ДЕСИСЛАВА БРАЙКОВА Проявява своя поетичен талант още на 4-годишна възраст, но дълги години не се осмелява да публикува свои стихове. Първата ѝ самостоятелна стихосбирка с любовна лирика „Цветна любов“ е издадена през 2010 г. През 2017 г. нейни стихове са включени в руския сборник „Перли на българската поезия“. „Слънце и Луна“ е втората ѝ стихосбирка, в която тя успешно се изявява и като преводач и литературен редактор на стиховете на руската поетеса Ирина Глинская, с която предприемат този съвместен проект за издаването на двуезична поетична книга.
*** Десислава Брайкова проявила свой поэтический талант в четырёхлетнем возрасте, но долгие годы не решалась публиковать свои стихи. Еë первый самостоятельный сборник стихов с любовной лирикой „Разноцветная любовь“ был издан в 2010 году. В 2017 году еë стихи вошли в российский сборник „Жемчужины болгарской поэзии“. „Солнце и Луна“ – еë второй сборник стихов, в котором она успешно появилась в качестве переводчика и литературного редактора стихотворений русской поэтессы Ирины Глинской, с которой они предприняли совместный проект по изданию двуязычного сборника стихов. d.braykova1@gmail.com +359888760660
© Десислава Брайкова, автор, 2020 © Ирина Глинская, литературен превод, 2020
СЛЪНЦЕ И ЛУНА Двуезично издание (български и руски) Първо издание, София, 2020 Лирика Автор: Десислава Брайкова Автор на литературния превод на стиховете от български на руски език: Ирина Глинская Интерлинеарен превод на стиховете от български на руски език: Стефан Славчев Редактор на българския текст: Десислава Брайкова Редактор на руския текст: Ирина Глинская Формат 60х90/16 Печатни коли 7,5 ISBN 978-619-188-492-6
ВЪВЕДЕНИЕ Има срещи в живота, които не са случайни. Появата на тази стихосбирка ме накара да разбера, че преди повече от 10 години такава е била и срещата ми с Ирина Глинская и нейния роден в България съпруг Стефан Стефанов – двама души, в чиито животи по вълнуващ начин се преплитат науката и изкуството. По онова време Стефан Стефанов беше един от водещите специалисти по полиграфия в Русия, доктор на техническите науки, професор в катедра „Реклама и бизнес комуникации“ в Руски университет на дружбата между народите (РУДН), Москва, автор на 11 изобретения, научен редактор, автор на 97 книги и повече от 260 статии (27 от тях в „Голяма руска енциклопедия“), но в същото време човек със силен афинитет към поезията и изкуството, които по оригинален начин вплиташе в преподавателската си дейност. Тогава бях поласкана от техния интерес към моето скромно поетично творчество. Бях особено впечатлена от превода на стихотворението ми „Цветна любов“ на руски, с което Стефан беше започнал да въвежда студентите си в лекцията за цветовете в полиграфията в РУДН. Всичко това ми даде смелост днес, толкова години след нашето мимолетно запознанство, да приема любезната покана на неговата съпруга Ирина (която освен научната си кариера в Русия е чудесен поет и преводач на поезия) за осъществяването на тази съвместна книга, която да събере в едно пулсациите на нашите две женски поетични сърца. Голямо предизвикателство в този съвместен проект за мен беше и задачата за литературен превод на стиховете на Ирина на български език, чрез който, запазвайки смисъла и съдържанието на творбите ѝ, трябваше да се опитам да предам по най-близкия за българ-
4
ския читател начин чувствата и настроенията на нейната богата руска душевност в мерена реч. Стиховете на Ирина завладяват със своята неподправена чистота на духа и откровеност на съзнанието, поетична чувствителност и женственост и неусетно потапят читателя в нейния нежен и романтичен свят. За мен беше огромна чест, че тя ми повери тази отговорна задача. Голяма признателност дължа на моите бивши колеги и настоящи приятели Стефан Славчев и Цветка Тодорова, които с неуморно вдъхновение и висок професионализъм се втурнаха в нелекия процес за осъществяването на това печатно издание. Благодаря също на Светлана Кръстанова за качественото отпечатване и книговезване на тази специална книга в ръководената от нея печатница „Дайрект Сървисиз“. Изключително съм признателна на съдбата, че пресече житейските ни пътища с Ирина, а сега, с тази поетична книга, ще свърже завинаги и нашето творчество. Надявам се тази стихосбирка да остави незабравими усещания у всеки, който се докосне до нея, защото е родена с най-чисти намерения и любов от две поетеси с различна националност, но близка душевност, две женски сърца, подобни на „Слънце и Луна“ – колкото различни, толкова и близки по своята същност. И тъй както слънчевата и лунната светлина огряват Земята по свой собствен и неповторим начин, така и стиховете ни ще ви докосват различно, но винаги с красота и любов. С благодарност и към всички наши читатели, Десислава Брайкова
5
