Sun and Moon - Irina Glinskaya by Tsvetka Todorova

ИРИНА ГЛИНСКАЯ Поэт, переводчик, член Союза писателей России, кандидат философских, доктор политических наук, доцент Российского университета дружбы народов (РУДН, Москва). Автор монографий и статей по специальности, а также – сборников поэзии. Её стихи включены в альманах „Россия – Болгария 2014“ и опубликованы в сборниках „Моя Родина“ (2013), „Литературное достояние России“ (2013), „Литературная республика“ (2014), „Большая книга лауреатов“ (2014), „Золотая осень“ (2015), „Год литературы“ (2015), „Есть только миг“ (2015), „Храни меня мой талисман“ (2018). Является переводчиком болгарской поэзии и составителем книги „Жемчужины болгарской поэзии“, 2017 г. Награждена медалями „М. Ю. Лермонтов“, „А.А.Блок“ и орденом „За вклад в просвещение“. *** Ирина Глинская е руска поетеса, преводач, член на Съюза на руските писатели, кандидат на философските, доктор на политическите науки, доцент в РУДН (Руски университет на дружбата между народите), Москва. Автор е на монографии и статии по специалността, както и на поетически сборници. Нейни стихотворения сa печатани в алманаха „Русия – България 2014“ и са публикувани в сборниците: „Моята родина“ (2013), „Литературното притежание на Русия“ (2013), „Република на литературата“ (2014), „Голямата книга на лауреатите“ (2014), “Златна есен“ (2015), „Литературна година“ (2015), „Има само един миг“ (2015), „Пази ме мой талисман“ (2018). Преводач е на българска поезия и е съставител на книгата „Перлите в българската поезия“, 2017. Наградена е с медалите „М. Ю. Лермонтов“, „А.А.Блок“ и орден „За принос към образованието“. irina_glinskaya@mail.ru 8 903 776 50 75

Посвящаю своему мужу Стефану Стефанову. Посвещавам на съпруга ми Стефан Стефанов.

СОЛНЦЕ И ЛУНА Двуязычное издание (русский и болгарский) Первое издание, София, 2020 Лирика Автор: Ирина Глинская Автор литературного перевода с русского на болгарский язык: Десислава Брайкова Подстрочный перевод стихов с русского на болгарский язык: Стефан Славчев Редактор русского текста: Ирина Глинская Редактор болгарского текста: Десислава Брайкова Формат 60х90/16 Объем 7,5 п.л ISBN 978-619-188-492-6

ВВЕДЕНИЕ С поэзией Десиславы Брайковой я познакомилась в 2013 г. в Софии, куда мы приехали с моим супругом – Стефаном Стефановым. Нам очень понравились её стихи, они завораживают, особенно стихотворение „Цветна любов“ („Разноцветная любовь“). Оно эмоционально, содержит яркие метафоры и наполнено чувствами автора. Супруг сделал сразу подстрочный перевод на русский язык, а затем я сделала литературный перевод и мы включили его в сборник своих переводов – „Жемчужины болгарской поэзии“, в который вошли произведения как болгарских классиков, так и современных болгарских поэтов. Каждый год мы с супругом посещали болгарский черноморский курорт „Золотые пески“, где купили апартамент. Там мы не только отдыхали у моря, но и писали афоризмы, делали совместные переводы болгарских авторов, участвовали в Литературной Ассамблее* в мае 2016 г. , встречались с болгарскими писателями и поэтами литературного сообщества Варны. К сожалению, в 2019 году моего супруга Стефана не стало. Мне захотелось продолжить наш совместный творческий проект по переводу болгарских авторов и поэтому обратилась с просьбой к его болгарскому другу, с которым они вместе учились в Московском полиграфическом институте – Стефану Славчеву, который живет с женой в Софии, помочь мне с подстрочным переводом стихов, и он любезно согласился. Тогда у меня возникла идея попросить Десиславу Брайкову прислать мне и другие свои произведения, подстрочный перевод которых мог бы сделать С. Славчев, а я, со своей стороны, обработать их литературно на русском языке и опубликовать в России. Уже в ходе литературного перевода

* Международная литературная ассамблея „Слово и дело“, организованная Союзом писателей России, СОЦ „Камчия“ и Союзом писателей в Варне. – ред.

я решила развить этот проект и предложила Десиславе издать наш совместный сборник стихов. Она сразу приняла мою идею, за что я очень благодарна, как и Ст. Славчеву, который подключился к нам, сделав подстрочный перевод моих стихов с русского на болгарский, чтобы Десислава, в свою очередь, могла в дальнейшем придать им художественное и поэтическое выражение на своем родном языке. Так возникла эта идея необычной двуязычной болгаро-русской поэтической книги, которую мы назвали „Солнце и Луна“. Ведь и в Болгарии, и в России есть одно Солнце, согревающее жителей, заряжающее их своей энергией и одна Луна, дарящая им свой таинственный свет, наполняя вдохновением и любовью. Идея такого названия книги привела к тому, что мое одноименное стихотворение „Солнце и Луна“ появилось совершенно спонтанно – как поэтический ответ на уже существующее стихотворение Десиславы с таким названием. Результат нашего замечательного сотрудничества, вдохновившего нас на новую работу, является доказательством того, что независимо от национальности поэтов, где бы ни находились, они испытывают единение душ. Мне бы хотелось посвятить эту дорогую для меня книгу памяти моего любимого супруга, Стефана Стефанова, которому было посвящено много стихотворений. Но одно очень дорого мне – „Старый сад“ („Старата градина“). С него начался наш поздний роман, который длился всего 7 лет, но оставил в моей душе яркий и незабываемый след. Ирина Глинская

