ПМГ “НАНЧО ПОПОВИЧ“ - ШУМЕН
ФЛАШМОБ И АРТ ИНСТАЛАЦИЯ „ПРЕКОСЯВАНЕ НА РЕАЛНОСТИ“
Книжарница
ПО СЛУЧАЙ ДЕНЯТ НА КНИГАТА
Сюрреализмът е движение в изкуството от началото на 20-те години на 20-ти век, обединяващо художници, мислители и изследователи, стремящи се да разрешат противоречивите положения в състояния на съня и реалността. Те се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък. Художниците рисуват нелогични сцени с фотографска точност, създават странни същества от предмети от бита и развиват техники, които позволяват изява на подсъзнанието. Представители в изобразителното изкуство: Салвадор Дали, Рене Маргит, Владимир Куш Речник: Сюрреализъм, същ. Чист психически автоматизъм, който предлага изразяване (вербално, писмено или по всякакъв друг начин) на истинското функциониране на мисълта. Диктовка на мисълта при отсъствие на всякакъв контрол, налаган от разума, лишена от всички естетически и морални грижи. (Из „Манифеста на сюрреализма“ на А. Бретон)
Чудното спасение Вода, вода, вода! Бяхме обкръжени от безкрайни простори от вода, но не можехме да отпием и глътка от нея. Ние, петимата изгубили се мореплаватели, в бездънните простори на този ужасен свят. Дрейфувах измежду безкрайното небе и бездънното море, между границата на реалността и фантазията. Бяхме изгубени в средата на Тихия океан и нямаше никакви знаци на предвиждаща се помощ. С тази мисъл потънах в другата страна на реалността. При повторното отваряне на очите, забелязах лек блик от светлина в далечината и тази светлина ми даде спасителната надежда, която беше по-ценна за мен от океан питейна вода. Изкрещях с цялото си гърло: „Земя, виждам земя!“ Така започнахме да гребем, ние петимата изтощени от глад и палящото слънце. При доближаването до брега, осъзнахме, че бяхме спасени от морски фар. Стигнахме до брега и паднахме задъхани, изпотени и едвам живи. Бяхме спасени. Това беше най-важното за нас тогава. Но след няколко месеца, се поинтересувахме защо фарът беше включен през деня. Местните жители ни казаха, че фарът е бил изоставен преди 20 години и от тогава никой не се е доближавал до него. Не съм се мислел за религиозен човек преди, но сега всеки ден като се събуждам и виждам светлина, се сещам, че там горе има някой, който бди над нас. Рахат Турганбек, ІХ б клас
Виктор Върбанов, ІХ б клас