Черно море
Едва Митко успя да разтвори учебника „Човекът и обществото“ , а Боган бе вече тук.
Черно море
Ама ме стресна!
Поздрав!
Здравей! Днес ти си наред да разказваш: за траките
Тогава ще тръгнете с мен към миналото, към историята
И да тръгнем тя, историята, вече е свършила… Нали е разказ за нещо, което се е случило вече… Как може да отидем там? С машина на времето ли?
Не разбирам за каква машина ми говориш! ИСТОРИЯТА е наука за развитието на обществото
Аха, за това как се е развивало нашето, българското общество, нали?
Да. ИСТОРИЯТА е миналото, което се съхранява в паметта на човечеството
Но как, като човекът, за съжаление, умира и с него и сърцето му, и паметта му?
Да, но земята крие следи от дейността на хората, които отдавна вече ги няма. Това са съоръжения, предмети, свързани с тяхната дейност, с тяхната култура. С това се занимава науката археология, а хората, които ги търсят – археолози. Така те помагат в изучаването на миналото на човечеството, на историята. Да, за разлика от иманярите, които, копаейки да търсят съкровища за себе си, унищожават ценни предмети
Има още една наука, която помага на историята – етнографията, която изучава бита и живота на един народ, в случая – на българския народ.
Това, което ни дава знание за миналото, се нарича исторически източник. Историческите източници могат да бъдат материални(предметни): постройки, паметници, предмети от бита, оръдия на труда, книги и т.н.
Ясно! Материални, защото можеш да ги пипнеш с ръка
Историческите източници могат да бъдат и нематериални: устни разкази на очевидци, стари филми, музика, обичаи, приказки, митове, легенди и т.н.
Като легендата за София, народните ни песни…
Историческите източници могат да бъдат и писмени: книги, писма, вестници, надписи…
И старите снимки на нашите прародители ли?
Ако са надписани…
Странно! Значи тайната била в конската опашка…
А сега се хванете за знамето ми и потегляме
Рени и Митко докоснаха знамето и усетиха как взеха да се смаляват.
Изведнъж като стълба се спусна една лента на времето, водеща към книгата. Тя примамливо мигаше и приканваше тримата приятели.
Така ли изглежда пътуването в миналото? Много е вълнуващо и светлинно! – мислеха си Рени и Митко.
Лентата се придвижваше напред, докато скоростта взе да намалява и пред тях се откриха родните земи до Черно море и река Дунав.
Най-старите обитатели на днешните български земи били траките. С това име били наричани много племена, които имали и свое собствено название. Вие вече знаете племето серди, нали?
Общото име траки тези племена получили, защото говорели един език, имали еднакви обичаи и еднакви вярвания.
Най-известни сред траките станали одрисите. Те единствени създали тракийска държава. Един гръцки историк разказва, че от всички царства, които се намирали в Европа, Одриското царство било найзначителното.
Тракийските племена обитавали равнините и отглеждали зърнени храни. Древните летописци наричали земите им хлебородни. Тракийското жито и вино били прочути в много страни на Стария свят.
А какво е летописец?
Това е човек, който описва последователно събития и случки, станали по времето, в което е живял
Траките живеели в села и укрепени градове.
Да, и тогава е имало бедни хора и богати…
Траките умеели да отглеждат и лозя, били опитни пчелари и произвеждали големи количества мед. По земите им се срещала розата – рядко за древния свят цвете.
Отглеждали овце и крави, но особено почитали конете. Изобразявали ги на много места: на стени на гробници, на вази, на коланите си, на мраморни плочки и др.
За един от тракийските царе гърците разказвали, че имал „най-хубавите бели като сняг и бързи коне, най-хубавата колесница, украсена със злато и сребро, и най-хубавите златни оръжия“.
Траките не създали своя писменост. За живота им научаваме от достигналите до нас различни предмети, останки от сгради. Спомен за древните траки запазили техните съседи гърците, които имали своя писменост.Те записвали онова, което било интересно и различно от техния собствен живот.
От гърците научаваме, че те са наричали своите съседи „войнствените траки“
Държавата на одрисите не съществувала дълго, защото тракийските племена предпочитали да живеят поотделно.
Но с поред гръцките летописци“ само обединени траките можели да бъдат посилни от останалите народи“.
Религиозни вярвания на траките Траките се молели на различни богове. Но най-много се прекланяли пред силата на Тракийския конник. Изобразявали го на каменни плочи с копие в ръка, придружен от куче или лъв. Смятали го за покровител на лова и пазител на доброто. Чрез него изразявали преклонението си към слънцето.
Да. Той е притежавал вълшебния дар да пее толкова хубаво, че карал всички животни да го слушат омаяни и да го следват по пътя му. Опасните зверове лягали укротени в краката му. Толкова голяма била силата на музиката му, че дори скали и планини можели да се движат заради нея До нас достигна легендата за един от най-известните тракийски герои - Орфей
Траките вярвали, че след смъртта си се преселвали в друг свят, затова погребвали своите владетели в гробници. Украсявали стените им с красиви рисунки – стенописи.
За да подготвят мъртвия за другия живот, до него поставяли любими предмети: накити, съдове, оръжия. След това засипвали гробниците с много пръст, за да са недостъпни. Така по нашите земи се появили множество могили.
Освен гробниците, особено ценно наследство от траките са намерените съкровища. Тези съкровища от злато и сребро представляват прекрасни образци на изкуството, затова често гостуват на различни музеи по света.
Траките тук създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Но да се връщаме, че времето неусетно отлетя. Казах!
С тате ходихме до скалния град Перперикон и каза, че той също е тракийски паметник
Черно море
Хей, та ние бяхме на бойното поле и не видяхме дори с кого воюваха траките…
Беше невъобразимо страхотно! С нетърпение очаквам Боган!
Черно море