Toplotehnika za bita

ÑÏÅÖÈÀËÈÇÈÐÀÍÎ ÈÇÄÀÍÈÅ

ÖÅÍÀ 2 ëâ.

www.erato.bg

ÃÎÄÈÍÀ XIV

2009

ОТОПЛИТЕЛНИ ТЕЛА Топлофизични свойства на продуктите на изгаряне МЕТОДИКА ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ ДЕБЕЛИНАТА НА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯТА С ИЗПОЛЗВАНЕ ИНДЕКСА НА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДНАТА ОБВИВКА ПРИНЦИПНИ РЕШЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕ, НА КОНДЕНЗНАТА ТОПЛИНА, ПРИ РАБОТА НА ХЛАДИЛНИ ИНСТАЛАЦИИ

ТРЕСКИТЕ като ГОРИВО АВТОМАТИЧНИ ОТОПЛИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ на ТРЕСКИ

2

3/2009

в броя СЕМИНАРИ Тех­ни­чес­ки се­ми­нар „Дър­вес­на­та би­о­ма­са за отоп­ле­ние на об­щес­т­ве­ни и жи­лищ­ни сгра­ди”

4

Ежегоден семинар на фирма Baymak, Турция 4 Семинар "Вечната зелена енергия предизвикателства пред публичночастното партньорство"

5

КОНФЕРЕНЦИИ “Ерато Холдинг” АД със сребърен медал в Националната ВЕИ шампионска лига, като част от Европейското състезание за възобновяеми енергийни източници

6

ИЗЛОЖЕНИЯ Специалисти от Топломаркет-Хасково помагат при избора на отопление

7

НОВИНИ ОТ СВЕТА Пър­ви въз­ду­шен по­лет с би­о­ке­ро­син

8

МНЕНИЯ Слънчеви и геотермални източници в България Ав­тор: Д. Палмиери

24

СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ Хибридно соларно съоръжение в в пустинята

26

Слънчева енергия за задвижване на Стърлингов двигател

27

ЗА СТУДЕНТА Топлофизични свойства на продуктите на изгаряне Ав­тор: доц. д-р Н. Начев 28 Методика за оптимизиране дебелината на топлоизолацията с използване индекса на енергийна ефективност на сградната обвивка Ав­тори: д-р доц. инж. Ал. Димитров, проф д-р инж. Д. Назърски 31

Тестове на самолет, захранван със слънчева енергия

8

Пилотна осмотична централа в Норвегия

8

ОТОПЛЕНИЕ Отоплителни тела Ав­тори: инж. Марцела Починкова, инж. Леа Треу

10

Треските като гориво Ав­тор: Ханс Еберт

14

Автоматични отоплителни инсталации на трески Ав­тор: Ханс Еберт

3/2009

17

КОГЕНЕРАЦИЯ Синтез на когенерационни схемни решения в индустриално предприятие Автори: маг. инж. Н. Сотиров, доц. д-р инж. Т. Тотев, доц. д-р инж. Б. Бонев

35

ХЛАДИЛНИ ИНСТАЛАЦИИ Принципни решения на използване, на кондензната топлина, при работа на хладилни инсталации Ав­тор: д-р инж. Цв. Божков

38

АВТОМОБИЛИ Мазда кеш лизинг Ав­тор: Г. Градев

42

ЛЮБОПИТНО

46

НОВИ КНИГИ

47

БИОМАСА ЦЕНТРОВЕ

48

АБОНАМЕНТ

50

3

семинари

семинари

семинари

тех­ни­чес­ки се­ми­нар „Дър­вес­на­та би­о­ма­са за отоп­ле­ние на об­щес­т­ве­ни и жи­лищ­ни сгра­ди” На 30.10.2009 г., пред­с­та­ви­те­ли на фирма "ЕРА­ТО" бя­ха по­ка­не­ни да учас­т­ват в тех­ни­чес­ки се­ми­нар на те­ма „Дър­вес­на­та би­ом ­ а­са за отоп­ле­ние на об­щес­т­ве­ни и жи­лищ­ ни сгра­ди” в гр. Кар­ло­во. Учас­т­ни­ци във фо­ру­ма бя­ха пред­с­та­ви­те­ли на об­щи­ни, ре­ги­о­нал­ни уп­рав­ле­ния по го­ри­те, дър­жав­ни гор­с­ки сто­пан­с­т­ ва и биз­не­са от Южен Цен­т­ра­лен ра­йон.

Се­ми­на­рът ак­цен­ти­ра на по­тен­ ци­ал­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти и ин­те­ли­ген­т­ ни ре­ше­ния за ус­той­чи­во уп­рав­ле­ние на те­ри­то­рии и ус­той­чи­во енер­гий­но раз­ви­тие на ре­ги­он ­ ал­но и мес­тн ­о ни­во. Учас­тн ­ и­ци­те във фо­ру­ма има­ ха въз­мож­ност­та да се за­поз­на­ят с ус­пеш­ни­те под­хо­ди, про­уч­ва­ния, ре­а­ли­зи­ра­ни про­ек­ти и ре­зул­та­ти в Ев­ро­па и Бъл­га­рия в об­ласт­та на опол­зот­во­ря­ва­не на гор­с­к а­та

Инж. Николай Вангелов - мениджър енергийни проекти в "Ерато Холдинг" АД би­ом ­ а­са ка­то го­ри­во за отоп­ле­ние на об­щес­т­ве­ни и жи­лищ­ни сгра­ди. По вре­ме на се­ми­на­ра, инж. Ни­к о­л ай Ван­ге­л ов – ме­н и­д жър енер­гий­ни про­ек­ти за­поз­на ау­ди­ то­ри­я­та с доб­ри­те прак­ти­ки на "ЕРА­ТО" за из­пъл­не­ни­те ус­пеш­ни про­ек­ти в сфе­ра­та на енер­гий­на ефек­тив­ност и ВЕИ в пуб­лич­ния и ин­дус­тр ­ и­ал ­ ен сек­тор.

СЕ­МИ­НАР “ВЕЧ­НА­ТА ЗЕ­ЛЕ­НА ЕНЕР­ГИЯ – ПРЕ­ДИЗ­ВИКА ­ ­ТЕЛС ­ ­ТВА ­ пред ПУБ­ЛИЧНО ­ -ЧАС­Т­НО­ТО ПАР­Т­Н­ЬОР­С­Т­ВО На 17.11.2009 г. в Бъл­гар­с­ка сто­пан­с­ка ка­ма­ра – Со­фия се про­ ве­де тех­ни­чес­ки се­ми­нар на те­ма „Веч­на­та зе­ле­на енер­гия – пре­диз­ ви­к а­тел­с­т­ва пред пуб­лич­но-час­т­ но­то пар­т­ньор­с­т­во” Ор­га­ни­за­то­ри на фо­ру­ма бя­ха БСК, Съ­ве­тът на аг­рар­ни­те ор­га­ни­за­ции в Бъл­га­рия и Асо­ци­а­ци­ят­ а за еко­ло­ги­чен ин­ же­не­ринг и „ЕРА­ТО Хол­динг” АД. Ак­цен­тът в дис­ку­си­ят­ а бе пос­та­ вен вър­ху въз­мож­нос­ти­те за опол­ зот­во­ря­ва­не на дър­вес­на би­о­ма­са за по­доб­ря­ва­не на енер­гий­на­та ефек­тив­ност, как­то и вър­ху не­об­ хо­ди­мост­та от раз­ви­тие на пуб­ лич­но-час­т­но­то пар­т­ньор­с­т­во при съз­да­ва­не на ус­той­чи­ви енер­гий­ни об­щ­нос­ти.

4

При­ме­ри за доб­ри прак­ти­ки в то­ва от­но­ше­ние спо­де­ли инж. Ни­ко­ лай Ван­ге­лов – Ме­ни­джър енер­гий­ни про­ек­ти в „ЕРА­ТО Хол­динг” АД.· Пред­се­да­те­лят на УС на Съ­ве­та на аг­рар­ни­те ор­га­ни­за­ции в Бъл­га­ рия Люд­ми­ла То­до­ро­ва пред­с­та­ви про­ект „Сти­му­ли­ра­не про­из­вод­с­т­

во­то на въ­зоб­но­вя­ем ­ и енер­гий­ни су­ро­ви­ни. Раз­ви­тие на енер­гий­ния сек­тор и нит­рат­на­та ди­рек­ти­ва на ЕС”, а глав­ни­ят ди­рек­тор в БСК Ки­рил Же­ляз­ков нап­ра­ви пре­зен­ та­ция на те­ма „Мик­ро­ен ­ ер­ге­ти­ка­та и енер­гий­на ефек­тив­ност – със­те­ за­ни­е­то на 21-ви век”.

3/2009

семинари

семинари

семинари

ЕЖЕГОДЕН СЕМИНАР НА ФИРМА BAYMAK, ТУРЦИЯ

За по­ре­ден път фир­ма „Бай­мак” ор­га­ни­зи­ра се­ми­нар с фир­ми­те дис­т­ри­бу­то­ри. Ме­роп­ри­ят­ и­е­то се про­ве­де от 29.10. до 01.11.2009 в хо­тел Quince Park resort, Ан­та­лия, Тур­ция. Се­ми­на­рът бе от­кр ­ ит от ге­не­ рал­ния ди­рек­тор на „Бай­мак”- г-н Му­рат Ер­до­ан . В при­вет­с­т­ви­е­то си той го­во­ри за пъ­тят на раз­ви­тие на фир­ма­та и ини­ци­а­ти­ви­те за ко­о­пе­ри­ра­не с но­ви фир­ми за в бъ­де­ ще, как­то и ин­вес­ти­ци­и­те, нап­ра­ве­ни за пе­ри­о­да 2008-2009, за из­г­раж­да­не на ав­то­ма­ти­зи­ра­на ли­ния за про­из­вод­с­т­во на сл. ко­лек­то­ри. На се­ми­на­ра при­със­ т­ва­ха око­ло 800 гос­ти – дис­т­ри­бу­то­ри от Тур­ция, Гер­ма­ния, Гру­зия, как­то и пред­с­та­ви­те­ли на БАК­ СИ Груп. Бя­х а пред­с ­т а­в е­н и тра­ди­ци­он­ни­те из­де­лия: кот­ли на твър­до, теч­но

3/2009

и га­зо­об­раз­но го­ри­во, пи­ро­лиз­ни кот­ли. Го­ля­мо вни­ма­ние бе­ше от­ де­ле­но на слън­че­ви­те ко­лек­то­ри и тер­мо­пом­пи­те. Слън­че­ви­те ко­лек­то­ ри се про­из­веж­дат в но­во­из­гр ­ а­ден цех, в кой­то се из­пол­зв ­ ат най-съв­ ре­мен­ни тех­но­ло­гии. За­вар­ки­те се пра­вят на ла­зер, ко­е­то по­ви­ша­ва аб­сор­б­ци­он­на­та по­вър­х­ност на ко­ лек­то­ра. Про­из­вод­с­тв ­ о­то на фо­то­ вол­та­иц ­ и е ко­о­пе­ри­ра­но с фир­ма АНЕЛ. Тер­мо­пом­пи­те са френ­с­ко про­из­вод­с­тв ­ о на фир­ма­та СО­ФАТ. За пом­пе­ни­те гру­пи се под­чер­та­ ха изис­кв ­ а­ни­я­та и съ­об­ра­зя­ва­не­то им с хид­рав­ли­ка­та на сис­те­ма­та, в ко­ят­ о се вграж­дат. Учас­тие в се­ми­на­ра взе и де­ ле­га­ция от Ера­то

5

конференции

конференции

конференции

“ЕРА­ТО ХОЛ­ДИНГ” АД със СРЕ­БЪРЕН МЕ ­ ­ДАЛ в НА­ЦИ­О­НАЛНА ­ ­ТА ВЕИ ШАМ­ПИОН ­ ­С­КА ЛИ­ГА, КА­ТО част от ЕВ­РО­ПЕЙС­КО СЪС­ТЕ­ЗА­НИЕ за ВЪ­ЗОБНО­ ­ ВЯ­Е­МИ ЕНЕР­ГИЙ­НИ ИЗ­ТОЧНИ ­ ­ЦИ

Ком­п­лек­с­ни­те енер­гий­ни ус­лу­ ги на ком­па­ния "ЕРА­ТО" по­лу­чи­ха по­ред­но­то приз­на­ние в Бъл­га­рия и Ев­ро­пейс­кия съ­юз. По вре­ме на Пе­та­та го­диш­на кон­фе­рен­ция на Бъл­гар­с­ки­те енер­гий­ни аген­ции в гр. Плов­див на 26.11.2009 за ус­пеш­но ре­а­ли­зи­ра­ния про­ект "Смя­на на го­ри­ва­та", "ЕРА­ТО Хол­динг” АД и Об­щи­на Ар­ди­но спе­че­ли­ха II мяс­то в На­ци­о­нал­на­та ВЕИ Шам­пи­он­с­ка ли­га, ка­то част от Ев­ро­пейс­ка­та шам­пи­он­с­ка ли­га за ВЕИ. Про­ек­тът включ­ва­ше про­из­вод­с­ т­во и мон­таж на 4 ав­то­ма­ти­зи­ра­ни во­до­гер­й­ни кот­ли на би­о­ма­са с об­ща топ­лин­на мощ­ност 1 200kW из­га­ря­щи дър­вес­на би­о­ма­са (дър­ве­ сен чипс) за ге­не­ри­ра­не и топ­лос­ наб­дя­ва­не с топ­лин­на енер­гия на сгра­ди­те на "МБАЛ Ар­ди­но" ЕО­ОД, СОУ “Ва­сил Лев­с­ки” и НУ “Хрис­то Бо­тев” в гр. Ар­ди­но. Про­ек­тът бе фи­нан­си­ран от Япон­с­кия до­ве­ри­ те­лен фонд на Све­тов­на бан­ка по прог­ра­ма­та "Ини­ци­а­ти­ви, свър­за­ни с из­ме­не­ни­е­то на кли­ма­та” и се ръ­ко­во­де­ше от Ми­нис­тер­с­т­во на

6

зе­ме­де­ли­е­то и хра­ни­те и Из­пъл­ ни­тел­на аген­ция по го­ри­те. Кла­си­ра­не­то на гра­до­ве­те се из­вър­ш ­ва на ба­з а на след­н ия кри­те­рий: пъл­на ВЕИ ин­с­та­ли­ра­на мощ­ност раз­де­ле­на на броя на жи­те­ли­те. Гра­до­ве­те се със­те­за­ват в три ка­те­го­рии: до 5 000 жи­те­ли, меж­ду 5 000 и 50000 жи­те­ли и над 50 000 жи­те­ли. По­бе­ди­те­ли в със­ те­за­ни­е­то ста­на­ха Об­щи­на Бан­с­ко и “Бул Еко Енер­гия” ООД за из­пъл­нен про­ект на отоп­ли­тел­на цен­т­ра­ла на би­о­ма­са за топ­лос­наб­дя­ва­не на Бан­ с­ко с мощ­ност 10МW. На 3 мяс­то се кла­си­ра­ха Об­щи­на Их­ти­ман и "Био па­у­ър“ АД за из­пъл­нен про­ект на топ­ло­цен­т­ра­ла­та на би­ом ­ а­са в Их­ти­ман с мощ­ност 3МW. На 26 и 27.11. 2009 г. в Но­во­тел Плов­див се про­ве­де Пе­та­та го­диш­на кон­фе­рен­ция на Бъл­гар­с­ки­те енер­ гий­ни аген­ции на те­ма ”Пре­ми­на­ ва­не към въ­зоб­но­вя­е­ми енер­гий­ни из­точ­ни­ци за отоп­ле­ние, елек­тр ­ и­ чес­ка енер­гия и би­о­го­ри­ва”. Доб­ри прак­ти­ки за отоп­ле­ние на би­о­ма­са

пред­с­та­ви инж. Ни­ко­лай Ван­ге­лов – Ме­ни­джър енер­гий­ни про­ек­ти в ”ЕРА­ТО Хол­динг” АД. Учас­т­ни­ци­те във фо­ру­ма се за­поз­на­ха с Про­ект ”Зе­ле­на енер­гия”, про­ект ”Еко­ло­ гич­но учи­ли­ще”, про­ект ”Енер­гий­на ка­би­на” и про­ект ”МБАЛ Оря­хо­во” ЕО­ОД. Учас­т­ни­ци на кон­фе­рен­ци­я­та бя­ха пред­с­та­ви­те­ли на дър­жав­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция, об­щи­ни, енер­гий­ни аген­ции, ака­де­мич­на­та об­щ­ност, ре­ги­он ­ ал­ни уп­рав­ле­ния по го­ри­те, неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции и биз­не­са. По вре­ме на ра­бот­на­та дис­ку­сия учас­тн ­ и­ци­те из­тък­на­ха те­за­та, че "ЕРА­ТО Хол­динг” АД в мо­мен­та е един­с­тв ­ е­на­та ком­па­ния в стра­на­та, ко­я­то пред­ла­га ком­п­лек­с­ни ус­лу­ги за енер­гий­но опол­зот­во­ря­ва­не на дър­вес­на биомаса в бита, публичния и индустриалния сектор.

3/2009

изложения

изложения

изложения

СПЕЦИАЛИСТИ ОТ ТОПЛОМАРКЕТ ХАСКОВО ПОМАГАт ПРИ ИЗБОРА НА ОТОПЛЕНИЕ

С приб­ли­жа­ва­не­то на зи­ма­ та, отоп­ле­ни­е­то е ос­нов­на те­ма за голяма част от домакинствата в страната. Специалистите от Топломаркет - Хасково предлагат нагледно отговори на въпросите, касаещи новия отоплителен сезон. демонстрaционният автомобил на фирмата отново е на обиколка из страната: - 22-24 ок­том­вр ­ и 2009 де­мос­ т­ра­ци­он­ния ав­то­мо­бил на ЕРА­ТО по­се­ти Сви­лен­г­рад по по­ка­на от фир­ма ТермоПроектСтрой, дис­т­ри­ бу­тор на отоплителни съ­о­ръ­же­ни­я­та за ре­ги­он ­ а.

- 25-27 ок­том­ври - Ве­лин­г­рад - 16-20 ноември - Хасково - 23-27 ноември - Димитровград Посетителите има­ха въз­мож­ност­ та да се убе­дят в пре­дим­с­т­ва­та на дейс­т­ва­щи­те мос­тр ­ и, из­га­ря­щи дър­вес­ни пе­ле­ти и да на­у­чат не­що по­ве­че за би­о­ма­са­та. За­си­лен ин­те­рес пре­диз­ви­ка ко­ те­лът Viadrus U22, кой­то кли­ен­ти­те поз­на­ват, ка­то ко­тел на твър­до го­ри­ во, а са­ми мо­же­ха да се убе­дят в пре­дим­с­т­ва­та му, в ро­ля­та на ко­тел,

из­га­рящ пе­ле­ти, чрез прис­по­со­бя­ва­не­то му за работа с пе­лет­на го­рел­ка. Отоп­л е­н и­е ­т о с пе­ле­ти е по-ев­ти­но, от­кол­ко­то с при­роде­н газ или дру­ги тра­ ди­ци­он­ни енер­го­из­ точ­н и­ц и. Дър­вес­н а су­ро­ви­на в Бъл­га­ рия има в изо­би­лие. Не­що по­ве­че - за про­и з­вод­с ­т ­во­то на пе­ле­ти се из­пол­з­ва от­п а­д ъч­н а­т а дър­ ве­си­на. Го­ри­во­то е еко­л о­г ич­н о чис­т о, без­в­ред­но за хо­ра­та и окол­на­та сре­да. Оси­гу­ре­на е пъл­на ав­т о­м а­т и­з а­ц ия на го­рив­ния про­цес. Об­ с­луж­ва­не­то е лес­но, при­ят­но, пес­ти вре­ ме. Ко­е ­ф и­ц и­е н­т ът на по­лез­но дейс­т­вие при работа с горелка за пелети е 83 %.

Действаща пелетна горелка GP 20.

3/2009

Свиленград

Велинград

Димитровград

Пред­ло­же­ни­е­то да­ва из­бор за пре­ми­на­ва­не към лес­но­то и удоб­но­ то из­пол­з­ва­не на друг вид го­ри­во, спес­тя­вай­ки раз­хо­ди­те за за­ку­пу­ ва­не на нов ко­тел или ка­ми­на, въз­пол­з­вай­ки се от въз­мож­нос­ти­те на пе­лет­на го­рел­ка GP 20+/ GP 45 спо­ред мощ­ност­та на ве­че съ­щес­ т­ву­ва­щия ко­тел. Ин­вес­ти­рай­ки в съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то ра­бо­тят на би­о­ма­са, ще по­мог­не­те на семейния бю­джет в дъл­гос­ро­чен план. Обиколката на демонстрационния автомобил про­ дължава и в други населени места

7

новини от света

новини от света

Пър­ви въз­душ ­ ен по­лет с би­о­ке­ро­син На 23 но­ем­в­ри в Хо­лан­дия бе­ше из­вър­шен пър­ ви­ят в све­та по­лет с па­са­же­ри на бор­да, при кой­то бе­ше из­пол­зв ­ ан 50 % би­о­ке­ро­син и 50 % обик­но­ве­но са­мо­лет­но го­ри­во. По­ле­тът е про­дъл­жил един час и са­мо­ле­тът е кац­нал ус­пеш­но на ле­ти­ще Schiphol край Ам­с­тер­дам. Би­о­го­ри­во­то за полетa е до­би­то от рас­те­ни­е­ то ка­ме­ли­на, поз­на­то у нас и ка­то по­се­вен ле­нак. Про­уч­ва­ни­ят­ а по­каз­ват, че би­о­го­ри­ва­та на та­за ба­за на­ма­ля­ват вред­ни­те еми­сии до 80 %, а са­мо­ле­ти­те ле­тят до­ри по-доб­ре, от­кол­ко­то с тра­ди­ци­он­ния ке­ ро­син. Ос­вен то­ва би­о­го­ри­во­то не на­ла­га тех­ни­чес­ки из­ме­не­ния ни­то на са­мо­лет­ни­те дви­га­те­ли, ни­то на са­ми­те са­мо­ле­ти.

ве­че без еки­пи­ров­ка за бе­зо­пас­ност, бе­ше зад­ви­жен със ско­рост от 16 км/ч по пис­та­та. През ид­ва­щи­те сед­ми­ци е пла­ни­ра­но са­мо­ле­тът да се от­де­ли от зе­мя­та.

До то­зи по­лет по­лет се стиг­на, след ка­то аме­ри­ кан­с­ки­те ВМС пър­ви тес­т­ва­ха го­ри­во­то пре­ди вре­ме, а на 30 яну­а­ри та­зи го­ди­на япон­с­ки­те Japan Airlines JAL из­вър­ши­ха по­лет с би­о­го­ри­во със са­мо­лет "Бо­инг 747-300", но без път­ни­ци на бор­да.

ТЕСТОВЕ НА САМОЛЕТ ЗАХРАНВАН СЪС СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ

ПИЛОТНА ОСМОТИЧНА ЦЕНТРАЛА В НОРВЕГИЯ Сме­се­те морска вода с не­со­ле­на во­да от ре­ки или дру­ги вод­ни из­точ­ни­ци и ще по­лу­чи­те въг­ле­род­ но не­ут­рал­на енер­гия. Про­це­сът се на­ри­ча ос­мо­за, а ком­па­ни­я­та Statkraft. През но­ем­в­ри Statkraft от­кр ­ и пър­ва­та пи­лот­на ос­мо­тич­на цен­т­ра­ла в Нор­ве­гия, на­ми­ра­ща се край Tofte, не­да­леч от Ос­ло.

Пре­ди бро­ен ­ и сед­ми­ци в Швейцария бя­ха из­вър­ ше­ни пър­ви­те тес­то­ве, ко­ит­ о да до­ка­жат че 12–те хи­ля­ди со­лар­ни клет­ки на пок­ри­ва и кри­ла­та на са­мо­ле­т мо­гат да ге­не­ри­рат дос­та­тъч­но енер­гия, за да зад­ви­жат дви­га­те­ли­те му. През 2003 г. Бертранд Пикард и Solar Impulse Foundation анонсираха намеренията си за създаване на соларно задвижван самолет. През 2007 г. започна производството му, а през ноември тази година бяха из­вър­ше­ни два пос­ле­до­ва­тел­ни ек­с­пе­ри­мен­та. При пър­вия са­мо­ле­тът се прид­ви­жи по пис­та­та със ско­рост 9 км/час, след ко­ет­ о на след­ва­щия ден,

8

3/2009

Тех­но­ло­ги­я­та се ос­но­ва­ва на ня­ля­га­не­то по­лу­че­но при смес­ва­не­то на во­да, с раз­лич­на соленост, през по­луп­ро­пус­ка­ща мем­бр ­ а­на (фил­тър). За­се­га съ­о­ръ­же­ни­е­то е с ог­ра­ни­чен ка­па­ци­тет и ще се фо­ку­си­ра ос­нов­но вър­ху тес­т­ва­не­то и раз­ви­ ва­не­то на тех­но­ло­ги­ят­ а, ка­то до 2015 г. тряб­ва да за­поч­не да про­из­веж­да енер­гия за ко­мер­си­ал­ни при­ ло­же­ния. Компанията Statkraft е без­с­пор­ен ли­дер в Ев­ро­па в об­ласт­та на чис­ти­те енер­гий­ни тех­но­ло­гии и е вло­жи­ла в раз­ра­бот­ка­та на то­зи про­ект над 10 го­ди­ни из­с­лед­ва­ния и раз­ра­бот­ки.

ло­гия, тес­тв ­ а­на от нор­веж­ци­те, бъ­де из­пол­зв ­ а­на от тях, ще бъ­де спес­те­на го­ля­ма част от за­мър­ся­ва­ ни­ят­ а, еми­ти­ра­ни от тях. Макар, че в този проект се използва морска вода, всяка друга солена вода с висок осмотичен потенциал може да се използва в описания процес. Например соленият концентрат, получаван при обезсоляващи процеси може да бъде комбиниран със сладката вода, изтичаща от пречиствателните станции. Още повече, че соленото съдържание в този случай е два пъти по-голямо от това на морската вода.

Ос­мо­тич­на­та елек­т­ро­цен­т­ра­ла ра­бо­ти буз­шум­но и без ни­как­ви за­мър­ся­ва­ния. Го­ля­ма част от про­ миш­ле­ни­те пред­п­ри­я­тия в све­та са раз­по­ло­же­ни имен­но на крайб­реж­ни те­ре­ни и ако но­ва­та тех­но­

По­тен­ци­а­лът за ге­не­ри­ра­не на елек­т­ри­чес­тв ­ о по та­зи тех­но­ло­гия се из­чис­ля­ва на 1600-1700 те­ра­ват ча­са го­диш­но, ко­е­то се рав­ня­ва на 13 пъ­ти ко­ли­чес­ т­во­то хид­ро­ен ­ е­гия, ге­не­ри­ра­на в Нор­ве­гия.

Oilon - топлият път

Енергия, щадяща околната среда Широк диапазон горелки за различни горива и приложения жилищни сгради плавателни съдове общински отоплителни централи индустриални процеси електроцентрали OILON OY Metsä-Pietilänkatu 1 P.O. Box 5, FI-15801 Lahti, Finland Tel. +358 3 85 761 Fax +358 3 857 6239 info@oilon.com

3/2009

9

отопление

отопление

отоп­ли­тел­ни те­ла Автори:

инж. Марцела Починкова инж. Леа Треу

Ïðîäúëæåíèå îò áð. 6/2008 ã. Тръб­ни­те отоп­ли­тел­ни те­ла се офор­мят от хо­ ри­зон­та­лен или вер­ти­ка­лен тръ­бен ре­гис­тър ? или тръб­на сер­пен­ти­на. Ин­ди­ви­ду­ал­но про­ек­ти­ра­ни­те те­ ла се за­ва­ря­ват от глад­ки или ореб­ре­ни сто­ма­не­ни тръ­би. В ком­би­на­ция с тръ­ба­та, ореб­ре­ни­те час­ти уве­ли­ча­ват ней­на­та топ­ло­об­мен­на по­вър­х­ност. Мно­го про­из­во­ди­те­ли днес пред­ла­гат спе­ци­ал­ни кон­с­т­рук­ции от тръб­ни те­ла с раз­лич­на фор­ма. Лири за баня Ед­ни от най-из­пол­з­ва­ни­те са т. нар. ли­ри за ба­ня. Хо­ри­зон­тал­ни­те отоп­ли­тел­ни про­фи­ли се про­из­веж­дат от сто­ма­не­ни тръ­би с кръг­ло нап­реч­но се­че­ние. Те­зи про­фи­ли мо­гат да бъ­дат рав­ни или за­об­ле­ни. Свър­з­ват се във вер­ти­ка­лен раз­пр ­ е­де­ли­те­лен или съ­би­ра­те­лен про­фил, чи­е­то нап­реч­но се­че­ние е кръг­ло или пра­ во­ъ­гъл­но. При раз­п­ре­де­ли­тел­ни­те и съ­би­ра­тел­ни­те про­фи­ли при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към раз­п­ре­де­ли­телн­на­та мре­жа се из­вър­ш­ва вер­ти­кал­но от­към гор­на­та или дол­на­та стра­на на тя­ло­то по по­со­ка към из­во­да ½” (DN15). Съ­щес­тв ­ у­ват съ­що и те­ла със сре­ден из­вод. Тръб­ни­те отоп­ли­тел­ни те­ла за ба­ня се пред­ла­гат с обез­въз­ду­ши­тел­на та­па и ком­п­лект от кре­пеж­ни еле­мен­ти за сте­на­та. Въз­мож­но е и прос­тр ­ ан­ст­ ­ве­но зак­реп­ва­не, ко­га­то тя­ло­то изис­кв ­ а пер­пен­ди­ку­ляр­но фик­си­ра­не към сте­на­та. В те­зи слу­чаи тя­ло­то се мон­ти­ра ед­нов­ре­мен­но към сте­на­та и по­да. Ли­ри­те за ба­ня са под­хо­дя­щи за во­дог­рей­ни сис­те­ми с при­ ну­ди­тел­на или са­мос­то­ят­ ел­на цир­ку­ла­ция. Мо­гат да

