Наръчник "Кастинг за творчески общини" by Sofia Development Association

КАСТИНГ ЗА ТВОРЧЕСКИ ОБЩИНИ

Наръчникът „Кастинг за творчески общини” е създаден с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” по проект „Младите хора – създатели на политики за развитие на общността чрез творчество и култура” на фондация „Женски алианс за развитие“. Съдържанието на настоящата публикация не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.

Наръчник „Кастинг за творчески общини” Първо издание ©Фондация „Женски алианс за развитие” ©Деница Лозанова, Севдалина Войнова, Албена Начева, Светлана Ломева, автори Дизайн: Албена Начева София, 2013 ISBN 978-954-91090-5-4

У В О Д През последните десетилетия светът се развива с все по-бързи темпове. Глобализацията и новите технологии изместват традиционната промишленост в посока иновации. Фабриките постепенно биват заменяни от творчески общности, чиито продукт е способността им да измислят, създават и да правят нововъведения. Европа осъзнава необходимостта да инвестира повече в културните и творчески сектори, тъй като те допринасят значително за икономическия растеж, заетост, иновации и социална кохезия. В този контекст идва и създаването на Зелената книга на ЕК „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии (КТИ)”, която поставя и въпроса за стратегиите за развитие на местно и регионално ниво, които да насърчават развитието на творческия сектор. Според проучване на икономиката на културата, проведено от КЕА за Европейската комисия през 2006 година, КТИ са един от най-динамично развиващите се сектори в Европа, който допринася за 2,6% от БВП на ЕС и осигурява близо 5 млн. качествени работни места в ЕС-27. В условията на нарастващата транснационална мобилност и все по-голяма конкуренция градовете все повече се стремят да привличат, развиват и задържат таланти. Креативността е възможна във всички сфери на човешката дейност: в изкуствата, науката, на работното място и в ежедневието. Всички хора имат творчески заложби и когато открият своя творчески потенциал, това въздейства силно върху самоуважението и върху цялостните постижения. Според изследователи струпването на креативност и артистичен талант в градовете в период на икономическа рецесия, ако може да бъде удържано със съответните стимули, води до бърз икономически ръст и дългосрочен просперитет. Артистите правят тези градове интересни и приятни за живеене, привличат се и иновативните бизнеси, а след тях идват и другите инвестиции. Това изисква гостоприемна, включваща и стимулираща култура и привлекателен стил на живот, както и достатъчно възможности за предизвикателно и удовлетворяващо кариерно развитие.

КОИ СА ГРАДОВЕТЕ, КОИТО ПРИВЛИЧАТ КРЕАТИВНИТЕ ХОРА? „Ние искаме място, което не е завършено …“

Какво би привлякло хората, и най-вече талантливите хора в един град, така че да го изберат за място за живеене и работа? Кое е това, което ги привлича в едни места, и ги отблъсква от други? Ричард Флорида твърди, че за да може един град да привлече, така наречената креативна класа, трябва да създаде подкрепящи структури и системи, които да повишат качеството на работната сила и ключовите умения и говори за „трите Т” на икономическото развитие: • Технология: ключова за икономическото развитие е способността на градовете да подкрепят изследвания и иновации и да ги трансферират в конкурентни продукти и големи компании • Талант: моторът зад всяка ефективна икономическа стратегия са талантливите хора. А хората в днешно време са изключително мобилни. • Толерантност: място, което е отворено към всякакъв вид таланти и хора. Три са основните качества, което едно място би следвало да има, за да привлича креативни хора: Какво има там: комбинацията от изградена среда и естествена среда; стимулираща и привлекателна среда за стремеж към креативен живот. Кой е там: различни хора от различни етноси, националности и религии, които си взаимодействат и отправят ясното послание, че всеки може да намери място в тази общност и да се установи там. Какво се случва: жизнеността на уличния живот, кафе култура, изкуства и музика; видимото присъствие на хора, заети в дейности на открито – изобщо много активни, вълнуващи и творчески събития, които можеш да наблюдаваш, но в същото време и да участваш.