ВВЕДЕНИЕ В жизни бывают встречи, которые не случайны. С появлением этого сборника стихов я осознала, что более 10 лет назад такова была моя встреча с Ириной Глинской и её мужем, уроженцем Болгарии Стефаном Стефановым – двумя людьми, в жизни которых увлекательно переплетаются наука и искусство. В то время Стефан Стефанов был одним из ведущих полиграфистов России, кандидатом технических наук, профессором кафедры „Реклама и бизнес комуникации“ Российского университета дружбы народов (РУДН), Москва, автором 11 изобретений, научным редактором, автором 97 книг и более 260 статей (27 – в „Большой российской энцикоклопедии“). Тогда я была польщена их интересом к моему скромному поэтическому творчеству. Особенно меня впечатлил перевод моего стихотворения „Разноцветная любовь“ на русский язык, с которым Стефан стал вводить в теорию о цвете своих студентов на лекциях о полиграфии в РУДН. Все это придало мне смелости сегодня, спустя столько лет после нашего мимолетного знакомства, принять любезное приглашение его жены Ирины (которая, помимо своей научной карьеры в России, является замечательным поэтом и переводчиком стихов) для осуществления этой совместной книги, которая объединила бы пульсацию наших двух поэтических женских сердец. Большим вызовом в этом совместном проекте для меня была задача литературного перевода стихотворений Ирины на болгарском языке, с помощью которого, сохраняя смысл и содержание её произведений, я должна была постараться максимально близко передать болгарским читателям чувства и настроения её богатой русской души. Стихи Ирины завораживают своей истин-
6
ной чистотой духа и откровенностью сознания, поэтической чувствительностью и женственностью, и незаметно погружают читателя в её нежный и романтический мир. Для меня было большой честью, что она поручила мне это ответственное дело. Я очень благодарна своим бывшим коллегам и нынешним друзьям – Стефану Славчеву и Цветке Тодоровой, которые с неутомимым вдохновением и высоким профессионализмом бросились в нелёгкий процесс реализации этого печатного издания. Спасибо также Светлане Крастановой за качественную печать и переплёт этой специальной книги в типографии Direct Services, которой она руководит. Я безмерно благодарна судьбе за то, что она пересекла наши жизненные пути с Ириной, и теперь с этой поэтической книгой, она навсегда свяжет наше творчество. Надеюсь, этот сборник стихов оставит у всех незабываемые чувства, прикоснувшись к нему, ведь он рожден с чистейшими намерениями и любовью двух поэтесс разных национальностей, но близких душой, двух женских сердец, похожих на „Солнце и Луну“ – настолько разных, насколько близких по своей сути. И хотя солнечный и лунный свет по своему неповторимому способу освещают Землю, наши стихи по-разному трогают вас, но всегда с красотой и любовью. Моя благодарность также всем нашим читателям, Десислава Брайкова
7
НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ Сред невъзможните възможности на битието, след залеза на слънцето в морето и между две луни, заспали в небосклона, невинна среща ни събра. Най-невъзможното от всичко бяхме ние – аз – стръмна крепост, ти – дълбока и тиха река, оплетени във мрежи от безвремие и в свят, дарил ни щедро със тъга. Най-невъзможната от всички, мили, е тази наша невъзможна любов. Но виж слънцето – когато тук залязва, другаде изгрява от хоризонта нов.
8
НЕВОЗМОЖНАЯ ЛЮБОВЬ Как только солнце в море закатилось, как только в небе две луны взошли, нежданно встреча наша приключилась – средь парадоксов бытия друг друга мы нашли. В реальность этой встречи трудно верить, ведь я – крутая крепость, ты – спокойная река, мы оба в повседневности попали сети в том мире, что нас горем одарил сполна. И из всего, во что так сложно верить в любовь, которая связала нас с тобой. Взгляни на солнце, горизонт же не измерить, оно заходит здесь, но там нас удивит зарей.
9
КЪСНА ЛЮБОВ Преживяхме по десет живота, изкачихме десетки скали, а през цялото време, незнайно, един за друг създадени сме били. Сякаш късно е станало вече, как „да бъдем“, като толкова „сме били“, как да тръгнем отново да се катерим по скалàта, превземана и преди... Ти си чудно щастлив и доволен, на върха на твоята планина, аз – в бутилка от тежко олово укротила съм мойта съдба. Как се ражда в пустинята цвете, как от сухия извор ще бликне вода – невъзможно е, късно е вече аз и ти да повярваме в чудеса. Преживели сме много любови, но вървели сме все към това – някой ден, оковани в окови, да се срещнем на тази земя.
10
ПОЗДНЯЯ ЛЮБОВЬ Десять жизней промчались у каждого и не счесть покорённых вершин за спиной, но сегодня открылось то самое важное – друг для друга мы созданы были с тобой. Слишком поздно начать всё сначала, настоящим нельзя заменить что ушло, мы не сможем взобраться на скалы, на которых, увы, побывали давно. Ты доволен судьбою, достигнув вершины, я свинцовую флягу набила судьбой. Разве может цветок появиться в пустыне, пересохший родник не напоит водой. Не бывает чудес, оба знаем об этом, мы встречали не раз любовь на пути, очень долго бродили с тобой мы по свету, чтоб однажды в оковах друг друга найти.