Фиг. 18 Лира за баня Koralux Rondo

10

Фиг. 19 Koralux

отопление

се до­пъл­нят с ком­пл ­ ект за ком­би­ни­ра­но отоп­ле­ние (го­ре­ща во­да-елек­т­ри­чес­т­во). Тръб­ни­те отоп­ли­тел­ни те­ла с ин­тег­ри­ра­на елек­ т­ри­чес­ка отоп­ли­тел­на влож­ка да­ват въз­мож­ност за не­за­ви­си­мо, от ра­бо­та­та на цен­т­рал­но­то отоп­ле­ние, из­пол­зв ­ а­не. Елек­тр ­ и­чес­ки­те отоп­ли­тел­ни те­ла са с мощ­ност от 300 до 1350 W, с тер­мос­тат или без тер­ мос­тат. При из­пол­зв ­ а­не на ком­пл ­ ек­ти за ком­би­ни­ра­но отоп­ле­ние раз­по­ла­га­не­то на тя­ло­то в ба­ня­та изис­кв ­а спе­ци­ал­но вни­ма­ние в за­ви­си­мост от по­ло­же­ни­е­то на щеп­сел­на­та ку­тия и дъл­жи­на­та на при­съ­е­ди­ни­тел­ния ка­бел (1,5 m), а съ­що та­ка и от пре­по­ръ­чи­тел­на­та сте­пен на за­щи­та на тер­мос­та­та. Ли­ри­те за ба­ня се про­из­веж­дат и ка­то са­мос­то­ я­тел­ни елек­тр ­ и­чес­ки пря­ко­о­топ­ли­тел­ни те­ла, из­пъл­ не­ни с не­зам­ръз­ва­ща смес. Тях­но­то елек­т­ри­чес­ко отоп­ли­тел­но тя­ло е обо­руд­ва­но с ог­ра­ни­чи­тел за тем­пе­ра­ту­ра­та и не се нуж­да­ят от раз­ши­ри­тел­но или пред­паз­но обо­руд­ва­не. Тем­пе­ра­тур­ни­ят мо­дул на отоп­ли­тел­ни­те те­ла с глад­ка по­вър­х­ност е срав­ни­тел­но ма­лък. Те­зи те­ла са под­хо­дя­щи за со­ци­ал­ни обек­ти, ан­тр ­ е­та и ко­ри­до­ри. Ня­кои ви­до­ве със спе­ци­ал ­ ен ди­зайн мо­гат да се про­ ек­ти­рат и ка­то ар­хи­тек­ту­рен ак­цент в по­ме­ще­ни­е­то. Кон­век­то­ри Спо­ред пред­наз­на­че­ни­е­то им за раз­по­ла­га­не кон­ век­то­ри­те мо­гат да се раз­де­лят на по­вър­х­нос­т­ни, раз­по­ла­га­ни над по­да и под­по­вър­х­нос­т­ни, пред­наз­ на­че­ни за ин­с­та­ли­ра­не в ка­нал на по­да. По­вър­х­нос­т­ни­ят кон­век­тор на прак­ти­ка пред­с­тав­ ля­ва ла­ма­ри­не­но тя­ло, чи­я­то дол­на стра­на е от­во­ре­на, а гор­на­та му част е пок­ри­та с раз­г­ло­бя­е­ма мре­жа. В дол­на­та част на кон­век­то­ра е раз­по­ло­жен ореб­ рен отоп­ли­те­лен ре­гис­тър. Най-чес­то той се офор­мя от мед­ни тръ­би и ла­ме­ли от алу­ми­ни­ев ­ а ла­ма­ри­на. Мон­та­жът се из­вър­шв ­ а вър­ху сте­на. Топ­лин­на­та мощ­ ност на кон­век­то­ра се оп­ре­де­ля от не­го­ва­та дъл­жи­на, броя на реб­ра­та и тръ­би­те на ре­гис­тъ­ра, как­то и от ви­со­чи­на­та на тя­ло­то. Гор­ на­та част на кон­век­тор­ния мо­дул е пок­ри­та с вен­тил­на мре­жа или вът­реш­на пло­ ча. Кон­век­тор­ни­ят мо­дул се мон­ти­ра на по­да. При­съ­е­ди­ ня­ва­не­то на кон­век­то­ри­те, ин­с­та­ли­ра­ни вър­ху сте­на или на по­да към отоп­ли­ тел­на во­дог­рей­на сис­те­ма се из­вър­ш ­в а стра­н ич­н о или от­д о­л у, от­л я­во или от­дяс­но, в за­ви­си­мост от ти­па на кон­век­то­ра. Всич­ки по­вър­х­нос­т­ни кон­век­то­ри из­пол­з­ват ес­тес­т­ве­на­та цир­ ку­ла­ция на въз­ду­ха. Лири за баня

По­до­ви­те кон­век­то­ри се раз­по­ла­гат не­пос­ред­

3/2009

с­т­ве­но в кон­с­т­рук­ци­ят­ а на по­да. Из­пол­зв ­ ат се в по­ме­ще­ния с ос­тък­ле­ни по­вър­х­нос­ти до по­да или с мно­го ни­сък па­ра­пет, в зим­ни гра­ди­ни, а оп­ре­де­ле­ни ти­по­ве и в по­ме­ще­ния с пок­ри­ти ба­сей­ни. В ла­ма­ри­ не­на­та ва­на на по­до­вия кон­век­тор, ко­ят­ о се фик­си­ра и бе­то­ни­ра в кон­с­т­рук­ци­ят­ а на по­да, е раз­по­ло­жен ме­ден ре­гис­тър с алу­ми­ни­е­ви ла­ме­ли и обез­въз­ду­ ша­ва­не. Гор­на­та част на кон­век­то­ра се обо­со­бя­ва от пок­ри­ва­ща и под­си­ле­на мре­жа с рам­ка, чи­ят­ о гор­на стра­на е на ни­во­то на по­до­во­то пок­ри­тие. Мре­жи­ те мо­гат да бъ­дат алу­ми­ни­е­ви с цвят на ес­тес­тв ­ ен алу­ми­ний или в дру­ги ню­ан­си, как­то и дър­ве­ни в из­пъл­не­ние на дъб, бук, ясен. По­до­ви­те кон­век­то­ри се про­из­веж­дат ка­то те­ла с ес­тес­тв ­ е­но из­веж­да­не на въз­ду­ха и с при­ну­ди­тел­на цир­ку­ла­ция. Кон­век­то­ри­те за при­ну­ди­тел­на цир­ку­ла­ция са обо­руд­ва­ни с ак­си­а­лен или по-чес­то с тан­ген­ци­а­лен вен­ти­ла­тор. Ин­ди­ви­ду­ал­но­то ре­гу­ли­ра­не на мощ­ност­та на по­до­ви­те кон­век­то­ри се из­вър­ш­ва от стра­на­та на го­ре­ща­та во­да, а при съ­о­ръ­же­ни­я­та с при­ну­ди­тел­на кон­век­ция - от стра­на­та на въз­ду­ха. Ре­гу­ли­ра­не­то се осъ­щес­т­вя­ва с про­мя­на в обо­ро­ти­те на вен­ти­ла­то­ра. В по­ве­че­то слу­чаи ни­во­то на шум на вен­ти­ла­то­ ра при мак­си­мал­ни обо­ро­ти не над­ви­ша­ва 40 dB. Кон­век­то­ри­те с при­ну­ди­тел­на цир­ку­ла­ция пос­ти­гат зна­чи­тел­но по-ви­со­ки тем­пе­ра­тур­ни мощ­нос­ти. Кон­ век­то­ри­те с вен­ти­ла­то­ри се про­из­веж­дат в стро­и­тел­на ви­со­чи­на от 63 mm до 150 mm, а кон­век­то­ри­те за ес­тес­т­ве­на цир­ку­ла­ция - от 85 до 450 mm. Мак­си­ мал­на­та дъл­жи­на на ва­на­та за ед­но тя­ло е око­ло 3000 mm. Съ­щес­тв ­ у­ват и стро­и­тел­ни сис­те­ми, ко­и­то поз­во­ля­ват мон­таж­ни сглоб­ки в раз­лич­ни по фор­ма про­фи­ли и дъл­жи­ни, как­то и в из­ви­то из­пъл­не­ние. При ос­тък­ле­ни­те по­вър­х­нос­ти по­до­ви­те кон­век­то­ри съз­да­ват ком­фор­т­на топ­лин­на за­ве­са. Те се мон­ ти­рат на раз­с­то­ян ­ ие от вер­ти­кал­ни кон­с­т­рук­ции от 80 до 200 mm. Ка­на­лът не тряб­ва да се пок­ри­ва с ка­пак или за­ве­са. По­ло­же­ни­е­то на топ­ло­об­мен­ни­ка в кон­век­тор­на­та ва­на оп­ре­де­ля кол­ко про­цен­та топ­ли­ на ще се из­пол­з­ва за топ­лин­но ек­ра­ни­ра­не и кол­ко ще се от­де­ля в по­ме­ще­ни­е­то. Ако топ­ло­об­мен­ни­кът е раз­по­ло­жен по-бли­зо до ос­тък­ле­на по­вър­х­ност, ек­ра­ни­ра­не­то е нез­на­чи­тел­но и по-го­ля­ма­та част от топ­ли­на­та се от­де­ля в по­ме­ще­ни­е­то. Пре­по­ръч­ва се топ­ло­об­мен­ни­кът да се раз­по­ла­га от вът­реш­на­та стра­на на ва­на­та (по-да­ле­че от про­зо­ре­ца). В то­зи слу­чай по-го­ле­ми­ят про­цент от топ­ли­на­та се ус­во­я­ва за съз­да­ва­не на топ­лин­на за­ве­са, а в по­ме­ще­ния с по-го­ля­ма ос­тък­ле­на по­вър­х­ност се пос­ти­га оп­ти­мал­но усе­ща­не за топ­ли­нен ком­форт. По­до­ви­ят кон­век­тор се пред­ла­га и в пря­ко­о­топ­ли­тел­но елек­т­ри­чес­ко из­ пъл­не­ние.

Фиг. 20 Подов конвектор

3/2009

Ло­кал­ни отоп­ли­тел­ни уре­ди Ло­кал­ни­те отоп­ли­тел­ни уре­ди са пред­наз­на­че­ни за ди­рек­т­но отоп­ле­ние на по­ме­ще­ни­ят­ а. Спо­ред ви­ да на из­пол­зв ­ а­но­то го­ри­во те се раз­г­ра­ни­ча­ват на отоп­ли­тел­ни уре­ди за га­зо­об­раз­но, твър­до го­ри­во или на елек­т­ри­чес­ка енер­гия. Мощ­ност­та на ло­кал­ни­ят отоп­ли­те­лен уред тряб­ва да от­го­ва­ря на топ­лин­ни­те за­гу­би на по­ме­ще­ни­е­то, в ко­е­то е раз­по­ло­жен. Днес те се при­ла­гат пре­дим­но в обек­ти с вре­мен­но из­пол­ з­ва­не или с по-ма­лък брой жи­лищ­ни по­ме­ще­ния (в по­чив­ни стан­ции, ви­ли и др.). Ло­кал­но­то отоп­ле­ние е съ­щев­ре­мен­но пред­по­чи­та­на фор­ма за отоп­ле­ние на по-мал­ки це­ле­ви обек­ти (напр. рес­то­ран­ти, тър­гов­с­ки обек­ти, мал­ки про­из­вод­с­т­ве­ни це­хо­ве). Ло­кал­ни га­зо­ви отоп­ли­тел­ни уре­ди Про­из­веж­дат се в из­пъл­не­ние за при­ро­ден газ или про­пан-бу­тан. При из­бо­ра на отоп­ли­те­лен уред е не­об­хо­ди­мо да се об­ръ­ща вни­ма­ние на то­ва, че ня­кои ти­по­ве са пред­наз­на­че­ни са­мо за при­ро­ден газ. Тях­на­та мощ­ност не пре­ви­ша­ва 7 kW. Мощ­нос­ ти­те обик­но­ве­но са от 2,5 до 4 kW. При га­зо­ви­те отоп­ли­тел­ни уре­ди из­веж­да­не­то на дим­ни­те га­зо­ве се из­вър­ш­ва през зи­да­ри­ят­ а (5-6 cm) или през ко­мин. Го­рел­ка­та е ат­мос­фер­на, из­веж­да­не­то на дим­ни­те га­зо­ве – ес­тес­т­ве­но. Но­ви­те ти­по­ве се от­ли­ча­ват със зат­во­ре­на го­рив­на ка­ме­ра и при­ну­ди­тел­но въ­веж­да­не на го­рив­ния въз­дух. За всмук­ва­не на го­ри­вен въз­дух и за из­веж­да­не на дим­ни­те га­зо­ве се из­пол­з­ва съ­ос­но мон­ти­ран тръ­боп­ро­вод с из­вод през фа­са­да­та. Ня­кои отоп­ли­тел­ни уре­ди са обо­руд­ва­ни с вен­ти­ла­тор за по­ви­ша­ва­не цир­ку­ла­ци­ят­ а на въз­ду­ха в по­ме­ще­ни­е­то. Тях­на­та ефек­тив­ност се дви­жи в ди­а­па­зо­на око­ло 88 %. Отоп­ли­тел­ни­те уре­ди се раз­по­ла­гат ди­рек­т­но вър­ху сте­на­та с из­вод за вън­ш­но­то прос­тр ­ ан­с­т­во, ко­е­то им поз­во­ля­ва да се мон­ти­рат и под про­зо­рец. Ми­ни­мал­но до­пус­ти­мо­то раз­с­то­ян ­ ие от дол­ния край на от­во­ря­ем ­ а­та част на про­зо­ре­ца е 0,3 m. При из­пол­зв ­ а­не на по­ве­че та­ки­ва уре­ди ед­нов­ре­мен­но ми­ни­мал­но­то раз­с­то­ян ­ ие меж­ду из­во­ди­те им за дим­ ни га­зо­ве в хо­ри­зон­тал­на по­со­ка тряб­ва да бъ­де 2 m, а във вер­ти­кал­на - 2,5 m. Меж­ду най-из­вес­т­ни­ те мар­ки га­зо­ви отоп­ли­тел­ни уре­ди са: Beta, Gama, Gamat, Mora, Viadrus. Към ка­те­го­ри­я­та на га­зо­ви­те отоп­ли­тел­ни уре­ди се от­на­сят и га­зо­ви­те ка­мин­ни влож­ки, ко­ит­ о ими­ти­рат ог­ни­ще на кла­си­чес­ки­те ка­ми­ни. Ло­кал­ни елек­т­ри­чес­ки отоп­ли­тел­ни уре­ди Спо­ред из­пъл­не­ни­е­то си се раз­де­лят на: - пря­ко­о­топ­ли­тел­ни уре­ди с ес­тес­тв ­ е­на цир­ку­ла­ция на въз­ду­ха или с вен­ти­ла­тор. Те­ла­та с вен­ти­ла­тор се на­ри­чат кон­век­то­ри и пре­дос­та­вят въз­мож­ност за по-бър­зо под­г­ря­ва­не на въз­ду­ха в по­ме­ще­ни­е­то. Те­хен ос­но­вен не­дос­та­тък е за­вих­ря­не­то на въз­ду­ха и шу­мът на вен­ти­ла­то­ра; - нас­тен­ни пря­ко­о­топ­ли­тел­ни ин­ф­ра­чер­ве­ни уре­ ди. Пре­да­ват топ­ли­на­та с из­лъч­ва­не и под­г­ря­ват са­мо оп­ре­де­ле­ни зо­ни. За би­то­ви ус­ло­вия чес­то се из­пол­зв ­ ат напр. в ба­ни; - пря­ко­о­топ­ли­тел­ни ки­ли­ми (за ло­кал­но из­пол­з­ва­ не - под­гр ­ я­ва­не на кра­ка­та); - аку­му­ли­ра­щи и хиб­рид­ни печ­ки;

11

- елек­т­ри­чес­ки ка­ми­ни.

до­пъл­ни­тел­ни топ­лин­ни из­точ­ни­ци или за де­ко­ра­ция.

Пря­ко­о­топ­л и­т ел­н и­т е елек­т ­р и­ч ес­к и те­л а са пред­наз­на­че­ни за раз­по­ла­га­не вър­ху сту­де­на сте­на. Про­из­веж­дат се с раз­лич­ни ви­со­чи­ни, дъл­жи­ни и мощ­нос­тен ди­а­па­зон (от 500 до 2000 W). Те­ла­та с вен­ти­ла­тор- кон­век­то­ри­те- в по­ве­че­то слу­чаи мо­гат да се ек­с­п­ло­а­ти­рат с ес­тес­т­ве­на и при­ну­ди­тел­на кон­век­ция. Обо­ро­ти­те на вен­ти­ла­то­ра поз­во­ля­ват нас­т­рой­ка на по­ве­че мощ­нос­т­ни сте­пе­ни. Елек­тр ­ и­ чес­ки­те кон­век­то­ри се про­из­веж­дат и ка­то мо­бил­но пре­но­си­ми отоп­ли­тел­ни уре­ди за раз­по­ла­га­не на по­да. Аку­му­ли­ра­щи­те печ­ки пре­об­ра­зу­ват елек­тр ­ и­чес­ ка­та енер­гия в топ­лин­на, а тя се аку­му­ли­ра в маг­ не­зит­но или ша­мот­но яд­ро. Зах­ран­ва­не­то на печ­ки­те през нощ­та се из­вър­ш­ва при по-нис­ка та­ри­фа на елек­т­ри­чес­ка­та енер­гия. Спо­ред кон­с­т­рук­ци­ят­ а и топ­ло­об­ме­на (раз­реж­да­ не­то) съ­щес­т­ву­ат три ти­па печ­ки. Ста­тич­на печ­ка със са­мос­то­ят­ ел­но раз­реж­да­не без въз­мож­ност за ре­гу­ли­ра­не на не­го­во­то ко­ли­чес­тв ­ о, ста­тич­на печ­ка с ре­гу­ли­ра­ща кла­па, ко­ят­ о да­ва въз­мож­ност за уве­ ли­ча­ва­не на мощ­ност­та чрез от­ва­ря­не на кла­па­та и най-чес­то из­пол­з­ва­на­та днес аку­му­ли­ра­ща- ди­на­мич­на печ­ка. То­зи вид печ­ки са обо­руд­ва­ни с вен­ти­ла­тор, кой­то ре­гу­ли­ра мощ­ност­та с про­мя­на в де­би­та на под­г­ря­ва­ния въз­дух. В из­пъл­не­ние с тер­мос­тат аку­ му­ли­ра­щи­те печ­ки поз­во­ля­ват елек­тр ­ он­но уп­рав­ле­ние на аку­му­ли­ра­не­то и раз­реж­да­не­то, а ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та им се из­вър­ш­ва ав­то­ма­тич­но. Хиб­рид­ни­ят или ком­ би­ни­ра­ни­ят тип печ­ки са аку­му­ли­ра­щи печ­ки, ко­и­то ра­бо­тят как­то в аку­му­ли­ращ, та­ка и в пря­ко­о­топ­ли­ те­лен ре­жим. Елек­т­ри­чес­ки­те ка­ми­ни са пря­ко­о­топ­ли­тел­ни те­ла с фор­ма, ко­ят­ о на­по­до­бя­ва кла­си­чес­ка ка­ми­на. Със съ­от­вет­ни свет­лин­ни ефек­ти се съз­да­ва впе­чат­ле­ние за го­ре­не на дър­ва. Те са обо­руд­ва­ни с вен­ти­ла­тор за цир­ку­ла­ция на въз­ду­ха. Топ­лин­ни­те мощ­нос­ти не са ви­со­ки, са­мо 1-2 kW. Те­зи ка­ми­ни се из­пол­з­ват ка­то

Фиг. 21 Пример за вграждане на каминна вложка в интериора

12

Ло­кал­ни отоп­ли­тел­ни уре­ди на твър­до го­ри­во Те­зи отоп­ли­тел­ни уре­ди изис­кв ­ ат спе­ци­ал­но вни­ ма­ние. Тях­но­то из­пол­з­ва­не днес под фор­ма­та на ка­ми­ни и печ­ки тип „ка­ми­на” ста­ва все по-по­пу­ляр­но. Ка­ми­ни и печ­ки тип „ка­ми­на” Ка­ми­ни­те и печ­ки­те тип „ка­ми­на” днес се из­пол­ з­ват пре­ди всич­ко ка­то вто­ри, до­пъл­ни­те­лен топ­ли­ нен из­точ­ник, кой­то по­ви­ша­ва ес­те­ти­чес­ко­то ни­во на по­ме­ще­ни­е­то. Под­хо­дя­що за тях го­ри­во са твър­да­та дър­ве­си­на, дър­вес­ни­те бри­ке­ти и пе­ле­ти от стър­го­ ти­ни и би­о­ма­са. Из­веж­да­не­то на дим­ни­те га­зо­ве се из­вър­ш­ва през ко­мин или ди­мо­от­вод с фун­кц ­ и­ят­ а на ко­мин. Ка­ми­на­та се със­тои от ка­мин­на влож­ка и тя­ло. Фор­ма­та, ма­те­ри­ал ­ ът, вън­шн ­ и­ят вид на тя­ ло­то мо­гат да се ре­шат ин­ди­ви­ду­ал­но или да се се из­пол­з­ват фаб­рич­но про­из­ве­де­ни час­ти. Печ­ки­те тип „ка­ми­на” се про­да­ват ка­то ця­лос­тн ­ а еди­ни­ца с оп­ре­де­лен вън­ш­ния ди­зайн. Ос­нов­на кла­си­фи­ка­ция на ка­ми­ни­те и печ­ки­те: ● топ­ло­въз­душ­ни печ­ки и ка­ми­ни; ● ком­би­ни­ра­ни - из­лъч­ва­ща и аку­му­ли­ра­ща печ­ка; ● ках­ле­ни и гот­вар­с­ки печ­ки; ● двой­ни ка­мин­ни влож­ки; ● ка­мин­ни влож­ки и печ­ка с во­дог­ре­ен топ­ло­ об­мен­ник; ● пе­лет­ни ка­ми­ни; Топ­ло­въз­душ­ни­те печ­ки и ка­ми­ни са под­хо­дя­щи за бър­зо до­пъл­ни­тел­но под­гр ­ я­ва­не. Око­ло наг­ря­та­ та отоп­ли­тел­на влож­ка цир­ку­ли­ра въз­дух, кой­то се под­гр ­ я­ва и отоп­ля­ва окол­но­то прос­тр ­ ан­с­т­во. Те се от­ли­ча­ват с нис­ка аку­му­ли­ра­ща спо­соб­ност и след угас­ва­не бър­зо се ох­лаж­дат. Ком­би­ни­ра­на­та из­лъч­ва­ща и аку­му­ли­ра­ща печ­ка ра­бо­ти на по­до­бен прин­цип ка­то топ­ло­въз­душ­на­та, но око­ло влож­ка­та й има още един ко­жух от ма­те­ ри­ал, кой­то аку­му­ли­ра топ­ли­на­та и про­дъл­жи­тел­но пре­да­ва топ­ли­на към окол­но­то прос­тр ­ ан­с­тв ­ о и след угас­ва­не. С то­зи ефект се доб­ ли­жа­ва до кла­си­чес­ки­те ках­ле­ни печ­ки. Ках­ле­ни­те и гот­вар­с­ки­те печ­ки са из­г­ра­де­ни от ме­тал­на влож­ка или ша­мот­но ог­ни­ще. Тях­ но­то под­гр ­ я­ва­не про­дъл­жа­ва до ня­кол­ко ча­са, но бла­го­да­ре­ние на го­ля­ма­та си тем­пе­ра­тур­на инер­ция из­лъч­ват топ­ли­на про­дъл­жи­тел­но вре­ме и след угас­ва­не. Всич­ки­ те три по­со­че­ни ти­па отоп­ля­ват са­мо по­ме­ще­ни­е­то, в ко­е­то са раз­по­ло­же­ни.

Фиг. 22 Печ­ка тип „ка­ми­на” и ках­ле­на печ­ка

При двой­ни­те ка­мин­ни влож­ ки въз­ду­хът се под­г­ря­ва в прос­ т­ран­с­т­во­то на вън­ш­ния ко­ж ух, от­къ­де­то с гъв­кав тръ­боп­ро­вод се раз­п­ре­де­ля към ос­та­на­ли­те по­ме­ще­ния на жи­ли­ще­то. Во­дог­ рей­ни­ят топ­ло­об­мен­ник на ня­кои ти­по­ве ка­мин­ни влож­ки или печ­ки

3/2009

пре­дос­та­вя въз­мож­ност за под­г­ря­ва­не на го­ре­ща во­ да, след ко­е­то тя се ус­во­яв ­ а за отоп­ле­ние или за под­г­ря­ва­не на топ­ла во­да. Ка­ми­ни­те с двой­на влож­ка или из­точ­ни­ци­те с во­дог­ре­ен топ­ло­об­мен­ник мо­гат да се из­пол­з­ват ка­то са­мос­то­ят­ ел­ни топ­лин­ни из­точ­ни­ци за отоп­ле­ние на по-мал­ки ед­но­фа­мил­ни къ­щи, ви­ли и по­чив­ни стан­ции. За да се пос­тиг­не ико­но­мия на топ­ли­на, при ин­с­та­ли­ра­не­то на ка­ми­на или печ­ка ка­то вто­ри (до­пъл­ни­те­лен) из­точ­ник е не­об­хо­ди­ма оп­ре­де­ле­на сте­пен на ре­гу­ли­ра­не на цен­т­рал­но­то отоп­ле­ние. Ко­те­лът или отоп­ли­тел­но­то тя­ло тряб­ва да пре­ус­та­но­вят отоп­ли­тел­на­та си фун­кц ­ ия в мо­ мен­та на от­де­ля­не на топ­ли­на от дру­гия из­точ­ник. При ком­би­на­ци­я­та от два из­точ­ни­ка (ко­тел-ка­ми­на) с во­дог­ре­ен топ­ло­об­мен­ник е осо­бе­но важ­но да се оси­гу­ри сис­те­ма сре­щу прег­ря­ва­не (пре­ви­ша­ва­не на мак­си­мал­но до­пус­ти­ми­те тем­пе­ра­ту­ри). Из­лъч­ва­щи по­вър­х­нос­ти Към из­лъч­ва­щи­те по­вър­х­нос­ти се от­на­сят и стро­и­тел­ни­те кон­с­т­рук­ции с вгра­де­ни во­дог­рей­ни раз­пр ­ е­де­ли­тел­ни тръ­боп­ро­во­ди или с елек­тр ­ и­чес­ки отоп­ли­тел­ни ка­бе­ли. Спо­ред ви­да на стро­и­тел­на­ та кон­с­т­рук­ция, в ко­я­то се на­ми­рат отоп­ли­тел­ни­те еле­мен­ти, то­ва отоп­ле­ние мо­же да се раз­де­ли на по­до­во, стен­но, евен­ту­ал­но та­ван­но. По­до­во отоп­ле­ние По­до­во­то отоп­ле­ние е под­хо­дя­що за всич­ки ви­до­ве сгра­ди с доб­ри топ­ло­тех­ни­чес­ки свойс­тв ­ а, дос­та­тъч­ но го­ля­ма сво­бод­на площ на по­до­ви­те нас­тил­ки и с под­хо­дя­щи по­до­ви пок­ри­тия. При из­пол­з­ва­не на по­до­во отоп­ле­ние тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха в по­ ме­ще­ни­е­то на­ма­ля­ва с 1 до 3 ºС спря­мо сис­те­ми­те с кон­век­тор­ни отоп­ли­тел­ни те­ла при за­паз­ва­не на усе­ща­не­то за иден­ти­чен топ­ли­нен ком­форт. При по­ни­ же­ние тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха с 1 ºС се пос­ти­га до 3 % го­диш­на ико­но­мия на енер­гия за отоп­ле­ние. В по­ме­ще­ние с по­до­во отоп­ле­ние раз­пр ­ е­де­ле­ни­е­то на тем­пе­ра­ту­ра­та по ви­со­чи­на­та на по­ме­ще­ни­е­то е рав­но­мер­но и се приб­ли­жа­ва до иде­ал­ния тем­пе­ра­ ту­рен про­фил. Из­пол­зв ­ а­не­то на по­до­ви отоп­ли­тел­ни сис­те­ми ми­ни­ма­ли­зи­ра цир­ку­ла­ци­я­та на въз­ду­ха, а по то­зи на­чин и за­вих­ря­не­то на прах. С по­ни­жа­ва­ не тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха се уве­ли­ча­ва не­го­ва­та от­но­си­тел­на влаж­ност. По­до­во­то отоп­ле­ние е мно­го под­хо­дя­що за ли­ца с алер­гич­ни за­бо­ля­ва­ния. Не­дос­та­тък на то­зи на­ чин на отоп­ле­ние е по-дъл­га­та топ­лин­на инер­ция и по-труд­но­то му ре­гу­ли­ра­не. Топ­лин­на­та инер­ция е 2-3 ча­са. Спе­ци­фич­на­та мощ­ност на по­до­во­то отоп­ ле­ние за­ви­си от раз­ли­ка­та меж­ду тем­пе­ра­ту­ра­та по по­вър­х­ност­та на по­да и тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха. Ако тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха се уве­ли­чи, напр. от слън­че­во­то лъ­че­ние, то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху по­до­во­то отоп­ле­ние с т. нар. са­мо­ре­гу­ли­ращ ефект - по­ни­жа­ва се не­го­ва­та спе­ци­фич­на мощ­ност. Ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди за то­зи тип отоп­ле­ние са по-ви­со­ки от­кол­ ко­то при сис­те­ми­те с кон­век­тор­ни те­ла. Це­на­та за 1 m2 во­дог­рей­но по­до­во отоп­ле­ние без бе­то­ни­ра­не­то и по­до­во­то пок­ри­тие се дви­жи от 32 до 40 евро. Пре­ди про­ек­ти­ра­не на по­до­во отоп­ле­ние е не­ об­хо­ди­мо да се оп­ре­де­лят па­ра­мет­ри­те по­до­ва­та отоп­ли­тел­на сис­те­ма в обек­та. Пред­ла­гат се след­

3/2009

ни­те ва­ри­ан­ти: - с по­до­во­то отоп­ле­ние ще се отоп­ля­ва це­лия обект; - сис­те­ма­та ще бъ­де ком­би­ни­ра­на, по­до­во отоп­ ле­ние + отоп­ли­тел­ни те­ла; - тем­пе­ри­ра­не­то на по­да ще се при­ла­га в ми­ни­ мум по­ме­ще­ния, напр. са­мо в ба­ни­те. При пър­ва­та по­со­че­на въз­мож­ност е под­хо­дя­що да се из­бе­ре нис­ко­тем­пе­ра­тур­но по­до­во отоп­ле­ние с ед­но отоп­ли­тел­но раз­к­ло­не­ние. В слу­чай на не­дос­та­тъч­на по­до­ва по­вър­х­ност в ня­кои от по­ме­ще­ни­я­та е не­об­ хо­ди­мо да се про­ек­ти­ра до­пъл­ни­тел­но отоп­ли­тел­но тя­ло за нис­ко­тем­пе­ра­тур­на отоп­ли­тел­на во­да, ко­е­то се при­съ­е­ди­ня­ва към отоп­ли­тел­но­то раз­к­ло­не­ние на по­до­во­то отоп­ле­ние. За ком­би­ни­ра­ни­те сис­те­ми се пре­по­ръч­ват два не­за­ви­си­ми отоп­ли­тел­ни кон­ту­ра със са­мос­то­ят­ ел­на ре­гу­ла­ция - кръг на по­до­во­то отоп­ле­ние и кръг на отоп­ли­тел­ни­те те­ла. Все­ки кон­тур мо­же да има раз­лич­ни тем­пе­ра­ту­ри на го­ре­ща­та во­да. Кръ­гът на по­до­во­то отоп­ле­ние ще бъ­де нис­ко­тем­пе­ра­ту­рен, а то­зи на отоп­ли­тел­ни­те те­ла – с кла­си­чес­ки гра­ди­ен­ти 75/65, 75/50 и т.н. Оп­ти­мал­на отоп­ли­тел­на сис­те­ма с ми­ни­ма­лен раз­ход на енер­гия е та­зи, при ко­ят­ о 60 % от за­гу­би­те се пок­ри­ват от по­до­во­то отоп­ле­ние, а 40 % - от отоп­ ли­тел­но­то тя­ло. Точ­но та­зи сис­те­ма, за съ­жа­ле­ние е свър­за­на и с най-ви­со­ки ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди. Ако пла­ни­ра­ме по­до­во отоп­ле­ние са­мо в ба­ни­те, мо­жем да из­пол­зв ­ а­ме елек­т­ри­чес­ки отоп­ли­тел­ни фо­лиа или ка­бе­ли. Тях­но­то при­ла­га­не поз­во­ля­ва ек­с­пл ­ о­а­та­ция на по­до­ви­те еле­мен­ти по вся­ко вре­ме из­вън отоп­ли­ тел­ния се­зон и пре­дос­та­вя въз­мож­ност за по­ча­со­во включ­ва­не за вре­ме­то на „къ­па­не”. Мал­ки по площ по­до­ви по­вър­х­нос­ти мо­гат да се под­г­ря­ват и при из­ пол­зв ­ а­не на во­дог­рей­на отоп­ли­тел­на сис­те­ма с кръг са­мо за отоп­ли­тел­ни те­ла. Тем­пе­ри­ра­не се пос­ти­га с т.нар.сис­те­ма „тръ­ба в тръ­ба”, при ко­ят­ о плас­т­ма­со­ ви­ят тръ­боп­ро­вод пре­ми­на­ва в тръ­ба­та. Въз­душ­на­та меж­ди­на меж­ду тръ­боп­ро­во­да и тръ­ба­та по­ни­жа­ва по­вър­х­нос­тн ­ а­та тем­пе­ра­ту­ра на тръ­ба­та. По то­зи на­чин се пре­дос­та­вя въз­мож­ност за из­пол­зв ­ а­не­то и в по­до­ва­та сис­те­ма без да се съз­да­ват пред­пос­тав­ки за пре­ви­ша­ва­не на мак­си­мал­но до­пус­ти­ма­та по­вър­ х­нос­тн ­ а тем­пе­ра­ту­ра на по­да. То­ва тем­пе­ри­ра­не е въз­мож­но са­мо при тръ­би с вън­шен про­фил до 14 mm и за мак­си­мал­на отоп­ля­ем ­ а площ на по­да 12 m2. Мак­си­мал­ни тем­пе­ра­ту­ри по по­вър­х­ност­та на по­да Нор­ма­тив­ни мак­си­мал­ни стой­нос­ти: ● 29 ºС жи­лищ­ни по­ме­ще­ния; ● 35 ºС пе­ри­фер­ни зо­ни; От хи­ги­ен­на и фи­зи­о­ло­гич­на глед­на точ­ка мак­си­ мал­ни­те стой­нос­ти на по­вър­х­нос­тн ­ а­та тем­пе­ра­ту­ра мо­гат да се пре­ци­зи­рат: ● 26 ºС - 27 ºС по­ме­ще­ния и ра­бот­ни пло­щи, в ко­и­то ли­ца­та пре­би­ва­ват най-дъл­го ● 28 ºС - 29 ºС жи­лищ­ни и ад­ми­нис­тр ­ а­тив­ни по­ме­ще­ния ● 30 ºС ко­ри­до­ри, ан­т­ре­та, га­ле­рии ● 33 ºС ба­ни, зак­ри­ти ба­сей­ни ● 35 ºС пе­ри­фер­ни зо­ни, ряд­ко по­се­ща­ва­ни по­ме­ще­ния следва