Качеството на мястото може да се обобщи като взаимосвързан набор от преживявания. Автентичност на мястото - като в реални сгради, реални хора, истинската история - е от ключово значение. Място с множество вериги магазини, вериги ресторанти, вериги нощни клубове се мисли като не-автентично. Тези места не само изглеждат по един и същи начин навсякъде, но предлагат едни и същи преживявания. Артистичните, креативните хора търсят градове, които не са завършени и оставят място за експерименти.

Според проучване проведено през 2011 година от Галъп Интернешънъл с 43 000 респондента, три са основните качества, които привличат хората към дадено място:

социалнокултурно предлагане като събития, но и като места за срещи

отвореност доколко гостоприемно е мястото

естетика на района физическа красота и зелени пространства 3

Съществуват различни индекси за класация на творческите градове. Според индекса, създаден от Чарлз Лаундри десет са индикаторите за творческо място:

политическа и публична рамка;

отвореност, доверие, толерантност и достъпност;

стратегическо лидерство, гъвкавост и визия;

комуникация, свързаност и работа в мрежи;

качество на живот и благосъстояние;

отличителност, многообразие, виталност и изразяване;

предприемачество, изследване и иновации;

талант и обучителна среда;

мястото и създаването на мястото;

професионализъм и ефективност.

В какви градове живеем и искаме да живеем е изключително важно, тъй като от 2008 година насам мнозинството от населението на света - над 3 милиарда души - сега живее в градове. Градовете се превръщат в най-важния елемент на обществено-културна и Креативността се появява икономическа организация. Tова означава също, че градовете се конкурират в под различни форми, така че световен мащаб. А най-важният фактор, общността трябва да е отворена за когото се състезават градовете е към всеки. „човешкият капитал” – предприемчивите, талантливите и креативните индивиди. Фокусът на модерната глобализация са креативните хора, а творческите градове са продукт на техните взаимодействия, водещи до социално-културно и икономическо развитие.

Европейската инициатива, която насърчава градовете да се превръщат в творчески градове чрез култура и изкуства:

Европейска столица на културата Инициативата „Европейска столица на културата” е едно от най-престижните и популярни европейски културни събития. Тя се характеризира със значителен мащаб и обхват, поради което и изискванията за получаване на титлата са високи от художествена и културна гледна точка. Инициативата може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение. Тя спомага за градското регенериране и позициониране в международен мащаб. По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба от 8 до 10 евро. Следователно инициативата допринася и за растежа и за заетостта. Инициативата е създадена през 1985 година от Мелина Меркури. В периода след това над 40 града са носители на титлата „Европейска столица на културата“ — от Стокхолм до Генуа, от Атина до Глазгоу, от Краков до Порто. През годините Европейска столица на културата се утвърди като уникална възможност за градовете да се обновяват, да насърчават креативността и да подобрят образа си. Европейска столица на културата се разви през годините и се превърна от инициатива, формирана от серия от събития, в инициатива, която насърчава структурни промени и културни процеси с дългосрочен социоикономически ефект. Не съществува единна рецепта за успех на градовете – столици на културата, но едно е сигурно, те трябва да са истински и автентични, да заложат на своите силни черти, които искат да доразвият, да преосмислят проблемите си и да намерят заедно с гражданите си творчески решения с поглед в бъдещето. Градовете и регионите могат да се учат едни от други, но не да копират едни от други.

ТВОРЧЕСКИ ГРАДОВЕ – ИЛИ ГРАДОВЕТЕ, КОИТО СЕ ПРОМЕНИХА чрез култура и творчество БИЛБАО ПРЕОТКРИ СЕБЕ СИ КАТО ТВОРЧЕСКИ ГРАД Билбао премина през огромна трансформация от стар индустриален град в творчески град на бъдещето. Трансформация, която изцяло смени структурата на града и повлия в социално- икономическо отношение върху целия регион. Билбао се намира в сърцето на страната на баските, населението на метрополиса Билбао е приблизително 1 млн. Градът придобива настоящия си облик в края на 19 и началото на 20 век, когато се превръща в голям пристанищен индустриален център. Но през 70-те години корабостроенето, стоманената промишленост и останалите развити индустрии западат, оставяйки тежко наследство – безработица и разрушаваща се градска среда. Тази криза в града поражда промяната и трансформацията на града, който днес има световна слава на творчески град на бъдещето. Два са основните елемента на тази промяна. Първият е музеят Гугенхайм, който поставя Билбао на световната културна карта. Емблематичната сграда, проектирана от световноизвестният американски архитект Франк Гери се превръща в основен символ на града, но и също в основен стимул за градска трансформация. Другият елемент са съгласуваните действия за цялостна градска трансформация между заинтересованите страни – консенсус на всички нива на управление. През 90-те са инвестирани 4,2 млрд. евро в градска инфраструктура и са създадени над 4500 нови работни места. Музеят отваря врати през 1997 година. През първите 13 години от съществуването си музеят е привлякъл 13 млн. посетители. От приблизително 1 млн. посетители годишно 60% са чужденци, които остават в града. От скучно, сиво и замърсено място градът си създава имидж да интересно и иновативно място, което привлича целогодишно туристи от цял свят.