ВЪВЕДЕНИЕ С поезията на Десислава Брайкова се запознах през 2013 година в София, където бяхме пристигнали със съпруга ми Стефан Стефанов. Нейната поезия ни очарова, особено стихотворението „Цветна любов“ („Разноцветная любовь“). То е емоционално, съдържа ярки метафори и е изпълнено с чувствата на автора. Съпругът ми веднага му направи дословен интерлинеарен превод на руски, а след това аз го редактирах художествено и така го включихме в нашия сборник с поетични преводи „Перли на българската поезия“, съдържащ произведения както на български класици, така и на съвременни български автори. Всяка година със съпруга ми посещавахме българския черноморски курорт „Златни пясъци“, където бяхме закупили апартамент. Там не само си почивахме край морето, но и пишехме афоризми, правехме съвместни преводи на български произведения, участвахме в Литературната асамблея* през май 2016 г., срещахме се с български писатели и поети от литературната общност на град Варна. За съжаление през 2019 г. съпругът ми Стефан почина. Аз реших да продължа нашия съвместен творчески проект за превод на български автори и затова се обърнах с молба към неговия български приятел Стефан Славчев, с когото са учили заедно в Московския полиграфически институт и който живее със съпругата си в София, да ми помогне при дословните интерлинеарни преводи на стиховете и той любезно се съгласи. Тогава ме споходи идеята да помоля Десислава Брайкова да ми изпрати и други нейни творби, чийто дословен превод да направи Ст. Славчев, а аз, от моя страна, да ги редактирам литературно на руски език и да ги публикувам в Русия. Още в хода на литературната редакция на * Международна литературна асамблея „Слово и дело“, организирана от Съюза на руските писатели, СОК „Камчия“ и Сдружението на писателите във Варна. – Бел. ред.

стиховете обаче реших да доразвия този проект и предложих на Десислава да издадем наша съвместна стихосбирка. Тя веднага прие идеята ми, за което съм ѝ много благодарна, както и на Ст. Славчев, който се присъедини към нас, като направи интерлинеарния превод на всички мои стихове от руски на български език, за да може Десислава, от своя страна, по-нататък да им придаде художествен и поетичен израз на родния си език. Ето така възникна идеята за тази необикновена, двуезична, българо-руска поетична книга, която озаглавихме „Слънце и Луна“. Тъй като и в България, и в Русия има едно Слънце, което стопля хората, зарежда ги със своята енергия и една Луна, която им дава тайнствената си светлина, изпълвайки ги с вдъхновение и любов. Идеята за това заглавие на книгата стана причина съвсем спонтанно да се появи и моето едноименно стихотворение „Слънце и Луна“ – като поетичен отклик на съществуващото вече стихотворение с това заглавие на Десислава. Резултатът от нашата чудесна съвместна работа, вдъхновила ни и за ново творчество, е доказателство за това, че от която и националност да са поетите, техните души се привличат, защото си приличат. Бих искала да посветя тази скъпа за мен книга на паметта на моя любим съпруг Стефан Стефанов, на когото съм посветила много стихове. Но има едно от тях, което ми е най-скъпо – „Старата градина“ („Старый сад“). С него започна нашият късен роман, който продължи едва 7 години, но остави в душата ми ярка и незабравима диря.

Ирина Глинская

СМЫСЛ ЖИЗНИ Уходим неожиданно из жизни, предугадать не суждено тот час. Судьба течёт с рождения до тризны, то приласкав, а то бичуя нас. Заботы, хлопоты, старанья, успех, провал, сомнений суета. За встречами приходят расставанья, морщинки первые уже легли у рта. Одни спешат в погоню за удачей, карабкаясь по лестнице крутой. Другие – медленно на старой кляче трясутся и мечтают обрести покой. Мы ищем счастье, но его не видим и как слепые всё боимся оступиться. Сначала любим, вскоре ненавидим и покидая, не спешим остановиться. Теряя близких, ощущаем вакуум и понимаем, что замена не спасёт. Не доверяем интуиции и знакам, но знать хотим, что впереди нас ждёт. А смысл жизни вовсе не в достатке, к которому нам суждено стремиться. Он в вечной неразгаданной загадке, а ключ – у каждого в душе хранится.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Животът напуска ни внезапно, не ни е дадено да предвидим това. Съдбата ни – ту ласкава, ту опасна – следва ни от раждането до смъртта. Грижи и работа, неуморни старания заедно с успехи, провали и суета. Срещи, раздели и разочарования и ето първите бръчки оставят следа. Някои бързо изкачват се по стълбите на успеха, но стръмни и опасни са те. Други клатушкат се бавно по равни павета и накъдето старата кранта животът ги отведе. Като слепци се лутаме и подминаваме щастието по своя път. Лесно сменяме любовта с омраза и продължаваме да търсим топъл кът. Напускат живота ни любими и близки, оставяйки празна следа. Не се доверяваме на сърцето и знаците, но искаме да знаем какво предстои след това. И смисъла на живота се опитваме да открием, но той остава все неуловим. Най-накрая разбираме, че не към изобилие, а към ключа в душата си е трябвало да се стремим.

КОРАБЛИК МЕЧТЫ Плывёт мой корабль по любовным волнам, уставший от шторма и качек. Плывёт одиноко навстречу ветрам, не тонет, а как же иначе. Его закаляли шальные ветра и буря его не щадила. Он полон надежд, что увидит с утра сквозь тучи дневное светило. Он парус поднимет и ход наберёт навстречу мечте дерзновенной. Ни дюйма назад, только „Полный вперёд!“ – и встретит любовь непременно.