13

отопление

отопление

отопление

ТрескиТЕ КАТО ГОРИВО Автор: Ханс Еберт Превод от немски: инж. Стефан Златев

Пре­ди всич­ко за ав­то­ма­тич­ни­те отоп­ли­тел­ни ин­ с­та­ла­ции и за те­зи, раз­по­ла­га­щи с пред­ка­ме­ра, се из­пол­з­ват въз­мож­но най-мал­ки­те пар­чен­ца дър­ве­си­на, трес­ки­те. В нор­мал­ни­те пе­щи (кот­ли) трес­ки­те не тряб­ва да бъ­дат по-мал­ки от 6 сm, за­що­то в про­ти­вен слу­чай ще са пре­ка­ле­но на­гъс­то. При ав­то­ма­тич­ни­те ин­с­та­ла­ции е по-доб­ре пар­че­та­та да бъ­дат от 2 до 3 см, за да мо­гат по-оп­ти­мал­но да се тран­с­пор­ти­рат чрез шне­ко­во­ ус­т­ройс­т­во, да се на­ма­ли опас­ност­та от об­рат­но го­ре­не и по-лес­но да се прев­ръ­щат в го­ри­ вен газ в пред­ка­ме­ра­та. Във всич­ки слу­чаи трес­ки­те тряб­ва да бъ­дат в дос­та­тъч­но ко­ли­чес­тв ­ о на мяс­то­ то, къ­де­то из­га­рят, с цел пос­ти­га­не­то на оп­ти­мал­но ка­чес­т­во на го­ре­не­то. Кол­ко­то по-не­рав­но­мер­но са раз­пр ­ е­де­ле­ни те, тол­ко­ва по-труд­но се осъ­щес­тв ­ я­ва го­рив­ни­ят про­цес и не­го­во­то ре­гу­ли­ра­не. Не нав­ся­къ­де мо­гат да се ку­пят трес­ки, за­що­то ин­вес­ти­ра­не­то в дро­бил­на ма­ши­на е рен­та­бил­но то­ га­ва, ко­га­то съ­щес­т­ву­ва дос­та­тъч­но го­ля­мо тър­се­не на край­ния про­дукт. По­куп­ка­та на трес­ки най-чес­то се осъ­щес­тв ­ я­ва спо­ред аб­со­лют­но­то су­хо тег­ло. За цел­та от мно­го­ то пар­че­та се из­би­рат ня­кол­ко с по­доб­ни раз­ме­ри и се пре­тег­лят (Gu). След из­су­ша­ва­не­то на те­зи про­би в пещ при 105 0С за ми­ни­мум 12 ча­са, те от­но­во би­ват пре­ме­ре­ни и по то­зи на­чин се ус­та­но­вя­ва аб­ со­лют­но­то су­хо тег­ло Gо. Су­хо­то тег­ло на ця­ло­то ко­ли­чес­т­во трес­ки е: Об­що су­хо тег­ло = Тег­ло­то на трес­ки­те *Go/Gu. При­мер: Дос­тав­ка на трес­ки 7 t Тег­ло на про­ба­та пре­ди су­ше­не (Gu) = 800 гр. Тег­ло на про­ба­та след су­ше­не (Go) = 580 gr. Су­хо тег­ло на дос­тав­ка­та: 7 t *(580/800) = 7 t * 0,725 = 5,075 t

Трес­ки­те от ши­ро­ко­лис­тн ­ а и иг­ло­лис­т­на дър­ве­си­на тряб­ва да съ­дър­жат ми­ни­мал­но ко­ли­чес­т­во би­о­ло­гич­но ак­тив­ни ком­по­нен­ти, по­не­же те за­сил­ват фер­мен­та­ ци­ят­ а и са­мо­заг­ря­ва­не­то. Съ­що та­ка за­мър­ся­ва­не­то чрез по­па­да­не на зем­на ма­са е не­же­ла­тел­но, за­що­то ней­но­то тег­ло съ­що се зап­ла­ща, а то ня­ма ни­как­ва топ­лин­на стой­ност и во­ди до зат­руд­ня­ва­не на отоп­ ле­ни­е­то и об­ра­зу­ва­не на шла­ка. Ка­то проб­лем стои из­су­ша­ва­не­то на трес­ки­те. Не­дос­та­тъч­но су­хи­те трес­ки се заг­ря­ват сил­но и при кон­такт с лес­но за­па­ли­ми ве­щес­т­ва ка­то сла­ма въз­ник­ва риск от са­мо­за­пал­ва­не. Тем­пе­ра­ту­ра­та на скла­ди­ра­не не тряб­ва да над­ви­ша­ва 80 0С. Тя е не­ дос­та­тъч­на за са­мо­за­пал­ва­не, за­що­то е зна­чи­тел­но по-нис­ка от тем­пе­ра­ту­ра­та на пла­мъ­ка, 230 0С. За да се из­бег­не са­мо­за­пал­ва­не­то до­ри при на­ли­чие на лис­та, чес­то се пре­по­ръч­ва трес­ки­те да бъ­дат из­сип­ ва­ни от по-мал­ко от 7 мет­ра. При ръч­но раз­с­ти­ла­не на куп­чи­на­та трес­ки, раз­ви­ва­щи­те се в чип­са гъ­бич­ки (спо­ри) мо­гат да бъ­дат вред­ни за ра­бот­ни­ци­те. Не­об­хо­ди­мо е трес­ки­те да бъ­дат скла­ди­ра­ни вър­ ху ос­но­ва (плат­ни­ще или бе­то­нен под), под пок­рив с пред­ви­де­ни стра­нич­ни от­во­ри. Чрез заг­ря­ва­не­то при фер­мен­та­ция за два до три ме­се­ца тях­на­та влаж­ност мо­же да се по­ни­жи от 70 % до 35 %. В ня­кои скла­до­ви по­ме­ще­ния (си­ло­зи, бун­ке­ри) на по­ да се пра­вят ка­на­ли за про­вет­ря­ва­не (по­доб­ни на дре­наж­ни ка­на­ли). През тях се по­да­ва заг­рят и сух въз­дух (нап­ри­мер от су­шил­ня за зе­ме­дел­с­ки кул­ту­ри). По то­зи на­чин трес­ки­те мо­гат да из­съх­нат в рам­ки­те на ед­на сед­ми­ца до 25 % влаж­ност. Из­кус­тв ­ е­но­то из­су­ша­ва­не на дър­вес­ния чипс изис­кв ­ а по­ве­че енер­ гия, от­кол­ко­то ще бъ­де из­гу­бе­на при из­га­ря­не­то на мок­рия про­дукт. За­то­ва най-чес­то то е не­ра­ци­о­нал­но. При про­вет­ря­ва­не­то на си­ло­за и тран­с­пор­ти­ра­не­ то на трес­ки­те с шне­ко­во ус­т­ройс­тв ­ о мо­же бъ­де пред­ви­де­но при­ну­ди­тел­но по­да­ва­не­то на сух въз­дух. Влажност на дървесните трески

Фиг. 1 Дробилка за трески в режим на работа

14

● Влажност: Под 20 % водно съдържание. Тази идеална стойност се постига само при изкуствено изсушени трески, което е доста скъп способ. ● 20 до 35 % водно съдържание. Тази стойност се постига при оптимално изсушаване на дървесината и складиране при сухи условия. ● 35 до 50 % водно съдържание. Тази стойност се постига при прясно отсечена дървесина, защитена

3/2009

от дъжд и сняг. ● Трески с над 50 % водно съдържание могат да бъдат изгаряни само в специални съоръжения. Тези стойности се получават при трески, изложени на силни дъждове. Оп­ти­мал­на­та влаж­ност на трес­ки­те е меж­ду 20 и 25 % (от­не­се­но към су­хо­то тег­ло или аб­со­лют­на­ та су­ха ма­са). В рам­ки­те от 25 до 45 % (от су­хо­то тег­ло) по­кач­ва­не­то на влаж­ност­та с 10 % по­ни­жа­ва ка­ло­рич­ност­та с 3 до 5 %. В мо­дер­ни­те отоп­ли­тел­ни ин­с­та­ла­ции мо­гат да се из­га­рят дър­вес­ни трес­ки с ви­со­ка влаж­ност (до 150 %). В Гер­ма­ния в съ­о­ръ­ же­ния, къ­де­то го­ри­во­то се по­да­ва ръч­но, мо­гат да се опол­зот­во­ря­ват са­мо сух дър­ве­сен чипс. Трес­ки с вод­но съ­дър­жа­ние под 30 % се оп­ре­де­ лят ка­то „ус­той­чи­ви на скла­ди­ра­не”. Прес­ни­ят чипс съ­дър­жа най-чес­то по­ве­че от 50 % вод­но съ­дър­жа­ние. Кол­ко­то по-су­хи са трес­ки­те, тол­ко­ва са по-скъ­пи, но ка­ло­рич­ност­та им е по-го­ля­ма. Топ­лот­вор­ност­та при 50 % вод­но съ­дър­жа­ние е око­ло две тре­ти от та­зи при 30 % вод­но съ­дър­жа­ние. Кол­ко­то по­ве­че дър­ве­си­на се съ­дър­жа в трес­ки­ те, тол­ко­ва по-ка­ло­рич­ни са те. Кол­ко­то по-го­лям е при­ме­сът на ко­ра, иг­лич­ки или лис­та, тол­ко­ва помал­ка е топ­лот­вор­ност­та, а ко­ли­чес­т­во­то от­пад­на пе­пел се по­кач­ва. Мал­ки­те ин­с­та­ла­ции най-чес­то са при­го­де­ни за опол­зот­во­ря­ва­не на фи­но над­ро­бен ма­те­ри­ал с мак­си­мал­на дъл­жи­на 3 см, ко­е­то ос­къ­пя­ва про­це­ са. По-го­ле­ми­те съ­о­ръ­же­ния в по­ве­че­то слу­чаи са по здра­ви и мо­гат да ра­бо­тят с по-го­ле­ми пар­че­та (нап­ри­мер до 25 сm). Най-мал­ко 80 % от об­ща­та ма­са на го­ри­во­то тряб­ва да от­го­ва­ря на пред­пи­са­на­та го­ле­ми­на за съ­от­вет­на­та го­рив­на ин­с­та­ла­ция. Съ­дър­жа­ни­е­то на прах (час­ти­ци с го­ле­ми­на под 1 mm) не тряб­ва да бъ­де мал­ко (под 5 %). С дос­тав­чи­ка мо­же да се нап­ра­ви уго­вор­ка за мак­си­мал­на­та дъл­жи­на и мак­си­мал­но­то нап­реч­но се­

че­ние на ма­те­ри­а­ла. Нап­ри­мер за мал­ки ин­с­та­ла­ции мо­же да се изис­ка го­ри­во с мак­си­мал­на дъл­жи­на 12 сm и нап­реч­но се­че­ние 3 сm, до­ка­то при по-го­ ле­ми съ­о­ръ­же­ния раз­ме­ри­те на пар­че­та­та мо­гат да дос­тиг­нат до 25 сm. дъл­жи­на и 4 сm мак­си­мал­но се­че­ние. При тран­с­пор­ти­ра­не­то (с шнек) на трес­ки­те пре­ка­ле­но го­ле­ми­те пар­че­та мо­гат да до­ве­дат до зат­руд­не­ния и пов­ре­ди. С тех­ни­чес­ка­та спе­ци­фи­ка­ция CEN/ TS 14961 за „твър­ди би­ог­ о­ри­ва – го­рив­ни спе­ци­фи­ка­ции и кла­со­ве” ев­ро­пейс­ки­ят ко­ми­тет за нор­ми­ра­не CEN е де­фи­ ни­рал един­ни ка­чес­т­ва и ве­ли­чи­ни на дър­ве­си­ни­те трес­ки. Мно­го пред­п­ри­е­ма­чи из­пол­зв ­ ат та­зи нор­ма при пред­ла­га­не­то на тях­на­та сто­ка. От обе­мис­та­та нор­ма­тив­на уред­ба след­ни­те оз­на­че­ния са осо­бе­но важ­ни за пот­ре­би­те­ли­те: ● М30 = вод­но съ­дър­жа­ние под 30 %, пъл­на при­год­ност за скла­ди­ра­не. ● А07 = съ­дър­жа­ни­е­то на пе­пел е под 0,7 % ● А1.5 = съ­дър­жа­ни­е­то на пе­пел е под 1.5 %. ● Р16 = ос­нов­на­та фрак­ция (по­ве­че от 80 % от тег­ло­то) е с го­ле­ми­на меж­ду 3,15 и 16 mm. ● Р45 меж­ду 3,15 и 45 mm. го­ле­ми­на. Оп­ре­де­ле­ на част (под 5 %) е с раз­ме­ри под 1 mm, а дру­га (под 1 %) е с по-го­ле­ми раз­ме­ри. Раз­д­ро­бе­на­та дър­ве­си­на се раз­г­леж­да от­дел­но от трес­ки­те. Трес­ки­те се по­лу­ча­ват с по­мощ­та на ма­ ши­на със за­то­че­ни но­жо­ве, до­ка­то за раз­др ­ о­бе­на­та дър­ве­си­на се из­пол­з­ват съ­ор ­ ъ­же­ния с тъ­пи удар­ни ин­с­т­ру­мен­ти. Ви­на­ги, ко­га­то съ­щес­т­ву­ва опас­ност за по­па­да­не на зем­на ма­са в раз­д­ро­бя­ва­на­та дър­ве­си­на, е по-доб­ре да се из­пол­з­ват дро­бил­ки с тъ­пи удар­ ни ин­с­т­ру­мен­ти, за­що­то в про­ти­вен слу­чай ос­т­ри­те но­жо­ве мо­гат да се за­тъ­пят. Ана­ло­гич­но на трес­ки­те тук е в си­ла: ● М30 = вод­но съ­дър­жа­ние под 30 %, пъл­на при­год­ност за скла­ди­ра­не. ● А07 = съ­дър­жа­ни­е­то на пе­пел е под 0,7 % ● А1.5 = съ­дър­жа­ни­е­то на пе­пел е под 1.5 %. При по­па­да­не­то на зем­на ма­са в го­ри­во­то съ­дър­жа­ ни­е­то на пе­пел ряз­ко се по­ви­ша­ва. ● Р45 = ос­нов­на­та фрак­ция (по­ве­че от 80 % от тег­ло­то) е с го­ле­ми­на меж­ду 3,15 и 45 mm. ● Р63 меж­ду 3,15 и 63 mm го­ле­ми­на. Оп­ре­де­ле­ на част (под 5 %) е с раз­ме­ри под 1 mm, а дру­га (под 1 %) е с по-го­ле­ми раз­ме­ри. Съх­ра­не­ние на трес­ки

Фиг. 3 Шнеков транспортьор за дървесни трески или пелети

3/2009

Си­ло­зът за трес­ки тряб­ва да бъ­де пос­тр ­ о­ен та­ ка, че ди­рек­т­но да е въз­мож­но за­реж­да­не­то му от тран­с­пор­т­но­то пре­воз­но сред­с­т­во. Не­об­хо­ди­мо е из­гр ­ аж­да­не­то му да бъ­де от ог­не­у­пор­ни ма­те­ри­а­ли, със зат­во­ре­на фор­ма, за да се из­бег­нат теж­ки пос­ ле­ди­ци при евен­ту­ал­но под­пал­ва­не. Обем­на­та еди­ни­ца за трес­ки е на­си­пен ку­би­чен ме­тър (sm3 или ms3). Един m3 плът­на дър­ве­си­на се рав­ня­ва на око­ло 2,5 до 2,8 ms3 дър­вес­ни трес­ки, един m3 слой­на дър­ве­си­на – на 2 ms3. Ка­ло­рич­ност­ та на трес­ки­те ва­ри­ра меж­ду 500 и 1000 kWh/ms3. Сред­на­та стой­ност при 30 % вод­но съ­дър­жа­ние е 850 kWh/ms3. Ко­га­то по­куп­ка­та се из­вър­ш­ва на ба­за­та на тег­ло­то, 100 кг. трес­ки с 30 % вод­но съ­дър­жа­ние

15

са ек­ви­ва­лен­т­ни на 0,4 sm3, а ка­ло­рич­ност­та им е 320 kWh / 100 kg. Кол­ко­то по-го­ля­мо ко­ли­чес­тв ­ о от дър­вес­ния чипс е от нис­ко­е­нер­гий­ни дър­ве­та (то­по­ла, вър­ба), то­ко­ва по-нис­ка е ка­ло­рич­ност­та и об­рат­но­то. При раз­д­ро­бя­ва­не на ед­ра дър­ве­си­на се пос­ти­га топ­лин­на мощ­ност от 1000 kWh при 25 % влаж­ност от: - 1,0 ms3 трес­ки от бук/дъб - 1,2 ms3 трес­ки от бор/лис­т­ве­ни­ца - 1,3 ms3 трес­ки от смърч.

1000 лит­ра ма­зут от­го­ва­рят ка­то топ­лин­на стой­ност на 10 ms3 чипс от бук/дъб или 13 ms3 от смърч. Ка­то пра­ви­ло се из­пол­з­ва приб­ли­же­ни­е­то – за все­ки kW топ­лин­на мощ­ност го­диш­но са не­об­хо­ди­ми 2 до 3 ms3. При про­из­вод­с­т­во­то на трес­ки от съч­ки и дру­га ма­ло­ка­либ­ре­на дър­ве­си­на, ка­ло­рич­ност­та се по­ни­жа­ва. Най-нис­ки стой­нос­ти се дос­ти­гат при смес­ва­не­то и с лис­та или иг­лич­ки. Та­ка по­лу­че­ни­ят фин ма­те­ри­ал не мо­же да бъ­де опол­зот­во­ря­ван в мал­ки пе­щи, а е под­хо­дящ са­мо за го­ле­ми, тех­ни­чес­ки доб­ре из­ дър­жа­ни ин­с­та­ла­ции. Чес­то пъ­ти е по-це­ле­съ­об­раз­но

от­де­ля­не­то и ком­пос­ти­ра­не­то на зе­ле­ни­на­та. В на­ши дни око­ло вся­ка по-го­ля­ма гор­с­ка мес­ т­ност мо­гат да се на­ме­рят дос­тав­чи­ци на трес­ки. Тех­ни­те ад­ре­си и ко­ор­ди­на­ти най-чес­то мо­гат да бъ­дат по­лу­че­ни от лес­ни­чейс­тв ­ а­та. Ня­кои дъс­ко­рез­ ни­ци про­да­ват ос­та­тъ­ци­те от пре­ра­бо­те­на­та в тях дър­ве­си­на. При по­куп­ка на прес­ни трес­ки тряб­ва да раз­по­ла­га­те със съ­ор ­ ъ­же­ние, ко­е­то мо­же да опол­ зот­во­ря­ва чипс с ви­со­ка влаж­ност или да пред­ви­ ди­те под­хо­дя­що из­су­ша­ва­не. За про­из­вод­с­т­во­то на трес­ки се из­раз­ход­ва око­ло 0,8 % от съ­дър­жа­ща­та се в дър­ве­си­на­та енер­гия. Тех­ни­ка­та на раз­др ­ о­бя­ ва­не е мно­го раз­лич­на. Съ­щес­т­ву­ват бър­зо и бав­но ре­же­щи дро­бил­ни ин­с­тр ­ у­мен­ти, шне­ко­ве, дис­ко­ви и ба­ра­бан­ни ма­ши­ни. Це­на­та на трес­ки­те е сил­но за­ви­си­ма от пър­ во­на­чал­ни­те раз­хо­ди за ма­те­ри­ал, дос­тав­к а­та и на­то­вар­ва­не­то на тех­ния про­из­во­ди­тел. През 2003 го­ди­на трес­ки най-ев­ти­но мо­же­ха да се ку­пят сре­щу 12 ев­ро/м3, а най-скъ­по за 22 ев­ро/м3. Склад за дър­вес­ни трес­ки

Складът е разположен над котелното помещение. Транспортирането на горивото става с шнек тип махало. Транспортиране с щанга-бутало и напречно тласкаща ос.

Складът и котелнота са на различни нива, транспортирането е хоризонтално и се осъществява с помощта на бъркалка

Фиг. 4 Решения за транспортиране на дървесни трески между отделни помещения.

16

Скла­ди­ра­не­то на дър­вес­ни трес­ки е по­доб­но до из­вес­т­на сте­пен на то­ва на пе­ле­ти, въп­ре­ки то­ва тряб­ва да се съб­лю­да­ват и ня­кои спе­ци­фич­ни изис­кв ­ а­ния. При мощ­ност от 10 kW и (из­чис­ле­ни) 2 000 ча­са пъл­но го­диш­но на­то­вар­ва­не, за ед­на го­ди­на се по­лу­ ча­ват 20 000 kWh топ­ли­на. В слу­чая са не­об­хо­ди­ми 30 m3 трес­ки (то­ва от­го­ва­ря на око­ло 2.200 лит­ра ма­зут). За по­би­ра­не на ця­ло­то ко­ли­чес­тв ­ о го­ри­во, не­об­хо­ди­мо за ед­на го­ди­на, при ви­со­чи­на на скла­да 2 m площ­та му тряб­ва да бъ­де 15 m2. За­ра­ди за­е­ма­ но­то по­лез­но прос­т­ран­с­т­во от тран­с­пор­т­на­та тех­ни­ка и не­въз­мож­ност­та за пъл­но из­п­раз­ва­не на скла­да той тряб­ва да се пред­ви­ди с по-го­ля­ма площ – ми­ни­мум 17 - 20 m2. Съв­сем гру­бо мо­же да се при­ем ­ е, че за 10 kW из­пол­з­ва­на мощ­ност за отоп­ле­ние и про­из­ вод­с­т­во на топ­ла во­да, през зи­ма­та са не­об­хо­ди­ми 25 m3 дър­вес­ни трес­ки с вод­но съ­дър­жа­ние 30 %. През ля­то­то топ­ла­та во­да мо­же да се под­гр ­ я­ва от слън­че­ви ко­лек­то­ри. При на­ли­чие на се­ри­о­зен дос­тав­чик на го­ри­во скла­дът мо­же да бъ­де два пъ­ти по-ма­лък. То мо­же да бъ­де по­ръ­ча­но 7 дни пре­ди бун­ке­рът да се из­п­ раз­ни и по то­зи на­чин да се спес­ти мяс­то и рес­пек­ тив­но па­ри. При всич­ки по­ло­же­ния скла­дът тряб­ва да бъ­де дос­та­тъч­но го­лям, за да по­е­ме по­ве­че от ед­на дос­тав­ка (най-чес­то 15 m3). Го­ри­во­то за го­ле­ми ин­с­та­ла­ции се дос­та­вя мак­ си­мум 4 пъ­ти го­диш­но, а обе­мът на си­ло­за (в m3) се рав­ня­ва на по­ло­ви­на­та от мощ­ност­та на съ­о­ръ­ же­ни­е­то. При мощ­ност 300 kW обе­мът на скла­да тряб­ва да бъ­де 150 m3. Ако ис­ка­ме да бъ­дем на­ пъл­но си­гур­ни за за­па­са на скла­ди­ра­но­то го­ри­во, то­га­ва ум­но­жа­ва­ме мощ­ност­та с 2 и та­ка при 10 kW се по­лу­ча­ва склад от 20 m3, при 300 kW – съ­от­вет­ но 600 m3. Ако ораз­ме­рим скла­да за 10 ек­с­тр ­ ем­но сту­де­ни дни го­диш­но и раз­по­ла­га­ме с дос­та­тъч­но си­гу­рен на­чин за нав­ре­мен­на дос­тав­ка на го­ри­во, раз­хо­ди­те за не­го мо­гат да бъ­дат на­ма­ле­ни. По то­зи на­чин оба­че оби­та­те­ли­те на жи­ли­ще­то ще чув­с­т­ват из­вес­тн ­ а не­си­гур­ност. Трес­ки­те по­доб­но на пе­ле­ти­те мо­гат да бъ­дат из­пом­пв ­ а­ни през тръ­боп­ро­во­ди в скла­до­во­то по­ме­ще­

3/2009

ние. То­га­ва ва­жи на­пи­са­но­то по-го­ре. Чес­то трес­ки­те би­ват из­сип­ва­ни ди­рек­т­но в бун­ке­ра от кон­тей­не­ри, пре­воз­ва­ни с ка­ми­о­ни. То­ва тряб­ва да ста­ва срав­ ни­тел­но без­п­роб­лем­но. От­во­рът за за­реж­да­не на скла­да тряб­ва да бъ­де ми­ни­мум с 1 m по ши­рок от от­во­ра за раз­то­вар­ва­не на ка­ми­о­на. При ши­ро­чи­на на ре­мар­ке­то от 2,5 m , вхо­дът на бун­ке­ра тряб­ва да е ми­ни­мум 3,5 m. Шо­фьо­рът не ви­на­ги мо­же да уце­ли от­во­ра с го­ля­ма точ­ност, а и ог­ле­да­ла­та за об­рат­но виж­да­не за­е­мат мяс­то.

мо­же да се из­х­вър­ля в си­ло­за. Та­ка го­ри­во­то ще бъ­де из­су­ша­ва­но и ще се пре­дот­в­ра­ти по­я­ва­та на кон­денз. При стро­е­жа е доб­ре да се пред­ви­ди въз­ мож­ност­та из­ли­шъ­кът от топ­ли­на през го­ре­щи­те лет­ни дни да бъ­де опол­зот­во­ря­ван за су­ше­не на трес­ки­те. Доб­ро ре­ше­ние е мон­ти­ра­не­то на по­до­во отоп­ле­ние на си­ло­за. Си­лоз­на­та тех­ни­ка е скъ­па. Из­на­ся­не­то на го­ри­во­то от скла­да е въз­мож­но чрез тлас­кащ под, вър­тящ се шнек (раз­по­ло­жен в цен­тъ­ра и из­на­сящ ма­те­ри­ал ­ а от сре­да­та на скла­да) или чрез под­ви­жен под (вся­ка вто­ра дъс­ка се пов­ди­га и се прид­виж­ва нап­ред, за да из­т­лас­ка го­ри­во­то). Дру­ги на­чи­ни за тран­с­пор­ти­ра­не са въз­мож­ни в тръ­би с шне­ко­ви рез­би или с по­мощ­та на ве­риж­ни тран­с­пор­тьо­ри. За­то­ва при мал­ки­те ин­с­та­ла­ции по-чес­то дей­нос­ ти­те по за­реж­да­не с го­ри­во се из­вър­шв ­ ат ръч­но. За цел­та се пред­виж­да ре­зер­во­ар, раз­по­ло­жен до са­ма­та пещ, кой­то пе­ри­о­дич­но би­ва пъл­нен на ръ­ка.

Над скла­да тряб­ва да има кла­па за про­вет­ря­ва­не. За­ра­ди спе­ци­фич­на­та ми­риз­ма на дър­вес­ни­те трес­ки тряб­ва доб­ре да се об­мис­ли къ­де точ­но мо­же да бъ­де пред­ви­де­но то­ва про­вет­ря­ва­не, та­ка че то да не пре­чи на оби­та­те­ли­те. То мо­же да се осъ­щес­тв ­и нап­ри­мер през ко­мин. При про­вет­ре­ние на ко­тел­но­то въз­ду­хът от не­го

Автоматични отоплителни инсталации на трески Автор: Ханс Еберт Превод от немски: инж. Стефан Златев Ав­то­ма­тич­ни­те ин­с­та­ла­ции на трес­ки се пред­ла­гат с мощ­нос­ти за­поч­ва­щи от 20 kW и дос­ти­га­щи 1 до 5 МW. Те са под­хо­дя­щи за отоп­ле­ние на го­ле­ми ком­пл ­ ек­си, фаб­ри­ки или за цен­т­рал­но отоп­ле­ние на ед­но- и дву­фа­мил­ни къ­щи. Не­об­хо­ди­мо е трес­ки­те да се съх­ра­ня­ват на су­хо. Ко­ли­чес­тв ­ о­то го­ри­во, ко­ е­то скла­да по­би­ра, тряб­ва да бъ­де дос­та­тъч­но за отоп­ле­ние за две до че­ти­ри сед­ми­ци през сту­де­ния

зи­мен пе­ри­од. Зат­во­ре­ни­ят си­лоз за трес­ки тряб­ва да при­те­жа­ва два сре­щу­по­лож­ни от­во­ра за про­вет­ ря­ва­не. Не­го­ви­те сте­ни тряб­ва да са глад­ки, за да мо­же го­ри­во­то лес­но да се плъз­га по тях. Трес­ки­те се тран­с­пор­ти­рат на­пъл­но ав­то­ма­тич­но от си­ло­за до пещ­та. Под­хо­дя­щи тран­с­пор­тн ­ и еле­мен­ ти са шнек тип ма­ха­ло или цен­т­ров шнек в скла­ да, как­то и по­дем­ни шне­ко­ве от скла­да до ко­те­ла.

вентилатор за димни газове присъединяване на димоотвод

датчик за термична защита

ламбда сонда датчик за димни газове бъркалка и шнек за транспорт за складове с диаметър до 4.5 m и трески с размер до 50х30х 20 (G 50)

димоотвод вход

прекъсвач за отворена врата

изолация изолация керамика

датчик за термична защита вентил

транспортна лента и хидравлично бутало за транспорт на едри трески

датчик за налягане

отвор за инспекция

шнек задвижване на шибъра за пепел изход

тласкаща подова система за транспорт на различни видове биомаса

шибър за пепел

нощви с водно охлаждане

вентилтор, стимулиращ горенето

отделение за пепел

Фиг. 1 На­пъл­но ав­то­ма­тич­но отоп­ле­ние на трес­ки (мощ­ност от 20 до 800 kW)

3/2009

17

Из­пол­з­ват се и бу­тал­ни тран­с­пор­тьо­ри. В го­ле­ми­те си­ло­зи за­ра­ди раз­лич­ни­те на­сип­ни свойс­тв ­ а и раз­ лич­на­та го­ле­ми­на­та на от­дел­ни­те трес­ки е удач­но из­пол­з­ва­не­то на тлас­ка­щи тран­с­пор­тн ­ и лен­ти. Те из­т­лас­кв ­ ат ма­те­ри­а­ла до ве­риж­ни лен­ти, ко­и­то го от­веж­дат към пещ­та. Шне­ко­ви­те тран­с­пор­тьо­ри тряб­ва да бъ­дат къ­си. Та­ка те се зад­ръс­тв ­ ат по-ряд­ко. За­то­ва къ­си­те шне­ ко­ве с раз­по­ло­же­ни меж­ду тях зъб­ни тран­с­пор­тн ­и ко­ле­ла или шах­ти, през ко­ит­ о го­ри­во­то па­да сво­бод­но са по-удач­ни от дъл­ги­те. Дъл­ги­те шне­ко­ве уве­ли­ча­ ват за­гу­би­те от три­е­не на го­ри­во­то в сте­ни­те. Та­ка трес­ки­те се сгъс­тя­ват и опас­ност­та от за­пуш­ва­не се по­ви­ша­ва. Тран­с­пор­т­ни­те шне­ко­ви ус­тр ­ ойс­т­ва найчес­то са хо­ри­зон­тал­ни. Меж­ду от­дел­ни­те шне­ко­ви тран­с­пор­тьо­ри се пос­та­

вят шлю­зи, пре­дот­в­ра­тя­ва­щи об­рат­но­то го­ре­не. Та­ки­ва пред­па­зи­те­ли мо­гат да бъ­дат зъб­ни ко­ле­ла, кла­пи, ши­бъ­ри и др. Тран­с­пор­тн ­ и­те зъб­ни ко­ле­ла пре­дот­ в­ра­тя­ват ди­рек­тн ­ а­та връз­ка на скла­да за го­ри­во с го­рив­на­та ка­ме­ра. На об­рат­но­то го­ре­не мо­же да се поп­ре­чи и чрез пос­та­вя­не на кла­па на края на тръ­ба­та на шне­ко­вия тран­с­пор­тьор. Друг на­чин за оси­гу­ря­ва­не на бе­зо­пас­ност е пос­та­вя­не­то на еле­мент с дю­за. Сле­ди се тем­пе­ра­ту­ра­та на шне­ка пре­ди го­рив­на­та ка­ме­ра. Ако тя се по­ви­ши над оп­ре­де­ле­на стой­ност, съ­о­ръ­же­ни­е­то се на­вод­ня­ва през съ­от­вет­на­та дю­за. При ав­то­ма­тич­ни­те отоп­ли­тел­ни ин­с­та­ла­ции на трес­ки (поч­ти) ви­на­ги яс­но се раз­г­ра­ни­ча­ват скла­дът (си­ло­ зът), го­рив­на­та ка­ме­ра, ка­ме­ра­та за ре­а­ли­зи­ра­не на пи­ро­ли­за (го­рив­на ка­ме­ра и след­го­рив­на ка­ме­ра) и топ­ло­об­мен­ни­кът. По­ра­ди та­зи при­чи­на се наб­лю­да­

вход изход

нестационарна трошачка за дървесина

силоз за трески

отоплителна система на трески вход изход

отвеждане от силоза транспор­ тен шнек зъбно шнек транспортно колело

пепелоотделител

вода против пожар

топлоразпре­ делител контролно табло

контрол- котел но табло

вентилатор стимулиращ горенето

склад, запас за 2-6 седмици

всмукателен вентилатор

горивна реторта

Фиг. 2 При­мер за отоп­ли­тел­на

съд за пепел

вентилатор

транспортьор

дозиращ транспортьор

вентилатор противопожарно котел шнек устройство

ин­с­та­ла­ция на трес­ки 1.