11
МЕЧТАЙ МЕ Мечтай ме – цялата съм твоя – разплитам бавно покрай теб коса. Танцувам танц любовен, босонога, посипвам се по теб като роса. Сънувай ме – във сънища митични – където лесно стават чудеса. Целувай всичко в мен, обични, за теб специално съм дошла... Обичай ме – безмерно, всеотдайно – във всеки сън отдавам ти се аз... Мечтай ме! Може би, незнайно... някой ден мечтите ще са истински за нас.
12
МЕЧТАЙ ОБО МНЕ Мечтай обо мне, ведь я твоя, я волосы расчесываю рядом. С утра я освежаю как роса, танцую босиком в награду. А по ночам я прихожу во сне, в нём сказочные чудеса живут. Иди ко мне, я в трепетном огне, люби меня безмерно, я же тут. Я рядом и от страсти пламенею, мечтай и думай только обо мне! Ласкай, целуй, люби меня скорее, пусть это будет наяву, а не во сне!
13
НОСИШ МЕ В СЕБЕ СИ Разпилени парченца от мен носиш в горния джоб на сакото си. Синьо-бял, тюркоаз и червен се подават и разцъфват във лотоси. А от техния цвят струи ароматът ми – див, непокорен, като билка зелен, с чудни ухания аз изпълвам недрата ти и в сърцето ти вплитам от мен. Носиш ме в себе си като парченца от пъзел, който все още не е подреден. Разпиляваш ме в дните си, нощем пак изнамираш всяка малка частичка от мен.
14
Я В ТЕБЕ Мои частички ты в кармане пиджака хранишь, различными цветами яркими они переливаются, а появляются, как лотосы цветут, ты их боготворишь, в них синий с белым, красный с бирюзовым сочетаются. И мой тончайший аромат от их цветения исходит, он дикий, непокорный, он как зелёная трава. Наполню ароматом, пусть он тебя облагородит и в сердце нежное твое вплетается душа моя. Словно кусочки пазла частички сердца моего несёшь, и он не собран весь, а лишь расставлены они по дням. И если каждый день ты по одной частичке достаёшь, то снова ночью меня ты по частичке собираешь сам.
15
ОТРАЖЕНИЕ Очите ти са топъл шоколад с прашинки слънчев блясък, потапяш ме във тях – и пак, и пак – и аз полепвам цяла в златен пясък. Когато гледаш ме аз все блестя от твоя поглед нежно озарена; Красива ставам всеки път, щом красота във мен е отразена.
16
ОТРАЖЕНИЕ Твои глаза как тёплый шоколад, в них солнечные лучики сверкают. Ты погружаешь в них меня стократ, песчинки золотые тело облепляют. Когда ты смотришь, то я вся сияю, от глаз твоих я нежности полна. Красивой становлюсь, когда я понимаю, что истинная красота во мне отражена.
17
ОТПИВАМ ТЕ Изпивам те до дъно и отдъхвам. Така жадувах цял да те изпия... Напуканите устни цяла вечност за твоите устни аз бях крила. Изпивам те и капка не оставям, във вените ми сладостта ти вливам. Замлъкват мислите, очите натежават, изпълнена от теб, в любов заспивам. А всеки сън е малък къс от Рая, от свят, във който аз и ти живеем – изчезнали са страховете ни в безкрая и тъй, свободни, над света се реем... Отпивам те, любими, с бавни глътки и ден след ден във себе си те вливам. Нима възможно е такова щастие на таз Земя за мен и теб да има?...
18
Я ПЬЮ ТЕБЯ ДО ДНА Я пью тебя до дна и отдыхаю, Так хочется тебя всего испить... Губами пересохшими к твоим я припадаю, я берегла их, чтобы сладость ощутить. Пью и ни капли не оставлю, по венам твой нектар течёт. Себя я мыслить не заставлю, глаза открыть уж сил недостаёт. И каждый сон – кусочек рая, тот мир, в котором мы живём, насытившись тобой, я засыпаю, развеялись все страхи, мы – вдвоём. Я пью тебя до дна, любимый мой, глотками медленно я пробую тебя. И мне не верится, что нас с тобой так осчастливила судьба, любя.
19
АКО Ако ръката ми във твоята стопи се и тъмни сили отвлекат ме надалеч от теб; Ако сърцето ми от твоето изплъзне се и черни замъци се появят отпред; Ако изчезна цялата оттук без дума, без сълзи и без следа; Ако се скрие слънцето дори напук и сам самичък си на таз земя... Сърцето си безстрашно облечи в доспехи и да ме търси го прати по прашните и стръмните пътеки, по непристъпните скали; Криле му дай над зидовете да прелитне и без очи да ме съзре, а моето във миг да му откликне и там, до него, в радост да замре; Безмълвно, жадно двете да се впият едно във друго; Времето да спре... Aко загубиш ме от себе си, любими, не се страхувай, ще ме откриеш със сърце...
20
ЕСЛИ Если рука моя в твоей руке растает, и силы тёмные меня куда-то увлекут, а сердце вдруг бесследно ускользает, и замки чёрные появятся то там, то тут; И если вдруг отсюда скоро я исчезну без слов, без слёз, исчезну без следа, и солнце скатится по небу в бездну, а ты людьми покинут будешь навсегда... Своё ты сердце храброе в доспехи обряди, отправь искать меня, где скалы неприступные, ты крылья дай ему, пусть высоко оно взлетит, над стенами, меня не видя, вдруг почувствует. Моё ответит сердце, сразу отзовётся, и в радости найдёт успокоение, с твоим оно в безмолвии сольётся, и время остановится в это мгновение... А если вдруг меня нет рядом, я в пути, подскажет сердце, где меня найти.
