренебрежително. Например, ако го гали, казва: "Колко са глупави майките да харесват такива малки нехранимайковци като Пиеро. Та той е просто едно вързопче, което не представлява нищо интересно." Макар и с недоумение, майката се съгласява да въведе тези промени в поведението си. Като добавка тя оставя някъде в къщата една 40 сантиметрова кукла под формата на бебе. Това е обект, върху който Робер може да прави пренос и да изкарва върху него гнева си. Резултатите надхвърлят очакванията. При тази промяна Робер в началото изпада в недоумение. След няколко дни поведението към брат му става напълно неутрално. И съвсем скоро дори започва да оспорва думите на майка си, когато тя се изказва пренебрежително за бебето: "Не, не е вярно, че за нищо не го бива. Много е сладък." По съвет на Долто, когато чува такива изказвания, майката не прекалява, а просто казва: "Наистина ли мислиш така? Е, ти си му батко." Логиката на тази терапия е следната: щом негативните чувства са налице, ние не можем да им се противопоставим. Добре е да ги легитимираме и да им помогнем да бъдат изразени. Така от едно дете, което е застрашено от хоспитализиране заради гневните си изблици на ревност, Робер се превръща в дете, което се радва на брат си.

#ТаткоИмаЗначение или защо е важно позитивното участие на бащата в отглеждането на детето: Емоционално и социално развитие

Когнитивно развитие

Подкрепа за партньора

- По-успешни връзки с другите , особено с връстници

- По-успешно завършване на училище

- Баланс, когато партньорът е изморен и претоварен

- По-успешно развитие на емпатия

- По-вероятно е децата да намерят по-добра работа

- Баланс в домакинските грижи (по-малко стрес)

- По-рядко развитие на депресии, страх и неувереност в себе си

- По-вероятно е да изкарват добри пари ;)

- Децата възприемат равностойни отношения

*Из доклада State of World‘s Fathers, вж. https://sowf.men-care.org/wp-content/uploads/ sites/4/2015/06/State-of-the-Worlds-Fathers_23June2015-1.pdf Levtov R, van der Gaag N, Greene M, Kaufman M, and Barker G (2015). State of the World’s Fathers: A MenCare Advocacy Publication. Washington, DC: Promundo, Rutgers, Save the Children, Sonke Gender Justice, and the MenEngage Alliance.

ИГРОВА СТОЙНОСТ VS БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА Автор: Мая Цанева Сдружение "Безопасни детски площадки" Мили родители, колко книжки за Червената шапчица имате? Купувате ли няколко различни издания от една и съща приказка? Най-вероятно НЕ. Въпреки разликите в картинките или превода, историята е една и съща. С разнообразни и подбрани книги се грижим за въображението на децата ни и за развиването на уменията им. Но дали сме толкова взискателни и към площадките за игра? Ние правим всичко възможно детските площадки да са най-безопасни. Национална законова рамка (Наредба 1 на МРРБ от 2009 г.) изисква до края на 2018 г. всяка площадка да има ударопоглъщаща настилка и да отговаря на редица други критерии и условия за безопасност. Ние, активните граждани и родители, забелязваме веднага ръждиви и опасни елементи, липсващи парапети, счупени катерушки. Реагираме, като подаваме сигнали в Контактния център на общината (www.call.sofia.bg) и се обаждаме на горещия телефон на района, в който живеем. Но дали обръщаме внимание на разнообразието и ИГРОВАТА СТОЙНОСТ на детските площадки, на това дали развиват умения, захранват въображението, предлагат различни начини за социализация? Детската площадка с висока игрова стойност задържа вниманието на децата дълго време, дава възможност да бъде преоткрита. Тя съдържа компоненти със сложни геометрични фигури и елементи за стимулация на ума и развитие на фината моторика. Такава площадка е изградена с различен тип повърхности и текстури, смело съчетание на цветове и звуци, които да предизвикват игра без край. Ние сме пораснали, катерейки се по дървета и върху железни кълбета, монтирани върху цимент. Съоръженията от нашето детство имат висока игрова стойност за деца над определена възраст, макар и да не са безопасни по изискванията на Наредба 1. Но в България площадките с висока ИГРОВА СТОЙНОСТ с безо64

пасност по новите стандарти са малко. Децата търсят повече места като "Градът" и "Маргаритка" в София, "Стената на приказките" в Бургас, "Кулата" в Пловдив и др. В края на 2018 г. изтича срокът, в който България трябва да приведе всички площадки в съответствие с Наредбата, която поставя и изисквания за минималната им игрова стойност. Затова сега е моментът да говорим дали децата ще прекарват повече време навън на интересни и безопасни места за игра или ще ги обречем на една и съща игра. Питайте вашите кметове, обръщайте се към институциите и настоявайте не просто за нова площадка, а за площадка, на която играта е като приказка без край! Детските площадки с висока игрова стойност: • дават повече възможности за игра; • увличат децата да се движат повече, което намалява риска от обездвижване и затлъстяване; • развиват фантазията на децата; • спомагат за повече социални контакти между тях; • развиват уменията за оцеляване и самосъхранение.

