Благоевград 2011
Скъпи читатели, Пред вас са съчинениета на третокласниците от 4.ОУ, Благоевград. Благодарение на развитото си въображение, те сътвориха интересни разкази по дадено начало. Запознайте се с началото! Беше вечер. Кирчо гледаше телевизия. Даваха интересен филм за пътуване на космонавти в космическото пространство. Филмът свърши и Кирчо седна да вечеря. В средата на масата имаше лампа. Изведнъж момчето си представи, че лампата е слънце, а чинийката за салата – ракета. Ето че и той може да извърши пътешествие. А сега внимателно прочетете продълженията! Опитайте се да откриете оригиналното във всеки един разказ! Там прозира душата на всеки един автор! ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
Старши учител Тонка Панайотова
Той тръгнал към планетата S – 43. След близо два часа пристигнал. S – 43 беше голяма планета с пустинен пясък. Там имало много странни насекоми. Имало подземно царство, с много тунели като в лабиринт. По-навътре срещнал няколко огромни скорпиона. Още по-навътре срещнал краля. Той бил много голям, имал огромни шипове на ръцете, с които разкъсвал всичко на пътя си. Също имал скорпионска опашка и зъбите му били щипки. Кралят го попитал от къде идва, а Кирчо отговорил, че идва от планетата Земя. Кралят го запознал с подземното царство и го завел по-навътре. Кралят наредил на един от прислужниците си да излезе и да пази отвън, но той не се подчинил и той го разкъсал на 999 парчета. Кирчо се прибрал и разказал на родителите си за страхотното пътешествие. Стефан Юручки
Кирчо полетя към планетата Венера. Когато пристигна там имаше цял град с извънземни, природата изглеждаше фантастично, всичко беше чудесно. Кирчо знаел, че дядо му е космонавт, но не очаквал да се появи. - Кирчо, ти ли си? – казал дядо му. - Кой е, да не е извънземно? – продумал уплашен Кирчо. - Не, аз съм дядо ти. - Дядо! – радостен извикал той. - Какво правиш тук? - Търся камъка на светлината. - Добре, ще ти помогна. Ти тръгни насам, а аз – натам, само се пази от злия император Зърк. Кирчо намери камъка на светлината и тръгна към дядо си. - Дядо, дядо, това ли е камъкът? - Да. Но точно в този момент злият император Зърк откраднал камъка. За щастие имало два такива камъка и единият бил на дядо му. Кирчо взел този камък и потеглил към дома. Когато се прибрал, дал камъка на баба си, за да сътвори жезъл на светлината. Така научил, че доброто винаги побеждава. Цветелина Ангелова
Полетя към планетата Мечта. Там видя много хубави неща, а природата била многоцветна, красива и всичко пеело. А хората били много замислени. И много мечтаели. Той научил нещо много интересно, че щом планетата се казвала Мечта и всички хора мечтаели. Това било радост за него. На връщане му станало малко тъжно, защото там той бе много щастлив. Щом се прибрал у дома, Кирчо бил много изненадан, защото там го посрещнали същите хора от планетата Мечта. Ужасно много се зарадвал! После и той се замечтал дълго, дълго! Всички се запознали и били много щастливи, че са заедно! След няколко дни хората от планетата Мечта се прибрали. Кирчо искал да отиде с тях и тръгнал... Виктория Иванова
Той полетя с ракетата към планетата . След като спря на тази планета, той забеляза, че наоколо е много красиво. Хората не приличали на извънземни, а били обикновени. Били по-мили от тези на Земята и всички си помагали. Но на него вече му липсвала Земята и решил да се върне у дома. Скоро след като потегли с ракетата, му свърши горивото и ракетата се разби точно в двора на къщата. Там го посрещна дядо му. Накрая той се събуди и разбра, че цялото му приключение е било само сън. А в този момент се прибраха неговите родители. Маряна Митева
Кирчо се запъти към планетата Сатурн. Там видя кучето Лайка. Всичко наоколо беше от млечна салата, а реките от айрян, а пръстенът на планетата беше път за коли. Кирчо си въобрази, че сатурновите хора му казват, че като грее слънце, всичко се топи. На връщане той видя извънземните от Марс. Запозна се с тях. Майка му и баща му се върнаха от театър и Кирчо им разказа за съня си. На другия ден като отиде на училище, той разказа за приключението на приятелите си и всички играха на космонавти. Василия Мадолева
Кирчо полетя към Венера. Там видя Осмозлици.Те бяха много големи великани. Не го приеха много топло, но и без това на тази планета си беше студено. Наоколо цъфтяха растения. Хората бяха мили и добри. Дадоха му една роза, която беше вълшебна. Разбра, че не всички извънземни са лоши, както той си мислеше. После отиде на планетата Сатурн. Там пък видя зелени малки много лоши зли човечета.Те не му дадоха нищо. И най-накрая стигна до Луната. Там имаше супер герои. Те водеха война срещу извънземните. Кирчо им помогна и бе признат за герой. На Земята го посрещнаха баба му и дядо му. Те се гордееха с него. Кристина Ковачка
Кирчо тръгна към Уран. Там видя много различни неща. Природата изглежда много красива: дръвчета, храсти, трева, цветя. Видя, че всички те са се разтворили, а слънцето е грейнало и се усмихва. Хората се грижат за децата си, възпитават ги да се отнасят добре към възрастните хора. Има и животни, намира и приятели. На връщане Кирчо се измори и отиде в гората. Там го видели едни хора, които си търсели приятели. Те го попитали дали иска да станат приятели, а той веднага се съгласил. Разхождали се и си набрали цветя. Той се сбогува и си тръгва. Много различни и хубави неща научи и искаше още да остане, но трябваше да се прибере заради родителите си. Майка му и баща му се зарадваха, че е пристигнал. Кирчо подари букета на майка си и я прегърна много силно. Прегърна и баща си. Всички бяха радостни и щастливи, че се е прибрал у дома. Кристина Маламова
Той тръгна към Белсен. Видя технология, която не беше виждал досега. Помисли си защо на тази планета няма живот, като е толкова хубава. Най-накрая видя един Белсенец, извънземен и го попита: -
Ти как се казваш? Казвам се Саро. Ти от коя планета си? От планетата Земя. Защо няма никой? Защото почиват. От 3 до 4 ч почиват, само аз - не. Имате хубава природа – цветя, планини, дръвчета. Да, така е. Чао! До нови срещи! Той си тръгнал, ракетата спряла на една планета и си взел звезден макдоналд. У дома го чакала майка му. Венцислав Поповски
Той тръгна към Плутон. Обикаляше и видя извънземни. Заговори се с тях. Беше много студено, но имаше дръвчета, цветя, храсти. Имаше и хора, беше чудесно като в приказка. Разхождаха се, видяха и животни: вълци, бели мечки. Разбра, че трябва по-често да си прави такива пътешествия. Тръгна си, но не можеше да запали ракетата. Заплака и в този момент се появиха извънземните. Запалиха ракетата и момчето излетя. У дома го чакаха майка му и баща му. Попитаха го къде е бил и той им разказа. Васил Дамянов
Кирчо тръгва към планетата Марс. Там вижда малки зелени човечета, които се наричат марсианци. Те имали кораби. Там природата била с животни, дървета, трева, цветя. Те живеели в летящи чинии. Кирчо научил, че марсианците са по-умни от хората на Земята. Накрая се сбогувал с извънземните и тръгнал към къщи. Там го посрещнали майка му и татко му. Радослав Багашев