2.

3.

4.

5.

6.

Бункер за трески Съоръжение за отвеждане на горивото от силоза със задвижване Събирател Показател за количеството гориво Шнеков транспортьор Коляно с клапа против обратно горене

Фиг. 3 Отоп­ли­тел­на ин­с­та­ла­ция с шне­ков тран­с­порт при го­ля­ма мощ­ност

18

обезпрашител

7. Транспортно зъбно колело с задвижване 8. Тласкащ шнек 9. Огнище с принудително вкарване на пресен въздух 10. Вентилатор за пресен въздух 11. Първична защита от пожар 12. Вторична защита от пожар 13. Присъединяване към водопровода 14. Врата на горивната камера 15. Дюзи за (горен) въздух 16. Контролно табло 17. Котел 18. Уред за следене на температурата и налягането 19. Оборотомер

3/2009

ват доб­ри по­ка­за­те­ли на го­ре­не. За­мър­ся­ва­не­то на окол­на­та сре­да с от­ра­бо­те­ни га­зо­ве е мал­ко. Доб­ро­то из­га­ря­не на дър­ве­си­на се от­ли­ча­ва по след­ни­те приз­на­ци: ● В го­рив­на­та ка­ме­ра и та­зи за пи­ро­ли­за се дос­ ти­гат тем­пе­ра­ту­ри от 900 до 1200 0С. Над 1200 0С за­поч­ва уси­ле­но об­ра­зу­ва­не на NOx. Изис­кв ­ а се из­пол­з­ва­не­то на ма­те­ри­ал с ви­со­ки съп­ро­ти­ви­тел­ни въз­мож­нос­ти, за да се из­бег­не сил­на­та му амор­ти­ за­ция при ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри. ● Въз­ду­хът за го­ре­не се по­да­ва на сте­пе­ни, нап­ ри­мер на пър­ви етап пър­ви­чен въз­дух за из­су­ша­ва­ не, ос­во­бож­да­ва­не на дър­вес­ни­те га­зо­ве и из­га­ря­не на твър­ди­те ком­по­нен­ти от го­ри­во­то; на вто­ри етап се по­да­ва пър­ви­чен въз­дух за въз­п­ла­ме­ня­ва­не на дър­вес­ния газ; на тре­ти етап е не­об­хо­дим вто­ри­чен въз­дух за из­га­ря­не на дър­вес­ния газ и на чет­вър­ти етап е не­об­хо­дим вто­ри­чен въз­дух за осъ­щес­т­вя­ва­не на ос­та­тъч­но го­ре­не. ● Не­об­хо­ди­мо е пред­пр ­ и­е­ма­не­то на оп­ре­де­ле­ни мер­ки за доб­ро­то раз­мес­ва­не на дър­вес­ни­те га­зо­ве и го­ре­щия въз­дух. ● Го­ря­щи­ят дър­ве­сен газ се за­дър­жа дос­та­тъч­но дъл­го (2 се­кун­ди) в та­зи го­ре­ща зо­на и ре­гу­ли­ра­но да по­лу­чи не­об­хо­ди­мо­то ко­ли­чес­т­во въз­дух. ● Ко­ли­чес­т­во­то не­об­хо­дим въз­дух се прес­мя­та чрез из­мер­ва­не на оп­ре­де­ле­ни стой­нос­ти. Не­го­ви­ят из­ли­шък тряб­ва да бъ­де от 1,5 до 1,8 пъ­ти. За да се из­бег­не твър­де го­ля­мо­то по­кач­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та на ска­ра­та и ог­ни­ще­то (мяс­то на из­ га­ря­не) на пещ­та, ко­е­то да до­ве­де до син­те­ро­ва­не на ми­не­рал­ни­те суб­с­тан­ции на го­ри­во­то, е въз­мож­но из­пол­з­ва­не­то на ска­ра с вод­но ох­лаж­да­не. То­ва е це­ле­съ­об­раз­но при из­га­ря­не на дър­ве­си­на, за­мър­

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

се­на с пръст или с ви­со­ко съ­дър­жа­ние на ко­ра. От дру­га стра­на от­ла­га­не­то на саж­ди и шла­ка по по­вър­х­нос­ти­те на ин­с­та­ла­ци­я­та мо­же да се пре­дот­ в­ра­ти с пос­ти­га­не на дос­та­тъч­но ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра в го­рив­на­та ка­ме­ра. Пър­во­то за­пал­ва­не на трес­ки­те мо­же да ста­не с елек­тр ­ и­чес­ки спи­ра­ли, ка­то то­ва да­ли огъ­нят ще се раз­па­ли и ще про­дъл­жи да го­ри се кон­тр ­ о­ли­ра от оп­ти­чен дат­чик. Тер­мич­ни­те дат­чи­ци и те­зи из­мер­ва­щи съ­дър­жа­ни­е­то на из­го­ре­ли­те га­зо­ве уп­рав­ля­ват чрез при­то­ка на пре­сен въз­дух ка­чес­т­во­то на го­ре­не­то. Го­ре­ща­та го­рив­на ка­ме­ра се със­тои от изо­ла­ция, ке­ра­ми­ка и же­ле­зо­бе­тон. За да се из­бег­не чес­та­та под­мя­на на ма­те­ри­ал ­ и­те, тях­на­та тем­пе­ра­ту­ра не тряб­ва да се по­кач­ва над 1200 0С. Прес­ният въз­дух се вкар­ва под на­ля­га­не в го­рив­ на­та ка­ме­ра. Пър­вич­ни­ят въз­дух мо­же да се по­да­де в зо­на­та на вли­за­не на го­ри­во­то в ка­ме­ра­та, под са­ми­те трес­ки. Вто­рич­ни­ят въз­дух се по­да­ва заг­рят след го­рив­на­та ка­ме­ра. С по­мощ­та на из­мер­ва­тел­ни уре­ди мо­же да се оп­ре­де­ли точ­но ко­ли­чес­тв ­ о въз­дух, не­об­хо­димо за го­ре­не­то. Те из­мер­ват съ­дър­жа­ни­е­то на кис­ло­род, въг­ле­во­до­ро­ди и тем­пе­ра­ту­ра­та. За­ра­ди ви­со­ко­то съп­ро­тив­ле­ние (на те­че­ни­е­то) в топ­ло­об­мен­ни­ци­те чес­то то­зи вид съ­ор ­ ъ­же­ния са снаб­де­ни със сму­ка­те­лен вен­ти­ла­тор за из­го­ре­ли­те га­зо­ве. Не­дос­та­тъ­кът при тях е, че при по­кач­ва­не на ско­рост­та на те­че­ни­е­то би­ва ув­ли­ча­на пе­пел. За­то­ва въз­ник­ва не­об­хо­ди­мост­та от обез­пр ­ а­ши­тел­ни съ­о­ръ­же­ния – осо­бе­но не­об­хо­ди­ми при ин­с­та­ла­ции, снаб­де­ни с вен­ти­ла­то­ри. До­ка­за­ли сво­и­те ка­чес­т­ва са цик­ло­ни­те за очис­тв ­ а­не на дим­ни­те га­зо­ве от твър­ди ве­щес­т­ва. Ав­то­ма­тич­ни­те съ­о­ръ­же­ния за отоп­ле­ние с трес­ки са на­ис­ти­на удоб­ни, ко­га­то и из­х­вър­ля­не­то на пе­пел­та е ав­то­ма­ти­зи­ра­но. За цел­та ос­та­тъ­ци­те от из­го­ря­ла­та дър­ве­си­на тряб­ва да бъ­дат из­ве­де­ни от го­ре­ща­та

Долна част, охлаждана от въздуха Топлообменник Циклонна горивна камера Вихрова тръба Глава на горелката Шнек за подаване на гориво Шнек за извеждане на пепел Сандък за пепел Вентил за първичен въздух Вентил за вторичен въздух Вентилатор за въздух за горене Вирболатор Механично съоръжени за почистване Контролно табло с SPS-управление.

Фиг. 5 Съ­ор ­ ъ­же­ние за из­га­ря­не на трес­ки с мощ­ност от 5 kW, с лам­б­да кон­т­рол, цик­лон­на го­рив­на ка­ме­ра с пос­ле­до­ва­тел­но вклю­че­на вих­ро­ва тръ­ба, съ­ор ­ ъ­же­ния за ав­то­ма­тич­но за­реж­ да­не с го­ри­во и из­хв ­ ър­ля­не на пе­пел­та.

3/2009

19

го­рив­на ка­ме­ра – със скъ­по стру­ва­ща тех­ни­ка. Съ­що та­ка съ­щес­тв ­ у­ват и на­чи­ни за ав­то­ма­тич­но по­чис­тв ­ а­не на топ­ло­об­мен­ни­ци­те. Не­об­хо­ди­мо е за­мър­ся­ва­щи­те се час­ти да под­ле­жат лес­но на про­кон­т­ро­ли­ра­не и да бъ­дат дос­тъп­ни за по­чис­т­ва­не. При го­ле­ми съ­о­ръ­же­ния е не­об­хо­ди­мо пред­п­ри­е­ма­ не­то на мер­ки за очис­тв ­ а­не на от­ра­бо­те­ни­те га­зо­ве. Обик­но­ве­ни­те пра­хо­у­ло­ви­те­ли от­с­тр ­ а­ня­ват твър­ди­те час­ти­ци от га­за. Пре­по­ръ­чи­тел­но е го­ле­ми­те ав­то­ма­тич­ни отоп­ли­ тел­ни ин­с­та­ла­ции за дър­ва да бъ­да обо­руд­ва­ни с ин­те­ли­ген­тн ­ а из­мер­ва­тел­на и ре­гу­ли­ра­ща тех­ни­ка, ко­я­то оп­ти­ми­зи­ра це­лия про­цес на про­из­вод­с­т­во на топ­ли­на. По­да­ва­не­то на го­ри­во и въз­дух за го­ре­не мо­же да бъ­де ре­гу­ли­ра­но спря­мо про­ме­ня­ща­та се влаж­ност на дър­ве­си­на­та и ва­ри­ра­що­то ка­чес­тв ­о на го­ри­во­то. По­ра­ди ва­ри­ра­ща­та влаж­ност, струк­ту­ ра (спо­ред ви­да дър­во, съ­дър­жа­ние на бе­ло­ви­на и ко­ра), го­ле­ми­на и фор­ма на дър­вес­ни­те трес­ки е це­ле­съ­об­раз­но ед­но гъв­ка­во ре­гу­ли­ра­не на тях­но­то из­га­ря­не. Уп­рав­ле­ни­е­то би мог­ло да се ко­ман­дв ­а от ком­пю­тър с не­го­ви­те про­це­со­ри и „ин­те­ли­ген­тен” соф­ту­ер, сле­дя­щи оп­ре­де­ле­ни из­мер­ва­ни стой­нос­ти. Пре­и­му­щес­тв ­ а­та на ав­то­ма­тич­ни­те отоп­ли­тел­ни ин­с­та­ла­ции са ком­фор­тът и ви­со­ки­ят КПД. Не­дос­та­тък е за­ви­си­мост­та от вън­ш­на енер­гия. При пре­ус­та­но­ вя­ва­не на по­да­ва­не­то на елек­т­ри­чес­ка енер­гия те не мо­гат да ра­бо­тят, как­то и съ­о­ръ­же­ни­ят­ а на газ и теч­ни го­ри­ва. За­то­ва с тях не мо­же да се пос­тиг­не на­пъл­но не­за­ви­си­мо про­из­вод­с­т­во на топ­ли­на. Кол­ко­то по-ра­фи­ни­ра­на е тех­ни­ка­та, тол­ко­ва поудоб­но е отоп­ле­ни­е­то, из­га­ря­не­то е по-доб­ро, но и ин­с­та­ла­ци­ят­ а е по-скъ­па. За­то­ва из­г­раж­да­не­то на ин­ст­ а­ла­ции на дър­ва с тех­ни­чес­ки пер­фек­тн ­ о уп­ рав­ле­ние си стру­ва са­мо при го­ле­ми мощ­нос­ти (от ня­кол­ко MW), под­хо­дя­щи за оси­гу­ря­ва­не с топ­ли­на на це­ли жи­лищ­ни ра­йо­ни или го­ле­ми кон­су­ма­то­ри (го­ле­ми ле­ти­ща, ба­сей­ни).

На­чи­ни на за­пал­ва­не/из­га­ря­не Ав­то­ма­тич­ни­те ин­с­та­ла­ции по пра­ви­ло се със­то­ят от ко­тел с по­да­ва­не на го­ри­во­то чрез из­бут­ва­не в го­рив­на­та ка­ме­ра или с под­виж­на ска­ра. По въз­мож­ ност те се из­пъл­ня­ват по пред­ка­мер­ния прин­цип (с из­бут­ва­не). Го­ле­ми­те ин­с­та­ла­ции най-чес­то ра­бо­тят с по­да­ва­не на наг­не­тен въз­дух с цел за­вих­ря­не на го­рив­ни­те га­зо­ве. При ва­ри­а­ция на раз­лич­ни­те де­ тай­ли съ­щес­тв ­ у­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие от раз­лич­ни кон­с­тр ­ ук­ции. Пред­ка­мер­но из­га­ря­не Мал­ки­те и сред­ни­те ав­то­ма­тич­ни отоп­ли­тел­ни ин­с­та­ла­ции най-чес­то се из­пъл­ня­ват с пред­ка­ме­ри (мощ­нос­ти от 20 до 500 kW). При най-прос­та­та кон­ с­т­рук­ция ре­зер­во­ар ­ ът за дър­вес­ни трес­ки се на­ми­ра на ко­те­ла, та­ка че го­ри­во­то се тран­с­пор­ти­ра са­мо под си­ла­та на те­жест­та. Обе­мът на си­ло­за тряб­ва да по­би­ра го­ри­во­то, не­об­хо­ди­мо за 24 ча­са при ра­бо­та на ин­с­та­ла­ци­я­та на пъл­на мощ­ност. Трес­ки­ те па­дат от си­ло­за през кла­па, ре­гу­ли­ра­ща тех­ния при­ток, ди­рек­тн ­ о в го­рив­на­та ка­ме­ра. Пред­пос­тав­ка за без­п­роб­лем­но фун­кц ­ и­о­ни­ра­не са лес­но на­сип­ни­те трес­ки. То­ва ус­ло­вие е труд­но из­пъл­ни­мо при на­ли­ чи­е­то на мал­ки клон­ки, лис­та и иг­лич­ки в об­ща­та ма­са. За­то­ва пещ­та тряб­ва да бъ­де наб­лю­да­ва­на. На­деж­д­ни са пред­ка­мер­ни­те ин­с­та­ла­ции, при ко­и­то го­ри­во­то се по­да­ва в го­рив­на­та ка­ме­ра ре­гу­ли­ра­но. Ед­ва при го­ле­ми съ­о­ръ­же­ния си стру­ва обо­руд­ва­не­то с по­да­ва­ща ска­ра, вър­ху ко­я­то ма­те­ри­а­лът е рав­но­ мер­но раз­п­ре­де­лен и би­ва съп­ро­во­ден до из­х­вър­ля­ не­то му под фор­ма­та на пе­пел. Въз­п­ла­ме­ня­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва от ма­лък пред­ва­ри­те­лен огън или от ав­то­ма­тич­но за­па­ли­тел­но ус­т­ройс­т­во. В пър­вия слу­чай пре­ди вся­ко но­во за­пал­ва­не на ин­с­та­ла­ци­ят­ а е не­об­хо­ди­ма чо­веш­ка на­ме­са, до­ка­то при на­ли­чи­е­то на ав­то­ма­тич­но за­пал­ва­не до­ри след дълг пе­ри­од, в

защита от об­ ратно горене

термична защита

изолация

горивен канал

вентилатор, спомагащ изгарянето

дюза

предкамера

котел

съд за пепел

шнек за гориво

контролно табло

склад за гориво

защитна клапа

подаващ шнек

Фиг. 5 Го­рив­на ин­с­та­ла­ция с пред­ка­ме­ра с ав­то­ма­тич­но по­да­ва­не на го­ри­во­то

20

3/2009

при­ну­ди­тел­но вка­ра­но в тран­с­пор­т­на­та тръ­ба към ту­нел­на­та го­рел­ка (с кръс­то­сан по­ток). По­да­ва­не­то на го­ри­во­то се ре­гу­ли­ра или чрез про­мя­на на ско­рост­та на по­да­ва­що­то ус­т­ройс­т­во (бав­но, бър­зо) или с пе­ри­о­дич­но пре­къс­ва­не на ра­ бо­та­та му. От вре­ме на вре­ме тряб­ва да се вкар­ва пряс­но го­ри­во за да се пре­дот­в­ра­ти из­гас­ва­не на жа­ра­ва­та. За­то­ва до­ри при лип­са на кон­су­ма­ция на топ­ли­на по­да­ва­не­то на го­ри­во не се пре­ус­та­но­вя­ва на­пъл­но. До­ка­то в ог­ни­ще­то има тле­ещ ­ а жа­ра­ва, огъ­нят лес­но мо­же да се въз­бу­ди чрез по­да­ва­не на го­ри­во. В про­ти­вен слу­чай ин­с­та­ла­ци­я­та се при­веж­да в дейс­т­вие чрез (нап­ри­мер елек­т­ри­чес­ко) за­пал­ва­не.

кой­то съ­о­ръ­же­ни­е­то не е ра­бо­ти­ло (по­ра­ди лип­са на кон­су­ма­ция на топ­ли­на) то стар­ти­ра са­мо. Из­га­ря­не с при­ну­ди­тел­но из­бут­ва­не на го­ри­во­то При то­зи тип съ­о­ръ­же­ния го­ри­во­то се вкар­ва при­ну­ди­тел­но в го­рив­на­та ка­ме­ра (нап­ри­мер с тран­ с­пор­тен шнек). При мал­ки­те ин­с­та­ла­ции ог­ни­ща­та мо­гат да бъ­дат из­пъл­не­ни под оп­ре­де­ле­на фор­ма (нап­ри­мер сфе­рич­но гнез­до). Най-чес­то пър­во­на­ чал­но­то за­пал­ва­не на го­ри­во­то се осъ­щес­т­вя­ва от елек­т­ри­чес­ка спи­ра­ла. Осо­бен ин­те­рес пред­с­тав­ля­ва ед­на ав­то­ма­тич­на отоп­ли­тел­на ин­с­та­ла­ция на трес­ки, раз­ра­бо­те­на в Швей­ца­рия. Го­ри­во­то при нея се тран­с­пор­ти­ра от ре­зер­во­ар ­ а към меж­дин­на шах­та, след ко­е­то би­ва раз­д­ро­бе­но от хид­рав­лич­но зад­виж­ва­но бу­та­ло и

Пос­ле­до­ва­тел­ност­та на дейс­тв ­ и­я­та при за­пал­ва­не е след­на­та: ● Сму­ка­тел­ни­ят вен­ти­ла­тор за дим­ни га­зо­ве за­ поч­ва ра­бо­та

вторичен въздух

капак вентилатор

пламъци и димни газове към котела

датчик за количеството гориво

подаване на гориво

скарник

канал за пламъци

задвижване на подаващата скара

изхвърляне на едрата пепел

съд за пепел от скарници

Фиг. 5 Пред­ка­ме­ра с по­да­ва­ща ска­ра (мощ­ност 100-500 kW) и ре­гу­ли­ра­не спря­мо тем­пе­ра­ту­ ра­та в го­рив­на­та ка­ме­ра.

резервоар за гориво машина за раздробяване у-во за подаване на гориво ограничител

транспортна тръба тунелна горелка с кръстосан поток вентилатор топлообменник на котела устройство за загасяне на огъня

Фиг. 6 Ав­то­ма­тич­на отоп­ли­тел­на ин­с­та­ла­ция на дър­вес­ни трес­ки

3/2009

21

отделяне на дървесен газ запалване изгаряне на газа

задвижване на подаващия механизъм

област на дозиране

сушене

изгаряне на дървените въглища изхвърляне на пепелта

Фиг. 7 Фа­зи на из­га­ря­не вър­ху по­да­ва­ща ска­ра ● За­пал­ва­не­то оси­гу­ря­ва жа­ра­ва и пла­мъ­ци ● Включ­ват се по­да­ва­щи­ят ме­ха­ни­зъм за го­ри­во и вен­ти­ла­то­рът за пре­сен въз­дух Ко­га­то се пре­ус­та­но­ви кон­су­ма­ци­ят­ а на топ­ли­на се из­пъл­ня­ва след­но­то: ● Спи­ра се по­да­ва­не­то на го­ри­во, ка­то пър­во се пре­ус­та­но­вя­ва из­кар­ва­не­то му от скла­да и тран­с­пор­ т­ни­те шне­ко­ве ра­бо­тят на пра­зен ход за из­вес­тн ­о вре­ме. ● Спи­ра се вен­ти­ла­то­рът за пре­сен въз­дух ● Пос­ле­ден се из­к­люч­ва вен­ти­ла­то­рът за дим­ни га­зо­ве. Та­ка всич­ки го­рив­ни га­зо­ве са из­го­ре­ли и са на­пус­на­ли го­рив­на­та ка­ме­ра. По­да­ва­не­то на го­ри­во чрез из­бут­ва­не (с не­под­виж­на ска­ра) е под­хо­дя­що за трес­ки (с мал­ко съ­дър­жа­ние на ко­ра). Прес­ни­те трес­ки (с мак­си­мал­на влаж­ност 100 % от су­хо­то тег­ло) съ­що мо­гат да бъ­дат доб­ре

отвор за почистване управление

из­га­ря­ни; пъл­но­то из­га­ря­не в го­ ля­ма го­рив­на ка­ме­ра е въз­мож­но до­ри при ра­бо­та с 30% от пъл­на­та мощ­ност. Го­ри­во­то се вкар­ва в го­рив­на­та ка­ме­ра с по­мощ­та на раз­лич­ни сис­ те­ми от под­виж­ни ска­ри. Чес­то се из­пол­з­ва хид­рав­ли­чен, под­ви­жен, стъ­па­ло­ви­ден ме­ха­ни­зъм, кой­то раз­к­ла­ща ма­те­ри­ал ­ а от гор­на­та до дол­на­та рав­ни­на на ска­ра­та. По то­зи на­чин го­ри­во­то раз­по­ла­га с дос­та­тъч­но вре­ме за съх­не­не, пре­ми­на­ва­не в га­зо­об­раз­но със­ то­я­ние и из­га­ря­не. Пре­дим­с­т­во е въз­мож­ност­та за из­пол­з­ва­не на го­ри­ва с раз­лич­но ка­чес­т­во. Сло­ят трес­ки не тряб­ва да ста­ва пре­ка­ле­но де­бел до­ри при

по­кач­ва­не на кон­су­ма­ци­я­та на топ­ли­на, за­що­то та­ка се на­ма­ля­ва ре­ак­тив­на­та по­вър­х­ност на дър­ве­си­на­та. За­то­ва за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на пъл­но из­га­ря­не ви­ со­чи­на­та на слоя вър­ху ре­шет­ка­та тряб­ва да бъ­де ре­гу­ли­ру­е­ма. Пре­ка­ле­но де­бе­лия или тъ­нък слой (за­ра­ди по-бър­зо­то из­га­ря­не) са неб­ла­гоп­ри­ят­ни. Чрез дви­же­ни­е­то на ре­шет­ка­та го­ри­во­то пос­то­ян­ но тряб­ва да сме­ня сво­е­то по­ло­же­ние с ог­лед на доб­ро­то пъл­но из­га­ря­не. От дру­га стра­на не тряб­ва да се за­вих­ря и ув­ли­ча твър­де мно­го ма­те­ри­ал от га­зо­вия по­ток. Про­па­да­не­то на не­из­го­рял ма­те­ри­ал през ска­ра­та е до­пус­ти­мо в мал­ко ко­ли­чес­т­во. Кон­су­ма­ци­ят­ а на енер­гия от тран­с­пор­тн ­ а­та ска­ра тряб­ва да бъ­де мал­ка. Ска­ра­та не тряб­ва да бъ­де къ­са. Зад­на­та и част тряб­ва да бъ­де доб­ре наг­ря­ва­на чрез из­лъч­ва­не­то от огъ­ня, за да мо­же от­ла­га­ни­я­та по нея да син­те­ ро­ват и да бъ­дат инер­т­ни.

вход

защитен акумулатор

присъединяване към комина ел. мотор за подаване на гориво

клапа, регулираща загряването вентилатор

шамотна облицовка фланец за горелката с течно или газообразно гориво врата на горивната камера отвор за преминаване на дървесния газ изход

контролен отвор

съд за пепел зъбна помпа мотор за тласка­ щия механизъм

датчик за гориво

почистване на скарата от пепел

изхвърляне на пепел

Фиг. 8 Ин­с­та­ла­ция с нап­реч­но по­да­ва­не на го­ри­во­то, под­виж­на ска­ра и ав­то­ма­тич­но из­х­вър­ ля­не на пе­пел­та

22

3/2009

Тряб­ва да бъ­де въз­мож­на прос­та­та под­мя­на­та на (чес­то пов­реж­да­ни) еле­мен­ти от кон­с­т­рук­ци­я­та (нап­ри­мер из­мер­ва­тел­ни еле­мен­ти) без на­пъл­но­то из­с­ти­ва­не на пещ­та. Тряб­ва да бъ­де въз­мож­но из­га­ря­не­то на прес­ни трес­ки (с влаж­ност 150 % от су­ха­та ма­са). Дру­ги скар­ни сис­те­ми са те­зи със сре­щу­по­лож­ни ска­ри, виб­ри­ра­щи ска­ри, об­ръ­ща­щи се ска­ри или ком­ би­ни­ра­ни, ра­бо­те­щи с наг­не­тен въз­дух (на при­мер с ки­пящ слой). Го­ле­ми­те ин­с­та­ла­ции, опол­зот­во­ря­ва­щи трес­ки, са обо­руд­ва­ни най-чес­то с тлас­ка­ща ска­ра. Съ­о­ръ­же­ни­ят­ а с го­ле­ми мощ­нос­ти се из­пол­зв ­ ат най-ве­че от дър­воп­ре­ра­бот­ва­тел­ни пред­п­ри­я­тия с цел опол­зот­во­ря­ва­не­то на ос­та­тъч­ния про­дукт. В да­де­ни слу­чаи с по­мощ­та на дър­ве­си­на­та се про­из­веж­да па­ра, ко­ят­ о на свой ред зад­виж­ва тур­би­на (за зад­виж­ва­не

3/2009

на ма­ши­ни или про­из­вод­с­т­во на елек­тр ­ и­чес­ка енер­ гия). След ос­во­бож­да­ва­не­то на ки­не­тич­на­та енер­гия от па­ра­та, тя се из­пол­зв ­ а за отоп­ле­ние. За пред­по­чи­та­не е го­ри­во­то с ви­со­ко съ­дър­жа­ ние на фи­ни час­ти­ци (нап­ри­мер дър­вес­но браш­но) да се опол­зот­во­ря­ва в ин­с­та­ла­ции с наг­не­тя­ва­не на въз­ду­ха. Та­ка чрез доб­ро­то смес­ва­не на го­ри­во­то и въз­ду­ха за го­ре­не се уве­ли­ча­ва ре­ак­тив­на­та по­вър­ х­ност на огъ­ня и се по­лу­ча­ва бър­зо и пъл­но из­га­ ря­не. Най-важ­на­та пред­пос­тав­ка за то­ва е фи­ни­ят го­ри­вен ма­те­ри­ал. Са­мо­то из­га­ря­не се осъ­щес­т­вя­ва „в по­лет”. Вър­ху ска­ра­та се об­ра­зу­ват ог­ни­ще пре­ди всич­ко за дър­вес­ни­те въг­ли­ща. Дър­вес­ни­ят прах и дър­вес­но­то браш­но мо­гат да бъ­дат из­га­ря­ни са­мо в ин­с­та­ла­ции с наг­не­тен въз­дух, къ­де­то опас­ност­та от об­рат­но го­ре­не е ов­ла­дя­на, а та­зи от ек­с­п­ло­зив­но въз­п­ла­ме­ня­ва­не е све­де­на до ми­ни­мум.

23

мнения

мнения

мнения

СЛЪНЧЕВИ И ГЕОТЕРМАЛНИ ИЗТОЧНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

Автор: Доменико Палмиери, "Проджеотех" ООД Днес Бъл­га­рия пред­ла­га доб­ри въз­мож­нос­ти за всич­ки фир­ми, за­ ин­те­ре­со­ва­ни да ин­вес­ти­рат и/или да раз­ви­ват про­ек­ти в об­ласт­та на ал­тер­на­тив­ни­те енер­гий­ни из­точ­ни­ ци (АЕИ). Сред най-прив­ле­ка­тел­ни­те АЕИ в стра­на­та са слън­че­ва­та енер­гия и ге­о­тер­мал­на­та. На­сър­чи­тел­ни­те та­ри­фи в си­ла и про­дъл­жи­тел­ност­ та на до­го­во­ри­те за свър­з­ва­не кам на­ци­о­нал­на­та елек­т­ри­чес­ка мре­жа, как­то и нис­ки­те да­нъ­ци и раз­хо­ ди за ра­бот­на ръ­ка и оси­гу­ров­ки, доп­ри­на­сят за пос­ти­га­не­то на ед­на от най-ви­со­ки­те вът­реш­ни нор­ми на въз­в­ра­ща­ем ­ ост (ВНВ) в Ев­ро­ па и пре­диз­вик­ват го­лям ин­те­рес сред фи­нан­со­ви­те и про­миш­ле­ни гру­пи­ров­ки не­за­ви­си­мо от труд­на­та ико­но­ми­чес­ка ко­нюн­к­ту­ра в све­та. Слън­че­ва енер­гия Зна­чи­те­лен ин­те­рес по от­но­ше­ ние на пе­чал­ба­та пред­с­тав­ля­ва из­ пол­з­ва­не­то на слън­че­ва­та енер­гия.

Източник

Технология

Вятър

Общо излъчване и соларен електрически потенциал на България ?????