КОРАБЪТ НА МЕЧТИТЕ Корабът ми плава по вълните на любовта, уморен от люшкания и бури. Сам се носи срещу вятъра, не потъва, а вълните пори. Закален от луди ветрове и от бурите непощаден, той пълен е с надежда, че на сутринта, през облаците ще изгрее светлина, платна ще вдигне и със пълен ход към дръзновената мечта ще види брод – и нищо няма да го спре любовта по пътя да съзре!

ТЫ У МЕНЯ ОДИН Ты у меня один – раб мой и господин, солнечный луч и тьма, вольница и тюрьма, засуха и родник, поиск и чувств тупик, вера и злой обман, свет и густой туман, вечность и суета, сложность и простота, мыслей полёт и сон, тишь и церковный звон, нежность и холод льда, радость и вновь беда. Раб мой и господин – Ты у меня один.

ЕДИНСТВЕН МОЙ За мен си ти един – мой роб и властелин, мой слънчев лъч и непрогледен мрак, и волна птица или в клетка пак, пресъхваш като извор и извираш и в безизходицата брод намираш, вяра моя и измама зла, ти светлина си ми и гъста мъгла, вечност моя, но и суета, понякога сложност, друг път – простота, полет на мислите ми и сън, тишина или камбанен звън, нежност, после леден хлад, радост и несгоди пак. Мой роб и властелин – за мен си ти един.

ПРОЩАНИЕ С МОРЕМ Я с морем прощаюсь, быть может, надолго. Горячий песок обжигает мне руки. Ведь, всё-таки, море – не Дон и не Волга. Я слышу прибоя печальные звуки. Волна бирюзовая берег ласкает и как часовые здесь камни стоят. Кого-то встречают, потом провожают, их черные лица с укором глядят. Я с морем прощаюсь, его невозможно с собой унести в край дождей и снегов. И вспомню не раз я в пыли придорожной прохладное ложе его берегов.

У моря характер спесив, я не спорю. то тих и покладист, то вспыльчив и крут. Здесь чайки парят в небесном просторе и вдаль улетая с собою зовут. Кто к морю стремится, кто дружит с волною, тот счастлив навеки, тот молод душой, Тот может влюбиться, позвать за собою, с любимым нырять и накрыться волной. Но море вскипает, волнуется, плещет и вдруг засыпает, всплакнув как дитя, То нежно обнимет, то вновь отстраняет, как сердце любимого, волны не спят.

СБОГУВАНЕ С МОРЕТО Сбогувам се с морето за дълго, може би, пясъкът горещ изгаря дланите ми. Морето е море – не е ни Дон, ни Волга, звучат в ушите ми печално шумовете на прибоя. Вълна от тюркоаз земята гали, на пост стоят скалите като часовой, от свойто място тихо наблюдават, посрещат и изпращат чужд и свой. Сбогувам се за дълго със морето и знам, че невъзможно е да отнеса дори и част от него там, където във сняг и дъжд зове ме моята земя. И неведнъж ще си припомням как в неговите брегове край пътя прашен у дома прохладното му ложе ме зове.

И няма спор, за всекиго е ясно – морето има своя волен нрав. Ту тихо и спокойно то е, ту яростно се блъска в своя бряг. В небесния простор над него чайките летят и с тях да отлетим далеко шумно ни зоват. И всеки, който за море копнее и на вълните е другар, щастлив ще бъде той навеки и никога не ще се чувства стар. А щом се влюби някой ден, любимата със себе си ще доведе и двамата в прегръдка ще се гмурнат във развълнувалото се море. Морето ще кипи, ще пръска, вълни ще мята, ще реве, а после изведнъж ще стихне, проплаквайки като дете. Ту нежно ни обгръща, а после бяга надалеч, като любим човек се връща при нас отново милото море.

МОЯ ДУША Моя душа воспрянула весною. ей крылья юный ангел подарил. Взлетая вместе с птицею лесною, она окрепла и набралась новых сил. Её предназначенье в милосердии, в добре и в радости, в терпении. Какое оставляем мы наследие, кому даём свое благословение? Заканчивая путь земной я осознала, что сделала так мало добрых дел, кого-то за ошибки не прощала, и страх моим сознанием владел, Бывала часто резкой, сумасбродной, могла обидеть близких и друзей. Всегда стремилась стать свободной, свободу обрела на склоне дней. Вот только мне она не помогает и мне милее детский шум и гам, где грусть и одиночество слетают и возвращаются к седым снегам.

МОЯТА ДУША Душата ми се възроди през пролетта, ангел млад криле ѝ подари. И заедно със птиците в гората тя полетя и с нови сили ме дари. Орисана да бъде милостива, добра и весела, и търпелива. Какво след себе си оставяме, кого по пътя благославяме? На моя земен път във края осъзнах, че съм направила тъй малко добрини, владееше съзнанието ми страх и не прощавах грешки и обиди. И често бивах остра, безпощадна със близки и приятели около мен. Стремях се винаги към свободата, но свобода намерих в късния си ден. Но ето, че и тя е безполезна, по-скъпи са ми детските игри и шум, където всяка самота и горест чезнат, завръщайки се в снежносивия си дом.

СТАРЫЙ САД Опьяняющий запах жасмина мою душу сумел усмирить. И дрова, что лежат у камина, помогли мне о прошлом забыть. В том заросшем саду, где пионы прошептали о счастье слова, зкружилась как в юности снова в этот вечер моя голова.