21
НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СИ ТРЪГНА Някой ден ще си тръгна оттука, знам, ще е тъжно за теб, ще боли, но да знаеш, че има пътека, над която огряват звезди. Тя е тиха и трудно се вижда, но се знае от всяко сърце – щом потърсиш я в себе си, вътре, там, при мен, веднага ще те отведе. И ще видиш, че нищо не свършва – вчера, днес, по-преди и сега – всеки край и начало въртят се в своя танц между живота и смъртта.
22
КОГДА Я УЙДУ Я отсюда исчезну когда-нибудь, и ты будешь грустить, я знаю, но останется вечный мой путь, над которым звёзды сияют. Та тропинка почти незаметна, моему только сердцу знакома, для тебя она станет заветной, приведёт она к отчему дому. Ты поймешь, что ничто не кончается, всё, что было вчера и будет сейчас, воедино сплелось и вечно вращается, танец жизни и смерти закружит и нас.
23
СЛЪНЦЕ И ЛУНА Тази вечер Луната няма да изгрее. Загубила е лунния си блясък. Там дето беше – вече не е, угасна и изрони се на пясък. Отиде си, без никого да пита. А колко е самотно без луна... Как бледи са без нея и звездите, а нощите са пълни със тъга. Угасна. И едва ли пак ще свети в небето черно бялата луна. И няма как от днешните поети да разбереш каква е тя била. Луната е любовно отражение – щом няма обич, няма светлина. Ако за мен не си изгрял, любими, безлунна ще остане днес нощта...
24
СОЛНЦЕ И ЛУНА Луна сегодня ночью не взойдёт, она свой лунный отблеск потеряла. Прервался вдруг её ночной полёт, она ушла, её как будто не бывало. Как одиноко мне, когда ушла Луна, она погасла, вряд ли снова загорится. Диск белый не сияет в чёрных небесах, поэты не успели ею насладиться. Луна – ты отражение любви земной, когда любовь уходит, угасает свет. Любимый, если ты сегодня не со мной, то для меня Луны на небе больше нет.
25
БЕЗ ТЕБ Повяхвам като цвете, останало без вода; Изсъхвам като дърво, изтръгнато от ураган; Потъвам като лодка в тъмни води; Измръзвам като птица, забравила да отлети; Умирам като бездомник, сам във света. Без теб всеки ден минава бавно така. Без теб.
26
БЕЗ ТЕБЯ Я как цветок, оставшись без воды, увяну, сломаюсь, будто дерево, от урагана, как лодка из пучины выплыть не смогу, и замерзаю, словно птица на снегу. Я как бездомный, одинокий, умираю, и жить не в силах без тебя, я это знаю.
27
ЗЕЛЕНА ТЪГА Пак ли чакаш пред моите порти? Колко пъти сбогувах се с теб – и врати, и прозорци залостих, а ти чакаш ли, чакаш отпред... Не разбра ли, че друга съм вече – не подавам за поздрав ръка. Хей, Тъга, тръгвай си вече, спри да чакаш пред мойта врата! Намери си нова утеха, забрави ме, остави ме сама! Как утъпкала си само тази пътека, дето стига до мен, у дома... Моя тъй предано вярна, иглолистна, зелена тъга.. Отиди си – от сърце ти се моля – забрави ме, остави ме сама!
28
ЗЕЛ¨НАЯ ГРУСТЬ Ты опять поджидаешь меня у ворот, сколько раз я прощалась с тобой, затворяла все окна и двери, но вот, ты уже караулишь меня за стеной. Я другая теперь, меня не узнаешь, не надейся, руки я тебе не подам, поскорей уходи от меня, понимаешь, что ты жмёшься к закрытым дверям. Утешение новое лучше найди, меня же забудь, в покое оставь, тропу протоптала, с неё ты сойди и путь от ворот подальше направь. О, грусть, неизменная, верная, зелёная, остролистая, хвойная, тебя умолять я готова, поверь мне, забудь навсегда обо мне, неуёмная.
29
КАК СЕ УБИВА ЛЮБОВ Любовта се убива с мълчание, постепенно, на глътки, без вик. Всеки ден, с упорито старание задушавай я миг подир миг! Ако бързаш, не би я отблъснал – тя е силна в играта напук. Но с търпение и постоянство ще я смажеш безмълвно, без звук. Тя не може да диша в мълчание, затова се изисква кураж да отстъпиш пред всяко желание да я галиш и милваш със глас. *** Любовта е най-силна, но крехка е властта ѝ пред тихия страх. Любовта се убива с мълчание. Аз поне така го разбрах…
30
КАК УБИВАЮТ ЛЮБОВЬ Любовь убивают молчанием, ежедневно, глотками, без крика, постепенно, с упорным старанием, душу морозя её миг за мигом. Торопись и она от тебя не уйдёт, станет сильной, с тобою играя, но прервётся её волшебный полёт, постоянно в молчании пребывая. Ты задушишь, раздавишь её тишиной, нужно мужество прихотям уступать, гладь её, когда она рядом с тобой, не забудь её голосом нежным ласкать. Да, любовь – великая, мощная сила, я знаю, но от тихого страха может власть потерять, а того, кто влюблён, я навек заклинаю – ты убить её можешь, если будешь молчать.