Годишна сума на слънчева радиация

Генерирано електричество годишно 1kW peak с коефициент 0.75 [kWh/kWpeak]

Насърчителна тарифа (лв./MWh)

Продължителност на договора (години)

Нови съоръжения след 01.01.2006 при годишно функциониране до 2250 часа

189

15

Вятър

Нови съоръжения след 01.01.2006 при годишно функциониране над 2250 часа

172

15

Слънце

Инсталирана мощност до 5 kWp

823

25

Слънце

Инсталирана мощност над 5 kWp

755

25

Вода

Инсталирана мощност до 10 MWp

105

15

Биомаса

В зависимост от вида биомаса

166-217

15

Забележка: 1 лв. = около 0,512 €. Цени без ДДС

24

(Из­точ­ник: PVGIS - IRC EU)

3/2009

В таб­ли­ца­та се виж­дат от­лич­ ни­те по­тен­ци­ал­ни въз­мож­нос­ти в Бъл­га­рия Нап­ри­мер, съ­о­ръ­же­ние с мощ­ ност 2 MWp инстали­рано в Цен­т­ рал­на или Из­точна Бъл­га­рия да­ва въз­можност за пос­ти­га­не на ВНВ от по­ря­дъ­ка на 15 % и ко­е­фи­ци­ент на об­с­луж­ва­не на дъл­га (DSCR) над 1,40. Към мо­м ен­т а об­щ а­т а ин­ сталираната мощ­ност за слън­че­ва енер­гия в Бълга­рия е са­мо ня­кол­ кос­то­тин kWp, но се пред­виж­да да се уве­ли­чи зна­чи­тел­но още през след­ва­щи­те ме­се­ци. Въп­ре­ки че на заинтере­сованите ин­вес­ти­то­ри се „пред­ла­га" зна­чи­те­лен брой про­ек­ти, мал­ко са те­зи, ко­и­то раз­по­ла­гат с всич­ки не­об­хо­ди­ми разре­шителни за ин­с­та­ли­ра­не на съ­о­ръ­же­ни­я­та. Ге­о­тер­мия Спо­ред Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те, в стра­на­та съ­щес­т­ву­ват око­ло 840 ге­о­тер­мал­ни из­во­ра в 60 мес­т­нос­ти, мно­го от ко­и­то все още не се из­пол­з­ват. Ге­о­тер­мал­ни­

3/2009

ят по­тен­ци­ал в Бъл­га­рия е око­ло 4000 GWh го­диш­но, ка­то ре­ал­но мо­гат да се до­би­ват око­ло 3000 GWh. В мо­мен­та се про­из­веж­дат ед­ва ня­кол­кос­то­тин GWh го­диш­но, пре­дим­но за отоп­ля­ва­не на сгра­ди,

за ба­сей­ни и т.н. Пред­виж­да се зна­чи­те­лен ръст на из­пол­зв ­ а­не­то на ге­о­тер­мал­ни­те ре­сур­си в отоп­ли­ тел­ни­те сис­те­ми на но­ви­те сгра­ди с ви­со­ка енер­гий­на ефек­тив­ност.

25

слънчева енергия

слънчева енергия

ХИБ­РИД­НО СОЛАРНО СЪ­О­РЪ­ЖЕ­НИЕ В ПУС­ТИ­НЯ­ТА Ги­ган­т­с­ко жъл­то ла­ле се из­ви­ся­ва в пус­ти­ня­та в юж­на­та част на Из­ра­ел, бли­зо до ки­буц Са­мар. То­ ва всъщ­ност не е ми­раж, а слън­че­ва ку­ла, ви­со­ка 30 фу­та. Ку­ла­та е за­о­би­ко­ле­на от 30 ог­ле­да­ла (хе­ ли­ос­та­ти), ко­то дви­жей­ки се бав­но нап­ред и на­зад след­ват слън­це­то. Те на­соч­ват слън­че­ва­та свет­ли­на до при­ем­ни­к, ко­йт­ о за­ед­но с га­зо­ва тур­би­на са клю­ чо­ви­те ком­по­нен­ти за то­ва съ­о­ръ­же­ние. При­ем­ни­кът из­пол­з­ва слън­че­ва­та ене­гия, за да заг­рее въз­дух до тем­пе­ра­ту­ра от 1000 оС. Топ­лин­на­та енер­гия се пре­да­ва към 100 kW га­зо­ва тур­би­на, от­къ­де­то пре­ об­ра­зу­ва­на в елек­т­ри­чес­ка енер­гия се от­веж­да към елек­т­роп­ре­нос­на­та мре­жа. Съ­ор ­ ъ­же­ни­е­то е хиб­рид­но и мик­ро­тур­би­на­та мо­же да ра­бо­ти със слън­че­ва енер­гия, при­ро­ден газ, би­ о­ди­зел и би­о­газ. Раз­по­ло­же­но в бли­зост до ки­бу­ца, съ­о­ръ­же­ни­е­то мо­же да из­пол­з­ва би­о­газ, по­лу­чен от опа­дъ­ка от кра­вар­ни­ци­те и да ра­бо­ти 24 ча­са - де­ нем със слън­че­ва енер­гия, а но­щем с би­о­газ. При ра­бо­та ин­с­та­ла­ци­я­та оси­гу­ря­ва 170 kW топ­лин­ на енер­гия и 100 kW елек­т­ри­чес­ка, ко­е­то е дос­та­тъч­ но да пок­рие нуж­ди­те на 50 до­ма­кин­с­т­ва в Из­ра­ел,

летище Eilat (30 km)

р шосе 90 севе

съоръжение AORA

кибуц Самар

26

къ­де­то сред­ни­ят раз­ход е 2kW на до­ма­кин­с­т­во. То­зи ам­би­ци­о­зен про­ект се ре­ал ­ и­зи­ра от из­ра­ел­с­ ка­та ком­па­ния AORA, съв­мес­т­но с Weizmann Institute of Science на Из­ра­ел. Ди­зай­нът на ку­ла­та е нап­ра­вен от Haim Dotan. Стра­на­та има доб­ри кли­ма­тич­ни ус­ло­вия за опол­ зот­во­ря­ва­не на слън­че­ва енер­гия, но не­дос­та­тъч­но под­хо­дя­щи мес­та. AORA ус­пя­ва да све­де площ­та на слън­че­во­то по­ле до раз­ме­ри­те на фут­бол­но иг­ри­ще и то­ва е още ед­но пре­дим­с­тв ­ о. При ре­а­ли­зи­ра­не­то на про­ек­та нес­лу­чай­но е из­б­ра­но мяс­то в бли­зост до шо­се. Цел­та е да се оси­гу­ри ле­сен дос­тъп и за граж­да­ни, за да мо­же да се по­пу­ля­ри­зи­ра сред об­щес­т­во­то опол­зот­во­ря­ва­не­то на въ­зоб­но­вя­е­ми­те енер­гий­ни из­точ­ни­ци.

3/2009

слънчева енергия

СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ ЗА ­ ЗАДВИЖВАНЕ НА СТЪРЛИНГОВ ДВИГАТЕЛ В пус­ти­ня­та New Mexico не­да­леч от Albuquerque шест со­лар­ни ин­с­та­ла­ции, де­ло на Sandia National Laboratories на­пом­нят блес­тя­щи са­те­лит­ни чи­нии. Вся­ка ед­на от тях е мо­зай­ка от 82 ог­ле­да­ла, ко­и­то об­ра­зу­ват па­ра­бо­ла с раз­мер 12 мет­ра. Те фо­ку­си­ рат свет­ли­на­та вър­ху об­ласт с раз­мер мал­ко под 20 сан­ти­мет­ра. Ог­ром­на­та топ­ли­на, кон­цен­тр ­ и­ра­на в та­зи об­ласт, зад­виж­да Стър­лин­гов дви­га­тел, ед­на тех­но­ло­гия на це­ли 193 го­ди­ни. Га­зо­об­раз­ни­ят во­до­род в че­ти­ри­те 95 ку­би­ко­ви ци­лин­дъ­ра се раз­ши­ря­ва и сви­ва при наг­ря­ва­не и ох­лаж­да­не и дви­жи бу­та­ла­та на ма­лък елек­т­ро­ге­не­ра­тор. Кон­фи­гу­ра­ци­я­та от чи­ни­я­та и дви­га­те­ля е плод на над 10-го­ди­шен труд и неп­ре­ къс­на­ти по­доб­ре­ния, в сът­руд­ни­чес­т­во с ком­па­ни­ят­ а от Ари­зо­на Stirling Energy Systems.

слънчева енергия

Стър­л ин­г овият дви­г а­т ел е топлинен двигател, преобразуващ топлина в механична енергия. Използва се изменението в обема на газ, затворен в херметична камера, който се разшрява при нагряване от друг външен топлинен източник и компресира при охлаждане. Създателят на двигателя - Роберт Стърлинг (1790-1878 г.) получава, през 1816, патент за изобретението си с името въздушен двигател/ машина. Това име се запазва до 1940 г. когато започват да се използват и други газове, например хелий и водород, като работни флуиди. Интересът към двигателя на Стърлинг, се дължи на факта, че за разлика от двигателите с вътрешно горене, тези с външно горене не са толкова придирчиви към използваното гориво. За получаване на топлина могат да се използват въглища, слама, торф, слънчева енергия.

С л е д ­в а ­щ о ­т о пре­диз­ви­к а­тел­с­т­во е да се осъ­щес­т­ви ма­со­во про­из­вод­с­ т­во на нис­ка це­ на. Stirling Energy ве­ч е има под­п и­ са­н и до­го­в о­р и с две елек­т­ри­чес­ки ком­па­нии от Юж­ на Ка­л и­ф ор­н ия, за ин­с­та­ли­ра­не на 70,000 SunCatchers, ко­и­то да оси­гу­рят енер­гия за над 1 ми­ли­он до­ма­кин­с­т­ ва и стро­и­тел­с­т­во­то се очак­ва да за­поч­ не най-къс­но през след­ва­ща­та го­ди­на. При цен­тр ­ а­лите от ти­па solar ther­ mal, всич­ки ог­ле­да­ла зад­виж­ват ед­на един­с­т­ве­на цен­т­рал­на тур­би­на и ко­га­то тя е в ре­монт, ця­ла­та цен­т­ра­ла спи­ра да по­да­ва елек­т­ри­чес­тв ­ о. До­ка­то при Stirling Solar вся­ка от­дел­на со­лар­на чи­ния раз­по­ла­га с от­де­лен Стър­лин­гов дви­га­тел. До­ри да има ава­ рия при ня­коя от чи­ниите, то­ва ня­ма да по­ни­жи кой знае кол­ко ефек­тив­ност­та на цен­т­ра­ла­та ка­то ця­ло. Съ­що та­ка не е не­об­хо­ди­мо да за­вър­ши це­ли­ят стро­еж, за да за­поч­не ра­бо­та цен­тр ­ а­ла­та.Пла­ни­ра­ но е след ин­с­та­ли­ра­не­то на все­ки 40 ин­ди­ви­ду­ал­ни мо­ду­ли, все­ки с мощ­ност от 25 КW, т.е. при все­ки ин­с­та­ли­ран 1 МW, те да бъ­дат включ­ва­ни към елек­

3/2009

т­роп­ре­нос­на­та мре­жа. Сред­но­го­диш­на­та ефек­тив­ност от из­г­рев до за­лез се очак­ва да ва­ри­ра в гра­ни­ци­те на 24-25 %. По­ка­ за­телят, зас­лу­жа­ва ува­же­ние, с фак­та че е два пъ­ти по-ви­сок от ефек­тив­ност­та на дру­ги­те па­ра­бо­лич­ни со­лар­ни кон­цен­тр ­ а­то­ри. Из­пол­з­ва­не­то на нез­на­чи­тел­ни ко­ли­чес­тв ­ а во­да за по­чис­тв ­ а­не на ог­ле­да­ла­та вед­нъж на ня­кол­ко сед­ми­ ци е дру­го­то го­ля­мо пре­дим­с­тв ­ о на цен­тр ­ а­ли­те на Stirling Energy, ко­га­то во­да­та ста­ва един все по-це­нен и не­дос­та­тъ­чен ре­сурс.

27

за студента

за студента

за студента

Топлофизични свойства на продуктите на изгаряне Автори: доц. д-р Н. Начев – ТУ, София Важ­но мяс­то в по­ви­ша­ва­не­то на енер­го­е­фек­тив­ ност­та на раз­лич­ни­те топ­лин­ни съ­о­ръ­же­ния и про­ це­си за­е­ма ути­ли­за­ци­ят­ а на вто­рич­ни­те енер­гий­ни ре­сур­си (ВЕР). Из­пол­зв ­ а­не­то на ВЕР е свър­за­но с ико­но­ми­ят­ а на топ­лин­на енер­гия и енер­го­ре­сур­си. Дим­ни­те га­зо­ве, по­лу­ча­ва­ни при из­га­ря­не на раз­ лич­ни­те ви­до­ве го­ри­ва, се от­на­сят и за­е­мат един зна­чи­те­лен про­цент в гру­па­та на та­ка на­ре­че­ни­те топ­лин­ни вто­рич­ни енер­гий­ни ре­сур­си. За топ­ло­тех­ ни­чес­ки прес­мя­та­ния на ути­ли­за­ци­он­ни ин­с­та­ла­ции с ВЕР е не­об­хо­ди­мо да се раз­по­ла­га с на­деж­д­на и дос­то­вер­на ин­фор­ма­ция за тер­мо­ди­на­мич­ни­те свойс­ т­ва на съ­щи­те. В пе­ри­о­да 1988-1990г. към На­ци­о­нал­ния цен­тър по мет­ро­ло­гия бя­ха раз­ра­бо­те­ни таб­ли­ци със стан­дар­т­ но-спра­воч­ни дан­ни за свойс­тв ­ а на дим­ни га­зо­ве. С про­то­кол 13/26.06.1990г. спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­ят съ­вет по стан­дар­т­но-спра­воч­ни дан­ни към сек­ци­я­та по мет­ро­ ло­гия ги одоб­ри ка­то ССД 47-90 и под то­зи но­мер са за­пи­са­ни в Дър­жав­ния ре­гис­тър. В те­зи таб­ли­ци се пред­ла­гат ана­ли­тич­ни за­ви­си­мос­ти за оп­ре­де­ля­не на топ­ло­фи­зич­ни­те свойс­т­ва на де­вет га­за,ко­и­то вли­ зат в със­та­ва на дим­ни­те при на­ля­га­не 101325 Pa и тем­пе­ра­ту­ри от 373,15 до 1873,15 К. Вклю­че­ни са дан­ни за ма­со­вия и об­мен­ния изо­ба­рен спе­ци­фи­чен топ­ли­нен ка­па­ци­тет, об­мен­на­та спе­ци­фич­на ен­тал­пия, плът­ност­та, ди­на­мич­ния и ки­не­ти­чия вис­ко­зи­тет, ко­е­ фи­цен­та на топ­лоп­ро­во­ди­мост и кри­те­рия на Прандтл. В та­зи раз­ра­бот­ка се да­ва ме­то­ди­ка за ана­ли­ тич­но­то оп­ре­де­ля­не на топ­ло­фи­зич­ни­те свойс­тв ­ а на про­дук­ти­те на из­га­ря­не. Из­пол­з­ва­ни са меж­дин­но ут­вър­де­ни под­хо­ди, урав­не­ния и за­ви­си­мос­ти, как­то за чис­ти­те ком­по­нен­ти, та­ка и за га­зо­ви сме­си към ко­и­то се от­на­сят дим­ни­те га­зо­ве. Топ­ло­фи­зич­ни­те свойс­т­ва на дим­ни­те га­зо­ве се оп­ре­де­лят как­то при га­зо­ви сме­си на ба­за­та на дан­ ни на чис­ти­те ком­по­нен­ти в за­ви­си­мост от тях­на­та обем­на или ма­со­ва кон­цен­т­ра­ция.

1. Оп­ре­де­ля­не обе­ма на про­дук­ти­те на го­ре­не Обе­мът на про­дук­ти­те на го­ре­не е не­об­хо­дим еле­мент при прес­мя­та­не на тер­мо­ди­на­мич­ни­те свойс­ т­ва на дим­ни­те га­зо­ве. За оп­ре­де­ля­не­то на съ­щия се из­пол­з­ва ана­ли­ти­чен апа­рат, из­г­ра­ден по ли­те­ ра­тур­ни дан­ни и пре­ра­бо­тен и до­у­точ­нен за ня­кои ос­нов­ни ком­по­нен­ти. При из­чис­ля­ва­не на обе­ми­те на про­дук­ти­те на го­ре­не е не­об­хо­ди­мо ин­фор­ма­ция от­нос­но със­та­ва по ра­бот­на ма­са за твър­до и точ­но го­ри­во в ма­со­ви про­цен­ти и на га­зо­об­раз­но го­ри­во в обем­ни про­цен­ти. Обе­ми­те се прес­мя­тат на две със­то­я­ния, съ­от­вет­но при ко­фи­ци­ент на из­ли­шък на въз­дух α = 1 и α >1.

28

1.1.Обем на теоретично необходимото количество въздух (V0) на пълно изгаряне на горивото 1.1.1 Твърдо и течно гориво, V0, m3/kg За твърдо и течно гориво обемът на теоретично необходимото количество въздух се пресмята по­ средством израза: V0=0,0889.Cr+0,375. Sr (op+ π) + 0,265.Hr – 0,0333 .Or където Cr, Sr, . Hr , Or се определят от състава на горивото на работна маса в масови проценти.

1.1.2. Газообразно гориво m3/m3 При газообразно гориво за определяне на V0 се използва израза: V0=0,0476.[0,5CO+0,5H2+1,5H2S+Σ(m+(n/4)).Cm. Hn–O2] където CO, H2 , H2S , CH4 , Cm Hn и O2 е съ­ държание на компонентите на горивото в обемни проценти.

1.2. Обем на продуктите на горене при коефициент на излишък на въздух Обемът на продуктите на горене при £=1 се пресмята от израза: (Vr)0= (Vcr)0 + (VH20)0 , където (Vcr)0 е обемът на сухите газове, а (VH20)0 е обемът на водните пари. Обемът на сухите газове (Vcr)0 се определя като сума от обема на триатомните газове (VH20)0 и обема на азота от теоретичното количество въздух (Vcr)0 = VRO2 + (VN2)0 Обемът на триатомите газове се определя от VRO2 = Vco2 + Vso2 Където Vco2 е обемът на въглеродния двуокис, а Vso2 - обемът на серния двуокис. Аналитичните изрази за пресмятане на съставките на (Vг)0 уравнения са дадени по долу.

1.2.1. Твърдо и течно гориво (Vг)0, m3/kg Vco2 = 1,866 Cr/100

3/2009

Vso2 = 0,007 .



Sr (op + n)

n



(VN2) = 0,79 . V + 0,8 (N /100) 0

0

r

i =1

VH20 = 0,1119 . Hr + 0,0124 . Wr + 0,00161 . dв . V0 В изразите Cr , Sr (op + n) , Nr , Hr, Wr се определят от свойства на газообразното гориво в обемни проценти. dв e влагосъдържание на въздуха а dг е влагосъдържание на газообразното гориво и може да се отчете по таблица 1

'

pi

.ri 

kъдето C’p е специфичен топлинен капацитет (обемен) на чистите компоненти, а ri е обемния дял на същите.

4. Енталпия H, J/kg , (J/m3) Енталпията на димните газове се отнася за еди­ ница изгорено гориво kg за твърдо и течно гориво и m3 за газообразните. Тя се пресмята посредством аналитичния израз с отичтане на обемите и спе­ цифичните обемни енталпии на чистите компоненти.



Табл. 1

n

Tгаз, С

0

о

dг, g/m 3

10

4,98 10,06

20

40

19,4

64,6

60

+ VH20

От своя страна

Vсг = (Vсг)0 +

(£ - 1) ,

kъдето (VСГ)0 се пресмята съгласно изразите от т.1.2. Обемът на водните пари VH20 се пресмята както следва: 1.3.1. Твърдо и течно гориво, VH20, m3/kg VH20 = (VH20)0 + 0,0016 . dв . (£ - 1) . V0 e

влагосъдържанието на възудха;

1.3.2. Газообразно гориво: VH20 , m3/m3 VH20 = (VH20)0 + 0,0016 . dв . (α - 1) . V0 2. Специфичен топлинен капацитет (масов) Cp, kJ/(kg.K) Специфичният топлинен капацитет Cp на димните  газове се пресмята посредством израз за газови смеси



Cp

n

∑

Сpi.gi

i =1

kъдето Сpi е специфичният топлинен капацитет при постоянно налягане на чистите компоненти, gi е масовия дял на същите.

3. Специфичен топлинен капацитет (обемен) C’p, kJ/(m3.k) За определяне на C’p ползва зависимостта:

3/2009

на димни газове се из­

∑



j =1

202,5 738,7

Обемът на продуктите на горене Vг при α >1 се определя като сума от обема на сухите газове VCГ и обема на водните пари VH20 VГ = VCГ



80

1.3. Oбем на продуктите на горене при α > 1 , Vг

dв

∑C



kъдето Vi са обеми на чистите компоненти, а hj обемни специфични енталпии на същите. Определянето на hj става на базата на обемния специфичен топлинен капацитет Ср и диференциални зависимости от термодинамиката. При изгаряне на природен газ със състав съ­ гласно табл. 2 (сертификатни данни за внасяния от Русия природен газ) за енталпията се получава израза, като функция на температурата “Т” в Келвин и коефициентът на излишък на въздуха ”α”. Табл. 2 Наименование Химическа Съдържание на компонентите формула в % в mg/m3 Метан CH4 92,57 Етан C2H6 2,71 Пропан C3H8 0,75 0,10 И. бутан C4H10 Н.бутан C4H10 0,16 Пентан C5H12 0,09 Хексан C6H14 0,08 Кислород O 2 0,02 0,30 Въглероден двуокис CO2 Азот N 2 3,22 Серни съединения

40

 n

Hг

∑ j =0

3

aj

Tr j  α  ∑  Tr j  j =0

kъдето: а0 = - 897,9534 а1 = 4,1907 а2 = - 4,570879. 10-3 а3 = 5,12919.10-6 а4 = -1,83796.10-9 B0 = -3271,5244 В1 = 11,62876 В2 = 1,309719.10-3 В3 = -0,12712.10-6 Горното уравнение за енталпията Hr е получено за влагосъдържание на природния газ dr= 10 g/m3.

29

5. Ентропия – S, J/K Ентропията като адетивна величина винаги е равна на сумата от ентропиите на газовете, влизащи в да­ дена газова смес. Разглеждайки димните газове като газова смес,за ентропията на същите получени при изгарянето на 1 m3 природен газ (или 1 кg твърдо или течно гориво) може да се запише, че:

  S

0 N2



S

0 H 2O

 α 

0 B

S 

kъдето: SRO2 – ентропия на триатомните газове S0N2 - ентропия на азота S0N2O- ентропия на водните пари S0B- ентропия на теоретичното необходимо ко­ личество α - коефициент на излишък на въздух При изгаряне на природен газ със състав съгласно табл. 2 за ентропията се получава израза: 

 α T

3

∑B j −0

j

T1 α 

3

∑

CjTj

j =0

KJ K

1

kъдето: В0 = 2,2155497 B1 = -9,8912337.10-3 B2 = 7,1389033.10-6 B3 = -2,276711.10-9 C0 = -0,9464321 C1 = 3,3767978.10-3 C2 = 0,3705156.10-6 C3 = -0,1758875.10-9

top = 16,129 . Ln (A/B)

където:  

).10  4

B=0,847. α + 37,67 α - коефициент на излишък на въздух

В таблица 4 се дават получените стойности за tор= f(α)

Табл. 4 α tор 0C

2

3

4

За влагосъдържанието на газа е прието dr =10 g/m3.

5 6

Табл. 3

7

T oC

α =1,0

s , KJ/K α =1,2

α = 1,8

4,3725 4,4479 4,7282 5,0937 5,4253

9,6393 10,1499 10,8661 11,6632 12,4169

8 9 10 11

8. Температура на оросяване – top 0C Това е тази температура, при която водните пари съдържащи се в продуктите на изгаряне стават на­ ситени и започват да кондензират. Образуването на влага е недопустимо поради възможността за бързо развитие на корозия в елементите на топлообемните

30

1+ 0 ,8α 7 ,83α − 0 ,826



1

X = 0,1544407.α + 1,9991 Y= 7,5781461.α + 0,0322 Z= 17,325177.α - 6,53619

3,0032 3,0336 3,0686 3,2903 3,4810

(

1

1,2

1,3

1,5

2

59,5

56,4

55,0

52,7

48,0

Ли­те­ра­ту­ра

S(p) = (0,0547419. α+ 0,7085865).LnX + (2,8265729.α + 0,0120102)LnY + (6,441172.α - 2,4564369)Ln (P/Z) - 66,1922718.α + 20,273792

200 400 600 800 1000

апарати. Температурата на оросяване може да се пресметне в зависимости от коефициента на излишък на въздух по формулата:

12 13 14

Начев. Н. Ст. Стамов – Аналитично определяне на енталпията на димни газове при изгаряне на природен газ, Енергетика, бр. 11, 1985 Начев. Н. Ст. Стамов, К. Стоков - Аналитично определяне на ентропията на димни газове при изгаряне на природния газ, Научна сесия – ВМЕИ - Габрово,1987 Начев. Н. - Топлофизични данни за CO2 и SO2 kaто компоненти на димните газовеСтандартизация, метрология, сертификация, бр. 9, 1996 Начев Н., Топлопроводност на димни газове – Топлотехника за бита, бр. 4, 2008 г. Тодориев Н, И. Чорбаджийски - Енергийни парогенератори, С. Техники 1983 Иссерлин А.С- Основье сжигания газового топлива Недра, Л, 1980 Частухин. В. И. - Тепловье расчет промьшленньх парогенераторов “Висша школа” К.1983 Справочник по ОВК - том 1, С, 1990 Справочник по физике - техничиским основьм криотехники М. Енергоатомиздат, 1985 Тепловье расчет котелньх агрегатов и др. (Норматьвном метод) М “Енергия”1978 Баранов Л. А, Лебедев А. Т. - Система уравнения для основньх термофизическьх величине, изпользвьх при расчете динамичньх характеристики и теплоенергетическьх обектов 1978 Бонев Б., Т. Тотев – Изгаряне на енергийно гориво, С. 2002 г.

Lehman. H. Chem. Tehn. 1977, bd. 9.9 Kurth K. Flussigas - Handbuch, Leipzig 1986

3/2009

за студента

за студента

за студента

МЕТОДИКА ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ ДЕБЕЛИНАТА НА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯТА С ИЗПОЛЗВАНЕ ИНДЕКСА НА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДНАТА ОБВИВКА Автори:

Д-р доц. инж. Александър Димитров, ВТУ ”Т. Каблешков”, София Проф д-р инж. Димитър Назърски - УАСГ, София

Въвеждането на изискванията на Европейския съюз за подобряване на енергийната ефективност на сградите, в частност на сградната обвивка, чрез повишаване на класа на енергийната ù ефективност, налага в използваните методики за изчисляване дебелината на топлоизолационния слой на компонентите на обвивката да бъдат включени зададените от инвеститорите индекс и клас на енергийна ефективност. В описаната методика за оптимизиране на дебелината на топлоизолационния слой сe предлага процедура, съблюдаваща условието за употреба на минимални разходи на обществен труд за изграждането и експлоатацията на сградите. Направени са препоръки за актуализиране на съответните нормативни документи, свързани с енергийната ефективност. До не­от­дав­на нор­ма­тив­ни­те изис­ к­ва­ния към топ­ло­тех­ни­чес­ки­те свойс­ т­ва на стро­и­тел­ни­те кон­с­т­рук­ции се свеж­да­ха до из­пъл­не­ние на ус­ло­ви­ е­то tw ≥ tн , чрез ко­е­то се оси­гу­ря­ва пре­дот­в­ра­тя­ва­не кон­ден­зи­ра­не­то на вод­ни­те па­ри, съ­дър­жа­щи се във въз­ду­ха на отоп­ля­е­мо­то по­ме­ще­ние. То­га­ва це­на­та на топ­лин­на­та енер­гия бе­ше дос­та нис­ка и се счи­та­ше, че ня­ма нуж­да да се въ­веж­да нор­ма­тив­но изис­к­ва­не за топ­ло­об­ме­на на ця­ла­та сгра­да ма­кар, че в из­с­лед­ва­ни­я­та на ня­кои ав­то­ри [7] се пред­ла­га­ха та­ки­ва обоб­ще­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на сгра­ди­те. През 80-те го­ди­ни на ХХ век въз­ ник­на иде­я­та за въ­веж­да­не на нор­ми за топ­ло­об­ме­на на ця­ла­та сгра­да, а не на от­дел­ни­те ком­по­нен­ти. Па­ ра­лел­но с то­ва бя­ха пре­ра­бо­те­ни и нор­ма­тив­ни­те изис­к­ва­ния към съ­от­ вет­ни­те ком­по­нен­ти на ог­раж­да­ща­та кон­с­т­рук­ция на сгра­да­та. В табл.1 са

от­ра­зе­ни те­зи про­ме­ни във во­де­щи­те стра­ни от ЕО (стой­нос­ти­те в чис­ли­ те­ля са съ­щес­т­ву­ва­щи­те до 1978 г. а в зна­ме­на­те­ля – но­во­въ­ве­де­ни в края на ве­ка нор­ма­тив­ни стой­нос­ти на ко­е­фи­ци­ен­ти­те на топ­лоп­ре­ми­на­ ва­не за съ­от­вет­ни­те ком­по­нен­ти на ог­раж­де­ни­е­то). За­ни­же­ни стой­нос­ти на нор­ми­те за Um са въ­ве­де­ни и за Р. Бъл­га­рия от 1998 го­ди­на [6]. Как­то е вид­но от из­ло­же­ни­те дан­ни, нор­ми­ те на стра­ни­те от ЕО, та­ка съ­що и на­ши­те са ре­ду­ци­ра­ни с 300÷400 %, ко­е­то ве­ро­ят­но е нап­ра­ве­но с иде­ я­та, че те­зи нор­ма­тив­ни до­ку­мен­ти ще бъ­дат из­пол­з­ва­е­ми в след­ва­щи­те 15-20 го­ди­ни. Ико­но­ми­чес­ки из­год­но съп­ро­тив­ ле­ние на плът­ни­те сте­ни Ко­га­то по­нас­то­я­щем у нас се об­ съж­дат ка­чес­т­ва­та на един стро­и­те­лен про­дукт, въз­ник­ват три гру­пи въп­ро­си,

ка­са­е­щи: не­го­ва­та фун­к­ци­о­нал­ност (напр. РЗП, раз­по­ло­же­ние на стро­е­ жа, ек­с­те­ри­ор, етаж­ност), еко­ло­гич­на­та му ус­той­чи­вост (под­хо­дя­щи вът­реш­ни ус­ло­вия, енер­гий­на ефек­тив­ност, еко­ ло­гич­ни ма­те­ри­а­ли и пр.) и не­го­ва­та ико­но­мич­ност. Глав­ни­те дис­ку­ти­ра­ни въп­ро­си оба­че са те­зи, свър­за­ни с ико­но­ми­чес­кия ефект. Час­т­ни­те ин­вес­ ти­то­ри­те се ин­те­ре­су­ват ос­нов­но от стой­ност­та на на­чал­ната ин­вес­ти­ци­я, нор­ми­те на пе­чал­ба и въз­в­ра­ща­е­мост­та на ка­пи­та­ла или раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на па­рич­ни­те по­то­ци във вре­ме­то. Ку­ пу­ва­чи­те на стро­и­тел­ни про­дук­ти, от своя стра­на се ин­те­ре­су­ват как­то от це­на­та им, та­ка и от стой­ност­та на сред­но­го­диш­на­та им из­д­ръж­ка. Иде­ал­но изо­ли­ра­на­та сгра­да, до сте­пен да из­пъл­ня­ва фун­к­ци­я­та на аб­со­лют­на ”ба­ри­е­ра” [9] за пре­но­са на топ­ли­на е та­зи, при ко­я­то ня­ма топ­ло­об­мен с об­к­ръ­жа­ва­ща­та сре­да. В прак­ти­чес­ки ас­пект, оба­че из­вър­

Табл. 1 Нормативни стойности на коефициента на топлопреминаване Страна Стени Прозорци Покривна конструкция Подова конструкция

W/Km2 W/Km2 W/Km2 W/Km2 Дания Германия Италия Норвегия Великобритания България

3/2009

0,42/0,3 1,57/0,47 1,39/0,36 0,58/0,27 1,7/0,55 (Rn)-1/0,5

3,0/2,5 0,37/0,2 0,55/0,3 5,23/3,02 0,81/0,38 1,01/0,47 6,05/3,33 2,03/0,32 1,47/0,7 3,14/2,33 0,47/0,2 0,7/0,24 5,68/5,68 1,42/0,32 1,0/0,5 3,2/2,65 -/0,3 -/0,5

31

ш­ва­не­то на та­ко­ва изо­ли­ра­не ще бъ­де мно­го скъ­по и ед­ва ли ще бъ­де це­ле­съ­об­раз­но от ин­вес­ти­ци­он­на глед­на точ­ка. До края осем­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век, у нас дейс­т­ва­ха изис­к­ва­ни­я­та на Пра­вил­ни­ка за ка­пи­тал­но стро­и­тел­с­т­во, в кой­то съ­щес­т­ву­ва­ше нор­мен срок за от­ку­пу­ва­не на ин­вес­ти­ци­и­те, въз­ли­защ на 12 го­ди­ни. За да се при­е­ме, че изо­ли­ра­не­то на об­вив­ка­та е оп­рав­да­но ико­но­ми­чес­ки, бе­ше не­об­хо­ди­мо то да бъ­де из­вър­ше­но в та­ка­ва сте­пен, че при­ве­де­ни­те раз­хо­ди за стро­и­ тел­с­т­во­то и ек­с­п­ло­а­та­ци­он­ни­те раз­хо­ди при при­е­тия фи­зи­чес­ки мо­дел да са ми­ни­мал­ни. То­га­ва оп­ти­ми­за­ци­я­та на топ­лин­но­то съп­ро­тив­ле­ние на плът­ни­те еле­мен­ти на об­вив­ка­та се из­вър­ш­ва­ше чрез на­ми­ра­не ми­ни­му­ма на це­ле­ва­та фун­к­ция на при­ве­де­ни­те раз­хо­ди С, де­фи­ни­ра­на с фун­к­ци­о­на­ла n

m

1

1

(1)

C = ∑ E нп .K i + ∑ Т i → min ,

привеждащ еднократните (Ki , лв.(Eu)) към текущите (многократни Ti , лв.(Eu)/ год.) разходи, чрез нормативния коефициент за привеждане на видовете еднократни разходи към експлоатационните (Енп, год.-1 ). След под­ робна инвентаризация на видовете еднократни и текущи разходи, свързани със сградата и нейната енергийна система изразът (1) придобива вида [1]: C '(K ∂ ∂K

m

m

) =

  ρ A ст ∑ n (c j δ j ) + (1 − δ )c пр A пр +   1  A0  n  + ρ δ ти λ ти + ∑ 2 δ j λ j + (1 − ρ   

[ (

)

k пр

)(F

Инс

   − F l ) + F   = 0 ,  

]

откъдето се получава, че икономически изгодната дебелина на топлоизо­ лацията δес, при която се удовлетворява условието за анулиране на първата производна, ще придобие вида:

Оптимизация дебелината на топлоизолацията с индекса на енергийна ефективност на сградната обвивка В съвременните пазарни усло­ вия двата субекта, участващи в инвестиционния процес - създатели и потребители на строителните про­ дукти се интересуват от динамиката на инвестиционния процес и за това използваният доскоро метод на "при­ ведените разходи" е неприемлив в съвременните пазарни условия, защото е статичен и неглижира разположението на паричните потоци по години (или друг времеви период). Този метод използва икономически категории на исторически минал процес, където влагането на капитала е еднократно и в друго време. От друга страна, ефек­ тът от повишаването на качеството на сградата, например чрез подобряване на степента ù на топлоизолираност има ежегодно повтарящ се ефект в продължение на целия физически живот на сградната обвивка (в наши условия 25 - 30 години).