Планът за градско обновяване включва района Abandoibarra, където развитието на Гугенхайм е допълнено от Palacio Euskalduna, концертна зала и конферентен център. Тези два центъра са свързани от парк със скулптури, които отдават почит на индустриалното минало на Билбао. Генераленият план, изготвен от архитект Сезар Пели и екипа му включва също две университетски сгради, библиотека, залата на съвета, както и жилища, офиси и търговски сгради. Благодарение на този микс от сгради и развити връзки с останалата част на града под формата на пешеходни мостове, районът Abandoibarra се превръща в новото сърце на града. Транспортната схема на града е интегрирана, така че да осигури и удобна транспортна връзка между района Abandoibarra, центъра на града и старинната част. Цялостната градска трансформация се координира от Билбао Риа 2000. Това е институционализирано партньорство между испанската и баската администрация. Билбао Риа 2000 управлява процеса на развитие, отчуждаване на земята там където е необходимо, пряко определяне не строителни парцели или продажба на частни фирми на строителни обекти. Печалбата се реинвестира в други проекти за градска трансформация. Кметът на Билбао председателства 20 – членен управителен съвет, част от който са министри от двете правителства и президента на пристанищната администрация. Решенията на управителния съвет са изпълнителни решения. Ангажиментът към този голям проект за градска трансформация е огромен и дава резултатите на практика. Съпътстващите проекти продължават до ден днешен.

рур вече не диша прах, а бъдеще Инициативата Европейска столица на културата преобрази цял един индустриален регион, носител на титлата през 2010 година. Есен и Рур са имена, които не предизвикват непременно асоциации свързани с културата, тъй като Рурската област бе дълго време известна като център на германската стоманодобивна промишленост. Есен е градът, който се кандидатира за Европейска столица на културата заедно с регион РУР. Основата тема и лайт мотив на кандидатурата е „Промяна чрез култура, култура чрез промяна”. Предизвикателството е огромно - регионът състоящ се от 53 града, с четири административни области с водещ град, носител на титлата – Есен е да се превърне в едно цяло. За да се случи всичко това в партньорство работят представители на различните нива на политическа власт, заинтересованите страни и артистичните общности. Създават Културен парламент на региона с представители на всеки град, който се превръща в платформа за обмен на идеи и планове за действие. По време на подготвителната фаза, която отнема приблизително десет години, регионът се променя изцяло. Според проф. Ханс – Дитрих Шмидт, работил за Рур 2010 промяната е такава, че ако преди десет години някой кажеше „здравейте, аз съм от Есен”, той би отговорил „О, горкото момче, искаш пари, за да си купиш билет до Майорка и да видиш слънцето”. Днес това е коренно различно, включително и самочувствието на жителите на региона. Постепенно промишлените сгради и инсталации се превръщат в културни. Бившите миньорски обекти стават неузнаваеми след като хора на изкуството се заемат да ги осветят. Същото важи и за няколко промишлени сгради от ХІХ век, които днес са превърнати в зали за спектакли. Организаторите на програмата в Рур целят да възродят силно урбанизирания район в западна Германия - дом на повече от 6 милиона души. Преди един век Рур е найголемият индустриален регион в Европа, изобилстващ от въглищни мини и заводи за стомана. Днес бездействащите фабрики, пещи и индустриални канали биват превръщани в музеи и туристически атракции. Основната цел е да се покаже как от най-голямата въгледобивна мина на Европа областта се е превърнала в символ на промяната чрез културата и как старият Рур вече е метрополисът Рур.