31
КАК СЕ РАЗБИВА СЪРЦЕ (РЕЦЕПТА)
Взимаш го първо с двете ръце, бавно с любов го загръщаш, после, като видиш, че му става добре, за малко дори го прегръщаш. Така, както още е цяло, завиваш го с топло одеяло – за да му стане уютно, нали, и по-малко да го боли. После поръсваш му пламенни ласки, целувки, милувки и всякакви краски, и сииилно го хвърляш далече напред – все едно, че пада от летящ самолет. И оставяш го бавно, самò да кърви – защото, нали... така по-малко ще го боли! А пък, както е завито в дебело одеяло, за хората наоколо ще е „ни чуло, ни видяло“. Никой на помощ няма да се притече, животът все така ще продължава да си тече.
32
Побързай да тръгнеш, защото е лошо да се стои в близост до някой, който боли и кърви! Стонове ще има и грозно ще звучи цялата картина за изискани души... *** Ето мили мои, таз рецепта давам – всеки, както иска, може да прилага моите съвети и даже да добавя „от всекиго по нещо“, за да задобрява! Едно сърце разбито не е голяма драма – човек така се учи „все да побеждава“ и с времето постига една завидна ловкост да люби и да хвърля в невидимата пропаст. Дерзайте и учете, че днес това е важно – отличия да трупаш за майсторство специално!
33
КАК РАЗБИВАЕТСЯ СЕРДЦЕ (РЕЦЕПТ)
Когда ты сердце чьё-то разбиваешь – его обеими руками поднимаешь, потом так нежно его ласкаешь, к своей груди любовно прижимаешь. Чтобы как зеркало не треснуло оно, его ты одеялом тёплым накрывай, ему уютно сразу стало и тепло, ты боль сердечную скорей снимай. Усыпь же ласками его и обними, и окружи своим теплом, заботой, потом решительно его швырни, как будто при падении с самолёта. И очень медленно потом уйти, а в одеяле толстом не заметно, что рана кровоточит и болит. Надеяться на помощь тщетно.
34
Уйди, исчезни, покинь то место, где стон стоит и рана кровоточит, для душ изысканных не интересна картина неприглядная, что их порочит. Мои советы можно ловко применять, рецепт полезный для всех годится, его вы можете менять и улучшать, вот только надо вовремя остановиться. Единственное сердце – драма не большая, так человек бороться учится и побеждать, со временем искусства в этом достигая – любить и в пропасть сердца бросать. Смелее будьте, живите и дерзайте, и достижения успешно применяйте!
35
ОТИДИ СИ, ТЪГА Отиди си, Тъга, много дълго при мен застоя се. Пуст е вече този дом – няма ни столове, ни маси, за да седнем с теб да си бъбрим отново. Тръгвай, няма да чуеш от мен нищо ново! Аз отдавна дома си от мъки разчистих, и прозорците светли щедро разтворих. Малко стръкче радост отнякъде се разлисти и тръгна бързо да се вдига нагоре. Нямам нищо вече за теб, моя тъжна Тъга, заминавам далече – към небесна дъга! Забрави ме, не идвай – моят дом ще е празен за теб. Нямам нужда от тебе, аз съм вече далеч!
36
УХОДИ, ГРУСТЬ Грусть, уходи, ты здесь надолго задержалась. Дом пуст мой, нет ни стульев, ни столов, чтоб поболтать с тобою места не осталось, ты не услышишь от меня желанных слов. Давно я от страданий убрала свой дом, и окна светлые от штор освободила. Нежданной радости росток забрезжил в нём, и устремился вверх с какой-то новой силой. Грусть, уходи, нет больше места для тебя, к небесной радуге я поднимаюсь. Не приходи в мой дом, забудь меня, я далеко, в твои объятия не возвращаюсь!
37
МОЕ СЪРЦЕ Заричах се, че вечно ще те слушам – ще се оставя в твоите ръце; че никога не ще допусна вече да те пречупи някой, мое Сърце. Заричах се във лед да те обгърна, да те зазидам в четири стени, това, което други взеха – да ти върна и никога за Любовта да не скърбиш... И тъй от всички те спасих, освен от мене! Стени изграждах, бентове строих – отне ми толкоз много време... Над себе си единствено не се смилих! Но днес разбирам колко е жестоко самό, без глас, на тъмно да стоиш. Зазидано отвред и нависоко, Сърце... ще можеш ли да ми простиш?
38
МО¨ СЕРДЦЕ Я поклялась к тебе прислушиваться вечно, в твоих руках заботливых я остаюсь опять, и не позволю никому сломать тебя беспечно. Вокруг я крепость ледяную поклялась сооружать. Надежной каменной стеной отгородить, вернуть, что отняли другие, не любя, и чтобы ты смогло спокойно жить. Спасла от всех я, но не от себя. Я дамбы, стены неприступные соорудила, так много времени потратила на всё. Вдруг поняла, как всё жестоко было, остаться в одиночестве, кругом темно, Со всех сторон стеной тебя отгородила. О, сердце... как я хочу, чтоб ты меня простило.