(3)

Предлаганата в настоящето из­ следване методика за оптимизация дебелината на топлоизолацията се базира на икономическия анализ като инструмент за определяне на достатъчната степен на изолираност на сградата, при която ще се вло­ жат най-ниски начални инвестиции, но същевременно ще се получат и най-ниските разходи по издръжката на сградата, без да се нарушават изискванията за необходимото качество на вътрешната среда. За целта се прилага динамичния метод за оценка на паричните потоци в инвестиционния процес, известен под наименованието "Нетна настояща стойност - NVC" на инвестицията [8].

Значимостта на разликата в оценките за Rec , получени по формулите (2) и (3) в зависимост от климатичните условия, при иначе еднакви условия е илюстрирана в таблична форма [1] (в добавка там е приложена оценка за дебелината δес , на изолационния слой за материал с λins = 0,03 W/mK). От приложените данни [1] се вижда, че разликата за климатичните условия в нашата страна е между 15÷ 0 % и не бива да бъде пренебрегвана при случаите на проектиране на нова сграда (ур. 2) и саниране само на обвивката на сградата (ур. 3). Оценките за δес с ур. (3), извършени по цени от 2003 г. в специализирано изследване [6] са илюстрирани на фиг. 1 чрез симулаци­ онни изчисления с помощта на компютърна програма Derive-5. От графиката, приложена там се вижда, че за този случай икономически изгодната дебелина на изолационния слой aсимптоматично клони към δес = 0,05 m, която стой­ ност е приета за меродавна при конструирането на фасадните компоненти.

В допълнение към приложения динамичен подход, тук при изчисляване на дебелината на топлоизолационния слой на компонентите на обвивката, в съответсвие с изискванията на Ев­ ропейския съюз за подобряване на енергийната ефективност на сградите ще да бъдат включени зададените от инвеститорите индекс (IEEEnv ) и клас (CEEEnv ) на енергийна ефективност [4] . Затова, в предлаганата методика за оптимизиране на дебелината на топлоизолационния слой с прилагане на CEEEnv , се използва процедура, съблюдаваща условието за употреба на минимални разходи на обществен труд за изграждането и експлоатацията на сградите, в частност на сградната

(FИнс + Fl )

δ ec =

Aст cins λins

,

а съответстващото топлинно съпротивление

Rec =

(a

21

Rec = δ ec λins

)

M + a22 M + E H 2 M + a31T + a32T + E H3 T + Z (ti − t e ) + 8,65.10 4 HDD.mCheat lтг (2) EН' 1 + a11' + a12' .Cins λins

(

)

а за случая на саниране на обвивката [2]:

Rec =

8,65.10 4 HDD.m.C heat lтг E Н' 1 + a11' + a12' Cins λins

(

)

и

δ ес = 5,9155

λins

Cins

.

Тук използваните величини са специфицирани в [1].

32

3/2009

обвивка и системите. Това се записва с математическото условие за мини­ мизиране на дисконтираната ”нетна настояща стойност - NVC ”: 3

4

i =1

j =1

NVC = ∑ K i + ∑ Т j e −j 1 → min (4) Тук

3

лв (Eu )

∑K , i

i =1

- еднократни разходи за изгражда­ не на сградната обвивка, енергийния център и инсталациите; 4

∑Т e j =2

j

−1 j

,

лв(Eu )

e −j 1

- коефициенти за дисконтира­ не на видовете текущи разходи към момента на началната инвестиция

[

nj

]r

j

CAPM → r j = f r (rm − f r )β

[8].

Един практически способ за изчисление на коефициентите за дисконтиране е ако се приеме, че се удовлетворява условието rj = i, къде­ то i - е равнището на официалната инфлация (инфлационния индекс). За определяне на икономически изгодното топлинно съпротивление на обвивката се търси анулиране на първата производна на функционала NVC= NVC (SEMEnv ), което се записва със следния израз: '

d [NVC (SEM Env )] = 0 , Rec

където SEMEnv е специфичната енергийна мярка на сградната обвивка, която в съответствие с приетата обобщена методика [4,5] е равна на:

3/2009

A0

Um ; USp.S. и Uec , W/m2K са съответно обобщения коефициент на топлоп­ реминаване на проектираната сграда, коефициента на топлопреминаване на Сферичния еталон и икономически изгодния коефициент на топлопреминаване на сградната обвивка. Стойността на оптималното топлинно съпротивление на сградната обвивка Rec , m2K/W се определя чрез отношението: Rec =1/ Uec ;

Табл. 2 Коефициенти на разходите Еднократни

[∑ (1 − ρ )λ 4

k

1

Пл k

CkПл + ∑1 CkОст ρ k g kОст 4m

]

C EC (∆t heat + ∆tCool )

За изграждане на енергийния център - FK2 За изграждане на инсталациите FK3

(∆t

T

heat Тр . м .

+ ∆tCool TВ+ Ц . )

Текущи Амортизационни отчисления* - FT1

∑a

Текущи ремонти* - FT2

∑a

За доставка на енергоносители FT3

8,65.10 4 (HDD.Ch.e. + CDD.Ci.e. )lT .m.r

3

i1

.FKi

i2

.FKi

1

3

1

Z Per (∆th + ∆tc )

Заплати на персонала - FT4

,

а rj - норма на риска, nj - нор­ мативен жизнен цикъл на съответната сградна система). Нормата на риска се определя след съставяне на Модела за оценка на капиталовите активи

NVC =

SEM Env = U m = IEE EnvU Sp.S . = U Env .IEEEnv .4,84

За изграждане на обвивката - FK1

- дисконтирани към момента на началната инвестиция текущи разходи за доставка на енергоносители, теку­ щи ремонти и заплати на персонала (амортизационни отчисления - Т1 не подлежат на дисконтиране, тъй като не формират реален паричен поток, съгласно националните счетоводни стандарти);

e −j 1 = 1 − (1 + r j )

2

3 vBuil

* Амортизационните отчисления Т1 не подлежат на дисконтиране, тъй като не формират реален паричен поток IEEEnv

- индекс на енергийна ефективност на обвивката [5];

Ae, m2 ; νBuil, m3 - ефективна повърхност на сградната обвивка и строителен обем на сградата;

T j .e −j 1 = T j .

1 − (1 + i ) j , лв (Eu ) i n

- дисконтирани текущи разходи (j-индекс на текущия разход) в края на жизнения цикъл към началния момент на инвестицията (j = 2÷4). Подробна инвентаризация на видовете разходи и връзките им с различни необходими данни са дадени в [1 и 3], а тук само в таблична форма са по­ сочени структурите на цитираните във формулите коефициенти (виж. табл. 2). След извършване на необходимите преобразувания във функционала NVC = NVC (SEMEnv) , определяне на първата му производна спрямо Rec и анулирането ù, се получава следната формула за оценка на икономически изгодното съпротивление на обвивката на сградата: 2 3  RecEnv =  4,84.IEEEnv .vBuil   

− 0, 5

nj  3   ∑ F + F + ∑ 4   1 − (1 + i ) T1 j =2    i =1 K i i  

( )

    FT j     

(6)

където функциите FKi и FTj са описани в табл. 2. Получената формула за изчисление на RecEnv може да се опрости, ако се интерпретира като произведение от две величини - индекса на енергийна ефективност IEEEnv и икономически изгодното топлинно съпротивление на

33

сферичния еталон RSh.S.ec , което е направено в следващия абзац (чийто резултат е отразен в ур.(8)). По дефиниция [3,4], сферичният еталон е въображаема сграда (със сферична форма) със същия строителен обем, както проектираната сграда, но с топлинно съпротивление равно на Rec , за която индексът на енергийна ефективност (IEEEnv ) получава стойност IEEEnv = 1 . Следователно, ур.

(6) използвано за оценка на икономически изгодното съпротивление на сферичния еталон Rec ще бъде модифицирано Rec ⇒ RSh.S.ec в израза: 3  RSp / S .ec =  4,84.vBuil    2

 3   ∑ F + F + ∑4   1 − (1 + i ) Ki T1 i = 1 j = 2   i  

nj

( )

−0 , 5

    FT   j   

Тогава за проектираната сграда стойността на икономически изгодното топлинно съпротивление на обвивката се използва зависимостта: −0 , 5 RecEnv = RSh.S .ec .IEEEnv

Дебелината на топлоизолационния слой ще се изчислява с помощта на израза: −0 , 5 δ ec = RSh.S . .λins IEEEnv ec

Фиг. 1 Стойности за δec , изчислени при различни RSh.S.ec , в зависимост от класа СEEEnv и индекса IEEEnv на енергийна ефективност на обвивката за изолационен материал с λ ≈ 0.03 mK/W Табл. 3 Съответствие на Класа и Индекса на енергийна ефективност, −0 , 5 и оценки за RecEnv ,иmδ2 ec K =WRSh.S . .λins IEE Env ec

Клас на енергийна ефективност на обвивката

CEEEnv

Индекс на енергийна ефективност на обвивката

IEE Env =

SEM Env EE0Env

Икономически изгодно топлинно съпротивление

(R

RecEnv , m 2 K W

Sh . Sec

2

= 2,0 m K W

Икономически изгодна дебелина на изолационния слой δec

)

 RSh.Sec = 2,0 m 2 K W     λ = 0,03 W mK   ins 

A+

0,25

4

0,12

A

0,5

2,8

0,085

B

0,75

2,3

0,07

C

1,0

2,0

0,06

D

1,25

1,79

0,05

E

1,5

1,63

0,049

F

2,0

1,41

0,042

G

4,0

1

0,03

34

където λins , W /mK - коефициента на топлопроводност; IEEEnv се отчита в зависимост от утвърдения от инвеститора в ТИЗП Клас на енергийна ефективност, отчетен от табл.3 [4]. В качеството на пример в табл.

3 е дадена взаимовръзката между класовете SEEEnv и индексите IEEEnv на енергийна ефективност и топлинното съпротивление RecEnv на обвивката и дебелината на изолационния ù слой δec (Стойностите от колона 3 и 4 в таблицата са изчислени при параметрично задаване на стойността на RSh.S.ec = 2.0 m2K/W ). Като допълнение на тези данни на фиг. 1 е илюстрирано влиянието на индекса на енергийна ефективност н а с г р а д н а т а о б в и в к а въ р х у дебелината на изолационния слой δec за различни стойности на топлинното съпротивление на сферичния еталон RSh.S.ec изменяно в интервала 1.66 ≤ RSh.S.ec ≤ 5.0 m2K/W. Те з и д а н н и п о к а з в а т, ч е дебелината на изолационния слой нараства значително при високите класове на ефективност и при повисоките стойности на сферичния еталон. За класове на ефективност по- ниски от клас "В" (респективно за IEEEnv > 0.77 ) и RSh.S.ec ≤ 2.0 m2K/W икономически изгодната дебелина на изолационния слой е в интервала 0.03 m ≤ δec ≤ 0.08 m, поради това може да се приеме, че за повечето ординарни практически ситуации, икономически изгодната дебелина на изолационния слой (изпълнен с материал, чийто коефициент на топлопроводимост е λ ≈ 0.03 mK/W) не е целесъобразно да превишава стойността δec ≈ 0.08 m. От Фиг.1 е видно, че сгради с класове на ефективност F и G , чийто изолационни слоеве са с дебелина по-малка от 0,05 m, трябва да се подлагат на саниране на сградната обвивка. В случай на частично саниране на сгради, когато към обвивката трябва да се добави допълнителна топлинна защита, съответстващо на предписания от инвеститора клас на енергийна ефективност CEEEnv (напр СEEEnv ⇒ В ), от табл. 3 се отчита препоръчания индекс на енергийна ефективност IEEEnv (в случая на кл. В → IEEEnvB = 0,75) и така отчетената стойност е заместена в ур. (8). Тогава икономически изгодното съпротивление на допълнително

3/2009

положения изолационнен слой ще бъде Rec = 1.15 RSh.S.ec , нейната дебелина при λ ≈ 0.03 mK/W се изчислява от ур. (9) да бъде δec = 0.0345 RSh.S.ec , m. За този частен случай на саниране, когато не се предвиждат инвестиции за преустройството на енергийния център ( FK2 = 0) и сградните инсталации ( FK3 = 0) (за това няма необходимост от дисконтиране на амортизациите и другите текущи разходи като ремонти и заплати). В групата на текущите разходи ще се запазят само тези за доставка на енергоносителите и амортизациите на компонентите на обвивката (която при 25 годишен жизнен е 4%→a11=0.04 ) . Тогава ур. (7) ще придобие следния запис: 2 3  RSp.S .ec =  4,84.vBuil   

− 0, 5

n1    FK + FT +  1 − (1 + i ) 1   1 i  

(

)

   FT3     

Тук: FT3 – стойността на коефициента на спестените разходи за доставка на енергоносители, за всеки енергоспестяващ вариант на саниране на обвивката. Допълнителни подробности са дадени в специализираните периодични научни издания [2]. Тази стойност трябва да бъде дисконтирана с оценката за прогнозния коефициент на инфлацията i. В допълнение на предлаганата методика, е необходимо уточняване на нивата на топлинните съпротивления на сферичния еталон по региони, климатични зони и обхватност на инвестиционните мероприятия, но използването на стойности за RSp.S.ec над RSp.S.ec ≥ 2.5÷3.0 , в съответствие с направените оценки, понастоящем изглежда икономически безсмислено и се счита за прекомерно и неоправдано. Включването на класа и индекса на енергийната ефективност в действащите проектантски нормативи и изчислителни методики ще опрости изготвянето на сградните паспорти и проектантската документация. То ще улесни комуникирането между съответните строителни специалисти и инвеститорите, което от своя страна ще допринесе реално за повишаване на енергийната ефективност на строежите. Ли­те­ра­ту­ра 1 Ди­мит­ров А. В.,(1986) Оп­ти­ми­за­ция на топ­лин­но­то съп­ро­ тив­ле­ние на плът­ни­те ар­хи­тек­тур­но-стро­и­тел­ни еле­мен­ти. Го­диш­ник на ВИ­АС - Со­фия, XXXII, 1985-1986, св.8 2 Ди­мит­ров, А. В., Алек­сан­д­ров Я. Ц., (1988) Из­чис­ля­ва­не на ико­но­ми­чес­ки из­год­на­та де­бе­ли­на на до­пъл­ни­тел­на­та топ­ло­ и­зо­ла­ция. Стро­и­тел­с­тв ­ о №7 3 Dimitroff A.V., (2009), Heat and Moisture Transfer Trough Building Materials, Monograph, ISBN: 9781425185190, Order №: TRAF27ESE3N0000, Trafford Publ.

4 Ди­мит­ров А.В., (2008) Енер­гий­на ефек­тив­ност на сгра­ди­те тех­ни­те сис­те­ми и ин­с­та­ла­ции., Мо­ног­ра­фия, 2008 5 На­зър­с­ки Д., А. Ди­мит­ров, Р.Са­вов (2008) Енер­гий­но­то пас­пор­ти­ зи­ра­не на сгра­ди­те (Ев­ро сер­ти­фи­кат за енер­гий­на ефек­тив­ ност на стро­е­жи­те)., IV Меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес за Юго­из­точ­на Ев­ро­па, 09.04.2008, Со­фия, сп.Топ­ло­тех­ни­ка за би­та, 2/2008 6 От­чет по те­ма ”По­доб­ря­ва­не енер­гий­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на сту­ден­т­с­ко об­ще­жи­тие №2 на ВТУ”Т.Каб­леш­ков”- Со­фия”МОН (2003), На­у­чен ръ­ко­во­ди­тел доц. д-р инж.А.Ди­мит­ров 7 Ста­мов С., (1980), Цен­т­рал­не отоп­ли­тел­ни ин­с­та­ла­ции., Тех­ни­ка 8 Три­фо­нов Т., В.Г. Три­фо­но­ва, С. Три­фо­но­ва (1999), Кор­по­ра­тив­ ни фи­нан­си., Изд.Тра­кия-М 9 Ди­мит­ров А.В., (2008), Ево­лю­ци­он­ни тен­де­ции в енер­гий­ни­те фун­кц ­ ии на фа­са­ди­те, сп.Енер­ге­ти­ка №6, НК с междунарoдно учас­тие ВСУ2008, 18-19 май 2008, Енер­ги­ен фо­рум 2008, юни11-14 / 2008 Вар­на

3/2009

когенерация

СИНТЕЗ НА КОГЕНЕРАЦИОННИ СХЕМНИ РЕШЕНИЯ В ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ Автори: маг. инж. Николай Сотиров, “Ес Джи Инженеринг”, доц. д-р инж. Тотьо Тотев, ТУ–София, доц. д-р инж. Бончо Бонев, ТУ–София

Ос­н ов­н о­т о тех­н и­ч ес­к о пре­дим­ст ­ ­во на ко­ге­не­ра­ци­ он­ни­те сис­те­ми е тях­но­то по-доб­ро опол­зот­во­ря­ва­не на го­ри­во­то, ко­ет ­ о ре­зул­ти­ра в ико­но­мии на сред­с­т­ва и на­ма­ля­ва­не на еми­си­ит ­ е на вред­нос­ти в окол­на­та сре­да при про­из­вод­с­т­во­то на ед­ни и съ­щи ко­ли­чес­т­ва топ­лин­на и елек­т­ро-енер­гия. В нас­то­я­щaта статия са пред­с­та­ве­ни въз­мож­ни тех­н о­ло­г ич­н и ре­ш е­н ия за за­до­во­ля­ва­не с елек­т­ри­чес­ка и топ­лин­на енер­гия на про­ миш­лен пот­ре­би­тел.

В днеш­ни дни, все по-за­дъл­бо­ ча­ва­щи­те се еко­ло­гич­ни проб­ле­ми, как­то и тен­ден­ци­я­та за по­ви­ша­ва­не на це­ни­те на енер­го­ре­сур­си­те на­ла­ гат тър­се­не­то на но­ви или по­доб­ ря­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те ме­то­ди за пре­об­ра­зу­ва­не на енер­ги­я­та от пър­вич­ни­те енер­го­но­си­те­ли. То­зи про­цес мо­же да се от­не­се към всич­ки ви­до­ве енер­гоп­ре­об­ра­зу­ва­ щи сис­те­ми, не­за­ви­си­мо от тех­ния ма­щаб и сфе­ра­та на ра­бо­та. Ком­би­ни­ра­но­то про­из­вод­с­т­во на топ­лин­на и елек­т­ри­чес­ка енер­гия е по-ефек­ти­вен ме­тод в срав­не­ние с раз­дел­но­то им про­из­вод­с­тв ­ о. Ед­ни

35

от най-раз­пр ­ ос­т­ра­не­ни­те ви­до­ве ко­ге­не­ра­ци­он­ни сис­ те­ми, най-чес­то опол­зот­во­ря­ват ина­че из­х­вър­ля­на­та топ­лин­на енер­гия (обик­но­ве­но от топ­ли­нен дви­га­тел ге­не­ри­ращ елек­т­ри­чес­ка енер­гия - пар­на или га­зо­ва тур­би­на или ДВГ). Та­зи топ­ли­на се из­пол­зв ­ а за отоп­ ли­тел­ни и про­из­вод­с­т­ве­ни нуж­ди, или ка­то енер­ги­ен из­точ­ник за дру­га сис­те­ма. То­ва „кас­кад­но” пре­об­ ра­зу­ва­не на енер­ги­ят­ а раз­ли­ча­ва ко­ге­не­ра­ци­он­ни­те сис­те­ми от кон­вен­ци­о­нал­ни­те обо­со­бе­ни елек­т­ро- и топ­ло- про­из­вод­с­т­ве­ни сис­те­ми. Ос­нов­но­то тех­ни­чес­ко пре­дим­с­тв ­ о на ко­ге­не­ра­ци­ он­ни­те сис­те­ми е тях­но­то по-доб­ро опол­зот­во­ря­ва­не на го­ри­во­то, ко­е­то ре­зул­ти­ра в ико­но­мии на сред­с­тв ­а и на­ма­ля­ва­не на еми­си­и­те на вред­нос­ти в окол­на­та сре­да при про­из­вод­с­тв ­ о­то на ед­ни и съ­щи ко­ли­чес­ т­ва топ­лин­на и елек­тр ­ о-енер­гия. Ос­нов­ни­ят при­нос за по­ви­ше­на­та ефек­тив­ност на ко­ге­не­ра­ци­он­ни­те сис­те­ми ид­ва от фак­та, че се опол­зот­во­ря­ва до го­ля­ма сте­пен от­пад­на топ­ли­на от топ­лин­ни­те дви­га­те­ли, ко­ят­ о пред­с­тав­ля­ва зна­чи­тел­но ко­ли­чес­тв ­ о от пре­об­ра­зу­ва­на­та хи­ми­чес­ка енер­гия на го­ри­во­то. Обоб­ще­но­то срав­не­ние меж­ду мо­ду­ли­те за ко­ генерационнo про­из­вод­с­т­во пред те­зи за раз­дел­но про­из­вод­с­т­во от съ­щия клас по­каз­ва че: ● При раз­лич­ни­те мо­ду­ли на ко­ге­не­ра­ция, об­ща­та ефек­тив­ност мо­же да дос­тиг­не 90 %; ● Ико­но­ми­и­те на го­ри­во при ко­ге­не­ра­ци­я­та мо­же да дос­тиг­нат око­ло 30 %; ● Ко­ге­не­ра­ци­он­ни­те мо­ду­ли обик­но­ве­но са ин­с­та­ ли­ра­ни в бли­зост до пот­ре­би­те­ли­те, по то­зи на­чин се на­ма­ля­ват/ели­ми­ни­рат за­гу­би­те по пре­но­са на енер­ги­ят­ а; ● Еко­ло­гич­но по-чис­ти (NOx еми­си­и­те са по-нис­ ки до 25 % от те­зи на кон­вен­ци­о­нал­ни­те цен­тр ­ а­ли ра­бо­те­щи на твър­до го­ри­во, еми­си­и­те СО2 са от 30 % до 60 % по-нис­ки от те­зи на кон­вен­ци­о­нал­ни­ те цен­тр ­ а­ли, поч­ти ня­ма или лип­с­ват сер­ни оки­си); ● Ди­на­мич­ност­та им е по-доб­ра – мо­гат да се из­пол­зв ­ ат за пок­ри­ва­не на вър­хо­ви пе­ри­о­ди на енер­ го­пот­реб­ле­ни­е­то; ● Мал­ка зас­т­ро­е­на площ, - мо­гат да бъ­дат ин­с­ та­ли­ра­ни на от­кр ­ и­то, сро­ко­ве­те на дос­тав­ка и стро­ и­тел­но-мон­таж­ни ра­бо­ти са зна­чи­тел­но по-мал­ки; ● Към нас­то­ящ ­ ия мо­мент, ос­нов­ни­те и най-раз­п­ рос­тр ­ а­не­ни­те мо­ду­ли за ком­би­ни­ра­но топ­ло и елек­т­ро про­из­вод­с­тв ­ о включ­ват га­зо-тур­бин­ни ин­с­та­ла­ции и га­зо­бу­тал­ни дви­га­те­ли. ● В за­ви­си­мост от кон­кр ­ ет­ни­те изис­кв ­ а­ния, ро­ля­ та на ос­но­вен дви­га­тел мо­же да се из­пъл­ня­ва от: - Га­зо- Бу­та­лен Дви­га­тел (ГБД) – То­ва е дви­га­тел с вът­реш­но го­ре­не. Из­пол­з­ват се два ви­да ГБД - с ис­кр ­ о­во за­пал­ва­не, ко­ит­ о мо­гат да ра­бо­тят са­мо с при­ро­ден газ, и със за­пал­ва­не чрез ком­пр ­ е­сия, ко­и­то мо­гат да ра­бо­тят с ди­зе­ло­во го­ри­во или при­ро­ден газ. Об­щи­ят КПД на сис­те­ма­та е в гра­ни­ци­те 65-92 %; - Га­зо­ва тур­би­на - КПД на га­зо­ва­та тур­би­на се про­ме­ня меж­ду 15-40%, в за­ви­си­мост от мощ­ност­та, ра­бот­ни­те па­ра­мет­ри на кон­кр ­ ет­ния мо­дел и ха­рак­ те­рис­ти­ки­те на из­пол­з­ва­но­то го­ри­во. В със­та­ва на ко­ге­не­ра­тор­на­та сис­те­ма ефек­тив­ност­та на тур­би­на­та дос­ти­га до 90 %, а ос­вен то­ва тя има мно­го доб­ри еко­ло­гич­ни па­ра­мет­ри (еми­си­и­те от азот­ни оки­си NOx

36

са от по­ря­дъ­ка на 25 ppm). От глед­на точ­ка на раз­п­рос­тр ­ а­не­ни­е­то си, го­ля­ма част от сис­те­ми­те за ком­би­ни­ра­но про­из­вод­с­т­во се ин­с­та­ли­рат на те­ри­то­ри­ят­ а на ин­дус­т­ри­ал­ни пред­п­ ри­ят­ ия от ле­ка­та и теж­ка­та про­миш­ле­ност, къ­де­то ге­не­ри­рат елек­т­ри­чес­ка и топ­лин­на енер­гия във вид на па­ра или го­ре­ща во­да не­об­хо­ди­ми за спе­ци­фич­ ни­те им про­из­вод­ст­ ­ве­ни нуж­ди. Все по-раз­ви­ва­що­то се раз­но­об­ра­зие на ко­ге­не­ ра­ци­он­ни сис­те­ми, на­ла­гат за­дъл­бо­чен тех­ни­ко-ико­ но­ми­чес­ки ана­лиз за из­бор на по-ефек­ти­вен мо­дул и син­те­зи­ра­не на схем­но ре­ше­ние ка­то ця­ло. Из­ход­ни дан­ни, тех­ни­чес­ки изис­к­ва­ния и фор­ му­ли­ра­не на за­да­ча­та Оце­ня­ва­не­то на ефек­та от раз­лич­ни­те въз­мож­нос­ти за внед­ря­ва­не на сис­те­ми за ком­би­ни­ра­но про­из­ вод­с­тв ­ о, в про­из­вод­с­тв ­ е­ния ци­къл на индустриaлни пред­п­ри­ят­ ия и пос­лед­ва­щия ана­лиз изис­кв ­ а доб­ро про­уч­ва­не на из­ход­ни­те дан­ни и дос­то­вер­на фор­ му­ли­ров­ка на за­да­ча­та. Пред­с­та­ве­но­то ин­дус­т­ри­ал­но пред­п­ри­я­тие, на­ ми­ра­що се на те­ри­то­ри­ят­ а на об­щи­на Пле­вен, е с неп­ре­къс­нат про­из­вод­с­т­ве­но-тех­но­ло­ги­чен про­цес. Към мо­мен­та на раз­ра­бот­ва­не на за­да­ча­та, Въз­ло­жи­те­лят има след­ни­те енер­гий­ни нуж­ди: ● Елек­т­ро­е­нер­гия: мощ­ност от 1000 – 1500 kW; ● Топ­лин­на енер­гия: на­си­те­на па­ра с аб­со­лют­но на­ля­га­не 13 bar; Пред­виж­да се раз­хо­дът на па­ра да ва­ри­ра в гра­ни­ци­те от 3 до 8 t/h, ка­то пър­во­на­чал­но след пус­ка­не в ек­с­п­ло­а­та­ция на обек­та, ще се кон­ су­ми­ра 3 t/h па­ра а в пос­лед­с­т­вие с ин­с­та­ли­ра­не­то на но­ви про­из­вод­с­т­ве­ни мощ­нос­ти кон­су­ма­ци­ят­ а ще дос­ти­га до 8 t/h; ● Връ­ща­щият кон­ден­зат е 65 % от ко­ли­чес­т­во­то на по­да­де­на­та про­цес­на па­ра, с тем­пе­ра­ту­ра 60 °С и на­ля­га­не 2 bar. До­ба­въч­на­та во­да ще пос­тъп­ва в ци­къ­ла с тем­пе­ра­ту­ра 15 °С; ● На обек­та са дос­та­ве­ни два про­миш­ле­ни пла­ мъч­нот­ръб­ни кот­ли тип ПКМ-4, про­из­вод­с­тв ­ о на „Кот­ лос­тр ­ о­е­не” АД – гр. Со­фия, ра­бо­те­щи на при­ро­ден газ, как­то и при­ле­жа­що им спо­ма­га­тел­но обо­руд­ва­не, пър­во­на­чал­но пред­ви­де­ни да из­гр ­ а­дят па­ро­ва­та цен­ т­ра­ла на пред­пр ­ и­ят­ и­е­то; ● Елек­т­ри­чес­ка­та енер­гия ще бъ­де за­ку­пу­ва­на от елек­т­ро­раз­пр ­ е­де­ли­тел­но­то пред­пр ­ и­ят­ ие по це­ни за съ­от­вет­ни­те та­риф­ни зо­ни – вър­хо­ва, днев­на и нощ­на. С цел по­ни­жа­ва­не кон­су­ма­ци­ят­ а на при­роде­н газ, от­тук и по­ни­жа­ва­не на раз­хо­ди­те за еди­ни­ца про­из­ве­ ден про­дукт и пос­ти­га­не на по-доб­ри фи­нан­со­во-сче­ то­вод­ни ре­зул­та­ти на ком­па­ни­ят­ а, бе­ше фор­му­ли­ра­на за­да­ча за пред­ва­ри­тел­но про­уч­ва­не, син­те­зи­ра­не на схем­но ре­ше­ние и тех­ни­ко-ико­но­ми­чес­ки ана­лиз на въз­мож­нос­ти­те за внед­ря­ва­не на ко­ге­не­ра­ци­он ­ ен мо­ дул с па­ра­мет­ри близ­ки до го­ре­по­со­че­ни­те. Из­бор на ко­ге­не­ра­ци­о­нен мо­дул, син­те­зи­ра­не на схем­ни ре­ше­ния – ва­ри­ан­ти и кон­с­т­ру­и­ра­не на мо­де­ли­те в сре­да­та за си­му­ла­ци­он­но мо­де­ли­ра­не Два ко­ге­не­ра­ци­он­ни мо­ду­ла за тех­ни­ко-ико­но­ми­ чес­ки ана­лиз бя­ха пред­ва­ри­тел­но за­да­де­ни от стра­на