СТАРАТА ГРАДИНА Опияняващ дъх жасминен душата ми успя да укроти. Уютът на дървата до камината изминалите спомени изтри. И там, в обраслата градина, където шепнеха божури за любов слова, замаях се и тази вечер, тъй както в младостта.

НЕМОЙ ТАНЕЦ ЛЮБВИ Я живу и дышу по законам земным, моё сердце живёт по законам иным, что написаны были когда-то тобою. Наше прошлое в памяти тает как дым и расстаться навеки стараюсь я с ним, безмятежно шагая дорогой земною. Слышу голос родной, вижу искренний взгляд, он внезапно меня увлекает назад в ту страну, что на карте не видно. Нет границ у неё, нет запретов, преград. Ты встречаешь меня, ты по-прежнему рад. И от этого грустно и больно, и очень обидно. Наши души сплетаются в танце немом, тихо плачут и каются вновь о былом и расстаться не смогут навеки как видно.

БЕЗМЪЛВЕН ТАНЦ НА ЛЮБОВТА Живея и дишам по законите земни, но сърцето ми живее по други правила, написани някога от теб, но отдавна. Миналите дни са днес като мъгла, опитвам се завинаги да ги забравя, крачейки по своя земен път сама. Чувам глас познат и виждам поглед искрен, отвличат ме внезапно спомени назад, в страна, която няма граници, ни име, и пак със теб сме двама на света. Посрещаш ме щастлив като преди, а в мен е тъжно, от печал боли. Душите ни се сплитат в танца ням и жално спомнят миналите дни. Аз няма как на друга да те дам, дори смъртта не може да ни раздели.

СПАСИБО, ГОСПОДИ Спасибо, Господи, тебе за то, что ты меня поддерживаешь снова. Спасибо за живительный поток – любовь мне душу исцелить готова. Надеждою живу и верю в чудеса, ведь я – мечтатель, я – романтик и надо мной в лазурных небесах сияют звёзды сказочных галактик. Я в море влюблена, в его солёной пене купаюсь, нежусь, будто Афродита. Как на подмостках театральной сцены проходит жизнь моя в лучах софитов. Когда всё рушится, ломается и бьётся к тебе я вновь свою молитву обращаю и верю, что душа воспрянет и спасётся, мой ангел воспарит, я это точно знаю.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ Благодаря ти, Господи, за туй що отново ме подкрепяш и държиш, че с животворния поток и сила, с любов душата ми ще изцелиш. Живея с надежда и вярвам в чудеса, мечти и романтика живота ми красят, а над мен, сред лазурно-сините небеса, звезди от приказни галактики блестят. Влюбена съм в морето и от солената му пяна като Афродита излизам от морски вълни. Животът ми, като на сцена театрална, преминава под лъчите на прожектори. Когато всичко руши се, разбива се и пада, обръщам се отново с молитва към Теб и вярвам, че душата се извисява и спасява, а моят ангел се въздига високо напред.

ПОЗДНЯЯ ВСТРЕЧА Пролетела юность незаметно, каждый шёл путём тернистым, но желание в душе, заветное сохранилось, будто небо, чистым. А желание – всего лишь пустяк: голос тихий услышать и смех, да в глаза взглянуть, просто так, ведь всё это – совсем не грех. Человек так устроен странно, он о прошлом давно забыл, залечил душевные раны, много раз уже счастлив был. Если вдруг распахнутся двери, если ветер ворвётся в дом, все равно никто не поверит или все же поверит с трудом, Что одной только фразой можно жизнь внезапно перевернуть, невозможное сделать возможным, так, что больше нельзя уснуть. И строчит телефон сообщения, в вазе свежий букет белых роз, ты не можешь скрывать волнение, я не в силах скрывать своих слёз, Что случилось, зачем всё это, неужели мы снова вместе,

ты, как будто бы, стал поэтом, я вдруг стала твоей невестой. Мы не можем наговориться, мы смеёмся и шутим как дети, может нам это только снится, будто солнце для нас лишь светит, Реки вспять для нас повернулись, в феврале расцвела сирень, просто в юность свою вернулись, в тот далёкий майский день. Там палатка у речки стояла, в темноте слышен треск костра и гитара над лесом звучала, а над дымом вилась мошкара, Мы впервые познали вечность, в этом мире мы были вдвоём, только мой эгоизм и беспечность наши судьбы спалил огнём. Много дров мы тогда наломали, но сгорели давно те дрова, просто встретившись, мы узнали как была я тогда не права. А твой крестик меня согревает, скоро будет светать за окном, рядом ангел-хранитель летает, он лишь знает, что будет потом.

ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА Младостта отлетя неусетно, трънливи пътища немалко извървях, но в душата си желание заветно небесно-чисто да запазя успях. Желанието ми беше доста дребно: да чуя тихия ти глас и смях, в очите ти познати да погледна – нима това изобщо беше грях? Човекът е тъй странно устроен, зарастват раните му без следа и избледнява в него всеки спомен, дори щастлив да е бил досега. Ако гост неочакван внезапно застане на твоята пътна врата и вятър се втурне в живота ти непредвидено като ураган, ей така, трудно ще бъде за вярване, че само от дума една животът ми цял се е преобърнал и аз вече не мога да спя. Телефонът изпраща послания, бели рози в моята ваза цъфтят, ти си изпълнен с вълнения, а аз не крия, че очите сълзят. Как се случва това и защо е, как така отново двама сме с теб,

аз се чувствам като твоя невеста, а ти сякаш си станал поет. Ние не можем да спрем да говорим, смеем се и се шегуваме като деца. Възможно ли е просто да ни се струва, че слънцето свети само за нас сега? Реките потекоха към нас наобратно, люлякът цъфна през февруари, в младостта се завърнахме ний за кратко и онзи майски ден пак ни завари. Край реката палатка стоеше, в тъмното съчки от огън пращяха, над гората китара звучеше и искри над дима се разгаряха. За първи път познахме вечността и в този свят бяхме само ние двама, но моят егоизъм и нехайността оставиха ни от огъня рана. Тогава нацепихме много дърва, но те изгоряха отдавна и срещайки се двама отново сега, разбрахме, че не съм била права. А кръстът от тебе ме топли, скоро ще съмне зора, ангел пазител е тук да напомни, че само той знае какво предстои след това.