КАК МАЙЧИНСТВОТО НИ ПРАВИ ПО-КРЕАТИВНИ Автор: Силвия Трифонова, Her Startup

Замислих се над този въпрос по време на второто ми майчинство с две породени деца. Докато малкият спеше кротко през деня и след като отмятах грижите покрай него, ми оставаха 2 - 3 часа свободно време. Учудващо за мен, в този период бях буквално "залята" с нови идеи за лични проекти, експерименти, като водена от принципа на проба и грешка, се отдавах на всеки един от тях. А те не спираха. В отглеждане на малките аз търсех и непрекъснато развитие за себе си, този път с няколко щипки креативност. То не беше снимки, рисуване върху текстил, илюстрации, личен блог... Проектите се формираха от нищото, без много планиране, но с много страст и отдаденост. Докато той сладко спеше (защото беше кротко бебе), аз нямах търпение да довърша поредния личен проект, който отнемаше около няколко месеца. Откъде идваха тези идеи и това желание за тяхната реализация - още търся обяснение. Може би през всичките тези години на успешна и стремглава професионална реализация те стояха кротко и търпеливо изчакваха своето време. Без да бързат и без да напомнят настоятелно за себе си. Майчинството свърши, а желанието за връщане към офиса и трескавата организация на запомнящи се събития, контактите със стотици хора на ден ми липсваше. Върнах се за няколко 65

години. До момента, в който осъзнах, че майчинството е извадило на светло всички тези страсти и нови идеи... и те няма да се скрият. И колкото и да се опитвах да се отделя от тях, не се получаваше. Оглеждайки се около мен, за моя радост, открих и други майки, които са преоткрили свои страсти по време на майчинството. Някои бяха направили успешна кариерна трансформация точно по време на майчинство, като изработваха невероятни красоти с ръцете си. Други бяха открили мечтаната си дълго време бутикова пекарна или малка квартална книжарница. Някои бяха оставили зад себе си успешна корпоративна кариера, за да балансират времето си с децата, като в същото време се изхранват с това, което обичат най-много. Други нямаха желание да напуснат сигурната си работа, но техните страсти оживяваха във вълнуващи лични проекти, върху които те работеха, докато всички други сладко спяха. Просто защото не можеха без това. Лека-полека започнах да събирам тези истории. Първо от квартала, след това от града, от различни краища на страната ни... Започнаха да се появяват и истории от далечни държави. И това беше началото на Her Startup (http://herstartup.today) преди около година и половина. Как всъщност майчинството ни прави по-креативни? Имам собствено обяснение, може би то важи и за други.

- Смяната на ритъма на живот, смяната на фокуса ни, на приоритетите в живота, много

скоростно ни изкарва от предишната ни зона на комфорт и рутина, независимо каква е била тя. А всяка смяна на зоната на комфорт води след себе си до появата на нови идеи, поемането по нов път и един вид трансформация.

- Отглеждайки бебето, ние се свързваме отново с нашето детство, с любимите ни зани-

мания и това, което ни е носило истинска наслада и усмивки. Понякога ние, възрастните, забравяме за това дете у себе си. Или просто сме загърбили мечтите му. Бебето ни свързва отново с тези детски мечти, по собствен уникален начин. А с малко вдъхновение, упоритост, нови знания и умения, както и доза смелост, пътят напред може да изглежда по съвсем различен начин. За моя голяма радост, в избрания от мен кариерен път до момента в сферата на маркетинга и организацията на събития винаги съм имала възможност да давам изява на различни мои идеи и творчеството е било винаги на една ръка разстояние. Но след появата на децата вече знам, че в офиса или извън него, то винаги ще е до мен. Дори и единствено като личен проект. Защото тези проекти със своята непретенциозност, спокойствие, търпение и заряд ни носят истинско вдъхновение и страст, с която малките много лесно могат да се заразят...