39
КАТО ФЕНИКС От пепелта възраждам се отново, полека, бавно, тежко се надигам... Едно крило останало, орлово, отърсва се от въглените и... политам. Отново своя съм, отново се намирам, след дълги месеци безкрайна зима. Мъчително опитвам се да се издигна – следи от огъня у мен все още има. Но боря се със цялата си същност, крилете ми порастват и замахвам... Разпъвам се, почти като на Кръста, и шумно вдишвам въздуха останал. Спасих се, Боже, от огньове адски и още жива съм – душата ми ликува... Прескъпо заплатих за шепа ласки, но всичко свърши и от днес празнувам!
40
КАК ФЕНИКС Я снова из пепла воскресаю, спокойно, медленно и тяжело, с орлиного крыла я пепел отряхаю, и поднимаюсь в небо высоко. Я та же, к себе я возвращаюсь, устав от длительной зимы, мучительно подняться я пытаюсь – остались от огня ещё следы. Всем существом своим борюсь, вновь крылья за спиною вырастают. Как будто на Кресте, я медленно тянусь, и с шумом воздух ртом хватаю. О, Боже, я спасена от адского огня, и я жива, моя душа ликует снова. Сполна за ласки расплатилась я, и праздновать победу я готова.
41
ЛЮБОВТА Е ЗА СМЕЛИТЕ Любовта е за смелите, тя не може да чака и не търси удобства, ни пари, нито дом. Тя си взима багажа и отпрашва нанякъде, ако в твойто сърце не намери подслон. Тя обича герои, с тях щастливо живее – те влюбено крачат ръка за ръка. Тя разцъфва, усмихва се, весело пее, ако по царски отваряш ѝ всяка врата. Любовта е за смелите, чуй ме, не подтискай в гърдите си смело сърце. Щом я видиш на ъгъла грейнала цяла, посрещни я с усмивка и със цвете в ръце.
42
ЛЮБОВЬ ДА¨ТСЯ СМЕЛЫМ Любовь даётся смелым, она не умеет ждать, ей не нужны удобства, деньги или жильё. Она мгновенно соберётся, ей надо срочно бежать, если в сердце твоём пристанище не найдёт. Любовь уважает героев и счастливо с ними живёт, идут они вместе по жизни в полном доверии. И она улыбается радостно, цветёт и поёт, если по-царски ей распахнёшь свои двери. Любовь даётся смелым, послушай меня, не подавляй своё храброе сердце в груди. Как только заметишь её на углу, попроси огня, улыбнись ей, не бойся, цветы от души подари.
43
ТОЙ Той ще дойде в живота ми тихо, като голяма дълбока река. Всички наноси по бреговете ми ще отмие със прозрачна и чиста вода. Ще пътува със мен дълголетно през красиви и чудни земи, ще се слеем така неусетно, че ще се питаме „как ли било е преди?“... Той ще дойде в живота ми тихо, и дълго с него по пътя си ще мълчим, но всеки дъх оттогава нататък аз и той едновременно ще делим.
44
ОН В жизнь мою любимый мой ворвётся как глубокая река, своей прозрачною водой он омоет мои берега. Будем с ним бродить далеко чудесные посещать города, мы сольёмся так плавно, легко, а разве не было так всегда? В мою жизнь он тихо войдет, и мы долго будем молчать, но какое-то время пройдет, мы друг другом начнём дышать.
45
НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ПОМЪДРЕЯ Някой ден ще помъдрея, ще стана зряла, почетна старица. Съвети мъдри ще раздавам не само вкъщи – и на улицата. Деца и внуци ще отглеждам в градината на моя земен път и ще ги гледам как се смеят, как падат-стават и вървят... А аз със свойта мъдрост стара ще поучавам, ще гълча... Някой ден ще бъда помъдряла, някой ден... Но не сега! Сега все още съм онази, която с разранени колене, нашарени в лилаво и зелено, препуска върху дивите коне. И с детска жар в очите възхитени живота силно люби и скърби, и всеки ден открива нещо ново, което сякаш го е нямало преди. Сега все още съм наивна и незряла след всичките ожънати от мен мечти. Някой ден ще бъда помъдряла, но не сега! Почакай ме, Живот, поспри...
46
КОГДА-НИБУДЬ Я МУДРОЙ СТАНУ Когда-нибудь я очень мудрой стану, я буду зрелой, благородной, пожилой, советы ценные давать я не устану, друзьям, соседям и семье большой. За внуками я буду наблюдать своими, как они падают, встают в саду моём, как веселятся и играют, буду с ними беседы проводить погожим днём. Сейчас же я сама большой ребёнок, и на ретивом скакуне скачу верхом. Коленки содраны, как и у всех девчонок, и разноцветным разрисованы мелком. И я с восторгом, с детским рвением живу, страдаю, что-то открываю. Наивная, с огромным вдохновением, мечты заветные уже осуществляю. Когда-нибудь я все же мудрой стану, но только не сейчас, Жизнь, не спеши! Не торопись, ещё взрослеть мне рано, и насладиться ярким детством разреши.