ТВОРЧЕСТВО Нас творчество с тобой спасает от тяжести былых утрат и боль расстаяв, уплывает за багровеющий закат. Оно даёт огонь и силу и радость наполняет грудь. Нас творчество объединило и указало новый путь. Жизнь быстротечною рекою, пороги обходя плывёт. Пусть нелегка она порою, но шанс спасительный даёт: Искусством жить самозабвенно, творить, душой не очерстветь, быть милосердным, откровенным, Не ныть, не злиться, не стареть.

ТВОРЧЕСТВО Нас с теб творчеството ни спасява от тежестта на минали беди и разтопена болката отплава на залеза във пурпурните ширини. То дава ни и жар, и сила, и с радост пълни нашите гърди, нас творчеството с теб ни слива и води ни към нови бъднини. Животът е бързотечаща река, лъкатуши и път си проправя, макар и често нелек, той така спасителна лодка ни дава: Живей безкористно и честно, твори и душата си нежна пази, бъди състрадателен и сърдечен, без хленч и без злоба – млад остани.

ВЕЧЕРЕЕТ... Вечереет, пахнет мятой, слышен звон колоколов. Посидим в траве примятой, нам не надо громких слов. Посмотри, как над рекою солнце медленно плывёт. Что глаза глядят с тоскою? – не прервать его полёт. Уплывёт, зайдёт за тучу, на реке туман падёт, лишь в воде случайный лучик струйкой золотой пройдёт. Не печалься, ночь не вечна, скоро вновь рассвет настанет. Всё в природе быстротечно, только сердце не обманет. Лишь оно болит и плачет, если нет тебя со мной. Встречу впереди назначит за последнею чертой.

СВЕЧЕРЯВА СЕ... Свечерява се и ухае на мента, звън на камбани ехти, мълчаливо и тихо унесени във тревата утъпкана ний седим. Погледни как над реката слънцето бавно пълзи. Не възпирай на светилото полета с тези пълни със сълзи очи. Ще отплава зад облака скрито, над реката ще падне мъгла и случаен лъч, окъпан във злато, ще пробяга по тази вода. Не тъгувай, нощта не е вечна, скоро отново ще дойде зора. Всичко в природата е мимолетно, само сърцето не знае лъжа. То единствено страда и плаче, ако теб те няма до мен. И среща за нас ще насрочи и отвъд последния ден.

ЛЮБОВЬ НАД¨ЖНЫЙ МАЯК Плывёт мой корабль на закат, волны ломают мачту, разлуки гудит набат, но я не скулю и не плачу. Ведь жизнь – мой спасательный круг. Плыву наугад, не иначе. Рассвет снова сменит закат, судьба мне подарит удачу. Корабль твой мимо пройдёт, его подгоняет ветер, обломки любви моей не найдёт и круг на волнах не заметит. Любовь – мой надёжный маяк, нет ярче его на свете, шторма для него пустяк, пока я живу, он светит.

ЛЮБОВТА Е НАЙ-СИГУРНИЯТ ОРИЕНТИР Моят кораб пътува по залез, вълните блъскат мачта и платна, сирèна вие жално на раздяла, но аз не плача, не скърбя. Животът от това ще ме избави, безцелно плувам в мътната вода, зората пак след залеза ще се покаже, щастлива ще е моята съдба. Твоят кораб край мен ще премине от вятър подгонен напред и сред вълните морски той ще подмине отломките от любовта ни навред. Любовта е моят най-сигурен фар, който винаги най-ярко свети, устоява на бури и ураган и вечно ще свети над мойте пътеки.

СИЛА ЖЕНЩИНЫ Вся сила женщины в любви. Она – источник вдохновенья, заботы, умиротворенья, любовь у женщины в крови. В любви ребёнка зачинает, и таинства храня секрет, нас руки женщины ласкают, как только явимся на свет. Любовь – божественное чувство, не скороспелое вино. Увы, великое искусство отнюдь не каждому дано. Ты спросишь: „Как же сквозь столетья любовь сумели пронести?“. И я смогу тебе ответить: „Вся сила женщины – в любви“.

СИЛАТА НА ЖЕНАТА Цялата сила на жената е в любовта. Тя извор е на мир и вдъхновение, любовта е на жената във кръвта. С любов е заченато детето ѝ, и тайни пазейки безчет, ръцете женски галят ни щом дойдем ний на този свят. Любовта божествено е чувство, не е тя младо вино, а уви – велико е изкуство, не всекиму отсъждано. И ако питаш как през вековете е оцеляла любовта, аз ще ти кажа пак човече, „Цялата сила на жената е в любовта“.

