„Вековете на Атанас Буров” – книга за един велик българин и европеец проф. Нено Неделчев, доктор по филология На патриаршеска възраст, роденият в гр. Горна Оряховица Николай Увалиев написа и издаде 430странична книга за своя съгражданин и някогашен съсед, дори далечен родственик, Атанас Димитров Буров – някога най-богатия човек на България – министър в няколко правителства, банкер, политик-демократ, стопански деятел, общественик, благодетел и дарител, родолюбец и мъдрец с високо европейско образование и възпитание. С тази книга Н. Увалиев обогати българското народознание и самопознание. Неговият герой не е литературна измислица и някакъв обобщен и типологизиран образ, а роденият на 31.І.1875 г. в една забележителна по своята генеалогия възрожденска фамилия Атанас Буров и умрял като мъченик на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор, където излежавал 20-годишна присъда при строг тъмничен затвор. Затворническите власти, по изричното нареждане на комунистическите узурпатори на властта, го оставили „без кръст, без гроб” – най-голямото наказание за човека, според древногръцките разбирания. Трудно ми е да о пр еделя, а ми се струва и невъзмо жно въо бще да бъде определено, какво представлява съчинението на Н. Увалиев в жанрово отношение: романизирана биография, мемоаристика, хроника, документален разказ или нещо друго. Впрочем това не е и необходимо, защото много често забележителни литературни творби са създавали такива затруднения на педантичните теоретици – да вкарат в традиционна жанрова рамка, нещо, което не може и не иска там да стои. Както и самият Буров не е само банкер или само министър на външните работи, а още много други неща както в битово-семеен план, така и в обществено-политическия живот на България, а защо не и на Европа. Атанас Буров е почти връстник на литературния герой на Алеко Константинов – Бай Ганьо, но между тях стои цяла пропаст и в този смисъл Буров е пълен антипод на Алековия герой. До преди немного отдавна (20-тина години) в епохата на комунистическата диктатура името на Атанас Буров стоеше в индекса-списък на политическите деятели от буржоазната епоха, за които беше забранено да се пише, а и да се говори дори. Не дай, Боже, някой изследовател да се осмелеше да напише или да изрече хвалебствени думи за него! За такъв „грях” се отиваше в лагер, в затвор; слагаше се край на научната му, писателска или журналистическа кариера, а комунистическото отмъщение се стоварваше и върху потомците му. Тези практики на тоталитаризма са непознати и дори непонятни за старите европейски демокрации. И в този смисъл буди невероятно учудване как така един от европейски тип демократ, комуто са чужди по мироглед, убеждения и характер политически насилнически методи като: конспирации; преврати; политически убийства, преследвания и насилия за убеждения, за идеи; тероризъм и т.
н., как един върл защитник на парламентаризма е бил съден, осъден и мъчително унищожаван в продължение на 10 години в арести и затвори. Но това е тогавашната реалност в условията на комунистическия режим в България и авторът на книгата Н. Увалиев я е показал и успешно обяснил с примера Буров. По този и по още по-жесток начин и по указанията на „вожда и учителя на цялото човечество (дори „баща на народите”!”) беше физически унищожен цветът на българската интелигенция от всички области на политическия, икономическия, културния, научния и т.н. обществен живот. С фактологията си книгата представя интерес и за чуждестранни изследователи и читатели, които се занимават или само се интересуват от българознанието. Тази книга пресъздава и атмосферата от детството, младостта, а и от зрелостта на Буров в родния му провинциален град Г. Оряховица. Много подробности и живописни картини ще открие читателят в центъра на които е Буров, неговото семейство, но у тях е герой (в литературния смисъл) и авторът на книгата, защото е бил свидетел, макар и дете, на достолепието, триумфа, мъдростта и високата нравственост на банкера, на министъра Буров. Тук краеведите ще открият нови факти от историята на съседните селища на Г. Оряховица: с. Арбанаси, гр. Лясковец, гр. Долна Оряховица; на множеството манастири от околността; сентенциите на Атанас Буров, които и днес са в активна употреба, не само в региона, а по цяла България. Забележителна книга е „Вековете на Атанас Буров” и читателят няма да си загуби времето, ако я прочете, а тъкмо обратното – духовно ще се обогати и ще се извиси. Авторът заслужава само адмирации за творческото си постижение с тази книга. 28.08.2009 г.