Програмата на Рур като столица на културата произлиза от и е посветена на хората и противоречията на региона. Историята на изкуствата и множеството култури, на идеите за бъдещето и на някога разрушения от човешката ръка пейзаж, който днес е възстановяван в други форми - това са компонентите на културната година в Рур. Извън Германия Рур се свързва със залязваща въгледобивна и металообработваща промишленост и унищожена природа. Това впечатление е незаслужено, тъй като въпреки сравнително малката си територия, областта има 120 театъра, 100 концертни зали и 200 музея. Европейската столица на културата е събитието, което обединява 53 града от метрополиса Рур в един организъм, едно общо градско пространство.

Културната програма има няколко акцента, като обхваща огромно разнообразие от изкуства, подходи и творци. Рурската митология е културна линия, която трябва да се противопостави на стереотипа за въглища, стомана и футбол. Сред проектите, реализирани в това програмно направление са например редица нетипични възможности за спорт - гмуркане в контейнер за газ, катерене в бивши заводи за стомана, колоездене по продължение на жп линии във вече закрити мини. Редизайн на метрополиса е друго програмно направление. Архитектурната картина в Рур прилича на изложбена зала за иновативен дизайн и експерименти. Кулата на бивша мина в Нордщерн е превърната в музей и място за прожектиране на филми. Тя е една от 7-те високи точки в Рур, от където може да се разгледа областта от високо. „Под открито небе“ е проект, който включва музика, цветя и артистични инсталации в природен парк Емшер, където обичайна гледка е съжителството на идилични паркове, градини и природни пейзажи с изкуствени хълмове от изкопана от мините пръст или изоставени бункери. Идеята на проекта е да покаже как предишната индустриална зона на Германия може да бъде превърнато в обърнат към бъдещето градски пейзаж.

Със същата цел каналът Рейн-Херне, който някога е бил основна въглищна транспортна връзка, претърпява впечатляваща трансформация. В продължение на 70 км каналът предлага богата програма и денем, и нощем. През лятото нощем каналът е красиво осветен и предлага „светлинни“ водни разходки, както и кинопрожекции на открито. През годината на Европейска столица на културата са реализирани над 300 проекта с приблизително 5 500 събития с над 10,5 млн. посетители.

НА КАСТИНГ ЗА ТВОРЧЕСКИ ОБЩИНИ В БЪЛГАРИЯ В рамките на проекта „Младите хора – създатели на политики за развитие на общността чрез творчество и култура”, заедно с участниците в дискусиите в Перник, Шумен, Силистра и София, търсихме възможностите за превръщане и на нашите градове в творчески общини и уловихме доста културни съкровища. Програмата на дискусиите, създадени от екипа на проекта включваше два двудневни модула, най-условно разделени на: „на кастинг за общини” и „на кастинг за творци”. В модула „на кастинг за общини” лектори и участници дискутирахме добрите практики от Европа и града, а именно какво превръща един град в творчески град, и как от своя страна градът става привлекателен за младите хора и за творците. Екипът на проекта използва различни методи на обучение, които насърчават участието и творческото мислене. Заедно правихме анализ на силните и слабите страни на градовете, в които живеем и търсихме техните нереализирани потенциали. Създавахме слогани на градовете, чрез които те да бъдат разпознавани, както от местните жители така и от гостите. Изследвахме културната сцена в градовете, найвече различните модели на управление и на взаимодействие с местни власти, от една страна, а от друга с творци и с публики. Предложихме интересни идеи как организациите и културните институти да подобрят качеството на културното предлагане. За да го направим, използвахме игрови модел, който нарекохме

„на лов за културни съкровища Моите 5” .

Някои от идеите ни:

Перник В Перник искаме да превърнем дефектите в ефект и защо да не превърнем Перник в ЖЕЛЕЗЕН ПРИНЦ, или да играем с думите на английски coal (въглища) – cool (готин) – част от слоганите, които бяха предложени за града.