ПОДАРИ МНЕ СЧАСТЬЕ Подари мне лето – чудо ярких красок. Мир, теплом согретый, ты мне подари. Подари мне осень, рыжих листьев веер. Я его развею, просто подари. Подари мне зиму – белых хлопьев пену. Я её накину, только подари. Подари весну мне и себя в придачу, а не то заплачу, слышишь, подари. Подари мне счастье – быть всегда любимой и судьбой хранимой ты мне подари, что б смогла узнать я сон в твоих объятьях и любви дыханье с ночи до зари. Подари мне лето, подари мне осень, подари мне зиму, подари весну. Подари мне счастье, что б спасло в ненастье, отвело напасти, к счастью прикоснусь.

ПОДАРИ МИ ЩАСТИЕ Подари ми лято – чудо яркоцветно, топъл летен свят ми подари. Подари ми есен – от оранжеви листа ветрило да развея, ми дари. Подари ми зима – пухкава бяла наметка, която да облека, подари ми. Подари ми пролет и себе си добави, за да не роня сълзи, подари ми, подари! Подари ми щастието да съм винаги обичана и галеница на съдбата да съм аз, ми подари. За да мога да позная съня в обятията ти и на любовта диханието от вечер до зори. Подари ми лято, подари ми есен, подари ми щастие, подари ми песен, подари ми зима, подари ми пролет, пази ме от беди и криле ми дай за полет.

Ж¨ЛТЫЕ ЛИЛИИ Жёлтые лилии в вашем саду тёплым янтарным огнём засияли. Может быть радость или беду, нежные лилии нам предвещали. Капли росы приютились беспечно на лепестках и на листьях зелёных. Юность промчалась так быстротечно, нам оставляя лишь сон о влюблённых. Юность задорна и сумасбродна, зрелость мудра, тиха, осторожна, ей увядать суждено благородно – лилиям вечно цвести невозможно.

ЖЪЛТИТЕ ЛИЛИИ Жълтите лилии във вашата градина с топъл кехлибарен плам блестят. Може би радост, а може би грижи нежните лилии искат да ни известят. Капки роса се приютиха безгрижно по цветове и по зелени листа, младостта отлетя без довиждане, любовта идва вече само в съня. Младостта е дръзка, безразсъдна и смела, зрелостта е мъдра и плаха, тя не шуми, на нея е отсъдено да вехне поглед свела – лилията е невъзможно вечно да цъфти.

ОСЕННИЙ ЛУЧ Луч озорной с небес сорвался осенним непогожим днём. Лишь на минуту задержался, а лес зарделся золотым огнем. Разряженные клёны и осины листву резную распалили докрасна. Коралловые ягоды рябины сверкают в увядающих лесах. Всё ожило, запело, заиграло, будто в погожий летний день и холодов как будто не бывало, перевернул он осень набекрень.

ЕСЕНЕН ЛЪЧ Слънчев лъч игрив се спусна от небето в есенния мрачен ден. Тъй за кратко той проблесна, а гората пламна цяла в огън позлатен. Оредели кленове и трепетлики грейнаха със алени листа, кораловите плодчета калинини заискриха в жълтата гора. Всичко оживя, запя, засвири като във прекрасен летен ден, забравяйки за нощите ѝ мразовити, преобрази той есента съвсем.

ПРИЗНАНИЕ Каждый раз я обещаю Богу – быть терпимой, сдержанною быть. И людей судить не слишком строго, близких за чудачества простить. Но сдержать не в силах обещаний вновь я в храм на исповедь иду. Научи, Господь, как без страданий, жить в любви и с совестью в ладу.

ПРИЗНАНИЕ Всеки път обещавам на Бога търпелива да бъда и добра; да не съдя хората твърде строго и странностите на близките си да простя. Но да изпълня обещанията си не умея, на изповед отивам в храма пак. Научи ме, Господи, спокойно да живея в любов и разбирателство със съвестта.

Ч¨РНО-БЕЛЫЙ ТАНЕЦ Шоколадный чернокожий африканец белую невесту на волнах качает. Как прекрасен чёрно-белый танец под гортанные напевы белокрылых чаек. Пеною морскою укрываясь нежно, в ритме блюза движутся тела, насладившись на песке прибрежном, их морская сказка увлекла. Танцем этим я залюбовалась, у любви нет никаких преград. Море ликовало, восхищаясь, как прекрасен свадебный обряд.

ЧЕРНО-БЯЛ ТАНЦ Тъмношоколадов африканец бяла невеста по вълните люлее и чуден е този черно-бял танц под шумните напеви на чайките бели. Морската пяна ги нежно прикрива, телата им се движат в ритъма на блус, крайбрежният пясък стъпките им скрива, а морето ги омайва със соления си вкус. На този танц аз се любувах неусетно, прегради няма никакви за любовта, дори морето ликуваше възхитено от празничния ритуал на любовта.

ЖАСМИН И КАЛИНА (басня)

Жасмин с Калиной по соседству жили. В одном саду общались и дружили. Но вот однажды спор возник такой, кто больше значит, тот из них герой. Жасмин доказывал, что аромат душистый пчёл привлекает и шмелей пушистых, цветки его нежны, они белее снега, что на хозяйку он наводит негу. Калина так Жасмину отвечала: „Считаю значимость твою немалой, твой нежный запах сладок и приятен. Ты и меня пленяешь ароматом. Но опадут твои цветы, и в тот же час к тебе в округе интерес погас. И пусть цветы мои не так красивы и запах их совсем неприхотливый, зато, как только осень наступает, то на моём кусте уж ягоды сверкают“. Мораль: Вам, сумасбродные и глупые девицы, кто только внешностью кичится, давно пора задуматься о том, что обретёте вы осенним днём.