47
ОТНОВО ЕСЕН Е Отново есен е и чудото се случва – по своя план животът си върви; във дървената изрисувана каручка събира лятото от слънце, аромати и треви. Отново есен е, земята сменя свойта дреха и в бавен танц най-неуморно се върти; по горската притихнала пътека покапали са пъстроцветни красоти. Отново есен е, но няма скръб във мене, макар че лятото припряно отлетя; остави ми от слънчевото си доверие, че радост има даже в есента. Щастливо грее утрото във мене, сезон подир сезон аз също се меня, а моят дом изпълнен е с веселие, защото в моя дом живее любовта.
48
СНОВА ОСЕНЬ Снова осень, видишь, чудо происходит – жизнь, продолжается, бежит стремглав, а лето в расписной тележке бродит, собрала солнечных лучей и запах трав. Снова осень, земля свой наряд меняет, и в танце медленном без устали кружит, а на лесных тропинках, осень роняет красавиц красочных и снова вдаль летит. Снова осень, только я не печалюсь, пусть лето умчалось и скрылось вдали, но от него мне в подарок досталась вера в то, что и осень – радость земли. Счастливое утро огонь зажигает во мне, с каждым новым сезоном я тоже меняюсь, жизнь протекает, будто в сказочном сне, дом мой полон любви, я ей наслаждаюсь.
49
ЖИВОТ Търкалят се дните във седмици. Часовете събират минути. Отминават сезоните в месеци. Този ден е като всичките други. Все си мислиш, че си много различен, а историята ти е просто банална – раждаш се, обичаш, живееш, умираш... и след теб винаги друг някой се ражда. Да намериш в баналното смисъл и радост – ето какво означава животът. Да превърнеш суетното в нетленност и святост – този път ни е даден от Бога.
50
ЖИЗНЬ Недели днями исчисляются, в часы минуты собираются, из месяцев слагаются сезоны. И этот день на многие похож, его ты как обычно проживёшь, так проза жизни продолжается. Вот ты родился, ты растёшь, вот ты влюбился, ты живёшь, жизнь завершается, уход неумолим. Но в тот же день родится кто-то, и точно так же проживет он, в банальности ты радость обрети. Ты суету в нетленность преврати, и святость отыщи на жизненном пути. И этот путь нам указал Всевышний.
51
БЯЛА МАГИЯ Листът от бяла хартия появява се тихо пред мен и потъва във бяла магия пъстротата на шумния ден. Аз нареждам плахо слова на пространството празно в безкрая, а душата ми, непотърсена досега, в своя дом се събужда накрая. Колко хубав е белият лист, а нацапвам го с черно мастило – като в някакъв женски каприз слагам грим и молив, и червило... Букви сплетени мълчаливо редя по листа като черни синджири и с магията бяла се сливам така, че остават там моите дири... Крия тази своя магия ревниво – но тя е в мен и в нея съм аз, тя е в черно и бяло – без да е сиво – моят таен, непокорен контраст.
52
БЕЛАЯ МАГИЯ На стол предо мной ложится бумаги лист белоснежный. В белую магию превратится день суматошный, безбрежный. Я робко слова расставляю в пустом пространстве бескрайнем. И скованная душа оживает, в свой дом попадая случайно. Прекрасен бумаги этот лист, чёрной ручкой следы оставляю, как на лице свой женский каприз, нанося макияж, с лихвой выполняю. Буквы беззвучно переплелись на чистом листе как чёрные цепи. С белой магией мысли слились, и остались на этом листе навеки. Эту магию я скрываю от глаз, но она во мне и я в ней живу. Она чёрно-белая, а этот контраст – тайный, мятежный, в душе держу.
