Гергьовден Нашият общ празник
Гергьовден е може би единственият празник, който се празнува от всички етноси в България:
Ще ви разкажем как видяхме и пресъздадохме на сцена този празник.
Декор в залата… и пред нея.
В нощта преди Гергьовден момите ходят за мълчана вода.
С тази вода се замесват обредните хлябове. В нея момите топят китките си, за да гадаят за кого ще се оженят.
Преди изгрев слънце момите ходят за шума от бук, здравец и други цветя. Правят китки, които се връзват с червен конец на бакърчето, за да” букне” млякото.
По това време ходят бродници и мамници. Те си мъчат да “примамят” реколтата от чуждите ниви, да подлъжат момите за магиите си.
Най-възрастната жена в семейството на овчаря е омесила специален хляб – с дупка в средата /колак/. Снахата ще го занесе в кошарата.През него ще се “мълзи” /издои/ първата обагнила се овца.
Преди това овцете ще се прекарат под къпинов венец.
“Иди, дъще, накичи с бук къщата, хората ни да са здрави. От глогинката тури на плодните дръвчета, да висне плода им като родова глогинка. По едно коренище здравец за всеки от фамилията на гредата на къщата ще окачим. След една седмица ще го посадим. Дай, Боже, всичкия да се хване!”
- Бабо, бабо, разкажи ми пак за Свети Георги и за змея!... - Ех, Георги, не ти ли омръзна… Ама нали си именик, ще ти разкажа…
“Един ден Георги се връщал от война. Минал край едно езеро. Там стояла една красива девойка и плачела. От нея воинът разбрал, че жителите на града почитали като бог огромен змей, който живеел в езерото и всяка година изяждал по една мома. Дошъл бил редът на царската дъщеря. Напразно момъкът се опитвал да убеди царя да се откаже от безсмислените жертви и да приеме християнството. Накрая той приел да се покръсти заедно с народа си само ако младият воин докаже силата на своя Бог и победи змея. Георги приседнал край езерото, склонил глава в скутите на девойката и задрямал. Изведнъж от езерото се появил змеят. Девойката заплакала, една сълза капнала върху лицето на момъка и го разбудила.”
“Скочил Георги на нозе, грабнал оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и се насочил към змея – с един удар посякъл зловонната му глава, а после го разпрал. От туловището му излезли всички погълнати по-рано девойки. Царят удържал на думата си и приел християнството, заедно с целия си народ, защото Иисус ни учи на смирена доброта и и милостивост.”
-Юнак бил този Георги, нали бабо? -Юнак на юнаците… Жив и здрав да си,
и ти юнак да станеш!
Бащата и майката се връщат от кошарата.
-Свети Гьорге, ей това си ми принесъл тая година, догодина по-голямо да ми принесеш! Бабата слага на челата на децата знак от кръвта на агнето и благославя: “Живи и здрави да сте!” След това нарежда: - Занеси, сине, агнето в черковния двор. Там попът да го прикади и пречете. Половината за общата трапеза там ще оставиш, другата половина върни!
От селото вече се чува музика… -Хайде да ходим вече! Всички са се събрали в черковния двор. -А люлките дали вече са вързали? -Ще се полюлеете за здраве. И да помните: на люлката, дето на сурово дърво е вързана, на нея да се качите, че суровото е на здраве, а сухото – на болест.
-Знам защо бързате за люлката! Там ергените ще ви люлеят и ще ви питат кого любите…
-Пазете се, дъще, да не се качите на Слънчовата люлка, че днес Слънцето е решило да се жени! Да не ви открадне като в Грозданкината песен. Ето ви по едно червено яйце да ви пази!
“Дор две се люлки люлеят…”
На Гергьовден се правят трапези на открито. Хората се теглят на кантар за здраве. Ако вали дъжд е на берекет. Има поверие, че всяка капка е жълтица.
Следобед момите се събират в дома на една от тях и гадаят за какъв момък ще се оженят.
“Одрана крава през село реве, извади момне, маламен пръстен.” /гайдар/ “Гривни звекат под възглаве, бръкне, булке, извади пръстен!” /златар/
Мълчаната вода с натопените пръстени е пренощувала на керемидите или под трендафил, “за да види звездите”.
На 6 май мюсюлманите честват празника Хъдърляз, в чест на двамата братя Хъдър и Иляз, покровители на плодородието и животните.
Според поверието в полунощ на този празник те се срещат по средата на света на богата трапеза.
Характерен и за турските девойки на този ден е обичаят “наричане на китки”. След като извади всичките нишани, “булята” ръси косите на другарките си с мълчаната вода, за да вали дъжд през лятото. След това всички си мият лицата с нея, за да нямат лунички.
“На която е този нишан, ще се омъжи за овчар”!
Едерлези
Ромите почитат Свети Георги и го наричат Спасител, защото ги е избавил от змея, който един цар пратил, за да ги изтреби. За тях този ден е начало на лятото и да тръгнат на път.
Ромските деца прескачат огън за здраве и изричат: “Болестта ми тук да остане!”.
катуните могат
Момичетата се окъпват с вода, в която са сварени билки и гадаят за кого ще се омъжат.
Ромски гадания на пръстени: Джоджън посях, разклони се, вятър го разлюля, старият ми приятел дорде дойде, с новия се излъгах” /Момата ще остави сегашния си любим и за по-хубав ще се ожени./
“Стани, стани, стари татко, че тъпаните бият, за сестра ми идват.” /тази мома най-скоро ще се омъжи/.
На празник, като на празник – кръшно българско хоро за участници и гости.
Общуваме помежду си, споделяме вълнения и тревоги, взираме се с любопитство в обичаите и традициите на другите около нас. И не искаме, грехота е да се делим. Защото сме обречени да живеем заедно, да имаме общи грижи, общи цели, обща съдба.
Честит и весел Гергьовден!
Клуб “Златно ключе” с ръководител Росица Милева Проект: Толерантни в ежедневието и празника.
Живеем и празнуваме заедно!