ЖАСМИН И КАЛИНА (басня)

Живеели в съседство Жасмин и Калина. Общували и дружели те в една градина. Но ето че веднъж възникнал спор – кой от тях е по-значим, че да е герой. Жасминът настоявал, че неговият аромат пчели и майски бръмбари привлича, а нежният му цвят, по-бял и от планински сняг, е радост за очите и любим на жените. Калината отвърнала на Жасмина така: „Твоята значимост безспорно е немалка, в нежния ти аромат има сладост омайна. Ти и мен пленяваш с уханния си дъх, но твоят цвят ще увехне пръв, а само щом цветът ти прецъфти, в забвение веднага ще изпаднеш ти. Мойте цветове не са така красиви и скромен имат аромат, но само щом тук есента пристигне, короната ми с тях ще блесне пак.“ Поука: Вие объркани и глупави момичета, които фукате се с външния си вид сега, добре би било да се замислите в какво ще се превърнете през есента.

ДА ЗДРАВСТВУЕТ ЛЮБОВЬ В Гайд-парке лодки по воде скользят, над ними чайки белокрылые кружат, в воскресный день толпа туристов нарастает. И сотни разных языков потоком неизвестных слов плывут, плывут, язык единый создавая. На нём понятно всё без слов, так изъясняется любовь: с любовью мать ребенка обнимает, любовь в глазах у молодых людей, тех, что сидят в тени ветвей, они без слов друг друга понимают. С любовью старичок старушке руку подаёт, она в сердцах у них ещё живёт и старость, видя это, отступает. Любовь многоязычна, обходясь без языков, любовь всегда права, да здравствует любовь!

ДА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА В Хайд парк лодки по вода пълзят, над тях белокрилите чайки кръжат, неделни туристи прииждат на тълпи и стотиците им различни езици в поток от непонятни слова вливат се, плават и нов общ език създават. В него всичко е ясно без думи, защото така се изразява любовта: с любов прегръща майката детето и грее любовта в зениците на младостта, на тез, които в сянката на клоните седят, не са им нужни думи да се разберат. Старец на старица с любов ръка подава, живее още тя във техните сърца, дори и старостта им се предава пред силата на любовта. Любов многоезична, ти нямаш нужда от слова, за да докажеш, че те има. Да живее любовта!

МОЙ АНГЕЛ Хочу я обрести покой для растревоженной души. Бегу дорогою земной, а ангел шепчет: „Не спеши! Не истязай себя работой, но не отлынивай от дел. Любимых окружи заботой, поверь, что это твой удел. Не бойся жить и верь в удачу, я рядышком с тобой пойду. Я – ангел, потому не плачу и отведу крылом беду“. Спаси меня, мой ангел верный, когда тоска змеёй вползёт и ляжет ношей непомерной и в бездну душу позовёт. Ты обними меня покрепче, не отпускай и рядом будь, а я прильну к тебе беспечно, и в небо устремлю свой путь.

МОЯТ АНГЕЛ Искам покой да намеря за моята неспокойна душа. По земните пътища тичам, а ангел прошепва ми: „Не така! Не се претоварвай със работа, но и не отлагай твоите дела, любимите обграждай с внимание, повярвай в своята съдба. Не се страхувай да живееш и вярвай, че имаш късмет, аз редом със тебе ще крача и ще бъда до теб. Аз ангел съм и затова не плача, с крилото си ще отблъсна всяка беда.“ Спаси ме, мой ангеле верен, когато мъката изпълзи към мен като змия, и налегне гърдите ми тежест и от бездната призове те мойта душа. В прегръдката си здраво ме хвани, не ме изпускай и до мен бъди, аз в твойта пазва ще се приютя и към небесата ще се устремя.

СОЛНЦЕ И ЛУНА Солнце врывается в окно, заливая комнату светом. Какое яркое и тёплое оно, день наступает с рассветом. Суета свои сети расставила, воркует, заманивает, ждёт, я плечи гордо расправила, в новый день шагаю вперёд. Я по солнцу свой путь нахожу, он от рассвета к закату недолог. Наступает вечер, в окошко гляжу, почему он так близок и дорог. Таинственно ко мне заглянула хозяйка ночи, странница Луна, объятья вдохновенно распахнула и до утра меня лишила сна.

СЛЪНЦЕ И ЛУНА Слънцето се втурна през прозореца и стаята заля със светлина, денят настъпи във просъница от неговата ярка топлина. Суетата е хвърлила мрежите си и примамва ме нежно напред. Аз гордо изправям раменете си и в новия ден съм готова за полет. Моят път слънцето следва всеки ден – от зори, та до мрак. През прозореца вечер поглеждам – защо ли нощта другар ми е драг? Тайнствено към мен наднича господарката нощна, скитница Луна, да ме прегърне вдъхновено се затича и тъй до сутринта отне ми съня.