Възможностите и потенциалите, които младежите откриха в Перник:

„ “ „

Културните институти в града трябва да се отворят повече към гражданите и да измислят поатрактивен начин на комуникация, за да привличат публики.

“

„ „

Културните институции да започнат да работят повече заедно и да използват по-функционално залите си .

“

Старият ТЕЦ и други стари изоставени сгради не бива да се разрушават, а да се използват за различни проекти. Да се боядисат, облагородят и използват или реставрират, а не да се събарят и на тяхно място да се строят супермаркети. Чрез един козметичен ремонт да се показва историята на Перник – каква е функцията на ТЕЦ, как е работил и т.н.

“

Шумен В Шумен се стремим да интерпретираме по съвременен начин историята на града. Да работим за подобряване на информацията за култура и културни събития в града, създаване на информационна система и използване на новите медии за разпространение.

Слоганите, които предложиха участниците:

ПОГЛЕД В МИНАЛОТО С МИСЪЛ ЗА БЪДЕЩЕТО

ШУМЕН - СЦЕНА В ГРАДА, ГРАД В ПРИРОДАТА

НЕКА ШУМЕН СТАНЕ ПО-ШУМЕН

СЦЕНА БЕЗ ЛИМИТ

ШУМЕН - ОТТУК ЗАПОЧВА БЪЛГАРИЯ

СИЛИСТРА В Силистра търсим скритите асоциации за града, за да мислим отвъд рамките и как би могъл да се развива.

Слоганите за Силистра:

СИЛИСТРА - ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

СИЛИСТРА - СИМБИОЗА МЕЖДУ ФОЛКЛОРА И СЪВРЕМИЕТО

СИЛИСТРА - ГРАД, В КОЙТО ИМА КАКВО ДА СЕ СЛУЧИ

СИЛИСТРА - ТРАДИЦИИ ПРЕЗ ВРЕМЕТО КЪДЕТО ИМА МЯСТО Е СЦЕНА! (КЪДЕТО ИМА СЦЕНА, НЯМА МЯСТО!)

СИЛИСТРА - ПРЕДИ, СЕГА, СЛЕД ТОВА

национална среща Националната среща „Чрез култура и предприемачество”, организирана от екипа на проекта събра в София на 25 и 26 юни над 60 млади хора от цяла България. Млади хора, които се интересуват от култура и изкуство, които обмислят да се развиват кариерно в областта на културните и творчески индустрии, които искат да научат повече за това как се управлява театър, как се прави телевизионно предаване или как се организира международен фестивал, как се създава визуална идентичност на събития, фестивали и организации, коя е архитектурата на бъдещето и т.н.

В рамките на форума с участниците имахме възможността да се включим в учебни посещения в национална медия, звукозаписна компания, галерия, театър, дизайн студио, издателство. Срещнахме се с хора на изкуството, културни оператори и предприемачи, които ни разказаха за пътя, които са извървели през годините и уроците, които са научили. В различните дискусии и ролеви игри, заедно търсихме и намерихме решения за увеличаване на младежката заетост чрез култура и творчество.

По време на дискусиите в градовете и на националната среща бяха формулирани конкретни препоръки към общините и местните власти за насърчаване на образованието и предприемачеството в културните и творческите индустрии.

Препоръките са в няколко области: Образователните програми в областта на културата и творческите индустрии, включително центрове и програми за кариерно консултиране;

Развитие на предприемаческа култура в областта на КТИ;

Местни и национални политики за развитие на бизнеса в сектора на КТИ и професионална реализация на младите хора в КТИ; Финансиране на програми за развитие на КТИ на местно и национално ниво.

Цитати от участници в националната среща:

„ „

Бъдещето на държавата е в ръцете на младите, а те от своя страна трябва да бъдат по-активни.

“ “

Презентациите ни показаха, че човек може да се реализира и в България.

„

Научих, че е възможно да постигна много и да променя моя град към по-добро.

„

След тази среща, вече окончателно знам с какво искам да се занимавам занапред.

“ “

Запознах се факти и проблеми в културата, част от които не знаех. Имаше предложени решения за някои от тях.

“

Благодарение на срещата срещнах хора, участващи пряко в развитието на културата в България. Надникнах зад кулисите и научих, че не всичко е толкова лесно, колкото изглежда.