53
ЗА АВТОРА Десислава Брайкова е родена на 6-ти февруари 1967 г. в София. Дъщеря на българския писател Борис Брайков (1925 – 2002), автор на историческите романи „И живя в мир владетелят Йоан-Асен II“ (1977, 1984) и „В сянката на княза“ (1990), и потомка на поета Петко Топалов (1899 – 1925), нейната самобитна творческа индивидуалност естествено продължава литературните традиции на своя род. На читателите на специализирани списания е позната като дългогодишен главен редактор на сп. Print-Pack, сп. Полиграфия, сп. ProGrafica и сп. ProPack. Десислава има две участия и две литературни награди в поетичния конкурс „Витошко лале“ – София, с председател на журито популярният български поет Евтим Евтимов (1933 – 2016) – през 1999 г. за „Цветна любов“ и през 2009 г. за „Аз и Ти“. Първата ѝ самостоятелна стихосбирка с любовна лирика „Цветна любов“ е издадена през 2010 г. от издателство „Кръстанова и син“ ЕООД, София. Четири нейни стихотворения („След години“, „Цветна любов“, „Аз и Ти“ и „За теб, Любов“) са включени в руския сборник „Перли на българската поезия“, издаден през 2017 г. от ИФ „Унисерв“, Москва, с преводачи Ирина Глинская и Стефан Стефанов. „Слънце и Луна“ е втората ѝ стихосбирка, в която тя успешно се изявява и като преводач и литературен редактор на стиховете на руската поетеса Ирина Глинская, с която заедно предприемат този съвместен проект за издаването на тяхна двуезична поетична книга, който е оригинално графично проектиран с две самостоятелни първи корици. 54
ОБ АВТОРЕ Десислава Брайкова родилась 6 февраля 1967 года в Софии. Дочь болгарского писателя Бориса Брайкова (1925 – 2002), автора исторических романов „И жил царь Иоанн-Ассен II в мире“ (1977, 1984) и „В тени князя“ (1990), потомком поэта Петко Топалова (1899 – 1925). Её изначальная творческая индивидуальность, по естественному пути, продолжает литературные традиции её семьи. Читателям специализированных журналов она известна как многолетний главный редактор журналов Print-Pack, Полиграфия, ProGrafica и ProPack. Дважды участвовала и получила две литературные награды в конкурсе поэзии „Витошко лале“, София, („Тюльпан Витоши“), с председателем жюри популярным болгарским поэтом Евтимом Евтимовым (1933 – 2016) – в 1999 году за стихи „Разноцветная любовь“ и в 2009 году за „Я и Ты“. Её первый самостоятельный сборник стихов любовной лирики „Разноцветная любовь“ был издан в 2010 году ООО „Крастанова и сын“, София. Четыре её стихотворения („Спустя годы“, „Разноцветная любовь“, „Я и Ты“ и „О тебе, Любовь“) включены в российский сборник „Жемчужины болгарской поэзии“, изданный в 2017 году ИФ „Унисерв“, Москва (переводчики – Ирина Глинская и Стефан Стефанов). „Солнце и Луна“ – её второй сборник стихов, в котором она успешно появилась в качестве переводчика и литературного редактора стихотворений российской поэтессы Ирины Глинской, с которой они предприняли совместный проект по публикации своего двуязычного сборника стихов, выполненного оригинально c двумя отдельными обложками. d.braykova1@gmail.com +359888760660 55
СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ............................................................................................... 4 НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ.......................................................................... 8 КЪСНА ЛЮБОВ........................................................................................10 МЕЧТАЙ МЕ...............................................................................................12 НОСИШ МЕ В СЕБЕ СИ..........................................................................14 ОТРАЖЕНИЕ.............................................................................................16 ОТПИВАМ ТЕ............................................................................................18 АКО..............................................................................................................20 НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СИ ТРЪГНА..............................................................22 СЛЪНЦЕ И ЛУНА.....................................................................................24 БЕЗ ТЕБ......................................................................................................26 ЗЕЛЕНА ТЪГА...........................................................................................28 КАК СЕ УБИВА ЛЮБОВ.........................................................................30 КАК СЕ РАЗБИВА СЪРЦЕ (РЕЦЕПТА)...............................................32 ОТИДИ СИ, ТЪГА.....................................................................................36 МОЕ СЪРЦЕ...............................................................................................38 КАТО ФЕНИКС..........................................................................................40 ЛЮБОВТА Е ЗА СМЕЛИТЕ....................................................................42 ТОЙ..............................................................................................................44 НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ПОМЪДРЕЯ..............................................................46 ОТНОВО ЕСЕН Е.......................................................................................48 ЖИВОТ.....................................................................................50 БЯЛА МАГИЯ..................................................................52 ЗА АВТОРА ..................................................................54 56
СОДЕРЖАНИЕ ВВЕДЕНИЕ.................................................................................................. 6 НЕВОЗМОЖНАЯ ЛЮБОВЬ..................................................................... 9 ПОЗДНЯЯ ЛЮБОВЬ................................................................................11 МЕЧТАЙ ОБО МНЕ..................................................................................13 Я В ТЕБЕ....................................................................................................15 ОТРАЖЕНИЕ.............................................................................................17 Я ПЬЮ ТЕБЯ ДО ДНА.............................................................................19 ЕСЛИ...........................................................................................................21 КОГДА Я УЙДУ.........................................................................................23 СОЛНЦЕ И ЛУНА.....................................................................................25 БЕЗ ТЕБЯ...................................................................................................27 ЗЕЛËНАЯ ГРУСТЬ...................................................................................29 КАК УБИВАЮТ ЛЮБОВЬ.......................................................................31 КАК РАЗБИВАЕТСЯ СЕРДЦЕ (РЕЦЕПТ)...........................................34 УХОДИ, ГРУСТЬ........................................................................................37 МОË СЕРДЦЕ............................................................................................39 КАК ФЕНИКС............................................................................................41 ЛЮБОВЬ ДАËТСЯ СМЕЛЫМ................................................................43 ОН.................................................................................................................45 КОГДА-НИБУДЬ Я МУДРОЙ СТАНУ..................................................47 СНОВА ОСЕНЬ..........................................................................................49 ЖИЗНЬ.......................................................................................................51 БЕЛАЯ МАГИЯ.........................................................................................53 ОБ АВТОРЕ ...............................................................................................55 57
Десислава Брайкова Ирина Глинская
СЛЪНЦЕ И ЛУНА Първо издание, София, 2020 Лирика Формат 60х90/16 Печатни коли 7,5 ISBN 978-619-188-492-6 Графичен дизайн и предпечатна подготовка: Цветка Тодорова, tsvetka.todorova@gmail.com Печат: Direct Services, https://www.directservices.bg