ОБ АВТОРЕ Ирина Глинская: поэт, переводчик, член Союза писателей России, кандидат философских, доктор политических наук, доцент Российского университета дружбы народов (РУДН), Москва. Автор монографий и статей по специальности, а также – сборников поэзии „Лабиринты души“, „Вся сила женщины в любви“, „Да здравствует любовь“; книг „Любовь побеждает разлуку“, „Семейный альбом“; сборника афоризмов „АфоИризмы“; книг для детей „Весёлая азбука“ и „Забавные картинки для Миры и Даринки“. Её стихи включены в альманах „Россия – Болгария 2014“ и опубликованы в сборниках „Моя Родина“ (2013), „Литературное достояние России“ (2013), „Литературная республика“ (2014), „Большая книга лауреатов“ (2014), „Золотая осень“ (2015), „Год литературы“ (2015), „Есть только миг“ (2015), „Храни меня мой талисман“ (2018). Является переводчиком и литературным редактором болгарской поэзии, и составителем книги „Жемчужины болгарской поэзии“, 2017 г., в которую вошли произведения как болгарских классиков, так и современных болгарских авторов. В 2014 г. была награждена медалью „М. Ю. Лермонтов“ и орденом „За вклад в просвещение“, а в 2020 г. – медалью „А. А. Блок“ за участие в литературном конкурсе „Преодоление“.

ЗА АВТОРА Ирина Глинская е руска поетеса, преводач, член на Съюза на руските писатели, кандидат на философските и доктор на политическите науки, доцент в Руския университет на дружбата между народите (РУДН), Москва. Автор е на монографии и статии по специалността, както и на поетическите сборници „Лабиринтите на душата“, „Цялата сила на жената е в любовта“, „Да живее любовта“; на книгите „Любовта побеждава раздялата“, „Семеeн албум“; на сборника с афоризми „АфоИризми“; на детските книги „Веселата азбука“ и „Забавни картинки за Мира и Даринка“. Нейни стихотворения сa включени в алманаха „Русия – България 2014“ и са публикувани в сборниците „Моята родина“ (2013), „Литературното наследство на Русия“ (2013), „Република на литературата“ (2014), „Голяма книга на лауреатите“ (2014), „Златна есен“ (2015), „Литературна година“ (2015), „Има само един миг“ (2015) и „Пази ме, мой талисман“ (2018). Преводач и литературен редактор на българска поезия. Съставител на сборника „Перли на българската поезия“, 2017, където са поместени както произведения на български класици, така и на съвременни български автори. През 2014 г. е наградена с медал „М. Ю. Лермонтов“ и орден „За принос към образованието“, а през 2020 г. – с медал „А. А. Блок“ за участие в литературния конкурс „Преодоляване“. irina_glinskaya@mail.ru +8 903 776 50 75

СОДЕРЖАНИЕ ВВЕДЕНИЕ.................................................................................................. 4 СМЫСЛ ЖИЗНИ......................................................................................... 8 КОРАБЛИК МЕЧТЫ................................................................................10 ТЫ У МЕНЯ ОДИН...................................................................................12 ПРОЩАНИЕ С МОРЕМ...........................................................................14 МОЯ ДУША................................................................................................18 СТАРЫЙ САД............................................................................................20 НЕМОЙ ТАНЕЦ ЛЮБВИ.........................................................................22 СПАСИБО, ГОСПОДИ..............................................................................24 ПОЗДНЯЯ ВСТРЕЧА...............................................................................26 ТВОРЧЕСТВО............................................................................................30 ВЕЧЕРЕЕТ..................................................................................................32 ЛЮБОВЬ – НАДЁЖНЫЙ МАЯК..........................................................34 СИЛА ЖЕНЩИНЫ...................................................................................36 ПОДАРИ МНЕ СЧАСТЬЕ........................................................................38 ЖЁЛТЫЕ ЛИЛИИ....................................................................................40 ОСЕННИЙ ЛУЧ.........................................................................................42 ПРИЗНАНИЕ.............................................................................................44 ЧЁРНО-БЕЛЫЙ ТАНЕЦ..........................................................................46 ЖАСМИН И КАЛИНА.............................................................................48 ДА ЗДРАВСТВУЕТ ЛЮБОВЬ................................................................50 МОЙ АНГЕЛ.............................................................................52 СОЛНЦЕ И ЛУНА............................................................54 ОБ АВТОРЕ ..................................................................56 58

СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ............................................................................................... 6 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА........................................................................ 9 КОРАБЪТ НА МЕЧТИТЕ.........................................................................11 ЕДИНСТВЕН МОЙ...................................................................................13 СБОГУВАНЕ С МОРЕТО.........................................................................16 МОЯТА ДУША...........................................................................................19 СТАРАТА ГРАДИНА.................................................................................21 БЕЗМЪЛВЕН ТАНЦ НА ЛЮБОВТА.....................................................23 БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ..................................................................25 ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА.............................................................................28 ТВОРЧЕСТВО............................................................................................31 СВЕЧЕРЯВА СЕ........................................................................................33 ЛЮБОВТА Е НАЙ-СИГУРНИЯТ ОРИЕНТИР....................................35 СИЛАТА НА ЖЕНАТА..............................................................................37 ПОДАРИ МИ ЩАСТИЕ...........................................................................39 ЖЪЛТИТЕ ЛИЛИИ..................................................................................41 ЕСЕНЕН ЛЪЧ............................................................................................43 ПРИЗНАНИЕ.............................................................................................45 ЧЕРНО-БЯЛ ТАНЦ...................................................................................47 ЖАСМИН И КАЛИНА.............................................................................49 ДА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА............................................................................51 МОЯТ АНГЕЛ............................................................................................53 СЛЪНЦЕ И ЛУНА.....................................................................................55 ЗА АВТОРА.................................................................................................57 59

Ирина Глинская Десислава Брайкова

СОЛНЦЕ И ЛУНА Первое издание, София, 2020 Лирика Формат 60х90/16 Объем 7,5 п.л. ISBN 978-619-188-492-6 Графический дизайн и компьютерная верстка: Цветка Тодорова, tsvetka.todorova@gmail.com Печать: Direct Services, https://www.directservices.bg