“

Наръчникът е изготвен и със специалния принос на младите хора – участници в младежките семинари в Перник 27 – 28.02.2013г., Шумен 28 – 29.03.2013г., Силистра 5 – 6.04.2013г. и София 25 – 26.06.2013г.: Адриана Иванова, Айлин Мустафова, Айше Шольова, Александрина Йорданова, Александър Божков, Александър Милев, Ана-Мария Тачева, Ани Светославова, Ани Станимирова, Ани-Яна Ивановска, Ася Златева, Ася Иванова, Атанаска Атанасова, Бетина Симеонова, Богдана Жекова, Борислав Маринов, Борислав Николов, Борислава Миткова, Бояна Йорданова, Валентина Георгиева, Ванеса Милушева, Васил Василев, Василена Ялъмова, Виктория Господинова, Виктория Оганисян, Виктория Христова, Владимир Димитров, Владимир Стефанов, Габриела Гоцева, Галин Великов, Галин Стефанов, Георги Георгиев, Господин Марков, Даниел Пламенов, Даяна Кирилова, Даяна Христова, Деница Димитрова, Деница Мичева, Десислава Златкова, Десислава Иванова, Десислава Славчева, Димитър Пеев, Ева Христовова, Елена Андреева, Елена Костадинова, Елена Павлова, Ели Янакиева, Елис Сабриева, Емануела Асенова, Емануела Дюлгерска, Емануил Христов, Емилия Илиева, Емилия Янакиева, Ерина Кръстева, Ивайло Николов, Иван Георгиев, Иван Неделчев, Иван Шуманов, Иван Янев, Ивана Станева, Ивелина Стоянова, Ивета Аврамова, Иво Дечков, Ина Будева-Генчева, Инна Любомирова, Йоанна Росенова, Ирина Толева, Катерина Крякалова, Кольо Стайков, Константина Манолова, Красимира Крумова, Кристиан Михайлов, Кристиана Иванова, Кристин Василева, Кристиян Борисов, Кристиян Прокопиев, Лидия Митева, Люба Златева, Маргарита Миланова, Мариела Наплатанова, Марио Бориславов, Мария Антонова, Мария Мастафчиева, Мария Недевска, Мария Тодорова, Мария-Каролина Койнова, Мариян Гебов, Милена Димитрова, Милена Исаева, Милена Савова, Мина Кутева, Мирослава Асенова, Михаела Дачева, Михаела Стефанова, Михаела Тодорова, Моника Стефанова, Мустафа Гьонюл, Надежда Гочева, Надя Йорданова, Наталия Василева, Неделина Радева, Недина Дякова, Нели Радева, Николай Недеков, Николета Симеонова, Николина Николова, Ния Трайкова, Павел Гочев, Павлина Мавродинова, Петър Илчев, Петър Ризов, Пламен Кънев, Пламена Господинова, Пламена Ставриева, Полина Маринова, Радослав Кирилов, Христо Христов, Ралица Борисова, Ралица Тонева, Ренета Димитрова, Светла Ангелова, Сезер Нехат, Сервет Мустафова, Сечан Кадир, Силва Нотева, Симона Вълчанова, Симона Тонева, Славина Коцева, Снежанка Константинова, Стела Валентинова, Стефани Пенчева, Стилияна Александрова, Таня Георгиева, Христина Викторова, Христина Димитрова, Християн Смолев, Христо Атанасов, Цветана Игнатова, Цветилена Богословова, Яна Войнова, Янко Стоянов.

Източници: Зелена книга за потенциала на културните и творческите индустрии: http://europa.eu/legislation_summaries/culture/cu0006_en.htm; Европейска столица на културата: http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/doc413_en.htm; Индекс на творческите градове: http://charleslandry.com/contact/join-in-the-creative-cities-index/ ; The Rise of the Creative Class, 2002, Richard Florida; РУР 2010: http://www.essen-fuer-das-ruhrgebiet.ruhr2010.de/ Билбао: http://eastbook.eu/en/2012/11/material-en/news-en/cultural-revolution-in-the-urals/ http://www.guggenheim.org/bilbao http://www.bilbaoria2000.org/ria2000/index.aspx