3/2009

Табл. 2 Solar Turbines Saturn 20 GT

Табл. 1 JMS 416 GS-N.LC

Мощност внесена с горивото

2 733 kW

Електрическа мощност

1 131 kW

Топлинна мощност

682 kW

КПД

41,3 % 25,0 % 66,3 %

• Електрически • Топлинен • Общ

Параметри на система за охлаждане на двигателя (оползотворяема топлина):

• Твход – Тизход

• Обемен разход на вода

70°-90 °С 29,3 m3/h

Параметри на изходящите газове

• Температура

• Масов разход

378 °С 6 452 kg/h

на Въз­ло­жи­те­ля – ГБД про­из­ве­ден от GE-Jenbacher мо­дел JMS 416 GS-N.LC и ГТИ мо­дел Saturn 20 GT про­из­ве­ден от Solar Turbines. Ня­кои от ос­нов­ни­те им ха­рак­те­рис­ти­ки са по­со­ че­ни в таб­ли­ците. Срав­ня­вай­ки дан­ни­те за мощ­ност­та и елек­тр ­ и­чес­ ка­та ефек­тив­ност меж­ду два­та мо­ду­ла и из­хож­дай­ки от дан­ни за мо­де­ли от дру­ги про­из­во­ди­те­ли на ГБД и ГТИ за то­зи клас ма­ло­мощ­ни аг­ре­га­ти, мо­же да бъ­де нап­ра­вен из­во­да, че елек­т­ри­чес­ка­та ефек­тив­ност на ГТИ е пра­во про­пор­ци­о­нал­на на тях­на­та мощ­ност и е по-мал­ка срав­не­на с ГБД за съ­ща­та или близ­ ка мощ­ност. Друг из­вод, кой­то би мо­гъл да бъ­де от пол­за при из­гот­вя­не на ко­ге­не­ра­ци­он­на схе­ма е срав­ не­ни­е­то меж­ду мощ­ност­та и топ­лин­ния по­тен­ци­ал на от­пад­ния про­дукт (не­из­беж­но из­х­вър­ля­на­та топ­ли­на при ге­не­ри­ра­не на елек­тр ­ и­чес­ка енер­гия от аг­ре­га­та) при два­та ос­нов­ни ти­па мо­ду­ли. При ед­на и съ­ща или близ­ка елек­т­ри­чес­ка мощ­ност, ГТИ от­де­лят до ня­кол­ко пъ­ти по­ве­че топ­лин­на енер­гия от­кол­ко­то ГБД, съ­що та­ка и тем­пе­ра­ту­ра­та на из­хо­дя­щи­те га­зо­ве е с до приб­ли­зи­тел­но 200 °С по-ви­со­ка. За нас­то­я­ща­та раз­ра­бот­ка е из­пол­з­ван си­му­ла­ ци­о­нен соф­ту­е­рен па­кет GatеCycle, чрез кой­то са из­вър­ше­ни под­роб­ни ана­ли­зи за ус­та­но­ве­но тер­мо­ ди­на­мич­но със­то­ян ­ ие на топ­ло­е­нер­гий­ни­те обек­ти или сис­те­ми. В кон­кр ­ ет­ния слу­чай е из­вър­ше­но син­те­зи­ра­не на схем­но ре­ше­ние и пос­лед­ващ тех­ни­ко-ико­но­ми­ чес­ки ана­лиз. Ос­нов­ни­те ета­пи при мо­де­ли­ра­не­то на ва­ри­ан­т­ ни­те бя­ха: - из­пол­з­ва­не на пре­дос­та­ве­ни­те тех­ни­чес­ки дан­ни и енер­гий­ни ха­рак­те­рис­ти­ки от фир­ми­те про­из­во­ди­те­ли за из­бр ­ а­ни­те ко­ге­не­ра­ци­он­ни мо­ду­ли и съ­щес­т­ву­ва­ щи съ­о­ръ­же­ния – Solar Gas Turbines и GE, как­то и „Кот­лос­т­ро­е­не” АД; ● пред­ва­ри­тел­но мо­де­ли­ра­не на ос­нов­ни­те съ­о­ръ­ же­ния – ГБД, ГТИ, кот­ли ути­ли­за­то­ри и про­миш­ле­ни

3/2009

Мощност внесена с горивото на ГТИ (без )

5 206 kW

Електрическа мощност (при стандартни ISO условия – 15° С, 0 m надм. в-на, 60 % отн. влажност)

1 210 kW

Електрически КПД

23,24 %

Спец. разход на топлина

14 795 kJ/kWe

Параметри на изходящите газове (от ГТИ)

• Температура

• Масов разход

505° С 23 248 kg/h

пла­мъч­нот­ръб­ни кот­ли ПКМ-4 и син­те­зи­ра­не­то им в ед­на сис­те­ма; ● си­му­ли­ра­не на ра­бо­та­та на сис­те­ма­та при про­ ек­тен из­чис­ли­те­лен ре­жим; ● про­вер­ка и пър­ви­чен ана­лиз на по­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти; ● си­мули­ра­не на ра­бо­та­та при дру­ги ха­рак­тер­ни ре­жи­ми; Спо­ред спе­ци­фи­ка­та на мо­ду­ли­те, с по­мощ­та на прог­рам­ния про­дукт са син­те­зи­ра­на че­ти­ри ва­ри­ан­та: Ва­ри­ант 1: Ин­с­та­ли­ра­не на един ГБД JMS 416 GS-N.LC; из­ пол­зв ­ а­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те два про­миш­ле­ни пла­ мъч­нот­ръб­ни кот­ли тип ПКМ-4 и един еко­но­май­зер; Ва­ри­ант 2: Ин­с­та­ли­ра­не на един ГБД JMS 416 GS-N.LC; сис­те­ма за до­пъл­ни­тел­но из­га­ря­не на го­ри­во; ко­тел ути­ли­за­тор след ГБД; два про­миш­ле­ни пла­мъч­нот­ ръб­ни кот­ли тип ПКМ-4 и еко­но­май­зер; Ва­ри­ант 3: Ин­с­та­ли­ра­не на ед­на ГТИ Solar Saturn 20 GT; сис­те­ма за до­пъл­ни­тел­но из­га­ря­не на го­ри­во и ко­ тел ути­ли­за­тор; Ва­ри­ант 4: Ин­с­та­ли­ра­не на ед­на ГТИ Solar Saturn 20 GT, сис­те­ма за до­пъл­ни­тел­но из­га­ря­не на го­ри­во; ко­тел ути­ли­за­тор с до­пъл­ни­те­лен еко­но­май­зер.

Ли­те­ра­ту­ра 1. GE Jenbacher JMS416-GS-NLC – Technical description cogeneration unit, 2008 2. Saturn 20 Gas Turbine Set, Solar Turbines Inc., Caterpillar Company, 2005 3. Ed. Frank Kreith, Goswami, D.Y. Univeristy of Florida, “Energy Conversion”, CRC Press LLC, 1999 4. Ravi Kumar, “Thermodynamic analysis of heat recovery steam generator in combined cycle power plant”, Department of Mechanical Engineering, MVGR College of Engineering.

37

хладилни инсталациии

хладилни инсталациии

ПРИНЦИПНИ РЕШЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕ, НА КОНДЕНЗНАТА ТОПЛИНА, ПРИ РАБОТА НА ХЛАДИЛНИ ИНСТАЛАЦИИ Автор: д-р инж. Цветан Николов Божков, ТУ-София

В ус­ло­ви­я­та на све­тов­на ико­но­ми­чес­ка кри­за на­ма­ля­ва­не­то на енер­гий­ни­те раз­хо­ди и из­ пол­зв ­ а­не­то на вто­рич­ни енер­гий­ни из­точ­ни­ци е от пър­вос­те­пен­но зна­че­ние. Хла­дил­ни­те ин­с­та­ла­ции, пред­с­тав­ля­ва­щи съв­куп­ност от фун­к­ци­о­нал­но свър­за­ни хла­дил­ни ма­ши­ни, апа­ра­ти, ох­ла­ди­тел­ни съ­о­ръ­же­ния и еле­мен­ти на хла­ди­тел­на­та ав­то­ма­ти­ка, пред­ наз­на­че­ни за про­из­вод­с­т­во­то на из­кус­т­вен студ, из­пол­з­ван при осъ­щес­т­вя­ва­не на раз­лич­ни тех­но­ло­гич­ни про­це­си, са от ед­на стра­на дос­та се­ри­о­зен кон­су­ма­тор на енер­гия, а от дру­ га – из­точ­ник на от­пад­на топ­ли­на. Са­ми­ят прин­цип на ра­бо­та на хла­дил­ни­те ин­с­та­ла­ции, а имен­но: от­не­ма­не­то на топ­ли­на при нис­ко­тем­пе­ра­тур­но ни­во и от­да­ва­не­то ù в окол­на­та сре­да при по-ви­со­ко тем­пе­ра­тур­но ни­во, пред­по­ла­га на­ли­чи­е­то на от­пад­на топ­ли­на с раз­ли­чен по­тен­ци­ал. Вър­ху нас­т­рой­ка­та и ра­бо­та­та на хла­дил­ни­те ин­с­та­ла­ции при оп­ти­ма­лен ра­бо­тен ре­жим (с най-ма­лък раз­ход на ел. енер­гия) е от­де­ле­но дос­та вни­ма­ние (под­дър­жа­не на пос­то­ян­ни тем­пе­ра­ту­ри на из­па­ре­ние и кон­ден­за­ция, из­бор на кон­к­рет­на ре­гу­ли­ра­ща и за­щит­на ав­то­ ма­ти­ка, оп­ре­де­ля­не на под­хо­дя­щия вид еле­мен­ти на ин­ст ­ а­ла­ци­я­та и т.н.), до­ка­то из­пол­з­ ва­не­то ù ка­то из­точ­ник на от­пад­на топ­ли­на в част­та ви­со­ко на­ля­га­не, без да се на­ру­ша­ва ней­на­та ос­нов­на фун­к­ция, не е раз­п­рос­т­ра­не­но. Ето за­що, цел­та на нас­то­я­ща­та статия е пред­ла­га­не­то на ня­кои схем­ни ре­ше­ния, включ­ ва­щи и кон­к­рет­на ре­гу­ли­ра­ща и за­щит­на ав­то­ма­ти­ка, поз­во­ля­ва­щи час­тич­но­то или ця­лос­т­но из­пол­зв ­ а­не на от­пад­на­та кон­дез­на топ­ли­на, без то­ва да пов­ли­яе на ос­нов­но­то пред­наз­на­че­ ние на хла­дил­на­та ин­с­та­ла­ция – по­лу­ча­ва­не­то на из­кус­т­вен студ.

На фиг. 1 са по­ка­за­ни ва­ри­ан­ти на из­пол­зв ­ а­не на част от от­пад­на­та кон­дез­на топ­ли­на или ця­лос­т­но­то опол­зот­во­ря­ва­не, как­то след­ва: ● Опол­зот­во­ря­ва­не на от­пад­на­та кон­дез­на топ­ ли­на в рам­ки­те на 16÷20 %. В то­зи слу­чай при цир­ку­ла­ция на хла­ди­лен агент с маcов де­бит G=1 kg/s, ко­ли­чес­т­во­то из­пол­зв ­ а­на топ­ли­на ще бъ­де: qкн = h2 – h2’

, KJ/kg

(1)

или Qкн = G.(h2 – h2’) , kW

(2)

Про­це­сът се осъ­щес­тв ­ я­ва са­мо в об­ласт­та на прег­ре­ти­те па­ри т.е. при ви­со­ко тем­пе­ра­тур­но ни­во. Из­пол­з­ва се пре­дим­но за под­го­тов­ка на топ­ла во­да за би­то­ви нуж­ди. ● Опол­зот­во­ря­ва­не на от­пад­на кон­дез­на топ­ ли­на в рам­ки­те на 50 %. Най-чес­то се из­пол­зв ­ а за под­го­тов­ка на го­ре­ща

38

во­да за би­то­ви нуж­ди, под­го­тов­ка на то­пъл въз­дух, не­об­хо­дим за отоп­ли­тел­ни или кли­ма­тич­ни ин­с­та­ла­ции. qкн = h2 – h2’’ , KJ/kg

(3)

● Опол­зот­во­ря­ва­не на от­пад­на­та кон­ден­з­на топ­ли­на 100 %. Из­пол­з­ва се в слу­чай, ко­га­то по­ни­жа­ва­не­то на на­ля­га­не­то и тем­пе­ра­ту­ра­та на кон­ден­за­ция не е тол­ко­ва съ­щес­тв ­ е­но. При­ла­га се за под­го­тов­ка на то­пъл въз­дух за кли­ма­тич­ни ин­с­та­ла­ции и отоп­ле­ние на об­щес­тв ­ е­ни сгра­ди. qкн = h2 – h3

, KJ/kg

(4)

На фиг. 2 а) и б) е показан на­чи­н на свър­з­ва­не на ос­нов­ни­я кон­ден­за­тор, пред­с­тав­ля­ващ част от хла­ дил­на­та ин­с­та­ла­ция и до­пъл­ни­тел­ния, кой­то слу­жи за опол­зот­во­ря­ва­не на от­пад­на кон­ден­з­на топ­ли­на. Об­щи­те за­гу­би на на­ля­га­не (по пъ­тя на хла­дил­ ния агент) за слу­чая на пос­ле­до­ва­тел­но свър­з­ва­не (фиг. 2а ) ще бъ­дат: Δpобщо = Δр1 + Δр2 , Ра

(5)

3/2009

а за слу­чая на па­ра­лел­но свър­з­ва­не Δpобщо = Δр1

или

Δpобщо = Δр2

(6)

Тук е мяс­то­то да се от­бе­ле­жи, че тряб­ва мно­го да се вни­ма­ва кой ва­ри­ант на свър­з­ва­не да бъ­де из­б­ран, осо­бе­но при хла­дил­ни ин­с­та­ла­ции ра­бо­те­щи с тер­мо­ре­гу­ли­ра­щи вен­ти­ли, тъй ка­то при то­зи вид ин­с­та­ла­ции ос­нов­на­та дви­же­ща си­ла, осъ­щес­т­вя­ ва­ща прех­вър­ля­не­то на те­чен хла­ди­лен агент към из­па­ри­те­ля се явя­ва раз­ли­ка­та в на­ля­га­ни­я­та (Δp = ркн - ро) на кон­ден­за­ция и на из­па­ре­ние. При сил­но за­ни­же­но на­ля­га­не на кон­ден­за­ция (ркн) и под­дър­жа­на пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра на из­па­ре­ние (to), рес­пек­тив­но пос­то­ян­но на­ля­га­не на из­па­ре­ние, (ро) е въз­мож­но по­ра­ди нис­ка­та стой­ност на Δp = ркн - ро да не пре­ми­не те­чен хла­ди­лен агент към из­па­ри­те­ля на хла­дил­на­та ин­с­та­ла­ция. То­ва би до­ ве­ло до пре­къс­ва­не на ра­бо­та­та ù чрез за­дейс­т­ва­не на пре­сос­тат нис­ко на­ля­га­не (ПНН).

Фиг. 1 Ва­ри­ан­ти на опол­зот­во­ря­ва­не на от­пад­на кон­дез­на топ­ли­на при ра­бо­та на хла­дил­ни ин­ст ­ а­ла­ции

а) пос­ле­до­ва­тел­но

б) па­ра­лел­но

Фиг. 2 Схе­ми на свър­з­ва­не на ос­нов­ния кон­ ден­за­тор и до­пъл­ни­тел­ния кон­ден­за­тор

3/2009

На фиг. 3 е по­ка­за­на схе­ма на па­ра­лел­но свър­ з­ва­не на кон­ден­за­то­ри­те със съ­от­вет­на­та за­щит­на и ре­гу­ли­ра­ща ав­то­ма­ти­ка. В нор­мал­но със­то­я­ние през “ле­тен ре­жим” глав­ният вен­тил 1 е от­во­рен, а пи­лот­ният маг­нет вен­ти­л 3 и маг­нет вен­тилът 7 са “нор­мал­но зат­во­ре­ни”. То­га­ва ця­ло­то ко­ли­чес­т­во хла­ди­лен агент пре­ми­на­ва през глав­ния вен­тил и ос­нов­ния кон­ден­за­тор. През зим­ния пе­ри­од (“зи­мен ре­жим”), ко­га­то се ак­ти­ви­ра тер­мос­та­та 5 (т.е. пи­лот­ни­ят маг­нет-вен­тил 3 и маг­нет вен­тил 7 пре­ми­нат в “нор­мал­но от­во­ре­ но” със­то­я­ние) се зат­ва­ря глав­ният вен­тил 1. То­га­ва ця­ло­то ко­ли­чес­т­во хла­ди­лен агент пре­ми­на­ва през до­пъл­ни­тел­ния кон­ден­за­тор, слу­жещ за опол­зот­во­ря­ ва­не на от­пад­на­та кон­ден­зн ­ а топ­ли­на. В слу­чай, че на­ля­га­не­то на кон­ден­за­ция (ркн) над­ви­ши за­да­де­но­то на­ля­га­не на пи­лот­ния вен­тил за пос­то­ян­но на­ля­га­не 2, глав­ният вен­тил 1 от­ва­ря час­тич­но ка­то част от го­ре­щи­те па­ри хла­ди­лен агент пре­ми­на­ват през ос­нов­ния кон­ден­за­тор на хла­дил­на­ та ин­с­та­ла­ция. Въз­в­рат­ни­те вен­ти­ли 4 не поз­во­ля­ват връ­ща­не­то на те­чен хла­ди­лен агент към кон­ден­за­тор­ни­те гру­пи. Вен­ти­лът за кон­т­рол на на­ля­га­не­то в ли­ней­ния ре­си­вер оси­гу­ря­ва не­об­хо­ди­ма­та дви­же­ща си­ла (Δp = ркн - ро) при пър­во­на­чал­но за­дейс­т­ва­не на хла­дил­ на­та ин­с­та­ла­ция. На фиг.4 е по­ка­за­на схе­ма на пос­ле­до­ва­тел­но свър­з­ва­не на ос­нов­ния и до­пъл­ни­тел­ния кон­ден­за­тор. Та­зи схе­ма мо­же да се из­пол­з­ва, как­то за пър­ вич­на под­го­тов­ка на пре­сен въз­дух за кли­ма­тич­ни сис­те­ми, та­ка и за под­го­тов­ка на топ­ла во­да за би­то­ви нуж­ди. При ра­бо­та на хла­дил­на­та ин­с­та­ла­ция без из­ пол­зв ­ а­не на от­пад­на­та кон­дез­на топ­ли­на глав­ният вен­тил 1 е зат­во­рен тъй ка­то и пи­лот­ният маг­нет вен­тил 2 съ­що е зат­во­рен (Н.З.), а глав­ния вен­тил 3 е от­во­рен. В то­зи слу­чай ця­ло­то ко­ли­чес­т­во хла­ ди­лен агент пре­ми­на­ва през ос­нов­ния кон­ден­за­тор. Въз­в­рат­ни­ят вен­тил 5 не поз­во­ля­ва про­ник­ва­не­то на го­ре­щи па­ри в до­пъл­ни­тел­ния кон­ден­за­тор. Вен­ ти­лът за пос­то­ян­но на­ля­га­не 4 оси­гу­ря­ва пос­то­ян­ни тем­пе­ра­ту­ра и на­ля­га­не на кон­ден­за­ция със за­да­ден пред­ва­ри­тел­но ди­фе­рен­ци­ал.

39

допълнителен кондензатор

Фиг. 3 Схе­ма на па­ра­лел­но свър­з­ва­не на ос­нов­ния и до­ пъл­ни­те­лен кон­ден­за­тор 1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

основен кондензатор

Фиг. 4 Схе­ма на пос­ле­до­ва­ тел­но свър­з­ва­не

допълнителен кондензатор основен кондензатор

допълнителен кондензатор

основен кондензатор

40

Гла­вен вен­ти­ла­тор Пи­лот-вен­тил за пос­то­ян­но на­ля­га­не Пи­лот маг­нет вен­тил тип “Оn/Off” Въз­в­ра­тен вен­тил Тер­мос­тат Вен­тил за кон­т­рол на на­ля­га­не­то в ли­ней­ния ре­си­вер при пус­ка­не на ин­с­та­ла­ци­ят­ а Маг­нет вен­тил

1,3. Гла­вен вен­тил 2. Пи­ло­тен маг­нет вен­тил 4. Пи­ло­тен вен­тил за пос­то­ян­но

на­ля­га­не 5,7. Въз­ва­ра­тен вен­тил 6. Вен­тил за кон­т­рол на

на­ля­га­не­то в ли­ней­ния ре­си­вер 8. Маг­нет вен­тил

Фиг. 5 Из­пол­з­ва­не на от­пад­на кон­ден­з­на топ­ли­на при ра­бо­ та на цен­т­рал­на хла­дил­на ин­ст ­ а­ла­ция 1. Гла­вен вен­тил 2. Пи­лот вен­тил за пос­то­ян­но

на­ля­га­не 3. Пи­лот маг­нет-вен­тил 4,6. Въз­в­ра­тен вен­тил 5. Вен­тил за ди­фе­рен­ци­ал­но

на­ля­га­не 7. Тер­мос­тат

3/2009

Ко­га­то пи­лот­ни­ят маг­нет-вен­тил 2 се ак­ти­ви­ра (Н.О.) чрез ча­сов­ни­ков ме­ха­ни­зъм или тер­мос­тат нап­ри­мер, глав­ни­ят вен­тил 1 се от­ва­ря и ця­ло­то ко­ли­чес­тв ­о хла­ди­лен агент пре­ми­на­ва през до­пъл­ни­тел­ния кон­ ден­за­тор. То­ва е въз­мож­но, по­ра­ди нас­т­рой­ка­та на глав­ния вен­тил 1 да ра­бо­ти на мал­ко по-нис­ко на­ ля­га­не на кон­ден­за­ция от гла­вен вен­тил 3. Ако на­ля­га­не­то на кон­ден­за­ция ста­не твър­де ви­ со­ко, пи­лот­ният вен­тил за пос­то­ян­но на­ля­га­не 4 ще от­во­ри час­тич­но глав­ния вен­тил 3, та­ка че част от хла­дил­ния агент да пре­ми­не са­мо през ос­нов­ния кон­ден­за­тор. Ко­га­то хла­дил­на­та ин­с­та­ла­ция ра­бо­ти дъл­го, без да се из­пол­з­ва от­пад­на кон­ден­з­на топ­ли­на, за да се из­бег­не рис­ка от аку­му­ли­ра­не на те­чен хла­ди­лен агент в до­пъл­ни­тел­ния кон­ден­за­тор е пред­ви­де­на ли­ни­ят­ а с маг­нет-вен­ти­ла 8 и ка­пи­ляр­на тръ­ба, оси­гу­ря­ва­ща връ­ща­не­то на теч­ния хла­ди­лен агент в па­ро­об­раз­но със­то­ян ­ ие, в част­та нис­ко на­ля­га­не на хла­дил­на­та ин­с­та­ла­ция (най-доб­ре към от­де­ли­тел на теч­ност или цир­ку­ла­ци­о­нен ре­си­вер). Вен­ти­лът за кон­т­рол на на­ля­га­не­то в ли­ней­ни­я ре­си­вер 6 е със съ­що­то пред­наз­на­че­ние, как­то в схе­ма­та по­ка­за­на на фиг. 3. На фиг. 5 е де­мон­с­т­ри­ра­на схе­ма на пос­ле­до­ва­ тел­но свър­з­ва­не на ос­нов­ния и до­пъл­ни­тел­ния кон­ ден­за­тор, ва­лид­на за ра­бо­та на цен­тр ­ ал­на хла­дил­на ин­с­та­ла­ция с по­ве­че от един ком­пр ­ е­со­ра. Прин­ци­път на дейс­т­вие е след­ни­ят: При из­ пол­з­ва­не на от­пад­на­та кон­ден­зн ­ а топ­ли­на, т.е. пи­лот маг­нет-вен­тил 3 е в “нор­мал­но от­во­ре­но” по­ло­же­ние,

гла­вен вен­тил 1 е зат­во­рен и ця­ло­то ко­ли­чес­тв ­о хла­ди­лен агент пре­ми­на­ва през до­пъл­ни­тел­ния кон­ ден­за­тор. В то­зи слу­чай, кол­ко­то е по-го­лям хла­дил­ния то­вар на хла­дил­на­та ин­с­та­ла­ция, тол­ко­ва по-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во хла­ди­лен агент ще пре­ми­не през два­та пос­ле­до­ва­тел­но свър­за­ни кон­ден­за­то­ри, ко­е­то пък мо­же да до­ве­де до зна­чи­тел­но па­да­не на на­ля­га­не­то на кон­ден­за­ция (Δp = Δр1 + Δр2 , фиг. 2). За­то­ва пи­лот­ният вен­тил за пос­то­ян­но на­ля­га­не 2, кон­т­ро­ли­ращ на­ля­га­не­то на хла­дил­ния агент след глав­ния вен­тил 1 ще по­да­де сиг­нал за час­тич­но­то му от­ва­ря­не, та­ка че част от го­ре­щи­те па­ри да пре­ми­ нат през не­го (т.е. са­мо през ос­нов­ния кон­ден­за­тор). Из­во­ди Раз­г­ле­да­ни­те прин­цип­ни ре­ше­ния за из­пол­з­ва­не на от­пад­на­та кон­ден­з­на топ­ли­на са за ра­бо­те­щи, съ­ щес­т­ву­ва­щи хла­дил­ни ин­с­та­ла­ции, на ко­и­то не тряб­ва да се на­ру­ша­ва ре­жи­мът, на ра­бо­та ка­то та­ки­ва. Схем­ни­те ре­ше­ния по­ка­за­ни на фигури 3, 4 и 5са при­ло­же­ни в прак­ти­ка­та и по­каз­ват мно­го доб­ ри ре­зул­та­ти. При раз­ра­бот­ка­та на ва­ри­ан­ти за из­пол­з­ва­не на от­пад­на­та кон­ден­з­на топ­ли­на от дейс­тв ­ а­щи хла­дил­ни ин­с­та­ла­ции тряб­ва мно­го доб­ре да се поз­на­ва хла­ дил­ния тех­но­ло­ги­чен про­цес, вре­ме­то на пи­ко­ви­те на­то­вар­ва­ния и про­дъл­жи­тел­ност­та им. Са­мо по то­зи на­чин, чрез пре­ци­зен из­бор на ре­гу­ли­ра­ща­та ав­то­ма­ ти­ка, ефек­тът от из­пол­зв ­ а­не­то на от­пад­на кон­ден­з­на топ­ли­на ще бъ­де по-го­лям.

6300 Хасково, бул. "Съединение" 67 тел.: 038/ 60 30 44; 60 30 46 факс: 038/ 60 30 45 e-mail: office_haskovo@erato.bg

3/2009

1592 София, ул. "Неделчо Бончев" 10 тел.: 02/ 978 3990; 978 7860 факс: 02/ 978 0744 e-mail: office_sofia@erato.bg

41

автомобили

автомобили

МАЗДА КЕШ ЛИЗИНГ Автор: Георги Градев За пър­ви път в Бъл­га­рия, Mazda пре­дос­та­вя на кли­ен­ти­те въз­мож­ност­та да при­те­жа­ват мак­си­мал­но лес­но япон­с­ки ав­то­мо­ бил, про­из­ве­ден в Япо­ния. Спо­ред офер­та­та „Маз­да Кеш Ли­зинг” - дос­та­тъч­но е да се зап­ла­ти са­мо 1/3 от це­на­та, след ко­е­то кли­ен­тът по­лу­ча­ва ав­то­мо­би­ла. След ед­на го­ди­на се пла­ща още 1/3 и след още ед­на го­ди­на пос­лед­на­та 1/3. Не се на­ла­га пос­ то­ян­но да се мис­ли за ме­сеч­ни ли­зин­го­ви внос­ки, ка­то в съ­що­то вре­ме ня­ма ос­къ­пя­ва­не, до­пъл­ни­тел­ни так­си и скри­ти ко­ми­си­он­ни. Ос­вен то­ва за всич­ки но­ви ав­то­мо­би­ли Mazda зас­тр ­ а­хов­ка­та Ав­ то­кас­ко е са­мо 2 %. На бъл­гар­с­ки­ят па­зар се пред­ла­гат – мал­ка­та 5-мес­т­на Mazda2, се­мей­на­та Mazda3 (Sport и Sedan), биз­нес ав­то­мо­би­лът Mazda5 (6+1 мес­та - MVP), лук­соз­на­та лиз­му­зи­на Mazda6 (Sedan, Sport и Sport Combi) и кро­со­у­въ­рът CX-7 (SUV). Дру­ги­те мо­де­ли – дву­мес­тн ­ и­ят MX-5 ,спор­т­ни­ят звяр с ро­то­рен дви­га­тел RX-8 и пи­ка­път BT-50 мо­гат да бъ­дат по­ръ­ча­ни от за­во­ди­те на MAZDA в Хи­ро­ши­ма, Япо­ния. Mazda е един­с­т­ве­ни­ят япон­с­ки ав­то­мо­бил, кой­то се про­ из­веж­да са­мо в Япо­ния. Ера­то Ау­то, ка­то пред­с­та­ви­тел на Стар Мо­торс, пред­ла­га в ра­ йо­на на Хас­ко­во и Юго­из­точ­на Бъл­га­рия следните модели.

MAZDA 2 Из­ц я­л о об­н о­в е­н и­я т мо­д ел Mazda2, има прос­то­рен ин­те­ри­ор, и то­ва е бла­го­да­ре­ние на не­го­вия ин­те­ли­ген­тен ди­зайн и от­но­си­тел­но дъл­га­та ко­лес­на ба­за от 2,49 мет­ ра. То­ва оз­на­ча­ва прос­тр ­ ан­с­т­во на ни­во­то на гла­ви­те и ра­ме­не­те на пъ­ту­ва­щи­те – как­то от­пр ­ ед, та­ка и от­зад – ко­е­то е със стой­нос­ти меж­ду най-доб­ри­те в то­зи клас.

Mazda2 е обо­руд­ван с фи­но нас­ т­ро­е­ни бен­зи­но­ви дви­га­те­ли – с ра­бо­тен обем 1,3 лит­ра (75 к.с. и 86 к.с.) и 1,5 лит­ра (103 к.с.), ка­то

42

в на­ча­ло­то на след­ва­ща­та го­ди­на те ще бъ­дат пос­лед­ва­ни от усъ­вър­ шен­с­т­ван тур­бо­ди­зе­лов дви­га­тел със сис­те­ма­та „common rail” с ра­бо­тен обем 1,4 лит­ра (68 к.с.). Сер­во во­ла­нът е с дат­чик за ско­рост­та, с ко­я­то се дви­жи ав­то­мо­ би­лът, ко­е­то по­ма­га да се ре­а­ги­ра бър­зо на пос­то­ян­но про­ме­ня­ща­та се път­на об­с­та­нов­к а. Ак­тив­ни­те мер­ки за бе­зо­пас­ност включ­ват ан­тиб­ло­ки­ра­ща спи­рач­на сис­те­ма (ABS) с елек­т­рон­на сис­те­ма за раз­п­ре­де­ле­ние на спи­рач­на­та си­ла (EBD) и сис­те­ма за под­по­ма­га­не на спи­рач­но­то уси­лие (до­на­тис­ка­не

на пе­да­ла на спи­рач­ки­те - EBA), ко­и­то са вклю­че­ни в стан­дар­т­но­то из­пъл­не­ние на всич­ки кла­со­ве обо­ руд­ва­не. Сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние на ди­на­мич­на­та ус­той­чи­вост на ав­то­мо­би­ла (DSC) и сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние на тег­ли­тел­на­та си­ла (TCS) са вклю­че­ни стан­дар­т­но в мо­де­ла Sport, и се пред­ла­гат ка­то оп­ция за дру­ги­те мо­де­ли. От Mazda Япо­ния съ­об­щи­ха, че през 2010 го­ди­на за­поч­ват про­из­вод­ с­т­во­то на но­ва­та Mazda2. Ком­пак­т­ни­ ят ав­то­мо­бил е с но­во офор­мл ­ е­ние на пред­на­та част. Про­ме­ни­те са в пред­на­та бро­ня, в ко­я­то са ин­тег­ ри­ра­ни два вер­ти­кал­ни стра­нич­ни от­во­ра за въз­дух и дол­на част на ра­ди­а­тор­на­та ре­шет­ка.

MAZDA 3 Sedan Близ­ка по раз­ме­ри до пре­диш­ но­то по­ко­ле­ние Mazda6, Mazda3 Sedan нав­ли­за в сег­мен­та на се­ мей­ни­те и биз­нес се­да­ни. Ос­вен раз­ме­рите, мощ­ни­те дви­га­те­ли и бо­га­то ба­зо­во обо­руд­ва­не съ­що по­зи­ци­о­ни­рат моделa в по-го­рен сег­мент. Mazda3 Sedan е мал­ко по-дъл­га, с по-аг­ре­сив­на стой­ка на пъ­тя и е об­ра­зец за ае­ро­ди­на­мич­на ефек­тив­ност с един от вър­хо­ви­те ко­еф ­ и­ци­ен­ти на въз­душ­но съп­ро­ тив­ле­ние в сег­мен­та - 0,28. То­ва доп­ри­на­ся за ди­на­мич­на­та ус­той­чи­ вост при шо­фи­ра­не­то, и за по-ни­ сък шум от въз­душ­на­та струя при ви­со­ки ско­рос­ти, как­то и спо­ма­га за прев­ръ­ща­не­то на из­ця­ло но­ва­та Mazda3 в из­к­лю­чи­тел­но ико­но­ми­чен ав­то­мо­бил.

MAZDA 3 MPS Су­пер­с­пор­т­на­та хеч­бек мо­ди­ фи­ка­ция ве­че е на раз­по­ло­же­ние и на бъл­гар­с ­к и­те пот­р е­б и­те­л и. Офи­ци­ал­но­то пред­с­та­вя­не на ко­ ла­та се със­тоя през ок­том­в­ри на

3/2009

Ав­то­мо­би­лен Са­лон Плов­див 2009.

Mazda3 MPS, ко­ят­ о е един от най-мощ­ни­те ав­то­мо­би­ли в све­та с пред­но пре­да­ва­не, раз­по­ла­га с 2.3 лит­ров DISI зад­виж­ващ аг­ре­гат с тур­бо­ком­пр ­ е­сор, дос­та­вящ 260 кон­ с­ки си­ли и 380 Нм вър­тящ мо­мент. Спор­т­на­та мо­ди­фи­ка­ция раз­по­ла­га с шес­т­с­те­пен­на­та ме­ха­нич­на ско­ рос­т­на ку­тия и LSD ди­фе­рен­ци­ал с ог­ра­ни­че­но прип­лъз­ва­не, ко­и­то в ком­би­на­ция с ди­на­мич­ния дви­га­тел, оп­ти­ми­зи­ра­на­та ае­ро­ди­на­ми­к а и окач­ва­не поз­во­ля­ват да се ус­ко­ри от 0 до 100 км/ч за скром­ни­те 6.1 се­кун­ди. Мак­си­мал­на­та ско­рост на дви­же­ние на Mazda3 MPS е 250 км/ч, но са­мо за­що­то е елек­т­рон­но ог­ра­ни­че­на.

MAZDA 5 Уни­кал­ни­ят мо­дел Mazda5 се отличава с интересния си ди­зайн, с вър­хо­во­то ка­чес­т­во на из­ра­бот­ка и с по­ре­ди­ца­та по­лез­ни фун­к­ции и въз­мож­нос­ти. Уда­ре­ни­е­то е поставено вър­ху къ­са­та пред­на част и со­лид­на­та стой­к а на пъ­тя. Съ­щев­ре­мен­но про­ек­ти­ра­на­та на­но­во пред­ни­ца до­ба­вя по-ди­на­ми­чен еле­мент към ав­то­мо­би­ла. На­пъл­но но­ви са и фа­ро­ве­те, при­да­ва­щи на ав­то­мо­ би­ла по-жиз­нен, и в съ­що­то вре­ме по-лук­со­зен вид. Зад­ни­те свет­ли­ни са по-яр­ки, а зад­ни­те свет­ли­ни за мъг­ла са вгра­де­ни в бро­ня­та.

Mazda5 пред­ла­га още по-го­ля­мо удо­вол­с­т­вие от шо­фи­ра­не­то и в съ­що­то вре­ме още по-ни­сък раз­ ход на го­ри­во и по-нис­ки еми­сии на от­ра­бо­те­ни­те га­зо­ве.

Mazda5 е един­с­т­ве­ни­ят ав­то­мо­ бил в сег­мен­та, снаб­ден с плъз­га­щи се зад­ни стра­нич­ни вра­ти. Те­зи две вра­ти са ле­ки, лес­ни за из­пол­з­ва­ не и имат оче­вид­ни пре­дим­с­т­ва по от­но­ше­ние на удоб­с­т­во­то и дос­тъ­па до вто­рия и тре­тия ред се­дал­ки. Бла­го­да­ре­ние на се­дал­ки­те сис­те­ма „ка­ра­ку­ри” ком­пак­т­ни­ят мно­го­це­ле­ ви ав­то­мо­бил Mazda5 мо­же да се адап­ти­ра за пре­на­ся­не на то­ва­ри са­мо с ед­но сгъ­ва­не на вто­рия и тре­тия ред се­дал­ки, при ко­е­то ба­ гаж­но­то прос­тр ­ ан­с­т­во се уве­ли­ча­ва до мак­си­мум.

MAZDA 6 Дръз­ки­ят, ди­на­ми­чен ди­зайн на ав­то­мо­би­ла се ос­но­ва­ва на нас­ лед­с­т­во­то на ком­па­ни­ят­ а MAZDA в об­ласт­та на спор­тн ­ и­те ав­то­мо­би­ли и до­ба­вя свои соб­с­т­ве­ни от­ли­чи­тел­

3/2009

При­мер­ни ли­зин­го­ви схе­ми с Маз­да Кеш Ли­зинг Mazda2 1.3 16V 75 к.с. - обо­руд­ван с кли­ма­тик, пред­ни ел. стък­ла, 2 въз­душ­ни въз­г­лав­ни­ци, ABS, цен­т­рал­но зак­люч­ва­не с дис­тан­ци­он­но уп­рав­ле­ние и т.н.: Пър­ва внос­ка: 7 700 лв. с ДДС Вто­ра внос­ка: 7 700 лв. с ДДС Тре­та внос­ка: 7 700 лв. с ДДС Так­са ли­зинг: 0 лв. Ав­то­кас­ко 2%: 462 лв с ДДС (кли­ен­тът спес­тя­ва 693 лв с ДДС) Mazda3 Sedan 1.6 16V 105 к.с. Пър­ва внос­ка: 11 330 лв. с ДДС Вто­ра внос­ка: 11 330 лв. с ДДС Тре­та внос­ка: 11 330 лв. с ДДС Так­са ли­зинг: 0 лв. Ав­то­кас­ко 2%: 680 лв с ДДС (кли­ен­тът спес­тя­ва 1020 лв с ДДС) Mazda3 Sport 1.6 16V 105 к.с. Пър­ва внос­ка: 10 996 лв. с ДДС Вто­ра внос­ка: 10 996 лв. с ДДС Тре­та внос­ка: 10 996 лв. с ДДС Так­са ли­зинг: 0 лв. Ав­то­кас­ко 2%: 660 лв. с ДДС (кли­ен­тът спес­тя­ва 990 лв с ДДС) Mazda3 MPS 2.3 DISI 260 к.с. Първа вноска: 21 996 лв. с ДДС Втора вноска: 21 996 лв. с ДДС Трета вноска: 21 996 лв. с ДДС Такса лизинг: 0 лв. Автокаско 2%: 1 320 лв. (клиентът спестява 1980 лв) Mazda5 7 места 1.8 16V 116 к.с. Първа вноска: 12 797 лв. с ДДС Втора вноска: 12 797 лв. с ДДС Трета вноска: 12 797 лв. с ДДС Такса лизинг: 0 лв. Автокаско 2%: 768 лв. с ДДС (клиентът спестява 1152 лс с ДДС) Всички версии на Mazda5 са стандартно оборудвани със 7 места и фирмите регистрирани по ЗДДС ползват данъчен кредит Mazda 6 Sedan Top Edition 2.2 16V Common Rail Diesel 125 к.с. Първа вноска: 17 645 лв. с ДДС Втора вноска: 17 645 лв. с ДДС Трета вноска: 17 645 лв. с ДДС Такса лизинг: 0 лв. Автокаско 2%: 1060 лв. с ДДС (клиентът спестява 1590 лв с ДДС) Mazda CX-7 Emotion 2.2 16V Common Rail Diesel 173 к.с. Първа вноска: 19 997 лв. с ДДС Втора вноска: 19 997 лв. с ДДС Трета вноска: 19 997 лв. с ДДС Такса лизинг: 0 лв. Автокаско 2%: 1200 лв. с ДДС (клиентът спестява 1800 лв с ДДС)

ни ню­ан­си, ка­то нап­ри­мер стил­ни­те елип­со­вид­ни фор­ми и ця­лос­т­ния хай-тек ди­зайн. Пред­на­та част на ав­то­мо­би­ла включ­ва пре­въз­ход­но раз­ви­тие на зна­ко­ва­та за Mazda пе­те­ле­мен­т­на ре­шет­ка, с ши­рок пре­ден въз­ду­хо­за­ бор­ник, кой­то под­чер­та­ва усе­ща­не­то за спор­тен ав­то­мо­бил и с по-мал­ки стра­нич­ни въз­ду­хо­за­бор­ни­ци, ко­и­то доп­ри­на­сят за со­лид­ния, аг­ре­си­вен и все пак еле­ган­тен вън­шен вид. Из­ця­ло но­ва­та ли­му­зи­на Mazda6 де­ мон­с­т­ри­ра спор­тен, пред­с­та­ви­те­лен и яс­но очер­тан по­ле­гат кон­тур на пок­ри­ва, кой­то е оче­вид­но пос­ти­ же­ние спря­мо пър­во­то по­ко­ле­ние на мо­де­ла. Не на пос­лед­но мяс­то то­ва се дъл­жи на из­ва­ян ­ а­та зад­на част, ко­я­то свър­з­ва в ед­но об­що­ то ви­зу­ал­но из­лъч­ва­не. Ком­пак­т­но из­г­леж­да­що­то ку­пе със сво­дес­та фор­ма се „удъл­жа­ва” чрез вер­ти­ кал­но офор­ме­ни­те фа­ро­ве за мъг­ла, въз­ду­хо­за­бор­ни­ци­те на пред­на­та прес­тил­ка и изящ­но про­ек­ти­ра­ни­те пред­ни фа­ро­ве. Мо­де­лът се пред­ла­га с 3 бен­ зи­но­ви и 3 ди­зе­ло­ви дви­га­те­ля.

MAZDA CX-7 Ско­ро след ка­то бе об­но­вен по­пу­ляр­ният кро­со­у­вър СХ-7 ве­че мо­же да се по­ръ­ча и в Бъл­га­рия. От­вън са из­ме­не­ни ра­ди­а­тор­на­та ре­шет­ка, ни­ши­те за фа­ро­ве­те за мъг­ла, зад­на­та бро­ня и спой­ле­ рът. В дол­на­та част на вра­ти­те са до­ба­ве­ни хро­ми­ра­ни еле­мен­ти. Га­ма­та от цве­то­ве е обо­га­те­на с три но­ви - алу­ми­ни­ев ме­та­лик, син и блес­тя­що че­рен. Пред­ла­гат се и 18 и 19-цо­ло­ви ле­ти джан­ти с ак­ту­а­ли­зи­ран ди­зайн. В ку­пе­то про­ме­ни­те включ­ват но­ви ма­те­ри­ а­ли, под­ла­кът­ник меж­ду пред­ни­те се­дал­ки, из­ме­нен ди­зайн на во­ла­на, раз­лич­но ос­вет­ле­ние на при­бор­но­ то таб­ло, де­ко­ра­тив­ни еле­мен­ти в чер­но или среб­рис­то, нов цен­т­ра­лен дис­пл ­ ей и на­ви­га­ци­он­на сис­те­ма, и пред­ни крес­ла с па­мет. ЕРАТО АУТО Хасково – Официален представител на Fiat, Lancia, Alfa Romeo и Мazda

Околовръстен път Кърджали – Харманли (300 м. след ДАИ) тел: 0886 977 332 е-mail: haskovo@mazda.bg http://www.erato.cars.bg

43

Двигател

Цена в лв с ДДС Базов модел

Отстъпка %

1.3 1.9 1.4 1.6

M-Jet 75 hp M-Jet 105 hp бензин 77 hp бензин/газ 103/92 hp

22 24 19 28

990 650 890 490

-

22 22 22 22

% % % %

1.3 1.9 1.4 1.6

M-Jet 75 hp M-Jet 105 hp бензин 77 hp бензин/газ 103/92 hp

25 27 22 30

650 450 490 990

-

22 22 22 22

% % % %

Модел

Товароносимост

DOBLO CARGO 1+1

730 kg 730 kg 730 kg 700 kg *-висок

– 3.2 m³/3.8 m³ – 3.2 m³/3.8 m³ – 3.2 m³/3.8 m³ – 3.2 m³/3.8 m³ покрив+1760лв

DOBLO CARGO MAXI 1+1

850 850 850 700

-

DOBLО COMBINATO 4+1

4+ 1 плюс 305 kg 4+ 1 плюс 305 kg 4+ 1 плюс 305 kg

1.3 M-Jet 75 hp 1.9 M-Jet 105 hp 1.4 бензин 77 hp

25 890 26 990 22 490

- 24 % - 24 % - 24 %

DOBLО COMBINATO MAXI 4+1

4+ 1 плюс 335 kg 4+ 1 плюс 335 kg

1.9 M-Jet 105 hp 8 V– BASE 1.9 M-Jet 105 hp -ELEGANT* * - A/C, Радио с MP3 и CD, дистанциннно, ел.огледала

29 990 31 490

- 24 % - 24 %

FIORINO CARGO 1+1

610 kg–2.5 m³/2.8 m³ * 610 kg–2.5 m³/2.8 m³ * 610 kg–2.5 m³/2.8 m³ * 610 kg–2.5 m³/2.8 m³ * * -при сгъната седалка

1.3 M-Jet 75 hp– BASE 1.3 M-Jet 75 hp-ELEGANT * 1.4 бензин 75 hp– BASE 1.4 бенз. 75 hp-ELEGANT* * -дистанционно, размразител, дясна плъзгаща врата, ел.пакет

21 23 18 20

-

FIORINO COMBINATO 3+1

0.36 m³/1.8 m³ * 4 места + 293 kg * - при сгънати задни седалки

1.3 M-Jet 75 hp– BASE 1.3 M-Jet 75 hp -ELEGANT * * -ел.пакет+размразител, дистанционно заключване

24 790 25 590

- 16% - 16%

Къса база

1 000 kg – 5 m³ 1 200 kg – 5 m³

1.6 M-Jet 90 hp 1.6 M-Jet 90 hp

37 990 38 990

- 20 % - 20 %

Дълга база

1 200 kg – 6 m³ 1 200 kg – 6 m³

1.6 M-Jet 90 hp 2.0 M-Jet 120 hp

39 490 41 990

- 20 % - 20 %

SCUDO COMBINATO

8+1 плюс 250 kg 8+1 плюс 250 kg

1.6 M-Jet 90 hp 2.0 M-Jet 120 hp

42 990 45 690

- 20 % - 20 %

Къса база 3000 mm

1 155 kg - 8 m³ 1 455 kg - 8 m³ 1 440 kg - 8 m³

2.2 M-Jet 100 hp 16 V 2.2 M-Jet 100 hp 16 V 2.3 M-Jet 120 hp 16 V

41 690 42 390 43 490

- 20 % - 20 % - 20 %

Средна база 3 450 mm

1 390 kg – 11.5 m³ 1 375 kg – 11.5 m³

2.2 M-Jet 100 hp 16 V 2.3 M-Jet 120 hp 16 V

42 890 43 990

- 20 % - 20 %

Дълга база 4 035 mm

1 525 kg – 13 m³ 1 500 kg – 15 m³

2.3 M-Jet 120 hp 16 V 2.3 M-Jet 120 hp 16 V

44 690 45 790

- 20 % - 20 %

Дълга база 4 035 мм MAXI

1 1 1 1 1 1

2.3 3.0 2.3 3.0 2.3 3.0

46 52 47 51 48 52

-

kg kg kg kg

4 4 4 4

* * * *

m³ m³ m³ m³

990 990 990 990

15% 15% 15% 15%

SCUDO CARGO 1+1

DUCATO CARGO

900 850 410 360 870 820

kg kg kg kg kg kg

– – – – – –

15m³ 15 м³ 17 m³ 17 m³ 17 m³ 17 m³

M-Jet M-Jet M-Jet M-Jet M-Jet M-Jet

120 157 120 157 120 157

hp hp hp hp hp hp

16 16 16 16 16 16

V V V V V V

890 890 190 190 190 150

20 20 18 20 20 20

% % % % % %

DUCATO ПЪТНИЧЕСКИ COMBINATO Къса база 3000 mm

5+1 плюс 1 025 kg Частично остъклен

2.2 M-Jet 100 hp 16 V

46 490

- 18 %

COMBINATO Средна база 3 450 mm

5+1 плюс 900 kg Частично остъклен

2.3 M-Jet 120 hp 16 V

48 490

- 18 %

COMBINATO Средна база 3 450 mm

5+1 плюс 900 kg Напълно остъклен 8+1 плюс 628 kg Напълно остъклен

2.3 M-Jet 120 hp 16 V

47 450

- 18 %

2.3 M-Jet 120 hp 16 V

49 064

- 18 %

PANORAMA Къса база 3000 mm

7+1 /8+1* 7+1 /8+1* * - (плюс 469 лв)

2.2 M-Jet 100 hp 16 V 3.0 M-Jet 157 hp 16 V

49 490 55 390

- 18 % - 18 %

PANORAMA Средна база 3 450 mm

7+1 /8+1° 7+1 /8+1° * - (плюс 469 лв)

2.2 M-Jet 100 hp 16 V 2.3 M-Jet 120 hp 16 V

50 390 51 490

- 18 % - 18 %

MINIBUS Дълга база 4 035 мм

13+1 плюс 487 kg 13+1 плюс 437 kg

2.3 M-Jet 120 hp 16 V 3.0 M-Jet 157 hp 16 V

65 990 69 490

- 20 % - 20 %

44

3/2009

Защото Вашият дом не е просто адрес на улица СИМОНА Къщата е на един етаж с обща площ 24,78 кв.м. Има веранда, всекидневна, баня с WC и складово помещение. Къщите от D профил се отличават с изработка от профилирани греди с размери 11x16 см за външни стени и 8 x11 см за вътрешни стени. При тях дебелината на външните стени е 11 см, което е наполовина спрямо къщите от цели трупи. Технологията D профил позволява направата на допълнителна топлоизолация на стените, давайки възможност за различни варианти и на изпълнение с дървена ламперия, гипсофазер, декоративни мазилки и др.

"Родопи Пропърти" вярва на българския инвеститор

www.loghome.erato.bg 3/2009

София 1618 бул. "Братя Бъкстон" 33 Тел.: + 359 2 / 428 15 35

+ 359 2 / 428 15 36 факс: + 359 2 / 428 15 37 e-mail: less@erato.bg

45

любопитно Мобилен телефон със соларни клетки Феновете на зелените устройтва могат да се зарадват на нещо толкова очакваното - мобилен телефон със соларни клетки. Samsung представи Blue Earth - един прекрасен touch phone. На задния му панел са вградени соларните клетки, които могат да генерират достатъчно енергия за да се зареди телефона. И освен това - апаратът е достатъчно малък за да се побере в джоба.

Тялото на телефона е направено от рециклирани бутилки за вода. На практика в него няма вложени никакви токсични вещества, а също така и вредните емисии при производството му са сведени до мини­ мум. В комплекта има и зарядно устройство, което също така отговаря на новите режим за енергийна ефективност. Апаратът е пригоден да бъде енергийно ефек­ тивни, с новия си потребителски интерфейс. Той позволява лесно да се активира апарата, както и да се приведе в режим на пестене на енергия. Като допълнителна екстра е включен крачкомер и калкулатор за СО2 емисии. Samsung също така се стреми към минимални опаковки, направени изцяло от рециклирана хартия.

Чанти със соларни клетки

любопитно Мнозина произво­ дители предлагат чанти и раници с вградени соларни клетки, които позволяват, освен да носите удобно нещата със себе, също и за­ реждане на електрон­ ните ви играчки (те­ лефони, MP3 плеъри, портативни електронни игри и др).

Стърлингов двигател за учебни цели Миниатюрен Стърлингов двигател може да бъде захранван само с топлината от дланта ви или ча­ шата ви с кафе. Достатъчна е температурна разлика от 4 оС. Поставете моделът ММ 7 или ММ 5 върху ма­ лък топлинен източник и той може да работи в продължение на седмици или месеци. Устройството е предназначено за демонстриране на принципа на работа на Стърлинговия двигател. ММ 7

ММ 5

Понякога, докато пъ­ тувате или се разхож­ дате сред природата, се случва електронните ви устройства да нямат необходимя за работа заряд. В такива ситуации разполагането със слън­ чеви клетки е особено полезно.

46

3/2009

нови книги

Енер­гий­на ефек­тив­ност на сгра­ди­те и тех­ни­те сис­те­ми и ин­с­та­ла­ции

Ав­то­р: Д-р доц. инж. Александър Димитров

нови книги

Ново издание на книга "Камини"

Ав­то­р: Олдржих Шурек

Цена 7.91 лв. Кни­га­та ”Енер­гий­на ефек­тив­ност на сгра­ди­те и тех­ни­те сис­те­ми и ин­с­та­ла­ции” е ори­е­ни­ра­на към про­ек­тан­ти­те на енер­го­кон­су­ми­ра­щи сград­ни ин­с­та­ла­ции, и соб­с­т­ве­ни­ци­те на сгра­ди, как­то и към сту­ден­ти­ те, обу­ча­ва­щи се по ба­ка­ла­вър­с­ки и ма­гис­тър­с­ки прог­ра­ми, и мла­ди­те спе­ци­а­лис­ти в об­ласт­та на стро­и­тел­но­то про­ек­ти­ра­не, пас­пор­ти­зи­ра­не, ек­с­п­ло­а­та­ция на сгра­ди­те (енер­ге­ти­ка и елек­т­ро­об­за­веж­да­не), сград­ни оце­ни­те­ли (в т.ч. оди­то­ри). В кни­га­та е пред­ло­же­на е схе­ма и ин­дек­си за оцен­ки на енер­гий­на ефек­тив­ност за сгра­да­та, ней­ни­те сис­те­ми и го­ля­ма част от енер­го­кон­су­ми­ра­щи­те уре­ди в тех­ни­те ин­с­та­ла­ции. Кни­га­та е на ра­по­ло­же­ние на чи­та­те­ли­те в тех­ни­чес­ки­те кни­жар­ни­ци в ТУ, УАСГ, ВТУ”Т.Каб­леш­ков”, Из­да­тел­с­т­во ”Тех­ни­ка”-пл.Сла­вей­ков, Со­ фия, Тех­ни­чес­ка кни­жар­ни­ца-Вар­на,ул.Сан Сте­фа­но,ТУ-Ру­се, ТУ-Плов­див, ТУ-Габ­ро­во, как­то и за дос­тав­ка на дреб­но и ед­ро. За кон­так­ти и за­яв­ки: Тел. 02/ 9709 280, е-mail: dimitrov_intelligentenergy@Yahoo.com

Практикум по горивна техника и технологии

Ав­то­ри: Проф. д-р инж. Ге­ор­ги Въл­чев Доц. д-р инж. Ви­о­ле­та Ра­ше­ва Гл. ас. д-р инж. Ста­нис­ла­ва Та­ше­ва

В прак­ти­ку­ма са да­де­ни ос­нов­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на ор­га­нич­ни­те го­ри­ва - твър­ди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни, как­то и те­о­ре­тич­ни­те ос­но­ви на сте­хи­о­мет­ри­ят­ а на про­це­са го­ре­не. По­ка­за­ни са прак­ти­чес­ки из­чис­ле­ния, свър­за­ни със сте­хи­о­мет­ри­я­та на про­це­са го­ре­не, оп­ре­де­ля­не на обе­ми­ те на въз­ду­ха не­об­хо­дим за пъл­но­то окис­ле­ние на го­ри­ми­те еле­мен­ти, как­то и про­дук­ти­те на го­ре­не­то. Да­де­на е ме­то­ди­ка за топ­лин­ни из­чис­ ле­ния на па­ро­ге­не­ра­тор с прак­ти­чес­ко из­чис­ле­ние. Осо­бе­но. вни­ма­ние е от­де­ле­но на оп­ре­де­ле­ни кон­с­т­рук­ции па­ро­ге­не­ра­то­ри за из­бор, как­то и из­бор на ар­ма­ту­ра към тях. Прак­ти­ку­мът по го­рив­на тех­ни­ка и тех­но­ло­гии е пред­наз­на­чен за сту­ден­ти­те от Уни­вер­си­те­та по хра­ни­тел­ни тех­но­ло­гии - Плов­див, но мо­же да се из­пол­зу­ва и от сту­ден­ти­те в дру­ги уни­вер­си­те­ти, как­то и от ши­рок кръг спе­ци­а­лис­ти от прак­ти­ка­та, за­ни­ма­ва­щи се с го­рив­на тех­ни­ка и тех­но­ло­гии. Кни­га­та е на ра­по­ло­же­ние на чи­та­те­ли­те в кни­жар­ни­цатана УХТПловдив.

3/2009

Сборник от съвети и план-схеми за това как да се изгради камина в апартамент, на вилата и в градината. Посочени са основни формули за изчисление на формата и оразмеряване на горивната камера, тяговата част, комините в комбинация с топлообменник, печка и др. необходими при изграждане на камина. Описан е и начин за изграждане на съоръжения за опушване на хранителни продукти в домашни условия. Изданието е предназначено за най-широк кръг читатели. Книга "Камини" може да бъде закупена в магазинната мрежа на фирмите дистрибутори на ''Ерато" АД Благоевград Бургас Бургас Варна Варна Варна В.Търново Видин Враца Габрово Гоце Делчев Г.Оряховица Казанлък Кърджали Ловеч Пазарджик Перник Пловдив Пловдив Пловдив Разград Русе Самоков Силистра Смолян София София София София София София София София Ст. Загора Хасково Хасково Хасково Шумен Ямбол

„Топлотехника" ЕООД ЕТ "Ив-8 - Иванка Русинова" "Термал Инженеринг" ООД "Зизи" ООД "Стубел - 5" ЕООД ЕТ "ИЛИОС - Я. Моллова" СД "Термоавтоматика" ЕТ "Климата 90" "ГИЛ" ООД „Ковачев Инженеринг“ ЕООД "Новатерм - ДП" ООД "НИКО - 96" ЕООД "Термокомфорт- България" ООД "МК" ООД "Термоинвест" ЕООД ЕТ "Валисто - В. Димитрова" „Топло Ефект Инженеринг“ЕООД "ВС Инженеринг" ООД "Термаексперт плюс" ООД „Андромеда-7“ ООД „ЙОВ“ ЕООД "Стема РС" ООД "Зарев" ООД "Камо" ООД "Родопи Терм" ЕООД "Некотерм" ООД "Термокомфорт" ООД "Ератерм Тотал" ООД „Ера Терм“ ООД "Протерм 2005" ООД „МБМ Термекс“ ЕООД „Евротерм Инженеринг“ ООД „М-Терм“ ЕООД "ФАН" ООД „Топломаркет“ ООД "Ерато Инженеринг" ООД "Ерато Клима" ООД "Топлоснабдяване 2000" ООД ЕТ "Нора - ГКП"

073/ 83 056/ 81 056/ 87 052/ 51 052/ 61 052/ 31 062/ 63 094/ 60 092/ 65 066/ 80 0751/ 6 0618/ 6 0431/ 6 0361/ 6 068/ 60 034/ 44 076/ 69 032/ 96 032/ 66 032/ 64 084/ 66 082/ 82 0722/ 2 086/ 82 0301/ 6 02/ 973 02/ 955 02/ 875 02/ 979 02/ 975 02/ 973 02/ 483 02/ 826 042/ 25 038/ 66 038/ 66 038/ 66 054/ 83 046/ 66

29 29 87 06 37 09 97 63 44 34 11 47 37 20 00 24 99 07 69 70 03 82 92 16 53 33 91 10 70 32 74 99 64 70 54 55 12 09 94

62 41 60 55 19 31 47 31 95 61 71 67 67 80 13 34 61 71 99 50 53 37 34 81 72 03 17 25 16 00 51 43 30 14 42 53 00 80 09

47

биомаса центрове

биомаса центрове

БИ­О­МА­СА ЦЕНТРО ­ ВЕ В СТРАНАТА

гр. Бургас

ЕТ "Ив-8 - Ив. Русинова"

к-с "Славейков", бл. 121, тел. 056 / 812 941

гр. Гоце Делчев

"Новатерм - ДП" ООД

ул. "Дунав" 26, Търговски комплекс тел.: 0751 / 61 170, факс: 0751 / 61 172

48

гр. Варна

"Зизи" ООД

ул. "Петър Райчев", тел. 052 / 33 42 24

гр. Пловдив

"Андромеда 7" ООД

ул. "Г. Икономов" 39, тел. 032 / 647 050

3/2009

биомаса центрове

гр. Самоков

"Монтажи 64" ООД

ул. "Софийско шосе" 26 тел./факс: 0722 / 6 60 55, 6 60 33

гр. София

"Ератерм Тотал" ООД

ж.к. "Слатина", ул. "Владово" 5 тел./факс: 02 / 979 70 16, 872 37 15

гр. Чепеларе

"Биомаса Инженеринг" ЕООД

ул. "Беломорска" 3 тел. 03051/2002, 0889 516 865

3/2009

биомаса центрове

гр. Стара Загора

"ФАН" ООД

кв. "Индустриален", тел. 042 / 257 014

гр. София

"Протерм 2005" ООД

ж.к. "Младост IV", бл. 458, вх.B, маг. 7 тел. 02 / 975 32 00

гр. Хасково

"Ерато Инженеринг" ООД

ул. "Каменна" 8, тел. 038 / 661 876, 665 553

49

Поради невъзможността да бъдат отпечатани предвидените за тази година шест броя, списание "Топлотехника за бита" продължава абонамента и през 2010 г. на читателите абонирали се през 2009 г. Желаещите, нови читатели на "Топлотехника за бита", могат да се абонират като изпратят талона за абонамент на адрес:

I S N N

50

1310-9405

Èçäàíèå íà "ÅÐÀÒÎ ÕÎËÄÈÍÃ" ÀÄ

Ãë. ðåäàêòîð - èíæ. Ã. Ïåòêîâà

Õàñêîâî 6300

Òåõí. ðåäàêòîð - èíæ. Ñò. Éîòîâñêè

áóë."Ñúåäèíåíèå"67

Ðåêëàìà è àáîíàìåíò - Ê. Ïåòêîâà

òåë.: 038/603033, ôàêñ: 038/603010

Ïðåäïå÷àò - ЕРАТО РЕКЛАМА

e-mail: toplo@erato.bg, www.erato.bg

Ïå÷àò - "РОДОПИ КЪРДЖАЛИ" ЕООД

3/2009

ЕРАТО • ХОЛДИНГ • АД ТЪРГОВИЯ С МЕТАЛИ

МЕТАЛИ И МЕТАЛНИ МРЕЖИ Хасково 6300 бул. "Съединение" 67

www.erato.bg

3/2009

тел.:

факс: e-mail:

038/ 60 30 15 038/ 60 30 16 038/ 60 30 17 metali@erato.bg

София: 02/ 925 02 20 Варна: 052/ 50 22 25

51